НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
926
резултата в
51
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_05 ) Даровете на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя носи
Живот
, Светлина, Топлина, Свобода, Сила, Красота, здраве, благородство, носи всичко хубаво, всички Добродетели.
Имаше изобилно слънце. Към 9 ч. изпълнихме на Ел-Шадай Паневритмията, след това изпяхме няколко песни и започна разговор. В разговора Учителя каза следните мисли: Трябва да знаете, кои са подаръците на Любовта.
Тя носи
Живот
, Светлина, Топлина, Свобода, Сила, Красота, здраве, благородство, носи всичко хубаво, всички Добродетели.
И най-изопачената любов носи благословение. Любовта носи Мъдрост и Истина. Любов без Мъдрост и без Истина не е Любов. Любов с Мъдрост и Истина е съвършената Любов. Когато обичаш някого, ти проявяваш тези дарове на Любовта.
към текста >>
Любовта е врата, през която човек влиза в
Живота
.
Любовта събужда мисълта и мисълта събужда Любовта. Всичко хубаво в човека се събужда от Любовта. Любовта е врата за приемане на Мъдростта и Истината. Един човек, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. Новото, Любовта, почна 400-500 години преди Христа.
Любовта е врата, през която човек влиза в
Живота
.
Онзи, който не е в Любовта, е в небитието. Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии и дава всички възможности. За онзи, който не е в Любовта, препятствията са необходими, както за растението, което още не е готово да живее свободно, без да е забучено в гъстата материя на почвата. Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове?
към текста >>
Вадата на
Живота
тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на
Живота
, за да не се отбива от хората вадата на
Живота
; защото щом се отбие, идат всички нещастия.
Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове? Защото при Любовта сме в хармония с целия Космос и енергиите на Цялото се вливат в нас и внасят подем и обнова. Когато някой те обича, ти си градина, той пуща вада към теб и всичко в теб се разцъфтява. Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича.
Вадата на
Живота
тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на
Живота
, за да не се отбива от хората вадата на
Живота
; защото щом се отбие, идат всички нещастия.
Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно.
към текста >>
Като изучавате
Живота
, ще видите колко е важна Любовта.
Когато някой те обича, ти си градина, той пуща вада към теб и всичко в теб се разцъфтява. Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо.
Като изучавате
Живота
, ще видите колко е важна Любовта.
Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба.
към текста >>
Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава
животът
на майката и бащата се скъсява.
Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта.
Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава
животът
на майката и бащата се скъсява.
И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят.
към текста >>
“ Ще ти се продължи
живота
, ще станеш щастлив.
Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам?
“ Ще ти се продължи
живота
, ще станеш щастлив.
Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот.
към текста >>
И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в
Живот
, тогава каква е тази любов?
Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее.
И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в
Живот
, тогава каква е тази любов?
Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот. Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с Любов.
към текста >>
Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в
Живот
.
“ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов?
Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в
Живот
.
Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с Любов. Всяка мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена.
към текста >>
И Любовта ти прави
безсмъртен
този, когото обичаш.
И като отива човек в онзи свят, да отива с Любов. Всяка мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена. Няма по-красив момент от този, който наричат Възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае Любовта. Съзнаеш ли я, ти си възкръснал.
И Любовта ти прави
безсмъртен
този, когото обичаш.
Един брат попита Учителя: „Като се каже, че Любовта дава Възкресение, нали това Възкресение се разбира и духовно, и физически? “ Два вида възкресение няма. Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога. Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение.
към текста >>
Нали е казано: „Това е
Живот
вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение.
И Любовта ти прави безсмъртен този, когото обичаш. Един брат попита Учителя: „Като се каже, че Любовта дава Възкресение, нали това Възкресение се разбира и духовно, и физически? “ Два вида възкресение няма. Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога.
Нали е казано: „Това е
Живот
вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение.
А познанието на Бога става чрез Любов към Бога. А другото възкресение – физическото, то е сянка, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара.
към текста >>
Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на
Живота
, който иска да придобие Мъдрост, Знание, Сила, здраве, Безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя
живот
.
Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара. У Лазара се събуди Любов, която го възкреси и физически. В съзнанието на Лазара стана промяна и тогава тялото оживя.
Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на
Живота
, който иска да придобие Мъдрост, Знание, Сила, здраве, Безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя
живот
.
Най-голямото робство е смъртта. Тя е най-големият неприятел, от когото трябва да се освободим. Непреодолима вяра трябва да има човек. Безлюбието носи смъртта. Разрешението на това идва, не може да се отложи.
към текста >>
Неразположен си и ти идва да ритнеш котката, обаче си казваш: „Като ритна котката, друг ще ритне мен.“ Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява и Ангелите се обновяват; и
животните
, и растенията – също.
Защото това, което става сега, то днес почва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате чувство, че сте обгърнали Земята и я носите. Трябва да влезете в аурата на Любовта! Сега търсиш причина, за да обичаш някого; това е недостатък. Като дойде Любовта, преставаш да виждаш противоречията.
Неразположен си и ти идва да ритнеш котката, обаче си казваш: „Като ритна котката, друг ще ритне мен.“ Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява и Ангелите се обновяват; и
животните
, и растенията – също.
Но човек се обновява като човек, Ангелът – като Ангел, растението – като растение, камъкът – като камък. Който не върви по пътя на Любовта, изсъхва и става много кисел. Онзи, който върви по пътя на Любовта, расте. Този, който е ухапан от змията на безлюбието, и като ти говори, с думите си ще ти предаде от отровата ѝ. Но светът доброволно ще се подчини на закона на Любовта.
към текста >>
2.
44) Митологията от окултно гледище
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в
живота
.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва.
Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в
живота
.
При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години.
към текста >>
Тезей извършва много подвизи в своя
живот
.
И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос.
Тезей извършва много подвизи в своя
живот
.
Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря?
към текста >>
Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния
живот
, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда.
Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот.
Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния
живот
, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда.
Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход.
към текста >>
Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето,
животинското
естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта.
Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето,
животинското
естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшето в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друг пример е легендата за Язон47 и златното руно. Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола.
към текста >>
В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше,
животинско
естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада).
В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше,
животинско
естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод.
към текста >>
В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия
живот
, който като мине през него, това става за миг.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата.
В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия
живот
, който като мине през него, това става за миг.
При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак.
към текста >>
В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане
безсмъртен
, обаче петата, за която го държи, остава суха.
На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество.
В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане
безсмъртен
, обаче петата, за която го държи, остава суха.
Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо.
към текста >>
Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на
живота
и на еволюционнното развитие на човешката душа.
Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка.
Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на
живота
и на еволюционнното развитие на човешката душа.
към текста >>
3.
Даровете на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя носи
живот
, светлина, топлина, свобода, сила и красота.
Слънчевия изгрев посрещнахме по пътя. На красиви полянки тук-таме правехме почивки. А на Ел Шадай през този месец има особена украса: моравият минзухар. Тук играхме Паневритмията и пяхме. - Трябва да знаете - каза Учителя - кои са подаръците на Любовта.
Тя носи
живот
, светлина, топлина, свобода, сила и красота.
Носи здраве и благородство. Носи Мъдрост и Истина. Любовта носи в себе си всички добродетели. Когато обичаш, ти проявяваш тези дарове на Любовта. Проявява ги и онзи, когото обичаш.
към текста >>
С Любовта
животът
влиза в човека.
Всичко хубаво в човека се събужда от Любовта. Когато обичаш някого, ти внасяш в него красота. Онзи, когото обичаш, става предавател, проводник на силите от Природата към теб. Човекът на Любовта приема и предава на другите Божествените сили. Любовта отваря човека, за да влязат в него Мъдростта и Истината.
С Любовта
животът
влиза в човека.
Онзи, който не е пребъдвал в Любовта, е в небитието. Любовта е Врата, през която човек Влиза В Живота. Любовта премахва Всички препятствия, всички мъчнотии. Тя дава всички възможности. А за онзи, който не е в любовта, трябва да има препятствия, те са необходими за него.
към текста >>
Любовта е Врата, през която човек Влиза В
Живота
.
Онзи, когото обичаш, става предавател, проводник на силите от Природата към теб. Човекът на Любовта приема и предава на другите Божествените сили. Любовта отваря човека, за да влязат в него Мъдростта и Истината. С Любовта животът влиза в човека. Онзи, който не е пребъдвал в Любовта, е в небитието.
Любовта е Врата, през която човек Влиза В
Живота
.
Любовта премахва Всички препятствия, всички мъчнотии. Тя дава всички възможности. А за онзи, който не е в любовта, трябва да има препятствия, те са необходими за него. Главата на растението, коренът, е забучена в земята - растението още не е готово да живее свободно, без да е забучено в гъстата материя на почвата. Новото - Любовта - е започнало 400 - 500 години преди Христа.
към текста >>
Това е вадата на
живота
, която тече към вас.
Защото при Любовта той е в хармония с Цялото. Когато живееш в Любовта, енергиите на целия космос се вливат в теб. Те внасят подем и обнова. Когато човек те обича, ти си като градина, а той пуща вадата към теб - водата идва и всичко в теб разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата.
Това е вадата на
живота
, която тече към вас.
Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява.
към текста >>
Затова Любовта трябва да се тури като основа на
живота
, защото щом се отбият вадите на
живота
, идват всички нещастия на хората.
Когато живееш в Любовта, енергиите на целия космос се вливат в теб. Те внасят подем и обнова. Когато човек те обича, ти си като градина, а той пуща вадата към теб - водата идва и всичко в теб разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. Това е вадата на живота, която тече към вас.
Затова Любовта трябва да се тури като основа на
живота
, защото щом се отбият вадите на
живота
, идват всички нещастия на хората.
Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява. И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява.
към текста >>
Като изучавате
живота
, ще видите колко е важна Любовта.
Когато не те обича, той запушва вадата. Това е вадата на живота, която тече към вас. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо.
Като изучавате
живота
, ще видите колко е важна Любовта.
Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява. И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш: „Защо трябва да обичам? " - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее.
към текста >>
Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният
живот
- на родителите - се скъсява.
Това е вадата на живота, която тече към вас. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта.
Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният
живот
- на родителите - се скъсява.
И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш: „Защо трябва да обичам? " - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба.
към текста >>
И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си,
животът
на сина и дъщерята се скъсява.
Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява.
И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си,
животът
на сина и дъщерята се скъсява.
Питаш: „Защо трябва да обичам? " - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят.
към текста >>
" - За да се продължи
животът
ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив.
Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява. И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш: „Защо трябва да обичам?
" - За да се продължи
животът
ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив.
Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да преминем от смърт в живот, тогава каква е тази любов?
към текста >>
И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да преминем от смърт в
живот
, тогава каква е тази любов?
" - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее.
И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да преминем от смърт в
живот
, тогава каква е тази любов?
Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот! Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ако те обичат някои, те живеят. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов.
към текста >>
Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в
живот
!
Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да преминем от смърт в живот, тогава каква е тази любов?
Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в
живот
!
Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ако те обичат някои, те живеят. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с любов.
към текста >>
Любовта прави
безсмъртен
онзи, когото обичаш.
Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с любов. Няма по-красив момент от този, който наричат възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае Любовта. Като съзнаеш Любовта, ти си възкръснал.
Любовта прави
безсмъртен
онзи, когото обичаш.
Един брат попита: - Когато се каже, че Любовта възкресява, нали това възкресение се разбира и духовно, и физически? - Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога.
към текста >>
Казано е: „Това е
живот
вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил".
Един брат попита: - Когато се каже, че Любовта възкресява, нали това възкресение се разбира и духовно, и физически? - Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога.
Казано е: „Това е
живот
вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил".
Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него.
към текста >>
Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на
живота
, да придобие знание, мъдрост, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя
живот
.
Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта. И тогава тази любов, събудена у Лазара, го възкреси и физически. В съзнанието му стана промяна и тогава тялото му оживя. Мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена.
Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на
живота
, да придобие знание, мъдрост, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя
живот
.
Разрешението идва. Не може да се отложи. Най-голямото робство е смъртта. А робството е най-големият неприятел. От него трябва да се освободим.
към текста >>
Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите и несгодите в
живота
му.
- Учителю, нали Любовта побеждава всички пречки? - Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат, не я чакат да дойде. Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета. Всъщност, като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той иска да каже: всичко е суета без Любовта. Всички страдания в света се дължат на без-любието.
Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите и несгодите в
живота
му.
Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. За нас това, което става в един момент и това, което става във вечността, имат еднаква цена. Защото това, което става сега, то сега започва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали Земята и я носите. Сега търсите причина, за да обичате някого.
към текста >>
Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява; и ангелите се обновяват, и
животните
, и растенията се обновяват.
Като дойде Любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали Земята и я носите. Сега търсите причина, за да обичате някого. Това е недостатък. Като дойде Любовта, вие преставате да виждате противоречията. Трябва да влезете, да живеете в аурата на Любовта!
Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява; и ангелите се обновяват, и
животните
, и растенията се обновяват.
Но човек се обновява като човек, ангелът като ангел; растението - като растение, камъкът - като камък. Който не Върви по пътя на Любовта, изсъхва и става кисел. Онзи, който върви по пътя на Любовта, расте. * Аз съм неразположен и ми идва да ритна котката, обаче си казвам: като ритнеш котката, друг ще ритне теб.
към текста >>
4.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички хора са заобиколени от тези разумни същества и те се грижат за тях и направляват
живота
им.
Практикувайте дихателните упражнения за възприемане на Любовта. От времето на 22 март ще зависят много неща и работи. Важен е този ден. Човечеството върви по светлия път начертан от Ангелската йерархия, която управлява Вселената. И човек е печатът на цялото творение.
Всички хора са заобиколени от тези разумни същества и те се грижат за тях и направляват
живота
им.
Светиите не са още станали ангели, но се готвят да станат ангели. Човек не познава ангелите и не подозира, че хубавите работи, които върши е с тяхно съдействие в самия него. Ангелите са красиви (чисти) и вие трябва да се радвате, понеже тяхната красота е вашата бъдеща красота. Всеки човек си има ангел-хранител (ръководител), които е крайно внимателен да събуди неговата душа навреме, да не закъснее, нито една милионна част от секундата. Бог е вложил доста дарби у човека и той трябва да ги разработи, за да свърши учението си с успех.
към текста >>
Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един
живот
, който е над тях!
Страданията чистят човека, те са път към любовта. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това.
Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един
живот
, който е над тях!
Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил.
към текста >>
Защото предназначението на
живота
е в здравето, радостта, хармонията, красотата и свободата, та може значи и без страдания, но ако сте чисти, а щом сте нечисти и грешите, нарушавате природните закони, тогава страданието идва, за да ви възпита и пречисти.
1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр. Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата. Когато ти дойде страданието, ще се стремите да го отстраните и ще бъдете благодарни, че то ви възпитава, чисти и пробужда.
Защото предназначението на
живота
е в здравето, радостта, хармонията, красотата и свободата, та може значи и без страдания, но ако сте чисти, а щом сте нечисти и грешите, нарушавате природните закони, тогава страданието идва, за да ви възпита и пречисти.
Вярата, в която живеете ще внесе хармония в страданията на вашето сърце. Нашият бивак на Витоша "Ел Шадай" е много магнетичен, има източно изложение. Любовта носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота. Носи всичко хубаво — здраве, благородство, мъдрост, истина и всички добродетели изобщо. Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво.
към текста >>
Любовта носи
живот
, светлина, топлина, свобода, сила и красота.
Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата. Когато ти дойде страданието, ще се стремите да го отстраните и ще бъдете благодарни, че то ви възпитава, чисти и пробужда. Защото предназначението на живота е в здравето, радостта, хармонията, красотата и свободата, та може значи и без страдания, но ако сте чисти, а щом сте нечисти и грешите, нарушавате природните закони, тогава страданието идва, за да ви възпита и пречисти. Вярата, в която живеете ще внесе хармония в страданията на вашето сърце. Нашият бивак на Витоша "Ел Шадай" е много магнетичен, има източно изложение.
Любовта носи
живот
, светлина, топлина, свобода, сила и красота.
Носи всичко хубаво — здраве, благородство, мъдрост, истина и всички добродетели изобщо. Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво. Този, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо.
към текста >>
Обичайте, за да ви се продължи
живота
, да станете щастливи.
Носи всичко хубаво — здраве, благородство, мъдрост, истина и всички добродетели изобщо. Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво. Този, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо.
Обичайте, за да ви се продължи
живота
, да станете щастливи.
Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр.
към текста >>
Любовта прави
безсмъртен
този, когото обичаш.
Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво. Този, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи.
Любовта прави
безсмъртен
този, когото обичаш.
Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш.
към текста >>
Който казва, че няма условия и не му върви в
живота
, това значи, че не обича.
И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Зад всички поети, писатели, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича. Любовта е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш. Тя е път, който води към всички постижения, за които човешката душа копнее. За любовта няма мъчни работи, защото там, където е Бог, всичко може да стане.
Който казва, че няма условия и не му върви в
живота
, това значи, че не обича.
Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете Любовта! Човек е свободен да обича, но ще носи последствията. Единственото най-силно оръжие, на което може да разчитате е Любовта. Любовта поставя правилни отношения между хората, които ги сближават. Да обича човек, това е по-голямо богатство, отколкото всички съкровища на света.
към текста >>
Онзи и този
живот
са едно; когато съзнанието ви не е прекъснато.
Глупав е всеки, който греши и не изправя грешките си и всякога търси лесните работи. Той значи не може да свърже причините и последствията. Хубаво е да помагате на другите, но трябва те да не се връщат пак назад. Има благородни хора в света. Вземайте пример от хубавото в света, откъдето и да идва то.
Онзи и този
живот
са едно; когато съзнанието ви не е прекъснато.
Кармата на европейските народи е назряла и катаклизмът, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Тогава всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Сегашното поколение ще загине. В невидимият свят има милиони и напреднали души, който ще дойдат на земята и ще сложат ред и порядък. И вие ще имате дял в бъдещата култура.
към текста >>
Затова човек няма от какво да се плаши, а да посвети
живота
си на учене, най-напред, защото у него има дарби, които той не съзнава, скрити заложби.
В този век ще станат големи преобразования и целия XX век ще бъде век на приготовления. И сега, ако си заминете, пак ще дойдете, няма да стоите дълго в пространството, защото ще има важна работа (неотложна). Всички ваши заминали са все тука между вас. Ние като обичаме Бога, ние служим на народа. Значи, във вас има добрата воля да служите на Бога, усилете това желание и методите след това ще дойдат.
Затова човек няма от какво да се плаши, а да посвети
живота
си на учене, най-напред, защото у него има дарби, които той не съзнава, скрити заложби.
Провидението избира тези, които имат добра воля да му служат, а тези, които искат да служат още на себе си, То ги оставя. * * * Когато в едно общество влезе един човек, които има Любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си. Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него. Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята любов.
към текста >>
Безлюбието ражда всички противоречия в
живота
.
Когато в едно общество влезе един човек, които има Любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си. Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него. Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята любов. При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив. Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете.
Безлюбието ражда всички противоречия в
живота
.
Всички, които не проявяват Любовта — отпадат. Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх. Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви. Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава. Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло.
към текста >>
Човек трябва да прилага евангелските правила в
живота
си, а не Мойсеевите, за да му върви.
При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив. Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете. Безлюбието ражда всички противоречия в живота. Всички, които не проявяват Любовта — отпадат. Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх.
Човек трябва да прилага евангелските правила в
живота
си, а не Мойсеевите, за да му върви.
Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава. Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло. Онзи, които ви обича, ще ви намери в най-трудното положение и ще ви помогне. Вие не знаете да проявите идеалната Любов и не знаете също да оцените проявената към вас идеална любов. Идеалната любов подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е.
към текста >>
Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия
живот
.
Ще разширявате любовта си. Обичайте Бога във всички същества, без разлика. Там е спасението ви. Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки.
Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия
живот
.
Сега пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и нещата се преустройват. Ние значи трябва да се съобразяваме с новите закони, които Бог внася в света. Любовта трябва да изпълни въздуха и от старото да не остане нищо. ИДВА ДОБРОТО! ВЕЧЕ ЗЛОТО ЩЕ МУ СЛУГУВА, А ДОБРОТО ЩЕ ЦАРУВА!
към текста >>
И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно
животно
, то няма да те нападне).
Божественото учение се явява винаги, когато има нужда от него и като дойде моментът, ученикът трябва да знае при изпитанията как да постъпи, за да еволюира. Човек трябва да работи, за да се прослави Бог и Бог ще го повдигне тогава, щом Той и Небето е с Него. Да познава човек Бога, все повече и повече и да расте съвършен, това е постоянен многократен процес. Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи.
И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно
животно
, то няма да те нападне).
Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време. Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората. Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват.
към текста >>
Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в
живота
на хората.
Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне). Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време.
Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в
живота
на хората.
Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват. Новите идеи проникват навсякъде и тези, които ги приемат са приготвени, напреднали души от памтивека. * * * Идеите идват от друг свят и преминават през милиони проводници.
към текста >>
Епохата, в която живеем е много важна и трябва да използваме благоприятните условия на
живота
и да не отлагаме.
* * * Идеите идват от друг свят и преминават през милиони проводници. Възлюбете Бога и Новата епоха като дойде ще ликвидира всички сметки. Когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение и всяка плът ще слави Господа. А сега само готовите хора ще приемат това благословение, което идва.
Епохата, в която живеем е много важна и трябва да използваме благоприятните условия на
живота
и да не отлагаме.
По-напредналите ще имате повече условия за напредък, но всички ще придобият нещо. Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите.
към текста >>
За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля
живота
им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота.
Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * *
За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля
живота
им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота.
Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма.
към текста >>
Животът
ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега.
* * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества.
Животът
ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега.
Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма. Борба непрестанна е този наш живот. Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто. Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога. Които люби не губи, а които не люби, дваж губи.
към текста >>
Борба непрестанна е този наш
живот
.
Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма.
Борба непрестанна е този наш
живот
.
Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто. Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога. Които люби не губи, а които не люби, дваж губи. Затова, всеки момент трябва да знаете дали изпълнявате волята Божия или вашата воля. Ако човек е готов да служи на Бога, той може да трансформира живота си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък.
към текста >>
Ако човек е готов да служи на Бога, той може да трансформира
живота
си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък.
Борба непрестанна е този наш живот. Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто. Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога. Които люби не губи, а които не люби, дваж губи. Затова, всеки момент трябва да знаете дали изпълнявате волята Божия или вашата воля.
Ако човек е готов да служи на Бога, той може да трансформира
живота
си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък.
* * * Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия на втория ден на Великден. Хора с дебели косми са груби, защото те изпращат повече енергия навън и задържат по- малко. Та затова, космите ви трябва да бъдат тънки. Косите ви трябва да бъдат гладки, за да можете да препращате тази енергия и да я спестявате.
към текста >>
Традиция в
живота
на Братството е да се прави екскурзия на втория ден на Великден.
Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога. Които люби не губи, а които не люби, дваж губи. Затова, всеки момент трябва да знаете дали изпълнявате волята Божия или вашата воля. Ако човек е готов да служи на Бога, той може да трансформира живота си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък. * * *
Традиция в
живота
на Братството е да се прави екскурзия на втория ден на Великден.
Хора с дебели косми са груби, защото те изпращат повече енергия навън и задържат по- малко. Та затова, космите ви трябва да бъдат тънки. Косите ви трябва да бъдат гладки, за да можете да препращате тази енергия и да я спестявате. Упражнение за приемане запас от много магнетизъм, тъй че да помагате и на другите. Това упражнение се прави до една минута (докато прочетете до 72) и след това ще станете.
към текста >>
Това упражнение да го правите при приятно настроение, като си представяте, че
животът
ви е уреден.
Косите ви трябва да бъдат гладки, за да можете да препращате тази енергия и да я спестявате. Упражнение за приемане запас от много магнетизъм, тъй че да помагате и на другите. Това упражнение се прави до една минута (докато прочетете до 72) и след това ще станете. Лягате значи на земята (тревата), на чисто място, където не са стъпвали хора с главата на север и дясната длан отдолу, а лявата длан на ръката върху нея и под главата поставени. Дясната длан с гърба да е допряна до главата.
Това упражнение да го правите при приятно настроение, като си представяте, че
животът
ви е уреден.
Като легнете дишайте дълбоко и бройте до 72. След това ще седнете на тревата и ще допрете ръцете до пръстите на краката си. Като изпеете "Аум" с ръце, после вдигнати на главата и ги спускате отстрани надолу (обливане правите три пъти). Целият живот на хората е изплетен само от тъги и скърби. Всеки страда, всеки е чужд за другите и това, където човек се смее, това е само на повърхността, а като го разбуташ ще видиш разочарование.
към текста >>
Целият
живот
на хората е изплетен само от тъги и скърби.
Дясната длан с гърба да е допряна до главата. Това упражнение да го правите при приятно настроение, като си представяте, че животът ви е уреден. Като легнете дишайте дълбоко и бройте до 72. След това ще седнете на тревата и ще допрете ръцете до пръстите на краката си. Като изпеете "Аум" с ръце, после вдигнати на главата и ги спускате отстрани надолу (обливане правите три пъти).
Целият
живот
на хората е изплетен само от тъги и скърби.
Всеки страда, всеки е чужд за другите и това, където човек се смее, това е само на повърхността, а като го разбуташ ще видиш разочарование. Като тръгне по Божия път, човек там има голяма свобода. Отидеш в една къща, свършваш една работа и тръгваш, а те ще те поканят, да им дойдеш пак. Ти ще кажеш: няма да забравя, ще дойда, като мина пак оттук. Този е Божият път, той е хубав.
към текста >>
Така, че нашите отношения към
животните
не са безотговорни, също и към растенията.
Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят. Когато човек спи, остава тялото си и той постоянно се учи как да се излъчва. Като завърши работата си човек умира и грандиозното, красивото е там, че свършиш ли една работа, приготвят ти друга. В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх съзнание, което постоянно работи. Явленията в природата не са механически — зад тях стой Разумното, което работи в цялата Природа.
Така, че нашите отношения към
животните
не са безотговорни, също и към растенията.
За възпитанието на детето, което е немирно и непослушно, три пъти да направи екскурзии до Витоша и като види то камъни, гори, пътеки, извори, поляни и пр. Природата го възпитава тогава. Така, че децата така се възпитават, а не с наказание, защото тогава се ожесточават. Децата в училище трябва да се нареждат по чиновете, според темпераментите, т.е. да се допълват.
към текста >>
Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват
живота
.
да се допълват. При умните — слаби и пр. Първоначално хората са били равни, но сега се раждат различни, понеже през хилядите години някои са дремали, а други са работили — те са надарените сега, понеже в миналото са разработили заложбите си. Вие трябва да имате вяра, понеже минавате през разни условия и мъчнотии. Човек не може да мисли право за другите, ако не ги обича, защото тогава той не може да възприеме Божественото в тях.
Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват
живота
.
Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни. Човек не трябва да се ограничава само с молитва и размишление, но трябва да върши и външна разнообразна работа. Но всякога е най-важно да върши Волята Божия в мисли, чувства и постъпки. Например, като изпраща добри, мощни мисли към човечеството в духа на новите идеи; любов към другите и да събуди хората за новото. Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр.
към текста >>
Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на
живота
, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни.
При умните — слаби и пр. Първоначално хората са били равни, но сега се раждат различни, понеже през хилядите години някои са дремали, а други са работили — те са надарените сега, понеже в миналото са разработили заложбите си. Вие трябва да имате вяра, понеже минавате през разни условия и мъчнотии. Човек не може да мисли право за другите, ако не ги обича, защото тогава той не може да възприеме Божественото в тях. Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват живота.
Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на
живота
, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни.
Човек не трябва да се ограничава само с молитва и размишление, но трябва да върши и външна разнообразна работа. Но всякога е най-важно да върши Волята Божия в мисли, чувства и постъпки. Например, като изпраща добри, мощни мисли към човечеството в духа на новите идеи; любов към другите и да събуди хората за новото. Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр. Този, които е радостен, има изобилие и трябва да даде на този, които страда.
към текста >>
Всяка вечер преди да си легнете, ликвидирайте със сметките на
живота
през деня.
Сега идват пророците, стига да ги повикате. Камъните не са хигиенични, защото изтеглят топлината на човека. Чесънът успокоява нервите. За да мислим правилно, страданията идват или да плащаме дълговете си, или да се усъвършенствуваме, или да помагаме на другите и този, които идва да помага на другите е свободен. Сега сте при най-добрите условия, защото сега знанието е достъпно до известна степен и за обикновените хора.
Всяка вечер преди да си легнете, ликвидирайте със сметките на
живота
през деня.
Смятайте, че е последния ден и си давайте отчет какво сте спечелили и изгубили през деня. Благодарете и на другия ден, почнете друг живот. Сега имате много задължения, към много хора от миналото и ако на всички, с които се срещате заплатите задълженията си, които имате с тях, то вие сте живели добре. Като дадете на някого, той да не знае, че сте дали, давайте за Господа, за да изпълните длъжността си. При страданията, да не се обезсърчавате и да не падате духом.
към текста >>
Благодарете и на другия ден, почнете друг
живот
.
Чесънът успокоява нервите. За да мислим правилно, страданията идват или да плащаме дълговете си, или да се усъвършенствуваме, или да помагаме на другите и този, които идва да помага на другите е свободен. Сега сте при най-добрите условия, защото сега знанието е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Всяка вечер преди да си легнете, ликвидирайте със сметките на живота през деня. Смятайте, че е последния ден и си давайте отчет какво сте спечелили и изгубили през деня.
Благодарете и на другия ден, почнете друг
живот
.
Сега имате много задължения, към много хора от миналото и ако на всички, с които се срещате заплатите задълженията си, които имате с тях, то вие сте живели добре. Като дадете на някого, той да не знае, че сте дали, давайте за Господа, за да изпълните длъжността си. При страданията, да не се обезсърчавате и да не падате духом. Човек, като яде вегетарианска храна става по-смел. За да се повдигне човек, той трябва да се смири.
към текста >>
Сегашният
живот
дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля.
На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия свят, с които той трябва да работи през деня и ако той ги остави за другия ден, то той губи (отклонява се от пътя си). Трябва всеки ден да долавяте тези мисли и чувства и да работите с тях. Доброто е основата, Справедливостта с нея се гради и Разумността, т.е. да знаем как да се обхождаме. Вземете толкова, колкото торбата ви побира, а давайте всичко, което имате.
Сегашният
живот
дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля.
Любовта и обичта идват и ако не ги приемете, горко ви! Те минават, остават благата си и отминават, а вие трябва да работите върху оставените ви блага, т.е. да предадете Любовта такава, каквато сте я приели. Вечер при лягане благодарете за това, което сте получили през деня (в ума и сърцето) и през нощта, когато спите, душата ви ще обработи този материал, който сте получили през деня. Трябва да се радвате на състоянието си, което имате в даден момент, защото в следващата секунда, то ще е друго.
към текста >>
Тя засяга, както материалния, така и духовния
живот
на човека във всички техни области.
Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите бури и гръмотевици. Човек само трябва да се освободи от ненужните неща и да вижда красивото и хубавото. Любовта създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме Любовта. При Любовта всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Така че, щастието на човека зависи от Любовта, която има в себе си.
Тя засяга, както материалния, така и духовния
живот
на човека във всички техни области.
Само чрез закона на Любовта, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления. Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия.
към текста >>
През целия
живот
на човека от дясната му страна върви Бог, а от лявата му страна — злото (тъмен дух), който го дебне.Не питайте защо е така, но знайте само това, че злото може да го избегнете.
Така че, когато искате да направите нещо добро, не се спирайте. По-добре е да направи криво-ляво нещо, отколкото нищо. Злото винаги идва във вид, какъвто човек не е очаквал. Така че, мине ли човек през известни изпитания, друг път те ще бъдат от друг род и т.н., понеже те са предметно учение за човека и затова той трябва да е буден. На Бог му трябват работници безкористни които да работят от Любов, без да мислят за себе си.
През целия
живот
на човека от дясната му страна върви Бог, а от лявата му страна — злото (тъмен дух), който го дебне.Не питайте защо е така, но знайте само това, че злото може да го избегнете.
Ти си човекът, който едновременно изпитваш доброто и злото и си вадиш поука. Всеки човек е изложен на изкушения, защото всички трябва да минете през огън, за да се пречистите и поумнеете. Грехът в човека е неподчинение на Разумното (Божественото). Бог изпитва човека, но не го изкушава. Изкушението значи те изкушава да съгрешиш, иска да те подкупи.
към текста >>
Когато човек почне да надделява
животинското
у себе си, то лицето му почва да се изменя.
Ако човек има външни радости, то ще му дадат вътрешни мъчнотии и обратно. Това не може да се избегне, но едновременно няма да ви дадат мъчнотии от вътре и отвън. Ако поставят любовта ви на изпит, тя трябва да издържи на изпитанията. Човек трябва да бъде твърд, за да издържи докрай. Когато човек има възвишени стремежи, той издържа на всички изпитания.
Когато човек почне да надделява
животинското
у себе си, то лицето му почва да се изменя.
Желайте да бъдете господари над себе си. Човек трябва да подчини низшето у себе си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове. * * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие.
към текста >>
Смисълът на
живота
е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух.
Събуждайте хората. Не може да служи онзи, който не е учил и който не знае. За да познавате Бога, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите. Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край. Да предложите Любовта си, това значи да служите на Бога.
Смисълът на
живота
е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух.
Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов. Който живее за другите, той има Любов. Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си.
към текста >>
Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в
живота
на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай.
Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си. Като помагате на другите, вие служите на Бога. Който обича Бога, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го.
Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в
живота
на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай.
Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете. Откъдето минават, помагай от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Него е много лесно нещо. То става в малките работи. Питайте всякога Бога в себе си какво да правите и каквото ви каже извършете
към текста >>
Законът е такъв, всеки ден
животът
ви ще се нарежда сам по себе си.
Вън от Бога не може човек да бъде щастлив. Знайте, че прекъсне ли човек връзката си с Бога, злото идва. Ще служите значи на Бога и ближния си безкористно, без да очаквате нещо. Нищо няма да изгубите, знайте! Напротив, нещата ще ви се нареждат.
Законът е такъв, всеки ден
животът
ви ще се нарежда сам по себе си.
Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен. В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма. Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши. Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога.
към текста >>
Смисълът на
живота
, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши.
Напротив, нещата ще ви се нареждат. Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по себе си. Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен. В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма.
Смисълът на
живота
, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши.
Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога. На първо място в съзнанието му, да е това! Това, което Бог прави за вас, правете го вие за хората. Да любите хората и тогава, когато ви мразят и ти вършат зло и да им слугувате, без да знаят те това. Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение.
към текста >>
Вие имате разни степени на Любовта:
животинска
, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * *
Вие имате разни степени на Любовта:
животинска
, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания.
към текста >>
Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после
животински
характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота.
Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после
животински
характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота.
Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е.
към текста >>
Тогава той ще усети, че
животът
на другите е и негов
живот
и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит.
Всички хора са излезли от Бога, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега. Тези отношения са съществували и съществуват винаги в природата, те са правилни. Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него. Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича.
Тогава той ще усети, че
животът
на другите е и негов
живот
и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит.
Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях. Като видиш страдащ, помогни му и помоли се за него. Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички. Но това, което виждаме сега на земята не е любов, а привързаност, защото Любовта обича всички. И като се привързват хората един към Друг само, те се спъват и ограничават.
към текста >>
Всички, дори растенията и
животните
се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите).
Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички. Но това, което виждаме сега на земята не е любов, а привързаност, защото Любовта обича всички. И като се привързват хората един към Друг само, те се спъват и ограничават. За да не страдате, не делете любовта, обичайте всички и колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете. За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи.
Всички, дори растенията и
животните
се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите).
Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (Бога). Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите. Бог е проявил Любовта си към Христос, а Бог и Христос — към апостолите и към другите вярващи.
към текста >>
5.
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния
живот
на планината.
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по-красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина.
Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния
живот
на планината.
Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветреца, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата.
към текста >>
Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на
живота
.
При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята.
Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на
живота
.
Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто!
към текста >>
Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на
живот
, който слиза от вечните извори на битието.
Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята.
Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на
живот
, който слиза от вечните извори на битието.
Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата.
към текста >>
За да разрешите всички противоречия в
живота
, вие трябва да оперирате със силите на любовта.
Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия.
За да разрешите всички противоречия в
живота
, вие трябва да оперирате със силите на любовта.
Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов.
към текста >>
Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов
живот
, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени.
С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие.
Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов
живот
, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени.
Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.
към текста >>
Който иска да стане
безсмъртен
, трябва да се научи да обича, да люби.
Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени.
Който иска да стане
безсмъртен
, трябва да се научи да обича, да люби.
Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш.
към текста >>
В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния
живот
, на всички блага, които човек търси.
Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения.
В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния
живот
, на всички блага, които човек търси.
Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното.
към текста >>
Не можеш да имаш ясна представа за
живота
без любовта.
Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното.
Не можеш да имаш ясна представа за
живота
без любовта.
Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния.
към текста >>
Без нея
животът
ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта.
Без нея
животът
ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава.
към текста >>
Някой казва: „
Животът
е празна работа".
Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
Някой казва: „
Животът
е празна работа".
Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния.
към текста >>
Всичкият
живот
седи в това, да се запалва човек от любовта.
Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат.
Всичкият
живот
седи в това, да се запалва човек от любовта.
Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта.
към текста >>
Смисълът на
живота
седи в любовта.
И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага.
Смисълът на
живота
седи в любовта.
Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически.
към текста >>
И щом направят това, тогава техният
живот
ще протича по един естествен начин.
Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта.
И щом направят това, тогава техният
живот
ще протича по един естествен начин.
И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта.
към текста >>
Старайте се да гледате
живота
през очите на любовта.
Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани.
Старайте се да гледате
живота
през очите на любовта.
И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни.
към текста >>
И тогава ще се домогнете до известно познание за
живота
, което никой не може да ви предаде.
Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта.
И тогава ще се домогнете до известно познание за
живота
, което никой не може да ви предаде.
Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина.
към текста >>
И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия
живот
.
То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето! Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите. Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето.
И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия
живот
.
Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща.
към текста >>
Как новият
живот
подмладява.
Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща.
Как новият
живот
подмладява.
Тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили. Още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен за винаги. сп. „Житно зърно”, бр.
към текста >>
6.
12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Околните върхове и храсти добиват съвсем друг облик, като че ли са потопени в особен, по-дълбок, вътрешен тайнствен
живот
, вглъбени в съзерцание на някоя вечна идея.
Всеки миг краските по околните върхове се менят от лъчите на залязващото слънце. Слънчевите ни дворци са край първото езеро. Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове. Вечер езерата имат друг вид. Хиляди блестящи искри се разсипват всеки миг по тяхната шир от лунното отражение.
Околните върхове и храсти добиват съвсем друг облик, като че ли са потопени в особен, по-дълбок, вътрешен тайнствен
живот
, вглъбени в съзерцание на някоя вечна идея.
Големият празник е на Мусала! Всички сме тук при изгрев слънце. Небето е чисто. Скоро след изгрева обикновеният утринен ветрец престава и се чувствува значително затопляне. Учителят ни дава съвсем нови гимнастични упражнения.
към текста >>
Животът
има за цел любовта.
За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта. В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не. Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов.
Животът
има за цел любовта.
Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее. Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите.
към текста >>
Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш
безсмъртен
, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта.
Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта. Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее.
Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш
безсмъртен
, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта.
Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта.
към текста >>
Съществено в
живота
е това, що е път за постижение на това, което желаете.
Култура може да има само там, дето има огън на любовта. Доколкото един човек има любов към вас, дотолкоз вие можете да си съставите донякъде едно вътрешно понятие за него. Нашето бъдеще щастие и всичко - зависят от нашата любов, която показваме към хората. От това се определя нашето бъдеще. Най-същественото е да се освободите от всичко онова, което не ви трябва.
Съществено в
живота
е това, що е път за постижение на това, което желаете.
Ти не можеш да разбереш любовта, ако не ù слугуваш. Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов.
към текста >>
Нам ни се струва, че се разрушава физическият
живот
.
Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр. Широко схващат нещата. Сегашните времена са важни.
Нам ни се струва, че се разрушава физическият
живот
.
Това е едно преходно състояние. Красивото е в бъдещето. Кое е сега новото, което иде: ти, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне, във всяко живо същество, да видиш проявление на Безграничния - в най малката мушичка, в каквото и да е. В какво седи любовта към Безграничния: щастието на другите хора е твое щастие.
към текста >>
Нали и в
живота
всяко страдание е тъй кратковременно?
* * * Ранни часове пред изгрев. Мъглата е вдигната. Ще имаме ясен слънчев ден. Къде отиде вчерашното забулено небе?
Нали и в
живота
всяко страдание е тъй кратковременно?
В сравнение с вечността, то нали не трае повече от няколко часа само и даже само няколко мига, и след това пак разведреното небе ни се усмихва! Изток е в розови краски. Всички скали, обърнати към изток, са силно осветлени от зората, като че ли са светещи. Каква е тая радост, която ни изпълва? Една вътрешна светлина, една вътрешна музика чувствуваме в себе си.
към текста >>
Влизаш в един реален, в един изобилен
живот
.
Ние сме тук в светилището на Рила. Спираме се. Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас. Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва.
Влизаш в един реален, в един изобилен
живот
.
В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват.
към текста >>
В сравнение с него като че ли досегашният ти
живот
е бил сянка!
Спираме се. Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас. Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот.
В сравнение с него като че ли досегашният ти
живот
е бил сянка!
Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка.
към текста >>
Чувствуваш, че
животът
е само от светлина!
Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас. Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка!
Чувствуваш, че
животът
е само от светлина!
Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас.
към текста >>
Че сенките на
живота
са илюзия.
Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина!
Че сенките на
живота
са илюзия.
Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени.
към текста >>
Чувствуваш че
животът
е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас.
Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка.
Чувствуваш че
животът
е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас.
Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили, във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания. Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот. Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот.
към текста >>
Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния
живот
.
Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили, във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания.
Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния
живот
.
Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот. Всички вериги са паднали от тебе! Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината! Тя ни поздрави!
към текста >>
Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си
живот
.
Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина. Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили, във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания. Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот.
Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си
живот
.
Всички вериги са паднали от тебе! Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината! Тя ни поздрави! И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление.
към текста >>
Струите на
живота
са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния
живот
.
Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения. Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел!
Струите на
живота
са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния
живот
.
Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства. Обичам да чета в цветята, какви сте вие. Вятърът ни говори за вас.
към текста >>
Този реален
живот
- там е Великият, Безграничният.
Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот.
Този реален
живот
- там е Великият, Безграничният.
Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства. Обичам да чета в цветята, какви сте вие. Вятърът ни говори за вас. Звездите ни говорят за вас.
към текста >>
То е извор, чиито води протичат от тия свещени места долу в низините, към живущите в тъмнината, за да внесат лъч от радост в техния
живот
.
Звездите ни говорят за вас. Бистрите извори ни говорят за вас. Чрез тях узнаваме, какви сте вие. Чрез тях ние проникваме в царството, дето витае светлата ви мисъл. Звездите, цветята, изворите, нежният зефир ни говорят за вашата любов, която протича като бистри кристални води от вашето сърце.
То е извор, чиито води протичат от тия свещени места долу в низините, към живущите в тъмнината, за да внесат лъч от радост в техния
живот
.
Лесни са страданията за онзи, който ви познава. Идете на планината и приемете нейния поздрав! сп. „Житно зърно”, бр. 11, кн. 2-3
към текста >>
7.
61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тия два свята не могат ли да се сравнят с два
живота
: един стар
живот
, който си отива и един нов, който иде?
Приличат на развълнувано море. Гребените на мощните му вълни са позлатени. Всеки миг картината се мени. Под това море от мъгли живеят хора; за тях тия простори, тия гледки, които виждаме, не съществуват. Те са в един свят, а ние в друг.
Тия два свята не могат ли да се сравнят с два
живота
: един стар
живот
, който си отива и един нов, който иде?
Старият живот е живот без простори, без хоризонти, живот на ограничения. Оня, който е потопен в стария живот, може да не подозира, че има друг един живот много по-реален, много по-красив. Естествено разговорът с Учителя почва върху слънчевия изгрев. Един запитва: — Има ли полза, когато слънцето при изгрев е закрито от облаци?
към текста >>
Старият
живот
е
живот
без простори, без хоризонти,
живот
на ограничения.
Гребените на мощните му вълни са позлатени. Всеки миг картината се мени. Под това море от мъгли живеят хора; за тях тия простори, тия гледки, които виждаме, не съществуват. Те са в един свят, а ние в друг. Тия два свята не могат ли да се сравнят с два живота: един стар живот, който си отива и един нов, който иде?
Старият
живот
е
живот
без простори, без хоризонти,
живот
на ограничения.
Оня, който е потопен в стария живот, може да не подозира, че има друг един живот много по-реален, много по-красив. Естествено разговорът с Учителя почва върху слънчевия изгрев. Един запитва: — Има ли полза, когато слънцето при изгрев е закрито от облаци? — Слънчевият изгрев ни ползува при всички случаи, защото енергиите му минават и през облаците и достигат до нас.
към текста >>
Оня, който е потопен в стария
живот
, може да не подозира, че има друг един
живот
много по-реален, много по-красив.
Всеки миг картината се мени. Под това море от мъгли живеят хора; за тях тия простори, тия гледки, които виждаме, не съществуват. Те са в един свят, а ние в друг. Тия два свята не могат ли да се сравнят с два живота: един стар живот, който си отива и един нов, който иде? Старият живот е живот без простори, без хоризонти, живот на ограничения.
Оня, който е потопен в стария
живот
, може да не подозира, че има друг един
живот
много по-реален, много по-красив.
Естествено разговорът с Учителя почва върху слънчевия изгрев. Един запитва: — Има ли полза, когато слънцето при изгрев е закрито от облаци? — Слънчевият изгрев ни ползува при всички случаи, защото енергиите му минават и през облаците и достигат до нас. Чудесно е направен светът.
към текста >>
Обикновеният
живот
е еднообразен.
Чистотата е мярка. Под „дете" се разбира: чисти по сърце. Пътят за Царството Божие е чистотата. Тя е път и за Любовта. Кое е новото, което иде?
Обикновеният
живот
е еднообразен.
Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури. Старото не може да служи вече за основа. Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме.
към текста >>
С едни дрехи или обуща цял
живот
не се ходи.
Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури. Старото не може да служи вече за основа. Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме.
С едни дрехи или обуща цял
живот
не се ходи.
Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят. Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов. Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане безсмъртен.
към текста >>
Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане
безсмъртен
.
С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят. Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов.
Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане
безсмъртен
.
Никога не отлагай Любовта! Не казвай: „Ще обичам в бъдеще". Не, в дадения момент прояви Любовта. В дадения момент ще обичаш. После няма да я има там; тя ще си замине.
към текста >>
Един човек, който те обича, е лекар за тебе, понеже той влива в тебе здравословно състояние,
животворни
сили.
Хората са говорили за Любовта досега това, което не е любов. Любовта е неразбрана. Тя не е своенравие — да прави кой каквото иска. Тя е най-възвишеното нещо. Да имаш знание в Любовта, това значи да изкажеш нещо в най-красивата му форма.
Един човек, който те обича, е лекар за тебе, понеже той влива в тебе здравословно състояние,
животворни
сили.
Мъдростта ще ти покаже, как трябва да приложиш Любовта. Докато проявяваш Любовта, и тя расте в тебе, ти се повдигаш. Щом намалиш темпото ù, ще губиш. Като влезе в Любовта, човек ще се ползува от Божествените блага. А сега хората са извън Любовта и не могат да се ползуват от тях.
към текста >>
Любовта, която иде, ще внесе нов
живот
и в музиката, защото евангелието на музиката е в любовта.
Щом намалиш темпото ù, ще губиш. Като влезе в Любовта, човек ще се ползува от Божествените блага. А сега хората са извън Любовта и не могат да се ползуват от тях. Нямат любовен ток. Да благодарим, че съществува една любов, която може да оправи света.
Любовта, която иде, ще внесе нов
живот
и в музиката, защото евангелието на музиката е в любовта.
Предстои нов подем и в музиката. Инволюционната музика е започнала много добре, но като са слизали съществата постепенно в гъстата материя, все са изглаждали, изглаждали музиката и са изгубили това, което са имали там, от гдето са слезли. При еволюционната музика трябва да възстановим сега това, което са изгубили. Заедно с културата на Любовта ще дойде и един музикален век. сп. „Житно зърно”, бр.
към текста >>
8.
050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
В нея има Светлина, Радост, разширение,
Живот
, условия за растене и възможности да опиташ всички блага.
Тя е врата, през която се отива при Бога. Омразата е също врата, но през нея се излиза от Бога. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не ще можеш. Само Любовта може да внесе в тебе възвишеното и благородното. Достатъчно е човек да възприеме малка частица от Любовта, за да почувства подем в духа си.
В нея има Светлина, Радост, разширение,
Живот
, условия за растене и възможности да опиташ всички блага.
Любовта споделя и най-малките трошици. Там, дето отсъства Любовта, има страдание и смърт. Като обичаш безсмъртните, безсмъртен ще станеш. Като обичаш, ти придобиваш нещо. Любовта носи утешение.
към текста >>
Като обичаш безсмъртните,
безсмъртен
ще станеш.
Само Любовта може да внесе в тебе възвишеното и благородното. Достатъчно е човек да възприеме малка частица от Любовта, за да почувства подем в духа си. В нея има Светлина, Радост, разширение, Живот, условия за растене и възможности да опиташ всички блага. Любовта споделя и най-малките трошици. Там, дето отсъства Любовта, има страдание и смърт.
Като обичаш безсмъртните,
безсмъртен
ще станеш.
Като обичаш, ти придобиваш нещо. Любовта носи утешение. Ако искате да се утешите, приложете я. Когато Любовта посети бедния, той става богат. В нея се разширявате и нагоре се качвате.
към текста >>
Без Любов няма Сила, няма здраве, няма
Живот
.
Никаква външна сила не може да й се противопостави. Ангелите се прекланят пред Любовта. Когато тя заговори чрез някой човек, той става силен и мощен. Силен е онзи, който има Любов. Той нищо не може да направи, ако тя не работи в него.
Без Любов няма Сила, няма здраве, няма
Живот
.
Аз знам колко време ще остане при мене един човек - според силата на неговата обич. Когато някой обича, стои по-дълго време. Любовта е пролет, безлюбието - зима. Безлюбието може да се сравни със залеза, а Любовта с изгрева. Любовта е огън, който никой не може да изгаси.
към текста >>
Смисълът на
Живота
седи във вечното постигане на Любовта.
Като отидеш при един извор, ако те обича, той почва да клокочи, да тече по-силно. Ако не те обича, намалява се това бликане на вода. Ако ръката на един човек те обикне, ръката ли те обича? Зад извора стои едно Разумно Същество, което те обича. Светът страда от малката Любов и благува от голямата.
Смисълът на
Живота
седи във вечното постигане на Любовта.
към текста >>
9.
086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Щом прекъсне тази връзка, силите му го напускат,
животът
му се обезсмисля и страданията започват да се нижат едно след друго.
Тогава човек се усеща пълен, богат, вдъхновен. През това време той получава подтици и директиви за работа. След време, душата пак го посещава. Докато човек държи връзка с душата си, т.е. с Божественото в себе си, той има желание да работи.
Щом прекъсне тази връзка, силите му го напускат,
животът
му се обезсмисля и страданията започват да се нижат едно след друго.
Когато човек живее външен живот, той още не е напълно въплътен в тялото си. Липсва му нещо. Вследствие на това, той не е господар на положението. След хиляди години, когато човек бъде готов, човешката душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване.
към текста >>
Когато човек живее външен
живот
, той още не е напълно въплътен в тялото си.
През това време той получава подтици и директиви за работа. След време, душата пак го посещава. Докато човек държи връзка с душата си, т.е. с Божественото в себе си, той има желание да работи. Щом прекъсне тази връзка, силите му го напускат, животът му се обезсмисля и страданията започват да се нижат едно след друго.
Когато човек живее външен
живот
, той още не е напълно въплътен в тялото си.
Липсва му нещо. Вследствие на това, той не е господар на положението. След хиляди години, когато човек бъде готов, човешката душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане безсмъртен.
към текста >>
Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане
безсмъртен
.
Когато човек живее външен живот, той още не е напълно въплътен в тялото си. Липсва му нещо. Вследствие на това, той не е господар на положението. След хиляди години, когато човек бъде готов, човешката душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване.
Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане
безсмъртен
.
Сега тялото още не е съвършено, затова човешката душа седи вън от него. Няма жилище за нея, и за човешкия дух също. Тепърва ще се изгради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Вие чувствате, когато Божеството ви посети. Вие чувствате влиянието и присъствието му.
към текста >>
Това е задачата на неговия
живот
.
Ти трябва да измиеш тази кал, за да видиш, че има нещо ценно в човека. Има необикновени мисли, които са като скъпоценни камъни. Кой вижда тези хубави мисли, които са скрити дълбоко в човешката душа? Има прозорливи хора, които ги виждат. Човек трябва да се добере до законите, писани вътре в неговата душа.
Това е задачата на неговия
живот
.
Често ни учат това, което сме знаели и сме го забравили. Ние идем от един по-висш свят. Там знаем много неща. Като дойдем на земята, ние ги учим като нови, а всъщност, това учене е припомняне. Ще кажете за някого, че е грешен, за друг, че е лош.
към текста >>
И в растенията, и в
животните
има нещо благородно, каквото има и у човека.
Не казвай: "Нищо няма да излезе от мене." Тогава ти нарушаваш Божия план. Кажи: "Бог ще ме повдигне, ще изпълни Своя план за мене. Бог е създал всички Същества. Те са нужни за Бога. Ти не знаеш какво ще стане с едно Същество в бъдеще.
И в растенията, и в
животните
има нещо благородно, каквото има и у човека.
В тях има нещо неопетнено. У тях, освен обикновен живот, има и един необикновен, който не се проявява.
към текста >>
У тях, освен обикновен
живот
, има и един необикновен, който не се проявява.
Бог е създал всички Същества. Те са нужни за Бога. Ти не знаеш какво ще стане с едно Същество в бъдеще. И в растенията, и в животните има нещо благородно, каквото има и у човека. В тях има нещо неопетнено.
У тях, освен обикновен
живот
, има и един необикновен, който не се проявява.
към текста >>
10.
Силата на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя носи
живот
, светлина, топлина, свобода, сила и красота.
Към 10 часа изпълнихме на поляната на Ел Шадай паневритмията. След това изпяхме няколко песни. Започна разговор. В разговора Учителя каза следните мисли: Трябва да знаете кои са подаръците на любовта.
Тя носи
живот
, светлина, топлина, свобода, сила и красота.
Носи здраве, благородство. Носи всичко хубаво. Носи всички добродетели в себе си. Носи мъдрост и истина. Когато обичаш някого, ти проявяваш дарове на любовта.
към текста >>
Любовта е вложена в
живота
.
14 мисълта събужда любовта. Всичко хубаво в човека се събужда от любовта. Един твой приятел става предавател на силите от природата към тебе. Един човек, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. Новото Любовта почва 400 500 години преди Христа.
Любовта е вложена в
живота
.
Любовта е врата, през която човек влиза в живота. Онзи, който не е в любовта, е в небитието. Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии. Тя дава всички възможности. Тя е път за всички възможности.
към текста >>
Любовта е врата, през която човек влиза в
живота
.
Всичко хубаво в човека се събужда от любовта. Един твой приятел става предавател на силите от природата към тебе. Един човек, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. Новото Любовта почва 400 500 години преди Христа. Любовта е вложена в живота.
Любовта е врата, през която човек влиза в
живота
.
Онзи, който не е в любовта, е в небитието. Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии. Тя дава всички възможности. Тя е път за всички възможности. А за онзи, който не е в любовта, трябва да има препятствия.
към текста >>
Затова любовта трябва да се тури като основа на
живота
.
Защото при любовта ти си в хармония с целия всемир и енергиите на целия всемир, на цялото, се вливат в тебе и внасят подем и обнова. Когато някой те обича, ти си градина и той пуща вада към тебе. И всичко в тебе се разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. И тогава ти познаваш, че онзи не те обича.
Затова любовта трябва да се тури като основа на
живота
.
За да не се отбиват вадите на живота, защото, щом те се отбият, идват всички нещастия на хората. Всеки, който ви обича, е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и на бащата ще се скъсява. 14 обратното е вярно.
към текста >>
За да не се отбиват вадите на
живота
, защото, щом те се отбият, идват всички нещастия на хората.
Когато някой те обича, ти си градина и той пуща вада към тебе. И всичко в тебе се разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. И тогава ти познаваш, че онзи не те обича. Затова любовта трябва да се тури като основа на живота.
За да не се отбиват вадите на
живота
, защото, щом те се отбият, идват всички нещастия на хората.
Всеки, който ви обича, е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и на бащата ще се скъсява. 14 обратното е вярно. Ако синът не обича майка си и дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява.
към текста >>
Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава
животът
на майката и на бащата ще се скъсява.
И тогава ти познаваш, че онзи не те обича. Затова любовта трябва да се тури като основа на живота. За да не се отбиват вадите на живота, защото, щом те се отбият, идват всички нещастия на хората. Всеки, който ви обича, е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо.
Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава
животът
на майката и на бащата ще се скъсява.
14 обратното е вярно. Ако синът не обича майка си и дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш:“Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи животът, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба.
към текста >>
Ако синът не обича майка си и дъщерята няма любов към баща си,
животът
на сина и дъщерята се скъсява.
За да не се отбиват вадите на живота, защото, щом те се отбият, идват всички нещастия на хората. Всеки, който ви обича, е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и на бащата ще се скъсява. 14 обратното е вярно.
Ако синът не обича майка си и дъщерята няма любов към баща си,
животът
на сина и дъщерята се скъсява.
Питаш:“Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи животът, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да укрепнат. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее.
към текста >>
“ Ще ти се продължи
животът
, ще станеш щастлив.
Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и на бащата ще се скъсява. 14 обратното е вярно. Ако синът не обича майка си и дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш:“Защо трябва да обичам?
“ Ще ти се продължи
животът
, ще станеш щастлив.
Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да укрепнат. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да минем от смърт в живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот.
към текста >>
И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да минем от смърт в
живот
, тогава каква е тази любов?
Питаш:“Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи животът, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да укрепнат. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее.
И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да минем от смърт в
живот
, тогава каква е тази любов?
Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот. Тогава любовта е Божествена. Няма пo-красив момент от този, който наричат възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае любовта. Когато съзнаеш любовта, ти си възкръснал.
към текста >>
Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в
живот
.
“ Ще ти се продължи животът, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да укрепнат. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да минем от смърт в живот, тогава каква е тази любов?
Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в
живот
.
Тогава любовта е Божествена. Няма пo-красив момент от този, който наричат възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае любовта. Когато съзнаеш любовта, ти си възкръснал. Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш.
към текста >>
Любовта прави
безсмъртен
този, когото обичаш.
Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот. Тогава любовта е Божествена. Няма пo-красив момент от този, който наричат възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае любовта. Когато съзнаеш любовта, ти си възкръснал.
Любовта прави
безсмъртен
този, когото обичаш.
Всеки, който обича, живее по-дълго време. Който обича по-малко, по-малко живее. Един брат попита: “Дали когато се каже, че любовта дава възкресение, се разбира и духовно, и физически? “ Учителя каза: Два вида възкресение няма.
към текста >>
Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите, несгодите на
живота
му.
Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат. Не я чакат да дойде. Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета. Той като е казал тези думи, иска да каже: всичко е суета без любов. Всички страдания в света са от безлюбие.
Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите, несгодите на
живота
му.
Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. Като дойде любовта, преставаш да виждаш противоречията. Трябва да влезеш в аурата на любовта! Като дойде любовта, човек всестранно се обновява. Като не върви по пътя на любовта, изсъхва и става много кисел.
към текста >>
Върви ми в
живота
, значи обичаш.
А там, дето е Бог, всичко може да стане. За любовта няма мъчни работи. Идва един човек при мене и ми казва:“Условията, при които живея, са лоши.“ Казвам му: При условията, при които живееш, никой не може да ти помогне, защото не се учиш. Някой казва:“Няма условия.“ Нямаш условия, значи не обичаш. Имаш условия, значи обичаш.
Върви ми в
живота
, значи обичаш.
Не ми върви в живота, значи не обичаш. Ще обичаш, и условията ще потекат. Вие всеки ден може да проверите това в малък размер. Без любовта светът не може да се оправи. Ако работите ви не се нареждат, приложете любовта.
към текста >>
Не ми върви в
живота
, значи не обичаш.
За любовта няма мъчни работи. Идва един човек при мене и ми казва:“Условията, при които живея, са лоши.“ Казвам му: При условията, при които живееш, никой не може да ти помогне, защото не се учиш. Някой казва:“Няма условия.“ Нямаш условия, значи не обичаш. Имаш условия, значи обичаш. Върви ми в живота, значи обичаш.
Не ми върви в
живота
, значи не обичаш.
Ще обичаш, и условията ще потекат. Вие всеки ден може да проверите това в малък размер. Без любовта светът не може да се оправи. Ако работите ви не се нареждат, приложете любовта. Ако сте болни, приложете любовта.
към текста >>
11.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота, изпитвахме една светла радост от
живота
.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] НОВАТА АТМОСФЕРА
Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота, изпитвахме една светла радост от
живота
.
Потопени в тази хармонична и мистична среда, ние някак се бяхме пооткъснали и забравили суровия и груб материализъм. Хората от света пък бяха обхванати изцяло от грижа да придобиват материални ценности. Поставяйки ги като единствена цел на живота си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират на повика към по-висшето. То им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, затова и не проявяваха интерес към него. Това някои от приятелите не бяха разбрали.
към текста >>
Поставяйки ги като единствена цел на
живота
си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират на повика към по-висшето.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] НОВАТА АТМОСФЕРА Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота, изпитвахме една светла радост от живота. Потопени в тази хармонична и мистична среда, ние някак се бяхме пооткъснали и забравили суровия и груб материализъм. Хората от света пък бяха обхванати изцяло от грижа да придобиват материални ценности.
Поставяйки ги като единствена цел на
живота
си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират на повика към по-висшето.
То им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, затова и не проявяваха интерес към него. Това някои от приятелите не бяха разбрали. И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждане на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излязат в света, по подобие на старовремските пророци и апостоли, да проповядват и разгласят беседите на Учителя. Отива един от младите братя при Учителя и Му казва: "Аз ще напусна работата си и ще тръгна да проповядвам новото Учение." Учителя го поглежда и му казва: "По този начин не може, сега проповядването ще стане по нов начин." Друг един брат, мил и симпатичен като дете, се изправя пред Учителя със същата задача. Учителя се усмихва и му казва: "Теб въшки яли ли са те?
към текста >>
Измежду нас трима се захващат с издаването на списание "Нов
живот
".
И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждане на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излязат в света, по подобие на старовремските пророци и апостоли, да проповядват и разгласят беседите на Учителя. Отива един от младите братя при Учителя и Му казва: "Аз ще напусна работата си и ще тръгна да проповядвам новото Учение." Учителя го поглежда и му казва: "По този начин не може, сега проповядването ще стане по нов начин." Друг един брат, мил и симпатичен като дете, се изправя пред Учителя със същата задача. Учителя се усмихва и му казва: "Теб въшки яли ли са те? " Трети, вече по-сериозен, отива и той, а Учителя му отвръща с въпрос: "Ти светлина у себе си имаш ли? " Други пък решиха с пламенно перо да запалят света.
Измежду нас трима се захващат с издаването на списание "Нов
живот
".
Напущат университета, нещо което Учителя не одобрява и с устрем се хвърлят към осъществяване на своята идея. Това списание предназначено както за хората от света, така и за нашето духовно общество, трябва да се списва, започвайки от онези области, които будят интерес в тези среди. То трябва да бъде наситено с фактически материал и събития и чрез приемлива последователност да запознава този разнороден читател с висшите области на мистичното. Тези братя не взеха под внимание казаното от Учителя, че ако хората така лесно можеха да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света. Ала скоро се опомнят, като разбират, че да се изнасят изведнъж висши философски и мистични принципи на едно съвсем неподготвено общество, е безрезултатно и си признават: "Ние бяхме самонадеяни като мислихме, че чрез едно списание можем да популяризираме идеите на Учителя всред едно неподготвено общество."
към текста >>
На този събор се изнесоха реферати от братята и сестрите из области от науката, мистицизма и обществения
живот
.
През лятото на 1923 година, младите братя и сестри от Младежкия окултен клас, решиха да свикат Младежки събор. Той се състоя в новопостроения братски салон на улица "Оборище" №14. Присъстваха братя и сестри от София и провинцията. Учителя откри събора с беседата "Зазоряване на човешката душа". Беседата беше изпълнена с мисли за най-великия копнеж на човешката душа и за връзката й с Космичното начало по пътя на чистотата.
На този събор се изнесоха реферати от братята и сестрите из области от науката, мистицизма и обществения
живот
.
Рефератите бяха изнесени от братята: Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Томалевски, Георги Марков, Боян Боев, Методи Константинов и др. Списанието "Нов живот" до този събор беше излязло в три броя, редактирано от Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров. На събора се взе решение, вместо това списание да се издаде ново със заглавие "Житно зърно", в което да имат достъп всички братя и сестри. То да бъде списание на Братството, изразител на всички идеи и подтици, които ни вълнуват и да бъде естествен център за изява на академичната младеж в Братството. Статиите, които постъпваха, третираха принципни въпроси от последните постижения на науката, на окултно-мистичните науки и отчасти из разни области на изкуството.
към текста >>
Списанието "Нов
живот
" до този събор беше излязло в три броя, редактирано от Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров.
Присъстваха братя и сестри от София и провинцията. Учителя откри събора с беседата "Зазоряване на човешката душа". Беседата беше изпълнена с мисли за най-великия копнеж на човешката душа и за връзката й с Космичното начало по пътя на чистотата. На този събор се изнесоха реферати от братята и сестрите из области от науката, мистицизма и обществения живот. Рефератите бяха изнесени от братята: Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Томалевски, Георги Марков, Боян Боев, Методи Константинов и др.
Списанието "Нов
живот
" до този събор беше излязло в три броя, редактирано от Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров.
На събора се взе решение, вместо това списание да се издаде ново със заглавие "Житно зърно", в което да имат достъп всички братя и сестри. То да бъде списание на Братството, изразител на всички идеи и подтици, които ни вълнуват и да бъде естествен център за изява на академичната младеж в Братството. Статиите, които постъпваха, третираха принципни въпроси от последните постижения на науката, на окултно-мистичните науки и отчасти из разни области на изкуството. Брат Боян Боев въведе и рубриката "Из нашия живот", в която са записани частни разговори с Учителя при посещенията на учениците му. С отварянето на Школата, братският живот се организира и засили.
към текста >>
Брат Боян Боев въведе и рубриката "Из нашия
живот
", в която са записани частни разговори с Учителя при посещенията на учениците му.
Рефератите бяха изнесени от братята: Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Томалевски, Георги Марков, Боян Боев, Методи Константинов и др. Списанието "Нов живот" до този събор беше излязло в три броя, редактирано от Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров. На събора се взе решение, вместо това списание да се издаде ново със заглавие "Житно зърно", в което да имат достъп всички братя и сестри. То да бъде списание на Братството, изразител на всички идеи и подтици, които ни вълнуват и да бъде естествен център за изява на академичната младеж в Братството. Статиите, които постъпваха, третираха принципни въпроси от последните постижения на науката, на окултно-мистичните науки и отчасти из разни области на изкуството.
Брат Боян Боев въведе и рубриката "Из нашия
живот
", в която са записани частни разговори с Учителя при посещенията на учениците му.
С отварянето на Школата, братският живот се организира и засили. Създаде се и по-тясна връзка между братствата в провинцията и София. Една добра инициатива в това направление подхвана брат Сава Калименов, начетен и владеещ няколко западни езика брат, от град Севлиево. Той имаше подредена книжарница. А в печатницата си организира издаването на най-различни книги, предимно преводи с окултно съдържание.
към текста >>
С отварянето на Школата, братският
живот
се организира и засили.
Списанието "Нов живот" до този събор беше излязло в три броя, редактирано от Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров. На събора се взе решение, вместо това списание да се издаде ново със заглавие "Житно зърно", в което да имат достъп всички братя и сестри. То да бъде списание на Братството, изразител на всички идеи и подтици, които ни вълнуват и да бъде естествен център за изява на академичната младеж в Братството. Статиите, които постъпваха, третираха принципни въпроси от последните постижения на науката, на окултно-мистичните науки и отчасти из разни области на изкуството. Брат Боян Боев въведе и рубриката "Из нашия живот", в която са записани частни разговори с Учителя при посещенията на учениците му.
С отварянето на Школата, братският
живот
се организира и засили.
Създаде се и по-тясна връзка между братствата в провинцията и София. Една добра инициатива в това направление подхвана брат Сава Калименов, начетен и владеещ няколко западни езика брат, от град Севлиево. Той имаше подредена книжарница. А в печатницата си организира издаването на най-различни книги, предимно преводи с окултно съдържание. Негов беше и седмичникът "Братство", в който освен статии се изнасяха и случки, и събития, предимно из живота на братствата в провинцията.
