НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
527
резултата в
78
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален
смисъл
– Божественият център или Слънцето на всички слънца.
ДИШАНЕТО И ПОЗНАНИЯТА, КОИТО УЧИТЕЛЯ ДАВА ЗА НЕГО74 Целта на настоящата студия е читателят да опознае основните принципи на дишането, както и няколко специални упражнения за дишане, изнесени в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов. Въпросът за дишането, изложен тук макар и накратко, е напълно достатъчен, за да може всеки да се ползва с успех от теоретичните познания и да се приучи на дихателни упражнения, съобразени със степента на развитие на съвременното човечество. Така всеки би могъл сам да си изработи дълбоко, плавно и ритмично дишане, което е и един от първостепенните фактори за физическото и духовното ни израстване. Дишането като всеобщ процес е изследвано от окултната наука, която изнася на преден план двойния му ритъм: издишване и вдишване, които символизират създаването и изчезването на света.
И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален
смисъл
– Божественият център или Слънцето на всички слънца.
Двете фази на дишането са отварянето и затварянето на Небесната врата. Планетата Земя също диша, нейните етерни сили ту проникват навътре в недрата ѝ, ту отчасти излизат извън нея, в околното пространство. От Христа насам хората се намират в епоха на възлизане или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма. Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия.
към текста >>
Не го разбирайте в буквален
смисъл
– всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете.
Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е пътят на общуването между Небето и Земята. Въздухът разнася вибрациите на Словото Божие и е наситен с прана – жизнена енергия. В „Къртица, славей и пчела“ от томчето „Закони на доброто“ четем следното: „Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух – да отвори прозореца на стаята си.
Не го разбирайте в буквален
смисъл
– всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете.
Като вървите, където въздухът е чист – по улиците или сред Природата, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух.“ I. Познание за строежа на белия дроб и за механизма на дишането Белите дробове представляват две крила, от които лявото има два дяла, а дясното – три. От носоглътката се спуща трахеята; тя се разделя на две бронхиални тръби, които преминават в множество разклонения, а те завършват с мехурчета – алвеолите, наброяващи 1700-1800 млн. и имащи предназначението да увеличат повърхнината, чрез която кислородът влиза в съприкосновение с кръвта.
към текста >>
В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната
мисъл
от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник.
Именно праната е архитект или строител на формите и от нейното количество в организма зависи до голяма степен съответно и здравето. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословното състояние на органите се вижда ясно от следното: когато тялото или съответен орган обеднее откъм прана, то или той става податлив към болести и добива предразположение към такива. А при дълбоко и ритмично дишане, когато се влива богат приток от жизнена сила в даден орган, тогава той е в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуването. Например при парализа съответният орган анатомически е здрав, но е обезсилен нервният център, който го инервира; именно затова дълбокото дишане, обогатявайки всички части на тялото с прана, може да подейства на мозъчния център, който управлява чрез нерви съответния орган, а чрез съживяването на нервната система се възобновява и органът.
В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната
мисъл
от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник.
Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.“ И така, силата иде чрез дишането не само защото чрез него се поема кислород, който е нужен за окислението в тъканите, но защото в организма навлиза и прана. По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб.
към текста >>
Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно,
мисълта
му е права.
По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб. Силен човек е този, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове; под дълбочина се разбира оста отпред назад. Има връзка между храносмилателната и дихателната система – щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност.
Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно,
мисълта
му е права.
Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните.
към текста >>
Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената
мисъл
, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните.
Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно, мисълта му е права. Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни.
Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената
мисъл
, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните.
В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда.
към текста >>
Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена
мисъл
.
Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско.
Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена
мисъл
.
За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива. Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му.
към текста >>
Съзнателното дишане означава участие на
мисълта
, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили.
Изпиват се една след друга няколко чаши гореща вода, в която може да се изстискат и няколко капки лимон. След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“ ХIII. Психологични условия при дишането и важността им. Златното правило при дишането Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва.
Съзнателното дишане означава участие на
мисълта
, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили.
Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76
към текста >>
Чрез
мисълта
при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената
мисъл
.
След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“ ХIII. Психологични условия при дишането и важността им. Златното правило при дишането Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили.
Чрез
мисълта
при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената
мисъл
.
Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон.
към текста >>
Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой
смисъл
.
За да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към онези ценности, които го проникват – праната и разумните сили, необходимо е да спазваме психичните условия, които са изредени по-долу. Да се диша спокойно и с добро разположение Преди всичко, при дишане трябва да потърсим начин да се освободим от всякакви тревоги, безпокойства, страх, възбуда и смущения. В лекцията „За дишането“ от 29 август 1941 г. Учителя дава следните разяснения: „Когато диша, човек трябва да е спокоен и през това време да счита, че Земята е уредена.
Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой
смисъл
.
Казваш: „Буря има.“ – Нека си има буря, излез навън и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха. Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня.
към текста >>
Никога човек да не оставя в ума си нездравословна
мисъл
, в сърцето си – нездравословни постъпки.
В лекцията „За дишането“ от 29 август 1941 г. Учителя дава следните разяснения: „Когато диша, човек трябва да е спокоен и през това време да счита, че Земята е уредена. Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой смисъл. Казваш: „Буря има.“ – Нека си има буря, излез навън и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха.
Никога човек да не оставя в ума си нездравословна
мисъл
, в сърцето си – нездравословни постъпки.
Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън. Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота.
към текста >>
Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена
мисъл
, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно.
Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли. Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане
Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена
мисъл
, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно.
Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото.
към текста >>
При вдишване трябва с ясна
мисъл
да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни.
Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен.
При вдишване трябва с ясна
мисъл
да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни.
При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде.
към текста >>
Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като
мисълта
може да въздейства върху процесите на тялото.
Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност.
Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като
мисълта
може да въздейства върху процесите на тялото.
Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност
към текста >>
Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна
мисъл
или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите.
Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото.
Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна
мисъл
или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите.
Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа.
към текста >>
Божията
мисъл
прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов.
При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде.
Божията
мисъл
прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов.
Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил.
към текста >>
Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията
мисъл
ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази.
А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов.
Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията
мисъл
ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази.
Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил.
към текста >>
В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи
мисълта
си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си.
Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа.
В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи
мисълта
си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си.
Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха.
към текста >>
Права
мисъл
, прави чувства - дишане с Любов
Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“
Права
мисъл
, прави чувства - дишане с Любов
Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха. Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър. За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка.
към текста >>
Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената
мисъл
, проникващи въздуха.
В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов
Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената
мисъл
, проникващи въздуха.
Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър. За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“
към текста >>
Причината е в това, че праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишане чрез правата
мисъл
, чрез правите чувства и чрез правите постъпки.
За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“ А в лекцията „Дишането – най-важният процес в Природата“ четем: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, чувстване и постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно.
Причината е в това, че праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишане чрез правата
мисъл
, чрез правите чувства и чрез правите постъпки.
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до праната и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането.“ „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“
към текста >>
Правата
мисъл
се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н.
Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена.
Правата
мисъл
се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н.
В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява.
към текста >>
В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя
мисъл
е права и коя не е.
Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н.
В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя
мисъл
е права и коя не е.
Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие.
към текста >>
Прекарай през съзнанието си дадена
мисъл
и започни да дишаш.
Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е.
Прекарай през съзнанието си дадена
мисъл
и започни да дишаш.
Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека.
към текста >>
Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то
мисълта
не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права
мисъл
във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно.
Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш.
Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то
мисълта
не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права
мисъл
във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно.
Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“
към текста >>
Тази
мисъл
, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там)
Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно.
Тази
мисъл
, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там)
Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>
Тук трябва да се прибави, че както правата
мисъл
извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява.
Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там)
Тук трябва да се прибави, че както правата
мисъл
извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява.
Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов.
към текста >>
„Правилното дишане обуславя правата
мисъл
на човека.
Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие.
„Правилното дишане обуславя правата
мисъл
на човека.
А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.“ (пак там) При дишане, за да влезе човек в хармония с всички същества, трябва да изпитва любов към тях.
към текста >>
При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената
мисъл
– Учителя я нарича опорна точка.
В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича. Той може да се ползва само от нещата, които обича.“ Ето защо при дишане нека се изпълним с най-престижни мисли и чувства и с едно неугасимо желание да постъпваме хармонично. Някои смятат, че като дишат по програма и механично, ще имат постижения, но това не е достатьчно. Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит.
При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената
мисъл
– Учителя я нарича опорна точка.
За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете.
към текста >>
Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената
мисъл
или каква е разликата между Божествената и човешката
мисъл
.
Някои смятат, че като дишат по програма и механично, ще имат постижения, но това не е достатьчно. Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка.
Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената
мисъл
или каква е разликата между Божествената и човешката
мисъл
.
Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“
към текста >>
Божествената
мисъл
се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание.
Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл.
Божествената
мисъл
се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание.
За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие.
към текста >>
Да възприемете една Божествена
мисъл
– това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете.
При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа.
Да възприемете една Божествена
мисъл
– това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете.
Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения.
към текста >>
Ако в ума ви влезе една Божествена
мисъл
, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви.
За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете.
Ако в ума ви влезе една Божествена
мисъл
, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви.
Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен.
към текста >>
Крайната цел на дишането като психологичен процес е пречистването на
мисълта
.
Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен.
Крайната цел на дишането като психологичен процес е пречистването на
мисълта
.
Кое е най-доброто дишане? – Пълното и дълбокото дишане. За пълното дишане помага главно Любовта – тя е необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като голямо благо – тогава той прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете и им дарява своята прана – жизнената енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.
към текста >>
Разбира се, необходимо е и съсредоточаване на
мисълта
.
Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. Но щом придобие известна хармония, никакви външни условия и влияния не могат да го изкарат от релсите.“ XVII. Дишане и психичен подем Дълбокото дишане облагородява чувствата Когато човек се опечали, обезсърчи или усъмни, нека да направи няколко дълбоки вдишки – така той ще повдигне духа си.
Разбира се, необходимо е и съсредоточаване на
мисълта
.
Правилното дишане въздейства благоприятно и при възбуда, гняв или апатия, тъй като възвръща изгубеното спокойствие и увереност и при това състояние всички физиологични функции в организма възвръщат естествения си ритъм. При дълбоко и ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си и се освобождава от всяка апатия. В „Къртица, славей и пчела“, МОК, година девета, може да се прочете следното: „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините някъде отвън и не ги намират. А това неразположение се дължи на самите тях и се крие в една от следните причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка.
към текста >>
Дълбокото дишане възвисява
мисълта
Когато се изпита голямо разочарование, например загуба на любов или някой друг крах в живота, това може да се отрази върху дишането и върху дихателната система. Ако не се трансформират отрицателните чувства, те действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата. В такъв случай, за да възстанови здравето си, болният трябва да внесе хармония в чувствата си – да ги повдигне и облагороди, а и същевременно да се приучи на правилно дишане. Добрите чувства зависят от това как е устроена дихателната система, но и обратното – ако дробовете са устроени добре, то човек ще има и добро разположение. Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и жизнерадост в чувствата и ги облагородява.
Дълбокото дишане възвисява
мисълта
Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането.
към текста >>
Белият дроб има връзка и с човешката
мисъл
, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум.
Ако не се трансформират отрицателните чувства, те действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата. В такъв случай, за да възстанови здравето си, болният трябва да внесе хармония в чувствата си – да ги повдигне и облагороди, а и същевременно да се приучи на правилно дишане. Добрите чувства зависят от това как е устроена дихателната система, но и обратното – ако дробовете са устроени добре, то човек ще има и добро разположение. Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и жизнерадост в чувствата и ги облагородява. Дълбокото дишане възвисява мисълта
Белият дроб има връзка и с човешката
мисъл
, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум.
В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие.
към текста >>
Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления:
мисъл
– въздух.
Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и жизнерадост в чувствата и ги облагородява. Дълбокото дишане възвисява мисълта Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд.
Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления:
мисъл
– въздух.
Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл.
към текста >>
Дишането зависи от
мисълта
, а
мисълта
– от дишането.
Дълбокото дишане възвисява мисълта Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух.
Дишането зависи от
мисълта
, а
мисълта
– от дишането.
Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта.
към текста >>
Правилната
мисъл
създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие.
Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането.
Правилната
мисъл
създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие.
„Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“
към текста >>
„Вие не можете да измените
мисълта
си, ако не измените дишането си.
В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие.
„Вие не можете да измените
мисълта
си, ако не измените дишането си.
И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора)
към текста >>
И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените
мисълта
си.
Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си.
И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените
мисълта
си.
Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там)
към текста >>
Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права
мисъл
.
Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си.
Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права
мисъл
.
У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там) „Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането.
към текста >>
У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с
мисълта
.
Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл.
У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с
мисълта
.
Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там) „Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „Святото място“)
към текста >>
„
Мисълта
и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там)
И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора)
„
Мисълта
и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там)
„Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „Святото място“) Дълбокото дишане усилва волята Човек, който диша бързо, има слаба воля, той не е в състояние да контролира този процес. Но чрез правилно дишане той може да развие волята си.
към текста >>
„Способността на съсредоточаване на
мисълта
е в зависимост от дишането.
Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там)
„Способността на съсредоточаване на
мисълта
е в зависимост от дишането.
Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „Святото място“) Дълбокото дишане усилва волята Човек, който диша бързо, има слаба воля, той не е в състояние да контролира този процес. Но чрез правилно дишане той може да развие волята си. Като се правят всеки ден дихателни упражнения, човек проявява постоянство, волята му се калява от съпротивлението.
към текста >>
В 25-а лекция на ООК, година втора, проследяваме следната
мисъл
на Учителя: „Казах, че добротата прави човека способен да диша така, както трябва, или тя създава условие за правилно дишане.
Дълбокото дишане усилва волята Човек, който диша бързо, има слаба воля, той не е в състояние да контролира този процес. Но чрез правилно дишане той може да развие волята си. Като се правят всеки ден дихателни упражнения, човек проявява постоянство, волята му се калява от съпротивлението. Дишането развива и оформя характера.
В 25-а лекция на ООК, година втора, проследяваме следната
мисъл
на Учителя: „Казах, че добротата прави човека способен да диша така, както трябва, или тя създава условие за правилно дишане.
Обаче тук има известно взаимодействие: и преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което придава на човека известни добродетели.“ XVIII. Опити „Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината – така ще се свържете с нейните енергии, които се намират във въздуха и откъдето трябва да се извлекат. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии.
към текста >>
Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни
мисълта
ви.
„Лекувайте се, преди да сте се разболели. Някой се гневи, сърди се на този-онзи и после диша дълбоко. Не, преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с въздух и тогава да говори; не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат – нито той ще се ползва от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущения в сърцето си.
Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни
мисълта
ви.
Когато човек се сърди, когато има някаква отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно.“ „Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да се влезе в помещение, също е хубаво да се поеме дълбоко въздух. Преди да говориш – също. Добрите оратори дишат дълбоко, а които не дишат дълбоко, не говорят добре.
към текста >>
Когато човек се сърди, когато има някаква отрицателна
мисъл
, причината е, че дишането му не е правилно.“
Някой се гневи, сърди се на този-онзи и после диша дълбоко. Не, преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с въздух и тогава да говори; не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат – нито той ще се ползва от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущения в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви.
Когато човек се сърди, когато има някаква отрицателна
мисъл
, причината е, че дишането му не е правилно.“
„Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да се влезе в помещение, също е хубаво да се поеме дълбоко въздух. Преди да говориш – също. Добрите оратори дишат дълбоко, а които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в теб ще настане хармония, сила, светлина.
към текста >>
Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да вложиш по-голяма и по-
благородна
сила в постъпките си.“
Преди да се влезе в помещение, също е хубаво да се поеме дълбоко въздух. Преди да говориш – също. Добрите оратори дишат дълбоко, а които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в теб ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, поеми няколко вдишки.
Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да вложиш по-голяма и по-
благородна
сила в постъпките си.“
(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) XXI. Дишане и развитие на дарбите Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество. XXII. Дишане и възходящ път на душата От всичко, споменато дотук, се разбира, че между дишането и мирогледа има връзка.
към текста >>
Дишането и Божествената
мисъл
(“Трансформиране на енергиите“, МОК, 1928 г., 33-та лекция) „Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“ (“Дишането – най-важният процес в Природата“) „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“ (“За дишането“, лекция от 1940 г.)
Дишането и Божествената
мисъл
Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм.
към текста >>
С
мисълта
идват и чувствата.
„Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“ (“За дишането“, лекция от 1940 г.) Дишането и Божествената мисъл Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли.
С
мисълта
идват и чувствата.
Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази.
към текста >>
Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената
мисъл
.
Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система.
Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената
мисъл
.
Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази. Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него.
към текста >>
Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената
мисъл
, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в
мисълта
му, ще му даде подтик, ще го преобрази.
С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл.
Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената
мисъл
, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в
мисълта
му, ще му даде подтик, ще го преобрази.
Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека.
към текста >>
При дишане участието на
мисълта
е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов.
Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази. Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека.
При дишане участието на
мисълта
е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов.
Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието.
към текста >>
за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е
смисълът
на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н.
По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин.
за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е
смисълът
на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н.
Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения.
към текста >>
Чрез
мисълта
си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата.
Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н.
Чрез
мисълта
си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата.
Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства.
към текста >>
Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с
мисълта
на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“
човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата.
Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с
мисълта
на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“
(“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа.
към текста >>
Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им
смисъл
, за скритите им богатства.
Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения.
Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им
смисъл
, за скритите им богатства.
При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата разумност в света. Добре е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата Природа, в общение с Разумното начало в света.
към текста >>
През време на вдишване и издишване
мисълта
трябва да бъде концентрирана.
При това положение ръцете и поетият въздух се задържат, после при издишването ръцете се спускат отстрани надолу. 2. Въздухът се поема, като ръцете се поставят пред гърдите, после се изнасят настрани и хоризонтално и в това положение, като се обтегнат назад, поетият въздух се задържа. После при издишването се връщат пред гърдите, откъдето се спущат надолу. 3. Ръцете се вдигат настрани в хоризонтално положение, заедно с което се вдишва. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване и се брои до 20.
През време на вдишване и издишване
мисълта
трябва да бъде концентрирана.
(“Влияние на светлината и топлината“, МОК, пета година) 4. С вдишване ръцете се вдигат нагоре, успоредно една на друга. После се спущат хоризонтално настрани, като се задържа въздухът. След това с издишване ръцете се спущат надолу. (“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941г.)
към текста >>
При това положение на ръцете въздухът се задържа и
мисълта
се отправя нагоре към Безграничния.
При вдигането на ръцете тялото се навежда малко напред и се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе над главата, тялото се навежда малко назад, също – и ръцете, и за известно време се задържа вьздухът. След това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу, като обливат тялото, в същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти. 10. С вдишване ръцете се изнасят в хоризонтално положение настрани, после се издигат странично нагоре и се съединяват над главата във форма на триъгълник.
При това положение на ръцете въздухът се задържа и
мисълта
се отправя нагоре към Безграничния.
После с бавно издишване се отварят настрани, идват в хоризонтално положение и оттам се спущат надолу. 11. Изходно положение: двете ръце се протягат настрани хоризонтално с отворени длани, обърнати нагоре. С бавно вдишване пръстите се свиват, при което палецът се допира с показалеца и средния пръст. Задържането на въздуха трябва да бъде колкото се може по-дълго време, при което бавно се прибират пред гърди двете ръце, чиито пръсти се свиват, и се поставят на гърдите. При фазата издишване ръцете постепенно се протягат настрани хоризонтално и когато съвсем са протегнати, пръстите на ръцете бавно се изправят.
към текста >>
Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената
мисъл
, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото.
„Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Когато ръцете се набръчкват от горната страна, това се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Човек, който има връзка с Бога, става красив.
Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената
мисъл
, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото.
XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане.
към текста >>
Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и
мисълта
.
Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Човек, който има връзка с Бога, става красив. Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото. XXVIII. Дишане и пеене
Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и
мисълта
.
Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане. Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се подобрява и гласът, а от друга страна, тези упражнения влияят и физиологически върху неговото развитие. Ето защо добрите певци правят дихателни упражнения.
към текста >>
Накрая нека да отбележим, че двадесет и седмото упражнение в Паневритмията е Дишане: там са свързани движения, пеене, дишане и
мисъл
.
Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се подобрява и гласът, а от друга страна, тези упражнения влияят и физиологически върху неговото развитие. Ето защо добрите певци правят дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта и тези, които са доловили тайната на правилното дишане, постигат развитие в гласа си, който става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор. За развитието на гласа при едни дихателни упражнения трябва да се увеличи времето на задържане на въздуха, а при други – да се увеличи времето на издишване; така се постига изпяването на известна музикална фраза на един дъх. Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа, които могат да се приложат резултатно само под ръководството на учител.
Накрая нека да отбележим, че двадесет и седмото упражнение в Паневритмията е Дишане: там са свързани движения, пеене, дишане и
мисъл
.
Най-напред ръцете са пред гърдите, поставени върху сърдечната чакра; поема се бавно въздух, като едновременно се разтварят ръцете встрани и хоризонтално. При вече изпълнени дробове, бавно се издишва и ръцете се прибират в изходното положение, като същевременно се изпява с вокала а във възходяща посока гама сол-мажор. По този начин се изпява гамата три пъти. Следват същите движения, но се изпява гамата три пъти в низходяща посока. Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три пъти мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил.
към текста >>
Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа
мисъл
, жизнерадостни и разположени както към учене, така и към игри.
Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три пъти мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил. XXIX. Дишане и възпитание Много може да се постигне в педагогическата област, ако правилното дишане се приложи в училищата. Учителя казва: „Без упражнения за правилно дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят и да чувстват правилно.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа
мисъл
, жизнерадостни и разположени както към учене, така и към игри.
Дишането в училище би трябвало да се прилага не само колективно, но и индивидуално. Дишането може да окаже положително въздействие на деца, изпаднали в апатия или безразличие, разсеяни или трудно запаметяващи, потиснати или подозрителни. С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма. Паневритмията е много подходяща за училищна възраст.
към текста >>
2.
65) Писма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Направете физическия свят условие, духовния свят – съдържание, а Божствения свят –
смисъл
.
От друга страна, могат да се свикват международни събори на всички мистични братства и мистични души в света, и то на планина – Алпите или Рила. Но съборите да бъдат само за взаимно опознаване. ПИСМО № 2 Пристигна писмо от един французин и Учителя ми продиктува следния отговор: Не трябва да правите разлика между умствена, духовна и физическа работа – съединете трите в едно.
Направете физическия свят условие, духовния свят – съдържание, а Божствения свят –
смисъл
.
Като работите каквото и да е, считайте, че за Бога работите. Вие намирате една работа за светска, а друга – за Божествена, а това не е вярно. Когато дойде Христос за грешните, това не беше ли Божествена работа? Каквато и работа да вършите, съзнавайте, че е за Бога, че тя е Божествена. ПИСМО № 3
към текста >>
Най-първо Ви трябва чистота на
мисълта
, после –
благородна
дейност на чувствата, и накрая – здравословна физическа работа.
Те ще престанат да ходят пипнешком, ще излязат от нощта в деня, за да ходят в светлина. Не забравяйте: в Природата всички работи започват микроскопически, най-напред – с малкото. ПИСМО № 9 Един чужденец се оплакваше от неврастения, той бе отчаян и изпълнен с песимизъм. Учителя му отговори така:
Най-първо Ви трябва чистота на
мисълта
, после –
благородна
дейност на чувствата, и накрая – здравословна физическа работа.
Радвайте се на всяка работа, колкото и малка да е тя. Бъдете доволен в недоволството си. Знайте, че това, което ще дойде, когато сте доволен от него, то ще бъде едно благо за вас. Постъпете както Христос на кръста – Той прости и Вие простете на всички. Бъдете доволен от това, което имате, и в дадения случай бъдете доволен от това, което постигате.
към текста >>
Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва
мисъл
, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.
Писмото бе отговор до една сестра. Вяра непреодолима! Физическите пречиствания са Божии благословения. А когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва.
Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва
мисъл
, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.
Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Само Любовта обединява великото и малкото. А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва всички празнини – и на временния, и на вечния живот.
към текста >>
3.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Д/ Един закон в новата педагогия гласи: „Детето трябва да пристъпи към изучаване на мъртвите предмети, когато почне да се укрепява неговият ум, отвлечената логична
мисъл
, а това става към 14-та година.
Чрез полската работа то ще може да упражнява всички свои органи, защото ще извършва най-разнообразни движения с ръце, крака, кръст, шия и пр. От друга страна, така то ще получи изобилен материал за развитие на въображението, паметта, мислите, чувствата, волята и пр. Така ще се укрепи физически и духовно. Вместо да прекарва непрекъснато в прашни стаи, неподвижно заковано на чина, ще упражнява вън на чист въздух своите сетива, мускулите, белия дроб и пр. Детето ще черпи сили не само от чистия въздух и слънцето, но и направо от цветята и дърветата, които са акумулатори на енергия.
Д/ Един закон в новата педагогия гласи: „Детето трябва да пристъпи към изучаване на мъртвите предмети, когато почне да се укрепява неговият ум, отвлечената логична
мисъл
, а това става към 14-та година.
До тогава то не трябва да работи с мъртви, неподвижни предмети, напр. с машини, а винаги с това, което се движи, което има живот в себе си. До 14-та година в подем са жизнените сили на организма. Ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие, трябва да спазваме горния закон. Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип, например Кершенщайнер говори повече за занаятчийския или ръчен труд.
към текста >>
Като се работи по посочения начин, няма да има голямо напрежение на
мисълта
.
С машини, изобщо с мъртви предмети, детето не трябва да работи или да се занимава до 14-та година. Учителят казва: „Когато се събуди умът, тогава ще работят с машини - като мине 14-та година. До 14-та година детето трябва да се занимава с растения, да употребява малки инструменти. Нека да е по-близо до природата. Центровете на мозъка са наредени спиралообразно.
Като се работи по посочения начин, няма да има голямо напрежение на
мисълта
.
Защото много мислене - това е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си.” „Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малък с машина.” Такова преждевременно занимание убива ценни сили у него. Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето разбира се, отначало ще почне с игра и след това ще премине към труд.
към текста >>
П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на
мисълта
.
И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа. А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото.
П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на
мисълта
.
Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата.
към текста >>
Р/ За да се влее в детския труд по-висш
смисъл
, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот.
А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото. П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта.
Р/ За да се влее в детския труд по-висш
смисъл
, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот.
За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата. Средището на цялото обучение ще бъде производителният труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а производството на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда.
към текста >>
Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя
благородна
цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището.
И този дух детето ще носи в себе си после в обществото. П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта. Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света.
Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя
благородна
цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището.
Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата. Средището на цялото обучение ще бъде производителният труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а производството на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда. [1] Иполит Тен – „Философия на изкуството” [2] „Психология на творческия образователен процес”, 39, 59, 97 стр. [3] Пак там, 45, 80, 81 стр.
към текста >>
4.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Главното, повече сме изолирани, тъй като
мисълта
е неизповедима.
Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните, на поздравите и на обятията, ние винаги си оставаме самотни. Ние сме по-отдалечени един от друг, отколкото тия звезди.
Главното, повече сме изолирани, тъй като
мисълта
е неизповедима.
Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.” Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]:
към текста >>
Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този
смисъл
, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото.
Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността.
Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този
смисъл
, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото.
С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот.
към текста >>
То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика,
благородна
цел, за свята кауза, за общо добро.
На това може да се отговори следното: а/ Да, но както казахме по-горе, любовта е вратата, през която човек ще влезе в царството на знанието и мъдростта, в царството на истината и свободата. Защото тя събужда всички центрове в човека, стимулира у него ония сили, които ще го направят способен да има постижения в областта на ума, мъдростта и истината. б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение: Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа.
То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика,
благородна
цел, за свята кауза, за общо добро.
Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството.
към текста >>
Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с
мисълта
, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр.
При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа.
Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с
мисълта
, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр.
тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе. Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори. Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си.
към текста >>
Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна
мисъл
, някой сторен малък грях.
Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат.
Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна
мисъл
, някой сторен малък грях.
Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно, онзи, който иска да възпитава, трябва в даден момент да е много чист.” „Ние мислим, че децата са глупави. Не, детето, още като го учите, знае, разбира, говорите ли истината или не.
към текста >>
5.
08. Дишането и възходът на човешкия душевен живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Разбира се, при тия вдишки концентрацията на
мисълта
е необходима.
Учителя по този въпрос казва така (19): "Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите". Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувства освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си.
Разбира се, при тия вдишки концентрацията на
мисълта
е необходима.
Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувства след укрепителен сън. При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват. Учителя дава следните упътвания по този въпрос (8): "Някой се гневи, сърди се на този, на онзи, и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори.
към текста >>
Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни
мисълта
ви.
Учителя дава следните упътвания по този въпрос (8): "Някой се гневи, сърди се на този, на онзи, и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползва от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си.
Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни
мисълта
ви.
Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно. Като не дишат правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете или недоразуменията помежду си, те трябва да дишат дълбоко. "Преди да говориш, поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко.
към текста >>
Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна
мисъл
, причината е, че дишането му не е правилно.
Преди да се разгневи да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползва от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви.
Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна
мисъл
, причината е, че дишането му не е правилно.
Като не дишат правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете или недоразуменията помежду си, те трябва да дишат дълбоко. "Преди да говориш, поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре.
към текста >>
Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-
благородна
сила в постъпките си".
Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки. Преди да се ръкуваш с някого поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди да влезеш в стаята си или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти.
Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-
благородна
сила в постъпките си".
Човек иска да вземе някое решение; нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да пристъпи към вземане на решението. Така той ще събуди по-дълбоките творчески сили на своя дух. Иска да пише писмо; нека също предварително да направи няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към писане на писмото. Така все ще му дойдат някои ценни мисли. Иска да свири, да пее, да рисува, да пише поезия или научно произведение, иска да започне едно предприятие; нека направи предварително няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към работа.
към текста >>
Правилното дишане при участието на
мисълта
е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов.
Учителя казва по това: "У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за Живота" (11). "Религиозните и научните разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането" (10). "Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи" (9). Въздухът се прониква не само от прана или жизнена сила, но и от висши психически сили. Човек може да ги възприеме, ако спазва законите на правилното и съзнателно дишане.
Правилното дишане при участието на
мисълта
е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов.
Връзката между дишането и този възходящ път на душата, Учителя обяснява така: "Обич има не само в човешкото сърце, но и в Природата. Въздухът е проникнат от обич, но трябва да знаете, как да я извадите от там" (18). "Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него. И тая Любов е възходяща и разширява човека". "Когато човек се намери в затруднение, той трябва да диша дълбоко.
към текста >>
С
мисълта
идват и чувствата.
"Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него. И тая Любов е възходяща и разширява човека". "Когато човек се намери в затруднение, той трябва да диша дълбоко. Като диша и поема въздуха през носа, той ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли.
С
мисълта
идват и чувствата.
Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: "Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря". Въздухът е носител на електричеството и магнетизма. Тая енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената мисъл.
към текста >>
Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената
мисъл
.
С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: "Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря". Въздухът е носител на електричеството и магнетизма. Тая енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система.
Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената
мисъл
.
Ако човек не диша правилно, и Любовта у него не се изявява правилно. С други думи, при правилното дишане се дава възможност на Любовта, на Божественото да проговори в човека".
към текста >>
6.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той не избра и философската отвлечена
мисъл
, която понякога замайва главата на човека.
Не ще ли влезеш с благоговение, не ще ли слушаш с благоговение? В каква форма се изливаше Словото на Учителя? Съществуват много форми на речта. Учителя не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека.
Той не избра и философската отвлечена
мисъл
, която понякога замайва главата на човека.
Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото беседата при най-задушевна и приятелска обстановка. Така той поставяше съзнанието на слушателите на по-високо ниво. Там предварително с песен и молитва той започваше беседата. Една беседа, това е словесна екскурзия, в която Учителя имаше крайната цел да стигне високите върхове на Словото.
към текста >>
Нямаше къде повече
мисълта
й да се издига.“Чух и разбрах, че много неща знаеш, моля те, кажи ми кога ще свърши войната?
Господин професоре ли да те зова? Сине мой ли да ти река? Учителю ли да ти кажа? Господи ли да те нарека? “ Тук тя се спря.
Нямаше къде повече
мисълта
й да се издига.“Чух и разбрах, че много неща знаеш, моля те, кажи ми кога ще свърши войната?
“ Учителя я погледна и тихо й отговори:“Скоро ще се свърши войната.“ Жената продължи:“Да, но положението от ден на ден става по-тежко.“ „Едно знай каза Учителя когато нещата стават тежки, когато положението се сгъстява, когато болестта идва към своята криза, настъпва краят. Скоро ще се свърши войната.“ „Много ти благодаря! “ каза жената и излезе. И наистина, войната скоро свърши. Аз се заинтересувах и проследих жената, която се загърна хубаво в своята дреха и закрачи към пътната врата.
към текста >>
Ние усилено забродихме в нашата
мисъл
какво означават тези думи?
Сега идвам към последните дни от пребиваването на Учителя между нас на земята. Това бяха дните около 24 25 декември 1944 година. Учителя тихо шепнеше нещо на себе си, но остро ухо чу последните думи:“Завърши се една малка работа.“ Пет думи: Завърши се една малка работа. Това са за нас не пет сухи думи, които стенограф не хвана, а вековете на бъдещето ги отпечатаха. То е ребус, загадка, то е откровение.
Ние усилено забродихме в нашата
мисъл
какво означават тези думи?
И тогава си спомням едно хубаво писмо на Учителя до един от неговите ученици, в което разказва една легенда: В древността, в далечното минало, съществувало някакво царство, наречено царството на Адитите. Единственият и възлюбен син на неговия цар пожелал от своя баща да има вечно горяща свещ. Бащата решил да задоволи желанието на своя син. Събрал всички мъдреци, всички адепти, всички философи на царството си да намерят такава вечно горяща свещ.
към текста >>
Ученият разшири своя умствен кръгозор, пое нова насока на своята
мисъл
.
Той запалва с нея своята малка или голяма загаснала свещ и продължава като царския син да се радва на тази хубава светлина. И наистина, завърши се една малка работа. Всеки видя тази вечно горяща свещ дали отвън или отвътре но във всеки случай тя е нашият пътеводител. Какво получи и разбра всеки от светлината на тази вечно горяща свещ? Жената разбра своето велико предназначение и застана сред човечеството като равноправен член.
Ученият разшири своя умствен кръгозор, пое нова насока на своята
мисъл
.
Алхимикът осъществи своя древен блян превръщането на материята. Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, което днес обещава на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещава материални и духовни чудеса. Лекарят обърна нова страница на своята работа. Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора. Социологът намери безболезнено решение на всички социални въпроси.
към текста >>
Туристът се свърза с живата разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една
благородна
и съзнателна работа в живота.
Социологът намери безболезнено решение на всички социални въпроси. Педагогът откри ония вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. Музикантът при тази нова светлина на вечно горящата свещ промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен за благодарност към Онзи, който го е дарил с тоя Божествен дар. Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас. И потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов.
Туристът се свърза с живата разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една
благородна
и съзнателна работа в живота.
Младият пое пътеката на вечно зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване. Болният осмисли своята болест и разбра, че само със смирение ще се излекува. Здравият разбра, че задачата му е да помага на слабите и болните. Бедният разбра смисъла на беднотията, богатият смисъла на богатството. Така се заличи вековната вражда между тях и те си подадоха ръка за взаимопомощ.
към текста >>
Бедният разбра
смисъла
на беднотията, богатият
смисъла
на богатството.
И потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов. Туристът се свърза с живата разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една благородна и съзнателна работа в живота. Младият пое пътеката на вечно зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване. Болният осмисли своята болест и разбра, че само със смирение ще се излекува. Здравият разбра, че задачата му е да помага на слабите и болните.
Бедният разбра
смисъла
на беднотията, богатият
смисъла
на богатството.
Така се заличи вековната вражда между тях и те си подадоха ръка за взаимопомощ. И още много, много хора и същества се ползуват от светлината на тази вечно горяща свещ наследство за целия свят. Дотук бих свършила да говоря, ако в момента не виждам въпросителните погледи на българския народ и на България. Те ме питат:“Ако това богатство е за целия свят, за нас нищо ли няма.“ Обръщам се към българския народ с думите: И за тебе има дял, и то богат дял. Този, който донесе вечно горящата свещ, той повдигна нивото на твоя духовен живот.
към текста >>
За мене той е строител на новата духовна
мисъл
.
Казвам: Радвай се, че от твоята среда излезе онзи, когото не познаваш, но който работи за тебе. С тази светлина той издири всички кътчета на твоята земя и дето намери целина, разора я, обработи я, натори я, превърна я в чернозем и пося в нея семето на новия живот, семето на вечния живот. Българският народ ще ме пита:“Голям ли беше този човек? “ Не го знам колко бе голям, но ръстът му мъчно се определя. Аз ще кажа: За мене той е Учител, за мене той е големият работник в света.
За мене той е строител на новата духовна
мисъл
.
Сега се обръщам към България и казвам: Малка и велика Българио! Ти имаш голям дял от това богато наследство. Казвам малка, защото ти сама измерваш своите граници. Казвам: велика, но ти не знаеш защо си велика. В тебе се роди, живя и работи на твоята почва и условия онзи, който посади семето на истинското Дърво на живота.
към текста >>
7.
Вътрешната свобода
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Астралната е като изпратиш към него хубаво чувство, а умствената е като изпратиш към него една хубава
мисъл
.
Искаш да прегърнеш някого, ще го целунеш. Това е механически. Обичаш някого и намираш една добра черта в него - това е любов. Каквото направи той, намираш го добро - това е любов. Три вида целувки има: физическа, астрална и умствена.
Астралната е като изпратиш към него хубаво чувство, а умствената е като изпратиш към него една хубава
мисъл
.
Работите в любовта не са объркани, а в безлюбието. Ако с една постъпка спрямо някого ти го ограничаваш, ти си отговорен, но ако с нея го подтикнеш към Бога, ти ще бъдеш възнаграден. Женитбата е временен човешки порядък. В Божествения порядък не можеш да се жениш за две жени. Една жена трябва да имаш.
към текста >>
Ако една сестра е много красива и
благородна
, нито един няма да има желание да я целуне.
Нищо няма да придобиеш. Ти мислиш, че като забогатееш, ще придобиеш нещо. Нищо няма да придобиеш. Ако вие обещаете да изпълнявате волята Божия, тогава аз всичко мога да направя заради вас. Но ако не обещаете, няма да го направя.
Ако една сестра е много красива и
благородна
, нито един няма да има желание да я целуне.
Защото, като те погледне, тя те задоволява. Тя ти дава толкова много, че няма да имаш желание да я целунеш. И ако една жена иска да я целуват, тя не е толкова умна. Христос е казал: „Ако Бог иска, от тия камъни може да направи чада Авраамови“. Този начин на прераждане, който имаме сега, ще се измени.
към текста >>
8.
10 КОМУНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато виждаше, че в мозъка на ученика няма подготвени условия, за да разбере Неговата
мисъл
, Неговото предупреждение, едно такова намесване, ставаше безполезно.
И защо не се е намесил своевременно, за да предотврати страданията, неприятностите, загубеното време, тежките последици и ред други сътресения, които се преживяват от хората, тръгнали по един погрешен път? Имал съм случай да се убедя по един безспорен начин, че Учителя, спазвайки един висш закон, не обичаше да се меси в личния подтик и устрем за действие на своите последователи. Всеки човек си идва с определена съдба, с определен път, в който той ще трябва да изправи погрешките на едно свое минало съществувание. Необходимо е да мине собствена програма за изправяне и да получи нови опитности и знания. Учителя не обичаше да се намесва в тази програма, освен когато това е крайно необходимо, за да се спасят надеждни ученици от непоправима гибел.
Когато виждаше, че в мозъка на ученика няма подготвени условия, за да разбере Неговата
мисъл
, Неговото предупреждение, едно такова намесване, ставаше безполезно.
Най-после, както вече споменах, често пъти устремът към дадена цел у човека е с такава сила, че е опасно да се възпре. Подпушването би създало непоправими сътресения, неизживяното би оставило нещо неудовлетворено да тлее и смущава съзнанието на човека. Разумният свят, подчертава Учителя, се ръководи от правилото, че всяко нещо, преживяно от ученика, ще му донесе опит и поне малко знания, мъдрост и освобождение от ограниченията. Учителя казваше: "Природата пет пари не дава за вашето щастие. Вашето щастие не влиза в нейните сметки, освен когато то съвпада с нейните интереси за вашия прогрес." Това по-нагледно ще се види и разбере, когато по-нататък изнеса своите опитности, които имах с Учителя.
към текста >>
Там готвеше предимно сестра Янакиева, рядко прилежна и
благородна
.
Русенската комуна завърши благоприятно и ние се завърнахме вече доволни. А преди започването на учебната година от Ачларе се получиха продукти от нашия труд - жито, брашно, слънчогледово масло, плодове. А и братя Маркови от Русе бяха безкрайно щедри. Тогава Учителя нареди да се храним у Гумнерови, неговите хазаи, на улица "Опълченска" №66. С какъв свещен трепет сядахме на трапезата около Учителя.
Там готвеше предимно сестра Янакиева, рядко прилежна и
благородна
.
Помагаха, дежуриха и други сестри и братя. Това беше идеалната комуна. Яденето беше скромно, но обилно и вкусно. Особено важни бяха разговорите с Учителя. Ние студентите, 10-12 души, идвахме направо от университета.
към текста >>
9.
52b ПРОТОКОЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И всички ония, които служат на нея, да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една
благородна
работа.
Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази Българска религия и църква, която служи на своя народ, за неговото повдигане и облагородяване, моята Любов към тях. Държавата, е външната страна на Българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
И всички ония, които служат на нея, да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една
благородна
работа.
Ние не поддържаме революцията, ние поддържаме еволюцията, онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието: ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека, като съвест. Всички примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човека и ония, на които говори. Ние сме привеждали много похвални примери за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв умисъл да обидим това, което е разумно, добро, честно и справедливо в съдийската колегия.
към текста >>
Ние в нашите речи не сме имали никакъв
умисъл
да обидим това, което е разумно, добро, честно и справедливо в съдийската колегия.
И всички ония, които служат на нея, да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революцията, ние поддържаме еволюцията, онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието: ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека, като съвест. Всички примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човека и ония, на които говори. Ние сме привеждали много похвални примери за дълбокото съзнание на съдиите.
Ние в нашите речи не сме имали никакъв
умисъл
да обидим това, което е разумно, добро, честно и справедливо в съдийската колегия.
Относно обществения строй в страната: нашето желание е било винаги да се подобри, без ненужни сътресения и всичко да стане разумно. Относно българската народна армия — тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата. Каквото казахме за държавата, това включва и армията. За военните сме включвали много добри примери. Относно брака: той е най-старият институт в Природата.
към текста >>
10.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок
размисъл
и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието.
Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано.
Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок
размисъл
и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието.
Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества. Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък.
към текста >>
Свят, в който
мисълта
търси и намира допир с разумни и възвишени същества.
Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото.
Свят, в който
мисълта
търси и намира допир с разумни и възвишени същества.
Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто.
към текста >>
Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със
смисъл
разнообразие.
Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване.
Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със
смисъл
разнообразие.
Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа.
към текста >>
Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси
смисълът
на всичко, създадено от Бога.
След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост.
Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси
смисълът
на всичко, създадено от Бога.
Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч.
към текста >>
На утрото почваше пак отново пълния със
смисъл
и разнообразие живот.
Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта.
На утрото почваше пак отново пълния със
смисъл
и разнообразие живот.
Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос.
към текста >>
Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и
смисъл
живот в чудната природа около седемте Рилски езера.
Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света.
Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и
смисъл
живот в чудната природа около седемте Рилски езера.
Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас.
към текста >>
Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда
благородната
природа в него, а това е най-важното за човешкия род.
Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват.
Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда
благородната
природа в него, а това е най-важното за човешкия род.
Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.
към текста >>
11.
ПЛУТОН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За да може могъщата и
благородна
сила на тези изключителни по своето качество Небесни образувания, да се приеме и прояви в даден човек, трябва устройството на мозъка му да бъде в най-съвършена форма.
Тя принадлежи към полуправилните променливи звезди, което говори, че около нея се въртят Небесни образувания (Планети и Слънца). В Скорпион, има и една друга звезда, поразяваща с огромното количество енергия, която излъчва - 400 000 пъти по-голямо от това на нашето Слънце; тя не се вижда от Северното полушарие. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два Звездни купа, означени с М6 и М7, които са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години. Небесните образувания в Скорпион - Антарес и двата Звездни купа - придават на влиянието на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия, а от друга, диаметрално противоположна - демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце.
За да може могъщата и
благородна
сила на тези изключителни по своето качество Небесни образувания, да се приеме и прояви в даден човек, трябва устройството на мозъка му да бъде в най-съвършена форма.
Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък. Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г. доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество. Разбира се, какви са възможностите и размерите на тази сила и в каква степен тя може да бъде използвана от човешкия мозък, науката все още не знае, а и самият Дирак по този въпрос нищо не е казал. Ние приемаме, че тази сила може да има непонятни за нас размери и да ни даде големи възможности.
към текста >>
доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката
мисъл
е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество.
Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години. Небесните образувания в Скорпион - Антарес и двата Звездни купа - придават на влиянието на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия, а от друга, диаметрално противоположна - демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце. За да може могъщата и благородна сила на тези изключителни по своето качество Небесни образувания, да се приеме и прояви в даден човек, трябва устройството на мозъка му да бъде в най-съвършена форма. Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък. Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г.
доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката
мисъл
е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество.
Разбира се, какви са възможностите и размерите на тази сила и в каква степен тя може да бъде използвана от човешкия мозък, науката все още не знае, а и самият Дирак по този въпрос нищо не е казал. Ние приемаме, че тази сила може да има непонятни за нас размери и да ни даде големи възможности. Този извод се налага, когато гледаме света около нас с неговите творения: всички те са плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и с възможности както за творчество, така и за демонична разруха, носеща мрак и смърт. Човечеството в сегашния стадий на развитието си, не притежава необходимата висока степен на мозъчна организация. Ето защо, ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние на Небесните образувания както от Зодиакалните, така и от другите съзвездия.
към текста >>
Този извод се налага, когато гледаме света около нас с неговите творения: всички те са плод на
мисълта
на Същества с изключителна разумност и с възможности както за творчество, така и за демонична разруха, носеща мрак и смърт.
Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък. Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г. доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество. Разбира се, какви са възможностите и размерите на тази сила и в каква степен тя може да бъде използвана от човешкия мозък, науката все още не знае, а и самият Дирак по този въпрос нищо не е казал. Ние приемаме, че тази сила може да има непонятни за нас размери и да ни даде големи възможности.
Този извод се налага, когато гледаме света около нас с неговите творения: всички те са плод на
мисълта
на Същества с изключителна разумност и с възможности както за творчество, така и за демонична разруха, носеща мрак и смърт.
Човечеството в сегашния стадий на развитието си, не притежава необходимата висока степен на мозъчна организация. Ето защо, ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние на Небесните образувания както от Зодиакалните, така и от другите съзвездия.
към текста >>
12.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако една
благородна
мисъл
дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията.
Например дойде идеята за комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползувани. Вследствие на това дойдоха гоненията. Всякога помнете това. Законът е същият и за вас.
Ако една
благородна
мисъл
дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията.
Това е верно, както е верно, че две плюс две е равно на четири." Учителят В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията.
към текста >>
Който се домогне до вътрешния
смисъл
на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно.
Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи.
Който се домогне до вътрешния
смисъл
на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно.
Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята.
към текста >>
Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената
мисъл
, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа."
То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят.
Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената
мисъл
, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа."
Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро.
към текста >>
Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв
смисъл
.
Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я е печатал и т.н. Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно.
Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв
смисъл
.
Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.
към текста >>
Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята
мисъл
, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга.
Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете.
Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята
мисъл
, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга.
Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него.
към текста >>
Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния
смисъл
на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи.
Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.
Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния
смисъл
на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи.
Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа.
към текста >>
В чисто физически
смисъл
тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви.
Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота.
В чисто физически
смисъл
тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви.
А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно.
към текста >>
А в духовен
смисъл
тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието.
Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви.
А в духовен
смисъл
тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието.
Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е.
към текста >>
След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията
мисъл
.
Ако Ева не беше излязла от Адам и ако Адам и Ева не бяха излезли от рая, знаете ли какво щеше да бъде положението на света? Вие предполагате, че ако не бяха излезли от рая, положението им щеше да бъде по-добро, отколкото сега. Преди да беше ял от забранения плод Адам не знаеше, че е гол. Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол. Бог каза на Адама: Ако ядеш от това дърво, непременно ще умреш.
След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията
мисъл
.
Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна. Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия.
към текста >>
Тя възприе
мисълта
на Адам и при първия случай, който й се представи, му поднесе един от плодовете на забраненото дърво.
Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче те не знаеха как да излязат. Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с което да проявят неподчинение на Божията заповед. Погрешката на Адам се заключаваше в неговото скрито желание да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове когато пожелаеше, но не беше опитал какво значи да получиш плод от ръката на Ева.
Тя възприе
мисълта
на Адам и при първия случай, който й се представи, му поднесе един от плодовете на забраненото дърво.
Не само това, но даже му показа как се яде от този плод. Първо тя хапна от плода, и после даде и на Адам. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени, паднаха от гърбовете им и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването с дреха, направена от Светлина и като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци.
към текста >>
Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен
смисъл
?
Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса. Да вземем притчата за петте разумни деви.
Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен
смисъл
?
Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него.
към текста >>
Само при това положение животът има
смисъл
.
Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна.
Само при това положение животът има
смисъл
.
Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете сили в света, които наричаме добро и зло. Теософите ги наричат висш и нисш манас. Тези две сили се борят в света.
към текста >>
" Всеки човек трябва да бъде изоставен в този
смисъл
.
Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
" Всеки човек трябва да бъде изоставен в този
смисъл
.
Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце.
към текста >>
13.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В този
смисъл
Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата.
Той е Същината на всичко съществуващо, включително и на материята, която някои противопоставят на Бога. Окултната наука казва, че материята - това са спящи духове, т.е. духовна реалност в потенциално състояние. Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог. Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога.
В този
смисъл
Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата.
Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем. Бог е в нас и ние сме в Бога. И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога.
към текста >>
По форма говоренето може да се различава, но по
смисъл
е едно и също.
Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други. И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори. Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко същество. Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в противоречие с това, което говори чрез друг човек. Това се дължи на всеединството на Бога във всички Негови проявления.
По форма говоренето може да се различава, но по
смисъл
е едно и също.
Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса. Той преживява в себе си всички Божествени качества и атрибути. За него се казва, че е едно с Бога. Но въпреки единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално съзнание. Той съществува като един Божествен център във Великия Божествен океан.
към текста >>
мистиците не са хора с мъгляви съзнания, унесени и занесени, но са творчески личности, хора на трезвата и дълбока
мисъл
, хора с благородни сърца и силна
благородна
воля, която осъществява в дела тяхното мистично съзерцание и преживяване.
Той може да бъде философ като Бергсон, Фихте, Лайбниц, Спиноза, може да бъде учен като Нютон, Францис Бекон и други. Той може да бъде художник като Леонардо Да Винчи и Рафаел, може да бъде скулптор като Микеланджело и може да бъде всякакъв. Но какъвто и да е мистикът външно, той винаги в своите творби дава израз на своите духовни преживявания. Затова в изкуството и литературата мистиците са символисти, а в науката зад материалните процеси и явления те виждат Духа, който работи в природата. Така че.
мистиците не са хора с мъгляви съзнания, унесени и занесени, но са творчески личности, хора на трезвата и дълбока
мисъл
, хора с благородни сърца и силна
благородна
воля, която осъществява в дела тяхното мистично съзерцание и преживяване.
И прогресът в света, културата е дело на мистиците, а не на онези, които се мислят за учени и умни. Ако в тази светлина разгледаме световната история ще видим, че начело на прогреса и културата винаги стоят мистиците, хората с духовен поглед за света и живота, а тези, които се кичат с титлата учени, са само дилетанти в науката. Те само разработват и много често опорочават първоначалните идеи, дадени от истинските учени, които са били винаги мистици. Даже и най-големите светила на съвременната наука, Алберт Айнщайн и Иван Петрович Павлов, са хора с дълбоко религиозно убеждение. Мистиците са обикновено хора, които в миналото са преминали през Посвещение и през духовно подвизаване и сега спонтанно избликват в тяхната душа, в тяхното съзнание преживените минали опитности.
към текста >>
14.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В този
смисъл
Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа.
В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото Евангелие. В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша.
В този
смисъл
Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа.
Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата.
към текста >>
Какъв е
смисълът
на това кръщение?
Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан.
Какъв е
смисълът
на това кръщение?
Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца.
към текста >>
Такъв е бил
смисълът
на много от проповедите на Буда.
Той казваше на народа: Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат от Брама. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия себе си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия.
Такъв е бил
смисълът
на много от проповедите на Буда.
И после той обикновено продължавал това учение, като казвал, че когато човек премине през страданието, той може да почувства и разбере страданието на другите. Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне. Йоан Кръстител говори в същия дух. Той казва: Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама. Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света.
към текста >>
В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и
благородна
форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена.
Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение.
В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и
благородна
форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена.
Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан
към текста >>
Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-
благородна
форма това, което принадлежи на старите времена.
една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена.
Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-
благородна
форма това, което принадлежи на старите времена.
След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа.
към текста >>
Тук ние стигаме, именно, много близо до
смисъла
на Евангелието на Ма-тей.
Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което бива отсечено, е родословното Дърво.
Тук ние стигаме, именно, много близо до
смисъла
на Евангелието на Ма-тей.
Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете. Думите за дърветата се отнасят за размножението на рода. Тук виждаме, че те изразяват Мъдростта на есеите. Дървото, на което е сложена секирата, е родословното Дърво, което е съставено от 42 члена. Дървото се отсича, когато от върховата област на Небето то е израснало надолу до земята.
към текста >>
15.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
смисъла
на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
В
смисъла
на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза.
Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност. Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз.
към текста >>
Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и
благородна
форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена.
Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител.
Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и
благородна
форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена.
Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена. Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което старото учение и старото душевно съдържание можеше да донесе на хората. Според Окултната Наука преди Христос да слезе на Земята, човек можеше да си служи само с онези способности, които му се предаваха по наследство. В течение на живота между раждането и смъртта човек развива като способност това, което сам може да изработи за себе си от зародиша, който получава от родителите, като се ползва от силите на физическото, етерното и астралното тяло.
към текста >>
Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и
благородна
форма това, което принадлежеше на старите времена.
По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител. Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена.
Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и
благородна
форма това, което принадлежеше на старите времена.
Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което старото учение и старото душевно съдържание можеше да донесе на хората. Според Окултната Наука преди Христос да слезе на Земята, човек можеше да си служи само с онези способности, които му се предаваха по наследство. В течение на живота между раждането и смъртта човек развива като способност това, което сам може да изработи за себе си от зародиша, който получава от родителите, като се ползва от силите на физическото, етерното и астралното тяло. После към него се прибавя това, което се ражда девствено, Божествено, което не се образува от зародиш.
към текста >>
Така в
смисъла
на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята.
Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява.
Така в
смисъла
на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята.
И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин.
към текста >>
Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински
смисъл
.
Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението. Тогаз Христос им показа, че те се намират едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго време да остана с вас, докато висшите сили могат да се влеят също и в другите хора". И след това той изцерява онзи, когото учениците не можеха да изцерят. Но след това обръща внимание на това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва: "Сега е дошло времето да бъде предаден Син Человечески в ръцете на хората". Това значи, че това, което хората трябва да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който се предава на човека, който те трябваше да видят в най- висша форма в Христа.
Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински
смисъл
.
В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа азът, който е Човешкият син, трябваше да бъде предаден на човеците. От тази епоха човека постепенно се пробужда. Това значат думите "Син человечески се предава в човешките ръце". Азът е Син человечески. Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя.
към текста >>
Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в
смисъла
на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата.
Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят".
Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в
смисъла
на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата.
Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение. Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история старото посвещение.
към текста >>
16.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В своята пещера далеч в пустинята, в пълно уединение, той стоял неподвижен, замислен, измъчван от горчиви съмнения в себе си, запитвайки се, какъв
смисъл
може да има посланието, което той чул от тайните на душата си: "В името на твоя Бог говори!
децата се стичали около него и му сядали на колената. Винаги имал по една добра дума за децата. Никога не изменял на своята дума и винаги имал един добър съвет за бедните и нещастните. Дали му прозвището "Ал-Амин", което значи достоен за вяра, за доверие. В следствие на вътрешните борби, той се оттеглял в пустинята с месеци.
В своята пещера далеч в пустинята, в пълно уединение, той стоял неподвижен, замислен, измъчван от горчиви съмнения в себе си, запитвайки се, какъв
смисъл
може да има посланието, което той чул от тайните на душата си: "В името на твоя Бог говори!
" Кой е той - се питал той, за да бъде длъжен да говори. И какво трябва да проповядва. Терзан от съмнения и мъки, отчаян от своите собствени сили - как може той, неграмотният и неприготвеният да се довери на вътрешния глас, който го вика? Да не би да го вика неговата собствена гордост, неговото собствено самомнение, неговата собствена жажда за големство, а на гласът на Всевишния, който заповядва на своя пророк да разпространява Словото му. Петнайсет години се изминават в тези вътрешни борби, когато една нощ той бил прострян на земята, убит от своята агония и една светлина слязла от небето над него и едно чудесно видение му казва думите: "Стани, ти си пророк на Бога, иди в света и говори в името на Господа".
към текста >>
От биографията на Мохамед се вижда, че той не е пос-ветен в окултен
смисъл
на думата, но проличава, че е един посветен от миналото, който носи дълбоко в душата си вярата в Бога и преданост към Него, а също и послушание на Неговия глас.
Така той продължавал да работи в продължение на десет години, подир което дошъл краят. Преди края си той казал: " Ако съм сторил някому измежду вас грешка, ето ме готов да я поправя. Ако дължа някому нещо, що е мое, принадлежи вам ". На смъртното легло той продължил да се моли, докато гласът му става едно чуто шепнене. И на 6 юли 632 година пророкът напуснал тялото си.
От биографията на Мохамед се вижда, че той не е пос-ветен в окултен
смисъл
на думата, но проличава, че е един посветен от миналото, който носи дълбоко в душата си вярата в Бога и преданост към Него, а също и послушание на Неговия глас.
Той се отличавал с известни морални качества и силен характер и не се е плашил от противоречията на живота при изпълнение на Божията воля. В някои случаи той си служил с насилие, за да може да прокара идеите, които му са внушени от Бога. В това отношение имаме известна прилика с Мойсей, който заради Божията воля е готов на всичко. Той е имал известна връзка с духовния свят, но тази връзка не е напълно съзнателна, но носи, както казах, дълбоко в душата си идеята за единния Бог, с когото е във връзка чрез неговите представители. Говори се, че имал някакви откровения, но те са повече от фантастичен характер, откъдето идва и неговата материалистична представа за рая въобще за духовния свят и живота след смъртта.
към текста >>
Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен
смисъл
да се подчиниш на волята Божия.
В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път. — Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям.
Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен
смисъл
да се подчиниш на волята Божия.
Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият?
към текста >>
Посредством знанието Божият служител се издига на висотата на благополучието и на една
благородна
позиция, гой се присъединява към силните на този свят и достига до съвършено щастие." На друго едно място казва: "Мастилото на учения струва повече от кръвта на мъченика." Такова е схващането на Мохамед за знанието.
Знанието дава възможност на притежателя му да различава запретеното от това, което е добро. То осветява пътя към Небето. То е нашият другар в пустинята, нашето общество в усамотението, нашата компания когато приятелите ни са отнети. То е нашата добродетел в щастието и то ни поддържа в злополучието. То е нашето окръжение в кръга на приятелите и то ни служи за оръжие против неприятелите.
Посредством знанието Божият служител се издига на висотата на благополучието и на една
благородна
позиция, гой се присъединява към силните на този свят и достига до съвършено щастие." На друго едно място казва: "Мастилото на учения струва повече от кръвта на мъченика." Такова е схващането на Мохамед за знанието.
От зетя на Мохмед - Али - е дошла цялата доктрина на исляма. Той поучавал всред борбите и сраженията. Той апелирал към младите да станат господари на знанието. За науката той казва: "Светлината на сърцето е едната есенция, истината е главния и предмет. Вдъхновението е нейният водител.
към текста >>
След установяването на арабската държава, която се простирала от Индия до Испания започва постепенно развитието на научно-философската
мисъл
, която се развива постепенно от VIII до XIV век.
Метафизичният ум на арабите е откривал най-чудни философски истини, отнасящи се към чистото знание. Имената на Ибу-Сина и на Ибу-Руста стоят над всички други. Арабските философи могат да се разделят на рациона-листи и мистици. Но едните и другите са проникнати от култ -ните идеи на Платон, Питагор и неоплатониците, в които се възраждат древните мистерии. Също така арабските философи се делят на източни и западни.
След установяването на арабската държава, която се простирала от Индия до Испания започва постепенно развитието на научно-философската
мисъл
, която се развива постепенно от VIII до XIV век.
Най-първо те усвояват наследството на гърците, египтяните, персите и индусите. След това те започват по-самостоятелни научни изследвания на базата на полученото наследство. Както казах, те развиват ред научни дисциплини като математиката, тригонометрията и медицината, която е повече на основата на египетската окултна медицина, изучават астрономията като я свързват с астрологията, която много се развива у тях. Също така изучават химията като я свързват с алхимията, която също взимат от Египет. Свързвайки астрономията с астрологията, както го е направил и Птоломей, те създават една чисто окултна космоло-гия, според която между Първата Причина - Бог - и природата се намират така наречените сфери притежаващи универсален разум, който е еманация на Димиург - творческия Логос.
към текста >>
Редом с Аристотел, който е изтълкувал в неоплатонически дух, главно влияние в арабски свят имат Платон и непла-тониците, които проникват като червена нишка през цялата арабска философия, която в известен
смисъл
може да се нарече продължение на Платон и неоплатониците... (Забележка - липсва страница в ръкописа на издателя.)
По-късно сирийските преводи се превеждат на арабски. След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език, гръцки, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители. Учените от школите в Едеса и в Багдад коментират тези автори и с това се подготвя почвата за възникването на оригиналната арабска философия. След закриването на школата на Едеса нейните представители намират убежище в Персия. Тук продължават своята дейност мислителите неоплатоници на чело със Синклиций.
Редом с Аристотел, който е изтълкувал в неоплатонически дух, главно влияние в арабски свят имат Платон и непла-тониците, които проникват като червена нишка през цялата арабска философия, която в известен
смисъл
може да се нарече продължение на Платон и неоплатониците... (Забележка - липсва страница в ръкописа на издателя.)
След налагането на мохамеданството всред арабите, се обособяват различни течения школи. Едни са ортодоксални, други опозиционни, трети - компромисни. Някои от тях притежават колкото и религиозно толкова и философско съдържание. Официалната религиозна теория, която се оформила към края на VII и началото на VIII век, е наречена Кламат. Калам значи Слово, Логос.
към текста >>
17.
Предговор
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрано в по-дълбок, мистичен
смисъл
, отколкото обикновено се разбира.
При посвещението те са употребявали три вида светлини — бяла, червена и зелена /българското знаме/. Научната им система е била основана на доктрината на съотношенията или аналогията. Това показва, че те са били запознати с Херметичната мъдрост и са я взели като основа на своето учение. Така според тяхната доктрина имаме следните съответствия: на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, на Слънцето — просветеният разум или аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата /сферите/ - науките, т.е.
седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрано в по-дълбок, мистичен
смисъл
, отколкото обикновено се разбира.
Според Данте, осмото небе от Рая, небето на неподвижни- те звезди, е небето на розенкройцерите, съвършените там са облечени в бели дрехи. В 24 и 25 песен се намира тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники, също както при тези на Старците от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайни. Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Толуза /албигойците/ като емблема на Верните в Любовта . Тези символи бяха вече употребявани от предшествениците на катарите през 10 и 11 век, т.е. от богомилите.
към текста >>
Тази
мисъл
също потвърждава идеята, че Богомилството е окултно учение.
Вергилий го води и го пази в кръговете на ада. „Небето му се състои от серия кабалистически кръгове, разделени в един кръст като пентакъла на Езекиил. В центъра на кръста има една роза и виждаме да се явява за пръв път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите." От гореприведените мисли ясно се вижда, че целият окултно-мистичен живот на Западна Европа се развива под импулса, даден от богомилите, наследници на които се явяват розен- кройцерите, както това се доказва от изследванията на Морис Магр, за който ще кажа повече по-нататък. Учителя казва даже, че квакерите в Англия и Америка, илюминатите в Германия и чешките братя, в Чехия имат произхода си от Богомилство- то.
Тази
мисъл
също потвърждава идеята, че Богомилството е окултно учение.
Както казах, към 193 0 година във Франция излизат няколко нови книги върху Богомилството. Между тях са и следните: Писанията на манихеите /два тома/ и Интелектуалната революция на свети Августин от Проспер Алфарик, но особено важна е книгата на Морис Магр Магьосници и посветени. В своя предговор Морис Магр с трогателни думи изла- га подбудителните причини, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той казва: „Скромни хора, които живели през 13 век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния, и тържествуващата кле- вета заличила имената им и даже спомена за тях.
към текста >>
И тази клевета била толкова активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за
благородната
история на своите бащи.
Както казах, към 193 0 година във Франция излизат няколко нови книги върху Богомилството. Между тях са и следните: Писанията на манихеите /два тома/ и Интелектуалната революция на свети Августин от Проспер Алфарик, но особено важна е книгата на Морис Магр Магьосници и посветени. В своя предговор Морис Магр с трогателни думи изла- га подбудителните причини, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той казва: „Скромни хора, които живели през 13 век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния, и тържествуващата кле- вета заличила имената им и даже спомена за тях.
И тази клевета била толкова активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за
благородната
история на своите бащи.
И когато искат да я изучат, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." И Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството, са твърдели с голяма авторитетност, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много, но те са се лъгали." Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за същността и значението на Богомилството и Албигойството. От тях ясно се вижда, че богомилите са притежавали висшето знание на Божествената наука, че те са били едно окултно Брат- ство.
към текста >>
книга под заглавие Богомилски книги и легенди, в които разглежда Богомилството като прогресивно движение, допринесло много за събуждането на
мисълта
и духа на българския и европейския човек, но все пак не е можал да разбере неговите дълбоки идеи.
Като се почне от Иречек и Дринов и се стигне в ново време до професор Йордан Иванов и професор Димитър Ангелов. Но във всички тези писания Богомилството е било разгледано било като религиозна секта, било като социално движение, било даже като политическо движение. Като причини за неговото появяване са посочени или социално-икономическите условия, или отпадането на религиозното съзнание и разочарованието на народа от обективната действителност и оттам отдаването му на религиозно-мистични идеи. Всичко това показва, че се говори за нещо, което не се познава и не се разбира. Професор Иордан Иванов е написал още в 1925 г.
книга под заглавие Богомилски книги и легенди, в които разглежда Богомилството като прогресивно движение, допринесло много за събуждането на
мисълта
и духа на българския и европейския човек, но все пак не е можал да разбере неговите дълбоки идеи.
Професор Димитър Ангелов наскоро написа книгата си Богомилството в България, където обстойно разглежда Богомилството, но той също гледа на него като плод на социално-икономическите условия и като протест против извратяването на християнската религия. Нашият приятел Георги Драганов е написал наскоро кни- гата Стари и нови богомили, която е още в ръкопис, където съпоставя богомилското учение с учението на Учителя Петър Дънов. Но и той не се е задълбочил в окултните идеи нито на Богомилството, нито на учението на Учителя, а ги разглежда повече като духовно-нравствено учение и тяхното отношение към живота. Също така в последните години излезе в ръкопис книгата под заглавие Богомилство и богомили от епископ Симеон, псевдоним на професор Николай Райнов. Тази книга също е в ръкопис, но е пусната в обръщение.
към текста >>
Родната
мисъл
трябваше да стане
мисъл
всеобща.''
родното слово учеха на светлина славянското огнище. И тогава през хилавата епоха на слабия цар Петър бе дошъл редът на 16 страшното: българската реч трябваше да възвести на цял свят забравените тайни и магическото очарование на легендата на- влизаше в царството на начъртанията общи за целия свят.
Родната
мисъл
трябваше да стане
мисъл
всеобща.''
„Историята почти не е запазила имената на ония, които дадоха искрата и издържаха последиците на пожара. Те не се знаят, освен от Ония, които бдят над всеки подвиг и определят границите на всяка национална история. Скъдни данни, две-три дати и няколко съмнителни названия, ето що ни е запазила летописта на човешкото перо. Но летописта на света пази много повече. И тъй, да отхвърлим неправедната реч на тогавашните скъдоумни съдници, ще оставим слабата книга, която повествува с треперлив глас за неизвестни лица и събития и да чуем онези, които са се движили тогава като духовни войни и които знаят тези неща."
към текста >>
18.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И тази клевета е била толкова активна и остра, че потомците на тези хора са в пълно невежество за
благородната
история на своите бащи и когато искат да я изучават, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." А Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал.
Но това говори за непознаването й и за повърхностност в изследването. Французинът Морис Maгр издава в 1930 година една книга, в която разглежда Богомилството в нова светлина, базирайки се върху новооткрити документи и факти. В своя предговор с трогателни думи той излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той пише: „Скромни хора, които живели в 13-ти век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал — любовта към своите ближни, били убивани до последния и тържествуващата клевета заличила даже спомена за тях.
И тази клевета е била толкова активна и остра, че потомците на тези хора са в пълно невежество за
благородната
история на своите бащи и когато искат да я изучават, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." А Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал.
Той, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нова светлина. Ето какво пише по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството /Богомилството/, са твърдели с голям авторитет, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били една манихейска, т.е. дуалистическа секта или някаква католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Но те са се лъгали." Тогава коя е тази светла и възвишена идея, този висок идеал, който е давал сила на богомилите да жертват живота си?
към текста >>
Те имали за задача да подтикнат човешкия ум към
мисъл
, за да може да проучва природата и живота и да сложи началото на една обективна наука, осветена и подкрепена от връзката с духовния свят, за да доведат хората до познаване на великата Истина, която ще ги освободи от всички заблуждения и ще ги постави в правилния път на тяхното развитие.
С други думи, те са работили за одухотворяването на живота на Земята, за да стане израз на високата Божествена идея, с което са живели. Те са притежавали едно знание, което е било достояние на всички окултни братства на миналото, с помощта на което са могли да извършват трансформация на своя живот, да го превърнат от човешки в Божествен. Морис Магр в своята книга казва: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и са проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. От всичко изложено дотук се вижда, че Богомилството е едно окултно учение, пратено всред българския народ да го повдигне в неговото развитие, за да стане авангард на европейската култура. Богомилите имали за задача да пробудят съзнанието у българите, че зад този сетивен свят има друг, духовен свят, с който трябва да влязат във връзка, за да черпят сили и енергии да обновят и одухотворят живота на Земята и с това да дадат един нов подтик на европейската култура.
Те имали за задача да подтикнат човешкия ум към
мисъл
, за да може да проучва природата и живота и да сложи началото на една обективна наука, осветена и подкрепена от връзката с духовния свят, за да доведат хората до познаване на великата Истина, която ще ги освободи от всички заблуждения и ще ги постави в правилния път на тяхното развитие.
Но тъмнината била голяма, реакцията била силна и богомилите водили героична борба в течение на три-четири века и привидно бяха победени, но само привидно, защото от жертвите, които те дадоха, избликна светлина, която озари Запада и породи Ренесанса и Възраждането и положи основите на Западноевропейската наука и култура. По такъв начин Богомилството като феникс възкръсна от пепелищата на кладите в нова форма още по-мощно и по-крепко, за да бъде факлоносец на пробуждащото се човечество, което ще потърси Светлината и Истината. Богомилството се прероди в Розенкройцерството, което стана център, от който излязоха всички подтици за развитието на Западноевропейската култура За да имат пози висок идеал и да разполагат с това знание и сила, които притежавали, богомилите имали пробудено едно по-друго съзнание от обикновеното — те имали връзка с разумните същества на духовния свят и същевременно тяхното съзнание било надхвърлило границите на обикновеното самосъзнание, в което живее съвременният човек в своя буден живот. За да разберем по-добре състоянието на тяхното съзнание, ще цитирам един пасаж от Щайнер, в който той обяснява състоянието на тяхното съзнание от окултно гледище.
към текста >>
19.
10. Пътищата и методите на живота, 18 декември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла
мисъл
, едно топло чувство и извършат една
благородна
постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло.
Но не търсете Бога като едно същество, извън вас, защото Той е същината на вашия живот и на цялото битие. За да могат великите идеи, които ни свързват с възвишените същества в космоса, да проникнат в нас, нашият мозък трябва да функционира добре, а умът ни да е добре организиран. В противен случай ние няма да имаме очакваните резултати, а ще се родят ред несъобразности и нещастия в живота ни. Между неразумното и разумното в човека има борба. И хиляди поколения трябва да работят на страната на разумното, за да се организират човешките мозъци и да станат добра почва за новите идеи.
Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла
мисъл
, едно топло чувство и извършат една
благородна
постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло.
Например, дойде ви една мисъл да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън. В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща мисъл. Вложи тази мисъл и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. Разрешението няма да дойде оттам, откъдето го чакаш. Природата сама по себе си е жива, разумна, отзивчива и тя ще намери път да ни помогне.
към текста >>
Например, дойде ви една
мисъл
да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън.
За да могат великите идеи, които ни свързват с възвишените същества в космоса, да проникнат в нас, нашият мозък трябва да функционира добре, а умът ни да е добре организиран. В противен случай ние няма да имаме очакваните резултати, а ще се родят ред несъобразности и нещастия в живота ни. Между неразумното и разумното в човека има борба. И хиляди поколения трябва да работят на страната на разумното, за да се организират човешките мозъци и да станат добра почва за новите идеи. Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла мисъл, едно топло чувство и извършат една благородна постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло.
Например, дойде ви една
мисъл
да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън.
В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща мисъл. Вложи тази мисъл и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. Разрешението няма да дойде оттам, откъдето го чакаш. Природата сама по себе си е жива, разумна, отзивчива и тя ще намери път да ни помогне. И ако ние държим съзнанието си будно, ще сме винаги в контакт с нея и ще решаваме всички мъчнотии.
към текста >>
В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща
мисъл
.
В противен случай ние няма да имаме очакваните резултати, а ще се родят ред несъобразности и нещастия в живота ни. Между неразумното и разумното в човека има борба. И хиляди поколения трябва да работят на страната на разумното, за да се организират човешките мозъци и да станат добра почва за новите идеи. Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла мисъл, едно топло чувство и извършат една благородна постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло. Например, дойде ви една мисъл да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън.
В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща
мисъл
.
Вложи тази мисъл и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. Разрешението няма да дойде оттам, откъдето го чакаш. Природата сама по себе си е жива, разумна, отзивчива и тя ще намери път да ни помогне. И ако ние държим съзнанието си будно, ще сме винаги в контакт с нея и ще решаваме всички мъчнотии. Например, някой човек е болен; за да бъде болен, той трябва да е прекъснал своите хармонични отношения с природата и своите приятели.
към текста >>
Вложи тази
мисъл
и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия.
Между неразумното и разумното в човека има борба. И хиляди поколения трябва да работят на страната на разумното, за да се организират човешките мозъци и да станат добра почва за новите идеи. Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла мисъл, едно топло чувство и извършат една благородна постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло. Например, дойде ви една мисъл да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън. В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща мисъл.
Вложи тази
мисъл
и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия.
Разрешението няма да дойде оттам, откъдето го чакаш. Природата сама по себе си е жива, разумна, отзивчива и тя ще намери път да ни помогне. И ако ние държим съзнанието си будно, ще сме винаги в контакт с нея и ще решаваме всички мъчнотии. Например, някой човек е болен; за да бъде болен, той трябва да е прекъснал своите хармонични отношения с природата и своите приятели. И ако има 4-5 души приятели, които да го обичат, той ще оздравее, няма да умре.
към текста >>
Той като срещне някой, че страда или се намира в нужда, няма да му проповядва за Господа, нито ще му обяснява неговото положение със закона на кармата, а ще го заведе у дома си, ще го нагости, ще му услужи, с това ще му покаже, че го уважава и зачита и така ще събуди в него едно благородно чувство, ще стимулира
мисълта
му и той по-лесно ще носи своите страдания.
Докато човек обича и го обичат, той е защитен от смъртта. Но когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт. Днес хората нямат любов или казано на друг език - скъсали са връзката си с висшето съзнание, а не схващат единството на живота и ценността на всички форми. Всеки гледа да осигури себе си, като казва за другите - такава е съдбата им. Но човекът с висше съзнание, човекът на любовта е отзивчив към болките и страданията на всички същества.
Той като срещне някой, че страда или се намира в нужда, няма да му проповядва за Господа, нито ще му обяснява неговото положение със закона на кармата, а ще го заведе у дома си, ще го нагости, ще му услужи, с това ще му покаже, че го уважава и зачита и така ще събуди в него едно благородно чувство, ще стимулира
мисълта
му и той по-лесно ще носи своите страдания.
Сегашните хора не си влизат един на друг в положението, което е признак, че нямат любов и затова всеки миг са изложени на смърт и страдания. Топли сърца, светли умове и благородни постъпки трябват сега. Онова, което ще поправи нашия свят, това е животът, който иде сега в света, това са новите хора, които трябва да се родят с топли сърца и светли умове, готови за благородни постъпки! По беседа от Учителя, държана на 18 декември 1932 г.
към текста >>
20.
16. Противоречията в живота и изхода от тях, 19 март 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Трети мислят, че човек може да живее само в света на
мисъл
- та.
Човек живее едновременно и в трите свята. Да живее само в един свят, това е абсолютно невъзможно. Някои искат да ни убедят пък, че човек живее само във физическия свят; това е една квадратна глупост. Други искат да ни убедят, че човек живее само в духовния свят. Това е втората квадратна глупост.
Трети мислят, че човек може да живее само в света на
мисъл
- та.
Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно. Всяко живо същество е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята. И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини.
към текста >>
Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната
мисъл
– надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени.
Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания.
Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната
мисъл
– надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени.
Всяка една мисъл, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира. Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви мисли и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква. Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли мисли и силни, благородни чувства. И после човек никога не трябва да насилва условията, в един ден да иска да свърши всичко, а трябва да знае времето на всяко нещо, за да го свърши, защото тогаз има условия за него. Например, за да бъде човек здрав, трябва да знае да използва навреме слънчевата енергия - здравето почива на един велик закон.
към текста >>
Всяка една
мисъл
, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира.
Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени.
Всяка една
мисъл
, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира.
Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви мисли и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква. Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли мисли и силни, благородни чувства. И после човек никога не трябва да насилва условията, в един ден да иска да свърши всичко, а трябва да знае времето на всяко нещо, за да го свърши, защото тогаз има условия за него. Например, за да бъде човек здрав, трябва да знае да използва навреме слънчевата енергия - здравето почива на един велик закон. Чисто физически то почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката отдолу.
към текста >>
И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и
благородна
воля.
Туй дето хората казват, че чувстват нещата тъй и тъй, това не е сърцето. Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот. За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот. - така наречените мъжки и женски принципи.
И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и
благородна
воля.
А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е. Женският принцип в света е, който устройва нещата, а мъжкият принцип създава нещата. Ако можеш да създаваш нещата, мъж си; ако можеш да ги уреждаш, жена си. Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл.
към текста >>
Мисълта
, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята
мисъл
.
И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и благородна воля. А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е. Женският принцип в света е, който устройва нещата, а мъжкият принцип създава нещата. Ако можеш да създаваш нещата, мъж си; ако можеш да ги уреждаш, жена си.
Мисълта
, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята
мисъл
.
Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.:
към текста >>
Само една светла:
мисъл
, само едно силно сърце и
благородна
воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.:
Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота.
Само една светла:
мисъл
, само едно силно сърце и
благородна
воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.:
Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата.
към текста >>
21.
19. Бог като основа на живота, 2 април 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяка
мисъл
и чувство трябва да носят в себе си тези животворни сили.
Докато човек е в зависимост от външните условия на живота, той не е в областта на истината; докато човек е зависим от знанието на хората, той не е в областта на мъдростта, докато животът на човека е в зависимост от живота на другите, то Любовта не е в него и дотогава човек ще бъде изложен на големи изпитания. Тези три творчески принципа, израз на великото единство на Битието, проникват и изпълват цялото безгранично пространство и са основата на всички сили и елементи, които обуславят нашия органически и психически живот. Те проникват и се проявяват чрез светлината, въздуха, водата, храната. И една храна или вода, която не съдържа достатъчно количество електричество и магнетизъм, които са проводници на великата реалност, е вредна. Същият закон се отнася и за нашите мисли и чувства.
Всяка
мисъл
и чувство трябва да носят в себе си тези животворни сили.
Едно чувство трябва да носи любов в себе си, силата трябва да носи справедливост, а мисълта трябва да носи истина. Силни хора са само онези, които мислят, чувстват и постъпват правилно, които дават ход на Божественото триединство в себе си. Тези хора имат здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Когато тези три системи или една от тях не е здрава, човек не е здрав. Израз на пълното здраве е радостта.
към текста >>
Едно чувство трябва да носи любов в себе си, силата трябва да носи справедливост, а
мисълта
трябва да носи истина.
Тези три творчески принципа, израз на великото единство на Битието, проникват и изпълват цялото безгранично пространство и са основата на всички сили и елементи, които обуславят нашия органически и психически живот. Те проникват и се проявяват чрез светлината, въздуха, водата, храната. И една храна или вода, която не съдържа достатъчно количество електричество и магнетизъм, които са проводници на великата реалност, е вредна. Същият закон се отнася и за нашите мисли и чувства. Всяка мисъл и чувство трябва да носят в себе си тези животворни сили.
Едно чувство трябва да носи любов в себе си, силата трябва да носи справедливост, а
мисълта
трябва да носи истина.
Силни хора са само онези, които мислят, чувстват и постъпват правилно, които дават ход на Божественото триединство в себе си. Тези хора имат здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Когато тези три системи или една от тях не е здрава, човек не е здрав. Израз на пълното здраве е радостта. Здравият човек е радостен човек и затова можем да кажем, че единственото реално нещо, което определя човека, това е радостта, а само знанието и животът, Любовта и Истината, произвеждат радост.
към текста >>
Ако човек се откаже от храната, ще развали стомаха си; ако се откаже от въздуха, ще развали дробовете си; ако се откаже от
мисълта
, ще развали мозъка си.
Израз на пълното здраве е радостта. Здравият човек е радостен човек и затова можем да кажем, че единственото реално нещо, което определя човека, това е радостта, а само знанието и животът, Любовта и Истината, произвеждат радост. Човек трябва да се стреми да добие радостта, а ще я добие тогава, когато има здрав стомах, здрави гърди и здрав мозък. Радостта е път към здравето, без радостта не можем да имаме здраве. Ако в тебе радостта е един резултат на твоята Любов, Мъдрост и Истина, навсякъде ще имаш здраве около себе си.
Ако човек се откаже от храната, ще развали стомаха си; ако се откаже от въздуха, ще развали дробовете си; ако се откаже от
мисълта
, ще развали мозъка си.
Това са закони на органическия свят. Въз основа на тези начала, трябва да се възпитават бъдещите поколения. Не е важно в какво вярваме, важно е да знаем, че всеки ден носи едно благо за нас, което трябва да използваме разумно. Когато човек има Любов, Мъдрост и Истина в себе си, само тогава е човек, само тогаз ще му са отворени вратите навсякъде и ще носи едно благословение за всички, ще бъде един проводник на великото, Божественото. Ако човек почне да мисли, какво представляват от себе си Любовта, Мъдростта и Истината, той не може да разбере; те като дойдат, внасят живот, светлина и свобода и по тях човек ще познае присъствието им, без да може да обясни, какво представляват от себе си.
към текста >>
И като станете сутрин, трябва да има нещо, което да внесе едно светло чувство и една светла
мисъл
, които да предизвикат радост, да извикат една възвишена и
благородна
постъпка, която да произведе радост.
Има една средна сила между Любовта и живота - това е Праната, тя обновява живота. И когато човек е болен или неразположен, сутрин да концентрира ума си към праната, която минава като космическо течение през пространството и мислено да почва да я вдишва и да мисли, че минава и се всмуква от всички клетки на организма му. И в 3-4 дена като направи този опит ще бъде съвършено здрав. Но в това време не трябва да мисли за нищо друго. Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост.
И като станете сутрин, трябва да има нещо, което да внесе едно светло чувство и една светла
мисъл
, които да предизвикат радост, да извикат една възвишена и
благородна
постъпка, която да произведе радост.
Тогаз няма да бъдете тъжни и да боледувате. Невежеството и незнанието са най-големите дяволи, които пречат на хората да познаят законите на разумния живот, който ще внесе радостта, затова е необходимо хората да придобият великото знание, което да ги запознае със законите, по които е построен нашият организъм и да изучат законите на правилната обмяна на веществата и енергиите. Затова най-първо никога не трябва да вземате по-голямо количество храна, отколкото ви е потребно. Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето. Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно.
към текста >>
22.
4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ЦЕЛТА И
СМИСЪЛЪТ
НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
ЦЕЛТА И
СМИСЪЛЪТ
НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
По въпроса за съществуването на душата, хората са разделени днес на два лагера. Едни казват, че има душа, други, че няма душа. Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „душа“. Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи.
към текста >>
И тогава нямаше да разбираме вътрешния
смисъл
на живота.
Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас.
И тогава нямаше да разбираме вътрешния
смисъл
на живота.
Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е.
към текста >>
А ако регулирате своята
мисъл
и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят.
А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят.
А ако регулирате своята
мисъл
и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят.
И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата. И тогава, от това място, съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език.
към текста >>
Човек, за да бъде здрав, трябва да има три неща пред вид: светъл ум, чисти и възвишени чувства и една
благородна
воля, за да знае навсякъде как да постъпи.
когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата. И тогава, от това място, съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език. Защото Природата си има език и ако не го знаете, не можете да влезете във връзка с нея, и тогава се явяват дисхармоничните състояния и болестите в живота ви.
Човек, за да бъде здрав, трябва да има три неща пред вид: светъл ум, чисти и възвишени чувства и една
благородна
воля, за да знае навсякъде как да постъпи.
А за да ги има тези неща, трябва да има един висок идеал и да бъде господар на условията, т.е. да не се влияе от външните условия, а да върви неотклонно към своята цел. Ако в света има мъчнотии и препятствия, не мислете, че те са създадени нарочно за вас. Страданията, това са една случайност в живота на земята. Ако сте умни, няма да минете в един път, където може да се сблъскате с някакви препятствия.
към текста >>
Животът ни ще добие един вътрешен
смисъл
и ще знаем защо и за кого живеем.
Съвременните хора искат права и човещина, това е хубаво, но как се отнасят те към животните и към себеподобните си? - Ако се иска право и човещина, то те трябва да бъдат за всички. Човещината се състои в това, да влизаш в положението на другите, и техните нужди и грижи да бъдат като твои. Това е Божественото право в света. Само с това разбиране ние ще можем да си помагаме и да вървим в правия път на живота, където няма да има тези препятствия, които имаме сега.
Животът ни ще добие един вътрешен
смисъл
и ще знаем защо и за кого живеем.
Всеки човек, макар и несъзнателно, живее за туй, което е безсмъртно, като зад преходните форми, той търси винаги безсмъртното и вечното. Може да се обича в света само това, което не умира, защото само то е реално. Реално е това, което не губи своята вътрешна връзка. Реалността не зависи от нашето вярване или невярване в нея. Тя си е.
към текста >>
23.
10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки
смисъл
в живота, умират.
Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо.
И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки
смисъл
в живота, умират.
За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е.
към текста >>
Разбран така, животът има
смисъл
.
Тя не трябва да мисли за своето повдигане, а да гледа мъжът да се повдигне. Това е предназначението на жената. По същия закон - мъжът представлява всичките възможности и условия за повдигането на жената. Мъжът не трябва да мисли за себе си, а за повдигането на жената, и когато тя се повдигне, той е изпълнил своето предназначение. Ако тя не се повдигне, неговата работа не е свършена.
Разбран така, животът има
смисъл
.
А сега жената казва: аз мога сама да се повдигна, без мъжа, не ми трябва мъж. Мъжът казва: аз мога да се повдигна без жената, не ми трябва жена. Не, това са невъзможни работи. Това са схващания и разбирания на хората, които са още деца, суетни и горди, които не разбират същността на живота. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него; чрез нея той ще се повдигне в живота.
към текста >>
И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят
смисъла
на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят.
И щом някой орган започне да не функционира вече правилно, непременно се явява и някакво анормално психично състояние. Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат.
И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят
смисъла
на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят.
Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота. Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка благородна мисъл, на всяко благородно чувство и на всяка благородна постъпка, т.е.
към текста >>
Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка
благородна
мисъл
, на всяко благородно чувство и на всяка
благородна
постъпка, т.е.
И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души. Трябва да знаете законите и методите, как се работи в онзи свят, за да останете като гражданин в него. Хората трябва да имат правилно разбиране за живота в онзи свят, защото сега не го разбират, а казват: „Е, то ще се мре, но като дойдем втори път на земята, тогава ще знаем как да живеем. Това е криво схващане на една велика философия; с такова разбиране нищо не се постига в живота.
Както за растенията важи правилото, че всяко семе, за да даде плод, трябва да бъде посято навреме, така и в нашия живот трябва да спазваме времето за реализирането на всяка
благородна
мисъл
, на всяко благородно чувство и на всяка
благородна
постъпка, т.е.
да знаем кога и как да ги реализираме. Защото мислите, чувствата и постъпките на хората растат и се развиват като семената. Когато се разбере този дълбок закон, хората съзнателно ще си създават онези братски и любовни отношения, които са желателни от всички. Сега обаче и мъжете и жените, като не разбират този закон, живеят постоянно в недоразумения, изисквайки един от друг това, което нямат. Така например, мъжът иска от жена си да го обича така силно, че винаги да бъде готова да умре за него; същото иска и жената от мъжа си.
към текста >>
Законът е: Жената трябва да забрави себе си и да живее само с
мисълта
за повдигане на мъжа си; и мъжът трябва да забрави себе си и да живее само с
мисълта
за повдигането на жената.
Така например, мъжът иска от жена си да го обича така силно, че винаги да бъде готова да умре за него; същото иска и жената от мъжа си. Но това е погрешно схващане на една велика идея. Мъжът не трябва да иска от жената да умре за него от любов, а да живее, понеже тя е едно условие за неговото повдигане в живота, а той сам, без тя да изисква, трябва да бъде готов да жертва всичко за нея, за да живее тя и да се повдигне чрез него. И жената, от своя страна, не трябва да изисква от мъжа да умира за нея от любов. Но да иска да живее, понеже той е условие за нейното повдигане в живота; а тя самата трябва да бъде готова от своя страна да жертва всичко за мъжа, за да се повдигне той.
Законът е: Жената трябва да забрави себе си и да живее само с
мисълта
за повдигане на мъжа си; и мъжът трябва да забрави себе си и да живее само с
мисълта
за повдигането на жената.
Само при такива разбирания животът на хората ще се осмисли. По същия закон учителят е условия за повдигането на учениците си, а учениците са възможности за повдигането на учителя си.Богатите са условия за повдигането на бедните, а бедните са условия за повдигането на богатите. Сега всички хора искат да бъдат богати. Това, обаче, не може да се реализира при сегашното разбиране на хората за живота. Когато човек иска другите хора да станат възможност и условие за неговото повдигане, то и той сам трябва да е готов да стане условие и възможност за повдигане на другите.
към текста >>
Хората трябва да изменят своята разрушителна
мисъл
, за да се спасят, защото трябва да знаете, че земята е жива и разумна и ще реагира на неестествените мисли и желания на хората.
Човек като придобие вече свободата, трябва да я употреби и за свое благо, и за благото на ближните си. След като станем свободни, трябва да приложим великото знание за своето повдигане и за повдигането на другите. Сега светът се намира в едно преходно състояние и трябва много разумни хора да работят едновременно, за да се излезе от това тежко положение, което хората от неразбиране на живота сами са си създали. Учените казват, че сега се увеличава вулканическата дейност на земята, обаче, не се знаят причините затова. Трябва да знаете, че неестествените мисли на хората са оказали известно влияние върху строежа на земните пластове и са ги разместили неправилно, и затова може да се очаква, ако хората не се оправят, да станат земетресения, от които главите на хората ще побелеят.
Хората трябва да изменят своята разрушителна
мисъл
, за да се спасят, защото трябва да знаете, че земята е жива и разумна и ще реагира на неестествените мисли и желания на хората.
Има една страна на земята, която е неразумна, но има и една страна, която е разумна. Има нещо разумно в Природата, но има и нещо неразумно. Тези двете сили едновременно работят в човека и Природата и всяка една от тях носи съответните последици. На човека е дадена свобода да вземе едната или другата страна и в зависимост от избора му ще има съответните му последствия. Ако отиде на страната на неразумното начало, очакват го само страдания и нищо друго - никакво щастие, никакъв прогрес, а само движение в един омагьосан кръг от страдания, страдания и страдания.
към текста >>
Така ще се образува една вътрешна връзка и разбирателство между всички хора, които ще разберат дълбокия вътрешен
смисъл
на живота по лицето на земята, която ще се измени и ще реализираме царството на разумността, братството и свободата по цялата земя.
Смъртта и раждането е за старите, а за младите - възкресението и изучаването на живота и Природата. Навсякъде изучавайте доброто и това, което може да ви бъде полезно в живота, за да направите една реформа в себе си. И тогава жената да стане условие за повдигането на мъжа, а мъжът да стане условие за повдигането на жената; децата да станат условие за повдигането на родителите си, а родителите да станат условие за повдигането на децата си. Учениците да станат условие за повдигането на учителите си, и учителите да станат условие за повдигането и развитието на учениците си. Бедните да станат условие за повдигането на богатите, а богатите да станат условие за повдигането на бедните.
Така ще се образува една вътрешна връзка и разбирателство между всички хора, които ще разберат дълбокия вътрешен
смисъл
на живота по лицето на земята, която ще се измени и ще реализираме царството на разумността, братството и свободата по цялата земя.
По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.
към текста >>
24.
Метод за размишление
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пет минути да употребите за една
благородна
мисъл
.
При сегашните условия потребно е на учениците да имат тази вътрешна самоувереност. Защото няма нищо по-лошо от липсата на самоувереност. Най-първо Словото трябва да дойде и на туй Слово Истината трябва да бъде глава. Значи тези два принципа трябва да действат във вас. То е един малък опит – пет минути.
Пет минути да употребите за една
благородна
мисъл
.
Ще ви дам една формула за тези пет минути: ще кажете “Желая, Господи, добродетелите, които си вложил в моята душа от началото, да възрастнат със силата на Твоята Любов и Мъдрост и аз ще употребя всичките си сили на Твоето лозе, за изпълнение на Твоята Воля”.
към текста >>
25.
Закон на Опуленс
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като срещне някой просяк или беден човек, веднага да извади от кесията си и колкото се падне в ръката му, да ги даде на бедния човек, като държи в ума си
мисълта
: “Аз мога да бъда щедър”.
• 341 • Закон на Опуленс. За всяко добро дело, което трябва да направите, кажете си: “Аз мога да направя това добро дело”. Турете това правило като задача в живота си и правете опити. Представете си, че някой от вас е скъперник; нека направи следния опит: да вземе тридесет лева в петолевки, да ги тури в кесията си и да тръгне из града.
Като срещне някой просяк или беден човек, веднага да извади от кесията си и колкото се падне в ръката му, да ги даде на бедния човек, като държи в ума си
мисълта
: “Аз мога да бъда щедър”.
Колкото бедни срещне, на всички да даде по нещо. На другия ден да направи същия опит с повече пари. Така да продължава да дава, без да му минава мисълта, че много е дал. Ще дава и ще забравя, че е дал. Тези действия произвеждат съответни резултати в Природата.
към текста >>
Така да продължава да дава, без да му минава
мисълта
, че много е дал.
Турете това правило като задача в живота си и правете опити. Представете си, че някой от вас е скъперник; нека направи следния опит: да вземе тридесет лева в петолевки, да ги тури в кесията си и да тръгне из града. Като срещне някой просяк или беден човек, веднага да извади от кесията си и колкото се падне в ръката му, да ги даде на бедния човек, като държи в ума си мисълта: “Аз мога да бъда щедър”. Колкото бедни срещне, на всички да даде по нещо. На другия ден да направи същия опит с повече пари.
Така да продължава да дава, без да му минава
мисълта
, че много е дал.
Ще дава и ще забравя, че е дал. Тези действия произвеждат съответни резултати в Природата. Действията на човека не трябва да бъдат егоистични. Даваш – ще ти се даде. Този закон е абсолютно правдив.
към текста >>
Всяка
благородна
мисъл
, в която влагате волята си, непременно ще се реализира.
Тези действия произвеждат съответни резултати в Природата. Действията на човека не трябва да бъдат егоистични. Даваш – ще ти се даде. Този закон е абсолютно правдив. Той е наречен закон на всемирното изобилие – Опуленс.
Всяка
благородна
мисъл
, в която влагате волята си, непременно ще се реализира.
Самата Природа е заинтересована от това. От вас се иска търпение да чакате времето за реализирането. За реализирането на всяка идея има точно определено време. Това става също както в растителното царство. Например за израстването на една ябълка се иска известно време.
към текста >>
Светлата
мисъл
и благородното желание са като семките – като ги посадите в земята, ще чакате известно време да изникнат, да израстат, плод да завържат и да узреят.
От вас се иска търпение да чакате времето за реализирането. За реализирането на всяка идея има точно определено време. Това става също както в растителното царство. Например за израстването на една ябълка се иска известно време. Ябълчената семка не може да израсте изведнъж.
Светлата
мисъл
и благородното желание са като семките – като ги посадите в земята, ще чакате известно време да изникнат, да израстат, плод да завържат и да узреят.
Ако почвата им е била добра, посадената идея може да се развие за един месец, за една или повече години. Зависи от условията. Понякога за развитието на една дарба в човека са нужни цели десет години усилена работа. Така са работили и работят всички велики хора. Те имат навик да постоянстват.
към текста >>
26.
Благородна мисъл
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 418 •
Благородна
мисъл
.
• 418 •
Благородна
мисъл
.
Ако не можете да постигнете известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребите втори, трети, четвърти, пети, докато намерите онзи метод, който е най-подходящ за вас. Често съвременните хора губят, хабят своята енергия в празни усилия да постигнат някоя своя цел, но избраните от тях методи не съответстват на целта. Те не са избрали сгодно време, нито подходящи методи, чрез които могат да си въздействат.
към текста >>
Ако не можете да постигнете известна своя
благородна
мисъл
по един начин, ще употребите втори, трети, четвърти, пети, докато намерите онзи метод, който е най-подходящ за вас.
• 418 • Благородна мисъл.
Ако не можете да постигнете известна своя
благородна
мисъл
по един начин, ще употребите втори, трети, четвърти, пети, докато намерите онзи метод, който е най-подходящ за вас.
Често съвременните хора губят, хабят своята енергия в празни усилия да постигнат някоя своя цел, но избраните от тях методи не съответстват на целта. Те не са избрали сгодно време, нито подходящи методи, чрез които могат да си въздействат.
към текста >>
27.
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИДЕИТЕ КАТО ПЪТ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Една идея може да е възвишена и
благородна
, т. е.
• 703 • ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИДЕИТЕ КАТО ПЪТ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ.
Една идея може да е възвишена и
благородна
, т. е.
доброкачествена, но не искате да я приложите. Щом не я прилагате, тази идея умира. Ето защо стремете се към такива възвишени и благородни идеи, които можете да приложите. Остане ли една от тях във вас, тя ще ви пръсне, защото тя крие динамични сили в себе си. Който възприеме такива идеи, той трябва да им даде ход, защото те са подобни на бомби.
към текста >>
Какъв
смисъл
имат вашите идеи, ако не се реализират?
Ако не се отворите за Божественото, дълго време ще се намирате под напора на неговите сили, докато един ден то експлодира във вас като бомба и ви пръсне. Затова искате ли да не изпадате в положението на фалирал търговец, трябва да прилагате знанието си. Знание без приложение е мъртво; знание без приложение представя незавършена работа. Спрете ли в началото на работата си и това, което сте постигнали ще изчезне. Прилагайте знанието, което имате, за да оживее, да стане ваша кръв и плът.
Какъв
смисъл
имат вашите идеи, ако не се реализират?
За да се реализира една идея, тя преди всичко трябва да мине през формите на растителното и животинското царство, докато дойде до човека. Най-после трябва да мине през човешкото царство, за да я възприеме човек и той да я реализира. Истинско знание е онова, което може да се приложи, да се използва за доброто и повдигането на човека.
към текста >>
28.
Даване път на Божественото като метод за развитие
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дойде ли в ума ви една възвишена,
благородна
, Божествена
мисъл
, веднага трябва да й направите място.
• 733 • Даване път на Божественото като метод за развитие.
Дойде ли в ума ви една възвишена,
благородна
, Божествена
мисъл
, веднага трябва да й направите място.
Всички обикновени мисли трябва да дадат път на Божествената, да й отворят място. Влезе ли в сърцето ви едно Божествено чувство, всички обикновени чувства трябва да му отворят път. Това е, защото Божественото организира силите на човешкия ум и на човешкото сърце и човек се развива правилно.
към текста >>
29.
Типът на въздуха - сангвиничният темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
При тях има едно разширение - в
мисълта
, в чувствата и в действията.
Много обичат да спят. Сънят им е дълбок и спокоен. Те са привикнали към приятни и сладки сънища. Често сънуват, че летят из въздуха. Вежливи са, учтиви, откровени, експанзивни и твърде разговорливи, честни, миролюбиви.
При тях има едно разширение - в
мисълта
, в чувствата и в действията.
Винаги преувеличават нещата. Силно изживяват и радостите, и скърбите. В тях смяната на състоянията става бързо. Отвращават ги съдебните процеси - затова винаги са готови да жертват своите интереси, за да запазят мира. Големи оптимисти са и виждат във всичко хубавото.
към текста >>
Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки, а походката -
благородна
и уверена.
Обичат да пътуват и им харесва живот, пълен с приключения. Гласът им е пълен и обширен, умерено силен. Звукът - приятен и весел. Говорят бързо, леко, живо и шумно. Често пъти съпровождат своята реч със смях.
Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки, а походката -
благородна
и уверена.
Движат се с високо вдигната глава. Жестовете им са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да ръкомахат в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят. За този темперамент са подходящи дейности или занаяти, където умствената и жизнената дейност да са обединени. За тях са необходими ежедневни физически упражнения.
към текста >>
30.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Укрепва и подхранва
мисълта
, произвежда мир, тишина и спокойствие.
В Скорпион прави човека заядлив. Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр. Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна и интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона ми. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие между мисли и чувства.
Укрепва и подхранва
мисълта
, произвежда мир, тишина и спокойствие.
Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния. Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни към многобройни връзки и отношения. Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни. ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр.
към текста >>
В човека Юпитер представя
благородната
амбиция и въобще идеалните наклонности.
Той излива любов и светлина към всички обкръжаващи. При когото тази планета е силна в хороскопа, той никога не губи и не пропада в живота. Затова астрологията го нарича „големия благодетел”. Всичкото благословение в природата и живота идва чрез Юпитер. А в астрологията наричат Венера „малкия благодетел”, както Сатурн назовават „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс - „малкото зло” - дявола, Луцифер.
В човека Юпитер представя
благородната
амбиция и въобще идеалните наклонности.
В мозъка заедно със Слънцето управлява висшите морални чувства - религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане на истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо.
към текста >>
Понятията голямо и малко зло, дявол, Сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг
смисъл
от този, който е общоизвестен.
Това е кръгът, който Сатурн държи. Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизиран от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го назовават още Ариман - название, взето от персийските мистерии, което има същите качества. Казват, че той ни дава лъжлива представа за всичко и не ни позволява да видим истинските форми на нещата.
Понятията голямо и малко зло, дявол, Сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг
смисъл
от този, който е общоизвестен.
Ето един малък намек от Учителя: „Дяволът е един от главните членове на комисията, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие ще се озовете пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота.”
към текста >>
Новата
мисъл
, новата идея, във всичките им вариации, новите форми за изразяване и новите методи за приложение са резултат на тези планети.
УРАН, НЕПТУН и ПЛУТОН се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марс. Наричат се още транссатурнови планети. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, но с по-високи трептения, иначе казано, те са проява на нови принципи и сили на човешкото съзнание и затова разкриват нови светове, разкриват пред личността друга, непозната страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора. Всички нови импулси, които се проявяват в различни области на живота, са свързани с тези три планети.
Новата
мисъл
, новата идея, във всичките им вариации, новите форми за изразяване и новите методи за приложение са резултат на тези планети.
Най-новите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се олицетворяват от тези планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне, и нови на форми, в които да се прояви общественият живот, се дължат пак на тях. Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължи на новите импулси, които са в противоречие със старото бързо разрастване и разпространение на окултизма. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети. Уран се разглежда като октава на Меркурий [3], а Меркурий е свързан с конкретния ум.
към текста >>
Той е индивидуалист в най-благородния
смисъл
и като силна личност работи за освобождението на своите братя.
Революциите във всички области са Ураново дело. Всички онези, които се занимават с хипноза, астрология, френология, хиромантия, парапсихология, психометрия, изследователи в новата физика и пр., действат все под импулса на Уран. Уран е принципът, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и става космополит. Той счупва оковите на всяко робство и търси свобода, както за индивида, така и за обществото.
Той е индивидуалист в най-благородния
смисъл
и като силна личност работи за освобождението на своите братя.
Той е противник на всеки догматизъм, формализъм, консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, ги руши. Урановият тип има революционна мисъл. Но благодарение на това, че съвременните хора не могат да реагират правилно на Урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз, когато Уран започне да се проявява в тях, те стават някак ексцентрични. Имат скитнически склонности, оригинални и изобретателни са. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки.
към текста >>
Урановият тип има революционна
мисъл
.
Уран е принципът, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и става космополит. Той счупва оковите на всяко робство и търси свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя. Той е противник на всеки догматизъм, формализъм, консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, ги руши.
Урановият тип има революционна
мисъл
.
Но благодарение на това, че съвременните хора не могат да реагират правилно на Урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз, когато Уран започне да се проявява в тях, те стават някак ексцентрични. Имат скитнически склонности, оригинални и изобретателни са. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки. Болестите са сложни и неизцерими по пътищата на обикновената медицина, освен чрез новите методи на лечение. Болестите му са на нервна почва или от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства.
към текста >>
Защото в абсолютен
смисъл
добро и зло в природата не съществува, то е само по отношение на нас.
Електрични и положителни са Слънцето, Юпитер и Марс. Магнетични и отрицателни са Сатурн, Венера, Луната и Нептун. Уран е положителен и електромагнитен, а Меркурий е в зависимост от планетата, с която е в най-близък аспект. Планетите се делят също и на добри и лоши, или на благотворни и злотворни. Но тези понятия са само относителни и условни.
Защото в абсолютен
смисъл
добро и зло в природата не съществува, то е само по отношение на нас.
За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера и Слънцето. Някои наричат Слънцето синтетично, т.е., вън от класификацията добро и зло. Луната я наричат пасивна - ни добра, ни лоша, за злотворни планети са считат Сатурн, Марс и Уран, понякога и Нептун, а Меркурий е добър или лош в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. *** Различните планети като сили действат в различни области на мозъка и с това развиват различни способности и чувства.
към текста >>
Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки
смисъл
на тази дума, покровителства всички промени.
Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области.
Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки
смисъл
на тази дума, покровителства всички промени.
Луната е възприемчива към умствените импулси на Слънцето, в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като променливи настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. [1] В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тези на Земята, ако си представим Земята като център, около който се движат планетите, ще ни се стори, че се движат около нея. париращи непрекъснато, както по отстояние, така и по скорост. В известни точки на орбитите им ще изглежда, че те спират, че остават стационарни.
към текста >>
31.
ЕНЕРГИЯ, ПРАНА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
За да се образува формата на една
благородна
, възвишена идея в мозъка, се изисква специфична енергия, която обхваща само горната част на челото.
С мозъка си, с мислите си ти акумулираш праната от Слънцето и от там изпращаш по цялото тяло. Ако те боли някой орган, можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към него, да го лекуваш. * За да се пригоди към умовете на хората мисловната енергия, специални същества слизат от особено високи светове и я обработват. Не мислете, че човешкият мозък се нуждае от същата енергия, която е нужна на стомаха. Една е енергията, при която стомахът функционира, друга е, при която белите дробове функционират, различна е и тази на мозъка.
За да се образува формата на една
благородна
, възвишена идея в мозъка, се изисква специфична енергия, която обхваща само горната част на челото.
Долната част на челото може да схване друга идея. * Мъгливите и влажни дни са по-добри проводници на Божествените енергии, които идват отвън. Влажните дни са магнетични. Има организми, които определено се нуждаят от влага. * Човек не може да бъде здрав, ако не разбира законите на праната.
към текста >>
В този
смисъл
дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на прана.
Долната част на челото може да схване друга идея. * Мъгливите и влажни дни са по-добри проводници на Божествените енергии, които идват отвън. Влажните дни са магнетични. Има организми, които определено се нуждаят от влага. * Човек не може да бъде здрав, ако не разбира законите на праната.
В този
смисъл
дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на прана.
Човек трябва да постъпва правилно, за да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят правилно, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Ако не мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, нервната, дихателната и стомашната система ще се лишат от нея и няма да могат да извършват правилно своите функции. * Всеки отделен ден има различна енергия. Във всеки ден различни разумни същества функционират.
към текста >>
32.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Говорната реч пред децата всякога трябва да бъде: ясна, правилна и сочна — израз на творческа, прогресивна
мисъл
.
ГОВОРНАТА РЕЧ И ДЕТЕТО Първата връзка между детето и детската градина е разговорната реч. Чрез словото изобщо се установява първият контакт между възпитател и възпитаник. От друга страна, говорната реч е свързана с всички детски деятелности и ние трябва да я следим непрекъснато в нейното всестранно развитие.
Говорната реч пред децата всякога трябва да бъде: ясна, правилна и сочна — израз на творческа, прогресивна
мисъл
.
По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена. За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко убедени в това, което разказваме. Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни.
към текста >>
Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи
мисълта
и вниманието на малките към желаните области и ефекти.
По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена. За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко убедени в това, което разказваме. Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни.
Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи
мисълта
и вниманието на малките към желаните области и ефекти.
Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства. Приказката в говорната реч Всички деца обичат приказките. Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата.
към текста >>
Тя .трябва да раздвижи
мисълта
, да я насочи към добро, правда, трудолюбие и красота в живота.
Да подготви предварително децата, като се справи с всичко, което би го отвличало през време на разказването. Приказката трябва да се разказва високо и ясно, изразно, но не и превзето. Думите трябва да са познати, изреченията къси и пълни, по възможност с по-кратки описания и повече действие. Споменахме по-горе и за съдържанието във връзка с успеха на приказката. Не е достатъчно приказката да се слуша с интерес, за да изпълни своята образователна задача.
Тя .трябва да раздвижи
мисълта
, да я насочи към добро, правда, трудолюбие и красота в живота.
Тя трябва да сплоти групата и да я насочи към нова дейност и творчество. Приказката трябва да разшири познанията и обогати речника на децата. Тя трябва да бъде изискана и в художествено отношение, с правилен литературен говор. Видове приказки. Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др.
към текста >>
Полезните приказки са изпълнети с положителна
мисъл
, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов.
Тя трябва да сплоти групата и да я насочи към нова дейност и творчество. Приказката трябва да разшири познанията и обогати речника на децата. Тя трябва да бъде изискана и в художествено отношение, с правилен литературен говор. Видове приказки. Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др.
Полезните приказки са изпълнети с положителна
мисъл
, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов.
Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи. Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои. Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия. Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото.
към текста >>
Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме
мисълта
им към доброто и красивото.
Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов. Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи. Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои. Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия.
Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме
мисълта
им към доброто и красивото.
Естествено е да преобладават в репертоара ни приказките, подчертаващи реалност, която се налага като двигател на живота. Фантазният елемент в приказката трябва да бъде използуван като средство за художествено засилване на убедителност и образност. От време на време по малко смях и фантазия действуват като почивка и ободряване. Не трябва да изпускаме из пред вид, че детето не живее в грубата действителност на възрастния, поради което и при реалната приказка ще държим сметка за душевния мир на детето, който вибрира между реалност и фантазия. Фантазията е свят на бляна и на хвъркатите желания, които ни отдалечават от грубите прояви и ни носят " свежест.
към текста >>
Само в такъв случай тя ще въздействува върху
мисълта
, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор.
Наред с народните приказки имаме и лични. Някои от тях надживяват и обезсмъртяват автора си. Това са приказките, в които се разкриват природни закони за вечнат.1 истина: за достойнството и силата на труда; за безсмъртието на борците за свобода — приказки, които са пропити с дълбочина и светло прозрение за живота и неговите чудеса. Такива приказки са всякога желани от децата. Изкуство е да поднасяме на детето винаги подходяща за случая приказка.
Само в такъв случай тя ще въздействува върху
мисълта
, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор.
Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито.
към текста >>
При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с
благородна
амбиция.
Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др.
При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с
благородна
амбиция.
Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери.
към текста >>
Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк
смисъл
на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр.
Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени. На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива.
Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк
смисъл
на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр.
Стихотворения, книжовна реч и картини Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч. Те идват също да разнообразят работата ни с малките, развивайки паметта и говора. Естествено е да подбираме стихотворения, отговарящи на детската възраст както по съдържание, така и по обем. Започва се с римушките.
към текста >>
Художествената изразност действува като музика, изразена в слова, оцветени с живите багри на
мисъл
и идейност.
Един репертоар от няколко стихотворения, подбрани в духа на времето, сезона и интереса на децата, са всякога приятно и полезно упражнение на детската памет и говор. Книжовна реч. Обикновено децата предпочитат живата, говорна реч. Прочетената приказка обаче въвежда детето в света на книжовността, поради което по-късно добре е от време на време да прочитаме приказка или разказче. При тези случаи трябва да имаме пред вид следното: 1) изборът на четивото да отговаря на възрастта, интереса и духовния ръст на децата; 2) едно изкусно художествено четене може да затрогне слушателите много повече от простото ' разказване.
Художествената изразност действува като музика, изразена в слова, оцветени с живите багри на
мисъл
и идейност.
И ето защо една приказка, прочетена художествено, би изпълнила задачата си; 3) преди да започнем четенето, необходимо е да се справим с обстановката, групата и времето, с което разполагаме. Освен това, ще имаме пред вид, че четенето пред голяма група деца разсейва, поради което следва то да бъде кратко. Всички слушатели трябва да са седнали удобно, така че, слушайки, да виждат четеца. Картини. Хубава картина действува непосредствено. Тя успокоява, вдъхновява и възпитава.
към текста >>
33.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Човек никога не може да бъде щастлив, докато не дойде до ново и разумно на живота и на природата, да разбере
смисъла
и значението на силите, които действат в тях.
И двамата се намират в голямо вътрешно напрежение. Всеки иска да излезе победител. Същевременно и единият и другият взаимно си оказват известно налягане. Следователно, в борбата си двамата борци произвеждат един върху друг външно налягане, срещу което се противопоставя вътрешното напрежение на силите им. Този пример символизира борбата между външните условия и вътрешните възможности на човека.
Човек никога не може да бъде щастлив, докато не дойде до ново и разумно на живота и на природата, да разбере
смисъла
и значението на силите, които действат в тях.
Слушате някой да казва: искам да се махне тази мъчнотия от мене. Това е механическо разбиране на нещата. По механически начин мъчнотията не може да се премахне. Дълбоката причина за мъчнотията се крие в неправилното отношение на човека към нещата. Следователно, ако външната мъчнотия се премахне по механически начин, няма да мине много време и друга някаква мъчнотия ще се яви.
към текста >>
В този
смисъл
страданието е налягане или депресия.
Някой върви по улиците, не гледа къде стъпва, падне и се удари зле. Той започва да се гневи, да търси причината вън от себе си и казва, че светът е неразумен. Светът е създаден разумно, но хората не постъпват разумно. За да живее правилно, да няма мъчнотии, човек трябва да бъде разумен. Като не постъпва правилно, без да иска човек привлича страданието към себе си.
В този
смисъл
страданието е налягане или депресия.
Ако не внимаваш и допреш ръката си до горяща печка, ти ще се изгориш. Изгарянето не е нищо друго, освен налягане, при което човек получава нещо отвън, а същевременно дава нещо от себе си. Той дава повече, а взима по-малко. Понеже обмяната е неправилна, непременно ще дойде страданието в каква да е форма. Иска ли да не страда, човек трябва да спазва закона на обмяната: колкото даваш, толкова ще получиш.
към текста >>
Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият
смисъла
.
Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения.
Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият
смисъла
.
Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот. Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия. Ако в един салон, където има много хора стане пожар, всички ще избягат. Разумният обаче предвижда пожара и още в началото взема мерки за да го предотврати.
към текста >>
Разумността, правата
мисъл
, като сила се отнася към божествения свят.
В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши.
Разумността, правата
мисъл
, като сила се отнася към божествения свят.
Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности. Ако при използване на условията и възможностите отсъства разумност, човек е изложен на големи страдания. Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си трябва да се придружават от разумност.
към текста >>
С други думи казано, всяка
мисъл
, всяко чувство и всяка постъпка, на които човек дава ход, трябва да бъдат разумни.
Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности. Ако при използване на условията и възможностите отсъства разумност, човек е изложен на големи страдания. Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си трябва да се придружават от разумност.
С други думи казано, всяка
мисъл
, всяко чувство и всяка постъпка, на които човек дава ход, трябва да бъдат разумни.
Човек може да има на разположение добри условия и възможности, но ако не е разумен нищо не постига. Добрите условия и възможности без разумността са суров материал, от който нищо не може да се направи. Дойде ли разумността или божествената сила между тях, от този материал, тя ще съгради нещо ценно. Следователно, като мисли добре, човек се намира в божествения свят; като чувства добре, той е в духовния свят; като постъпва добре, като постъпва добре той е на физическият свят. Обаче, ако не постъпва добре, законите на физическия свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не чувства добре, законите на духовния свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не мисли право, законите на божествения свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят.
към текста >>
Има
смисъл
да блъска човек главата си в разрешаване на някои въпроси, но поне да пожъне нещо.
Значи, те са били в университет. Важно е, какво са научили през това време. Други казват, че цели 30 години блъскали главата си в разрешаване на житейските въпроси. Какво са научили от блъскането на главата си? Да блъскаш главата си, без да си разрешил въпросите, това не е наука.
Има
смисъл
да блъска човек главата си в разрешаване на някои въпроси, но поне да пожъне нещо.
Други казват, че цели 30 години са работили. Какво са придобили? Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за себе си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н. Самоосъждането не допринася нищо. Вместо да се осъжда, човек трябва да се ориентира в средата, в която живее.
към текста >>
Искаме да обърнем вниманието на хората към правата
мисъл
.
Ако силите на налягането и напрежението взаимно се уравновесяват и се подчиняват на разумността т.е. на божественото начало, тогава последното ще внесе удобствата и улесненията в живота. Ако чрез разумността, божественото начало, можем да разрешим задачите на налягането и напрежението, като противодействуващи сили в живота, това значи, да изпълним волята божия. За да дойде до изпълнение на волята божия, човек трябва съзнателно да учи и прилага. Сега нашето желание е да изнесем един истински порядък на нещата, какъвто царува в природата.
Искаме да обърнем вниманието на хората към правата
мисъл
.
Правото мислене дава свобода на човека. Като мисли право, той може да си обясни законите на живота и да добие оная свобода, която му дава възможност да учи и да работи. Всички външни условия, които въздействат върху човека, благоприятни или неблагоприятни, приятни или неприятни, представят налягането. Вътрешният живот с обикновените мисли, чувства, стремежи, желания, безпокойства, тревоги, смущения, обезсърдчения на човешката личност, представя напрежението. Тия две сили, които действат отвън и отвътре, трябва да се организират от божественото.
към текста >>
За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава
мисъл
.
Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека. В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство. Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля.
За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава
мисъл
.
А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота.
към текста >>
А здравата
мисъл
иде от светлината, която любовта носи в себе си.
В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство. Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля. За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл.
А здравата
мисъл
иде от светлината, която любовта носи в себе си.
Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта.
към текста >>
Една
благородна
мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора.
Като ги продадете, вие ще получите такава сума, с която ще задоволите своите нужди. Щом знаете цената на погрешките, не се възмущавайте от тях, но ги съберете на едно място, стопете ги, създайте нови форми и вложете в тях нов живот. Новият живот изисква нови, чисти и здрави форми. Не мислете за счупените шишета, но ги претопявайте. Не мислете за направените погрешки, но ги изправяйте.
Една
благородна
мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора.
Тя имала 10 души кандидати, но всички изпуснала и днес остава сама в живота. Тя попитала един умен човек за своето положение и той й казал: ако беше се оженила за едного от тях, щеше да го направиш нещастен, но и ти щеше да бъдеш нещастна. Провидението е допуснало това, което стана с тебе. Сега тези момци стоят като идеал в твоя ум и ти се ползваш от техните добродетели. Физически ти не си се свързала с никого от тях, но духовно те са в тебе.
към текста >>
Това са символи, на които трябва да се разбира вътрешния
смисъл
.
После писмата се пишат с червено, а най после с черно. Сегашните хора пишат писмата си с черно мастило, а бъдещите хора ще ги пишат със собствената си кръв. Две, три думи ще напишат, но с мастило от своята кръв. Как пише човек писмата си? С черно, с червено мастило или с мастилото на любовта.
Това са символи, на които трябва да се разбира вътрешния
смисъл
.
Изучавайте живота с всички негови прояви. Животът е наука. Че някой се влюбил или разочаровал, изгубил нещо или спечелил, това е цяла наука. Докато огънят в човека гори, той трябва да се радва и да благодари. Изгасне ли този огън, той се принуждава да го търси отвън, както Земята търси светлината и топлината от Слънцето.
към текста >>
В този
смисъл
напрежението в живота отговаря на тона ДО, движението на тона РЕ, постижението на тона МИ, придобиването на тона ФА, цъфтенето на тона СОЛ, развитието на тона ЛА, добруването на тона СИ.
външните условия и през напрежението т.е вътрешните възможности. Така той ще изучи и трите свята: физическия, духовния и божествения. Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си. Казано е, че животът е изкуство и музиката е изкуство. Следователно, между музиката и пътя на човешката душа в живота има известна аналогия.
В този
смисъл
напрежението в живота отговаря на тона ДО, движението на тона РЕ, постижението на тона МИ, придобиването на тона ФА, цъфтенето на тона СОЛ, развитието на тона ЛА, добруването на тона СИ.
Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път. Понеже се спряхме върху музиката в живота ще вземем следната песен: Мога да кажа, че Слънцето утре ще изгрей и на Земята лицето ще огрей. Топлина то ще внесе за всичко що расте.
към текста >>
Топлината отговаря на любовта, светлината на правата
мисъл
, а влагата на силите в живота.
И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се пожертва за своя брат при всички условия. И братът може да се пожертва за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата.
Топлината отговаря на любовта, светлината на правата
мисъл
, а влагата на силите в живота.
Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота, човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота. Тогава ще се даде ново направление и на труда.
към текста >>
34.
Човек
 
