НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
176
резултата в
66
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ръцете като израз на човешката природа
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Освен това при изследването на кръвта от тези мумии се оказва, че тя спада към кръвна група, която изобщо не се среща у
народите
на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че са хора от друга раса, имаща различен произход.
Знае се, че платината се топи при 1700 градуса и че е необходима сложна техника за обработката и. В развалините на град Чан-Чан са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите на град Парнакс по брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които е бяла, а косите им са кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди.
Освен това при изследването на кръвта от тези мумии се оказва, че тя спада към кръвна група, която изобщо не се среща у
народите
на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че са хора от друга раса, имаща различен произход.
В народите от Средна и Южна Америка са запазени легенди, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и занаяти. При разкопки на древни развалини между многото учудващи предмети, плод на голямо умение и знания, са намерени скелети на лами, които имат пет пръста на краката си, докато съвременните лами, както е известно, имат само по два пръста. Това особени ясно потвърждава древността на тази култура. През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини край океана. Аерофотоснимките показват, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле.
към текста >>
В
народите
от Средна и Южна Америка са запазени легенди, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и занаяти.
В развалините на град Чан-Чан са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите на град Парнакс по брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които е бяла, а косите им са кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това при изследването на кръвта от тези мумии се оказва, че тя спада към кръвна група, която изобщо не се среща у народите на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че са хора от друга раса, имаща различен произход.
В
народите
от Средна и Южна Америка са запазени легенди, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и занаяти.
При разкопки на древни развалини между многото учудващи предмети, плод на голямо умение и знания, са намерени скелети на лами, които имат пет пръста на краката си, докато съвременните лами, както е известно, имат само по два пръста. Това особени ясно потвърждава древността на тази култура. През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини край океана. Аерофотоснимките показват, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери: прави паралелни линии с грамадна точност се простират по на 10 - 15 километра.
към текста >>
Древните
народи
са употребявали символичен език; с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий, която дава силната практична мисъл.
Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери: прави паралелни линии с грамадна точност се простират по на 10 - 15 километра. За направата на тези фигури е трябвало да работят хиляди хора под ръководството на много опитни геодези, имащи на разположение точни уреди за такава дейност. Освен това тези фигури могат да се видят само от голяма височина, и то от летателен апарат. За такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където е отбелязано, че атлантите - народ от потъналия континент Атлантида - са можели да пътуват и до други Планети. Уточнява се дори, че тези апарати са се движели с живак.
Древните
народи
са употребявали символичен език; с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий, която дава силната практична мисъл.
Така че ще трябва да приемем, че тези апарати са се движели със силна мисъл, т.е. атлантите са знаели, че мисълта е сила, и са умеели да се ползуват от нея като сила. И в наше време големият английски математик Пол Дирак през 1928 година състави едно уравнение от квантовата механика, с което доказа, че мисълта е сила, а също,че съществува вещество с обратен силов строеж - антивещество. За това уравнение този гениален математик получи Нобелова награда. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 400 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака.
към текста >>
За да може да се разбере онова, което представлява новороденият човек,
народите
от тази велика раса са създали ред науки, даващи възможност да се проникне в тази загадка.
Раждането на човека е едно велико събитие от изключителна важност, както за самия човек, който се ражда, така и за неговите родители, а след това и за обществото около него. Какво представлява това мъничко, едва шаващо същество, какви качества и способности носи то в себе си, какъв е пътят на неговия живот? Всичко това будело голям интерес у хората от тази велика раса. Когато са успявали да разберат онова, което роденият човек носи със себе си, те са се стараели с всички средства да създадат условия за развитието на благородните и полезни качества и да отнемат възможността за развитието и укрепването на отрицателните. Че наистина всякога новороденото дете носи със себе си своите качества и способности, въз основа на които се определя и пътят на неговия живот, виждаме преди всичко от голямото разнообразие на хората, както по външния им вид, така и по изявите на качествата и способностите им.
За да може да се разбере онова, което представлява новороденият човек,
народите
от тази велика раса са създали ред науки, даващи възможност да се проникне в тази загадка.
На първо място това е науката за Звездния мир и по-точно нейният втори раздел, наречен сега Астрология. Тази наука има възможност да ни даде най- задълбочена и най-ясна представа за това, което носи у себе си всеки човек. Затова са я наричали „Царската наука". Хората от тази Първа раса са приемали, че дванадесетте съзвездия, наредени в плоскостта на Слънчевия сектор, и Планетите в Слънчевата система, заедно с Луната и самото Слънце, с изтичащите от тях силови течения в момента и на място на раждането отразяват именно неговите качества и способности, а също и условията, при които ще протече животът му. Те са разбирали, че човек е една идея на Бога, на Необятния Миров Силов Океан, и за да се реализира тази идея, той е създал Слънчевата система.
към текста >>
2.
Великото противостоене на Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Народите
в различните континенти съвсем не са еднакви по своето развитие, нито пък имат еднакъв темп на еволюционен процес.
Досега животът тук е успял да създаде толкова съвършено вещество, каквото е сивото вещество в мозъците на атомните учени. Ако еволюционният процес беше само с 10 процента по-бърз, то такива мозъци щяхме да имаме преди триста милиона години. Очевидно е от какво голямо значение е скоростта, с която се движи еволюцията, а тя при различните небесни тела не е еднаква. Еволюционният процес даже за различните части на Земята не е еднакъв. Има места, области, където той е по- бърз.
Народите
в различните континенти съвсем не са еднакви по своето развитие, нито пък имат еднакъв темп на еволюционен процес.
Като ярък пример да вземем едно съобщение във всекидневния печат. Москва, 21 ноември 1971 г. Памир, едно от най-големите плата на нашата планета, учудва учените. Експедиция от съветски ботаници намира там ябълка на 160 години, която през краткото лято успява да даде два пъти плод. Местният дъб израства до три метра за една година и още на четвъртата дава плод жълъди.
към текста >>
3.
През 2000-та година нова Вселенска катастрофа няма да има
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ще си сътрудничат и ще се допълват наука и религия, Изтокът и Западът, различните религиозни учения, официалната и окултната медицина, съвременните научно-технически постижения и езотеричните знания на древните
народи
.
На нашето Слънце има живот, има разум, много по-висш от нашия, който този път много по-добре е организирал отбраната на цялата система. Не край, а ново начало ни предстои. Начало на Нова епоха, на нова човешка раса, която ще притежава вече някои качества, които са били характерни за Първата раса. Подготовката за тях вече започна - погледнете какви немислими доскоро промени настъпиха през последните десетина години в света. Ерата на противопоставянето и омразата болезнено и трудно, но неотвратимо си отива и на нейно място ще дойде ерата на сътрудничеството, на Любовта.
Ще си сътрудничат и ще се допълват наука и религия, Изтокът и Западът, различните религиозни учения, официалната и окултната медицина, съвременните научно-технически постижения и езотеричните знания на древните
народи
.
Човечеството вече получи своя суров урок за злото и сега пътят му сочи напред и нагоре и има за крайна цел възстановяването на изначалната космическа хармония, царувала някога в нашата Слънчева система.
към текста >>
4.
Кои са Белите братя?
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Чувал съм от Учителя, че седалище на Бялото братство има на връх Монблан и че това е причината
народите
наоколо да живеят в мир и разбирателство... А един ден, когато бяхме на Рилските езера, Учителят се спря край четвъртото - Близнаците, и каза: „Тук е един от входовете на Агарта...“
След човека има други по- висши йерархии, за които Учителя говори и които ви изброих. Те имат за задача да управляват света, в който живеем, да ни насочват и помагат. Тези подземни царства носят тайнствени имена - Шамбала, Агарта, Тебул... А обитателите им, висшата раса на свръхчовеците, имат тела от по-фина материя, с по- силни вибрации. Те могат да минат през всичко, да отидат навсякъде. Наричаме ги още Световните Учители.
Чувал съм от Учителя, че седалище на Бялото братство има на връх Монблан и че това е причината
народите
наоколо да живеят в мир и разбирателство... А един ден, когато бяхме на Рилските езера, Учителят се спря край четвъртото - Близнаците, и каза: „Тук е един от входовете на Агарта...“
към текста >>
5.
Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Друг подобен политик от по-новата история е Уилсън, дошъл с мисията да създаде Обществото на
народите
.
ОКУЛТНОТО НЕВЕЖЕСТВО НА ПОЛИТИЦИТЕ МОЖЕ ДА ИМА УЖАСНИ ПОСЛЕДСТВИЯ На пръв поглед между политиката и окултизма едва ли може да се открие нещо общо, но в действителност те са дълбоко свързани. Знаете ли, че процесът на мир, разбирателство и обединение на Европа отдавна е планиран от Висшите разумни сили? Водил съм безброй разговори с Учителя Бейнса Дуно (Петър Дънов) и в един от тях той каза: „Изпратихме Наполеон Бонапарт в Европа с три задачи: да премахне светската власт на папата (по това време Инквизицията тероризираше хората, особено в западната част на континента); второ - да премахне феодализма, и трето - да създаде съединени щати в Европа. За съжаление, в третата си задача той се провали.“ Така че Наполеон всъщност е бил пратеник на Разумния свят, чиито дом е Слънцето.
Друг подобен политик от по-новата история е Уилсън, дошъл с мисията да създаде Обществото на
народите
.
Сега звани и незвани астролози и гадатели вещаят на човечеството катаклизми, войни, земетресения, изригвания на вулкани. Най-често те се базират на предсказанията на Нострадамус. Разбира се, това е прорицател, достоен за уважение. Но кой знае защо всички забравят, че той е живял в 1500-ата година, когато все още не са били открити новите планети, а те са от много голямо значение. Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толкова по-стара е тя и на нея живеят по-разумни същества с по-голяма сила.
към текста >>
6.
Вавилонска кула
 
- Николай Райнов
Те
народиха
синове и дъщери.
А денем виждаха те в черните светилища девиците от Ламиахор, съвсем голи — и мамеха ги телата им — пълни, здрави и съблазнителни. Та почнаха и те да идват пред олтарите на Нергала и Меродаха — и жъртви наченаха да изгарят. Растеше Грехът буйно и несдържано — както расте буря в тъмни дни, — както расте поток в дни на наводнение. И ревеше Грехът по цялата земя, защото дъщерите Каинови бяха прелъстителни, а синовете Евельови — здрави и буйни. И смесиха се тогава потомците на Евеля с дъщерите на Греха — и забравиха всички Бога.
Те
народиха
синове и дъщери.
И град основаха срещу Ламнахор. Н назоваха го Немврод, което значи — Очарова ме. И растеше градът, както бе раснал Грехът, който го роди. …А живееше в онова време в Ламнахор човек мъдър, на име Алтотас, което значи: Син на Божия Тайна. И той бе силен.
към текста >>
7.
Жрец на Озириса
 
- Николай Райнов
И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води
народите
, по Божия път.
И научи Моисей словата на йероглифите, позна мъдростта на папирусните свитъци със златни главизни, възприе великите Тайни на Изида — и мина през Седемте Храма на Делтата. И дванадесет годин прекара Моисей далек от света — в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, — за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота. И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят. И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в саркофаг, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя. И стана Моисей жрец и тайноведец.
И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води
народите
, по Божия път.
Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си. И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището. И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: — словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на богинята Изида. И укрепиха се очите му, като очи на орел, а мъдростта му стана мъдрост на змия. И възсия в познание и дела Моисей над цял Египет, както Слънце възсиява над пустинята.
към текста >>
Но ето: иде твоят сетен ден: на твоя праг Смъртта те властно чака! …Когато ти призва Израиля, преди години, ти рече на разпръснатите племена: — Поробени
народи
, съберете се! Мълчащият вам слово ще мълви! И те се до един стълпиха, опити от мечтата по Земя Обетована! Сепфора с плач те молеше да не отиваш, а ти й рече властна реч: — Далеко е родината ми, сестро — в пустинята влече ме стръмен път! И тя замлъкна, щом я ти погледна: че в тъмната чърта на сключените вежди мощ властна, царствена личеше.
И рече им Моисей отгоре: „Мълчете и на Бога се молете! Защото Господ слово ще говори! Защото Господ чудо ще твори!“ И седмината паднаха ничком и почнаха горещо да се молят и да удрят с лобове земята. И нищо си не говореха един другиму, а само гледаха нагоре — и на колене чакаха Моисея да се върне. И рече Саваот Моисею: „Дванадесет години огнени симуни въртяха в страшен кръг Избрания Народ. — Ти цял народ поведе да измре в лъчите на Земя Обетована! В самотната страна на Мадиана ти води с Мене огнена беседа: — не трепна ли сърцето ти от страх? — Тоз, който види Бога — ще умре! Години ти безумно дириш Бога: гласът ти е разкъртил всички канари.
Но ето: иде твоят сетен ден: на твоя праг Смъртта те властно чака! …Когато ти призва Израиля, преди години, ти рече на разпръснатите племена: — Поробени
народи
, съберете се! Мълчащият вам слово ще мълви! И те се до един стълпиха, опити от мечтата по Земя Обетована! Сепфора с плач те молеше да не отиваш, а ти й рече властна реч: — Далеко е родината ми, сестро — в пустинята влече ме стръмен път! И тя замлъкна, щом я ти погледна: че в тъмната чърта на сключените вежди мощ властна, царствена личеше.
И Аз видях отпосле твоя посъх властно да дели вълните на Червеното Море. Ревниво ти упази Тайната на Бога — и свитъците на теургия ти в сноп запален изгори! Пред златните керуби на свещения кивот ще падне скоро твоят труп. А твоята душа ще полети към Мене — и ти ще оковеш Нахаш — огромната Змия на златния Едем! И ангели ще ти разкрият на Руа Елохим Аур! — И в шествията на небесни Посветени ти векове ще носиш сърмен ефод! — Защото жаркият симун на толкова пустини опърли твоето лице — и твоят орлов поглед ще потърси и отвъд смъртта пътека към небесни върхове. — Върни се при седмината избрани — и дай им новите скрижали на Господния Закон! А после — в мир дочакай своя сетен миг!“ И стоя Моисей шест деня на върха, а през всичките дни планината се разклащаше от основа. Гръм, пламъци и мълния изригваше върхът — и леден страх пълнеше пустинята наоколо, а хората чакаха в подножието с трепет своя вожд.
към текста >>
8.
Соломон и Балкиза
 
- Николай Райнов
И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което
народите
са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват.
Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачва, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше, и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите. И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката замисъл. Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец. ... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници.
И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което
народите
са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват.
На главата му блестеше забрадка от злато- тъкан лен със зелени цветя на папирус, — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед. На плещите му — одежда от пурпур, обсипана по краищата с бисер, а по средата напъстрена с везани листа от палма и криле на зла- тен бръмбар. А в чудна редица блестяха на пояса му от кафено персийско кадифе всички двадесет и два образа на египетската магия, изшити със злато и корналинови зърна. И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато, — с тънки украшения от ръка на златар, обиколени с дребен бисер и със сребърни жилки.
към текста >>
9.
Видение на Ездра
 
- Николай Райнов
И лица на нови люде се вестиха пред него, невидени
народи
се явиха на земята, издън морето се показаха големи суши, чудновати гласове изпълниха въздуха.
Видение на Ездра Десницата Господня слезе над Ездра, жрец на Всевишния, и му съобщи потайни слова — и върховни тайни разбули пред очите му. И нови думи му нашъпна Духът Господен. Видя пророкът страшни неща, които ще станат след време.
И лица на нови люде се вестиха пред него, невидени
народи
се явиха на земята, издън морето се показаха големи суши, чудновати гласове изпълниха въздуха.
Чу той езици, които никой дотогава не бе говорил, и видя писмена, които ничий ум не би можал да разбере. И тогава се изпълни с Дух Божи Ездра, та издигна глас към народите и рече им: „Видение за Сетния Ден видях — и слова на откровение ми се казаха отгоре. — На сетния принадлежи Сетният Ден. Но гледайте — да не бъдете сетни! …Когато се завърши делото на Колесницата, Делото на Творението започва. — А свърши ли се Делото на Творението, иде Сетният Ден: ден на гняв и буря, на небесен копнеж и небесна страст — защото тогава ще стане Бракът на Небе и Земя.
към текста >>
И тогава се изпълни с Дух Божи Ездра, та издигна глас към
народите
и рече им: „Видение за Сетния Ден видях — и слова на откровение ми се казаха отгоре.
Видение на Ездра Десницата Господня слезе над Ездра, жрец на Всевишния, и му съобщи потайни слова — и върховни тайни разбули пред очите му. И нови думи му нашъпна Духът Господен. Видя пророкът страшни неща, които ще станат след време. И лица на нови люде се вестиха пред него, невидени народи се явиха на земята, издън морето се показаха големи суши, чудновати гласове изпълниха въздуха. Чу той езици, които никой дотогава не бе говорил, и видя писмена, които ничий ум не би можал да разбере.
И тогава се изпълни с Дух Божи Ездра, та издигна глас към
народите
и рече им: „Видение за Сетния Ден видях — и слова на откровение ми се казаха отгоре.
— На сетния принадлежи Сетният Ден. Но гледайте — да не бъдете сетни! …Когато се завърши делото на Колесницата, Делото на Творението започва. — А свърши ли се Делото на Творението, иде Сетният Ден: ден на гняв и буря, на небесен копнеж и небесна страст — защото тогава ще стане Бракът на Небе и Земя. Небето ще слезе много ниско до Земята — и Земята ще се издигне много високо към Небето. Тъй Небе и Земя ще се смесят.
към текста >>
10.
Път на звездите
 
