НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
57
резултата в
33
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
34) Като меден сок за нашите умове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Целият
Балкански
полуостров
се влияе от Сатурн и Марс.
Хората мислят, че Природата е наредила да умират, а това не е така. Сега трябва да се образува една Школа за подмладяване и в нея да се правят упражнения. Сегашният ви живот е само една малка част от великия ви Живот. Едно време сте били елен или някое друго животно, а в бъдеще ще дойдете като светии. Българинът трябва да се освободи от влиянието на Сатурн.
Целият
Балкански
полуостров
се влияе от Сатурн и Марс.
Трябва да се засили вярата. Хубаво е да се направи този опит: ще изпратим десет души при някого, който е на умиране. Единият ще отиде и ще каже: „След десет дни ще бъдеш здрав“. На другия ден ще отиде друг и ще му каже: „След девет дни ще бъдеш здрав“ и т. н., докато последният ще му каже: „Утре ще бъдеш здрав“.
към текста >>
2.
98) Същинският човек
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-много убийства стават на
Балканския
полуостров
.
На следващата нощ пак се състоял дуел, при който бил победен големият човек с тьмното лице. Той хукнал да бяга и се скрил в една голяма дупка, но оттам излезли две черни свини. Човекът ги изпъдил и оттогава насетне болестта изчезнала. След разказа Учителя си пое дълбоко въздух и каза: Атмосферата в България е много тежка.
Най-много убийства стават на
Балканския
полуостров
.
Тук и доброто е голямо, и злото е голямо. Една сестра попита как трябва да се разбира стихът: „Ако не намразиш себе си, не можеш да се спасиш? “ Има нещо в човека, което не представлява същинския човек – то не е съществено. Ако се давиш и носиш злато на гърба си, не трябва ли да се откажеш от златото, за да спасиш живота си?
към текста >>
3.
Екскурзия на 7 април 1928 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Целият
Балкански
полуостров
се влияе от Сатурн и Марс.
В нея може да се правят упражнения. Сегашният ви живот е само една малка част от Великия ви Живот. Едно време сте били елен или някое друго животно. В бъдеще ще дойдете светии! Българинът трябва да се освободи от влиянието на Сатурн.
Целият
Балкански
полуостров
се влияе от Сатурн и Марс.
Хубаво е да се направи следния опит. Ще изпратим десет души при някого, който е на умиране. Единият ще отиде и ще каже: „След десет дена ще бъдеш здрав! " На другия ден ще отиде друг и ще му каже: „След девет дена ще бъдеш здрав! " На следния ден третият ще му каже: „След осем дена ще си здрав!
към текста >>
4.
12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тук сме на най-високата точка на
Балканския
полуостров
, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове.
Учителят ни дава съвсем нови гимнастични упражнения. За пръв път ги правим тук. Те изразяват чрез движения новото, което се внася днес в историята на човечеството, новите сили, до които се домогва днес човешката душа при своя възход. Чрез тия упражнения като че ли се свързваш с всички пробудени души, които работят за изгряващото „утре". Центърът е Словото на Учител., То отговаря на обстановката.
Тук сме на най-високата точка на
Балканския
полуостров
, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове.
Ето Словото на Учителя на Мусала: „Любовта е тая сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно.
към текста >>
5.
080 НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички планини на
Балканския
полуостров
претърпяват едно снижаване и след време ще бъдат полета, а полетата ще бъдат планини.
Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Ако сте неразположени, изкачете се на висока планина, ще се почувствате освежени и ободрени. Когато строихме чешмичките на Рила, вложихме в тях новите идеи. Който пие от тази вода, ще възприеме нещо от тези идеи. Тук, на Балканите, по-рано са се разхождали слонове, мастодонти, лъвове и тигри.
Всички планини на
Балканския
полуостров
претърпяват едно снижаване и след време ще бъдат полета, а полетата ще бъдат планини.
По-рано Витоша е била по-висока, отколкото днес. Когато отиваш на планината, остани на това място, което те привлича. Когато нечисти хора отиват на чисти места, не ги пущат - времето се разваля и те се връщат. Ако вървите в планината, дръжте една мисъл в себе си. Дойдат ли три-четири мисли в ума ви, ще паднете.
към текста >>
6.
116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
После са дошли славяните, заели са
Балканския
полуостров
.
''Веднъж той каза:'' – В българина има три хубави черти. Най-първо са живели тук българите - траки, които са се наричали „благати хора” или „благари”. Те са били добри. От тях българите са взели склонност към мистичното, духовното.
После са дошли славяните, заели са
Балканския
полуостров
.
От тях българите са взели духа на жертвата - самоотричането. Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях са приели храбростта. ''Учителят познаваше душата на този народ - Божественото, което е вложено в него. Познаваше и онова, чуждото, което отпосле се бе вмъкнало.
към текста >>
7.
Великият живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Целият
Балкански
полуостров
се влияе от Сатурн и Марс.
В школата могат да се правят упражнения. Сегашният ви живот е само една малка част от великия ви живот. Едно време сте били елен или друго някое животно. В бъдеще ще дойдете като светии. Българинът трябва да се освободи от влиянието на Сатурн.
Целият
Балкански
полуостров
се влияе от Сатурн и Марс.
Хубаво е да се направи този опит: Ще изпратим десет души при някого, който е на умиране. Единият ще отиде и ще каже: “След десет дена ще бъдеш здрав.“ На другия ден ще отиде друг и ще каже: “След девет дена ще бъдеш здрав.“На следния ден трети ще му каже: “След осем дена ще бъдеш здрав.“ Последният ще му каже: “Утре ще бъдеш здрав.“ Когато се произведе благоприятният процес, ще видите каква сила е то за насърчение. Човек трябва да има вяра в организма. Като повярва, клетките ще почнат да работят. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги Ограничава.
към текста >>
8.
01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От 1892 година до края на живота си видният английки журналист Джеймс Дейвид Баучер е бил кореспондент за
Балканския
полуостров
на известния лондонски вестник "Таймс".
[[И очите ми видяха Изгрева]] ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
От 1892 година до края на живота си видният английки журналист Джеймс Дейвид Баучер е бил кореспондент за
Балканския
полуостров
на известния лондонски вестник "Таймс".
Както го подчертават мнозина, в най-критичните моменти за България, през годините от 1913 до 1918, той е защитавал интересите на нашата страна със своето убедително перо. На този именно човек е била притежание разкошна поляна, намираща се в края на младата борова гора, наречена Борисова градина. Тя се простирала вдясно около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе, отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица. Баучер имал и един прислужник от Бистрица, на име Иван. Със своята преданост и изпълнителност Иван спечелва симпатиите на господаря си.
към текста >>
9.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на
Балканския
полуостров
и оттам на цяла Европа впоследствие.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и други Посветени е бил служител в храма на Слънцето в древна Атлантида.
И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на
Балканския
полуостров
и оттам на цяла Европа впоследствие.
На Балканския полуостров от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала. Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи. Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон.
към текста >>
На
Балканския
полуостров
от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и други Посветени е бил служител в храма на Слънцето в древна Атлантида. И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам на цяла Европа впоследствие.
На
Балканския
полуостров
от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала.
Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи. Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон. Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща.
към текста >>
Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия
Балкански
полуостров
са били издигнати храмове най-вече по планините.
И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон. Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика.
Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия
Балкански
полуостров
са били издигнати храмове най-вече по планините.
Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове. Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр. Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли.
към текста >>
Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия
полуостров
са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр.
Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика. Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове.
Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия
полуостров
са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр.
Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли. С тези колонизатори постепенно прониква на полуострова и Светлината на мистериите на тези страни, най-вече тези на Египет и Финикия, които са били най-близко. Местното население на полуострова е било от Бялата раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти. Сент Ив д'Алвейдър казва, че тази раса е принадлежала към славянското семейство, към което са принадлежали и тракийците, от които произхожда Орфей.
към текста >>
С тези колонизатори постепенно прониква на
полуострова
и Светлината на мистериите на тези страни, най-вече тези на Египет и Финикия, които са били най-близко.
Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове. Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр. Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли.
С тези колонизатори постепенно прониква на
полуострова
и Светлината на мистериите на тези страни, най-вече тези на Египет и Финикия, които са били най-близко.
Местното население на полуострова е било от Бялата раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти. Сент Ив д'Алвейдър казва, че тази раса е принадлежала към славянското семейство, към което са принадлежали и тракийците, от които произхожда Орфей. И д'Алвейдър казва, че творческият дух на древна Елада се дължи на славянския елемент в нея. Впоследствие тази раса се смесва, както казах, с различните преселници и колонизатори, дошли от изток, от което се оформява гръцкият народ с неговия специален език, смес от първобитния келтски, зенския, санскритския и финикийския. Над местните божества господствуваха мъжките богове Зевс и Аполон - богът на Слънцето.
към текста >>
Местното население на
полуострова
е било от Бялата раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти.
Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове. Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр. Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли. С тези колонизатори постепенно прониква на полуострова и Светлината на мистериите на тези страни, най-вече тези на Египет и Финикия, които са били най-близко.
Местното население на
полуострова
е било от Бялата раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти.
Сент Ив д'Алвейдър казва, че тази раса е принадлежала към славянското семейство, към което са принадлежали и тракийците, от които произхожда Орфей. И д'Алвейдър казва, че творческият дух на древна Елада се дължи на славянския елемент в нея. Впоследствие тази раса се смесва, както казах, с различните преселници и колонизатори, дошли от изток, от което се оформява гръцкият народ с неговия специален език, смес от първобитния келтски, зенския, санскритския и финикийския. Над местните божества господствуваха мъжките богове Зевс и Аполон - богът на Слънцето. Според тракийското преданйе, казва Фабр д'Оливие, поезията е била изобретена от бог Олен.
към текста >>
10.
6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
- По особеното лазурно сияние на небето по целия
Балкански
полуостров
.
Хората на Шестата раса ще се разхождат не само по Земята, но и по другите планети. Те ще пътуват до Слънцето, до Луната и ще изучават живота на планетите. Шестата раса е вече готова, но постепенно слиза на Земята. Християнството в сегашната си форма приготвя хората за новата култура, за възвишения живот. По какво се познава идването на Шестата раса на Земята?
- По особеното лазурно сияние на небето по целия
Балкански
полуостров
.
Това сияние е резултат на особените психични влияния, които действат в пространството и променят даже атмосферата. Това показва, че целият Разумен Свят, всички Разумни Същества, усилено работят и пречистват както физическата, така и духовната атмосфера на Земята. Те създават добри условия за растене, за развитие и работа на хората. Както лозето се чисти от изсъхналите и гнили листа, така и Невидимият свят подготвя онези хора, които искат да служат на Бога. Той им дава добри условия да растат и да се развиват, като им казва: Не се страхувайте.
към текста >>
11.
ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След смъртта на Григорий Симаит се пръснали навред из
Балканския
полуостров
, където пренесли учението му.
Думата исихасти произлиза от гръцката дума исихи, която значи мир, спокойствие, тишина. Защото те са се стремели да се изолират чрез концентрация от всички външни впечатления за да могат да видят Бога. Исихастите, както и всички мистици са се стремели чрез пречистване, физическо и психическо, на мислите и чувствата да видят Бога в себе си, своята душа. Затова се наричали исихасти, т.е. хора които се стремят да постигнат вътрешен мир и тишина при подобна външна обстановка за да могат да се вглъбят в себе си, където да видят Бога.
След смъртта на Григорий Симаит се пръснали навред из
Балканския
полуостров
, където пренесли учението му.
Познати са две съчинения на Григорий Синаит на български: "Житие и служба на св. Петка" и още едно. Учението на Григорий Симаит придобило широко разпространение. Някои византийски духовници се уплашили и обявили исихазмът за ерес, отъждествявайки го дори с бо-гомилството. Особено силно било схващането на Синаит за съзерцанието и виждането на Бога.
към текста >>
12.
НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Героична битка води Богомилството и прониква нашироко в целия
Балкански
полуостров
и оттам по цяла Европа, като става причина за пробуждането на европейския Дух и стимулира Възраждането и Ренесанса на Западноевропейската култура, което влиза в Плана на Вълната, която идва от Бялото Братство да обнови новите народи, които се раждат на мястото на Римската империя.
НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА Още с първите си стъпки Богомилството, което носило светлина, среща съпротивата на тъмнината.
Героична битка води Богомилството и прониква нашироко в целия
Балкански
полуостров
и оттам по цяла Европа, като става причина за пробуждането на европейския Дух и стимулира Възраждането и Ренесанса на Западноевропейската култура, което влиза в Плана на Вълната, която идва от Бялото Братство да обнови новите народи, които се раждат на мястото на Римската империя.
На Запад, под влияние на Богомилството, се създават ред Ордени и Братства — Албигойци, Катари, Илюминати, Чешките братя, Розенкройцерския орден, който е бил най-тайният и скритият и с най-голяма потенциална енергия. Той е бил основан от посветените, съвършените богомили и е станал център на ръководството на Западноевропейската култура. Християн Розенкройц, основателят на Розенкройцерския орден, е израснал в средата на съвършените богомили. Ето какво пише за него един съвременен френски изследовател на Богомилството, Морис Магр: "Основателят на Ордена на Розенкройцерите, Християн Розенкройц, е живял през 14 век. Роден е през 1378 година от немското семейство Гермелхаузен.
към текста >>
13.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-напред то прониква в страните на
Балканския
полуостров
— Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация и после преминава по-далеч — в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и другаде.
Семената са посяти, земята е разорана и в следната епоха избухва с още по-голяма сила и устрем и залива света с новите идеи. Венгеров казва, че Богомилството се разпространило в България толкова бързо, че по-голяма част от народа преминал към него. Клинчаров даже приема, че Богомилите са станали болшинство сред народа. То се разпространило между бедни и богати, селяни и висши кръгове, мъже и жени... Проникнало е между всички слоеве на обществото, което показва, че не е съсловно движение, а общочовешко духовно учение за повдигане на целия народ на една степен по-високо в неговото развитие. Възникнало в България, Богомилството се разпространява бързо в съседните страни и след това преминава в Западна Европа.
Най-напред то прониква в страните на
Балканския
полуостров
— Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация и после преминава по-далеч — в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и другаде.
Навсякъде то намира готова почва, готови души, подготвени от предишната богомилска вълна, за която говорих по-преди и разнася новите идеи за братство, равенство и свобода по света. Богомилите в различните страни са наричани с различни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр. Много думи и изрази, останали в Италия и Франция, показват произхода на Богомилството от България. Например, средновековният писател Роберт Алтисиот нарича албигойците български хора. Някои във Франция ги наричат просто българи, понеже страната, от която изхожда това движение, е България.
към текста >>
От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски
полуостров
/.
От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите. Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия.
От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски
полуостров
/.
