Търсене в текстове за 'Ангелски език'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 300 резултата в 66 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_07 ) Общение с Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Молитвата е най-тихото говорене, шепот, самовъзпитание, език на Божествения свят.
Когато вие сте при някой водопад, какво ще му кажеш? Той кряска повече от теб. Колкото повече кряска и пляска, колкото повече се пени, толкова по-тихо ще му говориш, ще дойдеш до противоположното. Твоето тихо говорене съответства на високото му говорене, понеже водопадът е величествен отвън, а пък ти ще бъдеш величествен отвътре. Когато изгрява Слънцето, Природата вдига шум, а пък човек трябва да шепне, трябва да се моли. Молитвата е най-тихото говорене, шепот, самовъзпитание, език на Божествения свят. Ако не знаеш как да се молиш, ако не знаеш езика, не могат да те разберат. Молитвата е един начин за изучаване на небесния език. Молитвата е говор на Бога. Ти си длъжен да знаеш езика на Небето и да говориш на него. Ние сега искаме да не работим и пак да имаме всички удоволствия, а това е невъзможно.
към текста >>

Ако не знаеш как да се молиш, ако не знаеш езика, не могат да те разберат.
Той кряска повече от теб. Колкото повече кряска и пляска, колкото повече се пени, толкова по-тихо ще му говориш, ще дойдеш до противоположното. Твоето тихо говорене съответства на високото му говорене, понеже водопадът е величествен отвън, а пък ти ще бъдеш величествен отвътре. Когато изгрява Слънцето, Природата вдига шум, а пък човек трябва да шепне, трябва да се моли. Молитвата е най-тихото говорене, шепот, самовъзпитание, език на Божествения свят. Ако не знаеш как да се молиш, ако не знаеш езика, не могат да те разберат. Молитвата е един начин за изучаване на небесния език. Молитвата е говор на Бога. Ти си длъжен да знаеш езика на Небето и да говориш на него. Ние сега искаме да не работим и пак да имаме всички удоволствия, а това е невъзможно. Молитвата е работа.
към текста >>

Молитвата е един начин за изучаване на небесния език.
Колкото повече кряска и пляска, колкото повече се пени, толкова по-тихо ще му говориш, ще дойдеш до противоположното. Твоето тихо говорене съответства на високото му говорене, понеже водопадът е величествен отвън, а пък ти ще бъдеш величествен отвътре. Когато изгрява Слънцето, Природата вдига шум, а пък човек трябва да шепне, трябва да се моли. Молитвата е най-тихото говорене, шепот, самовъзпитание, език на Божествения свят. Ако не знаеш как да се молиш, ако не знаеш езика, не могат да те разберат. Молитвата е един начин за изучаване на небесния език. Молитвата е говор на Бога. Ти си длъжен да знаеш езика на Небето и да говориш на него. Ние сега искаме да не работим и пак да имаме всички удоволствия, а това е невъзможно. Молитвата е работа. И понеже човек е на Земята, често пише в дома си горе – да знаят как е.
към текста >>

Ти си длъжен да знаеш езика на Небето и да говориш на него.
Когато изгрява Слънцето, Природата вдига шум, а пък човек трябва да шепне, трябва да се моли. Молитвата е най-тихото говорене, шепот, самовъзпитание, език на Божествения свят. Ако не знаеш как да се молиш, ако не знаеш езика, не могат да те разберат. Молитвата е един начин за изучаване на небесния език. Молитвата е говор на Бога. Ти си длъжен да знаеш езика на Небето и да говориш на него. Ние сега искаме да не работим и пак да имаме всички удоволствия, а това е невъзможно. Молитвата е работа. И понеже човек е на Земята, често пише в дома си горе – да знаят как е. Като се молим, като мислим, съобщаваме как сме, а това е в реда на нещата. Ако си болен, колко пъти трябва да се молиш?
към текста >>

Вашите молитви, макар и да не са съвършени, Светлите ангелски същества ги приемат и ги пращат към Бога преработени.
Молитвите се приемат от Духа и той ги предава на Бога. Духът е Йерархията, която е посредник при молитвата между човека и Бога. Между човека и Бога има дванадесет класа Висши същества. Всяка наша мисъл, отправена към Бога, минава през тези дванадесет класа, за да отиде при Бога. Невидимият свят чака да дойде подходящо, целесъобразно време, за да се изпълни молитвата ни. Вашите молитви, макар и да не са съвършени, Светлите ангелски същества ги приемат и ги пращат към Бога преработени. Та молете се както знаете. И каквото родим, Невидимият свят го преработва и после ни го възвръща. Когато човек се моли, Висшите същества присъстват. Когато Христос се молеше, Висшите същества присъстваха, Той ги виждаше и говореше с тях. На планината Тавор явиха се Мойсей и Илия и с тях говореше Христа, като се преобрази пред тримата си ученици, а после им каза да не казват никому това.
към текста >>

2. 3_30 ) „Ом“ съдържа всичко - Боян Боев (1883 – 1963)

След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме с Учителя в салона и се отвори разговор за езика изобщо и специално за свещения език.
„ОМ“ СЪДЪРЖА ВСИЧКО След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме с Учителя в салона и се отвори разговор за езика изобщо и специално за свещения език. Учителя каза: По езика на един народ можеш да видиш степента на развитието му. Гласните и съгласните звукове имат разни трептения в разните народи. Например в английския език избягват „р“, едвам го произнасят; в българския език се изговаря иначе, а в немския език съвсем другояче. Българският език трябва много да се преработи, мекота му трябва.
към текста >>

По езика на един народ можеш да видиш степента на развитието му.
„ОМ“ СЪДЪРЖА ВСИЧКО След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме с Учителя в салона и се отвори разговор за езика изобщо и специално за свещения език. Учителя каза: По езика на един народ можеш да видиш степента на развитието му. Гласните и съгласните звукове имат разни трептения в разните народи. Например в английския език избягват „р“, едвам го произнасят; в българския език се изговаря иначе, а в немския език съвсем другояче. Българският език трябва много да се преработи, мекота му трябва. Някои думи в българския език имат хубаво съчетание на звуковете, а други – нямат. Например думата ама е по-твърда, а ала е по-мека.
към текста >>

Например в английския език избягват „р“, едвам го произнасят; в българския език се изговаря иначе, а в немския език съвсем другояче.
„ОМ“ СЪДЪРЖА ВСИЧКО След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме с Учителя в салона и се отвори разговор за езика изобщо и специално за свещения език. Учителя каза: По езика на един народ можеш да видиш степента на развитието му. Гласните и съгласните звукове имат разни трептения в разните народи. Например в английския език избягват „р“, едвам го произнасят; в българския език се изговаря иначе, а в немския език съвсем другояче. Българският език трябва много да се преработи, мекота му трябва. Някои думи в българския език имат хубаво съчетание на звуковете, а други – нямат. Например думата ама е по-твърда, а ала е по-мека. Най-мъчни са били старите езици, които са били инволюционни, а сегашните еволюционни езици се учат по-лесно. Славянските езици са по-изразителни.
към текста >>

Българският език трябва много да се преработи, мекота му трябва.
След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме с Учителя в салона и се отвори разговор за езика изобщо и специално за свещения език. Учителя каза: По езика на един народ можеш да видиш степента на развитието му. Гласните и съгласните звукове имат разни трептения в разните народи. Например в английския език избягват „р“, едвам го произнасят; в българския език се изговаря иначе, а в немския език съвсем другояче. Българският език трябва много да се преработи, мекота му трябва. Някои думи в българския език имат хубаво съчетание на звуковете, а други – нямат. Например думата ама е по-твърда, а ала е по-мека. Най-мъчни са били старите езици, които са били инволюционни, а сегашните еволюционни езици се учат по-лесно. Славянските езици са по-изразителни. Ние много малко знаем как се е образувала речта.
към текста >>

Някои думи в българския език имат хубаво съчетание на звуковете, а други – нямат.
Учителя каза: По езика на един народ можеш да видиш степента на развитието му. Гласните и съгласните звукове имат разни трептения в разните народи. Например в английския език избягват „р“, едвам го произнасят; в българския език се изговаря иначе, а в немския език съвсем другояче. Българският език трябва много да се преработи, мекота му трябва. Някои думи в българския език имат хубаво съчетание на звуковете, а други – нямат. Например думата ама е по-твърда, а ала е по-мека. Най-мъчни са били старите езици, които са били инволюционни, а сегашните еволюционни езици се учат по-лесно. Славянските езици са по-изразителни. Ние много малко знаем как се е образувала речта. Съществителните имена са от нов произход, а съюзите са от най-стар произход.
към текста >>

Езикът е започнал със съюзите.
Например думата ама е по-твърда, а ала е по-мека. Най-мъчни са били старите езици, които са били инволюционни, а сегашните еволюционни езици се учат по-лесно. Славянските езици са по-изразителни. Ние много малко знаем как се е образувала речта. Съществителните имена са от нов произход, а съюзите са от най-стар произход. Езикът е започнал със съюзите. След това са дошли глаголите, а съществителните са дошли накрая. Когато мозъкът заболее, човек забравя първо съществителните, после изчезват прилагателните, местоименията, глаголите, а съюзите не изчезват. И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат пак по същия ред. Има няколко свещени езици. На тях говорят по-напредналите същества.
към текста >>

Един от тези езици е ватанският език.
След това са дошли глаголите, а съществителните са дошли накрая. Когато мозъкът заболее, човек забравя първо съществителните, после изчезват прилагателните, местоименията, глаголите, а съюзите не изчезват. И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат пак по същия ред. Има няколко свещени езици. На тях говорят по-напредналите същества. Един от тези езици е ватанският език. Той е език, при който не можеш да мислиш, ако си раздвоен. При този език всичко виждаш хубаво, никъде не виждаш дисонанс, всичко за теб е красота. Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права. Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя.
към текста >>

Той е език, при който не можеш да мислиш, ако си раздвоен.
Когато мозъкът заболее, човек забравя първо съществителните, после изчезват прилагателните, местоименията, глаголите, а съюзите не изчезват. И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат пак по същия ред. Има няколко свещени езици. На тях говорят по-напредналите същества. Един от тези езици е ватанският език. Той е език, при който не можеш да мислиш, ако си раздвоен. При този език всичко виждаш хубаво, никъде не виждаш дисонанс, всичко за теб е красота. Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права. Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него.
към текста >>

При този език всичко виждаш хубаво, никъде не виждаш дисонанс, всичко за теб е красота.
И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат пак по същия ред. Има няколко свещени езици. На тях говорят по-напредналите същества. Един от тези езици е ватанският език. Той е език, при който не можеш да мислиш, ако си раздвоен. При този език всичко виждаш хубаво, никъде не виждаш дисонанс, всичко за теб е красота. Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права. Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него.
към текста >>

Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права.
Има няколко свещени езици. На тях говорят по-напредналите същества. Един от тези езици е ватанският език. Той е език, при който не можеш да мислиш, ако си раздвоен. При този език всичко виждаш хубаво, никъде не виждаш дисонанс, всичко за теб е красота. Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права. Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата.
към текста >>

Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята.
На тях говорят по-напредналите същества. Един от тези езици е ватанският език. Той е език, при който не можеш да мислиш, ако си раздвоен. При този език всичко виждаш хубаво, никъде не виждаш дисонанс, всичко за теб е красота. Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права. Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим.
към текста >>

Той е език на Белите братя.
Един от тези езици е ватанският език. Той е език, при който не можеш да мислиш, ако си раздвоен. При този език всичко виждаш хубаво, никъде не виждаш дисонанс, всичко за теб е красота. Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права. Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език.
към текста >>

Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него.
Той е език, при който не можеш да мислиш, ако си раздвоен. При този език всичко виждаш хубаво, никъде не виждаш дисонанс, всичко за теб е красота. Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права. Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр.
към текста >>

За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него.
При този език всичко виждаш хубаво, никъде не виждаш дисонанс, всичко за теб е красота. Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права. Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр. В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях.
към текста >>

Свещеният език го има дълбоко в душата.
Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права. Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр. В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях. Думите Йехова и Ева са от един и същ корен.
към текста >>

Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим.
Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр. В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях. Думите Йехова и Ева са от един и същ корен. На български женското име Йова прилича на Ева.
към текста >>

Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език.
Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр. В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях. Думите Йехова и Ева са от един и същ корен. На български женското име Йова прилича на Ева. Една от най-силните думи в българския език е ум.
към текста >>

В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр.
Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр. В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях. Думите Йехова и Ева са от един и същ корен. На български женското име Йова прилича на Ева. Една от най-силните думи в българския език е ум. Тя произлиза от древната дума ом.
към текста >>

В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях.
За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр. В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях. Думите Йехова и Ева са от един и същ корен. На български женското име Йова прилича на Ева. Една от най-силните думи в българския език е ум. Тя произлиза от древната дума ом. Ом е това, което съдържа всичко.
към текста >>

Една от най-силните думи в българския език е ум.
Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр. В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях. Думите Йехова и Ева са от един и същ корен. На български женското име Йова прилича на Ева. Една от най-силните думи в българския език е ум. Тя произлиза от древната дума ом. Ом е това, което съдържа всичко. Ом е Светлина. Значи думата разум е това, което носи качествата на Светлината. Има някои думи, които са си променили значението след време.
към текста >>

В религиозния стар свещен език ом се произнася като ом и като аум.
Тъма има санскритски произход – произлиза от санскритската дума тамас. В думата мома, ом е силата. Това е свещен слог. Всичко най-хубаво в Природата е турено в ом. Думите момък и дом имат този слог. В религиозния стар свещен език ом се произнася като ом и като аум. И двете произношения са верни. Щом се повдигне съзнанието на човечеството, ще се дойде до общ език.
към текста >>

Щом се повдигне съзнанието на човечеството, ще се дойде до общ език.
Това е свещен слог. Всичко най-хубаво в Природата е турено в ом. Думите момък и дом имат този слог. В религиозния стар свещен език ом се произнася като ом и като аум. И двете произношения са верни. Щом се повдигне съзнанието на човечеството, ще се дойде до общ език.
към текста >>

3. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

В ангелския език, като ти кажат една дума, то е цяла реч.
Защото те са колективни Същества. В Духовния свят има вътрешно разнообразие, а външно еднообразие. Тук е обратно. Когато искат външно разнообразие, Ангелите го търсят тук, а когато ние искаме вътрешно разнообразие, трябва да го търсим при тях. Във вътрешното разнообразие на Ангелите се проявява Божията Мъдрост. В ангелския език, като ти кажат една дума, то е цяла реч. Една дума на Ангелите е като една човешка реч; съдържателни са ангелските думи. Опитната школа почва, когато се привлече помощта на Съвършените същества, които разполагат с всичко. И добрите хора всякога имат условия да влязат в контакт с тях. Така беше с апостол Петър, който бе избавен от затвора. Отношението между учители и ученици в гимназията е аналогично на отношението между тези, Висшите същества, и човека.
към текста >>

Една дума на Ангелите е като една човешка реч; съдържателни са ангелските думи.
В Духовния свят има вътрешно разнообразие, а външно еднообразие. Тук е обратно. Когато искат външно разнообразие, Ангелите го търсят тук, а когато ние искаме вътрешно разнообразие, трябва да го търсим при тях. Във вътрешното разнообразие на Ангелите се проявява Божията Мъдрост. В ангелския език, като ти кажат една дума, то е цяла реч. Една дума на Ангелите е като една човешка реч; съдържателни са ангелските думи. Опитната школа почва, когато се привлече помощта на Съвършените същества, които разполагат с всичко. И добрите хора всякога имат условия да влязат в контакт с тях. Така беше с апостол Петър, който бе избавен от затвора. Отношението между учители и ученици в гимназията е аналогично на отношението между тези, Висшите същества, и човека. Сега хората имат общение с Ангелите и Архангелите, а със Същества от по-висши йерархии нямат толкова.
към текста >>

Един Ангел не знае що е лъжа, защото в Ангелския свят не може да има изкушение.
Когато един обикновен човек види едно Съвършено същество, ако не е готов, ще заспи, защото не може да издържи на неговите трептения. За да го види, човек трябва да се издигне високо в своето развитие. Нали и Даниил, когато видял едно Напреднало същество, се почувствал безсилен? Един Ангел изчислява траекторията на Земята – откъде ще мине тя след милиони години, колко хора ще живеят на нея и пр. Има работи, които Ангелите не знаят, но те са с богати познания. Един Ангел не знае що е лъжа, защото в Ангелския свят не може да има изкушение. Като говорим за духовния живот и за Ангелите, то това, каквото ние мислим, е сянка. Животът е много велик и мисълта на Висшите същества е толкова подвижна, че ние даже не можем да я сравним с нищо. Освен това с нашите възможности схващаме един много медлен живот, в неговата най-груба проява, а не онзи всемирен Живот. Животът е красив и за онзи, който го разбира, по-хубаво нещо от него няма. Ангелите искат да дойдат тука, понеже тук идва нещо ново, което те не знаят, и този живот тук за тях е чуден.
към текста >>

Невидимият свят е музика, но трябва да имаш очи и уши, трябва да разбираш езика му.
Ангелите са мощни, те са служители. На един Ангел от по-горните класове може да се повери Земята и човечеството, за да ги ръководи, но геният и светията не могат да направят това. Много Ангели и адепти, облечени в костюми на обикновени хора, се срещат навсякъде по Земята – в големите градове като Лондон, Париж, Берлин, София и др. На вид са обикновени хора, но дават насока на всички същества и са капацитети по разни въпроси. Ангелите са заети с хората, но с най-възвишените им мисли и чувства, а с по-долните им чувства са заети други същества. Невидимият свят е музика, но трябва да имаш очи и уши, трябва да разбираш езика му. За Ангелите от Първото небе животът от Второто небе е скрит и затворен, а за Ангелите от Второто небе е скрит и затворен животът от Третото небе. Всеки гражданин от Божествения свят едновременно е поет, философ, учен и музикант. Любовните писма, които човек получава, са три вида: от земните ти приятели, от Духовния свят, от светии и от ангели, които могат да ти изпратят някоя хубава мисъл. Когато те озари една възвишена мисъл, тя е дошла от тези Разумни същества. Ние сме в постоянен контакт с Ангелите, те ни носят хубави мисли и желания, изпълват ни със Светлина и пр.
към текста >>

На индийски език „дева“ значи „ангел, чист“.
Когато ти дойде една светла мисъл, значи един Ангел те обича и те посещава, той ти праща тази светла струя. Човек не познава Ангелите и не подозира, че хубавата работа, която върши, е с тяхно съдействие. Успехът ѝ се дължи на присъствието на някой Ангел в самия него. Ти минаваш за красив, но като се сравниш с красотата на Ангелите, тогава виждаш, че си твърде малко нещо. Трябва да се радваш, че Ангелът е красив, понеже неговата красота е и твоя бъдеща красота. На индийски език „дева“ значи „ангел, чист“. Вдъхновението в човека иде от посещението на Ангелите. Когато хората живеят по Бога, тогава Ангелите ги обичат. Ангелите се интересуват от хората по единствената причина, че Господ се интересува от тях. Ако Бог бе изтеглил въплътените Ангели, досега не щеше да остане и един човек на Земята. За Ангелите хората съставляват обект за изучаване, тъй като не е лесна работа изправлението на човечеството.
към текста >>

Искаш ли да чуеш нещо хубаво, вдигни слушалката на телефона, за да схванеш хубавото на Ангелския свят.
Любовта на Съществата от Невидимия свят е голяма и тяхната Свобода е голяма; значи трябва да се учим от тях. Преди няколко дни бяхме на Витоша и някои усетиха присъствието на Светлите същества. Времето беше тъй хубаво и когато си отидоха, то пак се развали. Тези Същества слизат навсякъде, за да помагат. Трябва да намериш времето, когато са слезли да работят, и тогава да се качиш на Витоша. Искаш ли да чуеш нещо хубаво, вдигни слушалката на телефона, за да схванеш хубавото на Ангелския свят. Една сестра запита: „Как, по какъв начин? ” Насочи радиото си и ако нямаш резултат, не се обезсърчавай. Твоята душа има резултат, но на физическото поле той ще се проектира и изяви по-късно. Горе, в свръхсъзнанието или в душата, резултатът е станал.
към текста >>

Те постоянно ни говорят и трябва да привикнем на техния език, да го разбираме.
Значи, когато двама или трима са събрани с Любов, там е Христос. Гавраил и Михаил са от тези Ангели, които работят с Христа. Щом дойде Любовта, тогава човек може да влезе в общение с тях. Ще бъде, ще бъде! Ангелите, които изпращат светлината от Слънцето, са разумни същества. Те постоянно ни говорят и трябва да привикнем на техния език, да го разбираме. Когато човек се обезсърчи или отчае, един от тези Ангели дохожда близо и му проговаря: „Не се отчайвай, не се обезсърчавай, Бог е вложил доста дарби в теб и ако ги разработиш, ще свършиш учението си с успех“. През всичките години стенографките записваха беседите и лекциите, дешифрираха ги и извършваха предпечатната подготовка. Учителя често ги посещаваше, следеше тяхната работа и им даваше упътвания. Тогава често се отваряше разговор върху разни въпроси. При едно посещение записах няколко реда, които приобщавам към горната тема.
към текста >>

Ангелите постепенно се изкачват в по-горни стъпала на развитие, местата на най-долните ангели се овакантяват и се заемат от светиите, които ще заместят долните Ангелски класове и ще поемат част от тяхната служба.
Когато човек се обезсърчи или отчае, един от тези Ангели дохожда близо и му проговаря: „Не се отчайвай, не се обезсърчавай, Бог е вложил доста дарби в теб и ако ги разработиш, ще свършиш учението си с успех“. През всичките години стенографките записваха беседите и лекциите, дешифрираха ги и извършваха предпечатната подготовка. Учителя често ги посещаваше, следеше тяхната работа и им даваше упътвания. Тогава често се отваряше разговор върху разни въпроси. При едно посещение записах няколко реда, които приобщавам към горната тема. Ангелите постепенно се изкачват в по-горни стъпала на развитие, местата на най-долните ангели се овакантяват и се заемат от светиите, които ще заместят долните Ангелски класове и ще поемат част от тяхната служба. Така Ангелите се облекчават в своята досегашна работа и им се възлагат по-отговорни задачи. Светиите се учат при Ангелите как да помагат; те са ученици на Ангелите.
към текста >>

4. 64) Поразрови малко около него - Боян Боев (1883 – 1963)

При молитвата езикът ви е разбран дотолкова, доколкото желанието ви е по-интензивно.
Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него“. Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при Ангелите. Защото, отидеш ли при Ангелите, те нищо не искат от теб, а на цветето ще дадеш, а пък даването е по-горе от другите неща. Стана въпрос за молитвата. Учителя каза: При молитвата езикът ви е разбран дотолкова, доколкото желанието ви е по-интензивно. И то трябва да е толкова интензивно, че да забравите, че говорите на български. Мисълта ви да е толкова интензивна, че Съществата горе да я четат. Когато човек е в трудно положение, тогава желанието му е интензивно. Когато ти говориш при молитвата, тогава Духът ти, който знае ангелския език, превежда думите ти. И когато Господ ти говори, твоят Дух ти превежда думите на Господа.
към текста >>

Когато ти говориш при молитвата, тогава Духът ти, който знае ангелския език, превежда думите ти.
Учителя каза: При молитвата езикът ви е разбран дотолкова, доколкото желанието ви е по-интензивно. И то трябва да е толкова интензивно, че да забравите, че говорите на български. Мисълта ви да е толкова интензивна, че Съществата горе да я четат. Когато човек е в трудно положение, тогава желанието му е интензивно. Когато ти говориш при молитвата, тогава Духът ти, който знае ангелския език, превежда думите ти. И когато Господ ти говори, твоят Дух ти превежда думите на Господа. Стана дума за страданията. Учителя каза: Една привилегия е, че страда човек. Мъчно е, че страда, но след страданието идва едно голямо благо.
към текста >>

5. 73) Спирайте се върху общите принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, казано на обикновен език, е следното: когато хората и Ангелите не могат да помогнат на една душа и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се!
Значи не може да оцените кой е истинският човек, когото чакате. И най-после се обезсърчите и казвате: „Той няма да дойде“. И ето, той идва, потупа те по гърба, погледне те и се усмихне. Когато ти си се обезсърчил, той е дошъл. Значи Божественото ще се яви в края на всички мъчнотии. Това, казано на обикновен език, е следното: когато хората и Ангелите не могат да помогнат на една душа и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се! Има още един изключителен случай, не е всичко изгубено“. Не може всичко да се изгуби. Тъй щото и при най-големите мъчнотии, когато няма никакъв изгоден път, ще знаете, че има още един изключителен случай, който никога не съгрешава. Човешките мрежи и ангелските може да не те хванат, ти все отиваш надолу, обаче има една мрежа, в която няма изключение. Ти ще паднеш в тази мрежа, ще те хванат и ще те извадят навън.
към текста >>

Човешките мрежи и ангелските може да не те хванат, ти все отиваш надолу, обаче има една мрежа, в която няма изключение.
Значи Божественото ще се яви в края на всички мъчнотии. Това, казано на обикновен език, е следното: когато хората и Ангелите не могат да помогнат на една душа и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се! Има още един изключителен случай, не е всичко изгубено“. Не може всичко да се изгуби. Тъй щото и при най-големите мъчнотии, когато няма никакъв изгоден път, ще знаете, че има още един изключителен случай, който никога не съгрешава. Човешките мрежи и ангелските може да не те хванат, ти все отиваш надолу, обаче има една мрежа, в която няма изключение. Ти ще паднеш в тази мрежа, ще те хванат и ще те извадят навън. Но като влезеш в тази мрежа, ще имаш една специална опитност. Тези мъчнотии са и за вярващите. Да вярваш или да не вярваш, все ще минеш през тази опитност. Няма друг изходен път.
към текста >>

6. 1) Ангел хранител - Боян Боев (1883 – 1963)

Видели сте човешки и ангелски форми – то е друг въпрос.
Дето живеят хората много наблизо, там е всичката мъчнотия. В Духовния свят, като се обичат, се виждат, но яви ли се една малка пречка, те изчезват един за друг. Вие изобщо не се познавате, тъй като, за да се опознаете, трябва и да се обичате. Никога не сте видели образа на Онзи, Който ви обича. Никога никой не е видял Бога. Видели сте човешки и ангелски форми – то е друг въпрос. Вие желаете да ви обичат хората, но това, което искате от другите, правете го за другите. Любовта говори на разбран език. Една дума да ти каже, и всичко е разбрано. Щом вземеш думата ѝ, навсякъде вратите ти са отворени, а като изгубиш тази дума, всички врати се затръшват пред теб. Вие искате изключителна любов, или този, когото обичате, друг да не го обича.
към текста >>

Любовта говори на разбран език.
Вие изобщо не се познавате, тъй като, за да се опознаете, трябва и да се обичате. Никога не сте видели образа на Онзи, Който ви обича. Никога никой не е видял Бога. Видели сте човешки и ангелски форми – то е друг въпрос. Вие желаете да ви обичат хората, но това, което искате от другите, правете го за другите. Любовта говори на разбран език. Една дума да ти каже, и всичко е разбрано. Щом вземеш думата ѝ, навсякъде вратите ти са отворени, а като изгубиш тази дума, всички врати се затръшват пред теб. Вие искате изключителна любов, или този, когото обичате, друг да не го обича. Закон е, че този, който обича само едного, има много слаба Любов, и силна Любов има този, който обича всички. Като обичаш много души, имаш много притоци; като обичаш едного, имаш само един поток.
към текста >>

7. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език.
Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество.
към текста >>

Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение.
Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми? “ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите.
към текста >>

Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата.
Има безброй съответствия в Природата, но нека изброим само тези, които главно ни интересуват в случая: тон, форма, движение, цвят, число и идея. На закона за съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура; на същото съответствие се основава и Паневритмията. С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък.
към текста >>

Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее.
С тези движения се обрисува радостта на душата, която е добила освобождение. Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. 9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят.
към текста >>

8. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

После песните му се сторили ангелски и се опитал да пее с другите и като че ли ги знаел.
Не му убягнало от погледа, че всеки неделен ден аз отсъствам, а после се връщам добре разположена и преизпълнена от щастие. Един неделен ден той тръгнал тайно след мен и така стигнал до салона на ул. „Оборище“ 14. Смесил се с другите и присъствал на едно от нашите събрания. Когато пред катедрата излязъл Учителя да говори, думите Му трогнали моя хазаин и той развълнувано слушал, дори плакал. После песните му се сторили ангелски и се опитал да пее с другите и като че ли ги знаел. След събранието той побързал да се прибере преди мен. И когато се поуспокоил насаме, веднага, щом се върнах в село, ми разкри всичко и заяви, че иска да чете тези духовни книги и да посещава редовно събранията в София. Аз се зарадвах и вътрешно благодарих на Бога, че Той е чул моята молитва. Хазаинът ми имаше няколко приятели, с които често си попийваше, но той направи всичко възможно да сподели духовното си озарение с тях. И в тях също настъпи голям преврат, защото те престанаха да пият, възприеха вегетарианството, посещаваха беседите и проучваха книгите.
към текста >>

Трябва да се изучават условията, при които сега животът се развива, и да се пише на понятен език.
Като срещнеш едно същество, което Бог ти е определил, ти не срещаш никакво противодействие. А когато някое същество понякога възприема твоите мисли, а понякога – не, значи то не е добър проводник и в негово присъствие ти не усещаш пълна свобода. Добрият човек прилича на хубава, приветлива къща, с него можеш да се спогодиш. Човек трябва да се ръководи по интуиция и това да му бъде като закон. Човек, който е готов да страда за Христа, с него можеш да влезеш във връзка, но този, който иска само да бъде християнин, без да страда и без да се жертва, с него ще се разминаваш. Трябва да се изучават условията, при които сега животът се развива, и да се пише на понятен език. А има неща, които не могат днес да се изнесат пред света – дълбокото е само за посветени. Като отидете да работите в света, най-първо се вдълбочете, за да видите какво и как ще говорите. Казано е: „Духът ще ви научи какво да говорите“, но същевременно човек трябва да учи, да се развива, да натрупва знания и като дойде случаят, той веднага ще съобрази какво да изнесе. Ученикът трябва отвътре да знае къде да отиде, с кой човек да се срещне и какво да каже. Ако е нужно да изнесете беседа, можете да говорите за влиянието на светлината върху човешкия организъм, за новото направление на хигиената, за водни процедури и екскурзии през лятото, или за влиянието на храната – месна и растителна.
към текста >>

9. 09. Разговори с Учителя при хижа „Острец' на 26.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Цветята са ангелски деца.
Всички хора разкриват целокупния свят, който Бог е направил. Ние чрез всички хора виждаме света. Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят. Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели. Като се скараш с всички хора, всички тези сили престават да функционират в тебе и ти оставаш в тъмно. Какво трябва да правиш? Ще се примиряваш.
към текста >>

Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят.
Ние чрез всички хора виждаме света. Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят. Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели. Като се скараш с всички хора, всички тези сили престават да функционират в тебе и ти оставаш в тъмно. Какво трябва да правиш? Ще се примиряваш. Но всеки, който се примирява без любов, прави престъпление.
към текста >>

10. Екскурзия на 2 април 1931 година - Боян Боев (1883 – 1963)

При молитвата вашият език е дотолкова разбран, доколкото желанието ви е интензивно.
" Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при ангелите! Защото ти като отидеш при ангелите, те не искат нищо от тебе, а на цветето ще дадеш. А пък даването е по-горе от всички други неща. Стана дума за молитвата, после за страданията. Учителя каза: При молитвата вашият език е дотолкова разбран, доколкото желанието ви е интензивно. Толкова да е интензивно то, че да забравите, че говорите на български. Мисълта Ви да е толкова интензивна, че съществата горе да я четат. Когато човек е в трудно положение, тогава желанието му е интензивно. Когато ти говориш при молитвата, духът ти, който знае ангелския език, превежда думите ти на този език. И когато Господ ти говори, пак твоят дух превежда думите на Господа.
към текста >>

Когато ти говориш при молитвата, духът ти, който знае ангелския език, превежда думите ти на този език.
Учителя каза: При молитвата вашият език е дотолкова разбран, доколкото желанието ви е интензивно. Толкова да е интензивно то, че да забравите, че говорите на български. Мисълта Ви да е толкова интензивна, че съществата горе да я четат. Когато човек е в трудно положение, тогава желанието му е интензивно. Когато ти говориш при молитвата, духът ти, който знае ангелския език, превежда думите ти на този език. И когато Господ ти говори, пак твоят дух превежда думите на Господа. Една привилегия е, че страда човек. Мъчно е, че страда, но след страданието идва едно голямо благо. Никога не може да дойде най-великото благо, ако няма страдание. И Христос не щеше да има това Влияние Върху хората, ако не беше минал през страданието.
към текста >>

11. Разговор с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Цветята са ангелски деца.
Всички хора разкриват целокупния свят, който Бог е направил. Ние чрез всички хора виждаме света. Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят. Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели. Като се скараш с всички хора, всички тези сили престават да функционират в тебе и ти оставаш в тъмно. Какво трябва да правиш? Ще се примиряваш.
към текста >>

Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят.
Ние чрез всички хора виждаме света. Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят. Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели. Като се скараш с всички хора, всички тези сили престават да функционират в тебе и ти оставаш в тъмно. Какво трябва да правиш? Ще се примиряваш. Но всеки, който се примирява без любов, прави престъпление.
към текста >>

12. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията.
В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения.
към текста >>

Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото".
Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове. За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една нефонетична, незнакова, дори и немисловна същност. Да върнем етимологичното му тъждество с неоплатоническия Логос, крито чрез своя отвъдсубстанциален и телеологичен живот възстановява "самородността на Битието". С други думи, да признаем творческия потенциал на Словото. Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото". И ако накрая изкажем твърдението, че когато един духовен Учител говори, нови психични светове се изграждат, а стари се преустройват, това би било една прекалено явна, но необходима провокация към читателския интелект. Живата, субстанциална същност на Логоса ни заставят да пишем "слово" с главна буква, както и всички останали форми на неговото инобитие. Природа, Слънце, Живот, Сила, Любов, Мъдрост, Истина, Светлина, Първа Причина, Единният, Неизменният, Безграничният, Благославящият и т.н. - това са също така живи, субстанциални светове със своя специфична феноменология. ЗА СТИЛА НА СЛОВОТО.
към текста >>

Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система.
Това твърдение важи както за неговите разговори, беседи и утринни слова, така и за многобройните му лекции. Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА.
към текста >>

"Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си.
Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез.
към текста >>

У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност".
Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез. В този смисъл може да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството.
към текста >>

Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация".
По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез. В този смисъл може да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството. В тази философия се изповядва субстанциалната същност на Любовта, която съживява абстрактната отвъдност на Абсолюта, на Бога, привнася им екзистенциални измерения.
към текста >>

И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност.
Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез. В този смисъл може да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството. В тази философия се изповядва субстанциалната същност на Любовта, която съживява абстрактната отвъдност на Абсолюта, на Бога, привнася им екзистенциални измерения. Любовта е, която придава на Абсолюта непосредственост, противно на неговата спекулативна опосредственост като резултат.
към текста >>

13. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят.
Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа! Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния! Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят. Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят. За който свят мислите, в този свят живеете. Една среда ви търпи известно време, а после излизате в друга. Рибите бяха във водата. След време напредналите от тях излязоха в по-рядка среда.
към текста >>

Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език.
Молитвата е закон за поливане. Чрез нея се привличат всички добри влияния. Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте как ангел се моли? Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучаваме езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите.
към текста >>

С молитвата изучаваме езика на Бога.
Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте как ангел се моли? Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучаваме езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза:
към текста >>

Ние още не знаем езика на Бога.
Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте как ангел се моли? Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучаваме езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза: - Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов.
към текста >>

14. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има три вида слънчеви системи: Едни изразяват материалния свят, други са направени от фин духовен елемент - те спадат към духовния, ангелския свят.
Те живеят в един етерен свят. Там няма никаква гъста материя както на Земята. Там материята е в етерно състояние. На Сириус и на другите небесни тела живеят напреднали Същества. Човешката култура, в сравнение с културата на Сириус, е още в своите пелени. Има три вида слънчеви системи: Едни изразяват материалния свят, други са направени от фин духовен елемент - те спадат към духовния, ангелския свят. След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, ще видите всички светове. Засега астрономите виждат само материалните светове. Третият вид слънчеви системи това са Божествените светове, които са създадени от най - фин Божествен елемент. Човек ще мине през всичките слънчеви системи. Нашата слънчева система е на границата на космоса.
към текста >>

Трябва да живееш като ангел, за да се облечеш с ангелски дрехи.
Един ангел може да владее своето тяло така, че може да става видим и невидим. Когато ангелът гледа човешкия живот, той не вижда това, което хората виждат. Когато някой ангел ви посети, тогава сте идеалисти, а като дойдат прости духове при вас, казвате: „Простаци сме, невежи сме, говеда сме.” Ангелът е Същество на абсолютната Справедливост и Чистота. Дрехите им са в класически стил. Трябва да живееш като ангел, за да се облечеш с ангелски дрехи. Трябва да мислиш право, за да се облечеш в Божествена мантия. „Дева” на санскритски език означава „ангел”. Ангелите са богати с Любов, те работят от Любов. Те сами се досещат каква е Волята на Бога, т.е. какво желае Бог и го изпълняват веднага.
към текста >>

„Дева” на санскритски език означава „ангел”.
Когато някой ангел ви посети, тогава сте идеалисти, а като дойдат прости духове при вас, казвате: „Простаци сме, невежи сме, говеда сме.” Ангелът е Същество на абсолютната Справедливост и Чистота. Дрехите им са в класически стил. Трябва да живееш като ангел, за да се облечеш с ангелски дрехи. Трябва да мислиш право, за да се облечеш в Божествена мантия. „Дева” на санскритски език означава „ангел”. Ангелите са богати с Любов, те работят от Любов. Те сами се досещат каква е Волята на Бога, т.е. какво желае Бог и го изпълняват веднага. Съществува един свят, дето радостите са реални, а скърбите - привидни. Това е светът на ангелите, на Светлите Същества.
към текста >>

В ангелския свят не можеш да кажеш дума, която има две значения или не можеш да кажеш нещо отрицателно.
какво желае Бог и го изпълняват веднага. Съществува един свят, дето радостите са реални, а скърбите - привидни. Това е светът на ангелите, на Светлите Същества. Щастието на Земята не е щастие в Духовния Свят. На Небето не знаят вашите радости и скърби, но те знаят какво нещо е блаженството. В ангелския свят не можеш да кажеш дума, която има две значения или не можеш да кажеш нещо отрицателно. Ако кажеш за нещо, което е чисто, че е нечисто, трябва да излезеш от рая. На Слънцето, ако искаш да кажеш една лоша дума, не се отваря устата ти; когато искаш да кажеш една добра дума, тогава се отваря. Ангелите стоят по-горе от светиите. Светията е едно от най-високите състояния на човека на земята. Ангелите са на степени.
към текста >>

В ангелския свят никога не можеш да произнесеш дума, когато не обичаш предмета, когото тя означава.
Светията е едно от най-високите състояния на човека на земята. Ангелите са на степени. Има ангели от първо, второ и трето небе. Те говорят на различни езици. За ангелите, които живеят в Първото Небе, е скрит животът от Второто Небе, а за тези от Второто Небе е скрит животът от Третото Небе. В ангелския свят никога не можеш да произнесеш дума, когато не обичаш предмета, когото тя означава. Например, ако обичаш ябълки, можеш да произнесеш думата „ябълка”. Но ако не ги обичаш, не можеш да произнесеш тази дума. Там не можеш да казваш: „Аз не те обичам”, защото преди да кажеш това, онзи, към когото отправиш тази дума, няма да го има вече пред тебе. Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица. Ако отидете в Невидимия Свят при Светлите Същества, трябва да знаете техния език.
към текста >>

Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица.
За ангелите, които живеят в Първото Небе, е скрит животът от Второто Небе, а за тези от Второто Небе е скрит животът от Третото Небе. В ангелския свят никога не можеш да произнесеш дума, когато не обичаш предмета, когото тя означава. Например, ако обичаш ябълки, можеш да произнесеш думата „ябълка”. Но ако не ги обичаш, не можеш да произнесеш тази дума. Там не можеш да казваш: „Аз не те обичам”, защото преди да кажеш това, онзи, към когото отправиш тази дума, няма да го има вече пред тебе. Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица. Ако отидете в Невидимия Свят при Светлите Същества, трябва да знаете техния език. А ако някой дойде при вас, ще говори на ваш език. Те знаят всички езици. Те ще ви говорят на първичния български език, който е запазил своята първоначална чистота. Когато ангелите говорят помежду си, хората стават радостни, понеже в говора им има нещо ново.
към текста >>

Ако отидете в Невидимия Свят при Светлите Същества, трябва да знаете техния език.
В ангелския свят никога не можеш да произнесеш дума, когато не обичаш предмета, когото тя означава. Например, ако обичаш ябълки, можеш да произнесеш думата „ябълка”. Но ако не ги обичаш, не можеш да произнесеш тази дума. Там не можеш да казваш: „Аз не те обичам”, защото преди да кажеш това, онзи, към когото отправиш тази дума, няма да го има вече пред тебе. Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица. Ако отидете в Невидимия Свят при Светлите Същества, трябва да знаете техния език. А ако някой дойде при вас, ще говори на ваш език. Те знаят всички езици. Те ще ви говорят на първичния български език, който е запазил своята първоначална чистота. Когато ангелите говорят помежду си, хората стават радостни, понеже в говора им има нещо ново. От говора им се разпространява Светлина, нещо много хубаво.
към текста >>

А ако някой дойде при вас, ще говори на ваш език.
Например, ако обичаш ябълки, можеш да произнесеш думата „ябълка”. Но ако не ги обичаш, не можеш да произнесеш тази дума. Там не можеш да казваш: „Аз не те обичам”, защото преди да кажеш това, онзи, към когото отправиш тази дума, няма да го има вече пред тебе. Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица. Ако отидете в Невидимия Свят при Светлите Същества, трябва да знаете техния език. А ако някой дойде при вас, ще говори на ваш език. Те знаят всички езици. Те ще ви говорят на първичния български език, който е запазил своята първоначална чистота. Когато ангелите говорят помежду си, хората стават радостни, понеже в говора им има нещо ново. От говора им се разпространява Светлина, нещо много хубаво. Нали е казано: „От трошиците на ангелите, от трошиците на трапезата им се хранят хората.” Значи нищо не се губи.
към текста >>

Те ще ви говорят на първичния български език, който е запазил своята първоначална чистота.
Там не можеш да казваш: „Аз не те обичам”, защото преди да кажеш това, онзи, към когото отправиш тази дума, няма да го има вече пред тебе. Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица. Ако отидете в Невидимия Свят при Светлите Същества, трябва да знаете техния език. А ако някой дойде при вас, ще говори на ваш език. Те знаят всички езици. Те ще ви говорят на първичния български език, който е запазил своята първоначална чистота. Когато ангелите говорят помежду си, хората стават радостни, понеже в говора им има нещо ново. От говора им се разпространява Светлина, нещо много хубаво. Нали е казано: „От трошиците на ангелите, от трошиците на трапезата им се хранят хората.” Значи нищо не се губи. Когато хората ядат, от трошиците, които падат, се хранят мравките. Нищо не отива напразно.
към текста >>

15. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Молитвата е учене на един език.
Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии са необходими за развитието на човечеството. Когато говорим на хората за молитвата, ще им кажем така:“Има един реален свят, с който хората трябва да влязат във връзка. При сегашните условия като че те са се отдалечили, те са затворили онези възможни условия, с които могат да бъдат във връзка, да се запознаят с онзи свят. Молитвата е един Божествен свят. Молитвата е учене на един език. Ако не знаеш как да се молиш, ако не знаеш езика, не могат да те разберат. На един французин, ако му кажеш както трябва, нали ще ти помогне? Но ако не знаеш как да му кажеш, няма да те разбере. Молитвата е работа. И понеже човек е на Земята, често да пише в дома си горе, да знаят как е.
към текста >>

Ако не знаеш как да се молиш, ако не знаеш езика, не могат да те разберат.
Тези енергии са необходими за развитието на човечеството. Когато говорим на хората за молитвата, ще им кажем така:“Има един реален свят, с който хората трябва да влязат във връзка. При сегашните условия като че те са се отдалечили, те са затворили онези възможни условия, с които могат да бъдат във връзка, да се запознаят с онзи свят. Молитвата е един Божествен свят. Молитвата е учене на един език. Ако не знаеш как да се молиш, ако не знаеш езика, не могат да те разберат. На един французин, ако му кажеш както трябва, нали ще ти помогне? Но ако не знаеш как да му кажеш, няма да те разбере. Молитвата е работа. И понеже човек е на Земята, често да пише в дома си горе, да знаят как е. Иначе как те ще знаят как е той.
към текста >>

Вашите молитви, макар да не са съвършени, светлите ангелски същества ги приемат, преработват и ги пращат към Бога преработени.
Достатъчно е да отправите своето радио към небето и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва наум да отправят своето радио към невидимия свят и се обезсърчават, отчайват се, казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбере. Молитвите се приемат от Духа и той ги предава на Бога. Духът това е йерархията. Значи тя е посредник при молитвата между човека и Бога. Вашите молитви, макар да не са съвършени, светлите ангелски същества ги приемат, преработват и ги пращат към Бога преработени. Та молете се както знаете и каквото родим, невидимият свят го преработва и после ни го възвръща. Един брат попита:“Кога молитвата се слуша? “ Учителя каза: Когато човек напълно посвети ума си, сърцето си и волята си на Бога. Когато те се просветят и в трите свята, хубаво се върши работата.
към текста >>

16. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи свят е музика, но трябва да имаш очи и уши, трябва да разбираш езика на невидимия свят.
Но гениалните, светиите не могат да направят това. Ангелът ще си го представим като едно същество с интелигентно лице, досетлив и разумен. Много ангели, много адепти, облечени в костюми на обикновени хора, се срещат навсякъде по земята, в големите градове, като Лондон, Париж, Берлин, София и пр. Ангелите са заети с хората, но с най-възвишените им чувства и мисли. А с по-долните им чувства са заети други същества. Онзи свят е музика, но трябва да имаш очи и уши, трябва да разбираш езика на невидимия свят. За ангелите от първото небе животът от второто небе е скрит, затворен, а за ангелите от второто небе е скрит и затворен животът от третото небе. Всеки гражданин от Божествения свят е едновременно поет, философ, учен и музикант. Като ти дойде една възвишена мисъл, откъде е дошла тя? От тези разумни същества. Ние сме в постоянен контакт с ангелите.
към текста >>

На индуски език дева значи ангел, чист.
Той ти праща тази светла струя. Човек не познава ангелите и не подозира, че хубавата работа, която върши, е с тяхно съдействие. Той не подозира, че тази работа се дължи на присъствието на някой ангел в самия него. Ти минаваш за красив, но като сравниш своята красота с красотата на ангелите, ще видиш, че си много малко нещо. Трябва да се радваш, че ангелът е красив, понеже неговата красота е твоята бъдеща красота. На индуски език дева значи ангел, чист. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите. Ангелите се интересуват от хората по единствената причина, че Бог се интересува от тях. Обръщането на един грешник е събитие в небето и предизвиква голяма радост. Един ангел е крайно внимателен, когато се събужда една душа. Той гледа да я събуди навреме, да не закъснее нито една милионна част от секундата.
към текста >>

Когато искаш да чуеш нещо хубаво, сложи си телефона да схванеш хубавото на ангелския свят.
Горе съвършените, като обърнат едного към Бога, той е тяхно дете. Когато миеш салона на Изгрева, като дойдат хората после да слушат, всеки от тях ще ти даде своето благословение. Ще дойдат и висши, напреднали същества да слушат, те ще видят кой е мил салона и ще го благословят. Любовта, знанието, свободата на съществата от невидимия свят е по-голяма. Значи от тях трябва да се учим. Когато искаш да чуеш нещо хубаво, сложи си телефона да схванеш хубавото на ангелския свят. Ти си насочи вътрешното радио и в този момент, ако не успееш, не се обезсърчавай. Твоята душа има резултат, но на физическото поле той ще се проектира по-късно. Ако мислиш за творенията на възвишените същества, мисли с любов за тях и постепенно ще дойде откровението. Най-първо човек трябва да живее по Бога, да изпълнява Божиите закони и тогава Бог ще го запознае с тези същества. Най-първо човек ще се запознае с бащата и после с другите същества.
към текста >>

17. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси.
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси. Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена: Кои и какви са белите братя (дъновистите) "От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление.
към текста >>

Дали това са части от същия химн, какво е значението и езика на последните два реда, не зная.
"Крепи, крепи, крепи..." "Сила жива изворна течуща..." "Зун Мезун...бином ту мето..." "Аумен! " Дали това са части от същия химн, какво е значението и езика на последните два реда, не зная. Предполагам, че са санскритски. Все таки, с думата "Аумен" се свърши утринното молитвено тържество. Аз имах случая, доколкото е възможно за един ден, да се запозная с членовете на това загадъчно братско движение. От гледище религиозно, те произхождат от толстоистки, от протестантски среди, ала най-много са измежду православието. От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи.
към текста >>

Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений.
Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия.
към текста >>

18. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Музиката, като изкуство на Ангелите, е съединителното звено между ангелския и човешкия свят.
Ето защо в музиката са скрити великите закони на миросъздаването. В човешкия свят, в света на земното човечество проявата на музиката е свързана с пробуждането на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време, музиката, в сегашния смисъл на думата, не е съществувала. Така например хората от Атлантската раса не са били музикални - тъй казват посветените. Музиката, като изкуство на Ангелите, е съединителното звено между ангелския и човешкия свят. Музиката, това е дихание на душата, чрез нея тя диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Мощна сила се крие в музиката. И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. В звука и в ритъма се крият мощни сили.
към текста >>

От всички песни и мелодии, дадени от Учителя, има и такива с дълбок мистичен характер и текст на странен прастар свещен език, които не могат да се преведат на понятен съвременен език, като на някои от тях Учителя като превод е дал само общия приблизителен смисъл.
За тъй красивия и величествен музикален отдел на живот на Братството и по-специално изявата му на Изгрева, не съм компетентен, за да го изнеса в цялата му пълнота и прелест. Това навярно ще сторят онези от братята и сестрите, които бяха по-отблизо и по-подготвени за този дял на човешката изява. При многото случаи, когато присъствах, само гледах и слушах, възхищавах се и мълчах. Написаните и изнесените досега песни и мелодия, около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от композитори ученици на Учителя, а останалите, към 152 са дадени от Учителя. Употребявам думата „около“, тъй както разбрах, Учителя е дал някои мелодии само в тесен кръг от братя и сестри, които може би не са залисани. От всички песни и мелодии, дадени от Учителя, има и такива с дълбок мистичен характер и текст на странен прастар свещен език, които не могат да се преведат на понятен съвременен език, като на някои от тях Учителя като превод е дал само общия приблизителен смисъл. Аз смятам, че ние направихме грешка, като не предразположихме и разпитахме Учителя по-настойчиво да ни каже нещо повече, както за самите мелодии, така и за техния текст. Кога, къде и при какви случаи са били дадени тези песни? От един народ и език ли са дадени те или от повече? Или пък е имало един общ свещен език за всички народи, нещо като сегашното есперанто, на който език те са дадени? От тези песни ние имаме такива, които са дадени с текст и мелодия.
към текста >>

От един народ и език ли са дадени те или от повече?
Написаните и изнесените досега песни и мелодия, около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от композитори ученици на Учителя, а останалите, към 152 са дадени от Учителя. Употребявам думата „около“, тъй както разбрах, Учителя е дал някои мелодии само в тесен кръг от братя и сестри, които може би не са залисани. От всички песни и мелодии, дадени от Учителя, има и такива с дълбок мистичен характер и текст на странен прастар свещен език, които не могат да се преведат на понятен съвременен език, като на някои от тях Учителя като превод е дал само общия приблизителен смисъл. Аз смятам, че ние направихме грешка, като не предразположихме и разпитахме Учителя по-настойчиво да ни каже нещо повече, както за самите мелодии, така и за техния текст. Кога, къде и при какви случаи са били дадени тези песни? От един народ и език ли са дадени те или от повече? Или пък е имало един общ свещен език за всички народи, нещо като сегашното есперанто, на който език те са дадени? От тези песни ние имаме такива, които са дадени с текст и мелодия. Те са: 1. фир-фюр-фен 2. Махар Бену Аба
към текста >>

Или пък е имало един общ свещен език за всички народи, нещо като сегашното есперанто, на който език те са дадени?
Употребявам думата „около“, тъй както разбрах, Учителя е дал някои мелодии само в тесен кръг от братя и сестри, които може би не са залисани. От всички песни и мелодии, дадени от Учителя, има и такива с дълбок мистичен характер и текст на странен прастар свещен език, които не могат да се преведат на понятен съвременен език, като на някои от тях Учителя като превод е дал само общия приблизителен смисъл. Аз смятам, че ние направихме грешка, като не предразположихме и разпитахме Учителя по-настойчиво да ни каже нещо повече, както за самите мелодии, така и за техния текст. Кога, къде и при какви случаи са били дадени тези песни? От един народ и език ли са дадени те или от повече? Или пък е имало един общ свещен език за всички народи, нещо като сегашното есперанто, на който език те са дадени? От тези песни ние имаме такива, които са дадени с текст и мелодия. Те са: 1. фир-фюр-фен 2. Махар Бену Аба 3. Венир Бенир
към текста >>

Това е дума от свещен език, а текстът на песента е с български думи.
Цялата мелодия се изпява само с една дума. Такива са: 1. Аум 2. Вехади Дадена е и една песен със заглавие „Бершид ба“. Това е дума от свещен език, а текстът на песента е с български думи. Дадени са и две мелодии без текст, това са: 1. Берхан азй 2. Ме-хейн Текстът и мелодиите на всички тези песни са отпечатани в песнопойка. На следните думи „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“ Учителя прави частичен превод, целият не може и не трябва да се преведе.
към текста >>

19. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

„В първоначалния език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ (продължение) „В първоначалния език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име. Това е станало в Съвета на Боговете под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му." „Източните и западните школи се различават по класификацията на човешките обвивки и по някои други въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие.
към текста >>

Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос.
Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход.
към текста >>

Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище.
Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си.
към текста >>

В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание.
Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите. Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване. Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм.
към текста >>

20. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията.
Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Това е верно, както е верно, че две плюс две е равно на четири." Учителят В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано. Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието. Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството. При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек. Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос).
към текста >>

Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие.
Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден. Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото.
към текста >>

Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло.
По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло. Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне.
към текста >>

21. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но той нямал изящния език на Учителя си, затова се ползувал с по- малка популярност и известност.
ЯМБЛИХ Ямблих е роден през 283 година, а е умрял през 338 година след Христа. Той е ученик на Порфирий и е един от най-интересните неоплатоници, понеже се е занимавал не само с теоретическата страна на учението, но и с практическата страна. Той е владеел до съвършенство магията и теургията и е довел теургията до висота, която не е била надмината. Но той нямал изящния език на Учителя си, затова се ползувал с по- малка популярност и известност. Той бил много високо уважаван и затова бил наречен Божествен Учител. Той е правил много чудеса. Неговият биограф Евнапий твърди, че той често се издигал над земята на височина 5-6 метра и главата му е била обкръжена от ореол. Той е написал много книги, най-важната от които е книгата му За мистериите. След това е написал Животът на Питагор, Едно обучение по философия и Един трактат за математиката и съдбата.
към текста >>

От тази мисъл ясно се вижда, че Ямблих ни показва какво представлява теургията - изкуство за влизане в съзнателна връзка с различните ангелски чинове и с различни духове, като за целта си служи със специални формули, обреди и символи.
„Теургическото единение се добива само с помощта на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по обреден начин, достойни за боговете и надминаващи всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите, позната само на боговете. Защото не чрез ума изпълняваме ние Свещените неща, тъй като в такъв случай това би се дължало на ума и би произхождало от него, а това не е вярно. И действително, без да схващаме това, Божествените синтеми (проводници) вършат сами своята работа и неизразимата сила на боговете, към които тези синтеми се насочват, сама познава у тях собствения си образ, но не че тази сила бива възбудена от нашия ум, защото според законите на природата онова, което съдържа, не се туря в движение от съдържаното, нито съвършеното от несъвършеното, нито цялото от частите. И така, Божествените Начала не се предизвикват към дейност от нашите умове, но като причини, които имат свръзка помежду си, те предшествуват последните и всички най- добри настроения на душата и на собствената ни чистота, но самите Божествени синтеми са главно възбудители на волята на боговете. И тъй, по този начин, боговете сами се движат и те не получават от никакво подобно същество началото на собствените си дела." От тази мисъл ясно се вижда, че Ямблих ни показва какво представлява теургията - изкуство за влизане в съзнателна връзка с различните ангелски чинове и с различни духове, като за целта си служи със специални формули, обреди и символи. Но тук трябва да забележа, че това няма нищо общо със съвременните медиумични съобщения, защото теургът знае предварително с кого иска да влезе във връзка, както знае името и чина, към който принадлежи. Такъв пример е даден в романа Занони, когато самият Занони призовава Божествения Дух, когото нарича Адонай. Ще предам някои моменти от това призоваване. Занони казва: Адон-Ай, Адон-Ай; Яви се, яви се. И в самотната пещера се яви и сред сенките на фантастичните канари една светла гигантска колона, която изпущаше сияние и се менеше всеки миг.
към текста >>

22. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров.
Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват. Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е.
към текста >>

И най-висшето, до което човек може да се издигне, когато слиза в своето физическо тяло, е наречено Кетер, което мъчно може да се преведе на съвременен език.
Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост. Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейско- то окултно учение, което е било най-добре запазено у есеите, нарича със следните имена: Хокма - което днес се превежда с думата Мъдрост. Прониквайки по-дълбоко в своето физическо тяло. човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в себе си. Това качество е изразено в древноеврейс- кото окултно учение с думата Бина. И най-висшето, до което човек може да се издигне, когато слиза в своето физическо тяло, е наречено Кетер, което мъчно може да се преведе на съвременен език. Превеждат го с думата венец или корона. Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход
към текста >>

Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут.
Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука.
към текста >>

Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука.
Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре. При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите.
към текста >>

23. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си.
Господи Боже мой. да се не отдалечиш от мене. побързай да ми помогнеш. Господи, спасение мое." В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг.
към текста >>

Аз казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен.
В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим." 45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо. Аз казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен. За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със славата и с великолепието си. И успявай във величеството си, езди за Истина и кротост, и правда. И десницата ти ще покаже страшни неща." След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници.
към текста >>

Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота.
„Алилуйя! Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! " Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, защото всеки псалом съдържа още много идеи и истини, за които не съм споменал нищо. Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота. Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
към текста >>

24. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но в осъществяването на Вселената Логосът си служи с Ангелските йерархии, които са един вид Негови органи.
И по-нататък: "И Словото стана плът и всели се между нас". Какво по-езотерично, по-дълбоко от това, че в началото на Битието стои Словото, Логосът, чрез когото всичко е станало и което Слово се въплъти в човешко тяло, стана човек и живя между човеците. Това са все велики тайни, за които само се загатва и за онзи, който има уши да слуша, те са Велики Тайни, а за онези, които нямат уши, те са обикновени думи. В тази първа глава на Йоана се разкрива цялата окултна космогония за онзи, който знае да чете, защото всяка една дума тук има смисъл и значение и означава нещо точно определено. Така в началото на проявлението стои Логосът, той е проявеният Бог, чрез него се изявява Великата Първопричина на света и се казва, че всичко чрез Него стана. Но в осъществяването на Вселената Логосът си служи с Ангелските йерархии, които са един вид Негови органи. И Учителят казва: "Всички хора в тяхната целокупност образуват физическото тяло на Христа. Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа". Значи, в този смисъл проявеният Бог е един колектив, в центъра на който стои Словото, което се проявява чрез всички творчески йерархии. Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество. Така се осъществява единството и хармонията на Вселената".
към текста >>

Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения.
Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него.
към текста >>

Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество".
Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни.
към текста >>

Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят.
Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение". Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета. Неговият живот се е развил до планетен живот. Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък. Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за тази степен. Тя надминава всичко, за което човек може да си състави една представа. Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят. Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично.
към текста >>

Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв.
И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа".
към текста >>

25. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство.
И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е. Великите Мистерии, а на народа се говори с притчи". Учителят казва, че Христос е едно велико космично Същество, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите. И Той е дошъл в нашата слънчева система от централното слънце на нашата галак-тика, което Учителят нарича Алфиола, където е центърът на Великото Всемирно Братство, когато Слънцето е център на Всемирното Бяло Братство. Затова Учителят казва още: "Ние сме едно Братство, което има клонове по цялата вселена. Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство. Той държи в ръцете си и двата Принципа, чрез които се проявява в света. Те са двете Негови ръце". На едно място Учителят, отговаряйки на въпроса за отношението между Исус и Христос, казва: Отношението между Исус и Христос е такова, каквото е отношението между нашето Слънце и централното Слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце. Така и Христос е 75 милиона пъти по-велик от Исус. Това е едно сравнение, което изяснява какво е отношението между Исус и Христос.
към текста >>

Това е един символичен език, който много говори.
И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество". Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса.
към текста >>

Христос е Глава на Бялото Братство, в състава на което влизат всички пробудени души, всички Велики Посветени и всички Ангелски чинове от Ангелите до Серафимите.
Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички хора около Христа като около велик Център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това ще бъде Второто идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин, хората ще продължават този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди". Христос е Глава на Бялото Братство, в състава на което влизат всички пробудени души, всички Велики Посветени и всички Ангелски чинове от Ангелите до Серафимите. Учителят дава и следната класификация на Великите души, които съставят Бялото Братство. Той казва: "Всички Велики Братя, които работят в духовната сфера на земята са йерархии от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат Братя на Любовта. Други принадлежат на Мъдростта и се наричат Братя на Мъдростта.
към текста >>

26. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни.
При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни. Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е. 5-6 години след Голгота. Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него.
към текста >>

Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот.
Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него. Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците. Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно. Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите. Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот. От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове).
към текста >>

И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински.
От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод. В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед. Евангелието на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е.
към текста >>

В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед.
Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод. В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед. Евангелието на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е. от езотеричното юдей- ство навремето и че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеризъм, отколкото можем да си представим днес.
към текста >>

27. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Принципите, законите и методите на тази Наука ни разкриват Евангелията с един образен език, които образи са азбуката на езика на космоса, откъдето са взети тези образи.
Те ни разкриват Науката за Живота, която е проявление на космичния ритъм. Имен-но Евангелията ни разкриват законите и методите на проявлението на този космичен ритъм, отразен в живота както на отделния човек, така и в живота на цялото човечество и на цялата земя. Затова Писанието казва, че Бог беше в Христос и примиряваше света със Себе Си, т.е. приобщаваше земния свят и живот към Хармонията на космоса. А това приобщаване се извършва чрез вливането на космичната слънчева сила в земното развитие посредством великата Наука за Живота. Принципите, законите и методите на тази Наука ни разкриват Евангелията с един образен език, които образи са азбуката на езика на космоса, откъдето са взети тези образи. И онзи, който разбира този език, може да преведе разказите на Евангелието на един строго математичен език и тогава ще се види каква дълбока Наука, какви Принципи, закони и методи са дадени в Евангелията, които като се приложат, могат да издигнат човека до света на Логоса, до висшия Божествен свят, откъдето Логосът е слязъл. Като ги разгледаме в този дух ще видим, че те ни разкриват вътрешните закони на космичното творчество, вътрешните закони, по които животът се проявява както в космоса, така и в земята, във всеки отделен човек и във всяко отделно същество. Всяко едно от Евангелията има специален строеж и ни разкрива специална страна на космичното и жизне-ното творчество. Начинът и редът, по който са дадени проповедите, притчите, знаменията и събитията не са случайни и произволни, а са наредени по един строго математичен начин, защото те са отражение на космичния ритъм. И всяко едно Евангелие, както и всеки стих от Евангелията ни свързват с определени области на космоса, с определени страни на човешкото битие.
към текста >>

И онзи, който разбира този език, може да преведе разказите на Евангелието на един строго математичен език и тогава ще се види каква дълбока Наука, какви Принципи, закони и методи са дадени в Евангелията, които като се приложат, могат да издигнат човека до света на Логоса, до висшия Божествен свят, откъдето Логосът е слязъл.
Имен-но Евангелията ни разкриват законите и методите на проявлението на този космичен ритъм, отразен в живота както на отделния човек, така и в живота на цялото човечество и на цялата земя. Затова Писанието казва, че Бог беше в Христос и примиряваше света със Себе Си, т.е. приобщаваше земния свят и живот към Хармонията на космоса. А това приобщаване се извършва чрез вливането на космичната слънчева сила в земното развитие посредством великата Наука за Живота. Принципите, законите и методите на тази Наука ни разкриват Евангелията с един образен език, които образи са азбуката на езика на космоса, откъдето са взети тези образи. И онзи, който разбира този език, може да преведе разказите на Евангелието на един строго математичен език и тогава ще се види каква дълбока Наука, какви Принципи, закони и методи са дадени в Евангелията, които като се приложат, могат да издигнат човека до света на Логоса, до висшия Божествен свят, откъдето Логосът е слязъл. Като ги разгледаме в този дух ще видим, че те ни разкриват вътрешните закони на космичното творчество, вътрешните закони, по които животът се проявява както в космоса, така и в земята, във всеки отделен човек и във всяко отделно същество. Всяко едно от Евангелията има специален строеж и ни разкрива специална страна на космичното и жизне-ното творчество. Начинът и редът, по който са дадени проповедите, притчите, знаменията и събитията не са случайни и произволни, а са наредени по един строго математичен начин, защото те са отражение на космичния ритъм. И всяко едно Евангелие, както и всеки стих от Евангелията ни свързват с определени области на космоса, с определени страни на човешкото битие. Евангелията са велики художествени произведения.
към текста >>

Третият кръг е образуван от седемте ангелски тръби.
Той ни води в една голяма свещена спирала, през четири големи кръга до висините на небесния Ерусалим. Всеки от тези четири кръга са образувани от седем степени. Четирите кръга са както следва: Първият кръг е образуван от седемте послания до църквите. Вторият кръг е образуван от седемте печата. Третият кръг е образуван от седемте ангелски тръби. Четвъртият кръг е образуван от седемте чаши на Божия гняв. Седемте църкви, към които се отправят посланията, трябва да се търсят на земята. Първият голям кръг на полета на орела ни води към това, което е вече живо на земята - в християнските църкви. При втория кръг, който води през седемте печата, ние сме пренесени над земното съзнание. Пред нас се разкрива първото поле на съществуването на Божествено-духовния свят.
към текста >>

28. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език.
И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за Посвещение. След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота. Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението. То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира". В края на Евангелието, по пътя за Емаус, 24 глава, 72 стих, учениците си казват: "Не гореше ли сърцето ни, когато той говореше с нас по пътя". Така в изминаването на един външен Път се изживява всичко онова, което трябва да бъде изминато по вътрешен Път, по Христовия Път. Пътят ги беше довел до виждането на Възкръсналия.
към текста >>

"Мир на человеците на земята, които имат добра воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към пастирите (2;14).
Те се отнасят до вътрешния Път, където човек трябва да бъде концентриран в себе си, върху своя вътрешен живот и да не обръща никакво внимание на външните неща в живота. С все по-ясно познаване на Пътя, както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо богатство на вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони. В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука назовава Пътя "Път на мира". В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност. То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото съзнание е добило повърхността на успокоено море. "Мир на человеците на земята, които имат добра воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към пастирите (2;14). "Мир вам", "Мирът да бъде с вас". С този поздрав Възкръсналият пристъпва към своите изплашени ученици (24;36). "Мир да бъде на земята и Слава във висините" (19;38), викат учениците и народът при Влизането на Исус в Ерусалим. Така в началото, средата и края на Евангелието на Лука прозвучава зовът на мира. Пътят на мира разгръща тържествено своите степени.
към текста >>

Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език.
Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране. Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл. Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос. Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език. В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли. Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога. Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога".
към текста >>

Но с това не се разбира физическото тяло, което след смъртта остава мъртъв труп, защото на това понятие в гръцкия език отговаря думата "саркс".
Те искат да знаят накъде да насочат погледа на виждащото сърце, за да не пропуснат проблясването на светкавицата. Отговорът е една Тайна. В официалния превод отговорът гласи: "Където е трупът, там ще се съберат и орлите" (17;37). Сам по себе си този превод има известен смисъл, но за случая не изяснява въпроса. Там, където в превода е поставена думата "труп", в гръцкия текст стои думата "сома", която означава тяло. Но с това не се разбира физическото тяло, което след смъртта остава мъртъв труп, защото на това понятие в гръцкия език отговаря думата "саркс". Думата "сома", преведена правилно, значи живото тяло, което в окултизма се нарича етерно тяло. Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло. Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където се образува органът на възприемането на слънчевите орли (ангелите, които слизат). С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека. Той не се задоволява с това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре във вас.
към текста >>

Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло.
В официалния превод отговорът гласи: "Където е трупът, там ще се съберат и орлите" (17;37). Сам по себе си този превод има известен смисъл, но за случая не изяснява въпроса. Там, където в превода е поставена думата "труп", в гръцкия текст стои думата "сома", която означава тяло. Но с това не се разбира физическото тяло, което след смъртта остава мъртъв труп, защото на това понятие в гръцкия език отговаря думата "саркс". Думата "сома", преведена правилно, значи живото тяло, което в окултизма се нарича етерно тяло. Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло. Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където се образува органът на възприемането на слънчевите орли (ангелите, които слизат). С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека. Той не се задоволява с това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре във вас. На учениците Той казва с интимна, образна яснота и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена сферата на слънчевите орли. Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали Син Человечески ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на Сина человечески.
към текста >>

29. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." /13;1/.
А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно." /12;1-11/. "А вие сте Христово тяло и поотделно части от Него. И ако страда една част, всичките части страдат с нея." /12;27,26/. "Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един превъзходен път."/12;13/. В 13-та глава Павел говори за Любовта, затова ще я предам цялата, където Любовта е основа на Битието и на всяко учение. "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." /13;1/. "И ако имам пророческа дарба, и зная всички Тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм."/13;2/. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, никак не ме ползва." /13;3/. "Любовта дълготърпи, и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее." /13;4/. "Не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло." /13;5/. "Не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината." /13;6/.
към текста >>

"Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни." /14;2/.
"Но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати." /13;10/. "Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; но откак станах мъж, напуснал съм детинското." /13;11/. "Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил на пълно познат." /13;12/. "И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и Любов; но най-голяма от тях е Любовта." /13;13/. В 14-та глава продължава започнатото в 12-та и 13-та глава, като казва: "Следвайте Любовта, но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате." /14;1/. "Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни." /14;2/. "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/. "Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/. "Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/. "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/. "Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/.
към текста >>

"Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/.
"Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил на пълно познат." /13;12/. "И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и Любов; но най-голяма от тях е Любовта." /13;13/. В 14-та глава продължава започнатото в 12-та и 13-та глава, като казва: "Следвайте Любовта, но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате." /14;1/. "Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни." /14;2/. "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/. "Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/. "Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/. "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/. "Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/. "Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."/14;14/. "Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/.
към текста >>

"Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/.
"Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни." /14;2/. "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/. "Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/. "Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/. "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/. "Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/. "Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."/14;14/. "Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/. "Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум."/14;20/. "Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите." /14;22/. "Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поу чават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци." /14;31-32/.
към текста >>

"Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."/14;14/.
"А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/. "Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/. "Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/. "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/. "Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/. "Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."/14;14/. "Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/. "Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум."/14;20/. "Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите." /14;22/. "Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поу чават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци." /14;31-32/. "Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир." /14;33/.
към текста >>

"Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/.
"Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/. "Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/. "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/. "Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/. "Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."/14;14/. "Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/. "Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум."/14;20/. "Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите." /14;22/. "Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поу чават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци." /14;31-32/. "Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир." /14;33/. "Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа." /14;37/.
към текста >>

30. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Едновременно с излагането на Окултната наука с езика на символите, Св.
Аз няма да се спирам да тълкувам Откровението, но само ще посоча на неговия окултен характер и на дълбоката Мъдрост, която то разкрива. Това е едно от най-великите и най-дълбоките Откровения, които някога човек в плът е получавал и съдържа в себе си дълбоките Тайни на Божествената Мъдрост. И би било голямо тщеславие да мисли някой обикновен човек, че може да проникне във всички Тайни, за които говори Откровението. Мнозина са правили опит за тълкуване му в течение на развитието на човечеството, но те обикновено се придържат към първия и втория начин на разглеждане на такива книги, а много малко опити за разглеждане на Откровението има по третия начин. Такъв опит е направил Щайнер, като е разгледал Апокалипсиса във връзка с Духовната наука и намира в него изнесена Окултната наука в символи. Едновременно с излагането на Окултната наука с езика на символите, Св. Йоан ни е показал и един Път на Християнско посвещение. Защото, както видяхме от по-раншните изложения, след слизането на Христа на Земята и самият метод на Посвещението се изменя. В своето изложение Св. Йоан си служи с три метода на работа, с които си служи Окултната наука при изследване на духовните светове: имагинация, инспирация и интуиция. Според Окултната наука целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една невидима реалност, на една Божествена действителност.
към текста >>

В духовния или небесния свят, ангелския свят, към тази идея се присъединяват силите, които й съответстват.
В него се намира по-голяма част от Мистериите, върху които почива Езотеричното християнство. Това е едно Откровение, което е дадено на един посветен в Християнско посвещение, в което му се разкриват Тайните на Битието и Живота, разкриват му се Тайните на човешкото развитие. Преди да започна разглеждането на Апокалипсиса, Откровението, дадено на Св. Йоан, трябва да кажа, че всичко, което става на Земята като факти и явления, съществува преди всичко в астралния, духовния и Божествения светове. В Божествения свят то съществува като идея, като първообраз. В духовния или небесния свят, ангелския свят, към тази идея се присъединяват силите, които й съответстват. И най-после, в астралния свят, тази идея, с присъщите й сили, се явява като образ, прототип на това, което има да стане на Земята. Затова Окултната наука твърди, че причините за явленията във физическия свят се крият в невидимия, свръхсетивния свят. Това, което се изявява физически, има своя архетип или първообраз в астралния свят, а първичната си сила, изразена в тонове и звукове - в ангелския или небесния свят. И образите, картините, които ни дава Св. Йоан, са именно астралните първообрази на това, което има да става на Земята.
към текста >>

Това, което се изявява физически, има своя архетип или първообраз в астралния свят, а първичната си сила, изразена в тонове и звукове - в ангелския или небесния свят.
Йоан, трябва да кажа, че всичко, което става на Земята като факти и явления, съществува преди всичко в астралния, духовния и Божествения светове. В Божествения свят то съществува като идея, като първообраз. В духовния или небесния свят, ангелския свят, към тази идея се присъединяват силите, които й съответстват. И най-после, в астралния свят, тази идея, с присъщите й сили, се явява като образ, прототип на това, което има да стане на Земята. Затова Окултната наука твърди, че причините за явленията във физическия свят се крият в невидимия, свръхсетивния свят. Това, което се изявява физически, има своя архетип или първообраз в астралния свят, а първичната си сила, изразена в тонове и звукове - в ангелския или небесния свят. И образите, картините, които ни дава Св. Йоан, са именно астралните първообрази на това, което има да става на Земята. Така Църквите, до които отправя Посланията, са, както ще видим, седемте културни епохи на нашата Пета раса. Печатите, които се отварят последователно, представят развитието на културите в Шестата раса, а седемте Тръби представят развитието на Седмата раса с нейните подраси, когато небесният свят ще намери своето физическо отражение на Земята. Затова ангелит е е Тръбите представят хармонията на сферите - небесният свят.
към текста >>

31. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Чистият, Безформеният, Несътвореният, Съществуващият сам по Себе Си Безмълвният, Неподвижният свръхсъзна-телен Дух, обладаващ в Своята височайша част, единственият Божествен атрибут, който на човешки език може да се изрази тъй: Абсолютна и безусловна потенциалност.
1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА " Истинният, Несътвореният, Вечният, Единственият", казва д-р Джон Юнг за Твореца на творенията. И наистина нито един от вдъхновените не е написал по-висока истина от тази, която се съдържа в тези думи. Чистият, Безформеният, Несътвореният, Съществуващият сам по Себе Си Безмълвният, Неподвижният свръхсъзна-телен Дух, обладаващ в Своята височайша част, единственият Божествен атрибут, който на човешки език може да се изрази тъй: Абсолютна и безусловна потенциалност. Такова е царството на Духа, наречен в окултизма Царството на Непроявеното Същество. Първата еманация на това непостижимо състояние в Кабалата се нарича Корона. Тя представя от себе си ключът на този небесен антифон творчески Логос, който е сътворен. Тази първа еманация, наречена Корона, или Венец означава деятелност или най-просто движение. По такъв начин ще видим, че първото действие на свръхсъзнателния Ум е мисълта, а мисълта подразбира вибрация или движение.
към текста >>

Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона.
Но ето че приближава времето, когато нейната мисия в творческите предначертания трябва да се започне. Настава моментът, когато само първото творческо битие на Мисълта преминава във вибрация и тоз час цялата сфера на неподвижната и безформена Светлина започва да сияе с блясъка на живата енергия. И ето какво изменение става: Тихата бяла Светлина престава да съществува и на нейно място по всички възможни направления се излъчват могъщи океани от сили, при което всяка се отличава от другата по скоростта, цвета и потенциалността. Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило. Част от безкрайната Душа се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени. Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона. Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата. Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света. От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е. своето Слънце - сферата на творческия Живот - под въздействието на тази Воля претърпява изменение.Тази Есенция не остава вечно безформена, но става атомическа и надарена с атрибут или качество, което по-рано не е притежавала, а именно - полярността. Тази полярност разделя безформената субстанция на две равни части и всяко от тях е необходимо допълнение на другата в проявеното съществуване.
към текста >>

Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света.
И ето какво изменение става: Тихата бяла Светлина престава да съществува и на нейно място по всички възможни направления се излъчват могъщи океани от сили, при което всяка се отличава от другата по скоростта, цвета и потенциалността. Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило. Част от безкрайната Душа се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени. Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона. Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата. Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света. От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е. своето Слънце - сферата на творческия Живот - под въздействието на тази Воля претърпява изменение.Тази Есенция не остава вечно безформена, но става атомическа и надарена с атрибут или качество, което по-рано не е притежавала, а именно - полярността. Тази полярност разделя безформената субстанция на две равни части и всяко от тях е необходимо допълнение на другата в проявеното съществуване. Едната част е положителна, другата отрицателна. Положителният лъч е този.
към текста >>

От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е.
Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило. Част от безкрайната Душа се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени. Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона. Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата. Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света. От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е. своето Слънце - сферата на творческия Живот - под въздействието на тази Воля претърпява изменение.Тази Есенция не остава вечно безформена, но става атомическа и надарена с атрибут или качество, което по-рано не е притежавала, а именно - полярността. Тази полярност разделя безформената субстанция на две равни части и всяко от тях е необходимо допълнение на другата в проявеното съществуване. Едната част е положителна, другата отрицателна. Положителният лъч е този. който съставя живия духовен Огън на всички неща и неговите атоми са безкрайно прекрасни.
към текста >>

Този отрицателен лъч дава началото на субстанцията, от която се образува всяка серия от материята, като започнем от непостижимо прекрасната ефирна субстанция, образуваща формите на Бо-жестевените архангелски слънца, ще стигнем до минералните жили на твърдата материя.
Тази полярност разделя безформената субстанция на две равни части и всяко от тях е необходимо допълнение на другата в проявеното съществуване. Едната част е положителна, другата отрицателна. Положителният лъч е този. който съставя живия духовен Огън на всички неща и неговите атоми са безкрайно прекрасни. Отрицателният лъч всякога се стреми към състояние на покой и инерция и неговите атоми, в сравнение с атомите на положителния лъч, са груби и безпорядъчни. Този отрицателен лъч дава началото на субстанцията, от която се образува всяка серия от материята, като започнем от непостижимо прекрасната ефирна субстанция, образуваща формите на Бо-жестевените архангелски слънца, ще стигнем до минералните жили на твърдата материя. И затова, когато ние говориме за духа и материята въобще, то тези думи нямат никакво значение в окултен смисъл, затова, което ние наричаме дух не е чист Дух, но само положителният или действащият атрибут на това, което наричаме материя. А това показва, че материята е съвършено нереална, тя е само явление, произведено от отрицателните лъчи и това явление е резултат на полярността. Положителният лъч е прав и проникващ, а отрицателният лъч е огънат и извит. Да резюмираме накратко гореказаното: Със седемте ангелски състояния, седемте ангелски йерархии, седемте Сефироти, се започва духовната еволюция.
към текста >>

Със седемте ангелски състояния, седемте ангелски йерархии, седемте Сефироти, се започва духовната еволюция.
Този отрицателен лъч дава началото на субстанцията, от която се образува всяка серия от материята, като започнем от непостижимо прекрасната ефирна субстанция, образуваща формите на Бо-жестевените архангелски слънца, ще стигнем до минералните жили на твърдата материя. И затова, когато ние говориме за духа и материята въобще, то тези думи нямат никакво значение в окултен смисъл, затова, което ние наричаме дух не е чист Дух, но само положителният или действащият атрибут на това, което наричаме материя. А това показва, че материята е съвършено нереална, тя е само явление, произведено от отрицателните лъчи и това явление е резултат на полярността. Положителният лъч е прав и проникващ, а отрицателният лъч е огънат и извит. Да резюмираме накратко гореказаното: Със седемте ангелски състояния, седемте ангелски йерархии, седемте Сефироти, се започва духовната еволюция. Всяка от седемте сфери е отражение на един от седемте преломени Принципи, съставящи Божествения дух на ангелските творения. От тези отражения (Сефироти) произтичат ангелските раси, по нисши от които са разделени. Те са по-нисши само по умствена сила и възможности. По-нататък произхождат още по-нисшите небесни състояния. И всяко състояние по своята природа, по цвят и свойство съответства на Сефирата, от която е произлязло и която то отразява.
към текста >>

