НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
6
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
6
:
1000
резултата в
35
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако не пее, ще бъде по-податлив
към
заболявания и ще има по-къс живот.
Докато човек не развие в
себе
си музикалното чувство, той не може да мисли право.
Любовта
без подходяща музикална среда не може да се прояви.
А
любовта
- това е великата реалност на живота.”
Някой човек е разсеян и губи паметта си, понеже у него не е развито музикалното чувство.
Чрез музиката човек става по-възприемчив
към
хубавото и възвишеното.
Тя носи божествената мисъл и
любовта
.
В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на цигулка „Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде
богатството
си на бедните.
Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването;
любовта
- на мястото на безлюбието.
„Като изгубите
любовта
, ще пеете, и
любовта
ще дойде.
Ако музиката може да направи човека готов за една велика
любов
и за една велика жертва, то тая музика е психична.” „Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в оная музикална форма, която е дадена от класиците.
При органичната музика, а още повече при психичната, едно музикално парче събужда у човека вяра, друго -
любов
, трето - милосърдие и пр.
Трябва да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е
любов
, какво нещо е да не съдим.
Сега хората имат само сянката на
любовта
.
А пък като дойде същинската
любов
, ще стане преврат у тях и ще се зароди желание да обичат.
„Под музикалност аз разбирам вътрешния стремеж на душата
към
възвишеното.
Когато човек е изпълнен с надежда, с вяра, милосърдие, радост,
любов
, това влияе на гласните му струни.
Учителят казва: „Ако искате да чувствате музиката, мислете я за израз на
любовта
.
Истинският израз на
любовта
е музиката!
Каквато и песен да пеете, пейте ли я с
любов
, ще имате един метод за превръщане на нервната енергия за ваше добро.”
Любовта
е въздухът, в който музикантът се проявява.
Например, като се пее песента: „Давай, давай”, човек трябва да вложи в
себе
си чувство, че дава на този, когото обича.
Музиката трябва да се прилага като метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят
към
висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа.
Видяхме по-горе, че музиката укрепява здравето, развива ума, чувствата и волята, усилва паметта, изгражда характера, събужда божественото у човека -
любовта
, милосърдието и пр.
От друга страна, музикалното чувство ще направи децата възприемчиви
към
идеите, с които трябва да се запознаят.
Възпитателят може да прибегне
към
музиката при всички трудни случаи в училището - при невнимание, разсеяност, умора, немирство, при особено упорити, своенравни, жестоки, лениви, апатични, меланхолични деца и пр.
Ние сме в зазоряването на една нова култура, която носи със
себе
си нова музика.
Тя ще отговаря на новите културни ценности, които идващата култура носи със
себе
си.
В новата култура, която иде, ще се изяви музиката на
любовта
.
Тя има в
себе
си магичната сила да събуди висшата природа на детето и да организира неговите сили.
разказва: „В училището прилагам песните на Учителя, упражнението с гамата, паневритмията и
любовта
.
Любовта
започва да се проявява между тях и
към
учителя.
Царица пролет радостно и с тихи стъпки пристъпва
към
нас и на всички дарява по един лъч от своята радост.
Тя всички обича и на всички, които среща по пътя си, прави ценни услуги: отива при тревичките и ги събужда за нов живот.
Птичките от далечния юг чуват
любовния
й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени.
Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход
към
слънчеви върхове,
към
нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието.
Нови кътове на душата, които досега са били спящи, ще се пробудят
към
дейност.
Това пробуждане на човечеството за по-изобилен, по-
богат
живот, тая нова предстояща епоха трябва да намери своята външна форма, чрез която да се изрази.
Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата
любов
, която слиза на земята.
И през целия ден те носят в
себе
си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение.
Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц -
към
световната си цел.
Слънцето заедно с всички планети се движи из безкрайните пространства
към
далечни съзвездия.
При гняв, недоволство, скритост, подозрителност, съмнение, милосърдие,
любов
и пр.
Да си представим, че
към
нас се приближава един човек, движен от милосърдие.
А един мозъчен център отговаря и на известни психични сили, например на
любов
, милосърдие, вяра, надежда, умствени способности, наклонност
към
музика, математика и пр.
Тия движения се превръщат във вътрешни, психични процеси, събуждат висшите, възвишените сили на човешкия дух.
Така паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната
любов
.
Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на
любовта
, за служене на другите, на народа и човечеството.
През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на душата си, полет на духа си, защото са възприели неоценими
богатства
от свещените извори на природата.
И тогава българският народ ще стане способен да влее в общочовешката съкровищница
богатствата
на своя дух, новите културни ценности, които ще създаде.
Паневритмията ще помогне за създаване на новия българин - с крепък дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, насочен
към
доброто, истинното и красивото.
2.
УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Оскар Уайлд казва: „Ако вие срещнете човек, който целия си живот е прекарал с възпитание на самия
себе
си /съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак се срещат такива хора/, вие ще се разделите от него по-
богати
и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни.”
Само този, който гледа на живота като нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху
себе
си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно.
Някои мислят, че работата на човека върху
себе
си се състои главно в четенето на книги.
Това е
самообогатяване
със знания, а самовъзпитанието е нещо повече, то е всестранно и по-дълбоко работене върху ума, чувството и волята.
3.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Фактите, с които ще влезе по този начин в досег, ще събудят у ученика много въпроси, които ще подбудят
към
по-нататъшни наблюдения и опити в лабораторията или сред природата за събиране на нови факти и
към
проучване на съществуващата литература по въпроса.
Под ръководството на учителя ще се пристъпи
към
планиране на тия проблеми и след това учениците ще видят, по какъв начин ще ги разрешат.
Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория.
Въпросът е в принципа: той доби интерес
към
тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха.
Интересът
към
отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището.
Любовта
помежду им ще бъде на такава основа.
Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди
към
дейност.
Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа.
4.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Събужда го, и наистина,
към
4 ч.
Всеки орган е приспособен
към
околната среда.
За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма
към
изменените условия.
Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-целесъобразен начин клетките, тъканите и органите
към
видоизменените условия.
От
богатата
литература по въпроса ще приведем само няколко примера за пряко приспособление, дето действието на естествения подбор е изключено и дето е очевидно, че трябва да приемем психичния, вътрешния фактор в организма като автор на регулацията, на приспособлението и целесъобразността.
Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху
себе
си функцията на далака.
Ларвата поради натиска е деформирана, обаче тя е имала в
себе
си силата на регулация.
Така физиологът Бунге заявява следното: „Ние бяхме уверени във възможността да сведем функцията на жлезите, отделителните процеси,
към
законите на ендосмоза.
Сега обаче знаем, че и тук епителиалните клетки играят дейна роля; и тук също се проявява тая удивителна способност - способността
към
избор: известни вещества да се приемат от кръвта, други - не; да се подхвърлят приетите вещества чрез анализ и синтез на преработка и от образуваните продукти известни и точно определени да се отвеждат
към
изходните проходи, а други - обратно в лимфатическите и кръвни пътища.
Тези явления не могат да се сведат
към
законите на дифузията и ендосмоза.
Тези въздушни корени, когато се спущат
към
земята, са тънки нишки, дебели колкото пръст, но щом достигнат земята, стават дебели, за да изпълнят добре ролята на подпори на страничните клони.
Към
първата група спада въпросът за електромагнитната скала на трептенията и пр.
Към
втората група факти спадат въпросите за електрическата пулсация на растенията, радиацията на организмите или митогенните лъчи на Гурвич, радиестезията, опитите на д-р Килнер, изследванията на телепатията и пр.
Към
третата група факти спадат въпросите за хипнотичните явления, за влиянието на зрителните усещания върху физиологичните процеси и за новите насоки в биологията.
Тия факти говорят за психичния фактор в природата, който не може да се сведе
към
материалните или динамични явления.
1/ Преди всичко да се задоволи естественият копнеж на младежа
към
мироглед,
към
идейни търсения,
към
осмисляне на живота.
Той ще събуди у него много въпроси, ще му даде материал да мисли.
Какъв тласък
към
идеен живот ще роди това у тях!
Идейният живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната
любов
в младежката душа, което както казахме, е главната мисия на днешното училище.
5.
Новите възгледи върху материята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Густав Льо Бон казва: „Фактите, които доказват, че атомът е способен на една дисоциация, която го води
към
форми, където той губи всичките материални качества, днес са многобройни, между които най-ценни за забелязване са излъчванията, които стават не само чрез радиоактивните тела, но още и чрез всички други тела.
След това се заредиха следните негови книги: „Принос
към
изучаването на рака”, 1927 г., „Универсион”, 1927 г., „Наука и щастие” - Дълголетие и безсмъртие чрез вибрациите, 1930 г., „Клетъчни радиации”- експериментални изследвания, 1931 г., „Великият проблем”, 1935 г.
Тя останала известно време неподвижна, завъртяла пипалата си във всички посоки и след това полетяла по геометрически най-късия път
към
женската.
Но всички тия електромагнитни вълни, независимо от дължината и честотата си, се разпространяват с еднаква скорост - със скорост 300 000 км в секунда.
насекомо „гробар” знае от голямо разстояние да се упъти право
към
разлагащия се труп.
Кръстев: „Обяснението, което Лаковски дава на прелитането на птиците
към
незнайни страни е, че те, наелектризирани съответно, улавят по въздуха вълните, излъчени от намиращите се на хиляди километри насекоми, растения и др., с които се хранят.
Лаковски отбелязва, че опашката е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха опашката си.”
Професор Петко Петков като споменава за изследванията на Лаковски, казва между другото: „Като се имат предвид тези опити, можем лесно да си обясним, че и камилата в пустинята се упътва по същия начин направо
към
оазиса с такава увереност, като че ли го вижда.
Известно е също, че когато наближи зимата, мишките в Норвегия напускат планинските места, в които живеят и се отправят
към
морето по права линия.”
Той е събрал около
себе
си група ученици, които работят в същото направление.
След като изложил своите по-раншни открития, Гурвич пристъпил
към
изложението на последните свои открития.
По същия начин се усилва, например, и чувствителността на фотографските стъкла
към
червената, гълъбовата и др. боя.
След продължителни опити чрез веществото дицианин, произведен от каменовъглената смола, според него окото става чувствително
към
невидимите лъчеизпускания на тялото.
6.
ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бекон е казал: „Малкото философия, малкото наука отдалечава човека от
Бога
, а по-дълбоката наука отново го приближава при Него.” Едничкият изход е следният: въвеждане в гимназиите на новите научни факти, на най-новите опити и наблюдения, които довеждат до духовните основи на битието.
Но ако един, който владее най-новите изследвания в науката, разисква с материалиста, първият ще приведе научни изследвания, които водят
към
духовния мироглед и които не се поддават на материалистично обяснение.
Най-новите научни факти водят
към
едно по-дълбоко разбиране на природата и живота.
Ще се оставят фактите сами по
себе
си да му говорят, и той въз основа на тях да тегли своите заключения.
Учителят казва: „В средното училище трябва да се изучат най-новите научни факти, които водят
към
по-дълбоко разбиране на природата и живота.” Такива факти могат да се посочат в изобилие.
Много от тях не могат да се поддадат на материалистично обяснение и водят
към
духовен мироглед.
Човечеството от няколко хиляди години се е намирало в инволюционния период, т.е слизало е все повече
към
една материалистична култура.
А сега почва една епоха на издигане от материалистична култура
към
духовна.
Някой би могъл да каже: „Не е ли хубаво да се остави свободен юношата, когато порасне, сам да си образува мироглед, а не да го подтикваме
към
това,
към
което може би няма желание?
Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков.
7.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не разбирате ли, че ние само по
себе
си сме нищожества, които живеят и умират, без да знаят.
То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за
бога
, за човешката душа и пр.
В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически
към
нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки.
Нека проследим разсъжденията, които го навеждат
към
материализма.
У висшите безгръбначни, които идват след едноклетъчните, имаме вече начало на нервна система, и затова душевният, психичният живот у тях е по-
богат
, по-сложен, отколкото у едноклетъчните.
И заедно с това виждаме у тях и по-
богат
душевен живот в сравнение с нисшите безгръбначни.
голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях
богат
душевен живот.
Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на материята.
Всеки, който има критическо отнасяне
към
нещата, би избрал доказаното.
Аз се обърнах за последен път
към
времената на моето детство,
към
моето семейство
към
моята страна,
към
всичко, що ми беше скъпо и свято.
Изпитанието се продължаваше все по-упорито и по-строго, колкото повече се приближаваше
към
своя край.
И тогаз аз узнах, че вътре в мен не е останало вече нищо, че цялата моя предишна вяра в
себе
си, в
Бога
и в моето назначение в сегашния ми и в бъдещия ми живот е изгубена.
Той предлага човек да има двойно книговодство в душата си - едно за научните въпроси, а друго за въпросите на вярата.
Към
първите той да се отнася строго критически, а
към
вторите - със сляпа вяра, без да обръща внимание да бъде вярата му в хармония с ума и знанията му.
8.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Приблизително едва
към
14-та година детето е в състояние да вижда връзката.
Всеки от трите образователни периода събужда у детето
към
дейност особени страни и сили на неговата природа.
Тия младежи постоянно и упорито се стремят
към
създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2]
Младежът през гимназиалния период освен с интереса
към
разни идеи,
към
научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално.
За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена
към
идеалното, възвишеното.
Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът
към
висшия идеал.
Младежът е склонен
към
идеализъм.”[3] Л.
Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят
към
недосегаеми висини.
Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем
към
идеалното,
към
бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията.
Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен.
Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен
към
висините.
Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един
богат
духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила.
Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена
към
това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока.
Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правдата, за идеалното, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за
себе
си.
И тогава
към
какво трябва да се сведе неговата задача през този период?
Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно
към
следното: идеализмът през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен.
В писмото си, писано преди смъртта му, той й пише между другото: „Аз самичък нищо не свърших на земята.
Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно
към
живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й
богатство
и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес
към
знанието, на естетичните и морални чувства.
То трябва да приучи младежта
към
търсене и мислене и да им помогне да се изработят здрави елементи за изграждане на техния мироглед.
Всяка учебна дисциплина може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води
към
него.
Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка
към
идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал.
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга.
Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични
към
всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение.
Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота.
Но скоро след свършването на университета той изстина, стана практичен материалист-егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши не признаваше.
Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде
към
средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях.
Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12]
През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново
богата
възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище.
Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение.
До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето
към
доброто, възвишеното и красивото.
Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена
към
високи планински върхове.
Всичко, което младежът изработва, строи в
себе
си, трябва да се свърже с умствената дейност.
Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи
към
това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя.
9.
МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Детският труд сам по
себе
си има вече голямо образователно значение.
А
обогатяването
на детето с факти, това е основата за по-нататъшния градеж.
2. Въпроси, свързани с нуждите на материалния живот на човека;
За да се приложи този метод с успех, необходимо е да се приготви специална популярна детска литература по всички научни въпроси, които са от кръга на детския интерес - по природознание, земеделие, градинарство, история, география, биографии на видни хора, поезия, приказки, разкази, пътни бележки и пр.
Художествените образи, тонът и ритъмът, въображението, цялата дейност на детето да будят у него чувство на възторг, милосърдие, благоговение,
любов
, симпатия, съчувствие и пр.
Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр.
10.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение
към
първичната причина,
към
Великото Разумно Начало, което работи в природата.
Или изпитвате благоговение
към
човек, който се е пожертвал за висока идея.
Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот,
към
първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление.
Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо?
Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в
себе
си, тогава да определи своето отношение
към
безкрайния живот?
Учителят казва: „Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят и се вдълбочете в
себе
си, за да чуете тихия говор на Безграничния.
Тая благодарност на детето
към
Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето.
Чрез
любовта
Любовта
внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух.
По този начин
любовта
събужда у човека висшия душевен живот.
Вярата е резултат на
любовта
, а надеждата е резултат от вярата.
Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата -
любовта
.
За да се свърже отношението на детето
към
природата и
към
Великото Разумно Начало в света с нещо конкретно, реално, Учителят дава следното упътване: „За да добие детето правилно отношение
към
природата, излиза се от майката, а за да добие правилно отношение
към
Разумното Начало, се излиза от бащата.” Термините баща и майка са добре познати на детето, и затова полезно е да се излиза с тях, за да разбере детето своето отношение
към
природата и Разумното Начало в света.
11.
ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ, ЛЕГЕНДИ И ПР.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Материал за приказки учителят може да почерпи из
богатата
българска и всемирна литература.
Тук ще дадем само няколко идеи за приказките, чрез които да станат достъпни на децата известни духовни и морални закони: насилието ражда насилие;
любовта
ражда
любов
; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света;
любовта
укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата;
любовта
лекува; музиката лекува; планината преобразява човека и пр.
12.
МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„С голяма
любов
прилагам метода на съпоставянето или уподоблението.
То е в онова
любовно
отношение, което има
към
децата и
към
всичко в природата, и онова отношение на художник, което има
към
всичко, що става около него.
Децата да почувстват, че цветята имат
любовно
отношение
към
тях; че те се радват, когато детето прояви внимание
към
тях, когато им услужи, като ги полива, наторява, разкопава около тях и пр.
Петте сетива и всички удове на човешкото тяло се представят като нещо живо, което има
любовно
отношение
към
детето: ухото, окото, ръчичките, крачката и пр.
Представя се пред детето, че ръчичките го обичат и му помагат и че то има голямо задължение
към
тях.
Също така и всеки пръст обича детето, има
любовно
отношение
към
него.
Ще се представи, че водата има
любовно
отношение
към
детето.
Така това, което детето вижда пред
себе
си, ще се одухотвори чрез едно художествено въздействие.”
” Вторият период е период на въображението, а каква
богата
храна му дават такива художествени образи.
Какво грамадно поле за творчество има учителят в неизчерпаемото
богатство
и разнообразие на природата!
От гореказаното се вижда тенденцията на новия метод: от физичното
към
духовното.
Така детето чрез преминаване от материалното
към
духовното вече одухотворява материалното.
Всеки от тях излага своя живот, трудностите, през които минава, скърбите и радостите си, условията, при които живее.
След този разговор ябълковата семка казва на детето: „Аз съм много
богата
.
Също и в тебе има големи
богатства
, и един ден ще разкриеш
богатствата
, които се крият в теб.
Но колко трябва да работя аз, за да разкрия
богатствата
си!
В една далечна, минала епоха, то е било зелено, после постепенно се е приспособило
към
паразитен живот върху бъза, копривата и пр., около чиито стъбла се забива спирално, пуща смукалца в тях и смуче сока им.
Но кукувичата прежда, като се е приспособила
към
приемане готова храна от други растения, постепенно е изгубила зеления си цвят.
Поради своето съцветие глухарчето спада
към
семейство сложноцветни.
Тогава глухарчето се обръща
към
него със следните думи: „Ще ти дам едно средство, за да се оправи вашият живот.
В една приказка карамфилът казва на детето: „Както аз турям по стъблото си лепкав пръстен, за да не допускам да се изкачат по мене вредните насекоми, така и ти, за да успееш не пускай в
себе
си болни, лоши мисли.
Пущай в
себе
си само добрите, светли и радостни мисли, и тогава ще успееш като мен.”
Правете като мен: Каквото правите, гледайте да бъде красиво изработено, като вложите в направеното най-голямо усърдие, внимание и
любов
, както аз, и ще успявате.”
И ти, когато срещнеш някои трудности и мъчнотии в живота си, не се обезсърчавай.
Те ще видят, че при изгрев слънце листата му са обърнати
към
изток,
към
обед са обърнати право нагоре
към
слънцето, а
към
залез слънце - на запад.
Винаги бъди насочен
към
доброто, красивото, с него работи и ще бъдеш като мен, както аз следвам целия ден пътя на слънцето и съм щастлив и радостен.”
И ти имаш в
себе
си един извор.
13.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава то с интерес и с
любов
ще ги учи.
Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда
към
дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства.
Ако детето е неразположено, има дисхармония в ума си, нека чертае успоредни прави линии, и ще се промени състоянието му.
Ето добър случай да се яви у детето подтик
към
четене и писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината.
При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и
себеотрицание
.
Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им
към
доброто.”[2]
Историята и родинознанието могат да се използват покрай другите средства за развитието на
любов
към
родината.
От кое трябва да се изхожда при събуждане на
любов
към
родината и
към
цялото човечество?
Учителят казва: „За развитието на
любов
към
родината и човечеството трябва да се изхожда от семейството.” На детето семейството е познато, позната е и
любовта
на членовете на едно семейство един
към
друг, познато е, каква е взаимопомощта в едно семейство.
