НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
18
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
18
:
1000
резултата в
33
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Господи, Боже мой, виках
към
Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова."
Казва се: „Блажен е онзи человек, на когото Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията на греха ми." За да се простят прегрешенията на човека, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си.
И тогава Господ се обръща
към
такъв човек и казва: „Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш.
Тридесет и трети псалом е славословие
към
Господа за големите Му милости.
След като описва величието, силата и творческата мощ на
Бога
, казва: „С милостта Господня е пълна земята.
Очите Господни са върху праведните и ушите Му
към
техния вик.
А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота.
В 38-ми псалом се описва състоянието на праведен човек, който съзнава погрешките си и се мъчи заради това, че е направил погрешки и моли
Бога
да не го оставя в това изпитание, което е допуснато, за да не се радват враговете му.
Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си.
ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на
Бога
да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал.
И Той се приклони
към
мене и чу вика ми.
И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на
Бога
, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг.
Но затова трябва да събуди
Бога
в
себе
си и Той ще го изведе на спасителния бряг.
Когато човек прави добро, с това той събужда
Бога
в
себе
си.
42-ри псалом е славословие
към
Бога
и в много поетична форма описва стремежа та душата
към
Бога
.
Жадна е душата AMI за
Бога
, за
Бога
живаго."
Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти."
В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С
Бога
ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим."
За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със славата и с великолепието си.
И успявай във величеството си, езди за Истина и кротост, и правда.
След това говори за
Бога
, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота.
Посветеният се обръща
към
Бога
в
себе
си, който е събуден, помазан от великия Бог на вселената.
Висшата природа на човека е троична -
Бога
в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух.
В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното
себе
.
Учителят ги нарича тяло на
Любовта
, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща
към
нисшата човешка природа, която е сложна, т.е.
множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава
Бога
, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото.
47-ми псалом е славословие
към
Бога
като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира
към
всички да пеят на Господа.
Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на
Бога
в
себе
си и апелира
към
цялата си природа да пее и слави
Бога
.
48-ми псалод1 е славословие
към
Бога
, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар."
49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи,
богати
и сиромаси купно.
Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само
към
богатство
, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях.
Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води
към
Бога
.
Първо описва величието и съвършенството на
Бога
, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява.
Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си?
А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад
себе
си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти.
Разумейте, прочее, това вие, които забравяте
Бога
, да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави.
И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение."
Той съзнава грешката си и моли
Бога
да измие греха му.
Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми.
Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред
себе
си като грешка и да помоли
Бога
да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне.
Това са хората, които уповават на
богатството
и на силата си.
Такъв е случаят с 54-ти псалом, където като че говори за
себе
си, но това са общи положения, формули, с които може да си служи всеки, който върви в пътя на съвършенството.
Говорейки за Божието Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал
Бога
с истинското Му Име, той изгубил тази дума.
- На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на
Бога
.
Говориш на
Бога
, но Той не те слуша.
Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни.
" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред
Бога
във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ
към
тайните на природата.
57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на
Бога
, тя превъзмогва всичко.
Псаломът завършва със славословие
към
Бога
на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина."
59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на
Бога
.
В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира
към
Бога
, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците.
И
към
края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта."
Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез
Бога
ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност
към
Бога
за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред
Бога
, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на
Бога
.
Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на
Бога
, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на
Бога
, всички ще бъдат победени.
63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира
Бога
в
себе
си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на
Бога
и побеждава.
65-ти псалом е славословие
към
Бога
.
Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш,
преобогатяваш
я.
66-ти псалом е славословие
към
Бога
за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост.
Псаломът започва с думите: „Възкликнете
към
Бога
, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност
към
Бога
: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене."
67-ми псалом е също славословие
към
Бога
и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение.
68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на
Бога
, на онези, които не вървят в Божествения път.
„А праведните да се веселят, да се радват пред
Бога
и да се наслаждават с веселие."
69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли
Бога
да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз
към
Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост.
72-ри псалом е молитва и хваление за
Бога
, „на когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби.
Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог
към
Израиля,
към
чистите в сърце.
А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават
богатството
." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран.
Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води
към
погибел.
По височините се развива възвишен духовен живот, устремен
към
Бога
, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят
Бога
и живеят най-обикновен живот.
В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от
Бога
и са Го забравили, и похули- ли Името Му.
В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на близост с
Бога
, живот на хваление на Името Божие.
78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си
към
словата на устата ми.
И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща
към
Бога
с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил.
80-ти псалом е молитва
към
Бога
да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците.
81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие
към
Бога
за всичко, което ни е дал.
След това Господ се обръща
към
еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си."
83-ти псалом е молитва
към
Бога
против неприятелите на Израил, които са неприятели и на
Бога
.
В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят,
към
Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите.
85-ти псалом започва с една благодарност
към
Бога
, че е върнал Яков от плен.
86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на
Бога
.
Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми.
Това е центърът на Бялото Братство на земята, където живеят Синовете Божии, онези, които са родени от
Бога
.
88-ми псалом описва състоянието на душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери
Бога
в
себе
си, за да опре силата си на Него.
Започва със славословие
към
Бога
и припомня обещанието на
Бога
към
Давид и неговия род.
В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот.
Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе."
Това показва, че Бог е взискателен
към
светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е
Любов
, е катастрофален за тях.
По-нататък говори за силата и величието на
Бога
и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете.
А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне
към
Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението на
Бога
към
Посветения и неговите възможности.
„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал
Бога
и възлага на Него живота си.
И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене
Любовта
си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на
Бога
.
В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща
към
Бога
на отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби."
95-ти псалом в началото е славословие
към
Господа за Неговите Велики дела.
След това Господ се обръща
към
евреите, да не бъдат като отците си неблагодарни, при все, че Бог им е давал изобилно Своите милости и блага, и затова Той се закле, че няма да влязат в упокоението Ми.
96-ти псалом е славословие
към
Господ и след като излага всичките Му дела и величието Му.
97-ми псалом е славословие
към
Господа.
Той пази душите на преподобните си, избавя ги от ръката на нечестивите.
98-ми псалом е също славословие
към
Господа за Неговите чудни дела.
Стотният псалом е славословие
към
Господа и започва с думите: „Възкликнете
към
Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават Божието благословение.
защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли
Бога
да го послуша и помилва.
Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му
към
онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля.
104-ти псалом е славословие
към
Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни дела и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във виделината като с дреха", т.е.
ви- делината е външна страна на
Бога
.
105-ти псалом е славословие
към
Бога
, след което в поетична форма изнася историята на еврейския народ от отиването на Яков в Египет, до излизането им от Египет.
106-ти псалом е славословие
към
Господ.
Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат
към
Господа, Той ги избавя.
108-ми слалом е славословие
към
Бога
.
Чрез
Бога
ние ще направим юначество.
109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с
Бога
или Бог се е скрил, за да я изпита.
Но тя не изгубва вярата и надеждата си в
Бога
, Който ще я избави.
111-ти псалом е славословие
към
Господа за всички Негови дела и чудеса и за голямата Му милост.
Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва
към
проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение
към
Бога
и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си."
В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на заповедите Му..., изобилие и
богатство
ще има в дома му и правдата му остава във век.
113-ти псалом е славословие
към
Господа, славословие на Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат.
114-ти псалом е славословие за Величието и Силата на
жБога
.
115-ти псалом е продължение на предишния и е славословие
към
Господа, като прави паралел между
Бога
и идолите на езичниците.
Псаломът завършва с думите: „върни се, душо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро.
117-ти псалом е славословие
към
Господа и започва с думите: „Хвалете Господа всички народи, славословете Го всички племена, защото Милостта Му е голяма върху нас и Истината Господня е във век. Алилуйя."
118-ти псалом е славословие
към
Господа и от 5-ти до 7- ми стих казва: „В скръб призовах Господа, Господ ме послуша и даде ширина.
Господ е
откъм
мене, между помощниците ми, и аз ще видя падението на неприятелите си.
Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа.
- Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си.
В пътя на Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото
богатство
.
Седмият аркан е наречен „Колесницата на Озирис", отговаря на буквата заин и е описан по следния начин: „Помни Словото
към
раба си, на което си ме направил да уповавам.
Скитах се като изгубена овца, потърси раба си, защото не забравих Твоите заповеди."
Понеже всеки аркан има отношение
към
трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове.
121-ви псалом говори за пълно упование в
Бога
, който се грижи за онези души, които уповават на Него.
123-ти псалом е славословие
към
Бога
, за да помилва душата и да я избави от презрението на гордите.
124-ти псалом разкрива тайната на Божията помощ
към
онези, които му се надеят.
Съдържанието на 128-ми псалом е изразено в първия стих: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища, защото ще ядеш от труда на ръцете си, блажен ще си и добре ще ти бъде."
При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си.
134-ти псалом е благодарствена молитва
към
Господа, за да ни благослови.
135-ти псалом е славословие
към
Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял
към
онези, които Го търсят и Му се надеят.
136-ти псалом е славословие
към
Господа за Неговата Благост и Милост.
138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня
към
Святия Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти.
139-ти псалом е един много дълбок псалом и ни показва отношението на Посветения
към
Бога
и на
Бога
към
Посветения, и ни разкрива големите окултни познания, които притежава един Посветен.