Всяка от седемте сфери е отражение на един от седемте преломени Принципи, съставящи Божествения дух на ангелските творения.
И затова, когато ние говориме за духа и материята въобще, то тези думи нямат никакво значение в окултен смисъл, затова, което ние наричаме дух не е чист Дух, но само положителният или действащият атрибут на това, което наричаме материя. А това показва, че материята е съвършено нереална, тя е само явление, произведено от отрицателните лъчи и това явление е резултат на полярността. Положителният лъч е прав и проникващ, а отрицателният лъч е огънат и извит. Да резюмираме накратко гореказаното: Със седемте ангелски състояния, седемте ангелски йерархии, седемте Сефироти, се започва духовната еволюция. Всяка от седемте сфери е отражение на един от седемте преломени Принципи, съставящи Божествения дух на ангелските творения. От тези отражения (Сефироти) произтичат ангелските раси, по нисши от които са разделени. Те са по-нисши само по умствена сила и възможности. По-нататък произхождат още по-нисшите небесни състояния. И всяко състояние по своята природа, по цвят и свойство съответства на Сефирата, от която е произлязло и която то отразява. Но макар всяко състояние на низходящата лестница да е подобно на родилото го състояние, то губи в могъществото си и става по-материално.
към текста >>

От тези отражения (Сефироти) произтичат ангелските раси, по нисши от които са разделени.
А това показва, че материята е съвършено нереална, тя е само явление, произведено от отрицателните лъчи и това явление е резултат на полярността. Положителният лъч е прав и проникващ, а отрицателният лъч е огънат и извит. Да резюмираме накратко гореказаното: Със седемте ангелски състояния, седемте ангелски йерархии, седемте Сефироти, се започва духовната еволюция. Всяка от седемте сфери е отражение на един от седемте преломени Принципи, съставящи Божествения дух на ангелските творения. От тези отражения (Сефироти) произтичат ангелските раси, по нисши от които са разделени. Те са по-нисши само по умствена сила и възможности. По-нататък произхождат още по-нисшите небесни състояния. И всяко състояние по своята природа, по цвят и свойство съответства на Сефирата, от която е произлязло и която то отразява. Но макар всяко състояние на низходящата лестница да е подобно на родилото го състояние, то губи в могъществото си и става по-материално. Духовната сила, произведена от ангелските раси, става все по-слаба, т.е.
към текста >>

Духовната сила, произведена от ангелските раси, става все по-слаба, т.е.
От тези отражения (Сефироти) произтичат ангелските раси, по нисши от които са разделени. Те са по-нисши само по умствена сила и възможности. По-нататък произхождат още по-нисшите небесни състояния. И всяко състояние по своята природа, по цвят и свойство съответства на Сефирата, от която е произлязло и която то отразява. Но макар всяко състояние на низходящата лестница да е подобно на родилото го състояние, то губи в могъществото си и става по-материално. Духовната сила, произведена от ангелските раси, става все по-слаба, т.е. по-малко активна, затова че все повече се увлича в материята, по който начин се спуска по стъпалата на инволюционната стълба. По такъв начин става духовната еволюция, постепенно развивайки се сфера след сфера, като образува серия от кръгове, линии на движения или падения, които вече не се намират в плана на първоначалната орбита. Най-после формата се завършва в спирала, развиваща, се докато не бъде достигната крайната точка. По-нататък това движение става невъзможно понеже безкрайно голямото е станало безкрайно малко. Това е крайната точка на поляризацията.
към текста >>

32. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд.
Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа.
към текста >>

Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език.
През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с една девица, известна под псевдонима Михаил Унгарец. Те обикалят цяла Западна Европа и основават братства в Париж, Марсилия, Тулуза, Липиска и др. На седмия месец Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава там, зает с уреждането на западните братства. Той развива голяма дейност и е написал много книги, които са изгубени, изгорени от Инквизицията. За своите ученици съставя Книга на означенията, където излага развитието на древните Мистерии, като дири паралел между богомилските Ключове на Тарото и старите Свещени Предания на Египет и Атлантида. Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език. Най-напред там се излагат двадесет и двата Аркана на Египетското Таро, след това Атлантското Таро, днес известно под името Мексиканско Таро, след Кабалистичното Таро на есеите и най-после Богомилското Таро. Те всички са построени върху един и същ принцип, но се различават по фигурите си. Презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише върху кабалистичните елементи на Богомилството. Така се е явила книгата За петела на Млечния път, където той анализира Кабалата и нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са легнали в езотеричната версия на Трите Небеса. Михаил Унгарец е написал също четири големи книги под общо заглавие За Тирса и Багреницата, където дава паралели, разкриващи седемте Пътя на Богомилското посвещение.
към текста >>

По този път са се явили онези чудни четиридесет и две беседи, наречени Тълкуване на Исусовите притчи и онези странни по разбиране и език тринадесет катехизисни поучения, наречени Думи по притчите Соломонови, както и класическите Четири беседи по начертанията на Апокалипсиса.
Един от активните ученици на Боян е и Теодор Преславец, ръководител на Средечкото братство. Еднакво прочут и като оратор, и като писател, става най-предания помощник на Богомил в работата му из България. Заедно с него или сам той обикаля цяла Западна и Южна България в активна работа, като основавал центрове, особено на юг — в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт. Братствата на Атина и Прилеп дълго пазели спомена за неговата жива наставническа реч. Той разяснявал с дълбоко мистично прозрение и с конкретни думи, с остро проникновение легендите на вечните проблеми, долавял местните разбирания и е бил близък до старите народни сказания, като умело използвал тези елементи, за да присади чрез тях новото в духа на народа, да го накара да дири недоволен и устремен. По този път са се явили онези чудни четиридесет и две беседи, наречени Тълкуване на Исусовите притчи и онези странни по разбиране и език тринадесет катехизисни поучения, наречени Думи по притчите Соломонови, както и класическите Четири беседи по начертанията на Апокалипсиса. Наред с Теодор Преславец е работил и Петър Осоговски, отпосле Доростолски ръководител. Той обикалял Северна и Източна България, като минавал и в земите на сегашна Румъния до самите Карпати, както и в Западна Русия. Основава братство в Доростол, където година след стъпването си става също така ръководител на братства в Рига, Краков и Виена. Там работата му се преплита с дейността на Симеон Антипа и мъчно би могло да се определи кое кому принадлежи. Знае се със сигурност, че споменатите братства са основани от него, но в някои от тях — Краков, Виена и Рига е работил почти изключително Симеон Антипа, който бил ръководител на братството в Краков.
към текста >>

С това се свършват книгите на дубровнишкия ръководител, където личи разнообразната тема, живия език и догматичната строгост, почти сухост.
Държи сфера, лира и папирус. Управлява очите. От него също е и книгата Царицата на Сабах, в която подражава на Бояновата легенда. Книгата силно напомня ранните неоплатоници, даже на места по стил и разпределение наподобява явно Платоновите Енеиди. Но нищо заето няма, освен плана на първите две глави. С това се свършват книгите на дубровнишкия ръководител, където личи разнообразната тема, живия език и догматичната строгост, почти сухост. Светомир Македонец — работил е в Южна Македония, но е ходил и основавал братства надалеч. Той е бил комитопол, т.е. наследствен княз. Създал е много братства на изток и на запад, стигал е до Южна Русия, Берлин, Франция, Унгария, Италия, Германия, чак до Индия и Цейлон. Наред с тази огромна организаторска работа той е намерил време да пише и писма.
към текста >>

Напомнят по език Посланията на апостол Яков.
Написал е 493 писма до различни братства. Те са послания на истински пастир, който увещава, учи, буди и наказва строго. Някои от писмата съдържат изяснение на богомилските легенди, някои уясняват морални въпроси, други — проблеми от космогоничен и алхимичен характер, херметизъм и магия. Всички писма са събрани в шест книги. Тонът на писмата е плавен, спокоен, уверен и съсредоточен. Напомнят по език Посланията на апостол Яков. Симеон Антипа е бил ръководите на братството в Краков, където е работил заедно с Петър Осоговец. Неговата дейност се простира най-напред във вътрешна България, където е придружавал Боян или Богомил, а после става ръководител на братството в Краков. Той е обикалял постоянно Рига, Виена, Варшава, но центърът му е бил в Краков. Интересувал се е от историческата страна на движението и затова се заема да изисква от много братства творенията на богомилските апостоли, а други преписва. Онова, което ръката му е оставила като книги или рисунки, носи явни следи на строга художественост.
към текста >>

4. Ключ на ангелските йерархии — признаци, деления, влияния, молитви, заклинания, дни и часове.
Изложение на кабалистическите богомилски ключове. Там се дават следните ключове: 1. Азбучен ключ на човешките имена с превод, тълкуване, езотерична легенда, мистични начертания и кабалистично значение. 2. Ключ на имена Божии с гностично кабалистично указание, значения, магични действия, седем произношения и скъпоценните камъни, отговарящи на всяко име. 3. Ключ на митовете на всички времена и религии. 4. Ключ на ангелските йерархии — признаци, деления, влияния, молитви, заклинания, дни и часове. 5. Ключ на страните — страни, градове, острови, области с тълкуване на езотеричните значения и зодиакалните знаци, под които се намират. 6. Ключ на деянията — подвизи, дела, изпитания, посвещения, загадки. 7. Ключ на символите — пентакли, букви, цифри, линии, знакове, образи и пр. 8. Ключ на службите — култове, церемонии, одежди, молитви, жертви, ръкополагания, Тайнства, треби. 9. Ключ на Тайните — Мистерии и секретни церемонии.
към текста >>

От тази чудна книга по език и съдържание има отпечатани на ръкопис със старобългарски букви само седем екземпляра.
26. Странстванията на Балтиза 27. Повест за Мелхиседек 28. Пророк Елияс 29. Откровение на апостол Павел. Освен това тъкмо тогава Боян написва бележитото предание за Стефанит и Инхилат, което е най-добрият е най-дълбокият коментар на легендата със същото заглавие. От тази чудна книга по език и съдържание има отпечатани на ръкопис със старобългарски букви само седем екземпляра. Те се намират у седмината Учители на Запада. Печатана е във Виена през 1780 година. По същото това време Богомил диктува на Симеон Антипа и той написва Правила за аскетизма и усамотението — три книги. Пак тогава Гавраил Лесновски изпраща два преписа от своите две книги: За пътищата на прозрението, чиста мистика, напомняща есейските книги.
към текста >>

33. Вехади - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е дума от ангелския език.
• 832 • Вехади. Вехади е свойство на Духа. Тази дума произтича от дълбочината на душата. Тя е дума от ангелския език. При произнасянето й Духът ви се отваря.
към текста >>

34. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Докато по време на сутрешната беседа учениците съзряха един свят, който бе трудно даже да си представят, по време на Паневритмията - Божествен танц на силите небесни - те посетиха още по-високи светове - ангелския и Божествения, направиха жива връзка със съществата, които ги обитават.
" Със светлината на мъдростта и нежната топлина на любовта, концентрирани в движението на ръцете, които приемаха и разпределяха очистващата енергия, всички пожелаха да изчистят умовете и сърцата си. И наистина очите им се отвориха, те съзряха отворен пред тях пътя, който възлиза към най-високия връх - Божествената Любов. Но това не беше единственото събитие в настъпващия ден. След шестте упражнения играещите се наредиха по двама в кръг. В центъра на кръга се групираха музикантите и започна едно друго, още по-величествено събитие, което трудно може да се опише. Докато по време на сутрешната беседа учениците съзряха един свят, който бе трудно даже да си представят, по време на Паневритмията - Божествен танц на силите небесни - те посетиха още по-високи светове - ангелския и Божествения, направиха жива връзка със съществата, които ги обитават. Музиката и упражненията, дълбоката езотерична символика, хармоничното и музикално изпълнение на движенията бяха дадени от Учителя. Сега той беше в кръга и даваше образец за изпълнението на паневритмичните упражнения. Въведението в „Паневритмията" започна с упражнението „Първият ден на пролетта". Музиката на това упражнение е лака и приятна, подготвя те да полетиш. Живият кръг образува една възходяща спирала, която непрестанно се върти.
към текста >>

- Защо хората не се разбират в беседата бе казано много ясно: „ Защото всеки говори на непознат език.
- Така е - засмя се една сестра. Затова Учителя каза: „ Едното дете вика на една страна, другото - на друга, жената - на трета." После тя добави: „Наистина вечно недоволните най-малко работят, а искат да подобрят живота си. Все в другите търсят вината, а не в себе си! " Сестрата, която все още държеше тетрадката в ръцете си, продължи: - Защо хората не се разбират в беседата бе казано много ясно: „ Защото всеки говори на непознат език. Никой не може да го разбере и да му помогне." Един млад мъж с изразително лице, който досега бе мълчал, се включи в разговора. Но той бе впечатлен от друго: - Наистина всичко беше много интересно и вълнуващо! Но колко е важно да знаем какво да искаме от Господа!
към текста >>

- Не е лесно да се разбере сърцето; то е загадката на Свинкса или мистерията на универсалната Любов, за която Учителят ни говори сега с ясен и разбираем език.
- Да - съгласи се девойката - сега ми стана по-ясно. Но защо заедно с ума, с натрупването на знанията, не се развива и сърцето? - За да разберем това, трябва да проучим по-добре лекцията „Разумното сърце", една от първите лекции на Учителя. Днес той каза и друго относно координирането на силите. Та от всичко това можем по-добре да разберем защо сърцето е по-назад в развитието си от ума. - Не е лесно да се разбере сърцето; то е загадката на Свинкса или мистерията на универсалната Любов, за която Учителят ни говори сега с ясен и разбираем език. Георги Радев замълча и погледна въпросително към отворената тетрадка на сестрата, която в този момент я разлистваше с особено внимание. - Ето, и това съм записала. Ако желаете, ще ви го прочета. И без да дочака подкана, тя зачете: „Координирането е основен закон, който всеки трябва да знае.
към текста >>

35. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител на което става Дъновски.
ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ /откъс от книгата „Светъл лъч към човешките души"/ На 29 юни 1864 година (стар стил) - Петровден, в село Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски. Първото е дъщеря му - Мария, второто - синът му Атанас, а третото, понеже се ражда на Петрозден е с името Петър. За пръв път във Варненска област, в с. Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител на което става Дъновски. С помощта на руския консул Рачински той започва да служи на български и славянски в църквата „Св.Георги", водейки борба за освобождаване на българите от гърцизма и застава начело на българската епархия във Варна. Наклеветен от гърците, той попада в затвора и едва остава жив. След освобождението на България, той продължава работата си във Варненската епархия. Синът му, Петър, расте и до 6 години не говори. Обича да ходи сред природата и да съзерцава и вниква във всичко, което го заобикаля.
към текста >>

Според ясновидско изследване Айнщайн е прероденият апостол Павел, който идва в тази физическа форма, за да изнесе Христовото учение на един ангелски, на един математически език, който е много мъчно разбираем за хората.
Айнщайн е крайно любознателен към проявите и явленията в природата и от малък се влюбва в нейното тайнство. Постоянно ходи и обикаля по полето и гората. Изкарва трудно детство с чести боледувания. Проявява големи и проницателни умствени способности и за-почва да се занимава с алгебра. Всичко, което не знае, го обозначава с буквата X и след време, чрез размишления, го намира. Според ясновидско изследване Айнщайн е прероденият апостол Павел, който идва в тази физическа форма, за да изнесе Христовото учение на един ангелски, на един математически език, който е много мъчно разбираем за хората. Понеже по времето на Христа работи като апостол главно с езичниците, в този живот е евреин и е свързан с еврейската карма. Той е изключително сензитивен, обича самотата, при която прави връзка със същества от математическия свят и постоянно записва в тетрадки знанието, което му се диктува в интегрални и диференциални уравнения. Оженва се за сръбската католичка Милена Марич, с която се запознава в математическия факултет, където тя проявява изключителни математически способности. Тя ражда двама сина, които отглежда с любов. Неговите постоянни излизания в полето и гората, където често и остава по цяла нощ, каля се, мокри се от дъжда и се завръща много изпоцапан, предизвикват нейното справедливо недоволство.
към текста >>

В България се събират два клона от еврейската общност, по-голямата от които е сефареди, говорещи наречие на испански език, а по-малката са ешкенази, говорещи немски език.
В началото на 1940 г., трима главни равини от еврейската Синагога, която е най-голямата на Балканския полуостров, отиват при Учителя Петър Дънов и му предават за съхранение диамантите, с които си създават духовни условия при религиозните ритуали. На срещата присъства и брат Боян Боев. Равините оказват пълно доверие на Учителя, като му казват, че когато мине германската опасност ще дойдат да си вземат диамантите. В трудното и страшно положение, в което изпадат, те търсят Господа и го намират в лицето на Учителя, на когото дават да пази най-ценното, което те притежават на Земята. По-късно Учителя отговаря с любов на този жест и се застъпва напълно за евреите. В България се събират два клона от еврейската общност, по-голямата от които е сефареди, говорещи наречие на испански език, а по-малката са ешкенази, говорещи немски език. Евреите в България са кротки, тихи и сговорчиви и работят в търговията, финансите и свободните професии. Не се занимават с политика и почти нямат представители в армията. По това време,1940 г., един от силните застъпници за еврейската кауза - митрополит Стефан, върл противник на Петър Дънов и Бялото Братство, се изказва срещу ВМРО и те го осъждат на разстрел. В канцеларията неговият секретар забелязва, че Стефан е много нервен, напрегнат и постоянно се движи из стаята. Той го пита: "Какво има?
към текста >>

Голямата влакова композиция, която трябва да откара евреите в Полша, трябва да е придружена от отговорен човек, знаещ добре полски език.
Срещу него се обявяват четиридесет и трима депутати, заедно с подпредседателя на ОНС- Димитър Пешев. Те представляват една четвърт от депутатите на ОНС, но мнозинството гласува указа. Цар Борис, гузен от постъпката си и незнаещ за намесата и поправките на Белев, изчезва безследно от София. Вътрешният министър Габровски издава заповед до всички провинциални полицейски участъци през нощта срещу 10 март 1943 година, да се арестуват по предварително изпратените списъци всички евреи, да се натоварят в осигурените за целта закрити конски вагони и да бъдат депортирани в Полша. За София Габровски нарежда 8 500 евреи да се съберат в тютюневия склад „Фернандес" и да се натоварят и депортират. Голямата влакова композиция, която трябва да откара евреите в Полша, трябва да е придружена от отговорен човек, знаещ добре полски език. Министър Габровски веднага намира такъв, работещ в пропагандата. Това е брат Методи Константинов, който следва 17 години в Полша и взима докторат по търговско право по Дунава. На 6 март му връчват заповедта на Габровски да придружава депортираните евреи до Полша. Методи веднага отива при Учителя и му подава заповедта. Учителят я прочита и заявява: "Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление!
към текста >>

36. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Физическото тяло на Учителя се оформя в семейството на поп Константин Дъновски, голям борец за църковна и езикова свобода на България, против домогванията на гърците да погърчат българите.
А тези, които не намират свободни човешки форми, влизат в животински, само и само да присъстват на неговото идване. Това е голям празник за небето и земята, в който участват само пробудените души. Учителя идва на земята на 29 юни 1864 година стар стил, зареден с Велика Любов, която оказва влияние и на климата в България. През 1864, 1865 година няма зима. По метеорологичните справки само веднъж пада сняг — сутринта, и се стопява до обяд. Физическото тяло на Учителя се оформя в семейството на поп Константин Дъновски, голям борец за църковна и езикова свобода на България, против домогванията на гърците да погърчат българите. Константин Дъновски е роден в 1830 г. в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва да пее в църквата.
към текста >>

В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език.
в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва да пее в църквата. С добрите си прояви той привлича вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, който учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В 1854 г. под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега.
към текста >>

В това училище се проявява като изключителен ученик, музикант — свири на цигулка и пее отлично богословските евангелски песни.
Неговият буден дух неуморно се е докосвал до знанието на човечеството, за да разбере докъде е достигнало то в своето развитие и да може в бъдеще да му въздейства и помага в неговото правилно оформяне с методите на доброто и любовта. Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка. След Освобождението на България през 1878 г. постъпва във Варненската петокласна гимназия, която завършва през 1883 г. Семейството на майка му, чорбаджи Юргашеви, е евангелско и го насочва да учи в протестантското американско богословско училище в град Свищов, което той завършва на 25 декември 1886 г. В това училище се проявява като изключителен ученик, музикант — свири на цигулка и пее отлично богословските евангелски песни. Тези качества са много ценени от тогавашното общество и от преподавателите му, които го обикнали, виждайки в него голям талант. Когато учи в Свищов, отсяда на квартира при един богослов — проповедник Петър Тихчев. Последният, с Библия в ръка, проповядва Христовото учение. Той често има задълбочени разговори със своя квартирант, който му обяснява много работи от писаното в Библията. Тихчев е много доволен от Петър, а жена му, като вижда в него много сериозен и разумен човек, решава да го ожени за голямата си и красива дъщеря.
към текста >>

Той научава отлично английския език.
В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, които преподавателското тяло избира, е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестантското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията. Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса.
към текста >>

37. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви!
„Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово! " (27, с. 86) „Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? " (19, с. 25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите — не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с. 26) Учителя отлично се справя с тази мъчна задача — да преведе Божествените Закони на подготвения, но още недоразвит български език.
към текста >>

25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите — не се отдава.
86) „Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? " (19, с. 25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите — не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с. 26) Учителя отлично се справя с тази мъчна задача — да преведе Божествените Закони на подготвения, но още недоразвит български език. Всяка дума в беседите му е поставена на своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи Велик Дух, който е дал Словото — с Бога. „Не изопачавайте истината! Не изопачавайте и моите думи!
към текста >>

26) Учителя отлично се справя с тази мъчна задача — да преведе Божествените Закони на подготвения, но още недоразвит български език.
Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? " (19, с. 25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите — не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с. 26) Учителя отлично се справя с тази мъчна задача — да преведе Божествените Закони на подготвения, но още недоразвит български език. Всяка дума в беседите му е поставена на своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи Велик Дух, който е дал Словото — с Бога. „Не изопачавайте истината! Не изопачавайте и моите думи! Не лъжете в мое име, не позволявам това. Помнете: който лъже в мое име, нищо няма да остане от него.
към текста >>

И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил.
Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. от стария порядък." (46, с. 119) Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота. Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252) В един разговор с братята и сестрите Учителя казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
към текста >>

Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота.
Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. от стария порядък." (46, с. 119) Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота. Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252) В един разговор с братята и сестрите Учителя казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от неделните, общия клас, младежкия клас, съборните беседи и всички беседи, изнесени през годината в едно.
към текста >>

Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език.
от стария порядък." (46, с. 119) Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота. Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252) В един разговор с братята и сестрите Учителя казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от неделните, общия клас, младежкия клас, съборните беседи и всички беседи, изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителя е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години.
към текста >>

Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252)
Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота. Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252) В един разговор с братята и сестрите Учителя казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от неделните, общия клас, младежкия клас, съборните беседи и всички беседи, изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителя е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителя, наметнат със своята гълъбова пелерина, разговаря пред салона с Димитър Звездински, който по това време учи и говори добре есперанто.
към текста >>

Говори руски език!
На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителя разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия по улицата Христос, се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане, той е пак нисък на ръст. Учителя му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло — това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език!
към текста >>

Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език!
Пред приятелите Учителя разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия по улицата Христос, се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане, той е пак нисък на ръст. Учителя му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло — това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език!
към текста >>

Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език!
Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане, той е пак нисък на ръст. Учителя му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло — това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си.
към текста >>

Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език!
И сега, в това си прераждане, той е пак нисък на ръст. Учителя му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло — това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си.
към текста >>

Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език!
Учителя му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло — това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка — „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията.
към текста >>

Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език!
Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка — „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа, и я изхвърлят.
към текста >>

Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език!
Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка — „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа, и я изхвърлят. Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас.
към текста >>

Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си.
Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка — „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа, и я изхвърлят. Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас. След една беседа Учителя иска от Йорданка Жекова да му донесе превода от стенограмата, за да прочете за какво е говорил.
към текста >>

Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си.
Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка — „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа, и я изхвърлят. Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас. След една беседа Учителя иска от Йорданка Жекова да му донесе превода от стенограмата, за да прочете за какво е говорил. Сестрата казва: „Учителю, нали вие говорите беседите?
към текста >>

38. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

Той е прероденият апостол Павел, който идва на Земята да изнесе Христовото учение на един ангелски — математически език.
Еврейският въпрос 15 години след раждането на Учителя през пролетта на 1879 г. в град Улм се ражда един колос на науката и духовното развитие — Алберт Айнщайн, космополит, гражданин на човечеството. Той е прероденият апостол Павел, който идва на Земята да изнесе Христовото учение на един ангелски — математически език. Понеже по времето на Христа той се занимава главно с езичниците, то в този живот идва като евреин и е свързан с еврейската карма. Като младеж минава един труден период на учение. Обича много самотата. Често излиза сред природата и понякога остава по цяла нощ на полето. Оженва се за Милена Марич - негова състудентка, отлична математичка, последователка на католическата религия, от която има двама синове, но жена му не могла да го гледа и да търпи постоянно да скита нощем и да се връща кален и мокър.
към текста >>

Той владее добре полски език и затова му нареждат да придружава влака.
да се съберат всички евреи от София в тютюневия склад „Фернандец", да бъдат натоварени в конски вагони и изпратени в Полша. Изготвят подробни списъци на над 8 500 евреи от София и около 48 000 от цяла България. Композират и осигуряват за тях закрити конски вагони. Министърът на вътрешните работи нарежда на Министерството на пропагандата да осигури човек, който да придружава депортираните евреи. По това време в пропагандата работи Методи Константинов, завършил своето образование и докторат в Полша. Той владее добре полски език и затова му нареждат да придружава влака. Методи веднага отива при Учителя и показва връчената заповед. Учителя нарежда: „Повикайте веднага Лулчев." Методи отива, намират го и двамата се явяват при Учителя. Лулчев козирува по военному и казва: „На вашите заповеди съм, Учителю." Учителя нарежда на брат Лулчев да намери царя и му каже, че ако изпрати дори и един евреин в Полша, от него и от семейството му помен няма да остане Лулчев отива в двореца, взима лека кола и започва да търси царя. Обикаля Врана, Костенец, Боровец и след три дни се връща и докладва на Учителя, че царя го няма никъде. Учителя влиза бързо в приемната си стая, затваря вратата.
към текста >>

39. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия.
Има тук търговци, заселени от много години, отворили магазини, където печелят добра пара, а немалко от тях работят с каквото могат и за своето отечество. Срещат се в Цариград люде, които са побегнали от родината, защото ги е подгонила властта за непокорство или пък затуй, че са отказали да дадат аба или шаек за аскера. В този град, където се срещат разни народности и вери, срещат се и пропагандисти на разни верски мисии, едно, за да проучат отблизо вярно ли е това, което се говори за живота на поробените от Баязид народи, а от друга страна, да проповядват и печелят съмишленици за разни учения и църкви. През 1840 г. по препоръка на българина Н. Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия. Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в душата си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в манастир. След като разгледаха града и някои от неговите забележителности една сутрин те напуснаха гостоприемницата и като успяха да съгласят Леонис да продължи пътя, тъй като без него трудно биха се промъкнали през Мраморното море и Дарданелите, те тръгнаха, все така прикривани между голям брой рибарски платноходи и лодки. Леонис, разбира се, турна в джоба още някоя и друга жълтичка, защото си мислеше, че в Солун ще направи някоя изгодна сделка. От пристан на пристан с гръцкия и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море. Макар че при напредналата вече пролет се очакваха повече вълнения, и Бялото море ги прие дружелюбно.
към текста >>

