Търсене в текстове за 'Божествената граматика'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 7 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В александрийското катехизисно училище учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост.
Баща му Леонид пострадал мъченически в 202 година при гонението на императора Септими Север. Ориген тогава седемнадесет годишен го насърчавал да не се отрича от вярата си и дори искал да умре заедно с баща си и едвам го спасила майка му скрила дрехите му. След като Климент напуснал Александрия, Ориген бил назначен за учител - управител на тамошното катехизисно училище (школа). В 211 - 212 година Ориген посетил Рим, за да види най-старата римска църква. Скоро след това той се върнал в Александрия и продължил учителската си работа. В александрийското катехизисно училище учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост. От всички философи предпочитан бил Платон. Всички тези науки е преподавал Ориген заедно със своя помощник Иракъл. За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос. Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява гръцкият му превод. Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер.
към текста >>

Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигнатата висота е "Божествената комедия" на Данте, който бил един от най-просветените гностици на своето време.
Той също споделя учението на Ориген. Известен привърженик на Ориген е бил също и Иерак, който около 300 година живял в град Леонто-пол при делтата на р. Нил, където се предал на крайно подви-заване. Той написал много книги. Според Седир учението на гностиците е остатък от древните мистерии, които били изродени и гностиците направили опит да бъдат обновени чрез евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигнатата висота е "Божествената комедия" на Данте, който бил един от най-просветените гностици на своето време. Според Босуе "Божествената комедия" на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите от Кабалата към християнските догми, което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в мистериите на Елевзим и другаде. Виргилий го води и го пази в кръговете на ада.
към текста >>

Според Босуе "Божествената комедия" на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на мистериите.
Известен привърженик на Ориген е бил също и Иерак, който около 300 година живял в град Леонто-пол при делтата на р. Нил, където се предал на крайно подви-заване. Той написал много книги. Според Седир учението на гностиците е остатък от древните мистерии, които били изродени и гностиците направили опит да бъдат обновени чрез евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигнатата висота е "Божествената комедия" на Данте, който бил един от най-просветените гностици на своето време. Според Босуе "Божествената комедия" на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите от Кабалата към християнските догми, което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в мистериите на Елевзим и другаде. Виргилий го води и го пази в кръговете на ада. Да забележим също, че адът на Данте е едно чистилище.
към текста >>

На Луната отговаря граматиката, на Меркурий отговаря диалектиката, на Венера отговаря риториката, на Марс отговаря музиката, на Юпитер отговаря геометрията, на Сатурн отговаря астрономията, на Слънцита отговаря опростеният разум или аритметиката.
Според Ару в горепосочената му книга катарите са имали през XII век знаци за разпознаване, думи за преминаване (пароли), и една астрологична доктрина. Те са правили своите посвещения в деня на пролетното равноденствие. При посвещението те употребявали три светлини. Научната им система била основана на доктрината на съотношенията на аналогията. Така според тяхната доктрина: На Луната отговаря граматиката, на Меркурий отговаря диалектиката, на Венера отговаря риториката, на Марс отговаря музиката, на Юпитер отговаря геометрията, на Сатурн отговаря астрономията, на Слънцита отговаря опростеният разум или аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез Небесата - науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрани в по-дълбок смисъл, отколкото обикновено се разбира. Според Данте осмото небе от рая, зведното небе е небето на розенкройцерите. Съвършените там са облечени в бяло. В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники също и като тези на старците от Апокалипсиса, восък за запечатване - символ на дискретност, пазене на тайна.
към текста >>

2. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Така според тяхната доктрина имаме следните съответствия: на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, на Слънцето — просветеният разум или аритметиката.
Според Ару в горепосочената му книга, квакерите има- ли през 12 век знаци за разпознаване, думи за преминаване - пароли и една астрологична доктрина. Те са правели своите посвещения в деня на пролетното равноденствие. При посвещението те са употребявали три вида светлини — бяла, червена и зелена /българското знаме/. Научната им система е била основана на доктрината на съотношенията или аналогията. Това показва, че те са били запознати с Херметичната мъдрост и са я взели като основа на своето учение. Така според тяхната доктрина имаме следните съответствия: на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, на Слънцето — просветеният разум или аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата /сферите/ - науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрано в по-дълбок, мистичен смисъл, отколкото обикновено се разбира. Според Данте, осмото небе от Рая, небето на неподвижни- те звезди, е небето на розенкройцерите, съвършените там са облечени в бели дрехи. В 24 и 25 песен се намира тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники, също както при тези на Старците от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайни. Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Толуза /албигойците/ като емблема на Верните в Любовта .
към текста >>