- Георги Радев (1900–1940)
Само човек, който служи на Бога, е в пълния
смисъл
на думата богат.
” За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля.
Само човек, който служи на Бога, е в пълния
смисъл
на думата богат.
Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек онзи, който убива другите. Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели.
към текста >>
Ето защо, в широк
смисъл
на думата, Исус е всеки, който
позор, и хули, и злорадства, и обвинения. Ето Човека! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава човекът, който иде на Земята, брат на страдащите.
Ето защо, в широк
смисъл
на думата, Исус е всеки, който
страда и като герой носи своите страдания. Исус е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. Исус – това е едната опорна точка на човека. Христос, сиреч човекът, който е победил
към текста >>
Човекът, като Исус, научава дълбокия
смисъл
на страданията – онзи Божествен
изработва своето спасение. Исус – това е едната опорна точка на човека. Христос, сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека.
Човекът, като Исус, научава дълбокия
смисъл
на страданията – онзи Божествен
процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека, това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен,
към текста >>
характер, в дълбок
смисъл
на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият Дух е
неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под
характер, в дълбок
смисъл
на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият Дух е
написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират
към текста >>
си, да разбере Ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста
мисъл
, да разбере
На Земята се учи тялото – всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В Духовния свят се учи душата, в Божествения свят се учи Духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе
си, да разбере Ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста
мисъл
, да разбере
най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с Ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – манас. Разумът е дар на човека от Ангелите. И това, което го
към текста >>
Понеже човек е свързан с Ангелите, които са създали
мисълта
, затова го наричат
В Духовния свят се учи душата, в Божествения свят се учи Духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере Ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта.
Понеже човек е свързан с Ангелите, които са създали
мисълта
, затова го наричат
същество на мисълта – манас. Разумът е дар на човека от Ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, то е неговият разум. Но аз ви
към текста >>
същество на
мисълта
– манас.
учи душата, в Божествения свят се учи Духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере Ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с Ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат
същество на
мисълта
– манас.
Разумът е дар на човека от Ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли.
към текста >>
И затова дръж постоянно в ума си
мисълта
:
Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек тук, на Земята, си има своя определена роля, без него Животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е нещо случайно.
И затова дръж постоянно в ума си
мисълта
:
Човек е най-великото създание на Земята. Радвай се, че носиш името човек! Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като Дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във Вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония.
към текста >>
Разумността, в дълбок
смисъл
на думата, е качество на светията, на гениалния човек.
Разумният човек винаги се уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от Ангелите в подкрепа на Живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен.
Разумността, в дълбок
смисъл
на думата, е качество на светията, на гениалния човек.
И затова помнете: умен човек може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на Добродетелта са смирени хора (в онзи смисъл, в който Христос разбира тази дума) и тези хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То
към текста >>
на Добродетелта са смирени хора (в онзи
смисъл
, в който Христос разбира тази дума)
И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбок смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек може да бъде само добродетелният човек. А всички хора
на Добродетелта са смирени хора (в онзи
смисъл
, в който Христос разбира тази дума)
и тези хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може
към текста >>
Смиреният човек, в истински
смисъл
на думата, е човек с мощен Дух.
Бог, който живее в мен, сиромах не става.” Слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек.
Смиреният човек, в истински
смисъл
на думата, е човек с мощен Дух.
Вие питате защо сте дошли на Земята? Казвам ви: Да проявите Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост. Да проявите Божията Истина.
към текста >>
е онази първична материя, в която функционира неговата
мисъл
.
всички същества, да регулира всички елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла.Той трябва да знае каква
е онази първична материя, в която функционира неговата
мисъл
.
Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички лоши духове.
към текста >>
Светлият ум подразбира
благородна
душа.
А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум.
Светлият ум подразбира
благородна
душа.
А благородната душа подразбира един любящ Дух, който е излязъл от Бога на Вечността. Роденият изново е свързан с всички по-високи светове, с всички Същества от по- високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост,
към текста >>
А
благородната
душа подразбира
трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа.
А
благородната
душа подразбира
един любящ Дух, който е излязъл от Бога на Вечността. Роденият изново е свързан с всички по-високи светове, с всички Същества от по- високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов.
към текста >>
Така човек от син на
мисълта
става възлюбен син на Любовта.
много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души.
Така човек от син на
мисълта
става възлюбен син на Любовта.
Така той става Син Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи. Да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата Вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната
към текста >>
35.
Увод към френското издание
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Ще отбележим отличното съгласуване на тази
благородна
перспектива за единство с онази, предсказвана и от други духовни Школи - Теософия, Орденът на Розенкройцерите и др.
Беинса Дуно е един от най-благородните духове на съвременната епоха. С право неговото име е известно между тези на Великите Посветени Учители на човечеството. Нашето желание е читателите, без оглед на техните убеждения, да се запознаят внимателно с това сбито, но ясно експозе. Основната идея на Учителя е следната: преминаването на човечеството от един зодиакален знак към друг се съпровожда винаги от парапсихични превратности. Сега навлизаме в ЕРАТА НА ВОДОЛЕЙ и виждаме да покълва, сред установените религиозни форми, една освободена духовност, целяща установяването па УНИВЕРСАЛНА ЛЮБОВ, на „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО" (една от фундаменталните Му книги).
Ще отбележим отличното съгласуване на тази
благородна
перспектива за единство с онази, предсказвана и от други духовни Школи - Теософия, Орденът на Розенкройцерите и др.
Тс са активни и солидарни и в нашия свят на разединение и конфликти, където пред очите ни се заражда една НОВА ЕРА. Ученик на това Учение, авторът ни показва, че не би могло да има противопоставяне и съперничество между тези, които служат на Божествената Светлина. Нищо, което се осъществява според Божествения план, не е случайно. Няма да резюмираме всяка от главите - толкова богати на идеи това би било безполезно. Ще отбележим само, че непредубеденият читател ще получи пълнота и широта на познанията, предадени с един прост и ясен, но изискан език (белег на истински духовните Учители, които като Христос никога не се изразяват екстравагантно).
към текста >>
бяга от действителността и се разминава със
смисъла
на своето съществуване.
След толкова лишения, унижения и мъки, човекът се стреми към приятни моменти и развлечения, които да заглушат съзнанието му, за да забрави жестокостта на земния живот, и да подхранват неговия суетен характер абсурд между две неразбираеми нищожности. Ако човешкото съществуване се свеждаше до съвкупността от материални усещания в чисто земен аспект, единственото средство като отдушник за съзнанието е то да се изкриви възможно най-много, абстрахирайки се от проблемите си. Богатите не работят, а посвещават цялото си време на тоалети, приеми, представления и пр. Индивидът се стреми да се отскубне от жалката си условност, проектирайки се в образи на прославени знаменитости, господари или принцеси. Бедната работничка напр.
бяга от действителността и се разминава със
смисъла
на своето съществуване.
Всичко тук долу в материалната област е белязано с печата на преходното, на суетата. Колкото и зрелищни да са материалните дейности на човека, те винаги завършват с гроба. Тази идея с изразена чрез множество прочути гравюри и картини от хилядолетия, в които духовници медитират върху череп. Както при „мъртвешкия танц" от края на средните векове, тук се подчертава идеята за биологичното равенство. Дали човек е принц или просяк, неговият земен живот завършва в земята.
към текста >>
около него без синхрон и видим
смисъл
.
Далеч от това да бъде една доктрина, не се ли опира то на безброй факти и конкретни случаи? Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна? В превъзходното съчинение, което ви представяме тук, ще намерите съвсем ясни обяснения върху начина, по който Учителят показва на своите ученици, че Законът за прераждането единствен обяснява всички етапи, които е необходимо да се изживеят върху земен план, преди съзнанието да се освободи от материалното тяло, за да може да действа в лъчистите пространства. Дали е непреодолима абсурдността на света, в който живеем? Да си представим следната картина: воинът в голяма битка има впечатлението, че се намира в страшен хаос - снаряди и куршуми свистят и избухва!
около него без синхрон и видим
смисъл
.
Но генералът, наблюдавайки битката от хълма, вижда общото движение на воюващите и към кого клони победата. Аналогично: общата история на света изглежда хаотична, мъчителна, дори абсурдна за участниците в нея, но за този, който вижда от високо отделните групи в цялостен ансамбъл, тя става разбираема. От този поглед става ясно, че периодът, в който живеем сега, с всички мъки, терзания и ужаси, ще бъде разбран в неговата истинска светлина едва в бъдеще. Така днешният негативен кипеж има своето право на съществуване. Да не забравяме, че сме в един период на раждане, в който Ерата на Водолея започва тепърва да се гради.
към текста >>
36.
Сряда, 4 юли
 