От пристан на пристан с гръцкия и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море.
по препоръка на българина Н. Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия. Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в душата си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в манастир. След като разгледаха града и някои от неговите забележителности една сутрин те напуснаха гостоприемницата и като успяха да съгласят Леонис да продължи пътя, тъй като без него трудно биха се промъкнали през Мраморното море и Дарданелите, те тръгнаха, все така прикривани между голям брой рибарски платноходи и лодки. Леонис, разбира се, турна в джоба още някоя и друга жълтичка, защото си мислеше, че в Солун ще направи някоя изгодна сделка. От пристан на пристан с гръцкия и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море. Макар че при напредналата вече пролет се очакваха повече вълнения, и Бялото море ги прие дружелюбно. Те заплуваха на юг, а после на запад към главната цел - Халкидика, където младите хора си мислеха, че ще заживеят привидно спокойния, но пълен с вътрешни подвизи живот на монашеството. Едно морско пътешествие обаче е невъзможно да мине без трудности и изпитания. Не срещнаха препятствия нито при плаването по Черно море, нито в Цариград, но когато след дълги дни и нощи, спирайки по разни пристани, където Леонис все намираше начин как да се справи с някои неудобства, те минаха над остров Самотраки и решиха да се спуснат на югозапад към Светогорския полуостров, през нощта небето се смрачи, просветна нещо в хоризонта и от юг задуха внезапно страшно силен вятър. Не мина и половин час, вятърът се превърна в ураган и морето закипя като гигантски котел.
към текста >>

40. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

В ръце той имаше малка ръчна чанта, в която се намираха най-необходимите подръчни вещи, две-три книги и едно евангелие на английски език, издание на Британското библейско дружество и още едно - на български език от онова време, когато рядко издаваните книги се печатаха с малко наивния и мил следосвобожденски език и правопис.
Заминаване и следване в Америка През един августовски ден на 1888 г. един млад човек стоеше на палубата на океанския параход и гледаше в далечината, където океанът докосваше неясните очертания на хоризонта. Той беше с хубави замислени очи и с необикновена чистота в погледа. Облечен беше скромно и багажът му се състоеше само от един доста износен, но спретнато обвит с калъф куфар, който се намираше в помещението за багажа. В ръце той имаше малка ръчна чанта, в която се намираха най-необходимите подръчни вещи, две-три книги и едно евангелие на английски език, издание на Британското библейско дружество и още едно - на български език от онова време, когато рядко издаваните книги се печатаха с малко наивния и мил следосвобожденски език и правопис. Параходът на компанията за презокеански пътувания беше пълен с пътници от всякакви народности, които отиваха в Америка примамващия континент на доларите, за печалби. Може би единствен пътник в този голям параход, който бе съвършено чужд на това, което привличаше хората в задокеанския свят, бе младият българин Петър Константинов Дъновски. Неговите намерения бяха толкова различни от намеренията на другите пътници, че ако той би ги изказал пред тях, те щяха да ги посрещнат или с недоверие или с насмешка. Положението на този млад прекрасен човек беше както положението на всички, дошли на земята с мисия небесни пратеници преди него. Той трябваше да огледа, да проучи, да се осведоми за живота в своето време, да схване стремежите на хората и преди да посее семето, което ще даде плод, да разбере каква е почвата на божествената нива.
към текста >>

Той носеше тези знания като дар от небесната родина, но той трябваше да ги събуди наново в този свят, където бе изпратен да хвърли обилното семе на едно учение, в което Божествената и Христова любов, мъдрост и истина трябва да се разгънат в широки рамки и да се проговори на хората на техния език.
Може би единствен пътник в този голям параход, който бе съвършено чужд на това, което привличаше хората в задокеанския свят, бе младият българин Петър Константинов Дъновски. Неговите намерения бяха толкова различни от намеренията на другите пътници, че ако той би ги изказал пред тях, те щяха да ги посрещнат или с недоверие или с насмешка. Положението на този млад прекрасен човек беше както положението на всички, дошли на земята с мисия небесни пратеници преди него. Той трябваше да огледа, да проучи, да се осведоми за живота в своето време, да схване стремежите на хората и преди да посее семето, което ще даде плод, да разбере каква е почвата на божествената нива. Този още млад човек знаеше много неща за живота, за природата, за Бога. Той носеше тези знания като дар от небесната родина, но той трябваше да ги събуди наново в този свят, където бе изпратен да хвърли обилното семе на едно учение, в което Божествената и Христова любов, мъдрост и истина трябва да се разгънат в широки рамки и да се проговори на хората на техния език. Тъкмо този език и този порядък трябваше да провери и проучи той както в отсамния, така и в задокеанския свят. Студент в Съединените щати. Америка гъмжи от църкви, от деноминации, от проповедници. Младият учител от Хотанца трябва да види с очите си, доколко тия църкви и проповеди влияят на човека, доколко те носят непроменено и в своята първична сила и чистота Христовото учение. Този, който се готви за работа сред хората, трябва да познава човека и да го познава и във физическия му строеж така, както носи в себе си познанието за духовното му начало.
към текста >>

Тъкмо този език и този порядък трябваше да провери и проучи той както в отсамния, така и в задокеанския свят.
Неговите намерения бяха толкова различни от намеренията на другите пътници, че ако той би ги изказал пред тях, те щяха да ги посрещнат или с недоверие или с насмешка. Положението на този млад прекрасен човек беше както положението на всички, дошли на земята с мисия небесни пратеници преди него. Той трябваше да огледа, да проучи, да се осведоми за живота в своето време, да схване стремежите на хората и преди да посее семето, което ще даде плод, да разбере каква е почвата на божествената нива. Този още млад човек знаеше много неща за живота, за природата, за Бога. Той носеше тези знания като дар от небесната родина, но той трябваше да ги събуди наново в този свят, където бе изпратен да хвърли обилното семе на едно учение, в което Божествената и Христова любов, мъдрост и истина трябва да се разгънат в широки рамки и да се проговори на хората на техния език. Тъкмо този език и този порядък трябваше да провери и проучи той както в отсамния, така и в задокеанския свят. Студент в Съединените щати. Америка гъмжи от църкви, от деноминации, от проповедници. Младият учител от Хотанца трябва да види с очите си, доколко тия църкви и проповеди влияят на човека, доколко те носят непроменено и в своята първична сила и чистота Христовото учение. Този, който се готви за работа сред хората, трябва да познава човека и да го познава и във физическия му строеж така, както носи в себе си познанието за духовното му начало. За тази цел той записва медицина, от сборните науки на която взема онова, което му е най-потребно.
към текста >>

За лекар ли се готви или за евангелски пастор?
Младият учител от Хотанца трябва да види с очите си, доколко тия църкви и проповеди влияят на човека, доколко те носят непроменено и в своята първична сила и чистота Христовото учение. Този, който се готви за работа сред хората, трябва да познава човека и да го познава и във физическия му строеж така, както носи в себе си познанието за духовното му начало. За тази цел той записва медицина, от сборните науки на която взема онова, което му е най-потребно. Успоредно с това той изучава теология - такава, каквато се преподава във висшия теологически институт на методистката евангелска църква. Защо прави той това? За лекар ли се готви или за евангелски пастор? Какво научава той от медицината? Какво от методистката теология? Дали онова вълшебно изкуство да лекува по-късно болните и при това с най-прости средства, той научи от лекциите на медицинския факултет? Или пък словото, с което той пробуждаше, лекуваше и посаждаше свещената духовна жажда в душите на хората, той научи от моделите за пасторски слова в теологическата школа? Не, той там видя хората, опозна методите и прецени ръста на тогавашното изкуство да се лекува.
към текста >>

41. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

Езикът, на който приказвал, бил съвсем достъпен и ясно проличавало как евангелският разказ се облича в символи и се приближава до езотерическото разумяване на великото слово.
На следващия ден започнал съборът. Учителят заедно с д-р Миркович се погрижили да превърнат в „салон“ една по-голяма стая, която запълнили със столове. На уречения час тримата пътници заели своите места, като от време на време поглеждали към вратата, откъдето очаквали да се появят останалите поканени на събора. Вратата се отворила и за тяхна голяма изненада влязъл Учителят сам с Библия в ръка и застанал до покритата с бяла покривка маса, като подканил тримата събрани към изпълнение на съборната програма. Учителят и тримата съборяни прочели най-напред молитвата, след това Учителят прочел глава от Евангелието и започнал своята беседа върху избрани от главата стихове. Езикът, на който приказвал, бил съвсем достъпен и ясно проличавало как евангелският разказ се облича в символи и се приближава до езотерическото разумяване на великото слово. Душите на тримата първи съборяни ликували. Тази беседа за тях била не само неоценим дар, но и голяма чест, тъй като е била произнесена само за трима души. Ведно с въодушевлението и радостта тримата ученици все още недоумявали защо ги няма другите съборяни. Нали на събора се стичат много хора? Дали няма някоя друга причина, която им е неизвестна?
към текста >>

42. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Така и вие, ако не дадете с езика си вразумителни речи, как ще се познае това, което говорите?
Съвсем чужди му бяха сектантските привички, преднамерената поза, бъбренето на някакви „непознати езици“. В своя живот и своето слово той даде ярък пример на това, което апостол Павел писа в своите послания: „И сега, братя, ако дойда при вас и говоря незнайни езици, какво ще ви ползувам, ако не ви говоря с откровение, или с познание, или с пророчество, или с поучение? И бездушните неща, които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отчетливи звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с китарата? Защото ако би издала тръбата неопределен глас, кой би се приготвил за бой? Така и вие, ако не дадете с езика си вразумителни речи, как ще се познае това, което говорите? “ (Първо Коринтяном 14/6-9) Чудесата, които запомниха не любопитните люде, а неговите ученици, са вътрешни чудеса, разбираеми за тези, които са се освободили от вкус към „сензациите на окултната наука“, разпространявана от популярни разказвачи на „необикновени неща“ и вестникарски новинари. Тези истински и невидими чудеса бяха разбрани от такива, за които приобщаването към Божественото учение е било такава жизнена потреба за душата им, както за умирающия от жажда пустинен обитател е съдът, в който му се поднася чиста изворна вода. Когато става дума за чудеса, чрез които някои хора се приобщават към идеите за съществуванието на Бога, тогава трябва да добавим, че тези хора, които са станали верующи поради „чудесното и необикновеното“, имат малка заслуга и нищожна полза от тази вяра.
към текста >>

Този случай напомня на скрития символ в Евангелския разказ за болния, който е чакал тридесет и осем години при къпалнята Витезда край Иерусалим.
Макар и с угрижено лице, Учителят каза, че болестта, която има тя, е така неминуема поради натрупала се карма, така необходима за нейното развитие, че никакъв лекар и никакъв маг не ще й помогне. Единственото, което той препоръчваше за нея, бе да бъде посещавана, да й се помага при всекидневните нужди, и да й се говорят утешителни думи, както и да се молят за нея. Успоредно с това той излекува един тежко схванат, сгърчен на кълбо човек, изпитал всичката съвременна медицина и изгълтал килограми медикаменти. Изцелението настъпило след като Учителят му препоръчал да копае в градината си дори и с една тесла. Схванатият постепенно почнал да се изправя и след три месеца бил напълно здрав. Този случай напомня на скрития символ в Евангелския разказ за болния, който е чакал тридесет и осем години при къпалнята Витезда край Иерусалим. Христос не го излекувал моментално, но го запитал: „Искаш ли да оздравееш? “ - „Искам, Господи – отвърнал болният - но няма кой да ме натопи във водата, след като ангелът я раздвижи.“ Този болен бил от категорията на тези, на които е възможно да оздравеят. Болестта бе вече извършила своето, но за него бе необходимо да прояви един малък тласък и да прояви воля. Христос му казва: „Вземи одъра си и върви! “ То ще рече, остави това състояние на инертност и очакване и направи сам първата стъпка.
към текста >>

То е едно и също учение, пренесено в нашето време и изразено с езика на съвременността.
Даровете да изцеляват болни и дори да възкресяват мъртви, които някои от тях имаха, не останаха докрай тяхна показателна същност, а само им послужиха неколкократно при изключителни случаи, когато небето допускаше да се изяви Духът. През останалото време те бяха „работници на нивата“ - скромни носители на Неговото благовестие, които в края на краищата не се дематериализираха, както биха очаквали много „окултисти“, но платиха личната си карма. „Апостолските деяния“ не са пълни с факирски чудеса, а са дневник на едно всеотдайно мъченичество и подвиг да занесат Христовото утешително и жизнедайно Слово на всички люде по света, защото те носеха Христа в себе си с неизразима любов. В апостолството си те не проявиха нито веднъж горда и побеждаваща власт, към която ги насочваше тълпата, както и любителите на „необикновените неща“, защото те искаха да останат верни на своя Учител, който нагледно и по човешки изживя Голготската трагедия. Това е причината да казваме, че учението на Бялото Братство напълно се родее с Христовото учение. То е едно и също учение, пренесено в нашето време и изразено с езика на съвременността. Така си обясняваме и безпримерната скромност и привидната затвореност в себе си на един маг, който не изхаби нито една микроскопическа частица от мировата енергия за празни ефекти, тъй като той носи съзнание, че словото, което изгради и остави, е положено на същата основа, на която бе поставено то преди близо две хиляди години. Учението на Бялото Братство е толкова ново, колкото и старо. Щом е Божествено, то е старо, а щом още не е приложено в живота, то е ново. Всичко казано дотук за рода, за странния път на бащата на Учителя - родолюбивия възрожденски свещеник Константин Дъновски, както за детството, юношеството, образованието и пътя на Учителя Беинса Дуно до дните, когато Той откри окултната школа и по-късно, когато Той напусна земята, не е достатъчно, да се разбере неговото учение. Затова в следващите страници до края ще дадем в кратки резюмета места от неговото обширно животодайно Слово.
към текста >>

43. Учителят за музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

„Музиката е съединителното звено между ангелския и човешкия свят.
Чрез музиката истината може да се влее в човешкия ум, защото онова, което не може да се изрази с думи, може да се каже чрез музиката.“ „Чрез пеене или свирене ще внесем хармония в себе си. Тогава ще привличаме ония сили на природата, които хармонират с нас. Ако пеем с цялата си душа, ще повикаме духовете на музиката, които носят обновление. Тогава според степента на съвършенството на нашето изпълнение и според вдъхновението, което имаме, ще настъпят и съответни промени в нашето съзнание.“ „Музиката е съединителното звено между ангелския и човешкия свят. Тя е език на духовете. Те познават нейния език. Ако искате да призовете някой дух и да общувате с него, така че той да ви разбере, това може да стане само ако пеете или свирите.“ „Обикновената музика може да се изпълнява по всяко време и при всякакво състояние. Когато обаче изпълнявате окултни упражнения, трябва да намерите за това съответното време и във всеки тон да вложите мисъл, чувство и воля.
към текста >>

Тя е език на духовете.
„Чрез пеене или свирене ще внесем хармония в себе си. Тогава ще привличаме ония сили на природата, които хармонират с нас. Ако пеем с цялата си душа, ще повикаме духовете на музиката, които носят обновление. Тогава според степента на съвършенството на нашето изпълнение и според вдъхновението, което имаме, ще настъпят и съответни промени в нашето съзнание.“ „Музиката е съединителното звено между ангелския и човешкия свят. Тя е език на духовете. Те познават нейния език. Ако искате да призовете някой дух и да общувате с него, така че той да ви разбере, това може да стане само ако пеете или свирите.“ „Обикновената музика може да се изпълнява по всяко време и при всякакво състояние. Когато обаче изпълнявате окултни упражнения, трябва да намерите за това съответното време и във всеки тон да вложите мисъл, чувство и воля. Когато човек пее и върху ларинкса действува само мисълта, гласът ще бъде сух.
към текста >>

Те познават нейния език.
Тогава ще привличаме ония сили на природата, които хармонират с нас. Ако пеем с цялата си душа, ще повикаме духовете на музиката, които носят обновление. Тогава според степента на съвършенството на нашето изпълнение и според вдъхновението, което имаме, ще настъпят и съответни промени в нашето съзнание.“ „Музиката е съединителното звено между ангелския и човешкия свят. Тя е език на духовете. Те познават нейния език. Ако искате да призовете някой дух и да общувате с него, така че той да ви разбере, това може да стане само ако пеете или свирите.“ „Обикновената музика може да се изпълнява по всяко време и при всякакво състояние. Когато обаче изпълнявате окултни упражнения, трябва да намерите за това съответното време и във всеки тон да вложите мисъл, чувство и воля. Когато човек пее и върху ларинкса действува само мисълта, гласът ще бъде сух. Ако при пеенето действуват само чувствата, гласът ще има една отпуснатост и раздвиженост.
към текста >>

44. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

След завръщането си от Америка през 1895 г., където в Медисън Учителят учил медицина и богословие, видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и духовни добродетели, му предложили амвон в една от евангелистките църкви в град Ямбол.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? След завръщането си от Америка през 1895 г., където в Медисън Учителят учил медицина и богословие, видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и духовни добродетели, му предложили амвон в една от евангелистките църкви в град Ямбол. Това е един особено характерен, показателен момент от живота на Учителя. Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек. Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия. Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина. Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината.
към текста >>

В тези разговори Учителят на обикновен език е разкривал законите на живота, с които се среща всеки човек, без да ги разбира, като при това равнодушно отминава много очебийни доказателства за съществуването на друг, по-висок от нашия, познат отчасти, свят.
Пред евангелистите той е заявил, че му са чужди всички неща, които ограничават свободата, а най-вече му е чуждо обстоятелството, че трябва да получава заплата по ведомост. Човек трябва да служи на Бога без пари - казал той и отминал учтиво честта, която му е била направена. Публичната изява на Учителя като увлекателен сказчик по научно-философските въпроси, с била високо оценявана от голямо мнозинство почитатели. В цялата страна името му станало известно и той е бил желан като скъп гост в много видни семейства. Гостоприемните домакини широко разтваряли вратите на своя дом да чуят интересното слово, при което се канели и много гости. В тези разговори Учителят на обикновен език е разкривал законите на живота, с които се среща всеки човек, без да ги разбира, като при това равнодушно отминава много очебийни доказателства за съществуването на друг, по-висок от нашия, познат отчасти, свят. Учителят при тези разговори е разглеждал и разрешавал много трудни въпроси, които са му задавали тези почитатели, а най-главно той е тълкувал Христовото Слово извън установените граници на обичайното проповедническо тълкуване. Това е допадало на по-будните души, които започнали да правят разлика между църковното тълкуване и онова схващане за Христовото Учение, което в думите на Учителя се превръщало в практика за всекидневният човешки живот. С особена увлекателност и със своите забележителни сравнения, той е успявал да направи духовния свят разбираем и приемлив. Често в тия разговори е говорил за кармическата връзка между членовете на дадено семейство и е разяснявал причините за дадени взаимоотношения. По такъв начин той е запалвал мъжделеещия светилник в душите на хората, които с увлечение слушали неговото слово.
към текста >>

45. Аромата на акордите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Този глас слиза от много високи светове и е езика на ангелите.
– Учителю, обработването на тона е много сложен процес. Също и образуването на тона е много сложен процес. Аз желая да пея, без да мисля, как трябва да образувам тоновете. – Лицевите кухини играят важна роля при пеенето. Ангелите ни говорят чрез колоритния (колоратурния) глас. Този глас слиза от много високи светове и е езика на ангелите. Колоритният глас събужда мисълта на човека. В бъдеще ще се създават на Изгрева специални училища, където ще се изучават окултните песни и упражнения със специални движения. Брат Христо попита: – Учителю, Вие казахте в беседата, че терцата е с един потенциал. Учителят поясни:
към текста >>

– Тази мелодия е от Ангелския свят.
Учителят поясни: – Терцата* е построена върху примата*, с един потенциал. Квартата* е с два потенциала, а квинтата* е с три потенциала... Аз станах права и вдъхновено изпях ария на Лучия из операта "Лучия ди Ламермур", от Доницети, като се движех из стаята и играех, тъй както на сцената. След като привърших, Учителят каза: – Тази мелодия е от Ангелския свят. Стана прав, приближи се до мен и попита: – Например как ще изпееш с движение „Студът всичко дава? " Той протегна грациозно ръката си и изпя: "Студът всичко дава"! В това даване почувствах изобилието и щедростта на Бога.
към текста >>

46. Ягодите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

В ангелския свят има външно еднообразие, а вътрешно разнообразие.
— Те пели ли са като са расли? — Да, Учителю — отговорих му, — тези точици по повърхността им са написани нотички (говорех за семенцата им). Учителю, защо в света съществуват различни школи по пеене? — Те външно са различни, но всъщност са еднакви, защото са човешки. В човешкия свят има външно разнообразие, а вътрешно еднообразие. В ангелския свят има външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. — Учителю, материята от която е съставено гърлото, еднаква ли е у всички певци? — На един Господ е дал къща от груб материал, с малки прозорци, през които влиза по-малко светлина. На други е дал обширни, светли къщи от фина материя... Идейните певци имат около вътрешното си небце и езика, в своя гортан, хиляди светли ангелчета, които по даден знак започват да вибрират. Те се движат хармонично. Танцуват и пеят.
към текста >>

На други е дал обширни, светли къщи от фина материя... Идейните певци имат около вътрешното си небце и езика, в своя гортан, хиляди светли ангелчета, които по даден знак започват да вибрират.
— Те външно са различни, но всъщност са еднакви, защото са човешки. В човешкия свят има външно разнообразие, а вътрешно еднообразие. В ангелския свят има външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. — Учителю, материята от която е съставено гърлото, еднаква ли е у всички певци? — На един Господ е дал къща от груб материал, с малки прозорци, през които влиза по-малко светлина. На други е дал обширни, светли къщи от фина материя... Идейните певци имат около вътрешното си небце и езика, в своя гортан, хиляди светли ангелчета, които по даден знак започват да вибрират. Те се движат хармонично. Танцуват и пеят. Ако сте ясновидци, ще видите да излизат от устата на такъв певец, красиви топки, боядисани с всичките цветове на небесната дъга. Тези топки са живи. Те се уголемяват излитайки и изпълват цялото пространство около певеца.
към текста >>

47. Новото Битие — Втори Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Пеенето е ангелски език.
Брат Христо каза: – Учителю, това не е песен, а нещо велико се предава от Вас на цялото човечество. Аз изпях Първия ден на "Битието" и след това го съединихме с Втория ден. Учителят каза: — Духът работи чрез окултното пеене! Пеенето е ангелски език. Молитвата е Божествена песен! Чрез пеенето се проявява и светлината!
към текста >>

48. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир.
Това е и инструментът, чрез който е предал на своите ученици и последователи множество песни и мелодии с дълбоко духовно съдържание и необичайна звукова картина. Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа. 2. Студентски години в САЩ Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот. Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник. Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир. Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ. Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.). През учебната 189394 г.
към текста >>

1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса.
Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество. Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание". В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която П. Дънов се представя пред българската и световната общественост. В това обръщение към пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента: 1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса. 2) Мисията на Петър Дънов като Миров Учител, еманация на Христовия Дух - да предаде на българския народ и на света Новото Учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически етап от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Учението му в този вид съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. По своя характер учението е универсално (сиреч предназначено за всички хора и за всички времена), но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота.
към текста >>

Дънов е Бог или, формулирано с езика на езотеричното познание, Миров (Световен) Учител.
В западноевропейската цивилизация това понятие е наложено от модерната теософия, като първичното индийско мистично съдържание е конкретизирано от учението на ББ в България от неговите последователи. Отношенията вътре в движението между Учител и ученици почиват на съответно етическо обосноваване и са своего рода емблема на същността на тази неформална общност. Всички наблюдатели са единодушни в оценката си, че влиянието на П. Дънов върху околните е огромно, всеобхватно и непоклатимо. Резюмето на тази преценка е с подтекст, че за своите последователи П. Дънов е Бог или, формулирано с езика на езотеричното познание, Миров (Световен) Учител. Самото духовно общество "Всемирно Бяло братство" получава различни наименования в обществен план. Най-разпространеното измежду тях е "дъновизъм" по името на неговия основател, водач и идеен вдъхновител. Този термин се разпростира по естествен път и върху учението на П. Дънов с претенциите за изчерпателност. Тук следва да подчертаем обаче, че названието "дъновизъм" се използва само от изследователи и лица, външни за движението.
към текста >>

Дънов говори на последователите си за езика на "Живата Разумна Природа" и за величието на нейната разумност.
Дънов разкрива своите идеи пред обществото и се стреми да работи сред максимално широк кръг от хора, за да ги убеди да тръгнат по пътя на истинското Христово учение, така както той го разбира и интерпретира. От 1920-1922 г. датират първите разходки сред природата. Първоначално обект на посещения са поляните под Драгалевския манастир, след това - пеша до Чамкория (днешният Боровец) и до връх Мусала. При тези излети П. Дънов говори на последователите си за езика на "Живата Разумна Природа" и за величието на нейната разумност. 6. Окултната школа на Бялото братство в България На 22.03.1922 г. бива открита Младежка окултна школа. Лично П. Дънов съставя списък на 80 души, които предвижда да участват в нея, ала на първите лекции идват двойно повече, понеже новината се разпространява в средите на теософи, спиритисти, толстоис- ти и анархисти.
към текста >>

Дънов, назована "горницата" (по евангелски образец), и той се премества да живее тук от ул.
Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа". Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване. През 1928 г. съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези. През същата година е завършен и Салонът с малката стая за П. Дънов, назована "горницата" (по евангелски образец), и той се премества да живее тук от ул. "Опълченска" № 66. Това събитие ознаменува официалното начало на живота на селището. Постепенно все повече членове на движението последват примера на своя духовен водач и също са заселват в "Изгрева". По този начин бива решен един генерален проблем - създаването на постоянен център на ББ, истинска база за социален експеримент. "Изгрева" се превръща в реално лице на движението - място, където всеки заинтересуван може да види с очите си резултатите от усилията на П.
към текста >>

Интерес представлява замисълът в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят".
Името "Житно зърно" отразява идеята на П. Дънов, че съзнанието на хората е нива, която новото учение ще подготви и засее с Божественото семе на знанието, т. е. то е израз на схващането за просветителската и мисионерската задача, която П. Дънов и неговите последователи поставят пред себе си. Основните тематични кръгове са из областта на историята, философията, социологията, окултното учение, изкуството, вести от живота на Братството и книгопис. Интерес представлява замисълът в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят". Най-голям печатен и издателски център на движението става Севлиево благодарение на енергичната дейност на Сава Калименов (починал 1990 г.). Тук започва издаването на в. "Братство" - първият брой е от 15.11.1928 г. Изданието е безплатно и излиза между 1928 и 1944 г. След края на тоталитарния период вестникът е възстановен през м.
към текста >>