Според Босюе Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смелото откриване на Мистериите.
от богомилите. Тези две големи училища за Посвещение — ортодоксално- то и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения. Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните течения. Ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик Свети Тома Аквински, Света Клара и Тверският орден, всички те са били гностици и следователно катари /богомили/." Според Босюе Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смелото откриване на Мистериите. Епохата на Данте е...* ( в оригинала не се чете ) и гностическа. Това е едно смело приложение на много от фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което съществува в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в Мистериите на Елевзин и другаде. Вергилий го води и го пази в кръговете на ада. „Небето му се състои от серия кабалистически кръгове, разделени в един кръст като пентакъла на Езекиил.
към текста >>

От тях ясно се вижда, че богомилите са притежавали висшето знание на Божествената наука, че те са били едно окултно Брат- ство.
И тази клевета била толкова активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи. И когато искат да я изучат, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." И Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството, са твърдели с голяма авторитетност, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много, но те са се лъгали." Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за същността и значението на Богомилството и Албигойството. От тях ясно се вижда, че богомилите са притежавали висшето знание на Божествената наука, че те са били едно окултно Брат- ство. Богомилското движение е било основано и ръководено от посветени. Богомилите са знаели както всички окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво пише Морис Магр в гореспоменатия си труд по този въпрос: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания, при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на развитието ни. Колкото те са от по-нисш характер, толкова повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез Любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата."
към текста >>

3. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до Средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигната висота е Божествената комедия на Данте, който е бил един от най-просветените гностици на своето време.
с предхождащите ги езотерични учения Критиците на богомилите ги обвиняват, че произхождали и имали връзка с манихеите, гностиците, даже неоплатониците, за които говорих по-напред в тази книга и обясних, че богомилите са сходни по тях само по учение, но не изхождат от тях. Понеже тези общества са езотерични, то и богомилите, които са подобни на тях по учение, също са езотерично учение. Във връзка с тази точка, ще приведа мнението и схващането на някои френски изследователи на Богомилството, катарите и гностиците, които убедително показват, че Богомилството е езотерично учение. Най-напред съвременният окултист Седир казва, че учението на гностиците е остатък от Древните Мистерии, малко изродени и сега се прави опит да се обновят чрез Евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до Средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигната висота е Божествената комедия на Данте, който е бил един от най-просветените гностици на своето време. Друг съвременен френски изследовател Босюе казва, че Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на Мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове спада както въвеждането в Мистериите на Елевзин... Виргилий го води и пази в кръговете на ада. „Да забележим също", казва Босюе, „че адът на Данте е едно чистилище.
към текста >>

Друг съвременен френски изследовател Босюе казва, че Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на Мистериите.
Критиците на богомилите ги обвиняват, че произхождали и имали връзка с манихеите, гностиците, даже неоплатониците, за които говорих по-напред в тази книга и обясних, че богомилите са сходни по тях само по учение, но не изхождат от тях. Понеже тези общества са езотерични, то и богомилите, които са подобни на тях по учение, също са езотерично учение. Във връзка с тази точка, ще приведа мнението и схващането на някои френски изследователи на Богомилството, катарите и гностиците, които убедително показват, че Богомилството е езотерично учение. Най-напред съвременният окултист Седир казва, че учението на гностиците е остатък от Древните Мистерии, малко изродени и сега се прави опит да се обновят чрез Евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до Средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигната висота е Божествената комедия на Данте, който е бил един от най-просветените гностици на своето време. Друг съвременен френски изследовател Босюе казва, че Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на Мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове спада както въвеждането в Мистериите на Елевзин... Виргилий го води и пази в кръговете на ада. „Да забележим също", казва Босюе, „че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище изглежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогаз разбираме, че флорентинският титан като изкачва рая, би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада."
към текста >>