- Николай Райнов
Път на звездите Там дето слънцето изгрява, имаше в онова време големи звездогадателски храмове — седмокатни кули, в които по цели нощи стоеха влъхви, та следяха пътя на звездите и разгатваха що има да се случи с
народите
и племената, разпръснати по лицето на земята.
Път на звездите Там дето слънцето изгрява, имаше в онова време големи звездогадателски храмове — седмокатни кули, в които по цели нощи стоеха влъхви, та следяха пътя на звездите и разгатваха що има да се случи с
народите
и племената, разпръснати по лицето на земята.
Те знаеха, че звездите знаят повече от тях. Знаеха, че всичко, що се случва на земята едно по едно, в света на звездите си постоянно стои едно до друго — и че звездната мъдрост го показва на ония люде, които могат да четат светлите й писмена. И ето — една нощ всички забелязаха на небето нова звезда, — голяма, ярка, искряща — и блясъкът й затъмняваше блясъка на вси останали. Тя бе червена като вино и едра като слънце. И замислиха се всички звездобройци какво ли ще да предрича звездата.
към текста >>
И на много
народи
и племена ще даде светлина Неговото слово.
И разтълми Балтазар загадките на писмото — и разкри тайната на звездата. И сбра магите. И каза им: „Слънцето ражда Своя сетен Син — Милосърдие ще бъде Неговото име. Той ще бъде велик Вожд. И две хиляди годин ще управлява Той света.
И на много
народи
и племена ще даде светлина Неговото слово.
А злите ще се бият в Негово име. Да идем да Му се поклоним!“ И станаха всички, готови за път. Тръгнаха Талек, Шор и Теомим — маги от Халдея — и взеха злато, ладан и смирна — да му поднесат принос, като на цар. Поеха път още Сартан, Ариех и Бетула — влъхви от Египет — и понесоха дарове на първожрец: хризолит, касия и алое: защото вярваха, че Новороденият ще бъде най-велик от жреците. И потеглиха след тях Мознаим, Акраб и Кешед — звездобройци от Персия — и приготвиха сардоникс, кориандър и кинамон, за да поднесат избраните дарове на Тогова, Когото смятаха, че ще бъде най-мъдър и най-дълбок между пророците.
към текста >>
11.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
И много
народи
победих.
Тогава тракиецът рече: „Лъжа е, аргонавти! Пробудете се!“ И те се сепнаха. Пред очите им блесна морето, над което алмазната звездна верига на Волопаса сочеше пътя към честита *** Небукаднецар, властител на Вавилон, пристъпи да прочете с чук в ръка клинописта на голямата плоча, изрязана по негова повеля: „...В чест на Мири Дута и Набу издигнах Вавилон и Борсипа— аз, Небукаднецар, син Набуполасаров, помазаник на Бела, любимец на Ану, довереник на Асура, жрец на Шамаша. Дванадесет кървави войни завърших. Разсипах с огън много крепости, села и градове. Избих много племенни главатари, които се бунтуваха срещу мене.
И много
народи
победих.
С меч изтребих враговете си: ни един се не избави. С кръвта им нашарих планините, както пастир багри руното на овцете си. В дар на Асура пожертвувах колесниците, чашите, жените, алмазите и мечовете им, Кой е по-силен от мене, чието чело е накитено с алмази? Кой е по-властен от мене, чиято ръка е крепка като корунд? Кой е помощен от мене, чието име блести като топаз?
към текста >>
12.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Източници най-близки до нас са индийска литература и тая на будистите, отколкото на други
народи
.
Нашият Учител носи голямо богатство от знания. То е подготовка на човечеството за нова ера. Тази наука - окултизмът, е била застъпена нашироко и може да се каже, че най-големите мъдреци, най-из- дигнатите духовно хора са именно проводници на тази наука за живота. Налице е окултизъм или духовна наука за цялостния живот. Ние считаме, че земният живот е отрязък, сегмент на този живот.
Източници най-близки до нас са индийска литература и тая на будистите, отколкото на други
народи
.
Преди Буда индуизмът е имал своите корени. Това са ведите. Аз бях ученик. Една група ученици през ваканцията отидохме на Балкана. В тая група имаше един много интелигентен и издигнат - казваше се Стефан Караиванов.
към текста >>
13.
Прераждане
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
От нея ние знаем, че истината за прераждането е била позната, с малки вариации,, на древните египтяни, гърци, римляни, китайци, индуси, на
народите
населяващи преди векове северните части на Европа, на обитателите на /Америка преди нейното откриване от европейците и т. н.
И обратно, когато човек знае че има само един живот на разположение, той ще се стреми, по-вече или по-малко да прави всичко „за да се спаси“, ако е верующ. Но от друга страна, за съзнателния човек, който гледа на осъвършенствуване то, като на основен закон на живота, знанието на прераждането ще му помогне много и ще го вдъхнови към нови усилия. То ще осмисли живота на тези, които са се отчаяли и обезверили, виждайки краткостта и суетността на този живот. Следователно, истината за прераждането се явява двуостър нож за човешкото съзнание, с който може да се направи както зло, така и добро и затова тази истина е скривана в течение на векове от широките маси. И все пак, тя е една истина, която лежи, както казахме, в основата на всички религии, което се доказва от науката „сравнителна религия“.
От нея ние знаем, че истината за прераждането е била позната, с малки вариации,, на древните египтяни, гърци, римляни, китайци, индуси, на
народите
населяващи преди векове северните части на Европа, на обитателите на /Америка преди нейното откриване от европейците и т. н.
Също така, мнозина от първите отци на християнската църква като Тертулиан, Клим. Алекандрийски и Ориген, са вярвали и проповядвали прераждането. И едва в 553 г. на петия вселенски събор, е надделяло, с едно малко число гласове, решението да се изхвърли прераждането от учението на християнската църква. При все това, вярата в прераждането, макар отречена от официалната църква, никога не е изчезнала, а е била предавана от век във век и изповядвана от най-будните умове на нашата ера.
към текста >>
14.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Има индивидуална, лична карма и колективна — такава на цели родове, общества и
народи
.
Само .богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма. му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи. Въпроса за човешката карма е извънредно сложен и не може по никой начин да бъде осветлен всестранно в тия неколко страници.
Има индивидуална, лична карма и колективна — такава на цели родове, общества и
народи
.
Има зряла карма, т. е. такава, която е вече готова да се прояви в живота на дадени хора и незряла или латентна карма, която ще се прояви по-късно, когато настъпят благоприятните условия — да може тя да се понесе и да се извлече из нея нужната опитност. Има в живота редица неща, които ни се виждат несправедливи, има много добродетели невъзнаградени и много пороци и злини ненаказани. Но това е така само за нашия ограничен поглед, защото ние не познаваме миналото, за да свържем правилно тия неща с техните причини, а не можем да знаем и бъдещето, когато с тяхната карма ще се ликвидира. „Бог забавя,, но не забравя“,— е не само дълбока народна мъдрост, но е и един абсолютен закон на живота.
към текста >>
15.
Единство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Това се отнася както до отношенията на отделните хора, така и до тия на цели общества и
народи
.
Но не се минава много време и страданията, които причиняваме на другите, идват и върху нас. Ние мислим, че силата е право и че несправедливостта, крепена от силата, е вечна, но Бог обърква тия наши сметки и ние често виждаме как силния бива повален в праха и лишен от възможностите да се налага. Всяка неправда, всичко несправедливо, е осъдено на разрушение от великия закон на живота. Понякога ний, хората, сме много нетърпеливи и бързаме, но този велик закон действува отмерено, оставя нещата да се развиват естествено, да се прояви всеки свободно, според вътрешния си потик и действува точно тогава, когато трябва. Само Правдата е вечна и само тя ще пребъде.
Това се отнася както до отношенията на отделните хора, така и до тия на цели общества и
народи
.
— Силата ще бъде трайна и извор на блага само тогава, когато се основава на Правдата. Днес човечеството настъпва с бързи крачки във фазата на колективното съзнание, в която ще се ликвидира с всички неправди. Злото, което е в живота, и което произтича от самите хора, а не от законите на живота, ще бъде поправено. Хората ще разберат общността на интересите си. ще съзнаят своето единство, ще се уверят, че личното щастие, отделно и за сметка на другите, е невъзможно, и ще почнат да работят за общото добро.
към текста >>
Паралелно с това и отделните
народи
ще разберат, че са свързани с неразривни връзки помежду си, че са части на едно цяло и че злото, което един от тях прави на другите, прави го в същност на себе си, защото по-рано или по-късно ще му се възвърне от закона на Правдата.
В него нема да има насилия, нема да има бедни и богати, нема да има безпощадна, унищожителна война на всички против всички, в която днес се изразходват огромни сили. В него ще има разумно и любящо ръководство от страна на най-способните и най-съвършените, ще има правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички, ще има хляб и свобода, чист въздух и слънчеви лъчи, хигиенично жилище и разумен, природо- съобразен живот, творчески труд и благодатна почивка за всички човешки същества. В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто, строй, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си. И макар това да е един доста далечен идеал, все пак, човечеството бавно но сигурно се движи към него. Защото само в общото щастие, в общото добро, отделният човек ще достигне и своето щастие, своето добро.
Паралелно с това и отделните
народи
ще разберат, че са свързани с неразривни връзки помежду си, че са части на едно цяло и че злото, което един от тях прави на другите, прави го в същност на себе си, защото по-рано или по-късно ще му се възвърне от закона на Правдата.
Човечеството е едно цяло, и само чрез спазване закона за единството то ще дочака щастливи дни. Националният егоизъм, шовинизма, митническите стени, автархията и всичко, което разделя народите, е осъдено на изчезване, защото е спънка за развоя на живота, защото повече разрушава, отколкото създава. Както днес общите интереси на народа или на държавата, стоят над частните интереси на отделния град или село, също така интересите на човечеството, като цяло, ще бъдат поставени над тия на отделните нации. Ограниченията, спънките, които сега съществуват за общуване между народите и за широка културна дейност, ще се премахнат, границите ще се превърнат в едни географически и административни понятия и цялото човечество ще представлява едно семейство — един широк простор, в който свободно ще може да се развива всяка полезна и благородна дейност. Тогава ще се сбъдне великия блян на ясновидци и пророци за бъдещето на човечеството, когато „лъвът и агнето ще лежат заедно“ и оръжията за взаимно изтребление ще бъдат превърнати в средства за мирен, творчески труд.
към текста >>
Националният егоизъм, шовинизма, митническите стени, автархията и всичко, което разделя
народите
, е осъдено на изчезване, защото е спънка за развоя на живота, защото повече разрушава, отколкото създава.
В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто, строй, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си. И макар това да е един доста далечен идеал, все пак, човечеството бавно но сигурно се движи към него. Защото само в общото щастие, в общото добро, отделният човек ще достигне и своето щастие, своето добро. Паралелно с това и отделните народи ще разберат, че са свързани с неразривни връзки помежду си, че са части на едно цяло и че злото, което един от тях прави на другите, прави го в същност на себе си, защото по-рано или по-късно ще му се възвърне от закона на Правдата. Човечеството е едно цяло, и само чрез спазване закона за единството то ще дочака щастливи дни.
Националният егоизъм, шовинизма, митническите стени, автархията и всичко, което разделя
народите
, е осъдено на изчезване, защото е спънка за развоя на живота, защото повече разрушава, отколкото създава.
Както днес общите интереси на народа или на държавата, стоят над частните интереси на отделния град или село, също така интересите на човечеството, като цяло, ще бъдат поставени над тия на отделните нации. Ограниченията, спънките, които сега съществуват за общуване между народите и за широка културна дейност, ще се премахнат, границите ще се превърнат в едни географически и административни понятия и цялото човечество ще представлява едно семейство — един широк простор, в който свободно ще може да се развива всяка полезна и благородна дейност. Тогава ще се сбъдне великия блян на ясновидци и пророци за бъдещето на човечеството, когато „лъвът и агнето ще лежат заедно“ и оръжията за взаимно изтребление ще бъдат превърнати в средства за мирен, творчески труд. Човечеството ще си отдъхне завинаги от съсипателните войни и вражди, и мирът, щастието, красотата и свободата на небето ще слезнат и ще зацаруват завинаги на земята! ____________________________________ 1) Според окултизма няма нищо неодушевено, няма мъртва материя, а има само степени в нейната съзнателност и одухотвореност. 2) Преди да навлезе във фазата на самосъзнанието или на индивидуализма, в която се намира днес, човечеството е преживяло фазата на друг един по нисш вид колективно или по-право стадно съзнание, което се характеризира със своята неясност, ограниченост, инстинктивност.
към текста >>
Ограниченията, спънките, които сега съществуват за общуване между
народите
и за широка културна дейност, ще се премахнат, границите ще се превърнат в едни географически и административни понятия и цялото човечество ще представлява едно семейство — един широк простор, в който свободно ще може да се развива всяка полезна и благородна дейност.
Защото само в общото щастие, в общото добро, отделният човек ще достигне и своето щастие, своето добро. Паралелно с това и отделните народи ще разберат, че са свързани с неразривни връзки помежду си, че са части на едно цяло и че злото, което един от тях прави на другите, прави го в същност на себе си, защото по-рано или по-късно ще му се възвърне от закона на Правдата. Човечеството е едно цяло, и само чрез спазване закона за единството то ще дочака щастливи дни. Националният егоизъм, шовинизма, митническите стени, автархията и всичко, което разделя народите, е осъдено на изчезване, защото е спънка за развоя на живота, защото повече разрушава, отколкото създава. Както днес общите интереси на народа или на държавата, стоят над частните интереси на отделния град или село, също така интересите на човечеството, като цяло, ще бъдат поставени над тия на отделните нации.
Ограниченията, спънките, които сега съществуват за общуване между
народите
и за широка културна дейност, ще се премахнат, границите ще се превърнат в едни географически и административни понятия и цялото човечество ще представлява едно семейство — един широк простор, в който свободно ще може да се развива всяка полезна и благородна дейност.
Тогава ще се сбъдне великия блян на ясновидци и пророци за бъдещето на човечеството, когато „лъвът и агнето ще лежат заедно“ и оръжията за взаимно изтребление ще бъдат превърнати в средства за мирен, творчески труд. Човечеството ще си отдъхне завинаги от съсипателните войни и вражди, и мирът, щастието, красотата и свободата на небето ще слезнат и ще зацаруват завинаги на земята! ____________________________________ 1) Според окултизма няма нищо неодушевено, няма мъртва материя, а има само степени в нейната съзнателност и одухотвореност. 2) Преди да навлезе във фазата на самосъзнанието или на индивидуализма, в която се намира днес, човечеството е преживяло фазата на друг един по нисш вид колективно или по-право стадно съзнание, което се характеризира със своята неясност, ограниченост, инстинктивност.
към текста >>
16.
Дълбокото дишане
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Колкото и да бъдем силни — може да владеем царства и
народи
— може да бъдем господари и на целия свет — но ние не можем да се противопоставим на закона за великата правда в живота.
И като казваме всичко, — ние сме обмислили тази дума, преценили сме нейното значение и съдържание и не я казваме само за засилване силата на речта си. Като казваме всичко, ний подразбираме същевременно безкрайността на времето и пространството, необходими за постигане на това всичко, а не искаме да кажем, че то може да бъде постигнато моментално или с кратковременни и незначителни усилия. Не, — нищо не може да бъде достигнато, без да се положат необходимите, съответствуващи на неговата големина и значение усилия. Важното в случая, обаче, е това, че вие имате правия път към тия достижения, защото, вярна е също така, че вие можете да правите колкото си щете усилия, но всички те да се разбият напразно, когато не бъдат в хармония с основните закони, движещи вселената и живота, — когато не са отправени в правата насока. А един от най-важните и основни закони на живота е закона за непосредственото черпене, за прякото възприемане на енергия от въздуха посредством правилното, дълбокото дишане.
Колкото и да бъдем силни — може да владеем царства и
народи
— може да бъдем господари и на целия свет — но ние не можем да се противопоставим на закона за великата правда в живота.
Ние, каквито и които и да сме, не можем да нарушим нито един Божествен закон, без да понесем, по-рано или по-късно, последствията от това. Също така ние не можем, пренебрегвайки законите за правилното дишане, да имаме тия резултати в живота си, които можем да имаме, когато ги изпълняваме. Но кои са, тогава, тия неоценими блага, към които ни води дълбокото и правилно дишане?
към текста >>
17.
Паневритмия
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
С даването на паневритмията на другите
народи
, България ще внесе в съкровищницата на цялото човечество такива ценности, каквито още никой народ не е внесъл, защото, както казахме и в началото, никаква музика, никакви изкуства, изобщо, не могат да се сравнят по своето възпитателно, облагородяващо и всестранно-полезно действие с паневритмията.
Упражненията на паневритмията могат да бъдат видени преди всичко в София, където те се правят сутрин през пролетта и лятото на „Изгрева“ — квартала над Борисовата градина, по Дървенишкото шосе. Има вече и някои други градове, в които се правят опити да се уреди тяхното редовно изпълнение. Нищо друго не може да действува така мощно и така всестранно-възпитателно, както върху възрастните, така и върху младите, както паневритмията. Тя е най-мощният и най съвършеният метод за превъзпитаване и облагородяване, за физическо, интелектуално и духовно укрепване и възраждане, както на подрастващите поколения, така и на възрастните. Затова изпълнението на павневритмията трябва да бъде въведено във всички населени места, във всички градове и села на нашата земя, което ще послужи за пример за възприемането й от целия културен свят.
С даването на паневритмията на другите
народи
, България ще внесе в съкровищницата на цялото човечество такива ценности, каквито още никой народ не е внесъл, защото, както казахме и в началото, никаква музика, никакви изкуства, изобщо, не могат да се сравнят по своето възпитателно, облагородяващо и всестранно-полезно действие с паневритмията.
Много често, ако не и винаги, великите неща са били посрещани при идването си в света с едно удивително неразбиране от страна на хората. Често пъти срещу тях, макар те да са били истинска Божия благодат за човечеството, се е водила жестока, безогледна борба — хората, съвременниците, са упорствували и не са искали по никой начин да разберат и да приемат доброто, което им се дава. Хули, клевети, подигравки, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота. Поради това, ние не се учудваме, че и днес срещу паневритмията и срещу делото възродително и обновително движение, с което тя е свързана и от което произхожда, виждаме признаците, на едно такова неблагосклонно посрещане. И днес, както и много пъти в миналото, хората не могат да оценят на пръв поглед това, което им носи живот и щастие, което им носи Божието благословение.
към текста >>
18.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Има някои действия, които се извършват не от отделни лица, но от цели групи хора, от цели съсловия, организации или
народи
.
Всичко това показва, че човек до голяма степен е свързан от своето минало, и че има неща, които той не може да избегне, каквото и да прави. Обаче, това не ще рече че нему е отнета всяка свобода на действие. Напротив, човек е винаги свободен да избере едно или друго направление в живота си. Яко той с неразумните си постъпки в миналото е създал лошите си сегашни условия, то пак той, чрез разумна дейност сега* може да си създаде по-добри условия за в бъдеще. Затова човек никога не трябва да се отчайва: колкото и да е тежка неговата карма, колкото и да е обвързан той от миналите си дела, пред него винаги се намира отворен път, по който той, след като ликвидира с миналото, ще може да си създаде едно по-добро бъдеще.
Има някои действия, които се извършват не от отделни лица, но от цели групи хора, от цели съсловия, организации или
народи
.
В такъв случай те групово, общо ще отговарят за своитe дела. Създадената при такава обща дейност карма се казва колективна карма. Да вземем за пример един народ, който побеждава друг като при това се отнася съвършено жестоко и несправедливо с победения. С това той си създава лоша карма, която рано или късно му приготвя такова разорение и унижение, каквото той е причинил на победения по-рано от него народ. В това отношение народите са тъй-слепи и тъй-неразумно постъпват, както и отделните личности, класи и съсловия.
към текста >>
В това отношение
народите
са тъй-слепи и тъй-неразумно постъпват, както и отделните личности, класи и съсловия.
Има някои действия, които се извършват не от отделни лица, но от цели групи хора, от цели съсловия, организации или народи. В такъв случай те групово, общо ще отговарят за своитe дела. Създадената при такава обща дейност карма се казва колективна карма. Да вземем за пример един народ, който побеждава друг като при това се отнася съвършено жестоко и несправедливо с победения. С това той си създава лоша карма, която рано или късно му приготвя такова разорение и унижение, каквото той е причинил на победения по-рано от него народ.
В това отношение
народите
са тъй-слепи и тъй-неразумно постъпват, както и отделните личности, класи и съсловия.
Когато имат възможност, когато победата и силата е в техни ръце, те нямат ни най-малко съжаление за по-слабия, победения, или за своя „враг“, който случайно е попаднал в ръцете им, нито пък помислят за никаква справедливост. Te правят злото без да мислят, отдавайки се на своите животински инстинкти, обаче не закъснява да дойде ден, в който колелото на съдбата така се извива, че донася на тях същото зло, същите страдания и несправедливости, които тe са причинили на другите. Следователно, Bcяко зло, което един човек прави на другите, прави го и на себе си, защото рано или късно ще му се възвърне. Също така вcяко зло, което един народ прави на другите, прави го на себе си, защото ще му се възвърне. Затова, когато един човек или един народ е поставен в притеснено положение, е потискан и измъчван от другите, първият негов дълг е да си спомни, че това е злото, което сам той е причинил на себе си, защото го е направил някога на другите.
към текста >>
Ето защо, единствения път, по който ще се ликвидира със злото, което и до днес ни души — безпощадната, безмилостна борба между хора и хора, между
народи
и
народи
, това е пътят, посочен от Христа с думите: „Ако те ударят от едната страна, обърни си и другата“.
Също така вcяко зло, което един народ прави на другите, прави го на себе си, защото ще му се възвърне. Затова, когато един човек или един народ е поставен в притеснено положение, е потискан и измъчван от другите, първият негов дълг е да си спомни, че това е злото, което сам той е причинил на себе си, защото го е направил някога на другите. Тогава той ще се смири и в смирението си ще намерите най-сигурният път за по-бързото и по-лекото ликвидиране с тежката си съдба. Ако този човек или народ отговаря на злото със зло, то с това той само ще продължи своите страдания. Напротив, когато един човек или народ реши да постъпва занапред в съгласие със закона на Божествената Справедливост, когато той се откаже да отвръща на злото със зло, и, съзнателно избирайки пътя на доброто и любовта, тръгне непоколебимо по него, тогава, колкото и големи да бъдат неговите минали престъпления, неговата съдба, неговата карма намира най-лесния път за освобождението му от злото, което сам си е причинил.
Ето защо, единствения път, по който ще се ликвидира със злото, което и до днес ни души — безпощадната, безмилостна борба между хора и хора, между
народи
и
народи
, това е пътят, посочен от Христа с думите: „Ако те ударят от едната страна, обърни си и другата“.
Защото само така ще се освободим от злото, което някога сме причинили — като изтърпим съзнателно и със смирение следствията му.
към текста >>
19.
Съзерцание
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Така във всички векове и
народи
Божиите избранници са черпили оная свръхчовешка мощ, с която тe са творили култури и са създавали нови ери в историята на човечеството.
. . И, следователно, в своето съзнание ученикът ще се понесе по вълните на безграничната Божия Любов, ще проникне в потайните глъбини на Божията Мъдрост и ще се издигне до шеметните висини на абсолютната Божия Истина. . . Ученикът, пророкът, светията, в своето съзерцание, или, по-право, в своите опити за съзерцание и постигане на Бога, паралелно със своите усилия, ще черпят все повече Любов, Мъдрост и Истина от техния Първоизточник и ще развиват все повече и повече силата си да действуват и влияят по подобие на Бога: да развиват вредом, за благословение на всички около тях, почерпените от Първоизточника Божествени сили. Така някога Мойсей придобиваше силата си, която му бe необходима да води през пустинята и да заведе до Ханаан своя избран народ.
Така във всички векове и
народи
Божиите избранници са черпили оная свръхчовешка мощ, с която тe са творили култури и са създавали нови ери в историята на човечеството.
. . Но обекта на съзерцанието може да бъде и друг. Изобщо, всеки предмет, качество, идея, същество или личност, могат да бъдат обект на съзерцание. Общото, което съществува във всички тия случаи е това, че между субекта и обекта се постига повече или по-малко пълно единение, качествата на обекта се преливат в субекта или пък последния става притежател на обекта (когато последния е предмет или изобщо нещо, което може да се придобие). За постигането на това последното и изобщо за постигането на творческото съзерцание съществуват специални упражнения в разните окултни школи, които развиват съзерцателната способност.
към текста >>
20.
Един Бог
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Както някога евреите се обръщаха към Йехова като към свой национален Бог, който им помага и ги закриля в борбата им срещу другите богове и
народи
, така и днес нерядко ще чуеш българите да говорят и призовават някакъв „български Бог“ — („Жив е българският Бог..“), сърбите — да се уповават на някакъв „сръбски Бог“ и т. н.
Един Бог Днес, в епохата на „монотеизма“, хората все още служат на много богове. В съзнанието на днешните религиозни хора все още съществува не Единствения Бог, а техния Бог — Бога на тяхната религия, нация или секта.
Както някога евреите се обръщаха към Йехова като към свой национален Бог, който им помага и ги закриля в борбата им срещу другите богове и
народи
, така и днес нерядко ще чуеш българите да говорят и призовават някакъв „български Бог“ — („Жив е българският Бог..“), сърбите — да се уповават на някакъв „сръбски Бог“ и т. н.
И тъй, днес ние имаме християнски Бог, мохамедански Бог, израилтянски Бог, браманистки Бог и т. н. С право би могло също да се каже, че имаме католишки, православен, протестантски, а също така и български, сръбски, френски, немски и т. н. богове, защото, в съзнанието на днешните хора всички тия идеи за отделни богове фактически съществуват. В такъв случай, какво представлява от себе си „монотеизма“ (еднобожието) на която и да било от днешните религии? —> Само една маска, под която се крие техния политеизъм (многобожие), при което всяка религия дава пълно преимущество на „своя“ бог, а против всички други богове обявява безпощадна война.
към текста >>
Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и
народи
не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и
народи
.
И тъй, днес ние имаме християнски Бог, мохамедански Бог, израилтянски Бог, браманистки Бог и т. н. С право би могло също да се каже, че имаме католишки, православен, протестантски, а също така и български, сръбски, френски, немски и т. н. богове, защото, в съзнанието на днешните хора всички тия идеи за отделни богове фактически съществуват. В такъв случай, какво представлява от себе си „монотеизма“ (еднобожието) на която и да било от днешните религии? —> Само една маска, под която се крие техния политеизъм (многобожие), при което всяка религия дава пълно преимущество на „своя“ бог, а против всички други богове обявява безпощадна война.
Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и
народи
не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и
народи
.
Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят. Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят. Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . . Днешния начин на поклонение пред „нашия“ бог, който се противопоставя иа „чуждите“ такива, е престъпление пред единствения истински Бог! . . И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина.
към текста >>
Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и
народи
, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . .
В такъв случай, какво представлява от себе си „монотеизма“ (еднобожието) на която и да било от днешните религии? —> Само една маска, под която се крие техния политеизъм (многобожие), при което всяка религия дава пълно преимущество на „своя“ бог, а против всички други богове обявява безпощадна война. Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи. Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят. Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят.
Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и
народи
, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . .
Днешния начин на поклонение пред „нашия“ бог, който се противопоставя иа „чуждите“ такива, е престъпление пред единствения истински Бог! . . И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина. немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ. То иде да тури край на сектантските борби между хората и да сложи властно печата на обединението върху всички области на човешкия живот!
към текста >>
21.
Една Религия
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Бог, на всички раси и
народи
, чието истинско име ще бъде Религия на Любовта.
Те са днес спирачки на общечовешкия прогрес към нови, по висши степени на съзнание, към нови, по висши форми на живот. Те са ненужен баласт за новия живот, който иде; те са . негодни да вземат участие в неговото творческо изграждане. Ето защо, ясно е, че зората на новия живот, изгрева на Новото Човечество, ще бъде същевременно свечеряване и залез за днешните изиграли вече своята роля и изкуствено поддържани религии. В новия живот нема да има религии, — ще има само една Единствена Религия, Религия на Единствения .
Бог, на всички раси и
народи
, чието истинско име ще бъде Религия на Любовта.
Тази Религия на Любовта ще слее и претопи всички вери и вярвания, всички религии и секти, всички учения и системи. В огъня на своята Божествена мощ тя ще обгори всичко нечисто, всичко низше, всичко егоистично, което се намира в тех, и ще извади и слее в едно цяло всичко хубаво, всичко истинно, всичко Божествено в тях. И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия. За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята. И първите приготовления за нейното идване и възцаряване в живота са вече отдавна започнати.
към текста >>
Новата единна Религия на Любовта, в която нема да има будисти и брамини, християни и мохамедани, „православни“ и „сектанти“, иде да залее света с вълните на Божията Любов, иде да обедини хората и
народите
в едно органическо, неразривно Цяло и да изгради тъй-дълго мечтаното Царство Божие на земята!
И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия. За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята. И първите приготовления за нейното идване и възцаряване в живота са вече отдавна започнати. Ние не ще почнем да отваряме очите на слепците и да им сочиме с пръст това, което те не са способни да видят. Всеки е длъжен сам да отвори очите си, сам да види Истината, защото тя е навсякъде и пред всички.
Новата единна Религия на Любовта, в която нема да има будисти и брамини, християни и мохамедани, „православни“ и „сектанти“, иде да залее света с вълните на Божията Любов, иде да обедини хората и
народите
в едно органическо, неразривно Цяло и да изгради тъй-дълго мечтаното Царство Божие на земята!
към текста >>
22.
Единно Човечество
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Новото човечество ще ликвидира със сегашната разпокъсаност на своите части-
народи
и с тяхното противопоставяне едни срещу други.
Кой е опълчил хората-братя едни срещу други, карайки ги да се избиват с милиони, да унищожават безпощадно плодовете на дългогодишен труд, да сеят навсякъде само смърт и разрушение, подигравайки се по такъв начин с човека, с Бога, с Истината и Разума? . . . Кой е раздробил цялото на части и с това е отнел възможността за хармония в живота и всеобщо щастие? — Това е все същия дух на отделността, на егоизма, който е същевременно духа на насилието. Този дух все още непоклатимо царува в умовете и душите на една голяма част от хората, които дават насока на съвременния живот и които поради това са хора на отделността, на егоизма, на насилието.
Новото човечество ще ликвидира със сегашната разпокъсаност на своите части-
народи
и с тяхното противопоставяне едни срещу други.
Колкото и невероятно да ни се вижда това днес, ще дойде време, когато хората ще се чувствуват преди всички хора, членове на едно единно човечество, а не българи, сърби, гърци, французи, немци и т. н. Всички хора, без разлика на национален и расов произход, ще се почувстват като братя, еднакво близки, еднакво мили, еднакво заслужващи обичта на другите. Та кой е българина и кой сърбина? Кой е германеца и кой френеца? Кой е японеца и кой китаеца?
към текста >>
Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници“, които задушват свободния живот, свободния развой на
народите
и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв?
Та кой е българина и кой сърбина? Кой е германеца и кой френеца? Кой е японеца и кой китаеца? — Не са ли всички еднакво равноправни синове на Единствения Бог? Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други?
Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници“, които задушват свободния живот, свободния развой на
народите
и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв?
Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военолюбиви организации и среди, не е нищо друго, освен самоубийство на народите. Самоубийство, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвачи на окупирани територии и т. н. Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи — народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . . Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . . И — толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура, — култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! . .
към текста >>
Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военолюбиви организации и среди, не е нищо друго, освен самоубийство на
народите
.
Кой е германеца и кой френеца? Кой е японеца и кой китаеца? — Не са ли всички еднакво равноправни синове на Единствения Бог? Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други? Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници“, които задушват свободния живот, свободния развой на народите и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв?
Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военолюбиви организации и среди, не е нищо друго, освен самоубийство на
народите
.
Самоубийство, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвачи на окупирани територии и т. н. Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи — народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . . Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . . И — толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура, — култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! . . Това ше бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! . .
към текста >>
Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи —
народите
, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между
народите
да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . .
— Не са ли всички еднакво равноправни синове на Единствения Бог? Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други? Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници“, които задушват свободния живот, свободния развой на народите и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв? Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военолюбиви организации и среди, не е нищо друго, освен самоубийство на народите. Самоубийство, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвачи на окупирани територии и т. н.
Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи —
народите
, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между
народите
да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . .
Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . . И — толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура, — култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! . . Това ше бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! . . И тогава, из развалините на живота ще се издигне Новото Човечество, което ще разреши неразрешените задачи на днешното поколение и ще изгради Новата Култура. Тази Нова Култура ще бъде общочовешка култура, — култура на обединеното единно човечество, в което всички хора ще бъдат братя, а народите — равноправни членове на един общ организъм.
към текста >>
Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни
народи
, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . .
Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други? Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници“, които задушват свободния живот, свободния развой на народите и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв? Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военолюбиви организации и среди, не е нищо друго, освен самоубийство на народите. Самоубийство, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвачи на окупирани територии и т. н. Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи — народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . .
Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни
народи
, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . .
И — толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура, — култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! . . Това ше бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! . . И тогава, из развалините на живота ще се издигне Новото Човечество, което ще разреши неразрешените задачи на днешното поколение и ще изгради Новата Култура. Тази Нова Култура ще бъде общочовешка култура, — култура на обединеното единно човечество, в което всички хора ще бъдат братя, а народите — равноправни членове на един общ организъм. Тогава ще пресъхнат непрестанно проливаните днес реки от човешка кръв, земята ще си отдъхне от многовековните борби, смутове и сътресения и радост, мир, любов и щастие ще слязат от небето да царуват тук навеки! .
към текста >>
Тази Нова Култура ще бъде общочовешка култура, — култура на обединеното единно човечество, в което всички хора ще бъдат братя, а
народите
— равноправни членове на един общ организъм.
Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи — народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . . Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . . И — толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура, — култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! . . Това ше бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! . . И тогава, из развалините на живота ще се издигне Новото Човечество, което ще разреши неразрешените задачи на днешното поколение и ще изгради Новата Култура.
Тази Нова Култура ще бъде общочовешка култура, — култура на обединеното единно човечество, в което всички хора ще бъдат братя, а
народите
— равноправни членове на един общ организъм.
Тогава ще пресъхнат непрестанно проливаните днес реки от човешка кръв, земята ще си отдъхне от многовековните борби, смутове и сътресения и радост, мир, любов и щастие ще слязат от небето да царуват тук навеки! . . .
към текста >>
23.
Един общочовешки език
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
— Естествено, причината за това е разделянето на
народите
едни от други, държавните и естествени граници и неизбежно последвалата от това разделяне и ограничение самостоятелна, отделна еволюция, която, стъпка по стъпка, с течение на времето е довела днешните езици до сегашното им положение на отдалеченост и неразбираемост едни за други.
Ние вземаме само посоката на движението и мерим с мащаба на историческия развой. Днес всеки гимназист знае, че всички езици имат един (и същ произход. Всички те са разклонения на едно и също, общо в началото си, дърво. Това е основното положение, което лежи в основата на сравнителното езикознание днес. На какво се дължи тази грамадна разлика, която днес съществува между различните клонове на това дърво — между различните национални езици?
— Естествено, причината за това е разделянето на
народите
едни от други, държавните и естествени граници и неизбежно последвалата от това разделяне и ограничение самостоятелна, отделна еволюция, която, стъпка по стъпка, с течение на времето е довела днешните езици до сегашното им положение на отдалеченост и неразбираемост едни за други.
Вземайки това пред вид, много ясно става, че като се унищожат тия причини, които са докарали сегашното разделение на езиците, в еволюцията на последните по необходимо :те ще настъпи един естествен обрат, който стъпка по стъпка ще ги води към все по-голяма и по голяма близост и уеднаквяване, докато най-после се достигне пълното им сливане в един нов общочовешки език. Повтаряме, това не е въпрос на столетия, а на хилядилетия, И то ще бъде реализирано само от Новото Човечество, в което границите ще бъдат премахнати, а народите ще се слеят в братска прегръдка. . . До тогава, докато имаме сегашните, настръхнали една против друга нации, докато имаме сегашните митнически и национални граници, и дума не може да става за поява и развитие на бъдещия общочовешки език. Защото: той няма да се създаде изкуствено от хората, а ще изникне естествено, спонтанно от неизбежното при новите условия сливане на езиците.
към текста >>
Повтаряме, това не е въпрос на столетия, а на хилядилетия, И то ще бъде реализирано само от Новото Човечество, в което границите ще бъдат премахнати, а
народите
ще се слеят в братска прегръдка.
Всички те са разклонения на едно и също, общо в началото си, дърво. Това е основното положение, което лежи в основата на сравнителното езикознание днес. На какво се дължи тази грамадна разлика, която днес съществува между различните клонове на това дърво — между различните национални езици? — Естествено, причината за това е разделянето на народите едни от други, държавните и естествени граници и неизбежно последвалата от това разделяне и ограничение самостоятелна, отделна еволюция, която, стъпка по стъпка, с течение на времето е довела днешните езици до сегашното им положение на отдалеченост и неразбираемост едни за други. Вземайки това пред вид, много ясно става, че като се унищожат тия причини, които са докарали сегашното разделение на езиците, в еволюцията на последните по необходимо :те ще настъпи един естествен обрат, който стъпка по стъпка ще ги води към все по-голяма и по голяма близост и уеднаквяване, докато най-после се достигне пълното им сливане в един нов общочовешки език.
Повтаряме, това не е въпрос на столетия, а на хилядилетия, И то ще бъде реализирано само от Новото Човечество, в което границите ще бъдат премахнати, а
народите
ще се слеят в братска прегръдка.
. . До тогава, докато имаме сегашните, настръхнали една против друга нации, докато имаме сегашните митнически и национални граници, и дума не може да става за поява и развитие на бъдещия общочовешки език. Защото: той няма да се създаде изкуствено от хората, а ще изникне естествено, спонтанно от неизбежното при новите условия сливане на езиците. Въпреки това, обаче, ние мислим, че езика Есперанто, в който влизат елементи от езиците на голяма част от съвременните народи, е един далечен, твърде рано предвестник на бъдещия общочовешки език. Въпреки некои свои несъвършенства и недостатъчност на изразни средства, той, освен леснотата в изучването, носи в себе си още нещо много ценно, което другите езици не притежават, то е неговата „вътрешна идея“, чието реализиране по необходимост води към общочовешки език, и второ, поради факта, че той е един макар и слаб опит за обединение, за свързване на езиците, в лицето на некои техни елементи.
към текста >>
Въпреки това, обаче, ние мислим, че езика Есперанто, в който влизат елементи от езиците на голяма част от съвременните
народи
, е един далечен, твърде рано предвестник на бъдещия общочовешки език.
Вземайки това пред вид, много ясно става, че като се унищожат тия причини, които са докарали сегашното разделение на езиците, в еволюцията на последните по необходимо :те ще настъпи един естествен обрат, който стъпка по стъпка ще ги води към все по-голяма и по голяма близост и уеднаквяване, докато най-после се достигне пълното им сливане в един нов общочовешки език. Повтаряме, това не е въпрос на столетия, а на хилядилетия, И то ще бъде реализирано само от Новото Човечество, в което границите ще бъдат премахнати, а народите ще се слеят в братска прегръдка. . . До тогава, докато имаме сегашните, настръхнали една против друга нации, докато имаме сегашните митнически и национални граници, и дума не може да става за поява и развитие на бъдещия общочовешки език. Защото: той няма да се създаде изкуствено от хората, а ще изникне естествено, спонтанно от неизбежното при новите условия сливане на езиците.
Въпреки това, обаче, ние мислим, че езика Есперанто, в който влизат елементи от езиците на голяма част от съвременните
народи
, е един далечен, твърде рано предвестник на бъдещия общочовешки език.
Въпреки некои свои несъвършенства и недостатъчност на изразни средства, той, освен леснотата в изучването, носи в себе си още нещо много ценно, което другите езици не притежават, то е неговата „вътрешна идея“, чието реализиране по необходимост води към общочовешки език, и второ, поради факта, че той е един макар и слаб опит за обединение, за свързване на езиците, в лицето на некои техни елементи. Поради това Есперанто е наистина предвестник и носител на идеята за бъдещия общочовешки език. Днес, при днешните условия, дълг се налага на всички ранни работници на Новата Култура да възприемат и подкрепят Есперанто. Работейки за Есперанто, работейки за неговата „вътрешна идея“ — общочовешкото Братство, те работят същевременно за идването на далечния идеален общочовешки език. И тъй, Новото Човечество ще има един език, който ще бъде най-висшия продукт от естествената еволюция на езиците, бидейки най-висшата езикова форма, в която ще се въплътят и синтезират най-съвършените елементи от всички дотогавашни национални езици! . .
към текста >>
24.
Животъ за Цѣлото
 
