Търсене в текстове за 'Божествената книга'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 534 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти помисляш за една хубава книга и тя ще дойде.
Става горещо; казвам: „Много хубаво. Които са зъзнали, ще се постоплят.“ Виждам плодовете, увиснали по дърветата, и казвам: „Радвам се, че има какво да ядат не само хората, но и птичките.“ Всички същества се ползват от благата. Любовта на Бога към нас е причина, а любовта ни към Бога е последствие. Онзи, който ви обича, се досеща и за най-малките неща, от които имате нужда. Няма по-хубаво нещо от това да те обича някой. Ти помисляш за една хубава книга и тя ще дойде. Помисляш за едно цвете и то ще дойде. Помисляш за разходка и тя ще се осъществи. Този, който прави това, което сме пожелали, е Бог. Небето, звездите, растенията – всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. Сега какво се изисква от нас?
към текста >>

Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота.
“ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия. Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази.
към текста >>

Например погледна една стара книга и казвам, че няма нищо в нея, обаче дойде друг и твърди, че тя е много интересна.
Не се намесвай в неговата свобода. Ти може да не обичаш някого, но друг го обича. Ти не намираш нищо в него за обичане, но онзи какво е намерил? Кой е прав? Този, който обича, е намерил в него нещо интересно. Например погледна една стара книга и казвам, че няма нищо в нея, обаче дойде друг и твърди, че тя е много интересна. Кой е прав? Този, който я чел. Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него. В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките. Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото.
към текста >>

Във всеки човек да вижда Божествената душа.
Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа. Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление. А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят. Това, което става с въглена, ще стане с хората.
към текста >>

2. 1_06 ) Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако той не си е дал труд да се занимава с отделните букви, може ли да стане писател, да напише някоя книга?
И то ще дойде, но чак в бъдеще. Нали всички тези големи неща зависят от малките възможности, които човек е използвал. Най-първо човек трябва да се прояви в малките условия и възможности и като не се е проявил в тях, и в големите не може. Някой чака с години, иска да стане проповедник в голям салон; че нему всеки ден се дават условия да срещне едно дете и да поговори нещо с него. И той, ако не използва това, и голямото не може да използва. Ако той не си е дал труд да се занимава с отделните букви, може ли да стане писател, да напише някоя книга? Нека постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, разбират от раз. Нали музикантът като си тури ръката на струната, последната отговаря? Чувствителната струна с малко докосване отговаря. Така и когато Духът се докосва до човешката душа и последната отговаря на подбудите на Духа.
към текста >>

Извод: докато мислиш, Божествената светлина минава през теб, и има цветове.
Проследете как Бог във вас ще я разреши. И няма да се минат пет минути и ще видите, че задачата ви е разрешена. Във време на разговора стана дума за въпроса какво значение има човек да мисли за Бога. Учителя даде обяснения. Нека да си послужим със следната аналогия: върху една стена хвърляте светлина през призма и на стената се проектират цветовете, но щом махнете призмата, и цветове изчезват. Извод: докато мислиш, Божествената светлина минава през теб, и има цветове. Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват. Като помислиш за Бога, Животът идва, нещата стават реални. Там е тайната: да имаме за Бога една най-възвишена идея! Ако някому е тъжно, нека да мисли за Ангелите. И ако все още му е мъчно, да мисли за Бога.
към текста >>

Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без нужното.
Всички, които вървят по Божия път, в края на краищата работите им влизат в правия път. Човек не е само един Божествен лъч, човек е Живот, една постоянна струя, която излиза от Бога. Не се е случило още праведник да проси. Предположете, че вашето име е познато в Английската банка. Страх ли ви е тогава, че ще останете без средства? Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без нужното.
към текста >>

3. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа.
Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим. Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята! “ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето. Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа. Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа.
към текста >>

На някого дай подтик да рисува, на друг – да чете някоя хубава книга, подкрепи го да напише нещо, подкани го да полее едно цвете или да даде някому чаша вода.
Оттам трябва да почнем: как Бог се проявява, това да вземем като мярка. Между нас беше и един брат, гостенин от с. Белчево, Старозагорско, и Учителя му каза. Ето какво ще занесете на братята и сестрите: досега са били лоши господари, сега да станат добри слуги. Човек трябва да се научи как да служи на Бога. На някого дай подтик да рисува, на друг – да чете някоя хубава книга, подкрепи го да напише нещо, подкани го да полее едно цвете или да даде някому чаша вода. Новият морал е: като минавам покрай едно дърво да му помогна от каквото има нужда. Ще питаш Бога какво да направиш. Като дойде Бог и ти каже нещо, а ти като не извършиш това, което Той ти е казал, ограничаваш Го. Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи Бога? “
към текста >>

4. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

КАЧЕСТВА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ
КАЧЕСТВА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ Бяхме излезли на местността Ел-Шадай, за да посрещнем изгрева. След като пихме по чаша чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре и се разположихме на една поляна край шосето до първия заслон. Тя беше покрита със свежа трева и цветя, пред нея минаваше вада. Оттам се виждаше мощната Рилска верига, по която имаше все още доста сняг. Както бяхме седнали, една птичка пееше на едно клонче и Учителя каза:
към текста >>

Един светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички.
При сливането става преливане от едната душа в другата. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има Любов. Същото е при нашите отношения към Бога. Във време на молитва да се почувства Любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане. Затова основата на всяка молитва е Любовта към Бога. Един светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички. Всички други състояния на Любовта са Духовна любов, а не Божествена. Всеки светия е толкова влюбен, че от Любов е забравил светските неща. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил и да се облича. Идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял. Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача.
към текста >>

Това, което ще оправи света, е хората без разлика да станат добри проводници на Божествената Любов.
Те говорят на невежествен език за Любовта. Те са както някой, който говори за художество, а не знае да рисува. Онези, които се занимават с духовните науки, често нямат ясна представа за нещата. Нито чрез благотворителни дружества, нито чрез манифестации ще се оправи света. Чрез това се помага само донякъде. Това, което ще оправи света, е хората без разлика да станат добри проводници на Божествената Любов. А това става чрез приготовление и чрез добър живот. Изисква се да бъдеш чист, добър, разумен, да имаш вяра, надежда. За да бъдеш добър проводник, трябва да имаш необходимите качества, та да предизвикаш добра проводимост и тогава ще влезе в теб Висшето, Разумното. И ще научиш неща, които не се обясняват, но се опитват. Например можеш да говориш за сладчината на захарта някому, само ако той има малко опитност в това.
към текста >>

Ако човек има облаци в мисловния и в чувствения си свят, той не може да възприеме Божествената вълна на Любов, която иде отгоре, но ако е чисто Небето му, ще я възприеме.
Изисква се да бъдеш чист, добър, разумен, да имаш вяра, надежда. За да бъдеш добър проводник, трябва да имаш необходимите качества, та да предизвикаш добра проводимост и тогава ще влезе в теб Висшето, Разумното. И ще научиш неща, които не се обясняват, но се опитват. Например можеш да говориш за сладчината на захарта някому, само ако той има малко опитност в това. Много е важна проводимостта на човека за Любовта. Ако човек има облаци в мисловния и в чувствения си свят, той не може да възприеме Божествената вълна на Любов, която иде отгоре, но ако е чисто Небето му, ще я възприеме. По-хубаво нещо от Любовта няма. Който съжалява, че обича, се заблуждава. Ако се откажеш от любовта, съкращаваш живота си. Та във вашата градина на Любов, разработвайте всички цветя и посаждайте нови. Един брат попита: „Има ли нещо по-съвършено от мисълта?
към текста >>

Когато ние се зачетем в това, което Бог е писал в една жива книга, ние обичаме.
Отивам при един камък и правя същото. В тези книги аз чета какво е писал Бог и, като чета от тях, и те четат от мен. В Божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. На Земята защо ли скърбим? Понеже хората минават покрай нас без да ни четат. Когато ние се зачетем в това, което Бог е писал в една жива книга, ние обичаме. Да ни обичат, това значи да изчетат какво е писал Бог в нас. Писанието нали казва: „Написан е Божият закон в сърцата ни.“ Всеки човек е една книга и когато го обичаме, ние я четем, а когато не го обичаме, книгата остава неразбираема. Една сестра попита: „Какво се разбира, дето казвате, че човек не трябва да се привързва към тази или онази форма? “ Във формите, които среща, човек трябва да види Божественото, но да не спре на тях, а да продължи по-нататък.
към текста >>

Писанието нали казва: „Написан е Божият закон в сърцата ни.“ Всеки човек е една книга и когато го обичаме, ние я четем, а когато не го обичаме, книгата остава неразбираема.
В Божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. На Земята защо ли скърбим? Понеже хората минават покрай нас без да ни четат. Когато ние се зачетем в това, което Бог е писал в една жива книга, ние обичаме. Да ни обичат, това значи да изчетат какво е писал Бог в нас. Писанието нали казва: „Написан е Божият закон в сърцата ни.“ Всеки човек е една книга и когато го обичаме, ние я четем, а когато не го обичаме, книгата остава неразбираема. Една сестра попита: „Какво се разбира, дето казвате, че човек не трябва да се привързва към тази или онази форма? “ Във формите, които среща, човек трябва да види Божественото, но да не спре на тях, а да продължи по-нататък. Човек е част, а Бог е Цялото. Ти ще се привързваш не за частта, а за Цялото.
към текста >>

Щастието е във възприемането на Божествената Любов.
И двете изречения са верни. Да, някой ви обича, услужва ви и като проявява така любовта си, това е Божествена Любов. Обаче по този въпрос има и една друга, по-дълбока, вътрешна страна – преживяванията вътре, които остават скрити, са Божественото, Реалното. Изявява ли се вече Любовта, тя не е любов. Сега тя не може да се изяви във физическия свят в своята пълнота, защото тук е много груба материята, но в бъдеще ще може да се проявява и тук така, както в Божествения свят. Щастието е във възприемането на Божествената Любов. При Божествената Любов човек има любов към всички същества и голямата Радост, която изпитва, е присъствието на Бога, който обича и змиите, и зверовете, и червеите наравно с вас. И от това състояние по-високо няма. Милиарди са изразходвали отгоре, за да ни дадат днешния хубав ден. Никой цар не може да направи това. Колко е часа, каква е температурата, колко души са се записали на тази екскурзия?
към текста >>

При Божествената Любов човек има любов към всички същества и голямата Радост, която изпитва, е присъствието на Бога, който обича и змиите, и зверовете, и червеите наравно с вас.
Да, някой ви обича, услужва ви и като проявява така любовта си, това е Божествена Любов. Обаче по този въпрос има и една друга, по-дълбока, вътрешна страна – преживяванията вътре, които остават скрити, са Божественото, Реалното. Изявява ли се вече Любовта, тя не е любов. Сега тя не може да се изяви във физическия свят в своята пълнота, защото тук е много груба материята, но в бъдеще ще може да се проявява и тук така, както в Божествения свят. Щастието е във възприемането на Божествената Любов. При Божествената Любов човек има любов към всички същества и голямата Радост, която изпитва, е присъствието на Бога, който обича и змиите, и зверовете, и червеите наравно с вас. И от това състояние по-високо няма. Милиарди са изразходвали отгоре, за да ни дадат днешния хубав ден. Никой цар не може да направи това. Колко е часа, каква е температурата, колко души са се записали на тази екскурзия? Беше 12 ч.
към текста >>

5. 2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас - Боян Боев (1883 – 1963)

Божествената Любов ще дойде да обнови света.
Ако има ревност, подозрение, съмнение, не може да се образува братство. Това не е онова Божественото, което сплотява хората. Когато се говори за Любовта, някой изпитва срам, понеже неговата любов има примеси. Затова човек трябва да има чисти мисли и желания и Любовта, като минава през тази чиста среда, не ще добива никакви примеси. Когато съзнанието ти е нечисто, не може да се повдигне в по-горна област. Божествената Любов ще дойде да обнови света. Двама души, които се обичат, трябва да знаят каква дистанция да поставят помежду си. Тя не трябва да бъде нито много голяма, нито много малка; Разумността ще ви каже каква точно да бъде тя. Защото Любовта е Огън. Нали ако доближиш неразумно до едно растение източника на топлина, то ще изгори? Братът попита Учителя: „Вие казахте в лекцията, че човек трябва да има връзка само с едно същество, само с Бога, с нищо друго да не се свързва.
към текста >>

Божествената Любов е вечна и непреривна.
Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи. В Божествения свят не може да влезе едно неразумно същество. Там всички неща са разумни. За да можеш да имаш висока връзка с Любовта на едно същество, то трябва ти да го разбираш и то да те разбира. В Любовта има обмяна. Божествената Любов е вечна и непреривна. Писано е: „Опитайте Ме и вижте, че Съм благ.“ При Любовта, в каквато и да е форма, всичко е хубаво. Само че от физическата любов очакват това, което тя не може да даде. Тя допринася съвсем малко на човека. За Любовта на Христа се говори в следния стих: „Който има Духът Христов.“ Под Духът Христов да се разбира Любовта на Христа. Тепърва хората има да се учат, тъй като са изпаднали в невежество.
към текста >>

На Господа Му трябва чиста книга, на която Той може да пише Своето Слово.
Тогава вие ще създадете един свят на Красота около себе си, един свят само на Любов, Мир, Радост, Веселие, Хармония и Блаженство. Когато си във връзка с тази Велика любов, тогава разбираш Учителя си. Когато намериш Учителя си и когато Той те намери, Той ще бъде сляп за всички твои погрешки. Любовта ви в бъдеще трябва да бъде такава, за да можем да вървим напред. Всеки един от вас чрез Любовта трябва да заличи в своя ум и в своето сърце всички погрешки и тогава ще дойде Господ да пише. На Господа Му трябва чиста книга, на която Той може да пише Своето Слово. Та сега Любовта трябва да заличи най-първо всички ваши погрешки, за да можем да тръгнем. И тогава ще завършим Школата и ще влезем къде? – В Новата епоха, дето нито за мъж се отива, нито се женят, но са като Ангели. И тази епоха ще дойде. Това може да стане.
към текста >>

6. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре.
Това Учение искам да го подложат на опит. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват. Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре. Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва.
към текста >>

Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва.
От всички ученици на Христа само у Йоан имаше мекота. В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл.
към текста >>

7. 6_08 ) Царството Божие със сила се взема - Боян Боев (1883 – 1963)

След тези десет дни прочетете за два месеца Книгата на пророк Исайя, по една глава на ден.
Вземете 15-та глава и 21-ва глава от Притчите, размишлявайте върху тях и ги сравнете. После, направете сравнение между псалмите и притчите. В следващите десет дни размишлявайте върху 3-ти стих, 3-та глава от Евангелието от Йоана: „Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие.“ Ще размишлявате без да правите усилие. Тази светла мисъл ще държите в ума си десет дни и ще видите какви мисли ще дойдат в ума ви, които ще записвате. Тази мисъл ще стои като една семка – ще я посеете и ще видите какво ще изникне. След тези десет дни прочетете за два месеца Книгата на пророк Исайя, по една глава на ден. Те са 66 глави. Извадете най-забележителните стихове, може по един, два или три стиха от глава. Най-напред ги наредете както са наредени в главите. След това ги наредете така, че от тях да изкарате нещо като една глава. Една сестра каза, че чувства голяма нужда от Божествената наука.
към текста >>

Една сестра каза, че чувства голяма нужда от Божествената наука.
След тези десет дни прочетете за два месеца Книгата на пророк Исайя, по една глава на ден. Те са 66 глави. Извадете най-забележителните стихове, може по един, два или три стиха от глава. Най-напред ги наредете както са наредени в главите. След това ги наредете така, че от тях да изкарате нещо като една глава. Една сестра каза, че чувства голяма нужда от Божествената наука. Царството Божие насила се взима. Съзнанието ни непрекъснато расте и ние трябва сами да помагаме на този растеж.
към текста >>

8. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

1.13. Всеки ден да се научи наизуст по едно изречение от книгата „Свещени думи на Учителя“.
На следващия ден ще се свари нова царевица. 1.9. При храненето да се употребяват моркови и пипер. 1.10. Всяка сутрин да се правят основните Шест гимнастически упражнения. 1.11. Да се правят без изключение ранни разходки преди изгрев и до час след изгрева, защото именно тогава слънчевите енергии лекуват нервната система и човек трябва специално да се излага на тези слънчеви лъчи. 1.12. Препоръчват се екскурзии и пребиваване на планините, защото те обновяват и лекуват нервната система. 1.13. Всеки ден да се научи наизуст по едно изречение от книгата „Свещени думи на Учителя“. 1.14. Човек трябва да има Божествена мисъл, която се състои в разбирането, че всичко е за добро, и каквото и да се случи, да не се изгубва равновесие. Щом се възприеме Божествената мисъл, ще се възстанови хармонията между етерното и физическото тяло. Нарушаването на тая хармония е причина за много болести. 1.15. Да се употребява лекосмилаема храна и да се дъвче дълго време. 2. Главоболие
към текста >>

Щом се възприеме Божествената мисъл, ще се възстанови хармонията между етерното и физическото тяло.
1.10. Всяка сутрин да се правят основните Шест гимнастически упражнения. 1.11. Да се правят без изключение ранни разходки преди изгрев и до час след изгрева, защото именно тогава слънчевите енергии лекуват нервната система и човек трябва специално да се излага на тези слънчеви лъчи. 1.12. Препоръчват се екскурзии и пребиваване на планините, защото те обновяват и лекуват нервната система. 1.13. Всеки ден да се научи наизуст по едно изречение от книгата „Свещени думи на Учителя“. 1.14. Човек трябва да има Божествена мисъл, която се състои в разбирането, че всичко е за добро, и каквото и да се случи, да не се изгубва равновесие. Щом се възприеме Божествената мисъл, ще се възстанови хармонията между етерното и физическото тяло. Нарушаването на тая хармония е причина за много болести. 1.15. Да се употребява лекосмилаема храна и да се дъвче дълго време. 2. Главоболие Причините за главоболие са много, но на първо място са тревогите и безпокойствата. 2.1. Този, който има главоболие, може да прекара известно време на висока планина и там да пече гръбнака си, но на ранните сутринни лъчи, когато Слънцето изгрява, и малко след това, не по-късно.
към текста >>

9. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички семенца на Любовта посейте в Божествената градина на своята душа.
И въпреки това един користолюбив и един щедър човек ще могат да живеят заедно. Користолюбивият се привлича от щедрия, понеже ще иска от него. Хората се преплитат, за да изгладят характерите си. Реплика: Кажете ми нещо, без да Ви задавам въпроси. Ще ви кажа три неща. Всички семенца на Любовта посейте в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на вярата, на знанието, посейте в градината на своя ум. Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и от книгата „Свещени думи на Учителя“, когато излезе от печат на френски. Приберете ли се при своите близки, разкажете им за духовните си опитности тук и вижте как ще го приемат.
към текста >>

Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и от книгата „Свещени думи на Учителя“, когато излезе от печат на френски.
Ще ви кажа три неща. Всички семенца на Любовта посейте в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на вярата, на знанието, посейте в градината на своя ум. Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и от книгата „Свещени думи на Учителя“, когато излезе от печат на френски. Приберете ли се при своите близки, разкажете им за духовните си опитности тук и вижте как ще го приемат. Практикувайте специалните дихателни упражнения за възприемане на Любовта.
към текста >>

10. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Уилиам Максуел е изложил своите възгледи върху основните принципи за праната в 12 точки и издава книгата „Dе medicina magnetica“ през 1679 г.
II. Дишане, етерно тяло, прана Редица научни изследвания сочат, че процесите в организма не могат да се обяснят само с механичното им изучаване. Физическото тяло е проникнато от етерен двойник, или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Въздухът и организмите са пропити от прана. Още в 17 в. Уилиам Максуел е изложил своите възгледи върху основните принципи за праната в 12 точки и издава книгата „Dе medicina magnetica“ през 1679 г. През 18 в. Франц Мeсмер75 продължава разсъжденията на Максуел, като назовава праната „жизнен магнетизъм“. През XIX и XX в. съществуването на праната вече e научно доказано от множество изследователи. Някои я наричат „жизнени лъчи“, Райхeнбах – „од“ или „одични лъчи“, Жорж Лаковски – „радиации“, Александър Гурвич – „митогенни лъчи“ и т.н.
към текста >>

В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник.
Именно праната е архитект или строител на формите и от нейното количество в организма зависи до голяма степен съответно и здравето. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословното състояние на органите се вижда ясно от следното: когато тялото или съответен орган обеднее откъм прана, то или той става податлив към болести и добива предразположение към такива. А при дълбоко и ритмично дишане, когато се влива богат приток от жизнена сила в даден орган, тогава той е в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуването. Например при парализа съответният орган анатомически е здрав, но е обезсилен нервният център, който го инервира; именно затова дълбокото дишане, обогатявайки всички части на тялото с прана, може да подейства на мозъчния център, който управлява чрез нерви съответния орган, а чрез съживяването на нервната система се възобновява и органът. В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.“ И така, силата иде чрез дишането не само защото чрез него се поема кислород, който е нужен за окислението в тъканите, но защото в организма навлиза и прана. По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб.
към текста >>

По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб.
В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.“ И така, силата иде чрез дишането не само защото чрез него се поема кислород, който е нужен за окислението в тъканите, но защото в организма навлиза и прана. По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб. Силен човек е този, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове; под дълбочина се разбира оста отпред назад. Има връзка между храносмилателната и дихателната система – щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно, мисълта му е права.
към текста >>

Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните.
Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно, мисълта му е права. Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда.
към текста >>

В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите.
При дълбоко и бавно дишане приетият въздух има време да проникне до всички краища на белия дроб, да се размеси с останалия в някои кътове въздух и при издишване да изтласка навън голяма част от него, заедно с непотребните отпадъци, които съдържа. Преди всичко човек трябва да се стреми да изпразва белите си дробове колкото му е възможно повече: това улеснява навлизането на по-голямо количество чист въздух при вдишване; така и обмяната се извършва по-пълноценно. Има горно, средно и долно дишане, но не са за препоръчване, понеже при тях не взема участие целият дроб. При дълбоко, бавно и пълно дишане се изпълват целите крила на дробовете с чист въздух, богат на прана. За да се улесни дишането, правилно е човек да се освободи от тесни, пристегнати дрехи, и да следи дали при вдишване диафрагмата освобождава максимално място за вдишката. В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите. IV. Темп на дишане За да изградим навик да дишаме дълбоко и ритмично, необходимо е да се приучим: първо, да поемаме въздуха бавно и дълбоко; второ, постепенно да увеличаваме продължителността на времетраенето при задържането му, и трето, издишването да става също така много бавно. В това отношение Учителя дава следните упътвания: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“ (“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>

(“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите. IV. Темп на дишане За да изградим навик да дишаме дълбоко и ритмично, необходимо е да се приучим: първо, да поемаме въздуха бавно и дълбоко; второ, постепенно да увеличаваме продължителността на времетраенето при задържането му, и трето, издишването да става също така много бавно. В това отношение Учителя дава следните упътвания: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“ (“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Задържането на въздуха е от голяма важност при пълноценното дишане. Ако се правят опити, ще се види какво обновително и възродително действие има продължителното задържане на вдъхнатия въздух, защото опитът е най-добрият метод за проверка. Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос: „Изобщо, човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши. Като диша правилно, той има съзнателно отношение към въздуха. Колко вдишки прави човек в минута?
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
Успее ли човек да увеличи времето на задържане, лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията – те просто ще се стопят като лед. Който може да задържа въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек – богатството само иде при него и той сам отваря и затваря вратите на своя живот. Който иска да се упражнява в дълбоко дишане, може да започне със задържане на въздух даже само 2-3 сек.; обаче като всеки ден увеличава възможността за задържане на въздуха с по 1 сек., то тогава в продължение на един месец той ще достигне до 30 сек. и така ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдни и стомашни болести, парализа – всичко това ще изчезне.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) За темпа и бързината на обикновеното дишане, т.е. не по време на дихателните упражнения, Учителя дава следните упътвания в неделната си беседа от 25 май 1941 г.: „Ако човек в една минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова се намалява шансът да бъде здрав. За да бъде човек здрав, то една вдишка, една задръжка и една издишка, взети заедно, трябва да станат за 20 сек., или 3 поемания на вьздух за 60 сек. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко.“
към текста >>

В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя казва следното: „Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата.
Тези две основни правила на дишането трябва да се спазват винаги: Първо, вдишаният въздух се издишва след известно задържане, а след издишване не бива да се задържа процесът на дишането. Това означава, че задържането на въздуха трябва да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Това правило важи както в здравословно отношение, така и в психично. Второ, дишането трябва да става през носа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя казва следното: „Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата. Бог вдъхна живот през ноздрите, а не през устата. Като диша през носа си, човек мисли добре. Като мисли добре, той е здрав. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушат ноздрите.“ Когато въздухът се вдишва през носа, той се затопля в носните кухини, а прахът, който съдържа, полепва по слизестата повърхнина и така вече влиза в белите дробове затоплен и пречистен.
към текста >>

Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл.
След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“ ХIII. Психологични условия при дишането и важността им. Златното правило при дишането Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон.
към текста >>

Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази.
А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил.
към текста >>

В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си.
Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха.
към текста >>

Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха.
В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха. Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър. За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“
към текста >>

За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата.
Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха. Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър. За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“ А в лекцията „Дишането – най-важният процес в Природата“ четем: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, чувстване и постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в това, че праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишане чрез правата мисъл, чрез правите чувства и чрез правите постъпки.
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до праната и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането.“ „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) „Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там)
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.“ (пак там) При дишане, за да влезе човек в хармония с всички същества, трябва да изпитва любов към тях. При дишане той трябва да се изпълни с Любов и благодарност към Безграничния, който непрестанно дава, а също и към Неговото благословение – въздуха. В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича.
към текста >>

При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка.
В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича. Той може да се ползва само от нещата, които обича.“ Ето защо при дишане нека се изпълним с най-престижни мисли и чувства и с едно неугасимо желание да постъпваме хармонично. Някои смятат, че като дишат по програма и механично, ще имат постижения, но това не е достатьчно. Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете.
към текста >>

Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл.
Някои смятат, че като дишат по програма и механично, ще имат постижения, но това не е достатьчно. Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“
към текста >>

Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание.
Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие.
към текста >>

Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „Святото място“)
У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там) „Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „Святото място“) Дълбокото дишане усилва волята Човек, който диша бързо, има слаба воля, той не е в състояние да контролира този процес. Но чрез правилно дишане той може да развие волята си. Като се правят всеки ден дихателни упражнения, човек проявява постоянство, волята му се калява от съпротивлението. Дишането развива и оформя характера.
към текста >>

(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
Преди да говориш – също. Добрите оратори дишат дълбоко, а които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в теб ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, поеми няколко вдишки. Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да вложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) XXI. Дишане и развитие на дарбите Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество. XXII. Дишане и възходящ път на душата От всичко, споменато дотук, се разбира, че между дишането и мирогледа има връзка. Ето какво казва Учителя по този въпрос:
към текста >>

Дишането и Божествената мисъл
(“Трансформиране на енергиите“, МОК, 1928 г., 33-та лекция) „Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“ (“Дишането – най-важният процес в Природата“) „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“ (“За дишането“, лекция от 1940 г.) Дишането и Божествената мисъл Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм.
към текста >>

Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл.
Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази. Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него.
към текста >>

Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази.
С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази. Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека.
към текста >>

Дишането и Божествената Любов
Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази. Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека.
към текста >>

При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов.
Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази. Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието.
към текста >>

Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека.
Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му.
към текста >>

(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата разумност в света. Добре е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата Природа, в общение с Разумното начало в света. При дишане прекарвайте в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото. XXIV. Движения при дишане Съчетаването на гимнастика с дишане дава плодотворни резултати.
към текста >>

(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
Това е лесно обяснимо, тъй като дишането внася хармония едновременно и във физическия, и в психическия живот, а това естествено поражда красота и във формите, които са израз на душевния живот. Неправилното дишане води до преждевременно остаряване, а правилното дишане подмладява. „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Когато ръцете се набръчкват от горната страна, това се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Човек, който има връзка с Бога, става красив. Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото. XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно.
към текста >>

Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото.
„Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Когато ръцете се набръчкват от горната страна, това се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Човек, който има връзка с Бога, става красив. Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото. XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане.
към текста >>

Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен.
Човек, който има връзка с Бога, става красив. Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото. XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане. Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се подобрява и гласът, а от друга страна, тези упражнения влияят и физиологически върху неговото развитие. Ето защо добрите певци правят дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта и тези, които са доловили тайната на правилното дишане, постигат развитие в гласа си, който става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор. За развитието на гласа при едни дихателни упражнения трябва да се увеличи времето на задържане на въздуха, а при други – да се увеличи времето на издишване; така се постига изпяването на известна музикална фраза на един дъх.
към текста >>

(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
Следват същите движения, но се изпява гамата три пъти в низходяща посока. Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три пъти мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил. XXIX. Дишане и възпитание Много може да се постигне в педагогическата област, ако правилното дишане се приложи в училищата. Учителя казва: „Без упражнения за правилно дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят и да чувстват правилно.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа мисъл, жизнерадостни и разположени както към учене, така и към игри. Дишането в училище би трябвало да се прилага не само колективно, но и индивидуално. Дишането може да окаже положително въздействие на деца, изпаднали в апатия или безразличие, разсеяни или трудно запаметяващи, потиснати или подозрителни. С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма.
към текста >>

11. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание.
НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ54 Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание.
към текста >>

От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността.
Сами ще открием, че в нас е заложена доброта, която трябва да проявим – това е Божественото. В това отношение Учителя ни насочва: „Няма да казвате ще стана добър, а ще казвате ще проявя своята доброта.“ Има смисъл човек да повярва на това, което работи вътре, в глъбините на неговата природа. Като се увери в духовния свят, с който е изпълнен отвътре, и като се облегне на Господа, който носи в себе си, той ще измени съвършено отношението си към всички други. И като мисли за ближните си, той ще достига до Божественото, което ги изпьлва; чак тогава ще се появят истинските връзки и хората ще се опознаят. От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността. Когато Любовта е само любов към личността, тогава тя непременно ще се опетни: веднага, щом се забележи някой недостатък, това ще се отрази и на отношенията. Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си.
към текста >>

12. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Първо нека да се заинтересуват от Божествената Любов, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле.
Американците са много практични и са готови да приемат новото. В тяхното общество има много мъдри души, които търсят новото. А българите много трудно възприемат Божественото, та значи направеното тук е проба при най-трудни условия. Всички други условия са по-лесни. В планинските места, например като Белоградчик, трябва да се образуват огнища на добри и умни хора. Първо нека да се заинтересуват от Божествената Любов, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле. Ще бъдат привлечени към Любовта пак с проява на любов; ще избирате подходящи методи. Толкова години съм говорил за Любовта, засягам я от всевъзможни гледища и не я разбирам едностранчиво, и като четете беседите, ще намерите упътвания върху Любовта. Казвайте на хората, че Законът на Любовта иде сега в света и народ, който не върви по пътя на Любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на Любовта. Какво ни е допринесло старото?
към текста >>

Седнете да четете някоя книга и тогава тя сама ще ви попита какво съдържа.
Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов. И всички пророци на Стария Завет сега са в света, за да работят с новото, а хората мислят, че те стоят настрана. Братът попита Учителя: Моята дъщеря как да тръгне в Божествения път и да се откаже от светския? Трябва да поговорите с нея, да Ă поясните последствията и резултатите, за да избере сама, та като дойдат страданията, да не роптае. Има един изпитан метод – личният пример. Седнете да четете някоя книга и тогава тя сама ще ви попита какво съдържа. Като подадете някому беседа, повече не мислете. Други са, които ще го накарат да чете и разбере. Братът спомена, че в селото, където живее, няма съидейници. Тогава трябва да ги намерите. Например срещнете някого, споделете, че четете интересна книга, и го ангажирайте и той да я прочете, за да си каже мнението.
към текста >>

Например срещнете някого, споделете, че четете интересна книга, и го ангажирайте и той да я прочете, за да си каже мнението.
Седнете да четете някоя книга и тогава тя сама ще ви попита какво съдържа. Като подадете някому беседа, повече не мислете. Други са, които ще го накарат да чете и разбере. Братът спомена, че в селото, където живее, няма съидейници. Тогава трябва да ги намерите. Например срещнете някого, споделете, че четете интересна книга, и го ангажирайте и той да я прочете, за да си каже мнението. Ще му кажете да я прочете и да ви изясни какво иска да подчертае авторът, понеже мисълта му е много дълбока. И той, като я прочете, ще иска да говори с вас. Поставете се на една нога с него, а не по-горе. Когато говориш с някого по някой въпрос, не му предоставяй веднага книги, но му препоръчай да купи еди-коя си и да я прочете, за да видиш дали има у него ревност. Образувайте подвижни библиотеки.
към текста >>

Ще изтъквам, че ако се прочете тази книга, в живота им ще потръгне, болният в дома им ще оздравее.
Едно семе ще падне в тръни, друго – на пътя, трето – на камък, а четвърто – на добра почва. Трябва една мълчалива работа за разпространение на беседите. Може да се проповядва, може да се работи, но ако отгоре не дойдат Съществата да помагат, не би вървяла работата. Целият двадесети век е важен. Ако се заема, за един ден мога да разпространя много книги. Ще изтъквам, че ако се прочете тази книга, в живота им ще потръгне, болният в дома им ще оздравее. И ще заявя: „И ако не ви потръгне, върнете книгата назад, а ние ще ви върнем парите.“ А пък вие си казвате: „Кой ще ходи сега? “ и се тюхкате, че не се разпространяват книгите. Отидете ли при някой човек, ще му препоръчате това отлично мляко, от което все още не е пил. Той не може да живее добре с жена си или децата му не са послушни: ще го бутнете на болното му място и ще му кажете, че като прочете тази книга, ще бъде щастлив. Вие мислите, че така ще го подведете.
към текста >>

И ще заявя: „И ако не ви потръгне, върнете книгата назад, а ние ще ви върнем парите.“ А пък вие си казвате: „Кой ще ходи сега?
Трябва една мълчалива работа за разпространение на беседите. Може да се проповядва, може да се работи, но ако отгоре не дойдат Съществата да помагат, не би вървяла работата. Целият двадесети век е важен. Ако се заема, за един ден мога да разпространя много книги. Ще изтъквам, че ако се прочете тази книга, в живота им ще потръгне, болният в дома им ще оздравее. И ще заявя: „И ако не ви потръгне, върнете книгата назад, а ние ще ви върнем парите.“ А пък вие си казвате: „Кой ще ходи сега? “ и се тюхкате, че не се разпространяват книгите. Отидете ли при някой човек, ще му препоръчате това отлично мляко, от което все още не е пил. Той не може да живее добре с жена си или децата му не са послушни: ще го бутнете на болното му място и ще му кажете, че като прочете тази книга, ще бъде щастлив. Вие мислите, че така ще го подведете. Не, от тази книга той ще се научи как да живее.
към текста >>

