НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
33
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
33
:
1000
резултата в
73
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7.47 Борис Дряновски
 
- Светозар Няголов ( -2013)
дом, в който някой се моли на
Бога
.
2.
7.49 Райна Калпакчиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Райна вижда за пръв път Учителя, научава от баща си, че той не яде месо и риба, и тя, и брат й Петър стават вегетарианци.
Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия.
По този повод в разговор Учителя казва: „Ако знаеха изгревчани каква хубава
любов
и връзка са имали в миналото, нямаше да кажат и една дума по техен адрес." Постепенно Найден оздравява и почва да ходи с бастун.
След изиграването на й Райна и Найден остават и бавно се прибират
към
лагера през баира за Второто езеро.
Германците виждат това и
към
техния багаж започват да прибавят и свой багаж.
Обикновено аз отивам с работната група и след построяването на кухнята и магазина, понеже зная кой къде строи палатките си, пренасям багажите, построявам палатките и слагам вътре в тях денковете.
3.
7.50 Асен Арнаудов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След неговото изказване Учителя се обръща
към
двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно — без да е взел нито един лев.
Учителя се обръща
към
Галилей и му казва: „Ако Асен знаеше, че целува прабабата на сестрата, която в този момент се е вселила в нея, и изживява своите неизживени чувства от миналото, веднага щеше да избяга от нея и нямаше изобщо да я целува." След заминаването на Учителя Асен е професор в консерваторията и опитва всичките сладости в живота.
4.
7.51 Весела Нестерова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Отива при Учителя и го пита какво да прави в живота си, понеже има съвпад на Марс с Венера в седми дом на хороскопа си, който дава много
любовни
авантюри.
Написва автобиографията си „Път
към
светлината", посещава приятели, изнася концерти, главно в провинцията.
5.
7.52 Петър Филипов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учи и изкарва изпит за майстор - сладкар и заедно с братята си, също сладкари, от Горна Оряховица отиват да живеят и работят в Русе.
Работейки в стаята си, той усеща, че от запад идва някакво облъчване от съседа му Кралю.
6.
7.53 Димитрина Антонова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тогава Мария й казва: „Извинявай, значи Духът не ми е посочил точно на кого да ги дам." Отива при Учителя, дава му един геврек и му казва: „Това е за тебе." След това му подава 5 лева и казва: „Това е за Господа." Учителя слага парите в джоба си, разчупва геврека, раздава на всички около него по едно парче и започва и той да яде.
Димитрина се приближава
към
него, но Учителя застава с гръб
към
нея.
7.
7.55 Илия Узунов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Запознава се с Учителя, приема с
любов
новите идеи и започва да работи за тях.
8.
7.56 Петър Камбуров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Петър слиза и се отправя
към
дома на Учителя да се приюти.
" - „Законът на невидимия свят е докато не почукаш, не ти отварят." Един ден в салона при него идва София Попова, поглежда го и му казва: „Ти ще станеш слуга на
Бога
." Повтаря казаното и излиза от салона.
Петър отива на беседата, веднага се връща и влиза в стаята си, от която вижда че след 20-ина минути с файтон идва Учителя.
Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна.
9.
7.57 Пантелей Карапетров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
За него няма маловажни желания и постъпки, а всичко облича в красивата дреха на
Любовта
, носителка на живота.
10.
7.58 Гради Минчев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Със своя откровен и детински характер и постоянната си готовност да помага на всекиго спечелва
любовта
и уважението на приятелите.
Взимат една беседа и се отправят
към
Аязмото, където се помещава митрополията.
Гради живее сам труден живот, но при тежкото боледуване много приятели му помагат — носят храна, обгръщат го с голяма
любов
.
11.
7.59 Цеко Етугов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Взима един топъл самун от 1 кг, разчупва го на 10 части и започва да се мъчи да вкара всяка една в устата си, за да изпълни задачата.
12.
7.60 Цочо Диков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тогава Консулов се обръща
към
Словото на Учителя и до заминаването си се занимава с него.
Цочо се интересува от астрономия, от Луната и нейното движение и при всяко отиване при Учителя му задава въпроси, отговорите на които записва на една тедрадка.
13.
7.61 Веса Козарева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ти иди на Изгрева и аз ще съм с теб." Сестрата събира багажа си, връща се в бараката на Изгрева, където няма никой — всички са го напуснали.
14.
7.62 Лидия Аладжем
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Като гледа усмихнатите лица на братята и сестрите около Учителя в Мърчаево, тя сърдито казва на Учителя: „Аз искам да имам радост." Учителя се обръща
към
нея, изглежда я строго и казва: „Как ще се радваш, когато не си работила още.
15.
7.63 Красимира Аркадиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Като се връща вечерта, тя заварва майка си, че спи и е в много добро състояние.
16.
7.64 Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева, Стоянка Драгнева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ганка отива в бараката си, където са получените по пощата 200 лева от родителите й.
17.
7.65 Васил Радев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя от катедрата се обръща
към
него и казва: „Един египтянин е дошъл да ни види.
В онова прераждане той дава външен израз на своята голяма
любов
и написва лирични стихове за своята любима Беатриче.
След това се обръща
към
него, изглежда го и казва: „В живота си ти ще срещнеш една млада сестра от твоето общество и тя ще се грижи за теб до края на живота ти.
В молитвата си Естирка пожелава да даде от своя живот, за да може да живее Васил и да работи за
Бога
.
Повежда я
към
един висок, светъл връх.
18.
7.66 Естирка Иванова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След това Учителя пак поздравява Естирка и тя си тръгва назад,
към
Земята.
19.
7.67 Николай Дойнов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Николай минава пред пейката, на която седи Учителя, който се изправя, обръща се
към
него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш!
Малко след това,
към
10 ч„ при него идват група агенти, които правят обиск, но не намират почти нищо в склада.
20.
7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни.
Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче.
След свършване на училище тя бързо се прибира и затваря в стаята си, където чете някакви книги.
Между приятелите Симеон Костов е най-
богатият
, той ги ръководи и обикновено той плаща пиенето.
Следващата събота, след като са пили в кръчмата, Симеон казва на приятелите си, че иска да ги заведе сутринта рано в София.
при черквата и оттам да тръгнат
към
София.
Приятелите от салона ги виждат, една сестра отива при тях и им казва: „Ако сте дошли при нас, влезте вътре, защото сте мокри, а ако не сте за при нас, приютете се някъде, защото може да настинете." Симеон се обръща
към
приятелите си и казва: „Нека да послушаме жената, която ни покани, да влезем и да видим какво става в този салон." Те влизат и сядат най-отпред на пейката до катедрата.
Казват няколко молитви, изпяват още една песен и проповедникът започва да говори за голямото зло, което носят пиянството и пушенето, как страдат семействата и децата им — остават голи, боси, гладни, и какви лоши последствия носи това за здравето и живота на всеки човек.
Като вървят известно време, Симеон казва: „Който има цигари, да ги хвърли и от днес нататък ще ходим да слушаме този човек на това, което ни учи, и повече няма да пием и пушим." Това, което е невъзможно за човека, е възможно за
Бога
.
Учителя само с една среща ги освобождава от отрицателните пиянски духове и ги призовава
към
нов разумен живот.
Войниците нареждат веднага да се погребе и обясняват, че се е хвърлил под влака заради
любовна
история.
Тогава се издигнах нагоре и отидох при
Бога
, където стоях известно време.
Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с
любов
.
21.
7.69 Косена Темелкова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
малката дъщеря на Темелко — Косена, започва често да го предупреждава да опразни южната стая на къщата си, защото в нея ще дойде да живее Учителя.
22.
7.70 Велин Темелков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Когато свършват работата си, Учителя става и без да го поканят, сам влиза в готовата стая.
Той скача, като си мисли, че и да счупи главата си, трябва да стане.
Той е много благодарен на Учителя, че му е спасил живота, и изразява благодарността си с хубавото си отношение
към
братята и сестрите, които посещават дома им.
23.
7.71 Петър Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Христос спира за малко при него и след това се отправя
към
къщата на Темелко.
Петър отива нагоре
към
старата си къща.
На същото място той среща Учителя, който след проведения кратък разговор отива
към
къщата на Темелко.
— Великден, Учителя с група братя и сестри посещава дома му и изнася беседата „Най-красивият ден", отпечатана в томчето „Заветът на
любовта
".
Задържа парите за
себе
си.
Учителя е в горницата, завит с одеяло и обърнат
към
балкона.
След заминаването на Учителя от този свят една сряда сутрин, в голям студ, Петър чува стъпки над
себе
си — някой ходи по тавана.
Пристигаме на върха
към
обяд, почиваме малко, прочитаме една беседа от Учителя, събираме се на общ обяд и вечерта се връщаме в селото, обновени и отпочинали.
24.
7.72 Сава Симеонов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя се обръща
към
него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата?
Сава Симеонов е принуден постоянно да купува продукти от провинцията и да ги изпраща на баща си, за да не му вземат земите.
25.
7.73 Иван Антонов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Иван имал силна памет и като отивал
към
пазара, видял една обява, която един човек прочел на глас.
Той е много силен, строг и крайно изпълнителен човек
към
нарежданията, които му дава Учителя.
Но Учителя допуска, при липса на друг метод за лекуване, да се прибегне
към
операция.
Под влиянието на
любовта
, която изтича от Учителя до всички души, той омекотява своя характер и изправя отношенията си
към
всички живеещи на Изгрева.
Занимава се с железарство, но всяка вечер провежда курсове по астрология, като събира много младежи около
себе
си, предимно комунисти.
На десетия ден след свършване на поста, като минава покрай бараката си, вижда, че ги няма агентите.
Да, когато човек е в трудно положение, тогава почти винаги слуша
Бога
.
Тя дава израз на вашите мисли, чувства и желания, които храните
към
мене."
То се появява и се затичва
към
тях.
Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че
към
него се приближава някакво куче.
Учителя се обръща
към
учениците и казва: „Няма ли кой да сложи ред при влизането за беседите?
26.
7.74 Влад Пашов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Неговият благ характер, голяма отзивчивост и внимателно отношение
към
приятелите е пример за подражание.
27.
7.75 Елена Казанлаклиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя излиза навън в средата на двора и отправя погледа си
към
небето.
28.
7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Те разпространяват за
себе
си легендата, че са преродените Кирил и Методий, които са дали писмеността на българите и сега им носят голяма светлина.
В Англия, във Франция, но тук в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам
Бога
." През лятото на 1937 г.
" Михаил отговаря: „Аз съм ученик на Учителя Петър Дънов." Така Учителя — Божията
Любов
, търпи и използва всички да работят за делото Божие, макар и с негативни средства.
29.
7.77 Магдалена Попова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на
любовта
, защо я удряте с бастуна?
30.
7.80 Гъдев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя се обръща
към
Гъдев и казва: „Вие имате отлична другарка.
31.
7.81 Стефан Шопов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той също е беден и я харесва, но желае да се ожени за
богата
.
Учителя спира беседата, обръща се
към
тях и казва: „Сега един Момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе.
Да не се подиграва с
любовта
." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга —
богата
мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания.
32.
7.82 Василка Иванова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Така преминава времето с Учителя, когато
към
обяд на вратата се почуква.
Тогава тя се замисля дълбоко в
себе
си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава.
Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в
любовта
и не може да си създаде семейство.
33.
7.83 Мария Шопова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Шивачка е и работи с голяма
любов
и отлична обхода
към
клиентите си.
Мария й отговаря, че и
към
нея отправя магията на
любовта
, но тя не я приема.
Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша
към
местността Присоите.
Към
средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време.
34.
7.84 Надка Куртева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Вечерта срещу 27 декември Надка Добрева сънува заминалата си майка, която й казва: „Баща ти отиде да изпрати
Любовта
." Сутринта тя разказва на мъжа си Добри съня, а няколко часа след това пристига телеграма за заминаването на Учителя.
Прави й компрес, отправя гореща молитва
към
Учителя, свързва се с него и положението й се подобрява.
35.
7.86 Цветана Ганчева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Към
23 ч.
Единственият начин да си помогне е да се обърне
към
Бога
и да каже три пъти: „Господи, помогни ми да изляза от това трудно положение." Тя казва три пъти мислено формулата и след няколко минути започват да се отпускат ръцете, краката и гърлото.
Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му.
Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре
към
главата.
Излиза нагоре на една поляна и вижда пред
себе
си три върха.
Сутринта отиват
към
лагера с кухнята.
Тя благодари на
Бога
, на Учителя за
любовта
, която проявяват
към
нея и семейството й.
Към
края на годината голямата й дъщеря Лазарина е притеснена от някакви сметки в счетоводството, разболява се, като се затваря пилорът на стомаха й.
Да отвори с лъжица или нож зъбите на дъщеря си, която е в безсъзнание и да сипва от отварата." След три дни пилорът се отваря.
36.
7.87 Наталия Чакова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След това Учителя подема разговор с брат Галилей по повдигнати от него въпроси Наталия се събужда и се скарва на Галилей, че занимава Учителя със
себе
си, защото Учителя е дошъл при нея.
37.
8.1 Краят - ликвидацията на века
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Думите
Любов
, Мъдрост и Истина са в състояние да изразят тази съвкупност." (70, с. 33)
Свърши ли се този век, хората ще дигнат бели знамена, ще дойдат до границата на Царството Божие и ще кажат: Да живее
Любовта
!
Всички хора ще си подадат ръка и ще заживеят в мир и
любов
, в братство и свобода." (55, с. 205)
Всеки трябва да работи даром, от
любов
." (22, с. 67)
Защото
Любовта
ражда живота.
Следователно всеки трябва да си даде отчет в коя религия живее: в религията на труда, или в религията на
Любовта
...Обаче живейте, трудете се и очаквайте новата религия, т. е.
новото учение на живота, на работата и
Любовта
." (24, с.88)
„Съвременните хора се стремят
към
нещо ново, без да подозират, че за да придобият новото, те трябва да минат през християнството.
То е предговор
към
новата култура, която иде сега в света.
Когато Учителя говори в беседите си, че дадено събитие ще стане след 10 години, ние трябва да разбираме, че то ще се реализира след 1000 години.
И всеки, който има
любов
в душата си, ще има мир в
себе
си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божий Промисъл." (15, с.
В тия трудни времена ще познаем
Бога
, ще разберем, че Той е велика, разумна сила, която превръща всичко на добро.
Ако хората не приемат учението на
Любовта
, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало.
Който няма
любов
, нищо няма да остане от него.
Само
любовта
ще ви спаси... Нищо няма да остане от сегашните религии и църкви.
Любовта
ще разруши всичко старо.
Там са насочили своята артилерия
към
Земята.
