Търсене в текстове за 'Абсолютен Бог'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 528 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 24. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Пратен съм от Бога и трябва да знаете, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание да работя, а Бог говори чрез мене!
Идването на всички Учители на земята е, за да покажат на хората Пътя на Светлината, която носи Живот. Когато се приближавам към хората аз винаги съм чист. Всички вие трябва да имате чистота. Когато ви говоря за Слънцето, няма да очаквате щастието си от Мене, а от Него, аз само искам да ви заведа при реалността. Човек, като не разбира Божиите пътища страда. Пратен съм от Бога и трябва да знаете, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание да работя, а Бог говори чрез мене! Дошъл съм да изявя, донеса любовта на земята. Такава е моята мисия! Всеки един Учител се отличава, т.е. носи по един свещен огън от Невидимия свят. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим и оставяме времето да покаже.
към текста >>

Тази школа върви по абсолютен път, защото и вън от Школата пак е школа, всичко е в плана на Бога.
Аз не се взирам в техните грешки, сега си имам по-важна работа. Всичко зная и бих могъл да ги изправя, обаче не искам. Оставил съм ги свободно. Аз съм за свободата, не искам да се налагам. Съзнателният сам ще се изправи. Тази школа върви по абсолютен път, защото и вън от Школата пак е школа, всичко е в плана на Бога. Само Любовта може да отвори на ученика портите на Мъдростта и знанието и ученикът учи тогава. Гледайте мене какво правя и на Бога слугувайте!
към текста >>

Гледайте мене какво правя и на Бога слугувайте!
Оставил съм ги свободно. Аз съм за свободата, не искам да се налагам. Съзнателният сам ще се изправи. Тази школа върви по абсолютен път, защото и вън от Школата пак е школа, всичко е в плана на Бога. Само Любовта може да отвори на ученика портите на Мъдростта и знанието и ученикът учи тогава. Гледайте мене какво правя и на Бога слугувайте!
към текста >>

2. 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Общението с вътрешния живот на природата е богат източник на нови идеи, на нови прозрения, на нови стремежи и подтици!
Времето е тихо. Тук има още остатъци от снежните преспи. Около нас – пролетни цветя. Чувствува се радостта на възкръсващата земя, на събуждащите се цветя и треви, жадували през зимата за този момент. Разположението на всички тия цветя, на тия дървета се предава и на тебе. Общението с вътрешния живот на природата е богат източник на нови идеи, на нови прозрения, на нови стремежи и подтици! След ритмичните упражнения се изкачваме по-нагоре. Спираме се на красивата полянка при първия заслон. От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига! Всички са около Учителя. Той почва:
към текста >>

Това е абсолютен закон.
Като дойде любовта, тя учи човека, и тогава човек има най-хубавите постъпки и отношения. Но преди да дойде тя, човек трябва да учи отношенията. Можеш да излъжеш само оня, когото не обичаш. Щом излъжеш някого, любовта я няма там. В любовта няма абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Любовта носи радост. Тя носи импулс и живот. Ако любовта не донесе тия неща, тя не е любов. – От где иде обезсърчението у хората? – Щом дойде любовта, създават се най-хубавите условия.
към текста >>

3. 022 СВОБОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

“Свобода има само там, където е Бог.
Кръвта се носеше леко, свободно, с тиха песен. Като стигнахме на връхчето'' ''над извора, събрахме се около Учителя. Тогава един брат запита:'' ''Учителю, кажете ни нещо за свободата.'' ''Учителят дълго гледа картината пред нас, радваше се на тържеството на светлината, вдъхваше'' ''свежия въздух като че вкусваше самия Живот, после погледна към нас и рече:'' “Свобода има само там, където е Бог. Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни.
към текста >>

Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен.
Като стигнахме на връхчето'' ''над извора, събрахме се около Учителя. Тогава един брат запита:'' ''Учителю, кажете ни нещо за свободата.'' ''Учителят дълго гледа картината пред нас, радваше се на тържеството на светлината, вдъхваше'' ''свежия въздух като че вкусваше самия Живот, после погледна към нас и рече:'' “Свобода има само там, където е Бог. Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни. Вън от Бога няма никакъв Живот.
към текста >>

Единственото съвършено същество е Бог.
''Учителю, кажете ни нещо за свободата.'' ''Учителят дълго гледа картината пред нас, радваше се на тържеството на светлината, вдъхваше'' ''свежия въздух като че вкусваше самия Живот, после погледна към нас и рече:'' “Свобода има само там, където е Бог. Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни. Вън от Бога няма никакъв Живот. Свободен е онзи, който служи на Бога. Търсите ли свободата, служете на Бога!
към текста >>

В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог.
''Учителят дълго гледа картината пред нас, радваше се на тържеството на светлината, вдъхваше'' ''свежия въздух като че вкусваше самия Живот, после погледна към нас и рече:'' “Свобода има само там, където е Бог. Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни. Вън от Бога няма никакъв Живот. Свободен е онзи, който служи на Бога. Търсите ли свободата, служете на Бога! Който служи на хората, не е свободен.
към текста >>

Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни.
“Свобода има само там, където е Бог. Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни. Вън от Бога няма никакъв Живот. Свободен е онзи, който служи на Бога. Търсите ли свободата, служете на Бога! Който служи на хората, не е свободен. Комуто служат хората, и той не е свободен.
към текста >>

Вън от Бога няма никакъв Живот.
Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни. Вън от Бога няма никакъв Живот. Свободен е онзи, който служи на Бога. Търсите ли свободата, служете на Бога! Който служи на хората, не е свободен. Комуто служат хората, и той не е свободен. Да намериш закона на Любовта, значи да намериш свободата си.
към текста >>

Свободен е онзи, който служи на Бога.
Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни. Вън от Бога няма никакъв Живот. Свободен е онзи, който служи на Бога. Търсите ли свободата, служете на Бога! Който служи на хората, не е свободен. Комуто служат хората, и той не е свободен. Да намериш закона на Любовта, значи да намериш свободата си. Свободата не предшества Любовта.
към текста >>

Търсите ли свободата, служете на Бога!
Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни. Вън от Бога няма никакъв Живот. Свободен е онзи, който служи на Бога. Търсите ли свободата, служете на Бога! Който служи на хората, не е свободен. Комуто служат хората, и той не е свободен. Да намериш закона на Любовта, значи да намериш свободата си. Свободата не предшества Любовта. Там се лъжат всички.
към текста >>

Само Любовта към Бога стопява кармата.
Няма да оставяте на същества по-низши от вас да ви заповядват. За да се освободи от влиянието на низшите същества, човек трябва да има Любов. Щом човек познае Любовта, всяко престъпление, всеки грях изчезва. Следователно, докато хората познаят Любовта, ще има грях и престъпления. Онзи, който не се справя със своята карма и е подчинен на нея, не е свободен. Само Любовта към Бога стопява кармата. Кармата е кал гъста, леплива, която не може да се измие лесно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – Любовта към Бога. Като турите Любовта в основата на живота си, условията ви ще започнат да се подобряват. В Живота на Любовта няма карма.
към текста >>

Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – Любовта към Бога.
Следователно, докато хората познаят Любовта, ще има грях и престъпления. Онзи, който не се справя със своята карма и е подчинен на нея, не е свободен. Само Любовта към Бога стопява кармата. Кармата е кал гъста, леплива, която не може да се измие лесно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – Любовта към Бога. Като турите Любовта в основата на живота си, условията ви ще започнат да се подобряват. В Живота на Любовта няма карма. Има два закона – закон за кармата и закон на дихармата. В закона на дихармата човек влиза чрез Любовта. Всеки може да опита това.
към текста >>

4. АСТРОЛОГИЯТА КАТО СЪВРЕМЕННА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла: вещество с аморфен строеж, в което частиците се намират в пълен безпорядък, и вещество с кристален строеж, в което частиците са наредени в абсолютен ред.
Затова да обявяваме астрологията за заблуда е също толкова необосновано, както и да отричаме съществуването на споменатите по-горе светове. Такова негативно отношение е най-лесно, защото ни освобождава от грижите и необходимостта да търсим и да разбираме тези светове. Трябва системно и упорито да се стремим към законите, които ги управляват. Трудът и усилията на търсенето ще ни въведат в нови светове, което ще внесе голямо разширение и Светлина в нашето съзнание, а те от своя страна ще ни тласнат по-бързо по пътя на нашата еволюция. Какво е най-приемливото научно обяснение, което може да се даде на астрологията? Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла: вещество с аморфен строеж, в което частиците се намират в пълен безпорядък, и вещество с кристален строеж, в което частиците са наредени в абсолютен ред. Днес са известни чудните свойства на кристалите да приемат и трансформират силови течения от пространството около Земята. Благодарение на тях имаме постиженията на модерната техника - радио, телевизия, електроника и др. Обяснения на тези качества на кристалите засега не могат да се дадат. Напоследък се съобщи, че са сравнявани структурата на мозък на психично болен човек с тази на мозък от нормален човек. В първия случай се оказало, че невроните се намират в пълен безпорядък, а във втория случай - в пълен кристален порядък.
към текста >>

Древните са приемали, че човек е идея на Бога, като под Бог те разбирали Необятния миров силов океан, в който всичко е потопено.
От всички елементи и тела съществува изтичане на сили, които ни оказват влияния и създават връзки между тях и нас. Затова обстановката, в която дълго сме живяли и сме свикнали, ни е най-приятна. Що се отнася до небесните тела, радиоастрономията ни поднася съвършено убедителни доказателства, че от тях има изтичане на сили. В Природата нищо не е без цел и смисъл, следователно и тези изтичания на сили от Небесните образувания имат свои смисъл и цел. Къде е връзката между силовите течения на Слънцето, на членовете на неговото семейство и на човека? Древните са приемали, че човек е идея на Бога, като под Бог те разбирали Необятния миров силов океан, в който всичко е потопено. Първото негово проявление е движението. В подкрепа на това, науката познава т. нар. "Брауново движение". След движението, като проявление, следва вечното и непрекъснато Творчество. За да реализира Бог своята идея, Той създал Слънчевата система.
към текста >>

За да реализира Бог своята идея, Той създал Слънчевата система.
Древните са приемали, че човек е идея на Бога, като под Бог те разбирали Необятния миров силов океан, в който всичко е потопено. Първото негово проявление е движението. В подкрепа на това, науката познава т. нар. "Брауново движение". След движението, като проявление, следва вечното и непрекъснато Творчество. За да реализира Бог своята идея, Той създал Слънчевата система. Тъй като всяка слънчева система има за цел да реализира една Негова идея, затова Силите, които създадоха нашата слънчева система, създадоха и човека, т. е. човек на Земята е само част от великата идея "Човек". Земният човек не е само триизмерното физическо тяло пред нас, но включва и друг образ, недостигаем за нашите пет сетива. Този именно образ е същественото, което създава и поддържа тялото, качествата, способностите и условията, при които човек ще бъде поставен през даден негов живот. Можем да го наречем "Двойник на човека" или "Звездно тяло", тъй както древните звездобройци са го наричали.
към текста >>

5. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

„В първоначалния език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ (продължение) „В първоначалния език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име. Това е станало в Съвета на Боговете под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му." „Източните и западните школи се различават по класификацията на човешките обвивки и по някои други въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие.
към текста >>

Това е станало в Съвета на Боговете под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ (продължение) „В първоначалния език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име. Това е станало в Съвета на Боговете под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му." „Източните и западните школи се различават по класификацията на човешките обвивки и по някои други въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три неизменни тела и четири обвивки.
към текста >>

Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога.
Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството. Има и други различия." „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая." Учителят От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане.
към текста >>

Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро.
организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него.
към текста >>

Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време.
А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е.
към текста >>

Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни.
Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят.
към текста >>

После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога.
Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта. После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени от Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми.
към текста >>

Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е.
Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми. Кое ще види? - Слънцето. Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е. Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете. Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има за освобождаване от лошата карма? - Да си платиш дълга.
към текста >>

Ако не сте привлечени от Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете.
Кое ще види? - Слънцето. Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е. Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете. Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има за освобождаване от лошата карма? - Да си платиш дълга. Този въпрос евангелистите го разрешават като казват: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти. Аз казвам: Повярвай в Господа Исуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана. Но този стих за повярването има отношение към спасението само в този смисъл, че Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата.
към текста >>

В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност.
Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс. Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви.
към текста >>

Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си.
Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението.
към текста >>

Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие.
Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството.
към текста >>

След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс.
Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад.
към текста >>

Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението.
По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението.
към текста >>

Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата.
Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал.
към текста >>

Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха.
Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс.
към текста >>

Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад.
След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите.
към текста >>

Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението.
Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България.
към текста >>

Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс.
Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят.
към текста >>

Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите.
Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят.
към текста >>

Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България.
Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството.
към текста >>

Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н.
Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция.
към текста >>

Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс.
Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция.
към текста >>

Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света.
Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача.
към текста >>

Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството.
Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят. Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението.
към текста >>

Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог.
Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения.
към текста >>

А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години.
Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие.
към текста >>

Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа.
Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела. Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа. Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее." След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа.
към текста >>

А за западната традиция Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството.
С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос. Това са неговите думи. А за западната традиция Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството. Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментарии. Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока. Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец. Между другото в нея се казва: Ние сме будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света.
към текста >>

Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог.
Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец. Между другото в нея се казва: Ние сме будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята. Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух. Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция.
към текста >>

Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела.
Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят.
към текста >>

Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна.
Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства.
към текста >>

Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог.
Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е.
към текста >>

Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.
към текста >>

Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства.
Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа. Без христовия импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес. Според християнския езотеризъм развитието се извършва под влияние на два принципа, които периодически се редуват. Единият принцип е този, от който произлиза злото, а другият принцип е този, от който произлиза доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение.
към текста >>

Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип.
Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа. Без христовия импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес. Според християнския езотеризъм развитието се извършва под влияние на два принципа, които периодически се редуват. Единият принцип е този, от който произлиза злото, а другият принцип е този, от който произлиза доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно.
към текста >>

Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа.
Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете. И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът. Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието. Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа. Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа. Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум. Казах, че Учителят е последна проява на християнския езотеризъм и че той напълно и ясно е изнесъл християнското езотерично учение. В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него.
към текста >>

Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр.
В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения. Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
към текста >>

6. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР 1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19)
към текста >>

И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР 1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник.
към текста >>

4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник.
И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки.
към текста >>

Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ.
А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16) Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде учението за тайната на времето, развитие на космичните процеси в течение на времето.
към текста >>

Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам.
Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е.
към текста >>

Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване.
А освен това, както казах, на прага на Висшите светове човек се среща със същества, зле настроени срещу човека, които се изпречват и му преграждат пътя. А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в един висш свят, съвършено различен от този, в който е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога.
към текста >>

Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си.
Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога. Само така може да се разберат думите на Платон, който казва, че само този влиза във вечния живот, който е преминал през Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл: „Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите там е нищета и страдание."
към текста >>

Само тогава той има право да говори за Бога.
Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога. Само така може да се разберат думите на Платон, който казва, че само този влиза във вечния живот, който е преминал през Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл: „Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите там е нищета и страдание." Затова учениците в началото на пътя, изправени пред изпитанията, упражненията и опитите, и работата над себе си, често си задават въпроса: Не може ли без всички тези неща?
към текста >>

Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си.
Моята физическа личност е създание на това висше Аз. То ме въплоти в материята, то работи в мене. Аз съм частица от него. Отсега нататък каквото създам, то ще бъде по-висше от това, което моята личност, ограничена в чувствения свят създава. Моята личност е едно средство за тази творческа сила, за Божественото, което е в мене. Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си. Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили. Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос:
към текста >>

Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си.
Изобщо никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче, засега това е невъзможно и няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът обаче се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят за създаването на хармонична аура в тяхната стая, за да бъде опитът успешен." Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си. Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество.
към текста >>

Казано е, че Бог е Любов.
Обаче, засега това е невъзможно и няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът обаче се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят за създаването на хармонична аура в тяхната стая, за да бъде опитът успешен." Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си. Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог.
към текста >>

Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества.
Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът обаче се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят за създаването на хармонична аура в тяхната стая, за да бъде опитът успешен." Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си. Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко.
към текста >>

И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна.
Учениците трябва да работят за създаването на хармонична аура в тяхната стая, за да бъде опитът успешен." Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си. Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество.
към текста >>

Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество.
Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си. Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син.
към текста >>

Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог.
Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове.
към текста >>

И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко.
Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души.
към текста >>

Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество.
И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия.
към текста >>

Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син.
Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя:
към текста >>

И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души.
И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя: „Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора.
към текста >>

Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа.
И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя: „Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора. Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора.
към текста >>

Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора.
Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя: „Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора. Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора. Този живот, който се проявява при събуждането на Божественото в човешката душа, се изявява като едно топло чувство, като едно универсално чувство, което обгръща всичко в себе си. То е съзнанието за Всеединството в живота. В съзнанието този живот се проявява като една мека, нежна светлина, която разкрива всички тайни на Битието. Когато човек има това преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да каже, че познава своя живот, че познава себе си и може да познае и разбере и живота на другите.
към текста >>

Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово."
Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце. Тази опитност са имали почти всички мистици и Посветени от всички времена и епохи. Това наричаме още връзка на човешката душа с Божествения Дух. От този момент за душата започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово." В допълнение на горната мисъл Учителят казва още: „Когато придобиете съвършенството, само тогава ще разберете какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Който не е съвършен, не може да разбере какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Ако искате да станете съвършени, вие трябва да се подчините на Великия Божи закон." След това бегло очертание на характера на езотеричния път ще започна изложението на историческия път на учението на Бялото Братство, както е вървяло през вековете.
към текста >>

7. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога.
Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз.
към текста >>

Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога.
То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл.
към текста >>

Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него."
Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание.
към текста >>

Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога.
След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството.
към текста >>

Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото.
Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него.
към текста >>

Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа.
То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него. Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности. Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро.
към текста >>

Бог като единица, като Абсолютно Добро е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана от Него, като Той остава неизменен.
Но от това Първоначално произлиза всичко, Едното се разгръща във връзка със създаването и във връзка с пораждането. Това Абсолютно Добро е извор, който няма друго начало, но е Начало на всички реки, така че То не се изчерпва от тях, а като извор остава спокоен в самия себе си и е в отношение към тях, и по такъв начин съдържа в себе си тези реки като такива, така че те, които излизат на повърхността и текат в разни посоки, още не са изтекли, но вече знаят накъде да изтекат и накъде да текат. 2) Логосът е проявлението на Абсолютната Същност. Той е Синът, второто Божествено Същество, Божественият разум. Тъй като по такъв начин разумът излиза от Абсолютната Същност без изменение, то е непосредствен отблясък на тази Същност, а не е резултат от волята или разширението. Бог като единица, като Абсолютно Добро е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана от Него, като Той остава неизменен. Едното свети около себе си, а разумът, Логосът произтича от него, както Светлината на Слънцето. Всички субстанциални неща, които имат трайност, излъчват около себе си от своята субстанция една същност, която е зависима от тях. Както огънят разпространява около себе си топлина, снегът - студ, цветята - аромат, така и Логосът осветява битието. Онова, което е достигнало до своето съвършенство, преминава в еманация и ухае около себе си. Тъй като Едното е съвършено и без недостатък в себе си, то се прелива и това преливане е породеното.
към текста >>

То е изпълнено с Бога, желае го.
Както огънят разпространява около себе си топлина, снегът - студ, цветята - аромат, така и Логосът осветява битието. Онова, което е достигнало до своето съвършенство, преминава в еманация и ухае около себе си. Тъй като Едното е съвършено и без недостатък в себе си, то се прелива и това преливане е породеното. Но това породено се обръща изцяло към Едното, Доброто. Едното е негов предмет, съдържание и изпълнение. То е изпълнено с Бога, желае го. И това е разумът. Първото спокойно битие е Абсолютната Същност, а разумът е съзерцание на тази Същност. Или той, разумът, възниква поради това, че Първата Същност вижда самата себе си и чрез връщане към самата себе си тя е виждащото виждане. Изтичащата наоколо Светлина е съзерцание на Едното. Така Разумът, Логосът е породен от Абсолютната Същност и съдържа в себе си тази същност.
към текста >>

Плотин казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на това пораждане, как от единицата са произлезли двойката и много други, това е въпрос, който е бил известен и поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си до Него.
И това е разумът. Първото спокойно битие е Абсолютната Същност, а разумът е съзерцание на тази Същност. Или той, разумът, възниква поради това, че Първата Същност вижда самата себе си и чрез връщане към самата себе си тя е виждащото виждане. Изтичащата наоколо Светлина е съзерцание на Едното. Така Разумът, Логосът е породен от Абсолютната Същност и съдържа в себе си тази същност. Плотин казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на това пораждане, как от единицата са произлезли двойката и много други, това е въпрос, който е бил известен и поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си до Него. Това можем да сторим само когато ние, самотни в нас, се приближаваме до Самотния. В своя вътрешен свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво изменение. Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето Логосът има самия себе си като мислещ. Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат. Но мисленето се състои в това да има предмет самото себе си.
към текста >>

Злото не е абсолютен принцип, независимо от Бога.
Тя е изоставена като слаб и тъмен образ, който не може да се оформи. Небитието изразява природата на материята. Материята е отрицателното спрямо мисленето. Злото съществува като форма на небиващото. Но небиващото съществува не като изцяло небиващо, а като друго едно биващо. Злото не е абсолютен принцип, независимо от Бога. Злото се корени в небитието, в материята. В осмата книга на първата Енеада Плотин казва: „Но как познаваме злото? - Доколкото мисленето се отвръща от себе си, възниква материята. Материята съществува само чрез абстракцията на другото. Онова, което остава, когато отнемем идеите, това е, казваме ние, материята, злото." Ето защо мисълта става нещо друго, става немисъл, тъй като тя се осмелява да се насочи към нещо друго, което не е нейно.
към текста >>

Плотин казва: „Бог е присъщ на всичко и е в този свят, по който и начин да става това, така че светът участвува в Него.
И наистина, излизането е дейност и връщането обратно в себе си също е дейност, следователно в него се съдържа различаване и противопоставяне. Материята е необходима при излизането на доброто отвън, тя съставя последната противоположност за излизането. Или би могло да се каже също, че злото е крайното, което се получава от постепенното слизане и от падането, и отвъд него не може да стане нищо. Но след първото е необходимо нещо друго, а по такъв начин и най-крайното. А това е материята, която няма нищо вече от доброто, това е небходимостта на злото." Плотин казва: „Бог е присъщ на всичко и е в този свят, по който и начин да става това, така че светът участвува в Него. Ако Той е отделен от света, Той е отделен и от нас и ние не бихме могли да кажем нищо за Него и за Неговите създания. Този свят също има нещо от Него и не е напуснат, нито някога ще бъде напуснат от Него. Защото цялото участвува в Божественото повдигане много повече от частите, а още повече участвува в него Световната душа. Това доказва битието и разумността на света." Това са основните положения на Плотиновия идеализъм.
към текста >>

8. Тридесет и двата пътя на Мъдростта - Влад Пашов (1902- 1974)

Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум.
Той се излъчва от висшия венец. Петият път се нарича корен на разума, защото повече от всичко е най-близко до висшата Единица. Той произхожда от глъбините на първоначалната Мъдрост. Шестият път е наречен път на средното влияние. Седмият път е наречен скритият разум. Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум. Деветият път е наречен очистителен разум. Десетият път е наречен блестящият разум. Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата.
към текста >>

Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той постъпва по следния начин: съветва се предварително с 32-те двеста на първата глава на книгата Битие, т.е.
Двадесет и деветият път е наречен телесен разум. Тридесетият път е наречен събирателен разум, защото и с него астролозите извличат своите съждения за звездите, небесните знаци и техните действия, а също и за усъвършенстване на науките, съгласно движението на звездите. Тридесет и първият път се нарича непреривен разум. Тридесет и вторият път се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне. Тези 32 пътя на Мъдростта имат и практическо приложение. Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той постъпва по следния начин: съветва се предварително с 32-те двеста на първата глава на книгата Битие, т.е. пътят на нещата и изпитва на тях своята наука. В първата глава на Битието името Елохим се повтаря 32 пъти. Затова посредством определени молитви, взети от името Елохим, те молят Бога да им даде необходимата Светлина за искания път и чрез подходящи церемонии се убеждават, че са станали адепти на Мъдростта. По такъв начин те се държат със своята непоколебима вяра и своето горещо милосърдие в сърцето на света за това, за което питат. За да има молитвата им голяма сила, те употребяват Името с 42 букви.
към текста >>

Затова посредством определени молитви, взети от името Елохим, те молят Бога да им даде необходимата Светлина за искания път и чрез подходящи церемонии се убеждават, че са станали адепти на Мъдростта.
Тридесет и вторият път се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне. Тези 32 пътя на Мъдростта имат и практическо приложение. Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той постъпва по следния начин: съветва се предварително с 32-те двеста на първата глава на книгата Битие, т.е. пътят на нещата и изпитва на тях своята наука. В първата глава на Битието името Елохим се повтаря 32 пъти. Затова посредством определени молитви, взети от името Елохим, те молят Бога да им даде необходимата Светлина за искания път и чрез подходящи церемонии се убеждават, че са станали адепти на Мъдростта. По такъв начин те се държат със своята непоколебима вяра и своето горещо милосърдие в сърцето на света за това, за което питат. За да има молитвата им голяма сила, те употребяват Името с 42 букви. Това Име е обозначено от съчетанието на тетраграма и чрез него те се надяват на изпълнение на молбата си.
към текста >>

9. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

От тази идея и излязъл великият теологически догмат — Бог и Демон, който е станал крайъгълен камък на всички духовенства, проявени досега в света.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК Когато наблюдаваме окръжаващия свят с нашите физически сетива, струва ни се, че природата се намира в постоянна борба сама със себе си. И наистина нам като че абсолютно невъзможно да намерим макар какъвто и да е предмет, който да не е в смъртна борба с друг предмет, видим или невидим. Наблюдавайки това. човешкият род от незапомнени времена е формулирал идеята за две велики могъщества - за Добро и Зло. От тази идея и излязъл великият теологически догмат — Бог и Демон, който е станал крайъгълен камък на всички духовенства, проявени досега в света. Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива. Само по единствения факт, че човек живее на физическия свят той не може да постигне напълно Божествената идея на абсолютната Истина, също тъй както не може да приеме и да счита за истина тази идея, която логичски е абсурдна, т.е. да вярва в съществуването на повече от един Абсолютен Бог. Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е относително зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро. Следователно, този огромен проблем на Доброто и Злото още не е изяснен за болшинството от човешкия род, а само твърде малко число ученици на окултната наука, притежаващи дълбокото знание на миналото са достигнали до истинското понятие и разбиране на Доброто и Злото.
към текста >>

да вярва в съществуването на повече от един Абсолютен Бог.
Наблюдавайки това. човешкият род от незапомнени времена е формулирал идеята за две велики могъщества - за Добро и Зло. От тази идея и излязъл великият теологически догмат — Бог и Демон, който е станал крайъгълен камък на всички духовенства, проявени досега в света. Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива. Само по единствения факт, че човек живее на физическия свят той не може да постигне напълно Божествената идея на абсолютната Истина, също тъй както не може да приеме и да счита за истина тази идея, която логичски е абсурдна, т.е. да вярва в съществуването на повече от един Абсолютен Бог. Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е относително зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро. Следователно, този огромен проблем на Доброто и Злото още не е изяснен за болшинството от човешкия род, а само твърде малко число ученици на окултната наука, притежаващи дълбокото знание на миналото са достигнали до истинското понятие и разбиране на Доброто и Злото. През течение на вековете много легенди и алегории са били пуснати в обръщение, за да се въплътят факти и деяния отнасящи се до тази мистическа Тайна. Но мистическият смисъл на тези легенди никога не е откриван на профаните. Такава е особената Тайна на Мрачният сателит.
към текста >>

10. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според окултната наука манихейството, както и богомилството са окултни учения и имат в основата си единното окултно знание, което в различни времена и епохи е предавано под различни форми, но принципите са едни и същи и са вечни.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ - НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ Според окултната наука манихейството, както и богомилството са окултни учения и имат в основата си единното окултно знание, което в различни времена и епохи е предавано под различни форми, но принципите са едни и същи и са вечни. Всяко окултно движение, всяко окултно Братство, което идва в света има специална мисия и задача. Окултните школи и Братства се различават по целите и задачите, които им са поставени, а от там и по методите, с които работят, а ученията. Защото в окултизма тъмнината е символ на материята. Царството на тъмнината се състои от пет чисти елемента, а царството на тъмнината от пет нечисти стихии. В царството на светлината владее ред и хармония, а в царството на тъмнината безредие, хаос и постоянна борба между неговите обитатели.
към текста >>

За да защити своето царство Благият Бог произвел от себе си еона, майката на живота, а този еон от своя страна произвел нов еон - първочовека. Христос.
Царството на тъмнината се състои от пет чисти елемента, а царството на тъмнината от пет нечисти стихии. В царството на светлината владее ред и хармония, а в царството на тъмнината безредие, хаос и постоянна борба между неговите обитатели. Тези две царства съществуват едновременно едно до друго. Като център на царството на светлината се явява Слънцето, като център на тъмнината се явява центърът на Земята. В определена степен на световното развитие силите на злото се опитвали да превземат Слънцето като център на царството на светлината. За да защити своето царство Благият Бог произвел от себе си еона, майката на живота, а този еон от своя страна произвел нов еон - първочовека. Христос. Въоръжен с петте чисти стихии първочовекът се спуска в царството на тъмнината и започва борба с демоните. Но в тази борба той изнемогва. Демоните хванали част от него и светлото му оръжие. Те щели изцяло да го завладеят, ако Отец на светлината по негова молба не произвел и не му изпратили нов еон - Животворящия дух. Животворящият дух изтръгва от опасност половината от обхванатия първочовек и я пренася на Слънцето.
към текста >>

Само избраните се удостоявали с кръщение, като се признавали за хора, стоящи в най-близко общение с Бога.
Такова е в общи линии учението на манихеите според офицалното историческо разглеждане. Онзи, който познава окултната наука, ще види, че цялото учение е едно изложение на окултната наука, като се махнат някои неща, които са вмъкнати от коментаторите и тълкувателите на учението. Понеже ние не разполагаме с оригинални източници на учението, затова се задоволяваме с това, което съвременните историци ни дават за него, като гледаме критически на тяхното изложение. Обществото на манихеите се е състояло от два различни класа: първо избрани или съвършени и второ прости слушатели или народа. Съвършените се подлагали на строга дисциплина и всякакви лишения, каквито манихейската система е изисквала. Само избраните се удостоявали с кръщение, като се признавали за хора, стоящи в най-близко общение с Бога. Те ставали посредници между него и несъвършените членове на обществото. Манихеите имали свое църковно устройство. Манихейската йерархия се състояла от една глава, дванадесет учители и седемдесет и два епископа, свещеници и дякони. Богослужението у манихеите се отличавало с простота. Те отхвърляли християнските празници като в неделния ден прекарвали в пост и молитва.
към текста >>

Богослужението у манихеите се отличавало с простота.
Съвършените се подлагали на строга дисциплина и всякакви лишения, каквито манихейската система е изисквала. Само избраните се удостоявали с кръщение, като се признавали за хора, стоящи в най-близко общение с Бога. Те ставали посредници между него и несъвършените членове на обществото. Манихеите имали свое църковно устройство. Манихейската йерархия се състояла от една глава, дванадесет учители и седемдесет и два епископа, свещеници и дякони. Богослужението у манихеите се отличавало с простота. Те отхвърляли християнските празници като в неделния ден прекарвали в пост и молитва. При молитвите си се обръщали към Слънцето. Кръщението извършвали с масло. Манихейството получило широко разпространение. Но разпространението обърнало внимание на император Де-оклетиян, който издал срещу тях строг указ.
към текста >>

Така че, манихеите и богомилите не са еретици и сектанти, а са изнесли фактите, както са в природата и живота, а техните противници, които са били хора късогледи, догматици и фанатици, които не познавали истината, са ги определили като дуалисти.
Понеже в учението на манихеите лесно и нагледно се обяснявал проблема на злото в света и онзи дуализъм, който всеки чувства в душата си и кйото апостол Павел просто и ясно е изразил с думите: "Недоброто, което искам правя, но злото, което не искам, него правя". Затова то бързо се разпространило между хората. И Гьоте изразил този вътрешен дуализъм с думите: "И в мене живеят две души. Едната ме тегли към възвишеното и благородното, а другата ме тегли надолу към земята, към нисшите удоволствия". Тази борба между двете начала се чувства от всеки човек. Така че, манихеите и богомилите не са еретици и сектанти, а са изнесли фактите, както са в природата и живота, а техните противници, които са били хора късогледи, догматици и фанатици, които не познавали истината, са ги определили като дуалисти. Френският окултист Едуард Шуре, автор на книгата ''Великите посветени", като говори за манихейството, казва следното: "Същинската езотерична традиция е свързана направо без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който живял в третия век на брега на Ефрат в Персия". Манес е от тези предтечи, които се явяват в историята на човечеството, но чието дълбоко влияние става подкваса за бъдещето. Знае се, че св. Августин първоначално е бил един запален манихеец, преди да бъде спечелен за господстваща църква от св.
към текста >>

Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет.
Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св. Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа". С една дума след св. Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет. Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението. Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св.
към текста >>

Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението.
С една дума след св. Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет. Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението. Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св. Йоан от Ерусалим, които се пръснали по цяла Европа. Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите и чрез методите на медитацията и посвещението основани па евангелието на Йоан. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията за идването на царството Божие чрез Любовта. Понеже споменах, че тамплиерите са работили с евангелието на Йоан, трябва да кажа, че то е било настолна книга на всички истински християнски мистици, с него са работели богомилите и розенкройцерите.
към текста >>

Понеже споменах, че тамплиерите са работили с евангелието на Йоан, трябва да кажа, че то е било настолна книга на всички истински християнски мистици, с него са работели богомилите и розенкройцерите.
Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението. Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св. Йоан от Ерусалим, които се пръснали по цяла Европа. Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите и чрез методите на медитацията и посвещението основани па евангелието на Йоан. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията за идването на царството Божие чрез Любовта. Понеже споменах, че тамплиерите са работили с евангелието на Йоан, трябва да кажа, че то е било настолна книга на всички истински християнски мистици, с него са работели богомилите и розенкройцерите. И всички големи мистици и мислители винаги са гледали на евангелието на Йоан като най-дълбоко от четирите евангелия, като това, което съдържа Арканът на християнството. Между големите мислители, които са гледали така на това евангелие, трябва да споменем Гьоте. Последните години на неговия живот канцлерът Мю-лер един ден му казал: "Голяма новина има. Тюфингенските теолози току-що открили, че евангелието на св. Йоан не е автентично".
към текста >>

Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната победа над злото.
И трябва да се знае, че това е отношението на манихеите, на всички окултни школи, че злото е в плана на творението и не една сила, която е вън от плана на творението и принцип, внасящ дисхармония във Вселената. Злото влиза в света на Творението, за да се превърне един ден в по-голямо добро. Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро. И когато не мислим за великите учители на човечеството, не трябва да забравяме Манес и неговата Мисия. Макар че принципът на Манес е трябвало да отстъпи на втори план в течение на нашата епоха, понеже духовността е тъй малко разбрана понастоящем, но този превъзходен принцип на манихеите ще печели все повече привърженици паралелно с напредването ни към една епоха, в която духовният живот ще намерим все повече и повече привърженици и все повече и певече разбиране". Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната победа над злото. Казано на езика на Хегел и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието. Борбата и противоречието според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката душа, така и на всяко същество в Космоса. Затова злото съществува като една необходимост, за да се прояви и изяви доброто, което е основа на Битието и живота. Ето това са учили манихеите, като са изхождали от великия закон на Хермес за полярността, според който в света съществуват два принципа, два полюса - положителен и отрицателен. който е принцип на творчество и прогрес.
към текста >>

Според манихеите Живият дух, Който е еманация на Бога създава видимия свят от телата на убитите демони".
Манихейството се разпространило в Централна и Източна Азия, където се задържало по-дълго време. През VIII век то станало даже господстваща религия в голямата империя на Уигурите". Проф. Йордан Йорданов казва за персийския и манихейския дуализъм: "В маздаизма Аура Мазда създава света с думата си, т.е. със словото. Ариман гледа всичко да разруши и поквари. Според манихеите Живият дух, Който е еманация на Бога създава видимия свят от телата на убитите демони". В заключение на манихейството ще прибавя една мисъл от Щайнер. "Христос беше дошъл в света, но през негово време средствата за разбирането му бяха много ограничени. Затова трябваше да бъдат положени грижи за бъдещите времена - всички древни мистерии трябваше отново да оживеят, за да могат тези мъдрости да бъдат поставени в служба за разбирането на Христа. Това можа да стане само по следния начин: Трябваше да бъде създадена една мъдрост на мистериите в Европа. Хората, които бяха преминали от Древна Атлантида в Европа и по-нататък, бяха донесли за себе си велики мъдрости.
към текста >>

11. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

По това време разпространението на богомилското учение в Балканските територии на Византийската империя и по-специално в Тракия било твърде силно.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ По това време разпространението на богомилското учение в Балканските територии на Византийската империя и по-специално в Тракия било твърде силно. Начело на движението, като главен ръководител и проповедник, стоял някой си Василий. Върху него се спира подробно в съчинението си Ана Комнина, а също така и Евтимий Зигавин. Данни за него дават и византийските хронисти Йоан Зонарес и Михаил Глика. Според едни той е монах, а според други — лекар. По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските писатели, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник.
към текста >>

В продължение на повече от 15 години той бил изучавал богомилското учение, а го проповядвал повече от 40 години наред.
Начело на движението, като главен ръководител и проповедник, стоял някой си Василий. Върху него се спира подробно в съчинението си Ана Комнина, а също така и Евтимий Зигавин. Данни за него дават и византийските хронисти Йоан Зонарес и Михаил Глика. Според едни той е монах, а според други — лекар. По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските писатели, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник. В продължение на повече от 15 години той бил изучавал богомилското учение, а го проповядвал повече от 40 години наред. Откъде е бил родом Василий и дали е бил българин по произход, както приемат някои изследователи, не може да се каже положително, поради липсата на данни. Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли.
към текста >>

Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград.
По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските писатели, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник. В продължение на повече от 15 години той бил изучавал богомилското учение, а го проповядвал повече от 40 години наред. Откъде е бил родом Василий и дали е бил българин по произход, както приемат някои изследователи, не може да се каже положително, поради липсата на данни. Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката.
към текста >>

Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли.
В продължение на повече от 15 години той бил изучавал богомилското учение, а го проповядвал повече от 40 години наред. Откъде е бил родом Василий и дали е бил българин по произход, както приемат някои изследователи, не може да се каже положително, поради липсата на данни. Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк".
към текста >>

Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници.
Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки.
към текста >>

Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва.
"Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение.
към текста >>

Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката.
Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението.
към текста >>

Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк".
Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението. „И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието."
към текста >>

В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си.
С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението. „И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието." Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама.
към текста >>

"Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки.
Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението. „И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието." Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама. Той се престорил, че иска да стане ученик на Василий, да узнае подробно какво учи той и какво проповядва пред последователите си.
към текста >>

Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение.
Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението. „И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието." Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама. Той се престорил, че иска да стане ученик на Василий, да узнае подробно какво учи той и какво проповядва пред последователите си. За тази цел императорът посрещнал ласкаво стария богомилски учител, станал от трона си и го поканил да седне до него на трапезата.
към текста >>

Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама.
В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението. „И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието." Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама. Той се престорил, че иска да стане ученик на Василий, да узнае подробно какво учи той и какво проповядва пред последователите си. За тази цел императорът посрещнал ласкаво стария богомилски учител, станал от трона си и го поканил да седне до него на трапезата. Заблуден от това негово държание Василий започнал да излага своето учение в дълга и откровена беседа. На тази беседа освен императорът Алекси Комнин, присъствал и племенникът му Исак. Присъствал, без да се вижда, обаче, и трети човек, а именно, един бързописец, който бил скрит зад една завеса, отделяща стаята на императора от женското отделение на двореца.
към текста >>

За тази цел императорът посрещнал ласкаво стария богомилски учител, станал от трона си и го поканил да седне до него на трапезата.
Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението. „И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието." Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама. Той се престорил, че иска да стане ученик на Василий, да узнае подробно какво учи той и какво проповядва пред последователите си. За тази цел императорът посрещнал ласкаво стария богомилски учител, станал от трона си и го поканил да седне до него на трапезата. Заблуден от това негово държание Василий започнал да излага своето учение в дълга и откровена беседа. На тази беседа освен императорът Алекси Комнин, присъствал и племенникът му Исак. Присъствал, без да се вижда, обаче, и трети човек, а именно, един бързописец, който бил скрит зад една завеса, отделяща стаята на императора от женското отделение на двореца. На него било заповядано да слуша и записва всичко, каквото чуе от Василий. Според Зигавин Василий дал дълъг и подробен разказ за богомилската вяра, като започнал от космогонията и свършил с есхатологията.
към текста >>

Според Зигавин Василий дал дълъг и подробен разказ за богомилската вяра, като започнал от космогонията и свършил с есхатологията.
За тази цел императорът посрещнал ласкаво стария богомилски учител, станал от трона си и го поканил да седне до него на трапезата. Заблуден от това негово държание Василий започнал да излага своето учение в дълга и откровена беседа. На тази беседа освен императорът Алекси Комнин, присъствал и племенникът му Исак. Присъствал, без да се вижда, обаче, и трети човек, а именно, един бързописец, който бил скрит зад една завеса, отделяща стаята на императора от женското отделение на двореца. На него било заповядано да слуша и записва всичко, каквото чуе от Василий. Според Зигавин Василий дал дълъг и подробен разказ за богомилската вяра, като започнал от космогонията и свършил с есхатологията. Това, което най-много засегнало императора, било твърдението, че Сатана след разрушението на Ерусалимския храм се настанил в катедралата „Св. София" в Цариград. С това той изразил недоволството на народа срещу византийското иго. Всъщност Василий изложил истинското християнско учение, както е предадено в Евангелието, от което са се отклонили църквите — Източната и Западната. Характерна черта за учението на Василий бил мистицизмът.
към текста >>

Съвършените богомили твърдели, че могат да наблюдават не само на сън, но и на яве Светата Троица и нейните три различни форми.
Това, което най-много засегнало императора, било твърдението, че Сатана след разрушението на Ерусалимския храм се настанил в катедралата „Св. София" в Цариград. С това той изразил недоволството на народа срещу византийското иго. Всъщност Василий изложил истинското християнско учение, както е предадено в Евангелието, от което са се отклонили църквите — Източната и Западната. Характерна черта за учението на Василий бил мистицизмът. Съвършените богомили твърдели, че могат да наблюдават не само на сън, но и на яве Светата Троица и нейните три различни форми. Василий бил изправен пред духовен съд, на който присъствала и светската власт. За господстващите кръгове в Цариград Василий бил не само религиозен проповедник, но и съзаклятник срещу държавата и властта. Затова, именно, било наложително той да бъде изправен пред смесен съд. Предложили му да се откаже от учението си, но той твърдо поддържал своите убеждения и казал: "Готов съм да вляза в огъня и хиляди пъти да умра, но не и да се отрека от своите убеждения." При това положение Василий бил хвърлен в тъмница, където няколко пъти бил посещаван от императора, който искал да го склони да се откаже от убежденията си и така да спаси живота си. Докато Василий бил в затвора, били доведени в Цариград и неговите първи ученици и съучастници.
към текста >>

При техния разпит се установило, че разпространението на богомилското учение било по-голямо, отколкото се очаквало.
Василий бил изправен пред духовен съд, на който присъствала и светската власт. За господстващите кръгове в Цариград Василий бил не само религиозен проповедник, но и съзаклятник срещу държавата и властта. Затова, именно, било наложително той да бъде изправен пред смесен съд. Предложили му да се откаже от учението си, но той твърдо поддържал своите убеждения и казал: "Готов съм да вляза в огъня и хиляди пъти да умра, но не и да се отрека от своите убеждения." При това положение Василий бил хвърлен в тъмница, където няколко пъти бил посещаван от императора, който искал да го склони да се откаже от убежденията си и така да спаси живота си. Докато Василий бил в затвора, били доведени в Цариград и неговите първи ученици и съучастници. При техния разпит се установило, че разпространението на богомилското учение било по-голямо, отколкото се очаквало. Разбрало се, че от това учение са били засегнати и жителите на столицата, и някои от знатните къщи. Между привържениците на Богомилството имало и някои висши духовници. Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи. Издигнал две клади — на едната имало кръст и които отивали към кръста, ги освобождавали, а които отивали към другата клада, били обречени на изгаряне. Там присъствали и голям брой богомили, които наблюдавали своя водач Василий.
към текста >>

Между привържениците на Богомилството имало и някои висши духовници.
Затова, именно, било наложително той да бъде изправен пред смесен съд. Предложили му да се откаже от учението си, но той твърдо поддържал своите убеждения и казал: "Готов съм да вляза в огъня и хиляди пъти да умра, но не и да се отрека от своите убеждения." При това положение Василий бил хвърлен в тъмница, където няколко пъти бил посещаван от императора, който искал да го склони да се откаже от убежденията си и така да спаси живота си. Докато Василий бил в затвора, били доведени в Цариград и неговите първи ученици и съучастници. При техния разпит се установило, че разпространението на богомилското учение било по-голямо, отколкото се очаквало. Разбрало се, че от това учение са били засегнати и жителите на столицата, и някои от знатните къщи. Между привържениците на Богомилството имало и някои висши духовници. Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи. Издигнал две клади — на едната имало кръст и които отивали към кръста, ги освобождавали, а които отивали към другата клада, били обречени на изгаряне. Там присъствали и голям брой богомили, които наблюдавали своя водач Василий. Той гледал с пренебрежение на всяко наказание и заплаха. Отивайки към кладата, той пеел пасажи от 91 псалом на Давида.
към текста >>

Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи.
Предложили му да се откаже от учението си, но той твърдо поддържал своите убеждения и казал: "Готов съм да вляза в огъня и хиляди пъти да умра, но не и да се отрека от своите убеждения." При това положение Василий бил хвърлен в тъмница, където няколко пъти бил посещаван от императора, който искал да го склони да се откаже от убежденията си и така да спаси живота си. Докато Василий бил в затвора, били доведени в Цариград и неговите първи ученици и съучастници. При техния разпит се установило, че разпространението на богомилското учение било по-голямо, отколкото се очаквало. Разбрало се, че от това учение са били засегнати и жителите на столицата, и някои от знатните къщи. Между привържениците на Богомилството имало и някои висши духовници. Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи. Издигнал две клади — на едната имало кръст и които отивали към кръста, ги освобождавали, а които отивали към другата клада, били обречени на изгаряне. Там присъствали и голям брой богомили, които наблюдавали своя водач Василий. Той гледал с пренебрежение на всяко наказание и заплаха. Отивайки към кладата, той пеел пасажи от 91 псалом на Давида. Останал непоколебим, защото нито огънят пречупил желязната му воля, нито пратените от страна на императора послания до него да го увещават да се покае.
към текста >>

Там присъствали и голям брой богомили, които наблюдавали своя водач Василий.
При техния разпит се установило, че разпространението на богомилското учение било по-голямо, отколкото се очаквало. Разбрало се, че от това учение са били засегнати и жителите на столицата, и някои от знатните къщи. Между привържениците на Богомилството имало и някои висши духовници. Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи. Издигнал две клади — на едната имало кръст и които отивали към кръста, ги освобождавали, а които отивали към другата клада, били обречени на изгаряне. Там присъствали и голям брой богомили, които наблюдавали своя водач Василий. Той гледал с пренебрежение на всяко наказание и заплаха. Отивайки към кладата, той пеел пасажи от 91 псалом на Давида. Останал непоколебим, защото нито огънят пречупил желязната му воля, нито пратените от страна на императора послания до него да го увещават да се покае. Той останал непоколебим и се качил на кладата, която го обхванала и изгорял. Тъй трагично завършил своята дейност един от най-изтъкнатите богомилски проповедници през 12 век.
към текста >>

Тъй трагично завършил своята дейност един от най-изтъкнатите богомилски проповедници през 12 век.
Там присъствали и голям брой богомили, които наблюдавали своя водач Василий. Той гледал с пренебрежение на всяко наказание и заплаха. Отивайки към кладата, той пеел пасажи от 91 псалом на Давида. Останал непоколебим, защото нито огънят пречупил желязната му воля, нито пратените от страна на императора послания до него да го увещават да се покае. Той останал непоколебим и се качил на кладата, която го обхванала и изгорял. Тъй трагично завършил своята дейност един от най-изтъкнатите богомилски проповедници през 12 век. Обаче неговите ученици отначало не били изгорени, но били отведени в затвор. После някои от тях изгорели, а други — останали в затвора. По това време след разправата с Василий богомилското учение започнало все повече да си пробива път сред монашеските и църковните среди, като увличало при това и хора от висшия клир. За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола. Той бил византийски монах от манастира „Св.
към текста >>

По това време след разправата с Василий богомилското учение започнало все повече да си пробива път сред монашеските и църковните среди, като увличало при това и хора от висшия клир.
Останал непоколебим, защото нито огънят пречупил желязната му воля, нито пратените от страна на императора послания до него да го увещават да се покае. Той останал непоколебим и се качил на кладата, която го обхванала и изгорял. Тъй трагично завършил своята дейност един от най-изтъкнатите богомилски проповедници през 12 век. Обаче неговите ученици отначало не били изгорени, но били отведени в затвор. После някои от тях изгорели, а други — останали в затвора. По това време след разправата с Василий богомилското учение започнало все повече да си пробива път сред монашеските и църковните среди, като увличало при това и хора от висшия клир. За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола. Той бил византийски монах от манастира „Св. Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание. Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон".
към текста >>

За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола.
Той останал непоколебим и се качил на кладата, която го обхванала и изгорял. Тъй трагично завършил своята дейност един от най-изтъкнатите богомилски проповедници през 12 век. Обаче неговите ученици отначало не били изгорени, но били отведени в затвор. После някои от тях изгорели, а други — останали в затвора. По това време след разправата с Василий богомилското учение започнало все повече да си пробива път сред монашеските и църковните среди, като увличало при това и хора от висшия клир. За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола. Той бил византийски монах от манастира „Св. Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание. Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература.
към текста >>

Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание.
Обаче неговите ученици отначало не били изгорени, но били отведени в затвор. После някои от тях изгорели, а други — останали в затвора. По това време след разправата с Василий богомилското учение започнало все повече да си пробива път сред монашеските и църковните среди, като увличало при това и хора от висшия клир. За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола. Той бил византийски монах от манастира „Св. Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание. Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите".
към текста >>

По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература.
За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола. Той бил византийски монах от манастира „Св. Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание. Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание.
към текста >>

Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите".
Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание. Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите.
към текста >>

С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите.
Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него.
към текста >>

И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството.
В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените.
към текста >>

Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него.
С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората. Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете. Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение.
към текста >>

Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените.
И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората. Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете. Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение. Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия. По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище.
към текста >>

Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората.
Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората. Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете. Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение. Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия. По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище. Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика.
към текста >>

Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение.
Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората. Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете. Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение. Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия. По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище. Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика. Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко. След изтичането на този срок му било позволено да се върне към нормалния си живот, тъй като вече си бил осигурил с тригодишното си въздържание очистване от греховете си.
към текста >>

От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски.
По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище. Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика. Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко. След изтичането на този срок му било позволено да се върне към нормалния си живот, тъй като вече си бил осигурил с тригодишното си въздържание очистване от греховете си. Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в манастири. От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски. След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали.
към текста >>

След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските.
Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика. Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко. След изтичането на този срок му било позволено да се върне към нормалния си живот, тъй като вече си бил осигурил с тригодишното си въздържание очистване от греховете си. Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в манастири. От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски. След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила.
към текста >>

Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д.
Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в манастири. От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски. След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси.
към текста >>

Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали.
От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски. След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин.
към текста >>

Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила.
След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение.
към текста >>

На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници.
И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий.
към текста >>

Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството.
Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий. Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено.
към текста >>

Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси.
Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий. Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено. Неговите проповеди продължавали да се разпространяват всред населението по села и градове.
към текста >>

Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин.
Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий. Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено. Неговите проповеди продължавали да се разпространяват всред населението по села и градове. И, както видяхме, то по това време е заляло вече цяла Европа, макар че е удавено в кръв.
към текста >>

Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение.
Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий. Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено. Неговите проповеди продължавали да се разпространяват всред населението по села и градове. И, както видяхме, то по това време е заляло вече цяла Европа, макар че е удавено в кръв. И колкото повече ги преследвали, повече се увеличавали.
към текста >>

Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий.
На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий. Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено. Неговите проповеди продължавали да се разпространяват всред населението по села и градове. И, както видяхме, то по това време е заляло вече цяла Европа, макар че е удавено в кръв. И колкото повече ги преследвали, повече се увеличавали. Освен в Македония, Тракия и Галиполския полуостров, то се разпространявало силно и в Мала Азия.
към текста >>

Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено.
Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий. Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено. Неговите проповеди продължавали да се разпространяват всред населението по села и градове. И, както видяхме, то по това време е заляло вече цяла Европа, макар че е удавено в кръв. И колкото повече ги преследвали, повече се увеличавали. Освен в Македония, Тракия и Галиполския полуостров, то се разпространявало силно и в Мала Азия. Въпреки гоненията и заплахите по време на царуването на Михаил Комнин, били са изградени вече няколко религиозни общини, начело със свои ръководители.
към текста >>

Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита.
Мелнишка община. Най-силните и влиятелни общини, обаче, през разглеждания период са били общините България и Драговичия. За тези общини се споменава за пръв път в актовете на събора през 1167 година, но кога са създадени, не се знае. Не е напълно изяснен въпросът за местонахождението на тези две общини. Към средата на 12 век като ръководител на общината Драговичи е бил някой си Симеон. Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита. Според някои автори Драговишката, община поради своя абсолютен дуализъм, се счита за павликянска, а не за богомилска. Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно. От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение.
към текста >>

Според някои автори Драговишката, община поради своя абсолютен дуализъм, се счита за павликянска, а не за богомилска.
Най-силните и влиятелни общини, обаче, през разглеждания период са били общините България и Драговичия. За тези общини се споменава за пръв път в актовете на събора през 1167 година, но кога са създадени, не се знае. Не е напълно изяснен въпросът за местонахождението на тези две общини. Към средата на 12 век като ръководител на общината Драговичи е бил някой си Симеон. Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита. Според някои автори Драговишката, община поради своя абсолютен дуализъм, се счита за павликянска, а не за богомилска. Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно. От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение. Тук може да дам само някои допълнителни сведения.
към текста >>

Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно.
За тези общини се споменава за пръв път в актовете на събора през 1167 година, но кога са създадени, не се знае. Не е напълно изяснен въпросът за местонахождението на тези две общини. Към средата на 12 век като ръководител на общината Драговичи е бил някой си Симеон. Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита. Според някои автори Драговишката, община поради своя абсолютен дуализъм, се счита за павликянска, а не за богомилска. Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно. От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение. Тук може да дам само някои допълнителни сведения. Така начело на ломбардските богомили, които се наричали катари, стоял някой си Марко.
към текста >>

От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания.
Не е напълно изяснен въпросът за местонахождението на тези две общини. Към средата на 12 век като ръководител на общината Драговичи е бил някой си Симеон. Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита. Според някои автори Драговишката, община поради своя абсолютен дуализъм, се счита за павликянска, а не за богомилска. Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно. От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение. Тук може да дам само някои допълнителни сведения. Така начело на ломбардските богомили, които се наричали катари, стоял някой си Марко. Той бил свързан пряко с България, с българските богомили.
към текста >>

От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония.
Към средата на 12 век като ръководител на общината Драговичи е бил някой си Симеон. Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита. Според някои автори Драговишката, община поради своя абсолютен дуализъм, се счита за павликянска, а не за богомилска. Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно. От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение. Тук може да дам само някои допълнителни сведения. Така начело на ломбардските богомили, които се наричали катари, стоял някой си Марко. Той бил свързан пряко с България, с българските богомили. Нов етап в развитието на Богомилството в Италия и Франция настъпва през 1167 година, когато в Ломбардия пристига при техния ръководител Марко ръководителят на Цариградската община Никита.
към текста >>

Така начело на ломбардските богомили, които се наричали катари, стоял някой си Марко.
Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно. От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение. Тук може да дам само някои допълнителни сведения. Така начело на ломбардските богомили, които се наричали катари, стоял някой си Марко. Той бил свързан пряко с България, с българските богомили. Нов етап в развитието на Богомилството в Италия и Франция настъпва през 1167 година, когато в Ломбардия пристига при техния ръководител Марко ръководителят на Цариградската община Никита. По това време се състоял и съборът в град Сан Феликс дьо Караман, близо до Тулуза. Това станало в 1167 година. На този събор Никита бил посрещнат като всепризнат ръководител.
към текста >>

Той бил свързан пряко с България, с българските богомили.
От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение. Тук може да дам само някои допълнителни сведения. Така начело на ломбардските богомили, които се наричали катари, стоял някой си Марко. Той бил свързан пряко с България, с българските богомили. Нов етап в развитието на Богомилството в Италия и Франция настъпва през 1167 година, когато в Ломбардия пристига при техния ръководител Марко ръководителят на Цариградската община Никита. По това време се състоял и съборът в град Сан Феликс дьо Караман, близо до Тулуза. Това станало в 1167 година. На този събор Никита бил посрещнат като всепризнат ръководител. Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на Балканския полуостров и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община.
към текста >>

Нов етап в развитието на Богомилството в Италия и Франция настъпва през 1167 година, когато в Ломбардия пристига при техния ръководител Марко ръководителят на Цариградската община Никита.
От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение. Тук може да дам само някои допълнителни сведения. Така начело на ломбардските богомили, които се наричали катари, стоял някой си Марко. Той бил свързан пряко с България, с българските богомили. Нов етап в развитието на Богомилството в Италия и Франция настъпва през 1167 година, когато в Ломбардия пристига при техния ръководител Марко ръководителят на Цариградската община Никита. По това време се състоял и съборът в град Сан Феликс дьо Караман, близо до Тулуза. Това станало в 1167 година. На този събор Никита бил посрещнат като всепризнат ръководител. Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на Балканския полуостров и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община. По негово мнение богомилите на Запад трябва да се ръководят от примера на тези общини.
към текста >>

Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на Балканския полуостров и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община.
Той бил свързан пряко с България, с българските богомили. Нов етап в развитието на Богомилството в Италия и Франция настъпва през 1167 година, когато в Ломбардия пристига при техния ръководител Марко ръководителят на Цариградската община Никита. По това време се състоял и съборът в град Сан Феликс дьо Караман, близо до Тулуза. Това станало в 1167 година. На този събор Никита бил посрещнат като всепризнат ръководител. Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на Балканския полуостров и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община. По негово мнение богомилите на Запад трябва да се ръководят от примера на тези общини. След речта си, той ръкоположил ръководители на различните западни общини. Известно време след като Никита умрял, пристигнала от България една група богомили, начело на която стоял някой си Петрак. Някои твърдят, че богомилите били дуалисти и че даже имало умерени дуалисти и абсолютни дуалисти. Това не е вярно.
към текста >>

По негово мнение богомилите на Запад трябва да се ръководят от примера на тези общини.
Нов етап в развитието на Богомилството в Италия и Франция настъпва през 1167 година, когато в Ломбардия пристига при техния ръководител Марко ръководителят на Цариградската община Никита. По това време се състоял и съборът в град Сан Феликс дьо Караман, близо до Тулуза. Това станало в 1167 година. На този събор Никита бил посрещнат като всепризнат ръководител. Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на Балканския полуостров и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община. По негово мнение богомилите на Запад трябва да се ръководят от примера на тези общини. След речта си, той ръкоположил ръководители на различните западни общини. Известно време след като Никита умрял, пристигнала от България една група богомили, начело на която стоял някой си Петрак. Някои твърдят, че богомилите били дуалисти и че даже имало умерени дуалисти и абсолютни дуалисти. Това не е вярно. Този въпрос го разглждам на друго място в този труд.
към текста >>

Известно време след като Никита умрял, пристигнала от България една група богомили, начело на която стоял някой си Петрак.
Това станало в 1167 година. На този събор Никита бил посрещнат като всепризнат ръководител. Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на Балканския полуостров и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община. По негово мнение богомилите на Запад трябва да се ръководят от примера на тези общини. След речта си, той ръкоположил ръководители на различните западни общини. Известно време след като Никита умрял, пристигнала от България една група богомили, начело на която стоял някой си Петрак. Някои твърдят, че богомилите били дуалисти и че даже имало умерени дуалисти и абсолютни дуалисти. Това не е вярно. Този въпрос го разглждам на друго място в този труд. Когато богомилският ръководител в Италия Жерар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и не пие вино, и че признава Бога, Който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това се вижда, че тук няма дуализъм.
към текста >>

Някои твърдят, че богомилите били дуалисти и че даже имало умерени дуалисти и абсолютни дуалисти.
На този събор Никита бил посрещнат като всепризнат ръководител. Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на Балканския полуостров и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община. По негово мнение богомилите на Запад трябва да се ръководят от примера на тези общини. След речта си, той ръкоположил ръководители на различните западни общини. Известно време след като Никита умрял, пристигнала от България една група богомили, начело на която стоял някой си Петрак. Някои твърдят, че богомилите били дуалисти и че даже имало умерени дуалисти и абсолютни дуалисти. Това не е вярно. Този въпрос го разглждам на друго място в този труд. Когато богомилският ръководител в Италия Жерар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и не пие вино, и че признава Бога, Който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това се вижда, че тук няма дуализъм. Два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал всичко и че Той крепи и урежда всичко.
към текста >>

Когато богомилският ръководител в Италия Жерар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и не пие вино, и че признава Бога, Който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува.
След речта си, той ръкоположил ръководители на различните западни общини. Известно време след като Никита умрял, пристигнала от България една група богомили, начело на която стоял някой си Петрак. Някои твърдят, че богомилите били дуалисти и че даже имало умерени дуалисти и абсолютни дуалисти. Това не е вярно. Този въпрос го разглждам на друго място в този труд. Когато богомилският ръководител в Италия Жерар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и не пие вино, и че признава Бога, Който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това се вижда, че тук няма дуализъм. Два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал всичко и че Той крепи и урежда всичко. Както видяхме, в началото на 12 век водител на богомилите е Василий. След него е Петър, после — Тихик, а Никита е след него. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово.
към текста >>

Два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал всичко и че Той крепи и урежда всичко.
Някои твърдят, че богомилите били дуалисти и че даже имало умерени дуалисти и абсолютни дуалисти. Това не е вярно. Този въпрос го разглждам на друго място в този труд. Когато богомилският ръководител в Италия Жерар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и не пие вино, и че признава Бога, Който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това се вижда, че тук няма дуализъм. Два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал всичко и че Той крепи и урежда всичко. Както видяхме, в началото на 12 век водител на богомилите е Василий. След него е Петър, после — Тихик, а Никита е след него. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Той е бил един от съвършените. Като посветен той имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространението на Богомилството в Италия, Франция и въобще на Запад.
към текста >>

Както видяхме, в началото на 12 век водител на богомилите е Василий.
Това не е вярно. Този въпрос го разглждам на друго място в този труд. Когато богомилският ръководител в Италия Жерар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и не пие вино, и че признава Бога, Който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това се вижда, че тук няма дуализъм. Два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал всичко и че Той крепи и урежда всичко. Както видяхме, в началото на 12 век водител на богомилите е Василий. След него е Петър, после — Тихик, а Никита е след него. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Той е бил един от съвършените. Като посветен той имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространението на Богомилството в Италия, Франция и въобще на Запад. Морис Магр казва, че българският мистик Никита е истински посветен и велик разпространител на Богомилството във Франция, пропътувал много пъти Южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души.
към текста >>

Като посветен той имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространението на Богомилството в Италия, Франция и въобще на Запад.
Два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал всичко и че Той крепи и урежда всичко. Както видяхме, в началото на 12 век водител на богомилите е Василий. След него е Петър, после — Тихик, а Никита е след него. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Той е бил един от съвършените. Като посветен той имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространението на Богомилството в Италия, Франция и въобще на Запад. Морис Магр казва, че българският мистик Никита е истински посветен и велик разпространител на Богомилството във Франция, пропътувал много пъти Южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души. В 1167 година той отива в Ломбардия, където присъства на събора в Сан Феликс дьо Кампан. Там той държал една блестяща реч. Неговото присъствие навсякъде произвеждало дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отива в Сицилия.
към текста >>

Морис Магр казва, че българският мистик Никита е истински посветен и велик разпространител на Богомилството във Франция, пропътувал много пъти Южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души.
Както видяхме, в началото на 12 век водител на богомилите е Василий. След него е Петър, после — Тихик, а Никита е след него. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Той е бил един от съвършените. Като посветен той имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространението на Богомилството в Италия, Франция и въобще на Запад. Морис Магр казва, че българският мистик Никита е истински посветен и велик разпространител на Богомилството във Франция, пропътувал много пъти Южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души. В 1167 година той отива в Ломбардия, където присъства на събора в Сан Феликс дьо Кампан. Там той държал една блестяща реч. Неговото присъствие навсякъде произвеждало дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отива в Сицилия. Морис Магр описва трогателната история на албигойката Есклар Монда.
към текста >>

Но преди да стане апостолка и организаторка на богомилското движение, тя минала през едно дълго мъченичество.
Още като била 12 годишна тя видяла българина Никита, който минал през онези места. Тя нямала случай да го чуе. Той само хвърлил поглед на нея и като я съгледал, направил един малък знак с ръка. Дали той познал в мълчаливото дете тази, която ще го разбере и ще защитава Истината? — Есклар Монда трябвало да живее с този поглед на Никита. Но преди да стане апостолка и организаторка на богомилското движение, тя минала през едно дълго мъченичество. Баща й я оженил насила за някой си граф Йордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм. След смъртта му тя започва апостолството, работа за разпространението на новите идеи и ги прилага в живота си. Прочува се като учената Есклар Монда. Нейният замък станал убежище за всички албигойци, пропъдени от другите области. Но бил обявен нов кръстоносен поход против замъка, който бил опожарен и населението избито.
към текста >>

Такъв накратко е пътят на Богомилството в течение на четири-пет века.
Баща й я оженил насила за някой си граф Йордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм. След смъртта му тя започва апостолството, работа за разпространението на новите идеи и ги прилага в живота си. Прочува се като учената Есклар Монда. Нейният замък станал убежище за всички албигойци, пропъдени от другите области. Но бил обявен нов кръстоносен поход против замъка, който бил опожарен и населението избито. Такъв накратко е пътят на Богомилството в течение на четири-пет века. Първият период е този, свързан с дейността на Боян и Богомил. След това идва дейността на Василий, след когото следват Тихик и Никита. * в оригинала не се чете
към текста >>

Първият период е този, свързан с дейността на Боян и Богомил.
След смъртта му тя започва апостолството, работа за разпространението на новите идеи и ги прилага в живота си. Прочува се като учената Есклар Монда. Нейният замък станал убежище за всички албигойци, пропъдени от другите области. Но бил обявен нов кръстоносен поход против замъка, който бил опожарен и населението избито. Такъв накратко е пътят на Богомилството в течение на четири-пет века. Първият период е този, свързан с дейността на Боян и Богомил. След това идва дейността на Василий, след когото следват Тихик и Никита. * в оригинала не се чете
към текста >>

12. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ
ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ Кратки Бележки за древните космогонии Всички народи на древността и всички религии, както и всички философски школи са имали свои космогонични схващания, които в общите си линии се схождат. Според всички космогонични схващания вечно съществуващ е Абсолютният Дух, Когото са кръщавали с различни имена. Той е една Абсолютна Разумност с Воля за дейност. Когато реши да Се прояви по законите на Неговото вътрешно Битие, Той се проявява чрез Логоса, Словото, което излъчва от Себе Си и този Логос създава Вселената.
към текста >>

Преди да изложа богомилското космогонично схващане, ще кажа по няколко думи за различните космогонични схващания, да се види, че има едно единство по този важен въпрос.
Кратки Бележки за древните космогонии Всички народи на древността и всички религии, както и всички философски школи са имали свои космогонични схващания, които в общите си линии се схождат. Според всички космогонични схващания вечно съществуващ е Абсолютният Дух, Когото са кръщавали с различни имена. Той е една Абсолютна Разумност с Воля за дейност. Когато реши да Се прояви по законите на Неговото вътрешно Битие, Той се проявява чрез Логоса, Словото, което излъчва от Себе Си и този Логос създава Вселената. Преди да изложа богомилското космогонично схващане, ще кажа по няколко думи за различните космогонични схващания, да се види, че има едно единство по този важен въпрос. 1. В халдейската Книга на числата се казва: „Едничката вселенска Светлина, която за човека е Тъмнина, съществува вечно. От Нея произтича периодично енергията, която се отразява в Бездната или Хаоса, лоното на бъдещите светове, която, веднъж събудена, действа и оплодява заспалите форми, които съставят, вечните потенциални присъствия. Тогава се пробужда Логосът и съответните разумни сили и новата вселена започва своето съществуване." Според друг халдейски разказ Ану е скритото Божество, Едничкото, и от Него произлиза Бел — Духът на Бога и Творец на всичко, който се движи над лицето на водите. 2. Според Браминското учение „В края на Великата нощ /Прелая/ Брама, Който спял, се събужда и чрез самата енергия на движението излъчва вън от Себе Си Духа или Ума, що всъщност Е, и при все това Не Е.
към текста >>