Той не може да живее добре с жена си или децата му не са послушни: ще го бутнете на болното му място и ще му кажете, че като прочете тази книга, ще бъде щастлив.
Ако се заема, за един ден мога да разпространя много книги. Ще изтъквам, че ако се прочете тази книга, в живота им ще потръгне, болният в дома им ще оздравее. И ще заявя: „И ако не ви потръгне, върнете книгата назад, а ние ще ви върнем парите.“ А пък вие си казвате: „Кой ще ходи сега? “ и се тюхкате, че не се разпространяват книгите. Отидете ли при някой човек, ще му препоръчате това отлично мляко, от което все още не е пил. Той не може да живее добре с жена си или децата му не са послушни: ще го бутнете на болното му място и ще му кажете, че като прочете тази книга, ще бъде щастлив. Вие мислите, че така ще го подведете. Не, от тази книга той ще се научи как да живее. Тези книги съдържат мъдростта на живота и трябва всеки сам да направи опит. А вие заставате пред един човек и му казвате: „Повярвай в Господа! “ Така не се започва.
към текста >>

Не, от тази книга той ще се научи как да живее.
И ще заявя: „И ако не ви потръгне, върнете книгата назад, а ние ще ви върнем парите.“ А пък вие си казвате: „Кой ще ходи сега? “ и се тюхкате, че не се разпространяват книгите. Отидете ли при някой човек, ще му препоръчате това отлично мляко, от което все още не е пил. Той не може да живее добре с жена си или децата му не са послушни: ще го бутнете на болното му място и ще му кажете, че като прочете тази книга, ще бъде щастлив. Вие мислите, че така ще го подведете. Не, от тази книга той ще се научи как да живее. Тези книги съдържат мъдростта на живота и трябва всеки сам да направи опит. А вие заставате пред един човек и му казвате: „Повярвай в Господа! “ Така не се започва. Първо, той трябва да има една лична придобивка, тъй като е страдал доста досега. Българинът, щом вземе да чете, почва да мисли.
към текста >>

13. 65) Писма - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека волята да се остави под контрола на Божествената Мъдрост, за да може човек да се развива правилно.
попита Учителя за езотеричната страна на Евангелието. Учителя отговори: Трябва да се знае, че в живота има единство. Животът не може да се дели и следователно, за да го разберем, трябва да имаме Любов, която го осмисля. А понеже волята в индивида схваща нещата от собствено гледище, в света се ражда злото. Нека волята да се остави под контрола на Божествената Мъдрост, за да може човек да се развива правилно. Нека човек да работи за хармонизиране на своята воля с Божествената. Евангелието на Йоана е за хармонизиране на човешката воля с Божията воля, то е Евангелие на Любовта. Именно това е мистичната страна в Евангелието на Йоана. Засега това, ала хубаво е да четете и книгата „Светът на Великите Души“, според упътванията към нея. ПИСМО № 8
към текста >>

Нека човек да работи за хармонизиране на своята воля с Божествената.
Учителя отговори: Трябва да се знае, че в живота има единство. Животът не може да се дели и следователно, за да го разберем, трябва да имаме Любов, която го осмисля. А понеже волята в индивида схваща нещата от собствено гледище, в света се ражда злото. Нека волята да се остави под контрола на Божествената Мъдрост, за да може човек да се развива правилно. Нека човек да работи за хармонизиране на своята воля с Божествената. Евангелието на Йоана е за хармонизиране на човешката воля с Божията воля, то е Евангелие на Любовта. Именно това е мистичната страна в Евангелието на Йоана. Засега това, ала хубаво е да четете и книгата „Светът на Великите Души“, според упътванията към нея. ПИСМО № 8 Един италианец от Рим писа, че в душата му има зазоряване и че иска да получи Висша Мъдрост, Дух на Истина, Светлина и Любов.
към текста >>

Засега това, ала хубаво е да четете и книгата „Светът на Великите Души“, според упътванията към нея.
А понеже волята в индивида схваща нещата от собствено гледище, в света се ражда злото. Нека волята да се остави под контрола на Божествената Мъдрост, за да може човек да се развива правилно. Нека човек да работи за хармонизиране на своята воля с Божествената. Евангелието на Йоана е за хармонизиране на човешката воля с Божията воля, то е Евангелие на Любовта. Именно това е мистичната страна в Евангелието на Йоана. Засега това, ала хубаво е да четете и книгата „Светът на Великите Души“, според упътванията към нея. ПИСМО № 8 Един италианец от Рим писа, че в душата му има зазоряване и че иска да получи Висша Мъдрост, Дух на Истина, Светлина и Любов. Той се интересуваше кое е новото, което иде, и по какъв начин ще дойде. Учителя отговори така: Вие вървите по правия път.
към текста >>

Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.
Писмото бе отговор до една сестра. Вяра непреодолима! Физическите пречиствания са Божии благословения. А когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Само Любовта обединява великото и малкото. А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва всички празнини – и на временния, и на вечния живот.
към текста >>

А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят.
А когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Само Любовта обединява великото и малкото. А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва всички празнини – и на временния, и на вечния живот. Блажени, които Го познаят и Му служат. ПИСМО № 14 Една сестра писа до Учителя, че минава през големи мъчнотии, и Той ¢ отговори следното:
към текста >>

14. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов.
И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра. Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи.
към текста >>

Какви нови отношения настават между нас, когато сме способни да видим във всички живи същества Свещената книга?
Ние можем да познаем само тези, които обичаме. При Любовта очите ни се отварят и сме напълно способни да видим в тях това, което никой друг не вижда. Както за другите едно дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за майката то е добро, умно и даровито, защото тя го обича и има прозорливост за него – вижда в него това, което никой друг не вижда. Кой е прав? Майката е права и нейната Любов подхранва добрия дял в това дете. Какви нови отношения настават между нас, когато сме способни да видим във всички живи същества Свещената книга? Свещената книга е Бог – Красивото, което работи във всички души. Прочетеш им от нея макар и един лист, макар един ред – ти си вече в съприкосновение с Великото в света и това е то – откровението. Новата култура носи отношения на Любов към всички същества. И когато човек прозре красивото в душите, отношенията ще престанат да бъдат механични – тогава ще се възстанови истинската и трайна връзка между душите. Временните, плитки връзки лесно отпадат.
към текста >>

Свещената книга е Бог – Красивото, което работи във всички души.
При Любовта очите ни се отварят и сме напълно способни да видим в тях това, което никой друг не вижда. Както за другите едно дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за майката то е добро, умно и даровито, защото тя го обича и има прозорливост за него – вижда в него това, което никой друг не вижда. Кой е прав? Майката е права и нейната Любов подхранва добрия дял в това дете. Какви нови отношения настават между нас, когато сме способни да видим във всички живи същества Свещената книга? Свещената книга е Бог – Красивото, което работи във всички души. Прочетеш им от нея макар и един лист, макар един ред – ти си вече в съприкосновение с Великото в света и това е то – откровението. Новата култура носи отношения на Любов към всички същества. И когато човек прозре красивото в душите, отношенията ще престанат да бъдат механични – тогава ще се възстанови истинската и трайна връзка между душите. Временните, плитки връзки лесно отпадат. Някой ще отбележи, че еди-кой си има някакви слабости; да, така е, докато той е в период на развитие – после следват други фази.
към текста >>

15. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се приложи Божествената наука е труден въпрос.
Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога. Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството. Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен. Казано е: „Не се съвпрягай със света и не ставай роб на човеците’’ – това е за вътрешната Школа. Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза.
към текста >>

Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството.
Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството. Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен. Казано е: „Не се съвпрягай със света и не ставай роб на човеците’’ – това е за вътрешната Школа. Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза. Канарчетата, за да получат своята свобода, трябва да ги върнат на техния роден остров.
към текста >>

На светския човек не му остава време дори пет минути, за да прочете някоя книга, дори да помисли върху нещо задълбочено и жизнено необходимо.
Бог е Живот, в който няма смърт – това е Новото. Да допуснем, че пред вас стои една чрезмерно красива жена, толкова е привлекателна, че вие желаете да бъдете по-близо до нея. Да допуснем обаче, че в противовес на тази красота жената издава такава воня, че ако у вас обонянието е силно развито, миризмата ще ви прогони и ще поискате да сте далеч от нея. Светският, низшият живот прилича на чудно красива жена, но отблизо тя е толкова воняща, че човек почти може да се задуши и да се отрови. В морално отношение има известни неща в света, които човек отдалече трябва да гледа, а не отблизо. На светския човек не му остава време дори пет минути, за да прочете някоя книга, дори да помисли върху нещо задълбочено и жизнено необходимо. Голяма грешка е, че министрите нямат време да помислят върху нещо по-дълбоко. Учените хора – и те са на опасност: много томове четат, попиват и това е хубаво, но трябва да им остане време да изучават новите идеи. Сменете съдбата си.
към текста >>

16. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен.
СЪОБРАЗЯВАНЕТО С ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ЗДРАВЕТО В настоящата статия ще разгледаме някои от основните здравни проблеми, изтъквани от Учителя в неговите лекции. А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме. Разумната Природа не е създала човека, за да боледува. И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака.
към текста >>

Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме.
СЪОБРАЗЯВАНЕТО С ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ЗДРАВЕТО В настоящата статия ще разгледаме някои от основните здравни проблеми, изтъквани от Учителя в неговите лекции. А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме. Разумната Природа не е създала човека, за да боледува. И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака. И това можем да го приложим и опитаме още сега.“
към текста >>

Медицината също бележи такъв завой; в това отношение може да бъде разгледана книгата „Човекът – неизвестният“ на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка.
Изходна точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко точното схващане на човешкото естество. Вече е време да се освободим от механичното разбиране за човешкия организъм, защото науката е изнесла достатъчно факти, чрез които може да се конкретизира научно духовната същност на Природата. Например редица биологични факти не могат да се обяснят само чрез механичното разбиране. Въз основа на изследванията на учени като проф. Ханс Дриш, Август Паули, Раул Франсе, се стига до сформиране на витализма и парапсихологията. Медицината също бележи такъв завой; в това отношение може да бъде разгледана книгата „Човекът – неизвестният“ на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка. Там той e резюмирал интересни медицински изследвания и изтъква, че е необходимо окончателно да се изоставят илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб и детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват физиолозите и лекарите. А на друго място заявява: „Според израза на Бергсон вероятно в областта на сивото вещество на мозъка Духът се включва в материята.“ Изследванията на учените Месмер, Райхенбах, Лаковски, Гурвич, д-р Килнер и др. доказаха радиациите, които образуват етерното тяло на организма. Можем ли да пренебрегнем влиянието на тези радиации върху функциите на физическото тяло, след като те са вече научно установени?
към текста >>

Учителя дава по този въпрос следните разяснения в „Хигиенични правила“ из книгата „Святото място“: „Вие трябва да изучавате организма не само външно – анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете как го е създала Природата и какво е предвиждала тя.“ И още: „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате телата на човека: физическо, астрално, умствено и причинно.
А на друго място заявява: „Според израза на Бергсон вероятно в областта на сивото вещество на мозъка Духът се включва в материята.“ Изследванията на учените Месмер, Райхенбах, Лаковски, Гурвич, д-р Килнер и др. доказаха радиациите, които образуват етерното тяло на организма. Можем ли да пренебрегнем влиянието на тези радиации върху функциите на физическото тяло, след като те са вече научно установени? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физическото тяло и тези радиации? Учителя дава по този въпрос следните разяснения в „Хигиенични правила“ из книгата „Святото място“: „Вие трябва да изучавате организма не само външно – анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете как го е създала Природата и какво е предвиждала тя.“ И още: „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате телата на човека: физическо, астрално, умствено и причинно. Както физическото тяло си има своя анатомия и физиология, също така и другите тела имат своя анатомия и физиология.“ (“Деятелност на сърцето“ от книгата „Противоречия в живота“) В организма се забелязва действието на една разумност и тя е най-важният лечебен фактор. Например белите кръвни телца се справят с нахлулите в тялото микроби; също така е интересно как разумността, която работи в организма, лекува раните: първо клетките на мускулите ускоряват делението си и образуват нова червена тъкан, после клетките на кожата започват да се разпространяват и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни: установено е как част от мускул в съседство със счупена кост се превръща в хрущял и след това – в костна тъкан. При прерязване на артерия изтеклата навън кръв се съсирва и така кръвотечението спира, след което белите кръвни телца и клетките от околните тъкани навлизат във вътрешността на съсирената кръв в съседство с прерязаната артерия и я възстановяват малко по малко.
към текста >>

Както физическото тяло си има своя анатомия и физиология, също така и другите тела имат своя анатомия и физиология.“ (“Деятелност на сърцето“ от книгата „Противоречия в живота“)
Изследванията на учените Месмер, Райхенбах, Лаковски, Гурвич, д-р Килнер и др. доказаха радиациите, които образуват етерното тяло на организма. Можем ли да пренебрегнем влиянието на тези радиации върху функциите на физическото тяло, след като те са вече научно установени? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физическото тяло и тези радиации? Учителя дава по този въпрос следните разяснения в „Хигиенични правила“ из книгата „Святото място“: „Вие трябва да изучавате организма не само външно – анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете как го е създала Природата и какво е предвиждала тя.“ И още: „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате телата на човека: физическо, астрално, умствено и причинно. Както физическото тяло си има своя анатомия и физиология, също така и другите тела имат своя анатомия и физиология.“ (“Деятелност на сърцето“ от книгата „Противоречия в живота“) В организма се забелязва действието на една разумност и тя е най-важният лечебен фактор. Например белите кръвни телца се справят с нахлулите в тялото микроби; също така е интересно как разумността, която работи в организма, лекува раните: първо клетките на мускулите ускоряват делението си и образуват нова червена тъкан, после клетките на кожата започват да се разпространяват и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни: установено е как част от мускул в съседство със счупена кост се превръща в хрущял и след това – в костна тъкан. При прерязване на артерия изтеклата навън кръв се съсирва и така кръвотечението спира, след което белите кръвни телца и клетките от околните тъкани навлизат във вътрешността на съсирената кръв в съседство с прерязаната артерия и я възстановяват малко по малко. Разумният принцип, който работи в организма, се проявява и при загуба на кръв, като комбинира няколко най-целесъобразни метода за постигането на поставената цел.
към текста >>

Като излъже, човек започва да се страхува, а това свива кръвоносните съдове, както и тъканите.“ (“Влиянието на цветовете“ от книгата „Жива реч“)
„Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния.“ „Безпокойството води към болест, между другото и към парализа.“ „Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после – болест.“ Ето как Учителя обяснява действието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: „Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма. Как ще се обясни тази промяна в организма? Като излъже, човек започва да се страхува, а това свива кръвоносните съдове, както и тъканите.“ (“Влиянието на цветовете“ от книгата „Жива реч“) „Ако се разсърдите или ако направите някоя неестествена постъпка, в тялото ви настава война и настъпва едно болезнено състояние, което ви отнема няколко месеца или няколко години, докато се съвземете от настанилата се във вас болест. На какво се дължи това? – На неправилните мисли.“ (“Лечебното действие на музиката“, ООК, лекция от 2.05.1938 г.) „Най-силните низши чувства и влечения са свързани с черния дроб и ако не ги контролирате, то тогава той ще се разстрои. А това ще повлече разстройство на всички други системи.
към текста >>

Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм.
„Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност. Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм. Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително. И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести.
към текста >>

Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? “ II. Условия и възможности за здравето Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация. Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата.
към текста >>

– Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов.
Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия. Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ. Как се прилага при лечение действието на изтъкнатите два закона? – Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов. Именно тогава човек възприема животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тези на болестта; те преодоляват и премахват инертността и болезненото състояние; по този начин те внасят коренна обнова в организма и реорганизират материята на болния орган. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко Вярата и Любовта. И днес е позната древната истина, че вярата лекува. В нея има два елемента, които всъщност, от едно по-дълбоко гледище, идат от един и същ източник.
към текста >>

Тази страна на вярата е добре разгледана в книгата „Лекуване с вяра“ на Емил Куе77.
Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко Вярата и Любовта. И днес е позната древната истина, че вярата лекува. В нея има два елемента, които всъщност, от едно по-дълбоко гледище, идат от един и същ източник. Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното: човек да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав. Тази страна на вярата е добре разгледана в книгата „Лекуване с вяра“ на Емил Куе77. Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му придаде каквато форма и строеж пожелае. Че това е точно така, се вижда от множество опити и наблюдения. На същия закон се основава и стигмата. При някои вярващи при представата за раните и страданията Христови на кръста се появяват рани на същите места по тяхното тяло. Изследователят в тази област Имбер Курбе е записал 321 подобни случая.
към текста >>

Трептенията на Божествената мисъл стоят над всички други трептения, които са само техни вариации или отражения.
– При висшите психични състояния човек се издига до състояние, сходно с висшите творчески сили в Природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили, но ние претегляме към себе си този вид сили, които съответстват на нашето състояние. При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета. Това е областта на един вече осъзнат мистицизъм: силата на молитвата зависи от Любовта, от Мира и от силното творческо въодушевление да отдадеш сили за делото на Бога. Скоростта на трептенията на вярата надминава всички големи скорости, познати от физиката. Трептенията на Божествената мисъл стоят над всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да възбуди в себе си трептенията на вярата, които ще се свържат с трептения от висшите духовни полета – така ще привлекат енергиите им и те ще реорганизират материята на физическото му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли? “, т.е. „Можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в теб? “ Вярата и Любовта са най-голямата лечебна сила.
към текста >>

Думите на Учителя: „Ако не приемем най-малкия елемент на Божествената Любов, ще бъдем изложени на болести, не можем да бъдем здрави.
„Можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в теб? “ Вярата и Любовта са най-голямата лечебна сила. Там зад главоломните скорости, които не се поддават на никакво въображение, гори Божественото Слънце и облъчва човешките инструменти: мозъка и нервите; така се проявяват незнайните сили на волята и вярата – в това стои силата на Любовта. Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и техните енергии внасят живот. А когато човек отклони или подпуши в себе си вълните на Любовта и обичта, тогава той не е в състояние да привлича висшите обновителни енергии към себе си и добива предразположение към болести. Думите на Учителя: „Ако не приемем най-малкия елемент на Божествената Любов, ще бъдем изложени на болести, не можем да бъдем здрави. Любовта е първият необходим елемент за здравословното състояние.“ V. Любовта като най-мощен трансформатор „Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение. Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми. Учителя изтъква следното: „Физическият свят има сравнително по-ниски трептения, т.е.
към текста >>

17. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота” от Учителя.
С голяма радост потърсихме чешмичката, дето с усърдие и любов Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените - този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Ето Пиперката - една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили за нас и ценни всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота” от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата Любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава, е Божествена.
към текста >>

Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идват разочарованията.
Има нещо в човека, което му нашепва. Човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идват разочарованията. Има същества, чието съзнание е по-висше. Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идват при човека и се проявяват чрез него.
към текста >>

18. 7.II.1953 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

ПРОУЧЕТЕ КНИГАТА „ЛЮБОВ КЪМ БОГА” и извадете най-важните мисли, основните мисли от нея.
Истина * * Мъдрост Ученикът периодически минава през вълната на Любовта, Мъдростта, Истината, после пак ги повтаря и т. н. Човек има велико бъдеще! Въдворете Царството Божие вътре във вас! Ще ви дам една работа. ПРОУЧЕТЕ КНИГАТА „ЛЮБОВ КЪМ БОГА” и извадете най-важните мисли, основните мисли от нея. Вижте до какви мисли ще ви доведе тази книга. Ще ви дам още една задача. Направете преглед на всичко онова, което през тази година сте извършили досега. Ще видите през тази година кое трябваше да направите и не сте го направили. Да имате един отчет.
към текста >>

Вижте до какви мисли ще ви доведе тази книга.
Ученикът периодически минава през вълната на Любовта, Мъдростта, Истината, после пак ги повтаря и т. н. Човек има велико бъдеще! Въдворете Царството Божие вътре във вас! Ще ви дам една работа. ПРОУЧЕТЕ КНИГАТА „ЛЮБОВ КЪМ БОГА” и извадете най-важните мисли, основните мисли от нея. Вижте до какви мисли ще ви доведе тази книга. Ще ви дам още една задача. Направете преглед на всичко онова, което през тази година сте извършили досега. Ще видите през тази година кое трябваше да направите и не сте го направили. Да имате един отчет. Един брат каза: „Нямам време за духовна работа, понеже съм зает с много други работи.” Учителя каза: „Когато човек иска да има време за духовна работа, то ще се подобрят условията.
към текста >>

И Божествената мисъл трябва да дойде.
Тогава песимизмът ще си отиде.” Един брат каза: „Учителю, Вие сте казал, че много болести и други страдания идат поради дисхармонията между ума и сърцето. В какво се състои именно? ” Учителя каза: „Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето. И Божествената мисъл трябва да дойде. Примери за състояния, които показват, че няма хармония между ума и сърцето: неразположение, дразнене, нервност, обезсърчение, страх, безпокойство, тревоги, недоволство, омраза и пр. Тогава става нарушение на функциите на дишането, кръвообращението и храносмилането, на функциите на черния дроб.” Моля, прочетете настоящото пред братята и сестрите и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав Ваш верен: Б. Боев
към текста >>

19. Съвременната младеж и задачите на епохата. - Боян Боев (1883 – 1963)

С гениално прозрение Словацки в книгата си „Генезис на Духа” разкрива дълбокия смисъл на развитието на природата.
Съвременната младеж и задачите на епохата. „Младежта е цветът на дървото. От оплодяването на тия цветове зависи бъдещето на дървото.” Учителят С гениално прозрение Словацки в книгата си „Генезис на Духа” разкрива дълбокия смисъл на развитието на природата. Той казва, че Великото разумно начало е създало изпърво минералните форми, за да се прояви чрез тях. Но понеже те са несъвършени, то създало растителните форми, за да се прояви чрез тях с по-голяма пълнота. Но и чрез тях не е могло да се изяви в пълнота. Затова създало животинските форми и човешките. Смисълът на развитието е във все по-пълната проява на Великото разумно начало, което работи в света.
към текста >>

По същия начин всяка нова епоха в човешката история е все по-пълна проява на силите, вложени в божествената същина на човешкия дух.
Той казва, че Великото разумно начало е създало изпърво минералните форми, за да се прояви чрез тях. Но понеже те са несъвършени, то създало растителните форми, за да се прояви чрез тях с по-голяма пълнота. Но и чрез тях не е могло да се изяви в пълнота. Затова създало животинските форми и човешките. Смисълът на развитието е във все по-пълната проява на Великото разумно начало, което работи в света. По същия начин всяка нова епоха в човешката история е все по-пълна проява на силите, вложени в божествената същина на човешкия дух. Ето защо, всяка нова епоха в човешката история носи нещо ново, представя ново откровение на силите на човешкия дух. Големите пертурбации, на които сме свидетели днес, когато целият живот издъно е раздвижен и разтърсен, показват, че се намираме на границата между две епохи: една стара, която залязва, и една нова, която се ражда. И днешното училище е призовано именно да създаде строителите на новото, което иде. Днес има стени между душите. Те са далеч една от друга.
към текста >>

20. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Г-жа Фрида Оланд Риге в книгата си: „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете” със собствени изследвания е констатирала, че еманациите или лъчеизпусканията, които излизат от разните органи: сърце, бял дроб, бъбреци, жлъчен мехур, храносмилателна система и пр., съответстват на определени тонове.
Тюрен е изследвал с особени апарати по радиестезия дължината на вълната на еманациите, които изпущат разните организми: цветя, треви, дървета, животни, човек. И той намерил в това отношение интересни данни. Привежда за много растения и животни дължината на вълната на еманацията им. Нещо повече, той даже установи, че разните органи в човешкото тяло - черен дроб, бял дроб, сърце и пр. имат еманации с различни дължини на вълната. Г-жа Фрида Оланд Риге в книгата си: „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете” със собствени изследвания е констатирала, че еманациите или лъчеизпусканията, които излизат от разните органи: сърце, бял дроб, бъбреци, жлъчен мехур, храносмилателна система и пр., съответстват на определени тонове. Музиката има творческа сила да организира, да пренарежда. В това можем да се убедим със следния прост опит, известен във физиката: ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Тези форми са във връзка с тоновете, причинени в кръга от трептението му. Трептенията на музиката могат да проникнат в човешкия организъм. Затова тя има грамадно влияние върху него.
към текста >>

Тя носи божествената мисъл и любовта.
Тогава ще каже: Отказвам се. Или някой има лоши мисли да почне да пее и ще промени състоянието си. Чрез музиката човек става по-възприемчив към хубавото и възвишеното. Например, четете нещо, ако имате музикално състояние, ще го разберете по един начин, а ако нямате - по друг начин.” Музиката носи мир и радост. Тя носи божествената мисъл и любовта. Истинската музика е идейна. Чрез нея могат да се пробудят най-висши чувства и най-благородни подтици. В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на цигулка „Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните. Когато човек е настроен отрицателно, да запее нещо. Музиката трябва да намери практическо приложение в живота.
към текста >>

21. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга!
“Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.” При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в досег с Великото в света. Новият ред носи нови отношения към всички същества. Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите. А тия връзки са истински и трайни.
към текста >>

Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо.
Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни. Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога”. „Кой е начинът, по който можете да се свържете с Великото Разумно Начало в света? Единственият път към това е любовта! Който люби, само той може да Го познае.” „Всяко същество е прозорец, през който виждате Разумното, което работи в природата. Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнете един човек, прочетете това, което Той е писал в него. Да обичате някого, това значи всеки ден да се оглеждате в огледалото. Защото като обичате хората, вие се оглеждате в тях. Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”. Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света.
към текста >>

„Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда.
Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.” „Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.” Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха. Човекът на любовта има сила, която не отстъпва пред никакво насилие. Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината. Без любовта не можем да придобием мъдростта и да разберем истината.
към текста >>

Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват.
Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.” Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни. Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.”
към текста >>

За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.”
Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.” „Любовта като се докосне до някой лош човек, злото веднага го напуща. До когото се докосне любовта, тя извършва преврат у него. Докато любовта е в човека, той е готов на всички жертви.” Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията и скърбите, това е любовта.
към текста >>

22. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Авторът на тази книга
Учителят за образованието Боян Боев Авторът на тази книга е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват
към текста >>

На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения.
Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него.
към текста >>

Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.”
В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас.
към текста >>

Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.”
Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг.
към текста >>

И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.”
И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.”
към текста >>

Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи.
Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>

Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот.
Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>

23. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост.
По Божественото право ти няма да се защищаваш, ще оставиш на разумната природа, на истината да те защищава. Човек трябва да е много голям мистик, за да разбира тези неща. Кои са законите на Божественото право или справедливостта, разглеждани от гледището на новата култура? Препоръчвам ви беседата на Учителя със заглавие: „Ненаписани закони". Освен писаните от човека държавни закони, има и неписани закони, намиращи се в човешката душа, природни, Божествени закони. Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост. Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа". Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост?
към текста >>

Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа".
Човек трябва да е много голям мистик, за да разбира тези неща. Кои са законите на Божественото право или справедливостта, разглеждани от гледището на новата култура? Препоръчвам ви беседата на Учителя със заглавие: „Ненаписани закони". Освен писаните от човека държавни закони, има и неписани закони, намиращи се в човешката душа, природни, Божествени закони. Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост. Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа". Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях.
към текста >>

Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа.
Освен писаните от човека държавни закони, има и неписани закони, намиращи се в човешката душа, природни, Божествени закони. Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост. Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа". Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички.
към текста >>

Кои са законите на Божествената справедливост?
Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост. Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа". Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго." Не, това е нарушение към Божествената справедливост.
към текста >>

Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр.
Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго." Не, това е нарушение към Божествената справедливост. Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества.
към текста >>

Божествената справедливост има връзка с Любовта.
Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго." Не, това е нарушение към Божествената справедливост. Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества. Бог има еднакво отношение към един светия и към една мухичка.
към текста >>

Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички.
Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго." Не, това е нарушение към Божествената справедливост. Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества. Бог има еднакво отношение към един светия и към една мухичка. Някой може да помисли, че Бог оказва особено внимание на един светия, към него прилага едни закони, а към развратния, грешния човек, към една муха или червей - други.
към текста >>

Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго." Не, това е нарушение към Божествената справедливост.
Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго." Не, това е нарушение към Божествената справедливост. Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества. Бог има еднакво отношение към един светия и към една мухичка. Някой може да помисли, че Бог оказва особено внимание на един светия, към него прилага едни закони, а към развратния, грешния човек, към една муха или червей - други. Не, Бог има еднакво разположение към всички тях.
към текста >>

Това право е дадено на човека от самата природа, от Божествената справедливост.
Ти не можеш да му го отнемеш. Кой е този кредит, в какво се състои? - Това са всичките благоприятни условия, за да живее това същество и да развива дарбите, които са вложени в него. Човечеството трябва да даде на това същество всички условия да се развива правилно. Третият закон, това е правото на човека да живее на Земята и да се усъвършенствува. Това право е дадено на човека от самата природа, от Божествената справедливост. Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право. Божественото право е правото на новата култура. Тогава човекът ще има всички благоприятни условия да развива всички сили на своята душа и да ги прояви за благото на всички. Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво.
към текста >>

Божествената справедливост още не е приложена на Земята.
Тези блага могат да бъдат от материален характер, разни продукти, но този закон се отнася и за благата от умствен и духовен характер. Благата, които всяка година дава разумната природа, трябва да бъдат така разпределени, че нито едно същество да не остане в лишение. Това изисква Божията справедливост, защото всички същества са клончета, листа на един и същи общочовешки космически организъм. Науката е благо, музиката е благо и те трябва да бъдат достояние на всички. Блага има изобилно, но не са разпределени правилно. Божествената справедливост още не е приложена на Земята. Тя сега идва. Тя има връзка с любовта. Ето какъв е законът: Не може да има Божествена справедливост без любов. Не може да има любов без Божествена справедливост. Двете вървят заедно.
към текста >>

Тогава ти ще умееш да четеш какво е писал Бог в свещената книга на всички души.
След шест или седем века ще се тури началото на една ядка от шестата раса, а след няколко хиляди години ще дойде до своя разцвет. Хората на шестата раса са на милосърдието, на жертвата и любовта. Петата раса е на ума, на интелекта, на техниката. Шестата раса ще бъде на космичната любов, любов към всички. Във всички същества хората ще виждат Бога. Тогава ти ще умееш да четеш какво е писал Бог в свещената книга на всички души. Седмата раса ще бъде на творческата воля. 07.02.1948 г., Изгрев
към текста >>

24. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Прочете се беседата „Закон на доволство" от книгата „Отворени форми".
Беседа – разговор на 27.08.1944 . над хижа „Еделвайс", 6 ч сутринта Прочете се беседата „Закон на доволство" от книгата „Отворени форми". Човек трябва да се интересува в живота от това, което е най-съществено. А кое е най-същественото? - Най-същественото е Любовта. Щом имаш Любовта, ще имаш всички възможности. Щом изгубиш Любовта, ще изгубиш всички възможности.
към текста >>

Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го!
Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагай. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го! Основната идея в човешкия живот Необходимо е човек да има една основна идея в своя живот, която да бъде неговата цел. Тази идея да бъде канара, на която той стъпва, тази канара да бъде единствената опора в неговия живот. Един човек, който няма една основна идея в живота си, прилича на отбрулен от дървото лист, който вятърът вдига и сваля и носи насам и нататък. А това значи, че листът не е господар на външните условия, т.е.
към текста >>

Но някой ще каже: „Какво нещо е посещението на Божествената любов?
Първо, за да почне своя еволюционен път и второ, за да постигне всичко друго, което е нужно за човешкия живот, а именно: мъдрост, истина, правда, свобода и всички други добродетели, красота, смиреност, чистота и пр. Всички добродетели са плод на любовта. Ти можеш да имаш тези добродетели, но без любов ще ги загубиш. Ето защо човек да счита като главна идея на своя живот да разбира и приема любовта, да я приложи, да възлюби и след това ще има всичко друго. Да желае да го посети любовта. Но някой ще каже: „Какво нещо е посещението на Божествената любов? " Това посещение може да трае само един миг или да продължи няколко дни и този човек се изменя и това оказва влияние в по-нататъшния му живот. Един пример. Една сестра от Братството, от провинцията, преди 20 години идва в София на гости на една друга сестра. И една сутрин към 8-9 часа, като правят обикновената си молитва, сестрата от провинцията почувствува една промяна в себе си, усеща земетресение в стаята, вижда светлина и се променя нейното съзнание, обиква всички същества. Всички хора и животни за нея стават много мили и достойни за любов.
към текста >>

25. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха.
Чрез водата разумната природа възпитава човека. Чрез въздуха природата също учи човека. От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме. Не само ние, но всяко същество трябва да диша. Дишат и растенията, а не само тези същества, които имат бели дробове. При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха. Така ние постепенно правим крачка напред в нашето развитие. Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили. Един пример как природата възпитава човека. Ето едно цвете пред нас. То спада към семейството на карамфилите.
към текста >>

Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили.
От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме. Не само ние, но всяко същество трябва да диша. Дишат и растенията, а не само тези същества, които имат бели дробове. При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха. Така ние постепенно правим крачка напред в нашето развитие. Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили. Един пример как природата възпитава човека. Ето едно цвете пред нас. То спада към семейството на карамфилите. Когато ние го съзерцаваме, ние се свързваме с известни същества от ангелската йерархия, които организират тези форми. Тези същества са от разни степени на развитие и работят в разни области.
към текста >>

Когато любовта се издигне до по-висша форма, тя се изразява чрез синия цвят, а най-висшата, Божествената любов се изразява чрез белия цвят.
Когато сърцето на човека е слабо, тогава трябва да се употребяват червени предмети - стаята да има червени стени, дрехите да бъдат червени и пр. Това ще засили дейността на сърцето. Когато човек иска да се активизира за нещо, нека си служи с червения цвят. Дали червеният цвят е едничкият изразител на любовта? - Не, той е изразител на любовта в по-нисша форма. Когато любовта се издигне до по-висша форма, тя се изразява чрез синия цвят, а най-висшата, Божествената любов се изразява чрез белия цвят. Тогава аурата на човека става бяла. Някой ще запита как ще се докаже връзката между психичния живот на човека и цветовете. Най-добре е да се изучава окултната наука. Може и опитно, чрез изучаване на аурата. Един ясновидец вижда аурата на човека около него като светлина.
към текста >>

Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта.
Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля.
към текста >>

26. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре.
Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията. Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре. Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ. Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание.
към текста >>

Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание.
Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре. Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ. Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание. Някой може да каже: „Аз съм свободен, ако искам, ще вляза." - Не, Всемирното Бяло Братство като види, че един човек е готов, приема го горе. И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа. Ако не е приет горе, у него не се заражда желание да влезе в Школата." „Докато не простите на ония, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Човек, докато не прости на своите врагове, няма да се освободи от тях."
към текста >>

И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа.
В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ. Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание. Някой може да каже: „Аз съм свободен, ако искам, ще вляза." - Не, Всемирното Бяло Братство като види, че един човек е готов, приема го горе. И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа. Ако не е приет горе, у него не се заражда желание да влезе в Школата." „Докато не простите на ония, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Човек, докато не прости на своите врагове, няма да се освободи от тях." Учителят Една от първите стъпки на ученика е прощаването.
към текста >>

