НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
29
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
29
:
1000
резултата в
88
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО...
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Избраният е свързан с
Бога
, в него умствените и сърдечните сили са в хармония.
Връзката ви с
Бога
- там е силата.
* Няма същество, което да е по-близо до вас от
Бога
, и няма нищо на света, зад което да не е Бог.
* Определено е какво нещо е познанието: “Това е живот вечен да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго
Бога
, и Христа, когото Си изпратил.”
Кажете в
себе
си : “Аз трябва да бъда добър, здрав, умен и силен, както Бог иска.” Всеки ден прибавяйте нещо
към
здравето, добротата, разумността и силата си.
* Човек нищо не знае за сърцето си, нито за сърцето на Природата, нищо не знае за ума си, нито за ума на Слънцето, нищо не знае за душата си, нито за душата на Вселената, нищо не знае за духа си, нито за духа на Вечността, а пита за
Бога
,
към
когото няма никакво отношение.
* Достойнството на един човек е в изпълнението на волята на
Бога
, в приложението на най-малките добродетели.
Духовните учители, гениите, големите учени, добрите хора са все пратеници на
Бога
.
* “Бог е виделината на света.” Светлината е първото лице на
Бога
, а топлината е Неговото подобие.
* Ако тебе може да те съблазни една жена, как може да служиш на
Бога
?
Ако тебе може да те съблазни една кесия, пълна със злато, как може да служиш на
Бога
?
Ако тебе може да те съблазни един висок пост, едно обществено положение, как може да служиш на
Бога
?
Когато всички спят, тогава ще повдигнеш очите си
към
Онзи, който те е създал, ще излееш душата си, ще благодариш на Господа, че те е създал и поставил на този красив свят.
* И простият, и знаещият са едно пред
Бога
.
* Възкресението е пробуждане на Космическото съзнание, то е свързано с
Бога
, то е познание за
Бога
.
Да познаеш
Бога
, това значи да възкръснеш за нов живот.
* Бог е в мене и аз в
Бога
всичко мога (молитвена формула).
* Във всички плодове е скрита Божията
любов
.
Хлябът, въздухът, светлината, храната - това е Божията
любов
.
* Докато Божията
любов
и Духът Божий не изпълнят човека, той е странник, той е като чужденец на Земята.
* Щом си в хармония с
Бога
, ти ще си в хармония с цялото битие.
* Формула за ограждане: “В изпълнението волята на
Бога
е силата на човешката душа.”
* Падналият няма приятели освен
Бога
.
А като ни пречисти, той ще вложи в нас най-хубавото, което има в
себе
си.
* Само Бог е
любов
, и когото тази светлина озарява, само той я познава.
* Да почиташ хората - това е служене на
Бога
.
* Когато човек работи за
Бога
, той никога не е сам.
А когато говорим за
Бога
, трябва да разбираме единствено число - Един.
* Преди създаването на света, когато всички същества са били вътре в
Бога
, са съществували първичните връзки на
любов
.
След като душата е прекарала милиони години вътре в
Бога
, при създаването на света тя се е облякла в плътно материално тяло, слязла е във физическия свят и е заспала духовно, забравяйки своя небесен произход.
Ще преживее
любовта
, която е имала
към
тях, когато всички са били в
Бога
.
Възстановяването на тия първични връзки - това е великата цел,
към
която се стреми Небето.
Който работи за
себе
си, ще получи еднократно, а който работи за
Бога
, ще получи стократно.
За Твоята безпределна
любов
, с която Си ме ограждал, аз ще направя на този човек едно добро.
За Твоята милост, аз ще пожелая на всички хора по лицето на Земята да живеят в мир,
любов
и радост.
* Всички хора и народи, които са отричали
Бога
, са свършвали зле.
* Винаги, когато човек се обърне
към
Бога
, лошите условия се смекчават.
Бог е
любов
, която е над всичко, над всяко живо същество.
* Отношението ви
към
Бога
- това е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота.
* Както една мравка не може да види човека, така и човек не може да види
Бога
.
Човек вижда микроскопично проявление на
Бога
.
Камъкът е камък, но онзи, който разбира, знае, че той е част от
Бога
.
Светлината е израз на онази Мисъл, която Великият отправя
към
всички живи същества.
Но не съм виждал никой да плаче, че е скъсал връзката си с
Бога
.
Човек трябва да плаче за това, че е скъсал връзката си с
Бога
, със своя ближен.
* Доброто и истината са двете релси, по които човешкият живот върви.
Истината - това е пътят
към
Бога
, и доброто също.
* Избраният е свързан с
Бога
.
Светлината излиза от
Бога
, а топлината се връща
към
Бога
.
* Ако не можеш да намериш
Бога
отвътре в
себе
си, отвън никога няма да го намериш.
Когато го намериш в
себе
си, тогава ще го намериш навсякъде в Природата.
* Казано е: “Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него.” И ти кажи: “Аз толкова възлюбих
Бога
, че давам всичко в жертва, за да Го позная.”
* Обръщането на човека
към
Бога
е подобно на обръщането на цветята
към
Слънцето.
Достатъчно е само да помислим за
Бога
, за да се отдели от него един лъч и да проникне в душите ни.
Хората се опитват да създадат някаква форма за
Бога
, но каква форма може да се даде на светлината?
* Вие гледате на
Бога
като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което се страхувате от него, вместо да го обичате.
Търсите Го само отвън, а не вътре в
себе
си.
Докато гледате така на
Бога
, всякога ще останете далече от Него.
Приемете Го първо в
себе
си, в своята душа, в своето сърце, в своя ум, като израз на велики мисли и чувства, като подтик
към
добри и възвишени дела.
* Всеки човек е проекция на
Бога
.
Съвременните хора търсят
Бога
отвън.
* Няма нещо, което човек да е поискал от
Бога
искрено, точно, конкретно, и Той да не изпълни желанието му.
*
Любовта
към
Бога
не трябва да бъде примесена с
любовта
към
друг обект.
Любовта
към
Бога
- това е моралът.
Има ли друга
любов
, моралът е опетнен отвътре, в съзнанието.
Истинският човек трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви в живота си
любов
към
Бога
.
Докато не изглади напълно своите отношения
към
всички, докато не заживее в хармония, съгласие и
любов
, той все ще бъде в тресавището на живота.
* Душата е най-красивата дъщеря на
Бога
.
Чрез Божественото ще се свържете с добрите хора, със светиите, със светлите духове и с
Бога
.
*
Любовта
към
Бога
е един процес на обновление.
* Много силен трябва да е човек, за да е сам с
Бога
и да върви по права линия.
2.
БЪДЕЩЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Всичко, което се е въртяло около вас без
любов
, ще си отиде, както течащата вода си отива.
* Щом възприемем Божественото знание в
себе
си, ще създадем една нова култура.
Най-умните, най-добрите ще се родят в славянството и девизът ще бъде: “Братство и
любов
.”
* Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си, да го разкъсва из пространството и пак да го събира, ще минава през всички препятствия, пропасти, прегради, без да го засегне нещо.
* Като има
любов
и мъдрост в
себе
си, човек има условия за придобиване на безсмъртието.
* Един ден, когато човешката
любов
се увеличи, и планетата Венера ще стане по-голяма.
3.
ВСЕЛЕНА, ЗВЕЗДИ, ПЛАНЕТИ, ЗЕМЯ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Земята е магнетически свързана със Слънцето и между тях има голяма
любов
.
4.
ВЯРАТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Изгуби ли човек вярата си, губи и равновесието си.
* Вярвам в
Бога
, ще живея по
Бога
и няма да правя на никого лошо (молитвена формула).
* Онзи, който има вяра и
любов
, той никога не поставя своя приятел на изпитание.
5.
ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Щом се намали
любовта
, идват най-лошите болести.
Ушите, главата, стомахът, дробовете ви са намясто, всичко имате, но при това сте недоволни, защото нямате представа за неоценимите
богатства
, които са вложени във вас.
* Хората не могат да изправят погрешките си, защото се страхуват от обкръжаващите ги - да не би те да разберат, че са сгрешили.
Важното е човек да изправи погрешката си, а не да я прикрива.
* Човек, който може да загуби свободата си, не е умен.
Човек, който може да загуби ума си, парите си, уважението на хората, не е умен.
С
любов
и от
любов
.
За
Бога
работих.”
Трябва да работи над
себе
си непрестанно, за да се измени.
6.
ДОБРО И ЗЛО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Да желаеш доброто на другите хора, както на
себе
си; да желаеш успеха на ближните си, както на
себе
си - това значи да съществува между хората вътрешна разумна връзка.
Добрите хора не че не виждат лошото, но доброто ги изпълва, те са
богати
, изпълнени с него така, че лошото за тях не е лошо.
Послушанието е плод, резултат, изявление на
любовта
.
Ако действаш срещу него с принципа на
любовта
, злото ще стане слуга на доброто.
* Щом желаеш повече, отколкото ти трябва, ти създаваш злото в
себе
си.
* Всяко нещо, което отдалечава човека от
Бога
, е зло.
7.
ДУХ И МАТЕРИЯ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Ако човек има идеалистичен подтик в живота си, той ходи изправен.
Щом стане материалист, почва да се навежда
към
земята.
Когато изгуби вяра в
себе
си и в своите близки, започва да се прегърбва.
Един ден ние ще се върнем
към
този физически свят, който е бил чист и кристален.
8.
ЕНЕРГИЯ, ПРАНА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Яви ли се някакво подпушване в малкия мозък, праната не може да продължи пътя си
към
главния мозък, а това се отразява зле на целия организъм.
С мозъка си, с мислите си ти акумулираш праната от Слънцето и от там изпращаш по цялото тяло.
Ако те боли някой орган, можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш
към
него, да го лекуваш.
* За да се пригоди
към
умовете на хората мисловната енергия, специални същества слизат от особено високи светове и я обработват.
Онзи, който не може да диша, нито
себе
си хвали, нито Господа хвали.
Колкото по-добре човек регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатления от външния свят.
Онези хора, които не дишат дълбоко, с
любов
, не могат да възприемат праната от въздуха.
9.
ЖИВОТЪТ, ПЪТЯТ, СМЪРТТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Онова, в което ти дълбоко вярваш и което дълбоко чувстваш в душата си, определя целия ти живот.
Всички елементи са присадки
към
известни сили на целокупния живот.
* Който живее по Божествените принципи, ще бъде в мир и
любов
със
себе
си, с ближните си и с враговете си.
Който люби врага си, е човек на бъдещата култура.
А мисълта и идеите идват от
Бога
.
Това е живот за
себе
си.
Само
любовта
да го крепи.
Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в
себе
си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които ще действат в нея, ще бъдат разнородни.
Роди ли се у вас мисълта, че ще дойдете до край, то е все едно да стигнете до една височина и оттам да се върнете
към
хората и да покажете колко много знаете.
10.
