Търсене в текстове за 'Александър I'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 75 резултата в 50 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 12) Всемирното Бяло Братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато Александър Македонски12 влезе в Ерусалим, той го освободи, защото Бялото Братство бе там.
Всички разбирания са на място, но понеже човечеството прогресира и е в развитие, затова разбиранията са различни. Нам ни е приятно за всички онези, които носят Божественото, отгдето и да идат те. Всяко течение е в служба, то е на своето място и съставлява част от едно цяло; има философия на Цялото. Гърците всъщност завладяха Рим. Всички римляни знаеха гръцки, тогава Бялото Братство бе в Гърция. Когато Александър Македонски12 влезе в Ерусалим, той го освободи, защото Бялото Братство бе там. Но когато Бялото Братство се дигна оттам, Ерусалим падна. Бялото Братство се дигна също така и от Гърция и затова сега тя е отпаднала Да знаете само колко е велик Божественият план! Идеите на Бялото Братство ще се приемат. Не от всички, а само от тези, които са готови, а другите ще ги приемат в друга епоха.
към текста >>

2. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои я наричат „жизнени лъчи“, Райхeнбах – „од“ или „одични лъчи“, Жорж Лаковски – „радиации“, Александър Гурвич – „митогенни лъчи“ и т.н.
Уилиам Максуел е изложил своите възгледи върху основните принципи за праната в 12 точки и издава книгата „Dе medicina magnetica“ през 1679 г. През 18 в. Франц Мeсмер75 продължава разсъжденията на Максуел, като назовава праната „жизнен магнетизъм“. През XIX и XX в. съществуването на праната вече e научно доказано от множество изследователи. Някои я наричат „жизнени лъчи“, Райхeнбах – „од“ или „одични лъчи“, Жорж Лаковски – „радиации“, Александър Гурвич – „митогенни лъчи“ и т.н. Именно праната е архитект или строител на формите и от нейното количество в организма зависи до голяма степен съответно и здравето. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословното състояние на органите се вижда ясно от следното: когато тялото или съответен орган обеднее откъм прана, то или той става податлив към болести и добива предразположение към такива. А при дълбоко и ритмично дишане, когато се влива богат приток от жизнена сила в даден орган, тогава той е в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуването. Например при парализа съответният орган анатомически е здрав, но е обезсилен нервният център, който го инервира; именно затова дълбокото дишане, обогатявайки всички части на тялото с прана, може да подейства на мозъчния център, който управлява чрез нерви съответния орган, а чрез съживяването на нервната система се възобновява и органът.
към текста >>

3. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

Но те не са ли и същите митогенни лъчи на Александър Гурвич?
Този резултат е в синхрон с твърдението на окултната наука, че очите, ушите и други центрове на организма изпушат снопове светлина. Ученият Каан изследва лъчите, които изпущат мозъкът, сърцето, черният и белият дроб. Оказва се, че най-много лъчи изпуща мозъкът; сърцето и черният дроб изпущат еднакво, а белият дроб – в някои случаи по-малко, а в други – повече от мозъка. Женевският химик Циглер регистрира биолъчение в растението росянка и нарича това явление зоизитет. После отъждествява тези биолъчения с одичните лъчи на Райхенбах. Но те не са ли и същите митогенни лъчи на Александър Гурвич? Д-р Гастон Дюрвил, след като държи ръката си над някои растения, ускорява растежа им. Същите опити са правени и от Манен, и от Гравие. Забележителен факт е, че здравето на експериментатора има влияние върху резултата на опита. Значителни са изводите при опитите на Гурвич, въвеждайки индукцията. Той е изследвал влиянието на една луковица, наречена индуктор (създаващ полето), защото е насочена с върха си към друга и ѝ влияе, а втората е наречена детектор.
към текста >>

4. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза).
4. Д-р Карл фон Райхенбах (1788–1869) – забележителен немски химик, геолог, естествоизпитател и философ. Открива катрана, парафина и фенола. Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один. 5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията. 6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза). Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция. 7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята. 8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството. Основана е в Англия през 1650 г. от Джон Фокс.
към текста >>

12. Александър Македонски (Велики) (356–323 г. пр.
С избиването на над 3000 души от тях в Париж през 1572 год. е свързана т.нар. Вартоломеева нощ. 11. Илюминати (от латинското просветлени, озарени) е общото наименование на няколко тайни общества в света, сред които са испанските алумбрадос през 15 в., които се борят срещу Инквизицията, розенкройцерите, френските и руските мартинисти от 18 в., които изучават окултните и кабалистичните науки. В тяхната йерархия илюминат е висша степен на посвещение. 12. Александър Македонски (Велики) (356–323 г. пр. Хр.) – владетел на Древна Македония. Един от най-талантливите пълководци в историята, ученик на Аристотел. В рамките на 12 години завладява градовете на Древна Гърция, Персийската империя, Египет и много други по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му империята му се е простирала до Индия. 13. Великият океан – Тихият океан
към текста >>

На два пъти е бил министър-председател на България: по време на кризата след абдикацията на княз Александър І и по време на Първата световна война.
30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи. 31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия. 32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год. На два пъти е бил министър-председател на България: по време на кризата след абдикацията на княз Александър І и по време на Първата световна война. 33. Кали-юга – според Ведите и хиндуизма Земята в своето развитие ще премине през четири епохи: Сатя-юга (Златен век), Дваяра-юга, Третя-юга и Кали-юга (Железен век). Последната е започнала през 3102 г. пр. Хр. с оттеглянето на Шри Кришна и ще продължи 5000 год. Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта.
към текста >>

5. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е.
Дясната страна на човека – десен крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е. организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили. Така става обмяна, при която той приема слънчевите енергии, а и добрите енергии от Земята, като същевременно Ă предава непотребните и дисхармоничните. Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение.
към текста >>

6. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Професор Александър Гурвич е почнал своите опити най-първо с корените на лука и е дошъл до констатиране на тия излъчвания у организмите.
Лаковски отбелязва, че опашката е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха опашката си.” Професор Петко Петков като споменава за изследванията на Лаковски, казва между другото: „Като се имат предвид тези опити, можем лесно да си обясним, че и камилата в пустинята се упътва по същия начин направо към оазиса с такава увереност, като че ли го вижда. Така можем да си обясним и как кучетата намират своя дом и господаря си. Известно е също, че когато наближи зимата, мишките в Норвегия напускат планинските места, в които живеят и се отправят към морето по права линия.” Митогенните лъчи на Гурвич Професор Александър Гурвич е почнал своите опити най-първо с корените на лука и е дошъл до констатиране на тия излъчвания у организмите. Гурвич ги нарича митогенни лъчи, понеже от тяхното въздействие се усилва клетъчното деление /митоза значи клетъчно деление/. Може би тия лъчи са идентични или сродни с радиациите на Лаковски. Първият му труд за митогенните лъчи е напечатан през 1924 г. После е писал множество статии върху тия лъчи, които в 1936 г. събра и изложи в специална монография.
към текста >>

7. 28 МОРИЯ И КУТХУМИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Александър Македонски или на Чингиз Хан и коя ли още не?
МОРИЯ И КУТХУМИ След Първата световна война човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, на чудовищната лакомия и на вкостенелите назадничави идеи - че силният трябва за ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командва и управлява. Но въпреки това имаше все още хора, които бяха проводници на тези идеи. Те не знаят един велик, основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя така: "Всяка сила, колкото и голяма да е тя, щом върши насилия и беззакония, ще дойде друга, по-голяма от нея сила, която ще я ликвидира." Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на древността? Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Александър Македонски или на Чингиз Хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. След това в човечеството се събуди подтик да намери смисъла и порядъка на този свят. Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия.
към текста >>

8. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Управляващата тогава Земеделска партия беше свалена от военните, а нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски - обезглавен.
Съборите на Бялото Братство, които Учителя уреждаше всяка година през месец август, след Първата световна война ставаха в Търново, недалеч от покрайнините на града, в едно лозе, където имаше една двуетажна вила. Там се провеждаха до 1925 година включително, като през годините 1923 и 1924 събори въобще не е имало. През тези години Учителя не е провеждал никъде братски събори. През годините 1923, 1924 и първата половина на 1925 година България преживя много тежки политически сътресения и мина по ръба на жестока гражданска война. На 9 юни 1923 година стана преврат. Управляващата тогава Земеделска партия беше свалена от военните, а нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски - обезглавен. Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можа да окаже сериозна съпротива при този преврат. Тогава Комунистическата партия разполагаше със сериозна организация, дисциплина и оръжие, но Централния й комитет взема решение да пази неутралитет по този преврат, като отбеляза, че това е борба между две буржоазии - селска и градска. Това решение отклонява България от суровата гражданска война. Малко след това, на заседание на Коминтерна осъждат становището на Българската комунистическа партия като крайно неправилно и погрешно.
към текста >>

9. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Александър Север, също римски император никога нямаше да постави бюста му всред двама полубогове и една императрица нямаше да поддържа кореспонденция с него.
Разговарял е с умрелите. Можел е да става видим и невидим по свое желание, изчезването на тялото му след смъртта при най-тайни обстоятелства и пр. Всички тези неща карат някои, които са писали за него да мислят, че животът му е роман и всичко това са измислици. Но за окултистите това са факти, възможни за Посветените адепти." Блаватска, говорейки за него, казва: „Ако неговият живот беше роман, Каракла, римски император никога нямаше да издигне храм в негова памет. Александър Север, също римски император никога нямаше да постави бюста му всред двама полубогове и една императрица нямаше да поддържа кореспонденция с него. Едва съвзел се от умората след превземането на Ерусалим, Тит не би побързал да пише писмо на Аполоний, за да му определи среща в Аргос, като добавя, че баща му и сам той дължат всичко нему, Великият Аполоний и че затова тяхната първа мисъл била за техния благодетел. Император Марк Аврелий нямаше да изгради храм и светилище на този Мъдрец в знак на признателност и за неговото проявяване и за съобщението, което направи в Тияна. Този следсмъртен разговор спаси града, както цял свят го знае, защото има за последица вдигането на обсадата на града от Марк Аврелий. Нещо повече, ако това беше роман, нямаше да го видим потвърдено в историята на Вопискус, един от най-верните езически историци. Най-сетне Аполоний не би бил предмет на уважение за човек с такъв благороден характер като Епиктет.
към текста >>

10. АМОНИУС САКУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Американският професор Александър Уилдер, говорейки за Амониус, казва: „Дълбоката му духовна интуиция, широките му познания, близостта и приятелството му с отците на църквата Пантен, Климент и Атенагор и с най-учените философи на епохата, спомогнали да се подготви за задачата, която изпълни така добре.
АМОНИУС САКУС Амониус Сакус се е родил към края на втори век след Христа, неизвестно точно кога и е умрял през 243 година. Той не е писал нищо, но е говорил на учениците си, които впоследствие предават това, което той им говорил. Той сам казва, че не изнася някакво свое учение, а продължава делото на Великия Хермес. И той казва още, че учението за което говори, се намира в книгите на Хермес, откъдето Питагор и Платон са почерпили знанието и са го пренесли в Гърция. Американският професор Александър Уилдер, говорейки за Амониус, казва: „Дълбоката му духовна интуиция, широките му познания, близостта и приятелството му с отците на църквата Пантен, Климент и Атенагор и с най-учените философи на епохата, спомогнали да се подготви за задачата, която изпълни така добре. Той успя да съедини и съгласува мненията си с най-големите учени и общественици на римската империя, които бяха малко склонни да губят времето си с диалектически разсъждения и суеверна практика. Постигнатите плодове на неговата дейност днес се виждат във всички християнски страни, защото всички главни учения носят белега на неговата моделираща ръка. Всички стари философи имат последователи между съвременниците и дори сред самия юдеизъм, подчинен на изменения, които бяха внушени от Александрия. Амониус беше човек с големи познания, чудновато надарен, водещ живот без петна, пълен с обич и доброта. Неговото почти свръхчовешко съзнание и множество други качества му придадоха титлата Теодидактус - Божествен Учител, но той скромно, следващ примера на Питагор, се задоволяваше да носи титлата Филалет или приятел на Истината.
към текста >>

11. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В 19-та глава се дава пророчеството за завладяването на Египет от персийците, след това освобождаването му от Александър Македонски и че Египет, Асирия и Израел ще се обединят в едно царство и ще приемат Словото Божие и ще слугуват на Господа на силите.
В 14-та глава се говори пак за унищожението на Вавилон, който Исайя видя във видение при смъртта на царя Ахав, след което на евреите ще бъде разрешено да се върнат от вавилонското робство. В 15-та глава е пророчеството за разорението на Моав от персийците. В 16-та глава продължава да говори за нещастието на Моав от разорение. В 17-та глава се дава пророчество за разорението на Дамаск от Сирия. В 18-та глава се говори за един народ оттатък етиопските реки, който ще се обърне към Господа и ще му принесе дар. В 19-та глава се дава пророчеството за завладяването на Египет от персийците, след това освобождаването му от Александър Македонски и че Египет, Асирия и Израел ще се обединят в едно царство и ще приемат Словото Божие и ще слугуват на Господа на силите. В 20-та глава продължава да говори за превземането на Египет от асирийците. В 21-ва глава се дава пророчеството за падането на Вавилон, Едом и Аравия. В 22-ра глава е дадено пророчеството за долината на видението. Това е пак пророчество за падането на Юдея и Ерусалим. В 23-та глава се дава пророчество за падането на Тир и Сидон.
към текста >>

12. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Този образ, както Данаил го изтълкувал, показва петте царства от онази епоха до днес: Вавилонското, Персийското, Александър Македонски, Римската империя и сегашното царство.
В тази глава са засегнати много дълбоки окултни проб- лелш и може ашого да се каже за нея. но аз ще посоча салдо някои основни положения. Тя най-първо ни показва, че всичкият наш живот в будно и сънно състояние се хроникира в книгата на природата или в така наречените акашови записи откъдето пророкът вижда съня на царя. А тълкуването на съня е вече тълкуване на образи и символи, които са език на природата. Образът, който е видял царят, представя човечеството в неговото развитие. Този образ, както Данаил го изтълкувал, показва петте царства от онази епоха до днес: Вавилонското, Персийското, Александър Македонски, Римската империя и сегашното царство. Това е едно тълкуване. Но този образ има и по-дълбоко значение. Златната глава показва Полярната или златната епоха на човешкото развитие. Първата човешка раса, която се е развивала в етерния свят. Тогава човечеството е имало една такава висока култура, за която Учителят казва, че съвременното човечество ще я достигне след 400 хиляди години, т.е.
към текста >>

13. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така Александър Север, който царувал от 222-ра до 235-та година се отнасял с уважение към личността на Исус Христос.
Но местните управители приложили закона против всички. Във време на това гонение умрял от мъченическа смърт в Александрия Ритор Леонид, баща на знаменития Ориген и девицата Патоемиена, в Лион епископ Ирений, в Картаген - Флавий Перпетуа и робинята Фелиция. След Сптимий Север християните в продължение на 30 години се радвали на мир. През това време римският престол заемали така наречените императори-еклектици. Те били под влияние на неоплатониците, които считали, че във всяка религия има нещо хубаво и истинно - поради това те се отнасяли с уважение към всички религии, а някои от тях поставяли Християнството по-високо от всички други религии. Така Александър Север, който царувал от 222-ра до 235-та година се отнасял с уважение към личността на Исус Христос. Бюста на Христос стоял в неговата молитвена стая редом с бюстовете на езическите богове. Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много обществени сгради. На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за обществени длъжности. При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите. Християните се радвали на спокойствие и при приемника на Максимин, император Гордиян, който царувал от 238-ма до 244-та година.
към текста >>

При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите.
Те били под влияние на неоплатониците, които считали, че във всяка религия има нещо хубаво и истинно - поради това те се отнасяли с уважение към всички религии, а някои от тях поставяли Християнството по-високо от всички други религии. Така Александър Север, който царувал от 222-ра до 235-та година се отнасял с уважение към личността на Исус Христос. Бюста на Христос стоял в неговата молитвена стая редом с бюстовете на езическите богове. Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много обществени сгради. На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за обществени длъжности. При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите. Християните се радвали на спокойствие и при приемника на Максимин, император Гордиян, който царувал от 238-ма до 244-та година. Също така християните се ползвали със спокойствие и при император Филип Аравитянина, царувал от 244-та до 249-та година. За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници. В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или село, където да нямало християни. От втората половина на трети век, по времето на император Децитраян, гоненията против християните встъпват в нова фаза на развитие.
към текста >>

