НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
42
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
42
:
1000
резултата в
119
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Тогава светлоликият Набу, вещател на боговете, бог на мъдростта, писмото и съдбата, рече на
себе
си:
Към
тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги.
Към
тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги.
Но аз съм прикован с разкалени вериги
към
тебе, о, земьо.
Към
тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги.
Че аз съм прикован с разкалени вериги
към
тебе, о. земьо.
На стар молитвеник увехналото злато ме зове днес
към
светлия океан на небесата.
Към
тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги.
Към
Колхида полетя корабът на смелците, дръзнали да пожелаят Златното руно.
Те се до един сепнаха и станаха в уплаха, а Язон дори извади меч и замахна
към
черното небе.
Старецът Нелей унесено мълвеше: „Видях сън, видях сън!...“ Херакъл, богочовекът, прошепна: „Язон не ще види щастие.“ Линкей рече: „Остри скали влачат кораба, сирени го мамят
към
магнитни скали, „Арго“ ще потъне.“ Тръпен сън държеше още в ръцете си всички пробудени.
Моряците впиха очи в мрачното небе над
себе
си — и в уплахата на погледа им плачеше молба.
Пред очите им блесна морето, над което алмазната звездна верига на Волопаса сочеше пътя
към
честита
В твоето солено море живеят коралите, с които кича челото си, и бисерите, с които труфя гръдта си.
По твоите вкаменели въздишки възлизат
към
мене силните на земята и ми се покланят.
— Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който душата ми пътува
към
Обетованата Земя на Бляна.
Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на победата
към
моята далечна страна.
— Аз намерих
себе
си в часа на твоята обич, защото ти нарече Гиздост моето тленно труфило и му даде безсмъртие, а празнината на душата ми назова Тайна и там подири крилата на своя бог.
Четях веднъж пред стария Харсиотеф голяматa книга на Телбека ибн Самал — Книгата за
Любовта
.
Певецът не пее за жената, а — за
себе
си.
Царят на Арам, Гар Хадад, син Азаельов, слезе от коня си, развърза момите и поръча на своите войводи да ги отведат в земята, отдето ги бe довел.
А царят сне бранните накити, с които бe накичил коня си, поведе го и тръгна след майка си.
Ала трите хиляди моми тайно благославяха в сърцето си Гар Хадада, син Азаельов, цар на Арам, — мъжа, който умee толкова силно да люби, че за
любов
да занемари всичко.
Разбра, колко силна е била
любовта
на Гар Хадада
към
нея.
Оплачете с мене дните на моята ранна разлъка, кажете ми, що ме е чакало, ако доживеех вашата връст! Изпейте ми зрелите песни на своята
любовна
радост, изплачете в горчиви стихове насладата на късна скръб! Отронете над своята непозната сестра черните бисери на жалбата и страданието!
Тъй, както сутринта Човекът сложи крак на корабната стълба, за да мине от земята в морето, — надвечер негли ще сложи той крак върху синята стълба, що води от море —
към
небе.
Небето се смее над земя и море — и с тържество разкрехва сините двери,
към
които води светлата стълба на дъгата: там ще мине надвечер Човекът.
Когато умра, ще върна на Земята веригите, в които ме скова, ще дам.на Морето накита на душата си, а на Небето ще пратя в дар безсмъртното, което откърмих: своята песен.
Когато умра, ще изпея безгласно песента си, защото ще върна на Морето китната реч и на Земята — пъстрите образи.
И моята песен ще пръхне
към
Небето, отдето е дошла, за да оживи стройното ми тяло и да направи моята замислена душа безсмъртна.
И тази добра! Та защо не възкреси
себе
си, ами възкресява другите ?
Този Елиазер беше
богат
.
„С жените ще свърша надве-натри“, — думах си, — „но онзи лихвар ще ме поизмъчи доста...“ — Силен изглеждаше, бес да го вземе! — много силен: гледах го, че вдига самин цяла возилница за маслини.
Провървеваше се светът у дома му да проси, а той — дава ли — дава! И мене даде веднъж две жълтици, когато го излъгах, че три деня не съм ял.
„Довечера“, — казах си, като ядох, — „ще уредя тази работа.
Щом се смрачи, пресякох Кедрон при Гетсиманската Градина и поех стръмната пътека
към
Витания: мислех да се спусна в къщата изотзаде.
Аз прилепих очи
към
прозорчето: различаваха се само коленичили образи на люде, а край стените се издигаха неясно храстове — лаври и зокуми в тежки каменни вази.
2.
Предговор
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Колко е значимо, че Крум Табаков е записвал и съхранил за поколенията тези свои разговори със Сава Калименов - една
богата
, сложна и извисена човешка личност, за която днес едва ли някой си спомня, въпреки че беше наш съвременник.
Роден в Севлиево на 29.10.1901 г., син на опълченец, наследил възрожденските идеали и малка печатница от баща си, която разширява и в края на 20-те год.
на миналия век създава книгоиздателство „Братство“, слага началото на вестниците „Братство“ и есперантисткия „Фратецо“, написва книгите „Човек и Бог“, „Що е окултизъм“, „Живот за всички“, две пиеси, многобройни статии, практичен френско-български речник, превежда класическа и окултна литература от руски, френски и английски.
3.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
- Бай Сава, какво би казал като начало за
себе
си?
Нека да започна от ранните си години, като всички млади хора и аз още от дете се придържах
към
разбиранията на родителите си - те бяха с религиозни убеждения.
Още маловръстен съм приел тази идея в
себе
си.
Представях си, че съм бил еди кой си, еди какъв си и еди кога си.
Спомням си, като група юнаци, Васил Генев, нашият учител, ни води до Габрово.
Спомням си, спахме в Априловската гимназия на пода.
- Втората световна война завърши с големи ужаси, каквито не е имало до тогава в историята на човечеството.
И за тях, когато УЧИТЕЛЯТ е запитан кой е по виновен, той е казал: „И двамата еднакво са виновни за всички тия ужаси, през които мина човечеството“.
Още бях твърде малък, но една съседка, Тефа Беязова, млада учителка в едно балканско село
към
Кръвеник, къде точно не мога да си спомня, разбира от брат си, който ми беше съученик, че съм любознателен и чета, ми предложи една книга, В която се излагаха принципите на социализма, но между другото и на кооперативизма и на демокрацията.
Тия неща останаха в мен като живи същества и аз ги носех в
себе
си.
Обаче те по съдържание и форма бяха в такава висока степен внушителни, така бяха силни, така дълбоко преживени, че не можеше човек да ги прочете без да се развълнува и без да се върне отново и отново
към
тях.
И тогава все повече и повече се разширяваше моят интерес
към
това революционно дело.
Пред тях ние бяхме младежи, но въпреки туй Христо ни донесе тяхната психология тяхната психика, тяхното отношение
към
движението и ние се намирахме вече в контакт с една по-здраво обоснована такава революционна група, за която смятам, че нашият писател Емили- ян Станев писа в романа „Иван Кондарев“.
Към
края на Първата световна война тук до нас бяха донесени позиви.
Имаше една вършачка при воденицата
към
гробищата - срязахме й каишите и мислехме, че правим някакъв героичен акт, като смятахме, че правим това между другото, а голямото, великото, което ще правим, то предстои.
Носеха клещи и всичко друго и бързо ни разкрепостиха, тъй да се каже, и тръгнахме - избягахме
към
с. Дебелец.
Към
Тулча някъде по лозята работихме цяло лято.
Както и да е аз по-нататък,
към
края на годината, пожелах да отидем втори път в България, да се върнем там.
Христо Кузманов не се съгласи, заради това аз минах самичък границата.
Викам, донеси, и тя я донесе.
Няма да казвам как, но има една глава „Бог“, в която идеята за Бог се приема някак си отвлечено, В смисъл, че всичко съществуващо се стреми нагоре,
към
нещо по-високо, нещо велико, съвършено и тоя стремеж именно отбелязва посоката
към
Бога
.
Добре обаче тая наша сестра, която е дошла при мене в затвора, която е идвала някога и у дома, ми донесе след това една огромна книга под заглавие „Безсмъртна
любов
“.
Да Видят тази истина, за да може човечеството като цяло и отделните личности да влязат в този светъл път
към
истината - Бог.
френски знаех добре още от гимназията, защото го учих не само за бележка, но просто имах склонност
към
езиците.
„Братство“, когато Хитлер беше навлязъл в Съветския съюз и надълбоко проникваше
към
Киев и Москва, аз написах една статия „Славянството“, в която поддържах, че славянството не може да бъде покорено, не може да бъде унищожено или подчинено на друг.
А след години,
към
60-те, стана още едно изземване на книги в страната - в един и същи ден, в един и същи час.
Постепенно прибавя
към
него нещо, нещо се прави и то расте.
Тук имам едно малко сборниче, ще ти го покажа, „Човек и бог“, „Що е окултизъм“, имаше две пиеси - „Ново село“, но тя не е в този сборник и „Мост
към
бъдещето“.
Първият ми работник се привърза много
към
мене, но му въздействаха от партията.
Към
него единствено имах най-голяма привързаност и признателност.
Нашият Учител носи голямо
богатство
от знания.
Които правят сеанси, не знаят кои духове се явяват.
За да не се изложат да говорят против царския син, те са обръщали стрелите
към
поп Богомил и разпространителите му.
Този термин е антипод на черното понеже има и тъмни сили, а бялото означава тези сили на светлината, на доброто, на истината, на правдата, на
любовта
.
От тука е мнението, че това е учение, което помага на човека и го отправя по възходящия път
към
съвършенството.
Бях взел да разправям за
себе
си.
Някога ми е казвал „Иди си, свърши работата в града и после ела“.
Безкористна преданост
към
приетите от него идеи, но и широк поглед
към
съвременните му житейски, социални и философски проблеми му позволиха да надмогне някои свои ранни увлечения и да тръгне нагоре по тесния и неравен път на духа.
4.
Що е окултизъм
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Окултизмът, това е онази дълбока, всеобгръщаща наука, за която граници нема, която прониква вредом, — в минало, настояще и бъдеще, в близко и далечно, във видимо и невидимо за окото на обикновения човек, която отговаря на всички въпроси, разрешава всички проблеми, в чиято светлина изчезват, разясняват се всички загадки.
Обаче, ний, хората, имаме път
към
нея.
Нам е дадена посоката на движение
към
нея, а също така — едно огромно за нас число знания, взети от нея, които представляват малка, незначителна трошица от нейната пълнота, но които пък по отношение на обикновеното човешко знание, на официалната наука, представляват цял океан.
Чисто сърце, постоянен стремеж
към
истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили.
Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в
себе
си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят.
За тия, които чувствуват в
себе
си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа.
Макар че те не могат тъй лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоретическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и осъвършенствуване,
към
което това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие.
И преди всичко, това, което изучаващите теоретически окултизма придобиват, то е действителното познаване на
себе
си.
Познаване реалността на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата
към
нов живот.
Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той, — от къде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е живота, с каква Божествена мъдрост и
любов
е той устроен и поддържан.
Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия
към
осъвършенствуване.
Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на
Любов
, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край.
И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му
към
доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени.
Колкото и да сме „учени“, колкото и знания да сме усвоили из обла- стит, в които борави днешната официална наука, ако не познаваме основните принципи на окултната наука, ние си оставаме в тъмнина, ние сме като безпомощни деца пред загадките на живота — не познаваме
себе
си, не познаваме света и живота, защото гледаме и изучаваме само тяхната външна страна.
5.
Ясновидство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Но ние ще изоставим миналото и ще се обърнем
към
настоящето.
Но, както изгряващото слънце озарява първом високите планински върхове, за да стигне постепенно със своята светлина в долините, така и слънцето на новата истина, на новия мироглед, е отдавна озарило планинските върхове на чистата и безпристрастна научна мисъл и днес постепенно слиза
към
склоновете и долините.
Но нека се обърнем
към
известния френски учен, професор Шарл Рише, — прочут физиолог, той да каже думата си по въпроса.
В предговора
към
неотдавна издаденото си съчинение „Шестото чувство на човека“ той казва:
„Аз съм се придържал само
към
фактите, без претенция да проникна в дълбоките им причини.
Защото изложението на фактите, които аз установих, води
към
заключението, че в човека съществува едно шесто чувство.
„Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно убедителна, взета сама по
себе
си.
„Аз мисля, че шестото чувство е един малък, извънредно малък прозорец, гледащ
към
тези тайнствени възможности“, (стр. 247)
Но шестото чувство, ясновидството на Великите Посветени, на Учителите на човечеството, на свръхчовеците, притежаващи силите, способностите и мъдростта, недостъпни и непонятни за обикновения човек, па бил той и един първокласен учен, — това тяхно „шесто чувство“ не е само некакъв малък прозорец
към
непознатото и невидимото, който може да ни даде само откъслечни, несвързани погледи и неясни представи за непознатото, а е пълна способност да се движат, да живеят всред самия този тайнствен за нас свят, и не само да виждат, да чуват и да знаят предварително неща, който обикновения човек не може да знае, но и да позна- ват причините на нещата, да виждат техния дълбок смисъл, тяхната скрита връзка и да ги съединяват в едно стройно и неразделно цяло.
Защото огромното болшинство от хората пред- почитат да останат слепи и тогава, когато е нужно само да отворят очите си, за да видят истинската светлина на живота и вълшебния свят, които ги заобикаля.
1) Който желае да проучи пътят за развиване на ясновидството в човека, нека прочете книгата „Път
към
посвещение" от немския окултист Рудолф Щайнер, издадена преди няколко години от книгоиздателство Ст.
6.
Безсмъртие
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Така, вън от многобройните опити, които спадат
към
гореизброените девет категории, те успеха да съберат много доказателства за самоличността на духовете, явяващи се на сеансите.
Вън от другите изследвания, Сър Оливър Лодж е правил много сеанси, на които се е явява неговият син Раймонд, убит през време на световната война.
Така, в предговора
към
книгата си „L’inconnu et les problemes psychiques“, Камил Фламарион пише:
„Аз ще се опитам да приложа научните методи за изследване при констатацията и при анализа на редица явления, причислявани до сега в областта на приказките, на чудесното или на свърхестественото, и да установя, че те са причинени от непознати още сили и принадлежат
към
един невидим естествен свят, различен от този, който е достъпен за нашите чувства.
Това са недостъпни тайни, който Бог запазва за
себе
си“.
С такъв начин на мислене и на действуване, който много пъти до сега е бил прилаган и
към
астрономията, ние не бихме могли да узнаем нищо.
Бъдещето съществува потенциално, детерминирано от причини, които водят
към
определени резултати.
А в същност, ние имаме тук, пред очите си, не един, а стотици такива факти“, (стр. 574)
„И аз мисля, че съвкупността на всички изложени факти, ни води логически
към
следните заключения:
4. Бъдещето е предварително определено от причини, които водят
към
него.
След като разгледахме Tези две важни истини, които ни отварят пътя
към
възприемане светлината на окултизма, ние можем вече да продължим по-нататък, проучвайки основните принципи и закони, които действуват в този невидим свят, в който се крият причините на нещата.
7.
Прераждане
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Но от друга страна, за съзнателния човек, който гледа на осъвършенствуване то, като на основен закон на живота, знанието на прераждането ще му помогне много и ще го вдъхнови
към
нови усилия.
От нея ние знаем, че истината за прераждането е била позната, с малки вариации,, на древните египтяни, гърци, римляни, китайци, индуси, на народите населяващи преди векове северните части на Европа, на обитателите на /Америка преди нейното откриване от европейците и т. н.
Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна
към
майка си: „мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“.
И ако хората не бяха такива скептици, и обръщаха по-сериозно внимание на думите на децата си, те идеха да открият още много подобни доказателства.
То е един велик закон на живота, който ни дава възможност да продължим започнатото отдавна дело на нашето усъвършенствуване, връщайки се последователно много пъти във великото училище за човешкия род, каквото представлява от
себе
си нашата земя.
С прераждането, с миналата дейност на човешката душа, се обясняват предразположенията и способностите на човека, с крито той се ражда, а също така не много редките случай на необясним страх от нещо, на внезапно привързване
към
хора, които за пръв път виждаме, на чувството че ни е познато едно место, къде- то за пръв път в този си живот отиваме и т. н.
С прераждането, най-сетне, си обясняваме това, че ние, с всичките ни недостатъци и добри черти, с всичките ни слабости и способности сме творци сами на
себе
си — като сме изградили в миналото характера, който притежаваме сега и продължаваме да го доизграждаме.
8.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само
себе
си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност.
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по
себе
си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и
богатство
и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека.
Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през
богатство
и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една
богата
непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно
към
съвършенство.
Само .
богатата
и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма.
Който постъпва разумно, в хармония със законите на живота, той се движи
към
все по-голяма и по-голяма свобода.
9.
Единство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Пристъпваме
към
изложението на основния закон на живота — закона за единството.
И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на
Бога
, е същото, каквото е съзнанието на една клетка в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалности.
Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в
себе
си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието.
Ний правим зло на другите, вярвайки че то ще засегне само тях, но не се минава много време и това зло се връща
към
своя източник.
В него нема да има насилия, нема да има бедни и
богати
, нема да има безпощадна, унищожителна война на всички против всички, в която днес се изразходват огромни сили.
В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто, строй, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си.
И макар това да е един доста далечен идеал, все пак, човечеството бавно но сигурно се движи
към
него.
Паралелно с това и отделните народи ще разберат, че са свързани с неразривни връзки помежду си, че са части на едно цяло и че злото, което един от тях прави на другите, прави го в същност на
себе
си, защото по-рано или по-късно ще му се възвърне от закона на Правдата.
10.
Благата са достъпни
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Това е по-скоро духовен, отколкото физически мързел — не искаме да раздвижим ума си, съзнанието си, за да обхванем и разберем съществуването на тия блага тъй близко до нас и тяхната пълна достъпност; не искаме да отворим очите си, за да ги видим, както не искаме да раздвижим и тялото си, за да ги достигнем.
Да, именно като въздуха, защото тъкмо във въздуха със скрити най-ценните блага за нашия живот, най-големите
богатства
, безценните, истински реални и трайни съкровища, които сами по
себе
си с живот, радост и щастие, и чрез които може да се достигне всичко, което желаем.
Ще се постараем да докажем, че въздухът е по-важен от всички тези гореизброени необходимости за живота, защото той е именно път
към
тях и
към
още много други материални и нематериални ценности, без които живота е безмислено и тежко бреме, а не голяма и радостна привилегия.
11.
Животът е скрит във въздуха
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Не показва ли този общопознат и неоспорим факт, че тъкмо въздуха е великата и тайнствена, безкрайно
богата
и неизчерпаема съкровищница на живота, от която ний можем да черпим без мярка, без ограничение, без да ни се държи каквато и да било сметка за количеството сила и живот, които сме почерпали от там?