ЗДРАВЕ, ИЗЦЕЛЕНИЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Ако ти храниш една отрицателна мисъл или каквато и да е омраза
към
когото и да е - все ще си болен и мъчно ще можеш да се лекуваш.
* Болен си, защото си излязъл от Господа навън, защото не си спазил Божиите закони и природните закони.
* Всичко да се върши с
любов
и мярка, без пресилване - това е здраве.
* Вярата, смирението,
любовта
повдигат нисшите вибрации, бавните трептения на организма и са в състояние да излекуват и най-лошата болест.
Спокойствието, вярата, веселието,
любовта
гонят вирусите, гонят злото.
* В мозъка намалява фосфорът, защото
любовта
е намаляла.
Всичките елементи, които съществуват на физическото поле, които трябва да ги има в тялото, се подчиняват на
любовта
.
Божествените неща винаги носят сила в
себе
си.
Всеки човек, който е алчен за
богатства
, който е користолюбив, който завижда, който се страхува, има помрачен ум.
Ако душата е пълна с Божествената, разумна
любов
, човек не може да изгуби светлината на своя ум.
Ако човек има злато в кръвта си, Слънцето ще може да му действа и да го лекува.
* Ако един човек е здрав, ако има свежи чувства, ако има светли мисли, има злато в
себе
си.
* Хляб и вода, мир,
любов
, добро разположение - това е основата, за да се живее добре.
* Човешкото сърце се лекува с обич, с
любов
, с доброта, с кротост, с въздържание, със специфична храна.
11.
ЗНАНИЕ, МЪДРОСТ, НАУКА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Те са живи банки, които оставят
богатствата
си за общо ползване.
12.
ИСТИНАТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Например често искате да сте носители на Божествената
любов
и я търсите.
Хубаво, но ако не сте приложили човешката
любов
, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски?
Любовта
носи страдания, а истината ги прекратява.
Любовта
е слязла на Земята да говори с хората и с най-дребните същества.
И сто вола да принесеш в жертва, няма да се приближиш
към
Бога
.
Ако човек не е проникнат от онзи вътрешен стремеж
към
Истината, не може да бъде гений.
* Истината е най-възвишеният първичен дух, който е излязъл от
Бога
, но тя не може да има живот без
любовта
.
Първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, е
любовта
.
За да оживее Великият принцип на истината, за да оживеят неговите методи, трябва да дойде
любовта
като необходима среда.
13.
КАРМА, СЪДБА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Ако грешният бъде наказан за своя лош живот, но се обърне
към
Бога
и изправи живота си, наказанието му ще се отмени.
Само с
любовта
ще влезете в обратния закон - дхармата, светлината и благодатта Божия.
* Всеки човек е точно на мястото си, без него би се нарушило нещо от целостта на битието.
* Вие се молите на
Бога
, не искате да страдате, искате да избягате от изпитанията.
14.
ЛЮБОВ, ОБИЧ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
ЛЮБОВ
, ОБИЧ
*
Любовта
дава всичко, каквото обещае.
Когато приемеш един пътник да нощува в дома ти, това е
любов
; щом го нахраниш, това е
любов
.
* Има една
любов
, която е важна.
Ти дай нещо от
себе
си!
* Каквото и да вършите, да е проникнато от
любов
.
Престъпление е да вършиш каквото и да е без
любов
.
* Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате
любов
.
Мнозина разпиляват живота си, а мислят, че правят жертва.
Без
любов
жертва не може да има.
* Светиите и Учителите само разбират
Любовта
.
На Земята се изучават силите на
Любовта
, но не и законите на
Любовта
.
* Когато двама души се обичат, цялото човечество участва в тази
любов
.
Когато двама души се обичат, на небето настава голяма радост - цялото небе се радва и взема участие в тяхната
любов
.
Единственото нещо, с което човек може да обърне вниманието на невидимия свят, е
любовта
.
* Когато човек възприема всичко с
любов
, внася живот в
себе
си.
Когато ги ядете с
любов
, те ще ви предадат това, което Бог е вложил в тях - това е именно благословението.
Като четете Свещените книги с разбиране и
любов
, ще имате положителни резултати.
* Ако в твоята душа няма
любов
, това, което направиш отвън, нищо не струва.
* Обезсърчението се дължи на това, че вие сте далеч от
любовта
, далеч от знанието.
Понеже нямате
любов
, нямате и знания.
От
любовта
идва доброто в света.
* Ако твоята
любов
събужда
любов
към
всички живи същества, ако усили твоя идеен живот, ако не търсиш никакви облаги от човека, когото обичаш, тя е Божествена.
Ако чрез твоята
любов
внесеш в хората, които обичаш, живот, светлина и свобода, тя е Божествена.
*
Любовта
поддържа целия Божествен порядък.
Любовта
е естественото състояние на духа, на душата, на ума и сърцето, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на
Бога
.
Любовта
прави малките работи велики.
* Всеки импулс, който произтича от
любовта
, е благословение.
Всяка постъпка, направена с
любов
, е мощна и във вечността пребъдва.
*
Любовта
е космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм.
Любовта
даже и в своето ниско проявление е онази сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот.
И социалните въпроси само
любовта
може да ги уреди.
* Най-големите космически ухания излизат от
любовта
.
Любовта
ще направи жените красиви, а не външните козметични средства.
Вътре ли е
любовта
в човека, той ще има най-хубавото ухание.
Но ако само говори за
любовта
, без тя да е станала негова същност, той все грозен ще бъде.
* Всички хора, които са изгубили
любовта
си, не помнят.
* Светлината се движи с голяма бързина, защото изтича от центъра на
любовта
.
Светлината е еманация на
любовта
.
Когато мъдростта и истината искат да предадат по-голяма скорост на силите си, те ги прекарват през центъра на
любовта
.
*
Любовта
се познава по топлината, която човек има.
Любовта
носи винаги разположение.
Човек, който носи
любов
, е като един плод, най-хубав и сладък плод, като пресен хляб, като чиста вода.
15.
МЕТОДИ ЗА РАБОТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Когато се почувствате неразположени, кисели, обезсолени, нервни, казвайте си следното: “Господи, стопли сърцето ми с Твоята
любов
!
Всеки ден да давате нещо от
себе
си.
Когато обичате някого, вие задоволявате нуждите му, преди той да се е обърнал
към
вас.
Много трябва да работите върху
себе
си, за да го придобиете.
Доброто има отношение
към
Космоса.
Вижте в
себе
си, имате ли слабост като неговата.
Ако ги имате, благодарете на
Бога
.
* За да усилите паметта си, ще намалите интензивността на чувствата си.
* Като научите влиянието на светлината, ще забележите, че има часове на деня, когато Слънцето изпраща на Земята благоприятни лъчи - главно около зазоряването,
докъм
10 часа и точно на обяд.
Чрез надеждата, вярата и
любовта
също можете да се чистите.
Надеждата е път за чистене на сърцето, вярата е път за чистене на ума,
любовта
е път за чистене на душата.
Тя съдържа всичко в
себе
си.
*
Любовта
е силна струя, която трябва да пуснете през вас да тече, да отнесе всички мътилки и нечистотии на миналото.
* Ако няколко добри хора съсредоточат мисълта си
към
доброто на своя народ, те биха постигнали големи резултати.
Всеки може да посети своя приятел с
любов
.
Всеки може да посети един болен, един беден, един обезсърчен с
любов
.
Всеки може да полее едно изсъхнало цветенце с
любов
.
* Има хора, които могат да обновяват тялото си, без да ходят на курорти или да използуват разни средства.
* Всички цветя са създадени да помагат на хората било с цвета си, било с формата си и листата си.
* Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята.
Всяко живо същество предава
любовта
си на човека по свой специфичен начин.
Растенията - чрез уханието си, плодовете - чрез сладчината.
И въздухът, и водата, и светлината по свой начин предават
любовта
си на човека.
Започнете от най-простите и отивайте
към
най-хубавия и скъпия от тях.
Като прекарате тези камъни през ума си, същевременно ги свързвайте с добродетелите, които всеки от тях изразява.
* Да посеем семето на
любовта
и радостта, за да поникне мирът в умовете ни.
По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, умът ни ще просветне,
любовта
ни ще се развие и щастието ще се придобие.
Това е възходящият път на
Бога
за индивида, за обществото и човечеството.
* За да правите правилно упражненията, които ви давам, трябва да имате правилно отношение
към
всички същества, които Господ е създал.
Без хармония и
любов
няма да ги правите както трябва.
16.
МИСЪЛ, МИСЛЕНЕ, ИДЕИ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Така че не е безразлично какви мисли ще допускаш в
себе
си, нито какви ще приемаш от другите.
* Ти можеш да проектираш една лоша мисъл
към
някого, но тя ще се върне и ще ти причини вреда.
Така че не е безразлично какви мисли допускаш в
себе
си, нито какви ще приемеш от другите.
Господ ви е дал толкова
богатства
, а вие мислите обичат ли ви хората или не; дали ще ядете днес и какво; кои дрехи да си облечете и т.н.
Който живее по законите на
любовта
, на вярата, на надеждата, той и със сухи корички хляб може да бъде здрав и весел.
* Когато вдишваш, мисли за
любовта
, когато издишваш, мисли за Божията
любов
.
Той крие грамадна сила в
себе
си.
17.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Молитвата е общение с
Бога
, дишане на душата и израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува в света.
Затова ви казвам всеки момент да сте във връзка с
Бога
, защото навред има такива тъмни същества, които само дебнат кому и какво лошо да сторят.
* Когато си подложен на лишения, изпитания, обърни се
към
Бога
с думите: “Господи, Ти, който имаш грижи и за най-малките душици, Ти, който показваш
към
тях Своята благост, покажи и на мене като малка мушица Своята благост и ми помогни в този труден момент!
* Това е истинската молитва: при всички противоречия, които срещнеш в живота си, да кажеш: “Господи, да бъде Твоята воля!
* Господи на силите, огради ме с Твоята диамантена стена, засилена с огнения обръч на
любовта
, за да се отплеснат лукавите мисли, магиите, клеветите и нападенията на видимите и невидимите врагове!
* Не ще можете да се свържете с Природата, ако нямате в
себе
си онзи непреривен молитвен дух.
Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с
Бога
, с разумната Природа.
Всичко мога чрез живия Господ на
Любовта
, Който всичко е създал на света.
Всеблаги Господи на Всичката Пълнота, в името на Твоята
любов
, озари ни със светия Си дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир!
18.
НЕВИДИМИЯТ СВЯТ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Серафими - братя на
Любовта
- нервна система.
19.
НОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Доброволната жертва, жертвата по
любов
, това е новото.
* Учен човек е този, който познава
Бога
от опит, който е готов да направи за
Бога
всичко, който знае всеки един момент какво може да му се случи.
* Ако дойде злото и ти каже: “Живей както си знаеш, яж и пий, за нищо не мисли”, ти му кажи: “Не, аз трябва да имам сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа необятна като Вселената и дух мощен като
Бога
и едно с
Бога
.”