140-ти псалом е зов на душата
към
Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота.
И
към
края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им.
141 -ви псалом е молитва на стремящата се
към
чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата.
142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли
Бога
да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти.
143-ти псалом в целостта си е молитва, зов
към
Бога
да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя.
Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото
към
Тебе възнесох душата си.
Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми."
144-ти псалом отначало е славословие
към
Господа, Който е опора на душата.
145-ти псалом е славословие
към
Господа за Неговите Велики и Мъдри дела и за Неговото Великолепие и Величие, и казва: „Милостив и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.
Благ е Бог
към
всички и щедростите Му са върху всички творения... Праведен е Господ във всичките си пътища и Благ във всички свои дела.
146-ти псалом е хваление
към
Господа.
147-ми псалом е славословие
към
Господа за всичките блага и добрини, които дава на человеците и казва: „Велик е Господ наш, и силата Му е велика, разумът Му е безкраен.
148-ми псалом е хваление
към
Господа.
149-ти псалом е хваление
към
Господа.
150-ти псалом е хваление
към
Господа.
Хвалете
Бога
в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали.
2.
Цар Соломон и неговите писания
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изобщо, той не се е придържал строго
към
постановленията на Мойсей, но сам е издирвал нещата.
Соломон е имал предразположение
към
научни изследвания.
Като се качил на престола, Соломон първо се справил с враговете на баща си, които не са изпълнили неговата воля.
И рече му Бог: „Понеже ти поиска това нещо и не поиска за
себе
си
богатство
... Ето, направих според словото ти.
Но погледни
към
молитвата на раба си и
към
молението му... Изслушай молението на раба си и на людете си.
които били от различни народности и заедно с тях почнал да се покланя на техните богове, и се отклонил от
Бога
.
3.
Притчи Соломонови
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение
към
Бога
.
След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят
към
Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия.
В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно
към
Мъдростта, сърцето си склонно
към
разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си
към
разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание.
Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив
към
Божествените сили и знание.
Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доброто и резултата от пътя на злото и казва: „С най-голямо пазене пази сърцето си, защото от него са изворите на живота."
В шеста глава дава съвети за много неща н отношенията на човек
към
другите, навсякъде да бъде внимателен и да се ръководи от Мъдростта, за да не сгреши и да се спъне в живота си.
Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята.
9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес.
„Който учи присмивател, взема на
себе
си безчестие.
И който обличава нечестивия, взема на
себе
си порок.
Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а
Любовта
покрива всичките погрешки."
„Милостивият человек благотвори на душата си, а жестокият смущава плътта си."
„Както правдата е близо до живота, така човек, който се стреми
към
злото, близо е до смъртта."
„Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост."
„Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение."
„Който презира
ближния
си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е."
„По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо
богатство
."
„Следствие на смирението и на страха Господен е
богатство
и слава и живот.
Който пази душата си, ще бъде далеч от тях."
„Който угнетява сиромаха, за да умножи
богатството
си и който дава на
богатия
, непременно ще дойде в скудост."
„Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той.
„Не ревнувай на злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно
богатство
."
„Когато падне неприятелят ти, не се радвай, и да се не весели сърцето ти, когато се той подплъзне, да не би да съгледа Господ и да се яви това зло пред очите Му и обърне яростта Си от него
към
тебе."
„Който не въздържа духа си, е съсипан град без стени."
„Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и в дома на брата си не влизай в деня на злощастието си."
„Който заблуждава праведните в лош път, той ще падне в ямата си, но непорочните ще наследят добрите."
„Който крие престъпленията си, няма да успее.
Който уповава на сърцето си, безумен е.
„Человек, който ласкае
ближния
си, простира мрежа пред стъпките му."
„Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра: Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и
богатство
не ми давай; храни ме с нужната ми храна, да не би да се преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името на
Бога
моего всуе."
Ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря ръката си на сиромасите, и простира ръцете си
към
оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благосклонност има в езика й.
4.
Еклесиаст (Проповедникът)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пътят на Мъдростта е много стръмен и скалист, и човек трябва да преодолее и да превъзмогне много повече неща в
себе
си, което ако не може да направи, ще го доведе до големи противоречия и ще изживее големи страдания.
Горното, което казах се потвърждава от следните думи на Соломон: „Дадох сърцето си, за да зная Мъдрост и да зная лудост и безумие; познах, че и то е угнетение на духа.
След това изражда всичко, каквото е направил за
себе
си и от нищо не е доволен и казва: „Още и Мъдростта ми остана в мене.
Към
края на главата казва: „Няма по-добро за човека от доброто на труда му." Това е материалистично разбиране на живота и до него идва всеки, който претърпи крах в пътя на живота
към
Великото.
В началото на 5-та глава дава добри съвети за онези, които отиват в дома Божий и когато дават обещание
към
Бога
. Казва:
„Пазете ногата си, когато отиваш за дома Божий, и приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумния, който не знае, не струва зло.
Не прибързвай с устата си и сърцето ти да не бърза да произнася думи пред
Бога
... Когато обречеш обричане Богу, не се бави да го изпълниш.
Нито имат вече придобиване, понеже паметта им се е забравила, още и
Любовта
им и ненавистта им.
„Думите на устата на Мъдрия са благодат." В 11 -та глава дава ред мъдри съвети за живота и казва: „Наистина, виделината е сладка и угодно е на очите да гледат Слънцето... И ходи според пътищата на сърцето си и според гледането на очите си, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе до съдба."
„И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините, в които ще речеш: Нямам благодарение в тях... (Говори за края на земния живот)... И да се върне пръстта в земята както е била, а духът да се върне при
Бога
, който го е дал.
Да чуем свършека на всичкото слово: „Бой се от
Бога
и пази заповедите Му, понеже това е всичкото на человека.
5.
Песен на песните
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В „Песен на песните" Соломон възпява
Любовта
, като повод за това му дава една овчарка, суланка.
В заключение казва: „Защото
Любовта
е крепка като смъртта, ревнуването жестоко като ада.
Много вода не може да угаси
Любовта
, нито реки могат да я потопят.
Ако би дал някой всичкия имот на дома си за
Любовта
, съвсем ще го презрат."
6.
УВОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изнесе непосредствено Божественото Учение пред човечеството, с което вля в него нови и свежи струи на живот и обнови целокупния живот на човека и човечеството, като даде нов импулс, който откри пътя на човешките души
към
Бога
.
Той донесе не само учението на
Любовта
, но внесе в земното развитие и силата на
Любовта
, която има за мисия да внесе новия живот и да оживотвори цялата планета, да възкреси в човека всичко, което е умъртвено.
Защото в пътя на своето слизане, под влияние на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в
себе
си, които само с помощта на
Любовта
могат да бъдат събудени за живот и възкресение.
Любовта
, която Христос донесе на човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората помежду им, да разберат и почувстват, че са братя, а също да обедини и хармонизира силите на самия човек, които са в дисхармония помежду си.
Христовият импулс,
Любовта
, която Той внесе като сила в земното развитие, има за задача да хармонизира тези три страни на човека, с което се открива пътя на човешката душа
към
Бога
и тя постепенно ще придобие изгубеното си безсмъртие.
По такъв начин и Земята ще реализира своята мисия - проникването на
Любовта
като сила в цялата планета и във всички души и обединението на човечеството в едно велико Братство.
7.
1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Та всяка сила и енергия идват от определена област на космичното пространство и носят със
себе
си нещо специфично, от което човечеството има нужда в дадена епоха.
Силите и енергиите не са прости елементи, а са сложни процеси, комплекс от много елементи.
Една форма, която в миналото е била носител на нещо ново, в следващата епоха вече губи своята стойност и ако продължаваме да се придържаме
към
нея и да си служим с нея, вече се натъква на противоречия и се явява злото.
И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание.
До този момент те са имали едно низходящо направление
към
центъра на Земята.
8.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там е казано: "В начало бе Словото, и Словото бе у
Бога
, и Словото бе Бог.
То в началото бе у
Бога
, всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана".
И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в
Бога
".
Тази Абсолютно разумна среда Учителят нарича
Любов
.
Писанието казва: "Бог е
Любов
", а Учителят допълва и казва: "
Любовта
работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие.
Те слизат периодически по един, като водят със
себе
си свои помощници, които образуват това Велико невидимо Братство, което пътува по света и създава всички култури, течения на човешкото развитие.
От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за
себе
си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа.
Христос, със слизането си на Земята донесе силата на
Любовта
, не само Учението на
Любовта
, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на
Любовта
, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души.
Всички души, които приемат
Любовта
като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната
любов
, която Христос донесе.
Словото като
Любов
се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство.
В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че
Любовта
, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души.
Любовта
стана плът и се всели между нас.
Древните посветени са знаели, че Словото идва
към
Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в
Любовта
си всички души, които са готови да се отворят за Него.
Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща
към
учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи".
Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен
към
400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод.
Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято
любов
принадлежи единствено на
Бога
.
Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в
себе
си загадъчни форми".
"Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани
към
съзерцанието на свръхсетивната природа".
Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие
към
Бога
, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила.
Апостол Павел в посланието
към
евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага".
Както магическите изречения имат една вродена сила в
себе
си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание.
Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на
Бога
и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни".
С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по
себе
си като слова, изказани от Духа, носят сила в
себе
си и въздействуват на онези, които ги четат.
Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение
към
определени органи в човека".
Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат
към
Небето.
Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия
себе
си.
Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания
към
свръхестествения свят.
От друга страна Ориген обръща погледа си
към
крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват
Бога
на Стария завет за един демон.
Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в
себе
си смисъла на Свещените Писания.
Ако, съобразно с това, главното намерение е да се приложи духовна връзка в това, което е станало или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал да приспособи историческите факти
към
скрития смисъл, използва тези исторически факти, за да скрие пред народа по-дълбокия смисъл.
Също и Каин, когато побягна от Лицето на
Бога
, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на
Бога
и що значи да се обърне
към
него.
"Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за
Бога
.
". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват
към
Евангелието.
Приближи се
към
нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод".
Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение
към
дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение
към
известни процеси и отношения в космоса.
Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както
към
човека, на когото е извършено, също и
към
цялото човечество,
към
всички хора.
И не само
към
всички хора, но има отношение и
към
космичните същества.
Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в
себе
си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях.
И докато човек е обърнат с гръб
към
Бога
, той няма Светлина, защото Светлината идва от
Бога
.
Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ
КЪМ
БОГА
.
Вие сега сте обърнати с гръб
към
Бога
и затова във вашия свят има тъмнина.
Трябва да се обърнете с лице
към
Бога
.
Без обръщане
към
Бога
не може.
В процеса на обръщането си
към
Бога
, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях.
Обръщането е от
Бога
.
Човек не може да се обърне
към
Бога
,
към
духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре.
И никой не може да отиде при
Бога
, ако Аз, т. е.
Спасението е от
Бога
.
След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод.
Новораждането е от
Бога
.
След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на
Бога
.
До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на
Бога
.
А на
Бога
може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение.
Велико нещо е служенето на
Бога
.
Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с
Бога
и му се разкриват велики Тайни на Битието.
Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци.
Възкресението е от
Бога
.
Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на
Бога
в истинския смисъл на думата.
Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на
Бога
".
Но човек може да действува също така и върху чувствата си, да работи с чувствата чрез тяхното пресъздаване.
Някой път той ги нарича методи на
Любовта
, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята.
А когато говори за първото определение, казва: "По методите на
Любовта
вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите.
И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе
към
растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе.
А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето
Себе
пред нисшето.
Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в
себе
си друго едно чувство.
Той трябва да развива това чувство, като си казва: аз нося със
себе
си моето тяло, както нося моята дреха.
Тогава то е проникнато напълно от манас или духовното
себе
".
И понеже тези мисли носят със
себе
си мощни сили, те въздействат през нощта на астралното тяло.
След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около
себе
си духовна светлина.
Въпросът за непорочното зачатие принадлежи
към
най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата.
В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по
себе
си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение.
В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в
себе
си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили.
Значи, Волята на
Бога
, Волята на Логоса е била да бъде разпънат.
Петата степен е наричана с името на народа,
към
който принадлежи кандидатът за Посвещение.
Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят
към
Светилището на Мистериите, отвън навътре.
Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в
себе
си.
Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили
към
човешката душа.
9.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Христос е първото изявление на
Бога
.
Той е Първородният, Единородният Син на
Бога
, роден преди всичките векове".
"Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води
към
Божественото Сърце на
Любовта
, оживява, създава, произвежда и ражда,
обогатява
и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието.
Прави да прозябе всичката Божия
Любов
, Мъдрост и Истина.
Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души
към
Бога
".
Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока -
към
Бога
.
До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си
към
центъра на земята, отдалечавало се е от
Бога
, било е с гръб
към
Бога
.
С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице
към
Бога
, поемат пътя на възхода.
връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя
към
Вечния Живот.
И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго
Бога
и изпратения от Тебе Исуса Христа".
"Да познаем
Бога
, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата.
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води
към
Вечния Живот на Истината".
Но Христос сам по
себе
си е неделим.
Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на
Бога
, изявление на
Любовта
.
Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на
Бога
, като Проявен Бог.
Христос не може да се отдели от
Бога
, не може да се разглежда вън от Него.
И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на
Любовта
.
А
Любовта
, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено.
А пълно изявление на
Любовта
на земята е дал Христос.
И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма
Любов
от Него.
Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на
Любовта
от онова, олицетворено в Христа".
"Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на
Любовта
, който организира душевния живот - това е мистичния Христос.
За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят
Любовта
, Мъдростта и Истината и който ги прилага".
"Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни
богатства
, които се крият в тях, всичко това е израз на този Велик Брат.
Ако бихте видели
Бога
в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили.
Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с
Бога
.
Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и
Любов
.
И усилията на цялото човешко съществуване се свежда
към
това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот.
А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго
Бога
и пратеният от Тебе Исуса Христа.
Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в
себе
си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
И каза още Христос: "Аз не говоря от само
себе
си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря".
Христос е връзката между
Бога
и човешките души.
Това значи, никой не може да намери Великия Учител на
Любовта
, Мъдростта и Истината, ако Отец отвътре не го подтикне
към
това.
И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на
Любовта
, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя".
Това значи, никой не може да намери
Бога
и да влезе във връзка с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа, Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца.
Христос, който е изявление на
Бога
, нямаше нужда да се учи в човешките училища.
И Той, обръщайки се
към
евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните?
Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи
към
областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето.
Слизайки на земята, дошъл от безкрайните глъбини на космоса, Христос, както казах, е имал специалната задача и мисия да приобщи земята
към
великата хармония на космоса.
Чрез могъщата алхимия на
Любовта
Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.
На кръста, въоръжен с
Любовта
, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество.
Христос бе Сърцето на
Бога
, затова Той възкръсна.
Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя
към
Възвишените светове.
И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души
към
Възвишените светове.
Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в
себе
си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души
към
Възвишените светове,
към
Бога
.
По такъв начин Христос погълна в
себе
си, в своята аура цялото минало на човечеството.
Защото Той го погълна и преживя в
Себе
Си.
Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в
себе
си.
Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането
към
Бога
.
И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му
към
земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила.
Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят
към
ада?
Според Учителя и въобще според Окултната Наука, спасението е един факт и той е следният: до идването на Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб
към
Бога
, отдалечаваше се от Него, вследствие на което беше изложено на много изкушения и съблазни.
посока
към
Бога
.
Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока
към
Бога
,
към
Слънцето на живота.
Вторият факт, който се отнася
към
понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души
към
Бога
.
Христос абсорбира, погълна в
себе
си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души
към
Бога
, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души.
Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа от кръста и погребването му, след три деня той възкреси тялото си, защото то беше живо.
Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в
себе
си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души.
Това хората ще познаят постепенно в течение на своето възлизане
към
Бога
, когато постепенно влязат в контакт с Христа.
Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях
Любов
към
всичко живо".
Христос е проява на Божията
Любов
и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората.
Едни от тях принадлежат на
Любовта
и се наричат Братя на
Любовта
.
"В самопожертванието се крие познаването на Христа, Проявеният Бог на
Любовта
.
Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си
към
земята".
"Христос е най-пълното проявление на Божията
Любов
, на Божията Мъдрост и на Божията Истина".
"Христос е бил съединен с
Бога
, познавал е
Бога
и чрез това познаване на
Бога
Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души.
То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и
Любов
към
всичко - това е живият Христос.
И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате
Бога
".
Елементът, който носи Живот в
себе
си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух".
"Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива
към
периферията,
към
центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота.
Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от
себе
си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек".
"Христос е израз на Втория Принцип на
Бога
, Той има стремеж да обедини всички същества.
Само тогава ще минем от преходното
към
неизменното.
"Всеки трябва да съедини двата Принципа в
себе
си с Христа.
Само така ще бъдете полезни на обществото, на народа и на самите
себе
си".
"
Любовта
като един Велик Принцип трябва да проникне в човешките души.
"Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в
себе
си".
"Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на
Любовта
, който сега живее в нашите души.
"Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място
Любов
, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква.
Няма друга сила в света, която да може да свързва хората, не да ги съединява, но да ги сдружи, да ги примири, както
Любовта
".
10.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в
себе
си.
Него Го наричат още Принцип на
Любовта
, който носи Живота и организира света, който Първият Принцип е създал.
И всяка група от същества въплъщава в
себе
си стремежа на Принципа, на който служат.
Но понеже Бог е
Любов
, на всяко същество, независимо в кой път върви, му се дава възможност да си спомни и да се спаси.
Един ден и те ще познаят Истината, ще приемат
Любовта
, която организира света и внася Вечния Живот.
Но същественото за ученика на Бялата Школа е, че той цял се
себеотдава
в служене на Великата
Любов
.
Той не се стреми да прояви
себе
си лично, но винаги се стреми да прояви
Любовта
, Божественото Начало.
Докато учениците на Първия Принцип се стремят
към
придобиване на знания и сили,
към
лично усъвършенстване, за да изпъкнат те, за да се проявят лично те.
То е било с грамадна мощ и сила и нямало равно на
себе
си.
Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази Реалност на Битието и отдава
себе
си напълно в служба на тази Реалност.
У него няма стремеж да прояви
себе
си, но то напълно се
себеотдава
да прояви Великото в света.
Един факт от космично естество, предаден под формата на легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал, изгубил е
богатството
си.
Човек по естество е безсмъртен и дотогава, докато е живял по Закона на
Любовта
, той е имал това Божествено благо.