- Георги Радев (1900–1940)
Тѣ търсятъ благата на живота по ония отъпкани пътища, които сѫ задръстени отъ многобройнитѣ неуспѣхи на толкова раси и
народи
, живѣли преди насъ.
То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрезъ които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротивъ, е изразъ на онова монотонно еднообразие, въ което спира всѣко творчество, всѣки растежъ. Днесъ хората сѫ изпаднали въ безразличното състояние на еднообразието. Тѣ преповтарятъ все едни и сѫщи нѣща, едни и сѫщи идеи. Тѣ обръщатъ погледъ все къмъ миналото, къмъ онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, къмъ онова, което е преживѣно и надживѣно.
Тѣ търсятъ благата на живота по ония отъпкани пътища, които сѫ задръстени отъ многобройнитѣ неуспѣхи на толкова раси и
народи
, живѣли преди насъ.
И до днесъ, напримѣръ, въпрѣки красноречивото свидетелство на историята, хората не сѫ разбрали, че насилието, безправието, личниятъ произволъ предизвикватъ сѫщата реакция. Тѣ не вѣрватъ, че има една върховна Правда въ живота, която поставя всѣкиго на мѣсто. Безъ да отиваме далечъ въ историята, ние имаме прѣсни примѣри за действието на този законъ въ близкото минало на европейскитѣ народи. Въ 1871 г., презъ френскопруската война, Германия излѣзе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. Въ общоевропейската война, обаче, Франция излѣзе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации.
към текста >>
Безъ да отиваме далечъ въ историята, ние имаме прѣсни примѣри за действието на този законъ въ близкото минало на европейскитѣ
народи
.
Тѣ преповтарятъ все едни и сѫщи нѣща, едни и сѫщи идеи. Тѣ обръщатъ погледъ все къмъ миналото, къмъ онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, къмъ онова, което е преживѣно и надживѣно. Тѣ търсятъ благата на живота по ония отъпкани пътища, които сѫ задръстени отъ многобройнитѣ неуспѣхи на толкова раси и народи, живѣли преди насъ. И до днесъ, напримѣръ, въпрѣки красноречивото свидетелство на историята, хората не сѫ разбрали, че насилието, безправието, личниятъ произволъ предизвикватъ сѫщата реакция. Тѣ не вѣрватъ, че има една върховна Правда въ живота, която поставя всѣкиго на мѣсто.
Безъ да отиваме далечъ въ историята, ние имаме прѣсни примѣри за действието на този законъ въ близкото минало на европейскитѣ
народи
.
Въ 1871 г., презъ френскопруската война, Германия излѣзе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. Въ общоевропейската война, обаче, Франция излѣзе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години 6ѣ постъпила справедливо, и Франция щѣше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народитѣ отъ съглашението, обаче, ако искаха да изпълнятъ великия законъ на истинското миротворство, така както той действува въ Природата, не трѣбваше да налагатъ никакви репарации.
към текста >>
Народитѣ
отъ съглашението, обаче, ако искаха да изпълнятъ великия законъ на истинското миротворство, така както той действува въ Природата, не трѣбваше да налагатъ никакви репарации.
Безъ да отиваме далечъ въ историята, ние имаме прѣсни примѣри за действието на този законъ въ близкото минало на европейскитѣ народи. Въ 1871 г., презъ френскопруската война, Германия излѣзе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. Въ общоевропейската война, обаче, Франция излѣзе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години 6ѣ постъпила справедливо, и Франция щѣше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда.
Народитѣ
отъ съглашението, обаче, ако искаха да изпълнятъ великия законъ на истинското миротворство, така както той действува въ Природата, не трѣбваше да налагатъ никакви репарации.
Едничкото, което трѣбваше да направятъ споредъ божественото право, 6ѣ да поискатъ заплащане на разноскитѣ, но не да налагатъ непосилни контрибуции. Ако европейскитѣ народи бѣха постъпили така, тѣ щѣха да иматъ съвсемъ други резултати. Тѣ щѣха да избѣгнатъ една нова война, която сега, въпрѣки всички усилия, изглежда, че ще избухне — като фатална последица отъ единъ несправедливъ миръ. Тѣ престъпиха закона и съ това удължиха периода на войнитѣ. А споредъ плана, войната отъ 1914 година трѣбваше да бъде последна.
към текста >>
Ако европейскитѣ
народи
бѣха постъпили така, тѣ щѣха да иматъ съвсемъ други резултати.
Въ общоевропейската война, обаче, Франция излѣзе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години 6ѣ постъпила справедливо, и Франция щѣше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народитѣ отъ съглашението, обаче, ако искаха да изпълнятъ великия законъ на истинското миротворство, така както той действува въ Природата, не трѣбваше да налагатъ никакви репарации. Едничкото, което трѣбваше да направятъ споредъ божественото право, 6ѣ да поискатъ заплащане на разноскитѣ, но не да налагатъ непосилни контрибуции.
Ако европейскитѣ
народи
бѣха постъпили така, тѣ щѣха да иматъ съвсемъ други резултати.
Тѣ щѣха да избѣгнатъ една нова война, която сега, въпрѣки всички усилия, изглежда, че ще избухне — като фатална последица отъ единъ несправедливъ миръ. Тѣ престъпиха закона и съ това удължиха периода на войнитѣ. А споредъ плана, войната отъ 1914 година трѣбваше да бъде последна. Като не изпълниха природния законъ, европейскитѣ народи се върнаха назадъ къмъ изолирания животъ, който се излива въ формитѣ на колективния народностенъ егоизъмъ, вмѣсто да минатъ постепенно къмъ осъществяване на братството между народитѣ. Каквото и да стане, обаче, народитѣ трѣбва въ края на краищата да съзнаятъ, че съ органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращитѣ политически и стопански интереси.
към текста >>
Като не изпълниха природния законъ, европейскитѣ
народи
се върнаха назадъ къмъ изолирания животъ, който се излива въ формитѣ на колективния народностенъ егоизъмъ, вмѣсто да минатъ постепенно къмъ осъществяване на братството между
народитѣ
.
Едничкото, което трѣбваше да направятъ споредъ божественото право, 6ѣ да поискатъ заплащане на разноскитѣ, но не да налагатъ непосилни контрибуции. Ако европейскитѣ народи бѣха постъпили така, тѣ щѣха да иматъ съвсемъ други резултати. Тѣ щѣха да избѣгнатъ една нова война, която сега, въпрѣки всички усилия, изглежда, че ще избухне — като фатална последица отъ единъ несправедливъ миръ. Тѣ престъпиха закона и съ това удължиха периода на войнитѣ. А споредъ плана, войната отъ 1914 година трѣбваше да бъде последна.
Като не изпълниха природния законъ, европейскитѣ
народи
се върнаха назадъ къмъ изолирания животъ, който се излива въ формитѣ на колективния народностенъ егоизъмъ, вмѣсто да минатъ постепенно къмъ осъществяване на братството между
народитѣ
.
Каквото и да стане, обаче, народитѣ трѣбва въ края на краищата да съзнаятъ, че съ органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращитѣ политически и стопански интереси. Тѣ трѣбва да съзнаятъ, че всички народи — малки и голѣми — иматъ еднакви права на земята, че всѣки народъ има правото да живѣе споредъ вѫтрешнитѣ изисквания на онова историческо предназначение, за което е призванъ. Мнозина, обаче, все още подържатъ, че всѣки народъ трѣбва да живѣе само за себе си, да се стреми да стане силенъ и богатъ, дори въ ущърбъ на другитѣ. Идеята, че всѣки трѣбва да живѣе за себе си, е идея на стария животъ. Тя безвъзвратно залѣзва — въпрѣки всичко.
към текста >>
Каквото и да стане, обаче,
народитѣ
трѣбва въ края на краищата да съзнаятъ, че съ органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращитѣ политически и стопански интереси.
Ако европейскитѣ народи бѣха постъпили така, тѣ щѣха да иматъ съвсемъ други резултати. Тѣ щѣха да избѣгнатъ една нова война, която сега, въпрѣки всички усилия, изглежда, че ще избухне — като фатална последица отъ единъ несправедливъ миръ. Тѣ престъпиха закона и съ това удължиха периода на войнитѣ. А споредъ плана, войната отъ 1914 година трѣбваше да бъде последна. Като не изпълниха природния законъ, европейскитѣ народи се върнаха назадъ къмъ изолирания животъ, който се излива въ формитѣ на колективния народностенъ егоизъмъ, вмѣсто да минатъ постепенно къмъ осъществяване на братството между народитѣ.
Каквото и да стане, обаче,
народитѣ
трѣбва въ края на краищата да съзнаятъ, че съ органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращитѣ политически и стопански интереси.
Тѣ трѣбва да съзнаятъ, че всички народи — малки и голѣми — иматъ еднакви права на земята, че всѣки народъ има правото да живѣе споредъ вѫтрешнитѣ изисквания на онова историческо предназначение, за което е призванъ. Мнозина, обаче, все още подържатъ, че всѣки народъ трѣбва да живѣе само за себе си, да се стреми да стане силенъ и богатъ, дори въ ущърбъ на другитѣ. Идеята, че всѣки трѣбва да живѣе за себе си, е идея на стария животъ. Тя безвъзвратно залѣзва — въпрѣки всичко. Идеята, че всѣки трѣбва да живѣе за Цѣлото — ето великата основа на новия животъ, на новата култура.
към текста >>
Тѣ трѣбва да съзнаятъ, че всички
народи
— малки и голѣми — иматъ еднакви права на земята, че всѣки народъ има правото да живѣе споредъ вѫтрешнитѣ изисквания на онова историческо предназначение, за което е призванъ.
Тѣ щѣха да избѣгнатъ една нова война, която сега, въпрѣки всички усилия, изглежда, че ще избухне — като фатална последица отъ единъ несправедливъ миръ. Тѣ престъпиха закона и съ това удължиха периода на войнитѣ. А споредъ плана, войната отъ 1914 година трѣбваше да бъде последна. Като не изпълниха природния законъ, европейскитѣ народи се върнаха назадъ къмъ изолирания животъ, който се излива въ формитѣ на колективния народностенъ егоизъмъ, вмѣсто да минатъ постепенно къмъ осъществяване на братството между народитѣ. Каквото и да стане, обаче, народитѣ трѣбва въ края на краищата да съзнаятъ, че съ органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращитѣ политически и стопански интереси.
Тѣ трѣбва да съзнаятъ, че всички
народи
— малки и голѣми — иматъ еднакви права на земята, че всѣки народъ има правото да живѣе споредъ вѫтрешнитѣ изисквания на онова историческо предназначение, за което е призванъ.
Мнозина, обаче, все още подържатъ, че всѣки народъ трѣбва да живѣе само за себе си, да се стреми да стане силенъ и богатъ, дори въ ущърбъ на другитѣ. Идеята, че всѣки трѣбва да живѣе за себе си, е идея на стария животъ. Тя безвъзвратно залѣзва — въпрѣки всичко. Идеята, че всѣки трѣбва да живѣе за Цѣлото — ето великата основа на новия животъ, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва цѣлия животъ на човѣчеството.
към текста >>
Тогава хората ще разбератъ, че въ цѣлия развой на раси и
народи
, тѣ представятъ едно цѣло.
То е състоянието на бременна жена. Страданията, които бѣлата раса преживѣва, показватъ, че тя е бременна съ една велика идея. Отъ бѣлата раса ще се роди, именно, шестата раса — расата на любящитѣ. И колкото по се увеличаватъ страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. Въ шестата раса ще преминатъ всички съкровища, които миналитѣ раси, въ туй число и бѣлата раса, съ придобили.
Тогава хората ще разбератъ, че въ цѣлия развой на раси и
народи
, тѣ представятъ едно цѣло.
Придобивкитѣ на всички народи отъ всички исторически времена и епохи, ще бъдатъ достояние на отдѣлнитѣ личности. Това е оня великъ процесъ на социализиране на общитѣ блага, който съществува въ живата Природа. Природата си има известенъ планъ за социализиране на благата, но този планъ се прилага по единъ разуменъ законъ. Хората днесъ съ доловили тази идея на Природата — защото изворъ на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа — но тѣ я схващатъ много механически. Ясно е, следователно, че всѣки човѣкъ, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цѣлото човѣчество, и цѣлото човѣчество работи за отдѣлния човѣкъ.
към текста >>
Придобивкитѣ на всички
народи
отъ всички исторически времена и епохи, ще бъдатъ достояние на отдѣлнитѣ личности.
Страданията, които бѣлата раса преживѣва, показватъ, че тя е бременна съ една велика идея. Отъ бѣлата раса ще се роди, именно, шестата раса — расата на любящитѣ. И колкото по се увеличаватъ страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. Въ шестата раса ще преминатъ всички съкровища, които миналитѣ раси, въ туй число и бѣлата раса, съ придобили. Тогава хората ще разбератъ, че въ цѣлия развой на раси и народи, тѣ представятъ едно цѣло.
Придобивкитѣ на всички
народи
отъ всички исторически времена и епохи, ще бъдатъ достояние на отдѣлнитѣ личности.
Това е оня великъ процесъ на социализиране на общитѣ блага, който съществува въ живата Природа. Природата си има известенъ планъ за социализиране на благата, но този планъ се прилага по единъ разуменъ законъ. Хората днесъ съ доловили тази идея на Природата — защото изворъ на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа — но тѣ я схващатъ много механически. Ясно е, следователно, че всѣки човѣкъ, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цѣлото човѣчество, и цѣлото човѣчество работи за отдѣлния човѣкъ. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява въ тѣхната работа най-великитѣ синове на човѣчеството, ще стане единъ денъ — по силата на закона за социализиране на благата — достояние на всички човѣци по земята.
към текста >>
25.
Основни принципи на мировата държава
 
