НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
34
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
34
:
1000
резултата в
104
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Беседа за силите
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Както за обществения ред съществуват органи, които дирят сметка за това, че си повредил нечие имущество или си причинил страдание на някой гражданин, така и в по-горните светове има специални уреди, които отбелязват качеството на човешките мисли, добронамереността на чувствата и доколко с тях ние хората увреждаме или подпомагаме развитието на тези,
към
които ги отправяме.
Според едно тълкуване истинското добро, което наричаме положително добро, е извършено от едно любящо сърце, а несъмненото зло е също замислено от сърце, в което отсъствува
любовта
.
Бедността е зло, но е скрито
богатство
за този, който знае как да го използува.
Кой беден, като се е борил със съдбата си, с станал
богат
?
И кой
богат
, събрал
богатството
си с насилие, е станал щастлив?
Тя крие много
богатства
.
Богатството
отвън е положително, благоприятно, но крие често пъти големи вътрешни опасности.
Истински
богат
е този, който не разчита на своето
богатство
, а истински сиромах е този, който е осиромашал в своята душа.
Към
всеки от тях ние трябва да имаме еднакво уважение като
към
същество, тръгнало в пътя на развитието, но езикът, с който ще се разбираме, ще бъде различен.
Към
тях те имат изработена известна чувствителност, с други думи, резонират на тях.
Тя дава силите си, за да бъдат използувани в определена работа.
2.
Наблюдавайте и се учете
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ще настъпят времена в развитието на човешките раси, когато ще станат съвсем излишни препоръчителните документи и характеристиките за хората.
Човек носи със
себе
си три документа, които съдържат най-изчерпателно неговата характеристика.
Като прибавим
към
това движенията, походката, гласа и израза, който е белег за душевната нагласа, можем да сме сигурни, че познаваме вече този човек.
Същественото е ученикът да работи върху
себе
си, да наблюдава, да прави изводи и да учи усърдно великото писмо на живота.
3.
За живата природа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Един от най-
богатите
извори на знанието, които има човек, е природата.
Божествената наука е установила, че желанията и чувствата в човека са течения, които идват отвън - от периферията
към
центъра на живота.
Теченията пък на мисълта са обратни от центъра
към
периферията.
Сам по
себе
си този процес е физико-химичен.
физическото е това, че белите дробове и входовете
към
тях действуват като помпа.
За семплата материалистическа философия, създадена да улеснява човека, всичко спира дотук - до физико-химическите процеси, но за очите, които могат да виждат по-надълбоко и за един по-висш разум с по-голяма проницателност, физическите процеси и химическите реакции, които са явления на веществото, както и процесите на мисловния и емоционалния духовен живот, се намират в единство.
Така бъдещият човек ще тръгне
към
опознаване на света.
Молитвата е апел на душата
към
разумния свят да изпрати майстори, които да поправят дефектите на нашата „инсталация“.
Как може човек да бъде добре, щом таи в
себе
си отрицателни мисли и чувства.
Тя е единственият път
към
свободата.
Ако в един град има обща инсталация за отопление или за осветление и ако някой неразумен гражданин от лошо чувство
към
своя съсед развали проводника за топлината или за електрическия ток, тогава и в неговия дом не ще има нито топлина, нито светлина.
Ученичеството се състои в непрестанна размисъл, в прилагане на наученото както
към
себе
си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни.
4.
Теменужките
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учениците на Бялото Братство произхождат от всички класи, слоеве, религии и националности на човечеството.
Като се почне от селяните с бозовите потури и червените пояси, с белите забрадки на селските жени у нас, и се стигне до учени, професори и хора на изкуствата, до дами и момичета от различни възрасти тук и в чужбина, живели в атмосферата на градския живот - всичко това се обединява върху великите неизменни, божествени принципи на
любовта
, мъдростта и истината.
Те ценят със съответна цена нацията си, както и всички други определености на човека, необходими и все още валидни за живота на земята.
В салона на Братството можеше да има друговерци и хора от други народности, от други класи, от друго съсловие.
Проверката извършва самият живот, който изяснява всичко и то така, че онези елементи, които не са резултат на свещената жажда за знание и духовен възход, сами по
себе
си отпадат.
Много непросветени граждани, не проучили и не разбрали нищо от окултната наука, незапознати с школите от изток и от запад, не чули нищо за Хермес, Питагор, Платон, както и за тайната наука на Изтока, неосведомени за теософията, антропософията и розенкройцерите, недокоснали се още до принципите на парапсихологията, не могат да разберат, че Учителят на Бялото Братство е един от тези, които продължават започнатото от векове и хилядолетия дело, насочено
към
духовното повдигане на човечеството.
Понесъл в
себе
си радостта на човек, намерил своя път в живота и нахранил душата си със зрънца от Божественото знание, М. 3.
Ще нося благата вест за
любовта
.
Ако ти срещнеш една душа, която търси, кажи й две думи - запали в нея свещеното пламъче и я остави.
Учителят го гледал с усмивка и бащинска
любов
.
5.
Някои основни истини
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
С тях те
обогатиха
своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система.
Христос чрез великия принцип на
любовта
доказва правотата на Хермесовото учение.
В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в
себе
си, дарена му от Отца.
Христос донесе
любовта
като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на
Бога
чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното -
любовта
към
Бога
и
ближния
, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила.
Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш.
Три пъти се обърна той
към
своя ученик Петър, който символизира нашата епоха, и го запита:
Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна
любов
са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения.
Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на
Бога
и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления.
На учениците от Бялото Братство не е позволено да замайват умовете на хората с подобни неща и ако някой си позволява да прави това, той престава да е войник на Христа, който воюва с вяра, търпение и сам по
себе
си се нарежда във фалангата на другия фронт, на който не давам тук истинското име.
Ето защо не само в Евангелието, но навсякъде, където са се появявали истински служители на светлината, се прави първата препоръка на стъпилите в пътя, която има отношение
към
различаването.
Когато говори за
любовта
, той е съвършено категоричен.
Без тази
любов
казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие.
Науката той признава като път
към
достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен.
Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за
любовта
към
Бога
.
Само с тази
любов
човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието.
Словото на Учителя съставлява огромно
богатство
и завидно духовно наследство.
А
към
същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава
към
истината, когато е дребнав.
Обърне ли се
към
Бога
, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки.
Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят -
любовта
, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони.
Без
любов
няма никакво постижение.
Колкото и труден да изглежда човешкият живот, той е един свещен дар, даден от
Бога
.
Новият човек носи в
себе
си осъществен един велик космически синтез.
Една от големите задачи на учителите, които слизат на земята, е да помогнат на хората да осъществят в
себе
си такъв космически синтез.
Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е разцъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на
любовта
, мъдростта и истината.
“ - е казал великият философ на ония идещи след него поколения, които пристъпват
към
явленията в природата и живата с пробудено съзнание.
Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не
към
ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а
към
самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух.
Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал
към
ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие.
Нещо повече, много от несъвършенствата и погрешките на някои приближени
към
Братството люде се приписват на учението на Учителя.
Насочете потоците
към
градините,
към
лозята и насадените лехи.“
„Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна
любов
.
Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината
любов
.
Съществуването на тази
любов
ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота.
Майчината
любов
е единствената неоспорима
любов
между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството.
От казаното по-горе става ясно, че
любовта
на истинските майки има неземен произход.
Тя не е
любов
от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света.
Любовта
на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно.
Това са външни неща, с които майчината
любов
не се съобразява.
Любовта
в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае.
6.
Един ден от летуването на рилските езера
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
По-далеко напред
към
хоризонта се редуват една след друга планински вериги и възвишения, които скромно са заели места около величествената Рила.
Тогава само Молитвеният връх остава скрит и възвисен
към
небето.
Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие във величествения прелюд
към
симфонията на деня.
С внимателни и бавни стъпки учениците крачат
към
върха по тясната пътека на каменната катедрала.
Краят на тези концерти е винаги хорово пение, което пробужда задрямалото ехо в далечните скали и най-после общата молитва, която възхожда нагоре
към
трепкащите кервани на късните съзвездия.
7.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Писал си ми и друг път, че имаш голям интерес
към
всичко това, но аз се въздържах да те осведомявам, защото зная, че най-често хората имат по-скоро любознателност и дори само любопитство, отколкото духовен глад.
се отправихме с един мой близък приятел
към
края на „Борисовата градина“, както се наричаше тогава големият парк при най-високото място, което наричат „Изгрева“.
Погледът и вниманието му бяха все
към
работниците.
Когато приближихме
към
него, той ни посрещна много любезно, но при тази среща разменихме с него много малко думи, защото един друг червендалест посетител бързо и енергично говореше с него и като ръкомахаше темпераментно, искаше да го убеждава за нещо и така отнемаше възможността на другите да поведат разговор с Учителя.
Този образ не се промени и аз го пазя все такъв в
себе
си.
Останалото е моето лично чувство
към
него.
При първия ми разговор Учителят обърна вниманието ми
към
това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания.
Аз разбрах от това загатване, че той отправя учениците си
към
знание, основано на здрав личен опит и добито чрез целесъобразни разумни методи.
Той никога не е одобрявал нито насърчавал някого от учениците си
към
повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгливо вярване.
Той заема винаги отношение
към
близките събития в живота както на отделната личност, така и в обществото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки.
Даже когато се спира върху наглед обикновени въпроси, той успява да ни покаже от тях онова, което е красиво и достойно.
Питали са ме какво е отношението му
към
Христа.
Що се отнася до отношението му
към
Христа, ще ти цитирам изрази, дословно взети от беседите му, за да направиш сам преценката по този противоречиво схващан въпрос.
Като проява на
Бога
Христос не може да се отдели от Него.
Христос е дал най-пълен израз на
любовта
на земята, все едно как различните хора Го разглеждат: като исторически, като космичен, като мистичен.“ В словото на Учителя Христос е най-възвишеният и най-чист образ на богочовека.
Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите
към
един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно.
Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно идейно
богатство
.
Към
нея се приобщават търпеливите, онези, които могат да дочакат плода на едно семе, посадено в твърда почва.
Ограниченото доктринерство и широкият духовен размах на свободната мисъл се отнасят помежду си както механиката
към
органическата природа или както се отнася логиката
към
интуицията.
Учителят не изказа предпочитание
към
никой от тези методи.
Ако определим науката като път
към
знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена
към
разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване.
Отношението на Учителя
към
науката според това, което говори той, е положително.
Най-добре е да се каже, че Учителят донесе в нова, подходяща за западния човек форма великата наука на
Бога
, човека, природата и развитието.
Любовта
, която носи изобилен и пълен живот, мъдростта, която носи изобилната и пълна светлина, и истината, която дава пълна свобода.
Разбира се, Учителят говори за една
любов
, която няма нищо общо с демагнетизираното вече понятие от нашето всекидневие.
Затова той ги нарича Божия
любов
, Божия мъдрост и Божия истина.
Учителят познава до съвършенство източния и западния окултизъм и с голяма проницателност отстрани от тях неподходящото за нашия натюрел, за да сведе всичко до магията на Христовото слово
Любов
, което е най-често споменавано, тема, която той най-често развива.
В своята книга за Учителя Фериер пише следното: „Ако човек не разбира
любовта
- казва Учителят Дънов - не може да разбере хората, не може да разбере времето, през което той минава като непрекъснат процес.
„За да може човек да разбере живота и да бъде полезен за
себе
си и за другите, трябва да сложи в хармония физическия живот, след което да върви постепенно
към
духовния и Божествен живот.
Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение
към
целокупния живот и светлината.“
„Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената
любов
към
небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“
Сам по
себе
си животът е един.
1 Първо послание
към
Коринтяните, 13:12 (б. р.).
8.
Музиката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
След темата за Божествената
любов
той е говорил най-много за музиката.
Това е само една физическа стойност, която е
богатство
, което като всяко друго
богатство
трябва да бъде културно и разумно употребено.
Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее за
себе
си.
Да пееш за
себе
си - това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе.
В такъв случай твоята музика по незнайни пътища се превръща в изява на
любов
.
Певците трябва да се стремят
към
тихо пеене.
Кой знае дали високата музикална култура, дали вътрешният душевен, мисловен и емоционален строй не се предават
към
гласа с особени неуловими трепети, но тъкмо това, неуловимото, е, което затрогва, разплаква, въодушевява.
В своето свирене Учителят ни показваше тъкмо този елемент на музиката и затова ние не причислявахме неговото изпълнение
към
изпълнението на редица виртуози изпълнители, които бяхме слушали, но всички ясно съзнавахме, че тези музиканти на изпълнителския подиум, които имат всичко друго, не притежават това, което в пълнота ни показваше Учителят на своята цигулка.
Упражненията във втората част, наречена „Окултни упражнения“, имат вградено в
себе
си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, които бележат нов вид вътрешна сила и дълбочина.
Има доста разточени, тук-таме сладникави мелодии, напомнящи песните на градска романтика, но с поучителен и някак сладостно прошепнат текст - песни, подходящи за въздържателни компании, за уютни разговори и вечери, но те са на астрономическо разстояние от песните на Учителя, наситени с мистичен, понякога със строг, дори и категоричен призив
към
душата бродница, други пък с дълбока, сякаш космическа тъга, но не и със сладникавото самодоволство на ония песнички, които припомнят на пеещия, че е вече спасен и вече нищо друго не му остава, освен да се наслаждава на собствената си заслуга за това „спасение“.
9.
Учителят за музиката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Кажете - започна брат Боев, като се обърна
към
Учителя.
Учителят погледна
към
брат Боев и тутакси отвърна:
Всеки човек може да направи един опит със
себе
си.
Когато отидеш при някой болен, не му говори за болестта, но му попей 15-20 минути и ако ти си пял от все сърце, с
любов
и силно желание да му помогнеш, тогава ти ще подобриш значително неговото състояние и ако постоянствуваш, ще го вдигнеш от леглото.
Ето защо човек трябва да се моли на
Бога
да му даде като дар някое изкуство, с което да помага на страдащите хора.
Всеки човек, който е живял по
Бога
, е музикален и неговата песен или свирене има сила.
Този, който живее един егоистичен живот и е обичал само
себе
си, не е музикален.
Всяко нещо, което вършите в живота си, вършете го музикално.
Като обикнеш
Бога
, пей и свири и тогава ще обикнеш всички същества.
Учителят стана, погледна нагоре
към
светлеещия лазур, усмихна се, сякаш чу великия оркестър на всемира и като кимна с глава за поздрав, бавно тръгна
към
салона.
