НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
36
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
36
:
1000
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Щом дойде
Любовта
, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа.
Който люби, само той има Истината в
себе
си.
Любовта
е първото условие, при което съзнанието може да върви напред.
Тази причина е
любовта
." (Учителят П. Дънов)
Любовта
е закон на всемирната хармония.
Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за
Любовта
, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове.
Дънов казва: "Пътят на
Любовта
е осеян с всички постижения и възможности.
...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме
Любов
.
Вън от
Любовта
няма живот, няма никакви постижения.
Без
Любовта
нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е
Любов
(I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е
Любовта
.
От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина.
Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на
Любовта
.
Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: "
Любовта
отваря на хората царските врата на Небето и земята.
Няма случай в живота, когато човек да е действал с
Любовта
и да е пропаднал.
Ако хората изхождат от тази велика
Любов
, бъдещето е за тях.
При
Любовта
човек всичко придобива.
При
Любовта
и който люби, и когото любят печелят.
Любовта
всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил.
Влезе ли
Любовта
в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов).
Без
Любовта
като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно.
Когато приемем у
себе
си съзидателния огън на Божествената
Любов
, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота.
По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли
Любовта
, с нея дохожда всичко:
богатство
, чест, здраве, знание, способности.
Аз не говоря за онази
любов
, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения.
Без
любовта
свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение.
Като дойде
Любовта
в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с
Бога
.
Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят
Любовта
!
Кое е първичното -
Любовта
или щастието?
Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря:
Любовта
стои над щастието, Тя го съдържа в
себе
си.
Истинското щастие в същност е в посещението на Божествената
Любов
.
9.
Любовта
източник на живот
Любовта
е врата, чрез която се влиза в живота.
Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък
Любовта
е градина, която е на място, дето тече вода."
Любовта
съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество.
Любовта
е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления.
От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената
Любов
, която в същност е извечната животворяща Божия
Любов
.
Дънов заявява: "Под
любов
разбираме среда, благоприятна за развитието на човека.
Всеки, който се докосне до
любовта
, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее.
Без
любовта
никакъв живот не съществува.
Човек живее, докато люби, докато мисли за
любовта
.
Любовта
е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве.
Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост.
Висшите трептения на
любовта
минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват.
Колкото повече душата изявява своята
любов
, толкова по-издръжлив е човешкият организъм.
Дългият живот е в зависимост от
любовта
на човека.
Първото нещо, което
любовта
ще внесе, то е истинското здраве."
Животът без
Любов
е пустиня.
Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на
Любовта
.
Една-единствена дума на искрена
Любов
е по-скъпа от всички
богатства
на света.
Съзнателните прояви на
Любов
променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел.
Виждали ли сте лицето на човек, който изявява
любовта
?
...Красота без
Любов
е мъртва.
Колкото повече се приближава до
Бога
, човек става по-красив."
Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със
себе
си и ново отношение
към
любовта
и
към
същността й, и
към
формите и начините на нейното проявление.
Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот
любовта
започва с радост и свършва със скръб.
В новия живот
любовта
започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в
Любовта
, никой не може да ви отнеме радостта.
Радостта е един вътрешен изблик на
Любовта
, която е дошла.
10.
Любовта
носи светлина и свобода
По неповторим начин проявената от човека
Любов
го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "
Любовта
води
към
истинското знание.
Великата наука за
Любовта
включва в
себе
си всички други науки.
Който има
Любовта
, може да се справи с всички положения в живота си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща,
Бога
.
Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената
Любов
.
В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при
любовта
, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде.
Чрез
любовта
човек добива познания за
Бога
и природата."
Ако бъдем беззаветно предани на
Любовта
, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани.
Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното
богатс
тво, скрито в
Любовта
: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на
Любовта
.
Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат
Любов
.
Дето няма
Любов
, там не се чува говорът на
Бога
.
...Имате ли огъня на
Любовта
, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие.
Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво
към
въздействията на духовните светове,
към
безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса.
Любовта
освобождава от всички ограничения на земния живот.
Но не
любовта
като теоретична схема (макар и красива), а
Любовта
, приложена в ежедневието, и на първо място - в малките неща: "Ако повикате
любовта
, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии.
Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената
Любов
я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие.
Ако човек възприеме тази
Любов
и я приложи в живота си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения.
Дънов: "
Любовта
, която ограничава, е човешка
любов
.
Любов
, която освобождава, е Божествена.
Хранете се с
Любовта
, за да станете господари на
себе
си.
Като станете господари на
себе
си, ще станете слуги на
Бога
."
В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини
Любовта
: "Божествената
Любов
е закон сама за
себе
си.
Няма закон, който може да ограничи
Любовта
.
Действието на
Любовта
, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца.
За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената
Любов
, Учителят П.
Дънов казва: "
Любовта
във всички свои действия се изявява като велика творческа сила.
Когато
Любовта
влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя."
11. Културата на VI раса Култура на
Любовта
"Чрез
Любовта
ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора.
...
Любовта
не е само едно приятно чувство, но правилни отношения на същества с висша интелигентност.
Като говоря за
Любовта
, разбирам онази велика и мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, падналите и грешни души, които се намират в дъното на ада.
Влезе ли
Любовта
в света, ще имате една велика култура, дълбоки познания за природата и ще се внесат нови методи за възпитание.
Които вървят в
Любовта
, чертаят своето бъдеще!
Велико е бъдещето на човечеството поради
Любовта
, която ще се изяви.
Дънов, на което ние днес сме свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на идеите на Христос отпреди две хилядолетия.
Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже
Любовта
ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане.
Любовта
ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот.
За да постигнат
Любовта
, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания.
Придобие ли човек
Любовта
, за него се отваря нов свят, ново поле за работа.
...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на Божията
Любов
, която някога хората ще опитат.
За всички хора са предвидени несметни
богатства
, възможности и условия.
" И на друго място: "Какво ще донесе
Любовта
в света?
Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на
Любовта
: "Без
любов
човек не може да разбере единството на света.
Любовта
внася пълно единство в живота.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме
Любов
.
...Колкото по-правилни са отношенията на хората
към
Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. "
Бъдещата Култура на
Любовта
ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления.
Но ако отхвърлите
Любовта
, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно.
Ако тези хора не приемат Божествената
Любов
, ще има една революция в природата.
Само тези разумни отношения на
Любовта
могат да ни спасят от бъдещата катастрофа.
Любовта
, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос.
Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе
Любовта
в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза."
Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията
към
практиката.
Познанията ни за
Любовта
би трябвало да бъдат приложени в живота - в ежедневието, в отношението ни
към
хората и природата.
Именно Божествената (а не човешката!)
Любов
е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение.
Умната и всеотдайна жена, дори и да не е красива (както се пее в популярната песен) и
богата
, може извънредно много да помогне на мъжа си в социалното и духовното му израстване.
Обратно, дребнавата и егоцентрична съпруга, дори и да е красива и
богата
, може да съсипе и кариерата, и духовното равновесие на партньора си.
Обратният вариант - за мъжа, който трансформира жената до
себе
си в позитивен или негативен аспект, също е в сила!
2.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
В сътворената от
Бога
Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца.
Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от
Любовта
.
Любовта
е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.
Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа:
Любов
, Истина, Правда и Добродетел.
Като допълнение
към
осветляването на тази основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на Божия план за света предлагаме следните размисли на Учителя П.
Към
всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение.
Последователите на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) съзират в негово лице именно последния Миров (Световен) Учител, пълновластен Пратеник на
Бога
, чиято цел и земна мисия е установяване на Новата Култура на VI раса, Културата на
Любовта
(Мировият или Световен Учител = Космически Принцип, еманация на Христовия Дух, който се проявява в различните епохи, в различни носители - избрани индивидуалности с особено напреднала лична духовна еволюция).
Мисълта на
Бога
се изразява в разни форми.
Петте творчески принципа в Битието -
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество.
Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия
Любов
, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е
Любов
, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.
Три неща има, по които можем да познаем
Бога
.
Те са: Божията
Любов
, която носи пълния живот.
И когато се говори за трите Лица на
Бога
, ние подразбираме: Първото Лице на
Бога
е
Любовта
, проявена в Живота.
Второто Лице на
Бога
е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието.
Третото Лице на
Бога
е Истината, проявена в Свободата."
Той е твърде
богат
откъм
съдържанието си и в най-висока степен съответства на водещия заряд в учението на ББ.
Правата мисъл иде от
Бога
.
Умният човек мисли като
Бога
.
Мисли като
Бога
и всичко пред тебе ще се отвори, всичко ще разбираш.
Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на
Бога
.
Когато човек даде път на Божественото Начало в
себе
си!
Дънов казва следното: "Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата
любов
.
Тя е най-голямото и нетленно
богатство
, с което човешкият дух може да разполага.
Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с
Любов
, когато нейна опора е Истината, тогава тя - мисълта - е способна да твори чудеса.
Дънов: "Запомнете: Отношенията ви
към
другите трябва да бъдат, както отношенията на
Бога
към
тях.
У мен ще се прояви хубавото и велико чувство на
Бога
.
Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще преживеем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с
Бога
на Мъдростта.
Единственото най-съществено и най-реално нещо,
към
което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл.
От нашата проявена свободна воля зависи доколко, в каква степен и с каква интензивност ще използваме този изначален потенциал, вложен от Твореца у нас още при създаването ни: "Имате ли това Разумно или Божествено Начало в
себе
си, всичко може да постигнете.
Нямате ли Разумното в
себе
си, вие ще страдате, докато го придобиете.