Ще вземе бяла книга, ще я сложи на масата и ще начертае бавно сто отвесни линии, но строго успоредни - междините да бъдат около половин сантиметър.
В човека има приливи и отливи. Понякога човек не знае причините на неразположението, скръбта си. Той трябва да се справи с нея. Има много начини за това. Ученикът може да направи следния опит, даден от Учителя, за да се справи с нея. Ще вземе бяла книга, ще я сложи на масата и ще начертае бавно сто отвесни линии, но строго успоредни - междините да бъдат около половин сантиметър. Когато той чертае тия линии, в него идва едно добро разположение. Ето защо тия успоредни линии означават хармония. А законът е: Каквото правиш вън, става вътре в тебе. Затова, когато чертаеш тия успоредни линии, възстановява се хармонията вътре в тебе. Някой ще каже: „Как ще си губя времето да чертая тия линии?
към текста >>

27. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота.
Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа. Учителят дава следната формула, която да се казва при големи страдания: „О, тъмна нощ, която ми приготвяш светъл ден, който иде." Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта. Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота. Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот? Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в живота. Когото ти обичаш, става добър.
към текста >>

От човешката любов човек постепенно ще отива към Божествената любов.
Това може да се провери. Когато ти не обичаш онзи, който те обича, тогава няма да те обича онзи, който искаш да те обича. Тук Учителят дава едно правило: Някой те обича, първоначално ти не цениш неговата любов, но по-късно тя ще се прояви в теб. В тази любов е Бог. Ние трябва да ценим присъствието на Бога. От човешката любов човек постепенно ще отива към Божествената любов. Любовта на ангелите е така велика, че един светия, пророк, като види един ангел, пада в несвяст - не може да издържи бързите вибрации на неговата аура. Човек за в бъдеще ще се издигне до тази любов на ангелите. Учителят ни дава идеала, към който трябва да се стремим. Любовта е сила, която може да издържи всички грехове на хората в света. Какво значи това?
към текста >>

В Божествената любов отношението е към душата на човека.
Защото ти обичаш Божественото в него. Божественото е същественото, а греховете са нещо външно, те не засягат душата на човека. Каквито и престъпления да прави човек, нищо не може да засегне неговата душа. Това не накърнява чистотата на неговата душа. Тя винаги остава чиста, но непроявена. В Божествената любов отношението е към душата на човека. Затова такъв човек издържа всички грехове на хората. Една сестра ми разказва следната опитност. „Аз имам една приятелка, тя често се озлобява, проявява се много грубо, но колкото повече тя се озлобява и върши глупости, тя става толкова по-скъпа за мен и я обиквам повече." Това явление е много рядко. Във връзка с първите стъпки на ученика ще ви кажа съветите на Учителя към една млада сестра. Той й ги дава в едно писмо.
към текста >>

Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството.
Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя? " И тя искала да направи нещо за Бога. Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е.
към текста >>

Именно от това гледище, за да имаме това живо знание за Божествената наука, ние трябва да имаме едни особени методи за проучване на беседите.
Той ще има широко поле за дейност. Цялото човечество трябва да влезе в новата култура. Но за да може това да стане, ученикът трябва още отсега да се въоръжи със знание. Такова знание, което винаги да бъде с него, през всички прераждания. Това става, когато знанието е опитано и преживяно. Именно от това гледище, за да имаме това живо знание за Божествената наука, ние трябва да имаме едни особени методи за проучване на беседите. Сега ще ви ги кажа. Ученикът трябва да изучи това богатство в беседите, за да може после да бъде полезен и на другите хора. Ще си купите повече тетрадки, 5-10 броя, и ще ги разделите на отдели, в които ще правите извадки по разни въпроси. Ще проучавате беседите поред от първа серия, школните лекции на Общия клас, носле - Младежкия клас, рилските, съборните беседи и така - наред, по години. Това е грамадна работа, но човек не трябва да се плаши.
към текста >>

28. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него.
Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа.
към текста >>

Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща.
От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр.
към текста >>

Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството.
Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на Евангелието от Иоана: "Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене." Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
към текста >>

Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов.
Той е преживял тия страдания, понеже приел да плати кармата на човечеството. Ако не беше сторил това, човечеството само не можеше да се издигне над егоизма и щеше да се изроди и загине. Любовта на Христа е толкоз велика, че човек при сегашната степен на своето развитие не би могъл да я преживее. Тя би го стопила. И постепенно, заедно със своето повдигане, той ще се подготви да я разбере и приложи. Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов. Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели.
към текста >>

29. Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не си е дал труда да се занимава с отделните букви, може ли човек да стане писател, да напише книга?
В малките условия и Възможности трябва най-първо да се прояви човек; който не се е проявил в тях, и в големите не може да се прояви. Някой чака с години, иска да стане проповедник, на големи събрания да говори. А нему всеки ден се дават условия, като срещне едно дете, да поговори с него. Ако не използва това, малкото, и голямото не може да използва. Как ще се научи иначе? Ако не си е дал труда да се занимава с отделните букви, може ли човек да стане писател, да напише книга? Постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, те разбират. От много малко разбират. Нали музикантът като докосне струната, тя отговаря? Чувствителната струна отговаря и на най-малкото докосване.
към текста >>

Извод: Докато ти мислиш, Божествената светлина минава през теб и цветове има.
" По време на разговора стана дума за това, какво значение има човек да мисли за Бога. Учителя обясни: - Да си послужим със следната аналогия: Върху една стена хвърлят светлина през призма. На стената има цветове. Извод: Докато ти мислиш, Божествената светлина минава през теб и цветове има. Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват. Като помислиш за Бога, животът идва, нещата стават реални. Там е тайната -да имаме за Бога една идея, най-възвишената идея! Ако на един човек му е тъжно, да мисли за ангелите. Ако и тогава му е мъчно, да мисли за Бога.
към текста >>

Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без необходимото.
"... Всички, които вървят по Божия път, работите им в края на краищата влизат в правия път. Човек не е само един божествен лъч, човек е живот, една постоянна струя, която излиза от Бога. Не се е случило още праведен да проси. Предположете, помислете, че вашето име е познато в английската банка. Ще се страхувате ли тогава, че ще останете без средства? Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без необходимото.
към текста >>

30. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Качества на Божествената Любов
Качества на Божествената Любов Днес сме в месността Ел Шадай на Витоша. След като пихме чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре на една полянка край шосето, до първия заслон. Едно поточе минава през полянката, покрита със свежа трева, изобилно изпъстрена от цветя с разни краски. От тук се вижда мощната Рилска верига, по която има още доста сняг. Както бяхме седнали на тази полянка, птичка пееше на едно клонче.
към текста >>

Един светия, един напреднал човек опитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава изпитва блаженство, чувства Бога във всичко и обича Бога във всички.
Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе, колкото и да се молим, без любов към Бога няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Във време на молитва да чувствуваше любов към Бога, да се постигне сливане и преливане. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж, не можеш да получиш много нещо от Бога. Един светия, един напреднал човек опитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава изпитва блаженство, чувства Бога във всичко и обича Бога във всички. Всички други състояния на Любовта са духовна любов, а не Божествена. Всички светии са влюбени. Те са толкова влюбени, че от Любов са забравили светските неща. Светият човек е видял нещо. Понякога ще поплаче за онова, което е видял.
към текста >>

Само едно нещо ще оправи света: хората трябва да станат добри проводници на Божествената Любов, а това става чрез добър живот, чрез приготовление.
Хората говорят на невежествен език за Любовта. Те са като някой, който говори за художество, но не знае да рисува. Онези, които се занимават с духовните науки, често нямат ясна представа за нещата. Светът няма да се оправи чрез благотворителни дружества, нито чрез манифестации. Това отчасти помага. Само едно нещо ще оправи света: хората трябва да станат добри проводници на Божествената Любов, а това става чрез добър живот, чрез приготовление. За да бъдеш добър проводник, изисква се да бъдеш чист, добър, разумен, да имаш вяра и надежда. За да бъдеш добър проводник, трябва да имаш качества, тогава ще влезе в теб висшето, Божественото, разумното. Ще научиш неща, които не се обясняват, но се опитват. Ако говориш за сладчината на захарта някому, а той не я е опитал, какво може да знае за нея. Важна е проводимостта на човека за Любовта.
към текста >>

Същото се отнася и за вътрешния живот на човека -когато неговото вътрешно небе е облачно, мислите и чувствата му са помрачени, той не може да възприеме Любовта, не може да възприеме Божествената вълна, която иде от горе.
За да бъдеш добър проводник, трябва да имаш качества, тогава ще влезе в теб висшето, Божественото, разумното. Ще научиш неща, които не се обясняват, но се опитват. Ако говориш за сладчината на захарта някому, а той не я е опитал, какво може да знае за нея. Важна е проводимостта на човека за Любовта. Когато небето е чисто, синьо, ти възприемаш слънчевите лъчи, но когато е облачно, не можеш да ги възприемаш. Същото се отнася и за вътрешния живот на човека -когато неговото вътрешно небе е облачно, мислите и чувствата му са помрачени, той не може да възприеме Любовта, не може да възприеме Божествената вълна, която иде от горе. Ако е чисто небето му, ще я възприеме. По-хубаво нещо от Любовта няма. Никога не съжалявайте, че обичате. Който съжалява, че обича, той се заблуждава. Ако се откажете от любовта, съкратявате живота си.
към текста >>

Всяко цвете е книга, в която Бог е писал.
Човек трябва да проявява онази Любов, която никога не пресъхва. * Като отида при някое цветенце, виждам какво е написал Бог в него. После отивам при друго цвете и правя същото. Отивам при един камък и правя същото. Всяко цвете е книга, в която Бог е писал. В тези книги чета какво е писал Бог. Като отида при тях, аз чета и те четат от мен. Те се радват, че има един, който чете какво Бог е написал в тях. В Божествения свят книгите се радват, когато ги четат. Човек на Земята защо скърби?
към текста >>

Когато ние четем онова, което Бог е написал в една книга, ние обичаме.
Те се радват, че има един, който чете какво Бог е написал в тях. В Божествения свят книгите се радват, когато ги четат. Човек на Земята защо скърби? Защото няма кой да чете какво Бог е написал в него. Всеки минава край него без да чете. Когато ние четем онова, което Бог е написал в една книга, ние обичаме. Онзи, който ни обича, чете какво е писал Бог в нас. Писанието казва: „Написал си закона Си в сърцата ни". Всеки човек е една жива написана книга. И когато обичаме, четем от тази книга. А когато не обичаме, не можем да четем.
към текста >>

Всеки човек е една жива написана книга.
Защото няма кой да чете какво Бог е написал в него. Всеки минава край него без да чете. Когато ние четем онова, което Бог е написал в една книга, ние обичаме. Онзи, който ни обича, чете какво е писал Бог в нас. Писанието казва: „Написал си закона Си в сърцата ни". Всеки човек е една жива написана книга. И когато обичаме, четем от тази книга. А когато не обичаме, не можем да четем. * Една сестра попита: - Какво разбирате, когато казвате, че човек не трябва да се привързва към формите?
към текста >>

И когато обичаме, четем от тази книга.
Всеки минава край него без да чете. Когато ние четем онова, което Бог е написал в една книга, ние обичаме. Онзи, който ни обича, чете какво е писал Бог в нас. Писанието казва: „Написал си закона Си в сърцата ни". Всеки човек е една жива написана книга. И когато обичаме, четем от тази книга. А когато не обичаме, не можем да четем. * Една сестра попита: - Какво разбирате, когато казвате, че човек не трябва да се привързва към формите? Учителя каза:
към текста >>

Щастието седи във възприемане на Божествената Любов.
Това остава скрито в него. Изкаже ли се, не е вече Любовта. Онези преживявания вътре, те са Божественото, Реалното. Сега Любовта не може да се изяви в пълнота във физическия свят, а само в Божествения свят, защото тук материята е много груба. Обаче в бъдеще ще може да се прояви и тук. Щастието седи във възприемане на Божествената Любов. При Божествената Любов човек обича всички същества. Голямата радост, която изпитва, това е присъствието на Бога. Той обича и всички зверове. И от това състояние няма по-високо. Беше 12 ч.
към текста >>

При Божествената Любов човек обича всички същества.
Изкаже ли се, не е вече Любовта. Онези преживявания вътре, те са Божественото, Реалното. Сега Любовта не може да се изяви в пълнота във физическия свят, а само в Божествения свят, защото тук материята е много груба. Обаче в бъдеще ще може да се прояви и тук. Щастието седи във възприемане на Божествената Любов. При Божествената Любов човек обича всички същества. Голямата радост, която изпитва, това е присъствието на Бога. Той обича и всички зверове. И от това състояние няма по-високо. Беше 12 ч. на обяд.
към текста >>

31. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Божествената Любов иде да обнови света.
То не е онова Божественото, което сплотява хората. Някой човек го е срам от Любовта. То е, понеже неговата любов има примеси. Затова човек трябва да има чисти мисли и желания и любовта, като минава през тази чиста среда, не добива примеси. Когато твоето съзнание е нечисто, не може да се повдигне в по-горна област. Божествената Любов иде да обнови света. В Божествената Любов има растеж. В нея няма еротичен елемент. Двама души, които се обичат, трябва да знаят каква дистанция да поставят помежду си. Тя не трябва да бъде нито много голяма, нито много малка. Разумността ще ви каже каква да бъде дистанцията.
към текста >>

В Божествената Любов има растеж.
Някой човек го е срам от Любовта. То е, понеже неговата любов има примеси. Затова човек трябва да има чисти мисли и желания и любовта, като минава през тази чиста среда, не добива примеси. Когато твоето съзнание е нечисто, не може да се повдигне в по-горна област. Божествената Любов иде да обнови света. В Божествената Любов има растеж. В нея няма еротичен елемент. Двама души, които се обичат, трябва да знаят каква дистанция да поставят помежду си. Тя не трябва да бъде нито много голяма, нито много малка. Разумността ще ви каже каква да бъде дистанцията. Любовта е огън.
към текста >>

При Божествената Любов ти виждаш и обичаш Бога в човека.
Когато влезе в човека, тя му дава подтик да чете, да учи, да работи за Господа. Човек се възхищава от всичко красиво, във всичко вижда възвишеното. Това, което хората проявяват като любов, не е Любов, то е едно обикновено чувство. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А човешкото е сянка. При Божествената Любов ти виждаш и обичаш Бога в човека. А това, което наричат в света любов - човешката любов - това не е никаква любов. Това е както, когато турят парче примамка в капана. Братът попита: - Вие вчера казахте, че можем да обичаме, както Христос обича. Учителя отговори:
към текста >>

Разликата между влюбването и Божествената Любов е в следното: Ако любовта ти към някого не хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тази любов е Божествена.
Небето е навсякъде, където има любов, дето има разумен живот. Дето Любовта отсъствува, там е адът. Който не люби, той е в смъртта. Любовта носи Божествените дарби. Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в живота. Разликата между влюбването и Божествената Любов е в следното: Ако любовта ти към някого не хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тази любов е Божествена. Но ако твоята любов към някого хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тогава тази любов не е Божествена, има нещо нечисто в нея, има примес. Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи. В Божествения свят не може да влезе едно същество неразумно. В Божествения свят всички същества са разумни. За да може да има висока връзка на любов, двама души, които се обичат, трябва да се разбират.
към текста >>

Божествената любов е вечна и непреривна.
Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи. В Божествения свят не може да влезе едно същество неразумно. В Божествения свят всички същества са разумни. За да може да има висока връзка на любов, двама души, които се обичат, трябва да се разбират. Когато дойде Любовта, тя ще те постави във връзка с напредналите души, с душите, които са като скъпоценните камъни. Божествената любов е вечна и непреривна. При Любовта, в каквато и да е форма, всичко е хубаво. Само че от физическата любов хората очакват това, което тя не може да даде. Физическата любов малко допринася на човека. За Любовта на Христа се говори в следния стих: „Който има Духа Христов..." Под „Духа Христов" се разбира Любовта на Христа. Тепърва хората има да изучават Любовта.
към текста >>

Господ иска чиста книга, на която да пише своето Слово.
Когато дойде тази Любов във вас, вие ще създадете един свят на красота около себе си, един свят на Любов, на мир, на радост, на веселие, на хармония, на блаженство. Когато си във връзка с тази велика Любов, тогава разбираш Учителя си. Когато намериш Учителя си, когато и Той те намери, твоят Учител ще бъде сляп за твоите погрешки. Любовта ви трябва да бъде такава, че да вървите напред. Всеки от вас чрез Любовта си трябва да заличи в своя ум и в своето сърце всички свои погрешки; и когато ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. Господ иска чиста книга, на която да пише своето Слово. Любовта ще заличи най-първо вашите погрешки, за да тръгнете напред. Тогава ще завършите Школата и ще влезете къде? В Новата епоха, дето нито за мъж отиват, нито се женят, но са като ангелите. Тази епоха ще дойде.
към текста >>

32. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж се прочетоха няколко страници из книгата „Ключът на живота" от Учителя.
Ето полянката, дето сутрин правехме Паневритмията и на която още личеше отъпканото колело. Потърсихме чешмичката, дето с голямо усърдие и любов Учителя работи няколко деня. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Ето Пиперката, една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как остават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя! Веднъж се прочетоха няколко страници из книгата „Ключът на живота" от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата. Щастието и радостта, които изчезват, са човешки. А щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени.
към текста >>

Понеже хората смесват човешката любов и Божествената, затова идват разочарованията.
" Има нещо в човека, което му нашепва истината. Човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов и Божествената, затова идват разочарованията. Има същества, чието съзнание е по-висше. Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идват при него и се проявяват чрез него.
към текста >>

33. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В света няма по-страшно от човешкия егоизъм и по-добро от Божествената Любов.
ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В света няма по-страшно от човешкия егоизъм и по-добро от Божествената Любов. Защото при егоизма, човек от сутрин до вечер мисли само за себе си, какво ще яде или облече, за къща и пр. А целият свят може да страда, той мисли, че като му е добре, това е едно благо. Но той е на крив път, т.е. разсъждава като един вълк. Такъв човек не може да ти бъде приятел и не можеш да свършиш никаква работа с него.
към текста >>

Така, че хората сега всичко имат, но нямат Божествената Любов у себе си.
Защото при егоизма, човек от сутрин до вечер мисли само за себе си, какво ще яде или облече, за къща и пр. А целият свят може да страда, той мисли, че като му е добре, това е едно благо. Но той е на крив път, т.е. разсъждава като един вълк. Такъв човек не може да ти бъде приятел и не можеш да свършиш никаква работа с него. Така, че хората сега всичко имат, но нямат Божествената Любов у себе си. Не че тя не съществува в тях, но са я затворили и не и дават път да се прояви. Затова трябва да се научите да обичате хората вътре в себе си и отвън. Във всеки човек има по нещо специфично. Сега прилагайте това, което знаете и това, което е вложено във вас. Ръководете се от духът си.
към текста >>

Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора.
Желайте любовта! Тепърва трябва да се учите да обичате. Например: заекът ще го обичате като заек, змията като змия и пр., а когато обичаш Божественото у човека, ти си на прав път. Ще обичаш Бога във всички, защото Той, чрез всички се проявява. Ако обичате само един човек, това е ограничение на Бога — трябва значи да търсите Бога във всички, защото той е създал всички и във всички Той живее. Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора. Любовта трябва да я разпратим от нас и не трябва да я спираме. Тя не е еднократен процес. Голяма мощ и сила има в нея. Любовта неправи разлика между бедни и богати. А който прави, там е човешкото и то трябва да бъде подчинено на Божественото.
към текста >>

В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя.
И единственото благо, което човек търси е Любовта. Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него. Човек трябва да обича, за да живее. Вие трябва да почувствувате, че всички хора са ви близки. Цялото човечество трябва да се обедини в едно цяло. В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя. Тук в тая долина е Царството на Безмълвието. Там цари пълна тишина. Тук много рядко идват туристи, също и овчари. Само понякога се чува гласа на редки птички, населяващи тук. * * *
към текста >>

Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа.
* * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива.
към текста >>

усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява.
Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта.
към текста >>

Божествената Любов не е кармична и затова е трайна.
Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия.
към текста >>

В Божествената любов има чистота и светлина.
В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение.
към текста >>

При Божествената любов няма противоречия и страдания.
Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи. Знайте, че всяка любов, която произвежда горчиви чувства не е Божествена. При Божествената любов няма противоречия и страдания. И когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него. В Божествената Любов има три степени: 1. Като обичаш човека, да му дадеш най-необходимото (хляб, ядене, дрехи и пр.), това значи е първото стъпало на обичането. 2. Ще го пратиш на училище и ще го възпитаваш. 3. Ще го направиш талантлив и ще се радваш на успехите и дарбите му (ще го направиш даровит).
към текста >>

В Божествената Любов има три степени:
По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи. Знайте, че всяка любов, която произвежда горчиви чувства не е Божествена. При Божествената любов няма противоречия и страдания. И когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него. В Божествената Любов има три степени: 1. Като обичаш човека, да му дадеш най-необходимото (хляб, ядене, дрехи и пр.), това значи е първото стъпало на обичането. 2. Ще го пратиш на училище и ще го възпитаваш. 3. Ще го направиш талантлив и ще се радваш на успехите и дарбите му (ще го направиш даровит). Сегашната човешка любов е поробване. Много млади погрозняват от неправилните си чувства и противоречия (в постоянни вътрешни борби).
към текста >>

Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него.
ЗАКОН Е: Човек, който се оплаква от хората, той не ги обича, нито те го обичат! Различни са отношенията на всяка душа, към всички други души. Всички хора са излезли от Бога, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега. Тези отношения са съществували и съществуват винаги в природата, те са правилни. Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него. Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича. Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит. Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях. Като видиш страдащ, помогни му и помоли се за него. Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички.
към текста >>

34. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му.
Тогаз нещата са постижими. Постиженията по закон са външни постижения. Любовта работи от вътре. Хубавите работи зависят от любовта. Само оногова, който е заквасен от любовта, законът не го лови. Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му. Великото в света се постига само в Божествената любов. Всеки, който живее в нея, е велик. Великото в света - това е необятната любов. Ако знаете, как да употребите любовта, можете да извършите много работи. Силата иде чрез любовта.
към текста >>

Великото в света се постига само в Божествената любов.
Постиженията по закон са външни постижения. Любовта работи от вътре. Хубавите работи зависят от любовта. Само оногова, който е заквасен от любовта, законът не го лови. Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му. Великото в света се постига само в Божествената любов. Всеки, който живее в нея, е велик. Великото в света - това е необятната любов. Ако знаете, как да употребите любовта, можете да извършите много работи. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен, ако не любиш.
към текста >>

Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество.
Няма благо в света, което може да дойде по друг път. Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко. Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко. Ако не знае, ще се мъчи. Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира. Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи.
към текста >>

Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи.
Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира. Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи. Щом човек влезе в областта на любовта, ще стане щастлив, здрав, животът ще му се осмисли и ще почне да учи. Всички искат да бъдат радостни, даровити, силни, да имат знания. Когато човек влезе в пълнотата на любовта, ще има всичко това. И след като получи всичко, ще отиде да служи. И като отиде да служи на другите, ще бъде щастлив.
към текста >>

Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов.
Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват. Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта! Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо! Ако човек вложи най-ценното от себе си у някого, последният ще го обича. Най-важното е любовта към Безграничния. Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта.
към текста >>

Всеки ден чети поне по един лист от свещената книга на своя приятел.
Тя е тъй богата и се прави на бедна. Тя е тъй мъдра, а се прави на незнаеща, за да мине през долината на смирението и да се научи на нещо. Тъй и царският син някой път се облича с дрехите на овчар и пътува из света, за да се учи. Отвори изворите, които имаш в градината си и им дай път да протекат. Колко им е мъчно, че с векове са стояли затрупани и затворени! Всеки ден чети поне по един лист от свещената книга на своя приятел. Този миг ще бъде най-светлият за тебе през целия ден. Не разглеждай само подвързията ù. Обичам да гледам душите при изгрев слънце. Те тогаз се озаряват с едно светло сияние около главата и красиви стават лицата им! Една вълна на живот минава тогаз през техните лица и ги преобразява.
към текста >>

35. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах?
Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите. Любовта, която имаш, е едно богатство. До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах? Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта.
към текста >>

Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде.
Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта. Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки. Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате. Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най- първо тя ще внесе подмладяване във вас. Вие ще станете млад.
към текста >>

Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема!
Лицата на всички са сияещи! Как работата за другите е източник на най- чистата радост! Ето тайната на щастието! Ето ключът! Де е разгадката? Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема! А когато не излизаш вън от тесния кръг на личния живот, ти си затворена книга, в която животът не може да вложи ценните си съкровища. Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси! Всички ги оставяме край градящата се хижа. Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове! Благодарим и на скромната тревица, която меко постилаше полянката там.
към текста >>

А когато не излизаш вън от тесния кръг на личния живот, ти си затворена книга, в която животът не може да вложи ценните си съкровища.
Как работата за другите е източник на най- чистата радост! Ето тайната на щастието! Ето ключът! Де е разгадката? Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема! А когато не излизаш вън от тесния кръг на личния живот, ти си затворена книга, в която животът не може да вложи ценните си съкровища. Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси! Всички ги оставяме край градящата се хижа. Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове! Благодарим и на скромната тревица, която меко постилаше полянката там. Вие, върхове, езера и потоци!
към текста >>

36. 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича!
Аз бих желал всички да обичат, за да влизат в нуждите един на друг. Всички светии са влюбени! Те толкова са влюбени, че са забравили всичко друго! Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго! И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял! При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича! Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне.
към текста >>

Цветето е книга, която Безграничният е писал.
Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш лицето му, че има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него. Когато отивам при цветето, виждам какво е писал Безграничният в него. Отивам при друго цвете и пак правя същото. После отивам при един камък и пак правя същото. Цветето е книга, която Безграничният е писал. В тия книги аз чета, какво е писал Той в тях и се радвам, понеже и те четат в мен. Като отида при тях, аз чета от тях и те четат от мене. Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях. В божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. И ние на този свят защо скърбим?
към текста >>

Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме!
Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях. В божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. И ние на този свят защо скърбим? Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни! " И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем.
към текста >>

" И когато четем една книга – т.е.
Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни! " И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем. сп. „Житно зърно”, бр. 12, кн. 9-10
към текста >>

37. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не знаете да четете, ще гледате книгата и не ще можете да разберете.
И тогава душата ще се изяви такава, каквато е: красива, радостна и свободна. Започва се разговор с Учителя. Става въпрос за красивата одежда, с която природата се е облякла днес. Учителят подема: — Някой учен е писал един том съчинение и вие ще почнете да го четете. Ако не знаете да четете, ще гледате книгата и не ще можете да разберете. Също така и природата е писала във всички форми, които тя е изградила. Вие трябва да четете нейната свещена книга. Природата е много по-обширна, отколкото изглежда на пръв поглед. Всяко цвете, всеки плод си имат музикални трептения: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр. Но за да възприеме човек тези музикални трептения, трябва да участвува неговото свръхсъзнание, а не само самосъзнанието му.
към текста >>

Вие трябва да четете нейната свещена книга.
Става въпрос за красивата одежда, с която природата се е облякла днес. Учителят подема: — Някой учен е писал един том съчинение и вие ще почнете да го четете. Ако не знаете да четете, ще гледате книгата и не ще можете да разберете. Също така и природата е писала във всички форми, които тя е изградила. Вие трябва да четете нейната свещена книга. Природата е много по-обширна, отколкото изглежда на пръв поглед. Всяко цвете, всеки плод си имат музикални трептения: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр. Но за да възприеме човек тези музикални трептения, трябва да участвува неговото свръхсъзнание, а не само самосъзнанието му. Като ядете един плод добре, вие го четете. Ако не го ядете добре, не можете да го четете.
към текста >>

И всеки човек е една свещена книга.
Природата е много по-обширна, отколкото изглежда на пръв поглед. Всяко цвете, всеки плод си имат музикални трептения: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр. Но за да възприеме човек тези музикални трептения, трябва да участвува неговото свръхсъзнание, а не само самосъзнанието му. Като ядете един плод добре, вие го четете. Ако не го ядете добре, не можете да го четете. И всеки човек е една свещена книга. И ако знаете да я четете ще намерите велики неща в нея. Ако не знаете да я четете, не можете да се ползувате. Когато видите една мушичка, да се зарадвате! Тя е една буква от великата азбука. Без нея би липсвало нещо в света!
към текста >>

Любов, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената любов.
Любовта носи здраве преди всичко. Не е възможно ти да обичаш и да не оздравееш, ако си болен. Любовта носи благородство, носи всички добродетели, всичко хубаво. Тя е свързана с Мъдростта и Истината. Любов без мъдрост и без истина е непроявена любов, не е любов. Любов, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената любов. Без любов човек не може да се подмлади. И без свобода не може да се подмлади. Любовта е най-реалното нещо. Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега.
към текста >>

38. 46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

При Божествената Любов всеки чувствува себе си и онзи, когото обича, като душа!
Всяко същество е прозорец, през който виждайте Бога! Когато обичаш едного, той е врата за тебе. И когато някой те обича, ти си врата за него. Когато обичаме Бога, Той е врата за нас. Във всичко да виждаме Бога! При Божествената Любов всеки чувствува себе си и онзи, когото обича, като душа! Любовта е единственото нещо, което свързва душите. Бог е вътрешна връзка между душите, понеже в Любовта е Бог. Едно цвете не може да ти проговори, ако не го обичаш При любовта има обмяна. Трябва да в опитате. Истинската божествена Любов е вечна и непреривна.
към текста >>

В откровението се говори за книга, запечатана със 7 печата.
Без любов няма самоотричане, няма и учене. Любовта е подбудителната причина на всичко хубаво. Тя е закон за великата жертва. Като се жертвува човек, това е опит на любовта. Житното зърно се е жертвувало в земята, но то така се увеличава. В откровението се говори за книга, запечатана със 7 печата. Този, който се жертвува, отваря печатите. Любовта отваря печатите и тогава нещата стават понятни. Любовта е това, което гради. Тя е това, което внася винаги нови ценности в човека. Всички усилия на любовта вървят във възходяща линия.
към текста >>

39. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга.
55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША Краят на лятото. С какви дарове ни обсипва то всяка година! Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните капки по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед. Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега. Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга. Тръгваме преди зори. Колко са чудни тихите минути на зазоряването! Как те са пълни с чаровността на мистичността и мълчанието. Тревите, цветята, дърветата, мушичките, птичките са в радостно очакване на един велик празник. Преди изгрев слънце сме вече при полите на планината.
към текста >>

Аз ви говоря за Божествената любов.
Ти си болен; дай път на любовта и ще имаш условия за оздравяване. Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек. Обичай Великото разумно начало в света и болестта ще си отиде. Невъзможно е да обичаш и да бъдеш болен. Любовта носи живот. Аз ви говоря за Божествената любов. Хората са опитали любовта, от която умират. Ще дойдете до оная любов, от която хората оздравяват. И после ще дойдете до любовта, която разхубавява. Когато човек обича, става здрав. Става здрав и оня, когото обичат.
към текста >>

40. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него.
Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа.
към текста >>

Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща.
От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр.
към текста >>

Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството.
Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на Евангелието от Иоана: “Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене.” Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
към текста >>

Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов.
Той е преживял тия страдания, понеже приел да плати кармата на човечеството. Ако не беше сторил това, човечеството само не можеше да се издигне над егоизма и щеше да се изроди и загине. Любовта на Христа е толкоз велика, че човек при сегашната степен на своето развитие не би могъл да я преживее. Тя би го стопила. И постепенно, заедно със своето повдигане, той ще се подготви да я разбере и приложи. Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов. Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели.
към текста >>

41. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота.
Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа. Учителят дава следната формула, която да се казва при големи страдания: „О, тъмна нощ, която ми приготвяш светъл ден, който иде.” Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта. Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота. Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот? Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в живота. Когото ти обичаш, става добър.
към текста >>

От човешката любов човек постепенно ще отива към Божествената любов.
Това може да се провери. Когато ти не обичаш онзи, който те обича, тогава няма да те обича онзи, който искаш да те обича. Тук Учителят дава едно правило: Някой те обича, първоначално ти не цениш неговата любов, но по-късно тя ще се прояви в теб. В тази любов е Бог. Ние трябва да ценим присъствието на Бога. От човешката любов човек постепенно ще отива към Божествената любов. Любовта на ангелите е така велика, че един светия, пророк, като види един ангел, пада в несвяст - не може да издържи бързите вибрации на неговата аура. Човек за в бъдеще ще се издигне до тази любов на ангелите. Учителят ни дава идеала, към който трябва да се стремим. Любовта е сила, която може да издържи всички грехове на хората в света. Какво значи това?
към текста >>

В Божествената любов отношението е към душата на човека.
Защото ти обичаш Божественото в него. Божественото е същественото, а греховете са нещо външно, те не засягат душата на човека. Каквито и престъпления да прави човек, нищо не може да засегне неговата душа. Това не накърнява чистотата на неговата душа. Тя винаги остава чиста, но непроявена. В Божествената любов отношението е към душата на човека. Затова такъв човек издържа всички грехове на хората. Една сестра ми разказва следната опитност. „Аз имам една приятелка, тя често се озлобява, проявява се много грубо, но колкото повече тя се озлобява и върши глупости, тя става толкова по-скъпа за мен и я обиквам повече.” Това явление е много рядко. Във връзка с първите стъпки на ученика ще ви кажа съветите на Учителя към една млада сестра. Той й ги дава в едно писмо.
към текста >>

Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството.
Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя? ” И тя искала да направи нещо за Бога. Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е.
към текста >>

Именно от това гледище, за да имаме това живо знание за Божествената наука, ние трябва да имаме едни особени методи за проучване на беседите.
Той ще има широко поле за дейност. Цялото човечество трябва да влезе в новата култура. Но за да може това да стане, ученикът трябва още отсега да се въоръжи със знание. Такова знание, което винаги да бъде с него, през всички прераждания. Това става, когато знанието е опитано и преживяно. Именно от това гледище, за да имаме това живо знание за Божествената наука, ние трябва да имаме едни особени методи за проучване на беседите. Сега ще ви ги кажа. Ученикът трябва да изучи това богатство в беседите, за да може после да бъде полезен и на другите хора. Ще си купите повече тетрадки, 5-10 броя, и ще ги разделите на отдели, в които ще правите извадки по разни въпроси. Ще проучавате беседите поред от първа серия, школните лекции на Общия клас, носле - Младежкия клас, рилските, съборните беседи и така - наред, по години. Това е грамадна работа, но човек не трябва да се плаши.
към текста >>

42. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре.
Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията. Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре. Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ. Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание.
към текста >>

Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание.
Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре. Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ. Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание. Някой може да каже: „Аз съм свободен, ако искам, ще вляза.” - Не, Всемирното Бяло Братство като види, че един човек е готов, приема го горе. И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа. Ако не е приет горе, у него не се заражда желание да влезе в Школата.” „Докато не простите на ония, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Човек, докато не прости на своите врагове, няма да се освободи от тях.”
към текста >>

И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа.
В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ. Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание. Някой може да каже: „Аз съм свободен, ако искам, ще вляза.” - Не, Всемирното Бяло Братство като види, че един човек е готов, приема го горе. И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа. Ако не е приет горе, у него не се заражда желание да влезе в Школата.” „Докато не простите на ония, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Човек, докато не прости на своите врагове, няма да се освободи от тях.” Учителят Една от първите стъпки на ученика е прощаването.
към текста >>