- Георги Радев (1900–1940)
Дори и европейски
народи
, въпрѣки че изповѣдватъ християнството, на дѣло все още вървятъ по този старозаветенъ пътъ.
Злото, обаче, е тамъ, че хората постоянно развалятъ онова, което Природата е организирала, Тѣ приличатъ на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисватъ имота, който имъ е даденъ за използуване. Ето защо може да се каже, че злото въ свѣта произлиза отъ недобре използуванитѣ сили на мозъка и недобре направляванитѣ сили на сърдцето. То произтича отъ това, че мѫжътъ и жената не използуватъ рационално силитѣ на ума и сърдцето, като даватъ по такъвъ начинъ лошо направление на своята воля. И ако проследимъ живота на земята, ще видимъ, че отъ ума на мъжа произлизатъ всички престъпления — насилия, войни, убийства, разрушения. Умътъ на мъжа все още върви по прокълнатия пътъ на Каина.
Дори и европейски
народи
, въпрѣки че изповѣдватъ християнството, на дѣло все още вървятъ по този старозаветенъ пътъ.
Не по пътя на Каина ли вървѣха европейскитѣ народи презъ свѣтовната война? И днесъ тѣ пакъ се намиратъ предъ изкушението на Каина. Най-добритѣ, най-далновиднитѣ, най-трезви умове на човѣчеството правятъ усилие да спратъ ръката на Каина, която пакъ започва да се свива въ юмрукъ. Тѣ ясно виждатъ резултатитѣ отъ войната. И говорятъ на хората съ трезвия и безпристрастенъ езикъ на цифритѣ — обективнитѣ статистични данни за ония всестранни поражения, които войната причинява.
към текста >>
Не по пътя на Каина ли вървѣха европейскитѣ
народи
презъ свѣтовната война?
Ето защо може да се каже, че злото въ свѣта произлиза отъ недобре използуванитѣ сили на мозъка и недобре направляванитѣ сили на сърдцето. То произтича отъ това, че мѫжътъ и жената не използуватъ рационално силитѣ на ума и сърдцето, като даватъ по такъвъ начинъ лошо направление на своята воля. И ако проследимъ живота на земята, ще видимъ, че отъ ума на мъжа произлизатъ всички престъпления — насилия, войни, убийства, разрушения. Умътъ на мъжа все още върви по прокълнатия пътъ на Каина. Дори и европейски народи, въпрѣки че изповѣдватъ християнството, на дѣло все още вървятъ по този старозаветенъ пътъ.
Не по пътя на Каина ли вървѣха европейскитѣ
народи
презъ свѣтовната война?
И днесъ тѣ пакъ се намиратъ предъ изкушението на Каина. Най-добритѣ, най-далновиднитѣ, най-трезви умове на човѣчеството правятъ усилие да спратъ ръката на Каина, която пакъ започва да се свива въ юмрукъ. Тѣ ясно виждатъ резултатитѣ отъ войната. И говорятъ на хората съ трезвия и безпристрастенъ езикъ на цифритѣ — обективнитѣ статистични данни за ония всестранни поражения, които войната причинява. Въ тия данни поне нѣма ни „психологиченъ субективизъмъ“, какъвто би могълъ да се търси у писатели като Ремарка, ни морализаторски тенденции на пацифисти„утописти“.
към текста >>
Всички добри хора, къмъ които и
народи
, къмъ които и религии да принадлежатъ, трѣбва да си подадатъ рѫка, за да помагатъ на страдащото човѣчество.
Онзи свѣтъ е свѣтъ на любовьта, той е свѣтъ на знанието, на истината и свободата. И ако ние измѣнимъ нашитѣ мисли и чувства, ако започнемъ да мислимъ, да чувствуваме и да постжпваме така, както мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ ония велики сѫщества, чиито мозъци и сърдца сѫ организирани и волитѣ имъ единни, ние веднага ще влѣземъ въ „онзи свѣтъ“. Онзи свѣтъ е тукъ, сега, ние постоянно живѣемъ и въ този свѣтъ и въ онзи. Така трѣбва да мислятъ съвременнитѣ хора, ако искатъ наистина да бѫдатъ човѣци на настоящето, а не на отживѣли възгледи. Така трѣбва да живѣятъ.
Всички добри хора, къмъ които и
народи
, къмъ които и религии да принадлежатъ, трѣбва да си подадатъ рѫка, за да помагатъ на страдащото човѣчество.
Нужно е не изолиране на народитѣ въ името на лични интереси, каквото днесъ се констатира, а обединение въ името на принципитѣ на Любовьта, Мѫдростъта и Истината — прояви на живия Богъ. който всичко обединява.
към текста >>
Нужно е не изолиране на
народитѣ
въ името на лични интереси, каквото днесъ се констатира, а обединение въ името на принципитѣ на Любовьта, Мѫдростъта и Истината — прояви на живия Богъ.
И ако ние измѣнимъ нашитѣ мисли и чувства, ако започнемъ да мислимъ, да чувствуваме и да постжпваме така, както мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ ония велики сѫщества, чиито мозъци и сърдца сѫ организирани и волитѣ имъ единни, ние веднага ще влѣземъ въ „онзи свѣтъ“. Онзи свѣтъ е тукъ, сега, ние постоянно живѣемъ и въ този свѣтъ и въ онзи. Така трѣбва да мислятъ съвременнитѣ хора, ако искатъ наистина да бѫдатъ човѣци на настоящето, а не на отживѣли възгледи. Така трѣбва да живѣятъ. Всички добри хора, къмъ които и народи, къмъ които и религии да принадлежатъ, трѣбва да си подадатъ рѫка, за да помагатъ на страдащото човѣчество.
Нужно е не изолиране на
народитѣ
въ името на лични интереси, каквото днесъ се констатира, а обединение въ името на принципитѣ на Любовьта, Мѫдростъта и Истината — прояви на живия Богъ.
който всичко обединява.
към текста >>
26.
Държава въ държава
 
- Георги Радев (1900–1940)
Досегашниятъ исторически опитъ дава блестящи доказателства за това: цѣли континенти сѫ загивали въ конвулсиитѣ на страхотни катаклизми, изчезвали сѫ и сѫ били безвъзвратно затривани отъ лицето на земята велики раси,
народи
и царства, съ тѣхната блестяща култура.
Тѣ мислятъ, че могатъ да разполагатъ безотговорно и неограничено съ всички блага на природата, съ всички нейни сили и съкровища. Тѣ я третиратъ като нѣщо, което трѣбва да покорятъ, за да обсебятъ неговитѣ богатства. Тѣ използуватъ безогледно минералнитѣ ѝ богатства, растенията, животнитѣ, често за разрушителни цели. Тѣ мислятъ дори, че могатъ да разполагатъ безнаказано и съ човѣшкия животъ. Ала хората едно трѣбва на помнятъ — Природата винаги въ края на краищата възстановява своя суверенитетъ, тя винаги утвърждава своята върховна властъ.
Досегашниятъ исторически опитъ дава блестящи доказателства за това: цѣли континенти сѫ загивали въ конвулсиитѣ на страхотни катаклизми, изчезвали сѫ и сѫ били безвъзвратно затривани отъ лицето на земята велики раси,
народи
и царства, съ тѣхната блестяща култура.
Тѣ сѫ изчезвали съ своя преходенъ редъ, но великиятъ и разуменъ космиченъ редъ винаги пребѫдва. Днесъ хората, подържащи единъ грубоматериалистиченъ възгледъ за живота, който се мѫчатъ да прокаратъ въ цѣлия политически и стопански строй, въ наука, философия, изкуство, се натъкватъ на остри противоречия, които произтичатъ отъ стълкновението имъ съ Природата, съ нейната суверенна властъ. Напраздно се мѫчатъ тѣ да установятъ единъ редъ мимо нейния редъ. Напраздно се мѫчатъ да разрешатъ парливитѣ проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, съ свои похвати. Мислятъ ли съвременнитѣ хора, че ще могатъ нѣкога да разрешатъ по този начинъ парливия економически въпросъ, който се е разтворилъ като язва въ стопанската криза?
към текста >>
27.
Двата принципа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Съвременнитѣ
народи
следъ войната, която е дѣло на първия принципъ, се затвориха отново въ пашкулитѣ на своя колективенъ народностенъ егоизъмъ.
Могатъ ли да останатъ не поядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсеницитѣ трѣбва да се превърнатъ въ пеперуди, за да се освободи дървото на живота отъ напастъта на гъсеницитѣ. Въ превръщането на гъсеницитѣ въ пеперуди природата ни показва единъ методъ за освобождаване отъ неблагоприятни условия на живота. Само че въ пеперудата прогресътъ на формитѣ е спрѣнъ — кръгътъ се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикълъ на развитие: пеперудитѣ снасятъ яйца, за да се превърнатъ отново въ гъсеници. Но въ човѣшката еволюция този магиченъ кръгъ на преповторенията ще бъде разкъсанъ, и развитието ще тръгне по своята предвѣчна спирала.
Съвременнитѣ
народи
следъ войната, която е дѣло на първия принципъ, се затвориха отново въ пашкулитѣ на своя колективенъ народностенъ егоизъмъ.
Това е, очевидно, единъ регресъ. И затова бъдещата война, която — изглежда — не ще може да се избѣгне, въпреки всички усилия, при днешния манталитетъ на народитѣ, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човѣчеството. Народитѣ днесъ отново съ попаднали подъ силното влияние на първия принципъ, който ще действува дотогава, докато тѣ сами се изтощатъ и разрушатъ. Този принципъ създава много илюзии въ свѣта — той работи съ сѣнкитѣ на свѣтлината и е създалъ всички многообразни комбинации, които съществуватъ въ свѣта на преходнитѣ форми, въ свѣта на отраженията. Той вдъхва алчностъ за владения, воля за безпредѣлна мощъ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения.
към текста >>
И затова бъдещата война, която — изглежда — не ще може да се избѣгне, въпреки всички усилия, при днешния манталитетъ на
народитѣ
, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човѣчеството.
Въ превръщането на гъсеницитѣ въ пеперуди природата ни показва единъ методъ за освобождаване отъ неблагоприятни условия на живота. Само че въ пеперудата прогресътъ на формитѣ е спрѣнъ — кръгътъ се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикълъ на развитие: пеперудитѣ снасятъ яйца, за да се превърнатъ отново въ гъсеници. Но въ човѣшката еволюция този магиченъ кръгъ на преповторенията ще бъде разкъсанъ, и развитието ще тръгне по своята предвѣчна спирала. Съвременнитѣ народи следъ войната, която е дѣло на първия принципъ, се затвориха отново въ пашкулитѣ на своя колективенъ народностенъ егоизъмъ. Това е, очевидно, единъ регресъ.
И затова бъдещата война, която — изглежда — не ще може да се избѣгне, въпреки всички усилия, при днешния манталитетъ на
народитѣ
, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човѣчеството.
Народитѣ днесъ отново съ попаднали подъ силното влияние на първия принципъ, който ще действува дотогава, докато тѣ сами се изтощатъ и разрушатъ. Този принципъ създава много илюзии въ свѣта — той работи съ сѣнкитѣ на свѣтлината и е създалъ всички многообразни комбинации, които съществуватъ въ свѣта на преходнитѣ форми, въ свѣта на отраженията. Той вдъхва алчностъ за владения, воля за безпредѣлна мощъ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения. Така е било отъ памтивѣка, така е и сега. Но както отъ памтивѣка краятъ на неговото развихряне е билъ изтощение, смъртъ, гладъ и моръ, така ще бъде и сега.
към текста >>
Народитѣ
днесъ отново съ попаднали подъ силното влияние на първия принципъ, който ще действува дотогава, докато тѣ сами се изтощатъ и разрушатъ.
Само че въ пеперудата прогресътъ на формитѣ е спрѣнъ — кръгътъ се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикълъ на развитие: пеперудитѣ снасятъ яйца, за да се превърнатъ отново въ гъсеници. Но въ човѣшката еволюция този магиченъ кръгъ на преповторенията ще бъде разкъсанъ, и развитието ще тръгне по своята предвѣчна спирала. Съвременнитѣ народи следъ войната, която е дѣло на първия принципъ, се затвориха отново въ пашкулитѣ на своя колективенъ народностенъ егоизъмъ. Това е, очевидно, единъ регресъ. И затова бъдещата война, която — изглежда — не ще може да се избѣгне, въпреки всички усилия, при днешния манталитетъ на народитѣ, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човѣчеството.
Народитѣ
днесъ отново съ попаднали подъ силното влияние на първия принципъ, който ще действува дотогава, докато тѣ сами се изтощатъ и разрушатъ.
Този принципъ създава много илюзии въ свѣта — той работи съ сѣнкитѣ на свѣтлината и е създалъ всички многообразни комбинации, които съществуватъ въ свѣта на преходнитѣ форми, въ свѣта на отраженията. Той вдъхва алчностъ за владения, воля за безпредѣлна мощъ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения. Така е било отъ памтивѣка, така е и сега. Но както отъ памтивѣка краятъ на неговото развихряне е билъ изтощение, смъртъ, гладъ и моръ, така ще бъде и сега. Можемъ ли да си правимъ илюзии, че ще измѣнимъ същината на единъ космиченъ принципъ, и че ще превърнемъ безъ великата алхимия на втория принципъ, желѣзото на първия въ чисто злато?
към текста >>
28.
Божествени и човѣшки идеи
 
- Георги Радев (1900–1940)
Божествени и човѣшки идеи Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества,
народи
— изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота.
Божествени и човѣшки идеи Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества,
народи
— изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота.
Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване.
към текста >>
Обществата,
народитѣ
не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ.
Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ понататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ.
Обществата,
народитѣ
не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ.
И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Като всѣки жизненъ процесъ, и организирането си има свой изразъ. Изразъ на правилното организиране у човѣка, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисълъ.
към текста >>
Само следъ като чувствата на човѣка бѫдатъ канализирани, тѣ могатъ да се впрегнатъ на работа за целитѣ на една повисока култура, която предстои да се развие на земята — културата на Любовьта и Братството между
народитѣ
.
А при това положение на нѣщата, човѣшкиятъ животъ не може да се развива правилно. Докато не се създадатъ условия за съхраняване на човѣшкото здраве и сила, за канализиране на човѣшкитѣ чувства и за регулиране на човѣшката мисълъ, желаното отъ всички подобрение на живота нѣма да настжпи. Това подобрение не е единъ външенъ, механиченъ процесъ — то не засѣга само материални условия и физическото сѫществувание на човѣка, както нѣкои мислятъ; то засѣга и неговия душевенъ животъ — неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо въ тѣзи три посоки работи едновременно разумниятъ свѣтъ, който ржководи развитието на човѣчеството. Голѣмитѣ страдания, които преживѣватъ хората днесъ, сѫ резултатъ отъ онази планомѣрна работа, която извършва този възвишенъ свѣтъ за канализиране, преди всичко, на човѣшкитѣ чувства.
Само следъ като чувствата на човѣка бѫдатъ канализирани, тѣ могатъ да се впрегнатъ на работа за целитѣ на една повисока култура, която предстои да се развие на земята — културата на Любовьта и Братството между
народитѣ
.
А Любовьта, споредъ насъ, не е за болни хора. Тя е за абсолютно здрави, силни човѣци. Любовьта не е за хора съ изопачени чувства, за хора съ неовладяни страсти. Тя е за хора, които чувствуватъ правилно. Любовьта не е за невежи хора.
към текста >>
29.
Четиритѣ учения
 
- Георги Радев (1900–1940)
Безъ да носятъ тия ярки очертания на строго разграничени касти, последнитѣ все пакъ образуватъ основата на съсловната разпредѣлба у всички цивилизовани
народи
.
Знайно е, че обществото въ браманска Индия се е дѣлѣло на четири касти, четири съсловия — брамани или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия сѫ образували строго затворени системи — забранени сѫ били по-тѣсни родствени връзки на висшитѣ съсловия съ нисшитѣ. Въ законитѣ на Ману се казва, че браманитѣ произлизатъ отъ главата на Брама — великия Създателъ на свѣта, военнитѣ — отъ неговитѣ мишци, търговцитѣ — отъ стомаха му, а занаятчиитѣ и работницитѣ — отъ нозетѣ му. Въ този образъ индускитѣ жреци сѫ дали въ една форма, достѫпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпредѣление, сиречъ едно узаконяване „свисше“ на установения отъ тѣхъ социаленъ редъ. Както и да се е тълкувалъ този митологиченъ образъ отъ индускитѣ мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущалъ, практически той се е свеждалъ къмъ установяване на строгия и суровъ кастовъ строй, който е освещавалъ чисто по човѣшки изключителната властъ на едни хора надъ други.
Безъ да носятъ тия ярки очертания на строго разграничени касти, последнитѣ все пакъ образуватъ основата на съсловната разпредѣлба у всички цивилизовани
народи
.
Само че въ отдѣлни епохи едно отъ тия съсловия е вземало изключително надмощие и е удряло по особенъ отпечатъкъ въху държавния редъ, който бива характеризиранъ ту като теократиченъ, ту като монархиченъ съ различни отсѣнки и преходи, ту като демократиченъ, ту като пролетарски. Формитѣ отъ епоха въ епоха се видоизмѣнятъ, явяватъ се известни диференциации и усложнения, но въ края на краищата вътрешното имъ съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могатъ да съзратъ многоликитѣ промѣни на едни и същи сили, действуващи въ свѣта, които не могатъ да проникнатъ задъ кулиситѣ на голѣмата сцена, дето се разиграватъ човѣшкитѣ съдбини, тъй майсторски декорирана при всѣка „нова“ пиеса въ новъ стилъ, и до денъ днешенъ се оставятъ да бъдатъ залъгвани съ обещания за „новъ строй“, за „новъ редъ“, за “новъ свѣтъ“. Всъщностъ, зъ тия нови на видъ социални форми се криятъ стари прастари идеи. Човѣчеството, въпрѣки великиятъ опитъ на християнството, се върти въ омагъосанъ кръгъ, чиито четири кардинални точки сѫ: клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ.
към текста >>
30.
Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Само чрезъ музика ще рухнатъ „Йерихонскитѣ стени“ на тѣсногърдия националенъ егоизъмъ, задъ които сѫ се укрепили въоржженитѣ до зѫби съвременни
народи
, и само чрезъ музика ще се укротятъ звѣроветѣ на нестихващитѣ страсти, които рушатъ личния и общественъ животъ на хората.
Това не е само едно голо твърдение. Редица факти показватъ, че въ звука и ритъма се крие мощна сила – подъ звуковетѣ на известни инструменти сѫ рухвали стени, разрушавали сѫ се мостове, пръсвали сѫ се на парчета електрически крушки. Това сѫ съвременни опити, които показватъ, че библейскиятъ разказъ за рухването на Йерихонскитѣ стени не ще да е легенда или поетическа измислица. Сѫщото показватъ и опититѣ на индийскитѣ факири и змиеукротители – чрезъ известни мелодии тѣ сѫ въ състояние да обайватъ звѣроветѣ и да ги държатъ покорни и кротки. Това сѫ факти, които загатватъ за магичното влияние на музиката, приложена най-широко въ живота.
Само чрезъ музика ще рухнатъ „Йерихонскитѣ стени“ на тѣсногърдия националенъ егоизъмъ, задъ които сѫ се укрепили въоржженитѣ до зѫби съвременни
народи
, и само чрезъ музика ще се укротятъ звѣроветѣ на нестихващитѣ страсти, които рушатъ личния и общественъ животъ на хората.
И наистина, природата създава сега единъ новъ типъ, единъ новъ човѣкъ. Той влиза така тихо, така незабелязано въ живота, както е влѣзълъ нѣкога сегашниятъ човѣкъ всрѣдъ гигантитѣ млѣкопитаещи, влѣчуги и птици, които нѣкога сѫ владѣели земята. И този новъ човѣкъ ше стане господаръ на свѣта така, както стана господаръ немощниятъ отпървомъ въ сравнение съ силнитѣ хищници съвремененъ човѣкъ. И както съвременниятъ човѣкъ сломи грубата сила на мускулитѣ и челюститѣ, на рогата и копитата съ силата на своя умъ, така и новиятъ човѣкъ, който влиза днесъ неусѣтно въ свѣта, ще сломи разрушителната сила на днешното човѣчество съ своята нова мисълъ, съ мощната енергия на оня музикаленъ свѣтъ, въ който диша неговото пробудено съзнание. Едно отъ най-характернитѣ свойства на новия човѣкъ е това, че той вижда навсѣкѫде и отвсѣкѫде – и отпредъ, на далечни разстояния, и отзадъ, и нагоре – въ небесното пространство и надолу — въ недрата на земята.
към текста >>
31.
Има ли безработица въ Природата?
 