* Смирен човек е онзи, който може да пожертва всички свои блага за
Бога
и цялото човечество.
* Ако всички живеехме за Господа и Божията
любов
, бедни хора нямаше да има.
Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.
* Под “кротък” човек се разбира бял, светъл човек, който привлича светлината в
себе
си и я отразява навън.
* Човек, на когото духът говори, не мисли за
себе
си, той заема всякога последно място.
Да правим зло на другите, значи да правим зло на
себе
си.
* В бъдеще вие ще обичате майка си, баща си, близките си, приятелите си за това, което вие можете да направите за тях, а не за това, което те правят за вас.
* Човек чрез тялото си има отношение
към
Космоса.
Обаче добрият човек, човекът на
любовта
, ще се отбие настрани, да не го стъпче.
* Какво ще стане, ако има нов строй, а запазим характерите си, недъзите си, слабостите си?
20.
ПРИРОДАТА, ЕЛЕМЕНТИ, МИНЕРАЛИ, РАСТЕНИЯ, ЖИВОТНИ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Има дървета, които, ако ги обичате и отидете при тях с
любов
, ще ви дадат изобилно своята енергия, ще подобрят вашето здраве и умственото ви развитие, дори ще помогнат за религиозния ви живот.
* Приятната миризма на цветята е
любовта
, която те изпращат на всички.
Волът е един по-малък наш брат в еволюцията си, но не е паднала човешка душа.
* Обичай всяко дърво, всяко цвете и всяко животно като
себе
си.
21.
РАБОТАТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Работа, вършена с
любов
, е щастие.
22.
РАЖДАНЕ, ВЪПЛЪТЯВАНЕ НА ДУШИТЕ, ПРЕРАЖДАНЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Човек идва на Земята, за да изправи погрешките си, а не за удоволствие.
23.
РАЗВИТИЕТО, ЕВОЛЮЦИЯТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Човек изгуби ли магнетизма си, става кисел, недоволен, всичко му се вижда грозно и черно.
* В своята еволюция човек се движи от физическия
към
духовния и от духовния
към
Божествения свят.
Влезете ли в Божествения свят, вие непременно трябва да вземете известна посока... В който и свят да попадне, човек винаги трябва да работи върху
себе
си.
В това седи служенето на
Бога
.
* Доброто и истината са двете релси, по които върви човешкият живот.
Истината - това е пътят
към
Бога
.
Доброто - това е пътят
към
Бога
.
24.
СВЕТЛИНАТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Те не подозират, че тя носи известни мисли със
себе
си.
Ако човек може да постави тялото си, както и мозъка си под действието на безсмъртната слънчева светлина и топлина, той ще бъде във връзка със съществата от висшите светове, ще приема и новини от Слънцето.
* Светлината съдържа в
себе
си не 7, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели.
* Ако нямате отношение
към
животворните лечебни лъчи на Слънцето, няма да имате органическа сила.
25.
СЛОВОТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Тя има една особено жива страна в
себе
си, която трябва да се разбере.
26.
СТРАДАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Чрез страданието в човека проблясва едно откровение за
любовта
, за мира, за нежността, за чистотата.
Морето само по
себе
си не се вълнува.
Въздухът, и той сам по
себе
си не го прави.
* Докато имаш слабост
към
парите, славата, гордостта, почестите, жените,
към
удоволствията на живота,
към
вещите, никога не можеш да бъдеш щастлив.
Дотегнат ли ти страданията - събери двойника вътре в
себе
си!
Христос казва: “Скръбна е душата ми до смърт.” Какво е чувствал той в
себе
си?
27.
СЪЗНАНИЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Някога човек е живял в
Бога
- период, за който нищо не знаем.
Към
това съзнание се стреми днес човечеството.
Който иска да има силна памет, трябва да се стреми
към
увеличаване светлината на съзнанието си.
Той може да напуска тялото си, когато поиска, да обикаля цялата Земя, да влиза във вътрешността й, да отива на Слънцето и да се връща.
28.
СЪРЦЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Сегашните хора работят много с ума си, трябва да му се даде възможност да почива.
29.
ХРИСТОС
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Христос нямаше за цел да създава църкви, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на безсмъртното в
себе
си.
30.
ЧИСЛА, МАТЕМАТИКА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Три - това значи да съединим вярата, надеждата и
любовта
в едно.
* Вие сте изучавали математика, но ако бяхте изучавали нейния вътрешен смисъл, щяхте да знаете свойствата и качествата на числата от едно до десет, щяхте да знаете техния произход, онази динамична сила, която съдържат в
себе
си.
31.
ЧИСТОТА, ДОБРОДЕТЕЛИ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Искате ли да се освободите от нещо лошо в
себе
си, не режете, а го изтръгнете с корен, за да не може да израсне отново.
32.
ЧОВЕКЪТ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Просветленият ум и доброто сърце са
богатството
на човека.
Физическите очи са необходими, но ако третото око не е зад тях, човек нищо не би могъл да предаде на
ближния
си.
* Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си, ако не е отворен
към
Бога
.
Който е изгубил радостта си, той е изгубил свободата на душата си.
* Застани пред
Бога
като дете и кажи: “Господи, благослови ме!
*
Богатството
на хората се определя от тяхната кръв.
Дали човек може да бъде
богат
- това е точно определено математически.
* Растенията отделят от
себе
си частици, които говорят за тях чрез приятна или неприятна миризма.
* Ние умираме като хора, но не като творения на
Бога
.
Знанието е радостта в човешкия живот, а живеенето в
любовта
е смисълът на живота.
Говори ли на разумността си, човек може да стане и да ходи, да постигне всички свои благородни желания.
Всички сладки плодове, всички сладки сокове на цветята идват от цветовете на
любовта
.
Тази
любов
е излязла от сърцето, дошла е в нас като нещо външно, като сладчина.
* Щом се роди един човек, може да се предскаже ще бъде ли той
богат
или не.
Това
богатство
се обуславя от златото, което е в кръвта.
* Човекът на
любовта
е ограден с жива светлина.
Само онзи познава
любовта
, който живее в нея.
Това, което ви е дадено от
Бога
, никой не може да ви го отнеме.
* Отличителните качества на Христовия печат са:
любов
, радост, мир, дълготърпение, въздържание, кротост, смирение, благост, милосърдие, вяра.
Костилката носи в
себе
си дървото.
33.
ЧОВЕЧЕСТВОТО, СВЕТЪТ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки, че всички са едно в
Бога
, и когато всеки бъде готов да работи за другите, тогава ще има братство, тогава ще бъдете щастливи.
Човек трябва да работи за Цялото с
любов
, както ръката работи не за
себе
си, а за тялото.
Когато почнете да работите за
Бога
, ще оставите всички световни и светски работи, ще работите спокойно, с
любов
и усърдие.
Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с
любов
, а не само да се тупате в гърдите, че правите нещо.
* Сега се намираме в една епоха, когато нашата Земя и цялата Слънчева система излизат от една тъмна зона на невежеството и се приближават
към
едно ново съзвездие - Алфиола, невидимо засега.
Тя не е още раса на
любовта
.
Каквото спечелят, отделят една десета част за
Бога
, за бедни, за болни и т.н.
Колкото по-напреднал е в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на Земята.
Хлябът, знанията, благата,
богатствата
трябва да бъдат достояние на всички хора и то свободно, а не само някои да се награбят, а за другите да няма нищо.
Всеки да бъде учен,
богат
, справедлив, здрав и силен.
34.
ЩАСТИЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Щастието вие го носите в
себе
си.
* Щастието ще дойде само тогава, когато вие се откажете от
себе
си - и то от там, откъдето никога не сте го очаквали.
35.
Каталог съставен от Лалка Кръстева
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Дано петдесетгодишното велико дело на Учителя стигне до умовете, сърцата и душите, и ръцете на всички хора, стремящи се
към
Истината.
36.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости.
Учителя е имал особено благоразположение
към
сестра Милка Периклиева.
какво мисли за болестта си, защо й се дават толкова страдания.
37.
ПРЕДИСЛОВИЕ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
През наше време, преди 100 години, слезе на Земята пратеник Божий - Учител, за да ни покаже пътя
към
световете във вечността.
Той ни разкри силата на природните закони и ни донесе методите за приложението на Божествената
Любов
, Мъдрост и Истина.
Но, приятели мои, сега ще ви разкажа за това, което не съм вписала в тетрадката си, но което бе записано в душата ми и посято в сърцето ми.
Истините, които чух от Учителя преди години, едва сега по-пълно просветват в съзнанието ми и виждам, че всяка негова дума, съвет, жест са били живо Слово, изречено и оставено да трепти в пространството, да звучи в съзнанието ми, докато душата постигне духовно пробуждане и разбере силата, светлината и духовното виждане на този, който говореше на душите с прозрение през вековете и с мощта на
Бога
.
38.
ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Продължавах да разказвам най-подробно живота си, а Учителя слушаше внимателно.
- Но какво да кажа на баща си, за да разбере, че не отивам на лошо място?
Щом излязох на улицата, видях баща си, сърдит да се разхожда по тротоара.
От този ден внимавах да не допускам лъжата в
себе
си.
Повече от три седмици контролирах всяка своя мисъл и дума и чистех лъжите от
себе
си.
" И продължавах да работя съзнателно върху
себе
си.
Така мина доста време, може би година, в съзнателна работа над
себе
си.
Затворих книгата с беседи и без да продумам, бързо излязох и тръгнах
към
салона.
39.
ЗА ОЧИТЕ МИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Откакто ги постигна нещастието, тя за първи път се виждаше с майка ми и, изказвайки съболезнованията си, мама я запита за случилото се.
40.
КОГАТО УЧИТЕЛЯ ГОВОРИ, ВИЖДА ЛИ НИ?
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Към
9 ч.
Едни разговаряха оживено, други тръгваха
към
града, а трети сядаха по масите за общия обяд.
Отново прозвучаваше мотото „Божията
Любов
носи изобилния и пълен живот", и започваха песни и разговори с Учителя.
Тези, които седяха на страничните маси, обикновено ставаха, приближаваха се и заставаха прави около масата на Учителя.
41.
ИДИ СЕГА!
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Унила, тръгнах
към
Изгрева, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели.
Не бях забелязала кога и откъде бе дошъл
към
мене.
След като свърших, оставих метлата на място, целунах му ръката и тръгнах по шосето
към
града.
Той знаеше, че издържам семейството си, което вече живееше в София, а аз продължавах да работя във Варна.
А тя е единствена дъщеря на архитект,
богат
човек.
Като в сън литнах обратно
към
Изгрева с акта за назначението и си шепнех: „Учителю, назначена съм в София!
42.
ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНА НИЗА ОТ БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЯВИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Виделината е първата дума на
Бога
, тя е началото на живота.
Към
12.00 ч.
43.
БЕШЕ МАЙ!
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
С леки стъпки влезе Учителя, и разположен, се отправи
към
групата.
Приемете пеенето за
себе
си като метод за концентриране и връзка с по-висши същества.