Велик, безграничен океан от сила и живот, от
любов
и мъдрост, от щастие и благоденствие, от светлина и топлина, от непрестанни и все повече разширяващи се успехи, е скрит във въздуха.
Към
него трябва да се обърнем и в него трябва да потърсим и намерим ключа на нашето щастие и на нашите всестранни успехи.
По какъв начин да влезем в тази съкровищница и как да намерим ключа
към
съдържащите се в нея неоценими блага?
12.
Дълбокото дишане
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Важното в случая, обаче, е това, че вие имате правия път
към
тия достижения, защото, вярна е също така, че вие можете да правите колкото си щете усилия, но всички те да се разбият напразно, когато не бъдат в хармония с основните закони, движещи вселената и живота, — когато не са отправени в правата насока.
Също така ние не можем, пренебрегвайки законите за правилното дишане, да имаме тия резултати в живота си, които можем да имаме, когато ги изпълняваме.
Но кои са, тогава, тия неоценими блага,
към
които ни води дълбокото и правилно дишане?
13.
Съвършено здраве
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Това показва, че всички тия основни прояви на нашия живот със свързани помежду си, че всички те представляват едно единство и затова се намират в едно непрекъснато взаимодействие, в едно непрекъснато взаимно влияние.
Истинското здраве представлява хармония в проявите на мислите, чувствата и постъпките на човека, извършващи се в пълно съгласие с основните и вечни закони на живота:
любовта
, мъдростта и истината.
Здраве има само там, гдето има
любов
.
Любовта
носи здраве, мъдростта носи здраве и истината носи здраве.
Любовта
закрепва нашето сърце, мъдростта закрепва нашия ум, а истината закрепва нашата воля.
Любов
, мъдрост и истина — правилно действие и правилно развитие на ума, на сърцето и на волята — това е пътя
към
истинския живот и ключа на съвършеното здраве.
А
любовта
, мъдростта и истината, т. е.
сърцето, ума и волята ни се подхранват, както бозайничетата от майка си, от правилното дишане, от усиленото поглъщане на жизнения елексир, наречен прана и съдържащ се във въздуха, от гдето ние най-лесно, най-бързо и най-непосредствено можем да го възприемем.
14.
Дишането е храна
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Колкото и да е широко разпространено, това схващане, обаче, не отговаря на действителността: ние се храним не само с помощта на стомаха си, но също така и с помощта на белите си дробове.
15.
Как да дишаме
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Тогава трябва да се съсредоточим така, че вниманието ни да е обърнато преди всичко
към
дишането, като съзнаваме, че, заедно с въздуха който вдишваме, ние приемаме елексира на живота — праната, ние приемаме Божието благословение — живота на
Бога
.
Дишайте като отхвърлите от
себе
си всички грижи, всякакви безпокойства, всякакви дребнави и суетни желания и мисли.
Дори и сериозни да са въпросите, които ви измъчват, дори и действителни да са опасностите, които ви заплашват и поради това грижите и безпокойствата ви да са напълно оправдани, все пак, вие сте длъжни, заради вашето собствено добро и заради най-лесното и най-бързото разрешение на тревожещите ви проблеми, да отстраните от съзнанието си, макар и временно, всички опасения и страхове, всички безпокойства, да потънете в един несмущаван от нищо вътрешен мир и да се опитате да почерпите от безграничния океан на
любовта
, мъдростта и истината, който ние обикновено наричаме Бог, — да почерпите сила и светлина, с помощта на които ще можете да излезете от затрудненото си положение.
И така, абстрахирайте се от всичко околно, от всичко, което ви дразни, освободете се от всички болки, безпокойствия, страхове и неприятности, забравете, макар и за кратко време всичко това, като си въздействувате съзнателно с усилията на волята си, за да може душата ви временно да стане бела книга, върху която всемирният дух на живота да пише своето слово.
Да дишате дълбоко — това значи да подложите жадни устни
към
великия източник на живота и да черпите от него всичко, което е необходимо за вашето тяло, за вашата душа и за вашия дух.
16.
Предварителни стъпки
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
За да можете да пристъпите правилно
към
истинското дишане, необходимо е да имате пред вид некои основни положения от науката за космичния живот, както и да се поставите в хармония с могъщите сили, които протичат през него.
Щом ние сме частици от този същия безграничен, безсмъртен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в
себе
си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути.
Ние всички носим в
себе
си, скрит дълбоко в душите ни, ключа
към
този велик, безграничен и безсмъртен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме.
ето в що се състои и техния истински смисъл: това, което представлява от
себе
си целокупният, безграничен космичен живот, е наше — то е нашето бъдеще, то е нашето наследство, което никой не може да ни отнеме.
Животът на нашата индивидуалност, животът на нашата душа няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред
към
повече съвършенство,
към
повече знания,
към
Божествена красота, величие и сила.
Естествено, никой не ще повери на малолетни деца
богатството
, което бащите им са оставили.
Тия детински басни, с които и днес живеят, в които и днес вярват много милиони хора, и които съответствуват на един нисш стадий на човешкото развитие, нема защо и да се опровергаваш,, защото те, по своето естество, представляваш повече вяра във всемогъществото на дявола, отколкото във всемогъществото на
Бога
и защото те са пълно отрицание на Неговите истински атрибути — на неговата
любов
и доброта, на неговата сила и всемогъщество.
Вечният ад съществува само в главите на хората — в несъвършения човешки свят има много повече място за ад, макар и не вечен, отколкото в далата на
Бога
и в това, което Той е приготвил за наследство на своите синове и дъщери, когато те станат пълновъзрастни.
Да познаваме
себе
си — т. е.
да се съзнаваме като неделими частици от вечния, безграничен и съвършен живот на
Бога
и да влезем в пълна и съзнателна хармония с Него, това са първите стъпки
към
този живот, който ще ни изпълни с физически и духовни сили, който ще ни води
към
всестранни успехи, който ще ни даде живата вода, която, като пием, няма да ожаднеем.
17.
Необходими познания
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички органи сила, живот и здраве, обнова“.
18.
Що е кръвта?
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Чиста кръв — това е,
към
което ние трябва да се стремим.
Хранете се разумно, като не претоварвате стомаха си, като сдъвквате добре яденето и като приемате само чиста, безкръвна храна — това е второто нещо.
Задачата, обаче, трябва да бъде поставена, стремежът и усилията
към
нейното реализиране трябва да бъдат налице.
19.
Това, което винаги можем
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Може да имаме всичките добри желания за това, може да ги желаем с всичките сили на душата си, но да не можем да ги реализираме веднага.
Още повече, като се има пред вид, че ние трябва да привикнем
към
него също така постепенно, а не отведнъж.
20.
Могъществото, което се крие в ранното утро
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Ако нещо в живота му клони
към
залез, — ако той е отчаян, обезкуражен, ако му липсва смелост и решителност, ако се страхува от бъдещето, изобщо, ако човек се нуждае от някаква морална или материална подкрепа, то той ще намери най-добре тази подкрепа в ранното утро.
Стани рано, и съсредоточен в
себе
си, излез всред природата.
Опитай се да влезеш в хармонична връзка с природата, с безграничния живот, който се разкрива пред тебе, и тогава постави на разглеждане най-трудните въпроси, които измъчват твоя ум и твоята душа Това, което друг път е било непоносимо трудно и неразрешимо, сега е ясно, разбрано и разрешимо; това, което те спъваше, сега лесно може да се отстрани.
Природата тогава разтваря своите най-скрити съкровищници, пълни с безценни
богатства
за човешкия живот.
Ако сте здрав,
богат
, и успявате във всичко, ако лесно разрешавате трудните задачи по пътя на живота си, ако в живота ви няма непреодолими пречки и непроницаеми мъглявини — толкова по- добре: ранното утро още повече ще засили бистротата на вашия поглед, силата на вашите мишци и способността ви да се справяте лесно и бързо с мъчнотиите.
21.
Дълбокото дишане сутрин
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Тогава човешкото тяло, току що излязло от състоянието на продължителната неподвижност през време на съня, се нуждае най-много и е най-склонно
към
вътрешната гимнастика,
към
обливащия цялото ни етерно тяло магнетичен душ на дълбокото дишане.
22.
Сутринни разходки
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
И един от главните отличителни белези на тази култура ще бъде това, че центърът на човешката дейност ще се прехвърли
към
сутринта.
Самото прехвърляне центъра на тежестта на човешкия живот
към
утрото, ще стане паралелно с промяната на самото съдържание на този живот.
Утрото предразполага
към
чистота и добро.
Тук ние се възвръщаме
към
народната мъдрост: „Рано лягай, рано ставай“.
23.
Паневритмия
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на делото човечество, то поне на малцина из- бранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в душата си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с геройска борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път
към
своето призвание, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот.
То го изпълва с
богато
съдържание.
Преди малко бяхме бедни и потиснати от лишения, от физическа и духовна ограниченост, а сега сме безкрайно
богати
, сега целият свят ни принадлежи.
24.
Отворените двери
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Къде можем да намерим
Бога
?
Природата е великият, истински и вечен храм на
Бога
, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си.
О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце
към
неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк?
Затова, защото закъснявате да отидете там, където природата с пълни шепи раздава живот,
любов
и щастие.
Месеците април, май и юний са времето, през което всяко човешко същество, отслабнало, изнурено, болно, с отпаднал дух и тяло, може да се обнови, да се съживи, да се излекува — може да почерпи мощни сили от природата, от чистия въздух, от слънцето, може да натрупа в
себе
си, да се запаси с енергия, която ще му бъде нужна да посреща големите разходи на такава, които животът изисква.
Чуйте гласа на
Бога
.
Чуйте словото на Учителя, който ви води
към
тях — води ви в свещения, неръкотворен, истински и вечен храм на
Бога
— живата природа, от която можете да почерпите всички блага.
25.
Дишането и болестите
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Трябва да се започне от малкото и постепенно да се върви
към
по-голямото.
В това отношение ние ще се отправим пак
към
Учителя, който казва:
Като поема човек дълбоко въздух, дробовете се напълват с въздух, натискат върху диафрагмата, и тя се връща на мястото си, заема определеното си място, като граница между два света — физически и духовен“.
26.
Дишането и молитвата
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Като се молиш, ще концентрираш мисълта си само
към
даден предмет и ще поемаш въздух дълбоко и бавно“..
Това обикновено става напълно естествено, почти несъзнателно, от само
себе
си: истинската молитва го изисква, като едно необходимо, неизбежно условие, Може би то не е толкова очебиеще, може би то е едва забележимо, но то е условие, без което не може, то е един верен, постоянен, неизменен спътник на истинската молитва.
Както казахме и в началото на тази книга, именно дълбокото дишане ни помага да съсредоточим мисълта си, да се поставим в хармония с Вселената, да се свържем непосредствено с космичния ток на Божествения живот.
Молитвата е свързване с живота на
Бога
.
Но това е защото истинската молитва не е позната на тия наши съвременница, които тъй леко се отнасят
към
този въпрос.
За да избегнем последното, ние никога не трябва да се молим на категорична форма, като че ли даваме заповед на
Бога
, на невидимия свят.
тя трябва да завършва така, че да оставя всичко в Божиите ръце: не искания, не настойчиви желания ние трябва да изказваме пред
Бога
, а да му изразим най-искрено нашата пълна готовност да приемем неговата воля, каквато и да бъде тя, да я посрещнем с радост и, ако е нужно, да понесем с готовност всички страдания и изпитания, които съдбата ни е предназначила.
27.
Дишането и продължителността на живота
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
в повечето случаи, човек наистина може да продължи, или пък да съкрати живота си, той може да подобри или да влоши своето здраве, според това, как постъпва.
Да се научим да дишаме дълбоко, да привикнем
към
упражненията 33 дълбоко дишане, като ги правим редовно и така ги превърне м в навик, с това ние вече сигурно удължаваме нашия живот, правейки го същевременно по-здрав, по-радостен, по-успешен.
И нашето постоянство в упражненията за дълбоко дишане не може да не бъде
богато
възнаградено.
28.
Дишането и красотата
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Ако жената търси истинска и естествена красота, тя ще трябва да намери друг път
към
нея.
Като знаете това, дишайте дълбоко, правете редовно упражнения за дълбоко дишане и това ще бъде за вас сигурен, път, както
към
здраве, така и
към
красота.
29.
Живот за всички
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Само липсата на достатъчно разум и достатъчно усилия от наша страна е истинската причина, за да останем настрана от мощния поток на успешния, пълния, разумния и изпълнен с хиляди неоценими
богатства
живот.
Вие можете да сте беден, но това не значи, че не можете да станете
богат
.
Пътят
към
успеха за вас винаги е отворен.
Вас ви трябва преди всичко вяра, вас ви трябва преди всичко смелост, а заедно с тях разбиране на нещата и тяхното приложение — настойчиви, неуморни усилия
към
нещо по-добро,
към
нещо по-красиво,
към
нещо по-велико в живота ви.
Животът, великият и красив живот открива пред вас, че най-великото престъпление и най-голямата грешка, които вие правите спрямо
себе
си, е да си внушавате, че сега ви липсват условия и че, при еди какви си условия може да стане това и това, но сега и при тия условия — не.
Безценни
богатства
ни заобикалят от всички страни,
богатства
, с които не може да се сравни всичкото земно злато, струпано на куп.
Въздухът, който дишаме, водата, която пием, слънчевата светлина, храната, която употребяваме, красотата на природата, скритото величие на живота, великите тайни, безчислените
богатства
, които той е запазил за нас в бъдеще — всичко това не може да бъде оценено, не може да бъде сравнено с никакви земни
богатства
.
Защото дори малкото храна, която употребяваш, за да наситиш глада си, струва повече, отколкото цел милиард левове в злато, което не може да те нахрани.
А умът, сърцето и волята, които са ни дадени на разположение, тялото ни — този съвършен, идеален инструмент за проявление,
към
който ний често се отнасяме толкова небрежно, най-сетне нашата безсмъртна душа, която крие в
себе
си несметни, безценни бисери — като вземем всичко това пред вид, ние не можем да не признаем, че сме притежатели на неизчерпаеми
богатства
.
Ние сме
богати
, и то много
богати
, липсва ни само съзнанието за нашето
богатство
и умението да го турим в действие и да се ползуваме от него.
30.
Съдържание
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Към
природата!
31.
Увод
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Читательо, който със спокойна ръка разтваряш за първи път тази книга, спирал ли си се поне веднъж в живота си, — спирал ли си се да помислиш, да запиташ сам
себе
си: „Кой съм аз?
„Или пък аз съм същество, което носи в
себе
си потайни глъбини; същество, което е било, е, и ще пребъде през всичките векове на вечността?
И не си ли имал ти минути в живота си, когато под напора на дълбоката вътрешна работа, която става в тебе, под напора на мислите, които търсят светъл изход из тъмнината на незнанието, ти да си извиквал от дъното на душата си: „Господи! какво съм наистина аз?
32.
Човек
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Успокой немирния си ум, който е свикнал да тича само подир суетата на земното, разтвори душата си, и, във вътрешната тишина, ти ще доловиш техния глас, тяхната песен.
Както радиоапарата долавя думите, речите, звуците, изпращани от хиляди и хиляди километри, така и ти ще доловиш тяхната песен, ще доловиш техните думи, отправени
към
тебе.
— Той ще те изведе
към
светлината.“
„Какво нищожество е човекът“ — си казваш понякога ти, а не знаеш, че в тебе се съдържа цялата вселена... Ако би могъл само да проникнеш всецяло в дълбината, която се крие в тези думи! Ти си микрокосмоса на цялата вселена; ти си, в умален вид, цялата вселена.
Човек представлява от
себе
си една малка вселена, един микрокосмос, в който няма абсолютно нищо, нито една резчица и точка, които, в извънмерно увеличен вид, да не се срещат и в голямата Вселена — Макрокосмоса и обратно.
Обърни погледа си
към
атома — най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло.
По такъв начин, човек представлява от
себе
си един кръстопът, един център, в който се срещат влиянията, едни по-силни други по-слаби, на всичко, което съществува във вселената.
Човек съдържа в
себе
си всичко, в него се намира отражението на всичко съществуващо.
Светът е едно Цяло, един Организъм, й всяко зло, което вършим на отделни части на тоя организъм, вършим го същевременно и на
себе
си.
Затуй — най-сигурния път да работим за
себе
си е този, да работим за общото добро.
Засилвайки, чрез увеличаване възприемчивостта
си,космичните
влияния, идващи от всички части на безграничната Вселена, човек може да развие грамадни творчески сили, ставайки проводник на космичните такива.
Човекът представлява от
себе
си една интегрална част от Божествения Организъм на безграничната Вселена.
Този път, най-сетне, ще го заведе при неговия Първоизточник —
Бога
.
33.
Бог
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Кой е този Дух, който е разлял навсякъде живота си,
любовта
си, и чрез когото съществува всяка билка, всяко цвете, всяка бубулечка, която лази по земята, човекът и цялата вселена ?
Всяка билка, всяко камъче, всяко растение и животно, представляват абсолютно, пълно доказателство за
Бога
, Цялата природа ни говори само за
Бога
.
Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата
любов
.
Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на
Бога
.
Какво е нашето отношение
към
Бога
?
— Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло
към
нас.
Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем
Бога
- и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот.
Но, както клетките на нашето тяло, макар и да немат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия организъм, също така и човек, макар и да не може напълно да познае
Бога
, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност
към
Цялото,
към
Него.
Да изпълним волята Божия, да изпълним нашата длъжност
към
Цялото, ще рече, да заемем точно това място, което ни е отредено от
Бога
, и да живеем така, че целият наш живот да бъде в хармония с това Космично Съзнание, което ни прониква.
Тази хармоническа връзка е
любовта
, която изтича от
Бога
и която ние трябва да проявим
към
своите ближни.
— Бог е онази Безгранична
Любов
, която дава живот на всичко; Бог е онова Космично Съзнание, което обгръща и пребивава във всичко; Бог е онзи непостижим Творчески Разум, който е сътворил и управлява всичко; Той е тази абсолютна Истина,
към
която ние всички можем само да се стремим, без да се надяваме, че никога ще я достигнем в нейната пълнота.
34.
Вселена
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Последното, стремейки се
към
все по-голямо разширение и издигане, създавайки с взаимодействието на окръжающите условия известна органическа форма, не се задоволява от нея, а продължава по-нататък работата си, докато, след известно време, вследствие на вътрешния творчески напън, създава нова, по-съвършена форма, по-съвършено свое оръдие-тяло.
От това пък може да се извади заключението, че всяка една форма, макар тя да ни се струва мъртва, представлява от
себе
си едно оръдие, жилище на един дух.
Всички войнствени влияния, всички потици
към
борба и
към
усилена дисциплинирана дейност на земята идат от тази планета.
Така, в сравнително благородния човек, тия влияния ще се изразят във формата на потик
към
борба за правда, за защита на другите, за възтържествуването на една идея, заради която той жертвува своя живот; а грубия егоист ще възприеме само по-низшите марсови влияния, които ще го подтикнат
към
безогледна и жестока борба с всичко и всички.
Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславие и стремеж
към
заемане на високи постове в обществения живот.
Влиянията на Венера са такива на сърдечните проявления, на
любовта
в човека, в различните нейни форми.
Слънцето непрестанно ни праща живота си, то е непосредствения извор на живота, както за нашата планета, така и за цялата наша слънчева система, но то може понякога да ни праща и нещастия, страдания и смърт.
Следователно има едно висше съзнание в слънцето, което ни праща живот,
любов
и благодат, а понякога и разрушение и смърт, когато ги заслужим чрез отклонението си от правия път на естествения си развой.
Обаче, можем да кажем, че това, което слънцето ежечасно и ежеминутно ни праща през неизмеримите космични пространства, е неговата оживотворяваща и съграждаща
Любов
, чрез която ний живеем, която е нашия всекидневен насъщен хляб.
А самия акт, който то извършва за да даде живот на нас и на цялата слънчева система, не може да се нарече другояче освен Велика Жертва, на каквато са способни само Духовете, които са в непосредствена връзка с Първоизвора на всичко —
Бога
.
И тъй, съзнателния човек не може да се отнася
към
слънцето като
към
една мъртва, горяща маса.
Той вижда в него едно Велико Съзнание, един Велик Дух, който обгръща, прониква и храни цялата наша слънчева система, който дава своя живот и своята
любов
за да можем да живеем ний.
А понеже слънцето от своя страна е свързано с Първоизвора на всичко —
Бога
и черпи своя живот от Него, то ние можем да кажем, че то е оня съзнателен проводник, чрез когото се излива Божията
Любов
и Божият живот на земята.
35.
Прераждане
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Явно е че да упрекваме
Бога
в такава несправедливост, която не отговаря даже и на човешките понятия за право и справедливост, е абсурд.
Остава значи, или да приемем предсъществуването и прераждането на душата или да заявим заедно с героя на Достоевски: „
Бога
приемам, но света му не приемам“, не можейки да разберем, какво са виновни напр.
Разликата между миналото му прераждане и сегашното е тая, че той сега се връща
обогатен
с нови опитности от миналия си земен живот, които в т. н.
Такива завършили своята земна еволюция души, са всички Велики Учители на човечеството, които, като основатели на религии, създатели на религиозни и философски школи, действувайки направо или чрез свои посредници, са го ръководили винаги в трудния му път
към
Бога
.
Те са сътрудниците на
Бога
в неговата работа за издигането и просветлението на човека, за освобождаването му от робството на низшите инстинкти и за поставяне целия му живот в хармония с Всемира.
36.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Закона на Кармата гласи, че всеки един акт на човека, безразлично какъв й той, непременно ще даде своите последствия, които, рано или късно, ще бъдат изпитани от този, който ги е причинил.
От друга страна, човек е творец и на самия
себе
си във всяко едно отношение.
Така, от личната карма на човека зависи в какво семейство и между какви хора ще се роди, какво тяло ще има — здраво или пък предразположено
към
болести, с кои хора ще има близки връзки в живота си, какви ще бъдат техните отношения и т. н.
Следователно, Bcяко зло, което един човек прави на другите, прави го и на
себе
си, защото рано или късно ще му се възвърне.
Също така вcяко зло, което един народ прави на другите, прави го на
себе
си, защото ще му се възвърне.
Затова, когато един човек или един народ е поставен в притеснено положение, е потискан и измъчван от другите, първият негов дълг е да си спомни, че това е злото, което сам той е причинил на
себе
си, защото го е направил някога на другите.
Напротив, когато един човек или народ реши да постъпва занапред в съгласие със закона на Божествената Справедливост, когато той се откаже да отвръща на злото със зло, и, съзнателно избирайки пътя на доброто и
любовта
, тръгне непоколебимо по него, тогава, колкото и големи да бъдат неговите минали престъпления, неговата съдба, неговата карма намира най-лесния път за освобождението му от злото, което сам си е причинил.
37.
Новият Човек
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Който е виждал картината на Борис Георгиев „Странствуващият пастир", може да има една нагледна представа за това, което ще представлява от
себе
си новият човек.
От очите му и от цялото му лице грее сиянието на Божествената
Любов
— на
любовта
към
всички и всичко.
Тук са, наедно, и сокола, кацнал на раменете му, и врабчето, кацнало до главата му, на пътническата му тояга, и дивите кози, издигнали главите си
към
лицето му и загледали го право в очите с такова мило изражение, като че ли искат да му кажат: „Благодарим ти за всичко, което си направил за нас, благодарим ти за хармонията, която си внесъл в цялата природа, благодарим ти, че ти си нашия по-голям брат, обичащ ни и нежно грижещ се за нас.
И толкова
любов
, толкова радост, такова щастие и хармония лъхат от всичко, че човек неволно се пренася там, в това блажено царство, което за сега е все още един далечен, като че ли недостижим блян...
Тогава сърцето на човека ще бъде изпълнено с Божията
любов
—
любовта
към
всички.
38.
Бялото Братство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Великото Всемирно Бяло Братство представлява от
себе
си сбора на всички разумни сили в цялата вселена, които работят в хармония с Божията воля за изпълнение на Великия План на всемирната еволюция.
Човек против човек, народ против народ, религия против религия, изгубили здравия си смисъл и правия си път в живота, борейки се помежду си, са превърнали живота в хаос и земята в ад.
Днес обаче ние сме вече в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония,
Любов
.
С бързи крачки ние днес се движим
към
Новата Ера, когато ще имаме: един Бог, една Религия, едно обединено човечество и една единствена държава — едно единствено Царство Божие на земята.
В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бело Братство, е дошъл тук на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на
Любовта
, да разкрие на бродящето в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на Царството Божие на земята.
39.
Учителя
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Той дойде да донесе много, много светлина в света! И не само светлина — Знание и Мъдрост, но и топлина —
Любов
! Божествената Мъдрост и Божествената
Любов
дойде да ни донесе той тук, на земята.
Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път
към
Истината! .
Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена
Любов
.
От тоя ден — и завинаги — ние сме с него! От тоя ден ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на
Бога
! — в служене на нашите братя! Минават от тогава дните, месеците, годините, — и нашият път е все тъй прав и тъй светъл.
И няма да спрем! Ако даже се случи да паднем, — отново ще станем и ще продължим! Ний няма да спрем! Защото нашия път минава през Вечността и завършва в
Бога
!
На Учителя ний дължим всичко! Той ни отвори очите! Той ни приобщи
към
великата хармония на битието! Той ни изпълни с радост и надежда, с вяpa и
любов
!
Ний не можем потънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: той е Божи пратеник, дошел на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената
Любов
, които ще ги освободят от робството на греха и смъртта!
40.
Беседите
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Всичко това представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и
Любов
, един неизчерпаем източник за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа.
41.
Ученикът
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшитe прояви на живота, издига своето съзнание
към
по-висши състояния и се устремява
към
висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота.
По такъв начин тя намира пътя
към
Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята.
Ученикът посвещава своя живот в служене на
Бога
.
В него умира неговото низше „аз“, което го е карало да живеe само за
себе
си и той гледа на своя живот, на своитеe сили и способности, като на средства, които му са дадени за да служи с тях за издигането и освобождаването на своите братя.
42.
Чистота
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Следователно, всички тия възможности са тясно свързани помежду си, и; тяхната основа е чистотата.
Ето защо, когато у хората съществува силен стремеж
към
служенето,
към
любовта
,
към
учението и
към
свободата, Te трябва да започнат с чистотата, — нея да сложат в основата на своя стремеж.
И паралелно със степента на своята истинска, вътрешна чистота, човек може да реализира своите стремежи
към
истинско служене,
към
Божествената
любов
,
към
учението, взето в неговия дълбок смисъл на окултно ученичество и придобиване на Божествената Мъдрост и
към
истинска свобода.
А тъй като чистотата не е някакъв предмет, който се добива веднъж за винаги, а е едно качество, което изисква постоянни грижи за неговото запазване, постоянна будност на съзнанието, то у човека трябва да съществува един постоянен, вечно подновяващ се стремеж
към
чистотата, едно непрекъснато бдение и отхвърляне на всичко нечисто, което влиза в съприкосновение с физическия и духовния му живот.
Абсолютната чистота, схващана в нейната пълнота и съвършенство, е достояние само на
Бога
.
На нас е даден само вечния стремеж
към
нея, който ние непрестанно трябва да поддържаме в дълбочината на душата си, като свещения огън на древните весталки.
43.
Медитация
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Основната черта на медитацията, това е вдълбочаването в
себе
си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена душа.
44.
Молитва
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
като на едно средство, което не води
към
никаква цел.
Нема по-свещен акт за човешката душа от този на прямото й обръщане и свързване с
Бога
, което може да се достигне и чрез молитвата.
И наистина, да изговаря човек думи, които са отправени
към
Бога
, без да съзнава и мисли върху това, без да влага някакво свое съдържание в тях, без да чувствува че той наистина е пред лицето на
Бога
— това не е ли наистина светотатство?
Ами що представлява публичната екзалтация на някои религиозни среди, които с викове, стенания, със сълзи на очи, изкуствено извикани от хипнотизиращата сила на проповедника, призовават
Бога
, завладени и тласкани
към
това от чужда воля?
Ами що още представляват молитвите на всички духовенства от различните религии на света, с които всяко едно призовава Божието благословение върху своето войнство и ходатайствува пред
Бога
да му дарува победа над „врага“?
— Същото, — макар, може би, само с няколко думи, спонтанно и искрена излезли из дълбочината на душата му и отправени
към
Бога
! Най-после, какво по красиво, по-възвишено и по естествено от безмълвното, полусъзнателно или безсъзнателна обръщане
към
Бога
, с което изявява своето съществуване душата на безбожника дори и което е белег че връзката между човека и
Бога
не може никога да се разкъса!
И тъй, молитвата е една велика сила, или, по-точно, процес, чрез който силата на
Бога
се влива в душата на човека и го прави способен на велики дела, на свръхчовешки постижения.
45.
Съсредоточение
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Тази сила, разбира се, не се дава никому даром; тя се явява като резултат на усилена работа, на постоянни усилия да я развием в
себе
си.
Като се има пред вид това, учениците на окултизма са обучавани да развиват в
себе
си тази сила със специални упражнения.
46.
Съзерцание
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Тогава ний можем да се приобщим, да се слеем с този обект, да привлечем
към
себе
си, да придобием неговите качества, или пък да придобием или реализираме самия него.
Най-възвишеното съзерцание е това, което има за обект или което е отправено
към
извора на космичния живот,
към
Първоизточника на всяка сила —
Бога
, Разбира се, то може да бъде повече или по-малко успешно, в зависимост от характера, качествата, и преди всичко от чистотата на този, който го практикува.
Самоизмама и глупост би било да мисли човек че може „лице с лице“ да съзерцава
Бога
.
— Както видехме, Бог е
Любов
, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.
И, следователно, в своето съзнание ученикът ще се понесе по вълните на безграничната Божия
Любов
, ще проникне в потайните глъбини на Божията Мъдрост и ще се издигне до шеметните висини на абсолютната Божия Истина.
Ученикът, пророкът, светията, в своето съзерцание, или, по-право, в своите опити за съзерцание и постигане на
Бога
, паралелно със своите усилия, ще черпят все повече
Любов
, Мъдрост и Истина от техния Първоизточник и ще развиват все повече и повече силата си да действуват и влияят по подобие на
Бога
: да развиват вредом, за благословение на всички около тях, почерпените от Първоизточника Божествени сили.
Така някога Мойсей придобиваше силата си, която му бe необходима да води през пустинята и да заведе до Ханаан своя избран народ.
в съзнанието на човека или
Бога
, и после се обличат в материя.
47.
Силата на вярата
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
А колко голяма е нейната сила, това човек може практически да научи само в процеса на нейното придобиване и закрепяване в
себе
си.
— Не! Но човек се съмнява в тяхната истинност само затова, защото той още не се е научил да иска с всичката сила на своята душа, да иска разумно и да вярва, че това, което той иска, ще му се даде! Ето защо, този, който иска да успее, той трябва да бъде въоръжен с вяpa, с непоколебима вяpa, той не трябва да допуска никакво съмнение в душата си и тогава пътят
към
реализирането на неговите идеали ще бъде отворен! Той ще стане господар на действителността!
48.
Един Бог
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
В съзнанието на днешните религиозни хора все още съществува не Единствения Бог, а техния Бог —
Бога
на тяхната религия, нация или секта.
Както някога евреите се обръщаха
към
Йехова като
към
свой национален Бог, който им помага и ги закриля в борбата им срещу другите богове и народи, така и днес нерядко ще чуеш българите да говорят и призовават някакъв „български Бог“ — („Жив е българският Бог..“), сърбите — да се уповават на някакъв „сръбски Бог“ и т. н.
В такъв случай, какво представлява от
себе
си „монотеизма“ (еднобожието) на която и да било от днешните религии?
Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог —
Бога
на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други!
49.
Една Религия
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Какво представляват от
себе
си днес съществуващите религии?
Че всички днешни религии са секти, много ясно ни показва факта, че всички те си приличат по своята изключителност, по своите претенции, че те са единствено правите, единствено истинските религии и представителки на
Бога
на земята.
Те, поради своята едностранчивост и изключителност, водейки
към
разделяне на човечеството, са пълно отрицание на Новото, което иде да завладее живота, са пълно отрицание на елемента на обединението, който ще бъде основата, върху която ще се изгради новия живот! .
Те са днес спирачки на общечовешкия прогрес
към
нови, по висши степени на съзнание,
към
нови, по висши форми на живот.
Бог, на всички раси и народи, чието истинско име ще бъде Религия на
Любовта
.
Тази Религия на
Любовта
ще слее и претопи всички вери и вярвания, всички религии и секти, всички учения и системи.
За тази единствена Религия на
Любовта
е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята.
Всеки е длъжен сам да отвори очите си, сам да види Истината, защото тя е навсякъде и пред всички.
Новата единна Религия на
Любовта
, в която нема да има будисти и брамини, християни и мохамедани, „православни“ и „сектанти“, иде да залее света с вълните на Божията
Любов
, иде да обедини хората и народите в едно органическо, неразривно Цяло и да изгради тъй-дълго мечтаното Царство Божие на земята!
50.
Единно Човечество
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Кой е опълчил хората-братя едни срещу други, карайки ги да се избиват с милиони, да унищожават безпощадно плодовете на дългогодишен труд, да сеят навсякъде само смърт и разрушение, подигравайки се по такъв начин с човека, с
Бога
, с Истината и Разума?
Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с
любов
да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени!
Тогава ще пресъхнат непрестанно проливаните днес реки от човешка кръв, земята ще си отдъхне от многовековните борби, смутове и сътресения и радост, мир,
любов
и щастие ще слязат от небето да царуват тук навеки! .
51.
Един общочовешки език
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Обаче на всички тяx ние ще зададем следния въпрос: где са езиците на древните египтяни, асирийци, индуси, тия на древните обитатели на Америка, Африка и т.н. ?
Всички те са разклонения на едно и също, общо в началото си, дърво.
Вземайки това пред вид, много ясно става, че като се унищожат тия причини, които са докарали сегашното разделение на езиците, в еволюцията на последните по необходимо :те ще настъпи един естествен обрат, който стъпка по стъпка ще ги води
към
все по-голяма и по голяма близост и уеднаквяване, докато най-после се достигне пълното им сливане в един нов общочовешки език.
Въпреки некои свои несъвършенства и недостатъчност на изразни средства, той, освен леснотата в изучването, носи в
себе
си още нещо много ценно, което другите езици не притежават, то е неговата „вътрешна идея“, чието реализиране по необходимост води
към
общочовешки език, и второ, поради факта, че той е един макар и слаб опит за обединение, за свързване на езиците, в лицето на некои техни елементи.
52.
Към природата!
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Към
природата!
Към
тях най-после ще трябва да при- бавим егоизма, — стремежа
към
отделност и лично добруване за сметка на другите, който в същност е основата, върху която е станало цялото отдалечаване на човека от природата.
Да се възвърнем отново
към
природата! — Това е мощния потик, който се надава от предвестниците и борците за Новото Човечество и който трябва да се подеме от милиони гърла, да се превърне в плът и кръв, да се осъществи в живота на милионните народни маси! . .
„Да се възвърнем
към
природата!“ — Днес за днес с това понятие се още само парадира, броди се по неговата повърхност, спират се само на отделни малки точки от обширната област, която то обхваща.
За да се възвърнем наистина
към
природата, ние трябва да проникнем дълбоко в причините на злото, да направим коренни и всестранни реформи в живота си, да изменим из основа целия си бит.
Да се възвърнем
към
природата! — Това значи да се възвърнем преди всичко
към
Бога
— да възстановим единството, хармонията между нас, като съставни части на Божествения Организъм, да възстановим връзката си с Първопричината на живота! . .
Преди човек да се възвърне
към
природата в лицето на нейните външни форми — слънце, въздух, естествена храна и питие и т.
н., той трябва да направи това, което е хиляди пъти по-важно: да се възвърне
към
нейния източник —
Бога
, да установи съзнателна връзка между
себе
си и него! Без това предварително условие, всяко друго „възвръщане“
към
природата би било ефемерно, повърхностно и недостатъчно да излекува болките на човечеството.
Без него, каквото и да прави, човек ще си остане откъснат лист от дървото на живота и никъде нема да намери здрава упора за
себе
си.
Явно е, следователно, че всяко възвръщане
към
природата, без възвръщане
към
Бога
е една кратковременна илюзия, която не може да трае дълго и чийто край ще донесе нови разочарования за човека.
И обратно, възвръщането
към
,
Бога
, съзнателното възстановяване на връзката между човешката душа и Него, е първата и най-важна стъпка, която води
към
пълно и всестранно възвръщане в лоното на, природата!
Но могат ли съвременните скептически и критически настроени хора, готови всякога да критикуват всичко, което техния ум не може побере, — могат ли те да се възвърнат
към
Бога
, преди да поставят на мястото му чрезмерно развилия се за сметка на интуицията и сърцето интелект?
— Естествено, — не! Защото сегашното чрезмерно развитие на ума за сметка на сърцето, на интелектуалните способности за сметка на моралните, е това голямо отклонение от природата, от естествения хармоничен развой на индивида, което прави хората слепи за духовния свят, за дълбоките истини на живота, за
Бога
.
Следователно, човек трябва да смири гордостта на прекомерно, неестествено развилия се интелект, да култивира в
себе
си интуицията, вслушвайки се в гласа на сърцето си, което ще го заведе при
Бога
! .... С това човек вече става неделима част от Божествения Организъм на живота, той се свързва здраво с Цялото и Цялото се свързва с него, заживява с неговия живот и вече никакви бури и катастрофи не могат да го откъснат от там; — нищо не може да наруши покоя му, защото той е жива и неразделна част от дървото на живота.
53.
Съдържание
 