към текста >>
Негов беше и седмичникът "Братство", в който освен статии се изнасяха и случки, и събития, предимно из
живота
на братствата в провинцията.
С отварянето на Школата, братският живот се организира и засили. Създаде се и по-тясна връзка между братствата в провинцията и София. Една добра инициатива в това направление подхвана брат Сава Калименов, начетен и владеещ няколко западни езика брат, от град Севлиево. Той имаше подредена книжарница. А в печатницата си организира издаването на най-различни книги, предимно преводи с окултно съдържание.
Негов беше и седмичникът "Братство", в който освен статии се изнасяха и случки, и събития, предимно из
живота
на братствата в провинцията.
Този вестник излизаше и на есперанто. Групата около Савата бяха почитатели и пропагандатори на този международен език. Списание "Всемирна летопис", в което се изнасяха статии предимно из астрологията, хиромантията, френологията и другите окултни науки излезе само в четири годишнини. Списваше го един от възрастните братя Иван Толев, адвокат по професия. При откриване на Школата той правеше впечатление на много ревностен и предан на делото.
към текста >>
Активизира се и нашият колективен
живот
.
", а щом се изплаши - "Пребледня! ". Явно, това е отражението на психиката в израз, мимика и жест. При Учителя се намираше един гипсов бюст, на чиято глава бяха обозначени мозъчните центрове, които управляват качествата и способностите у човека. Група приятели, подготвени в техническо отношение, извадиха копия и така бе разпространено това помагало за изучаване на френологията. Отпечатахме и френологичната карта на д-р Р.Н.Фаулър, където известният френолог отбелязва местоположението на мозъчните центрове на разните склонности и способности чрез символични изображения.
Активизира се и нашият колективен
живот
.
Учителя предприемаше общи екскурзии до Витоша, най-малко един път в седмицата. Отначало Той извеждаше братството до полянките около Драгалевския манастир, малко по-нагоре от построената сега първа лифтова станция. Боровата гора, която съществува сега там, все още не бе засадена. Отивахме пешком, като си почивахме върху случайни селски коли. Масовите екскурзии не бяха популярни и нашите големи групи се посрещаха с изненада или с насмешка.
към текста >>
Още недостигнали се чуват из мрака веселите им поздрави - "Само Божията любов носи пълния
живот
!
Рано сутринта, още в тъмно сме на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в "Лозенец". Чакаме се, ето далеч из мрачината човешки сенки ни приближават. Наши са! Всички с раници на гърба.
Още недостигнали се чуват из мрака веселите им поздрави - "Само Божията любов носи пълния
живот
!
". Дружни гласове отговарят същото. Изчакваме се и изведнъж песни - една, две, три. С нас е Той, Учителя. Гледа ни бащински, с ласка в очи. Дъжд ли, буря ли?
към текста >>
Намираме я по чудната свежест, що лъха от нея, по изобилния
живот
, що навлиза в гърдите ни, по радостта, що вдишваме заедно с въздуха.
Тръгваме, дъждът, който се превърна в мек сняг, бързо напластява земята под стъпките ни. Сякаш Природата изпраща своите бели служинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пращене по снега от стъпките ни, Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се смее и иска да ни викне - Хей, намерете ме, скрих се от вас. Но ние си знаем где е тя. Ето я.
Намираме я по чудната свежест, що лъха от нея, по изобилния
живот
, що навлиза в гърдите ни, по радостта, що вдишваме заедно с въздуха.
Тя е там. Разбираме къде е тя. Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над него, пет-шест-десет-двадесет, те всички тракат. Ще оставим манастира встрани и отгоре, нагоре, право при нея. Догде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал.
към текста >>
Тя е стара магьосница, хранилище на древен и
безсмъртен
еликсир и който пие от него, става вечен като природата.
Това е обич на планината, на Вселената, на Учителя, една е Тя, една е Тя! С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им са зачервени, греят от радост и здраве. Витоша прави това.
Тя е стара магьосница, хранилище на древен и
безсмъртен
еликсир и който пие от него, става вечен като природата.
Легенда говори, че някога тук индийският Учител Рама е получил своето първо посвещение. Та що, не е ли бил и Той Учител като нашия Учител, разбирал великото значение на близостта с Природата? Това е ключът на загадката. Ако Рама е видял това чудо - слънчевият изгрев, ако е зърнал руменото кълбо, което видяхме как излезна из планинските глъбини и се устреми към синия лазур, не е ли бил и той също като нас удивен, прострял ръце и неволно извикал - Боже, Боже, Велик си Ти! Ето го, яви се, издигна се, като на сцена от облаци и ни извика "Добре дошли!
към текста >>
12.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Такава например е легендата за Рая, в който човек бил поставен при условия, изключително благоприятни за
живот
.
Логично е обаче да се предположи, че орбитите на планетите би трябвало да бъдат окръжности, които като най-съвършени равнинни фигури биха носили изключителни предимства за всяка една от тях. Така са приемали древните звездобройци. От друга страна, осите, около които се въртят планетите, имат най-различни наклони спрямо орбиталните плоскости, а ако бяха перпендикулярни, биха донесли изключителни предимства за всяка една от тях. Предимствата на кръговите орбити и перпендикулярните оси най-добре могат да бъдат разбрани от съвременните учени-астрономи. Легендите, колкото древни и приказни да са те, винаги съдържат нещо, което в действителност е било.
Такава например е легендата за Рая, в който човек бил поставен при условия, изключително благоприятни за
живот
.
Наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, климатът върху нея би бил възможно най-благоприятния - райски, т. е. би имало вечна пролет с такова време, каквото настъпва през най-хубавите майски дни на годината. Доказателство, че наистина Земята е имала изправена ос, кръгова орбита и такъв благоприятен климат, са намерените в Антарктида въглищни пластове и вкаменени дървета. Те съвсем ясно доказват, че там някога е било топло и условията за живота са били напълно благоприятни. След наклоняването на земната ос и елипсовидното разтегляне на нейната орбита на земята са настъпили познатите днес неблагоприятни климатични условия за живот.
към текста >>
Те съвсем ясно доказват, че там някога е било топло и условията за
живота
са били напълно благоприятни.
Легендите, колкото древни и приказни да са те, винаги съдържат нещо, което в действителност е било. Такава например е легендата за Рая, в който човек бил поставен при условия, изключително благоприятни за живот. Наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, климатът върху нея би бил възможно най-благоприятния - райски, т. е. би имало вечна пролет с такова време, каквото настъпва през най-хубавите майски дни на годината. Доказателство, че наистина Земята е имала изправена ос, кръгова орбита и такъв благоприятен климат, са намерените в Антарктида въглищни пластове и вкаменени дървета.
Те съвсем ясно доказват, че там някога е било топло и условията за
живота
са били напълно благоприятни.
След наклоняването на земната ос и елипсовидното разтегляне на нейната орбита на земята са настъпили познатите днес неблагоприятни климатични условия за живот. Следователно имаме основание да приемем, че такива неблагоприятни промени (къде по-големи, къде по-малки) са станали и на всички останали планети в Слънчевата система. Околоосното въртене на всички планети също е в безпорядък: едни се въртят по-бързо, други - по-бавно, едни от планетите се въртят от запад към изток, а други обратно - от изток към запад (каквито са Венера и Уран). В дистанциите между планетите и Слънцето също съществува безпорядък. В астрономията е известен т. нар.
към текста >>
След наклоняването на земната ос и елипсовидното разтегляне на нейната орбита на земята са настъпили познатите днес неблагоприятни климатични условия за
живот
.
Такава например е легендата за Рая, в който човек бил поставен при условия, изключително благоприятни за живот. Наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, климатът върху нея би бил възможно най-благоприятния - райски, т. е. би имало вечна пролет с такова време, каквото настъпва през най-хубавите майски дни на годината. Доказателство, че наистина Земята е имала изправена ос, кръгова орбита и такъв благоприятен климат, са намерените в Антарктида въглищни пластове и вкаменени дървета. Те съвсем ясно доказват, че там някога е било топло и условията за живота са били напълно благоприятни.
След наклоняването на земната ос и елипсовидното разтегляне на нейната орбита на земята са настъпили познатите днес неблагоприятни климатични условия за
живот
.
Следователно имаме основание да приемем, че такива неблагоприятни промени (къде по-големи, къде по-малки) са станали и на всички останали планети в Слънчевата система. Околоосното въртене на всички планети също е в безпорядък: едни се въртят по-бързо, други - по-бавно, едни от планетите се въртят от запад към изток, а други обратно - от изток към запад (каквито са Венера и Уран). В дистанциите между планетите и Слънцето също съществува безпорядък. В астрономията е известен т. нар. Закон на Тициус - Боде, който определя средните разстояния от планетите до Слънцето.
към текста >>
Всички споменати от нас планетни отклонения са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите сили и на техните влияния върху
живота
на Земята, върху човека и върху взаимоотношенията между самите планети.
768 + 4 = 772 : 10 = 77.2 --> би трябвало да бъде дистанцията на Плутон от Слънцето, но също не отговаря на измерената. Явно е, че последните два резултата от този закон не съвпадат с действителните астрономически изчисления: Нептун се намира на около 30 астрономически единици от Слънцето, а Плутон - на около 40 астрономически единици. С други думи, при Нептун и Плутон е налице нарушение на Закона на Тициус - Боде. Саабей и древните звездобройци са приемали, че някога Слънчевата система се е ръководела от единна по отношение на всички планети хармония. Явно е, че някакъв могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал някога в Слънчевата система и е внесъл това безредие.
Всички споменати от нас планетни отклонения са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите сили и на техните влияния върху
живота
на Земята, върху човека и върху взаимоотношенията между самите планети.
Когато през 1772 - 1776 година големите астрономи Тициус и Боде създадали своя знаменит закон, колегите им останали крайно изненадани, че на дистанция 2.8 астрономически единици (равно на 420 000 000 километра) от Слънцето няма планета и пространството там изглеждало празно. Но на 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открил съвсем малко (диаметър 786 километра) небесно тяло, което се намирало точно в пространството между орбитите на Марс и Юпитер. На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди. Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка. Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали.
към текста >>
"сияещ", но не
безсмъртен
като него.
За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив. Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология. Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата. "Климена, дъщерята на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, за което му дали името Фаетон, т.е.
"сияещ", но не
безсмъртен
като него.
По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф, син на Зевс. Веднъж, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива: - Макар че се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на обикновен смъртен! Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон.
към текста >>
Още преди цитираната легенда изтъкнахме, че слънцата са високо организирани светове, източници на светлина,
живот
и условия за тяхната изява.
После вдигнал тежката си десница, хвърлил светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнени парчета от колесницата. Полетял към земята Фаетон и паднал в реката Ередан, далеч от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос заради трагичната гибел на Фаетон и цял ден не се показал по Небесните простори..."
Още преди цитираната легенда изтъкнахме, че слънцата са високо организирани светове, източници на светлина,
живот
и условия за тяхната изява.
Но същевременно съществуват и други фактори, които носят тъмнина, разединение, безредие и смърт, поглъщайки всичко като израз на Принципа на вземането; с други думи, трябва да приемем, че напълно реално съществуват изразени фактори, които създават тези противоположности. За съществуването на такива негативни светове са говорили Саабей и неговите ученици и е отбелязвано (макар бегло и непълно) в Свещените книги на всички народи, включително и в Библията. Там в глава първа на Битие се казва: "В началото създаде Бог Небето и Земята (т. е. два свята). А земята беше неустроена и пуста (т.е.
към текста >>
без
живот
); и тъмнина бе върху бездната." В този текст ясно е показано съществуването на два противоположни свята в Природата, но се прави описание само на единия, наречен с името Земя, и нищо не се казва за другия, висшия, наричан Небе.
Но същевременно съществуват и други фактори, които носят тъмнина, разединение, безредие и смърт, поглъщайки всичко като израз на Принципа на вземането; с други думи, трябва да приемем, че напълно реално съществуват изразени фактори, които създават тези противоположности. За съществуването на такива негативни светове са говорили Саабей и неговите ученици и е отбелязвано (макар бегло и непълно) в Свещените книги на всички народи, включително и в Библията. Там в глава първа на Битие се казва: "В началото създаде Бог Небето и Земята (т. е. два свята). А земята беше неустроена и пуста (т.е.
без
живот
); и тъмнина бе върху бездната." В този текст ясно е показано съществуването на два противоположни свята в Природата, но се прави описание само на единия, наречен с името Земя, и нищо не се казва за другия, висшия, наричан Небе.
Еврейските първенци, които през 586 година преди Христа са отишли във Вавилон по покана на тогавашния цар на Вавилонската държава Навуходоносор II, преписали непълно тези текстове от Висшата школа на халдейските мъдреци (Вавилонската кула), не можейки, най-вероятно, да разшифроват написаното за понятието "небе". В Свещените книги на другите народи обаче е говорено за Небето като за свят, високо организиран, свят на светлина, хармония и радост. От друга страна, съществуването на реални светове с качества, напълно противоположни на проявите на светлите слънца, е било също познато на Вавилонските звездобройци, които са ги наричали Черни слънца. Съвременната наука, анализирайки някои особени лъчения, стигна до извода за съществуването на невидими обекти в Небесната сфера, чиято гравитация е толкова голяма, че поглъща напълно падналата върху тях светлина, поради което са тъмни. Тези обекти учените днес наричат Черни дупки или Колапсари.
към текста >>
13.
МЕРКУРИЙ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Този малък размер определя и естеството на силовите течения, които изхождат от него, влиянието му върху Земята, върху
живота
на нея и по-специално върху човека.
МЕРКУРИЙ Втората планета от слънчевото семейство е Меркурий, със символичен знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра. Понеже се движи във вътрешна орбита между Земята и Слънцето, той се приема за вътрешна планета.
Този малък размер определя и естеството на силовите течения, които изхождат от него, влиянието му върху Земята, върху
живота
на нея и по-специално върху човека.
Тези влияния не засягат дълбоки изяви, а непосредствения до човека свят, неговата обстановка, опознаването му и използването му за задоволяване на обикновените нужди. Като изключим Плутон, който е малко проучен, установено е, че Меркурий има голяма плътност на своята маса, която е около 5.5 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това. Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, движейки се със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в перихелий), тази скорост достига 58 километра в секунда. Това придава на влиянието му върху родения, способността още по-бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко.
към текста >>
Полукс, който имал божествен произход и бил
безсмъртен
, е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни.
За да избегне неприятностите, които би му създала неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевс, Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От своя законен съпруг, Леда родила също две деца - син Кастор и дъщеря. Двамата братя Полукс и Кастор расли с голяма взаимна обич и станали прочути герои.
Полукс, който имал божествен произход и бил
безсмъртен
, е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни.
А Кастор, който имал обикновен земен баща, е черният брат и е смъртен, защото злото и спънките за прогреса на човешкия род са конечни и все някога ще свършат на нашата планета. В тази легенда се прокарва идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това по друг начин е казано в древната мъдрост: "когато фенерът свети, най-тъмно е под него", и ясно изразява връзката между Светлината - Доброто и Тъмнината - злото. При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както Луната, но трудно се наблюдава, защото, както вече отбелязахме, максималното му отклонение от Слънцето е 28°. Затова може да се наблюдава само при най-голямо отклонение и то близо до хоризонта - след залез на Слънцето (като вечерна звезда) или преди изгрев (като утринна звезда), както е при Венера.
към текста >>
14.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния
живот
на народа и редом с него и неговия обществен
живот
.
Оттук едно ядро от Бялата раса под водителството на Рама потегля на юг и навлиза в днешна Персия и Афганистан и западните предели на Индия. Тук остава едно от централните ядра на расата, която под водителството на Заратустра организира първата държава на Бялата раса. Друга част от това ядро преминава постепенно на изток в Индия, където е живяло население, останало от черната раса и в дълги и тежки борби постепенно Бялата раса завладяла Индия. Но тук тя постепенно се смесва с местното население и само в известни области остават чистите преселници - арийците. По-чисти се запазват останалите в Иран арийци.
Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния
живот
на народа и редом с него и неговия обществен
живот
.
От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват. Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа.
към текста >>
Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира
животът
на хората от Бялата раса.
Друга част от това ядро преминава постепенно на изток в Индия, където е живяло население, останало от черната раса и в дълги и тежки борби постепенно Бялата раса завладяла Индия. Но тук тя постепенно се смесва с местното население и само в известни области остават чистите преселници - арийците. По-чисти се запазват останалите в Иран арийци. Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот. От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват.
Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира
животът
на хората от Бялата раса.
Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти."
към текста >>
Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране
живота
на народа.
Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот. От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват. Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество.
Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране
живота
на народа.
1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън."
към текста >>
2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи
живота
на четирите главни и на смесените касти."
Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи:
2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи
живота
на четирите главни и на смесените касти."
3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля."
към текста >>
4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на
живота
, като започва с учението за сътворението на света."
В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия."
4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на
живота
, като започва с учението за сътворението на света."
5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето.
към текста >>
По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира
животът
на народа.
11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама." 12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000). 13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите." 14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо."
По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира
животът
на народа.
Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен свят. Учителят казва някъде: Думите Сатанаил (което име ще срещаме при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те са имената, под които се е изявил проявеният Бог на Земята. Шри Кришна се явява като обновител на брах- манизма, както е даден във Ведите, Свещените книги на индусите дадени от седемте Велики Риши, които са били поставени от Великия Водач на Бялата раса.
към текста >>
Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на
живот
."
Освободени от страст, страх и гняв, преизпълнени с Мен, търсещите приобщени в Мен, пречистени от огъня на Мъдростта, мнозина са влезли в Моето битие. Както людете се приближават към Мен, така и Аз ги посрещам. Пътищата, които людете поемат от вси страни, са все Мои." „Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ Владика на всички светове и като любящ всички същества, той отива в нирвана. Който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне.
Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на
живот
."
„Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва.
към текста >>
Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на
живота
и която държи вселената.
Който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот." „Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа.
Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на
живота
и която държи вселената.
Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва. Няма нищо по-високо от Мен. Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка. Знай Ме като Вечно Семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените и разум и великолепие на всички прекрасни неща."
към текста >>
Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм
безсмъртен
и смърт, Аз съм битие и небитие."
Скрит в природата, която е Моя собствена, Аз пораждам изново и изново всички тези множества безпомощни същества чрез силите на природата. По Мой промисъл природата отпраща всяко движимо и недвижимо. Благодарение на това вселената се върти. Безумците не Ме виждат, когато съм облечен в човешка форма, непознаващи моята висша природа - великият Господ на съществата." „Аз съм Бащата на тази вселена, Майката, Вседържателят, Прародителят, Святият Един, Който трябва да се познава, Словото на мощ.
Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм
безсмъртен
и смърт, Аз съм битие и небитие."
„На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност. Дори преданите на другите Светещи Деви, като се поклонят с пълна вяра, те също Мен боготворят, макар това да е противно на древното правило. Наистина Аз съм Този, Който се радва на всички жертви, че Аз съм Господ Бог, но те не Ме познават и затова грешат." „Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да пренасяш, каквото и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави това като приношение на Мен. Така ще се освободиш от веригите на дейността, що дава добри и лоши плодове.
към текста >>
„Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на
живот
, заключен в един
безсмъртен
дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото.
Които се кланят на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното, Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко, радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при Мен. Но по-голяма е мъчнотията за тези, чиито умове са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги." „Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство."
„Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на
живот
, заключен в един
безсмъртен
дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото.
Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите."
към текста >>
Като ставам огън на
живота
, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна."
„Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения.
Като ставам огън на
живота
, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна."
„Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите." „Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменената се нарича неразрушима.
към текста >>
Движението, страсто-природата, знай е източник за привързаност и жажда за
живот
, що свързва обитателя с тялото чрез привързаността към дейност.
Който тъй различава Духа и материята с нейните качества, при каквито условия и да се намери, той не ще бъде роден пак. Който вижда, че материята върши всички дела и че Себето е бездейно, той вижда." „Хармония, движение, инерция, това са качествата родени от материята. Те здраво връзват в плътта неразрушимия обитател в тялото. От тях хармонията поради своята безпорочност, светосияние и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост.
Движението, страсто-природата, знай е източник за привързаност и жажда за
живот
, що свързва обитателя с тялото чрез привързаността към дейност.
Но инерцията, знай, рожба на невежеството е заблудителят на всички обитатели на телата, тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Хармонията привързва към блаженство, движението към дейност, а инерцията, бягаща от Мъдрост привързва към безгрижност. Някъде хармонията преодолява, надвива над движението и инерцията, а другаде - движението надвива хармонията и инерцията, на трето място - инерцията надвива над хармонията и движението." „Когато Мъдростта-светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, навън струяща се енергия, предприемане дела, безпокойство, желание - това са плодовете на увеличеното движение.
към текста >>
Движението - страстоприродата - знай, е източник за привързаност и жажда за
живот
, което свързва обитателя на тялото чрез привързаност към дейност.
Който, с очите на Мъдреца, схваща тази разлика между полето и Познавача на полето и освобождението на съществата от материята, той отива в Предвечния. Четиринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез надмогване на трите качества. Хармония, движение, инерция (сатва, раджас и тамас) това са качества родени от материята. Те здраво свързват с плътта неразрушимия обитател на тялото. От тях хармонията, поради своята безпорочност, светосвятие и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост.
Движението - страстоприродата - знай, е източник за привързаност и жажда за
живот
, което свързва обитателя на тялото чрез привързаност към дейност.
Но инерцията, знай, рожба на невежеството, е заблудител за всички обитатели на тялото. Тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Някъде хармонията преобладава, някъде движението и инерцията, другаде движението надвива хармонията и инерцията, на трето място инерцията надвива хармонията и движението. Когато Мъдростта като Светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на дела, безпокойство, желание - тези са плодовете на увеличеното движение.
към текста >>
Безстрашие, чистота на
живота
, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства.
А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по- високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното.
Безстрашие, чистота на
живота
, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства.
Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях.
към текста >>
15.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на
живота
.
Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай. Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа." Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите. Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно.
То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на
живота
.
Тук става въпрос за тайното обучение, което Платон е знаел да дава на своите избраници. За тях Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите му бликвали само идеи. Не е безразлично по какъв начин се заемаме да четем диалозите на Платон. Тяхното действие ще бъде нищожно или голямо според духовното състояние, в което се намираме. От Платон е минавала една висша сила към неговите ученици в буквален смисъл на думата.
към текста >>
А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и
животни
, издигат ги и ги карат да се движат.
Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена.
А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и
животни
, издигат ги и ги карат да се движат.
И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност.
към текста >>
Според Платон Духът, който се движи от само себе си, е
безсмъртен
, непреходен.
Затова Платон казва, че човек не научава нищо ново, а само си припомня онова, което първоначално е вложено в него. По този начин познанието е осъзнаване на онова, което човек носи в духа си. За Платон душата е само момент от проявите на Духа и тя е безсмъртна. Тя ту престава да се проявява без да умира, ту започва отново да се проявява, т.е. преминава през процеса на раждането и смъртта, минава през процеса на прераждането.
Според Платон Духът, който се движи от само себе си, е
безсмъртен
, непреходен.
А онова, което получава движението си от нещо друго, е преходно. Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение.
към текста >>
По такъв начин истинският
живот
на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз.
преминава през процеса на раждането и смъртта, минава през процеса на прераждането. Според Платон Духът, който се движи от само себе си, е безсмъртен, непреходен. А онова, което получава движението си от нещо друго, е преходно. Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго.
По такъв начин истинският
живот
на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз.
Безсмъртното не подлежи на изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва:
към текста >>
Така, както е представен Сократ в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една личност, посветила
живота
си на Истината и който се пожертвувал за Истината чрез смъртта си.
И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата. Платон приема, че душата след напущане на тялото пребивава в една по-бляскава и по-прекрасна земя. След това отново се връща на нашата Земя. В центъра на платоновите диалози се намира личността на Сократ. Чрез него той изяснява своето мнение върху нещата.
Така, както е представен Сократ в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една личност, посветила
живота
си на Истината и който се пожертвувал за Истината чрез смъртта си.
Но интересно е неговото отношение към смъртта. Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от живота. Той така се държи в този момент, че даже неговите приятели, които са при него, не могат да изпитат печално чувство, което обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост, която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп приятел.
към текста >>
Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от
живота
.
След това отново се връща на нашата Земя. В центъра на платоновите диалози се намира личността на Сократ. Чрез него той изяснява своето мнение върху нещата. Така, както е представен Сократ в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една личност, посветила живота си на Истината и който се пожертвувал за Истината чрез смъртта си. Но интересно е неговото отношение към смъртта.
Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от
живота
.
Той така се държи в този момент, че даже неговите приятели, които са при него, не могат да изпитат печално чувство, което обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост, която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп приятел. Държанието му и думите му дишаха такова голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия, отколкото тази, която го беше довела на Земята и като че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство, каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка.
към текста >>
Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си
живот
и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена."
Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка. Аз имах също така тази яснота на ума, която обикновено придружава философски разговор, аз се намирах в едно чудно настроение, в една смесица от радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава учениците си за безсмъртието, което не може да бъде направено от един обикновен човек, който не е минал през Посвещението на мистериите и на когото очите не са отворени за света, в който отива. Целият разговор в този диалог за безсмъртието има за задача да заведе приятелите до едно положение, където те навлизат в контакт с Вечното. Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това.
Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си
живот
и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена."
След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото."
към текста >>
Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на
живота
?
Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения?
Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на
живота
?
Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини.
към текста >>
След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в
живота
на Духа.
След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото."
След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в
живота
на Духа.
И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно.
към текста >>
И затова философ, който цял
живот
се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания.
И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа.
И затова философ, който цял
живот
се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания.
Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини.
към текста >>
Отказвайки се от собствения си
живот
, той се е разпространил във всички неща.
И учениците му са знаели какво значи тази невъзможност. Бог се проявява чрез природата и само онзи може да се приближи до него, който може да събуди Божественото в себе си. Затова не може да се направи изведнъж всички да го разберат. Там се казва още, че даже и този, който се приближи при Бога, той не се явява лично при Него. Бащата е построил вселената с тяло и душа.
Отказвайки се от собствения си
живот
, той се е разпространил във всички неща.
Най-първо Той създава елементите и ги смесва хармонично в съвършени размери. Така се ражда тялото на света. А душата на света се разстила върху него във формата на кръст. Тя е Божественото във вселената. Тя е умряла върху кръста, за да може да съществува света.
към текста >>
По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен
живот
.
Затова Бог направил душата нещо средно между неразделното и разделното. От тези три същности Бог направил едно единно цяло. Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност. След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата. Душата е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си.
По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен
живот
.
Но този така създаден свят е в Божествения свят, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си. Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще.
към текста >>
Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на
живота
.
Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа.
Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на
живота
.
То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа. В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек. Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията. Той казва:
към текста >>
16.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Хераклит е представен като човек, който гледа на
живота
много сериозно.
В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти.
Хераклит е представен като човек, който гледа на
живота
много сериозно.
Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее. Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо.
към текста >>
Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „
Животът
и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо.
Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее. Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество.
Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „
Животът
и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо.
Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях.
към текста >>
Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има
живот
и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си
живот
„ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог.
Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее. Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо.
Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има
живот
и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си
живот
„ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог.
Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания.
към текста >>
Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в
живота
и
живота
в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването.
Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението.
Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в
живота
и
живота
в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването.
Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания. Болестта прави приятно и добро здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката. Морската вода е най-чиста и най-нечиста. Тя е пивка и спасителна за рибите, а вредна за хората."
към текста >>
От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия
живот
." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания.
Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях.
От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия
живот
." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания.
Болестта прави приятно и добро здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката. Морската вода е най-чиста и най-нечиста. Тя е пивка и спасителна за рибите, а вредна за хората." За Хераклит едно Вечно Същество говори чрез преходните неща. За да означи това Вечно Същество, той си служи с един дълбок символ.
към текста >>
Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в
живота
на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща.
За да означи това Вечно Същество, той си служи с един дълбок символ. Хармонията на света се връща в първоначалното си положение, както струната на лирата и както тетивата на лъка. Много работи могат да се видят в този му образ - силите, които се разделят в противоположни посоки, за да се съединят чрез една крива и създават единство. Различните ноти си противоречат, но заедно произвеждат хармония. Като приложим този принцип към духовния свят, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни.
Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в
живота
на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща.
По тази причина животът става една опасност. Това, което се случва с човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен живот към детското си безгрижие. Възрастните считат за важни много неща, които служат за играчка на детето.
към текста >>
По тази причина
животът
става една опасност.
Хармонията на света се връща в първоначалното си положение, както струната на лирата и както тетивата на лъка. Много работи могат да се видят в този му образ - силите, които се разделят в противоположни посоки, за да се съединят чрез една крива и създават единство. Различните ноти си противоречат, но заедно произвеждат хармония. Като приложим този принцип към духовния свят, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща.
По тази причина
животът
става една опасност.
Това, което се случва с човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен живот към детското си безгрижие. Възрастните считат за важни много неща, които служат за играчка на детето. Разгледани от становището на Вечното, значителни ценности губят своята стойност.
към текста >>
Това, което се случва с човека иде от
живота
.
Много работи могат да се видят в този му образ - силите, които се разделят в противоположни посоки, за да се съединят чрез една крива и създават единство. Различните ноти си противоречат, но заедно произвеждат хармония. Като приложим този принцип към духовния свят, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща. По тази причина животът става една опасност.
Това, което се случва с човека иде от
живота
.
Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен живот към детското си безгрижие. Възрастните считат за важни много неща, които служат за играчка на детето. Разгледани от становището на Вечното, значителни ценности губят своята стойност. Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето.
към текста >>
Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на
живота
абсолютна стойност.
Различните ноти си противоречат, но заедно произвеждат хармония. Като приложим този принцип към духовния свят, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща. По тази причина животът става една опасност. Това, което се случва с човека иде от живота.
Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на
живота
абсолютна стойност.
Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен живот към детското си безгрижие. Възрастните считат за важни много неща, които служат за играчка на детето. Разгледани от становището на Вечното, значителни ценности губят своята стойност. Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето. „И тогава в какво се състои първоначалната грешка?
към текста >>
Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен
живот
към детското си безгрижие.
Като приложим този принцип към духовния свят, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща. По тази причина животът става една опасност. Това, което се случва с човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност.
Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен
живот
към детското си безгрижие.
Възрастните считат за важни много неща, които служат за играчка на детето. Разгледани от становището на Вечното, значителни ценности губят своята стойност. Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето. „И тогава в какво се състои първоначалната грешка? - Че смятаме за много важно това, което не бива да считаме за такова.
към текста >>
Затова човек държи средата между Бога и
животните
.
Именно затова той е призван да свърже Вечното с временното. Духът действува в човека, но той действува по особен начин. Той действува чрез временното. Отличителната черта на човешката душа е, че едно преходно нещо може да действува като вечно, че то може да се увеличава или усилва, докато стане неразрушима сила. Поради това душата прилича на Бога и на червея.
Затова човек държи средата между Бога и
животните
.
Тази сила на растеж и на увеличаваща се сила е неговият духовен елемент. „Даймонът (духът) на човека е неговата съдба. Според него жизнената сила на човека далеч надхвърля неговата личност. Човек е носител на своя даймон и този даймон не е затворен в границите на неговата личност. За него раждането и смъртта на личността са само моменти от живота на духа.
към текста >>
За него раждането и смъртта на личността са само моменти от
живота
на духа.
Затова човек държи средата между Бога и животните. Тази сила на растеж и на увеличаваща се сила е неговият духовен елемент. „Даймонът (духът) на човека е неговата съдба. Според него жизнената сила на човека далеч надхвърля неговата личност. Човек е носител на своя даймон и този даймон не е затворен в границите на неговата личност.
За него раждането и смъртта на личността са само моменти от
живота
на духа.
Човешката личност е само една преходна форма, едно частично проявление на духа, което я засенчва и осветява. Този, който е познал своя даймон, почва да гледа отвъд себе си, напред и назад. Опитността на духовните неща, която преживява, му доказват неговата собствена Вечност. На този даймон, на тази Божествена душа, той не може повече да възлага едничката служба да изпълня земната му личност. Защото тази личност е само една от формите, чрез които този дух се показва на света.
към текста >>
Така моят
живот
е плод на един предшествуващ
живот
и ще бъде семе за един бъдещ
живот
.
Аз работя за една бъдеща личност. Между мен и Всемирното Начало застава нещо, което ме надминава, но което не е още от същото естество, както Божеството. Моят даймон застава между него и мен. Моето днес е рожба на моето вчера. Моето утре ще бъде рожба на моето днес.
Така моят
живот
е плод на един предшествуващ
живот
и ще бъде семе за един бъдещ
живот
.
Също както човек вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си много дни за живеене, така и душата на Мъдреца вижда много животи в миналото си и много животи в бъдещето си. Мислите и способностите си, които съм придобил вчера, ни служат днес. Нали е така в живота? Не се ли явяват хората на небосклона на съществуването с най- различни дарби? Отде иде това различие?
към текста >>
Също както човек вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си много дни за живеене, така и душата на Мъдреца вижда много
животи
в миналото си и много
животи
в бъдещето си.
Между мен и Всемирното Начало застава нещо, което ме надминава, но което не е още от същото естество, както Божеството. Моят даймон застава между него и мен. Моето днес е рожба на моето вчера. Моето утре ще бъде рожба на моето днес. Така моят живот е плод на един предшествуващ живот и ще бъде семе за един бъдещ живот.
Също както човек вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си много дни за живеене, така и душата на Мъдреца вижда много
животи
в миналото си и много
животи
в бъдещето си.
Мислите и способностите си, които съм придобил вчера, ни служат днес. Нали е така в живота? Не се ли явяват хората на небосклона на съществуването с най- различни дарби? Отде иде това различие? От нищо ли се появява?
към текста >>
Нали е така в
живота
?
Моето днес е рожба на моето вчера. Моето утре ще бъде рожба на моето днес. Така моят живот е плод на един предшествуващ живот и ще бъде семе за един бъдещ живот. Също както човек вижда зад себе си много преживяни дни и пред себе си много дни за живеене, така и душата на Мъдреца вижда много животи в миналото си и много животи в бъдещето си. Мислите и способностите си, които съм придобил вчера, ни служат днес.
Нали е така в
живота
?
Не се ли явяват хората на небосклона на съществуването с най- различни дарби? Отде иде това различие? От нищо ли се появява? " Както казах, Хераклит е написал едно единствено съчинение, озаглавено" според едни Музите, а според други За природата, което той предал на съхранение в храма на Диана Ефеска.
към текста >>
Хераклит казва, че както
животът
, така и умирането са обединени в нашия
живот
, както и нашата смърт.
Хераклит е наречен тъмен, понеже той е писал символично и не е разбран от онези, които нямат Светлината на мистериите. Цицерон казва, че той преднамерено е писал на тъмно. А Сократ е казал за неговата книга: „Това, което разбрах от него, е превъзходно, а за онова, което не успях да разбера аз вярвам, че то също така е превъзходно, но за да се справи с него човек, трябва да бъде делийски плувец." Платон също изучавал философията на Хераклит и в неговите произведения се намират много сведения за нея. Също Хипократ е бил под влиянието на Хераклит.
Хераклит казва, че както
животът
, така и умирането са обединени в нашия
живот
, както и нашата смърт.
Защото като живеем, нашите души са умрели и са погребани от нас. Но като умираме, нашите души възкръсват и живеят. Той казва още: „Ние мислим и вършим всичко съгласно участието на Божествения Разум (Логос). Поради това ние трябва да следваме само този Всеобемащ Разум. Но мнозина живеят така, като че имат свой собствен разум.
към текста >>
Животът
на първите е смърт, а смъртта на последните е
живот
."
Слово, който е в непрестанно движение, в непрестанно изменение. Затова той казва, че всичко тече, всичко е в движение, няма два момента от ставащото, които да са еднакви. И Платон казва за Хераклит: „Той сравнява нещата с течението на реката и твърди, че не може да се влезе два пъти в една и съща река." Вечният Божествен Разум, Словото, от когото произхожда всичко, той го нарича живият Огън, от който произлиза всичко и към който всичко се възвръща. Хераклит казва още: „Хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора.
Животът
на първите е смърт, а смъртта на последните е
живот
."
Не само Хераклит, но и други гръцки философи и Мъдреци са се намирали и са творили под влияние на мистериите или сами са били Посветени в тези мистерии. Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар, Есхил и даже Омир и Хезиод. Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя, която многократно изнесох, където се казва, че има едно Братство, което пътува в света и носи културата. Където то се установи, там се ражда и развива култура. Когато преминава през даден народ или раса, то се явява най- първо като една вътрешна Светлина и топлина, които стимулират народната душа към мисъл и творчество и към благородни чувства.
към текста >>
По такъв начин се дава едно ново направление на мисълта и
живота
, и се създава нова епоха, която най-напред е в един тесен кръг, но впоследствие обхваща целия народ и цялото човечество.
Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар, Есхил и даже Омир и Хезиод. Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя, която многократно изнесох, където се казва, че има едно Братство, което пътува в света и носи културата. Където то се установи, там се ражда и развива култура. Когато преминава през даден народ или раса, то се явява най- първо като една вътрешна Светлина и топлина, които стимулират народната душа към мисъл и творчество и към благородни чувства. И това присъствие в даден народ се изявява чрез някаква личност или плеяда от личности, които в течение на развитието на народа става център, около който се групират онези чудни души, които са довели присъствието на Братството в своята среда.
По такъв начин се дава едно ново направление на мисълта и
живота
, и се създава нова епоха, която най-напред е в един тесен кръг, но впоследствие обхваща целия народ и цялото човечество.
Учителят казва: „За днешната епоха аз съм първата прелетна птица, която иде да възвести идването на духовната пролет. След мен ще дойдат още хиляди." Орфей беше първата прелетна птичка, която възвести началото на елинската култура. След него дойдоха още много, знайни и незнайни, които станаха носители на мисълта и идеите на Братството, което пребиваваше тогава в Гърция. Същото нещо забелязваме, когато Братството в лицето на розенкройцерите премина в Западна Европа и събуди творческата мисъл на европееца, и се почна творчество във всички области на човешката мисъл и дейност, което създаде Западно-европейската култура.
към текста >>
Присъствието на Братството се изявява като извор сред суха местност, където
животът
едва-едва се проявява.
Учителят казва: „За днешната епоха аз съм първата прелетна птица, която иде да възвести идването на духовната пролет. След мен ще дойдат още хиляди." Орфей беше първата прелетна птичка, която възвести началото на елинската култура. След него дойдоха още много, знайни и незнайни, които станаха носители на мисълта и идеите на Братството, което пребиваваше тогава в Гърция. Същото нещо забелязваме, когато Братството в лицето на розенкройцерите премина в Западна Европа и събуди творческата мисъл на европееца, и се почна творчество във всички области на човешката мисъл и дейност, което създаде Западно-европейската култура.
Присъствието на Братството се изявява като извор сред суха местност, където
животът
едва-едва се проявява.
Щом избликне изворът, околността се оживява, покрива се с трева, цветя, дървета и птички почват да пеят. По такъв начин се изявява присъствието на Братството в даден народ и раса. Неговите невидими енергии на Светлина и топлина действуват на цялата душа, на расата или народа, като събуждат в нея онова, което твори и създава, събуждат Божественото. Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие. В различни времена и епохи Братството действува с различни методи, по различни начини въздействува на човешките души, в зависимост от нуждите и задачите на епохата.
към текста >>
Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на
живот
, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие.
Същото нещо забелязваме, когато Братството в лицето на розенкройцерите премина в Западна Европа и събуди творческата мисъл на европееца, и се почна творчество във всички области на човешката мисъл и дейност, което създаде Западно-европейската култура. Присъствието на Братството се изявява като извор сред суха местност, където животът едва-едва се проявява. Щом избликне изворът, околността се оживява, покрива се с трева, цветя, дървета и птички почват да пеят. По такъв начин се изявява присъствието на Братството в даден народ и раса. Неговите невидими енергии на Светлина и топлина действуват на цялата душа, на расата или народа, като събуждат в нея онова, което твори и създава, събуждат Божественото.
Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на
живот
, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие.
В различни времена и епохи Братството действува с различни методи, по различни начини въздействува на човешките души, в зависимост от нуждите и задачите на епохата. Когато трябва да се даде подтик на науката, някой от братята се въплощава или изявява чрез учените хора на епохата. Когато трябва да се даде насока на изкуството, те се проявяват като музиканти, художници, скулптори и пр., както беше в Гърция и в Ренесанса, когато се явиха гениални художници като Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело и др., които бяха вдъхновени от Братството. Когато трябва да се даде нова насока на целокупния живот на дадено общество, явява се сред това общество някой Велик Учител или реформатор, който изнася нови принципи, които да легнат в основата на новия живот, който се зазорява на хоризонта на човешката мисъл. Най-после когато трябва да се преобрази обществения строй, да се даде нова форма на държавния и обществения живот, те действуват и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н.
към текста >>
Когато трябва да се даде нова насока на целокупния
живот
на дадено общество, явява се сред това общество някой Велик Учител или реформатор, който изнася нови принципи, които да легнат в основата на новия
живот
, който се зазорява на хоризонта на човешката мисъл.
Неговите невидими енергии на Светлина и топлина действуват на цялата душа, на расата или народа, като събуждат в нея онова, което твори и създава, събуждат Божественото. Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие. В различни времена и епохи Братството действува с различни методи, по различни начини въздействува на човешките души, в зависимост от нуждите и задачите на епохата. Когато трябва да се даде подтик на науката, някой от братята се въплощава или изявява чрез учените хора на епохата. Когато трябва да се даде насока на изкуството, те се проявяват като музиканти, художници, скулптори и пр., както беше в Гърция и в Ренесанса, когато се явиха гениални художници като Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело и др., които бяха вдъхновени от Братството.
Когато трябва да се даде нова насока на целокупния
живот
на дадено общество, явява се сред това общество някой Велик Учител или реформатор, който изнася нови принципи, които да легнат в основата на новия
живот
, който се зазорява на хоризонта на човешката мисъл.
Най-после когато трябва да се преобрази обществения строй, да се даде нова форма на държавния и обществения живот, те действуват и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н. Така че всички онези, които по някакъв начин са стимулирали развитието на културата и човешкия прогрес, са действували под влияние на това Велико Братство или пък сами са били негови представители. По такъв начин истинските фактори на прогреса и културата се крият в импулсите, които идват от това Велико Братство. А то от своя страна е проводник на идеите на Абсолютното, на Великото в света, което единствено е фактор на световния прогрес. Учителят казва още, че това Братство в различните времена и епохи се изявява по-силно или по-слабо, т.е.
към текста >>
Най-после когато трябва да се преобрази обществения строй, да се даде нова форма на държавния и обществения
живот
, те действуват и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н.
Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие. В различни времена и епохи Братството действува с различни методи, по различни начини въздействува на човешките души, в зависимост от нуждите и задачите на епохата. Когато трябва да се даде подтик на науката, някой от братята се въплощава или изявява чрез учените хора на епохата. Когато трябва да се даде насока на изкуството, те се проявяват като музиканти, художници, скулптори и пр., както беше в Гърция и в Ренесанса, когато се явиха гениални художници като Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело и др., които бяха вдъхновени от Братството. Когато трябва да се даде нова насока на целокупния живот на дадено общество, явява се сред това общество някой Велик Учител или реформатор, който изнася нови принципи, които да легнат в основата на новия живот, който се зазорява на хоризонта на човешката мисъл.
Най-после когато трябва да се преобрази обществения строй, да се даде нова форма на държавния и обществения
живот
, те действуват и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н.
Така че всички онези, които по някакъв начин са стимулирали развитието на културата и човешкия прогрес, са действували под влияние на това Велико Братство или пък сами са били негови представители. По такъв начин истинските фактори на прогреса и културата се крият в импулсите, които идват от това Велико Братство. А то от своя страна е проводник на идеите на Абсолютното, на Великото в света, което единствено е фактор на световния прогрес. Учителят казва още, че това Братство в различните времена и епохи се изявява по-силно или по-слабо, т.е. с по-голяма или по-малка Светлина, с по-голям или по- малък замах и обхваща по-голям или по-малък кръг на влияние, според нуждата на епохата и според степента на развитието на хората в дадена епоха.
към текста >>
„Този, който е разбрал това, не ще повярва никога, че хората живеят само в това време, което те наричат техен
живот
и че само тогава изпитват радост и тъга, че те не са били преди раждането си и не ще бъдат след смъртта си."
Сега ще предам няколко мисли от гръцкия философ Емпедокъл, който бил запознат с мистериите. Той казва за тези, които приемат данните на опита за чудеса, следното: „Те са безумни, защото мисълта им не отива далеч, като вярват, че може да се срещне това, което не е било, или че нещо може да умре и да изчезне съвършено." Никакво съществувание не може да излезе от небитието. Също е невъзможно да изчезне съвсем това, което съществува, защото където и да го отдалечиш, то пак съществува.
„Този, който е разбрал това, не ще повярва никога, че хората живеят само в това време, което те наричат техен
живот
и че само тогава изпитват радост и тъга, че те не са били преди раждането си и не ще бъдат след смъртта си."
„Ако оставяйки тялото си ти се устремиш към свободния етер, ти ще станеш безсмъртен бог, който избягва смъртта." Емпедокъл е роден към 472 година преди Христа в град Агригент в Сицилия. Той е бил питагореец и е оставил много мисли, изложени в стихове, които са събрани от разни автори и наброяват до 400 стиха. В разказите за неговия живот той е представен като чудотворец и Маг, подобен на Питагор. Още приживе той се е радвал на голямо уважение и почит всред своите сънародници.
към текста >>
„Ако оставяйки тялото си ти се устремиш към свободния етер, ти ще станеш
безсмъртен
бог, който избягва смъртта."
Той казва за тези, които приемат данните на опита за чудеса, следното: „Те са безумни, защото мисълта им не отива далеч, като вярват, че може да се срещне това, което не е било, или че нещо може да умре и да изчезне съвършено." Никакво съществувание не може да излезе от небитието. Също е невъзможно да изчезне съвсем това, което съществува, защото където и да го отдалечиш, то пак съществува. „Този, който е разбрал това, не ще повярва никога, че хората живеят само в това време, което те наричат техен живот и че само тогава изпитват радост и тъга, че те не са били преди раждането си и не ще бъдат след смъртта си."
„Ако оставяйки тялото си ти се устремиш към свободния етер, ти ще станеш
безсмъртен
бог, който избягва смъртта."
Емпедокъл е роден към 472 година преди Христа в град Агригент в Сицилия. Той е бил питагореец и е оставил много мисли, изложени в стихове, които са събрани от разни автори и наброяват до 400 стиха. В разказите за неговия живот той е представен като чудотворец и Маг, подобен на Питагор. Още приживе той се е радвал на голямо уважение и почит всред своите сънародници. А след неговата смърт в родния му град била издигната статуя в негова чест.
към текста >>
В разказите за неговия
живот
той е представен като чудотворец и Маг, подобен на Питагор.
Също е невъзможно да изчезне съвсем това, което съществува, защото където и да го отдалечиш, то пак съществува. „Този, който е разбрал това, не ще повярва никога, че хората живеят само в това време, което те наричат техен живот и че само тогава изпитват радост и тъга, че те не са били преди раждането си и не ще бъдат след смъртта си." „Ако оставяйки тялото си ти се устремиш към свободния етер, ти ще станеш безсмъртен бог, който избягва смъртта." Емпедокъл е роден към 472 година преди Христа в град Агригент в Сицилия. Той е бил питагореец и е оставил много мисли, изложени в стихове, които са събрани от разни автори и наброяват до 400 стиха.
В разказите за неговия
живот
той е представен като чудотворец и Маг, подобен на Питагор.
Още приживе той се е радвал на голямо уважение и почит всред своите сънародници. А след неговата смърт в родния му град била издигната статуя в негова чест. Той не е живял самотен и уединен като Хераклит, а е оказвал голямо влияние върху своите съграждани и върху уреждането на държавните работи в своя град. Той си е спечелил заслугата, че след смъртта на Метон, владетеля на Агригент, успял да убеди своите съграждани да въведат в Агригент свободен държавен строй и да дадат на всички граждани еднакви права. А също така осуетил няколко опити на граждани на Агригент да завладеят господството над своя роден град.
към текста >>
Той познава края на
живота
, той познава и началото му."
Вечното, което е целта. По такъв начин тя е истинното, което съществува единствено за себе си и чрез което съществува всичко. Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява. Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба.
Той познава края на
живота
, той познава и началото му."
Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите - там е нищета и страдание.
към текста >>
Само те намират
живот
там.
Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му." Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките.
Само те намират
живот
там.
За другите - там е нищета и страдание. В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След напускането на тялото непосветеният потъва като в тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал мистичния живот, който е преминал през Посвещение. Платон казва още: Този, който слиза в пъкъла, без да е бил Посветен и осветен, пада в тинята, докато чистият и Посветеният избягва смъртта и живее с боговете.
към текста >>
В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След напускането на тялото непосветеният потъва като в тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал мистичния
живот
, който е преминал през Посвещение.
Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите - там е нищета и страдание.
В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След напускането на тялото непосветеният потъва като в тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал мистичния
живот
, който е преминал през Посвещение.
Платон казва още: Този, който слиза в пъкъла, без да е бил Посветен и осветен, пада в тинята, докато чистият и Посветеният избягва смъртта и живее с боговете.
към текста >>
17.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Чрез тези два Принципа Първата Причина строи света и внася
Живота
в него.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Бог се проявява в Битието чрез два Разумни Принципа, които Окултната Наука нарича Първи и Втори.
Чрез тези два Принципа Първата Причина строи света и внася
Живота
в него.
Учителят казва, че Първият Принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своите проявления. Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата.
към текста >>
Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов
живот
.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Бог се проявява в Битието чрез два Разумни Принципа, които Окултната Наука нарича Първи и Втори. Чрез тези два Принципа Първата Причина строи света и внася Живота в него. Учителят казва, че Първият Принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своите проявления.
Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов
живот
.
Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в себе си. Вторият Принцип е, който организира света и внася Живот и Единство.
към текста >>
С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма
Живот
в себе си.
Учителят казва, че Първият Принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своите проявления. Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата.
С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма
Живот
в себе си.
Вторият Принцип е, който организира света и внася Живот и Единство. Неговият стремеж е обединението на всички същества в едно Велико Цяло. Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи Живота и организира света, който Първият Принцип е създал. С всеки един от тези Принципи има и същества, които им служат. И всяка група от същества въплъщава в себе си стремежа на Принципа, на който служат.
към текста >>
Вторият Принцип е, който организира света и внася
Живот
и Единство.
Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в себе си.
Вторият Принцип е, който организира света и внася
Живот
и Единство.
Неговият стремеж е обединението на всички същества в едно Велико Цяло. Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи Живота и организира света, който Първият Принцип е създал. С всеки един от тези Принципи има и същества, които им служат. И всяка група от същества въплъщава в себе си стремежа на Принципа, на който служат. Като служители на тези два Принципа се явяват велики космични Същества, които имат грамадни знания, сила и мощ.
към текста >>
Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи
Живота
и организира света, който Първият Принцип е създал.
Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в себе си. Вторият Принцип е, който организира света и внася Живот и Единство. Неговият стремеж е обединението на всички същества в едно Велико Цяло.
Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи
Живота
и организира света, който Първият Принцип е създал.
С всеки един от тези Принципи има и същества, които им служат. И всяка група от същества въплъщава в себе си стремежа на Принципа, на който служат. Като служители на тези два Принципа се явяват велики космични Същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя, имат свои Школи между хората. Дейността на тези два Принципа в живота на хората и в света въобще е преплетена и едновременна, вследствие на което се пораждат големите противоречия и контрасти в живота на хората.
към текста >>
Дейността на тези два Принципа в
живота
на хората и в света въобще е преплетена и едновременна, вследствие на което се пораждат големите противоречия и контрасти в
живота
на хората.
Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи Живота и организира света, който Първият Принцип е създал. С всеки един от тези Принципи има и същества, които им служат. И всяка група от същества въплъщава в себе си стремежа на Принципа, на който служат. Като служители на тези два Принципа се явяват велики космични Същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя, имат свои Школи между хората.
Дейността на тези два Принципа в
живота
на хората и в света въобще е преплетена и едновременна, вследствие на което се пораждат големите противоречия и контрасти в
живота
на хората.
И всичко това си има свой дълбок смисъл и целесъобразност, защото в Природата няма нецелесъобразност. В Школите и на двата Принципа се изучава Окултната Наука, но като се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече двете Школи се различават. Когато някой тръгне в пътя на Първия Принцип, той може да придобие грамадни знания и сили, но по силата на Принципа, на който служи, в края на краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Но понеже Бог е Любов, на всяко същество, независимо в кой път върви, му се дава възможност да си спомни и да се спаси. Същата възможност е дадена на съществата, които служат на Първия Принцип.
към текста >>
Един ден и те ще познаят Истината, ще приемат Любовта, която организира света и внася Вечния
Живот
.
И всичко това си има свой дълбок смисъл и целесъобразност, защото в Природата няма нецелесъобразност. В Школите и на двата Принципа се изучава Окултната Наука, но като се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече двете Школи се различават. Когато някой тръгне в пътя на Първия Принцип, той може да придобие грамадни знания и сили, но по силата на Принципа, на който служи, в края на краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Но понеже Бог е Любов, на всяко същество, независимо в кой път върви, му се дава възможност да си спомни и да се спаси. Същата възможност е дадена на съществата, които служат на Първия Принцип.
Един ден и те ще познаят Истината, ще приемат Любовта, която организира света и внася Вечния
Живот
.
Така че, не само големите знания и владеенето на сили са, които определят ученика на Бялото Братство. Но същественото за ученика на Бялата Школа е, че той цял се себеотдава в служене на Великата Любов. И в процеса на това служене той се повдига и усъвършенства. Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви Любовта, Божественото Начало. Докато учениците на Първия Принцип се стремят към придобиване на знания и сили, към лично усъвършенстване, за да изпъкнат те, за да се проявят лично те.
към текста >>
Човек по естество е
безсмъртен
и дотогава, докато е живял по Закона на Любовта, той е имал това Божествено благо.
Тази легенда, която отговаря на един космичен факт, ни показва основните черти и методите на двете Школи, на двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на Бялото Братство на пръв план стои въпросът за служенето на Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои въпросът за личното съвършенство. Велика е Мистерията, която забулва Пътя на човека, неговото слизане в материята и неговото възлизане. Един факт от космично естество, предаден под формата на легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал, изгубил е богатството си. Или казано на друг език, изгубил е безсмъртието си.
Човек по естество е
безсмъртен
и дотогава, докато е живял по Закона на Любовта, той е имал това Божествено благо.
Но по една или друга причина той изгубва своето безсмъртие. И тогава се почна дългият процес на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да възвърне изгубеното наследство, да възвърне безсмъртието. С грехопадането си човек изгубва и Пътя към Бога в себе си и сега тръгва отново да намери този Път. Той изгубил връзката с Висшето в себе си. Щайнер казва на едно място: "След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери Бога в себе си.
към текста >>
А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния
Живот
.
Щайнер казва на едно място: "След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери Бога в себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си". В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека".
А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния
Живот
.
Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога.
към текста >>
Христос казва: "Аз дойдох да ви дам
Живот
и то преизобилно.
Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си". В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот.
Христос казва: "Аз дойдох да ви дам
Живот
и то преизобилно.
Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство.
към текста >>
Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния
живот
Смисъл и значение.
А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми. А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено.
Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния
живот
Смисъл и значение.
Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете". Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века".
към текста >>
Учителят казва още: "Главен обект на Библията е
животът
на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа.
Той е главният фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, Който стимулира човека към всичко възвишено и благородно. Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си богатство. Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име. Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи".
Учителят казва още: "Главен обект на Библията е
животът
на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа.
Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения Живот в тях. Централно лице в Библията обаче е Христос. За да се разбере живота на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум". Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители.
към текста >>
Животът
на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения
Живот
в тях.
Той е, Който стимулира човека към всичко възвишено и благородно. Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си богатство. Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име. Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи". Учителят казва още: "Главен обект на Библията е животът на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа.
Животът
на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения
Живот
в тях.
Централно лице в Библията обаче е Христос. За да се разбере живота на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум". Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители. Той е, Който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството.
към текста >>
За да се разбере
живота
на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум".
Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име. Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи". Учителят казва още: "Главен обект на Библията е животът на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения Живот в тях. Централно лице в Библията обаче е Христос.
За да се разбере
живота
на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум".
Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители. Той е, Който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Учителят казва: "Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог. Един е Той, който се проявява във всички религии под различни Имена: Кришна, Ехова, Брама и прочие.
към текста >>
Всички те са знаели, че всичко възвишено, благородно и красиво в
живота
на човечеството е стимулирано от Него.
Първата епоха датира от създаването на човека по Образ и Пподобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа и са били под Негово ръководство.
Всички те са знаели, че всичко възвишено, благородно и красиво в
живота
на човечеството е стимулирано от Него.
В днешно време всеки, който иска да работи за благото и повдигането на човечеството, няма какво да основава нови Школи, но да се присъедини към Великото дело на Христа. Защото само Христос е, Който работи за повдигането на човечеството, защото Той е гарантът, както казва Учителят, на човечеството пред Бога. Когато човечеството е слизало от Невидимия свят към гъстата материя и изпаднало под влияние на тъмните сили, Той непрекъснато е водил борба с тъмните сили, за да не бъде заличено човечеството на земята. Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет под председателството на Господа Исуса Христа, за да създадат човека". Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека.
към текста >>
Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия
живот
.
Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека. Той е станал гарант пред Бога за раждането на човека в света. И затова Той винаги се грижил за правилния ход на неговото развитие. Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип.
Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия
живот
.
Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството.
към текста >>
Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека
безсмъртен
Живот
, който той е изгубил.
А онези, които очакват Христа като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух, за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях Миров Учител. Учителят казва: "Христос това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата". И онзи, който отвори на Любовта, който се отдаде в служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си и ще може да работи за благото и повдигането на човечеството. И както казва Учителят, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими.
Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека
безсмъртен
Живот
, който той е изгубил.
Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество. Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на Него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, казва Щайнер. А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е.
към текста >>
Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия
живот
и благодарение на Него нашия
живот
добива цена.
Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата". И онзи, който отвори на Любовта, който се отдаде в служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си и ще може да работи за благото и повдигането на човечеството. И както казва Учителят, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество.
Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия
живот
и благодарение на Него нашия
живот
добива цена.
Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, казва Щайнер. А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние.
към текста >>
Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до
живота
на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира
живот
в един уреден свят.
вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа.
Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до
живота
на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира
живот
в един уреден свят.
А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство. Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа.
към текста >>
Благодарение на Голготското събитие
животът
на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената".
Този беден може да е някой светия, може да е и сам Христос". "Тъй че когато говорим за Христа, всякога трябва да разбираме Първия Образ в света, Първото Начало па човешката еволюция и на човешкия род". Така седи великият въпрос, казва Учителят. А Щайнер казва: "Цялото земно съществуване не би имало никакъв смисъл във вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла Мистерията на Голгота. И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос.
Благодарение на Голготското събитие
животът
на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената".
А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен.
към текста >>
Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в
живота
.
И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената". А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята.
Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в
живота
.
И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното.
към текста >>
18.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава човек е бил създаден по образ и подобие на Бога и е бил
безсмъртен
.
През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период - Земния, най-ниският период на слизането, падението достигнало своя краен предел". В течение на тези периоди Духът, Логосът се проявява по различни начини. Това Учение е било познато на всички окултни Школи на миналото и настоящето и сега е обширно разработено от западната Окултна Наука, в лицето на Щайнер. В първия период, Сатурновия, е било създадено умственото тяло на човека, което е като първообраз на физическото тяло.
Тогава човек е бил създаден по образ и подобие на Бога и е бил
безсмъртен
.
Първообазът на физическото тяло е бил създаден по образа на Логоса и Логосът е работил първоначално върху първообраза на физическото тяло на човека. И Логосът действа в него и до днес. Когато човек заспива и неговата душа напуска тялото, това тяло не остава без обитател. Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от душата физическо и етерно тяло. И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
към текста >>
После в Евангелието се казва: "В Него бе
Животът
и
Животът
бе Виделина на человеците".
То е един период на голямо творчество, в центъра на което стои Логосът, защото е казано: "Всичко чрез Него стана". "Всичко това" подразбира целия създаден тогава свят. "И нищо без Него не стана" - значи Той, Словото, Логосът е участвал във всичко, което е станало. Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви.
После в Евангелието се казва: "В Него бе
Животът
и
Животът
бе Виделина на человеците".
Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината.
към текста >>
Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват
Животът
и Виделината.
"Всичко това" подразбира целия създаден тогава свят. "И нищо без Него не стана" - значи Той, Словото, Логосът е участвал във всичко, което е станало. Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви. После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците".
Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват
Животът
и Виделината.
Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците".
към текста >>
В Слънчевия период се явяват
Животът
и Светлината.
Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви. После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло.
В Слънчевия период се явяват
Животът
и Светлината.
Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва.
към текста >>
Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на
Живота
и Светлината.
После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината.
Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на
Живота
и Светлината.
Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло.
към текста >>
Затова се казва: "В Него бе
Животът
и
Животът
бе Виделина на человеците".
Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината.
Затова се казва: "В Него бе
Животът
и
Животът
бе Виделина на человеците".
Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина.
към текста >>
Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на
Живота
, проявява се като
Живот
и Светлина.
Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците".
Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на
Живота
, проявява се като
Живот
и Светлина.
Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе".
към текста >>
На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на
Живота
, Логосът се проявява като
Живот
.
Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло.
На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на
Живота
, Логосът се проявява като
Живот
.
На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си.
към текста >>
На Луната се прибавя тялото на Светлината,
Животът
става Светлина.
След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот.
На Луната се прибавя тялото на Светлината,
Животът
става Светлина.
Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината.
към текста >>
Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в
Живота
, но и да гледа всичко това вън от себе си.
На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза.
Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в
Живота
, но и да гледа всичко това вън от себе си.
По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината. По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина.
към текста >>
По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на
Живота
и на Светлината.
На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си.
По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на
Живота
и на Светлината.
По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса.
към текста >>
Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като
Живот
и като Светлина, Виделина.
В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината. По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек.
Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като
Живот
и като Светлина, Виделина.
И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса. Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха.
към текста >>
И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия
живот
.
Мъдростта прониква тогава цялата природа, тя е основата на всичко съществуващо като една духовна субстанция. Тази целесъобразност и закономерност, тази разумност, която намираме в цялата заобикаляща ни природа и в строежа на човешкото тяло, е плод на Мъдростта, която е действала в Лунния период. Така че, цялата външна природа е била проникната и устроена от Мъдростта в течение на Лунния период. Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с раждането на аза в човека. Но човекът ще трябва постепенно да развие тази вътрешна Мъдрост.
И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия
живот
.
Първо тя се е проявила в своята най-низша форма в Лемурийската епоха. Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата планета е проникната от Мъдростта. В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта. Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление. Любовта е проява на Божественото Начало в човека.
към текста >>
В миналото човек е имал несъзнателен контакт с Логоса през време на сънния си
живот
, когато е прониквал в астралния свят.
И хората затова са на Земята, за да възприемат тази Любов, която Бог изпраща към Земята и да я развият в Любов към Бога. Обаче те могат да сторят това само благодарение на факта, че са себесъзнаващи същества. Но човек постепенно е бил подготвян, за да възприема и отразява Любовта. Човек е бил постепенно подготвян, за да може да почувства самия Логос, да почувства силите на Неговата Любов. Но затова човек е трябвало да има един Учител, Когото да възприема чрез сетивата си в будно съзнание.
В миналото човек е имал несъзнателен контакт с Логоса през време на сънния си
живот
, когато е прониквал в астралния свят.
Но в течение на развитието трябвало да стане нещо, което да даде възможност на човека да вижда външно, физически Съществото на Любовта - Логоса. Това е могло да настъпи само чрез това, че Съществото на Божествената Любов, Логосът, е станало едно земно същество, едно същество от плът на Земята, което човек може да възприеме на Земята чрез сетивата си. Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно Същество, Което човек можеше да възприеме със сетивата си. Той трябваше да се яви в едно тяло от плът. Това стана чрез Исус Христос.
към текста >>
Той го донесе в човешкия
живот
, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца".
Логоса са се въплътили в Исус от Назарет. Така Логосът, Съществото на Божествената Любов, става едно видимо, осезаемо Същество. Това, което се намира в Слънцето като вътрешна сила, силата на Любовта на Логоса, е приело физически човешки образ в тялото на Исус от Назарет. Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание. И затова този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен Христос или Логосът, донася това, което по-рано винаги е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в слънчевата светлина.
Той го донесе в човешкия
живот
, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца".
Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно. Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Затова Христос казва: Аз съм Светлината на света; Аз съм Хлябът на
Живота
; Аз съм Пътят, Истината и
Животът
; Аз съм истинната Лоза и т.н.
Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет. Това е едно неразбиране на езотеричния смисъл на християнството, това е едно повърхностно разбиране, което няма нищо общо с християнския езотеризъм. С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята дълбока, вътрешна, Божествена природа.
Затова Христос казва: Аз съм Светлината на света; Аз съм Хлябът на
Живота
; Аз съм Пътят, Истината и
Животът
; Аз съм истинната Лоза и т.н.
"Аз съм", това е Името на висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди във всеки човек. Ето защо най-висшите посветени са се чувствали обединени в това Име. Това е било Името, с което най- висшите посветени са познавали Христа. И когато Христос казва "Аз съм Светлината на света", това трябва да се разбира буквално.
към текста >>
Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в
живота
на човешката душа.
На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си.
Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в
живота
на човешката душа.
И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение. Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството.
към текста >>
И когато в миналото са изучавали
живота
на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение.
Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане.
И когато в миналото са изучавали
живота
на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение.
Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение. Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството. Той казва: "Евангелистите са си поставили за задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на Вселената, със самия Бог. Бог, Който е обитавал Невидим в цялото човечество, се пробужда спецално в Исус Христос.
към текста >>
Предишният им
живот
е един обикновен
живот
, както на всеки човек и е от малко значение.
Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение.
Предишният им
живот
е един обикновен
живот
, както на всеки човек и е от малко значение.
Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството. Той казва: "Евангелистите са си поставили за задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на Вселената, със самия Бог. Бог, Който е обитавал Невидим в цялото човечество, се пробужда спецално в Исус Христос. За този именно Бог се казва в Евангелието на Йоана, че е съществувал още от начало, още от започването на Битието.
към текста >>
Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен
живот
, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста".
Новото раждане на този Божествен Принцип, ето какво авторът на Евангелието на Йоана е искал да опише. Но всички тези, които са могли да говорят за този факт, са знаели, че Това, Което е било в началото, е било съхранено. В началото съществува Мистерията на висшето човешко Аз. Тази Мистерия е била запазена от светия Граал. Тя останала там, съхранена, и в Граал живее висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното, както низшето аз е свързано с тленното и смъртното.
Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен
живот
, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста".
"Така Мистерията на розата и кръста се представя като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това, което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То бе в началото у Бога. Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало. В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците. Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра".
към текста >>
В Него бе
Животът
и
Животът
бе Виделина на человеците.
Тя останала там, съхранена, и в Граал живее висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното, както низшето аз е свързано с тленното и смъртното. Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен живот, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста". "Така Мистерията на розата и кръста се представя като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това, което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То бе в началото у Бога. Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало.
В Него бе
Животът
и
Животът
бе Виделина на человеците.
Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра". Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която огрява тъмнината. Но тази Светлина стана плът и се посели между хората под формата на Исус от Назарет. И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама. Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия.
към текста >>
Както от Слънцето зависи целия
живот
и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа.
И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама. Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия. Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал". Това висше Аз, Което може да се роди във всяка човешка душа, ни дава указание за раждането на Божественото в човечеството през време на събитията в Палестина. Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество.
Както от Слънцето зависи целия
живот
и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа.
То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да роди висшето Аз, Божественото в себе си. Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз. С това се започва Пътя на възхода, Пътя на еволюцията на човечеството. Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е. на възхода на човечеството.
към текста >>
Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в
живота
.
А Абсолютния Дух никой не Го е видял, даже и великите посветени, но Единородният Син Го прави вече познат и може да бъде видян, и да се влезе във връзка с Него. Затова Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме". Така че, Онзи Бог, Който е говорил и се е явявал в течение на човешкото развитие на пророците и посветените, това е Единородният Син, Словото, Което в средата на Земния период слезе в човешко тяло на Земята. После Йоан говори за себе си, а заедно с това и за всички посветени, като казва: "Аз съм "глас на едного, който вика и пустинята: прав правете пътя за Господа". - Всеки един посветен е като в пустиня, защото всички човешки души спят, и в тази човешка пустиня вика посветеният - прав правете пътя за Господа, Който иде да се всели във вас, Който се пробужда във вас.
Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в
живота
.
Като се приложи, тогава Божественото, Което се пробужда, ще намери подготвена почва и ще се прояви правилно. След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му". - Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос. След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света!
към текста >>
19.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Посланието завършва с думите: „На този, който победи, ще дам да яде от Дървото на
Живота
, което се намира в Божия Рай."