Този император бил еклектик в религиозно отношение, подобно на Александър Север и във всяка вяра намирал нещо добро, достойно за уважение.
Виновните в това били пращани на заточение или убивани. С втория едикт, издаден в 258-ма година се предписвало всички епископи и всички служебни лица да се заставят да се откажат от Християнството, като им се конфискуват имотите и ги лишат от всякакви права, и ги убивали. Жертва на тези гонения станали много епископи, дякони и презвитери. Езическият народ симпатизирал на мъчениците и ги подкрепял, както можел. При приемника на Валериан, Галиена, от 260-та до 268-ма година, настъпила промяна в отношението към християните. Този император бил еклектик в религиозно отношение, подобно на Александър Север и във всяка вяра намирал нещо добро, достойно за уважение. Поради това той се отнасял благосклонно към християните. Отменил несправедливите наредби на своя баща против християните - за ходене на гробищата и за конфискуване на църковните имущества, но при все това християнската религия си оставала още непозволена. Издадените по-рано закони против християните не били отменени. Затова и при този император имало случаи на мъченичества. При все това християните се ползвали мълчаливо с известна свобода.
към текста >>

14. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които задушавали свободната и прогресивна човешка мисъл.
Затова виждаме, че първоначалното Християнство започва с братски общежития, първата и най-естествена форма, в която се излива общия живот на първите християни. В Римския свят се борят две течения - пробудилата се човешка мисъл и култът на цезарите. Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните. От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните. Култът на цезарите, който се противопоставя на това течение, е бил продължение на култа на царете-посветени. Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които задушавали свободната и прогресивна човешка мисъл. Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение те влизали във връзка с демоничните същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове. Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски. Такива са различните Иродовци, за които се споменава в Евангелието и Деянията на апостолите. В 12_та глава в Деянията на апостолите ни е описан един такъв Ирод. В началото на главата виждаме как Ирод обезглавява Яков и хвърля Петър в тъмница.
към текста >>

Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски.
Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните. От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните. Култът на цезарите, който се противопоставя на това течение, е бил продължение на култа на царете-посветени. Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които задушавали свободната и прогресивна човешка мисъл. Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение те влизали във връзка с демоничните същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове. Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски. Такива са различните Иродовци, за които се споменава в Евангелието и Деянията на апостолите. В 12_та глава в Деянията на апостолите ни е описан един такъв Ирод. В началото на главата виждаме как Ирод обезглавява Яков и хвърля Петър в тъмница. В края на главата виждаме Ирод да говори от своя престол. Народът, който практикувал култа към цезарите, спонтанно признава, че Ирод черпи от Божествените сили.
към текста >>

15. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал христовото учение.
Изучил основно гръцката литература и философия. Пътувал в разни страни - Италия, Сирия, Палестина, Египет за да слуша някои прочути учители. В Александрия ученик на Пантен и негов помощник около 190-та година. След като Пантен напуснал Александрия станал управител на александрийската школа. Около 190 - 202-та година на Александрия бил ръкоположен за презвитер. Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал христовото учение. Той умрял около 215 година. Климент Александрийски привличал за слушатели не само християни, но и езичници. Дори езически философи отивали да слушат неговите уроци, в които той се стараел да изясни учението на християнската религия, като единствен гносис (знание за света и човека). Той постепенно приближавал слушателите си към Христа и ги запознавал с неговата мъдрост. Целта му била да просвети и научи христяните така.
към текста >>

Към 215 година го повиква един княз в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия.
мъже, жени. Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения. За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие. После Ориген осъждал от тази своя постъпка, противна на думите на апостол Павел: "Буквата убива, духът животвори" (второ кор. 3,6). Славата на Ориген се е носила вън от Александрия. Към 215 година го повиква един княз в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия. По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария Палестинска и бил ръкоположен за презвитер от приятелите си епископите Теокист Кесарийски и Александър Ерусалимски. Ръкоположението му не било признато от александрийския епископ Димитрий. Ориген се принудил да се установи в Кесария Палестинска, където открил катехи-зисно училище. В 244 година той участвал във църковния събор в Бостра (Арабия) и успял да отвърне тамошния епископ Девил от монархистката ерес. Два александрийски събора, свикани от епископ Димитрий, през 231 и 232 година, се занимавали с въпроса за Ориген.
към текста >>

По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария Палестинска и бил ръкоположен за презвитер от приятелите си епископите Теокист Кесарийски и Александър Ерусалимски.
Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения. За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие. После Ориген осъждал от тази своя постъпка, противна на думите на апостол Павел: "Буквата убива, духът животвори" (второ кор. 3,6). Славата на Ориген се е носила вън от Александрия. Към 215 година го повиква един княз в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия. По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария Палестинска и бил ръкоположен за презвитер от приятелите си епископите Теокист Кесарийски и Александър Ерусалимски. Ръкоположението му не било признато от александрийския епископ Димитрий. Ориген се принудил да се установи в Кесария Палестинска, където открил катехи-зисно училище. В 244 година той участвал във църковния събор в Бостра (Арабия) и успял да отвърне тамошния епископ Девил от монархистката ерес. Два александрийски събора, свикани от епископ Димитрий, през 231 и 232 година, се занимавали с въпроса за Ориген. Той бил лишен от учителската длъжност и изгонен от Александрия.
към текста >>

където намерил братски подслон при неговите приятели епископите Теоктист и Александър.
Ориген се принудил да се установи в Кесария Палестинска, където открил катехи-зисно училище. В 244 година той участвал във църковния събор в Бостра (Арабия) и успял да отвърне тамошния епископ Девил от монархистката ерес. Два александрийски събора, свикани от епископ Димитрий, през 231 и 232 година, се занимавали с въпроса за Ориген. Той бил лишен от учителската длъжност и изгонен от Александрия. Тогава той се преселил в Кесария Палестинска. където намерил братски подслон при неговите приятели епископите Теоктист и Александър. В Кесария той отворил училище подобно на това в Александрия и тук, както и в Александрия го слушали не само християни, но и езичници. Имал много ученици и от други страни. Под влияние на неговите уроци двамата братя от Понг - Теодор, Атиндор приели християнството и после станали епископи. Първият бил знаменитият неокесарски епископ, Григори чудотворец (240 - 270). Оригенов ученик бил и кесарския презвитер Памфил, умрял в 309 година.
към текста >>

16. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г.
Изглежда, че нашият певец е чел песните на Бояна, тъй като той с кратки думи е изобразил характера на неговите съчинения. Говори се, че той, със своето въображение се е разливал по върховете или е пълзял като сив вълк на земята и се е реел като орел в небесата, т.е. че въображението на. Боян било изключително горещо и живо, увличащо и омагьосващо неговите слушатели и читатели." „И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни." Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г. пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците. И с тези негови дарби пленявал българския народ, който с право го смятал за магьосник, който е способен и вълк да стане, и друг звяр, какъвто пожелае." „Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити писатели." „По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци. Те имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие.
към текста >>

17. Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството - Влад Пашов (1902- 1974)

Александър Соловьов, изследовател на Богомилството, между другото казва: "Символите на Месеца и на Слънцето върху надгробните паметници могат да бъдат обяснени във връзка с езотеричното учение на богомилите, според което Слънцето и Месецът са небесни ладии, жилища на праведните души пред вратата на Рая.
"В учението на богомилите е отразено схващането на гностиците за възможността чрез духовна чистота да се възвиси душата до едно общение с Първоизточника на Светлината, до Словото, до Христа." Това показва, че това е едно окултно схващане, практикувано от гностиците, които са били една окултна школа. И богомилите, като са поддържали същото учение, показват, че и те са една окултна школа. „Богомилите, верни на принципа на манихеите, виждат своята задача не само в борба срещу злото, но и в преобразяване на злото чрез душевна чистота. Съвършените богомили се освобождавали от злото и развивали една мощна любов към човека, истинска християнска любов, за да може да се превърне силата на злото в добро." Това е един окултен принцип, практикуван от манихеите, които са една окултна школа. Щом и богомилите са го практикували, и те са окултна школа. Александър Соловьов, изследовател на Богомилството, между другото казва: "Символите на Месеца и на Слънцето върху надгробните паметници могат да бъдат обяснени във връзка с езотеричното учение на богомилите, според което Слънцето и Месецът са небесни ладии, жилища на праведните души пред вратата на Рая. Това старо учение на манихеите е било пуснало дълбоки корени между босненските богомили и затова те го изобразявали върху своите надгробни паметници. Тези символи показват дълбоката зависимост между човека, Слънцето, Месеца и звездите, особено ясно подчертано в старите източни религии." Това също показва на окултния характер на богомилите. "Може би тук трябва да намерим и следи от келтите. В един стар храм в Ирландия, който датира от преди 4200 години преди новата ера, има орнаменти във форма на спирала, върху много камъни. На едно място на задната страна на малкия храм се намира странно изображение, което представя слънчева ладия." И тази ладия и още други митове сочат на зависимостта, която е съществувала в старо време между келтската и египетската култура", казва Заилмакс фон Елиховен.
към текста >>