Според друг халдейски разказ Ану е скритото Божество, Едничкото, и от Него произлиза Бел — Духът на Бога и Творец на всичко, който се движи над лицето на водите.
Когато реши да Се прояви по законите на Неговото вътрешно Битие, Той се проявява чрез Логоса, Словото, което излъчва от Себе Си и този Логос създава Вселената. Преди да изложа богомилското космогонично схващане, ще кажа по няколко думи за различните космогонични схващания, да се види, че има едно единство по този важен въпрос. 1. В халдейската Книга на числата се казва: „Едничката вселенска Светлина, която за човека е Тъмнина, съществува вечно. От Нея произтича периодично енергията, която се отразява в Бездната или Хаоса, лоното на бъдещите светове, която, веднъж събудена, действа и оплодява заспалите форми, които съставят, вечните потенциални присъствия. Тогава се пробужда Логосът и съответните разумни сили и новата вселена започва своето съществуване." Според друг халдейски разказ Ану е скритото Божество, Едничкото, и от Него произлиза Бел — Духът на Бога и Творец на всичко, който се движи над лицето на водите. 2. Според Браминското учение „В края на Великата нощ /Прелая/ Брама, Който спял, се събужда и чрез самата енергия на движението излъчва вън от Себе Си Духа или Ума, що всъщност Е, и при все това Не Е. И този Божествен Дух създава Вселената." Според Индуската философия има две сътворения, които минават през седем етапа или фази, които се предшестват от Безусловния Дух. а) Махататива — проявата на Вселенската Душа на безкрайния или Божествения ...* б) Танкакрас — елементално сътворяване.
към текста >>

Древните са смятали, че щом дейните разумни направляващи богове се оттеглят от някоя част на етера в пространството, тази част се освобождава за Злото, наречено така поради липса на Добро.
ж) Авакороне — създаване на Човека. Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща. Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес. Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството. Древните са смятали, че щом дейните разумни направляващи богове се оттеглят от някоя част на етера в пространството, тази част се освобождава за Злото, наречено така поради липса на Добро. Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива. Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване. Според Кабалистите в етера елементите преставят само веществото, слепите космични природни сили, докато Духът е Умът, който ги движи. Арийските, Херметичните, Орфеичните, Питагорейските и Платоновите космогонии, както и тези на Синханиатон, финикийски учител, и Бероес, хаддейски учител, се основават на неопровержимата формула, че 'Етерът и Хаосът, или на езика на платонизма Духът и веществото, са двете първични Вселенски начала, напълно независими, от всяко друго нещо. Те са двете страни на...*, условното Начало.
към текста >>

Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива.
Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща. Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес. Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството. Древните са смятали, че щом дейните разумни направляващи богове се оттеглят от някоя част на етера в пространството, тази част се освобождава за Злото, наречено така поради липса на Добро. Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива. Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване. Според Кабалистите в етера елементите преставят само веществото, слепите космични природни сили, докато Духът е Умът, който ги движи. Арийските, Херметичните, Орфеичните, Питагорейските и Платоновите космогонии, както и тези на Синханиатон, финикийски учител, и Бероес, хаддейски учител, се основават на неопровержимата формула, че 'Етерът и Хаосът, или на езика на платонизма Духът и веществото, са двете първични Вселенски начала, напълно независими, от всяко друго нещо. Те са двете страни на...*, условното Начало. Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява.
към текста >>

10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си.
Външен израз и проява на тази Вечносъществуваща Същност е това, което някои от древните наричат Хаос, а вътрешен израз и проява на Безусловното е Божественият Дух или Логосът. След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в Душа на света, както я наричат Платон и Питагорейците. Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата. Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина. 10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми. Аз съм Господарят.
към текста >>

Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената
След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в Душа на света, както я наричат Платон и Питагорейците. Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата. Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина. 10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми. Аз съм Господарят. В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината.
към текста >>

В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък.
Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата. Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина. 10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми. Аз съм Господарят. В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината. 11. Питагор учил, че Единицата е неделима, не е число.
към текста >>

Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна.
Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата. Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина. 10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми. Аз съм Господарят. В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината. 11. Питагор учил, че Единицата е неделима, не е число. Той изисквал от ученика, кандидат за приемане в школата му, да е предварително учил аритметика, астрономия, геометрия и музика, които се смятали като четири подразделения на математиката.
към текста >>

В недрата на този Абсолютен Дух почива Логосът през космичната нощ и когато започне да се проявява Ен Соф, той се изявява в Логоса, който е едно с него.
Питагор учил, че светът е извлечен от Хаоса чрез Звука или Хармонията и изграден според началата на музикалния ритъм. Той учил също, че седемте планети, които направляват съдбините на смъртните, имат хармонични движения и, както казва Цензуринус: Интервалите, които отговарят на музикалните интервали, произвеждат известни звукове, толкова съзвусни, че създават най-нежни мелодии, които не бихме могли да чуем, ако не * в оригинала не се чете дусите го наричат Парабрахман, от когото произлиза Брама, който създава Вселената. 16. Според Кабалата Абсолютният Дух, е наречен Ен Соф, което се превежда приблизително Неизследимият, Непознаваемият и Ненаименуваемият, поради което го изразяват като безкраен кръг, който човешкият ум не може да схване. В недрата на този Абсолютен Дух почива Логосът през космичната нощ и когато започне да се проявява Ен Соф, той се изявява в Логоса, който е едно с него. В Кабалата светлината, звукът и числата са трите дейци на творението и Ен Соф не може да бъде познат, освен чрез светлата точка, Логосът, който не познава Ен Соф, но го познавал като покривало и Адам Кадмон не познавал нищо друго, освен Шекина, тъй като тя била покров на Ен Соф. В качеството си на Аогос Адам Кадмон е, според езотеричното тълкуване, пълното число 10, сефиротите, като сам е Троичност или трите свойства на Единното, на Непознатото божество. Когато Небесният Човек, Логосът, взел изначално формата на Венец /Кетер/ и се уеднаквил със Сефира, той излъчил седемте блестящи светлини, което прави всичко десет. 17. Мор Исак казва, че древните сирийци са разпределяли своя свят на управители и дейни богове, по същия начин, както халдейците. Най-нисшият свят е подлунния, надзираван от Ангелите.
към текста >>

17. Мор Исак казва, че древните сирийци са разпределяли своя свят на управители и дейни богове, по същия начин, както халдейците.
16. Според Кабалата Абсолютният Дух, е наречен Ен Соф, което се превежда приблизително Неизследимият, Непознаваемият и Ненаименуваемият, поради което го изразяват като безкраен кръг, който човешкият ум не може да схване. В недрата на този Абсолютен Дух почива Логосът през космичната нощ и когато започне да се проявява Ен Соф, той се изявява в Логоса, който е едно с него. В Кабалата светлината, звукът и числата са трите дейци на творението и Ен Соф не може да бъде познат, освен чрез светлата точка, Логосът, който не познава Ен Соф, но го познавал като покривало и Адам Кадмон не познавал нищо друго, освен Шекина, тъй като тя била покров на Ен Соф. В качеството си на Аогос Адам Кадмон е, според езотеричното тълкуване, пълното число 10, сефиротите, като сам е Троичност или трите свойства на Единното, на Непознатото божество. Когато Небесният Човек, Логосът, взел изначално формата на Венец /Кетер/ и се уеднаквил със Сефира, той излъчил седемте блестящи светлини, което прави всичко десет. 17. Мор Исак казва, че древните сирийци са разпределяли своя свят на управители и дейни богове, по същия начин, както халдейците. Най-нисшият свят е подлунния, надзираван от Ангелите. Непосредствено след него идва светът на Меркурий, управляван от Архангелите. После идва светът на Венера, чиито богове са Началствата. Четвъртият свят е този на Слънцето, обиталище и област на най-висшите и най-силните духове от нашата Слънчева система — Слънчевите богове на всички народи. Петият свят е този на Марс, управляван от Силите.
към текста >>

После идва светът на Венера, чиито богове са Началствата.
В качеството си на Аогос Адам Кадмон е, според езотеричното тълкуване, пълното число 10, сефиротите, като сам е Троичност или трите свойства на Единното, на Непознатото божество. Когато Небесният Човек, Логосът, взел изначално формата на Венец /Кетер/ и се уеднаквил със Сефира, той излъчил седемте блестящи светлини, което прави всичко десет. 17. Мор Исак казва, че древните сирийци са разпределяли своя свят на управители и дейни богове, по същия начин, както халдейците. Най-нисшият свят е подлунния, надзираван от Ангелите. Непосредствено след него идва светът на Меркурий, управляван от Архангелите. После идва светът на Венера, чиито богове са Началствата. Четвъртият свят е този на Слънцето, обиталище и област на най-висшите и най-силните духове от нашата Слънчева система — Слънчевите богове на всички народи. Петият свят е този на Марс, управляван от Силите. Шестият свят е този на Юпитер, управляван от Властите, седмият свят е светът на Сатурн, управляван от Престолите. Тези светове са на формата Над тях идват четирите висши светове, за които е невъзможно да се говори и да се именуват. Осмият свят е съставен от хиляда и сто звезди и е областта на Херувимите, деветият принадлежи на неподвижните звезди, понеже разстоянието пречи да се изброят, са подчинени на Серафимите.
към текста >>

Четвъртият свят е този на Слънцето, обиталище и област на най-висшите и най-силните духове от нашата Слънчева система — Слънчевите богове на всички народи.
Когато Небесният Човек, Логосът, взел изначално формата на Венец /Кетер/ и се уеднаквил със Сефира, той излъчил седемте блестящи светлини, което прави всичко десет. 17. Мор Исак казва, че древните сирийци са разпределяли своя свят на управители и дейни богове, по същия начин, както халдейците. Най-нисшият свят е подлунния, надзираван от Ангелите. Непосредствено след него идва светът на Меркурий, управляван от Архангелите. После идва светът на Венера, чиито богове са Началствата. Четвъртият свят е този на Слънцето, обиталище и област на най-висшите и най-силните духове от нашата Слънчева система — Слънчевите богове на всички народи. Петият свят е този на Марс, управляван от Силите. Шестият свят е този на Юпитер, управляван от Властите, седмият свят е светът на Сатурн, управляван от Престолите. Тези светове са на формата Над тях идват четирите висши светове, за които е невъзможно да се говори и да се именуват. Осмият свят е съставен от хиляда и сто звезди и е областта на Херувимите, деветият принадлежи на неподвижните звезди, понеже разстоянието пречи да се изброят, са подчинени на Серафимите. Десетият свят е съставен от невидими звезди, които могат да се вземат за облаци, толкова са натрупани в области, че са наречени Млечен път и това са звездите на Луцифер, които са увлечени от него в ужасна гибел.
към текста >>

Според Кабалата Единният е Духът на Живия Бог, да бъде благословено Името Му, Който живее винаги.
Шамполион /археолог/ твърди, че същите вярвания са съществували у египтяните. Хермес, след като говори за Бащата, Майката и Сина, чийто Дух — Божественият Фият — създава Вселената, казва: „Седемте проводници били съединени, за да поддържат Божествените светове в съответните им кръгове. Дейността на тези проводници получи името Съдба. По-нататък изброява 7,10 и 12 реда." Валентин /гностик/ поставя тежестта върху Великите Седем, що получават заповед да породят тази Вселена, след като Архетор или Неизразимият, чието име е съставено от седем букви, представя Първата Седморка, чието име Архехетос означава седморната природа на Единния, на Логоса. Според Кабалата Единният е Духът на Живия Бог, да бъде благословено Името Му, Който живее винаги. Гласът, Духът и Словото — ето Светият Дух. От Тройното Едно е излязла цялата Вселена. От Едното отначало се излъчва числото 2 или Въздухът — творческият елемент, после числото 3 — водата, произлиза от въздуха. Етерът или огънят завършва мистичното число 4. Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото.
към текста >>

Първото е явяването на самородните богове — Елохимите.
От Тройното Едно е излязла цялата Вселена. От Едното отначало се излъчва числото 2 или Въздухът — творческият елемент, после числото 3 — водата, произлиза от въздуха. Етерът или огънят завършва мистичното число 4. Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото. И двете се намират в Битието. Първото е явяването на самородните богове — Елохимите. Второто е на физическата природа. Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа. Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло. Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението. Орфичната традиция поддържа същото учение.
към текста >>

13. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА В окултната наука този принцип на полярността е изразен с идеята за двата Принципа, чрез които се изявява Абсолютният Дух в проявения свят. Те са наречени Първи и Втори Принцип. Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със Сатанаил, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление. Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея.
към текста >>

Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със Сатанаил, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА В окултната наука този принцип на полярността е изразен с идеята за двата Принципа, чрез които се изявява Абсолютният Дух в проявения свят. Те са наречени Първи и Втори Принцип. Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със Сатанаил, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление. Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип. Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос.
към текста >>

Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА В окултната наука този принцип на полярността е изразен с идеята за двата Принципа, чрез които се изявява Абсолютният Дух в проявения свят. Те са наречени Първи и Втори Принцип. Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със Сатанаил, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление. Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип. Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца.
към текста >>

Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос.
Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със Сатанаил, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление. Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип. Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него.
към текста >>

Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца.
Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип. Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него. Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог.
към текста >>

Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него.
Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него. Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог. Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие. Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух.
към текста >>

Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог.
Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него. Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог. Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие. Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух. Но над тези прояви има още много, за което тя знае, че съществува, без да знае нещо конкретно."
към текста >>

И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува.
След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него. Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог. Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие. Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух. Но над тези прояви има още много, за което тя знае, че съществува, без да знае нещо конкретно." Дейността на Божествения Дух се простира в първото космично поле, което включва в себе си седемте свята, за които се говори в окултната наука, които западната окултна наука свежда към три — физически, духовен и божествен. А над първото космично поле съществуват още шест космични полета, в които се проявява този възвишен абсолютен живот. Тази Абсолютна Реалност е наречена общо Абсолютен Дух.
към текста >>

А над първото космично поле съществуват още шест космични полета, в които се проявява този възвишен абсолютен живот.
Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух. Но над тези прояви има още много, за което тя знае, че съществува, без да знае нещо конкретно." Дейността на Божествения Дух се простира в първото космично поле, което включва в себе си седемте свята, за които се говори в окултната наука, които западната окултна наука свежда към три — физически, духовен и божествен. А над първото космично поле съществуват още шест космични полета, в които се проявява този възвишен абсолютен живот. Тази Абсолютна Реалност е наречена общо Абсолютен Дух. Но в тези възвишени светове съществуват много напреднали същества, които стоят над серафимите и за които окултната наука сама загатва. Учителя споменава за тази реалност, като говори за Всемирното Братство, което ръководи целия Космос. Това Всемирно космично Братство е връзката между нашето космично поле и Абсолютния Дух, Който в еврейската окултна наука е наречен Ен Соф или Великото Нищо — това, на което не могат да се припишат никакви качества и определения, защото ще го ограничат, а Той е безграничен. Когато този Абсолютен Дух, тази Абсолютна Разумност реши да се прояви, Той се еманира, излъчва от Себе Си това, което в окултната наука се нарича Логос, Проявен Бог или Божествен Дух.
към текста >>

Тази Абсолютна Реалност е наречена общо Абсолютен Дух.
И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух. Но над тези прояви има още много, за което тя знае, че съществува, без да знае нещо конкретно." Дейността на Божествения Дух се простира в първото космично поле, което включва в себе си седемте свята, за които се говори в окултната наука, които западната окултна наука свежда към три — физически, духовен и божествен. А над първото космично поле съществуват още шест космични полета, в които се проявява този възвишен абсолютен живот. Тази Абсолютна Реалност е наречена общо Абсолютен Дух. Но в тези възвишени светове съществуват много напреднали същества, които стоят над серафимите и за които окултната наука сама загатва. Учителя споменава за тази реалност, като говори за Всемирното Братство, което ръководи целия Космос. Това Всемирно космично Братство е връзката между нашето космично поле и Абсолютния Дух, Който в еврейската окултна наука е наречен Ен Соф или Великото Нищо — това, на което не могат да се припишат никакви качества и определения, защото ще го ограничат, а Той е безграничен. Когато този Абсолютен Дух, тази Абсолютна Разумност реши да се прояви, Той се еманира, излъчва от Себе Си това, което в окултната наука се нарича Логос, Проявен Бог или Божествен Дух. Той създава обективния свят.
към текста >>

Когато този Абсолютен Дух, тази Абсолютна Разумност реши да се прояви, Той се еманира, излъчва от Себе Си това, което в окултната наука се нарича Логос, Проявен Бог или Божествен Дух.
А над първото космично поле съществуват още шест космични полета, в които се проявява този възвишен абсолютен живот. Тази Абсолютна Реалност е наречена общо Абсолютен Дух. Но в тези възвишени светове съществуват много напреднали същества, които стоят над серафимите и за които окултната наука сама загатва. Учителя споменава за тази реалност, като говори за Всемирното Братство, което ръководи целия Космос. Това Всемирно космично Братство е връзката между нашето космично поле и Абсолютния Дух, Който в еврейската окултна наука е наречен Ен Соф или Великото Нищо — това, на което не могат да се припишат никакви качества и определения, защото ще го ограничат, а Той е безграничен. Когато този Абсолютен Дух, тази Абсолютна Разумност реши да се прояви, Той се еманира, излъчва от Себе Си това, което в окултната наука се нарича Логос, Проявен Бог или Божествен Дух. Той създава обективния свят. За него е казано в първата глава от Евангелието на Йоана: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог." Този Проявен Бог е това, което Учителя нарича още Божествен Дух. Това е една разумна съзнателна енергия, която в своето проявление се поляризира, защото законът на полярността е закон на творчество. Без поляризиране никакво творчество не съществува. Това ни показва житното зърно или кое да е семе, които докато не са посадени в земята, съществуват, но не живеят, не растат, не се развиват, които са свойствата на живото същество, на живота.
към текста >>

За него е казано в първата глава от Евангелието на Йоана: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог." Този Проявен Бог е това, което Учителя нарича още Божествен Дух.
Но в тези възвишени светове съществуват много напреднали същества, които стоят над серафимите и за които окултната наука сама загатва. Учителя споменава за тази реалност, като говори за Всемирното Братство, което ръководи целия Космос. Това Всемирно космично Братство е връзката между нашето космично поле и Абсолютния Дух, Който в еврейската окултна наука е наречен Ен Соф или Великото Нищо — това, на което не могат да се припишат никакви качества и определения, защото ще го ограничат, а Той е безграничен. Когато този Абсолютен Дух, тази Абсолютна Разумност реши да се прояви, Той се еманира, излъчва от Себе Си това, което в окултната наука се нарича Логос, Проявен Бог или Божествен Дух. Той създава обективния свят. За него е казано в първата глава от Евангелието на Йоана: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог." Този Проявен Бог е това, което Учителя нарича още Божествен Дух. Това е една разумна съзнателна енергия, която в своето проявление се поляризира, защото законът на полярността е закон на творчество. Без поляризиране никакво творчество не съществува. Това ни показва житното зърно или кое да е семе, които докато не са посадени в земята, съществуват, но не живеят, не растат, не се развиват, които са свойствата на живото същество, на живота. Като се посади в Земята житното зърно се поляризира — пуща коренчета надолу и след това стъбълце нагоре. От този момент започва творческият процес в него, почва вече растене и развитие.
към текста >>

Така че Бог, в Своето проявление, се проявява чрез два Принципа, които в окултната наука се наричат Първи и Втори, а в съвременната наука се наричат положителен и отрицателен полюс на енергията, катод и анод.
Това е една разумна съзнателна енергия, която в своето проявление се поляризира, защото законът на полярността е закон на творчество. Без поляризиране никакво творчество не съществува. Това ни показва житното зърно или кое да е семе, които докато не са посадени в земята, съществуват, но не живеят, не растат, не се развиват, които са свойствата на живото същество, на живота. Като се посади в Земята житното зърно се поляризира — пуща коренчета надолу и след това стъбълце нагоре. От този момент започва творческият процес в него, почва вече растене и развитие. Така че Бог, в Своето проявление, се проявява чрез два Принципа, които в окултната наука се наричат Първи и Втори, а в съвременната наука се наричат положителен и отрицателен полюс на енергията, катод и анод. Понеже това е важен въпрос, затова ще предам някои мисли от Учителя, които той изнася по този въпрос в „Двамата господари" от Трета серия. „В света работят два разумни Принципа. В окултизма тези два Принципа се наричат Първи и Втори, а в науката положителен и отрицателен полюс на енергията. Положителният полюс е всякога по-силен, а отрицателният — по-слаб. Творческата сила се проявява предимно в слабия Принцип.
към текста >>

Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Не можете на служите на Любовта и на омразата.
Запример, когато станете активен, когато се разгневите и извикате: Тук трябва да има ред и порядък, това е Първият принцип. Но този Принцип не е творчески, той нищо не създава. Само като се оттеглите вътре в себе си, когато се успокоите, тогава всичко взема своя нормален ред. Първоначалният Принцип, от който произлиза злото, омразата, лъжата, сам по себе си не е лош. Това е Първият принцип. Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Не можете на служите на Любовта и на омразата. Това са две неща, които се изключват, понеже са диаметрално противоположни: и не се движат в еднаква посока. Под думата Господ се разбира най-възвишеното, най-благородното Начало, което твори. Този Принцип е мекият, пластичният, но с това той не е ограничен и е безсмъртен. В този Принцип, Втория, не съществува смърт. В Първия принцип съществува смърт и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава.
към текста >>

А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога.
Този Принцип е мекият, пластичният, но с това той не е ограничен и е безсмъртен. В този Принцип, Втория, не съществува смърт. В Първия принцип съществува смърт и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и техните сили и енергии, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога. Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите.
към текста >>

Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта.
Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога. Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие. Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип. Този Принцип е индивидуален. Той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява.
към текста >>

Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие.
Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие. Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип. Този Принцип е индивидуален. Той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят и най-после той се разгневява и започва да бие и ги умъртвява — говоря по човешки. Но когато дойде в света Вторият принцип, който хората наричат Любов, меката сила на нещата, той веднага смекчава Първия принцип и, съединени така двата Принципа, раждат най-великото, най-възвишеното в света.
към текста >>

Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип.
Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие. Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип. Този Принцип е индивидуален. Той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят и най-после той се разгневява и започва да бие и ги умъртвява — говоря по човешки. Но когато дойде в света Вторият принцип, който хората наричат Любов, меката сила на нещата, той веднага смекчава Първия принцип и, съединени така двата Принципа, раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на Първия принцип.
към текста >>

В Любовта имаме едно проявление на Абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е — Незнайният Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света.
Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят и най-после той се разгневява и започва да бие и ги умъртвява — говоря по човешки. Но когато дойде в света Вторият принцип, който хората наричат Любов, меката сила на нещата, той веднага смекчава Първия принцип и, съединени така двата Принципа, раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на Първия принцип. Само Господ е в сила да ви избави от смъртта. Не служите ли на Господа, ще бъдете погълнати от Първия принцип, защото законът е такъв. В Любовта имаме едно проявление на Абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е — Незнайният Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. Само Той държи в Ръцете Си тези два велики Принципа, чрез които се проявява. И тъй, понеже единият Принцип разрушава, а другият — гради, вие не можете едновременно да разрушавате и да градите. Когато мразите, вие разрушавате, а когато обичате — градите, създавате. Някои мислят, че Първият принцип има наглед у хората желание да съгражда, но той пак поглъща. Той казва: Обичам те, обичам те, но ще те изям — така както котката си играе с мишката и най-после я стисне и погълне.
към текста >>

Някои, като говорят за индуската философия, под Нирвана разбират сливане с Бога, а не съграждане.
Само Той държи в Ръцете Си тези два велики Принципа, чрез които се проявява. И тъй, понеже единият Принцип разрушава, а другият — гради, вие не можете едновременно да разрушавате и да градите. Когато мразите, вие разрушавате, а когато обичате — градите, създавате. Някои мислят, че Първият принцип има наглед у хората желание да съгражда, но той пак поглъща. Той казва: Обичам те, обичам те, но ще те изям — така както котката си играе с мишката и най-после я стисне и погълне. Някои, като говорят за индуската философия, под Нирвана разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно. Има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с Втория принцип и да се живее в него. Във Втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини. Той е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа.
към текста >>

Той е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа.
Някои, като говорят за индуската философия, под Нирвана разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно. Има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с Втория принцип и да се живее в него. Във Втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини. Той е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип. Там, където се явява въпрос за първенство, кой да вземе първото място, кой да е водач, там действа Първият принцип. Тази борба съществува навсякъде в света. Тя е естествена, тя е един велик Божествен процес, през който са минали всички ангели.
към текста >>

Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее.
Това отчасти е вярно. Има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с Втория принцип и да се живее в него. Във Втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини. Той е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип. Там, където се явява въпрос за първенство, кой да вземе първото място, кой да е водач, там действа Първият принцип. Тази борба съществува навсякъде в света. Тя е естествена, тя е един велик Божествен процес, през който са минали всички ангели. Много от тях са минали изпита, минали са през Първия принцип и са влезли във Втория, и сега служат на Бога.
към текста >>

Много от тях са минали изпита, минали са през Първия принцип и са влезли във Втория, и сега служат на Бога.
Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип. Там, където се явява въпрос за първенство, кой да вземе първото място, кой да е водач, там действа Първият принцип. Тази борба съществува навсякъде в света. Тя е естествена, тя е един велик Божествен процес, през който са минали всички ангели. Много от тях са минали изпита, минали са през Първия принцип и са влезли във Втория, и сега служат на Бога. А други не са го минали, паднали са и са останали служители на Първия принцип, на Мамона, затова ги наричат демони. И между тях има служители и на Първия, и на Втория Принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на своето място. Затова Христос казва: „Без Мене" — подразбирайки Втория принцип — „нищо не можете да направите." Тук е дълбокият смисъл — останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на Първия принцип и тогава ще се явят във вас всички отрицателни качества: омраза, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този Принцип не може да намерите благото на света, не може да видите никакъв смисъл в живота.
към текста >>

Затова Христос казва: „На Бога и на Мамона едновременно не можете да служите." Ако служите на Мамона, ще бъдете на дъното на ада, ще бъдете вечно недоволни и никога няма да разберете дори, защо сте мъж или жена.
А други не са го минали, паднали са и са останали служители на Първия принцип, на Мамона, затова ги наричат демони. И между тях има служители и на Първия, и на Втория Принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на своето място. Затова Христос казва: „Без Мене" — подразбирайки Втория принцип — „нищо не можете да направите." Тук е дълбокият смисъл — останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на Първия принцип и тогава ще се явят във вас всички отрицателни качества: омраза, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този Принцип не може да намерите благото на света, не може да видите никакъв смисъл в живота. Затова Христос казва: „На Бога и на Мамона едновременно не можете да служите." Ако служите на Мамона, ще бъдете на дъното на ада, ще бъдете вечно недоволни и никога няма да разберете дори, защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. Когато се казва: Правото е на силния, това е Първият принцип. А когато се казва: Правото е на слабия, това е Вторият принцип. Когато човек е в борба със себе си, това показва, че Първият принцип действа в него. Щом се разедините в себе си, трябва да се дигнете над това разединение и да работите вътре в Бога.
към текста >>

Щом се разедините в себе си, трябва да се дигнете над това разединение и да работите вътре в Бога.
Затова Христос казва: „На Бога и на Мамона едновременно не можете да служите." Ако служите на Мамона, ще бъдете на дъното на ада, ще бъдете вечно недоволни и никога няма да разберете дори, защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. Когато се казва: Правото е на силния, това е Първият принцип. А когато се казва: Правото е на слабия, това е Вторият принцип. Когато човек е в борба със себе си, това показва, че Първият принцип действа в него. Щом се разедините в себе си, трябва да се дигнете над това разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете смисъла на тези сили, които действат във Вселената. Та онези, които са тръгнали в Пътя, Посветените, имат поголяма опитност. Защото те страдат повече отколкото светските хора, понеже в християнството едновременно с Втория принцип се усилва и Първия. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една сянка на Битието. Под сянка разбирам Принцип, който умъртвява.
към текста >>

Когато забележи, че Първият принцип е завладял човека, Бог започва да действа с Втория принцип, с Любовта, която започва да го организира в себе си.
Първият принцип се бои от Втория, защото когато се изпречи пред Втория, появява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Когато Първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да се втвърдява. У него всичко закоравява: сърцето, мускулите, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че у такъв човек се явява болестта артериосклероза. Аз казвам, че това се дължи на Първия принцип, който втвърдява сърцето и обсебва човека. Когато забележи, че Първият принцип е завладял човека, Бог започва да действа с Втория принцип, с Любовта, която започва да го организира в себе си. Това е борба, която действа навсякъде в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото — навсякъде. Тя ще продължи дотогава, докато Вторият принцип вземе надмощие и организира нашето тяло, нашето сърце и ние станем безсмъртни. Желанието на Христа, желанието на Втория принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни.
към текста >>

След като си свърши работата този Принцип, ще се прояви Любовта, т.е. Бог.
Всеки трябва да съедини тези два Принципа с Христа. Само така ще бъдете навсякъде полезни — на обществото, на народа, на жена си, на децата си и т.н. Това е казал Христос на евреите преди две хиляди години, но те приеха Първия принцип и отхвърлиха Втория и затова ги сполетя голямо нещастие. И днес хората с тази война /беседата е изнесена в края на Първата световна война/ изпитват влиянието на Първия принцип. И той ще действа, докато хората се изтощят. След като си свърши работата този Принцип, ще се прояви Любовта, т.е. Бог. Бог предоставя енергиите Си на Втория принцип, и когато той дойде, започва да гради разумно. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота. Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни.
към текста >>

Бог предоставя енергиите Си на Втория принцип, и когато той дойде, започва да гради разумно.
Само така ще бъдете навсякъде полезни — на обществото, на народа, на жена си, на децата си и т.н. Това е казал Христос на евреите преди две хиляди години, но те приеха Първия принцип и отхвърлиха Втория и затова ги сполетя голямо нещастие. И днес хората с тази война /беседата е изнесена в края на Първата световна война/ изпитват влиянието на Първия принцип. И той ще действа, докато хората се изтощят. След като си свърши работата този Принцип, ще се прояви Любовта, т.е. Бог. Бог предоставя енергиите Си на Втория принцип, и когато той дойде, започва да гради разумно. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота. Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни.
към текста >>

Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона.
И той ще действа, докато хората се изтощят. След като си свърши работата този Принцип, ще се прояви Любовта, т.е. Бог. Бог предоставя енергиите Си на Втория принцип, и когато той дойде, започва да гради разумно. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота. Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда.
към текста >>

Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни.
След като си свърши работата този Принцип, ще се прояви Любовта, т.е. Бог. Бог предоставя енергиите Си на Втория принцип, и когато той дойде, започва да гради разумно. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота. Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда. Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява.
към текста >>

Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни.
Бог предоставя енергиите Си на Втория принцип, и когато той дойде, започва да гради разумно. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота. Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда. Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява. Това са два Принципа, които действат в живота.
към текста >>

Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен.
Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота. Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда. Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява. Това са два Принципа, които действат в живота. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени.
към текста >>

Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират.
Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота. Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда. Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява. Това са два Принципа, които действат в живота. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа.
към текста >>

Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда.
Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда. Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява. Това са два Принципа, които действат в живота. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите.
към текста >>

Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява.
Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда. Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява. Това са два Принципа, които действат в живота. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество.
към текста >>

Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго.
Това са два Принципа, които действат в живота. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество. Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди Адама" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на Живота, в Златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде вашият баща — дяволът, който живее сега във вас и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте, в греха си ще умрете, всякога ще служите на Мамона и няма да бъдете щастливи. Когато казваме Втория Адам, подразбираме Христа. Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало."
към текста >>

Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало."
Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди Адама" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на Живота, в Златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде вашият баща — дяволът, който живее сега във вас и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте, в греха си ще умрете, всякога ще служите на Мамона и няма да бъдете щастливи. Когато казваме Втория Адам, подразбираме Христа. Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало." Горните мисли на Учителя за двата Принципа са ключ за разбирането на т.нар. дуалистически разбирания на богомилите, които са и разбиранията на всички окултни школи и които са основа на окултната космогония, която по-долу накратко ще изложа. Казвам т.нар., защото всъщност нито богомилите, нито манихеите са имали такива разбирания, каквито им приписват техните врагове. Те са имали една окултна космогония, която е предадена в образна форма, за да бъде достъпна за широките народни маси, а техните врагове ги наричат дуалисти в култов смисъл на думата, т.е. признават двама богове в света, които са във вечна борба.
към текста >>

дуалистически разбирания на богомилите, които са и разбиранията на всички окултни школи и които са основа на окултната космогония, която по-долу накратко ще изложа.
Когато дойде грехът в света, тогава дойде вашият баща — дяволът, който живее сега във вас и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте, в греха си ще умрете, всякога ще служите на Мамона и няма да бъдете щастливи. Когато казваме Втория Адам, подразбираме Христа. Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало." Горните мисли на Учителя за двата Принципа са ключ за разбирането на т.нар. дуалистически разбирания на богомилите, които са и разбиранията на всички окултни школи и които са основа на окултната космогония, която по-долу накратко ще изложа. Казвам т.нар., защото всъщност нито богомилите, нито манихеите са имали такива разбирания, каквито им приписват техните врагове. Те са имали една окултна космогония, която е предадена в образна форма, за да бъде достъпна за широките народни маси, а техните врагове ги наричат дуалисти в култов смисъл на думата, т.е. признават двама богове в света, които са във вечна борба. Двата Принципа, както се изтъкна в горните мисли, са във вечна борба, докато Вторият принцип вземе надмощие, но тези два Принципа са само двете Ръце на Великата Разумност, Която ръководи всички световни процеси. И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една сянка, едно отражение, необходимо, за да изпъкне Реалността.
към текста >>