Тогава той се обърна
към
брат Боев и запита:
„
Бога
можем да познаем само като
Любов
, а първото явление на
любовта
тук, на земята е музиката.“
„Чрез пеене или свирене ще внесем хармония в
себе
си.
„Стремете се
към
тихото пеене.
10.
Цигулката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Неговата цигулка раздаваше мир, успокоение и подтикваше
към
размисъл със своята дълбочина и мистика.
Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уроци
към
опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик.
Музикалните ноти и музикалните мотиви, песни и упражнения, които изсвирваше, бяха съвсем оригинални, необикновени и носеха в
себе
си духовна сила.
Той бе изграден от тонове и с такова
богато
съдържание, което може да разчете само душата на слушателя.
Изпълнението беше прецизно,
богато
с красота и звучност.
Доловихме конфликти, противоречия, а някъде и успокоението, което дават светлите надежди, където животът е изтъкан от светлина и
любов
.
Това сърце търсеше мир в голямата арена на живота, лишено от
любов
и съчувствие, и където това сърце е още съвсем непознато.
11.
Паневритмия
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Хореографското изкуство би трябвало да е така съвършено, че наблюдателят да долови в движенията оная мисъл,
към
която те ни насочват.
Играят се на ранина в часовете на пробуждащия се живот, когато из световното сърце с пълни шепи се излива великият дар на Божията
Любов
.
Той гласи, че всичко в света е разум.
Да се върнем
към
Паневритмията.
Чрез нея той става възприемчив
към
животворните сили, които пълнят всемира.
Според Учителя те са: доброто, справедливостта, разумността, хармонията, братството, свободата, както и докосването до космичната
любов
.
Към
едно послесловие
към
новото издание на Паневритмията между другите обяснения, които са дадени във връзка със значението на дълбокия смисъл на тези игри, стои и следният текст, част от който ще приведем тук:
Затова при изгрев слънце човешкия организъм е най-възприемчив
към
слънчевата енергия.
В този период човек трябва да отвори
себе
си и с
любов
да възприема животворните сили, в които е потопен.
Може да се види странно твърдението, но доказан факт е, че хармонията,
любовта
и оптимистичните мисли в един дом определят до голяма степен и здравословното състояние на живущите в него.
Не е случайно това, че при главоболие ние слагаме длан на главата си, или пък при зъбобол - ръка на бузата.“
Един оратор с различните движения показва интензивността на своята мисъл в отделните части на речта си, както и един актьор при рецитала подбира движения, които имат физиологическа синхронност със словото.“
Любовта
си има свои линии на движение.
Няма нито един въпрос, нито един проблем от науката и изкуството, върху който Учителят да не се е изказвал и да не е дал в разбираема форма основните ценни и напътствени мисли, които служат като сигурни пътеки
към
още по-сигурни истини.
Това ще направят други хора, които ще имат на ръка всичкото
богатство
на Учителевото слово и които ще потърсят нови пътища за много неразрешени проблеми в живота и науката.
12.
Проблемът за здравето
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Другите пък никой не би могъл да отклони от чувството им, че светът е изтъкан от чудни великолепни помисли, от ведри пориви, от премъдрост,
любов
и светлина, които са предвечни стълбове на един безкраен и вечен живот!
Ето защо стъпалата на човешкото съзнание
към
опознаване на истината наричаме възход
към
духовното, а стъпалата
към
по-ограничената и подчинена система наричаме слизане
към
гъстата субстанция, опознаването на която особено в медицината е от значение, тъй като човешкото тяло и тялото на всяко живо същество е изградено с интелектуалността и чудесните направляващи фактори пак в разумната и жива лаборатория на природата.
Учителят, който познаваше съвременната медицина, тъй като той е следвал и медицина, имаше положително отношение
към
много от лечебните методи на съвременността, особено
към
хирургията, но той предимно наблягаше на природолечението.
Изходното начало тук е схващането, че лечителният процес не е предимно във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент или химотерапевтикум, а във възможностите да се стимулира организма
към
повишена деятелност, от което вече ще последва естественото възстановяване.
Учителят беше един изключително
богат
източник на природолечителни методи, в които се включват водолечението, слънцелечението, лечението с дихателни и гимнастически упражнения, в които влиза и Паневритмията, за която се казаха вече някои основни неща.
Както през 1922 г., когато никакви лечебни средства не ме освободиха от едно страшно главоболие, а помощта получих от Учителя, така и сега аз реших да прибегна
към
„последната инстанция“.
- Дишай дълбоко - каза той, - като при това протегна
към
мене дясната си ръка, която сочеше
към
гърдите ми.
Тогава той бавно се приближи
към
мене и когато ръката му бе на около десетина сантиметра от гърдите ми, той размърда пръстите си нагоре-надолу.
Докато човеците дойдат до съзнание да търсят причините на заболяванията в
себе
си и като ги намерят, да ги отстранят.
Ако хората можеха да отстранят от
себе
си страха, омразата и безпокойствието нямаше да страдат от толкова видове болести.
Затова е потребно всеки човек да намери у
себе
си сили да трансформира лошите състояния, както омраза, завист, ревност, мнителност, и да се освобождава от тях като от опасни отрови.
„Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав, независимо от това, дали е
богат
или беден.“
Това ще ви помогне да отстраните от
себе
си онази инертност, която води
към
леност.
13.
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят имаше съвсем достъпни, но неповторимо мъдри отговори на всички въпроси, които биваха отправени
към
него от любознателни ученици.
На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби
Бога
.
Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща.
Само тези, които чувствуват в
себе
си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа.
В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни
към
пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят.
Пробудените са тия, които познават
Бога
в
себе
си и гледат на света като на една съществена в материята творческа мисъл.
Те не произлизат от специални класи, раси и съсловия.
Еретик, според Учителя, е всеки, който няма
любов
към
Бога
и
ближния
си.
Към
коя от тия три църкви Христос би имал предпочитание?
Той би приел всеки вярващ в
любовта
, от която и да е църква, ако има
любов
към
Бога
и
ближния
и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм.
Те приличат на хората, които се връщат от изобилно и пикантно угощение с натежали и разстроени стомаси, които за дълго време са негодни дори да приемат частица от полезната и оздравяваща храна.
Който приема Божествената
любов
за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината.
Тази
любов
разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот.
Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати
към
много светове,
към
други измерения и
към
една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени.
Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и
Бога
, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение.
То дава полет на мисълта
към
безкрайния път на развитието, което е вечно.
Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема
любовта
, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа.
14.
Учителят за Христа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Понякога дори между духовните хора се появяват въпроси, които произлизат от това, че мнозина от тях носят в
себе
си наслоени редица недоизяснени разбирания относно много истини.
Бог в Своята
Любов
се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята.
Тогава пак поради
любовта
на Твореца
към
Своите творения, Той се е самоограничил в измеримост, достъпна за нашия свят, и се е изявил на човечеството като Христос.
„Христос е първото ограничение на
Бога
- Негово проявление в битието.
Този акт на Божията
Любов
се изяви като Дух на Христа.
Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на
Бога
в битието като
любов
.“
,,Христос е поставил три основни положения: „Да възлюбиш Господа
Бога
твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да възлюбиш
ближния
си като
себе
си и да възлюбиш и врага си.“ Да възлюбиш врага, това е едно от най-тежките учения, което е дадено на хората.“
За тях Христос е казал: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете Кръвта Ми, няма да имате живот в
себе
си.“
Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при
Бога
.
Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона.
Днес, а и през всички времена, хората живеят с високо мнение за
себе
си и не допускат да бъде накърнено тяхното достойнство.
Когато двама хора имат общ живот, те най-добре ще преминат живота си, ако са обикнали поотделно Христа.
Нямат ли те тази обич
към
Великия Учител, те не са познали
любовта
и затова трудно могат да се понасят и помежду си.
„За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на
любовта
.
Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с
любов
и на злото - с добро.“
15.
Учителят за себе си
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят за
себе
си
В настоящата глава от книгата за Учителя Беинса Дуно ще дадем извадки от неговите беседи и разговори, в които макар и много рядко той е говорил за
себе
си.
Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на
Бога
, да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само Той е в състояние да примири всички хора.
То е учение за живота, наука за разумното в света, наука за
Бога
и
любовта
.
Аз не повтарям учението за обикновения морал, но говоря за Великата
Любов
, която може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири и облагороди сърцето и да даде подтик на Духа.
От какъвто народ да произлизате,
към
каквато партия да принадлежите, използувайте това учение.
Следвайте не мене, но Великата
Любов
.
Аз обичам хората, както обичам Божественото в
себе
си.
Ако трябва да се покая, ще се обърна направо
към
Господа.
Те не са имали друга задача, а са проповядвали
любов
към
Бога
.
Тя е проява на
Бога
, Който живее в нас и ни говори отвътре.
И най-малкият подтик
към
добро е език на
Бога
.
Ако мислите, че може да отделите
Бога
от Учителя и Учителя от
Бога
, вие не разбирате законите.
Ако Учителят мисли, че може да направи нещо вън от
Бога
и той е на крив път.
Ако е за
богатство
, ще излекувам един
богат
човек и ще получа голямо възнаграждение от него.
У мене има един стремеж да се приближавам повече
към
слабите, безразлично дали са бедни или
богати
.
Имам съчувствие
към
слабите и искам да им помогна.
При болните ще ида с аптеката си, а при другите ще нося своята цигулка.
Казват, че не се отнасям „благочестиво“
към
Христа.
Аз не зная какво е това „благочестиво отношение“, но зная, че
към
Христа имам
любов
.
В приложението на съвременното християнство бих желал да видя живата Христова
Любов
.
Тази
Любов
бих желал да видя и под филона на всеки свещеник.
Един ден, като се върнем при
Бога
, ще се съберем заедно и всеки ще донесе своята опитност.
Всеки ще разбере
Любовта
по специфичен начин.
Аз дойдох да ви подмладя, защото
Любовта
осмисля живота и подмладява.
Някои мислят, че аз искам да използувам някого за
себе
си.
Аз познавам
Бога
като Абсолютна
Любов
, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Правда, като Абсолютна Истина и Доброта.
Не искам да наруша и най-малката заповед, защото няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от
Бога
.
Защото не говоря за
себе
си, че съм голямо величие.
Аз проповядвам Божията
любов
.
Този, който служи с цялата си душа на
Бога
, е гражданин на това Велико Братство на Божията
Любов
, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.
Който няма
любов
и идва при мене, той ми отнема времето, а за този, който има
любов
, за него имам винаги време.
Необходими са безкористни хора, които са готови безкористно да служат на
Бога
.“
16.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа?
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в
любовта
на човека
към
Бога
и истината.
Човек трябва да служи на
Бога
без пари - казал той и отминал учтиво честта, която му е била направена.
Публичната изява на Учителя като увлекателен сказчик по научно-философските въпроси, с била високо оценявана от голямо мнозинство почитатели.
Учителят при тези разговори е разглеждал и разрешавал много трудни въпроси, които са му задавали тези почитатели, а най-главно той е тълкувал Христовото Слово извън установените граници на обичайното проповедническо тълкуване.
Като познавали по-добре от обикновените черковници структурата на световете, по начало взискателни
към
всичко, което се говори, те чули неща от Учителя, които в някои отношения напълно покривали теософската доктрина.
В своето слово по един чудесен, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката душа трябва да се движи
към
своя възход.
Учението на Бялото Братство е учение, което поставя на първо място действената
любов
към
ближния
и
любовта
към
Бога
.
Учителят категорично заявява, че Хермес, Рама, Кришна, Зороастър, Буда и други учители са човешки души, които чрез много прераждания и упорита работа върху
себе
си са напреднали в своето развитие, че тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа, а Христос не е човек.
Това според схващанията на учениците на Бялото Братство е явен показател, че теософите нямат правилно отношение
към
Христа и Неговата Мисия.
17.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят беше крайно толерантен
към
всички съществуващи учения, школи, общества, но беше категоричен, когато трябваше да разобличи вмъкнатите крадливо лъжи в някоя от техните догми и настанени там или от корист, или от безпросветен фанатизъм.
Основата на това учение е не само знание, за което толкова често се говори в окултизма, но развитие на всички добродетели, като на първо място той поставяше
любов
към
Бога
и
любов
към
ближния
.
За Учителя Христос е най-пълната, най-великата и най-универсалната изява на
Бога
във всички полета на битието.
Българинът е по начало гостоприемен и ако не всякога, то в някои случаи и доверчив
към
хората, с които се сближава.
Към
руските люде, които той счита за близки и родствени, понякога е много открит и особено доверчив.
Запътил се
към
него и преди да му опише случката, Учителят го посрещнал и доста настойчиво, макар и с лека усмивка на лицето си му казал:
Отношението на ученика
към
своя учител, мълчаливото въздействие, което той получава от него, са от такова ирационално естество, че те не подлежат на изследване и не могат да бъдат третирани като онези неща от всекидневието, които се поддават на очевидни и банални доказателства.
Така усетен - като човек с
богата
неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в
себе
си, озарен с вътрешна светлина.
Учителят беше по-внимателен
към
онези, които, уплетени в миражите на многоликия грях, търсеха освобождение.
Като съществени щрихи
към
духовния образ на Учителя ще добавим и следните негови думи:
Специфичните енергии на този знак се отправят
към
нашата планета, за да създадат нова култура.
Упоритите крепители на старото - религиозни догматици или атеистически величия, се боят да отстъпят от позициите си, защото знаят, че новото не само ще проветри техните бърлоги, но ще отнесе и тяхната философия.
Поради
богатата
образност и правдивост на това сказание намираме, че е подходящо да го разкажем и тук.
Живял някога
богат
, силен, но много капризен владетел.
“ - казвали хората, гледайки възвисените
към
студеното небе кули и сводове, по които висели закрепени гирлянди.
18.
Появата на учителите
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Този Учител намира своите ученици, работи с тях, както и върху народа, сред който е дошъл, като оставя след
себе
си светлата следа - една нова извивка на вечния възход.
Ако той не извършваше този алхимичен процес така мълчаливо и с
любов
, постепенно от човешките души би изчезнало всичко свято и животът би заприличал на духовна развалина.
Учителят на Бялото Братство в България - Беинса Дуно, бележи със своето появяване прелюдията на идещата шеста раса и е предвестник на културата на
любовта
.
По стръмната пътека
към
Езерото на чистотата
19.