„Като влезете в астралния свят, ще се намерите в положението на блудния син: ще ходите окъсани и боси, гладни и жадни и ще търсите път да се върнете отново на Земята.
Пред него стоят трапези с
богати
ястия.
Новото изключва смъртта от
себе
си.
„Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право... Новият живот обаче се отличава по това, че и при законно право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине.
Закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето.
Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква.
Те трябва да се обърнат
към
Бога
и да искат повече светлина, да видят погрешките си и да ги изправят." (23, с. 52)
Човек ще вземе със
себе
си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа.
Няма да остане глава в света, която да не разбере, че Законът на
Бога
е всякога един и същ и неизменен." (26, 283)
Интересно е да се следи колко салюта и поздрави ще се отправят
към
Господа.
Живите същества, ще излязат от дъното на морето и пак ще видят
Бога
.
Той ще ни привлече
към
себе
си.
38.
8.2 Методи за оправяне на човечеството
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тогава ще дойде истинският комунизъм — не чрез насилие, а по общ избор, чрез Закона на
Любовта
.
Клетките на нашия организъм живеят по Закона на
Любовта
." (26, с. 151)
И тогава остава идеалът за него — Божественото,
към
което човек трябва да се стреми." (74, с.
Светът може да се оправи само когато всички хора поотделно се проникнат от съзнанието, че трябва да служат на
Бога
.
За да се оправят нещата, светът се нуждае от гениални учители, гениални свещеници, гениални майки и бащи, които живеят за
Бога
, а не за
себе
си.
294) За да облагороди ума си, за да прояви своята
любов
, човек трябва да има една свещена идея в
себе
си или да даде път на Божественото начало в душата си.
За да даде ход на Божественото начало в
себе
си, човек трябва да гледа на всички хора като на свои приятели, както Бог гледа на тях." (21, с. 295)
Достатъчно е всеки един от вас да оправи
себе
си.
Вие, като изправите
себе
си, ще подействате на много други да се оправят, понеже един човек не е сам, а колектив от 100 000 — 300 000, пък и повече души, с които е свързан.
Понякога ставате лоши, а не подозирате колко още души повличате със
себе
си." (68, с. 39)
„Днес всички хора са производители и се стремят
към
изобилие.
Не, хората трябва да се върнат
към
първоначалната култура, девизът на която е бил: „Малко, но хубаво." Малко говори, но хубаво, място да хване.
„Да носи човек новото в
себе
си и да му служи, това значи да се е освободил от всякакво користолюбие.
„Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение.
Това учение води хората
към
нов живот,
към
условията на духовния четири или петизмерен свят.
Не задържайте благата само за
себе
си, но ги споделяйте с ближните си, като им покажеш как трябва да обичат
Бога
." (39, с. 165)
Ако не се стремяха
към
новото, нямаше да имат никакво отношение
към
ангелите, светиите и добрите хора в света." (42, с. 109)
Когато човешката
любов
стане служителка на Божествената.
Човек сам трябва да застави своята
любов
да служи на Божествената.
„Какво ще донесе
Любовта
в света?
Следователно, на младите ще покажем пътя
към
този живот, а на старите ще покажем начин как да се подмладят." (21, с. 115)
„И тъй, работете съзнателно върху
себе
си, да приемете новата култура.
Новата култура изисква от човека едно — да обича
Бога
.
Къде ще намерите
Бога
?
Днес всеки трябва да се грижи за
себе
си.
„Когато всички хора се обединят в името на
Любовта
, те ще влязат в изобилието на живота." (21, с. 386)
Докато всички учени, свещеници, проповедници, майки и бащи, слуги и господари не се проникнат от идеята да служат на човечеството в името на
Любовта
, светът няма да се оправи.
Радвайте се, че светът върви вече
към
изправяне.
Има хора в света, които служат на
Любовта
, на Мъдростта и на Истината." (21, с. 391)
Няма случай в живота, когато човек да е давал от
любов
и да е пропаднал." (19, с. 129)
39.
8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на
Бога
.
Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в
себе
си." (31, с.43 - б. 30)
Новото ще дойде от
Бога
.
Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в
Бога
." Следователно, щом живеем и се движим в
Бога
, ние можем всичко да придобием направо от Него." (54, с. 81)
Тогава между хората ще се създаде такава
любов
, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували.
Обаче всичко, което става днес в света, е приготовляване за идването на
Бога
на Земята." (14, с. 213)
„Ще дойде ден, когато човек ще стане господар на Земята и ще каже: „Дошло е вече Царството Божие." Тогава хората ще бъдат истински братя помежду си, ще живеят в пълно разбирателство и
любов
.
„Първата и най-важна задача на съвременния човек не седи в придобиване на
богатство
и щастие.
Завърши ли човек развитието си на Земята, живата природа, която владее всички слънца и системи, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе в друга система, на друго някое слънце, дето ще може да постигне всички блага и
богатства
, каквито душата му желае.
Те ще посещават различните планети, както
богатите
хора на Земята имат възможност да пътуват от една държава в друга.
170) „Време е вече всички хора да започнат съзнателна работа върху
себе
си, да влязат в новата култура, в новия живот.
В тези десет години във вас ще станат големи вътрешни промени, при които ще ви се придаде нещо ново
към
вашата разумност,
към
вашия живот и
към
любовта
ви.
Значи, докато хората не изправят живота си, Христос няма да слезе на земята.
Те ще започнат нов живот — живот на
любов
и знание, на истинска свобода." (37, с.
Следователно в този човек ще има стремеж
към
Бога
или реализиране на висшия идеал на неговия дух." (33, с.
Тази наука не търпи никакво невежество, затова трябва да започнете от малки микроскопически опити и постепенно да вървите
към
големите,
към
великите опити.
Този метод се спазва и в науката, и в лекуването: от малките
към
големите резултати.
Тя е културата на милосърдието или културата на
Любовта
.
Първата култура е била на Мъдростта, втората — на Правдата, а третата — културата на
Любовта
.
Досега ние слизахме отгоре надолу, а отсега нататък отиваме от ляво
към
дясно.
Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почетни старци, пълни със знание и
любов
?
Когато човек носи в
себе
си религията, науката и законите, защо му са те отвън?
В този храм, ще има безброй картини, които ще се отнасят
към
по-широк, по-възвишен свят от физическия.
188) „Светът ще се оправи, когато
богатите
хора започнат да работят било в сърдечно, в умствено или в материално отношение.
Щом някой стане на 120 години, той ще извика приятелите си, ще им даде угощение и ще каже: „Аз заминавам." В новата култура няма да има никакви гробища." (14, с. 198)
Който обича, неговата
любов
трябва да внесе Божествен елемент в душата на своя любим или любима.
Който иска да бъде щастлив, трябва да обича по всичките правила на
Любовта
.
В сърцата им пък трябва да влезе
Любовта
.
Влезе ли
Любовта
в сърцата им, тя ще изхвърли навън всякакво користолюбие." (40, с. 243)
„Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие едни
към
други.
Няма да ходят детективи да следят хората отвънка, защото всеки сам ще пази
себе
си отвътре.
Човекът от шестата раса живее повече за другите, отколкото за
себе
си.
Всяко малко усилие, приложено правилно, с
любов
, е важно условие за изграждането на новото ни съзнание и включването ни в многобройните школи на Бялото братство в невидимия свят — носители на Божественото знание.
Той казва: „Истината говори със слънцата, Мъдростта говори с планетите, а
Любовта
е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори с хората и с най-дребните същества.
" Учителя оглежда присъстващите, заобиколили го в кръг ученици и отговаря: „Вселената се управлява от
Бога
, който се е вселил в тялото на Петър Дънов и сега се проявява чрез Великия Учител — Беинса Дуно, който в момента стои пред вас."
Та казвам сега: „Всички трябва да се застъпите за
Любовта
, която живее във вас.
Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за
себе
си, тогава.
И на
себе
си заповядвам.
Взел е необходимите мерки Земята да се превърне в рай и ние да станем разумни послушни деца — носители на
Любовта
.
Да живеем постоянно с девиза на Бялото братство: „
Любов
към
Бога
", който представлява всичко за нашето правилно развитие — за еволюцията ни.
„Моето учение е учение на
Любовта
, на братството и сестринството, на абсолютната свобода, в която всеки зачита правата на другите.
Но не опорочавайте
Любовта
, не говорете много за нея.
Ама ще кажете, че аз много съм говорил за
Любовта
.
Не, аз не съм говорил нито една дума за
Любовта
.
Аз за
Любовта
въобще не съм казал дума.
Ако аз произнеса за
Любовта
само една дума, целият свят ще изчезне, няма да остане от него нищо, на дим и прах ще стане.
И тъй, колко пъти досега е произнесена думата „
Любов
"?
Когато Господ произнесъл за пръв път в света думата „
Любов
", Той създал с това целия Космос, образували се всички слънца, които се разделили и тръгнали по своите орбити.
Като произнесъл втори път думата „
Любов
", всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън.
Когато произнесъл десетия път думата „
Любов
", родил се човекът.
Тъй, че Господ е произнесъл досега само 10 пъти думата „
Любов
".
Тази мощна сила —
Любовта
, ще тури ред и порядък в света." Бог е
Любов
!
40.
9. БИБЛИОГРАФИЯ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
1. Призвание
към
народа ми 1994 г. „Б.
33 а.Отношение на простите истини
към
човека — 1933 г. София
58. Заветът на
Любовта
т.1 1944 г. София
59. Заветът на
Любовта
т.П 1944 г. София
60. Заветът на
Любовта
т.Ш 1944 г. София
78. Изпитът на
любовта
.
41.
10. Снимки към книгата
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Снимки
към
книгата
42.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Развитието на човечеството след грехопадението е изпъстрено с много падения, грехове и отклонения от правия път на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Бог, огорчен от порочния живот на тези три раси, ги заличава, като потопява и континентите, на които са живели.
Макар че човечеството не заслужава Божиите блага и милости поради своя неразумен живот, Бог в своята необятна
любов
, милост и благост, постоянно благославя и изпраща блага на непослушното човечество и му помага да стъпи на краката си - да започне да живее в хармония,
любов
и единство.
По това време на Земята живее един Божий човек на име Енох, който точно изпълнява Божиите заповеди и ходи в пътя, определен му от
Бога
.
Те враждуват помежду си, притежават атомни бомби и самолети, движени от космично електричество, и решават да започнат атомна война, в резултат на която Земята ще се разруши, както е разрушена планетата Фаетон - Лъчезарната, намираща се между Марс и Юпитер, от която са останали големи и малки астероиди, които се движат по нейната орбита.
По-късно, на стари години, с помощта на
Бога
Сара ражда син на име Исак, който става родоначалник на еврейския народ.
Запалват огън на върха и синът му го пита - коя ще е жертвата, която ще принесат на
Бога
, понеже няма никакво животно около тях.
Когато той изважда ножа си и иска да убие и принесе в жертва единородния си син, ангел извиква от небето и му казва да не простира ръката си върху момчето, защото разбира, че Аврам се бои от
Бога
.
По нареждане на
Бога
той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии заповеди, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите.
Един ден Христос взема със
себе
си Петър, Йоан и брат му Яков и ги извежда на връх Тавор, висок 561 м., на 10 километра от Назарет, и се преобразява пред тях.
Когато се качва на Тавор, той повишава вибрациите си, светва и при Него идват Мойсей и Илия и провеждат дълъг разговор за развитието на човечеството и идването на новия живот на Земята, в което искат и те да вземат участие.
Желанието на Моисей и Илия отправено
към
Христа се реализира по времето на Учителя Беинса Дуно, според когото живеещият на "Изгрева" брат Иван Антонов е прероденият пророк Илия.
Това е четвъртият връх в развитието на човешката душа, на който тя прави пряка връзка с
Бога
и решава да работи за новия Велик живот, определен да дойде в бъдеще на Земята.
Когато Христос казва на учениците си, че Той е живият хляб и истинското питие и те трябва да ядат плътта му и пият кръвта му, те не разбират, че това се отнася до Словото, което Той постоянно им изнася, съблазняват се и казват; „ Тежка е тази дума за нас и ние не можем да я понесем." 72 -ма от учениците му го напускат и отиват в света.
Така пробудените души, минали през тези пет върха на изпитания, се подготвят за великата работа, която предстои на човечеството при идването на новия живот на Земята и създаването на шестата - Светеща раса, и Третата култура - на
Любовта
.
Потомъкът на Ной - Аврам, намира благодат пред
Бога
и става родоначалник на евреите и арабите.
Вторият връх на човешкото развитие е Мория - на който Бог изпита
любовта
на Аврама.
Връх Мория в Пентаг- рама е разположен на мястото на върха на
Любовта
- (2), където се намира светещото око на Мъдростта, виждащо всичко.
Повдигането му започва с добродетелта, а развитието и размножаването му - с върха на
Любовта
.
Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите заповеди, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях.
Четвъртият връх на човешкото развитие е върхът Тавор, висок - 561 м, на който Христос се преобрази пред учениците си, разговаря се с Мойсей и Илия и начерта пътя на човечеството в неговото развитие през петата и шестата раса.
Този връх в развитието на човечеството съвпада с върха на Правдата (5), която, като дойде на Земята, ще затопли сърцата на хората и те ще станат носители на Божията
Любов
.
Голгота е върхът на Истината (1), с който човек в страданията си винаги прави връзка с
Бога
.
Като насочва напред първия връх на добродетелта (Арарат) (4) - той може да си пробие път навсякъде в живота и постепенно да се повдигне и премине през седемте нива на добродетелта и стигне до
Любовта
, проявена в пълнота на Земята.
Държим с дясната ръка лъча на
Любовта
, а с лявата този на Правдата и казваме:
„В изпълнението волята на
Бога
чрез
Използването силите на втория връх от човешкото развитие - този на
Любовта
, става като хванем с дясната си ръка върха на Истината, а с лявата - Добродетелта и кажем:
„В изпълнението волята на
Бога
чрез
Любовта
е силата на човешката душа."(3 пъти)
Жертвата е първото условие за проявата и развитието на
Любовта
.
Постепенно с прилагането на
Любовта
ние ще преминем през 7" те нейни нива и ще се доближим до най-високата ангелска йерархия, която пряко ръководи живота на всеки човек - Сера- фимите или „Братята на
Любовта
", или „Духове на Божия венец".
Тогава душите ни ще се слеят с
Бога
и ние ще станем Негови любими деца, ще развием ясновидството.
„В изпълнението волята на
Бога
Главата е широка горе и триъгълна
към
брадата.
Раменете са широки и се стесняват
към
кръста.
От кръста
към
краката е третият триъгълник с върха надолу.
Учителя е дал най- правилните методи за дишане с
любов
, чрез които може да се развие Божествената Мъдрост, за разлика от методите на йогите и други подобни методи, дошли до нас от първите раси.