Като един от главните проповедници там действал някой си Марко. Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност. Това личи от съчинението на византийската писателка Ана Комнина. Като описва този голям и важен град, разположен в сърцето на тракийските земи, тя отбелязва, че в него живеело многобройно еретическо население, съставено от арменци, т.е. монофизити, манихеи и богомили.
към текста >>
14.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По това време разпространението на богомилското учение в
Балканските
територии на Византийската империя и по-специално в Тракия било твърде силно.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
По това време разпространението на богомилското учение в
Балканските
територии на Византийската империя и по-специално в Тракия било твърде силно.
Начело на движението, като главен ръководител и проповедник, стоял някой си Василий. Върху него се спира подробно в съчинението си Ана Комнина, а също така и Евтимий Зигавин. Данни за него дават и византийските хронисти Йоан Зонарес и Михаил Глика. Според едни той е монах, а според други — лекар. По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските писатели, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник.
към текста >>
Освен в Македония, Тракия и Галиполския
полуостров
, то се разпространявало силно и в Мала Азия.
Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий. Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено. Неговите проповеди продължавали да се разпространяват всред населението по села и градове. И, както видяхме, то по това време е заляло вече цяла Европа, макар че е удавено в кръв. И колкото повече ги преследвали, повече се увеличавали.
Освен в Македония, Тракия и Галиполския
полуостров
, то се разпространявало силно и в Мала Азия.
Въпреки гоненията и заплахите по време на царуването на Михаил Комнин, били са изградени вече няколко религиозни общини, начело със свои ръководители. Една такава община имало и в самия Цариград и тя била създадена там вероятно във връзка с дейността на Василий. След процеса през 1111 година тази община може би престанала да съществува, но по-късно била възстановена. През втората половина на 12 век неин ръководител е някой си свещеник Никита, за който има редица данни от западните извори. Ако се съди по сведенията на т.нар.
към текста >>
Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на
Балканския
полуостров
и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община.
Той бил свързан пряко с България, с българските богомили. Нов етап в развитието на Богомилството в Италия и Франция настъпва през 1167 година, когато в Ломбардия пристига при техния ръководител Марко ръководителят на Цариградската община Никита. По това време се състоял и съборът в град Сан Феликс дьо Караман, близо до Тулуза. Това станало в 1167 година. На този събор Никита бил посрещнат като всепризнат ръководител.
Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на
Балканския
полуостров
и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община.
По негово мнение богомилите на Запад трябва да се ръководят от примера на тези общини. След речта си, той ръкоположил ръководители на различните западни общини. Известно време след като Никита умрял, пристигнала от България една група богомили, начело на която стоял някой си Петрак. Някои твърдят, че богомилите били дуалисти и че даже имало умерени дуалисти и абсолютни дуалисти. Това не е вярно.
към текста >>
15.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
13-ти век е времето на най-големия разцвет на Богомилството, техни общини имало навсякъде по целия
Балкански
полуостров
и Западна Европа.
Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно. Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора. Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи. Но за да стане някой член на задругата на богомилите, той преди всичко е трябвало да приеме тяхното учение, да измени разбиранията си и начина си на живот. И така общината растяла с всеки нов ден.
13-ти век е времето на най-големия разцвет на Богомилството, техни общини имало навсякъде по целия
Балкански
полуостров
и Западна Европа.
Със своите братски задруги богомилите показали, че хората биха могли на основата на Любовта да преобразят своя недобър и неправилен живот и да създадат нов живот, нов строй, нови отношения, където всички биха били равни, свободни и щастливи като членове на едно голямо семейство. Идеалът на богомилите в това отношение е бил да обединят цялото човечество в едно велико братство, където да царува Любовта, да управлява Мъдростта и Истината да бъде идеала, към който всеки да се стреми. Такива са накратко социалните възгледи на богомилите — общочовешко братство, на равни и свободни братя-човеци, където няма никакво насилие, никаква частна собственост, където няма гладни и унижени, където няма невежи и изостанали в културно и духовно отношение хора. Културните блага, както и материалните, са били общо достояние на всички. С една дума те са се стремили да реализират Царството Божие на Земята, като преди всичко преобразят и преродят отделния човек чрез своето учение, което е учение, приложимо във всички области на живота.
към текста >>
16.
43-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ако вие не си турите за задача да калите волята си сега,
Балканският
полуостров
ще има същата участ, както някога Палестина.
И затова казвам, че българите като Ученици в Окултната Школа са много слаби, не са издържали. И затова именно, в миналото, тук на Балкана, нито една Школа не се е задържала, а са минали на Запад. И сега може да направите същата погрешка. Но тогава това течение ще замине или на Изток, или на Запад. И ако замине, туй място не ще има окултно значение.
И ако вие не си турите за задача да калите волята си сега,
Балканският
полуостров
ще има същата участ, както някога Палестина.
------------ * Бележка: в беседата „Мястото на човека в природата“, думите „в сравнение с“, са заменени с „турени в“
към текста >>
17.
НА ВРЪХ МУСАЛА
 
- Теофана Савова
Беше през лятото на 1922, когато потеглихме към най-високия връх в България и най-високия връх на
Балканския
полуостров
- 3080 м над морското равнище 1.
НА ВРЪХ МУСАЛА
Беше през лятото на 1922, когато потеглихме към най-високия връх в България и най-високия връх на
Балканския
полуостров
- 3080 м над морското равнище 1.
Беше Петровден, именният ден на Учителя. 1 .Веднаж при разговор Учителя казва: „Върхът Мусала е по-висок от 3000 м." Един от присъстващите, учен брат, възразява, че Мусала не надвишава 3000 м надморска височина. При друг разговор в присъствието на същия брат Учителя пак твърди, че Мусала е висок над 3000 м. Същият брат отново опонира. Но наскоро се случва следното: Братът чете в един вестник, че научна група е минала през България и според нейните изследвания връх Мусала е висок 3080 м.
към текста >>
18.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В началото на 1940 г., трима главни равини от еврейската Синагога, която е най-голямата на
Балканския
полуостров
, отиват при Учителя Петър Дънов и му предават за съхранение диамантите, с които си създават духовни условия при религиозните ритуали.
В България никога не е имало фашистки организации, каквито има в Германия, Румъния, Франция, Унгария, Белгия и др. По-късно у нас се създава организацията „Бранник" и тази на легионерите. Известни германофилски настроени кръгове започват да проявяват отрицателно отношение към евреите в България. На 7 септември 1940 г., България получава от Румъния без война Южна Добруджа. Там, по-късно през 1943 г., цар Борис интернира много евреи да работят по пътищата, за да не отидат в лагера на смъртта „Треблинка" в Полша.
В началото на 1940 г., трима главни равини от еврейската Синагога, която е най-голямата на
Балканския
полуостров
, отиват при Учителя Петър Дънов и му предават за съхранение диамантите, с които си създават духовни условия при религиозните ритуали.
На срещата присъства и брат Боян Боев. Равините оказват пълно доверие на Учителя, като му казват, че когато мине германската опасност ще дойдат да си вземат диамантите. В трудното и страшно положение, в което изпадат, те търсят Господа и го намират в лицето на Учителя, на когото дават да пази най-ценното, което те притежават на Земята. По-късно Учителя отговаря с любов на този жест и се застъпва напълно за евреите. В България се събират два клона от еврейската общност, по-голямата от които е сефареди, говорещи наречие на испански език, а по-малката са ешкенази, говорещи немски език.
към текста >>
19.
2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
България е малка страна на
Балканския
полуостров
, но заема важно стратегическо положение.
Турете насилието настрана. Ни помен от лъжата! Събудете се, мои деца, да не виждате страшни сънища, да не се срами небето от вашите думи и дела." (27, с. 128) Този светъл лъч е Духът на Истината — Учителя Петър Дънов, известен с духовното си име Беинса Дуно. Защо този лъч дойде в България?