Христос е изразил тази идея по следния начин: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго
Бога
" (Йоан 17:3 - бел.
Разумното, мъдро използване на Божествения потенциал у човека предполага и правилно отношение
към
благата на живота: "Доколкото човек се намира в правилни отношения
към
великите закони на
Бога
, дотолкова може да се ползва от благата, които Той изпраща.
...Разумният, съвършеният е съработник на
Бога
(курсивът мой - К.З.), т. е.
Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод - Новата Култура, изискват нов подход
към
изучаването на света.
За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение
към
другите букви.
Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една
към
друга.
Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение
към
другите светове.
Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между
Бога
и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е
Любовта
, втората е Мъдростта, третата - Истината.
От първото докосване на човека с
Бога
у него се явява един изблик на
Любов
; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика.
И понеже този извор трябва да намери свой път на движение, явява се второто докосване на
Бога
- Мъдростта, за да очертае пътя на това движение.
И четирите посочени извори на знанието по отделно са пътеки
към
Истината,
към
Бога
.
В своята съвкупност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия подход
към
познанието за
Бога
, света, живота и човека, новите изисквания
към
човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика на земната цивилизация.
а) стремеж и
любов
към
знанието
Стреми се
към
светлината и не забравяй:
Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ.
Само светлият път на Мъдростта води
към
Истината" (Учителят П. Дънов).
Стремежът и
любовта
към
знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс
към
фазата Меркурий - т. е.
от инволюция
към
еволюция в тесния смисъл на понятията).
Една от тези особености - подчертано важна и наситена с енергиен потенциал - е взаимната връзка между
Любовта
и Мъдростта като водещи принципи, проявяващи се на всички равнища в Битието.
Не желае ли това, той няма
любов
.
Първото качество на
любовта
е великата жажда да учи.
В най-висока степен стремежът
към
знание е червена нишка и в Новото учение.
Дънов наставлява: "Идването на
Любовта
в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот.
Трябва да обикнем
Бога
и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях
към
нас.
Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъпка в живота - това е пътят на
Любовта
." Като отидеш при
Любовта
, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината.
Чрез Божията
Любов
ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота."
Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с
Бога
и пречи за възприемането на Мъдростта.
С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единственият извод, който следва да направим за
себе
си от току-що изложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божественото знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култивирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието.
в) страданието - път
към
Мъдростта
Страданието в качеството си на път
към
Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество.
Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношението
към
природата.
Дънов: "Противоречията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите." Неговата мисъл, която току-що цитирахме, ме връща и
към
една сентенция, изказана от съвременен български мъдрец, обект на искрено и заслужено уважение в обществото и лично от автора на тези редове - Радой Ралин (1923-2004).
Ако се опитаме да погледнем
към
подобни ситуации от висотата на духовното познание, несъмнено ще открием нищожността и безсмислието на този род страдания.
Нещо повече - ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето предявява
към
нас, или дори ако само проявим нужното търпение, тогава ще излезем от лабиринта на конкретния житейски проблем по-силни.
Дънов: "Ти, който се стремиш
към
Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието (курсивът мой - К. З.).
Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената
Любов
и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация.
Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду
богатия
асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност.
В своите взаимоотношения с природната и социалната среда той на всяка крачка разкрива все нови и нови възможности за
обогатяване
на познанията си.
Божествените принципи на
Любовта
и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса.
Неслучайно тя е назована Култура на
Любовта
.
Всичките пет Космически принципи -
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора.
В нашата съвременност това е
Любовта
.
Учението на ББ утвърждава категорично тезата, че в контакта си с природата човекът следва да се стреми не
към
овладяване и господство, а
към
разумно и хармонично съжителство.
Г-7, която включва САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция, Италия и Канада; през последните години и Русия бе приобщена
към
семейството на великите западни държави и някои прекръстиха тази общност на Г-8, но руското присъствие е ограничено до равнището на взаимни консултации без реално участие във вземането на отговорните решения) редовно провеждат световни срещи, посветени на проблемите на екологията.
Най-често надделяват конюнктурни или дългосрочни икономически и политически интереси, от което страда както околната среда, така и самите хора.
Изправен пред реалната заплаха да унищожи собствения си космически дом (а той, както знаем, е единствен!), съвременният човек все по-често се замисля за необходимостта радикално да промени отношението си
към
своята майка и кърмилница.
Ако вярваш в
Бога
и го обичаш, би трябвало да изразяваш
любовта
си
към
Него, уважавайки и поддържайки Неговото творение.
Отношението ни
към
сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността на нашата вяра.
Те не са проникнати от Духа на
Любовта
, която обединява всички хора в едно органическо цяло."
Начинът, по който общуваме с
ближния
, определя не само мястото ни в обществената система.
в) взаимодействието между
Любовта
и Мъдростта в Новата Култура на VI раса
Както вече изтъкнахме, двата Божествени принципа на
Любовта
и Мъдростта действат в хармония за утвърждаването на Новата Култура на VI раса, като водещата роля принадлежи на
Любовта
.
Дънов: "Човек трябва да работи едновременно с
Любовта
и Мъдростта, за да се освободи от вътрешното робство, в което се намира.
В епохата, когато победоносно ще се възцари Новата Култура,
Любовта
ще бъде принципът, който обединява, а Мъдростта ще посочи методите за прилагането на
Любовта
в действителността.
Дънов казва: "
Любов
без Мъдрост не може.
И Мъдрост без
Любов
не може.
Любов
без Мъдрост не значи нищо.
И Мъдрост без
Любов
- също.
Разумността е хармонично съчетание на
Любовта
с Мъдростта (курсивът мой - К. З.).
Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от
Любов
, а не от знание.
Някои философи ще кажат, че на жената трябва
любов
, а на мъжа - знания.
Човек се нуждае от знания и от
любов
."
В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно действие Космическите принципи на
Любовта
и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек на VI раса - човека на
Любовта
.
У мъдрия човек има непреодолим стремеж
към
Любовта
.
3.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
до
Бога
.
Принадлежността на едно същество
към
определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината - сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й.
Истината сама по
себе
си създава облика на един от най-извисе- ните светове във Всемира.
Затова пък
към
зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода.
Пътуването
към
Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление.
А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи - от граничното
към
безграничното и безначалното.
Нашето интелектуално или емоционално отношение
към
нея с нищо не може да я промени.
Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия духовен Учител на България: "Истината е атрибут на
Бога
.
Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на
Бога
.
Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на
Бога
) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П.
Дънов, както следва: "За
Бога
ние имаме две понятия.
Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в
себе
си.
А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки
към
онова, което е без начало и без край, схващаме
Бога
като безграничен, безначален.
Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение
към
Бога
.
И затова Истината е насока
към
безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото."
И тъй като безкрайното пътуване
към
съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка
Бога
(Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на
Бога
(неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и
към
Истината.
Относно взаимоотношенията между
Бога
като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност.
По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е
Любовта
!
Всички космически обекти са насочени в своето проявление
към
Истината.
Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат
към
великата цел - Истината" (Учителят П. Дънов).
Обективният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води
към
постигането на Истината.
Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите
към
по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите.
И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на
Бога
, Неговата извечно непознаваема Същност.
Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на
Бога
.
"Истината в
себе
си е нещо конкретно, реално, неизменяемо.
Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна
Любов
, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов)
Обективното съдържание на Истината включва в
себе
си адекватното отражение на всичко съществуващо.
Свят, в който е толкова трудно да познаеш самия
себе
си.
Нека и по този въпрос се обърнем
към
Словото на Учителя П.
И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия.
Има нещо, което седи над всяко
богатство
.
Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им взаимодействие: "
Любовта
иде отгоре, от Истината.
Любовта
всякога се стреми
към
Истината.
Истината е най-чистият образ на
Любовта
(курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на
Любовта
е път на Истината.
Ако думите ви са пълни с
Любов
, вие се приближавате до Истината.
Ако душите ви не се разгарят от
Любовта
, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов).
а)
Любов
към
Бога
Да възлюбим нашия Небесен Баща -
Бога
, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос.
Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби
Бога
.
Който обича
Бога
, той живее в Абсолютната Реалност.
...Щом
Любовта
се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него.
Без
Любовта
Истината не може да дойде, не може да се прояви.
б)
Любов
към
ближния
Да обичаме
ближния
си, както
себе
си - това е втората, съответстваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Христос.
Различна е реакцията по обратната връзка на двата Космически принципа -
Любовта
и Истината, що се отнася до човешките недостатъци и слабости.
Дънов свидетелства: "
Любовта
е снизходителна
към
грешките на хората,
към
техните слабости.
Ето защо, който е слаб, да отиде при
Любовта
.
в)
Любов
към
всички творения
Любовта
към
Бога
и
ближния
- като най-важни заповеди в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с
Любов
към
всичко, сътворено от
Бога
.
А това означава -
Любов
към
природата и всички живи същества.
Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина,
към
която откакто свят светува е устремена
Любовта
.
Дънов относно тази картина на завършеност и извечна хармония: "
Любовта
всякога има стремеж
към
Истината.
Истината е обект на
Любовта
.
Без Истината като обект
Любовта
не може да се прояви."
И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и
Любовта
и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати.
Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у
себе
си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл.
Това задължително условие за върховно постижение по пътя
към
съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има
Любов
и Мъдрост.
Истината носи два елемента: елемента на
Любовта
и елемента на Мъдростта.
... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен.
Ти си
Любовта
в мен.
И аз проявявам тази
Любов
.
д) служение на
Бога
Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената
любов
и преданото служение.
Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко
любов
към
Истината!