Чрез такива наблюдения децата ще установят, че движението на целия звезден свят е от изток
към
запад около полярната звезда.
За да бъде разнообразен, в първите години детето ще работи най-лек труд и после ще премине
към
труд, при който се изискват по-голяма воля и умение.
Второ средство, за да се внесе разнообразие в неговия труд, е следното: през първите учебни години то, естествено е че ще обръща своето внимание, ще насочи своя интерес
към
известен вид явления в природата, които съответстват на степента на неговото съзнание и наблюдателност.
От друга страна тогава вниманието му ще се насочи и
към
такива явления и въпроси във връзка с труда, които не са привличали неговото внимание по-рано.
Между другото, например те са приложили детския труд в цветната, зеленчукова и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение
към
природата, за което говори Учителят.
Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното
богатство
на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна.
Училището-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в
себе
си идеално малко домакинство и семейство за дадено селище и време.
Отглеждаха ги с
любов
.
Така в детето се пробужда състрадание
към
увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди
към
услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна.
А щом детето прояви помощ
към
растението и животното, то ще прояви такава и
към
себеподобните
си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич.
От работата в училищните градини ние минавахме и
към
полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета.
Грижи, детски труд приятен и благословен - жива, приложна, радостна, дейна
любов
.
Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се
обогатява
и то расте умствено и духовно.
Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно
богатство
от представи и понятия.
Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и
богатството
на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия
към
по-слабия.
И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта,
любовта
.
Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки.
Идеята за
Бога
е всеобхватна.
Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя
към
научен труд и начин за придобиване знания чрез опит.
Детето на бедния и
богатия
, на учения и простия, силното и слабото рамо до рамо работят, събират, готвят, сервират, пеят, молят се и се хранят.
Какъв простор за опознаване, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна
любов
, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва
себе
си, своя характер като член на детското общество.
Между учениците имаше взаимна
любов
и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат.
Учениците със завършване на основния образователен курс влизат в тая среда, и тя ако сама не прогресира и не е в крак с времето, може да ги понижи, нивелира със
себе
си.
Първоначалната учителка Р.Г, която се е стараела да приложи някои от педагогическите идеи на Учителя, ето как е възпитавала децата за едно ново, по-интимно, по-вътрешно отношение
към
природата: „Гледах да развия у децата
любов
към
дърветата, да се роди у тях желание да им помагат.
По този начин гледах да сложа основа на
любовно
отношение
към
растителното царство.
И по естествен начин идваше и добро отнасяне на децата едно
към
друго.
Една мекота почваше да се развива в отношението на детето
към
дръвчето, и това почваше да се предава и на отношенията между децата.
Това ново тяхно отношение
към
цветята и дърветата и новото им отношение помежду им излизаше спонтанно отвътре.
14.
Трудът - изходна точка при обучението по природознание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата.
По вътрешен почин и подтик да пристъпи
към
тяхното проучаване.
При изследването на фактите у него ще изпъкнат въпроси, проблеми, които да го заинтересуват да търси разрешението им.
Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата.
а/ Начинът на живота на организма е приспособен
към
околната среда;
б/ Функциите на органите са приспособени
към
начина на живота;
в/ Строежът на органите е приспособен
към
функциите им.
Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около
себе
си безброй обекти на проучване с учениците:
Ще срещнат някое растение, чийто листа са наведени навън, и друго растение, с листа наведени навътре
към
центъра.
Учителят ще му насочи вниманието
към
обстоятелството, че кореновият връх, когато расте надолу в почвата, извършва също такива спираловидни движения.
Ако при самия корен почвата е суха, а настрана близо се намира влага, коренът няма да расте вече надолу, но ще се извие настрани
към
влагата, и там развива най-много коренови разклонения със смукателни власинки.
Цветовете се насочват
към
светлината, но след опрашването се извиват в противна посока, бягат от светлината и се извиват
към
скалните пукнатини.
За да изясним мисълта си, нека кажем няколко думи за Фабр, прочутият френски ентомолог.
В свободното си време с най-голяма
любов
изучавал живота на насекомите.
За да изтъкнем
любовта
и търпението, с които Фабр правил своите наблюдения, ще цитираме един случай, разправен от самия него: Веднъж още от ранна сутрин седнал на камъка в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо сфекс /Sphex occidentalis/.
На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава, Фабр стоял още на същия камък с поглед устремен
към
една точка.
Той носи пашкула с яйцата със
себе
си.
Към
края на лятото загрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задния си крак пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява.
То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до
себе
си.
Когато учителят почне да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпват, и често както той, тъй и учениците, ще проявят творчество в своите наблюдения.
15.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ново отношение
към
природата
Тия доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът
към
духа и светлината.
Те прибягват
към
комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на механиката, балистиката, хвърченето и пр.
Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат
към
небето, се наклоняваха
към
пропастта.
Общението на детето с природата, вливането на изобилния й живот в детския организъм и в детската душа ще направи детето жизнерадостно, жизнеспособно, работоспособно, със стремеж
към
възвишеното и красивото.
Но за да стане това, нужно е ново отношение
към
природата.
Със съвсем други, по-дълбоки и по-живи мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво или цвете, когато знае, че то е живо същество, което е отзивчиво на неговата
любов
.
Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата
любов
, и тя намира отглас в него.
После оттам ще преминем
към
съзнанието на мушичките, птичките и после на човека.
Детето ще схване, че всички същества чувстват
любовта
.”
По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение
към
растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко.
Ако е въпрос за изучаване само на материалните форми и процеси, тогава по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, или с учебника.
Когато детето се свърже чрез
любовта
с обектите на разумната природа, то тая разумност, която работи в тях, се влива в него и го учи, възпитава характера му, внася в него светлина, подтик и му дава знание.
Следните думи на Прентис Мълфорд много добре характеризират този нов дух, това ново отношение
към
природата: „Ние дишаме това, което се излъчва непрекъснато от дърветата, от скалите, от птичките, от всяка форма на безкрайното.
Щастлив е онзи, който чувства жива, силна и дълбока обич
към
дърветата, птичките и другите животни, който ги чувства сродни със
себе
си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно.
Дървото е една жива мисъл на
Бога
.
Любов
обаче получава само тоя, който дава
любов
!
Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и
любовта
към
прекрасното в природата води непременно
към
съзнанието на прекрасното в моралния свят.”
Не е въпрос само за развиване на детското въображение, не и само за вдъхване обич
към
природата.
И тогава ще видите и ще чуете неща, каквито не са достигнали до вашата душа; тогава дръвчетата ще ви протегнат ръцете си, листата ще ви шепнат, цветята ще ви се усмихват, грамадните канари мълчаливо ще би призовават; тогава ще почувствате цялата Вселена в
себе
си и
себе
си във вселената.
И ще се отвори тогава една малка пътечка
към
душевната съкровищница.
То крие живот в
себе
си.
Това е път, който води
към
любовта
!
В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение
към
природата.
16.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да се почне от играта и художествената дейност и постепенно да се върви
към
труда.
Д-р Ефрем Белдядов казва: „Не трябва да преминаваме в много ранна възраст от играта
към
труда, защото тогава много скоро ще изчезне детството и ще дойде кристализацията.”[1] Ето защо играта трябва да продължава по-дълго време и след това да не се мине направо
към
труда, а
към
преходната форма игра-труд.
Даже и по-нататък трудът пак трябва да има в
себе
си нещо от характера на играта.
Децата се намират в правилна посока на развитие, ако подбудителните причини за очистването на пътя са
любовта
към
красотата и
към
хората.
Значи, за да има тая работа образователен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от
любов
към
околните и от желание да внесат красота, като отстранят всяко безредие и разхвърляност.
Когато поколението, което е възпитано по този начин порасне, то ще видоизмени целия външен свят около
себе
си, ще внесе култура и ред във всички области на живота.
Това децата трябва да правят, вдъхновени от
любов
към
хората, които ще минават по тия места.
2/ У детето трябва да се събуди подтик да очисти извора от
любов
към
хората и животните, които ще се ползват от него.
Когато учителят прави разходки и излети с децата, трябва да има винаги за обект някаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата; разумността на тая работа да е ясна и за малките деца от само
себе
си.
Тая дейност трябва да произтича по естествен начин от условията на момента, от дадената обстановка, и хубаво е да се пристъпи
към
нея по почин, по вътрешна подбуда на самите деца.
И после ще правите превод на този процес за разбиране някои процеси, които стават в детската душа.”
Пирамидалната топола със своя стремеж
към
висините действа благотворно върху съзнанието.
На общите обеди ще идват учениците от паралелката без разлика - бедните и
богатите
.
Децата непременно трябва да се хранят и с домашните си, за да не се лишават от семейния образователен фактор.
Така постепенно се изключват недоразуменията между тях и се усилва взаимната им
любов
.
17.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя е пълна с велика
любов
към
своите деца.
Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в
себе
си до края на живота си нейната младост и свежест.
Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива
любовта
.
Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна
любов
и дух на служене и на труд.
Всички предмети, които то ще вижда около
себе
си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота.
Всичко, което вижда около
себе
си, ще го учи.
Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и
любов
.
Те ще го учат да прониква навсякъде със своята
любов
, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот.
Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на
любовта
и мъдростта.
Орелът ще го учи духът му да лети
към
висините,
към
възвишеното и вечното.
Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята
любов
.
За да бъде детският труд вършен по вътрешна свободна подбуда, детето трябва да бъде подбудено
към
дейност от
любовта
.
Когато човешката дейност е подбудена от
любовта
, тя иде от глъбините на неговата природа.
Тогава тя е свободен творчески акт, а всяка дейност, която не е подбудена от
любовта
, нейде от тия глъбини.
Мнозина работят механически, без да вложат
любовта
в своя труд, и по този начин заглъхват най-ценните сили на техните души, и те се лишават от избора на истинската радост.
Ето защо, за да се внесе един светъл лъч в днешната механизирана култура, трябва във всеки наш акт, във всяка наша дейност да участва
любовта
.
Мъчението става чрез насилие, трудът произтича от дълга, а работата се върши от
любов
.
А трябва да се издигнем от него
към
работата.” Детето трябва да се подготви за новите форми на дейност, за новото, което иде в човешката култура.
Само труд, подбуден от
любовта
, развива всички сили на човешкия дух.
Всяка дейност трябва да бъде един
любовен
акт.
Всеки вид дейност чрез
любовта
става нещо духовно.