Изпейте сега „Бог е
любов
".
Тенорът има отношение
към
Юпитера, а алтът -
към
Венера.
и в сърце ми
любов
събуди /2/
и в сърце ми
любов
събуди.
44.
ПО-ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Излезе да се качи горе в стаята си, но в миг - ето че го наобиколиха няколко сестри и братя.
Аз не слагам
себе
си над другите, но ако се оградите от учени ... ще бъде друго!
45.
НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Когато тя привършваше разговора, започнах бавно да пристъпвам по пътеката
към
Учителя, но и сега мина край мене един брат и без да ме забележи, застана пред палатката и ме пререди и той.
Благодарих на Учителя за вниманието му
към
мен и изразих възторга си, че за десет дни успях да набера сили за цяла година.
Веднъж, при разговор с Учителя, споделих мъката си, че не ми върви в живота.
Но 80 процента от хората виждат
себе
си само като личности и искат да се чувстват господари на природата.
И той не е лош, но
любовта
и мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния Живот, и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават край него и го викат.
Ако човек използва навреме слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява правилно глада, а не вкуса си, и то с чиста и прясна храна, за да възприеме и оползотвори органическите и психологическите хранителни енергии от продуктите, и ако навреме се вслуша в Божия глас, който му казва: „Стани, тръгни, работи, навреме гради", ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и нещастни хора!
Започни да работиш над
себе
си с най-малките величини, но работи сериозно и продължително, без срокове, докато имаш постижения.
Бъди винаги с будно съзнание, бъди разумна и се приближавай
към
реалностите на живота.
- Реална е
Любовта
, реална е Мъдростта, реална е Истината.
46.
АКО НЕБЕТО ПОЖЕААЕ ДА ТИ ДАДЕ НЕЩО
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Бих пожелала да бъда
богата
.
Отговорих, без да се замисля и цялата се изчервих, тъй като бях станала център на внимание и несъзнателно издадох своята чувствителност
към
нещата, които ми липсваха.
Поискай да ти се даде сърце, чисто като кристал, ум, светъл като слънцето, душа, обширна като вселената, дух, мощен като
Бога
и едно с
Бога
.
Богатството
е да бъдеш здрава, да имаш чиста кръв, чисти мисли, чисто сърце.
И нея вечер, вървейки по пътя
към
града, аз почти гласно говорех със
себе
си, как след двадесет години Учителя ми зададе същия въпрос.
47.
ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Погледнах нагоре
към
осветения му прозорец и мислех: Учителя разрешава най-правилно всички проблеми.
Без да държа сметка, че Учителя може да възприема моите мисли, аз продължавах да разговарям мислено с него, марширувайки пред стълбата, която водеше
към
неговата спалня.
Учителя се качи по стълбите обратно
към
стаята си.
48.
УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ?
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Вечерях в палатката си и излязох
към
полянката.
Присъединих се
към
групата.
- угрижена, така разговарях със
себе
си, защото след два дни беше падежът на полицата в заложната къща.Трябваше да платя 500 лв.
Това бе животът, а звездите ... Далечни приказки, мислех в
себе
си.
Мислех си, от кого бих могла да поискам пари.
Брат Стоименов се качи на трамвая, а аз продължих пеша
към
игрището.
В зори,
към
3 часа, целият Изгрев беше на крак.
49.
АНГЕЛСКИЯТ ХОР
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Един следобед отидох на разходка
към
вътрешния Близнак.
Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда
себе
си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния.
Слушах и благодарях за благоволението на Небето да повдигне мъничко пред мен края на завесата
към
невидимия свят.
50.
ЧУДНО КАТО СЪН
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Към
един часа след полунощ превъртях ключа на дървената стаичка и тръгнах по пътеката
към
салона.
51.
ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Един ден бързах
към
Изгрева да покажа на Учителя моята нова книга „Игри с песни за деца".
Хвърлих апетитен поглед
към
него и другите питателни яденета на етажерката и запитах:
Спомням си, веднъж занесох на Учителя хубави праскови.
Раздаде всички праскови и за
себе
си задържа само една.
52.
УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА?
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Когато обедът завърши, Учителя се качи в стаята си, а всички се разпръснахме по своята работа.
Вървейки надолу по пътя
към
града, огледах се да видя дали няма никой наблизо и отворих кърпичката: топчето бе кафеникаво и голямо колкото лешник.
53.
КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ!
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Налегна ме безсмислие и апатия
към
всичко.
Черпех с пълни шепи от рилската благодат и славех
Бога
.
54.
КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЪБУЖДА ДЕНЯ ...
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Така през целия този период, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние - млади и стари, учени и прости, бедни и
богати
, мъже и жени - започвахме деня с плавни, хармонични движения под звуците на прекрасна музика.
Ние сме пред прага на една нова култура на
Любовта
, която ще побратими народите и хората.
Богатите
ще изпразнят касите си, ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората и тогава ще дойде новата култура на
Любовта
и Братството между всички народи на Земята.
Записах тези думи и затичах надолу по пътя
към
града, на работа.
Както Слънцето пробужда новия работен ден, тъй и Учителя пробуждаше душите ни със светлината на новата култура за
Любов
и Братство.
55.
ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Първото необходимо нещо за човека е да се научи да обича
Бога
, и тази
любов
ще го свърже с Него и ще го направи щастлив.
Благородството на човешката душа зависи от неговите мисли за
Бога
.
Мислеше за
Бога
като за есенция, която протича през вас.
Извън
Бога
нищо не съществува.
Тя е общение с
Бога
, с Първопричината.
И когато се молите, оставете настрана личните си работи и интереси и мислете само за
Бога
.
Ако искате молитвата ви да бъде приета, тя трябва да бъде отправена изключително само
към
Бога
.
- Аз изпълних задачата си
към
българския народ.
За
Бога
няма време и пространство, има само непреривна Живот-реалност, която съгражда и възлиза.
Сложих бележника си в чантата и тръгнах
към
града с чувството, че идвам от някакъв друг свят.
56.
„ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!'
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
„ЗА
БОГА
ТАКА СЕ РАБОТИ!
Една сутрин, малко закъсняла, подтичвах по шосето
към
Изгрева.
Музиката на Паневритмията вече се разнасяше
откъм
гората.
Поздравих го, за момент спрях до него и смутена заради закъснението си, му казах :
Поздравих го, Той приближи
към
мене и забелязах, че държи една светлосиня книга, голям формат.
„За
Бога
така се работи!
Беше току-що излязлата от печат „Паневритмия" с описанията на движенията и музиката
към
тях.'
Преживях думите „За
Бога
така се работи" като едно благословение от него.
Благодарих на Учителя, отдалечих се и не преставах вътрешно да си повтарям : „За
Бога
така се работи!
От моя гледна точка, не бях свършила голяма работа, но разбрах един основен закон: За
Бога
даром се работи и даром се получава.
57.
ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Вървях по шосето
към
Изгрева.
Аз останах неприятно изненадана и си казах на ума: „Ако знаех, че Учителя няма да се храни на нея, щях да я задържа за
себе
си".
Веднъж, когато бършехме прах в приемната и аз самата чистех елегантната масичка, мисълта „Ако знаех, че Учителя не ще се храни на нея, щях да я задържа за
себе
си" отново мина през ума ми.
58.
УЧИТЕЛЯ ЛЕКУВАШЕ ПО ЧУДЕН НАЧИН
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Той дойде
откъм
поляната.
59.
БИБЛИЯТА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Знаех, че не иска от нас това случайно, че навярно има дълбока причина, но лично за мен бе твърде трудно да чета тази книга,
към
която нямах интерес и не я разбирах.
Бях чувала по-стари ученици да казват, че това е свещена книга и че тя съдържа ключовете
към
живота.
Понякога - но не твърде често, за което сега съжалявам - се обръщах
към
Учителя за някои обяснения.
Те обръщат вниманието му
към
бъдещия живот,
към
новата култура на света.
За да придобие човек едно благо, той трябва да работи над
себе
си и да има придобивки.
Има важни псалми, които крият в
себе
си сила и светлина.
Тази книга много ми хареса и реших, че аз не мога да прибавя нищо повече
към
неговото предаване на Новия Завет, и него прочетох без задачата да го преразказвам в приказки.
60.
МОЕТО ПИАНО
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Ето защо се обърнах
към
Учителя.
На следващата сутрин тръгнахме
към
гарата и се качихме на първия заминаващ влак.
Развълнувана, обърнах се
към
говорещия:
-
Откъм
петела - слънчевия часовник, като с огромен нож е отрязана наполовина - обясняваше мъжът.
Изслушах всичко това и се обърнах
към
семейството си.
Един мъж се изправи с табла в ръка пред нашия товарен вагон и когато аз почти щях да се разплача за разрушеното пиано, чу се детски плач зад мен и една женска ръка се пресегна зад мен
към
таблата и взе хляб и чаша мляко.
поднасяше чаша вода
към
изсъхналите си и попукани устни.
Със спокоен глас, смело попитах брат си, защо не ми е казал всичко това още вчера.
Към
края на януари се завърнах в София, за още багаж и за да видя Учителя, който, както научих, се бе евакуирал в с.
На едно от стъпалата на стълбата, водеща
към
моята стая, видях разтворена книга.
Към
обед, ето ни пред къщата на брат Темелко.
61.
ТОЙ ВИЖДАШЕ И НАДАЛЕЧЕ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
През първите години той бил в контакт със семейството си, но скоро след това изведнъж престанал да пише.
Беше ми чудно и непонятно, но фактите потвърждаваха силите му и при всяка трудност се обръщах
към
него.
62.
НОВИЯТ ЧОВЕК
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Това е за щедрост... Движенията ще привлекат известни Същества на светлината...., на
любовта
..., на милосърдието..., на вярата...
Когато човек съзнателно движи ръцете и краката си, той привежда
към
дейност съответните мозъчни центрове, които привличат
към
себе
си повече кръв и енергия, а енергията е сила!
63.
ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
София бавно се възвръщаше
към
нормален живот.
- „Само Божията
Любов
" - поздравих с вдигане на ръка и веднага добавих: - Учителю, да Ви запаля ли печката в приемната, за да слезете на топло?
Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, всякога се стреми
към
най-малкото, бъди доволна от най-малкото и задържай за
себе
си най-малкото.
Аз бях най-щастливия човек на Земята, защото в материалния свят всякога бях доволен от най-малкото, стремях се
към
най-малкото и задържах за
себе
си най-малкото.
Какво ли не мина през ръцете ми - и пари, и злато, и земя, но аз всякога задържах за
себе
си най-малкото.
- Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, винаги се стреми
към
най-малкото, задържай най-малкото за
себе
си и бъди доволна от най-малкото.
Учителя се изкачи по стълбата нагоре, а аз тръгнах
към
града надолу.
64.
ПОСЛЕСЛОВИЕ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
И като го намерят, да заработят за културата на новото човечество, което ще живее в светлината на Божията
Любов
, Мъдрост и Истина.