Така се придобива голяма физическа сила и всестранни духовни способности - непреривна връзка с
Бога
.
Карма има само за тия, които не слушат
Бога
- не изпълняват Неговата воля.
„В изпълнението Волята на
Бога
Те управляват далака в човека и той се разстройва и увеличава, когато човек наруши принципа на Правдата в
себе
си.
Хващаме с дясната си ръка върха на Мъдростта, а с лявата върха на
Любовта
u казваме:
„В изпълнението волята на
Бога
Ако можем да преминем през седемте полета на Бог Отец, Бог Син и Бог Дух = Истината, чрез усилена духовна работа ние ще се слеем с
Бога
и ще станем едно с Него.
Любовта
говори с всичките същества, дори и с най-мал- ките буболечки.
Трябва добре да се знае, че повдигането в живота с петте добродетели е възможно само за ония ученици, които живеят в абсолютна чистота, имат абсолютно послушание
към
гласа на своя ръководител, абсолютно точно вършат възложената им работа и пазят пълна дискретност за всичко онова, което видят и знаят.
Абсолютно послушание, абсолютна точност и абсолютна дискретност са най-важните качества за влизане на ученика във вътрешната Школа на Учителя - на
Бога
.
Стотици и хиляди пъти ние сме минавали през петте върха на Пентаграма: убивали са ни, горили са ни на клади, хвърляли са ни на зверовете, докато изработим качествата, необходими да станем братя и сестри, да присъстваме в школата на Великия Учител - Беинса Дуно, на
Бога
, и да съставля- вяме земната аура на Учителя - необходимо условие за предаване на Словото Божие на човечеството.
(Учителя в една беседа на Общия клас говори за сказката, която Христос изнася върху блаженствата, и се обръща
към
сестра Велева и брат Велев и ги кара да си спомнят какво още Христос е говорил за блаженствата, което не е написано в Евангелието, понеже те са присъствали на тази сказка.
Отива при Учителя и му казва за злощастията, които са го сполетели след като е занесъл Пентаграма в дома си, и Му иска обяснение.
Това е Пентаграмът, показващ пътя на ученика в Школата на Бялото Братство, ръководена лично от
Бога
- чрез Беинса Дуно.
Този Дух на виделината ще повдигне всички низши астрални духове, ще ги изкачи горе в Божествения свят, да се съединят с
Бога
, да се обединят с
Бога
, да станат едно общо, едно цяло с
Бога
.
съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията
Любов
и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на
Любовта
.
Учителя казва, че животът на българите се стимулира духовно от използването на този знак и се насочва
към
принципите на Божествения живот.
Отгоре над цветната дъга, която обкръжава в кръг Пентаграма, има три молещи се ангели, насочени
към
Учителя, а отдолу - пет малки, чисти Божествени деца.
Надписът и в двата пентаграма е : „ В изпълнението волята на
Бога
е силата на човешката душа" като думата „
Бога
" е в средата на зенита, разделена от върха на Истината.
Този е третият път надясно, под свещения подпис на Духа - пътят
към
съвършенството, той е новата епоха, новият живот.
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата - със зеления цвят (това е материалния свят),
Любовта
- с розовия цвят (това е астралният свят, а в по- висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана), Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле, и Мъдростта - с жълтия цвят.
Добродетелта - белият цвят, Правдата - зеленият,
Любовта
- розовият, Мъдростта - жълтият и Истината - синият.
Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате."
В астрологията човек може да намери в хороскопа си къде може да се изяви най-добре - с коя своя добродетел, като построи Пентаграма върху хороскопа и постави върха на Истината в точката на медиум цели - зенита на хороскопа, където са свръхсъзнанието и връзката на човека с
Бога
, а другите четири точки да отбележи в разстояние на 72 градуса една от друга, като започне от върха.
Това са 5 животворящи центъра, от които идват енергии
към
човека от съответните добродетели.
Пентаграмът е символ на петте велики добродетели - петте велики принципа:
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Това са петте качества, които трябва човек да изработи у
себе
си, за да стане съвършен.
Във всичко пулсира живият Бог и хората рано или късно ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграма да намерят пътя
към
истинския живот.
Те представляват от
себе
си 5 положителни и 5 отрицателни сили.
Пентаграмът хармонира ума и сърцето на човека и му показва, че той може да живее и да разреши правилно задачите си само с помощта на своя Отец -
Бога
.
Но ако човек не живее в чистота на мислите, чувствата и постъпките си, Пентаграмът има обратно действие.
Пентаграмът има два равнобедрени триъгълника с върха надолу - Правдата и Добродетелта, един с върха нагоре - Истината - възкачване, спасение, стремеж
към
Бога
.
Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка е Мъдростта, левият крак -Добродетелта, лявата ръка -
Любовта
.
Понеже те не прилагат принципа на
Любовта
, този символ разруши съюзната им държава и напълно ще очисти човечеството от злото и насилието.
Там човек всякога се намира в противоречие с Божественото в
себе
си.
Човечеството ще стигне до това положение - да няма нужда от отделителна система, чак след 700 000 години, след преминаването му през шестата раса - на
Любовта
и седмата раса - на Истината, и достигне 33-годишна духовна възраст - един пълен Слънчев период.
Когато пожелават да станат като
Бога
и ядат от плода на забраненото дърво, черният адепт им взема красивите мантии и влага в телата им полова и отделителна система, чрез които ги държи в подчинение и послушание.
Тогава те виждат, че са голи, и се крият от
Бога
, който ги търси.
Всяко неразумно използване на половата енергия намалява умствените сили и човек става слуга на Луцифер - забравя
Бога
.
Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с
любов
и се грижи за тях през целия си живот.
Затова Учителя препоръчва на своите ученици абсолютно чист живот, за да може всичката енергия на човека да бъде отправена
към
Бога
за пробуждане на висшите центрове на главата - особено „
Любов
към
Бога
", за неговото възходящо развитие.
Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу,
към
Земята, а другото течение отива нагоре,
към
Слънцето.
Всички философи, мъдреци и учители на човечеството твърдят, че човек едновременно не може да угоди на физическия и Божествения свят - на
Бога
и на Мамона.
Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив
към
вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в
себе
си.
Някои искат да изхвърлят Пентаграма от
себе
си.
Само в Пентаграма вие можете да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот
към
вас и
към
обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай.
Ако започнем с Истината на върха, след това ще поставим Мъдростта, Правдата, Добродетелта и накрая
Любовта
, като усилено мислим и работим с добродетелта, която сме поставили на върха.
Във външния кръг на развитието на човека в материалния свят Учителя поставя числото 1 при върха на Добродетелта, 2 - при
Любовта
, 3 - при Истината, 4 - при Мъдростта, и 5 - при Правдата.
Ако този човек се намира на мястото на числото 2 -
Любовта
, вие ще действате спрямо него с Мъдростта, а не с Добродетелта.
Ако този човек се намира при числото 1 - на Добродетелта, върху него трябва да се действа с
Любовта
, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи.
Любовта
ражда Доброто.
Правдата е Божествен атрибут, който трябва да се приложи еднакво
към
всички същества.
По същия начин ще действате и спрямо
себе
си, защото никога не сте на едно и също място в Пентаграма.
Че това е така, вие виждате от отношенията ви например
към
малките деца.
Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви
към
него се изменят, като
към
възрастен човек.
Тъй щото вашите чувства, вашите отношения както
към
самите вас, така и
към
другите хора, постоянно се изменят.
Щом известен център се измени по отношение
към
Слънцето, се образува дъгообразно движение, а не движение по права линия.
Понякога тази смяна ще бъде във възходяща, а понякога в низходяща степен - ще зависи от това в каква посока се движите - нагоре
към
Слънцето или надолу
към
Земята.
Ако посоката ви е надолу
към
Земята, значи движението става във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу, ако посоката е нагоре
към
Слънцето, значи движението става по върховете на Пентаграма, чийто връх е обърнат нагоре.
Човек познава
Бога
само с Добро- делта, която проявява.
Оттам движението върви
към
върха 2 -
Любов
- ma, където е човекът.
От върха 2 движението отива
към
върха 4 - Мъдростта, повторно отиване
към
Бога
, но вече конкретно проявен в обществото.
От върха 4 движението отива
към
върха 3 - Истината.
Тройката е неутрално число, което показва отношението
към
самия
себе
си.
Числото 3 е домът, отношението на човека
към
неговите приятели, близки, но не и
към
народа и външните хора.
Най-после движението слиза
към
числото 5 - Правдата.
43.
I. ВЪНШЕН КРЪГ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки.
Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с
Бога
.
Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в
себе
си и да роди една нова идея.
Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата.
Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината
към
светлината, от робството
към
свободата, от обикновеното
към
съвършеното, от греха
към
чистотата и от невежеството
към
знанията.
Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее
себе
си, да стане цар на
себе
си.
Природата му дава своята тояга и казва: „- Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени
към
Бога
." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре
към
Бога
, което показва стремеж
към
Бога
.
44.
II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Вътрешният кръг на Пентаграма представлява пътят на душата през петте картини, които са поставени на линията на съответните добродетели:
Към
Истината - удобна стълба с врата,
към
Правдата - Христовият Дух,
към
Любовта
- стръмен път, водещ
към
тясна врата,
към
Мъдростта - Окото, което вижда всичко,
към
Добродетелта - Дървото на Живота.
Започва да работи съзнателно върху
себе
си, за своето повдигане и усъвършенстване.
(път
към
Истината от Добродетелта /4 —>1 / - по синия лъч)
Това е началото на познаване на
Бога
- Бог е Истина.
Ученикът започва да се изменя постепенно - влиза естествено в пътя на Правдата и Справедливостта - да бъде правдив
към
всички и всичко.
Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като Божие творение то има известна мисия, определена му от
Бога
.
(
Любовта
/5—>2/- по розовия лъч)
Христос казва: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води
към
погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика.
Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш.
Истинско прощаване има, когато е придружено с
любов
.
Велики хора са тези, които имат
любов
към
врага си.
Когато минава някое голямо страдание: тежка болест, пълно ограничение, голямо разкаяние, да не се обезсърчава и обезверява, но да запази своя вътрешен мир и радостта си, като съзнава постоянно, че всичко е добро и за добро.
Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава,
богатство
и др.
и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с
Бога
, той пропада на изпита си.
След тези трудни изпити ученикът е готов да приеме
любовта
и да влезе в истинския живот на постоянно обновление и хармония.
В цветния Пентаграм до върха на Правдата - 5, е даден третият път под свещения подпис на Духа, път
към
Съвършенството,
към
Новата епоха и Новия живот, който идва на Земята.
Ученикът тук има дълбок поглед
към
нещата.
Той приема Божествената Мъдрост в
себе
си.
Портите й се отварят пред него - само на човека на
Любовта
се отварят тези порти.
Само нему се поверяват ключовете на Висшето знание - на Великата Божествена наука,защото той няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби в служене на
Бога
за всички.
Всеки, който не е минал през
любовта
, неминуемо ще злоупотреби с това знание и ще докара големи нещастия на
себе
си и на околните.
Овладял
Любовта
и Мъдростта, човек е изправен пред Дървото на Живота.
Новият живот дава своите плодове - идва Добродетелта, и той разбира, че смисълът на живота е в служенето на
Бога
.
Това е петото качество, което той изработва в
себе
си, след Истината, Правдата,
Любовта
и Мъдростта.
Най-високата точка в живота, до която човек може да достигне - това е служенето на
Бога
.
Проявата на
Любовта
в живота е - служене на
Бога
.
Най-високата форма в служенето на
Бога
е : да показваш на другите хора пътя
към
Него, да помагаш в пробуждането на съзнанието им, за да Го познаят - да си лекар на човешките души.
Смята се, че действително човек е спечелен за
Бога
, ако и той от своя страна започне да печели души за Него.
Постави Доброто за основа на дома си,
Любовта
за украшение,
45.
Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След като измине външния и вътрешния кръг, ученикът има желание да се слее с
Бога
, да стане едно с Него - последната задача от своята еволюция.
Човек, овладял
Любовта
, Мъдростта, Правдата и Добродетелта, стига до най-високия връх - Истината (да познае
Бога
) - най-мъчния и най-строг път, където ще разсъждава за дълбоките Божествени наредби, за кармата и вътрешната страна на живота.
Когато се освободи от този ад и пожелае пак да дойде на Земята, за да изправи грешките си, и ако някой я накара да извърши отново убийство или друго престъпление, тя му казва : „ Ти бил ли си 20 - 30 години в земята, да те ядят червеите, да чувстваш изгниването на тялото си и неимоверно да страдаш?
Минаването през центъра на Пентаграма е път на пълно самоотричане - отдаване на Божието дело, служене на
Бога
и на човечеството.
Тук човек достига до висшите прояви на
Любовта
.
За да познае
Бога
, той минава през смъртта, при която Бог идва и разговаря с него.
Хората умират, за да се справят с животинското състояние в
себе
си и да се отворят в тях крановете на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Има много същества, които са стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената клинична смърт, в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят.
След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на
Бога
и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела.
Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на
Любовта
", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят.
„Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята."
Двете преплетени змии показват, че ученикът се бори със своята низша природа - злото у
себе
си, побеждава го с Мъдростта и преминава през Кръста - пълното самоотричане.
След това ученикът минава през тъмната зона, оставен сам на
себе
си.
Обаче, ако в този върховен момент на самота той започне да се моли и осъзнае, че има Един, Който винаги го обича u е с него - Бог на
Любовта
, веднага му се явява една малка светла точка, която бързо се увеличава и ученикът тръгва кьм нея и излиза на едно светло, красиво място, посрещнат от своите радостни съученици и приятели.
Връзката с
Бога
разрешава правилно всички най-трудни задачи, появили се в развитието на човека.
Заминалият се моли на
Бога
и ако молитвата му се чуе, идва Учителя и променя съдбата му, като го изпраща да учи в някоя от школите на Бялото Братство дисциплината, която желае.
Буквата (Ж) в Пентаграма показва живота, който трябва да се качи горе при
Бога
.
В цветния Пентаграм тя е качена едно ниво по-нагоре, вляво, под отвореното Око, а на нейно място е поставено летящото колело върху светещата сфера - Духът на Виделината, който ще примири всички низши същества от ада с
Бога
.
Щом човек допусне в ума, сърцето или волята си някаква лъжа, той обръща Пентаграма с върха надолу и отива
към
ада, като загубва ясносиния цвят и придобива черния.
Числото (2) е на върха на
Любовта
, където е ясно розовият цвят, който въздейства на сърцето и дробовете.