Всяка работа, чийто подтик е
любовта
, носи радост.
Такава среда е дейната
любов
.
Пита се, по кой начин детската дейност може да се издигне и да стане свободен, творчески,
любовен
акт?
Ето красива подбуда
към
учене,
към
изследване по разните науки,
към
физичен труд и пр.
Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата.
Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е
любовен
акт, понеже тогава детето е движено от
любов
към
знанието,
към
истината.
Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал,
към
който няма интерес.
Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки,
към
различни обекти.”[3]
Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане
любовен
акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите.
Тогава дейността му ще представя израз на
любовта
му
към
другите.
Например детето чисти планински извор от
любов
към
хората и
към
животните, които ще се ползват от него.
Ще направи мостче на някоя река или ще изчисти горската пътека пак от
любов
към
хората, които се ползват от тях.
Когато детето залесява околните хълмове или посажда и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета в градината, това пак е от
любов
към
хората, които ще се ползват от тях.
в/ Когато детето обработва цветя, зеленчуци и плодни дървета, то е движено от
любов
към
тях.
То с
любов
ги полива.
С
любов
разкопава около тях и пр.
По този начин целият детски труд може да бъде вдъхновен от
любовта
.
Тогава целият образователен процес ще бъде не само творчески, но едновременно и
любовен
акт.
Учителят казва: „Трябва да се приспособим
към
децата, да почнем от това,
към
което те имат желание.
Естествения детски интерес
към
природата учителят може да засили и оживи чрез подходящи занимания:
След обмяна на мисли помежду им и с учителя ще им стане ясно, че за да се отговори на тия въпроси, необходимо е посаждане на някои семенца в училищната градина, отглеждане на поникналите растения и наблюдение върху тях.
Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин
към
труд, за да внесат подобрение в околната местност.
Детето е склонно
към
движение, активност.
Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа.
Обаче, от
любов
към
децата си, майките ги ограждат от мъчнотии.
Д/ Един закон в новата педагогия гласи: „Детето трябва да пристъпи
към
изучаване на мъртвите предмети, когато почне да се укрепява неговият ум, отвлечената логична мисъл, а това става
към
14-та година.
с машини, а винаги с това, което се движи, което има живот в
себе
си.
За да подсладят тази работа, те казват, че детето разбира се, отначало ще почне с игра и след това ще премине
към
труд.
Детето трябва да се води
към
природата, да проникне в нея съобразно силите и схващанията сиКрасотите, които природата щедро е пропиляла по всеки земен кът, детето да ги почувства живо със своите неземни възторзи и радости.
Да развием художествените заложби на детето -
към
това трябва да приспособим училището с неговия трудов принцип.
Днешният човек има механическо отношение
към
природата.
Учителят казва: „Трябва да учим
любовта
от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр.
Тия плодни дървета са форми на
любовта
.
Когато учим
любовта
от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност.
Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката
към
правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя.
Така то ще стане по-внимателно и
към
приятелите си,
към
всички.”
Трябва да се дойде до ново отношение
към
природата, а в какво се състои това ново отношение, ще видим по-долу.
Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен
към
тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека.
И този дух детето ще носи в
себе
си после в обществото.
18.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Училищна практика”/ Изкуството, художественият елемент дава
богат
материал на въображението, подбужда го
към
активност.
Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка
към
другото обучение.
Със своя труд детето да внася красота, симетрия, хармония на всякъде около
себе
си.
19.
Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяко детско занимание през втория период трябва да буди у децата живи чувства: възторг, радост, милосърдие,
любов
, състрадание и пр.
През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това,
към
което има уважение, благоговение.
Тук важи следният закон: „Тия качества,
към
които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне.
През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около
себе
си идеала като жив образец в лицето на околните.
Момченцето, от голямо благоговение
към
този учител, я пази у дома си като светиня.
Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество.
Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само
към
окръжаващите.
а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта,
любов
, търпение, безстрашие, мъдрост и пр.
Ще развиете нещо в
себе
си.”
Какво
богато
поле за работа на възпитателя!
Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само
себе
си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене.
През този период умът трябва да се подтиква
към
развитие между другото и чрез развитието на въображението.
20.
Първи образователен период. Предучилищна възраст
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човешкият дух има нужда от добре устроено тяло, за да може да прояви силите, които крие в
себе
си.
Това, което детето вижда около
себе
си, това което става около него, се отпечатва в неговия мозък и определя формите, в които той се излива.
Например, родителите трябва да проявяват крайно търпение и то както спрямо децата, тъй и спрямо други в тяхно присъствие, защото всяка проява на нетърпение спрямо тях или спрямо други в тяхно присъствие, посажда у тях предразположение
към
нетърпение.
Всяко безредие покварява характера на децата и ги прави предразположени
към
песимизъм.
Тогава ще има предразположение
към
лъжа.
И ако хората искат да изследват, защо този човек е склонен
към
лъжа, трябва да изучат детинството му и ще видят, че той е слушал тогава често лъжи около
себе
си.
б/ Мозъкът и душата на детето получават такива следи, че когато то възмъжее, ще прави същото, което, е правил баща му или майка му спрямо него, т.е ще придобие предразположение
към
гняв, нагрубяване и пр.
От този пример някой може да помисли, че е важно да проявяваме
любов
и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме
към
другите хора в негово присъствие.
Следователно, никаква
нелюбовна
или друга лоша постъпка не само спрямо детето, но и пред детето.
Например, родителите могат да бъдат много любезни
към
5-годишното си дете.
Няма ли да създаде това у детето предразположение
към
лицемерие, когато порасне?
Ако бащата изрази недоволството си от супата по време на ядене и блъсне силно и грубо чинията си с ръка пред детето, то у последното се посажда предразположение
към
грубост, тирания и жестокост, когато порасне.
Детето, което е прекарало през първия период на своя живот в една атмосфера на
любов
, която проявяват околните, ще се развива правилно.
Този, който е виждал
любов
около
себе
си през детинството си, приема в
себе
си - в тялото и душата си известни предразположения, и като порасне, ще проявява тая
любов
към
другите И така, чрез
любовта
, която царува в детската среда се посаждат в детската душа красиви семенца, които детето ще прояви после като
любов
.
У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност
към
Първата Причина за всичко.
21.
СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяко най-малко отклонение от законите й води
към
страдание.
Всяко съгласуване с тях води
към
сила и радост.
С голяма
любов
възпитава своите деца в течение на милиони години и ги води от най-нисшите форми до върховете на съвършенството.
Да сравним например някоя форма от минералното и растително царства с някой напреднал представител на човечеството и ще видим целесъобразния път, по който природата води своите деца
към
върховете на красотата и свободата.
От голямото
богатство
на примери ще вземем само няколко, за да изясним идеята:
В съзнанието на първия човек възникват много въпроси, на които не може да отговори.
Това го кара да учи, да търси, да прави наблюдения и опити, за да намери законите, върху които почиват природните явления.
Всичко подтиква
към
работа неговото въображение и неговата воля.
И тъй, подтикът
към
учение у първия човек е неговата любознателност и желанието му да задоволи нуждите на живота.
Тия методи тя ги прилага и днес, и то
към
всички същества.
Както
към
хората, тъй и
към
растения и животни.
Природата поставя своите любими деца в трудности, пред неразрешени задачи, за да ги подтикне
към
работа.
Коренът пуща разклонения във всички посоки, изтегля от почвата хранителни материали и ги праща нагоре
към
листата, дето се обработват с помощта на слънчевата светлина.
Както растението черпи сокове от земята и ги праща
към
листата, тъй и човек чрез изучаване фактите на материалния свят ще помогне за развитието на духовния си живот - ума, чувствата и волята.
3. В природата нявсякъде виждаме приспособление на организма
към
околната среда.
Например, едно растение по чуден, по най-целесъобразен начин се приспособява
към
сухотата и влажността на въздуха.
Растенията имат целесъобразни методи за приспособление и
към
светлината.
Този метод на разумната природа за приспособяване на съществата по идеален начин
към
тяхната среда трябва да се приложи и в образователното дело.
Това са само няколко примера, за да се види, какви
богатства
се крият за образователното дело в методите на разумната природа.
22.
Навременност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„От седмата до 14 година детето е в духовния свят - развива предимно сърцето си, чувствата.
Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи,
любов
, възторг от идеала, естетични чувства и пр.
Ако е събрал през първите три периода
богата
, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика
любов
.
А който е имал отрицателни, криви мисли, чувства, желания и постъпки през първите три периода, той посява в
себе
си сили, които в бъдеще, в зряла и напреднала възраст, ще се проявят като предразположение
към
болест.
Всяка епоха се вълнува от известни въпроси, спрямо които човек трябва да вземе едно правилно становище.
Детето, юношата трябва да усвои културните постижения на епохата, трябва да се запознае с новите идеи, които епохата носи в
себе
си, за да допринесе за нови културни постижения.
То трябва да разбира епохата, в която живее, трябва да развие в
себе
си усет за силите, които действат в епохата и на които принадлежи бъдещето.
23.
Опит
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То не е трайно, постоянно
богатство
на човека, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй.
При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата, първо трябва да се вглежда в нещата около
себе
си, за да ги възприеме или направи и след това ще учи теория.
Училищният живот трябва да бъде така
богат
, всестранно разнообразен, че да предлага множество случаи всеки ден за упражняване на
любовта
, справедливостта, чистотата, самообладанието и пр.
Значи училището да бъде школа, дето
любовта
, милосърдието, точността и пр.
24.
Свобода
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят казва: „Човек има доброто в
себе
си, само че трябва да го извикаме да се прояви.
Едно дете ще стане това, което съдържа в
себе
си.”
У детето по естествен начин ще възникват въпроси за разрешаване, нужди, които трябва да задоволи,
любовни
подтици да направи нещо и пр.
Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена
към
възвишеното.
А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му
богатство
, то образува истинската му красота.
Всеки човек, чрез самобитното което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина.
Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от
любов
, е най-ценна.
Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при
любовта
.
Само при нея децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водени от
любов
към
учителя и
към
знанието.
Но щом царува
любовта
, тя ще трансформира последните.
Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на
любовта
.
Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от
любовта
.
Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от
любовта
.”
При
любовта
страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби
любовта
на учителя си.
Освен
любовта
има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът.
В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение
към
учителя.
Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж
към
идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.
За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение
към
всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр.