- Георги Радев (1900–1940)
И не е ли тукъ коренътъ на националния и расовъ империализъмъ, който отличава съвременнитѣ
народи
?
Безъ мисълъ той би билъ всѣкакъвъ другъ животъ, ала не и човѣшки. Едва когато човѣкъ възприеме като мѣрка правата мисълъ, той ще може правилно да устрои живота си, да го устрои съгласно съ природния редъ. Безъ мисълъ човѣкъ не може да опредѣли, що е право, що е правовъ редъ. И фактътъ, че той признава за върховенъ законъ на живота борбата за съществувание, че въздига като върховно мѣрило правото на силния, показва, че той не е още истински човѣкъ, че не е истински мисляще същество, а едно полуживотно, получовѣкъ. Въ това смѣсено сѫщество се проявява алчниятъ стремежъ да владѣе, да господарува, да се налага съ сила.
И не е ли тукъ коренътъ на националния и расовъ империализъмъ, който отличава съвременнитѣ
народи
?
Всѣки народъ иска да стане силенъ, могъщъ, да се разшири и благува, дори за смѣтка на другитѣ. Нѣкога народитѣ считаха себе си за „богоизбрани“. Днешнитѣ народи, изтъквайки своето расово превъзходство, считатъ себе си за исторически предопредѣлени да владѣятъ свѣта. Всѫщностъ, обаче, нѣма ни единъ отдѣленъ народъ, който да е „богоизбранъ“ или „исторически предопредѣленъ“ за такава мисия. Има единъ такъвъ народъ на земята, ала той е общочовѣшки, защото е съставенъ отъ всички истински мислящи човѣци, къмъ който и народъ да принадлежатъ.
към текста >>
Нѣкога
народитѣ
считаха себе си за „богоизбрани“.
Безъ мисълъ човѣкъ не може да опредѣли, що е право, що е правовъ редъ. И фактътъ, че той признава за върховенъ законъ на живота борбата за съществувание, че въздига като върховно мѣрило правото на силния, показва, че той не е още истински човѣкъ, че не е истински мисляще същество, а едно полуживотно, получовѣкъ. Въ това смѣсено сѫщество се проявява алчниятъ стремежъ да владѣе, да господарува, да се налага съ сила. И не е ли тукъ коренътъ на националния и расовъ империализъмъ, който отличава съвременнитѣ народи? Всѣки народъ иска да стане силенъ, могъщъ, да се разшири и благува, дори за смѣтка на другитѣ.
Нѣкога
народитѣ
считаха себе си за „богоизбрани“.
Днешнитѣ народи, изтъквайки своето расово превъзходство, считатъ себе си за исторически предопредѣлени да владѣятъ свѣта. Всѫщностъ, обаче, нѣма ни единъ отдѣленъ народъ, който да е „богоизбранъ“ или „исторически предопредѣленъ“ за такава мисия. Има единъ такъвъ народъ на земята, ала той е общочовѣшки, защото е съставенъ отъ всички истински мислящи човѣци, къмъ който и народъ да принадлежатъ. Той е живото ядро на човѣчеството, той е неговата есенция. Тия мислящи човѣци, които образуватъ живо звено между отдѣлнитѣ народи и подържатъ тѣхното единство, познаватъ истински живота.
към текста >>
Днешнитѣ
народи
, изтъквайки своето расово превъзходство, считатъ себе си за исторически предопредѣлени да владѣятъ свѣта.
И фактътъ, че той признава за върховенъ законъ на живота борбата за съществувание, че въздига като върховно мѣрило правото на силния, показва, че той не е още истински човѣкъ, че не е истински мисляще същество, а едно полуживотно, получовѣкъ. Въ това смѣсено сѫщество се проявява алчниятъ стремежъ да владѣе, да господарува, да се налага съ сила. И не е ли тукъ коренътъ на националния и расовъ империализъмъ, който отличава съвременнитѣ народи? Всѣки народъ иска да стане силенъ, могъщъ, да се разшири и благува, дори за смѣтка на другитѣ. Нѣкога народитѣ считаха себе си за „богоизбрани“.
Днешнитѣ
народи
, изтъквайки своето расово превъзходство, считатъ себе си за исторически предопредѣлени да владѣятъ свѣта.
Всѫщностъ, обаче, нѣма ни единъ отдѣленъ народъ, който да е „богоизбранъ“ или „исторически предопредѣленъ“ за такава мисия. Има единъ такъвъ народъ на земята, ала той е общочовѣшки, защото е съставенъ отъ всички истински мислящи човѣци, къмъ който и народъ да принадлежатъ. Той е живото ядро на човѣчеството, той е неговата есенция. Тия мислящи човѣци, които образуватъ живо звено между отдѣлнитѣ народи и подържатъ тѣхното единство, познаватъ истински живота. За тѣхъ животътъ не е механически сборъ отъ физико химични процеси, а съчетание на разумни сѫщества.
към текста >>
Тия мислящи човѣци, които образуватъ живо звено между отдѣлнитѣ
народи
и подържатъ тѣхното единство, познаватъ истински живота.
Нѣкога народитѣ считаха себе си за „богоизбрани“. Днешнитѣ народи, изтъквайки своето расово превъзходство, считатъ себе си за исторически предопредѣлени да владѣятъ свѣта. Всѫщностъ, обаче, нѣма ни единъ отдѣленъ народъ, който да е „богоизбранъ“ или „исторически предопредѣленъ“ за такава мисия. Има единъ такъвъ народъ на земята, ала той е общочовѣшки, защото е съставенъ отъ всички истински мислящи човѣци, къмъ който и народъ да принадлежатъ. Той е живото ядро на човѣчеството, той е неговата есенция.
Тия мислящи човѣци, които образуватъ живо звено между отдѣлнитѣ
народи
и подържатъ тѣхното единство, познаватъ истински живота.
За тѣхъ животътъ не е механически сборъ отъ физико химични процеси, а съчетание на разумни сѫщества. Предъ тѣхния погледъ съзнанията на всички живи сѫщества, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ, отъ серафима до бубулечката, така се взаимопроникватъ, че образуватъ единъ общъ организъмъ. Тия човѣци, за да подчертаятъ онова велико съзнание за единство въ живота, което иматъ висшитѣ сѫщества, твърдятъ, че понѣкога едно божество може въ даденъ моментъ да се интересува много повече отъ една дребна мушица, отколкото отъ единъ човѣкъ. Защо? Защото има хора, които сѫ само автомати, хора съ спящи съзнания. Ако попитате такъвъ човѣкъ, защо убива, защо унищожава живота на беззащитни твари, той очудено ще ви отвърне: „Какво отъ това, че съмъ убилъ единъ човѣкъ, какво отъ това, че съмъ заклалъ една овца, че съмъ откъсналъ едно цвѣте?
към текста >>
Едно отъ най-голѣмитѣ бедствия въ живота на съвременнитѣ
народи
е безработицата.
Тия човѣци, за да подчертаятъ онова велико съзнание за единство въ живота, което иматъ висшитѣ сѫщества, твърдятъ, че понѣкога едно божество може въ даденъ моментъ да се интересува много повече отъ една дребна мушица, отколкото отъ единъ човѣкъ. Защо? Защото има хора, които сѫ само автомати, хора съ спящи съзнания. Ако попитате такъвъ човѣкъ, защо убива, защо унищожава живота на беззащитни твари, той очудено ще ви отвърне: „Какво отъ това, че съмъ убилъ единъ човѣкъ, какво отъ това, че съмъ заклалъ една овца, че съмъ откъсналъ едно цвѣте? “ Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която сѫществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлика така голѣма, както между тъмнината и свѣтлината. И тогава чудно ли е, че при наличностъта на толкова хора съ спящо съзнание, въ човѣшкия животъ има толкова противоречия, че човѣшкиятъ редъ страда отъ толкова недѫзи, че се разпокѫсва отъ толкова кризи и се раздрусва изъ основи отъ толкова сътресения?
Едно отъ най-голѣмитѣ бедствия въ живота на съвременнитѣ
народи
е безработицата.
Безработнитѣ — това съ огромния дефицитъ въ равносмѣтката на човѣшкия общественъ животъ, равносмѣтка, която природата прави въ наши дни, при ликвидиране на съвременната култура. Показвайки на хората тоя дефицитъ, природата иска да имъ даде да разбератъ, колко сѫ далечъ тѣ отъ едно правилно и разумно стопанисване на ония блага, които тя така щедро имъ отпуща. Ако при толкова блага и възможности има хора, които гладуватъ, ако при такава оживена дейностъ има милиони безработни, това показва, че хората сѫ, за съжаление, още много, много далечъ отъ разумностъта. А природата, която не търпи „праздни пространства“, която не търпи „праздни рѫце“, сигурно е впрегнала на работа и безработните… Нѣкои, може би, ще попитатъ, каква е работата на човѣка въ великата работилница на природата? И кой е този невидимъ работодатели?
към текста >>
32.
Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Сега великото Начало на Живота, което работи у всички
народи
, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ.
Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява нахалостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа.
Сега великото Начало на Живота, което работи у всички
народи
, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ.
Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство.
към текста >>
33.
Приложения
 
- Георги Радев (1900–1940)
У нас не остава съмнение, че безспорно това е една от бъдещите форми на организиране на хората и
народите
като клетки в един Велик Божествен Организъм, в който се живее Живот за Цялото.
Приложение 1 Приложения Следващата беседа – „Четирите съвета“, държана от Учителя на 21. август.1921 г. в гр. Велико Търново, я добавяме, като ярък органичен пример и метод за съчетаване, приложение и изпълнение на братята и сестрите, осъществен на годишния духовен събор.
У нас не остава съмнение, че безспорно това е една от бъдещите форми на организиране на хората и
народите
като клетки в един Велик Божествен Организъм, в който се живее Живот за Цялото.
Личи ясно известната в езотеризма, така наречена тетраспирална схема, проявяваща се в микро и макро органичния мир. Александър Станчин, август. 2012 г.
към текста >>
34.
Четирите съвета
 
- Георги Радев (1900–1940)
И
народите
ще ходят по неговата светлина, а земните царе ще принасят в него своето величие.
Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият - сапфир, третият - халцедон, четвъртият - смарагд, петият - сардоникс, шестият - сард, седмият - хризолит, осмият - берил, деветият - топаз, десетият - хризопрас, единадесетият - хиацинт, дванадесетият - аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера - всяка порта беше от един бисер. И площада на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнецът. И градът няма нужда нито от Слънце, нито от Луна, за да го осветяват, защото Божията Слава го осветява и неговото светило е Агнецът.
И
народите
ще ходят по неговата светлина, а земните царе ще принасят в него своето величие.
Портите му няма да се затварят денем, защото там нощ няма да има, а и народите ще донасят в него своето богатство. И в него няма да влезе нищо нечисто, нито оня, който върши зло и който лъже, а ще влязат само записаните в Книгата на Живота на Агнеца. Двадесет и първата глава има връзка с двадесет и първата година. Израил обозначава всички синове на човечеството - дванадесетте порти са всичките раси: трите порти от изток са за жълтата раса, трите порти от север са за бялата раса, трите порти от юг са за черната раса и трите порти от запад са за червената раса. Както виждате, мидите, които са образували тези бисери, са били много големи.
към текста >>
Портите му няма да се затварят денем, защото там нощ няма да има, а и
народите
ще донасят в него своето богатство.
И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера - всяка порта беше от един бисер. И площада на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнецът. И градът няма нужда нито от Слънце, нито от Луна, за да го осветяват, защото Божията Слава го осветява и неговото светило е Агнецът. И народите ще ходят по неговата светлина, а земните царе ще принасят в него своето величие.
Портите му няма да се затварят денем, защото там нощ няма да има, а и
народите
ще донасят в него своето богатство.
И в него няма да влезе нищо нечисто, нито оня, който върши зло и който лъже, а ще влязат само записаните в Книгата на Живота на Агнеца. Двадесет и първата глава има връзка с двадесет и първата година. Израил обозначава всички синове на човечеството - дванадесетте порти са всичките раси: трите порти от изток са за жълтата раса, трите порти от север са за бялата раса, трите порти от юг са за черната раса и трите порти от запад са за червената раса. Както виждате, мидите, които са образували тези бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави Ново небе, вашето старо небе ще се разруши - понеже това небе си заминава, вашето небе ще закрие и старите ви разбирания, убеждения, вярвания; всичко туй ще си замине и от него няма да остане и помен.
към текста >>
35.
Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев
 
- Георги Радев (1900–1940)
Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества,
народи
— изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота.
Той е въ съгласие съ цѣлокупната разумностъ въ свѣта, съ всички разумни същества и мисли като тѣхъ. Само за новия човѣкъ може да се каже, че мисли въ истинска смисълъ на думата. Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си.
Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества,
народи
— изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота.
Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване.
към текста >>
Обществата,
народитѣ
не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ.
Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ.
Обществата,
народитѣ
не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ.
И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Мнозина, обаче, които гледатъ твърде повърхностно на нѣщата, все още хранятъ праздни надежди, че свѣтътъ — подразбираме човѣшкия свѣтъ, човѣшкия животъ — нѣкакъ ще се оправи. Какъ ще се оправи? Автоматически, по единъ механиченъ начинъ? Съ тѣзи срѣдства и методи, които съ били прилагани до днесъ?
към текста >>
Сега великото Начало на Живота, което работи у всички
народи
, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ.
Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява на халостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа.
Сега великото Начало на Живота, което работи у всички
народи
, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ.
Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство. Васил Василев, 2012 г.
към текста >>
36.
Пътят на звездата
 
- Георги Радев (1900–1940)
ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА Свещените Писания на разните
народи
са истински съкровищници на мъдрост и духовен опит.
ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА Свещените Писания на разните
народи
са истински съкровищници на мъдрост и духовен опит.
Напразно, обаче, историците на наши дни биха търсили пълна историческа достоверност в тези писания и, по-специално, в евангелията. Защото, колкото евангелисти, толкова и версии за раждането и живота на Христа. Напразно, от друга страна, и религиозните хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика“ на безвеpниците-учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много - много да се разисква, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч дословно. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени“ и узнават много работи, които пастирите на разните църкви пазят така ревниво от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп — из един път — че в тях има много „противоречия“ от исторично и логично гледище, че много от сказанията в свещените книги на християните се срещат в други варианти в свещените книги и митовете на други народи.
към текста >>
Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп — из един път — че в тях има много „противоречия“ от исторично и логично гледище, че много от сказанията в свещените книги на християните се срещат в други варианти в свещените книги и митовете на други
народи
.
ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА Свещените Писания на разните народи са истински съкровищници на мъдрост и духовен опит. Напразно, обаче, историците на наши дни биха търсили пълна историческа достоверност в тези писания и, по-специално, в евангелията. Защото, колкото евангелисти, толкова и версии за раждането и живота на Христа. Напразно, от друга страна, и религиозните хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика“ на безвеpниците-учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много - много да се разисква, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч дословно. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени“ и узнават много работи, които пастирите на разните църкви пазят така ревниво от окото на пасомите.
Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп — из един път — че в тях има много „противоречия“ от исторично и логично гледище, че много от сказанията в свещените книги на християните се срещат в други варианти в свещените книги и митовете на други
народи
.
Така например, за да вземем един от най-непознатите случаи на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ като Исуса при второто пришествие, за което се вещае в Апокалипсиса, е „цар и свещеник“, господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали - юга и да разкрие цикъла на една нова златна ера. Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки.
към текста >>
37.
Животът като изкуство
 
- Георги Радев (1900–1940)
Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели
народи
, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика.
Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните наточели се движат — идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават — ала не знаят ни отде идват, ни накъде отиват. Тези „безпространствени" неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целият им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за нищо. Затова тъкмо тe си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства. Смятат, че всичко това минава - заминава и не оставя никакви следи в живота им.
Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели
народи
, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика.
Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета. Тъй както и истината за повечето хора не е една жива реалност, а едно относително „понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба. Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност на човека.
към текста >>
И ако хората наблюдаваха и своя живот, и живота на околните, и живота и съдбата на по-големи единици: семейства, общества,
народи
, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в света.
Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на живота си в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието, запример, са такива фатални погрешни, и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа.
И ако хората наблюдаваха и своя живот, и живота на околните, и живота и съдбата на по-големи единици: семейства, общества,
народи
, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в света.
А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит? Наистина, материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, с неговата предметна установеност и причинна закономерност на процесите. Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност.
към текста >>
38.
Спектри
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ето защо, както изтъкнах това в „Пътят на звездата“, в притчите и сказанията, които се срещат в Свещените Писания на
народите
, той не вижда, като мнозина учени, само наивни митове и легенди (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти.
По този именно „спектър“, знаещият следи разните „минимуми“ и „максимуми“ на политическо налягане, разните „циклони“ и „антициклони“, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии“, придружени със сблъскване на разни „фронтове“ и т. н. И много от онези неща, които на хората заети телом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си, подобно една депресия, да речем, ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много минали епохи и култури, той вижда, как в разните епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по- широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава.
Ето защо, както изтъкнах това в „Пътят на звездата“, в притчите и сказанията, които се срещат в Свещените Писания на
народите
, той не вижда, като мнозина учени, само наивни митове и легенди (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти.
За него всичко това са символи, които разкриват развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и смисъла на онези процеси, които се извършват аналогично в живота на човечеството като цяло. Да вземем запример притчата от евангелието за „деня на страшния съд“, сиреч за свършена, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи". Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца.
към текста >>
39.
Двете изключения
 
- Георги Радев (1900–1940)
Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности“, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба“, а източните
народи
зоват „карма“.
До мига на срещата — никакви пресичания. При срещата — в един даден момент — става едно пресичане на двете линии. Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на един от тия двама души. После тe могат да си тръгнат пак всеки по своя път, независимо един от друг, но в един момент поне техните пътища са се пресекли. За първия — това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „случайност“.
Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности“, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба“, а източните
народи
зоват „карма“.
Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва“, на „падежите“, сиреч владее цикличния ход, периодицитета на времето, среща в един определен момент две привидно независими „причинни редици“, както се изразяват в статистичната терминология. Това лежи в нейната — непонятна за нас — власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране пред всички ония, които се интересуват от животрептящите въпроси на „съдбата“, на „кармата“. Каквото и да се теоретизира, обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности“ съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита. На край ще спомена пътем за един друг вид „изключения“, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се догаждаме по ред „личби“.
към текста >>
40.
Сънят на Небукаднецара
 
- Георги Радев (1900–1940)
В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси,
народи
, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури.
Но днешните хора виждат нещата перспективно, обърнати с главата надолу. Такава перспективна гледка представя напр. бележитата Дарвинова теория за произхода на човека. Ала мене ми се струва, че Пророкът е именно прав: ние, съвременните хора сме краката от желязо и глина на големия истукан, ние сме културата на механичната спойка, на железобетона. Погледнете лицата на съвременните хора – страници, по които е писала Живата природа и вие ще видите у хората подобия на този истукан, така разнородни, така дисхармонични.
В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси,
народи
, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури.
Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя.
към текста >>
----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни
народи
, които се характеризират със свой държавен и политически строй.
Не вярвате ли? Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род.
----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни
народи
, които се характеризират със свой държавен и политически строй.
Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура. Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>
41.
Човешките суеверия
 
- Георги Радев (1900–1940)
Развитието на обективния ум, на интелекта, което е влизало в плана на Природата и е представяло задача на петата раса, чиито най-типични представители са европейските
народи
, е наложило тези ясновидски способности да бъдат временно затворени.
Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря.
Развитието на обективния ум, на интелекта, което е влизало в плана на Природата и е представяло задача на петата раса, чиито най-типични представители са европейските
народи
, е наложило тези ясновидски способности да бъдат временно затворени.
В бъдещата „шеста раса", тия способности отново ще се пробудят, ала не като смътно-действуващи сили на едно „сънно съзнание", както е било в атлантската раса, а като напълно развити способности на едно светло, пробудено съзнание. Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен. Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства.
към текста >>
42.
Има ли днес пророци и светии?
 