Още за духовния образ на Беинса Дуно
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тя се състои в това, че Учителят положи основанието на великото знание за
Бога
, творението и живота върху Христовия принцип, като замени на много места думата „ум“ в Хермесовата философия с думата „
любов
“.
Един от посетителите на „Изгрева“ се обърна
към
Учителя и му разказа следното:
Като каза това, той ме поведе
към
моето тяло, в което хлътнах и окончателно се събудих.
- Като излезеш от тялото си, ще притежаваш едно друго, невидимо тяло - едно тяло, прозрачно за земното зрение, в което ще има самосъзнание.
- С упражнения и с постепенно приближаване
към
онова, което е поставено като идеал.
20.
Откровенията в „Завета на цветните лъчи на светлината“
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Както учениците на Христа преди близо двадесет века изнесоха с неземно вдъхновение образа на Христа, редно е учениците на Бялото Братство, вземайки поука от това, да изнесат, доколкото възможностите им позволяват, Словото на Учителя, който разгъна Христовото Слово в необозримо широки рамки, за да го направи съвременно знание за човека, природата и
Бога
.
21.
Необикновени прояви
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
На няколко места в настоящата книга споменахме за голямата и мъдра въздържаност на Учителя да покаже нещо повече от това, което можеше да изкаже и направи, тъй като той изяви само толкова от своята
богата
същност, колкото ние учениците можехме да проумеем и приложим.
22.
Из дневника на сестра Е. И.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Те не са доволни от това, че всичко изглежда като голямо безсмислие, тъй като настъпват дни, когато и
богатството
, и славата, и целият живот рухват пред името на смъртта.
От дневниците и автобиографичните бележки на някои братя и сестри - ученици на Учителя, ясно проличават тези, принадлежащи
към
третия тип хора, които не са стихнали в своето неспокойно дирене, докато не са докосвали мига, когато при среща с Учителя са изчезвали техните терзаещи ги противоречия.
Така, живеейки със своята неразрешена енигма, тя завършила гимназията през 1896 г., простила се с другарките си, с хубавите незабравими дни на ученичеството и след няколко години станала начална учителка в Габрово.
още при първата сказка пожелала да благодари на Учителя за светлината, която вече озарила нейното съзнание, тъй като сказката била ако не врата, то поне пролука
към
един необикновен свят, където без друго чака отговорът на смущаващият я въпрос.
Учителят е превел спътника си над една пропаст, за да стигнат невредими върха,
към
който се запътили.
Веднъж, когато стигнали до една доста голяма и буйна река, която е било невъзможно да се прегази, той се обърнал
към
обезсърчения свой спътник с думите:
Когато пътували из една планина, една група овчарски кучета се отделила от стадата, които пасяли наблизо, и стремглаво се насочили
към
тях.
Трябва да имате уважение
към
всичко живо, което Бог е създал.“
На самата вечеря, той се обърна
към
нас и каза: „Убиха Стамболов“.
Същото нещо се повтори, спомням си, и когато убиха министър Петков.“
23.
Случка на фронта - разказ на брат Г. Р.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Отведнъж Учителят се обърнал
към
него и без да му е бил задаван някакъв въпрос, казал:
получил един отговор на своя въпрос, който не е бил веднага проумян, но който станал тема за размишление и от който отговор той по някакъв начин проумял, че за
Бога
не може да се говори конкретно като за вещ или живо същество от нашия свят, а нещо, което е все още необхванато от човешкия разум.
Това се нареждало само по
себе
си, без ничия намеса.
Изстрелите били насочени
към
мястото, където бил Г. Р.
По едно време погледнал на юг и в далечината забелязал хора, които правели прибежки
към
склона, на който се намирал постът.
Към
края на пролетта на 1918 г.
Тръгвайки от родния си град
към
София, откъдето е щял да продължи за фронта, той бил в доста потиснато настроение, защото си мислел, че войната ще продължи още много време.
Вместо това Учителят се обърнал
към
него и го запитал:
24.
Петолевката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тръгнали
към
гостилницата Учителят, Т. А.
Спомнил си той, че тази сутрин, когато сменил костюма си, забравил в стария костюм своя портфейл, а в
себе
си нямал нито стотинка.
25.
Без лъжа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Това го знаят всички - казал на
себе
си.
„Има нещо, което не е в ред“ - казал на
себе
си той.
Без да се колебае, той грабнал папката си и отново хукнал
към
агенцията.
Церберът на гишето при тази навалица не познал, че това лице се явява втори път и въз основа на разрешението от началството си, написал му ново разрешение за кола.
просто летял
към
„Изгрева“, намерил Боян, подал разрешението и казал:
26.
Из спомените на сестра М. П.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Унила тръгнах
към
„Изгрева“, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели.
След като свърших работата си, оставих метлата на място, целунах ръка на Учителя и тръгнах по шосето за града.
Като в сън литнах обратно
към
„Изгрева“ с акта за назначението в ръка и си шепнех: „Учителю, назначена съм в София!
Мислех си, че Учителят ще ме пази дори със своята мисъл.
Цял месец, докато аз спях в палатката, кучето идваше вечер, лягаше пред входа, а сутринта, когато отварях палатката си, него го нямаше.
27.
Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова)
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Имаше дни, когато изпитвах необясним, смътен страх дори от моята голяма привързаност
към
това дете.
Това са страховете на всяка майка, с които терзае
себе
си.
Към
втората ми дъщеря Ани аз изпитвах и нещо друго, което беше нещо повече от майчина
любов
.
Към
Ани не можех да постъпвам така.
Когато веднъж, нервирана от много неразбории край мен, аз й викнах с по-раздразнен и малко разгневен глас, аз изпитах тежко недоволство от
себе
си.
Доста дни, месеци и години бях оставила зад
себе
си.
Един ден, като погледнах децата си, които бяха не особено различни по възраст, стори ми се, че са възмъжали и пораснали.
Често се събуждах в нощите, размислях се и се уверявах сама, че Ани е една скъпоценна украса на света, че аз не бива да я наричам моя, а само дадена ми да я съхранявам поради някакво доверие, което небесата имат
към
мен.
Настъпиха дни, когато аз почти обезумяла от страх си мислех, че един ден ще потропат на вратата ми и някакъв ангел, преоблечен в човешка форма, ще ми каже: „Дайте украшението, което ви дадохме на съхранение.“ Терзаех се, исках да прогоня тези мисли, намразвах
себе
си, че ги допусках, но бях безсилна пред тях, както и пред онова чудесно сияние и проста власт, която имаше в очите на Ани.
Когато другите ми деца се връщаха от училище, аз ги посрещах спокойно, а понякога и предварително настроена критично
към
облеклото им,
към
държанието им, но усетех ли приближаването на Ани, аз трепвах, сърцето ми биваше неспокойно като на влюбен човек, който се вълнува от приближаването на мига, в който възлюбленият ще подаде ръцете си.
Винаги чужд
към
дребните случки, винаги за нещо замислен и недоволен.
Понякога майката със своята интуиция и с това, което наблюдава у децата си, може да прозре стойността на това, което ще остане за през целия им живот.
Това, което едничко ме свързваше с нея, беше моята стигнала до обожаване
любов
и онзи необясним свещен страх какво ще стане с нея.
Веднъж, когато бях останала самичка в къщи, аз застанах при прозореца, отправих поглед
към
небето и се провикнах с глас:
Взех две от децата си - Лили и момчето ми Христо, и реших да ги заведа на гости при мой роднина, който имаше ресторант
към
„Дианабат“.
В това време
откъм
градината се зададе група мъже и жени, между които беше и Учителят Беинса Дуно.
Една сутрин
към
края на пролетта, когато лястовиците се бяха настанили под стрехата и слънцето обливаше земята със своите галещи топли ръце, Ани се пробуди в едно необикновено състояние.
Направи след туй един хубав венец от различни украси, които ще намериш у вас, и го сложи на главата си.
- После, майко, станах, облякох се, изресах косите си, омих се, сложих едно красиво венче на главата, което кой знае как се намери в ръцете ми.
Аз поех ръката му и отстрани -
откъм
стремето, се метнах на коня при него.
Обърнах се
към
младежа и някак доверчиво му казах:
Аз много се засрамих пред Учителя от тези твои думи, но той се обърна
към
теб и каза:
„Вземи я вече със
себе
си.
Аз бях чувала много неща за Учителя Беинса Дуно, но какво значеше това, че той я взе със
себе
си и я отнесе, облечена като за венчило?
Когато изминаха четиридесет дни от най-нещастния ми ден в живота, аз се запътих с помощта на мои познати
към
онази бяла къща,
към
същата бяла стая, за която ми говори Ани.
Как сега, след всичко това, което ме сполетя, аз ще намеря кураж и сили в
себе
си да уча цигулка?
- започнах да говоря на
себе
си.
Когато скърбим, облечем се в черни дрехи, затваряме се в
себе
си, отвръщаме очи от света и отбягваме както да слушаме, така и да се занимаваме с музика.
Безверниците и хората, склонни
към
всякакви слабости, при скръбта се отдават на пиянство или на всякакви други измамни привички.
Верующите пък считат, че само въздишките и молитвите са, които трябва да отправят
към
починалите.
Колко е лошо това, че хората не знаят колко е угодна на душите музиката, поезията или което и да е изкуство, чрез което можем да изразим своята
любов
към
тях.
А няма ли хората да помислят и да си шепнат помежду си, че си е загубила ума от мъка, ако разберат, че съм си купила цигулка и свита в някой ъгъл на моята прескръбна къща, започвам да уча гамата?
Представях си, че Ани седи някъде в тъмните ъгли на стаята и слуша музиката на майчината неутешима, но вече по-смислена скръб.
Когато се случеше да пропусна да отида или когато не свирех известно време с цигулката, чувствувах полъха на един упрек
към
мен от Ани, а вече и от другите деца, които научиха, че аз по такъв начин давам израз на своята скръб.
Различни са пътищата
към
пробуждане на човешката душа.
28.
За окултната школа и за декември 1944 година
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Никой не можеше да види мълчаливата мощ, която тя излъчваше от
себе
си.
Земята, покрита с белия ложник на декемврийския ден, взе това, което е нейно и остави свободен величествения сияещ дух на Учителя Беинса Дуно, който донесе Божествената и духовната
Любов
, Мъдрост и Истина.
„В изпълнение Волята на
Бога
е силата на човешката душа.“
29.
Разговори с Учителя. Разговор първи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Една напълно пробудена душа и едно друго зрение, които имат вътрешните очи, би могла да долови и да види възходящия и светъл поток на мисълта, която Учителят отправяше
към
невидимите светове, но жадният ученик бързаше.
Той не искаше да пропусне нито минута от времето, което протичаше така наблизо до мъдрия Учител и обмисляше как да заговори за някои от ония въпроси, които го вълнуваха.
Ако в един стъклен съд с вместимост един литър налеем чиста вода и после капнем една капка багрилно вещество, например калиев перманганат, тази капка след разливането във водата ще се разпредели по молекулите на водата и ще се получи разтвор едно
към
хиляда (1:1000) при условие, че капката има обем един кубически сантиметър.
Ако
към
друг литър чиста вода капнем капка от първия разтвор, тогава ще се получи разтвор 1:1 000 000.
Да имаш малката хомеопатична идея в
себе
си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш света.
Учителят: Изгонете от
себе
си всяка лоша мисъл, за да не се превърне тя във фантом.
Новите хора, особено учениците трябва да преминат от внушението
към
вдъхновението.
При вдъхновените всичко става лесно и естествено и човек е в хармония и със
себе
си и с околната среда.
С колко неща човек трябва да се справи, за да стъпи на пътя, който води
към
съвършенството!
И колко още усвоени или унаследени навици трябва да премахне в
себе
си, за да се нарече ученик.
Когато човек разбере това, няма защо да се вайка и философствува, а да хване тази вода и да я насочи
към
воденицата си да мели житото.
Но ако успееш да отхвърлиш от
себе
си недъзите на родовете си, ти си гениален.
30.
Разговори с Учителя. Разговор втори
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ученикът: Когато гледам този прекрасен свят, казвам си, че един от големите дарове, с които небето е облагодетелствувало човека, е зрението.
Така един зад друг са наредени още няколко възприемателни екрана, които имат отношение
към
по-висшите светове.
За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак
към
духовен, чист, предан на
Бога
живот.
Ученикът: Преди малко Вие говорихте за невидими възприемателни органи
към
всички човешки възприятия.
Онзи, който по кармични причини е загубил зрението си, е подпомогнат от невидимия свят с това, че се пробуждат у него до известна степен невидимите свръхфизични органи на слуха и осезанието, за които стана дума.
Те само раздвижват въздуха и имат отношение само
към
физическата трансформация на енергетичния процес.
Да вземем за пример думата „
любов
“.
Когато у човекът влезе една отрицателна мисъл, която почва да го терзае или когато се настани някое неприятно чувство, той трябва да застане лице с лице
към
тях, да ги изследва спокойно и прецизно, както един учен изследва известно явление с логика и анализ и след като се увери в тяхното безсмислие и вреда, да ги предаде като отегчителни посетители на подсъзнателния и могъщ разумен поток, който ще се справи с тях така, както един учен се справя с нахлулите в кабинета му досадни деца, като ги предаде на бавачката, която ще ги увлече и завладее със своите занимателни приказки.
Но дали човек смогва винаги да се справи със
себе
си така лесно, както лесно това изглежда на пръв поглед?
И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с
любов
, докато стигнете до някои полезни изводи, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие.
Учителят: Причината за това е фанатичната привързаност на хората
към
света, който сме опознали с петте сетива.
Той крие в
себе
си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия.
Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в
себе
си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение
към
другите хора.
И друго нещо - добави Учителят след кратко мълчание - не само смирението, което е потребно над всичко, но и трудолюбието, както и постоянството трябва да станат неизменни спътници на ученика при работата му над
себе
си, за да постигне нещо.
31.
Разговори с Учителя. Разговор трети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
С други думи каква част от Великото знание за
Бога
, природата и човека би могла да стане достояние на човешкия разум?
А колко от тях имат известия от баща си, от майка си, те вместо отговор ще повдигнат рамене.
Вярно е, че това знание
обогатява
науката, но то представя само натрупване на факти.
32.
Разговори с Учителя. Разговор четвърти
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ученикът: В последно време като по-нов елемент в живота се забелязва стремежа
към
обща колективна работа.
Запомнете: индивидуалната работа има отношение
към
индивида.
Чрез нея той изгражда
себе
си, но истинската работа на човека е безкористното дело, посветено на
Бога
.