Когато човек наруши принципа на
Любовта
- скъса връзката с любимия си човек, заболява от сърце, туберкулоза или получава психическо разстройство.
Когато човек наруши принципа на Мъдростта и се откаже от
Бога
, започва една голяма вътрешна борба, в него се явяват две еднакви по сила и противоположни по същност мисли - той полудява.
Отричането на
Бога
води
към
лудост.
През тези 5 върха човек може да влезе в пътя, ако иска да служи на
Бога
.
„В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА НА
БОГА
Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКА ТА ДУША."
Пентаграмът е пътят на човека
към
Божественото, пътят на неговата душа за развитието и усъвършенстването й.
„В изпълнението волята на
Бога
чрез
Любовта
е силата на човешката душа." /3 пъти/
„В изпълнението волята на
Бога
чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/
„В изпълнението волята на
Бога
чрез Истината е силата на човешката душа." /3 пъти/
„В изпълнието волята на
Бога
чрез Правдата е силата на човешката душа." /3 пъти/
„В изпълнието волята на
Бога
чрез Добродетелта е силата на човешката душа." /3 пъти/
Искаме ли да оправим нещо в
себе
си, тогава ще насочим върха на Мъдростта напред и ще работим с ума си.
Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред
себе
си, като с дясната ръка хваща върха на Правдата, а с лявата - върха на Истината, и насочва върха на Мъдростта напред
към
обекта, който го заплашва, казвайки:
Неговата вътрешна, мистична задача е да обърне човешкото развитие от инволюционно - непрекъснато слизане надолу, в материята, в еволюционно - нагоре,
към
Слънцето на живот i,
към
Бога
.
Човекът, излязъл от дома на Баща си, все повече се оплита в гъстата материя, като проявява егоизма и насилието, стигайки до краен предел на своето отдалечаване от
Бога
, допуснато от небето.
Тогава в човека се пробужда индивидуалното съзнание, прави един обратен завой и отправя взора си
към
Бога
- своя Отец.
Тогава той ще превъзмогне личния си живот и ще прояви живота за Цялото, като победи насилието и безлюбие- то и влезе в
Любовта
и Свободата.
Христос със своите беседи, държани в Палестина, подготвя пробудените умове да тръгнат в пътя на правилноторазвитие, на
Любовта
и Жертвата - да минат по Неговия труден път.
Когато човек иска да познае
Бога
и да се слее с Него, той напуща физическата си форма - къщата, дадена му от
Бога
, и тогава душата му трябва да каже:
Пентаграмът е една сложна математическа и магическа формула - пътят на човешката душа
към
Бога
, излязла от робството и оковите на греха и животинската природа.
Символично, ако някой получи писмо от духовно същество или види насън една точка, която се отнася до някой човек от физическия свят, това показва, че този човек има елементарно егоистично съзнание и мисли само за
себе
си.
Ако символът е права линия, тогава самосъзнанието е развито - този човек мисли освен за
себе
си, но и за своя най-близък приятел.
Той навсякъде проявява Божествените принципи на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Ако символът е квадрат, този човек има големи мъчнотии в семейството си и трябва да направи усилия да се хармонира с жена си, сина си и дъщеря си .
Над главата на семейството са
Любовта
, Мъдростта и Истината, или числото 123.
Ако символът е кръг - това е Божественият свят, или животът в центъра на Пентаграма - Божественият център, където при преминаването на изпитанията цялото съзнание на ученика се отправя
към
Бога
и с Неговата помощ постига съвършенство, възкресение, безсмъртие и вечен живот и става едно с
Бога
- крайната цел на човешкото развитие.
46.
1. Планината - избор на сила
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Дъждът, бурите и снегът не трябва да спират нашия ход
към
определената цел.
Започва посещението на връх Мусала - което преведено означава близо до
Бога
, място на
Бога
или носът на
Бога
.
Тогава Рила е била покрита с вечни снегове и ледници, които при второто понижение на Мусала до
към
3000 метра и значителното затопляне на климата започват да се разтопяват и образуват 189-те, предимно глациални езера - сините красиви очи на планината.
Тогава Учителя обяснява: „Най-високият връх на Земята е там, където всички разумни същества се събират заедно и отправят ума си
към
Бога
." Този връх беше Изгрева в южната част на София.
Казах на приятеля си, че изчислението не е вярно.
От глациалната дейност на ледниците са се образували много цирукси, коритни долини, прагове, скални гърбици и др. образувания.
Сега по-големи промени стават по високите била на планината, главно от лавините, които изкъртват и пренасят големи скални маси
към
долините и често унищожават дървесната растителност.
Богомилството е един опит на Бялото братство за насочване на народите
към
един нов общ братски живот в цяла Европа.
Богомилството със своите общочовешки велики идеи, някои от които и досега не са приложени от хората, подготвя и идването на Учителя и неговото учение на
Любовта
, основа за развитието на Шестата раса на Земята.
47.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Връх Мусала е отворен на север и планините около него образуват подкова, обърната
към
северния полюс, откъдето изтичат всичките земни енергии и се насочват
към
южния полюс.
Мусала се намира в центъра и поради това съсредоточава всички физически и духовни енергии, които протичат по Земята от северния
към
южния полюс.
За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърцето си и въздуха чрез дробовете си.
Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен." („Отворени форми", стр. 150).
Затова още от древни времена всички будни души съзнателно са се стремили
към
този жив център на сила и знание.
При първите посещения на връх Мусала Учителя казва: „Значи отсега ще изучавате закона да бъдете добри
към
Господа.
И сега слънцето трябва хиляди и милиони години да грее, много дъждове да валят, за да се измият греховете на хората и да научат закона за служене на
Бога
.
Те са служили на
себе
си, служили са на ближните си, но не са работили за
Бога
." („Петимата братя", стр. 219).
Щом у тебе се зароди и най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследвате, ти ще причиниш вреда на
себе
си и другите.
От всичко можеш да се ползваш, но само след като се обърнеш
към
Бога
и поискаш разрешение за това.
Когато ви казвам, че не трябва да кършите цветята, то не значи, че е грях да откъснеш едно цвете, но създаваш в
себе
си една лоша привичка... Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва война между боговете, то не се разбира онази глупава война, която ние знаем.
Тя ви казва тъй: „Ако вие не слушате
Бога
и не изпълнявате волята Божия, ще бъдете като мен.
Едно време и аз бях много велика, и в мен живееха богове, но понеже не послушах
Бога
, ето какво станах и ако вие не послушате
Бога
, ето какво ще станете." (Учителя посочва разхвърляните грамади камъни наоколо.) Като дойдохме при тези клекове, те какво говорят?
Ти ще се обърнеш
към
клека и ще му кажеш: „Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на смирение.
„Често при екскурзии много екскурзианти загубват пътя и се забъркват по тази причина, че не се допитват до Божественото в
себе
си... Това става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас.
Обаче провидението действа така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло - в добро." („По
Бога
направени", стр. 38)
Докато не изучите силите, които действат в природата, вие винаги ще се намирате в противоречие - от вятъра, движението на мъглите, дъжда... Всеки човек може да развие в
себе
си това чувство (интуиция), посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира.
„Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя параход, всеки ден да прави нови изчисления, всеки ден да се приготовлява за нови условия." (По
Бога
направени", стр. 34)
Такива промени стават не само на Земята, но и в атмосферата - във въздуха." („По
Бога
направени", стр. 33)
Учителя ни учи, че най-важната задача при всяка екскурзия е да се изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е.
По пътя
към
Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд.
С приближаването ни
към
Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри.
Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме
към
Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре.
В същото време дъждът от изток се приближаваше
към
нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме.
По този начин ще се приспособите
към
силите на природата и ще ги използвате правилно.
По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с
Бога
.
Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на
Бога
и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха.
Веднъж се качвах
към
върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг.
Тогава осъзнах величието на
Бога
и съществата, които присъстват на Рила, и колко малки и слаби сме ние пред тях, но и колко силни можем да сме, когато сме едно с тях.
Религиозният пък, като стигне на върха, казва: При
Бога
съм, видях Го вече.
И едното, и другото е тщеславие... Който види
Бога
, става съвършен.
Тогава ще видите как Бог оправя работите." („По
Бога
направени", стр. 40)
Той гласи: „След всяка
любов
иде омраза.
Същият закон се отнася и
към
духовния свят.
Той има отношение не само
към
хората, но и
към
всички живи същества - растения и животни... Когато става известна промяна в природата, едновременно става промяна във всички живи същества." („Петимата братя", стр. 202)
Много същества има в планината, които виждат всичко и отбелязват и съответно постъпват
към
нас.
Не, безброй очи има в планината, които следят всичко и ви изпитват." (,
Любов
към
Бога
", стр. 112)
Студът по-умно хапе и казва: „Вие мен ще търпите, защото иначе комарите ще хапят." Тъй щото да благодарим на
Бога
.
Ще си свършите работата, ще се върнете
обогатени
, а от излишъка ще занесете и на другите.
Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства
към
душите на всички хора изобщо." („Тихият глас", стр. 16)
„Например ако отидете в някоя планинска местност, населена от нимфи, и се опитате да развалите техните градинки, ще влезете в стълкновение с този закон (на природата), който регулира явленията, и вие непременно ще пострадате... Та когато минаваме през такива планински местности, трябва да бъдем много внимателни." („По
Бога
направени", стр. 32)
И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." („
Любов
към
Бога
", стр. 22)
Като знаете това, вие трябва да разчитате на
себе
си." („Езикът на
любовта
", стр. 331)
Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." („По
Бога
направени", стр. 109)
" („
Любов
към
Бога
", стр. 110)
„Планината е място за проява на
Любовта
.
Но за онзи, който разбира .планината крие всички блага в
себе
си." („Лъчи на живота", стр.
190) „Който се страхува от високите места, той е извън
Любовта
.
Любовта
е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека.
Всички добродетели се изпитват чрез
Любовта
... Човек се качва по високите върхове, за да усили
Любовта
си." („Лъчи на живота" стр.
16) „Планинските върхове, които ни обикалят, представят възможност за проява на Божията
любов
... Планинските вериги представят ребуси, задачи за решаване.
239) „Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто у
себе
си... Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате.
Учителя обяснява какво представлява истинската екскурзия за нас: „Не, вие не знаете още какво нещо е истинската екскурзия, какво
богатство
е да се качите на висок връх... За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим
Бога
, скрит някъде в необятната природа.
Този е смисълът на живота." („
Любов
към
Бога
", стр. 165)
Ние се интересуваме само от тия разумни същества, които стоят на по-високо стъпало в развитието си от нас и затова наблюдаваме и изучаваме картините, които те са изложили в природата." „За да се разберат техните картини, трябва да се гледат отдалеч, на разстояние 10-15 километра." („По
Бога
направени", стр. 7).
Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро,
към
което се стреми.
Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се
към
доброто.
Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се
обогати
, да има някаква придобивка..." („По
Бога
направени", стр. 103).
Числото 6 е числото на Венера, на
Любовта
.
Във Венера са скрити всички възможности на
Любовта
, от най-ниското й стъпало - омразата, до
любовта
към
Бога
.
Който владее
Любовта
, е маг и планината със съществата си го познават и приемат винаги с разположение.
Слънцето се провира и през най-малките дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нещо от
себе
си. Защо?
Следователно изкачването на върха Мусала не е нищо друго освен отиване при
Бога
, т.е.
Учителя препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена
към
задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си.
Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и
любовта
към
Бога
.
Учителя ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата, и ги помолим да бъдат снизходителни
към
нас, ако заслужаваме.
Аз никога не им заповядвам, искам те сами да се сетят какво трябва да направят... Обръщам се
към
тях внимателно, като им казвам: Ще бъдете така добри, да задържите поливането си за още няколко часа (докато се приберем)." („По
Бога
направени", стр. 31)
Съществата, които населяват тия места, могат да ни изгонят и ние ще се принудим да слезем в по-ниските места." („По
Бога
направени", стр. 32)
215) „Кажете: Мога да служа на
Бога
през всичките времена и при всички условия.
Вечерта на 11 юли започва да вали проливен дъжд и всички те обикалят големия огън, запален до езерото, където е сега хижата, да се топлят и сушат, като обръщат лицето и гърба си
към
огъня.
И тази година мислихте, че ще имате хубаво, ясно време, тъй бяхте уверени, че никакви палта не взехте със
себе
си.
Като научиш урока си, и денят си отива, като ти оставя един лист, написан вътре в тебе." („Тихият глас", стр.
- Ако този, който се качва на Мусала, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност
към
добро, както и стремежа му
към
Бога
.
Следователно този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъва нито
себе
си, нито другите." („Петимата братя", стр.
Ако изучавате великата божествена наука, ще напреднете в развитието си, ще научите много работи необходими за вас и ще завършите така, както е определено за всеки едного, още от началото на неговото битие." („Петимата братя", стр.
221) „Учителя откъсва едно стръкче тревица и казва: Ще израстете нагоре, като тази тревица... Един ден тази тревица ще ви срещне при
Бога
и ще каже: Аз ще свидетелствам за тези хора.".
Че ви е говорено за
Бога
и великата Божия наука." („Петимата братя", стр.
Това е договор, че ще служите на
Бога
... Да бъдем смирени, като децатa.
В
Бога
няма обратни решения.
„Тук", значи при
Бога
, а при
Бога
ще бъдем всякога." („Петимата братя", стр.
Нямаше. Искам да изведа закона, това нещо е Божествената
любов
.
Като дойде Божествената
Любов
, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне.
Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина.
Няма хижа и подслон и човек трябва да разчита само на
Бога
- на хубаво време, което много рядко се случва.
Там имате лоши, неприязнени чувства един
към
друг." („За слава Божия", стр. 8)
Северната подкова
към
Мусала и южните Маричини езера с Маричин чал, връх Манчо и Близнаците представляват една голяма божествена книга, в която е записано знанието на бъдещето.
Сега, с това магаре - с това болно тяло, не мога да отида физически, но с духовното веднага ще я посетя и ще се поклоня на
Бога
, който обитава там."
Към
1928 г.
Учителя препоръчва на високите места метеоролозите да бъдат идейни хора с пробудено съзнание, които от това високо място да отправят своите светли мисли и чувства
към
цялото човечество и постоянно да се молят за оправяне живота на хората.
Той сам се грижи за храната си, за отоплението на малката стаичка, и то главно от топлите слънчеви лъчи.
На върха човек трябва да отива с най-хубавите си нови дрехи и обувки, разбира се, подходящи за сезона в планината, защото той там се явява пред лицето на
Бога
.
В 3 часа сутринта Учителя нарежда да се тръгне
към
върха.
" Ще се обърнете пак на изток и ще произнесете формулата: „Да царува Господ и да се слави господ във всичката Своя
Любов
, Мъдрост и Истина!