Така има 7 Послания, 7 Печата, 7 Тръби, 7 Чаши на Божия Гняв, 7 Ангела, 7 светилника, 7 звезди и пр. Йоан се обръща към 7-те Църкви. Най-първо той се обръща към Ефеската Църква. Когато говорих за Посланията, предадох неговото съдържание. Сега няма да го повтарям.
Посланието завършва с думите: „На този, който победи, ще дам да яде от Дървото на
Живота
, което се намира в Божия Рай."
Тази Църква е поела посочения от Християнството Път. Тя има даже необходимото ясновидство, за да различи истинските Апостоли от лъжливите. Тя иска да бъде Християнска, защото е работила в името на Христа. Но тя е напуснала първата Любов. Тя е влязла в истинския Път, но не е продължила в добро направление.
към текста >>
„И всред Престола имаше 4
животни
, пълни е очи и отпред, и отзад." Четирите
животни
означават многообразния
живот
.
Така подготвен, Йоан е заведен към висшите Тайни. Той казва: След това аз погледнах и видях отворена врата на Небето и чух Глас, който ми каза: Изкачи се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това." След това, като изпада в екстаз, вижда Престола на Бога и дъгата. Това е символ на Първоначалния Извор на всички неща. След това говори за 24-те Престола, на които стоят 24 Старци. Това са много напреднали Същества, които обкръжават Първоначалния Извор на Битието, за да видят и засвидетелстват Неговата безкрайна Същина.
„И всред Престола имаше 4
животни
, пълни е очи и отпред, и отзад." Четирите
животни
означават многообразния
живот
.
В дясната ръка на Седящия на Престола се намира Книга, в която е описан Пътя на по-висшата Мъдрост. Само един е достоен да отвори Книгата и да разпечата нейните 7 Печата. Мъдростта има 7 различни Пътища, които водят към една и съща цел. С думата Печат мистичната мъдрост на Филон Александрийски определя вечните мисли, които се изразяват в нещата. Човешката мъдрост търси тези велики мисли на Творението.
към текста >>
Исус отваря Печатите и
животните
, чиято форма символизира силите на Всемирния
Живот
, обявяват какво знаят, при отварянето на всеки Печат.
Но Божествената Мъдрост се намира само в Книгата, запечатана със 7 Печата. Трябва изпърво да бъдат разкрити основните мисли на Творението, за да бъдат вдигнати Печатите. Тогава ще се открие писаното в Книгата. Исус, Лъвът на Духа, има власт да отвори Печатите. Той ще даде насока на великите мисли на Творението, която насока чрез тях води към Мъдростта.
Исус отваря Печатите и
животните
, чиято форма символизира силите на Всемирния
Живот
, обявяват какво знаят, при отварянето на всеки Печат.
При отварянето на първия Печат Йоан вижда един бял кон, възседнат от конник е лък в ръка. В белия кон ни се разкрива първата всемирна сила. Това е олицетворение на творческата мисъл. Този конник представя човечеството, влязло в правия Път на Християнството. При отварянето на втория Печат се явява червен кон.
към текста >>
Значението на 4-те
животни
се изяснява от гореказаното.
При отварянето на втория Печат се явява червен кон. Той вдига от Земята мира. Той е втората сила във Вселената, която стимулира към дейност, към борба, да не би човечеството от леност да изостави своето усъвършенстване. При отварянето на третия Печат се открива Всемирната сила на Справедливостта, символизирана с конника, който носи в ръката си везни. С четвъртия Печат се явява религиозната сила, получила нов импулс чрез Християнството.
Значението на 4-те
животни
се изяснява от гореказаното.
Те представят четирите Всемирни Сили, които трябва да получат от Християнството ново направление. Лъвът символизира войната, Телеца - мирната работа, съществото в Човешки образ - Справедливостта, а Орелът - Религията, полета към Божественото. При снемането на четвъртия Печат се вижда този, чието име е Смърт и адът го следва. Този конник е религиозната справедливост. При снемането на Петия печат се явяват душите, които вече са действали в Християнски смисъл.
към текста >>
Мъдростта трябва да стане
живот
.
След ужасите на Посвещението, за да се достигне до Християнството, след като се умъртви всичко, което зависи от тленното, явява се могъщ Ангел, който слиза от Небето, чието лице е като Слънцето. Нозете му са като огнени стълбове. Той показва на Йоан една малка разгъната книжка и му я дава, като му казва: „Вземи и я изяж. И ще бъде горчива в корема, но сладка в устата като мед." Това показва, че Йоан не само трябва да чете малката книжка, но той трябва да я попие в себе си, той трябва да се проникне от съдържанието й. За какво ще служи всяко познание, ако човек не го попие така, че да стане част от кръвта и от душата му.
Мъдростта трябва да стане
живот
.
Човек не трябва само да признава Божественото и да говори за него, но той сам трябва да се обожестви, Божественото да възкръсне, да оживее в него. Подобна Мъдрост, каквато е писана в книгата на Ангела, без съмнение ще причини страдание на низшата природа, „ще ти причини горчивини в корема", но ще ти даде толкова повече щастие за вечната природа: „но в устата ти ще бъде сладка като мед." Също чрез подобно Посвещение, когато Мъдростта ще стане живот, Християнството може да стане нещо действително на Земята. То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в нисшата природа.
към текста >>
Също чрез подобно Посвещение, когато Мъдростта ще стане
живот
, Християнството може да стане нещо действително на Земята.
За какво ще служи всяко познание, ако човек не го попие така, че да стане част от кръвта и от душата му. Мъдростта трябва да стане живот. Човек не трябва само да признава Божественото и да говори за него, но той сам трябва да се обожестви, Божественото да възкръсне, да оживее в него. Подобна Мъдрост, каквато е писана в книгата на Ангела, без съмнение ще причини страдание на низшата природа, „ще ти причини горчивини в корема", но ще ти даде толкова повече щастие за вечната природа: „но в устата ти ще бъде сладка като мед."
Също чрез подобно Посвещение, когато Мъдростта ще стане
живот
, Християнството може да стане нещо действително на Земята.
То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в нисшата природа. Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади. Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството.
към текста >>
Вечното блаженство не е обещано само на тези, които виждат чудните явления в Посветителните Храмове, явления, които за тях са залог за
безсмъртен
живот
, но блажени са тези, които не са видели, но все пак вярват.
Благата вест е съобщена вече и този, който има уха да слуша, може да дотърчи и да разбере Тайната й. Няма да се водят вече отделни хора в Храмовете за Посвещение. Словото е казано за всички и всеки ще го разбира според силите и възможностите си. Зависи от Ангела, който обитава във всеки от нас, да реши до каква степен всеки трябва да бъде посветен. Цялата Вселена е Храмът на Мистериите.
Вечното блаженство не е обещано само на тези, които виждат чудните явления в Посветителните Храмове, явления, които за тях са залог за
безсмъртен
живот
, но блажени са тези, които не са видели, но все пак вярват.
Никому нищо не трябва да бъде отказано. Пътят е открит за всички. Завършекът на Апокалипсиса рисува опасностите, с които враждебната сила заплашва Християнството и как последното ги побеждава. Тайната на Откровението на Йоан е, че Мистериите не бива вече да останат закрити и запазени само за избранници. Това той изразява с израза: „И Той ми каза: Не запечатвай пророческите думи на книгата, защото Божественото е близо."
към текста >>
20.
АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те считали, че той е пълен с алегории, че е наука за
живота
и че неговото буквално и фанатично разбиране води към извращение.
Отишъл да живее в Гурган, столицата на Хорезем, образуван от земите на сегашните съветски републики Таджикистан, Усбекистан и Тюркмения, и става придворен лекар на шаха. Тук прекарва десет години и след това отива в Персия, където пак става придворен лекар. Неговият баща спадал към мохамеданската секта исмаилити. Това са били хора, които не са приемали Корана буквално, а си позволявали да го тълкуват.
Те считали, че той е пълен с алегории, че е наука за
живота
и че неговото буквално и фанатично разбиране води към извращение.
В своята автобиография Авицена казва: ''Аз така бързо усвоих науките и правех такива успехи, че всички се учудваха." Докато е бил в Бухара, там дошъл един учен човек, на име Натили, който станал домашен учител на Авицена. Така била сложена основата на неговата голяма ерудиция. Това му позволило той сам да търси, да получава, да мисли, да прави наблюдения и открития. Така той без телескоп видял преминаването на Венера и Меркурий през диска на Слънцето. По това време започва и неговия интерес към медицината, а за неговото оформяне като учен особена роля изиграло изучаването на Аристотел, но това.
към текста >>
800 години преди Декарт Авицена изказва бележитите думи, които направиха Декарт
безсмъртен
: "Аз мисля, следователно съществувам." Около него се образува цяла школа от ученици, които разпространявали неговите познания.
Разликата е там, че тогаз ловех науката сякаш повече от въздуха, а сега подхождам към нея зряло и я познавам по-основно и по-ясно." "Когато бях на 20 години аз написах книгата "Ат Ма-джум", сборник в който изнесох цялата наука. След това написах книгата "Получаемо и достигаемо" в 20 тома. След това написах книгата "Добро деяние и грях". Аз реших всички мирови загадки, от дълбочините на земния прах и до върховете на Сатурн, изкубнах се от оковите на всички хитрости, развързах се от всички възли освен от възела на смъртния час."
800 години преди Декарт Авицена изказва бележитите думи, които направиха Декарт
безсмъртен
: "Аз мисля, следователно съществувам." Около него се образува цяла школа от ученици, които разпространявали неговите познания.
Весел и разположен, той не се пестял. От многобройните му ученици му останал верен до края на живота през всички превратности на съдбата ученикът му Абу Убейт Джусджа-ни. Благодарение на него много от трудовете на Авицена са запазени до наши дни. Той описва Авицена в записките си като едър и здрав богатир в железно здраве, издръжлив на труд и несгоди. Авицена бил много гонен и преследван и съчиненията му били изгаряни.
към текста >>
От многобройните му ученици му останал верен до края на
живота
през всички превратности на съдбата ученикът му Абу Убейт Джусджа-ни.
След това написах книгата "Получаемо и достигаемо" в 20 тома. След това написах книгата "Добро деяние и грях". Аз реших всички мирови загадки, от дълбочините на земния прах и до върховете на Сатурн, изкубнах се от оковите на всички хитрости, развързах се от всички възли освен от възела на смъртния час." 800 години преди Декарт Авицена изказва бележитите думи, които направиха Декарт безсмъртен: "Аз мисля, следователно съществувам." Около него се образува цяла школа от ученици, които разпространявали неговите познания. Весел и разположен, той не се пестял.
От многобройните му ученици му останал верен до края на
живота
през всички превратности на съдбата ученикът му Абу Убейт Джусджа-ни.
Благодарение на него много от трудовете на Авицена са запазени до наши дни. Той описва Авицена в записките си като едър и здрав богатир в железно здраве, издръжлив на труд и несгоди. Авицена бил много гонен и преследван и съчиненията му били изгаряни. След като избягал от Хоризем, намерил убежище в Хургана на южния бряг на Каспийско море при тамошния Емир. Тук Авицена писал твърде много и започнал да пише книгата "Канон по медицинската наука", която го направила световно известен.
към текста >>
Тези науки той разделя на три дяла: към първия дял той причислява науките, свързани с физическия свят - науки, които включват целия кръг от естественонаучното знание: физика, химия, наука за растенията като обръща особено внимание на лековитие билки, наука за
животните
, наука за образуването на планините, геология - наука за минералите и т.н.
Най-първо разделя науките на практични и теоретични. Към практичните той отнася въпроса за поведение на човека, както на отделната личност, така и на обществото. В тези науки той третира и въпросите свързани с управлението на градовете. Той нарекъл тази наука "Наука за управлението на стопанството", и най-после наука за самия човек, за разглеждане на характера и обходата му в най-широк смисъл на думата. Теоретическите науки той определя като науки за самото знание.
Тези науки той разделя на три дяла: към първия дял той причислява науките, свързани с физическия свят - науки, които включват целия кръг от естественонаучното знание: физика, химия, наука за растенията като обръща особено внимание на лековитие билки, наука за
животните
, наука за образуването на планините, геология - наука за минералите и т.н.
Той разделя минералите на четири вида: камъни, метали, горящи вещества и соли. Във втория дял той поставя математиката, астрономията и музиката. На времето си той е бил най-големия музиколог. Третият дял науки той нарекъл висши науки и ги разделил на чисти висши науки и приложни висши науки. Към чистите висши науки поставил: учението за формата, учението за материята и учението за движението.
към текста >>
В своите стихове и поеми, които също е писал на езика на дарините съвсем ясно е изказал дълбоките си разбирания за света и
живота
.
В света цари една велика разумна закономерност. Светът на идеите е нещо отделно от света на формите. Той смята, че религията и вярата в Бога са напълно необходими рязко застава срещу сляпата изостаналост и дог-матизма на ислямските първенци. Дълбоките си философски идеи за Вселената, човека и Бога Авицена също е писал на езика на дарините (таджикистански). Авицена е известен също като поет.
В своите стихове и поеми, които също е писал на езика на дарините съвсем ясно е изказал дълбоките си разбирания за света и
живота
.
Тези произведения също са били предназначени за неговите ученици. По това време са били написани и приказките "Хиляда и една нощ". Тях може да ги е нипсал човек, който е имал големи познания, както по обикновената наука, така и по висшата окултна наука, който е имал голяма мъдрост и умения да пише литературни произведения. В цялата арабска култура няма по всестранно подготвен човек за тази цел от Авицена. Затова има твърдение, че най-вероятният автор на приказките от "Хиляда и една нощ" е Авицена.
към текста >>
И ако се четат вниматлно съчиненията му, ще се види, че всички научни проблеми той е разглеждат в светлината на окултното знание, което имал за основа на своя
животи
мироглед.
Някои, които разглеждат въпросите повърхностно, смятат Авицена за материалист, понеже е възприел рационалния метод на изследване. Но това е погрешно схващане. Той е бил голям учен и същевременно дълбок мистик и окултист. Че е бил мистик и окултист се вижда и от това. че е писал на чистоокултни теми, като хиромантия, астрология, алхимия, за тълкуване на сънища и пр.
И ако се четат вниматлно съчиненията му, ще се види, че всички научни проблеми той е разглеждат в светлината на окултното знание, което имал за основа на своя
животи
мироглед.
към текста >>
21.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА
- Влад Пашов (1902- 1974)
А Вторият принцип организира и внася
живот
в тия форми, създадени от Първия принцип.
Те са наречени Първи и Втори Принцип. Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със Сатанаил, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление. Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя.
А Вторият принцип организира и внася
живот
в тия форми, създадени от Първия принцип.
Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос.
към текста >>
Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася
живот
в него.
Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос.
Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася
живот
в него.
Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог. Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие. Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух.
към текста >>
Той е Първата Причина на света и
живота
и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие.
Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него. Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог.
Той е Първата Причина на света и
живота
и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие.
Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух. Но над тези прояви има още много, за което тя знае, че съществува, без да знае нещо конкретно." Дейността на Божествения Дух се простира в първото космично поле, което включва в себе си седемте свята, за които се говори в окултната наука, които западната окултна наука свежда към три — физически, духовен и божествен.
към текста >>
А над първото космично поле съществуват още шест космични полета, в които се проявява този възвишен абсолютен
живот
.
Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух. Но над тези прояви има още много, за което тя знае, че съществува, без да знае нещо конкретно." Дейността на Божествения Дух се простира в първото космично поле, което включва в себе си седемте свята, за които се говори в окултната наука, които западната окултна наука свежда към три — физически, духовен и божествен.
А над първото космично поле съществуват още шест космични полета, в които се проявява този възвишен абсолютен
живот
.
Тази Абсолютна Реалност е наречена общо Абсолютен Дух. Но в тези възвишени светове съществуват много напреднали същества, които стоят над серафимите и за които окултната наука сама загатва. Учителя споменава за тази реалност, като говори за Всемирното Братство, което ръководи целия Космос. Това Всемирно космично Братство е връзката между нашето космично поле и Абсолютния Дух, Който в еврейската окултна наука е наречен Ен Соф или Великото Нищо — това, на което не могат да се припишат никакви качества и определения, защото ще го ограничат, а Той е безграничен. Когато този Абсолютен Дух, тази Абсолютна Разумност реши да се прояви, Той се еманира, излъчва от Себе Си това, което в окултната наука се нарича Логос, Проявен Бог или Божествен Дух.
към текста >>
Това ни показва житното зърно или кое да е семе, които докато не са посадени в земята, съществуват, но не живеят, не растат, не се развиват, които са свойствата на
живото
същество, на
живота
.
Когато този Абсолютен Дух, тази Абсолютна Разумност реши да се прояви, Той се еманира, излъчва от Себе Си това, което в окултната наука се нарича Логос, Проявен Бог или Божествен Дух. Той създава обективния свят. За него е казано в първата глава от Евангелието на Йоана: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог." Този Проявен Бог е това, което Учителя нарича още Божествен Дух. Това е една разумна съзнателна енергия, която в своето проявление се поляризира, защото законът на полярността е закон на творчество. Без поляризиране никакво творчество не съществува.
Това ни показва житното зърно или кое да е семе, които докато не са посадени в земята, съществуват, но не живеят, не растат, не се развиват, които са свойствата на
живото
същество, на
живота
.
Като се посади в Земята житното зърно се поляризира — пуща коренчета надолу и след това стъбълце нагоре. От този момент започва творческият процес в него, почва вече растене и развитие. Така че Бог, в Своето проявление, се проявява чрез два Принципа, които в окултната наука се наричат Първи и Втори, а в съвременната наука се наричат положителен и отрицателен полюс на енергията, катод и анод. Понеже това е важен въпрос, затова ще предам някои мисли от Учителя, които той изнася по този въпрос в „Двамата господари" от Трета серия. „В света работят два разумни Принципа.
към текста >>
Този Принцип е мекият, пластичният, но с това той не е ограничен и е
безсмъртен
.
Първоначалният Принцип, от който произлиза злото, омразата, лъжата, сам по себе си не е лош. Това е Първият принцип. Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Не можете на служите на Любовта и на омразата. Това са две неща, които се изключват, понеже са диаметрално противоположни: и не се движат в еднаква посока. Под думата Господ се разбира най-възвишеното, най-благородното Начало, което твори.
Този Принцип е мекият, пластичният, но с това той не е ограничен и е
безсмъртен
.
В този Принцип, Втория, не съществува смърт. В Първия принцип съществува смърт и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и техните сили и енергии, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога.
към текста >>
В този Принцип не може да намерите благото на света, не може да видите никакъв смисъл в
живота
.
Много от тях са минали изпита, минали са през Първия принцип и са влезли във Втория, и сега служат на Бога. А други не са го минали, паднали са и са останали служители на Първия принцип, на Мамона, затова ги наричат демони. И между тях има служители и на Първия, и на Втория Принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на своето място. Затова Христос казва: „Без Мене" — подразбирайки Втория принцип — „нищо не можете да направите." Тук е дълбокият смисъл — останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на Първия принцип и тогава ще се явят във вас всички отрицателни качества: омраза, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават.
В този Принцип не може да намерите благото на света, не може да видите никакъв смисъл в
живота
.
Затова Христос казва: „На Бога и на Мамона едновременно не можете да служите." Ако служите на Мамона, ще бъдете на дъното на ада, ще бъдете вечно недоволни и никога няма да разберете дори, защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. Когато се казва: Правото е на силния, това е Първият принцип. А когато се казва: Правото е на слабия, това е Вторият принцип. Когато човек е в борба със себе си, това показва, че Първият принцип действа в него.
към текста >>
Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в
живота
.
Та онези, които са тръгнали в Пътя, Посветените, имат поголяма опитност. Защото те страдат повече отколкото светските хора, понеже в християнството едновременно с Втория принцип се усилва и Първия. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една сянка на Битието. Под сянка разбирам Принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи вътрешна тъмнина, а Вторият принцип всякога носи светлина в ума.
Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в
живота
.
Дойде ли Вторият принцип, всякога се разполагате, повдигате се. В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте създали. Първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов.
към текста >>
В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на
живота
, които сами сте създали.
Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една сянка на Битието. Под сянка разбирам Принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи вътрешна тъмнина, а Вторият принцип всякога носи светлина в ума. Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота. Дойде ли Вторият принцип, всякога се разполагате, повдигате се.
В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на
живота
, които сами сте създали.
Първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов. Любовта намира в него израз, той й става като почва. Неговото желание е да подчини Втория принцип — Любовта, но тя не се подчинява.
към текста >>
Но
животът
се проявява във Втория принцип, в съграждането на нещата.
Философията в Любовта е да даваш и да вземаш едновременно, та обмяната да е правилна. Когато казвате: Той не ме обича, това е Първият принцип. Недоволен си — това е Първият принцип; съмняваш се — това е Първият принцип. Няма Господ — това е пак Първият принцип. Първият принцип е във вечно движение.
Но
животът
се проявява във Втория принцип, в съграждането на нещата.
Всеки трябва да съедини тези два Принципа с Христа. Само така ще бъдете навсякъде полезни — на обществото, на народа, на жена си, на децата си и т.н. Това е казал Христос на евреите преди две хиляди години, но те приеха Първия принцип и отхвърлиха Втория и затова ги сполетя голямо нещастие. И днес хората с тази война /беседата е изнесена в края на Първата световна война/ изпитват влиянието на Първия принцип. И той ще действа, докато хората се изтощят.
към текста >>
Светлината и тъмнината не представят нашия
живот
, но когато те се съединят в един Принцип, появява се
Животът
— Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на
живота
.
И днес хората с тази война /беседата е изнесена в края на Първата световна война/ изпитват влиянието на Първия принцип. И той ще действа, докато хората се изтощят. След като си свърши работата този Принцип, ще се прояви Любовта, т.е. Бог. Бог предоставя енергиите Си на Втория принцип, и когато той дойде, започва да гради разумно. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш.
Светлината и тъмнината не представят нашия
живот
, но когато те се съединят в един Принцип, появява се
Животът
— Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на
живота
.
Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират.
към текста >>
Това са два Принципа, които действат в
живота
.
Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда. Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява.
Това са два Принципа, които действат в
живота
.
Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество. Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго.
към текста >>
Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди Адама" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на
Живота
, в Златния век на човешкия
живот
.
Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество. Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго.
Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди Адама" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на
Живота
, в Златния век на човешкия
живот
.
Когато дойде грехът в света, тогава дойде вашият баща — дяволът, който живее сега във вас и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте, в греха си ще умрете, всякога ще служите на Мамона и няма да бъдете щастливи. Когато казваме Втория Адам, подразбираме Христа. Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало." Горните мисли на Учителя за двата Принципа са ключ за разбирането на т.нар.
към текста >>
22.
БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Легендата разказва, че в Едем, който представя Храма на мировите Мистерии, растат две Дървета — Дървото на
Живота
, т.е.
БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН Разказът за изкушението и Рая и за грехопадението,предаден в Библията най-първо отговаря на известен космичен факт, след това има свое историческо значение, и най-после, има и мистично значение. Защото това, което става в Природата, в Космоса, става и в човека, защото човек е микрокосмос и всичко, каквото съществува и става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса. Богомилите са знаели тези неща и затова имат едно по-широко и по-дълбоко разбиране на библейските легенди. Ще кажа няколко думи във връзка с Легендата за двете Дървета в Рая и след това за дейността на Каин и последвалите след това събития, като съм предал само съдържанието на една богомилска легенда.
Легендата разказва, че в Едем, който представя Храма на мировите Мистерии, растат две Дървета — Дървото на
Живота
, т.е.
Мистерията в Космоса, и Дървото на познанието, т.е. Мистерията в човека. Около първото Дърво съска невидим Вятър, а около второто се вие Змията. Легендата разказва по-нататък за дейността на Каин, който е изразител на творческия процес, който постепенно слиза от възвишения свят към Земята. Под Дървото на познанието той получава ключовете на Тайните от Сатанаил: седемте изпитания /Бездната/, чаровете на жертвата /земята/ и Пътя на страданието /подземията/, които са отражение на троичността на човека.
към текста >>
Тогава рукват проклятията на Вечния към Каин — посветеният да бъде занапред
безсмъртен
, от връх на връх ще води пътя му и дните на страдание ще бъдат дните на
живота
му.
Той познава сестра си Ада, като я възбужда с червен корал, красота, шафран /магическа дума/, кръв от кротал /магическите токове на любовта/ и семе от мерсина /сила/. Ада е секретната традиция в човека — Вярата. При втория творчески акт — Каин познава Сета /жертвоприношението в Мистериите/ — у човека — Интуицията, но я измамва и идват двата мистични гряха: кръвосмешението и братоубийството. Защото Каин е грехът — второто име на Мистериите. Творчество и грях на мистичен език е едно и също нещо.
Тогава рукват проклятията на Вечния към Каин — посветеният да бъде занапред
безсмъртен
, от връх на връх ще води пътя му и дните на страдание ще бъдат дните на
живота
му.
Сета /ритуала/ ражда от Каин Хет — ужаса, инстинкта. Ада — догмата, ражда свръхпостигането, магическото начертание. И Каин напуска Едем на Мистериите, за да възвести на дело между страдащите и слабите Словото на Тайната и освобождението, което е съществувало досега в трите Небеса. Трите Небеса са трите рода на мистичното себеосъществяване, но осъществяването вътре на онова, което лежи горе над всяко постижение, над всяка Тайна. На Първото Небе лежат съградени седемте Храма, седемте Ключове на Посвещението, седемте Загадки на Вратите, седемте Догми, седемте Ритуала, седемте Жеста, седемте Слова, седемте Завета на Висшата Магия.
към текста >>
Той работи земята и отглежда растения и
животни
.
Той е активен йерофант. А ето имената на четиримата жреци на примитивните Мистерии, образуващи заедно с Първожреца пентаграма или петорката на висшия култ: Аамех е водачът на обществото, уредника на държавата. Обществото почива върху тайните на Любовта и очарованието. Но Бел е основател на природната взаимопомощ.
Той работи земята и отглежда растения и
животни
.
Товил е основател на изкуството. Той извайва Небесния човек, както той се проявява в трите свята. А Мубал е основател на ритмиката — музика, танци и песни. Това е накратко съдържанието на Легендата за двете Дървета и за дейността на Каин. С това богомилите са повдигнали малко завесата, която скрива езотеризма на библейския разказ и за грехопадението и дейността на Каин.
към текста >>
Основата на учението е била навсякъде магична: необходимо е наред с усвояване законите на мировия ред не само да се живее съобразно с насоката на тези закони, но и да се развиват скритите сили, спомагащи за хармонизиране с вечните закони на
Живота
и да се постига чрез оперативна магия насочването на обществения
живот
по тези закони.
С казаното дотук върху богомилската космогония и тайната доктрина на богомилите, аз само нахвърлях някои мисли и идеи, които са само като жалони по пътя, който води към Храма на Тайното познание на богомилите. Богомилите са имали две езотерични доктрини — за миряни, т.е. оглашени, и за верни и съвършени. Понеже в първата група влизат хора, които изучават законите и методите за придобиване на чистота, учението има повече морално-напътствен характер. А понеже вторите са в Пътя на Посвещението, учението има чисто посветителен характер — изясняват се пътеките към Посвещението и самия характер на Посвещението.
Основата на учението е била навсякъде магична: необходимо е наред с усвояване законите на мировия ред не само да се живее съобразно с насоката на тези закони, но и да се развиват скритите сили, спомагащи за хармонизиране с вечните закони на
Живота
и да се постига чрез оперативна магия насочването на обществения
живот
по тези закони.
Богомилите изучавали законите и пътищата на физическата и духовна терапевтика и теургия. Това било едно широко разбиране на законите и тяхната причинна връзка, едно живо въздействие върху целия тогавашен живот — личен и обществен. Тези закони са изложени в Евангелието на Йоана, което е било настолна книга на богомилите, които притежавали ключа за неговото по-дълбоко разбиране. Защото в това Евангелие е изложена цялата езотерична доктрина на християнството, която се споделяла и от богомилите, които били наследници на първичното езотерично християнство.
към текста >>
Това било едно широко разбиране на законите и тяхната причинна връзка, едно живо въздействие върху целия тогавашен
живот
— личен и обществен.
оглашени, и за верни и съвършени. Понеже в първата група влизат хора, които изучават законите и методите за придобиване на чистота, учението има повече морално-напътствен характер. А понеже вторите са в Пътя на Посвещението, учението има чисто посветителен характер — изясняват се пътеките към Посвещението и самия характер на Посвещението. Основата на учението е била навсякъде магична: необходимо е наред с усвояване законите на мировия ред не само да се живее съобразно с насоката на тези закони, но и да се развиват скритите сили, спомагащи за хармонизиране с вечните закони на Живота и да се постига чрез оперативна магия насочването на обществения живот по тези закони. Богомилите изучавали законите и пътищата на физическата и духовна терапевтика и теургия.
Това било едно широко разбиране на законите и тяхната причинна връзка, едно живо въздействие върху целия тогавашен
живот
— личен и обществен.
Тези закони са изложени в Евангелието на Йоана, което е било настолна книга на богомилите, които притежавали ключа за неговото по-дълбоко разбиране. Защото в това Евангелие е изложена цялата езотерична доктрина на християнството, която се споделяла и от богомилите, които били наследници на първичното езотерично християнство.
към текста >>
23.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото нашите понятия и представи за света и
живота
зависят от степента на нашето съзнание, т.е.
Защото единното съзнание прониква цялото Битие. Но по отношение на съзнанията на различна степен на развитие, светът се диференцира и от единство става множество. Но това е само диференциране на функциите в един организъм. И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка.
Защото нашите понятия и представи за света и
живота
зависят от степента на нашето съзнание, т.е.
от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно.
към текста >>
Учителя нарича обръщение - обръщане към Бога към духовния
живот
.
Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните: Първа степен.
Учителя нарича обръщение - обръщане към Бога към духовния
живот
.
Тя е от Бога. Човек не може да се обърне към духовния живот, преди Бог да го е събудил отвътре. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове." При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилна връзка между фи-зическото и астралното тяло. Втора степен. Учителя нарича покаяние.
към текста >>
Човек не може да се обърне към духовния
живот
, преди Бог да го е събудил отвътре.
И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните: Първа степен. Учителя нарича обръщение - обръщане към Бога към духовния живот. Тя е от Бога.
Човек не може да се обърне към духовния
живот
, преди Бог да го е събудил отвътре.
Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове." При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилна връзка между фи-зическото и астралното тяло. Втора степен. Учителя нарича покаяние. След като се е обърнал човек към Бога, дохожда покаянието, т.е. човек прави равносметка на досегашния си живот и решава да живее по нов начин.
към текста >>
човек прави равносметка на досегашния си
живот
и решава да живее по нов начин.
Човек не може да се обърне към духовния живот, преди Бог да го е събудил отвътре. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове." При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилна връзка между фи-зическото и астралното тяло. Втора степен. Учителя нарича покаяние. След като се е обърнал човек към Бога, дохожда покаянието, т.е.
човек прави равносметка на досегашния си
живот
и решава да живее по нов начин.
Това е от човека. Трета степен. Наречена е спасение. То е от Бога и това значи, че човек, след като се е покаял и взел насока в живота си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящия си живот и да се повдигне в развитието си. При тази фаза се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло на човека.
към текста >>
То е от Бога и това значи, че човек, след като се е покаял и взел насока в
живота
си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящия си
живот
и да се повдигне в развитието си.
След като се е обърнал човек към Бога, дохожда покаянието, т.е. човек прави равносметка на досегашния си живот и решава да живее по нов начин. Това е от човека. Трета степен. Наречена е спасение.
То е от Бога и това значи, че човек, след като се е покаял и взел насока в
живота
си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящия си
живот
и да се повдигне в развитието си.
При тази фаза се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло на човека. И с това се създават условия да може човек да хармонизира своите мисли и чувства. Тук човек се научава да мисли и мисълта става за него път към възраждане и обновление, което е четвъртата степен в духовното развитие. То е от чо-века.
към текста >>
Затова Учителя казва на едно място: Пробуждането на душата е предшествано от някаква голяма катастрофа в
живота
на човека.
Пета степен. Новораждане или пробуждане на човешката душа, или още раждане на Аза в човека. Новораждането е от Бога. Тази пета степен в развитието на човека е най-важна и затова е предшествана от големи страдания и изпитания. Преди да се новороди, човек трябва да ликвидира с всичката си мина-ла карма, да изплати всичките си стари дългове и да скъса с всички неестествени връзки на миналото.
Затова Учителя казва на едно място: Пробуждането на душата е предшествано от някаква голяма катастрофа в
живота
на човека.
Тези страдания, които преминава човек, преди да премине през новораждане, са преди всичко вътрешни и дълбоки. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и за него всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. Но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула.
към текста >>
Когато се е новородил, когато се е пробу- дила душата му за нов
живот
, човек влиза в следващата шеста степен, която Учителя на-рича посвещение.
Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и за него всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. Но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло.
Когато се е новородил, когато се е пробу- дила душата му за нов
живот
, човек влиза в следващата шеста степен, която Учителя на-рича посвещение.
При нея човек се посвещава да служи на Бога. Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец. Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в живота и работи за тяхното приложение. При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг.
към текста >>
Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в
живота
и работи за тяхното приложение.
При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло. Когато се е новородил, когато се е пробу- дила душата му за нов живот, човек влиза в следващата шеста степен, която Учителя на-рича посвещение. При нея човек се посвещава да служи на Бога. Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец.
Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в
живота
и работи за тяхното приложение.
При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг. Но между тази фаза и следващата той трябва да премине пак през големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но научавайки закона за жертва-та, той ще учи да жертва всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите си братя. При тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което идва седмата степен - Възкресение-то, при което човек става едно с Бога, става съвършен човек. Възкресението е от Бога.
към текста >>
Сега вече той няма да изплаща своя карма, но научавайки закона за жертва-та, той ще учи да жертва всичко, даже и
живота
си, за да повдигне останалите си братя.
Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец. Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в живота и работи за тяхното приложение. При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг. Но между тази фаза и следващата той трябва да премине пак през големи страдания.
Сега вече той няма да изплаща своя карма, но научавайки закона за жертва-та, той ще учи да жертва всичко, даже и
живота
си, за да повдигне останалите си братя.
При тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което идва седмата степен - Възкресение-то, при което човек става едно с Бога, става съвършен човек. Възкресението е от Бога. При възкресението долните тела - физическо, ас-трално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана. Всички тела трябва да вибрират в унисон.
към текста >>
Понеже сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия
живот
.
При тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което идва седмата степен - Възкресение-то, при което човек става едно с Бога, става съвършен човек. Възкресението е от Бога. При възкресението долните тела - физическо, ас-трално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана. Всички тела трябва да вибрират в унисон.
Понеже сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия
живот
.
Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. Но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим досегашните си схващания за този разумен възвишен свят, да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават.
към текста >>
Ние сме потопени в тяхната аура, ние сме потопени в тяхното съзнание и живе-ем в техния
живот
.
Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. Но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим досегашните си схващания за този разумен възвишен свят, да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават. Ние имаме една механическа представа за него и нашето отношение към него е механическо. Но както Учителя ни е учил, светът, за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо.
Ние сме потопени в тяхната аура, ние сме потопени в тяхното съзнание и живе-ем в техния
живот
.
В Писанието е казано: Ние живеем и се движим в Бога. Ние сме потопени в един свят, който не съзнаваме и не познаваме. Ние сме затворени в телата си, в замъци, изолирани от външния свят, и само чрез няколко отвора получаваме известни впечатления от този свят, чрез които си съставяме известни представи и понятия за него. Но какъв в действителност е светът, това ние не знаем. Но понеже светът, в който живеем, е разумен, всички разумни мислещи същества имат възможност да излизат от своите замъци-затвори и да влизат в обширния Божествен свят, който ги заобикаля.
към текста >>
Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и
Животът
." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената Божия Любов.
Човек е врата за Невидимия свят. Трябва да минем през човека, за да влезем в разумния необятен свят, в който живеем и се движим. Но как може да стане това? Това е именно предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преми-наване през човека, за да влезем в необятния свят. Няма да излагам сега пътя на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят.
Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и
Животът
." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената Божия Любов.
Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие.
към текста >>
Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека
безсмъртен
и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е.
Трябва да минем през човека, за да влезем в разумния необятен свят, в който живеем и се движим. Но как може да стане това? Това е именно предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преми-наване през човека, за да влезем в необятния свят. Няма да излагам сега пътя на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената Божия Любов.
Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека
безсмъртен
и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е.
хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всичките противоречия.
към текста >>
На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия
живот
се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него.
А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всичките противоречия. Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път.
На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия
живот
се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него.
Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът.
към текста >>
Затова са страданията в
живота
.
Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всичките противоречия. Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него.
Затова са страданията в
живота
.
Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят.
към текста >>
Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния
живот
, към разумния
безсмъртен
живот
, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум.
Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа.
Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния
живот
, към разумния
безсмъртен
живот
, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум.
И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект.
към текста >>
Субективният
живот
на космическия човек е обективен за нас, а нашият субективен
живот
е обективен за духовния свят и духовните същества.
Казва се обикновено, че ясновидството е вътрешно виждане, шесто чувство и др. Но това не е още ясно определено. Учителя казва: "Ясновидство има само онзи, който има пробуден ум в духовния свят." В нашия обективен свят ние виждаме, когато имаме светлина, но какво нещо е светлината съвременните хора не знаят. Според схващането на Учителя светлината е проява на ума на космическия човек. Следователно ние виждаме, защото космическият човек мис- ли и неговата мисъл се проявява като светлина.
Субективният
живот
на космическия човек е обективен за нас, а нашият субективен
живот
е обективен за духовния свят и духовните същества.
Без светлина няма ясновид-ство. А без ум няма светлина. Следователно само онзи, който има пробуден ум в духовния свят, само който има вътрешна светлина може да бъде ясновидец. В духовния свят всеки сам трябва да освети нещата, за да ги види. Всеки сам трябва да стане проводник на Божествената светлина, за да види.
към текста >>
Всички тези или по-голяма част, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в
живота
си.
Следователно само онзи, който има пробуден ум в духовния свят, само който има вътрешна светлина може да бъде ясновидец. В духовния свят всеки сам трябва да освети нещата, за да ги види. Всеки сам трябва да стане проводник на Божествената светлина, за да види. Дадох по-горе определението на Учителя за ума, като съвкупност на всички сили и добродетели. А сега какво наблюдаваме?
Всички тези или по-голяма част, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в
живота
си.
Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Това не са ясновидци в този смисъл, в който говоря, а това са, както казах по-горе, отворени врати за духовете, които си играят с тях. Да виждаш духове, да виждаш цветове, да виждаш и други неща от обектив-ния свят, това още не е ясновидство. Ясновидство има онзи ученик и мъдрец, който прониква дълбоко в принципите на живота и Природата и намира съответни методи за тях. Той е просветен в тайната на Природата, дадени са му ключовете за нея, с кои-то той никога не злоупотребява, затова Природата му има доверие и му оставя на разположение всичките богатства и знания.
към текста >>
Ясновидство има онзи ученик и мъдрец, който прониква дълбоко в принципите на
живота
и Природата и намира съответни методи за тях.
А сега какво наблюдаваме? Всички тези или по-голяма част, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в живота си. Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Това не са ясновидци в този смисъл, в който говоря, а това са, както казах по-горе, отворени врати за духовете, които си играят с тях. Да виждаш духове, да виждаш цветове, да виждаш и други неща от обектив-ния свят, това още не е ясновидство.
Ясновидство има онзи ученик и мъдрец, който прониква дълбоко в принципите на
живота
и Природата и намира съответни методи за тях.
Той е просветен в тайната на Природата, дадени са му ключовете за нея, с кои-то той никога не злоупотребява, затова Природата му има доверие и му оставя на разположение всичките богатства и знания. Само ученикът на окултната школа може да бъде ясновидец. Само адептите и посветените на Бялото Братство са ясновидци в този смисъл. Учителя казва: "За да бъде ясновидец, човек трябва да разполага с особени органи. Тогава той може да вижда всичко.
към текста >>
Затова е казано: "Потърсете ме в ден скръбен, защото съм близо до вас." Белите Братя ръководят и направляват нашия
живот
, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат.
При тези случаи човек трябва да е подготвен - да има организиран мозък и чисто и благородно сърце, чисто тяло, за да може да послужи като проводник. Този е един от най-желателните пътища за връзка, но за да дойде човек до него, се изисква усилена работа. Частични прояви на Белите Братя чрез учениците има и те ще се увеличават все повече, но затова се изисква работа от учениците. Най-после, когато на човека предстои ня-какво голямо изпитание, или се намира в големи противоречия, които не може да разреши, някои от Белите Братя, или сам Учителя ще му се яви и ще му помогне. Защото Белите Братя са окото на Провидението и бдят над всяка човешка душа.
Затова е казано: "Потърсете ме в ден скръбен, защото съм близо до вас." Белите Братя ръководят и направляват нашия
живот
, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат.
Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма. Но нашето съзнание трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него. Така постепенно ще развием нашата интуиция, която е най-добрата връзка с този разумен свят. Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се свръхсъзнание, което е истинс-ката база и основа за връзка с духовния свят. Без интуиция, без пробуждане на свръхсъзна-нието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено самосъзнание е от малка стойност.
към текста >>
24.
14. Трите свята, 5 март 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия
живот
.
ТРИТЕ СВЯТА
Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия
живот
.
Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя. Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати - физическият свят е свят само на простите движения.
към текста >>
Частичните познания не разрешават въпросите, които
животът
ни поставя.
ТРИТЕ СВЯТА Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот.
Частичните познания не разрешават въпросите, които
животът
ни поставя.
Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати - физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл.
към текста >>
Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за
живота
и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят.
ТРИТЕ СВЯТА Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот. Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя. Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически.
Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за
живота
и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят.
От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати - физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения.
към текста >>
Тук спада
животинското
царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл.
Тук спада
животинското
царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите.
към текста >>
Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в
живота
, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в
живота
, за да разбере Истината.
И затова всякога трябва да определяме едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли, или към умствения. Всяко едно явление трябва да се проучи строго научно, обективно - към коя категория спада, а да се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, както правят някои, това не е наука. Те казват: Това е илюзия, или това са заблуждения. Но тези думи още нищо не изразяват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината - да не разруши кумирите им.
Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в
живота
, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в
живота
, за да разбере Истината.
Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат Истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот. И трите свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка. И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения. Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл.
към текста >>
Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и
безсмъртен
живот
.
Те казват: Това е илюзия, или това са заблуждения. Но тези думи още нищо не изразяват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината - да не разруши кумирите им. Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в живота, за да разбере Истината. Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат Истината.
Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и
безсмъртен
живот
.
И трите свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка. И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения. Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл. Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си.
към текста >>
Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в
живота
, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието.
Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл. Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие.
Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в
живота
, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието.
Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес. И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия. Ако всички хора, както вярваха в Бога, така и изпълняваха Неговата воля, в света нямаше да има никакви противоречия. В процеса на разрешаване на противоречията човек най-първо ще се намери в борба със своята нисша природа и той не трябва да допусне тя да вземе връх над Божественото. Той трябва да остави Божественото да действа отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в живота.
към текста >>
И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия
живот
, в света нямаше да има никакви противоречия.
Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие. Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието. Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес.
И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия
живот
, в света нямаше да има никакви противоречия.
Ако всички хора, както вярваха в Бога, така и изпълняваха Неговата воля, в света нямаше да има никакви противоречия. В процеса на разрешаване на противоречията човек най-първо ще се намери в борба със своята нисша природа и той не трябва да допусне тя да вземе връх над Божественото. Той трябва да остави Божественото да действа отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в живота. Ако чакаме Бог отвънка да ни помогне, това е едно механическо схващане, което не може да разреши нашите мъчнотии. Отвънка ще дойде помощта, като условие и среда, но Божественото действа винаги отвътре, не от тялото, но от центъра на нашето битие.
към текста >>
Той трябва да остави Божественото да действа отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в
живота
.
Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието. Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес. И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия. Ако всички хора, както вярваха в Бога, така и изпълняваха Неговата воля, в света нямаше да има никакви противоречия. В процеса на разрешаване на противоречията човек най-първо ще се намери в борба със своята нисша природа и той не трябва да допусне тя да вземе връх над Божественото.
Той трябва да остави Божественото да действа отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в
живота
.
Ако чакаме Бог отвънка да ни помогне, това е едно механическо схващане, което не може да разреши нашите мъчнотии. Отвънка ще дойде помощта, като условие и среда, но Божественото действа винаги отвътре, не от тялото, но от центъра на нашето битие. Тялото ни е потребно дотолкова, доколкото да служи за реализиране на някои наши идеи в света. Ако нямахме физическо тяло, нямаше да имам е отношение към физическия свят. Той щеше да бъде абсолютно затворен за нас и нямаше да можем да почерпим онова знание, което е скрито в него.
към текста >>
Учените едва сега вече почват да проучват какво влияние упражнява стомаха, дробовете и мозъка върху духовния
живот
на човека.
Тялото ни е потребно дотолкова, доколкото да служи за реализиране на някои наши идеи в света. Ако нямахме физическо тяло, нямаше да имам е отношение към физическия свят. Той щеше да бъде абсолютно затворен за нас и нямаше да можем да почерпим онова знание, което е скрито в него. За да проучим физическия свят и тайните, които са скрити в него, ни е потребен организъм за този свят. И ние много малко сме проучили тялото си и този свят.
Учените едва сега вече почват да проучват какво влияние упражнява стомаха, дробовете и мозъка върху духовния
живот
на човека.
И за да има нормален духовен живот, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят. Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка. Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания.
към текста >>
И за да има нормален духовен
живот
, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят.
Ако нямахме физическо тяло, нямаше да имам е отношение към физическия свят. Той щеше да бъде абсолютно затворен за нас и нямаше да можем да почерпим онова знание, което е скрито в него. За да проучим физическия свят и тайните, които са скрити в него, ни е потребен организъм за този свят. И ние много малко сме проучили тялото си и този свят. Учените едва сега вече почват да проучват какво влияние упражнява стомаха, дробовете и мозъка върху духовния живот на човека.
И за да има нормален духовен
живот
, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят.
Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка. Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление.
към текста >>
Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения
живот
- мозъка.
Той щеше да бъде абсолютно затворен за нас и нямаше да можем да почерпим онова знание, което е скрито в него. За да проучим физическия свят и тайните, които са скрити в него, ни е потребен организъм за този свят. И ние много малко сме проучили тялото си и този свят. Учените едва сега вече почват да проучват какво влияние упражнява стомаха, дробовете и мозъка върху духовния живот на човека. И за да има нормален духовен живот, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят.
Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения
живот
- мозъка.
Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот.
към текста >>
Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия
живот
.
Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка. Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление.
Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия
живот
.
Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия.
към текста >>
Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически
живот
.
Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата. Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот.
Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически
живот
.
И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия. Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път.
към текста >>
Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят
живота
си и да разрешат всички противоречия.
Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства.
Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят
живота
си и да разрешат всички противоречия.
Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката.
към текста >>
Само при това схващане на
живота
ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност.
Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката.
Само при това схващане на
живота
ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност.
Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа.
към текста >>
За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за
живота
.
Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа.
За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за
живота
.
И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание.
към текста >>
И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия
живот
.
Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота.
И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия
живот
.
Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта.
към текста >>
Човек се ражда в света с определен план за
живота
, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека.
Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден.
Човек се ражда в света с определен план за
живота
, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека.
И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта. Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен.
към текста >>
И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на
живота
му ще бъдат благоприятни.
Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека.
И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на
живота
му ще бъдат благоприятни.
Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта. Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее.
към текста >>
Въобще целия
живот
на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности.
Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта.
Въобще целия
живот
на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности.
Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен. Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот.
към текста >>
А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за
живота
.
Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта. Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее.
А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за
живота
.
Така че животът на хората е строго определен, а не произволен. Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот. Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм.
към текста >>
Така че
животът
на хората е строго определен, а не произволен.
Без знание ние често не попадаме на целта. Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота.
Така че
животът
на хората е строго определен, а не произволен.
Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот. Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят.
към текста >>
Животът
сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на
живота
определя съдбата на формата, в която се проявява този
живот
.
Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен.
Животът
сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на
живота
определя съдбата на формата, в която се проявява този
живот
.
Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят. Божественият свят е свят на мисълта.
към текста >>
И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от
живота
.
И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен. Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот. Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи.
И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от
живота
.
Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят. Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно.
към текста >>
И за да се добере до великото познание, което да осмисли
живота
му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи.
Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят. Божественият свят е свят на мисълта.
И за да се добере до великото познание, което да осмисли
живота
му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи.
Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно. Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не. Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.
към текста >>
Той трябва да изучи законите, по които се проявява
животът
като един творчески процес в три направления едновременно.
И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят. Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи.
Той трябва да изучи законите, по които се проявява
животът
като един творчески процес в три направления едновременно.
Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не. Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.
към текста >>
Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на
живота
в тези светове, за да може да даде правилен израз на
живота
си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството.
Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно. Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не. Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум.
Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на
живота
в тези светове, за да може да даде правилен израз на
живота
си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството.
По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.
към текста >>
25.
10. Разумни отношения, 24 юни 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния
живот
показват, че те не познават законите на природата.
РАЗУМНИ ОТНОШЕНИЯ Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани.
Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния
живот
показват, че те не познават законите на природата.
Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога. За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си.
към текста >>
Има нещо, което куца в
живота
на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено.
РАЗУМНИ ОТНОШЕНИЯ Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството.
Има нещо, което куца в
живота
на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено.
А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога. За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят.
към текста >>
За да се обясни това необясненото в
живота
на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение.
Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога.
За да се обясни това необясненото в
живота
на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение.
При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят. Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат. Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават.
към текста >>
Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които
животът
му поставя.
Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят. Третият свят е светът на мисълта. Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала. Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене.
Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които
животът
му поставя.
Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на живота, са се отказали от тези важни за техния живот въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили. Хората не са компетентни и нямат нужното знание, сили и методи, за да разрешат този голям въпрос. По него природата, която е жива и разумна, има думата. Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е работа на природата. С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши.
към текста >>
Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на
живота
, са се отказали от тези важни за техния
живот
въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили.
И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят. Третият свят е светът на мисълта. Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала. Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене. Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя.
Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на
живота
, са се отказали от тези важни за техния
живот
въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили.
Хората не са компетентни и нямат нужното знание, сили и методи, за да разрешат този голям въпрос. По него природата, която е жива и разумна, има думата. Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е работа на природата. С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши. Тъй както, за да се дигне един предмет, е необходима опорна точка.
към текста >>
В
живота
има три опорни точки - опорна точка на ума, опорна точка на сърцето и опорна точка на волята.
По него природата, която е жива и разумна, има думата. Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е работа на природата. С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши. Тъй както, за да се дигне един предмет, е необходима опорна точка. И при разрешението на социалния въпрос е необходима опорна точка.
В
живота
има три опорни точки - опорна точка на ума, опорна точка на сърцето и опорна точка на волята.
Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния живот и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в живота, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е. липса на знания за пътищата, законите и методите в живота. Вследствие на това и възпитанието им е механическо и повърхностно. Хората се явяват неподготвени в живота, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят. Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг.
към текста >>
Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния
живот
и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в
живота
, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е.
Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е работа на природата. С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши. Тъй както, за да се дигне един предмет, е необходима опорна точка. И при разрешението на социалния въпрос е необходима опорна точка. В живота има три опорни точки - опорна точка на ума, опорна точка на сърцето и опорна точка на волята.
Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния
живот
и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в
живота
, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е.
липса на знания за пътищата, законите и методите в живота. Вследствие на това и възпитанието им е механическо и повърхностно. Хората се явяват неподготвени в живота, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят. Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг. С онова съзнание, с което живее съвременният човек, дайте му пари, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва.
към текста >>
липса на знания за пътищата, законите и методите в
живота
.
С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши. Тъй както, за да се дигне един предмет, е необходима опорна точка. И при разрешението на социалния въпрос е необходима опорна точка. В живота има три опорни точки - опорна точка на ума, опорна точка на сърцето и опорна точка на волята. Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния живот и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в живота, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е.
липса на знания за пътищата, законите и методите в
живота
.
Вследствие на това и възпитанието им е механическо и повърхностно. Хората се явяват неподготвени в живота, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят. Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг. С онова съзнание, с което живее съвременният човек, дайте му пари, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва. Като му ги отнемете, той става кротък като божа кравица - става много добър.
към текста >>
Хората се явяват неподготвени в
живота
, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят.
И при разрешението на социалния въпрос е необходима опорна точка. В живота има три опорни точки - опорна точка на ума, опорна точка на сърцето и опорна точка на волята. Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния живот и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в живота, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е. липса на знания за пътищата, законите и методите в живота. Вследствие на това и възпитанието им е механическо и повърхностно.
Хората се явяват неподготвени в
живота
, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят.
Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг. С онова съзнание, с което живее съвременният човек, дайте му пари, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва. Като му ги отнемете, той става кротък като божа кравица - става много добър. Има три възгледа в света. Първият възглед е този на военните, които казват, че светът ще се оправи със сила.
към текста >>
Вторият възглед е този на търговците - икономическият възглед - според който, като се подобри икономическият
живот
и светът ще се оправи.
Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг. С онова съзнание, с което живее съвременният човек, дайте му пари, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва. Като му ги отнемете, той става кротък като божа кравица - става много добър. Има три възгледа в света. Първият възглед е този на военните, които казват, че светът ще се оправи със сила.
Вторият възглед е този на търговците - икономическият възглед - според който, като се подобри икономическият
живот
и светът ще се оправи.
Третият възглед е на религиозните и набожни хора, които казват че човек трябва да ходи по Божиите закони и да не греши и светът ще се оправи. Сега всички хора живеят с по един от тези три възгледа и не могат да се спогодят. С главата си човек служи на третия възглед, с гърдите си на първия възглед и със стомаха на втория възглед. И тези три възгледа произвеждат в нашия ум три велики течения, които са свързани с бялата и червената светлина. Ако човешкият мозък би приемал повече бяла светлина, той би бил в едно нормално състояние.
към текста >>
Сега въпросът е в следното: Най-важното в света не е човек да преживее един добър
живот
на земята, тъй като затворът не може да бъде идеал за човека, който е затворен, колкото и уреден да е той.
Сега всички хора живеят с по един от тези три възгледа и не могат да се спогодят. С главата си човек служи на третия възглед, с гърдите си на първия възглед и със стомаха на втория възглед. И тези три възгледа произвеждат в нашия ум три велики течения, които са свързани с бялата и червената светлина. Ако човешкият мозък би приемал повече бяла светлина, той би бил в едно нормално състояние. Но при сегашното състояние на човечеството, мозъкът възприема много повече червени лъчи на спектъра и затова има толкова много енергия, набрана в мозъка, която като не се използва, създава злото в света.
Сега въпросът е в следното: Най-важното в света не е човек да преживее един добър
живот
на земята, тъй като затворът не може да бъде идеал за човека, който е затворен, колкото и уреден да е той.
Външният обществен живот съставя идеал за него. И съвременните хора по отношение на широкия свят са като в затвор. Сега някои доказват, че човек имал свободна воля в света. Аз бих желал да ми покаже някой, че е свободен. Никой в света не е свободен.
към текста >>
Външният обществен
живот
съставя идеал за него.
С главата си човек служи на третия възглед, с гърдите си на първия възглед и със стомаха на втория възглед. И тези три възгледа произвеждат в нашия ум три велики течения, които са свързани с бялата и червената светлина. Ако човешкият мозък би приемал повече бяла светлина, той би бил в едно нормално състояние. Но при сегашното състояние на човечеството, мозъкът възприема много повече червени лъчи на спектъра и затова има толкова много енергия, набрана в мозъка, която като не се използва, създава злото в света. Сега въпросът е в следното: Най-важното в света не е човек да преживее един добър живот на земята, тъй като затворът не може да бъде идеал за човека, който е затворен, колкото и уреден да е той.
Външният обществен
живот
съставя идеал за него.
И съвременните хора по отношение на широкия свят са като в затвор. Сега някои доказват, че човек имал свободна воля в света. Аз бих желал да ми покаже някой, че е свободен. Никой в света не е свободен. И при това всички проповядват за свободата.
към текста >>
Това са трите опорни точки в
живота
на човека.
Няма по-хубаво нещо от свободата. Какво нещо е свободата? - Това е Истината, а средствата, с които трябва да работим за постигане на Истината, са умът, сърцето и волята. По този път, по който сега вървят хората, те не могат да се домогнат до Истината и Свободата. Умът, сърцето и волята трябва да работят правилно и хармонично, за да се домогнем до Истината.
Това са трите опорни точки в
живота
на човека.
Бог е опорната точка на цялото Битие. Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се осмисли. Сега едни философи доказват, че има Бог, други - че няма Бог. Но те сами не знаят, има ли или няма Бог. Тези философи не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога.
към текста >>
Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият
живот
ще се осмисли.
- Това е Истината, а средствата, с които трябва да работим за постигане на Истината, са умът, сърцето и волята. По този път, по който сега вървят хората, те не могат да се домогнат до Истината и Свободата. Умът, сърцето и волята трябва да работят правилно и хармонично, за да се домогнем до Истината. Това са трите опорни точки в живота на човека. Бог е опорната точка на цялото Битие.
Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият
живот
ще се осмисли.
Сега едни философи доказват, че има Бог, други - че няма Бог. Но те сами не знаят, има ли или няма Бог. Тези философи не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога. Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек. Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр.
към текста >>
Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е
животно
или човек.
Бог е опорната точка на цялото Битие. Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се осмисли. Сега едни философи доказват, че има Бог, други - че няма Бог. Но те сами не знаят, има ли или няма Бог. Тези философи не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога.
Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е
животно
или човек.
Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр. Най-добрите и най-умните хора това са светиите; и ако те биха дошли в света, той в един ден ще се оправи. Едно общество, за да се развива правилно и да благоденства трябва да разбира онези социални закони, които съществуват в природата. Най-първо хората трябва да се научат да се хранят. Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен живот, какви храни са потребни за един духовен живот, и какви храни са потребни за един физически живот.
към текста >>
Човек е идеал за
животното
, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр.
Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се осмисли. Сега едни философи доказват, че има Бог, други - че няма Бог. Но те сами не знаят, има ли или няма Бог. Тези философи не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога. Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек.
Човек е идеал за
животното
, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр.
Най-добрите и най-умните хора това са светиите; и ако те биха дошли в света, той в един ден ще се оправи. Едно общество, за да се развива правилно и да благоденства трябва да разбира онези социални закони, които съществуват в природата. Най-първо хората трябва да се научат да се хранят. Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен живот, какви храни са потребни за един духовен живот, и какви храни са потребни за един физически живот. А сега хората се хранят безразборно.
към текста >>
Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен
живот
, какви храни са потребни за един духовен
живот
, и какви храни са потребни за един физически
живот
.
Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек. Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр. Най-добрите и най-умните хора това са светиите; и ако те биха дошли в света, той в един ден ще се оправи. Едно общество, за да се развива правилно и да благоденства трябва да разбира онези социални закони, които съществуват в природата. Най-първо хората трябва да се научат да се хранят.
Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен
живот
, какви храни са потребни за един духовен
живот
, и какви храни са потребни за един физически
живот
.
А сега хората се хранят безразборно. Съвременните хора в това отношение трябва да вземат поука от пчелите, които са разрешили този социален въпрос. Когато искат да създадат работници в кошера, те ги хранят със специфична храна от цветята. Когато искат да си създадат свирци, наречени търтеи - хранят ги с друга храна. Най-после те си имат специфична храна, с която хранят царицата.
към текста >>
Този закон трябва да се приложи и в човешкия
живот
.
Когато искат да си създадат свирци, наречени търтеи - хранят ги с друга храна. Най-после те си имат специфична храна, с която хранят царицата. А царицата е най-голямата работничка вътре в кошера. Според научните изследвания тя снася 13 000 яйца в 24 часа. Ако тази царица биха я хранили с храната на работниците, нищо не би излязло от нея.
Този закон трябва да се приложи и в човешкия
живот
.
При тази духовна храна, с която се храни сегашното поколение, нищо няма да излезе от него. За да се развият всички сили и способности в човека ида имаме едно прогресивно и пълно с живот поколение, трябва да му се даде съответната духовна и умствена храна. Също и на физическата храна да се обърне голямо внимание. Англичаните вече са започнали да обръщат голямо внимание върху храната и върху възпитанието, и да търсят по-разумни методи за това. Англичаните възприемат и прилагат нещата.
към текста >>
За да се развият всички сили и способности в човека ида имаме едно прогресивно и пълно с
живот
поколение, трябва да му се даде съответната духовна и умствена храна.
А царицата е най-голямата работничка вътре в кошера. Според научните изследвания тя снася 13 000 яйца в 24 часа. Ако тази царица биха я хранили с храната на работниците, нищо не би излязло от нея. Този закон трябва да се приложи и в човешкия живот. При тази духовна храна, с която се храни сегашното поколение, нищо няма да излезе от него.
За да се развият всички сили и способности в човека ида имаме едно прогресивно и пълно с
живот
поколение, трябва да му се даде съответната духовна и умствена храна.
Също и на физическата храна да се обърне голямо внимание. Англичаните вече са започнали да обръщат голямо внимание върху храната и върху възпитанието, и да търсят по-разумни методи за това. Англичаните възприемат и прилагат нещата. Докато не разберат нещата, са на особено мнение - но щом ги разберат, две мнения няма - веднага прилагат. И в тази практичност се състои техният успех.
към текста >>
Яйцата на различните
животни
, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи.
А сегашните хора мислят, че само земята е населена. Религиозните поддържат, че има друг свят, населен с духове, но къде е, и какъв е този свят, те не знаят. Ако им кажем, че и на другите планети и звезди има хора, ще кажат, че цялата вселена трябва да се насели от земята - от съвършените хора на земята. Ако беше така, тук трябваше да имаме една отлична култура. И ако хората не се разбират, то е по единствената причина, че не са отишли по местата си, където трябва да отидат да живеят.
Яйцата на различните
животни
, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи.
И с хората е така. И лошото не е в това, че имат различни характери и стремежи, но хората трябва да научат закона да се хармонират, тъй както са хармонирани органите на един организъм. Ако хората живеят със своя обективен ум, който не може да проникне в дълбочините на Битието и проучи онези вътрешни закони на живота, не може да познае законите и методите на вечния, безсмъртен живот. И затова днешните хора могат да живеят най-много 120 години. Но когато човек разбере и приложи законите на вечния живот, той може да живее и 10 000 години и колкото иска.
към текста >>
Ако хората живеят със своя обективен ум, който не може да проникне в дълбочините на Битието и проучи онези вътрешни закони на
живота
, не може да познае законите и методите на вечния,
безсмъртен
живот
.
Ако беше така, тук трябваше да имаме една отлична култура. И ако хората не се разбират, то е по единствената причина, че не са отишли по местата си, където трябва да отидат да живеят. Яйцата на различните животни, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи. И с хората е така. И лошото не е в това, че имат различни характери и стремежи, но хората трябва да научат закона да се хармонират, тъй както са хармонирани органите на един организъм.
Ако хората живеят със своя обективен ум, който не може да проникне в дълбочините на Битието и проучи онези вътрешни закони на
живота
, не може да познае законите и методите на вечния,
безсмъртен
живот
.
И затова днешните хора могат да живеят най-много 120 години. Но когато човек разбере и приложи законите на вечния живот, той може да живее и 10 000 години и колкото иска. Сега вие може да оспорвате това. Но на земята всички положения могат да се оспорват. Няма нито едно правило, което да е напълно достоверно.
към текста >>
Но когато човек разбере и приложи законите на вечния
живот
, той може да живее и 10 000 години и колкото иска.
Яйцата на различните животни, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи. И с хората е така. И лошото не е в това, че имат различни характери и стремежи, но хората трябва да научат закона да се хармонират, тъй както са хармонирани органите на един организъм. Ако хората живеят със своя обективен ум, който не може да проникне в дълбочините на Битието и проучи онези вътрешни закони на живота, не може да познае законите и методите на вечния, безсмъртен живот. И затова днешните хора могат да живеят най-много 120 години.
Но когато човек разбере и приложи законите на вечния
живот
, той може да живее и 10 000 години и колкото иска.
Сега вие може да оспорвате това. Но на земята всички положения могат да се оспорват. Няма нито едно правило, което да е напълно достоверно. Даже максимите, които имаме в геометрията, не са напълно верни. Те са верни само по отношение на триизмерния свят.
към текста >>
Но
животът
не се ограничава само в триизмерното пространство.
Сега вие може да оспорвате това. Но на земята всички положения могат да се оспорват. Няма нито едно правило, което да е напълно достоверно. Даже максимите, които имаме в геометрията, не са напълно верни. Те са верни само по отношение на триизмерния свят.
Но
животът
не се ограничава само в триизмерното пространство.
Има известен род явления, които не спадат към триизмерния свят, а към четириизмерния. Ще попитате: В каква посока е четвъртото измерение? От четириизмерното пространство човек може да влезе отвсякъде в едно триизмерно пространство, затворено херметически. Затворените къщи от триизмерното пространство са отворени и за един четириизмерен посетител. Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея.
към текста >>
Докато човек очаква приход в
живота
си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи.
За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят.
Докато човек очаква приход в
живота
си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи.
А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от живота си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили. Вследствие на лъжата, с която живеят хората от векове, човек е дошъл до едно състояние, в което е изгубил правилното схващане на истинския живот.
към текста >>
А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди
живота
.
В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва.
А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди
живота
.
Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от живота си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили. Вследствие на лъжата, с която живеят хората от векове, човек е дошъл до едно състояние, в което е изгубил правилното схващане на истинския живот. В какво седи истинският живот? За да реализираме истинския живот и да разрешим противоречията в живота, необходим ни е един просветен ум, необходимо ни е едно чисто сърце и една силна воля.
към текста >>
За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от
живота
си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили.
И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага.
За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от
живота
си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили.
Вследствие на лъжата, с която живеят хората от векове, човек е дошъл до едно състояние, в което е изгубил правилното схващане на истинския живот. В какво седи истинският живот? За да реализираме истинския живот и да разрешим противоречията в живота, необходим ни е един просветен ум, необходимо ни е едно чисто сърце и една силна воля. Истинско разрешение задачата на живота не можем да имаме, докато не се постигне едно хармонизиране на ума, сърцето и волята. Според законите на природата, човек трябва да работи три часа физически труд, три часа да работи за своето сърце, три часа да работи за своя ум, три часа да работи за своята душа и три часа да работи за своя дух.
към текста >>
Вследствие на лъжата, с която живеят хората от векове, човек е дошъл до едно състояние, в което е изгубил правилното схващане на истинския
живот
.
Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от живота си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили.
Вследствие на лъжата, с която живеят хората от векове, човек е дошъл до едно състояние, в което е изгубил правилното схващане на истинския
живот
.
В какво седи истинският живот? За да реализираме истинския живот и да разрешим противоречията в живота, необходим ни е един просветен ум, необходимо ни е едно чисто сърце и една силна воля. Истинско разрешение задачата на живота не можем да имаме, докато не се постигне едно хармонизиране на ума, сърцето и волята. Според законите на природата, човек трябва да работи три часа физически труд, три часа да работи за своето сърце, три часа да работи за своя ум, три часа да работи за своята душа и три часа да работи за своя дух. А сега повечето от времето на хората е погълнато за изкарване на прехраната.
към текста >>
В какво седи истинският
живот
?
А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от живота си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили. Вследствие на лъжата, с която живеят хората от векове, човек е дошъл до едно състояние, в което е изгубил правилното схващане на истинския живот.
В какво седи истинският
живот
?
За да реализираме истинския живот и да разрешим противоречията в живота, необходим ни е един просветен ум, необходимо ни е едно чисто сърце и една силна воля. Истинско разрешение задачата на живота не можем да имаме, докато не се постигне едно хармонизиране на ума, сърцето и волята. Според законите на природата, човек трябва да работи три часа физически труд, три часа да работи за своето сърце, три часа да работи за своя ум, три часа да работи за своята душа и три часа да работи за своя дух. А сега повечето от времето на хората е погълнато за изкарване на прехраната. А пък религиозните хора казват, че не трябва да се работи.
към текста >>
За да реализираме истинския
живот
и да разрешим противоречията в
живота
, необходим ни е един просветен ум, необходимо ни е едно чисто сърце и една силна воля.
А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от живота си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили. Вследствие на лъжата, с която живеят хората от векове, човек е дошъл до едно състояние, в което е изгубил правилното схващане на истинския живот. В какво седи истинският живот?
За да реализираме истинския
живот
и да разрешим противоречията в
живота
, необходим ни е един просветен ум, необходимо ни е едно чисто сърце и една силна воля.
Истинско разрешение задачата на живота не можем да имаме, докато не се постигне едно хармонизиране на ума, сърцето и волята. Според законите на природата, човек трябва да работи три часа физически труд, три часа да работи за своето сърце, три часа да работи за своя ум, три часа да работи за своята душа и три часа да работи за своя дух. А сега повечето от времето на хората е погълнато за изкарване на прехраната. А пък религиозните хора казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат да им дойде отнякъде, този да им подари, онзи да им подари.
към текста >>
Истинско разрешение задачата на
живота
не можем да имаме, докато не се постигне едно хармонизиране на ума, сърцето и волята.
Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от живота си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили. Вследствие на лъжата, с която живеят хората от векове, човек е дошъл до едно състояние, в което е изгубил правилното схващане на истинския живот. В какво седи истинският живот? За да реализираме истинския живот и да разрешим противоречията в живота, необходим ни е един просветен ум, необходимо ни е едно чисто сърце и една силна воля.
Истинско разрешение задачата на
живота
не можем да имаме, докато не се постигне едно хармонизиране на ума, сърцето и волята.
Според законите на природата, човек трябва да работи три часа физически труд, три часа да работи за своето сърце, три часа да работи за своя ум, три часа да работи за своята душа и три часа да работи за своя дух. А сега повечето от времето на хората е погълнато за изкарване на прехраната. А пък религиозните хора казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат да им дойде отнякъде, този да им подари, онзи да им подари. И тогаз влиза лъжата и лицеприятието в живота.
към текста >>
И тогаз влиза лъжата и лицеприятието в
живота
.
Истинско разрешение задачата на живота не можем да имаме, докато не се постигне едно хармонизиране на ума, сърцето и волята. Според законите на природата, човек трябва да работи три часа физически труд, три часа да работи за своето сърце, три часа да работи за своя ум, три часа да работи за своята душа и три часа да работи за своя дух. А сега повечето от времето на хората е погълнато за изкарване на прехраната. А пък религиозните хора казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат да им дойде отнякъде, този да им подари, онзи да им подари.
И тогаз влиза лъжата и лицеприятието в
живота
.
Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземаш от него, посрещат го по друг начин. Но, според нас, богат е онзи, който има един по- напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах. А сега хората ги ценят по парите. Навсякъде тази максима е в сила.
към текста >>
Някоя мома избира другар в
живота
си и прилага същата максима - да има пари.
Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземаш от него, посрещат го по друг начин. Но, според нас, богат е онзи, който има един по- напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах. А сега хората ги ценят по парите. Навсякъде тази максима е в сила.
Някоя мома избира другар в
живота
си и прилага същата максима - да има пари.
И след това се оплаква от положението си. Аз разбирам положението и ако беше дошла да ме пита по-рано, щях да й кажа да не се жени за този мъж. Не че той е лош, добър е, но по стремежи и темперамент не си съвпадат и не са един за друг. А сега ще кажа: Ще му слугуваш и ще го търпиш. Защото, ако влезете в стълкновение, ще бъде още по- зле; ще попаднете на друг, още по-опасен.
към текста >>
Аз считам добър мъж онзи, който не се жени за жената, която обича, а само й помага в
живота
.
Аз разбирам положението и ако беше дошла да ме пита по-рано, щях да й кажа да не се жени за този мъж. Не че той е лош, добър е, но по стремежи и темперамент не си съвпадат и не са един за друг. А сега ще кажа: Ще му слугуваш и ще го търпиш. Защото, ако влезете в стълкновение, ще бъде още по- зле; ще попаднете на друг, още по-опасен. Този ако е лош, другият ще бъде още по-лош.
Аз считам добър мъж онзи, който не се жени за жената, която обича, а само й помага в
живота
.
И ако тя иска да се ожени, да й даде пари да се ожени тя за друг; а той да се радва, че се е оженила и че е щастлива, а не да ревнува. Същото е по отношение на жената. А сега някой като не го обича някоя мома, която той иска, иска да се убие. Защо да се убиваш за една жена, която не те обича? Въпросът за женитбата седи малко по-другояче, отколкото съвременните хора го разбират.
към текста >>
Когато говорим за брак във физически смисъл, разбираме един мъж и една жена, които живеят заедно и през целия си
живот
да не си кажат една горчива дума.
Бог извади Ева от реброто на Адама. А вие искате да се жените за жена, която не е излязла от вас. Всяка жена, която е излязла от един мъж, е за него, а онази, която е от друг, да си отиде при него. Този въпрос трябва да се разбира не физически, а бих казал космически, защото отделянето на жената от мъжа е един факт от голямо космическо значение. Сега хората имат криви разбирания за Божиите пътища и не могат да разберат този факт в неговата дълбочина.
Когато говорим за брак във физически смисъл, разбираме един мъж и една жена, които живеят заедно и през целия си
живот
да не си кажат една горчива дума.
А сега още от първия месец се скарват. Това не е брак. Това показва, че всеки гледа своите интереси. Но жената, която служи на един мъж, тя си има свои нужди и интереси. Тя не е едно същество, което има отношение само към мъжа си.
към текста >>
Всичката уплетеност в
живота
произтича от едно вътрешно недоразумение.
И тогаз трябва да има почитание и уважение между хората, за да изчезнат всички противоречия. За изглаждане на противоречията съществува следният закон: ако мъжът и женят са се скарали, да се опитат най-първо да се примирят помежду си. Ако не могат да се помирят, да повикат трима души отвънка; ако и чрез тези трима души не могат да се ; помирят, да повикат още дванадесет души; щом пак не могат да се примирят, да отнесат делото до Бога, и Той и двамата ще ги повика от земята. Законът навсякъде е верен - между деца и родители, между приятели и пр. И всеки един трябва да се постарае да се разбере с всекиго, с когото е бил в противоречие.
Всичката уплетеност в
живота
произтича от едно вътрешно недоразумение.
Когато на всеки се даде това, което му трябва, той е доволен. И всички хора, които са недоволни, им липсва нещо. И трябва да им се даде това, което им липсва. На някои им липсва дух - знание; на други любов - чувства. Подтик трябва да се даде на човешкия ум, на човешкото сърце и една помощ на човешката воля и да се съединят в едно всички воли и да дойдат да служат на един висок идеал.
към текста >>
Но понеже днес у човека е развит предимно интелекта*, той не може да разбере
живота
в неговата дълбочина и целокупност, а го разглежда винаги повърхностно и от лично гледище, вследствие на което се раждат всички противоречия в
живота
му.
И трябва да им се даде това, което им липсва. На някои им липсва дух - знание; на други любов - чувства. Подтик трябва да се даде на човешкия ум, на човешкото сърце и една помощ на човешката воля и да се съединят в едно всички воли и да дойдат да служат на един висок идеал. Тогаз всички социални въпроси ще се разрешат, като разбираме великите закони, които съществуват в света. Защото светът е много разумно създаден.
Но понеже днес у човека е развит предимно интелекта*, той не може да разбере
живота
в неговата дълбочина и целокупност, а го разглежда винаги повърхностно и от лично гледище, вследствие на което се раждат всички противоречия в
живота
му.
У днешния човек съществува една анормалност в развитието на личните чувства, на обществените чувства. Тази анормалност трябва да се премахне, като кръвта, която отива да храни тези центрове, се препрати в другите области на мозъка - в горната част на главата, където са моралните чувства и в предната част - където са мислителните способности. Всички мозъчни центрове трябва да се хранят нормално, за да се развива човек правилно и да избегне анормалностите в живота си. Човек трябва да знае, с какви мисли трябва да храни ума си, с какви чувства трябва да храни сърцето си, и с каква храна трябва да храни тялото си, за да се развива правилно и да реализира копнежите на душата си към свобода и вечен живот. По беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.
към текста >>
Всички мозъчни центрове трябва да се хранят нормално, за да се развива човек правилно и да избегне анормалностите в
живота
си.
Тогаз всички социални въпроси ще се разрешат, като разбираме великите закони, които съществуват в света. Защото светът е много разумно създаден. Но понеже днес у човека е развит предимно интелекта*, той не може да разбере живота в неговата дълбочина и целокупност, а го разглежда винаги повърхностно и от лично гледище, вследствие на което се раждат всички противоречия в живота му. У днешния човек съществува една анормалност в развитието на личните чувства, на обществените чувства. Тази анормалност трябва да се премахне, като кръвта, която отива да храни тези центрове, се препрати в другите области на мозъка - в горната част на главата, където са моралните чувства и в предната част - където са мислителните способности.
Всички мозъчни центрове трябва да се хранят нормално, за да се развива човек правилно и да избегне анормалностите в
живота
си.
Човек трябва да знае, с какви мисли трябва да храни ума си, с какви чувства трябва да храни сърцето си, и с каква храна трябва да храни тялото си, за да се развива правилно и да реализира копнежите на душата си към свобода и вечен живот. По беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. --------------------------------------------------------------------------- * обективния ум и интелекта /бел. на ред./
към текста >>
Човек трябва да знае, с какви мисли трябва да храни ума си, с какви чувства трябва да храни сърцето си, и с каква храна трябва да храни тялото си, за да се развива правилно и да реализира копнежите на душата си към свобода и вечен
живот
.
Защото светът е много разумно създаден. Но понеже днес у човека е развит предимно интелекта*, той не може да разбере живота в неговата дълбочина и целокупност, а го разглежда винаги повърхностно и от лично гледище, вследствие на което се раждат всички противоречия в живота му. У днешния човек съществува една анормалност в развитието на личните чувства, на обществените чувства. Тази анормалност трябва да се премахне, като кръвта, която отива да храни тези центрове, се препрати в другите области на мозъка - в горната част на главата, където са моралните чувства и в предната част - където са мислителните способности. Всички мозъчни центрове трябва да се хранят нормално, за да се развива човек правилно и да избегне анормалностите в живота си.
Човек трябва да знае, с какви мисли трябва да храни ума си, с какви чувства трябва да храни сърцето си, и с каква храна трябва да храни тялото си, за да се развива правилно и да реализира копнежите на душата си към свобода и вечен
живот
.
По беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. --------------------------------------------------------------------------- * обективния ум и интелекта /бел. на ред./
към текста >>
26.
7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съвременните писатели изобразяват
живота
в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ Е СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
Съвременните писатели изобразяват
живота
в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява.
към текста >>
Сега човешкият
живот
винаги завършва с трагедия.
ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ Е СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
Сега човешкият
живот
винаги завършва с трагедия.
Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат.
към текста >>
Но
животът
сам по себе си е драма.
ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ Е СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия.
Но
животът
сам по себе си е драма.
Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията.
към текста >>
Това са трите форми, в които
животът
се проявява.
Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така.
Това са трите форми, в които
животът
се проявява.
Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не.
към текста >>
Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният
живот
.
Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят.
Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният
живот
.
Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме?
към текста >>
Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи
живота
ни.
Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот.
Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи
живота
ни.
Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим.
към текста >>
Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият
живот
.
А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни.
Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият
живот
.
Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим. Ако разгледаме въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога.
към текста >>
Той вярва в общия
живот
, че
животът
е целокупен, че всичко в Битието живее.
Например описват, че героят или героинята припаднали от любов. Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва.
Той вярва в общия
живот
, че
животът
е целокупен, че всичко в Битието живее.
Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство.
към текста >>
Той знае, че формите може да се изменят, но
животът
е
безсмъртен
.
Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее.
Той знае, че формите може да се изменят, но
животът
е
безсмъртен
.
Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората.
към текста >>
Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че
животът
е
безсмъртен
.
Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен.
Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че
животът
е
безсмъртен
.
Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове.
към текста >>
Онзи, който има любов, чувства
живота
на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове.
Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен.
Онзи, който има любов, чувства
живота
на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове.
Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра.
към текста >>
Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в
живота
.
Това е спорен въпрос. Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека.
Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в
живота
.
И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото. Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества. Някой казва: аз няма да го обичам. Най-първо любовта не зависи от вас. Тя не произтича от вас.
към текста >>
И в света, и в
живота
, навсякъде любовта се дължи на Божественото.
Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота.
И в света, и в
живота
, навсякъде любовта се дължи на Божественото.
Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества. Някой казва: аз няма да го обичам. Най-първо любовта не зависи от вас. Тя не произтича от вас. Това е една привилегия, че се проявява чрез вас.
към текста >>
Там е трагедията на
живота
.
Благодарете, че сте станали проводник на Божественото. Като мине светлината през вас, ще се ползвате и вие и вашите ближни. Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта. Някой човек си въобразява, че никой не го обича.
Там е трагедията на
живота
.
Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и мисли само за него. Сега младите като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно? Другият отговаря: Ще те обичам до гроб? Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов. Любовта, която минава зад гроба, това е любов.
към текста >>
Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един
живот
на проучване и прилагане на законите на
живота
и мисълта, той може да се освободи.
Те трябва да дойдат в тази форма, в която ние живеем, защото всяка една форма, която се създава, ни отваря една врата, за да влезем в един нов свят. Кое е онова, което определя човека като човек? Мисълта е, която определя човека. Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия.
Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един
живот
на проучване и прилагане на законите на
живота
и мисълта, той може да се освободи.
Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта. То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта.
към текста >>
А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на
живота
и мисълта.
Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи.
А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на
живота
и мисълта.
То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта. Тогава кое е онова, което имат за идеал в живота си? Ще кажете: Трябва да имаме морал. Моралът, това е знанието на човека, а знанието произтича от един съвсем друг източник.
към текста >>
Тогава кое е онова, което имат за идеал в
живота
си?
Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта. То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта.
Тогава кое е онова, което имат за идеал в
живота
си?
Ще кажете: Трябва да имаме морал. Моралът, това е знанието на човека, а знанието произтича от един съвсем друг източник. Един човек, който има знание, трябва да бъде силен. Който е слаб, знание не може да има. Който се страхува от страданията, знание не може да има.
към текста >>
Страданието е негативната страна на
живота
.
Ще кажете: Трябва да имаме морал. Моралът, това е знанието на човека, а знанието произтича от един съвсем друг източник. Един човек, който има знание, трябва да бъде силен. Който е слаб, знание не може да има. Който се страхува от страданията, знание не може да има.
Страданието е негативната страна на
живота
.
За да се предпазим от неблагоприятните условия в живота, трябва да имаме знание. А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване.
към текста >>
За да се предпазим от неблагоприятните условия в
живота
, трябва да имаме знание.
Моралът, това е знанието на човека, а знанието произтича от един съвсем друг източник. Един човек, който има знание, трябва да бъде силен. Който е слаб, знание не може да има. Който се страхува от страданията, знание не може да има. Страданието е негативната страна на живота.
За да се предпазим от неблагоприятните условия в
живота
, трябва да имаме знание.
А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост.
към текста >>
А онова, което може да продължи
живота
, е любовта.
Един човек, който има знание, трябва да бъде силен. Който е слаб, знание не може да има. Който се страхува от страданията, знание не може да има. Страданието е негативната страна на живота. За да се предпазим от неблагоприятните условия в живота, трябва да имаме знание.
А онова, което може да продължи
живота
, е любовта.
Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост. Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота.
към текста >>
Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в
живота
.
А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост.
Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в
живота
.
Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в живота си. Представете си, че един човек е парализиран и не може да яде, нищо не може да прави. Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена.
към текста >>
Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в
живота
си.
Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост. Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота.
Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в
живота
си.
Представете си, че един човек е парализиран и не може да яде, нищо не може да прави. Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става.
към текста >>
Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в
живота
.
Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става. Значи, в този случай любовта е реална за него.
Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в
живота
.
А всичко друго - пари, знание, сила - това са условия. Реалното в света е, което дава нещо на човека. Това е любовта, за която не трябва да разгласявате. Тази любов не обича да се говори за нея, тя обича малко да се говори за нея. После, онзи човек, който е запален с любовта, неговият поглед вече е друг, не като на обикновените хора.
към текста >>
Тогава като се вглъби в себе си, ще намери дълбокия смисъл на
живота
.
После, онзи човек, който е запален с любовта, неговият поглед вече е друг, не като на обикновените хора. Аз не съм виждал по-красиво нещо от очите на човека, който обича. Те са като ясно небе, украсено с хиляди звезди. Като дойде любовта в човека, той усеща като че ли цялата вселена е в него. Той вече възприема и слуша любовта на всички същества, чувства, че тяхната любов и неговата е едно и също нещо: Той чува гласа и на ангелите, и на светиите, и на всички същества.
Тогава като се вглъби в себе си, ще намери дълбокия смисъл на
живота
.
От любовта и смъртта се страхува. Всеки един човек преди всичко трябва да се освободи от всички временни заблуждения в себе си, а не отвън. Не е въпрос човек да се откаже от богатството при днешните условия и строй, защото богатството е една възможност да стане човек проводник на великата Любов в света, да помага на ближните си и със знанието си, и със силата си, и с доброто, и с всичко, каквото има. Той трябва да бъде проводник, за да бъде полезен на ближните си. Вие сега чакате да ви обичат.
към текста >>
Тя внася утеха, а голямата любов внася
живот
в човека.
Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества. Малката любов е заради нас.
Тя внася утеха, а голямата любов внася
живот
в човека.
Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Когато човек обича с великата Любов, в това е неговото щастие. Щастието е възможно само при великата Любов, в която хиляди и милиони души едновременно се проявяват чрез едно тяло, като един човек. Когато обичате с тази Любов и когато ви обичат с великата Любов, трябва да знаете, че това са милиони души, които се проявяват чрез едно тяло. Това е Любовта на Битието.
към текста >>
Това е драмата на
живота
.
Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Когато човек обича с великата Любов, в това е неговото щастие. Щастието е възможно само при великата Любов, в която хиляди и милиони души едновременно се проявяват чрез едно тяло, като един човек. Когато обичате с тази Любов и когато ви обичат с великата Любов, трябва да знаете, че това са милиони души, които се проявяват чрез едно тяло. Това е Любовта на Битието.
Това е драмата на
живота
.
Аз бих желал хората така да се обичат. По беседа от Учителя, държана на 7 април 1935 г.
към текста >>
27.
ПЪТ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Иска ли да стане
безсмъртен
, човек трябва да измени напълно
• 565 • ПЪТ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕ.
Иска ли да стане
безсмъртен
, човек трябва да измени напълно
своя мироглед. Нов мироглед, ново разбиране, нов морал е нужен на човека, за да придобие безсмъртие. Безсмъртният човек трябва да бъде готов на всичко.
към текста >>
Каквото и да се случи в
живота
му – по негова
своя мироглед. Нов мироглед, ново разбиране, нов морал е нужен на човека, за да придобие безсмъртие. Безсмъртният човек трябва да бъде готов на всичко.
Каквото и да се случи в
живота
му – по негова
воля или вън от него, той трябва да го приеме с готовност. Лесно е човек да бъде добре, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази мира си и да прояви Доброто.
към текста >>
Някой иска да бъде пръв в
живота
.
воля или вън от него, той трябва да го приеме с готовност. Лесно е човек да бъде добре, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази мира си и да прояви Доброто.
Някой иска да бъде пръв в
живота
.
Пръв чо- век е онзи, който всеки ден изправя по една своя погрешка. Всяко изправяне на погрешките е придобиване на нещо положително в характера на човека. Следователно човек не може да придаде нещо
към текста >>
28.
ЖИЗНЕНИЯТ ЕЛИКСИР
- Влад Пашов (1902- 1974)
Алхимиците са търсили жизнения елексир, за да направят човека
безсмъртен
.
• 621 • Жизненият елексир.
Алхимиците са търсили жизнения елексир, за да направят човека
безсмъртен
.
Той съществува и като идея. Важно е човек да намери такава идея, която да го направи безсмъртен. Както храната определя здравословното състояние на човека, така и идеите обу- славят нормалното развитие на неговия психичен живот.
към текста >>
намери такава идея, която да го направи
безсмъртен
.
• 621 • Жизненият елексир. Алхимиците са търсили жизнения елексир, за да направят човека безсмъртен. Той съществува и като идея. Важно е човек да
намери такава идея, която да го направи
безсмъртен
.
Както храната определя здравословното състояние на човека, така и идеите обу- славят нормалното развитие на неговия психичен живот.
към текста >>
славят нормалното развитие на неговия психичен
живот
.
Алхимиците са търсили жизнения елексир, за да направят човека безсмъртен. Той съществува и като идея. Важно е човек да намери такава идея, която да го направи безсмъртен. Както храната определя здравословното състояние на човека, така и идеите обу-
славят нормалното развитие на неговия психичен
живот
.
към текста >>
29.
Отношение между трите принципа
- Влад Пашов (1902- 1974)
Онези, които са разбрали
Живота
, казват: “
Животът
трябва да започне с Любовта и да свърши с Мъдростта”.
• 973 • Отношение между трите принципа.
Онези, които са разбрали
Живота
, казват: “
Животът
трябва да започне с Любовта и да свърши с Мъдростта”.
А за да влезеш във Вечния живот, дето няма никакви промени, трябва да носиш Истината в себе си. Тя трансформира енергиите на Любовта. Да намериш Истината, това значи да не остаряваш и да не умираш. Истината прави човека безсмъртен. Тя го освобождава от преходните състояния.
към текста >>
А за да влезеш във Вечния
живот
, дето няма никакви промени, трябва да носиш Истината в себе си.
• 973 • Отношение между трите принципа. Онези, които са разбрали Живота, казват: “Животът трябва да започне с Любовта и да свърши с Мъдростта”.
А за да влезеш във Вечния
живот
, дето няма никакви промени, трябва да носиш Истината в себе си.
Тя трансформира енергиите на Любовта. Да намериш Истината, това значи да не остаряваш и да не умираш. Истината прави човека безсмъртен. Тя го освобождава от преходните състояния. Тайната на подмладяването се крие в Истината.
към текста >>
Истината прави човека
безсмъртен
.
• 973 • Отношение между трите принципа. Онези, които са разбрали Живота, казват: “Животът трябва да започне с Любовта и да свърши с Мъдростта”. А за да влезеш във Вечния живот, дето няма никакви промени, трябва да носиш Истината в себе си. Тя трансформира енергиите на Любовта. Да намериш Истината, това значи да не остаряваш и да не умираш.
Истината прави човека
безсмъртен
.
Тя го освобождава от преходните състояния. Тайната на подмладяването се крие в Истината. Тя внася Свобода и простор в човешката душа. Като говорим за Любовта, Мъдростта и Истината като велики Принципи, казвам: Любовта е начало на Живота, Мъдростта – край на Живота, а Истината – Начало, което определя стремежа на човешката душа. Като извадиш Истината и Любовта, трябва да има вътрешна връзка.
към текста >>
Като говорим за Любовта, Мъдростта и Истината като велики Принципи, казвам: Любовта е начало на
Живота
, Мъдростта – край на
Живота
, а Истината – Начало, което определя стремежа на човешката душа.
Да намериш Истината, това значи да не остаряваш и да не умираш. Истината прави човека безсмъртен. Тя го освобождава от преходните състояния. Тайната на подмладяването се крие в Истината. Тя внася Свобода и простор в човешката душа.
Като говорим за Любовта, Мъдростта и Истината като велики Принципи, казвам: Любовта е начало на
Живота
, Мъдростта – край на
Живота
, а Истината – Начало, което определя стремежа на човешката душа.
Като извадиш Истината и Любовта, трябва да има вътрешна връзка. Истината внася в човека подтик към Знанието и Светлината. Ако нямаш подтик към Любовта и Знанието, към Истината и Свободата, не можеш да имаш нищо установено. В древността, когато адептите изучавали законите на дългия живот, те имали предвид закона на Свободата, която произтича от Истината. Да бъдеш безсмъртен, това значи да владееш силите на Живота.
към текста >>
В древността, когато адептите изучавали законите на дългия
живот
, те имали предвид закона на Свободата, която произтича от Истината.
Тя внася Свобода и простор в човешката душа. Като говорим за Любовта, Мъдростта и Истината като велики Принципи, казвам: Любовта е начало на Живота, Мъдростта – край на Живота, а Истината – Начало, което определя стремежа на човешката душа. Като извадиш Истината и Любовта, трябва да има вътрешна връзка. Истината внася в човека подтик към Знанието и Светлината. Ако нямаш подтик към Любовта и Знанието, към Истината и Свободата, не можеш да имаш нищо установено.
В древността, когато адептите изучавали законите на дългия
живот
, те имали предвид закона на Свободата, която произтича от Истината.
Да бъдеш безсмъртен, това значи да владееш силите на Живота. Без това няма постижения. Истината освобождава човека от противоречията, от израждането. Ако искате да бъдете вечно млади, не се придържайте в установени възгледи. Не казвайте, че знаете всичко, че искате да бъдете учени.
към текста >>
Да бъдеш
безсмъртен
, това значи да владееш силите на
Живота
.
Като говорим за Любовта, Мъдростта и Истината като велики Принципи, казвам: Любовта е начало на Живота, Мъдростта – край на Живота, а Истината – Начало, което определя стремежа на човешката душа. Като извадиш Истината и Любовта, трябва да има вътрешна връзка. Истината внася в човека подтик към Знанието и Светлината. Ако нямаш подтик към Любовта и Знанието, към Истината и Свободата, не можеш да имаш нищо установено. В древността, когато адептите изучавали законите на дългия живот, те имали предвид закона на Свободата, която произтича от Истината.
Да бъдеш
безсмъртен
, това значи да владееш силите на
Живота
.
Без това няма постижения. Истината освобождава човека от противоречията, от израждането. Ако искате да бъдете вечно млади, не се придържайте в установени възгледи. Не казвайте, че знаете всичко, че искате да бъдете учени. Всякога ще учите, без да мислите за ученост.
към текста >>
30.
26-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
53. Мисията на Учителя е да изпълни Земята и човека със знание за Господа, и да даде всички методи, по които може да се реализира Божественият
живот
на земята, да се реализира Царството Божие на Земята.
26 - то писмо VII. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 52. Мисията на Учителя е да подаде ръка на онези, които търсят път да излязат от гъстата материя и да влязат в Царството на Духа, където цари вечна светлина, мир и хармония.
53. Мисията на Учителя е да изпълни Земята и човека със знание за Господа, и да даде всички методи, по които може да се реализира Божественият
живот
на земята, да се реализира Царството Божие на Земята.
Мисията на Учителя е да подготви идването на Царството Божие на земята, да изчезнат всички социални и индивидуални противоречия и хората да се развиват не под импулса на противоречията, но под импулса на Духа. 54. Мисията на Учителя е да бъде проводник на Божествения Живот, който слиза на Земята, и да пренесе онези Божествени зародиши, от които ще се развият новите Божествени форми, в които ще се излее новият живот. 55. Като носител на Божествения Живот, Учителя със своя контакт с физическата материя ѝ придава един нов импулс, като обръща нейните сили във възходяща посока. Понеже материята от физическото тяло на Учителя е от физическата материя на Земята, но тази материя е вече одухотворена, преработена, и по закона на скачените съдове тази материя, която е част от общата материя на физическия свят, предава своите вибрации, своя придобит от Божествения живот на Учителя ритмус, на останалата материя и по такъв начин цялата материя на нашата планета постепенно придобива нов ритмус, нови вибрации, които я издигат на една степен по-високо. По такъв начин животът, който изтича от Любовта, прониква и одухотворява цялата планета, защото планетата е едно живо и разумно същество.
към текста >>
54. Мисията на Учителя е да бъде проводник на Божествения
Живот
, който слиза на Земята, и да пренесе онези Божествени зародиши, от които ще се развият новите Божествени форми, в които ще се излее новият
живот
.
26 - то писмо VII. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 52. Мисията на Учителя е да подаде ръка на онези, които търсят път да излязат от гъстата материя и да влязат в Царството на Духа, където цари вечна светлина, мир и хармония. 53. Мисията на Учителя е да изпълни Земята и човека със знание за Господа, и да даде всички методи, по които може да се реализира Божественият живот на земята, да се реализира Царството Божие на Земята. Мисията на Учителя е да подготви идването на Царството Божие на земята, да изчезнат всички социални и индивидуални противоречия и хората да се развиват не под импулса на противоречията, но под импулса на Духа.
54. Мисията на Учителя е да бъде проводник на Божествения
Живот
, който слиза на Земята, и да пренесе онези Божествени зародиши, от които ще се развият новите Божествени форми, в които ще се излее новият
живот
.
55. Като носител на Божествения Живот, Учителя със своя контакт с физическата материя ѝ придава един нов импулс, като обръща нейните сили във възходяща посока. Понеже материята от физическото тяло на Учителя е от физическата материя на Земята, но тази материя е вече одухотворена, преработена, и по закона на скачените съдове тази материя, която е част от общата материя на физическия свят, предава своите вибрации, своя придобит от Божествения живот на Учителя ритмус, на останалата материя и по такъв начин цялата материя на нашата планета постепенно придобива нов ритмус, нови вибрации, които я издигат на една степен по-високо. По такъв начин животът, който изтича от Любовта, прониква и одухотворява цялата планета, защото планетата е едно живо и разумно същество. Най-после, със своята мисъл, която е във връзка и е израз на Космичната мисъл, Учителя служи като вентилатор за пречистване на духовната атмосфера на човечеството, която вследствие на отрицателните мисли и чувства постепенно се разваля и изпълва с енергии, подобни на въглеродния окис. С това се отваря свободен път за духовното развитие на човечеството.
към текста >>
55. Като носител на Божествения
Живот
, Учителя със своя контакт с физическата материя ѝ придава един нов импулс, като обръща нейните сили във възходяща посока.
VII. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 52. Мисията на Учителя е да подаде ръка на онези, които търсят път да излязат от гъстата материя и да влязат в Царството на Духа, където цари вечна светлина, мир и хармония. 53. Мисията на Учителя е да изпълни Земята и човека със знание за Господа, и да даде всички методи, по които може да се реализира Божественият живот на земята, да се реализира Царството Божие на Земята. Мисията на Учителя е да подготви идването на Царството Божие на земята, да изчезнат всички социални и индивидуални противоречия и хората да се развиват не под импулса на противоречията, но под импулса на Духа. 54. Мисията на Учителя е да бъде проводник на Божествения Живот, който слиза на Земята, и да пренесе онези Божествени зародиши, от които ще се развият новите Божествени форми, в които ще се излее новият живот.
55. Като носител на Божествения
Живот
, Учителя със своя контакт с физическата материя ѝ придава един нов импулс, като обръща нейните сили във възходяща посока.
Понеже материята от физическото тяло на Учителя е от физическата материя на Земята, но тази материя е вече одухотворена, преработена, и по закона на скачените съдове тази материя, която е част от общата материя на физическия свят, предава своите вибрации, своя придобит от Божествения живот на Учителя ритмус, на останалата материя и по такъв начин цялата материя на нашата планета постепенно придобива нов ритмус, нови вибрации, които я издигат на една степен по-високо. По такъв начин животът, който изтича от Любовта, прониква и одухотворява цялата планета, защото планетата е едно живо и разумно същество. Най-после, със своята мисъл, която е във връзка и е израз на Космичната мисъл, Учителя служи като вентилатор за пречистване на духовната атмосфера на човечеството, която вследствие на отрицателните мисли и чувства постепенно се разваля и изпълва с енергии, подобни на въглеродния окис. С това се отваря свободен път за духовното развитие на човечеството. 56. Мисията на Учителя е да създаде новия тип човек, от който ще се роди новата раса, в която ще се изяви новият живот.
към текста >>
Понеже материята от физическото тяло на Учителя е от физическата материя на Земята, но тази материя е вече одухотворена, преработена, и по закона на скачените съдове тази материя, която е част от общата материя на физическия свят, предава своите вибрации, своя придобит от Божествения
живот
на Учителя ритмус, на останалата материя и по такъв начин цялата материя на нашата планета постепенно придобива нов ритмус, нови вибрации, които я издигат на една степен по-високо.
52. Мисията на Учителя е да подаде ръка на онези, които търсят път да излязат от гъстата материя и да влязат в Царството на Духа, където цари вечна светлина, мир и хармония. 53. Мисията на Учителя е да изпълни Земята и човека със знание за Господа, и да даде всички методи, по които може да се реализира Божественият живот на земята, да се реализира Царството Божие на Земята. Мисията на Учителя е да подготви идването на Царството Божие на земята, да изчезнат всички социални и индивидуални противоречия и хората да се развиват не под импулса на противоречията, но под импулса на Духа. 54. Мисията на Учителя е да бъде проводник на Божествения Живот, който слиза на Земята, и да пренесе онези Божествени зародиши, от които ще се развият новите Божествени форми, в които ще се излее новият живот. 55. Като носител на Божествения Живот, Учителя със своя контакт с физическата материя ѝ придава един нов импулс, като обръща нейните сили във възходяща посока.
Понеже материята от физическото тяло на Учителя е от физическата материя на Земята, но тази материя е вече одухотворена, преработена, и по закона на скачените съдове тази материя, която е част от общата материя на физическия свят, предава своите вибрации, своя придобит от Божествения
живот
на Учителя ритмус, на останалата материя и по такъв начин цялата материя на нашата планета постепенно придобива нов ритмус, нови вибрации, които я издигат на една степен по-високо.
По такъв начин животът, който изтича от Любовта, прониква и одухотворява цялата планета, защото планетата е едно живо и разумно същество. Най-после, със своята мисъл, която е във връзка и е израз на Космичната мисъл, Учителя служи като вентилатор за пречистване на духовната атмосфера на човечеството, която вследствие на отрицателните мисли и чувства постепенно се разваля и изпълва с енергии, подобни на въглеродния окис. С това се отваря свободен път за духовното развитие на човечеството. 56. Мисията на Учителя е да създаде новия тип човек, от който ще се роди новата раса, в която ще се изяви новият живот. Затова той казва: Моята задача е да създам едно ядро от хора, които да бъдат проводници и носители на живота на Любовта.
към текста >>
По такъв начин
животът
, който изтича от Любовта, прониква и одухотворява цялата планета, защото планетата е едно живо и разумно същество.
53. Мисията на Учителя е да изпълни Земята и човека със знание за Господа, и да даде всички методи, по които може да се реализира Божественият живот на земята, да се реализира Царството Божие на Земята. Мисията на Учителя е да подготви идването на Царството Божие на земята, да изчезнат всички социални и индивидуални противоречия и хората да се развиват не под импулса на противоречията, но под импулса на Духа. 54. Мисията на Учителя е да бъде проводник на Божествения Живот, който слиза на Земята, и да пренесе онези Божествени зародиши, от които ще се развият новите Божествени форми, в които ще се излее новият живот. 55. Като носител на Божествения Живот, Учителя със своя контакт с физическата материя ѝ придава един нов импулс, като обръща нейните сили във възходяща посока. Понеже материята от физическото тяло на Учителя е от физическата материя на Земята, но тази материя е вече одухотворена, преработена, и по закона на скачените съдове тази материя, която е част от общата материя на физическия свят, предава своите вибрации, своя придобит от Божествения живот на Учителя ритмус, на останалата материя и по такъв начин цялата материя на нашата планета постепенно придобива нов ритмус, нови вибрации, които я издигат на една степен по-високо.
По такъв начин
животът
, който изтича от Любовта, прониква и одухотворява цялата планета, защото планетата е едно живо и разумно същество.
Най-после, със своята мисъл, която е във връзка и е израз на Космичната мисъл, Учителя служи като вентилатор за пречистване на духовната атмосфера на човечеството, която вследствие на отрицателните мисли и чувства постепенно се разваля и изпълва с енергии, подобни на въглеродния окис. С това се отваря свободен път за духовното развитие на човечеството. 56. Мисията на Учителя е да създаде новия тип човек, от който ще се роди новата раса, в която ще се изяви новият живот. Затова той казва: Моята задача е да създам едно ядро от хора, които да бъдат проводници и носители на живота на Любовта. Изливайки силите на Любовта в земната атмосфера и в човешките сърца, Учителя постепенно разтопява ледовете на човешкия егоизъм и обединява хората - прави да се чувстват близки, нужни един на друг.
към текста >>
56. Мисията на Учителя е да създаде новия тип човек, от който ще се роди новата раса, в която ще се изяви новият
живот
.
55. Като носител на Божествения Живот, Учителя със своя контакт с физическата материя ѝ придава един нов импулс, като обръща нейните сили във възходяща посока. Понеже материята от физическото тяло на Учителя е от физическата материя на Земята, но тази материя е вече одухотворена, преработена, и по закона на скачените съдове тази материя, която е част от общата материя на физическия свят, предава своите вибрации, своя придобит от Божествения живот на Учителя ритмус, на останалата материя и по такъв начин цялата материя на нашата планета постепенно придобива нов ритмус, нови вибрации, които я издигат на една степен по-високо. По такъв начин животът, който изтича от Любовта, прониква и одухотворява цялата планета, защото планетата е едно живо и разумно същество. Най-после, със своята мисъл, която е във връзка и е израз на Космичната мисъл, Учителя служи като вентилатор за пречистване на духовната атмосфера на човечеството, която вследствие на отрицателните мисли и чувства постепенно се разваля и изпълва с енергии, подобни на въглеродния окис. С това се отваря свободен път за духовното развитие на човечеството.
56. Мисията на Учителя е да създаде новия тип човек, от който ще се роди новата раса, в която ще се изяви новият
живот
.
Затова той казва: Моята задача е да създам едно ядро от хора, които да бъдат проводници и носители на живота на Любовта. Изливайки силите на Любовта в земната атмосфера и в човешките сърца, Учителя постепенно разтопява ледовете на човешкия егоизъм и обединява хората - прави да се чувстват близки, нужни един на друг. 57. Със светлината на Мъдростта Учителя разпръсва мрака на духовната нощ, в която досега са живели хората, и им посочва красотата и величието на Божествения свят, в който те могат да живеят и да проявяват своите възможности. Със силата на Истината, на която е носител, Учителя освобождава човешките души от робството на греха и ги прави силни и свободни. 58. Учителя дойде да научи хората да служат на Бога, да изпълняват неговата воля от Любов и доброволно, а не по принуда.
към текста >>
Затова той казва: Моята задача е да създам едно ядро от хора, които да бъдат проводници и носители на
живота
на Любовта.
Понеже материята от физическото тяло на Учителя е от физическата материя на Земята, но тази материя е вече одухотворена, преработена, и по закона на скачените съдове тази материя, която е част от общата материя на физическия свят, предава своите вибрации, своя придобит от Божествения живот на Учителя ритмус, на останалата материя и по такъв начин цялата материя на нашата планета постепенно придобива нов ритмус, нови вибрации, които я издигат на една степен по-високо. По такъв начин животът, който изтича от Любовта, прониква и одухотворява цялата планета, защото планетата е едно живо и разумно същество. Най-после, със своята мисъл, която е във връзка и е израз на Космичната мисъл, Учителя служи като вентилатор за пречистване на духовната атмосфера на човечеството, която вследствие на отрицателните мисли и чувства постепенно се разваля и изпълва с енергии, подобни на въглеродния окис. С това се отваря свободен път за духовното развитие на човечеството. 56. Мисията на Учителя е да създаде новия тип човек, от който ще се роди новата раса, в която ще се изяви новият живот.
Затова той казва: Моята задача е да създам едно ядро от хора, които да бъдат проводници и носители на
живота
на Любовта.
Изливайки силите на Любовта в земната атмосфера и в човешките сърца, Учителя постепенно разтопява ледовете на човешкия егоизъм и обединява хората - прави да се чувстват близки, нужни един на друг. 57. Със светлината на Мъдростта Учителя разпръсва мрака на духовната нощ, в която досега са живели хората, и им посочва красотата и величието на Божествения свят, в който те могат да живеят и да проявяват своите възможности. Със силата на Истината, на която е носител, Учителя освобождава човешките души от робството на греха и ги прави силни и свободни. 58. Учителя дойде да научи хората да служат на Бога, да изпълняват неговата воля от Любов и доброволно, а не по принуда. Учителя дойде да покаже на хората, че Бог не е някъде далеч в космичното пространство и не се грижи и интересува за тях, но че Бог е близо до тях, в тях и между тях и само трябва да си отворят очите, за да го видят и познаят.
към текста >>
60. Учителя дойде да покаже на съвременния човек,че той не е това, което вижда всеки ден, но че той е един
безсмъртен
дух, слязъл в гъстата материя да я одухотвори и да извлече от нея онези богатства, които са скрити в нея.
Със силата на Истината, на която е носител, Учителя освобождава човешките души от робството на греха и ги прави силни и свободни. 58. Учителя дойде да научи хората да служат на Бога, да изпълняват неговата воля от Любов и доброволно, а не по принуда. Учителя дойде да покаже на хората, че Бог не е някъде далеч в космичното пространство и не се грижи и интересува за тях, но че Бог е близо до тях, в тях и между тях и само трябва да си отворят очите, за да го видят и познаят. 59. Учителя е представител на Божествения свят на земята и неговата мисия е да представя Божествения свят на земята, да се застъпва за неговите права и интереси и да научи хората, че те са пришълци в този свят и да им посочи пътя към тяхната родина - Божествения свят. Учителя е представител на Мировата Държава на Земята и отстоява, защитава интересите на тази Държава, като учи хората на законите и методите на тази Мирова Божествена Държава, като иска да направи всички хора граждани на тази божествена държава.
60. Учителя дойде да покаже на съвременния човек,че той не е това, което вижда всеки ден, но че той е един
безсмъртен
дух, слязъл в гъстата материя да я одухотвори и да извлече от нея онези богатства, които са скрити в нея.
Учителя дойде да покаже не хората пътя към Бога, пътя, по който хората могат да се върнат при своя Велик Баща, в своето отечество. Той дойде да ни посочи пътя, по който можем да се освободим от робството на греха, в който сме изпаднали, дойде в лабиринта на материята, да ни покаже изхода от този лабиринт, за да излезем на свобода и простор. Той дойде де ни покаже, че Любовта е единствената връзка, която ни свързва с Бога, че Мъдростта е единственият Път, по който можем да придобием истинското знание, което ще ни направи силни и ще ни помогне да влезем в Царството Божие, и че Истината е единствената сила, която може да ни направи свободни. Слизайки на земята, Учителя донесе от Божествения свят всички онези първообрази, в които трябва да се излее новия Божествен живот. А тези първообрази са изпълнени с неговата мисъл, с неговата Любов, с неговия живот, затова те са живи и няма да е далеч денят, когато ще са въплътят във видими форми и ще преобразят лицето на Земята.
към текста >>
Слизайки на земята, Учителя донесе от Божествения свят всички онези първообрази, в които трябва да се излее новия Божествен
живот
.
Учителя е представител на Мировата Държава на Земята и отстоява, защитава интересите на тази Държава, като учи хората на законите и методите на тази Мирова Божествена Държава, като иска да направи всички хора граждани на тази божествена държава. 60. Учителя дойде да покаже на съвременния човек,че той не е това, което вижда всеки ден, но че той е един безсмъртен дух, слязъл в гъстата материя да я одухотвори и да извлече от нея онези богатства, които са скрити в нея. Учителя дойде да покаже не хората пътя към Бога, пътя, по който хората могат да се върнат при своя Велик Баща, в своето отечество. Той дойде да ни посочи пътя, по който можем да се освободим от робството на греха, в който сме изпаднали, дойде в лабиринта на материята, да ни покаже изхода от този лабиринт, за да излезем на свобода и простор. Той дойде де ни покаже, че Любовта е единствената връзка, която ни свързва с Бога, че Мъдростта е единственият Път, по който можем да придобием истинското знание, което ще ни направи силни и ще ни помогне да влезем в Царството Божие, и че Истината е единствената сила, която може да ни направи свободни.
Слизайки на земята, Учителя донесе от Божествения свят всички онези първообрази, в които трябва да се излее новия Божествен
живот
.
А тези първообрази са изпълнени с неговата мисъл, с неговата Любов, с неговия живот, затова те са живи и няма да е далеч денят, когато ще са въплътят във видими форми и ще преобразят лицето на Земята. 61. Учителя дойде да научи хората как да живеят, за да придобият Божествения живот, и как да се избавят от болестите и страданията на сегашния живот. Учителя дойде да ни покаже, че можем да живеем Божествен живот на Земята и че можем да променим лошите условия, в които сега живеем, като се свържем със Съществата от духовния и Божествения светове и дадем път на Божествения живот в нас. 62. Учителя ни показа, че всички наши страдания и недоразумения са плод на връзките ни с падналите духове, с които сме се свързали при грехопадането. И сега, при ликвидацията на кармата, ние трябва да скъсаме връзката си с тях и да направим връзка със Светлите Същества, които ще ни освободят от робството на тъмните сили.
към текста >>
А тези първообрази са изпълнени с неговата мисъл, с неговата Любов, с неговия
живот
, затова те са живи и няма да е далеч денят, когато ще са въплътят във видими форми и ще преобразят лицето на Земята.
60. Учителя дойде да покаже на съвременния човек,че той не е това, което вижда всеки ден, но че той е един безсмъртен дух, слязъл в гъстата материя да я одухотвори и да извлече от нея онези богатства, които са скрити в нея. Учителя дойде да покаже не хората пътя към Бога, пътя, по който хората могат да се върнат при своя Велик Баща, в своето отечество. Той дойде да ни посочи пътя, по който можем да се освободим от робството на греха, в който сме изпаднали, дойде в лабиринта на материята, да ни покаже изхода от този лабиринт, за да излезем на свобода и простор. Той дойде де ни покаже, че Любовта е единствената връзка, която ни свързва с Бога, че Мъдростта е единственият Път, по който можем да придобием истинското знание, което ще ни направи силни и ще ни помогне да влезем в Царството Божие, и че Истината е единствената сила, която може да ни направи свободни. Слизайки на земята, Учителя донесе от Божествения свят всички онези първообрази, в които трябва да се излее новия Божествен живот.
А тези първообрази са изпълнени с неговата мисъл, с неговата Любов, с неговия
живот
, затова те са живи и няма да е далеч денят, когато ще са въплътят във видими форми и ще преобразят лицето на Земята.
61. Учителя дойде да научи хората как да живеят, за да придобият Божествения живот, и как да се избавят от болестите и страданията на сегашния живот. Учителя дойде да ни покаже, че можем да живеем Божествен живот на Земята и че можем да променим лошите условия, в които сега живеем, като се свържем със Съществата от духовния и Божествения светове и дадем път на Божествения живот в нас. 62. Учителя ни показа, че всички наши страдания и недоразумения са плод на връзките ни с падналите духове, с които сме се свързали при грехопадането. И сега, при ликвидацията на кармата, ние трябва да скъсаме връзката си с тях и да направим връзка със Светлите Същества, които ще ни освободят от робството на тъмните сили. Защото човек трябва да има силни приятели в света, които да го пазят от неговите врагове.
към текста >>
61. Учителя дойде да научи хората как да живеят, за да придобият Божествения
живот
, и как да се избавят от болестите и страданията на сегашния
живот
.
Учителя дойде да покаже не хората пътя към Бога, пътя, по който хората могат да се върнат при своя Велик Баща, в своето отечество. Той дойде да ни посочи пътя, по който можем да се освободим от робството на греха, в който сме изпаднали, дойде в лабиринта на материята, да ни покаже изхода от този лабиринт, за да излезем на свобода и простор. Той дойде де ни покаже, че Любовта е единствената връзка, която ни свързва с Бога, че Мъдростта е единственият Път, по който можем да придобием истинското знание, което ще ни направи силни и ще ни помогне да влезем в Царството Божие, и че Истината е единствената сила, която може да ни направи свободни. Слизайки на земята, Учителя донесе от Божествения свят всички онези първообрази, в които трябва да се излее новия Божествен живот. А тези първообрази са изпълнени с неговата мисъл, с неговата Любов, с неговия живот, затова те са живи и няма да е далеч денят, когато ще са въплътят във видими форми и ще преобразят лицето на Земята.
61. Учителя дойде да научи хората как да живеят, за да придобият Божествения
живот
, и как да се избавят от болестите и страданията на сегашния
живот
.
Учителя дойде да ни покаже, че можем да живеем Божествен живот на Земята и че можем да променим лошите условия, в които сега живеем, като се свържем със Съществата от духовния и Божествения светове и дадем път на Божествения живот в нас. 62. Учителя ни показа, че всички наши страдания и недоразумения са плод на връзките ни с падналите духове, с които сме се свързали при грехопадането. И сега, при ликвидацията на кармата, ние трябва да скъсаме връзката си с тях и да направим връзка със Светлите Същества, които ще ни освободят от робството на тъмните сили. Защото човек трябва да има силни приятели в света, които да го пазят от неговите врагове. А Светлите Братя са приятели на човечеството и Учителя е техен представител, дошъл от тяхно име, да ни свърже с тях и да ни помогне да скъсаме старите връзки с падналите духове.
към текста >>
Учителя дойде да ни покаже, че можем да живеем Божествен
живот
на Земята и че можем да променим лошите условия, в които сега живеем, като се свържем със Съществата от духовния и Божествения светове и дадем път на Божествения
живот
в нас.
Той дойде да ни посочи пътя, по който можем да се освободим от робството на греха, в който сме изпаднали, дойде в лабиринта на материята, да ни покаже изхода от този лабиринт, за да излезем на свобода и простор. Той дойде де ни покаже, че Любовта е единствената връзка, която ни свързва с Бога, че Мъдростта е единственият Път, по който можем да придобием истинското знание, което ще ни направи силни и ще ни помогне да влезем в Царството Божие, и че Истината е единствената сила, която може да ни направи свободни. Слизайки на земята, Учителя донесе от Божествения свят всички онези първообрази, в които трябва да се излее новия Божествен живот. А тези първообрази са изпълнени с неговата мисъл, с неговата Любов, с неговия живот, затова те са живи и няма да е далеч денят, когато ще са въплътят във видими форми и ще преобразят лицето на Земята. 61. Учителя дойде да научи хората как да живеят, за да придобият Божествения живот, и как да се избавят от болестите и страданията на сегашния живот.
Учителя дойде да ни покаже, че можем да живеем Божествен
живот
на Земята и че можем да променим лошите условия, в които сега живеем, като се свържем със Съществата от духовния и Божествения светове и дадем път на Божествения
живот
в нас.
62. Учителя ни показа, че всички наши страдания и недоразумения са плод на връзките ни с падналите духове, с които сме се свързали при грехопадането. И сега, при ликвидацията на кармата, ние трябва да скъсаме връзката си с тях и да направим връзка със Светлите Същества, които ще ни освободят от робството на тъмните сили. Защото човек трябва да има силни приятели в света, които да го пазят от неговите врагове. А Светлите Братя са приятели на човечеството и Учителя е техен представител, дошъл от тяхно име, да ни свърже с тях и да ни помогне да скъсаме старите връзки с падналите духове. Учителя е Път, който води към света на Светлите Божествени Същества, които живеят във вечна светлина а хармония, израз на Любовта, в която те живеят.
към текста >>
Затова Учителя дойде да ни посочи пътя към освобождението от робството, в което се намираме, като приложим Любовта в
живота
, като вървим по Пътя на Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
А Светлите Братя са приятели на човечеството и Учителя е техен представител, дошъл от тяхно име, да ни свърже с тях и да ни помогне да скъсаме старите връзки с падналите духове. Учителя е Път, който води към света на Светлите Божествени Същества, които живеят във вечна светлина а хармония, израз на Любовта, в която те живеят. Към този свят ни водя Учителя. Учителя дойде да направи връзка на човека със Светлите Възвишени Същества и да помогне на хората да скъсат старите връзки. Старите връзки заробват човека, а връзката със Светлите Същества го освобождава.
Затова Учителя дойде да ни посочи пътя към освобождението от робството, в което се намираме, като приложим Любовта в
живота
, като вървим по Пътя на Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
По този начин ние ще ликвидираме със стария живот, с кармата и ще влезем в живота на благодатта и дихармата. 63. Учителя дойде в началото на епохата на Водолея, за да бъде проводник на енергиите на Водолея, които са синтез на Любовта и Мъдростта, които енергии като ранни пролетни лъчи ще разтопят ледовете на човешкия егоизъм и ще разпръснат мрака на нощта и ще възвестят новата духовна пролет, когато ще се разцъфтят човешките души. Учителя е Вестител на новата духовна пролет на Водолея, която слиза над човечеството и му носи новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. 64. Учителя дойде да обърне колелото на живота на съвременния човек в нова посока, защото посоката, в която до сега се е развивал животът, води към катастрофа.
към текста >>
По този начин ние ще ликвидираме със стария
живот
, с кармата и ще влезем в
живота
на благодатта и дихармата.
Учителя е Път, който води към света на Светлите Божествени Същества, които живеят във вечна светлина а хармония, израз на Любовта, в която те живеят. Към този свят ни водя Учителя. Учителя дойде да направи връзка на човека със Светлите Възвишени Същества и да помогне на хората да скъсат старите връзки. Старите връзки заробват човека, а връзката със Светлите Същества го освобождава. Затова Учителя дойде да ни посочи пътя към освобождението от робството, в което се намираме, като приложим Любовта в живота, като вървим по Пътя на Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
По този начин ние ще ликвидираме със стария
живот
, с кармата и ще влезем в
живота
на благодатта и дихармата.
63. Учителя дойде в началото на епохата на Водолея, за да бъде проводник на енергиите на Водолея, които са синтез на Любовта и Мъдростта, които енергии като ранни пролетни лъчи ще разтопят ледовете на човешкия егоизъм и ще разпръснат мрака на нощта и ще възвестят новата духовна пролет, когато ще се разцъфтят човешките души. Учителя е Вестител на новата духовна пролет на Водолея, която слиза над човечеството и му носи новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. 64. Учителя дойде да обърне колелото на живота на съвременния човек в нова посока, защото посоката, в която до сега се е развивал животът, води към катастрофа.
към текста >>
Учителя е Вестител на новата духовна пролет на Водолея, която слиза над човечеството и му носи новия
живот
на Любовта, Мъдростта и Истината.
Учителя дойде да направи връзка на човека със Светлите Възвишени Същества и да помогне на хората да скъсат старите връзки. Старите връзки заробват човека, а връзката със Светлите Същества го освобождава. Затова Учителя дойде да ни посочи пътя към освобождението от робството, в което се намираме, като приложим Любовта в живота, като вървим по Пътя на Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. По този начин ние ще ликвидираме със стария живот, с кармата и ще влезем в живота на благодатта и дихармата. 63. Учителя дойде в началото на епохата на Водолея, за да бъде проводник на енергиите на Водолея, които са синтез на Любовта и Мъдростта, които енергии като ранни пролетни лъчи ще разтопят ледовете на човешкия егоизъм и ще разпръснат мрака на нощта и ще възвестят новата духовна пролет, когато ще се разцъфтят човешките души.
Учителя е Вестител на новата духовна пролет на Водолея, която слиза над човечеството и му носи новия
живот
на Любовта, Мъдростта и Истината.
64. Учителя дойде да обърне колелото на живота на съвременния човек в нова посока, защото посоката, в която до сега се е развивал животът, води към катастрофа.
към текста >>
64. Учителя дойде да обърне колелото на
живота
на съвременния човек в нова посока, защото посоката, в която до сега се е развивал
животът
, води към катастрофа.
Старите връзки заробват човека, а връзката със Светлите Същества го освобождава. Затова Учителя дойде да ни посочи пътя към освобождението от робството, в което се намираме, като приложим Любовта в живота, като вървим по Пътя на Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. По този начин ние ще ликвидираме със стария живот, с кармата и ще влезем в живота на благодатта и дихармата. 63. Учителя дойде в началото на епохата на Водолея, за да бъде проводник на енергиите на Водолея, които са синтез на Любовта и Мъдростта, които енергии като ранни пролетни лъчи ще разтопят ледовете на човешкия егоизъм и ще разпръснат мрака на нощта и ще възвестят новата духовна пролет, когато ще се разцъфтят човешките души. Учителя е Вестител на новата духовна пролет на Водолея, която слиза над човечеството и му носи новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината.
64. Учителя дойде да обърне колелото на
живота
на съвременния човек в нова посока, защото посоката, в която до сега се е развивал
животът
, води към катастрофа.
към текста >>
31.
39-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Туй разбираме чист
живот
.
39 - то писмо IX. УСЛОВИЯ ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО 1. Необходими условия за Ученика. За Ученика на Окултната Школа са необходими най-първо две неща: Първо - абсолютна чистота на сърцето и второ - пълно самообладание на ума и сърцето. Чистотата трябва да бъде жива, тъй както е жива чистотата на един извор, който постоянно блика и сам се чисти.
Туй разбираме чист
живот
.
Не поставяйте в ума си въпроса: Мога ли или не мога да бъда чист. Тези въпроси трябва да бъдат изключени от ума ви. Който иска да бъде Ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. За да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа. Второто необходимо условие за Ученика е пълно самообладание на ума и сърцето, т.е.
към текста >>
Ще извадите от ума си мисълта за големство над другите и ще знаете, че всеки човек има възможност да облагороди
живота
си и да бъде чист.
А аз казвам, че всички имат възможност да бъдат чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от Бога, Който е един извор. От вас се иска да бъдете смели и решителни, да не се страхувате. Страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в себе си като гостенин. Ако сте чисти и ако имате самообладание, Белите Братя, Небето, ще пристъпят при вас и ще ви помагат. 2. Друго нещо, необходимо за Ученика, е следното: В Окултната Школа, в Бялото Братство, не се позволява да мислите, че вие сте нещо повече от другите хора, да мислите че другите са невежи, а вие сте по-високо от тях.
Ще извадите от ума си мисълта за големство над другите и ще знаете, че всеки човек има възможност да облагороди
живота
си и да бъде чист.
3. При каквито условия и да се намирате, те не ви спъват. Щом сте готови, Белите Братя ще ви създадат добри условия за работа. Ако не вървите добре в Пътя, ще дойде някой да ви хване като ратай и ще ви впрегне в колата си. Щом искате да ви се създадат по-добри условия работете, а условията ще дойдат сами по себе си. 4. Сега вие казвате: Защо ме сполетя това зло?
към текста >>
9.
Животът
е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение.
Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен закон. Тъй седи работата в този свят. Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде Ученик като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила.
9.
Животът
е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение.
За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта. За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тези три велики принципа в живота ви, ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа.
към текста >>
За да разрешите загадката на
живота
, трябва да турите за основа Любовта.
Тъй седи работата в този свят. Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде Ученик като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. 9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение.
За да разрешите загадката на
живота
, трябва да турите за основа Любовта.
За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тези три велики принципа в живота ви, ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа!
към текста >>
А дойдат ли тези три велики принципа в
живота
ви, ще разрешите тази велика загадка.
Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. 9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение. За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта. За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината.
А дойдат ли тези три велики принципа в
живота
ви, ще разрешите тази велика загадка.
Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа! Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят. Той трябва да издържа всичко.
към текста >>
Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на
живота
, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина.
Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа! Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят. Той трябва да издържа всичко.
Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на
живота
, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина.
11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му. Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик. Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче. Говоря символично. И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли.
към текста >>
И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен
живот
, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли.
Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина. 11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му. Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик. Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче. Говоря символично.
И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен
живот
, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли.
Тогава вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички и ще започне във вас новия живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, Божествената ръка ще се простре върху вас и ще каже: Понеже плачеш, ще бъдеш мой Ученик, под мое ръководство. Аз ще ти дам всички уроци. Тъй казва Господ сега. Спасени има много, те са хиляди и милиони, но Ученици — малко.
към текста >>
Тогава вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички и ще започне във вас новия
живот
.
11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му. Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик. Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче. Говоря символично. И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли.
Тогава вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички и ще започне във вас новия
живот
.
И понеже вие заплаквате и тъжите, Божествената ръка ще се простре върху вас и ще каже: Понеже плачеш, ще бъдеш мой Ученик, под мое ръководство. Аз ще ти дам всички уроци. Тъй казва Господ сега. Спасени има много, те са хиляди и милиони, но Ученици — малко. В онова време, когато Йоан е писал своето Евангелие, е имало 144 000 Ученици.
към текста >>
Ученикът не само трябва да знае опитността на пророците и светиите, но и той сам трябва да има опитност, не за в бъдеще, но досега поне веднъж в този
живот
трябва Господ да му е говорил.
Спасени има много, те са хиляди и милиони, но Ученици — малко. В онова време, когато Йоан е писал своето Евангелие, е имало 144 000 Ученици. Това са всичките Ученици, които са се записали. А от тогава до сега, те са два пъти повече, т.е. 288 000.
Ученикът не само трябва да знае опитността на пророците и светиите, но и той сам трябва да има опитност, не за в бъдеще, но досега поне веднъж в този
живот
трябва Господ да му е говорил.
Щом не му е говорил, аз зная, че той не е изпълнил волята Божия, не е плакал. Тези са условията, при които можем да бъдем Ученици на Христа. Върху тези два принципа лежи учението. Така че първото условие е да почне човек да изпълнява волята Божия - да стане брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като Него.
към текста >>
Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения
живот
и в тебе започва Божествената музика.
Тези са условията, при които можем да бъдем Ученици на Христа. Върху тези два принципа лежи учението. Така че първото условие е да почне човек да изпълнява волята Божия - да стане брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като Него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага.
Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения
живот
и в тебе започва Божествената музика.
Вие още не сте братя, сестри и майка на Христа, и Ученици не сте, не ви е преподавана тази Велика Мъдрост. Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот и ще станем Ученици на Христа. 12. За да бъдеш Ученик на Христа, твоята Правда трябва да издава светлина, но не обикновената светлина на газта и електричеството, но особена светлина се изисква. Светлината, която произтича от Правдата, е есенция на онази светлина, която дава живот. Тя е светлина, която носи живот в себе си.
към текста >>
Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в
живот
и ще станем Ученици на Христа.
Така че първото условие е да почне човек да изпълнява волята Божия - да стане брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като Него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Вие още не сте братя, сестри и майка на Христа, и Ученици не сте, не ви е преподавана тази Велика Мъдрост.
Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в
живот
и ще станем Ученици на Христа.
12. За да бъдеш Ученик на Христа, твоята Правда трябва да издава светлина, но не обикновената светлина на газта и електричеството, но особена светлина се изисква. Светлината, която произтича от Правдата, е есенция на онази светлина, която дава живот. Тя е светлина, която носи живот в себе си. Тази светлина вие не можете да я възприемете, ако нямате Любов. Но Любовта не може да се изяви на човека, ако няма Правда.
към текста >>
Светлината, която произтича от Правдата, е есенция на онази светлина, която дава
живот
.
Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Вие още не сте братя, сестри и майка на Христа, и Ученици не сте, не ви е преподавана тази Велика Мъдрост. Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот и ще станем Ученици на Христа. 12. За да бъдеш Ученик на Христа, твоята Правда трябва да издава светлина, но не обикновената светлина на газта и електричеството, но особена светлина се изисква.
Светлината, която произтича от Правдата, е есенция на онази светлина, която дава
живот
.
Тя е светлина, която носи живот в себе си. Тази светлина вие не можете да я възприемете, ако нямате Любов. Но Любовта не може да се изяви на човека, ако няма Правда. Правдата е едно качество на човешката душа. Та Правдата трябва да се изяви, за да може да се прояви великата светлина.
към текста >>
Тя е светлина, която носи
живот
в себе си.
Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Вие още не сте братя, сестри и майка на Христа, и Ученици не сте, не ви е преподавана тази Велика Мъдрост. Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот и ще станем Ученици на Христа. 12. За да бъдеш Ученик на Христа, твоята Правда трябва да издава светлина, но не обикновената светлина на газта и електричеството, но особена светлина се изисква. Светлината, която произтича от Правдата, е есенция на онази светлина, която дава живот.
Тя е светлина, която носи
живот
в себе си.
Тази светлина вие не можете да я възприемете, ако нямате Любов. Но Любовта не може да се изяви на човека, ако няма Правда. Правдата е едно качество на човешката душа. Та Правдата трябва да се изяви, за да може да се прояви великата светлина. А щом имате тази Правда и Светлина, Любовта ще ви се изяви и ще станете Ученици.
към текста >>
Щом се наруши паралелът на неговия
живот
, смирението губи своя смисъл.
То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешкото и Божественото. Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата. Казано е в Писанието: "Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи". Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл.
Щом се наруши паралелът на неговия
живот
, смирението губи своя смисъл.
16. Идеалът на Ученика е да добие безсмъртния, вечния живот. Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес. За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение.
към текста >>
16. Идеалът на Ученика е да добие безсмъртния, вечния
живот
.
Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешкото и Божественото. Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата. Казано е в Писанието: "Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи". Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралелът на неговия живот, смирението губи своя смисъл.
16. Идеалът на Ученика е да добие безсмъртния, вечния
живот
.
Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес. За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение. 17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение.
към текста >>
За да станеш
безсмъртен
, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога.
Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралелът на неговия живот, смирението губи своя смисъл. 16. Идеалът на Ученика е да добие безсмъртния, вечния живот. Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес.
За да станеш
безсмъртен
, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога.
Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение. 17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя живот или Пътя на своето възлизане. Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа.
към текста >>
Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния
живот
като възнаграждение.
Щом се наруши паралелът на неговия живот, смирението губи своя смисъл. 16. Идеалът на Ученика е да добие безсмъртния, вечния живот. Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес. За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога.
Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния
живот
като възнаграждение.
17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя живот или Пътя на своето възлизане. Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане.
към текста >>
Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя
живот
или Пътя на своето възлизане.
Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес. За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение. 17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение.
Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя
живот
или Пътя на своето възлизане.
Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане. Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред. Има ли една опорна точка, всичко става.
към текста >>
Първо ще намерите методите в своето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свърхсъзнание и само като приложите тези методи в
живота
си, ще намерите своята сродна душа.
Ще изпиташ едно такова прояснение на ума, че изведнъж ще почнеш да виждаш много далеч, оттатък млечния път, и ще видиш Бога. А да видиш Бога, то е много нещо! За да се познаем взаимно, всеки трябва да намери своята сродна душа. В тези два полюса започва да действува Божественият принцип и да се проявява Бог. Това е Великото Начало, което трябва да турите като основа.
Първо ще намерите методите в своето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свърхсъзнание и само като приложите тези методи в
живота
си, ще намерите своята сродна душа.
И като я намерите, двамата мълком, тихо, ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Апостол Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни принципа - мъж и жена трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата своя сродна душа.
към текста >>
И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се туря основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният
живот
.
Самопожертването е само закон за възстановяване на своята първоначална чистота. И след като я придобиеш, ще имаш основание да видиш Бога. А като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на Слънцето. Това Слънце като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до онази висота, на която тя е била преди да се разбие нашият кораб.
И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се туря основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният
живот
.
към текста >>
32.
СЪЗНАНИЕТО
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Изгубите ли вярата в него, ще изгубите смисъла на своя
живот
.
Христос е една от великите страни на Космичната реалност. * Ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на Земята. Има един разумен свят, който стои над човешкия, регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие. * Вие сте дошли на Земята не като фактори, но като умове на едно Велико съзнание - да извършите работата си както трябва. Ще я свършите, ако бъдете в хармония с това Велико съзнание, тогава силите му ще потекат във вас.
Изгубите ли вярата в него, ще изгубите смисъла на своя
живот
.
* Обикновено на всяка система от висши същества отговаря такава система от нисши, които си влияят взаимно. При това взаимодействие между системите Космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият дух, който регулира всички неща, цялата Природа на човека. * Днес всички протестирате против насилията, екзекуциите, неправдата, но това е, защото не е дошло времето на великите държавници, на хората с велики и широки умове, благородни и възвишени сърца, които да разрешават въпросите свободно, с велико съзнание.
към текста >>
* Много светии и велики хора са живели в Космичното съзнание: Буда, Христос, Питагор, Сведенборг и други са познавали
живота
и условията на това Съзнание.
Докато човек не влезе в него, радостта му ту ще се явява, ту ще изчезва. Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на Космичното съзнание. * Колкото по-голяма е светлината на човешкото съзнание, толкова паметта на човека е по-силна. Колкото по-силна е паметта, толкова повече енергия изразходва той. Който иска да има силна памет, трябва да се стреми към увеличаване светлината на съзнанието си.
* Много светии и велики хора са живели в Космичното съзнание: Буда, Христос, Питагор, Сведенборг и други са познавали
живота
и условията на това Съзнание.
* Дух - това е разумното в човека. Душа - това е съзнанието на човека. Туй, което се координира с разумната мисъл, то е душата на човека. * Човешкото тяло нито е устроено още, нито е организирано. Един ден то ще се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно в него и човекът ще стане безсмъртен.
към текста >>
Един ден то ще се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно в него и човекът ще стане
безсмъртен
.
* Много светии и велики хора са живели в Космичното съзнание: Буда, Христос, Питагор, Сведенборг и други са познавали живота и условията на това Съзнание. * Дух - това е разумното в човека. Душа - това е съзнанието на човека. Туй, което се координира с разумната мисъл, то е душата на човека. * Човешкото тяло нито е устроено още, нито е организирано.
Един ден то ще се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно в него и човекът ще стане
безсмъртен
.
Човекът е създаден по образ и подобие Божие, но още не е направен изцяло така. Бог е всезнаещ, но не е човек. Знаете ли какво има на Слънцето, какво представлява въздухът, какво ще ви се случи днес, какво има в дълбочината на океана, какво има в центъра на Земята? Само онзи може да знае тези неща, чието Космично съзнание е пробудено. Той може да напуска тялото си, когато поиска, да обикаля цялата Земя, да влиза във вътрешността й, да отива на Слънцето и да се връща.
към текста >>
33.
Човек
- Георги Радев (1900–1940)
голямо или по-малко надмощие на
животинското
естество.
Ето защо под думата човек се разбира сбор от всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек. Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-
голямо или по-малко надмощие на
животинското
естество.
Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на
към текста >>
животински
прояви.
В него има по- голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много
животински
прояви.
Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления.
към текста >>
животинското
у него.
Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на
животинското
у него.
И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико.
към текста >>
животинското
, да го превъзмогне.
Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от
животинското
, да го превъзмогне.
Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в Себе Си, е създал човека. Ала със създаването на
към текста >>
Отделете от човека разумната Светла душа и той става същинско
животно
.
То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е Светлата душа, която мисли.
Отделете от човека разумната Светла душа и той става същинско
животно
.