- Георги Радев (1900–1940)
Търпението — първо стѫпало на
Любовьта
54.
Предговор
 
- Георги Радев (1900–1940)
В тези изключително динамични и съдбовни времена, всяко спиране на движението
към
усъвършенстване е вече застой.
Обновлението, настройката
към
правилните мисли, чувства и дела са така необходими за нас, хората, както и за водата, която ако не се движи достатъчно бързо – заблатява.
Вдъхновяващи изяви на всемирова
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Нашата планета Земя, според Учителя, принадлежи
към
семейството на Светещите планети.
Съединението в
Любовта
, Мъдростта и Истината правят силата.
55.
Животъ за Цѣлото
 
- Георги Радев (1900–1940)
Така продължаватъ хората да се обособяватъ въ отдѣлни общества, въ отдѣлни националности, въ отдѣлни религии, като преминаватъ отъ формитѣ на личния
къмъ
формитѣ на колективния егоизъмъ.
Тѣ обръщатъ погледъ все
къмъ
миналото,
къмъ
онова, което е не само станало, но и престанало да съществува,
къмъ
онова, което е преживѣно и надживѣно.
Като не изпълниха природния законъ, европейскитѣ народи се върнаха назадъ
къмъ
изолирания животъ, който се излива въ формитѣ на колективния народностенъ егоизъмъ, вмѣсто да минатъ постепенно
къмъ
осъществяване на братството между народитѣ.
Мнозина, обаче, все още подържатъ, че всѣки народъ трѣбва да живѣе само за
себе
си, да се стреми да стане силенъ и
богатъ
, дори въ ущърбъ на другитѣ.
Идеята, че всѣки трѣбва да живѣе за
себе
си, е идея на стария животъ.
Сегашниятъ свѣтъ преминава
къмъ
една нова форма.
Преминава се отъ епохата на механичното създаване
къмъ
епохата на органичното развитие, отъ стадията на механичното преустройство
къмъ
тази на вѫтрешното възраждане.
И понеже хората минаватъ отъ механичния
къмъ
органичния процесъ на колективенъ животъ, затова преживѣватъ такива страдания.
Въ шестата раса ще преминатъ всички съкровища, които миналитѣ раси, въ туй число и бѣлата раса, съ придобили.
56.
Основни принципи на мировата държава
 
- Георги Радев (1900–1940)
Не че мозъцитѣ и сърдпата на хората сѫ сами по
себе
си зле организирани.
А той гласи, че войната е явление на единъ несъвършенъ животъ, който подлежи на уреждане и организиране.
Съществува една вѣчна
Любовъ
, която включва благото на всички същества.
Ето защо, както и да схващатъ хората
Любовьта
, както и да я дѣлятъ и подраздѣлятъ, тя си остава неизмѣнна и недѣлима.
Любовьта
не е нито ангелска, нито човѣшка, нито животинска.
Когато говоримъ за животинска
любовъ
, подразбираме, че животното, което не е разбрало
любовьта
, я проявява по своему.
Подъ човѣшка
любовъ
разбираме своеобразната човѣшка проява на
Любовьта
, която хората все още твърде слабо проумѣватъ.
Любовьта
, обаче, при всички условия си остава неизмѣнна.
Тя има еднакви отношения и
къмъ
праведни и
къмъ
грѣшни, и
къмъ
хора и
къмъ
животни.
Любовьта
подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тѣхнитѣ форми.
И ако се разбиратъ законитѣ на
любовьта
, това преустройство става норI мално, не се ли разбиратъ нейнитѣ закони, това преустройство носи сътресения и разрушения.
Любовьта
изключва всѣкакви престъпления.
Любовьта
изключва всѣкакво насилие, убийство.
Отъ гледище на оня абсолютенъ моралъ, който
Любовьта
носи, никой нѣма право да отнема живота, който Богъ е вложилъ у едно същество.
Тѣ трѣбва да положатъ въ своя животъ ония три велики принципа, които лежатъ въ основата и на мировия животъ:
Любовъ
, която носи животъ за всички, Мъдростъ, която носи знание и свѣтлина за всички, Истина, която дава свобода на всички.
Онзи свѣтъ е свѣтъ на
любовьта
, той е свѣтъ на знанието, на истината и свободата.
Всички добри хора,
къмъ
които и народи,
къмъ
които и религии да принадлежатъ, трѣбва да си подадатъ рѫка, за да помагатъ на страдащото човѣчество.
Нужно е не изолиране на народитѣ въ името на лични интереси, каквото днесъ се констатира, а обединение въ името на принципитѣ на
Любовьта
, Мѫдростъта и Истината — прояви на живия Богъ.
57.
Държава въ държава
 
- Георги Радев (1900–1940)
Законитѣ, по които действуватъ тия сили, се коренно различаватъ помежду си, тѣ даватъ понѣкога диаметрално противоположни резултати, макаръ да преследватъ въ края на краищата една обща целъ.
И понеже съвременнитѣ хора, така както съ устроени, съзнаватъ и виждатъ обективно само проявата на така нареченитѣ физикохимични сили,
къмъ
които се мъчатъ да сведатъ всички физически, биологически и душевни прояви, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ постояннитѣ и непреодолими противоречия, що терзаятъ научната и философска мисълъ.
Днешнитѣ хора си въобразяватъ, че могатъ да желаятъ каквото щатъ, че могатъ да чувствуватъ и да се отнасятъ
къмъ
чувствата на другитѣ безнаказано както щатъ, че могатъ да мислятъ каквото и както искатъ.
Тѣ я третиратъ като нѣщо, което трѣбва да покорятъ, за да обсебятъ неговитѣ
богатства
.
Тѣ използуватъ безогледно минералнитѣ ѝ
богатства
, растенията, животнитѣ, често за разрушителни цели.
Досегашниятъ исторически опитъ дава блестящи доказателства за това: цѣли континенти сѫ загивали въ конвулсиитѣ на страхотни катаклизми, изчезвали сѫ и сѫ били безвъзвратно затривани отъ лицето на земята велики раси, народи и царства, съ тѣхната блестяща култура.
58.
Двата принципа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Силниятъ, съ силата, която съдържа въ
себе
си, самъ се разрушава.
Така, скорпионътъ, когато го заплашва смъртъ, самъ забива въ
себе
си своето отровно жило и се самоубива.
Той носи въ
себе
си елексира на вѣчния животъ.
Вториятъ принципъ носи, напротивъ, доволство и миръ, тиха и безметежна радостъ.
Така напримѣръ окултната наука, която разполага съ даннитѣ, записани съ неизличими писмена въ лѣтописитѣ на свѣта, твърди, че е било нѣкога време — преди грѣхопадането — когато на земята е съществувала една велика култура на „Синоветѣ Божии“, въ която е царувалъ и управлявалъ вториятъ принципъ — принципътъ на
любовьта
и свѣтлината.
Последнитѣ подържатъ, че свѣтътъ трѣбва да се управлява съ строгостъ и неумолимостъ, съ сила и желѣзенъ законъ, въ противовесъ на служителитѣ на втория принципъ, които подържатъ методитѣ на
любовьта
, свѣтлината и свободата.
Но и тѣхното управление е
къмъ
своя край.
Неговото идване на земята е първиятъ етапъ
къмъ
възстановяване на първоначалния свѣтовенъ строй,
къмъ
възстановяване на „Царството Божие“ на земята.
И когато ние говоримъ за бъдещата култура, за културата на братството и
любовьта
, имаме предъ видъ завладяването на свѣта, сиречъ установяване на оня свѣтовенъ редъ, който почива на великия принципъ на
Любовьта
.
Сега, каквото и да се говори на хората докато тѣ иматъ тѣзи разбирания за живота, докато тѣ оше смѣтатъ, че насилието, войнитѣ могатъ да разрешаватъ тѣхнитѣ мъчнотии, докато тѣ подържатъ и вътре — въ съзнанието си, и вънъ — въ свѣта, стария редъ на нѣщата, идеалитѣ имъ за свобода, за миръ и щастие ще останатъ празни мечти.
Само тогава човѣчеството ще мине цѣлокупно отъ преходното
къмъ
непреходното, отъ смъртния
къмъ
вѣчния животъ, отъ царството на разединението
къмъ
царството на вѣчното единениеи хармония.
59.
Търпението — първо стѫпало на Любовьта
 
- Георги Радев (1900–1940)
Търпението — първо стѫпало на
Любовьта
Не две, не три или дори четири поколѣния — задъ гърба на истински гениалния човѣкъ трѣбва да седатъ десятки поколѣния, стотици и хиляди прародители, които съ вървѣли въ божествения пътъ, въ пътя
къмъ
великото и красивото.
Тѣзи именно будни души, които любятъ
Бога
и знаятъ, че животътъ има велико предназначение, ще оправятъ свѣта и тѣ ще го организиратъ.
И никога, може би, не е било тъй необходимо добритѣ и съзнателни хора въ свѣта да си подадатъ взаимно рѫка и да отправятъ едни
къмъ
други мисълъ за вѫтрешно обединяване.
Това съ все ребуси, които ще трѣбва да реши главно чрезъ търпението.
Слѣзълъ до дъното на живота, човѣкъ започва да дири тогава
богатството
вътре въ
себе
си.
Тѣзи думи съ:
Любовъ
, Мъдростъ и Истина.
Любовьта
носи Божествения животъ, изразъ на вѣчна хармония.
А
Любовьта
е толкова снизходителна, че е слѣзла на земята да говори и съ хората, и съ най-дребнитѣ същества.
60.
Божествени и човѣшки идеи
 
- Георги Радев (1900–1940)
Само следъ като чувствата на човѣка бѫдатъ канализирани, тѣ могатъ да се впрегнатъ на работа за целитѣ на една повисока култура, която предстои да се развие на земята — културата на
Любовьта
и Братството между народитѣ.
А
Любовьта
, споредъ насъ, не е за болни хора.
Любовьта
не е за хора съ изопачени чувства, за хора съ неовладяни страсти.
Любовьта
не е за невежи хора.
Ето защо хора, които не сѫ минали презъ вѣрата, която е само потикъ
къмъ
знание, и не сѫ придобили знание, което е потикъ
къмъ
любовьта
, не сѫ подготвени да влѣзатъ въ условията на новата култура.
Така напримѣръ, въ съвременното общество хората сѫ се раздѣлили въ социално и економическо отношение на класи, въ политическо отношение на партии, въ научно отношени на школи, а въ религиозно отношение на различни вѣроизповѣдания.
Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновение съ самия
себе
си.
Всички други идеи, които отпосле е възприелъ — било по силата на своята принадлежности
къмъ
една срѣда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения — сѫ все човѣшки идеи.
Той е изгубилъ, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своитѣ чувства и свѣтлината на своята мисълъ.
Да бѫде здравъ и силенъ, да чувствува правилно и да мисли право — ето основното,
къмъ
което човѣкъ трѣбва да се стреми.
Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ
къмъ
проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвжтре неговото битие.
61.
Четиритѣ учения
 
