НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
57
резултата в
11
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
59) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
27. Оксфордско движение – обновително движение в
английската
католическа църква, възникнало в началото на 19 в.
Отговорен е за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и за претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние страната се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд І да абдикира от престола през 1918 г. в полза на своя син Борис ІІІ. Напуска страната и се завръща в Германия, където умира през 1948 г.
27. Оксфордско движение – обновително движение в
английската
католическа църква, възникнало в началото на 19 в.
с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството. 28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител.
към текста >>
Той
постулира
съществуването на “висше пространство”, което допуска “свобода на движението по четири оси“ и обяснява преминаването на материя през материя.
Основател на Атинската академия. Пребивава и се учи в Египет, а по-късно се запознава с питагорейското учение. Произведенията му са написани под формата на диалози. Платон защитава идеята за диалектиката. 60. Ханс Бендер – профeсор по психология от Фрайбургския университет.
Той
постулира
съществуването на “висше пространство”, което допуска “свобода на движението по четири оси“ и обяснява преминаването на материя през материя.
61. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1925 г., кн. 1, стр. 19; кн. 4, стр. 107.
към текста >>
2.
МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА
- Павел Желязков
По него време около 1975 година при него идваше и Христо, скромен и малко затворен в себе си младеж, който следваше
английска
филология.
Това е новият тип човек, за който може да се каже, че е психотерапевта на бъдещата култура. В софийския квартал „Изгрев" имаше една малка дървена къщичка, която се състоеше от антре и едно помещение, което служеше за спалня, кухня и салон. Размерите на тази къщичка бяха не по-големи от два на три метра. В тази малка дървена къщичка живееше нашият брат Крум Въжаров, известен като Вено. Веднаж седмично бате Крум ни приемаше в „дядовата си ръкавичка", за да изучаваме английски език.
По него време около 1975 година при него идваше и Христо, скромен и малко затворен в себе си младеж, който следваше
английска
филология.
Вено отделяше внимание на всеки от нас и имаше особен начин на общуване, ефекта на който всички около него чувствахме осезателно. След престоя си в неговата малката дървена къщичка, се чувствахме преобразени. И винаги, когато се връщахме към ежедневните си задължения, животът изглеждаше по-хубав и ни изненадваше с богатите си възможности да учим, да работим и да успяваме. С Христо, който беше по-напреднал от нас, но желаеше да подобри знанията си по английски език, Вено работеше отделно. Често, когато пристигахме за нашия урок, ние заварвахме учителя и ученика заедно.
към текста >>
Единствено онзи, който е проводник на влияния от високите сфери на духовността, който черпи вдъхновение от извора на живота, може да оказва благотворно въздействие върху други хора, като
стимулира
християнските добродетели в тях.
Аз бих го нарекъл същностна или контактна психотерапия, защото това е умение да се установи връзка с реалния човек, а не с деформираната от вредни влияния човешка личност. Доброто влияние дава морална сила, защото е мотивирано от благородни чувства. Неморално и осъдително е онова влияние, което подбужда с користна цел прояви на слабост у човека. Обсебването, за което вече стана въпрос, има много по-тежки последици, и когато се практикува съзнателно, е престъпно действие. Когато се обсебва индивидуалното съзнание на някой човек и се упражнява власт над него, това деяние е по-осъдително дори от поставянето на невинен човек в затвора.
Единствено онзи, който е проводник на влияния от високите сфери на духовността, който черпи вдъхновение от извора на живота, може да оказва благотворно въздействие върху други хора, като
стимулира
християнските добродетели в тях.
Добри влияния има навсякъде, те не са ограничени само в духовните школи. Ако сме по-чувствителни към влиянията на красивото и доброто в живота, ние ще ги почувстваме и възприемем в присъствието на един гениален музикант, в отношенията с един добър педагог, като проследим действията на смелия и пожертвувателен човек и в много други случаи. Духът на доброто не се ограничава нито във времето, нито в пространството. Влиянията му събуждат съвестта, внасят повече светлина в мисълта и подтикват към благородни действия. Те засягат дълбоката интимна същност на човека, основния му тон, на който откликва душата, и го стимулират за духовен растеж.
към текста >>
Те засягат дълбоката интимна същност на човека, основния му тон, на който откликва душата, и го
стимулират
за духовен растеж.
Единствено онзи, който е проводник на влияния от високите сфери на духовността, който черпи вдъхновение от извора на живота, може да оказва благотворно въздействие върху други хора, като стимулира християнските добродетели в тях. Добри влияния има навсякъде, те не са ограничени само в духовните школи. Ако сме по-чувствителни към влиянията на красивото и доброто в живота, ние ще ги почувстваме и възприемем в присъствието на един гениален музикант, в отношенията с един добър педагог, като проследим действията на смелия и пожертвувателен човек и в много други случаи. Духът на доброто не се ограничава нито във времето, нито в пространството. Влиянията му събуждат съвестта, внасят повече светлина в мисълта и подтикват към благородни действия.
Те засягат дълбоката интимна същност на човека, основния му тон, на който откликва душата, и го
стимулират
за духовен растеж.
В лекцията „Веселие и радост", изнесена на 5 декември 1934 г., Учителя казва: „Всеки един човек в света си има един музикален тон. За да възпиташ човека, ти трябва да намериш основния тон на неговия живот. Като дойде този човек, ти трябва да го изследваш, трябва да изучаваш езика му и да му говориш. Ако не му говориш на неговия тон, не можеш да му повлияеш. И силата на влиянието зависи от основния тон, който можеш да вземеш по неговото естество.
към текста >>
3.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
- Павел Желязков
Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и
английска
филология в Софийския университет.
Няма сигурност за последователите на Учението. Заради принадлежността си към общността на Бялото братство някои студенти са изключени от университета. На онези, които са завършили следването си, често се пречи да постъпят на работа. Георги Радев и накои други студенти завършват следването си с отличен успех, но отказват да получат дипломите си. Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание.
Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и
английска
филология в Софийския университет.
Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство. По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството.
към текста >>
Вено отклоняваше разговорите на тази тема; не искаше да
стимулира
слабости, които водят към фанатизъм.
Някой ще каже, че хлъзгавият път е изненадал присмехулника. Но не е ясно защо при хлъзгането не бе отнесен встрани, а се сгъна и безсилен се свлече намясто. Като разказвам тези случки из живота на Вено, неусетно влизам в противоречие с убежденията си, както и с позицията на свободния човек. Защото, като човек изключително чувствителен към истината и психолог, той избягваше външния ефект от своите паранормални способности. Случваше се някой, като заговори за Учителя, да изтъква неговата магическа сила.
Вено отклоняваше разговорите на тази тема; не искаше да
стимулира
слабости, които водят към фанатизъм.
А и Учителя съзнателно бе показал много малко от онова, което знаеше и можеше. По този повод Крум каза: „Не това е същността, то е външната страна, която допада на хора с повърхностни схващания." То е вече внушаване на сила, на власт и страх, изместване на любовта в заден план и отклоняване от същността на проблемите. Подобна е позицията на материалиста, който се осигурява добре отвън, преди да заговори за хуманизъм и мир между човеците. Така или иначе мнозина не харесваха Вено или явно се настройваха срещу него. Навярно, ако прочетат тези редове, те ще се настроят още повече срещу нашия приятел.
към текста >>
4.
И тръгна Словото по света...
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Моят петгодишен договор с това училище привърши през 1933 г., но през месец май дойде телеграма, че всякакви отпуски се
анулират
поради липса на средства, дължаща се на депресията.
Домът на Крум, където бях отседнала, бе в югозападната част на града, докато Изгревът бе в югоизточната. Трамвай нямаше толкова рано сутрин, така че ние ставахме в 3 ч. през нощта, за да бъдем в 5 ч. на събранията. И когато стигнехме главния път, който водеше от града към Изгрева, преставахме да бъдем самотни пешеходци, защото множество приятели се стичаха към пътя от различни части на града, за да бъдат на Изгрева на разсъмване.
Моят петгодишен договор с това училище привърши през 1933 г., но през месец май дойде телеграма, че всякакви отпуски се
анулират
поради липса на средства, дължаща се на депресията.
Вътрешно знаех, че ще бъде добре да остана и тая, шеста година. Имах възможност да отида отново на Рила през лятото и да посетя още няколко пъти Изгрева, което улесни моето преминаване от екзотеричното християнство към езотеричното, което отведе моя живот по съвсем ново направление. И аз ще остана завинаги благодарна за всичко, което научих там. А бях отишла аз да уча другите. След съмненията, отчаянията, конфликтите и хаоса на нашето време човек бива изпълнен с голяма радост и благодарност, че е имал привилегията да бъде свидетел или дори само да знае, че в България е посято едно семе, което има възможност да се развие и да разцъфти в съвършено нова цивилизация.
към текста >>
Крум имаше
английска
Библия и ние започнахме да работим по превода.
Тя я взе в ръце и започна да се моли. После каза: „Преведи ми какво пише в тази книга. Тя има много високи вибрации и голяма сила излиза от нея! “ Аз обясних какво съдържа и се опитах да преведа нещо, но тъй като това са библейски текстове, беше трудно. От обич към Сузи, с която и до днес сме близки приятелки, реших да преведа книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината“ и да й подаря превода.
Крум имаше
английска
Библия и ние започнахме да работим по превода.
На няколко места имаше печатни грешки в литературната справка от Библията. Тогава се молихме много да ни бъдат дадени чрез молитва верните цитати. Така и стана. Те ни се дадоха и ние можахме да направим коректно превода. Имаше няколко абзаца, които ги нямаше в Библията.
към текста >>
5.
Темпераменти
- Георги Радев (1900–1940)
При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от
английската
и американска школа.
Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както споменахме това при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване.
При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от
английската
и американска школа.
Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина.
към текста >>
Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се
формулират
най-общо така (по Фуйе): 1.
Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения.
Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се
формулират
най-общо така (по Фуйе): 1.
Сангвиничен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бърза, но слабо интензивна. 2. Меланхоличен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бавна, но интензивна. 3. Холеричен темперамент - свойствен на двигателни натури с реакция бърза и интензивна. 4. Лимфатичен темперамент - свойствен на двигателни натури, с реакция бавна и слабо-интензивна. Всичко изложено до тук представя обща теория на темпераментите.