Ще вземе бяла книга, ще я сложи на масата и ще начертае бавно сто отвесни линии, но строго успоредни - междините да бъдат около половин сантиметър.
В човека има приливи и отливи. Понякога човек не знае причините на неразположението, скръбта си. Той трябва да се справи с нея. Има много начини за това. Ученикът може да направи следния опит, даден от Учителя, за да се справи с нея. Ще вземе бяла книга, ще я сложи на масата и ще начертае бавно сто отвесни линии, но строго успоредни - междините да бъдат около половин сантиметър. Когато той чертае тия линии, в него идва едно добро разположение. Ето защо тия успоредни линии означават хармония. А законът е: Каквото правиш вън, става вътре в тебе. Затова, когато чертаеш тия успоредни линии, възстановява се хармонията вътре в тебе. Някой ще каже: „Как ще си губя времето да чертая тия линии?
към текста >>

43. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха.
Чрез водата разумната природа възпитава човека. Чрез въздуха природата също учи човека. От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме. Не само ние, но всяко същество трябва да диша. Дишат и растенията, а не само тези същества, които имат бели дробове. При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха. Така ние постепенно правим крачка напред в нашето развитие. Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили. Един пример как природата възпитава човека. Ето едно цвете пред нас. То спада към семейството на карамфилите.
към текста >>

Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили.
От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме. Не само ние, но всяко същество трябва да диша. Дишат и растенията, а не само тези същества, които имат бели дробове. При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха. Така ние постепенно правим крачка напред в нашето развитие. Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили. Един пример как природата възпитава човека. Ето едно цвете пред нас. То спада към семейството на карамфилите. Когато ние го съзерцаваме, ние се свързваме с известни същества от ангелската йерархия, които организират тези форми. Тези същества са от разни степени на развитие и работят в разни области.
към текста >>

Когато любовта се издигне до по-висша форма, тя се изразява чрез синия цвят, а най-висшата, Божествената любов се изразява чрез белия цвят.
Когато сърцето на човека е слабо, тогава трябва да се употребяват червени предмети - стаята да има червени стени, дрехите да бъдат червени и пр. Това ще засили дейността на сърцето. Когато човек иска да се активизира за нещо, нека си служи с червения цвят. Дали червеният цвят е едничкият изразител на любовта? - Не, той е изразител на любовта в по-нисша форма. Когато любовта се издигне до по-висша форма, тя се изразява чрез синия цвят, а най-висшата, Божествената любов се изразява чрез белия цвят. Тогава аурата на човека става бяла. Някой ще запита как ще се докаже връзката между психичния живот на човека и цветовете. Най-добре е да се изучава окултната наука. Може и опитно, чрез изучаване на аурата. Един ясновидец вижда аурата на човека около него като светлина.
към текста >>

Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта.
Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля.
към текста >>

44. Беседа - разговор - Боян Боев (1883 – 1963)

Прочете се беседата „Закон на доволство” от книгата „Отворени форми”.
Беседа - разговор на 27.08.1944 . над хижа „Еделвайс”, 6 ч сутринта Прочете се беседата „Закон на доволство” от книгата „Отворени форми”. Човек трябва да се интересува в живота от това, което е най-съществено. А кое е най-същественото? - Най-същественото е Любовта. Щом имаш Любовта, ще имаш всички възможности. Щом изгубиш Любовта, ще изгубиш всички възможности.
към текста >>

Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го!
Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагаЙ. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го!
към текста >>

45. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост.
По Божественото право ти няма да се защищаваш, ще оставиш на разумната природа, на истината да те защищава. Човек трябва да е много голям мистик, за да разбира тези неща. Кои са законите на Божественото право или справедливостта, разглеждани от гледището на новата култура? Препоръчвам ви беседата на Учителя със заглавие: „Ненаписани закони”. Освен писаните от човека държавни закони, има и неписани закони, намиращи се в човешката душа, природни, Божествени закони. Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост. Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа”. Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост?
към текста >>

Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа”.
Човек трябва да е много голям мистик, за да разбира тези неща. Кои са законите на Божественото право или справедливостта, разглеждани от гледището на новата култура? Препоръчвам ви беседата на Учителя със заглавие: „Ненаписани закони”. Освен писаните от човека държавни закони, има и неписани закони, намиращи се в човешката душа, природни, Божествени закони. Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост. Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа”. Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях.
към текста >>

Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа.
Освен писаните от човека държавни закони, има и неписани закони, намиращи се в човешката душа, природни, Божествени закони. Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост. Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа”. Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички.
към текста >>

Кои са законите на Божествената справедливост?
Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост. Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа”. Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго.” Не, това е нарушение към Божествената справедливост.
към текста >>

Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр.
Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго.” Не, това е нарушение към Божествената справедливост. Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества.
към текста >>

Божествената справедливост има връзка с Любовта.
Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго.” Не, това е нарушение към Божествената справедливост. Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества. Бог има еднакво отношение към един светия и към една мухичка.
към текста >>

Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички.
Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго.” Не, това е нарушение към Божествената справедливост. Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества. Бог има еднакво отношение към един светия и към една мухичка. Някой може да помисли, че Бог оказва особено внимание на един светия, към него прилага едни закони, а към развратния, грешния човек, към една муха или червей - други.
към текста >>

Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго.” Не, това е нарушение към Божествената справедливост.
Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго.” Не, това е нарушение към Божествената справедливост. Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества. Бог има еднакво отношение към един светия и към една мухичка. Някой може да помисли, че Бог оказва особено внимание на един светия, към него прилага едни закони, а към развратния, грешния човек, към една муха или червей - други. Не, Бог има еднакво разположение към всички тях.
към текста >>

Това право е дадено на човека от самата природа, от Божествената справедливост.
Ти не можеш да му го отнемеш. Кой е този кредит, в какво се състои? - Това са всичките благоприятни условия, за да живее това същество и да развива дарбите, които са вложени в него. Човечеството трябва да даде на това същество всички условия да се развива правилно. Третият закон, това е правото на човека да живее на Земята и да се усъвършенствува. Това право е дадено на човека от самата природа, от Божествената справедливост. Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право. Божественото право е правото на новата култура. Тогава човекът ще има всички благоприятни условия да развива всички сили на своята душа и да ги прояви за благото на всички. Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво.
към текста >>

Божествената справедливост още не е приложена на Земята.
Тези блага могат да бъдат от материален характер, разни продукти, но този закон се отнася и за благата от умствен и духовен характер. Благата, които всяка година дава разумната природа, трябва да бъдат така разпределени, че нито едно същество да не остане в лишение. Това изисква Божията справедливост, защото всички същества са клончета, листа на един и същи общочовешки космически организъм. Науката е благо, музиката е благо и те трябва да бъдат достояние на всички. Блага има изобилно, но не са разпределени правилно. Божествената справедливост още не е приложена на Земята. Тя сега идва. Тя има връзка с любовта. Ето какъв е законът: Не може да има Божествена справедливост без любов. Не може да има любов без Божествена справедливост. Двете вървят заедно.
към текста >>

Тогава ти ще умееш да четеш какво е писал Бог в свещената книга на всички души.
След шест или седем века ще се тури началото на една ядка от шестата раса, а след няколко хиляди години ще дойде до своя разцвет. Хората на шестата раса са на милосърдието, на жертвата и любовта. Петата раса е на ума, на интелекта, на техниката. Шестата раса ще бъде на космичната любов, любов към всички. Във всички същества хората ще виждат Бога. Тогава ти ще умееш да четеш какво е писал Бог в свещената книга на всички души. Седмата раса ще бъде на творческата воля. 07.02.1948 г., Изгрев
към текста >>

46. 006 ЖИВОТЪТ Е МУЗИКАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава човек представлява Божествената книга.
Пеехме едногласно. Хармонията идваше от'' ''различията на гласовете. Музиката дава възможност на човека да се вдълбочи и съсредоточи, да'' ''почувства великата хармония и единство на Живота. Учителят казва:'' - Казано е, че Бог направи човека по свой образ и подобие. Тогава човек представлява Божествената книга. Като изучавате човека, почвате да разбирате и Природата. Вие не можете да обичате нищо, което не е Божествено. Това, което още не разбирате докрай, внася Радост. А това, което сте разбрали, е само опаковка на Незнайното. Не е невежа този, който, който не знае, а онзи, който не изучава Незнайното.
към текста >>

47. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Една книга може да е много проста външно, но ти я обичаш за съдържанието.
Всеки човек се ражда с известни Божествени права. Никой няма право да те лишава от Божествените права, които имаш. Разбирам онези права, които Бог ти е дал. Това е новото съзнание, което се пробужда. Всеки трябва да зачита правата на другите хора и на другите народи. Една книга може да е много проста външно, но ти я обичаш за съдържанието. Също така човек трябва да уважава Божественото, вложено във всекиго: човек, животно и растение. Това изисква законът на Справедливостта. От това гледище, когато някой направи погрешка, не казвай, че е лош, защото нарушаваш закона на Справедливостта, т.е. уважението, което дължиш към всяко Същество. Този човек е плод в период на узряване, не е още узрял, но ще узрее.
към текста >>

От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече.
На малкото дете - по-малко, на възрастния - повече. Равенството не значи изравняване, но на всекиго да се дадат условия и права, според степента на неговото развитие. Ние искаме да бъдем богати. Там е заблуждението. Всички хора трябва да работят. От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече. Не се позволява да се трупат благата. Правилото е: всеки да вземе толкова, колкото може да носи. Богаташ сънувал една вечер следното: иде една каруца с три чифта бели биволи, натоварена със злато и всеки получава по малко от златото. Този богаташ донесъл един голям сандък и поискал да му го напълнят. Казали му: "Всеки може да вземе само толкова, колкото може да носи на гърба си." Турили сандъка на гърба му и почнали да сипват злато - една лопата, две лопати, три и той все казвал: "Още, още!
към текста >>

48. 066 БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА - Боян Боев (1883 – 1963)

БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА Разговаряхме за съвременната наука. Един брат въодушевено разправяше за големите постижения на естествените науки, физиката, химията, техниката. Учителят каза: - Ние сме едва в началото на Божествената Наука. Отсега ще започнем да изучаваме законите й.
към текста >>

- Ние сме едва в началото на Божествената Наука.
[[Изворът на доброто]] БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА Разговаряхме за съвременната наука. Един брат въодушевено разправяше за големите постижения на естествените науки, физиката, химията, техниката. Учителят каза: - Ние сме едва в началото на Божествената Наука. Отсега ще започнем да изучаваме законите й. Ще научим по какъв начин да се освободим от своите умствени и сърдечни недъзи, за да добием светли умове, чисти, устойчиви характери и диамантена воля. Науката е произведение на човешкия дух. Съвременната наука един ден ще изчезне. От нея ще остане само най-ценното.
към текста >>

Той гледа как е подвързана една книга.
Знанията на човека са ограничени. Те се отнасят до материалния свят. Съвременната наука се занимава с минералите, растенията, животните и пр. Не отричам вашата наука, но Нова Наука, ново знание идват сега в света. Невежият обръща внимание на външната страна. Той гледа как е подвързана една книга. А ученикът обръща внимание на това, какво е написано в нея. Истинското знание не е само в знанието на формите, а в знанието на принципите. Едни знания са необходими за живота, други - украса на живота, а трети - благословение за живота. Последните дават сила и мощ на човека. Човек трябва да свърши човешкото учение, за да влезе в Божественото.
към текста >>

Ето каква дефиниция може да се даде на Божествената Наука: тя е наука, която се занимава с разумността на самия Живот, с външните и вътрешните условия на Живота и с органическото развитие.
Истинското знание не е само в знанието на формите, а в знанието на принципите. Едни знания са необходими за живота, други - украса на живота, а трети - благословение за живота. Последните дават сила и мощ на човека. Човек трябва да свърши човешкото учение, за да влезе в Божественото. Под "Божествена Наука" разбирам науката, която изучава същината на Живота. Ето каква дефиниция може да се даде на Божествената Наука: тя е наука, която се занимава с разумността на самия Живот, с външните и вътрешните условия на Живота и с органическото развитие. Човек не може да изучава Божествената Наука, ако е страхлив. При нея се изисква голямо безстрашие, смелост. Божествената Наука е жива. Под думите "Божествена Наука" се разбира общество от живи Същества, които имат знания. Ти трябва да ги намериш.
към текста >>

Човек не може да изучава Божествената Наука, ако е страхлив.
Едни знания са необходими за живота, други - украса на живота, а трети - благословение за живота. Последните дават сила и мощ на човека. Човек трябва да свърши човешкото учение, за да влезе в Божественото. Под "Божествена Наука" разбирам науката, която изучава същината на Живота. Ето каква дефиниция може да се даде на Божествената Наука: тя е наука, която се занимава с разумността на самия Живот, с външните и вътрешните условия на Живота и с органическото развитие. Човек не може да изучава Божествената Наука, ако е страхлив. При нея се изисква голямо безстрашие, смелост. Божествената Наука е жива. Под думите "Божествена Наука" се разбира общество от живи Същества, които имат знания. Ти трябва да ги намериш. Тогава ще свършиш нещо за тях и те ще свършат нещо за тебе.
към текста >>

Божествената Наука е жива.
Човек трябва да свърши човешкото учение, за да влезе в Божественото. Под "Божествена Наука" разбирам науката, която изучава същината на Живота. Ето каква дефиниция може да се даде на Божествената Наука: тя е наука, която се занимава с разумността на самия Живот, с външните и вътрешните условия на Живота и с органическото развитие. Човек не може да изучава Божествената Наука, ако е страхлив. При нея се изисква голямо безстрашие, смелост. Божествената Наука е жива. Под думите "Божествена Наука" се разбира общество от живи Същества, които имат знания. Ти трябва да ги намериш. Тогава ще свършиш нещо за тях и те ще свършат нещо за тебе. Аз ги срещам всеки ден и им говоря. Защо е нужна наука на човека?
към текста >>

Божествената Наука дава методи за съграждане на здраво и мощно тяло, за организиране на човешките мисли и чувства, за укрепване на нервната система.
Тогава ще свършиш нещо за тях и те ще свършат нещо за тебе. Аз ги срещам всеки ден и им говоря. Защо е нужна наука на човека? Освен дето има практическо приложение във външния живот, тя развива дарбите и способностите, оформя човешката глава. Като погледнете черепа на човека, ще видите с коя наука предимно се е занимавал. Божествената Наука дава методи за съграждане на здраво и мощно тяло, за организиране на човешките мисли и чувства, за укрепване на нервната система. Това може да се приложи за отделния човек, и за обществото. Изучавайте Божествената Наука и нейните методи, за да ги прилагате в ежедневния живот и да ги осмисляте. Има една велика Мъдрост, която ви очаква в бъдеще. И сегашното знание е добро, но трябва да бъдете в положението на ученик, който минава от едно отделение в друго, от един клас в друг, от настоящето в бъдещето. Досега нищо не съм ви говорил за тази Наука, защото не искам да се опорочава.
към текста >>

Изучавайте Божествената Наука и нейните методи, за да ги прилагате в ежедневния живот и да ги осмисляте.
Защо е нужна наука на човека? Освен дето има практическо приложение във външния живот, тя развива дарбите и способностите, оформя човешката глава. Като погледнете черепа на човека, ще видите с коя наука предимно се е занимавал. Божествената Наука дава методи за съграждане на здраво и мощно тяло, за организиране на човешките мисли и чувства, за укрепване на нервната система. Това може да се приложи за отделния човек, и за обществото. Изучавайте Божествената Наука и нейните методи, за да ги прилагате в ежедневния живот и да ги осмисляте. Има една велика Мъдрост, която ви очаква в бъдеще. И сегашното знание е добро, но трябва да бъдете в положението на ученик, който минава от едно отделение в друго, от един клас в друг, от настоящето в бъдещето. Досега нищо не съм ви говорил за тази Наука, защото не искам да се опорочава. Тази Наука е за любещите души. Сегашните технически знания на хората са много малки в сравнение с онези, които са имали преди 60 000 години в културата на Агарта.
към текста >>

Божествената Наука е нужна, за да се научи човек на великото изкуство да живее.
Науката на ангелите ще изучавате в бъдеще. Науката на Бога научили ли сте? Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре, с Науката на Бога. Това е един от най-разумните методи. Аз започвам с най-мъчната наука. Божествената Наука е нужна, за да се научи човек на великото изкуство да живее. Но това не ще каже, че трябва да пренебрегнем изучаването на материалния свят. Всеки духовен човек трябва да разбира математика, анатомия, физика, музика и пр. Те са въведения към Божествената наука. Ще изучавате материалния свят. Като го разберете, ще разберете и Божествения.
към текста >>

Те са въведения към Божествената наука.
Това е един от най-разумните методи. Аз започвам с най-мъчната наука. Божествената Наука е нужна, за да се научи човек на великото изкуство да живее. Но това не ще каже, че трябва да пренебрегнем изучаването на материалния свят. Всеки духовен човек трябва да разбира математика, анатомия, физика, музика и пр. Те са въведения към Божествената наука. Ще изучавате материалния свят. Като го разберете, ще разберете и Божествения. Материалният свят е опитна школа, за да се види до каква степен на развитие е дошъл човекът. Ако се справи с условията на материалния свят, това показва, че се е справил и с Божествения Свят. От разбирането на Божествения Свят зависи доколко ще живее добре и в материалния свят.
към текста >>

49. 068 СЕТИВАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Опитният ясновидец чете по цветовете като по книга.
Човек може да се изучава не само по чертите на лицето, но и по цветовете, които го обкръжават. Това е достояние на ясновидеца, а не на обикновения човек. Например, ако някой човек поддържа в себе си възвишени, благородни чувства, той ще бъде потопен в нежнорозов цвят. Колкото повече чувствата приемат низш характер, цветът потъмнява. Не само чувствата имат специфични цветове, но и мислите. Опитният ясновидец чете по цветовете като по книга. По цветовете може да се съди за степента на човешката интелигентност. Ако човек е любещ, около сърцето му ще видите особена, нежна краска с розов цвят. Същевременно тя излъчва приятна мека топлина. Като дойдете до волята, от човека излиза бяла светлина - цвят на добродетелта. Между трите цвята - светъл, бял и розов, се преплитат останалите цветове.
към текста >>

За в бъдеще, когато хората ще си служат с шестото чувство, ще четат книгата на Природата и ще я разбират.
За да издържи техните вибрации, трябва да ги счита за живи Същества. Често тези, които се занимават с развитието на ясновидството, имат следната опитност: виждат пред себе си една светла топка с разни цветове. Тя се издига нагоре и като дойде до едно място, превръща се в едно красиво ангелско лице, което се усмихва, след това се изгубва. Ангелът казва: "Иди да се учиш. Аз ще уча на друго място. Сбогом." За в бъдеще, когато хората ще си служат с шестото чувство, ще четат книгата на Природата и ще я разбират. Според философите човек може да възприема само чрез петте сетива. Знаещите твърдят, че човек има 12 сетива, т.е. 12 врати. Сега човек има пет сетива, а останалите седем са затворени за него. Когато казвам 12 сетива, разбирам тези, които човек ще развие на първо време в течение на своята еволюция.
към текста >>

Според Божествената Наука човек има всичко 49 сетива.
Според философите човек може да възприема само чрез петте сетива. Знаещите твърдят, че човек има 12 сетива, т.е. 12 врати. Сега човек има пет сетива, а останалите седем са затворени за него. Когато казвам 12 сетива, разбирам тези, които човек ще развие на първо време в течение на своята еволюция. Според Божествената Наука човек има всичко 49 сетива. Вън от тях, той има и други - сетивата на човека са безбройни. Човек може да познае Бога, така както Бог го познава, само когато развие в себе си всичките 49 сетива. Казвам на един младеж: "Утре ще срещнеш един богат човек и ще говориш с него. Той ще ти хареса и ще ти помогне да продължиш образованието си." Младият човек пита: "Възможно ли е това? " Казвам му: "Ще провериш и ще повярваш в думите ми.
към текста >>

50. 102 ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки народ, всеки човек трябва да зачита Божествената Справедливост в света.
Днес хората мислят, че те са едничките фактори, че от тях зависи всичко. Не е така. Има един Божествен фактор, който хората пренебрегват. Един закон гласи: всяко държавничество трябва да има Божествена санкция, т.е. трябва да зачита Божественото право в света. Всеки народ, всеки човек трябва да зачита Божествената Справедливост в света. А Божествената Справедливост изисква да зачитаме всяко Същество, да запазим правата, които то има и да му дадем всички условия за развитие. Не повреждай цветенцето! Като четеш книга нали не трябва да късаш листата от нея? Всички същества в Природата са като букви в листата на нейната Книга. Не трябва да заличиш нито една буква, нито една дума в Книгата, защото ще се изгуби смисълът.
към текста >>

А Божествената Справедливост изисква да зачитаме всяко Същество, да запазим правата, които то има и да му дадем всички условия за развитие.
Не е така. Има един Божествен фактор, който хората пренебрегват. Един закон гласи: всяко държавничество трябва да има Божествена санкция, т.е. трябва да зачита Божественото право в света. Всеки народ, всеки човек трябва да зачита Божествената Справедливост в света. А Божествената Справедливост изисква да зачитаме всяко Същество, да запазим правата, които то има и да му дадем всички условия за развитие. Не повреждай цветенцето! Като четеш книга нали не трябва да късаш листата от нея? Всички същества в Природата са като букви в листата на нейната Книга. Не трябва да заличиш нито една буква, нито една дума в Книгата, защото ще се изгуби смисълът. Всяко нарушение на Божествената Справедливост носи своите последствия.
към текста >>

Като четеш книга нали не трябва да късаш листата от нея?
Един закон гласи: всяко държавничество трябва да има Божествена санкция, т.е. трябва да зачита Божественото право в света. Всеки народ, всеки човек трябва да зачита Божествената Справедливост в света. А Божествената Справедливост изисква да зачитаме всяко Същество, да запазим правата, които то има и да му дадем всички условия за развитие. Не повреждай цветенцето! Като четеш книга нали не трябва да късаш листата от нея? Всички същества в Природата са като букви в листата на нейната Книга. Не трябва да заличиш нито една буква, нито една дума в Книгата, защото ще се изгуби смисълът. Всяко нарушение на Божествената Справедливост носи своите последствия. Това се отнася както за личния, така и за колективния живот. Нито един министър, нито един държавник няма да се освободи от този закон.
към текста >>

Всички същества в Природата са като букви в листата на нейната Книга.
трябва да зачита Божественото право в света. Всеки народ, всеки човек трябва да зачита Божествената Справедливост в света. А Божествената Справедливост изисква да зачитаме всяко Същество, да запазим правата, които то има и да му дадем всички условия за развитие. Не повреждай цветенцето! Като четеш книга нали не трябва да късаш листата от нея? Всички същества в Природата са като букви в листата на нейната Книга. Не трябва да заличиш нито една буква, нито една дума в Книгата, защото ще се изгуби смисълът. Всяко нарушение на Божествената Справедливост носи своите последствия. Това се отнася както за личния, така и за колективния живот. Нито един министър, нито един държавник няма да се освободи от този закон. Знаете ли какви наказания идат за един държавник, който е постъпил несправедливо?
към текста >>

Не трябва да заличиш нито една буква, нито една дума в Книгата, защото ще се изгуби смисълът.
Всеки народ, всеки човек трябва да зачита Божествената Справедливост в света. А Божествената Справедливост изисква да зачитаме всяко Същество, да запазим правата, които то има и да му дадем всички условия за развитие. Не повреждай цветенцето! Като четеш книга нали не трябва да късаш листата от нея? Всички същества в Природата са като букви в листата на нейната Книга. Не трябва да заличиш нито една буква, нито една дума в Книгата, защото ще се изгуби смисълът. Всяко нарушение на Божествената Справедливост носи своите последствия. Това се отнася както за личния, така и за колективния живот. Нито един министър, нито един държавник няма да се освободи от този закон. Знаете ли какви наказания идат за един държавник, който е постъпил несправедливо? Като умре ще го турят в един вол и ще водят вола да го колят.
към текста >>

Всяко нарушение на Божествената Справедливост носи своите последствия.
А Божествената Справедливост изисква да зачитаме всяко Същество, да запазим правата, които то има и да му дадем всички условия за развитие. Не повреждай цветенцето! Като четеш книга нали не трябва да късаш листата от нея? Всички същества в Природата са като букви в листата на нейната Книга. Не трябва да заличиш нито една буква, нито една дума в Книгата, защото ще се изгуби смисълът. Всяко нарушение на Божествената Справедливост носи своите последствия. Това се отнася както за личния, така и за колективния живот. Нито един министър, нито един държавник няма да се освободи от този закон. Знаете ли какви наказания идат за един държавник, който е постъпил несправедливо? Като умре ще го турят в един вол и ще водят вола да го колят. И тъкмо заколят този вол, ще влезе в друг вол и него ще заколят.
към текста >>

1. Прилагане принципите на Божествената Справедливост.
Нито една велика сила няма да има, а ще има народи, които служат на Бога, т.е. които следват Божиите закони. Всеки народ, който служи на Бога, ще има Божието благословение, ще получи големи блага, ще бъде напреднал народ. Що е служене на Бога? Служенето на Бога в случая означава следното: 1. Прилагане принципите на Божествената Справедливост. 2. Никакво насилие. 3. Взаимно сътрудничество между народите. 4. Никакво господаруване, а слугуване. Не е количеството, което прави величието на народите, а качеството. На всеки народ, който не иска да служи на Бога, ще му се отнемат благата и ще изчезне от Земята, ще бъде разпръснат като еврейския народ.
към текста >>

51. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

За него те бяха живата книга на Природата.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] МАЛКИТЕ БРАТЯ ''Учителят изучаваше растенията и животните с голяма обич. За него те бяха живата книга на Природата. Понякога той изказваше странни и необикновени мисли за тях.'' – По-разумен свят от този хората не могат да си представят. Защото в създаването му са взели участие Разумни Същества. Каква е разликата между един плод орех и едно орехово дърво? Дървото се е проявило, а орехът не е проявил още заложбите си.
към текста >>

А Божествената Наука твърди, че този процес се ръководи от Разумните Сили в Природата.
– Противоречието произтича от следното: някои гледат само външното проявление на Природата, а други – само вътрешното. Ако гледаме вътрешното и външното проявление, ще дойдем до правилно разбиране. Самият подбор, който съществува в Природата, се ръководи от Разумните Сили. Разумните Сили ръководят посоката на еволюцията. Биомеханицизмът иска да обясни явленията по механичен начин, като казва, че само външните условия, външните фактори са действали при еволюционния процес. А Божествената Наука твърди, че този процес се ръководи от Разумните Сили в Природата. Значи има и вътрешни фактори. Във всички природни царства има съзнание. В минералното царство имаме най-ниска степен на подсъзнание. Когато чукате някой камък и го натрошавате, той, в своето подсъзнание, изпитва известна приятност, защото за него това е път към освобождение. Ние мислим животните за глупави.
към текста >>

Всеки човек е свещена книга, в която Бог е писал много неща.
Пращам им мисъл - да идат навътре в морето. И те отидоха. След половин час им казвам: „Има нещо хубаво за ядене на брега, елате.” И те се върнаха на брега. Всички минерали, растения и животни са школи, през които човешкият дух е минал и се е учил. Тези школи наричаме червеи, птици, млекопитаещи и пр. Всеки човек е свещена книга, в която Бог е писал много неща. Знаете ли историята на тази книга? Помните ли времето, когато сте минавали през минералното царство? На минералите е написано името на Висшите Същества, на серафими и херувими. Помните ли времето, когато сте минали през животинското царство? Там е написан животът на другата група от ангелската йерархия.
към текста >>

Знаете ли историята на тази книга?
И те отидоха. След половин час им казвам: „Има нещо хубаво за ядене на брега, елате.” И те се върнаха на брега. Всички минерали, растения и животни са школи, през които човешкият дух е минал и се е учил. Тези школи наричаме червеи, птици, млекопитаещи и пр. Всеки човек е свещена книга, в която Бог е писал много неща. Знаете ли историята на тази книга? Помните ли времето, когато сте минавали през минералното царство? На минералите е написано името на Висшите Същества, на серафими и херувими. Помните ли времето, когато сте минали през животинското царство? Там е написан животът на другата група от ангелската йерархия.
към текста >>

52. 121 ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз говоря тук за Божествената Справедливост.
Шестата раса иде вече и тогава Царството Божие в миниатюр ще се въдвори на Земята. ''Един брат запита:'' – Учителю, Справедливостта не е ли нещо по-нисше от Царството Божие? Защото, по закона на Справедливостта един, който работи по-малко, по-малко трябва да получи, а според един по-висш закон, всеки трябва да получи според нуждата си. – Царството Божие и Справедливостта са едно и също нещо. Аз говоря тук за Божествената Справедливост. Културата на ума създава външни форми. Шестата раса ще влее съдържанието на тези форми. Всяка раса е дала нещо от себе си. Бялата е направила много повече от черната и жълтата. Следващата раса - расата на Любовта - ще даде най-много.
към текста >>

Природата е затворена книга.
Ние трябва да придобием качеството на светлината - безкористието и качеството на водата - мекотата. Това, което е направила светлината, като е осветила пространството, направете го и вие. И това, което е направила водата, като е очистила нещата, направете го и вие. Човекът от шестата раса вече е построен, той съществува. От хиляди години го има, но го пазят, скрит е, не го показват на всички. Природата е затворена книга. Който знае да я отвори, чете в нея. Мнозина гледат затворената книга само отвън, подвързията. С идването на шестата раса хората ще влязат в рая, ще излязат от греха. В бъдеще човек ще помни своите минали прераждания. Ще му е приятно да ги помни, но ще чувства, че е излязъл от старото си състояние, както пеперудата, която по-рано е била гъсеница.
към текста >>

Мнозина гледат затворената книга само отвън, подвързията.
И това, което е направила водата, като е очистила нещата, направете го и вие. Човекът от шестата раса вече е построен, той съществува. От хиляди години го има, но го пазят, скрит е, не го показват на всички. Природата е затворена книга. Който знае да я отвори, чете в нея. Мнозина гледат затворената книга само отвън, подвързията. С идването на шестата раса хората ще влязат в рая, ще излязат от греха. В бъдеще човек ще помни своите минали прераждания. Ще му е приятно да ги помни, но ще чувства, че е излязъл от старото си състояние, както пеперудата, която по-рано е била гъсеница. Човекът от шестата раса ще бъде музикален. Като влезе при болния, като му пее или свири, болният ще оздравее.
към текста >>

53. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Виждаме в книгата „Откровение”, че един ангел слиза и връзва падналия дух за хиляди години.
Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил. Под думата „слаб човек” се разбира човек недоразвит. Силен е онзи, който върви по Божия Път. Ако се отклони от него, става слаб. Така и Висшите Духове, които се отклониха от Божествения Път, паднаха и станаха слаби. Виждаме в книгата „Откровение”, че един ангел слиза и връзва падналия дух за хиляди години. Питам този, който го връзва, каква е силата му? Той има грамадна сила. Значи вързаният не е разбрал къде се крие силата: именно, когато постъпва в съгласие с Божественото и работи за него. Когато направите нещо за Бога, това ви дава мощ, сила. Бог е Праведен.
към текста >>

Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога; защото тогава вие влагате капитала си в Божествената банка.
Без служене на Бога - Великото Разумно Начало, Животът се обезсмисля и в края на краищата ще бъдеш нещастен. Когато човек има благословението и благоволението на Бога, Висшите Разумни Същества му помагат и работите му се уреждат. Нека всеки да служи на Бога както знае, а другите неща сами по себе си ще се уредят. Ако не впрегнем ума, сърцето и волята си в работа за Бога, нищо не можем да направим. Някой казва: „Като уредя работите си, ще работя за Бога.” Който не работи за уреждането на Божиите работи, неговите никога не ще се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога; защото тогава вие влагате капитала си в Божествената банка. Когато хората не дават нищо на Бога, Той изпраща при тях разбойници, на които казва: „Понеже тези хора са богати и нищо не дават доброволно, нека дадат на вас.” Те влизат в някоя богата къща, обират я и излизат. Като излязат вън, богатите хора казват: „Много неща взеха тези разбойници, но благодарим на Бога, че живи останахме.” Трябва да се знае, че всичко, което имаме, е Божие, а не наше. Няма собственици в света, защото няма частна собственост. В момента, когато турите идеята да живеете за Бога, Той заличава всичките ви грехове.
към текста >>

54. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.).
С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.). Ето някои мисли от прочетеното: Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка.
към текста >>

Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идат разочарованията.
“ Има нещо в човека, което му нашепва. Човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: Който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идат разочарованията. Има същества, чието съзнание е по-висше. Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идат при човека и се проявяват чрез него.
към текста >>

55. Духовната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Проучете книгата „Любов към Бога".
Учението на Бялото братство ги събира в едно, както е изложено в този чертеж: Ученикът периодически минава през вълната на Любовта, Мъдростта и Истината, после пак ги повтаря и т. н. Човекът има велико бъдеще. Въдворете Царството Божие вътре във вас. Ще ви дам една работа. Проучете книгата „Любов към Бога". Извадете най-важните, основните мисли от нея. И размишлявайте върху нея. Вижте до какви мисли ще ви доведе тази книга. (Де ви дам още една задача: Направете преглед на всичко онова, което през тази година сте извършили досега. Ще видите тази година кое трябваше да направите, а не сте го направили.
към текста >>

Вижте до какви мисли ще ви доведе тази книга.
Въдворете Царството Божие вътре във вас. Ще ви дам една работа. Проучете книгата „Любов към Бога". Извадете най-важните, основните мисли от нея. И размишлявайте върху нея. Вижте до какви мисли ще ви доведе тази книга. (Де ви дам още една задача: Направете преглед на всичко онова, което през тази година сте извършили досега. Ще видите тази година кое трябваше да направите, а не сте го направили. Да имате един отчет. Един брат каза: „Нямам време за духовна работа, понеже съм зает с много други работи.“ Учителя каза:
към текста >>

И Божествената мисъл трябва да дойде.
Един брат каза: „Учителю, вие сте казали, че много болести и други страдания идат поради дисхармонията между ума и сърцето. В какво се състои именно? “ Учителя каза: Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето. И Божествената мисъл трябва да дойде. Примери за състояния, които показват, че няма хармония между ума и сърцето неразположение, дразнене, нервност, обезсърчение, страх, безпокойство, тревоги, недоволство, омраза и пр. Тогава става нарушение на функциите на дишането, кръвообращението и храносмилането, на функциите на черния дроб. Моля, прочетете настоящото пред братята и сестрите и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

56. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще видите какво е Божествената мъдрост.
Започнете с това, което решава всичко: любовта към Бога. Бог е най-високият връх, отгдето всички други течения възприемат своето направление. Любовта към Бога е най-великият поток. Дръжте в себе си Божественото. И тогава ще имате една опитност, на която ще разчитате. Ще видите какво е Божествената мъдрост. И тогава, дето идете, ще ви посрещнат. Искаш служба, ще ти дадат. Искаш шапка, ще ти дадат. Искаш да пътуваш, ще ти дадат билет. Тогава ще кажете ли, че светът е лош?
към текста >>

Като пипне някъде, ще видиш една книга или една свещ.
Набожният човек, като влезе в къщата ти, веднага всичко ще светне и всичко ще се уреди. И като погледнеш, къщата ти ще заприлича на рай. Ако ти си беден и болен, той, като те потупа по гърба, веднага ще оздравееш. И ще видиш най-малко една златна монета в кесията си. Като попипа торбата ти, ще видиш хляб в нея. Като пипне някъде, ще видиш една книга или една свещ. Както растенията се обличат от. пролетното време, такъв е набожният човек. Слънцето, като светне, всичко на земята се осветява. Набожният човек трябва да бъде като слънцето. Онази мисъл, която иде от Бога, Божествената мисъл, внася радост, живот.
към текста >>