„Да се живее по
Бога
“ казват често верующите хора.
Но те разбират това по свой начин и дори някои от тях мислят, че да живееш по
Бога
ще рече да извършиш необикновени дела.
Всъщност някои много малки на вид дела, на които те дори не обръщат внимание, влизат като главна съставка на това, което се нарича „живеене по
Бога
“.
Услужливият, благородният и внимателният човек дори само с тези свои качества живее по
Бога
.
Това е липсата на почитание един
към
друг.
Такъв, който изнася интимните неща на приятелите си, сам ще спъне своя живот.
Зачитайте святостта на човешката душа и който се освободи от посочения преди минутка недостатък, той вече „живее по
Бога
“.
Ако искате да узнаете една от най-прекрасните добродетели в живота си, внимавайте добре в това, което ще ви кажа: ако имате един приятел, постарайте се да откриете у него една добра черта.
И ако в
себе
си откриете нещо в характера си, което ви харесва, запазете го и без да приказвате за него, поддържайте го и живейте с хората с тая тайна добродетел.
Законът за отношенията при
себепознаването
е следният.
Ние не бива да ги изключваме от нашата мисъл и от вярата си, че те могат да участвуват в общите добри дела, и от нашата
любов
.
Понякога човек мисли за
себе
си, че е много добър, разумен и благороден, а друг път има обратното самочувствие.
Ако човек няма мир в
себе
си, той не може да го възстанови отвън.
Ако ученикът се поддаде на тези техни влияния и внушения, ще помрачи и ще убие вярата си в
Бога
.
Точно в такива моменти трябва да пази най-ревниво връзките си с
Бога
.
Тогава той ще трябва да каже: „Този свят е направен заради мен.“ Докато вярва в
Бога
, никой не може да го изключи.
Той носи в
себе
си едно скрито, неизявено знание, но то се нуждае от светлина, която ще му даде възможност да се изяви.
33.
Разговори с Учителя. Разговор пети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Следващият етап е планината „Мориа“, където ще пренесем жертвата на
Бога
.
Най-после идва „Голгота“ - великата жертва, при която става осъществяването на това, което се крие в Христовите думи, че „който загуби живота си, той ще намери истинския живот“.
Единственото важно нещо е това - да изпълните обещанието, което сте дали пред
Бога
.
Ако пък и ние, които искаме да живеем в
любов
, мъдрост и истина, а виждаме само пороците на другите, тогава къде е нашата светлина?
Вярно е, че има различие между хората, но ето по какъв начин може да направите грешка: представете си, че има един, който носи скъпоценен камък на пръстена си, но преди това е работил в градината и е оцапал камъка, а другият, който има също такъв пръстен, не го е окалял.
Ученикът: Коя е най-главната промяна у човека, който е познал
любовта
и живее в нея?
Най-главното за вас сега е послушанието, което е плод на
любовта
.
34.
Разговори с Учителя. Разговор шести
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учениците, които живеят със съзнанието, че са стъпили на пътя, който води
към
съвършенство, не бива да бъдат готовани.
С това могъщо средство помъчете се да отстраните от
себе
си всички кармични недъзи.
Учениците на тази земя понякога приличат на онези синове на
богати
родители, които са изпратени в странство да следват някоя наука.
Тогава започват да пишат жални писма на родителите си, в които разказват за своето тежко състояние, за своя песимизъм.
Немарливият казва: „И без това може“, а оня, който отлага, казва: „Сега съм много зает, но като свърша работата си, тогава ще го направя.“ Не е позволено на ученика да има нито един от тези недостатъци.
Когато станете сутрин, кажете следното: Аз няма да се боря със
себе
си, но ще бъда в хармония със
себе
си.
Аз няма да бъда в противоречие с
Бога
.
но ще бъда в хармония с
Бога
.
С глупавите хора ще говорите за обикновени, всекидневни неща - за лук, за чесън, за пари, за женитби и разводи, за съдебни процеси, за полици, за менюто в катадневието.
В такъв случай интуицията, която е добре да развивате в
себе
си, ще ви предупреждава за настъпването на „бурята“, както метеорологията предупреждава за настъпващите промени във времето.
35.
Разговори с Учителя. Разговор седми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Когато говорим някому отблизо, ще му говорим тихо, а тихият говор е сам по
себе
си мек.
Веднъж един занаятчия, като тръгнал за работата си, подхлъзнал се и си изкълчил крака.
Един негов приятел, който минавал наблизо, го взел, качил го на коня си, за да го заведе при някакъв лечител, който знаел да поправя изкълчено и счупено.
След това пътят на това желание е насочен
към
съзнанието.
Ученикът: Във Вашето слово се срещат мисли, че
любовта
и качествата, които придобива човек, трябва да станат действени.
Тази твърдост е продукт на
себелюбие
и култ
към
собствената личност.
Смелият човек черпи сили и подтик от
себе
си.
Той анализира постъпките си, за да се убеди, че не е направил нещо, което ще му попречи да влезе в Царството Божие.
Човек трябва да има на своя страна най-първо
Бога
, после природата, след нея - всички добри хора, а най-после
себе
си.
36.
Разговори с Учителя. Разговор осми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Но забелязал съм, когато Вие говорите за
Бога
, ние макар и много малко с нашите възможности, но все пак сме близо до Него.
Да вярва човек в
Бога
, то ще рече да мисли.
Само човек, който мисли, може да вярва в
Бога
.
Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на
Бога
, също мислят.
Много от философите на материализма считат, че мисълта за
Бога
спъва изобщо правилния мисловен процес, а истината е, че тъкмо тази мисъл подтиква духовния развой.
Хората си съставят най-различни представи за
Бога
и това никой не може да спре, тъй като нашият триизмерен свят ни предлага своите форми, без които трудно можем да мислим.
Божествената същност с безбройните си измерения е чужда за триизмерния ни разум, но в едно малко, нищожно на вид творение на природата можем да видим чудния разум на живата природа; в някоя също малка на вид, но благородна и самоотвержена постъпка - величието на доброто, на
Любовта
и
Бога
.
Знайте, че няма по-голямо нещо от
Бога
, но същевременно няма и по-малка и по-скромна форма от тази, в която може да се скрие Той.
Ученикът: Вярно ли е, че животът се ражда от
Любовта
?
Учителят: Това е една велика истина, но известно ли ви е, че животът и
любовта
са различни и че
Любовта
- майката на живота, остава вечна и неизменна Божествена същност, а животът е подложен на множество процеси и промени.
В
Любовта
няма тези два процеса.
Ако допуснем, че
Любовта
и живота са едно и също нещо как бихме обяснили противоречията в живота?
Няма ли да сгрешим, ако припишем противоречие и в
любовта
?
В
любовта
няма никакво противоречие.
Това, което казах за
Любовта
, отнася се и за Мъдростта.
Те може да се нарекат стъпала
към
Мъдростта, която е над всяко знание.
Тогава бихме могли да си зададем следните въпроси: Можем ли да живеем без
любов
?
Можем, но без
любов
животът ни ще бъде пълен със страдания.
Ето защо, когато някой от учениците се индивидуализира толкова много и в гордата си самонадеяност отрече
Любовта
, Мъдростта и Истината, не трябва да роптае, когато дойдат неминуемите резултати, тъй като самият той ги е предизвикал.
37.
Разговори с Учителя. Разговор девети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Търпеливият ще узнае времето за всяко нещо и няма да влошава положението си, тъй като търпеливият е мъдър, и мъдрият е търпелив.
Така трябва да се разбират думите: „Който има търпение, ще чака и ще придобие нещо, а който няма търпение, ще загуби и това, което има.“ Крайно време е - казва Учителят - хората да променят живота си, да променят своите разбирания, вярвания и целия порядък на своето земно съществувание.
Тъй като нетърпеливият е винаги повърхностен, той се изказва по всички въпроси, без да е вникнал в нито един от тях.
Търпеливият организира
себе
си, а нетърпеливият - обществото.
Всички тирани, които историята е отбелязала в страниците си, се явяват като носители на идеи за „ново човечество“, за някакъв „нов ред“ и за „окончателно оправяне на света“.
Те могат да се сдружават и да улесняват живота си, но никога да не отнемат свободата един другиму.
38.
Разговори с Учителя. Разговор десети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Щом то е вече извършено в съзнанието му, той не трябва само да показва убежденията си, а да остане твърд като диамант на своето становище.
39.
Разговори с Учителя. Разговор единадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Всички ние сме свързани с тези закони дотогава, докогато ще бъдем освободени от всяка привързаност
към
дадена слънчева система, за да излезем от нея.
За всички поставени въпроси, както и за още много други, естествениците нямат отговор.
Учителят: Когато някой осъзнае, че притежава такива отрицателни особености в
себе
си, нека не се занимава с това, че трябва да оправя света, а да обърне поглед
към
себе
си.
Ученикът: Има ли човек възможности и сили да направи всичко потребно за развитието си, или някои неща са непостижими?
Затова, когато сте затруднени да направите това, което е потребно дори и след всички положени усилия, обърнете се за помощ
към
тези, които могат да го направят.
Всеки трябва да го намери в
себе
си.
То е вложено от
Бога
в душата на човека.
Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие
към
истините, които се изявяват в окултната наука?
40.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Още с идването си Учителят заговори, сякаш това, което трябваше да каже, беше продължение на неговата мисъл, с която бе тръгнал
към
групата ученици.
При този разговор ученикът много сполучливо задаваше въпросите, с което разговорът се превърна в цяла беседа, като за разлика от другите беседи тази беше прекъсвана с въпроси, около които се създадоха отделните пасажи.
- Колкото и да се стараят хората да убедят
себе
си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик.
Нека проверят
себе
си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път.
Ако това е вярно за човека, който няма никакво отношение
към
реалността на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуването на една първопричина.
Дали когато загубят външното си
богатство
или когато загубят вътрешната си увереност.
Човек не бива да е доволен от това, което е, а да се стреми
към
по-високите стъпала на духовния прогрес.
Някои ще кажат със знание, със сила, с известност или
богатство
.
Пълен ли с само с
богатство
, заради което хората ще му оказват лицемерно почитание, той ще представлява едно нищо, облечено в преходно и смешно великолепие.
То означава да си създал вътрешна връзка с
Бога
.
Човек, който има връзка с
Бога
, живее в
любов
, а
любовта
, която изпълва живота ни, е вече самото щастие.
Когато хората слушат да се говори за
любовта
, разбират различни неща.
Необходимо следователно е да се разберем за каква
любов
става дума.
Има
любов
, която прилича на пукната стомна, водата от нея изтича и свършва.
Има
любов
, която може да се уподоби на здрава стомна, но и тя се изпива.
Любовта
, за която става дума.
Никой обаче не трябва да прави упрек на другите заради това как с познал
любовта
.
Да не бъдем самонадеяни, а да уповаваме на
Бога
.
Познати са случаите, когато в мисълта и убеждението на хора, посветени или посветили живота си на
Бога
и стигнали до високи върхове на своето развитие, са станали големи пертурбации и огъвания.
Затова не бързайте да се произнасяте за процеси, които не са завършени.
Луцифер някога бе решил да се състезава с
Бога
, но той и досега не може да се върне на небето.
Учителят се обърна
към
запитващия и подчертано, с известна строгост в гласа отговори.
Бог, за Когото ни говори Христос, Той никога не е променил Своето отношение
към
човека.
Той винаги се притичва на помощ
към
оня, който Го е призовал с всичката си душа, сърце и ум.
Ако успеем да излезем от пътя на илюзиите и примамките на този свят примамки, които ни лишават от възможностите да виждаме всичко в яснота, ние ще пробудим заспалите сили в
себе
си, които сили са най-големият наш дар.
Може хората да не вярват, но проверена истина е, че от
богатство
, придобито по нечестен начин, никога не може да се очаква добро.
Да надвие тези зверове в
себе
си и да въздигне това, което с характерно и достойно за човешкото ниво на развитие, което па популярен език се нарича „човещина“.
Той е като извор, който безшумно блика и напоява всичко около
себе
си.
Той е познал Божията
любов
, пред която всички наслади и
богатства
и всичката слава на земята изглеждат дребни и суетни неща.
Той е придобил най-високото звание - Син Божий, което се дава на такъв, който непрестанно живее в
любовта
на
Бога
.
че когато поемем съзнателно и с
любов
своя кръст, ние ще имаме възможност да познаем истината, а истината ще ни направи свободни.
То не ще дойде отвън, а от
Бога
, Който е вътре в човека.
Един вътрешен преврат трябва да стане в хората, за да минат от смърт
към
живот.
Търсете Христа в
себе
си.
Те са задачи, разрешението на които ще ни помогне да познаем
Бога
в
себе
си.
Когато живеем с
Бога
в
себе
си.
Адът са нашите страдания, които идат неминуемо от неправилното
себепознаване
.
Древните философи са казали: „Познай
себе
си“.
В тази повеля не е казано кое
себе
да познаем.
Да познаваш Божественото
себе
и да му служиш е рай.
А да познаеш
себето
, ограничено в материалния свят.
дето земята е покрита с кости, кръв, сълзи и безчестия, е пак от неправилното
себепознаване
.
Истинското
себепознаване
се крие в думите: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго
Бога
Исуса Христа.
Истинското
себепознаване
е да познаеш в
себе
си Господа на
Любовта
.
Само този, който е познал
себе
си по този начин, се е истински познал.
Учителят, който видя голямото желание на учениците да продължат разговора, усмихна се и бързо се запъти
към
салона.
Най-напред човек трябва да бъде честен пред
себе
си.
И да си слуга, и да си цар,
богат
или беден, трябва да изразяваш честността по един и същи начин.
41.
Мисли за любовта
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Мисли за
любовта
Любовта
с една от същностите на Безначалния, на Великия Творец.
която ще ни възвърне
към
разтворените обятия на небето и любящото сърце на
Бога
.
В много от окултните мисли на древността пътят на посвещение е бил път на знание и мъдрост, на посвещение в
Любовта
или.
Затова школата на Учителя на Бялото Братство в България е школа, която може да се нарече школа на
Любовта
.
Тази задача е да разбере
любовта
, която е родила и движи целия свят.
ние сме се вече запътили
към
нашия преблаг.
Който ни чака с
любов
и за Който Христос казва: „Аз и Отец едно сме.“
Макар и корав, а понякога дори суров, черноземът на този народ, който е под влиянието на Козирога, крие в
себе
си едно последно зърно, което небето ще изчака да поникне и даде плод.