С грехопадането си човек изгубва и Пътя
към
Бога
в
себе
си и сега тръгва отново да намери този Път.
Той изгубил връзката с Висшето в
себе
си.
Щайнер казва на едно място: "След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери
Бога
в
себе
си.
Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път
към
Бога
в
себе
си".
На друго място Щайнер казва: "Само
Любовта
може да възвърне безсмъртието на човека".
А Учителят постоянно говори за
Любовта
, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот.
Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на
Любовта
.
Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на
Любовта
.
Христос е онзи Път, по който човек може да намери
Бога
в
себе
си.
Без Христа, без
Любовта
човек не може да намери Пътя
към
Бога
.
Който не Го намери, не може да намери онази Сила,
Любовта
, която спасява душата.
А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя
към
Бога
, не може да намери безсмъртието,
към
което се стреми.
Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя
към
Бога
.
Той е, Който стимулира човека
към
всичко възвишено и благородно.
Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си
богатство
.
Първата епоха датира от създаването на човека по Образ и Пподобие на
Бога
.
В днешно време всеки, който иска да работи за благото и повдигането на човечеството, няма какво да основава нови Школи, но да се присъедини
към
Великото дело на Христа.
Защото само Христос е, Който работи за повдигането на човечеството, защото Той е гарантът, както казва Учителят, на човечеството пред
Бога
.
Когато човечеството е слизало от Невидимия свят
към
гъстата материя и изпаднало под влияние на тъмните сили, Той непрекъснато е водил борба с тъмните сили, за да не бъде заличено човечеството на земята.
Той е станал гарант пред
Бога
за раждането на човека в света.
Христос, това е
Любовта
, която хлопа на всяка врата".
И онзи, който отвори на
Любовта
, който се отдаде в служба на
Любовта
, ще намери Христа, ще познае
Бога
в
себе
си и ще може да работи за благото и повдигането на човечеството.
Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя
към
безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот, който той е изгубил.
Когато човек пристъпва
към
проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество.
вън от Великата Божия
Любов
, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие.
Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя
към
Бога
в
себе
си и идеите и стремежите ще останат безплодни.
А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите
към
Висшите светове, които сега са недостъпни за нея.
Това познание води
към
придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа.
Всички души, всички хора се стремят
към
щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят.
А само Христос, само
Любовта
организира света и може да възвърне изгубеното щастие.
Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на
Любовта
, която строи и организира света.
И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води
към
спасение и съвършенство.
И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от
себе
си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос.
Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на
Бога
, да има ясно съзнание, че е във връзка с
Бога
.
Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от
Любовта
е безплоден.
Защото всеки, който е проникнат от
Любовта
и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа.
И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад
себе
си целия Божествен свят.
В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на
Любовта
, която сам Христос донесе в света.
Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на
Любовта
, което сам Великият Учител възвести.
Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на
Любовта
е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия.
Центърът на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи Християнството в славянството и да даде методи за приложение на Учението и да подготви човечеството за Новата раса, за Новата епоха, която иде вече в света и в която ще се приложи Учението на
Любовта
в неговата пълнота и съвършенство.
И върху тази Основа на
Любовта
ще се изгради Новата култура и новите обществени форми.
11.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него.
Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до
Бога
.
И като стана Йосиф от сън, той стори както бе му казал Ангелът, взе Мария при
себе
си като своя жена.
Той нямаше съзнание, че е общувал с нея и като роди сина си, той му нарече името Исус".
Тогава Ирод повикал при
себе
си Мъдреците и в таен разговор с тях се осведомил точно за времето, когато се е появила звездата.
Като отворили съкровищата си, поднесли му даровете си: злато, смирна и ливан.
И заедно с Ангела дошъл цял небесен хор, който хвалел
Бога
, казвайки: "Слава на
Бога
на висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение".
И по внушение той отишъл в храма и когато родителите внесли детето Исус, той Го взел на ръцете си, благословил Господа, като казал: "Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думите Си, защото видяха очите ми спасението, Светлината, която посещава народите.
Също имало и някоя пророчица Ана, която не се отделяла от храма, където денем и нощем служела на
Бога
в пост и молитва.
И тя се приближавала при детето, благодарила на
Бога
и говорела за него на всички.
А Исус напредваше в Мъдрост, в ръст и в благоволение пред
Бога
и человеците".
Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма
любов
със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя.
Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в
себе
си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него.
Тази Душа ставайки сега посредник между
Бога
и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът.
Но и приемането на
Бога
не било противно на нейното естество, тъй като била се напълно сродила с него.
Затова тя с право се нарича Син Божий, било защото Го прие изцяло в
себе
си, наред с приетото сетивно тяло... Забелязано е, че един метал, възприемчив за топлината и студа, когато една маса желязо постоянно стои в огъня, тя приема огъня във всички свои пори, във всички свои жили и става изцяло огън, като нито огънят угасва в него, нито пък желязото се отделя от огъня.
Историческият път на Бялото Братство в
Бога
, е с всичкото си мислене, чувстване и действие Бог.
Бог е Светлина и понеже Адам носил в
себе
си Образа на
Бога
и Той трябвало да носи в
Себе
Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице.
"Невидим Образ и Подобие Божие, Първично Начало на всички създания", както казва Павел в послание
към
Колосяните, първа глава, 15 стих.
Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание
към
цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност.
При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за
Любовта
и състраданието
към
цялото човечество.
Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за
Любовта
и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус.
След това в Своите странствувания да упражнява занаята Си, Той влиза във връзка с езическия свят и намира и там един пълен упадък на Мистериите.
От това на него му станало много мъчно за човечеството, което е изоставено от светлите Същества по негова собствена вина и е
обсебено
от тъмните същества и Той е търсел начини да помогне на човечеството.
Той е бил изпълнен с
Любов
и състрадание и желание да намери метод да помогне на цялото човечество.
Това породило дълбока скръб в душата на Исус, която скръб се превръща в
Любов
към
страдащото човечество и търси път и метод да им помогне.
Не е било достатъчно само да говори на хората за
Любов
и братство, за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова младенческа сила в остарелите жили на човечеството.
Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството.
След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че
към
земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството.
С тази мисъл Той се отправя
към
реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете.
Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.
Онзи, който иде подир мен, Който предаден биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му... На следния ден Йоан видя, че Исус идва
към
него и казва: Ето, Божият Агнец, който носи греховете на света.
12.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той привлякъл
към
Себе
Си мнозина както от юдеите, така и от елините.
Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо
Бога
и да дохождат при Йоан да се кръстят.
Когато много народ се обърнал
към
него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител.
В своята книга Целзиус казва буквално: "Би било съвършено недопустимо, щото такъв човек като Исус, който е предназначен да въплъщава в
Себе
Си Божествени добродетели и премъдрост, съвсем не се е различавал от останалата маса по някои свои изключителни качества.
Писах настоящето си, за да се съобразявам със заповедите на Вашето императорско Величество.
Към
това принадлежеше и раздиране на дрехите му, но понеже след като беше бит с камшици, Той бе лишен от тях и един войник му дал своята мантия, то трябваше предварително да го облекат в собствените Му дрехи.
Когато денят, заедно със слънцето клонеше
към
залез, тогаз дойдоха от града множество любопитни, а също и свещеници, които изпълнени с престъпно отмъщение, се радваха на своето дело.
Исус, обаче, въздишаше тихо и отправяше изнурен поглед
към
небето.
13.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Хр.), за което е споменато в книгата на Тертулиян Апология - защита на християнската религия", представена в Римския сенат
към
200-та година, гл. 21.
Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за съжаление развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове
към
нас.
Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си, но поръчах на моя заместник Манилиус, който добре владееше еврейски език, да се присъедини
към
тълпата, а после да ми докладва за всичко, което той ще узнае.
Между другото, когато един покварен евреин от тълпата запитал Исуса следва ли да се плаща дан на кесаря, той отговорил: "Отдайте кесаревото на Кесаря и Божието на
Бога
.
Тази моя мярка силно дразнеше
богатите
евреи и силните на деня, но не и сиромасите.
Отношението ми
към
този въпрос римският сенат е одобрил и дори ми обеща, че като се свърши вътрешната междуособица, ще ми увеличи въоръжената сила.
Затова не искам да Ти заповядвам, а да Те помоля да бъдеш по-предпазлив в поученията си, за да не се дава повод за възмущения на народните маси, защото и без това еврейските водачи ги настройват зле срещу Тебе, като принуждават и мене да постъпя спрямо Теб съгласно закона.
На праведния прибежището е Горе - сочейки
към
небето промълви той.
- Господарю - отговори Исус - Аз не съм дошъл на земята да донеса меч, да размирявам хората, но да сея мир, милост и
Любов
.
Затуй бъди мъдър за
себе
си!
Три силни партии се бореха против Исус: ироди- ядите и садукеите, които най-много питаеха
към
него омраза, и фарисеите, които Той най-основателно е изобличавал и обвинявал непосредствено за всички злини, сторени от тях.
Повиках при
себе
си съпругата си, за която знаете Ваше Величество Цезарю, че тя е галилеянка и има дар да предсказва.
Нарича
Себе
Си Син Божи!
Нарича
Себе
Си Цар Юдейски - ревеше като лъва в пустинята тълпата.
Сгъстените маси народ представляваха от само
себе
си нещо като един почернял масив.
През първите часове на нощта тайно слязох
към
портата на Голгота.