Той по нищо не се различава от него – яде, спи. Има, с една реч, всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен Живот.
към текста >>
животното
.
то е Светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната Светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него – яде, спи. Има, с една реч, всички нужди и слабости на
животното
.
Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен Живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще – в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен Живот.
към текста >>
Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния,
безсмъртен
Живот
.
Отделете от човека разумната Светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него – яде, спи. Има, с една реч, всички нужди и слабости на животното.
Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния,
безсмъртен
Живот
.
Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще – в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен Живот. Човек съдържа в
към текста >>
човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен
Живот
.
животното. Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен Живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще – в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме:
човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен
Живот
.
Човек съдържа в себе си всички възможности на един Живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един Живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се
към текста >>
себе си всички възможности на един
Живот
на Любовта.
Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще – в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен Живот. Човек съдържа в
себе си всички възможности на един
Живот
на Любовта.
Човек съдържа в себе си всички възможности на един Живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се
към текста >>
възможности на един
Живот
в Истината.
Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен Живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един Живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички
възможности на един
Живот
в Истината.
Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после – гениален, след това – светия и най-после – Учител.
към текста >>
Живота
. Тяхната Мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на
Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на
Живота
. Тяхната Мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на
Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово
към текста >>
степени на
Живот
.
малко дете. Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище човек е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човек. Затова той е минал и ще мине през безброй форми и
степени на
Живот
.
Хората, които имат жалка представа за Живота, мислят, че, веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки Дух, за
към текста >>
Хората, които имат жалка представа за
Живота
, мислят, че, веднъж като
Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище човек е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човек. Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на Живот.
Хората, които имат жалка представа за
Живота
, мислят, че, веднъж като
се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки Дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени
към текста >>
отличава от
животните
, което го е изправило на два крака, то е неговият разум.
най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с Ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – манас. Разумът е дар на човека от Ангелите. И това, което го
отличава от
животните
, което го е изправило на два крака, то е неговият разум.
Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта.
към текста >>
Без Любов човек се превръща в
животно
.
Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е Божественото в човека.
Без Любов човек се превръща в
животно
.
Без Любов, той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още образ и подобие Божие.
към текста >>
него
Животът
не може.
Като такъв, той заема точно определено място в Живата Природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек тук, на Земята, си има своя определена роля, без
него
Животът
не може.
Явяването на толкова милиони души в света не е нещо случайно. И затова дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на Земята. Радвай се, че носиш името човек! Стреми се да отговаряш на това име!
към текста >>
му е даден от Ангелите в подкрепа на
Живота
.
Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал. Той знае, че моралът е устой, че той е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света. Разумният човек винаги се уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който
му е даден от Ангелите в подкрепа на
Живота
.
И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбок смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек може да бъде само добродетелният човек. А всички хора
към текста >>
Великият
Живот
има нужда от човеци, които са родени изново, които са видели
А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости.И Христос иска сега да Му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на Божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на Царството Божие седи на първи план.
Великият
Живот
има нужда от човеци, които са родени изново, които са видели
Царството Божие. А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира
към текста >>
34.
РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО
- Теофана Савова
Словото на Любовта отива при будните и жадните за светлина и знание, при разумните хора, които го разбират и прилагат в
живота
.
„Градина, разцъфнали рози бленуват неземна любов. Мъдростта свята ги пази по път на предвечния зов." Думите
Словото на Любовта отива при будните и жадните за светлина и знание, при разумните хора, които го разбират и прилагат в
живота
.
То открива безграничен хоризонт на знания, на жив опит и нови възможности: „Изкуство е наистина човек да напише буквите в такъв ред, че да образува от тях срички; от сричките - думи; от думите - изречения; от изреченията - цяла реч, която да представя нещо добре изразено логически и граматически. Изкуство има в нареждането на буквите, изкуство има в нареждането на тоновете при музиката и пеенето, изкуство има и в говоренето. Хората може да ви слушат, като говорите, свирите и пеете, само ако видят някакво изкуство във вас, което може да ги задоволи." *
към текста >>
Вечност - Това са възможностите за проявлението на разумния
живот
.
Новият смисъл на понятията (по извадки от беседите) Влюбването подразбира изучаване на небесния език. Това не е нещо обикновено, особено е. Вселена - разбираме всички блага, които изтичат от Бога.
Вечност - Това са възможностите за проявлението на разумния
живот
.
Да изпълниш Волята Божия значи да пожертвуваш имането си, живота си и всичко, каквото имаш, за Бога. Този момент, който обхваща благото на всички същества. Добра мисъл - Оная мисъл, която приема само доброто. Дето срещне доброто, тя го събира, нищо не оставя да падне на земята. Тя приема доброто, обработва го в себе си и го изпраща навън.
към текста >>
Да изпълниш Волята Божия значи да пожертвуваш имането си,
живота
си и всичко, каквото имаш, за Бога.
(по извадки от беседите) Влюбването подразбира изучаване на небесния език. Това не е нещо обикновено, особено е. Вселена - разбираме всички блага, които изтичат от Бога. Вечност - Това са възможностите за проявлението на разумния живот.
Да изпълниш Волята Божия значи да пожертвуваш имането си,
живота
си и всичко, каквото имаш, за Бога.
Този момент, който обхваща благото на всички същества. Добра мисъл - Оная мисъл, която приема само доброто. Дето срещне доброто, тя го събира, нищо не оставя да падне на земята. Тя приема доброто, обработва го в себе си и го изпраща навън. Добро - Доброто седи над всяка гениалност.
към текста >>
Душа — Под думата „душа" ние приемаме онзи
безсмъртен
принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека.
Казвам: Умът на човека трябва да бъде слуга на доброто; парите трябва да бъдат слуга на доброто. Не мислете, че доброто се върши с пари. Всичко външно в света може да спомогне на доброто, което вие трябва да изнесете, но всъщност всичко ще извършат вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Парите ви, знанието ви, това са само спомагателни средства. Ако мислите тъй, ще може да се самовъзпитате.
Душа — Под думата „душа" ние приемаме онзи
безсмъртен
принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека.
Всеки човек има такава душа. Вие може хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания. Дух - Духът е великото, възвишеното в живота, което замисля вътрешния живот, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го обезсмъртява. Това, което прониква цялото пространство, или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот.
към текста >>
Дух - Духът е великото, възвишеното в
живота
, което замисля вътрешния
живот
, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го обезсмъртява.
Ако мислите тъй, ще може да се самовъзпитате. Душа — Под думата „душа" ние приемаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека. Всеки човек има такава душа. Вие може хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания.
Дух - Духът е великото, възвишеното в
живота
, което замисля вътрешния
живот
, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го обезсмъртява.
Това, което прониква цялото пространство, или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот. Елементи — Малките първични проявления на енергията ние наричаме елементи. Тези елементи са набрана енергия. Женитба - Първоначално е представлявала една разумна връзка, едно разумно отношение. Ако мъжът има една другарка, тя трябва да е такава, че да го повдига в живота.
към текста >>
Това, което прониква цялото пространство, или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения
живот
.
Душа — Под думата „душа" ние приемаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека. Всеки човек има такава душа. Вие може хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания. Дух - Духът е великото, възвишеното в живота, което замисля вътрешния живот, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го обезсмъртява.
Това, което прониква цялото пространство, или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения
живот
.
Елементи — Малките първични проявления на енергията ние наричаме елементи. Тези елементи са набрана енергия. Женитба - Първоначално е представлявала една разумна връзка, едно разумно отношение. Ако мъжът има една другарка, тя трябва да е такава, че да го повдига в живота. Жертва - Външната страна на нещата.
към текста >>
Ако мъжът има една другарка, тя трябва да е такава, че да го повдига в
живота
.
Дух - Духът е великото, възвишеното в живота, което замисля вътрешния живот, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го обезсмъртява. Това, което прониква цялото пространство, или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот. Елементи — Малките първични проявления на енергията ние наричаме елементи. Тези елементи са набрана енергия. Женитба - Първоначално е представлявала една разумна връзка, едно разумно отношение.
Ако мъжът има една другарка, тя трябва да е такава, че да го повдига в
живота
.
Жертва - Външната страна на нещата. Човек жертва нещо, което е вън от него - кокошка, агне, плодове, без да се интересува, без да взема във внимание страданията, които причинява на тия същества. Живот - Песен на ангелите. Закон на любовта - Среда, в която можеш да растеш и да се развиваш. Любовта е почва, в която ти можеш да живееш и да използуват всички нейни сокове.
към текста >>
Живот
- Песен на ангелите.
Тези елементи са набрана енергия. Женитба - Първоначално е представлявала една разумна връзка, едно разумно отношение. Ако мъжът има една другарка, тя трябва да е такава, че да го повдига в живота. Жертва - Външната страна на нещата. Човек жертва нещо, което е вън от него - кокошка, агне, плодове, без да се интересува, без да взема във внимание страданията, които причинява на тия същества.
Живот
- Песен на ангелите.
Закон на любовта - Среда, в която можеш да растеш и да се развиваш. Любовта е почва, в която ти можеш да живееш и да използуват всички нейни сокове. Само там ще разбереш първата степен на Любовта, която се проявява във физическия свят. Като дойде възрастта, ще се прояви Любовта във втората фаза и ти ще започнеш да изучаваш външните отношения в света. Земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите Богове, и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички.
към текста >>
Земният
живот
е една велика симфония, създадена от най-великите Богове, и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички.
Живот - Песен на ангелите. Закон на любовта - Среда, в която можеш да растеш и да се развиваш. Любовта е почва, в която ти можеш да живееш и да използуват всички нейни сокове. Само там ще разбереш първата степен на Любовта, която се проявява във физическия свят. Като дойде възрастта, ще се прояви Любовта във втората фаза и ти ще започнеш да изучаваш външните отношения в света.
Земният
живот
е една велика симфония, създадена от най-великите Богове, и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички.
Идейни неща са тези, които са достояние на всички еднакво. Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Следователно не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то. Истината, това е най-високото нещо в разумния човешки живот. Карма - Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път.
към текста >>
Идеята за Бога е течение, което поддържа
живота
на човешката душа.
Любовта е почва, в която ти можеш да живееш и да използуват всички нейни сокове. Само там ще разбереш първата степен на Любовта, която се проявява във физическия свят. Като дойде възрастта, ще се прояви Любовта във втората фаза и ти ще започнеш да изучаваш външните отношения в света. Земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите Богове, и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички. Идейни неща са тези, които са достояние на всички еднакво.
Идеята за Бога е течение, което поддържа
живота
на човешката душа.
Следователно не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то. Истината, това е най-високото нещо в разумния човешки живот. Карма - Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. Любов - Единствената реалност, чрез която духът се проявява в цялото Битие. Образува обща връзка между всички същества, обединява всичко.
към текста >>
Истината, това е най-високото нещо в разумния човешки
живот
.
Като дойде възрастта, ще се прояви Любовта във втората фаза и ти ще започнеш да изучаваш външните отношения в света. Земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите Богове, и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички. Идейни неща са тези, които са достояние на всички еднакво. Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Следователно не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то.
Истината, това е най-високото нещо в разумния човешки
живот
.
Карма - Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. Любов - Единствената реалност, чрез която духът се проявява в цялото Битие. Образува обща връзка между всички същества, обединява всичко. Тя съдържа в себе си най-съвършените неща от незапомнени времена на миналото. Майка — Аз вземам думата „майка" не в смисъл на европейската майка, но като емблема на Любовта, като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния живот.
към текста >>
Майка — Аз вземам думата „майка" не в смисъл на европейската майка, но като емблема на Любовта, като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния
живот
.
Истината, това е най-високото нещо в разумния човешки живот. Карма - Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. Любов - Единствената реалност, чрез която духът се проявява в цялото Битие. Образува обща връзка между всички същества, обединява всичко. Тя съдържа в себе си най-съвършените неща от незапомнени времена на миналото.
Майка — Аз вземам думата „майка" не в смисъл на европейската майка, но като емблема на Любовта, като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния
живот
.
Милост, милосърдие - В него човек дава от себе си онова, каето е научил и опитал. Ако е добро за него, той знае, че то ще бъде добро и за другите. Има отношение към човешкия дух и човешката душа. Мистикът разбира живота с всичките противоречия в него. Той знае, че всичко, което се случва в живота на човека, е все за негово добро.
към текста >>
Мистикът разбира
живота
с всичките противоречия в него.
Тя съдържа в себе си най-съвършените неща от незапомнени времена на миналото. Майка — Аз вземам думата „майка" не в смисъл на европейската майка, но като емблема на Любовта, като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния живот. Милост, милосърдие - В него човек дава от себе си онова, каето е научил и опитал. Ако е добро за него, той знае, че то ще бъде добро и за другите. Има отношение към човешкия дух и човешката душа.
Мистикът разбира
живота
с всичките противоречия в него.
Той знае, че всичко, което се случва в живота на човека, е все за негово добро. Морал - Подразбира еднакви отношения към всички живи същества. Мъжът и жената - Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близко ли е зрънцето до слънцето?
към текста >>
Той знае, че всичко, което се случва в
живота
на човека, е все за негово добро.
Майка — Аз вземам думата „майка" не в смисъл на европейската майка, но като емблема на Любовта, като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния живот. Милост, милосърдие - В него човек дава от себе си онова, каето е научил и опитал. Ако е добро за него, той знае, че то ще бъде добро и за другите. Има отношение към човешкия дух и човешката душа. Мистикът разбира живота с всичките противоречия в него.
Той знае, че всичко, което се случва в
живота
на човека, е все за негово добро.
Морал - Подразбира еднакви отношения към всички живи същества. Мъжът и жената - Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близко ли е зрънцето до слънцето? - Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената.
към текста >>
Това, което внася радост и веселие в
живота
, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането.
Прав път - Онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Природа - Представлява една съвкупност от всички разумни същества, които направляват целия сегашен космос. Проявлението на човека е да проявява и да прилага всеки ден Закона на Любовта. Любовта има тридесет и пет милиона проявления. Раждане - „Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов човек.
Това, което внася радост и веселие в
живота
, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането.
Светлина — Това, което разкрива света. Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без ограничение. Светски хора - Това са ония хора, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Форма - Една необходимост за проява на реалността. За мисълта и молитвата
към текста >>
Радост - Блаженство на Духа, разумен
живот
без ограничение.
Проявлението на човека е да проявява и да прилага всеки ден Закона на Любовта. Любовта има тридесет и пет милиона проявления. Раждане - „Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов човек. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Светлина — Това, което разкрива света.
Радост - Блаженство на Духа, разумен
живот
без ограничение.
Светски хора - Това са ония хора, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Форма - Една необходимост за проява на реалността. За мисълта и молитвата „Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли.
към текста >>
Когато човек се научи да се моли,
животът
му ще се осмисли.
Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без ограничение. Светски хора - Това са ония хора, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Форма - Една необходимост за проява на реалността. За мисълта и молитвата „Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи.
Когато човек се научи да се моли,
животът
му ще се осмисли.
Учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: „ Учителю, научи ни да се молим! "Христос им отговори: „ Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи." Те не знаеха да се молят, но имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа." * „Красиво нещо е молитвата!
към текста >>
„Като станете сутрин, вземете положението на дете и си кажете: За великия
живот
, в който живея, аз съм малко дете.
Като мислил стотици, хиляди и милиони години, Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Човек трябва да мисли! Да има идея за Бога." * При Седемте рилски езера сред малка група от ученици Учителя каза:
„Като станете сутрин, вземете положението на дете и си кажете: За великия
живот
, в който живея, аз съм малко дете.
И затова ще се уча от всичко, както детето учи." * 8 септември 1940 година Едно богато угощение „Сега аз говоря на онези българи, които са в Божествения свят.
към текста >>
35.
Учителят за Христа
- Георги Томалевски (1897-1988)
Бог в Своята Любов се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на
живота
, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята.
Понякога дори между духовните хора се появяват въпроси, които произлизат от това, че мнозина от тях носят в себе си наслоени редица недоизяснени разбирания относно много истини. Такъв въпрос е и как различните хора разбират Христа. За да дойдем горе-долу по-наблизо до разрешението на този проблем, нека почнем от неразрешеното и необозримо за нас величие на Универсалния Творчески Дух, наречен с името Бог. Трудно и безсмислено е да даваме определение за нещо, което има безброй атрибути, безброй измерения и възможности. Не може частицата от цялото, ограничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, макар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както възможностите на един дъб са скрити и спящи в черупката на жълъда.
Бог в Своята Любов се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на
живота
, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята.
Тогава пак поради любовта на Твореца към Своите творения, Той се е самоограничил в измеримост, достъпна за нашия свят, и се е изявил на човечеството като Христос. Ето какво Учителят на Бялото Братство казва за Христа. „Христос е първото ограничение на Бога - Негово проявление в битието. Този акт на Божията Любов се изяви като Дух на Христа. Христос не е във формата, понеже тя се мени.
към текста >>
Христовата кръв е
Живото
Божие Слово.
За тези, които очакват да видят Христа в човешка форма, в една от беседите е казано: „Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така. Неговата кръв не може вече да тече в жилите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешкото сърце.
Христовата кръв е
Живото
Божие Слово.
Христовата плът е Живия Небесен Хляб. За тях Христос е казал: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете Кръвта Ми, няма да имате живот в себе си.“ Моментът, в който Христос показа Своето величие, е, когато прикован на кръста и понасяйки най-страшните страдания, той можа да каже: „Господи, прости им! “ Значението на Христа за еволюцията на човешкия род и времето, в което Той се прояви, е изяснено със следните думи:
към текста >>
За тях Христос е казал: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете Кръвта Ми, няма да имате
живот
в себе си.“
Но втори път Той няма да дойде така. Неговата кръв не може вече да тече в жилите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешкото сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово. Христовата плът е Живия Небесен Хляб.
За тях Христос е казал: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете Кръвта Ми, няма да имате
живот
в себе си.“
Моментът, в който Христос показа Своето величие, е, когато прикован на кръста и понасяйки най-страшните страдания, той можа да каже: „Господи, прости им! “ Значението на Христа за еволюцията на човешкия род и времето, в което Той се прояви, е изяснено със следните думи: „Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния периоди. Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при Бога.
към текста >>
През целия Си
живот
Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нещо от хората.
Ето какво е казано за необикновените качества и величието на Христовия характер: „Ако има нещо забележително в характера на Христа, то е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ той трябваше да понесе най-големите поругания и накрая да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания.
През целия Си
живот
Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нещо от хората.
И силата, с която Той понесе тези страдания, Той получи благодарение на своето абсолютно безкористие.“ Христовото учение още не е приложено. Хората не са готови още за него. Приложили са го само отделни хора, но всички, които се наричат християни, трябва да го приложат в своя живот. Не направят ли това, напразно е очакването им да дойде на земята.
към текста >>
Приложили са го само отделни хора, но всички, които се наричат християни, трябва да го приложат в своя
живот
.
Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания. През целия Си живот Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нещо от хората. И силата, с която Той понесе тези страдания, Той получи благодарение на своето абсолютно безкористие.“ Христовото учение още не е приложено. Хората не са готови още за него.
Приложили са го само отделни хора, но всички, които се наричат християни, трябва да го приложат в своя
живот
.
Не направят ли това, напразно е очакването им да дойде на земята. А и да дойде, ако те не са приложили в живота си Неговите истини, всичко ще бъде напразно. „Да обичаш Христа значи и престъпник да срещнеш пак да бъдеш готов да видиш доброто в него.“ „Понякога самонадеяни хора, които гледат повърхностно на всичко, правят погрешна равносметка за това, което Христос извърши на земята. Какво направи Христос - казват те.
към текста >>
А и да дойде, ако те не са приложили в
живота
си Неговите истини, всичко ще бъде напразно.
И силата, с която Той понесе тези страдания, Той получи благодарение на своето абсолютно безкористие.“ Христовото учение още не е приложено. Хората не са готови още за него. Приложили са го само отделни хора, но всички, които се наричат християни, трябва да го приложат в своя живот. Не направят ли това, напразно е очакването им да дойде на земята.
А и да дойде, ако те не са приложили в
живота
си Неговите истини, всичко ще бъде напразно.
„Да обичаш Христа значи и престъпник да срещнеш пак да бъдеш готов да видиш доброто в него.“ „Понякога самонадеяни хора, които гледат повърхностно на всичко, правят погрешна равносметка за това, което Христос извърши на земята. Какво направи Христос - казват те. Да се задава такъв въпрос, това значи да се гледа на Христа само като на историческа личност - на появил се новатор, донесъл някакви идеи и си отишъл. В своята неосведоменост те не подозират, че от деня на възкресението Си до днес нито за момент Христос не е престанал да работи в света.
към текста >>
Когато двама хора имат общ
живот
, те най-добре ще преминат
живота
си, ако са обикнали поотделно Христа.
Само индусите запазиха това велико свещено учение. И преди Христа в Индия имаше наука за вселената и за човека, но това, което дойде в Индия, донесено от мъдреците, е нещо по-ново, което освежи и осмисли тяхната духовна наука.“ Когато трябва да дадем характеристика на Христа, потребно е да знаем, че Той е един от най-великите пратеници, които са слизали на земята, най-чистият от всички хора, най-възвишената душа, която е посещавала този свят и най-великият дух, който е озарявал човешката мисъл. В някои религии се казва, че трябва да подражаваме на Христа. Това е добро като дума, но Учителят казва, че тези, които искат да бъдат като Христа, трябва да минат през такива напрежения, че от тях се изисква абсолютна чистота на сърцето и абсолютна светлина на Ума.
Когато двама хора имат общ
живот
, те най-добре ще преминат
живота
си, ако са обикнали поотделно Христа.
Нямат ли те тази обич към Великия Учител, те не са познали любовта и затова трудно могат да се понасят и помежду си. Относно това, дали ние познаваме напълно учението на Христа, казано е: „Това, което знаят днес християните, не представлява нито една хилядна част от онова, което е говорил Христос. Много неща от Неговото учение са изхвърлени, защото те изобличаваха тогавашните му последователи. Много велики истини каза той, но те ги оставиха настрана.
към текста >>
„За да стане Христос в душата ви
безсмъртен
и силен, трябва да дадете път на любовта.
Но въпреки това всичко, което е говорил Христос, е написано. След две хиляди години, когато пак дойдете на земята, ще разберете какво е учил Той. Тогава чак хората ще имат една истинска култура, ще познават и ще живеят по учението на Христа. Тогава Христос ще дойде в светлина и чистота.“ На друго място Учителят казва:
„За да стане Христос в душата ви
безсмъртен
и силен, трябва да дадете път на любовта.
Тогава ще поставите Христа на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с любов и на злото - с добро.“ Дали всеки може да приложи Христовото учение?
към текста >>
На едно място Учителят, като разглежда в едно свое слово моменти от неизвестния
живот
на Христа, казва:
И не само ще чуете, но и ще видите това, което е станало тогава. Христос е говорил неща, които не са писани нито в Библията, нито в Евангелието. Божествени неща са те. Работата на Христа не е завършена. Християнството в бъдеще има да преживее своя златен век.“
На едно място Учителят, като разглежда в едно свое слово моменти от неизвестния
живот
на Христа, казва:
„През нощите Христос спеше три часа и три часа прекарваше в молитва. При тази молитва Той възприемаше огромни енергии от Божествения свят, които после изразходваше. Много енергия изразходваше Той чрез Слово, чрез лекуване и пр. Тази енергия Той събираше чрез нощната молитва.“ Има окултисти, които мислят, че Христос, като един от най-великите посветени, не е изпитвал страдания, когато е бил подложен на различните мъчения и на кръстната си смърт.
към текста >>
Това значи да си се сражавал със смъртта и да си придобил
живот
.“
„Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на зодиака. Дванадесетте апостоли се намираха под влиянието на дванадесетте знаци на зодиакалния кръг.“ „За да се свържете с Христа, четете Евангелието.“ „Христос казва: „Не се доближавайте до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца си.“ Който иска да види Божието лице, трябва да мине най-напред през кръста.
Това значи да си се сражавал със смъртта и да си придобил
живот
.“
„Христос ще дойде на земята по един начин, по какъвто Бог досега не се е откривал. По цялата земя ще се въдвори мир и радост. Тогава чак хората ще кажат: Сега разбираме дълбокия смисъл на Божествената мъдрост.“ Учителят е казал още много неща за Христа, но тук ние се ограничаваме само с дадените по-горе извадки.
към текста >>
36.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
- Константин Златев
От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на
живота
.
(Учителят П. Дънов) Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епоха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявлението на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос.
От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на
живота
.
От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето. Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта.
към текста >>
Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния
живот
и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората.
Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта. Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението.
Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния
живот
и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората.
Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот. Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът.
към текста >>
Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов
живот
.
Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората. Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение.
Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов
живот
.
Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът. Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване.
към текста >>
Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е
животът
.
Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората. Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот. Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят.
Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е
животът
.
Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване. Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни.
към текста >>
Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "
живот
" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване.
Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот. Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът. Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание.
Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "
живот
" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване.
Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни. В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях.
към текста >>
В хода на възходящото движение на
живота
всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество.
Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване. Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни.
В хода на възходящото движение на
живота
всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество.
Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях. Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените. Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие. Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове.
към текста >>
Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния
живот
, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените.
Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни. В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях.
Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния
живот
, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените.
Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие. Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент.
към текста >>
Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на общественото съзнание и инициира конструктивните усилия на земните хора във всички области на
живота
.
Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент. Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска". Ръководно начало от две хиляди години насам са именно идеите на Xристос.
Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на общественото съзнание и инициира конструктивните усилия на земните хора във всички области на
живота
.
Но за цялостната реализация на Xристовото учение е нужен подълъг период от време. И точно затова Учителят П. Дънов се яви между нас да покаже пътя за приложение на Великия Идеал, завещан от Xристос на човечеството. Учението на Иисус Xристос и "Новото учение", т. е. Словото на Учителя П.
към текста >>
То е наука и философия за
живота
.
В Новото учение липсват задължителни правила и догми. То не препоръчва наличието на платени проповедници, сиреч на хора, които да си изкарват хляба под дебелата сянка на Словото. Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор. Новото учение не се противопоставя на останалите учения с еволюционна насоченост, а ги допълва по свой собствен начин, притежавайки неповторим облик и автентичност. То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква.
То е наука и философия за
живота
.
Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П. Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример. Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер.
към текста >>
Дънов, така и в самия му
живот
, в неговия личен пример.
Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор. Новото учение не се противопоставя на останалите учения с еволюционна насоченост, а ги допълва по свой собствен начин, притежавайки неповторим облик и автентичност. То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква. То е наука и философия за живота. Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П.
Дънов, така и в самия му
живот
, в неговия личен пример.
Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер. Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано. Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата.
към текста >>
Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на
живот
, на правилното хранене, дишане и отношение към природата.
Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример. Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер. Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано.
Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на
живот
, на правилното хранене, дишане и отношение към природата.
("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия. Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило.
към текста >>
Безсмъртен
и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и
Живота
.
Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано. Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата. ("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия.
Безсмъртен
и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и
Живота
.
Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Без съмнение едно от най-важните достойнства на Новото учение е неговата практическа насоченост. ("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбочината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Божественото и човешкото. ("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.")
към текста >>
Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на
живота
прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план.
Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П.
Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на
живота
прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план.
Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина. Учението на П. Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон. Може би тук е мястото отново да дадем думата на самия П. Дънов.
към текста >>
С политика се занимават само хората, които тепърва изучават
живота
.
Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй могат да се изправят чрез самоусъвършенствувание, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен." Църквата трябва винаги да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел.
С политика се занимават само хората, които тепърва изучават
живота
.
Аз само поучавам което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за живота. Тези знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е била по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам.
към текста >>
За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за
живота
.
Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй могат да се изправят чрез самоусъвършенствувание, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен." Църквата трябва винаги да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам което е разумното, доброто.
За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за
живота
.
Тези знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е била по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът на разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан.
към текста >>
Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят
живот
, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание.
Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят
живот
, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание. Нищожният на брой заключения за хора със застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене.
към текста >>
Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а
животът
им е общопризнат образец на подражание.
Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а
животът
им е общопризнат образец на подражание.
Нищожният на брой заключения за хора със застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа.
към текста >>
Техният минал
живот
и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това.
Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание. Нищожният на брой заключения за хора със застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора.
Техният минал
живот
и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това.
Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа. (п) П. К. Дънов София, 21 юли 1925 г.
към текста >>
Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния
живот
.
Учителят на ББ в България е съвършено чужд на илюзията на онези философи и мислители, които се стараят да изрекат "последната дума" на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П. Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности. Оттук и задачата, която Учителят П. Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер.
Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния
живот
.
Основният и най-важен факт на всемирния живот, според П. Дънов, е именно неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всеобхватната разумност. Последната се проектира в общия строеж на мирозданието, в общия план на космическата еволюция, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени навред във Вселената, а също така и в най-малкото движение и проявление на всичко съществуващо. И най-незначителното движение в Битието предполага наличието на разумност.
към текста >>
Основният и най-важен факт на всемирния
живот
, според П.
Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П. Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности. Оттук и задачата, която Учителят П. Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния живот.
Основният и най-важен факт на всемирния
живот
, според П.
Дънов, е именно неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всеобхватната разумност. Последната се проектира в общия строеж на мирозданието, в общия план на космическата еволюция, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени навред във Вселената, а също така и в най-малкото движение и проявление на всичко съществуващо. И най-незначителното движение в Битието предполага наличието на разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква във всемирния живот, толкова по-значимо той бива потресен от непостижимата разумност, която го управлява.
към текста >>
Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква във всемирния
живот
, толкова по-значимо той бива потресен от непостижимата разумност, която го управлява.
Основният и най-важен факт на всемирния живот, според П. Дънов, е именно неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всеобхватната разумност. Последната се проектира в общия строеж на мирозданието, в общия план на космическата еволюция, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени навред във Вселената, а също така и в най-малкото движение и проявление на всичко съществуващо. И най-незначителното движение в Битието предполага наличието на разумност.
Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква във всемирния
живот
, толкова по-значимо той бива потресен от непостижимата разумност, която го управлява.
Основен изходен принцип в доктрината на Учителя П. Дънов е: "Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата! " Поради това в неговото учение не се дават дефиниции на фундаменталните понятия Любов, Мъдрост и Истина. Те биват описани чрез резултатите от приложението им непосредствено в живота. Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното.
към текста >>
Те биват описани чрез резултатите от приложението им непосредствено в
живота
.
И най-незначителното движение в Битието предполага наличието на разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква във всемирния живот, толкова по-значимо той бива потресен от непостижимата разумност, която го управлява. Основен изходен принцип в доктрината на Учителя П. Дънов е: "Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата! " Поради това в неговото учение не се дават дефиниции на фундаменталните понятия Любов, Мъдрост и Истина.
Те биват описани чрез резултатите от приложението им непосредствено в
живота
.
Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното. Въз основа на това трите основни категории на теоретичната си концепция П. Дънов определя по това, какво носят те: Любовта носи "изобилния живот"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср. Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П.
към текста >>
Дънов определя по това, какво носят те: Любовта носи "изобилния
живот
"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср.
Дънов е: "Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата! " Поради това в неговото учение не се дават дефиниции на фундаменталните понятия Любов, Мъдрост и Истина. Те биват описани чрез резултатите от приложението им непосредствено в живота. Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното. Въз основа на това трите основни категории на теоретичната си концепция П.
Дънов определя по това, какво носят те: Любовта носи "изобилния
живот
"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср.
Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П. Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание. (Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.)
към текста >>
То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия
живот
като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски
живот
към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог.
(Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят.
То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия
живот
като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски
живот
към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог.
Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя. Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи.
към текста >>
Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на
живота
на целия Космос.
Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог.
Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на
живота
на целия Космос.
То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя. Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи. Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало.
към текста >>
За Новото учение светът и
животът
в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява
живота
.
То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя. Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи. Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало.
За Новото учение светът и
животът
в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява
живота
.
Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания. Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум. От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота. Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява.
към текста >>
Според Новото учение светът и
животът
са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум.
Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи. Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало. За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота. Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания.
Според Новото учение светът и
животът
са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум.
От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота. Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява. В нашия свят противоречието е главен източник на познанието. Зад многобройните противоречия, които буквално ни заобикалят от всички страни, се крие многоаспектното проявление на Реалността. Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес.
към текста >>
От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на
живота
.
Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало. За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота. Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания. Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум.
От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на
живота
.
Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява. В нашия свят противоречието е главен източник на познанието. Зад многобройните противоречия, които буквално ни заобикалят от всички страни, се крие многоаспектното проявление на Реалността. Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес. Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо.
към текста >>
От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения
живот
и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта.
Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо. Това е и разковничето на своеобразната диалектика на Новото учение в противоречията да видим смисъла на проявяващата се реалност. Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божеството, Негово космическо тяло. Природата, с всичките й неизчерпаеми богатства и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение. Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на Бога, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано към битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония.
От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения
живот
и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта.
И доброто, и злото са само служители на Любовта. Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот. Централен пункт в Новото учение е концепцията за Бога, природата и човека и за техните взаимоотношения. Това са три свята на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на Космоса. За нея ап.
към текста >>
Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния
живот
.
Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божеството, Негово космическо тяло. Природата, с всичките й неизчерпаеми богатства и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение. Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на Бога, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано към битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония. От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта. И доброто, и злото са само служители на Любовта.
Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния
живот
.
Централен пункт в Новото учение е концепцията за Бога, природата и човека и за техните взаимоотношения. Това са три свята на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на Космоса. За нея ап. Павел свидетелства: "Чрез Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Затова Учителят П.
към текста >>
Той знае, че целият Космос е еманация на Върховното Божество, създало условия за
живот
и прогрес на всички същества.Новото Учение се преподава в окултната Школа.
Дънов, носителят на Новото учение в нашата епоха, ни призовава да осъзнаем тази взаимовръзка между Твореца и творението, за да осъществим съзнателно общение с Първата Причина. Последователят на Новото учение се научава да мисли по новому, преодолявайки всички противоречия в нашето битие на ограничеността и необходимостта. Зад събитията от действителността той безпогрешно прозира сложната динамика на творческите процеси. Той проучва обективните дадености в тяхното движение и развитие. Съзнанието му е винаги будно и схваща всяка активност, всяко изменение като изява на Всемирното Единство.
Той знае, че целият Космос е еманация на Върховното Божество, създало условия за
живот
и прогрес на всички същества.Новото Учение се преподава в окултната Школа.
Основното й предназначение е да създаде предпоставки за издигане на човешкото съзнание на качествено ново равнище. Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа.
към текста >>
Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни
животворни
енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай.
Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа. Всичко влиза във Всемирния план." Сама по себе си Школата представлява умалена проекция на земното човечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността.
Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни
животворни
енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай.
Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след себе си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението. (Темата за окултната Школа ще бъде обект на разглеждане и понататък в настоящия лекционен курс.) 2. Идейни паралели с други учения и духовни школи. Връзки и взаимоотношения с християнството а) идейни паралели с други теоретични концепции
към текста >>
Ако се съди по характера на събитията в световен мащаб всички кризи от политическо и икономическо естество, противоречивите тенденции в културата и духовния
живот
, лутането между различни, често антагонистично противоречиви ценностни системи, докато се зарадваме на блясъка на златото, ще се наложи да преминем през още редица тежки изпитания.
(годината на избухването на Първата световна война). От друга страна, той изтъква, че периодът на "Кали юга" (железният) е започнал в 4 481 г. пр. Xр. и ще завърши в 1999 г. Следователно вече се намираме в епохата на "Сатия юга" (златната).
Ако се съди по характера на събитията в световен мащаб всички кризи от политическо и икономическо естество, противоречивите тенденции в културата и духовния
живот
, лутането между различни, често антагонистично противоречиви ценностни системи, докато се зарадваме на блясъка на златото, ще се наложи да преминем през още редица тежки изпитания.
За същността на епохата на Водолея Учителят П. Дънов казва следното: "Това време ще бъде на войни, безредици, разорение и последна война на Сатаната за превъзходство." И още: "Сега сме в епохата на Водолей, което значи чистота. В епохата на Водолей всичко ще се оправи! Астралният свят е вече почистен. Бъдещата култура се отличава по три неща: повдигането на жената, повдигането на бедните и слабите и застъпване правата на човека." Макс Xайндел в своята "Астрология" твърди, че в епохата на Водолея ще бъдат решени две особено важни задачи: ще бъде премахнато плътоядството (месоядството) и плътската любов ще се трансформира в Божествена.
към текста >>
Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и
живот
на всичко, вечно творящ Логос.
Дънов едновременно и като възвишен монотеизъм (от гр. monos един, и theos Бог: поклонение и вяра в един Бог). В своите разсъждения по темата, коментирайки общата идейна база на учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и отбелязаните теоретични концепции, А. Томов изтъква, че по отношение на Битието Бог е трансцендентен и иманентен.
Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и
живот
на всичко, вечно творящ Логос.
В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, дарява живот на всичко (Деян. 17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото". П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П.
към текста >>
В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, дарява
живот
на всичко (Деян.
monos един, и theos Бог: поклонение и вяра в един Бог). В своите разсъждения по темата, коментирайки общата идейна база на учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и отбелязаните теоретични концепции, А. Томов изтъква, че по отношение на Битието Бог е трансцендентен и иманентен. Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос.
В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, дарява
живот
на всичко (Деян.
17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото". П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г.
към текста >>
В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният
живот
, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото".
Дънов, и отбелязаните теоретични концепции, А. Томов изтъква, че по отношение на Битието Бог е трансцендентен и иманентен. Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, дарява живот на всичко (Деян. 17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух.
В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният
живот
, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото".
П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г. основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П.
към текста >>
основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния
живот
.
17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото". П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г.
основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния
живот
.
В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П. Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс). Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота. Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар.
към текста >>
Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в
живота
, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на
живота
.
theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г. основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П. Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс).
Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в
живота
, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на
живота
.
Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар. "материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни, структуриращи сили.
към текста >>
(у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен
Живот
на всемирния Дух.
Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс). Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота. Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар. "материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др.
(у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен
Живот
на всемирния Дух.
В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни, структуриращи сили. Те биват обитавани и от същества от по-високи степени на еволюция в сравнение с тази на човечеството разумни същества, организирани в стройна йерархия. Наред с посочените тук паралели следва да бъде отбелязана и една вътрешна връзка между концепцията на Учителя П. Дънов (която навсякъде наричаме "Учението на ББ") и идеите на розенкройцерите (средновековна духовно-мистична школа, според някои възникнала върху основата на идейното богатство на богомилството; в наши дни съществуват няколко различни клона на това движение; в Европа то е представено от два главни центъра в Германия и в Xоландия) за Божественото присъствие в природата. И така, очертахме несъмнената близост между учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П.
към текста >>
Когато в
живота
бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята".
Дънов и християнското учение е концентрирането на вниманието на Словото на първия върху човека (допирни точки с антропософията на Р. Щайнер) и вярата, че той може със собствени сили да поеме духовно-нравственото си развитие и да установи "Царството Божие на Земятада очисти всичките си грехове, живеейки според Божия закон. Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата. Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от Бога, първична Божия искра.
Когато в
живота
бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята".
От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П. Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло. От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата. В беседите на Учителя на ББ не липсват критики към онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово.
към текста >>
Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване
живота
на отделната личност и на човечеството като цяло.
Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата. Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от Бога, първична Божия искра. Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята". От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П.
Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване
живота
на отделната личност и на човечеството като цяло.
От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата. В беседите на Учителя на ББ не липсват критики към онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово. Като развива своето учение, Учителят П. Дънов набляга на твърдението, че изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, че той възсъздава Xристовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от самия Иисус Xристос и от първите отци и учители на Църквата.
към текста >>
Нещо повече той го допълва с онова ново, което Спасителят "би казал сега" след 2 000 години, на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Xристос, проявяващ се във всичко непреходно и прекрасно, което се ражда и иде в
живота
.
От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата. В беседите на Учителя на ББ не липсват критики към онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово. Като развива своето учение, Учителят П. Дънов набляга на твърдението, че изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, че той възсъздава Xристовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от самия Иисус Xристос и от първите отци и учители на Църквата.
Нещо повече той го допълва с онова ново, което Спасителят "би казал сега" след 2 000 години, на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Xристос, проявяващ се във всичко непреходно и прекрасно, което се ражда и иде в
живота
.
"Ако Бог е говорил в миналото на хората казва П. Дънов,Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма" на вашия небесен Баща! " Според Учителя П.
към текста >>
Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя
живот
с висшия Божествен
живот
, че се явява съвършен изразител на този Божествен
живот
, на Божията Воля, Мъдрост и Любов.
Дънов,Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма" на вашия небесен Баща! " Според Учителя П. Дънов Иисус е един от най-добрите ученици на най-великия и единствен Учител живия Бог, Словото, Xристос.
Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя
живот
с висшия Божествен
живот
, че се явява съвършен изразител на този Божествен
живот
, на Божията Воля, Мъдрост и Любов.
Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство. За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина.
към текста >>
Иисус учи, че истинският
живот
, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения
живот
, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство.
" Според Учителя П. Дънов Иисус е един от най-добрите ученици на най-великия и единствен Учител живия Бог, Словото, Xристос. Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството.
Иисус учи, че истинският
живот
, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения
живот
, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство.
За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии.
към текста >>
За да придобие човек истинския
живот
, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия.
Дънов Иисус е един от най-добрите ученици на най-великия и единствен Учител живия Бог, Словото, Xристос. Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство.
За да придобие човек истинския
живот
, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия.
Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност.
към текста >>
Той трябва "да изгуби" низшия
живот
, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия
живот
, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на
живота
и да се роди наново в дух и истина.
Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство. За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия.
Той трябва "да изгуби" низшия
живот
, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия
живот
, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на
живота
и да се роди наново в дух и истина.
Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове.
към текста >>
Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински
живот
и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата.
Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха.
Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински
живот
и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата.
Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души.
към текста >>
Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в
живота
, а само да твори и да създава новия
живот
, П.
Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата.
Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в
живота
, а само да твори и да създава новия
живот
, П.
Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта.
към текста >>
Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в
живота
.
Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея.
Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в
живота
.
Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта. То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за живота. Тази Школа не се уповава на догми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква.
към текста >>
Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия
живот
и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля.
По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота.
Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия
живот
и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля.
Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта. То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за живота. Тази Школа не се уповава на догми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква. Напротив официалната институция, наречена "християнска Църква" (в конкретния случай БПЦ), се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството.
към текста >>
То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за
живота
.
Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта.
То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за
живота
.
Тази Школа не се уповава на догми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква. Напротив официалната институция, наречена "християнска Църква" (в конкретния случай БПЦ), се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. Това учение, предадено от П. Дънов на българския народ и на света, изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито ерес, както Църквата обикновено предпочита да назовава всяко свободно изповядване на Xристовото Слово. Еретик, според Учителя П.
към текста >>
3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света,
живота
и човека
Към кое от тези три изповедания или към коя църква Xристос би имал предпочитание? Как мислите? Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение!
3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света,
живота
и човека
В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота.
към текста >>
Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на
живота
, значението на знанието, присъствието на Бога.
Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П.
Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на
живота
, значението на знанието, присъствието на Бога.
Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П.
към текста >>
А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на
живота
.
3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната.
А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на
живота
.
Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П. Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот. Неведнъж учениците на ББ в България запитвали своя Учител кой е онзи елемент, който прави неговото учение така примамливо. И той винаги отговарял по един и същи начин: "Свободата!
към текста >>
Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на
живота
, на Единния
Живот
.
Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П.
Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на
живота
, на Единния
Живот
.
Неведнъж учениците на ББ в България запитвали своя Учител кой е онзи елемент, който прави неговото учение така примамливо. И той винаги отговарял по един и същи начин: "Свободата! " Изживяването на тази свобода зависи от ръста, който ученикът е постигнал в своето духовно развитие. В беседите си П. Дънов подчертава, че истински свободен е този, който люби Бога.
към текста >>
Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в
живота
си, не бива да очакваме еднакви неща.
За него свободата не е произвол или пустиня с далечен, замъглен от миражи хоризонт. Тя е притежание само на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а поставеният във вериги да е свободен. Условията за свободата са вътре в духа. Щом светилникът на душата ти свети, ти си свободен.
Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в
живота
си, не бива да очакваме еднакви неща.
Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване. Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа. В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят.
към текста >>
Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен
живот
, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа.
Условията за свободата са вътре в духа. Щом светилникът на душата ти свети, ти си свободен. Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване.
Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен
живот
, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа.
В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят. Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите. В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на Бога.
към текста >>
Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в
живота
си, както и към начина, по който живеят.
Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване. Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа. В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще.
Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в
живота
си, както и към начина, по който живеят.
Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите. В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на Бога. Xората са на различна духовна възраст. "Стълбата на Яков" (Бит.
към текста >>
Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на
живота
.
Xората са на различна духовна възраст. "Стълбата на Яков" (Бит. 28 гл.) е на практика безкрайна в размерите си и няма две същества, които да заемат едно и също стъпало. Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Понякога учени хора, с дипломи и титли, но с по-ниска степен на духовно развитие, остават чужди за истините на Невидимата Реалност, понеже все още не притежават "антена" и "приемник" за тях.
Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на
живота
.
Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината.
към текста >>
Който възприема Божествената Любов като основен закон в
живота
, той вече е приет във великата армия на Светлината.
Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на живота. Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно.
Който възприема Божествената Любов като основен закон в
живота
, той вече е приет във великата армия на Светлината.
Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество.
към текста >>
Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния
живот
.
Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината.
Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния
живот
.
Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество. Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните дела, за които те трябва да отговарят.
към текста >>
Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека,
животните
, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин.
Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината. Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на ББ, представено от Учителя П.
Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека,
животните
, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин.
Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество. Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните дела, за които те трябва да отговарят. Атеизмът им носи измамно, временно успокоение. Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта.
към текста >>
"Философия на
живота
"
Немалко е извършено за систематизацията и класификацията на това българско духовно-културно наследство извор на законна гордост пред съкровищницата на човешкото знание и духовна опитност. И все пак най-важното в тази насока тепърва предстои. Това е задача за последователите на това светло Учение за десетилетия, а може би дори и за векове напред. 4. Практическа стойност на учението на Петър Дънов. Правилото за приложение на придобитото знание.
"Философия на
живота
"
"Знанието се превръща в сила, когато се прилага (Учителят П. Дънов) Нерядко в свободен разговор със своите ученици П. Дънов се е обръщал към тях с думите: "Колко неща сте приложили от това, което съм ви говорил? Много малко сте приложили.
към текста >>
За всекиго е ясно, че научното, рационално познание не може да обхване в категории и интелектуални рамки безкрайното многообразие на
живота
и да подчини практиката на логически построения.
И по-нататък той им е обяснявал как да се избавят от заблудата, че знаят твърде много, а същевременно остават пасивни към използването на придобитото знание. То би могло да се оприличи на изумително красив диамант, който ленивият духом държи в джоба си. Така никой а най-вече той самият не е в състояние да се порадва на блясъка и прекрасните му форми. Философското, богословско и медицинско образование, получено от П. Дънов в САЩ, както и неговото изрядно познаване на практическите въпроси, изграждат в съзнанието му критична позиция спрямо доктриналното мислене.
За всекиго е ясно, че научното, рационално познание не може да обхване в категории и интелектуални рамки безкрайното многообразие на
живота
и да подчини практиката на логически построения.
Много рядко хората се интересуват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, психолози и пр. Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства.
към текста >>
Той, редовият човек, иска да познава
живота
в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него.
Така никой а най-вече той самият не е в състояние да се порадва на блясъка и прекрасните му форми. Философското, богословско и медицинско образование, получено от П. Дънов в САЩ, както и неговото изрядно познаване на практическите въпроси, изграждат в съзнанието му критична позиция спрямо доктриналното мислене. За всекиго е ясно, че научното, рационално познание не може да обхване в категории и интелектуални рамки безкрайното многообразие на живота и да подчини практиката на логически построения. Много рядко хората се интересуват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, психолози и пр.
Той, редовият човек, иска да познава
живота
в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него.
В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства. Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина. Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството.
към текста >>
Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за
живота
като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина.
Много рядко хората се интересуват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, психолози и пр. Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства.
Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за
живота
като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина.
Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството. Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони.
към текста >>
Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на
живота
, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството.
Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства. Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина.
Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на
живота
, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството.
Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони. За Учителя П.
към текста >>
Дънов разкрива на своите последователи една малка, но твърде важна тайна на
живота
.
За Учителя П. Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъпил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у себе си. Всички тези ракурси и постижения на Новото учение в своята съвкупност надминават значително рамките на една традиционна философска система. Те са обещание, че е направена голяма крачка напред към очертаването на нова, различна картина на света. Така П.
Дънов разкрива на своите последователи една малка, но твърде важна тайна на
живота
.
От Бога и Природата идат всички блага и човек е призван да полага усилия, за да ги използва за своето развитие. Негова основна задача е да реализира възможностите, вложени от Създателя у него. А у човешкото същество са вложени в потенциално състояние всички принципи и сили на Природата, всички Божествени зародиши. И всичко това следва да бъде разгърнато и динамизирано, да бъде проявено в цялата му творческа съзидателност. Именно тук е съсредоточен централният, практическият пункт на Новото учение да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности, вложени у човека.
към текста >>
Прилагането на Новото учение в ежедневния
живот
и в малките, и в големите неща е главният акцент в Словото на Учителя.
За това, какви задачи си поставя в някои от своите беседи, Учителят П. Дънов казва следното: "Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене." На друго място той обобщава: "Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н."
Прилагането на Новото учение в ежедневния
живот
и в малките, и в големите неща е главният акцент в Словото на Учителя.
Безброй пъти той подчертава непомръкващата актуалност на това водещо начало в предлаганото от него знание. Често пъти П. Дънов съчетава в поясненията си необходимостта от приложение с разкриването същността на това преобразуващо познание за живота: "Сега трябва да се приложи Новото учение. Новото учение седи в това: като минавате край някого, чийто кибрит е овлажнял, ще запалите свещта му. Не му говорете много.
към текста >>
Дънов съчетава в поясненията си необходимостта от приложение с разкриването същността на това преобразуващо познание за
живота
: "Сега трябва да се приложи Новото учение.
Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене." На друго място той обобщава: "Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н." Прилагането на Новото учение в ежедневния живот и в малките, и в големите неща е главният акцент в Словото на Учителя. Безброй пъти той подчертава непомръкващата актуалност на това водещо начало в предлаганото от него знание. Често пъти П.
Дънов съчетава в поясненията си необходимостта от приложение с разкриването същността на това преобразуващо познание за
живота
: "Сега трябва да се приложи Новото учение.
Новото учение седи в това: като минавате край някого, чийто кибрит е овлажнял, ще запалите свещта му. Не му говорете много. Една дума трябва да му кажете. Или гледате, че някому е студено. Зимно време е.
към текста >>
Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния
живот
с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания.
Носите кожух, метнете го на неговия гръб, кожухът ще започне да му говори, че Господ го обича. Вие казвате: "Господ ще промисли за тебе", а кожух не му давате. Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас." От теорията към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П.
Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния
живот
с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания.
Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати. Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П. Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът.
към текста >>
В това отношение той споделя: "Трябва мисленето, философията,
животът
и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония.
Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът. Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит." Образите, с които П. Дънов си служи в беседите, са заимствани от Природата.
В това отношение той споделя: "Трябва мисленето, философията,
животът
и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония.
Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което сега е в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови." Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик.
към текста >>
В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на дело в своя
живот
.
Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което сега е в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови." Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик.
В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на дело в своя
живот
.
Останалото е теоретично богатство без покритие до момента на приложението. Затова си заслужава да се вслушаме в съвета на П. Дънов: "Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си! Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе."
към текста >>
Дънов: "Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в
живота
си!
Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови." Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик. В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на дело в своя живот. Останалото е теоретично богатство без покритие до момента на приложението. Затова си заслужава да се вслушаме в съвета на П.
Дънов: "Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в
живота
си!
Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе." Бог посредством великите Учители на човечеството предлага напълно безкористно на хората жива вода от непресъхващия извор на Божественото учение. От тях самите зависи как и доколко ще се възползват от този безценен дар. И не на последно място дали ще осмислят ролята на Източника на това познание, както и своето отношение към Него: "Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога.
към текста >>
Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в който тя е излязла, родила се е за
живот
от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци.
Когато един избави някого от водата и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият друго. И двамата трябва да благодарят на Бога! " Впрочем отношението на всяка душа към Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост.
Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в който тя е излязла, родила се е за
живот
от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци.
По този повод Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Всички души излизат от Бога в различни времена и отиват да се учат. Състоянието на една душа показва до каква степен се е учила. Всяка душа използва условията според своето развитие. За нас е ясно де е направила погрешка."
към текста >>
Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото." От човека а още повече от ученика по духовния път небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнателен
живот
.
Ако отложиш мисълта, ще я изгубиш. Нещата не се повтарят никога. Те всеки път са нови. Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно. Ако Божествената мисъл, която дойде в тебе, не създаде чувство и не премине в действие, връзката с Божественото я няма.
Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото." От човека а още повече от ученика по духовния път небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнателен
живот
.
Най-вече, разбира се, при вземането на съдбоносни решения, когато именно проличава най-ясно до каква степен той е възприел Божественото Слово и доколко го е превърнал в неделима част от своето мислене и поведение. " Детето, което е в майчината утроба, когато прави движения и рита, получава нещо от нея. С тези движения детето държи майката във връзка със себе си. Спре ли да прави движения, тя вече не може да му помогне. Също така и човек трябва да бъде активен.
към текста >>
37.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
- Константин Златев
Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение
живота
, делото и Словото на Учителя П.
(Учителят П. Дънов) Според твърдението на самия П. Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност. Любовта е непоклатимият фундамент на новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос.
Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение
живота
, делото и Словото на Учителя П.
Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот. Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител. 1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот
към текста >>
Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки
живот
.
Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност. Любовта е непоклатимият фундамент на новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос. Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота, делото и Словото на Учителя П. Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство.
Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки
живот
.
Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител. 1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - Любовта е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в.
към текста >>
1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния
Живот
Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота, делото и Словото на Учителя П. Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот. Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител.
1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния
Живот
Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - Любовта е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския народ. Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества. За животворящата функция на Любовта Учителят П.
към текста >>
Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на
Живота
, на живите същества.
Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител. 1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - Любовта е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския народ.
Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на
Живота
, на живите същества.
За животворящата функция на Любовта Учителят П. Дънов казва следното: "От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов.
към текста >>
За
животворящата
функция на Любовта Учителят П.
1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - Любовта е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския народ. Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества.
За
животворящата
функция на Любовта Учителят П.
Дънов казва следното: "От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е великото "тяло на Бога"." Според него не съществува по-извисен свят от този на Любовта в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта."
към текста >>
В беседите и лекциите му тя изпъква ту като творчески принцип, ту като съзидателно начало или пък като субстан- циална среда за проявление и развитие на всемирния
Живот
.
Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е великото "тяло на Бога"." Според него не съществува по-извисен свят от този на Любовта в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта." В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда Любовта от най-различни гледни точки.
В беседите и лекциите му тя изпъква ту като творчески принцип, ту като съзидателно начало или пък като субстан- циална среда за проявление и развитие на всемирния
Живот
.
Като илюстрация за тези аспекти на проявление на Любовта предлагаме съответни цитати от Новото учение: "Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно. От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи. Човек трябва да съзнава себе си като уд (съставна част - бел. К. З.) на Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип." Според учението на П.
към текста >>
От нея изтича
животът
.
И по-точно - те защитават тезата, че равенство съществува единствено по отношение на потенциала и възможностите за развитие. Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието - там равенство няма и не може да има!) Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, Учителят на ББ у нас подчертава: "Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта.
От нея изтича
животът
.
Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта.
към текста >>
Любовта е, която носи пълния
живот
.
Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието - там равенство няма и не може да има!) Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, Учителят на ББ у нас подчертава: "Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът.
Любовта е, която носи пълния
живот
.
Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта.
към текста >>
Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си
живот
: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср.
Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П.
Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си
живот
: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср.
I Кор. 13 гл.). Божественото начало у човека - това е самият той. От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се определи понятието "човек".
към текста >>
Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с
живот
.
" - Г. В. Ф. Хегел.) Това е ближният! Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора.
Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с
живот
.
Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога.
към текста >>
Това е първото и главно отношение в
живота
му.
Хегел.) Това е ближният! Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога!
Това е първото и главно отношение в
живота
му.
Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога." Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е.
към текста >>
Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия
живот
.
Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"."
Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия
живот
.
В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот.
към текста >>
Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в
живота
.
Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"." Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П.
Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в
живота
.
Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек."
към текста >>
Смисълът на
живота
се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия
живот
.
Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко?
Смисълът на
живота
се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия
живот
.
Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек." Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство.
към текста >>
Единствената привилегия на човека пред
животните
седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му.
Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас.
Единствената привилегия на човека пред
животните
седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му.
...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях." 4. Прояви на Любовта у човека "Крайните резултати на Любовта - това е да се опознаем." "Без Любовта не можем да проучваме човешката душа."
към текста >>
Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите
живота
си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят.
(Учителят П. Дънов) Любовта мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от себе си. Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят. Когато чувството на обич е отправено към един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и душата му. В тази връзка Учителят П.
Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите
живота
си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят.
И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него." Едва ли има по-вълнуващ момент в живота на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на Любовта кацне на рамото ни. Това променя всичко. И най-обикновените неща от ежедневието придобиват особен блясък. А поривът да полетиш и да споделиш щастието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле.
към текста >>
Едва ли има по-вълнуващ момент в
живота
на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на Любовта кацне на рамото ни.
Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят. Когато чувството на обич е отправено към един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и душата му. В тази връзка Учителят П. Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него."
Едва ли има по-вълнуващ момент в
живота
на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на Любовта кацне на рамото ни.
Това променя всичко. И най-обикновените неща от ежедневието придобиват особен блясък. А поривът да полетиш и да споделиш щастието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле. Ето как това състояние на струяща лъчезарност е описано в Словото на Учителя П. Дънов: "Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш.
към текста >>
Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и
живот
."
И най-обикновените неща от ежедневието придобиват особен блясък. А поривът да полетиш и да споделиш щастието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле. Ето как това състояние на струяща лъчезарност е описано в Словото на Учителя П. Дънов: "Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро.
Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и
живот
."
Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните. Ала в същото време тя крие в себе си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността. В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение. В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната Любов. В тази насока Учителят П.
към текста >>
Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия
живот
.
Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея." Странно нещо е любовта... Никога не разбираш как идва и кога си отива. Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "любов". Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане между половете.
Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия
живот
.
Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения.
към текста >>
Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за
живот
в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане.
Странно нещо е любовта... Никога не разбираш как идва и кога си отива. Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "любов". Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот.
Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за
живот
в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане.
Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е.
към текста >>
Когато Любовта се пробуди в човека,
животът
му вече не изгасва.
Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "любов". Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот. Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане.
Когато Любовта се пробуди в човека,
животът
му вече не изгасва.
Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно.
към текста >>
Той влиза в по-висока гама на
живота
.
Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот. Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва.
Той влиза в по-висока гама на
живота
.
Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно. Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят."
към текста >>
Мащабите на тяхното универсално действие покриват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог - свят -
живот
- човек.
Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно. Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят." В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три основни закона на Любовта.
Мащабите на тяхното универсално действие покриват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог - свят -
живот
- човек.
Първи закон: Когато обичаш Бога - всички същества те обичат. Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същества. Трети закон: Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества; това е дадено наготово. Важното е ние да дадем условия Бог да живее в нас. А това става, когато приемем Любовта.5.
към текста >>
Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния
животворен
ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко.
" (Учителят П. Дънов) Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие. Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото." За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят.
Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния
животворен
ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко.
За Любовта има само един израз: тя е всесилна! " По този начин между съществата, които искрено се обичат, се изгражда мощна, неразкъсваема връзка. Това е факт на духовното общуване във Вселената, закон на невидимия свят. Учителят П. Дънов го дефинира по следния начин: "Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг.
към текста >>
Бог е вечен и
безсмъртен
.
Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне." 6. Любовта дарява безсмъртие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7).
Бог е вечен и
безсмъртен
.
Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П.
към текста >>
Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия
живот
: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки
живот
, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади."
Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П.
Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия
живот
: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки
живот
, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади."
Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме.
към текста >>
Любовта образува най-устойчивите съединения в
живота
.
Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.).
Любовта образува най-устойчивите съединения в
живота
.
И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.
към текста >>
"Любовта към Бога дава силен тласък в
живота
на човека.
А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението. 8. Постижения на Любовта а) връзка на човека с Цялото
"Любовта към Бога дава силен тласък в
живота
на човека.
Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа. Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа. Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан.
към текста >>
Подходящо възприета и приложена, тя подпомага човека в установяването на правилни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния
живот
.
Който има Истината, той може да бъде обичан. Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е любовта." (Учителят П. Дънов) Любовта е закон на всемирната хармония.
Подходящо възприета и приложена, тя подпомага човека в установяването на правилни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния
живот
.
Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове. б) пълно самоосъществяване на човешката личност Учителят П. Дънов казва: "Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности. Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко.
към текста >>
Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на
Живота
лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове.
Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е любовта." (Учителят П. Дънов) Любовта е закон на всемирната хармония. Подходящо възприета и приложена, тя подпомага човека в установяването на правилни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния живот.
Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на
Живота
лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове.
б) пълно самоосъществяване на човешката личност Учителят П. Дънов казва: "Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности. Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов.
към текста >>
Вън от Любовта няма
живот
, няма никакви постижения.
Учителят П. Дънов казва: "Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности. Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат.
Вън от Любовта няма
живот
, няма никакви постижения.
Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е Любовта. От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина. Като теоретична необходимост това не звучи толкова трудно за изпълнение. Ала практическият опит доказва, че тази вътрешна трансформация никак не е лесна. Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на Любовта.
към текста >>
От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за
живот
и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина.
Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Вън от Любовта няма живот, няма никакви постижения. Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е Любовта.
От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за
живот
и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина.
Като теоретична необходимост това не звучи толкова трудно за изпълнение. Ала практическият опит доказва, че тази вътрешна трансформация никак не е лесна. Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на Любовта. Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани. Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: "Любовта отваря на хората царските врата на Небето и земята.
към текста >>
Ще бъде приет добре и у
животните
.
Ала практическият опит доказва, че тази вътрешна трансформация никак не е лесна. Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на Любовта. Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани. Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: "Любовта отваря на хората царските врата на Небето и земята. Това значи, че човек ще бъде приет между хората и всички други същества.
Ще бъде приет добре и у
животните
.
Няма случай в живота, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал. Ако хората изхождат от тази велика Любов, бъдещето е за тях. При Любовта човек всичко придобива. Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят.
към текста >>
Няма случай в
живота
, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал.
Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на Любовта. Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани. Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: "Любовта отваря на хората царските врата на Небето и земята. Това значи, че човек ще бъде приет между хората и всички други същества. Ще бъде приет добре и у животните.
Няма случай в
живота
, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал.
Ако хората изхождат от тази велика Любов, бъдещето е за тях. При Любовта човек всичко придобива. Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил.
към текста >>
Влезе ли Любовта в
живота
, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов).
При Любовта човек всичко придобива. Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подобрява условията му.
Влезе ли Любовта в
живота
, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов).
Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно. Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята. в) разрешаване на всички проблеми Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално.
към текста >>
Без Любовта като действена, градивна сила в
живота
на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно.
Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подобрява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов).
Без Любовта като действена, градивна сила в
живота
на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно.
Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята. в) разрешаване на всички проблеми Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина!
към текста >>
Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на
живота
.
Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята. в) разрешаване на всички проблеми Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина!
Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на
живота
.
Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие. По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без любовта свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение. Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога.
към текста >>
В нашия земен
живот
ние получаваме на всяка крачка Божията благодат.
Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта! " Кое е първичното - Любовта или щастието? Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря: Любовта стои над щастието, Тя го съдържа в себе си.
В нашия земен
живот
ние получаваме на всяка крачка Божията благодат.
И все пак не сме щастливи (поне повечето от нас). Значи нещо в начина, по който използваме тази благодат, не е наред. Може би все още не сме проумели, че щастието е извън доброто и злото. Истинското щастие в същност е в посещението на Божествената Любов. Само тя разтваря широко пред нас дверите на Царството Божие.
към текста >>
9. Любовта източник на
живот
Само тя разтваря широко пред нас дверите на Царството Божие. "Когато Бог те обича, ти имаш тил, който те пази от всички изпитания. Когато те обича някой човек - също имаш тил, на който можеш да разчиташ. Когато работите на някого се нареждат добре, ще знае, че има един, който го обича. Ето защо да обича човек и да го обичат, това значи да си помагат взаимно" (Учителят П. Дънов).
9. Любовта източник на
живот
"Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да започнем да живеем. Любовта е врата, чрез която се влиза в живота. ...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Любовта е врата, чрез която се влиза в
живота
.
Когато те обича някой човек - също имаш тил, на който можеш да разчиташ. Когато работите на някого се нареждат добре, ще знае, че има един, който го обича. Ето защо да обича човек и да го обичат, това значи да си помагат взаимно" (Учителят П. Дънов). 9. Любовта източник на живот "Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да започнем да живеем.
Любовта е врата, чрез която се влиза в
живота
.
...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода." (Учителят П. Дънов) Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват.
към текста >>
...Който те обича, пуща вадата на
живота
през тебе.
Когато работите на някого се нареждат добре, ще знае, че има един, който го обича. Ето защо да обича човек и да го обичат, това значи да си помагат взаимно" (Учителят П. Дънов). 9. Любовта източник на живот "Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да започнем да живеем. Любовта е врата, чрез която се влиза в живота.
...Който те обича, пуща вадата на
живота
през тебе.
Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода." (Учителят П. Дънов) Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления.
към текста >>
Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на
живота
във всичките му безбройни направления.
...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода." (Учителят П. Дънов) Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват.
Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на
живота
във всичките му безбройни направления.
От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека. Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее. Без любовта никакъв живот не съществува.
към текста >>
От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната
животворяща
Божия Любов.
Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода." (Учителят П. Дънов) Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления.
От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната
животворяща
Божия Любов.
В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека. Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее. Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва.
към текста >>
Всеки, който се докосне до любовта, добива
живот
: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее.
Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления. От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека.
Всеки, който се докосне до любовта, добива
живот
: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее.
Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем." Любовта е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве.
към текста >>
Без любовта никакъв
живот
не съществува.
Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления. От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека. Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее.
Без любовта никакъв
живот
не съществува.
Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем." Любовта е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве. Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост.
към текста >>
Животът
без Любов е пустиня.
Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват. Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве."
Животът
без Любов е пустиня.
Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта. Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света. Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце!
към текста >>
Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят
животворния
лъч на Любовта.
Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват. Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве." Животът без Любов е пустиня.
Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят
животворния
лъч на Любовта.
Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света. Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце! Човек става красив и когато обича, и когато го обичат.
към текста >>
Новият
живот
, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление.
...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. ...Красота без Любов е мъртва. Красотата е резултат на усилията на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив."
Новият
живот
, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление.
В тази връзка Учителят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В новия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете."
към текста >>
Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария
живот
любовта започва с радост и свършва със скръб.
Красотата е резултат на усилията на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив." Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учителят П.
Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария
живот
любовта започва с радост и свършва със скръб.
В новия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете." 10. Любовта носи светлина и свобода По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към истинското знание.
към текста >>
В новия
живот
любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта.
Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив." Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учителят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб.
В новия
живот
любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта.
Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете." 10. Любовта носи светлина и свобода По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към истинското знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки.
към текста >>
Който има Любовта, може да се справи с всички положения в
живота
си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща, Бога.
Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете." 10. Любовта носи светлина и свобода По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към истинското знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки.
Който има Любовта, може да се справи с всички положения в
живота
си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща, Бога.
Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената Любов. В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде. ...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придобива знания, светлина.
към текста >>
Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия
живот
напредналите създания в Космоса.
Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа."
Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия
живот
напредналите създания в Космоса.
Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите. Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът. Отворете сърцата и умовете си за Него. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при онези, които са отворили сърцата и умовете си за Него."
към текста >>
Любовта освобождава от всички ограничения на земния
живот
.
Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите. Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът. Отворете сърцата и умовете си за Него. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при онези, които са отворили сърцата и умовете си за Него."
Любовта освобождава от всички ограничения на земния
живот
.
Но не любовта като теоретична схема (макар и красива), а Любовта, приложена в ежедневието, и на първо място - в малките неща: "Ако повикате любовта, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии. Защо човек става роб? Защото не знае да люби. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията и не може правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената Любов я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие.
към текста >>
Ако човек възприеме тази Любов и я приложи в
живота
си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения.
Но не любовта като теоретична схема (макар и красива), а Любовта, приложена в ежедневието, и на първо място - в малките неща: "Ако повикате любовта, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии. Защо човек става роб? Защото не знае да люби. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията и не може правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената Любов я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие.
Ако човек възприеме тази Любов и я приложи в
живота
си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения.
Свободата става неделима от същността му. Ако използваме израза на Христос, той все така е в света, но вече не е от света. В този смисъл са и поясненията на Учителя П. Дънов: "Любовта, която ограничава, е човешка любов. Любов, която освобождава, е Божествена.
към текста >>
Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия
живот
.
