НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
11
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Село Хатърджа
- Георги Томалевски (1897-1988)
Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на
балканските
християнски
народи
- българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение.
Докато в големия град имаше апатия, дори заспиване, което добре се използуваше от гръцкото духовенство, често в съюз с администрацията, по селата главите на хората бяха по-изправени и вниманието по-будно. Сега за Константин стана ясно, че всичко това се е движело от едно командно място - къщата на чорбаджи Атанас в Хатърджа, а кормчията бил самият той. По сведения от свещеник Константин Дъновски1 семейството на Атанас Георгиев чорбаджи е от македонски произход. Баща му Георги е бил родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в село Голица, Несебърско. Засега липсват сведения за причините, които заставили тези групи македонски българи от Призренско да емигрират, за да се настанят в най-източната част на полуострова.
Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на
балканските
християнски
народи
- българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение.
Интересно съвпадение е, че по това време Паисий Хилендарски се отправя от Света Гора към Котел, за да предаде лично на Софроний Врачански в 1765 г. „История славянобългарская", която се преписва и разнася от ръка на ръка. Бащата на Атанас Георгиев Чорбаджи - Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първенците в село Голица и имал силното желание да изучи сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото село Еркеч. Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета.
към текста >>
От тогава ние станахме народ наравно с всички писмени
народи
и наследници на Христовото Благовестие.
- Скоро ще бъде това. Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си. Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път. Още от Устово почна всичко това, когато се зае да учи младежите на славяно-българско писмо. В утринните часове, когато и хората, и планината бяха още в сън, той говореше за тежката съдба на народа и как солунските свети братя Кирил и Методий дадоха писмо, на което сега можем да четем словото Божие.
От тогава ние станахме народ наравно с всички писмени
народи
и наследници на Христовото Благовестие.
Сега наближаваше времето да стане учител на тези добри, верни, но още непросветени селски люде, които ще научат от него онова, което им трябва и да не се срамуват, че са българи. А как ще отговори той на гръцките духовници и даскали, когато му рекат, че той няма право да върши това? Тогава той ще им каже: „Не е ли речено в Свещеното Писание, че Христос ще прибере около Себе Си повярвалите в него юдеи, а след това ония жадни души на разсеяните по света синове божии". Атанас Георгиев Чорбаджи пазарява младия Константин за 500 гроша годишно и храна. След това е трябвало да се намери помещение.
към текста >>
2.
Исторически предпоставки за идването на Учителя
- Крум Въжаров (1908- 1991)
По време на великото преселение на
народите
българите напускат обиталищата край Тибет и се преселват и настаняват в северните поли на Кавказ.
И досега се питаме какви са прабългарите и откъде идват. В планинската верига, която отделя Тибет от Средна Азия, има един връх Тангра, висок над 6000 м, и той носи името на българския Бог Тангра*. Българите не са идолопоклонници: те вярват и се покланят на един Бог, творец на всичко на Небето и на Земята, и с името на своя Бог наричат най-високия връх на планините, където живеят. В Тибет е развита древна култура и прабългарите, които имат допир с нея, придобиват високо знание. Един от най-старите звездни календари е българският.
По време на великото преселение на
народите
българите напускат обиталищата край Тибет и се преселват и настаняват в северните поли на Кавказ.
И днес там има една област, която се нарича Балкария, съгласните „к“ и „г“ имат еднаква гласова постановка и много лесно „к“ преминава в „г“, и обратно. Така че при Древната Балкария, „к“ се заменя с „г“ и става България**. Там българите основават велика държава. И до днес тя щеше да съществува, ако синовете приемат завета на своя баща Кубрат да са заедно и да не се делят. Бидейки заедно, никой не може да разбие тяхното царство.
към текста >>
Борбата на Лютер и Реформацията е свещените думи да не се четат на латински в църквите, а да се преведат на матерния език на
народите
и да се изпълняват на него.
В Охрид е центърът на духовната академия, която превежда и разпространява с новата азбука на Кирил и Методий свещените книги. Новата българска книжнина, оригинална и са- мобитна, се пише и разпространява от този духовен център, когато Северна България пада под византийско робство. Югозападна България с център Охрид последна се предава. Така че българщината се простира на север от Дунава до Егейско море, цяла Македония до Тесалия и Албанските планини. Неслучайно Софийският университет носи името „Климент Охридски“.
Борбата на Лютер и Реформацията е свещените думи да не се четат на латински в църквите, а да се преведат на матерния език на
народите
и да се изпълняват на него.
Така че България и славянството изпреварват с девет века Реформацията. Една от основните причини да приемат християнството е, че много от българите и от славянските племена отдавна са приели християнството. Ето защо покръстването не е само формален акт, а узаконяване на извършено вече дело. Огромното болшинство от народа обаче търси приложението на християнството, което е близко до сърцето на простия и необразован народ. При официалното покръстване е възприета черковната организация, която е в сила във Византия и е скъсала с истинското първично християнство.