към текста >>
Говорят много и оживено, като постоянно
жестикулират
.
Косата им има светъл цвят. Очите също са светли - сини или кафяви. Шията е обикновено къса - не особено мускулеста, по-скоро пълна, добре охранена. Такова е и тялото им. Сангвиниците са хора експанзивни - те се разширяват като въздуха.
Говорят много и оживено, като постоянно
жестикулират
.
Лицето им се намира в непрестанна игра - по него постоянно се отразяват техните бързопреходни емоции и настроения. Впечатлителни - сангвиниците веднага реагират на външните впечатления, Ала не ги задържат задълго, нито ги обработват и организират вътрешно. С вродена симпатия и алтруизъм, те се трогват от страданията на хората, съчувствуват на техните нужди, но само за дадения момент и повърхностно. Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят. Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента.
към текста >>
6.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
- Атанас Славов
Нищо в лагера не беше
регулирано
по какъвто и да било начин.
Това бяха пасторът на софийската адвентистка църква (младежкият му прякор беше Лули), и най-известният представител на „Форд“ в столицата - Савитски. Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично. На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр. Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила. След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов.
Нищо в лагера не беше
регулирано
по какъвто и да било начин.
Лагерът не беше комуна. Всеки беше собственик на къщите си, или на самостоятелно построени бараки върху терени отстъпени от симпатизанти на братството без документи за собственост, или каквито и да било задължения. Това по-късно даде основание на комунистическия режим да постави Братството извън закона, и да конфискува земята, върху която то беше стъпило. Единствено Салонът със стаята над него, в която живееше Дънов, както и кухнята, бяха колективна собственост, доколкото бяха построени от братята и сестрите на закупен от братството терен. Никъде не се съхраняваха каквито и да било документи за всичко това, с изключение на нотариалните актове на дарителите на земята.
към текста >>
Има огромен успех с тези лекции, и издаването на първите му научни книги се посреща добре, но това което истински радва сърцето му е непосредствената близост с последователите си при изнасянето на беседите си, и това
стимулира
учителят в него да надделее над ученият.
При срещите на поляната, той все пак помагаше и на другите да изразяват своите чувства и мисли в търсенето на мястото си на Изгрева. Времето, когато говореше той, беше по време на беседите му в салона. Вече казах, че преди да дойде на Изгрева, Учителят делеше обща къща с бъдещия комунистически водач Георги Димитров донякъде и двамата бивши издънки на протестантските мисии в България. Подходящо е на това място да припомня, че Дънов започва като учен, който обикаля България, за да прави антропологически изследвания на черепите на българите. За да може да се издържа по време на тези обиколки, той изнася лекции базирани върху ученето си в САЩ.
Има огромен успех с тези лекции, и издаването на първите му научни книги се посреща добре, но това което истински радва сърцето му е непосредствената близост с последователите си при изнасянето на беседите си, и това
стимулира
учителят в него да надделее над ученият.
Така или иначе неговото влечение към систематичен анализ никога не го напуска напълно. През последните десетилетия на живота си той редовно следи от малката обсерватория над Салона слънчевите петна и изригвания, които нанася в ежедневните астрономически дневници, изписвани от Британското астрономическо дружество, и пр. Учителят изнасяше беседите си няколко пъти на седмица: в понеделник за вътрешният кръг на братята и сестрите, в сряда преди изгрев слънце провеждаше Младежкия клас, и в десет часа сутринта в Неделя идваше беседата за общата публика. Въпреки че салонът имаше сцена за концертни изпълнения, дървеният стол на Учителя беше разположен в средата на залата с лице към източната остъклена стена. Братята и сестрите седяха в полукръг около него, и между учителят и учениците нямаше никакво изкуствено разстояние.
към текста >>
Важното беше процесът на духовно сливане между Учител и ученици, и „словото на Учителя“ представляваше само техническо средство за
стимулирането
на този процес.
Въпреки че салонът имаше сцена за концертни изпълнения, дървеният стол на Учителя беше разположен в средата на залата с лице към източната остъклена стена. Братята и сестрите седяха в полукръг около него, и между учителят и учениците нямаше никакво изкуствено разстояние. Това беше просто форум, в който чувствата на учениците се сливаха с чувствата на Учителя в общите им усилия да обхванат дадена тема. Беседите сами по себе си не бяха интелектуални в обикновения смисъл на думата. Те бяха по-скоро поетични, мистични, внезапно озарени от анекдоти и истории, или споделяха основни духовни формули, които се очакваше да бъдат запомнени от учениците, за да живеят според тях.
Важното беше процесът на духовно сливане между Учител и ученици, и „словото на Учителя“ представляваше само техническо средство за
стимулирането
на този процес.
Когато влезеше в салона той имаше на ум само темата на беседата си, а останалото се оформяше според отклика на присъстващите. Имено затова казаното от Учителя се наричаше „беседи“, а не „лекции“. Няколко братя и сестри стенографираха всяка беседа под ръководството на Боян Боев, и по-късно те се издаваха от издателството на Калименов в Севлиево. Преди Бялото братство да бъде официално разтурено - бяха публикувани около сто тома с беседи. За Учителят важното беше „живото слово“, но той не обезкуражаваше учениците си да публикуват тези текстове, тъй като те растяха в този процес.
към текста >>
Авторски блик Трудно е да се
формулира
прецизно учението на Бялото братство.
Беседките из парковете на София, строителните декорации, изящните чешми и фонтани всичко това беше дело на братските мозайкаджии, дълги години наред. Същото беше и с братските групи по паркетчийство и какво ли не! Подовете и стенната украса на много забележителни сгради в България бяха осъществени именно от майстори на Бялото братство. Шедьовърът на школата на Бертоли беше, и още е, Съдебната палата до църквата Св. Неделя в центъра на София. Мозайките на министерството на отбраната и Народния театър също заслужават да бъдат споменати в тази връзка.
Авторски блик Трудно е да се
формулира
прецизно учението на Бялото братство.
Няма какъвто и да било основен източник, от който то да бъде проучено. Публикуваните беседи на Учителя са просто разговорната част от многопластовото му сливане на учениците, Учителят, и позитивните сили на природата, както ги виждат дъновистите. Що се отнася до текстовете на песните на братството, въпреки че те са с „фиксиран текст“ одобрен от Учителят да бъде запазен такъв какъвто е даден от него, те все пак са само един от трите елемента на Паневритмията, в която текст, мелодия и танц са сляти. Независимо от това, основните характеристики на учението на Дънов от тридесетте и началото на четиридесетте години на миналия век прозират достатъчно ясно в тях. Първата характеристика на учението е, че Дънов иска да изгради една универсална единна вяра, в която всички раси, етнически групи, класи, култури, нации, възрастови и сексуални различия да се чувстват равни като братя и сестри.
към текста >>
Това, според Учението му, щеше да елеминира всичките исторически натоварвания, които биха могли да
стимулират
груповото противопоставяне и религиозната ненавист, от които нашата цивилизация е страдала толкова много през миналото.
Публикуваните беседи на Учителя са просто разговорната част от многопластовото му сливане на учениците, Учителят, и позитивните сили на природата, както ги виждат дъновистите. Що се отнася до текстовете на песните на братството, въпреки че те са с „фиксиран текст“ одобрен от Учителят да бъде запазен такъв какъвто е даден от него, те все пак са само един от трите елемента на Паневритмията, в която текст, мелодия и танц са сляти. Независимо от това, основните характеристики на учението на Дънов от тридесетте и началото на четиридесетте години на миналия век прозират достатъчно ясно в тях. Първата характеристика на учението е, че Дънов иска да изгради една универсална единна вяра, в която всички раси, етнически групи, класи, култури, нации, възрастови и сексуални различия да се чувстват равни като братя и сестри. За да постигне това той центрира тази вяра около основните, прости елементи на човешкия живот, които пораждат положителни чувства.
Това, според Учението му, щеше да елеминира всичките исторически натоварвания, които биха могли да
стимулират
груповото противопоставяне и религиозната ненавист, от които нашата цивилизация е страдала толкова много през миналото.
Фокусът на тези положителни елементи е единственият универсален „Бог“, който човечеството е имало до сега, чийто символ е Слънцето. То като външен символ на Бога, е било боготворено съзнателно, или инстинктивно дълбоко в биологичното, психологическо, и духовно сърце на всеки мъж и жена откак свят светува. Има много елементи, които според популярният окултизъм пряко или косвено орбитират около този фокус на преклонение, и братята и сестрите ги съхраняват с цялото си сърце. Това са светлината, озаряването, яснотата, естествеността и универсалната зависимост от Любовта, Щедростта и космическото пространство за действие. Накратко според Учението на Бялото братство нашата вселена е идентична с „Универсалния дух“, или Бог, и в тази форма на съществувание, в този материален свят на Земята, човечеството може „да види“ Универсалния дух не по какъвто и да било друг начин освен проектиран чрез силата на слънцето и множеството му трансформации.
към текста >>
формата) в която Универсалното съзнание е избрало да съществуваме, или дори (ако искаме да го
формулираме
по no-смел начин) е избрало само за себе си да съществува в нас.
Третата характеристика на учението е, че главната цел на братята и сестрите, в задължението си да трасират бъдещето на разкъсваното от стълкновения човечество, е да се издигнат стъпка по стъпка в пътя си на хармониране с Универсалния дух, или казано на прост език докато достигнат пълна хармония със своето обкръжение. Инструментите на този процес са основните сили, които служат на еволюцията на вселената. Това са: Любовта: единствената сила чрез която можем да прозрем (като хора на земята) Универсалния дух, или иначе казано чрез който да почустваме процеса на постепенното сливане с него. Знанието: Това е силата, която осветява за нас хармоничния ред, в който елементите на света и фактите от живота са взаимно зависими в „Голямата картина“ на Универсалното съзнание, както и основните сили чрез които сме взаимно свързани с тях. Здравето: Това е силата, която ни учи как да оценяваме и да се грижим за тялото (т.е.