която е заангажирала вниманието на всички творци във философията и изкуството, както темата за
любовта
.
Любовта
е движила развитието на всички изобразителни изкуства, както и на музиката.
Развитието на човечеството като цяло и това на отделния индивид се извършва заради една
любов
.
Любовта
обаче, за която се говори в тази книга, не е същата, която ние хората сведохме до баналните й форми на нашето всекидневие.
42.
Любовта, която трябва да познаем
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Любовта
, която трябва да познаем
Има само един единствен път
към
съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е пътят на
любовта
.
Произнесе ли някой някъде думата
любов
. тоя.
който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до
Бога
.
Всички останали пътища
към
Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на
любовта
не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта.
Велико нещо е да проумеете какво с
любов
.
Любовта
е свещена сила.
Затова не винаги можем да наречем с думата
любов
ония трепети, които често вълнуват повърхността на човешкото естество.
Това още не с
любовта
, за която се говори тук.
Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за
любов
говорят слаби, сантиментални, неборчески души.
Напротив,
любовта
е могъща сила.
Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея.
Ние живеем за
любовта
, която произлиза от него - Великия Универсален Дух.
умираме за тази
любов
и възкръсваме пак за нея.
Говоря ви за
любов
, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила.
Тези думи от Свещеното Слово крият в
себе
си казаното по-горе.
Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме
Любовта
.
И като умрем,
любовта
ще ни направи безсмъртни, защото смъртта не може да достигне дотам, където стига
любовта
.
Колкото и да се напрягате да разберете
любовта
умозрително, не ще смогнете да я затворите във вашата мисъл и да я облечете във вашите понятия.
Знайте, че
любовта
е по-велика от всичко, което ще измислите.
Как може човек да познае
Бога
и да долови нещо от безкрайната Му същност?
Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на
любовта
- единственият за вас достъпен път?
Чрез
любовта
вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието.
Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена
любов
, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“.
Всеки, който иска да придобие
любовта
- Божествената
Любов
, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг.
Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на
Любовта
.
Ето как
Любовта
- най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.
Такова нещо е непонятно за Божествената
любов
.
Ако има такова явление,
Любовта
, която си е отишла, не е
любовта
, за която говорим тук.
Любовта
обвива всичко в светлина и освобождава човека от всякакъв предразсъдък и страх.
Самото цвете ще ви покаже колко голяма е вашата
любов
.
В
любовта
няма съмнение и противоречие.
Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на
любовта
, която изключва противоречията.
Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията
любов
той става излишен.
Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли
любовта
като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено.
Носиш ли
любовта
в
себе
си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без
любов
.
Идват ли те без
любов
, ще се провалят.
Ако управляват
богатите
, силните и първенците без
любов
, светът ще стане свят на мъченик.
Управляват ли бедните, нисшите и гладните без
любов
, с нищо не ще подобрят света.
Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува
любовта
.
И в този случай
любовта
на
Бога
към
теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда.
Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от
любов
.
Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича
любов
.
Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си
любов
“!
Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като
любовта
не може да бъде нито „първа“, нито „втора“.
Ако някой говори за първата си
любов
, това ще рече, че е имал и втора.
Любовта
е една и неделима.
Всъщност
любовта
би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата.
Любовта
, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието.
Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но
любовта
ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата.
Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили
Бога
.
За
Бога
не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова:
Любов
без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения.
Не познавате ли
Бога
по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм.
Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване
към
така нареченото „спасение“.
Ние обичаме
Бога
- казват те.
Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш
Бога
, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш
ближния
си, а след това от подвига да обичаш и враговете си.
И така, най-лесното - да обичаш
Бога
, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш
ближния
си и своите врагове.
Когато човек направи
любовта
едничък закон в живота си, той е влезъл в най-хубавата църква.
Той става толерантен
към
всички религии и всички църкви, но чак сега разбира онова, което по-рано не е разбирал в църквата.
Формите, образите, тайнствата и каноните се осмислят само от Божията
любов
.
Ако в една постъпка има истинска непритворна и безкористна
любов
, тази
любов
ще отмие петната на всяко дело.
Небе е онова място на земята, където хората живеят в
любов
и разум.
Никой не я познава, защото цялата съвременна култура не е вкусила нито един от плодовете на Божествената
любов
.
Мажорната гама на
любовта
е нещо съвсем друго.
Има народи, които са живели заради
любовта
на един човек.
Имаш ли
любов
, не бой се от външните сътресения.
Не питайте как да служите на
Бога
.
Дори когато помогнеш на една мравка, паднала във водата, да излезе навън, ти вече почваш да служиш на
Бога
.
Остави
любовта
, която се ражда от свободата, сама да избере и да си наложи игото, което е най-приятното иго.
Човекът, който живее в Божията
любов
, не може да спре и да каже, че вече нищо и никого не люби.
Когато ви посети някое страдание, вие не казвайте, че в света няма
любов
и че небето ви е изоставило.
Ще дойде ден, в който и тия, които са били обичани, ще влезат в огнището на
любовта
, за да дадат топлина и живот на други.
Ако в такива часове може да събудите у
себе
си
любов
към
Бога
, лицата на всички хора край вас ще станат красиви и приветливи.
Когато са млади, хората казват, че е рано да заобичат
Бога
, тъй като ги увличат примамките на този свят.
Еретик е оня, който не люби
Бога
.
Само любещият
Бога
е правоверен.
И днес още живеят християни, които вярват в
Бога
и в Христа, но когато стане нужда, поставят щиковете на своите пушки, обръщат дулата на картечниците и оръжията срещу своите братя и пущат унищожителен огън върху градове и села.
Ако се молиш на
Бога
без
любов
, ще заприличаш на онези досадни просяци, които просят с ожесточение и затова нищо не получават.
Ако училището, в което се учиш, те отдалечава от
Бога
, това училище не принадлежи на светлината, а на мрака.
43.
Закони
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Любовта
, за която дадохме по-горе някои избрани от Учителя мисли и сентенции, е път
към
постижение на великата цел на ученичеството.
Към
всички закони си позволихме да дадем и някои пояснения.
2. Закон: Неправилното деяние спрямо
себе
си е грешка.
3. Закон: Страхливият няма
любов
.
Пояснение: Всяка смелост в живота на човека произтича от някаква
любов
.
Само любещият е окрилен и той знае, че всяко нещо, направено за
любовта
и всяка сторена за нея жертва е свята и угодна на Великия Творчески Дух на небето.
Любовта
пренебрегва тази правда и дава не само повече от това, което ще получи, но дава и без оглед на каквото и да е получаване.
Всеки живот произлиза от
Бога
и затова никой досега не е успял да повтори великото дело на Твореца да създаде живот.
Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за
Бога
, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на душата, всички останали по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на големия въпрос, се разрешават от само
себе
си.
Най-често великите творения са се появявали на земята като резултат на една голяма
любов
.
на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен
към
понасяне на физически несгоди и страдания.
Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение
към
тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент.
Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича
ближния
си.
15. Закон: В
богатството
, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в
богатството
, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто.
Пояснение: Бързото
забогатяване
прилича на хазарт.
16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш
себе
си.
Свободата, която даваш на
ближния
си, отговаря на свободата, която ти имаш.
Ограничението, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на
Бога
.
Бог не отмъщава, защото е
Любов
.
Благодарният е разтворил душата си като цвят, който получава
любовта
на слънцето.
Ако мислиш, че можеш да направиш някому нещо добро, без да жертвуваш нещо от
себе
си, ти не си на прав път.
Пояснение: Може да владееш земи, държавни
богатства
и цели континенти и всичко, което е земно и материално, но една привидно скромна и незначителна човешка единица ти не може да владееш.
26. Закон: Човек не може да стане
богат
, ако не е щедър.
припечелват
богатство
.
Не става дума за онова
забогатяване
чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване
богатство
чрез щедрост.
Гордостта има отношение
към
ума.
Хората го намразват и вместо да се приближават
към
него, те го отбягват.
Защото горделивият изтласква прииждащите
към
него нови знания.
Тщестлавният пък е много словоохотлив и всичко прави да насочи разговорите и вниманието на хората
към
себе
си.
Има само едно равенство - равенството пред
Бога
.
То е, че всички сме излезли от
Бога
, макар да сме стигнали до различно ниво в своето развитие.
44.
Едно писмо на Учителя
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учение не на сектантство, а учение на мъдрост и
любов
, което може да обнови целокупния живот.
Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота.
45.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
СЪДЪРЖАНИЕУвод Учителят на хармонията Простор Материята Светлината Хармонията Реалност Скръбта Образи Върховете Мисълта Интуиция Жената Кръстът Изходният път (Учителят)Гамата Непознатият Природа Растеж Сърдечен зов Отговор Живият ключ Напътствие Приложението Благодарността Вътрешният свят Стремежът Осмисляне Раждане и самораждане (Новораждане) Инволюция и еволюция Светлина и сенки Ученик Мир Звездите Ежедневието Самовъзпитание Силата Симфония Пластичност Преходът Животът Строеж Поляризиране Освобождение Растене Скеле Величие Родна земя Душата Образите Терцата на живота Идеята за
Бога
Ето какво ни предаде Божият дух чрез мировия Учител Беинса Дуно през двадесетия век На фокус Каква е реалността Трите степени на познанието Истината за живота Новият човек Отделното и общото Росната капка Третият завет Учителя Възкресение Новият живот Пътят
към
Бога
Петте фази
46.
1. УВОД
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
"Когато не свързваш
Любовта
с никаква жива форма, ще проникнеш в цялата вселена.
Да нямаш обект в
Любовта
!
Величието на живота, което понякога чувстваме, е величието на
Бога
, Който живее."
Като знаеш една истина, ти не само ще я проектираш като на екран, а ще я изваеш в
себе
си.
Ще опиташ три пъти
Любовта
и ще ти трае цялата вечност.
"Един път ще опиташ
Любовта
заради
Любовта
."
Ще обикнеш всичко, защото
Любовта
е Бог — ще дадеш на
Бога
в тебе свобода да се прояви.
"Един път ще опиташ
Любовта
заради знанието, което тя ти дава."
Когато любиш някого, ти го разбираш — само чрез
Любовта
познаваме нещата, хората, съществата.
Знание е да виждаме Мъдростта на
Бога
във всяко творение и всяка красива, благородна проява в живота.
Ще проучваме хората и природата чрез откровението и просветлението, което получаваме от
Любовта
.
"
Любовта
е
Любов
за светлината на ума."
Само чрез ума ще съзнаем какво е
Любовта
, а това е вече знание.
"Един път ще опиташ
Любовта
заради свободата на Истината й — и това ще бъде за вечността."
Когато действаш по пътя на
Любовта
, ти се чувстваш доволен, леко ти е на душата, готов си на всякакви жертви и услуги.
Това е Истината — да проявиш
Любовта
като права линия — божествен подтик, красиво чувство и постъпка, в хармония с
Любовта
.
Това е пътят
към
съвършенство,
към
сливане по дух с
Бога
на
Любовта
.
47.
2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Търсещите, събудени души, чуха Неговата песен отдалече и се насочиха
към
мястото, откъдето идва тя.
Божественият Дух, идващ от сърцето на Всемогъщия, е музика сам по
Себе
Си.
Третата епоха е времето на Първото възкресение, когато ние се изправяме пред
Бога
, Който ще съди света.
Учителят ни разкри интересен факт за
Бога
.
"Нека бъдем радостни и весели и да отдадем почести на
Бога
, че женитбата на Агнеца наближава и Неговата Невеста е вече готова!
"Да прославиш
Бога
, значи да си едно с Него." (Беинса Дуно)
Да започнеш да познаваш
Бога
— това е да намериш живот вечен.
Да прославиш
Бога
— това е да намериш живот вечен.
Да прославиш
Бога
— това е да станеш едно с Него.
Бог присъства днес в човечеството като
Любов
, Мъдрост и Истина.
Любовта
носи живот.
Той трябва да учи и да изпитва тези вселенски области на
Любовта
, Мъдростта и Истината, за да се просветли и за да заработи за своето духовно и физическо преобразуване.
Загубили сме нашата връзка с
Бога
— сега трябва да направим всичко, което можем, за да я възстановим.
Днес Бог ни вика при
Себе
Си.
Той ни дава изобилен живот и светлина, за да можем да Го познаем; а да познаеш
Бога
, значи да добиеш живот вечен.
Досега ние живеехме за
себе
си, но можем да започнем да живеем за
Бога
.
Гласът на
Бога
не е престанал да говори.
Един поглед назад
към
развитието на човешкото съзнание би помогнал за нашата духовна ориентация.
Хората са възприемали
Бога
като същество на цензурата, наказващо всички непослушания според приетите закони.
Налаган е бил страх от
Бога
и Неговото застъпничество се е измолвало с дълги церемонии и жертвоприношения.
Той изяви
Бога
-Баща — Бог на
Любовта
към
Своите човешки деца; Бог на благостта и опрощаването на греховете, извършени в тъмнината на духовното невежество.
Това е мисията на
Бога
— да доведе до раждане човешкия ум и сърце, човешкото съзнание.
Учителят прояви истината на
Бога
и съдържанието и смисъла на всички неща, създадени от Него.
То промени из основи нашия светоглед и ние разбрахме, че новият морал е
любовта
към
всички.
Ние правим всичко от
любов
към
Бога
!
Последното мото, което ни беше дадено, гласи: "Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията
Любов
" (24.XII.1944 г., София — Изгрев).
Възкресението е време на радост и веселие, време на велик живот, когато човешкото съзнание ще навлезе в своята божествена слава — света на пълната божествена светлина — и тогава човечеството ще постигне единство с
Бога
.
Това е епоха, когато човешката душа разцъфтява и проявява
богатствата
, които Бог е вложил в нея в началото.
Ще станем едно с
Бога
, както Христос е станал едно с Него.
След всяка лекция и проповед Той ни благославяше и ние се чувствахме крилати и радостни — какво е по-велико в живота от присъствието на
Бога
?
48.
3. ПРОСТОР
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Но душата ни го познава, тя е негова рожба и носи дълбоко в
себе
си спомена за него.
49.
5. СВЕТЛИНАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Нейното движение е неуловимо, защото тя в миг е навсякъде — тя е Вечната Мисъл на
Бога
, която е сътворила и поддържа вселената; тя е вихреният полет на духа- светлина
към
недрата на творческия огнен океан, от който е излязъл.
Христос е светлина на света, защото е съвършеното изявление на вечната светлина в слово,
любов
и творчески дела.