65.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
За
Бога
така се работи!.........................................46
66.
Съдържание
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Три
богатства
.
КЪМ
ТРУД
Към
пързалката.
67.
Предговор.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
В първата теоретична част, засягам редица педагогични въпроси, от правилното поставяне на които зависи успехът на работата в детската градина.
С дадените бележки не претендирам да съм изчерпила основните въпроси на теорията за предучилищното образование, но синтезира онова,
към
което ме е насочвала практиката.
68.
Възпитателят
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Втората световна война и последиците, които тя ни носи, очертават профила на една нова епоха, която ни вещае повече демократичност — свобода, всеобщо трудово участие, колективност и взаимопомощ.
Кой ще го закваси, отрасте и възпита в истинския прогресивен нов дух?
Той има мнение относно всяка актуална проблема и това активно и бдящо отношение на учителя
към
живота изработва неговия обществен мироглед — необходим за всеки работник в просветното поле.
Направил преоценка на ценностите, с ясно определен мироглед по всички въпроси, той трябва да бъде личен пример и образец на новото време.
Учителят трябва да бъде и нравствена личност: честен пред
себе
си, честен пред всички, безкористен, скромен и трудолюбив.
Нравствено падналият човек няма моралното право да възпитава другите, докато не възпита
себе
си.
Учителят на новото време трябва да има отношение и
към
религията.
А ще дойде може би ден, когато човек ще вярва само в доброто, истината, мира и
любовта
.
Време е да насочим и детското съзнание,
към
по-реални идеали на добро и разумност, труд другарство, отърсвайки се от излишните наслоения на суеверието, без, обаче, да убиваме вярата в детските души, без да създаваме психични конфликти.
Да вярваме в силата на доброто, да вярваме в силата на труда, в успеха на
любовта
, в победата на справедливостта — да вярваме в живота и да живеем с вярата си!
Това той може да постигне по пътя на живото убедително слово, личния си пример, беззаветно отдаден на творческа дейност с много
любов
и широк мироглед върху нещата, с ясно формиран за
себе
си политически поглед, поставен на високо нравствена основа.
Стремежът на учителя трябва да бъде отправен
към
внедряване в крехките детски души добродетели, трудолюбие и изобщо,
към
човечност.
Поели кръста на народния учител, ние сме длъжни пред
себе
си от време на време, да се проверяваме и поправяме, ако времето и условията са ни отдалечили от центъра на пряката ни задача.
Ето един малък въпросник за
себеанализ
на детската учителка,
към
който всяка може да прибави или да съкрати за
себе
си:
Справедлива и сърдечна ли съм
към
всички деца ?
Отнасям ли се с внимание
към
навиците, които децата формират в мое присъствие?
Творя ли в работата си, или само копирам това, което съм видяла и вършила до сега?
В помощ ли съм на инспектора, колегите и родителите, или съм затворена в
себе
си?
69.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит
към
природата, с
любов
към
труда.
Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките
към
желаните области и ефекти.
Тя .трябва да раздвижи мисълта, да я насочи
към
добро, правда, трудолюбие и красота в живота.
Тя трябва да сплоти групата и да я насочи
към
нова дейност и творчество.
Приказката трябва да разшири познанията и
обогати
речника на децата.
Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др.
Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и
любов
.
Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои.
Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им
към
доброто и красивото.
Естествено е, детето да има по-голям интерес
към
приказките, които го запознават със съвременния живот, в който живее и за който се готви.
Приказката трябва да подготвя и насочва детето
към
живота.
Народната приказка крие в
себе
си мъдростта на житейския народен опит.
Но повърхностното отнасяне от страна на учителя
към
работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати.
След тях преминаваме
към
стихчетата с едно куплетче.
Те трябва да бъдат художествени, с подбрани сюжети — из детския живот, вдъхновявайки малките
към
труд и радост,
към
чистота и красота, изразяващи красотата на природата и величието на живота — бъбривото поточе в планината или китната полянка.
И от тук, с примери и подражание, чрез играта, ще го наведем
към
по-съществена форма на живот и ще отключим всичките скрити негови възможности.
Най-сетне, всяка случайна игра или непринуден разговор са път
към
детския свят, средство, с което майсторът-възпитател може да отключи детската душа.
70.
Играта като възпитателен център
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Действителната игра крие в
себе
си зародиш на много сериозна работа върху детския характер.
Крупская в книгата си „Нови игри за младите пионери" пише: „В колективните игри се създават деца-организатори, деца-водачи, умеещи упорито да се стремят
към
целта и да увличат след
себе
си и групата."
Целият живот, сам по
себе
си е игра.
Тя трябва да бъде едно цяло и приобщена
към
целокупния живот.
Да не се изражда в празна забава, с цел само да залъже детето; но тя трябва да го
обогати
с опитности и да го възпитава.
Чрез играта се формират и укрепват у детето много знания, умствени и волеви способности, ориентировъчни умения, психомоторни качества, развиват се усети за общественост, другарство, дисциплина и
любов
към
съзнателната игра, която за детето е изявяване на целокупната му личност.
В детската игра се изявява
богата
пъстрота от забавни дейности, облечени в съответните форми и видове, поглъщащи целия душевен мир на детето.
Към
първите спадат всички видове занимания, които подражават на моменти от живота или са плод на детската фантазия.
Те имат предварително определена тематика и при дадените правила се стремят
към
целта.
(Примери от горните видове игри даваме в третата част на книгата
към
Материали).
Ако децата се увлекат и не забелязват умората си, учителката е факторът, който ще ги спре, както и би ги насърчила при нужда.
71.
Музиката, като метод за работа с малките
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Чрез нея най-лесно приобщаваме отделната личност
към
колектива.
Със самото раждане всеки човек носи в
себе
си първоизточника на абсолютното ритмично действие.
Тялото се явява като проводник, който чрез пулса и дишането ни съединява с външния свят, а музиката идва отвън, за да ни подтикне
към
ритмичност,
към
движение.
Байер твърди, че чрез специални ритмични упражнения можем да развием у детето самостоятелност, усет
към
музиката, сетивност и обща пластичност.
Искаме ли деца с култивиран добър вкус и благородни чувства, развита фантазия и добро мислене, нека им даваме хубава музика с добро изпълнение и с
богати
сюжети!
Дом, в който се пее спонтанно и свири за собствено удоволствие, е дом, в който има радост и
любов
, а при такава атмосфера се възпитава лесно.
Ето, че се чува песента —„Всяко дете умничко." Всеки се оглежда, контролира
себе
си и се чува шепнене: „По-тихо, другарче, не чуваш ли, че учителката пее (свири) за повече тишина!
Но животът в детската градина или дом е достатъчно
богат
с всекидневното се разнообразие.
Всеки ден ни предлага редица нови случаи с
богато
музикални възможности за методична работа.
Палавият Жоро се доближава до отвореното пиано и посяга
към
клавишите.
Веднъж през време на оценката, забелязах, че тогава, когато всички се възхищаваха от творчеството си, Нина стои унила, с наведена глава.
72.
Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
просторът и широтата, които ни предлага природата, предразполагат децата повече
към
свободна игра.
През време на излета имаме големи възможности да развием у децата редица добри навици, социални чувства, грижа за
себе
си и за другарчетата, практичност, съобразителност, самостоятелност, издръжливост, а също така и редица образователни възможности.
Тук ще се намесим, като обърнем вниманието на малките
към
природата: цветята, реката, планината и пр.
Изобщо
към
много творческа дейност и жизнена благодат на подканя природата.
Ще бъдем внимателни
към
раницата на всяко дете,
към
дрехите и обувките, с които тръгва.
С казаното подчертаваме няколко от многото характерни задачи, които ще имаме при излетите си, а именно: физическо укрепване на-децата;
обогатяване
познанията; наблюдателност и внимание; създаване добри навици; социално чувство; прилично хранене и подреждане на храната; самостоятелност, издръжливост.
Съвсем не е извинително да кажем, че работим по детските интереси и да предоставим малките сами на
себе
си.
73.
Ръчни занимания с малките.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Ръчния труд координира сетивата, вниманието и мисълта, развива волята, търпението, сръчността и едновременно вдъхва повече
любов
към
работата.
Тази
любов
на малките
към
работата може да се използува като добър лост, върху който да издигнем творческата личност на детето.
74.
1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Най-често природата ни предлага безплатно
богато
изобилие от такива.
мозаично рисуване се изисква доста внимание (сръчност и вкус
към
цветовете и подреждане на фигурите).
— естествени или боядисани, поставени в специално чекмедже, ще бъдат полезно приложение
към
ръчната работа на малките.
Децата могат да сковават маси, столове, креватчета, пейки, аероплани и др., могат да ги боядисват и след това да си редят магазини с мебели.
Дърводелството и резбата привикват децата
към
творчески труд внимание и сръчност.
(Подобен вид работа привиква децата
към
сръчност и търпение).
— Това са видове материали, с които можем да разнообразим
богато
ръчните си занимания с децата.
На първо време децата имат нужда да свикнат
към
свободен замах.
Децата лесно свикват да плетат на куклите си, да уреждат къщичката на куклите си, да им плетат и шият.
Всяка колежка ще се справи най-добре сама с условията, средата и възможностите, с които разполага в случая, за да
обогати
и разнообрази с най-подходящи материали ръчните си занимания при малките.
75.
2. Приложение и успех при ръчните занимания
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Всеки сезон сам ни предлага
богато
разнообразие от творчески приложни възможности.
Най-често спонтанните детски игри ни водят
към
успешна творческа дейност. 4.
Ще тръгнем от по-лесно
към
по-мъчно; на по-сръчните деца ще даваме по-сложна работа, а по-неловките ще насърчаваме повече.
Случва се, в старанието си, учителката да украси стаята с изработени предмети само от нея.
И така, чрез ръчните занимания неусетно ще минем от играта
към
труда
към
живота.
76.
Извънредни събития
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
На 28 септември е празникът на земята — имаме
богати
възможности да възпеем колективния труд и да илюстрираме разни производства.
Кирил и Методи; идват и редица именни и рождени дни на децата — ето едно
богато
изобилие от извънредни случаи, удобни за обща радост, за приятно разнообразие и полезно забавление.
С казаното до тук относно различните видове извънредни събития само напомняме за
богатите
възможности, като оставяме всяка колежка свободно да се справи с условията, интересите и средата, в която работи, за да може да даде не шаблон в .работата си, а живот, ентусиазиран творчески живот, изживяна радост, естествена и спокойна работа.
При този спомен ние повишаваме съзнанието си, освежаваме духа си по пътя на духовното растене.
77.
Родителски срещи
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Към
края на втория месец ще свикаме второ събрание с демонстрация от децата, за да видят родителите какво могат техните деца и как им действува другарската среда.
От голямо значение са родителските срещи особено днес, когато изживяваме решителен преход
към
реализъм и труд.
78.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на
себе
си.
Дедо Петър се упъти
към
черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона.
Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца.