България е малка страна на
Балканския
полуостров
, но заема важно стратегическо положение.
Този полуостров е средище, кръстопът между Изтока и Запада. Това е място, белязано от много борби, войни, но и дало развитие на значими духовни култури. „Няма нито една страна в света сега, която да има гръбнак и глава. Гръбнакът за България е Стара планина — Балканът, а главата е Рила с Мусала. Рила и Мусала съществуват повече от девет милиона години.
към текста >>
Този
полуостров
е средище, кръстопът между Изтока и Запада.
Ни помен от лъжата! Събудете се, мои деца, да не виждате страшни сънища, да не се срами небето от вашите думи и дела." (27, с. 128) Този светъл лъч е Духът на Истината — Учителя Петър Дънов, известен с духовното си име Беинса Дуно. Защо този лъч дойде в България? България е малка страна на Балканския полуостров, но заема важно стратегическо положение.
Този
полуостров
е средище, кръстопът между Изтока и Запада.
Това е място, белязано от много борби, войни, но и дало развитие на значими духовни култури. „Няма нито една страна в света сега, която да има гръбнак и глава. Гръбнакът за България е Стара планина — Балканът, а главата е Рила с Мусала. Рила и Мусала съществуват повече от девет милиона години. Балканският полуостров три пъти е заливан с вода, а Рила и Мусала са стърчали над нея като неголям остров". (64)
към текста >>
Балканският
полуостров
три пъти е заливан с вода, а Рила и Мусала са стърчали над нея като неголям остров". (64)
Този полуостров е средище, кръстопът между Изтока и Запада. Това е място, белязано от много борби, войни, но и дало развитие на значими духовни култури. „Няма нито една страна в света сега, която да има гръбнак и глава. Гръбнакът за България е Стара планина — Балканът, а главата е Рила с Мусала. Рила и Мусала съществуват повече от девет милиона години.
Балканският
полуостров
три пъти е заливан с вода, а Рила и Мусала са стърчали над нея като неголям остров". (64)
На Земята съществуват три важни центъра на Бялото братство. Най-старият център на Бялото братство е Рила с Мусала. По-късно е открит този на Мон Блан и най-младият е на Хималаите с Еверест. „Мон Блан кой го е създал? Бялото братство на Европа създаде Мон Блан.
към текста >>
После са дошли славяните, заели са
Балканския
полуостров
.
Господ — това са съществата, завършили своята еволюция и станали божества, които управляват цялата Вселена и представляват ложата на Всемирното Бяло братство в Космоса. „В българите има три хубави черти. Най-първо са живели българите траки, които са наричани „благати хора", или „благари". Те са били добри. От тях българите са взели наклонността към мистичното, духовното.
После са дошли славяните, заели са
Балканския
полуостров
.
От тях българите са приели духа на жертвата и самоотричането. Най-после са дошли и аспаруховите българи. От тях са приели храбростта. Старите българи, които са живели на Балканския полуостров, са служили на благия Бог. Това е духовното тълкуване на думата „българин", благарин.
към текста >>
Старите българи, които са живели на
Балканския
полуостров
, са служили на благия Бог.
От тях българите са взели наклонността към мистичното, духовното. После са дошли славяните, заели са Балканския полуостров. От тях българите са приели духа на жертвата и самоотричането. Най-после са дошли и аспаруховите българи. От тях са приели храбростта.
Старите българи, които са живели на
Балканския
полуостров
, са служили на благия Бог.
Това е духовното тълкуване на думата „българин", благарин. Те са били хора на Духа. Старите българи се различават от тези, които по-късно дойдоха от север, откъм реката Волга и които не служеха на благия Бог, нямаха това религиозно чувство." (70, с. 49) Те служат на войнствените си стремежи и за 1000 години водят над 150 войни. Те се кланят на Бог Тангра и му принасят жертви при тръгване на поход.
към текста >>
20.
6.2 Еврейският въпрос
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Чърчил предлага на съюзниците си да отворят втория фронт срещу германците на
Балканския
полуостров
.
" Равинът се усмихва и казва: „Това няма значение, те са много важно условие за нашата духовна работа." Равините благодарят на братския съвет, взимат си диамантите и си отиват. По време на пребиваването на Учителя в Мърчаево събитията в света се развиват доста бързо. Войната се води с всички средства. Руснаците постепенно напредват и наближават България. На конференцията в Техеран на тримата големи — Сталин, Чърчил и Рузвелт, през 1944 г.
Чърчил предлага на съюзниците си да отворят втория фронт срещу германците на
Балканския
полуостров
.
По този начин щеше да се унищожи голяма част от българския народ и да пострада Школата на Учителя. Американците и руснаците категорично отхвърлят неговото предложение. Съюзническите войски влизат в Гърция, изгонват германците и стигат нашата граница на 30 юли 1944 г. Учителя помага в този труден момент на България. В разговор той казва: „Сега българите имат да изпият една горчива чаша, карма от миналото.
към текста >>
21.
1. Планината - избор на сила
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той е най-високият връх на Рила и в целия
Балкански
полуостров
.
В беседата „Новият живот" Учителя казва: „Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500 - 1600 м височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява.Направихме 1, 2, 3 опита, искам да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят." (Обяснения и упътвания, 1922 година", стр. 25). Има едно свято име, което внася трепет и светлина в нашите души, при неговото произнасяне. Това е свещената за нас планина Рила, със своята неповторима красота и чистота, в която ни въведе Учителя. Започва посещението на връх Мусала - което преведено означава близо до Бога, място на Бога или носът на Бога.
Той е най-високият връх на Рила и в целия
Балкански
полуостров
.
На Рила има още 12 върха, които са високи над 2700 метра. На Рила, Мусала и езерата Учителя е изнесъл най-хубавите си беседи и е имал най-плодотворните си разговори с приятелите. „Това, което се говори на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия." („Определени движения", стр. 126). Всяко отиване на това свято място е празник за нашите души, светлина за ума ни и топлина за сърцата ни.
към текста >>
Рила е най-високата планина на
Балканския
полуостров
, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.
Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия." („Определени движения", стр. 126). Всяко отиване на това свято място е празник за нашите души, светлина за ума ни и топлина за сърцата ни. Учителя казва: „Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18- годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра - София Попова, на около 80-годишна възраст, на височина 3000 метра, без да се разболее някой, всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл." („Новият живот, стр. 20).
Рила е най-високата планина на
Балканския
полуостров
, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.
В нейното развитие са станали много тектонични промени в релефа и състава й. Преди повече от 13 000 години преди Христа, още преди потопа на Земята, Рила заедно с Родопите и днешния Олимп са представлявали древния Олимп висок около 12 000 метра - място на Боговете, на вечните снегове, където човешки крак не е могъл да пристъпи. „Историята на Земята е записана и запазена. Един ден ще я представят на филм. Олимп, в който са обитавали Боговете, не е сегашният Олимп, а Рилският масив - големият Олимп.
към текста >>
22.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ще знаете, че тук и в целия
Балкански
полуостров
има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение.
Ако изучавате великата божествена наука, ще напреднете в развитието си, ще научите много работи необходими за вас и ще завършите така, както е определено за всеки едного, още от началото на неговото битие." („Петимата братя", стр. 221) „Учителя откъсва едно стръкче тревица и казва: Ще израстете нагоре, като тази тревица... Един ден тази тревица ще ви срещне при Бога и ще каже: Аз ще свидетелствам за тези хора.". За какво ще бъде свидетеля? Че ви е говорено за Бога и великата Божия наука." („Петимата братя", стр. 221) Учителя ни обяснява, че има много изостанали души, затворени от векове, които често ни спъват развитието ни." „Сега ще помните Мусала.