Светлината, която виждаме, е резултат от творческата мисъл на Космическия човек — проекция на мисълта на
Бога
.
Това, което те събужда
към
все по-пълен и красив живот.
Това, което те възраства да станеш живо дърво с узрели плодове; това, което те крепи и подбужда
към
благородни прояви; това, което те радва и весели, е светлината — Вечната Светлина.
50.
6. ХАРМОНИЯТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
— Настрой всички струни в
себе
си, съчетай ги хармонично, за да доловиш хармонията на
Бога
.
Вечните принципи на
Любовта
, Мъдростта и Истината — трите прояви на
Бога
— раждат всички добродетели.
Ти трябва да ги съдържаш в
себе
си, щом си се родил човек, защото истинското определение на човека е, че той е "сбор от добродетели, които го правят винаги щастлив и вечно жив".
Динамизирай непрестанно и неуморно доброто в
себе
си и то ще изхвърли навън всички нереални обвивки и присадки на злото, което е сянка на реалния свят.
Динамизирай в
себе
си
Любовта
и тя ще те възроди и влее безсмъртния живот в сърцето ти.
Динамизирай Истината в
себе
си и тя ще събори всички прегради, заблуждения, ограничения и пречки в пътя ти
към
света на Вечното — ти ще станеш свободен гражданин на вселената.
Настрой инструмента си, настройвай го всеки ден, всеки час, всяка минута, за да не пропуснеш гласа на хармонията, който иде от центъра на битието — от онзи Вечен Океан на всяка светлина, на всяка
любов
и на всяка сила!
51.
7. РЕАЛНОСТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Има нещо, което обхваща в
себе
си времето и пространството, а то е реалността на живота.
Времето се оплодотворява и придобива смисъл в мига, в който съзнанието ти се пробуди за великата реалност,
към
която всичко се стреми.
Реалността е животът на
Бога
, в който живот и ние сме съпричастници.
То е изкачване от един връх
към
други все по-високи върхове, откъдето пред тебе се разкриват все по-просторни хоризонти, пътнико
към
Вечността.
52.
8. СКРЪБТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Тя е последната ти учебна стая на Земята, откъдето, след като преминеш успешно изпитите си, ще се отправиш
към
други светове с по-велико предназначение.
На земята всеки бяга от скръбта, затова само в скръбта ти можеш да останеш наистина сам, в която самота ще разкриеш
Бога
.
Само в дълбоката скръб ти учиш урока на състраданието, което е проява на
Бога
.
Скърби малкият извор, преди да е намерил път
към
светлината.
53.
9. ОБРАЗИ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
В самата тази субстанция сякаш е скрита ръката на ваятел, който с нежна
любов
вае образите на своята многолика мисъл.
Това трябва да е любимото му занимание, защото той дарява своите творения със същата способност да ваят все по- нови форми на
любовта
си, която той е вдъхнал в тях.
Така художникът държи четката си с
любовен
трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния.
Птицата лежи със същия
любовен
порив в малкото си гнездо, очакваща да зърне своите подобни.
В творческия процес съзнаваме съществуването на
Бога
.
54.
10. ВЪРХОВЕТЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Към
вас, могъщи върхове, протягаме ръце за помощ, защото вие сваляте онези жизнедатни струи, които се превръщат в сочен плод и хлебно зърно в долините и полята.
Към
вас, могъщи върхове, отправяме възторжен поглед, защото сочите възходния ни път от низините на живота.
Към
вас, могъщи върхове, братя на слънцето, отлитат ни душите, за да се просветят, защото във вас е скрита тайната на висшето познание.
55.
11. МИСЪЛТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Както светлината става видима и осъзната, когато се пречупи чрез някой предмет по пътя си, така и мисълта в пътя на търсенето си се пречупва в истините на живота, които осъзнати взимат форма и се изпълват със съдържание.
Мисълта, която е светлина, трябва вечно да се усилва, за да вижда човек все по-ясно пътя
към
целта си.
56.
12. ИНТУИЦИЯ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Интуицията принадлежи
към
тези светове.
57.
13. ЖЕНАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Силата на
любовта
, която се излъчи от същината на Твореца, прие образ.
Това не е днешната жена, която е израз на поляризирания живот на земята, а образът на субстанцията
Любов
, която първоначално е създала небесните селения.
Животът се движи от най-висшите духовни мирове
към
материалната вселена и взима най- разнообразни форми.
Любовта
, един от трите Божествени принципа, е влязла в образа на Девата, която е космичната жена и изразява честотата и светлината.
В нея няма поляризация, защото тя съчетава двата принципа на Мъдростта и
Любовта
.
Както
Любовта
е силата, която дава форма и дреха на идеите, които носи Мъдростта, така и жената облича във форма идеята на зародиша.
Тя е вестителката в храма на живота, тя е пазителката на свещения огън, който е символ на вечната
любов
в Творението.
Каква чистота и живот носи тя на земята и с каква дълбока почит трябва да се отнасят
към
нея!
В новата култура, която иде на Земята, на мъжа и на жената ще се гледа като на души — изявление на
Бога
.
Новата култура ще бъде култура на
Любовта
, в която жената ще изпълни върховната си роля като неин изявител.
58.
14. КРЪСТЪТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Това са теченията в природата, като едното слиза от слънцето
към
центъра на земята и се връща обратно чрез кръговратно движение, а другото обикаля земната повърхност.
Растенията са обърнати с главата
към
центъра на земята; човекът, с глава
към
центъра на слънцето; а животното е с хоризонтален гръбнак и черпи от околовръстното течение на земята.
Растението черпи сили чрез корена си от течението, слизащо от слънцето
към
центъра на земята, а човек чрез главата си черпи енергия от слънцето, която слиза по вертикалния гръбначен стълб.
При съпротива той отстъпва, след което пак настъпва и това му движение
към
периферията и
към
центъра образува кривата на окръжността в дългия жизнен процес.
59.
15. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ (УЧИТЕЛЯТ)
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Има нещо, което привлича хората
към
един общ център.
Човек иска да устрои живота си вън от
Бога
.
Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един вътрешен подтик да се обърне
към
Бога
.
В него се заражда един велик импулс
към
самоотричане от всички материални блага и желание да служи от
любов
към
Бога
, да носи навсякъде радост и веселие.
Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който бялата раса трябва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне
към
Бога
.
Денем Бог твори, а нощем, когато спи, Той образува новите светове в
себе
си.
В
Бога
има постоянен, вечен процес на творчество.
Също така и ние трябва да създадем в
себе
си нов свят.
60.
16. ГАМАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Си е преходът от смъртното
към
безсмъртието.
Тонът
към
светлината е ре, а запознаването със светлината е ми.
Любовта
е основен тон на физическия свят; справедливостта е основен тон на духовния свят, а разумността е основният тон на умствения свят.
Основният тон на живота е
любовта
— сол.
61.
17. НЕПОЗНАТИЯТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
И когато разговаряш със
себе
си, не си сам, а разговаряш с този "някой" в теб, който винаги вярно ти отговаря.
А когато сгрешиш в пътя си, нещо те притиска и души, нещо хлопа на затворените порти на съзнанието ти, някой знае твоята грешка.
И ти в
себе
си пред него правиш тайната си изповед.
62.
18. ПРИРОДА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
И камъните са съзнания, които стоят затворени в най-гъстата материя и търпеливо очакват освобождението си, за да влязат в растителното царство.
Растенията учат човека на красота в проявите и стремеж
към
слънцето; на точност и едновременност в действията си, да се вглъбява в
себе
си при лошите външни условия, а да се проявява при благоприятните такива.
Те го учат на сложните биохимични процеси, които той трябва да извърши в психическия си живот.
Човек минава през ония процеси, през които минава растението от семката до плода.
Те жертват всичко, което имат, за нас, а ние само трябва да се научим като техни разумни братя да не жертваме ценния им живот за прехраната си, което е престъпление, а да се учим на добродетели от тях.
Разумната ни майка е скрила на високи места ценностите си, та само порасналият човек да може да се добере до тях след големи усилия.
Там е скрита силата, която мощно те поема по спираловидния възходящ път и ти възлизаш от свят в свят на все по-
богат
и по-красив и съвършен живот.
63.
19. РАСТЕЖ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Ако се определиш
към
положителните, градивните сили в живота, ти получаваш съдействието на разумните сили в природата, които създават възходящото течение, и обратно.
Човек носи в
себе
си зародиши на доброто и злото.
Спре ли да работи със силите на доброто и да развива добродетелите си, зародишите на злото израстват като бурени в него и той попада изцяло под тяхна власт.
Законът на развитието изисква от човека ежедневна съзнателна работа над
себе
си — плевене на отрицателните издънки и грижи и усилия над дарбите и добродетелите, вложени в нас, за да изпълним призванието си на истински човеци.
64.
21. ОТГОВОР
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
богатство
, дом и чест, тялото ти, кажи:
65.
22. ЖИВИЯТ КЛЮЧ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Живият ключ ни отваря вратата
към
висшето познание на живота.
66.
23. НАПЪТСТВИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Не вярвай в силата на безсилния; не уповавай на превиващата се тръст; не стъпвай на мост от паяжина; не се движи върху лед; ходи по цветната пътека на планините, не губи върха от погледа си, все ще го стигнеш някога.
67.
24. ПРИЛОЖЕНИЕТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
То става ненужно за
себе
си и за хората.
Всеки ден да извършиш най-малкото добро — да полееш едно цвете, да пратиш някому една насърчителна мисъл, да нахраниш една птица — е най-сигурният път
към
пълното приложение на истината, което е главната задача в живота ни.
Изправянето на малките погрешки е един сигурен път
към
съвършенството.
Задържането на благата е порок, то води
към
себелюбие
и корист.
То има отношение
към
волята ни, която трябва да заработи хармонично, ритмично и в пълно съгласие с волята на Разумната природа, в която всички процеси се извършват правилно, ритмично и красиво.
Новото учение е в приложение на
любовта
.
Изпълнението на волята Божия е приложението на
любовта
.
Прилагай ежедневно доброто, разумното и красивото в живота си, за да се развиваш правилно и растеш според плана на великия живот.
68.
25. БЛАГОДАРНОСТТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Цялата природа непрестанно работи за нашето добро — светлината, която приемаме с очите си, въздухът, който дишаме, хлябът и водата, които поддържат живота ни, са неоценими блага за нас, но ние ги приемаме почти несъзнателно, механично и забравяме, че дължим поне една благодарност на природата за тях.
Най-после животът, който ни е даден, като благодат от
Бога
, е това, за което трябва най-много да благодарим.
И нашата благодарност отлита като ухание
към
Бога
.
С какво се отличава човекът от животното, ако приема хляба без благодарност, без да отправи една добра мисъл
към
Дарителя на всяко благо?
69.
26. ВЪТРЕШНИЯТ СВЯТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
И така ние отвръщаме често поглед от външните форми и условия и започваме да търсим свободата и широките възможности вътре в
себе
си.
И в нашия вътрешен живот ние се движим от множеството
към
единството, от анализа
към
синтеза.
Под ръководството на Великите Учители и напътствията, които Духът ни дава, можем да изследваме този чуден,
богат
мир и да заживеем по-пълно и смислено, отколкото сме живели до днес.
Необятни са възможностите на духовния живот,
към
който съзнателно или несъзнателно всички се стремим.
70.
27. СТРЕМЕЖЪТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Отнемете стремежа на човека
към
някоя висша цел и какво ще остане от него — живи мощи.
Огненият ти стремеж
към
истината ти е сложил вече печата пред висшите същества като Син на Истината.
Ако само за миг Творецът би заспал и изпуснал вселената от съзнанието си, всичко би изчезнало или би се разпаднало в първичен хаос, в небитие.
Така и човекът, който се стреми
към
нещо, не трябва да се разсейва, а е нужна пълната му концентрация в целта, за да я реализира.
Всичко може да допуснеш да угасне или да отпадне в теб, но стремежът ти
към
Великото Начало не трябва да отпада никога!
Той трябва да гори и се усилва с всеки изминат ден, като стане смисъл на живота ти, защото той ще те отведе
към
целта със сигурността, с която слънцето всяка сутрин изгрява от изток и крепи земята.
71.
28. ОСМИСЛЯНЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Всяка форма ни разкрива съдържанието си, тъй като линиите на природата не са произволни и безсмислени, а строго закономерни.
Този е пътят
към
осмислянето на нещата, осмислянето на живота.
Като се събудиш, стани, помоли се на
Бога
и помисли няколко минути за Него като вечна
любов
, вечна мъдрост и вечна истина, че Той е благ, не отмъщава, не се гневи и не прави погрешки.
Тази мисъл ще ти помогне да се свържеш правилно с
Бога
.
А само когато си свързан с
Бога
, ти можеш да владееш силите на ума и сърцето си.
Тогава Неговите енергии протичат
към
теб.
Той е внимателен, нежен, послушен
към
нея.
Това прави
Любовта
с нас.
Любовта
ни
към
Бога
ще ни направи нови хора, хора с дълбок психичен живот, с
богати
сърца и умове.
Новият човек ще има "сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като
Бога
и едно с
Бога
", но
към
него се отива по пътя на самовъзпитанието чрез осмислянето на всичко в живота.
72.
29. РАЖДАНЕ И САМОРАЖДАНЕ (НОВОРАЖДАНЕ)
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Новият човек се зачева в неговото съзнание и той вече тръгва
към
крайната цел — самораждането.
Водата е символ на чистия Божествен живот, който изхожда от Божествената
Любов
, тъй като животът е плод на
Любовта
, а Духът — онази неугасваща вечна Светлина, която е същност на самия Бог.
Бог е
Любов
, Светлина и Сила.
Ето какво трябва да стане със смъртния земен човек — трябва да се самороди в
Любов
, в сърце.
Светлина в ума и Сила в тялото, волята и духа си, за да може да изпълнява Божията Воля, което е неговото призвание и задача на земята.
Сърце, пълно с
Любов
към
Отца и всичко създадено от Него.
Словото на Учителя изпълни цялото пространство, както Той каза, и сега хората постепенно ще възприемат идеите, които е свалил от
Бога
за бъдещата култура на човечеството, която ще се основава на "
Любов
към
Бога
, обич
към
ближния
и почит
към
себе
си".
73.
30. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
В човека неусетно се е изтривал споменът за онзи свят живот, който е водил някога във висшите светове на
Бога
.
След достигане до крайната точка в пътя на своята инволюция, човечеството започва своята еволюция — от материята, и възвръщане
към
духовните забравени светове.