Казвам т.нар., защото всъщност нито богомилите, нито манихеите са имали такива разбирания, каквито им приписват техните врагове.
Ако не познаете, че сте, в греха си ще умрете, всякога ще служите на Мамона и няма да бъдете щастливи. Когато казваме Втория Адам, подразбираме Христа. Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало." Горните мисли на Учителя за двата Принципа са ключ за разбирането на т.нар. дуалистически разбирания на богомилите, които са и разбиранията на всички окултни школи и които са основа на окултната космогония, която по-долу накратко ще изложа. Казвам т.нар., защото всъщност нито богомилите, нито манихеите са имали такива разбирания, каквито им приписват техните врагове. Те са имали една окултна космогония, която е предадена в образна форма, за да бъде достъпна за широките народни маси, а техните врагове ги наричат дуалисти в култов смисъл на думата, т.е. признават двама богове в света, които са във вечна борба. Двата Принципа, както се изтъкна в горните мисли, са във вечна борба, докато Вторият принцип вземе надмощие, но тези два Принципа са само двете Ръце на Великата Разумност, Която ръководи всички световни процеси. И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една сянка, едно отражение, необходимо, за да изпъкне Реалността.
към текста >>

признават двама богове в света, които са във вечна борба.
Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало." Горните мисли на Учителя за двата Принципа са ключ за разбирането на т.нар. дуалистически разбирания на богомилите, които са и разбиранията на всички окултни школи и които са основа на окултната космогония, която по-долу накратко ще изложа. Казвам т.нар., защото всъщност нито богомилите, нито манихеите са имали такива разбирания, каквито им приписват техните врагове. Те са имали една окултна космогония, която е предадена в образна форма, за да бъде достъпна за широките народни маси, а техните врагове ги наричат дуалисти в култов смисъл на думата, т.е. признават двама богове в света, които са във вечна борба. Двата Принципа, както се изтъкна в горните мисли, са във вечна борба, докато Вторият принцип вземе надмощие, но тези два Принципа са само двете Ръце на Великата Разумност, Която ръководи всички световни процеси. И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една сянка, едно отражение, необходимо, за да изпъкне Реалността.
към текста >>

И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една сянка, едно отражение, необходимо, за да изпъкне Реалността.
дуалистически разбирания на богомилите, които са и разбиранията на всички окултни школи и които са основа на окултната космогония, която по-долу накратко ще изложа. Казвам т.нар., защото всъщност нито богомилите, нито манихеите са имали такива разбирания, каквито им приписват техните врагове. Те са имали една окултна космогония, която е предадена в образна форма, за да бъде достъпна за широките народни маси, а техните врагове ги наричат дуалисти в култов смисъл на думата, т.е. признават двама богове в света, които са във вечна борба. Двата Принципа, както се изтъкна в горните мисли, са във вечна борба, докато Вторият принцип вземе надмощие, но тези два Принципа са само двете Ръце на Великата Разумност, Която ръководи всички световни процеси. И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една сянка, едно отражение, необходимо, за да изпъкне Реалността.
към текста >>

14. 13. Свобода, братство, човещина, 26 февруари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако човешкото сърце е покварено, това е по единствената причина, че благата, които Бог е вложил в него, не отиват там където трябва.
Според окултната наука, материята, от която е направен първичният космичен човек е взета от цялата вселена, от всички слънца и планети. Целият космос е взел участие в създаването на човешкото тяло. И всяка частица от материята, която влиза в нашия организъм, по закона на сродството е свързана с тази планета или слънце, от които е взета; и по силата на тази симпатия ние сме свързани с целия космос. По-осезателни засега са влиянията на планетите от нашата слънчева система, Слънцето и Луната и дванадесетте зодиакални знаци. Причината за нещастията на хората е в това, че е затворено човешкото сърце, което е една каса, в която, са складирани всички Божествени блага, които трябва да се раздават за благото на човечеството. Ако човешкото сърце е покварено, това е по единствената причина, че благата, които Бог е вложил в него, не отиват там където трябва. Ще кажете - какъв проект за уреждане на обществото ще дадеш? Аз няма да дам никакъв проект, защото в света съществува една уредена правова държава, от която съвременният свят ще вземе образец. И аз отричам организацията в света по този механически начин, по който искат да я наложат сега. Образец за организация е човешкият организъм. Организирането е един органически, а не механически процес.
към текста >>

Съществува в света един абсолютен ред и порядък, където няма бедни и богати, учени и прости, добри и лоши, управници и управлявани.
- Не е ли разумният живот? И докато хората се стремят по един механически начин да се организират, все ще страдат, защото по такъв начин влизат в стълкновение с първичния миров порядък. Защото животът сам създава органическите форми в своето проявление, а като се намесят хората в този процес, ражда се една дисхармония в него, явява се злото в света, проявено в хиляди форми. И този механически начин на организиране, по който вървят съвременните народи, поглъща грамадни количества енергия, без да има налице съответният резултат, а за всичко това природата държи сметка. И страданията и болестите са една икономия на природата, чрез която иска да застави хората да се откажат от механическия ред и порядък и да ги върне към органическия порядък, който е много по-икономичен. Съществува в света един абсолютен ред и порядък, където няма бедни и богати, учени и прости, добри и лоши, управници и управлявани. Хората на този порядък са хора любещи, мъдри, хора на свободата. И благодарение на това царство, което работи в света, ние се ползваме от благата на живота. И сегашната световна криза е проектирана от този свят, защото нашият свят сега се организира не по механически път, както е вървял досега, а по органически път. И от това гледище нас не ни интересува, в какво вярва един човек, но за нас е важно как постъпва той - разумно или не. Тези разногласия, дисхармонии и противоречия, които сега съществуват в света, ще траят дотогава, докато не влезе една нова идея в умовете на хората - идеята, че всички са братя и че трябва всички да се ползват от благата на живота и да зачитат свободата си.
към текста >>

В нашата епоха не трябва да се проповядва идеята за вяра в Бога, а идеята за братство и човещина.
За да се реализира братството, трябва сега да се работи в това направление. Две идеи, които трябва да се проповядват днес в света, това са идеите за братство и човещина. Брат ти е този, който разделя благата на живота с теб и е готов винаги да ти услужи; който цени твоя живот като своя. Идеята за човещина подразбира ценене свободата на всеки човек, като собствената си свобода. Тези две идеи трябва да се проповядват на всички хора. В нашата епоха не трябва да се проповядва идеята за вяра в Бога, а идеята за братство и човещина. Няма какво да се проповядва на хората, че има слънце - Бог, а трябва да се проучава, какво е влиянието на светлината и топлината и какво отношение и полза имат за живота. А какво представлява Слънцето само по себе си, населено ли е или не и пр. това са интересни проблеми за проучване, но важни за нас са светлината и топлината. Съдбата, която ни съди не е съдба Божия, а е наша съдба. Ние създаваме нашата съдба и затова трябва да гледаме сами да ликвидираме с нея.
към текста >>

Няма какво да се проповядва на хората, че има слънце - Бог, а трябва да се проучава, какво е влиянието на светлината и топлината и какво отношение и полза имат за живота.
Две идеи, които трябва да се проповядват днес в света, това са идеите за братство и човещина. Брат ти е този, който разделя благата на живота с теб и е готов винаги да ти услужи; който цени твоя живот като своя. Идеята за човещина подразбира ценене свободата на всеки човек, като собствената си свобода. Тези две идеи трябва да се проповядват на всички хора. В нашата епоха не трябва да се проповядва идеята за вяра в Бога, а идеята за братство и човещина. Няма какво да се проповядва на хората, че има слънце - Бог, а трябва да се проучава, какво е влиянието на светлината и топлината и какво отношение и полза имат за живота. А какво представлява Слънцето само по себе си, населено ли е или не и пр. това са интересни проблеми за проучване, но важни за нас са светлината и топлината. Съдбата, която ни съди не е съдба Божия, а е наша съдба. Ние създаваме нашата съдба и затова трябва да гледаме сами да ликвидираме с нея. Ако човек има някакъв недъг, нека намери в какво седи той и да не се страхува от него, а да го поправи.
към текста >>

15. 20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато разбираме нашето тяло и имаме правилни отношения към него, ще имаме правилни отношения и към своите ближни, защото ако не можем да живеем със своите ближни, как ще живеем с Бога?
А сега казват - това е душата, която управлява тези функции. Ако душата е нещо определено за вас и ако душата управлява, ти кой си? - Не, човек е самата душа, а тялото е обективен израз на душата. Така че, когато говорим за човека, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме душата и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия. Животът е един, но за да имаме постижения, трябва да разбираме конкретното, което го имаме, като дадено и с което разполагаме - тялото. И когато разбираме нашето тяло и имаме правилни отношения към него, ще имаме правилни отношения и към своите ближни, защото ако не можем да живеем със своите ближни, как ще живеем с Бога? Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога? - А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели. Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина). И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата.
към текста >>

Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога?
Ако душата е нещо определено за вас и ако душата управлява, ти кой си? - Не, човек е самата душа, а тялото е обективен израз на душата. Така че, когато говорим за човека, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме душата и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия. Животът е един, но за да имаме постижения, трябва да разбираме конкретното, което го имаме, като дадено и с което разполагаме - тялото. И когато разбираме нашето тяло и имаме правилни отношения към него, ще имаме правилни отношения и към своите ближни, защото ако не можем да живеем със своите ближни, как ще живеем с Бога? Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога? - А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели. Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина). И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата. Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека.
към текста >>

Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека.
Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога? - А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели. Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина). И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата. Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека. Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички.
към текста >>

Но това богатство, преди всичко, не е негово.
- А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели. Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина). И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата. Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека. Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички!
към текста >>

За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва.
Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина). И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата. Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека. Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене.
към текста >>

А този човек казва, че това богатство е негово!
И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата. Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека. Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота.
към текста >>

Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички.
Така например, днес има натрупване на богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не човека. Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си. - Не, в това отношение нашият идеал е - блага и доволство за всички!
към текста >>

Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички!
Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си. - Не, в това отношение нашият идеал е - блага и доволство за всички! Но въпросът ни е да се обяснят противоречията, които съществуват в днешния живот.
към текста >>

Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота.
А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си. - Не, в това отношение нашият идеал е - блага и доволство за всички! Но въпросът ни е да се обяснят противоречията, които съществуват в днешния живот. Всички противоречия, които срещаме в живота си, са изпитания, дадени от една Висша Разумност, за да ни подготви да използваме благата, които са вложени в живота. Защото природата не обича да се пилеят благата й.
към текста >>

- Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение.
От тях зависи здравето му, добрите му състояния и силата му - зависят от тези блага, които са вложени вътре в него. Човешката мисъл в това отношение е една велика сила - Всичко, каквото сте казали и казвате, става. Някой път една мисъл минава през ума ви и казвате - ще стане тази работа - и след време тя става; например, болен си и си кажеш положително - ще оздравея и оздравяваш, а друг си каже - няма да я бъде - и така става. Това е, защото поддържате отрицателната мисъл, която не гради - така че, за да има човек постижения, трябва да поддържа само положителни мисли в ума си, които градят. Ще кажете, откъде идат отрицателните мисли? - Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение. Сега тези двете учения се проявяват в човека като два противоположни стремежа, като два гласа, които му нашепват два рода мисли. Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните. Засега хората са се научили да слушат и познават гласа на черния адепт и затова нямат постижения в живота си, а само противоречия и разочарования. Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство.
към текста >>

Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните.
Някой път една мисъл минава през ума ви и казвате - ще стане тази работа - и след време тя става; например, болен си и си кажеш положително - ще оздравея и оздравяваш, а друг си каже - няма да я бъде - и така става. Това е, защото поддържате отрицателната мисъл, която не гради - така че, за да има човек постижения, трябва да поддържа само положителни мисли в ума си, които градят. Ще кажете, откъде идат отрицателните мисли? - Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение. Сега тези двете учения се проявяват в човека като два противоположни стремежа, като два гласа, които му нашепват два рода мисли. Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните. Засега хората са се научили да слушат и познават гласа на черния адепт и затова нямат постижения в живота си, а само противоречия и разочарования. Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство. Всички приятели ни са помощници в нашия живот и всеки човек, с когото направите известна връзка ще упражни известно влияние във вашия живот. Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни.
към текста >>

В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва.
Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни. Този закон е верен и по отношение на човека. Колкото повече способности са развити в него, толкова е по- силен. Когато човешкият мозък функционира правилно, човек е силен, а когато способностите са в бездействие, тогава човек е слаб. За да има постижения в живота си, човек трябва да работи с най-силната си способност и постепенно да развива всички, за да се прояви като истински човек. В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва. Но това е едно неразбиране на живота и затова те не могат да имат никакви постижения. Когато говорим за молитва, ние разбираме работа за общото благо, в съгласие с всички разумни същества в природата. Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо. Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни. Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят.
към текста >>

- Да обикнем тези, които Бог обича.
Когато говорим за молитва, ние разбираме работа за общото благо, в съгласие с всички разумни същества в природата. Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо. Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни. Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят. Но въпросът е, какво да правим сега? - Да обикнем тези, които Бог обича. А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително. А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си. Защото, ако не можем да слушаме гласа му, не можем да имаме съгласие помежду си, не можем да имаме постижения. Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език.
към текста >>

А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително.
Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо. Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни. Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят. Но въпросът е, какво да правим сега? - Да обикнем тези, които Бог обича. А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително. А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си. Защото, ако не можем да слушаме гласа му, не можем да имаме съгласие помежду си, не можем да имаме постижения. Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език. Сладката дума, която кажеш на другите, ще се каже и на теб, и горчивата дума, която кажеш на другите ще се върне и при теб.
към текста >>

А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си.
Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни. Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят. Но въпросът е, какво да правим сега? - Да обикнем тези, които Бог обича. А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително. А за това всеки трябва да слуша гласа на Бога в себе си. Защото, ако не можем да слушаме гласа му, не можем да имаме съгласие помежду си, не можем да имаме постижения. Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език. Сладката дума, която кажеш на другите, ще се каже и на теб, и горчивата дума, която кажеш на другите ще се върне и при теб. Всяко нещо се връща при онзи, от когото е излязло.
към текста >>

Това е абсолютен закон в природата.
Защото, ако не можем да слушаме гласа му, не можем да имаме съгласие помежду си, не можем да имаме постижения. Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език. Сладката дума, която кажеш на другите, ще се каже и на теб, и горчивата дума, която кажеш на другите ще се върне и при теб. Всяко нещо се връща при онзи, от когото е излязло. Това е абсолютен закон в природата. Сега изучавайте себе си, изучавайте двата гласа в себе си и слушайте Божествения, който носи мир, сила, богатство, радост, живот; на Божественото се дължат всички хубави работи, а на черния адепт се дължат всички лоши работи в нашия живот. По беседа, държана от Учителя на 1 октомври 1933 г.
към текста >>

Сега изучавайте себе си, изучавайте двата гласа в себе си и слушайте Божествения, който носи мир, сила, богатство, радост, живот; на Божественото се дължат всички хубави работи, а на черния адепт се дължат всички лоши работи в нашия живот.
Има един вътрешен глас, който обединява - както водата, въздуха, светлината и твърдата почва, така и Божествената Любов обединява всичко в живота; това е реалното, това е мощното в света, това е магическата пръчица, която трябва да научите да махате. Вашата магическа пръчка е вашият език. Сладката дума, която кажеш на другите, ще се каже и на теб, и горчивата дума, която кажеш на другите ще се върне и при теб. Всяко нещо се връща при онзи, от когото е излязло. Това е абсолютен закон в природата. Сега изучавайте себе си, изучавайте двата гласа в себе си и слушайте Божествения, който носи мир, сила, богатство, радост, живот; на Божественото се дължат всички хубави работи, а на черния адепт се дължат всички лоши работи в нашия живот. По беседа, държана от Учителя на 1 октомври 1933 г.
към текста >>

16. 9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г - Влад Пашов (1902- 1974)

В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност, за която ние нищо не знаем.
ТРИТЕ ПЪТЯ В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност, за която ние нищо не знаем. Съществува също така един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от Абсолютния Живот. Когато говорим за живота, за неговите пътища и закони и за фазите на неговото проявление, ние разбираме прогресивно проявяващия се живот, защото той е достъпен за нашето познание. Абсолютният Живот е извън рамките на нашето разбиране и за него знаем само това, че той съществува и нищо повече. Проявеният живот, който върви прогресивно, минава през ред фази и форми, всяка, от които се отличава с определена степен на съзнание. Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-висшите фази.
към текста >>

Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях.
Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие. Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него.
към текста >>

Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него.
И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си. Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си.
към текста >>

Какво значи познанието на Бога?
Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си. Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си. Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите.
към текста >>

- В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света.
Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си. Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си. Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите. А всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, той може да говори истината.
към текста >>

В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си.
Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си. Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си. Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите. А всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, той може да говори истината. Защото, за да кажете истината пред един човек, трябва да го обичате, понеже както себе си не обичаме да лъжем, така и този, когото обичаме, няма да лъжем. Само това чувство ако бяха спазвали хората, ще се създаде друг ред в света.
към текста >>

Бог постоянно поправя света, но хората, със своето невежество го развалят.
И в окултната наука има ред данни и факти, по които можем да съдим за произхода на човека и неговата интелигентност. Тя поддържа, че целият Космос, който е комплекс от живи и разумни същества, обединени с една вътрешна връзка, в едно цяло, е взел участие при създаването на човека. Но това е една обширна тема, за която е необходимо много време и развит ум, за да се третира. А това, което е важно за нас сега, то е, че и сега можем да влезем във връзка и общение с тези или този, които са ни създали. И ако направим тази връзка, ще получим необходимата светлина, за да можем да оправим живота си. Бог постоянно поправя света, но хората, със своето невежество го развалят. В това седи злото в света. Всички хора са одарени и повече, отколкото трябва, но като не разбират законите, по които да работят, раждат се противоречията в живота им. А за да разбира законите човек, мисълта му трябва да работи. Не да развием само нашия обективен ум, който си е на място, но не е достатъчен, но трябва да се предаде една дълбочина на мисълта. Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали смисъла на живота.
към текста >>

Мислете и вие тъй, както Бог мисли.
И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени. А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз. Мислете и вие тъй, както Бог мисли. Бог е направил света и иска да вървим по онзи път, по който Той се проявява. Всички трябва да станем проводници на Божественото, да се пробуди свръхсъзнанието у всички, за да дадем път на Христа да се прояви в нас и да ни бъде път, по който да вървим към високия идеал на съвършенството. И Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Любовта е път за живота; Вярата е път за силата; Надеждата е път за човешката воля, за реализирането на всички материални блага, които са ни потребни за живота. По беседа от Учителя, държана на 8 април 1934 г
към текста >>

Бог е направил света и иска да вървим по онзи път, по който Той се проявява.
Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени. А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз. Мислете и вие тъй, както Бог мисли. Бог е направил света и иска да вървим по онзи път, по който Той се проявява. Всички трябва да станем проводници на Божественото, да се пробуди свръхсъзнанието у всички, за да дадем път на Христа да се прояви в нас и да ни бъде път, по който да вървим към високия идеал на съвършенството. И Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Любовта е път за живота; Вярата е път за силата; Надеждата е път за човешката воля, за реализирането на всички материални блага, които са ни потребни за живота. По беседа от Учителя, държана на 8 април 1934 г
към текста >>

17. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека.
А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на слънцето. Сегашните учени хора изчисляват, че Юпитер приема по-малко светлина от Земята. Това не е вярно. Теоретически е така, но практически не е така.
към текста >>

А хората го наричат, че е един от падналите богове.
Следователно жителите на Юпитер са по-благородни, понеже имат повече светлина, по-голяма интелигентност. Ако дойдем до Сатурн - астролозите казват, че неговите влияния са били зловредни за хората на Земята. От неразбирането на сатурновите влияния идва злото. Сатурн е единствената знаменита планета на нашата слънчева планета. И за своите знания и сила е увенчан с три венеца. А хората го наричат, че е един от падналите богове. Това са известни истини, които са забулени с дебело було и са непонятни за обикновения ум. Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида. Питам сега: какво представлява Изида? Изида, това е Любовта в света. И всеки, който свали това було на Любовта, той се добира до великите тайни в природата.
към текста >>

Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида.
От неразбирането на сатурновите влияния идва злото. Сатурн е единствената знаменита планета на нашата слънчева планета. И за своите знания и сила е увенчан с три венеца. А хората го наричат, че е един от падналите богове. Това са известни истини, които са забулени с дебело було и са непонятни за обикновения ум. Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те измислиха Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида. Питам сега: какво представлява Изида? Изида, това е Любовта в света. И всеки, който свали това було на Любовта, той се добира до великите тайни в природата. И всички страдания в света произтичат от неразбирането на Любовта. Но в сегашния стадий на развитие, човечеството е по-готово да разбере Любовта и живота.
към текста >>

Ако някой може да ни лиши от нашата свобода в абсолютен смисъл, то в този свят няма разумност и сме изложени на произвола на слепите механически сили и тогава никой в света не може да ни помогне.
Във великия исторически процес всеки един народ си има свое място и своя функция и когато изпълнява функцията си както трябва, той живее и се повдига и заедно с това повдига и цялото човечество. А всеки народ, който се противи на великите творчески импулси на Любовта, които са двигател на историята, се заличава от лицето на Земята. Няма защо да се спирам да ви привеждам факти в това отношение, защото историята е пълна само с такива факти. Та казвам: правото на всеки един народ, на всяко едно общество, на всяко едно семейство и на всеки индивид, е един въпрос социално разрешен от този възвишен свят, от тези велики братя на човечеството и това право никой не може да го отнеме. Тази мисъл трябва да залегне в основата на новото възпитание, за да имаме едно наистина възпитано общество. Ако някой може да ни лиши от нашата свобода в абсолютен смисъл, то в този свят няма разумност и сме изложени на произвола на слепите механически сили и тогава никой в света не може да ни помогне. Силата, която ще ни освободи от ограниченията и робството е вътре в нас. Ако не беше така, то ние бихме били вечни роби на механическите сили и условия: Самият факт, че човечеството надмогва и използва условията и силите, говори, че силата е в него. Това е разумното начало, което постепенно и непрестанно организира живота на отделния човек и на цялото човечество. В този процес на организиране разумното начало създава културата и освобождаването на човечеството. И когато се пробуди вашето съзнание, ще видите как това разумно начало прониква и организира цялото Битие.
към текста >>

Всяко племе носеше по една част и като се спираха, събираха различните части и построяваха скинията, където всички се молеха на Бога.
Оставете човека абсолютно свободен и не му търсете сметка. И на всеки човек слагай толкова, колкото може да носи, не го товари с ненужни работи. А хората сега искат да разрешат онези въпроси, които не са по силата им. Като разгледаме сега въпроса за историческия развой на човечеството и пътя, по който човек и човечеството трябва да вървят, естествено ще се зароди и въпроса: Как ще се поправи света? Ще изясня мисълта си с един пример: Евреите едно време, като пътуваха през пустинята, носеха скинията. Всяко племе носеше по една част и като се спираха, събираха различните части и построяваха скинията, където всички се молеха на Бога. Днес всички народи пътуват през пустинята на живота и всеки носи по нещо от живата скиния. Един ден всеки ще донесе малката част, която носи и ще се построи скинията - новото общество, и ще дойде всеки да се поклони на живия Бог. До като не дойде това време, не може да се оправи света. Сега всеки мисли, че истината е у него. Това отчасти е така, защото всеки има част от тази Истина.
към текста >>

Един ден всеки ще донесе малката част, която носи и ще се построи скинията - новото общество, и ще дойде всеки да се поклони на живия Бог.
А хората сега искат да разрешат онези въпроси, които не са по силата им. Като разгледаме сега въпроса за историческия развой на човечеството и пътя, по който човек и човечеството трябва да вървят, естествено ще се зароди и въпроса: Как ще се поправи света? Ще изясня мисълта си с един пример: Евреите едно време, като пътуваха през пустинята, носеха скинията. Всяко племе носеше по една част и като се спираха, събираха различните части и построяваха скинията, където всички се молеха на Бога. Днес всички народи пътуват през пустинята на живота и всеки носи по нещо от живата скиния. Един ден всеки ще донесе малката част, която носи и ще се построи скинията - новото общество, и ще дойде всеки да се поклони на живия Бог. До като не дойде това време, не може да се оправи света. Сега всеки мисли, че истината е у него. Това отчасти е така, защото всеки има част от тази Истина. Затова всички трябва да работим за обединение на народите. Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички.
към текста >>

Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание.
Затова всички трябва да работим за обединение на народите. Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички. Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще осмисли живота ни. В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание. Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи. Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния. Уважение и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите. Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене. Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба.
към текста >>

А вечният живот седи в познанието на Бога, в когото живеем и който живее в нас.
Това е веруюто на Любовта. И когато Любовта влезе в живота ни, той става лек и приятен. Но когато Любовта я няма, по-тежко нещо от живота няма. Затова индусите, които са изучавали живота без Любовта казват, че човек трябва да се откаже от живота. Право е, че трябва да се откажем от неразбрания живот, но трябва да се съединим с вечния живот. А вечният живот седи в познанието на Бога, в когото живеем и който живее в нас. Това са великите перспективи на бъдещето, които са цел и смисъл на цялото историческо развитие. По беседа, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г.
към текста >>

18. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

И ангелите си имат закони, и сам Бог действа по известни закони.
Това е външната страна на живота. Тъй както мислите, чувствате и постъпвате, такива ще бъдат и последствията, такъв ще бъде и вашият живот. Последствията не се изчерпват само с едно поколение, но минават от поколение в поколение. Защото всички процеси и явления в света са свързани с ред разумни същества и всеки един факт или закон не е само дума, но една реалност. Всичко в света е подчинено на известни закони. И ангелите си имат закони, и сам Бог действа по известни закони. Той не е подчинен на законите, но действа по закони. Битието като цяло е обусловено от три велики принципа, които ние наричаме Любов, Мъдрост и Истина. Любовта е туй, без което не може, Мъдростта е туй, без което няма никакво движение в света и Истината е туй, в което няма никакви граници. Истината е последната граница на Битието. Всяко нещо, което е създадено, стига до Истината.
към текста >>

Тя включва туй, в което Бог се проявява и туй, в което всички съвършени същества се проявяват - туй, което на ума на човека не е дошло.
Истината това е последният предел на всяко едно проявление. Като дойдете до там или ще се съобразявате да живеете според законите на Истината, или на прах ще станете. Истината не може да се каже, но тя се живее. Мога да ви кажа един факт, но това не е Истина. Истината, това е Целокупният живот. Тя включва туй, в което Бог се проявява и туй, в което всички съвършени същества се проявяват - туй, което на ума на човека не е дошло. Тя включва цялата Вечност и не само една Вечност, но хиляди и милиони Вечности. Защото има Вечности, които са пределни, а има и една Вечност, която е безпределна, тя е Абсолютна, без никакво ограничение. Тези три принципа имат отношение и към нашия живот. Те са трите основни сили, които организират ума, сърцето и волята на човека. Когато те действат хармонично и правилно в човека, той има правилни отношения към Битието и ближните си.
към текста >>

Единственият, който не еволюира е само Бог.
Но съвременните хора, които са загубили Любовта си, са дошли до едно статическо положение. Основен закон в света е развитието, еволюцията и със своето статическо положение хората дохождат в разрез със своите висши човешки интереси. Всичко в света еволюира. Няма нищо, което да не еволюира. Човешките мисли, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира. Единственият, който не еволюира е само Бог. Той е Абсолютен и Безграничен, включва всичко в Себе си, нищо няма извън него. Всички процеси, които стават в Битието, стават вътре в него. Религиозните хора, които не приемат еволюционния закон, казват, че религията не еволюира. Това е заблуждение, защото схващанията и разбиранията на човека са в зависимост от степента на неговото развитие. Детето и възрастния нямат еднаква представа и разбиране за живота.
към текста >>

Той е Абсолютен и Безграничен, включва всичко в Себе си, нищо няма извън него.
Основен закон в света е развитието, еволюцията и със своето статическо положение хората дохождат в разрез със своите висши човешки интереси. Всичко в света еволюира. Няма нищо, което да не еволюира. Човешките мисли, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира. Единственият, който не еволюира е само Бог. Той е Абсолютен и Безграничен, включва всичко в Себе си, нищо няма извън него. Всички процеси, които стават в Битието, стават вътре в него. Религиозните хора, които не приемат еволюционния закон, казват, че религията не еволюира. Това е заблуждение, защото схващанията и разбиранията на човека са в зависимост от степента на неговото развитие. Детето и възрастния нямат еднаква представа и разбиране за живота. Там където няма прогрес, това показва че живота го няма там, а е останала само една мъртва форма.
към текста >>

Религиозните хора сега искат по механичен начин да убедят света, че има Бог.
Само по този път на прогреса, като разбирате отношението между причините и последствията, можете да дойдете един ден до вратата на щастието. Сега хората чакат щастието им да дойде отвън, механически. Отвън до известна степен ще дойде нещо, но същественото трябва да излезе отвътре. Хората в статическото положение, в което са изпаднали, са дошли до механичното разбиране и това разбиране е проникнало в целия им живот - и във възпитанието, и в религията, и в обществения живот, и навсякъде. Но в механистичното разбиране вие не можете да имате ясна представа за отношението между причина и следствие, следователно - не можете да имате и правилен живот. Религиозните хора сега искат по механичен начин да убедят света, че има Бог. Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога.
към текста >>

Бог е същина, която не се доказва.
Сега хората чакат щастието им да дойде отвън, механически. Отвън до известна степен ще дойде нещо, но същественото трябва да излезе отвътре. Хората в статическото положение, в което са изпаднали, са дошли до механичното разбиране и това разбиране е проникнало в целия им живот - и във възпитанието, и в религията, и в обществения живот, и навсякъде. Но в механистичното разбиране вие не можете да имате ясна представа за отношението между причина и следствие, следователно - не можете да имате и правилен живот. Религиозните хора сега искат по механичен начин да убедят света, че има Бог. Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога. Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог.
към текста >>

Най-напред Бог не е отвън.
Отвън до известна степен ще дойде нещо, но същественото трябва да излезе отвътре. Хората в статическото положение, в което са изпаднали, са дошли до механичното разбиране и това разбиране е проникнало в целия им живот - и във възпитанието, и в религията, и в обществения живот, и навсякъде. Но в механистичното разбиране вие не можете да имате ясна представа за отношението между причина и следствие, следователно - не можете да имате и правилен живот. Религиозните хора сега искат по механичен начин да убедят света, че има Бог. Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога. Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог. Те са прави, че такъв Бог, който да се докаже по механичен начин, не съществува.
към текста >>

Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука.
Хората в статическото положение, в което са изпаднали, са дошли до механичното разбиране и това разбиране е проникнало в целия им живот - и във възпитанието, и в религията, и в обществения живот, и навсякъде. Но в механистичното разбиране вие не можете да имате ясна представа за отношението между причина и следствие, следователно - не можете да имате и правилен живот. Религиозните хора сега искат по механичен начин да убедят света, че има Бог. Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога. Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог. Те са прави, че такъв Бог, който да се докаже по механичен начин, не съществува. Но и те, които отричат съществуването на Бога, същевременно се подчиняват на една вътрешна идея.
към текста >>

Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже.
Но в механистичното разбиране вие не можете да имате ясна представа за отношението между причина и следствие, следователно - не можете да имате и правилен живот. Религиозните хора сега искат по механичен начин да убедят света, че има Бог. Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога. Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог. Те са прави, че такъв Бог, който да се докаже по механичен начин, не съществува. Но и те, които отричат съществуването на Бога, същевременно се подчиняват на една вътрешна идея. Тази вътрешна идея е Бог в тях.
към текста >>

По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога.
Религиозните хора сега искат по механичен начин да убедят света, че има Бог. Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога. Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог. Те са прави, че такъв Бог, който да се докаже по механичен начин, не съществува. Но и те, които отричат съществуването на Бога, същевременно се подчиняват на една вътрешна идея. Тази вътрешна идея е Бог в тях. И те си имат идеи, на които слугуват.
към текста >>

Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог.
Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога. Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог. Те са прави, че такъв Бог, който да се докаже по механичен начин, не съществува. Но и те, които отричат съществуването на Бога, същевременно се подчиняват на една вътрешна идея. Тази вътрешна идея е Бог в тях. И те си имат идеи, на които слугуват. Съвременните хора на първо място трябва да пречистят своите възгледи от всички онези наслоения на миналото, които им пречат да схванат живота в неговата динамика.
към текста >>

Те са прави, че такъв Бог, който да се докаже по механичен начин, не съществува.
Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога. Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог. Те са прави, че такъв Бог, който да се докаже по механичен начин, не съществува. Но и те, които отричат съществуването на Бога, същевременно се подчиняват на една вътрешна идея. Тази вътрешна идея е Бог в тях. И те си имат идеи, на които слугуват. Съвременните хора на първо място трябва да пречистят своите възгледи от всички онези наслоения на миналото, които им пречат да схванат живота в неговата динамика. Без това пречистване те не могат да се освободят от страданията.
към текста >>

Но и те, които отричат съществуването на Бога, същевременно се подчиняват на една вътрешна идея.
Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука. Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога. Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог. Те са прави, че такъв Бог, който да се докаже по механичен начин, не съществува. Но и те, които отричат съществуването на Бога, същевременно се подчиняват на една вътрешна идея. Тази вътрешна идея е Бог в тях. И те си имат идеи, на които слугуват. Съвременните хора на първо място трябва да пречистят своите възгледи от всички онези наслоения на миналото, които им пречат да схванат живота в неговата динамика. Без това пречистване те не могат да се освободят от страданията. Защото каквито са вашите понятия за един човек, такива ще бъдат и неговите отношения към вас.
към текста >>

Тази вътрешна идея е Бог в тях.
Но да се докаже съществуването на Бога като един предмет вън от нас, както искат съвременните хора, по този начин не може да се докаже. По този начин всичко може да се докаже, но не и съществуването на Бога. Вследствие на тази невъзможност да се докаже Бог по механичен начин, половината от хората са дошли до убеждението, че няма Бог. Те са прави, че такъв Бог, който да се докаже по механичен начин, не съществува. Но и те, които отричат съществуването на Бога, същевременно се подчиняват на една вътрешна идея. Тази вътрешна идея е Бог в тях. И те си имат идеи, на които слугуват. Съвременните хора на първо място трябва да пречистят своите възгледи от всички онези наслоения на миналото, които им пречат да схванат живота в неговата динамика. Без това пречистване те не могат да се освободят от страданията. Защото каквито са вашите понятия за един човек, такива ще бъдат и неговите отношения към вас. Имате един приятел, когото обичате и колкото вашите възгледи за него са по-високи, толкова по-готов ще бъде той да ви услужи.
към текста >>