Дънов, на което ние днес сме свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на идеите на Христос отпреди две хилядолетия. Още тогава Учителят на Учителите, великото Космическо Същество Христос, въплътило се в земно тяло, за да внесе всепобедния импулс на еволюционното развитие, предвиди процесите на интеграция в нашата съвременност. Неговите идеи бяха доразвити и актуализирани от нашия български духовен Учител П. Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже Любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане.
Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия
живот
.
За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. ...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава?
към текста >>
Основното послание на всички велики духовни Учители на човечеството е утвърждаването на Единството на
Живота
.
" И на друго място: "Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата Култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях."
Основното послание на всички велики духовни Учители на човечеството е утвърждаването на Единството на
Живота
.
Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов. Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на Любовта: "Без любов човек не може да разбере единството на света. Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. "
към текста >>
Любовта внася пълно единство в
живота
.
Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях." Основното послание на всички велики духовни Учители на човечеството е утвърждаването на Единството на Живота. Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов. Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на Любовта: "Без любов човек не може да разбере единството на света.
Любовта внася пълно единство в
живота
.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. " Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно.
към текста >>
Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на
живота
, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос.
А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т. е.
Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на
живота
, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос.
Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза." 12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията към практиката. Познанията ни за Любовта би трябвало да бъдат приложени в живота - в ежедневието, в отношението ни към хората и природата.
към текста >>
Познанията ни за Любовта би трябвало да бъдат приложени в
живота
- в ежедневието, в отношението ни към хората и природата.
Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза." 12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията към практиката.
Познанията ни за Любовта би трябвало да бъдат приложени в
живота
- в ежедневието, в отношението ни към хората и природата.
Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол. Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение. На много места в своето Слово Учителят П. Дънов хвърля обилна светлина върху отношенията между двата пола. Интерес за нас тук представляват неговите възгледи за брака и партньорството.
към текста >>
Според него едно от най-големите изпитания в земния
живот
е бракът (или съответно партньорството между половете).
Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение. На много места в своето Слово Учителят П. Дънов хвърля обилна светлина върху отношенията между двата пола. Интерес за нас тук представляват неговите възгледи за брака и партньорството. Учителят на ББ утвърждава следната теза: за пълноценната връзка между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи и пр.); най-важно и определящо е взаимното доверие, разбирателството, искрената обич и на първо място - чувството за отговорност.
Според него едно от най-големите изпитания в земния
живот
е бракът (или съответно партньорството между половете).
Той може да се превърне в препъни-камък дори за напреднали души. Затова през 1922 г., на събора във В. Търново Учителят П. Дънов заявява твърдо и недвусмислено: "На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени! " Остава да си отговорим правилно на въпроса: "Кой е окултен ученик?
към текста >>
По наше мнение причините са твърде много, но сред тях се открояват две: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности; и 2) Понеже посредством децата може да бъде поставен на колене дори и Велик Посветен (ако например бъде изправен пред избора да пожертва
живота
на децата си или убежденията си).
" Остава да си отговорим правилно на въпроса: "Кой е окултен ученик? " Отговори има предостатъчно в Словото на българския духовен Учител. За всекиго от нас остава само обективната самопреценка. И все пак - защо забраната е толкова категорична?! Защо и най-великите духовни Учители на човечеството като правило не създават семейства и не оставят поколение?
По наше мнение причините са твърде много, но сред тях се открояват две: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности; и 2) Понеже посредством децата може да бъде поставен на колене дори и Велик Посветен (ако например бъде изправен пред избора да пожертва
живота
на децата си или убежденията си).
Когато се опитваме да тълкуваме или прилагаме наставленията на Учителя П. Дънов относно контакта между мъжа и жената, следва да правим разлика между вече използваните по-горе понятия: брак (формална връзка между двата пола) и партньорство (неформална връзка). Всеки сам трябва да реши кое за него е от по-голямо значение - формалното или неформалното общуване. Учението на ББ в редакцията на П. Дънов не възразява и срещу двете (с изключението за окултния ученик, което вече цитирахме).
към текста >>
Остава само да ги оделотво- рим в живия
живот
.
Дънов относно контакта между мъжа и жената, следва да правим разлика между вече използваните по-горе понятия: брак (формална връзка между двата пола) и партньорство (неформална връзка). Всеки сам трябва да реши кое за него е от по-голямо значение - формалното или неформалното общуване. Учението на ББ в редакцията на П. Дънов не възразява и срещу двете (с изключението за окултния ученик, което вече цитирахме). А принципите, върху които следва да изграждаме този род най-деликатни взаимоотношения, са ясно изложени в Словото.
Остава само да ги оделотво- рим в живия
живот
.
Умната и всеотдайна жена, дори и да не е красива (както се пее в популярната песен) и богата, може извънредно много да помогне на мъжа си в социалното и духовното му израстване. До всеки велик мъж в историята на човечеството винаги е стояла и една велика жена, дори и до нас да не са достигнали сведения за нея. Обратно, дребнавата и егоцентрична съпруга, дори и да е красива и богата, може да съсипе и кариерата, и духовното равновесие на партньора си. Ако ли пък на всичкото отгоре е и непривлекателна, или ще направи от мъжа до нея виден философ (случаят със Сократ - от порядъка на изключение), или ще му вгорчи битието до най-високата възможна степен. Обратният вариант - за мъжа, който трансформира жената до себе си в позитивен или негативен аспект, също е в сила!
към текста >>
38.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
- Константин Златев
Здравословен начин на
живот
.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов.
Здравословен начин на
живот
.
Екология на духа 1. Произход и същност на човека "Под човек разбираме същество, което мисли." (Учителят П. Дънов) Централен обект за изследване в учението на ББ, представено в нашата страна от Учителя П.
към текста >>
В Новото учение предмет на изучаване са законите на
живота
, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките.
Централен обект за изследване в учението на ББ, представено в нашата страна от Учителя П. Дънов и което назоваваме още "Новото учение", е човекът. Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П. Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е проучен така детайлно. Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани.
В Новото учение предмет на изучаване са законите на
живота
, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките.
По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек".
към текста >>
Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на
живото
същество "човек".
В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П.
Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на
живото
същество "човек".
Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората.
към текста >>
Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите
животни
(особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство.
По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек".
Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите
животни
(особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство.
Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията).
към текста >>
Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от
животните
.
Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство.
Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от
животните
.
В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества.
към текста >>
В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия
Живот
.
В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества.
В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия
Живот
.
Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява.
към текста >>
Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско
животно
.
Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли.
Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско
животно
.
Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер".
към текста >>
Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на
животното
." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека".
Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно.
Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на
животното
." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека".
Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека.
към текста >>
Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен
живот
в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец.
Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека." Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле.
Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен
живот
в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец.
Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта.
към текста >>
Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния,
безсмъртен
живот
.
Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П.
Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния,
безсмъртен
живот
.
Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго.
към текста >>
Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен
живот
.
Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.
Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен
живот
.
Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител." От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида:
към текста >>
Човек съдържа в себе си всички възможности на един
живот
на Любовта.
Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот.
Човек съдържа в себе си всички възможности на един
живот
на Любовта.
Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител." От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида: обикновен човек
към текста >>
Човек съдържа в себе си всички възможности на един
живот
в Истината.
Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта.
Човек съдържа в себе си всички възможности на един
живот
в Истината.
Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител." От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида: обикновен човек талантлив
към текста >>
Но той притежава и един още по- извисен духовен
живот
, който го приобщава към първичното Божествено Начало.
В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове.
Но той притежава и един още по- извисен духовен
живот
, който го приобщава към първичното Божествено Начало.
В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
към текста >>
В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния
живот
, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог.
В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало.
В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния
живот
, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог.
Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек." Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П.
към текста >>
Заключението на великия духовен Учител е, че: "
Животинското
, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява.
Заключението на великия духовен Учител е, че: "
Животинското
, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: "Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те.
към текста >>
Много от човешките същества от другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на
живота
.
Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива.
Много от човешките същества от другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на
живота
.
Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. (Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К. З.) Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П.
към текста >>
Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния
живот
и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета.
Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. (Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К. З.) Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П.
Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния
живот
и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета.
Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същества и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса". Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие. От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е.
към текста >>
Обществото представя отражение на ангелския
живот
върху човешкия.
Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие. От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.).
Обществото представя отражение на ангелския
живот
върху човешкия.
Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, антропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в нашата страна посочва точния момент на появата на човека върху нашата планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено).
към текста >>
на това, което в миналите
животи
е вършил.
Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е.
на това, което в миналите
животи
е вършил.
Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение. Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П.
към текста >>
Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния
живот
.
Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил.
Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния
живот
.
Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение. Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези.
към текста >>
Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал
живот
изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества.
По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек.
Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал
живот
изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества.
Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение. Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези. За някои от последователите на езотеричната мъдрост те със сигурност ще прозвучат твърде изненадващо: "Ние сега философстваме. И правим една погрешка, като мислим, че над човека няма други същества.
към текста >>
Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си
живот
да развие смирение.
Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества.
Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си
живот
да развие смирение.
Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези. За някои от последователите на езотеричната мъдрост те със сигурност ще прозвучат твърде изненадващо: "Ние сега философстваме. И правим една погрешка, като мислим, че над човека няма други същества. Земните хора още не са най-високите представители на човешката раса.
към текста >>
Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени
живота
си външно и вътрешно, да не греши.
Какво нещо е човекът в Космоса? В Битието човекът сега е дробовете и сърцето. Такова е отношението. Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно." На друго място в Словото си великият духовен Учител детайлизира смисъла от присъствието на човека върху материална планета като Земята: "Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на Земята и да го заставят да живее добре?
Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени
живота
си външно и вътрешно, да не греши.
Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: "Само смъртта може да ме изправи. " Смъртта обаче е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено." Първостепенно по важност езотерично правило е, когато преценяваме дадено действие на един човек, да не подлагаме на оценка личността като цяло, а само стойността и естеството на постъпката му.
към текста >>
" Смъртта обаче е случайно явление в
живота
.
Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно." На друго място в Словото си великият духовен Учител детайлизира смисъла от присъствието на човека върху материална планета като Земята: "Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на Земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: "Само смъртта може да ме изправи.
" Смъртта обаче е случайно явление в
живота
.
Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено." Първостепенно по важност езотерично правило е, когато преценяваме дадено действие на един човек, да не подлагаме на оценка личността като цяло, а само стойността и естеството на постъпката му. В противен случай рискуваме да отъждествим външното (действието) с вътрешното (характера на човека, неговата дълбока същност). Дори и извършеното от него да е симптоматично за цялостната му природа, то все още далеч не изчерпва характеристиките на човешкото същество. Та нали човекът е микрокосмос, затаил в своя висш "Аз" могъщия потенциал на целия Космос?!
към текста >>
Ако вие питате зад човешкия
живот
какво има - нищо няма.
А човекът е крайното създание в природата. Зад човека нищо не съществува вече. Ако попитате "що е човек"? - Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата.
Ако вие питате зад човешкия
живот
какво има - нищо няма.
И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как?
към текста >>
Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия
живот
няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе.
- Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава.
Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия
живот
няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе.
Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост.
към текста >>
Минералите, растенията,
животни
те са видове, те си приличат.
Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (невидимия - бел. К. З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство" (Учителят П. Дънов). Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организми, е неговата мисъл. Каква е дълбоката окултна причина за тази разлика - вододел сред царствата на Живата Разумна Природа? Ето мнението на Учителя на ББ в България: " Човек мисли, защото е индивид, а не вид.
Минералите, растенията,
животни
те са видове, те си приличат.
При човека един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада.
към текста >>
Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства -
животни
, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова душа.
При човека един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада.
Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства -
животни
, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова душа.
" Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов). Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П.
към текста >>
" Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато
животните
са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов).
Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада. Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова душа.
" Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато
животните
са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов).
Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот.
към текста >>
Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния
живот
.
" Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов). Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П.
Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния
живот
.
Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П.
към текста >>
Той е подвластен на закона за прераждането и така от един
живот
към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване.
Културата на Любовта Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие.
Той е подвластен на закона за прераждането и така от един
живот
към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване.
В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
към текста >>
Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в
живота
се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа.
Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа.
Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в
живота
се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа.
И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния.
към текста >>
И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите
животински
желания.
Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа.
И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите
животински
желания.
Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр.
към текста >>
Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое
животинско
, кое е човешко желание и кое
животинско
.
Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания.
Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое
животинско
, кое е човешко желание и кое
животинско
.
Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели.
към текста >>
Тя е едно
животинско
състояние.
И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността.
Тя е едно
животинско
състояние.
После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
към текста >>
После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все
животински
състояния.
Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние.
После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все
животински
състояния.
Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро.
към текста >>
Той е в
животинско
състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден.
Той е в
животинско
състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие.
към текста >>
В съответствие с учението на ББ човешкият
живот
, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с
живота
на цялото Битие.
Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов).
В съответствие с учението на ББ човешкият
живот
, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с
живота
на цялото Битие.
Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов. Последните се изразяват както в самото естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможностите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същност - проекция на Божието върховно естество. Разгръщането на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му.
към текста >>
Смисълът на човешкия
живот
на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен
живот
и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване.
Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие. Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов. Последните се изразяват както в самото естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможностите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на истинско щастие.
Смисълът на човешкия
живот
на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен
живот
и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване.
Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същност - проекция на Божието върховно естество. Разгръщането на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му. "Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее.
към текста >>
Разгръщането на този негов
безсмъртен
компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му.
В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие. Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов. Последните се изразяват както в самото естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможностите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същност - проекция на Божието върховно естество.
Разгръщането на този негов
безсмъртен
компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му.
"Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на
живота
) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер.
"Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели" (Учителят П. Дънов).
Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на
живота
) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер.
С тях именно той свързва петия водещ, Божествен принцип на Новото учение. Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа. Ето защо под думата "човек" се разбира сбор от всички добродетели." Допълвайки своите разсъждения по темата, Учителят П. Дънов заявява: "... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек.
към текста >>
Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов
живот
, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички".
Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци".
Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов
живот
, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички".
Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления.
към текста >>
Без любов човек се превръща в
животно
.
Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека.
Без любов човек се превръща в
животно
.
Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К.
към текста >>
Основният принцип на новата култура ще бъде "
живот
за Цялото" (курсивът мой - К.
Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание".
Основният принцип на новата култура ще бъде "
живот
за Цялото" (курсивът мой - К.
З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура". Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социална гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя". И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "чувството на съзнателно побратимяване". До този космически момент земните хора са наблягали най-вече върху развитието и утвърждаването на менталния принцип - ума.
към текста >>
З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия
живот
, на новата култура".
Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К.
З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия
живот
, на новата култура".
Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социална гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя". И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "чувството на съзнателно побратимяване". До този космически момент земните хора са наблягали най-вече върху развитието и утвърждаването на менталния принцип - ума. Това е била главната задача на V-та коренна раса.
към текста >>
Красив е
животът
и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по-приятен.
Новото учение събаря всички затвори и окови. Ние сме в ледове, които трябва да се разтопят. Без Любов не може да има единство, не може да има братство и равенство. Трябва да внесем Любовта и тогава ще говорим за братство и равенство. В Божествената школа са новите принципи на бъдещото общество.
Красив е
животът
и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по-приятен.
Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, други - по-късно. Новата фаза - това е фазата на Любовта. Мъдростта ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното." Едва в разцвета на Новата култура хората ще заживеят в отношения на пълна хармония помежду си.
към текста >>
В
живота
на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва.
Досега почти никой никого не е обичал. Това, което наричат хората любов, е залъгалка. Едно от качествата на Любовта е постоянството, неизменността. Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали.
В
живота
на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва.
Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие.
към текста >>
Въплътената в ежедневния
живот
- и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване.
Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви."
Въплътената в ежедневния
живот
- и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване.
Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П.
към текста >>
Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на
живота
, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие.
В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си.
Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на
живота
, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие.
В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта.
към текста >>
Ще дойде от
животните
, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата.
Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее. Изисква се време, докато стане преврат в умовете на хората, за да разберат великите Божии замисли. Пътят, по който вървите, е добър, но трябва да направите още една стъпка. Любовта ще дойде от всякъде.
Ще дойде от
животните
, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата.
Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие.
към текста >>
Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде
живот
.
Пътят, по който вървите, е добър, но трябва да направите още една стъпка. Любовта ще дойде от всякъде. Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П.
Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде
живот
.
Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос.
към текста >>
Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на
живота
, където няма смърт и нещата са непреривни".
Любовта ще дойде от всякъде. Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот.
Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на
живота
, където няма смърт и нещата са непреривни".
Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си.
към текста >>
Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на
живота
, който наричаме възкресение".
Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие.
Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на
живота
, който наричаме възкресение".
Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе.
към текста >>
Ще погребват в гробища, докато човек живее
животински
живот
.
Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това?
Ще погребват в гробища, докато човек живее
животински
живот
.
Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ.
към текста >>
Животинското
трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта.
Животинското
трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П.
към текста >>
Под плътта се разбира не тялото, но
животинското
естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание.
Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Под плътта се разбира не тялото, но
животинското
естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание.
Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност.
към текста >>
Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и
Животът
" (Йоан 14:6).
Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ.
Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и
Животът
" (Йоан 14:6).
Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П.
към текста >>
А тя гласи, че посредством Божествения
живот
, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16).
Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина.
А тя гласи, че посредством Божествения
живот
, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16).
Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си.
към текста >>
Тя носи Божествения
живот
върху крилете си.
А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества.
Тя носи Божествения
живот
върху крилете си.
Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост.
към текста >>
Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в
живота
ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас".
Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост.
Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в
живота
ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас".
Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас.
към текста >>
Това значи човек да встъпи във вечния
живот
на хармония и единство.
Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас".
Това значи човек да встъпи във вечния
живот
на хармония и единство.
Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай!
към текста >>
Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния
живот
" - възможност да се прояви в граничното.
Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство.
Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния
живот
" - възможност да се прояви в граничното.
Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път.
към текста >>
За да бъде напълно автентична космичната драма на
Живота
, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло.
Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов).
За да бъде напълно автентична космичната драма на
Живота
, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло.
Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф.
към текста >>
Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "
живот
, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина.
Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта.
Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "
живот
, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина.
"Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода! " - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си. Коментирайки проблема за доброто и злото, Учителят П. Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира.
към текста >>
"Любовта носи изобилния и пълен
живот
, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода!
В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина.
"Любовта носи изобилния и пълен
живот
, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода!
" - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си. Коментирайки проблема за доброто и злото, Учителят П. Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата Разумност, която всичко използва.
към текста >>
Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният
живот
на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него.
Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога!
Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният
живот
на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него.
Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него".
към текста >>
Дънов: "Аз искам
животът
ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си.
Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П.
Дънов: "Аз искам
животът
ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си.
Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам "вътрешна връзка", която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи." Има един специфичен път към развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието.
към текста >>
Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се
живот
.
За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.).
Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се
живот
.
Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П.
към текста >>
Поне един път в
живота
си трябва да се смириш.
Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може.
Поне един път в
живота
си трябва да се смириш.
Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.). Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма.
към текста >>
Животът
, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество.
По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у себе си и новия човек. Затова Учителят П. Дънов препоръчва: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заключение той добавя нещо изключително съществено: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото."
Животът
, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество.
Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта.
към текста >>
Животът
в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност.
Дънов препоръчва: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заключение той добавя нещо изключително съществено: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото." Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество. Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания.
Животът
в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност.
Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота.
към текста >>
Човекът не може да се бори с
живота
.
Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заключение той добавя нещо изключително съществено: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото." Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество. Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност.
Човекът не може да се бори с
живота
.
Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо.
към текста >>
Само чрез нея
животът
изявява истинската си същност.
Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта.
Само чрез нея
животът
изявява истинската си същност.
Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност.
към текста >>
Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на
живота
.
Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност.
Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на
живота
.
А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
към текста >>
А
животът
е висшето благо.
Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота.
А
животът
е висшето благо.
По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга.
към текста >>
По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата
животът
се проявява като Любов, милосърдие, справедливост.
Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо.
По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата
животът
се проявява като Любов, милосърдие, справедливост.
Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото.
към текста >>
Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи
живота
, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност.
Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи
живота
, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П.
към текста >>
Основен закон на нравствения
живот
е законът за дълга.
А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
Основен закон на нравствения
живот
е законът за дълга.
Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П. Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безрезервно приемане и прерастването му в искрена любов.
към текста >>
В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В
животинския
свят правото е на силния.
В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел." Създаването на подобна хармония в човешките взаимоотношения е немислимо без утвърждаването в тях на Божественото право, което изисква силният и можещият да помага на слабия и неможещия. Осъществяването на това предварително условие за победата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общочовешкия мироглед.
В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В
животинския
свят правото е на силния.
В човешкия свят правото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях."
към текста >>
Човек не може да разбере напълно целокупния
живот
, ако не постави паралелно тези три положения в
живота
.
Осъществяването на това предварително условие за победата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общочовешкия мироглед. В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния. В човешкия свят правото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите.
Човек не може да разбере напълно целокупния
живот
, ако не постави паралелно тези три положения в
живота
.
Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях." Основните принципи и постановки в етическата система, формулирана от Учителя П. Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот. За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека.
към текста >>
Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й
живот
.
Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях." Основните принципи и постановки в етическата система, формулирана от Учителя П.
Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й
живот
.
За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм.
към текста >>
Животните
представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов).
Основните принципи и постановки в етическата система, формулирана от Учителя П. Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот. За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата.
Животните
представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов).
Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм. Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо. А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен.
към текста >>
3. Здравословен начин на
живот
Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо. А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и като няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир."
3. Здравословен начин на
живот
"Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух." "Три неща изисква Духът Божий: първото е да се храним добре; второ - да живеем добре, и трето - да мислим добре. ... Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав." "Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха, вместо да намаляват, се увеличават.
към текста >>
В същност изброеното представлява и съдържанието на природосъобразния, здравословен начин на
живот
.
Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отдава извънредно голямо внимание на проблемите, свързани с физическото и душевно здраве на човека. Като правило акцентът бива поставян върху профилактиката. Основният принцип при разглеждането на областта на здравето е съсредоточен в схващането, че разрешаването на всички здравни въпроси се обуславя от съобразяването с природните закони. Главните предпоставки за добро физическо състояние според Учителя на ББ в България са: чистата храна, чистата вода, слънчевата светлина и топлина, чистите мисли и благородните постъпки.
В същност изброеното представлява и съдържанието на природосъобразния, здравословен начин на
живот
.
В своето Слово Учителят П. Дънов препоръчва на много места смените в заниманията на човека - редуване на умствен с физически труд, почивка, духовни практики, музика, изкуство, контакти с природата, ходене бос (когато е възможно), повече движение, екскурзии сред природата и най-вече в планините, ходене пеша (във всички възможни случаи) и специални физически упражнения. Всички отбелязани тук фактори на здравословния начин на живот са разгледани подробно в беседите и лекциите на Учителя П. Дънов, подкрепени са и с многобройни примери, съвети и практически указания. Като специфични фактори за подобряване на телесното и психическото здраве той препоръчва и пеенето, свиренето на музикални инструменти, слушането на музика (с високо вибрационно съдържание - духовна или класическа), както и поддържането на добро настроение.
към текста >>
Всички отбелязани тук фактори на здравословния начин на
живот
са разгледани подробно в беседите и лекциите на Учителя П.
Основният принцип при разглеждането на областта на здравето е съсредоточен в схващането, че разрешаването на всички здравни въпроси се обуславя от съобразяването с природните закони. Главните предпоставки за добро физическо състояние според Учителя на ББ в България са: чистата храна, чистата вода, слънчевата светлина и топлина, чистите мисли и благородните постъпки. В същност изброеното представлява и съдържанието на природосъобразния, здравословен начин на живот. В своето Слово Учителят П. Дънов препоръчва на много места смените в заниманията на човека - редуване на умствен с физически труд, почивка, духовни практики, музика, изкуство, контакти с природата, ходене бос (когато е възможно), повече движение, екскурзии сред природата и най-вече в планините, ходене пеша (във всички възможни случаи) и специални физически упражнения.
Всички отбелязани тук фактори на здравословния начин на
живот
са разгледани подробно в беседите и лекциите на Учителя П.
Дънов, подкрепени са и с многобройни примери, съвети и практически указания. Като специфични фактори за подобряване на телесното и психическото здраве той препоръчва и пеенето, свиренето на музикални инструменти, слушането на музика (с високо вибрационно съдържание - духовна или класическа), както и поддържането на добро настроение. "Правете всичко сразположение! " - казва Учителят П. Дънов в частен разговор с един от своите приближени ученици.
към текста >>
Методите за природосъ- образен, здравословен начин на
живот
в това учение притежават подчертано профилактична насоченост.
Дънов не противопоставя духовното на материалното естество у човека. Той достига до заключението, че истински здравият човек е здрав едновременно и във физическо, и в умствено, и в сърдечно (емоционално) отношение. Или, казано по друг начин - здрав е само онзи, чиито ум, чувства и воля са в пълна хармония. Както вече бе отбелязано по-горе, в частта от Словото на Учителя П. Дънов, посветена на здравната проблематика, изключително внимание бива отделено на профилактиката.
Методите за природосъ- образен, здравословен начин на
живот
в това учение притежават подчертано профилактична насоченост.
Хигиената - както външна, така и вътрешна - е издигната в култ. Главни лечебни средства са основните природни фактори: слънчевата светлина, въздухът, водата и храната. Представени са и редица оригинални методи за лечение; дадени са и многобройни полезни съвети за личната и обществена хигиена. Учителят П. Дънов, който е бил отлично запознат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едногодишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително отношение към множество от лечебните средства на своето време, особено към хирургията.
към текста >>
Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния
живот
на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение.
Дънов, който е бил отлично запознат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едногодишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително отношение към множество от лечебните средства на своето време, особено към хирургията. Но той във всички възможни случаи е наблягал на природолечението. Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран толкова във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира органът или организмът към активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване. Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи, към които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия. Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи.
Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния
живот
на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение.
Учителят П. Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него. По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека. В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод Учителят П.
към текста >>
По този начин проблемите на здравето и болестта, на
живота
и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека.
Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи, към които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия. Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение. Учителят П. Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него.
По този начин проблемите на здравето и болестта, на
живота
и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека.
В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод Учителят П. Дънов изтъква: "Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло.
към текста >>
По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на
живота
, а доброто - до вътрешната, до органическата.
Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност.
По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на
живота
, а доброто - до вътрешната, до органическата.
Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. ...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.). Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава непрекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло.
към текста >>
Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния
Живот
Учителят П.
Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма.
Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния
Живот
Учителят П.
Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. ...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.). Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава непрекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано " (Учителят П. Дънов). Не на последно място - здравето ни зависи и от това, как общуваме с околните, нашите ближни: "Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна.
към текста >>
Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е
Животът
; съдържанието на
Живота
е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен
живот
: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва.
Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П.
Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е
Животът
; съдържанието на
Живота
е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен
живот
: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва.
...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.). Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава непрекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано " (Учителят П. Дънов). Не на последно място - здравето ни зависи и от това, как общуваме с околните, нашите ближни: "Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушение на закона за правилната обмяна" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен
живот
" (курсивът мой - К. З.).
Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва.
...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен
живот
" (курсивът мой - К. З.).
Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава непрекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано " (Учителят П. Дънов). Не на последно място - здравето ни зависи и от това, как общуваме с околните, нашите ближни: "Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушение на закона за правилната обмяна" (Учителят П. Дънов). На чисто органическо равнище от изключително значение е освобождаването на организма от всякакви процеси и огнища на разложение: "Абсолютно здрав човек е онзи, в организма на когото няма никакви утайки.
към текста >>
И по отношение на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия
живот
, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е.
Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш. Ако всеки ден внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т. е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов).
И по отношение на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия
живот
, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е.
от нейното духовно-нравствено развитие. Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав?
към текста >>
Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към
живота
и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на
живота
.
Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си.
Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към
живота
и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на
живота
.
Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. ...Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав. Щом не диша правилно, не може да бъде здрав.
към текста >>
Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния
живот
на човека за неговото здраве.
Според Учителя П. Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влязат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат" (Учителят П. Дънов). На друго място в своето учение П. Дънов конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери.
Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния
живот
на човека за неговото здраве.
Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл.
към текста >>
И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на
Живота
, той ще подобри състоянието на своя организъм."
Дънов конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее.
И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на
Живота
, той ще подобри състоянието на своя организъм."
Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в
живота
.
Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл.
Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в
живота
.
Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога.
към текста >>
Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на
живота
.
Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме.
Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на
живота
.
Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш.
към текста >>
Тя е носителка на изобилния
Живот
.
Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството. Всичко останало влиза като съдържание към правилото, формулирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Ученикът не трябва да боледува (курсивът мой - К. З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест.
Тя е носителка на изобилния
Живот
.
Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! " Окултният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото.
към текста >>
Дънов отделя извънредно внимание на този процес като основен за
живота
и доброто здравословно състояние на личността.
Те действат успокоително на душата, ободрително на духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва" (Учителят П. Дънов). От изключително значение за здравето на човека е неговото хранене. Учението на ББ в редакцията на Учителя П.
Дънов отделя извънредно внимание на този процес като основен за
живота
и доброто здравословно състояние на личността.
Според Учителя П. Дъ- нов човек първо - преди всичко останало - трябва да се научи как да се храни. В светлината на неговото Слово засега от всички същества на планетата Земя именно човекът се храни най-неправилно. Учителят на ББ в България предлага напълно безвъзмездно безценни съвети за здравословно хранене: - решително предпочитание на вегетарианската храна пред месната;
към текста >>
Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в
живота
- Твореца на Вселената.
разделно хранене); - никога да не се преяжда; - разнообразие на храните; - предимство за суровите пред готвените храни и т. н., и т. н.
Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в
живота
- Твореца на Вселената.
Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и наставленията на Учителя П.
към текста >>
Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за
живота
му блага, и за да призове благо словението Му над храната.
н., и т. н. Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената. Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен.
Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за
живота
му блага, и за да призове благо словението Му над храната.
В тази насока са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Добре е преди ядене да се съсредоточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да благодарим за благата, които природата и работните хора са доставили за нас. Благодарността е разновидност на молитвата. ...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно периода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце.
към текста >>
Любовта е вътрешна връзка между частите на
Живота
.
В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото.
Любовта е вътрешна връзка между частите на
Живота
.
Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта. Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап.
към текста >>
Значи Любовта усилва и поддържа
Живота
." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта.
Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота.
Значи Любовта усилва и поддържа
Живота
." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта.
Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21.
към текста >>
39.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
- Константин Златев
Животът
, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога.
"Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос." (Учителят П. Дънов) Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството.
Животът
, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога.
Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово". Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа". Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят.
към текста >>
Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия
живот
; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа".
Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството. Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога. Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово".
Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия
живот
; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа".
Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните. Тя е образец за нас, простосмъртните.
към текста >>
Земята е заобиколена и с невидими обвивки, духовни зони, в които протича интензивен
живот
.
През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за Него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в Битието като Любов (курсивът мой - К. З.)." За да осмислим правилно същността и плодовете на Христовата мисия, нужно е да познаваме принципите и законите на Божествената наука - ядрото на езотеричното познание. Това най-древно космическо Учение утвърждава тезата, че Земята е планета, на която въплътените човешки души изплащат своята карма. Нашата родна планета в същност е живо същество, физическо тяло на един извънредно извисен дух, който е познат сред езотериците с названието "планетарен Логос".
Земята е заобиколена и с невидими обвивки, духовни зони, в които протича интензивен
живот
.
Те са населени от същества, недостъпни за нашите физически сетива. В някои от тези зони протича и после смъртното съществувание на човешките души, напуснали своя последен земен живот и тленното си тяло. Както всички живи същества, Земята притежава и собствена аура. По времето, когато Христос е дошъл в плът между хората, тази аура е била в катастрофално състояние - изпълнена с тъмни, мрачни и злотворни форми, характеризиращи равнището на деградация на тогавашното човечество. По този въпрос Учителят П.
към текста >>
В някои от тези зони протича и после смъртното съществувание на човешките души, напуснали своя последен земен
живот
и тленното си тяло.
За да осмислим правилно същността и плодовете на Христовата мисия, нужно е да познаваме принципите и законите на Божествената наука - ядрото на езотеричното познание. Това най-древно космическо Учение утвърждава тезата, че Земята е планета, на която въплътените човешки души изплащат своята карма. Нашата родна планета в същност е живо същество, физическо тяло на един извънредно извисен дух, който е познат сред езотериците с названието "планетарен Логос". Земята е заобиколена и с невидими обвивки, духовни зони, в които протича интензивен живот. Те са населени от същества, недостъпни за нашите физически сетива.
В някои от тези зони протича и после смъртното съществувание на човешките души, напуснали своя последен земен
живот
и тленното си тяло.
Както всички живи същества, Земята притежава и собствена аура. По времето, когато Христос е дошъл в плът между хората, тази аура е била в катастрофално състояние - изпълнена с тъмни, мрачни и злотворни форми, характеризиращи равнището на деградация на тогавашното човечество. По този въпрос Учителят П. Дънов съобщава следното: "Христос донесе на Земята една нова Светлина и нова Сила, чрез която се подобри аурата на Земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това вливане на нова Светлина и нова Сила, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени.
към текста >>
З.)." За да бъде разбрано и осъзнато в пълнота Христовото благовестие и още повече - за неговото прилагане в
живота
, е необходима радикална вътрешна промяна у човека.
Дънов съобщава следното: "Христос донесе на Земята една нова Светлина и нова Сила, чрез която се подобри аурата на Земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това вливане на нова Светлина и нова Сила, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората и да се изплати част от натрупаната карма на човечеството. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Другите религии са само подготовка, без която хората не биха могли да разберат Христа (курсивът мой - К.
З.)." За да бъде разбрано и осъзнато в пълнота Христовото благовестие и още повече - за неговото прилагане в
живота
, е необходима радикална вътрешна промяна у човека.
Без такава личностна трансформация Словото на Спасителя не би се превърнало в начин на живот за приелия го. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да възлюбиш и врага си. Да възлюбиш врага - това е едно от най-трудните учения, което е дадено на хората (курсивът мой - К. З.)." Милиарди хора вече близо две хилядолетия очакват повторното идване (пришествие) на Христос.
към текста >>
Без такава личностна трансформация Словото на Спасителя не би се превърнало в начин на
живот
за приелия го.
Без това вливане на нова Светлина и нова Сила, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората и да се изплати част от натрупаната карма на човечеството. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Другите религии са само подготовка, без която хората не биха могли да разберат Христа (курсивът мой - К. З.)." За да бъде разбрано и осъзнато в пълнота Христовото благовестие и още повече - за неговото прилагане в живота, е необходима радикална вътрешна промяна у човека.
Без такава личностна трансформация Словото на Спасителя не би се превърнало в начин на
живот
за приелия го.
По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да възлюбиш и врага си. Да възлюбиш врага - това е едно от най-трудните учения, което е дадено на хората (курсивът мой - К. З.)." Милиарди хора вече близо две хилядолетия очакват повторното идване (пришествие) на Христос. Почти всички измежду тях са убедени, че това трябва да стане в човешка форма, в телесен вид, както е било и първото Му идване сред нас.
към текста >>
За тях Христос е казал: "Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате
живот
в себе си." По същия въпрос на друго място в Словото си Учителят П.
Но втори път Той няма да дойде така (курсивът мой - К. З.). Неговата кръв не може вече да тече в жилите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешко сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово. Христовата плът е Живият Небесен Хляб.
За тях Христос е казал: "Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате
живот
в себе си." По същия въпрос на друго място в Словото си Учителят П.
Дънов отбелязва: "Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма... Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на земята." Според Учителя П.
към текста >>
Дънов - пълноценният духовен
живот
на земните хора е немислим без прякото и конкретно съдействие на Христос, Който по незримите канали между видимия и невидимия свят непрекъснато разпраща светлината и обновителната енергия на Своята Божественост: "Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена.
От Христос започна еволюцията на човечеството. Основателите на другите религии са били от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Космично Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата природа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса." Същевременно - според Учителя П.
Дънов - пълноценният духовен
живот
на земните хора е немислим без прякото и конкретно съдействие на Христос, Който по незримите канали между видимия и невидимия свят непрекъснато разпраща светлината и обновителната енергия на Своята Божественост: "Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена.
Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството." Христос демонстрира по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у Себе Си сили да възкликне към Небесния Си Отец: "Боже, прости им! Те не знаят какво вършат! " Една от водещите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението. Учителят П.
към текста >>
Той е невидимият двигател на целия духовен
живот
на човечеството."
Основателите на другите религии са били от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Космично Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата природа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса." Същевременно - според Учителя П. Дънов - пълноценният духовен живот на земните хора е немислим без прякото и конкретно съдействие на Христос, Който по незримите канали между видимия и невидимия свят непрекъснато разпраща светлината и обновителната енергия на Своята Божественост: "Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена.
Той е невидимият двигател на целия духовен
живот
на човечеството."
Христос демонстрира по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у Себе Си сили да възкликне към Небесния Си Отец: "Боже, прости им! Те не знаят какво вършат! " Една от водещите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението. Учителят П. Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души.
към текста >>
През целия Си
живот
Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нищо от хората.
Качествата и величието на Неговия характер го отличаваха от всички останали, доказвайки по безспорен начин произхода Му. Ето как Учителят на ББ в нашата страна рисува портрета на Богочовека Христос, наблягайки именно на характеристиките му, направили възможно изпълнението на неговата съдбоносна за планетата и човечеството мисия: "Забележителното в характера на Христос е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ Той трябваше да понесе най-големите поругания и на края да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания.
През целия Си
живот
Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нищо от хората.
И силата, с която понесе тези страдания, Той получи благодарение на Своето абсолютно безкористие." Налице е освен това пълно единство и тъждественост между Личността на Христос и Неговото благовестие: "Христос и Неговото учение са едно и също нещо." Затова "Христос е символ на Божията Любов". След грехопадението на човешките прародители Адам и Ева човечеството постепенно затъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в блатото на греха. Казано на езотеричен език: то продължаваше да натрупва все по-негативна карма. Библията ни учи, че грехът отдалечава човека от Бога.
към текста >>
Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки
живот
от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния
живот
към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен
живот
"?
Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П. Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога.
Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки
живот
от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния
живот
към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен
живот
"?
Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
към текста >>
Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен
живот
е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел.
Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"? Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П.
Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен
живот
е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел.
К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа.
към текста >>
И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи
живот
на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е.
Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи
живот
на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е.
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта.
към текста >>
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния
живот
в Истината" (курсивът мой - К. З.).
Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е.
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния
живот
в Истината" (курсивът мой - К. З.).
Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи."
към текста >>
И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен
живот
: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.).
К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа.
И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен
живот
: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.).
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа.
към текста >>
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния
живот
.
Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.).
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния
живот
.
Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците.
към текста >>
Очевидно ние, хората, още не сме подготвени, за да го оделотворим в нашия
живот
.
Когато е въпрос за вашия ад, вътре във вас, ключа на този ад държи Христос и тогава отнесете се до Него." В определен смисъл всичко, изградено от човечеството в областта на духовно-религиозното през ста- розаветната епоха, се явява подготовка за Христовото всеобхватно дело: "Идването на Христос е най-великото събитие в историята на Земята. Другите предшестващи религии са само подготовка на съзнанието на човечеството да разбере Христос. Християнският свят от две хиляди години говори за страданията на Христос, обаче тези страдания са външната страна. А онова, което даде сила на Христос да изтърпи тези страдания, беше Любовта Му" (Учителят П. Дънов). И до ден днешен Христовото учение не е приложено в своята пълнота.
Очевидно ние, хората, още не сме подготвени, за да го оделотворим в нашия
живот
.
То е приложено само от онези, които наричаме светии, мъченици, праведници, велики духовни Учители. Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос.
към текста >>
Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви
безсмъртен
и силен, трябва да дадете път на Любовта.
Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П.
Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви
безсмъртен
и силен, трябва да дадете път на Любовта.
Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му. В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот.
към текста >>
В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му
живот
.
Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта. Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му.
В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му
живот
.
Един от най-скъпоценните бисери в огърлицата на вечно живия Христов пример е смирението, издигнато в християнството на най-високо място сред пантеона от добродетели: "Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа." Мнозина си задават въпроса: "Приложимо ли е Христовото учение за всекиго от нас?
към текста >>
С него е свързана основната идея на човешкия
живот
- идеята за безсмъртието, идеята за вечния
живот
.
Защото и като исто- рична личност, и като космична същина, и като мистично преживяване Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. " Изнесеното в този абзац ни приближава към заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална църковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П. Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компоненти демонстрират значително сходство или дори съвпадение. Ето още един пример в тази насока: "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл.
С него е свързана основната идея на човешкия
живот
- идеята за безсмъртието, идеята за вечния
живот
.
И усилията на цялото човешко съществувание се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот." Тоест да бъде завоювано спасението, казано на езика на Църквата. Каноничното църковно учение утвърждава, че Иисус Христос има две естества (природи) - Божествено и човешко. И двете са съвършени и са съединени в едно лице, в една ипостас - Бог-Слово възприел човешка природа в личностно единство със Своята Божествена природа. Ето как Учителят на ББ у нас интерпретира наличието и съединението на двете естества - Божествено и човешко - в Личността на Христос, продължавайки същевременно своя критичен анализ на теософското схващане относно различните аспекти в същността на Христос: "Как трябва да се схващат думите "историчен", "космичен" и "мистичен" Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент, като идеален Човек, като образец на истински Човек (т. е.
към текста >>
И усилията на цялото човешко съществувание се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния
живот
." Тоест да бъде завоювано спасението, казано на езика на Църквата.
" Изнесеното в този абзац ни приближава към заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална църковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П. Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компоненти демонстрират значително сходство или дори съвпадение. Ето още един пример в тази насока: "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот.
И усилията на цялото човешко съществувание се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния
живот
." Тоест да бъде завоювано спасението, казано на езика на Църквата.
Каноничното църковно учение утвърждава, че Иисус Христос има две естества (природи) - Божествено и човешко. И двете са съвършени и са съединени в едно лице, в една ипостас - Бог-Слово възприел човешка природа в личностно единство със Своята Божествена природа. Ето как Учителят на ББ у нас интерпретира наличието и съединението на двете естества - Божествено и човешко - в Личността на Христос, продължавайки същевременно своя критичен анализ на теософското схващане относно различните аспекти в същността на Христос: "Как трябва да се схващат думите "историчен", "космичен" и "мистичен" Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент, като идеален Човек, като образец на истински Човек (т. е. човешкото естество на Христос - бел. К.
към текста >>
Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния"
живот
на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Дънов е обосновал и други фундаментални тезиси за Христос, които не влизат в противоречие с официалното християнско и църковно учение, а по-скоро го допълват. Нека да проследим два от тях, с подчертана значимост от догматическа (вероучителна) гледна точка: 1) "Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на небето, че седи и чака Второто пришествие, за да почне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята (с духовното Си присъствие след Възнесението; ср. Мат. 28:20 - бел. К. З.).
Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния"
живот
на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел. К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата. Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел.
към текста >>
И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и
Животът
" (Йоан 14:6 - бел.
Истината е, че Христос никога не е напускал Земята (с духовното Си присъствие след Възнесението; ср. Мат. 28:20 - бел. К. З.). Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и
Животът
" (Йоан 14:6 - бел.
К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата. Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел. К. З.). Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.
към текста >>
Животът
- това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел.
Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел. К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата.
Животът
- това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел.
К. З.). Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие." За разлика от традиционното християнско учение и църковно- богословските възгледи, според които Иисус Христос са двете имена на една Божествена Личност, езотеричното познание прави разлика между същностите, които познаваме като "Иисус" и "Христос". Например, от гледна точка на теософията и антропософията Иисус е Учител от земната Йерархия, а Христос е велико космическо Същество, Което е използвало тялото на Иисус за период от три години, за да осъществи Своята земна мисия.
към текста >>
Но има и такива, които нито вярват в Богочовека, нито са разбрали Словото Му, нито се стараят да го прилагат в
живота
си.
Учителят П. Дънов също разграничава двете същности (двете имена, чиито носители са две отделни индивидуалности), но по специфичен начин: "Иисус Христос - двете думи означават две опорни точки. Иисус - това е страдащият човек на земята, човешка душа, която страда, която изработва спасение. Христос е човекът, който е победил, който служи на Бога, който е готов да се жертва. ...Христос е висшият Дух, висшият принцип... За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва." Когато твърди, че Христос "за някои е дошъл, а за някои ще дойде тепърва", Учителят на ББ в България очевидно има пред вид, че много хора (назоваващи себе си "християни") са повярвали в Христос, вникнали са в Неговото учение и живеят в съгласие с него.
Но има и такива, които нито вярват в Богочовека, нито са разбрали Словото Му, нито се стараят да го прилагат в
живота
си.
Първите са тези, за които "Той е дошъл", а вторите - за тях Той "ще дойде тепърва". Интерес представлява и становището на Учителя П. Дънов относно идеята за спасението (централна за християнството), както и трактовката му за Христос като Син Божий: "Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие (мисията на Христос - бел. К. З.). Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята, за да спаси хората.
към текста >>
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния
живот
.
Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата.
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния
живот
.
Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христос Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, - но те не можаха да свършат работата както трябва.
към текста >>
Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от
живот
и любов.
В същото време става ясно, че Учителят на ББ у нас възприема Христос като Син Божий - т. е. служи си със същата формулировка, която е въведена от Църквата, отнасяйки я до Личността на Спасителя. Твърде далеч от обичайното църковно схващане е и твърдението на Учителя П. Дънов за Христос като за колективна същност: "Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух.
Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от
живот
и любов.
Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос." Учителят П. Дънов отстоява тезата, че само малка част от Христовото благовестие е достигнала до нас: "От онова, което Христос е говорил в течение на трите години на Своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павла, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят.
към текста >>
40.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
- Константин Златев
Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен
живот
.
Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов. Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г. Още в самото начало на своята мисия на планетата Земя Учителят П. Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнската Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична институция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първичната чистота и насока на Христовото благовестие.
Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен
живот
.
Целта му не е да се конфронтира с Църквата, а да помогне на съмишлениците си, които смятат, че са намерили мястото си в нея, да осмислят целта на присъствието си в църковната среда и да придобият нови, ценни знания за общуването в Духа. Всеки е в правото си да направи своя свободен избор. Никой не бива привличан насила в ББ, нито пък някой бива ограничаван да посещава избрана от него християнска Църква. Когато, обаче, говори за Църквата изобщо и за БПЦ, в частност, Учителят П. Дънов не й спестява критичните си бележки, насочени най-вече към недъзите на отделни нейни свещенослужители, към лошото изпълняване от тяхна страна на духовния им дълг и пастирските им задължения спрямо вярващите християни.
към текста >>
А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен
живот
на Учителя П. Дънов.
Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов БПЦ се старае да отправи и друг род обвинения срещу личността на българския духовен Учител. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори.
А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен
живот
на Учителя П. Дънов.
По-точно - той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше да се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.
към текста >>
По-точно - той не е имал личен
живот
.
Дънов БПЦ се старае да отправи и друг род обвинения срещу личността на българския духовен Учител. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов.
По-точно - той не е имал личен
живот
.
Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше да се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече - върху фона на лъжата истинската същност на Учителя П.
към текста >>
Понеже той "... не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя
живот
" (В.
Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше да се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече - върху фона на лъжата истинската същност на Учителя П. Дънов и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ.
Понеже той "... не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя
живот
" (В.
Граблашев, "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" - София, 1922, с. 84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в които се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на ББ. Кампанията на БПЦ срещу Учителя П. Дънов и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място - налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя П.
към текста >>
Но доколкото чистотата и непорочният
живот
на П.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя П. Дънов и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място - налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя П. Дънов и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе.
Но доколкото чистотата и непорочният
живот
на П.
Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата.
към текста >>
Защото Учителят Петър Дънов не можеше да бъде дискредитиран поради святия си
живот
.
З.) за онова време (А. Георгиева, "Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ "Св. Кл. Охридски" - София, 1989, с. 36). И като цяло, и в детайли БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против ББ. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг "инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо?
Защото Учителят Петър Дънов не можеше да бъде дискредитиран поради святия си
живот
.
Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това - и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м.
към текста >>
Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния
живот
на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в страната и основно за ББ и учението на П. Дънов. В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922).
Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния
живот
на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр.
30, 1922). Въз основа на този текст Петър Дънов е обявен за самоотлъ- чил се от Църквата Христова. От момента на прогласяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й. Истинолюбиви - също литературен псевдоним, 1922).
към текста >>
Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния
живот
- това е проблем извън обсега на настоящото изложение.
Дънов и ББ) след достойното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на П. Дънов и ББ Църквата постига благоприятни резултати в една единствена насока. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената си благовестническа и пастирска дейност. По-важните направления на промяната стават видни в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, включително и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и други.
Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния
живот
- това е проблем извън обсега на настоящото изложение.
Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя П. Дънов е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща - над дребнавите човешки боричкания, които нямат силата да накърнят облика на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на българския духовен Учител вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Като цяло отношението на БПЦ към движението, организирано от Учителя П.
към текста >>
Основно значение и въздействие има личността на Учителя Петър Дънов, който - за разлика от някои православни духовници - доказва със собствения си начин на
живот
стойността на онова, което прокламира във възгледите си.
Като цяло отношението на БПЦ към движението, организирано от Учителя П. Дънов, е напълно логично и обусловено от реалностите на момента. Независимо от крайния негативизъм, който демонстрира Православната ни църква, нейната инициативност в случая по своята сила и размах говори преди всичко за действителното влияние на ББ в страната. Не на шега е заплашен авторитетът на църковната институция, граден векове и дотогава непоклатим в националното съзнание. Популярността на ББ обаче представлява един естествен резонанс на потребности у определени хора и социални прослойки - потребности, които БПЦ не е удовлетворила.
Основно значение и въздействие има личността на Учителя Петър Дънов, който - за разлика от някои православни духовници - доказва със собствения си начин на
живот
стойността на онова, което прокламира във възгледите си.
Т. е. неговото учение е извървяло най-дългия път - от теорията до практиката, и непосредственото му прилагане в действителността определя и степента на правото му на съществуване. 2. Защо духовно общество "Бяло братство" не е и не може да бъде секта В своето вече цитирано съчинение "Учебник по мисионерство", на страница 344, православните богослови, професори в Богословския факултет към СУ "Св. Кл. Охридски", Д.
към текста >>
2) "В проявите на човешкия
живот
има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл.
Казват за някого: Той е православен, евангелист или човек от новото учение. Според мене безразлично е какъв си; важно е дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен? " (курсивът мой - К. З.; "Новият човек", София, 1921).
2) "В проявите на човешкия
живот
има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл.
Човек трябва да работи в три посоки: да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и като греши, да знае къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението" ("Трите посоки", XII година, III том, София, 1933). 3) "Има три вида живот. Единия наричаме материален.
към текста >>
3) "Има три вида
живот
.
З.; "Новият човек", София, 1921). 2) "В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки: да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и като греши, да знае къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението" ("Трите посоки", XII година, III том, София, 1933).
3) "Има три вида
живот
.
Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства. От материалния живот човек минава във втория - в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си, и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси.
към текста >>
В този
живот
човек мисли само за осигуряване.
Човек трябва да работи в три посоки: да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и като греши, да знае къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението" ("Трите посоки", XII година, III том, София, 1933). 3) "Има три вида живот. Единия наричаме материален.
В този
живот
човек мисли само за осигуряване.
Материалистът се стреми към натрупване на богатства. От материалния живот човек минава във втория - в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си, и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма. Третия, същинския живот наричам Божествен.
към текста >>
От материалния живот човек минава във втория - в духовния
живот
, в който започва да мисли за осигуряване на душата си.
Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението" ("Трите посоки", XII година, III том, София, 1933). 3) "Има три вида живот. Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства.
От материалния живот човек минава във втория - в духовния
живот
, в който започва да мисли за осигуряване на душата си.
Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си, и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма. Третия, същинския живот наричам Божествен. Тук вече се свършва с егоизма. Това е живот на съвършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно" ("Трите живота", I година, София, 1922).
към текста >>
Докато е в материалния и духовния
живот
, човек не е ликвидирал с егоизма.
Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства. От материалния живот човек минава във втория - в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си, и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси.
Докато е в материалния и духовния
живот
, човек не е ликвидирал с егоизма.
Третия, същинския живот наричам Божествен. Тук вече се свършва с егоизма. Това е живот на съвършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно" ("Трите живота", I година, София, 1922). 4) " Човек, който е разбрал Любовта, става безсмъртен. Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен.
към текста >>
Третия, същинския
живот
наричам Божествен.
В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства. От материалния живот човек минава във втория - в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си, и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма.
Третия, същинския
живот
наричам Божествен.
Тук вече се свършва с егоизма. Това е живот на съвършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно" ("Трите живота", I година, София, 1922). 4) " Човек, който е разбрал Любовта, става безсмъртен. Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен. Човек, който е разбрал Истината, става свободен" ("Заветът на Любовта", Мърчаево, Витоша, 1944).
към текста >>
Това е
живот
на съвършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно" ("Трите
живота
", I година, София, 1922).
От материалния живот човек минава във втория - в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си, и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма. Третия, същинския живот наричам Божествен. Тук вече се свършва с егоизма.
Това е
живот
на съвършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно" ("Трите
живота
", I година, София, 1922).
4) " Човек, който е разбрал Любовта, става безсмъртен. Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен. Човек, който е разбрал Истината, става свободен" ("Заветът на Любовта", Мърчаево, Витоша, 1944). Нека ни бъде позволено да мислим, че човек, който изповядва такива идеи като изложените по-горе, не може да създаде "противо-църковно" общество. 3. Църковно-богословски и философски отзиви и анализи на учението на Петър Дънов
към текста >>
4) " Човек, който е разбрал Любовта, става
безсмъртен
.
Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си, и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма. Третия, същинския живот наричам Божествен. Тук вече се свършва с егоизма. Това е живот на съвършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно" ("Трите живота", I година, София, 1922).
4) " Човек, който е разбрал Любовта, става
безсмъртен
.
Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен. Човек, който е разбрал Истината, става свободен" ("Заветът на Любовта", Мърчаево, Витоша, 1944). Нека ни бъде позволено да мислим, че човек, който изповядва такива идеи като изложените по-горе, не може да създаде "противо-църковно" общество. 3. Църковно-богословски и философски отзиви и анализи на учението на Петър Дънов Съвременната българска философска мисъл дефинира учението на Учителя П.
към текста >>
Михалчев и според достоверни източници към края на
живота
си той възприел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Дънов, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую ("Против дъновизма като теософско учение" - сп. "Философски преглед", 1931, кн. II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя П. Дънов и ББ в онази епоха. Но с течение на времето настъпва радикална промяна в отношението на Д.
Михалчев и според достоверни източници към края на
живота
си той възприел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Ето кратък обобщителен преглед на неговите разсъждения, намерили място върху страниците на сп. "Философски преглед". В самото начало на своята критична студия (значителният обем на текста ни дава основание да го дефинираме по този начин) Д. Михалчев назовава духовното общество "Бяло братство" "особено мистично движение" и се опитва да обясни неговото възникване и възход със ситуацията в България след Първата световно война: "...Войните и необикновено големите нещастия, които ги съпроводиха, раздрусаха душите на хиляди люде и семейства и създадоха благоприятна почва за разширението на окултизма и мистиката." По- нататък той добавя, че в редиците на ББ са намерили своята духовна среда значителен брой "интелигентни хора: адвокати, писатели, философи, естественици, гимназиални учители, видни офицери, лица от най-разнообразен калибър". Д. Михалчев се спира и на публикацията на друг виден философ от онова време - Ангел Томов, посветена на същата тема (анализа на А.
към текста >>
2. Кармата и прераждането ("превъплътяването на душите") са "опитани и несъмнени" "истини на
живота
" (в съответствие с твърденията на А. Томов).
Вземайки повод от това определение, Д. Михалчев разполага основните идеи на мирогледа, изповядван от Учителя П. Дънов и осветлен обстойно от А. Томов, в седем направления: 1. Разглеждане на Бога като "първопричината на всички неща", "единството на всички души".
2. Кармата и прераждането ("превъплътяването на душите") са "опитани и несъмнени" "истини на
живота
" (в съответствие с твърденията на А. Томов).
3. "Битието не се изчерпва с т.нар. материален свят на триизмерното пространство." То се проявява и на всички останали планове, "по-висши светове: астрален, ментален и пр." Те се проникват взаимно и "съставят едно единно битие, единния живот на всемирния дух". Физическият човек е частица от материалния свят, но посредством своята духовна природа "той е свързан с по-висшите светове". Неговото пълно проявление тепърва предстои. 4. Смисълът на земния живот на човека, преминаващ през "множество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разумност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от животинското у себе си и подчиняване на нисшия му живот на висшия.
към текста >>
материален свят на триизмерното пространство." То се проявява и на всички останали планове, "по-висши светове: астрален, ментален и пр." Те се проникват взаимно и "съставят едно единно битие, единния
живот
на всемирния дух".
Дънов и осветлен обстойно от А. Томов, в седем направления: 1. Разглеждане на Бога като "първопричината на всички неща", "единството на всички души". 2. Кармата и прераждането ("превъплътяването на душите") са "опитани и несъмнени" "истини на живота" (в съответствие с твърденията на А. Томов). 3. "Битието не се изчерпва с т.нар.
материален свят на триизмерното пространство." То се проявява и на всички останали планове, "по-висши светове: астрален, ментален и пр." Те се проникват взаимно и "съставят едно единно битие, единния
живот
на всемирния дух".
Физическият човек е частица от материалния свят, но посредством своята духовна природа "той е свързан с по-висшите светове". Неговото пълно проявление тепърва предстои. 4. Смисълът на земния живот на човека, преминаващ през "множество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разумност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от животинското у себе си и подчиняване на нисшия му живот на висшия. 5. В историята на човечеството до днес са съществували редица "по-нисши раси и цивилизации". Нашата епоха се отличава с подготвянето на условията за появата на "т.нар.
към текста >>
4. Смисълът на земния
живот
на човека, преминаващ през "множество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разумност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от
животин
ското у себе си и подчиняване на нисшия му
живот
на висшия.
2. Кармата и прераждането ("превъплътяването на душите") са "опитани и несъмнени" "истини на живота" (в съответствие с твърденията на А. Томов). 3. "Битието не се изчерпва с т.нар. материален свят на триизмерното пространство." То се проявява и на всички останали планове, "по-висши светове: астрален, ментален и пр." Те се проникват взаимно и "съставят едно единно битие, единния живот на всемирния дух". Физическият човек е частица от материалния свят, но посредством своята духовна природа "той е свързан с по-висшите светове". Неговото пълно проявление тепърва предстои.
4. Смисълът на земния
живот
на човека, преминаващ през "множество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разумност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от
животин
ското у себе си и подчиняване на нисшия му
живот
на висшия.
5. В историята на човечеството до днес са съществували редица "по-нисши раси и цивилизации". Нашата епоха се отличава с подготвянето на условията за появата на "т.нар. шеста раса: едно човечество с много по-съвършена физическа организация, с много по- развити духовни сили и способности". 6. Само истинският духовен живот позволява на човека да постигне "висшата истина", "главно чрез интуиция, чрез вътрешно прозрение, чрез едно приобщаване на личността с божественото съзнание". В основата на това постижение е "да оставим да се прояви Божествената любов в нас и чрез нас, защото Бог е любов".
към текста >>
6. Само истинският духовен
живот
позволява на човека да постигне "висшата истина", "главно чрез интуиция, чрез вътрешно прозрение, чрез едно приобщаване на личността с божественото съзнание".
Неговото пълно проявление тепърва предстои. 4. Смисълът на земния живот на човека, преминаващ през "множество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разумност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от животинското у себе си и подчиняване на нисшия му живот на висшия. 5. В историята на човечеството до днес са съществували редица "по-нисши раси и цивилизации". Нашата епоха се отличава с подготвянето на условията за появата на "т.нар. шеста раса: едно човечество с много по-съвършена физическа организация, с много по- развити духовни сили и способности".
6. Само истинският духовен
живот
позволява на човека да постигне "висшата истина", "главно чрез интуиция, чрез вътрешно прозрение, чрез едно приобщаване на личността с божественото съзнание".
В основата на това постижение е "да оставим да се прояви Божествената любов в нас и чрез нас, защото Бог е любов". 7. Учениците на ББ са изпълнени със съзнанието, че са дошли на Земята "да научат най-великото изкуство на разумния живот" (цитат по А. Томов), да бъдат в състояние да направят всички жертви и усилия, "за да придобият и усъвършенстват постепенно това изкуство". Единственият истински учител в света е "живият Бог, космическият Христос". Животът на ученика - опростен и освободен от "излишни нужди", е "в пълно съгласие с природата", подчинен на "развиването на висшите душевни способности и на първо място на интуицията".
към текста >>
7. Учениците на ББ са изпълнени със съзнанието, че са дошли на Земята "да научат най-великото изкуство на разумния
живот
" (цитат по А.
5. В историята на човечеството до днес са съществували редица "по-нисши раси и цивилизации". Нашата епоха се отличава с подготвянето на условията за появата на "т.нар. шеста раса: едно човечество с много по-съвършена физическа организация, с много по- развити духовни сили и способности". 6. Само истинският духовен живот позволява на човека да постигне "висшата истина", "главно чрез интуиция, чрез вътрешно прозрение, чрез едно приобщаване на личността с божественото съзнание". В основата на това постижение е "да оставим да се прояви Божествената любов в нас и чрез нас, защото Бог е любов".
7. Учениците на ББ са изпълнени със съзнанието, че са дошли на Земята "да научат най-великото изкуство на разумния
живот
" (цитат по А.
Томов), да бъдат в състояние да направят всички жертви и усилия, "за да придобият и усъвършенстват постепенно това изкуство". Единственият истински учител в света е "живият Бог, космическият Христос". Животът на ученика - опростен и освободен от "излишни нужди", е "в пълно съгласие с природата", подчинен на "развиването на висшите душевни способности и на първо място на интуицията". Крайната цел на ученика е "непосредствено съединяване с висшите духовни сили". Използвайки статията на А.
към текста >>
Животът
на ученика - опростен и освободен от "излишни нужди", е "в пълно съгласие с природата", подчинен на "развиването на висшите душевни способности и на първо място на интуицията".
6. Само истинският духовен живот позволява на човека да постигне "висшата истина", "главно чрез интуиция, чрез вътрешно прозрение, чрез едно приобщаване на личността с божественото съзнание". В основата на това постижение е "да оставим да се прояви Божествената любов в нас и чрез нас, защото Бог е любов". 7. Учениците на ББ са изпълнени със съзнанието, че са дошли на Земята "да научат най-великото изкуство на разумния живот" (цитат по А. Томов), да бъдат в състояние да направят всички жертви и усилия, "за да придобият и усъвършенстват постепенно това изкуство". Единственият истински учител в света е "живият Бог, космическият Христос".
Животът
на ученика - опростен и освободен от "излишни нужди", е "в пълно съгласие с природата", подчинен на "развиването на висшите душевни способности и на първо място на интуицията".
Крайната цел на ученика е "непосредствено съединяване с висшите духовни сили". Използвайки статията на А. Томов за фомулирането на тези седем обобщителни положения, разкриващи - според Д. Михалчев - мирогледа на Учителя П. Дънов и на представяното от него учение, Д.
към текста >>
Приложете Христовото учение в
живота
и ще имате подкрепата на интелигенцията" (пос.
в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във В. Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моментни в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: "По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Приложете Христовото учение в
живота
и ще имате подкрепата на интелигенцията" (пос.
съч., с. 13). "Учението за любовта и братството (неговата същност - процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII-IX на сп. "Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено.
към текста >>
Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл
живот
, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл
живот
, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
41.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
- Константин Златев
Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в
живота
“ (Учителят П. Дънов).
Той ги напътства, Той ги повдига след неизбежните им падания по Пътя, Той им прощава безчислените грешки, съпътстващи мъчително бавното им израстваве в Духа. Той им предоставя всеки ден, всеки час, всеки миг дори шанса да започнат отначало. Той е съвършеният Небесен Отец, за Когото Учителят П. Дънов свидетелства: „Учителят – това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта.“ Духовният Учител на земните хора винаги е конкретна историческа личност.
Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в
живота
“ (Учителят П. Дънов).
В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота. Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“ Духовният Учител представлява изява на Божията Мъдрост като Принцип на Битието. Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на
Живота
.
Той им предоставя всеки ден, всеки час, всеки миг дори шанса да започнат отначало. Той е съвършеният Небесен Отец, за Когото Учителят П. Дънов свидетелства: „Учителят – това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта.“ Духовният Учител на земните хора винаги е конкретна историческа личност. Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов).
В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на
Живота
.
Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“ Духовният Учител представлява изява на Божията Мъдрост като Принцип на Битието. Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.). Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си – не по форма, но по съдържание и смисъл.
към текста >>
вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява
живота
на целия Космос; и ... неговият
живот
от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души.
Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е.
вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява
живота
на целия Космос; и ... неговият
живот
от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души.
Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният. Но той има и друга проекция – в самия човек, в неговата безсмъртна духовна природа. Това е т. нар. вътрешен Учител, който като същност изразява пробуждането и пълноценното изявление на Божественото у личността. Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието.
към текста >>
Нея именно търсят цял
живот
човеците по своя път в
живота
.
Едва тогава можеш да протегнеш ръка и, разтваряйки дланта ў, да разкриеш блясъка на диаманта, скрит в шепата ти. И този блясък грабва погледите на жадуващите Истината: „Човек, който вече е научил всичко на земята, Бог го праща да учи другите. Като им преподава своето знание, те изпитват радост; но и онзи, който е пратен, се радва на тяхната радост.“ С една дума, радостта е взаимна. Няма нищо по-ценно и по-велико в целия Космос от взаимността! Тя е първородна дъщеря на великата Божия Любов.
Нея именно търсят цял
живот
човеците по своя път в
живота
.
Някои – единици – успяват да я открият... В лицето на сродна душа, с която споделят радост и болка... И вървят устремени заедно по Пътя... А той е безкраен и светъл – също като небесата, от които струи Любовта на Бога. Единственият достоен за следване Път... И така, кой е Учителят – Пратеникът на Бога? Ще бъдем ли в състояние някога да отговорим достатъчно изчерпателно на този въпрос? А нужно ли е това?
към текста >>
Той има много проявления в
живота
, но по същина е само един.
Същата онази Истина, която Бог е изтръгнал от сърцето Си и като неугасим факел от искряща светлина я поднася във всички епохи на Своите деца във Вселената. Истина, изтъкана от най-фините фибри на безсмъртието... Истина, която извайва от космически пламък свободния дух и в шеметен полет го отнася до самото лоно на Всевишния... 2. Качества и характеристики на духовния Учител: „Един Учител има в света! Един е Учителят, Който носи истинското знание.
Той има много проявления в
живота
, но по същина е само един.
Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си“ (курсивът мой – К.З.). От тези думи на Учителя П. Дънов следва, че да разпознаеш в лицето на една земна личност истинен Пратеник на Бога, означава същевременно да познаеш в дълбочина своята собствена същност. Казано на езотеричен език: познавайки Божествената изява в един въплътен на Земята Учител, ти познаваш и Божественото у самия себе си. Тогава именно изграждаш антахкарана – моста между висшия и нисшия ум.
към текста >>
Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима Любов, която блика неспирно от сърцето на Бога и
оживотворява
всичко съществуващо.
А тя е пътека на посвещенията. Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека. Те вече не говорят от свое име, а от името на Онзи, Който ги е пратил сред по-малките им братя и сестри: „Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител (курсивът мой – К.З.). Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, Който Ме е проводил“ (Учителят П. Дънов).
Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима Любов, която блика неспирно от сърцето на Бога и
оживотворява
всичко съществуващо.
Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на Божията Любов и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния мир, на Божествената Светлина и Радост успяват само подготвените. Онези, които са преминали безчет сурови изпитания и са ги преодолели с чест.
към текста >>
И тъй като той самият е
безсмъртен
, макар и в плът, всичко, до което се докосне, ако е мъртво, оживява.
Неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е Учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за Учител и ученик.“ Истинският духовен Учител твърде рядко си служи със заповеди. Ала когато го стори, всичко му се покорява.
И тъй като той самият е
безсмъртен
, макар и в плът, всичко, до което се докосне, ако е мъртво, оживява.
Мнозина се обръщат към него като към съдия – с пълна увереност в неговата абсолютна справедливост. Но той не е съдия, а единствено помощник и изправител на недъзите човешки. Когато Учителят на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта отправи взора си към някое същество, той го вижда такова, каквото е в дълбоката си същност. Нищо не би могло до убегне от проницателния му поглед: добродетели и пороци, слабости и положителни качества, минало, настояще и бъдеще. Като на длан вижда до дъното всичко, което е преживяло, преживява и ще преживее това същество.
към текста >>
В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на
Живота
.
Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си. Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване. Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма.
В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на
Живота
.
Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението. Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов. Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава
живот
, светлина и свобода.
Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението. Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов.
Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава
живот
, светлина и свобода.
Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.
към текста >>
Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият
живот
има отражение в целия Космос (курсивът мой – К.З.).
Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят в истински смисъл на думата е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие.
Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият
живот
има отражение в целия Космос (курсивът мой – К.З.).