- Георги Радев (1900–1940)
Великите древни
народи
, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии?
На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии?
Великите древни
народи
, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии?
Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски.
към текста >>
43.
Два свята
 
- Георги Радев (1900–1940)
„Вие знаете - казва той на учениците си - че управителите на
народите
господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
В света на личната воля, всеки произвол създава реакция. Започват се роптания, негодувания, люти борби за надмощие на отделни воли. „И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя", отбелязва кратко този процес евангелието. Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание. Той пуска един лъч от вечната светлина на „Царството Божие" и озарява противоположието, което съществува между него и „царството на тоя свят".
„Вие знаете - казва той на учениците си - че управителите на
народите
господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
Но между вас не ще бъде така: кой го иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител . И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и Човешкият Син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина". Така Христос прекарва съзнанието на учениците си през една „инфлексна точка". Тяхното съзнание преминава в друго поле, стремежът взема друга посока, линията на тяхната дейност взема други ход.
към текста >>
Там е спасението на човека от владичеството на ония, които „господаруват над
народите
".
Така Христос прекарва съзнанието на учениците си през една „инфлексна точка". Тяхното съзнание преминава в друго поле, стремежът взема друга посока, линията на тяхната дейност взема други ход. В тази „инфлексна точка", в този жив взел, се крие един магически ключ. Но минаването през тази точка, види се, не е лесно, защото е съпроводено с изпитанието на „чашата и кръста". Все пак там и само там е разрешението на въпроса.
Там е спасението на човека от владичеството на ония, които „господаруват над
народите
".
Само така ще освободи човек ръката си от ръката на „майката Заведеева" и ще престане да се разтака заедно с нея пред управниците и големците на тоя свят. В днешните времена на настръхнали страсти, на стръвни политически и икономически борби, когато „господарите на народите" се борят помежду си да запазят своята мимолетна власт над тях, когато устата на Заведеевата майка, не вече умолява, а заклина през милиони гладни гърла, спрете се, и през туй гъмжило, вдайте слух в гласа на „Сина Човешки". Вие непременно ще чуете кроткия му укор: „Не знаете що искате". И ако пожелаете да разберете, що трябва да искате, той ще ви покаже „инфлексната точка", пред която стоят „чашата и кръста". И ако попитате, що има зад тях, що има зад оная точка, която грее с такъв странен блясък, той ще ви каже: „Там е светът на Синовете човешки, които слизат в света на страдащите свои братя, ала не като „господари" и „големци", които грабят и насилват, а като светли служители, които дават от изобилието на своя живот и благо".
към текста >>
В днешните времена на настръхнали страсти, на стръвни политически и икономически борби, когато „господарите на
народите
" се борят помежду си да запазят своята мимолетна власт над тях, когато устата на Заведеевата майка, не вече умолява, а заклина през милиони гладни гърла, спрете се, и през туй гъмжило, вдайте слух в гласа на „Сина Човешки".
В тази „инфлексна точка", в този жив взел, се крие един магически ключ. Но минаването през тази точка, види се, не е лесно, защото е съпроводено с изпитанието на „чашата и кръста". Все пак там и само там е разрешението на въпроса. Там е спасението на човека от владичеството на ония, които „господаруват над народите". Само така ще освободи човек ръката си от ръката на „майката Заведеева" и ще престане да се разтака заедно с нея пред управниците и големците на тоя свят.
В днешните времена на настръхнали страсти, на стръвни политически и икономически борби, когато „господарите на
народите
" се борят помежду си да запазят своята мимолетна власт над тях, когато устата на Заведеевата майка, не вече умолява, а заклина през милиони гладни гърла, спрете се, и през туй гъмжило, вдайте слух в гласа на „Сина Човешки".
Вие непременно ще чуете кроткия му укор: „Не знаете що искате". И ако пожелаете да разберете, що трябва да искате, той ще ви покаже „инфлексната точка", пред която стоят „чашата и кръста". И ако попитате, що има зад тях, що има зад оная точка, която грее с такъв странен блясък, той ще ви каже: „Там е светът на Синовете човешки, които слизат в света на страдащите свои братя, ала не като „господари" и „големци", които грабят и насилват, а като светли служители, които дават от изобилието на своя живот и благо".
към текста >>
44.
Два образа
 
- Георги Радев (1900–1940)
За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните
народи
това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците".
За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните
народи
това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище.
към текста >>
45.
Сфера на Урана
 
- Георги Радев (1900–1940)
То разтърсва всичко издъно -
народи
, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания.
Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света. Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея.
То разтърсва всичко издъно -
народи
, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания.
То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота. На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват. Да имаме негово прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива, и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е пъровъзвестник.
към текста >>
46.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
Това, което беше отдавна знайно на древните мъдреци, за западните
народи
стана очевидно особено след Кантовата „Критика на чистия разум“.
Наистина, не е лесно да се разреши въпроса, дали има тъждественост между външния свят и света, който ни разкриват нашите сетива, сиреч дали т ни дават реални или само трансформирани образи. Това е една интересна психологическа загадка, която е занимавала не един философски ум, и не само в наши времена, а още от най-дълбока древност. Древните индуски мъдреци напр. твърдят — па и не само те — че светът на нашите сетива е илюзия, една от безкрайно-многото гледки на великата световна илюзия, Мауа, както я наричат тe. 1) И следователно, човешкият интелект, който в съвременната наука и философия се признава за едничък познавателен инструмент, и който е така тясно свързан със сетивата, не може да се домогва до абсолютно познание.
Това, което беше отдавна знайно на древните мъдреци, за западните
народи
стана очевидно особено след Кантовата „Критика на чистия разум“.
А в наши дни, след като философи като Бергсона развиха своята философия на интуицията и след оная тънка критична преценка, на която учени като математика Пуанкаре подхвърлиха основите на съвременната наука, тези въпроси станаха ясни и за по-широк кръг хора. Вярно е, че разумът на човека може да преодолеe наивния емпиризъм на сетивата и да разбули оная тънка мрежа от измами, която тe изплитат, но все пак той не може да схване истината сама по себе. Науката, в известен смисъл, е едно преодоляване на измамата на сетивата. Без нея, ние сигурно не щяхме да знаем, че не слънцето се върти около земята, а че обратното е вярно, не щяхме да имаме и тази представа — колкото и външна и повърхностна да е тя — за величието на звездния космос, нито пък щяхме да прозрем в скрития строеж на атома. Но все пак разумът не е в състояние да постигне самата Истина, той може да вижда само нейните велики стъпки и, в перспективните образи на действителността, които сетивата ни дават, да разкрива проекциите на реалното.
към текста >>
Мнозина учени като Брук, Сулейр, Rudolf Mewes свързват дори перипетиите в съдбините на отделните
народи
с ритмичната дейност на слънцето.
Нека сега видим, дали в дейността на слънцето, така както я очертават модерните астрофизични изследвания, има данни, които да оправдават възгледа, че слънцето е сърце на нашата система — не само като метафора, а и в действителност. Днес е знайно, че слънцето не е едно спокойно горящо кълбо от газове, макар и за невъоръженото око неговият диск да изглежда чист и светъл, без петно. Напротив, изследванията показват, че в него кипи един мощен, ритмично пулсиращ живот, който за сега ние констатираме в появата на така наречените слънчеви бури или слънчеви факли и, най-вече, в периодичния ход на загадъчните слънчеви петна. Изучванията на последните разкриха многостранни и дълбоки въздействия на слънцето върху нашата земя. Именно, оказа се, че те са във връзка с флуктуациите на земния магнетизъм, със северните сияния, с метеорологичните промени в нашата атмосфера и дори с периодичната поява на разните епидемии.
Мнозина учени като Брук, Сулейр, Rudolf Mewes свързват дори перипетиите в съдбините на отделните
народи
с ритмичната дейност на слънцето.
Местото не ми позволява да ви изложа техните изследвания: ще кажа само, че те много бързо клонят към древните астрологични схващания. Днес, наистина, има вече предостатъчно данни за научната обосновка на астрологията. Но това е един обширен въпрос, който иска специално разглеждане.2) Известна ви е периодичността на слънчевите петна, именно: че в един интервал от около 11 години (по точно 11,11) броят на слънчевите петна се колебае между един максимум от около 140 петна и един минимум от 2—4 петна. Но има и други периоди: 56-годишен, 112-годишен, които играят важна роля във физиологията на слънчевата дейност. Това са физиологичните числа на слънчевата пулсация.
към текста >>
А също така и в свещените писания на всички
народи
и раси.
Окултната наука или — ние я наричаме — абсолютната наука на живата природа, е достояние само на ония велики духове, които са завършили своето развитие, които ръководят съдбините на целокупното човечество — и не само на нашата земя. Ние ги наричаме Великото Всемирно Братство.3) Всъщност, тази абсолютна наука, проверявана откак свят светува от цели поколения ученици, от цяла една безкрайна низа. от адепти-ясновидци, не е окултна, скрита, освен за ония хора, които разполагат с ограничени възможности и средства за познание. За адептите, сиреч ония високо и тънко организирани човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си организъм, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни органи на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни. Пътем ще помена, че част от науката на тия именно Велики Бели Братя, духовните водители на целокупната еволюция, е пръсната, —поне онова, което е могло да се каже, къде пряко, къде най-често под булото на символиката, в различни книги: херметични, окултни, теософски (тия термини не са идентични, макар несведущите да ги смесват), в книгите на алхимици, кабалисти, мистици, произхождащи от най-различни школи и тайни братства.
А също така и в свещените писания на всички
народи
и раси.
Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите. Това съдържание не изчезва дори и когато формите на външния религиозен култ, в които се облича едно учение, приспособени за дадена епоха, се втвърдят от артериосклерозата на догмите и в тях започнат да се развиват микробите на религиозните суеверия. Духът на човека вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение. След като нахвърлих най-едрите линии на съвременните познания за слънцето, така както те се очертават днес, и набелязах посоката, към която неизбежно се стремят научните изводи, аз ще премина към разглеждане живите сили на слънцето и тяхното използуване във всекидневния живот. Думата ми не е за домогването на някои учени да впрегнат енергията на слънцето за практичните цели на живота, както е впрегнато електричеството и парата, макар тази замисъл да не е неосъществима.
към текста >>
Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на
народите
, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории.
Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на
народите
, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории.
Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумният човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега—по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците не Великото Всемирно Братство, излизаме на изгрев-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и невежество, повдигат врява за някакво си идолопоклонство.
към текста >>
47.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и
народи
, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род.
Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето. Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира. Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и
народи
, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род.
Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите.
към текста >>
Пред Него домородията, поколенията,
народите
не чезнат, но се възобновяват от Този същият Вечен дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят.
Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте место на Тоя, Който ви оживява.
Пред Него домородията, поколенията,
народите
не чезнат, но се възобновяват от Този същият Вечен дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят.
Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател на живота, който повдига всичките паднали духове. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният човешки род, призван от Небето на още един подвиг, в който ще завърши все що е отредено. Пътят, в който ида да ви въведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен. Път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.
към текста >>
Във възраждането на
народите
, умът и сърцето требва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума на едно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Не остава време да се впускаме в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки и поуки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват сега. Сега то е повърхностно, и не коренно, временно и не съществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и благородни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа.
Във възраждането на
народите
, умът и сърцето требва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума на едно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Вън от тях, от тия условия, всичко е изгубено за тях безвъзвратно. За това е необходимо да се спрете и обмислите положението си в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят, в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите на земята са се втурнали да следват безразсъдъчно. Знайте, в случай че отхвърлите мойте благи съвети и се възпротивите на мойте Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми; ще употребя и други мерки много по лоши, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на Светлите Божи Заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината.
към текста >>
Аз пристигам в тоя развратен свят, в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който
народите
на земята са се втурнали да следват безразсъдъчно.
Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и благородни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите, умът и сърцето требва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума на едно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тях, от тия условия, всичко е изгубено за тях безвъзвратно. За това е необходимо да се спрете и обмислите положението си в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
Аз пристигам в тоя развратен свят, в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който
народите
на земята са се втурнали да следват безразсъдъчно.
Знайте, в случай че отхвърлите мойте благи съвети и се възпротивите на мойте Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми; ще употребя и други мерки много по лоши, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на Светлите Божи Заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните Ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всички мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки, щяха да ме посрещнат с вас наедно във великата борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение.
към текста >>
За тоя ви лош недостатък, аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта на вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод, и изобилно да създаде у вас поведение чисто, свято, и възвишено, за да ви удостои да влезете в реда на първите
народи
, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля.
Когато встъпих да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всички мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки, щяха да ме посрещнат с вас наедно във великата борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува своето задължение, и Аз встъпих напред да ви взема под моя върховна охрана. В това отдалечено минало, вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече - да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед, и който ви погледнеше се отвръщаваше от грубото ви сърце.
За тоя ви лош недостатък, аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта на вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод, и изобилно да създаде у вас поведение чисто, свято, и възвишено, за да ви удостои да влезете в реда на първите
народи
, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен велик преврат, и то скоро в новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на Земята. За това желая да ви подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница, окото Му бди за вас като минавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено.
към текста >>
Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените
народи
, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота.
Иде време и сега е, когато ще опитате силата ми и ще ме познаете, че аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира где се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва светото дело на славянският народ, но верен съм в делото на Този Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотия, Волята Му е воля вечна и непреклонна и все що е рекъл ще бъде. Но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както Израилския народ в пустинята, и ще оставите костите си както тях за вашето малодушие и общо неверие. Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределения, да се изпълнят.
Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените
народи
, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота.
Това Ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя отново и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви; то е свята Русия, на която Бог определи велико бъдеще да изпълни волята Му, за вашата слава и за славата на Неговото царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната сила и слава, тя вам дължи, такива са Божествените наредби; един сее, друг жъне, в края, всички ще участвуват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, хода на работите вземат друг вид, адските сили отстъпват в първите редове на бойното поле, разрушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ида да възстановя, не е царство на омраза, но на любов.
към текста >>
Обръщам се към вас мои служители и учители, и към вас книжници, и фарисеи, и лицемери: и ви заповядвам да не развращавате
народи
Ми, който съм ви поверил.
Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж завинаги. Небето в знака на своето благоволение, ви е дало един свят залог на великата милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден в който е даден отговор, започва вашето изкушение и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято и ако се опитате да светотатствате три злини ще ви допусна: Глад, Мор и Разорение и нема да ви пощадя, ще се съдя с вази и ще помните винаги че Бог е говорил. Пазете думите ми. В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижала, дава надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил.
Обръщам се към вас мои служители и учители, и към вас книжници, и фарисеи, и лицемери: и ви заповядвам да не развращавате
народи
Ми, който съм ви поверил.
Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращенията, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него, навсякъде. Търпението му е вън от границите си. За това съм повикан да туря край на неизделимото зло. Поразмислете додето е време, иде часът и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите.
към текста >>
48.
Глава трета: 'Опълченска'
 
- Атанас Славов
Да се обединят Балканските
народи
-държави и Славянството.
Още тогава той многократно го заявява черно на бяло. Телескопичен блик По това време Учителят казва: „Не се безпокойте... Войната е определена за 1913 година. Българите ще победят, ако следват Божиите пътища. Ако вървят по своя ум, ще минат през много изпитания. Те трябва да приложат законите на любовта и правдата.
Да се обединят Балканските
народи
-държави и Славянството.
Това е Божия план. Иначе, по отделно ще ги бият... И пак ще се обединят.“ * * * Снимки към глава трета: Опълченска
към текста >>
49.
Глава шеста: Изгрева 1927-1936
 
- Атанас Славов
Държавата е един отличен инструмент, който спомага за външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и
народи
.
Следователно религията е един отличен инструмент, който има за задача и цел да възстанови човешката личност, нейните чувства и постъпки, и да държи връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, бизките си и народа си, и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тая българска религия и църква, която служи на своя народ, неговото повдигане и облагородяване, мойта любов към тях. II. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви.
Държавата е един отличен инструмент, който спомага за външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и
народи
.
Българската държава е едно благо за народа и всички онези, които служат на нея, поставят ред и порядък, и извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа. Ние не подържаме революциите, ние подържаме еволюцията онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. III. За съдийската колегия и органите на правосъдието, ние имаме почитание. Понеже такъв институт съществува и в природата и в човека като съвест. Всички примери, които сме привеждали в своите лекции, те имат за цел да покажат какъв трябва да бъде човек, и онези на които говорим.
към текста >>
50.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
По онова време е запален анархист, напълно убеден, че религията е опиум за
народите
.
Атанас Минчев един от братските звезди на туризма успява да слезе, но връщането му отнема часове и часове, и накрая трябва да му помогнат да се оправи. Игнат слиза, пълни и занася дамаджаната на върха, и слиза втори път... И се изкачва преди Атанас. Ни жив ни умрял, но определено: „Друг!“ Определено Мусаленският Бог Игнат Котаров. Той идва за пръв път на Изгрева години преди това. Като студент.
По онова време е запален анархист, напълно убеден, че религията е опиум за
народите
.
Появява се по време на една от неделните беседи, застава между южната входна врата на салона и остъклената източна стена, и слуша беседата, и когато му скимне прекъсва Учителят и в лаконично избухване заявява, че това дето го разправя не е вярно. Лъжа е! Опиум за народа! Прави го няколко пъти. Симеонов иска да се намеси. Иван Антонов даже скача на крака втория път, когато Игнат се появява, но Учителят се усмихва и казва: „Не го закачайте! Той ще стане най-преданият ми ученик в Братството!“ Така и стана! Или си „друг!“ или си Никой. А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша.
към текста >>
51.
Глава осма: Мърчаево
 
- Атанас Славов
От това време 27 февруари 1944 е и едно от най-цитираните слова на Учителя: „Кармата на Европейските
Народи
“: „Онзи и този свят са все едно, когато съзнанието не е прекъснато.
Велико нещо е да влезеш в досег с тази висша интелигентност. Има хора, които не обичат да им се говори за Бога, но като погледнеш такъв човек, ще видиш, че има нужда от нещо. Кажете му: „Вие не излизате на светлина, затова сте анемичен и слаб. Дишайте дълбоко, иначе ще боледувате.“ Друг път му кажете: „Кръвта ви не е чиста, трябва да подобрите храната си, иначе ще заболеете!“ Хората схващат Бога като абстракция, а Бог е реалност. Въздухът и светлината са условия, чрез които може да имате преки, свободни отношения с Бога.
От това време 27 февруари 1944 е и едно от най-цитираните слова на Учителя: „Кармата на Европейските
Народи
“: „Онзи и този свят са все едно, когато съзнанието не е прекъснато.
Сега са последните дни на света. Всичко старо ще си замине. Няма да се мине дълго време и този век ще завлече всичко. Всички философствания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил това.
към текста >>
Кармата на европейските
народи
е назряла.
Няма да се мине дълго време и този век ще завлече всичко. Всички философствания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил това. Вече е турен план. Човечеството не може да живее в тези дрипели.
Кармата на европейските
народи
е назряла.
Този катаклизъм, който ще дойде ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен. Има си програма.
към текста >>
52.
От издателя
 