формата) в която Универсалното съзнание е избрало да съществуваме, или дори (ако искаме да го
формулираме
по no-смел начин) е избрало само за себе си да съществува в нас.
Щастието: (Веселието) Това е силата, която ни държи свързани с космическите сили, и ни дава неизчерпаема енергия да се хармонизираме с Универсалния дух. Четвъртата характеристика на Учението, която ще посочим тук, е че братята и сестрите са свързани предимно с основните неща в човешкото съществувание на земята. Те гледат на социалните, политически, класови, културни, религиозни, езикови, етнически и прочие проблеми като на нещо предоставено като изпитание или изпит в живота. „Проблемите“ (точно както се казва в учението на Кришнамурти) всъщност не съществуват. Според учението на Бялото братство „проблемите“ са създадени от адептите на Черното братство, които забавят и спъват с всички възможни средства процеса на еволюция и хармонизиране с Универсалня дух.
към текста >>
В съзнанието на голяма част от интелектуалния елит на обществото, в който се беше родило Братството, беше очевидно, че държавните структури ще намерят начин да увеличат „проводимостта“ на социалните механизми, които насочват груповото поведение; че ще
стимулират
държавната сила и ще повишат бюрократичния тероризъм срещу отделната личност, за да може всеки мъж и жена да са заменими в механизмите на масовото производство за отворения световен пазар.
Те гледат на социалните, политически, класови, културни, религиозни, езикови, етнически и прочие проблеми като на нещо предоставено като изпитание или изпит в живота. „Проблемите“ (точно както се казва в учението на Кришнамурти) всъщност не съществуват. Според учението на Бялото братство „проблемите“ са създадени от адептите на Черното братство, които забавят и спъват с всички възможни средства процеса на еволюция и хармонизиране с Универсалня дух. В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше. Беше станало ясно, че модернизацията, въпреки че направи продължителността на живота на отделната личност по-голяма и увеличи възмозкностите за образование и масова информация, успоредно с това стесни поведенческото пространство и щеше да ограничи придобиването на универсалното, хармонично знание и мъдрост до професионална тренировка и индоктринация.
В съзнанието на голяма част от интелектуалния елит на обществото, в който се беше родило Братството, беше очевидно, че държавните структури ще намерят начин да увеличат „проводимостта“ на социалните механизми, които насочват груповото поведение; че ще
стимулират
държавната сила и ще повишат бюрократичния тероризъм срещу отделната личност, за да може всеки мъж и жена да са заменими в механизмите на масовото производство за отворения световен пазар.
Влиятелни водачи и мислители като някогашния толстоист Влайков от радикалната партия, и Стамболийски от земеделския съюз търсеха начин да направят достъпна всяка придобивка, която западната наука и технология предлагаше, без това да води до подчинение на западния начин на живот. Бялото братство не търсеше начин за скъсване с новия социален ред. За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде манипулирано от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение. Както пее битълсът Харисън: „Изгрява слънцето... Добре е!“ И разбира се Джон Аенън: „Всичко, което ни трябва, е любовта1.“ Или може би песента на Харисън „The sun is rising... It is going to be all right!“ да е своего рода далечен, странен превод на братската песен: „Изгрява слънцето... пръска светлина...“ Едва ли! Вероятно това просто е учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да влезем в хармония с Универсалния дух, и че основните между тях са Слънцето (като най-ярката форма, в която Всемирния дух ни се разкрива) и любовта (която ни води все по-близо до истинската същност на нашето съществувание). Така или иначе през 1936 година „Изгревът“ беше напълно изграден.
към текста >>
За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде
манипулирано
от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение.
В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше. Беше станало ясно, че модернизацията, въпреки че направи продължителността на живота на отделната личност по-голяма и увеличи възмозкностите за образование и масова информация, успоредно с това стесни поведенческото пространство и щеше да ограничи придобиването на универсалното, хармонично знание и мъдрост до професионална тренировка и индоктринация. В съзнанието на голяма част от интелектуалния елит на обществото, в който се беше родило Братството, беше очевидно, че държавните структури ще намерят начин да увеличат „проводимостта“ на социалните механизми, които насочват груповото поведение; че ще стимулират държавната сила и ще повишат бюрократичния тероризъм срещу отделната личност, за да може всеки мъж и жена да са заменими в механизмите на масовото производство за отворения световен пазар. Влиятелни водачи и мислители като някогашния толстоист Влайков от радикалната партия, и Стамболийски от земеделския съюз търсеха начин да направят достъпна всяка придобивка, която западната наука и технология предлагаше, без това да води до подчинение на западния начин на живот. Бялото братство не търсеше начин за скъсване с новия социален ред.
За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде
манипулирано
от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение.
Както пее битълсът Харисън: „Изгрява слънцето... Добре е!“ И разбира се Джон Аенън: „Всичко, което ни трябва, е любовта1.“ Или може би песента на Харисън „The sun is rising... It is going to be all right!“ да е своего рода далечен, странен превод на братската песен: „Изгрява слънцето... пръска светлина...“ Едва ли! Вероятно това просто е учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да влезем в хармония с Универсалния дух, и че основните между тях са Слънцето (като най-ярката форма, в която Всемирния дух ни се разкрива) и любовта (която ни води все по-близо до истинската същност на нашето съществувание). Така или иначе през 1936 година „Изгревът“ беше напълно изграден. От неотразимото си сияние на духовен център до чернозема, от който беше избуял. Около Салона цъфтеше истинска райска градина от всякакви цветя; предимно рози. На изток от него и на юг от „кухнята“ беше просната редица от продълговати маси и пейки, на които се хранеха не само братята, но и който поиска.
към текста >>
Вторият изискваше, всички езици на обувки да бъдат
анулирани
.
Нещата явно бяха стигнали до „манастирът тесен за мойта душа е“ (Става дума за скандала в „Св. Седмочисленици“)... Важен е драматичния жест, а при него жестове и гейзери колкото щеш... Пренася се на Изгрева. Явно и в този период Мони безотказно проявява склонност към бурните си ментални уравнения, защото Учителят с усмивка казва: „Две черни овци си имаме на Изгрева - Гради и Симеон.“ ... Намира време да завърши консерваторията в класа на Събчо Събев, отказва назначение в Старозагорската опера и остава с семейството си на Изгрева... Слави се със съвършеното готвене на печен лук и коприва с ориз и следва фанатично три принципа: Според първия, краката на масите и столовете трябва да се режат, за да може стойката на седящия да е в пълна изправеност. Бедата беше в това, че веднаж резнати, краката никога не можеха да добият равност, килваха се, така че се налагаше ново рязване, и пак, и пак. Накрая се стигаше до полулягане в полуяпонски интериор.
Вторият изискваше, всички езици на обувки да бъдат
анулирани
.
Анулирането беше спонтанно и с каквото падне под ръка - нож, тесличка - каквото и да е. Последният изискваше джобовете от всякакъв вид да не зеят. Ръцете трябваше да се движат спокойно, да не се разконцентрират в търсене на това и онова. Решението просто. Игла, конец, тел - джобовете зашити!“ Близък приятел е на лечителят Петър Димков, на теософа Софрони Ников.
към текста >>
Анулирането
беше спонтанно и с каквото падне под ръка - нож, тесличка - каквото и да е.
Седмочисленици“)... Важен е драматичния жест, а при него жестове и гейзери колкото щеш... Пренася се на Изгрева. Явно и в този период Мони безотказно проявява склонност към бурните си ментални уравнения, защото Учителят с усмивка казва: „Две черни овци си имаме на Изгрева - Гради и Симеон.“ ... Намира време да завърши консерваторията в класа на Събчо Събев, отказва назначение в Старозагорската опера и остава с семейството си на Изгрева... Слави се със съвършеното готвене на печен лук и коприва с ориз и следва фанатично три принципа: Според първия, краката на масите и столовете трябва да се режат, за да може стойката на седящия да е в пълна изправеност. Бедата беше в това, че веднаж резнати, краката никога не можеха да добият равност, килваха се, така че се налагаше ново рязване, и пак, и пак. Накрая се стигаше до полулягане в полуяпонски интериор. Вторият изискваше, всички езици на обувки да бъдат анулирани.
Анулирането
беше спонтанно и с каквото падне под ръка - нож, тесличка - каквото и да е.
Последният изискваше джобовете от всякакъв вид да не зеят. Ръцете трябваше да се движат спокойно, да не се разконцентрират в търсене на това и онова. Решението просто. Игла, конец, тел - джобовете зашити!“ Близък приятел е на лечителят Петър Димков, на теософа Софрони Ников. Един от роднините му пада в четата на Хаджи Димитър в битката при Дълги Дол и се споменава от Захари Стоянов.
към текста >>
(Нямате представа колко въоръжен бях аз с тези си знания, когато преподавах лекции по средновековна и ренесансова
английска
литература в университета.
В ръката си държи цигулка! Вдига я под брадата си и започва да пердаши със умопомрачаващо форте фортисимо в четири четвърти такт: „Светъл лъч отгоре слиза малките цветя да озари. Близо изворче извира, Леко блика, шушне шумули... И цветята весели, весели, весели...“ И спря, и набързо си прибра цигулката, че тя горката направо щеше да цъфне като мокър цървул, и хукна да се скрие! Този епизод от преди седемдесет години блясва в главата ми всеки път, когато съм се сгромолясвал по очи в калта. И ставам! И се хиля! Иван Антонов беше най-големият ми прятел на Изгрева. Учеше ме да садя картофи. Предаваше ми уроци по астрология.
(Нямате представа колко въоръжен бях аз с тези си знания, когато преподавах лекции по средновековна и ренесансова
английска
литература в университета.
Не с картофите. С астрологията!) Иван излъчваше страхотна енергия! Както казах, имаше проблеми със зрението след опита си да се самоубие като млад, и лицето му беше повече от сурово. Тези дето ги беше направо страх от него му викаха „Горилчо“. И като се разсмееше (непрекъснато се смееше между другото!) смехът му звучеше като разхлопана шепа коледни звънчета. Не си поплюваше.