- Теофана Савова
Цял ден младежките гърди ще дишат брилянтен въздух; цял ден младежките сърца ще любят простора; цял ден младежките умове ще следят
мисълта
на Учителя и душите им ще му се радват.
О, Витоша мила, слънчева, богата!.. И ние се приготовляваме за този ден. Екскурзия до Витоша! Да прекараме на Витоша цял ден с Учителя! Та това е приказка.
Цял ден младежките гърди ще дишат брилянтен въздух; цял ден младежките сърца ще любят простора; цял ден младежките умове ще следят
мисълта
на Учителя и душите им ще му се радват.
Какво богатство за сърцето е да люби! Какво богатство за сърцето е да обича Учителя. „Любовта има 35 милиона форми, които трябва да се проучват"- казва Учителя. Той казва също: „Най-нежна е Любовта на майката,
към текста >>
най-
благородна
е Любовта на брата,
„Любовта има 35 милиона форми, които трябва да се проучват"- казва Учителя. Той казва също: „Най-нежна е Любовта на майката, най-силна е Любовта на бащата, най-чиста е Любовта на сестрата,
най-
благородна
е Любовта на брата,
най-топла и възвишена е Любовта на възлюбления, най-велика е Любовта на Учителя, най-предана е Любовта на ученика." Днес на Витоша сърцата ще бъдат огрявани от най-великата Любов, от Любовта на Учителя! Днес на Витоша сърцата ще излъчат най-преданата Любов, любовта на ученика!
към текста >>
37.
ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО
 
- Теофана Савова
В стаята пред отворената библия с масивни корици седеше възрастен човек с
благородна
осанка.
В полумрака на затихналите плодни градини и на боровата гора наоколо единствено през прозореца на този дом струеше светлина. Понякога нощта го посещаваше, светлината зад прозореца угасваше за около час и половина, но въпреки това звездата виждаше сиянието на „ Окото на Изгрева". Това явление не беше ново за нея, защото тя го бе наблюдавала в течение на много години. И това не бе случайно, нито пък бе мотивирано от любопитство, защото тази звезда бе служител на светлината. Сега прозорецът отново светеше.
В стаята пред отворената библия с масивни корици седеше възрастен човек с
благородна
осанка.
За онези, които го познаваха и следваха в неговата мисия на земята, той бе Учителя, един светия от голяма величина, когото в духовния свят почитаха и зовяха с името Беинса Дуно. Той беше потънал в дълбок размисъл, всяка черта на лицето му излъчваше мир и абсолютна хармония. Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -виделината на божествената мисъл, за която няма граници и препятствия. В два часа светлината на прозореца отново угасна, но само след десет минути отново се появи, и силуетът на Учителя се открои в рамката на прозореца. Звездата от зенита, привлечена от "Изгрева", стана по-ярка, за да вижда по-добре Земята.
към текста >>
Той беше потънал в дълбок
размисъл
, всяка черта на лицето му излъчваше мир и абсолютна хармония.
Това явление не беше ново за нея, защото тя го бе наблюдавала в течение на много години. И това не бе случайно, нито пък бе мотивирано от любопитство, защото тази звезда бе служител на светлината. Сега прозорецът отново светеше. В стаята пред отворената библия с масивни корици седеше възрастен човек с благородна осанка. За онези, които го познаваха и следваха в неговата мисия на земята, той бе Учителя, един светия от голяма величина, когото в духовния свят почитаха и зовяха с името Беинса Дуно.
Той беше потънал в дълбок
размисъл
, всяка черта на лицето му излъчваше мир и абсолютна хармония.
Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -виделината на божествената мисъл, за която няма граници и препятствия. В два часа светлината на прозореца отново угасна, но само след десет минути отново се появи, и силуетът на Учителя се открои в рамката на прозореца. Звездата от зенита, привлечена от "Изгрева", стана по-ярка, за да вижда по-добре Земята. Тя се загледа и видя как Учителя отвори една врата и излезе върху полукръглия балкон над салона. Той се загледа по-продължително на изток, съзерцавайки далечния хоризонт.
към текста >>
Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -виделината на божествената
мисъл
, за която няма граници и препятствия.
И това не бе случайно, нито пък бе мотивирано от любопитство, защото тази звезда бе служител на светлината. Сега прозорецът отново светеше. В стаята пред отворената библия с масивни корици седеше възрастен човек с благородна осанка. За онези, които го познаваха и следваха в неговата мисия на земята, той бе Учителя, един светия от голяма величина, когото в духовния свят почитаха и зовяха с името Беинса Дуно. Той беше потънал в дълбок размисъл, всяка черта на лицето му излъчваше мир и абсолютна хармония.
Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -виделината на божествената
мисъл
, за която няма граници и препятствия.
В два часа светлината на прозореца отново угасна, но само след десет минути отново се появи, и силуетът на Учителя се открои в рамката на прозореца. Звездата от зенита, привлечена от "Изгрева", стана по-ярка, за да вижда по-добре Земята. Тя се загледа и видя как Учителя отвори една врата и излезе върху полукръглия балкон над салона. Той се загледа по-продължително на изток, съзерцавайки далечния хоризонт. Часът бе удобен, за да долови възхода на светлината далече зад планинските върхове.
към текста >>
Топлината в гласа му, здравият
смисъл
на думите и силата на идеите пренесоха слушателите в един далечен, но реален свят, който те не познаваха.
После Учителя каза: „Изпейте една песен! " Тихо, но с дълбок отзвук в душите, прозвуча песента "Махар Бену Аба". Учителя прочете една глава от Евангелието, след което започна словото си.
Топлината в гласа му, здравият
смисъл
на думите и силата на идеите пренесоха слушателите в един далечен, но реален свят, който те не познаваха.
Те поглъщаха жадно всяка негова дума - изправен пред тях духът говореше на душата. Небесният Отец бе излъчил от селенията си един светъл дух, един голям светия, облякъл го бе в човешка форма, за да приемат хората Любовта Му. „Звездата на Изгрева" знаеше това и в този миг се почувства безкрайно щастлива и благодарна за мисията, която изпълняваше на Земята. След беседата хората се раздвижиха. Учителя бе станал и чакаше.
към текста >>
Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла
помисъл
.
Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва. Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя. Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили. Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си.
Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла
помисъл
.
Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни. Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота.
към текста >>
Тогава той е силно съсредоточен, сякаш
мисълта
му работи някъде.
Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота. Без бързане и суетня много скоро хората се разпръснаха, за да се приберат по домовете си и да се подготвят за ежедневните си задачи. Някои ученици съпроводиха Учителя до входа на салона. Там две сестри му донесоха закуска с чай, след което се оттеглиха. Обикновено Учителя закусва сам.
Тогава той е силно съсредоточен, сякаш
мисълта
му работи някъде.
В десет часа той ще говори отново. * На „Изгрева" една майка разказваше приказка на своето момиченце. Приказката й започна с думите: „Когато едно време Дядо Господ ходеше по земята..." Захласнато в разказа, детето запита майка си: - А сега Дядо Господ слиза ли на земята?
към текста >>
Тези мисли предразположиха някои към
размисъл
, а други развеселиха.
За да им даде добър урок, да ги научи да не критикуват Великото, Бог, невидимият свят, ги заставя да се оженят. Като им се родят няколко деца, Той им казва: „Хайде сега, приложете вашето знание. Опитайте се да координирате децата си, да си създадете такъв дом, какъвто искате. " Вашият дом представя един малък свят, който ви е даден като задача, да го създадете, както намерите за добре. Като се налгерят в семейството си, в своя малък свят, критиците започват да се оплакват, че не могат да го оправят."
Тези мисли предразположиха някои към
размисъл
, а други развеселиха.
- Така е - засмя се една сестра. Затова Учителя каза: „ Едното дете вика на една страна, другото - на друга, жената - на трета." После тя добави: „Наистина вечно недоволните най-малко работят, а искат да подобрят живота си. Все в другите търсят вината, а не в себе си! " Сестрата, която все още държеше тетрадката в ръцете си, продължи:
към текста >>
Всички очакваха с жив интерес новата
мисъл
, наградата от Божествената лотария.
- Да обичаме един човек ще рече да видим Божественото в него, като открием една положителна черта в характера му - каза друг. Макар и с паузи, гостите похапваха не само духовно, но и физически, защото всичко пред тях на масата бе много вкусно. - Това учим сега всеки ден - да обичаме. Нали това ни преподава Учителя. Тетрадката отново беше прелистена.
Всички очакваха с жив интерес новата
мисъл
, наградата от Божествената лотария.
И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин, мисълта на Учителя: „Когато отида при Господа, ще поискам да ме научи да обичам хората. И после ще му поискам: Господи, изпитай ме на това, което си ме научил! " - Добра алтернатива - за всяко знание да има и съответен изпит.
към текста >>
И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин,
мисълта
на Учителя:
Макар и с паузи, гостите похапваха не само духовно, но и физически, защото всичко пред тях на масата бе много вкусно. - Това учим сега всеки ден - да обичаме. Нали това ни преподава Учителя. Тетрадката отново беше прелистена. Всички очакваха с жив интерес новата мисъл, наградата от Божествената лотария.
И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин,
мисълта
на Учителя:
„Когато отида при Господа, ще поискам да ме научи да обичам хората. И после ще му поискам: Господи, изпитай ме на това, което си ме научил! " - Добра алтернатива - за всяко знание да има и съответен изпит. Когато не само знаеш, но и можеш, няма да се колебаеш в смисъла на постъпките си.
към текста >>
Когато не само знаеш, но и можеш, няма да се колебаеш в
смисъла
на постъпките си.
И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин, мисълта на Учителя: „Когато отида при Господа, ще поискам да ме научи да обичам хората. И после ще му поискам: Господи, изпитай ме на това, което си ме научил! " - Добра алтернатива - за всяко знание да има и съответен изпит.
Когато не само знаеш, но и можеш, няма да се колебаеш в
смисъла
на постъпките си.
Това ли искаше да ни каже Учителя? - запита младият мъж, който проявяваше философска задълбоченост в своите разсъждения. - А защо да не искаме знания - възможен ли е напредъкът без наука? - запита най-младата между гостите. Георги Радев, мъж с деликатна физика, високо чело и чувствително изразен нос, за когото казваха, че е най-силният интелект на „Изгрева", отговори вместо младежа:
към текста >>
38.
СЛОВОТО
 
- Теофана Савова
-Ние ще любим Бога, като дадем път на всяка
благородна
мисъл
и на всяко благородно чувство в нас.
Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на Любовта, да има правилни отношения към Бога." Организиране на идеите Един ден в словото си за силата на Божествените идеи Учителя каза: „Ние трябва да любим Бога. Как ще го любим?
-Ние ще любим Бога, като дадем път на всяка
благородна
мисъл
и на всяко благородно чувство в нас.
Колкото малки и да са тези мисли и чувства, те са Божествени, не трябва да се отхвърлят. Няма човек в света, в когото тия мисли и чувства да не се явяват спонтанно. На него не остава друго, освен да ги приеме в себе си и да ги култивира. И ако съвременните хора не успяват в много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че те отблъскват малките Божествени мисли и чувства, а очакват да им дойдат грамадни, велики идеи и мисли. Ние наричаме такива хора грешници, защото те очакват само велики идеи.
към текста >>
Забележете, при най-скръбното състояние на човека в ума му проблесне една малка
мисъл
, която ще му донесе необходимата светлина.
На него не остава друго, освен да ги приеме в себе си и да ги култивира. И ако съвременните хора не успяват в много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че те отблъскват малките Божествени мисли и чувства, а очакват да им дойдат грамадни, велики идеи и мисли. Ние наричаме такива хора грешници, защото те очакват само велики идеи. По този начин тези хора убиват в себе си Божественото, Великото начало. В това именно седи нещастието на всички хора.
Забележете, при най-скръбното състояние на човека в ума му проблесне една малка
мисъл
, която ще му донесе необходимата светлина.
След това състояние човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека един светъл и един тъмен момент. Докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг и в него настава пълно затишие, в което той чува тихия глас да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи." Един българин изпаднал в някакво тежко състояние и решил да се самоубие. Като размишлявал по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: „Аз всякога мисля за тебе." Като чул този тих глас, съзнанието му се променило и той казал: „Няма да се самоубия!
към текста >>
И в този
смисъл
казвам: Няма сила в света, която може да противодейства на идеите.
Ще се заловя за някаква работа, макар и най-проста, за да изляза от трудното положение, в което се намирам." Казвам: Такава сила е вътрешният глас, такъв преврат може да произведе той в човека. Сила е този глас. — „Аз всякога мисля за тебе." Има един велик закон, който организира идеите.
И в този
смисъл
казвам: Няма сила в света, която може да противодейства на идеите.
Идеята, само по себе си, е мощна. Един от пророците казва за Бога: „Няма оръжие в света, което може да ти противостои. " Който разбира този закон, той може да избегне много нещастия. Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно.
към текста >>
Колкото малка да е една Божествена
мисъл
, тя е мощна.
Има един велик закон, който организира идеите. И в този смисъл казвам: Няма сила в света, която може да противодейства на идеите. Идеята, само по себе си, е мощна. Един от пророците казва за Бога: „Няма оръжие в света, което може да ти противостои. " Който разбира този закон, той може да избегне много нещастия.
Колкото малка да е една Божествена
мисъл
, тя е мощна.
Кога ще се реализира, не е важно. Но тя непременно ще даде своите добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Как ще се организира? -Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си.
към текста >>
Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава
мисълта
, че трябва да поправи някои свои по-грешки или някои погрешки на обществото.
Божественото не държи на времето. Могат да минат месеци, години, но в края на краищата Божественото пак ще се прояви. По този начин може да се обясни, защо някои идеи са материалистични, а други — идеалистични. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете, които се образуват в него. Въпросът за кръговото организиране на идеите е философски.
Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава
мисълта
, че трябва да поправи някои свои по-грешки или някои погрешки на обществото.
Обаче той отхвърля тази мисъл от ума си. Счита, че е ненавременна. Мисълта влиза в подсъзнанието му. И работи там, организира се, чака времето да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на своите мисли, т. е.
към текста >>
Обаче той отхвърля тази
мисъл
от ума си.
Могат да минат месеци, години, но в края на краищата Божественото пак ще се прояви. По този начин може да се обясни, защо някои идеи са материалистични, а други — идеалистични. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете, които се образуват в него. Въпросът за кръговото организиране на идеите е философски. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи някои свои по-грешки или някои погрешки на обществото.
Обаче той отхвърля тази
мисъл
от ума си.
Счита, че е ненавременна. Мисълта влиза в подсъзнанието му. И работи там, организира се, чака времето да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на своите мисли, т. е. на мислите с тесните кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно - материалистично.
към текста >>
Мисълта
влиза в подсъзнанието му.
Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете, които се образуват в него. Въпросът за кръговото организиране на идеите е философски. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи някои свои по-грешки или някои погрешки на обществото. Обаче той отхвърля тази мисъл от ума си. Счита, че е ненавременна.
Мисълта
влиза в подсъзнанието му.
И работи там, организира се, чака времето да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на своите мисли, т. е. на мислите с тесните кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно - материалистично. По този начин хората идват до положението да казват: „ Всичко в света е материя. " Значи когато хората се отказват да изправят погрешките си, в света настава ново течение — материализъм.
към текста >>
39.
МЪДРОСТТА И СИЛАТА НА СЛОВОТО
 
- Теофана Савова
Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа
благородна
, обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога.
на Слънцето благата вест." Делата Божии „Аз имам едно мнение за Бога - всичко, което Бог върши в мене, е добро. Всички Божии работи са съвършени. Новото Учение има за цел да изправи погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да изведе човека в истинското, безграничното знание.
Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа
благородна
, обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога.
Дойде една мъчнотия в сърцето ти, Извади правилото за сърцето си и кажи: Като ученик аз трябва да имам Сърце чисто като кристал, Без никаква нечистотия. Дойде мъчнотия в ума ти, кажи: Аз трябва да имам ум светъл като Слънцето, Без никаква тъмнина. Дойде мъчнотия в душата ти, кажи:
към текста >>
аз трябва да имам душа
благородна
, обширна като цялата вселена, без никакви дребнавости.
Дойде една мъчнотия в сърцето ти, Извади правилото за сърцето си и кажи: Като ученик аз трябва да имам Сърце чисто като кристал, Без никаква нечистотия. Дойде мъчнотия в ума ти, кажи: Аз трябва да имам ум светъл като Слънцето, Без никаква тъмнина. Дойде мъчнотия в душата ти, кажи:
аз трябва да имам душа
благородна
, обширна като цялата вселена, без никакви дребнавости.
И най-после, дойде ли мъчнотия в духа ти, кажи: Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога. Всеки ден, като се намираш в затруднение, извади според случая съответното правило и го произнеси по няколко пъти на ден. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това, да живее човек с Бога." *
към текста >>
Не вземайте тази дума в ограничен
смисъл
, само за онези, които вярват.
Блаженствата, за които той говори, имат отношение към друг свят; те не се отнасят към земния живот. За земните хора Христос казва: „Вие сте солта". Аз вземам да говоря за солта, защото на земята живот без сол не може да съществува. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която пък е свят на ангелите. „Вие." Кои „вие"?
Не вземайте тази дума в ограничен
смисъл
, само за онези, които вярват.
„ Вие" подразбира всички онези, у които има пробудено Божествено съзнание, дето и да са на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата „сол" разбират „ сила на равновесие, онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. Под думата сол разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят. Кои са причините за изгубването на тази сол? На първо място това са необузданите човешки страсти.
към текста >>
40.
РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО
 