Ще знаете, че тук и в целия
Балкански
полуостров
има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение.
Те ви правят пакости." („Петимата братя", стр. 222) „Сега вие целувате ръката ми. Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога... Да бъдем смирени, като децатa. Тази беседа не може да се държи на Мусала.
към текста >>
23.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
„Сега всички планини на
Балканския
полуостров
претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години ще се превърнат в долини, в полета... Това подразбира: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снишат, ще станат долини и полета, на които растат жито, царевица и разни плодове.
Както търкаляте камъните (които ви пречат на пътя), така трябва да търкаляте мъчнотията, която седи на пътя ви, и да се освободите от нея. Искате да знаете как ще търкаляте мъчнотиите си, нека всеки от вас търколи по десет камъка, да видите какво ще стане. Не е лесно да търколите десет големи камъка които седят на пътя ви." („Двигатели в живота", стр. 69) „Сега, като сте дошли на планината, хранете се с плодовете на Любовта, за да се обновите." („Езикът на Любовта", стр. 208) На езерата Учителя дава много правила и методи, чрез които ние трябва да се подвизаваме в лятната школа и които трябва точно да изпълняваме, за да станем истински ученици на Бялото братство.
„Сега всички планини на
Балканския
полуостров
претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години ще се превърнат в долини, в полета... Това подразбира: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снишат, ще станат долини и полета, на които растат жито, царевица и разни плодове.
Тогава животът на хората ще се подобри." („Любов към Бога", стр. 127) „Казвам: на много места из Рила, дето човешки крак не е стъпвал, се намира този първичен, жизнен елемент, който още старите алхимици са търсили. Достатъчно е човек да стъпи на мястото, дето е този елемент, за да се подмлади моментално." („Любов към Бога", стр. 120) „Всичко в природата е на място. Цветята, изворите, камъните представляват писмо, от което всеки може да чете.
към текста >>
24.
УВОДНИ ДУМИ
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
България - страна в
Балканския
полуостров
, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена.
Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие.
България - страна в
Балканския
полуостров
, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена.
Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници. Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово. Този учител по ред причини премина с търпеливо смирение своя живот и спести да покаже пред народа, в който живя, всичкото онова, което той носеше и можеше да му даде. Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще назовем с неговото духовно име Беинса Дуно. Рожденото му име е Петър Константинов Дънов.
към текста >>
25.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Трябва да се знае, че в килиите на манастирите, издигнати в Халкидическия
полуостров
, имало е тайно брожение.
Потекли тъмните робски столетия. През петнадесети и шестнадесети векове българската земя заприличала на турско селище. Почнали да израстват минарета вместо църкви. Добре, че народът български си е имал занаятия, добре че знаял да реже от дърво цветя и птици, добре че имало зографи и иконописци и че жените не забравили да шият своите премени и възглавници с всякакви шарила, та народът, макар и да сложил по принуда фесове на главата на мъжете, все пак запазил своя вид и песните си, и занаятите си. Така е било по трите области на българската земя: Мизия, Тракия и Македония.
Трябва да се знае, че в килиите на манастирите, издигнати в Халкидическия
полуостров
, имало е тайно брожение.
Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на Балканския полуостров и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни. Между тях е имало и някои братя, дошли от руските манастири. Не е лесно да дойдат до единомислие люде с различни съдби и нрави. Но общата тежка участ сближава човеците и заличава различията. Малко по малко с вървежа на времето у тези служители с будни умове и горещи сърца, се ражда идея да сторят нещо за поробените свои братя и да спасят както народността във всякоя от покорените страни, така и да укрепят вярата в Христа Господа нашего.
към текста >>
Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на
Балканския
полуостров
и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни.
През петнадесети и шестнадесети векове българската земя заприличала на турско селище. Почнали да израстват минарета вместо църкви. Добре, че народът български си е имал занаятия, добре че знаял да реже от дърво цветя и птици, добре че имало зографи и иконописци и че жените не забравили да шият своите премени и възглавници с всякакви шарила, та народът, макар и да сложил по принуда фесове на главата на мъжете, все пак запазил своя вид и песните си, и занаятите си. Така е било по трите области на българската земя: Мизия, Тракия и Македония. Трябва да се знае, че в килиите на манастирите, издигнати в Халкидическия полуостров, имало е тайно брожение.
Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на
Балканския
полуостров
и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни.
Между тях е имало и някои братя, дошли от руските манастири. Не е лесно да дойдат до единомислие люде с различни съдби и нрави. Но общата тежка участ сближава човеците и заличава различията. Малко по малко с вървежа на времето у тези служители с будни умове и горещи сърца, се ражда идея да сторят нещо за поробените свои братя и да спасят както народността във всякоя от покорените страни, така и да укрепят вярата в Христа Господа нашего. Но какво могат стори монаси без оръжие, отдали живота си на благочестие, на кротост и добродетели?
към текста >>
26.
Село Хатърджа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Засега липсват сведения за причините, които заставили тези групи македонски българи от Призренско да емигрират, за да се настанят в най-източната част на
полуострова
.
Той бе превърнал доста села от Варненската околия в пламтящи от родолюбие огнища - много по-будни и много по-решителни в своите действия от хората в град Варна. Докато в големия град имаше апатия, дори заспиване, което добре се използуваше от гръцкото духовенство, често в съюз с администрацията, по селата главите на хората бяха по-изправени и вниманието по-будно. Сега за Константин стана ясно, че всичко това се е движело от едно командно място - къщата на чорбаджи Атанас в Хатърджа, а кормчията бил самият той. По сведения от свещеник Константин Дъновски1 семейството на Атанас Георгиев чорбаджи е от македонски произход. Баща му Георги е бил родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в село Голица, Несебърско.
Засега липсват сведения за причините, които заставили тези групи македонски българи от Призренско да емигрират, за да се настанят в най-източната част на
полуострова
.
Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на балканските християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение. Интересно съвпадение е, че по това време Паисий Хилендарски се отправя от Света Гора към Котел, за да предаде лично на Софроний Врачански в 1765 г. „История славянобългарская", която се преписва и разнася от ръка на ръка. Бащата на Атанас Георгиев Чорбаджи - Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първенците в село Голица и имал силното желание да изучи сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото село Еркеч.
към текста >>
Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на
балканските
християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение.
Докато в големия град имаше апатия, дори заспиване, което добре се използуваше от гръцкото духовенство, често в съюз с администрацията, по селата главите на хората бяха по-изправени и вниманието по-будно. Сега за Константин стана ясно, че всичко това се е движело от едно командно място - къщата на чорбаджи Атанас в Хатърджа, а кормчията бил самият той. По сведения от свещеник Константин Дъновски1 семейството на Атанас Георгиев чорбаджи е от македонски произход. Баща му Георги е бил родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в село Голица, Несебърско. Засега липсват сведения за причините, които заставили тези групи македонски българи от Призренско да емигрират, за да се настанят в най-източната част на полуострова.
Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на
балканските
християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение.
Интересно съвпадение е, че по това време Паисий Хилендарски се отправя от Света Гора към Котел, за да предаде лично на Софроний Врачански в 1765 г. „История славянобългарская", която се преписва и разнася от ръка на ръка. Бащата на Атанас Георгиев Чорбаджи - Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първенците в село Голица и имал силното желание да изучи сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото село Еркеч. Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета.