към текста >>
Сега идва времето, когато след катаклизмичните бомбардировки на
английската
авиация над София, Учителят спешно се приютява при брат Темелко в село Мърчаево на изток от София нататък по Владайското дефиле.
Братството предприема енергична акция за спасяване на евреите от хитлеровите газови камери, в която впряга всичките си връзки с интелектуалните и политическите си приятели. Учителят се чувства уморен от редовните излети до Витоша. При поредната екскурзия там казва, че комунизма ще залее света, и че оттук нататък пред Братството са отворени три пътя, без да сподели кои са те. При смъртта на царя, веднага след злополучната му среща с Хитлер, на която той отново отказва да даде български войски за Източния фронт, Учителят заявява, че Борис се е избавил окончателно от Кобургската карма. На 31 декември 1943 година при Борис Николов гостуват Жорж Радев и Милка Периклиева.
Сега идва времето, когато след катаклизмичните бомбардировки на
английската
авиация над София, Учителят спешно се приютява при брат Темелко в село Мърчаево на изток от София нататък по Владайското дефиле.
И с това - колебая се да го кажа - истинският „Изгрев“ изчерпва заразяващите си духовни и живителни сили. Въпреки че в Мърчаево духът на братството още пулсира... * * * Снимки към глава седма: Изгрева 1936-1943
към текста >>
7.
Глава първа: Лъкът и тетивата
- Атанас Славов
1838 Великобритания започва редовни трансатлантически рейсове с парните кораби „Сириус“ и „Савана“, което
стимулира
американското платноходно корабостроене да конструира клипърите и десет години по-късно - в апогея си - клипърите развиват почти двойно по-голяма скорост от британските параходи.
Читак (сега Устово) се ражда бащата на Петър Дънов - Константин. 1831 в прерията на Уайоминг се ражда Ситинг Бул, великият вожд на индианските племена Су. 1831 в Днепропетровск, Русия, се ражда основателката на теософското движение Хелена фон Хаан, известна по-късно под името Елена Петровна Блаватска. 1832 (2 август) в Оранж, Ню Джърси, се ражда другият основател на теософското движение Хенри Стийл Олкот. 1835 (18 април) в Мидъл Смитфилд, Пенсилвания, се ражда четвъртвековният президент на духовната методистка семинария Дрю - Хенри Ансън Бъц.
1838 Великобритания започва редовни трансатлантически рейсове с парните кораби „Сириус“ и „Савана“, което
стимулира
американското платноходно корабостроене да конструира клипърите и десет години по-късно - в апогея си - клипърите развиват почти двойно по-голяма скорост от британските параходи.
1840-те години в българските земи на Отоманската империя започва да прониква Бел-Ланкастерската система на взаимообразователните училища, при която училищата са „частно дело на гражданите“, които ги изграждат. 1840 се ражда Чийф Джоузеф, вождът на индианците от племето Незпирс. 1840 (7 май) в Русия се ражда композиторът Петър Илич Чайковски. 1841 във Варна бива отворено първото гръцко училище, в което се преподава по Бел-Ланкастерската система. 1841 на 14 км югозападно от Бостън Джордж Рипли създава американската утопична комуна „Брук Фарм“ по модел на Фурие, в която изнасят лекции в традицията на лицеума Емерсън, Олкот, Паркър, Торо и пр.
към текста >>
Та на мен, студента по
английска
филология, това обясняваше цялата лингвистика.
Да не полудея от идиотизма на запаса. И попаднах на евангелието на Йоан, което няколко пъти бях чел и много ми харесваше, и за пръв път видях къде му е особеното. „В началото бе Словото и Словото бе у Бог и нищо без него не бе.“ И Йоан не бе? И това евангелие не бе? И аз и четенето ми...!??
Та на мен, студента по
английска
филология, това обясняваше цялата лингвистика.
Няма нищо, не само смисъл, но пълно нищо без сигнала и съобщението. Няма да разберем за стената пред носа си в тъмното, без да си ударим носа в нея, та да звънне тактилното ни чувство и без да видим отражението на светлината в нея със зрението си. На любителя философ - обясняваше цялото битие. Няма стена, няма свят, няма материя без сетиво да я възприеме. Бъркли бе прав.
към текста >>
Стотици хиляди войници, деца, жени са пролели кръв - на местни татари, руска кръв, турска кръв, сардинска,
английска
, френска... И сега Севастопол падна.
След час махленската кучка ще си получи първия ритник и първия камък. Прясната проститутка ще излезе от моминския си сън провидяла чудото, че вече крачи с майка си жена до жена, улицата пълна с мъже, всичките силни и грозни, и тя може да ги има, колкото и да са грозни, защото животът си има своя ден и този ден е пълен с безбрежния порив за сливането и ето - тя ще го владее с това бебешко тяло, което носи на краката си надолу към „Розова градина“, зад краката си, между краката си, в празните си сега ръце, в учудения поглед, с който поглежда майка си, за да срещне нейния успокоен вече поглед, че момичето й е станало жена. Полицаите ще надуват колата си из индустриалния квартал, долната махала, горната махала... Писателят ще напише „Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе!...“ несигурен и уплашен, защото не знае къде ще го отведе тази фраза, този ден, тази книга... Свещено бъдеще мое! Наше! Вечно бъдеще във вечното ни минало... * От пяната на тихите августовски прибои, дошли да заместят юлския покой, се надига, откакто свят светува, предутринен свеж дъх, повей и чайките го яздят в радостна наслада под бялото небе, и гларусите се полюшват в него в царствено спокойствие под ослепителната Зорница. През юли преди изгрев Черно море лъщи като лист олово - плувай и след теб остава само огърлица от мехури - и стои така до изгрев слънце. Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките полуостровни републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии... Тук вече години наред реват оръдия, отекват в Истанбул чак, в Петербург, в Кавказ, в Северния Тихи океан.
Стотици хиляди войници, деца, жени са пролели кръв - на местни татари, руска кръв, турска кръв, сардинска,
английска
, френска... И сега Севастопол падна.
Това е краят на Кримската война. Руският император, устремен към свободен морски излаз в Средиземноморието, бе измислил, че иска да защитава правата на православните в Османската империя; да се застъпва, да бъде негова работа, когато българи, гагаузи или гърци искат да строят нова православна църква в османския си град или селото си. И когато Високата порта му каза, че тя не се бърка, когато Русия не дава на туркмените да строят джамия в Бухара, затуй да си гледа работата императорът - руската войска навлезе в Добруджа и превзе Силистра. Който имаше сметки за оправяне, взе страна. Който не искаше руски достъп до Средиземно море, застана на страната на Турция.
към текста >>
И с това става ясно, че (след много, много години ще го
формулира
неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята.
И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия.
И с това става ясно, че (след много, много години ще го
формулира
неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята.
Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество. В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции.
към текста >>
8.
Глава втора: Ученикът и учителите му
- Атанас Славов
1876 в Ню Йорк
фалира
благотворителят на семинарията в Медисън г-н Дрю.
1871 Дж. Бил Хнкок, прочутият защитник на закона в Дивия запад, убива в пистолетен двубой последния си престъпник. 1873 в Медисън, Ню Джърси, постъпва в специалния клас на семинарията Дрю българинът Боянов. 1873 започва финансовата паника в Ню Йорк. 1876 (16 март) в Медисън, Ню Джърси, се записва в семинарията на Дрю вече завършилият Робърт колеж в Истанбул Стефан Томов.
1876 в Ню Йорк
фалира
благотворителят на семинарията в Медисън г-н Дрю.
1876 в Бостънския университет деканатът на Теологическия факултет се възглавява от проф. Бордън Паркър Боун. 1876 на Запад оглалският вожд Крейзи Хорс спечелва две големи битки срещу американски военни части. 1876 на двата противоположни океански бряга на САЩ излизат две влиятелни мистични списания: „Изкуството на магията“ на Ема Бритър в Ню Йорк и „Братството на светлината“ на някогашния секач X. Бътлър в Лос Анжелис.
към текста >>
Отвън стената най на юг е пристанището на
английската
железница, а отсам, в морето стърчат трите скели на варненското пристанище.
Някоя и друга подковачница, навес на кланица. После пак празно. После казарма, после склад военен, после болница, после основи на училище, уж дето ще се строи голямо. Затворът, турското управление. И най на запад, вътре в крепостната стена е вятърната мелница - стърчи и наднича на запад към загубените села на Добруджа.
Отвън стената най на юг е пристанището на
английската
железница, а отсам, в морето стърчат трите скели на варненското пристанище.
Виждат се по на юг останките от стария кей и старите релси на железницата, дето бурята ги затри и затова железничарите се прибраха по към града. Така. А додето Петър тича и гледа да изкара първата си червена панделка в училището, събрано с толкова труд от баща му и дядо му, че да зарадва баща си, че се е отличил, и кака му Мария да не го гледа като че ли е някое глупаво хлапе, през океана, и то точно по това време се броят парите и хората, и умовете, с които ще се събере пък училището, дето ще се възпитат учителите, които ще дойдат да го учат в България, и учителите, които ще го учат в Америка. Така някак вървят заедно работите. В Америка образованието е като нашето образование по време на турското робство. Правят го личности, а не правителства.
към текста >>
Макклинтък е доволен от това доста
изолирано
, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда.
Интелектуалните му, убедителни проповеди, от друга страна, също пленяват сърцата на богатите богомолци. Методистките епископи за съжаление пращат Макклинтък в своята църква в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне. Така или иначе, в началото на 60-те години и през гражданската война той е обратно в „Св. Павел“ и това точно е времето, когато започват да се събират средства за централна методистка семинария, и г-н Дрю застава в центъра на картината. Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик.
Макклинтък е доволен от това доста
изолирано
, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда.
Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти. И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината. Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено. Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора. Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв път.
към текста >>
Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално
стимулиращия
Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти.
Методистките епископи за съжаление пращат Макклинтък в своята църква в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне. Така или иначе, в началото на 60-те години и през гражданската война той е обратно в „Св. Павел“ и това точно е времето, когато започват да се събират средства за централна методистка семинария, и г-н Дрю застава в центъра на картината. Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик. Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда.
Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално
стимулиращия
Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти.