е) стремеж
към
красотата
Красотата е велико постижение по пътя
към
Божественото.
Може би тя фокусира в
себе
си толкова надежди поради факта, че представлява сплав от редица най-фини и извисени изяви на Духа.
Който върви по верния (а той е най-краткият!) път
към
Бога
, неизменно става съпричастен
към
красивото в живота.
Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до
Бога
, става по-красив.
Всеки човек следва да го открие у
себе
си и да го прояви.
А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в
себе
си погледите на всички живи същества?
Вие живеете в
Любовта
, в Мъдростта, в Истината - в
Бога
." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21).
Дънов споделя: "Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се възвръщат пак
към
нея.
И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел,
към
която се стреми.
Тя е това,
към
което се движим."
Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." Ние знаем, че всички движения вървят все
към
главата.
Пътят, по който се движат всички същества, е път
към
Истината."
От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя
към
духовното съвършенство.
Преходът от тленно
към
нетленно, от временно
към
вечно, от земно
към
небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината.
Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение
към
висините на Божествения свят.
Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да преминава от временното
към
Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината."
"Декалог" в християнското богословие) гласи: "Не лъжесвидетелствай против
ближния
си!
Българският Учител на
Любовта
П.
Дънов в тази насока: "Първата крачка
към
Любовта
е: Никаква лъжа!
Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявява
Любовта
- ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото.
Този, който е издигнал
Любовта
в свое житейско кредо, не може да си служи с лъжа.
Той е напълно в състояние да отвори устата си, да раздвижи лицевите си мускули и да изрече една напълно завършена неистина.
Това неминуемо го отдалечава от
Бога
, т. е.
От змията в Райската градина - пратеник на Лукавия - тази лъжа премина в съзнанието на първите хора и те си послужиха с нея при контакта с
Бога
.
За да добие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото Начало в
себе
си.
Дори и да е загубил нещо ценно и скъпо по пътя
към
Истината, то ще му бъде възвърнато с лихвите, ако е успял да отстои убежденията си: "Ако възлюбиш Истината, ограниченията ще се премахнат: всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко, каквото сте изгубили, ще се върне.
Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на
Бога
, Който твори непрекъснато.
Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление.
4.
Божественият Принцип на ПРАВДАТА
 
- Константин Златев
Дънов се изграждат върху наличието и действието на пет космически принципа -
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
1.
Любовта
определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта
Дънов подчертава: "
Любовта
се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit!
" - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "
Любовта
побеждава всичко!
" И действително -
любовта
надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост.
Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност
любов
, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието.
- "
Любовта
има пред вид правото на всички същества.
Нашата житейска практика показва, че правдата и справедливостта без
любов
се превръщат в суха пресметливост - безпристрастна, но студена и отблъскваща.
Тя е и основата, върху която ще се разгърне бъдещото проявление на
Любовта
.
Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия,
ближния
, с неговата истина.
Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието
към
реалността на света, в който живеем.
Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от
себе
си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има.
Те са
богати
.
Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли."
Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учителят на ББ в България отбелязва: "На хората им трябва абсолютната Божия Правда - онази Правда, която да се приложи еднакво
към
всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.
Дънов: "Абсолютната Божия справедливост трябва да се приложи еднакво
към
всички, без никакво изключение.
Любовта
на
Бога
към
всички същества е еднаква."
Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на
Бога
(курсивът мой - К. З.).
Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на
Бога
." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души.
Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един
към
друг.
Искаш ли да имаш прави отношения
към
всички същества, бъди справедлив
към
тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери!
Богатият
множи богатството си и дебелее върху гърба на бедняка, за когото нерядко дори и надеждата се превръща в дефицит на съзнанието.
Заможните от тоталитарния период си смениха физиономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са
богати
.
В същото време всеки наш ближен е достоен за нашата подкрепа във всичките му стремежи, насочени
към
триумфа на светлината в пъстрия лабиринт на житейските неволи и премеждия.
Който я нарушава, поема върху
себе
си тежки последствия - той страда и се бори с противоречия на всяка крачка в живота.
Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съществува и се развива
към
добро.
Животът изтича от Великото Разумно Начало (
Бога
- бел. К.
Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между
себе
си и своя ближен с цел да задържи благата само за
себе
си.
От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат
към
нас.
" Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от
Бога
да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне."
Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за
себе
си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото.
Аналогично е сравнението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със
себе
си - своя духовен потенциал.
Дето тя отсъства, няма растеж." В случая справедливостта представлява задължително стъпало
към
върховете на ду- ховно-нравственото съвършенство.
В този дух са и думите на Учителя на ББ в нашата страна: "Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява
Любовта
към
всички същества - човеци, животни, растения.
б) правдата и справедливостта като условие за проявата на
Любовта
, Мъдростта и свободата
Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от
Бога
свят предоставят необходимите условия за проява на
Любовта
, Мъдростта и свободата.
Без справедливостта не могат да се проявят правилно
Любовта
, Мъдростта и Свободата.
Справедливостта подобрява живота." Не на последно място - без проявената в живота правда
любовта
не би могла да изпълни със своята светлина човешката душа: "Всяка душа трябва да бъде праведна.
А в светлината, която изтича от Правдата,
Любовта
ще й се изяви.
Правдата, това е основата, на която
Любовта
се изявява и осиява човешката душа" (Учителят П. Дънов).
Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в
себе
си живота."
Новата Култура на VI раса е култура на
Любовта
, на сърцето - тя съдържа в
себе
си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета.
Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата
Любов
-
Любовта
на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята.
Дънов дава следното пояснение: "Праведните хора са
богати
.
От тия бъдни- ни сега Христос изпраща вест - Христос на
Любовта
, изявена в Правдата, която просветва у онези, които Го любят."
Тя е първото стъпало
към
жадуваното съвършенство.
Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви
богатства
и знания заради лични облаги."
а)
Любовта
не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост
" Който иска да приложи
любовта
, трябва да бъде справедлив.
Любовта
не търпи несправедливост.
Любовта
е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов).
Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и
Любовта
на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия
Любов
изисква абсолютна Правда.
Там, дето няма Правда, няма
Любов
.
Физическата страна на
Любовта
е Правдата.
За да се изяви
Любовта
във физическия свят, непременно трябва да има Правда."
б) правдата и справедливостта - израз на Божията
Любов
в света
По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват
Любовта
на
Бога
Творец
към
всичко сътворено,
към
всички живи същества.
В същност има само една справедливост - справедливостта на
Любовта
.
Любовта
в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички.
Оттук и логичният извод, че
Любовта
, след като е изявена и приложена, води
към
утвърждаване на правдата и справедливостта.
Само тя, царствената Истина - лъч от сърцето на
Бога
, - би могла да преведе земния човек през всички тресавища на собственото му несъвършенство и да го понесе на крилете си
към
неугасимата светлина на Божественото съзнание.
Там, където отвека се ширят неизразимите със словото на езика владения на
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
5.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
"Доброто е път за намиране на Божията
Любов
."
Пристъпвайки
към
разглеждането на тази тема, преди всичко е логично да си зададем въпроса: "Съществува ли разлика между съдържанието на понятията "Добро" и "Добродетел" - в смисъла, в който ги интерпретира езотеричното познание и, в частност, учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов?
В този дух е и наставлението на Учителя на ББ в България: "Човек иска да създаде доброто в
себе
си.
Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от
Бога
в духовната му природа.
Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у
себе
си да се разшири, да разцъфне и да даде плод.
на
Бога
- може да раздава на всекиго и на всички.
2. Произход на Доброто от
Любовта
"Доброто е плод на Божествената
Любов
.
Бъди готов да възприемеш
Любовта
и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов)
Истинско Добро е само онова, което произлиза от
Любовта
и е свързано неразривно с нея.
Дънов: "
Любовта
ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и
Любовта
в нашия живот.
Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е
Любов
според I Йоан 4:8,16; бел. К.
В нашата действителност
Любовта
може да се прояви само посредством добродетелта.
Дънов разсъждава: "Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика
Любов
, която действа в нас, в него и навсякъде.
Защото те правят доброто без
любов
.
Даване без
любов
не се благославя.
Даване без
Любов
, Мъдрост и Истина няма смисъл.
Добрините, които правим с
Любов
, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията
Любов
.
То още не е
любов
.
Любовта
е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден."
В противен случай извършеното добро не би произтичало от
Любовта
.
И тъй като вън от
Любовта
добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон - то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършващия го).
А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, последствието не би било същото, както ако е било извършено под яркия лъч на
Любовта
.
Да бъде акт на
Любов
.
Следователно доброто е постъпка, чрез която мотивираме за изява възвишеното у
ближния
, на когото сме сторили добро.
Дънов):
Любов
, Мъдрост и Истина.
Посочената връзка е очевидна, понеже е формулирана съвсем еднозначно в учението на ББ:
Любовта
носи живот, Мъдростта - съответно светлина, а Истината - свобода.
Дънов: "Животът идва чрез
Любовта
, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата - чрез Истината.
Дънов следва, че за да извършваме действително Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
И още нещо - не толкова очевидно, но не по- малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
а) "Не смятай другите по-долу от
себе
си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе!
Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец -
Бога
, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко.
Ако си сторил добро на някого, между вашите две души се ражда нишка от светлина - лъчистата енергия на Божията
Любов
, въплътена в Доброто.
Нищо, сътворено със и от
Любов
, не може да загине!
Така и само така бихме могли да изпълним на практика съвета, който ни отправя езотеричното познание на Агни-йога - да откриваме знаците на съдбата около
себе
си и в нас самите.
" Този вид будност не е свързана с прехода от съня
към
дневното съзнание.