- Георги Радев (1900–1940)
Отъ памтивѣка въ човѣшкитѣ общества сѫ сѫществували четири учения, всѣко отъ които се отличава съ свое разбиране за свѣта и човѣка, за отношенията на хората едни
къмъ
други, за общественъ строй и държавенъ редъ.
Както и да се е тълкувалъ този митологиченъ образъ отъ индускитѣ мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущалъ, практически той се е свеждалъ
къмъ
установяване на строгия и суровъ кастовъ строй, който е освещавалъ чисто по човѣшки изключителната властъ на едни хора надъ други.
Така, въ свѣта на отраженията, клерикализъмътъ съответствува на
любовьта
, милитаризъмътъ — на мъдростъта, капитализъмътъ — на истината, а социализъмътъ — на правдата.
Клерикализъмътъ е изопачена форма на
любовьта
, милитаризъмътъ е изопачена форма на мъдростъта, капитализъмътъ е изопачена форма на истината, а социализъмътъ — изопачена форма на правдата.
То трѣбва да излѣзе отъ тия човѣшки форми и да влѣзе въ царството на Природата, където нѣма дори и поменъ отъ тѣхъ, и където царуватъ вѣчнитѣ сили на
Любовьта
, Мъдростъта, Истината и Правдата.
Но ако постъпва по божествения законъ, той не може да бъде клерикалъ, той ще бъде човѣкъ на
любовьта
, който се интересува отъ живота въ всичкитѣ му прояви; той не може да бъде милитаристъ, а ще бъде човѣкъ на мъдростъта и ще се интересува отъ знанието и силата; той не може да бъде капиталистъ, а ще бъде човѣкъ на истината и ще работи за свободата на всички същества — той нѣма да търси само материално
богатство
, което е преходно, а ще търси реалното
богатство
на истината, което истински строи, създава нѣщата; най-после той нѣма да бъде и социалистъ, а ще бъде човѣкъ на правдата.
Истинскиятъ човѣкъ е човѣкъ на
любовьта
, която ражда живота; на мъдростъта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и опредѣля посоката,
къмъ
която първитѣ два принципа се движатъ; най- сетне, истинскиятъ човѣкъ е човѣкъ на правдата, която показва крайния предѣлъ на това, което можемъ да осъществимъ тукъ на земята.
Защото днешната бѣла раса не е въ състояние да разбере и приложи
Любовьта
въ нейната пълнота.
Тя не е още раса на
любовьта
.
Съвременнитѣ хора не съ още съединени съ нишкитѣ на
Любовьта
.
Въ бъдеще
Любовьта
ще се яви като съединителна връзка между хората.
И все пакъ човѣчеството днесъ вече се намира подъ сѣнката на
Любовьта
.
Първиятъ признакъ за идването иа
Любовьта
е страданието.
Колкото повече страданията се увеличаватъ, толкова поблизо е
Любовьта
.
Любовьта
иска да освободи хората отъ тѣхнитѣ
себелюбиви
желания, които ги държатъ въ робство.
Но тѣ все още не могатъ да разбератъ, каква е същината на великата Божия
Любовъ
, която едничка може да осмисли живота.
Тѣ още не могатъ да си представятъ, каква е тази
любовъ
, въ която нѣма абсолютно никаква користъ, която нѣма никакъвъ личенъ обектъ.
Ала
Любовьта
действува, и тя постоянно утвърждава човѣка въ истината, че Богъ проявява
Любовьта
си
къмъ
всички сѫщества, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ.
62.
Фарисей и митаръ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Типоветѣ на фарисея и митаря, които Христосъ нахвърля като скици съ замаха на великъ художникъ, тукъ сѫ развити съ тънки подробности въ физиогномични портрети, и предъ насъ оживѣватъ два общочовѣшки типа, които синтезиратъ въ
себе
си цѣли културни епохи.
Главата валчеста, обшъ размѣръ околовръстъ надъ ушитѣ 5660 сантиметра; съ силно развита и издигната теменна областъ — белегъ на човѣкъ съ голѣмо самообладание, самоуважение, гордостъ, взискателностъ и щеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само
къмъ
себе
си и нему близкитѣ.
Човѣкъ съ естетически вкусъ, но безъ поезия и обичъ
къмъ
природата,
къмъ
възвишеното и идеалното.
Има религия, но въ тази религия почита и уважава само
себе
си.
Фарисеятъ се обръща
къмъ
Бога
, не да му помогне да изглади нѣкои грапавини отъ своя характеръ — ни най-малко — той само благодари, че не билъ като другитѣ хора: хулителъ, обирникъ, убийца, прелюбодеецъ.
Не казвамъ, че въ своитѣ основи тя е нѣщо лошо, но казвамъ, че формата всѣкога трѣбва да има въ
себе
си известно съдържание.
Ако помагашъ на ближнитѣ си, самопожертвувашъ се за народа си, работишъ за благото на човѣчеството, служишъ на
Бога
отъ
любовъ
, пише това въ книгата на живота.
Ако изнасилвашъ ближнитѣ си, предателствувашъ спрѣмо народа си, спъвашъ развитието на човѣчеството, изневѣрявашъ на
Бога
— пише така въ същата тая книга.
За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва
къмъ
тридесетъ и третата му година въ него става превратъ, следъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четиринадесетъ години за дветѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро.
За Давида знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ
къмъ
красивитѣ жени.
Та затова се обръща
къмъ
фарисея и му казва: „Ти и
себе
си лъжешъ, и хората, и
Бога
.
Сега да се обърна
къмъ
другия типъ —
къмъ
митаря.
Имате човѣкъ съ срѣденъ ръстъ, въздебеличъкъ; крака възкѫси, рѫце дебели, пръсти сѫщо въздебели и заострени, лице валчесто; стомашна система прекрасно развита — обича да похапнува повечко и да попийнува.
Отъ тукъ ще изпроси, отъ тамъ ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата.
Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличенъ умъ, лишенъ отъ софистика, силно развита съвѣстъ, която му показва грѣшкитѣ, и той се не свѣни да ги изповѣда и предъ
Бога
, и предъ човѣцитѣ, и предъ
себе
си.
Има повече вѣра въ Него, отколкото въ
себе
си.
Този човѣкъ, който съзнава грѣшкитѣ си, който има единъ възвишеиъ идеалъ, единъ денъ ще надмине фарисея.
Богатитѣ
хора уповаватъ само на своитѣ ренти или доходи, нищо не работятъ, а само бистрятъ политиката и оправятъ обществения животъ.
Чрезъ притчата за фарисея и митаря Христосъ пита, „кой е най-правиятъ начинъ, по който можемъ да принесемъ молитвата си предъ
Бога
.“ Тази молитва той подразбира въ обширенъ смисълъ — въ полза на обществения животъ.
Ако ние сме храмове Божии, като влѣземъ въ тайната си стаица предъ
Бога
, какъ трѣбва да влѣземъ?
Ако влѣземъ като митаря и признаемъ погрѣшкитѣ си, като обещаемъ, че ще ги изправимъ, ние ще сполучимъ и ще чуемъ Христовия отговоръ: „Ти си оправданъ, имашъ бъдеще“.
63.
Богъ на живитѣ
 
- Георги Радев (1900–1940)
И интересно е, че съвременнитѣ учени не вѣрватъ въ
Бога
, но вѣрватъ въ смъртъта.
Въ една стара книга се казва: „Въ който денъ престжпишъ великия законъ на
Любовьта
, Мѫдростъта и Истината, ще умрешъ“.
Щомъ изгубишъ живота си, ще изгубишъ своето движение, и въ тебе ще остане само едно голо съзнание, — ще съзнавашъ, че имашъ рѫце, крака, но не ще можешъ да се движишъ; ще съзнавашъ, че имашъ сърдце, но то не ще може да тупти; ще съзнавашъ, че имашъ нерви, кръвоносна система, а нѣмашъ кръвообръщение.
И тъй, щомъ човѣкъ сгрѣши противъ великия законъ на
Любовьта
, изгубва живота; щомъ сгрѣши противъ великия законъ на Мѫдростъта, изгубва знанието си, а щомъ сгрѣши противъ великия законъ на Истината, изгубва свободата си.
Следователно, подъ смъртъ ние разбираме лишаване отъ три велики първични сили, които подтикватъ човѣка
къмъ
развитие и усъвършенствуване: тѣ сѫ животъ, знание и свобода.
Безъ свобода Истината не може да се намѣри, безъ знание Мѫдростъта не може да се разбере, безъ животъ
Любовьта
не може да се придобие.
Една отъ най-голѣмитѣ заблуди въ наше време е твърдението, че за
Бога
не можемъ да имаме опредѣлено понятие.
Не, за
Бога
можемъ да имаме едно понятие — Свѣтлина безъ сѣнки, Животъ безъ прекѫсваване,
Любовъ
безъ промѣни и измѣни, Знание безъ погрѣшки, Свобода безъ ограничения.
Съвременнитѣ хора ги е срамъ да казватъ, че вѣрватъ въ
Бога
.
Ала да те е срамъ, че вѣрвашъ въ
Бога
, това е престъпление.
Дойде ли до
Бога
, разумниятъ, живиятъ човѣкъ казва: „Азъ зная
Бога
, за Него имамъ само едно мнение.
Когато умра, азъ ще престана да вѣрвамъ въ
Бога
, но докле живѣя — животътъ, това е Богъ.
Той ще разбере, че не въ външното седи службата на
Бога
.
Защото човѣкъ може да се откаже отъ своето
богатство
, може да се оттегли и въ гората и пакъ да не извърши волята на
Бога
на живитѣ.
Живиятъ човѣкъ вѣрва въ
Бога
на
Любовьта
, който живѣе въ душитѣ, и у когото душитѣ живѣятъ — въ
Бога
на
Любовьта
, въ когото всички сѫ едно.
64.
Двата велики закона
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той се е училъ при
Бога
.
А да се учишъ при
Бога
, ще рече, да минешъ оная школа, въ която има единство.
Когато въ тази школа искатъ да намѣрятъ, какво е разстоянието отъ земята до слънцето, професоритѣ на тази школа, заедно съ ученицитѣ си, тръгватъ отъ земята за слънцето и измѣрватъ точно разстоянието — точно, нито съ единъ милиметъръ повече или по-малко.
Не, гълѫбътъ има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура въ
себе
си.
Или казано на окултенъ езикъ: отъ закона на
Любовьта
.
Любовьта
е първото проявление на Безграничното и носи въ
себе
си пълнотата на живота.
Следователно, когато говоримъ за
Любовьта
ние подразбираме пълнотата и единството на божествения животъ, въ който е изключено абсолютно всѣкакво зло.
Това съ само едро набелязани истини, но тѣ ясно показватъ, каква велика наука е животътъ, колко разумно трѣбва да се отнася човѣкъ и
къмъ
проблемитѣ на индивидуалния животъ, и
къмъ
проблемитѣ на колективния.
65.
Мисли!
 
- Георги Радев (1900–1940)
И когато ние говоримъ за
Любовьта
, подразбираме първичната мисълъ на
Бога
— мисълъта, която най-напредъ се е реализирала въ битието.
Въ този смисълъ на думата, цени и осмисляй страданието като пръвъ потикъ
къмъ
мисълъ.
Тогава болестъта сама по
себе
си ще изчезне.
Ученъ си, защото мислишъ, невежа си, защото не мислишъ.
Добъръ си, защото мислишъ, лошъ си защото не мислишъ.
Доволенъ си, защото мислишъ.
Любовьта
, която едничка може да ги обедини въ едно цѣло.
66.
Човѣшката душа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Защото подъ рай или небе, въ окултенъ смисълъ на думата, се подразбира свѣта на човѣшкото сърдце, умъ, душа и духъ — свѣтъ, криещъ въ
себе
си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човѣка.
Подъ „небе“, следователно, се разбира разумниятъ свѣтъ, въ който царува законътъ на
Любовьта
въ всичката му пълнота и сила.
А
Любовьта
е първичното начало, отъ което всичко произтича.
Земята, въ окултенъ смисълъ на думата, е мѣсто, въ което
Любовьта
още не царува.
Защото, вънъ отъ
Любовьта
, Богъ остава непонятенъ за човѣка.
— всичко това, обаче, е безпредметно вънъ отъ
Любовьта
.
Човѣкъ не може да познае
Бога
вънъ отъ
Любовьта
.
А онова начало у човѣка, което едничко може да познае
Бога
като
Любовъ
, въ нейната космична сѫщина, е душата.
Не сърдцето, не и умътъ — тѣ могатъ да иматъ само ограничени, частични познания за
Бога
.
Обиталището на
Бога
не е човѣшкото сърдце, нито човѣшкиятъ умъ, а човѣшката душа.
Истинската идея за
Бога
е идеята за
Любовьта
, която живѣе въ човѣшката душа.
И за да се пробуди висшиятъ животъ на
Любовьта
у човѣка, трѣбва да се пробуди преди всичко неговата душа.
На тази душа като основа ще се изгради бѫдещата култура на
Любовьта
.
Сега, каквото и да се говори за
Бога
, за
Любовьта
, за Истината, за Мъдростъта, за висшитѣ цели на битието, за смисъла на човѣшкия животъ, все остава непонятно.
Душата е, която разбира езика на тази висша действителностъ, защото сама принадлежи
къмъ
нея.
Носителка на Божията
Любовъ
, душата ще я реализира въ цѣлокупния животъ на човѣчеството, тя ще създаде новата култура, която ще носи девиза:
67.
Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Любовьта
безъ подходяща музикална срѣда сѫщо така не може да се прояви.
А
любовьта
, това е великата реалностъ въ живота.
И когато казваме, че
Любовьта
не може да се прояви безъ музика, ние подразбираме оня разуменъ редъ въ проявитѣ на Природата, който въ случая се изразява по следния начинъ: музиката е срѣда на съзнанието, съзнанието е срѣда на човѣшкия умъ, а умътъ е срѣда на
Любовьта
.
Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана въ високъ и широкъ смисълъ — като подготвителна срѣда на най-великата реалностъ въ свѣта,
Любовьта
.
Само крайно немузикални хора могатъ да се биятъ помежду си, да търпятъ какофонията на оръдията, които сѣятъ смъртъ и разрушения.
Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ.
Той не е човѣкъ, който мисли само за
себе
си.
Да мислишъ само за
себе
си — това е животинско състояние.
А това ще рече, че е намѣрилъ
себе
си.
Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри
себе
си.
Той знае, че е едно съ
Любовьта
и Мъдростъта, сиречъ той е човѣкъ, който е намѣрилъ майка си и баща си.
Защото само като вървишъ по пътя на
Любовьта
, ти можешъ да намѣришъ майка си.
И като вървишъ по пътя на Истината, ти можешъ да намѣришъ
себе
си.
А Истината е това, въ което
Любовьта
, Мъдростъта, животътъ, знанието и свѣтлината действуватъ съвокупно.
68.
Новораждане
 
- Георги Радев (1900–1940)
Тия стари разбирания представятъ една мъглива областъ, въ която не личатъ ясно предметитѣ, нито пѫтекитѣ, които водятъ
къмъ
великата целъ на живота.
Тѣ отричатъ този центъръ, тѣ отричатъ
Бога
.
Ала отричайки
Бога
, тѣ поставягъ сами
себе
си въ положението на божества.
69.
Великиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Не, той не можа да прояви дори и хилядна частъ отъ онова, което всѫщностъ бѣше, отъ
любовьта
и мѫдростъта, които носѣше въ душата си.
Па и никой великъ човѣкъ, никой отъ представителитѣ на великитѣ човѣци, които ние наричаме гениални хора, не е смогналъ да прояви напълно
себе
си на земята.
Едничкиятъ начинъ, по който може да се накара единъ великъ човѣкъ да се изяви, е
любовьта
.
Великитѣ хора съ велики, защото обработватъ у
себе
си божественитѣ идеи, които съ вложени въ тѣхния духъ, въ тѣхната душа.
И ако попитате, какъ може човѣкъ да стане великъ, ще ви кажа следното: щомъ започнете да обработвате една божествена идея въ
себе
си, вие туряте вече основа за вашето величие; щомъ започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у васъ основа за величие.
За да затвърди човѣкъ въ
себе
си тази основа, той трѣбва да има преди всичко права мисълъ.
Всѣко чувство, което се заражда у човека, трѣбва да има задъ
себе
си една основна мисълъ, която да го подържа.
Чувства, които нѣматъ задъ
себе
си една съществена мисълъ, сѫ мимолетни.
Великитѣ човѣци се отличаватъ съ една красива черта:
любовъ
къмъ
враговетѣ.
Всѣки великъ човѣкъ си има единъ вѫтрешенъ методъ за отнасяне
къмъ
враговетѣ въ духа на
любовьта
, и той го упражнява.
Като говори за тоя законъ —
любовъ
къмъ
враговетѣ — Христосъ изрично казва, че само тогава ще бѫде човѣкъ подобенъ на
Бога
, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички — за добри и за зли.
Любовъ
къмъ
враговетѣ — това е безспорно една черта на величие.
любовъ
къмъ
знанието,
любовъ
къмъ
истината, правдата и свободата —
любовъ
къмъ
тѣхъ и работа за тѣхъ.
70.
Ключъ на живота. Единъ законъ на мировата економика
 
- Георги Радев (1900–1940)
То е плодъ на
Любовьта
.
Любовьта
, въ нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всѣкой го разбира.
И така, Доброто е резултатъ на
Любовьта
, а Правдата е резултатъ на Доброто.
А този принципъ е
Любовьта
.
Само чрезъ
Любовьта
могатъ да се разпредѣлятъ благата справедливо.
Ала хората, отхвърляйки тази формула, този великъ законъ на мировата економика, искатъ да възстановятъ социалната правда по пѫтя на насилието, което е явно отрицание на
Любовьта
.
Така тѣ се мѫчатъ да вмъкнатъ въ веригата
Любовъ
—Добро—Правда, неразривно съчленена по силата на единъ космиченъ законъ, единъ чуждъ елементъ — насилието.
И докато тѣ, съ демонично упорство, се мѫчатъ да разкъсатъ тази верига, докато се борятъ противъ великия и основенъ законъ на живота —
Любовьта
, все ще претърпяватъ несполука.
А този ключъ се състои отъ три части:
Любовъ
, Добро Правда.
71.
Има ли безработица въ Природата?
 