И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината. Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено. Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора. Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв път. От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни.
към текста >>
Някога това тихо,
изолирано
имение се е наричало от местните хора просто „Гората“.
От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни. Стотици студенти през миналия век са извървявали по няколко пъти седмично този път, защото каква наслада е това само! Вляво е желязната врата с железните колони; представлява извити арки, които се отварят в противоположни посоки встрани, където има две каменни стаички за пазача. Огромна колонада! Качваш се по стълбите и - никога не можеш да забравиш това, което виждат очите ти. С класическата си архитектура, с мащаба си и спокойствието си сградата изглежда много стара, но не е. Построена е от Уилям Гибънс само тридесет години преди идването на Макклинтък.
Някога това тихо,
изолирано
имение се е наричало от местните хора просто „Гората“.
Не са общували с него, но всички са знаели историята за това как толкова далече на север от прочутата линия Мейс-Дикси, която дели Юга от Севера, е кацнало това чисто южняшко имение. Богатството на семейство Гибънс идва от огромните му памукови плантации край Савана, Джорджия, още от колониално време - много преди американската революция. В началото на деветнадесети век внушителният Томас Гибънс пристига на север да закупи имот, а с него и половината права на бреговата линия на Ню Джърси за фериботен транспорт през Хъдзън. Времето е точно улучено. Робърт Фултон прави историческото си първо плуване с параход от Ню Йорк до Олбани и въпросът за транспорта по реката експлодира.
към текста >>
И тук в историята идва времето на строежа на прочутата жилищна сграда на имението, която физически е в американския Север, тиха,
изолирана
и тъжна, макар и пълна с достойнство, и Аби би трябвало да си е у дома в нея; но по дух и стил това е южняшка сграда - едва ли не копие на тази от Гибънсовото имение в Джорджия.
Тъжни са и двамата. И така, по време на една мълчалива разходка с карета попадат на дивна вековна гора. Трева. Тишина. И гласове на птици, които правят тишината още по-магическа. Аби моли Уилям да спрат да походят и... скоро след това гората е купена.
И тук в историята идва времето на строежа на прочутата жилищна сграда на имението, която физически е в американския Север, тиха,
изолирана
и тъжна, макар и пълна с достойнство, и Аби би трябвало да си е у дома в нея; но по дух и стил това е южняшка сграда - едва ли не копие на тази от Гибънсовото имение в Джорджия.
И излъчва южняшка, сдържана гордост. Уилям прави това, което има да прави за жена си, както трябва. Тухлите са от тухларницата на Лъм край Чатъм. Масивният махагон за вътрешните перила и обшивки идва от о-в Сан Доминго и е обработен в Англия. Грамадните дървени колони отвън са също изработени в Англия.
към текста >>
Става чиновник в
английската
моряшка болница на 12 март 1873.
Стефан Томов - роден в Котел, България - Турция в Европа - на 29 март 1850. Ходи на училище в родния си град до 1862. През октомври 1862 отива в Малта и влиза в малтийския протестантски колеж. През ноември 1865 влиза в Роберт колеж в Константинопол... където завършва през 1869. Заема се с учителстване в Ямбол, Тракия, през 1870 и в Котел, родното си място, през 1871-72.
Става чиновник в
английската
моряшка болница на 12 март 1873.
Идва в Америка през 30 декември...” „Дотук ни една правописна грешка! - си каза леко разочарованият Стронг. - А такава граматична грешка, ако ме гледат в ръцете, както аз го гледам, и аз може...” Но преди да си завърши мисълта, Томов видя, че предлогът пред датата не върви баш така и без да се колебае, драсна черта и вмъкна поправка: „...на 30 декември 1874 и влиза в тази семинария на 4-ти март 1875.“ Записването на Стефан Томов в университета Дрю, Медисън Новият студент остави перото на тежката полирана дъбова маса. Така! Докторът намигна окуражително и двамата се усмихнаха като стари съзаклятници. Снеговете отново бяха сковали алеите в леса, когато Дружеството на полиглотите в Дрю се събра на учредителна среща в затоплената от парното голяма читалня на Гибънсовата библиотека. Оказа се, че членовете му общо говореха осем древни и осемнадесет съвременни езици.
към текста >>
- А такава граматична грешка, ако ме гледат в ръцете, както аз го гледам, и аз може...” Но преди да си завърши мисълта, Томов видя, че предлогът пред датата не върви баш така и без да се колебае, драсна черта и вмъкна поправка: „...на 30 декември 1874 и влиза в тази семинария на 4-ти март 1875.“ Записването на Стефан Томов в университета Дрю, Медисън Новият студент остави перото на тежката
полирана
дъбова маса.
През октомври 1862 отива в Малта и влиза в малтийския протестантски колеж. През ноември 1865 влиза в Роберт колеж в Константинопол... където завършва през 1869. Заема се с учителстване в Ямбол, Тракия, през 1870 и в Котел, родното си място, през 1871-72. Става чиновник в английската моряшка болница на 12 март 1873. Идва в Америка през 30 декември...” „Дотук ни една правописна грешка! - си каза леко разочарованият Стронг.
- А такава граматична грешка, ако ме гледат в ръцете, както аз го гледам, и аз може...” Но преди да си завърши мисълта, Томов видя, че предлогът пред датата не върви баш така и без да се колебае, драсна черта и вмъкна поправка: „...на 30 декември 1874 и влиза в тази семинария на 4-ти март 1875.“ Записването на Стефан Томов в университета Дрю, Медисън Новият студент остави перото на тежката
полирана
дъбова маса.
Така! Докторът намигна окуражително и двамата се усмихнаха като стари съзаклятници. Снеговете отново бяха сковали алеите в леса, когато Дружеството на полиглотите в Дрю се събра на учредителна среща в затоплената от парното голяма читалня на Гибънсовата библиотека. Оказа се, че членовете му общо говореха осем древни и осемнадесет съвременни езици. На първите две места в модерните езици (според официалната история на Дрю от Джон Кънингам) бяха двама българи: Стефан Томов от Котел с осем езика и Йордан Икономов от Елена, който беше изпипал шест. Телескопичен блик През май 1884в Константинопол Томов се жени за сестрата на Икономов Адомица Пра септември следващата година, като учители в Американското научно-богословско училище в Свиищов, двамата възпитаници на университета Дрю в САЩ приемат сина на поп Константин от Хадърча Петър Дънов; на 24 юни 1887подписват атестата му за успешно завършване и на следващата година му дават препоръки за следване в Дрю.
към текста >>
Икономов” Томов, който изглежда по-нерешителен и сдържан, е лаконичен, но обичта му се усеща, колкото и
контролирана
.
И ръцете ми се разтреперват, защото какви личности те гледат от тези снимки само! Прострелват те, разсъбличат те с тези техни очи. Какъв ренесансов дух, каква младост, каква сила и самоувереност. Това са българи от Българското възраждане - лека му пръст! - скъпи мои! Двадесет и две-три годишни момчета! Трима. Най-старият - Икономов - на гърба на снимката си е написал топло, искрено посвещение на учителите си: „Теологичната семинария Дрю, Декември 29/1874. Ваш с братски чувства, Й. И.
Икономов” Томов, който изглежда по-нерешителен и сдържан, е лаконичен, но обичта му се усеща, колкото и
контролирана
.
Трудно се разчита името на третия българин: силен, изправен, с очила и бакенбарди - самоуверен. Чета го като „Желясков“, но после - когато директорката ми казва - „Вижте, господин Славов, ще ви дам снимките сам да намерите как да ги преснимате, но вие лично ще ми ги върнете, разбрахме ли се? “ - аз се изчервявам на доверието й и като ги залепям на стъклото на репродуктора, кой знае защо загрявам, че това, което отпред прилича на буквата „джей“, както се пише сега, преди сто години така се е пишело главно „ти”. Чета отново. „Тесличков.“ Що за име е това - Тесличков?
към текста >>
Идеологията й, политическите й цели се
формулират
според интересите на един или друг покровител.
Той не е като другите си връстници. Еуфорията при тях е всъщност част от заразата на новоосвободена България; освободена, преди да може сама да се справи с обществените и политически проблеми на една свободна държава, тъй като самата нация още не е дозряла. С хора като баща му и дядо му тя скоро би осъществила каквото е нужно, но техните усилия и добрите резултати, които постигат, са все още реакция срещу дразнещи неща, срещу несправедливости, защита срещу неудобства, и това още не минава през осмислени в един цялостен план координати на националната идеология. Когато селяните помагат на поп Константин да им се махне от гърба сърбелът на гръцката агресивност, те не са готови да дадат рамо на българската църква като българи с национално съзнание. И затова свободна България идва с недозряло национално съзнание, идва с вакуум в националната стратегия.
Идеологията й, политическите й цели се
формулират
според интересите на един или друг покровител.
Водачите й биват смлени и оплюти като народни изедници; повеждат я даскалите и чиновниците - дребната сган, зависеща от министерствата, в които мнозинството от министрите (независимо от това дали го съзнават или не) са чужди агенти, ако не са направо чужденци и чужди поданици. И когато тази сган измисля политици, когато си измисля учени, бойни юнаци с гол в ръката нож, писатели и поети, тя няма зряла скала на национални ценности, която във всяка от тези области да разположи България твърдо в геополитическата карта на света. Естествено започне ли заемането на писателските места, зад всеки, който изглежда, че ще има сили да стане „литературен единак“ сред културните котерии на деня, се нарежда лъскаща със зъби глутница, която е готова да ръфа живо месо, за да осигури напредването на кумира си и получаването от него на привилегии и позиции и назначения за вярната си служба. Тълпи ще се носят един ден след Петко Славейков и ще се изписват нови учебници в училищата, за да получат той и приятелите му мястото си (народните им пенсии са срамно високи в сравнение с мизерните стотинки на старите даскали). След това ще се пишат нови учебници в този дух за Вазов и Величков.
към текста >>
Князът - какъвто и да е - ще носи селски калпак като на хайдутите, дето сме им плащали в брой, а не европейска царска корона или космополитична бомбайка! Да си стоят
изолирани
от света и да си знаят, че са балкански овчари тези балкански овчари! И започва рушенето! Та - за тези дневни ли, вечерни ли прощални разходки на Петър Дънов.