Отношението на Бога към нас е същото.
Защото каквито са вашите понятия за един човек, такива ще бъдат и неговите отношения към вас. Имате един приятел, когото обичате и колкото вашите възгледи за него са по-високи, толкова по-готов ще бъде той да ви услужи. Колкото вашите възгледи за него са по-нисши, толкова и неговото разположение да ви услужи ще е по-малко. Когато обичате един човек, той ще бъде готов да направи всичко за вас. Не може човек да направи нещо за вас, ако не ви обича. Отношението на Бога към нас е същото. Дотолкова, доколкото ние вярваме в Бога, ще се ползваме от неговата помощ. Не говоря за обикновената вяра, но за дълбокото вътрешно убеждение, за дълбокото съзнание, че нашият живот е под вещото ръководство на едно Висше съзнание, което прониква нашето съзнание. И ако ние държим съзнанието си будно, има едно чувство в нас, което винаги ще ни държи във връзка с това Висше съзнание, което ни ръководи и напътства в живота. Ако в живота ни идват несрети, те се дължат на това, че не слушаме нашепванията на това Висше съзнание. Това е, което хората наричат интуиция.
към текста >>

Дотолкова, доколкото ние вярваме в Бога, ще се ползваме от неговата помощ.
Имате един приятел, когото обичате и колкото вашите възгледи за него са по-високи, толкова по-готов ще бъде той да ви услужи. Колкото вашите възгледи за него са по-нисши, толкова и неговото разположение да ви услужи ще е по-малко. Когато обичате един човек, той ще бъде готов да направи всичко за вас. Не може човек да направи нещо за вас, ако не ви обича. Отношението на Бога към нас е същото. Дотолкова, доколкото ние вярваме в Бога, ще се ползваме от неговата помощ. Не говоря за обикновената вяра, но за дълбокото вътрешно убеждение, за дълбокото съзнание, че нашият живот е под вещото ръководство на едно Висше съзнание, което прониква нашето съзнание. И ако ние държим съзнанието си будно, има едно чувство в нас, което винаги ще ни държи във връзка с това Висше съзнание, което ни ръководи и напътства в живота. Ако в живота ни идват несрети, те се дължат на това, че не слушаме нашепванията на това Висше съзнание. Това е, което хората наричат интуиция. Когато човек е верен на този вътрешен глас, той разбира живота и превъзмогва с оптимизъм всички препятствия, защото разбира закона за отношението между причините и следствията и винаги се съобразява в живота си да мисли, чувства и постъпва по онзи начин, който ще му даде най-добрите резултати.
към текста >>

Бог е поставил свободата на човека в зависимост от самия него, а не в зависимост от условията.
Не е въпрос да вярвате в това, но ви го изнасям като факти, за да изясня някои противоречия във вас. Защото вашите нещастия и противоречия са резултат на вашето невежество. Човек е роб на условията, защото няма знание и не разбира отношението, което съществува между принципите, законите, фактите, процесите и явленията. Принципите са вътре в нас, а условията са вън от нас. И условията се подчиняват на принципите, които са вътре в нас. Бог е поставил свободата на човека в зависимост от самия него, а не в зависимост от условията. От нас зависи да бъдем свободни, а не от външните условия. Но за да господстваме над условията, необходимо е да познаваме законите, по които принципите действат и тогава ще разбираме явленията и процесите в живота си и ще имаме сполуката като резултат. Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музиката. Вие не можете да мислите, чувствате и постъпвате правилно, ако не пеете, ако не сте музикално разположен. Вътре във вас трябва да има туй чувство, това разположение към музиката, а не да бъдете само външно музикални, то е вече специалност.
към текста >>

19. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

ЛУНАТА. В древния окултизъм Луната е символ на Мировата душа, която в египетските митове е символизирана от богинята Изида.
И затова прави родените под негово влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви. То съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинската грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политическите и граждански длъжности - висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. ЛУНАТА. В древния окултизъм Луната е символ на Мировата душа, която в египетските митове е символизирана от богинята Изида. В гръцките митове е назована като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената астрална светлина, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духа - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променлива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие.
към текста >>

Наречен е от древните посланик на боговете, защото възприема и предава влиянието на планетите, с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема.
В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр. С една дума, предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита за планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самата му природа е такава, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните посланик на боговете, защото възприема и предава влиянието на планетите, с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така например, поставен в огнените знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеалистичност и художественост, а в Близнаци носи проницателност. В Скорпион прави човека заядлив. Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр. Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна и интелектуална.
към текста >>

ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на любовта.
Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие между мисли и чувства. Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния. Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни към многобройни връзки и отношения. Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни. ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр. Във великия небесен човек Венера се явява елемента любов в неговата душа. Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна. В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване.
към текста >>

Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и към Бога, всичко това е под властта на Венера.
В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата във всичките му вариации. Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и към Бога, всичко това е под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно можем да различим две влияния на Венера - висше и низше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери.
към текста >>

ЮПИТЕР или ЗЕВС при гърците, е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието.
Шарките, острите циреи, треските и прочие са негови болести. Марс предразполага към технически занаяти, в които се борави с желязо и стоманени сечива. Под неговото влияние са хирургията, зъболекарството, войниците, търговците на желязо, на оръжие, касапите, инженерите, механиците. Всички занаяти, в които се употребяват огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марс. Всички, които се борят и воюват, са под влияние на Марс. ЮПИТЕР или ЗЕВС при гърците, е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието. В астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмносиния цвят и на тона ла. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид - непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен.
към текста >>

САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето.
В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство в природата се явяват сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се поставят всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние. САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето. Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата. Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение. Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн. Това е кръгът, който Сатурн държи.
към текста >>

Защото в абсолютен смисъл добро и зло в природата не съществува, то е само по отношение на нас.
Електрични и положителни са Слънцето, Юпитер и Марс. Магнетични и отрицателни са Сатурн, Венера, Луната и Нептун. Уран е положителен и електромагнитен, а Меркурий е в зависимост от планетата, с която е в най-близък аспект. Планетите се делят също и на добри и лоши, или на благотворни и злотворни. Но тези понятия са само относителни и условни. Защото в абсолютен смисъл добро и зло в природата не съществува, то е само по отношение на нас. За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера и Слънцето. Някои наричат Слънцето синтетично, т.е., вън от класификацията добро и зло. Луната я наричат пасивна - ни добра, ни лоша, за злотворни планети са считат Сатурн, Марс и Уран, понякога и Нептун, а Меркурий е добър или лош в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. *** Различните планети като сили действат в различни области на мозъка и с това развиват различни способности и чувства.
към текста >>

Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност.
Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7. Луната, заедно с Венера взима участие в управлението на полуинтелектуалните и социално-обществените чувства. 8. Уран и Нептун още не са локализирани, но вероятно те ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите: Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност. Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области.
към текста >>

20. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Само тогава ще види смешното положение, в което се намира, когато набързо решава трудните въпроси за душата, за Бога и пр.
Светлината, топлината и свободата са трите елемента, които всяка душа трябва да има. Чрез тях човешката душа се свързва с разумните същества. Те гледат на човешкото знание и общественото му положение като забава. Това не е за упрек, нито за обезсърчение, но трябва да дойдете до съзнание да разберете, че пред вас стои Велика Наука, велико бъдеще, към което трябва да се стремите. Човек трябва да проникне във възвишения свят, за да разбере какво представя неговата наука. Само тогава ще види смешното положение, в което се намира, когато набързо решава трудните въпроси за душата, за Бога и пр. 4. Мнозина от вас искат да имат видения, да имат духовна опитност. Това желание е на място, но за да се удовлетвори, нужни са условия за това. Ако посадите едно малко цвете в саксия, за да се развива добре, вие трябва да му турите добра пръст и редовно да го поливате. Иначе то в скоро време ще изсъхне. Такова нещо представят и центровете, чрез които човек влиза във връзка с духовния свят.
към текста >>

Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата.
Това се определя и от благоприятните съчетания на планетите. 6. Няма по-велико нещо от това да бъдеш "Ученик”. Сега и вие сте Ученици, не само на физическия свят. Значи, вие сте само една трета Ученици. За да станете истински Ученици, трябва да минете през Ученичествоте на духовния свят и от там - през Ученичеството на Божествения свят. Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата. Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят докато не разберете физическия и духовния. 7. В настоящата епоха ние сме дошли до положение да приложим правилата на Окултната наука в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдещ живот. Сега се определя какво ще бъде бъдещото състояние.
към текста >>

Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога.
6. Няма по-велико нещо от това да бъдеш "Ученик”. Сега и вие сте Ученици, не само на физическия свят. Значи, вие сте само една трета Ученици. За да станете истински Ученици, трябва да минете през Ученичествоте на духовния свят и от там - през Ученичеството на Божествения свят. Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата. Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят докато не разберете физическия и духовния. 7. В настоящата епоха ние сме дошли до положение да приложим правилата на Окултната наука в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдещ живот. Сега се определя какво ще бъде бъдещото състояние. Това, което сега извършваме, за самите себе си ще го извършим.
към текста >>

Когато ние говорим за Бога, разбираме туй Висшето, Разумното.
Второто нещо е да подобрите вашето сърце, а след това ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. Сега вие вървите обратно и затова нямате резултат. 9. Същността на живота е хората да се обичат едни други. Всеки го радва едно общество, където има разумни хора. И в небето като отидем, пак разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, разбираме туй Висшето, Разумното. Във всички външни неща и стремежи не е смисълът на живота. Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. Всички други неща са преходни илюзии. Тази обич ще мине от един свят в друг. Идеалното на земята е туй: Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно.
към текста >>

Да знаете, че вие сте разумни души, в които Бог е вложил ум, с който може да си служите.
Ако можеш да издържиш докрай, ще имаш едно мъчение, но след това ще се яви една малка радост. Хармонията между вас учениците е необходима за да се работи успешно в Школата. Тази хармония за сега още не е въдворена. Аз искам в тази Школа да се възстанови хармония. Хармонията се състои в следното: да имате взаимно почитание един към друг. Да знаете, че вие сте разумни души, в които Бог е вложил ум, с който може да си служите. Някои души може да са оцапани, но онзи, който разбира законите, няма да гледа на калта. Следователно, един Окултен Ученик няма право да съди. Ти може да кажеш на такъв брат с Любов: Братко, ти си се малко поокалял, чакай да те почистя. А няма да му кажеш: Ти си такъв, онакъв. Нямаш право за това.
към текста >>

И тъй както пилето не може да се отдели много от майка си, така и ние в нашето съзнание не можем да се отдалечим от Бога.
Вие като Ученици трябва да знаете, че само онези мисли, които внасят светлина в съзнанието, дават простор и полет на духа, идват от Божия Дух. А мисли, които носят тъмнина и ограничение, идват от изостанали духове. 17. Вложете мисълта, че основните Божествени мисли и идеи са вложени, написани в тази Божествена книга, душата. И всеки може да я чете, стига да слуша. Тъй както юрдечето знае да плава още с раждането си, тъй и човек знае да люби. И тъй както пилето не може да се отдели много от майка си, така и ние в нашето съзнание не можем да се отдалечим от Бога. В нашето съзнание ще бъдем на такава дистанция, на такова разстояние от света, че щом сме при тези Божествени условия, като чуем какво казва Духът, какво казва майка ни, веднага да чуем и изпълним какво казва, да изпълним волята ѝ. За последствията не мисли, защото в необходимостта всичко е за добро. 18. Първото нещо, което се иска от Ученика, е да има силно интензивно желание да учи. И действително, любовта се изразява в стремление към учене. Следователно истинската, Божествената Любов е един силен подтик за изучаване на Божествената Мъдрост.
към текста >>

Вторият закон е: Бог изисква от всинца ни да учим и то постоянно.
Сега като ученици бъдете търпеливи, прилежни, внимателни. 25. Три закона на Школата. Три закона има в Школата. Първият закон гласи: Истината в Царството Божие не търпи абсолютно никаква измама, от какъвто и да е характер. Ни сянка, ни помен, абсолютно - разбирате ли? Вторият закон е: Бог изисква от всинца ни да учим и то постоянно. Докато се учим, ние можем да живеем. Животът не е в нищо друго, освен във Висшето Божествено Съзнание, в онзи процес на знание. Защото Божествената Мъдрост дава знание. Истината дава свобода, Любовта дава живот, животът дава радост, знанието дава сила, а свободата дава простор. 26. Ученикът трябва всякога да знае причината на своите състояния.
към текста >>

И затова Писанието казва: Всичко, което се случи на онези, които любят Бога, е за добро.
Ако той е страхлив ще хукне да бяга. Но ако той остане, тази маска ще дойде, ще го мушне с ножа, но този нож е книжен. Но какво ще преживеете до този момент. Аз често гледам, че вие бягате от тези книжни ножове. Не, ще чакате този книжен нож да се забие с всичката си сила. И затова Писанието казва: Всичко, което се случи на онези, които любят Бога, е за добро. 31. Аз искам от вас като Окултни Ученици да се пробудят и развият във вас окултните способности. Без туй не можете да учите. Най-първо трябва да се събудят Окултните способности, скритите способности, които досега не са били в действие, те са в почиващо състояние. Тях постепенно ще ги събудим, не изведнъж, защото ако ги събудим изведнъж, вие ще преживеете големи страдания, но постепенно ще ги събуждаме. Другите способности и тях постепенно ще ги съграждате.
към текста >>

Ние искаме всичко това да върви по един естествен път, за да можем да използуваме благата, които Бог е вложил в нас.
Другите способности и тях постепенно ще ги съграждате. Защото ако изведнъж почнете да градите, у вас ще се яви друго зло. А това не е Окултно. Защото много окултисти. които изведнъж са се развили, са се възгордели. Ние искаме всичко това да върви по един естествен път, за да можем да използуваме благата, които Бог е вложил в нас. 32. Ние сме за опита. Ще направим един, два, три, десет опита, за да се убедите в истинността и силата на Учението. В Окултната Наука няма нужда повече от десет опита. Ако след като ти направят 99 опита и ти се съмняваш, ти не си за Окултната Школа. Следователно, Окултните Истини вие ще ги проверявате и щом проверите една Окултна Истина, тя е вече свещена за вас, тя е храм, не се съмнявайте в нея.
към текста >>

21. Човек - Георги Радев (1900–1940)

трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде
Пилат: “Ето човека! ” Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: “Ето човека! ” За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички
към текста >>

Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля.
Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: “Ето човека! ” За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек онзи, който убива другите. Силен човек е онзи, който
към текста >>

Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
” За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек онзи, който убива другите. Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели.
към текста >>

и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да
страда и като герой носи своите страдания. Исус е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. Исус – това е едната опорна точка на човека. Христос, сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека. Човекът, като Исус, научава дълбокия смисъл на страданията – онзи Божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека, това е неговият характер.
към текста >>

Бог, като се е ограничил сам в Себе Си, е създал човека.
И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в Себе Си, е създал човека. Ала със създаването на човека, са се явили и страданията в Космоса. Защото там, където има ограничение, има и страдания. Велико нещо е човекът!
към текста >>

най-после Бога, т.е. Любовта.
организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В Духовния свят се учи душата, в Божествения свят се учи Духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере Ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с Ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – манас. Разумът е дар на човека от Ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, то е неговият разум.
към текста >>

Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек.
Любовта е Божественото в човека. Без Любов човек се превръща в животно. Без Любов, той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още образ и подобие Божие. Човекът днес няма образ и подобие Божие. И наистина онзи, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е?
към текста >>

Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат
Не забравяй, че като Дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във Вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония. Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него. Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен,
към текста >>

По какво се познава човекът, който е свързан с Бога?
Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него. Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден. Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое.
към текста >>

Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен
Само глупавият мисли каквото му дойде наум. У разумния човек има едно особено душевно разположение: той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал. Той знае, че моралът е устой, че той е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света. Разумният човек винаги се уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от Ангелите в подкрепа на Живота.
към текста >>

Той казва: “Бог,
Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести, и сиромашия, дори и смърт. Всъщност за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: “Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става.” Слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински
към текста >>

Бог, който живее в мен, сиромах не става.” Слабият,
всичко да издържа – и болести, и сиромашия, дори и смърт. Всъщност за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: “Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става.” Слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истински смисъл на думата, е човек с мощен Дух.
към текста >>

А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в
И помнете, че велико е предназначението на човека. Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла.Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината.
към текста >>

един любящ Дух, който е излязъл от Бога на Вечността.
Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ Дух, който е излязъл от Бога на Вечността. Роденият изново е свързан с всички по-високи светове, с всички Същества от по- високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за роденият от Бога, е казано в Писането, че грях не прави.
към текста >>

За този човек, за роденият от Бога, е казано в Писането, че грях не прави.
един любящ Дух, който е излязъл от Бога на Вечността. Роденият изново е свързан с всички по-високи светове, с всички Същества от по- високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за роденият от Бога, е казано в Писането, че грях не прави. И наистина, роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв Мир, каква тишина, каква Радост царуват в него?
към текста >>

роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта,
високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за роденият от Бога, е казано в Писането, че грях не прави. И наистина, роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв Мир, каква тишина, каква Радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и Духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога.
към текста >>

такъв човек са в пълна хармония с Бога.
роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв Мир, каква тишина, каква Радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и Духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят
към текста >>

Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да
За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души. Така човек от син на мисълта става възлюбен син на Любовта. Така той става Син Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи. Да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата Вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония. Ти, който се домогваш да станеш Син Божи, постави си като идеал да имаш:
към текста >>

Дух мощен като Бога и едно с Бога!
величествена хармония. Ти, който се домогваш да станеш Син Божи, постави си като идеал да имаш: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога и едно с Бога!
към текста >>

22. САМОДВИЖЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Малко значение има името, което даваме на Космичния Принцип: Начална Причина, Абсолютен Дух, Незнайно, Самодвижение и т.н.
явления върху планетата ни. Идентичността на противоположностите в явленията и събитията трябва да бъде търсена без съмнение в абсолютната същност на Космичния Принцип. По естество Космичното Начало е нематериално в света на идеите и материално във физичния свят на формите. То е непознатото, чийто израз представя борбата на противоположностите под знака на Самодвижението. Нашата съвременност е начало на една велика ера, в която идеализмът и материализмът, по силата на необходимостта, се срещат в света на Великото Космично Начало. Малко значение има името, което даваме на Космичния Принцип: Начална Причина, Абсолютен Дух, Незнайно, Самодвижение и т.н. Субективните идеалисти го наричат Абсолютен Дух, Бог. Обективните идеалисти, хора на логиката, го определят като Рационалност, Разумност. Диалектическият материализъм го нарича естествен исторически процес на необходимостта. Последната детерминистична концепция е по-близо до реалността, тъй като е освободена от метафизичните мъгли на различни религиозни догми и заблуждения. Във вечната възходяща борба на противоположностите лежи ключът за разбиране на целесъобразността в Единството на Битието.
към текста >>

Субективните идеалисти го наричат Абсолютен Дух, Бог.
Идентичността на противоположностите в явленията и събитията трябва да бъде търсена без съмнение в абсолютната същност на Космичния Принцип. По естество Космичното Начало е нематериално в света на идеите и материално във физичния свят на формите. То е непознатото, чийто израз представя борбата на противоположностите под знака на Самодвижението. Нашата съвременност е начало на една велика ера, в която идеализмът и материализмът, по силата на необходимостта, се срещат в света на Великото Космично Начало. Малко значение има името, което даваме на Космичния Принцип: Начална Причина, Абсолютен Дух, Незнайно, Самодвижение и т.н. Субективните идеалисти го наричат Абсолютен Дух, Бог. Обективните идеалисти, хора на логиката, го определят като Рационалност, Разумност. Диалектическият материализъм го нарича естествен исторически процес на необходимостта. Последната детерминистична концепция е по-близо до реалността, тъй като е освободена от метафизичните мъгли на различни религиозни догми и заблуждения. Във вечната възходяща борба на противоположностите лежи ключът за разбиране на целесъобразността в Единството на Битието. Под целесъобразност ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите.
към текста >>

23. СТЕПЕНИТЕ НА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

за творческите йерархии в Живата Разумна Природа или за боговете, които създават системите на философските убеждения, също го очаква неизбежно смъртта.
2. Ако човек се ограничи единствено в задълженията на семейния, родовия и обществения живот, той също следва стъпките на смъртта. 3. Схващанията и идеалите на националната принадлежност, изразявани от ограничения шовинизъм, също водят човека към царството на смъртта. 4. Ако човек живее единствено в сферата на расовите разбирания, на общочовешките стремежи и възгледи, той също е обречен на небитието. 5. В своите заключения Учителят е още по- категоричен. Той твърди, че дори човек да живее само за ангелите, т.е. за творческите йерархии в Живата Разумна Природа или за боговете, които създават системите на философските убеждения, също го очаква неизбежно смъртта. 6. Когато човешката душа живее със звездния ритъм за Цялото, за Великото Космично Начало, тя излиза от орбитата на смъртта и се възвръща към Центъра на Първоизвора на Живота. Този център с абсолютен, вечен и безкраен. Това е светът на Принципите: Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Този център с абсолютен, вечен и безкраен.
4. Ако човек живее единствено в сферата на расовите разбирания, на общочовешките стремежи и възгледи, той също е обречен на небитието. 5. В своите заключения Учителят е още по- категоричен. Той твърди, че дори човек да живее само за ангелите, т.е. за творческите йерархии в Живата Разумна Природа или за боговете, които създават системите на философските убеждения, също го очаква неизбежно смъртта. 6. Когато човешката душа живее със звездния ритъм за Цялото, за Великото Космично Начало, тя излиза от орбитата на смъртта и се възвръща към Центъра на Първоизвора на Живота. Този център с абсолютен, вечен и безкраен. Това е светът на Принципите: Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

24. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

Идеята че Бог наказва, е изопачение на теолозите, което внася страх в душите.
Много от религиите и от окултните школи на миналото са всявали страх и боязън в душите от Божественото Начало. Това са прийоми за държане на душите в духовно робство. Други школи, обратно, са искали да събудят почит и уважение към Космичното Начало, но както първите, така и вторите са схващали Божественото като нещо външно, персонално, обективно. Новото, което внася Учителят чрез своето Слово, което ще се разработи в Шестата раса, е за събуждането и за спасението на божественото в човешката душа. Тя трябва да бъде в интимна връзка с Божественото Начало. Идеята че Бог наказва, е изопачение на теолозите, което внася страх в душите. Изпълнението на Кармата е поверено на интелигентните служители от школата на Лявото Посвещение. Учителят казва: „Когато детето краде ябълки, господарят го налага. Детето трябва да пита, но, от Космично гледище, и господарят не е абсолютен стопанин,
към текста >>

и господарят не е абсолютен стопанин,
Идеята че Бог наказва, е изопачение на теолозите, което внася страх в душите. Изпълнението на Кармата е поверено на интелигентните служители от школата на Лявото Посвещение. Учителят казва: „Когато детето краде ябълки, господарят го налага. Детето трябва да пита, но, от Космично гледище, и господарят не е абсолютен стопанин, а само един временен служител на тази градина." Следователно Кармичният закон почива на една относителна база. Много от книгите на теософите и други окултни школи разглеждат тези големи житейски проблеми. За да изясним Кармичния закон, ще кажем още няколко думи. Човекът, който сам се оплита в Закона за причини и последствия, е длъжен да изплати последствията от своето отклонение от законите на Живата Разумна Природа.
към текста >>

25. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

„ Що е Бог - запита Учителя и веднага отговори.
Малко след това дойде една сестра, после един брат, след което залата започна бързо да се изпълва от пристигащите хора. Часът беше точно пет, когато Учителя влезе в салона. Той зае мястото си на катедрата и след кратка пауза заговори. Словото му потече като бистра вода от планински извор и покори умовете и сърцата на слушателите. Невидими лъчи го отнасяха до всички напреднали същества във всемира. „ Що е Бог - запита Учителя и веднага отговори. -„Бог е първичната причина на нещата, която може да даде и на най-нищожните същества този живот, който Той има." Озарена от светлината на словото, „ Звездата на Изгрева" слушаше с голямо внимание и жадно поглъщаше духовната храна, която в този момент изобилстваше в „Изгрева." Нейното присъствие привлече много светли души, които се присъединиха към аудиторията. Учителя продължи: „Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата -към духовния, а Любовта - към Божествения. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут.
към текста >>

-„Бог е първичната причина на нещата, която може да даде и на най-нищожните същества този живот, който Той има."
Часът беше точно пет, когато Учителя влезе в салона. Той зае мястото си на катедрата и след кратка пауза заговори. Словото му потече като бистра вода от планински извор и покори умовете и сърцата на слушателите. Невидими лъчи го отнасяха до всички напреднали същества във всемира. „ Що е Бог - запита Учителя и веднага отговори. -„Бог е първичната причина на нещата, която може да даде и на най-нищожните същества този живот, който Той има." Озарена от светлината на словото, „ Звездата на Изгрева" слушаше с голямо внимание и жадно поглъщаше духовната храна, която в този момент изобилстваше в „Изгрева." Нейното присъствие привлече много светли души, които се присъединиха към аудиторията. Учителя продължи: „Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата -към духовния, а Любовта - към Божествения. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал пролетен цвят.
към текста >>

Учителя продължи: „Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека.
Словото му потече като бистра вода от планински извор и покори умовете и сърцата на слушателите. Невидими лъчи го отнасяха до всички напреднали същества във всемира. „ Що е Бог - запита Учителя и веднага отговори. -„Бог е първичната причина на нещата, която може да даде и на най-нищожните същества този живот, който Той има." Озарена от светлината на словото, „ Звездата на Изгрева" слушаше с голямо внимание и жадно поглъщаше духовната храна, която в този момент изобилстваше в „Изгрева." Нейното присъствие привлече много светли души, които се присъединиха към аудиторията. Учителя продължи: „Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата -към духовния, а Любовта - към Божествения. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана с красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакви горчиви чувства.
към текста >>

Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут.
„ Що е Бог - запита Учителя и веднага отговори. -„Бог е първичната причина на нещата, която може да даде и на най-нищожните същества този живот, който Той има." Озарена от светлината на словото, „ Звездата на Изгрева" слушаше с голямо внимание и жадно поглъщаше духовната храна, която в този момент изобилстваше в „Изгрева." Нейното присъствие привлече много светли души, които се присъединиха към аудиторията. Учителя продължи: „Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата -към духовния, а Любовта - към Божествения. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана с красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакви горчиви чувства. Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на Любовта, да има правилни отношения към Бога." Учителя завърши лекцията си и подкани присъстващите да изпеят една песен.
към текста >>

Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на Любовта, да има правилни отношения към Бога."
Надеждата има отношение към физическия свят, вярата -към духовния, а Любовта - към Божествения. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана с красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакви горчиви чувства. Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на Любовта, да има правилни отношения към Бога." Учителя завърши лекцията си и подкани присъстващите да изпеят една песен. Мелодията на песента изпълни салона и отзвуча далече отвъд полето и хълмовете в подножието на планината. Когато Учителя излезе от салона, две сестри го последваха. Недалече от стаята му те се спряха и заговориха. - Прекрасна беседа - каза едната от тях.
към текста >>

Един брат, очарован от хубостта на ранния час, пееше любимата ни песен „Бог е любов".
* В стаята бе съвсем тихо, когато една сестра изкачи стълбата и почука на вратата на Любовта. Наметнат с пелерината си, Учителя отвори вратата. Сестрата остави закуска на масата, взе останалите от вечерята чинийки и излезе. Навън се развиделяваше и някои вече отиваха към поляната, където бяха пристигнали музикантите. Един брат, очарован от хубостта на ранния час, пееше любимата ни песен „Бог е любов". Други до младата борова гора съзерцаваха зората в очакване на изгрева. Във виолетовата мъглявина на хоризонта се прокрадваха златисти ивици и подготвяха пътя на слънцето. След великолепния изгрев дойде време за утринните упражнения и Паневритмията. При изпълнението на Пентаграма слънчевите лъчи се движеха величествено напред, като надигаща се вълна на Любовта, която отваря път за новата култура, в която сега навлиза човечествоито. Природата откликваше на този светъл празник на духа, лястовици прелитаха устремно над земята и чучулиги пееха възторжено в синьото небе.
към текста >>

,, Този, Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, той ще остане една велика загадка за всякога.
„ Разумният живот може да се сподели само с човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Такъв е законът. Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, той няма да те разбере. 1 ,, Този, Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, той ще остане една велика загадка за всякога. Туй ще го турите в ума си. Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ. Во веки веков Той ще си остане така абсолютен." След лекцията и утринните упражнения, Учителя се изкачи по стълбището, за да влезе в своята стая, но се спря пред вратата, където го очакваха, и даде някои обяснения върху зададени въпроси. Веднага след това той слезе в салона и отиде при пианото.
към текста >>

Во веки веков Той ще си остане така абсолютен."
Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, той няма да те разбере. 1 ,, Този, Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, той ще остане една велика загадка за всякога. Туй ще го турите в ума си. Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ. Во веки веков Той ще си остане така абсолютен." След лекцията и утринните упражнения, Учителя се изкачи по стълбището, за да влезе в своята стая, но се спря пред вратата, където го очакваха, и даде някои обяснения върху зададени въпроси. Веднага след това той слезе в салона и отиде при пианото. Дошло бе музикално послание отгоре, нова мелодия и песен, която слушателите му имаха щастието да чуят първи. След това последва още едно вълнуващо събитие - Учителя покани всички, които желаят, да отидат утре на екскурзия в планината, на Витоша. Тази новина раздвижи по-силно духовете на някои, които нямаха планинарски стаж зад гърба си.
към текста >>

С Учителя винаги е така - всеки Божи ден, от най-ранни зори до вечерта, е изпълнен с богат и разнообразен живот на учение и работа, в която всички участват с радост.
- Да, човек трябва да бъде здрав! Учителя говори днес за здравето и каза, че човек трябва да има здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах, та като им заповяда, да го слушат. Сестрите щяха да продължат разговора си, но откъм трапезарията дойде призив на песен, която бяха подхванали събралите се там братя и сестри. Мелодията ги мобилизира, привлече ги към пеещите и много скоро те се отзоваха пред една идилична картина. В празнично осветената трапезария се бяха събрали радостни и доволни хора, дошли да споделят празничното настроение от днешния слънчев ден. С Учителя винаги е така - всеки Божи ден, от най-ранни зори до вечерта, е изпълнен с богат и разнообразен живот на учение и работа, в която всички участват с радост.
към текста >>

26. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система.
Пръв Хермес е, който след едно специално посвещение, успя да даде на тази вечна мъдрост, дошла от Божествения свят, строго определена научна формулировка. Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека. Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на Божествената наука. Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава Божествената мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука. Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи. С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система. Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот. Няма нито един мислител или школа, които да не са повлияни по един или друг начин от идеите на Хермес. Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост.
към текста >>

Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията.
Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи. С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система. Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот. Няма нито един мислител или школа, които да не са повлияни по един или друг начин от идеите на Хермес. Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил. Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение. В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца. Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието.
към текста >>

Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила.
Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син. Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила. В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“ Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш.
към текста >>

Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления.
Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост. Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител" На учениците от Бялото Братство не е позволено да замайват умовете на хората с подобни неща и ако някой си позволява да прави това, той престава да е войник на Христа, който воюва с вяра, търпение и сам по себе си се нарежда във фалангата на другия фронт, на който не давам тук истинското име. Ето защо не само в Евангелието, но навсякъде, където са се появявали истински служители на светлината, се прави първата препоръка на стъпилите в пътя, която има отношение към различаването. В Евангелието се казва: „Изпитвайте духовете“.
към текста >>

Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога.
* Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен. Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога. Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях. Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства. Една голяма част от това слово е вече извън границите на България, получило е висока оценка от просветени духовно люде и е намерило място в писанията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвестни библиотеки.
към текста >>

Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство.
Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога. Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях. Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства. Една голяма част от това слово е вече извън границите на България, получило е висока оценка от просветени духовно люде и е намерило място в писанията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвестни библиотеки. За тези, които не познават живота на Бялото Братство и начина, по който Учителят провеждаше своята работа, ще кажем някои малки подробности. Беседите Учителят държеше в салона на „Изгрева“, а преди това в други салони в София, а най-напред в двора на малката къща на улица „Опълченска“ 66. Преди беседата той прочиташе глава от библията или по-често от Евангелието.
към текста >>

Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки.
Той казваше, че е време хората да разберат живота в неговата същина. А към същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава към истината, когато е дребнав. Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия. Обикновените условия са необходими тук, на земята, но само временно. Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Божествения живот. Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки. Какво представлява земният живот? Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия свят е необходимо време. Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят - любовта, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони. Без любов няма никакво постижение.
към текста >>

Колкото и труден да изглежда човешкият живот, той е един свещен дар, даден от Бога.
Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия свят е необходимо време. Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят - любовта, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони. Без любов няма никакво постижение. Без мъдрост няма никаква светлина, без истина няма никаква свобода. Колкото и труден да изглежда човешкият живот, той е един свещен дар, даден от Бога. Величието на този дар ще се разбере, когато се научим да изпълняваме законите на битието. Тъкмо за да ни покаже тия закони, се яви Христос. Учениците трябва да знаят, че в света съществува един велик план, който постепенно се осъществява. Не винаги нещата стават според мислите и желанията на хората. И затова каквото и да се случи, човек трябва да съдействува за изпълнението на този план.
към текста >>

На тази земя, на която Учителят изяви своето учение, старият сатурнов консерватизъм и по-рано е бил пречка за осъществяване учението на Орфей, както и по-късно на богомилството, което трябваше да емигрира от своята родина.
Новият човек носи в себе си осъществен един велик космически синтез. Той не е човек, който има само сърце и чувства, не е такъв, който има само сух аналитичен разум, не е безволев и мекушав. Една от големите задачи на учителите, които слизат на земята, е да помогнат на хората да осъществят в себе си такъв космически синтез. Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е разцъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на любовта, мъдростта и истината. Учителят на Бялото Братство в България имаше да се справя с един онаследен духовен поглед на душите, въплътени в тази страна, намиращи се под консервативния пазител на старото - Сатурн, господар на съзвездието Козирог. На тази земя, на която Учителят изяви своето учение, старият сатурнов консерватизъм и по-рано е бил пречка за осъществяване учението на Орфей, както и по-късно на богомилството, което трябваше да емигрира от своята родина. * В своите беседи, а много често и в частни разговори с любознателни и запознати с математиката лица, Учителят изнасяше много истини на Божествената наука с примери и постулати от математиката. В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни. Тук ние нямаме възможност да кажем всичко, което той е казал в беседите. Ще предадем само една част от един разговор с математик, в който разговор Учителят дава изяснения във връзка с някои установени закони.
към текста >>