към текста >>
Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на
балканските
народи
и славянството и само по този път ще се дойде до обединение."[7]
Тогава през 1914 г. започва своята масова работа Учителят Петър Дънов, за да помогне на своя народ, да му вдъхне вяра и надежда, да му посочи пътя на избавлението. Той ни учи: „Да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любота ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството.
Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на
балканските
народи
и славянството и само по този път ще се дойде до обединение."[7]
* Това географско название днес се среща на следните места по света. Първото, съвпадащо със сведенията на Крум Въжаров-Вено, е връх Тангра и езерото Тангра Юмко в Тибет (планината Дагор). Второто е връх Тенгри в Тян Шан, третото е планина в Антарктика, кръстена така от българска картографска експедиция. Любопитаото за нас, българите, е, че нашият връх Мусала до XV век се е казвал именно Тангра, но после турците са го кръстили Мусала, което значи „машалла“ - „браво“. „Машаллах“ е арабска дума и е словосъчетание от три отделни думи, съединени в една.
към текста >>
3.
Глава трета: 'Опълченска'
- Атанас Славов
Да се обединят
Балканските
народи
-държави и Славянството.
Още тогава той многократно го заявява черно на бяло. Телескопичен блик По това време Учителят казва: „Не се безпокойте... Войната е определена за 1913 година. Българите ще победят, ако следват Божиите пътища. Ако вървят по своя ум, ще минат през много изпитания. Те трябва да приложат законите на любовта и правдата.
Да се обединят
Балканските
народи
-държави и Славянството.
Това е Божия план. Иначе, по отделно ще ги бият... И пак ще се обединят.“ * * * Снимки към глава трета: Опълченска
към текста >>
4.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
- Филип Филипов
С това България става духовен и културен център за славянските
народи
, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие.
апостол Андрей Първозванни, който основава в Одесос (днешна Варна) епископско седалище на Ранната Христова Църква още през втората половина на I в. сл. Хр.72 Дейността на Гаутама Буда през VII-VIII век в духовното пространство на Черно море вероятно съвпада със създаването на България край устието на река Дунав през 681 г. - една от най-старите държави в Европа. Прабългарите, славяните и траките са трите племена, създали съвременната българска народност. Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и утвърждава славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа.
С това България става духовен и културен център за славянските
народи
, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие.
Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв път в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството. Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан. Учението за Милостта Божия се разгръща мощно в цяла България. Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство. Независимо че са преследвани и изгаряни на клади, те успяват да пръснат искрите на Реформацията и Ренесанса в цяла Европа чрез своите преки духовни наследници - теченията на албигойците, бугрите, катарите и розенкройцерите.73 Именно сред тези мощни духовни условия74, където са работили импулсите на Великите Учители на човечеството - Орфей, Питагор, Буда, Манес, в съвременна България на XX век се проявява едно силно езотерико-християнско учение, основано от Учителя Петър Дънов.
към текста >>
Други виждат в изказването на Рудолф ГЦайнер интересен подтекст и спекулират върху твърдението му, че Учителя Исус работи през XX век някъде сред
балканските
планински масиви Карпати92.
". Учителя отговорил: „Разбира се, че го познавам." - „Учителю, тук на Земята ли сте се виждали? " Учителя уточнил: „Не тук на Земята, горе на небето, оттам се познаваме."91 Съществува голяма вероятност именно от този разговор на Боян Боев с Рудолф Щайнер да са останали сведенията, достъпни за днешния Управителен съвет на Единното антропософско общество в Гьотеанум, Дорнах. На среща с антропософи от България (2005) член на този съвет е потвърдил съществуването на сведения, според които Рудолф Щайнер е казал за Петър Дънов, че той има да изпълни мисия с българския народ. Това изказване може да се интерпретира по много начини. Според някои то е доказателство, че Петър Дънов има локална и национална мисия и от тази гледна точка едва ли има смисъл дейността му да се изучава сериозно, още по-малко да се изтъква тезата, че чрез него да се е проявил Бодхисатва Майтрея.
Други виждат в изказването на Рудолф ГЦайнер интересен подтекст и спекулират върху твърдението му, че Учителя Исус работи през XX век някъде сред
балканските
планински масиви Карпати92.
Това дава повод на антропософски събрания в България съвсем конкретно да се заявява, че Петър Дънов вероятно е Учителя Исус. Според нас няма никакъв смисъл дори да се коментира идеята за отъждествяването на Учителя Петър Дънов с Учителя Исус. Все пак не трябва да се забравя, че Рудолф Щайнер е имал прекрасни познания по география и не е могъл да сбърка един народ или един планински масив с други. Учителя Петър Дънов разгръща широка дейност в планината Витоша и в Рилския планински масив, които са на територията на България, а не сред румънските планински масиви, известни с името Карпати. От друга страна, твърде е опасно от изказването на Рудолф Щайнер за Петър Дънов да се извличат подценяващи изводи, базирани на термина локалност, чрез сравнение с явно нелокалната, общоевропейска дейност на Рудолф Щайнер през първите десетилетия на XX век.