Така, според тяхната доктрина, на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, а на Слънцето — просветленият разум и аритметиката.
"Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището — изпитанията при Посвещението, а Небето е обиталище на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта." "Според Ару в горепосочената книга, катарите са имали през 12 век знаци за разпознаване, думи за преминаване — пароли — и една астрологична доктрина. Те са правили своите посвещения в деня на пролетното равноденствие. При посвещението те употребявали три светлини. Научната им система е била основана на доктрината на съотношенията, на аналогията. Така, според тяхната доктрина, на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, а на Слънцето — просветленият разум и аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата — науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрани в по-дълбок смисъл, отколкото обикновено се разбират." "Според Данте, осмото небе от рая, звездното небе, е небето на розенкройцерите. Съвършените там са облечени в бяло. В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилация, бели туники, също като на тези от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайна., трите добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза — албигойците, като емблема на Верните на Любовта.
към текста >>

4. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

Изречението „Има 10 000 лева" не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи.
В ума му седи мисълта за десетгодишния затвор и десетте хиляди лева. Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: „Има 10 000 лева! " Какво става със затворника? - Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице. Изречението „Има 10 000 лева" не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи. Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото, ако дойде някой в затвора и започне да говори: „Вашият високоуважаван, благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат 10 000 лева срещу дълга ви, за да го изплатите и излезете от затвора." - Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждат думите: „Има десет хиляди лева! " Те са кратка, отривиста и смислена реч. Тя влива живот в човека.
към текста >>

Следователно, който иска да изучава Божествената наука, той трябва да изучава Божествените закони така, както музикантът изучава законите на музиката и ги прилага.
- Това е науката, която води към придобиване на истината. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни." Тя ще освободи човека от мъчнотии и несгоди, от страдания и противоречия, от падания и ставания, от обезсърчавания. Тя ще въведе човека в Царството Божие. За да придобие човек тази наука, трябва да изучава и прилага Божиите закони. Вън от тези закони никаква свобода, никакви отношения не могат да съществуват между хората. Следователно, който иска да изучава Божествената наука, той трябва да изучава Божествените закони така, както музикантът изучава законите на музиката и ги прилага. Истинският музикант трябва да свири не само онова, което музикантите преди него са свирили, но и той сам да съчини нещо. Има ли веднаж музикално чувство в себе си, човек трябва да работи върху него, да му дава храна, да го подхранва. Художникът, лекарят, философът, поетът също така трябва да работят върху себе си, да привличат ония сили, които са необходими за подхранване на техните дарби. Не могат ли да привличат съответните сили за своите дарби, те не могат да бъдат духовни хора. В каквато област на науката иска човек да прогресира, такива сили трябва да привлича към себе си.
към текста >>

5. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Божествената мъдрост е едно отражение във вашата мъдрост.
Да сте деца значи да сте вътре в мъдростта. Това говорят великите Учители. Ето защо никога не трябва да загубвате детския си дух, защото ще остареете. А когато остареете ще изгубите живота, а когато го изгубите ще ви изпъдят и тогаз ще скитате. А за скитниците трябва възпитание. Божествената мъдрост е едно отражение във вашата мъдрост. Тя не може да се предаде на книга. На книга може да се предадат само нейните знаци т.е. мъдростта може да се предава така, както се предава музиката по нотите. Колко музика има, мислите, в нотите написани на книга. Трябва не само нотите на книгата, но трябва и инструмент, не само инструмент, но трябва и свирач, и не само свирач, но той трябва да се вдъхнови.
към текста >>

Ако вашата душа е нагласена, нотите са написа ни, великият свирач е при вас, и когато той засвири, вие ще почувствувате каква е Божествената мъдрост.
На книга може да се предадат само нейните знаци т.е. мъдростта може да се предава така, както се предава музиката по нотите. Колко музика има, мислите, в нотите написани на книга. Трябва не само нотите на книгата, но трябва и инструмент, не само инструмент, но трябва и свирач, и не само свирач, но той трябва да се вдъхнови. И тъй виждате, че влизат инструмент в инструмент, в които само Бог се изявява. Ако вашата душа е нагласена, нотите са написа ни, великият свирач е при вас, и когато той засвири, вие ще почувствувате каква е Божествената мъдрост. Вие слушате, че вашия въздух малко шумоли отвънка. Значи въздуха ви е малко немирен. Смущава се. Вашата атмосфера е малко посгъстена и влиянията са малко по-тежки, особено денем, защото има хиляди течения, които се прекръстосват от живущите хора на земята, и ако вие погледнете с яснотата на вашето око, щяхте да видите целия мир развълнуван като бурно море. И представете си, че имахте една лодка в това бурно море, тя не би стояла в покой.
към текста >>