Дедо Петър посви зачудено врат, както това прави когато духне да угаси некое кандило, па божем го угаси, а оно пак си гори.
— От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от
бога
.
Помисли си хич за чедото си, дума се, да кандише.
Един път го попитали на една софра на помана: „Откъде си, бае Митре?
Гостенинът се пообрецна
към
бае Митра и го запита:
Въпросите и отговорите възбудиха любопитството на присъствуващите и всички погледи беха опрени
към
пророка, като да го молеха да им разреши тайната, която и те не разбираха.
— Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и
откъм
гърба, когато ходи.
— Така е, така, ама всичкото става пак от
любовта
.
Ако са се взели с
любов
, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък.
— За
любовта
е много говорено, но е много и замълчано;
любовта
е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар;
любовта
е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото.
— За ситите хора
любовта
е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите.
— … На младите момичета и на ергените
любовта
намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите…
Любовта
е харна, ако е дълга и трайна.
Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права
бога
“.
Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по
себе
си добър спомен, та да не го забравят некога.
Откъм
тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко.
От
бога
ми е бадева — и я го правя за хаир…
Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек
откъм
женска страна.
Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега.
— Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня.
И нашенци видех между тех — познах ги… Познах и от чорбаджиите, познах и от агите — да видиш, божем, тука беха друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени
богатите
и големците от фукарията; не, все са заедно.
Сам по
себе
си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек.
Беят се втурне
към
него: „Бре, гяур Иго, бре, аврад, бре, ана, дин, бре, иман… защо не станеш да ми дадеш селям и да ми се поклониш?
… Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“.
Везните климат ту насам, ту натам — ама като че
откъм
страната на греховете понатежават!
“ Иго пристъпи
към
везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на
богати
хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света!
Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех
богат
; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга!
…“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил
богат
, имотен!
Ангелите се поспогледаха помежду си, пошепнаха нещо на св.
…“ Кака Вокя на всичките въпроси ще отговаря: „Па сполай ти, како Цвето, ех, хвала богу, да речем,
откъм
негова страна сме харно, па етѐ здрави сме, да го речеме… А ваша милост как сте, како Цвето?
Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по
любов
; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея.
Раята измъчи с беглици, с ангария, с вергии, със своите сеймени, със своите зулуми… пропищеха, до
бога
викаха „аман“ от тебе… и дете в майка прорева, а ти се радваше на хорските патила… Хвалеше се, че си силен забитин… че ножът ти е остър… Сълзите на сиромасите не те покъртиха… не те смилиха!
Ти загуби и
любовницата
си, и детето си и пак не се стресна!
Ти стана
богат
, а децата му ходеха гладни, окъсани, окапани… за едната жалост.
Когато ходеше у черква, а ти се кланяше и кръстеше по-ниско и от поповете и докато целуваше иконите, ти мислеше какъв кюлаф да скроиш на достовете си, за да ги стигне некое зло!
После съдиха много хора още: и големци, и сиромаси, и чорбаджии, и дюкянджии, и духовни, и светски, па съдиха и жени!
Една я осъдиха, че като коландисвала белило и червило, а тя ги забравила на ачик веднъж в одаята си, та ги намерило детето й и се отровило с них.
Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них.
Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца.
Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока.
Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ.
Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много
богат
.
Има гладни, има голи, има боси, па има и такива, които немат с що и децата си да облажат за Великден!
79.
Думите на Видния Странник Буди-Са
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
- Кой съм, ще ме видите, а какво правя за
себе
си и със
себе
си - правя го и с другите хора.
- Добре, но това, което ще ви кажа, не е за силните,
богатите
и щастли- вите - те нека си се радват на своето
богатство
и щастие, - а за тия само, които искат да станат здрави, силни, щастливи и
богати
.
Мисли само за това, което носи живот в
себе
си.
Не изгасяй свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява.
Главата помисля и избира храната, ръцете я поднасят на устата, устата я приготвя за стомаха, стомахът я поглъща, но не я задържа за
себе
си - отделя потребното от непотребното, което изпраща вън, а другото разпраща по цяло- то тяло.
И през сърцето преминава всичката кръв, но то не я задържа за
себе
си; и белите дробове дишат не за
себе
си, а за цялото тяло.
Ако стомахът престане да изпраща храната и я задържа за
себе
си, идва болест, задръствание.
Тоя дойде - оправя ни, оправя, пък колкото оправи, вземе го за
себе
си, а другото хвърли.
Дойде други, оправя, оправя ни, оправя
себе
си и приятелите си.
Всеки
себе
си трябва да разбере и оправи: ако е болен - да види как ще оздравее, ако е нещастен - къде му е щастието, ако се надява на нещо - на- деждата му оправдава ли се?
Лъжецът намира по- голям лъжец, насилникът - по-голям насилник от
себе
си.
Може да казваш каквото искаш: интерес, пра- во, закони - всичко това без
любовта
става зло!
Човек за
себе
си много добре знае кое му трябва - само едно забравя за момент: че и другите са също тъй като него хора и те имат приблизително съ- щите нужди и че и те искат за
себе
си туй, което и ти - за
себе
си.
Но разумният човек винаги иска и за
себе
си това, което иска и на всич- ки околни.
Силата на човека седи в неговото добро сърце; в ума, който мисли и за другите както за
себе
си; във волята му, която отива в услуга да се реализира доброто за всички.
Любовта
ражда
любов
, обичта - обич, Доброто - добро.
Но ако ти си уж правил добро, давал яйце и взел кокошка - и после се оплакваш, че хората не искали да ти признаят доб- рото или да ти помогнат и на тебе - или хората лъжеш, или
себе
си!
Ако един вземе да бие вола си, че не ще да яде пражоли или кучето, че не ще да дъвче сено - прав ли ще е?
Така и ние понякога искаме да оправим хората, без да сме оправили първом
себе
си.
А не виждат сякаш, че има
богати
, които са слуги на парите си.
Богатство
, без обич
към
другите, т.е.
Сила без
Любов
към
другите е насилие!
Или, другояче казано, каква да е къща, палат или колиба, непостроени на канара -
Любовта
- събаря се при буря или наводнение.
Но ако човек не знае как да живее, той и
себе
си, и другите насиля.
Наси- лието над
себе
си ще заплати със страдания, болести и нещастия; насилието над другите - с раздори, отмъщения, омрази, убийства, войни.
Но имало е и разумни българи, които са разбрали, че трябва всеки да започне от
себе
си.
Тогава част от българите не разбрали великата мисия на тия хора, наричани Мили на
Бога
хора (Бого- мили), и ги преследвали.
Не доказвай нещата - остави нещата сами да говорят за
себе
си. Не
Ако искаш хората да си говорят
любовно
- стани език за тях.
И ако
Любовта
влезе в света - това е сърцето, което светът очаква, което ще спаси света.
Човек е човек само докогато поддържа в
себе
си възвишеното и благо- родното.
Ти можеш да познаваш другите само дотолкова, доколкото позна- ваш
себе
си.
Няма защо да разбираш хората, достатъчно е, ако разбереш
себе
си!
А ако не можеш помогна на
себе
си, как ще помогнеш на другите?
Можеш да се колебаеш и мениш, но не в избора на идеала си - а само в пътищата
към
него.
И по това ще познаете, че вече е дошел: светлината ще дойде в ума ти, топлина - в сърцето ти и радост - в живота ти - защото и ти, само когато изви- кат името ти с
любов
- слушаш и даваш това, което искат от теб!
Любовта
ражда живота!
Сиромашията и външното
богатство
сочат същото.
И когато питате защо не сте учени, силни и
богати
, знайте, че всичко това би ви разрушило - с тях и вашия ум и сърце сега вие бихте направили само пакости в живота!
Днес някой мине край чуждо лозе и бере; край чужда каса - и «
забогатя
- ва»; край някоя библиотека - и отвлича най-хубавото, занася дома и казва:
Но онова, което
Любовта
ти дава, приеми - то носи и благосло- вение за тебе - защото едничкият господар в света е тя!
Любовта
има много образи отвън, както един цар, който има винаги мно- го дрехи - от най-знатните до най-простите, - но под всичките тях той винаги е един и същи!
А и
Любовта
има име ис- тинско.
Защото
богатството
в ръцете на добрия е благословение, но и сирома- шията в ръцете на добрия е също благословение!
Когато
богатият
е осирома- шал, той по-добре разбира своите братя.
И когато сиромахът е
забогатял
и не помни сиромасите - той скоро губи
богатството
си.
Ако си
богат
, направи това, което е нужно, за да не изгубиш
богатството
, а ако си сиромах - прави това, което е потребно - и ще
забогатееш
.
Но старото не само в дрехите - има стари умове, които са носили нашите деди, или стари навици и постъпки от хиляди векове, които са толкова по- опасни, защото човекът ги смята за свои или ги взима за самия
себе
[си]...
Те са между вас и лесно ще ги познаете: те не ядат животни, защото не искат нищо животинско в
себе
си.
И когато работите по закона на
любовта
, вие няма да се нуждаете от пари.
Пред
Любовта
се отварят всички врати, всички каси, всички домове и всички сърца: и кръвожадната тигрица има тихо кътче в своето сърце за свои- те тигрета.
А помнете, че никой човек не живее сам за
себе
си.
Цветята не благоухаят и слънцето не грее само за
себе
си.
Понякога ни е достатъчно да се обърнем с лицето на противната посока, която ни е довела до нещастието, за да разберем силата на великия закон на
Любовта
, която може да измени живота на човека в едно мигновение само - когато помисли и пожелае да тръгне по правия път!
Пийте от истинския живот, който е роден от
Любовта
; мислете за Светлината, ходете в Истината, за да сте свободни.
Не може това, което няма живот в
себе
си, да даде живот другиму.
А само тия, които го търсят с мисълта, че всичко което имат: живот, ум,
богатство
, дължат Нему, и са готови да сложат всичко само за изпълнение волята Му - са на прав път.
Но приятното не винаги е полезно и често води
към
излишното.
А излишно- то винаги влече след
себе
си скърби, нещастия, обезсмисляне на живота.
Ако всеки ден ядем и не питаме дали съседът е вече ял, защо тогава ще чакаме той да направи първата стъпка
към
доброто, та да не бъдем ний?
В истинския живот всеки мисли за другия като за
себе
си!
Тогава всички ще си уреждате сами помежду си, защото ще разберете, че всич- ки сте братя.
Защото в света Един е, Който решава и всичко останало или изпълнява волята му и се ползва от благата - живот, радост,
Любов
, Мъдрост, знание, сила, Свобода, или не изпълнява - и тегли през целия си живот, като живее в омраза, бедност, ненавист, съмнение, тъмнота, болести, нещастия, смърт.
Един е само законът: да се обичаме един други, както обичаме
себе
си!
Старото или новото, смъртта или животът, обичта или омразата, съмне- ние или радост, бедност или
богатство
- сами си изберете - и ще проверите тогава вярно ли е това, което ви говоря!
- Който иска да сполучи в живота си, да остави страха настрана!