- Теофана Савова
Новият
смисъл
на понятията
То открива безграничен хоризонт на знания, на жив опит и нови възможности: „Изкуство е наистина човек да напише буквите в такъв ред, че да образува от тях срички; от сричките - думи; от думите - изречения; от изреченията - цяла реч, която да представя нещо добре изразено логически и граматически. Изкуство има в нареждането на буквите, изкуство има в нареждането на тоновете при музиката и пеенето, изкуство има и в говоренето. Хората може да ви слушат, като говорите, свирите и пеете, само ако видят някакво изкуство във вас, което може да ги задоволи." *
Новият
смисъл
на понятията
(по извадки от беседите) Влюбването подразбира изучаване на небесния език. Това не е нещо обикновено, особено е. Вселена - разбираме всички блага, които изтичат от Бога. Вечност - Това са възможностите за проявлението на разумния живот.
към текста >>
Добра
мисъл
- Оная
мисъл
, която приема само доброто.
Това не е нещо обикновено, особено е. Вселена - разбираме всички блага, които изтичат от Бога. Вечност - Това са възможностите за проявлението на разумния живот. Да изпълниш Волята Божия значи да пожертвуваш имането си, живота си и всичко, каквото имаш, за Бога. Този момент, който обхваща благото на всички същества.
Добра
мисъл
- Оная
мисъл
, която приема само доброто.
Дето срещне доброто, тя го събира, нищо не оставя да падне на земята. Тя приема доброто, обработва го в себе си и го изпраща навън. Добро - Доброто седи над всяка гениалност. Няма по-голяма гениалност от тази, щото човек да бъде добър. За да бъде човек добър, трябва да бъде умен.
към текста >>
Това е само един разумен акт, само едно приятно, хармонично действие на ума или една
благородна
постъпка на сърцето.
Тя приема доброто, обработва го в себе си и го изпраща навън. Добро - Доброто седи над всяка гениалност. Няма по-голяма гениалност от тази, щото човек да бъде добър. За да бъде човек добър, трябва да бъде умен. Да дадеш пари някому, това не е добро.
Това е само един разумен акт, само едно приятно, хармонично действие на ума или една
благородна
постъпка на сърцето.
Да дадеш пари някому, това не е добро, то е повече знание, отколкото добро. Доброто, това е целокупно проявление на Любовта в даден случай. В правенето на добро ти трябва да дадеш всичко. Къде се е родило доброто? — В онзи акт на Любовта, когато Словото излезе от Бога.
към текста >>
Майка — Аз вземам думата „майка" не в
смисъл
на европейската майка, но като емблема на Любовта, като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния живот.
Истината, това е най-високото нещо в разумния човешки живот. Карма - Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. Любов - Единствената реалност, чрез която духът се проявява в цялото Битие. Образува обща връзка между всички същества, обединява всичко. Тя съдържа в себе си най-съвършените неща от незапомнени времена на миналото.
Майка — Аз вземам думата „майка" не в
смисъл
на европейската майка, но като емблема на Любовта, като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния живот.
Милост, милосърдие - В него човек дава от себе си онова, каето е научил и опитал. Ако е добро за него, той знае, че то ще бъде добро и за другите. Има отношение към човешкия дух и човешката душа. Мистикът разбира живота с всичките противоречия в него. Той знае, че всичко, което се случва в живота на човека, е все за негово добро.
към текста >>
За
мисълта
и молитвата
Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Светлина — Това, което разкрива света. Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без ограничение. Светски хора - Това са ония хора, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Форма - Една необходимост за проява на реалността.
За
мисълта
и молитвата
„Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. Учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: „ Учителю, научи ни да се молим! "Христос им отговори: „ Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи." Те не знаеха да се молят, но имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа."
към текста >>
„Процесът на
мисълта
трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да каже : „ Аз трябва да мисля като Бога.
„За да покаже, че обича, човек трябва да учи. Който се учи, той има любов. Който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението." *
„Процесът на
мисълта
трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да каже : „ Аз трябва да мисля като Бога.
Трябва да обичам тъй, както Той обича. Защо? Защото само с Любовта, която е проявил, Бог е творил, работил, създал цялата Вселена. С Любовта, която има, Той взема предвид нуждите и на най-малките същества и ги задоволява. Всичко в света, цялата Вселена, е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години, Той създал нещата така, както ги виждаме днес.
към текста >>
Всичко в света, цялата Вселена, е резултат на Божията
мисъл
.
* „Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да каже : „ Аз трябва да мисля като Бога. Трябва да обичам тъй, както Той обича. Защо? Защото само с Любовта, която е проявил, Бог е творил, работил, създал цялата Вселена. С Любовта, която има, Той взема предвид нуждите и на най-малките същества и ги задоволява.
Всичко в света, цялата Вселена, е резултат на Божията
мисъл
.
Като мислил стотици, хиляди и милиони години, Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Човек трябва да мисли! Да има идея за Бога." * При Седемте рилски езера сред малка група от ученици Учителя каза:
към текста >>
41.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
И ако вие не вярвате в най-
благородната
философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.
и беседата „Трите живота" от Общия окултен клас / ООК/ , държана от 19 до 21 ч., Учителя открива за пръв път на Земята школа на Бялото братство в България. Той дава строги правила и закони, по които тази школа да се ръководи. Учителя казва: „Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. То е от черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете.
И ако вие не вярвате в най-
благородната
философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.
В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът опорочен." (50, с. 265) В разговор за окултизма Учителя казва: „Аз не давам нито един косъм от брадата си за западния окултизъм." Учителя донесе една нова наука на Земята, коренно различна от тогавашната, за основа на която е поставена Любовта.
към текста >>
Рано, в уречения час, наредени по особен начин, в редици, мълчаливи, съсредоточени в една
мисъл
според указанията на Учителя, всички потеглят за сградата на читалище „Надежда".
Вечерта, след молитвата, Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона? " Всички отговарят, че искат да отидат преди закуска. „Тогава — казва Учителя, ще станете по-рано." И определя часа, когато всички да са готови за тръгване. Идва 19 август 1922 г., събота — ден на Бога. Утрото е светло, ведро, небето чисто, без никакво облаче.
Рано, в уречения час, наредени по особен начин, в редици, мълчаливи, съсредоточени в една
мисъл
според указанията на Учителя, всички потеглят за сградата на читалище „Надежда".
Пред сградата заварват да чакат много приятели, пристигнали от града. Братът ръководител отключва вратата и всички влизат в салона. Започват да пеят братски песни и очакват идването на Учителя. Точно в уречения час Учителя влиза в салона, заобиколен от шпалир на младите братя и сестри. Всичко утихва и Учителя заема мястото си зад поставената в средата на салона бяла катедра.
към текста >>
42.
Разговори с Учителя. Разговор осми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския
смисъл
на думата значи мислене.
Ученикът: Известно ми е, Учителю, че въпросът, който се породи в моя ум, е дори неуместен. За него не може да се говори така, както за обикновените неща в живота, но все пак ще ви помоля да ни поговорите за Безграничното, Великото, Единственото, което се нарича Причина или Бог. Ако някой би задал на мене такъв въпрос, аз бих му казал, че Великата Реалност, или Бог не се поддава нито на определението, нито на доказателствата. Но забелязал съм, когато Вие говорите за Бога, ние макар и много малко с нашите възможности, но все пак сме близо до Него. Учителят: Думата Бог се разбира по най-различен начин и хората дават на тази дума най-различно съдържание.
Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския
смисъл
на думата значи мислене.
Да вярва човек в Бога, то ще рече да мисли. Само човек, който мисли, може да вярва в Бога. Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят. Това обаче не е истина, защото туй, което считат за мисъл, не е никаква мисъл, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията, които са частица от проявата на Мировия Дух. Има грамадна разлика между мисълта на един просветен ум и мисълта на оня, който живее в духовна тъмнина.
към текста >>
Това обаче не е истина, защото туй, което считат за
мисъл
, не е никаква
мисъл
, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията, които са частица от проявата на Мировия Дух.
Учителят: Думата Бог се разбира по най-различен начин и хората дават на тази дума най-различно съдържание. Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския смисъл на думата значи мислене. Да вярва човек в Бога, то ще рече да мисли. Само човек, който мисли, може да вярва в Бога. Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят.
Това обаче не е истина, защото туй, което считат за
мисъл
, не е никаква
мисъл
, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията, които са частица от проявата на Мировия Дух.
Има грамадна разлика между мисълта на един просветен ум и мисълта на оня, който живее в духовна тъмнина. Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просветление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става. Онези мислители, които не са озарени от духовно просветление, се разхождат дори гневно от стена до стена и не знаят какво има в този триизмерен затвор на веществения свят. Много от философите на материализма считат, че мисълта за Бога спъва изобщо правилния мисловен процес, а истината е, че тъкмо тази мисъл подтиква духовния развой. Хората си съставят най-различни представи за Бога и това никой не може да спре, тъй като нашият триизмерен свят ни предлага своите форми, без които трудно можем да мислим.
към текста >>
Има грамадна разлика между
мисълта
на един просветен ум и
мисълта
на оня, който живее в духовна тъмнина.
Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския смисъл на думата значи мислене. Да вярва човек в Бога, то ще рече да мисли. Само човек, който мисли, може да вярва в Бога. Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят. Това обаче не е истина, защото туй, което считат за мисъл, не е никаква мисъл, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията, които са частица от проявата на Мировия Дух.
Има грамадна разлика между
мисълта
на един просветен ум и
мисълта
на оня, който живее в духовна тъмнина.
Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просветление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става. Онези мислители, които не са озарени от духовно просветление, се разхождат дори гневно от стена до стена и не знаят какво има в този триизмерен затвор на веществения свят. Много от философите на материализма считат, че мисълта за Бога спъва изобщо правилния мисловен процес, а истината е, че тъкмо тази мисъл подтиква духовния развой. Хората си съставят най-различни представи за Бога и това никой не може да спре, тъй като нашият триизмерен свят ни предлага своите форми, без които трудно можем да мислим. Божествената същност с безбройните си измерения е чужда за триизмерния ни разум, но в едно малко, нищожно на вид творение на природата можем да видим чудния разум на живата природа; в някоя също малка на вид, но благородна и самоотвержена постъпка - величието на доброто, на Любовта и Бога.
към текста >>
Много от философите на материализма считат, че
мисълта
за Бога спъва изобщо правилния мисловен процес, а истината е, че тъкмо тази
мисъл
подтиква духовния развой.
Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят. Това обаче не е истина, защото туй, което считат за мисъл, не е никаква мисъл, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията, които са частица от проявата на Мировия Дух. Има грамадна разлика между мисълта на един просветен ум и мисълта на оня, който живее в духовна тъмнина. Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просветление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става. Онези мислители, които не са озарени от духовно просветление, се разхождат дори гневно от стена до стена и не знаят какво има в този триизмерен затвор на веществения свят.
Много от философите на материализма считат, че
мисълта
за Бога спъва изобщо правилния мисловен процес, а истината е, че тъкмо тази
мисъл
подтиква духовния развой.
Хората си съставят най-различни представи за Бога и това никой не може да спре, тъй като нашият триизмерен свят ни предлага своите форми, без които трудно можем да мислим. Божествената същност с безбройните си измерения е чужда за триизмерния ни разум, но в едно малко, нищожно на вид творение на природата можем да видим чудния разум на живата природа; в някоя също малка на вид, но благородна и самоотвержена постъпка - величието на доброто, на Любовта и Бога. Бог се съдържа в малките неща така, както и многовековният дъб се съдържа в жълъда. Вие държите в ръка този жълъд, но не подозирате, че носите в потенциално състояние един многовековен живот. Знайте, че няма по-голямо нещо от Бога, но същевременно няма и по-малка и по-скромна форма от тази, в която може да се скрие Той.
към текста >>
Божествената същност с безбройните си измерения е чужда за триизмерния ни разум, но в едно малко, нищожно на вид творение на природата можем да видим чудния разум на живата природа; в някоя също малка на вид, но
благородна
и самоотвержена постъпка - величието на доброто, на Любовта и Бога.
Има грамадна разлика между мисълта на един просветен ум и мисълта на оня, който живее в духовна тъмнина. Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просветление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става. Онези мислители, които не са озарени от духовно просветление, се разхождат дори гневно от стена до стена и не знаят какво има в този триизмерен затвор на веществения свят. Много от философите на материализма считат, че мисълта за Бога спъва изобщо правилния мисловен процес, а истината е, че тъкмо тази мисъл подтиква духовния развой. Хората си съставят най-различни представи за Бога и това никой не може да спре, тъй като нашият триизмерен свят ни предлага своите форми, без които трудно можем да мислим.
Божествената същност с безбройните си измерения е чужда за триизмерния ни разум, но в едно малко, нищожно на вид творение на природата можем да видим чудния разум на живата природа; в някоя също малка на вид, но
благородна
и самоотвержена постъпка - величието на доброто, на Любовта и Бога.
Бог се съдържа в малките неща така, както и многовековният дъб се съдържа в жълъда. Вие държите в ръка този жълъд, но не подозирате, че носите в потенциално състояние един многовековен живот. Знайте, че няма по-голямо нещо от Бога, но същевременно няма и по-малка и по-скромна форма от тази, в която може да се скрие Той. Не подценявайте малките неща. Научете се да ги преценявате по скритите им възможности.
към текста >>
43.
1. УВОД
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Ето формулата, която крие съдържанието и
смисъла
на Новото Учение, дадена от Учителя през май 1944 г.
УВОД
Ето формулата, която крие съдържанието и
смисъла
на Новото Учение, дадена от Учителя през май 1944 г.
в с. Мърчаево: "Когато не свързваш Любовта с никаква жива форма, ще проникнеш в цялата вселена. Да нямаш обект в Любовта! Човек трябва да намери постоянното и вечното във временното и променливото. Човек е ценен, защото Великото, в което живее, е ценно.
към текста >>
Знание е да виждаме Мъдростта на Бога във всяко творение и всяка красива,
благородна
проява в живота.
"Един път ще опиташ Любовта заради Любовта." Тя дава изобилен живот, младост, здраве, доволство, щедрост, взаимопомощ, красиви отношения; всичката красота от багри и звуци в природата. Ще обикнеш всичко, защото Любовта е Бог — ще дадеш на Бога в тебе свобода да се прояви. "Един път ще опиташ Любовта заради знанието, което тя ти дава." Когато любиш някого, ти го разбираш — само чрез Любовта познаваме нещата, хората, съществата.
Знание е да виждаме Мъдростта на Бога във всяко творение и всяка красива,
благородна
проява в живота.
Ще проучваме хората и природата чрез откровението и просветлението, което получаваме от Любовта. "Любовта е Любов за светлината на ума." Само чрез ума ще съзнаем какво е Любовта, а това е вече знание. Силна светлина — голямо Знание. Усилвай светлината си!
към текста >>
44.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия
Промисъл
за Вселената.
Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно."
Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия
Промисъл
за Вселената.
Със задължителното уточнение, че разглеждаме Истината като Космически Принцип, стоящ несравнимо по-високо от фактите и законите, от причините и последствията, от всеки неизбежен дуализъм в света на формите. Това е Истината, която неумолимо разкрива същността на всяка обективна реалност навред в творението. б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо.
към текста >>
благородна
) и недотам бялата, т. е.
Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената. Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокарва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, между разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята. Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка. Ако, разбира се, той съумее да я отличи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар.
благородна
) и недотам бялата, т. е.
откровена, лъжа. Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П. Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален.
към текста >>
В този
смисъл
Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Про
мисъл
и План за конкретната индивидуалност.
Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов) Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо.
В този
смисъл
Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Про
мисъл
и План за конкретната индивидуалност.
Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображението.
към текста >>
г) Мъдрост в
мисъл
, слово и дело
Истината е обект на Любовта. Без Истината като обект Любовта не може да се прояви." В процеса на своето колективно духовно съзряване, навлизайки в Новата Култура на VI раса, ние, земните хора, би трябвало да осъзнаем, че всеки от нас е част от вселенското Цяло. А благополучието на всяка съставна част е немислимо без благополучието на Цялото. И обратно - Цялото винаги страда с всяка болка на своите градивни елементи.
г) Мъдрост в
мисъл
, слово и дело
"Само разумният човек може да познае Истината и да е свободен. " "Истината и Свободата идат от разумния живот на човека. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Истината и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов) Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието.
към текста >>
Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна
мисъл
.
" "Истината и Свободата идат от разумния живот на човека. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Истината и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов) Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието. И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати.
Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна
мисъл
.
Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен.
към текста >>
Аз разбирам Твоята
мисъл
.
И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати. Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл. Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен.
Аз разбирам Твоята
мисъл
.
Ти си Любовта в мен. И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина." д) служение на Бога
към текста >>
В този
смисъл
са и наставленията на Учителя П.
Логично е след всичко обрисувано дотук като следствие от използването на лъжа да подчертаем, че тя причинява израждане на духовната същност на човека. Триединната структура на личността - ум, воля, сърце - бива засегната в своята сърцевина и претърпява значителна деформация. Ако процесът не бъде прекъснат навреме, той може да стане необратим и да доведе до пълна деградация на личността. От така изнесените факти, хипотези и заключения става ясно, че лъжата спира духовната еволюция на човека. Затова всички видове лъжа са абсолютно изключени от мисленето и поведението на ученика на ББ.
В този
смисъл
са и наставленията на Учителя П.
Дънов: "Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа - бяла и черна. В лъжата седят всички спънки. В нея седят всички условия за вашето робство." Робството на лъжата е робство на греха. Грехопадението на човешките прародители Адам и Ева стана действителност въз основа на една лъжа. От змията в Райската градина - пратеник на Лукавия - тази лъжа премина в съзнанието на първите хора и те си послужиха с нея при контакта с Бога.
към текста >>
Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения
смисъл
на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление.
Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов). Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца.
Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения
смисъл
на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление.
Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!
към текста >>
45.
Божественият Принцип на ПРАВДАТА
 
- Константин Златев
И тъй като понятията "правда" и "справедливост" вървят ръка за ръка и като съдържание, и като
смисъл
, в началото бихме искали да ги дефинираме поотделно, за да внесем необходимото разграничение между тях.
И космологията, и етическата система на Учителя П. Дънов се изграждат върху наличието и действието на пет космически принципа - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те са едновременно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия Воля, жалони за духовно-нравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните същества във Вселената. На четвъртия от тези Божествени принципи - този на Правдата, разгледан от позициите на теоретическото наследство на Учителя П. Дънов, ще се спрем в настоящата лекция.
И тъй като понятията "правда" и "справедливост" вървят ръка за ръка и като съдържание, и като
смисъл
, в началото бихме искали да ги дефинираме поотделно, за да внесем необходимото разграничение между тях.
Предложените по-долу кратки определения следва да се вземат под внимание при трактовката на изследваната от нас тема. Правда - космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност. Справедливост - приложението на правдата в условията на всемирния живот. Така изградените дефиниции водят до извода, че двете понятия "правда" и "справедливост" в много отношения се припокриват, но като цяло не са тъждествени. Основата на качествената разлика между тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т. е.
към текста >>
Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия
смисъл
на нещата." "Amor omnia vincit!
Така изградените дефиниции водят до извода, че двете понятия "правда" и "справедливост" в много отношения се припокриват, но като цяло не са тъждествени. Основата на качествената разлика между тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т. е. притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството). 1. Любовта определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта Спирайки се на този въпрос, Учителят П.
Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия
смисъл
на нещата." "Amor omnia vincit!
" - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "Любовта побеждава всичко! " И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост. Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието. "Пред любовта всички сме равни" - казва Учителят на ББ у нас. - "Любовта има пред вид правото на всички същества.
към текста >>
Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя
мисъл
, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем.
Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина. Тогава осъществяването на закона на правдата в практиката става спонтанно, естествено - действията на човека се превръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зрелост. Учителят П. Дънов изтъква: "Правдата е нещо вътрешно.
Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя
мисъл
, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем.
Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюблен - Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на Земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит.
към текста >>
Той казва: "Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота." В своите беседи и в личните си разговори Учителят на ББ в нашата страна разглежда справедливостта като проявление на висшия Божествен
Промисъл
и Воля във всички сфери на съществуване на Всемирния Живот.
Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли." 3. Съдържание на понятията "правда" и "справедливост" Учителят П. Дънов излага в пълнота съдържанието на понятието "справедливост".
Той казва: "Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота." В своите беседи и в личните си разговори Учителят на ББ в нашата страна разглежда справедливостта като проявление на висшия Божествен
Промисъл
и Воля във всички сфери на съществуване на Всемирния Живот.
а) правдата - качество на човешката душа Отново ще цитираме Учителя П. Дънов: "Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна.
към текста >>
В подкрепа на изложеното предлагаме следната
мисъл
на Учителя П.
Според великата Правда законът трябва да бъде еднакъв спрямо всички - и спрямо вола, и спрямо човека; и спрямо простия, и спрямо учения; и спрямо обикновения гражданин, и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи погрешка, и царят като направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата." Действието на принципа на правдата и справедливостта е универсално, т. е. то обхваща всички природни царства, включително обитателите на невидимия свят, а не само човека.
В подкрепа на изложеното предлагаме следната
мисъл
на Учителя П.
Дънов: "Абсолютната Божия справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква." б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна
към текста >>
Големите измежду тях трябва да се съобразяват в този
смисъл
с малките и обратно.
В света царува Божията справедливост. Който я нарушава, поема върху себе си тежки последствия - той страда и се бори с противоречия на всяка крачка в живота. А когато тази справедливост бъде приложена на дело, тя заличава всяко недоволство, всеки зародиш на неудовлетворение. Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съществува и се развива към добро. Това е Божествен потенциал, който следва да бъде зачитан от всички останали народи.
Големите измежду тях трябва да се съобразяват в този
смисъл
с малките и обратно.
Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие. Международната общност е по същността си жив организъм, интегрално Цяло, което обладава всички възможности за правилното еволюционно израстване и на личностите, и на народите. г) IV принцип: универсален характер на правдата и справедливостта - справедливо разпределение на благата между всички живи същества Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: "Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного.
към текста >>
Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум,
благородна
душа и крепък, възвишен дух."
Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа.
Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум,
благородна
душа и крепък, възвишен дух."
Благата, предоставяни ни така щедро от природата, следва да бъдат оставени да текат свободно, така че всички същества да се ползват безпрепятствено от тях. Никой не е в състояние да лиши от полагащите му се блага нито човека, нито даден народ. Възтържествуването на правдата е грандиозен процес за разпределение на всички Божествени блага по всички части на организма, независимо дали това е отделна личност, общество, народ или цялото човечество. Справедливостта е тази, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм. Желаната от позициите на Божия план абсолютна справедливост може да бъде постигната само в светлината на Мъдростта, която съдейства за разумното, правилно разпределение на благата между всички.
към текста >>
Дънов допълва в този
смисъл
: "Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: "Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля."
Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен аспект притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които се предоставят по равно за всички. Например, човекът, който е извървял по-дълъг път на ду- ховно-нравствено усъвършенстване, ще възприеме от слънчевите лъчи повече енергия, отколкото по-неразвитият. Аналогично е сравнението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със себе си - своя духовен потенциал. Учителят П.
Дънов допълва в този
смисъл
: "Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: "Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля."
5. Принципите и законите на правдата и справедливостта следствие от Единството на Всемирния Живот Законите на правдата и справедливостта следват от обстоятелството, че всички същества съставляват едно цяло. Те са градивни части, безкрайно множество компоненти на великия космичен организъм. Божественият принцип на правдата и справедливостта е призван да осигури благоприятни условия за съществуването на всички тях. Единството на живота като принцип и реалност на космическата необятност е залегнало в основата на всички световни религии и духовни учения.
към текста >>
Правдата, в този
смисъл
, е проявление на Христовата Любов - Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята.
Учителят на ББ в България свидетелства: "Откак светът съществува, на Земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В това направление разсъжденията на Учителя П. Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота." Новата Култура на VI раса е култура на Любовта, на сърцето - тя съдържа в себе си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета.
Правдата, в този
смисъл
, е проявление на Христовата Любов - Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята.
В тази връзка Учителят П. Дънов дава следното пояснение: "Праведните хора са богати. Те са синове Божии. А всеки човек, който е син Божий, разполага с капитала на цялата Слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца.
към текста >>
Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата
мисъл
, както съветва Учителят П.
Хората, които са се озлобили, са се втвърдили, защото нямат правда. А онези, които са станали меки, имат правда. Дайте на един човек правото и той ще омекне. Същото действие оказва на растенията и водата." Факторът, който с най-мощна сила задържа човека във веригите на материята, е неговото его.
Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата
мисъл
, както съветва Учителят П.
Дънов), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвързаност с тленното и преходното. Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги." а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост " Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост.
към текста >>
46.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния
замисъл
на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н.
В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание.
Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния
замисъл
на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н.
Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът.
към текста >>
В този
смисъл
подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща.
Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите." Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота.
В този
смисъл
подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща.
Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство.
към текста >>
В този
смисъл
следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната.
Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека.
В този
смисъл
следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната.
А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога." - Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат.
към текста >>
Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния
смисъл
на понятието); Възкресение.
Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение.
Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния
смисъл
на понятието); Възкресение.
Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел.
към текста >>
Посвещението (в тесния
смисъл
на думата) е от човека.
Той разполага вече и с ясна и чиста връзка с невидимия свят, с висшите полета на духовната вселена. Погребал завинаги стария живот и индивидуалната си карма, той се изпълва с кристална будност, надраства полюсите на доброто и злото и навсякъде и във всичко съзира само и единствено проявите на вездесъщия Дух. Според Словото на Учителя П. Дънов от петата степен на еволюцията нататък човек се намира вече в Царството Божие. 6) Посвещение
Посвещението (в тесния
смисъл
на думата) е от човека.
То бива постигнато като резултат от личностните усилия, от непреклонната воля на ученика по духовния Път. От този момент нататък той се превръща в служител на Бога. За естеството на Посвещението говори и Учителят П. Дънов: "Велико нещо е посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен." В тази шеста фаза от своята еволюция човешкото същество познава истинската Божествена Любов и събира плодовете на абсолютната вяра. Нещо повече - човек напълно познава и самия себе си.
към текста >>
Смисълът
на изпитанията, за които говори Учителят П.
За изпитанията, предшестващи Посвещението, Учителят на ББ у нас свидетелства: "Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшества Новораждането. Защото колкото човек е по- напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях." Налице е тотална трансформация на съзнанието - ученикът, вече Посветен, навлиза в областта на свръхсъзнанието.
Смисълът
на изпитанията, за които говори Учителят П.
Дънов - при положение че посветеният вече е надмогнал индивидуалната си карма, - е, че ученикът поема част от планетарната карма. Обладаващ истинската Божествена Любов, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот. До фазата на Посвещението достигат само онези търсещи по духовния Път, чиито действия са абсолютно безкористни, чиято мотивация е продиктувана пряко от Духа. Те са се превърнали в Негови чисти проводници. Затова и само на тях бива разкрит действителният смисъл на самото Посвещение.
към текста >>
Затова и само на тях бива разкрит действителният
смисъл
на самото Посвещение.
Смисълът на изпитанията, за които говори Учителят П. Дънов - при положение че посветеният вече е надмогнал индивидуалната си карма, - е, че ученикът поема част от планетарната карма. Обладаващ истинската Божествена Любов, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот. До фазата на Посвещението достигат само онези търсещи по духовния Път, чиито действия са абсолютно безкористни, чиято мотивация е продиктувана пряко от Духа. Те са се превърнали в Негови чисти проводници.
Затова и само на тях бива разкрит действителният
смисъл
на самото Посвещение.
7) Възкресение Възкресението е дар от Бога. За него Учителят П. Дънов казва: "Възкресението - това е последната степен в развитието на човека. Тук се завършва човешката еволюция.
към текста >>
По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на Бога в най-висшия
смисъл
на думата".
Възкресението е дар от Бога. За него Учителят П. Дънов казва: "Възкресението - това е последната степен в развитието на човека. Тук се завършва човешката еволюция. Тук човек става рав- ноангелен." При тази степен от издигането на съзнанието то придобива космическа всеобхватност.
По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на Бога в най-висшия
смисъл
на думата".
Едно от най- съществените следствия от Възкресението е свързването на долните тела на личността - физическо, етерно, астрално, ментално и причинно, с Духа. Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността. Премеждията, през които преминава устременият към Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента.
към текста >>
Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в
Промисъла
и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода.
Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността. Премеждията, през които преминава устременият към Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента. Той се чувства изоставен дори и от Бога, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него.
Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в
Промисъла
и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода.
"По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича "Възкресение" и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота.
към текста >>
Никой не може да свърши вместо нас работата, която Божият
Промисъл
е възложил на всеки конкретно!
Тя ще изгрее и ще се утвърди, дори и да не й помагаме, дори й да я спъваме с невежеството и безучастието си. Но ако не поемем на дългия път към Светлината заедно с нея, тогава ще се наложи да чакаме нов подходящ момент. Това може да ни коства милиони или милиарди години застой в индивидуалната еволюция. Както обикновено, собственото ни щастие е в собствените ни ръце. Дали ще го изградим с постоянство и добра воля, или ще се оставим на течението да ни влачи в избрана от него, а не от нас посока - зависи изцяло от нас.
Никой не може да свърши вместо нас работата, която Божият
Промисъл
е възложил на всеки конкретно!
И както винаги, Промяната започва отгоре надолу. Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов.
към текста >>
Всяка хубава
мисъл
, всяко благородно чувство и всяка
благородна
постъпка, които идват в човека, са малки величини.
Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция. Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите себе си. Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят. За да го намери, човек трябва да разбере малките величини.
Всяка хубава
мисъл
, всяко благородно чувство и всяка
благородна
постъпка, които идват в човека, са малки величини.
Те идат от далечните пространства. Донесени са от Светлите Същества, които обичат хората. Те са подаръци за хората. Човек трябва да ги обработва. И ако ги обработва, те произвеждат коренна промяна в човека.
към текста >>
В този
смисъл
човекът на Шестата раса ще въплъщава синтеза на всички добродетели, качества, способности и сили, характерни за предишните раси.
По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи." Трите свещени правила в поведението на новия човек на VI раса са дефинирани от Учителя на ББ у нас така: "Това за Любовта към Бога мога ли да направя? Това за доброто на моята душа мога ли да направя? Това за благото на моя ближен мога ли да сторя? " Шестата раса ще стане изразител на всички ценности, събирани в недрата на Духа в течение на всички предходни раси и техните култури.
В този
смисъл
човекът на Шестата раса ще въплъщава синтеза на всички добродетели, качества, способности и сили, характерни за предишните раси.
Образът на човека от Новото време е очертан от Учителя П. Дънов със смели и мащабни щрихи: "Човек върви към постепенно усъвършенстване, поради което е минал през всички форми на живота като през школи. Например, той е минал през школата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитаещите, докато е дошъл най-после до човека. И тук той не спира, продължава да се развива. От Бялата раса ще излезе Шестата, светещата, в която хората ще се различават от сегашните.
към текста >>
47.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА
МИСЪЛ
КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВНО-КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА
МИСЪЛ
КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВНО-КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
1. Кратка история на отношенията между Българската православна църква (БПЦ) и духовно общество "Бяло братство" в България Мястото на разглеждана тук тема в лекционния курс "Учението на ББ" се обуславя от нейното значение в исторически, фактологически и идеен план. Тя хвърля важна светлина върху историческата обстановка и състоянието на духовно-културната среда в България за един значителен отрязък от време през първата половина на ХХ век. За да вникнем в същността на взаимоотношенията между БПЦ и духовно общество "Бяло братство" за периода от земната изява на Учителя П. Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение.
към текста >>
Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една
благородна
, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството.
БПЦ проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква (Московската патриаршия) идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на Православната ни църква. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно обществено влияние и авторитет и водеща духовна роля.
Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една
благородна
, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството.
Защото то не е това, което трябва да бъде. Изневерило е на импулса, вложен в него от Първообраза и Родоначалника му - Спасителя Иисус Христос, и е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие и преходна мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр. И така, М. Калнев на свой ред се впуска в сражението с поредица залпове на плодовитото си перо.
към текста >>
Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен
смисъл
; нито юридически, нито практически.
"Учебник по мисионерство", с. 245). От тази така дълга и обстойна дефиниция можем да извлечем и конкретни заключения, които да ни помогнат да си отговорим на по-горе поставения въпрос. Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението. Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение.
Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен
смисъл
; нито юридически, нито практически.
И това означава - в смисъла на горната дефиниция, която изразява официалното гледище на Православната църква, - че духовното общество "Всемирно Бяло братство" не може да бъде дефинирано като секта. Голяма част от последователите на Учителя П. Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръщение (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като идейно обособена група от хора не принадлежат формално към БПЦ. Следователно и никога не са я напускали - в смисъла на горепосочената дефиниция за секта. По този начин отговорихме аргументирано и категорично на втората част от въпроса, формулиран в началото на изложението по т. 2.
към текста >>
И това означава - в
смисъла
на горната дефиниция, която изразява официалното гледище на Православната църква, - че духовното общество "Всемирно Бяло братство" не може да бъде дефинирано като секта.
От тази така дълга и обстойна дефиниция можем да извлечем и конкретни заключения, които да ни помогнат да си отговорим на по-горе поставения въпрос. Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението. Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение. Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически.
И това означава - в
смисъла
на горната дефиниция, която изразява официалното гледище на Православната църква, - че духовното общество "Всемирно Бяло братство" не може да бъде дефинирано като секта.
Голяма част от последователите на Учителя П. Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръщение (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като идейно обособена група от хора не принадлежат формално към БПЦ. Следователно и никога не са я напускали - в смисъла на горепосочената дефиниция за секта. По този начин отговорихме аргументирано и категорично на втората част от въпроса, формулиран в началото на изложението по т. 2. Нека сега се постараем да дадем също така аргументиран отговор и на първата му част: наистина ли духовното общество "Всемирно Бяло братство" е "противоцърковно"?
към текста >>
2) "В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия
смисъл
.
Казват за някого: Той е православен, евангелист или човек от новото учение. Според мене безразлично е какъв си; важно е дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен? " (курсивът мой - К. З.; "Новият човек", София, 1921).
2) "В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия
смисъл
.
Човек трябва да работи в три посоки: да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и като греши, да знае къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението" ("Трите посоки", XII година, III том, София, 1933). 3) "Има три вида живот. Единия наричаме материален.
към текста >>
Човек трябва да работи в три посоки: да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага
смисъла
.
Според мене безразлично е какъв си; важно е дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен? " (курсивът мой - К. З.; "Новият човек", София, 1921). 2) "В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл.
Човек трябва да работи в три посоки: да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага
смисъла
.
С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и като греши, да знае къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението" ("Трите посоки", XII година, III том, София, 1933). 3) "Има три вида живот. Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване.
към текста >>
Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а
смисълът
- с разширението" ("Трите посоки", XII година, III том, София, 1933).
" (курсивът мой - К. З.; "Новият човек", София, 1921). 2) "В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки: да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и като греши, да знае къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите или на постъпките.
Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а
смисълът
- с разширението" ("Трите посоки", XII година, III том, София, 1933).
3) "Има три вида живот. Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства. От материалния живот човек минава във втория - в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си.
към текста >>
Съвременната българска философска
мисъл
дефинира учението на Учителя П.
4) " Човек, който е разбрал Любовта, става безсмъртен. Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен. Човек, който е разбрал Истината, става свободен" ("Заветът на Любовта", Мърчаево, Витоша, 1944). Нека ни бъде позволено да мислим, че човек, който изповядва такива идеи като изложените по-горе, не може да създаде "противо-църковно" общество. 3. Църковно-богословски и философски отзиви и анализи на учението на Петър Дънов
Съвременната българска философска
мисъл
дефинира учението на Учителя П.
Дънов и основаното от него духовно общество "Бяло братство" като "специфично българско теософско движение, получило названието "дъновизъм" (Философски речник, София, 1985, с. 164). Тук е мястото да отбележим, че понятието "дъновизъм" бива използвано само от източници, външни спрямо ББ - недостатъчно добре информирани такива или откровени негови противници. За доброжелателно настроените към Учителя на ББ и създадената от него духовна общност има редица други понятия и изрази, които - според нас - по-добре изразяват същността на явлението: "последователи на Учителя Петър Дънов", "ученици/членове на ББ", "бели братя и сестри" и други. Самият Петър Дънов заявява многократно и достатъчно категорично, че предлаганото от него учение не може да носи името му, тъй като то не е плод на собствените му прозрения, а е актуализация на чистото, езотеричното християнство. Вероятно най-добрият познавач на тематиката измежду днешните български философи д.ф.н.
към текста >>
4.
Смисълът
на земния живот на човека, преминаващ през "множество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разумност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от животинското у себе си и подчиняване на нисшия му живот на висшия.
2. Кармата и прераждането ("превъплътяването на душите") са "опитани и несъмнени" "истини на живота" (в съответствие с твърденията на А. Томов). 3. "Битието не се изчерпва с т.нар. материален свят на триизмерното пространство." То се проявява и на всички останали планове, "по-висши светове: астрален, ментален и пр." Те се проникват взаимно и "съставят едно единно битие, единния живот на всемирния дух". Физическият човек е частица от материалния свят, но посредством своята духовна природа "той е свързан с по-висшите светове". Неговото пълно проявление тепърва предстои.
4.
Смисълът
на земния живот на човека, преминаващ през "множество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разумност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от животинското у себе си и подчиняване на нисшия му живот на висшия.
5. В историята на човечеството до днес са съществували редица "по-нисши раси и цивилизации". Нашата епоха се отличава с подготвянето на условията за появата на "т.нар. шеста раса: едно човечество с много по-съвършена физическа организация, с много по- развити духовни сили и способности". 6. Само истинският духовен живот позволява на човека да постигне "висшата истина", "главно чрез интуиция, чрез вътрешно прозрение, чрез едно приобщаване на личността с божественото съзнание". В основата на това постижение е "да оставим да се прояви Божествената любов в нас и чрез нас, защото Бог е любов".
към текста >>
Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя
замисъл
или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39).
Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П. Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап.
Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя
замисъл
или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39).
Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
Тази дълбока
мисъл
, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов.
Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39).
Тази дълбока
мисъл
, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов.
Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински
смисъл
живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински
смисъл
живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
48.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
 
- Константин Златев
И всички ония, които й служат, за да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една
благородна
работа.
Към тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов е към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
И всички ония, които й служат, за да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една
благородна
работа.
Ние не поддържаме революцията. Ние поддържаме еволюцията, онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека - като съвест. Всички примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и изобщо какви да бъдат хората, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери за дълбокото съзнание на съдиите.
към текста >>
Ние в нашите речи не сме имали никаква
умисъл
да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия.
Ние не поддържаме революцията. Ние поддържаме еволюцията, онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека - като съвест. Всички примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и изобщо какви да бъдат хората, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери за дълбокото съзнание на съдиите.
Ние в нашите речи не сме имали никаква
умисъл
да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия.
Относно обществения строй в страната нашето желание е било винаги да се подобрява, без ненужни сътресения и всичко да става разумно. Относно Народната българска армия, тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в нея. Каквото казахме за държавата, това включва армията. За военните сме включвали много добри примери. Относно брака - той е най-старият институт в природата.
към текста >>
От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената
мисъл
и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа.
Достигнал преклонната възраст 80 години, той винаги, без изключение, се е отличавал с цветущо здраве, неизтощима енергия и динамичност на личността. Изобщо следовниците му съзират в негово лице олицетворен онзи жив идеален образ, който той изгражда в съзнанието им като цел на техните постижения в далечното бъдеще. Той никога никого не цитира - освен Евангелието. Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос.
От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената
мисъл
и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа.
На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер.
към текста >>
Обретенов привежда една
мисъл
на Учителя П.
Авторът Боян Обретенов е включил в сборника и очерк за Учителя Петър Дънов и духовното общество "Бяло братство" под заглавие "Училище по човещина" (с.63-65). Той определя облика на Учителя на ББ у нас по следния начин: "Богослов и лекар, изградил върху основата на християнството свое учение с приложение в ежедневния живот за лично физическо, духовно и морално усъвършенстване и за установяване на нови, по-съвършени контакти с природата и Бога, което се разпространява бързо в България и намира съмишленици в много страни из Европа и в Америка." Относно дейността на българския духовен Учител авторът отбелязва: "Чете и публикува множество беседи, открива школи за младежи и за възрастни, ръководи живота и заниманията на Бялото братство, образувано от последователи на учението му. Оставя значимо теоретично творчество, както и музикални творби, свързани с цялостния му светоглед. Смятан от официалната православна българска църква за сектант." В самото начало на посочената статия Б.
Обретенов привежда една
мисъл
на Учителя П.
Дънов, достойна да послужи като мото на цялата му житейска изява: "Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари." В рамките на изложението е предложена и кратка, но извънредно съдържателна - нелишена и от поетичност - дефиниция на духовната общност "Бяло братство" като духовно-културен феномен, присъщ за българската действителност: "цялостно и пълноводно духовно движение" (курсивът мой - К. З.). Б. Обретенов е успял да съзре и мистичната връзка между богомилството и организираното от Учителя на ББ в България движение: "Превръщането на религията във вяра Петър Дънов започва оттам, където бяха стигнали и спрели богомилите." И в една подобна приемственост няма нищо еретично - независимо от опитите на БПЦ да постави под общ сектантски знаменател и двете забележителни явления в многовековната българска история: "Д-р Дънов не е еретик. Той не воюва с никого.
към текста >>
Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава
смисъл
на живота на народа, на нацията.
Дънов) иска да възстанови у българите, в ръцете му приема образа на "хляба, с който се храним, без да правим химически анализ на съдържанието му". Б. Обретенов в своето кратко изследване изнася и обстоятелство от периода на следването на П. Дънов в САЩ - 1888-1895 г.: получаването на докторска титла по богословие с дисертационния труд "Науката и възпитанието" (неговата първа авторска публикация). Дванадесетте години, които Учителят на ББ прекарва в обиколки из България, посветени на изнасяне на лекции и сказки и изучаване психологическия портрет на неговите сънародници, дават основание на автора да го определи като "един от най-верните и точни народопсихолози". И да достигне до безспорно вярната констатация: "Той (Учителят П.
Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава
смисъл
на живота на народа, на нацията.
Вижда безсилието и краха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи. И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот." Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото.
към текста >>
Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас
мисълта
да бъдете винаги свободни по ум, сърце и душа."
Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото. Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робство, Учителят П.
Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас
мисълта
да бъдете винаги свободни по ум, сърце и душа."
2) През същата 1997 г. издателство "Репортер" пуска от печат друга книга с подобно съдържание. Заглавието й е "100 най-влиятелни българи в нашата история". Нейни автори са известният наш историк проф. д-р Андрей Пантев и Борислав Гаврилов.
към текста >>
В стремежа си към пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски
смисъл
все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св.
Автор на очерка за Учителя П. Дънов е Андрей Пантев. За мото на това свое изложение видният представител на българската историческа наука е избрал следните думи на Учителя на ББ в нашата страна: "Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят, ще ги разруша." Очевидно А. Пантев е прозрял дълбоката истина, че всеки автентичен Пратеник на Божествения свят притежава преди всичко огромна, необяснима за обикновеното делнично съзнание скромност.
В стремежа си към пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски
смисъл
все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св.
Климент Охридски и "легендарния" поп Богомил. Според А. Пантев: "Цялото огромно наследство на този забележителен българин би могло да се сведе до три основни начала: "Любов, която носи изобилния и пълен Живот; Мъдрост, която носи пълното знание и Светлина; Истина, която дава пълната и безгранична Свобода" (курсивът е на А. Пантев - бел. К. З.).
към текста >>
Пантев вижда насоката на този жалонен писмен труд на българския духовен Учител в разгръщането на "идеята за търсене на скрития
смисъл
в Свещените писания".
К. З.). Авторът на текста потвърждава изнесеното и от Б. Обретенов в по-горе разгледаното издание твърдение, че издадената през 1896 г. книга на Учителя П. Дънов "Науката и възпитанието" представлява негова докторска дисертация, защитена успешно по време на престоя и следването му в САЩ (1888-1895 г.). А.
Пантев вижда насоката на този жалонен писмен труд на българския духовен Учител в разгръщането на "идеята за търсене на скрития
смисъл
в Свещените писания".
Изследвайки гносеологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, историкът отделя специално внимание на "разсъжденията на Петър Дънов за същината и перспективите на съвременното познание", като цитира негова мисъл по този въпрос: "Сянката е следствие на светлината. Да отричаш Великото, значи да отричаш причината, а да приемаш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина. "
към текста >>
Дънов, историкът отделя специално внимание на "разсъжденията на Петър Дънов за същината и перспективите на съвременното познание", като цитира негова
мисъл
по този въпрос: "Сянката е следствие на светлината.
Обретенов в по-горе разгледаното издание твърдение, че издадената през 1896 г. книга на Учителя П. Дънов "Науката и възпитанието" представлява негова докторска дисертация, защитена успешно по време на престоя и следването му в САЩ (1888-1895 г.). А. Пантев вижда насоката на този жалонен писмен труд на българския духовен Учител в разгръщането на "идеята за търсене на скрития смисъл в Свещените писания". Изследвайки гносеологията в учението на ББ, представено от Учителя П.
Дънов, историкът отделя специално внимание на "разсъжденията на Петър Дънов за същината и перспективите на съвременното познание", като цитира негова
мисъл
по този въпрос: "Сянката е следствие на светлината.
Да отричаш Великото, значи да отричаш причината, а да приемаш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина. " По-нататък на читателите е предложена позиция на автора относно същността на теоретичната схема на Учителя П. Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта.
към текста >>
Готови сме безрезервно да подкрепим автора на статията и в друго негово твърдение: "Дънов е сред първите, които заговарят за Новата епоха (ерата Водолей) и може да бъде възприет като един от предтечите на типичното за западното постиндустриално общество интелектуално и социално течение, наречено Ню Ейдж - обобщено като "движение за придаване свещен
смисъл
на живота"." Нещо повече - посочената от Учителя на ББ в България за първа година от преходния период към ерата на Водолея, 1914-та, предлага точен ориентир на изследователите и специалистите в областта на астрологията, в частност, и на езотеричното познание, като цяло.
То повече наподобява школа, която освен своята философска страна има и практическа насоченост." Доловил съвършено вярно ярко изразения практически характер на Учителевото Слово, А. Пантев отива и значително по-далеч - той отхвърля погрешните схващания на редица авторитети от времето на П. Дънов до наши дни, дефиниращи изграденото от него духовно движение "Бяло братство" като секта, т. е. противоцърковно общество. Този тъжен рецидив на ограниченото мислене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богослови у нас.
Готови сме безрезервно да подкрепим автора на статията и в друго негово твърдение: "Дънов е сред първите, които заговарят за Новата епоха (ерата Водолей) и може да бъде възприет като един от предтечите на типичното за западното постиндустриално общество интелектуално и социално течение, наречено Ню Ейдж - обобщено като "движение за придаване свещен
смисъл
на живота"." Нещо повече - посочената от Учителя на ББ в България за първа година от преходния период към ерата на Водолея, 1914-та, предлага точен ориентир на изследователите и специалистите в областта на астрологията, в частност, и на езотеричното познание, като цяло.
Достоен за уважение е и финалът на А. Пантев с подчертания му стремеж към конструктивно обобщение, изградено върху здравата основа на фактите и изкристализиралата лична преценка: "Пряко или косвено Петър Дънов участва в съдбата и живота на българския народ. Неговият позив за добродетели, разумни отношения, целесъобразен живот, здраво семейство и стремеж към знания е приет от хиляди негови последователи както в България, така и по света." Единствената теза на автора, която - по наше мнение - е неприемлива от гледна точка на историческата истина и духовното съдържание на събитието, е концентрирана в думите му: "Около смъртта на Петър Дънов съществуват някои неясни моменти - дали е самоубийство, убийство или естествена смърт." Макар че А. Пантев не се ангажира с категорично становище, самото споменаване от негова страна на вариантите "самоубийство" и "убийство" вече го отдалечава чувствително от действителната стойност на разглеждания факт.
към текста >>
49.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на
мисълта
, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока.
Един друг съвременник на Учителя П. Дънов, най-високопоставеният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският архиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук! " На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов. През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион. Известно е, че той е бил един от най-преданите и ревностни ученици на българския духовен Учител.
Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на
мисълта
, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока.
Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д. Цион действително приема Христос по дух, при това напълно и безрезервно. В една от своите книги духовникът дори издига революционната от гледна точка на традиционния юдаизъм теза: "Един Бог, една религия, един народ! " Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм.
към текста >>
Теоретичната схема на Триждимогъщия Хермес е послужила в древността като изходна точка за възникването на други значими течения на
мисълта
, духовни школи и религии: питагорейството, юдаизма (утвърждаващ монотеизма), арийските учения на Изтока, включително древноиндийската философия.
Учението на ББ представлява по същността си автентична редакция на извечното Божествено учение. Учителят П. Дънов му придава собствена специфика въз основа на потребността от актуализацията му в съвременната историческа епоха на велик преход на земното човечество от една планетарна култура към друга. Учителят на ББ у нас положи основите на едно проникновено знание за Бога, света, живота и човека, като използва за непоклатим фундамент водещото начало в Христовото благовестие - Любовта. Божественият принцип на Любовта, прогласен от Спасителя в качеството си на ръководно духовно-нравствено начало в зората на глобалната трансформация от инволюция към еволюция, заменя на множество места във философията на египетския велик Посветен Хермес Трисмегист понятието "ум".
Теоретичната схема на Триждимогъщия Хермес е послужила в древността като изходна точка за възникването на други значими течения на
мисълта
, духовни школи и религии: питагорейството, юдаизма (утвърждаващ монотеизма), арийските учения на Изтока, включително древноиндийската философия.
Седемте главни херметически принципа намират своето място и в гръбнака на Словото на Учителя П. Дънов. Окултната наука се опира на три основни постулата или закона, с чието осмисляне и прилагане биват разрешени всички противоречия в кардиналното направление на човешкото съществуване. Те са, както следва: 1) Закон за развитието. 2) Закон за причината и следствието (кармичен закон - следствие от VI принцип на херметизма, за причинността).
към текста >>
"Съвременниците на Учителя Петър Дънов го описват като човек със среден ръст и
благородна
осанка, която на моменти до такава степен доминирала над окръжаващите го, че той изглеждал по-висок и по-едър от всички наоколо му.
В свободен разговор със свои последователи на "Изгрева" Учителят П. Дънов споделил: "Ако живеете по Божествения закон, пътищата ви ще бъдат отворени, но ако грешите, естествено ще дойдат затруднения. В света съществуват два вида порядък: единият е старият, човешкият порядък, а другият е Божественият. " Един от присъстващите го запитал: "Как ще постигнем качествата, които са потребни, за да живеем в Божествения порядък? " И получил следния отговор: "Както цигуларят постига своето майсторство - с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като идеал.
"Съвременниците на Учителя Петър Дънов го описват като човек със среден ръст и
благородна
осанка, която на моменти до такава степен доминирала над окръжаващите го, че той изглеждал по-висок и по-едър от всички наоколо му.
Както забелязваме на фотографиите, съхранени от онова време, той е носел дълга коса, спускаща се почти до раменете му. Естетите определят лицето му като красиво и одухотворено. В него намира израз дълбоката му вътрешна сила, неизменният му душевен мир. Челото му е голямо, право и гладко. Очите са леко скосени, носът - с правилна форма, а скулите широки.
към текста >>
Дори и музикалните упражнения да са прости, той ги предлага така изразително, с такова съпреживяване, че те мигом израстват пред духовния взор на аудиторията и се изпълват с неповторим
смисъл
и съдържание.
Обича да пее. Прави го с вдъхновение и вникване в песента. В тази му разновидност гласът му е дълбок, вълнуващ, богат на драматично съдържание. Когато предава нова песен на учениците си, обикновено сам я изпява. В някои случаи изсвирва мелодията на своята цигулка и дава пояснения за изпълнението й.
Дори и музикалните упражнения да са прости, той ги предлага така изразително, с такова съпреживяване, че те мигом израстват пред духовния взор на аудиторията и се изпълват с неповторим
смисъл
и съдържание.
Целият живот на Учителя Петър Дънов може да бъде сравнен с музика - със собствени ритъм, мелодия и хармония. Как съвременници на българския духовен Учител и най-вече негови последователи рисуват духовния образ на този велик българин? Всички те подчертават, че той ратува неизменно за естествен живот, без поза и ексцентричност. Отношенията му с хората са прости, искрени, напълно естествени. Проявява учтивост, внимание и огромно търпение към всички, без изключение.
към текста >>
Последователите му твърдят, че около него винаги има светлина - и в прекия, и в преносния
смисъл
.
За тях той свидетелства: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Учителят П. Дънов обича слънцето и всички моменти от деня, свързани с него. За него той казва: "Когато слънцето грее, всичко добро може да се случи. ...Както се греем на слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Учителят на ББ обича и обилната светлина, която се лее неустоимо над земята.
Последователите му твърдят, че около него винаги има светлина - и в прекия, и в преносния
смисъл
.
Обстановката, в която живее и работи той, е пределно скромна, дори по спартански мизерна. Той отхвърля всяка разточителност в областта на материалната осигуреност, всяка небрежност и излишество. Когато е нужно, обаче, проявява забележителна щедрост. Той знае кога, на кого и как да дава. Материалните блага за него са само предметно средство, с чиято помощ предава ценни уроци на своите ученици.
към текста >>
Всяка негова
мисъл
, чувство и действие са форма на служение на Бога.
Чувството за дълг и отговорност е издигнато от него в ранг на духовен закон. Той изповядва правилото: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай." Не обича да отлага нищо. След като е планирал за изпълнение нещо и настъпи времето за осъществяването му, той веднага пристъпва към дело. Всяко начинание, подето от него, постепенно се превръща в елемент от изграждането на Новото - Културата на Любовта. Цялата жизнена изява на Учителя на ББ у нас е посветена на идването на Царството Божие на Земята.
Всяка негова
мисъл
, чувство и действие са форма на служение на Бога.
Всичко той извършва с максимално внимание, грижливост, по възможно най-добрия начин. Девизът му е: "Каквото работите, работете го заради Господа." Всичките му движения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост. Един от заветите му към учениците е: "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало." Той не знае почивка. Работи през всички часове на денонощието.
към текста >>
Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в усамотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на
размисъл
, концентрация, съзерцание и медитация.
И след приключването й също отправя благодарност чрез молитва. Той обяснява това правило: "Разумният, невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята. С молитвата ние призоваваме неговата помощ. Благодарността пък е израз на това, че ние оценяваме тази помощ. Тя е израз на нашите хубави чувства."
Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в усамотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на
размисъл
, концентрация, съзерцание и медитация.
След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи. За тези мигове на контакт с най-фините зони на Битието той споделя: "Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. ...В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен."
към текста >>
То е
мисълта
на Разумните Същества, които стоят зад мене.
А Той е навсякъде." Целта на своето присъствие сред по-малките си братя и сестри от човешкия род той съзира в следното: "Пратен съм от Всемирния Извор за въдворяване на Царството Божие на Земята." За мисията на Словото Божие той свидетелства: "Онова, което аз говорих четиридесет години, то вече изпълни света. От него той не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено. Един ден хората отвътре ще го приемат." Той подчертава: "Словото, което ви говоря, не е мое.
То е
мисълта
на Разумните Същества, които стоят зад мене.
Те не са едно и две, те са хиляди, милиони. Това са идеите на Вечния Дух, които минават през цялата вечност." Присъствието на велик духовен Учител между людете е жив пример за връзка между земното и небесното. Само чрез небесната Мъдрост могат да бъдат разрешени противоречията в света на материята. Само градивната мощ на Небето изцелява недъзите и язвите на земния живот.
към текста >>
Всичко, до което се докосне великият духовен Учител, бива одухотворено, изпълнено с нов живот, с ново значение и
смисъл
.
Човекът - това е вложеното от Бога в него." Учителят П. Дънов разкрива в Словото си и хоризонтите на бъдещата наука: "Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука. Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя." Той не пренебрегва и важността на физическия живот в царството на материята: "Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към духовния и Божествения живот."
Всичко, до което се докосне великият духовен Учител, бива одухотворено, изпълнено с нов живот, с ново значение и
смисъл
.
Когато той възлюби нещо, всички го обикват. И сякаш го откриват за първи път чрез вътрешния си взор. Както никой друг, той владее Божественото изкуство да говори на душата, да я гали със Словото си: "В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята великите Учители. На тях помагат всички любещи и светещи Души, които работят в света." Той винаги знае на кого говори.
към текста >>
За Учителя П.Дънов
смисълът
на живота е в това, човек да осъзнае себе си като част от Цялото.
В неговите думи ще има Сила и Мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. До Моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време." * * *
За Учителя П.Дънов
смисълът
на живота е в това, човек да осъзнае себе си като част от Цялото.
Това е единственият път към щастието във владенията на материята. Към такова духовно постижение той повежда и своите последователи. Ето как обосновава тази жизнена мотивация в Словото си: "Животът има смисъл, доколкото човек принася плод в Цялото. Пътят, по който искам да ви въведа, е един от най-лесните пътища. Това е път, по който всеки един от вас може да съгради живота си.
към текста >>
Ето как обосновава тази жизнена мотивация в Словото си: "Животът има
смисъл
, доколкото човек принася плод в Цялото.
До Моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време." * * * За Учителя П.Дънов смисълът на живота е в това, човек да осъзнае себе си като част от Цялото. Това е единственият път към щастието във владенията на материята. Към такова духовно постижение той повежда и своите последователи.
Ето как обосновава тази жизнена мотивация в Словото си: "Животът има
смисъл
, доколкото човек принася плод в Цялото.
Пътят, по който искам да ви въведа, е един от най-лесните пътища. Това е път, по който всеки един от вас може да съгради живота си. Така той ще изживее един добър живот и ще има всички добри условия. Като работи за Цялото, човек приема енергиите на Цялото в себе си. Ако човек не схваща дълбокия смисъл на живота, той губи кредита на разумните същества, които носят Божествения живот и му дават знания.
към текста >>
Ако човек не схваща дълбокия
смисъл
на живота, той губи кредита на разумните същества, които носят Божествения живот и му дават знания.
Ето как обосновава тази жизнена мотивация в Словото си: "Животът има смисъл, доколкото човек принася плод в Цялото. Пътят, по който искам да ви въведа, е един от най-лесните пътища. Това е път, по който всеки един от вас може да съгради живота си. Така той ще изживее един добър живот и ще има всички добри условия. Като работи за Цялото, човек приема енергиите на Цялото в себе си.
Ако човек не схваща дълбокия
смисъл
на живота, той губи кредита на разумните същества, които носят Божествения живот и му дават знания.
Човек трябва да знае какъв е смисълът на живота. Той е много по-висш, отколкото си го представя. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа (курсивът мой - К. З.). Във Вселената има около сто милиона слънца. Около всяко слънце има 12 планети.
към текста >>
Човек трябва да знае какъв е
смисълът
на живота.
Пътят, по който искам да ви въведа, е един от най-лесните пътища. Това е път, по който всеки един от вас може да съгради живота си. Така той ще изживее един добър живот и ще има всички добри условия. Като работи за Цялото, човек приема енергиите на Цялото в себе си. Ако човек не схваща дълбокия смисъл на живота, той губи кредита на разумните същества, които носят Божествения живот и му дават знания.
Човек трябва да знае какъв е
смисълът
на живота.
Той е много по-висш, отколкото си го представя. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа (курсивът мой - К. З.). Във Вселената има около сто милиона слънца. Около всяко слънце има 12 планети. Човек трябва да обиколи всички тези слънца и планети и да живее във всяко едно от тези слънца и планети по сто милиона години.
към текста >>
Смисълът
на живота е в усъвършенстването на човешката душа (курсивът мой - К. З.).
Така той ще изживее един добър живот и ще има всички добри условия. Като работи за Цялото, човек приема енергиите на Цялото в себе си. Ако човек не схваща дълбокия смисъл на живота, той губи кредита на разумните същества, които носят Божествения живот и му дават знания. Човек трябва да знае какъв е смисълът на живота. Той е много по-висш, отколкото си го представя.
Смисълът
на живота е в усъвършенстването на човешката душа (курсивът мой - К. З.).
Във Вселената има около сто милиона слънца. Около всяко слънце има 12 планети. Човек трябва да обиколи всички тези слънца и планети и да живее във всяко едно от тези слънца и планети по сто милиона години. Едва тогава той ще се научи какъв е смисълът на живота в неговата дълбочина. От безлюбие към любов, от смърт към живот, от зло към добро, от безверие към вяра.
към текста >>
Едва тогава той ще се научи какъв е
смисълът
на живота в неговата дълбочина.
Той е много по-висш, отколкото си го представя. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа (курсивът мой - К. З.). Във Вселената има около сто милиона слънца. Около всяко слънце има 12 планети. Човек трябва да обиколи всички тези слънца и планети и да живее във всяко едно от тези слънца и планети по сто милиона години.
Едва тогава той ще се научи какъв е
смисълът
на живота в неговата дълбочина.
От безлюбие към любов, от смърт към живот, от зло към добро, от безверие към вяра. В това е смисълът на живота." * * * След всичко изнесено дотук изниква законният въпрос: Кой е Учителят Петър Дънов? - Едва ли някога ще узнаем точния отговор.
към текста >>
В това е
смисълът
на живота."
Във Вселената има около сто милиона слънца. Около всяко слънце има 12 планети. Човек трябва да обиколи всички тези слънца и планети и да живее във всяко едно от тези слънца и планети по сто милиона години. Едва тогава той ще се научи какъв е смисълът на живота в неговата дълбочина. От безлюбие към любов, от смърт към живот, от зло към добро, от безверие към вяра.
В това е
смисълът
на живота."
* * * След всичко изнесено дотук изниква законният въпрос: Кой е Учителят Петър Дънов? - Едва ли някога ще узнаем точния отговор. Можем само да предполагаме. Използвайки езика на езотеричното познание, следва да изтъкнем, че ние, земните хора, в най- високата си Божествена същност произхождаме от Слънцето - центъра и животодателя на нашата звездна система.
към текста >>
50.
VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ
 