към текста >>
се започва руско-турската война и руските войски, преминали Дунава, настъпват по найизточните територии на
полуострова
.
Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствувал лично на самото място. В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените да бъдат качени в лодка и откарани в морето, от невиделица връхлетяла страшна буря, която уплашила пашата, който в изстъпление извикал: „Баашладъм калам християнларън джянларъм" („Аз ви опрощавам, останете, вие християни, близки души"). Така по чудо дядо Георги бил спасен от смърт, което той отдава на Божието покровителство.4 След усмиряването на гръцката завера настъпило затишие, което не било за дълго време. През 1827 - 1828 г.
се започва руско-турската война и руските войски, преминали Дунава, настъпват по найизточните територии на
полуострова
.
Пред неприятелската угроза турците подлагат на разорение българските села и прогонват населението. Безпризорни българите плъзват из планините, за да дирят спасение. Същото направили и жителите на селата Голица и Еркеч. До свършване на войната те скитали, където им очи видят. Синът на дядо Георги - Атанас, който както видяхме е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от руските войски като преводач, с които отива до Одрин.
към текста >>
27.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тази е причината, че сред всички народи на
Балканския
полуостров
, единствен българският народ е богат с най-различни духовни и всякакъв вид други нравствени учения.
Българският народ има в недрата на плодородната си земя всмукани като скъпоценни флуиди влиянията на три могъщи духовни култури - едната от времето на Орфей, живял в Родопа, по-късно богомилското учение, развило се в могъща обществена и духовна сила в средновековието и делото на светите солунски братя Кирил и Методий. Учителят знаеше, че нищо от онова, което е преживял един народ, не си отива, без да остави своите видими и невидими белези. Макар понякога затворен и привидно отчужден от външните ефекти, които са знак за дружелюбност и спонтанен ентусиазъм, българският народ е белязан с орфсическото начало и затова той и днес дава сериозни признаци да стане един от най-музикалните народи в световния архипелаг. На второ място, макар и верен на религиозните си традиции, този народ търси философско оправдание за тях. Той е показал неведнъж, че не се задоволява само с ритуала и навиците на религиозния култ, а търси скритата правда в него.
Тази е причината, че сред всички народи на
Балканския
полуостров
, единствен българският народ е богат с най-различни духовни и всякакъв вид други нравствени учения.
И друго нещо има, което утвърждава не толкова материалистическото, колкото духовното му начало. Това, че и в миналото този народ единствен разтвори най-радушно обятията си за славянските просветители - солунските братя, даде им най-високата почит и оценка и ги направи свои народни отци. Като следовник на светлината, която те донесоха, като забележителен учител на българския народ е и Климент Охридски, тачен от българския народ като пръв негов учител в южните краища на българската родина. Всичко това е едно несъмнено богатство у българския народ, което послужи на Учителя на Бялото Братство да заработи на тази земя и сред този народ, който макар и да е под знака на Козирог и под влиянието на Сатурн, умее да пази това, което е разбрал и заобичал и да упорства в устояването му. След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г.
към текста >>
28.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа?
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
По повод на горното потребно е да се кажат няколко думи за това как малката страна България е удостоена между толкова страни на
Балканския
полуостров
и в Европа да бъде посетена от един учител.
То разруши известни напластени илюзии около представата и появяването на един учител в света. Това според схващанията на учениците на Бялото Братство е явен показател, че теософите нямат правилно отношение към Христа и Неговата Мисия. Във връзка с този събор и особено поради речта на Кришнамурти, Учителят каза следните думи: „Кришнамурти излезе много по-честен и по-благороден от средата, в която работеше. Пак по този случай Софрони Ников - тогавашен представител на теософското общество в България, който присъстваше на този събор в Холандия, казал на нашия брат от Айтос Георги Куртев следното: „И аз бях на събора в Холандия и чух речта на Кришнамурти. Когато след това си позволих да го запитам има ли на земята въплътен учител, той отвърна: „В България.“
По повод на горното потребно е да се кажат няколко думи за това как малката страна България е удостоена между толкова страни на
Балканския
полуостров
и в Европа да бъде посетена от един учител.
Трябва да се знае, че тази страна е била три пъти център на окултно-мистични движения. Първият път във времето на Орфей в древността, вторият път преди около хиляда години, когато се развило богомилството, и сега, когато Учителят Беинса Дуно донесе учението на Бялото Братство. „Ако българите приложат това учение в живота си - каза Учителят, - ще идват хора от всички страни на света и ще се възхищават на духовната култура на българския народ.“ Появяването на Учителя стана в едно време, когато предстои пробуждане на човешката душа. Има много признаци за това не само тук, но и по целия свят.
към текста >>
29.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на
Балканския
полуостров
с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ!
З.)." Същевременно Учителят П. Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие.
В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на
Балканския
полуостров
с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ!
столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя. "Ще приемете от нея (Русия - бел. К. З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава - бел. К. З.).
към текста >>
Българите са изпратени на
Балканския
полуостров
между славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога.
Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява." Учителят на ББ в нашата страна подчертава и още три водещи качества на българите, без които те не биха могли да изпълнят предназначението си при изграждането на Новата Култура на VI раса - готовност за саможертва, храброст и дълбоко религиозно чувство: "Българинът е взел от славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвуванието го има у славяните. Бог извика славяните, за да съдейства за Божието Царство на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея.
Българите са изпратени на
Балканския
полуостров
между славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога.
И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ. Те ще бъдат избран народ. Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ." По- конкретно за подчертаната религиозност на славяните като неразделна част от тяхната душевна настройка той добавя още: "Славяните въобще се отличават със силно развито религиозно чувство. Никои други народи, освен евреите, не са имали такова религиозно чувство, каквото имат славяните. В религиозното чувство на славяните няма користолюбие.
към текста >>
30.
Исторически предпоставки за идването на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Как може в Югоизточна Европа да бъде създадена такава голяма и мощна държава, която обхваща целия
Балкански
полуостров
и опира на Егейско море?
Много български патриоти, които се включват в руската армия, загиват, но бленуваната свобода след цели пет века е постигната. Така България и народът са освободени. Тъй се ражда Санстефанска България на 3 март 1878 г., в границите на която се очертава цяла Северна България с Добруджа, цяла Тракия и Македония. Българският народ след цели пет века е обединен в своите естествени граници. Великите сили, които не очакват пълния разгром на турската империя, се стъписват.
Как може в Югоизточна Европа да бъде създадена такава голяма и мощна държава, която обхваща целия
Балкански
полуостров
и опира на Егейско море?
Достъпа до него англичаните пазят като зеницата на окото си, тъй като оттам минава техният път за Индия, първоизточник на силата и богатството им. Стремежът за власт на Австро-Унгария - империята на австро-унгарските императори, към Близкия и Средния изток се препречва от появата на новата българска държава. Тогава те се обединяват и принуждават Русия да се откаже от вече сключения Санстефански договор за България, която включва всички земи, по които се говори българска реч и има българско национално самосъзнание. Санстефанският договор е отменен й заместен с Берлинския договор на 13 юли 1878 г. България се разпокъсва изцяло и чисто български земи като Добруджа, Тракия и Македония са откъснати от нея.
към текста >>
Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на
балканските
народи и славянството и само по този път ще се дойде до обединение."[7]
Тогава през 1914 г. започва своята масова работа Учителят Петър Дънов, за да помогне на своя народ, да му вдъхне вяра и надежда, да му посочи пътя на избавлението. Той ни учи: „Да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любота ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството.
Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на
балканските
народи и славянството и само по този път ще се дойде до обединение."[7]
* Това географско название днес се среща на следните места по света. Първото, съвпадащо със сведенията на Крум Въжаров-Вено, е връх Тангра и езерото Тангра Юмко в Тибет (планината Дагор). Второто е връх Тенгри в Тян Шан, третото е планина в Антарктика, кръстена така от българска картографска експедиция. Любопитаото за нас, българите, е, че нашият връх Мусала до XV век се е казвал именно Тангра, но после турците са го кръстили Мусала, което значи „машалла“ - „браво“. „Машаллах“ е арабска дума и е словосъчетание от три отделни думи, съединени в една.
към текста >>
31.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките
полуостровни
републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии... Тук вече години наред реват оръдия, отекват в Истанбул чак, в Петербург, в Кавказ, в Северния Тихи океан.
Защото ти, Зорнице, си Вечерница и ти, Вечернице, си Зорница. След час махленската кучка ще си получи първия ритник и първия камък. Прясната проститутка ще излезе от моминския си сън провидяла чудото, че вече крачи с майка си жена до жена, улицата пълна с мъже, всичките силни и грозни, и тя може да ги има, колкото и да са грозни, защото животът си има своя ден и този ден е пълен с безбрежния порив за сливането и ето - тя ще го владее с това бебешко тяло, което носи на краката си надолу към „Розова градина“, зад краката си, между краката си, в празните си сега ръце, в учудения поглед, с който поглежда майка си, за да срещне нейния успокоен вече поглед, че момичето й е станало жена. Полицаите ще надуват колата си из индустриалния квартал, долната махала, горната махала... Писателят ще напише „Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе!...“ несигурен и уплашен, защото не знае къде ще го отведе тази фраза, този ден, тази книга... Свещено бъдеще мое! Наше! Вечно бъдеще във вечното ни минало... * От пяната на тихите августовски прибои, дошли да заместят юлския покой, се надига, откакто свят светува, предутринен свеж дъх, повей и чайките го яздят в радостна наслада под бялото небе, и гларусите се полюшват в него в царствено спокойствие под ослепителната Зорница. През юли преди изгрев Черно море лъщи като лист олово - плувай и след теб остава само огърлица от мехури - и стои така до изгрев слънце.
Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките
полуостровни
републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии... Тук вече години наред реват оръдия, отекват в Истанбул чак, в Петербург, в Кавказ, в Северния Тихи океан.
Стотици хиляди войници, деца, жени са пролели кръв - на местни татари, руска кръв, турска кръв, сардинска, английска, френска... И сега Севастопол падна. Това е краят на Кримската война. Руският император, устремен към свободен морски излаз в Средиземноморието, бе измислил, че иска да защитава правата на православните в Османската империя; да се застъпва, да бъде негова работа, когато българи, гагаузи или гърци искат да строят нова православна църква в османския си град или селото си. И когато Високата порта му каза, че тя не се бърка, когато Русия не дава на туркмените да строят джамия в Бухара, затуй да си гледа работата императорът - руската войска навлезе в Добруджа и превзе Силистра. Който имаше сметки за оправяне, взе страна.
към текста >>
Когато Константин пресича Балкана и се чуди какви ли хора има тук, как ли живеят, кои са, кои са учителите им, училищата им, има ли млади търсачи на даскалски места като него - защото буден е този овчарски, абаджийски
балкански
край, и много училища български имало - неговото чудене е просто овчарско чудене. Абаджийско.
В тези планини, в селата и градчетата навътре също е влязла победната война над Русия; в селцата, дето българите тук ще се борят за свои католически църкви така, както на север във Варненско се борят за православни църкви, са разквартирувани други католически полкове - не унгарски и не полски, а френски и с тях е разквартирувана от тук до края на света наследствената им френгя - сифилисът. Но какво го интересува него. Да стигне само Истанбул. Стига. И умира. Това утро, тази издигаща се Зорница, която чужденците виждат - малцина я забелязват, разбира се.
Когато Константин пресича Балкана и се чуди какви ли хора има тук, как ли живеят, кои са, кои са учителите им, училищата им, има ли млади търсачи на даскалски места като него - защото буден е този овчарски, абаджийски
балкански
край, и много училища български имало - неговото чудене е просто овчарско чудене. Абаджийско.
Кой ти разбира от военна музика? Гражданче да станеш му е цаката, повече пара пада, по- добро семейство се създава с гражданка. Това е. Е, вярно, че нататък на запад, в Котел на Томови се ражда син, дето ще го нарекат Стефан, и да! - ще стане учител. На сина му ще е учител, дето ще дойде след години.
към текста >>
Черното море, толкоз синьо, толкоз слънчево всеки път, като поемеш на юг покрай високия варненски бряг, и толкова прелестно с рибарските колиби тук-там, с голите безкрайни плажове - толкова бели, че изглеждат сиви под слънцето, гръцките
полуострови
с гръцките градчета, дето видиш ли ги, и запява сърцето ти на гръцки тукашната песен: „Всяко пристанище е мъка...“ - някак го няма всичко това; не го е чувствал Константин, празна е била душата му.
За Бяло море. За Атон, където Константин щеше да се оттегли от тази суета на суетите, от този врясък и трясък на хаоса и да си върне единението с Бога. Историята е описана сто пъти, защото е от малкото истински български морски, ако искате - пиратски приключения. И така, качват се приятелите в платноходката на познатия си и поемат на юг към нос Емине. И разказът за това пътуване, така както го имаме от Константин, е странен разказ.
Черното море, толкоз синьо, толкоз слънчево всеки път, като поемеш на юг покрай високия варненски бряг, и толкова прелестно с рибарските колиби тук-там, с голите безкрайни плажове - толкова бели, че изглеждат сиви под слънцето, гръцките
полуострови
с гръцките градчета, дето видиш ли ги, и запява сърцето ти на гръцки тукашната песен: „Всяко пристанище е мъка...“ - някак го няма всичко това; не го е чувствал Константин, празна е била душата му.
Пътуването, както го описва, е сиво, сиво, сиво; вълни, мрачно, мъгла, ръми, буря някаква уж има, но се усеща, че не е било баш буря, а просто вълнение, както всяко вълнение, просто досада. Сиво, сиво, сиво, като че отиват не където трябва, като че не е туй пътят, който винаги е път на Черното най-синьо море в света, а друг път за друго място, дето оттук не се минава и не се е минавало, така че какво правят те по този път се питаш. Нещо е недоволен и мърмори навигаторът им - гъркът Леонис. Нещо не иска да ги кара докрай. Нещо не става дума, оставя ли ги по пътя, тръгва ли с тях след Истанбул, в Мраморно море, спират ли, не спират ли?
към текста >>
32.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
1885 (31 март) във Видин се ражда в стар
балкански
шпаньолски банкерски род художникът Джулиус Пиикас (световноизвестен като Паскен).
1883 в България по време на суспендирането на българската конституция методистките мисии биват затворени. 1883 (28 септември) в България става промяна в правителството и английският консул съобщава на Чалис, че министерството на образованието си е променило решението. На 1 октомври отново се отваря мъжкото методистко училище в Свищов. На 20 октомври същата година се отваря и женското училище в Ловеч. 1884 (есента) в Свищов се открива Държавното търговско училище.
1885 (31 март) във Видин се ражда в стар
балкански
шпаньолски банкерски род художникът Джулиус Пиикас (световноизвестен като Паскен).