Ето защо Учителят казва: „Щом не мислите, не чувствате и не постъпвате право, вие не сте свободни.” Понеже
любовта
дава възходящо направление на мисълта, чувствата и волята, затова тя е истинският път
към
свободата.
Сама по
себе
си тя е полезна.
Ето защо на детето трябва да се говори за положителни неща: за
любовта
, за доброто, за това, което е хубаво да се направи.
Тогава грубостта сама по
себе
си ще изчезне.
Когато детето има широка глава около ушите, то има наклонност
към
престъпление.
25.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната
любов
– мисия на днешното училище
„И най-малките деца трябва да знаят законите и методите на
любовта
.
Трябва да знаят, по кой начин Божествената
любов
се превръща в служене, милосърдие, вяра, надежда, радост, смирение, знание и пр.”
„Човек, който постоянно копнее за
любовта
и обичта, има бъдеще.”
„Новото в света седи в следното: Служене на
любовта
!
По-горе разгледахме
любовта
като образователен фактор - като най-благоприятна среда за всяко обучение и възпитание.
Любовта
не е важна само като образователна среда.
Мисията на днешното училище е да създаде новия тип човек - човекът на
любовта
.
Образованието трябва да се стреми
към
пълна проява на човека, на истинската човешка природа.
А видяхме в главата „Закони и методи на
любовта
”, че той именно чрез
любовта
я проявява.
2.
Любовта
внася изобилен живот в човека.
Лъчите на
любовта
внасят подем и разцвет на ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите.
Когато детето е потопено в една
любовна
атмосфера, всички негови наследени отрицателни черти, склонности, навици, и пр.
С други думи, когато училището постигне своята мисия - да създаде човека на
любовта
- с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи.
Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме
към
епохата на индивидуализма.
Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж
към
свобода.
Песимизмът расте заедно с намаляването на
любовта
и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма.
„От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени
към
това; да избягаме от това уединение.
Ние взаимно се любим, простираме един
към
друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане.
Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната
любов
, из които е излязъл.
Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на
любовта
той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души.
Ние сме нейни деца, на вечната
любов
” и да плаче заедно с тях за възкръсналата
любов
!
Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме
към
култура на единството.
С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на
любовта
.
С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води
към
културата на
любовта
.
У него се отваря изворът на
любовта
към
всички.
Това, което хората знаят за
любовта
, не е тази
любов
, за която аз говоря и която иде.
Те сънуват само за
любовта
.
Това, което хората знаят за нея, то е предисловие за
любовта
, която иде!
Само при културата на
любовта
можем да имаме едно хармонично общество.
Учителят казва: „Нищо не може да оправи света, освен
любовта
.
Нали еднакво трябва да постигне
любовта
, мъдростта и истината?
а/ Да, но както казахме по-горе,
любовта
е вратата, през която човек ще влезе в царството на знанието и мъдростта, в царството на истината и свободата.
б/ От друга страна дейната
любов
е ценна и в друго отношение:
То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил
любовта
в
себе
са Само при
любовта
човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро.
Само
любовта
може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал.
От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната
любов
- за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха.
Това не е насилие върху детската природа, понеже
любовта
е естествената среда за детското развитие.
Напротив, ако лишим детето от
любовта
, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие.
За да изпълни тази своя мисия, училището трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната
любов
у детето.
Любовта
не може да се събуди чрез морализиране, защото последното дава материал само на ума и паметта; той не може да раздвижи дълбоките детски сили.
Кои са методите, чрез които днешното училище може да създаде новия тип човек - човека на дейната
любов
?
Всички следващи методи, имащи за цел да събудят дейната
любов
у детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да учи
любовта
чрез дейност!
То да не се приготовлява за
любовта
, а да я живее!
Всеки ден да опитва
любовта
.
Това важи и за
любовта
.
Това значи практикуване на
любовта
.
Тя не е имала случаи да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина - в земята - и те са се атрофирали.
Този принцип трябва да се приложи и за
любовта
.
трябва да бъде предметно учение на
любовта
: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие.
Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че
любовта
е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр.
Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на
любовта
.
Съвсем накратко ще разгледаме някои от начините, чрез които детето ще учи
любовта
чрез живия опит:
1. Най-важният метод си остава
любовта
на учителя
към
ученика.
Това е магическият метод, който отваря всички врати, води
към
всички постижения.
Тая
любов
ще събуди
любовта
на ученика
към
учителя.
Обаче един закон на
любовта
гласи:
Любовта
към
едного преминава в
любов
към
всички!
Когато човек обича едного с чиста, възвишена
любов
, то тя непременно се разширява
към
всички.
Когато човек обикне някого, то тая
любов
тъй го пречиства и повдига, че всички същества стават за него близки и мили.
Тъй
любовта
на детето
към
учителя може да стане изходна точка за разширена
любов
към
всичко.
2. През първия образователен период - предучилищната възраст - това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на
любовта
.
Това развива
любовта
у детето.
Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на
любовта
.
Благоговението води
към
любовта
.
4. Общението с природата води
към
разцъфтяване на
любовта
у детето.
Учителят казва: “Човек не може да се събуди за
любовта
, докато природата не оживее за него!
води
към
любовта
!
Тя облагородява характера, внася в човека хармония, чистота, невинност - създава условия, за да се изяви
любовта
.
Детето с
любов
ще сади и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета.
То с
любов
ще полива цветето или дървото, и по този начин това ще бъде практикуване на
любовта
.
Подобно практикуване на
любовта
е чистенето на пътеките в гората, на изворите в планината и пр., защото детето ще върши тези действия, подбудено от
любовта
.
Грижите на детето
към
цветето или дървото ще наподобяват тия на майката
към
своето дете.
Детето ще има състрадание
към
едно цвете, което не е полято и е изсъхнало.
Любовта
към
растенията ще се разшири после и
към
хората.
Този, който е внимателен
към
едно растение, ще бъде внимателен и
към
хората.
Детето, което тъпче или къса цветята или главите на мухите, което измъчва птичките, утре ще бъде жестоко и грубо и
към
хората.
Учителят да ги подготви за едно ново отношение
към
цветята.
Подтикът у децата да не ги късат да се роди у самите тях отвътре:
любовта
да им пошепне този подтик.
Общата
любов
към
растенията и
към
работата ги обединява, свързва ги в едно.
А всички тези прояви са качества на
любовта
!
По такъв начин трудовият принцип води
към
любовта
.
И тук, в другарския час, общата работа обединява тези души и по този начин води
към
любовта
.
8. Друг вид обща работа може да развие у децата другарски чувства, близост и
любов
.
9. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето и с това го правят по-възприемчиво
към
висшите трептения на
любовта
.
10. Превръщане на
любовта
в милосърдие.
Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на
любовта
в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр.
От това ще има няколко ползи: първо, ще развият своите психофизични сили; второ, ще се научат на труд, и трето, това ще представя практикуване на
любовта
.
Детето, което с радост следва тези малки подтици на
любовта
, когато порасне, ще бъде готово да работи за една възвишена цел.
Хубаво е, когато децата минават през гората, всичко, което срещат по пътя си да събужда у тях малки подтици на
любов
и услужване: ще полеят някои дървета, ще изчистят някои запушени извори, на някои реки ще направят мостче ще повдигнат някое по-малко паднало дете; ще избавят някоя мушичка, която се дави и пр.
За да се полива нежното цветенце на
любовта
в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата.
13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води
към
любовта
.
14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на
любовта
у децата.
Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на
любовта
.
Тук са скицирани само няколко от методите за развитие на
любовта
.
Прогимназиалната учителка М., която е проучила педагогическите идеи на Учителя и се е стараела да ги прилага в училищната си практика, доколкото това е възможно при днешните условия, разказва следното: „Отношенията ми с децата са
любовни
.
Те чувстват моята
любов
.
Когато вляза в клас, те реагират с
любов
.
И най-тъпото дете проявява
любовта
.
После гледам да събудя у тях
любов
към
всичко в природата.
Например, казвам им: „Трябва да обичаме прелетните птички, понеже са гости от далечни места.” Стимулирам тяхната
любов
към
разни предмети и същества в природата и успявам в това.
Стимулирам
любов
у тях
към
птички, цветя, дървета, и те ги обикнаха и почнаха да ги гледат с уважение.
Това е вече предметно учение на
любовта
- учение, как да проявим
любовта
към
съществата в природата.
Вижте, как са умислени, как са навели главичките си, понеже са отделени от майка си.
Стараех се с разни методи да събудя у децата взаимна
любов
.
Проявявах толерантност
към
тях.
При такава
любов
висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя.
И обратното е вярно:
любовта
, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа.
При липсата на тая хармония и
любов
пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа.
Ето защо учителят с
любовта
си извиква на живот
любовта
у децата.
Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в
себе
си.
Когато учителят говори на учениците си, общението между тях има две страни: външно общение и вътрешно.
” „Трябва да имате предвид следното правило: Не можете да приложите успешно един метод спрямо другите, ако не го приложите върху
себе
си.
В това отношение учителят трябва да работи върху
себе
си.
Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви
към
вас по този начин.
26.
Любовта като образователен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта
като образователен фактор
„Ако
любовта
би се приложила като образователен метод, резултатите щяха да бъдат коренно различни от тия, които имаме сега!
А този досег е възможен само при
любовта
!
Изходна точка на
любовта
е доверието.
Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя
към
ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в
себе
си.
Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на
любовта
.
Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате
към
проява.
Това доверие
към
ученика ще роди
любовта
към
него.
Това доверие ще ни изпълни с благоговение
към
доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас.
Ако учителят няма това доверие
към
ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на
любовта
да преобразява!
Учителят казва следните думи за важността на
любовта
, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с
любовта
.
Като се постави
любовта
като връзка между учителя и детето, не се страхувайте за резултатите!
Първо вие ще го опитате.” „
Любовта
е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате.
Успехът в това училище, дето
любовта
е приложена, е осигурен.
Атмосферата на
любовта
е най-подходяща среда за това, както за растенията най-подходяща среда представляват светлината, влагата, благоприятната температура и пр.
Любовта
ражда
любов
!
Любовта
на учителя
към
детето ще роди непременно
любовта
у последния.
Няма същество, което като обикнете, да не разбере
любовта
, да не е отзивчиво
към
нея.
Той е работил там в духа на
любовта
.
Най-естествено е детето да проявява
любовта
.
Илия Енчев казва[1]: „Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна
любов
към
всички и всичко.” Виолино Примо казва: „Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко.
Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана
любов
, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа.
Учителят дава още следните пояснения: „Без
любовта
никакво образование не може да се очаква.
Истинският образователен метод започва с живота, с
любовта
.
Онзи истински метод, който Божествената
любов
носи, още не е приложен.
Любовта
, приложена в образованието, е най-силният метод.
Няма сила в света, която може да се противи на
любовта
.
Искате ли да бъдете истински учители, приложете
любовта
като един от новите и мощни образователни методи.” „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение - учението за
любовта
.
Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на
любовта
.
Любовта
води
към
хармония и ред.
В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само
себе
си.
разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам
любов
и доверие
към
него.
При такава
любов
между учители и ученици ще се разцъфтят с всичката си красота детският ум, сърце и воля, неговите таланти и дарби; така то ще живее в едно красиво, щастливо, радостно състояние, защото
любовта
е извор на радост и щастие.
При такава
любовна
атмосфера детето ще учи със сърце, ще помни всичко, защото
любовта
е мощен подтик, който развива усърдие, усилва ума, разсъдъчните способности, калява волята и й дава несломима енергия.
Което човек научи само с ума си, може да го забрави, но ако е взело участие сърцето,
любовта
, няма да го забрави.
Тя е слаба, понеже
любовта
е слаба.
Не може да работи, понеже има слаба
любов
.
Когато
любовта
е силна, човек работи.
Слаба е
любовта
.
Някой няма
любов
, няма и обхода.
Щом има
любов
, ще има и обхода.”
Любовта
на учителя ражда у учениците вдъхновение.
Това е така, понеже
любовта
на учителя е една реална сила, която храни ума, сърцето и волята на ученика.
Също така, когато учениците обичат учителя си, те го вдъхновяват, вливат в него своята чистота, своята невинност, своите енергии, своята жар.
27.
Основни образователни принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любов
Закони и методи на
любовта
„
Любовта
е тази сила, която подмладява.
Любовта
е това, което носи мир.
Само при
любовта
умът функционира правилно.
Всички, които сте въглени, като мине токът на
Любовта
през вас ще светнете и ще горите.
Всеки ден трябва да минавате през огъня на
любовта
.
Култура може да има само там, дето е огънят на
любовта
.
Доколкото един човек има
любов
към
вас, до толкова можете да си създадете донякъде едно вътрешно понятие за него.
Вашето бъдещо щастие и всичко зависи от вашата
любов
, която показвате
към
хората.
Не можете да разберете
любовта
, ако не й слугувате.
Не можете да намерите по-добра работа от тази да служите на
любовта
.
Това е най-голямото щастие - да служите от
любов
!
„Единствената сила, която може да ни научи как да живеем, е
любовта
”.
”
Любовта
е родила най-хубавите идеи, най-благородните чувства, най-великите дела и най-великите хора.”
„Пред нас седи едно велико бъдеще: тепърва има да учите какво нещо е
любовта
”.
Щом някой не вижда, той е без
любов
.
Аз ви говоря за
любовта
за да прогледнете.
Любовта
е, която отваря очите.
И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около
себе
си.
Любовта
произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества.
Любовта
е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа.
Ето защо, чрез
любовта
човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното.
Само като гледаме някого през очите на
любовта
, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа!
Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в
себе
си.
Дайте път на
любовта
в
себе
си, за да се влее струята на Великия живот във вас.
Без
любовта
животът няма смисъл.”
При
любовта
очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда.
Новият ред носи нови отношения
към
всички същества.
Любовта
е една, но се проявява в безброй форми, според степента на човешкото съзнание.
Но основните типове са четири:
любовта
като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
„
Любовта
като стремеж е тая
любов
, която е повече позната на днешните хора.
Любовта
като чувство е приятелството, братството.
Любовта
като сила е
любовта
, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза.
Любовта
като принцип едва сега влиза в света.
В
любовта
като принцип няма никакви противоречия.
Човек, който има
любовта
като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало.
Любовта
произтича от единството на цялото битие.
А вътрешното, истинското единство се постига чрез
любовта
.
Нали когато са свързани с връзките на
любовта
?
„
Любовта
е най-красивото отношение, което човек може да има.
Проявлението е в това, да изявим
любовта
.
Величието на човешкия живот е в
любовта
.” „Велико, красиво нещо е човешката душа!
Това значи да даде път на
любовта
!
Чрез
любовта
влизаме във връзка с една велика реалност.
Дето е
любовта
, там е великото разумно начало в света.
Всички велики поети с прозрение са долавяли мистичната мощ на
любовта
.
Това са религията и
любовта
.
Любовта
е най-висшата реалност, основата на всичко.
Искрено признавам, че вярвам в справедливостта на безкористната
любов
.
Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в
любовта
.
Любовта
е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие.
О, Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред
любовта
!
Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път
към
престола на Божественото?
Любовта
, само
любовта
е в състояние да помогне на нашия ум да разберем
Бога
”.
Единственият път
към
това е
любовта
!
Затова
любовта
има мощно действие.
Любовта
представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно.
Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и
любовта
представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.”
При
любовта
присъства цялото битие, целият разумен свят.
Затова човекът на
любовта
получава сили от цялото битие и се развива правилно.
Любовта
събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот.
Всяко разхлабване на тия връзки води
към
израждане.
Днешното механизиране на живота води
към
такова разхлабване.
Учителят сравнява
любовта
с вадата, която полива градината.
Той казва: „Ако
любовта
бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно.
Водата представя живота, който излиза от
любовта
, а градината - това е човешката душа.” „Когато
любовта
посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр.
Само
любовта
дава условия, за да се проявят всички велики добродетели.
Без
любовта
добродетели не може да има.”
Любовта
е създала всичко в света.
Тя движи всичко
към
слънчеви върхове.
Учителят казва: „Цялото небе не е нищо друго освен изложба на
любовта
.
Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е
любовта
.
Живот вечен е познаването на
любовта
.
Щастието на човека зависи от
любовта
.
Тая
любов
иде сега на земята!
Любовта
е сила на Безграничния.
„Като зърнете
любовта
, умът ви светва, в сърцето си имате топлина, и като се отдалечи тя от вас за една десетомилионна част от секундата, вие се чувствате нещастен.
Всеки, който е зърнал
любовта
, е щастлив.
Враговете са камъни, от които
любовта
извайва най-хубавите статуи.
Благодарение на
любовта
ние сме дошли до това развитие, което имаме.
Значи, щом при най-лошите условия, при които живеете,
любовта
е създала от вас това, което сте сега, то какво остава, когато влезете в досег с оная велика
любов
!
Любовта
носи всички възможности и всички постижения.
Учителят казва: „Пътят на
любовта
е осеян с всички възможности и условия за постижения, вън от нея няма никакви постижения”.
Каквото желаете, не можете да го постигнете, ако нямате
любов
.
Безлюбието отнема, а
любовта
дава.
Тия резултати на
любовта
има както този, който обича, тъй и оня, когото обичат.
Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат
любовта
си
към
него!
„
Любовта
носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят.
Какво значи: „
Любовта
носи живот”.
Когато се казва, че
любовта
носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа.
Любовта
преобразява всичко, до което се докосне.
Дава вдъхновение
към
изкуства,
към
наука,
към
всичко.
При
любовта
човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем.
За да получат нещо от плодовете, които зреят при
любовта
.
Любовта
носи свобода, истина, щастие.
Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата
любов
!
Докато
любовта
се проявява чрез човека, той свети.
Щом
любовта
престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява.
Който е изгубил
любовта
си, той се намира в свят, гдето всичко умира.
Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на
любовта
, носят страдания.
Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на
любовта
, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с
любов
, успява.
Даже, ако отгледаме едно растение с
любов
, то ще даде по-изобилен плод.
„Това което е направено от
любов
, то вечно остава, а това което е направено без
любов
, то е малотрайно, преходно.”
Любовта
гради.
Ето защо, доколкото хората имат
любов
, дотолкова могат да растат правилно.
При
любовта
човек по-ясно слуша Божествения глас, който му говори отвътре.
Има една
любов
на сенките, а има една
любов
, която носи живот.
Любовта
е великият двигател на човешката култура - в личния и обществения живот.
Любовта
раздвижва целия човек.
Знанието, мъдростта правят това, което
любовта
иска.
Любовта
дава насока на силите, на знанието, на мъдростта.
Любовта
към
някой човек или
към
знанието ще подбуди човека да учи.
Любовта
ще го подтикне да прави усилия, за да причини радост или да задоволи някоя нужда на този, когото обича.
Животът, вдъхновението, които се вливат в човека чрез
любовта
, имат силата да организират целия психофизически човек - неговите мисли, чувства, воля и тяло и да внесат в тях подем и разцвет.
Любовта
просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята.
„
Любовта
е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло.
„
Любовта
е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух.
Без
любовта
не може да им се достави храна.
Ако човешкото сърце не изпраща кръв
към
мозъка, то последният спира своята дейност.” „
Любовта
е това, което ни ориентира в живота.
Любовта
дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха.
Човекът на
любовта
има сила, която не отстъпва пред никакво насилие.
Любовта
е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината.
Без
любовта
не можем да придобием мъдростта и да разберем истината.
Любовта
е най-разумното нещо.
Знанието се добива с
любовта
.
Но понеже не сме разбрали
любовта
, искаме да добием знанието по нашему и затова го изгубваме.
Любовта
усилва паметта.
Тя внася подем във всички психофизични сили, а това води
към
усилване на паметта.
Значи
любовта
ражда интереса, а последният е важно условие за паметта.
Любовта
внася вътрешна хармония, отстранява тия отрицателни състояния.
Това е една втора причина, поради която
любовта
усилва паметта.
Докато говорите само за недъзите вие сте далеч от
любовта
.
Любовта
носи здраве, лекува и подмладява.
Изобилният живот, който се внася чрез
любовта
у човека, достига и до физическото му тяло и лекува болести.
Учителят казва: „Първото нещо, което
любовта
ще внесе, то е истинско здраве.
И този, когото обичате става здрав.” Важността на
любовта
при нейното приложение във възпитанието е между другото и в интерес на телесното здраве.
Казват, че човек през целия си живот трябва да има нещо детско в
себе
си.
Само
любовта
запазва у човека детинските черти през целия живот.
Човекът на
любовта
винаги има нещо детско и чисто.”
Любовта
подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.”
Любовта
продължава живота.
„Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е
любовта
.