18. 24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Че Наполеон, Юлий Цезар, Александър Македонски и др.
Или нагоре, или надолу трябва да върви. Ако се качвате, ще имате един резултат, ако слизате ще имате друг резултат. Съвременните хора като не разбират този закон, че посоката на тяхното движение ще определи резултатите, които ще имат, искат като се движат надолу да имат резултатите и постиженията на едно движение нагоре. И затова те казват : Трябват ни силни хора, които да оправят света. Досега все силните оправяха и управляваха света по своему, но светът не се оправя. Че Наполеон, Юлий Цезар, Александър Македонски и др. не бяха ли все силни хора, които идваха да турят ред и порядък? Аз се чудя как съвременните хора могат да вярват, че един човек ще оправи света. Това е невъзможно. Силните хора, дотолкова могат да допринесат за оправянето на света, доколкото са изразители и проводници на една идея, която съществува в природата и има предвид благото на всички същества: Когато всички приемат тази обединяваща идея, тогава ще се внесе ред и порядък в света. А затова ни трябват слаби хора, не болни но слаби т.е.
към текста >>

19. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1.
Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление? - Не може.
към текста >>

Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист?
И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление? - Не може. А нашето учение е учение на Любовта и братството, които изключват всяко насилие.
към текста >>

1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист".
Това значи: работи, когато Бог работи. И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи. Всичко е възможно за онези, които вярват в Бога; всичко е възможно за онези, които обичат Бога; всичко е възможно за онези, които изучават законите, които Бог е вложил в света; и всичко е възможно за онези, които обичат Истината в света. Из беседа, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. -------------------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист". Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./
към текста >>

20. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

По онова време имаше един Александър Кръстников, който бе издал една книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а пък Учителя Дънов поставил по-долу от себе си.
Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва да се подготвят за най-лошото, детето скоро щяло да почине. Чул това нашият брат и споменал пред своят богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето до там. Нашият приятел казал: „Ти знаеш аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: „Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили денят. По онова време имаше един Александър Кръстников, който бе издал една книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а пък Учителя Дънов поставил по-долу от себе си. Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов. Тогава той си рекъл: „Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител то аз като държа книгата в ръката си и той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за него и ще го прочете. Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител. Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинският учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул.
към текста >>

21. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

и Христо Койчев, които бяха дошли най-рано, малко след тях - Коста Константинов, Асен Кантарджиев и Александър Стрезов, когото аз бях срещала във влака, и след тях - Георги Томалевски и Георги Радев.
1922 г. Сестра ми вече знаеше повече за Учителя. През тази пролет в Ачларе бяха отишли няколко „братя" - младежи студенти, за да помагат в полската работа на своя брат Жечо - земеделец от същото село. Тя беше разбрала тяхната култура - много по-голяма от културата на онези хора, които тя имаше възможност да срещне дотогава през своя живот и се възхищаваше и вдъхновяваше от тях. Те бяха: Кръстю Тулешков, Борис Николов и Христо Койчев, които бяха дошли най-рано, малко след тях - Коста Константинов, Асен Кантарджиев и Александър Стрезов, когото аз бях срещала във влака, и след тях - Георги Томалевски и Георги Радев. Сестра ми беше видяла ентусиазъма, с който работеха, беше почувствувала Любовта, с която говореха и вършеха всичко заради Учителя. Тя изпитваше вече привързаност към него и силно желаеше да го види. - Да го видя само и ще ми мине! - ми каза тя, когато дойде през ваканцията на 1922 г. в София.
към текста >>

22. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Този закон предизвиква бурни дебати и много опозиционни депутати, даже и симпатизиращият на Германия Александър Цанков, са против него.
Този въпрос върви много бавно и мудно и германците изпращат нов посланик, Бекерле, който на 12 декември 1940 г. отива три пъти при Филов с настоятелно искане- правителството да изпълни задълженията си към оста, т.е. България да влезе в Тристранния пакт. Пак под силния натиск на Германия, Филов внася на 24 декември 1940 г. ЗЗД пред 25-ото ОНС. Този закон предизвиква бурни дебати и много опозиционни депутати, даже и симпатизиращият на Германия Александър Цанков, са против него. ЗЗД нарушава чл.57 от Конституцията, който гласи, че всички български граждани са равни пред законите. Срещу ЗЗД се обявяват Писателският съюз, Съюзът на адвокатите, Лекарският съюз и други организации, които изпращат остри протести до Филов. Народът разбира, че правителството действа под силния натиск на германците. Евреите загубват всякакво доверие към филов и Габровски, но имат пълна вяра в Борис. Царят счита, че тази политика за унищожаване на евреите се дължи на покварени и изопачени умове.
към текста >>

се създава омразната КЕВ - комисия по еврейските въпроси, начело с Александър Белев, ратник антисемит и протеже на Габровски.
Квотата на България е 48 000 евреи от страната и 8 500 от София. Никой от евреите не подозира за страшната съдба, която им подготвят германците. Според ЗЗД, при прилагане на специалния данък върху имуществото на евреите масово се стига до пълното му конфискуване. Хитлер, готвачите на когото бяха мъж и жена от еврейски произход, решава да унищожи и всички евреи от завзетите от Русия области. През август 1942 г. се създава омразната КЕВ - комисия по еврейските въпроси, начело с Александър Белев, ратник антисемит и протеже на Габровски. Той лично отива в Берлин, за да получи нареждания в борбата срещу евреите. След завръщането си в София, създава много по-строг режим за евреите. Освен звездите и знаците по домовете и магазините, много евреи са изселени от София, радио-апаратите и телефоните им конфискувани, много магазини затворени, а мъжете от 25-45 годишна възраст мобилизирани в трудови бригади да работят по пътищата на България. Митрополит Стефан успява да издейства от правителството тези драконови мерки да не важат за покръстените евреи. Даже Филов освобождава женените за неевреи от носенето на жълти звезди.
към текста >>

23. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

След деветоюнския преврат и убийството на Стамболийски на власт идва Демократическият сговор с министър-председател Александър Цанков.
Има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство. Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони. Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела." (72, с. 185) След деветоюнския преврат и убийството на Стамболийски на власт идва Демократическият сговор с министър-председател Александър Цанков. Той най-жестоко се справя със земеделците и комунистите, които организират Септемврийското въоръжено въстание. Много видни интелектуалци са избити. На поисканото от братството разрешение за провеждане на събора в Търново през 1924 г. правителството категорично отказва. Учителя провежда Втория младежки събор в София и изнася през съборните дни няколко беседи, отпечатани в томчето „Разумният живот".
към текста >>

24. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

При явилата се тогава министерска криза Учителя обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър-председател Александър Цанков, който през 1923 г.
Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност — взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителя поема цялата карма на братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителя взема участие във всички събития, касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителя обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър-председател Александър Цанков, който през 1923 г. след преврата изби много земеделци и комунисти. Лулчев не свършва добре работата си и за този съвет на Учителя се научава Цанков. Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев.
към текста >>

25. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче.
В това време здравите ръце на Иван го хващат за опашката. Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели. Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи. София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка. Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата. То побягва по близката пътека, като събаря над 50-60 души и ги обръща в снега. Оказва се, че това не е куче, а вълк. След построяването на салона в квартал „Изгрев" Учителя започва редовно да изнася своите беседи, но няма ред за влизането в салона.
към текста >>

26. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Много от древните римски и други завоеватели са посещавали Мусала, за да придобият мистични знания, например Александър Македонски, Тит и др.
Трябва да знаете в кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях. Това значи, да възприемете специфична светлина и топлина от слънцето. Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен." („Отворени форми", стр. 150). Връх Мусала има олтари - при езерото Окото и при Маричените езера, които са събирателни фокуси на божествената енергия, нейни трансформатори и станции за насочване по предназначението им. Затова още от древни времена всички будни души съзнателно са се стремили към този жив център на сила и знание. Много от древните римски и други завоеватели са посещавали Мусала, за да придобият мистични знания, например Александър Македонски, Тит и др. При първите посещения на връх Мусала Учителя казва: „Значи отсега ще изучавате закона да бъдете добри към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този закон, животът ви ще се осмисли, живата природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука. Ако тези камъни проговорят, какво ще стане? Косите ви ще настръхнат от ужас и тази красива местност няма да ви побере.
към текста >>

27. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

и виждайки тенденция за нахлуване на комунистическите методи в Братската школа, купих 4 неръждаеми казана от Силистра, един от които взе Веселин Орешков за детската школа в Троян, и 3 - за рилския живот.С идването на новия Братски съвет организацията на Рила се пое от Александър Станчин.
По обяд предложих да направим една обща молитва, за да се свържем с Махабур - Мощния и Силния Дух, който постоянно присъства там. След нашата сърдечна молитва на близо 1000 души всички облаци се пръснаха и трите дена на празника бяха само слънчеви. На 25 август се разразила силна буря, която съборила много палатки на приятели, които бяха останали, и 3 дни били затворени в хижата, докато времето се нормализира. През 1992 г. останаха повече от 7000 лв. и виждайки тенденция за нахлуване на комунистическите методи в Братската школа, купих 4 неръждаеми казана от Силистра, един от които взе Веселин Орешков за детската школа в Троян, и 3 - за рилския живот.С идването на новия Братски съвет организацията на Рила се пое от Александър Станчин. Веднага се явиха комунистическите методи на работа. Сложи се каса до кухнята с надпис, че обядът струва 50 лв., а за чужденци - двойно: 100 лв. Никога при Учителя не сме имали каса за събиране на пари. Това продължава и досега. Станчин прояви активна дейност, но и досега не е отчел нито един лев за сметките от Рилския лагер.
към текста >>

28. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

- „След като затвори очи Иван Александър - цар български и самодържец не само на българския народ, но и на гърци, братята Иван Страцимир, на който бе дадено видинското царство, и Иван Шишман, който владееше търновския дял на държавата, не си поминуваха в разбирателство и братска обич, а всеки сам за себе си водеше самостойна управа.
- Щом като Тодор е могъл да го вземе от дядо си, защо да не научим нещо повече. Разгънаха листа и Тодор го подаде на Константина. - Ти като че най-добре ще го прочетеш - каза той. - Добре, щом казвате така - отвърна Константин и като се облегна на дървото, зачете бавно и разбрано. Останалите младежи полегнаха по тревата, подпряха се на лакти и напрегнаха слух. - „След като затвори очи Иван Александър - цар български и самодържец не само на българския народ, но и на гърци, братята Иван Страцимир, на който бе дадено видинското царство, и Иван Шишман, който владееше търновския дял на държавата, не си поминуваха в разбирателство и братска обич, а всеки сам за себе си водеше самостойна управа. Това бе добре дошло за нахълтващите турски орди, за да сломят по-лесно съпротивата. А то се знае открай време, че несговорните другари, приятели, търговци или управници, лесно попадат под ударите на врагове и завистници. Станало така, че султан Мурад през лето 1375 ударил със своите многобройни пълчища на североизток в Тракия и завзел местата около Диамболис. След това турците се приготвили да ударят през южна Македония към Сърбия. Там те били посрещнати от сърби и босненци, които на няколко пъти нанесли и победи, но в края на тези продължителни битки турците взели отново връх и нахлули към Североизточна България.
към текста >>

29. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински.
Гръцката администрация знаела за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Гръцките и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия. Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1. Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци. Тази негова дейност се простира и по времето на неговото пребиваване в Македония.
към текста >>

Александър В.
Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Гръцките и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия. Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1. Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци. Тази негова дейност се простира и по времето на неговото пребиваване в Македония. С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2.
към текста >>

30. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

книгите на автори като Петър Добрев, Кръстю Мутафчиев, Александър Алексиев – Хофарт и др.) Не бива да се пренебрегва и участието на траките, които в много отношения са равностойни като дял, традиции и културно присъствие наред с първите два етноса – славяни и прабългари.
Учителят на ББ причислява българите към славянското семейство. Това обстоятелство произтича от световното призвание на съвременното славянство в нашата епоха – изграждането на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, Културата на Любовта. Обективната историческа истина ни задължава да допълним, че произходът на българската нация е обусловен не само от компонента на славянството (който е безспорен, но не определящ), а на първо място – от прабългарите. Те по численост и доминация в процеса на формиране на единен български народ далеч са надхвърляли стойностите, които доскоро им отреждаше историческата наука. (За справка – вж. книгите на автори като Петър Добрев, Кръстю Мутафчиев, Александър Алексиев – Хофарт и др.) Не бива да се пренебрегва и участието на траките, които в много отношения са равностойни като дял, традиции и културно присъствие наред с първите два етноса – славяни и прабългари. Но Учителят П. Дънов набляга именно на славянския елемент в произхода на българите, имайки пред вид ролята, която предстои да изиграят славяните в най-съдбоносния за еволюцията на земното човечество момент. И още в първото изречение на Възванието великият духовен Учител нарича България „дом славянски“, за да подчертае точно принадлежността на страната ни към настоящия могъщ еволюционен процес на планетарна трансформация. Възниква и въпросът: кой изпраща Възванието, кой е неговият източник? „Послушайте думите на Небето“ са първите думи в текста.
към текста >>

31. Произведения на Николай Райнов - Николай Райнов

Александър Йорданов и Едвин Сугарев, издателство Български писател (издадени са І и ІІ том)1993 г.
Самодивско царство. Сърдечен огън“ (разкази) „Приказки на европейските народи“ (преразказани) „Източни приказки“ (преразказани)1989-1990 г. – „Съчинения в 5 т.“, ред. Александър Йорданов и Едвин Сугарев, издателство Български писател (издадени са І и ІІ том)1993 г. – „Светилник за душата. Апокрифи из живота на Буда, Иисус, Учителите и др.“, изд. Аркан, София1998 г. – „Приказки от цял свят“ (съст. Ц. Л.
към текста >>

32. Предговор - Георги Радев (1900–1940)

Александър Станчин август.
Както знаем от Словото, първата стъпка в духовния път е научаване законите на РАЗЛИЧАВАНЕТО. Считаме, че с голяма част от методите на миналото не може да се върви напред в бъдещето. Поради това, най-първо бихме искали да изясним, да осветим следните, основно влияещи върху човешкия живот и среда – два пътя и процеса, характерни за нашия свят: По-горе споделените заключения и разяснения са с цел създаване на подтик в по-скоро органична, еволюционна посока, а не в механична, в по-скоро пътя на ученика, а не в пътя на инволюцията и грехопадението. Надяваме се всеки да се научи на различаване в правилния за развитието и еволюцията на своята душа и цялото човечество избор. Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината правят силата. Александър Станчин август. 2012 г.
към текста >>

33. Приложения - Георги Радев (1900–1940)

Александър Станчин, август.
август.1921 г. в гр. Велико Търново, я добавяме, като ярък органичен пример и метод за съчетаване, приложение и изпълнение на братята и сестрите, осъществен на годишния духовен събор. У нас не остава съмнение, че безспорно това е една от бъдещите форми на организиране на хората и народите като клетки в един Велик Божествен Организъм, в който се живее Живот за Цялото. Личи ясно известната в езотеризма, така наречена тетраспирална схема, проявяваща се в микро и макро органичния мир. Александър Станчин, август. 2012 г.
към текста >>

34. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква.
Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква. Той има същата структурна ос, но типът се различава. Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие. Накрай ще помена, че с обрисуването на тия две глави, далеч не се изчерпва многообразието във форми, които ни показва строежът на човешката глава. Избирайки, обаче, тия два крайни типа, исках да посоча един аналитичен метод за проучване на главата - метода на сеченията, към който пак ще се върна.
към текста >>

35. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

26 юли 1922 - Среща с Александър Стамболийски в Чам Кория (Боровец) 19 август 1922 - Учителят открива събора на Бялото братство в Търново с беседата „Новият Живот“ в читалище „Надежда“.
Глава пета БАУЧЕРОВОТО Автоматична фотокамера 24 февруари 1922 - Учителят открива Окултна школа за духовно самоусъвършенстване с два класа: „Младежки“ с лекцията „Двата пътя“, и „Общ клас“ с лекцията „Трите живота.“ 22 март 1922 - На Слатинската ливада „Баучеровото“ в Западен Лозенец се поставя началото на комуналния живот на Бялото Братство. Април 1922 - Учителят дава Правилника за учениците от Първи окултен клас на Братството. 24-26 май 1922 - Провежда се голяма екскурзия на Братството във Витоша. 7 юли 1922 - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Дънов за самоотлъчил се. 14-31 юли 1922 - Учителят прекарва с група ученици край Първото Мусаленско езеро. 26 юли 1922 - Среща с Александър Стамболийски в Чам Кория (Боровец) 19 август 1922 - Учителят открива събора на Бялото братство в Търново с беседата „Новият Живот“ в читалище „Надежда“. Опитът на свещениците да предизвикат диспут се проваля. 21 Авгст 1922 - Дава песента „Фир Фюр Фен“ в Търново. 1 октомври 3 декември 1922 - Изнася в Русе лекция за правилата на окултната школа, цикъл от десет беседи за влиянието на музиката, и дава песента „Махар Бену Аба.“ 2-5 юли 1923 - Открива младежкия събор в салона на Оборище в София с беседата „Разцъфтяване на човешката душа.“ Изнасят свои реферати Добран Гарвалов, Георги Радев, Методи Константинов, Г. Томалевски, Петър Пампоров, Боян Боев, Кузман Кузманов, Паша Тодорова. 25-26 август - Провежда се екскурзия на Черни връх, където Учителят изнася беседата „Здравия ум“ пред 130 души.
към текста >>