Освен това - така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко
Бога
, Чийто критерий във всяка област на изява е един-единствен - съвършенството!
Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронамереност, родена от
Любов
, то е все едно, че си го дал на самия
себе
си.
Винаги градим върху това, което идва от мрака на миналото и притежава качествата и стойността да живее в настоящето, с поглед, отправен
към
бъдещето.
"Добър е онзи, който обича светлината, знанието и живота както за
себе
си, така и за другите."
Всичко принадлежи единствено и само на
Бога
.
Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-
богат
, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си.
И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с
Любов
и не чакай отплата!
Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с
ближния
дара на душата си!
Ако дадем две, ще получим четири." Когато даваме от сърце, помагаме и на онзи, комуто даваме, и на
себе
си.
От друга страна, подпомагаме собствената си духовна еволюция, тъй като когато служим на
ближния
, в същност служим и на
Бога
.
ж) Чрез Доброто се подмладяваме, усилваме способностите си, укрепваме здравето си, повишаваме ефективността на са- мовъзпитанието си
Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на
Бога
!
Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за
Бога
.
Не можел да скрие от самия
себе
си разочарованието си.
Спасителят ни помага да проумеем най-ясно каква е волята на
Бога
относно Доброто в нашия земен живот.
Дънов разяснява този казус по следния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш
Бога
да действа чрез тебе.
6. Доброто път
към
свободата на духа
Пътят
към
освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар.
И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава
към
чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието.
Свободата не е дар от
Бога
.
Тя изисква от нас готовност да дадем във всеки миг най-доброто от
себе
си.
Един закон гласи: Когато имаш препятствия, мъчнотии в живота си, направи една жертва и те ще се отстранят.
В съответствие с духа на учението на ББ извършеното спрямо
ближния
добро се превръща рано или късно в добро за самия теб, който си го извършил.
Дънов: "Когато правите добро на
ближния
си, вие го правите на
себе
си.
Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш
Бога
да се прояви чрез тебе в Своята доброта, в Своята
Любов
, Мъдрост и Истина" (Учителят П. Дънов).
Следователно - като най-важно следствие от универсалния характер на Доброто е разпростирането на резултатите от неговото извършване (на Доброто) от източника (извършителя)
към
всички останали.
Колкото и нищожна по своите мащаби да е тази постъпка, въплътила в
себе
си Доброто, тя допринася по своему за щастието на всички.
...Добрият живот крие в
себе
си условията на вечния живот.
...Правдата,
Любовта
, Мъдростта и Истината са сили, които работят за Доброто - за да се реализира Доброто.
Който се стреми
към
съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство." Извършването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с волята Божия.
Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и
богат
.
Самото му присъствие е в състояние да повдигне духа на страдащите: "Когато правите добро от
любов
към
Бога
, ще почувствате една радост.
В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблюдавам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя
към
Бога
(който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство.
Те влагат огромен заряд в това начинание, радикално променят навиците, мисленето, поведението, въобще живота си, извършвайки огромен скок в сравнение с миналото, и достигат до... крайност.
Щом, обаче, човек се стреми
към
съвършенство, доброто ще му помогне.
Затова лъха такава правдивост от думите на Учителя на ББ: "Стремежът
към
Доброто никога не може да спре.
Затова Доброто може да се нарече път
към
живота.
Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали).
Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от
Бога
до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка.
То е записано в Божествената книга, понеже е
любовен
акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена."
Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро
към
Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената.
За
Бога
фактически няма Добро и зло.
Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със служението на
Бога
са разгледани по достъпен и убедителен начин от Учителя П.
С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на
Бога
, тогава се явяват условията за доброто."
Той, разбира се, няма пред вид принадлежността на еманацията на злото
към
Великите Учители на Земята и Космоса.
Смисълът на думите му е концентриран в обстоятелството, че по пътя на грешките и страданията (които преживяваме като прояви на злото в съществуването ни) ние научаваме много и за
себе
си, и за света, в който живеем.
Дънов, бива предхождано от зараждането на желанието у човека да служи на
Бога
.
Следователно мотивацията да отдадем най-доброто от
себе
си в полза на осъществяването на Божия План за планетата и човечеството е необходимото и достатъчно условие да надделеем окончателно над злото и да станем верни служители на Доброто.
Казаното само по
себе
си е достатъчно красноречиво.
Представете си, че злосторник посегне на живота ви.
Нека всеки сам потърси отговора за
себе
си.
Посочил е имената на Апостола на свободата Васил Левски, граф Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн (при други обстоятелства е добавил
към
имената на изброените и това на Уилям Шекспир).
Вторият и четвъртият от тях нямат пряко отношение с жизнените си изяви
към
разглежданата тук дилема.
Пристъпвайки
към
осветляването на тази подтема, бихме желали първо да дадем думата на Великия Учител, а след това ще се опитаме да разсъждаваме над казаното от него: "Трябва да знаете - обръща се
към
нас Учителят П.
Сами по
себе
си тези понятия - поради обхвата на съдържанието си - биха могли да бъдат обект на отделно разглеждане, чието място не е в тази подтема.
Обичта
към
злото му придава сила.
Злото черпи сила от
любовта
(
към
него - бел.
Дънов: "Злото е път
към
смъртта (курсивът мой - К. З.).
И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя
към
съвършенството от Словото на българския духовен Учител П. Дънов.
Самоопределяне, обусловено от осмисленото прилагане в живота на придобитото познание и съобразено с действието на петте Божествени принципа в Космоса:
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
6.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Свобода, която няма в
себе
си
Любов
, знание и разширение без никакво ограничение, не е свобода."
Къде да търсим свободата - в
себе
си или извън
себе
си?
Колко много въпроси, които очакват своя отговор... И тук, както и навсякъде другаде, във всички области и проявления на Всемирния Живот, на помощ ни идва Словото на Истината.
Той се стреми
към
свобода, ала я търси по външен път.
Дънов подчертава, че свободата има три отношения
към
човека: 1) физическо; 2) умствено и сърдечно; 3) духовно (тези три отношения ще разгледаме по-подробно в подточка "б").
б) отношение на свободата
към
човека
Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика свобода,
към
която душата се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен
към
постигане на свобода от ограниченията на физическата реалност, което като резултат включва и обществените (социални) и граждански свободи.
Такова е мнението и на Великия Учител: "Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около
себе
си и сам е влязъл в него.
Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода." Очевидно е, че в тази насока свободата бива постигната чрез победата над самия
себе
си, над низшата си природа - най-трудната, ала и най-достойната победа в живота на човека.
То е възстановяване на Първичната връзка с
Бога
, която съществува от самото ни явяване на света.
а) с
Любовта
"От
Любов
да направиш нещо - там е истинската свобода.
Всичко може да направиш, но като го направиш от
Любов
, тогава си свободен.
Ако не го направиш от
Любов
, не си свободен."
Всички мисли, чувства и дела извън
Любовта
, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят
към
свободата.
Пълна свобода има само в
Любовта
.
Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и
Любовта
: "Помнете: без
Любов
няма свобода в света.
Ако разбираш
любовта
, ти си свободен.
Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на
Любовта
.
Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем
Любовта
, не можем да бъдем свободни.
Любов
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката душа.
Свободата не предшества
Любовта
.
Свободата идва като резултат на
Любовта
."
Това е най-кратката пътека
към
свободата и
към
Божествената реализация на личността.
Мисълта, осенена от извечната Мъдрост и въплътена в акт на
Любов
, ни дарява пълната свобода.
Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни настройка предразполага за осъществяването на вълшебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на
Любов
- свобода.
Вятърът върши работата си, когато духа.
Водата живее и върши работата си, когато тече.
В изпълнението на волята на Създателя човешката душа открива
себе
си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата.
Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на
Бога
е силата на човешката душа".
От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя
към
Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ?
Само който служи на
Бога
и разбира Неговите повеления.
В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от
Бога
; такъв е манталитетът на старозаветния човек.
Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на
Бога
и да я направи.
Изпълнението волята на
Бога
е много лесно нещо.
Дънов: "Само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава
Бога
и ще бъде познат от Него, само тогава ще Му служи свободно в Дух и Истина.
Плодът на това
себеотрицание
- целенасочено и конструктивно - е именно свободата.
При вътрешната свобода човек сам
себе
си преценява.
При вътрешната свобода човек сам
себе
си съди.
То го е превърнало неусетно в свободен човек - съработник на
Бога
, участник на най-високо равнище в осъществяването на непостижимия План за Творението.
"Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.
Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро."
Тази личност (индивидуалност) все още е на път
към
Истината.
Следователно мярката за принадлежност
към
Доброто или злото (освен всички останали познати критерии за оценка в това направление) е именно свободата.
Първата крачка
към
действителната свобода е освобождаването от оковите на греха.
Човек е сътворен от
Бога
със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора.
Човешкото самоопределение в най-общия случай е или
към
добро, или
към
зло.
Добрите постъпки са крачки
към
духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността.
То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с
Бога
, която съществува от самото му явяване в света.
Той разбира, че свободата на волята е факт, но този потенциал трябва да бъде използван разумно, адекватно на обстоятелствата и с перспектива
към
хоризонта на съвършенството.
Свободата е дар от
Бога
, ала тя е и предпоставка за завоюване на всички останали дарове, които ние сме способни и предназначени да постигнем.
Разглеждайки свободната воля именно като основа, изходна точка за всички постижения по Пътя
към
Божественото, търсещият в Духа човек построява своя дом (базата, върху която да гради по-нататък по този вечен Път) върху канара, както го съветва и Христос.
Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме
към
реалното.