- Георги Радев (1900–1940)
И докато хората съзнателно не се приближатъ
къмъ
природата,
къмъ
нейния разуменъ редъ, докато човѣшкиятъ редъ не тръгне успоредно съ природния, противоречията и нещастията въ човѣшкия животъ нѣма да престанатъ.
Едва когато човѣкъ възприеме като мѣрка правата мисълъ, той ще може правилно да устрои живота си, да го устрои съгласно съ природния редъ.
Нѣкога народитѣ считаха
себе
си за „богоизбрани“.
Днешнитѣ народи, изтъквайки своето расово превъзходство, считатъ
себе
си за исторически предопредѣлени да владѣятъ свѣта.
Има единъ такъвъ народъ на земята, ала той е общочовѣшки, защото е съставенъ отъ всички истински мислящи човѣци,
къмъ
който и народъ да принадлежатъ.
За тѣхъ животътъ не е механически сборъ отъ физико химични процеси, а съчетание на разумни сѫщества.
Всѣки вѫтрешенъ импулсъ, колкото малъкъ и да е той, всѣка мисълъ, всѣко чувство, които подтикватъ човѣка
къмъ
работа, произтичатъ отъ божествения Духъ.
Истината е онова начало, което рѫководи вѣчния процесъ на растежъ и го насочва
къмъ
неговитѣ заветни цели.
И сега, Истината е, която свидетелствува: Едничкото, което може да изпълни съ съдържание живота, това е
Любовьта
.
Напраздно хората се мъчатъ да уредятъ живота си вънъ отъ
Любовьта
.
Най-великата сила въ вселената е
Любовьта
, онази
Любовъ
, която хората не познаватъ.
Отъ тази, именно,
Любовъ
, която хората не познаватъ, произтича всичко живо.
72.
Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Несправедливостъта на подобни договори, насилието и принудата, които лежатъ въ основата имъ, ги правятъ сами по
себе
си нетрайни.
Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по
себе
си свещенъ произходъ.
Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между
Бога
и човѣка, между
Бога
и неговитѣ избрани.
Този договоръ между
Бога
и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“.
И появата на толкова пророци, които въ дадено време сѫ представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветитѣ, оставени отъ патриарситѣ на израилския народъ, не е нищо друго, освенъ вѫтрешното усилие на душата на този народъ да избегне сѫдбоноснитѣ отклонения, да се повърне
къмъ
своята основна линия директриса, по посока на която лежатъ заветнитѣ му цели.
Искаме само да покажемъ възникването на онази най-висока форма на договоръ, която съществува въ свѣта — заветъ между
Бога
и човѣка.
И наистина, нѣма по-великъ актъ въ свѣта отъ този — да направишъ договоръ, заветъ съ
Бога
.
И докато човѣкъ остава вѣренъ на този вѫтрешенъ договоръ, докато той остава вѣренъ на своя свещенъ заветъ, докато има единъ високъ идеалъ,
къмъ
който се стреми, той всѣкога може да се надѣва, че ще постигне своитѣ цели.
Въ каквито и тежки условия да изпадне човѣкъ, на каквито и изпитания да бѫде изложенъ, издържа ли на оня вѫтрешенъ договоръ, който е сключилъ съ
Бога
въ дълбочината на своята душа, той въ края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано.
И тъй, договорътъ между човѣка и
Бога
е единъ актъ на висшо самосъзнание.
При това, човѣкъ трѣбва постоянно да подновява връзката си, договора си съ
Бога
дълбоко въ своето съзнание.
Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ
Бога
.
Този новъ заветъ е заветътъ на божествената
Любовъ
, която ще свърже всички хора въ едно велико братство.
73.
Какъ се влиза въ училището на Природата
 
- Георги Радев (1900–1940)
Но за да се приобщи човѣкъ
къмъ
работата на природата, той трѣбва преди всичко да измѣни своя възгледъ за нея.
Природата не е само единъ свѣтъ на физикохимични процеси, управлявани отъ механични закони, не е единъ бездушенъ механизъмъ, въ който действуватъ слѣпи сили.
Не е и само една съкровищница на несмѣтни
богатства
, които човѣкъ може безогледно да използува и пилѣе както си ще.
Днешнитѣ хора, обаче, които виждатъ само резултатитѣ отъ тѣхната работа преди всичко на земата — въ минералното, растителното, животинското и човѣшкото царства — оставатъ съ убеждението, че свѣтътъ не е нищо друго, освенъ единъ механизъмъ, който действува автоматично, отъ само
себе
си, направляванъ отъ нѣкакви отвлечени закони.
То е все едно ла се мисли, че и единъ часовникъ, да речемъ, или една каква да е машина сѫ се сглобили отъ
самосебе
си.
Само при тази връзка човѣкъ може да има достѫпъ до нейнитѣ несмѣтни
богатства
, събрани отъ милиони вѣкове.
Само свѣтлиятъ пътъ на Мѫдростъта води
къмъ
Истината.
Той е отворилъ вратата, застаналъ е на нея и ги изрича като зовъ отвътре, отъ училището на Природата, като призивъ
къмъ
ония души,
къмъ
ония човѣци, които искатъ да бъдатъ ученици.
И царъ да е, и
богатства
да има, и управникъ да е, ще свали и царски одежди, и официални дрехи, ще слѣзе отъ креслото на властъта, и ще започне да служи, за да добие великото знание на Природата.
Когато хората не разбиратъ съветитѣ на
Любовьта
, когато станатъ крайно своенравни, природата имъ дава подобни уроци.
74.
Четирите съвета
 
- Георги Радев (1900–1940)
Видях и светия град, Новия Ерусалим, да слиза от небето, от
Бога
, натъкмен като невеста, украсена за жениха си.
И чух силен глас от Престола, който каза: „Ето, Скинията на
Бога
е с човеците, Той ще обитава с тях и те ще бъдат Негови Люде; и сам Бог, техният Бог, ще бъде с тях.
Тогава дойде един от седемте ангели, които бяха натоварени със седемте последни беди и държеха седемте чаши, и ми проговори, като каза: „Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнеца.“ И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина и показа ми светия град Ерусалим, който слизаше от небето, от
Бога
, обгърнат с Божествена Слава, светейки като скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.
Градът имаше висока стена с дванадесет порти, и на портите - дванадесет ангели, и над портите написани имена, които са имената на дванадесетте колена на Израил:
към
изток три порти,
към
север три порти,
към
юг три порти и
към
запад три порти.
Портите му няма да се затварят денем, защото там нощ няма да има, а и народите ще донасят в него своето
богатство
.
- Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която той само прегръщал и целувал; като умряла, целувал я пак, но няма я вече, отиде си! Това не е
любов
, това не е живот - да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии.
Вие сте като онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и виждат пред
себе
си извор; пътуват ден, два, все се приближават
към
извора, но той не се явява.
Не да хванеш брата си за гушата, да го разтърсиш и да кажеш: „Давай!“ Ще го хванеш по Закона на
Любовта
и ще му кажеш: „Братко, дай ми моето и аз ще ти дам твоето; тогава ще започнем Новия живот, който настъпва.“ Всеки един от вас лично трябва да ликвидира сметките си през тази година, ако иска да се учи, ако иска да бъде ученик и да разбере Христовото учение в бъдеще.
В затвор може ли да има блаженство - няма
любов
в затворите.
Ще вярват в
Бога
- че каква вяра има в затвора! Попът проповядва, но какво има в тази проповед! Всички чакат заплащане - няма вяра в църквата, тя дава благословение, но иска заплащане, иска пари.
Едно дете, като отиде на училище, ще отиде кротко, нежно, а като се върне, ще бъде с отворени очи - и майка си, и баща си ще знае да излъже, да ги окраде.
Това не е наука! Ще дойде свещеникът, ще освети масло, ще освети вода - ами че неговото масло не е осветено! Човек, който не може на
себе
си да освети масло, как ще освети на другите?
Когато Бог трябваше да изпрати Словото Си, Той изпрати Сина Си и чрез него изпрати Благодатта Си.
Да изпрати Бог чистата, святата
любов
чрез тебе - това не може! Тя не може да се прекара в малки и нечисти канали.
И чух силен глас от Престола, който каза: „Ето, Скинията на
Бога
е с човеците, Той ще обитава с тях и те ще бъдат Негови Люде; и сам Бог, техният Бог, ще бъде с тях.“
Когато Господ дойде да живее между тях, щом жената види мъжа си, ще го прегърне; щом мъжът види жена си, ще я прегърне; щом децата видят майка си и баща си, ще ги прегърнат.
И аз ще кажа: „И аз говоря, за да изпълня длъжността си, но Господ Го няма между нас.“ И после работата куца.
Този Учител говори със Словото на
Любовта
.
Знаете ли колко е силна
Любовта
?
Когато някой човек ви каже някоя дума с
любов
, как се отваря сърцето ви и вие сте готови всичко да свършите.
А когато някой ви каже нещо без
любов
, казвате: „Стига, стига, разбрах това, не искам да ми говориш повече!“ Когато някой ви говори с
любов
, казвате: „Кажи ми още една дума.“
Любовта
не говори много, тя казва една дума, но тази дума се помни с години.
Понякога сте усещали Божествената Тояга на познанието върху
себе
си - колко пъти тя се е стоварвала върху вас! Колко пъти Той ви е учил и питал: „Познаваш ли ме?
Ние сега правим обратни паси (Учителят разтваря ръцете си в страни и духа) като при всяко прекарване на ръцете казваме „това е вече закон“ и по този закон ние даваме от една страна
Любовта
, а от друга страна - Мъдростта.
Затова ви казвам, че трябва да работите с
Любов
и Мъдрост, понеже те са Божиите Ръце.
Това аз наричам очистително дишане - ще проектираш волята в
себе
си и ще кажеш: „В името на Божията
Любов
, в която няма никаква измяна, и в името на Божията Мъдрост, и в името на Неговото Слово, тъй да бъде!“
Затова, когато се приближавате
към
някого, не бързайте да отидете изведнъж
към
него, а се спрете, вдигнете ръцете си и кажете: В името на Божията
Любов
и в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, да се разпръсне всяко зло и всяко лукаво помишление! (С духане.)
Ако влагате силите си, вие ще го видите по-напред.
Затова всички ще се обедините и ще работите по Закона на
Любовта
.
Този свят е на
Бога
, ние сме Негови Служители и ще работим за Него.
Ако пък и тези черкви работят за Царството Божие - добре дошли, ние сме с тях! Но ако те не работят за
Бога
, аз за тях един косъм няма да дам - един косъм от брадата ми струва повече от една такава черква.
През тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мен има остатък от баба ти, от дядо ти - ела да си го вземеш.“ Другият ще пише: „Братко, аз имам при теб остатък от дядо си - ще дойда да го взема.“ Така ще си пишете и помежду ви ще започне обмяна и размяна.
Затова и ние, като Негови Удове, ще се раздвижим - щом Господ започне да работи, то крак ли си, нокът ли си, ръка ли си, или каквото и да си, ще заемеш своето място и ще работиш; друг не може да заеме твоето място.
Ние ще вършим всичко от
любов
- някоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която е състоятелна и ще є каже: „Сестро, ще дойда днес от
любов
да ти опера.“ А другата ще отговори: „Сестро, и аз от
любов
ще ти помогна.“ От
любов
ще ти опере дрехите и ти от
любов
ще отвориш кесията си.
Някой мой брат е беден, няма работа - ще отиде у брата си: „Братко, дай да ти помогна в дюкяна!“ А другият, като си затваря дюкяна вечерта, казва: „Братко, аз от
любов
ще ти дам нещо от това, което съм припечелил.“ По този начин ще се стараем да приложим на практика Христовото учение.
Малко ще се поизпотите, но ако го приложите по този начин, Господ ще каже: „Понеже вие осветявате Моето Име, Аз ще ви благословя, Аз ще тръгна с вас.“ И тогава няма да има жена, чийто мъж да е лош, няма да има мъж, чиято жена да не е замесила тестото за хляба си, да не е изпрала дрехите си - и всичко ще върви добре и ще се благославя.
Ние сега трябва да уредим работите си, трябва да работим по
Бога
за
себе
си.
Не само един ще работи, а всички - всеки ще работи, доколкото съзнанието в него е пробудено и не насила, а от
любов
.
Всеки от нас ще отвори съзнателно кесията си и от
любов
ще помогне на брат си, ще каже: „Братко, позволи ми от
любов
да го направя.“ - „Добре, и аз от
любов
ще го приема, а без
любов
не го вземам.“ Това е правилото, което аз ви давам.
Тогава всички ще вдигнат ръката си и ще кажат: В името на Божията
Любов
, в името на Божията Мъдрост и със силата на Неговото Слово да изчезнат всички дяволски работи (духа се) - и всичко ще се оправи.
Още днес след обяд,
към
три часа, ще се съберете и ще си изберете тези четири съвета, за да започнат веднага работа.
Ще имаме съвет, който да внася хармония и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена Хармония, ще бъдем искрени спрямо
себе
си, спрямо ближните си и спрямо
Бога
.
75.
Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ.
Той не е човѣкъ, който мисли само за
себе
си.
Да мислишъ само за
себе
си — това е животинско състояние.
А това ще рече, че е намѣрилъ
себе
си.
Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри
себе
си.
Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия
себе
си.
Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ
къмъ
проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие.
Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по
себе
си свещенъ произходъ.
Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между
Бога
и човѣка, между
Бога
и неговитѣ избрани.
Този договоръ между
Бога
и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“.
Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ
Бога
.
Този новъ заветъ е заветътъ на божествената
Любовъ
, която ще свърже всички хора въ едно велико братство.
76.
Пътят на звездата
 
- Георги Радев (1900–1940)
Къде точно, и кога най-вече, „първосвещениците“ и „книжниците“, които се ровят само из мъртви книги и писания, без да могат да ги оживят с духа си, не знаят.
След като принасят даровете си, те —„предупредени на сън“ — без да се обадят Ироду, се връщат в родината си по друг път.
Из
богатата
съкровищница на това сказание, аз ще извлека само една идея.
Той води право
към
целта, в самата точка.
Той не се връща назад
към
„Ирода“, а следва друга линия
към
„вътрешния Изток“.
77.
Животът като изкуство
 
- Георги Радев (1900–1940)
Така е и в отношенията на хората един
към
друг.
Но да изпрати една отрицателна мисъл
към
него, туй му се струва невинна работа.
Те спадат
към
така наречения „вътрешен свят“,
към
света, където нещата се съзнават, без да се виж- д а т .
За него вещаеш и
към
него водиш и другите.
Физически възприемащият човек не може да ги мери и сравнява, не може да открие у тях причинна закономерност, не може да ги „тегли“, сиреч да ги отнесе
към
някой „гравитационен център“, от който те зависят в движението си.
Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му
към
„външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба.
Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от
любовта
и омразата, от свободата и насилието и т. н.
„Доброто е извод на
любовта
от всички векове.
Той трябва да има най-сетне хубав, пълен и
богат
тон.
78.
Спектри
 
- Георги Радев (1900–1940)
Когато физикът иска да проследи интимните процеси, които стават в атома, невидим сам по
себе
си дори и с най-силен микроскоп, той получава неговия спектър.
Чрез него той „вижда“ кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около
себе
си, чрез него следи „каскадните скокове“ на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свет на атома при поглъщане не енергия отвън и т. н.
Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си, подобно една депресия, да речем, ще изчезне, както се е явила.
За него всичко това са символи, които разкриват развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и смисъла на онези процеси, които се извършват аналогично в живота на човечеството като цяло.
Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение
към
съзнанието на съвременните хора,
към
днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи".
Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“,
богата
плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване.
Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата
към
тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика.
79.
Двете изключения
 
- Георги Радев (1900–1940)
И тогава под човек с характер, под добродетелен човек в истински смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други положителни душевни качества клони
към
единица, дори е единица.
80.
Ни в Йерусалим, ни в Самария
 
- Георги Радев (1900–1940)
Учителят по геометрия, кога преподава на учениците си, чуква с тебешир на черната дъска, и точката е готова.
Това значи, че отнесена
към
една координатна или изобщо измерителна система, нейните координати са нули.
Човекът постига сам
себе
си в света.
81.
Пръсти
 
- Георги Радев (1900–1940)
Как ще примирите следните два типа хора: единият — човек на трезвия разсъдък, реалист поклонник, преди всичко, на полезното и практичното, другият — човек на чувствата, с живо въображение, поетичен, идеалист, който се стреми преди всичко
към
приятното и красивото.
Три главни разновидности на „художествения“ тип ръка, изразяваща постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение,
към
жаждата за
богатство
, разкош и удоволствия,
Първият се стреми
към
точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статични установеност и мярка, вторият се стреми
към
изящество и ритъм,
към
художествена асиметрия, защото те задоволяват чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение
към
известен обект, за постоянна промяна и разнообразие.
Единият се стреми
към
статично равновесие, сковано в правило, закон, другият
към
динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм.
Добре, че и художественият тип може да възлезе
към
оня идеал, на който той се явява по-гъста еманация.
82.
Пеперуди
 
- Георги Радев (1900–1940)
Към
долния край на зеницата има бели петна — като отражения на светлината.
Позната е слабостта на тия последните
към
високопарната фраза, гъмжаща от чужди думи, модни термини, научни имена.
Той не крие в
себе
си никакво обяснение.
И е измислила средство за защита — да нарисува върху
себе
си, па и с цялата си форма въобще да наподоби, образа на кукумявка — плашило за нейните врагове.
Ето запример, някой философ съчинява една „нова“ етична система — написва, да речем, една етика на
любовта
в противовес на „етиката на дълга“.
Дроби, разлага, анализира, преценява понятието за
любовта
, мъчи се да определи етическата му цена, да установи върховната му житейска стойност.
А преди две хиляди години, великият Назарянин, когото юдеите разпънаха на кръст, живя
любовта
, и чрез мистерията на Голгота, вля магичната й сила в душата на човечеството, та го възроди за нов живот.
Той живя
любовта
и благодарение на него — по живите пътища на живота — тя пръсна лъчите си и в мозъците на хората, за да могат поне мисловно да се издигнат до нея, да могат да я разчепкват логически и да градят върху нейните основи своите етически системи.
Живеят я и мистиците — поетите на
Любовта
.
И от изблика на
любовта
, от препълването на сърцето, те понякога изричат думи, които цъфтят в поетични образи, обличат се в символи, губят се в загадки.
Ала в края на краищата, кой повече знае за
любовта
— младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на
любовта
и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото слънце на живота, или привърженикът на „етиката на
любовта
“, който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея?
И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх“ формули като тази: от „Логоса“
към
„Биосa“, (Ludwig Кlаges).
Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат
към
тъмното царство на инстинкта — животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадедната, свежа кръв;
към
култа на „силния“ (Fuhrer’a), на човека-хищник (Raubtier’a на Шпенглера) и ред други лозунги.
Искат да се повърнат
към
епичните времена с техния жизнен синкретизъм,
към
стихията на хероите.
Те се връщат в своите потомци само интелектуално — като желани образи, като копнеж и жажда
към
биологичния си първоизвор.
83.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло
 