" „Да се възцари Господ в Своята
Любов
, в Своята Мъдрост, в Своята Истина!
След това Учителя дава следното упражнение: умиваме ръцете, лицето и главата си, като казваме, когато се мием, три пъти следната формула: „Умивам ръцете си, умивам лицето си, умивам главата си.
Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват
към
връх Манчо.
През 1957 година, след свършване на лагеруването си, те събират багажа и го пренасят
към
първото южно Маричено езеро.
Най-големият денк, направен от тях, се търкулва надолу с голяма скорост
към
езерото.
Уплашени, те хвърлят раниците с хляба и побягват
към
лагера.
Слънцето е много силно, а майка ми, като ляга, заспива и лицето й, обърнато
към
слънцето, почервенява силно и започва да я боли.
Учителя, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до
Бога
, където да разрешат въпроса за православното духовенство.
Ще излезем на Мусала, първо ще отидем
към
Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица през Рилската пустиня.
Учителя предпочиташе този път на изкачване пред северния,
откъм
езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна.
Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близо до
Бога
, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за
Бога
." („Обяснения и упътвания, 1922 г.", стр. 35)
Така той обединява и хармонира космоса с мировата
любов
и космичната обич.
На сутринта всички стават рано и тръгват
към
върха, за да го изкачат и да посрещнат изгрева на слънцето.
Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в
себе
си.
По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над
себе
си песни и особена музика.
Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.
След изгрева и наряда, който изпълнява, той отива
към
наблюдателницата и влиза в нея.
Сяда, нахранва се и тръгва надолу,
към
хижата.
Учителя, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „До тук." Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със
себе
си, и така се образува нещо като палатка.
Към
10 часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници.
След приключване на разговора Борис и неговият адютант изваждат от раниците си по един чифт снегоходки, обуват ги и тръгват
към
хижа „Ястребец".
Всяка екскурзия крие в
себе
си своя специфична черта.
Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека
към
върха и потъвах в гъстата гора.
Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето семейство, и се отправя
към
Боровец.
Учителя ни посрещна с бащинска
любов
и благост.
Докато ние се приближаваме
към
хижата, Учителя лежи в леглото и провежда един дълъг разговор с духа на болния от туберкулоза по това време Георги Радев, който беше в с.
Преди 3.00 часа Учителя става, облича се, намята гълъбовата си пелерина, излиза пред хижата, където са се събрали всички приятели, готови за тръгване
към
върха.
Те се обърнаха
към
родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър?
Започна да просветва на тавана от зората, но никой от спящите не се сещаше, че 2 деца чакат някой турист да стане и тръгне
към
върха, така мечтан от тях.
По пътеката отляво и дясно на завоите бяха забити малки разноцветни книжни знаменца - червени, зелени, сини, поставени вероятно да показват пътя
към
върха.
От тази среща ние разбрахме, че сме в правия път, който води
към
Мусала.
Вървяхме бавно
към
езерото Окото.
В нея той говори за великия Божествен свят, в който законът е - живот за цялото, за всички, и за малкия човешки свят, в който всеки живее за
себе
си и страданията неизбежно го следват." („Божествен и човешки свят", стр.
В 10 часа Учителя държи втора беседа - „Правила на
Любовта
".
Щом обича, той е
богат
, доволен от всичко.
Чистата безкористна
любов
подразбира
любов
към
всички.
Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички...
Любовта
е единствената сила, която никога не губи." („Божествен и човешки свят", стр. 12)
Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека
към
заслона.
„Не разливайте
любовта
си по кални, нечисти места", беше последната мисъл от беседата.
Без много да му мисля и без да се обадя на родителите си, аз се затичах надолу в мъглата.
Не виждах нищо пред
себе
си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката.
Брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, сложили тежките си раници на гърба, запъплиха нагоре
към
връх Мусала.
Ние стегнахме багажа и поехме надолу
към
хижата.
„Да възлюбиш
Бога
, това е задачата, дадена на цялото човечество.
28) След беседата всички закусват и се приготвят за слизане
към
Чамкория.
Към
обяд ние пристигнахме в лагера.
Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и
любов
.
Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща
към
Иконостаса.
Към
края на деня ние стъпихме на пътеката, която води от Ситняково за Мусала, и от горния й край видяхме хижата.
На третата пряспа
към
средата, сестра ми се подхлъзна и полетя надолу.
Отивайки
към
върха, дъждът се измести на изток, зави наляво и когато стигнахме върха, валеше при хижата, от която бяхме излезли.
С нашето придвижване
към
„Грънчар", бурята и дъждът се преместиха на изток.
Разбрахме защо е ревала така мечката - викала е мечето си, защото идва буря.
Спомних си, че в същото време братята и сестрите, събрани в салона, честват Петровден.
След полунощ ние напуснахме гостоприемните дървари и се отправихме
към
Боровец, където сварихме автобуса и се прибрахме в София.
Докато вечеряхме, те дойдоха на нашата маса и ни помолиха да пътуват заедно с нас
към
върха.
Страхуваше се от стръмните пътеки
към
върха.
Аз й казах да не гледа надолу,
към
стръмнините, а да гледа в краката си и да върви напред.
Тръгнахме
към
нея и след известно време се намерихме на нашите стъпки, по които бяхме тръгнали, а светлината била от запалената лампа пред хижата, която от виелицата ту се виждаше, ту изчезваше.
След като си поотпочинах, се сбогувах с домакините и заслизах надолу,
към
хижата.
Срещнах тримата спасители и им казах: „Защо не се качихте веднага да помогнете на Ильо, човекът можеше да умре, но сега е добре и няма да има нужда да го сваляте надолу." При Палеца срещнах тримата братя, които отиваха
към
Мусала, и им пожелах приятно прекарване на деня.
Към
10 часа им казаха, че можем да тръгнем и аз, Елена и Величка, без да се обадим на учениците тръгнахме.
В 18 часа влязохме в хола на космичната станция, който беше затоплен, пихме чай, подпечатаха книжките си, отпочинахме малко и тръгнахме надолу.
Пътят беше свободен и ние продължихме надолу,
към
Боровец.
Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо.
Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си
към
Скакавците.
На Мусала отивахме на обяд, прекарвахме там до 15 часа и тръгвахме бързо обратно
към
лифта.
Друг път с Павел минахме през източния венец: Ситняково, Дено, Сфинкса, Иречек - от който има много красив изглед
към
Мусала, Малка Мусала и връх Мусала.
Затова Учителя препоръчва на учениците на всяко 9 число от месеца да се ядат само плодове, за да може съзнанието ни да се върне
към
първичния живот, който сме водили някога в рая.
Стигнахме заслона, където оставих багажа си, и се качихме на върха.
След това тя започна да говори с двама германци, които бяха там, и им даде част от храната си, която носеше.
Гергана пожелаха да слезем веднага, за да видят децата си, които бяха останали сами.
Като минахме Дяволския улей и завихме наляво, където сега има една надгробна плочка, Кичка, вместо да завие по пътеката, наляво пред очите на Гергана продължава направо, хлъзва се и пада на стотина метра, надолу
към
езерото.
Аз продължих пътя си надолу, а те се качиха
към
Иречек, където имат най-хубави и естествени условия за своето развитие.
Освен нас с лифта дойде и хижарката със своя малък син и ние се събрахме и заедно потеглихме по зимния път
към
хижата.
Хижарката от благодарност
към
нас, че благополучно стигнахме хижата, ни даде най- топлата стая до печката.
Заедно слязохме надолу
към
Боровец.
Нямаше оцет и веднага Албена събра от приятелите, които бяха
към
50 души, лимони.
Като стигнахме до първия влек, където се отделяме надясно, по лятната пътека за Боровец, Парашкева искаше да отива
към
лифта, а всичко беше затрупано със сняг и я накарахме за слезем заедно по пътеката за Боровец.
Тя ме послуша и продължи с нас и
към
16 часа и 30 минути бяхме в Боровец.
Казах на сестрите да се обърнат с лице
към
стената и така се преоблякоха.
Взех такси, което ни откара до рейса и се прибрахме в София.
Точно от това баирче, откъдето очаквах, се появи Емилия и продължихме пътя си
към
Безименния връх.
Поръчах чай и тя изпи 16 чая един след друг и дойде на
себе
си напълно.
В горната част на въжето Валентина се плъзна и падна на гръб с главата
към
пропастта под нея.
Продължихме нагоре и
към
17 часа бяхме на върха.
Стигнахме края на въжето и завихме надясно
към
заслона.
При улея между Иречек u Палеца изпуснаха стълбовете и завиха надясно
към
пропастта.
Тръгнахме нагоре
към
върха.
Обядвахме, починахме и тръгнахме
към
лифта по направена пътека.
Павел ми взе раницата, Красимира се хвана за него, а аз за нея, и така се движехме бързо
към
лифта, където стигнахме в 15 часа и 30 минути.
Утихна докато минахме до завоя
към
улея и пак продължи да духа силно.
Минахме покрай заслона и продължихме
към
хижата, където се нахранихме, починахме и продължихме по лятната пътека
към
лифта.
На хижата
към
нас се присъедини Христина Точева.
Дойдоха и други приятели: от Созопол Жени с приятелката си, Пенка от Русе, скитреньорът Христо, който е от Сливен, а живее в Белгия и други.
Отвори си очите, въздъхна и дойде на
себе
си.
Ястребец и по лятната пътека се отправихме
към
х. Мусала.
Към
17 часа бяхме на върха и се настанихме в двете големи стаи.
Към
13 часа се качихме на лифта, след което с колите благополучно се прибрахме в София.
Емилия, освен раницата си, беше взела u кофа с 12 килограма домати.
От София тръгнахме сутринта с кола на 19 март и в Боровец бяхме
към
9 часа.
Ние поехме след тях и
към
18 часа пристигнахме на заслона Хималай.
Докторът слезе с котките надолу
към
Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене.
Имаше чудна гледка
към
Пирин, Скакавците, Мальовица, Близнаците, Манчо, Маричен чал, Малка Мусала, Дено.
Хлъзнах се, изпуснах въжето и полетях с голяма скорост на гръб с главата надолу
към
езерото, а снегът свиреше покрай ушите ми.
Господи, спри ме от това силно хвърчене
към
езерото!
Тръгна
към
заслона да докара шейна.
Емилия като видяла какво стана с мене и съм се изгубил в мъглата
към
езерото, си направила сметка, че и тя може да хвръкне пo същия начин, върнала се обратно в метеорологичната станция и съобщила на Жоро за случая.
Казах им, че съм алергичен
към
упойки и антибиотици и съм вегетарианец.
След Паневритмията
към
10 часа дойде моят приятел Емил, специалист по операции, който говори с лекуващия ме лекар.
48.
3. Скакавците и Рупите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Скатовете на Големия и Малък Скакавец са стръмни и стремително слизат надолу,
към
река Бели Искър.
Човек може да спре, да съзерцава концентрирано, да добие вътрешно знание по много въпроси, които го вълнуват и от които живо се интересува.
На Мусала ние правим връзка с
Бога
и най-висшата ангелска йерархия, която направлява и урежда живота на хората - серафимите.
Те са „Братята на
Любовта
" или „Духовете на Божия венец".
На Рупите и Скакавците, които имат отношение
към
гърдите и дишането ни, ние сме свързани с Херувимите, които са „Братя на Хармонията" и носят мъдростта.
Аз извиках на баща ми да мине веднага вляво
към
скалите, а аз се отклоних надясно.
Най-мъчният връх, който се използва от алпинистите за зимни и летни траверси, е Злия зъб.
На него човек може да се качи не много мъчно, но най-опасно е слизането, защото тогава човек вижда под
себе
си зейнала пропаст от около 600 метра до Кирилова поляна и неизбежно чувствах страх.
49.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
9. Празнуваме заедно празниците на природата: 1 януари - Нова година - физическа; 22 март - пролетното равноденствие - новата духовна година; 19 август - посрещане на Новата Божествена година; 22 юни - посрещане на лятото; 22 септември - есенното равноденствие, ден на труда и започване на Новата учебна година; 22 декември - началото на зимата и вглъбяване на ученика в
себе
си с цел влизане във вътрешната школа;
За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток
към
второто езеро, и на северозапад - с малък
към
р. Джерман.
Планината е сиромахкиня, полето е
богат
човек.
„Казвам, ние сме дошли тук да изучаваме Божите дела, да видим какво Бог е направил; После ще се срещнем с Него и ще си поприказваме малко." („
Любов
към
Бога
", стр. 119)
Толкова години вече как живеете, и не знаете какви
богатства
има Баща ви.
Това значи: да мислим, да чувстваме и да работим като
Бога
." („
Любов
към
Бога
", стр. 151)
В
любовта
на
Бога
няма никакво изключение." („
Любов
към
Бога
", стр. 239)
Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден." („
Любов
към
Бога
", стр. 134)
Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите
любовта
си
към
Бога
." („
Любов
към
Бога
", стр. 134)
Щом изпълним волята Божия, и природата ще бъде по-разположена
към
нас.
Те са свидетели на епохи, когато оста на земята е била перпендикулярна." („Езикът на
Любовта
", стр. 122)
Искате да знаете как ще търкаляте мъчнотиите си, нека всеки от вас търколи по десет камъка, да видите какво ще стане.
„Сега, като сте дошли на планината, хранете се с плодовете на
Любовта
, за да се обновите." („Езикът на
Любовта
", стр.
Тогава животът на хората ще се подобри." („
Любов
към
Бога
", стр. 127)
Достатъчно е човек да стъпи на мястото, дето е този елемент, за да се подмлади моментално." („
Любов
към
Бога
", стр. 120)
От материята, която човек възприема, зависи неговото състояние и разположение." („Езикът на
любовта
", стр. 58)
Тогава дайте ход на доброто в
себе
си, изявете го навън.
„Обхождайте се добре
към
ближните си,
към
всички растения и животни,
към
цялата природа.
Придобиете ли тези неща, вие ще бъдете човек на новото, на
Любовта
." („Царският път на душата", стр. 125)
Той постоянно дава от
себе
си, както планината." („Отворени форми", стр. 189)
„Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и
любов
.
Има смисъл да се качиш на един връх, но ако можеш да се помолиш там, да оставиш нещо добро от
себе
си." („Отворени форми", стр. 177)
„Ако ние излизаме сутрин да се помолим на
Бога
и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизането от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!
„Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим, да благодарим на
Бога
за всички блага.
Такива слуги (като вас) не искаме." Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината... Тези господари казваха: Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни
към
задълженията си, защото и тях ще измокрим." („
Любов
към
Бога
", стр.