Любовта
подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм.
Любовта
носи красота.
Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е
любовта
.
Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на
любовта
!
Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в
любовта
, идат нещастията.
И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на
любовта
, идват радостта, хармонията и животът!
Само като помисли човек за
любовта
, и обновата идва.”
Любовта
претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни.
Божествената
любов
можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на
любовта
, се преобразяват.
„Ако човек приложи законите на
любовта
, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен.
Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на
любовта
и пуснете нейния ток да тече през вас.
За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената
любов
.”
„
Любовта
като се докосне до някой лош човек, злото веднага го напуща.
До когото се докосне
любовта
, тя извършва преврат у него.
Докато
любовта
е в човека, той е готов на всички жертви.”
Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е
любовта
.
Единственото нещо, което отхвърля страданията и скърбите, това е
любовта
.
Когато
любовта
отиде при някого, който има недостатъци, последните изчезват.
„Ако човекът на
любовта
влезе в едно общество, дето хората се карат, веднага се изменя духовното им състояние.
Ако човек, у когото блика тая
любов
, дойде във вашия дом, той, без да каже една дума, ще бъде за вас нещо като изгряващото слънце.”
Всички същества разбират езика на
любовта
.
Всички същества, които се приближават до едно същество на
любовта
, се изменят.
„Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято душа има
любов
.
Който има
любов
, той е абсолютно неуязвим.
И животните даже познават
любовта
.
Няма същество, което като обикнете, да не разбере
любовта
ви и да не ви обикне.”
Любовта
премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички противоречия.
Няма препятствие, което може да устои на
Любовта
.
Ако ме попитат, защо са нещастията, ще кажа: Защото хората се противят на
любовта
.
Да научим закона на
любовта
, това е смисълът на сегашния живот.”
Любовта
е единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора по целия свят - всички същества от най-малките до най-големите.
При
любовта
човек разглежда нещата от гледището на цялото: щастието на всички хора е негово щастие и скръбта на всички хора е негова скръб.
„Колективната идея я носи
любовта
.
Това, което хората наричат
любов
, е позлатена
любов
.
За мен
любов
е това, което не е позлатено.
Хората не са проучили какво нещо е
любовта
.
Те са проучвали сенките на
любовта
.”
Във външния живот
любовта
се изявява като разумност, справедливост и доброта.
Справедливостта може да се изяви само при
любовта
.
Ние сме справедливи
към
този, когото обичаме.
„Справедливостта е спомагателно средство на
любовта
.
Без
любовта
нещата не могат да се проявят, а без справедливостта не могат да се приложат.”
Любовта
се проявява в служене.
Най-висшето проявление на
любовта
е милосърдието - служене на другите, на Цялото.
Учителят казва:
Любовта
е най-подвижната, най-умната слугиня в света.
Като станете слуги на
любовта
, ще влезете в царството на радостта!
Всяко нещо трябва да се прави от
любов
!
Всяко нещо, извършено от
любов
, е свещено.
Когато нещо се прави без
любов
, то е престъпление.
Как ще проявите
любовта
към
едного, когото обичате?
Чистотата прави човека възприемчив
към
възвишените трептения на
любовта
.
Чистотата е въздухът, в който
любовта
може да се проявява.
Само чистият може да обича с Божествена
любов
.
Учителят казва: ”
Любовта
отхвърля всяка нечистота.
Невъзможно е да се живее чист живот без
любов
.
Човекът на
любовта
не може да направи престъпление.”
28.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нашето познание за детската природа ще определи отношенията ни
към
детето и целта на самото образование.
Това вечно обидено и унижавано дете се е възрадвало в
себе
си.
За да подкрепи на дело думите си, учителят го оставял да пази в негово отсъствие скъпи неща.
Моето доверие
към
него отвори сърцето му.
Проявявах
към
него доверие и внимание.
Например, натоварих го да се грижи за реда, дисциплината и хигиената в класа, да съветва съучениците си, когато искат да извършат някоя простъпка.
Аз ще ви покажа шкафовете и картините.” Макар че били още доста възбудени, те станали мирни, и даже двама от тях снели шапките си, когато влезли в училището.
„Децата инстинктивно усещат”, казва Петерсен, „дали чувствата
към
тях са истински.
От чистотата и откровеността на нашите схващания
към
децата зависи силата ни над тях.”
Децата са много жестоки
към
нея.
Чрез огъня на своята
любов
той превръща техните енергии.
Ученици, наглед похабени, развалени, непоправими по поведение и успех, се преобразяват, ако се отнесем
към
тях с доверие и
любов
, ако открием у тях таланти и ги насърчим да проявят творчество в областта на своя талант.
Защо в горните примери тия наглед непоправими, улични похабени деца се преобразяват, когато
любовта
и доверието на околните ги докосне?
И е било потребно да се постъпи
към
тях с
любов
, за да се разкрие красивия им вътрешен свят.
И веднага тя донася със
себе
си сила, радост, вяра, чистота, мир,
любов
.
В тия минути човек прощава на всички, съзнава
себе
си като същество, което обича, жертва се, помага.
Тогава човек започва да познава
себе
си.
Изречението: „Познай
себе
си” значи човек да познае възвишеното в
себе
си.
Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж
към
красивото, святото и чистото иде отвътре.
Ние още не сме познали
себе
си.
Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени.
Това са високите планински върхове,
към
които се стреми,
към
които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен.
Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов
към
края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски.
Свидригайлов е морално покварен, живее само за
себе
си, живее живот развратен и безидеен.
Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около
себе
си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление.
Докато човек не даде път на Божественото Начало в
себе
си, тя не може да се прояви.”
Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със
себе
си.
Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение,
любов
- това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството.
Човешката душа е
богата
и чака условия, за да се развие.
29.
Училище - Живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Животът е плод на
любовта
.
Дето царува
любовта
, там има изобилен живот.
Ето защо, училището за да бъде училище - живот, трябва да бъде съградено върху
любовта
.
Тя е великата Световна Майка, която обгръща и отглежда с
любов
всички свои деца.
Чрез училището-живот ще се оформи новият тип човек - човекът на дейната
любов
!
30.
ВЪВЕДЕНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В своите лекции, от които са напечатани около 200 тома, а има и още толкова неиздадени, той е засегнал всички области на живота -
любовта
, мъдростта, истината, свободата, здравните въпроси, разумния живот, музиката, паневритмията, педагогията и пр.
По-късно, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно.
Любовта
не е приложена.
Някои учители в гимназията се оплакали от учениците на своя директор, а той им казал: „Не сте приложили
любовта
.
В този смисъл понятието „образование” включва в
себе
си обучението и възпитанието.
Първото има връзка повече с развитието на ума и
обогатяването
му със знания, а второто има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята.
Ето думите на Учителя
към
младото поколение:
Аз съм с младото поколение, момчета и момичета, които имат стремеж
към
вечните ценности на живота, които имат
любов
.
Идете и воювайте с оръжието на
любовта
!
31.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
своя
богат
и сочен плод.
Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в
себе
си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.
Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „
Любов
към
Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата
любов
, обич
към
ближния
, за да проявим най-красивите отношения, на трето място,
любов
към
самия
себе
си -
любов
към
Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената
любов
в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.”
България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение
към
себе
си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път.
И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен
към
нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.”
Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем
към
реформаторство.
Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя
богат
и сочен плод.
Действително, образованието като дейност, която е насочена
към
облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване.
Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално
към
крехките души на младите поколения.
Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото
себеотрицание
.
Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е
Любов
, Мъдрост и Истина.”
32.
01. Доброто разположение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава ти не му отговаряй, но като си отидеш вкъщи, кажи на
себе
си: „Вярно е, аз в сравнение с великата наука, която трябва да изучавам, наистина съм невежа." Тази мисъл ще ти даде подтик да учиш.
Който е добре разположен, има мир в
себе
си, той привлича
към
себе
си енергиите от Божествения свят.
Такъв човек става беден на животен магнетизъм и се предразполага
към
болести.
Затова лошото разположение води
към
разни заболявания.
Доброто разположение привлича
към
човека жизнени сили от природата.
Има една велика истина, че когато човекът е слязъл от
Бога
, преди инволюцията, той се е намирал в една неземна вътрешна хармония, мир и радост.
Понякога, когато ти имаш добро разположение, радостен си, имаш крила, вътрешна хармония, светлина на съзнанието, много ти е леко - това е посещение на Божественото естество.
Това може да бъде посещение на
Бога
или на някой ангел.
За да имаш добро разположение, ти можеш да внесеш в
себе
си идеята: „Всичко мога да постигна." Твоето бъдеще зависи от настоящите ти усилия, мисли, чувства и постъпки.
Някой човек казва, че обича, има
любов
, а се оплаква, че изгубил доброто си разположение, крилата на радостта.
Коя е съществената черта на Божествената
любов
?
При
любовта
ти не само че не страдаш, но ти ще имаш едно небесно състояние, най-добро разположение на духа.
Това е мерилото дали твоята
любов
е Божествена или не.
Никога не казвай: „Този човек нищо не струва." Човек е едно велико произведение на
Бога
.
Затова недей се произнася за човека, защото той е Божие творение, а виж в него вложеното от
Бога
.
Това е един метод за добро разположение
към
всички хора, за да нямаш неприятели.
За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в
Бога
.
Доброто разположение показва присъствието на
Бога
в тебе.
Имаш ли мир в душата си, Бог е в тебе.
Мирът е качество на
Бога
.
Христос казва: „Моят мир ви давам." Доброто разположение произлиза от
любовта
.
Доброто разположение е плод на
любовта
.
За трансформиране на лошото състояние в добро можеш да използуваш силата на молитвата,
любовта
и музиката.
Щом се събудиш от сън, помисли си така: "Аз съм пратен на земята като ангел да благовествувам доброто между хората." Не мисли, че си мъж, жена или дете, ти си ангел вестител на доброто, служител на
Бога
.
Изговори следната формула: „Аз съм пратен да добия знанието на
Любовта
." Човек трябва да бъде добре разположен винаги, за да има присъствието на
Бога
в
себе
си.
Тогава човекът видял един светъл, лъчезарен ангел, от сърцето на който излизал мощен пламък на
любов
и духовна помощ
към
него.
Той бил ангелът на
любовта
, преоблечен като ангел на страданието.
Тогава човекът разбрал, че и в страданието е скрита
любовта
на
Бога
.
33.