Напротив, тя е динамична сила, в нея има толкова много предизвикателства
към
посветилия се на окултното ученичество!
За постигането на свободата в нейната пълнота е необходимо и достатъчно само едно условие - пълноценна връзка с
Бога
.
Прегърнем ли я веднъж в обятията си, всички пътища напред и нагоре стават открити за нас.
Дънов: "Ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една едничка връзка - с
Бога
, а с всички други същества той трябва да има само отношения.
Върху фона на всичко изнесено дотук няма нищо по-естествено от това, да проследим и потенциалните възможности, които крие в
себе
си свободата по отношение духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на личността.
Нека отново си послужим с мъдростта на Великия Учител: "Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал,
към
който се стремим.
Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне.
...Свободата е необходима за постигане на оня висш идеал,
към
който човек се стреми."
Вътре в
себе
си свободният духом човек обладава непоклатимо спокойствие и душевен мир.
В този аспект с непомръкваща актуалност звучи и обобщението на Учителя на ББ у нас: "Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.
Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро.
Ти нямаш право да си туриш крака върху цветята." Следователно личната свобода задължително предполага и уважение
към
свободата на всички останали.
Сама по
себе
си тя обладава обективен характер, т. е.
По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека
към
природата.
Философията на това коренно променено отношение на човешкия род
към
неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея.
Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения.
След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм
към
демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по
себе
си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда.
Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да утвърждават качествено нов подход
към
оценката на екологическата ситуация, както и
към
средствата за нейното решително подобряване.
Ала това ще бъде несъмнено свобода осмислена, осъзната, градивна, без дори и намек за ограничаване свободата на
ближния
, на растителния и животинския мир - свободата да дишаш чист въздух в един красив, приветлив и приятен за обитаване свят.
Свят без сянка на насилие, в който всеки получава условията да разгърне в пълнота потенциала си и да дава най-доброто от
себе
си в областта, която той сам, свободно е избрал.
По-съществено за всеки член на планетарната общност ще стане неговото собствено отношение
към
вътрешния закон - гласа на съвестта му, Божия глас в неговото съзнание.
7.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
 
- Константин Златев
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА
БОГА
Вселената е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на
Бога
.
Те са посредници между
Бога
и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената.
Източник на живота е Бог, проявен като
Любов
.
Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на
Бога
именно в разумността на природата.
Основният принцип на живота също е наречен "
Любов
", защото в света няма жива материя, която да не е тясно свързана с
любовта
.
Силата, която движи живота, е именно
Любовта
.
Това е следствие от тезата, че Творението е непрестанен акт, творчески процес, а в творението Бог се еманира, за да го реализира - значи е подтикван от
Любов
.
Преходът от материя
към
Дух се осъществява постъпателно чрез преминаване от по-груби
към
по-ефирни субстанции, от по-низши в субстанциално отношение зони на Космоса
към
по- висши такива.
В него се проявява Промисълът, Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното Начало -
Бога
.
Вселената като проявление на
Бога
почива върху няколко основни принципа.
Светът е изграден върху базата на две начала или два полюса: Дух и материя, сила и
любов
, страдание и възнаграждение и т.н.
Тя не е съставена от мъртви форми, от материални обекти, създадени от само
себе
си.
Природата - това е светът на нещата, светът на човека, светът на формите и отношенията, светът на мислите, една единна система от реалности, в най-скритата си същност пронизана от всемирната
Любов
.
Това е
Любовта
на
Бога
към
всяко същество,
към
всяко живо творение,
към
цветята, дърветата, камъните, материалните форми -
към
всичко съществуващо.
Тази реалност е Абсолютният Дух, проявен като Божествена мисъл, като Божествена
Любов
.
Това е една извънредно дълбока, метафизическа и трансцендентал- на картина на природата, чийто смисъл отвежда направо
към
Библията,
към
това, че "Бог е
любов
" (I Йоан 4:8,16).
Дънов дава следния израз на позицията си относно взаимовръзката между
Бога
и природата: "... Някои наричат Природата тяло на
Бога
.
В качеството Си на Демиург Той се изявява като Разумно Начало, Велика Разумност, Вечен Източник на живота, Вечно Начало, Триединство на
Любов
, Мъдрост и Истина.
Светът или Космосът са проявление на
Бога
.
Светът е доказателство за съществуването на
Бога
, тъй като Той присъства навсякъде в него.
Цялото Битие се развива според предначертания Божествен план и се стреми
към
постигане на крайната цел - единство и хармония със Създателя си.
2. Учение за
Бога
Той съдържа в
Себе
Си единството на всички души, затова е Глава на човешкия дух.
В Своето проявление Бог е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата
любов
, висшето съзнание или съзнанието на Цялото.
Дънов за
Бога
се преплитат елементи на модерен пантеизъм ("В познаването на
Бога
се крие разрешаването на въпроса за безсмъртието.") и възвишен монотеизъм ("Казва Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единия, Истинния Бог" (Йоан 17:3 - бел. К.
Туй, което носи милосърдие, е от
Бога
; туй, което носи коравосърдечие, не е от
Бога
.
Туй, което носи добро, е от
Бога
; туй, което носи зло, не е от
Бога
.").
В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви." И още: "Сам по
Себе
Си Абсолютният, Непостижимият е без форма.
Но това "нищо" съдържа всичко в
себе
си." Учителят П.
Където и да погледне човек в света, навсякъде, "в центъра на всяко нещо", ще види
Бога
.
Всесилността на
Бога
означава "съвкупността на цялото Битие" и Неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила.
Той е "...
Любов
, която трябва да опитате вътре в
себе
си".
Пътят на човека
към
Бога
лежи в съвършенството (ср.
Дънов заключава: "Аз живея в
Бога
" - това подразбира, че Бог е "отвън".
Дънов съществуването на
Бога
, Който е едновременно Едно и същевременно е деленията, безброй много, на това Едно, е целокупността на Битието, вътрешното единство на всички същества.
Израз на Неговото съществуване в Творението - света и човека - е триединството на
Любовта
, Мъдростта и Истината като съзидателни мирови принципи, които едновременно пронизват и изпълват цялото пространство и са основа на всички сили и елементи, които обуславят живота.
Същността на
Бога
е
любовта
.
Бог се изявява в света само като
Любов
.
Затова Творението е плод на Неговата
Любов
.
Чрез Своята изява като
Любов
Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ.
Най-съвършеният израз на тази
Любов
, според учението на ББ, представено от Учителя П.
Христос като най-висша изява на
Бога
е Неговото първо доброволно ограничение като проявление на нивото на Битието.
Изявата на Божията
Любов
чрез Христос е Духът на Христос.
Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като
Любов
.
Великите Посветени (членовете на ББ) от своя страна са подчинени на
Бога
, на този трансцендентален Дух, Който е първичен Извор на живота и висша разумност.
Приемайки
Бога
като Логос, като Първопричина, Учителят П.
В контекста на своето виждане за природата Учителят на ББ у нас достига до въпроса за същината на
Бога
.
Проблемите за същността на живота, на смъртта, на
Бога
лежат в основата на всяка философска концепция и представляват интерес за всяко мислещо същество.
Дънов не прави нито опит за богословско определение на
Бога
, нито казва пряко какво е Бог, но той посочва какво прави Бог, как Той се проявява в живота природа и оттук оставя на човека да насочи мислите си
към
Него: "Бог е извън страданията, извън греховете на хората.
Затуй, когато говорите за
Бога
, трябва да знаете, че у
Бога
всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършат престъпления.
" Именно от
Бога
произтича справедливостта, която ражда красотата в живота.
Дънов подчертава това: "Не съдете в
себе
си!
Това е израз на детерминизъм, но зад него лежи идеята за космическата
Любов
, за Божествената намеса в живота, за Волята на Твореца-Бог, която управлява природата по неведоми пътища.
Всеки от вас е турен на някое определено място в света, да върши известна работа, и не е свободен..." Макар и несвободен в мисията на своя личен, индивидуален живот - живот със скрити страдания и конфликти, с надежди и покаяния, - човекът е свободен да търси знанието, да опознава природата и
себе
си, да открива по следите на събитията пределно справедливата ръка на
Бога
.
Величието, хармонията, красотата и мъдростта, които струят от всички действия на разумната природа, отвеждат човешката личност
към
опитите и упованието да опознае тази неуловима реалност.
Той е освен това "Живот без прекъсване,
Любов
без промени, Знание без погрешка, Свобода без ограничения" .
Да - отговаря ни великият духовен Учител и ни посочва разковничето на това върховно постижение: "Пътят
към
Бога
се намира в съвършенството.
" Източник на всемирния живот е именно Той, проявен като
Любов
.
Но
Бога
не сте намерили.
И като се върнат при
Бога
Неговите Деца, Той казва: "Заколете телето, дайте му пръстен, дайте му угощение (ср.
Божията искра във всекиго от нас запалва огъня на пресътворението, който преминава триумфално от света на Духа в нашата земна действителност: "Присъствието на
Бога
е онова Великото, Мощното в света, което събужда човешкия ум и човешкото сърце.
Дънов единственият еквивалент, достоен да изрази цялостно Божията Същност, освен
Любовта
, е красотата: "Вечната красота - това е Бог.
" Най-кратката пътека за проникването в естеството на Всевишния, за богопознанието е, както може да се предположи,
Любовта
: "В какво седи познанието на
Бога
?
- Да почувстваш
Любовта
на
Бога
!
Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже." На друго място великият Посветен обвързва стремлението на душата
към
неспирно еволюционно развитие с отъждествяването на Божието естество с
Любовта
: "Туй, което образува вечния копнеж на човешката душа и което тя търси в хилядите форми, е
Любовта
- Бог.