На каквито изненади да се изложите, работете с мисълта си, да се хармонирате с планината и със силите, които действат в нея... Като трансформирате енергиите, които сте приели от планината, всичко ще мине.
Ако състоянието ви се измени, стане идеално и ако
любовта
ви
към
Бога
стане безупречна, вятърът моментално би спрял." („Нашето място", стр. 4)
Какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение
към
него.
Там да се помолим и благодарим на
Бога
.
„Сега всички трябва да знаят, че този час (5 часа сутринта), в който сме се събрали (на Молитвения връх), е часът, в който всички същества отправят ума си
към
Бога
.
Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито... Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде... този ден включва всичко в
себе
си.
Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със
себе
си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157)
200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти.
1. „В името на Божията
любов
мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти;
Числото 6 е на Венера - на
Любовта
.
Мислено си казваме: „В името на
Любовта
аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си.
Събуваме се боси, нагазваме във водите на езерото и започваме да се мием, като казваме:
Ако не го изпълните, пак ще се наредят работите ви, но след сто години... Опитът, който ви давам с водата, има отношение
към
чувствата ви.
Това е особено добре, за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени
към
затлъстяване.
Планината крие в
себе
си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си.
„Сега, като сте дошли тук, вие трябва да бъдете добре разположени, да използвате всичките условия, които природата предлага." („
Любов
към
Бога
", стр. 190)
„Сега ще благодарим на
Бога
, че сме на планината, при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото слънце.
„Сега заемете се да очистите мястото около палатките си, да ги окопаете добре, да махнете всички клечки около тях.
После, излейте 3 кофи вода върху палатките си, да изчистите праха, който е полепнал по тях.
Не чакайте да завали дъжд, че той да свърши тази работа, водата е благословена в живота." (,
Любов
към
Бога
", стр. 137)
Учителя препоръчва на приятелите да очистят около палатките си, но никой не иска да чуе и не чисти.
Братята и сестрите, макар и мокри, са много доволни, че градът, който приближаваше
към
лагера и се изсипваше в езерата, се отклонява и отива
към
Урдината долина.
По този начин всеки провери доколко палатката му е солидна." („
Любов
към
Бога
", стр. 165)
„В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете („Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." („
Любов
към
Бога
", стр. 138)
Вие сте оставили удобствата си, нарушили сте всекидневното си спокойствие и сте дошли тук да ви вали дъжд, да ви брули вятър и т.н.
Към
обяд на бивака взе да гърми.
Най-малкото нарушение води след
себе
си голямо наказание." („Двигатели на живота", стр. 45)
С работа около палатките си, с чистене, с пране на дрехите си... Тъй щото, каквито са резултатите във физическия свят, такива ще бъдат и в духовния... Без чистота - лична и обща, никакво развитие не може да има.
Чистотата е първото и необходимо условие за правилно развитие на човека." (,
Любов
към
Бога
", стр. 206)
Не мислете, че като се уедините, много работа ще свършите." („
Любов
към
Бога
", стр. 125)
Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо.
Най-после след служенето ще дойде
Любовта
." („Определени движения", стр. 224)
Мийте си краката и не се страхувайте." („
Любов
към
Бога
", стр. 113)
(„
Любов
към
Бога
", стр.
Вие трябва да знаете, че водата крие в
себе
си разумна сила." („Пътят на ученика", стр. 84)
Студените бани са за героите, обаче за предпочитане са топлите бани... Който пристъпва
към
къпането с топла вода без страх и със съзнание, той не може да се простуди." („Закони на доброто", стр. 345)
„Пазете следното правило: каквото правите, правете го съзнателно и с
любов
.
Това е задача, която природата им възлага... Всички имат в
себе
си извори, поточета, които са буренясали и тинести.
Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на
себе
си, така и на другите.
Ще разпределите времето си така, че да поработите за
себе
си, за ближните си и за
Бога
." („
Любов
към
Бога
", стр. 98)
Каквито промени направите отвън, каквото очистите отвън, това става и вътре във вас." („
Любов
към
Бога
", стр. 133)
Ние се радваме, че и те стават проводници на новата
любов
, която иде вече в света (французи, англичани, латвийци, руснаци, италианци, германци, финландци, шведи, гърци, югославяни).
Всички народи, на които сега не споменавам имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят." („Езикът на
любовта
", стр. 322)
Днес тези ученици се обръщат отново
към
Христа, да свършат учението и да приложат
Любовта
в живота си." („Двигатели на живота", стр.
Тази стълба и сега води
към
Христа,
към
Учителя на новия живот.
Техните умове и сърца са широко отворени днес: те изпращат своето благословение
към
нас... От вас зависи да го приемете навреме или не... Днес ние правим нашата Божествена среща със светиите и ангелите, които също така се срещат." („Благословена между жените", стр.
„В сегашната среща вашите напреднали братя имат за цел да ви предадат своето завещание в следния смисъл: ако искате да имате успех във всяко добро начинание на живота си, не изпущайте случай да приложите всяка Божествена мисъл, която е дошла до вас, не изпускайте да реализирате всяко Божествено желание, което е дошло до вас!
Вашата благодарност
към
тях.
„Когато е тъжен, скръбен, недоволен, човек се затваря в
себе
си.
Днес небето е отворено, изобилно излива
любов
.
Днес всичко говори за
любовта
на
Бога
към
хората.
И хората, от своя страна, трябва да отговорят на
Бога
с
любов
." („Лъчи на живота", стр. 283)
Погледнете ли
към
него, вие изпитвате радост.
То трябва да бъде огряно от
Любовта
.
За да постигнете това, стремете се да обичате хората ,без да очаквате те да ви обичат." („Езикът на
любовта
", стр. 14)
„Вятърът подтиква човека
към
мисли, кара го да мисли за благословението, което всеки ден получава.
Когато Божествените ветрове духат и разнасят облаците, тогава само човек разбира с каква
любов
е обкръжен." („Лъчи на живота", стр. 195)
Ето защо като направите една малка погрешка, обърнете се
към
Божественото в
себе
си, то да я изправи.
Не, той е добър, но само за
себе
си." („Петимата братя", стр. 218)
Като влезе в процеса на събуждането си, човек стъпва на своето място... Това място наричаме Божествено." („Божествен и човешки свят", стр. 180)
Защото
любовта
й е по-голяма от вашата.
Вие се подчинявате на мъглата, защото
любовта
й е силна.
Човек се подчинява на всеки, който има по-голяма
любов
от неговата.
Това са нежни целувки, които крият в
себе
си известно благословение.
Слабият ветрец, който сега полъхва, също така носи своята
любов
.
Аз намирам, че
любовта
на водните капки в мъглата е още много егоистична.
Такава
любов
уморява хората." („Лъчи на живота“, стр. 248)
„Значи при изгрева на слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил урока си и го повтаря, за да не го забрави." („
Любов
към
Бога
", стр. 168)
Сутрин, като излиза да посреща слънцето, човек може да определи за
себе
си и как ще прекара деня.
„Сега при изгрева на слънцето някои станаха прави, а други продължиха да седат на местата си, докато аз не станах.
Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам
Бога
, който държи в ръката си тази запалена свещ, аз непременно ще стана.
„Казвам: ако погледнете на живота през очите на
любовта
, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него.
Без
любов
животът няма смисъл.
За пример камъните, с които тук сме заобиколени, имат смисъл само при
Любовта
.
Без нея те представляват развалини." („
Любов
към
Бога
", стр. 20)
Учителя е крайно отзивчив
към
разумните желания на братята и сестрите.
По нареждане на Учителя
към
всеки възрастен брат или сестра се прикрепва по един младеж, който да ги води в тъмнината.
Той е бил винаги баща, майка, брат, сестра, благ, мил и отзивчив
към
мъчнотиите на всеки един.
Новото работене е да работим без пари, от
Любов
." („Разговори при 7-те езера", стр. 152)
На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с
Бога
.
Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре
към
Бога
, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят.
Проектиран на земята, квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в
себе
си.
С други думи казано, човек започва с
богатство
(хубави условия) постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията (големите страдания).
Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек да започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива
богатство
, власт и мъдрост.
Тогава Учителя се обръща
към
питащия брат и му казва: „Кухня правим.
Трябва постоянно да се учим от природата, която винаги работи в абсолютна тайна и накрая, като завърши работата си, излага своето произведение пред всички същества, за да си кажат мнението.
254) Този камък е свързан с мъчнотиите и кармата на България и от неговото запазване зависи бъдещия живот на българите и разчистването на пътя им
към
новия живот -
към
Шестата раса.
Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в
себе
си една лекота, едно разположение и
любов
към
всички присъстващи в лагера.
Приятелите, неподготвени за такава изненада, се умърлушват и отправят умоляващите си погледи
към
Учителя, който в това време стои до палатката си.
Бързо отива зад палатката си, казва няколко неразбираеми за приятелите думи и махва с дясната си ръка.
Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, снегът бързо се стопява и по лицата на всички братя и сестри заиграва благодарствена усмивка, отправена
към
Учителя.
Много такива случаи има, когато Учителя променя времето, но само когато всички приятели отправят мисълта си
към
него и очакват помощта му.
Учителя излиза от палатката си, обръща се с лице на запад, откъдето идва бурята ,и тя започва да намалява, утихва и скоро вятърът спира напълно.
" Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока
към
Вада.
Първоначално змиите бяха много и братята ги ловяха с ръкавици, слагаха ги в торби и ги хвърляха в стръмнината
към
първото езеро.
Спасението беше да съблечем дрехите си, да ги оставим навън на студа и да облечем други.
Има много червени и черни боровинки, а по-ниско,
към
Вада е пълно с малини.
Беше много честен в сметките и с много хубаво отношение
към
нас.
„Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за
себе
си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на душата", стр. 149)
След свършването на обяда и прочитането на молитвата Учителя се обръща
към
дежурните и им казва: „От днес нататък всеки обяд ще сипвате ядене първо на този брат и след това на всички други." Така братът изкарва отлично на Рила.
Станахме и гладни тръгнахме
към
езерата.
Аз тръгнах обратно за лагера и пристигнах там чак
към
обяд.
Брат ми Костадин Няголов работеше в Управлението по геодезия -
към
военните, и измерваше котите по върховете.
На връщане
към
хижата пак минахме по пътеката, по която сутринта тръгнахме.
Сутринта станахме рано, в 6 часа, и тръгнахме
към
езерата.
Преспахме и на сутринта, като станах, видях стъпки, които водеха направо отвесно
към
първото езеро.
Към
обяд
откъм
хижа „Вада" се появиха 15 алпинисти със ски.
Отидохме на билото на Зелени рид и се спуснахме
към
езерото на Чистотата.
От връх Острец
към
хижата се образуваше една фуния, по която фьонът - южният вятър, попадаше право върху хижата и повече от 10 пъти отнасяше покрива чак
към
първото езеро.
Председателят на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че сме помогнали в такъв труден моменти след това ни дадоха една
богата
салата за обяд.
Приятелите, начело с брат Борис Николов, си тръгнаха
към
„Вада".
Съсредоточих се и като погледнах в краката си, видях, че стърчи едно малко желязо.
Понеже го познавам добре, аз се обърнах
към
сестра Мария и тя ми каза, че спиртът им свършва, нямат хляб и захар.
Ние тръгнахме по билото
към
пътеката, водеща от връх Дамга по Седемте езера.
Подобен феномен имахме
към
22 часа вечерта, вдясно от изток.
На 14 август, събота следобед
към
лагера от север се насочиха тъмните облаци на дъжд и град.
Брат ми каза, като видя Даниела да подскача: „Сега разбрах, че си лекар." Приготвихме се за езерата, занесохме багажа при бялата къща и на 8 август - петък, се качихме на пикапа с Елена, Даниела и други, повече от 10 приятели, който ни закара
към
обяд на хижа „Пионерска", откъдето конярите взеха багажа и го закараха до началото на пътеката за лагера, източно от хижата.
Спряхме при хижа „Рилски езера" и продължихме
към
х.
50.
5. Витоша
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ние извикахме и той избяга
към
горския дом.
Беседата, която ви говорих горе, иде оттам." Учителя се обръща
към
братята и сестрите и ги пита: „Колцина от вас имате добри вътрешни условия да отидете на Мусала?
Учителя насочва приятелите и
към
хубавите източни места след с.
Както тичаха настървено, изведнъж спряха, млъкнаха, изскимтяха и побягнаха обратно
към
нас.
От планините се излива Божието благословение
към
нас и ние трябва да благодарим за хубавите условия, при които сме поставени, и за възможността често да ги посещаваме и да се радваме на тяхната неземна красота.
51.
Съдържание
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Към
нова съдба.
Учителят за
себе
си
Мисли за
любовта
Любовта
, която трябва да познаем
52.
БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Изпълнени с
любов
към
своя Учител, предани и трудолюбиви ученици на Бялото Братство в България събраха някои материали за неговия живот, с което ми помогнаха да напиша настоящата книга.
Затова
към
казаното прибавяме неголемия раздел „Разговори с Учителя" и раздела, озаглавен „Мисли за
любовта
и закони".
При тях той често отговаряше на въпроси, които са му били задавани от някои ученици или граждани, потърсили от него съвет за свои неразрешени въпроси.
Преизобилното
богатство
, което остави Учителят Беинса Дуно може и трябва да се предава по начин, който ще позволи на хората да го разберат.
Моята цел като автор на настоящата книга е да открия на четеца основните азбучни истини за учението на Бялото Братство в България и да създам в душите на духовно пробудените люде желание да се приближат до една рядко
богата
духовна съкровищница.
53.
УВОДНИ ДУМИ
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Това, което знаем със сигурност е, че от най-далечните едва уловими с острия усет на древните летописци епохи, та и до наши дни, човечеството е било посещавано от учители, които са донасяли в една или друга форма знанието за човека, за природата и за Великия Творчески и Универсален Дух - за
Бога
.
В настоящия труд ние нямаме възможност да се спираме на всички главни епохи от тайното знание, протекли до великия ден, когато въплътената Божия
любов
се появи на земята.
Ние имаме вече достатъчно опит и смело можем да твърдим, че напразно усилие е да се обръща
към
светлината такъв, у когото не е пламнала жажда по духовна светлина и по-конкретно
към
светлината на Христа, у човек, в сърцето на когото Христос още не се е родил.
Не е случайно хрумване това да се празнува раждането на Христа в края на месец декември, когато слънцето се намира в най-ниската точка на еклиптиката и когато за северното полушарие на земята, което е предимно най-благоприятната почва за Неговото Слово, дните са най-къси, а нощите - най-дълги.
Христовото учение, за разлика от това на древните учители, донесе на човека не само знание, което често подхранва и гордостта, но то му посочи един нов път - път на саможертва,
любов
и милост, а милостта е първото дете на
любовта
.