Тълпата се разотиваше, връщайки се
към
града, но не вече с див рев, както когато отиваше натам, но умислена, мълчалива, съсипана.
Войниците говореха нещо, което не дочух и сегиз-тогиз се обръщаха
към
Калварийската планина, като да очакват някакво ново събитие.
След като се беше всичко свършило на заранта чух тръбен звук, погледнах
към
Кесарийската порта и видях един отряд от 2000 войници, които ми идват на помощ, като пътували през цялата нощ, но вече бяхме пред свършен факт.
14.
8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и див мед.
"В началото на Благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: Ето Аз пращам пред лицето Ти Вестителя Си, който ще устрои Твоя път.
И ще обърне мнозина от израелтяните
към
Господа, техния Бог.
Той ще предиде през лицето Му в Духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите
към
чадата и непокорните
към
Мъдростта на праведните, за да приготви за Господа благоразположен народ".
Той, както казах, не повярвал, защото бил стар и Ангелът му казал: "Аз съм Гавраил, който стои пред
Бога
и съм пратен да ти говоря и да ти благовестя това.
И на часа му се отвориха устата и той проговори и благославяше
Бога
.
И всички, които чуха, пазеха това в сърцето си, казвайки: Какво ли ще е това детенце?
Той държи лопата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и ще събере житото в житницата си, и плявата ще изгори на неугасим Огън.
На това му рекоха: Кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили?
Що казваш за
себе
си?
На следния ден Йоан вижда, че Исус иде
към
него и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света.
В Йоановото Евангелие когато питат Йоан Кръстител, кой си, Илия ли си, той казва, че не е Илия.
15.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В този смисъл Илия се явява като външна страна на
Бога
Йехова, който е същевременно Божествената Природа.
Но Йоан казва за
себе
си, че е дошъл да приготви пътя на Христа.
Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в
себе
си.
Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около
себе
си.
Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост
към
тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща".
Йоан Кръстител казва приблизително следното за
себе
си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене.
Те казваха за
себе
си, че произхождат от Брама.
Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия
себе
си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход.
Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от
себе
си като индивидуален човек.
Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича
себе
си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от
себе
си един пречистен човек чрез своите лични усилия.
Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо
към
него.
Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето
към
земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята.
И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до
Бога
, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга.
Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен
към
един личен стремеж нагоре.
Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов
към
уединението на душата.
Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за
себе
си.
Фарисеите бяха тези, които не искаха да изпълнят прехода от времето на Отца
към
времето на Сина.
Тази е сменяващата самата
себе
си Мъдрост на есеите.
"Затъпи сърцето на този народ и втвърди ушите му, и заслепи очите му, за да не вижда с очите си и да не чува с ушите си, нито да разбира със сърцето си, докато запустеят градовете и останат без жители и домовете без люде.
Ако погледнем
към
микрокосмоса,
към
отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система.
То води отново от земята нагоре
към
Небето.
Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж
към
Духовното.
Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото отношение
към
делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в Евангелието на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството.
16.
9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Исус видя Натанаила да дохожда
към
Него и казва за него: Ето истински Израилтянин, у когото няма лукавщина.
А другият ученик, който дойде от Йоана при Исуса, който пише това, не споменава нищо за
себе
си.
И в 12 стих на шеста глава се казва: "Подир ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва
към
Бога
.
Значи до това време Той е събрал много ученици около
Себе
Си, от които излъчва апостолите, както следва:
И след като затваря книгата и я предава на прислужника, обръща се
към
всички и им казва: "Днес се изпълни това Писание във вашите уши".
17.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако тази мисъл се вземе буквално и се отнесе
към
социалните отношения, ясно е, че едно такова Учение е много жестоко.
Но ние знаем, че Христос е носител на Учението за
Любовта
и братството, и застъпник за сиромасите и онеправданите.
Понеже всяка човешка душа в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите
към
разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството
към
езотеричното.
И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа
към
тях.
Има сцени, където
към
тримата се прибавя и Андрей.
Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се
към
майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София.
И както е показано в Евангелието от къщата се отива
към
планината.
Ако се обърнем
към
вътрешната страна на човешкото естество виждаме, че там царува числото 3 - мисъл, чувство и воля, която троичност се изразява и във физическото тяло - глава, гърди и стомах или крайници.
Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност.
С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва
към
развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа.
Казах, че тримата имаха отношение
към
вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята.
Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили
себе
си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания.
Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване
към
къщи.
От морето
към
сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват
към
трезвото, будно земно съзнание.
Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване
към
вътрешното, психичното; от космичното съзнание
към
личното съзнание.
Остарелият земноженствен елемент отива
към
своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа.
В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със
Себе
Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир.
Мойсей представя
Бога
Отец, Който носи в
Себе
Си лоното на миналото.
Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на
Бога
, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на
Бога
.
Той посява самия
Себе
Си в земния свят в една велика картина.
Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите
към
трите.
Но сега, пренасяйки
Себе
Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото
към
космическото.
От трите той отново се връща
към
четирите.
Така, че пътят
към
света,
към
космоса, води през човека".
Триъгълникът е път
към
Небето,
към
космоса.
"И като се взираха
към
Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи, застанаха пред тях".
18.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
При единия процес в човека има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно зърно нагоре
към
един висок Идеал, който е Божественото Начало в него.
Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре
към
Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа.
Принадлежащите
към
Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се
към
Посвещение в духовните Тайни човеци.
При случая с Христа имаме от една страна слизащия
към
земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет.
Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият
към
земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в
себе
си.
Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в
себе
си Божественото Същество.
А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза
към
земята да се въплъти в човешко тяло.
В описанието всеки се придържа
към
своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение.
Матей насочва своя поглед
към
раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела.
Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в
себе
си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души.
Той ни описва
Любовта
, милостта, състраданието, които Христос проявява
към
хората.
Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко
към
физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос.
Неговият поглед е насочен
към
това, как Божественото се вселява в тялото на Исус и след това как го напуска.
Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на
Любов
.
Това са слова на
Любов
, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло.
Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя
към
майка Си и
към
него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
И всеки един от тях насочва своя поглед
към
тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска.
Според един друг автор, отношението на знаците
към
дванадесетте апостола е следното:
От факта, че Христос свърза
себе
си с един кръг от 12 ученици по един особен начин, не е случайно.
Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в
себе
си волята и чувството.
А тези четири кардинални точки той определя като
Любов
, Мъдрост, Истина и Добро и зло.
С такова настроение човек трябва да пристъпи
към
проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление".
Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в
себе
си, без да изгуби
себе
си.
Той показва, че е Същество, което включва в
Себе
Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и
Любов
, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот.
Ако се обърнем
към
Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество.
Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява
Любовта
и Мъдростта.
Словото бе у
Бога
и Словото бе Бог.
То в начало бе у
Бога
".
После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за
Себе
Си: "Аз съм Светлината на света".
От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в
себе
си мировата Мъдрост и е Светлина на света.
Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в
себе
си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна
Любов
, Неговата готовност за жертва и преданост.
Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в
себе
си всичко, без да загуби
Себе
Си.
Същество, което включва в
себе
си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и
Любов
.
Мъдростта и
Любовта
, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа.
И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка
любов
, той вижда, че тази
любов
минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души.
Тогава той вижда как тази
любов
върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството.
Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от
любовта
към
това или онова същество,
към
един или друг въпрос.
Човек вижда тогава как тази
любов
произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч.
Всеобщо известно е, че майките, от прекалена
любов
към
децата ги развалят и правят негодни за живота.
Затова Учителят казва, че
Любовта
извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост.
Това беше именно и значението на онази
Любов
, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта.
Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че
Любовта
е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че
Любовта
и Мъдростта взаимно се стремят една
към
друга и взаимно се допълват.
Затова Учителят казва: Отличителното качество на
Любовта
е, че тя има непреодолим стремеж
към
Знанието,
към
Мъдростта.
А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви
Любовта
, която раздава от благата, които има, на другите.
Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на
Любовта
се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание.
Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на
Любовта
.
То ни изпълва с разбирането на онази
Любов
, която е готова да отдаде самата
себе
си и не иска нищо друго, освен да се отдаде.
Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на
Любовта
.
Огънят на
Любовта
на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос.
Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на
Любовта
.
Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали
Любовта
и Мъдростта.
Със своята
Любов
Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини.
Пълната с преданост
Любов
, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва.
Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на
Любовта
, и Матей с Човека.
Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на
Любовта
, като Същество, от което блика топлината на
Любовта
, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ.
Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на
Любовта
на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос.
В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява
Любовта
и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос.
Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в
себе
си образ на човека Исус.
Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на
Любовта
, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.
А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в
Себе
Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и
Любовта
.
Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена
Любов
, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина.
Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и
Любовта
, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба".
Евангелието на Лука е било една книга,
към
която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската
Любов
.
Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на
Любовта
повече от който и да е друг християнски документ.
И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед
към
Евангелието на Лука,
към
това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните.
Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на
Любовта
, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското.
Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред
себе
си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него.
Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в
себе
си, изнася най-вярно и историческите факти.
Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до
Бога
.
Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в
себе
си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират.
Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до
Бога
.
Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на
бога
Аполон.
По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече
към
физическия,
към
сетивния свят, обиквали са все повече земния живот.
Той е принадлежал
към
групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие.
Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция
към
вселената.
Думата Евангелие съдържа в
себе
си думата Ангел.
Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в
себе
си.
При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред
себе
си своя Ангел.
Предполага се, че то е написано
към
38-та година след Рождество Христово, т. е.
Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците.
Той е принадлежал
към
Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите.
Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на
бога
-цезар.
И още по-голямо беше презрението
към
един принадлежащ
към
свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители.
Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си
към
идващия Месия с напрегнато очакване.
Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си
към
Месия.
И когато поглеждаха назад в миналото, те гледаха
към
Египет.
Но къде виждаха те, когато поглеждаха напред
към
бъдещето?
Те гледаха
към
Рим.
Този процес водеше от Египет
към
Ерусалим и от Ерусалим те предчувстваха, че той напредва
към
Рим.
И Матей, като есей, имаше отношение
към
Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него.
И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност
към
ордена на терапевтите.
Матей беше събрал около
себе
си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден.
Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство.
Освен юдейската същност, той носеше в
себе
си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин.
19.
ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Марко е принадлежал
към
числото на 70-те ученици.
Но всъщност Евангелието на Марко не е кратко поради беднота на идеи, но поради
богатството
, което съдържа в
себе
си.
Легендата Аурея прибавя
към
този образ отделни черти.
От деянията на апостолите и посланието на Павел и Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел и Варнава, а после се прехвърлил
към
Петър в Рим.
20.
ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По предговора на неговото Еевангелие се вижда, че то е отправено
към
някой си Теофил, гръцки или римски благородник около 63-та година след Христа.
Затова според някои Евангелието е отправено въобще
към
Божите приятели.
Дали е роден в този град или там е получил и упражнявал професията си, не се знае.
В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред
себе
си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него.
21.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска
любов
.
На Тайната вечеря той се наклонил
към
гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде.
И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста.
Предполага се, че
към
65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия.
Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил
към
94 годишна възраст.
И когато в Кесария Филопова Господ се обръща
към
учениците с въпроса, за кого го мислят те, апостол Петър от името на всички отговорил: "Ти си Христос, Син на Живия Бог".
Това станало
към
66, 67 година.
Принадлежал е
към
70-те ученици.
След време тя ражда свое собствено дете,
към
което била насочена цялата
любов
.
Но легендата за Едип цар не е само една празна приказка, а крие в
себе
си дълбоки Тайни.
Като научава, че е убил баща си, Едип се самоослепява.
Бил сигурен, че е достатъчно да доведат Учителя пред властта на света, пред римските и юдейските съдебни власти и Той ще прояви силата Си, ще събори властта на Рим и ще възстанови Божията власт на земята.
Така чрез предателство Юда искал да принуди Христос
към
изпълнението на Неговата мнима мисия.
22.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И понеже Логосът иде от недрата на космоса
към
земята, те ни разкриват Тайните на космоса, отразени в нашия земен свят.
Затова Писанието казва, че Бог беше в Христос и примиряваше света със
Себе
Си, т.е.
приобщаваше земния свят и живот
към
Хармонията на космоса.
И тогава ще намерим в тяхното подреждане и композиция редът и законите на Духовния свят, който образува живото и велико тяло на
Бога
в и над сетивния свят.
Досега отделното изследване на Евангелията било насочено
към
отделни части, защото изследователите се стремели повече
към
едно морално-религиозно или пък едно историческо разбиране на Евангелията.
Но с разширението на човешкото съзнание, което води човека по-близо до Духовния свят, хората започват да виждат, че Евангелията съдържат много голяма дълбочина в
себе
си и даже във всяка една дума.
Тесногръдието на досегашните изследвания на Библията се показва в това, че религиозно-моралното разбиране винаги клони
към
догматизъм.
За едно по-дълбоко разбиране на Библията всяка част от нея трябва да да се разгледа във връзка с Цялото, както една част от една картина се разглежда във връзка с цялата картина, а не сама по
себе
си.
При едно такова разглеждане ще се разкрият нови и нови дълбочини, които ни водят
към
благоговение.
Евангелията са послания от Духовния свят, който царува над сетивния свят и чрез Христос проникна и се примеси, действайки по особен начин в сетивния свят.
Седемте църкви,
към
които се отправят посланията, трябва да се търсят на земята.
Първият голям кръг на полета на орела ни води
към
това, което е вече живо на земята - в християнските църкви.
Тук
към
висшето виждане се прибавя и висшето чуване, слушане.
Тук
към
висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят.
При този контакт доброто в човека изпитва Божествената
Любов
, която се запалва от това.
Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията
Любов
и от Огъня на пречистването.
Те са книги, които искат да напътят човешката душа
към
едно последователно преобразяване.
Евангелията не са запазени предания, а плодове на Посвещението на хора и съществени дарове на Откровението на
Бога
.
23.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Образите, които са причислени
към
първите три Евангелия - Човек, Лъв и Телец са от земно естество, живеят на земята.
Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред.
Неговият пролог е едно преддверие
към
Евангелието.
То е един свят сам за
себе
си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие".
Прологът на Йоан е най-чистото Слово на
Бога
.
2Гва глава се явява като една прибавка
към
Евангелието.
Най-вероятно е, че тази глава произхожда от някои ученици на стария Йоан, които той е бил събрал около
себе
си в Ефес.
Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени
към
Петър върху новото идване на Христос.
Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на
Бога
.
При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение
към
това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва.
Следователно, образът на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад,
към
онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота".
"Ако преминем
към
новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване.
Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне
към
изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта.
Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси
към
разбирането на Евангелието".
Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху
богатия
композиционен строеж на четвъртото Евангелие.
Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото
богатство
на Евангелието.
Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос
към
Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми.
Не трябва обаче да се мисли, че този
богат
композиционен елемент се е родил чрез едно умствено спекулативно подреждане.
Когато и в човешкото слово звучи Божественото Слово, тогава се раждат с голямо
богатство
звукови фигури, които следват законите на числата.
Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв
богат
композиционен елемент от неговия инспиративен характер.
Преминаването от образа
към
Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците.
Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа
към
Словото от 12-та до 17-та глава.
Той излива чашите на Божията
Любов
, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа.
Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията
Любов
.
В страданията, смъртта и Възкресението седемте чаши на Гнева, за които говори Откровението, са превърнати от Христа в голямата чаша на Жертвата на
Любовта
, която се излива за спасението на света.
24.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Петър, като се опитва да ходи по морето, се уплашва и вика за помощ
към
Христос.
Затова "тогаз Петър Го все при
себе
си настрана и Му казва: Господи, пощади
Себе
Си, да не Ти се случи това".
Но за разлика от Йоановите прощални слова, тук преходът от образа
към
Словото не е извършен напълно.
Евангелието на Матей съдържа в
себе
си известна симетрия в голям стил.
Така например, на 9-те блаженства, изказани в проповедта на планината, отговарят точно 9-те "горко", отправени
към
фарисеите и книжниците в 23-та глава.
Но и при двете групи от притчи от най-голямо значение е да се обърне внимание на това,
към
кого са отправени тези притчи.
В 13-та глава първите четири притчи са отправени
към
народа, а последните 3 са изказани на учениците.
Ние бихме разбрали погрешно тези последни три притчи - за съкровището в нивата, за бисера и за рибарската мрежа, ако искаме да ги поставим на същото равнище с тези, отправени
към
народа.
Първите две притчи са отправени
към
учениците - за големия и малкия длъжник и за работниците на лозето.
Последните две притчи са отправени отново
към
учениците и са едно продължение на апокалиптичното поучение на учениците - за десетте деви и за поверените таланти.
При разглеждане на проповедта на планината се вижда, че всичките поучения
към
учениците от тази проповед трябва да се схващат един вид като езотерично учение, отправено
към
такива хора, които трябва да ръководят човешките души.
С оглед на предстоящите Тайни на Голгота Христос разпростря тези учения
към
учениците чак до второто Негово идване и само в този смисъл притчата за поверените таланти може да бъде правилно разбрана.
Ето защо е необходимо да се премине от четене на отделните стихове
към
едно такова четене на Евангелието, при което да се стремим да разберем подробностите, изхождайки от цялото.
Два пъти Христос говори на учениците Си, че със силата на Вярата те могат да кажат на планината да изчезне от погледа им.
И двата пъти Христос произнася тези думи на склона на една планина
към
своите ученици.
Това са двете планини, чиито върхове сочат
към
сферата на свръхсетивното виждане.
Живописният елемент проличава в
богатството
на образите и притчите на Исус.
25.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-ревностните пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до
Бога
.
Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход
към
него.
Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите
към
тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото.
И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със
себе
си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя".
Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по
себе
си.
Можем да различим определената структура на притчите на Лука, когато вземем под внимание разликата, съществуваща между притчите, отправени
към
народа и тези, отправени
към
учениците.
Притчите
към
народа не трябва да се разбират като тези
към
учениците.
Притчите
към
народа са образни, които се разкриват на пръв поглед.
Притчите
към
учениците са от друго естество.
Притчите
към
учениците не са образни, както тези, отправени
към
народа, а те представят притчи-загадки.
Те са отправени
към
хора, които веднага след слушането на притчата желаят да имат едно разбиране чрез мисълта.
В
богата
верига от притчи, разказани от Лука, са включени пет притчи
към
учениците, които образуват от
себе
си един организъм.