1885 (есента) в Свищов в Американското научно-богословско училище постъпва Петър Дънов. 1885 в Ловеч сградата на Американското училище за наука и теология е окупирано от Червения кръст поради войната със Сърбия. 1886 в Ню Йорк избухва скандалът с Макромейн, който "е осъден на 18 месеца затвор за правене на хороскопи. Защитен е публично от А. Дана по времето, когато големият нюйоркски журналист Рийс е редактор в нюйоркския „Сън“.
към текста >>
* Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на
Балканския
полуостров
или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят.
Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с девическото училище в Ловеч. Сградата на училището бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа. Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена. В мъжкото училище в Свищов обаче няма смущения. Петър Дънов и съучениците му от новия клас продължават да усвояват онова, което методисткото образование има да им даде.
* Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на
Балканския
полуостров
или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят.
И обратното, ако ще товариш каквото има да се товари на Балканите и да го караш към Русия или Черно море, или Централна Европа - докарай го тук и товари. Но и друго има. Ако искаш - ама наистина! - да си го върнеш на който владее Балканите, изравни със земята този именно град на най-южната точка на реката и пристанището му, крепостта му, индустрията му, търговията и гарнизона му, че да ти олекне! Така е по трако-римско време, така е по византийско време, така е по' българско време, и по славянобългарско, и по турско-татарско време. Като акордеон! Расте, намалява; издува се, свива се - такава е тя музиката на Свищов! Дипломираните в Богословското училище в Свищов, 25.06.1886 г. Изправеният отдясно е Петър Дънов Географите на 19 век ще ви подлудят, ако не знаете тази подробност.
към текста >>
33.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Други виждат в изказването на Рудолф ГЦайнер интересен подтекст и спекулират върху твърдението му, че Учителя Исус работи през XX век някъде сред
балканските
планински масиви Карпати92.
". Учителя отговорил: „Разбира се, че го познавам." - „Учителю, тук на Земята ли сте се виждали? " Учителя уточнил: „Не тук на Земята, горе на небето, оттам се познаваме."91 Съществува голяма вероятност именно от този разговор на Боян Боев с Рудолф Щайнер да са останали сведенията, достъпни за днешния Управителен съвет на Единното антропософско общество в Гьотеанум, Дорнах. На среща с антропософи от България (2005) член на този съвет е потвърдил съществуването на сведения, според които Рудолф Щайнер е казал за Петър Дънов, че той има да изпълни мисия с българския народ. Това изказване може да се интерпретира по много начини. Според някои то е доказателство, че Петър Дънов има локална и национална мисия и от тази гледна точка едва ли има смисъл дейността му да се изучава сериозно, още по-малко да се изтъква тезата, че чрез него да се е проявил Бодхисатва Майтрея.
Други виждат в изказването на Рудолф ГЦайнер интересен подтекст и спекулират върху твърдението му, че Учителя Исус работи през XX век някъде сред
балканските
планински масиви Карпати92.
Това дава повод на антропософски събрания в България съвсем конкретно да се заявява, че Петър Дънов вероятно е Учителя Исус. Според нас няма никакъв смисъл дори да се коментира идеята за отъждествяването на Учителя Петър Дънов с Учителя Исус. Все пак не трябва да се забравя, че Рудолф Щайнер е имал прекрасни познания по география и не е могъл да сбърка един народ или един планински масив с други. Учителя Петър Дънов разгръща широка дейност в планината Витоша и в Рилския планински масив, които са на територията на България, а не сред румънските планински масиви, известни с името Карпати. От друга страна, твърде е опасно от изказването на Рудолф Щайнер за Петър Дънов да се извличат подценяващи изводи, базирани на термина локалност, чрез сравнение с явно нелокалната, общоевропейска дейност на Рудолф Щайнер през първите десетилетия на XX век.
към текста >>
Както знаем от Рудолф Щайнер, душата се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на
Балканския
полуостров
.
Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов. Няма друг Духовен учител в XX век, който да е разгърнал своята проява чрез такава богата музикална дейност и работа. Той дарява на човечеството около сто музикални произведения, които смирено нарича окултни музикални упражнения. Това не е случаен факт, а важен детайл от съвременната активна работа на Бялата ложа. Аз-ът на човечеството, Христос, чрез Своите свята органи на Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването на Съзнаващата душа в човека.
Както знаем от Рудолф Щайнер, душата се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на
Балканския
полуостров
.
Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им. Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на Балканския полуостров се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход. Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа. И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа. Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6.
към текста >>
Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на
Балканския
полуостров
се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход.
Той дарява на човечеството около сто музикални произведения, които смирено нарича окултни музикални упражнения. Това не е случаен факт, а важен детайл от съвременната активна работа на Бялата ложа. Аз-ът на човечеството, Христос, чрез Своите свята органи на Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването на Съзнаващата душа в човека. Както знаем от Рудолф Щайнер, душата се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на Балканския полуостров. Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им.
Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на
Балканския
полуостров
се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход.
Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа. И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа. Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6. От изворите на Духовната наука знаем, че Бодхисатва Майтрея ще реализира своята мисия и ще стане Буда Майтрея в кулминацията на Шестата, Славянската културна епоха. Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура.
към текста >>
Авторите на този труд пожелават на всеки добронамерен читател да има шанса да изкачи древния планински масив на планината Рила в
Балканския
полуостров
на 19 август и с орлов полет да прелети над седемте планински чакри, наречени Седемте рилски езера, и по-специално - над обширната поляна на Петото езеро, известно с магичното ватанско117 име Махабур.
Изричайки думата Паневритмия, ние не можем да не забележим прякото звуково съответствие с името на духовния метод Евритмия, даден на човечеството от Рудолф Щайнер. Явно става въпрос за езотеричен ключ, поставен от двамата Велики посветени. Той може да бъде намерен само ако се направи Михаеличен синтез между двата клона на съвременното езотерично християнство: източен - учението на Великото Всемирно Братство, и западен - в лицето на антропософията. За да разберем Паневритмията, дадена от Учителя Беинса Дуно, трябва да познаваме и разбираме що е Евритмия или, с други думи, що е евритмичен метод. От друга страна, ако искаме да разберем как евритмичните принципи се разгръщат в една цялостна етерна архитектура, трябва да изследваме Паневритмията като уникален феномен в съвременната европейска християнска култура.
Авторите на този труд пожелават на всеки добронамерен читател да има шанса да изкачи древния планински масив на планината Рила в
Балканския
полуостров
на 19 август и с орлов полет да прелети над седемте планински чакри, наречени Седемте рилски езера, и по-специално - над обширната поляна на Петото езеро, известно с магичното ватанско117 име Махабур.
Точно на тази дата всеки искрен последовател на съвременното езотерично християнство може да съзерцава и едновременно да вземе участие в грандиозно духовно явление, случващо се на над 2000 метра надморска височина: около хиляда души, дошли от цялата планета, на фона на мистична музика и песни оформят красиви геометрични фигури и по този начин изграждат чрез танц снагата на жив етерен храм, сътворен от Бодхисатвата на XX век. Озарени от пламъка на Михаеличния синтез и съзнателно водени от Духа на Пеневритмията, нека за миг да навлезем заедно под арките на това светилище, изградено от хиляди братя и сестри в Христа, и нека се опитаме заедно да съзерцаваме смисъла и съдържанието на неговите живописни форми118. Паневритмията, тази съвременна езотерико-християнска методология, се разгръща постъпателно на три етапа и се ражда в периода 1930-42 г. Бодхисатвата на XX век я дава на човечеството чрез един източно-европейски славянски народ в епохален момент от планетарната еволюция - в началото на периода на новото свръхсетивно проявление на Спасителя. Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез народите на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе.
към текста >>
НАГОРЕ