Най-великото в живота на ученика е стремежът му нагоре -
към
това вечно благо."
Той разглежда
Бога
като триединство от принципите на
Любовта
, Мъдростта и Истината - фундаментални жалони на Битието в неговата теоретична схема.
Разяснявайки своето твърдение, Учителят на ББ в България учи, че Троичният Бог е Съществото, Което всичко създава - принцип на
Любовта
; Което всичко поддържа и уравновесява - закон на Мъдростта; Което разрешава всички противоречия - принцип на Истината.
Така под Бог Отец трябва да се разбира учението на Божията Мъдрост; под Бог Син - учението на Божията
Любов
; под Бог Дух Светий - учението за въздигането, еволюцията на човешкото същество.
Изброените три проявления на Троичния Бог Го определят като онази висша Същност, Която е: Творец на живота -
Любов
, Създател на разумното в природата - Мъдрост, Създател на идеалния ред (т. нар.
З.); елементът, който носи живота в
себе
си - това е Христос (Бог Син - бел. К.
Дънов свързва водещите понятия (Божествени принципи)
Любов
, Мъдрост и Истина съответно с: живота; светлината и знанието; свободата.
Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане,
обогатявайки
го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на
Бога
се проявява в следното: Бог се изявява в света като
Любов
, чийто резултат е животът.
Това е троеличието на
Бога
." По-нататък Учителят П.
Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното
богатство
в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално.
Аз я опитвам в
себе
си.
Троеличието на
Бога
така виждам.
Първото лице на
Бога
- това е Любовта.
Второто лице на
Бога
- това е Мъдростта.
Третото лице на
Бога
- това е Истината.
Отражението на първото лице на
Бога
- това е животът.
Отражението на второто лице на
Бога
- това е светлината, знанието.
Отражението на третото лице на
Бога
- това е свободата, просторът.
Троеличието на
Бога
то- газ има смисъл.
По отражение схващаме
Бога
.
Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в
себе
си.
Щом имам живота в
себе
си, аз имам отражението на
Бога
.
Всеки ден аз преживявам троеличието на
Бога
.
8.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
"Същността на живота това е Мировата
Любов
."
Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало -
Бога
.
Сам по
себе
си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл.
Това, което може да се определи, е проява на живота." И така, животът е атрибут и функция на Първото Начало -
Бога
.
В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на
Любовта
.
Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от
Любов
.
Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е
Любовта
.
Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят,
към
периферията.
Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на
Бога
.
Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази
Себе
Си посредством неизчислимо количество форми.
Ала животът сам по
себе
си е непреходен, вечен.
Той сам по
себе
си е един и не може да бъде друг освен добър.
Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение
към
себеподобните
и природната среда.
Сам по
себе
си животът не е нито добър, нито лош.
В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава.
Животът излиза от
Бога
и се възвръща
към
Него.
Ала животът сам по
себе
си не е ни светски, ни духовен.
Къде да го търсим - извън
себе
си или в собственото си "аз"?
Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по
себе
си е един.
За да разбере човек живота и да бъде полезен на
себе
си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива
към
духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов).
За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на
Любовта
, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази.
Остави го да тече свободно от великия извор -
Любовта
.
Зазоряване на живота - това е
Любовта
.
Татвас е
Любовта
, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието.
Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната
Любов
.
Това е
Любовта
на
Бога
към
цялото творение,
към
всичко, извикано от Него
към
живот.
Посоката на инволюцията е от Центъра
към
периферията.
Като такива те са методи за осъществяване на великия План на мирозданието, начертан от
Бога
.
На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра
към
периферията, и еволюция, която представя движение на живота от периферията
към
центъра.
Затова някои наричат Природата тяло на
Бога
.
Дънов Природата - това е самата проявена външно висша реалност, проявената висша разумност, висша
Любов
.
Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и
към
дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието.
Те вървят от една проява
към
друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса.
Любовта
- сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост.
И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на
Бога
, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ.
Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят
към
светли бъднини.
Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в
себе
си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат.
Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у
Бога
, и Бог беше Словото.
То беше в начало у
Бога
.
Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от
Бога
.
Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със
себеподобните
и околната действителност.
Те работят в цялата природа с
любов
, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес.
Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на
любовта
, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството.
И това е така, тъй като Развитието като същност и динамика на процесите в Космоса е отражение на глъбинното естество на
Бога
.
И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота
към
едно механично еднообразие, те произвеждат зло.
Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в
себе
си определена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна.
" Всеки елемент от пре-
богатата
действителност около нас е стаил в
себе
си значение - под повърхността, в дълбините на своята същност.
А вие идвате на Земята, работите за
себе
си и искате да бъдете щастливи."
В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната
любов
никога не се изменя.
В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)".
Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка
към
аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие.
Харесва ни да мерим ръст с какво ли не, а най-вече - със
себеподобните
.
Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на
Бога
.
Бог очаква от Своите разумни чеда да се отнасят
към
природата като
към
майка.
Най-мъдрите измежду тях вече са прозрели, че със собствени усилия не биха могли да прибавят нищо
към
същността на своята родителка-кърмилница.
И още повече - ако посягаме необмислено и неразумно
към
нейната цялост, за да облагодетелстваме
себе
си, ще я нараним.
А така нараняваме и
себе
си и поставяме под въпрос собственото си съществуване.
Устременият по пътеката
към
съвършенството окултен ученик открива в нейно лице освен това и партньор и помощник във всичките си начинания.
Само такъв комплексен подход
към
разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи.
Това е действен и резултатен път
към
установяване на живоносни, взаимно
обогатяващи
отношения с вечната Майка.
1) Ново отношение
към
природата
"Новото отношение
към
природата е необходимо за повдигането на човечеството.
Механичното отношение
към
природата причинява огрубяване на човешкия характер."
Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в
себе
си, как да постъпите, и след това ще бъдете смели и решителни.
Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в
себе
си, за да избегне внушенията на нисшите сили.
Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в
себе
си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води
към
познаване на Реалността.
За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път
към
Мъдростта е този на страданието.
Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече
към
тях.
Какво прибавя
към
вече известното учението на ББ?
Тя представлява призив на душата
към
Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение.
Тя трябва да включва в
себе
си качествата на
Любовта
, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели.
Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на
Любовта
."
Пътят
към
събуждането на човешката душа минава през благодарността.
Доволството е атестат за принадлежност
към
Божествения порядък, а недоволството -
към
човешкия.
При изкачването нагоре откриваш пред
себе
си само един път.
Затова и слаломът
към
бездните на ада изобилства с многолика конкуренция - тълпите на овещественото невежество летят надолу с еднаква скорост...
А другото (алтернативата) - изкачването - изисква ежедневни усилия и беззаветна преданост
към
дълга на разумното същество.
Сами сме произнесли присъдата над
себе
си.
"
Любовта
е най-мощният трансформатор на силите.
Който не може да превърне отрицателните сили в
себе
си в положителни, не разбира законите на природата."
Затова и Учителят на ББ в нашата страна е насочвал последователите си
към
такъв род дейности, които - въз основа обективното действие на принципа - да пораждат съответни положителни резултати.
Свойствено е за човека да се хвърля
към
големите начинания, без да си е постлал върху сигурната основа на по-малките постижения.
2. Отношението на ученика по духовния Път
към
Природата и нейните царства
Отношението на окултния ученик
към
Природата като цяло и
към
нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път
към
Бога
, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно.
Той преминава от една, по-нисша,
към
друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията.
Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока
към
съвършенството.
Без космическата хармония, без универсалната
Любов
, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак.
Така че когато говорим за Природата като за тяло на
Бога
, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях.
Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си."
Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път
към
грандиозната цел - Божественото.
Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както
към
себе
си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа.
Тя няма неприятни чувства
към
когото и да е.
В същност
Любовта
към
Бога
се изразява не само в стремежа
към
лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението
към
сътворения от Него свят.
Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в
Бога
така, както аз разбирам, никой не може да ви обере.
Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на
Бога
и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво.
Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението
към
Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност.
Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в
себе
си известни сили, които човек трябва да знае как да използва.
Всемирната (Световната) Душа - женската полярност на
Бога
- прокарва мост чрез него
към
душата на всяко живо същество.
Но трябва да знае как да го иска." Езикът на природата е един от най-важните ключове
към
нейните неизброими съкровища.
Начинаещият по духовния Път би могъл да се съблазни от материалните измерения на неизчерпаемите природни
богатства
.
Той съзира в нейното многолико и прекрасно лице Майката-Учителка, от която може да научи безценните уроци на Живота: "Понякога само като надникнеш в
богатствата
на природата, тя щедро ще те възнагради.
Всеки, който е видял нейните
богатства
, се е връщал отрупан с подаръци.
Знанието, което придобиваме, е
богатство
.
Един от най-значимите уроци за окултния ученик по Пътя
към
съвършенството е: Нямаме право да отнемаме ничий живот, на никаква цена, при никакви обстоятелства!
Пътят
към
Бога
е Път на ненасилието.
И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на
ближния
или дори едно нищожно добро дело.
" Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви -
към
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите
себе
си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов).
Срещаме я навсякъде: в отношението
към
предметите, с които удовлетворяваме всекидневните си потребности,
към
другия пол,
към
храната,
към
удобствата,
към
удоволствията, изобщо
към
задоволяването на щенията на сетивната ни същност (т.нар.
плътски наслади), дори
към
знанието.
Ученикът знае, че е длъжен да прибави тези две качества
към
палитрата на своите добродетели.