Встъпителната част
към
тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим".
От това може да се види, че в притчата
към
учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над
себе
си по пътя на молитвата и медитацията.
Към
притчите, отправени
към
учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика.
Така че, смисълът на притчите
към
учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле.
При втората притча
към
учениците, притчата за будния слуга, се загатва за второто идване на Христос.
Тук самото Евангелие ни показва много ясно разликата между притчите
към
народа и тези
към
учениците.
Петър запитва: Господи, тази притча казваш само на нас, или
към
всички човеци?
Ако отнесем притчата
към
физическото поле ще излезе, че Христос насърчава кражбата.
Но тази притча има отношения
към
Духовния свят,
към
света на Душата.
Той трябва, тъй да се каже, да краде от времето, което посвещава в служене на хората, за да се уедини в
себе
си, за да може да възстанови изгубените си сили.
В заключение на тази притча е казано: Никой не може да служи едновременно на
Бога
и на Мамона.
Миналото и неговите произведения, даже и тогава, когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една
себестойност
.
Притчата за молещата се вдовица, както и всички притчи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение
към
вътрешния живот на човека.
Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е човешката душа, която се стреми
към
Бога
.
Поверените таланти са вътрешните душевни сили, които всеки трябва да развие, което става чрез процеса на вътрешното
себеотдаване
и молитвата.
Когато човек е небрежен
към
развиването на вътрешните си сили, той е този, който е заровил таланта си в земята, за което ще бъде наказан, ще му се отнемат тези таланти.
В тези притчи
към
учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на Ученика, Пътя на развитието на вътрешните сили на Душата, чрез което Душата се свързва с
Бога
, расте и се развива.
И затова може смело да се каже, че то не е отправено
към
даден човек, а въобще
към
Божиите приятели, т.е.
към
всички, които следват Пътя на Христос.
Приятели на
Бога
са онези, които са съзнателни участници в Божествената Мъдрост чрез своето отворено сърце.
Чрез своето сърдечно отношение
към
Духовния свят те са свързани с
Бога
.
Така за Авраам се казва, че е бил приятел на
Бога
.
Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на
Бога
, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение".
За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за
себе
си.
В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава
богатство
от притчи, било че изказва направо духовни Истини.
Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието
към
Ерусалим, описва Пътя на Учението.
Думата "блажен" на гръцки значи макариос, което означава "изпълнен с
Бога
".
А именно Евангелието на Лука говори за Божественото в човека, за "приятеля на
Бога
".
За да се разбере вът-решния смисъл на блаженствата трябва да се помни, че и в двата случая те са отправени
към
учениците, а не
към
народа.
В Евангелието на Лука е казано: "И Той подигна очите Си
към
учениците и рече: Блажени сте вие бедните, гладуващите, плачещите, мразените.
Горко на
богатите
, на ситите, на смеещите се, на прославените".
Нещастен е той, горко нему, ако е
богат
, сит, радостен и ако хората го хвалят и славят.
Тези четири блаженства и четирите горко имат отношение
към
четирите члена на човешкото същество.
Блажени бедните, има отношение
към
физическото тяло.
Блажени гладните, има отношение
към
жизнената сила,
към
етерното тяло.
Блажени плачущите, има отношение
към
душата, а блажени преследваните има отношение
към
човешкия аз.
Това блаженство има отношение
към
раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос.
От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат
Бога
в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха
Бога
в човека.
1. Първото блаженство е отправено
към
Мария - първообраз на Душата.
5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите
себе
си.
6. Шестото блаженство е отправено
към
жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос.
10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с
Бога
човек.
След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо
към
Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) .
Най-първо той действа от степента на Ангела, на която степен се намираше Илия и постепенно се издига нагоре през Архангелите
към
Своята собствена сила и мощ като Бог.
"Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял
към
Посвещение.
при един, който се е стремял
към
Посвещение.
Едва след като Христос се изяви на тримата ученици при Преображението, издигайки се над степента на Илия, на Ангела, пристъпи
към
Своите собствени дела.
И проводи пратеници пред
Себе
Си, т.е.
пред лицето Си, които тръгнаха и стигнаха до един град на Самария, за да Му приготвят място.
В Стария Завет под "Лицето на
Бога
, на Яве" се е подразбирал Архангел Михаил, който е външно изявление на
Бога
.
В три пъти произнесената образна дума "лицето на Христа", Евангелието ни кара да почувстваме, как Христос се издигнал над ангелското естество и събужда в
себе
си неумолимата воля на Архангела, волята за борба.
Сега има само напредване
към
Ерусалим и Голгота.
26.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на Марко носят нещо от настроението на египетската магия в
себе
си.
Тези думи, които призовават човека
към
магията на Божествената Воля в него, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко.
Особено характерно за начина на изложението на Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която Христос тук винаги отправя
към
онези, които биват изцерявани или които са свидетели на тези изцеления.
Евангелието на Марко не е
богато
на притчи.
Последната той отправя
към
своите противници в Юдея, в храма на Ерусалим.
Наред с притчите за Сеятеля у Марко стои една притча, която не се намира в другите Евангелия и принадлежи на особеното
богатство
на Евангелието на Марко.
Това е притчата за саморастящото семе, което веднъж посято, расте от само
себе
си и че човекът, който го е посял, може спокойно да го изостави на неговата по-нататъшна съдба, докато дойде жътвата.
С тази притча Евангелието на Марко отправя погледа ни там, където царува космичния растеж, който е по-велик от човека и
към
който човек не може да допринесе нищо, защото той е захранван от по-висши извори.
Докато стремежът на Лука е да разпространи чрез притчите едно изобилно
богатство
от Мъдрост, то Марко се стреми чрез притчите, които привежда, да разтвори Изворите на Божествената сила.
Особеното
богатство
на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места.
Притчата за растящото от само
себе
си семе е първото от тези неща.
Третата и най-загадъчна част от особеното
богатство
на Евангелието на Марко ние намираме в разказа за улавянето на Христос в Гетсимания.
Тук ни е показано, че изпитанието лежи само по
себе
си в човешкото битие, човек стои между животното и Ангела.
Като мото
към
това Евангелие са подходящи думите от една стара великденска песен:
27.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато преминаваме от четвъртото Евангелие
към
Деянията на апостолите, ние слизаме от едно Божествено свръхчовешко равнище до това на човешките събития.
Можем да кажем, че Евангелията слизат от Небето на земята, Откровението се възнася от земята
към
Небето, а преходът е образуван от Деянията на апостолите.
Защото историята, сама по
себе
си, е една важна Тайна.
Както от средата изчезва личността на Петър, така
към
края се говори за края на живота на Павел и неговата мъченическа смърт.
Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от
себе
си Ангелската същност.
Първият раздел на Деянията на апостолите включва във
себе
си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан.
Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи
към
вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър.
Едва сега е свободен вече пътят
към
човечеството.
На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва
към
мъченичеството като озарен човек.
28.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В процеса на това слизане от възвишените светове
към
земята, човечеството постепенно се облича във все по-плътни обвивки, докато слиза на земята, където се облича във физическо тяло.
Но Белите Братя, начело с Христос, винаги са противодействали на импулсите на Черното Братство с противоположни импулси, които са внасяли в човешката душа и в човешките обвивки свежи Божествени сили и енергии, които коригирали извратеното от Черните Братя.
Грехопадането е един космичен факт, което значи, че в процеса на слизането на човечеството
към
земята са се намесили силите на Първия Принцип, които са внесли известна дисхармония в първоначалния план на развитието.
И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за
себе
си.
Човек постепенно изгубва идеята за
Бога
и сам се провъзгласява за божество.
При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж
към
материално осигуряване.
В духовно отношение човечеството отивало
към
пълно израждане.
Когато не е чист по сърце, той не може да влезе във връзка със светлите Същества, не може да види
Бога
, но ще влезе във връзка с демоничните същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват чрез него.
При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход
към
Бога
.
Сега то поема обратния път, пътя на възхода
към
Бога
, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят".
Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с
Бога
, Който живее в неговата душа".
В това се състои Спасението, което Христос извърши за човечеството, че обърна движението на неговите сили в противоположна посока на дотогавашната, че погълна в
себе
си дотогавашната аура на земята с всички нечистотии, породени от човешките мисли и желания, и най-после посочи на хората Пътя, по който могат да намерят
Бога
в
себе
си.
Както казва Евангелието, само Йоан е присъствал при кръста, на който Христос е бил разпнат и напуснал тялото си, а другите ученици са се били разбягали.
Но след Възкресението те постепенно идват на
себе
си и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над тях, техните съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало.
Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява
към
другите апостоли.
С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на
Любовта
, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека
към
Бога
.
Защото само
Любовта
е Пътят, който води
към
Бога
.
А Христос е изявената
Любов
, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота.
Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води
към
Истината.
А за да намери Истината, трябва да влезе в Пътя на
Любовта
.
За да влезе в Пътя на Мъдростта, той трябва отвътре да е привлечен от
Любовта
- Отец отвътре да го е събудил за този Път.
Царството Божие, това е Божественото в човека, това е Божественото Учение, което е вътре в нас и трябва да си го припомним, да го намерим вътре в
себе
си.
И като се взираха в Небето, ето двама человека в бели дрехи застанаха при тях, които им рекоха: Защо стоите, та гледате
към
Небето?