Онази мисъл, която иде от Бога, Божествената мисъл, внася радост, живот.
Като пипне някъде, ще видиш една книга или една свещ. Както растенията се обличат от. пролетното време, такъв е набожният човек. Слънцето, като светне, всичко на земята се осветява. Набожният човек трябва да бъде като слънцето. Онази мисъл, която иде от Бога, Божествената мисъл, внася радост, живот. Цял ден си радостен. А пък дойде ти друга мисъл, и не си радостен. Този, в когото вярваш, той трябва да влиза в тебе. И като не влезе в тебе, няма да разбереш своето положение. Бог е вътре в тебе.
към текста >>

Сега трябват хора, които при каквито и условия и мъчнотии да попаднат, да устоят верни на Божествената идея.
Нали и сега, когато цветето приеме слънчевите лъчи в себе си, колко мушички идват при цветето да го поздравят. Нали тогава всички се усмихват на цветята. Това е, защото цветята обичат слънцето и всички се усмихват на цветята. Всеки ден ще отиваме при Бога да чуем една дума от Него и тогава всеки ден ще бъдем весели и ще вършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Сега трябват хора, които при каквито и условия и мъчнотии да попаднат, да устоят верни на Божествената идея. Като влезем в Любовта, когато възлюбим великото в света и го виждаме и в най-малките работи в светлината, във вятъра, във водата, във всички същества, светът ще се поправи. Новият порядък е да любиш и да обичаш. Когато хората влязат в любовта, техният свят ще се изправи веднага. Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора. И сърцето ти да се изпълни с радост, че любиш, обичаш и служиш.
към текста >>

57. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

И няма по-добро нещо от Божествената Любов.
Аз съм съвсем променена. Нова светлина ме озари. Преди моето отпътуване дайте ми някои упътвания.“ Учителя каза: В света има два принципа: Няма по-страшно в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. Защото човек, като служи на егоизма, той от сутрин до вечер мисли само за себе си: какво ще яде, какво ще пие, каква ще му бъде къщата, какви ще му бъдат дрехите. Целият свят може да страда, но като му е добре, той мисли, че това е едно благо. Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване. Когато в човека не можеш да видиш Бога, ти си на кривата посока. И всеки, който не може да види Бога в тебе, той не може да ти бъде приятел.
към текста >>

Народите всичко имат, но нямат Божествената Любов.
Когато хората се обичат, това е закон на Бога. Те познават Божественото в другия. Единият се разговаря с Божественото в първия. И тогава хората живеят добре. Ако тези хора на бойното поле познаваха Бога, те щяха да се примирят. Народите всичко имат, но нямат Божествената Любов. Не че тя не съществува, но не управлява. Божествената любов е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви. Сега иде периодът да се разрушат затворите, дето любовта е била затворена, и тя ще излезе навън. Когато се говори, че затворите ще се разрушат, то се говори за затвори, дето любовта е била че те ще се разрушат. Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което ще почне да действува в него.
към текста >>

Божествената любов е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви.
Единият се разговаря с Божественото в първия. И тогава хората живеят добре. Ако тези хора на бойното поле познаваха Бога, те щяха да се примирят. Народите всичко имат, но нямат Божествената Любов. Не че тя не съществува, но не управлява. Божествената любов е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви. Сега иде периодът да се разрушат затворите, дето любовта е била затворена, и тя ще излезе навън. Когато се говори, че затворите ще се разрушат, то се говори за затвори, дето любовта е била че те ще се разрушат. Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което ще почне да действува в него. „Моля, дайте някое упътване лично за мен.“ Вие трябва да се научите да обичате хората най-добре вътре в себе си и най-добре отвън.
към текста >>

Всички семенца на любовта посейте в Божествената градина на своята душа.
А убиецът, ако разбира закона, ще се моли за убития, тогава убитият ще му прости. После, по закона на прераждането, убитият ще се роди като негово дете в следващото прераждане. Той ще го възпита, за да изглади кармата. „Кажете ми нещо от вас извън моите въпроси.“ Ще ви кажа три неща: Всички семенца на любовта посейте в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце. Някои от плодовете, които се родят, давайте на ония, които имат нужда. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата“Светът на великите души“ и от книгата“Свещени думи на Учителя“. Когато отидете в своята страна, разправете и на другите това, което знаете, и вижте как ще го приемат. Практикувайте специалните дихателни упражнения за възприемане на любовта.
към текста >>

Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата“Светът на великите души“ и от книгата“Свещени думи на Учителя“.
„Кажете ми нещо от вас извън моите въпроси.“ Ще ви кажа три неща: Всички семенца на любовта посейте в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце. Някои от плодовете, които се родят, давайте на ония, които имат нужда. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата“Светът на великите души“ и от книгата“Свещени думи на Учителя“. Когато отидете в своята страна, разправете и на другите това, което знаете, и вижте как ще го приемат. Практикувайте специалните дихателни упражнения за възприемане на любовта. Европа има да премине едно голямо изпитание в годините, които идат. Но това може да се отложи за няколко години, ако хората постъпват разумно. Работете с молитва за отлагане на това изпитание.
към текста >>

58. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат да вземат участие всички в Божествената работа.
Ако не служиш, нищо не се ползуваш. Ако служиш на Бога, служи Му с ум, сърце, душа и дух. Не само да възлюбиш, но и трябва да служиш с любов. Да възлюбиш без служене, не е пълно. Ние сме в епохата на служенето. Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат да вземат участие всички в Божествената работа. Който живее за себе си, няма любов. Който живее за другите има любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще туриш за себе си много малък бюджет, а за останалото ще кажеш, че не е твое. Няма да кажеш, че можеш да направиш с него каквото искаш.
към текста >>

Друг да чете някоя хубава книга, да напише нещо, да полее едно цвете, да даде някому чаша вода.
Учителя му каза: Ето какво ще занесеш на братята и сестрите там: Досега те са били лоши господари, сега да станат добри слуги. Човек трябва да се научи как да служи на Бога. На някого дай подтик да рисува. Друг да чете някоя хубава книга, да напише нещо, да полее едно цвете, да даде някому чаша вода. Нашият морал е като минаваме покрай едно дърво, да му помогнем от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Бога е много лесно нещо. То става в малките работи. Например Бог ти каже: „Иди при този отчаян човек и му кажи: Твоите работи ще се уредят, ти направи това. “ Ще питаш Бога какво да направиш.
към текста >>

59. Учение за свободните - Боян Боев (1883 – 1963)

А Божествената любов е вечна.
Това учение е за свободните. Аз съм за свободата. Не търсете любовта на кибритените клечки. Тази любов, която се запалва с кибритени клечки, гасне. Например една свещ, запалена с кибритена клечка, щом падне на земята, изгасва. А Божествената любов е вечна. Тя никога не гасне. Никога не се губи, но во веки веков пребъдва. Да търсиш Бога във всичко! Да обичаш Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат, и след 3-4-5 години ще дадат плод.
към текста >>

Така Божествената книга ще я затворя.
И ако изгубят днешните условия, тогава ще се пренесе в друг народ. И България ще бъде на опашката на другите народи, и то закачена на косъм. Много от тези, на които съм предал знание, не го употребяват както трябва. Няма да им дам знание за електричеството и магнетизма, защото ще злоупотребят. Някой чака с хиляди години от науката за някои закони и сили. Така Божествената книга ще я затворя. На малцината, които са готови, ще дам, а не на всички. Един брат запита Учителя: „Като пишат толкова неверни работи за вас, защо не се защитавате? “ Учителя каза: Истината не търпи оправдание.
към текста >>

60. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

А началото на Божествената година е през месец август.
Учителя веднъж каза: „Изгревът е оазис в пустинята“. Една сестра запита: „Защо нашият събор става през месец август? “ Учителя каза: Началото на физическата година е първи януари, началото на духовната година е 22 март. А началото на Божествената година е през месец август. Тогава става събор на Слънцето с представители от всички планети. Затова ние правим нашия събор през месец август. Тогава има най-благоприятни условия за нашия събор. Един брат запита: „Вие бяхте дали задача в младежкия клас да си изберем някои звезди и да ги наблюдаваме през всяка ясна нощ. Какво духовно значение има гледането на звездите?
към текста >>

В книгата на Исайя е писано: „Ще ви дам скрити съкровища. “
Когато се придобие изгубеното, тогава хората ще почнат да прогресират. На човека трябва същинско знание. Ако го има, той никога няма да се намира в затруднение. Светът е пълен с богатства. Вие не сте влезли в съкровищницата на природата, за да видите какви съкровища са събрани там. В книгата на Исайя е писано: „Ще ви дам скрити съкровища. “ Знания ще се дадат на всички според степента на тяхното развитие. На тези, които са верни и готови, ще се повери повече. Знание без обич е опасно. Знание с обич е велико нещо. Някой идва и ме пита: „Я ми кажи как се познават лошите хора?
към текста >>

61. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато тръгнеш по Бога, каквато книга пожелаеш, ще я имаш.
Има велики закони: всеки, който се приближава до реалността, тя всякога му дава нещо. Има един начин на ограничение на злото. Когато се приближава към центъра, то най-сетне спира, по-нататък не може да приближи. Когато се отдалечава от центъра, то има възможност да се усилва. Ето защо, когато човек се свързва с Първата причина, той ограничава злото, а когато се отдалечава от центъра, той може да се изложи на злото. Когато тръгнеш по Бога, каквато книга пожелаеш, ще я имаш. Всичко ще имаш. Щом пожелаеш една книга, на сутринта ще я имаш на масата си. Тогава човек ще разполага с всичката литература, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност, при която от една страна гради, а от друга разгражда. Бог у тебе трябва да бъде като Слънцето.
към текста >>

Щом пожелаеш една книга, на сутринта ще я имаш на масата си.
Когато се приближава към центъра, то най-сетне спира, по-нататък не може да приближи. Когато се отдалечава от центъра, то има възможност да се усилва. Ето защо, когато човек се свързва с Първата причина, той ограничава злото, а когато се отдалечава от центъра, той може да се изложи на злото. Когато тръгнеш по Бога, каквато книга пожелаеш, ще я имаш. Всичко ще имаш. Щом пожелаеш една книга, на сутринта ще я имаш на масата си. Тогава човек ще разполага с всичката литература, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност, при която от една страна гради, а от друга разгражда. Бог у тебе трябва да бъде като Слънцето. Някой човек постъпва меко, благо, любезно. Тази мекота и благост са отражение на любовта, на някое друго същество, което стои зад този, който е постъпвал меко.
към текста >>

Хванете Божествената мисъл, хванете мисълта, с която ангелът мисли, и с нея живейте.
Тази връзка, която сме образували между Бога и нас, трябва да я пазим свещено. Когато говорим за Бога, подразбирам условията, при които нашият живот ще бъде щастлив. Не могат да не бъдат отношенията към нас правилни, щом аз върша волята Му. А щом отношенията са неправилни, то в мен има нещо неизправно. Ако в слънчевия лъч, в болестта, в звездите, в богатството, в знанието, във всичко виждаш Божието присъствие, ти си на правия път. Хванете Божествената мисъл, хванете мисълта, с която ангелът мисли, и с нея живейте. Без Божественото човешкият живот не може да бъде разбран. Всички вие сте огледала в света, за да може да се отрази Божественото от вас. Ако хубаво отразявате Божествения свят, Бог ще ви тури на хубаво място. Като мислиш за Разумния свят, то всички напреднали същества вземат участие в твоя живот. Ако ти не мислиш за Бога, не можеш да успееш в живота си.
към текста >>

Виждайте всичко от Божествената страна.
Всяка сутрин отивайте при Бога да учите. Вие искате без Неговата помощ да имате някакви постижения в живота. Не може да имате никакви постижения така. Като дойде Божественият живот в тебе, ще станеш ангел. Хранете се с любовта. Виждайте всичко от Божествената страна. Помислете през днешния ден за хилядите добрини, които Бог ни е дал досега, и какво ние сме направили. В каквото и състояние да се намираш, отправи ума си към Бога. Ние трябва да се избавим от смъртта, от ония големите заблуждения, дето търсим своето щастие извън Бога. Един овчар от Добруджа стрелял във въздуха и казал: „Няма Бог, къде е Бог?
към текста >>

62. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената наука, с Божественото учение.
За историческите процеси не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят - силите, които дирижират събитията отгоре, а именно членовете на Бялото Братство. Всички закони, които владееха свещените Школи в Египет, посветените са ги заимствали от други Свещени школи, а първоначално всички тези закони са получени отгоре. Вдигането на грамадните каменни блокове за постройката на египетските пирамиди е станало чрез обезтегляване, посредством законите на електричеството и магнетизма. Египетските посветени са владеели тези закони, които днес са непознати. Единственото ръководство в света е това на Всемирното Бяло Братство. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите - невежите. Той е бил посветен, учил се е в една школа на древността. Добрите хора по вътрешен начин се свързват с Бялото Братство. Струва си да бъдете ученици на Великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга.
към текста >>

Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга.
Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите - невежите. Той е бил посветен, учил се е в една школа на древността. Добрите хора по вътрешен начин се свързват с Бялото Братство. Струва си да бъдете ученици на Великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По голямо благо от нея няма. Когато идете при Господа във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да било. Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е на Мъдростта.
към текста >>

63. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога.
И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина.
към текста >>

„И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа.
Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм.
към текста >>

Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта.
Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни.
към текста >>

Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово.
Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от мотивите на християнския езотеризъм. Това е изразено още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария. Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави безсмъртна. Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността. Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово. Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението. И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе. Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето елементите на християнския езотеризъм, които трябва правилно да се разбират.
към текста >>

И когато хората разбрали това, природата станала за тях една жива книга, в която се разкрива Мъдростта на Словото.
Така че от Египет води началото си западната езотерична традиция, в основата на която стои християнският езотеризъм. Или с други думи казано: понятията западна езотерична традиция и християнски езотеризъм са синоними. На някого може да се види чудно, че идентифицирам тези понятия, като се знае, че християнството се явява по-късно, а началото на западната езотерична традиция е от по-ранна епоха. Ще се изясня: Същността на западната окултна традиция е учението за Въплотеното Слово, което станало плът, т.е. проникнало цялата природа. И когато хората разбрали това, природата станала за тях една жива книга, в която се разкрива Мъдростта на Словото. От тогава води началото си западният езотеризъм. Това е основата и па християнския езотеризъм, както видяхме. Западната езотерична традиция води началото си от Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово. Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота. Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога.
към текста >>

И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет.
Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука.
към текста >>

Кои са тези принципи на Божествената наука?
Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко.
към текста >>

Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години.
Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите. И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22. Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана.
към текста >>

Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните.
Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите. И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22. Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана. Също така и евангелието на Йоан, което е също един от документите на западната окултна традиция, не случайно има 22 глави. Други документи, останали от херметичната традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са запазени изцяло, но повече или по-малко откъслеци.
към текста >>

Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите.
Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите. И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22. Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана. Също така и евангелието на Йоан, което е също един от документите на западната окултна традиция, не случайно има 22 глави. Други документи, останали от херметичната традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са запазени изцяло, но повече или по-малко откъслеци. Такива са Поимандър, който е запазен почти изцяло; Асклепиус или книга за Посвещението; Децата на света и откъслеци от други книги.
към текста >>

Такива са Поимандър, който е запазен почти изцяло; Асклепиус или книга за Посвещението; Децата на света и откъслеци от други книги.
Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите. И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22. Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана. Също така и евангелието на Йоан, което е също един от документите на западната окултна традиция, не случайно има 22 глави. Други документи, останали от херметичната традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са запазени изцяло, но повече или по-малко откъслеци. Такива са Поимандър, който е запазен почти изцяло; Асклепиус или книга за Посвещението; Децата на света и откъслеци от други книги. Към документите на западната традиция трябва да отнесем и еврейската Кабала, която води произхода си от Египет и Битието на Мойсей, специално първите десет глави. За него Учителят казва, че Мойсей имал известно откровение за това, което е попълнил с това, което е научил в школите на Египет. Най-забележителните съчинения на еврейската мисъл са Зохар и Сефер-Йецира. Също така като документи на западната традиция са всичките Евангелия и целия Нов завет. Също така съчиненията на Манес, съчиненията на гностиците, неоплатониците, и въобще цялата александрийска школа.
към текста >>

В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.
От България под формата на розенкройцерство преминава в Западна Европа. Учениците на Бялото Братство в днешната епоха представляват сбор от учениците на трите клона. Сега в България работят от трите клона. Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго.
към текста >>

когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост.
Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството. Така че християнският езотеризъм води началото си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е съвкупност от разумни възвишени същества, които ръководят човешкото развитие под ръководството на Христа. Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането.
към текста >>

Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът.
В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята. Учителят казва: В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа.
към текста >>

Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>

64. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука.
Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция. Разликата е само в задачите, които има да изпълняват, методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи и във формата, в която се излагат ученията, и в някои допълнителни учения, които са зле разбрани в източната традиция, поне в нейната популярна форма. Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс.
към текста >>

Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството.
Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция. Разликата е само в задачите, които има да изпълняват, методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи и във формата, в която се излагат ученията, и в някои допълнителни учения, които са зле разбрани в източната традиция, поне в нейната популярна форма. Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс. Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение.
към текста >>

За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую.
Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки.
към текста >>

Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище.
Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си.
към текста >>

А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос.
Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос. Това са неговите думи. А за западната традиция Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството. Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментарии. Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока. Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец.
към текста >>

Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока.
В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос. Това са неговите думи. А за западната традиция Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството. Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментарии. Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока. Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец. Между другото в нея се казва: Ние сме будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята.
към текста >>

Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм.
Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек.
към текста >>

Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята.
И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа.
към текста >>

Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението.
То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения. Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата. Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения.
към текста >>

Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата. Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения. Така че, и той принадлежи към западната езотерична традиция и школа. От него води началото си вторият импулс и клон на Бялото Братство, за които Учителят говори и за които споменах по-рано.
към текста >>

65. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството.
В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано. Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието. Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството. При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек. Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос). В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на християнството. Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях.
към текста >>

Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят.
То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло.
към текста >>

Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа."
То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро.
към текста >>

Отношението на някои религиозни хора към християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга.
Той и до днес живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството. Отношението на някои религиозни хора към християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга. Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я е печатал и т.н. Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно.
към текста >>

Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я е печатал и т.н.
Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството. Отношението на някои религиозни хора към християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга. Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я е печатал и т.н. Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл.
към текста >>

Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия.
Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството. Отношението на някои религиозни хора към християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга. Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я е печатал и т.н. Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството.
към текста >>

И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея.
Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството. Отношението на някои религиозни хора към християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга. Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я е печатал и т.н. Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете.
към текста >>

Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея.
Това е днешният човек, който изповядва християнството. Отношението на някои религиозни хора към християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга. Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я е печатал и т.н. Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга.
към текста >>

Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл.
Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я е печатал и т.н. Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.
към текста >>

За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете.
И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло.
към текста >>

Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга.
Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него.
към текста >>

Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви.
Затова трябва да изучавате Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите за разрешаване на всички противоречия, ще намерите методите за лекуване на всички болести. Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание.
към текста >>

Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал.
Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове.
към текста >>

Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона.
Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове.
към текста >>

Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга!
Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус.
към текста >>

Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга.
Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва:
към текста >>

В тази Свещена Книга се крие истинското знание.
Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота.
към текста >>

Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове.
Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи.
към текста >>

В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света.
Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата.
към текста >>

66. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост.
Гръцкият превод на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото- Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която ще остане връх и център на египетското Посвещение. Видението на Хермес се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието Поимандър. Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма. Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи. Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа. Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост. Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово.
към текста >>

Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука.
Видението на Хермес се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието Поимандър. Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма. Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи. Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа. Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост. Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово. Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги.
към текста >>

Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа.
Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи. Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа. Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост. Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово. Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги. В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света. Освен тях там има и части от други книги.
към текста >>

В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи.
Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа. Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост. Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово. Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги. В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света. Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите.
към текста >>

Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги.
Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово. Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги. В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света. Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите. В Поимандър е дадено „видението на Хермес", в което е изнесена доктрината и учението за Словото и творческата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота.
към текста >>

Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите.
В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово. Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги. В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света. Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите. В Поимандър е дадено „видението на Хермес", в което е изнесена доктрината и учението за Словото и творческата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота. В него той има среща с Озирис, Божествения Разум, който му разкрива тайните на Битието. Един ден Хермес бил потънал в дълбоко размишление върху произхода на нещата, духът му се издига високо в пространството и той чува, че някой го вика по име. Той пита: Кой си ти?
към текста >>

Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи.
- Душите могат ли да умират? - попита Хермес. - Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи. Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях.
към текста >>

В книгата Асклепиус Хермес се разговаря със своя ученик Асклепиус.
За да изучите Божествените мисли, и пътя на душите, вие трябва да слизате и да се изкачвате по пътя на седемте планети и на техните седем небеса. Какво говорят звездите? Какво казват числата? Какво движат със себе си сферите? - О, изгубени или спасени души, те казват, те пеят, те движат вашите съдби. В книгата Асклепиус Хермес се разговаря със своя ученик Асклепиус. В този разговор Хермес казва на Асклепиус: „Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да Го определи. Онова, което е безтелесно, невидимо, без форма, не може да бъде схванато от нашите сетива. Онова, което е Вечно, не може да бъде измерено с късата мярка на времето. Защото Бог е Неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигат над естествените неща, да видят известно сияние от духовното Му Съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е карало да потреперят.
към текста >>

В книгата се говори за смъртта му като за заминаването на някой Бог.
Онова, което е безтелесно, невидимо, без форма, не може да бъде схванато от нашите сетива. Онова, което е Вечно, не може да бъде измерено с късата мярка на времето. Защото Бог е Неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигат над естествените неща, да видят известно сияние от духовното Му Съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е карало да потреперят. Те могат да обяснят на човечеството второстепенните причини на създанията, които минават пред очите им, като картини на всемирния живот, но Първичната Причина остава забулена и не бихме успели да я разберем, освен като преминем през смъртта." В книгата се говори за смъртта му като за заминаването на някой Бог. Там се казва: „Хермес видя цялостта на нещата и след като ги видя той разбра, и след като разбра има силата да прояви и открие това. Той написа онова, що бе мислил. Той скри по-голяма част от онова, що бе написал, като в едно и също време мълчеше и говореше като Мъдрец с цел бъдещите поколения да издирят тези неща. И той като заповяда на своите братя - боговете - да му служат като свита, се изкачи при звездите." От тази мисъл се вижда, че Хермес говори за Единния Бог, въпреки многото богове, които съществуват в Египет и в целия древен свят.
към текста >>

Научният изследовател Масперо в своята книга Древната история на източните народи казва: „Научната и езотеричната теология е монотеистична още от времената на древната империя.
Там се казва: „Хермес видя цялостта на нещата и след като ги видя той разбра, и след като разбра има силата да прояви и открие това. Той написа онова, що бе мислил. Той скри по-голяма част от онова, що бе написал, като в едно и също време мълчеше и говореше като Мъдрец с цел бъдещите поколения да издирят тези неща. И той като заповяда на своите братя - боговете - да му служат като свита, се изкачи при звездите." От тази мисъл се вижда, че Хермес говори за Единния Бог, въпреки многото богове, които съществуват в Египет и в целия древен свят. Научният изследовател Масперо в своята книга Древната история на източните народи казва: „Научната и езотеричната теология е монотеистична още от времената на древната империя. Твърдението за основната единственост на Божието съществувание формално и с голяма енергия е изложено в текстовете от тази епоха. Там е казано: „Бог е един единствен, Онзи, Който по същност съществува, единствено жив по вещественост, единствен Творец на небето и земята, Който не е роден. В едно и също време Баща, Майка и Син, Той ражда, дава живот и е Вечен. И тези три лица, вместо да разделят Единството на Божието естество, способствуват за безкрайното Му Съвършенство. Неговите атрибути са Необятност,
към текста >>

В една мисъл от книгата на Хермес Девицата на света се казва: „Онова, което се намира между земята и небето е разпределено, сине мой Хорусе, с мярка и хармония.
И тези три лица, вместо да разделят Единството на Божието естество, способствуват за безкрайното Му Съвършенство. Неговите атрибути са Необятност, Вечност, Независимост, Всемогъща Воля, Безгранична Доброта. Той създава собствените си членове, които са боговете, казват старите текстове. Всеки от тези второстепенни богове, считани като идентични на Единствения Бог, може да образува свой тип, от който произлизат по същия начин други по-долни типове." В една мисъл от книгата на Хермес Девицата на света се казва: „Онова, което се намира между земята и небето е разпределено, сине мой Хорусе, с мярка и хармония. Тези области са добили от нашите прадеди разни названия: едни ги наричат обвивки, други - зони, трети - небесна твърд. Там обитават два вида души: онези, които са освободени от телата и тези, които не са придобили още тела. Областта, която те заемат, отговаря на тяхното достойнство. В най-високата област се намират Божествените и царствените души. По-ниските души се намират по-долу и съвсем долу.
към текста >>

Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня.
В противен случай Върховното Провидение ги сваля в по-долните области, според важността на погрешките и съгласно с отпадането на могъществото и на достойнството им. Това Провидение също така отвежда други души, по-малки по могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища в зависимост от техните заслуги. Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет.
към текста >>

Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга.
Това Провидение също така отвежда други души, по-малки по могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища в зависимост от техните заслуги. Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове.
към текста >>

Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга.
Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите. Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното.
към текста >>

Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа.
В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите. Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното. Тя се явява пред съда на Озирис, който е заобиколен с 42-ма съдии. Съдбата на тази Вечна част зависи от това, какво ще намерят съдиите в нея. Когато душата изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават до нея и й казват: „Озирис Н.
към текста >>

Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността.
По такъв начин идват до идеята за космичния човек. И че човек е бог в процеса на своето изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите:
към текста >>

Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра.
И че човек е бог в процеса на своето изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете.
към текста >>

От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите:
Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете. В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той. След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава.
към текста >>

В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост.
В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той. След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба." В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка в течение на хилядите години, през което време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея е изложено най-ясно и най-пълно учението на Хермес, изразено в най-блестяща научно-философска форма, която няма равна на себе си и в съвременната епоха. Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота. В различна форма, отчасти или изцяло, тези принципи са легнали в основата на всички философски и религиозни учения от древността до днес. От тях се е вдъхновявал и Мойсей, и Санхониатон от Финикия, който въз основа на тези принципи е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, също така Орфей, халдейските Мъдреци, Питагор, Платон, Хераклит и др.
към текста >>

Това показва съществуването на жива връзка в течение на хилядите години, през което време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик.
Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той. След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба." В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка в течение на хилядите години, през което време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея е изложено най-ясно и най-пълно учението на Хермес, изразено в най-блестяща научно-философска форма, която няма равна на себе си и в съвременната епоха. Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота. В различна форма, отчасти или изцяло, тези принципи са легнали в основата на всички философски и религиозни учения от древността до днес. От тях се е вдъхновявал и Мойсей, и Санхониатон от Финикия, който въз основа на тези принципи е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, също така Орфей, халдейските Мъдреци, Питагор, Платон, Хераклит и др. Тази Мъдрост е изучил и Аполоний Тиански, александрийците, арабите и цялото Средновековие.
към текста >>

От тях се е вдъхновявал и Мойсей, и Санхониатон от Финикия, който въз основа на тези принципи е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, също така Орфей, халдейските Мъдреци, Питагор, Платон, Хераклит и др.
В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка в течение на хилядите години, през което време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея е изложено най-ясно и най-пълно учението на Хермес, изразено в най-блестяща научно-философска форма, която няма равна на себе си и в съвременната епоха. Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота. В различна форма, отчасти или изцяло, тези принципи са легнали в основата на всички философски и религиозни учения от древността до днес. От тях се е вдъхновявал и Мойсей, и Санхониатон от Финикия, който въз основа на тези принципи е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, също така Орфей, халдейските Мъдреци, Питагор, Платон, Хераклит и др. Тази Мъдрост е изучил и Аполоний Тиански, александрийците, арабите и цялото Средновековие. Ще изложа накратко тези принципи тъй както са формулирани в Кибалиона: 1) Първият принцип е наречен принцип на мен- тализма или принцип на ума. Според този принцип умът лежи в основата на света. Всичко в света е ум.
към текста >>

Затова за него цялата природа е отворена книга, по която може да се чете това, което Духът пише в нея.
В окултната наука те са познати под името седемте херметични принципа, понеже са били за първи път формулирани от Хермес. За Хермес цялата природа и цялата видима вселена е откровение, изявление на Божия Дух. Затова според него всички процеси и явления, които стават в природата и вселената, са израз на известни духовни процеси. Затова той казва: Това, което е долу е подобно на това, което е горе; и това, което е горе е подобно на това, което е долу. За него явленията, процесите и фактите от физическия свят са азбука, език на боговете, език на Духа, чрез който той ни разкрива своята Воля. Затова за него цялата природа е отворена книга, по която може да се чете това, което Духът пише в нея. Светлината, която Хермес запали в Египет, озари целия древен свят. При него идваха да се учат от всички краища на света. И след като преминаваха през курса на учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха Вечната Светлина в своите страни, където основаваха храмове на мистериите, в които събираха ученици и им предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили от Хермес. Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот, Платон и много други гръцки философи. Тук са учили и финикийските Посветени, най-известен от които е
към текста >>

Санхониатон, който написа книга за физиката на Хермес.
Светлината, която Хермес запали в Египет, озари целия древен свят. При него идваха да се учат от всички краища на света. И след като преминаваха през курса на учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха Вечната Светлина в своите страни, където основаваха храмове на мистериите, в които събираха ученици и им предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили от Хермес. Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот, Платон и много други гръцки философи. Тук са учили и финикийските Посветени, най-известен от които е Санхониатон, който написа книга за физиката на Хермес. Тук е учил и Мойсей; от тук получиха Мъдростта си и александрийците, даже и халдейците, макар че в Халдея или по-право във Вавилон беше прероден, както казах Заратустра като Учителя Заратус. От Египет Светлината премина в Гърция, оттам в Рим, откъдето проникна в Западна Европа. И където се занасяше тази Светлина, се зараждаше култура и се развиваше наука, философия и изкуство, защото всичко расте и се развива под влиянието на Светлината. Тази Светлина се носи от представителите на онова Братство, за което Учителят казва, че пътува в света и носи културата.
към текста >>

67. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа.
Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот. От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват. Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън."
към текста >>

Накратко ще предам някои мисли от тази Свещена книга, за да се види какво е учил Кришна преди повече от пет хиляди години.
Затова във втория разговор, 46 стих, Кришна казва: „Ведите са толкова полезни за просветения брахман, колкото една щерна посред място заляно с вода." Това не значи, че той отрича Ведите, той не ги отрича, но дава ново учение, което допълва Ведите. В Бхагават Гита, което преведено значи Божествена песен, Кришна в разговор със своя любим ученик Аржуна, изнася своето учение за пътищата, чрез които ученикът може да достигне съвършенство. Между другото той се представя пред Аржуна като въплотения Бог, като творческо Слово, като Логоса, Който е Създател на цялата вселена с всички същества в нея и Който ръководи развитието на всички същества в пътя на тяхната еволюция. В разговорите той също така изнася учението за Абсолютния, Непроявения Бог, Когото нарича с името ТО. Също така разглежда въпроса за Духа и материята в тяхното взаимно отношение в проявения свят. Накратко ще предам някои мисли от тази Свещена книга, за да се види какво е учил Кришна преди повече от пет хиляди години. Цялата книга се състои от 18 разговора. Във всеки един от тези разговори той дава един път, по който може да се постигне съвършенство. Ще изложа последователно накратко различните пътеки от този Свещен Път, който води към съвършенство. Учението за Абсолютното Същество „Дейността произтича от Брама, а Брама изхожда от Нетленния.
към текста >>

Цялата книга се състои от 18 разговора.
В Бхагават Гита, което преведено значи Божествена песен, Кришна в разговор със своя любим ученик Аржуна, изнася своето учение за пътищата, чрез които ученикът може да достигне съвършенство. Между другото той се представя пред Аржуна като въплотения Бог, като творческо Слово, като Логоса, Който е Създател на цялата вселена с всички същества в нея и Който ръководи развитието на всички същества в пътя на тяхната еволюция. В разговорите той също така изнася учението за Абсолютния, Непроявения Бог, Когото нарича с името ТО. Също така разглежда въпроса за Духа и материята в тяхното взаимно отношение в проявения свят. Накратко ще предам някои мисли от тази Свещена книга, за да се види какво е учил Кришна преди повече от пет хиляди години. Цялата книга се състои от 18 разговора. Във всеки един от тези разговори той дава един път, по който може да се постигне съвършенство. Ще изложа последователно накратко различните пътеки от този Свещен Път, който води към съвършенство. Учението за Абсолютното Същество „Дейността произтича от Брама, а Брама изхожда от Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква, вечно пребъдва в жертва.
към текста >>

Като се затварят духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече: „Аржуна ти видя по Моя Воля, най-висшата форма, тъй разбулена чрез йога.
Божествени очи ти давам, приеми Моята царствена йога. И с духовния си поглед Аржуна съзерцава цялата вселена с всичките й същества, като тяло на Бога, проявен в Кришна, и казва: Ако блясъкът на милиарди слънца светеше изведнъж в небето, това би наподобило Славата на този Велик Дух. Той видя цялата вселена, подразделена на различни части, покояща се единна в тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже, аз виждам боговете, всички същества по ред с техните отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце, гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам, Боже Безконечний. Като Издревен Человек Те мисля Аз. Първопричина, Брама не е тъй велик, безкраен Бог на боговете, дума всемирна, нетленна, вечен Сат - Асат, пръв между боговете, издревен человек. Като се затварят духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече: „Аржуна ти видя по Моя Воля, най-висшата форма, тъй разбулена чрез йога. Блестяща, Всепроникваща, Безкрайна, Първа, която никой освен тебе не е видял. Човек не може да постигне тази форма ни с Веди, ни с жертва, нито с милостиня, нито с дела, нито с подвиг строг, нито с наука. Много трудно може да се види този Мой облик, що ти съзерцава. Наистина, Светещите Деви винаги копнеят да видят тази Моя форма. И никой не може да Ме види, както ти ме видя.
към текста >>

68. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука.
Но жените го обожавали и лудували по него. Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина. Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си.
към текста >>

Това е тялото на Божествената съпруга, която хармонично се движи към песента на съпруга.
Тайната на съпруга и съпругата се откриват само на просветените хора. Но аз ще ти съобщя онова, което е Истина. Сега погледни небесната твърд. Виж този блестящ кръг от съзвездия, върху който е хвърлена тънката и прозрачна плащеница на Млечния път, прах от слънца и цветове. Виж как пламти Орион, как блестят Близнаците и колко сияе Лирата. Това е тялото на Божествената съпруга, която хармонично се движи към песента на съпруга. Гледай с духовните си очи и ще видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було. Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна. Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай.
към текста >>

Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование.
Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак, влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови. Но образът бягал, безспирно бягал и го привличал към дъното на пропастта. Най-сетне той се намерил в една сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на лъхането на ветреца, който милвал тялото му. В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества. Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование. В този момент гордите титани и свободните титанки го забелязали. Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му, те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус. То станало там пламтящо слънце.
към текста >>