Каквото и да станеше с него или около него, с Братството или с далечните светове, той го трансформираше с гамата на един абсолютен оптимизъм.
Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека. Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. Насърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна. Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент. Учителят на Бялото Братство бе дошъл на земята с една положителна мисъл, която изявяваше неизменно както в своите беседи, така и в частните си разговори. Каквото и да станеше с него или около него, с Братството или с далечните светове, той го трансформираше с гамата на един абсолютен оптимизъм. И за най-незначителните неща, с които го занимаваха неговите посетители и ученици, както и за големите събития, Той казваше, че всичко е станало за добро. Боледува ли някой, Учителят му помагаше, но му казваше, че тази болест е дошла за добро. Господ не оставя своите деца. „Никога не отминавайте един затлачен извор“ - казваше Той. Спрете се, почистете го, оправете пътя на водата, за да се оправят и вашите пътища.
към текста >>

27. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

до Бога.
Колкото повече се отдалечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заблудите и илюзиите. Още в древността мъдреците на Индия са прозрели, че нашият свят на относителността е обгърнат от булото на Майя - мировата илюзия. Оказва се, че ние живеем в царство на привидността и че това, което изглежда реално, в същност е само сянка на действителността. В най-гъстата и инертна материя е и най-измамната илюзия. И колкото повече се изкачваме по стълбицата на космическите сфери, в толкова по-фина субстанциална среда попадаме и съответно се доближаваме до Абсолютната Истина, т. е. до Бога. Той именно е Висшата Реалност. А Истината е неразделна част от глъбинната Му Същност. Затова в езотерично- то познание характеристиките на Истината са: неизменност, вечност, всеобхватност. Духът на Истината е Този, Който говори чрез устата на великите Учители на човечеството. Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Космически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство.
към текста >>

Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог.
Няма нищо непредвидено, нищо случайно." Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената. Със задължителното уточнение, че разглеждаме Истината като Космически Принцип, стоящ несравнимо по-високо от фактите и законите, от причините и последствията, от всеки неизбежен дуализъм в света на формите. Това е Истината, която неумолимо разкрива същността на всяка обективна реалност навред в творението. б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот." Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат непреодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й.
към текста >>

И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо.
Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената. Със задължителното уточнение, че разглеждаме Истината като Космически Принцип, стоящ несравнимо по-високо от фактите и законите, от причините и последствията, от всеки неизбежен дуализъм в света на формите. Това е Истината, която неумолимо разкрива същността на всяка обективна реалност навред в творението. б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот." Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат непреодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му вибрации.
към текста >>

Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия духовен Учител на България: "Истината е атрибут на Бога.
Затова и устоите на светогледа му обладават само относителна стойност. Над всички тях - горда в своята абсолют- ност - се извисява вечната Истина: "Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения" (Учителят П. Дънов).в) Истината като част от Божието естество Вече на два пъти подчертахме духовния факт, че Истината е неотменен елемент от Божията Същност. Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия духовен Учител на България: "Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на Бога. Същевременно тя е едно от безбройните проявления на Твореца в сътворения от Него свят. Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената.
към текста >>

Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява.
Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения" (Учителят П. Дънов).в) Истината като част от Божието естество Вече на два пъти подчертахме духовния факт, че Истината е неотменен елемент от Божията Същност. Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия духовен Учител на България: "Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на Бога. Същевременно тя е едно от безбройните проявления на Твореца в сътворения от Него свят. Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената. Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокарва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, между разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята. Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването.
към текста >>

Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на Бога.
Дънов).в) Истината като част от Божието естество Вече на два пъти подчертахме духовния факт, че Истината е неотменен елемент от Божията Същност. Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия духовен Учител на България: "Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на Бога. Същевременно тя е едно от безбройните проявления на Твореца в сътворения от Него свят. Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената. Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокарва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, между разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята. Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка.
към текста >>

Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П.
Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка. Ако, разбира се, той съумее да я отличи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар. благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа. Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П. Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното.
към текста >>

Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия.
И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка. Ако, разбира се, той съумее да я отличи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар. благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа. Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П. Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога.
към текста >>

А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален.
благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа. Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П. Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция
към текста >>

Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога.
Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината.
към текста >>

И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината.
Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея.
към текста >>

Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност.
И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта!
към текста >>

Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога.
Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява - ще я познаваме по проявите й." Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция.
към текста >>

Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция.
Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява - ще я познаваме по проявите й." Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция. Всички космически обекти са насочени в своето проявление към Истината. Степента на близост до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни реалности - пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт. За всички тях, обаче, като неугасващ фар - указател за вярната посока - свети с меко сияние огненото сърце на Истината. "Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето.
към текста >>

И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на Бога, Неговата извечно непознаваема Същност.
обхваща Космоса в неговата цялост. Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите към по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите. Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала. От това следва един генерален извод: Постигането на Истината в един отделен свят (зона, сфера, област) на космическата необятност е предпоставка за начало на процеса на постигането й в следващия, по-извисен свят. Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава разумното същество от действието на принципите и законите, характерни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле. И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на Бога, Неговата извечно непознаваема Същност. Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на Бога. Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси. И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният образ пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината
към текста >>

Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на Бога.
Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите към по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите. Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала. От това следва един генерален извод: Постигането на Истината в един отделен свят (зона, сфера, област) на космическата необятност е предпоставка за начало на процеса на постигането й в следващия, по-извисен свят. Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава разумното същество от действието на принципите и законите, характерни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле. И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на Бога, Неговата извечно непознаваема Същност. Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на Бога. Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси. И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният образ пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо.
към текста >>

Има нещо, което седи над всяко богатство.
Нека и по този въпрос се обърнем към Словото на Учителя П. Дънов: "Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината. Тази Истина ще отвори пред тебе велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве."
към текста >>

а) Любов към Бога
Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им взаимодействие: "Любовта иде отгоре, от Истината. Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината. Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината.
към текста >>

Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос.
Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината. Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него.
към текста >>

Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога.
Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви.
към текста >>

Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност.
Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш."
към текста >>

Любовта към Бога и ближния - като най-важни заповеди в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога.
В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината." в) Любов към всички творения Любовта към Бога и ближния - като най-важни заповеди в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога. А това означава - Любов към природата и всички живи същества. Цялото творение отразява в своята същност невидимото присъствие на Твореца. Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието. Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта. Ето разсъжденията на Учителя П.
към текста >>

д) служение на Бога
Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен. И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина." д) служение на Бога Твърде многобройни са вариантите на разкриване съдържанието на това, да служиш на Всевишния. Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света. От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята.
към текста >>

Който върви по верния (а той е най-краткият!) път към Бога, неизменно става съпричастен към красивото в живота.
Всеки от нас има собствен критерий за красивото. И въпреки това Красотата, призната от всички за безусловна и издигната на пиедестал от колективната духовност на човечеството, притежава без съмнение заряда и достойнствата на Абсолютното. Взаимовръзката между Истината и Красотата е осветлена лаконично, ала с пределна дълбочина от Учителя на ББ в България: "Красотата е също израз на Истината. Каквото е красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата светлина (курсивът мой - К. З.)". Който върви по верния (а той е най-краткият!) път към Бога, неизменно става съпричастен към красивото в живота. Нещо повече - Красотата оставя своя неизличим отпечатък върху лицето и формите му, върху тялото и жестовете му, върху начина на изразяването и движенията му. Такъв човек се превръща в посланик на Красотата. У него наред с прекрасното пълноценно живее и диша и истинното. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив.
към текста >>

Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив.
Който върви по верния (а той е най-краткият!) път към Бога, неизменно става съпричастен към красивото в живота. Нещо повече - Красотата оставя своя неизличим отпечатък върху лицето и формите му, върху тялото и жестовете му, върху начина на изразяването и движенията му. Такъв човек се превръща в посланик на Красотата. У него наред с прекрасното пълноценно живее и диша и истинното. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив. Когато човек има вдъхновение, става красив - изразява красотата на Великия. ...Когато се казва, че един човек ви обича за красотата, това е вярно, защото тя е израз на Истината. Няма по-голяма красота в света от Истината." 5. Истината елемент от изначалната човешка същност "Истината е първичният капитал, който е вложен в човешката душа."
към текста >>

Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духовна същност безценния зародиш на Истината.
...Когато се казва, че един човек ви обича за красотата, това е вярно, защото тя е израз на Истината. Няма по-голяма красота в света от Истината." 5. Истината елемент от изначалната човешка същност "Истината е първичният капитал, който е вложен в човешката душа." (Учителят П. Дънов) Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духовна същност безценния зародиш на Истината. Всеки човек следва да го открие у себе си и да го прояви. Как именно да го стори? - Чрез разумното си и мъдро отношение и поведение спрямо природата и другите живи същества. Само тогава Истината в съзнанието на личността би заела подобаващото й се място на върха на пирамидата от ценности за конкретния човек. Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П.
към текста >>

Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината - в Бога." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21).
Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П. Дънов: "Истината подразбира висшето в човека" (курсивът мой - К. З.). А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в себе си погледите на всички живи същества? Ето отговора на Учителя на ББ у нас, на който напълно можем да се доверим: "Къде ще намерите Истината? Понеже Божественото образува същината на човешката природа, затова Истината е вътре във вас (курсивът мой - К. З.). Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината - в Бога." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21). Каква по-възхитителна и блестяща в достолепието си Владетелка на това Царство от Истината!? Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване. За такава личност вече няма тайни в Битието! И навярно не по-малко важно е това, че този човек е съвършено наясно с главната посока на своя живот. Един от най-мощните двигатели на неговата целеустреме- ност по вечния Път на Духа е именно неустоимата красавица - Истината!
към текста >>

"Декалог" в християнското богословие) гласи: "Не лъжесвидетелствай против ближния си!
Нещо повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят. В това направление на логическа взаимообусловеност е и заключението на Учителя П. Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да преминава от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината." 7. Лъжата пълно отрицание на Истината Една от Десетте Божии заповеди (т.нар. "Декалог" в християнското богословие) гласи: "Не лъжесвидетелствай против ближния си! " (Изх. 20:16). Казано по-кратко, това звучи просто: "Не лъжи! " Езотеричното познание определя лъжата като духовно убийство. За несведущите подобна присъда би могла да изглежда твърде строга и пресилена, ала тя има своите сериозни основания. Затова и всеки от великите духовни Учители на човечеството безпрекословно отрича лъжата и я заклеймява като съвършено недопустима в мисленето и поведението на човека, а още повече - по жизнения път на окултния ученик.
към текста >>

Това неминуемо го отдалечава от Бога, т. е.
Покаянието ще остане последната му надежда. Освен горепосоченото лъжата е и основа за дисхармония с живота на Цялото. Принципите и законите, действащи в Битието, изискват без алтернатива истинност във взаимоотношенията между всички сфери и зони на съществуващото, между всички живи същества. Нарушаването на тази първична потребност е равносилно на углавно престъпление и изолира извършителя от космическата всеобхватна хармония. В християнското учение аналогична ситуация възниква, когато човек съгрешава. Това неминуемо го отдалечава от Бога, т. е. от Цялото. Логично е след всичко обрисувано дотук като следствие от използването на лъжа да подчертаем, че тя причинява израждане на духовната същност на човека. Триединната структура на личността - ум, воля, сърце - бива засегната в своята сърцевина и претърпява значителна деформация. Ако процесът не бъде прекъснат навреме, той може да стане необратим и да доведе до пълна деградация на личността. От така изнесените факти, хипотези и заключения става ясно, че лъжата спира духовната еволюция на човека.
към текста >>

От змията в Райската градина - пратеник на Лукавия - тази лъжа премина в съзнанието на първите хора и те си послужиха с нея при контакта с Бога.
В този смисъл са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа - бяла и черна. В лъжата седят всички спънки. В нея седят всички условия за вашето робство." Робството на лъжата е робство на греха. Грехопадението на човешките прародители Адам и Ева стана действителност въз основа на една лъжа. От змията в Райската градина - пратеник на Лукавия - тази лъжа премина в съзнанието на първите хора и те си послужиха с нея при контакта с Бога. Той не можеше да постъпи по друг начин, освен да ги прогони от Едем. С всички произтичащи от това негативни последици: цялостното затъмняване на човешката психо-физическа същност, проклятието над земята и навлизането на смъртта в човешкия живот. Затова Учителят на ББ у нас отрича недвусмислено всяка форма на лъжата, дори и т.нар. "бяла лъжа", която бива изричана уж за добро. 8. Истината носи свобода
към текста >>

Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато.
Придобиването на свободата от страна на истинолюбивия означава, че за него познанието на Истината е премахнало всички ограничения. Дори и да е загубил нещо ценно и скъпо по пътя към Истината, то ще му бъде възвърнато с лихвите, ако е успял да отстои убежденията си: "Ако възлюбиш Истината, ограниченията ще се премахнат: всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко, каквото сте изгубили, ще се върне. Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов). Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца. Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление. Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!
към текста >>

28. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина.
Именно справедливостта е един от стълбовете при изграждането на Новата Култура на изгряващата VI раса. Тя е и основата, върху която ще се разгърне бъдещото проявление на Любовта. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина. Тогава осъществяването на закона на правдата в практиката става спонтанно, естествено - действията на човека се превръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зрелост. Учителят П. Дънов изтъква: "Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем. Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има.
към текста >>

Те са богати.
Дънов изтъква: "Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем. Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюблен - Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на Земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата Земя. Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли." 3. Съдържание на понятията "правда" и "справедливост"
към текста >>

Любовта на Бога към всички същества е еднаква."
то обхваща всички природни царства, включително обитателите на невидимия свят, а не само човека. В подкрепа на изложеното предлагаме следната мисъл на Учителя П. Дънов: "Абсолютната Божия справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква." б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души.
към текста >>

Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.).
Тя има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква." б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя.
към текста >>

Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души.
Любовта на Бога към всички същества е еднаква." б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери!
към текста >>

Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право.
В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери! " В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: "И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат." в) III принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това Учителят П. Дънов изтъква относно този принцип следното: "На всеки човек със самото идване на Земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество." Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот.
към текста >>

Богатият множи богатството си и дебелее върху гърба на бедняка, за когото нерядко дори и надеждата се превръща в дефицит на съзнанието.
Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище - изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен аспект. От третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме поотделно: - връзка между свободата и правдата До свободата като идеал на личността, обществото, народа и човечеството може да се достигне само с помощта на върховната справедливост, която е призвана да възтържествува в човешкия живот. На всяка крачка ставаме свидетели как правдата унизително отстъпва пред отровните стрели на неправдата. Богатият множи богатството си и дебелее върху гърба на бедняка, за когото нерядко дори и надеждата се превръща в дефицит на съзнанието. А в нашето време на криворазбрана и побългарена демокрация всякакви индивиди със съмнителни морални качества и напълно отсъстваща духовност станаха милионери пред очите ни и за сметка на цялото българско общество. Днес те са готови да преминат през нас, яхнали мощните си БМВ-та, мерцедеси и джипове, и ако спрат, то няма да е, за да ни окажат първа помощ, а за да преценят щетите, които сме нанесли върху возилото им. Оцапани с кръвта ни, те невъзмутимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака. Къде е тук справедливостта?! Тези, които бяха бедни преди 10.11.1989 г., и днес са бедни.
към текста >>

Заможните от тоталитарния период си смениха физиономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са богати.
А в нашето време на криворазбрана и побългарена демокрация всякакви индивиди със съмнителни морални качества и напълно отсъстваща духовност станаха милионери пред очите ни и за сметка на цялото българско общество. Днес те са готови да преминат през нас, яхнали мощните си БМВ-та, мерцедеси и джипове, и ако спрат, то няма да е, за да ни окажат първа помощ, а за да преценят щетите, които сме нанесли върху возилото им. Оцапани с кръвта ни, те невъзмутимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака. Къде е тук справедливостта?! Тези, които бяха бедни преди 10.11.1989 г., и днес са бедни. Заможните от тоталитарния период си смениха физиономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са богати. Има ли въобще правда на този свят?!? Вярващите хора клатят глави в мрачно отчаяние и очакват възмездието в отвъдния свят. То поне е неизбежно, но следва ли да се примирим с агонията, която преживяват правдата и справедливостта на нашата малка планета...?! Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му.
към текста >>

Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съществува и се развива към добро.
Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага - кръвта на живота - в общочовешкия организъм." В света царува Божията справедливост. Който я нарушава, поема върху себе си тежки последствия - той страда и се бори с противоречия на всяка крачка в живота. А когато тази справедливост бъде приложена на дело, тя заличава всяко недоволство, всеки зародиш на неудовлетворение. Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съществува и се развива към добро. Това е Божествен потенциал, който следва да бъде зачитан от всички останали народи. Големите измежду тях трябва да се съобразяват в този смисъл с малките и обратно. Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие. Международната общност е по същността си жив организъм, интегрално Цяло, което обладава всички възможности за правилното еволюционно израстване и на личностите, и на народите. г) IV принцип: универсален характер на правдата и справедливостта - справедливо разпределение на благата между всички живи същества
към текста >>

Животът изтича от Великото Разумно Начало (Бога - бел. К.
Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие. Международната общност е по същността си жив организъм, интегрално Цяло, което обладава всички възможности за правилното еволюционно израстване и на личностите, и на народите. г) IV принцип: универсален характер на правдата и справедливостта - справедливо разпределение на благата между всички живи същества Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: "Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно Начало (Бога - бел. К. З.), което обгръща всичко в света. Навсякъде, където има живот, той е проява на това Велика Разумно Начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички.
към текста >>

Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях.
Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички. Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага." Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за победа над бедността и мизерията в глобален мащаб. Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната еволюция - състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедестал в най-древната от съвременните световни религии - будизма). По този повод Учителят на ББ у нас изтъква: "Правдата трябва да се приближи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: "Няма ли Господ на този свят ? " Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне."
към текста >>

" Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне."
Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага." Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за победа над бедността и мизерията в глобален мащаб. Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната еволюция - състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедестал в най-древната от съвременните световни религии - будизма). По този повод Учителят на ББ у нас изтъква: "Правдата трябва да се приближи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: "Няма ли Господ на този свят ? " Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне." Тук е мястото да отбележим, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще - след установяването на Новата Култура на VI коренна раса по цялата планета Земя. Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя П. Дънов по следния начин: "Аз ям и казвам: "Слава Богу." Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество.
към текста >>

Дънов по следния начин: "Аз ям и казвам: "Слава Богу." Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички.
Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната еволюция - състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедестал в най-древната от съвременните световни религии - будизма). По този повод Учителят на ББ у нас изтъква: "Правдата трябва да се приближи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: "Няма ли Господ на този свят ? " Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне." Тук е мястото да отбележим, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще - след установяването на Новата Култура на VI коренна раса по цялата планета Земя. Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя П. Дънов по следния начин: "Аз ям и казвам: "Слава Богу." Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите. Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо?
към текста >>

Дънов допълва в този смисъл: "Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: "Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля."
Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен аспект притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които се предоставят по равно за всички. Например, човекът, който е извървял по-дълъг път на ду- ховно-нравствено усъвършенстване, ще възприеме от слънчевите лъчи повече енергия, отколкото по-неразвитият. Аналогично е сравнението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със себе си - своя духовен потенциал. Учителят П. Дънов допълва в този смисъл: "Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: "Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля." 5. Принципите и законите на правдата и справедливостта следствие от Единството на Всемирния Живот Законите на правдата и справедливостта следват от обстоятелството, че всички същества съставляват едно цяло. Те са градивни части, безкрайно множество компоненти на великия космичен организъм. Божественият принцип на правдата и справедливостта е призван да осигури благоприятни условия за съществуването на всички тях. Единството на живота като принцип и реалност на космическата необятност е залегнало в основата на всички световни религии и духовни учения.
към текста >>

Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от Бога свят предоставят необходимите условия за проява на Любовта, Мъдростта и свободата.
Както и при всички останали опитности и качества, които биват придобивани и усвоявани по пътеката на духовното издигане, и правдата, ако не бъде прилагана в практиката, остава без стойност. Такава е логиката на следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите правдата. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и светът да се обърне с главата надолу." б) правдата и справедливостта като условие за проявата на Любовта, Мъдростта и свободата Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от Бога свят предоставят необходимите условия за проява на Любовта, Мъдростта и свободата. В тази насока на анализ и обобщение Учителят П. Дънов наставлява: "Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливостта не могат да се проявят правилно Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека.
към текста >>

Дънов дава следното пояснение: "Праведните хора са богати.
В това направление разсъжденията на Учителя П. Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота." Новата Култура на VI раса е култура на Любовта, на сърцето - тя съдържа в себе си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета. Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата Любов - Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята. В тази връзка Учителят П. Дънов дава следното пояснение: "Праведните хора са богати. Те са синове Божии. А всеки човек, който е син Божий, разполага с капитала на цялата Слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в бъдеще, в новата култура, в културата на Светещите, светът ще се отоплява и осветява от човешките сърца, в които Правдата обитава. От тия бъдни- ни сега Христос изпраща вест - Христос на Любовта, изявена в Правдата, която просветва у онези, които Го любят."
към текста >>

Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги."
Дайте на един човек правото и той ще омекне. Същото действие оказва на растенията и водата." Факторът, който с най-мощна сила задържа човека във веригите на материята, е неговото его. Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата мисъл, както съветва Учителят П. Дънов), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвързаност с тленното и преходното. Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги." а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост " Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества.
Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта. Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички. Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта. в) Истината като източник на правдата и справедливостта Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината.
към текста >>

Само тя, царствената Истина - лъч от сърцето на Бога, - би могла да преведе земния човек през всички тресавища на собственото му несъвършенство и да го понесе на крилете си към неугасимата светлина на Божественото съзнание.
в) Истината като източник на правдата и справедливостта Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината. Според Учителя П. Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното ученичество. Извирайки от най-високите полета на Божествения свят, тя единствена е в състояние да освободи човека от физическо и духовно робство, от вековни предразсъдъци и заблуди, превърнали се в закони на общността на невежите и слепите. Само тя, царствената Истина - лъч от сърцето на Бога, - би могла да преведе земния човек през всички тресавища на собственото му несъвършенство и да го понесе на крилете си към неугасимата светлина на Божественото съзнание. Там, където отвека се ширят неизразимите със словото на езика владения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Там, където всеки от нас ще срещне своя Учител, очакващ го от хилядолетия с непобедимо търпение и надежда. И никога повече няма да се разделим.
към текста >>

29. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в безсмъртната същност на човешкото същество.
Казано по друг начин: Добродетелта - това е въплътеното във физическия свят Добро. 1. Доброто елемент от духовната природа на човека "Във всеки човек е вложено доброто. Не мислете, че сега ще го добиете. Трябва само работа, за да се прояви." "Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е доброто, което живее в него." (Учителят П. Дънов) Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в безсмъртната същност на човешкото същество. Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал. В този дух е и наставлението на Учителя на ББ в България: "Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда (курсивът мой - К. З.). То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви." Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце.
към текста >>

Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа.
То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви." Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето - възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха - е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро." Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е. на Бога - може да раздава на всекиго и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: "Това е един добър човек!
към текста >>

на Бога - може да раздава на всекиго и на всички.
По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро." Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е. на Бога - може да раздава на всекиго и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: "Това е един добър човек! " 2. Произход на Доброто от Любовта "Доброто е плод на Божествената Любов.
към текста >>

Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в делата на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро.
Ако си я възприел, доброто ще дойде. Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов) Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П. Дънов: "Любовта ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот. Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в делата на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е Любов според I Йоан 4:8,16; бел. К. З.) - споделя Учителят на ББ у нас. В нашата действителност Любовта може да се прояви само посредством добродетелта. Иначе тя би останала неразбрана и неоценена. По този повод Учителят П.
към текста >>

Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е Любов според I Йоан 4:8,16; бел. К.
Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов) Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П. Дънов: "Любовта ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот. Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в делата на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е Любов според I Йоан 4:8,16; бел. К. З.) - споделя Учителят на ББ у нас. В нашата действителност Любовта може да се прояви само посредством добродетелта. Иначе тя би останала неразбрана и неоценена. По този повод Учителят П. Дънов разсъждава: "Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, която действа в нас, в него и навсякъде.
към текста >>

а) "Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе!
Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със "завладяването" на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира по отделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите. Понеже преимущественото развиване на един от тях не само не би ощетило наличието и проявите на останалите, а, напротив - би трябвало да стимулира присъствието им в съответния човек. 4. Закони на Доброто а) "Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе! " Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus - лат. = "Всички сме от един род"). Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец - Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко. Бог присъства във всекиго от нас, в нашето духовно естество - и очаква от нас да се отнасяме помежду си като Негови чеда, т. е.
към текста >>

Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец - Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко.
4. Закони на Доброто а) "Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе! " Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus - лат. = "Всички сме от един род"). Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец - Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко. Бог присъства във всекиго от нас, в нашето духовно естество - и очаква от нас да се отнасяме помежду си като Негови чеда, т. е. като братя и сестри! В двора на един френски крал пристигнал окаян просяк - мръсен, дрипав и съсухрен от постоянния глад. Стражите пред кралските порти го спрели и го запитали какво търси. Той отговорил: "Търся краля!
към текста >>

Бог присъства във всекиго от нас, в нашето духовно естество - и очаква от нас да се отнасяме помежду си като Негови чеда, т. е.
а) "Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе! " Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus - лат. = "Всички сме от един род"). Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец - Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко. Бог присъства във всекиго от нас, в нашето духовно естество - и очаква от нас да се отнасяме помежду си като Негови чеда, т. е. като братя и сестри! В двора на един френски крал пристигнал окаян просяк - мръсен, дрипав и съсухрен от постоянния глад. Стражите пред кралските порти го спрели и го запитали какво търси. Той отговорил: "Търся краля! " Пред удивлението в очите на войниците, примесено със съмнение и насмешка, той допълнил: "С него сме роднини." Съобщили на краля за странния му "родственик".
към текста >>

в) "Това, което Бог прави на вас, правете го на другите!
Ако си сторил добро на някого, между вашите две души се ражда нишка от светлина - лъчистата енергия на Божията Любов, въплътена в Доброто. Тази връзка не може да бъде разкъсана от външна сила. Тя преминава през земния живот и се пренася като птица, прелитаща между измеренията и сферите на Битието, дори в Отвъдното. Нищо, сътворено със и от Любов, не може да загине! Не само споменът за него, а и самото то - като акт на Божественост, превърната от потенциал в зрима реалност - продължава да живее във Вечността! в) "Това, което Бог прави на вас, правете го на другите! " Златното правило за отношенията между хората в Стария Завет гласеше: "Не правете на другите това, което не искате да правят на вас! " В новозаветните времена тази максима - формулирана по пътя на отрицанието - бе заменена от Спасителя Иисус Христос с друга, утвърждаваща позитивното начало: "Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас! " В Словото на Учителя П. Дънов този закон на Доброто вече придобива форма, в която решаваща роля играе Божието присъствие.
към текста >>

Освен това - така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко Бога, Чийто критерий във всяка област на изява е един-единствен - съвършенството!
Това е и начинът да приложим в ежедневието един от главните девизи в учението на ББ, предадено ни от Учителя П. Дънов: "Будни бъдете! " Този вид будност не е свързана с прехода от съня към дневното съзнание. По същността си тя представлява специфично състояние на вътрешния човек, на духа. Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен мир. Освен това - така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко Бога, Чийто критерий във всяка област на изява е един-единствен - съвършенството! г) Доброто е законът на Единството Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронамереност, родена от Любов, то е все едно, че си го дал на самия себе си. Рано или късно това добро ще се върне при теб. И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог. Сториш ли добро на някоя от частиците, значи си го сторил и за всички останали, включително и за теб самия.
към текста >>

И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог.
Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен мир. Освен това - така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко Бога, Чийто критерий във всяка област на изява е един-единствен - съвършенството! г) Доброто е законът на Единството Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронамереност, родена от Любов, то е все едно, че си го дал на самия себе си. Рано или късно това добро ще се върне при теб. И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог. Сториш ли добро на някоя от частиците, значи си го сторил и за всички останали, включително и за теб самия. В проповедта на всички велики духовни Учители на човече ст- вото неизменно присъства утвърждаването на Единството на живота. Ако осъзнаем в цялата му красива мащабност този космически принцип на взаимоотношенията на всички нива във Вселената, със сигурност ще станем поне малко по-добри. Пътят на Доброто укрепва позициите на Единството на живота. Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел - служение в името на Единството.
към текста >>

Всичко принадлежи единствено и само на Бога.
д) "Благото, което получаваш, споделяй с другите! " "Добър е онзи, който обича светлината, знанието и живота както за себе си, така и за другите." (Учителят П. Дънов) Малцина си дават ясна сметка, че ние в същност не притежаваме нищо на този свят. Всичко принадлежи единствено и само на Бога. Той ни предоставя за временно ползване цялото изобилие от блага, потребни за нашето съществуване. За повечето от нас (за да не кажем - за почти всички!) те, обаче, са недостатъчни. Винаги нещо не ни достига, винаги искаме повече! В това именно е и една от най-великите заблуди на човека - чувството за притежание на собственост. Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце!
към текста >>

Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си.
Винаги нещо не ни достига, винаги искаме повече! В това именно е и една от най-великите заблуди на човека - чувството за притежание на собственост. Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното. Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си. Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата! Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава
към текста >>

И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата!
Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното. Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си. Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата! Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава Учителят П. Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две.
към текста >>

Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността.
Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното. Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си. Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата! Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава Учителят П. Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две. Ако дадем две, ще получим четири." Когато даваме от сърце, помагаме и на онзи, комуто даваме, и на себе си. От една страна, удовлетворяваме конкретна потребност на онзи, който получава от нас нужно за него благо.
към текста >>

От друга страна, подпомагаме собствената си духовна еволюция, тъй като когато служим на ближния, в същност служим и на Бога.
Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две. Ако дадем две, ще получим четири." Когато даваме от сърце, помагаме и на онзи, комуто даваме, и на себе си. От една страна, удовлетворяваме конкретна потребност на онзи, който получава от нас нужно за него благо. Нещо повече - с благородния си и безкористен жест (понеже не мислим за това, даденото да ни бъде върнато) ние съдействаме в съзнанието на получилия благото да се роди малка искра на Божественото. След време тя би могла да разцъфти и да даде добри плодове. От друга страна, подпомагаме собствената си духовна еволюция, тъй като когато служим на ближния, в същност служим и на Бога. Затова и Господ Иисус Христос уверява Своите слушатели и последователи, че ако са сторили някакво добро на нуждаещ се човек (нахранили са го или са го напоили, облекли са го или са го посетили, когато е бил болен, и пр.), все едно че са го сторили за Самия Него. ж) Чрез Доброто се подмладяваме, усилваме способностите си, укрепваме здравето си, повишаваме ефективността на са- мовъзпитанието си За този разгърнат и мащабен закон на Доброто Учителят на ББ у нас съобщава следното: "Добро е онова, което дава условия на човека да расте. Добро е онова, което дава простор на човешкия ум да се развива. Доброто внася светлина в човешкия ум.
към текста >>

Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога!
Да правим добро - това означава във всеки един момент от нашия живот да имаме готовността да изпълним волята Божия: и в малкото, и в голямото, всеотдайно, без всякакво изключение. Да си припомним следната формула на Учителя П. Дънов: "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение! " За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога! Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога. По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замислил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение!
към текста >>

Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога.
Да си припомним следната формула на Учителя П. Дънов: "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение! " За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога! Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога. По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замислил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение! " Ученикът не отвърнал нищо и си тръгнал.
към текста >>

Спасителят ни помага да проумеем най-ясно каква е волята на Бога относно Доброто в нашия земен живот.
Така не само Му служим пълноценно и достойно. Така и самите ние израстваме в духовно-нравствено отношение по най-ускореното трасе на еволюционната спирала. И все пак - как да разгадаем каква точно е Божията воля? Дали има универсална рецепта да бъдем точни в преценката си? И тук на помощ отново ни идва Словото - този път Христовото благовестие. Спасителят ни помага да проумеем най-ясно каква е волята на Бога относно Доброто в нашия земен живот. Ето как Учителят П. Дънов интерпретира напътствието на Сина Божий: "И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето (ср. Мат. 6:19-21; бел. К. З.), Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята."
към текста >>

И още нещо, твърде съществено - изпълнявайки волята Божия да вършим Добро, ние предоставяме своето "аз", за да се прояви Бог чрез него, и то в пълнота.
Ето как Учителят П. Дънов интерпретира напътствието на Сина Божий: "И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето (ср. Мат. 6:19-21; бел. К. З.), Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята." И още нещо, твърде съществено - изпълнявайки волята Божия да вършим Добро, ние предоставяме своето "аз", за да се прояви Бог чрез него, и то в пълнота. От този акт на съработничество с Твореца полза има не само извършителят на даденото Добро, но и всички останали. Учителят П. Дънов разяснява този казус по следния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие.
към текста >>

Дънов разяснява този казус по следния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе.
З.), Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята." И още нещо, твърде съществено - изпълнявайки волята Божия да вършим Добро, ние предоставяме своето "аз", за да се прояви Бог чрез него, и то в пълнота. От този акт на съработничество с Твореца полза има не само извършителят на даденото Добро, но и всички останали. Учителят П. Дънов разяснява този казус по следния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие. ...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена." 6. Доброто път към свободата на духа Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар.
към текста >>

А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички.
Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята." И още нещо, твърде съществено - изпълнявайки волята Божия да вършим Добро, ние предоставяме своето "аз", за да се прояви Бог чрез него, и то в пълнота. От този акт на съработничество с Твореца полза има не само извършителят на даденото Добро, но и всички останали. Учителят П. Дънов разяснява този казус по следния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие. ...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена." 6. Доброто път към свободата на духа Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто.
към текста >>

Свободата не е дар от Бога.
Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си! Свободата не е дар от Бога. За нея, както вече изтъкнахме, следва да се борим. И тази борба не е никак лека. Тя изисква от нас готовност да дадем във всеки миг най-доброто от себе си. Изисква и жертви. Основно окултно правило е: за да получиш нещо, първо трябва да дадеш.
към текста >>

Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в Своята доброта, в Своята Любов, Мъдрост и Истина" (Учителят П. Дънов).
А за да дойде след мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мен, така и за онзи, комуто правя добро. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят (курсивът мой - К. З.). Дали хората ще знаят това, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е, обаче, че от това добро ще се ползват всички. Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в Своята доброта, в Своята Любов, Мъдрост и Истина" (Учителят П. Дънов). Следователно - като най-важно следствие от универсалния характер на Доброто е разпростирането на резултатите от неговото извършване (на Доброто) от източника (извършителя) към всички останали. Дори и те да не подозират за това, че някъде се е родило Добро (а е логично да бъде така за всички останали извън обекта, спрямо когото е било извършено то), благодатните лъчи от неговото раждане, разцъфтяване и проявление проникват навред и обливат с живителна топлина всичко и всички наоколо. Този духовен факт притежава аналогия със заявлението на Учителя П. Дънов, че когато някой се повдига в духовно-нравствено отношение, с това той повдига и всички останали. Както вече изтъкнахме в предидущото изложение, всички живи същества в Космоса представляват елементи, частици от едно единно Цяло.
към текста >>

Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат.
...Защо трябва да бъдем добри? - За да имаме условия за съвършенство. Доброто е условие за съвършенство. Който се стреми към съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство." Извършването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с волята Божия. Нещо повече - то подпомага нейното осъществяване в света на формите. Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат. ...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря." Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение. Човекът на Доброто излъчва особен аромат. Самото му присъствие е в състояние да повдигне духа на страдащите: "Когато правите добро от любов към Бога, ще почувствате една радост. Божественото Око, т. е.
към текста >>

...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас.
- За да имаме условия за съвършенство. Доброто е условие за съвършенство. Който се стреми към съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство." Извършването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с волята Божия. Нещо повече - то подпомага нейното осъществяване в света на формите. Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат. ...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря." Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение. Човекът на Доброто излъчва особен аромат. Самото му присъствие е в състояние да повдигне духа на страдащите: "Когато правите добро от любов към Бога, ще почувствате една радост. Божественото Око, т. е. Висшето съзнание в Космоса, ви помага и се радва, че следвате Божествения подтик.
към текста >>

В този момент Бог ви проговаря." Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение.
Доброто е условие за съвършенство. Който се стреми към съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство." Извършването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с волята Божия. Нещо повече - то подпомага нейното осъществяване в света на формите. Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат. ...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря." Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение. Човекът на Доброто излъчва особен аромат. Самото му присъствие е в състояние да повдигне духа на страдащите: "Когато правите добро от любов към Бога, ще почувствате една радост. Божественото Око, т. е. Висшето съзнание в Космоса, ви помага и се радва, че следвате Божествения подтик. И вие възприемате тази радост и се чувствате мощни.
към текста >>

Самото му присъствие е в състояние да повдигне духа на страдащите: "Когато правите добро от любов към Бога, ще почувствате една радост.
Нещо повече - то подпомага нейното осъществяване в света на формите. Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат. ...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря." Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение. Човекът на Доброто излъчва особен аромат. Самото му присъствие е в състояние да повдигне духа на страдащите: "Когато правите добро от любов към Бога, ще почувствате една радост. Божественото Око, т. е. Висшето съзнание в Космоса, ви помага и се радва, че следвате Божествения подтик. И вие възприемате тази радост и се чувствате мощни. ...Добър човек ще нарека онзи, който, като ме срещне, ще измени моето неразположение на духа." На всички ни се е случвало при разговор с познат или приятел, когато стане дума за някого, събеседникът ни да възкликне спонтанно: "Той е добър човек!
към текста >>

В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблюдавам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя към Бога (който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство.
...Добър човек ще нарека онзи, който, като ме срещне, ще измени моето неразположение на духа." На всички ни се е случвало при разговор с познат или приятел, когато стане дума за някого, събеседникът ни да възкликне спонтанно: "Той е добър човек! " Ето случай, в който Доброто е станало водеща характеристика при описанието на един наш ближен. Така той се превръща в образец, в идеал, достоен за подражание и следване. Тази взаимозависимост е подчертана и от Учителя на ББ у нас: "Всеки, който прави добро, става идеал за другите." В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблюдавам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя към Бога (който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство. Трудно им е да разберат, че това не може да стане толкова бързо. Те влагат огромен заряд в това начинание, радикално променят навиците, мисленето, поведението, въобще живота си, извършвайки огромен скок в сравнение с миналото, и достигат до... крайност. С помощта на крайности (които по същността си са неконструктивни деформации) не можем да стигнем до Божественото. В стремежа си да прескочим естествения ход на индивидуалното си развитие спокойно можем да пропаднем в пропастта на заблудата. За жалост това е обикновено съдбата на такива хора.
към текста >>

Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка.
Процесът на Доброто е вечен (курсивът мой - К. З.). Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота." Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота. Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали). Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка. Достигналият съответното посвещение по скалата на духовното усъвършенстване може да се настройва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо). Нещо повече - при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автентичност на преживяването. Ала това е голяма тема, която не бива да ни отклонява от разглежданата тук проблематика. Във връзка с изследваната роля на Доброто Учителят П. Дънов споделя следното: "Едно направено добро никога не се забравя.
към текста >>

За Бога фактически няма Добро и зло.
Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им. Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената. За Бога фактически няма Добро и зло. И едното, и другото са Негови служители, реализиращи със собствени методи Неговия глобален План за мирозданието и за всички същества. Това, което ние наричаме зло, Той рано или късно трансформира в Добро. Християнското богословие разглежда злото като непритежаващо собствено битие. Изводът е, че злото представлява отсъствие на Добро. Езотеричното учение (което е и учение на ББ) отива по-далеч - то дефинира злото като непроявено Добро.
към текста >>

Християнското богословие разглежда злото като непритежаващо собствено битие.
Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им. Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената. За Бога фактически няма Добро и зло. И едното, и другото са Негови служители, реализиращи със собствени методи Неговия глобален План за мирозданието и за всички същества. Това, което ние наричаме зло, Той рано или късно трансформира в Добро. Християнското богословие разглежда злото като непритежаващо собствено битие. Изводът е, че злото представлява отсъствие на Добро. Езотеричното учение (което е и учение на ББ) отива по-далеч - то дефинира злото като непроявено Добро. Творецът на всичко съществуващо използва двете сили и резултатите от тяхното действие изцяло за собствените Си цели. В подобна тоналност е и репликата на Учителя П. Дънов: "Зло и Добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира.
към текста >>

Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със служението на Бога са разгледани по достъпен и убедителен начин от Учителя П.
Творецът на всичко съществуващо използва двете сили и резултатите от тяхното действие изцяло за собствените Си цели. В подобна тоналност е и репликата на Учителя П. Дънов: "Зло и Добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад Доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва." б) злото - плод на ограничаване; Доброто - освобождаване от ограниченията Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със служението на Бога са разгледани по достъпен и убедителен начин от Учителя П. Дънов: "Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто." Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото.
към текста >>

Дънов: "Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света.
В подобна тоналност е и репликата на Учителя П. Дънов: "Зло и Добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад Доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва." б) злото - плод на ограничаване; Доброто - освобождаване от ограниченията Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със служението на Бога са разгледани по достъпен и убедителен начин от Учителя П. Дънов: "Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто." Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото. Действително - то ни ограничава, но същевременно е и наш учител.
към текста >>

С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто."
б) злото - плод на ограничаване; Доброто - освобождаване от ограниченията Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със служението на Бога са разгледани по достъпен и убедителен начин от Учителя П. Дънов: "Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто." Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото. Действително - то ни ограничава, но същевременно е и наш учител. Затова и П. Дънов нарича дявола "велик учител". Той, разбира се, няма пред вид принадлежността на еманацията на злото към Великите Учители на Земята и Космоса.
към текста >>

Дънов, бива предхождано от зараждането на желанието у човека да служи на Бога.
Ролята на страданието е възпитателна, а не наказателна. Страдаме най-вече заради това, че не спазваме Божествените закони, които господстват във всички сфери на Битието. Възприемаме болката като въплътено зло и дори не подозираме, че тя крие в недрата си кълновете на Доброто. И наистина, във Вселената рано или късно всяко зло се превръща в Добро.Преодолявайки ограниченията, издигнати от злото, ние навлизаме трайно във владенията на Доброто. Това постижение по духовния Път, според Учителя П. Дънов, бива предхождано от зараждането на желанието у човека да служи на Бога. Следователно мотивацията да отдадем най-доброто от себе си в полза на осъществяването на Божия План за планетата и човечеството е необходимото и достатъчно условие да надделеем окончателно над злото и да станем верни служители на Доброто. И в тази жизнена ситуация е възможно връщане назад, но такива случаи са редки. Духовната зрелост на окултния ученик е вече на такава висота, че по принцип намалява до минимум рисковете от падение. в) злото - неизползвано Добро Небето очаква от нас да извършваме добро непрекъснато, а не инцидентно или според конюнктурните ни интереси и настроение.
към текста >>

" Пишещият тези редове е на мнение, че това изискване не носи абсолютен характер.
Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." Казаното само по себе си е достатъчно красноречиво. И все пак остават открити множество въпроси. Един от тях е: "Абсолютно ли е изискването да не се борим със злото? " Пишещият тези редове е на мнение, че това изискване не носи абсолютен характер. Представете си, че злосторник посегне на живота ви. Според повелята на Христос съвършеното смирение изисква, когато ни ударят по едната страна, да обърнем и другата, без да реагираме, без да се съпротивляваме. Следователно не бива да се борим и с потенциалния убиец, който е на път да ни отнеме най-скъпото - живота. В подобен случай (да не забравяме, че това е само казус, макар и толкова съществен) мнозина биха побягнали, забравяйки чест и достойнство, действайки под диктовката на инстинкта за самосъхранение. Може би те постъпват правилно.
към текста >>

Едва ли някой от нас би дръзнал да осъди Богочо- века за стореното.
Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен извод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, принципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейско верую. Ала в същото време всеки отделен случай притежава конкретни характеристики, неповторим е и изисква адекватен подход. Понеже и самият Иисус Христос - най-яркото въплъщение на принципа да не се противим на злото - подгони с бича търговците в Йерусалимския храм и здравата ги наложи с него, тъй като бяха осквернили с присъствието и действията си святото място, дома на Неговия Отец. В този конкретен случай постъпката на Спасителя е предизвикана от т.нар. Божествен гняв - когато биват поругани духовни ценности. Едва ли някой от нас би дръзнал да осъди Богочо- века за стореното. Смисълът на Неговата реакция, освен всичко останало, е да ни даде още един образец за поведение. Нека всеки го осмисли по своему. д) единство и борба между Доброто и злото; центрове на концентрирано присъствие (ад и рай) Пристъпвайки към осветляването на тази подтема, бихме желали първо да дадем думата на Великия Учител, а след това ще се опитаме да разсъждаваме над казаното от него: "Трябва да знаете - обръща се към нас Учителят П. Дънов, - че съществува колективно съзнание на Доброто и колективно съзнание на злото.
към текста >>

(За тях говорихме по-подробно в първата тема от настоящия лекционен курс.) От друга страна, християнското богословие, следвайки логиката на езотериката (без да признава това), определя рая и ада не като области в пространството със специфични характеристики, а като състояния на съзнанието.
"Адът " е място, дето злото е и отвътре, и отвън. "Небето " е място, дето Доброто е и отвътре, и отвън. А човешкият живот е "място", дето понякога отвътре е Доброто, а отвън злото, а понякога - обратно. Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на Доброто, или в полюса на злото." Колективните съзнания на Доброто и злото притежават свои проекции в Проявеното Битие, които са известни в езотеричното познание съответно като Бяла ложа (Бяло братство) и Черна ложа (Черно братство). (За тях говорихме по-подробно в първата тема от настоящия лекционен курс.) От друга страна, християнското богословие, следвайки логиката на езотериката (без да признава това), определя рая и ада не като области в пространството със специфични характеристики, а като състояния на съзнанието. Сами по себе си тези понятия - поради обхвата на съдържанието си - биха могли да бъдат обект на отделно разглеждане, чието място не е в тази подтема. За нас тук е по-важно да уточним някои детайли, свързани пряко с проблематиката. И един от тях е: откъде злото черпи силата си в нашата действителност? На този съдбовен въпрос Учителят на ББ у нас отговаря по следния начин: "Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че злото в света е силно.
към текста >>

30. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П.
1. Произход и същност на човека "Под човек разбираме същество, което мисли." (Учителят П. Дънов) Централен обект за изследване в учението на ББ, представено в нашата страна от Учителя П. Дънов и което назоваваме още "Новото учение", е човекът. Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П. Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е проучен така детайлно. Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи.
към текста >>

Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек".
В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората.
към текста >>

Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека".
Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека.
към текста >>

Всички същества живеят в Бога.
То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват.
към текста >>

В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека.
Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека." Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит.
към текста >>

В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов).
Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой - К. З.)." Според учението на ББ човекът е проявление на единното Битие: в него това битие разкрива своето естество. "Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог.
към текста >>

В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог.
В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек." Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П.
към текста >>

Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие.
(Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К. З.) Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П. Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същества и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса". Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие. От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия.
към текста >>

Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е.
Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същества и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса". Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие. От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, антропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в нашата страна посочва точния момент на появата на човека върху нашата планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г.
към текста >>

Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер.
индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, отричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г. назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество. Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини. Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил.
към текста >>

творчески период или цикъл - на Бога, непосредствено преди Неговата "почивка" в седмия "ден"; ср. Бит.
Някой се разгневил - това не е човекът. Някой се проявил зле - това не е човекът. Друг постъпил добре - и това не е човекът. Това са само професорски дрехи, но истинският професор не е в тях." В учението на ББ, чиято интерпретация предлагаме тук, Учителят П. Дънов обяснява защо човекът е наречен "венец на творението": 1) понеже е сътворен последен (в шестия "ден" - т. е. творчески период или цикъл - на Бога, непосредствено преди Неговата "почивка" в седмия "ден"; ср. Бит. 1 гл.); 2) понеже според Божия план има за задача да увенчае творението. И така, човекът е сътворен последен - каквото и да означава това. В същото време той е в процес на непрестанно развитие и усъвършенстване. Сиреч - сътворяването му като последен във фалангата на творенията не му е придало завършен вид. Как да се ориентираме в тази хронология и при отчитането на всички условности при използването на понятия, разполагащи обективните реалности във Вселената сред времето и пространството?
към текста >>

Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава.
Ако попитате "що е човек"? - Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува.
към текста >>

Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър.
Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите.
към текста >>

Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля.
Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели.
към текста >>

Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава.
към текста >>

"Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека.
" Тази изходна теза дава възможност за редица интересни и ценни тълкувания. В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р. Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното). За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека. "Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер." Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата.
към текста >>

Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ.
Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното). За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека. "Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер." Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание.
към текста >>

Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта.
Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек.
Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура". Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма.
към текста >>

Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца.
С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава.
към текста >>

Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос.
Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб.
към текста >>

Защото Бог е, Който дава.
Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, погледнете гробищата. Какво показват те?
към текста >>

Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб.
Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това?
към текста >>

Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път.
За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот.
към текста >>

Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание.
"Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов.
към текста >>

А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16).
Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си.
към текста >>

Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов.
Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл.
към текста >>

Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно.
Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното.
към текста >>

Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост.
Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни.
към текста >>

Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас".
Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас.
към текста >>

Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното.
Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път.
към текста >>

Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него.
Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов.
към текста >>

След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе.
За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното.
към текста >>

И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас.
И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото.
към текста >>

Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина.
Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина. "Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода! " - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си. Коментирайки проблема за доброто и злото, Учителят П. Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира.
към текста >>

За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си.
Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина. "Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода! " - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си. Коментирайки проблема за доброто и злото, Учителят П. Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата Разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва.
към текста >>

С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога!
Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение към изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си.
към текста >>

Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него.
Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него".
към текста >>

Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си.
към текста >>

Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога.
Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него".
към текста >>

Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си.
С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир.
към текста >>

Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ.
Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния.
към текста >>

Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат.
Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.). Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма." Има една универсална рецепта за преодоляване на гореизброените човешки слабости и пороци - винаги когато е възможно, да вършим добро. По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у себе си и новия човек.
към текста >>

Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога!
Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П. Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безрезервно приемане и прерастването му в искрена любов. В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел.
към текста >>

"Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав независимо от това, дали е богат или беден."
... Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав." "Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха, вместо да намаляват, се увеличават. Докога ще продължи това? Докато човеците дойдат до съзнанието да търсят причините на заболяванията в себе си и като ги намерят, да ги отстранят." "Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав независимо от това, дали е богат или беден." (Учителят П. Дънов) Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отдава извънредно голямо внимание на проблемите, свързани с физическото и душевно здраве на човека. Като правило акцентът бива поставян върху профилактиката. Основният принцип при разглеждането на областта на здравето е съсредоточен в схващането, че разрешаването на всички здравни въпроси се обуславя от съобразяването с природните закони.
към текста >>

Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си.
от нейното духовно-нравствено развитие. Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота. Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. ...Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав.
към текста >>

Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов).
И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога.
Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов). Правилното отношение на заболелия към болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен. Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици.
към текста >>

Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов).
Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов). Правилното отношение на заболелия към болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен. Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици. Онзи, който върви устремно и без да се отклонява по духовния Път, винаги е физически и психически здрав. Той не познава що е болест. С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план.
към текста >>

Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина.
Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! " Окултният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото. Те действат успокоително на душата, ободрително на духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната.
н., и т. н. Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената. Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Добре е преди ядене да се съсредоточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да благодарим за благата, които природата и работните хора са доставили за нас. Благодарността е разновидност на молитвата. ...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно периода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце.
към текста >>

Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)!
Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота. Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта. Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21. Следователно вегетарианството е в съгласие със Свещеното Писание на християните, независимо че християнските църкви от всички изповедания толерират ме- соядството. Църковните отклонения в това направление не бива да бъдат поставяни по-високо от недвусмислената Божия заповед:
към текста >>

31. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Че тази част на Земята някога е била свободна от съществуващата сега ледена шапка и е била покрита с богата растителност, се доказва от факта, че в последните години там са били открити под дебелия лед въглищни пластове и вкаменени дървета.
Тя, според мъдреците, е „дошла“ да организира и уреди живота на Земята. В много писания и книги се изнасят учудващи данни за дейността на тази раса по всички континенти, имащи общи елементи и показващи техния единен произход. Така например „Балберските тераси“ в Ливан са построени от каменни блокове с дължина 20 метра и с тегло не по- малко от 500 тона. Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планините, върховете и долините, покрити сега с дебели ледове и снегове, а също и очертанията на самия континент, които съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време. Такава карта е могла да се направи само когато Антарктида е била свободна от сегашните си ледове и снегове. Че тази част на Земята някога е била свободна от съществуващата сега ледена шапка и е била покрита с богата растителност, се доказва от факта, че в последните години там са били открити под дебелия лед въглищни пластове и вкаменени дървета. Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Знае се, че платината се топи при 1730 градуса и е необходима сложна технология за обработването и. Другаде са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно този пласт е невъзможно.
към текста >>

Според една стара перуанска легенда основател на града е бил белият брадат бог „Кон - Тики - Варикоча”, пристигнал на езерото Титикака от изток.
На около километър от нея се намира т.нар. „Врата на Пумата”, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежки около стотина тона и съединени с медни скоби. Има и други останки, учудващи със своята импозантност. Интересно е заключението на учените, според което народът, който е живял там и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка е преди всичко начинът, по който жителите на този „Град на мъртвите“ са пренасяли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда основател на града е бил белият брадат бог „Кон - Тики - Варикоча”, пристигнал на езерото Титикака от изток. Той и неговите придружители научили местните хора на занаяти, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, Астрология и писменост. Но веднъж, посрещнати враждебно от дивите индиански племена, те запалили планината и след това напуснали тези земи. Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например през лятото на 1966 година подводната фотокамера на океанографския кораб „Антоний Брун“, който имал за задача да изследва дълбоката падина „Мили Едуард“ в Тихия океан, изведнъж попаднала на нещо съвсем неочаквано. На дълбочина 1800 метра от повърхността на океана имало някакви развалини.
към текста >>

Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други - по висши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, в който се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да са стигнали до своя последен стадий - грубия, триизмерен материален свят; свят, който е много по-богат и величав в своите възможности.
Той се приема като един безупречен образец от гледище на астрономията и математиката - астрономическа обсерватория, приета като осмо чудо на света. В нея се установяват Лунните и Слънчеви затъмнения, Лятното и Зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” (тайни науки). Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други - по висши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, в който се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да са стигнали до своя последен стадий - грубия, триизмерен материален свят; свят, който е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходим един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки са необходими още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита пинеална жлеза, която дава на човека възможност за контакт с идейния свят. Този отвъден свят създава и оформя физическия - триизмерния, свят. Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са я наричали „Царската наука“; Хиромантията - науката за ръцете (формите и линиите по тях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място - френологията - науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части по тях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията - науката за изучаването и владеенето на силите в Природата - електричество, магнетизъм, гравитация и други сили; Телепатията - наука за долавяне на мислите - мисловните вибрации; Ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина; Спиритизъм - наука за контакт със заминали хора; Наука за числата - като израз на един висш свят на ред и порядък, нумерология. Към Окултните науки спада разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек ще може да постига всичко. В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказва между другото, че мисълта е сила.
към текста >>

Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре е казал :“Най-голямата спънка за нас, учените, е, че ние не знаем какво нещо е силата.“ Да се изучават творческите изяви на този Необятен Миров Силов Океан е нещо полезно и обогатяващо човека в неговите знания и разумност, даващи му възможността за един по-голям прогрес в неговото развитие.
Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че Необятният Миров Силов Океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви. Този Силов Океан е създал и непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество, едно непрекъснато обновление. Като пример да вземем милиардите снежинки, които падат върху нас през зимните дни: установено е, че две еднакви снежинки няма. Непрекъснато се раждат хора; има ли двама, които да са съвсем еднакви? Не, всеки човек е нещо ново, нещо по-друго, един друг свят. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре е казал :“Най-голямата спънка за нас, учените, е, че ние не знаем какво нещо е силата.“ Да се изучават творческите изяви на този Необятен Миров Силов Океан е нещо полезно и обогатяващо човека в неговите знания и разумност, даващи му възможността за един по-голям прогрес в неговото развитие. С това той се приобщава към този Океан, което създава подтика към творчество. Астрологията е също един такъв странен свят, който не се поддава на познатите ни закони и разбирания, и затова, както е неправилно да отричаме споменатите светове като несъществуващи, така не можем да отречем и Астрологията. Такова отричане е най-лесното, то ни освобождава от грижите и необходимостта да търсим и разбираме тези светове. А трябва системно и упорито да искаме и разбираме законите, които ги управляват. Този труд и усилия, това търсене ще ни въведе в нови светове, ще внесе едно голямо разширение и светлина в нашето съзнание, а то от своя страна ще ни тласне по-бързо по пътя на нашата еволюция.
към текста >>

Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла: вещество с аморфен строеж, където частичките се намират в пълен безпорядък, и такова с кристален строеж, където те са наредени в абсолютен порядък - кристалите.
Астрологията е също един такъв странен свят, който не се поддава на познатите ни закони и разбирания, и затова, както е неправилно да отричаме споменатите светове като несъществуващи, така не можем да отречем и Астрологията. Такова отричане е най-лесното, то ни освобождава от грижите и необходимостта да търсим и разбираме тези светове. А трябва системно и упорито да искаме и разбираме законите, които ги управляват. Този труд и усилия, това търсене ще ни въведе в нови светове, ще внесе едно голямо разширение и светлина в нашето съзнание, а то от своя страна ще ни тласне по-бързо по пътя на нашата еволюция. Какво приемливо научно обяснение може да се даде на Астрологията? Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла: вещество с аморфен строеж, където частичките се намират в пълен безпорядък, и такова с кристален строеж, където те са наредени в абсолютен порядък - кристалите. Днес са известни чудните свойства на кристалите да приемат и трансформират силовите течения от пространството около Земята, благодарение на което притежаваме чудните постижения на модерната техника - радио, телевизия и всички други електронни уреди. Обяснения за тези качества на кристалите не могат засега да се дадат. Напоследък се съобщи, че е направена аутопсия на мозък на психично болен човек, а също такава аутопсия на мозъка и на нормален човек. При първия случай се е оказало, че невроните на мозъка се намират в пълен безпорядък, а при втория - в пълен кристален порядък. Тук е налице аналогия с минералното вещество: в първия случай - аморфно, а във втория - кристално.
към текста >>

Древните са приемали, че човек е една идея на Бога, като под Бог те са разбирали Необятния Миров Силов Океан, в който всичко е потопено.
От всички елементи и тела има изтичане на сили, които ни оказват влияние и създават връзки между себе си и нас. Затова обстановката, при която живеем, ни е най-приятна. А що се отнася до Небесните тела, то радиоастрономията ни поднася съвършено убедителни доказателства, че от тях (и то в голяма степен) има изтичане на сили. В Природата нищо не е без цел и смисъл, следователно и тези изтичания на сили от Небесните образувания имат своя смисъл и цел. Къде се намира връзката между силовите течения на Слънцето, членовете на неговото семейство и човека? Древните са приемали, че човек е една идея на Бога, като под Бог те са разбирали Необятния Миров Силов Океан, в който всичко е потопено. Първото негово проявление е движението. В подкрепа на това имаме т.нар. Брауново движение. Следва вечното и непрекъснато творчество. За да реализира Бог тази своя идея, Той е създал нашата Слънчева система, тъй както всяка слънчева система има за задача да реализира по една Негова идея.
към текста >>

За да реализира Бог тази своя идея, Той е създал нашата Слънчева система, тъй както всяка слънчева система има за задача да реализира по една Негова идея.
Древните са приемали, че човек е една идея на Бога, като под Бог те са разбирали Необятния Миров Силов Океан, в който всичко е потопено. Първото негово проявление е движението. В подкрепа на това имаме т.нар. Брауново движение. Следва вечното и непрекъснато творчество. За да реализира Бог тази своя идея, Той е създал нашата Слънчева система, тъй както всяка слънчева система има за задача да реализира по една Негова идея. Затова силите, които създадоха Слънчевата система, казват древните, създадоха и човека, а на Земята човек е само частичка от великата идея „Човек“. Човек на Земята не е само триизмерно физическо тяло В него е включен друг образ, недосегаем за нашите пет сетива. Този образ е същественото, което носи и създава нашето тяло, качествата, способностите и условията, при които човек ще бъде поставен през настоящия свой живот. Можем да го наречем „Двойник на човека“ или „Звездно тяло“, както древните звездобройци са го наричали. Трябва да се уточни, че то е поле на силите, които изтичат от Слънцето и неговото семейство.
към текста >>

Този Велик Учител е оставил следа в съзнанието на тамошните хора като върховен бог Брама.
И до днес сред индийците има хора, притежаващи учудващото умение да правят чудеса. Без да се гордеят със своите знания, те ни показват нещичко от един свят, съвсем непонятен за нас. Този Велик Учител е обръщал внимание на своите ученици и върху свойствата на кристалите. Носенето на кристали, особено на скъпоценните камъни диамант, сапфир, смарагд, топаз, рубин, оникс и др., е особено полезно за човека. Ето защо хората са се стремили и до днес се стремят да ги носят не само защото те са изключително красиви, но и защото има полза от тях. Този Велик Учител е оставил следа в съзнанието на тамошните хора като върховен бог Брама. Третият Учител е Аия - Бен - Якзан, който е просвещавал своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве, т.е. медицина. Работил и поучавал в Средна Азия. За него говори големият арабски мъдрец, учен и един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-ал-Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече „цар на науките“. При една утринна разходка край Бухара той се среща по странен начин с този Велик Учител, който го е ръководел в живота му и преди всичко в медицината. Това е било среща със Същество от друг свят.
към текста >>

Имало богата и плодородна почва и най-добри условия за живот, защото се казва, че там имало злато и че златото на тази земя било добро.
Най-важното и характерното за него е, че е много плитък, като две трети от него не са по-дълбоки от 50 метра, а най-голямата му дълбочина е 102 метра. Учените установяват, че преди потопа, преди потъването на Атлантида, нивото на Световния океан е било не по-малко от сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша. Там е била Едемската земя, там са били реките Фисон със земята Хавилска, а също така и реката Геон със земята Куш, както са отбелязали Еврейските първенци. Климатът на тази земя е бил изключително благоприятен. Имало богата и плодородна почва и най-добри условия за живот, защото се казва, че там имало злато и че златото на тази земя било добро. Златото символизирало тези добри условия за живот. Казва се също, че имало Бдолах и камък Оникс. В Библията думата Бдолах е непълно отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думите Бдол, което ще рече грижа, и думата Аллах, с която Саабей, неговите ученици и целият Халдейски народ са наричали Бога. Съединени, двете думи означават земя под грижите на Бога.
към текста >>

Тази дума е сложна и е съставена от думите Бдол, което ще рече грижа, и думата Аллах, с която Саабей, неговите ученици и целият Халдейски народ са наричали Бога.
Климатът на тази земя е бил изключително благоприятен. Имало богата и плодородна почва и най-добри условия за живот, защото се казва, че там имало злато и че златото на тази земя било добро. Златото символизирало тези добри условия за живот. Казва се също, че имало Бдолах и камък Оникс. В Библията думата Бдолах е непълно отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думите Бдол, което ще рече грижа, и думата Аллах, с която Саабей, неговите ученици и целият Халдейски народ са наричали Бога. Съединени, двете думи означават земя под грижите на Бога. Много по-късно Мохамед, обхождайки земите около Персийския залив като керванджия, при формирането на своята религия е заимствал много от учението на Саабей, като е взел и думата Аллах за наименование на Бога. И наистина най-големите петролни залежи са около Персийския залив, а ще трябва да приемем, че има и в самия залив. Ониксът пък сега се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение и е бил израз не само на голямо богатство, но и на мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурн, силовите течения на който носят и дават мъдрост. А това ще рече, че в тази страна, освен богатства, е имало и голяма мъдрост.
към текста >>

Съединени, двете думи означават земя под грижите на Бога.
Имало богата и плодородна почва и най-добри условия за живот, защото се казва, че там имало злато и че златото на тази земя било добро. Златото символизирало тези добри условия за живот. Казва се също, че имало Бдолах и камък Оникс. В Библията думата Бдолах е непълно отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думите Бдол, което ще рече грижа, и думата Аллах, с която Саабей, неговите ученици и целият Халдейски народ са наричали Бога. Съединени, двете думи означават земя под грижите на Бога. Много по-късно Мохамед, обхождайки земите около Персийския залив като керванджия, при формирането на своята религия е заимствал много от учението на Саабей, като е взел и думата Аллах за наименование на Бога. И наистина най-големите петролни залежи са около Персийския залив, а ще трябва да приемем, че има и в самия залив. Ониксът пък сега се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение и е бил израз не само на голямо богатство, но и на мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурн, силовите течения на който носят и дават мъдрост. А това ще рече, че в тази страна, освен богатства, е имало и голяма мъдрост. До потъването на Атлантида се установява, че в Европа и в по-голямата част от северното полушарие царяла ледниковата епоха.
към текста >>

Много по-късно Мохамед, обхождайки земите около Персийския залив като керванджия, при формирането на своята религия е заимствал много от учението на Саабей, като е взел и думата Аллах за наименование на Бога.
Златото символизирало тези добри условия за живот. Казва се също, че имало Бдолах и камък Оникс. В Библията думата Бдолах е непълно отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думите Бдол, което ще рече грижа, и думата Аллах, с която Саабей, неговите ученици и целият Халдейски народ са наричали Бога. Съединени, двете думи означават земя под грижите на Бога. Много по-късно Мохамед, обхождайки земите около Персийския залив като керванджия, при формирането на своята религия е заимствал много от учението на Саабей, като е взел и думата Аллах за наименование на Бога. И наистина най-големите петролни залежи са около Персийския залив, а ще трябва да приемем, че има и в самия залив. Ониксът пък сега се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение и е бил израз не само на голямо богатство, но и на мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурн, силовите течения на който носят и дават мъдрост. А това ще рече, че в тази страна, освен богатства, е имало и голяма мъдрост. До потъването на Атлантида се установява, че в Европа и в по-голямата част от северното полушарие царяла ледниковата епоха. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появило топлото течение Гълфстрийм, което минава покрай северната част на Европа.
към текста >>

Ониксът пък сега се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение и е бил израз не само на голямо богатство, но и на мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурн, силовите течения на който носят и дават мъдрост.
В Библията думата Бдолах е непълно отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думите Бдол, което ще рече грижа, и думата Аллах, с която Саабей, неговите ученици и целият Халдейски народ са наричали Бога. Съединени, двете думи означават земя под грижите на Бога. Много по-късно Мохамед, обхождайки земите около Персийския залив като керванджия, при формирането на своята религия е заимствал много от учението на Саабей, като е взел и думата Аллах за наименование на Бога. И наистина най-големите петролни залежи са около Персийския залив, а ще трябва да приемем, че има и в самия залив. Ониксът пък сега се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение и е бил израз не само на голямо богатство, но и на мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурн, силовите течения на който носят и дават мъдрост. А това ще рече, че в тази страна, освен богатства, е имало и голяма мъдрост. До потъването на Атлантида се установява, че в Европа и в по-голямата част от северното полушарие царяла ледниковата епоха. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появило топлото течение Гълфстрийм, което минава покрай северната част на Европа. Климатът там се затоплил и започнало бързо топене на ледовете. От това и от потъването на Атлантида нивото на Световния океан бързо се повишило, заляло ниските земи, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив.
към текста >>

А това ще рече, че в тази страна, освен богатства, е имало и голяма мъдрост.
Тази дума е сложна и е съставена от думите Бдол, което ще рече грижа, и думата Аллах, с която Саабей, неговите ученици и целият Халдейски народ са наричали Бога. Съединени, двете думи означават земя под грижите на Бога. Много по-късно Мохамед, обхождайки земите около Персийския залив като керванджия, при формирането на своята религия е заимствал много от учението на Саабей, като е взел и думата Аллах за наименование на Бога. И наистина най-големите петролни залежи са около Персийския залив, а ще трябва да приемем, че има и в самия залив. Ониксът пък сега се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение и е бил израз не само на голямо богатство, но и на мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурн, силовите течения на който носят и дават мъдрост. А това ще рече, че в тази страна, освен богатства, е имало и голяма мъдрост. До потъването на Атлантида се установява, че в Европа и в по-голямата част от северното полушарие царяла ледниковата епоха. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появило топлото течение Гълфстрийм, което минава покрай северната част на Европа. Климатът там се затоплил и започнало бързо топене на ледовете. От това и от потъването на Атлантида нивото на Световния океан бързо се повишило, заляло ниските земи, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имал Школа и е поучавал народа Великият Учител Саабей-Бен-Аадес върху науките за Звездния мир - астрономия и Астрология.
към текста >>