- Константин Златев
На Карл Маркс принадлежи
мисълта
, че отделните обществено-икономически формации се различават не по това, какво произвеждат, а по това, как го произвеждат.
Към надстройката спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж. приложената схема). Базата и надстройката в своето единство представляват основните структурни елементи от всяка обществено-икономическа формация (първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, постсоциалистическа). Последната от изброените е явление на нашата съвременност. Можем да я наречем още и технотронна – пред вид неимоверно нарасналата роля на науката, техниката и технологиите в наши дни, включително до степен на главен формообразуващ компонент на обществената среда.
На Карл Маркс принадлежи
мисълта
, че отделните обществено-икономически формации се различават не по това, какво произвеждат, а по това, как го произвеждат.
Съвременното технотронно общество е резултат от конвергенцията – постепенното сливане на двата социални строя (капитализъм и социализъм), естествено, за сметка на провалилия се с трясък инфантилен социализъм. Социумът се разтваря до степен на обезличаване в неизменно бурното море на пазарните отношения. Масовата култура обслужва интересите на невидима върхушка, дърпаща конците на планетарните процеси иззад удобното прикритие на световно правителство в сянка. Човекът в зората на ХХI век и третото хилядолетие бива разглеждан през призмата на тези хищни интереси не като личност (психо-физическо единство), а единствено като потребител – неизбежна жертва на рекламата, средствата за масова информация и всички останали изпитани канали за промиване на мозъка. За да разкъса непоклатимите наглед вериги на своята социално-културна обусловеност и да се превърне в личност – пълноценна творческа личност, човекът на новото време би трябвало да извърви пътя на самоосъществяването.
към текста >>
В
смисъла
на неговото теоретично наследство Правдата е космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност.
Откриваме ги в най-актуалното за нашата епоха духовно учение, представено пред българската и световната общественост от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Той е формулирал тези закони и следствията от тях в онази част от Словото си, която разглежда Божествения принцип на Правдата – един от петте водещи, структуроопределящи принципа на космическата Реалност, наред с Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта. И космологията, и етическата система на Учителя П. Дънов биват изграждани върху наличието и действието на тези пет космически принципа. Те са едновременно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия воля, жалони за духовно-нравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните същества във Вселената.
В
смисъла
на неговото теоретично наследство Правдата е космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност.
А Справедливостта е приложението на правдата в условията на всемирния живот. Законът за правдата и справедливостта е вътрешен закон на човешкото съзнание. Той се проявява в две форми сред човешкото общество – в исторически и социологически аспект. По-нисшата форма е т. нар. Ius humanum (човешко право).
към текста >>
Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум,
благородна
душа и крепък, възвишен дух.“
Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ў. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа.
Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум,
благородна
душа и крепък, възвишен дух.“
Благата, предоставяни ни така щедро от природата, следва да бъдат оставени да текат свободно, така че всички същества да се ползват безпрепятствено от тях. Никой не е в състояние да лиши от полагащите му се блага нито човека, нито даден народ. Правдата е грандиозен процес за разпределение на всички Божествени блага по всички части на организма, независимо дали това е отделна личност, общество, народ или цялото човечество. Справедливостта е тази, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм. Желаната от позициите на Божия план абсолютна справедливост може да бъде постигната само в светлината на Мъдростта, която съдейства за разумното правилно разпределение на благата между всички.
към текста >>
51.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
 
- Константин Златев
Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и
Промисъла
на Всевишния.
Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение.
Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и
Промисъла
на Всевишния.
Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо. Според последователите на ББ в нашата страна негов последен пратеник на нашата планета е българският духовен Учител Петър Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинса Дуно. Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България. Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей.
към текста >>
Понеже именно степента на проникване в съдържанието и
смисъла
на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е душата.
Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България. Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей. И тъй като единодушното мнение на познавачите е, че Учението на ББ (наричано от Учителя П. Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител. В стремежа си да се придържаме към първоизточника на интерпретираната тук проблематика ще си служим навсякъде, където е необходимо, с цитати от Словото на Учителя П. Дънов.
Понеже именно степента на проникване в съдържанието и
смисъла
на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е душата.
2. Произход на душата според учението на Бялото братство: „Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа“ (Учителят П. Дънов). Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата от Бога.
към текста >>
Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен
смисъл
) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят.
в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност). За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П. Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на земята.
Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен
смисъл
) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят.
От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло) душата проявява само част от своята същност, т.е. не разкрива докрай целия си потенциал. Тази закономерност е в зависимост от конкретната програма на душата за живота в материалната вселена, който ў предстои. По принцип (разбира се, винаги има изключения) на нея не ў се налага да разгръща в цялост придобитото в духа от всичките ў минали въплъщения. По-голямата част от натрупания от душата духовен потенциал – или дори целия – тя изявява само в т.нар.
към текста >>
Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска
мисъл
и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура.
То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов). От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система.
Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска
мисъл
и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура.
Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие. В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения. Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на душата. В същност противоречие няма. Истинската родина на душата е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа.
към текста >>
В този именно
смисъл
са и думите на Учителя П.
Истинската родина на душата е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа. Там е и нейният постоянен адрес. Местообитаването ў в Слънчевия възел на човека е само нейната проекция на физическото поле, мястото в тялото, където същността ў би могла да се изяви в пълнота. Тъй както самата душа е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител. Като първична по отношение на тялото душата участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране.
В този именно
смисъл
са и думите на Учителя П.
Дънов: „Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на душата, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа“ (Учителят П. Дънов). И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме. Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо.
към текста >>
Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената
мисъл
.
Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот.“ Божието присъствие у човека се изразява именно чрез душата. Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля. Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П.
Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената
мисъл
.
В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща! “ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство.
към текста >>
Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка
мисъл
, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка.
Ценни разсъждения и изводи в това направление ни предлага отново Словото на Учителя П. Дънов: „Всяка душа в света има своя мисия. Вие седите и питате защо сте се родили. Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество.
Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка
мисъл
, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка.
И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи. Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята.
към текста >>
Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една душа е по-развита, по-
благородна
, толкова и светлината на очите е по-мека.
“ (Учителят П. Дънов). Тоест, както ни съветва и Учителят на Учителите Христос: „Бъдете в света, но не от света! “ На всички ни е известен изразът: „Очите са огледало на душата! “ И действително – за зоркия поглед на зрящия в Духа очите разкриват като на длан степента на издигнатост на съответната душа, нейните основни характеристики и качества.
Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една душа е по-развита, по-
благородна
, толкова и светлината на очите е по-мека.
В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина – и те по тази светлина се различават един от друг.“ Становището на този Учител за степента на съзряване (като средна величина за земното човечество) на душата е, че тя все още е в ранен стадий на своето еволюционно развитие: „Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.“ Тепърва предстои пъпката да разцъфне и да даде живот на прекрасен цвят. Той от своя страна е призван да положи началото на красив и полезен за всички плод. След окончателното узряване на плода космическият Градинар – Бог, ще го откъсне и ще го постави на трапезата пред всички души. Като вечен дар пред олтара на безсмъртието и като неповторим образец за достойната награда, очакваща всяка душа, която е извървяла докрай Пътя към Божественото... Понеже, както казва на друго място Учителят П. Дънов: „... всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа!
към текста >>
52.
XVI. МОЛИТВАТА
 
- Константин Златев
В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената
мисъл
-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас.
Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб. Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят.
В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената
мисъл
-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас.
При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества. Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и съдържанието ў. Така именно възниква явлението, което наричаме „отговор на молитвата“. Всеки от духовните Учители на човечеството е учил своите последователи как и кога да се молят. Съвършеният образец на молитва е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Христос на Неговите апостоли (Мат. 6:9-13).
към текста >>
Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка
мисъл
у вас ще бъде ясна и всяко чувство – силно и мощно.
Както казва Учителят П. Дънов: „Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Щом всички те виждат, че се молиш, това вече не е молитва, това е тщеславие.“ Изпълнявайки повелята на Христос да обичаме всички, дори и враговете си, трябва да насочваме молението си и в посока благото на хората, които не са ни приятни или с които враждуваме. Учителят на ББ у нас обобщава тези изисквания към молитвения акт, както следва: „Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите.
Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка
мисъл
у вас ще бъде ясна и всяко чувство – силно и мощно.
Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.“ За да бъде успешна молитвата, за да бъде изпълнена по най-добрия начин, тя предполага пълна концентрация на мисълта на молещия се („Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.“). Самата мисъл от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния.
към текста >>
За да бъде успешна молитвата, за да бъде изпълнена по най-добрия начин, тя предполага пълна концентрация на
мисълта
на молещия се („Молитвата има
смисъл
само тогава, когато излиза от дълбочината на душата.
Щом всички те виждат, че се молиш, това вече не е молитва, това е тщеславие.“ Изпълнявайки повелята на Христос да обичаме всички, дори и враговете си, трябва да насочваме молението си и в посока благото на хората, които не са ни приятни или с които враждуваме. Учителят на ББ у нас обобщава тези изисквания към молитвения акт, както следва: „Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство – силно и мощно. Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.“
За да бъде успешна молитвата, за да бъде изпълнена по най-добрия начин, тя предполага пълна концентрация на
мисълта
на молещия се („Молитвата има
смисъл
само тогава, когато излиза от дълбочината на душата.
Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.“). Самата мисъл от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния. Мисъл, каквато Учителят П. Дънов нарича „права“, сиреч правилна – и не само като съдържание, но и като интензивност и насоченост. („Не може да се моли човек, който не мисли.
към текста >>
Самата
мисъл
от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния.
Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство – силно и мощно. Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.“ За да бъде успешна молитвата, за да бъде изпълнена по най-добрия начин, тя предполага пълна концентрация на мисълта на молещия се („Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.“).
Самата
мисъл
от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния.
Мисъл, каквато Учителят П. Дънов нарича „права“, сиреч правилна – и не само като съдържание, но и като интензивност и насоченост. („Не може да се моли човек, който не мисли. Правата мисъл е молитва“ – Учителят П. Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата.
към текста >>
Мисъл
, каквато Учителят П.
Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.“ За да бъде успешна молитвата, за да бъде изпълнена по най-добрия начин, тя предполага пълна концентрация на мисълта на молещия се („Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.“). Самата мисъл от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния.
Мисъл
, каквато Учителят П.
Дънов нарича „права“, сиреч правилна – и не само като съдържание, но и като интензивност и насоченост. („Не може да се моли човек, който не мисли. Правата мисъл е молитва“ – Учителят П. Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата. Всички наредби на природата са свещени“.
към текста >>
Правата
мисъл
е молитва“ – Учителят П.
Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.“). Самата мисъл от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния. Мисъл, каквато Учителят П. Дънов нарича „права“, сиреч правилна – и не само като съдържание, но и като интензивност и насоченост. („Не може да се моли човек, който не мисли.
Правата
мисъл
е молитва“ – Учителят П.
Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата. Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този
смисъл
молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи.
Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието. Никоя от многобройните вариации и разновидности на злото не е в състояние да го достигне и да му навреди. За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат.
Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този
смисъл
молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи.
Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия. В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една
мисъл
, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия.
Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието. Никоя от многобройните вариации и разновидности на злото не е в състояние да го достигне и да му навреди. За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи.
Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една
мисъл
, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия.
В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов). Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора.
към текста >>
Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази
благородна
мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов).
Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов). Изводът е, че съществува взаимозаменяемост между физическо действие и молитвено обръщение в зависимост от това, което е най-съществено да извършим при дадени условия на средата. Или, казано по-просто: ако извършеното от нас е с Любов, безкористие и всеотдайност, то струва колкото най-горещата и искрена молитва. Диханието на душата, което наричаме „молитва“, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина. Ако Божественото в своята всеобхватност можем да сравним с величествен огън, даряващ живот на всичко в необятния Космос, то безсмъртната душа е негова искра, която има за жизнена цел да поддържа горенето на този огън и да разнася с факела на Божията Любов навред неговия живоносен импулс.
Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази
благородна
мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов).
В своето Слово българският Пратеник на Бога посочва четири качества на правилната молитва: „Молитвата трябва да бъде точна, кратка, ясна и интензивна.“ Сиреч тя следва недвусмислено да посочва обекта или целта си, максимално кратко и ясно да формулира съкровеното желание на молещия се и да пламти със сърдечния огън на отвореното съзнание и на всемирната Любов. Затова именно: „Истинската и дълбока молитва подразбира само един кратък момент, а не механическо произнасяне на думи с часове“ (Учителят П. Дънов). Мнозина мислят, че ходенето на църква на по-значимите християнски празници и запалването на няколко свещи, както и пускането на дребни монети в протегнатите ръце на просяците, неизменно стоящи на пост пред храмовите двери, ще им отвори триумфално портите на рая. Каква горчива заблуда! Българският Учител на Любовта я разбива на пух и прах само с две изречения: „Да се молиш на Бога, това не значи да ходиш на църква или да си вдигнеш ръцете, или да коленичиш.
към текста >>
В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен
смисъл
.
Като научиш езика на небето, всички работи ще тръгнат. Ако на вас не ви върви, то е по причина, че не знаете езика на небето.“ На друго място в своето Слово той добавя ценни допълнения към тази теза, обогатявайки я с твърдението, че молитвеният устрем на човека изисква ангажирането на целия му духовен капацитет, при това концентриран в една посока: „Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взема участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце.
В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен
смисъл
.
Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти, без никакво престъпване на Твоя закон.“ Когато духът проникне изцяло материята, тя придобива чудодейни свойства. Едно от тях е магнетизмът, увеличаващ неимоверно потенциала на своя носител. Според езотеричното познание молитвата е един от методите за постигане на повишена магнетичност: „Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Тя не може да отиде при Бога и остава без
смисъл
.“ Учителят на ББ – в рамките на този свободен разговор – разглежда молитвата като източник и на духовни, и на материални блага: „Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо.
Освен известните молитви обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува. Механическата молитва не се чувства. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила.
Тя не може да отиде при Бога и остава без
смисъл
.“ Учителят на ББ – в рамките на този свободен разговор – разглежда молитвата като източник и на духовни, и на материални блага: „Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо.
Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. ... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас. Когато човек се моли, всичко в него расте и се развива“ (курсивът мой – К.З.). Подчертано внимание отделя той на ролята на молитвата в живота на окултния ученик: „Ученикът се моли и сам.
към текста >>
Тогава има
смисъл
.
Как да простим на своя враг? Да кажем, че има един човек, когото не обичате. Но на Небето ангелът на този, когото вие не обичате, ви обича. Заради Любовта, с която онзи ангел ви обича, направете добро на този, когото не обичате. Направете му добро заради Онзи на небето, Който обича него и тебе.
Тогава има
смисъл
.
Затова ще простиш и ще възлюбиш.“ По-нататък великият Посветен изяснява присъствието на понятието „изкушение“ в Господнята молитва: „В същата молитва се говори за изкушение. Изкушението идва винаги, когато човек не изпълни волята Божия. Когато дойде едно нареждане от Бога и не го изпълниш, идва изкушението. Бог ти казва да дадеш нещо на един беден човек. Ти не го правиш.
към текста >>
53.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
 
- Константин Златев
А това е дълг към
Промисъла
на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества.
Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост. Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо. Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг.
А това е дълг към
Промисъла
на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества.
Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената. Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение. И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост. А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението.
към текста >>
Нещо повече – прозираш и
замисъла
на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение.
Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо. Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг. А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената.
Нещо повече – прозираш и
замисъла
на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение.
И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост. А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението. Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега.
към текста >>
“ Духът, проявен като разум, осъзнава своето единство с Висшата Сила във Вселената и насочва целия свой потенциал към подпомагането на Неговия
Промисъл
за съществуващото.
по свой начин служат на Бога. Колкото по-съвършена е формата, толкова по-интензивно и целенасочено е проявлението на Духа чрез нея, като този процес достига своя апогей в общностите на Разума. Учителят на Бялото братство (ББ) в България разкрива тези взаимозависимости, както следва: „Плодните дървета работят за оправяне на света. Водата, Слънцето, всичко, което е в движение, работи за Господа. И животното работи за Господа и всеки от вас трябва да се запита: какво мога аз да направя за Господа?
“ Духът, проявен като разум, осъзнава своето единство с Висшата Сила във Вселената и насочва целия свой потенциал към подпомагането на Неговия
Промисъл
за съществуващото.
Именно това съзнателно, последователно и целесъобразно използване на личния потенциал за Общото благо, за реализирането на Божиите намерения за Космоса наричаме служение. Разумното същество може да служи на Бога, само ако следва в живота си един висок идеал: „За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата си дреха, с най-хубавите си чувства, с най-хубавите си постъпки. Плодовете се обличат с най-хубавите си дрехи. Въздухът също. Така те служат на Господа.“ Щом плодните дръвчета се стремят да изпълнят предназначението си на физическото поле по най-добрия, най-естетичния и резултатен начин, то колко повече би трябвало да се очаква от мислещото същество, наречено „човек“?!
към текста >>
Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка
мисъл
, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
И така, крачка по крачка, ученикът по духовния Път, въоръжен с безсмъртната и животворяща Любов, достига дверите на вечното Царство на Светлината и ги прекрачва, за да отдаде по-нататък най-доброто от себе си на служението. Той вече е прозрял великата истина, че служението е форма на Любов. („Любовта подразбира служене. Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича.
Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка
мисъл
, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
Да ходите, да мислите, да работите, да се молите – това е служене на Бога“ (Учителят П. Дънов). И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство. Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
Дънов е изразил всичко това по следния начин: „Тази вечер ще изпратите едно топло чувство и една светла
мисъл
към невидимия свят за повдигане на вашата душа.
Те започват от малкото и завършват с голямото: „Смели хора са нужни днес – хора, които да служат на Бога в малките работи“ (Учителят П. Дънов). Служението на храбрите, обаче, освен всичко останало, трябва да бъде и разумно. Разумността в случая предполага топлина на чувствата, светлина в мислите, хармония със самия себе си и със света като цяло и подем в духовното израстване на човека. Израстване, което превъзмогва границите на времето и пространството и оставя своя златен отпечатък във Вечността. Учителят П.
Дънов е изразил всичко това по следния начин: „Тази вечер ще изпратите едно топло чувство и една светла
мисъл
към невидимия свят за повдигане на вашата душа.
Не на тялото, а на душата, не във времето, а за вечното. Тази вечер в хармония да бъдете със себе си и всички. От всички се иска едно разумно служене (курсивът мой – К.З.).“ Рано или късно разумното служение довежда ученика до придобиване на Божествената Мъдрост и Любов. Той се научава да върши всичко по възможно най-добрия начин – сякаш го върши за Бога. Когато е в духовната Школа или в училището на живота, се учи най-усърдно и прилежно.
към текста >>
Той е открил
смисъла
на своето съществувание и земното му битие е преизпълнено с Божествено съдържание, с музиката на космическите сфери: „В училището на слугуването ще слугувате добре.
Тази вечер в хармония да бъдете със себе си и всички. От всички се иска едно разумно служене (курсивът мой – К.З.).“ Рано или късно разумното служение довежда ученика до придобиване на Божествената Мъдрост и Любов. Той се научава да върши всичко по възможно най-добрия начин – сякаш го върши за Бога. Когато е в духовната Школа или в училището на живота, се учи най-усърдно и прилежно. Прилага наученото с последователност и всеотдайност, отдавайки всичките си физически, нравствени и душевни сили за проявлението на великата съзидателна Любов на Всевишния.
Той е открил
смисъла
на своето съществувание и земното му битие е преизпълнено с Божествено съдържание, с музиката на космическите сфери: „В училището на слугуването ще слугувате добре.
В училището на Мъдростта ще се учите добре, а в Любовта ще обичате Господа от всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Това е смисълът на живота“ (Учителят П. Дънов). Служението е извънредно важен елемент от великата наука и философия на живота. То само по себе си е начин на живот. Служителят на Божественото е предан и в малкото, и в голямото.
към текста >>
Това е
смисълът
на живота“ (Учителят П. Дънов).
Той се научава да върши всичко по възможно най-добрия начин – сякаш го върши за Бога. Когато е в духовната Школа или в училището на живота, се учи най-усърдно и прилежно. Прилага наученото с последователност и всеотдайност, отдавайки всичките си физически, нравствени и душевни сили за проявлението на великата съзидателна Любов на Всевишния. Той е открил смисъла на своето съществувание и земното му битие е преизпълнено с Божествено съдържание, с музиката на космическите сфери: „В училището на слугуването ще слугувате добре. В училището на Мъдростта ще се учите добре, а в Любовта ще обичате Господа от всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила.
Това е
смисълът
на живота“ (Учителят П. Дънов).
Служението е извънредно важен елемент от великата наука и философия на живота. То само по себе си е начин на живот. Служителят на Божественото е предан и в малкото, и в голямото. Волята на Бога за него е свещена и неприкосновена – тя определя насоките на всичките му намерения, усилия и постижения. Служителят на Божия план е над условията на средата.
към текста >>
Това е най-тежката, ала и най-
благородната
задача на искрено търсещия в Духа.
Да се жертваш означава да положиш доброволно пред олтара на Божественото нещо, което е много скъпо за теб. И да го извършиш с пълното съзнание, че така допринасяш – макар и скромно, според възможностите си – за успеха на Божието Дело на тази планета, както и за собственото си духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Учителят П. Дънов, както обикновено, го е казал с кратки, прости и внушителни, завладяващо убедителни думи: „Най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича.“ Великата задача на окултния ученик, който твърдо и неотклонно е решил да стане Божий служител, е формулирана от българския духовен Учител в духа на Христовото благовестие: „Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня.“ „В Твоите ръце предавам духа си.“ Противоречието, което се крие в кръста, който сме длъжни да поемем на гръб и да го отнесем до своята собствена Голгота, е между духа и материята, между душата и тялото – предизвикателството да се преборим веднъж завинаги със зова на плътта и да я одухотворим до степен на пълно освещаване и обожествяване.
Това е най-тежката, ала и най-
благородната
задача на искрено търсещия в Духа.
Служението – когато е осмислено и целенасочено, породено от вътрешна необходимост, а не от външна принуда – предлага дори и чисто физиологически, целебен ефект. Следователно то извисява душата, но същевременно помага и на тялото да бъде здраво, истински „храм Божий“ – по думите на ап. Павел ( I Кор. 3:16). В този смисъл засегнатите от някакво заболяване могат да открият опора и път към изцеление в безкористното служение: „Болният не бива да чака да му прислужват, а сам да иска да услужва и помага на здравите. Ще стане, ще услужи и пак ще си легне.
към текста >>
В този
смисъл
засегнатите от някакво заболяване могат да открият опора и път към изцеление в безкористното служение: „Болният не бива да чака да му прислужват, а сам да иска да услужва и помага на здравите.
Великата задача на окултния ученик, който твърдо и неотклонно е решил да стане Божий служител, е формулирана от българския духовен Учител в духа на Христовото благовестие: „Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня.“ „В Твоите ръце предавам духа си.“ Противоречието, което се крие в кръста, който сме длъжни да поемем на гръб и да го отнесем до своята собствена Голгота, е между духа и материята, между душата и тялото – предизвикателството да се преборим веднъж завинаги със зова на плътта и да я одухотворим до степен на пълно освещаване и обожествяване. Това е най-тежката, ала и най-благородната задача на искрено търсещия в Духа. Служението – когато е осмислено и целенасочено, породено от вътрешна необходимост, а не от външна принуда – предлага дори и чисто физиологически, целебен ефект. Следователно то извисява душата, но същевременно помага и на тялото да бъде здраво, истински „храм Божий“ – по думите на ап. Павел ( I Кор. 3:16).
В този
смисъл
засегнатите от някакво заболяване могат да открият опора и път към изцеление в безкористното служение: „Болният не бива да чака да му прислужват, а сам да иска да услужва и помага на здравите.
Ще стане, ще услужи и пак ще си легне. По този начин той събужда своите жизнени сили“ (Учителят П. Дънов). Прякото здравословно въздействие на служението се изразява и в подмладяването на тялото, в бодростта и жизнеността на организма, в повишения тонус на изпълняващия го човек. По степен на благотворно влияние служението се приравнява с проникновеното четене, осмисляне и прилагане на Словото Божие: „Който служи на душата си, е красив и вече се подмладява. Ако можете да прочетете Стария и Новия Завет 99 пъти и да го приложите, вие ще се подмладявате“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
54.
ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ
 
- Павел Желязков
Податливи на внушения са хора с по-бавна
мисъл
, докато живата и активна
мисъл
е присъща на едно слънчево съзнание, носител на положителни и здравословни влияния.
Всички, с изключение на десетина зрители, изпълниха успешно това. Онези, които останаха с ръце на главата, бяха поканени да се качат на сцената. Там, чрез силата на внушението, той успя да ги вкара в сънно състояние и те изпопадаха на подиума. Това бяха хора силно податливи на влияние и внушение. В една доста характерна поза, която причинява пасивност и свежда до минимум будността на съзнанието, те много скоро попаднаха във властта на Морфея.
Податливи на внушения са хора с по-бавна
мисъл
, докато живата и активна
мисъл
е присъща на едно слънчево съзнание, носител на положителни и здравословни влияния.
Размишленията са упражнения, които възпитават това състояние на гъвкавост, подвижност и устойчивост на съзнанието. Зрението е едно от средствата за изследване и опознаване на света, в който живеем. Визуално обаче ние схващаме само една малка част от действителността. По този повод Учителят Беинса Дуно казва: „Много научни заключения могат да бъдат неверни, благодарение на несъвършенството на нашите сетива. Това са разсъждения, с които искам да обърна вниманието ви при изучаване на явленията както в природата, така и в живота.
към текста >>
Ето какво казва Учителя за влиянията, които носят живот: „Три източника има, чрез които Божественият свят ни влияе: чрез храната, която иде от растителното царство; чрез въздуха, в който влизат светлината, топлината, магнетизмът и електричеството и чрез
мисълта
и чувствата.
В зависимост от вътрешната си нагласа и от будността на съзнанието, ние търпим добри или лоши влияния. Това се определя и от интересите, които имаме към явленията в природата и живота. Нормално е да имаме интерес към посаждането на плодни дръвчета, което изисква усилия и прегъване на кръста, но е нормално и да изправим глава, за да видим израсналите дървета. Ако обработваме земята и търсим щастието си само в нея, ще търпим едностранчиво земните влияния. Ако мислим и за слънцето, благодарение на което плодните дървета ще цъфтят и ще раждат плодове, ако изпитва-ме благодарност и радостно чувство, когато то изгрява и излива светлина и живот върху земята, тогава ще сме отворени за благодатните му влияния.
Ето какво казва Учителя за влиянията, които носят живот: „Три източника има, чрез които Божественият свят ни влияе: чрез храната, която иде от растителното царство; чрез въздуха, в който влизат светлината, топлината, магнетизмът и електричеството и чрез
мисълта
и чувствата.
Следователно тези са трите най-важни притоци, които постоянно идат от Божествения свят. Ако затворите кой и да е от тези притоци, вие ще се намерите в голямо противоречие. Значи човек може да възприема Божественото чрез храната, чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма и най-после и чрез всички останали сили, които действуват в природата. Човек може да възприема Божественото и чрез най-възвишената и чиста мисъл." „Божественият живот е необходим за всички хора.
към текста >>
Човек може да възприема Божественото и чрез най-възвишената и чиста
мисъл
."
Ако мислим и за слънцето, благодарение на което плодните дървета ще цъфтят и ще раждат плодове, ако изпитва-ме благодарност и радостно чувство, когато то изгрява и излива светлина и живот върху земята, тогава ще сме отворени за благодатните му влияния. Ето какво казва Учителя за влиянията, които носят живот: „Три източника има, чрез които Божественият свят ни влияе: чрез храната, която иде от растителното царство; чрез въздуха, в който влизат светлината, топлината, магнетизмът и електричеството и чрез мисълта и чувствата. Следователно тези са трите най-важни притоци, които постоянно идат от Божествения свят. Ако затворите кой и да е от тези притоци, вие ще се намерите в голямо противоречие. Значи човек може да възприема Божественото чрез храната, чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма и най-после и чрез всички останали сили, които действуват в природата.
Човек може да възприема Божественото и чрез най-възвишената и чиста
мисъл
."
„Божественият живот е необходим за всички хора. Той носи здраве за клетките, за мислите и за чувствата на човека. Както храната може да разстрои стомашната система на човека, така и желанията на човека понякога са в състояние да развратят неговите клетки, неговите мисли и чувства." В нашето ежедневие ние непрекъснато търпим влияния. Способността да се отворим за здравословните и да се затворим за вредните влияния е наука, която трябва дълго и старателно да се изучава.
към текста >>
Това е умението да даваме посредством
мисълта
си.
В този процес на замърсяване и чистене, на сънност и будност ще се зароди желанието да мислим задълбочено, когато сме в хватката на един проблем. Спонтанността на разумното сърце обаче все още ще ни липсва, за да сме в състояние да отговорим бързо и адекватно на проблема. Събитията ще ни изпреварват, понякога ще минават шеметно покрай нас, в други случаи ще оставят върху тялото или душевността ни болезнени травми. За да излезе от гъстата среда и да навлезе в по-ефирна и лека среда, съзнанието трябва системно да се чисти от тежките земни елементи, които, като се натрупат, отварят впоследствие пукнатини в него. За да се чисти, човек трябва да усвои изкуството на свободното право мислене.
Това е умението да даваме посредством
мисълта
си.
Мисъл, в която има любов, е в състояние да дава да насърчава отчаяния и обезверения, да подтиква изпадналия в меланхолия към повече оптимизъм и пр. Под въздействието на правата мисъл съзнанието се разширява, а при разширението материята минава от едно състояние в друго, както водата в резултат на нагряването се разширява и преминава от течно в газообразно състояние. Ако пробуждането на природата в ранна утрин не предизвиква трепет в душата, ако брилянтната роса върху разцъфтялата роза не поражда в нас желание да пием от свежестта й, връзката ни с Духа на природата е отъняла и е на път да се загуби. Ако музиката на Шуберт, на Моцарт или на другите гениални музиканти не уталожва неспокойствието на ума и не ни отнася в по-високите сфери на битието, това е признак, че сме претърпяли груби влияния, поради което Духът на живота, комуто те не са присъщи, се е отдалечил от нас. Ако пък плачът на детето не затрогва сърцето ни или оставаме безразлични за тревожните крясъци на косовете, чийто малки са в опасност, това е тревожен симптом за загрубяване на чувствата и за криза на човечността в нас.
към текста >>
Мисъл
, в която има любов, е в състояние да дава да насърчава отчаяния и обезверения, да подтиква изпадналия в меланхолия към повече оптимизъм и пр.
Спонтанността на разумното сърце обаче все още ще ни липсва, за да сме в състояние да отговорим бързо и адекватно на проблема. Събитията ще ни изпреварват, понякога ще минават шеметно покрай нас, в други случаи ще оставят върху тялото или душевността ни болезнени травми. За да излезе от гъстата среда и да навлезе в по-ефирна и лека среда, съзнанието трябва системно да се чисти от тежките земни елементи, които, като се натрупат, отварят впоследствие пукнатини в него. За да се чисти, човек трябва да усвои изкуството на свободното право мислене. Това е умението да даваме посредством мисълта си.
Мисъл
, в която има любов, е в състояние да дава да насърчава отчаяния и обезверения, да подтиква изпадналия в меланхолия към повече оптимизъм и пр.
Под въздействието на правата мисъл съзнанието се разширява, а при разширението материята минава от едно състояние в друго, както водата в резултат на нагряването се разширява и преминава от течно в газообразно състояние. Ако пробуждането на природата в ранна утрин не предизвиква трепет в душата, ако брилянтната роса върху разцъфтялата роза не поражда в нас желание да пием от свежестта й, връзката ни с Духа на природата е отъняла и е на път да се загуби. Ако музиката на Шуберт, на Моцарт или на другите гениални музиканти не уталожва неспокойствието на ума и не ни отнася в по-високите сфери на битието, това е признак, че сме претърпяли груби влияния, поради което Духът на живота, комуто те не са присъщи, се е отдалечил от нас. Ако пък плачът на детето не затрогва сърцето ни или оставаме безразлични за тревожните крясъци на косовете, чийто малки са в опасност, това е тревожен симптом за загрубяване на чувствата и за криза на човечността в нас. Подложен системно на влиянието на грозните картини в тъмната страна на живота, ако не умее да се чисти и възражда, човек губи своята чувствителност и става податлив на низши животински влияния.
към текста >>
Под въздействието на правата
мисъл
съзнанието се разширява, а при разширението материята минава от едно състояние в друго, както водата в резултат на нагряването се разширява и преминава от течно в газообразно състояние.
Събитията ще ни изпреварват, понякога ще минават шеметно покрай нас, в други случаи ще оставят върху тялото или душевността ни болезнени травми. За да излезе от гъстата среда и да навлезе в по-ефирна и лека среда, съзнанието трябва системно да се чисти от тежките земни елементи, които, като се натрупат, отварят впоследствие пукнатини в него. За да се чисти, човек трябва да усвои изкуството на свободното право мислене. Това е умението да даваме посредством мисълта си. Мисъл, в която има любов, е в състояние да дава да насърчава отчаяния и обезверения, да подтиква изпадналия в меланхолия към повече оптимизъм и пр.
Под въздействието на правата
мисъл
съзнанието се разширява, а при разширението материята минава от едно състояние в друго, както водата в резултат на нагряването се разширява и преминава от течно в газообразно състояние.
Ако пробуждането на природата в ранна утрин не предизвиква трепет в душата, ако брилянтната роса върху разцъфтялата роза не поражда в нас желание да пием от свежестта й, връзката ни с Духа на природата е отъняла и е на път да се загуби. Ако музиката на Шуберт, на Моцарт или на другите гениални музиканти не уталожва неспокойствието на ума и не ни отнася в по-високите сфери на битието, това е признак, че сме претърпяли груби влияния, поради което Духът на живота, комуто те не са присъщи, се е отдалечил от нас. Ако пък плачът на детето не затрогва сърцето ни или оставаме безразлични за тревожните крясъци на косовете, чийто малки са в опасност, това е тревожен симптом за загрубяване на чувствата и за криза на човечността в нас. Подложен системно на влиянието на грозните картини в тъмната страна на живота, ако не умее да се чисти и възражда, човек губи своята чувствителност и става податлив на низши животински влияния. В това отношение за възпитанието няма възрастови граници, понеже независимо от възрастта, всеки е податлив на влияния.
към текста >>
Ако не съумеем да се хванем за една
благородна
спасителна идея, пороят ще ни отнесе в още по-дълбоки и мътни води, от които трудно се излиза.
Има родители, които ежедневно ругаят и тероризират децата си. Те считат грубото отношение за добро възпитателно средство, а всъщност стават инструменти на пагубни въздействия, към които детето, за да оцелее, трябва да се приспособи. Такива възпитатели сами канят злото в дома си и на стари години събират окапалите плодове на своите педагогически престаравания. Мнозина ще кажат: „Че това е действително така, сме съгласни, но какво трябва да се направи, за да се излезе от този вихър на падението, който е обхванал обществото? " Противодействието на тази тенденция може да се изрази в едно волево движение: да направим крачка встрани.
Ако не съумеем да се хванем за една
благородна
спасителна идея, пороят ще ни отнесе в още по-дълбоки и мътни води, от които трудно се излиза.
В периоди на масова безпътица и обърканост, залуталият се в социалната среда търси живия пример, спасителния пояс, а после спасителния бряг, където да стъпи на здрава почва. Гьоте, който е имал още в детските си години една изключителна чувствителност и деликатност, в онзи значително по-романтичен период е възкликнал: „Нашето време е толкова лошо, че поетът трудно може да намери между съвременниците си поне един образ, който да му бъде полезен! " Ако една епоха е трудна за твореца, който търси вдъхновение, но трудно го намира, това означава, че тя е още по-тежко изпитание за хората с обикновена чувствителност, които се нуждаят от живото присъствие поета, за да ги смекчи и облагороди. Когато джамбазите подкарват цели стада към съвременните модерни скотобойни, животните панически търсят пътя назад, защото до болка чувстват нещастието, което изобретателният злосторник е поставил на пътя им. Често чувствителността на човешкото общество бива така притъпена, че слиза далече под тази на животните, които според съвременната наука, са лишени от разум.
към текста >>
55.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА
 
- Павел Желязков
„Съществува един свят на илюзии вън от вас и вътре във вас, но знайте, че когато една
мисъл
раздвоява ума ви, тя не е права; когато едно чувство раздвоява сърцето ви, то не е право; когато една постъпка раздвоява волята ви, тя не е права.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА
„Съществува един свят на илюзии вън от вас и вътре във вас, но знайте, че когато една
мисъл
раздвоява ума ви, тя не е права; когато едно чувство раздвоява сърцето ви, то не е право; когато една постъпка раздвоява волята ви, тя не е права.
Божественото начало в човека не хвърля никаква сянка, в него има пълна хармония." Учителя Стародавна истина е, че мекотата на характера зависи от силата и благородството на чувствата. Тяхната свежест и тонусът им определят волята за живот и възможностите за богати и разнообразни проявления на живота у всеки индивид. Корените, чрез които черпим сили и настроение за живот, се намират в чувствената ни природа.
към текста >>
В работата на тези духове има една
благородна
идея те са служители, които проявяват любовта, верността и постоянството на творческите сили от по-високите йерархии.
Тяхната свежест и тонусът им определят волята за живот и възможностите за богати и разнообразни проявления на живота у всеки индивид. Корените, чрез които черпим сили и настроение за живот, се намират в чувствената ни природа. Там, където свободните чувства не се осмислят от наличието на будно индивидуално съзнание, т. е. у животните, природата упражнява контрол и ги ограничава в определени граници, за да не се превърнат примитивните чувства в едностранчива разрушителна сила. Според окултните науки това ръководство е поверено на груповите духове.
В работата на тези духове има една
благородна
идея те са служители, които проявяват любовта, верността и постоянството на творческите сили от по-високите йерархии.
Развитието на ума у човека е позволило да се постигне значителен личен контрол над чувствата. Умът е в състояние да ги организира и да им даде направление. Той има способността да овладява и осмисля техните проявления и силата да насочва техните импулси. Добре организираният ум е в състояние да канализира чувствата и да направлява волята в разумни действия. Влиянието на тази умствена дейност върху събитията във външния свят е съблазнила славолюбивите и властолюбиви люде и ги е превърнала в шамани на егоцентризма.
към текста >>
Ако се вживеем в една подобна ситуация и направим анализ на идеята, която я поражда, на компромисите при избора на методите за постигане на целта и на необходимите условия за тяхната ефикасност, ще установим наличието на един твърде елементарен
замисъл
, лишен от разумни мотиви.
Това са предимно спекулативни действия на ума у загрубелия интелектуалец, нагазил в грубия материализъм. В такива случаи, за да повлияе, техношаманът упражнява власт, която има силата да парализира личната воля. Когато е завоювал доверието на една отклонила се от пътя си човешка душа, за да упражни контрол над личността, той налага редица формални условия във взаимоотношенията. Характерното в неговия подход е, че най-напред започва с блазнещи обещания, към които в подходящ момент прибавя и условия за изпълнението на обещанията. Тази класическа схема на действие е определила трагичната съдба на Гьотевия Фауст.
Ако се вживеем в една подобна ситуация и направим анализ на идеята, която я поражда, на компромисите при избора на методите за постигане на целта и на необходимите условия за тяхната ефикасност, ще установим наличието на един твърде елементарен
замисъл
, лишен от разумни мотиви.
Ако в идеята, която мотивира двустранните отношения, са скрити лични интереси на индивид, упражняващ паразитизъм, тогава една личност се стреми да обсеби друга, която в случая е застрашена да загуби свободата, дадена й от Бога. Често използваните методи целят втълпяване на догми под силно чуждо влияние. Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността. Когато пък поради наивна доверчивост волята на един човек отслабва, а духовният му живот замира в еднообразието на безсмислени повторения, тогава изводът е един: той е попаднал в мрежата на мисловния паяк, който се готви да изтегли неговите духовни и жизнени сили. Предвестникът, аларменият сигнал за надвиснала опасност е усещането, че сме на път да загубим нещо много съществено връзката си с Бога.
към текста >>
Най-доброто, което трябва да се направи в случая, е да се отдалечим както физически, така и в
мисъл
и чувство от сферата на влияние на обсебващия ни субект.
Често използваните методи целят втълпяване на догми под силно чуждо влияние. Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността. Когато пък поради наивна доверчивост волята на един човек отслабва, а духовният му живот замира в еднообразието на безсмислени повторения, тогава изводът е един: той е попаднал в мрежата на мисловния паяк, който се готви да изтегли неговите духовни и жизнени сили. Предвестникът, аларменият сигнал за надвиснала опасност е усещането, че сме на път да загубим нещо много съществено връзката си с Бога. Тревожни сенки надвисват над човека, празнота и униние обхващат духа му.
Най-доброто, което трябва да се направи в случая, е да се отдалечим както физически, така и в
мисъл
и чувство от сферата на влияние на обсебващия ни субект.
От разстояние ние по-добре ще видим сухите върхари на дърветата в гората, която той обитава. Защо тъмният шаман, поради това, че е лишен от връзка с Бога и Природата, е сух и безплоден. Заради пълнотата на житейската картина трябва да отделим необходимото внимание и на старата вещица. Макар и покрита с бръчки, тя не е толкова суха, колкото е сух мисловният шаман. Лицето й е набраздено не толкова от следите, които е оставила мъдростта, а от въздействието на силните чувства, т. е.
към текста >>
Ние ще насочим нашия читател към възпитанието на чувствата и към запознаване със
смисъла
и действието на онези методи и закони, които ще му помогнат да види себе си и живота в нова светлина.
Тя е магьосницата, която обсебва чрез петте сетива: най-напред чрез зрението, като го излага на съблазънта, после чрез слуха, като го обсипва с ласкателства, след това чрез осезанието, подбуждайки чувствената страна на човешката природа, и не по-малко чрез вълшебните отвари от треви, които опияняват, отнасят в нереалните светове на мечтания и забрава. Накрая идват и парфюмите, които отвличат вниманието, като имитират свежия дъх на розата или нежния полъх от теменугата и карамфила. Когато опиват силно и упойват до забрава, те приспиват ума чрез обонянието. Очевидно е, че старата вещица на емоционалните внушения разполага с много богат арсенал от средства. Който се интересува от изкуството на магията, става ученик на старата вещица.
Ние ще насочим нашия читател към възпитанието на чувствата и към запознаване със
смисъла
и действието на онези методи и закони, които ще му помогнат да види себе си и живота в нова светлина.
За да изчистим съзнанието си от заблужденията и предразсъдъците на Средновековието, ще хвърлим бегъл поглед и върху методите, завещани от традициите на народите. Въпреки че тези методи днес са модернизирани, приказката за това, че няма нищо ново под небето, е в сила и тук. Поверията и традициите на народите, останали от миналите епохи, изобилстват с такива примери. Някои пътешественици описват учудващите резултати от дейността на магьосниците в африканските племена. Това, което мнозина наричат култура със самочувствието на откриватели и дори на новатори, може да се опрости и сведе до съдържанието на една орехова черупка, в която се побират основните правила и методи на старата африканска вещица, защото всъщност те са елементарни и много прости.
към текста >>
Другият съществен елемент е отсъствието на
мисъл
, т. е.
Въпреки че тези методи днес са модернизирани, приказката за това, че няма нищо ново под небето, е в сила и тук. Поверията и традициите на народите, останали от миналите епохи, изобилстват с такива примери. Някои пътешественици описват учудващите резултати от дейността на магьосниците в африканските племена. Това, което мнозина наричат култура със самочувствието на откриватели и дори на новатори, може да се опрости и сведе до съдържанието на една орехова черупка, в която се побират основните правила и методи на старата африканска вещица, защото всъщност те са елементарни и много прости. В тях завидно място има ефектът на ритмичното повторение в движенията на тялото, повторението на съчетания от звуци, напомнящи мантри, за да се получи екзалтиращият ефект.
Другият съществен елемент е отсъствието на
мисъл
, т. е.
довеждането й до нулевата точка чрез механичното повторение на монотонни звукови образи, които я смекчават и огъват, докато я поставят върху голото плато на еднообразието. Сведено до това състояние, съзнанието става послушно и податливо на влияние, както е податливо на ласка мъркащото пухкаво котенце. По същество това е един инволюционен метод за интегриране на съзнанието в първичните природни сили. В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните. Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си.
към текста >>
56.
ВЪЗПИТАНИЕ НА МИСЪЛТА. ЕМОЦИОНАЛНИ КАПАНИ
 