В сърцето му се ражда топла благодарност
към
Онзи, Който го е обсипал с толкова много блага и с грижа като за най-скъпо чедо: "Ще благодарим на
Бога
, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото Слънце.
Ще благодарим на
Бога
за топлината на Слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на Земята.
Ще благодарим на
Бога
за възможността, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които Слънцето изгрява" (Учителят П. Дънов).
Достатъчно е да следва нейните закони и да се стреми да работи за хармонията в нейната среда, както и за разумното отношение на човешкия род
към
нея.
Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя
към
съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му
към
нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец.
Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е отношението
към
Бога
" (Учителят П. Дънов).
9.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното
богатство
на Учителя П.
Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани.
Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в
Себе
Си, е създал човека".
Всички същества живеят в
Бога
.
Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията
Любов
".
Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в
себе
си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.
Ето защо ние казваме: човек съдържа в
себе
си всички възможности на един разумен живот.
Човек съдържа в
себе
си всички възможности на един живот на
Любовта
.
Човек съдържа в
себе
си всички възможности на един живот в Истината.
"Искате да разберете какво нещо е човекът сам по
себе
си.
Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в
себе
си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие.
Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава
към
първичното Божествено Начало.
Те са разумни същества и принадлежат
към
една и съща човешка раса.
Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник,
Бога
, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие.
Личността на човека не е нищо друго освен отражение на
Бога
, т. е.
назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество.
Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания
към
момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот.
Дънов добавя нови щрихи
към
вече известните факти и хипотези.
Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: "Само смъртта може да ме изправи.
творчески период или цикъл - на
Бога
, непосредствено преди Неговата "почивка" в седмия "ден"; ср. Бит.
Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека -
богат
смисъл има тогава.
Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в
себе
си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре -
към
осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе.
". Търси, откакто свят светува.
Културата на
Любовта
Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота,
любов
, братство, трудолюбие.
Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие.
Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот
към
друг върви по пътя на духовното усъвършенстване.
Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в
себе
си четири неща: той трябва да бъде
богат
, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър.
Богат
човек е само оня, който има
богата
душа,
богато
сърце и силна воля.
Само човек, който служи на
Бога
, е в пълния смисъл на думата
богат
.
Силен е само човекът на
Любовта
, човекът на Истината.
Това изискване на Божия Промисъл
към
неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа.
Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и
Любов
.
"Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на
Бога
и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека.
Историята на човека е започнала със сътворяването му от
Бога
, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ.
Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на
Любовта
.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената".
Новата култура на VI раса е културата на
Любовта
, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето
любовта
ще бъде общ закон за всички".
Съвсем не е случайно, че именно
Любовта
- Божествената, а не човешката
Любов
- ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество.
Именно
Любовта
е онази характеристика на
Бога
-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е
любовта
.
Любовта
е Божественото в човека.
Без
любов
човек се превръща в животно.
Без
любов
той е изложен само на грехове и престъпления.
Който не е възлюбил
Бога
, той още не е истински човек.
Ония, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират и оттам да слязат
към
сърцето.
Един от най-съществените елементи на културата на
Любовта
според учението на ББ ще бъде премахването на всички ограничения.
Без
Любов
не може да има единство, не може да има братство и равенство.
Трябва да внесем
Любовта
и тогава ще говорим за братство и равенство.
Новата фаза - това е фазата на
Любовта
.
Мъдростта ще бъде в помощ на
Любовта
.
Едва след като сме събрали нещо в
себе
си - в сърцето и душата, - едва тогава можем да предлагаме от своето духовно съкровище и на другите.
И в това отношение най-бързият, най-сигурният и най-ефективният метод е този на
Любовта
.
Господ образува сега една Божествена организация, която почива на закона на
Любовта
.
Дойде ли
Любовта
, тя ще ни организира!
Сега на стари и млади препоръчвам
Любов
, която никога не престава.
Не се старайте да обяснявате
Любовта
.
Но всяка ваша постъпка да бъде заквасена с
Любов
." И на друго място в Словото му: "Между всички хора трябва да има разумни отношения.
Всяко нещо, което се прави без
Любов
, е престъпление (курсивът мой - К. З.).
Любовта
изгрява в света.
Това, което наричат хората
любов
, е залъгалка.
Едно от качествата на
Любовта
е постоянството, неизменността.
Щом хората са изменили
любовта
си
към
вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали.
В живота на съвременните хора
Любовта
се явява само за миг и веднага след това изчезва.
Това не е изгубване на
Любовта
, но няма условия тя да се прояви."
Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща -
Любов
изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване.
Тази радост няма равна на
себе
си.
Тя е последната стъпка
към
блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие.
Едвам сега хората почват да разбират, че светът ще се оправи само чрез
Любовта
.
Нещастието на хората е, че те не разбират и не познават
Любовта
.
Любовта
ще дойде от всякъде.
С настъпването на културата на
Любовта
е свързана и тезата на Учителя П.
Той проповядва и осъществи
любовта
към
ближния
..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни".
Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му
към
безсмъртие.
За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у
себе
си.
Докато момата вижда
Бога
в момъка, тя е на прав път.
Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е
Любовта
, е скрита за човека с низше съзнание.
Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя
към
Истината.
"Христовото чисто учение, учението за доброто и
любовта
е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ.
Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия
Себе
Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6).
Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа
към
идеалите на християнската общност.
Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът
към
разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя
към
Бога
познание.
А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна
Любов
: "Бог е
любов
" (I Йоан 4:8,16).
Висшата Божествена
Любов
е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го
към
красота, хармония и съвършенство.
Бог твори и създава, за да изяви Своята
Любов
.
Тази именно
Любов
се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие.
Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на
Любов
към
човека, което е неизменно.
Това означава, че "всички живеем в
Бога
" - това е иманентна даденост.
Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на
Бога
да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното.
Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него.
Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията
Любов
.
След това Бог ще покаже Своята
Любов
към
тебе.
И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията
Любов
към
другите, а после Бог ще изрази
Любовта
Си
към
вас.
Ако не можете да разберете Божията
Любов
, вие не можете да разберете и
Любовта
на хората" (Учителят П. Дънов).
Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на
Любовта
.
Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на
Бога
-
Любов
, Мъдрост и Истина.
"
Любовта
носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода!
За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на
Любовта
-
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си.
Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение
към
изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто.
Дънов по отношение на
Любовта
като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени
към
неговото усъвършенстване или "повдигане".
Тази извънредно важна стъпка
към
съвършенството е задължително условие, защото
Любовта
се придобива, когато човек завърши духовното си развитие.
С други думи,
Любовта
- това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път
към
Бога
!
Като условие
Любовта
се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство -
Любовта
е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество
към
Небесния Отец; като цел -
Любовта
е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог-
Любов
заживее в него.
Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на
Бога
е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
Човек служи на
себе
си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на
Бога
.
Служенето не е задължение
към
Бога
, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на
Бога
са включени служенето на другите хора и на
себе
си.
Какво означава човек да служи на
себе
си?
Това значи да работи върху
себе
си.
Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в
себе
си, абсолютно послушание
към
Висшето, което говори в него".
Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия
себе
си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки.
Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от
себе
си.
Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в
себе
си.
Има един специфичен път
към
развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието.
В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва себе си и
любовта
си.
Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у
себе
си най-ценните добродетели - фаровете за нейния по-нататъшен път
към
съвършенството.
За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на
Любовта
и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П.
Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на
Любовта
, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот.
Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на
Любовта
: "
Любовта
почива на абсолютната справедливост на Духа.
Любовта
е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов).
Истинската справедливост в природата се намира у
Бога
и пътищата
към
нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ.
Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му
към
ближния.
Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има
към
какво да се стреми.
Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в
себе
си, а не отвън (курсивът мой - К. З.).
Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и
богат
.
Той работи върху
себе
си съзнателно и не се заблуждава.
По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у
себе
си и новия човек.
Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество -
Любовта
.
По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като
Любов
, милосърдие, справедливост.
Понеже
Любовта
е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за
себе
си или от егоизма, а от чувството за дълг
към
общността,
към
Цялото.
Спрямо
Бога
човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като
Бога
и едно с
Бога
!
Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга
към
ближния
, който задължително преминава през неговото (на
ближния
) безрезервно приемане и прерастването му в искрена
любов
.
В същност това е правило с универсални измерения, насочено
към
далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта.
За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия
себе
си: "Като работи върху
себе
си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди.
Като определяща ценност на морала бива разглеждано
себеотрицанието
, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо.
А истинско, неподправено
себеотрицание
можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта.
Докато човеците дойдат до съзнанието да търсят причините на заболяванията в
себе
си и като ги намерят, да ги отстранят."
"Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав независимо от това, дали е
богат
или беден."
Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея.
Ето защо стъпалата на човешкото съзнание
към
опознаване на Истината наричаме възход
към
духовното, а стъпалата
към
по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане
към
гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа.
Дънов, който е бил отлично запознат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едногодишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително отношение
към
множество от лечебните средства на своето време, особено
към
хирургията.
Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран толкова във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира органът или организмът
към
активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване.
Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи,
към
които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия.
Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с
ближния
си и със
себе
си.
Отношението на човека
към
заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве.
Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си
към
целия органически свят.
Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов).
Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов).
Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека
към
материалната му природа, от душата
към
тялото.
Да определи отношението си първо
към
Бога
, после
към
своята душа и най-после
към
ближния
си.
Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка
към
живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота.
Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае
Бога
" (Учителят П. Дънов).
Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от
Бога
.
Правилното отношение на заболелия
към
болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен.
Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността
към
общността на окултните ученици.
Всичко останало влиза като съдържание
към
правилото, формулирано от Учителя П.