А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени.“ Според външните признаци на своя живот Учителят не се отличава от другите хора. Ала това е само привидно. Самият той е живо въплъщение на собственото му учение. Проповядва истини, които сам е изпитал и преживял; те са част от него и той може без колебание, с цялата си категоричност да ги предложи на онези, които все още не са стигнали до тях, но са способни да ги възприемат, осмислят и приложат. Учителят поставя на пиедестал чистата любов към ближния – братската любов, която в убежденията му далеч надвишава по стойност доброволно преминатите изпитания по Пътя и дори посвещенията.
към текста >>
А щом
животът
и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени.“ Според външните признаци на своя
живот
Учителят не се отличава от другите хора.
Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят в истински смисъл на думата е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос (курсивът мой – К.З.).
А щом
животът
и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени.“ Според външните признаци на своя
живот
Учителят не се отличава от другите хора.
Ала това е само привидно. Самият той е живо въплъщение на собственото му учение. Проповядва истини, които сам е изпитал и преживял; те са част от него и той може без колебание, с цялата си категоричност да ги предложи на онези, които все още не са стигнали до тях, но са способни да ги възприемат, осмислят и приложат. Учителят поставя на пиедестал чистата любов към ближния – братската любов, която в убежденията му далеч надвишава по стойност доброволно преминатите изпитания по Пътя и дори посвещенията. Той е напълно естествен в поведението си, във всичките си външни прояви.
към текста >>
Най-адекватната му визитна картичка е собственият му
живот
.
Не изисква обещания и клетви от последователите си. Прекланя се пред свещената неприкосновеност на свободната воля. Никога не избързва, нищо не пресилва, винаги е антипод на всяка крайност и фанатизъм. Учителят не се нуждае от одобрението на никого, нито пък от реклама за дейността си. Никога не нарушава обществения ред.
Най-адекватната му визитна картичка е собственият му
живот
.
Истинският Учител винаги влиза през вратата, а не прескача през оградата. Той не върви пред следовниците си, а ги придружава по пътя им към съвършенството. На всекиго говори на собствения му език. На злото неизменно отвръща с добро. Външният вид на духовния Учител е в унисон с цялостната му личност и по никакъв начин не се натрапва на наблюдателя.
към текста >>
Отношенията помежду им далеч надхвърлят тесните рамки на един земен
живот
.
Именно „осъзнат“, защото всички ние сме ученици в тази планетарна Школа, ала огромният процент от нас не го знаят. Малцината, които са прогледнали за истината, крачат по пътеката на окултното ученичество. Техният ход, ритъмът на придвижването и уроците, предавани за усвояване и прилагане, са обект на наблюдение и контрол от страна на извисен духовен Наставник, който отдавна е минал по същия маршрут и познава отлично всичките му особености. Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава към работа и служение.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа му.“ Да, няма съмнение, че учениците разпознават гласа на своя Учител, понеже те са свързани с него от миналото, от предишни въплъщения.
Отношенията помежду им далеч надхвърлят тесните рамки на един земен
живот
.
Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива към съвършенство. Тогава именно Учителят му ще го докосне по начин, който не буди съмнение относно целта на призива. И от този благословен миг на взаимност контактът помежду им ще се възроди за нов живот и ново съдържание. За всеки човек ще настъпи ден, в който той ще срещне в плът своя Учител. И не само ще го срещне, но и ще го разпознае измежду всички останали свои съвременници.
към текста >>
И от този благословен миг на взаимност контактът помежду им ще се възроди за нов
живот
и ново съдържание.
Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава към работа и служение.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа му.“ Да, няма съмнение, че учениците разпознават гласа на своя Учител, понеже те са свързани с него от миналото, от предишни въплъщения. Отношенията помежду им далеч надхвърлят тесните рамки на един земен живот. Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива към съвършенство. Тогава именно Учителят му ще го докосне по начин, който не буди съмнение относно целта на призива.
И от този благословен миг на взаимност контактът помежду им ще се възроди за нов
живот
и ново съдържание.
За всеки човек ще настъпи ден, в който той ще срещне в плът своя Учител. И не само ще го срещне, но и ще го разпознае измежду всички останали свои съвременници. Неописуемо е величието на тази среща! Търсещият ще погледне в очите едно необикновено Същество, което без думи ще изрази готовност да поеме съдбините му в ръцете си. Беззаветната преданост и Божествената Любов между Учителя и ученика няма равна на себе си във Вселената!
към текста >>
А да видиш Бога, да видиш и себе си – това е най-свещеният момент в
живота
.
Търсещият ще погледне в очите едно необикновено Същество, което без думи ще изрази готовност да поеме съдбините му в ръцете си. Беззаветната преданост и Божествената Любов между Учителя и ученика няма равна на себе си във Вселената! Учителят е вълшебното огледало, в което ученикът открива собствения си съвършен образ – такъв, какъвто Бог желае да бъде. Наставникът по пътеката към великата Цел го води търпеливо и с неизразима обич и упование не само към необята на космическото познание, но и в дълбините на самопознанието: „Закон е – като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си.
А да видиш Бога, да видиш и себе си – това е най-свещеният момент в
живота
.
За този именно момент човек живее“ (Учителят П. Дънов). Тук някой би запитал: „И все пак, как да разпознаем един духовен Учител? “ Основателен въпрос. Поне за мнозинството от нас. И както навярно се досещате, най-точен е отговорът на един от самите Учители: „Познаването на Учителя е чисто духовен процес (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
Той не може да дойде и като някакво външно явление в
живота
.
Тук някой би запитал: „И все пак, как да разпознаем един духовен Учител? “ Основателен въпрос. Поне за мнозинството от нас. И както навярно се досещате, най-точен е отговорът на един от самите Учители: „Познаването на Учителя е чисто духовен процес (курсивът мой – К.З.). Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт.
Той не може да дойде и като някакво външно явление в
живота
.
Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека (курсивът мой – К.З.). Затова отвътре става познаването на Учителя – в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие.
към текста >>
Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист
живот
мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват.
Една от главните му задачи е оживяването на латентните (непроявени) тела на ученика, които да се превърнат в пълноценни носители на съзнанието му. Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено.
Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист
живот
мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват.
Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение. Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване. Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика.
към текста >>
Пречистеното и извисено съзнание на ученика – дори и в мигове на върховни изпитания – му позволява неизменно да разчита на подкрепата на своя Учител: „Когато си обременен в пустинята на
живота
, Учителят чува твоя зов.
Той знае, че не може да служи едновременно на Бога и мамона, и е направил веднъж завинаги своя съдбоносен избор. От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си“ (Учителят П. Дънов).
Пречистеното и извисено съзнание на ученика – дори и в мигове на върховни изпитания – му позволява неизменно да разчита на подкрепата на своя Учител: „Когато си обременен в пустинята на
живота
, Учителят чува твоя зов.
Повдигни съзнанието си и ще чуеш гласа му. И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя към всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му. Изворът на неговата Мъдрост е достатъчно дълбок и широк, за да има място за всички жадни, без хаос, конкуренция и излишна надпревара. Българският Пратеник на Бялото братство описва този контур от общуването помежду им с кратки и точни думи: „Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално.
към текста >>
Той е, който ще му даде едно право направление в
живота
тук, на земята, и горе, в невидимия мир.
Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.“ Съвместната работа между духовния Наставник и търсещия Истината обучаващ се в определен момент довежда втория до онова качествено разширение на съзнанието, което на езотеричен език се нарича „посвещение“. Учителят познава превъзходно този път на духовно израстване и внимателно, с неизчерпаемо търпение, постоянство и Любов, стиснал здраво ръката му, без да я изпуска, повежда ученика по него: „Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика.
Той е, който ще му даде едно право направление в
живота
тук, на земята, и горе, в невидимия мир.
Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности.“ В отношенията между Учителя и ученика царуват строги правила, които не търпят изключения. Но законът за свободната воля е в сила и тук, в тази толкова деликатна област на духовната комуникация. Пратеникът на Божественото прекрасно знае, че не може да налага своите възгледи за света и живота – колкото и напредничави да са те – на кандидатите за ученичество. Той само им предлага да пият от извора на безсмъртната Истина, а всеки според равнището на собственото си духовно развитие решава дали да отпие.
към текста >>
Пратеникът на Божественото прекрасно знае, че не може да налага своите възгледи за света и
живота
– колкото и напредничави да са те – на кандидатите за ученичество.
Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук, на земята, и горе, в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности.“ В отношенията между Учителя и ученика царуват строги правила, които не търпят изключения. Но законът за свободната воля е в сила и тук, в тази толкова деликатна област на духовната комуникация.
Пратеникът на Божественото прекрасно знае, че не може да налага своите възгледи за света и
живота
– колкото и напредничави да са те – на кандидатите за ученичество.
Той само им предлага да пият от извора на безсмъртната Истина, а всеки според равнището на собственото си духовно развитие решава дали да отпие. И ако да – колко. „Ако още от първата ми дума не се запали този, който слуша, той не е ученик. Аз да говоря Истината, а той да я разбира. Онзи, който слуша, и онзи, който говори, и двамата трябва да придобиват.
към текста >>
И тя не е насочена към преситения от интелектуални акробатики ум на придобилия книжно познание, а към жадуващия Словото на
Живота
: „За нас не е въпрос да убеждаваме хората, а да ги нахраним.
Аз да говоря Истината, а той да я разбира. Онзи, който слуша, и онзи, който говори, и двамата трябва да придобиват. Ако вие от една моя беседа нищо не придобиете и ако аз от една моя беседа нищо не мога да придобия, то всичко е напразно. Ако вие излезете оттук с една нова идея, с нови импулси, това учение е на място; ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето – по-голяма топлина, и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, считам, че това учение не е на място“ (Учителят П. Дънов). По тази причина Учителят си служи не с убеждение, а с духовна храна.
И тя не е насочена към преситения от интелектуални акробатики ум на придобилия книжно познание, а към жадуващия Словото на
Живота
: „За нас не е въпрос да убеждаваме хората, а да ги нахраним.
Тези гладни души да ги нахраним. Но ще кажат: „Хубава ли е тази храна? “ Опитайте я. Ако е хубава, приемете я. За нас не е важно да се обръщат хората, а да се опита храната.“
към текста >>
Няма нещо в
живота
, което аз съм пожелал, че да не е станало.
Защото Христос казва: „Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси.“ Новото, което говоря, ще се завери от друго място.“ При осъществяването на мисията си той непрестанно бива воден от Божията всесилна и всемъдра ръка. Тоталното хармонизиране на неговата воля с тази на Всевишния е най-сигурната гаранция за успеха на делото му: „За себе си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен. И аз го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става.
Няма нещо в
живота
, което аз съм пожелал, че да не е станало.
На болни и на сиромаси съм помагал и помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес.“ За политическата си, етническа и религиозна принадлежност, както и за действителния си произход (не без усет за поетичност), споделя следното: „Не спадам към никоя Църква, към никоя партия, организация, към никой народ, защото не съм от Земята. „А откъде си? “ От Слънцето идвам и отивам към него.
към текста >>
Под „слънце“ разбирам онзи възвишен, разумен
живот
.
На болни и на сиромаси съм помагал и помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес.“ За политическата си, етническа и религиозна принадлежност, както и за действителния си произход (не без усет за поетичност), споделя следното: „Не спадам към никоя Църква, към никоя партия, организация, към никой народ, защото не съм от Земята. „А откъде си? “ От Слънцето идвам и отивам към него.
Под „слънце“ разбирам онзи възвишен, разумен
живот
.
В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено. За мене е най-големият позор да излъжа с нещо някого. Заради мен не желая никой да страда.“ Познавайки великолепно психологическата настройка на средния човек, Учителят на Новата Култура на VI раса не рискува да го въведе и в най-малкото изкушение относно собствената си същност: „Аз не искам да знаете кой съм. Искам да избегна това, защото познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма. Иисус Христос се изяви на еврейския народ, но той не Го прие и си навлече карма.
към текста >>
отбелязва пред последователите си съвсем схематично, но пределно изразително същността на учението, което проповядва: „Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на
живота
, не на буквата.
Искам да избегна това, защото познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма. Иисус Христос се изяви на еврейския народ, но той не Го прие и си навлече карма. Ако не се разкривем, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път.“ Все пак на моменти той разгръща пестеливо завесата на великата тайна относно своето присъствие в земно тяло: „Дошъл съм на Земята да услужа на ангелските йерархии и на вас. Ако сега не успея, пак ще дойда. Ще идвам, докато не си свърша работата до съвършенство.“ На 26.08.1917 г.
отбелязва пред последователите си съвсем схематично, но пределно изразително същността на учението, което проповядва: „Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на
живота
, не на буквата.
Учение не на сектантство, а учение живо, учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот.“ На друго място в Словото си допълва вече казаното: „Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям. Това е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи същества, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.“
към текста >>
Учение не на сектантство, а учение живо, учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния
живот
.“ На друго място в Словото си допълва вече казаното: „Често ме питат какво е учението, което проповядвам.
Иисус Христос се изяви на еврейския народ, но той не Го прие и си навлече карма. Ако не се разкривем, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път.“ Все пак на моменти той разгръща пестеливо завесата на великата тайна относно своето присъствие в земно тяло: „Дошъл съм на Земята да услужа на ангелските йерархии и на вас. Ако сега не успея, пак ще дойда. Ще идвам, докато не си свърша работата до съвършенство.“ На 26.08.1917 г. отбелязва пред последователите си съвсем схематично, но пределно изразително същността на учението, което проповядва: „Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата.
Учение не на сектантство, а учение живо, учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния
живот
.“ На друго място в Словото си допълва вече казаното: „Често ме питат какво е учението, което проповядвам.
Аз отговарям. Това е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи същества, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.“ Относно подхода си към хората и околната среда изтъква: „С недостатъци не се занимавам.
към текста >>
42.
Елементи на астрологията
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Според това разположение се анализира самият човек - неговите качества, способности, стремежи за изява, а също и условията, при които ще се намира той през настоящия си
живот
.
ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА Време и домове. Времето и мястото на раждането са важни елементи в Астрологията. Изтъкнахме, че разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия върху Небесната сфера е същото, каквото е и в Двойника на човека (Звездното тяло) в момента на неговото раждане.
Според това разположение се анализира самият човек - неговите качества, способности, стремежи за изява, а също и условията, при които ще се намира той през настоящия си
живот
.
Това се определя от силовите течения на отделните членове от Слънчевото семейство, Зодиакалните съзвездия и взаимоотношенията между тях. Положението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия са отбелязани и се изваждат от астрономически таблици, наречени ефемериди. Когато начертаем такава звездна карта, получаваме т.нар. хороскоп. Думата хороскоп е гръцка и означава карта за предсказване. Тази карта се прави за определено място и време; с други думи, за да се начертае хороскоп, трябва да са ни известни географските координати на мястото, където даденият човек се ражда.
към текста >>
То е най-близката до нас звезда и е от най-голямо значение за
живота
на Земята и Планетите на първо място като динамичен център.
За да можем да имаме по-ясна и пълна представа за онова, което един член от Слънчевото семейство може да даде като външен образ - тип и психическо съдържание на даден човек, то трябва да познаваме всичко онова, което астрономията може да ни даде за всеки един от тези членове; защото, както отбелязахме, всяко нещо е израз на сили, които са го създали. Тези сили, които създават, също така изтичат от дадено тяло, като по този начин въздействуват със своите качества и напрежения. Щом е така, то по обратен път е възможно от създаденото да определим естеството, характера и напрежението на силите, които са създали всичко в дадено тяло. Трябва да знаем какво представлява Слънчевата система и какво всеки един член от нея притежава, за да определим какво всеки един от тях може да даде. Да започнем от Слънцето.
То е най-близката до нас звезда и е от най-голямо значение за
живота
на Земята и Планетите на първо място като динамичен център.
Вълнообразните трептения, изхождащи от Слънцето, все още не са напълно разбрани в своето богато и пълно разнообразие от сегашния човешки род. Те достигат както до Земята, така и до всички Планети от Слънчевото семейство и ги обхващат като една жизнена сфера. Така че всички те и ние на Земята може да се каже, че живеем в Слънцето, потопени в тези могъщи струи от силови течения. За Земята трябва да приемем по безспорен начин, че без слънчевата радиация, като най-важен източник на енергия, животът върху нея - в тази форма, която имаме засега, е невъзможен. Всички изключително благоприятни условия, които то дава на Земята и на живота върху нея, ще трябва да приемем, че са израз на един високо организиран свят.
към текста >>
За Земята трябва да приемем по безспорен начин, че без слънчевата радиация, като най-важен източник на енергия,
животът
върху нея - в тази форма, която имаме засега, е невъзможен.
Да започнем от Слънцето. То е най-близката до нас звезда и е от най-голямо значение за живота на Земята и Планетите на първо място като динамичен център. Вълнообразните трептения, изхождащи от Слънцето, все още не са напълно разбрани в своето богато и пълно разнообразие от сегашния човешки род. Те достигат както до Земята, така и до всички Планети от Слънчевото семейство и ги обхващат като една жизнена сфера. Така че всички те и ние на Земята може да се каже, че живеем в Слънцето, потопени в тези могъщи струи от силови течения.
За Земята трябва да приемем по безспорен начин, че без слънчевата радиация, като най-важен източник на енергия,
животът
върху нея - в тази форма, която имаме засега, е невъзможен.
Всички изключително благоприятни условия, които то дава на Земята и на живота върху нея, ще трябва да приемем, че са израз на един високо организиран свят. Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на Същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които ние нямаме дори представа. Те имат за задача да пазят, управляват, организират и да облагородяват както самите Планета - членове на това семейство - с живота върху тях, така и Звездното тяло - Двойника на човека. Такова схващане и разбиране е имал и един от най-великите астрономи на човешкия род от края на 18-и и началото на 19-и век Уилиам Хершел, който в 1781 година откри планетата У Р А Н и два от нейните спътници: открил е също и два сателита на Сатурн. Като е наблюдавал петна по планетата Марс, той е изчислил продължителността на нейното завъртане около оста й.
към текста >>
Всички изключително благоприятни условия, които то дава на Земята и на
живота
върху нея, ще трябва да приемем, че са израз на един високо организиран свят.
То е най-близката до нас звезда и е от най-голямо значение за живота на Земята и Планетите на първо място като динамичен център. Вълнообразните трептения, изхождащи от Слънцето, все още не са напълно разбрани в своето богато и пълно разнообразие от сегашния човешки род. Те достигат както до Земята, така и до всички Планети от Слънчевото семейство и ги обхващат като една жизнена сфера. Така че всички те и ние на Земята може да се каже, че живеем в Слънцето, потопени в тези могъщи струи от силови течения. За Земята трябва да приемем по безспорен начин, че без слънчевата радиация, като най-важен източник на енергия, животът върху нея - в тази форма, която имаме засега, е невъзможен.
Всички изключително благоприятни условия, които то дава на Земята и на
живота
върху нея, ще трябва да приемем, че са израз на един високо организиран свят.
Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на Същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които ние нямаме дори представа. Те имат за задача да пазят, управляват, организират и да облагородяват както самите Планета - членове на това семейство - с живота върху тях, така и Звездното тяло - Двойника на човека. Такова схващане и разбиране е имал и един от най-великите астрономи на човешкия род от края на 18-и и началото на 19-и век Уилиам Хершел, който в 1781 година откри планетата У Р А Н и два от нейните спътници: открил е също и два сателита на Сатурн. Като е наблюдавал петна по планетата Марс, той е изчислил продължителността на нейното завъртане около оста й. Направил е и още много открития по Небесната сфера.
към текста >>
Те имат за задача да пазят, управляват, организират и да облагородяват както самите Планета - членове на това семейство - с
живота
върху тях, така и Звездното тяло - Двойника на човека.
Те достигат както до Земята, така и до всички Планети от Слънчевото семейство и ги обхващат като една жизнена сфера. Така че всички те и ние на Земята може да се каже, че живеем в Слънцето, потопени в тези могъщи струи от силови течения. За Земята трябва да приемем по безспорен начин, че без слънчевата радиация, като най-важен източник на енергия, животът върху нея - в тази форма, която имаме засега, е невъзможен. Всички изключително благоприятни условия, които то дава на Земята и на живота върху нея, ще трябва да приемем, че са израз на един високо организиран свят. Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на Същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които ние нямаме дори представа.
Те имат за задача да пазят, управляват, организират и да облагородяват както самите Планета - членове на това семейство - с
живота
върху тях, така и Звездното тяло - Двойника на човека.
Такова схващане и разбиране е имал и един от най-великите астрономи на човешкия род от края на 18-и и началото на 19-и век Уилиам Хершел, който в 1781 година откри планетата У Р А Н и два от нейните спътници: открил е също и два сателита на Сатурн. Като е наблюдавал петна по планетата Марс, той е изчислил продължителността на нейното завъртане около оста й. Направил е и още много открития по Небесната сфера. Ето какво казва този гениален астроном за Слънцето: Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо, подобно на Земята.“ Хершел предпазливо отбелязва, че може би то е населено. Около това кълбо има два слоя облаци, продължава той, външният от които е необикновено горещ, а вътрешният - хладен.
към текста >>
Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, към самото Слънце, през които отвори Великите Разумни Същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, даващи подкрепа и
живот
на Планетите.
Те не са нищо друго, освен дълбоки кладенци, подобни на фунии, в тези облачни обвивки. През тези отвори ние можем да видим повърхността на централното кълбо, а полусенките около ядрото са стените на тази фуния Правилността на схващането за петната се потвърждава от т.нар. явление В и л с о н: когато почти кръглото петно е в центъра на Слънчевия диск, ядрото заема централно положение в полусянката. Когато обаче петното се приближи към края на Слънчевия диск, тогава то добива перспективно елипсовидна форма, като частта от полусянката, която е по-близо до центъра на Слънчевия диск, става все по-тясна. За сегашните учени естеството на петната и причините за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно ясни.
Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, към самото Слънце, през които отвори Великите Разумни Същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, даващи подкрепа и
живот
на Планетите.
Централното ядро не е тъмно, а само поради контраста си спрямо голямата яркост на фотосферата (повърхността), която ние виждаме от Слънцето, изглежда така. Установено е, че яркостта на Слънчевия диск е 500 000 пъти по-силна от яркостта на Лунния диск при пълнолуние. Измерено е също, че петната са 500 пъти по- светли от диска на Луната пак при пълнолуние. Това съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно, че твърдото кълбо - самото Слънце, не е тъмно. Петната не са студени.
към текста >>
Изобщо петната са израз на изключително голяма слънчева активност, за чийто резултат ние, хората на Земята, можем да съдим само отчасти: тогава има по-голямо плодородие, по-голяма активност на
живота
.
Това съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно, че твърдото кълбо - самото Слънце, не е тъмно. Петната не са студени. Докато температурата на фотосферата -Слънчевата повърхност - е към 6000 градуса, то температурата на петната се измерва към 4800 градуса. Освен това е установено по безспорен начин, че петната са източник на непонятни за нас по своето могъщество силови течения, определени от учените сега като магнитни. Могъщи източници на сили са тези отвори.
Изобщо петната са израз на изключително голяма слънчева активност, за чийто резултат ние, хората на Земята, можем да съдим само отчасти: тогава има по-голямо плодородие, по-голяма активност на
живота
.
Те съвсем не са някакви втвърдявания, изстинали и мъртви области по Слънчевата повърхност. Като плод на тази Слънчева активност се приемат също и т.нар. протуберанси, които не са нищо друго, освен могъщи изригвания, огнени езици, достигащи често пъти стотици хиляди километри дължина. Има също и други образувания по Слънчевата повърхност - т.нар. факули, които са подобни на оризови зърна с размер от стотици километри, явяващи се и изчезващи за периоди от секунди, подобно на вряща оризова каша.
към текста >>
Така например да вземем легендата за р а я, в който човек е бил поставен в изключително благоприятни условия за
живот
.
А би трябвало да бъдат перпендикулярни, което би донесло изключителни предимства за всяка от тях. Какви изключителни предимства биха донесли кръговите орбити и перпендикулярните оси? Това най-добре бихме разбрали от нашата Земя. Легендите, от какъвто род и характер да са те, всякога имат за основа нещо вярно, което е било, което е станало, т.е. някакъв факт - събитие.
Така например да вземем легендата за р а я, в който човек е бил поставен в изключително благоприятни условия за
живот
.
И наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, то нейният климат щеше да бъде възможно най-благоприятен - райски. Щеше да има вечна Пролет - такова време, каквото имаме през най-хубавите майски дни. Че наистина Земята е имала изправена ос и кръгова орбита и вследствие на това - благоприятен климат, показват намерените в Антарктида (Южния континент) въглищни пластове и вкаменени дървета. Това съвсем ясно говори, че там някога е било топло и условията за живот са били напълно благоприятни. След наклоняването на земната ос и разтеглянето на нейната орбита в елипса идват и зимните условия, хлад, мраз - причини за неблагоприятните климатични условия за тази форма на живота, която имаме тук на Земята.
към текста >>
Това съвсем ясно говори, че там някога е било топло и условията за
живот
са били напълно благоприятни.
някакъв факт - събитие. Така например да вземем легендата за р а я, в който човек е бил поставен в изключително благоприятни условия за живот. И наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, то нейният климат щеше да бъде възможно най-благоприятен - райски. Щеше да има вечна Пролет - такова време, каквото имаме през най-хубавите майски дни. Че наистина Земята е имала изправена ос и кръгова орбита и вследствие на това - благоприятен климат, показват намерените в Антарктида (Южния континент) въглищни пластове и вкаменени дървета.
Това съвсем ясно говори, че там някога е било топло и условията за
живот
са били напълно благоприятни.
След наклоняването на земната ос и разтеглянето на нейната орбита в елипса идват и зимните условия, хлад, мраз - причини за неблагоприятните климатични условия за тази форма на живота, която имаме тук на Земята. Имаме основание да приемем, че такива неблагоприятни промени са станали и за всички планети от Слънчевото семейство, при което едни от тях са претърпели по- малки, други - по-големи промени. Околоосното въртене на всички Планети също е в безпорядък. Едни се въртят по- бързо, други по-бавно. Освен това едни от Планетите се въртят от запад към изток, а други - обратно: от изток към запад, каквито са Венера и Уран.
към текста >>
След наклоняването на земната ос и разтеглянето на нейната орбита в елипса идват и зимните условия, хлад, мраз - причини за неблагоприятните климатични условия за тази форма на
живота
, която имаме тук на Земята.
Така например да вземем легендата за р а я, в който човек е бил поставен в изключително благоприятни условия за живот. И наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, то нейният климат щеше да бъде възможно най-благоприятен - райски. Щеше да има вечна Пролет - такова време, каквото имаме през най-хубавите майски дни. Че наистина Земята е имала изправена ос и кръгова орбита и вследствие на това - благоприятен климат, показват намерените в Антарктида (Южния континент) въглищни пластове и вкаменени дървета. Това съвсем ясно говори, че там някога е било топло и условията за живот са били напълно благоприятни.
След наклоняването на земната ос и разтеглянето на нейната орбита в елипса идват и зимните условия, хлад, мраз - причини за неблагоприятните климатични условия за тази форма на
живота
, която имаме тук на Земята.
Имаме основание да приемем, че такива неблагоприятни промени са станали и за всички планети от Слънчевото семейство, при което едни от тях са претърпели по- малки, други - по-големи промени. Околоосното въртене на всички Планети също е в безпорядък. Едни се въртят по- бързо, други по-бавно. Освен това едни от Планетите се въртят от запад към изток, а други - обратно: от изток към запад, каквито са Венера и Уран. По отношението на дистанциите между Планетите и Слънцето също липсва единство и закономерност в тяхното разположение.
към текста >>
Всички тези отклонения на Планетите са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите от тях сили и влияния, имащи значение както за
живота
на Земята (на първо място на човека), така и за взаимоотношенията между самите Планети.
Явно е, че последните два резултата на този закон не съвпадат с изчислените дистанции на планетите Нептун и Плутон. Нептун се намира на около 30 астрономически единици от Слънцето, а Плутон на около 40. Явно е, че тук съществува нарушение на този закон. Саабей и древните звездобройци са приемали, че някога Слънчевата система се е ръководела от хармонични, разумни, твърдо установени закони, които са създали ред и хармония във всички прояви на нейните членове. Всичко това говори още, че някога могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал в Слънчевата система и е внесъл това безредие.
Всички тези отклонения на Планетите са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите от тях сили и влияния, имащи значение както за
живота
на Земята (на първо място на човека), така и за взаимоотношенията между самите Планети.
Спътниците, които някои Планети имат, са също важен елемент на тяхното влияние, но това ще бъде разгледано за всяка една Планета поотделно. През 1776 и 1772 години големите астрономи Тициус и Боде, след като създадоха закона, за който споменахме останаха учудени, че на дистанция 2,8 астрономически единици, което е равно на 420 000 000 километра от Слънцето, няма Планета и че пространството там е празно. Но много скоро се изясни, че там няма празнота. На 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открива небесно тяло, което се намирало точно в отбелязаното пространство между орбитите на Марс и Юпитер. Това тяло се оказало съвсем малко с диаметър от 786 километра.
към текста >>
Но не бил
безсмъртен
като него.
Много от древните гърци са били във Вавилон и са взели тази легенда, като са я преработили според своята митология, а за герои са поставили свои богове и богини. Макар и блед, гръцкият вариант дава представа за размера на тази катастрофа. Ето я и самата легенда: „Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Той се оженил за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, поради което му дали името Фаетон, т.е. С и я е щ.
Но не бил
безсмъртен
като него.
По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф - син на Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива и му казал: „Макар да се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на обикновен смъртен!“ Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче.
към текста >>
Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал по Небесните простори...“ Изтъкнахме, че слънцата са високо организирани светове, източници на светлина и на условия за изява на
живота
, изобщо на още много сили, които изтичат от тях, без да можем да ги констатираме и да ги разбираме.
“ Чул молбата на богиня Гея Великият Зевс и в миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята. Вдигнал тежката си десница, хвърлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата. Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в реката Ередан, далеч от родината си.
Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал по Небесните простори...“ Изтъкнахме, че слънцата са високо организирани светове, източници на светлина и на условия за изява на
живота
, изобщо на още много сили, които изтичат от тях, без да можем да ги констатираме и да ги разбираме.
Същевременно изтъкнахме и други фактори , които носят тъмнина, разединение, разрушение, безредие,смърт; изобщо склонни да поглъщат всичко. Ще трябва да приемем, че също така съществуват напълно реално изразени фактори, които създават тези противоположности. Че наистина съществуват такива светове, е било изнесено още от Саабей и неговите ученици и отбелязано в свещените книги на всички народи, включително и в Библията, макар и бегло и непълно. Там, в първата глава на книгата „Битие“, се казва, че в началото Бог създаде Небето и Земята - два свята. А Земята беше неустроена, безводна и пуста - без живот.
към текста >>
А Земята беше неустроена, безводна и пуста - без
живот
.
Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал по Небесните простори...“ Изтъкнахме, че слънцата са високо организирани светове, източници на светлина и на условия за изява на живота, изобщо на още много сили, които изтичат от тях, без да можем да ги констатираме и да ги разбираме. Същевременно изтъкнахме и други фактори , които носят тъмнина, разединение, разрушение, безредие,смърт; изобщо склонни да поглъщат всичко. Ще трябва да приемем, че също така съществуват напълно реално изразени фактори, които създават тези противоположности. Че наистина съществуват такива светове, е било изнесено още от Саабей и неговите ученици и отбелязано в свещените книги на всички народи, включително и в Библията, макар и бегло и непълно. Там, в първата глава на книгата „Битие“, се казва, че в началото Бог създаде Небето и Земята - два свята.
А Земята беше неустроена, безводна и пуста - без
живот
.
Тъмнина се разстилаше над Бездната. В този текст ясно е изразено съществуването на два противоположни свята в Природата. Но в този текст е казано само за едната противоположност, отбелязана с думата „Земя“, а нищо не се казва за другата, по-висша изява - „Небе“. Еврейските първенци, които в 586, година преди нашата ера са отишли във Вавилон по покана на тогавашния цар Навуходоносор Втори, са преписали тези текстове от Вавилонската кула - висшата Школа на Халдейските мъдреци, но не са могли всичко да препишат, вероятно поради невъзможност да разчетат текста и по-специално - написаното за Небето. В Свещените книги на другите народи обаче е отбелязано за Небето като за свят Съществуването на реални светове с качества и прояви, напълно противоположни на светлите слънца, е нещо, което е било известно на Вавилонските звездобройци, които са ги наричали Черни слънца.
към текста >>
43.
Меркурий
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Този малък размер определя и нещо от естеството на силовите течения, които изхождат от него и влияят върху Земята,
живота
на нея и по-специално върху човека.
МЕРКУРИЙ Втората планета от Слънчевото семейство е Меркурий със символичен знак //. Неговите размери в сравнение с другите Планети са сравнително малки. Той има диаметър около 5000 километра. Понеже се движи в орбита между тази на Земята и Слънцето (вътрешна орбита), той се приема за вътрешна Планета.
Този малък размер определя и нещо от естеството на силовите течения, които изхождат от него и влияят върху Земята,
живота
на нея и по-специално върху човека.
Тези влияния не засягат дълбоките изяви, а засягат близкия, непосредствено до родения човек свят, неговата обстановка, опознаването и използуването муза задоволяване на обикновените нужди. Силовите течения на Меркурий чрез Звездното тяло на човека създават и оформят мозъчните центрове, които се намират в долната предна част на мозъка - около веждите. Затова хората, които имат подчертаното влияние на Меркурий, имат добре оформена и развита тази част на челото. Там са центровете, които дават възможност да се схваща и разбира околната среда, обстановката, при която се намира даден човек, формите, размерите, теглото, багрите, реда, който съществува около него, а също и стремежа към този ред, за да може да бъде ползван за,постигане на своите задачи и нужди. Художниците, скулпторите трябва да имат добре развити тези центрове, а също и хората които ще трябва да решават практичните задачи, свързани с обикновения живот, с нуждите на човека.
към текста >>
Художниците, скулпторите трябва да имат добре развити тези центрове, а също и хората които ще трябва да решават практичните задачи, свързани с обикновения
живот
, с нуждите на човека.
Този малък размер определя и нещо от естеството на силовите течения, които изхождат от него и влияят върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоките изяви, а засягат близкия, непосредствено до родения човек свят, неговата обстановка, опознаването и използуването муза задоволяване на обикновените нужди. Силовите течения на Меркурий чрез Звездното тяло на човека създават и оформят мозъчните центрове, които се намират в долната предна част на мозъка - около веждите. Затова хората, които имат подчертаното влияние на Меркурий, имат добре оформена и развита тази част на челото. Там са центровете, които дават възможност да се схваща и разбира околната среда, обстановката, при която се намира даден човек, формите, размерите, теглото, багрите, реда, който съществува около него, а също и стремежа към този ред, за да може да бъде ползван за,постигане на своите задачи и нужди.
Художниците, скулпторите трябва да имат добре развити тези центрове, а също и хората които ще трябва да решават практичните задачи, свързани с обикновения
живот
, с нуждите на човека.
Там също е и мозъчният център общуването - говора. Фиг. 7. Мъжки Меркуриев тип Тези, създадени от Меркурий центрове, особено когато въздействието на Планетата е силно и центровете са добре оформени, дават израз и на другите части и органи на лицето, главата и тялото. Тялото е ниско, слабичко подвижно с мургав цвят на кожата. Лицето има крушообразна форма, главата е с удължен назад череп.
към текста >>
Това говори за голям контрол на ума върху чувствата, слаба чувствителност и емоционалност, силно себевладеене, студена пресметливост при всички случаи в
живота
.
По него обикновено почти няма черти или, ако има, те са слаби, а вертикални линии няма, защото Меркуриевите типове не са устроени да правят волеви усилия за преодоляване на съпротивлението, което съпътства осъществяването на поставените задачи. Веждите им са повече или по-малко дъгообразни,показващи лесна възбудимост. Очите са обикновено по-големи и имат формата на бадеми, изразяващи интереса и изгодата в чувствата, които ще отдадат. Носът на Меркуриевите типове е прав и тънък, което показва повърхностно и бързо разглеждане на всички въпроси. Устата е средно голяма, с тънки устни, особено горната.
Това говори за голям контрол на ума върху чувствата, слаба чувствителност и емоционалност, силно себевладеене, студена пресметливост при всички случаи в
живота
.
Този тип хора отдават чувствата си, пресмятайки всякога ползата и изгодата, която ще имат от това. Брадата е заострена, показваща променливост в мисли и идеи, липса на устойчива воля за осъществяване и реализиране на поставените задачи. Като изключим Плутон, който малко е проучен, установено е, че Меркурий има най-голяма плътност на своята маса от всички Планети, която се изчислява на 5,62 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, към материалистичните науки и ползата, която може да се извлече от всичко това. преди всичко за личността.
към текста >>
В това съзвездие има много променливи звезди (променя се техният блясък), поради което със своето влияние те придават променливост на стремежите в
живота
на индивида, предизвикани от приятните изгоди, които ще му донесат.
В ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 14 са значително ярки - по-ярки от трета звездна величина, между които и две величави слънца: Полукс от първа звездна величина и Кастор от втора. Това говори, че със своите силови течения, съгласно принципа на гениалния Кристиян Доплер, тези влияния носят по-дълги силови вълни, което допринася те да тласкат и да събуждат интерес към материалните ценности, придадени към влиянието на Меркурий. Саабей е изразил това съзвездие като прегърнати двама братя - близнаци, от които единият е бял, а другият - черен. Големият интерес към придобиване на материални ценности, който това съзвездие внася във влиянието на Меркурий, има две възможности: да се използува за градеж и улеснение на човешкия род - това е белият брат. Същите тези ценности могат да се използуват за разруха, за спъване на човешкия прогрес -черният брат.
В това съзвездие има много променливи звезди (променя се техният блясък), поради което със своето влияние те придават променливост на стремежите в
живота
на индивида, предизвикани от приятните изгоди, които ще му донесат.
Това е изразено в една митологична легенда, която ще цитираме тук: цар Тиндерей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички. За нейната прелест се говорело навсякъде. С дивната си хубост тя омаяла и великия Зевс. Щом я зърнал, той решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда.
към текста >>
Женски Меркуриев тип Полукс, който, имал божествен произход, бил
безсмъртен
- това е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни.
За да избегне неприятностите, които би му създала неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевс Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От своя законен съпруг Леда родила също две деца: син Кастор и дъщеря. Двамата братя Полукс и Кастор растели в голяма обич помежду си и станали прочути герои. Фиг. 8.
Женски Меркуриев тип Полукс, който, имал божествен произход, бил
безсмъртен
- това е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни.
А Кастор, който имал за баща обикновен, земен човек, е черният брат, който е смъртен. Така е изнесено в легендата: злото и спънките на прогреса на човешкия род са конечни и ще свършат когато и да било. Тук се прокарва и идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това също картинно е изразено в една древна мъдрост: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него.“ Това е ясно изразената тясна връзка между светлината - доброто, и тъмнината - злото. При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както и при Луната.
към текста >>
Меркурий в единадесети дом говори, че роденият ще има връзки с хора на науката и с канцеларисти, от конто ще има полза и подкрепа в
живота
си.
В шести дом Меркурий дава разправии със сестрите и братята си, а също и с най-близките, предимно свързани с парични въпроси. При Меркурий в седми дом връзката, женитбата са свързани все със сметка, с интерес, с полза и в много случаи показва, че партньорът ще бъде меркуриев тип. В осми дом въздействието на Меркурий, както и на всички членове на Слънчевото семейство, ще бъде малко парализирано, притъпено и по-слабо. В девети дом имаме човек с материалистични разбирания, обича да се изтъква и да приказва навсякъде. В десети дом Меркурий дава способности и умение на личността да поучава другите, да ги напътствува; това са учителите и преподавателите.
Меркурий в единадесети дом говори, че роденият ще има връзки с хора на науката и с канцеларисти, от конто ще има полза и подкрепа в
живота
си.
В дванадесети дом Меркурий дава склонност към литературни занимания, особено ако Луната и Слънцето - Вулкан, а най-вече и двете, са там или са близо до хоризонта - Асцендента. АСПЕКТИТЕ НА МЕРКУРИЙ Отбелязахме, че най-голямото отклонение спрямо Слънцето е на 28 градуса. Най-голямото отклонение на Венера от Слънцето е 48 градуса. Следователно най-голямото отклонение, което могат да имат двете Планети една от друга, е 76 градуса, затова аспектите, които могат да имат двете Планети, са: съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72 градуса. Изтъкнахме в легендата за двамата братя, че те се характеризират като големи герои, с което се подчертават възможностите, които имат техните мускули, стави на ръцете и краката бързо и точно да реагират на мозъчните подтици.
към текста >>
В
живота
им се случват изненадващи събития и много благоприятни случаи, които им донасят голяма полза и улеснение.
Те също имат голям сет към материалните ценности, но в един много облагороден нюанс, с който тяхното използване, бива за разумни и необходими нужди. Способни са към големи усилия и устойчивост за придобиване на тези материални ценности и успяват. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С УРАН При съвпад имаме човек със студени и резервирани отношения предимно към хората от противоположния пол. Този съвпад, както и добрите аспекти, дава човек със способности и стремежи към новото, оригиналното, към особеното разрешаване на всички въпроси и постъпки. При точни аспекти и при добра интелектуалност на индивида пред нас са рационализаторите, хората, които откриват новото.
В
живота
им се случват изненадващи събития и много благоприятни случаи, които им донасят голяма полза и улеснение.
При лоши аспекти имаме човек, склонен към мислене, изказвания и действия, които са странни и неприятни за другите. При точни аспекти имаме крайно неприятни и изненадващи събития с лоши последици в живота на индивида. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С НЕПТУН При съвпад и добри аспекти имаме човек мил, симпатичен, отзивчив, с голяма интуиция. Всеки въпрос, всяка задача, още преди да е започнал да мисли за нея, е вече разрешена в главата му. При точните аспекти имаме литературни способности, засягащи повече отвлеченото - нереалното.
към текста >>
При точни аспекти имаме крайно неприятни и изненадващи събития с лоши последици в
живота
на индивида.
АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С УРАН При съвпад имаме човек със студени и резервирани отношения предимно към хората от противоположния пол. Този съвпад, както и добрите аспекти, дава човек със способности и стремежи към новото, оригиналното, към особеното разрешаване на всички въпроси и постъпки. При точни аспекти и при добра интелектуалност на индивида пред нас са рационализаторите, хората, които откриват новото. В живота им се случват изненадващи събития и много благоприятни случаи, които им донасят голяма полза и улеснение. При лоши аспекти имаме човек, склонен към мислене, изказвания и действия, които са странни и неприятни за другите.
При точни аспекти имаме крайно неприятни и изненадващи събития с лоши последици в
живота
на индивида.
АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С НЕПТУН При съвпад и добри аспекти имаме човек мил, симпатичен, отзивчив, с голяма интуиция. Всеки въпрос, всяка задача, още преди да е започнал да мисли за нея, е вече разрешена в главата му. При точните аспекти имаме литературни способности, засягащи повече отвлеченото - нереалното. Изобщо при силни позиции на Нептун имаме качества за изява на изкуството. При лоши аспекти имаме човек, който се поддава на измами и лъжи - доверчив човек.
към текста >>
44.
Първата човешка раса
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И тъй като имали изградени мозъчни центрове за приемане на енергиите и влиянието на всичките планети и зодиакални съзвездия, Овен ги дарявал със стремежа да бъдат защитници на слабите и онеправданите, Телец - да не се месят в чуждите работи и никога да не си губят напразно времето, Близнаци - с изключителни интелектуални способности, Рак - с майчинско чувство не само към своите рожби, но и към всичко наоколо, Лъв - да преценяват правилно всяка своя стъпка и да не правят грешки в управлението, Дева - да раждат велики идеи и да имат силата да ги реализират, Скорпион - с могъщество и способност да си служат с мисълта като сила, за да създават и творят, Стрелец - с последователност при постигане на поставените цели, Козирог - с желанието да търсят истината и по високите върхове, и в дълбините на океана, Водолей - с жизненост и способност да водят богат и интензивен
живот
, Риби - с неизменната, вечна любов... Питаш наистина ли Създателя сам е наказал своето чудно творение заради греховете му, наистина ли сам е разрушил хармонията, която е създал?
Следователно атлантите са можели да се придвижват навсякъде в пространството със силата на мисълта. Спомнете си още с каква точност техните учени бяха изчислили деня и часа, когато астероидът ще се стовари върху Атлантида, в резултат на което се изтеглят към Африка и Южна Америка. Разбира се, представители на тази първа раса живеели и на другите континенти, за което говори фактът, че навсякъде по света срещаме свидетелства за дейността на някаква отдавна живяла свръхчовешка раса. Но тя изчезнала без остатък от лицето на Земята, просто защото хармонията в цялата Слънчева система се е стопила... Онези първи свръхчовеци били доста по-високи от нас, с хармонични тела и правилно оформени черепи, с одухотворени лица. Ако сте виждали портретите на Световните Учители Мория и Кутхуми, рисувани от Николай Рьорих, ще можете по-лесно да си ги представите.
И тъй като имали изградени мозъчни центрове за приемане на енергиите и влиянието на всичките планети и зодиакални съзвездия, Овен ги дарявал със стремежа да бъдат защитници на слабите и онеправданите, Телец - да не се месят в чуждите работи и никога да не си губят напразно времето, Близнаци - с изключителни интелектуални способности, Рак - с майчинско чувство не само към своите рожби, но и към всичко наоколо, Лъв - да преценяват правилно всяка своя стъпка и да не правят грешки в управлението, Дева - да раждат велики идеи и да имат силата да ги реализират, Скорпион - с могъщество и способност да си служат с мисълта като сила, за да създават и творят, Стрелец - с последователност при постигане на поставените цели, Козирог - с желанието да търсят истината и по високите върхове, и в дълбините на океана, Водолей - с жизненост и способност да водят богат и интензивен
живот
, Риби - с неизменната, вечна любов... Питаш наистина ли Създателя сам е наказал своето чудно творение заради греховете му, наистина ли сам е разрушил хармонията, която е създал?
Не, не Създателя предизвиква Голямата катастрофа, но Той я допусна. Тя беше включена в Плана, защото човекът трябваше да познае и злото. Но всяко едно нарушение на Вселенската хармония сигурно, макар и бавно, се оправя. Ще дойде време, когато разрушената планета Фаетон ще се роди отново и всичко ще се възстанови във вида, в който Свръхразумът го е създал. И хората тогава ще бъдат като онези от първата раса.
към текста >>
Може да минат милиони години дотогава, но ще я постигнем!“ Нали човешкият дух е
безсмъртен
, а Човекът е идея и творение на Бога! И аз знам, че ще дойде време човешкият род отново да се изправи и да бъде достоен за своя Създател.
И хората тогава ще бъдат като онези от първата раса. Това ще стане вероятно след милиони години, защото еволюционният процес протича бавно. Но ще стане, това е неотменно. „За нас времето няма значение - казва Учителя Бейнса Дуно. - Поставим ли си задача, ще я постигнем.
Може да минат милиони години дотогава, но ще я постигнем!“ Нали човешкият дух е
безсмъртен
, а Човекът е идея и творение на Бога! И аз знам, че ще дойде време човешкият род отново да се изправи и да бъде достоен за своя Създател.
към текста >>
45.
Книга на загадките
- Николай Райнов
*** Не отминавай вратата ми! Аз Те чакам в мълчание цял
живот
.
Отвъдният бряг се не вижда. Горко ми! Моята лодка потъва. Кой пее отвъд, в мрака, зад жълтите глинени брегове? Лъжовни пламъци ме викат натам — и аз греба в жълтия поток на измамата. Горко ми! Моята лодка потъва.
*** Не отминавай вратата ми! Аз Те чакам в мълчание цял
живот
.
Твоят говор бе моя песен. Твоето безмълвие бе мой сън. Движението на ръката Ти будеше в мене гризраци. Но Ти ме винаги отминаваш и вратата ми се напразно отваря, щом Те видя. Не отминавай вратата ми! Не навеждай погледа си! Стъпките ми кънтят след Тебе, като въздишки на стари жени, що се връщат от погребение.
към текста >>
дори с тебе! Друго чуй: Чети свещените редове на ведите, но вниквай и в поученията на
живота
дори ако ти се вижда истина мълвата на мъртвата буква! Знай: отшелници са писали тези книги, а отшелник знае само половината свят, той знае небето.
*** Мъдрият Ухама казваше на сина си: — Осемдесет годни живях, сине на моята плът, крехка рожбо на моето желание. Осемдесет години, а само осем неща научиха дългите пътища на младина, мъжество и старост. Едно чуй: Когато тръгнеш през море, не вземай съкровище със себе си дори ако твоето съкровище е само една жена! Ще се разбуни морето, ще залитне корабът — и жената ще се впие в твоята шия, за да я спасиш. Можеш ли я спаси, когато ти е сковала ръцете? А няма жена, готова да умре за тебе.
дори с тебе! Друго чуй: Чети свещените редове на ведите, но вниквай и в поученията на
живота
дори ако ти се вижда истина мълвата на мъртвата буква! Знай: отшелници са писали тези книги, а отшелник знае само половината свят, той знае небето.
Но тъмната бездна не знае: помни това! Затуй в големите песни на ведите за жената се казва малко, а за душата й -нищо. Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож! Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял живот ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината. Виновна ли е тя, че не знае що обещава? Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш обичта си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори. Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена душата ти, и най-подире ще те отбули цял.
към текста >>
Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож! Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял
живот
ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината.
Едно чуй: Когато тръгнеш през море, не вземай съкровище със себе си дори ако твоето съкровище е само една жена! Ще се разбуни морето, ще залитне корабът — и жената ще се впие в твоята шия, за да я спасиш. Можеш ли я спаси, когато ти е сковала ръцете? А няма жена, готова да умре за тебе. дори с тебе! Друго чуй: Чети свещените редове на ведите, но вниквай и в поученията на живота дори ако ти се вижда истина мълвата на мъртвата буква! Знай: отшелници са писали тези книги, а отшелник знае само половината свят, той знае небето. Но тъмната бездна не знае: помни това! Затуй в големите песни на ведите за жената се казва малко, а за душата й -нищо.
Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож! Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял
живот
ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината.
Виновна ли е тя, че не знае що обещава? Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш обичта си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори. Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена душата ти, и най-подире ще те отбули цял. И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си. Седмо чуй: Жената обича н тебе пъстрата багреница, славата на името ти, огъня на погледа ти, златния звън на твоята реч или спомена за някой друг, живял преди тебе.
към текста >>
Зловеща прокоба са тези птици, защото песента им е песен над мъртвец и крилата им пърхат над покосен
живот
.
*** Непрогледна е нощта без звезди, но душата, над която не бди жена, е по-непрогледна. Студена е пустинята без слънце, но душата, в която не грее жена, е по-студена. Скръбна е гората без птици, но душата, в която не пърха жена, е по-скръбна. ... А жестока орисия са тези звезди, защото се впиват в душата, като знойни рани. Пъклена участ е това слънце, защото дълбае в душата тъмен гроб.
Зловеща прокоба са тези птици, защото песента им е песен над мъртвец и крилата им пърхат над покосен
живот
.
... А човекът плаче и вика: — „Дайте ми тия звезди! — Дайте ми това слънце! — Дайте ми зловещата песен на тези птици!“ *** Царица Маат-Ка-Ре издъхна. През нощта душата й пресече вълните на небесния Нил и се изправи, всред китна градина, пред огнения престол на Озириса. Небесният съдник я погледна, па рече: „Не ми се виждаш светилник, годен за елея на моята милост“. Царица Маат-Ка-Ре трепна и рече на съдника : „Слънцеок властниче, фараоне на правдата, аз греших много, но ти ми не дари дете. Да ми бе дал рожба, негли тя щеше да превърне в слънце моя мрак и моите злини — в цветя на добродетел“.
към текста >>
Две капки безсмъртие ни дава Бог: две капки през цял
живот
.
И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти — бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска душата, щом човек се сепне. Защото мъжът е направил от Тебе своя лъжа — и Ти си повярвала в тая лъжа. *** Хлип! Хлип! Хлип! Чухте ли, що казват прохладните езерни струи? Хлип! Хлип! Хлип! Денят е къс, а Нощта — безкрайна : грейте замръзнали ръце на слънцето на младостта ! Пийте росата, додето чашките на цветята не са повехнали! Пейте песните на кръвта, докле кипи в жилите немирна треска! Хлип! Хлип! Хлип! Лебедите мрат, лотусите капят, светилниците гаснат, облаците се стапят. Вечерта става студена, в лодката се процежда вода, пътеката тревясва.
Две капки безсмъртие ни дава Бог: две капки през цял
живот
.
Намерете ги в нечии очи! Хлип! Хлип! Хлип! Нямаме време, защото двете капки не ще станат море. Бързаме, защото пепелта не става слънце. Пътеката е тясна за трима. Лодката има само две гребла. Пред безсмъртието стои мрак.
към текста >>
***
Животът
се свърши.
За жена. До кога — тия убийства и саморазпъвания? Не е ли земята по-голяма от Жената? Не е ли детето по-велико от оная, която го е родила? Детето целува само своята майка.
***
Животът
се свърши.
Над душата ми падна сянка. Моят кърчаг се бавно килна и разсипа. Скръбна музика се разнесе от душата ми по света: звънна и затихна. Няма вече поток, отдето бих напълнил своя кърчаг. По самотните улици на живота ми не минава вече ничия сянка.
към текста >>
По самотните улици на
живота
ми не минава вече ничия сянка.
*** Животът се свърши. Над душата ми падна сянка. Моят кърчаг се бавно килна и разсипа. Скръбна музика се разнесе от душата ми по света: звънна и затихна. Няма вече поток, отдето бих напълнил своя кърчаг.
По самотните улици на
живота
ми не минава вече ничия сянка.
По моята река се не гърчи вече пенливият венец на изгрева. Отвъд реката непозната жена свири на арфа. Животът се свърши. Аз мислех, че съм свил в небето свое гнездо; тая детинска измама ми заседна в душата от времето, когато ме лъжеха, че душата е птица, а небето - алмазна гора. Сега знам, че няма ни алмазни гори, ни безплътни птици.
към текста >>
Животът
се свърши.
Скръбна музика се разнесе от душата ми по света: звънна и затихна. Няма вече поток, отдето бих напълнил своя кърчаг. По самотните улици на живота ми не минава вече ничия сянка. По моята река се не гърчи вече пенливият венец на изгрева. Отвъд реката непозната жена свири на арфа.
Животът
се свърши.
Аз мислех, че съм свил в небето свое гнездо; тая детинска измама ми заседна в душата от времето, когато ме лъжеха, че душата е птица, а небето - алмазна гора. Сега знам, че няма ни алмазни гори, ни безплътни птици. Моите дървеса мъртвеят. Листата ми окапаха. Дните ми повехнаха.
към текста >>
Непознат боже, върни ми земята! Лай ми отново кръвта на земните векове, що тупкаха в сърцето ми при всеки спомен за
живота
! Дай ми тленното безсмъртие на мига! *** Жрицата от храма на Халуле носи свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й дреме отрова.
В моите жили не кипи вече сокът на вселената. Цветята ми са прашни и посърнали. Аз донесох в чертозите на непознатия само пепел. Ангели ме поглеждат, както се поглежда непознат гостенин, когото никой не е видял. Този пир не е за мене.
Непознат боже, върни ми земята! Лай ми отново кръвта на земните векове, що тупкаха в сърцето ми при всеки спомен за
живота
! Дай ми тленното безсмъртие на мига! *** Жрицата от храма на Халуле носи свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й дреме отрова.
В разтопения въздух на небето се вият в див танец златопери птици. Над бялата каменна стълба водоскокът разсипва сребърни капки, като алмазен прах. Жрицата от храма на Халуле свлича своите одежди, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. В душата на жрицата се гъне зелен мрак. Пред нея се сплита тъмна мрежа от сенки, шепот и песни.
към текста >>
А отвън, пред храма на Халуле, мрат един по един людете, чиито отлитащ
живот
дава душа на железния изтукан.
Оттам пие и Ревнивостта. Цял свят пие отровната вода. Жрицата от храма на Халуле пада пред железното божество на Чара и отново снема одеждите си. Към студените членове на тежкото изваяние се прилепват ръцете на момата, притиска се гръдта й, трият се бедрата й. Мъртвият кумир оживява и по мрачното желязо заиграват страстни блясъци.
А отвън, пред храма на Халуле, мрат един по един людете, чиито отлитащ
живот
дава душа на железния изтукан.
*** Една мома от Мегидо пееше: „Ръцете ми са гъвкави, като вейки на портокалово дърво. Гръдта ми е над бистри водоеми огън. Мъжете се боят от хубостта ми“. Вятърът я запита: „Моме от Мегидо, сеят ли ръцете ти смърт ? Носи ли пожар прегръдката ти?
към текста >>
Палмите разказват целия им
живот
.
Те не ще ти промълвят: „Ти си наш сън.“ Късно е. Върви при тях! Моите ръце стискат сянката, която някога беше сама ти. *** Гасне пламъкът на жълтите огнища. Керванът се провлича, като лъкатушна черта на човешко лутане. Край тихата река, палми разказват шепотом повест за онези, които си отиват.
Палмите разказват целия им
живот
.
Палмите знаят. Мнозина са се спирали под тях — и животът на всички е бил един и същи живот. И всички кервани са описвали все тая лъкатушна черта, която дири, а не намира. Гасне пламъкът на жълтите огнища. Отвъд писъка, отвъд пустинята, отвъд земята, се губи началото на тъмния керван, провлечен, като лъкатушна черта на човешко лутане.
към текста >>
Мнозина са се спирали под тях — и
животът
на всички е бил един и същи
живот
.
*** Гасне пламъкът на жълтите огнища. Керванът се провлича, като лъкатушна черта на човешко лутане. Край тихата река, палми разказват шепотом повест за онези, които си отиват. Палмите разказват целия им живот. Палмите знаят.
Мнозина са се спирали под тях — и
животът
на всички е бил един и същи
живот
.
И всички кервани са описвали все тая лъкатушна черта, която дири, а не намира. Гасне пламъкът на жълтите огнища. Отвъд писъка, отвъд пустинята, отвъд земята, се губи началото на тъмния керван, провлечен, като лъкатушна черта на човешко лутане. *** Видях своя Бог, когато свираше на лютня. Под допира на огнените Му пръсти се пръскаше на едри капки сребърен дъжд.
към текста >>
Моите чарове пленяват сърцето и правят
безсмъртен
мига на бързата наслада: аз дарявам на младите по капка вечност всеки миг.
— Ти съблазняваш, — каза Нергал, — сърцата на младите с голотата си и те пожелават жени. — Защо да не пожелават? — отвърна Ищар. — Хубостта е родена за любов и наслада. Грях ли е да се нахрани гладен и да се напои жаден ?
Моите чарове пленяват сърцето и правят
безсмъртен
мига на бързата наслада: аз дарявам на младите по капка вечност всеки миг.
Тогава Нергал сложи желязната си коса край Тигър, сне си черния венец от кукуряк и доближи богинята. — Аз те искам, — каза й богът на Смъртта и Забравата. — Само моя не си била още: аз те искам. Но Ищар се изтръгна от прегръдките на мрачния любовник и каза отдалеч: — Не съм ли била твоя? Та чия съм била ?
към текста >>
*** Той търси цял
живот
бисери.
— Не си! — рече навъсено богът. — Но когато те видех, аз хвърлих косата си и снех своя венец, затова изгубих дарбата да убивам и забравям. Кажи ми, наистина, Ищар: защо всеки, когото погледнеш, хвърля своя нож и снема своя венец? Богинята на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак. А над гладката повърхност на реката се показаха безброй водни мехури, които гледаха Нергала, като очи на безброй мъже и жени, намерили своята гибел в измамния въртоп на Ищар.
*** Той търси цял
живот
бисери.
Тялото му се покри с водорасли, а по косата му се налепила бели звездици сол. В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в душата на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища. Той търси цял живот бисери. Но намери сълзи. ... Другият цял живот дири злато и сребро.
към текста >>
Той търси цял
живот
бисери.
Богинята на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак. А над гладката повърхност на реката се показаха безброй водни мехури, които гледаха Нергала, като очи на безброй мъже и жени, намерили своята гибел в измамния въртоп на Ищар. *** Той търси цял живот бисери. Тялото му се покри с водорасли, а по косата му се налепила бели звездици сол. В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в душата на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища.
Той търси цял
живот
бисери.
Но намери сълзи. ... Другият цял живот дири злато и сребро. Тялото му почервеня като пръст, а очите му ослепяха за живота. В ръцете си той топеше руда, за да изсмуче с пламък златната и сребърната течност от камъка. В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства.
към текста >>
... Другият цял
живот
дири злато и сребро.
*** Той търси цял живот бисери. Тялото му се покри с водорасли, а по косата му се налепила бели звездици сол. В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в душата на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища. Той търси цял живот бисери. Но намери сълзи.
... Другият цял
живот
дири злато и сребро.
Тялото му почервеня като пръст, а очите му ослепяха за живота. В ръцете си той топеше руда, за да изсмуче с пламък златната и сребърната течност от камъка. В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства. Той търси цял живот злато и сребро. Но намери пепел.
към текста >>
Тялото му почервеня като пръст, а очите му ослепяха за
живота
.
Тялото му се покри с водорасли, а по косата му се налепила бели звездици сол. В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в душата на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища. Той търси цял живот бисери. Но намери сълзи. ... Другият цял живот дири злато и сребро.
Тялото му почервеня като пръст, а очите му ослепяха за
живота
.
В ръцете си той топеше руда, за да изсмуче с пламък златната и сребърната течност от камъка. В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства. Той търси цял живот злато и сребро. Но намери пепел. ... Третият цял живот дири алмази.
към текста >>
Той търси цял
живот
злато и сребро.
Но намери сълзи. ... Другият цял живот дири злато и сребро. Тялото му почервеня като пръст, а очите му ослепяха за живота. В ръцете си той топеше руда, за да изсмуче с пламък златната и сребърната течност от камъка. В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства.
Той търси цял
живот
злато и сребро.
Но намери пепел. ... Третият цял живот дири алмази. Тялото му се ожули от скалите на върховете, кожата му потъмня като въглен, а пръстите му заприличаха на куки. В помислите на вси люде той виждаше измамни лъчи — като лъсък на скъпоценни камъни. Той търси цял живот алмази.
към текста >>
... Третият цял
живот
дири алмази.
Тялото му почервеня като пръст, а очите му ослепяха за живота. В ръцете си той топеше руда, за да изсмуче с пламък златната и сребърната течност от камъка. В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства. Той търси цял живот злато и сребро. Но намери пепел.
... Третият цял
живот
дири алмази.
Тялото му се ожули от скалите на върховете, кожата му потъмня като въглен, а пръстите му заприличаха на куки. В помислите на вси люде той виждаше измамни лъчи — като лъсък на скъпоценни камъни. Той търси цял живот алмази. Но намери прах. Единият претърси морето и не найде бисер.
към текста >>
Той търси цял
живот
алмази.
Той търси цял живот злато и сребро. Но намери пепел. ... Третият цял живот дири алмази. Тялото му се ожули от скалите на върховете, кожата му потъмня като въглен, а пръстите му заприличаха на куки. В помислите на вси люде той виждаше измамни лъчи — като лъсък на скъпоценни камъни.
Той търси цял
живот
алмази.
Но намери прах. Единият претърси морето и не найде бисер. Другият прекопа земята и не намери ни злато, ни сребро. Третият преброди планините и не откри алмази. Тогава тримата се сбраха, за да делят своя добив.
към текста >>
— Аз не найдох ни зрънце бисер.Аз плаках цял
живот
, но сълзите ми не станаха бисери.
Тогава тримата се сбраха, за да делят своя добив. Първият изнесе сълзите си, другият — сивата си пепел, а третият — праха си. — Ти си намерил бисер — му рекоха двамата. — Не. Сълзи са — отвърна той.
— Аз не найдох ни зрънце бисер.Аз плаках цял
живот
, но сълзите ми не станаха бисери.
— Дай ни тогава сълзите си! — рекоха му те, — Твоите сълзи блестят като бисер и ние не знаем по-хубави бисери: дай ни своето съкровище! И те го взеха. — Ти си намерил злато — рекоха двамата на другия. — Не, пепел е — отвърна той. — Аз не найдох ни жилка злато. Изгорих всичко, що имах, но пепелта не стана злато.
към текста >>
И на залеза на
живота
си тримата видяха, че чуждият прах е станал в ръцете им алмаз, чуждата пепел — злато, а чуждите сълзи — бисер.
Те ме накараха да диря алмази в небето и звезди — в земята. Мълниите ме разкъсаха— и аз се върнах, за да запазя сетното, що ми остана: праха. Но прахът ми не стана алмаз. — Дай ни тогава праха си! — рекоха му те. — Твоят прах блести като алмаз и ние не знаем по-хубав алмаз: дай ни своето съкровище! И те го взеха.
И на залеза на
живота
си тримата видяха, че чуждият прах е станал в ръцете им алмаз, чуждата пепел — злато, а чуждите сълзи — бисер.
Когато единият умря, морето го нямо погледна и заплака по своите бисери, като ги видя в ръцете му. Когато умря другият, земята скръбно го погледна и застена по своето злато, като го видя в ръцете му. Когато умря третият, небето го тъжно погледна и зарида по своите алмази, които светеха в ръцете му като звезди. А те тримата благословиха на смъртния си час праха, пепелта и сълзите, които душата им бе преобразила в съкровища, дирени цял живот. *** Сгради си Мъдростта дом и нареди трапези — и призова людете на пир.
към текста >>
А те тримата благословиха на смъртния си час праха, пепелта и сълзите, които душата им бе преобразила в съкровища, дирени цял
живот
.
— Твоят прах блести като алмаз и ние не знаем по-хубав алмаз: дай ни своето съкровище! И те го взеха. И на залеза на живота си тримата видяха, че чуждият прах е станал в ръцете им алмаз, чуждата пепел — злато, а чуждите сълзи — бисер. Когато единият умря, морето го нямо погледна и заплака по своите бисери, като ги видя в ръцете му. Когато умря другият, земята скръбно го погледна и застена по своето злато, като го видя в ръцете му. Когато умря третият, небето го тъжно погледна и зарида по своите алмази, които светеха в ръцете му като звезди.
А те тримата благословиха на смъртния си час праха, пепелта и сълзите, които душата им бе преобразила в съкровища, дирени цял
живот
.
*** Сгради си Мъдростта дом и нареди трапези — и призова людете на пир. Дойдоха мъже и жени, но си отидоха гладни. И не повториха. Сгради си Грехът дом и простря скъпи покрови върху трапезите си и — прикани людете на пир. Малцина дойдоха, защото бяxa чули, че на пир се гладува.
към текста >>
Сгради си
Животът
дом и с листа от бръшлян окичи своите трапези.
И не повториха. Сгради си Грехът дом и простря скъпи покрови върху трапезите си и — прикани людете на пир. Малцина дойдоха, защото бяxa чули, че на пир се гладува. Но дошлите се наситиха и си отидоха доволни. И скриха от другите.
Сгради си
Животът
дом и с листа от бръшлян окичи своите трапези.
И простря шатри от зеленина, а отгоре — небе с многозвездна плащаница. И протръби по цял свят, че дава пир — и привика Мъдростта, Греxa и людете. И дойдоха поканените на пир. И ядоха. И пиха.
към текста >>
И доволни останаха от пира на
Живота
— че всички бяха гладували у Мъдростта, а пируването у Греха бе останало тайна.
И протръби по цял свят, че дава пир — и привика Мъдростта, Греxa и людете. И дойдоха поканените на пир. И ядоха. И пиха. И пяха песни.
И доволни останаха от пира на
Живота
— че всички бяха гладували у Мъдростта, а пируването у Греха бе останало тайна.
И на тоя пир Грехът и Мъдростта се опознаха — и казват, че се оженили. Но това е било отдавна... А може и съвсем да не е било. *** Тъй ми каза веднъж старият мъдрец: — В миговете на своята върховна почит и в дните на своето горчиво презрение мъжът е изричал хули за жената. А срещнал ли си мъж да не тръпне пред жената? Ето що му отговорих: — Аз почитам жената, но жената презира мене, защото презира всеки мъж! И отвърна ми старият мъдрец: — А ти, като почиташ жената, не презираш ли себе си?
към текста >>
Безумен бе
животът
й.
*** Имаше на Изток жена. Името й — Семирамида. Царица беше.И сгради седем храма на Ашарот и Менй. Дните й бяха песен, а нощите — любов.И висящи градини направи тя на покрива на двореца, за да пирува с мъже. И слънцето възвестяваше позора й, а звездите — прегрешението й.
Безумен бе
животът
й.
Кадеше тя пред своите поклонници янтар, че янтарът навява любовна лудост, и на мъжете поднасяше сива амбра, защото буди страст. И поеше ги с вино от мандрагори, за да ги зашемети. И падаха безсилни пред нея — и гърчеха се в страшни тръпки, и ровеха с пръсти пясъка... А презнощ изсмукваше дошлите през деня с нечовешка страст. И призори хвърляха труповете им в Ефрат. А похотта й бе океан — и никой не можеше да я задоволи.