При транскрипцията от френски език фамилията му звучи като "Айванов" (или "Айвънхов" на английски), с което име може да бъде срещнат върху страниците на съвременни издания.
През 1937 г. той заминава за тази страна по поръчение на своя Учител и основава там най-мощния клон на ББ извън територията на България. Идеите му са почерпани от беседите на П. Дънов, като той се старае да доразвие някои от тях. При едно от пътуванията си на Изток, в Индия, получава духовното звание (титла) "омраам". При транскрипцията от френски език фамилията му звучи като "Айванов" (или "Айвънхов" на английски), с което име може да бъде срещнат върху страниците на съвременни издания. Понастоящем създаденото от него подразделение на ББ във Франция разполага с впечатляваща материална база: собствени издателства, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. Тамошните членове на движението са хиляди. Техни представители (хор и членове на ръководството) гостуваха у нас през м. юли 1995 г. Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала "България" в столицата, изпълнявайки песните на П.
към текста >>

Дънов на чудесен български език.
Понастоящем създаденото от него подразделение на ББ във Франция разполага с впечатляваща материална база: собствени издателства, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. Тамошните членове на движението са хиляди. Техни представители (хор и членове на ръководството) гостуваха у нас през м. юли 1995 г. Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала "България" в столицата, изпълнявайки песните на П. Дънов на чудесен български език. Второто подобно посещение в нашата страна на група членове на ББ от десет държави бе през м. октомври 2003 г. Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на Любовта и Доброто. Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език. Освен изброените беседите на П.
към текста >>

Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на Любовта и Доброто.
юли 1995 г. Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала "България" в столицата, изпълнявайки песните на П. Дънов на чудесен български език. Второто подобно посещение в нашата страна на група членове на ББ от десет държави бе през м. октомври 2003 г. Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на Любовта и Доброто. Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език. Освен изброените беседите на П. Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език. От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение.
към текста >>

Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език.
Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала "България" в столицата, изпълнявайки песните на П. Дънов на чудесен български език. Второто подобно посещение в нашата страна на група членове на ББ от десет държави бе през м. октомври 2003 г. Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на Любовта и Доброто. Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език. Освен изброените беседите на П. Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език. От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение. Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в обществения живот.
към текста >>

Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език.
Второто подобно посещение в нашата страна на група членове на ББ от десет държави бе през м. октомври 2003 г. Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на Любовта и Доброто. Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език. Освен изброените беседите на П. Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език. От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение. Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в обществения живот. От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване към дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот. За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е.
към текста >>

49. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят.
Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание. (Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя.
към текста >>

Дънов осветлява евангелските истини и Xристовото благовестие от окултни позиции, за да могат да бъдат правилно разбрани и приложени.
Дънов не за сродна религиозно-философска система, а за същото учение, т. е. поставя се знак за тъждественост между християнското учение и концепцията на П. Дънов. Последният обяснява различията между двете теоретични схеми с твърдението, че не всичко, изречено от Иисус Xристос, е записано в четирите канонически евангелия (от Матей, Марк, Лука и Йоан Богослов). Така също според него и някои от записаните проповеди и поучения на Спасителя се нуждаят от съвременна интерпретация. Като цяло бива възприета фундаменталната теза, че учението на ББ в редакцията на П. Дънов осветлява евангелските истини и Xристовото благовестие от окултни позиции, за да могат да бъдат правилно разбрани и приложени. Особено внимание в този аспект на осмисляне бива обръщано на ап. Павел, за когото се смята, че е бил окултист, и то от найвисок ранг (впрочем теософите твърдят, че ап. Павел е въплъщение на един от Великите Учители на земната Йерархия Иларион). Най-съществената разлика между схващанията на П. Дънов и християнското учение е концентрирането на вниманието на Словото на първия върху човека (допирни точки с антропософията на Р.
към текста >>

Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната.
Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П. Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот. Неведнъж учениците на ББ в България запитвали своя Учител кой е онзи елемент, който прави неговото учение така примамливо.
към текста >>

В тях има запечатани, скрити закони, които човешкият език е безсилен да предаде.
Именно тук е съсредоточен централният, практическият пункт на Новото учение да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности, вложени у човека. Беседите и лекциите на Учителя П. Дънов предлагат в огромно изобилие такива методи и средства. Ала с една съществена забележка: в Словото на П. Дънов са важни не само думите. В тях има запечатани, скрити закони, които човешкият език е безсилен да предаде. Множество истини остават непреведени. Само който ги е преживял, може да ги възприеме. Затова четенето на свещените Писания въобще, както и на Учителевите беседи и лекции, трябва да става с разбиране и прилагане на онова, за което е писано. "При четене трябва да се мисли и да се прилага" (П. Дънов). За това, какви задачи си поставя в някои от своите беседи, Учителят П.
към текста >>

50. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия.
Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие. От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, антропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в нашата страна посочва точния момент на появата на човека върху нашата планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено).
към текста >>

Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност.
Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16).
към текста >>

Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него.
Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран толкова във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира органът или организмът към активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване. Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи, към които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия. Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение. Учителят П. Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него. По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека. В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод Учителят П. Дънов изтъква: "Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината.
към текста >>

51. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял живот.
Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял живот. Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване. Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат.
към текста >>

Това е в ангелския свят.
"Любовта е от Бога, а начинът, по който хората я проявяват, е от тях. Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога. Човек иска да го обичат всички. Но това е идея на Божествения свят. Някой иска да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят. А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят. Ние трябва да снемем Божествения свят тук, долу, на земята! " (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж!
към текста >>

Българският език е уникален в редица отношения.
Повечето беди в нашия живот произтичат именно от тази причина - че не познаваме действието на Любовта в нашия живот. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да заяви: "За оня, който не разбира законите, любовта е наказание; за оня, който ги разбира, любовта е благословение. Страшно е, ако любовта събуди ревност между хората. Разумният намира начин да се справи и с ревността." Българският език е уникален в редица отношения. Той единствен (поне доколкото ми е известно, без да съм филолог) съдържа две понятия-синоними относно обекта на изследваната тук тема: "любов" и "обич". Първото от тях е от славянски произход, а второто - от прабългарски. Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми. Но от езотерична гледна точка - като носители на определен тип енергия - те притежават съдържание с известни нюанси в проявата им като космически принцип. По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "Любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието.
към текста >>

А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език.
"Любовта е първият велик Принцип на Бога, чрез който Той се проявява. Христос е изявление на тази Велика Любов." "Физическата любов се изразява чрез външни движения. Например, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и прочие. Духовната Любов се изразява чрез хубави думи. А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език. И затова там се мълчи! " (Учителят П. Дънов) За да постигне осъществяването на тази степен в проявлението на Любовта, човек би трябвало да е преминал успешно през предходните три стъпала, явяващи се подготовка за нея. Любовта като принцип обгръща всичко.
към текста >>

52. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога.
И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност.
към текста >>

Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата.
По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К.
към текста >>

При Посвещението човек започва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях." Налице е тотална трансформация на съзнанието - ученикът, вече Посветен, навлиза в областта на свръхсъзнанието.
Нещо повече - човек напълно познава и самия себе си. За изпитанията, предшестващи Посвещението, Учителят на ББ у нас свидетелства: "Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшества Новораждането. Защото колкото човек е по- напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях." Налице е тотална трансформация на съзнанието - ученикът, вече Посветен, навлиза в областта на свръхсъзнанието. Смисълът на изпитанията, за които говори Учителят П. Дънов - при положение че посветеният вече е надмогнал индивидуалната си карма, - е, че ученикът поема част от планетарната карма. Обладаващ истинската Божествена Любов, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот. До фазата на Посвещението достигат само онези търсещи по духовния Път, чиито действия са абсолютно безкористни, чиято мотивация е продиктувана пряко от Духа. Те са се превърнали в Негови чисти проводници.
към текста >>

Той ще разбира безпогрешно нейния език и ще общува с нея както никога досега: "В природата съществува един език, аз го наричам "живият език на Битието " или живият език на нещата.
Изнамерването на радиото и телевизията доказват съществуването на ясновидството. Как става това виждане, не може да се обясни. Но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които ще стават на хиляди километри от него" (Учителят П. Дънов). Освен всичко останало човекът на Новата Култура ще бъде удостоен с почетното звание "ученик на Живата Разумна Природа". Той ще разбира безпогрешно нейния език и ще общува с нея както никога досега: "В природата съществува един език, аз го наричам "живият език на Битието " или живият език на нещата. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи." Трите свещени правила в поведението на новия човек на VI раса са дефинирани от Учителя на ББ у нас така: "Това за Любовта към Бога мога ли да направя? Това за доброто на моята душа мога ли да направя? Това за благото на моя ближен мога ли да сторя? " Шестата раса ще стане изразител на всички ценности, събирани в недрата на Духа в течение на всички предходни раси и техните култури.
към текста >>

По своята звучност този език е един от най-красивите.
Как става това виждане, не може да се обясни. Но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които ще стават на хиляди километри от него" (Учителят П. Дънов). Освен всичко останало човекът на Новата Култура ще бъде удостоен с почетното звание "ученик на Живата Разумна Природа". Той ще разбира безпогрешно нейния език и ще общува с нея както никога досега: "В природата съществува един език, аз го наричам "живият език на Битието " или живият език на нещата. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи." Трите свещени правила в поведението на новия човек на VI раса са дефинирани от Учителя на ББ у нас така: "Това за Любовта към Бога мога ли да направя? Това за доброто на моята душа мога ли да направя? Това за благото на моя ближен мога ли да сторя? " Шестата раса ще стане изразител на всички ценности, събирани в недрата на Духа в течение на всички предходни раси и техните култури. В този смисъл човекът на Шестата раса ще въплъщава синтеза на всички добродетели, качества, способности и сили, характерни за предишните раси.
към текста >>

Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи." Трите свещени правила в поведението на новия човек на VI раса са дефинирани от Учителя на ББ у нас така: "Това за Любовта към Бога мога ли да направя?
Но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които ще стават на хиляди километри от него" (Учителят П. Дънов). Освен всичко останало човекът на Новата Култура ще бъде удостоен с почетното звание "ученик на Живата Разумна Природа". Той ще разбира безпогрешно нейния език и ще общува с нея както никога досега: "В природата съществува един език, аз го наричам "живият език на Битието " или живият език на нещата. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи." Трите свещени правила в поведението на новия човек на VI раса са дефинирани от Учителя на ББ у нас така: "Това за Любовта към Бога мога ли да направя? Това за доброто на моята душа мога ли да направя? Това за благото на моя ближен мога ли да сторя? " Шестата раса ще стане изразител на всички ценности, събирани в недрата на Духа в течение на всички предходни раси и техните култури. В този смисъл човекът на Шестата раса ще въплъщава синтеза на всички добродетели, качества, способности и сили, характерни за предишните раси. Образът на човека от Новото време е очертан от Учителя П.
към текста >>

53. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Той я нарича "съединително звено между ангелските и човешките светове".
"Да чувстваш - това е музика. Да постъпваш - това е музика. Да мислиш - това е музика." (Учителят П. Дънов) Музиката заема особено място в живота и дейността на Учителя Петър Дънов. Той я нарича "съединително звено между ангелските и човешките светове". Тя е може би най-голямата му детска и юношеска любов. Тя е негова спътница в светли и мрачни дни, в мигове на мимолетни радости и върховни изпитания. Тя е и едно от средствата, чрез които предава на своите ученици и последователи посланията на духовния свят. Затова и самият П. Дънов не дава на своите музикални творби обичайните наименования, известни от теорията на музиката.
към текста >>

Преведено на езотеричен език, това означава - да стане свободен дух, разкъсал оковите на кармата и веригата на превъплъщенията.
Не постъпва добре, значи не знае да свири. Чувствата му не са в ред - не знае как да нагласи арфата си." Човешката мисъл е построена по законите на музиката. Учителят на ББ у нас свързва една от поредицата си дефиниции за Любовта с нейното музикално измерение: "Любовта е най-великата музикална симфония." И добавя: "Достатъчно е да изпеете на умрелия един тон, който носи живот, за да възкръсне. В музиката има тонове, които могат да спрат бурята." В учението на ББ е залегнал принципът, че посредством пеенето и музикалното усъвършенстване човек може да придобие своята свобода. Преведено на езотеричен език, това означава - да стане свободен дух, разкъсал оковите на кармата и веригата на превъплъщенията. Налице е тясна връзка между пеенето и човешкото мислене. Когато човек пее, неговите мисли и чувства еволюират ускорено във възходяща насока. От способностите ни да пеем зависят качеството на нашата мисъл и съвършенството на нашата Любов в нейното Божествено измерение. Не само мислите, но и човешките действия са пряко свързани с музиката. В тази насока Учителят П.
към текста >>

"Музиката е езикът на Природата, навсякъде има музика.
Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи, тя е музика на Природата. В нея се допускат дисонанси, за да се съхрани равновесието. Злото от музикално гледище е един дисонанс в живота. Той е необходим; след него идва хармонията. Между всички процеси и явления в заобикалящата ни действителност съществуват тесни връзки - така както между тоновете на музикалните гами. "Музиката е езикът на Природата, навсякъде има музика. Когато вятърът вее, когато дърветата цъфтят, когато реките текат, в бурите, в облаците - всичко е по закона на музиката" (Учителят П. Дънов). Явленията в Природата са систематизирани по законите за образуване на гамите. Тази последователност на явленията се нарича природни гами. По този повод Учителят на ББ у нас отбелязва: "Между всички явления в Природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Значи, явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите.
към текста >>

Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, издига я към Себе Си.
И на края Учителят П. Дънов обобщава: "Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа." Така разгледани, тоновете добиват нов смисъл, изпълват се с непознато до днес съдържание. Този закон е спазен в песните, композирани от Учителя на ББ в България. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, издига я към Себе Си. "Музика" Учителят П. Дънов нарича съзнателния живот. Според него музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство за изразяване живота на духа, те не са само глас, височина и сила - те притежават собствено съдържание и смисъл.
към текста >>

54. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Самото понятие "Паневритмия" може да се преведе на езотеричен език като "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм" (този проблем ще бъде разгледан по-подробно по-нататък в настоящото изложение).
"Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен." (Учителят П. Дънов) Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие "Паневритмия" може да се преведе на езотеричен език като "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм" (този проблем ще бъде разгледан по-подробно по-нататък в настоящото изложение). Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността. Паневритмията се изпълнява на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят. Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат участие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всички възрастови групи.
към текста >>

Следователно текстът, музиката и движенията на Паневритмията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот.
Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно Паневритмията. След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определение - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Паневритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8). Неповторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневритмията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие. Следователно текстът, музиката и движенията на Паневритмията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот. б) структура Паневритмията се изпълнява в утринните часове в периода между 22 март (деня на пролетното равноденствие) и 22 септември (съответно деня на есенното равноденствие). Структурата й е трисъставна: Паневритмия (в тесния смисъл на понятието), Слънчеви лъчи и Пентаграм. Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи.
към текста >>

В нея са елементите на езика на Природата."
Математиката е наука за разумните сили, които функционират във времето. Геометрията се занимава с материята, математиката - със силите. Като ученици изучавайте геометрията. Без геометрия няма постижения. Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които желанията се реализират. В нея са елементите на езика на Природата." (Учителят П. Дънов) Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите определения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по себе си представлява трансцендентално преживяване, т. е. своеобразен мистичен досег до сфери на Битието, недостъпни за обикновеното будно съзнание. Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния принцип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения.
към текста >>

Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга.
Дънов изтъква: "В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце" (Учителят П. Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел. К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи.
към текста >>

Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената...
Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух. За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелигентност. При тези хармонични движения (на Паневритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената... Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство. Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания. Тепърва предстои това скъпоценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и научнообосновано. Практическият опит вече несъмнено е доказал неговата стойност. За съвременниците ни остава главната задача - да разпространят Паневритмията, наред със Словото и музиката на Учителя П.
към текста >>

55. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Във встъпителната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител.
Забележителният реформатор на Римо-католическата църква папа Йоан XXIII (свиква II Ватикански събор - 1960-1965 г., който радикално променя облика на католицизма и прогласява инициативата за обединение на християнските църкви) преди да бъде избран на папския престол през 1958 г. е бил представител (папски нунций, т. е. посланик) на Ватикана в България. Тогава, преди Втората световна война, той е още кардинал Анджело Ронкалий. У нас се запознава основно с беседите на Учителя П. Дънов. Във встъпителната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител. На него принадлежат думите: "В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." Един друг съвременник на Учителя П. Дънов, най-високопоставеният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският архиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук! " На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов. През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион.
към текста >>

" На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов.
У нас се запознава основно с беседите на Учителя П. Дънов. Във встъпителната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител. На него принадлежат думите: "В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." Един друг съвременник на Учителя П. Дънов, най-високопоставеният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският архиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук! " На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов. През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион. Известно е, че той е бил един от най-преданите и ревностни ученици на българския духовен Учител. Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д.
към текста >>

- се заема да изучава български език, за да може да чете Словото на Учителя П.
По-късно изключителен принос за популяризирането на духов- но-културното наследство на Учителя П. Дънов в англоезичните държави имат и трите книги, издадени от видния британски учен и мислител Дейвид Лоримър в Англия през 90-те години на XX век: "Пророк на нашето време" ("Prophet for Our Times"), "Кръгът на свещения танц" ("The Circle of Sacred Dance") и "Бисери на любовта" ("Gems of Love"). И трите произведения са посветени изцяло на българския духовен Учител и разкриват неговата мисия на нашата планета. За отбелязване е, че Д. Лоримър - след като за първи път посещава събора на ББ при Седемте Рилски езера през 1989 г. - се заема да изучава български език, за да може да чете Словото на Учителя П. Дънов в оригинал. Той признава: "Творчеството му ме привлече неустоимо. Имах усещането, че съм открил така търсеното западно езотерично учение, не само коренящо се в платонизма, но и пропито с автентичния дух на християнството." Д. Лоримър дефинира П. Дънов като "... най-универсалния духовен Учител на двадесети век - това, което Хегел нарича световна историческа фигура, чиято значимост ще бъде осъзнавана постепенно през следващите векове".
към текста >>

Пред представителите на българските средства за масова информация той изтъкна още: "Петър Дънов бе първият философ, който пишеше на достъпен език с изключително прозрение." От Словото на нашия духовен Учител Пако Рабан разбрал, че в материята нищо не съществува без значение.
В тази връзка той сподели с журналисти мотивите за този израз на преклонение: "Петър Дънов е един от най-великите философи на епохата на Водолея. Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие." Стана известно, че Пако Рабан се натъкнал на сборник с беседи на Учителя П. Дънов в една парижка книжарница. До 1960 г. успял да си набави всички негови книги. Пред представителите на българските средства за масова информация той изтъкна още: "Петър Дънов бе първият философ, който пишеше на достъпен език с изключително прозрение." От Словото на нашия духовен Учител Пако Рабан разбрал, че в материята нищо не съществува без значение. Не е тайна, че символиката на неговите модели облекло е вдъхновена от учението на П. Дънов. През 1998 г. излиза книгата на видния холандски философ Хари Салман "Изцелението на Европа" (преведена и на български език и издадена от ИК "Кибеа" през 2001 г.), в която авторът отбелязва: "Антропософията е преди всичко един път на познанието за разширяване на съзнанието. През ХХ век от изворите на езотеричното християнство бяха открити и други пътища за душевно и духовно развитие на човека. Един от тях е Бялото братство на българския духовен Учител Петър Дънов (1864-1944), което прави връзка с пътя на българските богомили и гностическата школа на "Златния кръст с рози" на холандците Ян ван Райкенборг (1896-1968) и Катароз дьо Петри (1902-1990)." На 23.08.2003 г.
към текста >>

излиза книгата на видния холандски философ Хари Салман "Изцелението на Европа" (преведена и на български език и издадена от ИК "Кибеа" през 2001 г.), в която авторът отбелязва: "Антропософията е преди всичко един път на познанието за разширяване на съзнанието.
До 1960 г. успял да си набави всички негови книги. Пред представителите на българските средства за масова информация той изтъкна още: "Петър Дънов бе първият философ, който пишеше на достъпен език с изключително прозрение." От Словото на нашия духовен Учител Пако Рабан разбрал, че в материята нищо не съществува без значение. Не е тайна, че символиката на неговите модели облекло е вдъхновена от учението на П. Дънов. През 1998 г. излиза книгата на видния холандски философ Хари Салман "Изцелението на Европа" (преведена и на български език и издадена от ИК "Кибеа" през 2001 г.), в която авторът отбелязва: "Антропософията е преди всичко един път на познанието за разширяване на съзнанието. През ХХ век от изворите на езотеричното християнство бяха открити и други пътища за душевно и духовно развитие на човека. Един от тях е Бялото братство на българския духовен Учител Петър Дънов (1864-1944), което прави връзка с пътя на българските богомили и гностическата школа на "Златния кръст с рози" на холандците Ян ван Райкенборг (1896-1968) и Катароз дьо Петри (1902-1990)." На 23.08.2003 г. на традиционния семинар, провеждан всяко лято през август - периода на ежегодния Рилски събор на ББ - на хижа "Рилски езера" Хари Салман изнесе лекция под заглавие "Значението на българската духовност за бъдещето на европейската култура". Проследявайки духовната история на България, той достига до извода, че страната ни "може да играе важна роля в създаването на нова Обединена Европа". Подчертавайки идейната приемственост в школите на Орфей, на богомилите и на ББ (основано от Учителя П.
към текста >>

Той говори тихо и като правило речта му не е придружена от риторични ефекти, но тя се разпростира надалеч като могъщо ехо от ангелски хор.
Той отдава предпочитание към свободните и широки дрехи, които предлагат простор за телесните действия. Повечето му дрехи са в светли тонове. Той заявява: "Не дрехата, но лицето трябва да изпъква. И не лицето, а душата." Гласът му е нисък, но твърде мек и приятен. Той говори тихо и като правило речта му не е придружена от риторични ефекти, но тя се разпростира надалеч като могъщо ехо от ангелски хор. Говорът му е съчетан със спокойни, плавни и хармонични движения. Те придават на Словото му яснота и изразителност, на които биха завидели и най-прочутите оратори. Обича да пее. Прави го с вдъхновение и вникване в песента. В тази му разновидност гласът му е дълбок, вълнуващ, богат на драматично съдържание.
към текста >>

Често си служи с езика на символите, подвластен единствено на мъдреците.
Той ги вижда с вътрешния си поглед, проникнал е до самата им дълбина, а не просто ги описва на слушателите. Така винаги печели тяхното доверие, готовността да го последват по пътищата, които им чертае. Той говори и на ума, и на сърцето, ала най-вече на душата. Нея призовава към пробуждане, за изпълнение на мисията й сред Божието творение. Словото му е изпъстрено с множество примери, легенди, приказки, анекдоти, които илюстрират изложението и го довеждат до съзнанието на аудиторията в най-лесно достъпен вид. Често си служи с езика на символите, подвластен единствено на мъдреците. Настроението на Учителя на ББ почти винаги е бодро, жизнерадостно, оптимистично. Той притежава ярко и фино чувство за хумор. Нерядко предизвиква смеха на аудиторията, а и сам той се смее от сърце. Всички житейски изпитания и неволи не са в състояние да нарушат вътрешния му мир, чувството на дълбока удовлетвореност и доволство. И в най-тежките проблеми, и в най-горестната сърдечна болка той открива нещо хубаво, осмисля ги и ги използва за целите на великата Разумност.
към текста >>

Използвайки езика на езотеричното познание, следва да изтъкнем, че ние, земните хора, в най- високата си Божествена същност произхождаме от Слънцето - центъра и животодателя на нашата звездна система.
В това е смисълът на живота." * * * След всичко изнесено дотук изниква законният въпрос: Кой е Учителят Петър Дънов? - Едва ли някога ще узнаем точния отговор. Можем само да предполагаме. Използвайки езика на езотеричното познание, следва да изтъкнем, че ние, земните хора, в най- високата си Божествена същност произхождаме от Слънцето - центъра и животодателя на нашата звездна система. Разбира се, не от физическото Слънце, което е само най-нисшият проводник и най- грубото проявление на онова велико Същество, което Посветените наричат Слънчев Логос, а от неговата духовна еманация. Нашите човешки монади - искрите вечен Живот, излъчени от Божеството, са слънчеви ангели (деви). Това положение на нещата не е дадено веднъж завинаги. Както и всичко останало във Вселената, то подлежи на възходящо развитие, на еволюция. Какво бихме могли да кажем тогава за действителния произход на един Миров (Световен) Учител, какъвто безспорно е Петър Дънов?
към текста >>

56. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Неизчерпаемото многообразие от библейски персонажи, идеи и сюжети заживява нов живот, става по-близко и по-достъпно и за слушателя, и за читателя, защото е поднесено на достъпен за всички език, подкрепено е с безчет примери и разкази от бита и традицията, с поуки от историята – и нашата, и световната, с неподправен и изцелителен хумор.
Точно обратното, при всеки възможен случай той изтъкваше, че това е именно Учението на Христос – предложено на хората две хиляди години след разпятието на Голгота, възкресението и възнесението на Спасителя, заредено с импулса на планетарното възраждане, откликващо на потребностите на космическия момент от еволюцията на човешкия род. Това е и причината да наричаме това Слово и с името Новото учение. И тъй като целта на земната изява на Учителя Петър Дънов бе да продължи и да разгърне Делото на Христос, да подготви човешките души за прехода от една глобална Култура към друга – по-издигната, то няма нищо по-разбираемо от това, че той построи теоретичната си концепция върху свещената Книга на християнството, Библията. Повечето от неговите беседи и лекции започват именно с библейски цитат. Върху съдържанието на Библията и заложения в нея смисъл са изградени логиката, структурата и посланието на Учителевото Слово. Неизчерпаемото многообразие от библейски персонажи, идеи и сюжети заживява нов живот, става по-близко и по-достъпно и за слушателя, и за читателя, защото е поднесено на достъпен за всички език, подкрепено е с безчет примери и разкази от бита и традицията, с поуки от историята – и нашата, и световната, с неподправен и изцелителен хумор. Този своеобразен и по своему уникален прочит на християнското Свещено Писание – заслуга на Учителя на ББ в нашата страна, само за миг превъзмогва пространствата между Словото на Бога и човешкото сърце, открехва тайните на вечната и непоклатима връзка между земното и небесното, между материята и Духа, дарява всеки, устремен към космичната Истина и жадуващ триумфа на Общото благо, с най-подходящата храна за неговото нетленно естество. И така Учителят Петър Дънов предлага на всички безвъзмездно и в непресъхващо изобилие Хляба на Живота – Словото, а търсещите по духовния Път възприемат в съответствие с равнището на своето лично еволюционно развитие, както и според твърдостта на волята им да отстояват убежденията, признати от тях за определящи в тяхното съществуване. 2. Библията – Слово Божие: „Ако Библията е ценна и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, а на онзи Велик Дух, Който ги е подтиквал да пишат и им е диктувал. Много пророци са писали тази книга, а в същност един е Духът, Който им е диктувал да пишат.
към текста >>

Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език.
Бог разбира безпогрешно всички човешки езици. Ала най-добър е Той в познаването на човешкото сърце. Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност. И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека? – Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, той разбира същината на нещата. Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта? По какво ще я познаете?
към текста >>

Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен.
Ала най-добър е Той в познаването на човешкото сърце. Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност. И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека? – Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, той разбира същината на нещата. Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта? По какво ще я познаете? – По светлината ў.
към текста >>

Който разбира свещения език на Бога, той разбира същината на нещата.
Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност. И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека? – Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, той разбира същината на нещата. Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта? По какво ще я познаете? – По светлината ў. Щом запалите една свещ, тя веднага започва да свети.
към текста >>