Свободна България наистина! Той не знае какво е ставало по преговорите за съдбата на тази свободна България, която се освобождава, без да може да каже една дума пред освободителите си с моливите и перодръжките. Не знае, че англичаните, понеже ги е страх от руското влияние на Черно море, искат да се освободи западната й част, че настояват шопите и макетата да са България, а по Черно море да си е Турция. Не знае, че точно по същите съображения русите удрят юмрук на масата и завъртат картата на другата страна - Македония да си е Турция, а гагаузите и гърците по пристанищата, и руските рибари липовани по Камчия и делтата на Дунав, и немците и молоканите в Тулча да са България. Кой ти разбира от военна музика! Не може! Не бе, може! Не! Да! Не... Искаме Варна и русенската железница! Тогава Пловдив остава под Цариград! Хм! Русенската железница на англичаните ли да се ремонтира, или немската железница на австрийците през Пловдив да се довърши? И варненската крепост да се събори, че много е силна Варна военно... Хм!... Майната му! Само по едно са съгласни - макета и шопи или странджанци и гагаузи ще са България, не е толкова важно в края на краищата, важното е само който може да поведе съдбините на този народ към независимост да се отсече.
Князът - какъвто и да е - ще носи селски калпак като на хайдутите, дето сме им плащали в брой, а не европейска царска корона или космополитична бомбайка! Да си стоят
изолирани
от света и да си знаят, че са балкански овчари тези балкански овчари! И започва рушенето! Та - за тези дневни ли, вечерни ли прощални разходки на Петър Дънов.
Колко издънена е Варна! Чешмата с трите чучура и обелиска я няма. Това градено чудо на чудесата. Ташкюпрю го няма (все едно моста на Мостар да събориш - остава ли град там!). Белите, лъснали над залива крепостни стени, кулите, табиите - дето, като си в морето по натежало време, под нагрочени облаци, и всичко тъмно, и вълните - черни и рошави, и ръмжи глухо наоколо, и като погледнеш към римската кула, не се вижда, но около върха е опасано като пола - като селска риза се белее сред черното вечна Варна. И светне светкавица, и тогава виждаш как са се стрелнали към бога четиринадесетте минарета... Няма го вече това.
към текста >>
9.
Глава трета: Колежанинът
- Атанас Славов
В същото време масата на трудовите селяни е неспособна да говори от свое име и да отхвърли лицемерието и демагогията на тези, които я
контролират
.
Спънките обаче продължават. На учениците от държавните училища направо е забранено с новоиздадени местни нареждания да посещават сбирките на методистите. Освен това всеки, който провежда каквато и да било публична проява, трябва да получава специално разрешение и чиновниците по общините просто не ги издават. Няма какво да се прави! Политиците по върховете религията, кажи речи, не ги интересува. На следващото годишно събрание Чалис характеризира нещата така: „Това е критично време в историята на хората... Те са вкусили сладките плодове на свободата, но нямат високите морални качества, нужни за едно самоуправление... Образованите и заможните се боричкат за служби и са безскрупулни по пътя на постигането на целите си.
В същото време масата на трудовите селяни е неспособна да говори от свое име и да отхвърли лицемерието и демагогията на тези, които я
контролират
.
Нито пък самите те могат да прокарат тънката морална граница между това, което трябва да бъде, и личния си интерес. С една дума, тази новородена нация е лишена от Божието слово освен на малкото места, където то им се поднася от мисионерите, а без Божието слово те са лишени от великия самоконтрол на истинската свобода - т.е. националното съзнание.“ Интересно е, че ако погледнете местната свищовска преса - защото натам сме се отправили от Варна с влака на призраците, - става напълно ясно, че българите не са в безсъзнание, не са неспособни да видят ясно и чисто кое кое е и кой какъв е. Надзърваме. Състоянието на училищата? Мизерно. В.
към текста >>
Влятата прясна кръв обаче
стимулира
съживяването за кратко време.
Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана. Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“.
Влятата прясна кръв обаче
стимулира
съживяването за кратко време.
Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат. През януари 1883 министерството издава заповед за закриването на мъжкото училище в Свищов по обвинение, че е незаконно. Претекстът е намерен в това, че откриването на училища трябва да бъде предшествано от писмено уведомяване на министерството. Това е направено, но от мисията не съобразяват да поискат разписка за получаване на уведомителното писмо, чиновникът от министерството и той не се погрижва да я изпрати, и когато това е установено, пропускът се използва, за да бъде заявено, че министерството изобщо не е уведомено. Мисията протестира, но околийският управител нарежда училището да се затвори насила.
към текста >>
Юнаците
дефилирали
под звуците на военна музика.
Трябва да сме били наистина „внушителни“. Едвам пристигнахме и слушаме командата „строй се!“ Присъедини се към нас и друга доброволческа чета, та станахме една рота от стотина души, все под командата на Спас Джезаджията. Каза ни се, че Негово Височество Александър Първи изявил желание да ни види лично. Ходом марш, през улиците на града до „конака“ на Теперко Паша, Кръстевич, генерал-губернатора на Източна Румелия.“ На княз Александър било съобщено за преврата в Пловдив на 6 септември, като бил на почивка в двореца Евксиноград. В Северна България още нямало друга железопътна линия освен Русе-Варна, така че за петдесет и пет часа князът сменял файтони и кабриолети, минал през Търново, прекосил Балкана и се настанил в конака на генерал-губернатора Кръстевич, който пък си стегнал багажа и поел за Цариград.
Юнаците
дефилирали
под звуците на военна музика.
Нямали идея как да отговорят на поздрава му и просто ревнали ура! Гладни, изморени, потънали в прах и огънали рамене под кримките, доброволците самоковци, които дошли да си предложат живота за съединението, не смятали, че са се представили добре и носовете им пооклюмали. Въпреки че Спас Георгиев им казал, че всичко минало отлично. На другия ден обаче, когато Георгиев се явил при тях с пагони на поручик, те се поотръскали. Хубаво му стояла униформата. След парада госпожицата Елен Стоун и Иванка Акрабова намериш Чакалов и още две момчета от американското училище и ги поканили да се настанят при господин Марш в конгрегашката мисия.
към текста >>
Дала му първата
английска
читанка: малка, красива, подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница - искало му се да я разцелува след Библията и скуката на Бънян.
Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в девическото, сетне в мъжкото. Всички били в една голяма стая и вътре се преподавало на четири класа едновременно от учителите Въргов (за първо отделение) и Соколов (за четвърто). Когато бил в девическото училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина. Нищо не можел да разбере. Спасила го с идването си мис Стоун, която го взела под свое покровителство.
Дала му първата
английска
читанка: малка, красива, подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница - искало му се да я разцелува след Библията и скуката на Бънян.
На нея не й трябвало никакво тълкуване на Евангелието, а просто му пъхала един молив между зъбите и му казвала, както го е захапал, да каже „ди.“ Получавало се непроизносимия за българите тенален фрикатив „the“. Чудо на чудесата! Чисто английска работа! Оттук нататък английският му тръгнал по мед и масло. А мис Стоун го слагала на коленете си да го дундурка и му говорела само на английски, защото не знаела бъкел български, и баща му не можел да повярва на очите и ушите си: „Чудна работа това дете! Още български не знае, а чете английски като господин Кларк!“ Е, нататък то се знае: огъват се колената на империята и ходжите надъхват простите турци срещу християните; ще се заканва зловещо бръснаря Ибрям ага срещу терзийницата на дядо Никола, докато заможните турци от чаршията са против развалянето на добрите отношения на градския пазар. Ще дойде Априлското въстание и хайде осем души селяни от село Мухово увисват на моста вън от града за назидание. Ще дойде генерал Гурко с руските войници и Ибрям ага ще побегне презглава, а двама руски офицери на бели коне ще преспят с дъщерите му.
към текста >>
Чудо на чудесата! Чисто
английска
работа! Оттук нататък английският му тръгнал по мед и масло.
Когато бил в девическото училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина. Нищо не можел да разбере. Спасила го с идването си мис Стоун, която го взела под свое покровителство. Дала му първата английска читанка: малка, красива, подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница - искало му се да я разцелува след Библията и скуката на Бънян. На нея не й трябвало никакво тълкуване на Евангелието, а просто му пъхала един молив между зъбите и му казвала, както го е захапал, да каже „ди.“ Получавало се непроизносимия за българите тенален фрикатив „the“.
Чудо на чудесата! Чисто
английска
работа! Оттук нататък английският му тръгнал по мед и масло.
А мис Стоун го слагала на коленете си да го дундурка и му говорела само на английски, защото не знаела бъкел български, и баща му не можел да повярва на очите и ушите си: „Чудна работа това дете! Още български не знае, а чете английски като господин Кларк!“ Е, нататък то се знае: огъват се колената на империята и ходжите надъхват простите турци срещу християните; ще се заканва зловещо бръснаря Ибрям ага срещу терзийницата на дядо Никола, докато заможните турци от чаршията са против развалянето на добрите отношения на градския пазар. Ще дойде Априлското въстание и хайде осем души селяни от село Мухово увисват на моста вън от града за назидание. Ще дойде генерал Гурко с руските войници и Ибрям ага ще побегне презглава, а двама руски офицери на бели коне ще преспят с дъщерите му. Но важното е друго. Когато турците се изнасяли от града преди идването на руските войски, дюкян-сайбията, в дюкяна на когото шиел дядо Никола, на кого мислите оставил ключовете от осемте си дюкяна да ги пази, докато се видело накъде ще идат работите?
към текста >>
Изпразва се страната от турци, раздвижва се населението - по каквито и да е причини, и тези, които идват, новонастанените, не ги щат,
изолирани
са, карат ги да се чувстват като граждани на света, и само небето им е приятел и баща извън кръга около огнището, а около огнището само не се живее, защото ти трябва и чаршия, и мегдан, и църква.