Ако другите учители, които имат човешко родословие, представляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от
Бога
направо, от Неговото любящо сърце.
Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на
себеусъвършенствуването
, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител.
Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки
богатото
съдържание, което тя крие в своите страници.
В нейния малък двор и градинка
откъм
южната й страна, винаги имаше една мека светлина, която ставаше по-блестяща, когато Учителят седеше наблизо до отворения прозорец - спретнат, изящен със сребърни коси и брада, с отмерени, понякога могъщи, а други път меки магнетични движения.
Учителят познаваше отлично източния окултизъм, от който с голяма леснина и проницателност отстрани всички неподходящи за западния натюрел неща, за да приближи слушателите до магията на свещената дума
любов
- същността и основата на Христовото учение.
Цялото огромно наследство на този забележителен маг би могло да се сведе, независимо от голямото му многообразие, до три основни начала:
любов
, която носи изобилния и пълен живот; мъдрост, която носи пълното знание и светлина; истина, която дава пълната и безгранична свобода.
Най-главното, на което той наблягаше често в своите беседи, е да научи хората да любят
Бога
.
Той е приказвал за науката и за изкуството, за подвига на изпитанията, но за нищо не е говорил така вдъхновено и категорично, както за необходимостта човек да възлюби
Бога
над всичко в света.
54.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
На някои места пушат и комините и в безветреното утро възлязват
към
небето сини струйки дим.
Къщата, където прекарва детството си, е кацнала на една чука от южния склон на височините, които ограждат Устово от север.
д-р Ников изтъква влиянието на майка му, която съзнателно го насочва
към
духовен живот и мистично
себевглъбяване
.
Младият човек, който се отличаваше с буден ум, имаше и всестранен интерес както
към
живота на поробената рая, така и
към
близкото и по-далечно минало на народа, особено в родния родопски край.
Ще правят, ще струват, но и тоя данък ще трябва да се събере от бедната кесия на народа, защото всеки отказ ще се счита за непокорство както
към
верските задължения, така и
към
султанската спогодба.
Едно от селата с най-чисто българско население, запазило вярата си, е било село Селище, сегашното Устово.
По-късно през средните векове като израз на свободолюбие и правдивост родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и привързаността си
към
богомилите.
В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат
към
революционен бунт и въоръжено въстание.
Раковски, който тласка българския народ
към
въстание и под чието ръководство и организация се провеждат браилските четнически бунтове през 1841 г.
Гръцкото духовно робство води началото си от Средновековието, когато турските власти, за да улеснят отношенията си
към
църковния и духовен живот на християнското население в Отоманската империя, признават за верски ръководители на това население гръцката патриаршия в Цариград в квартала „фенер", от което води прозвището си фенерското духовенство и производното от това - фанариоти.
Константин Дъновски се ориентира
към
втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на гръцката църковна зависимост.
Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя
към
осъществяването на по-високи общочовешки идеали - обединението на славянството, която кауза той преследва до края на живота си.
55.
Вуйко Йоргаки Зебилев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Като се позавъртяха малко на мегданя, те се запътиха
към
малката механа, види се да запитат за някого, но на пътя срещнаха стар мъж и жена, които също спряха очи на тях.
- От кой край си, българино?
Всеки размишляваше за нещо, а на утринта вуйко Йоргаки се обърна
към
Константина и му рече направо:
Напускането на родното селце, отправянето му
към
нови хоризонти отгръща нова страница от живота на Константин Дъновски.
Това е вторият период от неговото житие, изпълнено с надежди и разочарования, с опити за отдаването на монашество и остър завой
към
непоколебим устрем за борба срещу неправдите и националната робия.
56.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена
към
небето за избавлението от морската стихия.
Униса се човек, когато гледа как идат и се разбиват в брега талазите му, представя си колко е голям светът и се удивява на мореплавателите, които в морската далечина търсят щастието си, но друго е когато лизне вятърът върховете на смърчовете и гората се разшуми, като че почва да разказва нещо.
Родителите - преселници във Варна, се занимаваха с отглеждане на птици и имаха малко дюкянче
към
края на града.
Те дружат повече с турците, а поповете от гръцката митрополия често се навъртат
към
хюкюмата2 и кой знае какво говорят за по-бедните и по-скромни български люде, които са повече дребни занаятчии или аргати.
- Щом като Тодор е могъл да го вземе от дядо си, защо да не научим нещо повече.
- „След като затвори очи Иван Александър - цар български и самодържец не само на българския народ, но и на гърци, братята Иван Страцимир, на който бе дадено видинското царство, и Иван Шишман, който владееше търновския дял на държавата, не си поминуваха в разбирателство и братска обич, а всеки сам за
себе
си водеше самостойна управа.
След това турците се приготвили да ударят през южна Македония
към
Сърбия.
Там те били посрещнати от сърби и босненци, които на няколко пъти нанесли и победи, но в края на тези продължителни битки турците взели отново връх и нахлули
към
Североизточна България.
Добре, че народът български си е имал занаятия, добре че знаял да реже от дърво цветя и птици, добре че имало зографи и иконописци и че жените не забравили да шият своите премени и възглавници с всякакви шарила, та народът, макар и да сложил по принуда фесове на главата на мъжете, все пак запазил своя вид и песните си, и занаятите си.
Единственото им оръжие би ще молитвата и непрестанната мисъл за свобода, отправена
към
небесната милост.
На това оръжие малцина познават силата, защото сдружената молитва
към
Отца нашего и Господа Исуса Христа назарянина, стигна до небесата, колкото и на нас, невидещите човеци да ни се струва, че са далеко.
Тръгнаха си, защото неделният ден свършваше и всеки утре трябваше да почне своята работа.
Той и без това имаше намерение да тръгне тази пролет надолу
към
Бяло море.
57.
На път в морето
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Всеки мислеше за този съдбовен понеделник, когато ще се отделят от българския бряг и ще заплуват
към
новата си съдба, подкарани от попътния вятър, за който опитният моряк казва, че ще се появи на утрешния ден.
Към
тия храни той бе прибавил и едно доста големичко гърне с мед.
Те се бяха наговорили да се сбогуват в домовете си, защото не биваше да се разгласява, че младите хора ще пътуват за далечната Света гора.
Константин, който вярваше, че отива да служи на
Бога
и на народа свой, не се уплаши.
Любовта
му
към
Христа, Когото не бе видял със земните си очи.
Какво ли не прави тази
любов
!
И думите, които апостолът отправи
към
римляните, си припомни и сякаш ги чуваше в лекото свистене на вятъра.
„Никто же бо нас
себе
живет, и никто же
себе
умирает.
58.
Изпитанието. Бурята.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Те заплуваха на юг, а после на запад
към
главната цел - Халкидика, където младите хора си мислеха, че ще заживеят привидно спокойния, но пълен с вътрешни подвизи живот на монашеството.
Не срещнаха препятствия нито при плаването по Черно море, нито в Цариград, но когато след дълги дни и нощи, спирайки по разни пристани, където Леонис все намираше начин как да се справи с някои неудобства, те минаха над остров Самотраки и решиха да се спуснат на югозапад
към
Светогорския полуостров, през нощта небето се смрачи, просветна нещо в хоризонта и от юг задуха внезапно страшно силен вятър.
Единственото нещо, което остана като мъничка надежда в този страшен час, беше това, че вятърът идеше от юг или по-точно от югоизток и гемията вместо да бъде тласкана навътре в морето, където за нея не би имало никакво спасение, се приближаваше
към
бреговете.
Леонис прецени, че ако излязат читави на брега, то ще бъде някъде
към
Карабаир и Орфано.
Гемията с голяма скорост се носеше
към
брега, който вече се виждаше добре, но отведнаж нещо изтрещя, залюляха се хората и някой падна на мокрите дъски.
59.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Дори някакво благодарствено вълнение изпълни душите им за това, че съдбата бе милостива
към
тях и можаха да стигнат живи до града.
Трябвало да припечели някоя и друга пара, да прибави спечеленото
към
това, което бе останало у него след тежкото пътешествие и да се завърне по някакъв начин в любимата си Варна.
Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата, наречена Кассъма джамиси, беше велики петък.
Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство
към
олтаря, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше погребение Христово.
Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не саде в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протягат ръце
към
вас, незащитени от никого и само затова, че сме се родили българи.
- Тръгнали сме за Света Гора, с
Бога
напред - отвърна Константин Дъновски - имаме желание да станеме монаси.
Тръгнаха си, в душата на Константин остана нещо като малък
Защо тъкмо
към
него се обърна този стар човек с пленителните си очи?
Разходиха се малко край морето - край утихналото вече Бяло море, и все с това чувство на благодарност, че съдбата беше благосклонна
към
тях и ги избави от бурята.
Към
него приближаваше старецът.
- Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, но сега в името на
любовта
Христова кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора?
Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там е както всякъде.
Тегли ме нещо
към
светинята на нашия народ -
към
Света гора, и затова Господ пощади живота ми, тъй като страшна беше бурята, която преживяхме.
- Ти наистина си избрал добрата част за тебе, но спасението на душата ти не зависи от мястото, където се намираш, но от вярата
към
Христа - Господа.
Казах ти, че твоята мисъл е благочестива, намеренията ти - чисти и пълни с обич
към
нашия Създател и
към
народа, от който ти идеш, но пътят ти е друг.
Та нали, за да служи на Господа, той тръгна
към
Атон?
Аз не ти говоря, защото искам да те отклоня от намерението ти, но желая да те уверя в името на Господа Вседържителя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и
любов
да изработваш своето спасение.
Ако пък някой желае да принесе много плод, трябва да има съвършена преданост
към
Бога
както Авраам, който без колебание искаше да принесе своя син като жертва, или пък като свети апостол Павел, който прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите братя.
Със същото това нещо той направи кръстно знамение
към
Константина, сложи го на камъка пред олтаря, който бе с лакът по-висок от пода, разви го, целуна го и покани и Константина да го целуне.
После се прибра по-близо до олтарната стена и като извика по-близо до
себе
си младия човек, започна да разказва с тих, но дълбок тайнствен шепот:
Останалата едничка жива майка вдовица на едно нещастно пострадало и благочестиво семейство, претоварена с неизразима скръб, заедно с няколко свои роднини потърсила помощ от
Бога
, както и утешение за непоносимата си скръб.
Преди триста години наблизо до град Варна християни извършиха голяма измама, която накара турския султан да вдигне очи и ръце
към
небето и да извика с голям глас: „О, Исусе, ако наистина си Син Божий, както те изповядват твоите последователи, направи съдбата между мене и тях, дето не спазиха клетвата си, с която се заклеха пред Евангелието." Тогава препълнената чаша на Божия гняв се изляла от небето и силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила.
От премногото
любов
към
рода човешки той пак се смили и най-много от застъпничеството на небесната царица и милостивата бранителка на християнския род Пресвета Дева Мария, както и от молитвите на праведните духове, между които на първо място тези трима - измъчените Димитрий и Мина, а на третия, чието име е утаено от мен, е благоволил да яви своя утешителен отговор, че до свършването на числото сто петдесет и три риби, писани в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати и дните на отоманската империя и ще я съсипе докрай.
Накрая девойката се обърнала
към
своята майка и рекла: „Постигнатите на земята скръбни изпитания са станали по-непостижимите съдби божии и от премногото
любов
да ни подари вечно блаженство.
Отец Теофани, въодушевен от ревност Илиева по
Бога
, макар и в преклонна възраст, предприел да извърши всичко, което искал Бог и, без да се бави, се отправил за Иерусалим и се срещнал със самия патриарх от Светаго Сиона.
Като се посъветвали помежду си, духовните лица приели като верен знак писаното в Евангелието за рибите, тъй като на елински език буквите на думата риба носят знаците: Исус Христос Божий Син, Спасител.
Едного само по чудо изварди
Бога
заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от
Бога
време.
- Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на
Бога
едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие.
Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си.
Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с
любов
и доверие.
60.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Към
нова съдба.
Когато Константин се прибра в гостоприемницата, където беше отседнал с другарите си, когато подробно и внимателно разгледа Антиминса, разбра какво съдържа той.
Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на
Бога
, който ще се моли освен за спасението на своята душа, но и за своя народ.
Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците.
Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и благодарност
към
Бога
, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ.
Ако е писано от
Бога
, те сами ще се ориентират там за всичко - помисли Константин.
Тогава отново добиваше кураж и притискаше с ръка сгънатия Антиминс в пазвата си, наблизо до сърцето.
Дори величествената джамия на Сюлейман Великолепни с четирите извисени
към
облаците минарета и многото обковани в мед куполи, не привлече вниманието му.
Там той срещна неколцина българи, които не можеха да разберат защо тръгна
към
Халкидика и защо се върна обратно.
Свали непознатият българин шарената и привързана с гайтани торба от рамото си, сложи я малко встрани при ъгъла и като прекара длан през черните си едри мустаци, проговори:
Искам всичко да ти кажа, но някак ми е трудно да говоря, защото е греховно човек да хвали
себе
си.
За Божиите дела и за народните работи хвалба не бива, нито сам да прави човек за
себе
си, нито пък да позволи друг да го хвали.
Но все пак трябва да ти кажа всичко, защото инак не би разбрал за какво говоря и за какво съм намислил да те взема със
себе
си.
Напуснах родното си село веднага след Кримската война,
към
1829 година.
- А - подвикна пак човекът и се наклони
към
Константин - забравих да ти кажа, че чорбаджи Атанас знае турски, гръцки и румънски.
61.
Село Хатърджа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Това обаче, което веднага направи впечатление на Константин, беше изострената будност на хората и голямата почит, с която те се отнасяха
към
чорбаджи Атанас.
Патриархалната обстановка, честният и дълбок религиозен живот на семейството, смирението, с което се отнасяха домашните
към
бащата, много се хареса на Константин.
Интересно съвпадение е, че по това време Паисий Хилендарски се отправя от Света Гора
към
Котел, за да предаде лично на Софроний Врачански в 1765 г.
Към
втората група подсъдими бил причислен дядо Георги, който заедно с всички други бил осъден също така на смърт.
Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява
към
140 къщи.
Блъсков като послеслов
към
специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..."
Наближава времето, в което това, за което се бе запътил
към
манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас.
Тогава той ще им каже: „Не е ли речено в Свещеното Писание, че Христос ще прибере около
Себе
Си повярвалите в него юдеи, а след това ония жадни души на разсеяните по света синове божии".
- Имаме си Антиминс - казваше с победен глас Атанас, който вече знаеше съвсем подробно случката в църквата „Свети Димитрий" в Солун и за Волята на Господа
Бога
и Христа и майката Христова да освободят народа български от агарянско иго.