На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.“ Непреходната стойност на библейското Слово обуславя и вечната младост на тази Книга на книгите (ако използваме характерната за староеврейския език превъзходна степен на сравнение).
В същност величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най-силния източник, от най-голямата сила, които изпълват Битието“ (Учителят П. Дънов). Може ли някой да изброи свещените книги на човечеството? Колко непреходна, Божествена мъдрост блика от всеки ред на тези вечни Писания, колко красота на израза и неизбродими дълбини на духовното извисяване предлага безвъзмездно всяка от тях! Ала Учителят на ББ в България избра измежду всички тях именно Библията: „Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.“ Непреходната стойност на библейското Слово обуславя и вечната младост на тази Книга на книгите (ако използваме характерната за староеврейския език превъзходна степен на сравнение). Ако Старият Завет бе съвършен, не би имало нужда от Нов. Но някои от Божествените истини, намерили място върху неговите страници, надхвърлят границите на старозаветната епоха и докосват Вечността: „Не всичко писано в Стария Завет е валидно за всички времена и епохи. В него обаче има истини, които са надживели времето си, вследствие на което, когато и да се четат или казват, те имат своята цена и своето значение. Те са валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи.“ Тези истини са именно най-ценното в Библията, най-скъпоценният бисер на Божието Слово.
към текста >>

Или да преведа на ваш език: вие имате една ябълчна семка.
Каквото и да четете, трябва да се пазите от еднообразието в разбирането, в мисленето, в чувстването. Еднообразието не е нищо друго освен старото в живота, т.е. това, което е изчерпано, което нищо не дава.“ Подобен подход изисква от окултния ученик пълна концентрация на съзнанието, за да успее да открие зад формата – сиреч зад набора от мисли и библейски сюжети – дълбоко завоалирания смисъл, вложен в тях от Божия премъдър Дух: „Сега четете Библията по буквата, без дълбоко разбиране на нейното съдържание. В Библията външните знаци, формите, числата, събитията, законите – всичко е символ. И за да я разберете и да се ползвате от нея, ще трябва да намерите реалността, смисъла на друго място. Или да преведа на ваш език: вие имате една ябълчна семка. Аз казвам: в тази семка се крие цялото дърво. „Как е възможно? “ – Вземете семката, изровете една малка дупка, посейте я и след десет години ще имате едно голямо дърво. Ако не вложите всяка мисъл във вашия мозък като една семка и не работите с вашия ум, с вашето сърце и с вашата воля, всеки текст от Библията ще ви остане неизяснен, а той трябва да се разчепка, да се проучи по-дълбоко, за да се разбере, а не да се чете механически или пък да му давате повърхностно тълкувание.“ Ето и три конкретни примера, дадени от Учителя П.
към текста >>

Всяка мисъл, свалена от Божествения свят, претърпява две пречупвания: първо минава през ангелския свят, а после през човешкия свят.
„Свещена книга е Библията, но друг е истинският оригинал – това е Библията на Божествения свят, в която е изразен целокупният живот. От нея излизат и духовната, и физическата Библии като копия, т.е. отражения на живота. Божествената Библия се чете само от гениални хора и светии. Те правят преводи от нея и ги дават на хората да се учат от тях. Всяка мисъл, свалена от Божествения свят, претърпява две пречупвания: първо минава през ангелския свят, а после през човешкия свят. Тази е причината, поради която Божествените идеи понякога се изопачават. Колкото по-високо е организиран човешкият ум, толкова по-вярно схваща идеите, които слизат от Божествения свят.“ „Библията е една книга на миналото. В Евангелието е писано какво е говорил Христос на хората. Но и днес Той не е престанал да говори.
към текста >>

57. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Казано на езотеричен език: познавайки Божествената изява в един въплътен на Земята Учител, ти познаваш и Божественото у самия себе си.
Един е Учителят, Който носи истинското знание. Той има много проявления в живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си“ (курсивът мой – К.З.). От тези думи на Учителя П. Дънов следва, че да разпознаеш в лицето на една земна личност истинен Пратеник на Бога, означава същевременно да познаеш в дълбочина своята собствена същност. Казано на езотеричен език: познавайки Божествената изява в един въплътен на Земята Учител, ти познаваш и Божественото у самия себе си. Тогава именно изграждаш антахкарана – моста между висшия и нисшия ум. Съединяваш земното и небесното в собствената си духовна природа, пречистваш и извисяваш първото чрез второто и ставаш достоен да поемеш по пътеката на окултното ученичество. А тя е пътека на посвещенията. Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека. Те вече не говорят от свое име, а от името на Онзи, Който ги е пратил сред по-малките им братя и сестри: „Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име.
към текста >>

Чрез думите си, употребени по най-хармоничния начин, той създава съответна вибрационна среда, благоприятстваща разпространението и усвояването на посланието, с което е изпратен: „... Когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества.
Неограничената свобода на духовния Учител му предоставя и неограничени права, които да използва при изпълнението на задачата си. Разбира се, той никога не злоупотребява с тях, а ги прилага с максимална Мъдрост и отговорност. Присъствието на Миров Учител на Земята като правило предхожда раждането на един нов свят, както и – след еони време – неговия залез и отмиране. Словото на духовния Учител е една от характеристиките му, посредством която е най-лесно да го разпознаем. В това, което казва, няма и не може да има нищо случайно. Чрез думите си, употребени по най-хармоничния начин, той създава съответна вибрационна среда, благоприятстваща разпространението и усвояването на посланието, с което е изпратен: „... Когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото ў (курсивът мой – К.З.). Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения“ (Учителят П. Дънов). Духовният Учител умее да общува с всичко и всички. Всичко, което го заобикаля, му говори на собствен език: „За Учителя няма безсловесно същество в Природата – всичко му говори на свой език.“ Тялото на автентичния Учител е изградено от напълно одухотворена материя.
към текста >>

Всичко, което го заобикаля, му говори на собствен език: „За Учителя няма безсловесно същество в Природата – всичко му говори на свой език.“
В това, което казва, няма и не може да има нищо случайно. Чрез думите си, употребени по най-хармоничния начин, той създава съответна вибрационна среда, благоприятстваща разпространението и усвояването на посланието, с което е изпратен: „... Когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото ў (курсивът мой – К.З.). Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения“ (Учителят П. Дънов). Духовният Учител умее да общува с всичко и всички. Всичко, което го заобикаля, му говори на собствен език: „За Учителя няма безсловесно същество в Природата – всичко му говори на свой език.“ Тялото на автентичния Учител е изградено от напълно одухотворена материя. На пръв поглед то не се различава от телата на обикновените хора. Ала зоркият поглед на Посветения успява да различи незабележимите дори и за най-усъвършенстваната апаратура анатомически особености, които го отличават от организма на средния човек. Духовният Учител не изпитва нужда нито от храна, нито от сън. Той черпи жизнената си енергия директно от Космоса.
към текста >>

На всекиго говори на собствения му език.
Учителят не се нуждае от одобрението на никого, нито пък от реклама за дейността си. Никога не нарушава обществения ред. Най-адекватната му визитна картичка е собственият му живот. Истинският Учител винаги влиза през вратата, а не прескача през оградата. Той не върви пред следовниците си, а ги придружава по пътя им към съвършенството. На всекиго говори на собствения му език. На злото неизменно отвръща с добро. Външният вид на духовния Учител е в унисон с цялостната му личност и по никакъв начин не се натрапва на наблюдателя. И в тази насока той дава прекрасен образец на онези, които имат очи да видят и уши да чуят. Учителят П. Дънов предлага неговия синтезиран портрет: „Учителят на Бялото братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато.
към текста >>

Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.“ Съвместната работа между духовния Наставник и търсещия Истината обучаващ се в определен момент довежда втория до онова качествено разширение на съзнанието, което на езотеричен език се нарича „посвещение“.
И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя към всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му. Изворът на неговата Мъдрост е достатъчно дълбок и широк, за да има място за всички жадни, без хаос, конкуренция и излишна надпревара. Българският Пратеник на Бялото братство описва този контур от общуването помежду им с кратки и точни думи: „Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.“ Съвместната работа между духовния Наставник и търсещия Истината обучаващ се в определен момент довежда втория до онова качествено разширение на съзнанието, което на езотеричен език се нарича „посвещение“. Учителят познава превъзходно този път на духовно израстване и внимателно, с неизчерпаемо търпение, постоянство и Любов, стиснал здраво ръката му, без да я изпуска, повежда ученика по него: „Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук, на земята, и горе, в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности.“ В отношенията между Учителя и ученика царуват строги правила, които не търпят изключения.
към текста >>

Ако не се разкривем, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път.“ Все пак на моменти той разгръща пестеливо завесата на великата тайна относно своето присъствие в земно тяло: „Дошъл съм на Земята да услужа на ангелските йерархии и на вас.
В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено. За мене е най-големият позор да излъжа с нещо някого. Заради мен не желая никой да страда.“ Познавайки великолепно психологическата настройка на средния човек, Учителят на Новата Култура на VI раса не рискува да го въведе и в най-малкото изкушение относно собствената си същност: „Аз не искам да знаете кой съм. Искам да избегна това, защото познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма. Иисус Христос се изяви на еврейския народ, но той не Го прие и си навлече карма. Ако не се разкривем, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път.“ Все пак на моменти той разгръща пестеливо завесата на великата тайна относно своето присъствие в земно тяло: „Дошъл съм на Земята да услужа на ангелските йерархии и на вас. Ако сега не успея, пак ще дойда. Ще идвам, докато не си свърша работата до съвършенство.“ На 26.08.1917 г. отбелязва пред последователите си съвсем схематично, но пределно изразително същността на учението, което проповядва: „Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот.“ На друго място в Словото си допълва вече казаното: „Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям.
към текста >>

58. Братският живот на Рила - Крум Въжаров (1908- 1991)

И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език.
Упражнения на езерото на Чистотата „Същественото е човек да носи Бога в себе си, в душата си и да Му служи.“[59] Концерти на Рила „Музиката е изкуство на ангелите. За ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език.“[60] На работа в планината Учителят и Петър Пампоров Боян Боев Всяка трудова дейност се извършва безплатно и е на абсолютно доброволни начала.
към текста >>

Музиката е ангелски език.“[60]
„Същественото е човек да носи Бога в себе си, в душата си и да Му служи.“[59] Концерти на Рила „Музиката е изкуство на ангелите. За ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език.“[60] На работа в планината Учителят и Петър Пампоров Боян Боев Всяка трудова дейност се извършва безплатно и е на абсолютно доброволни начала. Животът в Братството се изгражда на принципа на пълната свобода и взаимопомощ.
към текста >>

Учителят казва, че идеалът на новия човек, човека на шестата раса, е да изучава езика на природата.
Върхът на духовния живот на Братството са съборните дни от 19 до 21 август, в които вземат участие и много гости от чужбина. Учителят на Рила с гости от Франция, Италия, Финландия, Швеция, Латвия и Югославия Учителят обича изворите, които са в изобилие в Рила планина. Едно от главните занимания там е почистването им, което има символичен смисъл. Животът сред природата е естествено състояние на човека. Учителят казва, че идеалът на новия човек, човека на шестата раса, е да изучава езика на природата. „За мен природата е проявление на Бога в живота.“[61] Това е целта на бъдещото човечество - носител на новата Любов, новата Светлина и Свобода. Животът на Рила винаги е бил за всички израз на голяма радост и щастие. Учителят Беинса Дуно е предшественик на Новата епоха, която идва. Но за да влезем в тази епоха, трябва да развием едно ново, космично съзнание, за което Учителят казва: „Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога.“[62] Стойностите на живота трябва да добият друг смисъл. Цялото човечество е един жив организъм и различните народи са удове на този организъм.
към текста >>

59. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така, както при евангелския Симон, за да се преименува в Петър, трябваше да дойде Христос, така и на знака, за да стане камък, основа, субстанция, е необходимо някакво чисто отношение, което мъдреците наричат Любов.
като субстанциална структурна единица в живота на астрологичната екзистенция. Следователно в своята саморефлексия астрологичната екзистенция е една постоянна (в пространството и времето), а оттам и извънпространствена и извънвременна семантика. Собственото й битие за нея представлява низ от знаци, които трябва да бъдат върнати на своите монади. Тълкуването на радикалната тема се превръща в структуралистичен анализ на една принципиална система, в която астрологичната екзистенция преживява всеки знак, за да познае кой го изпраща и какви са неговите висши цели. Астрологичната семантика е дори и малко мистична, защото чрез този познавателен опит тя постоянно се убеждава в присъствието на един знаков медиум, посредник между принципа и знака. Така, както при евангелския Симон, за да се преименува в Петър, трябваше да дойде Христос, така и на знака, за да стане камък, основа, субстанция, е необходимо някакво чисто отношение, което мъдреците наричат Любов. По-нататък, при онтологичното разглеждане на астрологичната екзистенция, не е трудно да се допусне, че такива класически и модерни философско-научни похвати, като онтологията, модалността, екзистенциализма, структурализма, семиотиката и много други, са органично присъщи на нейното битие и следователно са се обособили от нея като своеобразно нейно външно инобитие. Ако продължим в този ред на мисли, може да се окаже, че цялата европейска култура е една зле тълкувана астрологична екзистенция и че обещаният на интелектуалния читател ключ е лукав опит за принципиално отрицание на всички горепосочени науки. Но думата ни беше за Звездното тяло и за това, може ли абстрактното мислене да преодолее нерационалната негова природа... Инак в „Науките на Първата човешка раса“ Николай Дойнов е изложил завършената архитектоника на изначалното Звездно тяло на човека - такова, каквото то може би е било непосредствено след великия акт на Творението. В неговото Слънчево семейство присъстват дванадесет планети; освен десетте, познати на съвременната астрономия, читателят ще намери блестящо научнообосновано описание на планетите Вулкан, Хано и концепцията за разрушената планета Фаетон. За първи път в световната литература се прави удивителна по своята мащабност „астрологизация“ на съвременните астрономични познания и параметри на небесната механика.
към текста >>

Този ключ е предназначен за сърцето на читателя, настроен преди всичко емоционално, поетично, дори мистично, затова и езикът в тази част на предговора ни ще бъде почти метафоричен.
За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен.“ Учителя Беинса Дуно КЛЮЧ ВТОРИ. ХАРМОНИЯТА НА СФЕРИ. Този ключ е предназначен за сърцето на читателя, настроен преди всичко емоционално, поетично, дори мистично, затова и езикът в тази част на предговора ни ще бъде почти метафоричен. Можем да започнем от раздела за домификацията в труда на Николай Дойнов, който непременно ще привлече вниманието на повече или по-малко подготвения читател с оригиналните си аналогии от кристалологията. Дванадесетте дома, които по традиция се приемаха досега съвсем априорно и се тълкуваха предимно прагматично, се представят от автора като проекции на додекаедричната кристална структура на планетата Земя. Като че ли невидимите духовни течения на дванадесетте планетни монади внезапно са се сгъстили и видимо са се втвърдили в гигантски кристал, по ръбовете на който все още диша ритъмът на тяхното съприкосновение. Звездното тяло на всяка новородена личност е дъщерен кристал върху тялото на Земята, узрял върху една или друга точка от нейната повърхност, а по активните центрове на ръбовете му започват да се генерират психични движения и триизмерни събития. Великите Учители на човечеството твърдят, че причинният свят е принципиален, духовният - есенциален, а физическият - феноменален, поради което търсенето на принципиалната природа на домовете в астрологията е задължително.
към текста >>

60. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

За да дам що-годе представа за езика на черепните форми, ще разгледам накъсо две противоположни по строеж глави.
Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни. А хората с плоски чела - подобно кучетата - били умни! Умерено-големите, квадратни чела, били характерни за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н. От този характер са почти всички френологични – ако бихме могли да ги наречем така - данни, които срещаме в литературата от Аристотелево време до появата на д-р Гал, създател на френологията. Едва след системните проучвания на Гал върху мозъка, върху неговия нишковиден състав, върху локализацията на мозъчните центрове, от които в края на краищата зависи формата и конфигурацията на черепа; едва след като се установи, благодарение усилията на самия Гал и неговите даровити последователи, една френологична топография на главата, може вече да се разглежда формата на черепа като характерологичен обект. Именно като се има пред вид, че в предната част на главата, сиреч челото, са локализирани интелектуалните способности на човека, че в предно-горната и коронната част са локализирани моралните и алтруистични чувства, че в горно-задната част се намират центровете на личните чувства, че в долно-задната част са локализирани половите, семейни и обществени чувства и нагони, че в страничните области, около ушите, са локализирани само с хранителните и разрушителни нагони, а по-горе, в същата област - техническите и икономически заложби, ясно е, че развитието на едни или други „центрове", в една или друга част на мозъка, ще окажат влияние върху строежа на черепа, върху неговата форма. За да дам що-годе представа за езика на черепните форми, ще разгледам накъсо две противоположни по строеж глави. Главите на фиг. 1 и фиг. 2, както е видно от самите профили, са развити по посока на две различни оси. Първата е развита по оста, която минава през предно-горната част на мозъка към долно-задната. Втората - по оста, която съединява горно-задната част на мозъка с брадата.
към текста >>

Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет.
1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии. И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения. Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква.
към текста >>

61. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква.
Но най-ясно му избожда очите картината, с която се сблъсква в Ямбол. Първото място където отива, за да постъпи като пастор в местната Евангелска църква. * * * Не можах да установя защо се отзовава в Ямбол. Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи евангелската църква, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов. Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев.
към текста >>

Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език.
* * * Не можах да установя защо се отзовава в Ямбол. Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи евангелската църква, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов. Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св.
към текста >>

Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език.
Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи евангелската църква, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов. Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св. Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му.
към текста >>

Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка.
Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св. Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му. Разбира се, това което Петър заварва в Ямбол не е някогашния триумф на православния фетишизъм.
към текста >>

Все едно да учиш някой да срича чужд език, като с това по смешен начин губи напълно малкото, което все пак е негово, и което го радва било то добро, или посредствено! Как да преведеш чуждата - криво ляво задоволителна духовност - на своя почва?
* * * Не знае! Не знае, не знае, не знае какво да прави! Накъде да тръгне! Пасторството е немислимо. Духовната почва на България е станала неплодоносна. Освен това самата протестантска идея за духовно предвижване напред (било то евангелска, или методистка, или конгрегашка) очевидно все повече зацикля. Отдавна е минало опияняващото духовно време на трансценденталистите, на комуните им из Нова Англия, на Емерсон и Торо. Очевидно не можеш да пренесеш нищо оттам, където духовната почва вече е напълно различна от почвата на тукашната българска духовност. Все едно да учиш някой да срича чужд език, като с това по смешен начин губи напълно малкото, което все пак е негово, и което го радва било то добро, или посредствено! Как да преведеш чуждата - криво ляво задоволителна духовност - на своя почва? ! Трябва ли изобщо да се направи??? Как? Задачата е убийствено трудна за решаване! Додето не го трясва по главата като ослепително сияние простата истина, че нещо като не може да се закърпи; просто не може да се закърпи, и толкоз! Че трябва да се изрине с кюмюрджийската лопата несъвместимото минало, пльоснато в продънената дупка на небитието сега, тук, пред очите ни, и да се направи каквото трябва да се направи именно тук и сега! За да се върви напред! За да се издига нагоре и нагоре онова, на което му е дошло времето... * * * 7 март 1897 г. се определя от последователите на Петър Дънов като ден на прозрението на Учителя за духовната мисия, която му предстои да осъществи. Не зная за какво става дума и не съм се интересувал особено да разбера точно защо.
към текста >>

Дали се е разтреперала земята, дали е бляснал небосвода, дали е слязъл ангел на бял кон и на чист български език е казал пред Петър и баща му, че се възлага специална мисия на лутащият се още възпитаник на американска духовен университет Дрю.
! Трябва ли изобщо да се направи??? Как? Задачата е убийствено трудна за решаване! Додето не го трясва по главата като ослепително сияние простата истина, че нещо като не може да се закърпи; просто не може да се закърпи, и толкоз! Че трябва да се изрине с кюмюрджийската лопата несъвместимото минало, пльоснато в продънената дупка на небитието сега, тук, пред очите ни, и да се направи каквото трябва да се направи именно тук и сега! За да се върви напред! За да се издига нагоре и нагоре онова, на което му е дошло времето... * * * 7 март 1897 г. се определя от последователите на Петър Дънов като ден на прозрението на Учителя за духовната мисия, която му предстои да осъществи. Не зная за какво става дума и не съм се интересувал особено да разбера точно защо. Дали се е разтреперала земята, дали е бляснал небосвода, дали е слязъл ангел на бял кон и на чист български език е казал пред Петър и баща му, че се възлага специална мисия на лутащият се още възпитаник на американска духовен университет Дрю. Това е работа за доуточняване от тези, които искат да превърнат един голям всемирен духовен учител в субект на икони, групови екзалтации, пози и външни халосваници. Както между другото след години става с ред самозвани последователи на Дънов. Аз виждам нещата много по-просто. Баща му е с него. Вече го кани да се разтовари от напрежението, в което се намира, и да се приюти в провинциалната му енория в Нови Пазар, докато реши какво да прави: т.е.
към текста >>

Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми.
Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието.
към текста >>

Слушайте гласа Му, той иде отгоре, подигнете си очите и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладки песни, приятни химни, величествени антеми, песни от ангелски ликове, които се приготвят за този славен ден.
Направете всеки, потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината, сега е случая благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ на който Господ на Силата е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно. Ето денят на Истината, която ви е родила за нова слава. Слушайте гласа Му, той иде отгоре, подигнете си очите и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладки песни, приятни химни, величествени антеми, песни от ангелски ликове, които се приготвят за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар. Не остава време да се впускаме в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки и поуки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват сега. Сега то е повърхностно, и не коренно, временно и не съществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и благородни начала, нужни за неговото успевание.
към текста >>

62. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Трябва да порастна, да уякна, да усвоя тукашния език и начин на живеене.
Вие на земята знаете ли колко можете да живеете? Ама предполагате. Така и аз ако река колко ще стоя, ще бъде такова едно предположение. Разбира се, аз не искам да бягам от този свят толкова скоро, едва съм се родил в него, аз съм едно бебе в него. За мене тук се грижат така, както за вас се грижат на земята. Трябва да порастна, да уякна, да усвоя тукашния език и начин на живеене. Да позабогатея малко. Не мислете, че съм напуснал мисълта за богатството. Не може да мислите, че тук съм в някой манастир на изправление. Колко сте заблудени. Действително, аз съм тук на изправление, но така както хората се изправляват на земята.
към текста >>

А казано е на едно място, че „изгонят ли те от едно място, бягай на друго.“ В този случай аз постъпих евангелски по вашему.
Даже нямаше нужда да ви проповядвам, защото вие имате толкова на земята, и от моя страна това е натрапчиво да се меся в чужди работи. Аз не искам да ви морализирам, защото морала е една празна каца. Не искам да ви уча, защото учението е една сянка. По какво зная и по какво да ви уча. Моята хомеопатия тук не работи - лековете си на земята оставих, оставих ги, понеже нямаше какво да правя, понеже ме изпъдиха. А казано е на едно място, че „изгонят ли те от едно място, бягай на друго.“ В този случай аз постъпих евангелски по вашему. Мене сега се виждат много неща смешни и глупави, не че нещата са глупави, а хората. Гдето е казано, че хората са глупави, аз разбрах, че те са в сянката. Понякой път е приятно на човека да седи повече в сянката, но не всякога сянката е потребна за почивка. Да оставим този език, той е малко философски, а вие знаете, че с философия не се занимавам, и на земята когато бях, бях човек от положителните. А как мислите откак съм тук: Аз съм тук в сянката, почивам си, защото няма какво друго да правя.
към текста >>

Да оставим този език, той е малко философски, а вие знаете, че с философия не се занимавам, и на земята когато бях, бях човек от положителните.
Моята хомеопатия тук не работи - лековете си на земята оставих, оставих ги, понеже нямаше какво да правя, понеже ме изпъдиха. А казано е на едно място, че „изгонят ли те от едно място, бягай на друго.“ В този случай аз постъпих евангелски по вашему. Мене сега се виждат много неща смешни и глупави, не че нещата са глупави, а хората. Гдето е казано, че хората са глупави, аз разбрах, че те са в сянката. Понякой път е приятно на човека да седи повече в сянката, но не всякога сянката е потребна за почивка. Да оставим този език, той е малко философски, а вие знаете, че с философия не се занимавам, и на земята когато бях, бях човек от положителните. А как мислите откак съм тук: Аз съм тук в сянката, почивам си, защото няма какво друго да правя. Искам да знаете, че тук светът не е скучен, както вие си го представяте и както е писано във вашите книги там на земята. Като казвам „вий“ аз не отделям себе си, а само цитирам едно ваше становище, на което се намирате. Вий сте тук долу на един конус, а когато се изкачите на върха на конуса, когато се изкачите над земния живот към астралния, тогава ще влезете в друг конус вътре. Тук в този живот има чудесни наредби.
към текста >>

Но не искам да ме разбирате, че целия живот се състои от шишенца това е само по вашия език фигура на речта.
Но не искам да схващате, че това е абсолютната истина. Сега, разбира се тия шишенца как ги знаят хората. Имат разни краски: някои безцветни, сини, зелени, бели с хиляди цветове, и когато тези шишенца се отразяват, във вашия спектър се образуват краските. И така според колкото шишенца има във вашия стомах, такова ще бъде състоянието ви, и според колкото шишенца има във вашия мозък, такъв ще бъде и мозъкът ви. Разбира се, това не е строго научно определение, защото тук с наука не се занимаваме, а описвам нещата така, както ги съзерцаваме, и ако един ден съзная, че има грешка, ще ви предавам нещата както ги науча, по-нататък. Но не искам да ме разбирате, че целия живот се състои от шишенца това е само по вашия език фигура на речта. Животът сам по себе си е неуловим и за него и аз знам толкоз, колкото и вие знаете. Той се изразява в шишенца, съдове, в краски и светлина, но той сам не е нито едното, нито другото. Но ще ме попитате вие, какво е тогава? Аз ще ви кажа с думите на един велик Учител: това сте вие. Спиците тук са всичките същества.
към текста >>

Изостри езика си и го насочи на Божественото точило и се научи да правиш операциите.
Та и сега твоето положение не е лошо: ти дойде да търсиш имане и го намери. Дойде да оправиш роднински връзки и ги уреди. Сега, ако твоите работи са уредени, какво има да те смущава. Хорските думи са празен тъпан. Дали тъпанът гърми или мълчи, все едно само прах по него може да се дига. Изостри езика си и го насочи на Божественото точило и се научи да правиш операциите. Резни само там, дето има нужда. Ти ще намериш много циреи да пробиваш. И когато пробиеш цирей, изцеди го добре, превържи го и пусни човека да си върви. На теб ще дам един съвет: на умни хора акъл не давай, на силни мост не поставяй, за хляб не се продавай ето смисъла на живота. Сега ако говоря повече на тебе, ще бъде глаголствуване.
към текста >>

63. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Присъства евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си „Кои и какви са белите братя.“ Виждали ли сте Софийското поле от самолет, който каца от Европа?
23-29 август 1925 - Провежда се последен събор на братството в Търново, където го арестуват заради недоволството на духовенството. На другия месец е издадена забрана за публична дейност на Учителя в Търново. 7-9 юли 1926 - Провежда се четвъртия младежки събор в София с беседата на Учителя „Вътрешни и външни връзки“ и реферати от Кръстьо Тулешков, Паскал Паскалев, Христо Койчев, Боян Боев и Стоян Русев (детският писател Дядо Благо) 14 юли 1926 - Учителят изнася лекцията „Право мисли“ пред Общия окултен клас. 7 август 1926 - Изнася неделната беседа „Мойсей и Христос“ върху 5:46 от евангелието на Йоан. 22 август 1926 - Провежда се събор на Бялото Братство на Изгрева (Баучеровото) в София, на който присъстват 1460 души от града и провинцията. Присъства евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си „Кои и какви са белите братя.“ Виждали ли сте Софийското поле от самолет, който каца от Европа? Разкрива се апокалиптична подкова от планини. Някои заснежени и през юли! Стара планина на север, че с завой на юг - Люлин, че още нататък на юг - Витоша, че с ново завойче на северо-изток - Лозенската планина... Че на север се точат веригата превали пак до Стара планина. Шепата на дядо Господ! Завършете София и пушеците, и ще я видите чиста както се е родила. Скрити по склоновете крепости, манастири. Църкви и църквички! Отшелнически колиби! Не се прониква лесно тук... Шепата на дядо Господ наистина!!! Дъното на никоя тепсия не е равно обаче.
към текста >>

Той е високо образован, владее няколко западни езика и е запален пропагандатор на международния език Есперанто.
Учителят не може да се примири с този хаос, и разтурва комуните. Никой не беше се съобразил с думите му: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света!“ Започват да излизат с по-малък, или по-голям успех нови окултни периодични издания. Разпространява се списание „Нов Живот“ под редакцята на Методи Константинов и Петър Пампоров. На поредния събор се взима решение да се издава списание под заглавието „Житно Зърно“, което да не бъде елитарно, а достъпно за всички братя и сестри. Много голям успех се постига с отварянето на школата на Сава Калименов от Севлиево. Той е високо образован, владее няколко западни езика и е запален пропагандатор на международния език Есперанто. Калименов има елитна книжарница, добре подредена печатница, и започва издаването на седмичният вестник „Братство“. Излиза и елитното списание „Всемирна летопис“, което за съжаление, според някои братя, бива провалено от издателя си поради користни подбуди. Братството расте, покритият от него терен се разширява, и с това тук там пръкват временни недостатъци в устременото му предвижване напред и нагоре. За пръв път се появяват вътрешни търкания от неконтролирани лични амбиции, завист, ревност, и заедно с това расте и предишния външен натиск това развитие да бъде спряно. На 21 юли 1925 година Учителят е призован на разследване по искова молба на бивш свой последовател.
към текста >>

Честният човек, казва Ангелският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога.
Там вероятно е като у нас, а именно, близо половината от моите плодове на моето стопанство, аз неволно деля с нощни ортаци. Изобщо хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само че не крадат, а си правят и труд, да търсят стопаните на каквото намерят чуждо. Това не е ли ЧУДО? Честни лица, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва Ангелският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човека, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита производител, от алкохолика трезвеник, от кръвника братолюбец, от бюрократа служител, е Велик обществен благодетел. Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител Дънов основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. От където и да го гледаш, това е бележит човек. Един единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние той днес след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие, като при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има изгледи на дълговечност и е сега в самото начало.
към текста >>

Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които на времето на верски език се наричат Божи пратеници, пророци, ясновидци, Кришна, Махатма, на съвременен научен език Религиозен гений.
Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие, като при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има изгледи на дълговечност и е сега в самото начало. Това е човек и нещо плюс. Дънов по всичко изглежда е от онези редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения още приживе, стават легендарни изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим постериорно по размера на неговите удивителни постижения, не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението му, но и силата му да изменя благотворно човешкия характер от една страна, а от друга обаянието на личността върху неговите последователи, Дънов е религиозен гений. Един от историческите, може би мирови учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които на времето на верски език се наричат Божи пратеници, пророци, ясновидци, Кришна, Махатма, на съвременен научен език Религиозен гений. Дънов, аз видях, както казах най-първо, на вечерята, а после като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, съединява изобилна подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник, или индийския йога, върху постройката на калено, здраво тяло. Дицето му внушава силна воля, железни нерви, и изпод дългите вежди гледат две уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия.
към текста >>

64. Асен Кантарджиев - Георги Христов

С бледичкото си лице, заобиколено с редичка мека апостолска брадица, той прилича на ония евангелски типове, които са вървели по трънливия път да разнасят новото благовестие.
Асен никога не отсъства от работа, макар че винаги ни изглеждаше много уморен и изтощен. Той отхвърли предложението от наша страна да остане вкъщи. Солидарен е с нас и не иска да остави впечатление, че манкира, изостава назад. И ето той слиза методично по изкривените стъпала на нашата прословута библиотека, където в извехтялите рафтове сме натрупали много книги. Взема мотиката, поставя я внимателно на рамото си, като че тя е направена от трошливо стъкло, пъхва някоя книжка в джоба и тръгва със своя бавен, спокоен вървеж, като всяка стъпка е обмислено сложена, сякаш гази между чупливи вещи. С бледичкото си лице, заобиколено с редичка мека апостолска брадица, той прилича на ония евангелски типове, които са вървели по трънливия път да разнасят новото благовестие. Асен също чете астрология. Той владее отлично немски език и е прочут със своите миловидни умозаключения. Макар че по-рядко приказва, той вината изрича умни приказки, полезни изводи и приемливи предложения. Както всеки един от нас, така и той познава много добре бай Жечо и винаги предугажда хитрите му намерения. Асен свири на цигулка.
към текста >>

Той владее отлично немски език и е прочут със своите миловидни умозаключения.
Солидарен е с нас и не иска да остави впечатление, че манкира, изостава назад. И ето той слиза методично по изкривените стъпала на нашата прословута библиотека, където в извехтялите рафтове сме натрупали много книги. Взема мотиката, поставя я внимателно на рамото си, като че тя е направена от трошливо стъкло, пъхва някоя книжка в джоба и тръгва със своя бавен, спокоен вървеж, като всяка стъпка е обмислено сложена, сякаш гази между чупливи вещи. С бледичкото си лице, заобиколено с редичка мека апостолска брадица, той прилича на ония евангелски типове, които са вървели по трънливия път да разнасят новото благовестие. Асен също чете астрология. Той владее отлично немски език и е прочут със своите миловидни умозаключения. Макар че по-рядко приказва, той вината изрича умни приказки, полезни изводи и приемливи предложения. Както всеки един от нас, така и той познава много добре бай Жечо и винаги предугажда хитрите му намерения. Асен свири на цигулка. Неведнъж сред безредата на ачларския двор, сред разхвърляните сечива, сандъци, снопи, мотики и дрипи, когато на високото небе се палват първите звезди, Асен свири тихо и замечтано със своята цигулка. В звуците има проста сърдечност, която често ми напомня за моите домашни, за изоставената уютност на бащиния ми дом.
към текста >>

65. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Много елементи и идеи са взети от Словото на Беинса Дуно, разработени са и са представени на един изключително ясен, достъпен и конкретен език (за разлика от езика на Учителя Петър Дънов, който се характеризира с неимоверна мистична дълбочина и многопластовост).
той интензивно работи като лектор, придобива хиляди последователи, а езотерико-християнският метод Паневритмия, дадена от неговия Учител Беинса Дуно, се изпълнява в десетки страни.57 Навлизайки в конкретните детайли, веднага става ясно, че хората, които виждат в лицето на Михаил Иванов Бодхисатвата на XX век, а дори и коментаторите на тази теза, които приемат позицията, че Бодхисатвата трябва да се е родил по обикновен човешки начин в началото на века, отново правят груба грешка поради непознаване на духовните ориентири, дадени съвсем конкретно от Рудолф Щайнер. Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност. Интересен е фактът, че и Валентин Томберг, и Михаил Иванов са родени все през 1900 г., което явно обърква доста хора, които не познават в дълбочина духовно-научните дадености на антропософията. Но в случая с Михаил Иванов е много по-съществен друг факт: през цялото време на своята дейност и на много места в своето слово той постоянно и многократно е изтъквал, че има свой духовен Учител и това е Учителя Петър Дънов. Нещо повече, един по-задълбочен прочит на неговите лекции веднага констатира, че по същество те представляват частна интерпретативна и творческа гледна точка към Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Много елементи и идеи са взети от Словото на Беинса Дуно, разработени са и са представени на един изключително ясен, достъпен и конкретен език (за разлика от езика на Учителя Петър Дънов, който се характеризира с неимоверна мистична дълбочина и многопластовост). А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее. От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер. След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза.
към текста >>

Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии.
София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75. От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла. Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо. Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии. Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия. Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г. в национална кампания на БНТ Учителя Петър Дънов беше представен като един от 10-те най-велики българи.
към текста >>

Става въпрос за това, че един Бодхисатва силно провежда архангелски импулс и от такава позиция, преди да е станал Буда, той е силно свързан и, така да се каже, служи на Духа на един народ.
Според нас няма никакъв смисъл дори да се коментира идеята за отъждествяването на Учителя Петър Дънов с Учителя Исус. Все пак не трябва да се забравя, че Рудолф Щайнер е имал прекрасни познания по география и не е могъл да сбърка един народ или един планински масив с други. Учителя Петър Дънов разгръща широка дейност в планината Витоша и в Рилския планински масив, които са на територията на България, а не сред румънските планински масиви, известни с името Карпати. От друга страна, твърде е опасно от изказването на Рудолф Щайнер за Петър Дънов да се извличат подценяващи изводи, базирани на термина локалност, чрез сравнение с явно нелокалната, общоевропейска дейност на Рудолф Щайнер през първите десетилетия на XX век. Точно обратното, изказването на Рудолф Щайнер може да се интерпретира като един вид косвена насока за бодхисатвения аспект в проявата на Учителя Беинса Дуно. Става въпрос за това, че един Бодхисатва силно провежда архангелски импулс и от такава позиция, преди да е станал Буда, той е силно свързан и, така да се каже, служи на Духа на един народ. От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група народи, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от народи. За да се види друг намек за подобна народностна локалност, но при друг Бодхисатва, може да се изследва примера, който дава Рудолф Щайнер, описвайки мисията на Бодхисатва Аполон чрез Орфей. С думите „съответстващ за Гърция Бодхисатва"93 Рудолф ГЦайнер намеква за локалното действие на Бодхисатва Аполон върху гръцкия народ и култура. Разбира се такава локалност, характерна за един още незавършил мисията си Бодхисатва, въобще не означава, че в Словото на Учителя Беинса Дуно няма величествени идеи, достойни за сериозно духовно-научно изследване, или че в неговата дейност и работа няма езотерико-християнски методи с общочовешко значение. Със сигурност може да се твърди обаче, че споменатото изказване на Рудолф ГЦайнер относно мисията на Учителя Петър Дънов в българския народ е не само категорично доказателство за широките познания, своевременна информираност и изключителна ерудираност на основателя на Антропософското общество, но е и ясен знак за онази вътрешна връзка, която естествено съществува между всички истински Христови посветени.
към текста >>

Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят.
Поради условията на новото време тя вече не е така аскетично откъснато от съвременната цивилизация в Европа. Заедно с това трябва да се изтъкне, че към края на XX век Словото и методологията на Учителя Беинса Дуно естествено се разгръща в цял свят. От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип. Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал. На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii) пътят на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече - дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция. Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят. Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения. Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските народи, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна. Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата Божествена Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа. Тъй като индийската йогистка методология е дадена в инволюционния период от развитието на човечеството, тя не е подходяща за съвременния европеец. Учителя Беинса Дуно дава ред упражнения и практики, които представляват еволюционен аналог на редица методи, дошли от Древна Индия.
към текста >>

Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани идеи, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни органи и сетива.
Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име. Има и друг методологичен план на подобие между дейността на духовния лидер Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов. В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния път е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука. По този начин ученикът импрегнира в своите духовни структури възвишената Мъдрост и живите идеи на Архангел Михаел. Те, от своя страна, развиват необходимите духовни органи и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни. Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани идеи, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни органи и сетива. Един от ключовите моменти при подхода към словото на Рудолф Щайнер е не само фактът, че има определена последователност, без която е невъзможно правилно навлизане в антропософията. Използван е и методът на щрихирането, при който се оставят широки пространства, където по-късно искреният антропософ да се вглъби и постепенно сам да довърши започната от Рудолф Щайнер картина. По този начин духовно-тьрсещият, изучаващ антропософия, напълно естествено разгръща своите вътрешни способности, разбира се, ако има смелостта да задава Парсифалови въпроси в контекста на истинното розенкройцерство на XX век - антропософията. От своя страна, всеки непредубеден и сериозен изследовател на Словото на Учителя Петър Дънов забелязва вътрешен, иманентен код в неговата структура и същина. Например в Школата на езотеричното християнство, работила сред българския народ, има типичните за окултните школи три нива, оформени структурно от три вида хора.
към текста >>

Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя.
Учителя Беинса Дуно използва различен метод, който изявява и втъкава в своето Слово, спрямо метода, използван от Рудолф Щайнер, разгърнат в неговите книги и лекции. Ако методът, използван от Рудолф Щайнер, може да се нарече описателно-съпреживяващ и цели да импрегнира Михаеличните живи идеи в мисловния микрокосмос на духовния изследовател, то методът, който използва Учителя Беинса Дуно в своето Слово, може да се нарече метод на синтез на най-широк спектър от преживявания в единната тъкан на Христос-съзнанието. Това не е случайно избран метод. Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек. Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина. Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст.
към текста >>

Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст.
Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост. Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в душата на човека, в Душата на човечеството. Това естествено отношение между двете езотерико-християнски традиции на XX век има и дълбоки исторически корени. Според Учителя Беинса Дуно Великите посветени на човечеството, Великите Учители и пратеници на Всемирното Бяло Братство са оформили в процеса на своята работа през вековете три клона на Езотеричната школа на Бялото Братство96.
към текста >>

Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове.
Ще се опитаме съвсем накратко да загатнем някои допълнителни изводи и идеи, които осветляват темата. 7.1. Рудолф Щайнер недвусмислено е изразил идеята, че Бодхисатва Майтрея носи, подготвя и изявява най-дълбокото разбиране на всички необходими понятия и детайли около Мистерията на Голгота. Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви. Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество. За всеки последовател на Учението на Учителя Петър Дънов тази идея е изключително позната. Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове. Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот. Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот. И наистина има един Учител в XX век, който е нарекъл своето Слово с думите Сила и Живот. 7.2. Духовната наука е дала достатъчно данни за това, че в края на XIX век протича един вид нова Голготска мистерия, но вече в Духовния свят.
към текста >>

Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек.
Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека.
към текста >>

Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии.
пространствен ключ, в трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите пространствени области на Космоса от геоцентрична гледна точка. Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план. Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори душа с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е. с дванадесетте Херувима, обградили нашата Слънчева система, може красиво да се преживее чрез втората част на Паневритмията - Слънчеви лъчи. А навлизането на душата сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен път може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм. Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии. На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието. По този начин душата придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер. Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка.
към текста >>

Последните две титли са иззети от евангелските определения за Христос и са отнесени към Майтрея.
BvdkGA 130, 19.09.1911. 44. За улеснение всяка от разгледаните хипотези е отбелязана с номер. 45. Виж мемоари на Мария Тодорова, последователи на Учителя Петър Дънов, „Изгревът на Бялото Братство", ИК „Житен клас", София,1993, том 1, стр. 280, ISBN 954-799-183-3 - том I. 46. Виж издадените на руски съчинения на Елена Рьорих, том 3, от 04.07.1936. Последните две титли са иззети от евангелските определения за Христос и са отнесени към Майтрея. Това изказване е записано по същото време, когато протича особено важен период с конкретни исторически събития от изявата на Бодхисатва Майтрея в името на Етерното пришествие на Христос. 47. Виж издадените на руски съчинения на Елена Рьорих, том 1 и 2, от 12.04.1935 и 4.11.1935. 48. Виж лекцията за Бодхисатва Майтрея на Адолф Аренсон: RudolfSteiner und der Bodhisatttva des 20.Jahrhunderts (R. St. and the Bodhisattva of the Twentieth Century), Freiburg 1980. 49. Виж края на 10-та сказка от цикъла „Евангелието от Матея", GA 123, 10.09.1910. 50.
към текста >>

Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос.
Това не е тайно окултно братство, а мощно социално движение с езотерико-християнски корени, проявило се първоначално в Източна Европа, а после и по цял свят. Тук категорично трябва да се каже, че това течение започва да съществува от началото на XX век първо в България, по-късно - във Франция (движението, създадено от ученика на Учителя Беинса Дуно - Михаил Иванов), а след това от тези два центъра в България и Франция се създават редица центрове по цял свят. Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар. Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти. Подобни организации, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка организация, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/. Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос. Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни организации или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и идеи относно изброените понятия - представи, идеи и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух. С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък. Нещо повече, авторите на този труд смятат, че това на практика е поредния удар срещу дейността на Учителите на Бялата Ложа - Учителите на Мъдростта и съзвучието на сетивата, и по-специално - поредната атака срещу дейността на проявяващия се в XX век Бодхисатва Майтрея. 57. Повече информация за живота на Михаил Иванов може да се прочете на официалната френска страница: www.ffau.org. в официалната българска страница, посветена на Словото на Учителя Петър Дънов: www.BeinsaDouno.org или в книгата: Louise-Marie Frenette, „Omraam Miklmil Anvanhov et le chemin de Lumirne", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997. 58.
към текста >>

Преводът на тази книга на английски език в нейният предварителен редакторски вариант е налице в официалния сайт на Общество Бяло Братство: www.BeinsaDouno.org . 99.
Виж GA 130 - лекции, държани на 19.09.1911, 5.11.1911 и 3.12.1911, и GA 118 - 27.02.1910. 96. Виж „Разговори при Седемте рилски езера", ИК „Кралица Маб", 1993, ISBN 954-478-11-3, в глава „Всемирното Бяло Братство през вековете". 97. Виж „Christian Rosenkreutz and Rosicrucianism", Anthroposophic Press, 2000, ISBN 0-88010-475-9. 98. Първият том на тази поредица в нейното най-пълно до този момент хронологично издание е публикуван през 2006 г. от Издателство "Бяло Братство" и Издателство "Захарий Стоянов". Преводът на тази книга на английски език в нейният предварителен редакторски вариант е налице в официалния сайт на Общество Бяло Братство: www.BeinsaDouno.org . 99. Виж две лекции, публикувани в цикъла G4 123, 6 и 10.09.1910. 100. Виж G4 730, 21.09.1911. 101. Виж GA 114, 25.09.1909. 102. Текстът е публикуван във вече споменатите записки на Борис Николов, в „Изгревът на Бялото Братство", ИК „Житен клас", София, 1995, том 3, ISBN 954-90041-2-0 -томIII. 103. Виж GA 237,11.07.1924. 104.
към текста >>

Тук може да се наблюдава интересно сходство между понятието ватански език, въведено от Учителя Беинса Дуно относно първичния език на човечеството, и идеите на Рудолф Щайнер за първичния единен език на атлантите и действието на съществото Вотан - виж GA 101, 21.10.1907. 118.
ISBN 5-87991-010-5, ISBN 5-87991-013-Х (т.З). 113. Из думите на Учителя, публикувани в приложение към Завета на цветните лъчи на Светлината, ISBN 954-744-042-Х. 114. Виж лекции в GA 110, по-специално - лекция, изнесена на 13.04.1909. 115. Повече за космогоничната и окултно-историчната гледна точка към Бодхисатвите може да се намери на интернет адрес: www.cosmochristosophv.org 116. Виж GA 130, 1.10.1911. 117. Тук може да се наблюдава интересно сходство между понятието ватански език, въведено от Учителя Беинса Дуно относно първичния език на човечеството, и идеите на Рудолф Щайнер за първичния единен език на атлантите и действието на съществото Вотан - виж GA 101, 21.10.1907. 118. В настоящата статия само се маркират някои изводи и идеи за Паневритмията, изнесени в много по-подробен и цялостен вид в специален лекционен цикъл в края на 2004 г., Варна. Този цикъл е посветен на духовно-научната гледна точка към Паневритмията и тепърва предстои да бъде публикуван и допълнително разгръщан. 119. Повече на тази тема може да се прочете в GA 106, глава „Действието на Озирис и Изис. Факти на окултната анатомия и физиология." 120. Виж GA 116, 25.10.1909 и GA 113, 31.08.1909.
към текста >>

66. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

този Бодхисатва, на когото след три хиляди години предстои да стане Буда (на санскритМайтрея означава буквално този, който предава Доброто чрез Слово3, а псевдонимът Беинса Дуно е негова транскрипция на един свещен протоезик, наричан от самия Учител ватански). III.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея В заглавието на тази глава несъмнено е изказана една друга гледна точка към всичко, изложено в първата частна книгата. Всички доказателства в тази насока биха могли да се опрат преди всичко на няколко твърдения, заимствани от антропософската доктрина, най-вече - от нейните духовни изследвания върху Ложата на Бодхисатвите и тяхната мисия.1 По този начин, използвайки аналогии между духовната наука и историческите данни за Учителя Беинса Дуно (1864-1944), ние можем да формулираме нашата теза в следните няколко твърдения: I. Учителя Беинса Дуно е Бодхисатвата на XX век, т.е. един от дванадесетте от Ложата на Бодхисатвите, ръководена от Христос чрез Светия Дух.2 II. Той е Бодхисатва Майтрея, т.е. този Бодхисатва, на когото след три хиляди години предстои да стане Буда (на санскритМайтрея означава буквално този, който предава Доброто чрез Слово3, а псевдонимът Беинса Дуно е негова транскрипция на един свещен протоезик, наричан от самия Учител ватански). III. В исторически аспект Учителя Беинса Дуно е първият Бодхисатва след мистерията на Голгота, затова той се определя като най-великият Учител, който някога се е явявал, за да изясни на човечеството Христовото събитие в неговия пълен обхват, т.е. той е най-великият Учител на Христовия импулс.4 IV. Индивидуалността на Бодхисатва Майтрея се инкорпорира, т.е. непълно се въплъщава в Петър Дънов около 1896-7 г.5 и се проявява физически чрез него четиридесет и девет години (седем периода от по седем години) като Учителя Беинса Дуно. V. Неговото дело и Слово, както това на всеки Бодхисатва, е микрокосмично отражение на макрокосмическия живот на Христос, защото Христос и Бодхисатвите се срещат на границата между „звездния" и „планетния" аспект на Слънцето.6 VI.
към текста >>

„Необходимо е да изговаряме Името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това Име предизвиква онези Принципи във Вселената, които творят... С произнасянето Му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всички заедно." (11 август).
Учителя Беинса Дуно е вече трайно в София, всяка неделя изнася публични проповеди, които се стенографират, и още на следващата година започват да се публикуват в сборници, озаглавени Сила и Живот. Първата официално стенографирана беседа пред софийското гражданство е от 16 март 1914 г. и се нарича Ето Човека: „Ние, които следваме Христос..., трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек: ще Го приемете ли, или разпиете, ще Го пуснете ли, или ще кажете: ,Де Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ", вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението."17 Същата година, на срещата на Веригата в Търново, Учителя Беинса Дуно възвестява: „Христос сега слиза от Божествения свят към нас... Вие сега искате да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, дори са Го виждали много пъти, но почти винаги са казвали: „Може да не е Той, може да е друг"... Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи" (10 август). „Необходимо е да изговаряме Името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това Име предизвиква онези Принципи във Вселената, които творят... С произнасянето Му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всички заедно." (11 август). „Как да намерим Христа? Ами това тихо шепнене, което често пъти имате, какво е? Това е Христос... Когато ви говори Христос, вие ще усещате това нещо откъм лъжичката, близо до сърцето и идващо отвътре на вашата душа... Всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа... Като се въодушевите от всичко това, Христос ще започне да се вселява във вас" (13 август).18 Период 1917-1923. Четвъртият подпериод от историческия анализ може условно да бъде наречен период на Школата на Бодхисатва Майтрея. През 1917 г.
към текста >>

Подхождайки към Словото аналитично, веднага прави впечатление, че на Учителя Беинса Дуно са присъщи език, стил и семантичност, предназначени не да оповестяват факти от духовната наука (както е основно в лекциите на Р.
По-нататък е необходимо да се повтори, че и антропософската наука, и Словото на Бодхисатва Майтрея се случват в епохата на Съзнаващата душа, т.е. те са адресирани към гносеологичните възможности на Съзнаващата душа в съвременния човек. Олук неизбежно се налага следното твърдение: само на антропософската наука е присъщо да оповестява Етерното пришествие на Христос като събитие, докато на Словото на Бодхисатва Майтрея е присъщо да бъде преживявано от Съзнаващата душа по такъв начин, че самото то да генерира в нея това етерно събитие. Способността на Бодхисатвата на XX век със Словото си сам да създава етерно преживяване на Христос в слушателите си е вторият ключов извод в анализа на нашата теза. С други думи, Съзнаващата душа днес преживява Словото на Бодхисатва Майтрея и тъканта на самото това преживяване е идентична с преживяването на Етерния Христос. Подхождайки към Словото аналитично, веднага прави впечатление, че на Учителя Беинса Дуно са присъщи език, стил и семантичност, предназначени не да оповестяват факти от духовната наука (както е основно в лекциите на Р. Щайнер), а да бъдат преживявани в тъканта на мисленето на Съзнаващата душа като Етерно пришествие на Христос. Следователно познаваемостта на Словото на Учителя Беинса Дуно е по-близка до съвременното възприемане на музиката, отколкото до възприемането на другите видове изкуства или науки. Този вид гносеология може да бъде наречена музикално преживяване в Съзнаващата душа. Нейна психологична основа е използваният от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си. На музиката ii липсва представност и понятийност, с които съвременното съзнание оперира.
към текста >>

Аналогично на музиката Словото на Учителя Беинса Дуно използва остарели на пръв поглед езикови и семантични форми, присъщи по-скоро на Разсъдъчната душа, но се преживява от Съзнателната душа по такъв начин, че да генерира в нея Етерно пришествие на Христос.
Този вид гносеология може да бъде наречена музикално преживяване в Съзнаващата душа. Нейна психологична основа е използваният от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си. На музиката ii липсва представност и понятийност, с които съвременното съзнание оперира. Антропософията твърди, че такова, лишено от представи и понятия, съзнание е било характерно за много древните състояния в неговата еволюция. Според исторически данни от духовната наука, музиката е дадена в епохата на Сетивната душа, за да се преживява от зараждащата се Разсъдъчна душа така, че да генерира в нея сили на Съзнаващата душа. Аналогично на музиката Словото на Учителя Беинса Дуно използва остарели на пръв поглед езикови и семантични форми, присъщи по-скоро на Разсъдъчната душа, но се преживява от Съзнателната душа по такъв начин, че да генерира в нея Етерно пришествие на Христос. По този начин можем да формулираме третия ключов извод на нашия анализ: за да генерира в Съзнателната душа Етерно пришествие на Христос, Словото на Бодхисатва Майтрея има структура и функция, идентични не с интелектуалното, а с музикалното преживяване. Тук се налага да обсъдим в по-големи детайли нашите съвременни гносеологични възможности. Според антропософската наука, когато Съзнаващата душа строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е. днешните наши представи и понятия от ежедневието са сгъстени, уплътнени етерни тонове. От друга страна обаче, Съзнаващата душа днес лесно може да възприема в мисленето си ясни представи и понятия за свръхсетивните светове, получени от антропософската наука.
към текста >>

НАГОРЕ

0.74652099609375