Става дума за Александър Божинов.
Не само от сферата на съкровените духовни търсения на тогавашната интелигенция, както случаят с Мара Белчева. Тя иде и от диаметралната противоположност на тогавашната българска културна среда! Шегаджийството, бонвиванщината, многопосочното наслаждаване на поразителния духовен цъфтеж на тогавашна България. Ще се спра на историята с един фейлетон от онова време, писан от журналист, който тогава направо е лицето на България. Заглавието е „Хубаво е да се пише, но трябва и малко дела.“ Впрочем не само „по онова време“, защото е на върха на българската култура от нивото на смехориите на Елин Пелиновите Пижо и Пендо, до член кореспондентството си на Българската Академия на Науките точно тогава (1929), а после и званието си на академик. Става дума за духа на България от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Става дума за Александър Божинов. Той пише за попските заяжданици с дъновистите, докато те самите нарушават всяко от собствените си изискванията към противната страна в този вечен спор. Божинов печата във вестник „Сговор“ нещо за дъновския събор, и как един лаком поп му грабнал хляба от масата без да благодари, или да се извини. Попските вестници, както ги нарича той, не закъсняват да се обадят. „Търновски епархийски вести“ пускат брошура „Дъновизма като вредна секта.“ Замесват се в разправията „Сговор“, „Пряпорец“, „Зора“, „Зорница“, „Ново време.“ Става ясно, че никой от тези вестници не е дъновистки пропагандатор, и че искането дъновисткия събор да се забрани е смешно. Просто цитирам „има хора с покрусени души, които търсят в нещо утеха.
към текста >>

36. От издателя - Атанас Славов

„Цар Иван Александър“ № 16, тел.
Славейков) За контакти: тел.: (02) 986-77-73,0887 025 404 e-mail: [email protected] Интернет сайтове на Хелиопол: www.imadrugpat.org www.heliopol.com www.beinsa.org www.7rilskiezera.com Книжарница „Новото Битие“ тел. 02 986 77 73 Верига книжарници „Пингвините“ Книжарница „Писмена“, (до НДК) Книжна борса „Болит“, етаж 1 Книжарница „Астея“, тел. 02 981 10 58 Книжарница „Новата Епоха“, тел. 02 981 32 79 Книжарница „Елрид“, тел. 02 986 71 26 Пловдив, верига книжарници „Нанси“ Книжарница „Чапъра“, Пловдив, ул. „Цар Иван Александър“ № 16, тел. 63-36-59 Книжарница „Универсум“ гр. Варна
към текста >>

37. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1859 (19 декември) в Цариград на път за Варна, за да поеме там руското консулство, идва Александър Рачински.
Богородица“ се оплакват от неговото обаждане на български по време на църковна служба. 1859 в Конкорд, Масачузетс, са потресени: Хенри Торо бие камбаната на общината за митинг и оповестява първата в САЩ пуб- лична защита на нападение срещу Харпърс Фери на убития борец за негърската свобода Джон Браун. Защитата му става известна като „Пледоария за капитан Джон Браун“. 1859 в Нюйоркския есенен оперен сезон сензационно получава глав- на роля в „Лучия ди Ламермур“ шестнадесетгодишната Аделина Пати - „Малката Флоринда“. 1859 (17 септември) в Разград идва Алберт Лонг, който за два месеца научава така добре български, че на Бъдни вечер изнася на български първата си проповед пред 15 местни богомолци. 1859 (19 декември) в Цариград на път за Варна, за да поеме там руското консулство, идва Александър Рачински. 1860 (12 март) в българската катедрала в Истанбул Иларион Мака- риополски провъзгласява независимостта на българската църква от Гръцката патриаршия. 1860 (15 май) в Тулча пастор Флокен отваря училище за децата на избягалите от преследвания в Русия молоканци и местни български недоволни от гръцките попове, в което се стичат 52 деца. 1860 в Пловдив с новата учебна година се отваря основаното от Джеймс Кларк протестантско мъжко училище. 1860 в Истанбул методисткият мисионер Алберт Лонг и конгрегационалистът Илаяс Ригс провеждат среща по въпроса за съвместна работа за превода на Библията на съвременен български език. До края на годината Ригс издава тук първата научна българска граматика.
към текста >>

38. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Родственикът на английския вицекрал на Индия - лорд Монтбатън! Сам той най-светлият млад представител не само на немската благородническа династия Хесе, но и на Батенберг! Александър Батенберг! Пристанището е осеяно с арки, улиците със знамена! Отсам - „Да живее негова светлост Александър Първи“, оттатък - „Да живее България свободна“.
Град - строителната перла на османската архитектура! Град, от който се напуска и през който се влиза в България; отникъде другаде с изключение на Свищов може би (обърнете внимание! - всичките други български пътища към света са покрити с шопски овчи бърбонки и тракийски биволски палачинки. Бургас смърди на сяра и колиби с рибени кости и мидени черупки из дворовете, пък е и в Източна Румелия, не в Княжеството!). Кой ще ги остави сами да решават бъдещето си! 24 юни 1879. Петър се готви да влиза в реалката и нея сутрин ще види не само бъдещите си съученици, а и представители от всички варненски училища на свободна Варна, както никога дотогава. В пълното им величие! Ще идва българският княз и как другояче и откъде другаде да пристигне в България ми кажете? Родственикът на английския вицекрал на Индия - лорд Монтбатън! Сам той най-светлият млад представител не само на немската благородническа династия Хесе, но и на Батенберг! Александър Батенберг! Пристанището е осеяно с арки, улиците със знамена! Отсам - „Да живее негова светлост Александър Първи“, оттатък - „Да живее България свободна“. Летят знамената. (Не в синьото небе, разбира се. Винаги, когато ще посреща нещо голямо, Черно море е ядосано, роши се и се мята.) И трета арка: „Дерзай, Светлий Княже, народът е с Теб.“ Надигай се на пръсти, качвай се където можеш да гледаш над главите на тълпата. Параходът „Константин“ акостира. Варненският губернатор Драган Цанков посреща светлия гост.
към текста >>

39. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на княз Александър Батенберг.
Макклинтък става методистки епископ. 1880 в Лонгууд, Бостън, се пренася да живее проф. Боун, който става редовен преподавател в Теологическия факултет на Бостънския университет. 1881 между Манхатън и Бруклин бива построен висящият Бруклински мост. 1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков. 1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на княз Александър Батенберг. 1882 (януари) в Кемдън, Ню Джърси, Оскар Уайлд посещава Уолт Уитман, като му казва: „Дойдох като поет да видя един поет“, на което Унтман отговаря „Давай!“ и го почерпва с домашното бъзаково вино на сестра си. „И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената. 1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън. 1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“. 1883 в България по време на суспендирането на българската конституция методистките мисии биват затворени.
към текста >>

Каза ни се, че Негово Височество Александър Първи изявил желание да ни види лично.
Тръгнахме за Пловдив. Пустите му куртки, нали наскоро били боядисани с недоброкачествено синило, неволно сме си посинили и лицата, като сме си бърсали потта. Болшинството от нас заприличахме на цигани. Трябва да сме били наистина „внушителни“. Едвам пристигнахме и слушаме командата „строй се!“ Присъедини се към нас и друга доброволческа чета, та станахме една рота от стотина души, все под командата на Спас Джезаджията. Каза ни се, че Негово Височество Александър Първи изявил желание да ни види лично. Ходом марш, през улиците на града до „конака“ на Теперко Паша, Кръстевич, генерал-губернатора на Източна Румелия.“ На княз Александър било съобщено за преврата в Пловдив на 6 септември, като бил на почивка в двореца Евксиноград. В Северна България още нямало друга железопътна линия освен Русе-Варна, така че за петдесет и пет часа князът сменял файтони и кабриолети, минал през Търново, прекосил Балкана и се настанил в конака на генерал-губернатора Кръстевич, който пък си стегнал багажа и поел за Цариград. Юнаците дефилирали под звуците на военна музика. Нямали идея как да отговорят на поздрава му и просто ревнали ура! Гладни, изморени, потънали в прах и огънали рамене под кримките, доброволците самоковци, които дошли да си предложат живота за съединението, не смятали, че са се представили добре и носовете им пооклюмали. Въпреки че Спас Георгиев им казал, че всичко минало отлично.
към текста >>