- Павел Желязков
ВЪЗПИТАНИЕ НА
МИСЪЛТА
.
ВЪЗПИТАНИЕ НА
МИСЪЛТА
.
ЕМОЦИОНАЛНИ КАПАНИ Мисълта е капризна, но е способен ученик. Тя е капризна, защото е съвършена и има изисквания държи да остане вярна на благородния си произход. Светлината, която я съпътствува, осветява пътя на душата при нейните пътешествия в безграничния Космос. Благородството си тя дължи на Божествения си произход.
към текста >>
Мисълта
е капризна, но е способен ученик.
ВЪЗПИТАНИЕ НА МИСЪЛТА. ЕМОЦИОНАЛНИ КАПАНИ
Мисълта
е капризна, но е способен ученик.
Тя е капризна, защото е съвършена и има изисквания държи да остане вярна на благородния си произход. Светлината, която я съпътствува, осветява пътя на душата при нейните пътешествия в безграничния Космос. Благородството си тя дължи на Божествения си произход. В евангелието от Йоана е казано: „В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото." В Битието също се говори за творческата сила на словото: „Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина."
към текста >>
Онова, което съграждаме с
мисълта
, ако не е добро, може да се разруши и пак чрез нея да се съгради онова, което е угодно на Бога.
Тя е капризна, защото е съвършена и има изисквания държи да остане вярна на благородния си произход. Светлината, която я съпътствува, осветява пътя на душата при нейните пътешествия в безграничния Космос. Благородството си тя дължи на Божествения си произход. В евангелието от Йоана е казано: „В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото." В Битието също се говори за творческата сила на словото: „Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина."
Онова, което съграждаме с
мисълта
, ако не е добро, може да се разруши и пак чрез нея да се съгради онова, което е угодно на Бога.
Мисълта обича да работи, но не робува на труда. И от всичко най-много обича свободата, защото при свободата се проявява творческата й сила. Възможностите й не познават граници. Когато се възпитава добре, според законите на етиката и морала, тя е отличен ученик, бързо възприема и никога не забравя уроците. Ако не разбираме деликатната природа на мисълта и ограничаваме свободата й, ако си служим грубо с нея или я замърсяваме с неестетични мисли, пътят, по който тя върви, временно ще се затлачи, но после първичната й сила ще се прояви разрушително по отношение на осквернителя й.
към текста >>
Мисълта
обича да работи, но не робува на труда.
Светлината, която я съпътствува, осветява пътя на душата при нейните пътешествия в безграничния Космос. Благородството си тя дължи на Божествения си произход. В евангелието от Йоана е казано: „В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото." В Битието също се говори за творческата сила на словото: „Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина." Онова, което съграждаме с мисълта, ако не е добро, може да се разруши и пак чрез нея да се съгради онова, което е угодно на Бога.
Мисълта
обича да работи, но не робува на труда.
И от всичко най-много обича свободата, защото при свободата се проявява творческата й сила. Възможностите й не познават граници. Когато се възпитава добре, според законите на етиката и морала, тя е отличен ученик, бързо възприема и никога не забравя уроците. Ако не разбираме деликатната природа на мисълта и ограничаваме свободата й, ако си служим грубо с нея или я замърсяваме с неестетични мисли, пътят, по който тя върви, временно ще се затлачи, но после първичната й сила ще се прояви разрушително по отношение на осквернителя й. Грубостта, пошлостта и грозотата не са бариери за нея чрез постоянството си тя ги прониква, овладява и премахва от пътя си.
към текста >>
Ако не разбираме деликатната природа на
мисълта
и ограничаваме свободата й, ако си служим грубо с нея или я замърсяваме с неестетични мисли, пътят, по който тя върви, временно ще се затлачи, но после първичната й сила ще се прояви разрушително по отношение на осквернителя й.
Онова, което съграждаме с мисълта, ако не е добро, може да се разруши и пак чрез нея да се съгради онова, което е угодно на Бога. Мисълта обича да работи, но не робува на труда. И от всичко най-много обича свободата, защото при свободата се проявява творческата й сила. Възможностите й не познават граници. Когато се възпитава добре, според законите на етиката и морала, тя е отличен ученик, бързо възприема и никога не забравя уроците.
Ако не разбираме деликатната природа на
мисълта
и ограничаваме свободата й, ако си служим грубо с нея или я замърсяваме с неестетични мисли, пътят, по който тя върви, временно ще се затлачи, но после първичната й сила ще се прояви разрушително по отношение на осквернителя й.
Грубостта, пошлостта и грозотата не са бариери за нея чрез постоянството си тя ги прониква, овладява и премахва от пътя си. Поради това, когато третираме въпроса за възпитанието на мисълта, трябва да видим проблема под друг ъгъл. Като универсална творческа сила по-скоро мисълта възпитава човешкия характер; погрешно е да се мисли, че ние я възпитаваме. Трябва просто да се научим правилно да си служим с нея. Затова в така нареченото „възпитание" на първо място трябва да определим отношението си към ментора.
към текста >>
Поради това, когато третираме въпроса за възпитанието на
мисълта
, трябва да видим проблема под друг ъгъл.
И от всичко най-много обича свободата, защото при свободата се проявява творческата й сила. Възможностите й не познават граници. Когато се възпитава добре, според законите на етиката и морала, тя е отличен ученик, бързо възприема и никога не забравя уроците. Ако не разбираме деликатната природа на мисълта и ограничаваме свободата й, ако си служим грубо с нея или я замърсяваме с неестетични мисли, пътят, по който тя върви, временно ще се затлачи, но после първичната й сила ще се прояви разрушително по отношение на осквернителя й. Грубостта, пошлостта и грозотата не са бариери за нея чрез постоянството си тя ги прониква, овладява и премахва от пътя си.
Поради това, когато третираме въпроса за възпитанието на
мисълта
, трябва да видим проблема под друг ъгъл.
Като универсална творческа сила по-скоро мисълта възпитава човешкия характер; погрешно е да се мисли, че ние я възпитаваме. Трябва просто да се научим правилно да си служим с нея. Затова в така нареченото „възпитание" на първо място трябва да определим отношението си към ментора. Ако един ученик съзнава значението на мисълта за своя прогрес, той никога няма да я принуди да извърши груба и недостойна за нея работа. Някои дейности накърняват основни нейни качества или причиняват деформации в проявата на творческата й същност.
към текста >>
Като универсална творческа сила по-скоро
мисълта
възпитава човешкия характер; погрешно е да се мисли, че ние я възпитаваме.
Възможностите й не познават граници. Когато се възпитава добре, според законите на етиката и морала, тя е отличен ученик, бързо възприема и никога не забравя уроците. Ако не разбираме деликатната природа на мисълта и ограничаваме свободата й, ако си служим грубо с нея или я замърсяваме с неестетични мисли, пътят, по който тя върви, временно ще се затлачи, но после първичната й сила ще се прояви разрушително по отношение на осквернителя й. Грубостта, пошлостта и грозотата не са бариери за нея чрез постоянството си тя ги прониква, овладява и премахва от пътя си. Поради това, когато третираме въпроса за възпитанието на мисълта, трябва да видим проблема под друг ъгъл.
Като универсална творческа сила по-скоро
мисълта
възпитава човешкия характер; погрешно е да се мисли, че ние я възпитаваме.
Трябва просто да се научим правилно да си служим с нея. Затова в така нареченото „възпитание" на първо място трябва да определим отношението си към ментора. Ако един ученик съзнава значението на мисълта за своя прогрес, той никога няма да я принуди да извърши груба и недостойна за нея работа. Някои дейности накърняват основни нейни качества или причиняват деформации в проявата на творческата й същност. Мисълта обича светлината, реда, чистотата, деликатните и хармонични отношения и, като универсален принцип, сама носи светлина, ред, красота и чистота.
към текста >>
Ако един ученик съзнава значението на
мисълта
за своя прогрес, той никога няма да я принуди да извърши груба и недостойна за нея работа.
Грубостта, пошлостта и грозотата не са бариери за нея чрез постоянството си тя ги прониква, овладява и премахва от пътя си. Поради това, когато третираме въпроса за възпитанието на мисълта, трябва да видим проблема под друг ъгъл. Като универсална творческа сила по-скоро мисълта възпитава човешкия характер; погрешно е да се мисли, че ние я възпитаваме. Трябва просто да се научим правилно да си служим с нея. Затова в така нареченото „възпитание" на първо място трябва да определим отношението си към ментора.
Ако един ученик съзнава значението на
мисълта
за своя прогрес, той никога няма да я принуди да извърши груба и недостойна за нея работа.
Някои дейности накърняват основни нейни качества или причиняват деформации в проявата на творческата й същност. Мисълта обича светлината, реда, чистотата, деликатните и хармонични отношения и, като универсален принцип, сама носи светлина, ред, красота и чистота. Понеже не понася грубостта и егоцентризма, когато я принуждаваме да служи на груби материални интереси, тя проявява здравата си природа и руши бариерите, за да остане вярна на Върховния Творец. За да не служи на лични чувства и амбиции, тя оттегля творческите си сили и става късогледа. Когато я вкарваме във форма, създава напрежение и руши.
към текста >>
Мисълта
обича светлината, реда, чистотата, деликатните и хармонични отношения и, като универсален принцип, сама носи светлина, ред, красота и чистота.
Като универсална творческа сила по-скоро мисълта възпитава човешкия характер; погрешно е да се мисли, че ние я възпитаваме. Трябва просто да се научим правилно да си служим с нея. Затова в така нареченото „възпитание" на първо място трябва да определим отношението си към ментора. Ако един ученик съзнава значението на мисълта за своя прогрес, той никога няма да я принуди да извърши груба и недостойна за нея работа. Някои дейности накърняват основни нейни качества или причиняват деформации в проявата на творческата й същност.
Мисълта
обича светлината, реда, чистотата, деликатните и хармонични отношения и, като универсален принцип, сама носи светлина, ред, красота и чистота.
Понеже не понася грубостта и егоцентризма, когато я принуждаваме да служи на груби материални интереси, тя проявява здравата си природа и руши бариерите, за да остане вярна на Върховния Творец. За да не служи на лични чувства и амбиции, тя оттегля творческите си сили и става късогледа. Когато я вкарваме във форма, създава напрежение и руши. Ако някой говори много, но несвързано, без да влага идея и смисъл в казаното, той изпразва неорганизирани мисловни форми от съдържанието им, освобождава се от напрежението в тях. Едва когато започне да пълни формите, т. е.
към текста >>
Ако някой говори много, но несвързано, без да влага идея и
смисъл
в казаното, той изпразва неорганизирани мисловни форми от съдържанието им, освобождава се от напрежението в тях.
Някои дейности накърняват основни нейни качества или причиняват деформации в проявата на творческата й същност. Мисълта обича светлината, реда, чистотата, деликатните и хармонични отношения и, като универсален принцип, сама носи светлина, ред, красота и чистота. Понеже не понася грубостта и егоцентризма, когато я принуждаваме да служи на груби материални интереси, тя проявява здравата си природа и руши бариерите, за да остане вярна на Върховния Творец. За да не служи на лични чувства и амбиции, тя оттегля творческите си сили и става късогледа. Когато я вкарваме във форма, създава напрежение и руши.
Ако някой говори много, но несвързано, без да влага идея и
смисъл
в казаното, той изпразва неорганизирани мисловни форми от съдържанието им, освобождава се от напрежението в тях.
Едва когато започне да пълни формите, т. е. да внася смисъл в тях, той се проявява като мислещо същество. Не е по вкуса на мисълта, нито е в природата й, да стои пасивна пред телевизионния екран, който облива човека с груби механични вълни. Тя е хилядократно по-финна, за да приеме с безразличие това елементарно и безапелационно третиране, т. е. влияние на чужд за нея морал.
към текста >>
да внася
смисъл
в тях, той се проявява като мислещо същество.
Понеже не понася грубостта и егоцентризма, когато я принуждаваме да служи на груби материални интереси, тя проявява здравата си природа и руши бариерите, за да остане вярна на Върховния Творец. За да не служи на лични чувства и амбиции, тя оттегля творческите си сили и става късогледа. Когато я вкарваме във форма, създава напрежение и руши. Ако някой говори много, но несвързано, без да влага идея и смисъл в казаното, той изпразва неорганизирани мисловни форми от съдържанието им, освобождава се от напрежението в тях. Едва когато започне да пълни формите, т. е.
да внася
смисъл
в тях, той се проявява като мислещо същество.
Не е по вкуса на мисълта, нито е в природата й, да стои пасивна пред телевизионния екран, който облива човека с груби механични вълни. Тя е хилядократно по-финна, за да приеме с безразличие това елементарно и безапелационно третиране, т. е. влияние на чужд за нея морал. Ако телевизорът не се поддава на възпитание, т. е. ако е бездарен, упорит и нехаен, трябва ли да предоставим на него да учи и нас, и децата ни.
към текста >>
Не е по вкуса на
мисълта
, нито е в природата й, да стои пасивна пред телевизионния екран, който облива човека с груби механични вълни.
За да не служи на лични чувства и амбиции, тя оттегля творческите си сили и става късогледа. Когато я вкарваме във форма, създава напрежение и руши. Ако някой говори много, но несвързано, без да влага идея и смисъл в казаното, той изпразва неорганизирани мисловни форми от съдържанието им, освобождава се от напрежението в тях. Едва когато започне да пълни формите, т. е. да внася смисъл в тях, той се проявява като мислещо същество.
Не е по вкуса на
мисълта
, нито е в природата й, да стои пасивна пред телевизионния екран, който облива човека с груби механични вълни.
Тя е хилядократно по-финна, за да приеме с безразличие това елементарно и безапелационно третиране, т. е. влияние на чужд за нея морал. Ако телевизорът не се поддава на възпитание, т. е. ако е бездарен, упорит и нехаен, трябва ли да предоставим на него да учи и нас, и децата ни. Неговите методи и похвати за оказване на влияние имат чисто технически характер и не са в хармония с изискванията на човешката природа.
към текста >>
Елементарна истина е, че влиянието възпитава: ако е добро в добрия
смисъл
, а пък ако е лошо в лошия.
Тя е хилядократно по-финна, за да приеме с безразличие това елементарно и безапелационно третиране, т. е. влияние на чужд за нея морал. Ако телевизорът не се поддава на възпитание, т. е. ако е бездарен, упорит и нехаен, трябва ли да предоставим на него да учи и нас, и децата ни. Неговите методи и похвати за оказване на влияние имат чисто технически характер и не са в хармония с изискванията на човешката природа.
Елементарна истина е, че влиянието възпитава: ако е добро в добрия
смисъл
, а пък ако е лошо в лошия.
Следователно трябва да се очаква, че ако се съберем с един механичен бърборко, ако се доверим на внушенията на този възпитател, рано или късно ще се превърнем в елементарни механизми, лишени от първичната си съпротивителна сила, ще загубим любовта си към природата и живота и ще възприемем някои от качествата на нашия възпитател. Все пак при положение, че има живи и мъртви спектакли, едните, излъчвани от екран, а другите представяни на театрална сцена, винаги е за предпочитане да изберем живия спектакъл, при който общуването протича на задоволително ниво между сродни по природа субекти. Разбира се, и в този случай човек трябва да внимава какво консумира. Защото това определя отношенията му с по-висшите духовни йерархии. Ако например искаме да се учим от ангелите, трябва да им покажем плодовете на нашата умствена и духовна дейност.
към текста >>
Ако мислите ни са объркани, а
мисълта
ни е непоследователна и крива, ще последва разстройство на стомаха.
Ако например искаме да се учим от ангелите, трябва да им покажем плодовете на нашата умствена и духовна дейност. Тогава, като ги опитат и одобрят, те ще ни приемат за техни ученици. За да стигнем дотам обаче, трябва да се научим добре да подбираме менюто си и старателно да смиламе храната, която сме приели. Ако смесваме безразборно много храни, неминуемо ще получим разстройство. Ако сме консумирали отрицателни чувства, ще получим тежест в стомаха, дишането ни ще се затрудни и ще имаме главоболие.
Ако мислите ни са объркани, а
мисълта
ни е непоследователна и крива, ще последва разстройство на стомаха.
Асоциативният анализ, правата мисъл, в която мисловните образи протичат в приятна хармония, са благоприятни за асимилиране на мисловната храна. Едно много ефикасно средство на Учителя Беинса Дуно може да ни предпази от емоционални и умствени разстройства, а именно: „Никога не жени една твоя мисъл за едно неестествено желание и никога не жени едно свое желание за една неестествена мисъл." Защото, когато сме емоционално ангажирани от едно вълнуващо събитие, от някой по-хубав филм например, когато сме станали най-чувствителни и възприемчиви на внушения, телевизионната реклама ловко ни сервира рекламните си клишета за сапуни, резачки на зеленчуци и пр. В това, че рекламата върши своята работа, няма нищо лошо. Лошото идва за нас след това, когато емоционалното ни отношение към една благородна постъпка например се смеси със сапуни, прахове за пране и бифтеци. Тази абсолютна неразбория има за резултат само едно принизяване на изискванията на ума и деформиране на моралните и естетическите критерии.
към текста >>
Асоциативният анализ, правата
мисъл
, в която мисловните образи протичат в приятна хармония, са благоприятни за асимилиране на мисловната храна.
Тогава, като ги опитат и одобрят, те ще ни приемат за техни ученици. За да стигнем дотам обаче, трябва да се научим добре да подбираме менюто си и старателно да смиламе храната, която сме приели. Ако смесваме безразборно много храни, неминуемо ще получим разстройство. Ако сме консумирали отрицателни чувства, ще получим тежест в стомаха, дишането ни ще се затрудни и ще имаме главоболие. Ако мислите ни са объркани, а мисълта ни е непоследователна и крива, ще последва разстройство на стомаха.
Асоциативният анализ, правата
мисъл
, в която мисловните образи протичат в приятна хармония, са благоприятни за асимилиране на мисловната храна.
Едно много ефикасно средство на Учителя Беинса Дуно може да ни предпази от емоционални и умствени разстройства, а именно: „Никога не жени една твоя мисъл за едно неестествено желание и никога не жени едно свое желание за една неестествена мисъл." Защото, когато сме емоционално ангажирани от едно вълнуващо събитие, от някой по-хубав филм например, когато сме станали най-чувствителни и възприемчиви на внушения, телевизионната реклама ловко ни сервира рекламните си клишета за сапуни, резачки на зеленчуци и пр. В това, че рекламата върши своята работа, няма нищо лошо. Лошото идва за нас след това, когато емоционалното ни отношение към една благородна постъпка например се смеси със сапуни, прахове за пране и бифтеци. Тази абсолютна неразбория има за резултат само едно принизяване на изискванията на ума и деформиране на моралните и естетическите критерии. А с такава каша не можеш дори да си направиш палачинки, да си опечеш питка или да нахраниш пилците си, като и последната възможност не е нито най-доброто, нито най-благородното решение на проблема.
към текста >>
Едно много ефикасно средство на Учителя Беинса Дуно може да ни предпази от емоционални и умствени разстройства, а именно: „Никога не жени една твоя
мисъл
за едно неестествено желание и никога не жени едно свое желание за една неестествена
мисъл
." Защото, когато сме емоционално ангажирани от едно вълнуващо събитие, от някой по-хубав филм например, когато сме станали най-чувствителни и възприемчиви на внушения, телевизионната реклама ловко ни сервира рекламните си клишета за сапуни, резачки на зеленчуци и пр.
За да стигнем дотам обаче, трябва да се научим добре да подбираме менюто си и старателно да смиламе храната, която сме приели. Ако смесваме безразборно много храни, неминуемо ще получим разстройство. Ако сме консумирали отрицателни чувства, ще получим тежест в стомаха, дишането ни ще се затрудни и ще имаме главоболие. Ако мислите ни са объркани, а мисълта ни е непоследователна и крива, ще последва разстройство на стомаха. Асоциативният анализ, правата мисъл, в която мисловните образи протичат в приятна хармония, са благоприятни за асимилиране на мисловната храна.
Едно много ефикасно средство на Учителя Беинса Дуно може да ни предпази от емоционални и умствени разстройства, а именно: „Никога не жени една твоя
мисъл
за едно неестествено желание и никога не жени едно свое желание за една неестествена
мисъл
." Защото, когато сме емоционално ангажирани от едно вълнуващо събитие, от някой по-хубав филм например, когато сме станали най-чувствителни и възприемчиви на внушения, телевизионната реклама ловко ни сервира рекламните си клишета за сапуни, резачки на зеленчуци и пр.
В това, че рекламата върши своята работа, няма нищо лошо. Лошото идва за нас след това, когато емоционалното ни отношение към една благородна постъпка например се смеси със сапуни, прахове за пране и бифтеци. Тази абсолютна неразбория има за резултат само едно принизяване на изискванията на ума и деформиране на моралните и естетическите критерии. А с такава каша не можеш дори да си направиш палачинки, да си опечеш питка или да нахраниш пилците си, като и последната възможност не е нито най-доброто, нито най-благородното решение на проблема.
към текста >>
Лошото идва за нас след това, когато емоционалното ни отношение към една
благородна
постъпка например се смеси със сапуни, прахове за пране и бифтеци.
Ако сме консумирали отрицателни чувства, ще получим тежест в стомаха, дишането ни ще се затрудни и ще имаме главоболие. Ако мислите ни са объркани, а мисълта ни е непоследователна и крива, ще последва разстройство на стомаха. Асоциативният анализ, правата мисъл, в която мисловните образи протичат в приятна хармония, са благоприятни за асимилиране на мисловната храна. Едно много ефикасно средство на Учителя Беинса Дуно може да ни предпази от емоционални и умствени разстройства, а именно: „Никога не жени една твоя мисъл за едно неестествено желание и никога не жени едно свое желание за една неестествена мисъл." Защото, когато сме емоционално ангажирани от едно вълнуващо събитие, от някой по-хубав филм например, когато сме станали най-чувствителни и възприемчиви на внушения, телевизионната реклама ловко ни сервира рекламните си клишета за сапуни, резачки на зеленчуци и пр. В това, че рекламата върши своята работа, няма нищо лошо.
Лошото идва за нас след това, когато емоционалното ни отношение към една
благородна
постъпка например се смеси със сапуни, прахове за пране и бифтеци.
Тази абсолютна неразбория има за резултат само едно принизяване на изискванията на ума и деформиране на моралните и естетическите критерии. А с такава каша не можеш дори да си направиш палачинки, да си опечеш питка или да нахраниш пилците си, като и последната възможност не е нито най-доброто, нито най-благородното решение на проблема.
към текста >>
57.
ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА
 
- Павел Желязков
В този
смисъл
доминираните от интелекта човешки общества са се превърнали в антиприрода.
Както е добре известно, в резултат на дълго взиране в една точка, човек може да загуби зрението си. С навлизането във физическия строеж на материята и обогатяването на знанията относно законите, по силата на които тя е диференцирана в богати според своето естество форми на строеж и на прояви на живота, човек е загубил в голяма степен мистичното си усещане за природата. Нему е вече трудно да схване органическата връзка и взаимозависимост на явленията. Дори и найизтъкнатите учени не съзнават до каква степен сме зависими от природните сили и закони и са застанали на доста голямо разстояние от тях, третирайки природата като наша длъжница. Въпреки че са част от нея и че черпят от ресурсите й, за да поддържат живота си, те са се превърнали във враждебна на нея фракция, която се бори да я овладее и използва.
В този
смисъл
доминираните от интелекта човешки общества са се превърнали в антиприрода.
Плаши ли ги природата, та са се надигнали да воюват срещу нея? Може би със своята сила, независимост, разумност и целесъобразност тя смущава и дори плаши егоцентричните личности. Слабостта на човека към упражняване на власт, която не познава граници, се е разпростряла и върху природата. Да оставим това, че този тип хора технократи се страхуват и от сянката си и са тръгнали да я преследват. Тревожното е, че като се борят с калчищата, в които са се оплели, те още повече се оплитат и повличат всички, които са били достатъчно наивни да ги последват в безизходицата на своите материални несрети, за да осигурят насъщния си хляб.
към текста >>
Материята, на която са носители, е
благородна
, те не задържат нищо излищно, а от благата използват само необходимото, за да поддържат живота си.
Всичко това е достатъчно вълнуващо, за да раздвижи по-чувствителната човешка съвест, за да затрогне душата. Дали го желаем или не, дали го съзнаваме или не, ние сме проводници на силите в природата и върху нас оставят отпечатъци всички явления на живота. Добрите проводници служат на универсалния разум, на Бога, докато лошите проводници са средство на антиприродата, на изолираните механични процеси, зад които стоят груби елементарни сили в процес на разпадане. Добрите хора са добри проводници. На тях е присъщо по-фино, по-гъвкаво естество.
Материята, на която са носители, е
благородна
, те не задържат нищо излищно, а от благата използват само необходимото, за да поддържат живота си.
Всичко останало предоставят с любов да се разпределя от универсалната справедливост във великия кръговрат на идеи, мисли, чувства и материални форми на живота. От по-фините, от духовните влияния на далечните звезди и планети страдат хора с груба и елементарна психика. За тях тези планетни и звездни влияния са лоши. По-близките до земята планети (Меркурий, Венера и Марс) имат силно влияние в материалния план на живота. Докато силните аспекти на външните планети (Нептун, Уран и Плутон) се понасят трудно от някои хора с твърде лични материални интереси, то с близките планети, при добри конфигурации, тези хора благоденстват.
към текста >>
Късите съединения в
мисълта
именно причиняват непросветната тъмнина в съзнанието.
Известно е, че лошите проводници на електричеството загряват бързо и изгарят. Добрите, напротив, имат дълъг живот. Но и един добър проводник, подложен на късо съединение, може да изгори. Завъртиш ключа, за да включиш осветлението и изненадващо чуваш пукот. Електрическата крушка е изгоряла и ти оставаш в тъмнина.
Късите съединения в
мисълта
именно причиняват непросветната тъмнина в съзнанието.
Тези прекъсвания на мисълта помрачават съзнанието, внасят тъмнота, смут и безредие. Светкавичните новини, внезапните обрати, шокиращите ефекти на всякакъв род емисии, които предизвикват къси съединения в съзнанието, рушат органическото единство на ум, сърце и воля и дезинтегрират човешкото естество. Модерният техношаманизъм, за да постигне целите на своя прагматизъм, ограбва най-ценното на човечността светлината на мисълта, чистотата, Божествената мека и приятна светлина, която озарява съзнанието и позволява да виждаме ясно и надалече. При продължително стоене пред екран, когато е изложен прекомерно на влиянията на техноемисиите, човек може да се преобрази, да добие свойствата на екрана и да се превърне в инструмент за целите на антиприродата. Откъсналият се от Природата, от Бога, се превръща в антиприрода, в един лош проводник и следователно в проводник на нездравите течения, т. е.
към текста >>
Тези прекъсвания на
мисълта
помрачават съзнанието, внасят тъмнота, смут и безредие.
Добрите, напротив, имат дълъг живот. Но и един добър проводник, подложен на късо съединение, може да изгори. Завъртиш ключа, за да включиш осветлението и изненадващо чуваш пукот. Електрическата крушка е изгоряла и ти оставаш в тъмнина. Късите съединения в мисълта именно причиняват непросветната тъмнина в съзнанието.
Тези прекъсвания на
мисълта
помрачават съзнанието, внасят тъмнота, смут и безредие.
Светкавичните новини, внезапните обрати, шокиращите ефекти на всякакъв род емисии, които предизвикват къси съединения в съзнанието, рушат органическото единство на ум, сърце и воля и дезинтегрират човешкото естество. Модерният техношаманизъм, за да постигне целите на своя прагматизъм, ограбва най-ценното на човечността светлината на мисълта, чистотата, Божествената мека и приятна светлина, която озарява съзнанието и позволява да виждаме ясно и надалече. При продължително стоене пред екран, когато е изложен прекомерно на влиянията на техноемисиите, човек може да се преобрази, да добие свойствата на екрана и да се превърне в инструмент за целите на антиприродата. Откъсналият се от Природата, от Бога, се превръща в антиприрода, в един лош проводник и следователно в проводник на нездравите течения, т. е. на разрушителните сили в живота.
към текста >>
Модерният техношаманизъм, за да постигне целите на своя прагматизъм, ограбва най-ценното на човечността светлината на
мисълта
, чистотата, Божествената мека и приятна светлина, която озарява съзнанието и позволява да виждаме ясно и надалече.
Завъртиш ключа, за да включиш осветлението и изненадващо чуваш пукот. Електрическата крушка е изгоряла и ти оставаш в тъмнина. Късите съединения в мисълта именно причиняват непросветната тъмнина в съзнанието. Тези прекъсвания на мисълта помрачават съзнанието, внасят тъмнота, смут и безредие. Светкавичните новини, внезапните обрати, шокиращите ефекти на всякакъв род емисии, които предизвикват къси съединения в съзнанието, рушат органическото единство на ум, сърце и воля и дезинтегрират човешкото естество.
Модерният техношаманизъм, за да постигне целите на своя прагматизъм, ограбва най-ценното на човечността светлината на
мисълта
, чистотата, Божествената мека и приятна светлина, която озарява съзнанието и позволява да виждаме ясно и надалече.
При продължително стоене пред екран, когато е изложен прекомерно на влиянията на техноемисиите, човек може да се преобрази, да добие свойствата на екрана и да се превърне в инструмент за целите на антиприродата. Откъсналият се от Природата, от Бога, се превръща в антиприрода, в един лош проводник и следователно в проводник на нездравите течения, т. е. на разрушителните сили в живота. За да се предпазим от тази опасност, трябва да поддържаме органическата си връзка с теченията на живота, с носителите на живите природни сили. Това е възможно, ако сме способни ясно да разграничаваме механическите от органическите процеси в личния си живот, в ежедневната си практика.
към текста >>
Когато съзнанието ни е будно и има водеща роля при протичането на мисловните процеси, когато
мисълта
ни ръководи чувствата и направлява разумно действията ни, то ние сме във връзка с разумната природа.
Откъсналият се от Природата, от Бога, се превръща в антиприрода, в един лош проводник и следователно в проводник на нездравите течения, т. е. на разрушителните сили в живота. За да се предпазим от тази опасност, трябва да поддържаме органическата си връзка с теченията на живота, с носителите на живите природни сили. Това е възможно, ако сме способни ясно да разграничаваме механическите от органическите процеси в личния си живот, в ежедневната си практика. Кои процеси са органически?
Когато съзнанието ни е будно и има водеща роля при протичането на мисловните процеси, когато
мисълта
ни ръководи чувствата и направлява разумно действията ни, то ние сме във връзка с разумната природа.
В този случай изпитваме усещането за пълнота и радост, че живеем, мислим и творим. Радостта, приятното топло усещане под лъжичката в слънчевия сплит, са безпогрешен критерий, че сме в пътя на истината. Ако при дадена ситуация пък сме обзети от смут и чувстваме стягане в областта на слънчевия сплит, то ние се намираме под пагубно за естеството ни чуждо влияние. Тогава мисълта ни е вяла, а чувствата помръкнали. В такива моменти на колебание трябва да се усамотим, да се вслушаме в себе си и като се освободим от объркващия шеметен ход на събитията, да анализираме онова, което става в нас и около нас.
към текста >>
Тогава
мисълта
ни е вяла, а чувствата помръкнали.
Кои процеси са органически? Когато съзнанието ни е будно и има водеща роля при протичането на мисловните процеси, когато мисълта ни ръководи чувствата и направлява разумно действията ни, то ние сме във връзка с разумната природа. В този случай изпитваме усещането за пълнота и радост, че живеем, мислим и творим. Радостта, приятното топло усещане под лъжичката в слънчевия сплит, са безпогрешен критерий, че сме в пътя на истината. Ако при дадена ситуация пък сме обзети от смут и чувстваме стягане в областта на слънчевия сплит, то ние се намираме под пагубно за естеството ни чуждо влияние.
Тогава
мисълта
ни е вяла, а чувствата помръкнали.
В такива моменти на колебание трябва да се усамотим, да се вслушаме в себе си и като се освободим от объркващия шеметен ход на събитията, да анализираме онова, което става в нас и около нас. Като подредим мислите си и успокоим чувствата си, ще оставим чуждото влияние да изтече от нас. То само ще се върне там, откъдето е дошло. Сродните при сродни отиват там, у дома си, те се чувстват по-добре. Затова народът казва: „Краставите магарета и през девет баира се подушват."
към текста >>
По този път лесно се върви, но бързо се загубват идеалът, целта и
смисълът
на живота.
Затова народът казва: „Краставите магарета и през девет баира се подушват." Ако приемем влиянията на по-напредналите същества, ще се повдигнем. На живите същества са присъщи интензивните и силни влияния. Здравият човек възприема добри влияния, болният е понесъл лоши влияния и се е оставил в тяхната власт. Широк е пътят на безотговорните, които вярват, че в живота всичко им е позволено.
По този път лесно се върви, но бързо се загубват идеалът, целта и
смисълът
на живота.
Тесният път ни предпазва от лошите влияния и ни извежда към високите върхове на познанието. Такива се чистите планински пътеки, които извиват нагоре към девствените гори и високите върхове. Те са трудни, но колкото повисоко ни извеждат, толкова кръгозорът ни се разширява, а умът ни се просвещава. В низините на чувствените удоволствия, на съблазънта, светлината на разума угасва по-рано, а в сенките им се крият крадци и разбойници. Ученикът трябва добре да мисли и да избере най-добрия път.
към текста >>
58.
ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА
 
- Павел Желязков
Той не е мотивиран нито да работи, нито да се бори за реализирането на една
благородна
идея извън неговите лични интереси и желания.
Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае. Например той знае какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения. Такъв човек се гневи, сърди и той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае." Всеки човек, който е предразположен към психическо заболяване, няма ясна цел в живота си.
Той не е мотивиран нито да работи, нито да се бори за реализирането на една
благородна
идея извън неговите лични интереси и желания.
Вследствие на това той изпада в противоречия и непрекъснато се колебае в решенията си. Неуспехи и разочарования го преследват много често. Когато не може повече да упражнява волята си и да се реализира в социален аспект, този човек се озовава пред една дилема: да признае слабостите си и да направи всичко, на което е способен, за да ги отстрани или да търси причината на своите слабости вън от себе си, в несправедливостта и несъвършенството на живота. Човекът с добър и силен характер, онзи, който обича истината и я прилага в действията си, не търси оправдание за своите слабости. Вдъхновение и опора той намира в любовта, вярата и надеждата, които според Учителя ни дават сили да живеем и да преодоляваме трудностите и изпитанията.
към текста >>
За да добие вътрешен
смисъл
, животът трябва да има известна насока.
Ако загубите любовта, казва Учителя, дръжте се за вярата и тя ще ви помогне, а ако загубите вярата, то надеждата е, която ще ви подкрепи и окуражи. Ако търсите истината и сте поели във вярната посока, следвайки своя висок идеал, Божието Слово ще бъде светлината, която ще ви ръководи и ще ви изведе при истината. В лекцията „Не го приеха" четем: „Христос казва: „Глава на словото е истината." Значи истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим.
За да добие вътрешен
смисъл
, животът трябва да има известна насока.
С други думи казано, за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и лесно достъпни. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито лесно постижими. Далечните, мъчно постижимите идеи са красиви. Защо?
към текста >>
Този процес може да се благоприятства от една атмосфера на приятелство, на любов и внимание от страна на хора, които имат положителна
мисъл
и морална сила.
В този пример балонът символизира истината. Ако не я потискаме, ако не я задържаме със силата на сляпото отрицание в подсъзнанието си, истината ще излезе наяве, т. е. от неосъзнатото ще извърви своя цикъл на преображение и ще изгрее в съзнанието. Човек трябва да види красотата на истината, да я приеме с любов и да я приложи в живота си. За да успее в тази вътрешна борба на пречистване и успешно да отхвърли робуването на своите слабости, човек трябва да осъзнае своето психическо състояние и сам, по свой път, да признае истината за своята житейска драма.
Този процес може да се благоприятства от една атмосфера на приятелство, на любов и внимание от страна на хора, които имат положителна
мисъл
и морална сила.
Тогава в съзнанието на човека, който се се пробужда от своя терапевтичен сън, започват да се проявяват нови сили и нови възможности. Поради това Учителя казва: „Истината ще ви направи свободни! " В неговото слово тези думи са още по-силни, защото той обича Истината като основен Божествен принцип и закон и строго осъжда лъжата. Той казва: „Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва.
към текста >>
59.
КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА
 
- Павел Желязков
Ако постоянстваме в предаността си към една
благородна
идея, съзнанието ни се извисява и разширява, а ние израстваме и укрепваме духовно.
Лошите духове се приближават до него като мъж или жена, а светлите като души." Учителя Усвояването на концентрацията и прилагането й като средство за преодоляване на препятствията и за духовно израстване, е една от целите на еволюцията. Способността да се концентрираме е резултат не само от познаване на нейната същност като състояние на ума и на съзнанието, но и от придобиването на това качество в резултат на целенасочена работа и постоянство в хармония със силите на природата. Постоянството в добродетелност например е естественият път за постигане будност на съзнанието.
Ако постоянстваме в предаността си към една
благородна
идея, съзнанието ни се извисява и разширява, а ние израстваме и укрепваме духовно.
Кроткият и обичлив човек е отстъпчив, той се огъва като млада фиданка под силния напор на вятъра, но не се пречупва, постоянства в благостта си и по-лесно устоява на всички трудности и превратности на съдбата. Когато постоянстваме в своя позитивизъм, когато сме в състояние да вярваме без колебание в силата на една светла мисъл или едно благородно чувство, ние се упражняваме в концентрация. Тогава с лекота избягваме всяка опасност от раздвояване на съзнанието в живота си, имаме определена цел, а същевременно и посоката, която ще ни отведе до целта. Когато концентрираме съзнанието си върху посоката на нашата цел, която е угодна на Бога, трансформирането на енергиите, с които боравим, се извършва правилно, в хармония с целите на природата. Ученикът трябва да има будно съзнание, да бъде буден за настоящия момент, а не да мечтае.
към текста >>
Когато постоянстваме в своя позитивизъм, когато сме в състояние да вярваме без колебание в силата на една светла
мисъл
или едно благородно чувство, ние се упражняваме в концентрация.
Усвояването на концентрацията и прилагането й като средство за преодоляване на препятствията и за духовно израстване, е една от целите на еволюцията. Способността да се концентрираме е резултат не само от познаване на нейната същност като състояние на ума и на съзнанието, но и от придобиването на това качество в резултат на целенасочена работа и постоянство в хармония със силите на природата. Постоянството в добродетелност например е естественият път за постигане будност на съзнанието. Ако постоянстваме в предаността си към една благородна идея, съзнанието ни се извисява и разширява, а ние израстваме и укрепваме духовно. Кроткият и обичлив човек е отстъпчив, той се огъва като млада фиданка под силния напор на вятъра, но не се пречупва, постоянства в благостта си и по-лесно устоява на всички трудности и превратности на съдбата.
Когато постоянстваме в своя позитивизъм, когато сме в състояние да вярваме без колебание в силата на една светла
мисъл
или едно благородно чувство, ние се упражняваме в концентрация.
Тогава с лекота избягваме всяка опасност от раздвояване на съзнанието в живота си, имаме определена цел, а същевременно и посоката, която ще ни отведе до целта. Когато концентрираме съзнанието си върху посоката на нашата цел, която е угодна на Бога, трансформирането на енергиите, с които боравим, се извършва правилно, в хармония с целите на природата. Ученикът трябва да има будно съзнание, да бъде буден за настоящия момент, а не да мечтае. Яснота по този въпрос намираме в „Свещени думи на Учителя" (1938): „Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден.
към текста >>
Това значи да концентрирате
мисълта
си само в едно направление, да намерите отнякъде хляб, да задоволите глада си.
„Законът за трансформиране на енергиите е свързан със закона за необходимостта. Ето защо, когато прилагате закона за превръщането, първо ще започнете със закона за необходимостта. Например гладен сте, изпитвате вътрешно безпокойство. Как ще трансформирате състоянието си? Като приложите закона за необходимостта.
Това значи да концентрирате
мисълта
си само в едно направление, да намерите отнякъде хляб, да задоволите глада си.
Щом успокоите организма си, ще започнете да мислите къде ще пренощувате. Като разрешите и този въпрос, постепенно ще задоволявате и останалите си нужди според степента на необходимостта. Който спазва закона за последователността, той получава отговор на молитвите си. Поставите ли всичките си желания за реализиране в един момент, нищо няма да постигнете. Всяко желание се реализира на своето време.
към текста >>
Ако нямаме
благородна
цел в живота, отхвърляме ли с лекота всяка възможност да излезем от заблужденията, в които сме затънали, неусетно лъжата ще влезе в живота ни.
Естественият критерий за това, че истината присъства в делата ни, е приятното усещане от радостта, което ни обладава. В този случай можем да кажем, че радостта е критерий за истината. Боян Боев, един от най-преданите последователи на Учителя, дава следното обяснение: „Когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността. Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинско. Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа."
Ако нямаме
благородна
цел в живота, отхвърляме ли с лекота всяка възможност да излезем от заблужденията, в които сме затънали, неусетно лъжата ще влезе в живота ни.
Много често ние смесваме съвсем безотговорно онова, което природата е създала, творенията на високо интелигентните и разумни сили, с изобретенията на индивидуализма, където явленията обикновено се схващат и третират изолирани едно от друго. Този грубо материалистичен и механичен подход към същностни проблеми на битието, който отдалечава човека от природата и руши връзката му с нея, може да има драматични последствия, защото руши естествените условия за еволюция на човека. Доминираните от интелекта човешки общества навлизат в състояние на дезинтеграция поради отдалечаването им не само от източниците на живот в природата, но и поради загубване на здравия интерес към общочовешката и националната духовна култура. Според Учителя Беинса Дуно най-свещените идеи и принципи, дадени на човечеството от духовните му водачи, са погрешно разбрани, деформирани и все още не са приложени в човешките отношения. Когато четем деянията на апостолите, ние схващаме вече известни отклонения от учението на Христос.
към текста >>
60.
МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ
 
- Павел Желязков
Ще осъзнаете промени на всички нива, но най-вече в качеството на
мисълта
, в нейния капацитет и асоциативна способност.
За шамана не представлява никаква трудност да въздейства върху сивото вещество на мозъка ви и да предизвика редица промени в организма ви, изложен часове наред на облъчване с изключително ниска и груба фреквенкция. Излъчванията на техношамана идват до вас посредством телевизора, който сте инсталирали в дома си. Те са лоши проводници на живота, поради което, ако се излагате прекомерно на тяхното въздействие, с положителност ще загубите редица от качествата, с които природата ви е дарила, за да еволюирате като мислещ човек. Ако се наблюдавате внимателно и схванете добре вашето състояние преди един сеанс пред телевизора и го сравните със състоянието ви веднага след този сеанс, бихте могли да констатирате и отчасти да контролирате процеса на отчуждаването ви от природата. Така ще разберете, че нещо чуждо на вашата същност бавно, но прогресивно се настанява във вас, създава безредие и руши свещената връзка с природата.
Ще осъзнаете промени на всички нива, но най-вече в качеството на
мисълта
, в нейния капацитет и асоциативна способност.
Добрата и ефикасна мисъл асоциира много бързо едно явление, образ, понятие или звук с други елементи на мисловния процес и по този начин тя придобива дълбочина и проникновение в същността на явленията. Когато тази лекота, флуидността и игривостта на мисълта започнат да се губят, когато брилянтната чистота на словесния израз потъмнява и чезне, това е симптом на заболяване, на механични влияния върху мисълта. Не трябва да се забравя, че способността да се мисли мащабно и задълбочено е резултат на комплекс от най-деликатни процеси, на един финес и фреквенкции от най-високо ниво. Ленивият ум, който се дължи на ниско ниво на трептенията в човешката аура, е ограничен и лесно се поддава на чужди влияния, докато живият, виталният ум достига най-високите върхове на мисловността. Извисената и благородна мисъл въздействува както музиката, има нейната очистителна, освобождаваща и хармонизираща творческа сила.
към текста >>
Добрата и ефикасна
мисъл
асоциира много бързо едно явление, образ, понятие или звук с други елементи на мисловния процес и по този начин тя придобива дълбочина и проникновение в същността на явленията.
Излъчванията на техношамана идват до вас посредством телевизора, който сте инсталирали в дома си. Те са лоши проводници на живота, поради което, ако се излагате прекомерно на тяхното въздействие, с положителност ще загубите редица от качествата, с които природата ви е дарила, за да еволюирате като мислещ човек. Ако се наблюдавате внимателно и схванете добре вашето състояние преди един сеанс пред телевизора и го сравните със състоянието ви веднага след този сеанс, бихте могли да констатирате и отчасти да контролирате процеса на отчуждаването ви от природата. Така ще разберете, че нещо чуждо на вашата същност бавно, но прогресивно се настанява във вас, създава безредие и руши свещената връзка с природата. Ще осъзнаете промени на всички нива, но най-вече в качеството на мисълта, в нейния капацитет и асоциативна способност.
Добрата и ефикасна
мисъл
асоциира много бързо едно явление, образ, понятие или звук с други елементи на мисловния процес и по този начин тя придобива дълбочина и проникновение в същността на явленията.
Когато тази лекота, флуидността и игривостта на мисълта започнат да се губят, когато брилянтната чистота на словесния израз потъмнява и чезне, това е симптом на заболяване, на механични влияния върху мисълта. Не трябва да се забравя, че способността да се мисли мащабно и задълбочено е резултат на комплекс от най-деликатни процеси, на един финес и фреквенкции от най-високо ниво. Ленивият ум, който се дължи на ниско ниво на трептенията в човешката аура, е ограничен и лесно се поддава на чужди влияния, докато живият, виталният ум достига най-високите върхове на мисловността. Извисената и благородна мисъл въздействува както музиката, има нейната очистителна, освобождаваща и хармонизираща творческа сила. Музиката благоприятствува работата на мисълта.
към текста >>
Когато тази лекота, флуидността и игривостта на
мисълта
започнат да се губят, когато брилянтната чистота на словесния израз потъмнява и чезне, това е симптом на заболяване, на механични влияния върху
мисълта
.
Те са лоши проводници на живота, поради което, ако се излагате прекомерно на тяхното въздействие, с положителност ще загубите редица от качествата, с които природата ви е дарила, за да еволюирате като мислещ човек. Ако се наблюдавате внимателно и схванете добре вашето състояние преди един сеанс пред телевизора и го сравните със състоянието ви веднага след този сеанс, бихте могли да констатирате и отчасти да контролирате процеса на отчуждаването ви от природата. Така ще разберете, че нещо чуждо на вашата същност бавно, но прогресивно се настанява във вас, създава безредие и руши свещената връзка с природата. Ще осъзнаете промени на всички нива, но най-вече в качеството на мисълта, в нейния капацитет и асоциативна способност. Добрата и ефикасна мисъл асоциира много бързо едно явление, образ, понятие или звук с други елементи на мисловния процес и по този начин тя придобива дълбочина и проникновение в същността на явленията.
Когато тази лекота, флуидността и игривостта на
мисълта
започнат да се губят, когато брилянтната чистота на словесния израз потъмнява и чезне, това е симптом на заболяване, на механични влияния върху
мисълта
.
Не трябва да се забравя, че способността да се мисли мащабно и задълбочено е резултат на комплекс от най-деликатни процеси, на един финес и фреквенкции от най-високо ниво. Ленивият ум, който се дължи на ниско ниво на трептенията в човешката аура, е ограничен и лесно се поддава на чужди влияния, докато живият, виталният ум достига най-високите върхове на мисловността. Извисената и благородна мисъл въздействува както музиката, има нейната очистителна, освобождаваща и хармонизираща творческа сила. Музиката благоприятствува работата на мисълта. Тя е едно от основните средства за духовно тониране и укрепване.
към текста >>
Извисената и
благородна
мисъл
въздействува както музиката, има нейната очистителна, освобождаваща и хармонизираща творческа сила.
Ще осъзнаете промени на всички нива, но най-вече в качеството на мисълта, в нейния капацитет и асоциативна способност. Добрата и ефикасна мисъл асоциира много бързо едно явление, образ, понятие или звук с други елементи на мисловния процес и по този начин тя придобива дълбочина и проникновение в същността на явленията. Когато тази лекота, флуидността и игривостта на мисълта започнат да се губят, когато брилянтната чистота на словесния израз потъмнява и чезне, това е симптом на заболяване, на механични влияния върху мисълта. Не трябва да се забравя, че способността да се мисли мащабно и задълбочено е резултат на комплекс от най-деликатни процеси, на един финес и фреквенкции от най-високо ниво. Ленивият ум, който се дължи на ниско ниво на трептенията в човешката аура, е ограничен и лесно се поддава на чужди влияния, докато живият, виталният ум достига най-високите върхове на мисловността.
Извисената и
благородна
мисъл
въздействува както музиката, има нейната очистителна, освобождаваща и хармонизираща творческа сила.
Музиката благоприятствува работата на мисълта. Тя е едно от основните средства за духовно тониране и укрепване. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Музиката има свойството да разтопява. Наскоро трима германски учени са правили опити с музиката с две цигулки и едно пиано и са съборили стълбата на една постройка.
към текста >>
Музиката благоприятствува работата на
мисълта
.
Добрата и ефикасна мисъл асоциира много бързо едно явление, образ, понятие или звук с други елементи на мисловния процес и по този начин тя придобива дълбочина и проникновение в същността на явленията. Когато тази лекота, флуидността и игривостта на мисълта започнат да се губят, когато брилянтната чистота на словесния израз потъмнява и чезне, това е симптом на заболяване, на механични влияния върху мисълта. Не трябва да се забравя, че способността да се мисли мащабно и задълбочено е резултат на комплекс от най-деликатни процеси, на един финес и фреквенкции от най-високо ниво. Ленивият ум, който се дължи на ниско ниво на трептенията в човешката аура, е ограничен и лесно се поддава на чужди влияния, докато живият, виталният ум достига най-високите върхове на мисловността. Извисената и благородна мисъл въздействува както музиката, има нейната очистителна, освобождаваща и хармонизираща творческа сила.
Музиката благоприятствува работата на
мисълта
.
Тя е едно от основните средства за духовно тониране и укрепване. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Музиката има свойството да разтопява. Наскоро трима германски учени са правили опити с музиката с две цигулки и едно пиано и са съборили стълбата на една постройка. Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал.
към текста >>
Когато разумът има водеща роля в музикалното изпълнение, това се изразява в чисти и прави тонове, в които има повече
мисъл
, но и добре премерено чувство.
Това е тайна. И във всички школи на посвещение има тайни." Известно е, че всяка епоха и култура пораждат специфична музика. Духовната култура на индусите и на почти целия ориент е създала музика с емоционално звучене и тоналност, която в своите извиващи се до болка мотиви изразява мистичност и унесеност в дълбоко емоционално преживяване. Тремолите и вибратите, с които някои цигулари прекаляват, когато искат да наситят емоционално изпълнението си, напротив, не се препоръчват от големите цигулкови педагози.
Когато разумът има водеща роля в музикалното изпълнение, това се изразява в чисти и прави тонове, в които има повече
мисъл
, но и добре премерено чувство.
Една приятна мелодия дава полет на мисълта, докато натрапващото се присъствие на ударните инструменти, твърде агресивно и материално по своята същност, е в състояние да разруши тънката възприемчивост на съзнанието за най-деликатните послания на природата. Когато стимулира добрите страни в характера на човека, когато го приближава до природата и помага да видим истината за себе си и света, казваме, че музиката има прогресивно функционално въздействие. Културата на цели поколения, а дори и на общества и нации, може да бъде завлечена и разбита от една пагубна музикална вълна. Модата в това изкуство се налага чрез външни и чисто комерсиални средства. Тя е по-опасна от епидемиите през средните векове, когато чумата и холерата са сеели смърт и са обезлюдявали богати и процъфтяващи държави.
към текста >>
Една приятна мелодия дава полет на
мисълта
, докато натрапващото се присъствие на ударните инструменти, твърде агресивно и материално по своята същност, е в състояние да разруши тънката възприемчивост на съзнанието за най-деликатните послания на природата.
И във всички школи на посвещение има тайни." Известно е, че всяка епоха и култура пораждат специфична музика. Духовната култура на индусите и на почти целия ориент е създала музика с емоционално звучене и тоналност, която в своите извиващи се до болка мотиви изразява мистичност и унесеност в дълбоко емоционално преживяване. Тремолите и вибратите, с които някои цигулари прекаляват, когато искат да наситят емоционално изпълнението си, напротив, не се препоръчват от големите цигулкови педагози. Когато разумът има водеща роля в музикалното изпълнение, това се изразява в чисти и прави тонове, в които има повече мисъл, но и добре премерено чувство.
Една приятна мелодия дава полет на
мисълта
, докато натрапващото се присъствие на ударните инструменти, твърде агресивно и материално по своята същност, е в състояние да разруши тънката възприемчивост на съзнанието за най-деликатните послания на природата.
Когато стимулира добрите страни в характера на човека, когато го приближава до природата и помага да видим истината за себе си и света, казваме, че музиката има прогресивно функционално въздействие. Културата на цели поколения, а дори и на общества и нации, може да бъде завлечена и разбита от една пагубна музикална вълна. Модата в това изкуство се налага чрез външни и чисто комерсиални средства. Тя е по-опасна от епидемиите през средните векове, когато чумата и холерата са сеели смърт и са обезлюдявали богати и процъфтяващи държави. И напротив, вдъхновената от Божествената любов музика, музиката на Ренесанса, е придружавала разцъфтяването на всички изкуства и е носила благоденствие на народите.
към текста >>
Едните слушат музика, за да забравят, а другите, любителите на класическата музика, слушат музика, която ги предразполага към
размисъл
.
Но в истинската музика, която трасира най-късия път към Божието царство, място за модата няма. Подражателството не е средство за художествени постижения, а е свидетелство за бездарност. Човекът с изострена и фина чувствителност не може да слуша модерна музика, както и любителят на лека модерна музика се подлага на мъчения, ако е принуден да изтърпява изпълнението на някоя класическа мелодия. Това не изключва възможността и за едните, и за другите музиката да е необходимост. Проблемът обаче придобива друго измерение, ако го отнесем към чувствителността на двете категории хора и към тяхната податливост на влияния, внушения и манипулации.
Едните слушат музика, за да забравят, а другите, любителите на класическата музика, слушат музика, която ги предразполага към
размисъл
.
Поради тази причина първите се поддават много по-лесно на всякакъв род влияния, на колективни внушения и манипулации. Изисканият вкус възприема по оригинален начин посланията на изкуствата, защото при него има дълбочина, широчина и свобода на мисълта. Ако имате добри приятели, които слушат модерна музика, не ги отхвърляйте и не се отчайвайте в намерението си да им помогнете да възстановят своя вкус и здравия си усет за красота в изкуството. Спомням си за един чувствителен младеж, който страдаше от дихателни затруднения. Ние се сближихме и той често споделяше проблемите си с мен.
към текста >>
Изисканият вкус възприема по оригинален начин посланията на изкуствата, защото при него има дълбочина, широчина и свобода на
мисълта
.
Човекът с изострена и фина чувствителност не може да слуша модерна музика, както и любителят на лека модерна музика се подлага на мъчения, ако е принуден да изтърпява изпълнението на някоя класическа мелодия. Това не изключва възможността и за едните, и за другите музиката да е необходимост. Проблемът обаче придобива друго измерение, ако го отнесем към чувствителността на двете категории хора и към тяхната податливост на влияния, внушения и манипулации. Едните слушат музика, за да забравят, а другите, любителите на класическата музика, слушат музика, която ги предразполага към размисъл. Поради тази причина първите се поддават много по-лесно на всякакъв род влияния, на колективни внушения и манипулации.
Изисканият вкус възприема по оригинален начин посланията на изкуствата, защото при него има дълбочина, широчина и свобода на
мисълта
.
Ако имате добри приятели, които слушат модерна музика, не ги отхвърляйте и не се отчайвайте в намерението си да им помогнете да възстановят своя вкус и здравия си усет за красота в изкуството. Спомням си за един чувствителен младеж, който страдаше от дихателни затруднения. Ние се сближихме и той често споделяше проблемите си с мен. Онова, което най-силно ме изненада, беше признанието му, че има слабост към всякакъв вид модерна музика. Неговата крайно изострена чувствителност очевидно не му позволяваше добре да асимилара класическата музика.
към текста >>
не го излага на нездрави влияния, така и човек трябва да пази свято чистотата на своята емоционална природа, светлината и износеността на
мисълта
си и да укрепва силата на своя дух.
Човекът с развито музикално чувство схваща интуитивно истината. Тя го отнася в един възвишен свят, от където той черпи сили и вдъхновение. Животните оцеляват благодарение на своя инстинкт, а човекът чрез силата на своята интуиция. Интуицията е проява на благородството в човека, глас, образ и състояние на един съвършен музикален инструмент. Както цигуларят пази ревниво своя инструмент и не го поверява в чужди ръце, т. е.
не го излага на нездрави влияния, така и човек трябва да пази свято чистотата на своята емоционална природа, светлината и износеността на
мисълта
си и да укрепва силата на своя дух.
Когато интуицията, свободната мисъл и будното съзнание работят добре и в съгласие, ние имаме необходимите предпоставки да реагираме адекватно на явленията, които протичат около нас. Тогава страхът и внушенията ще отстъпят пред силното присъствие на духа и на вътрешния мир, които ученикът на духовната школа трябва свято да пази.
към текста >>
Когато интуицията, свободната
мисъл
и будното съзнание работят добре и в съгласие, ние имаме необходимите предпоставки да реагираме адекватно на явленията, които протичат около нас.
Тя го отнася в един възвишен свят, от където той черпи сили и вдъхновение. Животните оцеляват благодарение на своя инстинкт, а човекът чрез силата на своята интуиция. Интуицията е проява на благородството в човека, глас, образ и състояние на един съвършен музикален инструмент. Както цигуларят пази ревниво своя инструмент и не го поверява в чужди ръце, т. е. не го излага на нездрави влияния, така и човек трябва да пази свято чистотата на своята емоционална природа, светлината и износеността на мисълта си и да укрепва силата на своя дух.
Когато интуицията, свободната
мисъл
и будното съзнание работят добре и в съгласие, ние имаме необходимите предпоставки да реагираме адекватно на явленията, които протичат около нас.
Тогава страхът и внушенията ще отстъпят пред силното присъствие на духа и на вътрешния мир, които ученикът на духовната школа трябва свято да пази.
към текста >>
61.
МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА
 