към текста >>
От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група
народи
, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от
народи
.
Все пак не трябва да се забравя, че Рудолф Щайнер е имал прекрасни познания по география и не е могъл да сбърка един народ или един планински масив с други. Учителя Петър Дънов разгръща широка дейност в планината Витоша и в Рилския планински масив, които са на територията на България, а не сред румънските планински масиви, известни с името Карпати. От друга страна, твърде е опасно от изказването на Рудолф Щайнер за Петър Дънов да се извличат подценяващи изводи, базирани на термина локалност, чрез сравнение с явно нелокалната, общоевропейска дейност на Рудолф Щайнер през първите десетилетия на XX век. Точно обратното, изказването на Рудолф Щайнер може да се интерпретира като един вид косвена насока за бодхисатвения аспект в проявата на Учителя Беинса Дуно. Става въпрос за това, че един Бодхисатва силно провежда архангелски импулс и от такава позиция, преди да е станал Буда, той е силно свързан и, така да се каже, служи на Духа на един народ.
От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група
народи
, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от
народи
.
За да се види друг намек за подобна народностна локалност, но при друг Бодхисатва, може да се изследва примера, който дава Рудолф Щайнер, описвайки мисията на Бодхисатва Аполон чрез Орфей. С думите „съответстващ за Гърция Бодхисатва"93 Рудолф ГЦайнер намеква за локалното действие на Бодхисатва Аполон върху гръцкия народ и култура. Разбира се такава локалност, характерна за един още незавършил мисията си Бодхисатва, въобще не означава, че в Словото на Учителя Беинса Дуно няма величествени идеи, достойни за сериозно духовно-научно изследване, или че в неговата дейност и работа няма езотерико-християнски методи с общочовешко значение. Със сигурност може да се твърди обаче, че споменатото изказване на Рудолф ГЦайнер относно мисията на Учителя Петър Дънов в българския народ е не само категорично доказателство за широките познания, своевременна информираност и изключителна ерудираност на основателя на Антропософското общество, но е и ясен знак за онази вътрешна връзка, която естествено съществува между всички истински Христови посветени. Друг още по-съществен паралел относно гореразискваната тема за народностния аспект в проявата на Бодхисатва Майтрея в XX век е паралелът между дейността на Иешуа бен Пандира и изявата на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските
народи
, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна.
От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип. Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал. На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii) пътят на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече - дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция. Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят. Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения.
Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските
народи
, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна.
Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата Божествена Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа. Тъй като индийската йогистка методология е дадена в инволюционния период от развитието на човечеството, тя не е подходяща за съвременния европеец. Учителя Беинса Дуно дава ред упражнения и практики, които представляват еволюционен аналог на редица методи, дошли от Древна Индия. От друга страна, вече обяснихме, че Учението на Всемирното Бяло Братство се различава сериозно в своя идеен план от Теософското движение, ръководено от проиндийско насочените Ани Безант и Чарлз Ледбитер. Освен това няколко ученика имат сериозни опитности в ситуацията, когато започват да влизат в контакт с псевдоучения.
към текста >>
Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез
народите
на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе.
Авторите на този труд пожелават на всеки добронамерен читател да има шанса да изкачи древния планински масив на планината Рила в Балканския полуостров на 19 август и с орлов полет да прелети над седемте планински чакри, наречени Седемте рилски езера, и по-специално - над обширната поляна на Петото езеро, известно с магичното ватанско117 име Махабур. Точно на тази дата всеки искрен последовател на съвременното езотерично християнство може да съзерцава и едновременно да вземе участие в грандиозно духовно явление, случващо се на над 2000 метра надморска височина: около хиляда души, дошли от цялата планета, на фона на мистична музика и песни оформят красиви геометрични фигури и по този начин изграждат чрез танц снагата на жив етерен храм, сътворен от Бодхисатвата на XX век. Озарени от пламъка на Михаеличния синтез и съзнателно водени от Духа на Пеневритмията, нека за миг да навлезем заедно под арките на това светилище, изградено от хиляди братя и сестри в Христа, и нека се опитаме заедно да съзерцаваме смисъла и съдържанието на неговите живописни форми118. Паневритмията, тази съвременна езотерико-християнска методология, се разгръща постъпателно на три етапа и се ражда в периода 1930-42 г. Бодхисатвата на XX век я дава на човечеството чрез един източно-европейски славянски народ в епохален момент от планетарната еволюция - в началото на периода на новото свръхсетивно проявление на Спасителя.
Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез
народите
на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе.
С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание. Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив). Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят. Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха.
към текста >>
НАГОРЕ