- Атанас Славов
Фарисейщината в това поле, е време да се оттегли! Защото въпросът виси отгоре със страшна сила! Изучава ли се в българското училище това културно наследство! Българите използват ли това съкровище за да преодоляват своите трудности! И предадено ли е Учението на другите
народи
! А най-вече това, че българските дечица в училище трябва да знаят това име и да познават неговото културно национално наследство, съвкупност от беседи, лекции, паневритмия, примери от личния живот.
Тъй както и Христос дойде за онеправданите, страдащите, тъй и Школата на Учителя е отворена за всички, най-много за хората от народа. Светските хора когато разберат Учителя, тогава ще изгрее усмивката на неговото лице. Учението, което имаме оставено в неговите беседи не е за избраници, нито за посветени, а за абсолютно всички, като настолна книга за преодоляване на изпитите в живота. Името на Учителя Петър Дънов, всъщност Беинса Дуно, е време да се реабилитира в днешното общество. Без усукване и лицемерие, че всъщност било известно, че името било популярно в пет континента.
Фарисейщината в това поле, е време да се оттегли! Защото въпросът виси отгоре със страшна сила! Изучава ли се в българското училище това културно наследство! Българите използват ли това съкровище за да преодоляват своите трудности! И предадено ли е Учението на другите
народи
! А най-вече това, че българските дечица в училище трябва да знаят това име и да познават неговото културно национално наследство, съвкупност от беседи, лекции, паневритмия, примери от личния живот.
Никакви дирекции по вероизповедания не могат да обяснят онова, което представлява това наследство. Да се напъхва Учението на Учителя в някакво си вероизповедание, това е кощунство. А да се отъждествява неговото учение с дадено общество, наричащо се Бяло братство е меко казано върховна глупост. Безспорно има приемственост донякъде като архив, и съхраняване на това богатство, но нищо повече. Учението е дадено на българския народ, за да го предаде той на другите народи! Нацията трябва да използва оставеното наследство от Учителя.
към текста >>
Учението е дадено на българския народ, за да го предаде той на другите
народи
! Нацията трябва да използва оставеното наследство от Учителя.
Фарисейщината в това поле, е време да се оттегли! Защото въпросът виси отгоре със страшна сила! Изучава ли се в българското училище това културно наследство! Българите използват ли това съкровище за да преодоляват своите трудности! И предадено ли е Учението на другите народи! А най-вече това, че българските дечица в училище трябва да знаят това име и да познават неговото културно национално наследство, съвкупност от беседи, лекции, паневритмия, примери от личния живот. Никакви дирекции по вероизповедания не могат да обяснят онова, което представлява това наследство. Да се напъхва Учението на Учителя в някакво си вероизповедание, това е кощунство. А да се отъждествява неговото учение с дадено общество, наричащо се Бяло братство е меко казано върховна глупост. Безспорно има приемственост донякъде като архив, и съхраняване на това богатство, но нищо повече.
Учението е дадено на българския народ, за да го предаде той на другите
народи
! Нацията трябва да използва оставеното наследство от Учителя.
Тя трябва да го възприеме и да предаде на другите народи. Православието, като институция не може да определя, кое наследство е от Бога и кое не. Православната институция нека знае, че не е миропомазана и вечна, и че трябва да служи на своя Господ. Не бива да се спира разпространението на светлината поради някога направена грешка от страна на даден административен служител на тази институция. Вместо да упорстват, че това не било в синхрон с църквата, Православните свещеници е време да проучат това учение и да видят с какво „този Дънов” е седящ абсолютно във фокуса на онова, с което правословието всъщност заема първо място, че правилно слави Бога?
към текста >>
Тя трябва да го възприеме и да предаде на другите
народи
.
Никакви дирекции по вероизповедания не могат да обяснят онова, което представлява това наследство. Да се напъхва Учението на Учителя в някакво си вероизповедание, това е кощунство. А да се отъждествява неговото учение с дадено общество, наричащо се Бяло братство е меко казано върховна глупост. Безспорно има приемственост донякъде като архив, и съхраняване на това богатство, но нищо повече. Учението е дадено на българския народ, за да го предаде той на другите народи! Нацията трябва да използва оставеното наследство от Учителя.
Тя трябва да го възприеме и да предаде на другите
народи
.
Православието, като институция не може да определя, кое наследство е от Бога и кое не. Православната институция нека знае, че не е миропомазана и вечна, и че трябва да служи на своя Господ. Не бива да се спира разпространението на светлината поради някога направена грешка от страна на даден административен служител на тази институция. Вместо да упорстват, че това не било в синхрон с църквата, Православните свещеници е време да проучат това учение и да видят с какво „този Дънов” е седящ абсолютно във фокуса на онова, с което правословието всъщност заема първо място, че правилно слави Бога? Естествено е, че със своят личен пример и основаване на Учение, идващо от самият Създател и изначално Христово.
към текста >>
53.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Ами това, дето е нямало защо да го е страх да не се ядоса турчинът, че му стана смешно как го върти магарето, защото човекът хич не гледа на българите като на по- ниски от него си и даже май не ги знае какви са - българи, мългари - кой знае колко
народи
всякакви има във Варна от кол и въже.
Турски приказва или нещо като турски поне. Това иди-дойди. Ами дето прекръсти яденето; ами дето себе си прекръсти? И това остави. Ами дето приказва на вуйчо му като на равен, въпреки че вуйчо му е българин?
Ами това, дето е нямало защо да го е страх да не се ядоса турчинът, че му стана смешно как го върти магарето, защото човекът хич не гледа на българите като на по- ниски от него си и даже май не ги знае какви са - българи, мългари - кой знае колко
народи
всякакви има във Варна от кол и въже.
Вуйчо му му беше казал, че освен турците и гагаузите, арменци имало, татари имало, българи, евреи, гърци... А на пазара и на пристанището се говорели езици доксан докуз, защото не само търговци идели отвсякъде на трите скели на пристанището, ами имало и чужди консули от Европа да защитават търговците си - английски, френски, руски, гръцки, италиански, белгийски, много - десет парчета, петнайсет даже да не са! Когато поеха отново, облаците така бяха нагрочили пътя, че сякаш от ранен следобед започна да се свечерява. Хлуйна и студен вятър от север, а гората като се разреди и взеха да превалят последния баир, се донесе с полъха далечно глухо бучене, което сви сърцето на Константин. Беше морето! Пътят изви и започна да се спуска; отминаха последните храсти и вече нищо не се изпречваше между тях и дълбоката котловина на Варна и Варненския залив. Вуйчо му поспря, защото знаеше, че племенникът му няма да може да върви нататък, докато не се нагледа. Огромно хлътнало пространство под краката им - цяло изпразнено море между тях и сивите нагрочени от облаци далечни отсрещни хълмове! Вляво, додето ти поглед стигне, езеро, което лъщеше като стопено олово в падащия здрач.
към текста >>
Особено внимание се отделя на българите, тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни
народи
, за разлика от гърци, арменци, сирийци и дори гагаузи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски.
1850 (10 април) в Котел се ражда Стефан Томов, сътрудникът на методистката преса в САЩ и учител на Петър Дънов. 1851 в Ню Йорк се заселва заедно с родителите си деветгодишната Аделина Пати. 1851 (септември) напуска Варна гръцкият венециански и варненски консул и член на италиански, руски и гръцки академии А. Ветрос. 1852 на Лонг Айланд Джеймс Стронг завършва организирания от него строеж на железницата на Флъшинг, чието трасе и до днес обслужва метрополията на Ню Йорк. 1852 (8 ноември) в САЩ на Общото събрание на комисията по мисиите на методистката църква се повдига въпросът за „връщането към живот на някогашните източни църкви в Турската империя“.
Особено внимание се отделя на българите, тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни
народи
, за разлика от гърци, арменци, сирийци и дори гагаузи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски.
„Тези хора - се казва с дълбока симпатия в протокола - принадлежат към гръцката църква и са изпаднали в дълбоките предразсъдъци и мрак на всички източни църкви, но за разлика от другите не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово. Останахме с чувството, че е наш дълг да изпратим мисия сред тях, щом условията се окажат подходящи.“ Дискутирана с голям интерес, идеята остава да виси във въздуха. 1853 (4 октомври). Турция обявява война на Русия. Телескопичен блик 1979 проф. А.
към текста >>
И неговата мечта за мисията на Полша като освободител на
народите
от великодържавно потисничество ще се сбъдне.
В него са десетките хиляди поляци, пръснати по света вече половин век, загубили родните си домове от Днепър до Одер, и се бият и ще се бият с всяка тирания в надеждата да върнат свободата на родината си: в Испания по Наполеоновите походи, в Америка по революцията срещу Англия, и срещу руси, и срещу австрийци, и срещу пруси. Сега в Турция срещу император Николай. Той - поетът - не знае, че цялата тази работа сега едва започва и ще има да продължава - с полски пилоти срещу самолетите на Гьоринг рамо до рамо с кралските въздушни сили над Англия и в Италия през Втората световна война, на Монте Касино рамо до рамо с японоезичните щурмови формации на Съединените щати чак след цели деветдесет години. Оная ранна утрин на късното лято на 1855 година тук, на височината над Големия залив с далечинннте планини на юг, с шепата рибарски колиби долу - петдесетте ли там, шейсетте ли паянтови къщи на Бургас, дето нямат едно свястно скеле за лодките си дори - той иска да вярва, че мизерията на Полша е останала в миналото. Те са спечелиш Кримската война заедно с Турция срещу омразна Русия и сега Полша ще е свободна.
И неговата мечта за мисията на Полша като освободител на
народите
от великодържавно потисничество ще се сбъдне.
Неговият „Пан Тадеуш“, простоватият поляк от народа, ще стане символ на обикновените човешки добродетели на обикновения човек. Тъй миеш. Тъй ще е! Сто години по-късно на това място, където сега стои той, ще бъде дигнат бронзов паметник, на който ще се казва, че е живял в Бургас. Вятър и облаци! Той е тук както стотици още поляци - войници, офицери, писатеш, свещеници, ватикански и католически дипломати в Истанбул; какви ли не емигранти по този западен бряг на Черно море, събрани тук по средата между Сливен, Варна и Цариград - всеки, който е могъл да се добере - на многодневен полски събор за победата над Русия и бъдещето на Полша. Дошъл е от Цариград, където живее, специално за случая.
към текста >>
Те ще леят кръвта си за султана с надеждата да получат свобода
народите
им, а в това време тези нови маниери, тези удобства, тези военни строежи, тези стратегически коренни промени на целия край трябва да се изграждат от някого и този някой е младият българин, дето гледа към града и към семейството, и към дома си за по-хубаво.
Чирашка българска балканджийска глава - какво искаш! * В голямата картина на Европата и на Империята е съвсем друго. На север из основния отбранителен четириъгълник на турската стратегия Варна-Добрич-Шумен-Силистра през Кримската война също е живнало, и още как! Още от разбиването на пух и прах на Варненската крепост от русите през 1828 година тук немските и английските военни съветници на султана градят от Дунава до Черното море укрепена отбранителна система, която да е непревземаема. Струпват елитни войски, прииждат инженери, пари, материали, оръжие. Защото то се знае, русите пак ще ударят - рано или късно. И ако унгарци населяват Шумен, отварят театри, военни клубове, ако довеждат една малка Европа, докато чакат да пролеят кръвта си срещу Русия, полските офицери на приелия турското име Садък Паша полски аристократ Чайковски от Сливен с модерния им военен клуб и така нататък са преместени във Варна и с тях идват техните маниери, тяхната кухня, напитките им, френските моди, европейският им стил на живот.
Те ще леят кръвта си за султана с надеждата да получат свобода
народите
им, а в това време тези нови маниери, тези удобства, тези военни строежи, тези стратегически коренни промени на целия край трябва да се изграждат от някого и този някой е младият българин, дето гледа към града и към семейството, и към дома си за по-хубаво.
Зорници, Българин - няма такава работа! Буквите да се научат там, гръцки, турски, български - виж, добре ще е! Толкоз. Карай. Българският пропагандист, който не знае друго освен да хленчи, ще нарече това „теглото на ангарията“. Осем години се строи започнатото от султан Махмуд чудо в тоя край: нови крепости във Варна – Еникале - казарми, военни складове, болници, чешми и водохранилища, джамии за инженери и работници, украсени, величествени. Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане. Цели сто годиш по-късно в Търкклисе пеят за тези събития: Дошле са турци горненци, горненци, мале, варненци, че си събират момците, момците и младоженците, да ги във Варна закарат, кале да правят... Още от 1832 година и чак до края на десетилетието от цялата империя тук започнали да се стичат строители - българи и турци - под надзора на инженер Пепе Мехмед Паша.
към текста >>
Това не е ангария, такава каквато я знаем от българските читанки, защото Махмуд не минава както досега само с добре известните лозунги от цялата история на българския народ, че раята щастливо работи в трудови бригади за своето сияйно бъдеще и бъдещето на всички
народи
по света.
А това е двадесет години по-късно, при ново оръжие,, при нова по-добра военна стратегия. Дори още двадесет години по-късно, по време на нашата освободителна война, русите не смеят да рискуват пробив през гранитния четириъгълник на Махмуд и само диверсионно се спускат в Добруджа, за да отклонят вниманието от прекосяването си на Дунава при Свищов. Нека добавя. Страховитото величие на Варненската крепост, за което Айни лее стихове, е такова, че при подписване на мира, който дава Варна на България под руско покровителство, англичаните налагат клауза Варненската крепост да се събори; само така военният баланс в Черноморието няма да се наклони трайно към Русия. Но за строежа.
Това не е ангария, такава каквато я знаем от българските читанки, защото Махмуд не минава както досега само с добре известните лозунги от цялата история на българския народ, че раята щастливо работи в трудови бригади за своето сияйно бъдеще и бъдещето на всички
народи
по света.
Към този край потичат истински пари, потича ново изучаване на занаяти, чудовищни по размер полеви кухни, с музиканти, които свирят денонощно години наред, циркаджии, фокусници, вечерни гюбеци, баклава и шуруп. Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските занаяти, които биват защитавани от турския закон за занаятчийските гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли занаята, ставаш свободен гражданин. Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски, немски, унгарски, английски, френски, хамитски? В етнически чисто българското селско море, което единствено може да даде новите занаятчии, нужни на черноморската столица на султанските земи? Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега - по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си.
към текста >>
54.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
„Тук се беше събрал извергът на Европа: евреи от Полша с черни, дълги, мазни коси, бедняци от всички
народи
“ на Стария свят, споделя с потресение Чакалов, и все пак усещаш, че той знае къде скача, не е във вакуум.
Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема. Втора класа в дунавския кораб, дето се въргаля, увит в ямурлука си, където свари. Във влака през Германия е четвърта класа; обикновени товарни вагони, вятърът хлуе през дъските, няма пейки, няма клозет, всеки си седи на бохчите, а къде клечи - един Господ знае. Както казва Георги - „за пръв път изпитвах такова нещо и - thank you! - за последен!“ „Лердам“ от Амстердам е бракуван презокеански кораб. Трета класа! Не е цвете за мирисане така нареченият стийредж в предната част под кувертата.
„Тук се беше събрал извергът на Европа: евреи от Полша с черни, дълги, мазни коси, бедняци от всички
народи
“ на Стария свят, споделя с потресение Чакалов, и все пак усещаш, че той знае къде скача, не е във вакуум.
Под горната куверта, но не баш в трюма. Двадесет души в кабина. Хвърля се жребий кой на кое легло ще е. Отдолу имаш кеневирен сламен дюшек с една платнена възглавница. Две одеяла за завивка.
към текста >>
И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам
народи
и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света.
Продължава традицията след идващите от Англия най-много да са чуждите студенти от България. Особено близък на българите е отвореният и жив Бедрос, който вече е учил в Аинтабския колеж в Турция и е блестящ студент. Да размениш с такъв човек по няколко шегаджийски лафа на турски в студентската кафетерия е не само весело, но и сладко отвътре. По това време заселилият се тук още през 1870 г. сливналия - журналистът Илия Йовчев, пише дописка за петдесетина български студенти в Америка в „Цариградски вестник“.
И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам
народи
и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света.
Има го, разбира се. И дали е лишило Дънов и Делчев, пък и нашенско-арменския Бедрос от самопознание, не е ясно. Но че от време на време е хубаво да си се свият в малоазийския си мехур и да се посмеят, в това няма съмнение. Дърпа коренът. Телескопичен блик Бедрос се връща да проповядва, за да го заколят като мъченик в родния му край има-няма след седем години.
към текста >>
55.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на немски, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните
народи
.
Хафиз от Шираз. След това идва индийската класика: Веданта, Сакя Буда, Риг Веда Санхита, Сарма, Сборника с ориенталска поезия на Алгери, Синкхая Карикад, Бхашая, един том Коментарии върху „Бхагават Гита“, Индийско законодателство, Калисада и пр. Следват три тома турски максими. Класиката е представена от Есхил, Омир и Епиктет. След това идват Русо, Торквато Тасо, Гьоте, Сведеборг, поезията на Хоторн, Лонгфелоу и Уитман, майсторите на английския литературен барок Бамон и Флечер и, разбира се природата, затворена в книга: огромен том за птиците във Великобритания.
Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на немски, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните
народи
.
Арнолдс, Маколи, пътешествия в Китай, Сирийски пътешествия, астрономии и какво ли не. Книгите на Торо обаче не са книги на търсещ ум. Докато Емерсън съветва слушателите си по време на сказките си да забравят за ретрос- пекцията, да загърбят книгите и да се обърнат към природата - на думи, - Торо живее така. На дело. Търсещият му ум наистина търси, но в природата.
към текста >>
56.
I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части
 
- Георги Христов
При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени; и всички
народи
частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване.
Следователно, групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, когато се формуват, образуват един закон и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите, към законите, от частното - към общото и от общото - към целокупното. Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на земята?
При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени; и всички
народи
частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване.
И днес имаме т. нар. „икономическа борба“. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е.
към текста >>
Стремежът на
народите
към материалното състояние е едно течение.
Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите, към законите, от частното - към общото и от общото - към целокупното. Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т. нар. „икономическа борба“.
Стремежът на
народите
към материалното състояние е едно течение.
Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението.
към текста >>
В
народите
още не се проявява онзи Божествен принцип.
Това ще ги застави да гледат на интересите на другите хора като на свои интереси и да не продават лоши стоки на брата си. Само така като гледаме на работите си, ние ще можем да се разберем. Ако се поставим на почвата на народностите - да се запитваме „ти българин ли си, ти англичанин ли си, ти французин ли си, ти германец ли си“, няма да се разберем. Ние казваме: „Българинът е лошо нещо“. Това са индивидуални идеи, това не е колективно съзнание, то не е още Божествен закон.
В
народите
още не се проявява онзи Божествен принцип.
В тези народи всеки си гледа своята икономия. Никой народ няма предимство пред другия, всеки си има своето място. Ако, например, вдигна ръката си и изправя един от пръстите си нагоре и този пръст помисли, че има първенство над другите, какво ще стане? Единият пръст показва само посоката на нещата, но само с него не може да се работи; работа става с всичките пръсти, всеки пръст си е на своето място на ръката. Само когато всички пръсти са заедно, само тогава имаме цялата ръка, която е емблема на волята и може да изпълни длъжността си.
към текста >>
В тези
народи
всеки си гледа своята икономия.
Само така като гледаме на работите си, ние ще можем да се разберем. Ако се поставим на почвата на народностите - да се запитваме „ти българин ли си, ти англичанин ли си, ти французин ли си, ти германец ли си“, няма да се разберем. Ние казваме: „Българинът е лошо нещо“. Това са индивидуални идеи, това не е колективно съзнание, то не е още Божествен закон. В народите още не се проявява онзи Божествен принцип.
В тези
народи
всеки си гледа своята икономия.
Никой народ няма предимство пред другия, всеки си има своето място. Ако, например, вдигна ръката си и изправя един от пръстите си нагоре и този пръст помисли, че има първенство над другите, какво ще стане? Единият пръст показва само посоката на нещата, но само с него не може да се работи; работа става с всичките пръсти, всеки пръст си е на своето място на ръката. Само когато всички пръсти са заедно, само тогава имаме цялата ръка, която е емблема на волята и може да изпълни длъжността си. Следователно, когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един орган от общия организъм, който трябва да извърши своята длъжност точно навреме, тогава той ще бъде на своето място.
към текста >>
И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски
народи
, ги е турил на тяхното място.
Дайте една картина на няколко видни художници и всички ще я изрисуват по един и същ закон. Дайте една задача на няколко математици и те по един и същ закон ще я решат. Щом дойдем до духовния живот, казваме „музика не ни трябва, изчисления не ни трябват, Господ ще уреди работите“. Не, приятели, в духовния живот се изисква строга математика, там всички неща са строго определени. Един човек или един народ за да бъде щастлив или нещастен, ще зависи от известни факти, които са допуснати.
И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски
народи
, ги е турил на тяхното място.
Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк. И оттам ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа. Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете - не щете. И ние трябва да вземем участие съзнателно.
към текста >>
57.
Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември]
 
- Георги Христов
Христос като казва: „Аз съм Живият хляб“ - подразбира три принципа: В западните
народи
човек се рисува .
864 - Евангелие от Марка, глава 15; стих 30: „Спаси себе си и слез от кръста“. Библията стр. 364 - I книга на Летовниците, глава 12; стих 17: „И Давид излезе да ги посрещне, та им отговори и рече: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще бъде съединено с вас; но ако [сте дошли] за да ме предадете на неприятелите ми, като няма неправда в ръцете ми, Бог на Отците ни нека види и [нека] изобличи това.“ Следобед ще ви разясня Закона на Любовта, както е написан на български. Л I О Б О В Представлява двата принципа в човека Първото представлява стремеж. Ако той срещне съпротивление и се обърне надолу, това обръщане надолу показва грешния човек; тогава прекарваме права линия и образуваме един триъгълник и човек се обръща нагоре към Бога.
Христос като казва: „Аз съм Живият хляб“ - подразбира три принципа: В западните
народи
човек се рисува .
Египтяните са рисували човека – инволюцията, а еволюцията – . За да се обърне нагоре, продължаваме линията и се образува – трябва да се върти. Двете единици съединени горе, показват двата вида духове – едните въплътени, а другите – не; в духовния мир. Показва животното. Като му се махне опашката, става човек в движение.
към текста >>
58.
7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г. - София
 
- Георги Христов
Всичко речено-казано в провинцията не е опасно, не се обезкуражавайте! Името Божие във всички
народи
трябва да се почувства, че е живо.
ще гледате да се създаде хармония между братствата. Църквата търси начин да се примири с нас. Ще бъдете смели - без страх и без тъмнина! Смели - отвънка ще бъдете обикновени хора, а отвътре - необикновени. Ще внесем в този събор някои неща нови, за да може да ги разберете, иначе ще мязате като нова яма26 - закърпена. Господ ще ви изведе от вашите мъчнотии, та да имате какво да говорите на хората през време на вашите скърби, мъчнотии и пр.
Всичко речено-казано в провинцията не е опасно, не се обезкуражавайте! Името Божие във всички
народи
трябва да се почувства, че е живо.
Всички трябва да разберат, че има един Господ, един закон. Онези, които ще приготвят Царството Божие, те идат. Вие само ще влезете в него. Всички тези съпротиви ще изчезнат незабелязано. Мъчнотията е в разширението на съзнанието.
към текста >>
59.
IV. Мисли на Учителя за Синархията
 
- Георги Христов
Народите
да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство.
Какво е „нищи духом“? „Нищи духом“ е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. - Кое е нужното сега? - Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек.
Народите
да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство.
В света да ръководят най-добрите и най-умните хора. Това е синархията. Братство и единство трябва да се въдвори. Но затова са нужни хора с ново съзнание, с ново разбиране на живота. Всеки народ си има своята функция и трябва да бъде свободен, за да я изпълни.
към текста >>
Един ден всички
народи
ще донесат своите специфични хубави черти и ще ги направят достояние на цялото човечество.
Всеки народ си има своята функция и трябва да бъде свободен, за да я изпълни. Всеки народ е като един орган в човешкия организъм. Или другояче казано, всеки народ е възприемател на специфични енергии в Космоса, които после се разпределят на цялото човечество, затова и е необходим за живота на това човечество. Българите представляват един орган, англичаните - друг, германците - трети и т.н. и като дойде Господарят, ще ги сглоби всичките.
Един ден всички
народи
ще донесат своите специфични хубави черти и ще ги направят достояние на цялото човечество.
Всички народи носят част от свещената Скиния и един ден когато всички тези части се съединят, ще образуват Скинията. И понеже всеки народ си има своя функция като орган на общочовешкия организъм, затова той е свободен да говори на своя език. Всички народи трябва да живеят братски помежду си като членове на едно семейство. Никой народ не трябва да господства. Някога Вавилон, Асирия, Римската империя господстваха върху другите народи, владееха ги, но сега къде остана тяхното господство?
към текста >>
Всички
народи
носят част от свещената Скиния и един ден когато всички тези части се съединят, ще образуват Скинията.
Всеки народ е като един орган в човешкия организъм. Или другояче казано, всеки народ е възприемател на специфични енергии в Космоса, които после се разпределят на цялото човечество, затова и е необходим за живота на това човечество. Българите представляват един орган, англичаните - друг, германците - трети и т.н. и като дойде Господарят, ще ги сглоби всичките. Един ден всички народи ще донесат своите специфични хубави черти и ще ги направят достояние на цялото човечество.
Всички
народи
носят част от свещената Скиния и един ден когато всички тези части се съединят, ще образуват Скинията.
И понеже всеки народ си има своя функция като орган на общочовешкия организъм, затова той е свободен да говори на своя език. Всички народи трябва да живеят братски помежду си като членове на едно семейство. Никой народ не трябва да господства. Някога Вавилон, Асирия, Римската империя господстваха върху другите народи, владееха ги, но сега къде остана тяхното господство? И днешните държави, които господстват, ще имат същата съдба.
към текста >>
Всички
народи
трябва да живеят братски помежду си като членове на едно семейство.
Българите представляват един орган, англичаните - друг, германците - трети и т.н. и като дойде Господарят, ще ги сглоби всичките. Един ден всички народи ще донесат своите специфични хубави черти и ще ги направят достояние на цялото човечество. Всички народи носят част от свещената Скиния и един ден когато всички тези части се съединят, ще образуват Скинията. И понеже всеки народ си има своя функция като орган на общочовешкия организъм, затова той е свободен да говори на своя език.
Всички
народи
трябва да живеят братски помежду си като членове на едно семейство.
Никой народ не трябва да господства. Някога Вавилон, Асирия, Римската империя господстваха върху другите народи, владееха ги, но сега къде остана тяхното господство? И днешните държави, които господстват, ще имат същата съдба. Всички народи трябва да имат добри условия, никой народ не трябва да подтиска друг и силните народи трябва да помагат на слабите. Като се срещнете с един англичанин, с един американец и пр., да чувствате, че сте над народността, че сте братя.
към текста >>
Някога Вавилон, Асирия, Римската империя господстваха върху другите
народи
, владееха ги, но сега къде остана тяхното господство?
Един ден всички народи ще донесат своите специфични хубави черти и ще ги направят достояние на цялото човечество. Всички народи носят част от свещената Скиния и един ден когато всички тези части се съединят, ще образуват Скинията. И понеже всеки народ си има своя функция като орган на общочовешкия организъм, затова той е свободен да говори на своя език. Всички народи трябва да живеят братски помежду си като членове на едно семейство. Никой народ не трябва да господства.
Някога Вавилон, Асирия, Римската империя господстваха върху другите
народи
, владееха ги, но сега къде остана тяхното господство?
И днешните държави, които господстват, ще имат същата съдба. Всички народи трябва да имат добри условия, никой народ не трябва да подтиска друг и силните народи трябва да помагат на слабите. Като се срещнете с един англичанин, с един американец и пр., да чувствате, че сте над народността, че сте братя. Национализмът трябва да се надрасне, оставете го настрана - човек не трябва да обича само своя народ. Вие гледайте да сте синове Божии! В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание - пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ.
към текста >>
Всички
народи
трябва да имат добри условия, никой народ не трябва да подтиска друг и силните
народи
трябва да помагат на слабите.
И понеже всеки народ си има своя функция като орган на общочовешкия организъм, затова той е свободен да говори на своя език. Всички народи трябва да живеят братски помежду си като членове на едно семейство. Никой народ не трябва да господства. Някога Вавилон, Асирия, Римската империя господстваха върху другите народи, владееха ги, но сега къде остана тяхното господство? И днешните държави, които господстват, ще имат същата съдба.
Всички
народи
трябва да имат добри условия, никой народ не трябва да подтиска друг и силните
народи
трябва да помагат на слабите.
Като се срещнете с един англичанин, с един американец и пр., да чувствате, че сте над народността, че сте братя. Национализмът трябва да се надрасне, оставете го настрана - човек не трябва да обича само своя народ. Вие гледайте да сте синове Божии! В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание - пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ. Също така, когато народите се събудят и възмъжеят, диктатурата в управлението престава и се превръща в демокрация. Синархията е най-висока форма на управление, но съвременното човечество не е още готово да я възприеме, тя е за по-далечно бъдеще.
към текста >>
Също така, когато
народите
се събудят и възмъжеят, диктатурата в управлението престава и се превръща в демокрация.
И днешните държави, които господстват, ще имат същата съдба. Всички народи трябва да имат добри условия, никой народ не трябва да подтиска друг и силните народи трябва да помагат на слабите. Като се срещнете с един англичанин, с един американец и пр., да чувствате, че сте над народността, че сте братя. Национализмът трябва да се надрасне, оставете го настрана - човек не трябва да обича само своя народ. Вие гледайте да сте синове Божии! В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание - пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ.
Също така, когато
народите
се събудят и възмъжеят, диктатурата в управлението престава и се превръща в демокрация.
Синархията е най-висока форма на управление, но съвременното човечество не е още готово да я възприеме, тя е за по-далечно бъдеще. Все повече се събужда в човечеството колективното съзнание, усилва се тенденцията за обединение и в бъдеще ще се наложи федерация на народите. „По отношение на колективния економически въпрос, у нас постепенно се създават условия за едно ново и оригинално разрешение, което не се среща, може би, у никое от съществуващите досега икономически теории, с изключение донякъде на така наречената синархия. Изобщо, от чисто окултно гледище е еднакво трудно да се преодолеят известни материални несгоди, както и разумно да се справи човек с известно натрупано материално богатство.“ (К. Кузманов, III-ти Мл.
към текста >>
Все повече се събужда в човечеството колективното съзнание, усилва се тенденцията за обединение и в бъдеще ще се наложи федерация на
народите
.
Като се срещнете с един англичанин, с един американец и пр., да чувствате, че сте над народността, че сте братя. Национализмът трябва да се надрасне, оставете го настрана - човек не трябва да обича само своя народ. Вие гледайте да сте синове Божии! В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание - пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ. Също така, когато народите се събудят и възмъжеят, диктатурата в управлението престава и се превръща в демокрация. Синархията е най-висока форма на управление, но съвременното човечество не е още готово да я възприеме, тя е за по-далечно бъдеще.
Все повече се събужда в човечеството колективното съзнание, усилва се тенденцията за обединение и в бъдеще ще се наложи федерация на
народите
.
„По отношение на колективния економически въпрос, у нас постепенно се създават условия за едно ново и оригинално разрешение, което не се среща, може би, у никое от съществуващите досега икономически теории, с изключение донякъде на така наречената синархия. Изобщо, от чисто окултно гледище е еднакво трудно да се преодолеят известни материални несгоди, както и разумно да се справи човек с известно натрупано материално богатство.“ (К. Кузманов, III-ти Мл. събор) Работа на малки синархически групи В групите, които ще образувате от по 10 или 12 души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня защо ви казвам това и какъв е законът.
към текста >>
60.
1. Статия първа - Окултна социология
 