Не се женели много-много помежду си. Имало такава дума: „Остави го тоз балканджия, бе!“ Един вид, проста работа. Не че били прости, но така била думата. И ми дойде наум, че сигурно точно така беше станала цялата тая работа. От българската селска ксенофобия идваше.
Изпразва се страната от турци, раздвижва се населението - по каквито и да е причини, и тези, които идват, новонастанените, не ги щат,
изолирани
са, карат ги да се чувстват като граждани на света, и само небето им е приятел и баща извън кръга около огнището, а около огнището само не се живее, защото ти трябва и чаршия, и мегдан, и църква.
И като си се сврял край огнището, като не те приемат вън от двора ти, трябва да си дигнеш своя си църква, за да не те гледат накриво, като влезеш в тяхната. И като идва в кафенето Петър Тихчев, пътуващият проповедник от методистката мисия, дето е такъв сладкодумен, че да не станеш от масата с него, защо да не приемеш неговия Бог, дето е отворил ръце за всички и само божието слово е важно за него, а не дали идеш от колиба, или от Руманя, или от Пазарджик там! И ето ти методистко училище и църква в Хотанца - точно по времето на доброто име, дето си извоювал нашият пътуващ проповедник от Русе. А моята съседка по автобусна спирка протяга напред краката си в протритите чехли и ме подсеща за себе си: - Дразни ме само, че мъжа ми умря! Редуваш се да го гледат дъщерите й, двете в село, едната в Русе, идваш така, ама какво ще направиш. Парализирал се. Бил овчар.
към текста >>
Въпросът с побоите между тях се решавал без каквото и да било колебание и не съвсем по принципите на Бялото братство; в края на краищата в оная, кажи го юношеска възраст на Учителя, те не били още
формулирани
.
Като във всяко тогавашно село, не всичко било спретнато и чисто (за да сме снизходителни). Той учи децата на чистота; и след месец-два само те стават млади ратници на хигиената в Хотанца. Особено нетърпим бил за Петър придобитият в семействата им навик да се клеветят. Това било единственото, което го изваждало от ведрото му настроение. Изслушвал търпеливо какво имат да кажат и след това сърдито настоявал от тях да му докажат, че те са по-добри от съученика, който са клеветили, за да имат правото да го упрекват.
Въпросът с побоите между тях се решавал без каквото и да било колебание и не съвсем по принципите на Бялото братство; в края на краищата в оная, кажи го юношеска възраст на Учителя, те не били още
формулирани
.
Дънов хващал побойниците за ушите и ги изправял пред класната дъска - и бития, и този, който го е бил. И правел това тяхно стоене там така жалко в очите на съучениците им, че да не им се искало за заемат някой ден мястото им. За Петър прекараната в Хотанца година също е от изключителна важност. Той изпитва тук за пръв път огромното си обаяние сред хората, особено децата, които отварят целите си същества към всичко, което им дава. Идва с огромното желание да изпълни това, за което се е готвил, да даде всичко, което може на хората, да види какво е било на баща му в такава една добруджанска дупка, сред житата, преди четирийсет години.
към текста >>
10.
Глава четвърта: Семинаристът
- Атанас Славов
Щеше да е добре, Боже, щеше да е добре! * През тази година в семинарията учат 118 студенти и картината е толкова пъстра, че никой не се чувства
изолиран
.
Странни птици. Последната група от сгради беше доста голяма - вече беше ги виждал от Сикамор Катедж, но отдалеч. Бяха две от старите сгради на имението - хамбар и голяма конюшня, които основно бяха преустроиш и сега се използваха като двуетажни общежития - Ешбъри Хол на запад и зад него Ембъри Хол. На юг от тях между дърветата имаше още няколко дървени постройки, между които бяха един голям хамбар, дърводелската работилница на семинарията, още една малка конюшня и не зная какво още. Сияеше като се върна в Сикамор Катедж със залязващото слънце в очите си.
Щеше да е добре, Боже, щеше да е добре! * През тази година в семинарията учат 118 студенти и картината е толкова пъстра, че никой не се чувства
изолиран
.
Най-напред има единадесет местни студенти от самия Медисън и с тях момчетата се чувстват у дома си - всеки магазин, всяка сладкарница, както и цялото църковно паство в градчето ги приема като близки. Чужденците са още повече, което прави нашия хадърчанец също да не се чувства, че стърчи в очите на другите. Освен втория българин, който е донякъде на почит като абсолвент тази гадина, тук има един студент от Турция - арменеца Бедрос Крикорян, Джон Нюлсън идва от Бремен, Германия. Джордж Филис, Джордж Патън и Едмънд Истърбрук са от Англия, Уилям Сиърс е от Бахамските острови, Доан е от Нова Скотия, а Джордж Хартуел от Онтарио, Канада, и дори има един мексиканец - Франциско Кордоба. Продължава традицията след идващите от Англия най-много да са чуждите студенти от България.
към текста >>
Едновременно с това в петък в един часа следобед, когато започва дългият уикенд, вече е на игрището за крокет, чука и трака дървените топки на тази колежанска
английска
игра с учениците и гласът му се извисява над техните гласове.
За него индивидуалността не е пълна без приятелство и той лесно се сближава чрез онова, което е привлекателно в хората, без да вижда отблъскващото в тях. Когато се обърне към някого с протестантското „брат“ - „брат Димитриус“, „брат Бедрос“, „брат Петър“, това звучи като обръщение към кръвен брат, не само като „брат во Христе“. В неговата орбита всеки бива възприет с интерес и очакване, така че можеш да го видиш навсякъде и с всички по всяко време. С двадесет и пет годишната си кариера на блестящ проповедник и тук той е най-търсеният за амвона, не само в Дрю - което изискват задълженията му, - но и в околните градски църкви. В сряда сутринта и четвъртък вечер подтиква дискусиите и укротява разпалването на страстите при обсъжданията на изнесените учебни проповеди.
Едновременно с това в петък в един часа следобед, когато започва дългият уикенд, вече е на игрището за крокет, чука и трака дървените топки на тази колежанска
английска
игра с учениците и гласът му се извисява над техните гласове.
Класовете му обаче са това, от което Петър Дънов пие с пълни шепи. Затова е дошъл: да усвои всичко, което може да научи един бъдещ проповедник, и той възприема всички уроци, цялата техника на чичо Сам, защото тя не идва на теория, а с живия пример, с дългия опит и огромната целенасочена работа за постигане на най-доброто. Чичо Сам категорично е против старите предразсъдъци на методистката традиция и повтаря, че „проповедник, който- вярва, че всичко, което се иска, е да си отвори устата и да остави Господ да я напълни“, ще открие, че „тя ще бъде напълнена с вятър и облаци, ако не се научи какво трябва да прави“. Той настоява, че „проповедта трябва да има ясно изпъкващи опорни точки - да е като стар дръглив кон, дето кокалите му така стърчат, че да можеш да си закачиш шапката на кълките му, само че трябва да има и много месо, иначе хората няма да го купят от вас“. И най-важното, което непрекъснато повтаря: „Когато хората ви погледнат в лицето неделя сутрин, не забравяйте, че сърцата им питат: „Човече, видя ли Бог тази седмица?
към текста >>
Подобно петно има и там, където се подготвя строежът на нова модерна сграда на мястото на повече от петдесетгодишното здание на Нюйоркския университет, сред най-живописната, и то
английска
по характер част на града.
През осемдесетте години все още тук-там се усещат старите места на индианския остров като забравени петна от миналото. Кварталът Мъри Хил около Лексингтън авеню и 35-а до 40-а улица вече е загубил лозята си на припек, но си е хълм, покрит с градини, дворове и стари плодни дръвчета между декоративните храсти. Сентръл парк доскоро е още тресавища, камънак и по някое блато: „Пустеещо място, грозно и отблъскващо“, както казва собственикът на вестник „Ню Йорк Ивнинг Поуст“ Уилям Брайън, населено от самонастанили се гледачи на свине и кози. По него време три хиляди работници и четиристотин коня и каруци още се блъскат по благоустрояването му. Петте кьошета, за които стана дума, още издават по улиците и задните си дворове, че и там е било тресавище.
Подобно петно има и там, където се подготвя строежът на нова модерна сграда на мястото на повече от петдесетгодишното здание на Нюйоркския университет, сред най-живописната, и то
английска
по характер част на града.
Тук Пето авеню и 7-ма, 8-ма улица доскоро се задънват в заблатените треволяци и не знаят накъде да вървят. Някога поради изворите му това е било любимо място на индианците за временни лагери; сетне става гробище, сетне място за дуели и учения. По време на изграждането на жилището на господин Дрю няколко пресечки по-нагоре тук изниква огромно мръсно пазарище със зачулени фермерски каруци със зеленчуци, докарани от градините на Лонг Айланд, кафези с птици, сергии, врява и на запад редица от дълги дъсчени складове и пазарски халета. Когато Дънов прекосява океана, вече е взето решение тази язва да стане парк и започва строежът на бронзовия паметник на Гарибалди (за радост на италианците, живеещи в съседния квартал - „Малка Италия“), а когато той започва да ходи в мисията в „Китайския град“, тук вече се издига и великолепната триумфална арка на прочутия Станфорд Хуайт. Самите сгради се преобразяват.
към текста >>
11.
Глава пета: Ученият
- Атанас Славов
Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за
стимулиращата
динамика на големия град през реката.
Подготвително образование - курсът в Дрю с изключение на старогръцки. Забележки - няма.“ Лекциите обаче бяха започнали преди двадесетина дни - в четвъртък на 22 септември, и той вече бе наясно, че това не ти е добродушната международна шаренотия на семинарията Дрю и нейните неоперени ученици. Между внушителната маса от 73 новозаписани теолози, с които сега тепаше наоколо, имаше само трима неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка (ако Британска Ямайка можеше да се приеме като нещо неамериканско, разбира се). Останалите седемдесет бяха яко подготвени вече американски студенти; лакът до лакът с него в най-престижния университет в най- аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Не беше шега.
Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за
стимулиращата
динамика на големия град през реката.
Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите. Нямаше го дружелюбното дърдорене с нюйоркските работяги с торбестите панталони. Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“. Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка.
към текста >>
Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги
стимулира
да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост.