02. Мекота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Светлината слиза от слънцето
към
земята без какъвто и да е натиск, тя не удря земята.
Душата, която е била при
Бога
, горе, в своята родина, тя е имала мекота.
И сега душата на всеки човек вътре в
себе
си е много нежна, има мекота.
Учителят казва: „Не препятствувайте на мекотата да се прояви, тя е вложена от
Бога
във вас." Като имате мекота, вие ще бъдете еластични.
Например, когато кажеш една лоша дума или една лоша мисъл
към
един човек, който има мекота, тя ще се върне, не може да влезе в него.
Онзи, който има мекота, той за
Бога
и за своите убеждения е твърд.
Защо говорим сега за мекотата, а не говорим за
любовта
?
Мекотата подготвя пътя за
любовта
.
Който иска да придобие
любов
, отначало ще прави опити да практикува мекотата много пъти в живота си.
Например, като те обиди някой, ти не кипвай, а придобивай мекота и
любов
.
Мекотата подготвя смирението и
любовта
.
Има три вида мекота:
към
себе
си,
към
другите и
към
Бога
.
1. Какво значи мекота
към
себе
си?
Някой човек казва: „Аз съм лош, бездарен човек." Този човек е груб, той няма мекота
към
себе
си.
Ти трябва да имаш доверие
към
Бога
, Който живее в тебе - една висша душа живее в тебе.
Значи, под мекота
към
себе
си се разбира доверие
към
Бога
, Който е вътре в човека.
2. Мекота
към
Бога
значи следното нещо.
Дойде ти някое нещастие, заболееш или пропаднеш на изпит, ти казваш: „Бог ме е забравил, не ме обича." Щом ти роптаеш и негодуваш спрямо
Бога
, тогава ти нямаш мекота
към
Него.
В такъв случай трябва да кажеш така: „Бог е
Любов
, Мъдрост и Истина, Бог е висша доброта и красота." С тези качества Той ръководи света и всичко добро иде от Него.
Човек със своите криви мисли, чувства и постъпки докарва страданията върху
себе
си като последствие.
Доброто, което е в човешкия живот, е от
Бога
.
Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено
към
средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има.
- Заради
Бога
.
Който има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде
любовта
.
За да имаш мекота спрямо другите, трябва вътре в
себе
си да имаш едно свещено чувство
към
всеки човек, защото в него живее Бог.
Знае как да се отнася с хората, за да изпълни волята на
Бога
.
Такъв човек е опитал какво нещо е Божията
любов
.
Тази
любов
се проявява спрямо всички.
Този, който няма мекота, туря преграда между
себе
си и
любовта
, която слиза отгоре, и не може да я приеме.
Човекът, който има мекота, е по-близо до
Бога
.
В един разговор една сестра каза на Учителя така: „Всички силно желаем да станем слуги на
Бога
.
Власт,
богатство
не щем, искаме да служим на
Бога
.
Мекотата носи всички други добродетели и дарби след
себе
си.
Един човек на мекота до дълбока старост ще запази младенческото и детското у
себе
си.
Напуснал работата в чифлика и понеже не бил културен, не знаел как да употреби
богатството
си.
То е голямо
богатство
.
А жизнената сила е
богатството
на човека.
Затова човекът на мекотата е
богат
на магнетизъм.
Един човек, който има в
себе
си жизнена сила, мекота, Божествен живот, всички му се радват и искат да го имат в своята среда, защото той пръска живот около
себе
си.
Такъв човек е желан, той привлича хората, защото е
богат
с магнетизъм.
Човек, който при обида премълчава и прощава, има власт над
себе
си.
Той е господар на
себе
си.
Следователно, да имаме мекота, за да станем господари на
себе
си.
От Учителя има едно много силно изречение: „Станете господари на
себе
си.
Щом станете господари на
себе
си, ще станете слуги на
Бога
." Правило: Който не е господар на
себе
си, не може да стане слуга на
Бога
.
А когато проявява благородство, проявява Божествения Дух в
себе
си.
34.
03. Любовта като здравен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта
като здравен фактор
Някои мислят, че
Любовта
е нещо отвлечено, едно отношение между душите, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас.
Казват, че
Любовта
е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго.
Но всъщност
Любовта
има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние.
Изобщо, можем да кажем, че
Любовта
създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот.
Любовта
носи изобилието.
Учителят казва така: „Намерете едно село в България, на което всички жители живеят в
любов
, и вие ще видите какво ще стане с това село.
Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие." Новият път е път на
Любовта
.
Който има
Любовта
, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр.
Любовта
носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве.
Някой би могъл да зададе следния въпрос: „Вие твърдите, че
Любовта
е най- здравословният фактор, докажете това." - Може да се докаже по два начина: опитно или теоретично - научно, философски.
Човек трябва да има съзнателно отношение
към
тези принципи и закони.
Има един закон, който гласи така: „Две души, между които има
любов
, има съзвучие както между хармоничните тонове." Следователно
Любовта
е висш израз на хармонията.
Когато ти имаш тази Божествена
любов
, ти си в хармония не само с този и онзи човек, но с цялата вселена.
Тази е причината, поради която човекът на
Любовта
ще има съвършено здраве.
При
Любовта
човек е в хармония не само с цялата вселена, с всички същества, но най-важното - човек е в хармония с
Бога
.
Ако искате да сте в пълна хармония с
Бога
, станете дете на
Любовта
.
Тогава ще бъдеш в съзвучие с
Бога
.
А щом си в хармония с
Бога
, тогава всичко, което е в
Бога
, се прелива в теб.
Има и други причини, поради които
Любовта
е здравословен фактор.
Явява се въпрос: Тези отрицателни състояния
Любовта
има ли ги?
Любовта
има това магическо свойство, че изгонва от човека всяко отчаяние, тревоги, смущения, гняв и пр.
Любовта
внася в човека едно небесно състояние на радост, блаженство.
При
Любовта
се изгонват тези отрицателни състояния и тогава няма причина за болестите.
"
Любовта
дава един имунитет на човека.
Отрицателните състояния предразполагат организма
към
заболяване, а
Любовта
му придава имунитет и микробите не могат да го засегнат.
Някой човек има
любов
и след една изневяра той изпитва голямо разочарование, преживява голям сърдечен удар.
При такова разочарование в
любовта
гърдите стават разположени
към
туберкулозата.
Интересен е един друг магичен закон при
Любовта
.
Любовта
е здравен фактор не само за любещия, но и за онзи, когото обичат.
Значи ти като обичаш, имаш един здравен фактор, но и човекът, предмет на твоята
любов
, ще бъде здрав.
Затова, ако има болен човек, да се намерят хора, които да го обичат с една небесна, велика
любов
, която да се приближава по степен до
любовта
на Христа - той ще оздравее непременно.
След като човекът на
Любовта
направи едно посещение на един болен, последният ще каже: „Не знам защо, но когато дойде този човек, аз се чувствувам по-добре.
Ако един човек на
Любовта
, един светия се допре до болния, той ще оздравее.
Един светия, един Учител, който представя висш израз на
Любовта
, може да лекува, както Христос е лекувал хората.
Той имаше изобилна
Любов
, с която лекуваше хората.
Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика
Любов
към
него и тази
Любов
възкреси Лазаря." Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите." Засега нашата
любов
е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас.
Любовта
, която Христос изпрати
към
Лазаря, събуди в него
Любов
към
Бога
и
към
всички същества.
Любовта
ражда
любов
.
Тогава Лазар стана същество на
Любовта
и тази
Любов
го възкреси.
Ще му кажете така: „Опитай
Любовта
като най-висш лечебен фактор.
Възлюби, и ти ще оздравееш." Той ще каже: „Аз обичам този, онзи, но пак съм болен." Кажете му: „Работи, да се издигнеш до висшата степен на
Любовта
и тогава ще оздравееш." Най-висшият лечебен фактор за излекуването на всички болести е
Любовта
.
Болният, за да оздравее, трябва да влезе в света на
Любовта
.
Той трябва да приложи методите за развитието на
Любовта
.
Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и
любов
.
Сутрин да се моли за тях, да им изпраща
любовта
си, вечер - също.
Така да продължава известно време със своите мисли и чувства на свещена
любов
, и той ще оздравее.
Учителят го нарича движение в
Любовта
.
Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати
към
него
любовта
си.
Срещнеш Иван - намери в него едно добро, възлюби го, изпрати
към
него своята
любов
.
Това е движение в
любовта
.
В романа „Сидхарта" от Херман Хесе главният герой Сидхарта (Буда), когато вървял през града, изпращал своята
любов
към
всички същества, на които погледът му се спирал.
Учителят каза веднъж така: „Ако болен от каквато и да е болест за момент почувствува и преживее
Любовта
на
Бога
, ще оздравее моментално." Това е закон.
Той говореше, че
Любовта
наистина носи изобилен живот и може да се докаже опитно.
Също, всеки може да изпита закона и върху
себе
си.
Издигни
любовта
си до голяма висота и тогава опитно ще провериш
любовта
като здравен фактор.
Ако едно растение не дава плод, ти можеш да проявиш
любовни
грижи
към
него, и то ще даде изобилен плод.
Шестата раса ще бъде раса на
Любов
.
При
Любовта
невъзможна е болестта.
Ако нашата молитва за някой болен, или за каквото и да е, не е придружена с
любов
, няма да има резултат.
За да има резултат, твоята молитва трябва да има две неща - вяра и
любов
.
Учителят дава обяснение какво значи да имаме вяра и
любов
.
Когато ти се молиш, все едно, че пращаш заявление до
Бога
, ти поставяш твоето заявление в една колесница, която има две колела.
Едното колело е Вярата, а другото
Любовта
.
Затова, когато се молиш за някой човек, трябва да му изпратиш едновременно и една велика
любов
.
Защо непременно молитвата трябва да се изпълни с
Любов
?
Защото Бог е
Любов
.
35.
04. Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите.
" Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя." Тогава тя казала: „Няма да умра." И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в
себе
си за живот, че наистина оздравяла.
Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство.
Хората заболяват от неправилното разбиране на
любовта
.
Например имаш едно
любовно
разочарование, преживяваш една сърдечна криза.
Безпокойствието води
към
болести и между другото -
към
парализация.
Това води
към
изтощаване на организма и заболяване.
Когато не се отнасяме добре
към
ближния
си, нямаме добри отношения
към
другите хора, нямаме
любов
към
ближния
, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце.
Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение
към
другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си.
Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия.
НАГОРЕ