След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия.
от войници, Посветени в тайните. Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени. Останали са само заглавията им и отделни части. Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес. След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия. Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др. С учението си, с цялото си дело и творчество на Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един мощен тласък към духовно развитие, което се предаде на цяла Европа. Душата на Орфей беше процепила като Божествен метеор бурното небе на раждаща се Гърция. С неговото изчезване тъмнината отново го обви. Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му.
към текста >>

69. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука.
И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука. Над входната врата на малкия град, заграден с ограда от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която било написано: Назад осквернителите! Всички уважавали тази заповед, това повеление на тайните. Питагор много трудно е приемал новопостъпващите, като е казвал, че всяко дърво не може да служи за правене на свирка. Всички, които искали да станат членове на ордена, били подлагани на ред изпитания. Младежите най-напред постъпвали в така наречената Питагорова гимназия, където се занимавали с игри, подобаващи на възрастта им.
към текста >>

Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония.
Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци.
към текста >>

Питагор изложил тази наука в една книга, озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните питагорейски писатели.
Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите. Питагор изложил тази наука в една книга, озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните питагорейски писатели. Така учениците на Питагор започвали изучаването на Свещената математика или науката за принципите. Питагор не считал числата като абстрактни количества, но като естествени и активни качества на Върховното Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония. Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса. Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония. В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението.
към текста >>

Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън.
Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това е първият от принципите.
към текста >>

По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка.
Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата.
към текста >>

70. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа.
Съществата се развиват. Бог се развива в тях. Развитието е възкресението на Бога от гроба, в който се намира. Накрая се явява човекът. С явяването на човека на сцената излиза нещо ново. Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа. Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател.
към текста >>

Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други.
Но този образ може да бъде роден само от човешката душа. Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното.
към текста >>

Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат изложението в Парменид за истинска теология, за истинско разкриване на всички мистерии на Божествената Същност.
То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си. Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго. И тази причина, този Дух, който пренася всички противоречия е Логосът, който възглавява света. Красотата на света, която виждаме в цялата природа и е във всички живи същества, съществува благодарение на Него. Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат изложението в Парменид за истинска теология, за истинско разкриване на всички мистерии на Божествената Същност. Платоновата философия на природата се съдържа преди всичко в Тимей. В тази част на философията си, както и в цялата си философия той въплотил идеите на питагорейците и въобще на езотеричната доктрина. За същността на природата или за създаването на света Платон казва: „Бог е доброто. А доброто по никакъв начин не съдържа в себе си завист, поради това Бог искал да направи света в най-голяма степен подобен на себе си. Най-напред Бог създал елементите - огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия и осезаемия свят.
към текста >>

Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена.
Сократ като говори за Любовта не изказва своето мнение, но казва това, което „една изпълнена с Мъдрост жена" му казала за Любовта като откровение. Тази Мъдра жена е символизирана от Жрицата Диотима. Тя събудила у Сократ духовната сила на Любовта, която трябва да го води към небесната Мъдрост. С други думи тя го посветила. Тя е събудила спящите духовни сили в духа на Сократ. Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота.
към текста >>

71. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите.
Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година. Той е един от най-известните писатели на древността. Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем някому да кажем разрешението на загадките на света. Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение.
към текста >>

В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете).
Той е един от най-известните писатели на древността. Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем някому да кажем разрешението на загадките на света. Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение. Това слово не е нищо само по себе си.
към текста >>

В книгата Върху надписа Ел на делфийския храм един цитат гласи: „Не случайно този надпис с думата Ел е бил поставен в храма на Аполон в Делфи.
Вчерашният човек днес е умрял, днешният ще бъде умрял утре. Но ако индивидът не е вече същият, това не значи, че той не съществува. Това значи, че той е подложен на постоянни промени. Това значи, че той минава всякога от едно състояние в друго. Грешката произхожда от нашите сетива, които като не знаят какво наистина представя от себе си едно същество, ни карат да вярваме в действителността на това, което е само една привидност. В книгата Върху надписа Ел на делфийския храм един цитат гласи: „Не случайно този надпис с думата Ел е бил поставен в храма на Аполон в Делфи. Навярно той е бил поставен от Жреците на Бога още от самото начало, за да бъде символ на философските познания, понеже са открили в него особена сила. Буквата Е не се различава от другите букви чрез силата си, нито по формата си, нито по значението си, но ще разсъдите, че тя се ползува от особена чест, бидейки петата буква от азбуката (гръцката и латинската), да стане символ на най-важното число, на Върховното число на всеобемащата природа - числото пет, пента, от което Мъдреците са образували думата пентазеин, което означава броя. (Оттук произлиза и думата пентаграм, символ на съвършения човек.) Ето защо питагорейците са нарекли това число женитба, като съставено от първото мъжко нечетно (три) и от първото четно или женско (две). Нарекли са го още природа, тъй като умножавайки се само на себе си, то непрекъснато се възпроизвежда. При това то подражава на Първото Начало, което управлява вселената.
към текста >>

Той е бил запознат с халдейската и египетската Мъдрост и с учението на питагорейците и етруските, за които често споменава в книгата си За рождения ден.
В пределите на римската империя е работил, както видяхме Аполоний Тиански, по-късно неоплатониците. Пак в границите на римската империя са работили есеите, също така там възниква и християнството. Но всички тези явления не са продукт на римския дух, а на проява на други народности, които са живели всред римската империя. Между римляните, един, който се е занимавал с окултните въпроси, е бил някой си Цензуринус, живял в трети век. Той е бил запознат с халдейската и египетската Мъдрост и с учението на питагорейците и етруските, за които често споменава в книгата си За рождения ден. В книгата се говори за духа пазител на всеки човек. Ще предам един откъслек от нея под название „Какво нещо е духът и откъде произхожда това название? " „Духът е Бог, под закрилата на Когото всеки от нас живее от самото си раждане. Било, че се грижи за нашето раждане, било че се ражда заедно с нас, било че ни покровителствува, щом се родим. Той се нарича гений, от латинската дума генере, което значи пораждам - раждам.
към текста >>

В книгата се говори за духа пазител на всеки човек.
Тиански, по-късно неоплатониците. Пак в границите на римската империя са работили есеите, също така там възниква и християнството. Но всички тези явления не са продукт на римския дух, а на проява на други народности, които са живели всред римската империя. Между римляните, един, който се е занимавал с окултните въпроси, е бил някой си Цензуринус, живял в трети век. Той е бил запознат с халдейската и египетската Мъдрост и с учението на питагорейците и етруските, за които често споменава в книгата си За рождения ден. В книгата се говори за духа пазител на всеки човек. Ще предам един откъслек от нея под название „Какво нещо е духът и откъде произхожда това название? " „Духът е Бог, под закрилата на Когото всеки от нас живее от самото си раждане. Било, че се грижи за нашето раждане, било че се ражда заедно с нас, било че ни покровителствува, щом се родим. Той се нарича гений, от латинската дума генере, което значи пораждам - раждам. Вярва се, че този Бог упражнява не само твърде голямо, но дори безусловно влияние.
към текста >>

От неговата книга върху астрологията се вижда, че той е познавал учението на египтяните, на халдейците и на питагорейците.
Но всички тези духове упражняват само един път за всеки човек Божественото си влияние. Затова не им се отправят молитви през целия живот. Геният, напротив, е постоянно при нас като наблюдател и толкова усърден, щото нито за минута не се отдалечава от нас. Той ни приема при излизането от майчината утроба и ни придружава до края на живота." Друг римлянин, който се е занимавал с окултните науки и специално с астрологията, е Юлиус Матернус Фирмикус, който е живял в средата на четвърти век след Христа. От неговата книга върху астрологията се вижда, че той е познавал учението на египтяните, на халдейците и на питагорейците. Ще предам няколко мисли от неговата книга: „Бог, Който е създал човека, е създал тялото на последния от простото смесване на четирите стихии: огън, вода, земя и въздух. За да може съединението на тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед Божеството. Така Майсторът на Божественото Създание е съставил човека по такъв начин, че в малкото тяло да може да вложи силата и веществото на всички елементи, съединени от природата, за да може чрез този Божествен Дух, който произлиза от Небесния Разум, за поддържане на смъртното тяло да приготви за човека убежище, което ако и слабо и нетрайно, да бъде прилично на света. По тази причина петте звезди, както и Слънцето, и Луната подкрепят човека чрез огненото си и вечно движение, като той да представя от себе си малък свят.
към текста >>

Ще предам няколко мисли от неговата книга:
Затова не им се отправят молитви през целия живот. Геният, напротив, е постоянно при нас като наблюдател и толкова усърден, щото нито за минута не се отдалечава от нас. Той ни приема при излизането от майчината утроба и ни придружава до края на живота." Друг римлянин, който се е занимавал с окултните науки и специално с астрологията, е Юлиус Матернус Фирмикус, който е живял в средата на четвърти век след Христа. От неговата книга върху астрологията се вижда, че той е познавал учението на египтяните, на халдейците и на питагорейците. Ще предам няколко мисли от неговата книга: „Бог, Който е създал човека, е създал тялото на последния от простото смесване на четирите стихии: огън, вода, земя и въздух. За да може съединението на тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед Божеството. Така Майсторът на Божественото Създание е съставил човека по такъв начин, че в малкото тяло да може да вложи силата и веществото на всички елементи, съединени от природата, за да може чрез този Божествен Дух, който произлиза от Небесния Разум, за поддържане на смъртното тяло да приготви за човека убежище, което ако и слабо и нетрайно, да бъде прилично на света. По тази причина петте звезди, както и Слънцето, и Луната подкрепят човека чрез огненото си и вечно движение, като той да представя от себе си малък свят. Тъй щото животното, което е било направено по подражание на света, да бъде управлявано от същност, подобна на Божеството.
към текста >>

Според това пораждане, според тези условия на звездите и според засвидетелствуванията, които се отнасят до това пораждане те твърдят, че съдбините на хората са съобразни с горепосочения ред, както е казано в книгата на Ескулап, наречена Мирогенезис, защото нищо от онова, което се намира в това пораждане на света не е чуждо на отделните пораждания на хората."
Тази мисъл ни показва, че Фирмикус е бил запознат с херметичната Мъдрост, част от която предава в горната мисъл. Той тук излага закона на аналогията, за да обясни създаването на човека и света, показвайки, че те са подобни, аналогично устроени. По-нататък той дава хороскопа на света, който е също така интересен и ще приведа и него: „Ето какво е пораждането на света според Ескулап и Ханубиус, на които Всемогъщата Божественост на Меркурий (Хермес) е доверила тайните на тази наука. Те са поставили Слънцето в 15 градуса на Лъв, Луната в 15 градуса на Рака, Сатурн в 15 градуса на Козирога, Юпитер в 15 градуса на Стрелеца, Марс на 15 градуса на Скорпиона, Венера в 15 градуса на Везните, Меркурий в 15 градуса на Дева, часът на темата (Асцендентът) в 15 градуса на Рака. Според това пораждане, според тези условия на звездите и според засвидетелствуванията, които се отнасят до това пораждане те твърдят, че съдбините на хората са съобразни с горепосочения ред, както е казано в книгата на Ескулап, наречена Мирогенезис, защото нищо от онова, което се намира в това пораждане на света не е чуждо на отделните пораждания на хората." В пределите на римската империя, както казах, са работили и така наречените неоплатоници и въобще писателите от александрийската школа. Те, макар че са работили в Александрия, .са ходили по цялата римска империя. Те са разгледали херметичната Мъдрост и въобще ученията на мистериите в Светлината, която се получи от християнството. С тях ще се занимаем по- подробно в следващите страници. Дотук разгледахме влиянието и дейността на вълната на първия импулс на Бялото Братство, който води началото си от Хермес в Египет и който заля целия древен свят.
към текста >>

Затова Учителят казва, че в Египет, от Хермес, са били изнесени принципите на Божествената наука, които принципи легнаха в основата на всички Посвещения в древността, на всички окултни и философски школи, които се развиха в течение на хилядолетията и породиха и развиха ред култури, в течението на които като вечно жива Светлина гореше Мъдростта на Хермес.
Те, макар че са работили в Александрия, .са ходили по цялата римска империя. Те са разгледали херметичната Мъдрост и въобще ученията на мистериите в Светлината, която се получи от християнството. С тях ще се занимаем по- подробно в следващите страници. Дотук разгледахме влиянието и дейността на вълната на първия импулс на Бялото Братство, който води началото си от Хермес в Египет и който заля целия древен свят. Този импулс, този клон имаше за задача, както казва Учителят, да подготви човешката мисъл за идването на Христа. Затова Учителят казва, че в Египет, от Хермес, са били изнесени принципите на Божествената наука, които принципи легнаха в основата на всички Посвещения в древността, на всички окултни и философски школи, които се развиха в течение на хилядолетията и породиха и развиха ред култури, в течението на които като вечно жива Светлина гореше Мъдростта на Хермес. Мъдростта на Хермес не е нищо друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше неговите вътрешни сили. Когато този първи импулс на Бялото Братство изпълни задачата си, да подготви човешката мисъл, за да може да приеме Словото на Христа, от Бялото Братство беше даден втори импулс, влиянието и задачите на който ще разгледаме във втората част на тази книга.
към текста >>

Мъдростта на Хермес не е нищо друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше неговите вътрешни сили.
Те са разгледали херметичната Мъдрост и въобще ученията на мистериите в Светлината, която се получи от християнството. С тях ще се занимаем по- подробно в следващите страници. Дотук разгледахме влиянието и дейността на вълната на първия импулс на Бялото Братство, който води началото си от Хермес в Египет и който заля целия древен свят. Този импулс, този клон имаше за задача, както казва Учителят, да подготви човешката мисъл за идването на Христа. Затова Учителят казва, че в Египет, от Хермес, са били изнесени принципите на Божествената наука, които принципи легнаха в основата на всички Посвещения в древността, на всички окултни и философски школи, които се развиха в течение на хилядолетията и породиха и развиха ред култури, в течението на които като вечно жива Светлина гореше Мъдростта на Хермес. Мъдростта на Хермес не е нищо друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше неговите вътрешни сили. Когато този първи импулс на Бялото Братство изпълни задачата си, да подготви човешката мисъл, за да може да приеме Словото на Христа, от Бялото Братство беше даден втори импулс, влиянието и задачите на който ще разгледаме във втората част на тази книга.
към текста >>

Когато този първи импулс на Бялото Братство изпълни задачата си, да подготви човешката мисъл, за да може да приеме Словото на Христа, от Бялото Братство беше даден втори импулс, влиянието и задачите на който ще разгледаме във втората част на тази книга.
С тях ще се занимаем по- подробно в следващите страници. Дотук разгледахме влиянието и дейността на вълната на първия импулс на Бялото Братство, който води началото си от Хермес в Египет и който заля целия древен свят. Този импулс, този клон имаше за задача, както казва Учителят, да подготви човешката мисъл за идването на Христа. Затова Учителят казва, че в Египет, от Хермес, са били изнесени принципите на Божествената наука, които принципи легнаха в основата на всички Посвещения в древността, на всички окултни и философски школи, които се развиха в течение на хилядолетията и породиха и развиха ред култури, в течението на които като вечно жива Светлина гореше Мъдростта на Хермес. Мъдростта на Хермес не е нищо друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше неговите вътрешни сили. Когато този първи импулс на Бялото Братство изпълни задачата си, да подготви човешката мисъл, за да може да приеме Словото на Христа, от Бялото Братство беше даден втори импулс, влиянието и задачите на който ще разгледаме във втората част на тази книга.
към текста >>

72. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Във всяка книга се разглеждат отделни въпроси.
Неговите съчинения възникнали предимно като отговор на въпроси, поставени му от слушатели. Той ги написал в последните 16 години от живота си, а Порфирий ги редактирал и издал по-късно. Съчиненията на Плотин са наречени с общото име Енеади - Девятки и са шест на брой. Всяка от тях съдържа девет отделни трактата, затова се наричат и девятки. Следователно шест по девет прави всичко 54 трактата, всеки от които има по много глави. Във всяка книга се разглеждат отделни въпроси. Първата Енеада разглежда предимно морални проблеми. Първата книга е озаглавена Какво е животът и какво е човекът. Втората книга носи заглавието За добродетелите. Третата: За диалектиката, четвъртата: За блаженството, петата: Дали блаженството се състои в продължителността на времето, шестата: За красотата, седмата: За най-висшето добро и за другите блага, осмата: Откъде идва злото, деветата: За един разумен край на живота. Това са деветте раздела на първата Енеада.
към текста >>

Първата книга е озаглавена Какво е животът и какво е човекът.
Съчиненията на Плотин са наречени с общото име Енеади - Девятки и са шест на брой. Всяка от тях съдържа девет отделни трактата, затова се наричат и девятки. Следователно шест по девет прави всичко 54 трактата, всеки от които има по много глави. Във всяка книга се разглеждат отделни въпроси. Първата Енеада разглежда предимно морални проблеми. Първата книга е озаглавена Какво е животът и какво е човекът. Втората книга носи заглавието За добродетелите. Третата: За диалектиката, четвъртата: За блаженството, петата: Дали блаженството се състои в продължителността на времето, шестата: За красотата, седмата: За най-висшето добро и за другите блага, осмата: Откъде идва злото, деветата: За един разумен край на живота. Това са деветте раздела на първата Енеада. Другите Енеади са от по-метафизично естество. Преди Порфирий да отиде при Плотин, последният вече бил написал 21 книги.
към текста >>

Втората книга носи заглавието За добродетелите.
Всяка от тях съдържа девет отделни трактата, затова се наричат и девятки. Следователно шест по девет прави всичко 54 трактата, всеки от които има по много глави. Във всяка книга се разглеждат отделни въпроси. Първата Енеада разглежда предимно морални проблеми. Първата книга е озаглавена Какво е животът и какво е човекът. Втората книга носи заглавието За добродетелите. Третата: За диалектиката, четвъртата: За блаженството, петата: Дали блаженството се състои в продължителността на времето, шестата: За красотата, седмата: За най-висшето добро и за другите блага, осмата: Откъде идва злото, деветата: За един разумен край на живота. Това са деветте раздела на първата Енеада. Другите Енеади са от по-метафизично естество. Преди Порфирий да отиде при Плотин, последният вече бил написал 21 книги. По това време Плотин е бил на 59 години.
към текста >>

То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко.
Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко. От него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото си и изходната си точка. Плотин свежда всичко до тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното. Единствено Тя остава съвършено еднаква със себе си във всичко. Но от това Първоначално произлиза всичко, Едното се разгръща във връзка със създаването и във връзка с пораждането.
към текста >>

В осмата книга на първата Енеада Плотин казва: „Но как познаваме злото?
Материята е отрицателното спрямо мисленето. Злото съществува като форма на небиващото. Но небиващото съществува не като изцяло небиващо, а като друго едно биващо. Злото не е абсолютен принцип, независимо от Бога. Злото се корени в небитието, в материята. В осмата книга на първата Енеада Плотин казва: „Но как познаваме злото? - Доколкото мисленето се отвръща от себе си, възниква материята. Материята съществува само чрез абстракцията на другото. Онова, което остава, когато отнемем идеите, това е, казваме ние, материята, злото." Ето защо мисълта става нещо друго, става немисъл, тъй като тя се осмелява да се насочи към нещо друго, което не е нейно. Това, което не е нейно, това е материята, това е злото. Плотин казва: „Но като съществува доброто, защо е необходимо и злото?
към текста >>

73. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

В своята книга „Мисията на евреите" Сент Ив д'Алвейдър, след като излага синархичното учение на Рама и говори за неговия цикъл, развива следната идея, която ще предам накратко: Синархичният строй на Рама, след като просъществувал няколко хилядолетия, накрая се разпаднал поради така наречения разкол на Иршу, три хиляди и двеста години преди Христа.
И ще се благословят в тебе всички племена на Земята." Авраам се среща с Мелхиседек - цар на правда и мир, който е един от безсмъртните предци на човечеството, без начало на дни, нито край на живот, без родословие. Това ще рече, че той не е свързан с никой от дългите родословия като се почне от Адам и се свърши с по-далечните потомци. И това не е случайно. Тази среща означава нещо, тя е символ на нещо. В своята книга „Мисията на евреите" Сент Ив д'Алвейдър, след като излага синархичното учение на Рама и говори за неговия цикъл, развива следната идея, която ще предам накратко: Синархичният строй на Рама, след като просъществувал няколко хилядолетия, накрая се разпаднал поради така наречения разкол на Иршу, три хиляди и двеста години преди Христа. Иршу въздигнал отново женското начало, чийто емблем се явява венериния знак на Телеца. С това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквато е царувала и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия. Великият религиозен синтез, който характеризира цикъла на Рама, се разпадна на отделни култове; мощният съюз от държави, подчинени на синар- хичния строй се разпадна на отделни държави, в които се възцари принудителната власт, чиито носители се явяват най- вече монарсите. Така се явяват на историческата сцена ред мощни държави - Персия, Асирия, Вавилон, Рим и пр., които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на Немрод, пътя на тигъра. През тези именно времена, когато царува Немрод, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на Телеца, възниква движението на аб- рамидите или неорамидите.
към текста >>

Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него.
Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение.
към текста >>

74. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство. А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот". За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон.
към текста >>

И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука.
6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на посвещение. Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството.
към текста >>

То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството.
Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив.
към текста >>

за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения.
Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим. Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит. Когато Исус казал на Натанаила: „Аз те видях под смоковницата", с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена, към който те и двамата принадлежали. Натанаил тутакси отговорил: „Ти си Син Божий", защото това е било титлата, с която са се обръщали към Великия Ръководител на ордена.
към текста >>

Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка.
В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух.
към текста >>

Така те се научавали да четат в книгата на природата или в така наречените Акашови записи.
Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати. Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо. Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад. Така те се научавали да четат в книгата на природата или в така наречените Акашови записи. Те ставали това, което може да се нарече една основна пъпка на един клон, една пъпка на едно дърво, на едно растение, която преминава през много поколения. Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество. Те са били нещо различно от онези, които са се откъсвали от дънера, чиято памет се е ограничавала в рамките на отделната личност. Всред общината на есеите такива хора се наричали с една дума, която трябвало да изрази едно живо клонче, а не отрязан клон. Те са били хора, които се чувствували вътре в редиците на поколенията, а не са се чувствували отрязани от дървото на човечеството.
към текста >>

Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви.
Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
към текста >>

Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин.
Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора.
към текста >>

И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща.
Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет.
към текста >>

И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите.
към текста >>

Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие.
Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая." Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух.
към текста >>

75. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми.
Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам. Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми. Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа. И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те са вън от официалната религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо друго, освен есейската школа, която е носител на втория импулс на Бялото Братство. В тази светлина ще разгледам накратко тяхната дейност и учения. Преди да пристъпя към по-нататъшно изучаване на пророците, ще цитирам една мисъл от Учителя, която е като основа на това, което ще разгледам. Учителят казва:
към текста >>

Тук ще повторя мисълта на Учителя, която изнесох като мото в първата част на тази книга: „Има едно Велико Братство, което пътува по света.
„Сега поставете за основа Любовта като най-достъпна, качете се при Мъдростта като най-висока точка, слезте при Истината като най-дълбокото място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е горе, доброто и злото - долу. Значи, Мъдростта е на главата, доброто и злото - под краката. Турете всички ваши смущения под краката си, след това се качете горе при Мъдростта, откъдето ще ги изучите с ума, сърцето и силата си." Тук ще повторя мисълта на Учителя, която изнесох като мото в първата част на тази книга: „Има едно Велико Братство, което пътува по света. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция. Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава в славянството. И там, където се явява това Братство, цъфти и се развива култура. Глава на това Братство е Христос." Ако проследим историческото развитие на човечеството ще видим, че културите се местят от едно място на друго.
към текста >>

Те са получавали духовната, Божествената, окултната наука, която им е била преподавана направо от Божествения Дух, който ги ръководил и се е проявявал чрез тях.
Те са били в екстаз, при който тяхното лично съзнание не участва и тогава те слушат това, което ги вдъхновява отгоре, това, което им се говори отгоре. Това се отнася до всички пророци, но най-вече за Илия. И това, което говорят неговите уста, което вършат неговите ръце, не се дължи на въплотената личност, но това са били откровения на Божествено-духовни същества, с които той е бил свързан. Това не трябва да се смесва с медиумичните прояви, при които медиумът не знае нищо за това, което говори, а пророкът съзнава, че е вдъхновен отгоре, че е ръководен отгоре да каже едно или друго нещо. Чрез тази връзка, която са имали с духовните същества, те са получавали от тях Божественото знание, с което са правили неща, които обикновеният човек не може да направи. Те са получавали духовната, Божествената, окултната наука, която им е била преподавана направо от Божествения Дух, който ги ръководил и се е проявявал чрез тях. Затова Учителят казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи." Значи пророците са били ученици на вътрешната окултна школа, като същевременно те са открили и външна школа, подготвителна, в която са подготвяли будните души, за да бъдат носители на Божественото Слово.
към текста >>

76. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

За него Учителят казва: „Толстой говори от прага на Царството Божие." Когато Божественото се проявява предимно чрез сърцето, тогава този човек преживява в себе си Божествената Любов, преживява Божественото блаженство и е изпълнен със състрадание и милосърдие.
А когато някои от тези части на човешката природа не са организирани, за да бъдат добри проводници на Божественото, тогава то се проявява хармонично само чрез онази негова част, която е организирана, а чрез тези, които не са организирани, се проявява нехармонично и непълно. От такъв източник са онези извратени форми на мистицизъм, които са причина за отри- дателното схващане на съвременните хора за мистицизма. Когато Божественото се проявява в даден човек чрез неговия ум, такъв човек е мистик рационалист. Такъв е случаят с Толстой. В него Божественото е пробудено и се проявява, но понеже е със силно развит интелект, затова дава интелектуална окраска на преживяванията си. За него Учителят казва: „Толстой говори от прага на Царството Божие." Когато Божественото се проявява предимно чрез сърцето, тогава този човек преживява в себе си Божествената Любов, преживява Божественото блаженство и е изпълнен със състрадание и милосърдие. Такъв вид мистик имаме в лицето на Руксброк и Екхарт. Когато Божественото се проявява повече чрез волята, такъв човек това, което преживява като изявление на Бога, се стреми да го въплоти в практичния и обществения живот. Такъв мистик имаме в лицето на Ганди. Учителят казва: „Някой път Бог говори на ума, друг път говори на сърцето, трети път говори на волята." И ако човек не послуша, тогава Бог го оставя да си спи. Пример за мистик, в когото Божественото се проявява и в ума, и в сърцето, имаме в Паскал.
към текста >>

След като изследвал много подобни случаи, той написва една книга върху съзнанието, което е основа на всеки мистицизъм.
В този момент съзнанието ми се разшири и преживях живота на цялото битие. В ума ми нахлу толкова много Светлина, че придобих толкова много знания, каквито не бях придобил в течение на тридесетгодишното си професорствуване. Преживях едно безкрайно блаженство. След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в главата остана, блаженството и мирът, които преживях също останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това му дава повод да изследва подобни преживявания и на други хора. И действително намира много такива случаи в света. След като изследвал много подобни случаи, той написва една книга върху съзнанието, което е основа на всеки мистицизъм. Така че при мистичните преживявания и при Посвещенията винаги става една голяма промяна на съзнанието: съзнанието се разширява по обем, ако мога така да се изразя, в него прониква много и изобилна Светлина. И когато някои говорят за среща с духовни същества и някаква промяна става в тяхното съзнание, това показва, че те не са имали среща с реално Възвишено Същество, а с някакви семки и черупки от духовния свят, които са като автомати без никакво съзнание за себе си. Или пък са същества, които са със съзнание по-ниско от човешкото; или са човешки души, които са заминали и в които съзнанието не се е пробудило и живеят в самосъзнанието, което показва, че те са още във физическия свят, макар и без физическо тяло. Има много същества, които живеят на физическо поле без да имат физическо тяло и те са именно, които се виждат от някои и които им говорят, като им разкриват неща, които са с крити за обикновения човешки поглед. Но това не са възвишени духовни същества, които могат да внесат промяна в тяхното съзнание и да предизвикат в него дълбоки преживявания.
към текста >>

77. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Остатъкът от книгата на Исайя, от 40 до 66 глава, съдържа една поредица от предсказания за различни неща и най-после дава ясен поглед върху духовното изявление, което има да се извърши от Месия.
Исайя е син Амесов. Той е започнал да проповядва в Ерусалим около 757 година преди Христа и е прекарал в пророческа служба 60 години. Първите 12 глави от пророчеството му се отнасят до Юдиното Царство, подир тях следват главите от 13 до 23, отправени КЪМ чужди народи, освен 22-ра глава, отправена към Ерусалим. В главите от 24 до 35, както са били писани вероятно в царуването на Езекия, пророкът във видение вижда вавилонското пленничество и явяването на Месия. Главите от 36 до 39 дават историческото описание на нашествието на вавилонците и съветите дадени от Исайя на Езекия. Остатъкът от книгата на Исайя, от 40 до 66 глава, съдържа една поредица от предсказания за различни неща и най-после дава ясен поглед върху духовното изявление, което има да се извърши от Месия. След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се спра по-подробно, за да се види ясното становище, от което пророкът разглежда всички явления в живота и историята. Исайя вижда във видения това, което има да стане в бъдеще. Той е Посветен, който вижда бъдещето и го разкрива в картини. Първата глава на книгата започва с думите: „Видение на Исайя, Амосовия син, което видя за Юда в дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо, защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ на юдеите, които са отстъпили от Неговото Слово.
към текста >>

След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се спра по-подробно, за да се види ясното становище, от което пророкът разглежда всички явления в живота и историята.
Той е започнал да проповядва в Ерусалим около 757 година преди Христа и е прекарал в пророческа служба 60 години. Първите 12 глави от пророчеството му се отнасят до Юдиното Царство, подир тях следват главите от 13 до 23, отправени КЪМ чужди народи, освен 22-ра глава, отправена към Ерусалим. В главите от 24 до 35, както са били писани вероятно в царуването на Езекия, пророкът във видение вижда вавилонското пленничество и явяването на Месия. Главите от 36 до 39 дават историческото описание на нашествието на вавилонците и съветите дадени от Исайя на Езекия. Остатъкът от книгата на Исайя, от 40 до 66 глава, съдържа една поредица от предсказания за различни неща и най-после дава ясен поглед върху духовното изявление, което има да се извърши от Месия. След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се спра по-подробно, за да се види ясното становище, от което пророкът разглежда всички явления в живота и историята. Исайя вижда във видения това, което има да стане в бъдеще. Той е Посветен, който вижда бъдещето и го разкрива в картини. Първата глава на книгата започва с думите: „Видение на Исайя, Амосовия син, което видя за Юда в дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо, защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ на юдеите, които са отстъпили от Неговото Слово. Предупреждава ги, че щом отстъпват от Божия закон, ще страдат от чужди народи и земята им няма да ражда.
към текста >>

Първата глава на книгата започва с думите:
Главите от 36 до 39 дават историческото описание на нашествието на вавилонците и съветите дадени от Исайя на Езекия. Остатъкът от книгата на Исайя, от 40 до 66 глава, съдържа една поредица от предсказания за различни неща и най-после дава ясен поглед върху духовното изявление, което има да се извърши от Месия. След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се спра по-подробно, за да се види ясното становище, от което пророкът разглежда всички явления в живота и историята. Исайя вижда във видения това, което има да стане в бъдеще. Той е Посветен, който вижда бъдещето и го разкрива в картини. Първата глава на книгата започва с думите: „Видение на Исайя, Амосовия син, което видя за Юда в дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо, защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ на юдеите, които са отстъпили от Неговото Слово. Предупреждава ги, че щом отстъпват от Божия закон, ще страдат от чужди народи и земята им няма да ражда. От 11 -ти стих нататък Господ казва: „Сит съм от всесъженията на овни и от тлъстини на угоени и не ми е угодна кръв на юнци или агнета и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни приношения.
към текста >>

В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях.
И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси. Това значи, че всичко човешко ще отпадне и само Божественото ще се въздигне в човека. Това е едно видение на далечното бъдеще на новата култура, на новата раса, която ще дойде на земята. Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който вижда далеч в бъдещето. И това не са само поетични блянове, но една бъдеща действителност. В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях. От 9-ти до 11-ти стих се казва: „Видът на лицето свидетелствува против тях и изявяват греха си като Содом, не крият. Горко на душата им, защото въздадоха сами на себе си зло. Речете на праведния, че добро ще му бъде, защото ще яде плода на делата си. Горко на беззаконния, зло ще му бъде. Защото въздаянието му ще бъде по делата на ръцете му."
към текста >>

От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще.
Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици. И те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу. Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви." От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще. Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие. Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава. Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов. Той е бил в непрекъсната връзка с Бога, слушал е гласа Му и е изпълнявал волята Му.
към текста >>

78. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

Книгата на Йезекил е изпълнена с великолепни видения на Божествената Слава и на ужасни осъждания на евреите за възмутителното им отношение към Бога.
Той е бил заведен в плен от Навуходоносор във Вавилон в 599-та година преди Христа. Започнал е пророческата си служба на 30 годишна възраст. Той е пророкувал около 23 години, от 595-та до 572-ра година преди Христа. През първите осем години той е съвременник на Йеремия. По същото време е живял и Данаил. Книгата на Йезекил е изпълнена с великолепни видения на Божествената Слава и на ужасни осъждания на евреите за възмутителното им отношение към Бога. Последната част на книгата съдържа някои предсказания за връщането на евреите. В първа глава се дава признаването на Йезекил за пророк и неговото видение за четирите животни, за четирите колела и за престола Божи. С това видение на Йезекил се разкрива целия духовен свят в образи. В образа на четирите животни и на четирите колела се разкриват четирите вида групови души. А твърдта, за която се говори, е границата между духовния и умствения или Божествения свят.
към текста >>

Последната част на книгата съдържа някои предсказания за връщането на евреите.
Започнал е пророческата си служба на 30 годишна възраст. Той е пророкувал около 23 години, от 595-та до 572-ра година преди Христа. През първите осем години той е съвременник на Йеремия. По същото време е живял и Данаил. Книгата на Йезекил е изпълнена с великолепни видения на Божествената Слава и на ужасни осъждания на евреите за възмутителното им отношение към Бога. Последната част на книгата съдържа някои предсказания за връщането на евреите. В първа глава се дава признаването на Йезекил за пророк и неговото видение за четирите животни, за четирите колела и за престола Божи. С това видение на Йезекил се разкрива целия духовен свят в образи. В образа на четирите животни и на четирите колела се разкриват четирите вида групови души. А твърдта, за която се говори, е границата между духовния и умствения или Божествения свят. Престолът и дъгата, и, седящият на престола е Божественият свят.
към текста >>