62.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
След смъртта на Варненския гръцки митрополит Порфирий
към
1864 г.
„Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат
към
възбунтуване цялата епархия."
Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други дела на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват.
Той уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата
към
общината.
Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, за да урежда църковните им работи и да освещава нови храмове, присъединявайки ги
към
българската църква.4
63.
Момчето Петър
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в
Бога
е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце.
Още тогава в ранните години на детството в душата на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в
Бога
и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни.
Малкият Петър често даваше доказателства на близките си, че знае да мисли и то необикновено дълбоко за малкото си години.
Наследил ума, борческата и непримирима душевност на бащата, който умее да преодолява препятствия и да дири чрез християнското си благочестие пътя за тържеството на своя народ, взел от другата страна кроткият нрав и благородство на майка си, потомка на един просветен и властен баща, какъвто е бил чорбаджи Атанас, младият Петър е прибавил и нещо друго, донесено със своето раждане.
Това, че трябва да учи, беше само по
себе
си предрешено.
Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в
себе
си, мечтателен и задълбочен.
У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по
себе
си непринудено и естествено.
Той учи уроците си, но научава от тях неща, които другите не виждат и не проумяват.
Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в
себе
си законите на живота.
Все пак той дружи с момчетата, има внимателно и разумно отношение
към
тях и понякога ги изненадва с качества, каквито не подозират, че притежава.
От този разказ, чут от човек, живял във Варна, и предаван от уста на уста, личи, че Петър Дъновски още от детинство е познавал тайната на дишането, която скритом практикувал и е бил вече усвоил изкуството да задържа въздух в
себе
си продължително време.
Звездното небе над него не го подтикваше
към
изучаване така, както анатомите изучават мъртвите кости на скелета, но възбуждаше удивление със своята безпристрастност, хармония и закономерно следване на небесните явления.
64.
Средното евангелско училище в Свищов
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
За голямо съжаление на това място ние трябва да останем единствено със заглавието, макар че този период от живота на Учителя крие в
себе
си много ценни истини, които биха очертали неговия образ с релефността на ония постъпки, които са характерни за тази възраст.
Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителят се приобщи за известно време
към
методистките евангелски среди не да прави кариера като духовник от някоя деноминация, но да изучи техния живот и да види кое е по-добро и по-приемливо за едно по-малко помпозно богослужение в сравнение с други църкви и обряди.
Много от наставленията на методистката църква насочват човека
към
природосъобразен живот.
Учителят по всяка вероятност, а това е много близо до ума, като се има предвид начина, по който той провеждаше по-късно беседите си, е харесал и приел опростената форма за формиране на едно духовно общество, като, разбира се, духът, вътрешното съдържание е съвсем ново, негово и специфично.
65.
Учител в село Хотанца
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Този чист, прекрасен младеж, изпълнен с идеали, влиза при децата с
любов
и със своята цигулка.
Той ги възпитава и обучава по своему, по начин, който той носи в
себе
си, и по един закон, който привързва детето
към
знанието без насилие, като създава добри привички и една несъкрушима трайна връзка.
Новият топъл повей
към
живот пробуди у тях както навсякъде из българската земя, копнеж
към
духовна светлина.
Той ще даде първата светлина, първото знание на доста внушителна група деца, между които се намираха и такива, които са оставили зад
себе
си своето детство.
Без външно вълнение, но с дълбока увереност, с ведър поглед, в който се чете благост, но и енергия, застана очакваният учител и поведе децата, пък и по-възрастните по стръмния път отначало
към
малкото и после и
към
по-голямото знание.
66.
Заминаване и следване в Америка
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Този още млад човек знаеше много неща за живота, за природата, за
Бога
.
Той носеше тези знания като дар от небесната родина, но той трябваше да ги събуди наново в този свят, където бе изпратен да хвърли обилното семе на едно учение, в което Божествената и Христова
любов
, мъдрост и истина трябва да се разгънат в широки рамки и да се проговори на хората на техния език.
Младият учител от Хотанца трябва да види с очите си, доколко тия църкви и проповеди влияят на човека, доколко те носят непроменено и в своята първична сила и чистота Христовото учение.
Този, който се готви за работа сред хората, трябва да познава човека и да го познава и във физическия му строеж така, както носи в
себе
си познанието за духовното му начало.
Учителят престоява в задокеанския континент, след което поема път обратно
към
родината.
Когато шегите и закачките, свойствени на младежта, стихваха, той почваше да ни говори за красотата на природата, за необятността на вселената, като се стремеше тези свои разкази да ги сроди с мисълта за величието на
Бога
.
Случваше се да го открием седнал на някакво красиво отдалечено място, отправил поглед в далечината или пък със затворени очи и вглъбен в
себе
си да размишлява.
Старият юрист бавно стана от стола и поглеждайки с учудени очи
към
уважаваната в града Р.
К., тръгна
към
своя дом.
Учителят познаваше много добре склонността на Граблашев
към
подобни занимания както и неговото забележително любопитство.
Преди да влязат в този салон, Учителят предупредил Граблашев, че не бива да задава никакви въпроси, а само да слуша.
67.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Една от основните му задачи бе да опознае основно народа си, сред който ще посее своето учение.
Гледай
себе
си.
Оправи работите си, та и моите да се оправят.
Дарба имаш, сестро, но заобичай снаха си повечко, защото ако се отнасяш все така остро и с недоверие
към
нея, така ще постъпят други с твоята щерка.
Казвам на
себе
си: гледах момчето, мъчих се, докарах го до тези години и отведнъж ми го грабнаха.
Твоята ненавист
към
нея стои като завеса пред очите ти и затова не можеш да я видиш добре.
Тази е причината, че сред всички народи на Балканския полуостров, единствен българският народ е
богат
с най-различни духовни и всякакъв вид други нравствени учения.
Всичко това е едно несъмнено
богатство
у българския народ, което послужи на Учителя на Бялото Братство да заработи на тази земя и сред този народ, който макар и да е под знака на Козирог и под влиянието на Сатурн, умее да пази това, което е разбрал и заобичал и да упорства в устояването му.
След като приключи своите френологически изследвания
към
1900 г.
Познавайки добре структурата на „светлинните светове", с други думи - духовната светлина, Учителят даде едно ново откровение за връзката между физическата светлина и онази вътрешна светлина, която е първо заменена с
богатата
и прекрасна дума в българския език виделина.
Настъпват четири години, които Учителят преживява в пълно уединение, а вероятно в
себевглъбяване
, неминуемо за тези, които се раждат на някоя планета с мисия да донесат нови истини на потъващите в духовна тъма човешки същества.
Това е времето, когато Учителят видя наново
Бога
- сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно мълчание на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята.
В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за
себе
си всички истини за човека, природата и
Бога
.
68.
Времето около първия събор на Братството
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той има внушителна осанка и от него лъха непринуден аристократизъм, макар че зад
себе
си има преживяни години в Диар Бекир, заради дейност, насочена срещу вековните поробители на българския народ.
Доктор Миркович е един от най-старите лекари в България, неколкократно награждаван за заслуги както
към
народа, така и за заслуги в медицината.
Докторът започна по-късно да издава списанията „Нова светлина" и още по-късно,
към
1903 г.
В Бесарабия не му се удаде да отиде, но отвори му се път
към
едно от карнобатските села, където се заселва и омъжва дъщеря си за добър и честен селянин Киро, роден в Сливен.
Той наблюдава живота край
себе
си и обиква своя род и отечеството си така, че още седемнадесет годишен се записва доброволец във войската и в 1885 г.
В ред предсказания той говори и за
себе
си, като твърдял, че му предстои да срещне своя учител, който ще го постави на истинския път в развитието му и заради когото той е дошъл на земята.
Отпаднали някои философски концепции на древни и настоящи мислители, на редица теологически комплекси, отпадат буквоядството и догматизмът.
69.
Първият събор на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- казва Тодорчо и с необичайна за него устременост тръгва
към
вратата на канцеларията.
70.
Пътят до Варна. Съборът. Изненадата.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
На уречения час тримата пътници заели своите места, като от време на време поглеждали
към
вратата, откъдето очаквали да се появят останалите поканени на събора.
Вратата се отворила и за тяхна голяма изненада влязъл Учителят сам с Библия в ръка и застанал до покритата с бяла покривка маса, като подканил тримата събрани
към
изпълнение на съборната програма.
Когато беседата била вече
към
своя край, Учителят, доловил вече мисълта им, казал:
С препълнени от радост и възторг сърца тримата ученици напуснали „салона“ с надежда, че това дело, на което те са първите скромни ученици, ще даде обилни плодове и ще помогне на всички жадни души да намерят свещения път
към
истината.
Това трябва да се разбира така: Щом една душа страда, тези страдания се отразяват и у
Бога
, поради което Бог се заема да помогне на тази душа.
1. Люби Господа
Бога
твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
2. Люби
ближния
си като
себе
си.
А щом умееш да промениш настроението си, ще промениш своята мисъл.“
71.
Годините от 1909 до 1915
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той запомня това, което е предварително преценил за
себе
си и тук-там това, което е оценил по сърце.
Казвам Христовото Слово, защото учението на Бялото Братство се отличава от някои други многовидности на окултизма по това, че в основите си, макар да приема трите постулати на окултната наука - еволюцията, прераждането и закона за кармата, остава задълбочено и езотерично тълкувание на Евангелието.
Учителят на Бялото Братство научи своите ученици да вярват не само в „Христа разпнатаго“, но и във вечно живия Христос, Словото на Когото се мъчат с големи усилия върху
себе
си да го направят практика във всекидневния си бит.
Тази школа пое в
себе
си всичко, което предстоеше да се извърши от Братството, а то е така грамадно, толкова могъщо и старателно скрито от тривиалните погледи и приказки на всички хора на тогавашното и по-късните поколения, които нямат понятие от духовен живот.
Който знае добре да служи на другите, е най-близо до
любовта
.
Слугувайте на жена си, на децата си, на всички.
За да обърнете
към
Бога
един горделив човек, потребно е да го свалите от високото му място в долината на смирението.“
Богатството
и здравето са също символи.
Здравето има отношение
към
тялото, щастието
към
душата, а блаженството
към
духа.
Тогава добрите мисли и чувства, които храниш
към
добрия човек, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които пращаш
към
неприятния за тебе човек и така ще останеш неуязвим.
Ако държите в
себе
си затаена мисъл, кажете я.
При това той надълго обяснява значението на молитвата като средство за влизане в общение с
Бога
.
72.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Близо половин столетие той работи върху коравия чернозем на българската нива за духовно издигане на тези, които имат в
себе
си естествено и спонтанно пробудена жажда за духовен живот и възход.
Когато се появяваше на подиума и седнеше при масата, постлана с бяла покривка, учениците чувствуваха, че при тях е дошъл техният баща, който носи със
себе
си прекрасни зрели, животодайни плодове.
Та не отскача ли така мисълта на бащата, който седнал при наредената софра със своята челяд, зърне с очи оня от синовете си, който не само че не е изпълнил поръчението на баща си, но е направил някаква пакост?
Той не само наранил
себе
си със своето немирство, но причинил вреда и на другите.
Той трябваше да изпълни своето поръчение - мисията си, за която бе дошъл на тази земя и в тази страна.
И са редки случаите, когато между слушателите има и такива, които са дошли от учтивост
към
този, който ги е поканил.
Чудесата около него ставаха мълчаливо и сами по
себе
си.
Чудесата, които запомниха не любопитните люде, а неговите ученици, са вътрешни чудеса, разбираеми за тези, които са се освободили от вкус
към
„сензациите на окултната наука“, разпространявана от популярни разказвачи на „необикновени неща“ и вестникарски новинари.
Тези истински и невидими чудеса бяха разбрани от такива, за които приобщаването
към
Божественото учение е било такава жизнена потреба за душата им, както за умирающия от жажда пустинен обитател е съдът, в който му се поднася чиста изворна вода.
Когато става дума за чудеса, чрез които някои хора се приобщават
към
идеите за съществуванието на
Бога
, тогава трябва да добавим, че тези хора, които са станали верующи поради „чудесното и необикновеното“, имат малка заслуга и нищожна полза от тази вяра.
Ако трябва да се дирят само свръхфизични феномени и свръхес тествени състояния, ние бихме могли да се обърнем и
към
науката.
Техните опити нямат, разбира се, нравственопоучителен характер, но те са полезни за някои духовни хора, които трябва да разберат, че необикновеното ново не ни приобщава
към
Твореца и че те не ще ни отведат до дверите на световните тайни.
Мнозина от наблюдателите пътешественици са били верующи, но вярата си във възможностите на човека да познае Божественото начало те са носили в
себе
си и това, което са видяли, не е нито отнело, нито прибавило нещо
към
тяхната вяра.
Той им говореше за смирение, за търпение, за
любовта
и блаженствата, които се постигат чрез усърдие и страдание.
Ето защо такива сензационалисти, които търсят доказателство за
Бога
в свръхестествените явления и спиритическите сеанси, във виденията и факирските чудеса, когато се приближат до учението на Бялото Братство казват: „Тези неща ми са познати, кажете ми нещо необикновено“.
Да се научиш да мислиш, да се научиш да се храниш и спиш, да научиш да превъзмогваш
себе
си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от
себе
си себичността, егоизма, страха и суеверието, за някои фантасти на духовна почва са „познати“ неща.
Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в
себе
си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“.
Всички съществували досега учения и школи, които стоят на становището, че ученикът преди всичко трябва да придобие добродетели и чистота, водят
към
простите на вид, но велики истини на Евангелието.
„Апостолските деяния“ не са пълни с факирски чудеса, а са дневник на едно всеотдайно мъченичество и подвиг да занесат Христовото утешително и жизнедайно Слово на всички люде по света, защото те носеха Христа в
себе
си с неизразима
любов
.
В апостолството си те не проявиха нито веднъж горда и побеждаваща власт,
към
която ги насочваше тълпата, както и любителите на „необикновените неща“, защото те искаха да останат верни на своя Учител, който нагледно и по човешки изживя Голготската трагедия.
Така си обясняваме и безпримерната скромност и привидната затвореност в
себе
си на един маг, който не изхаби нито една микроскопическа частица от мировата енергия за празни ефекти, тъй като той носи съзнание, че словото, което изгради и остави, е положено на същата основа, на която бе поставено то преди близо две хиляди години.
73.
Да звучиш добре
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той казваше,че неразбраните неща крият в
себе
си като в предпазна обвивка съкровени истини.
Вярващият не се колебае и за това, в което вярва, той има в
себе
си пълно доказателство.
Ученикът не знае кое е неговото място във Великото Едно, но върши с
любов
възложената му работа.
Човешката монада върви
към
усъвършенствуване.
НАГОРЕ