- Георги Радев (1900–1940)
Именно при едноименно поставяне на сензитивометъра, сиреч отрицателният полюс на магнита
откъм
палеца **) (вж. фиг.
Той изпитва нервна възбуда, раздразнение и неволна склонност
към
движение.
При разноименно поставяне на инструмента, сиреч положителният полюс
откъм
страната на палеца, се проявяват противоположни действия, ала след по-дълго време.
Насочи ли се дясната ръка на същото разстояние
към
дясната половина на гърдите медиумът ще почувствува, напротив, едно общо неразположение, възбуда и безпокойствие, като при това дишането става по-тежко.
Изобщо, ако се насочат излъчванията на двете ръце едноименно дясна
към
дясна и лява
към
лява - и двете ръце на субекта се вцепеняват.
Без да се спирам на тия подробности - за да дам една представа за вторичната полярност – ще помена, че дясната ръка запример,
откъм
дланта е положителна, а
откъм
горната страна - слабо отрицателна (при лявата е обратно); после, половината
откъм
палеца е отрицателна, а другата половина,
откъм
кутрето - положителна.
Ако един силен сензитив възприема въздействието прав, той бива силно отблъснат назад при едноименно облъчване, особено ако то е насочено
към
горната част на тялото.
Ако субектът е прав - при разноименно облъчване, той се силно привлича
към
експериментатора.
Също и ръката: половината
откъм
малкия пръст е положителна, другата половина,
откъм
палеца, е отрицателна.
84.
Сънят на Небукаднецара
 
- Георги Радев (1900–1940)
Hermann Beck: Der kosmische Rythmus im Markus Evangelium), сиреч, че описаните в него събития са отнесени
към
кръга на зодиакалните съзвездия.
Да се обърнем сега
към
събитието, разказано в книгата на пророк Даниеля.
Както и да е, но нека се върнем сега
към
съня на Небукаднецар, който Даниел, наречен от Халдейците Белтшацар, прозрял и разтълкувал.
Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1]
А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина".
Как страшно не се мири туй откровение на древния пророк, който е виждал далеч, защото духовния му кръгозор се е простирал зад пределите дори на нашите дни, как страшно не се мири то с грандоманската представа на нашето време, което смята
себе
си за израз на върховна културност, венец на едно дълго развитие и заложба на едно ново царство на масите, на колектива, на желязното строителство.
В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури.
Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън
към
древна Гърция и нейния строй, железните крака –
към
Рим, а глинено-железните ходила –
към
нашата западно-европейска култура.
85.
Човешките суеверия
 
- Георги Радев (1900–1940)
И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне
към
ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала.
И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през
себе
си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът.
И тогава те ще обърнат поглед
към
гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели.
Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно
към
света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот.
А тия пътища за човека са: път на
Любовта
, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто.
86.
Превъзмогване на автоматичното
 
- Георги Радев (1900–1940)
И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа.
Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в организма на човека независимо от неговата воля, като Запример тупането на сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр.
Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад
себе
си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина.
87.
Физиогномична картина
 
- Георги Радев (1900–1940)
Устата е хубаво изваяна: горната и долна устни не са ни стиснати, ни открехнати - те свободно прелитат една
към
друга.
При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете
себевладане
, спокойствие, достойнство.
Накрай ще кажа, че изучавайки езика, който говорят живите форми на неговото тяло, човек ще изучи и ония пътища, по които Живата Природа го води от звяра
към
чистия Човек.
88.
Натюрели
 
- Георги Радев (1900–1940)
Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен
към
земята?
Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават.
Склонни
към
независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт.
Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност.
Със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност
към
хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса.
Важното е да подтикнат
към
наблюдения и да подпомогнат вродения у всекиго физиогномичен усет да работи, не наслуки и опипом, а ясно и по определени линии.
Хората, спадащи
към
чувствителния натюрел, се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно устройство.
Мине ли се
към
главата и лицето, веднага се хвърля на очи яйцевидната, крушовидна форма.
За груба физическа работа и прекомерни мускулни напрежения тe нито са годни, нито пък имат склонност
към
тях.
Много хора, обаче, които схващат нещата грубо - сетивно, веществено, за които труд е само мускулното, видимото напрежение, което се съпротивлява на материята и мести веществени маси, не могат да оценят работата на хората, принадлежащи
към
този натюрел.
89.
Темпераменти
 
- Георги Радев (1900–1940)
Преди да пристъпя
към
разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека.
Концентричните кръгове представят диференциране на човека
откъм
пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин.
И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада
към
петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип.
Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата,
към
която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове,
към
който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен).
А като плоскост,
към
която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът.
Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи
към
долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи
към
средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат
към
най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури).
Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр.
При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта,
към
която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел.
Да пристъпим сега
към
разглеждане на темпераментите.
Басов, цитирайки Кречмер в своя увод
към
книгата на проф.
Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща
към
схващанията на древните!"
Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел.
От него зависи степента на чувствителност
към
външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания.
Отнесени тия определения в редуциран вид,
към
четирите отделни темперамента, последните биха могли да се формулират най-общо така (по Фуйе):
Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има
към
луната.
Кадифеният оттенък се дължи на
богатата
с мазнини подпочва на тяхната кожа.
Под тази гладка кожа, с
богата
на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура.
Ясно е, че лимфатиците, които изобщо слабо реагират на външни подбуди, са повече склонни
към
тих и спокоен живот.
Мнозина лимфатици с по-развита нервна система, проявяват силна склонност
към
мечтание, съзерцание и сантименталност.
Кожата на сангвиника - свежо-розова, от изблик на живот и младост - обича слънцето и се стреми
към
него.
Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага
към
деспотизъм и тирания.
90.
Една историческа картина
 
- Георги Радев (1900–1940)
Трима патриарси, 29 кардинала, 33 архиепископи, 150-ина епископа, сума абати и приори, 300 магистрати и доктори по богословие, множество принцове и велможи, а най-после и сам императора образували бляскавия състав на събора.
Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният:
– Как дръзна да апелираш
към
Христа против папата?
Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш
към
Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати.
Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със
себе
си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение.
Те не се гнусят от
себе
си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат
себе
си.
И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял
себе
си.
Такъв човек следователно не може да почита
себе
си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност.
Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със
себе
си или пред людски очи.
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон
към
вътрешния, от страха - закон на животинското царство,
към
Любовта
- закон на разумния човек, от „папата"
към
Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи.
И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на
Любовта
, човекът в когото се е пробудил живия Христос.
91.
Младият египтянин
 
- Георги Радев (1900–1940)
Фараонът се обърнал
към
първия от провинените и го запитал, защо плюл пред Апис.
Аз с трепет се обърнах
към
нея.
Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли
към
кощунствената постъпка на младия египтянин.
92.
Има ли днес пророци и светии?
 
- Георги Радев (1900–1940)
Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии?
Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи.
Само че те не принадлежат
към
никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа.
93.
Едно сравнение
 
- Георги Радев (1900–1940)
Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи
към
всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам.
Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н.
Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват
към
една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде?
Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само
себе
си.
Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само
себе
си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили.
То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само
себе
си - без инженери, без строители, без работници.
„Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в
себе
си всички предишни култури, изразени в една или друга форма.
И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в
себе
си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ?
94.
Челото на човека
 
- Георги Радев (1900–1940)
И ето, ние имаме най-сетне пред
себе
си човека с неговото високо издигнато чело.
Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно възприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение
към
предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане.
Ако тия центрове са добре развити у един човек, той може да мисли отвлечено, да размишлява върху философски и теоретични въпроси, да дири по-далечните съотношения и причини на нещата.
Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата
към
онова умствено ниво, на което те се намират.
Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият
богатите
съкровища на умствения живот.
95.
Нещо из историята на хиромантията
 
- Георги Радев (1900–1940)
Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство.
Интересът
към
тая наука продължава непрекъснато и отпосле.
По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът
към
тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия.
век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса
към
хиромантията - поне в средите - на официалните учени.
Едва в последно време се забелязва едно по-обективно отношение
към
хиромантията от страна на някои официални учени, които по един или друг начин са били принудени да признаят нейната достоверност.
Със своите книги те поддържаха постоянно жив интереса
към
това древно мантично изкуство.
След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът
към
хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди.
96.
Лостът на Архимеда
 
- Георги Радев (1900–1940)
Едно житно зърно, например, крие в
себе
си огромни запаси хранителна енергия, но какво малко количество от тази енергия ние можем да използваме.
Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила.
97.
Два свята
 
- Георги Радев (1900–1940)
Майката на Заведеевите синове - Яков и Йоан - се приближава при Христа заедно със синовете си, да ходатайствува заради тях.
А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай.
Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у
богатия
Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува.
Но да оставим тия коментари и да се върнем
към
самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална простота, че изглежда почти геометрически стилизиран.
„Заповядай!" - с тази дума се обръща Заведеевата майка
към
Исуса.
Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение
към
онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест".
98.
Притчата за самарянина
 
- Георги Радев (1900–1940)
По отговора, който дава на Христа, личи че този законник - човек с тънък аналитичен ум, привикнал
към
философска спекулация, обигран в казуистиката на Талмуда - наистина е схванал есенцията на закона, добрал се е до неговата ядка.
Но щом работата се сведе
към
прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен?
Защото, ако е въпрос за
Бога
, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си
към
него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои.
Ближният
, обаче, не е метафизичен въпрос.
Спре ли се човек - подобно законника - по стръмните върхове на философското умозрение, не навлезе ли в плодородната долина на милосърдието, втората част от великия закон -
любовта
към
ближния
- ще си остане за него все теоретична проблема.
По-нататък нашето трепетно детско въображение си представя, как милостивият самарянин качва ранения на добичето си, как го завежда в страноприемницата, дето го настанява и се грижи за него.
Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова
богато
съдържание.
Осле, което той възсяда, което покорно го носи, и което е натоварено с даровете на милосърдието.
Самарянинът затова може да помага, да върши великото дело на милосърдието, защото е изкарал вън от
себе
си „магарето" проектирал го е във физическия свят и го е направил свое покорно добиче, което му носи „виното" и „елея".
За да наведа мисълта на читателя да открие туй магаре в човека, чиито дълги уши така упорито щръкват понякога на неговата глава, за да се скрият след туй отново в мозъка, ще го отпратя
към
статията: „Две òси в главата на човека."
И може би, това ще му помогне отчасти - като знае, къде е - да я хване, за да издърпа магарето вън от
себе
си.
99.
Две оси в главата на човека
 
- Георги Радев (1900–1940)
Първата е развита по оста, която минава през предно-горната част на мозъка
към
долно-задната.
Освен това, силно развити в нашия случай се явяват и ония центрове в долно-задната част на главата, които указват на силна привързаност
към
дом, жена, деца, род, приятели.
Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта,
себеуважението
и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени.
Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита умствена дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан
към
семейство, приятели, роднини.
В своето състрадание
към
хората той често отива до сантименталност.
Като се има пред вид, че твърдостта,
себеуважението
и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа.
Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан
към
свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага.
Да се обърнем сега
към
втория тип, даден на фигура 2.
При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита.
Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока,
към
една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта.
У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението,
любовта
към
Бога
.
Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан
към
външните знаци и обреди на един култ.
Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич
към
ближния
(неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици".
Избирайки, обаче, тия два крайни типа, исках да посоча един аналитичен метод за проучване на главата - метода на сеченията,
към
който пак ще се върна.
100.
По повод някои изчисления за кубичната миля
 
- Георги Радев (1900–1940)
Бихме препоръчали на тия скептици да прочетат някои от съчиненията на видни окултисти върху циганското Таро, за да видят, какво ценно
богатство
е скрито в тия привидно невинни символи, каквито представят картите.
дълга и толкова висока) в посока от изток
към
запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока.
101.
Животът и жената
 
- Георги Радев (1900–1940)
Но за живота сам по
себе
си те не могат да спорят.
Та туй вечното в живота, това което само
себе
си съхранява, защото е едно със
себе
си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми.
И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство
към
жената – хранителна и матка, дето се заражда живота.
Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване"
към
мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот.
102.
Два образа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Представете си, че някоя жена, като тази на фиг.
За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне
към
съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
Те се отнасят
към
тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит.
А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в
любовта
, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях.
Може човешката
любов
– говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена
Любов
, за която говорят и
към
която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души.
Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем
към
него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране.
Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над
себе
си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека.
И затова тя трябва да изпита трепетите на
любовта
, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя –
любов
, която се стреми
към
центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот.
Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на
Любовта
.
Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич
към
децата, или изобщо
към
всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата.
103.
Метърът-първообраз
 
- Георги Радев (1900–1940)
Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след
себе
си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло.
Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят
към
една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат
към
единица светлинна вълна.
За контрола, установи се и отношението на метра
към
дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия.
С това метърът биде отнесен
към
светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна.
104.
Енергията на атома
 
- Георги Радев (1900–1940)
Човек е така алчен за
забогатяване
! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите.
105.
Сфера на Урана
 
- Георги Радев (1900–1940)
Като четат, че Уран поражда у човека склонност
към
напредничави идеи и стремеж
към
освобождаване от всякакви предразсъдъци - неща, които по тяхна преценка и тях особено силно вълнуват - те считат
себе
си за "уранианци".
В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект
към
някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на човека.
У един индивид със стремеж
към
напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж.
Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в
себе
си личност и да свържат човека с космичното съзнание.
За да изразят принадлежността на Урана
към
един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер.
Човек трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у
себе
си известни "възприемателни" психични апарати, за да може да улавя урановите вълни.
Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание.
Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив
към
индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност.
В литературата този стремеж
към
освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен.
Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото.
Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение,
към
сферата на Уран.
И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж
към
този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у
себе
си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят.
Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят
към
осъществяване.
Както аеропланът носи в
себе
си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в
себе
си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища.
В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за
Бога
, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили.
106.
Предговор
 