- Павел Желязков
Те са: живот без страдание,
мисъл
без съмнение и свобода без ограничение."
Нормално е човек да търпи влияния на възвишени и благородни духове, от които може да получи сила и духовна подкрепа в трудни моменти. Тези влияния идват от Света на великите души, записани от Учителя като „Слово на планината". Мислите, които идват от този свят, дават сила, предпазват от лоши влияния, съветват и предупреждават: „Не ставай преждевременно врата за света, защото всички ще минават през нея." „Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват.
Те са: живот без страдание,
мисъл
без съмнение и свобода без ограничение."
„Мисли само за това, което носи живот в себе си." „Знай, че пътищата на изгряващото слънци и пътищата на залязващото слънце се различават." „Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога Вечната и неизменна любов на Битието." Връзката със света на великите души носи радост. Вено, един изключителен в своите постижения ученик на Учителя, обичаше да казва: „Радоста е критерий за истината." Човек, който живее с истината, има едно приятно, топло усещане в слънчевия си сплит.
към текста >>
„Помислил си нещо лошо, можеш веднага да изчистиш своята
мисъл
.
Добрият пример сочи пътя към истината и трасира пътя към нея на онзи, който я търси. В това отношение Учителя препоръчва следното: „Четете някой път в Библията за апостол Павел, за Адам, за Авраам, за Исая, за Данаил, за Христа. Щом мислите за тях, като ги четете, вашият живот се свързва с тях и вие възприемате благословението на апостол Павел и всички други, понеже те са проводници на Божията Любов. И мир навлиза в душата ви и онова, което ви е смущавало, то си отива."
„Помислил си нещо лошо, можеш веднага да изчистиш своята
мисъл
.
Всеки може да изчисти своята мисъл, като има в душата си следното правило: да постъпим така, както Господ постъпва. Или: Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи той." Чрез вътрешна хигиена в умствено и емоционално отношение ние можем да възстановяваме и поддържаме своя душевен тонус, необходимата морална сила и емоционална чистота, а оттам и защитните си сили срещу лошите влияния. Принципите и методите на духовната хигиена са дадени в беседите и лекциите на мировия Учител Беинса Дуно. За нас на първо място е важно да знаем кои влияния са добри и кои са вредни, за да приемем благоприятните и да се оградим и запазим от разрушителните.
към текста >>
Всеки може да изчисти своята
мисъл
, като има в душата си следното правило: да постъпим така, както Господ постъпва.
В това отношение Учителя препоръчва следното: „Четете някой път в Библията за апостол Павел, за Адам, за Авраам, за Исая, за Данаил, за Христа. Щом мислите за тях, като ги четете, вашият живот се свързва с тях и вие възприемате благословението на апостол Павел и всички други, понеже те са проводници на Божията Любов. И мир навлиза в душата ви и онова, което ви е смущавало, то си отива." „Помислил си нещо лошо, можеш веднага да изчистиш своята мисъл.
Всеки може да изчисти своята
мисъл
, като има в душата си следното правило: да постъпим така, както Господ постъпва.
Или: Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи той." Чрез вътрешна хигиена в умствено и емоционално отношение ние можем да възстановяваме и поддържаме своя душевен тонус, необходимата морална сила и емоционална чистота, а оттам и защитните си сили срещу лошите влияния. Принципите и методите на духовната хигиена са дадени в беседите и лекциите на мировия Учител Беинса Дуно. За нас на първо място е важно да знаем кои влияния са добри и кои са вредни, за да приемем благоприятните и да се оградим и запазим от разрушителните. Уханието на една роза, когато не отклонява вниманието ни, винаги е приятно и здравословно влияние във всяко едно отношение.
към текста >>
Влиянията му събуждат съвестта, внасят повече светлина в
мисълта
и подтикват към благородни действия.
Когато се обсебва индивидуалното съзнание на някой човек и се упражнява власт над него, това деяние е по-осъдително дори от поставянето на невинен човек в затвора. Единствено онзи, който е проводник на влияния от високите сфери на духовността, който черпи вдъхновение от извора на живота, може да оказва благотворно въздействие върху други хора, като стимулира християнските добродетели в тях. Добри влияния има навсякъде, те не са ограничени само в духовните школи. Ако сме по-чувствителни към влиянията на красивото и доброто в живота, ние ще ги почувстваме и възприемем в присъствието на един гениален музикант, в отношенията с един добър педагог, като проследим действията на смелия и пожертвувателен човек и в много други случаи. Духът на доброто не се ограничава нито във времето, нито в пространството.
Влиянията му събуждат съвестта, внасят повече светлина в
мисълта
и подтикват към благородни действия.
Те засягат дълбоката интимна същност на човека, основния му тон, на който откликва душата, и го стимулират за духовен растеж. В лекцията „Веселие и радост", изнесена на 5 декември 1934 г., Учителя казва: „Всеки един човек в света си има един музикален тон. За да възпиташ човека, ти трябва да намериш основния тон на неговия живот. Като дойде този човек, ти трябва да го изследваш, трябва да изучаваш езика му и да му говориш. Ако не му говориш на неговия тон, не можеш да му повлияеш.
към текста >>
Благородната
по своята същност сила носи радост, обновление и растеж за всички същества във физическия план на живота.
Организацията на силите в тях е едностранчива акцентът е сложен върху първичните инстинкти, които трудно се управляват. И понеже естеството на силата, нейната същност определя характера на проявлението й, в случая тази силата се проявява разрушително. Грубата физическа сила не е добър проводник на живот и затова се проявява разрушително. Когато се насочи правилно и се впрегне в полезна работа, която изисква по-голямо участие на ума, постепенно тя се трансформира и облагородява, става по финна и възприемчива към добри влияния. Всеки човек, който е възприемчив за фините вибрации на Любовта и доброто, чрез които работят творческите сили в природата, е добър проводник на живота.
Благородната
по своята същност сила носи радост, обновление и растеж за всички същества във физическия план на живота.
към текста >>
62.
Търпението
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
А знаете ли
смисъла
на търпението?
Търпението „Апостол Павел описва положителните качества на Любовта. Първото нейно качество е дълготърпението.
А знаете ли
смисъла
на търпението?
То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпете е като кораб без кормило. Затова е казано: „Бог е Любов “ - понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас.“
към текста >>
„Търпението е велико качество и в човешкия характер няма
неблагородна
черта от него.
То е основният стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпете е като кораб без кормило. Затова е казано: „Бог е Любов “ - понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас.“
„Търпението е велико качество и в човешкия характер няма
неблагородна
черта от него.
Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението.“ „За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: мъдрост, истина и добродетел.“[95]Неслучайно Учителят казва: „Учете се на търпение! “[96] Крум беше изключително търпелив.
към текста >>
И ще разберете тогава дълбокия
смисъл
на земния живот.“[97]
Той мълчаливо чакаше да дойде моментът, когато един плод узрява, и тогава го откъсваше. Дори буквално, ако някой път откъсвахме зелени плодове, не беше доволен. Той никога не късаше и не ядеше зелени и недостатъчно узрели плодове. Крум знаеше, че: „Когато сте още зелени, Господ отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят.
И ще разберете тогава дълбокия
смисъл
на земния живот.“[97]
Веднъж Крум ми каза: „Вас, младите, съм ви чакал дълго, работил съм с вас, докато дойдете до това ниво, да може да ви се възложи по-отговорна работа.“ Той прилагаше към всеки индивидуален подход. Веднъж, когато го запитах за нещо, той ми каза: „Ти знаеш само за това, което ти правиш за делото на Учителя, и всеки от вас знае само за своята работа, защото в тези времена, ако знаеш повече и в Държавна сигурност те подложат на изтезания и мъчения, можеш да издадеш и другите и с това да спънеш цялата работа.“ Когато служител на Държавна сигурност посещава Крум, той му отговаря с думите: „Ние не сме ви врагове и ние имаме търпение да чакаме вие да разберете това.“ Крум каза, че искат да го изпратят някъде в Родопите до края на живота му, за да прекъснат работата му с младежите. Тогава той ми каза: „Няма да идвате да ме търсите, няма да ме посещавате. Ако ме изпратят там, аз ще си замина ох този свят. Вие трябва да продължите делото и да се съхраните за работата, за учението на Учителя, която тепърва предстои.
към текста >>
63.
Размишление
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Благородна
мисъл
4 1 8
Размишление Анализ на мислите 270 Анализиране на мислите и чувствата на ученика 347 Баланс за направеното през деня 4 0 6 Беседите на Учителя 1 4 4
Благородна
мисъл
4 1 8
Важност и сила на размишлението 2 3 1 Влияние на мисълта 3 5 1 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на мисълта на ученика 4 1 2 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0
към текста >>
Влияние на
мисълта
3 5 1
Анализиране на мислите и чувствата на ученика 347 Баланс за направеното през деня 4 0 6 Беседите на Учителя 1 4 4 Благородна мисъл 4 1 8 Важност и сила на размишлението 2 3 1
Влияние на
мисълта
3 5 1
Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на мисълта на ученика 4 1 2 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Влияние на размишлението 3 1 9 Влиянието на правата мисъл 2 2 4
към текста >>
Влияние на
мисълта
3 9 9
Баланс за направеното през деня 4 0 6 Беседите на Учителя 1 4 4 Благородна мисъл 4 1 8 Важност и сила на размишлението 2 3 1 Влияние на мисълта 3 5 1
Влияние на
мисълта
3 9 9
Влияние на мисълта на ученика 4 1 2 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Влияние на размишлението 3 1 9 Влиянието на правата мисъл 2 2 4 Влиянието на чистите мисли и чувства 218
към текста >>
Влияние на
мисълта
на ученика 4 1 2
Беседите на Учителя 1 4 4 Благородна мисъл 4 1 8 Важност и сила на размишлението 2 3 1 Влияние на мисълта 3 5 1 Влияние на мисълта 3 9 9
Влияние на
мисълта
на ученика 4 1 2
Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Влияние на размишлението 3 1 9 Влиянието на правата мисъл 2 2 4 Влиянието на чистите мисли и чувства 218 Всичко е за добро 12 4
към текста >>
Влияние на посоката на
мисълта
4 0 0
Благородна мисъл 4 1 8 Важност и сила на размишлението 2 3 1 Влияние на мисълта 3 5 1 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на мисълта на ученика 4 1 2
Влияние на посоката на
мисълта
4 0 0
Влияние на размишлението 3 1 9 Влиянието на правата мисъл 2 2 4 Влиянието на чистите мисли и чувства 218 Всичко е за добро 12 4 Възвишеното и идеалното 4 0 7
към текста >>
Влиянието на правата
мисъл
2 2 4
Влияние на мисълта 3 5 1 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на мисълта на ученика 4 1 2 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Влияние на размишлението 3 1 9
Влиянието на правата
мисъл
2 2 4
Влиянието на чистите мисли и чувства 218 Всичко е за добро 12 4 Възвишеното и идеалното 4 0 7 Вярата като метод 437 Движение на мисълта 4 0 2
към текста >>
Движение на
мисълта
4 0 2
Влиянието на правата мисъл 2 2 4 Влиянието на чистите мисли и чувства 218 Всичко е за добро 12 4 Възвишеното и идеалното 4 0 7 Вярата като метод 437
Движение на
мисълта
4 0 2
Дисциплината на ума 3 2 5 Дяволска мисъл 176 Евангелие от Йоана и Свещени думи на Учителя 3 0 За “Пътят на ученика” 2 2 6 За концентрацията и размишлението 2 0 7
към текста >>
Дяволска
мисъл
176
Всичко е за добро 12 4 Възвишеното и идеалното 4 0 7 Вярата като метод 437 Движение на мисълта 4 0 2 Дисциплината на ума 3 2 5
Дяволска
мисъл
176
Евангелие от Йоана и Свещени думи на Учителя 3 0 За “Пътят на ученика” 2 2 6 За концентрацията и размишлението 2 0 7 Задача за размишление 30 9 Задача за размишление 5 1 5
към текста >>
Значението и ролята на човешката
мисъл
2 3 2
За концентрацията и размишлението 2 0 7 Задача за размишление 30 9 Задача за размишление 5 1 5 Задача-метод 466 Значение на размишлението 1 6 2
Значението и ролята на човешката
мисъл
2 3 2
Изкушения при приложението 2 5 6 Квадратът като метод за изправяне на погрешките 4 2 9 Магическата сила на мисълта 1 6 6 Математиката като метод за работа на ученика 42 8 Математическите действия като методи за работа 4 1 9
към текста >>
Магическата сила на
мисълта
1 6 6
Задача-метод 466 Значение на размишлението 1 6 2 Значението и ролята на човешката мисъл 2 3 2 Изкушения при приложението 2 5 6 Квадратът като метод за изправяне на погрешките 4 2 9
Магическата сила на
мисълта
1 6 6
Математиката като метод за работа на ученика 42 8 Математическите действия като методи за работа 4 1 9 Медитацията и размишлението за връзка с Разумните същества 213 Метод за запазване равновесието на силите 1 8 6 Метод за обновяване 1 9 0
към текста >>
Метод за предаване на
мисълта
3 9 8
Математиката като метод за работа на ученика 42 8 Математическите действия като методи за работа 4 1 9 Медитацията и размишлението за връзка с Разумните същества 213 Метод за запазване равновесието на силите 1 8 6 Метод за обновяване 1 9 0
Метод за предаване на
мисълта
3 9 8
Метод за развиване на милосърдието 444 Метод за развиване на различни центрове и способности 361 Метод за размишление 198 Метод за размишление 235 Метод за размишление 280
към текста >>
Мисъл
в душата 14 2
Метод за смяна на състоянията 4 5 9 Метод за трансформиране на енергиите 3 4 0 Методи за контролиране на мозъка 2 5 1 Мисленето като метод за справяне със страха 487 Мислете за тялото си 3 9 5
Мисъл
в душата 14 2
Мисълта и жизненото електричество 4 0 1 Мисълта и работата с нея 1 9 4 Мисълта на ученика 3 1 5 Наблюдение върху себе си 509 Най-безопасният метод за работа на ученика 2 5 3
към текста >>
Мисълта
и жизненото електричество 4 0 1
Метод за трансформиране на енергиите 3 4 0 Методи за контролиране на мозъка 2 5 1 Мисленето като метод за справяне със страха 487 Мислете за тялото си 3 9 5 Мисъл в душата 14 2
Мисълта
и жизненото електричество 4 0 1
Мисълта и работата с нея 1 9 4 Мисълта на ученика 3 1 5 Наблюдение върху себе си 509 Най-безопасният метод за работа на ученика 2 5 3 Опит за концентриране - мълчание 4 8 4
към текста >>
Мисълта
и работата с нея 1 9 4
Методи за контролиране на мозъка 2 5 1 Мисленето като метод за справяне със страха 487 Мислете за тялото си 3 9 5 Мисъл в душата 14 2 Мисълта и жизненото електричество 4 0 1
Мисълта
и работата с нея 1 9 4
Мисълта на ученика 3 1 5 Наблюдение върху себе си 509 Най-безопасният метод за работа на ученика 2 5 3 Опит за концентриране - мълчание 4 8 4 Опит за размишление 3 2 2
към текста >>
Мисълта
на ученика 3 1 5
Мисленето като метод за справяне със страха 487 Мислете за тялото си 3 9 5 Мисъл в душата 14 2 Мисълта и жизненото електричество 4 0 1 Мисълта и работата с нея 1 9 4
Мисълта
на ученика 3 1 5
Наблюдение върху себе си 509 Най-безопасният метод за работа на ученика 2 5 3 Опит за концентриране - мълчание 4 8 4 Опит за размишление 3 2 2 Опит за размишление за доброто у другите 3 8 0
към текста >>
Основната
мисъл
в живота на ученика 151
Най-безопасният метод за работа на ученика 2 5 3 Опит за концентриране - мълчание 4 8 4 Опит за размишление 3 2 2 Опит за размишление за доброто у другите 3 8 0 Опити, наблюдения и размишление върху промяната на състоянията 312
Основната
мисъл
в живота на ученика 151
Отчет за прекараното през деня 4 5 8 Петнадесета глава от Евангелието от Йоана 2 2 7 Планината - място за молитва, размишление и съзерцание 139 Поза за размишление 4 7 7 Положение на главата на ученика 2 9 5
към текста >>
Правата
мисъл
като основа на Живота 413
Планината - място за молитва, размишление и съзерцание 139 Поза за размишление 4 7 7 Положение на главата на ученика 2 9 5 Посаждане на Божествените мисли и добродетели 7 7 Последователност и постепенност 1 4 3
Правата
мисъл
като основа на Живота 413
Приложение на метода “размишление за Бога” 2 5 4 Проектиране на добри мисли 1 2 5 Просветление 137 Пътят на мисълта 44 3 Работа на ученика върху неговата мисъл 3 6 2
към текста >>
Пътят на
мисълта
44 3
Последователност и постепенност 1 4 3 Правата мисъл като основа на Живота 413 Приложение на метода “размишление за Бога” 2 5 4 Проектиране на добри мисли 1 2 5 Просветление 137
Пътят на
мисълта
44 3
Работа на ученика върху неговата мисъл 3 6 2 Работа със скъпоценните камъни 321 Работата на ученика с мисълта - размишление 462 Развиване на въображението 2 0 0 Развиване на свръхсъзнанието 1 2 8
към текста >>
Работа на ученика върху неговата
мисъл
3 6 2
Правата мисъл като основа на Живота 413 Приложение на метода “размишление за Бога” 2 5 4 Проектиране на добри мисли 1 2 5 Просветление 137 Пътят на мисълта 44 3
Работа на ученика върху неговата
мисъл
3 6 2
Работа със скъпоценните камъни 321 Работата на ученика с мисълта - размишление 462 Развиване на въображението 2 0 0 Развиване на свръхсъзнанието 1 2 8 Размишление в трите свята 1 3 2
към текста >>
Работата на ученика с
мисълта
- размишление 462
Проектиране на добри мисли 1 2 5 Просветление 137 Пътят на мисълта 44 3 Работа на ученика върху неговата мисъл 3 6 2 Работа със скъпоценните камъни 321
Работата на ученика с
мисълта
- размишление 462
Развиване на въображението 2 0 0 Развиване на свръхсъзнанието 1 2 8 Размишление в трите свята 1 3 2 Размишление върху кармичния закон като метод за самообладание 404 Размишление върху послушанието 3 2 0
към текста >>
Силата на положителната
мисъл
3 4 1
Регулиране на чувствата 1 2 1 Резултатът от размишлението за Бога 2 5 5 Самовъзпитание - самовглъбяване, съзерцание, размишление 507 Светът на Великите души 1 3 1 Силата на думата и фразата 1 0 3
Силата на положителната
мисъл
3 4 1
Смисълът на движенията отгоре надолу и отдолу нагоре 3 2 4 Теми за размишление 1 6 1 Три метода за чистене 3 1 6 Упражнение за връзка 2 3 4 Упражнение за работа с Евангелието от Йоана 52 3
към текста >>
Смисълът
на движенията отгоре надолу и отдолу нагоре 3 2 4
Резултатът от размишлението за Бога 2 5 5 Самовъзпитание - самовглъбяване, съзерцание, размишление 507 Светът на Великите души 1 3 1 Силата на думата и фразата 1 0 3 Силата на положителната мисъл 3 4 1
Смисълът
на движенията отгоре надолу и отдолу нагоре 3 2 4
Теми за размишление 1 6 1 Три метода за чистене 3 1 6 Упражнение за връзка 2 3 4 Упражнение за работа с Евангелието от Йоана 52 3 Упражнение за размишление 3 4 4
към текста >>
64.
Смисълът на изкушенията
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 284 •
Смисълът
на изкушенията.
• 284 •
Смисълът
на изкушенията.
Всички изкушения не са нищо друго, освен отвличане от опасностите, на които се натъквате в света. Всяко изкушение е лошо само по себе си, но ако то не се случи, ще стане нещо по-голямо, по-лошо. Туй зло е дошло, да не се случи нещо по-голямо. Затова една българска поговорка казва: ела зло, че без теб по-зло. Следователно, всички изкушения имат за цел да ни избавят от голямото зло, което виси като нож над главата ни.
към текста >>
"При всички изпитания в живота човек трябва да служи само на Бога (
благородната
любов), само на една идея
Всички изкушения не са нищо друго, освен отвличане от опасностите, на които се натъквате в света. Всяко изкушение е лошо само по себе си, но ако то не се случи, ще стане нещо по-голямо, по-лошо. Туй зло е дошло, да не се случи нещо по-голямо. Затова една българска поговорка казва: ела зло, че без теб по-зло. Следователно, всички изкушения имат за цел да ни избавят от голямото зло, което виси като нож над главата ни.
"При всички изпитания в живота човек трябва да служи само на Бога (
благородната
любов), само на една идея
и ако не се поддаде на изкушението и изпитанията, ще познае себе си." - Петър Дънов
към текста >>
65.
Вулкан
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това ще ни наведе на
мисълта
, че отклонението, което Вулкан прави от Слънцето, ще е по-малко от изчисленото, което също прави откриването му трудно.
Използувайки този закон, ние можем да пресметнем, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за около 36 земни денонощия. Изразено алгебрически, това е една десета от нашата година. Ако използуваме най-голямото отклонение, което Меркурий прави спрямо Слънцето, изчислено на 28 градуса, ние можем да пресметнем, че Вулкан би правил спрямо Слънцето отклонение най-много от 6-7 градуса. Известно е обаче, че Меркурий, заедно с Марс и Плутон, имат за свои орбити най-разтеглени елипси, което от гледище на Астрологията е причина за някои неблагоприятни техни влияния. Пак от гледище на Астрологията (изхождайки от влиянието на Вулкан, което е особено благоприятно) можем да направим извод , че неговата орбита е окръжност или близка до окръжността.
Това ще ни наведе на
мисълта
, че отклонението, което Вулкан прави от Слънцето, ще е по-малко от изчисленото, което също прави откриването му трудно.
Астрологията приема, че всяка Планета, която може да дойде на такова разстояние до Слънцето, е в съвпад с него. Следователно, когато определяме от таблиците положението на Слънцето за дадено място и време, ние всъщност определяме и положението на Вулкан за това място и време. Така че съвсем погрешно приемаме, че Слънцето е дало съответните качества, способности и събития за дадения човек, а всъщност тези данни са от планетата Вулкан, Отбелязахме, че Слънцето има много по-голяма и благородна задача за Планетите и човека. Влиянието на Слънцето от гледището на Астрологията на Саабей не може да се отъждествява с влиянието на една Планета. При наличие на такива данни за Вулкан простите пресмятания ще ни доведат до извода, че температурата на неговата повърхност няма да бъде по-малка от 1600 градуса.
към текста >>
Така че съвсем погрешно приемаме, че Слънцето е дало съответните качества, способности и събития за дадения човек, а всъщност тези данни са от планетата Вулкан, Отбелязахме, че Слънцето има много по-голяма и
благородна
задача за Планетите и човека.
Известно е обаче, че Меркурий, заедно с Марс и Плутон, имат за свои орбити най-разтеглени елипси, което от гледище на Астрологията е причина за някои неблагоприятни техни влияния. Пак от гледище на Астрологията (изхождайки от влиянието на Вулкан, което е особено благоприятно) можем да направим извод , че неговата орбита е окръжност или близка до окръжността. Това ще ни наведе на мисълта, че отклонението, което Вулкан прави от Слънцето, ще е по-малко от изчисленото, което също прави откриването му трудно. Астрологията приема, че всяка Планета, която може да дойде на такова разстояние до Слънцето, е в съвпад с него. Следователно, когато определяме от таблиците положението на Слънцето за дадено място и време, ние всъщност определяме и положението на Вулкан за това място и време.
Така че съвсем погрешно приемаме, че Слънцето е дало съответните качества, способности и събития за дадения човек, а всъщност тези данни са от планетата Вулкан, Отбелязахме, че Слънцето има много по-голяма и
благородна
задача за Планетите и човека.
Влиянието на Слънцето от гледището на Астрологията на Саабей не може да се отъждествява с влиянието на една Планета. При наличие на такива данни за Вулкан простите пресмятания ще ни доведат до извода, че температурата на неговата повърхност няма да бъде по-малка от 1600 градуса. При такава температура както минералите, така и металите ще бъдат в светещо състояние - огнетечна маса. Това означава, че Вулкан ще свети, следователно, когато той преминава в своята обиколка пред диска на Слънцето, гледан от Земята, няма да може да бъде видян като черно кръгче, както става при преминаването на Меркурий и Венера. Това е най-съществената причина, за да не се открие досега Вулкан.
към текста >>
Всяка жива форма е завършек на едно еволюционно минало, завършек на цял ред усилия на една творческа
мисъл
, чувство и действие.
Те съвсем правилно са определили, че под това съзвездие и под ярко изразеното влияние на Вулкан се раждат царе, и затова на най- яркото слънце в него са дали името РЕГУЛ, което значи цар. Това съзвездие създава в планетното влияние на Вулкан стремеж към господство. Всяка една от Планетите и Луната, както вече споменахме, определят както изразени вътрешни качества, така и външния физически образ, ярко изразен по лицето и ръцете. Този израз може да бъде обособен в две направления -добри и лоши. Това в подробности ще бъде разгледано при всеки отделен случай на аспектите.
Всяка жива форма е завършек на едно еволюционно минало, завършек на цял ред усилия на една творческа
мисъл
, чувство и действие.
Те именно създават формите. Съвършенството на една форма определя онова стъпало на развитие, на което са се намирали мисълта, чувството и способността за творчество. Най-завършеното и хармонично по форма и съдържание принадлежи на най-напредналите Същества в пътя на еволюционния процес. От всички живи същества човек има най-добре изразена тази вътрешна природа. Когато е организирана и облагородена, тя е способна да създаде и най-съвършеното по форма тяло.
към текста >>
Съвършенството на една форма определя онова стъпало на развитие, на което са се намирали
мисълта
, чувството и способността за творчество.
Всяка една от Планетите и Луната, както вече споменахме, определят както изразени вътрешни качества, така и външния физически образ, ярко изразен по лицето и ръцете. Този израз може да бъде обособен в две направления -добри и лоши. Това в подробности ще бъде разгледано при всеки отделен случай на аспектите. Всяка жива форма е завършек на едно еволюционно минало, завършек на цял ред усилия на една творческа мисъл, чувство и действие. Те именно създават формите.
Съвършенството на една форма определя онова стъпало на развитие, на което са се намирали
мисълта
, чувството и способността за творчество.
Най-завършеното и хармонично по форма и съдържание принадлежи на най-напредналите Същества в пътя на еволюционния процес. От всички живи същества човек има най-добре изразена тази вътрешна природа. Когато е организирана и облагородена, тя е способна да създаде и най-съвършеното по форма тяло. Да може човек да чете по формите на тялото ще рече, че може да разбира естеството и силата на планетните влияния. Ако пък разбира силата и естеството на планетните влияния, то ще разбира и самия човек - неговите форми на тялото, на лицето, също така и психическото им съдържание, както и условията, които той ще има в живота си, т.е.
към текста >>
Този процес на бавна промяна съществува през целия живот на човека; колкото животът му е по-бурен и разнообразен, толкова и промените са по-ясно изразени и в добрия, и в лошия
смисъл
.
Това разширение има свой изначален и разумен предел, т.е. не може непрекъснато да се развива. Този разумен предел отнема възможността на главата рано да се втвърдява, когато планетните влияния са ясно изразени. При благоприятни аспекти това разширение и оформяне на черепа и лицето е хармонично, меко, приятно за гледане. При неблагоприятни аспекти разширението и оформянето на черепа и лицето са по остри, дисхармонични и неприятни.
Този процес на бавна промяна съществува през целия живот на човека; колкото животът му е по-бурен и разнообразен, толкова и промените са по-ясно изразени и в добрия, и в лошия
смисъл
.
На стари години, когато активността на мозъчните центрове намалява, тогава интересите на човек се притъпяват, променя се и главата му. която бавно намалява. При раждането на детето най-рано се изявяват силовите течения на Луната, която създава и оформя мозъчните центрове на стомашната система; те именно тласкат детето към ядене, към нуждата и необходимостта да се нахрани. След това идват теченията на Меркурий, при които детето проявява интерес и внимание към всичко, което го заобикаля; на Венера - чувствата, любовта; следват и тези на Марс - жаждата и подтика към активност, движения, а в някои случаи на лоши аспекти - да руши и да прибягва към жестокости. Ако Звездното тяло е оформило мозъчни центрове, създадени и от другите Планети, то по-късно постепенно се проявяват и способностите, които те дават.
към текста >>
Жената - Вулканов тип, е
благородна
дама с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда.
Могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание, носа предимно големи организатори - шефове. Превъзходството над другите е причината, поради която мъчно си намират другар в любовта. Фиг. 2. Мъжки Вулканов тип Фиг. 3 Женски Вулканов тип Вулкановите типове - мъже, страдат от женските дребнавости.
Жената - Вулканов тип, е
благородна
дама с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда.
При нея има приятна и хармонична изтънченост на линиите по тялото и лицето, която изразява както изящество, така и сила. Енергична е, но нейната енергичност е съпроводена с повече гъвкавост и липса на раздразнителност. Има добре развити гърди; гръдният кош, седалищните мускули и бедрата са добре оформени. Особено характерно за Вулкановите типове, както за мъжете, така и за жените, е, че гръбначният стълб е изправен - те ходят много изправени, без никаква превитост. Имат добре сложен гръден кош и изтънчен таз.
към текста >>
Има задълбочена
мисъл
и обикновено е добър математик, способен е да приема големи и отговорни задачи, които с успех завършва.
Такива хора страдат от кожни заболявания, рано им се развалят зъбите, често имат счупване на кости, сакатост в ръцете, краката, гърбица, коленете им понякога са деформирани или в по-напреднала възраст се деформират, имат шипове там или в другите стави. Имат също отслабване на слуха. Като характер са всякога критични, недоволни, мрачно гледат на живота с потиснатост и песимизъм. По-нисшите типове са злобни, отмъстителни, с готовност всякога да направят зло на другите и с усърдие към доносничество. При добри аспекти имаме човек, който обича и държи за реда и порядъка.
Има задълбочена
мисъл
и обикновено е добър математик, способен е да приема големи и отговорни задачи, които с успех завършва.
В обещанията си се проявява с точност и изпълнителност във всичко. Той няма отношение към вкусовите възприятия и към всичко, което може да се приеме като храна, поради което има по-слабо тяло, мускулите му са в ограничен размер - мускули за работа, но не и за красота. В отношенията си с хората е коректен и изпълнителен. Може да бъде научен и търпелив работник, дълбоко и с постоянство да изучава и да изследва всеки въпрос, поставен пред него. Разбира добре, че светът пред него е една съвкупност от загадки, които трябва да разрешава.
към текста >>
66.
Плутон
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Но за да може тази могъща и
благородна
сила на тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва устройството на целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма.
От Северното полушарие тази звезда не се вижда. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два звездни купа, които са с означение „М6” и „М7”. Тези два купа са образувани от по около 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, а М7 е по- бляскав и има диаметър от 17 светлинни години. Небесните образувания, които Скорпион има - тези изключителни качества на Антарес, звездата с непонятна за нас мощност и двата звездни купа придават на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия в неговото влияние, подчертано съвършенство, а от друга страна - диаметрално противоположно н демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце.
Но за да може тази могъща и
благородна
сила на тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва устройството на целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма.
Изобщо, звездите и звездните купове според Астрологията са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и за да може да се приемат от човека техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество на неговия мозък. Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила има непонятни за нас размери и може да ни даде също непонятни възможности. Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл.
към текста >>
Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката
мисъл
е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа.
Тези два купа са образувани от по около 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, а М7 е по- бляскав и има диаметър от 17 светлинни години. Небесните образувания, които Скорпион има - тези изключителни качества на Антарес, звездата с непонятна за нас мощност и двата звездни купа придават на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия в неговото влияние, подчертано съвършенство, а от друга страна - диаметрално противоположно н демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце. Но за да може тази могъща и благородна сила на тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва устройството на целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма. Изобщо, звездите и звездните купове според Астрологията са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и за да може да се приемат от човека техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество на неговия мозък.
Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката
мисъл
е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа.
По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила има непонятни за нас размери и може да ни даде също непонятни възможности. Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл. Няма друга сила, която може да ги създаде. Мисълта е най-големият източник на сила и може да даде на човек най-големи възможности както за творчество (висша разумна изява), така и за разруха - демоничната изява, носеща мрак и смърт.
към текста >>
Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на
мисълта
на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната
мисъл
.
Но за да може тази могъща и благородна сила на тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва устройството на целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма. Изобщо, звездите и звездните купове според Астрологията са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и за да може да се приемат от човека техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество на неговия мозък. Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила има непонятни за нас размери и може да ни даде също непонятни възможности.
Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на
мисълта
на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната
мисъл
.
Няма друга сила, която може да ги създаде. Мисълта е най-големият източник на сила и може да даде на човек най-големи възможности както за творчество (висша разумна изява), така и за разруха - демоничната изява, носеща мрак и смърт. Необходимата висока степен на съвършенство при човешкия мозък засега липсва. Ето защо ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние от Небесните образувания както в Зодиакалните съзвездия, така и в много по-малка степен от Небесните образувания в другите съзвездия. Затова човешкият род засега приема предимно демоничното влияние на Плутон, придобито от контакта му с Черното слънце, и само незначителна част от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразяващо се в сила, издръжливост, устойчивост в постигане на благородни идеи и задачи, съвсем неочаквано и изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион.
към текста >>
Мисълта
е най-големият източник на сила и може да даде на човек най-големи възможности както за творчество (висша разумна изява), така и за разруха - демоничната изява, носеща мрак и смърт.
Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила има непонятни за нас размери и може да ни даде също непонятни възможности. Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл. Няма друга сила, която може да ги създаде.
Мисълта
е най-големият източник на сила и може да даде на човек най-големи възможности както за творчество (висша разумна изява), така и за разруха - демоничната изява, носеща мрак и смърт.
Необходимата висока степен на съвършенство при човешкия мозък засега липсва. Ето защо ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние от Небесните образувания както в Зодиакалните съзвездия, така и в много по-малка степен от Небесните образувания в другите съзвездия. Затова човешкият род засега приема предимно демоничното влияние на Плутон, придобито от контакта му с Черното слънце, и само незначителна част от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразяващо се в сила, издръжливост, устойчивост в постигане на благородни идеи и задачи, съвсем неочаквано и изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион. Изтъкнахме, че когато Плутон е в съвпад с който и да е било член от Слънчевото семейство, влиянието му въздействува парализиращо или отровно върху влиянието на този член. Затова Саабей е дал на това Зодиакално съзвездие, което участвува със своите Небесни образувания в създаването и оформянето на планетата Плутон, образа на Скорпион.
към текста >>
Психически сили, способни с
мисълта
си да вършат невъзможни за обикновените хора деяния и чудеса.
Характеризират се с остър, заповеднически поглед, на който трудно може да се устои, без да се подчини човек. Имат добре оформена твърда, издадена напред брада, широка, показваща непоколебим устой, твърдост в постигане на всяка поставена задача. Такива са обикновените човешки типове. Висшите типове, които влиянието на Плутон изгражда, т.е. тези,които имат много добре организирана и облагородена мозъчна система, способна да приеме силовите течения и влияния от Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие Скорпион са тези, за които ние четем и слушаме да се говори, че съществуват, които притежават т.нар.
Психически сили, способни с
мисълта
си да вършат невъзможни за обикновените хора деяния и чудеса.
ПЛУТОН В ДОМОВЕТЕ Когато Плутон е в първи дом, външният вид на родения ще бъде такъв, какъвто го отбелязахме за обикновения негов тип; ще проявява голяма активност във всяко направление. Когато е недоволен от постъпките на близки и околни, той ще реагира бурно и недобре обмислено за последиците на своята постъпка. Тези му качества ще създават сътресения в семейния му живот, когато е задомен, или, ако не е, всред близките му и околните. Това ще доведе до охлаждане в отношенията с тях или с партньора по женитба, а при по елементарните в интелектуално и морално отношение двойки ще доведе и до развод, тъй като при това положение Плутон е в опозиция със седмия дом - дома на брака. Във втори дом Плутон дава на родения един подчертан интерес към всичко.
към текста >>
67.
Планетите и зодиакалните съзвездия
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ярките звезди в него, най-вече гигантите Полукс и Кастор със своите дълги вълни придават при по- издигнатите типове подтик към
мисъл
и грижа за всичко онова, което ще ни подсигури живота.
В съзвездие Бик (Телец) Вулкан ще бъде от 22 април до 22 май. Изтъкнахме, че в това съзвездие има много звезди, които могат да се видят с просто око, а също и ярко изразени Небесни образувания, на първо място - червения гигант Алдебаран, двата звездни купа Плеядите и Хаидите, светлия облак Ракообразната мъглявина. На всички е известен крайно активният период на живота през това време, най-гиздавият и приятен период през годината, от който всички се възхищават - изблик на живот и радост. Когато Вулкан е в това съзвездие, в Хороскопа на даден човек се внася един оптимизъм, жизненост и ведър поглед към всичко. В Близнаци Слънцето и Вулкан се намират от 22 май до 22 юни.
Ярките звезди в него, най-вече гигантите Полукс и Кастор със своите дълги вълни придават при по- издигнатите типове подтик към
мисъл
и грижа за всичко онова, което ще ни подсигури живота.
При елементарните типове - склонност към постоянна смяна на мнения и повърхностно разбиране на всичко. В Рак Слънцето Вулкан се намират от 22 юни, когато те правят своя поврат и тръгват на юг, до 22 юли, давайки прощален изблик на топлина, светлина и други блага, които носят и раздават с майчина щедрост от двата звездни купа в това съзвездие. При висшите типове има един принос км подтик и щедрост, по-меко и благородно отношение към всички и всичко, а на елементарните типове придава по- голяма привързаност към своето. В Дева Слънцето и Вулкан се намират от 22 август до 22 септември. Богатството на Небесни образувания в това съзвездие (галактика, двойни зв63ди, променливи) дава възможност на Вулкан да постави по-издигнатите хора в контакт с много идеи от по-философско естество, които, благодарение на ярко синия гигант-слънце Спика (с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето и светлина осем хиляди пъти по силна), придават стремеж към водачество в идейния свят,т.е.
към текста >>
Звездите в него са със слаба светлина (много са отдалечени от нас), което придава на влиянието на Вулкан върху по-висшите типове една затвореност, вглъбеност в себе си,
размисъл
за търсене на истината, ограниченост към външните изяви и по- голямо внимание към вътрешния живот.
В Козирог Слънцето и Вулкан се намират от 22 декември, когато Слънцето прави своя поврат и тръгва на север, до 22 януари. През този период северното полушарие на нашата Земя се приближава към Слънцето и съгласно Доплеровия принцип получава по-силни жизнени течения от него. Освен това през този период Земята е най-близо до Слънцето (в Перихелий) и също получава най-много енергия. Затова родените през този период имат по-голяма жизненост и дълголетие. Самото съзвездие Козирог е по-бедно на звезди и няма ясно изразени Небесни образувания.
Звездите в него са със слаба светлина (много са отдалечени от нас), което придава на влиянието на Вулкан върху по-висшите типове една затвореност, вглъбеност в себе си,
размисъл
за търсене на истината, ограниченост към външните изяви и по- голямо внимание към вътрешния живот.
На елементарните типове придава стремеж към ограничаване във всички направления - ограничаване на околните, скържавост и недоволство от всичко и всички. Във Водолей Слънцето и Вулкан се намират от 22 януари до 22 февруари. Това съзвездие е със сравнително голям брой звезди, най-интересната от които е една от най-горещите, с температура от 130 000 градуса, около която се намира една от най- светлите мъглявини с диаметър от 300 000 астрономически единици. Всичко това говори, че тази звезда е вече в един нов етап на своя еволюционен път. Това придава на влиянието на Вулкан при по-висшите типове стремеж към новото, разумното, оригиналното, също и подсилване на нервната система, оттам и ясно изразено реагиране към всичко.
към текста >>
Във Везни при по-издигнатите и с добри аспекти Сатурн дава стремеж към по- голяма задълбоченост и устои на чувствата, влагане на по-задълбочена
мисъл
във всяко творчество.
При по-примитивните и с лоши аспекти имаме притъпяване на тази загриженост, подтик към затвореност, необщителност, предпазливост, подозрителност. В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти дава стремеж за създаване на ред, порядък, добра и разумна пресметливост за всяко начинание. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж за критика и недоволство. В Дева при по-издигнатите и с добри аспекти - стремеж към мислене, проповед, назидание, излагане на по-непопулярни идейни течения. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме едно фанатично отношение към някои приети идеи.
Във Везни при по-издигнатите и с добри аспекти Сатурн дава стремеж към по- голяма задълбоченост и устои на чувствата, влагане на по-задълбочена
мисъл
във всяко творчество.
При по-примитивните и с лоши аспекти - липса на устои в чувствата и една повърхностност в творческите процеси. В Скорпион при по-издигнатите и с добри аспекти имаме голям изблик на енергия и устои при постигане на всяко нещо. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме устои и прилив на сили, но в постигане на лоши задачи и замисли (отмъщение). В Стрелец при по-издигнатите и с добри аспекти имаме устрем към поемане на големи и отговорни задачи, прилагане на разумни методи за благополучно осъществяване на всяка приета задача. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към приемане на много подтици и задачи за изпълнение, но с неясни, безредни методи и с една разпръснатост на вниманието към тях.
към текста >>
В Близнаци при по-издигнатите и с добри аспекти - подтик на
мисълта
към нови сфери на знанието и похвати в осъществяването на задачите.
При по-примитивните и с лоши аспекти - некачествени идеи и незаслужен напън за тяхното осъществяване. УРАН В Овен при по-издигнатите и с добри аспекти Уран дава склонност към по- голяма смелост и решителност в осъществяването на всичко ново и по-различно от това, което имаме. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме същата смелост и решителност, но към по-неразумни и неприемливи задачи. В Телец при по-издигнатите и с добри аспекти имаме условия за зараждане на много по-особени идеи и подтици за тяхното осъществяване. При по-примитивните и с лоши аспекти - същото, но от по-елементарно и грубо естество.
В Близнаци при по-издигнатите и с добри аспекти - подтик на
мисълта
към нови сфери на знанието и похвати в осъществяването на задачите.
При по-примитивните и с лоши аспекти мисълта блуждае из едно безредие и непоследователност. В Рак при по-издигнатите и с добри аспекти - стремеж към новости и разумни промени в домашната обстановка. При по-примитивните и с лоши аспекти - също стремеж към промени, но изразяващи по-скоро едно безредие. В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на нервната система и кръвообращението и по-пълно и правилно реагиране при всички възбуди. При по-примитивните и с лоши аспекти - по-голяма нервност и остри реакции при всяка възбуда.
към текста >>
При по-примитивните и с лоши аспекти
мисълта
блуждае из едно безредие и непоследователност.
УРАН В Овен при по-издигнатите и с добри аспекти Уран дава склонност към по- голяма смелост и решителност в осъществяването на всичко ново и по-различно от това, което имаме. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме същата смелост и решителност, но към по-неразумни и неприемливи задачи. В Телец при по-издигнатите и с добри аспекти имаме условия за зараждане на много по-особени идеи и подтици за тяхното осъществяване. При по-примитивните и с лоши аспекти - същото, но от по-елементарно и грубо естество. В Близнаци при по-издигнатите и с добри аспекти - подтик на мисълта към нови сфери на знанието и похвати в осъществяването на задачите.
При по-примитивните и с лоши аспекти
мисълта
блуждае из едно безредие и непоследователност.
В Рак при по-издигнатите и с добри аспекти - стремеж към новости и разумни промени в домашната обстановка. При по-примитивните и с лоши аспекти - също стремеж към промени, но изразяващи по-скоро едно безредие. В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на нервната система и кръвообращението и по-пълно и правилно реагиране при всички възбуди. При по-примитивните и с лоши аспекти - по-голяма нервност и остри реакции при всяка възбуда. В Дева при по-издигнатите и с добри аспекти Уран подсилва интереса към приемане на нови и грандиозни идеи за устройството на обществото и изказвания в тази насока При по-примитивните и с лоши аспекти имаме стремеж подтик към отричане на съществуващите порядки в човешкото общество, стремеж към анархия.
към текста >>
Вън Водолей при по-издигнатите и с добри аспекта имаме подсилваме на стремежа към по-
благородна
обхода към всички.
При по- примитивните и с лоши аспекти имаме един полъх на хлад в чувствата и стремеж за измама на партньора по любов, В Скорпион при по-издигнатите и с добри аспекта имаме голям прилив на сили и ясно изравни чувства, възможност за постигане на желанията. При по- примитивните и с лоши аспекти - хлад, рязка промяна в чувствата на създадените вече любовни отношения. В Стрелец при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на мекотата в творчеството и внасяне на изкуство, умение да заглажда неприятностите в отношенията с околните. В някои случаи при много издигнатите в морално отношение хора, благодарение на подтика към доброто и милосърдно отношение към нуждите на близките и околните, налице е едно пренебрежение към себе си и своите нужди и една ясно изразена скромност, При примитивните и с лоши аспекти - стремеж към фалшивост. В Козирог при по-издигнатите и е добри аспекти имаме добрите идеи които са се зародили в човека и които имат възможността да се реализират, При по- примитивните и с лоши аспекти - стремеж за отмъщение.
Вън Водолей при по-издигнатите и с добри аспекта имаме подсилваме на стремежа към по-
благородна
обхода към всички.
При по- примитивните и с лоши аспекти имаме незачитане и хладни отношения. В Риби Нептун е в собствения си Зодиакален знак. Пра по-издигнатите и добри аспекти имаме пълноценна изява на всички добри и положителни качества, които планетното влияние дава. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме отрицателното и хладното в неговото влияние. ПЛУТОН В Овен при по-издигнатите и с добри аспекти Плутон повишава жизнеността, активността и енергията на човека.
към текста >>
68.
Ухото
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В този
смисъл
човешкото ухо представлява една сложна, нагъната повърхност, която е израз на изключително богато разнообразие и взаимоотношения на сили, които действуват в човека.
При това ново разбиране на геометричните форми и елементи се дава съвършено различно определение от това, което досега обикновената геометрия дава. В геометрията на живата Природа точката се разглежда като място на най-голямо напрежение на силите. Линията се разглежда като пресечка, допир на две силови полета. Художникът например схваща линията като граница между два цвята. Равнината пък в живата Природа определя характера и естеството на силовото поле, на което тя е израз.
В този
смисъл
човешкото ухо представлява една сложна, нагъната повърхност, която е израз на изключително богато разнообразие и взаимоотношения на сили, които действуват в човека.
В каквото направление да пресечем тази повърхност, сечението никъде няма да бъде права линия. Моделировката, която съществува при ухото на животните, не е така сложна както в човешкото ухо. В животинското ухо много по-лесно може да се констатира присъствието на права линия, както и на плоска повърхност. Това именно ни дава да разберем, че силите, които са действували при формирането на животинското ухо, са били далеч по-елементарни от тези, които са действували върху човешкото. Явно е тогава, че вътрешният релеф на това ухо може да служи като матрица, по която да вникнем в разположението на онази система от сили, която определя характера на човека.
към текста >>
Ако в този дял горният ръб, за който вече споменахме, е по-голям, много надвиснал като стряха, равен и правилно очертан, то имаме човек с ясно изразени морални качества, който държи на установени принципи, преди всичко за моралните, има голям контрол над
мисълта
си, едно дълбоко смирение и благоговейно отношение към Висшата Природа и Съществата с големи и ясно изразени качества.
Първият дял определя естеството на мисловния, интелектуален мир на дадения човек. Колкото тази част на ухото е по-голяма, широка, висока, добре оформена и закръглена, толкова този свят в дадения човек е по- богат на мисли, идеи и контакти с Идейния свят (фиг. 51 б). Това говори също, че този човек е способен и намира възможности и средства за тяхното изпълнение и приложение, т.е. има замах във всяка работа.
Ако в този дял горният ръб, за който вече споменахме, е по-голям, много надвиснал като стряха, равен и правилно очертан, то имаме човек с ясно изразени морални качества, който държи на установени принципи, преди всичко за моралните, има голям контрол над
мисълта
си, едно дълбоко смирение и благоговейно отношение към Висшата Природа и Съществата с големи и ясно изразени качества.
Но в тази своя вътрешна природа такива хора често стигат до крайности със своите изисквания към другите (фиг.51 в). Ако този ръб е нормално развит, не много широк, но правилен, еднакъв в своята ширина, без гънки, чупки и резки извивки, имаме човек със същите качества, само че без крайности и с приятно, толерантно отношение спрямо моралните порядки на другите хора. Ако този ръб е с чупки, ъгълчета и изобщо неравен, то имаме човек малко заядлив, когато се разисква нещо (фиг. 52а). Колкото ръбът е по-тесен, толкова моралният контрол намалява. (фиг. 52 б).
към текста >>
Такъв човек е в противоречие с висшата,
благородна
Природа и не само че няма никакво отношение или каквото и да било чувство към тази Природа, но е и в пълен разрез с нея.
52 б). Ако този ръб липсва, при голяма закръгленост и при добре оформена горна част, имаме човек, който при изпълнението на всяка идея и на каквато и да било поставена задача не спазва никакви правила и морални принципи, действа бурно и безогледно и не се съобразява с нищо (фиг. 52 в). Ако тази част на ухото е заострена, имаме т.нар. лисиче ухо.
Такъв човек е в противоречие с висшата,
благородна
Природа и не само че няма никакво отношение или каквото и да било чувство към тази Природа, но е и в пълен разрез с нея.
Такъв човек е без морални принципи - лъже, използува всичко за своя изгода и е безогледен към другите за постигане на своите цели. Художниците, съзнателно или несъзнателно, винаги когато рисуват демонични образи, те ги изобразяват със заострени уши (фиг. 50д). Когато средната част на ухото, която обхваща разстоянието между точките 1 и 2 във фиг. 51 а, е издута, имаме човек със силна и ясно изразена емоционална природа (фиг. 50 е).
към текста >>
Ако външният ръб липсва, възбудата се изразява безконтролно, а ако е налице и е добре изразен, то тази възбуда се задържа и се контролира от
мисълта
.
50 е). При възбуда от гняв, любов, омраза и пр. той силно реагира. В тази част на ухото има и един вътрешен ръб (антхеликс). Ако този ръб е добре развит, ясноизразен и надвишава външния ръб, то такъв човек е способен на бурна емоционална възбуда.
Ако външният ръб липсва, възбудата се изразява безконтролно, а ако е налице и е добре изразен, то тази възбуда се задържа и се контролира от
мисълта
.
Ако външният ръб е по-висок от вътрешния и е по-добре оформен, възможността за възбуда е по-малка, по-слаба и напълно се контролира от мисълта. Колкото разстоянието между двата ръба (скафа) е по-голямо, толкова възбудата по-бавно се изразява. При по-малко разстояние възбудата бързо намира своя израз. При животните този дял на ухото е прекалено развит и придава на ушите заостреност и дължина, което говори, че при тях чувствената природа е силно развита. Горният дял на ушите им не е развит и затова мисловният им свят е слаб (фиг.
към текста >>
Ако външният ръб е по-висок от вътрешния и е по-добре оформен, възможността за възбуда е по-малка, по-слаба и напълно се контролира от
мисълта
.
При възбуда от гняв, любов, омраза и пр. той силно реагира. В тази част на ухото има и един вътрешен ръб (антхеликс). Ако този ръб е добре развит, ясноизразен и надвишава външния ръб, то такъв човек е способен на бурна емоционална възбуда. Ако външният ръб липсва, възбудата се изразява безконтролно, а ако е налице и е добре изразен, то тази възбуда се задържа и се контролира от мисълта.
Ако външният ръб е по-висок от вътрешния и е по-добре оформен, възможността за възбуда е по-малка, по-слаба и напълно се контролира от
мисълта
.
Колкото разстоянието между двата ръба (скафа) е по-голямо, толкова възбудата по-бавно се изразява. При по-малко разстояние възбудата бързо намира своя израз. При животните този дял на ухото е прекалено развит и придава на ушите заостреност и дължина, което говори, че при тях чувствената природа е силно развита. Горният дял на ушите им не е развит и затова мисловният им свят е слаб (фиг. 50 ж).
към текста >>
То има своите причини, своя дълбок
смисъл
и оправдание.
54 а). Хора със слабо отделени, прилепнали до главата уши имат слаба жизненост, слаба съпротивителна сила срещу неблагоприятните условия и не са издръжливи. Те са плахи и нерешителни (фиг. 54 б). Това разделение на ухото не е плод на някакъв произвол или случайност.
То има своите причини, своя дълбок
смисъл
и оправдание.
Троичността е подчертана на много места в Природата. Тя се основава на факта, че когато човек се проявява, този процес минава през три фази. Първо човек мисли върху идеята, която го е завладяла, т.е. минава през един мисловен процес. После тази идея се изживява, проявява се емоционалната му природа и се събужда вдъхновението.
към текста >>
69.
Типове ръце
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и
размисъл
в изкуството.
Консервативни са, обичат бавното развитие и не приемат нещо, което е ново и набързо дошло. Те имат само вкус към ботаниката, археологията, юриспруденцията, историята, политиката. Нямат отношение към метафизиката и изобщо към отвлечените дисциплини. Ако при такива ръце Юпитеровият пръст е по-голям, имаме любов към истината и подчертана гордост. Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост.
Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и
размисъл
в изкуството.
Ако Меркуриевият е много голям, имаме умение за постигане на практични задачи. Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с нетърпение в обосноваването и аргументацията. КОНИЧНА РЪКА. Такива ръце, когато пръстите са събрани, имат конична форма. Това е една хубава, приятна за гледане ръка, с конични, заострени пръсти.
към текста >>
Хората, които имат такива ръце с възли между първата и втората фаланги, имат развита
мисъл
и логика, задълбочено се спират да наблюдават и да търсят причините и последствията на явленията, събитията и на всичко, до което се докоснат.
Ръцете са, общо взето, сухи, кокалести, с тънка кожа. Пръстите са заоблени, жилави, подвижни. Между фалангите има ясно изразени възли. Ноктите са продълговати и сравнително дълги. Палецът е голям, но не много груб и мускулест.
Хората, които имат такива ръце с възли между първата и втората фаланги, имат развита
мисъл
и логика, задълбочено се спират да наблюдават и да търсят причините и последствията на явленията, събитията и на всичко, до което се докоснат.
Бавно и задълбочено мислят и обсъждат всичко. Те са плахи, скрити и недоверчиви, когато палецът им е по-малък. Възлите между втората и третата фаланги са възлите на независимостта. Те определят стремежа на човек към независимост, неприемането на ограниченията във възгледите, чувствата и творческия похват. Такива хора не приемат да им се натрапват идеи, чувства и начин на действие.
към текста >>
Ръката на интелигентния, с
благородна
емоционалност човек, осъществяващ всяка поставена задача, е голяма, широка, дължината и е по-голяма от ширината и е средно дебела.
Те презират всичко долно, низко, егоистично, некрасиво, несправедливо. Те притежават сравнително силна воля, която им дава сила и възможност да използуват живота си само за идеални цели. Тъй като малко познават земния, всекидневен живот, лесно се поддават на измама и възможността да бъдат използвани от други хора за личните им егоистични цели е голяма. Хората около тях трудно ги разбират. Без голям палец, тези ръце показват недоволство, страх, колебание, съмнение и потиснатост поради собственото им безсилие.
Ръката на интелигентния, с
благородна
емоционалност човек, осъществяващ всяка поставена задача, е голяма, широка, дължината и е по-голяма от ширината и е средно дебела.
При ръкостискане тя е еластична, с гъвкави стави. Горната част на ръката е без каквито и да било подкожни тлъстини, има малко мускули, вените и костите се очертават, кожата им е тънка, еластична с малко косми. Малко косми има и по трите фаланги на пръстите. При отваряне на ръката палецът стърчи добре навън и сключва тъп ъгъл с дланта. Целият палец стои значително по-ниско на дланта, което говори и за моралния устои на човека.
към текста >>
70.
Линиите на ръцете
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Желанието за живот, пламенното разположение към него, вярата в неговия
смисъл
създават възможност за продължаването му.
ЛИНИИТЕ ПО РЪЦЕТЕ Всички вълнения и преживявания, които човек има, е невъзможно да не се отразят върху физическото му тяло и неговия живот. Мрачното, нерадостно, критично гледане на живота, липсата на оптимизъм, радост и надежда очевидно съдействуват за съкращаване на неговия живот.
Желанието за живот, пламенното разположение към него, вярата в неговия
смисъл
създават възможност за продължаването му.
Всички тези състояния са способни да се отразят и да дадат промени по линиите на ръката. Те се делят на две групи: главни, към които спадат ЛИНИЯТА НА ЖИВОТА, ЛИНИЯТА НА УМА, ЛИНИЯТА НА СЪРЦЕТО и ЛИНИЯТА НА СЪДБАТА, или както се нарича още САТУРНОВАТА линия (фиг.57). Всички други линии по ръката се приемат за второстепенни и оформят втората група. Главните линии изразяват основните качества и] способности на човека. Те по-трудно се поддават на промяна.
към текста >>
Това е защото този род чувства, които тя ръководи, се управляват от мозъчните центрове в горната част на главния мозък - над центровете, които управляват
мисълта
и разсъдъка.
Добре организираният и облагороден Двойник в човека е чувствителен, дълбоко и всестранно изживява всичко, реагирайки по най-добрия начин. Той има добре изразени главни линии, дълги, с розов цвят; има и повече второстепенни линии. Човек с много второстепенни линии наистина е сензитивен, но ако тази чуткост не е контролирана, не е организирана, то малките линийки са разхвърляни и в безпорядък и налице е нервна, лесно възбудима личност. Една добра линия трябва да е ясно очертана, с добра дължина и цвят. Сърдечната линия се намира над линията на ума.
Това е защото този род чувства, които тя ръководи, се управляват от мозъчните центрове в горната част на главния мозък - над центровете, които управляват
мисълта
и разсъдъка.
Този род чувства са от висок ранг спрямо тези, които се изразяват от Венериния хълм. Колкото повече линии има даден човек по дланта си, толкова той е по-впечатлителен, по-дълбоко преживява всички събития, толкова и по-лесно се поддава на радостите и тъгите. Ако тези линийки минават предимно напречно (прекосяват ръката), тогава тази чувствителност се изразява в раздразнителност, сприхавост, избухливост - импулсивна натура. При такива ръце, общо взето, животът е по-кратък. Колкото по-малко линии има по дланите, толкова по-малко следи оставят преживяванията и ударите на съдбата върху човека.
към текста >>
Ако от линията на живота имаме клонки към Сатурновия хълм, това показва болести, страдания, но и дълбока
мисъл
и разумност.
Клонка, подобна на виличка, към Юпитеровия хълм, показва материални успехи, благополучие, стремеж към власт, обществено положение, богатство. Ако на клонките има разклонение, това значение се усилва. Ако линията на живота към своя край има клонки, насочени надолу, имаме бавно угасваме на жизнените сили. Ако линията на живота има клонки нагоре към Венериния хълм, това е благоприятен белег, указващ за успехи в любовта, добри условия в живота и богатство. Ако клонките са надолу, е неблагоприятен знак - скъсване и неприятности с любим човек н често загуба на чест.
Ако от линията на живота имаме клонки към Сатурновия хълм, това показва болести, страдания, но и дълбока
мисъл
и разумност.
Клонки към Аполоновия хълм показват лесно спечелване на богатство, почести, а също и успехи в изкуството. Ако тази линия пресича Слънчевата, това означава материални загуби. Клонките към хълма на Меркурий показват успехи в науката и богатство, придобито чрез умение, сръчност, схватливост. Ако клонката се докосва до линията на брака, казаното по-горе има връзка с женитбата. Клонка към Лунния хълм показва далечни пътища, тесен контакт със заминали същества и интуиция.
към текста >>
Тази линия характеризира умствените способности, направлението на
мисълта
.
Изобщо линията на живота има отношение към практичния, материален живот на човека. ЛИНИЯТА НА УМА (фиг.57,2-2). Тя започва от или близо до началото на линията на живота и отива към Марсовия хълм, като очертава долната граница на този хълм. В някои случаи тази линия отива към Лунния хълм. Има и случаи, когато линията на ума се разклонява, като единият клон отива към Марсовия, а другият - към Лунния или към Меркуриевия хълмове.
Тази линия характеризира умствените способности, направлението на
мисълта
.
Тя разделя ръката на две части - горна, която дава израз на по-духовните качества в човека, и долна, даваща израз на по-материалните. Леко извита, силно и ясно очертана, дълга линия на ума, която отива към Марсовия хълм, показва добър ум, самообладание, ясна мисъл,пресметливост, умело използуване на средствата за постигане на поставените задачи, особено ако ръката е гъвкава и широка. Къса линия показва човек, на когото умът е заангажиран с тесен кръг задачи от практическо естество. Широка линия показва страхливост, озлобление. Тънка като косъм и дълга линия, показва лекомислие и променливост.
към текста >>
Леко извита, силно и ясно очертана, дълга линия на ума, която отива към Марсовия хълм, показва добър ум, самообладание, ясна
мисъл
,пресметливост, умело използуване на средствата за постигане на поставените задачи, особено ако ръката е гъвкава и широка.
Тя започва от или близо до началото на линията на живота и отива към Марсовия хълм, като очертава долната граница на този хълм. В някои случаи тази линия отива към Лунния хълм. Има и случаи, когато линията на ума се разклонява, като единият клон отива към Марсовия, а другият - към Лунния или към Меркуриевия хълмове. Тази линия характеризира умствените способности, направлението на мисълта. Тя разделя ръката на две части - горна, която дава израз на по-духовните качества в човека, и долна, даваща израз на по-материалните.
Леко извита, силно и ясно очертана, дълга линия на ума, която отива към Марсовия хълм, показва добър ум, самообладание, ясна
мисъл
,пресметливост, умело използуване на средствата за постигане на поставените задачи, особено ако ръката е гъвкава и широка.
Къса линия показва човек, на когото умът е заангажиран с тесен кръг задачи от практическо естество. Широка линия показва страхливост, озлобление. Тънка като косъм и дълга линия, показва лекомислие и променливост. Двойна линия на ума показва изключителни умствени способности, многостранен интелект, успехи в живота, но и двойствена натура, повече или по-малко загадъчен човек. Ако линията на ума започва от Юпитеровия хълм, показва твърде развито самолюбие, интелигентност, умствени сили, насочени предимно към издигане в общественото положение, придобиване на слава, жажда за власт.
към текста >>
Малки успоредни линийки до линията на ума показват подсилване на
мисълта
.
намиране на предлози за оправдание. Когато пък двете клонки отиват към Лунния хълм, това е твърде неблагоприятен признак на неуравновесеност и лоши наклонности, при което, колкото те са по-дълги, толкова е по-зле. При много дълги клонки може да настъпи безумие, особено ако разклоненията започват под Сатурновия хълм. Прекъсвания в умствената линия означават повреда в главата или в нервната система. Кръст или звезда на умствената линия показват прекалено мозъчно напрежение.
Малки успоредни линийки до линията на ума показват подсилване на
мисълта
.
Умствена линия, която се състои от многобройни дребни линийки, показва непоследователност в мисълта, лоша памет, често главоболие. Клонки, които изхождат от линията на ума към сърдечната линия, показват, че умът се влияе от сърдечните преживявания. Клонки към Юпитеровия хълм показват стремеж към почит и високо обществено положение в живота, стремеж към богатства. Клонки към Сатурновия хълм показват склонност към по-задълбочено мислене, задълбочено разглеждане на всички явления в живота. Клонки към Аполоновия хълм показват по-задълбочено отношение към изкуството.
към текста >>
Умствена линия, която се състои от многобройни дребни линийки, показва непоследователност в
мисълта
, лоша памет, често главоболие.
Когато пък двете клонки отиват към Лунния хълм, това е твърде неблагоприятен признак на неуравновесеност и лоши наклонности, при което, колкото те са по-дълги, толкова е по-зле. При много дълги клонки може да настъпи безумие, особено ако разклоненията започват под Сатурновия хълм. Прекъсвания в умствената линия означават повреда в главата или в нервната система. Кръст или звезда на умствената линия показват прекалено мозъчно напрежение. Малки успоредни линийки до линията на ума показват подсилване на мисълта.
Умствена линия, която се състои от многобройни дребни линийки, показва непоследователност в
мисълта
, лоша памет, често главоболие.
Клонки, които изхождат от линията на ума към сърдечната линия, показват, че умът се влияе от сърдечните преживявания. Клонки към Юпитеровия хълм показват стремеж към почит и високо обществено положение в живота, стремеж към богатства. Клонки към Сатурновия хълм показват склонност към по-задълбочено мислене, задълбочено разглеждане на всички явления в живота. Клонки към Аполоновия хълм показват по-задълбочено отношение към изкуството. Клонки към Меркуриевия хълм показват по-сериозно отношение към разрешаването на практичните въпроси, също така и смелост в предприемане на задачите.
към текста >>
Такава линия изразява богата, широка, дълбока и
благородна
изява на емоционалната природа на човека.
Решетка между умствената и линията на живота показва човек, предразположен към хумор. ЛИНИЯТА НА СЪРЦЕТО (фиг.57, 3-3). Тя определя емоционалния живот, сърдечните влечения, радостите и скърбите, които съпровождат човека (любовта), а така също и болестите на сърцето и бъбреците. Сърдечната линия започва от хълма на Меркурий, върви хоризонтално, насочвайки се към хълма на Юпитер. Най-добрата линия на сърцето е равна, ясно очертана, насочва се и високо се издига в хълма на Юпитер.
Такава линия изразява богата, широка, дълбока и
благородна
изява на емоционалната природа на човека.
Ако в края (в Юпитеровия хълм) тя се разклонява на тънки клонки, означава и много щастие и успех. Ако обаче линията навлиза в пръста на Юпитер, това говори за голямо честолюбие и гордост. Ако линията на сърцето вместо към Юпитеровия хълм се спуска към умствената линия, това е неблагоприятен белег и показва корист, сметкаджийство в чувствата, презрение към околните и към хората, с които има връзки, отмъстителност. Права сърдечна линия, която прекосява цялата ръка, показва жестокосърдечен, лош човек. Клонки в началото на сърдечната линия показват много любовни приключения.
към текста >>
71.
Ясновидство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Колко хули, подигравки, преследвания, каква, мрачна вълна от заблуждения и предразсъдъци са срещнали и трябва постоянно да преодоляват хората, които са се заели с
благородната
задача да разширят хоризонта на човечеството, да внесат нова светлина в съзнанието ща хората, да им открият една нова област на живота.
че вече за този, който познава тия достижения, не може да става въпрос за верността на основните положения на окултизма. За жалост, нашата интелигенция и нашите учени, са почти също тъй незапознати с тия научни достижения, както и широките народни маси. Коя е истинската причина за това? — Разбира се, предубеждението, предварителното вярване, че това не може да бъде, защото е в пълно противоречие с господствуващия днес материалистически мироглед и разрушава неговите основни позиции. Но консервативността на хората (и на много от учените), факта, че те мъчно възприемат една нова истина, мъчно се разделят със своите стари и обични заблуждения,- не спира искрените, непредубедени търсители на истината, пионерите на новото, които са двигатели на истинския прогрес на науката.
Колко хули, подигравки, преследвания, каква, мрачна вълна от заблуждения и предразсъдъци са срещнали и трябва постоянно да преодоляват хората, които са се заели с
благородната
задача да разширят хоризонта на човечеството, да внесат нова светлина в съзнанието ща хората, да им открият една нова област на живота.
Какво съпротивление оказват носителите на старите схващания и заблуждения, носителите на общопризнатите научни догми, срещу новите истини, може да знае само оня, които е проследил борбата между все още слабата светлина на тия истини и царуващия мрак на материалистичния мироглед. Обаче, каквито и противодействуващи усилия да се правят, колкото и твърдо да се затварят консерваторите на науката, в черупката на своите заблуждения, истината ще победи. Нейният ход е неизменен и непрестанен. Стъпка по стъпка, тя върви напред и. по-рано или по-късно, ще се наложи в живота.
към текста >>
Но, както изгряващото слънце озарява първом високите планински върхове, за да стигне постепенно със своята светлина в долините, така и слънцето на новата истина, на новия мироглед, е отдавна озарило планинските върхове на чистата и безпристрастна научна
мисъл
и днес постепенно слиза към склоновете и долините.
Какво съпротивление оказват носителите на старите схващания и заблуждения, носителите на общопризнатите научни догми, срещу новите истини, може да знае само оня, които е проследил борбата между все още слабата светлина на тия истини и царуващия мрак на материалистичния мироглед. Обаче, каквито и противодействуващи усилия да се правят, колкото и твърдо да се затварят консерваторите на науката, в черупката на своите заблуждения, истината ще победи. Нейният ход е неизменен и непрестанен. Стъпка по стъпка, тя върви напред и. по-рано или по-късно, ще се наложи в живота.
Но, както изгряващото слънце озарява първом високите планински върхове, за да стигне постепенно със своята светлина в долините, така и слънцето на новата истина, на новия мироглед, е отдавна озарило планинските върхове на чистата и безпристрастна научна
мисъл
и днес постепенно слиза към склоновете и долините.
Един от първите, Сър Уйлям Крукс, великият химик, откривателя на четвъртото, лъчистото състояние на материята, заяви твърдо от висотата на своето научно положение : „Аз не казвам, че това е възможно. Аз казвам , че това е". Защото е проверил с всички възможни научни средства, по всички начини, реалността на това, което твърди, а именно, че тия явления, които редица други учени отричат, от страх да не се явят в противоречия с техния установен мироглед, наистина съществуват. А след него и с него: Оливър Лодж, Майерс, Гърней, Барет, Максуел, Камил Фламарион, Шарл Рише, Бергсон, Лаковски, Желе, Бойрак, Ости, Ломброзо, Киапарели, Боццано, Шренкъ-Нотцинг, Цьолнер, Айнщайн, Дриш, Аксаков, Гурвич и др., продължиха, стъпка по стъпка, делото за разкриването на новия свят за човешкото съзнание, със съвършенна научна точност, последователност и настойчивост. И днес ние имаме такива огромни постижения и такава грамадна литература от чисто научни трудове в тая област, че всички учени, получени и неучени, които отказват реалността на фактите, изложени в тях, само доказват своето невежество.
към текста >>
„Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен
смисъл
) не може повече да бъде отричана.
„Но изискваща голяма смелост същевременно. Защото изложението на фактите, които аз установих, води към заключението, че в човека съществува едно шесто чувство. Да, наистина, едно шесто чувство. А да се говори за едно шесто чувство, на което ние не познаваме органите, за едно чувство, чието съществуване нито невежите, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и най-странни форми, това е твърде революционно. Но когато се касае до напредъка на науката, ние сме длъжни да бъдем смели революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху двете непоколебими основи на всяка наука за живота: наблюдението и опита.
„Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен
смисъл
) не може повече да бъде отричана.
Аз умножих доказателствата и вярвам, че съм отговорил на всички възражения“. И по-нататък: „Желая всеки, който чете тази книга, да разбере, че тя е писана именно от един професор по физиология, който ни за минута не е помислил да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука“2). И така. професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си: „Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно убедителна, взета сама по себе си. „Взети отделно, само виденията на неща, които стават далеч, които са били проверени и доказани отпосле, са достатъчни да докажат съществуването на шестото чувство.
към текста >>
Но шестото чувство, ясновидството на Великите Посветени, на Учителите на човечеството, на свръхчовеците, притежаващи силите, способностите и мъдростта, недостъпни и непонятни за обикновения човек, па бил той и един първокласен учен, — това тяхно „шесто чувство“ не е само некакъв малък прозорец към непознатото и невидимото, който може да ни даде само откъслечни, несвързани погледи и неясни представи за непознатото, а е пълна способност да се движат, да живеят всред самия този тайнствен за нас свят, и не само да виждат, да чуват и да знаят предварително неща, който обикновения човек не може да знае, но и да позна- ват причините на нещата, да виждат техния дълбок
смисъл
, тяхната скрита връзка и да ги съединяват в едно стройно и неразделно цяло.
Кой знае дали тЪзи непознати, нематериални светове не направляват нашите съдбини ! „Може би ний никога не ще узнаем тези сили, може би и нашите потомци не ще ги узнаят. Но това не ни дава право да ги отричаме. „Аз мисля, че шестото чувство е един малък, извънредно малък прозорец, гледащ към тези тайнствени възможности“, (стр. 247) А ние ще прибавим: Да, шестото чувство, такова и до колкото го е изследвал уважаемия професор Шарл Рише (т. е. шестото чувство на обикновените ясновидци) е наистина един малък, извънредно малък прозорец, гледащ в света на окултизма.
Но шестото чувство, ясновидството на Великите Посветени, на Учителите на човечеството, на свръхчовеците, притежаващи силите, способностите и мъдростта, недостъпни и непонятни за обикновения човек, па бил той и един първокласен учен, — това тяхно „шесто чувство“ не е само некакъв малък прозорец към непознатото и невидимото, който може да ни даде само откъслечни, несвързани погледи и неясни представи за непознатото, а е пълна способност да се движат, да живеят всред самия този тайнствен за нас свят, и не само да виждат, да чуват и да знаят предварително неща, който обикновения човек не може да знае, но и да позна- ват причините на нещата, да виждат техния дълбок
смисъл
, тяхната скрита връзка и да ги съединяват в едно стройно и неразделно цяло.
Тези именно Велики Учители на човечеството, тези именно велики ясновидци, велики мъдреци, чието ясновидство, съвършенство и мъдрост надминават хиляди пъти тези на изследваните от проф. Шарл Рише ясновидци, са истинския сигурен и неизчерпаеми източник на великата Окултна Наука, която се простира отвъди границите на днешната наистина позитивна, но крайно ограничена наука. Божествената Мъдрост на окултната наука, предавана от поколение на поколение в течение на много хиляди години, разкриваща ни тайните на природата, истинския строежи на вселената и човека, законите, които ги управляват, скритите минало и бъдеще, разкриваща ни невидимия свят, който ни обгръща и в който живеем, съществува и днес, бидейки достояние на тия велики Учители, които дават на човечеството това, което то заслужава, за което то е дорасло, което не би му повредило,като преждевременно. Много има вече дадено, но малцина са още тия, които са го разбрали, приели и оценили. Защото огромното болшинство от хората пред- почитат да останат слепи и тогава, когато е нужно само да отворят очите си, за да видят истинската светлина на живота и вълшебния свят, които ги заобикаля.
към текста >>
72.
Фарисей и митаръ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Въ тия думи има дълбокъ
смисълъ
, и който ги е проумѣлъ, се е домогналъ до великия законъ на човѣшкото благо.
Това е философията на човѣкъ, който живѣе само съ миналото, а пренебрѣгва настоящето и бъдещето, човѣкъ който се е влюбилъ като мома или момъкъ въ своя портретъ, и където ходи, само него вижда. Смѣшно е когато човѣкъ се влюби въ своя образъ! Фарисеятъ се обръща къмъ Бога, не да му помогне да изглади нѣкои грапавини отъ своя характеръ — ни най-малко — той само благодари, че не билъ като другитѣ хора: хулителъ, обирникъ, убийца, прелюбодеецъ. Именно, като книжникъ и философъ, той трѣбва да се спре върху причинитѣ, които пораждатъ хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнемъ нѣкои хора, които стоятъ, да кажемъ по-долу отъ насъ, споредъ Христовото учение, не бива да ги осъждаме въ своята душа, а да извлѣчемъ урокъ, да намѣримъ причинитѣ, които съ ги довели до това положение, и ако има нѣщо отъ тѣхъ въ насъ, да го изкоренимъ. Защото онзи, който е положилъ великитѣ закони въ живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени“.
Въ тия думи има дълбокъ
смисълъ
, и който ги е проумѣлъ, се е домогналъ до великия законъ на човѣшкото благо.
Съвременнитѣ зоолози изучаватъ животнитѣ и съ дали на свѣта много ценни работи, но никой още не е проучилъ дълбокитѣ причини, които създаватъ голѣмото разнообразие въ животинския свѣтъ. Така, защо напримѣръ нѣкои животни иматъ рога, а други не; защо нѣкои се влѣкатъ, а други ходятъ на четири крака; защо нѣкои ядатъ месо, а други пасатъ трева; защо съ лишени отъ човѣшка интелигентностъ. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може нѣкой да помисли. Когато хората разбератъ тия дълбоки причини, ше дойдатъ до онази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещиятъ строй на обществото. Цѣлата съвременна цивилизация почива върху възгледитѣ на фарисея —тя е фарисейска цивилизация.
към текста >>
Той иска да каже: „Фамилията, отъ която азъ произхождамъ, не е толкова
благородна
, колкото вие мислите.
И смѣлиятъ пророкъ Натанъ не се поколебалъ да го изобличи направо въ лицето и да му покаже лошитѣ последствия, които тоя законъ ще напише за него въ своята книга. За Соломона е казано, че ималъ отличенъ философски умъ, че билъ съ добро, но покварено сърдце, съ извънмѣрно силни чувства и страсти, голѣмо щеславие и слаба воля, първокласенъ епикуреецъ въ ядене и пиене и удоволствуване съ жени. Христосъ знае това. Знае какъ е живѣлъ неговиятъ родъ и когато хората му казватъ: „Учителю благи“, възразява имъ: „Защо ме наричате благъ? Благъ е само единъ Богъ“.
Той иска да каже: „Фамилията, отъ която азъ произхождамъ, не е толкова
благородна
, колкото вие мислите.
Защото Богъ има друго мѣрило, което ви липсва. Той изисква пълна чистота въ всѣко отношение. Мнозина отъ тази фамилия не сѫ живѣли тъй, както е било угодно на истинския Богъ, чиято воля азъ изпълнявамъ“. Та затова се обръща къмъ фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжешъ, и хората, и Бога. Много отъ твоитѣ праотци сѫ вършили престжпления, и затова ти нѣмашъ право да казвашъ: азъ не съмъ като тия.
към текста >>
Чрезъ притчата за фарисея и митаря Христосъ пита, „кой е най-правиятъ начинъ, по който можемъ да принесемъ молитвата си предъ Бога.“ Тази молитва той подразбира въ обширенъ
смисълъ
— въ полза на обществения животъ.
Други, които ставатъ сутринъ рано, работятъ по десетъ часа на денъ, иматъ несполука следъ несполука въ живота, но постоянствуватъ, следъ години придобиватъ знания и ставатъ видни хора. И така, въ типоветѣ на фарисея и митаря Христосъ е далъ два противоположни полюса. Следователно, трѣбва да се вземе доброто и отъ единия и отъ другия и да се създаде новия типъ, третия типъ на християнина, на новия човѣкъ. Защото истината не е нито въ единия полюсъ, нито въ другия, а по срѣдата. И трѣбва да се взематъ добритѣ черти на фарисея, неговия отличенъ умъ, естетичния му вкусъ и чувството му за редъ, а отъ митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозностъ, вѫтрешно съзнание за грѣшкитѣ си и стремежа му да изправи живота си.
Чрезъ притчата за фарисея и митаря Христосъ пита, „кой е най-правиятъ начинъ, по който можемъ да принесемъ молитвата си предъ Бога.“ Тази молитва той подразбира въ обширенъ
смисълъ
— въ полза на обществения животъ.
Нѣкои мислятъ, че истинска молитва може да се принесе само въ черква. Ала тази молитва, която ще принесете въ черква, има ли известна връчка съ вашия животъ, може ли да ви помогне? И тази черква трѣбва да я намѣрите — де е тя? Учителътъ най-първо разкрива на ученицитѣ известни елементи и ги оставя сами да разрешаватъ задачата, да откриятъ известенъ законъ. Казва се на едно мѣсто въ Посланията: „Вие сте храмъ Божи“.
към текста >>
73.
Четирите съвета
 