Любовта
изключва всяка болест.
Болният, потопен в Божията
Любов
, може да оздравее моментално!
Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото
богатс
тво на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина.
Слънчевите лъчи, възприети с
Любов
, са най-лечебният сок за тялото.
Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност
към
Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената.
Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на
Бога
: за да изкаже признателността си
към
Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната.
Процесът на яденето представлява свещен акт,
към
който трябва да се пристъпва с нужната сериозност."
Любовта
е вътрешна връзка между частите на Живота.
Значи
Любовта
усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта.
10.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
 
- Константин Златев
Истинското познание е насочено
към
вникване в реалната, т. е.
Ако човешкото същество осъзнае
себе
си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот.
Окултното знание включва
богат
конгломерат от непризнати от официалната наука области на знанието, каквито са астрологията, ка- балата, хиромантията, френологията, физиогномиката, номероло- гията и други.
След началото на демократичните преобразувания в България (10.11.1989 г.) на книжния пазар, както и чрез други информационни носители, този специфичен вид познание вече се разпространява свободно за всички, които проявяват интерес
към
него.
Същността на вярата е концентрирана в обстоятелството, че чрез нея се осъществява връзка между две разумни души във Вселената посредством силата на
Любовта
.
Мистичната вяра в условията на разумността води
към
Истината.
Бог е непознаваем, а Истината е проявление на
Бога
.
Това е същината на пътя
към
природата.
А съзнанието като потенциал кореспондира с отговорността, която човек носи с идването си в сегашния живот, с работата, която той трябва да извърши, за да осигури приемственост и еволюционно израстване, насочено
към
бъдещето.
Животът е велика школа, която стимулира събуждането на съзнанието, което практически се свежда до
обогатяване
на ценностите, до прилагането на един висок идеал при всички обстоятелства на съществуването, до изпълняване на изначалните християнски норми на поведение.
Ето защо идеалът на човека е да разбере
себе
си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после
Бога
, т.
е.
Любовта
.
Дънов защитава тезата, че постигането на знанието е немислимо без
богат
морален живот, без чистота на преживяванията, без наличност на добродетели.
Да се поставим в хармония с висшето битие, да го проявим - това значи преди всичко да оставим да се прояви Божествената
Любов
в нас и чрез нас.
Защото Бог е
Любов
(I Йоан 4:8,16).
"Разумната природа" разкрива своето лице само на ония души, които са дорасли да изявят висшата Божествена
Любов
.
Най-извисен сред тях е именно Христос, възвестил епохата на
Любовта
.
Белите братя са помощници на
Бога
в осъществяването на всемирния Му План и на човека в пътя му
към
Бога
.
Изяснявайки същността и действието на петте главни космически принципа на съществуващото -
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, Учителят П.
Основната идея в гносеологията на Учителя на ББ у нас е, че човек трябва, от една страна, да има знание за Божествените разумни закони, а, от друга - знание за това, как да хармонизира живота си с тях, което означава да знае как да развие у
себе
си всичко онова, което Творецът е вложил в него.
Познанието е пътят на Мъдростта, която предоставя условията за съхраняване на живота, създаден от
Любовта
.
Истината - като проява на
Бога
- носи пълна хармония и свобода, изразена в примиря- ването на всички противоречия.
По този начин гносеологията (теорията на познанието), разбрана и осмислена като теория на познаване и прилагане на
Любовта
като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретичната система на Учителя П. Дънов.
От това пък следва и наличието на нормални, здрави и чисти чувства, което от своя страна определя отношенията на индивида
към
неговите близки и социалната среда.
Следователно всеки от нас е призван да изследва законите на тази всеобхватна космическа мисъл и да й даде ход в
себе
си.
Тъй като никой не живее за
себе
си.
В този смисъл учението на ББ има за цел да събуди в личността такава насоченост на мирогледа, че той - хомо сапиенс - да гледа на
себе
си като проявление на Великото Начало в живота, да се научи да се чувства като клетка или орган на Божия вселенски организъм и като съработник на Живата Разумна Природа, заедно с всички останали разумни и извисени духом същества.
От друга страна, ако човек запазва възхищението си от живата природа и съвкупния живот само за
себе
си, ако го заключва единствено във въображението си, а не го споделя с други, той става егоист и постепенно загубва духовната си енергия.
Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка
към
битието си.
Дънов изказва подобна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път
към
опознаването на природата.
Къде и в какво трябва да бъде постоянното, за да го открием и да го изучим, да го скрием в
себе
си и в крайна сметка да го предложим на всички останали?
В същината на знанието - в съответствие с учението на ББ - се намират свързани две величини:
Любовта
и Красотата.
Така се ражда диалектика, която не само култивира вкус
към
красивото, но и възвисява човешкия дух до идеала, до ценностите на Божественото, до Космическия Разум: "Природата е разумна.
Ала преди да узнае тайните, човек трябва да опознае
себе
си...
11.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
 
- Константин Златев
"Христос е олицетворение на Мировата
любов
и Космичната обич."
"Христос, това е една абсолютна Истина в
себе
си."
Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека
към
съвършенството, който е път
към
Бога
.
Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна
Любов
, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа".
Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата
Любов
.
Живият образ на тази
Любов
е Христос.
Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, вълнуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Христос е първото ограничение на
Бога
- Неговото проявление в Битието.
Този акт на Божията
Любов
се изявява като Дух на Христа (курсивът мой - К. З.).
Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на
Бога
в Битието като
Любов
(курсивът мой - К. З.)."
Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа,
Бога
твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш
ближния
си като
себе
си; да възлюбиш и врага си.
За тях Христос е казал: "Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате живот в
себе
си." По същия въпрос на друго място в Словото си Учителят П.
Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма... Помнете, Христос е проява на Божията
Любов
.
Христос донесе огъня на
Любовта
и ние сме свободни да приемем или не този огън.
Христос демонстрира по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у
Себе
Си сили да възкликне
към
Небесния Си Отец: "Боже, прости им!
Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при
Бога
.
Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона.
Налице е освен това пълно единство и тъждественост между Личността на Христос и Неговото благовестие: "Христос и Неговото учение са едно и също нещо." Затова "Христос е символ на Божията
Любов
".
Библията ни учи, че грехът отдалечава човека от
Бога
.
Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с
Бога
.
Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с
Бога
.
Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот
към
вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"?
Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго
Бога
и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел.
Да познаят
Бога
- зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води
към
вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.).
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят
Бога
, да добият вечния живот.
Врата на този път е
Любовта
.
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия
себе
си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа.
Този истински Син на
Бога
, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа
към
Бога
" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср.
А онова, което даде сила на Христос да изтърпи тези страдания, беше
Любовта
Му" (Учителят П. Дънов).
Останалите все още сме в дълг
към
него.
Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на
Бога
, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път
към
Божественото.
Дънов, посредством които той добавя нови щрихи
към
портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на
Бога
и затова Той възкръсна.
Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му
Любов
и безкористното Му служение на Божия План и на човеците.
Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на
Любовта
.
Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с
Любов
и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му.
В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот.
Ала Христос сам по
Себе
Си е един и неделим.
Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на
Бога
, изявление на
Любовта
.
Като проява на
Бога
Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.
И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на
Любовта
" (курсивът мой - К. З.).
На друго място в Словото си той допълва по съществен начин тези разсъждения: "Най-пълен израз на
Любовта
е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "исто- ричен", като "космичен" или "мистичен".
" Изнесеното в този абзац ни приближава
към
заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална църковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П.
И усилията на цялото човешко съществувание се свеждат
към
това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот." Тоест да бъде завоювано спасението, казано на езика на Църквата.
З.), Той става "космичен"." И още едно съществено твърдение, което
дообогатява
така представената картина на многопластовост в същността и проявленията на Христос: "Физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа
към
Бога
.
Христос е човекът, който е победил, който служи на
Бога
, който е готов да се жертва.
...Христос е висшият Дух, висшият принцип... За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва." Когато твърди, че Христос "за някои е дошъл, а за някои ще дойде тепърва", Учителят на ББ в България очевидно има пред вид, че много хора (назоваващи
себе
си "християни") са повярвали в Христос, вникнали са в Неговото учение и живеят в съгласие с него.
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят
Бога
, да добият вечния живот.
Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и
любов
.
Той ще проповядва преди всичко великата наука на
Любовта
и методите за нейното прилагане.
И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни напътства по пътя на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие
към
Неговото настоящо послание.
Дънов, свързана пряко с Личността на Иисус Христос и с позицията за разглеждане на плодовете от Неговата земна изява: "Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, у които живее възкръсналият Христос - живият Христос на
Любовта
."
Може би е закономерно да завършим изследването на учението на Учителя на ББ в нашата страна за Христос с един призив, който Петър Дънов отправя
към
хората, устремили се по духовния Път.
- от името на Христос, пречупвайки извечния и така дълбок смисъл на Неговото Божествено Слово през тенденциите и акцентите на нашата съвременност: "И сега, великият Учител се обръща
към
всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители!
Дънов на най-извисения Син на
Бога
, слизал някога в плът на Земята.
12.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА
ЛЮБОВТА
"
Любовта
значи доближаване до
Бога
."
"
Любовта
е духовна храна."
"Велико нещо е
Любовта
!
разгледахме учението на ББ за
Любовта
(изписана с главна буква, за да бъде отличена нейната духовна и Божествена проява от земната, материална и плътска такава) под заглавие " Божественият принцип на
Любовта
".
Дънов е говорил най-много именно за
Любовта
.
Учението за
Любовта
е водещо по своя характер и съдържание в Новото учение.
НАГОРЕ