към текста >>
И като почнах да се наслаждавам от миризмата му, открих в него дивно свойство: то показваше
живота
такъв, какъвто е.
Не гони тъга, не ражда мори, нито зашеметява. Не знам що е. Но скъпо струва. Аз го купих. Неговата миризма бе чудна.
И като почнах да се наслаждавам от миризмата му, открих в него дивно свойство: то показваше
живота
такъв, какъвто е.
Научих му после името. Страдание се казвало то. *** Седем знаем ние, — седем, които се не утоляват. А осмото никога не ще каже: „Стига“. Седем знаем: — жад за знание, глад за злато, уста на смърт, език на клеветник, ръце на жрец, меч на цар, сърце на творец.
към текста >>
Алилуя! И скъдността на всяко човешко битие прозрях, и видях жалки дрипи, с които
животът
кичи човешкото сърце.
*** Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки плъзнаха по пясъка на пустинята. Сенки — дълги, като опашка на фазан, и тъмни, като скръб. Алилуя! И приклопих очи, и тъгата на света мина пред моя взор. И преплетоха се в погледа ми тъмни отпаднали погледи на мъже и жени. И разтворени уста на певец, когато приглася на чужда песен.
Алилуя! И скъдността на всяко човешко битие прозрях, и видях жалки дрипи, с които
животът
кичи човешкото сърце.
И — много сълзи, преглътнати в горчивина, като камък на гърлото. И — много плач, насила сдържан. Алилуя! Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки паднаха от сфинксовете върху тялото на пустинята. Сенки — дълги като опашка на райска птица и мрачни като въздишка. *** Най-лошо е победата.
към текста >>
И днес, прехвърлил на
живота
(още млад) безводните бърда, аз ще те обичам, стара и забравена земьо: че в тебе виждам спомена за своята умряла майка.
Но аз не мога, майко. Към тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги. Аз често си спомням посърналата песен на старите наведени и бъбрещи върби. И дългата река ми сочи като показалец безкрайните полета на нощта. Но аз съм прикован с разкалени вериги към тебе, о, земьо.
И днес, прехвърлил на
живота
(още млад) безводните бърда, аз ще те обичам, стара и забравена земьо: че в тебе виждам спомена за своята умряла майка.
Към тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги. Ти всяка нощ целуваше челото ми в нощта на купчина сено, където спях от всички изоставен. А денем от прозореца на бедна селска хижа гледах аз безкрайната и светла шир: земята. Че аз съм прикован с разкалени вериги към тебе, о. земьо. На стар молитвеник увехналото злато ме зове днес към светлия океан на небесата.
към текста >>
Много повече — случките на
живота
.
Кой е помощен от мене, чието име блести като топаз? “ И доволната ръка на царя удари с чук плочата. Но ударът бе силен, та от камъка се отломи къс от сетния ред на клинописта. И там се четеше: „... аз.“ ... А каменният къс бе доста голям, за да покрие царски саркофаг. *** Много съблазнители ни показваха песните на Възтока.
Много повече — случките на
живота
.
И един властелин има, който е силен над вси съблазнители: Сърцето. Но — има съблазнител, пред когото дори Сърцето бива безсилно: — сърцето. Пази се, Сърце, от тоя съблазнител! *** Той каза: „Светът стана солено море, защото го потопиха сълзите ми. По Тебе плачех аз. — Дните на живота ми се превърнаха в стръмни каменни стъпала, защото там паднаха моите въздишки, вкаменели от скръб.
към текста >>
— Дните на
живота
ми се превърнаха в стръмни каменни стъпала, защото там паднаха моите въздишки, вкаменели от скръб.
Много повече — случките на живота. И един властелин има, който е силен над вси съблазнители: Сърцето. Но — има съблазнител, пред когото дори Сърцето бива безсилно: — сърцето. Пази се, Сърце, от тоя съблазнител! *** Той каза: „Светът стана солено море, защото го потопиха сълзите ми. По Тебе плачех аз.
— Дните на
живота
ми се превърнаха в стръмни каменни стъпала, защото там паднаха моите въздишки, вкаменели от скръб.
— Нощта се обърна за мене в тъмница на изтезание, защото всяка звезда бе в душата ми разпален шип, който ми напомня за Твоя поглед. — Ти похити радостта ми и гордостта ми нарече позор, а сиянието ми назова мрак: Ти ме разби! “ Тогава росеше дъжд и от палмовите гранки се ронеха едри алмази. Тя каза: „Моят бог ме създаде да обръщам душите на пепел: аз не съм виновна. Не отгатна ли своята участ в погледа ми? — Откато ме обикна, светът стана бляскава планина, дето алмазни дървета клатят златни клонки и дето цъфтят цветя от рубин, сапфир и аметист.
към текста >>
— Откато ме възлюби, дните на
живота
ми се превърнаха в седефена огърлица, по която се сипе смехът на гордостта ми и грее погледът на победата ми.
— Ти похити радостта ми и гордостта ми нарече позор, а сиянието ми назова мрак: Ти ме разби! “ Тогава росеше дъжд и от палмовите гранки се ронеха едри алмази. Тя каза: „Моят бог ме създаде да обръщам душите на пепел: аз не съм виновна. Не отгатна ли своята участ в погледа ми? — Откато ме обикна, светът стана бляскава планина, дето алмазни дървета клатят златни клонки и дето цъфтят цветя от рубин, сапфир и аметист. В твоето солено море живеят коралите, с които кича челото си, и бисерите, с които труфя гръдта си.
— Откато ме възлюби, дните на
живота
ми се превърнаха в седефена огърлица, по която се сипе смехът на гордостта ми и грее погледът на победата ми.
По твоите вкаменели въздишки възлизат към мене силните на земята и ми се покланят. Всеки от тях оставя пред нозете ми своята вселена. — Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който душата ми пътува към Обетованата Земя на Бляна. Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на победата към моята далечна страна. — Край мене се къдрят солени въздишки и кървави стонове се разбиват о кораба на щастието ми: там стенат и въздишат мнозината, които ме възлюбиха от мига, кога ти ме нарече хубава.
към текста >>
46.
Що е окултизъм
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Истинското значение, обаче, на думата окултизъм, това е Божествената Мъдрост, съвършеното, пълното знание за човека и вселената, за
живота
и за силите и законите, по които той се развива.
ЩО Е ОКУЛТИЗЪМ? Думата „окултизъм“ произлиза от латинското „occultus“, което значи „скрит“ или „таен“. От там — окултна, тайна наука или окултизъм. Това название й е дадено, защото, както в дълбоката древност, така и до днес, голяма част от знанията, с които тази наука борави, са бивали скривани от погледите на тия, които биха могли да злоупотребят с тях.
Истинското значение, обаче, на думата окултизъм, това е Божествената Мъдрост, съвършеното, пълното знание за човека и вселената, за
живота
и за силите и законите, по които той се развива.
Окултизмът, това е онази дълбока, всеобгръщаща наука, за която граници нема, която прониква вредом, — в минало, настояще и бъдеще, в близко и далечно, във видимо и невидимо за окото на обикновения човек, която отговаря на всички въпроси, разрешава всички проблеми, в чиято светлина изчезват, разясняват се всички загадки. Окултизмът — това е, най-сетне, приложението на тази пълна и всемощна наука, владането и използването на скритите сили на природата и човека, по начин, щото те да съдействуват за правилното и непрестанно развитие на живота. Но съществува ли, наистина, такава наука, и кой е пътя, по който ще можем да се доберем и да усвоим поне една малка част.от нейните знания ? В своята абсолютна цялост, окултната наука е нещо недостижимо за обикновения човешки ум. Човек, колкото и съвършен да е той, не може да я обгърне, да я усвои напълно, тъй както едно по-нискостояще от човека в стълбата на еволюцията същество, не може да има знанията, които той има.
към текста >>
Окултизмът — това е, най-сетне, приложението на тази пълна и всемощна наука, владането и използването на скритите сили на природата и човека, по начин, щото те да съдействуват за правилното и непрестанно развитие на
живота
.
Думата „окултизъм“ произлиза от латинското „occultus“, което значи „скрит“ или „таен“. От там — окултна, тайна наука или окултизъм. Това название й е дадено, защото, както в дълбоката древност, така и до днес, голяма част от знанията, с които тази наука борави, са бивали скривани от погледите на тия, които биха могли да злоупотребят с тях. Истинското значение, обаче, на думата окултизъм, това е Божествената Мъдрост, съвършеното, пълното знание за човека и вселената, за живота и за силите и законите, по които той се развива. Окултизмът, това е онази дълбока, всеобгръщаща наука, за която граници нема, която прониква вредом, — в минало, настояще и бъдеще, в близко и далечно, във видимо и невидимо за окото на обикновения човек, която отговаря на всички въпроси, разрешава всички проблеми, в чиято светлина изчезват, разясняват се всички загадки.
Окултизмът — това е, най-сетне, приложението на тази пълна и всемощна наука, владането и използването на скритите сили на природата и човека, по начин, щото те да съдействуват за правилното и непрестанно развитие на
живота
.
Но съществува ли, наистина, такава наука, и кой е пътя, по който ще можем да се доберем и да усвоим поне една малка част.от нейните знания ? В своята абсолютна цялост, окултната наука е нещо недостижимо за обикновения човешки ум. Човек, колкото и съвършен да е той, не може да я обгърне, да я усвои напълно, тъй както едно по-нискостояще от човека в стълбата на еволюцията същество, не може да има знанията, които той има. Следователно, в своята цялост, в пълнотата на своя блясък и съвършенство, окултната наука е недостъпна за обикновения човек и затова нито може да бъде обстойно разглеждана, нито доказвана. Обаче, ний, хората, имаме път към нея.
към текста >>
Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на
живота
и на овладяване неговите сили.
От незапомнени времена, от светилищата, в които е било пазено това знание, от древните египетски, индийски и т. н. храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина. От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят да търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче — пътят на окултното ученичество — не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват.
Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на
живота
и на овладяване неговите сили.
И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони.
към текста >>
За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик
живота
, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат
живота
, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа.
Този път, обаче — пътят на окултното ученичество — не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят.
За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик
живота
, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат
живота
, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа.
Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоретическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и осъвършенствуване, към което това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие. Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им. И преди всичко, това, което изучаващите теоретически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си.
към текста >>
Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на
живота
им.
Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоретическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и осъвършенствуване, към което това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие.
Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на
живота
им.
И преди всичко, това, което изучаващите теоретически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си. Познаване реалността на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата към нов живот. Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той, — от къде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е живота, с каква Божествена мъдрост и любов е той устроен и поддържан. Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае на къде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота.
към текста >>
Познаване реалността на човешкото същество, като
безсмъртен
дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата към нов
живот
.
Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоретическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и осъвършенствуване, към което това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие. Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им. И преди всичко, това, което изучаващите теоретически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си.
Познаване реалността на човешкото същество, като
безсмъртен
дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата към нов
живот
.
Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той, — от къде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е живота, с каква Божествена мъдрост и любов е той устроен и поддържан. Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае на къде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота. Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване.
към текста >>
Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той, — от къде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е
живота
, с каква Божествена мъдрост и любов е той устроен и поддържан.
Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоретическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и осъвършенствуване, към което това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие. Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им. И преди всичко, това, което изучаващите теоретически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си. Познаване реалността на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата към нов живот.
Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той, — от къде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е
живота
, с каква Божествена мъдрост и любов е той устроен и поддържан.
Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае на къде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота. Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н.
към текста >>
Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в
живота
.
Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им. И преди всичко, това, което изучаващите теоретически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си. Познаване реалността на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата към нов живот. Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той, — от къде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е живота, с каква Божествена мъдрост и любов е той устроен и поддържан. Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае на къде се движи.
Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в
живота
.
Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н. „смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край.
към текста >>
Напротив, той вижда светлината на
живота
, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на
живота
в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване.
Познаване реалността на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата към нов живот. Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той, — от къде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е живота, с каква Божествена мъдрост и любов е той устроен и поддържан. Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае на къде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота. Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“.
Напротив, той вижда светлината на
живота
, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на
живота
в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване.
Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н. „смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени. Окултната наука дава светлина на човека.
към текста >>
„смърт“ той ще продължи наново започнатата в този
живот
работа.
Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае на къде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота. Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н.
„смърт“ той ще продължи наново започнатата в този
живот
работа.
Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени. Окултната наука дава светлина на човека. И само в тази светлина можем да намерим правия път на живота. Колкото и да сме „учени“, колкото и знания да сме усвоили из обла- стит, в които борави днешната официална наука, ако не познаваме основните принципи на окултната наука, ние си оставаме в тъмнина, ние сме като безпомощни деца пред загадките на живота — не познаваме себе си, не познаваме света и живота, защото гледаме и изучаваме само тяхната външна страна.
към текста >>
Защото той знае, че смърт няма и че в
живота
царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят
живота
нагоре и ще изведат всичко на добър край.
Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота. Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н. „смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа.
Защото той знае, че смърт няма и че в
живота
царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят
живота
нагоре и ще изведат всичко на добър край.
И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени. Окултната наука дава светлина на човека. И само в тази светлина можем да намерим правия път на живота. Колкото и да сме „учени“, колкото и знания да сме усвоили из обла- стит, в които борави днешната официална наука, ако не познаваме основните принципи на окултната наука, ние си оставаме в тъмнина, ние сме като безпомощни деца пред загадките на живота — не познаваме себе си, не познаваме света и живота, защото гледаме и изучаваме само тяхната външна страна.
към текста >>
И затова той е пълен с вяра и упование в
живота
, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени.
Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н. „смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край.
И затова той е пълен с вяра и упование в
живота
, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени.
Окултната наука дава светлина на човека. И само в тази светлина можем да намерим правия път на живота. Колкото и да сме „учени“, колкото и знания да сме усвоили из обла- стит, в които борави днешната официална наука, ако не познаваме основните принципи на окултната наука, ние си оставаме в тъмнина, ние сме като безпомощни деца пред загадките на живота — не познаваме себе си, не познаваме света и живота, защото гледаме и изучаваме само тяхната външна страна.
към текста >>
И само в тази светлина можем да намерим правия път на
живота
.
Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н. „смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени. Окултната наука дава светлина на човека.
И само в тази светлина можем да намерим правия път на
живота
.
Колкото и да сме „учени“, колкото и знания да сме усвоили из обла- стит, в които борави днешната официална наука, ако не познаваме основните принципи на окултната наука, ние си оставаме в тъмнина, ние сме като безпомощни деца пред загадките на живота — не познаваме себе си, не познаваме света и живота, защото гледаме и изучаваме само тяхната външна страна.
към текста >>
Колкото и да сме „учени“, колкото и знания да сме усвоили из обла- стит, в които борави днешната официална наука, ако не познаваме основните принципи на окултната наука, ние си оставаме в тъмнина, ние сме като безпомощни деца пред загадките на
живота
— не познаваме себе си, не познаваме света и
живота
, защото гледаме и изучаваме само тяхната външна страна.
„смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени. Окултната наука дава светлина на човека. И само в тази светлина можем да намерим правия път на живота.
Колкото и да сме „учени“, колкото и знания да сме усвоили из обла- стит, в които борави днешната официална наука, ако не познаваме основните принципи на окултната наука, ние си оставаме в тъмнина, ние сме като безпомощни деца пред загадките на
живота
— не познаваме себе си, не познаваме света и
живота
, защото гледаме и изучаваме само тяхната външна страна.
към текста >>
47.
Безсмъртие
- Сава Калименов (1901 - 1990)
за продължаването на неговия
живот
, на неговото съзнание и индивидуалност след смъртта на физическото му тяло?
БЕЗСМЪРТИЕ И тъй, ние видяхме в предшествуващата глава, че този невидим, непознат свят, който ни заобикаля, и който е тъй смело отричан от някои, наистина съществува, и че неговото съществуване е доказано по един неоспорим начин, който не търпи никакви възражения. Ние видяхме, че в човека наистина съществуват по-високи способности, с помощта на които може да се проникне, по-вече или по малко, в този тайнствен свет. Остава сега да видим какъв е именно този свят, да проучим поне това, което до сега ни се е удало да докажем с помощта на науката, туряйки в действие човешкия разум и изследвайки човешката опитност. Ние поставяме на разрешение един кардинален въпрос: Има ли научни доказателства за безсмъртието на човека т. е.
за продължаването на неговия
живот
, на неговото съзнание и индивидуалност след смъртта на физическото му тяло?
Ние твърдим, че има такива, неопровержими доказателства, и който ги отрича, е длъжен преди това да ги проучи. Както казахме по-рано, първом прочутите английски учени Уйлям Крукс, Оливър Лодж,. Майерс, Гжрней, Сидуйк, Барет и др. подготвиха материалите и дадоха доказателствата за продължаването на човешкото съзнание след смъртта на физическото тяло. Уйлям Крукс установи с безсъмнена положителност, като бе работил дълго време, с най-голяма научна точност, вземайки най-старателни мерки за предпазване от измама и за пълна сигурност, цяла редица психически и физически явления из областта на спиритизма, които той подраздели на девет групи:1) „I.
към текста >>
Сър Оливър Лодж, знаменит физик и ректор на Бирмингамския университет, продължи с голяма настойчивост изследванията в това направление, плод на което се явиха неговите книги: „Survival of man“ (Безсмъртието на човека), Raymond or the life after death“ (Раймонд или
живота
след смъртта) и последното му съчинение, излязло преди няколко години и преведено на български под заглавие „Защо вярвам в безсмъртието на човека“.
Изследвайки по начин, който подобава на един истински учен, гореизброените явления, Сър Уйлям Крукс се задоволява с тяхната констататация, настоява най-решително на тяхната реалност, без да се опитва да обяснява техните същински причини. Той заявява, че всичко това е действителност, но кои са причините на тия явления, той не може да обясни. Неговите другари, обаче, не се задоволиха с това, а продължиха изследванията си. Така, вън от многобройните опити, които спадат към гореизброените девет категории, те успеха да съберат много доказателства за самоличността на духовете, явяващи се на сеансите. Тия доказателства са изложени първом в голямото съчинение, плод на дълги изследвания на учените Майерс, Гжрней и Сидуйк под заглавие „Human personality and its survival of bodily death“ (Човешката личност и нейното преживяване смъртта на тялото).
Сър Оливър Лодж, знаменит физик и ректор на Бирмингамския университет, продължи с голяма настойчивост изследванията в това направление, плод на което се явиха неговите книги: „Survival of man“ (Безсмъртието на човека), Raymond or the life after death“ (Раймонд или
живота
след смъртта) и последното му съчинение, излязло преди няколко години и преведено на български под заглавие „Защо вярвам в безсмъртието на човека“.
В заключение на тия си изследвания, Сър Оливър Лодж казва; „Аз твърдя без никакво колебание, че продължаването живота на личността, след смъртта на физическото тяло, е факт доказан“. И още: „Самоличността на явяващите се на сеансите духове на умряли хора е установена от изследователи — хора на науката, — които вземат пред вид всички трудности за това — напр. предаване на мисълта от живите, персонификация и т. н. Така че самоличността е доказана по един сериозен и систематичен на- чин, чрез критическа проверка на изследователите.... „Лично за мене, очевидността на фактите е толкова пълна, че аз нямам повече никакво съмнение относно съществуването и запазването на живота на личността след смъртта на физическото тяло“ Вън от другите изследвания, Сър Оливър Лодж е правил много сеанси, на които се е явява неговият син Раймонд, убит през време на световната война. От него именно, той е можал да получи много доказателства, чрез съобщаване много неща из миналия им съвместен живот, които никой друг не е знаял, освен бащата и синът.
към текста >>
В заключение на тия си изследвания, Сър Оливър Лодж казва; „Аз твърдя без никакво колебание, че продължаването
живота
на личността, след смъртта на физическото тяло, е факт доказан“.
Той заявява, че всичко това е действителност, но кои са причините на тия явления, той не може да обясни. Неговите другари, обаче, не се задоволиха с това, а продължиха изследванията си. Така, вън от многобройните опити, които спадат към гореизброените девет категории, те успеха да съберат много доказателства за самоличността на духовете, явяващи се на сеансите. Тия доказателства са изложени първом в голямото съчинение, плод на дълги изследвания на учените Майерс, Гжрней и Сидуйк под заглавие „Human personality and its survival of bodily death“ (Човешката личност и нейното преживяване смъртта на тялото). Сър Оливър Лодж, знаменит физик и ректор на Бирмингамския университет, продължи с голяма настойчивост изследванията в това направление, плод на което се явиха неговите книги: „Survival of man“ (Безсмъртието на човека), Raymond or the life after death“ (Раймонд или живота след смъртта) и последното му съчинение, излязло преди няколко години и преведено на български под заглавие „Защо вярвам в безсмъртието на човека“.
В заключение на тия си изследвания, Сър Оливър Лодж казва; „Аз твърдя без никакво колебание, че продължаването
живота
на личността, след смъртта на физическото тяло, е факт доказан“.
И още: „Самоличността на явяващите се на сеансите духове на умряли хора е установена от изследователи — хора на науката, — които вземат пред вид всички трудности за това — напр. предаване на мисълта от живите, персонификация и т. н. Така че самоличността е доказана по един сериозен и систематичен на- чин, чрез критическа проверка на изследователите.... „Лично за мене, очевидността на фактите е толкова пълна, че аз нямам повече никакво съмнение относно съществуването и запазването на живота на личността след смъртта на физическото тяло“ Вън от другите изследвания, Сър Оливър Лодж е правил много сеанси, на които се е явява неговият син Раймонд, убит през време на световната война. От него именно, той е можал да получи много доказателства, чрез съобщаване много неща из миналия им съвместен живот, които никой друг не е знаял, освен бащата и синът. Като плод на тия му именно изследвания, се яви книгата му „Раймонд, или живота след смъртта“.
към текста >>
Така че самоличността е доказана по един сериозен и систематичен на- чин, чрез критическа проверка на изследователите.... „Лично за мене, очевидността на фактите е толкова пълна, че аз нямам повече никакво съмнение относно съществуването и запазването на
живота
на личността след смъртта на физическото тяло“ Вън от другите изследвания, Сър Оливър Лодж е правил много сеанси, на които се е явява неговият син Раймонд, убит през време на световната война.
Тия доказателства са изложени първом в голямото съчинение, плод на дълги изследвания на учените Майерс, Гжрней и Сидуйк под заглавие „Human personality and its survival of bodily death“ (Човешката личност и нейното преживяване смъртта на тялото). Сър Оливър Лодж, знаменит физик и ректор на Бирмингамския университет, продължи с голяма настойчивост изследванията в това направление, плод на което се явиха неговите книги: „Survival of man“ (Безсмъртието на човека), Raymond or the life after death“ (Раймонд или живота след смъртта) и последното му съчинение, излязло преди няколко години и преведено на български под заглавие „Защо вярвам в безсмъртието на човека“. В заключение на тия си изследвания, Сър Оливър Лодж казва; „Аз твърдя без никакво колебание, че продължаването живота на личността, след смъртта на физическото тяло, е факт доказан“. И още: „Самоличността на явяващите се на сеансите духове на умряли хора е установена от изследователи — хора на науката, — които вземат пред вид всички трудности за това — напр. предаване на мисълта от живите, персонификация и т. н.
Така че самоличността е доказана по един сериозен и систематичен на- чин, чрез критическа проверка на изследователите.... „Лично за мене, очевидността на фактите е толкова пълна, че аз нямам повече никакво съмнение относно съществуването и запазването на
живота
на личността след смъртта на физическото тяло“ Вън от другите изследвания, Сър Оливър Лодж е правил много сеанси, на които се е явява неговият син Раймонд, убит през време на световната война.
От него именно, той е можал да получи много доказателства, чрез съобщаване много неща из миналия им съвместен живот, които никой друг не е знаял, освен бащата и синът. Като плод на тия му именно изследвания, се яви книгата му „Раймонд, или живота след смъртта“. Дейността на Лодж, Майерс, Гърней и т. н разбира се, е продължена от други учени. В един том под заглавие „Au seuil de l’invisible“ (На прага на невидимото), професора от Дублинския университет, Сър Уйлям Барет, след като обобщава резултатите на всички научни изследвания в тая област, заявява: „Аз съм напълно убеден, че психичната наука е вече доказала по експериментален път съществуването на една нематериална, трансцедентна същност или душа в човека.
към текста >>
От него именно, той е можал да получи много доказателства, чрез съобщаване много неща из миналия им съвместен
живот
, които никой друг не е знаял, освен бащата и синът.
Сър Оливър Лодж, знаменит физик и ректор на Бирмингамския университет, продължи с голяма настойчивост изследванията в това направление, плод на което се явиха неговите книги: „Survival of man“ (Безсмъртието на човека), Raymond or the life after death“ (Раймонд или живота след смъртта) и последното му съчинение, излязло преди няколко години и преведено на български под заглавие „Защо вярвам в безсмъртието на човека“. В заключение на тия си изследвания, Сър Оливър Лодж казва; „Аз твърдя без никакво колебание, че продължаването живота на личността, след смъртта на физическото тяло, е факт доказан“. И още: „Самоличността на явяващите се на сеансите духове на умряли хора е установена от изследователи — хора на науката, — които вземат пред вид всички трудности за това — напр. предаване на мисълта от живите, персонификация и т. н. Така че самоличността е доказана по един сериозен и систематичен на- чин, чрез критическа проверка на изследователите.... „Лично за мене, очевидността на фактите е толкова пълна, че аз нямам повече никакво съмнение относно съществуването и запазването на живота на личността след смъртта на физическото тяло“ Вън от другите изследвания, Сър Оливър Лодж е правил много сеанси, на които се е явява неговият син Раймонд, убит през време на световната война.
От него именно, той е можал да получи много доказателства, чрез съобщаване много неща из миналия им съвместен
живот
, които никой друг не е знаял, освен бащата и синът.
Като плод на тия му именно изследвания, се яви книгата му „Раймонд, или живота след смъртта“. Дейността на Лодж, Майерс, Гърней и т. н разбира се, е продължена от други учени. В един том под заглавие „Au seuil de l’invisible“ (На прага на невидимото), професора от Дублинския университет, Сър Уйлям Барет, след като обобщава резултатите на всички научни изследвания в тая област, заявява: „Аз съм напълно убеден, че психичната наука е вече доказала по експериментален път съществуването на една нематериална, трансцедентна същност или душа в човека. Тя е установила също така съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.
към текста >>
Като плод на тия му именно изследвания, се яви книгата му „Раймонд, или
живота
след смъртта“.
В заключение на тия си изследвания, Сър Оливър Лодж казва; „Аз твърдя без никакво колебание, че продължаването живота на личността, след смъртта на физическото тяло, е факт доказан“. И още: „Самоличността на явяващите се на сеансите духове на умряли хора е установена от изследователи — хора на науката, — които вземат пред вид всички трудности за това — напр. предаване на мисълта от живите, персонификация и т. н. Така че самоличността е доказана по един сериозен и систематичен на- чин, чрез критическа проверка на изследователите.... „Лично за мене, очевидността на фактите е толкова пълна, че аз нямам повече никакво съмнение относно съществуването и запазването на живота на личността след смъртта на физическото тяло“ Вън от другите изследвания, Сър Оливър Лодж е правил много сеанси, на които се е явява неговият син Раймонд, убит през време на световната война. От него именно, той е можал да получи много доказателства, чрез съобщаване много неща из миналия им съвместен живот, които никой друг не е знаял, освен бащата и синът.
Като плод на тия му именно изследвания, се яви книгата му „Раймонд, или
живота
след смъртта“.
Дейността на Лодж, Майерс, Гърней и т. н разбира се, е продължена от други учени. В един том под заглавие „Au seuil de l’invisible“ (На прага на невидимото), професора от Дублинския университет, Сър Уйлям Барет, след като обобщава резултатите на всички научни изследвания в тая област, заявява: „Аз съм напълно убеден, че психичната наука е вече доказала по експериментален път съществуването на една нематериална, трансцедентна същност или душа в човека. Тя е установила също така съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия. Ще прибавя, че въпреки многото илюзии, симулации и др., съществува една огромна, постоянно растяща маса от доказателства, които потвърдяват едногласно преживяването от човека на смъртта и разпадането на тялото и мозъка му.
към текста >>
Човек наистина е
безсмъртен
! Неговият
живот
не свършва в гроба.
Тя е надарена със способности, непознати още на науката. 3. Тя може да действува и да вижда през разстояние, без посредството на чувствата. 4. Бъдещето е предварително определено от причини, които водят към него. Понякога душата може да го вижда“, (стр. 576) И тъй, душата наистина съществува, като реалност, независима от тялото! Фактите доказват това.
Човек наистина е
безсмъртен
! Неговият
живот
не свършва в гроба.
Човек е дух, а не тяло. Дух безсмъртен и вечен, на когото тялото е само външна дреха, инструмент, средство за проявление на физическия свет. С доказването по напълно положителен начин на ясновидството, като средство за проникване в невидимия свят, недостъпен за нашите обикновени пет чувства; с доказването по същия начин и на безсмъртието на човешкия дух, способен да действува независимо от тялото, ние имаме две огромни, със съдбоносно значение за бъдещето развитие на съвременната наука постижения, които от своя страна установяват с положителност две основни истини в окултната наука. Защото, първо, чрез доказването на ясновидството, се доказва реалността на метода за изследване на окултната наука, с който тя прониква в невидимия и непознат за обикновения човек свят, доказва се, че могат да бъдат достигнати знания, да бъдат научени истини, лежащи вън от обсега на нашите пет чувства. И второ, чрез доказването на безсмъртието, доказва се основната истина, отнасяща се до човешкия живот, доказва се същевременно реалността на този невидим свят на душите и на скритите причини на нещата, с който окултната наука борави.
към текста >>
Дух
безсмъртен
и вечен, на когото тялото е само външна дреха, инструмент, средство за проявление на физическия свет.
Бъдещето е предварително определено от причини, които водят към него. Понякога душата може да го вижда“, (стр. 576) И тъй, душата наистина съществува, като реалност, независима от тялото! Фактите доказват това. Човек наистина е безсмъртен! Неговият живот не свършва в гроба. Човек е дух, а не тяло.
Дух
безсмъртен
и вечен, на когото тялото е само външна дреха, инструмент, средство за проявление на физическия свет.
С доказването по напълно положителен начин на ясновидството, като средство за проникване в невидимия свят, недостъпен за нашите обикновени пет чувства; с доказването по същия начин и на безсмъртието на човешкия дух, способен да действува независимо от тялото, ние имаме две огромни, със съдбоносно значение за бъдещето развитие на съвременната наука постижения, които от своя страна установяват с положителност две основни истини в окултната наука. Защото, първо, чрез доказването на ясновидството, се доказва реалността на метода за изследване на окултната наука, с който тя прониква в невидимия и непознат за обикновения човек свят, доказва се, че могат да бъдат достигнати знания, да бъдат научени истини, лежащи вън от обсега на нашите пет чувства. И второ, чрез доказването на безсмъртието, доказва се основната истина, отнасяща се до човешкия живот, доказва се същевременно реалността на този невидим свят на душите и на скритите причини на нещата, с който окултната наука борави. След като разгледахме Tези две важни истини, които ни отварят пътя към възприемане светлината на окултизма, ние можем вече да продължим по-нататък, проучвайки основните принципи и закони, които действуват в този невидим свят, в който се крият причините на нещата. _________________________________________ 1) „Au seuil de l’invisible“, от Сър Уйлям Барег, професор от университета в Дублин.
към текста >>
И второ, чрез доказването на безсмъртието, доказва се основната истина, отнасяща се до човешкия
живот
, доказва се същевременно реалността на този невидим свят на душите и на скритите причини на нещата, с който окултната наука борави.
Човек наистина е безсмъртен! Неговият живот не свършва в гроба. Човек е дух, а не тяло. Дух безсмъртен и вечен, на когото тялото е само външна дреха, инструмент, средство за проявление на физическия свет. С доказването по напълно положителен начин на ясновидството, като средство за проникване в невидимия свят, недостъпен за нашите обикновени пет чувства; с доказването по същия начин и на безсмъртието на човешкия дух, способен да действува независимо от тялото, ние имаме две огромни, със съдбоносно значение за бъдещето развитие на съвременната наука постижения, които от своя страна установяват с положителност две основни истини в окултната наука. Защото, първо, чрез доказването на ясновидството, се доказва реалността на метода за изследване на окултната наука, с който тя прониква в невидимия и непознат за обикновения човек свят, доказва се, че могат да бъдат достигнати знания, да бъдат научени истини, лежащи вън от обсега на нашите пет чувства.
И второ, чрез доказването на безсмъртието, доказва се основната истина, отнасяща се до човешкия
живот
, доказва се същевременно реалността на този невидим свят на душите и на скритите причини на нещата, с който окултната наука борави.
След като разгледахме Tези две важни истини, които ни отварят пътя към възприемане светлината на окултизма, ние можем вече да продължим по-нататък, проучвайки основните принципи и закони, които действуват в този невидим свят, в който се крият причините на нещата. _________________________________________ 1) „Au seuil de l’invisible“, от Сър Уйлям Барег, професор от университета в Дублин. 2) „Au seuil de l’invisible“ стр. 14. 3) „Смъртта и нейната тайна“, „Непознатото и проблемите на душата“ „Бог в природата“, „Непознатите сили на природата“ и „Посещаваните къщи“ (от духове.) 4) Крайна чувствителност.
към текста >>
48.
Предварителни стъпки
- Сава Калименов (1901 - 1990)
ПРЕДВАРИТЕЛНИ СТЪПКИ За да можете да пристъпите правилно към истинското дишане, необходимо е да имате пред вид некои основни положения от науката за космичния
живот
, както и да се поставите в хармония с могъщите сили, които протичат през него.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ СТЪПКИ За да можете да пристъпите правилно към истинското дишане, необходимо е да имате пред вид некои основни положения от науката за космичния
живот
, както и да се поставите в хармония с могъщите сили, които протичат през него.
Животът е една единна същност, неделима и неунищижима. Вечност и безграничност, пълнота и всеобхватност, всемогъщество и цялостност — това са основните атрибути на живота — на този живот, който изпълва и прониква всичко и всички. На този живот, който също така, прониква и изпълва и самите нас. Щом ние сме частици от този същия безграничен, безсмъртен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути. Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и безсмъртен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме.
към текста >>
Животът
е една единна същност, неделима и неунищижима.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ СТЪПКИ За да можете да пристъпите правилно към истинското дишане, необходимо е да имате пред вид некои основни положения от науката за космичния живот, както и да се поставите в хармония с могъщите сили, които протичат през него.
Животът
е една единна същност, неделима и неунищижима.
Вечност и безграничност, пълнота и всеобхватност, всемогъщество и цялостност — това са основните атрибути на живота — на този живот, който изпълва и прониква всичко и всички. На този живот, който също така, прониква и изпълва и самите нас. Щом ние сме частици от този същия безграничен, безсмъртен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути. Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и безсмъртен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме. Ето в що се състои величието на човека и на човешкия живот.
към текста >>
Вечност и безграничност, пълнота и всеобхватност, всемогъщество и цялостност — това са основните атрибути на
живота
— на този
живот
, който изпълва и прониква всичко и всички.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ СТЪПКИ За да можете да пристъпите правилно към истинското дишане, необходимо е да имате пред вид некои основни положения от науката за космичния живот, както и да се поставите в хармония с могъщите сили, които протичат през него. Животът е една единна същност, неделима и неунищижима.
Вечност и безграничност, пълнота и всеобхватност, всемогъщество и цялостност — това са основните атрибути на
живота
— на този
живот
, който изпълва и прониква всичко и всички.
На този живот, който също така, прониква и изпълва и самите нас. Щом ние сме частици от този същия безграничен, безсмъртен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути. Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и безсмъртен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме. Ето в що се състои величието на човека и на човешкия живот. ето в що се състои и техния истински смисъл: това, което представлява от себе си целокупният, безграничен космичен живот, е наше — то е нашето бъдеще, то е нашето наследство, което никой не може да ни отнеме.
към текста >>
На този
живот
, който също така, прониква и изпълва и самите нас.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ СТЪПКИ За да можете да пристъпите правилно към истинското дишане, необходимо е да имате пред вид некои основни положения от науката за космичния живот, както и да се поставите в хармония с могъщите сили, които протичат през него. Животът е една единна същност, неделима и неунищижима. Вечност и безграничност, пълнота и всеобхватност, всемогъщество и цялостност — това са основните атрибути на живота — на този живот, който изпълва и прониква всичко и всички.
На този
живот
, който също така, прониква и изпълва и самите нас.
Щом ние сме частици от този същия безграничен, безсмъртен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути. Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и безсмъртен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме. Ето в що се състои величието на човека и на човешкия живот. ето в що се състои и техния истински смисъл: това, което представлява от себе си целокупният, безграничен космичен живот, е наше — то е нашето бъдеще, то е нашето наследство, което никой не може да ни отнеме. Колкото и малки, слаби, дребнави, незначителни и дори порочни да сме, — никой не може да ни отнеме великото наше наследство; вечността е наша, безграничната вселена е наша.
към текста >>
Щом ние сме частици от този същия безграничен,
безсмъртен
, неделим и всемогъщ
живот
, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ СТЪПКИ За да можете да пристъпите правилно към истинското дишане, необходимо е да имате пред вид некои основни положения от науката за космичния живот, както и да се поставите в хармония с могъщите сили, които протичат през него. Животът е една единна същност, неделима и неунищижима. Вечност и безграничност, пълнота и всеобхватност, всемогъщество и цялостност — това са основните атрибути на живота — на този живот, който изпълва и прониква всичко и всички. На този живот, който също така, прониква и изпълва и самите нас.
Щом ние сме частици от този същия безграничен,
безсмъртен
, неделим и всемогъщ
живот
, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути.
Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и безсмъртен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме. Ето в що се състои величието на човека и на човешкия живот. ето в що се състои и техния истински смисъл: това, което представлява от себе си целокупният, безграничен космичен живот, е наше — то е нашето бъдеще, то е нашето наследство, което никой не може да ни отнеме. Колкото и малки, слаби, дребнави, незначителни и дори порочни да сме, — никой не може да ни отнеме великото наше наследство; вечността е наша, безграничната вселена е наша. Животът на нашата индивидуалност, животът на нашата душа няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече съвършенство, към повече знания, към Божествена красота, величие и сила.
към текста >>
Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и
безсмъртен
живот
, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ СТЪПКИ За да можете да пристъпите правилно към истинското дишане, необходимо е да имате пред вид некои основни положения от науката за космичния живот, както и да се поставите в хармония с могъщите сили, които протичат през него. Животът е една единна същност, неделима и неунищижима. Вечност и безграничност, пълнота и всеобхватност, всемогъщество и цялостност — това са основните атрибути на живота — на този живот, който изпълва и прониква всичко и всички. На този живот, който също така, прониква и изпълва и самите нас. Щом ние сме частици от този същия безграничен, безсмъртен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути.
Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и
безсмъртен
живот
, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме.
Ето в що се състои величието на човека и на човешкия живот. ето в що се състои и техния истински смисъл: това, което представлява от себе си целокупният, безграничен космичен живот, е наше — то е нашето бъдеще, то е нашето наследство, което никой не може да ни отнеме. Колкото и малки, слаби, дребнави, незначителни и дори порочни да сме, — никой не може да ни отнеме великото наше наследство; вечността е наша, безграничната вселена е наша. Животът на нашата индивидуалност, животът на нашата душа няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече съвършенство, към повече знания, към Божествена красота, величие и сила. Вселената е наша по право, по неоспоримо и неотемлимо от никого и от нищо право — защото ние сме безсмъртни същества,- защото ний, по своята същина, сме души, духове, за които смъртта не съществува, а не временен сбор от физически клетки, и защото, най-после, ние сме истински деца, истински синове и дъщери на нашия небесен Баща и имаме дял във всичко, което е Негово.
към текста >>
Ето в що се състои величието на човека и на човешкия
живот
.
Животът е една единна същност, неделима и неунищижима. Вечност и безграничност, пълнота и всеобхватност, всемогъщество и цялостност — това са основните атрибути на живота — на този живот, който изпълва и прониква всичко и всички. На този живот, който също така, прониква и изпълва и самите нас. Щом ние сме частици от този същия безграничен, безсмъртен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути. Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и безсмъртен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме.
Ето в що се състои величието на човека и на човешкия
живот
.
ето в що се състои и техния истински смисъл: това, което представлява от себе си целокупният, безграничен космичен живот, е наше — то е нашето бъдеще, то е нашето наследство, което никой не може да ни отнеме. Колкото и малки, слаби, дребнави, незначителни и дори порочни да сме, — никой не може да ни отнеме великото наше наследство; вечността е наша, безграничната вселена е наша. Животът на нашата индивидуалност, животът на нашата душа няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече съвършенство, към повече знания, към Божествена красота, величие и сила. Вселената е наша по право, по неоспоримо и неотемлимо от никого и от нищо право — защото ние сме безсмъртни същества,- защото ний, по своята същина, сме души, духове, за които смъртта не съществува, а не временен сбор от физически клетки, и защото, най-после, ние сме истински деца, истински синове и дъщери на нашия небесен Баща и имаме дял във всичко, което е Негово. Кога ще поемем ний нашето наследство, това е въпрос на време.
към текста >>
ето в що се състои и техния истински смисъл: това, което представлява от себе си целокупният, безграничен космичен
живот
, е наше — то е нашето бъдеще, то е нашето наследство, което никой не може да ни отнеме.
Вечност и безграничност, пълнота и всеобхватност, всемогъщество и цялостност — това са основните атрибути на живота — на този живот, който изпълва и прониква всичко и всички. На този живот, който също така, прониква и изпълва и самите нас. Щом ние сме частици от този същия безграничен, безсмъртен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути. Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и безсмъртен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме. Ето в що се състои величието на човека и на човешкия живот.
ето в що се състои и техния истински смисъл: това, което представлява от себе си целокупният, безграничен космичен
живот
, е наше — то е нашето бъдеще, то е нашето наследство, което никой не може да ни отнеме.
Колкото и малки, слаби, дребнави, незначителни и дори порочни да сме, — никой не може да ни отнеме великото наше наследство; вечността е наша, безграничната вселена е наша. Животът на нашата индивидуалност, животът на нашата душа няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече съвършенство, към повече знания, към Божествена красота, величие и сила. Вселената е наша по право, по неоспоримо и неотемлимо от никого и от нищо право — защото ние сме безсмъртни същества,- защото ний, по своята същина, сме души, духове, за които смъртта не съществува, а не временен сбор от физически клетки, и защото, най-после, ние сме истински деца, истински синове и дъщери на нашия небесен Баща и имаме дял във всичко, което е Негово. Кога ще поемем ний нашето наследство, това е въпрос на време. Естествено, никой не ще повери на малолетни деца богатството, което бащите им са оставили.
към текста >>
Животът
на нашата индивидуалност,
животът
на нашата душа няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече съвършенство, към повече знания, към Божествена красота, величие и сила.
Щом ние сме частици от този същия безграничен, безсмъртен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути. Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и безсмъртен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме. Ето в що се състои величието на човека и на човешкия живот. ето в що се състои и техния истински смисъл: това, което представлява от себе си целокупният, безграничен космичен живот, е наше — то е нашето бъдеще, то е нашето наследство, което никой не може да ни отнеме. Колкото и малки, слаби, дребнави, незначителни и дори порочни да сме, — никой не може да ни отнеме великото наше наследство; вечността е наша, безграничната вселена е наша.
Животът
на нашата индивидуалност,
животът
на нашата душа няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече съвършенство, към повече знания, към Божествена красота, величие и сила.
Вселената е наша по право, по неоспоримо и неотемлимо от никого и от нищо право — защото ние сме безсмъртни същества,- защото ний, по своята същина, сме души, духове, за които смъртта не съществува, а не временен сбор от физически клетки, и защото, най-после, ние сме истински деца, истински синове и дъщери на нашия небесен Баща и имаме дял във всичко, което е Негово. Кога ще поемем ний нашето наследство, това е въпрос на време. Естествено, никой не ще повери на малолетни деца богатството, което бащите им са оставили. Никой разумен баща не ще остави на разположение на невръстните си деца това, което не могат да оползотворят както трябва, т. е. пред* да са добили опитността и умението, нужни за да могат да се справят правилно с него.
към текста >>
Обаче, нашето си е наше — вечността е наша, безграничната вселена е наша — туй, което гори нощем в безкрайните небесни простори и което само тогава можем да видим, да предусетим, да почувствуваме една безкрайно малка частица от неговото величие и красота — неизброимите вселени, изпълващи безграничното пространство, средища на съвършен
живот
, на велика култура, несравними с нищо земно, — всичко това е наше и никой не може да ни го отнеме, защото сам Бог, нашият баща, ни го е завещал.
Вселената е наша по право, по неоспоримо и неотемлимо от никого и от нищо право — защото ние сме безсмъртни същества,- защото ний, по своята същина, сме души, духове, за които смъртта не съществува, а не временен сбор от физически клетки, и защото, най-после, ние сме истински деца, истински синове и дъщери на нашия небесен Баща и имаме дял във всичко, което е Негово. Кога ще поемем ний нашето наследство, това е въпрос на време. Естествено, никой не ще повери на малолетни деца богатството, което бащите им са оставили. Никой разумен баща не ще остави на разположение на невръстните си деца това, което не могат да оползотворят както трябва, т. е. пред* да са добили опитността и умението, нужни за да могат да се справят правилно с него.
Обаче, нашето си е наше — вечността е наша, безграничната вселена е наша — туй, което гори нощем в безкрайните небесни простори и което само тогава можем да видим, да предусетим, да почувствуваме една безкрайно малка частица от неговото величие и красота — неизброимите вселени, изпълващи безграничното пространство, средища на съвършен
живот
, на велика култура, несравними с нищо земно, — всичко това е наше и никой не може да ни го отнеме, защото сам Бог, нашият баща, ни го е завещал.
Принудени сме тук да направим едно малко отклонение, за да отговорим на възраженията, които естествено ще се появят от страна на тия, които са свикнали да живеят с представите за некакво „вечно осъждане“, за вечни мъки на „грешниците“, за някакъв вечен ад, в който ще се измъчват човешките души завинаги, т. е. без край, без никаква надежда за спасение или изкупление. Тия детински басни, с които и днес живеят, в които и днес вярват много милиони хора, и които съответствуват на един нисш стадий на човешкото развитие, нема защо и да се опровергаваш,, защото те, по своето естество, представляваш повече вяра във всемогъществото на дявола, отколкото във всемогъществото на Бога и защото те са пълно отрицание на Неговите истински атрибути — на неговата любов и доброта, на неговата сила и всемогъщество. Вечният ад съществува само в главите на хората — в несъвършения човешки свят има много повече място за ад, макар и не вечен, отколкото в далата на Бога и в това, което Той е приготвил за наследство на своите синове и дъщери, когато те станат пълновъзрастни. A те не могат да не станат такива, защото са безсмъртни — животът им не свършва, нито в този, нито в онзи свят.
към текста >>
A те не могат да не станат такива, защото са безсмъртни —
животът
им не свършва, нито в този, нито в онзи свят.
Обаче, нашето си е наше — вечността е наша, безграничната вселена е наша — туй, което гори нощем в безкрайните небесни простори и което само тогава можем да видим, да предусетим, да почувствуваме една безкрайно малка частица от неговото величие и красота — неизброимите вселени, изпълващи безграничното пространство, средища на съвършен живот, на велика култура, несравними с нищо земно, — всичко това е наше и никой не може да ни го отнеме, защото сам Бог, нашият баща, ни го е завещал. Принудени сме тук да направим едно малко отклонение, за да отговорим на възраженията, които естествено ще се появят от страна на тия, които са свикнали да живеят с представите за некакво „вечно осъждане“, за вечни мъки на „грешниците“, за някакъв вечен ад, в който ще се измъчват човешките души завинаги, т. е. без край, без никаква надежда за спасение или изкупление. Тия детински басни, с които и днес живеят, в които и днес вярват много милиони хора, и които съответствуват на един нисш стадий на човешкото развитие, нема защо и да се опровергаваш,, защото те, по своето естество, представляваш повече вяра във всемогъществото на дявола, отколкото във всемогъществото на Бога и защото те са пълно отрицание на Неговите истински атрибути — на неговата любов и доброта, на неговата сила и всемогъщество. Вечният ад съществува само в главите на хората — в несъвършения човешки свят има много повече място за ад, макар и не вечен, отколкото в далата на Бога и в това, което Той е приготвил за наследство на своите синове и дъщери, когато те станат пълновъзрастни.
A те не могат да не станат такива, защото са безсмъртни —
животът
им не свършва, нито в този, нито в онзи свят.
Тяхното растене, придобиването на знания, способности и съвършенство от тях не спира с края на един земен живот. Както казахме, тяхна е безграничната вселена, но и земята т не ще напуснат до тогава, докато не извлекат, докато не научат на нея всички уроци, които тя е способна да им даде, като едно велико Божествено училище: човешкият път на земята не свършва с един живот. Ние имаме още много да учим, и затова още много пъти ще се връщаме на нея. Това е Божият закон, а какви с човешките вярвания и разбирания по този въпрос, не е толкова важно. И така, ние сме частици от безграничния живот, изпълващ безкрайната вселена, тясно свързани с нея и с нейното вечно туптящо сърце.
към текста >>
Тяхното растене, придобиването на знания, способности и съвършенство от тях не спира с края на един земен
живот
.
Принудени сме тук да направим едно малко отклонение, за да отговорим на възраженията, които естествено ще се появят от страна на тия, които са свикнали да живеят с представите за некакво „вечно осъждане“, за вечни мъки на „грешниците“, за някакъв вечен ад, в който ще се измъчват човешките души завинаги, т. е. без край, без никаква надежда за спасение или изкупление. Тия детински басни, с които и днес живеят, в които и днес вярват много милиони хора, и които съответствуват на един нисш стадий на човешкото развитие, нема защо и да се опровергаваш,, защото те, по своето естество, представляваш повече вяра във всемогъществото на дявола, отколкото във всемогъществото на Бога и защото те са пълно отрицание на Неговите истински атрибути — на неговата любов и доброта, на неговата сила и всемогъщество. Вечният ад съществува само в главите на хората — в несъвършения човешки свят има много повече място за ад, макар и не вечен, отколкото в далата на Бога и в това, което Той е приготвил за наследство на своите синове и дъщери, когато те станат пълновъзрастни. A те не могат да не станат такива, защото са безсмъртни — животът им не свършва, нито в този, нито в онзи свят.
Тяхното растене, придобиването на знания, способности и съвършенство от тях не спира с края на един земен
живот
.
Както казахме, тяхна е безграничната вселена, но и земята т не ще напуснат до тогава, докато не извлекат, докато не научат на нея всички уроци, които тя е способна да им даде, като едно велико Божествено училище: човешкият път на земята не свършва с един живот. Ние имаме още много да учим, и затова още много пъти ще се връщаме на нея. Това е Божият закон, а какви с човешките вярвания и разбирания по този въпрос, не е толкова важно. И така, ние сме частици от безграничния живот, изпълващ безкрайната вселена, тясно свързани с нея и с нейното вечно туптящо сърце. Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се почувствуваме като такива — ние трябва да се почувствуваме и осъзнаем като граждани на вселената, защото това е първото условие, необходимо за да могат да протекат през нас в пълната си сила струите на великия космичен живот.
към текста >>
Както казахме, тяхна е безграничната вселена, но и земята т не ще напуснат до тогава, докато не извлекат, докато не научат на нея всички уроци, които тя е способна да им даде, като едно велико Божествено училище: човешкият път на земята не свършва с един
живот
.
без край, без никаква надежда за спасение или изкупление. Тия детински басни, с които и днес живеят, в които и днес вярват много милиони хора, и които съответствуват на един нисш стадий на човешкото развитие, нема защо и да се опровергаваш,, защото те, по своето естество, представляваш повече вяра във всемогъществото на дявола, отколкото във всемогъществото на Бога и защото те са пълно отрицание на Неговите истински атрибути — на неговата любов и доброта, на неговата сила и всемогъщество. Вечният ад съществува само в главите на хората — в несъвършения човешки свят има много повече място за ад, макар и не вечен, отколкото в далата на Бога и в това, което Той е приготвил за наследство на своите синове и дъщери, когато те станат пълновъзрастни. A те не могат да не станат такива, защото са безсмъртни — животът им не свършва, нито в този, нито в онзи свят. Тяхното растене, придобиването на знания, способности и съвършенство от тях не спира с края на един земен живот.
Както казахме, тяхна е безграничната вселена, но и земята т не ще напуснат до тогава, докато не извлекат, докато не научат на нея всички уроци, които тя е способна да им даде, като едно велико Божествено училище: човешкият път на земята не свършва с един
живот
.
Ние имаме още много да учим, и затова още много пъти ще се връщаме на нея. Това е Божият закон, а какви с човешките вярвания и разбирания по този въпрос, не е толкова важно. И така, ние сме частици от безграничния живот, изпълващ безкрайната вселена, тясно свързани с нея и с нейното вечно туптящо сърце. Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се почувствуваме като такива — ние трябва да се почувствуваме и осъзнаем като граждани на вселената, защото това е първото условие, необходимо за да могат да протекат през нас в пълната си сила струите на великия космичен живот. Ние трябва съзнателно да влезем в хармония с този всепроникващ живот, за да можем да се из- пълним с неговите сили.
към текста >>
И така, ние сме частици от безграничния
живот
, изпълващ безкрайната вселена, тясно свързани с нея и с нейното вечно туптящо сърце.
A те не могат да не станат такива, защото са безсмъртни — животът им не свършва, нито в този, нито в онзи свят. Тяхното растене, придобиването на знания, способности и съвършенство от тях не спира с края на един земен живот. Както казахме, тяхна е безграничната вселена, но и земята т не ще напуснат до тогава, докато не извлекат, докато не научат на нея всички уроци, които тя е способна да им даде, като едно велико Божествено училище: човешкият път на земята не свършва с един живот. Ние имаме още много да учим, и затова още много пъти ще се връщаме на нея. Това е Божият закон, а какви с човешките вярвания и разбирания по този въпрос, не е толкова важно.
И така, ние сме частици от безграничния
живот
, изпълващ безкрайната вселена, тясно свързани с нея и с нейното вечно туптящо сърце.
Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се почувствуваме като такива — ние трябва да се почувствуваме и осъзнаем като граждани на вселената, защото това е първото условие, необходимо за да могат да протекат през нас в пълната си сила струите на великия космичен живот. Ние трябва съзнателно да влезем в хармония с този всепроникващ живот, за да можем да се из- пълним с неговите сили. Да познаваме себе си — т. е. да се съзнаваме като неделими частици от вечния, безграничен и съвършен живот на Бога и да влезем в пълна и съзнателна хармония с Него, това са първите стъпки към този живот, който ще ни изпълни с физически и духовни сили, който ще ни води към всестранни успехи, който ще ни даде живата вода, която, като пием, няма да ожаднеем.
към текста >>
Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се почувствуваме като такива — ние трябва да се почувствуваме и осъзнаем като граждани на вселената, защото това е първото условие, необходимо за да могат да протекат през нас в пълната си сила струите на великия космичен
живот
.
Тяхното растене, придобиването на знания, способности и съвършенство от тях не спира с края на един земен живот. Както казахме, тяхна е безграничната вселена, но и земята т не ще напуснат до тогава, докато не извлекат, докато не научат на нея всички уроци, които тя е способна да им даде, като едно велико Божествено училище: човешкият път на земята не свършва с един живот. Ние имаме още много да учим, и затова още много пъти ще се връщаме на нея. Това е Божият закон, а какви с човешките вярвания и разбирания по този въпрос, не е толкова важно. И така, ние сме частици от безграничния живот, изпълващ безкрайната вселена, тясно свързани с нея и с нейното вечно туптящо сърце.
Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се почувствуваме като такива — ние трябва да се почувствуваме и осъзнаем като граждани на вселената, защото това е първото условие, необходимо за да могат да протекат през нас в пълната си сила струите на великия космичен
живот
.
Ние трябва съзнателно да влезем в хармония с този всепроникващ живот, за да можем да се из- пълним с неговите сили. Да познаваме себе си — т. е. да се съзнаваме като неделими частици от вечния, безграничен и съвършен живот на Бога и да влезем в пълна и съзнателна хармония с Него, това са първите стъпки към този живот, който ще ни изпълни с физически и духовни сили, който ще ни води към всестранни успехи, който ще ни даде живата вода, която, като пием, няма да ожаднеем.
към текста >>
Ние трябва съзнателно да влезем в хармония с този всепроникващ
живот
, за да можем да се из- пълним с неговите сили.
Както казахме, тяхна е безграничната вселена, но и земята т не ще напуснат до тогава, докато не извлекат, докато не научат на нея всички уроци, които тя е способна да им даде, като едно велико Божествено училище: човешкият път на земята не свършва с един живот. Ние имаме още много да учим, и затова още много пъти ще се връщаме на нея. Това е Божият закон, а какви с човешките вярвания и разбирания по този въпрос, не е толкова важно. И така, ние сме частици от безграничния живот, изпълващ безкрайната вселена, тясно свързани с нея и с нейното вечно туптящо сърце. Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се почувствуваме като такива — ние трябва да се почувствуваме и осъзнаем като граждани на вселената, защото това е първото условие, необходимо за да могат да протекат през нас в пълната си сила струите на великия космичен живот.
Ние трябва съзнателно да влезем в хармония с този всепроникващ
живот
, за да можем да се из- пълним с неговите сили.
Да познаваме себе си — т. е. да се съзнаваме като неделими частици от вечния, безграничен и съвършен живот на Бога и да влезем в пълна и съзнателна хармония с Него, това са първите стъпки към този живот, който ще ни изпълни с физически и духовни сили, който ще ни води към всестранни успехи, който ще ни даде живата вода, която, като пием, няма да ожаднеем.
към текста >>
да се съзнаваме като неделими частици от вечния, безграничен и съвършен
живот
на Бога и да влезем в пълна и съзнателна хармония с Него, това са първите стъпки към този
живот
, който ще ни изпълни с физически и духовни сили, който ще ни води към всестранни успехи, който ще ни даде живата вода, която, като пием, няма да ожаднеем.
Това е Божият закон, а какви с човешките вярвания и разбирания по този въпрос, не е толкова важно. И така, ние сме частици от безграничния живот, изпълващ безкрайната вселена, тясно свързани с нея и с нейното вечно туптящо сърце. Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се почувствуваме като такива — ние трябва да се почувствуваме и осъзнаем като граждани на вселената, защото това е първото условие, необходимо за да могат да протекат през нас в пълната си сила струите на великия космичен живот. Ние трябва съзнателно да влезем в хармония с този всепроникващ живот, за да можем да се из- пълним с неговите сили. Да познаваме себе си — т. е.
да се съзнаваме като неделими частици от вечния, безграничен и съвършен
живот
на Бога и да влезем в пълна и съзнателна хармония с Него, това са първите стъпки към този
живот
, който ще ни изпълни с физически и духовни сили, който ще ни води към всестранни успехи, който ще ни даде живата вода, която, като пием, няма да ожаднеем.
към текста >>
49.
Човек
- Сава Калименов (1901 - 1990)
И сам той е една неразривна част от това Цяло — Безграничната Вселена, докато всяка мисъл за отделност и всеки стремеж за егоистично обособяване за сметка на другите, представлява самоизмама, която по-рано или по-късно ще се разбие в прах пред категоричния глас на единството на
живота
.
Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища. .. И — всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя орган, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка — връзката на симпатията, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас. И всяка една звезда, планета, система, си има също такива станции, такива отражения и центрове в нашето тяло, където се концентрира и през където минава тяхното влияние. По такъв начин, човек представлява от себе си един кръстопът, един център, в който се срещат влиянията, едни по-силни други по-слаби, на всичко, което съществува във вселената. Човек съдържа в себе си всичко, в него се намира отражението на всичко съществуващо.
И сам той е една неразривна част от това Цяло — Безграничната Вселена, докато всяка мисъл за отделност и всеки стремеж за егоистично обособяване за сметка на другите, представлява самоизмама, която по-рано или по-късно ще се разбие в прах пред категоричния глас на единството на
живота
.
Човек е част от Вселената, човек е част от Човечеството и затова всяко зло, което той прави на други части от тая Вселена, от това Човечество, рано или късно ще се струпа на главата му, и всяка негова егоистична дейност, в която не се държи сметка за интересите на Цялото, ще му докара в края на краищата гибелни за него последици. Това се отнася не само до отделния човек, но и до всяка група, класа, съсловие, народ и т. н.: егоистичната дейност винаги носи гибел, както за другитe, така и за този, който се отдава на нея. Светът е едно Цяло, един Организъм, й всяко зло, което вършим на отделни части на тоя организъм, вършим го същевременно и на себе си. Затуй — най-сигурния път да работим за себе си е този, да работим за общото добро.
към текста >>
Дългият път, който
живота
в течение на милиони години е изминал от амебата до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук.
Светът е едно Цяло, един Организъм, й всяко зло, което вършим на отделни части на тоя организъм, вършим го същевременно и на себе си. Затуй — най-сигурния път да работим за себе си е този, да работим за общото добро. Засилвайки, чрез увеличаване възприемчивостта си,космичните влияния, идващи от всички части на безграничната Вселена, човек може да развие грамадни творчески сили, ставайки проводник на космичните такива. Това е бъдещето, може би твърде далечно, на човека. Няма, обаче, граница за неговото осъвършенствуване.
Дългият път, който
живота
в течение на милиони години е изминал от амебата до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук.
В човека лежат неразвити още сили и способности; които, развивайки се постепенно в процеса на неговата еволюция, чрез последователни прераждания, ще направят от него друго, много по-съвършено същество. Както под човека има хиляди и милиони по-нисши същества, така и над него, по стълбата на еволюцията, има други по висши същества, които отдавна са се издигнали над стъпалото, заемано от човека, и които представляват един идеал за него. И тъй, що е човекът? — Човекът е носител на безсмъртния Божи Дух. Сам той е безсмъртен, както е безсмъртен космичния живот, който го изпълня.
към текста >>
Сам той е
безсмъртен
, както е
безсмъртен
космичния
живот
, който го изпълня.
Дългият път, който живота в течение на милиони години е изминал от амебата до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук. В човека лежат неразвити още сили и способности; които, развивайки се постепенно в процеса на неговата еволюция, чрез последователни прераждания, ще направят от него друго, много по-съвършено същество. Както под човека има хиляди и милиони по-нисши същества, така и над него, по стълбата на еволюцията, има други по висши същества, които отдавна са се издигнали над стъпалото, заемано от човека, и които представляват един идеал за него. И тъй, що е човекът? — Човекът е носител на безсмъртния Божи Дух.
Сам той е
безсмъртен
, както е
безсмъртен
космичния
живот
, който го изпълня.
Човекът представлява от себе си една интегрална част от Божествения Организъм на безграничната Вселена. Той е същевременно едно семе, един зародиш, в който се крият грамадни творчески сили и възможности. Изминал пътя до сегашното стъпало на своето развитие, пред него стои пътя от човека до ангела. Този път, най-сетне, ще го заведе при неговия Първоизточник — Бога.
към текста >>
50.
Действие трето.
- Велко Петрушев
Зарите на любовта се изливат в чудна песен, а струите на
живота
в
безсмъртен
хим.
Той е красив, като настъпваща зора и мил, като росните цветя. Но аз ви моля, бъдете така добри и недейте повече да тровите чувствата му и изгасвате светлия му поглед. Право да ви кажа, мен ми е жал за него. Той е слънчев син; нетрябва да бъде като нас! Нека го оставим да отрезвей и, навярно, ще се осъзнае, за да се върне наново в царството на светлината. Не ми се изсмивайте! Колко много копнее душата ми за това светло царство на свобода и правда.
Зарите на любовта се изливат в чудна песен, а струите на
живота
в
безсмъртен
хим.
Затова искам и мене да отведе там. 3 е л б а. (изсмива се). Ха, ха, — Ти Славяна, си полудяла. Ти искаш да бъдеш изменница на страшната царица и да презреш обятията на 3емон! Кой бяс те души или кой зъл дух те е подмамил!?
към текста >>
Нещастнико клети, като безпомощно
животно
си искаш да ме овържеш и убиеш?
Ти недостойно ме завладя и опорочи рода ми, оскверни чистотата ми! Явление седмо. Гневът затъмнява всяко благородно чувство. Отмъщението е резултат от тъмните дела. 3емон не се трогва от апела на оскърбената Дева, за съвест и право! Той реши, на всека цена, да подчини упоритостта на Славяна. Той поиска да завърже краката и ръцете й, за да я отнесе без препятствие на кладата, но тя смело го блъсва настрани: С л а в е н а.
Нещастнико клети, като безпомощно
животно
си искаш да ме овържеш и убиеш?
Аз съм достатъчно смела и безстрашна. Отведи ме достойно, като човек! Нека буйните пламъци бъдат свидетели, че аз изгарям, като достойна мъченица, борела се за свобода и право! Сега отвори тази черна врата и да вървим на кладата! 3 е м о н. Ти трябва да отстъпиш пред несъкрушимата воля на 3емон. — Аз достойно те притежавам. Борих се с небесните плеади и те откраднах, за да те направя Богиня на моето сърце.
към текста >>
51.
Действие четвърто.
- Велко Петрушев
Настига ги Арияна, пред страшния ров! Започна жестока борба на
живот
и смърт.
Назад е невъзможно, а ровът смъртоносен. Д е в о р . Уповай на Боговете, мила Славяна, и бъди бодра! Тази нощ е последна за страданията ти. Ти си вече свободна. Явление шесто.
Настига ги Арияна, пред страшния ров! Започна жестока борба на
живот
и смърт.
А р и я н а. Тежко ви на душите, нещастни беглеци! Всред мрачния ров е гробът ви. Ей сега ще затворите очи, всред земята, на оскърбената царица на нощта. Вие смело поразихте 3емона, славата на моя чар, и оставяте мене сама, нещастна и сирота. Проклети бъдете пред моето лице! И умрете за вЯчни вЯкове! Явление седмо.
към текста >>
Нека отново тез очи проблеснат и в лазура
безсмъртен
,
живота
вечно да съзерцават! Явление девето.
Славяна коленичи, и от очите й се отронват горещи сълзи, които падат върху пребледнялото лице на Девор. Те стоплиха изстиващата му усмивка. И той отново се усмихна и казва: Д е в о р . Мила Славяна! Затрептяха на двама ни сърцата и душите ни се сляха! Такъв бе заветът на Боговете, и така стана! С л а в я н а. (се моли) О, Богове! Тежка е съдбата, но сладка е победата! Чуйте ме сега! Дайте лек за раненото сърце, що гасне пред очите на новата зора.
Нека отново тез очи проблеснат и в лазура
безсмъртен
,
живота
вечно да съзерцават! Явление девето.
В този трагичен момент, става нещо чудно! Всред тъмнитe облаци просия светлият образ на Ханан. Живите му очи се впиват в хероичната двойка. Той позна Девора. Приближава се до него и шепне: Х а н а н. Нима той е ранен?
към текста >>
Тя е отломък от свещената канара, първи повик на
живота
и глас на битието.
С л а в я н а. Разхождах се из градината на звездите, и пиех ароматичен нектар от цветята, нападната бях от 3емон и ме отведе в плен. Д е в о р . Славяна е мила и добра. В нея гори пламъка за свобода и право.
Тя е отломък от свещената канара, първи повик на
живота
и глас на битието.
Тя е богиня на необятна любов и светла звезда от лазура. Бори се херойски при ужаса на горящата клада и страшния ров. Тя презря лъстителните обятия на 3емон и чаровните тъмни нощи на Арияна — вековната лъстителка на Змия, която е наранявала светлите пилигрим, които пътуват из далечните земи. Великий жрецо, нека и Славяна се качи на слънчевата колесница и дойде с нас в царството на светлината. За нея аз се борих и паднах ранен в борбата! Х а н а н.
към текста >>
Ела с нас, и качи се на слънчевата колесница и тя ще те отнесе в необятната земя на радост и свобода, где
живота
, таз светиня, се излива в вечна красота! И в калта могат да израстнат и цъфнат чисти бели рози, когато светлината я огрева! Светящата колесница се понесе, по дългия път на слънчевите лъчи.
Тя презря лъстителните обятия на 3емон и чаровните тъмни нощи на Арияна — вековната лъстителка на Змия, която е наранявала светлите пилигрим, които пътуват из далечните земи. Великий жрецо, нека и Славяна се качи на слънчевата колесница и дойде с нас в царството на светлината. За нея аз се борих и паднах ранен в борбата! Х а н а н. (се просълзи). Ти, дъще на плеядите, бликащ извор на скръб и радост, фатална нощ и светло утро, блага усмивка и ромящи сълзи, дете в люлката и героиня на кладата, стремеж и вечен блен, в чиито жили тече кръв на жреците и любовни пламъци в сърцето.
Ела с нас, и качи се на слънчевата колесница и тя ще те отнесе в необятната земя на радост и свобода, где
живота
, таз светиня, се излива в вечна красота! И в калта могат да израстнат и цъфнат чисти бели рози, когато светлината я огрева! Светящата колесница се понесе, по дългия път на слънчевите лъчи.
Тайнствен акорд прозвуча и блеснаха седемте цвета на дъгата. Златистите им къдрави коси са накитени отново с светящата диадема на звездите. И бялата им дреха се сля с лазура! Завеса.
към текста >>
НАГОРЕ