Ходом марш, през улиците на града до „конака“ на Теперко Паша, Кръстевич, генерал-губернатора на Източна Румелия.“ На княз Александър било съобщено за преврата в Пловдив на 6 септември, като бил на почивка в двореца Евксиноград.
Пустите му куртки, нали наскоро били боядисани с недоброкачествено синило, неволно сме си посинили и лицата, като сме си бърсали потта. Болшинството от нас заприличахме на цигани. Трябва да сме били наистина „внушителни“. Едвам пристигнахме и слушаме командата „строй се!“ Присъедини се към нас и друга доброволческа чета, та станахме една рота от стотина души, все под командата на Спас Джезаджията. Каза ни се, че Негово Височество Александър Първи изявил желание да ни види лично. Ходом марш, през улиците на града до „конака“ на Теперко Паша, Кръстевич, генерал-губернатора на Източна Румелия.“ На княз Александър било съобщено за преврата в Пловдив на 6 септември, като бил на почивка в двореца Евксиноград. В Северна България още нямало друга железопътна линия освен Русе-Варна, така че за петдесет и пет часа князът сменял файтони и кабриолети, минал през Търново, прекосил Балкана и се настанил в конака на генерал-губернатора Кръстевич, който пък си стегнал багажа и поел за Цариград. Юнаците дефилирали под звуците на военна музика. Нямали идея как да отговорят на поздрава му и просто ревнали ура! Гладни, изморени, потънали в прах и огънали рамене под кримките, доброволците самоковци, които дошли да си предложат живота за съединението, не смятали, че са се представили добре и носовете им пооклюмали. Въпреки че Спас Георгиев им казал, че всичко минало отлично. На другия ден обаче, когато Георгиев се явил при тях с пагони на поручик, те се поотръскали.
към текста >>

40. Съдържание - Георги Христов

Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе.
Борис Николов - мисли за комуните ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
към текста >>

41. 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София - Георги Христов

18 Александър Кръстников (1879-1970) - отначало той е бил при Учителя, но в последствие го напуска, като решава, че той може да бъде духовен ръководител.
Затова Учителя казва: „Чистота абсолютна се изисква и любов Божествена, която всичко в нас да стопли и поднови, което да е готово на Божественото изискване.“ Тук се виждат противоречия с Чорбаджиев, но явно през годините те се изглаждат, тъй като в същия дневник от 1 .XII. 1933 г. Пеню пише: „До 10 ч. бях при Учителя в салона, а следобед помагах на Петър Чорбаджиев, за да сее фидани, и му копах 2 дупки.“ Оттук ние разбираме, че П. Чорбаджиев е живял и работил в градината на Изгрева поне до 1933 г. 18 Александър Кръстников (1879-1970) - отначало той е бил при Учителя, но в последствие го напуска, като решава, че той може да бъде духовен ръководител. Основава „Общество за психически издирвания и духознание". Автор е на книги. 19 Георги Сотиров от Сливен, който е бил ясновидец и близък с известната ясновидка от Сливен - Кортеза. 20 Името „Тодор Желев“ не се открива до момента в архивите на Братството. 21 Вероятно става дума за варненеца Сава Величков, който участва в първите списъци на синархическата верига.
към текста >>

42. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе.
ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
към текста >>

43. I Комуната в Ачларе - Георги Христов

Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе.
I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
към текста >>

44. 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г - Георги Христов

Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе.
I. Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната „Ачларе, април. Работен ден „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново
към текста >>

45. Кръстю Тулешков - Георги Христов

До нас чакат Коста и Александър, за да доят, а ние с Кръстю трябва да отстраним телето от вимето на майка му.
Не зная дали това става винаги така или пък случаят е специален каприз на Жечовата крава, но тя не отпуща млякото си да бъде издоено, докато малкото и теле не се набозае. Процедурата се извършва така: Жечо донася една коричка хляб, слага я в устата на кравата, която почва да дъвче. В това време пускаме телето. То веднага се залавя за вимето и почва да бозае. В този момент почва моята и на Кръстю интервенция. До нас чакат Коста и Александър, за да доят, а ние с Кръстю трябва да отстраним телето от вимето на майка му. Това не е лесна работа. Аз обикновено хващам телето за рогата и с все сила извивам главата му, докато се откъсне от млечното виме. Телето е доста силно и това е една сериозна борба. Но и ние с Кръстю не се шегуваме. Когато аз се затруднявам в този тореадорски двубой, Кръстю хваща опашката на телето и съдейства с азиатска настойчивост за отстраняване на рожбата от майката.
към текста >>

46. Асен Кантарджиев - Георги Христов

И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в хамбара на Ачларската комуна.
В звуците има проста сърдечност, която често ми напомня за моите домашни, за изоставената уютност на бащиния ми дом. Тя затрогва всички ни освен Жечо, който в това време си мисли дали не може под звуците на тая цигулка, в тия часове на вечерния здрач, да се свърши още някоя работа. Асен, макар тогава слабичък и нежен, вървя с всички ни до края на подвига, до един прекрасен незабравим ден, когато аз, Кръстю и Борис, като по-якички, пренасяхме чувалите с жито, изсипвахме ги в хамбара и чувахме тракането на златните зрънца като най-чудесна музика. Този ден аз нарекох празник на нашето усилие, положено под тежкия зной. Дали тези, които са яли хляба от тия зърна, не са сънували чудните ни видения, нашата обич към небето, белите облачета по него и звездните кервани? И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в хамбара на Ачларската комуна. Тогава Жечо за пръв път, макар и сдържано, но все пак истински, се усмихна. ___________________________________________________________ 113 За Асен Кантарджиев има оскъдни данни, тъй като рано напуска този свят, повален от маларията по време на Ачларската комуна. Присъства в т. нар. „Списък на учениците от първия окултен клас“ под №5.
към текста >>

47. Александър Стрезов - Георги Христов

Александър Стрезов Александър114.
Александър Стрезов Александър114. Ето името, с което се кръщават всички големи люде или такива, които трябва да станат големи. В случая ние имаме едно лице, една усмивка, разлята по него като светликът, който се разлива по нивите, когато отмине облачето, препречило слънчевия лик. Двете големи черни очи на Александър всякога са миловидни и усмихнати. Той всякога разлива по образа си тая мечтателна миловидност: и когато жънем, и когато се перем, и когато напластяваме сеното в огромния прашен плевник. Александър, когото зная отдавна, който е близък приятел и сътрудник на Борис в естествения факултет и който заедно с Борис ходи и през най- лютите зими без балтон, има винаги широко сърце.
към текста >>

Двете големи черни очи на Александър всякога са миловидни и усмихнати.
Александър Стрезов Александър114. Ето името, с което се кръщават всички големи люде или такива, които трябва да станат големи. В случая ние имаме едно лице, една усмивка, разлята по него като светликът, който се разлива по нивите, когато отмине облачето, препречило слънчевия лик. Двете големи черни очи на Александър всякога са миловидни и усмихнати. Той всякога разлива по образа си тая мечтателна миловидност: и когато жънем, и когато се перем, и когато напластяваме сеното в огромния прашен плевник. Александър, когото зная отдавна, който е близък приятел и сътрудник на Борис в естествения факултет и който заедно с Борис ходи и през най- лютите зими без балтон, има винаги широко сърце. Той приема с тишина всички неща. В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп. Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос.
към текста >>

Александър, когото зная отдавна, който е близък приятел и сътрудник на Борис в естествения факултет и който заедно с Борис ходи и през най- лютите зими без балтон, има винаги широко сърце.
Александър Стрезов Александър114. Ето името, с което се кръщават всички големи люде или такива, които трябва да станат големи. В случая ние имаме едно лице, една усмивка, разлята по него като светликът, който се разлива по нивите, когато отмине облачето, препречило слънчевия лик. Двете големи черни очи на Александър всякога са миловидни и усмихнати. Той всякога разлива по образа си тая мечтателна миловидност: и когато жънем, и когато се перем, и когато напластяваме сеното в огромния прашен плевник. Александър, когото зная отдавна, който е близък приятел и сътрудник на Борис в естествения факултет и който заедно с Борис ходи и през най- лютите зими без балтон, има винаги широко сърце. Той приема с тишина всички неща. В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп. Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят. Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява.
към текста >>

В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп.
В случая ние имаме едно лице, една усмивка, разлята по него като светликът, който се разлива по нивите, когато отмине облачето, препречило слънчевия лик. Двете големи черни очи на Александър всякога са миловидни и усмихнати. Той всякога разлива по образа си тая мечтателна миловидност: и когато жънем, и когато се перем, и когато напластяваме сеното в огромния прашен плевник. Александър, когото зная отдавна, който е близък приятел и сътрудник на Борис в естествения факултет и който заедно с Борис ходи и през най- лютите зими без балтон, има винаги широко сърце. Той приема с тишина всички неща. В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп. Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят. Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява. Широката усмивка пак се разлива по лицето му и надвива над мръщината. Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон.
към текста >>

Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос.
Двете големи черни очи на Александър всякога са миловидни и усмихнати. Той всякога разлива по образа си тая мечтателна миловидност: и когато жънем, и когато се перем, и когато напластяваме сеното в огромния прашен плевник. Александър, когото зная отдавна, който е близък приятел и сътрудник на Борис в естествения факултет и който заедно с Борис ходи и през най- лютите зими без балтон, има винаги широко сърце. Той приема с тишина всички неща. В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп. Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят. Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява. Широката усмивка пак се разлива по лицето му и надвива над мръщината. Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон. _____________________________________________________________________ 114 Методи Константинов пише в спомените си за Александър Стрезов: „Той беше също участник в Ачларската комуна.
към текста >>

_____________________________________________________________________ 114 Методи Константинов пише в спомените си за Александър Стрезов: „Той беше също участник в Ачларската комуна.
Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят. Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява. Широката усмивка пак се разлива по лицето му и надвива над мръщината. Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон. _____________________________________________________________________ 114 Методи Константинов пише в спомените си за Александър Стрезов: „Той беше също участник в Ачларската комуна. Бе роден в Стара Загора, а родът му идва от Македония. Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен.
към текста >>

Накрая, на IV Младежки събор Александър Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно“.
Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен. Бе голям приятел на Георги Томалевски и Борис Николов. Накрая, на IV Младежки събор Александър Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно“. Ние тогава бяхме под знака на бедността. Когато ходехме на екскурзии бяхме винаги окъсани, одърпани, защото нямахме дрехи. Произхождахме от бедната и средна класа. Нямахме средства, с които да разполагаме, и едвам преживявахме. Затова да не ви учудва, че някои не си плащаха абонаментната вноска за списанието.“ 115 Операта „Миньон“ от френския композитор Шарл Луи Ам- броаз Тома (1811-1896 г.).
към текста >>

48. Георги Томалевски - Георги Христов

Днес Александър замина за Стара Загора.
Вие знаете вече как Жорж подканя кравите. С младите кончета вършитбата върви по- лесно. Те не се мразят както кравите. Подсвирнеш им, а те припнат. Изправят хубавите си главички, развеят гриви и подскачат весело. Днес Александър замина за Стара Загора. Няма вече да слушаме арията от Миньон. Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново Дойде и денят, когато ние с Кръстю се поддадохме на спонтанно надигналия се в нас гняв срещу Жечо. Може би този гняв е благороден, може би е слабост и немощ, но ние в този ден сложихме края на пребиваването ни в Ачларе. Ние сме привършили всичката работа.
към текста >>

Видяхме се с него и тръгваме да търсим Александър, който се е прибрал в Стара Загора при домашните си няколко дни преди нашето тръгване.
Кръстю ляга наблизо до мен. В съня си усещам тръпки отначало в гърба, а после и по цялото тяло. Умората обаче надвива и аз, както тръпна, продължавам да спя. Когато се пробуждам призори, усещам, че целият съм вкочанясал от нощния хлад. При нас идва отнякъде един наш ямболски приятел. Видяхме се с него и тръгваме да търсим Александър, който се е прибрал в Стара Загора при домашните си няколко дни преди нашето тръгване. Аз оставам да гостувам на Александър, а Кръстю отива в друга къща. Когато си лягам вечерта, разбирам, че съм болен. Усещам съвсем явно признаците на малария. Челото ми пламна, разтърси ме треска с неприятни студени пълзения по гърба и после огън, като че съм в пещ. Когато през деня малко се поокопитвам, но все още сериозно разтърсен от маларията, излизаме с Кръстю за около половин час да продадем часовниците си.
към текста >>

Аз оставам да гостувам на Александър, а Кръстю отива в друга къща.
В съня си усещам тръпки отначало в гърба, а после и по цялото тяло. Умората обаче надвива и аз, както тръпна, продължавам да спя. Когато се пробуждам призори, усещам, че целият съм вкочанясал от нощния хлад. При нас идва отнякъде един наш ямболски приятел. Видяхме се с него и тръгваме да търсим Александър, който се е прибрал в Стара Загора при домашните си няколко дни преди нашето тръгване. Аз оставам да гостувам на Александър, а Кръстю отива в друга къща. Когато си лягам вечерта, разбирам, че съм болен. Усещам съвсем явно признаците на малария. Челото ми пламна, разтърси ме треска с неприятни студени пълзения по гърба и после огън, като че съм в пещ. Когато през деня малко се поокопитвам, но все още сериозно разтърсен от маларията, излизаме с Кръстю за около половин час да продадем часовниците си. За моя ръчен часовник получих сто лева, а Кръстю за неговия сто и петдесет.
към текста >>

Наново лягам в дома на Александър.
Когато през деня малко се поокопитвам, но все още сериозно разтърсен от маларията, излизаме с Кръстю за около половин час да продадем часовниците си. За моя ръчен часовник получих сто лева, а Кръстю за неговия сто и петдесет. Часовникарят дълго разглежда марките на тия часовници и нашите лица. Кой знае какво си е помислил, но плати парите. Това са пътните ни разноски до Търново. Наново лягам в дома на Александър. Замаян съм и изгарям от огъня на болестта. Като в присъница виждам как минава край мене бабата на Александър - една мила старица в народна дебранска носия. Усещам, че се грижат за мене, че и Кръстю е до мене и ме разтрива с яката си ръка. Въпреки всичко ние трябва привечер да отпътуваме. Изваждаме билети за презбалканската линия до Дряново.
към текста >>

Като в присъница виждам как минава край мене бабата на Александър - една мила старица в народна дебранска носия.
Часовникарят дълго разглежда марките на тия часовници и нашите лица. Кой знае какво си е помислил, но плати парите. Това са пътните ни разноски до Търново. Наново лягам в дома на Александър. Замаян съм и изгарям от огъня на болестта. Като в присъница виждам как минава край мене бабата на Александър - една мила старица в народна дебранска носия. Усещам, че се грижат за мене, че и Кръстю е до мене и ме разтрива с яката си ръка. Въпреки всичко ние трябва привечер да отпътуваме. Изваждаме билети за презбалканската линия до Дряново. От това пътуване имам само кошмарни спомени. Нищо друго не помня.
към текста >>

49. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

___________________________________________________________ 123 В тези събития е замесен Александър Цанков - кървавият професор, който следващата година става министър- председател чрез преврат.
Тъй се случи, че се привърши книгата ми на тоя ред. Писано е и нощно време. Извинявайте за отегчението, което може би ще ви причини прочитането. Какво да правя, братя, искам всичко да си разкрия пред Вас, а то още колко е останало. С братски привет: Жечо. ___________________________________________________________ 123 В тези събития е замесен Александър Цанков - кървавият професор, който следващата година става министър- председател чрез преврат. 124 „Подницата“, познат още като „Подник“, „Поница“ е кръгъл глинен или метален плосък съд, с диаметър около 60 см и дебелина на дъното 4 - 5 см, завит нагоре по ръба в края, подобно на тепсия (тава). Използва се в балканската кухня за печене на хляб и различни видове храни от месо или зеленчуци, преди да се наложат съвременните готварски печки с фурни. 125 Железен изпъкнал похлупак, с който се покрива подница при печене. 126 Стара планина. 127 Днешно с.
към текста >>

50. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Учителя Беинса Дуно се среща с Александър Стамболийски, тогавашен министър-председател, и провежда с него частен разговор.
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устав на Общество „Бяло Братство" в Русе и на практика това е първа юридическа регистрация на последователите на Всемирно Бяло Братство. През 20-те години на XX век Учителя Беинса Дуно трайно пребивава в София на ул. „Опълченска" 66, в непосредствено съседство с дома на комунистическия лидер Георги Димитров. Според мемоари на съвременници последният неколкократно се е укривал от полицията в квартирата на Учителя Беинса Дуно. Според мемоари на Петко Епитропов през юли 1922 г. Учителя Беинса Дуно се среща с Александър Стамболийски, тогавашен министър-председател, и провежда с него частен разговор. На 9 юни 1923 г. чрез държавен преврат на власт в България идва политическата партия Демократически сговор; правителството ii не дава разрешение за годишен събор на Всемирното Бяло Братство. На 21 юли 1925 г. Учителя Беинса Дуно е призован за разпит в столичната Обществена безопасност; отговорите на зададените му въпроси са документирани. Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.46622395515442