- Георги Радев (1900–1940)
Не ще и дума, че тия „лирични отклонения“ нямат нищо общо със самото съдържание на сказката, която си беше поставила за цел да отбележи някои от последните научни изводи и хипотези за слънцето и неговата дейност — изводи, които водят неизбежно
към
оня източник на познание и опит, от който произлиза страната на пръв поглед практика у учениците на В. В.
107.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
Повечето хора не обичат да се вмислят в подобни въпроси, т дори не им идват на ум.
Вярно е, че разумът на човека може да преодолеe наивния емпиризъм на сетивата и да разбули оная тънка мрежа от измами, която тe изплитат, но все пак той не може да схване истината сама по
себе
.
След тия бегли бележки, ще пристъпя по-пряко
към
своя предмет.
„Вятърът, който духа, казва на едно место Камил Фламарион, реките, които се спущат от широките равнини
към
морето, корабите, които плуват по него с издути платна, житото, което никне в полята, дъждът, който пои замята, воденицата, що смила и превръща в брашно плода на нивята, конят, който лети под удара на стремето, перото на писателя, което изразява неговата мисъл, всичко това, за да се обясни, трябва да се сведе
към
слънцето.
На такива противоречия учените се натъкват не само при току-що споменатите въпроси, ами и при сума други въпроси из теоретичната астрономия и астрофизика, като запример при обясняване на планетните движения в етера—среда, която има най-противоречиви свойства — при явленията на космичния и земен магнетизъм, при проблема за предаване енергията от слънцето на планетите и т. н.
Тези и редица други въпроси са накарали много учени, искрено мислещи люде, да се откажат от ония чисто механични схващания за строежа и функционирането на слънчевата система, като съвсем недостатъчни за обясняване на сложните процеси, които стават в нея.
Но преди да пристъпя
към
набелязване на някои по-модерни възгледи, които смело прекрачват междата, която дели материалистичното и механично схващане на слънцето и изобщо на природата от окултното, ще изложа накъсо проблемата за етера, така както тя бе доскоро поставена в науката.
И продължава по нататък Д-р Кьотнер: „Едничкото,
към
което ние отнасяме всичко, що става в света на явленията, единствено неизменното всред всичките промени, ще бъде винаги за нас една неразрешима загадка.
Царуващият днес материалистичен възглед за вселената, и частно за нашата слънчева система, вие го знаете: звезди, слънца, планети, мъглявини, комети — това са никакви мъртви, безжизнени маси, които кой знае по каква случайност са хвърлени в космичното пространство да се движат ей тъй без цел, без смисъл, по някакъв странен каприз на „Природата“.
И тази идеална тарифа им е предписана от някаква несъзнателна, сляпа случайност! На такова нещо прилича пустата вселена на някои астрономи, където огромни слънца, пред които нашето слънце изглежда като пясъчно зърно, галактични системи, подобни на нашия Млечен Път, които дори и бързите крачки на светлинните години не могат да достигнат за десетки хиляди години, се носят като мъртви маси, ненаселени, пусти, без дихание на живот.
Но туй, което пред ограниченото око на човека, въоръжено дори с най-мощния телескоп, подпомогнат и от най-тънките долавяния на спектроскопа, изглежда безжизнени маси, които се движат сляпо в пространството, регулирани от механични закони, за погледа на онези, които виждат, то е един велик жив организъм, който е съзнателен и разумен и в малкото и в голямото, като се тръгне от електрона и се стигне до мъглявината, която развива в космичното пространство своите огромни спирали, бременни с бъдни слънца.
Ще ви кажа само,
към
какво клонят най-напредничавите възгледи по тия въпроси, като строг извод на набраните факти и на най-неизбежните хипотези, без които изграждането на научните теории е невъзможно.
Тия естествени заключения представят едно чувствително приближение
към
издревната идея, която поддържа Окултната Традиция, стара като света: че цялата вселена, това е тялото, организмът на Великия космичен Човек.
Местото не ми позволява да ви изложа техните изследвания: ще кажа само, че те много бързо клонят
към
древните астрологични схващания.
Последните, именно, предизвикват магнитни полета, чиито силови линии са перпендикулярни на оста на вихрите, така че всяко слънчево петно, което се намира
към
сферата на слънчевия диск или в самата му сфера, ни праща енергия, успоредно на тези1 силови линии.
„Как може, пита немския писател Suryа, горещата газообразна маса на слънцето да проявява от само
себе
си дейност?
И аз бих се изразил за днешното състояние на научните тенденции по следния начин: съвременното състояние на някои научни факти и изводи е такова, че остава само да се премине
към
граница, както се изразяват в математичния анализ, за да се дойде до дълбоките разбирания на окултната наука за човека и вселената, разбира се в най-достъпната им форма.
И така, да се повърнем пак
към
нашия предмет.
От него бликат струите на жизнената есенция, извършват своята циркулация в цялата система,
към
планетите, които са нейни органи“.
И тяхната задача не е друга, освен да посочат пътя
към
ония извори, които бликат в подножието на върховете.
За адептите, сиреч ония високо и тънко организирани човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си организъм, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни органи на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни.
След като нахвърлих най-едрите линии на съвременните познания за слънцето, така както те се очертават днес, и набелязах посоката,
към
която неизбежно се стремят научните изводи, аз ще премина
към
разглеждане живите сили на слънцето и тяхното използуване във всекидневния живот.
към
която спадат ултравиолетовите или инфрачервените лъчи.
С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед
към
приложенията й в медицината.
червената светлина има термично действие — тя носи в
себе
си топлинната енергия; 3.
Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята
към
слънцето — именно, наклона на земната ос
към
еклиптиката.
Думата ми е за оста на земята, която е наведена
към
плоскостта на еклиптиката на около 230 26’, факт.
Та казвам, че онова разнообразие от условия, от които зависи развоя на целия органически свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета
към
слънцето.
Самата енергия на слънцето носи в
себе
си цял един регистър от специфични влияния, които се менят непрекъснато, в живата смяна на редица ритмични вълни.
За днешните хора, които са изгубили способността да преживяват много процеси в природата, това събитие в живота на земята се свежда
към
една суха дата,
към
една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар.
Този миг носи в
себе
си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности.
Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна.
Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди
към
повелителните изисквания на природата.
Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек
към
своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм.
По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне
към
своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
Колкото по приближаваме
към
пладне, толкова слънчевата енергия слиза по
към
стомаха и упражнява влияние по-специално върху храносмилателната система.
След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята
към
центъра на слънцето.
Разумният човек не се отнася
към
нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва.
И слънцето, с всеки свой лъч се обръща не
към
камилите, а
към
плодните дръвчета: да се обърнат и поемат живите му сокове, за да напъпят, да цъфнат и плод да вържат в светлината на Живота.
108.
Предговор
 
- Велко Петрушев
В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки; където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващ се в моменти на стихиен устрем
към
велики постижения, драмата „Девор “ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ.
Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви
към
правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествената
Любов
над нашите страсти.
Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход
към
висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба с съвременния материализъм.
Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се
към
истината.
109.
Действие първо.
 
- Велко Петрушев
Вий, царице на нощта, може ли да ме отведете по пътя
към
оскърбената дева ?
Чу царят зова на Девор и тръгна по направление
към
градината, гдето бе се захласнал в голямото разнообразие и тъмнота, облечен в черен сюртук и наметнат с черно наметало, под сюртука препасан с кожен пояс, върху който висеха различни оръжия; шпага, съд с упоително питие, кожена чанта в лявата ръка, в устата му запалена цигара.
Ида от царството на светлината и необятната
любов
.
Как създаваш интерес на своите поданици
към
това жестоко забавление, брат с брат да се избиват?
Ето как: моето царство е свят на разнообразие, тук живеят няколко раси, произхода им е един и същ, а езикът и желанията им са различни.
Това е първа стъпка
към
рицарски подвизи и удоволствия.
Тогава ще полетиш
към
тайните замъци, гдето те очаква светлата Дева.
Ах, тия призраци! Махнете се, вие зли чародейки ! И вий, Деви на съвестта, не смущавайте моето огнено желание! Идете вий, там в царството на
любовта
.
110.
Действие второ.
 
- Велко Петрушев
Ела, събуди съвестта си и чуй скръбните стенания на светящите твои братя в царството на светлината; тe никога не ще се успокоят, докато не се завърне Девор в царството на необятната
любов
.
Дошел е тук да внася смут, непокорство и страх в моите поданици, Такъв не трябва да живее! На всека цена аз трябва да се справя с него! Но, трябва да побързам докато не е срещнал още Девора и го отвлече с
себе
си.
И всеки светящ, който се е осмелил да я отвлече с
себе
си, е бивал поразен.
Бързо закрачи 3емон
към
тъмните свърталища, доволен че ще може да пие вино, без да го безпокои някой.
Тя се спусна вирено надолу
към
лесовете на градината с убеждение, че ще срещне Ханан.
111.
Действие трето.
 
- Велко Петрушев
Тя вярва, че скоро ще се възцари като богиня на звездната
любов
.
Зарите на
любовта
се изливат в чудна песен, а струите на живота в безсмъртен хим.
В мен вече говорят други сили, акорда на моята арфа отново затрептя и пламъците на
любовта
пламнаха в измореното ми сърце!
Ха, ха, Деворе, вместо да летиш из широките слънчеви полета, ти с голяма бързина политна
към
земята.
Сега бързо бягай
към
царството на свободата.
(Девор отваря очит си, вижда Славяна, иска й да му даде да пие)
Сине на светлината, спаси
себе
си и мене.
Помогнете ми Вий в тази страшна и последна нощ! Дайте криле на душата ми, да полети
към
светлия простор!
И не ще можеш дари сърцето си, защото пламъците на кладата са готови да затворят очите ти завинаги!
112.
Действие четвърто.
 
- Велко Петрушев
Ти, дъщеря на плеядите небесни, жрица на безсмъртния Аполон, достойна си да бъдеш отново в царството на светлите Деви! Защото, заради девството и чистотата си, ти днес победи смъртта и тъмнината! Сега, бързо да бягаме
към
планината!
Моята
любов
ти прощава, моят разум те спасява.
Стани, чадо мое, и да вървим! Ето колесницата на слънчевите лъчи те чака! Тя ще полети
към
висините, лазура и царството на светлината.
Тя е богиня на необятна
любов
и светла звезда от лазура.
Ти, дъще на плеядите, бликащ извор на скръб и радост, фатална нощ и светло утро, блага усмивка и ромящи сълзи, дете в люлката и героиня на кладата, стремеж и вечен блен, в чиито жили тече кръв на жреците и
любовни
пламъци в сърцето.
113.
Епилог.
 
- Велко Петрушев
А жрецът Ханан не престава да пали все нови факли за нова мисъл, нов живот и необятна
любов
!
114.
Изгревът - Атанас Славов
 
- Атанас Славов
Към
светската биография
към
Югозападен университет - Благоевград
115.
Когато говорим за Петър Дънов...
 
- Атанас Славов
„Става дума за връщане
към
отхвърлената същност на българското, така както то се формира е средновековието и с което винаги се мъчим да се идентефицираме.
„Върху територията на България са живяли различни племена и народности - и в дружба, - и във вражда, едно рядко по своето
богатство
народно общество.
Преди всичко за християнското човечество, в частност на православието, но във всеки случай тази култура не се е затваряла в
себе
си.
Затова тя лесно е възприемала постиженията на други култури и е отдавала своите
богатства
на други култури.
Ако една култура съществува сама за
себе
си и сама
себе
си възвеличава, тя се самозадушава, не може дълго да просъществува.“
За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в
себе
си съзнанието за своите планетарни параметри, да включи в речника си и да мисли чрез своя духовен учител Дънов, чрез художниците Кристо и Паскен, писателите Канети, индустриалци като Добри Желазков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимински, общественици като д-р Миркович - нашата тежка артилерия!
Някои имат критично отношение
към
него, само защото е надраснал границите, в които те, като родеещи се с него, за тях са непрекосими.
Някои нацисти гледат на него като на американски агент (той помага за спасяването на българските евреи чрез внушения
към
царя).
А комунистите се стовариха върху него, когато взеха властта, с обвиненията, че е реакционен проповедник на
любовта
, по времето на свирепата класова борба за установяване на пролетарска диктатура в България и смазването на буржоазната държава.
Ако имаме наш юнак - щеше да е нане Стоичко с брадвата, и ако го оставеха да си кара по неговото си, щеше да ти каже, че тука десница се иска! Десницата е мъжката ръка! Леващина не ще то! И да отсече лявата ръка на сина си, че е слаба.
116.
Въведение
 
- Атанас Славов
На една писателска масичка сме на площад „Славейков“, и аз разправям на литературния критик Здравко Петров как след деветгодишното си богословско обучение в Америка, Петър Дънов е потресен от духовната изостаналост на България (Не става дума за джиджините жълти павета на София и фасадата на рисувалното училище, а за връзката с
Бога
).
И как в превода на „Безсмъртната
любов
“ на Дюк де Помар от 1895 г.
Това са завършени личности, които отдавна кореспондират помежду си, отдавна сверяват часовници, отдавна чакат искрата под струпаните от тях духовни съчки да цъкне, и да се разгори пламък.
Мътен сън беше покълващата нива на
любовта
, насадена от Учителя.
117.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
Октомври 1898 - В културно-просветно дружество „Майка“ във Варна изнася Посланието си
към
„българските синове на семейството славянско,“ което не се посреща с пълно доверие, и той не разрешава отпечатването и разпространяването му.
Българските Проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Роберт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на „конгрегашкото“ училище в Самоков, един от Научно-теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква.
Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо
към
терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка.
По-стара от него, с ясно изявен характер на стабилна гражданка, тя иска да помогне на брат си, да стъпи на твърда почва, която да носи респект.
На следващата година - през 1896 - той издава във Варна книгата „Науката и образованието.“ В нея разгръща по нетипичен за бъдещите си трудове доста академичен начин същността на научното си и философско мислене и очертава убеждението си, че е нужна решителна промяна в задължителното съвременно съжителство на постиженията на науката, с начина по който те се вместват във възпитанието на идващите поколения.
Нито протестантските мисии на Америка и Англия ще съживят закърнялите дълбоки корени на българската духовност, нито предписването на билки и съвременни рецепти ще даде простор на духовния заряд, който е натрупал в
себе
си.
На 7 март 1897 година Петър споделя с баща си, че взима решение да развие духовно учение, което да не корегира протестантството, или православието, или каквито и да било католицизми, и така нататък, а да пренесе от безбрежната вселена на всемирната духовност недокоснати още ценности.
На следващата година 1898 Петър Дънов издава малка брошурка под заглавието „Хио Елли Мелли Месаил.“ Духовно послание
към
всички хора на този свят, което представлява призив за съзнателен, разумен живот.
През месец октомври следва публичното му призвание
към
българите в салона на дружество „Майка“ във Варна.
Призвание
към
народа ми1
Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление.
Аз ида от горе по Висше разпореждане на
Бога
, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище.
Не огорчавайте
Бога
с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата
към
вас верност и
любов
.
Просветете се, елате на
себе
си, съзнайте Истината на живота.
Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате
към
вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на
Бога
, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството,
към
славата и величието на безсмъртието.
Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на виделината, в която обитава мир и
любов
във всяка нейна стъпка.
Тази връзка е
Любовта
на Вечния, Невидим Бог - извор на живота.
Тая неопределима
Любов
, на Този който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават, за последен път в тоя свят!
Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран.
Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на
любовта
, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар.
Във възраждането на народите, умът и сърцето требва да вървят успоредно,
любовта
и добродетелта взаимно, силата и разума на едно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Моята
любов
за вас ми продиктува своето задължение, и Аз встъпих напред да ви взема под моя върховна охрана.
За това желая да ви подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте
Бога
, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на
Любовта
Му.
Вие сте мой народ, Господ потърси дом за
себе
си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.
Господ ви е ръководил, Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за
любовта
, която сте приели с верност от Него, който е Цар на Царете и Господар на Господарите.
Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на
Бога
, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази.
Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с
любовта
си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този който ви беше избрал.
И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце
към
Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Царството, което ида да възстановя, не е царство на омраза, но на
любов
.
Небето в знака на своето благоволение, ви е дало един свят залог на великата милост и
любов
, който се пази помежду ви, и от този ден в който е даден отговор, започва вашето изкушение и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято и ако се опитате да светотатствате три злини ще ви допусна: Глад, Мор и Разорение и нема да ви пощадя, ще се съдя с вази и ще помните винаги че Бог е говорил.
Обръщам се
към
вас мои служители и учители, и
към
вас книжници, и фарисеи, и лицемери: и ви заповядвам да не развращавате народи Ми, който съм ви поверил.
Вие, над които пожертвувах всичко придобито: Живот, Слава и Чест, сте злоупотребили с моята доброта и моята
Любов
.
Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всеки с
ближния
си.
Снимки
към
глава първа: Призванието
118.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
Те първи проявяват траен интерес
към
духовното присъствие в него.
Под дърветата в двора на бащината си църква, в провинциалното спокойствие, изчистено от всичката разсейваща суета на дребните илюзии, че може да бъде истински полезен с едно пасторско поприще, той протяга ръце
към
поразителния елит на предосвобожденска България, който също се лута за твърда почва в хаоса на промяната.
Една година по-късно - на 6 април 1900 - той прави опит да постави формално началото на кръга около
себе
си, но този опит завършва неуспешно.
той отправя своето „Възвание
към
народа ми българските синове на семейството славянско“ пред варненското благотворително дружество „Майка“ (среща се и като „Милосърдие“).
Узунови са
богати
хора със самочувствие.
Заселва се в Търново, където учителства до края на живота си, като става дори помощник-директор на Девическата гимназия.
Тя вече е изпратила известните си призиви и послания
към
всички силни на деня, които имат отношение
към
тази част от света, да наложат една по-висша справедливост в живота на славяните.
Елена по това време вече има определен интерес
към
духоните и окултни търсения на търновчани.
Гина е съпруга на просветителя Петко Гумнеров, наследник на
богат
винарски род от село Церово, Пазарджишко.
През 1983 пак отива в Париж, но се връща на стари години
към
младежката си страст, и до края на живота си, се посвещава на безплатното си лечителство.
Първото му видение е на седем годищна възраст: Явява му се светло същество, което се носи в небето на север
към
Стара планина! На 12 годишна възраст е увенчан от два ангела по поръка на
Бога
.
14-16 юли - Баувица, Караджиларе, Курмянско, Севлиево,
Богатово
, Ново село, Бълван, Ледених.
Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма,
Есебеглик
, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково.
С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи,
Къмъчли
, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с.
Така например намира за неправилно това, че Анастасия Желязкова се разсейва с много странични светски работи, и пише на д-р Миркович, че Господ не одобрява неговото сближване с Колесников, с който угажда повече на човешката си суета отколкото да слушат
Бога
.
Приемат, че може и да е вярно, че Той, Избранникът, „Назначеният“ от
Бога
може и трябва да се приеме като Учител, и го следват надмогнали колебанията си.
на терен, който е, и ще бъде, дълго извън контрола му) вместо всецяло да се съсредоточи и интелектуално (с непостожимия си за него заряд) и материално (с
богаташеството
си) само на контролираната от него Верига.
Това най-ярко и най-добре е документирано в отношението му
към
Миркович.
Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил.
Следват четири напрегнати години на просветна дейност съчетана с началото на неговия интерес
към
френологията т.е.
Снимки
към
глава втора: Веригата
119.
Глава трета: 'Опълченска'
 
- Атанас Славов
Дънов постоянно е посещаван от последователите си, и Георги Димитров не стои настрани от ежедневието на съседа си.
Приятелско е и отношението на Дънов
към
съобитателя си на Гумнеровата къща.
Той активно продължава френологическите си изследвания и изнасянето на сказки на тази тема из страната, прави обиколки по време на които постепенно започва да изнася духовни проповеди с цялата си опитност на професионален протестантски проповедник,
обогатени
обаче с кълновете на бъдещите си неделни беседи на „Изгрева“.
Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката душа“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул.
За нея предпоставките за бъдещето й насочване
към
дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен девически пансион, в който започва образованието си през 1881 година.
Обрядите и тайнствата, с които това е свързано, събуждат в нея въпросите за съществуването на
Бога
, за наличието на друг свят, където душата пребивава след края на физическия живот.
Дънов показва с илюстрации връзката между човешкото тяло и духовния му заряд, сочи пътищата на градежа на личността със собствените й човешки мисли, чувства, стремежи... Всички са прихласнати, и Иларионова осъзнава, че е свидетел на един непознат за нея подход
към
духовното! Това което я поразява и привлича неудържимо е абсолютния позитивизъм на Дънов.
НАГОРЕ