Вие виждате, аз не говоря така логично, защото логика не съм учил още тук, па и граматиката ми е малко счупена, но времето ще изправи всичко.
Аз: Нещо не се чуе. М: Причината е въздуха. Сега аз свиря, вие слушате, и мозке би, някъде не взимам верни тонове, но ще ме извините. Аз съм още новак в тази работа. Говоря като едно неопитно дете, така щото ще ме прощавате. Вие виждате, аз не говоря така логично, защото логика не съм учил още тук, па и граматиката ми е малко счупена, но времето ще изправи всичко. Да, и тук имаме време, защото и ний пътуваме на някъде. Пътуваме и нашите разходки са доста приятни, понеже имаме по-добри каруци, отколкото вие. Н така, разликата между вас и нас и между вашия свят и нашия, седи в това, каквото е между африканците и белите, защото напредъка на света може да се дели двояко: може да бъде външен и вътрешен. По външному нашия свят стои много високо над вашия, по вътрешному разликата е много малка. Знаете ли защо спирам?
към текста >>

6. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Емерсън казва, че е тук, за да говори за „божествената достатъчност на индивида“.
1847 бива разтурена неуспялата комуна „Брук Фарм“. 1847 (1 октомври) в Англия се ражда Ани Ууд (известна като Ани Безант), поборник за свободата на Индия и дългогодишен председател на Теософското дружество. 1847 (късна есен) Константин Дъновски тръгва от Устово с вуйчо си да търси учителско място във Варна. 1847 (14 ноември) в Елена се ражда преподавателят в Свищовското училище за наука и теология и учител на Петър Дънов Йордан Икономов. Телескопичен блик От катедрата на Американския лицеум в своите обиколки Р. У. Емерсън казва, че е тук, за да говори за „божествената достатъчност на индивида“. „Знайте себе си, доверете се на вътрешното си прозрение, схванете, че това, което е истина за вас във вашите собствени сърца, е неизбежно истина за всички хора. Нашият век е век на ретроспекциите. Гледа назад, храни се с мислите на предците ни. Защо да зависим от прозрения на миналото? Взрете се в собствените си сърца за пресни прозрения, подходящи за днешния ден... Направените от хората книги са за празните часове, и трябва да се хвърлят настрана, когато може да се изправите лице в лице с природата.“ Телескопичен блик В късното средновековие в края на Дънсинанската гора някой Литъл Джон, или Биг Джон е на пост и вижда как петдесет конника на шерифа на Нотингьм водят пленник (или шпионин някакъв), който ще им покаже къде е скрита бандата, дето сега вече ще й видят сметката, и слага знак на парче плат (или пергамент) да бягат да се крият, и го промушва на върха на стрелата, която опъва на тетивата на дългия си лък, и я пуска и тя бръмва над короните на буковите дървета, и лети и лети, и пада на помпата, където е на пост Биг Бен (или Литъл Бен), и той опъва своя дълъг лък и пуска сигнала нататък, и стрелата лети, лети и пада на поляната на Литъл Сам (или Биг Са.н, или Мидъл Сам), и той опъва дългия си лък - и така след три минути белегът се забива В подножието на дъба, където е определено да се забиват съобщенията, пращани с дългите лъкове на съгледвачите, а Робин Худ (или който там е главатарят на бандата) прочита белега и дава знак на бандата, и всички прибират това- онова, каквото трябва да се прибере, и тръгват - без да бързат, защото време много, докато конницата дотрополи до сегашния им лагер - и хайде, лека-полека, преместват се на ново скришно място, а конницата на шерифа на Нотингьм и шпионинът му се чудят къде отидоха тези хора, да му се не види! - как така разбраха, че идем, нали препускахме като луди по целия път?
към текста >>