Водолей, който е въздушен знак, събужда умствените и духовните интереси в хората и ги отправя
към
нови открития в науката и развитието на живота.
74.
32. УЧЕНИК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Човек е призван да стане господар на
себе
си, на съдбата си.
Учителят сам намира учениците си, а те познават Неговия глас и отиват при Него.
Той заработва над
себе
си със съзнанието на ваятел и художник, за да изработи духовното си тяло, с което ще влезе във връзка със съзнания от по-висшите светове.
Той работи за съвършенството си, като прави съзнателна връзка с Великото Начало в
себе
си, което се проектира във всичките му мисли, чувства и постъпки.
Познаването на
Бога
и Христа е условие за придобиване на вечния живот.
75.
33. МИР
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Да, те ни носят топлия повей от Царството на
Любовта
, който ще стопи мраза в сърцата ни завинаги.
Ние скоро ще забравим онзи мрачен свят, от който те са ни извлекли със здравите нишки на
любовта
си.
76.
34. ЗВЕЗДИТЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
По твоя лъч ще минеш
към
звездите, за да ги познаеш и станеш едно с тях.
И когато чуеш в сърцето си химна на звездите, ще запееш с тях и ще забравиш
себе
си, защото ще се слееш с Онзи, Който пее чрез тях вечната си песен и чийто пулс трепти и в твоето сърце, и ще видиш колко безкраен а светът, който е бил спотаен в душата ти.
77.
35. ЕЖЕДНЕВИЕТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Тръгвам
към
класната стая.
Сивотата изчезва пред чудните багри на повишеното настроение, на интереса
към
новото разкритие на една страница от живота пред жадните погледи на децата.
Какво неоценимо и неосъзнато
богатство
е това състояние.
Зарадвай се, че си прав на краката си, а не в хоризонтално положение.
Заразявай всички с оптимизма, с радостта си, че си човек, човек здрав, способен, творец на блага, който тика общия прогрес все напред и напред.
Облечи ежедневието в красивата багреница на вдъхновената си мисъл, на светлото си настроение, на благоразположението си
към
всеки и
към
всичко на твоя път.
78.
36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Забравен е общественият култ на уважение
към
възрастните, които в повечето случаи носят товара на младите семейства.
Всеотдайна бе тя в службата си, приемаше всеки, като че ли той представляваше най-важният човек в света.
Да се обърнем назад и се вдъхновим от примера на хубавите българи, които служеха всеотдайно на народа си, без да очакват някаква лична награда.
79.
37. СИЛАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
" Значи — постави го в пътя на духовния възход, всички сили да се насочат навътре
към
душата, която иска да се прояви, но не й дава условия.
Идваме до психичната сила, която действа във всичко, но има главно отношение
към
човешкото съзнание.
Тази дейност се ръководи от съзнанието, което непрестанно действа в човека и го води
към
съвършенство.
Човек с развито съзнание притежава мъдрост и
любов
и действията му са в хармония с космичните закони.
Сега започва истинската духовна еволюция на човека, защото умът му е добре развит, чувствата —
богати
и разнообразни, и волята — влязла в съзнателното му ръководство.
Човек става едновременно и духовен космонавт, като се отправя със съзнанието си
към
висшите духовни светове да ги проучва и черпи знание от тях.
Днес започва великата епоха на завръщането на човека
към
истинската му родина — духовните полета, откъдето е слязъл в материята чрез дълъг път на инволюция.
Вместо скръб — радост ще изпълни всички сърца, и вместо насилие
любовта
ще управлява хората и ще ги научи как да живеят и каква култура да създадат.
Ще напише Бог закона си в сърцата ни и ще поведе света
към
истински възход.
80.
38. СИМФОНИЯ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Космичната Девета симфония е светът днес, заключителна симфония на Вселенския Дух — диригент и създател, който преминава в други полета на битието и притегля тази малка земна вселена
към
Себе
си.
81.
39. ПЛАСТИЧНОСТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Има последователност, ритъм и хармония във всичките движения, но човек се замисля и отнася тази външна пластичност
към
своя умствен* мир.
Целият човешки език е стремеж
към
даване на точни понятия за нещата и явленията в живота.
82.
40. ПРЕХОДЪТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Той е винаги нов, никога не остарява, защото нищо в него не се повтаря, вечно възходящо движение, нови импулси, нови вдъхновения, творчески сили и изявления.
83.
42. СТРОЕЖ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Дълга и
богата
е историята на строителството през вековете, но искам да предам само една идея, която ме вълнува.
И с небивал устрем, вяра и всеотдайност строели и строели десетки и стотици години тези предани хора и оставили велики храмове — символи на стремежа им
към
съвършенство,
към
небето.
"Започнете да строите великия храм в
себе
си", шепне той на всяко будно съзнание.
84.
43. ПОЛЯРИЗИРАНЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Това проявление показва, че в по-висшите си фази животът също е поляризиран, но в друг смисъл и форми, като се стигне до двата основни принципа в битието — Мъдростта и
Любовта
.
Истината обединява и носи в
себе
си двата принципа — на
Любовта
и Мъдростта, които проектира.
85.
44. ОСВОБОЖДЕНИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
На земята живеем в последствията на дейността си, тъй като човек многократно се въплъщава през вековете.
Наистина човек трябва да живее като едно малко дете с вяра и упование в родителите си, спрямо природата и силите, които направляват живота.
Той трябва да е уверен в добрия изход от всички положения, в които може да изпадне, защото разумните сили са благосклонни
към
всеки.
86.
45. РАСТЕНЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Той се запитва защо е всичко това, търси главната тема на живота си, обяснението на всичко, което преживява.
Той е
обогатявал
своето духовно съдържание с безброй опитности в живота.
На младини той цъфти и ухае, всичко и лесно и радостно за него, но той дълбоко в
себе
си чува непрестанно тихия глас "какъв е смисълът на всичко това?
Смисълът е да станеш истински човек,
богат
по сърце и ум, образец на всички добродетели, които съществуват в живота, отражение на космичния свят, в който цари пълна хармония.
Вътрешната свобода се извоюва с усилие, със знание и работа над
себе
си.
На земята е така, страданията са път
към
себеусъвършенстване
, път
към
великото освобождение.
87.
46. СКЕЛЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Те не очакват награда за труда си, а такава не им е нужна, защото са вътрешно
богати
и удовлетворени.
Те не блестят в обществото, най-често са подритвани и осмивани от близките си, които обикновено нямат материални изгоди от тяхното съществуване.
Подхранван от близки, земни цели, човек е издребнял и в сърцето му няма
любов
дори за всички от собственото му семейство, а негли за външния свят.
Пътят на
любовта
е единственият път за пресъздаването на човека, а то е път на саможертва.
И великият Учител на човечеството — Христос, е казал, че който иска да спаси живота си, ще го загуби, но който изгуби живота си заради Него, ще го спаси (Лука 9:24).
А великият Учител Беинса Дуно е казал: който не възприема словото Божие, няма живот в
себе
си.
Сега бавно се пробуждаме за него, защото той ще се внедри в живота на хората през бъдещата епоха, в която вече влизаме, и човек за човека ще стане брат в името на великия Баща, без Когото не може да съществува никакво братство и
любов
между хората.
88.
47. ВЕЛИЧИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
По-могъща, по-велика от скръбта става милостта, която той изпитва
към
всичко.
Милостта — това е сублимната
любов
, с която е трептяло сърцето на Христос, който в най-ужасните мъки на кръста извика с преливащо сърце от милост
към
пропадналите духовно свои братя: "Господи, прости им, те не знаят какво правят!
" При тези думи Той отлетя от земята като нежен бял облак
към
небето, но не остана там, а слезе като чиста утринна роса в сърцата на всички свои братя, преля великата си
любов
в тези изтерзани сърца, за да ги възкреси за нов живот, за вечен живот в
любовта
си.
89.
48. РОДНА ЗЕМЯ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
О, топла гръд на родната ми земя, приютявай ни с
любовта
си и когато ходим по теб, и когато немощни отпуснем тяло за вечната си почивка...
90.
49. ДУШАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Любов
е тя, милост е тя, мъдрост е тя и знае пътя на Истината, която ни отвежда
към
Сърцето на вселената — нашия истински дом, който отдавна сме напуснали.
А когато човек види същността си, той ликува от неземна радост, защото пие от струите на чистия живот, който го оживотворява и вдъхновява за велики подвизи.
91.
50. ОБРАЗИТЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
В този случай човек трябва да се заеме да разрежда гъстата маса на чувствата и мислите си, или да префинва тоновете, да ги избистря и пречиства.
Тогава целта на нашия живот ще стане ясна, ще влезем в изгрева на живота си, в свежото пролетно утро на вечно грееща надежда и слънчевия смисъл на всичко.
92.
51. ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Когато човек е хармонизирал ума, сърцето и волята си, той се проявява естествено, непринудено, истинно и красиво.
Когато човек достигне състоянието на вътрешна хармония, съзнанието му сякаш просветва да види
себе
си във всичко обкръжаващо го.
Започва да разбира, че вселената не е глуха и безответна на живота му, но резонира на всеки негов звук, тъй като вселената не е само материя, а велика йерархия от живи съзнания, които непрестанно творят, работят, помагат на всичко в пътя му
към
съвършенството.
93.
52. ИДЕЯТА ЗА БОГА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
ИДЕЯТА ЗА
БОГА
Кланял се на луната, на слънцето, на какви ли не изображения, създадени от фантазията му, но в основата на всичко е лежала идеята за
Бога
.
Изгаряли ги, прогонили ги църковниците от България, но те занесли новите си прогресивни идеи за
Бога
на Запад и запалили там факела на културното и духовно възраждане и Ренесанса.
Фактът, че хората мислят и се занимават с идеята за
Бога
, е най-силното доказателство за неговото съществуване.
Тя е същината на живота,
към
която всичко се стреми, тя е началото и краят на всичко, тя е вечното настояще.
Тази светлина работи непрестанно върху всички съзнания, защото Богочовекът, който я донесе в нейната пълнота на земята, обеща да изпрати Духа Утешител — Този, Който ще ни осветли съзнанието в страданията, които има да преживеем, и Духа на Истината, който ще ни разкрие
Бога
, Който е Истина.
Българинът е благарин, благият, добрият човек, който състрадава на
ближния
си и споделя залъка дори с врага си.
Ето къде изгря новото Слънце на новата 2000-годишна водолейна епоха и това Слънце грее с такава могъща светлина, че цялата планета е озарена от него и всички хора ще го видят и ще станат строители на Новия свят на мир, братство и
Любов
в името на Великия Баща.
94.
53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Любовта
, която ражда живота.
Любовта
има отношение
към
човешкото сърце.
Мъдростта —
към
човешкия ум, Истината —
към
човешката воля и физически прояви.
Това е Триединнят Бог — Бащата е
Любовта
, Синът е Мъдростта, изявена чрез Божественото Слово, и Истината е Светият Дух, който изтича от
Бога
и реализира Неговата Воля в цялата вселена.
Любовта
е мекият, съграждащ принцип, олицетворен в жената, майката.
Мъдростта е мъжкият принцип — умът, който осмисля нещата, като ги разкрива чрез светлината си, а Истината е производна сила от съчетанието на
Любовта
и Мъдростта.
Той също каза за
себе
си: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".Той въплъти Волята Божия чрез Словото и живота Си и каза, че само по този път човек може да се освободи и влезе във вечния живот, само когато стане едно със своя Отец, човек може да изяви
Бога
и да изпълни Волята Му.
Обхватът на
Любовта
е неизмерим, но тя, за да стане понятна, може да се сведе до следните четири фрази:
1.
Любовта
като стремеж.
2.
Любовта
като чувство.
3.
Любовта
като сила.
4.
Любовта
като принцип.
Любовта
като стремеж се изявява чрез тялото.
Това е като коренище на
Любовта
с геоцентрично движение.
Любовта
като чувство се изразява чрез сърцето — седалището на душата.
Душата, която е искра от Божествената
Любов
, се проявява чрез човешкото сърце.
Любовта
като сила има за седалище човешкия ум, или висшия разум.
Любовта
като принцип е проява на духа.
Великите посветени, Учителите на човечеството, са изявители на
Любовта
като принцип в духа.
Животът е плод на
Любовта
.
Човек, който живее само за тялото си, без никакви духовни интереси, просто вегетира.
Ето Христос очерта пътя на изпълнение Божията Воля на земята, а именно: синовно,
любовно
отношение
към
Отца и побратимяване на хората в Негово Име, а две хиляди години не сме приложили Учението Му.
Но правилно казва Антоан дьо Сент Екзюпери: "Какво братство може да има без Баща" — побратимяването трябва да стане в името на Един Баща, а това ще стане, когато хората признаят
Бога
за свой Баща и се обърнат
към
Него с желание да изпълнят Волята Му.
А всеки знае каква е волята на
Любовта
— да живееш за благото на другите и да поставиш
себе
си на последно място.
А днес всеки е възцарил
себе
си на трона и тъпче всички други.
Това е волята на Антихриста, на Мамона, "а човек", казва Христос, "не може да служи на двама господари — на
Бога
и Мамона." Ако върши това, той пропада.
Всички гении са били хора на висшата
любов
, на висшата хуманност.
"Всички ще бъдат научени от
Бога
", казва Писанието.
Любовта
и разумността изключват всяка неправда и всяко насилие.
Та той още не е господар на
себе
си, а иска да управлява природата!
Повече топлина в сърцето и светлина в ума е повикът днес
към
духовното ни повдигане.
Съвършената градация на формите от по-нисши и по-неодухотворени,
към
по-висши и по- смислени ни кара да се замислим за смисъла на нещата.
Виждаме, че всичко се движи неумолимо
към
една цел — усъвършенстване.
Тя насочва Северния полюс
към
нови съзвездия, откъдето протичат друг вид енергии
към
нея, а средата, в която се потапя, е по-рядка и по-благотворна за духовната еволюция на човечеството.
Сам Милтон, след като описа войната на Сатана с
Бога
и победата му над Земята в епичната световна поема "Изгубеният рай", написа друга, озаглавена "Възвърнатият рай", като пророк, прозрял бъдещото освобождение на човечеството от робството на Сатаната.
За живота няма смърт, защото
любовта
, от която той изтича, е вечна, но човек в своето падение, откъснал съзнанието си от
Бога
, бе завладян от закона на прекъсването на физическото му битие, или както го наричаме — смъртта.