80.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Живот, който носи разумност в
себе
си; знание, което носи светлина в
себе
си; и свобода, която носи истина в
себе
си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света.
Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията
Любов
.
Наистина, разумната природа съдейства на хората за придобиване на всички блага,
към
които се стремят, но те сами трябва да работят за тяхното постигане.
Изобщо, притегателната сила има отношение
към
налягането, а отблъсквателната
към
напрежението.
Това са въпроси, които не трябва да ви интересуват.
Човек носи в
себе
си известно знание, но то не е достатъчно.
Човек се нуждае от положителни знания, за да се справи с препятствията, които сам поставя на пътя си, поради своето незнание.
Препятствията, които човек среща по пътя на живота си, произлизат от неразбирането на външното налягане т.е.
Налягането и напрежението си имат свои разумни причини, но като не ги разбираме, ние мислим,че са нещо механическо и поради това имаме неразумно отношение
към
тях.
Ако човек я приеме вътре в
себе
си, тя произвежда психическо напрежение и като бомба може да го пръсне, да причини поражения даже на физическото тяло.
За пример, срещате един млад момък, който се връща от странство и отива в бащиния си дом, при баща си и майка си, да ги види и да им благодари за грижите, които са положили за него, да им покаже дипломата си.
Дълбоката причина за мъчнотията се крие в неправилното отношение на човека
към
нещата.
Той започва да се гневи, да търси причината вън от
себе
си и казва, че светът е неразумен.
Като не постъпва правилно, без да иска човек привлича страданието
към
себе
си.
Изгарянето не е нищо друго, освен налягане, при което човек получава нещо отвън, а същевременно дава нещо от
себе
си.
В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му,
към
която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа.
Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши.
Разумността, правата мисъл, като сила се отнася
към
божествения свят.
Да блъскаш главата си, без да си разрешил въпросите, това не е наука.
Има смисъл да блъска човек главата си в разрешаване на някои въпроси, но поне да пожъне нещо.
Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за
себе
си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н.
Искаме да обърнем вниманието на хората
към
правата мисъл.
Той дава ход на божественото в
себе
си.
Егоистични, низши мисли и чувства да не допуща в
себе
си, да не гради с тях нищо в
себе
си.
Тъкмо се готвел да издаде труда си, един от неговите студенти задигнал приготвения от професора материал, напечатал го и турил своето име като автор на този ценен научен труд.
Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот.
Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по
любов
.
Баща му изля всичката си
любов
върху него.
Отиде Йосиф при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял.
Проводил да повикат всички египетски влъхви и мъдреци и им разправил съновидението си, но нямало човек, който да го изтълкува.
Тази дрешка събуди у братята му ревност и омраза
към
него и стана причина да го продадат на търговците.
Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора.
Ако и те като Йосифа, не могат да се справят със силите на налягането и напрежението, с условията и възможностите, и не могат да заемат първото място в Египет, къде остават тяхното знание, вяра и
любов
?
Всички искат да бъдат
богати
, да си хапнат и пийнат, да си поживеят.
Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на
любовта
като висш израз на разумността в човека.
Любовта
е изходна точка на разумния живот.
Същевременно
любовта
дава свобода на човека.
Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват
любовта
на младите.
В сляпата събота няма никаква
любов
.
Любов
, която се явява и изчезва, не е истинска.
Казано е, че
любовта
отпада.
Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си
любов
.” Преводът на този стих не е точен.
Любовта
не може да се дели на първа и втора.
Една е
любовта
и то неизменна.
Значи, стихът казва: понеже не си разбрал
любовта
.
В своите послания
към
коринтяните апостол Павел казва:
любовта
никога не отпада.
Божията
любов
никога не отпада.
Любовта
всякога издържа, но човек не издържа на
любовта
.
Когато
любовта
посети човека, той се разширява и е готов да служи на
себе
си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.е.
на
Бога
.
Докато служи на
себе
си, човек живее в колиба.
Щом служи на
себе
си и на
ближния
си, той живее в палат.
Служи ли на
себе
си, на
ближния
си и на
Бога
, той живее в рая, във Великия свят.
Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането
към
напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението
към
разумния живот.
Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека
към
разумния живот.
Това значи: които чуят гласа на божественото, на
любовта
ще оживеят.
Това подразбира: които чуят гласа на
любовта
ще станат, ще оживеят и ще възкръснат.
Който е станал, той обича
себе
си, т.е.
Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в
себе
си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му.
А здравата мисъл иде от светлината, която
любовта
носи в
себе
си.
Под “
любов
” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки.
Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за
любов
, но е нещо друго.
Когато човек не е озарен от лъчите на
любовта
, тогава мъдростта и истината не идват.
Щом няма
любов
и животът не идва в своята пълнота.
Хората искат да живеят, но животът излиза от
любовта
.
Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на
любовта
.
За да се поправи светът, човек трябва да обича,
любовта
трябва да го оживи.
Без
любовта
всичко е мъртвило.
Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в
себе
си.
При
любовта
от човека излиза особена светлина.
Светлината на
любовта
е мека и приятна.
Виждали ли сте лицето на човек, който изявява
любовта
?
Те не могли да издържат светлината на
любовта
.
Това, от което съвременната култура се нуждае е
любовта
.
Любовта
, която хората имат е
любов
на сълзи, страдания и разочарования.
Това не е
любовта
, за която аз говоря.
Аз говоря за
любовта
, която носи живот, радост, безсмъртие.
Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа
любовта
.
Аз говоря за
любовта
, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали.
Когато човекът на
любовта
мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне.
Като дойде
любовта
, тя ще ги научи на щедростта.
Щедрост, която не произтича от
любовта
е егоистична.
Любовта
дава възможност на нашия ум да вижда великата красота в природата.
Висшите трептения на
любовта
пречистват човека.
Само чрез
любовта
човек се справя с налягането и напрежението и ги уравновесява и хармонизира.
Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в
себе
си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него.
Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие.
Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал,
към
който човешката душа се стреми.
За пример, ако човек стъпи с бос крак на дребни стъкла от някое счупено шише и набоде крака си, той страда.
Една благородна мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора.
Добре е човек да си спомня за младините си, когато е обичал, но да не съжалява, да не мисли, че е изгубил нещо.
Но той никога не трябва да губи
любовта
си.
Любовта
трябва да се разраства в него, да се разширява непреривно и да се приближава до великата всеобемаща
любов
.
Добре е човек да чете и препрочита писмата си, писани в младостта.
Те са светли, проникнати от лъчите на
любовта
.
С черно, с червено мастило или с мастилото на
любовта
.
Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: да възлюбиш
Бога
и да възлюбиш
ближния
си.
Щом се справи с противодействащите сили в
себе
си, човек проявява вече своите творчески сили и се предава на съзнателна и разумна работа.
В работата върху
себе
си младият да не остарява, старият да се подмладява, глупавият да поумнява, а разумният непрестанно да работи, да служи на Цялото и на неговите части.
Гореизложените закони се прилагат
към
индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество.
Всеки от тях живее за
себе
си, преследва свои лични цели и интереси.
Тя носи правилни отношения на частите
към
цялото.
И хората ще имат такова отношение един
към
друг, както братът
към
сестрата и сестрата
към
брата.
Топлината отговаря на
любовта
, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота.
Подтикът при новите форми на труда ще бъде
любовта
.
Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от божествената
любов
.
В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на
любовта
.
С тихи стъпки новото престъпва
към
Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света.
По-късно обвиненията
към
семейство О`Лиъри отпадат окончателно.
81.
Съдържание
 
- Георги Радев (1900–1940)
Любов
Тяло на
Любовта
от
Любовта
, чийто дух се радва на пълна свобода.
Защото само онзи, казва Учителя, чиято душа е затрогната от
Любовта
, жи-
82.
Живот
 
- Георги Радев (1900–1940)
Извор на Живота е
Любовта
.
Любовта
носи пълния Живот.
Животът става реален, когато човек познае
Любовта
.
Ако човек не разбере
Любовта
, не може да разбере и Живота.
Най-великото нещо извън
Любовта
е Животът.
Животът е плод на
Любовта
.
Но
Любовта
и Животът не са едно и също нещо.
В
Любовта
тези два процеса не съществуват.
Животът без
Любов
няма никакъв смисъл.
Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят,
към
периферията.
Сам по
себе
си Животът не е нито добър, нито лош.
В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава.
Животът излиза от
Бога
и се възвръща
към
Него.
Ала Животът сам по
себе
си не е ни светски, ни духовен.
Животът сам по
себе
си е един.
За да разбере човек Живота и да бъде полезен на
себе
си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива
към
духовния и Божествения живот.
Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение
към
Светлината.
Животът сам по
себе
си е един.
За да разбере човек Живота и да бъде полезен на
себе
си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива
към
духовния и Божествения живот.
Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение
към
Светлината.
Остави го да тече свободно от великия извор –
Любовта
.
Остави го да тече свободно от великия извор –
Любовта
.
Зазоряване на Живота, това е
Любовта
.
Зазоряване на Живота, това е
Любовта
.
83.
Душа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Отделянето на човешката душа от
Бога
съставя един от най-великите моменти в
Човешките души живеят и се движат в
Бога
.
излезли едновременно от
Бога
; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А
Те не съзнават
себе
си като души, а като личности.
Личността, това е физическият човек, а не истинското
Себе
– душата.
Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в
живота си, ще му дадат нова насока.
То носи в
себе
си всички условия, всички
възможности на Божествената
Любов
.
Любовта
може да се изрази
Ако вие изразите
Любовта
си чрез сърцето, тя ще бъде само
Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А
душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на
Бога
, че в нея е вложено всичко
Своята Светлина и Своята
Любов
.
Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на
Бога
Любовта
.
постоянно съсредоточено в
Любовта
, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено.
много души насочат
Любовта
си
към
един човек, той може всичко да стане – поет,
Велика сила е
Любовта
.
Сама по
себе
си всяка душа
Излезли последователно от
Бога
, душите се намират помежду си в такива отношения,
в каквито се намират тоновете един
към
друг.
процеси, които се извършват в нея.
Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в
Любов
.
84.
Истина
 
- Георги Радев (1900–1940)
За
Бога
ние имаме две понятия.
което се ограничава сам¬ в
Себе
Си.
А като започнем развитието си, изхождайки от
крайното, граничното и отивайки
към
онова, което е без начало и без край, схващаме
Бога
движение
към
Бога
.
И затова Истината е насока
към
Безграничното и Безначалното, което
изхождат от главата и се възвръщат пак
към
нея.
някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел,
към
която се стреми.
определена посока – посоката, в която всичко във Вселената се движи – от граничното
към
Любовта
всякога има стремеж
към
Истината.
Истината е обект на
Любовта
. Без
Истината като обект,
Любовта
не може да се прояви.
Понеже Истината принадлежи
към
света на безсмъртието, за грешните хора тя е
Любовта
е снизходителна
към
грешките на хората,
към
техните слабости. Истината
Ето защо, който е слаб, да отиде при
Любовта
.