Боготворил го беше, както бе боготворил дядо си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред. С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство. Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно. Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от отношението му към баща му. Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция.
Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги
стимулира
да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост.
Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината. Отношението му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява. Материята, която изучават, е тежка и студентът иска да е откровен. - Доктор Боун - подхваща разговора той, - чувствам, че не съм кой знае какъв философ... И преди да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията: - Не съм наклонен да споря с вас по този въпрос! И отминава. Остротата на отговора, Дънов я наясно по това, идва от предишната поза на откровеност на същия студент в един общ разговор, в който той изтърсва (за да се прави на интересен), че не мисли, че повече трябва да остава свързан с такава проста деноминация като методизма.
към текста >>
Колко по-точен, по-истински „учителски“ е този чист и прям отговор на Боун на кокетника от примиренческия отговор на любимия му Шишков от варненската реалка на ироничните кривеници на Васил Коларов; измъкването му встрани с контраирония, с пресилено
капитулиране
, което само някак зад пердето намеква, че той може би не се предава и не се признава за по-прост от Вазов, но е тъжен и неуверен в тази объркана следосвобожденска обстановка.
Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината. Отношението му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява. Материята, която изучават, е тежка и студентът иска да е откровен. - Доктор Боун - подхваща разговора той, - чувствам, че не съм кой знае какъв философ... И преди да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията: - Не съм наклонен да споря с вас по този въпрос! И отминава. Остротата на отговора, Дънов я наясно по това, идва от предишната поза на откровеност на същия студент в един общ разговор, в който той изтърсва (за да се прави на интересен), че не мисли, че повече трябва да остава свързан с такава проста деноминация като методизма.
Колко по-точен, по-истински „учителски“ е този чист и прям отговор на Боун на кокетника от примиренческия отговор на любимия му Шишков от варненската реалка на ироничните кривеници на Васил Коларов; измъкването му встрани с контраирония, с пресилено
капитулиране
, което само някак зад пердето намеква, че той може би не се предава и не се признава за по-прост от Вазов, но е тъжен и неуверен в тази объркана следосвобожденска обстановка.
При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. Боун обаче е учител и е непоклатим: Ако не ти харесва, отивай си! Ако ти се струва сложно да се вглъбиш във философията на етиката и теизма, то ти е от главата, а не от сложността на материята, както я преподавам аз! На Дънов му харесва, че учителят трябва, обича или не обича ученика, да е строг и да го води напред, да не се огъва от умиление, да не предлага емоционални патерици, когато трябва да го научи бодро и уверено да крачи напред. А че материята е сложна, сложна е, в това няма съмнение. Петър ще се опита да вникне в нея истински, когато избухне спорът по това дали учителите им Боун, Шедцън и Мичел са еретици наистина. Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред.
към текста >>
* Различен, на пръв поглед студен, после все по-увлекателен, все по-
стимулиращ
, факултетът по тукашната бостънска традиция също е не само „машина за живеене“, но и „машина за учене“.
При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. Боун обаче е учител и е непоклатим: Ако не ти харесва, отивай си! Ако ти се струва сложно да се вглъбиш във философията на етиката и теизма, то ти е от главата, а не от сложността на материята, както я преподавам аз! На Дънов му харесва, че учителят трябва, обича или не обича ученика, да е строг и да го води напред, да не се огъва от умиление, да не предлага емоционални патерици, когато трябва да го научи бодро и уверено да крачи напред. А че материята е сложна, сложна е, в това няма съмнение. Петър ще се опита да вникне в нея истински, когато избухне спорът по това дали учителите им Боун, Шедцън и Мичел са еретици наистина. Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред.
* Различен, на пръв поглед студен, после все по-увлекателен, все по-
стимулиращ
, факултетът по тукашната бостънска традиция също е не само „машина за живеене“, но и „машина за учене“.
Домашната организация на Дрю тук е заменена с гладко работеща, прецизна и ясна образователна операция. Преподавателският метод, който се предпочита, е - както се нарича навремето - сократичният метод. Това ще рече устно преподаване с оптималното непосредствено включване на студентите. Книгите и учебниците са подръка; препоръчват се и се предоставят и частно написани лекции от преподавателите, но зубренето не е на мода. Учителят трябва да завърти мозъка на студента си в ритъма на своя мозък, преди да го пусне да върви нататък.
към текста >>
Основната теза на тази реч той
формулира
буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време.
Когато двете запланувани години в семинарията Дрю не му стигнаха, за да се почувства сигурен, че ще бъде такъв проповедник на Словото, какъвто сърцето му река, записа още две, но и това не се оказа достатъчно. Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е. те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват. Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си. Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото.
Основната теза на тази реч той
формулира
буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време.
Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха. Той трябва да разбира проблемите на модерната цивилизация.“ Часовникът на Петър Дънов беше сверен с часовника на модерните времена. Той трябваше да стане учен - беше убеден в това, - за да може да говори на тези млади техници, на тези образовани хора, на тези интелигентни адвокати, инженери, лекари, педагози, писатели... Как иначе. Със знанията си по обща история той искаше да постави жива плът върху костите на своята теологична подготовка. Какво беше станало всъщност, как бе станало така, че Словото да достигне както до европееца варварин, така и до дивака, който не вижда по-далеч от кравата си, овнешкото си, жена си и паладжосването на нещо, дето може да свърши работа?
към текста >>
Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си
новоанглийска
църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове.
За какво точно и кой, не е съвсем ясно, но няма значение. От времето на Дикенсовото пътуване по железницата, когато всъщност Торо е бил в колибата си на Уолдън, кажи-речи нищо не се е променило: „Освен на разклоните не се вижда друга железопътна линия, само тази, по която карате. Ако има просека в гората - гледката не е нищо особено. Миля след миля закърнели дървета, някои от тях свалени с брадвата, други съборени от вятъра, някои полусвлечени и облегнати на съседите си, някои - просто дънери, потънали наполовината в поредното блато, други полуразложени в покрити с мъх парчетии. Самата почва тук е съставена от мънички парченца като тези; всяко блато от застояла вода е пълно с тях; на всяка страна има клони и дънери, и стволове от дървета във всеки възможен стадий на разлагане, гниене и затриване.
Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си
новоанглийска
църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове.
- Какво беше? - Уолденското езеро. Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до селото по трасето й, и това трасе ме свързва със света. Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно. И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга.
към текста >>
Не беше ли точно това заветът на Торо; както го
формулира
, след като намерил тук в кленовата шума кремъчни остриета на индиански ловни стрели; колко хубаво ще е да ги оставят да лежат тук, където са били изстреляни, докато се слеят с гората, вместо да ги убиват в музеите си! Времето се беше погрижило да заличи колибата на Уолдън, за да я спаси, да я скрие от опасността да я поругаят, като я превърнат в капище.
На тях с черна боя, с червена боя, с мастило бяха написани години, най-често само кавичка и двете последни цифри: „73, 1888, 87, 79..”. Годините, в които почитателите му бяха дошли да се поклонят на това място на вярата на човека, че природата е готова да го изхрани и да се погрижи за него дори ако е дошъл гол, дори ако си отиде гол и дори ако дръзне да предизвика обществото, че ще живее гол. Петър не надписа камък, не добави своя знак на почит върху голямата грамада под кленовете. Снегът леко се трупаше, но беше ясно, че докато падне, започва да се топи. Нямаше да се задържи.
Не беше ли точно това заветът на Торо; както го
формулира
, след като намерил тук в кленовата шума кремъчни остриета на индиански ловни стрели; колко хубаво ще е да ги оставят да лежат тук, където са били изстреляни, докато се слеят с гората, вместо да ги убиват в музеите си! Времето се беше погрижило да заличи колибата на Уолдън, за да я спаси, да я скрие от опасността да я поругаят, като я превърнат в капище.
Снегът спускаше тънката си завеса в здрача на умиращия ден над всичко, което бе останало там, дето бе висял духът на този човек в звездния си миг, и сърцето на младия учен се свиваше в сладка неясна болка. Под снега, под кленовете и боровите дървета на хълма на гробището Слипи Халоу лежаха един до друг гробовете на Торо, Хоторн, Емерсън и Луиза Мей Олкот, когато влакът за Бостън свирна сбогом. * Остава написването на тезата му и той сяда над нея. Белият лист е особено нещо. Той е не толкова покана, колкото огледало.
към текста >>
Трето - божественият му дух, който вкара и задвижи своето учение в дълбините на душите и постепенно донесе живот и
стимулиращи
сили в човешкия дух...“ Джон Милей! Коментарът нататък и дообясняването на тази теза не носи нищо ново.
Предната страница, където е заглавието, е украсена, а нататък почеркът е отработен, уверен; наистина красив! Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Факсимиле на заглавната страница на тезата на Петър Дънов за миграцията и покръстването на германските племена И така - четиридесет и една страници за миграцията на племената и след това само три страници за тяхното покръстване! Всъщност и трите страници са много, защото, щом свършва с описанието на движението на варварите до тяхното настаняване в Европа, Петър Дънов казва останалото в капсула от дванадесет реда: „Дотук описахме произхода и преселването на германците. Последният въпрос, който остава, се отнася до тяхното покръстване. При разрешаването на този въпрос първо трябва да имаме предвид непреходните ценности на християнството, които са толкова добре приложими към всички отношения на човешкия живот. Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него.
Трето - божественият му дух, който вкара и задвижи своето учение в дълбините на душите и постепенно донесе живот и
стимулиращи
сили в човешкия дух...“ Джон Милей! Коментарът нататък и дообясняването на тази теза не носи нищо ново.
Важното е, че тук в капсула е това, което Петър Дънов е научил от медисънския си учител и което след години ще стане кълнът на неговото собствено учение. Християнството не е учение, спуснато Отгоре, от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните и тъпи тълпи как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред. Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми такива, каквито са, така както хората си живеят днес и както са живели преди и както ще живеят утре, винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че за приемането му, за сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности има две вървящи една срещу друга сили, които привличат божественото и практичното. От една страна е Божията сила, Бог, който е агентът, посредникът за пренасяне на ценностите на християнството в човека. Т.е.
към текста >>
НАГОРЕ