- Георги Христов
Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и
народи
са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото.
Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения35, както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответстват на вътрешното му съдържание и на целта на живота.
Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и
народи
са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото.
Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и, понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най- известният окултист с мистично направление, Барле (F. Ch.
към текста >>
Някои стари
народи
са знаели тоя закон и, понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове.
Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответстват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото. Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба.
Някои стари
народи
са знаели тоя закон и, понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове.
А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най- известният окултист с мистично направление, Барле (F. Ch. Barlet 1838-1921), се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава“ и „управление“. В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най- съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най- вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем.
към текста >>
За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови
народи
са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт.
Тая организация не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликург36, Питагор37, Солон38, Нума39 и други. В класическото съчинение на Fustel de Coulanges40: „La cite antique“41 и в най-новата книга на парижкия професор A. Croiset42: „Les Democraties antiques43„ намираме най-изобилни доказателства за верността на нашата теза.
За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови
народи
са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт.
Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логич- но същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция.
към текста >>
61.
2. Статия втора
 
- Георги Христов
Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и
народите
.
Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата.
Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и
народите
.
Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д'Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите.
към текста >>
А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите
народи
, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон.
Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д'Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа.
А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите
народи
, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон.
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти“, се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи.
към текста >>
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните
народи
и раси.
Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д'Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон.
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните
народи
и раси.
Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти“, се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д'Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си.
към текста >>
Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските
народи
, за да се види релефно тяхната противоестественост.
Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д'Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси.
Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските
народи
, за да се види релефно тяхната противоестественост.
Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти“, се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д'Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата и.
към текста >>
Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от
народи
-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде
народите
-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти“, се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства.
Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д'Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите.
Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от
народи
-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде
народите
-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти“, се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства.
Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д'Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата и. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви“.
към текста >>
И ученият окултист Сент-Ив д'Алвейдър е прав, като се обръща към всички
народи
с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си.
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти“, се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи.
И ученият окултист Сент-Ив д'Алвейдър е прав, като се обръща към всички
народи
с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си.
Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата и. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви“.
към текста >>
62.
3. Статия трета
 
- Георги Христов
3. Статия трета Окултна социология - Системата на Сент- Ив д ‘Алвейдър - Правителствата на съвременните
народи
- Република, монархия, теокрация „Всемирна летопис“, Г.
3. Статия трета Окултна социология - Системата на Сент- Ив д ‘Алвейдър - Правителствата на съвременните
народи
- Република, монархия, теокрация „Всемирна летопис“, Г.
I, кн. 3 (1. VI. 1919), с.12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент-Ив д‘Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки.
към текста >>
За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях
народи
.
Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях
народи
.
Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието.
към текста >>
Между християнските
народи
никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума.
Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използва това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне. Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др.
Между християнските
народи
никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума.
Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползва от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация. Основата на чистата теокрация е религията. Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира. Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност.
към текста >>
Християнските
народи
никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелстването на Дамис и Филострат, Аполоний Тиански72 , съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга.
Християнските
народи
никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите.
към текста >>
Това обстоятелство е принудило християнските
народи
да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски
народи
, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
Това обстоятелство е принудило християнските
народи
да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски
народи
, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
към текста >>
Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в
народите
на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските
народи
и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление.
За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи.
Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в
народите
на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските
народи
и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление.
Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си.
към текста >>
Но това, което е невъзможно за християнските
народи
, е възможно за другите.
Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление.
Но това, което е невъзможно за християнските
народи
, е възможно за другите.
Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя.
към текста >>
Африканските и особено азиатските
народи
, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите.
Африканските и особено азиатските
народи
, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си.
към текста >>
Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските
народи
.
Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските
народи
.
Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите“ и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване.
към текста >>
Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия
народи
.
При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи.
Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия
народи
.
Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите“ и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове.
към текста >>
Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на
народите
на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя.
Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си.
Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на
народите
на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя.
Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите“ и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство.
към текста >>
Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските
народи
да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство.
Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите“ и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре.
Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските
народи
да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство.
Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа и, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа и, ще сполети своевременно и нея. Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски“ държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения. Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материка, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип.
към текста >>
Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа
народите
на двата съседни материка, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец.
Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа и, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа и, ще сполети своевременно и нея. Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски“ държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения.
Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа
народите
на двата съседни материка, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец.
Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего“ ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите“ ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите и.
към текста >>
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските
народи
.
Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего“ ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите“ ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите и.
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските
народи
.
Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност.
към текста >>
Проектираното в Париж „общество на
народите
“ се явява като преграда на тая евентуална опасност.
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония.
Проектираното в Париж „общество на
народите
“ се явява като преграда на тая евентуална опасност.
________________________________________________________ 57 Платон (370 г.пр.н.е.-347 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. 58 Остракизъм е метод за политическа борба, въведен от Клис- тен (570 г.пр.н.е-507 г.пр.н.е). Всяка пролет Народното събрание на Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. 59 Орфически мистерии - тайни посветителни обреди, свързани с култа към Орфей и системата от философски възгледи, наричана по неговото име Орфизъм.
към текста >>
"!, м-л-к, семитски корен със значение „цар“) е западносемитски бог на слънцето и изпепеляващата сила на огъня, на който служели и принасяли в жертва деца амонците, а по-сетне и други запад- носемитски
народи
.
60 Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят, който прави своите предсказания и пророкувания при храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас. 61 Елевзински мистерии (’ЕХешша Мистррш) се наричат ритуалите в чест на Деметра и Персефона, извършвани в Елевзина, град в Атика на около 20 км североизточно от Атина. 62 Амфиктион (гр. Арф1кти<ж, Amphiktyon) е в древногръцката митология син на Девкалион и Пира. 63 Молох (вокализирана версия на семитското а1?
"!, м-л-к, семитски корен със значение „цар“) е западносемитски бог на слънцето и изпепеляващата сила на огъня, на който служели и принасяли в жертва деца амонците, а по-сетне и други запад- носемитски
народи
.
Жертвоприношенията се правели, за да се обнови силата на слънчевия огън, като за целта жертвите били хвърляни в силно нажежените ръце на статуята на бога. 64 Нумидия е антично берберско царство, а по-късно - римска провинция на северния африкански бряг между Мавритания и Картаген; обхваща части от днешен Алжир и Тунис. Била населена предимно от берберски племена, разделени на 2 основни племенни групи - масиле в Източна и масесиле в Западна Нумидия. 65 Етрурия е голямо държавно обединение на етруските, което обхващало обширни територии от Средна и Северна Италия между реките Арно и Тибър, както и част от Кампания. 66 Учение на древногръцкия философ скептик Пирон (360 г.
към текста >>
63.
4. Идеално и осъществимо управление
 
- Георги Христов
1923 г.), с.1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за
народите
продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство, от което зависи и организацията на международното общежитие.
4. Идеално и осъществимо управление Окултна социология - Що е синархия? - Нова България „Всемирна летопис“, Г. III, кн. 1 (IX.
1923 г.), с.1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за
народите
продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство, от което зависи и организацията на международното общежитие.
Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществени дейци и политици предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенстват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най-малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: 1.
към текста >>
Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на
народите
само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия.
по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери75 в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организация на най- модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори - без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира - е едно чудовищно извращение на действителността. Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление.
Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на
народите
само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия.
Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпредялбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по-висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците и като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи. Оттук и така наречената „класова борба“, за успеха на която, в полза на пролетарията, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите“ на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетарията“ и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология. В основата, следователно, на социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпредялба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ.
към текста >>
Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ поотделно и на всички
народи
заедно?
Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години. И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: Мъдростта, Любовта и Истината.
Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ поотделно и на всички
народи
заедно?
И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи. Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и съществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право86, едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия.
към текста >>
Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни
народи
.
В такъв случай, формата на управлението и съществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право86, едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефимерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканстващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България.
Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни
народи
.
Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! ____________________________ 73 От англ. democracy. 74 От фр. Всеобщо избирателно право - основно право на гражданите в условията на демокрация. Фразата е бил използвана от Дидро през 1765, в смисъл на „единодушие“, последван от Гизо през 1828 г., който я разглежда като „право на глас, определено за всички избиратели“.
към текста >>
64.
5. Синархия на практика
 
- Георги Христов
Такъв орган е известното Общество на
народите
, Съветът, на който заседава в Женева - Швейцария.
Та ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководена от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайно благоденствие на народа и за ненарушимата вътрешна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели, особено от 1914-1918 г. ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите.
Такъв орган е известното Общество на
народите
, Съветът, на който заседава в Женева - Швейцария.
Това е едно рудиментарно90 начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм. Христовият принцип е: „Всички хора са братя“.
към текста >>
Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните
народи
помежду им.
Това е едно рудиментарно90 начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм. Христовият принцип е: „Всички хора са братя“.
Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните
народи
помежду им.
Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг.
към текста >>
Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите
народи
.
Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм. Христовият принцип е: „Всички хора са братя“. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им.
Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите
народи
.
Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовешка организация, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички.
към текста >>
Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите
народи
.
Христовият принцип е: „Всички хора са братя“. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни.
Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите
народи
.
Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовешка организация, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички. От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така например българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издържлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му.
към текста >>
Другите
народи
поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи.
Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовешка организация, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички. От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така например българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издържлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му.
Другите
народи
поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи.
А всичките образуват тялото на човечеството. От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една трикамерна съветска система (интелектуален, съдебно- административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот. Но това ще стане - надеем се, в недалечно време - когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа. Сега настъпва времето на най-новия завет: Приложението на Божествената Любов, възвестена преди 2000 години, от Учителя на човечеството.
към текста >>
Но това ще стане - надеем се, в недалечно време - когато у
народите
и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа.
Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството. От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една трикамерна съветска система (интелектуален, съдебно- административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот.
Но това ще стане - надеем се, в недалечно време - когато у
народите
и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа.
Сега настъпва времето на най-новия завет: Приложението на Божествената Любов, възвестена преди 2000 години, от Учителя на човечеството. Нека всички послужим, с всичките си сили, на този най-висок идеал! ________________________________ 87 Тотална промяна на позицията, обратен завой. 88 Всемирна летопис, год. III, кн. I (б.а.).
към текста >>
65.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
С това България става духовен и културен център за славянските
народи
, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие.
апостол Андрей Първозванни, който основава в Одесос (днешна Варна) епископско седалище на Ранната Христова Църква още през втората половина на I в. сл. Хр.72 Дейността на Гаутама Буда през VII-VIII век в духовното пространство на Черно море вероятно съвпада със създаването на България край устието на река Дунав през 681 г. - една от най-старите държави в Европа. Прабългарите, славяните и траките са трите племена, създали съвременната българска народност. Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и утвърждава славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа.
С това България става духовен и културен център за славянските
народи
, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие.
Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв път в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството. Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан. Учението за Милостта Божия се разгръща мощно в цяла България. Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство. Независимо че са преследвани и изгаряни на клади, те успяват да пръснат искрите на Реформацията и Ренесанса в цяла Европа чрез своите преки духовни наследници - теченията на албигойците, бугрите, катарите и розенкройцерите.73 Именно сред тези мощни духовни условия74, където са работили импулсите на Великите Учители на човечеството - Орфей, Питагор, Буда, Манес, в съвременна България на XX век се проявява едно силно езотерико-християнско учение, основано от Учителя Петър Дънов.
към текста >>
От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група
народи
, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от
народи
.
Все пак не трябва да се забравя, че Рудолф Щайнер е имал прекрасни познания по география и не е могъл да сбърка един народ или един планински масив с други. Учителя Петър Дънов разгръща широка дейност в планината Витоша и в Рилския планински масив, които са на територията на България, а не сред румънските планински масиви, известни с името Карпати. От друга страна, твърде е опасно от изказването на Рудолф Щайнер за Петър Дънов да се извличат подценяващи изводи, базирани на термина локалност, чрез сравнение с явно нелокалната, общоевропейска дейност на Рудолф Щайнер през първите десетилетия на XX век. Точно обратното, изказването на Рудолф Щайнер може да се интерпретира като един вид косвена насока за бодхисатвения аспект в проявата на Учителя Беинса Дуно. Става въпрос за това, че един Бодхисатва силно провежда архангелски импулс и от такава позиция, преди да е станал Буда, той е силно свързан и, така да се каже, служи на Духа на един народ.
От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група
народи
, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от
народи
.
За да се види друг намек за подобна народностна локалност, но при друг Бодхисатва, може да се изследва примера, който дава Рудолф Щайнер, описвайки мисията на Бодхисатва Аполон чрез Орфей. С думите „съответстващ за Гърция Бодхисатва"93 Рудолф ГЦайнер намеква за локалното действие на Бодхисатва Аполон върху гръцкия народ и култура. Разбира се такава локалност, характерна за един още незавършил мисията си Бодхисатва, въобще не означава, че в Словото на Учителя Беинса Дуно няма величествени идеи, достойни за сериозно духовно-научно изследване, или че в неговата дейност и работа няма езотерико-християнски методи с общочовешко значение. Със сигурност може да се твърди обаче, че споменатото изказване на Рудолф ГЦайнер относно мисията на Учителя Петър Дънов в българския народ е не само категорично доказателство за широките познания, своевременна информираност и изключителна ерудираност на основателя на Антропософското общество, но е и ясен знак за онази вътрешна връзка, която естествено съществува между всички истински Христови посветени. Друг още по-съществен паралел относно гореразискваната тема за народностния аспект в проявата на Бодхисатва Майтрея в XX век е паралелът между дейността на Иешуа бен Пандира и изявата на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските
народи
, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна.
От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип. Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал. На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii) пътят на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече - дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция. Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят. Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения.
Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските
народи
, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна.
Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата Божествена Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа. Тъй като индийската йогистка методология е дадена в инволюционния период от развитието на човечеството, тя не е подходяща за съвременния европеец. Учителя Беинса Дуно дава ред упражнения и практики, които представляват еволюционен аналог на редица методи, дошли от Древна Индия. От друга страна, вече обяснихме, че Учението на Всемирното Бяло Братство се различава сериозно в своя идеен план от Теософското движение, ръководено от проиндийско насочените Ани Безант и Чарлз Ледбитер. Освен това няколко ученика имат сериозни опитности в ситуацията, когато започват да влизат в контакт с псевдоучения.
към текста >>
Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез
народите
на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе.
Авторите на този труд пожелават на всеки добронамерен читател да има шанса да изкачи древния планински масив на планината Рила в Балканския полуостров на 19 август и с орлов полет да прелети над седемте планински чакри, наречени Седемте рилски езера, и по-специално - над обширната поляна на Петото езеро, известно с магичното ватанско117 име Махабур. Точно на тази дата всеки искрен последовател на съвременното езотерично християнство може да съзерцава и едновременно да вземе участие в грандиозно духовно явление, случващо се на над 2000 метра надморска височина: около хиляда души, дошли от цялата планета, на фона на мистична музика и песни оформят красиви геометрични фигури и по този начин изграждат чрез танц снагата на жив етерен храм, сътворен от Бодхисатвата на XX век. Озарени от пламъка на Михаеличния синтез и съзнателно водени от Духа на Пеневритмията, нека за миг да навлезем заедно под арките на това светилище, изградено от хиляди братя и сестри в Христа, и нека се опитаме заедно да съзерцаваме смисъла и съдържанието на неговите живописни форми118. Паневритмията, тази съвременна езотерико-християнска методология, се разгръща постъпателно на три етапа и се ражда в периода 1930-42 г. Бодхисатвата на XX век я дава на човечеството чрез един източно-европейски славянски народ в епохален момент от планетарната еволюция - в началото на периода на новото свръхсетивно проявление на Спасителя.
Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез
народите
на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе.
С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание. Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив). Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят. Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха.
към текста >>
66.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
Ако съвременните европейски
народи
не приемат Христовото учение, след десет години ще дойде такава война, каквато човек не помни... И аз казвам: Христос иде! Ако
народите
приемат Любовта, войната ще се отмени; ако не я приемат, войната ще дойде и тогава ще опитат още по-големи страдания." (24 юни 1923) „След сто години ще намерите Европа съвсем друга.
дава в двата окултни класа на своята Школа песни и мелодии, които нарича окултни музикални упражнения. Според него те са метод за работа на езотеричния ученик и са предназначени да тонизират и хармонизират неговите психични процеси. Някои от текстовете на музикалните упражнени са на свещен протоезик, който Учителя Беинса Дуно нарича ватански и го дефинира като първичен език на човечеството. Някой предсказания и прозрения, свързани с Европа „Необходимо е да научим великия закон, че Бог е наш Баща, че трябва да живеем братски, че никой няма право да убива и насилие не може да става. Тъй е писал Господ и всички трябва да живеем по Неговия закон.
Ако съвременните европейски
народи
не приемат Христовото учение, след десет години ще дойде такава война, каквато човек не помни... И аз казвам: Христос иде! Ако
народите
приемат Любовта, войната ще се отмени; ако не я приемат, войната ще дойде и тогава ще опитат още по-големи страдания." (24 юни 1923) „След сто години ще намерите Европа съвсем друга.
Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците." (20 септември 1935) „След войната ще се заговори за Съединени европейски щати и тази идея ще се осъществи." (1 май 1940) Разпространение на Учението на Учителя Беинса Дуно През 40-те години на XX век учението на Учителя Беинса Дуно става популярно в някои европейски страни като Франция и Литва, а през 70-те години трайно навлиза в Русия, Канада и САГЦ. През последната декада на миналия век негови ученици и последователи се появяват в Англия, Германия, Австралия и Конго. След демократичните промени в България последователи на Всемирното Бяло Братство в България юридически регистрират организация с идеална цел („Бяло Братство - България", 1995), която се ръководи от Върховен братски съвет със седалище София. Извън пределите на страната съществуват десетки духовни центрове, най-голям от които е френският център в Бонфен. Той е основан през 1953 г.
към текста >>
Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между
народите
и човеците." (20 септември 1935) „След войната ще се заговори за Съединени европейски щати и тази идея ще се осъществи." (1 май 1940) Разпространение на Учението на Учителя Беинса Дуно През 40-те години на XX век учението на Учителя Беинса Дуно става популярно в някои европейски страни като Франция и Литва, а през 70-те години трайно навлиза в Русия, Канада и САГЦ.
Според него те са метод за работа на езотеричния ученик и са предназначени да тонизират и хармонизират неговите психични процеси. Някои от текстовете на музикалните упражнени са на свещен протоезик, който Учителя Беинса Дуно нарича ватански и го дефинира като първичен език на човечеството. Някой предсказания и прозрения, свързани с Европа „Необходимо е да научим великия закон, че Бог е наш Баща, че трябва да живеем братски, че никой няма право да убива и насилие не може да става. Тъй е писал Господ и всички трябва да живеем по Неговия закон. Ако съвременните европейски народи не приемат Христовото учение, след десет години ще дойде такава война, каквато човек не помни... И аз казвам: Христос иде! Ако народите приемат Любовта, войната ще се отмени; ако не я приемат, войната ще дойде и тогава ще опитат още по-големи страдания." (24 юни 1923) „След сто години ще намерите Европа съвсем друга.
Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между
народите
и човеците." (20 септември 1935) „След войната ще се заговори за Съединени европейски щати и тази идея ще се осъществи." (1 май 1940) Разпространение на Учението на Учителя Беинса Дуно През 40-те години на XX век учението на Учителя Беинса Дуно става популярно в някои европейски страни като Франция и Литва, а през 70-те години трайно навлиза в Русия, Канада и САГЦ.
През последната декада на миналия век негови ученици и последователи се появяват в Англия, Германия, Австралия и Конго. След демократичните промени в България последователи на Всемирното Бяло Братство в България юридически регистрират организация с идеална цел („Бяло Братство - България", 1995), която се ръководи от Върховен братски съвет със седалище София. Извън пределите на страната съществуват десетки духовни центрове, най-голям от които е френският център в Бонфен. Той е основан през 1953 г. от Михаил Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно, наричан от своите последователи Omraam Mikhael Aivanhov.
към текста >>
НАГОРЕ