Ти се издигаш - немигащ брилянт на челото на божествената Венера, Всесливането, Всепроникването, Всехармонирането; от пяната на морето, нагоре с въздуха под крилата на птиците, над Сините камъни, в които изсичаме ежедневието си, и сияеш като немигащото око на орел - чиста, бездънен лъч енергия над утрото на този ни ден.
1853 (4 октомври). Турция обявява война на Русия. Телескопичен блик 1979 проф. А. Периклиев пише В „Повествование за Българските възрожденци свещеник Константин Дъновски и Атанас Геор- гиев чорбаджи“: „...картината... върху поробения български народ се усложнява и от „доброжелателните“ грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едни да привлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други - в протестантството. “ * Ооооооо! Приказки, приказки, приказки... * Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе! Ти се издигаш сега над този край, над този народ, над пътя му - с любов, която не може да се събере в думата любов. Ти се издигаш - немигащ брилянт на челото на божествената Венера, Всесливането, Всепроникването, Всехармонирането; от пяната на морето, нагоре с въздуха под крилата на птиците, над Сините камъни, в които изсичаме ежедневието си, и сияеш като немигащото око на орел - чиста, бездънен лъч енергия над утрото на този ни ден. Но никой не те вижда. Освен пет-шестте загубени души из мъртвите улици на този мъртъв град в пет и половина сутринта: една недоспала жена с тринайсетгодишната си дъщеря, която нощеска за пръв път е продала тялото си; кафеджията на кафене „Хищника“, който отваря и - жалко! - но няма работа за тях - няма клиенти; двама полицаи, дето чакат за първата фурна банички на спирката на „Розова градина”; един писател, който не може да пише в родаата си къща, защото нощем е препълнена с духчета, които имат само очи и го гледат, гледат... Махленската кучка в първия си тур по дневния си маршрут. Гълъбите, „кур-кур! гур-гур!...” дето помпат първото черво курешки за медните покриви на запустелите градски паметници на културата, за разкикерчените тротоари и за метачките от долната махала с техните прави забрадки и криви метли от клечки. Бялото засинява. Хоризонтът порозовява и от това ти, Зорнице, тази сутрин ставаш още по-ярка; сега вече съвсем ясно - дупка в твърдта на небето, през която жужи лазерен лъч бяла божествена енергия над безпътието на този тук народ, дето сега никакъв го няма из пустите улици на пустия си град.
към текста >>

Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог.
Една книга в 2000 екземпляра само, издадена от най-добрия бостънски издател, придружена с някоя и друга добра рецензия и обречена на пет дълги години, докато тиражът се разпродаде. „Уолдън“. И ако мислите, че трийсет и две годишният Джеймс Стронг е странен, и ако мислите, че двайсет и четири годишният Константин е особен, тридесет и седем годишният Торо ще ви се види като гост от друга планета. Както изглежда на съгражданите си в Конкорд, откак го помнят. Когато Константин започва училище в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при завършването си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се. В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд. Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог. Прави моливи в работилницата на баща си, наемат го за дърводелски услуги, цепи дърва - всичко, което може да му осигури бързо спечелена прехрана, за да има повече време за съзерцание и писане. И какви поразителни книги и опитности стават плод на това: „По реката Мари- мак“, „Екскурзиите“ му, „Горите на щата Мейн“, „Кейп Код“, „Един янки в Канада“. А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор. В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”). Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост.
към текста >>

До края на годината Ригс издава тук първата научна българска граматика.
1859 (19 декември) в Цариград на път за Варна, за да поеме там руското консулство, идва Александър Рачински. 1860 (12 март) в българската катедрала в Истанбул Иларион Мака- риополски провъзгласява независимостта на българската църква от Гръцката патриаршия. 1860 (15 май) в Тулча пастор Флокен отваря училище за децата на избягалите от преследвания в Русия молоканци и местни български недоволни от гръцките попове, в което се стичат 52 деца. 1860 в Пловдив с новата учебна година се отваря основаното от Джеймс Кларк протестантско мъжко училище. 1860 в Истанбул методисткият мисионер Алберт Лонг и конгрегационалистът Илаяс Ригс провеждат среща по въпроса за съвместна работа за превода на Библията на съвременен български език. До края на годината Ригс издава тук първата научна българска граматика. 1861 Емерсън написва своето есе „Бостън“, което сп. „Атлантик Мънтли“ препечатва след тридесет години и Петър Дънов попада на него при идването си в Бостън да пише дипломната си работа. 1861 (2 април) избухва американската гражданска война между северните и южните щати. 1862 на о-в Малта идва да учи в местното протестантско училище дванадесетгодишното котленче Стефан Томов. 1862 в Търново изригват остри политически вълнения и домът на доктор Лонг се препълва с паникьосани българи в продължение на две денонощия, застрашавайки по този начин съществуването на мисията.
към текста >>

7. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е.
Бостън! Стегнатият, точен, пуритански Бостън, който сега вече има лъснати пиринчени дръжки на външните си врати, вносни стъкла от Лондон и махагон от островите, но на всеки ъгъл стърчи църковна или библиотечна, или друга някаква кула. Дали това е за да си по-близо до небето, или да гледаш големия градски часовник на нея и да не закъсняваш за работа, за началото на учебния час, или за бизнес-срещата си - това вече не се знае. * Часовникът на Петър Дънов тук бе настроен също съвсем точно. Той отново идваше като специален студент. Когато двете запланувани години в семинарията Дрю не му стигнаха, за да се почувства сигурен, че ще бъде такъв проповедник на Словото, какъвто сърцето му река, записа още две, но и това не се оказа достатъчно. Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е. те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват. Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си. Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото. Основната теза на тази реч той формулира буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време. Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха.
към текста >>

Ригс - между другото - обясни той, е написал за нуждите на преводите си в Цариград научна модерна граматика на българския съвременен език и на арменския съвременен език, докато Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща.
При една такава разходка, в която участваше и Петър, професор Боун някак без повод и без да поглежда българина, спомена, че в града е звездата на методистките мисионери доктор Лонг, за да надзирава лично отпечатването на Библията на български език, след като преди години с конгрегационалиста доктор Ригс организирали и редактирали превеждането на Евангелието на български. На учудения въпрос на един от студентите това значи ли, че българите не са имали превод на Новия завет, Боун хвърли усмихнато око към Дънов и обясни, че съвсем не значи това и че е точно обратното. Българският е един от най- старите езици след латински и старогръцки, на който е преведена Библията - почти наред с арменски и грузински. Добави, че това за съжаление е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език. Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и спътниците на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е призванието на истинския мисионер. Ригс - между другото - обясни той, е написал за нуждите на преводите си в Цариград научна модерна граматика на българския съвременен език и на арменския съвременен език, докато Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Научил български и започнал да проповядва на този език е два два месеца след като се захванал с него, а в последния брой на списание „Методист“ пишело как за него се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. Когато стана дума по какъв случай пишат за него в „Методист“, Боун обясни, че идването му ще бъде свързано с последното събиране на завършилите Теологически факултет в Конкорд, който бил отворен там двадесет години преди да се премести в Бостън. Съобщили, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 година, с когото Конкорд най-много се гордеел, щял да държи речта на това последно събиране. След това добави - пак без да поглежда Дънов, - че да бил на мястото на студентите си, щял да вземе влака до Конкорд, да го чуе. За Дънов беше ново, че доктор Лонг е учил в Конкорд, и това го развълнува.
към текста >>

Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него.
Работата е написана с внимание и безспорно с удоволствие. Предната страница, където е заглавието, е украсена, а нататък почеркът е отработен, уверен; наистина красив! Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Факсимиле на заглавната страница на тезата на Петър Дънов за миграцията и покръстването на германските племена И така - четиридесет и една страници за миграцията на племената и след това само три страници за тяхното покръстване! Всъщност и трите страници са много, защото, щом свършва с описанието на движението на варварите до тяхното настаняване в Европа, Петър Дънов казва останалото в капсула от дванадесет реда: „Дотук описахме произхода и преселването на германците. Последният въпрос, който остава, се отнася до тяхното покръстване. При разрешаването на този въпрос първо трябва да имаме предвид непреходните ценности на християнството, които са толкова добре приложими към всички отношения на човешкия живот. Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него. Трето - божественият му дух, който вкара и задвижи своето учение в дълбините на душите и постепенно донесе живот и стимулиращи сили в човешкия дух...“ Джон Милей! Коментарът нататък и дообясняването на тази теза не носи нищо ново. Важното е, че тук в капсула е това, което Петър Дънов е научил от медисънския си учител и което след години ще стане кълнът на неговото собствено учение. Християнството не е учение, спуснато Отгоре, от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните и тъпи тълпи как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред. Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми такива, каквито са, така както хората си живеят днес и както са живели преди и както ще живеят утре, винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че за приемането му, за сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности има две вървящи една срещу друга сили, които привличат божественото и практичното.
към текста >>

0.22708511352539