В своята безпределна
Любов
нашият Баща иска да направи всички щастливи и блажени, както Той е блажен в Своята абсолютна същност, непозната от нас, и Той ни показва пътя
към
безсмъртието и блаженството чрез своите велики синове, чрез първородния Си Син Христос и великите посветени, на които е разкрил Духа Си и плана Си за човечеството.
Светът ще поеме
към
светлината — пътя на звездите, както физически, така и духовно.
Строгият съдия и наказател, какъвто бе представен Бог на евреите преди Христа, отстъпи място н& идеята за
Бога
като
Любов
и благ Баща на хората.
Евреите не приеха Христа — въплътената Божия
Любов
, но и светът още не е приел Христос, защото не е приел
Любовта
.
И днес Христос говори на света, за да ни разкрие как да живеем в
Любовта
.
Той обеща на учениците Си в последната му среща с тях на Тайната вечеря, че ще им изпрати Духа Си, който ще им разкрие всичко.
Великото Учение за
Любовта
, Мъдростта и Истината е дадено на света.
Които са живели само с индивидуално съзнание, влизат в социално съзнание, а от социалното будните тръгват
към
космическото съзнание.
От индивидуалното започваме при капитализма, вървим
към
социалната идая, която ще ни доведе до прага на общочовешкия живот на братство и
любов
.
Човекът ще осъзнае своята божественост и ще стане съработник на
Бога
.
"Над звездите Бог е буден"- пее Шилер в Деветата Бетовенова симфония и светът ще разбере, че тази вселена се управлява от Върховен Разум и Безсмъртна
Любов
, че Бог нито липсва, нито гледа безучастно своето несъвършено човешко битие на тази малка планета.
Това е задачата на Новата Епоха, в която влизаме — прослава на
Бога
чрез всички изкуства и науки.
Това е епоха на проявения Дух, на Светия Дух, за който Христос обеща, че: "ще ви изпратя Духа Утешител, който ще ви разкрие цялата Истина, и който няма да говори от
Себе
си, а ще ви каже това, което Му се казва, и ще ви покаже това, което има да стане и Той ще Ме прослави, защото от Мен ще получи всичко и ще ви го разкрие."(Йоана 16:13-15)
95.
54. НА ФОКУС
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Частната
любов
, всички привързвания
към
отделностите на живота изместват фокуса на съзнанието ни.
Чрез медитация, чрез непрестанен стремеж
към
тези съзнателни ръководители ние постигаме съзнанието "на фокус", за което ни говори Учителят.
Започваме да съзнаваме, че нито
любовта
ни е била
любов
, нито истината ни е била истина, а всичко живо сме подчинявали на физическия човек за повече блага и удобства в живота.
Любовта
ни
към
един човек е изключвала всички други, а истинската
любов
не познава граници — тя включва всички и всичко.
Да обичаме без обект на Земята е да издигнем
любовта
до космичните й възможности.
Тя е космична сила и чака да излезе човек от люлката на живота и придобие крила, чрез които ще литне
към
нейните висини.
Изпълнение на Волята на
Бога
е приложението на великата
любов
в ежедневния ни живот.
Волята на
Бога
е единствената Истина в тази вселена, а приложението й е самоотричането ни от тесния личен живот и заживяването ни за Цялото — или за всички.
Това е идеята ни за
Бога
, която става постоянно присъствие в нас и движи живота ни.
Ние сме заключили Всемирния Творец в тесните килии на личното ни съзнание, време е да Му дадем път в
себе
си да се прояви и ни ръководи съзнателно.
96.
55. КАКВА Е РЕАЛНОСТТА?
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Щом Бог ни даде живота — израз на
Любовта
Му — тръгваме на път, служим на всичко живо, не живеем за
себе
си, защото сме създадени за
Бога
, Нему принадлежим, а Той крепи всичко, което е създал, това е и нашият път и метод на живота.
Човек е създаден да отрази като чисто огледало живота,
Любовта
и Мъдростта на Създателя и върши Волята Му.
Когато човек егоистично заживее за
себе
си, спира еволюцията си и изпуска смисъла на живота.
Това е Единството на човечеството, в което е отразен Божият живот —
Любов
, Мъдрост и Истина.
Любовта
е животът — Пътят.
Започва с
Любовта
.
Единицата е Бог, деветката е
Любовта
.
Влизаме в XXI век — сборът е 3 — приложение на
Любовта
или изграждане Царството Божие на Земята, първо в съзнанието ни — познанието на
Бога
и откриване пътя и методите за работа.
Работа с
Любов
— Бог да присъства във всичко, което вършим.
Иван е експерименталното поле за мен, да проверя силата на
любовта
си, вярата си и превъзмогване на лошите условия.
97.
56. ТРИТЕ СТЕПЕНИ НА ПОЗНАНИЕТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Детето любопитно изучава езика на живота, за него всяко нещо е достатъчно за
себе
си.
Докато преди този етап на познанието човек някак си автоматично се е отнасял
към
самото познание.
Приближава човешката мисъл, която е негова еманация,
към
Своята мисъл на най-възвишена Мъдрост и
Любов
, която непрестанно твори във вселената.
Великите Учители, които слизат на Земята в човешка форма, са представители на тази висша
Любов
и Мъдрост, жив огън и жива светлина, в която сме потопени, но още не сме я осъзнали и заживели с нея.
Истината е проявената Божия
Любов
и Мъдрост, а Христос ни каза, че когато я познаем, ще бъдем истински свободни, защото Божията
Любов
и Мъдрост ще се проявяват безпрепятствено чрез нас в пълнота.
Това е един висш стадий на живот, в който човек не живее вече само за
себе
си, а е осъзнал величието на Духа, живее за Неговата проява и изпълнява Неговата воля.
Възлизането
към
това състояние изисква непрестанно будност на съзнанието чрез мисълта "Зная какво мисля, чувствам и върша", отговорност пред Висшия Закон на живота.
За този процес слезе Мировият Учител при нас, да ни разкрие великите всемирни Закони на Живота и ни постави на пътя
към
тяхното опознаване и приложение в земния ни живот.
Един е великият Път на живота, водещ
към
Единния, Твореца на вселената.
Човекът е надарен със способността да Го познае и тръгне
към
Него с чисто и предано сърце като
към
своята истинска майка.
Значи след опознаването на вещите и отношенията между всичко човек изучава причината на нещата или източника на всички творения, техните и своето отношение
към
първопричината, което ни отвежда
към
Божествения свят на принципите или реалния свят на Отца.
Днес всички сме тръгнали
към
този нов свят, който е светът на душата ни.
Новият призив на
Бога
е да заживеем в душата си, която е съкровищницата на Духа Му и живата искра, излязла от океана на Живата Светлина, която е Той.
А великата формула за познанието, което води
към
вечния живот, даден от Христа, гласи: "И това е живот вечен — да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго
Бога
и Христа, когото Си изпратил."
98.
57. ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Той принадлежи на Отца си, на своя Създател.
"Не давайте сърцето си на хората, то принадлежи на
Бога
.
Дайте го на
Бога
!
А само Бог те познава и люби, като ти е дал живот и чака да Му отвърнеш с
Любов
и благодарност и да посветиш живота си в служба Нему — на Вечната
Любов
и Светлина.
Учителят ми каза: "Когато Петър се усъмни в Христа, загуби силата си, когато повярва — придоби, получи силата."
Тъмните сили владеят хората, като ги отклоняват от
Бога
— Извора на Силата.
Любовта
е сила.
Когато застанеш с лице
към
север, надясно е изток, на ляво запад, на гърба ти е юг.
99.
58. НОВИЯТ ЧОВЕК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Животът трябва да върви с бързината на
Любовта
.
Любовта
е плодът на Духа, а разумът е плод на плътта — обяснява последствията.
Любовта
е това, което е причинно.
Новото учение е да се запознаем с
Любовта
, тя ще ни даде Светлина и ще ни даде Мъдростта, която ще ни даде свободата и запознае с Истината.
100.
59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Знаейки високата цена на постижението на своята индивидуалност, той съкровено я пази и развива в
себе
си защитен механизъм на това високо постижение, до което е стигнал след несметни борби и страдания.
На всеки 2100 години, когато оста на Земята се насочва
към
ново съзвездие, започва нов етап в развитието на човека.
Божието Слово чрез Христос бе разкриване на Твореца като
Любов
.
Дойде моментът да се смекчи човешкото сърце и прояви топлота и милосърдие
към
братята си на Земята.
Дойде идеята, че Бог е любящ Баща, а ние — негови близки, възлюбени синове, които трябва да Го осъзнаят и отправят
любовта
си
към
Него.
Той иска съзнателно изправление на греховете и грешките ни по отношение на небесния кодекс на Великата
Любов
.
Бог е безгранична, всичко опрощаваща
Любов
, с която той действа във Вселената.
Но изминалите две хилядолетия се оказаха тежък период на борби, човекоизтребление, инквизиции за нарушаване на църковните кодекси и какви ли не отклонения от великия Принцип на
Любовта
и опрощението чрез милост, донесени от Христос.
Човек порасна духовно, за да развие съзнанието си, че хората са деца на Единния Баща и трябва да се свържат чрез силата на
Любовта
към
Него и помежду си.
Ето случая с Учителя Беинса Дуно, Пратеник от
Бога
за новата Водолейна епоха.
Преди десет столетия в България се разрасна с голяма сила богомилското учение, което бе жестоко преследвано и хиляди българи бяха принудени да напуснат страната ни и разпространят това автентично Христово учение на изток и на запад, което стана път
към
Ренесанса и Реформацията в Западна Европа.
Започват да търсят изход ог това положение и мнозина днес се запознават за пръв път с Великото Учение за
Любовта
, Мъдростта и Истината, предадени в хиляди беседи и лекции от Мировия Учител Беинса Дуно.
да предаде това учение на Франция, но за жалост обяви
себе
си за Мировия Учител и измами света.
Новото Учение очертава пътя
към
обединението на отделните личности и народи в името на Великата Божия
Любов
, която ни е създала и на която дължи абсолютно всичко в живота си.
Първо, защото Животът е плод на
Любовта
и всяко благо в него ни се дава от великата Божия
Любов
.
Една Нова култура ще залее земята, основана на вечните принципи на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Любовта
дава живот, Мъдростта — светлина и знание, а Истината — свобода.
101.
60. РОСНАТА КАПКА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Кое е това, което изпълня с удивление душата, която вижда сякаш
себе
си в този тъй малък, светъл свят?
Отправена
към
слънцето, тя отразява само неговата жива светлина, а околният свят не я занимава.
102.
62. УЧИТЕЛЯ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Преди 2000 години Бог се въплъти в Исус Христос и се изяви на човечеството в човешка форма, за да бъде разбран като безгранична
любов
.
Христос изяви Отца си, с когото беше Едно и чрез живота, Словото и делото Му светът позна
Бога
.
Но Христос говори много на хората за Отца си, от което слово много малко стигна до нас.
Христос знаеше това, затова обеща на учениците си, че в бъдеще Бог ще изпрати Духа на Истината, който ще разкрие всичко, което е говорил, тъй като те ще са вече подготвени за Вечните Истини.
Христос изяви
Бога
като Велика всеотдайна
Любов
, чието съдържание е: милосърдие, състрадание
към
всички живи същества, непрестанна помощ на всички полета на живота — физическо, духовно и Божествено, силата на
Любовта
да оживява и възкресява простителния й дух
към
всички човешки слабости и прегрешения.
Любовта
е единствената сила, която може да свърже човека с Твореца му — Бог — бащинското отношение на
Бога
към
човека и синовното отношение на човека
към
Бога
.
Саможертвата — най-висшата проява на
Любовта
.
За да докаже абсолютната сила на Божествената
Любов
, Христос, след всичките си страдания на земята, положи живота си, като каза: " Няма по-голяма люб^ов от тази, да положиш живота си за другите." (Еванг.
Чрез живота си Христос доказа силата и величието на живота, светлината, Истината и
Любовта
.
Той каза на учениците си, че не са способни още да разберат тайните и дълбокото знание за живота, но когато умът им се развие и страданията на земята префинят чувствителността им
към
висшите вибрации на
Любовта
, те ще дойдат като готови ученици за изучаване науката на висшия смисъл на цялото Творение и озарени от Новата Светлина, с която Той ще ги посети, ще станат служители на
Бога
, които градят Царството Божие в
себе
си и света.
Половин век Учителят на Новата Епоха — Беинса Дуно — предаваше великата наука на живота и методите за приложението на Христовите принципи, продиктувани от
Бога
.
Светлината на Божията Мъдрост и топлината на Божията
Любов
изпълниха земята и бавно навлизат в Новата епоха на една съвсем нова, слънчева култура, изработена от ангелите, която ще слезе на земята.
Ще се побратимят народите по силата на могъщата Божествена
Любов
, която ще царува на земята.
Изостанаха хората в духовното си развитие препятствани от тъмните сили, и сега с ускорен темп ще вървят напред и нагоре
към
висшата цел на живота, за която са призвани.
103.
63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Но капитанът дойде, пое кормилото и насочи кораба по слънчевия път
към
висшата му цел.
"Поклон пред Тебе, Царю на правдата, мира и
любовта
", запяха в хор душите.
И заживяха хората за славата на
Бога
в единство с ангелите и светиите.
Небесните камбани забиха през този тържествен ден и оповестиха началото на Новата Епоха на Светия Дух на
Любовта
.
Новите Йосиф и Мария стояха с притаен дъх пред рожбата — извор, чиито кристални води се стичаха по котва
към
запад.
С каква
любов
следеше всеки най-дребен детайл на строежа.
Проправяше път за тези, които трябваше да тръгнат по "възходящия път на Незнайната
Любов
".
И направи пътя — последните Му думи бяха: "Трябва да се проправи пътят за душата
към
Небето" — 24.12.1944 г.
Ако Христос роди човечеството чрез проливане на кръвта си от
любов
към
него, Учителят възкреси човешките души, потънали в гробницата на космичната духовна нощ.
Епоха на възкресението — епоха на Великата
Любов
, превърната в живот на земята.
104.
64. НОВИЯТ ЖИВОТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Храната му вече е цветният нектар —
любовта
на светлите духове, които управляват вселената.
Изобилен и
богат
става животът на духовно пробудения човек.
Той непрестанно благодари на
Бога
за живота си и за условията да разбере каква е волята Божия и да я изпълни.
Всяка негова подбуда за действие се ръководи от висшия принцип — от
любов
към
Бога
за благото на всички.
НАГОРЕ