И видех, и ето ръка простряна към мене и в нея свитък книга.
Като го праща при евреите, Бог му казва: Дали ще те послушат или не, не е важно, важно е да знаят, че има пророк всред тях. Към края на главата му се дава друго видение. Гласът, който му говори, му казва: „Ти, обаче, Сине человечески, слушай това, което Аз ти говоря. Не ставай отстъпник, като този отстъпнически дом. Отвори устата си и изяж това, което ти давам Аз. И видех, и ето ръка простряна към мене и в нея свитък книга. И разви го пред мене. И бе писано вътре и извън, и в него написани бяха плачове, ридания и горко." В трета глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, изяж това, което намираш, имаш този свитък и иди да говориш на Израилевия дом. И отворих устата си и нахрани ме с този свитък. И рече ми: Сине человечески, нека яде коремът ти и нека се наситят червата ти от свитъка, който ти давам Аз.
към текста >>

Свитъкът с писмото върху него е Божествената Мъдрост, която Бог предава на пророка, която включва и кармата на народите и затова той казва: „И в него имаше писано плачове, ридания и горко." Това се отнася до кармата, която се изявява и носи страдания.
В трета глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, изяж това, което намираш, имаш този свитък и иди да говориш на Израилевия дом. И отворих устата си и нахрани ме с този свитък. И рече ми: Сине человечески, нека яде коремът ти и нека се наситят червата ти от свитъка, който ти давам Аз. И изядох го и стана в устата ми като мед от сладост. И рече ми: Сине человечески, иди и влез в Израилевия дом и говори думите ми на тях." Свитъкът с писмото върху него е Божествената Мъдрост, която Бог предава на пророка, която включва и кармата на народите и затова той казва: „И в него имаше писано плачове, ридания и горко." Това се отнася до кармата, която се изявява и носи страдания. По-нататък Бог му казва: „Направих лицето ти силно против лицата им и челото ти силно против челата им. Като ада- ман по-твърд от камък направих челото ти, да не се убоиш от тях и да не се разтрепериш от лицето им, защото са дом отстъпник. И рече ми: Сине человечески. всичкото Ми Слово, което говоря вземи в сърцето си и послушай с ушите си. И иди и слез при пленниците, при синовете на людете си и говори и кажи им: Така говори Господ Иеова и послушат или
към текста >>

А кармата се ръководи от Божествената Мъдрост.
В 24-та глава е показана една магическа операция, с която се показва какво ще стане с Израил. Яростта и гневът Божии, това е проявата на кармата на даден народ. Защото всеки народ, както и всеки отделен човек има своя карма. И когато назрее кармата, тя се изпълнява. Така че навсякъде в Писанието, където се говори за гнева Божий и за Неговата ярост, се разбира, че кармата на народа е назряла и започва да действува. А кармата се ръководи от Божествената Мъдрост. Тук също е прокарана мисълта, че когато човек се радва на нещастието на другите, той си създава карма и ще го сполети същата участ. В 26-та глава се дава предсказание за разорението на Тир от халдейците пак поради кармически причини. В 27-ма глава се говори също за разорението на Тир, града, който е бил средище на световната търговия. В 28-ма глава се дава пророчество за падането на тирския цар, който се възгордял поради Мъдростта, красотата и богатствата си. Също се проро- чествува за разорението на Сидон.
към текста >>

Това са само бегли наброски, жалони, които ни показват посоката, в която трябва да изследваме книгата на Йезекил, за да разберем нейния дълбок вътрешен смисъл.
А числото 9 е число на един завършен цикъл, един резултат, който ще се изяви на земята. Четирите страни на града с по трите порти показва четирите рода сили, които вземат участие в провеждането на този Божествен план. А трите порти, това са емблема на сили, които действуват от трите свята - физическия, духовния и Божествения за реализирането на Божествените идеи. Също така дължината на окръжността 18 хиляди е равна пак на 9. Така че, от това се вижда, че Йезекил е познавал много добре Кабала, астрологията, магията, окултния символизъм, който е езикът, на който Посветените разкриват своите тайни. Това са само бегли наброски, жалони, които ни показват посоката, в която трябва да изследваме книгата на Йезекил, за да разберем нейния дълбок вътрешен смисъл. Забележително е също името на града - Иеова-Шама. В цялата книга на Йезекил има нещо апокалиптично, което е подобно на Откровението на Йоан, който също описва град с 12 порти.
към текста >>

В цялата книга на Йезекил има нещо апокалиптично, което е подобно на Откровението на Йоан, който също описва град с 12 порти.
А трите порти, това са емблема на сили, които действуват от трите свята - физическия, духовния и Божествения за реализирането на Божествените идеи. Също така дължината на окръжността 18 хиляди е равна пак на 9. Така че, от това се вижда, че Йезекил е познавал много добре Кабала, астрологията, магията, окултния символизъм, който е езикът, на който Посветените разкриват своите тайни. Това са само бегли наброски, жалони, които ни показват посоката, в която трябва да изследваме книгата на Йезекил, за да разберем нейния дълбок вътрешен смисъл. Забележително е също името на града - Иеова-Шама. В цялата книга на Йезекил има нещо апокалиптично, което е подобно на Откровението на Йоан, който също описва град с 12 порти.
към текста >>

79. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Първите шест глави от книгата му покрай символизма си имат и исторически характер, а останалите са пророчески.
Данаил е един от най-светлите и чисти характери, за които се говори в Библията. Както младостта си, така и старостта си той посветил на Бога. Той запазил чистотата си в най- трудните моменти на живота си и сред очарователните прелести на един източен двор. Използвал е Божието Име пред езическите князе. Щял да претърпи мъченическа смърт, ако не е било едно чудо да го спаси. Първите шест глави от книгата му покрай символизма си имат и исторически характер, а останалите са пророчески. Книгата му е била писана 534-та година преди Христа. Чудесата, които се разказват в нея са поразителни. Той предсказва времето на Христа, раждането Му, смъртта и възкресението. Също говори за Всемирното тържество на християнството. Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчествата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са писани след като са станали.
към текста >>

Книгата му е била писана 534-та година преди Христа.
Както младостта си, така и старостта си той посветил на Бога. Той запазил чистотата си в най- трудните моменти на живота си и сред очарователните прелести на един източен двор. Използвал е Божието Име пред езическите князе. Щял да претърпи мъченическа смърт, ако не е било едно чудо да го спаси. Първите шест глави от книгата му покрай символизма си имат и исторически характер, а останалите са пророчески. Книгата му е била писана 534-та година преди Христа. Чудесата, които се разказват в нея са поразителни. Той предсказва времето на Христа, раждането Му, смъртта и възкресението. Също говори за Всемирното тържество на християнството. Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчествата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са писани след като са станали. Според Нютон, Данаил е най- ясният и най-разбраният от всички пророци.
към текста >>

Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчествата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са писани след като са станали.
Първите шест глави от книгата му покрай символизма си имат и исторически характер, а останалите са пророчески. Книгата му е била писана 534-та година преди Христа. Чудесата, които се разказват в нея са поразителни. Той предсказва времето на Христа, раждането Му, смъртта и възкресението. Също говори за Всемирното тържество на християнството. Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчествата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са писани след като са станали. Според Нютон, Данаил е най- ясният и най-разбраният от всички пророци. Понеже Данаил е един голям пророк, един голям Посветен, постигнал да стане началник на ордена на хал- дейските маги. Той е притежавал Мъдростта както на еврейските стари школи, така и Мъдростта на халдейците и персите. Затова с право някои окултисти го наричат Великия Учител Данаил. Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата.
към текста >>

Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата.
Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчествата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са писани след като са станали. Според Нютон, Данаил е най- ясният и най-разбраният от всички пророци. Понеже Данаил е един голям пророк, един голям Посветен, постигнал да стане началник на ордена на хал- дейските маги. Той е притежавал Мъдростта както на еврейските стари школи, така и Мъдростта на халдейците и персите. Затова с право някои окултисти го наричат Великия Учител Данаил. Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата. В първата глава се описва, че пленените евреи са закарани във Вавилон и там царят е разпоредил да изберат от благородните юноши, за да ги учат на халдейски език и на хал- дейска наука, като се хранят от царските яденета. От годините синове били избрани Данаил. Ананий, Мисаил и Азария, на които началникът турил други имена. Данаил нарекъл Валтасар, Ананий - Седрах, Мисаил - Мисах и Азраил - Авденаго. Данаил помолил началника да не ядат от ястията на царя.
към текста >>

Тя най-първо ни показва, че всичкият наш живот в будно и сънно състояние се хроникира в книгата на природата или в така наречените акашови записи откъдето пророкът вижда съня на царя.
Тогава цар Навуходоносор паднал на колене и се поклонил на Данаил, и му дал ашого подаръци. Назначил го управител на вавилонската област и началник на халдейските Мъдреци. Но той помолил царя да назначи неговите приятели да се занимават с вавилонската област, а Данаил останал в царския двор. В тази глава са засегнати много дълбоки окултни проб- лелш и може ашого да се каже за нея. но аз ще посоча салдо някои основни положения. Тя най-първо ни показва, че всичкият наш живот в будно и сънно състояние се хроникира в книгата на природата или в така наречените акашови записи откъдето пророкът вижда съня на царя. А тълкуването на съня е вече тълкуване на образи и символи, които са език на природата. Образът, който е видял царят, представя човечеството в неговото развитие. Този образ, както Данаил го изтълкувал, показва петте царства от онази епоха до днес: Вавилонското, Персийското, Александър Македонски, Римската империя и сегашното царство. Това е едно тълкуване. Но този образ има и по-дълбоко значение.
към текста >>

Това е една бегла скица, върху която може да се напише цяла книга.
В тази епоха става грехопадането и затова е символизиран с медта, която се окислява и дава силна отрова, която е именно грехът. И понеже медта е под влиянието на Венера, това показва, че грехопадането е станало във връзка с Любовта, с което се загатва за разделянето на половете и пораждането на половата любов, която е началото на Любовта. Желязната част на образа показва Атлантската раса, когато се е формирала мускулната система, която е под влиянието на Марс и в която важно участие взема желязото, което е също под влиянието на Марс. А царствата, които са от кал и желязо, това са царствата на следатлантските култури, които продължават и до днес. Камъкът, който ударил образа, е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя. Това е една бегла скица, върху която може да се напише цяла книга. В третата глава се говори, че Навуходоносор направил златен образ и издал заповед всички да му се поклонят. Но тримата мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - не се поклонили и ги завели при царя. Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави. Тогава царят заповядал да нажежат пещта десет пъти повече, отколкото обикновено и да ги хвърлят в огнената пещ.
към текста >>

След това вижда, че Бог, Когото нарича с името Стария по дни, седнал на престола Си и отворил книгата на живота.
Човек е хвърлен в рова на страстите и ако Бог в него не е пробуден, тези животински сили ще го разрушат. В 7-ма глава се описва едно знаменито видение на Данаил, в което той вижда бъдещето на човечеството и изчезването на земните царства, и властта се предава в ръцете на светците и на Сина человечески. Това видение е подобно на видението на Йоан в Откровението и има апокалиптичен характер. Той вижда, че се явяват последователно четири звяра. кой от кой по-силен и по-страшен. След това вижда, че Бог, Когото нарича с името Стария по дни, седнал на престола Си и отворил книгата на живота. Вижда също, че един, като Сина человечески, иде от облаците небесни и стига до Стария по дни, и го въвели пред Него. И се казва: „И даде се нему власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи, племена и езици. Властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му няма да се развали. Тогава Данаил попитал един, който стоял пред престола да му обясни това видение и той му казал: Тези четири големи звяра са четири царе, които ще се вдигнат от земята. Но светиите на Вишнаго ще приемат царството и ще имат царство во век и веков."
към текста >>

Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата.
Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат. Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала. В молитвата, която Данаил прави в началото на тази глава, той изрежда всичките погрешки на еврейския народ, заради които е наказан. С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в самосъзнанието, да се обективизира. Защото всяка една погрешка представя събиране на енергия, която е подпушена, на която при изповядването се дава път да излезе и да се трансформира. Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата. В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде скрито и ще бъде разбрано в сетните времена, когато знанието ще се увеличи. Това се отнася за днешните времена и за бъдещите, когато Бялото Братство ще даде по-голяма Светлина на учениците и те ще могат да проникнат по-дълбоко в тайните на природата. В последните три глави се говори за ръководителите на народите - Архангелите, които ръководят различните народи. В 10-та глава се описва, че Данаил след като е постил и се е молил три седмици и бил при реката Тигър, има следното видение: „И в 24-ия ден на първия месец, когато бях при брега на голямата река, която е Тигър, подигнах очите си и видях, и ето един човек, облечен с ленени дрехи и чреслата му бяха препасани с чисто злато уфаско, а телото му бе като хрисолит, и лицето му като вид на светкавица, а очите му като светила огнени, и мишците му и нозете му наглед като мед лъскава, и гласът на думите му като глас на народ.
към текста >>

В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е.
Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала. В молитвата, която Данаил прави в началото на тази глава, той изрежда всичките погрешки на еврейския народ, заради които е наказан. С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в самосъзнанието, да се обективизира. Защото всяка една погрешка представя събиране на енергия, която е подпушена, на която при изповядването се дава път да излезе и да се трансформира. Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата. В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде скрито и ще бъде разбрано в сетните времена, когато знанието ще се увеличи. Това се отнася за днешните времена и за бъдещите, когато Бялото Братство ще даде по-голяма Светлина на учениците и те ще могат да проникнат по-дълбоко в тайните на природата. В последните три глави се говори за ръководителите на народите - Архангелите, които ръководят различните народи. В 10-та глава се описва, че Данаил след като е постил и се е молил три седмици и бил при реката Тигър, има следното видение: „И в 24-ия ден на първия месец, когато бях при брега на голямата река, която е Тигър, подигнах очите си и видях, и ето един човек, облечен с ленени дрехи и чреслата му бяха препасани с чисто злато уфаско, а телото му бе като хрисолит, и лицето му като вид на светкавица, а очите му като светила огнени, и мишците му и нозете му наглед като мед лъскава, и гласът на думите му като глас на народ. И само аз, Данаил, видях видението, а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но треперене голямо падна върху тях и посегнаха, та се скриха." Значи, той с ясновидски поглед е видял присъствието на едно космично същество, когато другите, които са били с него само са почувствали присъствието му и казва:
към текста >>

Това, което се говори в 12-та глава, която е последната от книгата на Данаил, се отнася до днешните времена, до епохата на ликвидацията на кармата.
Защото определеното ще се изпълни. И няма да се грижи за боговете на отците си, а бога за твърделите ще прослави на мястото му, т.е. бога на войната - Марс. И след като говори още за силата и властта на северния цар, който ще покори много царства, главата завършва с думите: „И ще постави шатрите на царството си население между морята върху славната света гора. Но ще дойде в свършека си и не ще има кой да му помогне." (45 ст.) Това, което се говори в 12-та глава, която е последната от книгата на Данаил, се отнася до днешните времена, до епохата на ликвидацията на кармата. Тя започва така: „В онова време ще се подигне Михаил, великият княз, (това го говори Гавраил, който говори с Данаила), стоящ откъм страната на своите люде." Михаил е, който е ръководил човечеството по времето на Данаил. И когато се казва: „В онова време", подразбира се времето, за което говори 11-та глава, че ще дойде. В това време ще се повдигне великият княз Михаил, което подразбира, че ще дойде епохата, когато пак Михаил ще управлява. Учителят казва, че тази епоха е днес. Днешната епоха, която сега започва, се намира под управлението на Архангел Михаил.
към текста >>

По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е.
След тия разклащания много хора ще поумнеят. Преди Архангел Михаил да вземе дежурството, владеел го е Архангел Гавраил. Архангел Михаил е като колективна Божествена вълна с цяла голяма армия от ангели. Тази ангелска армия ще се раздели на четири групи, защото има четири вида хора, кръвта им не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението. По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е. учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани.
към текста >>

Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава:
Архангел Михаил е като колективна Божествена вълна с цяла голяма армия от ангели. Тази ангелска армия ще се раздели на четири групи, защото има четири вида хора, кръвта им не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението. По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е. учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани. Тук под „спящи в пръстта на земята", се разбират въплотените в телата хора, едни от които ще възкръснат за вечен живот, а други за вечен укор. Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор.
към текста >>

И в четвъртия стих е даден ключът и характера на цялата книга.
Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор. И Христос нали казва, че в последния ден ще отдели овцете от козите. Това се отнася до същата епоха. В следващия стих се потвърждава това, което казах. Там се казва: „Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите во веки веков." Тук ясно се говори за светещата раса. И в четвъртия стих е даден ключът и характера на цялата книга. Там е казано: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." Тук много ясно е показано, че книгата на Данаил е окултна книга и е написана така, че може да се разбере само от онзи, който има ключа, който има Светлина. И затова се казва: „Запечатай за последните времена, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се увеличи." Тя е една книга, дадена от духовния свят, от едно космично същество, което говори на Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва, че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които да не бъдат разбрани от онези, които нямат Светлина, а само от Посветените, които имат подобни преживявания. По- нататък видението е още по-интересно. Данаил продължава:
към текста >>

Там е казано: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава."
И Христос нали казва, че в последния ден ще отдели овцете от козите. Това се отнася до същата епоха. В следващия стих се потвърждава това, което казах. Там се казва: „Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите во веки веков." Тук ясно се говори за светещата раса. И в четвъртия стих е даден ключът и характера на цялата книга. Там е казано: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." Тук много ясно е показано, че книгата на Данаил е окултна книга и е написана така, че може да се разбере само от онзи, който има ключа, който има Светлина. И затова се казва: „Запечатай за последните времена, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се увеличи." Тя е една книга, дадена от духовния свят, от едно космично същество, което говори на Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва, че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които да не бъдат разбрани от онези, които нямат Светлина, а само от Посветените, които имат подобни преживявания. По- нататък видението е още по-интересно. Данаил продължава: „И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката.
към текста >>

Тук много ясно е показано, че книгата на Данаил е окултна книга и е написана така, че може да се разбере само от онзи, който има ключа, който има Светлина.
Това се отнася до същата епоха. В следващия стих се потвърждава това, което казах. Там се казва: „Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите во веки веков." Тук ясно се говори за светещата раса. И в четвъртия стих е даден ключът и характера на цялата книга. Там е казано: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." Тук много ясно е показано, че книгата на Данаил е окултна книга и е написана така, че може да се разбере само от онзи, който има ключа, който има Светлина. И затова се казва: „Запечатай за последните времена, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се увеличи." Тя е една книга, дадена от духовния свят, от едно космично същество, което говори на Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва, че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които да не бъдат разбрани от онези, които нямат Светлина, а само от Посветените, които имат подобни преживявания. По- нататък видението е още по-интересно. Данаил продължава: „И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса."
към текста >>

И затова се казва: „Запечатай за последните времена, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се увеличи." Тя е една книга, дадена от духовния свят, от едно космично същество, което говори на Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва, че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които да не бъдат разбрани от онези, които нямат Светлина, а само от Посветените, които имат подобни преживявания.
В следващия стих се потвърждава това, което казах. Там се казва: „Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите во веки веков." Тук ясно се говори за светещата раса. И в четвъртия стих е даден ключът и характера на цялата книга. Там е казано: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." Тук много ясно е показано, че книгата на Данаил е окултна книга и е написана така, че може да се разбере само от онзи, който има ключа, който има Светлина. И затова се казва: „Запечатай за последните времена, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се увеличи." Тя е една книга, дадена от духовния свят, от едно космично същество, което говори на Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва, че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които да не бъдат разбрани от онези, които нямат Светлина, а само от Посветените, които имат подобни преживявания. По- нататък видението е още по-интересно. Данаил продължава: „И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни.
към текста >>

проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание.
„И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества.
към текста >>

80. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин."
Псалмите на Давид За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин." „Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен. Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга. Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен."
към текста >>

„Библията е много символична книга.
Псалмите на Давид За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин." „Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен. Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга. Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен." „При изучаване на Свещените Книги всички трябва да минат и през първия, и през втория, и през третия начин.
към текста >>

Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга.
Псалмите на Давид За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин." „Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен. Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга. Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен." „При изучаване на Свещените Книги всички трябва да минат и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези Книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитността на онези, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си."
към текста >>

Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга.
Псалмите на Давид За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин." „Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен. Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга. Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен." „При изучаване на Свещените Книги всички трябва да минат и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези Книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитността на онези, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си." За най-големите личности, които Библията описва - Авраам и Мойсей, Учителят казва:
към текста >>

Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго."
Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела. Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески.
към текста >>

Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес.
Това е най-страшният изпит, казва Учителят. По-нататък псаломът продължава: „Защо стоиш далеч от спасението ми? Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.
към текста >>

119-ти псалом е посветен на 22-те еврейски букви, които отговарят на 22-та големи аркана от книгата Таро.
Господ е откъм мене, между помощниците ми, и аз ще видя падението на неприятелите си. По-добре да се надее някой на Господа, а не да уповава на человек." И в 22-ри и 23-ти стих казва: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. От Господа стана това. И чудно е в нашите очи." И след това казва: „Благословен, който иде в Името Господне." Последните два пасажа загатват за Христа и са цитирани в Евангелието. 119-ти псалом е посветен на 22-те еврейски букви, които отговарят на 22-та големи аркана от книгата Таро. И по такъв начин този псалом има 22 раздела, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана. Под раздела на буквата алеф е описан първия голям аркан. В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце."
към текста >>

Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми удове, които в дните се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше."
Ако река, наистина ще ме покрие тъмнината, и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, и нощта свети като ден. Тебе е тъмнината като виделината... " „Защото чудно и страшно съм създаден. Чудни са Твоите дела и това душата ми добре знае. Не се укриха костите ми от Тебе, когато в тайно се създавах и в дълбините на земята се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми удове, които в дните се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше." Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща. Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът. Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо отношение, но и в духовно отношение. Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря.
към текста >>

81. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие.
Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество. Така се осъществява единството и хармонията на Вселената". И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в Бога". Бог е онази Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото Битие и всички същества. Тази Абсолютно разумна среда Учителят нарича Любов. Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие. Някой ще каже, че това не е специално християнско разбиране, че то съществува във всички езотерични древни учения. Това е така. Всички езотерични учения са говорили за Словото като начало на света, като Творец на света. Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички времена и епохи са дадени от Христа". Значи, всичко това, което познаваме като Тайна на проявлението на Словото, на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа.
към текста >>

Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии".
Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят. Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии". Той е бил един египетски посветен ОТ Хелиополис и когато Христос бил на кръста и Слънцето потъмняло, той познал, че Бог е въплътен в човешко тяло и минава през големи страдания. След това се срещнал с апостол Павел в Атина и приема Християнството. Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква, или вътрешно, по дух. Следователно, цялото Писание може да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате дълбоко разбиране". На друго място Учителят казва, че Писанието има троен смисъл.
към текста >>

"Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули.
Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото. Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност".
към текста >>

Но преди да предам неговите мисли, ще предам няколко мисли от каба- листичната книга "Зохар", която говори в същия смисъл:
"Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото. Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност". "Познавам мъже, които разбират високото изкуство на тълкуването и учат на него и другите. Защото Писанието, което трябва да бъде разбрано като цяло, съвсем не е едно отделно малко островче, както се казва в поговорката". Още по-ясно изразява идеята за троичния смисъл в Писанието Ориген, ученик на Климент. Но преди да предам неговите мисли, ще предам няколко мисли от каба- листичната книга "Зохар", която говори в същия смисъл: "Горко на този, който мисли, че Тора (Свещеното Писание) съдържа обикновени думи и мирски разкази!... И наистина, във всяка дума на Тора се крие един дълбок смисъл. Но всичко, което иде отгоре, за да бъде разбираемо за нас, трябва първо да се облече в земна дреха. Както Ангелите Божии, когато идват на Земята, трябва първо да се облекат в човешка форма, така и свещената Тора не може да бъде лишена от една дреха. Разказите, които се намират в нея, са едно облекло на учението.
към текста >>

В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение".
"Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия.
към текста >>

Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух".
Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието. По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието. Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието.
към текста >>

82. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа.
Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа".
към текста >>

Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят Божествената му страна.
За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен. Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката душа и в цялото човечество. Защото човечеството като цяло представя физическата страна на Христа. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят Божествената му страна. Това е Космическият Христос, проявеният Бог в света". В допълнение на горната мисъл Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството, за да създадат човека". "Затова и мистиците виждат навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света, Началото на човешкия род, Началото на човешката еволюция, Първородният, Който е проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени Закони, Който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя." "Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни богатства, които се крият в тях, всичко това е израз на този Велик Брат. Ала това е една дълбока Тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа.
към текста >>

Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство.
Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето.
към текста >>

Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече.
Не, това не беше случайно, това не беше и победа на тъмнината, защото, както казах по-горе, Писанието казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. В живота, както и в развитието и организирането на света няма нищо случайно. И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен, Сатана, защото Аз за този час дойдох. Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки". Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото.
към текста >>

Това е вярно, защото Аз зная, че това, което Господ е говорил, в никоя книга не може да се предаде.
Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието. Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е. всички книги не са в състояние да поберат това, което Господ е казал. Това е вярно, защото Аз зная, че това, което Господ е говорил, в никоя книга не може да се предаде. Но и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част". "В Своите мисли, които изказал в Евангелието, Христос е утаил, скрил нещо. Той е казал: Много неща има да ви кажа, но сега не може да носите. То е това, което ще представя зародиша на бъдещето, когато хората ще станат културни, за да могат да го разберат". "Любовта като един Велик Принцип трябва да проникне в човешките души.
към текста >>

83. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа.
В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото Евангелие. В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата.
към текста >>

Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята.
Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието.
към текста >>

И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга.
Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята.
към текста >>

В 6-та глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво чрез своята проповед.
От него ще израсте някога Новото Космично Съзнание, новото звездно Дърво. Отсичането на звездното Дърво е една мирова необходимост. То е тъждествено със слизането на човечеството на земята, без което е невъзможно никаква свобода. Пророците, последен от които е Йоан Кръстител, размахват със своите слова секирата срещу мировото Дърво. Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание. В 6-та глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво чрез своята проповед. "Затъпи сърцето на този народ и втвърди ушите му, и заслепи очите му, за да не вижда с очите си и да не чува с ушите си, нито да разбира със сърцето си, докато запустеят градовете и останат без жители и домовете без люде. Но както дъбът или липата, от които при отсичането остава още един пън, този пън ще бъде едно свято семе". Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено.
към текста >>

Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус.
1 стих) Коренът есеев на това Дърво е това, което е сърцето за Дървото на кръвоносната система и мисленето за звездното Дърво. Това показва раждането на Новото човечество. Христос е неговият родоначалник. Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус. В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа.
към текста >>

В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан.
Това показва раждането на Новото човечество. Христос е неговият родоначалник. Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус. В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда.
към текста >>

84. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението).
Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура. И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и Слава. Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите. С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото. Неговото човекоставане е последвано от неговото светоставане. От трите той отново се връща към четирите. Тогаз на маслинената планина около него са събрани четиримата ученици като представители на четирите светове, на четирите стихии, на четирите небесни посоки. Христос се пренася в жертва във всичките ширини в земния пространствен свят, за да може, когато семето поникне, целият космос да бъде потопен в новото сияние на Светлината.
към текста >>

"Това, което се изразява в четиримата ученици, то е записано в мълчаливата монументалност на книгата на историята чрез знака на кръста.
Неговото човекоставане е последвано от неговото светоставане. От трите той отново се връща към четирите. Тогаз на маслинената планина около него са събрани четиримата ученици като представители на четирите светове, на четирите стихии, на четирите небесни посоки. Христос се пренася в жертва във всичките ширини в земния пространствен свят, за да може, когато семето поникне, целият космос да бъде потопен в новото сияние на Светлината. "Тогава Той ще разпрати Своите Ангели и ще събере Своите избрани от четирите ветрове, от края на земята до края на Небето." (Марко, 13 глава, 27 стих). "Това, което се изразява в четиримата ученици, то е записано в мълчаливата монументалност на книгата на историята чрез знака на кръста. Там четворката е напълно осъществена. Христос умира на кръста, съединявайки своята душа с пространството на земята. Затова е казано: "Ето Агнецът Божий, Който носи греха на света". Така, че пътят към света, към космоса, води през човека". При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици.
към текста >>

85. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост.
И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота. Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост. Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта. Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите. Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание.
към текста >>

Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба".
Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята".
към текста >>

То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят.
Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите.
към текста >>

Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце.
Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ.
към текста >>

Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете.
През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните.
към текста >>

Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов.
По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа.
към текста >>

Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа.
Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет.
към текста >>

Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука.
Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи.
към текста >>

Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите.
Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него. Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците. Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно. Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите. Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот. От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва.
към текста >>

86. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Образите, които извират от разтварящите се печати от Книгата на Живота не са вече земни възприятия, а духовни видения.
Четвъртият кръг е образуван от седемте чаши на Божия гняв. Седемте църкви, към които се отправят посланията, трябва да се търсят на земята. Първият голям кръг на полета на орела ни води към това, което е вече живо на земята - в християнските църкви. При втория кръг, който води през седемте печата, ние сме пренесени над земното съзнание. Пред нас се разкрива първото поле на съществуването на Божествено-духовния свят. Образите, които извират от разтварящите се печати от Книгата на Живота не са вече земни възприятия, а духовни видения. Образи, в които ни се изявява Духовния свят. В третия голям кръг прозвучават тръбите на седемте Ангели. С това ние се изкачваме на едно по-високо поле на съществувание на Духовния свят. Тук към висшето виждане се прибавя и висшето чуване, слушане. Тръбите издават не само тонове, но те прозвучават в Божествени Слова на Откровението, които духовното ухо може да чуе.
към текста >>

При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това.
Земното ухо е глухо за тях. Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката душа. Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева. Тук към висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят. Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това. При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията. Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище.
към текста >>

Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени.
Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това. При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията. Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище. Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение. Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите.
към текста >>

87. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е.
Но Белите Братя, начело с Христос, винаги са противодействали на импулсите на Черното Братство с противоположни импулси, които са внасяли в човешката душа и в човешките обвивки свежи Божествени сили и енергии, които коригирали извратеното от Черните Братя. Това е една дълга история, която в Окултната Наука е позната в нейните подробности и тънкости, но тук аз само загатвам за тези неща, доколкото ни е необходимо за правилното разбиране на Християнството. Въздействието на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от змията, е причина за това, което наричаме грехопадане. Грехопадането е един космичен факт, което значи, че в процеса на слизането на човечеството към земята са се намесили силите на Първия Принцип, които са внесли известна дисхармония в първоначалния план на развитието. Това, именно, грехопадане е станало причина за ненормалното оформяне на човешките обвивки, на което, както казах, е противодействало Бялото Братство, начело с Христос. И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е. След големия потоп, който се описва в Библията, който говори за потъването на Атлантида, човечеството преминава през ред културни епохи, в които винаги се е намирало под ръководството на Бялото Братство, начело с Христос, но винаги е било подложено и на влиянието на тъмните сили. Преминавайки през тези културни епохи - индуската, персийската, египетско-халдейската и четвъртата гръко- латинската, в която именно се явява Христос, човечеството преминава едно развитие на съзнанието, което постепенно става все по-земно. През Атлантския период съзнанието на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество. Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят.
към текста >>

А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота.
В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота. Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът". Докато човек не намери Истината, той не може да придобие истинския Живот. А за да намери Истината, трябва да влезе в Пътя на Любовта. За да влезе в Пътя на Мъдростта, той трябва отвътре да е привлечен от Любовта - Отец отвътре да го е събудил за този Път.
към текста >>

Като ръководител на Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който бил един египетски посветен и впоследствие написал много книги, най-забележителната от които е книгата за Ангелската йерархия.
Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник надпис: "На Незнайния Бог". Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага. Там някои мъже се прилепили към него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит и една жена на име Дамар, и други с тях. В Атина, както и на други места, където имало условия, Павел редом с църквите, които основавал, е основал и Окултни Школи, където е говорил по-вътрешното, езо- терично разбиране на Учението. Като ръководител на Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който бил един египетски посветен и впоследствие написал много книги, най-забележителната от които е книгата за Ангелската йерархия. По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис. Един ден, като си стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през големи страдания. И действително в това време Христос е бил на кръста и минавал през големи страдания. И както се казва в Евангелието, слънцето потъмняло. След това той отишъл в Гърция и там се срещнал с Павел, приел Учението и станал един от видните му проповедници.
към текста >>

88. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава за тях Майката-Природа е вече отворена книга, по която те разчитат Волята на Бога, Волята на Логоса.
Тази сватба става в Кана Галилейска, която е страна със събрани много народности. С това ни се показва, че е изтекла вече епохата на кръвното родство и женитбите могат да стават вече извън родовата среда. Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на душата. Значи, в третата културна епоха, която обикновено се нарича Халдейско-Египетска, се празнува сватбата на човечеството и с това началото на неговото пълнолетие. Оттогава хората започват да мислят, да разсъждават. Тогава за тях Майката-Природа е вече отворена книга, по която те разчитат Волята на Бога, Волята на Логоса. Чрез проучаването на външната Природа те влизат във връзка с Бога, Който прониква цялата Природа, както и всички човешки души. Със сватбата в Кана Галилейска също е показано, че в тази епоха на човешкото развитие Животът побеждава смъртта по пътя на съединението на половете, по пътя на зачатието. И в онези далечни времена браковете и зачатието са се извършвали през пролетта, когато протичат жизнените сили в цялата Природа и тя се обновява, а раждането става през зимата. Същото е показано и с раждането на Исус, чието зачатие е станало през пролетта и се ражда в началото на зимата, 25 декември. На сватбата в Кана Галилейска Исус дава нов подтик, ново направление на човешкото сърце, като влива в него нови сили, за да може в бъдеще да се развие до такава висота, че да стане носител на Божията Любов, любов към всичко живо.
към текста >>

За нея може да се напише цяла книга, но аз искам само да покажа окултния елемент, който е скрит в нея, както и в цялото Евангелие.
Те трябва да се разбират по следния начин: Низшите духове, които господствали в човешката душа до идването на Христа, са крадци и разбойници. Те не са водили човека в правилния път на развитие, а са го водили по един крив път, с което са ограбвали силите на човешката душа и са пречили за нейното организиране и пробуждане на Божественото в нея. Затова човечеството под тяхно влияние е слизало надолу в гъстата материя, където е тяхното царство. Свързването на човечеството с Христос освобождава човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешките души, и човек постепенно почва своя възход, почва да организира силите на своята душа и постепенно се пробужда неговата дълбока, Божествена природа. Такова е значението на сватбата в Кана Галилейска, казано в няколко думи. За нея може да се напише цяла книга, но аз искам само да покажа окултния елемент, който е скрит в нея, както и в цялото Евангелие. ОБЩО ЗА СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ Сватбата в Кана Галилейска е първото знамение на Христос, но то не е изолирано, а е свързано с другите шест знамения, които са описани в Евангелието на Йоана до 11 глава. Това не са случайни и изолирани действия и събития на Христа, защото в Неговата дейност няма нищо случайно, а те са свързани в едно цяло и представляват един жив организъм. Или те представляват един път, който както всеки човек, така и човечеството като цяло трябва да измине. Както вече казах, аз нямам за цел да тълкувам Евангелието, защото това е една огромна и непосилна работа, която всеки сам трябва да направи за себе си.
към текста >>

Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света.
И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност.
към текста >>

Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат.
Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела.
към текста >>

"Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи.
Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот.
към текста >>

Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност.
Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашите души".
към текста >>

89. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна теория, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие.
Само живият опит е, който прави нещата познати и разбрани. Това не е една абстрактна философия, а един живот, който трябва да се опита и преживее, за да бъде разбран. Казано с една дума, смисълът на горното учение за Живия Хляб е, че ние трябва да приемем Христа в себе си и тогава ще имаме Вечен Живот. А в случая Христос, това е висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди в нас. Но за да се пробуди това Божествено Начало в нас, то трябва да се нахрани с Живия Хляб, слязъл от Небето, Който е Логосът, въплътеното Слово. Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна теория, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие. Тя е истинска храна за онези, които са тръгнали по Пътя на съвършенството. Това е Еликсирът на средновековните алхимици. Защото всяка една духовна реалност има свое външно проявление, свое материално проявление. Външното материално проявление на тази Божествена есенция, която носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е една празна приказка, но една реалност, която всеки, който тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита. В следващата седма глава е описан един много забележителен факт, който може да бъде разбран само в светлината на Окултната Наука.
към текста >>

Той казва: "Когато Христос пишеше на земята, Той е написал свещени думи, които не могат да се вместят в тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха да се опорочат.
И когато я обвиняват, Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. И като постоянстваха да Го питат, какво ще каже за тази жена, Той се дигна от земята и им каза: Кой от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея. И пак се наведе долу и пишеше на земята. Това писане не е едно обикновено явление, а крие дълбок смисъл - Христос пише на земята с пръстите си. Ще приведа няколко мисли от Учителя за този стих. Той казва: "Когато Христос пишеше на земята, Той е написал свещени думи, които не могат да се вместят в тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха да се опорочат. Той пишеше дълго време и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е писал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеите и садукеите да излязат вън от храма и да оставят жената сама. И като си подигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма". "Христос пишеше за всички тези престъпления, които сега се вършат в света, пишеше Той по какъв начин може да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете по какъв начин ще се оправи човечеството.
към текста >>

И тогава Христос пишеше на тази Велика Книга: Блажен е онзи, който изпълнява Волята Божия.
"Тази жена е съгрешила, понеже имала криво разбиране за Любовта. При разрешаването на този въпрос всички съвременни хора постъпват като евреите, но Христос казва: Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ. Това е истинското разрешение на този социален въпрос. Христос пишеше: Вие трябва да разрешите тази задача по закона на Любовта. Ако всички ние си подадем ръката по Любов, по братски, ще можем да живеем разумно. И тогава Христос пишеше на тази Велика Книга: Блажен е онзи, който изпълнява Волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява от противоречията в живота. Блажен е онзи, когото греховете на братята му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос... " С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира.
към текста >>

С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира.
И тогава Христос пишеше на тази Велика Книга: Блажен е онзи, който изпълнява Волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява от противоречията в живота. Блажен е онзи, когото греховете на братята му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос... " С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира. Това е писал Христос на земята. След като казва на жената: Иди и не съгрешавай повече, Христос казва: "Аз съм Светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Светлина в живота си". Така Той е изказал това, което е писал на земята, че само когато човек ходи в Светлина, той не греши, не си създава карма. А тази Светлина е Христос, тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва човек, ще бъде блажен в живота си.
към текста >>

А тази Светлина е Христос, тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва човек, ще бъде блажен в живота си.
С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира. Това е писал Христос на земята. След като казва на жената: Иди и не съгрешавай повече, Христос казва: "Аз съм Светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Светлина в живота си". Така Той е изказал това, което е писал на земята, че само когато човек ходи в Светлина, той не греши, не си създава карма. А тази Светлина е Христос, тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва човек, ще бъде блажен в живота си. В 20 стих на тази глава пак е казано: "Поучаваше в храма и никой не Го хвана, понеже часът Му още не беше дошъл". И още много идеи и учения изнася Христос в тази глава, но не мога да се спирам на всичко, защото казах, че няма да тълкувам Евангелието, но само ще посоча някои места, които показват неговия окултен произход и характер. В 51 стих от тази глава Христос казва: "Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века". С тези думи е казано много нещо. Това означава, че всеки, който приложи това учение, няма да види смърт и показва, че всички съвременни хора, които се наричат християни, не са всъщност такива.
към текста >>

90. 5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже тази Божествена природа постепенно се събужда в учениците, затова Той им говори за Тайните и отношенията, които съществуват между тези три части на Божествената природа на човека.
Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на Истината, ще ви упъти на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви известява. Всичко, що има Отец, е Мое, затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви извести". В този последен пасаж, както и в целия разговор след Тайната Вечеря, Исус изяснява на учениците отношението на трите члена на висшата Божествена Троица в човека, която е означена с думите: Отец, Син и Дух Святи или Дух Утешител. Понеже тази Божествена природа постепенно се събужда в учениците, затова Той им говори за Тайните и отношенията, които съществуват между тези три части на Божествената природа на човека. "И вие, прочее, сега сте на скърб. Но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да отнеме. И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. Досега нищо не сте искали в Мое име.
към текста >>

В нея е вложена такава Мъдрост, че за да бъде поне една част разбрана, трябва да се напише цяла книга.
Защото, още преди разпъването Христос казва: "Аз победих света". Тази победа е извършена в духовния свят и тук, на земята, има своя завършек. Като минава през смъртта и я побеждава, с това Христос нанася последно поражение на княза на този свят. Затова Той казва: "Дерзайте, Аз победих света". В 17 глава като че е дадена есенцията на цялото Евангелие на Йоана. В нея е вложена такава Мъдрост, че за да бъде поне една част разбрана, трябва да се напише цяла книга. Това е Мъдростта, която християнският езотеризъм разкрива на своите посветени. Това е така да се каже, молитвата на Христа към Вечното Начало. Тук също е изнесена идеята за отношението на Сина към Отца и за отношението на Отца и Сина към тези, които Синът е посветил в Тайните на Отца. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, и няма място за тълкуване и коментарии, защото мисля, че всяко тълкуване и коментар, биха опетнили това, за което се говори. Изнесените тука истини са такива, които трябва да се преживеят, за да бъдат разбрани.
към текста >>

91. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга.
Исус дохожда, както беше заключена вратата, застана насред и рече им: Мир вам! Тогаз казва на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми и тури ръката си в ребрата Ми и не бъди неверен, но верен. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой. Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени, които без да видят, са повярвали". "Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора.
към текста >>

Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба.
Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител. И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик. Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба. И в допълнение на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това изкуство. Той можеше да разглобява тялото Си и да става невидим и пак да го сглоби и да стане видим. Той можеше да дематериализира тялото Си и да го материализира когато поиска. За да разберем този процес, трябва да знаем как се е родила и образувала материята. Според Окултната Наука материята не е първично явление в Битието.
към текста >>

А тази сила е резултат на едно космично налягане, което се упражнява от Божествената Мъдрост.
Тя е резултат на нещо. Учителят казва, че материята, това са спящи духове, които трябва да бъдат събудени. В нея е затворен един живот, който трябва да се събуди и тогаз материята ще оживее. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, материята е образувана вследствие на едно налягане, което се изразява в това, което наричаме гравитация. Гравитацията е сила, насочена към центъра на Земята. А тази сила е резултат на едно космично налягане, което се упражнява от Божествената Мъдрост. Следователно е един съзнателен процес, който може да се регулира и направлява. И Учителят казва: Ако това налягане се вдигне, вашите тела моментално ще се разпръснат и изчезнат. Това налягане е, което е причина за образуването на формите. За образуването на формите е необходимо действието на две противоположни сили - едната действа като вътрешно напрежение, а другата - като външно налягане. На този принцип са образувани всички форми по лицето на Земята, на този принцип са образувани и всички небесни тела в пространството от първичната материя - Етера, който е една енергия.
към текста >>

А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост.
Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя. Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия". "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне. А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат. Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието". В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където са били повечето от учениците и ловили риба.
към текста >>

С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път.
Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е. да укрепи в тях самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни. Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята.
към текста >>

92. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато Евангелието на Йоан е една книга за мистиците, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Докато Евангелието на Йоан е една книга за мистиците, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството. Така е било считано то през всичките времена на християнството. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са обременени от страданията и болките в живота. Защото в това Евангелие най-много се говори за великия Утешител, за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и подтиснатите. Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ.
към текста >>

Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Докато Евангелието на Йоан е една книга за мистиците, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството. Така е било считано то през всичките времена на християнството. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са обременени от страданията и болките в живота. Защото в това Евангелие най-много се говори за великия Утешител, за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и подтиснатите. Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ. Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние".
към текста >>

Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта.
Така е било считано то през всичките времена на християнството. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са обременени от страданията и болките в живота. Защото в това Евангелие най-много се говори за великия Утешител, за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и подтиснатите. Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ. Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние". И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие.
към текста >>

Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост.
С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух. Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух. Първите християни не са мислили, че осенението от Духа Святи е само еднократно събитие за произвеждане на зачатието, а е едно трайно състояние. Чрез това осенение Мария зае особено място не само между всички жени, но и между всички човеци. Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух. Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост. Затова Мария е наречена в средата на първите християни и гностиците Дева София, Иисти София. Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени. Сърцето на човека стои по-близо до първичната Мъдрост, отколкото до обективния ум. Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка".
към текста >>

Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука.
Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води. Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали под името Диана или Артемида.
към текста >>

93. 4. ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

А приятели на Бога са тези, които са съзнателни участници в Божествената Мъдрост чрез своето отворено сърце.
4. ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Евангелието на Лука почва с един интересен пролог, за който говорих по-подробно в композицията на Евангелието на Лука. В него се казва, че това Евангелие е отправено към някой си Теофил, което име преведено, значи Божи приятел. Значи, Евангелието е отправено към всички, които са приятели на Бога. А приятели на Бога са тези, които са съзнателни участници в Божествената Мъдрост чрез своето отворено сърце. Те чувстват присъствието на Бога в себе си. В пролога се говори за очевидци и служители на словото. Очевидци или по-право самовидци са тези, които притежават способността за духовно виждане и духовно слушане. Те сами са видели духовните факти и ги описват. А служители на Словото, на Логоса са тези, които чуват непосредствено от духовния свят Словото и стават негови проводници и носители.
към текста >>

Друга забележителна дума в Евангелието на Лука е думата "начало", която срещаме в евангелието на Йоан и Марко, в началото на Стария завет, и в началото на книгата Битие.
Те чувстват присъствието на Бога в себе си. В пролога се говори за очевидци и служители на словото. Очевидци или по-право самовидци са тези, които притежават способността за духовно виждане и духовно слушане. Те сами са видели духовните факти и ги описват. А служители на Словото, на Логоса са тези, които чуват непосредствено от духовния свят Словото и стават негови проводници и носители. Друга забележителна дума в Евангелието на Лука е думата "начало", която срещаме в евангелието на Йоан и Марко, в началото на Стария завет, и в началото на книгата Битие. На гръцки тази дума означава "архей", което е името на третата ангелска йерархия, наречени "Началства", начала или архей. Тази дума показва цял един свят, в който се намират началата, произходът на всичко, което съществува. Значи това, което се говори в Евангелието, иде отгоре, от света на тези велики духове. Тази дума, преведена правилно, значи отгоре. Следователно това, което се говори в Евангелието, иде отгоре.
към текста >>

94. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга.
Затова Евангелието на Марко е Евангелие на воля. Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много честата употреба на думата веднага на много малки интервали, която предизвиква впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието. Също така забележителна е първата дума, с която започва Евангелието, която е преведена с думата начало и на гръцки значи архее. Според познавачите на гръцки език, това е една от най-силните думи в него. Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел. Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение. И това, което книгата-Евангелие ни описва, е настъпването на това ново състояние на света. И така в действителност, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата. Цялото Евангелие на Марко не иска да бъде нищо друго, освен описание за навлизането на една Велика космическа свръхземна воля в развитието на Земята и човечеството, и неговата първа дума архее-начало може спокойно да бъде преведена с думата импулс.
към текста >>

И това, което книгата-Евангелие ни описва, е настъпването на това ново състояние на света.
Според познавачите на гръцки език, това е една от най-силните думи в него. Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел. Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение. И това, което книгата-Евангелие ни описва, е настъпването на това ново състояние на света. И така в действителност, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата. Цялото Евангелие на Марко не иска да бъде нищо друго, освен описание за навлизането на една Велика космическа свръхземна воля в развитието на Земята и човечеството, и неговата първа дума архее-начало може спокойно да бъде преведена с думата импулс. Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното Същество, въплътено в този човек. Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие.
към текста >>

И така в действителност, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата.
Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел. Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение. И това, което книгата-Евангелие ни описва, е настъпването на това ново състояние на света. И така в действителност, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата. Цялото Евангелие на Марко не иска да бъде нищо друго, освен описание за навлизането на една Велика космическа свръхземна воля в развитието на Земята и човечеството, и неговата първа дума архее-начало може спокойно да бъде преведена с думата импулс. Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното Същество, въплътено в този човек. Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос.
към текста >>

Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие.
Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос. Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос. Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи. Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие. И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните.
към текста >>

Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко.
Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо. То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека. Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш! Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението в Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която тук Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани или които са били свидетели на тези изцеления. На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля. Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата са семе на развитието, а не думите.
към текста >>

95. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Както във всяка окултна книга, така и в Евангелието ще намерим най-малко три смисъла, които вървят паралелно - исторически, мистичен и космичен.
"Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внася ново гледище при разяснение на този окултен въпрос. Та като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин - трябва да намерим в какво съотношение стоят притчите една към друга. Те са все символи, наредете ги и тогава ще се яви разгадаването им". Така че, при разглеждане Евангелието на Матей, както и на другите Евангелия, ще подхождаме към тях, както се подхожда към книги, написани на един окултен език - книги с дълбок смисъл и съдържание, които са скрити зад обикновени разкази и истории. Както във всяка окултна книга, така и в Евангелието ще намерим най-малко три смисъла, които вървят паралелно - исторически, мистичен и космичен. Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката душа. И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то. Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството.
към текста >>

Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека.
Това са три процеса, които вървят паралелно и последователно. Физическият живот има отношение към нашата воля, към нашата дейност; сърдечният живот има отношение към нашите чувства и желания, а умственият живот има отношение към нашата мисъл. Да изучим законите на нашата воля, на нашите действия; да изучим законите на нашите чувства и да изучим законите на нашата мисъл - това значи да разберем християнството като Наука за Живота. Волята е свързана със силите на Природата, с Истината, която прониква цялата Природа. Чувствата са свързани с топлината и с Любовта в света, а мисълта е свързана със Светлината, с Мъдростта. Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека. Животът, като едно космическо течение, е проявление на тези три велики Принципа. Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него. Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят.
към текста >>

И като се роди тази Мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш Книгата на Живота и Духът ще заговори на твоята душа.
Бог мисли, и аз мисля; Бог прави добро и аз правя добро". Двете форми, чрез които Животът се проявява, са скръбта и радостта. Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мировата скръб именно се ражда великото Божие Добро. Скръбта е допусната, за да се роди отново доброто; радостта е допусната, за да се роди светлата Божия Мисъл. И като се роди тази Мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш Книгата на Живота и Духът ще заговори на твоята душа. И тогава Доброто и Мисълта, съединени заедно; скръбта и радостта, съединени заедно дават израз на великия Божествен Живот. А този Живот е безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази на Живота и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова Христос казва: "Тези, които се спо-добят с този Живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в Доброто, и в Мисълта, и скърбят и се радват, и Доброто раждат, и Мисълта раждат - това е философията на Живота". Учителят от много страни, от много гледища е разгледал философията на Живота, защото и самият Живот е едно много сложно явление.
към текста >>

Ще прочетете нещо от беседите, в които е вложена Божествената Мисъл.
За онзи, който е осмислил живота, всички врати са отворени. Където и да похлопа, веднага вратата му се отваря и казват: "Добре дошъл". За да възстанови човек връзката си с Бога, още от ставането си от сън трябва да мисли за Него. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Това ще стане като прочетете нещо било от Библията, или от живота на святи и добри хора. Ще прочетете нещо от беседите, в които е вложена Божествената Мисъл. След това ще започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Според Мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и чувство за Бога. Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работата си без мисъл за Великото в света.
към текста >>

96. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Мъдростта, Божествената наука ни дава знание, за да разбираме законите, върху които е съграден Животът.
Тогава ще бъдем в Истината, която ще ни разкрие красотата на Живота. Това значи да осветяваме Името Божие - да проявяваме Божията Любов." Думите: "да дойде Твоето Царство" имат отношение към Мъдростта. Когато говорим за Царството Божие, разбираме приложение на Любовта чрез Мъдростта. С думите " да дойде Твоето Царство" ние искаме да ни се даде Мъдрост, която да ни посочи методите за приложение на Любовта. Мъдростта, Божествената наука ни дава знание, за да разбираме законите, върху които е съграден Животът. Затова Учителят казва: "Като станете ученици на Великата Божествена Школа, ще започнете да изучавате Великата Божествена наука. Знаете ли какви велики перспективи за знания, за красота, за наука, за изкуство, за поезия и за какво ли не още има във Великата Божествена наука". Думите: "да дойде Твоето Царство" имат връзка и с Божествената Правда, която произлиза от Любовта и Мъдростта. Затова е казано в Писанието: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи". Правдата подразбира на всяко същество да му се даде това, което Бог му е определил, понеже Бог живее във всяко същество.
към текста >>

Думите: "да дойде Твоето Царство" имат връзка и с Божествената Правда, която произлиза от Любовта и Мъдростта.
Когато говорим за Царството Божие, разбираме приложение на Любовта чрез Мъдростта. С думите " да дойде Твоето Царство" ние искаме да ни се даде Мъдрост, която да ни посочи методите за приложение на Любовта. Мъдростта, Божествената наука ни дава знание, за да разбираме законите, върху които е съграден Животът. Затова Учителят казва: "Като станете ученици на Великата Божествена Школа, ще започнете да изучавате Великата Божествена наука. Знаете ли какви велики перспективи за знания, за красота, за наука, за изкуство, за поезия и за какво ли не още има във Великата Божествена наука". Думите: "да дойде Твоето Царство" имат връзка и с Божествената Правда, която произлиза от Любовта и Мъдростта. Затова е казано в Писанието: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи". Правдата подразбира на всяко същество да му се даде това, което Бог му е определил, понеже Бог живее във всяко същество. Правдата иска равно разпределение на благата между всички същества. Само така ще дойде Царство Божие. Следващите думи: "да бъде Твоята Воля" имат отношение към Истината.
към текста >>

Това са листата от Божествената Книга, в която е писал Бог.
Учителят казва, че всичко, което виждаме около нас в Природата - цветя, треви, дървета, животни, реки, планини, звезди и прочие, всичко това е също Слово Божие. И ние трябва да проучваме всички тези неща. Значи освен отвътре. Бог говори отвън чрез цялата Природа. Природата, с всичко съществуващо в нея, представя една грандиозна изложба на Божието Слово. Това са листата от Божествената Книга, в която е писал Бог. Така че, с думите:"Хлябът наш насъщний дай ни го нам и днес", ние молим Бога да ни направи способни да четем Словото, което е вложил във всичко, което е създал, което ние виждаме във всичко около нас в Природата. Следващите думи от молитвата: " и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници", имат много дълбок смисъл. И Христос, когато беше на кръста, каза: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят". Същото трябва да направим и ние по отношение на другите, когато ни пакостят, защото те правят това от незнание, от недоразвитост. Учителят казва, че прощаването е лъжа, ако не е придружено с Любов към този, на когото прощаваме.
към текста >>

Трите първи молби се отнасят към трите висши члена на човешката природа, към Божествената природа на човека: да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое и да бъде Волята Твоя.
простъпката на астралното тяло се нарича изкушение; простъпката на аза се нарича зло, (Лукавият). Молитвата " Отче наш" се състои от седем молби. Преди да ги произнесе, човек казва: " Отче наш, Който си на Небесата". Това ни насочва към най-дълбоката основа на човешката природа, принадлежаща, съгласно християнската езотерика, към царството на Духа. Трите първи молби се отнасят към трите висши члена на човешката природа, към Божествената природа на човека: да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое и да бъде Волята Твоя. След това се преминава от царството на Духа в земното царство. Последните четири молби се отнасят към четирите нисши члена на човешката природа. Думите " Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес" се отнасят към физическото тяло, което се нуждае от този Хляб; думите " прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници", се отнасят към етерното тяло; думите " не ни въвеждай в изкушение" се отнасят до астралното тяло, което ни въвежда в изкушение; думите " избави ни от Лукавия" се отнасят до душата и до аза. По такъв начин в седемте молби на молитвата " Отче наш" виждаме израз на молитвата на човешката душа към Божествената Воля да даде на отделните части в човека възможност да се развиват така, че човек да може хармонично да развие всички членове на своята природа. " Отче наш" е молитва, посредством която човек може да се повдигне към смисъла и целта на развитието на своята седем-степенна човешка природа.
към текста >>

По такъв начин в седемте молби на молитвата " Отче наш" виждаме израз на молитвата на човешката душа към Божествената Воля да даде на отделните части в човека възможност да се развиват така, че човек да може хармонично да развие всички членове на своята природа.
Това ни насочва към най-дълбоката основа на човешката природа, принадлежаща, съгласно християнската езотерика, към царството на Духа. Трите първи молби се отнасят към трите висши члена на човешката природа, към Божествената природа на човека: да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое и да бъде Волята Твоя. След това се преминава от царството на Духа в земното царство. Последните четири молби се отнасят към четирите нисши члена на човешката природа. Думите " Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес" се отнасят към физическото тяло, което се нуждае от този Хляб; думите " прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници", се отнасят към етерното тяло; думите " не ни въвеждай в изкушение" се отнасят до астралното тяло, което ни въвежда в изкушение; думите " избави ни от Лукавия" се отнасят до душата и до аза. По такъв начин в седемте молби на молитвата " Отче наш" виждаме израз на молитвата на човешката душа към Божествената Воля да даде на отделните части в човека възможност да се развиват така, че човек да може хармонично да развие всички членове на своята природа. " Отче наш" е молитва, посредством която човек може да се повдигне към смисъла и целта на развитието на своята седем-степенна човешка природа. Съдържащите се в нея седем молби, даже когато излизат от най-примитивната човешка душа, неспособна да ги разбере, помагат за нейното развитие, защото те са окултни формули, които стимулират човешкото развитие. И Христос, давайки молитвата " Отче наш", е изразил в тази молитва седемчленната природа на човека, като дал същевременно с това методи, как да се въздейства на всеки член от тази природа. Така са построени всички молитви. Ако не бяха така построени, не биха имали сили да действат в продължение на хилядолетия.
към текста >>

Цялата планинска проповед е едно синтетично изложение на законите на Божествената Мъдрост, на Висшето Божествено знание, което ние днес познаваме като окултна или духовна наука.
И Христос, давайки молитвата " Отче наш", е изразил в тази молитва седемчленната природа на човека, като дал същевременно с това методи, как да се въздейства на всеки член от тази природа. Така са построени всички молитви. Ако не бяха така построени, не биха имали сили да действат в продължение на хилядолетия. Само така построените молитви имат сила и възможност да действат по същия начин и при най-неразвитите души, неразбиращи даже и смисъла на произнесените думи. За да бъде резултатна молитвата, трябва да изхожда от Вечните закони на Мъдростта. Цялата планинска проповед е едно синтетично изложение на законите на Божествената Мъдрост, на Висшето Божествено знание, което ние днес познаваме като окултна или духовна наука. Аз се спрях само на две централни положения от планинската проповед: Деветте блаженства и " Отче наш", за да се види окултният характер на проповедта. Това проличава във всяко изречение, във всяка фраза, във всяка дума. Тя е израз на най-висшата Божествена Мъдрост, понеже е изказана от най-възвишеното Същество, което някога е посещавало нашата Земя. Ще изнеса още някои основни положения и закони, които са изказани в планинската проповед.
към текста >>

В началото на седма глава Христос излага закона за причините и следствията, и закона за Божествената Справедливост, който индусите наричат закон за Кармата.
Затова недейте се грижи за утрешния ден, защото утрешния ден ще се погрижи за себе си. Доста на деня е неговото зло". И оттук се вижда, че за да бъде човек под покровителството и ръководството на Божествения Промисъл, той трябва да търси Царството Божие и неговата Правда, т.е. да търси Божественото в себе си и в другите, и да върви в Пътя на съвършенството. Затова е казано още: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни". В началото на седма глава Христос излага закона за причините и следствията, и закона за Божествената Справедливост, който индусите наричат закон за Кармата. Този закон е изразен по следния начин: " Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се възмери." По-нататък Христос казва: "Не давайте осветените неща на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат, та да ви разкъсат". Това се отнася до Божественото знание - да не се дава на неподготвени хора, защото ще злоупотребят с него и ще причинят по този начин много злини. Със знанието на законите и силите, които това знание дава, те ще почнат да злоупотребяват и ще се превърнат в черни магьосници, които ще се обърнат срещу тези, които са им дали това знание.
към текста >>

97. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Книга на Осъзнаване
ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Книга на Осъзнаване 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Книгата Деянията на апостолите е написана от евангелист Лука. И в нея той се обръща към Теофил, т.е. към Божия приятел. Но има голяма разлика между Евангелието на Лука и Деянията на апостолите.
към текста >>

Книгата Деянията на апостолите е написана от евангелист Лука.
ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Книга на Осъзнаване 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Книгата Деянията на апостолите е написана от евангелист Лука. И в нея той се обръща към Теофил, т.е. към Божия приятел. Но има голяма разлика между Евангелието на Лука и Деянията на апостолите. Те имат съвсем различен стил. На първо място Деянията на апостолите ни разказват за първите стъпки на новото Учение, което навлиза в света.
към текста >>

На третата степен на това отговаря гоненията на християните, чието начало самата книга Деяния на апостолите описва.
Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният, не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си чрез изобилието от отражения и повторения на едно по-високо поле. В началото на всеки един от тези кръгове стои избиването на децата. Там, където започва да се развива животът на народа, става избиване на децата по заповед на фараона на Египет, от което избиване е избавен Мойсей. В началото на Евангелието стои избиването на децата по заповед на Ирода във Витлеем. На третата степен на това отговаря гоненията на християните, чието начало самата книга Деяния на апостолите описва. Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков. За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество. Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност. Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа. Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството.
към текста >>

От средата на книгата нататък Петър вече не се споменава, след като в началото той е личността, която е на преден план.
Това Писание ни показва най-различните извори и места, от които са бликнали реките, които после са се разпределяли по народите и континентите. Необходимо е да се обърне внимание на това, че съставът на лицата, които носят описаните събития в началото на Деянията на апостолите, е напълно различен от тези в края. Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг сцената. Но това не е истинско изчезване, а всъщност раждането на едно особено течение, начело на което стои дадено лице. Погледнато изцяло, Деянията на апостолите поемат пътя на Петра към Павла. От средата на книгата нататък Петър вече не се споменава, след като в началото той е личността, която е на преден план. Неговото замлъкване в описанията означава раждането на Петровото Християнство в Рим. Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков и Йоан и много други. Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство. Ние знаем, че Йоан е развивал своята дейност в Ефес, а Петър своята - в Рим.
към текста >>

Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване.
Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност. По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области. Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин.
към текста >>

Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага.
Третият раздел на Деянията на апостолите е най-обширен. Тук ръководните личности преминават през свое вътрешно преобразяване. И всички тези съдби на преобразяване се групират около великото събитие на преобразяването пред Дамаск. Има някои сцени, които Деянията често повтарят. Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите. Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине.
към текста >>

98. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка.
Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука. По-нататък Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
към текста >>

Млякото, за което говори Павел, това е екзотерична- та страна на Учението, което той проповядва в църквите и което е написано на книга и се проповядва и до днес във всички църкви.
Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой най-елементарните начала на Божието Слово, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец. А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение ea обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /Послание към евреите 5; 11-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване на мъртвите и за вечния съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. Млякото, за което говори Павел, това е екзотерична- та страна на Учението, което той проповядва в църквите и което е написано на книга и се проповядва и до днес във всички църкви. А твърдата храна, това е езотеричната страна на Учението, което той проповядва в окултната Школа. Това е Учението, за което Христос казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях (т.е. на широките народни маси), се говори с притчи". На цьрквите, които са младенци в учението, той дава млечна храна, говори им за вярата, а на пълнолетните, на съвършените говори им Мъдрост и знание. Вярата е подготвителна стъпка към знанието.
към текста >>

Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси.
Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината." "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/. По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие." След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло, душа и дух. След това говори за слизането на Духа в материята и неговото възлизане. Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси. По всички тези въпроси съм цитирал мисли в изложението на Посланията. В 13-та глава от Първо послание към коринтяните разглежда подробно въпроса за Любовта. Също така се спира на въпроса за различните дарби - пророчества, езици, Мъдрост и пр. и ги насърчава. А после говори за своите откровения и за възнасянето му до третото небе, до рая.
към текста >>

99. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост.
Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони. Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е. в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост. Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата. В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на Бога: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/. "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/.
към текста >>

Тази истина е толкова дълбока и обширна, че е необходима цяла книга за нейното изяснение.
И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него." /8;3-17/. "Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега. И не само то, но и ние, които имаме Дух в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновлението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. /8;20-23/. В тази мисъл е скрита една от най-дълбоките истини на Окултната наука за слизането на Духа в материята и на неговото възлизане. Тази истина е толкова дълбока и обширна, че е необходима цяла книга за нейното изяснение. "Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? " /8;28-31/.
към текста >>

100. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан -Книга на Тайните в светлината на Окултната наука
АПОКАЛИПСИСЪТ на СВ. Йоан -Книга на Тайните в светлината на Окултната наука I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА "Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина. Единият начин е материалистичен, т.е. буквален; вторият е духовен, а третият — Божествен.
към текста >>

"Библията е много символична книга.
АПОКАЛИПСИСЪТ на СВ. Йоан -Книга на Тайните в светлината на Окултната наука I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА "Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина. Единият начин е материалистичен, т.е. буквален; вторият е духовен, а третият — Божествен. Някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга. Друг може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи.
към текста >>

Някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА "Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина. Единият начин е материалистичен, т.е. буквален; вторият е духовен, а третият — Божествен. Някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга. Друг може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи. А трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен. При изучаване на Свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, защото те съдържат опитността на хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие."
към текста >>

А трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга.
Тя се тълкува по три начина. Единият начин е материалистичен, т.е. буквален; вторият е духовен, а третият — Божествен. Някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга. Друг може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи. А трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен. При изучаване на Свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, защото те съдържат опитността на хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие." Учителя Горната мисъл на Учителя се отнася до всички книги на Библията, включително и за Апокалипсиса или Откровението, което ще се постарая да разгледам в следващите страници по третия начин, като една символична книга, плод на едно Откровение, дадено на Св.
към текста >>

Горната мисъл на Учителя се отнася до всички книги на Библията, включително и за Апокалипсиса или Откровението, което ще се постарая да разгледам в следващите страници по третия начин, като една символична книга, плод на едно Откровение, дадено на Св.
А трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен. При изучаване на Свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, защото те съдържат опитността на хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие." Учителя Горната мисъл на Учителя се отнася до всички книги на Библията, включително и за Апокалипсиса или Откровението, което ще се постарая да разгледам в следващите страници по третия начин, като една символична книга, плод на едно Откровение, дадено на Св. Йоан от Христа, в което Откровение се разкрива цялата еволюция на човека и на нашата Вселена, разглежда се развитие то на човешката душа във връзка с развитието на Космоса. При четенето на такива книги по третия начин изхождаме от становището, че всичко преходно, за което се говори в тях, е само символ на проявяващото се Божествено Начало в света. А в Откровението на Св. Йоан всяка дума, всяко изречение, сами по себе си са определени символи на духовни реалности. Аз няма да се спирам да тълкувам Откровението, но само ще посоча на неговия окултен характер и на дълбоката Мъдрост, която то разкрива.
към текста >>

Това е едно от най-великите и най-дълбоките Откровения, които някога човек в плът е получавал и съдържа в себе си дълбоките Тайни на Божествената Мъдрост.
Йоан от Христа, в което Откровение се разкрива цялата еволюция на човека и на нашата Вселена, разглежда се развитие то на човешката душа във връзка с развитието на Космоса. При четенето на такива книги по третия начин изхождаме от становището, че всичко преходно, за което се говори в тях, е само символ на проявяващото се Божествено Начало в света. А в Откровението на Св. Йоан всяка дума, всяко изречение, сами по себе си са определени символи на духовни реалности. Аз няма да се спирам да тълкувам Откровението, но само ще посоча на неговия окултен характер и на дълбоката Мъдрост, която то разкрива. Това е едно от най-великите и най-дълбоките Откровения, които някога човек в плът е получавал и съдържа в себе си дълбоките Тайни на Божествената Мъдрост. И би било голямо тщеславие да мисли някой обикновен човек, че може да проникне във всички Тайни, за които говори Откровението. Мнозина са правили опит за тълкуване му в течение на развитието на човечеството, но те обикновено се придържат към първия и втория начин на разглеждане на такива книги, а много малко опити за разглеждане на Откровението има по третия начин. Такъв опит е направил Щайнер, като е разгледал Апокалипсиса във връзка с Духовната наука и намира в него изнесена Окултната наука в символи. Едновременно с излагането на Окултната наука с езика на символите, Св. Йоан ни е показал и един Път на Християнско посвещение.
към текста >>

Йоан е една Посветителна книга или книга за Посвещение.
Това ще видим в следващото изложение. Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/. Пред духовния поглед на Йоана се разкриват Тайните на Битието, в центъра на които стои Христос или Божественият Дух. Така че, Апокалипсисът ни описва преживяването на един християнски посветен, което се разкрива на посветения в процеса на Посвещението. Така че, Откровението на Св. Йоан е една Посветителна книга или книга за Посвещение. Има една друга Посветителна книга от дълбоката египетска древност, която носи заглавие "Таро на Хермес", или "Посвегително Таро". Това е едно Откровение, което Хермес е получил и е предал в 78 картини или образи, които са наречени 78 аркани. Първите 22 картини са наречени големи аркани, а останалите 56 са наречени малки аркани. 22-та големи аркана съответстват на 22-те глави на Откровението на Св. Йоан. Има подобие между тези две велики Откровения, защото ни описват едни и същи процеси, които се разкриват пред онзи, който минава през Посвещение.
към текста >>

Има една друга Посветителна книга от дълбоката египетска древност, която носи заглавие "Таро на Хермес", или "Посвегително Таро".
Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/. Пред духовния поглед на Йоана се разкриват Тайните на Битието, в центъра на които стои Христос или Божественият Дух. Така че, Апокалипсисът ни описва преживяването на един християнски посветен, което се разкрива на посветения в процеса на Посвещението. Така че, Откровението на Св. Йоан е една Посветителна книга или книга за Посвещение. Има една друга Посветителна книга от дълбоката египетска древност, която носи заглавие "Таро на Хермес", или "Посвегително Таро". Това е едно Откровение, което Хермес е получил и е предал в 78 картини или образи, които са наречени 78 аркани. Първите 22 картини са наречени големи аркани, а останалите 56 са наречени малки аркани. 22-та големи аркана съответстват на 22-те глави на Откровението на Св. Йоан. Има подобие между тези две велики Откровения, защото ни описват едни и същи процеси, които се разкриват пред онзи, който минава през Посвещение. Тайните на древната египетска Мъдрост, която е Слънчева Мъдрост, са били вложени в тези 22 големи аркана.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36003303527832