Мислите ли, че Истината е при
богатите
?
А
Любовта
е толкова
истина, но за Истината сама по
себе
си, не могат да говорят.
И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че
всяко
богатство
– това е Истината.
преди всичко и над всичко –
любов
към
Истината!
85.
Любов
 
- Георги Радев (1900–1940)
Любов
Любовта
е свят, в който живее Божественият Дух.
Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на
Любовта
.
И когато казваме, че Бог е
Любов
, подразбираме същината, от която всичко произлиза.
От извора на
Любовта
са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.
Всичко в света живее в
Любовта
и чрез
Любовта
.
Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на
Любовта
.
Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана
Любов
.
Това е великото тяло на
Бога
.
Вън от
Любовта
ние не познаваме
Бога
.
Любовта
е свързана с всички органични същества.
Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от
Любовта
, да не е тясно свързана с нея.
Бог на
Любовта
не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас.
Любовта
обема всичко в
себе
си.
Сама по
себе
си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
Вечна е само
Любовта
– от нея изтича Животът.
Любовта
е, която носи пълния Живот.
Доброто, като плод на
Любовта
, се съдържа в нея.
Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията
Любов
се изявява.
Истината също е включена в
Любовта
, тя е най-чистият образ на
Любовта
.
Правдата, и тя е включена в
Любовта
.
Ето защо абсолютната Божия
Любов
подразбира абсолютна Правда.
Където няма Правда, няма
Любов
.
Физическата страна на
Любовта
е Правдата – за да се изяви
Любовта
на Земята, непременно трябва да има Правда.
Любовта
е дълготърпелива, милостива, но абсолютната
Любов
изисква абсолютна Правда.
И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената
Любов
.
Христос е изявената
Любов
в Правдата, която просветва у онези, които Го любят.
Любовта
е само за великите, силните души.
Грамадна енергия се крие в човека на
Любовта
.
Помнете:
Любовта
не е за болни хора.
Любовта
е само за здрави хора.
Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата трептят от
Любов
.
Не се лъжете, болните, мъртвите духом хора не са озарени от
Любовта
.
Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е
Любовта
.
Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е
Любов
, люби.
Христос слезе на Земята да изяви
Любовта
, а хората на “трезвия ум” не можели да любят!
Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е
Любов
.
” И наистина, Бог не може да измени на
Себе
Си.
Ако приемем, че Бог може да измени на
Себе
Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава.
Любовта
е неизменна.
Спомнете си думите от Писанието: “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи Бог, като възлюбил света, дал от
Себе
Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя единороден Син, за да повдигне ония души, които вярват в
Любовта
.
И наистина, може да се вярва само в едно – в
Любовта
.
Любовта
стои над всякакви народности.
Любовта
стои над всякакви религии,
Любовта
сама създава религиите.
В Божествения свят религии няма, там съществува само
Любов
.
Атмосферата на Божествения свят е
Любов
, там всичко диша
Любов
.
Но понеже
Любовта
не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите.
Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с
Любовта
.
Великото в света е да познаем
Бога
като
Любов
.
Красотата в Живота е във връзката ни с
Бога
на
Любовта
.
Любовта
съдържа в
себе
си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота.
Единствената истинска работа в света – това е науката за
Любовта
.
Започне ли човек с
Любовта
като велика и мощна сила, душата и Духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения свят.
Само чрез
Любовта
може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Целокупния живот.
Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с
Любовта
.
Когато проблесне първият лъч на
Любовта
, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава Светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят.
Няколко мига, преживени в Божествената
Любов
, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади.
Като обичаме, ние търсим
Бога
.
Ние трябва да любим
Бога
, за да Го възприемем и опитаме.
Казано е в Писанието: “Да възлюбиш
Бога
с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
И да възлюбиш
ближния
си като
себе
си”.
Любов
към
Бога
– ти си в Божествения свят.
Любов
към
себе
си,
към
своята душа – ти си в Духовния свят.
Любов
към
ближните си – ти си на физическия свят.
Помнете обаче една велика истина: само Бог люби, защото Бог е
Любов
.
Няма човек, който сам по
себе
си да може да люби.
Човек може да бъде само проводник на
Любовта
, но да люби от само
себе
си не може.
Бог, за да прояви
Любовта
Си
към
теб на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви.
Любовта
в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакво равнище и по ум, и по сърце, и по стремежи – души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно.
И тогава
Любовта
между тези две души е като музика.
Любовта
се отличава със следното чувство: когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася
към
себе
си.
Не се ли прояви това чувство,
Любовта
на дело не се проявява.
От
Любовта
произтича и чувството на прощаването – само
Любовта
прощава.
Истинската
Любов
е по-силна от смъртта.
Любовта
носи безсмъртие.
Ако една майка има силна и непоколебима
Любов
към
децата си, смъртта не може да ¢ ги отнеме.
Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които
Любовта
е съединила.
Любовта
образува най-устойчивите съединения в Живота.
И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на
Любовта
, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания.
Така продължава този Божествен процес на
Любовта
, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите.
По този начин в Божествената
Любов
всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.
Спасението на човека зависи изключително от
Любовта
.
И когато
Любовта
се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията.
В щастието човек изпитва разширение и пълнота благодарение на
Любовта
, която го е посетила.
Защото
Любовта
е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с
Бога
.
Любовта
на едно от тези Същества е колективната
Любов
на всички.
И ако
любовта
на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е
Любов
.
Ето защо висшата, идейна
Любов
се проявява в
Любов
към
всички хора, без те да подозират нейния източник.
Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна
Любов
, това ще рече служене на
Бога
.
Защото това е една от основните черти на Божествената
Любов
– тя иде
към
нас независимо от това дали сме грешни, или не.
Магическа сила се крие в
Любовта
.
Любовта
си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена.
Свещеното име на
Любовта
, това е магическият ключ на безсмъртния Живот.
Затова се казва, че за
Любовта
всичко е възможно.
Единствената Сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека, е
Любовта
.
Любовта
трябва да изпълни човешкия Дух.
Четири са проявите на
Любовта
в човека.
Любовта
като стремеж се движи
към
центъра на Земята – това са корените на
Любовта
.
Любовта
като чувство се движи
към
Слънцето – това са клонищата.
Любовта
като сила се проявява само у гениите и светиите.
Самопожертването спада
към
Любовта
като сила.
Само човек, който има ум, може да осъществи
Любовта
като сила.
Любовта
като принцип сега влиза в света.
До
Любовта
като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия.
В
Любовта
като принцип всички противоречия изчезват.
Човек трябва да мине през всички степени на
Любовта
.
Той трябва да мине през
Любовта
като стремеж – през нейните корени, трябва да мине през
Любовта
като чувство – през нейните клони, трябва да мине през
Любовта
като сила – през нейните цветове и да влезе в
Любовта
като принцип – да опита Божествения плод на
Любовта
.
Докато
Любовта
не влезе в света, той няма да се преобрази.
Но няма по-страшна сила от
Любовта
за онези, които са в дисхармония с нея.
Огънят на
Любовта
, като една велика вълна, идва сега в света.
Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на
Любовта
.
Когато
Любовта
не се възприеме правилно, нейните сладки сокове (от действието на един особен род астрални ферменти) се превръщат в особен род вино.
От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на
Любовта
, и вършат хиляди грехове и престъпления.
Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката
любов
, образувано отпосле, от сладките сокове на
Любовта
!
Спусни се смело в корените на
Любовта
!
Цъфни като цвят на
Любовта
!
Завържи като плод на
Любовта
!
И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на
Любовта
– от корените до плода.
Бог е
Любов
, вечна,
в която царува Божията
Любов
.
86.
Мъдрост
 
- Георги Радев (1900–1940)
Бог е
Любов
, Мъдрост и Истина – три велики свята, за изучаването на които е нужна
Три неща има, по които можем да познаем
Бога
.
Те са Божията
Любов
, която носи пълния
И когато се говори за трите лица на
Бога
, ние подразбираме: първото лице на
Бога
е
Любовта
, проявена в Живота; второто лице на
Бога
е Мъдростта, изявена в Светлината на
Знанието; третото лице на
Бога
е Истината, проявена в Свободата.
Ето защо три са допирните точки на човешкия Дух с Божия Дух: първата е
Любовта
,
От първото докосване на човека с
Бога
, у него се явява един изблик на
Любов
– той се
своя път на движение, явява се второто докосване на
Бога
– Мъдростта, за да очертае пътя
Мъдростта – това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от
Любовта
.
Любовта
е самата същина, а Мъдростта представлява формите на хармонията, които се
неговата
Любов
.
Тя е най-голямото и нетленно
богатство
,
У мъдрия човек има непреодолим стремеж
към
Любовта
.
Ти, който се стремиш
към
Светлината, чуй думите на Мъдростта:
Стреми се
към
Светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва и
Само светлият път на Мъдростта води
към
Истината.
87.
Правда
 
- Георги Радев (1900–1940)
царството на Отца си.” Ако издаваш Светлината на това Царство, праведен си, ако не
Светлите Ангели, служителите на
Бога
. И
Живот, която носи в
себе
си Живота.
Любовта
се изявява само на онези, които са праведни и са просветнали в Царството на
А в Светлината, която изтича от Правдата,
Любовта
ще ¢ се изяви.
основата, на която
Любовта
се изявява и осиява човешката душа.
борят с
Бога
.
Не се бори с
Бога
!
Не се бори с Великия Баща на
Любовта
, който обединява цялата Вселена, всички
Абсолютната Божия
Любов
изисква абсолютна Правда.
няма
Любов
.
Физическата страна на
Любовта
е Правдата.
За да се изяви
Любовта
във
еднакво
към
всички, без никакво изключение, която има предвид не само хората, но и
тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един
към
друг.
поставете Божествената Правда, чрез която се изявява
Любовта
към
всички същества –
Искаш ли да имаш прави отношения
към
всички същества, бъди
справедлив
към
тях.
праведник на Земята, когато се моли, трябва да иска от
Бога
да му покаже някоя страдаща
Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви
богатства
и знания
Докато човек търси нещата вън от
себе
си, той ще бъде в преходния
праведници. Те са
богати
.
Като завършат работата си, ще си отидат, откъдето са дошли.
Праведните хора са
богати
.
От тези бъднини сега Христос изпраща вест – Христос на
Любовта
, изявена в
88.
Бог
 
- Георги Радев (1900–1940)
Има Един, който се проявява като
Любов
, като Мъдрост и като Истина.
Сам по
Себе
Си Абсолютният, Непостижимият е без форма.
Нищо съдържа всичко в
Себе
Си.
Но сам по
Себе
Си Той не е ни
сенки, Живот без прекъсване,
Любов
без промени, Знание без грешки, Свобода без
И когато казваме, че Бог е
Любов
, ние подразбираме едно изявление на
Бога
. Затова,
където е
Любовта
, където е Доброто, което е неин плод, там Бог се проявява.
НАГОРЕ