Те са усвоили нещичко и от науката за Звездния мир, като за имена на Планетите са поставили имената на своите богове, които имена са останали и досега.
Саабей, предвиждайки заливането на тази земя от водите на океана, дава указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър и Ефрат - Арабския полуостров. Там бива пренесено неговото учение и науката за Звездния мир - Астрологията, известна под името „СААБЕИЗЪМ“. Отивайки там, те основават град Вавилон, построяват кулата, където отварят Школа за изучаване на науки и на първо място на астрономията и Астрологията - Саабеизма. Хора с по-голям научен интерес от целия околен свят са ходил и във Вавилон, за да се учат в тази кула - университет. Гръцки философи също са се учил и там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години в Школата и са пренесли в Гърция много знания и легенди, които са преработили съобразно своята религия. Те са усвоили нещичко и от науката за Звездния мир, като за имена на Планетите са поставили имената на своите богове, които имена са останали и досега. Учението на Саабей е известно като религиозно течение с името „Саабеизъм“. За Саабеизма се отбелязва, че е съществувал още от най-старо време и е характерен с боготворението на звездите и въобще на всички Небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия, Сирия, Мала Азия. Заедно с това понятие се отбелязват още други три: Саабеисти - така са се наричали хората, които са приели и изповядват Саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на днешния Йемен. Това царство Саабеистите са създали много по-късно, след излизането си от Вавилон, който е станал обект на ред завоевания.
към текста >>

За Саабеизма се отбелязва, че е съществувал още от най-старо време и е характерен с боготворението на звездите и въобще на всички Небесни образувания.
Отивайки там, те основават град Вавилон, построяват кулата, където отварят Школа за изучаване на науки и на първо място на астрономията и Астрологията - Саабеизма. Хора с по-голям научен интерес от целия околен свят са ходил и във Вавилон, за да се учат в тази кула - университет. Гръцки философи също са се учил и там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години в Школата и са пренесли в Гърция много знания и легенди, които са преработили съобразно своята религия. Те са усвоили нещичко и от науката за Звездния мир, като за имена на Планетите са поставили имената на своите богове, които имена са останали и досега. Учението на Саабей е известно като религиозно течение с името „Саабеизъм“. За Саабеизма се отбелязва, че е съществувал още от най-старо време и е характерен с боготворението на звездите и въобще на всички Небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия, Сирия, Мала Азия. Заедно с това понятие се отбелязват още други три: Саабеисти - така са се наричали хората, които са приели и изповядват Саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на днешния Йемен. Това царство Саабеистите са създали много по-късно, след излизането си от Вавилон, който е станал обект на ред завоевания. В тази нова държава народът се занимавал със земеделие и градинарство, в които са били използвани изкуствени напоявания на много високо техническо ниво. Занимавали се също и със скотовъдство и занаяти.
към текста >>

Култът към звездите е бил почитан във всички стари народи като към богове.
Звезди с такава плътност на веществото си се наричат сега „Бели джуджета“. За втория спътник на Сириус съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че съществува, поради това, че са констатирали известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява едва сега. На тях са известни грамадните спирални звездни светове - галактиките, които едва в ново време се откриха. Култът към звездите е бил почитан във всички стари народи като към богове. Каквото и да е било името на божеството, отбелязвали го със звезда. В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели. Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите. Още от най-стари и незапомнени времена те са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи.
към текста >>

В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели.
Те предполагат, че съществува, поради това, че са констатирали известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява едва сега. На тях са известни грамадните спирални звездни светове - галактиките, които едва в ново време се откриха. Култът към звездите е бил почитан във всички стари народи като към богове. Каквото и да е било името на божеството, отбелязвали го със звезда. В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели. Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите. Още от най-стари и незапомнени времена те са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил дълги години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. От учението на Саабей той много е заимствал за своята религия.
към текста >>

Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите.
На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява едва сега. На тях са известни грамадните спирални звездни светове - галактиките, които едва в ново време се откриха. Култът към звездите е бил почитан във всички стари народи като към богове. Каквото и да е било името на божеството, отбелязвали го със звезда. В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели. Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите. Още от най-стари и незапомнени времена те са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил дълги години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. От учението на Саабей той много е заимствал за своята религия. Приел е също и боготворението на този камък, като е определил град Мека за свещен град, а храма Кааба, където именно се е намирал болидът, за главно светилище.
към текста >>

Приел е също и боготворението на този камък, като е определил град Мека за свещен град, а храма Кааба, където именно се е намирал болидът, за главно светилище.
Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите. Още от най-стари и незапомнени времена те са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил дълги години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. От учението на Саабей той много е заимствал за своята религия. Приел е също и боготворението на този камък, като е определил град Мека за свещен град, а храма Кааба, където именно се е намирал болидът, за главно светилище. Там е завещано да се извършват поклонения пред тъмния камък и да се предават дарове от всеки поклонник, последовател на Мохамедовата вяра - Исляма. Полумесецът със звезда е взет от Мохамед като емблема на Исляма, което не е нищо друго освен съвпад на Луната с Венера. Родените при такъв съвпад са много красиви, мили и приятни хора; съвпадът носи прияти събития и при транзит, особено при жените. Този символ също е взет от Саабеистите. Древните звездобройци и всички, които са боготворели звездите - величавите трепкащи над главите им светила, са ги наричали „Очите на ангелите“.
към текста >>

Древните звездобройци и всички, които са боготворели звездите - величавите трепкащи над главите им светила, са ги наричали „Очите на ангелите“.
Приел е също и боготворението на този камък, като е определил град Мека за свещен град, а храма Кааба, където именно се е намирал болидът, за главно светилище. Там е завещано да се извършват поклонения пред тъмния камък и да се предават дарове от всеки поклонник, последовател на Мохамедовата вяра - Исляма. Полумесецът със звезда е взет от Мохамед като емблема на Исляма, което не е нищо друго освен съвпад на Луната с Венера. Родените при такъв съвпад са много красиви, мили и приятни хора; съвпадът носи прияти събития и при транзит, особено при жените. Този символ също е взет от Саабеистите. Древните звездобройци и всички, които са боготворели звездите - величавите трепкащи над главите им светила, са ги наричали „Очите на ангелите“. И наистина, не е ли възхитителен в ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна, осеяният небосвод с хилядите звезди, които блестят като брилянти - мило, нежно, като очите на влюбени? Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе! Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и отделните групировки - характерни фигури и образувания от ярки звезди в определен участък от Небесната сфера, наречени съзвездия, на които давали наименования. Тези имена не са били плод на някаква случайност, не са дадени в момент на вдъхновение от поетична фантазия, а са съобразени с естеството на силите, изтичащи от тях. По решение на Международния астрономически съюз броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е определен на 88. От тях 47 са определени от древните звездобройци - ученици на Саабей, а останалите 41 са определени от астрономите от по-ново време, като са назовавай и без каквото и да било по-задълбочено съображение.
към текста >>

За своето време той е бил учен от висока класа и е написал трудове по Астрология, математика, география, оптика, за които богато се е ползвал от голямата Александрийска библиотека.
Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Ренесанса - гениалните Нютон, Кеплер, Коперник и други от онова време - са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено ярко се е изявил Йохан Кеплер. Отбелязан е и един интересен случай, станал с Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с такава заблуждаваща наука, каквато е Астрологията. Нютон се обърнал към него и го питал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрология ? “ Като най-ярък представител на Астрологията от по-стари времена може да се изтъкне известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през 2-ри век на нашата ера. За своето време той е бил учен от висока класа и е написал трудове по Астрология, математика, география, оптика, за които богато се е ползвал от голямата Александрийска библиотека. Последната тогава е съществувала в цялостен вид, с изключение на малки грабежи от страна на римляните, които малко преди Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрост е била опожарявана по-късно още три пъти: първия път от тълпи, насъсквани от християнските епископи през 313 година, поради неудобни за тях текстове в някои библиотечни книги, отричащи мястото на Земята като център на Вселената и мястото на епископите като наместници на Бога; с това фактически се е сложило начало на Инквизицията. За втори път библиотеката била опожарена през 690 година от арабските завоеватели, поточно от водачите - халифи на арабските орди, последователи на Мохамед, които тогава завладели Египет. И най-после пълното опожаряване било извършено от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главен труд на Птоломей е бил „Математическото построение“, известен с арабското име „Алмагеста”, където ученият излага математическите си и астрономическите знания.
към текста >>

Тази съкровищница на древни знания и мъдрост е била опожарявана по-късно още три пъти: първия път от тълпи, насъсквани от християнските епископи през 313 година, поради неудобни за тях текстове в някои библиотечни книги, отричащи мястото на Земята като център на Вселената и мястото на епископите като наместници на Бога; с това фактически се е сложило начало на Инквизицията.
Отбелязан е и един интересен случай, станал с Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с такава заблуждаваща наука, каквато е Астрологията. Нютон се обърнал към него и го питал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрология ? “ Като най-ярък представител на Астрологията от по-стари времена може да се изтъкне известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през 2-ри век на нашата ера. За своето време той е бил учен от висока класа и е написал трудове по Астрология, математика, география, оптика, за които богато се е ползвал от голямата Александрийска библиотека. Последната тогава е съществувала в цялостен вид, с изключение на малки грабежи от страна на римляните, които малко преди Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрост е била опожарявана по-късно още три пъти: първия път от тълпи, насъсквани от християнските епископи през 313 година, поради неудобни за тях текстове в някои библиотечни книги, отричащи мястото на Земята като център на Вселената и мястото на епископите като наместници на Бога; с това фактически се е сложило начало на Инквизицията. За втори път библиотеката била опожарена през 690 година от арабските завоеватели, поточно от водачите - халифи на арабските орди, последователи на Мохамед, които тогава завладели Египет. И най-после пълното опожаряване било извършено от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главен труд на Птоломей е бил „Математическото построение“, известен с арабското име „Алмагеста”, където ученият излага математическите си и астрономическите знания. Той приемал, че Земята е център на Вселената (геоцентрична система), като за правите и обратни движения на Планетите е въвел т.нар. епицикли и диференти.
към текста >>

32. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази сила е заключена по един абсолютен начин в някакъв плътен, непроницаем затвор.
ВЕЛИКОТО ПРОТИВОСТОЕНЕ НА МАРС Нашето столетие се ознаменува с една изключително важна придобивка в разбирането на всичко, което ни заобикаля. Доказа се по безспорен начин, че всеки предмет, всяка вещ, всяко тяло е плод на непонятна за нас по своето естество концентрация на сила. Тази сила е заключена по един абсолютен начин в някакъв плътен, непроницаем затвор. Тя бавно, но сигурно изтича от решетките му като руши и самите решетки. Това най-добре показват радиоактивните елементи, които са най-старите на нашата земя. Те постоянно излъчват сила. Сила излъчват не само радиоактивните, но и всички други елементи, както и всички тела, но тези излъчвания са слаби и все още в много отношения неуловими засега. До този извод днес много учени са дошли.
към текста >>

На червената планета от Слънчевата система е дадено името на бога на войната Марс.
От всички планети на Слънчевата система най-добре е проучена планетата Марс. Още от най-дълбоки времена и до днес най-много тя е занимавала астрономите и изобщо хората с научен интерес към звездния мир. Докато обаче днешните астрономи изучават физическия облик и механиката на телата от звездния мир, с други думи - неговата анатомия, то в древността хората на напредничавата човешка мисъл са отдавали еднакво внимание и на функциите, които всяко небесно тяло има, тъй както всеки орган от едно живо същество освен своя анатомия има и своя физиология. Изучаването на физиологията на небесните светила е предмет на астрологията. Основоположниците на съвременната астрономия Коперник, Галилей, Нютон и особено Йохан Кеплер, които ние смятаме за гениални, са приемали астрологията и усърдно са се занимавали с нея. На червената планета от Слънчевата система е дадено името на бога на войната Марс. Това нито е случайно, нито е произволно, както се пише в трудовете по астрономия. Древните мъдреци са дали това име на планетата, защото са установили, че силовите полета, които тя излъчва, носят грубост, бруталност, устрем към раздори, кавги, убийства, войни и грабежи. До този извод те са стигнали след дълги наблюдения и изследвания. Когато в звездната карта на новородения човек Марс се намира в съединение или противостоене със Слънцето, когато Марс е в силна позиция в тази карта /изгрява, залязва или е в зенита и надира/, тогава това дете при добра организация на двойника си наистина проявява сила, енергия и издържливост, а при лоша - грубост, бруталност и устрем за завоюване, разрушения и кражби. Същото имаме по отношение на цялото човечество и на някои човешки общества, когато Марс е в своето велико противостоене.
към текста >>

Тези именно убедително повтарящи се събития, както в звездната карта на отделния човек, така и в проявите на човешкото общество, когато планетата е в по-специално положение, са били причината да й се даде името на бога на войната.
Древните мъдреци са дали това име на планетата, защото са установили, че силовите полета, които тя излъчва, носят грубост, бруталност, устрем към раздори, кавги, убийства, войни и грабежи. До този извод те са стигнали след дълги наблюдения и изследвания. Когато в звездната карта на новородения човек Марс се намира в съединение или противостоене със Слънцето, когато Марс е в силна позиция в тази карта /изгрява, залязва или е в зенита и надира/, тогава това дете при добра организация на двойника си наистина проявява сила, енергия и издържливост, а при лоша - грубост, бруталност и устрем за завоюване, разрушения и кражби. Същото имаме по отношение на цялото човечество и на някои човешки общества, когато Марс е в своето велико противостоене. Когато той е бивал близо до Земята, древните са забелязали възбуда на човешкия род и желание за диктатури и военни разправии. Тези именно убедително повтарящи се събития, както в звездната карта на отделния човек, така и в проявите на човешкото общество, когато планетата е в по-специално положение, са били причината да й се даде името на бога на войната. Че наистина в древността е имало хора с разбиране по този въпрос, особено във Вавилон, и с големи познания върху физиологията на небесните светила, говори историята с мъдреците, написана в Евангелието. Те по положението именно на Марс и на Юпитер в съзвездието Риби, което е имало своето влияние върху Юдейската земя, са установили раждането на велик цар на Земята. Тяхната увереност в науката им е била толкова голяма, че са тръгнали от Вавилон чак до Йерусалим да търсят новородения цар, за да му се поклонят и му поднесат подаръци. Останалите други писания от древността също говорят за голямото разбиране на тогавашните учени относно влиянието на небесните светила и по-специално на планетите върху отделния човек и обществото. В едно писание от Вавилон през четвърти век преди нашата ера е казано, че ако едно дете се роди, когато тази планета изгрява, то ще боледува, ще бъде преследвано от страдания и при нещастен случай ще умре.
към текста >>

На червената планета те дали името на бога на войната, когото наричали бог Мизис, господар на лъвовете, които всичко виждат.
Те по положението именно на Марс и на Юпитер в съзвездието Риби, което е имало своето влияние върху Юдейската земя, са установили раждането на велик цар на Земята. Тяхната увереност в науката им е била толкова голяма, че са тръгнали от Вавилон чак до Йерусалим да търсят новородения цар, за да му се поклонят и му поднесат подаръци. Останалите други писания от древността също говорят за голямото разбиране на тогавашните учени относно влиянието на небесните светила и по-специално на планетите върху отделния човек и обществото. В едно писание от Вавилон през четвърти век преди нашата ера е казано, че ако едно дете се роди, когато тази планета изгрява, то ще боледува, ще бъде преследвано от страдания и при нещастен случай ще умре. Египтяните също са приемали, че планетите са извор на силови излъчвания, които въздействат върху живота, и са ги наричали Звезди на живота. На червената планета те дали името на бога на войната, когото наричали бог Мизис, господар на лъвовете, които всичко виждат. В Гърция планетата Марс имала името на бога Арес, един силен и страшен бог на войната, раздорите и разбойниците. Той бил господар и на огъня и желязото. Каква точна характеристика е дадена на силите, които изтичат от Марс! Сегашното име на планетата идва от римляните по името на техния бог на войната Марс. Във физическата характеристика на планетата Марс и в начина, по който тя се движи около своята ос и около Слънцето, ще търсим и естеството на нейното влияние. Това се улеснява до голяма степен от факта, че тя е единствената планета, чиято повърхност може да се наблюдава непосредствено от Земята, и че идва в своята обиколка около Слънцето от всички планети най-близко до Земята - само на 55 милиона километра.
към текста >>

В Гърция планетата Марс имала името на бога Арес, един силен и страшен бог на войната, раздорите и разбойниците.
Тяхната увереност в науката им е била толкова голяма, че са тръгнали от Вавилон чак до Йерусалим да търсят новородения цар, за да му се поклонят и му поднесат подаръци. Останалите други писания от древността също говорят за голямото разбиране на тогавашните учени относно влиянието на небесните светила и по-специално на планетите върху отделния човек и обществото. В едно писание от Вавилон през четвърти век преди нашата ера е казано, че ако едно дете се роди, когато тази планета изгрява, то ще боледува, ще бъде преследвано от страдания и при нещастен случай ще умре. Египтяните също са приемали, че планетите са извор на силови излъчвания, които въздействат върху живота, и са ги наричали Звезди на живота. На червената планета те дали името на бога на войната, когото наричали бог Мизис, господар на лъвовете, които всичко виждат. В Гърция планетата Марс имала името на бога Арес, един силен и страшен бог на войната, раздорите и разбойниците. Той бил господар и на огъня и желязото. Каква точна характеристика е дадена на силите, които изтичат от Марс! Сегашното име на планетата идва от римляните по името на техния бог на войната Марс. Във физическата характеристика на планетата Марс и в начина, по който тя се движи около своята ос и около Слънцето, ще търсим и естеството на нейното влияние. Това се улеснява до голяма степен от факта, че тя е единствената планета, чиято повърхност може да се наблюдава непосредствено от Земята, и че идва в своята обиколка около Слънцето от всички планети най-близко до Земята - само на 55 милиона километра. Нейният размер, нейният диаметър е почти два пъти по- малък от този на Земята.
към текста >>

Каква точна характеристика е дадена на силите, които изтичат от Марс! Сегашното име на планетата идва от римляните по името на техния бог на войната Марс.
В едно писание от Вавилон през четвърти век преди нашата ера е казано, че ако едно дете се роди, когато тази планета изгрява, то ще боледува, ще бъде преследвано от страдания и при нещастен случай ще умре. Египтяните също са приемали, че планетите са извор на силови излъчвания, които въздействат върху живота, и са ги наричали Звезди на живота. На червената планета те дали името на бога на войната, когото наричали бог Мизис, господар на лъвовете, които всичко виждат. В Гърция планетата Марс имала името на бога Арес, един силен и страшен бог на войната, раздорите и разбойниците. Той бил господар и на огъня и желязото. Каква точна характеристика е дадена на силите, които изтичат от Марс! Сегашното име на планетата идва от римляните по името на техния бог на войната Марс. Във физическата характеристика на планетата Марс и в начина, по който тя се движи около своята ос и около Слънцето, ще търсим и естеството на нейното влияние. Това се улеснява до голяма степен от факта, че тя е единствената планета, чиято повърхност може да се наблюдава непосредствено от Земята, и че идва в своята обиколка около Слънцето от всички планети най-близко до Земята - само на 55 милиона километра. Нейният размер, нейният диаметър е почти два пъти по- малък от този на Земята. Тя има диаметър 6770 километра, докато Земята има 12770. Това ни дава основание да приемем, че размерът на силите й е от малките и че не е особено трудно да се превъзмогва нейното влияние.
към текста >>

33. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност.
Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар. човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага, — Божествения Дух, които го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност,.
към текста >>

Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека.
Външните условия и възможности за проява, които ний намираме в даден живот, също така се дължат на нашата дейност в миналите ни животи. Тук му е местото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма“. Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимости от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т. н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимости с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимости от това, как човек се е проявил в миналото. Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека. Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство. Само .богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма. му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи.
към текста >>

Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство.
Тук му е местото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма“. Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимости от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т. н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимости с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимости от това, как човек се е проявил в миналото. Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека. Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство. Само .богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма. му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи. Въпроса за човешката карма е извънредно сложен и не може по никой начин да бъде осветлен всестранно в тия неколко страници.
към текста >>

Само .богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма.
Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимости от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т. н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимости с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимости от това, как човек се е проявил в миналото. Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека. Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство. Само .богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма. му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи. Въпроса за човешката карма е извънредно сложен и не може по никой начин да бъде осветлен всестранно в тия неколко страници. Има индивидуална, лична карма и колективна — такава на цели родове, общества и народи.
към текста >>

„Бог забавя,, но не забравя“,— е не само дълбока народна мъдрост, но е и един абсолютен закон на живота.
Има индивидуална, лична карма и колективна — такава на цели родове, общества и народи. Има зряла карма, т. е. такава, която е вече готова да се прояви в живота на дадени хора и незряла или латентна карма, която ще се прояви по-късно, когато настъпят благоприятните условия — да може тя да се понесе и да се извлече из нея нужната опитност. Има в живота редица неща, които ни се виждат несправедливи, има много добродетели невъзнаградени и много пороци и злини ненаказани. Но това е така само за нашия ограничен поглед, защото ние не познаваме миналото, за да свържем правилно тия неща с техните причини, а не можем да знаем и бъдещето, когато с тяхната карма ще се ликвидира. „Бог забавя,, но не забравя“,— е не само дълбока народна мъдрост, но е и един абсолютен закон на живота. Според големите окултисти — ясновидци, човешката карма е много тежка, защото миналото на човека е мрачно, несъвършено, пълно с престъпления и грешки. И понеже не можем да я изплатим, да понесем следствията на това ни минало в течение на един живот, то „господарите на карма“ я разделят на части и ни дават само това, което можем да понесем. Това е една горчива чаша със страдания, която човек не може да изпие освен на малки глътки. Но тъкмо тия ни страдания са най-голямото благо за нас, защото с изживяването им ний се освобождаваме постепенно от тежкото бреме на миналото ни и получаваме велика и ценна опитност, която служи като материал за изграждане на нашия характер. Що се отнася до въпроса за свободата на волята и предопределението, във връзка със закона за Кармата, той стои така: Човек разполага с известна, по-голяма или по-малка, свобода, в зависимост от степента на неговото развитие.
към текста >>

34. Основни принципи на мировата държава - Георги Радев (1900–1940)

Отъ гледище на оня абсолютенъ моралъ, който Любовьта носи, никой нѣма право да отнема живота, който Богъ е вложилъ у едно същество.
Тамъ дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбиратъ законитѣ на любовьта, това преустройство става норI мално, не се ли разбиратъ нейнитѣ закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовьта изключва всѣкакви престъпления. Любовьта изключва всѣкакво насилие, убийство. Следователно—и онова масово организирано убийство, което се нарича война. Отъ гледище на оня абсолютенъ моралъ, който Любовьта носи, никой нѣма право да отнема живота, който Богъ е вложилъ у едно същество. Споредъ божествения редъ на нѣщата, всѣко живо същество има право да живѣе. И който си позволи да отнеме животъ, както и да оправдава този актъ, нарушава божествения редъ на нѣщата. А наруши ли се този божественъ редъ, нарушатъ ли се великитѣ постановления на Природата, идватъ най-лошитѣ последици въ живота. Това е една велика истина, която винаги съ възвестявали великитѣ Учители на човѣчеството, неговитѣ свѣтли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора съ несъвършено организирани мозъци. И всички съзнателни хора трѣбва да подържатъ днесъ тази велика истина, ако искрено желаятъ своето повдигане като индивиди, ако желаятъ повдигането на своя народъ, повдигането на цѣлото човѣчество.
към текста >>

Нужно е не изолиране на народитѣ въ името на лични интереси, каквото днесъ се констатира, а обединение въ името на принципитѣ на Любовьта, Мѫдростъта и Истината — прояви на живия Богъ.
И ако ние измѣнимъ нашитѣ мисли и чувства, ако започнемъ да мислимъ, да чувствуваме и да постжпваме така, както мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ ония велики сѫщества, чиито мозъци и сърдца сѫ организирани и волитѣ имъ единни, ние веднага ще влѣземъ въ „онзи свѣтъ“. Онзи свѣтъ е тукъ, сега, ние постоянно живѣемъ и въ този свѣтъ и въ онзи. Така трѣбва да мислятъ съвременнитѣ хора, ако искатъ наистина да бѫдатъ човѣци на настоящето, а не на отживѣли възгледи. Така трѣбва да живѣятъ. Всички добри хора, къмъ които и народи, къмъ които и религии да принадлежатъ, трѣбва да си подадатъ рѫка, за да помагатъ на страдащото човѣчество. Нужно е не изолиране на народитѣ въ името на лични интереси, каквото днесъ се констатира, а обединение въ името на принципитѣ на Любовьта, Мѫдростъта и Истината — прояви на живия Богъ. който всичко обединява.
към текста >>

35. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Богато населена е била.
Скрити по склоновете крепости, манастири. Църкви и църквички! Отшелнически колиби! Не се прониква лесно тук... Шепата на дядо Господ наистина!!! Дъното на никоя тепсия не е равно обаче. Речни дерета и корита я кръстосват. Тук урва, там низина, оттатък извисен склон.... И на най-извисената тукашна гърбица е мерата на някогашна Слатина. Тя е откъм източната, най-достъпна посока за проникване към долината. Богато населена е била. Бранили са я отсам и от там траки, българи, кръстоносци (Сен Бьоф, Орландо...). Когато София става столица на турските владения в Европа и турци. В подобни случаи, ако подстъпната посока е сравнително ограничена, са правили преградни стени като на Ню-Иоркския Уол Стрийт, или Сливенския Шаранпол зад Новоселската река например. Ако е много широко за стена - правили са верига от отбранителни редути. Най-високата част на софийския изток е преградена с такива редути от мястото на сегашната ж.п.
към текста >>

Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи.
И това е, че България е залята от вълна на духовна и социална неудовлетвореност. Расте неустоимият глад за рязка промяна! Кой е готов да вложи силите си в изграждането на нещо, победния завършек на което няма да види в рамките на живота си? Все по-силен става напорът за повсеместна промяна тук и сега! Вече споменахме вълната на комуните в следвоенните години: толстоистки, анархистически, комунистически ... Дъновистки, разбира се! Веднага! Сега! Без колебание! Настрана от порочността и гнилостта на обществото! (Подобно на духовно-обществената вълна, която се бе лиснала в Америка от разочаровани протестанти като Емерсон и Торо, за да се уталожи напълно по времето, когато Дънов е там). Без да се чака провлачилият се зад тях прилив на масовото съзряване на нуждата от промяна. Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани. Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи. Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа. Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като Стамболов все то. Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г. Влайков за даване на малко чист въздух на задушаваните дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България. Това е само фонът на политическите събития.
към текста >>

Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г.
Без да се чака провлачилият се зад тях прилив на масовото съзряване на нуждата от промяна. Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани. Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи. Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа. Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като Стамболов все то. Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г. Влайков за даване на малко чист въздух на задушаваните дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България. Това е само фонът на политическите събития. Стамболийски всъщност въвежда вместо армия Трудовата повинност, която за нула време благоустроява селско-чорбаджийска България в държава с цивилизован стопански живот. По шосетата строени от трудоваците, местните общини, или инициативни частници садят плодни дървета, които есенно време се отстъпват на търг за бране. Стяга се пътната мрежа.
към текста >>

Бог, Комуто служа, промисли за моята прехрана и издръжка.
Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага закона за разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам според желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върви абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисли за моята прехрана и издръжка. Предвид горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражаване. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои последователи има един-два случая на духовно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им.
към текста >>

Издадена е забрана за публична дейност на Учителя в града, и той се сбогува със славната някога българска столица.
ако измежду множеството мои последователи има един-два случая на духовно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват за това, но те не са мои ученици, макар и да се явяват понякога при мене. Друго няма какво да кажа. (п.) П.К. Дънов Така идва последният събор на братството в Търново. Издадена е забрана за публична дейност на Учителя в града, и той се сбогува със славната някога българска столица. Адио бене пасати! - както казват италианските корабоплаватели, като поемат през неконтролируемите океани да откриват нови континенти. На годишния събор на братството на някогашната Баучерова поляна сега вече окончателно преименувана на „Изгрева“ - през 1926-та година присъстват 1460 души от цяла Българин и от чужбина: Ще ги срещаме там постоянно. От Италия, Апглпи, Хърватско, Чехия, Балтийските държави, Гърция, Франция... Какво става? Какво е станало там? Присъствалият на този първи братски събор на Изгрева евангелистки проповедник Стоян Ватралски подробно го описва.
към текста >>

Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше постна и проста, ала богата до разкош със засмяни лица, братски думи и благи чувства.
Нас ни настаниха на пловдивската. Всички стават на крака. Станахме и ние. И хилядното множество, като един човек изрече „Няма любов като Божията любов, само Божията любов е любов“. След това насядахме пак. Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше постна и проста, ала богата до разкош със засмяни лица, братски думи и благи чувства. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено с участието на всички няколко свещени песни. Особено пеенето ни направи силно впечатление, защото някои пееха със затворени очи. Най-сетне пак знак от Учителя. Тръбата ни изправи на крака и пак съборяните изрекоха едногласно: „Само Божията любов е любов“. С това свърши тази паметна за нас вечеря на Белите братя.
към текста >>

Честният човек, казва Ангелският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога.
Там вероятно е като у нас, а именно, близо половината от моите плодове на моето стопанство, аз неволно деля с нощни ортаци. Изобщо хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само че не крадат, а си правят и труд, да търсят стопаните на каквото намерят чуждо. Това не е ли ЧУДО? Честни лица, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва Ангелският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човека, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита производител, от алкохолика трезвеник, от кръвника братолюбец, от бюрократа служител, е Велик обществен благодетел. Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител Дънов основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. От където и да го гледаш, това е бележит човек. Един единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние той днес след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие, като при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има изгледи на дълговечност и е сега в самото начало.
към текста >>

Един единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние той днес след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди.
Честни лица, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва Ангелският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човека, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита производител, от алкохолика трезвеник, от кръвника братолюбец, от бюрократа служител, е Велик обществен благодетел. Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител Дънов основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. От където и да го гледаш, това е бележит човек. Един единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние той днес след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие, като при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има изгледи на дълговечност и е сега в самото начало. Това е човек и нещо плюс. Дънов по всичко изглежда е от онези редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения още приживе, стават легендарни изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим постериорно по размера на неговите удивителни постижения, не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението му, но и силата му да изменя благотворно човешкия характер от една страна, а от друга обаянието на личността върху неговите последователи, Дънов е религиозен гений. Един от историческите, може би мирови учители.
към текста >>

Ала ако аз вярвах в прераждането щях да кажа че той е превъплътен поп Богомил.
Това „ново учение“ е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по малко Християнско. И от този център извират чудно възвишени морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черкова е дал на своето паство, no-възвишен и по-християнски лозунг от тазгодишният на Белите Братя, който цитирах: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“ Бялото братство е пиле излюпено из черупката на Християнските догми и с освободените си засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на земята. Обвиняват го, че Дънов казал, че е превъплътен Христос. Аз не чух, нито съм чел, той да твърди такова нещо. Ала ако аз вярвах в прераждането щях да кажа че той е превъплътен поп Богомил. Онзи религиозен гений отпреди хиляда години, чиито живот чрез учението му, пробуди и прероди въпреки кървавите гонения Западния свят. Каквито и усилия да полага Православната църква да наложи пълен контрол над духовния живот на България, те не са оказват особено плодотворни. България е цивилизована държава изградена на базата на непоклатими политически и духовни свободи. Това вече е трайно втъкано в нейната същност. Съвършено немислимо е да отхвърли залегналия в конституцията си демократически политически живот, свободата на стопанската инициатива и религиозните си свободи.
към текста >>

Ако постъпиш по закона на Божията любов си в рая, ако излезеш от Бога ти си в ада.
Раждането и смъртта са вътрешни процеси ние мрем и се раждаме ежедневно. Умираш за един живот, за да се родиш в друг. Раят и адът, къде са те? Има ли ги? Ние всеки ден влизаме и излизаме и в рая и в ада. Ако постъпиш по закона на Божията любов си в рая, ако излезеш от Бога ти си в ада. Това, което хората наричат смърт, не може да пречи на неприривното движение и развитие на живота това е само една външна промяна, както леда се топи и става вода... ... Петър Дънов не влиза в противоречие с която и да е религия, нито я отрича. „ Религията е облекло на истината. Тя е нещо външно. Облеклата могат да бъдат различни, но истината е една. Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия.
към текста >>

Бог не е направил хората нито православни, нито католици, нито окултисти, нито от каквато и да е религия, чин, и обществено положение.
Тя е нещо външно. Облеклата могат да бъдат различни, но истината е една. Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия. Нима е възможно да живее дървото само с един лист? Трябва да съществува вътрешна връзка между тях, а не да бъдат едни. Бог не е направил хората нито православни, нито католици, нито окултисти, нито от каквато и да е религия, чин, и обществено положение. Всичко това е отпосле. Човек не е направен за религия, а религията за човека.“ ... Тези, които искат да следват Учителя Дънов, нито биват кръщавани, нито биват записвани, нито се извършва каквато и да било формалност, какъвто и да е обряд. Защото неговото учение не е нито секта, нито религия това е едно свободно учение за живота един свободен университет, чиито врати са отворени за всички, да влизат и излизат по своя воля. ... При Учителят ще срещнете хора от различни религии, с различни убеждения. Той никого не оборва.
към текста >>

„Всеки човек, който има идеал, който се бори за доброто в света, който живее за него и му служи безкористно Бог се проявява чрез него, макар и той да не съзнава това, макар да счита себе си за безбожник.“ Подкрепата идва отвсякъде.
... При Учителят ще срещнете хора от различни религии, с различни убеждения. Той никого не оборва. „Аз не искам да руша вашето верую“. Той не е дори против безбожието. То като религията е само една форма, форма на мисълта. „Всеки човек, който има идеал, който се бори за доброто в света, който живее за него и му служи безкористно Бог се проявява чрез него, макар и той да не съзнава това, макар да счита себе си за безбожник.“ Подкрепата идва отвсякъде. Не само от сферата на съкровените духовни търсения на тогавашната интелигенция, както случаят с Мара Белчева. Тя иде и от диаметралната противоположност на тогавашната българска културна среда! Шегаджийството, бонвиванщината, многопосочното наслаждаване на поразителния духовен цъфтеж на тогавашна България. Ще се спра на историята с един фейлетон от онова време, писан от журналист, който тогава направо е лицето на България. Заглавието е „Хубаво е да се пише, но трябва и малко дела.“ Впрочем не само „по онова време“, защото е на върха на българската култура от нивото на смехориите на Елин Пелиновите Пижо и Пендо, до член кореспондентството си на Българската Академия на Науките точно тогава (1929), а после и званието си на академик. Става дума за духа на България от средата на 19-ти до средата на 20-ти век.
към текста >>

НАГОРЕ

0.84846901893616