- Георги Радев (1900–1940)
Затова, когато се приближавате към някого, не бързайте да отидете изведнъж към него, а се спрете, вдигнете ръцете си и кажете: В името на Божията Любов и в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, да се разпръсне всяко зло и всяко лукаво помишление! (С духане.) Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла
мисъл
, всички стрели и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснат.
Колко вида гледане употребявате? Това е магнетизъм, нали? Отговарят: Според разположението. Изгубили сте вие първото изкуство! Колко трябва да бъдем внимателни в каква посока изтегляме ръката си! Какво внимание се изисква за това! Вие може да направите и с вас някои малки опити, за да видите колко бързо се разстройват тези вибрации, понеже извън физическото си тяло човек е облечен с астралното си тяло, което е в една подвижна форма и щом той прокара ръката си по него, предизвиква там известно сътресение. Понякога като сме всред хора, от които излиза злоба, тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение - тези стрели са предизвикали у нас известни удари, които ние възприемаме болезнено.
Затова, когато се приближавате към някого, не бързайте да отидете изведнъж към него, а се спрете, вдигнете ръцете си и кажете: В името на Божията Любов и в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, да се разпръсне всяко зло и всяко лукаво помишление! (С духане.) Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла
мисъл
, всички стрели и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснат.
Той предава оръжието си и казва: „Аз се предавам!“ Не направите ли това, не се ли подготвите, вие изпадате в засада. Тогава идват съмненията, терзанията, идва омразата, злобата и после казвате: „Нещо ме души.“ Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно и да употребявате това оръжие. Давам ви един закон, употребете го спрямо когото и да е - който и да е, все тъй ще постъпите. - Пред него ли да направим това? - Не, още отдалече, още като забележите неприятеля.
към текста >>
Мъжът се докарва, че е много благороден, жената се докарва, че е много
благородна
, а после, като се оженят, казват един на друг: „Не ми се докарвай, познаваме се - беше то преди, но сега вече се опознахме!“ За какво да се лъжем - сега трябва да излезе чистата истина, за да можем да се обновим, и тогава ще станем ученици на Всемирното Бяло Братство, ще станем ученици на Христа в този
смисъл
.
Ако пък и тези черкви работят за Царството Божие - добре дошли, ние сме с тях! Но ако те не работят за Бога, аз за тях един косъм няма да дам - един косъм от брадата ми струва повече от една такава черква. Нашето правило е да служим съзнателно на Онзи, Който ни е дал живот, Който ни е дал всичко. Няма да допуснем някой да ни лъже - стига толкова лъжи! Ние и вие, черквите, сме служители на Господа, а това, което вие правите, това, дето искате да ни лъжете - няма да мине. Ние познаваме тези лъжи. Нали мъжът и жената, преди да се оженят, се докарват?
Мъжът се докарва, че е много благороден, жената се докарва, че е много
благородна
, а после, като се оженят, казват един на друг: „Не ми се докарвай, познаваме се - беше то преди, но сега вече се опознахме!“ За какво да се лъжем - сега трябва да излезе чистата истина, за да можем да се обновим, и тогава ще станем ученици на Всемирното Бяло Братство, ще станем ученици на Христа в този
смисъл
.
Ние сега няма да бягаме от света - няма защо. Сега светът бяга от нас - едно време ние трябваше да бягаме от света, а сега светът бяга от нас. Питат: „Да живеем ли в света, или да бягаме от света? “ Няма защо да бягаме - светът сам си заминава. Тъй че въпросът е решен.
към текста >>
74.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния
Промисъл
на провидението.
Тази връзка е Любовта на Вечния, Невидим Бог - извор на живота. Тая неопределима Любов, на Този който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават, за последен път в тоя свят! Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е сето и посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки, потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината, сега е случая благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ на който Господ на Силата е вожд.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния
Промисъл
на провидението.
Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно. Ето денят на Истината, която ви е родила за нова слава. Слушайте гласа Му, той иде отгоре, подигнете си очите и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладки песни, приятни химни, величествени антеми, песни от ангелски ликове, които се приготвят за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар.
към текста >>
За тоя ви лош недостатък, аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя
благородна
черта на вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод, и изобилно да създаде у вас поведение чисто, свято, и възвишено, за да ви удостои да влезете в реда на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля.
Когато встъпих да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всички мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки, щяха да ме посрещнат с вас наедно във великата борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува своето задължение, и Аз встъпих напред да ви взема под моя върховна охрана. В това отдалечено минало, вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече - да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед, и който ви погледнеше се отвръщаваше от грубото ви сърце.
За тоя ви лош недостатък, аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя
благородна
черта на вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод, и изобилно да създаде у вас поведение чисто, свято, и възвишено, за да ви удостои да влезете в реда на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен велик преврат, и то скоро в новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на Земята. За това желая да ви подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница, окото Му бди за вас като минавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено.
към текста >>
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия
промисъл
да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото.
Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този който ви беше избрал. И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия
промисъл
да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото.
Но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески. Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини.
към текста >>
Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата
мисъл
, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед.
И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото. Но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата
мисъл
, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед.
Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески. Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата ми и ще ме познаете, че аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира где се крие неговото добро.
към текста >>
Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата
мисъл
, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески.
И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото. Но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед.
Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата
мисъл
, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески.
Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата ми и ще ме познаете, че аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира где се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва светото дело на славянският народ, но верен съм в делото на Този Който ме е проводил.
към текста >>
75.
Глава шеста: Изгрева 1927-1936
 
- Атанас Славов
Глава шеста ИЗГРЕВА 1927-1936 Автоматична фотокамера Юли 1927 - Построяване на Салона на „Изгрева“ 14-15 август 1927 - Пети младежки събор, с две беседи: „Мислещият човек“ и „Права
мисъл
.“ Изнасят реферати Кръстю Тулешков, Мария Тодорова, Боян Боев, Стефан Кадиев и Ст. Ненов.
Глава шеста ИЗГРЕВА 1927-1936 Автоматична фотокамера Юли 1927 - Построяване на Салона на „Изгрева“ 14-15 август 1927 - Пети младежки събор, с две беседи: „Мислещият човек“ и „Права
мисъл
.“ Изнасят реферати Кръстю Тулешков, Мария Тодорова, Боян Боев, Стефан Кадиев и Ст. Ненов.
19-24 август - Събор на Бялото братство в София с участието на повече от 1000 души. Учителят открива събора с беседата „Пътят на ученика“. 8-10 юли 1928 - Шести младежки събор с три беседи на Учителя: „Роден от Бога“, „Без окови“, и „Към свобода“. 1 май 1929 - Учителят дава песента „Нева санзу“. 7 юли 1929 - Седми младежки събор с беседата „Първите стъпки.“ юли 1929 - Екскурзия на Седемте рилски езера.
към текста >>
Българската държава е едно благо за народа и всички онези, които служат на нея, поставят ред и порядък, и извоюват свободата на своя народ, вършат една
благородна
работа.
Да обича Бога, бизките си и народа си, и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тая българска религия и църква, която служи на своя народ, неговото повдигане и облагородяване, мойта любов към тях. II. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен инструмент, който спомага за външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи.
Българската държава е едно благо за народа и всички онези, които служат на нея, поставят ред и порядък, и извоюват свободата на своя народ, вършат една
благородна
работа.
Ние не подържаме революциите, ние подържаме еволюцията онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. III. За съдийската колегия и органите на правосъдието, ние имаме почитание. Понеже такъв институт съществува и в природата и в човека като съвест. Всички примери, които сме привеждали в своите лекции, те имат за цел да покажат какъв трябва да бъде човек, и онези на които говорим. Ние сме привеждали и много похвални примери за дълбоко съзнание на съдиите.
към текста >>
В нашите речи не сме имали никаква
умисъл
да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия. IV.
Ние не подържаме революциите, ние подържаме еволюцията онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. III. За съдийската колегия и органите на правосъдието, ние имаме почитание. Понеже такъв институт съществува и в природата и в човека като съвест. Всички примери, които сме привеждали в своите лекции, те имат за цел да покажат какъв трябва да бъде човек, и онези на които говорим. Ние сме привеждали и много похвални примери за дълбоко съзнание на съдиите.
В нашите речи не сме имали никаква
умисъл
да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия. IV.
Относно обществения строй в страната, нашето желание е било винаги да се подобрява без ненужни сътресения, и всичко да става разумно. V. Относно обществената българска армия тя е орган на държавата за запазване на реда и за поддържане на порядъка в държавата. За военните сме превеждали много добри примери. VI. Относно бракът той е най-стария инструмент в природата; ние подържаме еднобрачнието и пълна семейна чистота. В началото Бог създаде човека мъжки и женски пол.
към текста >>
76.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Той, Ти, Аз не сме Петър, Тизи и Наско, а стрелата, която всемирното съзнание отпраща през пустотата и мрака на небитието с едно светло съобщение, забито през върха й, за да освети и даде някакъв
смисъл
на човешкото съществуване; от някъде, дето не знаем къде е, за някъде, където също не е ясно защо и за какво, и как.
И сега съм във Варна и Варненско, и започвам първата - така да се каже - предглава на живота му. Защото книгата за него не започва с неговия живот. Не започва с родното му село Хадърча (сега Николаевка). Това, което е той в космическата си същност, не започва с раждането на ефимерното му тяло от утробата на майка му. Точно както е с тебе и мене, читателю мой.
Той, Ти, Аз не сме Петър, Тизи и Наско, а стрелата, която всемирното съзнание отпраща през пустотата и мрака на небитието с едно светло съобщение, забито през върха й, за да освети и даде някакъв
смисъл
на човешкото съществуване; от някъде, дето не знаем къде е, за някъде, където също не е ясно защо и за какво, и как.
И отлита нататък сигналът, отнякъде си пуснат, без да го прочетем (повечето от нас), както сме долетели, без да знаем откъде. Някога някой от нас го прекъсва, като не го предава в нова плът от плътта си - като не оставя поколение. Някога на някого му се дава да прочете съобщението на върха на стрелата си в полет и Той се случва да не остави поколение, а да стане - както ние го разбираме - всемирен учител и да го предаде, това космическо съобщение, на което е носител, вместо на някой син или дъщеря - слепи носители, - на учениците си - дванадесет, да речем, както са на Исус Христос. И не настръхвайте и не казвайте: „Ха, значи Дънов сега Христос ще го изкараш, тъй ли? “, защото мнозина са разчитали съобщението в себе си, без да оставят дванадесет ученици-апостоли, без да създадат школа и да споделят знанието си - поети, учени, прости хорица дори - като Уолт Уитман, стоят си, постоят, постоят загледани, усмихнати в залеза си, и си отидат с широко отворени очи.
към текста >>
„Тукъ беши, пи кахве, 'злези.” Какъв
смисъл
да говоря дълго?
И отлита нататък сигналът, отнякъде си пуснат, без да го прочетем (повечето от нас), както сме долетели, без да знаем откъде. Някога някой от нас го прекъсва, като не го предава в нова плът от плътта си - като не оставя поколение. Някога на някого му се дава да прочете съобщението на върха на стрелата си в полет и Той се случва да не остави поколение, а да стане - както ние го разбираме - всемирен учител и да го предаде, това космическо съобщение, на което е носител, вместо на някой син или дъщеря - слепи носители, - на учениците си - дванадесет, да речем, както са на Исус Христос. И не настръхвайте и не казвайте: „Ха, значи Дънов сега Христос ще го изкараш, тъй ли? “, защото мнозина са разчитали съобщението в себе си, без да оставят дванадесет ученици-апостоли, без да създадат школа и да споделят знанието си - поети, учени, прости хорица дори - като Уолт Уитман, стоят си, постоят, постоят загледани, усмихнати в залеза си, и си отидат с широко отворени очи.
„Тукъ беши, пи кахве, 'злези.” Какъв
смисъл
да говоря дълго?
Истинското животоописание не започва с раждането на човека, чийто живот се описва, и не свършва със свършването на живота му. Когато стрелата със сияйното съобщение на върха си префучи пред прозореца ти, за да си не само видял, но и провидял полета й, трябва да прозреш това, което е преди прозореца: чия е ръката и коя е тетивата. Коя е ръката, опънала тетивата, и накъде е насочила лъка, и къде е целта, към която отпраща стрелата. Това го няма в теория на литературата, не е урок по жанрове. С истинското животоописание се сблъсках по житейски на един гол баир край Търново. Лозята.
към текста >>
Няма нищо, не само
смисъл
, но пълно нищо без сигнала и съобщението.
И попаднах на евангелието на Йоан, което няколко пъти бях чел и много ми харесваше, и за пръв път видях къде му е особеното. „В началото бе Словото и Словото бе у Бог и нищо без него не бе.“ И Йоан не бе? И това евангелие не бе? И аз и четенето ми...!?? Та на мен, студента по английска филология, това обясняваше цялата лингвистика.
Няма нищо, не само
смисъл
, но пълно нищо без сигнала и съобщението.
Няма да разберем за стената пред носа си в тъмното, без да си ударим носа в нея, та да звънне тактилното ни чувство и без да видим отражението на светлината в нея със зрението си. На любителя философ - обясняваше цялото битие. Няма стена, няма свят, няма материя без сетиво да я възприеме. Бъркли бе прав. На утрешния писател това обясняваше какво е то да пишеш за каквото и да е - не идея в думи, не случка в думи, не хора и съдби и характери, описани в думи.
към текста >>
Само че както е с повечето събития, свързани с неговата
благородна
дейност, пък и с Константиновата по-късно, има пръст и провидението.
И не може да се каже дори, че е баш църква, защото има комин. Значи е сграда за живеене. Селска объркана работа! Като питала комисията кой ще живее тука, казали им, че попът ще спи там. А законът казва, че щом има комин, значи е жилищно помещение, и така и вписали в протокола хората на варненския кмет. „...Установихме, че в Хадърча се строи „папаз-еви“ (попска къща).” Ще кажете - тоя чорбаджи Атанас голям дипломат бил, и аз натам водя разказа си.
Само че както е с повечето събития, свързани с неговата
благородна
дейност, пък и с Константиновата по-късно, има пръст и провидението.
Чистият случай. И докато хадърчанци чакат решението на правителството по замразения им строеж, аз ще направя още една крачка нататък, за да видим настъпилите събития и променените условия, които тласкат напред българската национална кауза. И тези събития, и тези променени условия идват с Кримската война и обстановката преди нея. * Автоматична фотокамера 1848 (1 януари) в Щип, Македония, се ражда Трайко Константинов, възпитаникът на семинарията Дрю, ръководител на варненската, русенската и свищовската методистка мисия и двадесет години пастор в Минесота, САЩ, до смъртта си през 1919 г. 1848 в Троян се ражда Илия С.
към текста >>
Тъй като трябва да храни разквартируваните военни, селото е освободено от данъци и това е истинска голяма изгода в материалния
смисъл
на думата.
И като го избира, настоява бъдещият му зет да стане свещеник. Да се готви там, защото така вижда цялата работа. Междувременно селото продължава да живее трескавия си живот в рамките на турско-руските стратегически планове. Като пример за изгодата от тази ситуация, а не утежнение, както неправилно се казва, ще посоча, че по това време турското военно командване разполага тук, по средата между Варна, Шумен и Добрич, голяма военна болница в четирите най-хубави къщи на Хадърча. Със започването на войната и падането на Силистра с бегълците турци и татари и покрай ранените тук от север се спускат за охрана на болницата 150 души арапи, водени от Халил Ага.
Тъй като трябва да храни разквартируваните военни, селото е освободено от данъци и това е истинска голяма изгода в материалния
смисъл
на думата.
Арапите наистина излиза, че са малко арапи - така да се каже - и тук са прехвърлени за стабилизиране на цивилизованите обноски шестдесет полски военни от полската дивизия във Варна по искане на чорбаджи Атанас. Става дума за европейци, твърди хора, горди и дисциплинирани, и за Хадърча това е повече от нещо, защото за пръв път идват военни, говорещи славянски език, който чат-пат, тук-там се разбира, а при това - забележете - турските военни треперят от тях. Когато се разбира, че те ще идват, разквартируваните вече турски офицери клатят глава. За тях това са - както ги наричат - „Инат Казаклар“. Представяте ли си?
към текста >>
Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия
промисъл
, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа.
И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята.
Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия
промисъл
, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа.
Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество. В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции. „...За умножение греховете на християните, дьлготърпеливий Бог бил прогневен, а триста и три години преди клането от 1747 г.
към текста >>
Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от Божия
промисъл
, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания.
1444 г. или походът на Владислав до Варна вместо до Божи гроб), когато християнските водители до град Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съд между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието (т.е. да укрепи десницата им, защото целта им е уж святото освобождение на Божи гроб и нищо друго)... И тогава, о тогава препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изляха от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на осман- лиите се укрепила, та освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... О, прав си, Господи, и право е твоето отсъждане!” Антиминс от началото на този век. Константин няма да се покалугери. Ще стане божата воля да се върне, да се ожени за щерката на чорбаджи Атанас и да им се роди син - Петър Дънов.
Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от Божия
промисъл
, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания.
И ще остане празно и смъдящо сърцето на отец Константин до последния му ден - за спасение в единението с чистия Бог, не в нашите църкви срещу вашите църкви, не в нашите молитви срещу вашите молитви, не в нашите политики срещу вашите политики - а чистото, свято, лъчезарно слово на единия Бог, на нашия Бог, който е и вашият Бог. Странен човек е този лъвски човек Константин. Смъдящата му душа го понася на двадесет и три годишна възраст към светите места, че му липсва Бог сред тези църкви и селски семейства и училища. Но пък как да преодолее чувството си на дълг към своите, на обичните си, на утрешната си съпруга, на утрешните си деца и приятели този вечно седемнадесетгодишен сладкодумник? Връща се в Хадърча. Домът?
към текста >>
77.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя
мисъл
, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш.
Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и училището. Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго.
И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя
мисъл
, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш.
Обикновено този е мигът, в който вдигаш филджанчето и сърбаш звучно (макар и тихичко) глътката кафе да чуе вечерта, че си провидял... и въздишаш блажено след глътката, и посягаш, и хапваш локума на клечка от чинийката пред себе си, защото трябва да се върнеш тук долу - не трябва да се прекалява. Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското училище, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове. Сетне малко по малко започват да идват и други свищовлии. Тук, по времето на Петровото учене, се случва да хапнат по локумче и учениците от методисткото духовно училище и да чуят какво имат да кажат местните философи: Точо, Мавруди Гойо... Чешити, но чешити ли само наистина? Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата.
към текста >>
Петър Дънов „идва с
благородната
си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти“.
Неговото идване тук през есента на 1887 предхожда само с година и половина откриването на основното евангелистко училище в барачката на мястото на сегашната евангелска църква, за което отговаря брат Захария Димитров. Тогава село от шейсе къщи само, след заминаването на Дънов, когато започва училището, мисията тук вече има 14 редовни члена. Старите методистки архиви виждат нещата в същата положителна светлина. Това място е благодатно с либералните отношения сред селяните, се казва в доклада на Дейвис на годишното събрание в Свищов. Така че местните хора посрещат младия, елегантен учител с голяма радост и не остават разочаровани.
Петър Дънов „идва с
благородната
си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти“.
От това, което намираме в бележките на неговите първи ученици, се вижда какво е споделял Петър Дънов за учителстването си в Хотанца. Не става дума за кой знае каква философия или знание, но това, което е внесъл там, е било наистина нов, свеж дух, различен от тогавашното официално първоначално образование. Децата и той непрекъснато били извън класната стая, ученето било в жив контакт с природата, с пътя, нивата, градините, гората. Всъщност Големите му уроци идели извън академичната програма - той бил Учител в истинския смисъл на думата. Като във всяко тогавашно село, не всичко било спретнато и чисто (за да сме снизходителни).
към текста >>
Всъщност Големите му уроци идели извън академичната програма - той бил Учител в истинския
смисъл
на думата.
Така че местните хора посрещат младия, елегантен учител с голяма радост и не остават разочаровани. Петър Дънов „идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти“. От това, което намираме в бележките на неговите първи ученици, се вижда какво е споделял Петър Дънов за учителстването си в Хотанца. Не става дума за кой знае каква философия или знание, но това, което е внесъл там, е било наистина нов, свеж дух, различен от тогавашното официално първоначално образование. Децата и той непрекъснато били извън класната стая, ученето било в жив контакт с природата, с пътя, нивата, градините, гората.
Всъщност Големите му уроци идели извън академичната програма - той бил Учител в истинския
смисъл
на думата.
Като във всяко тогавашно село, не всичко било спретнато и чисто (за да сме снизходителни). Той учи децата на чистота; и след месец-два само те стават млади ратници на хигиената в Хотанца. Особено нетърпим бил за Петър придобитият в семействата им навик да се клеветят. Това било единственото, което го изваждало от ведрото му настроение. Изслушвал търпеливо какво имат да кажат и след това сърдито настоявал от тях да му докажат, че те са по-добри от съученика, който са клеветили, за да имат правото да го упрекват.
към текста >>
78.
Коста (Константин Константинов)
 
- Георги Христов
Коста е бивш анархист и затова носи в нашите идеи оная компонента на
благородна
решителност, която характеризира кропоткиновците110.
Едно снизходително примирение покрива всички грапавини, които без друго терзаят чувствителната му душа. И Коста носи от сандалите, които приготовлява Борис с няколко замаха, и неговите гащи са дрипави като нашите, и неговата брада е избуяла по лицето му. Всеки момент аз си мисля, че това е маскировка, зад която се крие един истински благородник, дошъл тук да подчертае с този подвиг на отричането от света своята привързаност към идеите, които го вълнуват. Тъкмо поради тези свои качества, Коста Константинов внушава доверие към добрия изход от тоя опит за превръщане на нашите идеи в практика. Как мога да забравя ония минути на отмора между високите ароматни стъбла на слънчогледовата нива, когато ние приказваме, унесени във виденията на един нов свят, на едно човешко общество, връзките между отделните членове на което са връзки на взаимопомощ, а законът е любов.
Коста е бивш анархист и затова носи в нашите идеи оная компонента на
благородна
решителност, която характеризира кропоткиновците110.
Може да сме изглеждали наивни тогава, когато търсехме практическото приложение на словото на учителя Беинса, но тогава между стъблата на царевиците и слънчогледите ние имахме някаква стойност, която е повече от всичко друго в нашия житейски път. Ние струвахме повече от практичните хора, от ловките търговци, от хитрите, успели в кариерата си парвенюта, защото светът гъмжи от тях, защото земята е натежала от алчни вълци и лъжци. Ние никога не си правехме илюзии, че ще оправим света като тях, които все го оправят и все го оставят в развалини и отчаяние. Ние знаем, че светът не може да се оправи с тия методи, с които си служат хората. Оправяне има в човека, но не за всички е дошъл този час.
към текста >>
Той влагаше старание и особен
смисъл
в работата, тъй като тези движения и провирания на шилото и иглата вече осъществяваха неговата толкова мечтана независимост.
Втората атака към самостоятелност беше, когато посредством гаранцията на един наш приятел и член на Братството - Тодор Попов111, ние успяхме да вземем част от един голям търг за изготвяне горнищата на войнишки ботуши. Никой от нас не знаеше обущарския занаят, но в скоро време, приведени над миризливите кончове112, почнахме да отхвърляме част от работата. Дали от нашите горнища щяха да станат най-хубавите ботуши, това е отделен въпрос, но ние усърдно мушкаме шилата и иглите, седнали на малки столчета в двора или във вестибюла на квартирата на нашия приятел и брат Тодор. Картината беше неописуема. Коста работеше най-усърдно.
Той влагаше старание и особен
смисъл
в работата, тъй като тези движения и провирания на шилото и иглата вече осъществяваха неговата толкова мечтана независимост.
Не си спомням добре края. Зная, че хората доста изпулваха очи при приемането на поръчката. Те плащаха нещо, което беше достатъчно да покрие само разноските и тези няколко самуна хляб, сирене и халва, изядени при работата. За възнаграждение не остана нищо. Ние продавахме евтин труд.
към текста >>
НАГОРЕ