Хвърлят жребие между Юст и Матия и се пада на Матия, и той се присъединява
към
12-те апостоли.
И апостолите вършеха много чудеса и привличаха
към
себе
си все повече хора.
И продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички според нуждите на всекиго".
Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на
Любовта
и Братството, а не кръвното родство.
В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене.
А Петър и Йоан им рекоха: Право ли е пред
Бога
да слушаме вас, а не
Бога
, разсъдете.
И след като ги пуснали, върнали се при своите и всички се радвали и славели
Бога
за Неговата Милост и за делата, които вършел чрез тях.
Понеже Петър правил много знамения и чудеса, говорил много и привличал народа
към
себе
си, управниците се уплашили и "туриха ръце на апостолите и ги положиха в обща тъмница.
Петър и Йоан в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на
Бога
, а не на човеците".
Ако това учение е човешко, то от само
себе
си ще се разпръсне.
В това време учениците се увеличавали и много от свещениците се присъединили
към
тях.
Това породило спор с някои и те като не могли да противостоят на думите му, го наклеветяват, че говорил хула против Мойсей и против
Бога
и го нападнали.
Но Варнава го завел при апостолите, като им разправил как се обърнал
към
Господа.
Това е едно Посвещение, за което не е необходимо никакъв физически йерофант да положи ръцете си, за да приеме Духа.
После Ананий като посредник полага ръцете си, за да приеме Духа, но то е само, за да се спази формалната страна на Посвещението, което е вече извършено.
Петър се явява пред тримата пратеници и те му казват, че са изпратени от Корнелий, стотника, праведен човек, който се бои от
Бога
и на когото Ангел се явил в отговор на неговата молитва.
Тук вече проповедта излиза извън юдеите и преминава освен
към
римляните, и
към
елините.
И там голямо число човеци се обърнали
към
Господа.
И Петър като дойде на
себе
си рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати Ангела си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, каквото юдейските люде очакваха".
А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със
себе
си и Йоана, чието презиме беше Марко".
Но понеже го отхвърлихте и считате
себе
си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме
към
езичниците".
Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със
себе
си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите.
После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със
себе
си и Тимотей, син на еврейка и баща грък.
Той разбрал, че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда се отправил
към
Самотраки.
Но Павел му извикал да не прави пакост на
себе
си, защото те са вътре.
Като минали през няколко града, стигнали в Солун, където проповядвали и привлекли много юдеи и гърци
към
Учението.
Там някои мъже се прилепили
към
него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит и една жена на име Дамар, и други с тях.
Към
Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим.
Може би в Испания, както той е предполагал да направи това, за което загатва в Посланието
към
римляните, 15-та глава, 24 стих.
29.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Християните предвидили запустяването на града и се изселили
към
река Йордан, в град Пело, за което после юдеите ги обвинявали като изменници на родината.
Тези гонения ставали по различни причини, идвайки от една страна от широките народни маси, а от друга страна от интелигенцията и правителството.
Но гоненията от страна на езичниците започнали още
към
края на първи век.
В своите отношения
към
християните се ръководили от указа на Траян и приемниците му императори - Адриан, царувал от 117-та до 138-ма година и Антоний Пий, царувал от 138_ма до 161_ва година.
Една от жертвите на гоненията от времето на Адриан било семейството, което се състояло от майка и три дъщери - Вера, 12 годишна, Надежда - 10 годишна и
Любов
- 9 годишна.
Този указ не се отнасял непосредствено до християните, а бил във връзка с появата на много гадатели, магьосници и врачки, които изпълвали общественото бедствие и увличали народа след
себе
си, като го вълнували със своите предсказания.
Те били под влияние на неоплатониците, които считали, че във всяка религия има нещо хубаво и истинно - поради това те се отнасяли с уважение
към
всички религии, а някои от тях поставяли Християнството по-високо от всички други религии.
Така Александър Север, който царувал от 222-ра до 235-та година се отнасял с уважение
към
личността на Исус Христос.
Изречението на Христос "Което не желаеш за
себе
си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много обществени сгради.
Такъв един рязък прелом на държавната власт
към
християните настъпил при Десций Траяна, от 249-та до 251 -ва година.
Правителството било убедено, че християните сами по
себе
си не са били лоши хора, обаче тяхната религия то считало като опасна за държавния строй.
В течение на това гонение от страна на властта, простият народ изменил отношенията си
към
християните и започнал да им съчувства и да ги подкрепя, както можел.
Но след четири години,
към
257-ма година, той също става страшен гонител на християните.
При приемника на Валериан, Галиена, от 260-та до 268-ма година, настъпила промяна в отношението
към
християните.
Поради това той се отнасял благосклонно
към
християните.
Почти в течение на 20 години той не гонел християните, но той питаел
към
тях враждебни чувства по религиозни и държавни съображения.
На запад Максентий взел също такава позиция
към
император Константин и гоненията продължили.
Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост
към
смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му.
Общоизвестно е в Окултната Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове, носи със
себе
си големи енергии и сили.
Първите християни, като се почне от апостолите, като приеха окултните идеи, които Христос им предаде, приеха в
себе
си и силите, и енергиите, които тези идеи носеха в
себе
си.
30.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото те вярваха, че са избран народ и са най-правоверните, и притежават най- висше откровение,
към
което не може да се допълни нищо.
На второ място еврейският народ влиза в състава на грамадната Римска империя, която в религиозно отношение бе възприела култа на цезарите и в практическо отношение се е стремяла
към
световно господство.
На трето място сред обширната Римска империя проникнала гръцката култура, която имала зад
себе
си една
богата
философска мисъл и древните елевзийски Мистерии.
В тази разнородна почва то трябвало да посее семената на Новото течение на
Любовта
, което по дух бе универсално като римския дух, израснало на основата на еврейското еднобожие и притежаващо широчината и дълбочината на гръцката философска мисъл.
Народът, който практикувал култа
към
цезарите, спонтанно признава, че Ирод черпи от Божествените сили.
Непосредствено след това Лука описва ужасната смърт на Ирод, която е отговор на съдбата
към
претенциите на Ирод, че е Бог.
Когато се обърнем
към
ролята на юдейския елемент в раждането и развитието на Християнството, трябва преди всичко да знаем, че първите апостоли, които бяха ученици на Христос, бяха предимно мъже от Галилея, която коренно се различава от Юдея.
С положителност се знае за Юда Искариотски, че е от юдейски произход и за евангелист Матей, но неговото юдейство е, така да се каже, притъпено от принадлежността му
към
есейството.
Те вярвали във възкресението на мъртвите като едно еднократно велико чудо, за което вярвали, че те отиват
към
него и го свързвали с великото чудо на идването на Месия.
Целта на това развитие е била виждането на
Бога
.
Но същевременно те имали девиз: Който види
Бога
, трябва да умре.
Затова те се стремели
към
виждането на
Бога
, но същевременно се страхували от този момент.
Обаче, да види човек
Бога
, значи човек да умре.
От великото загиване на света, така вярвали фарисеите, ще се издигне веднага новият Еон, новият цикъл на развитие,
към
който обаче тогава ще бъдат причислени само онези, които ще издържат изпитанието на Божия съд.
Ето защо те още повече от фарисеите са били обърнати
към
миналото и пазенето на традициите на предците.
Това е било очакването на хората от народа, настроението на които е било насочено повече
към
приятелство с
Бога
, отколкото
към
страх от
Бога
.
В кръга на учениците той е застъпник на морализма и на придържане
към
Мойсеевия закон.
И неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва отведнъж и отново да се оттегля в
себе
си.
Копнежът
към
екстаз характеризира душата на Петър.
На Тайната вечеря Петър се обръща
към
Йоан да научи кой ще предаде Христос.
В утрото на Възкресението Петър и Йоан тичат заедно
към
гроба.
При поръчението, което Възкръсналия възлага на Петър, Петър, посочвайки
към
Йоан, запитва: Защо Йоан ги следва?
Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията,
към
която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент.
31.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са проява на
Любовта
и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина.
Със Светлината на Мъдростта и с топлината на
Любовта
, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност.
Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя
към
Бога
, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата.
И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на
Бога
, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя.
Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на
Любовта
, която побратимява хората и ги прави свободни и силни.
Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя
към
Бога
, който е скрит дълбоко в тяхната душа.
Някои ще кажат, че търсенето на Пътя
към
Бога
е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение.
И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в
себе
си, да Го следва доколкото може.
А всеки, който направи усилие, ще намери сили в
себе
си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне.
И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в
себе
си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на
Любовта
и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея.
Тези сили на
Любовта
и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята.
Значи, от човека се иска да направи усилие над
себе
си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие.
Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание
към
развитие на самосъзнанието и след това се насочва
към
развиване на колективното съзнание.
По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното
към
съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят.
Стремежът на хората и народите
към
свобода,
към
братство и равенство,
към
по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности.
След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен.
И понеже всички следващи последователи не са видели
Бога
, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали.
"Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по
себе
си е Музика".
Животът е целта,
към
която се стремим.
И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго
Бога
и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи.
Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на
Бога
.
Това е троичността на
Бога
.
Елементът, Принципът, който носи Живота в
Себе
Си, е Христос.
И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго
Бога
", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в
Себе
Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем.
И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на
Бога
." Това е първата опорна точка на живота.
Той проповядва и осъществи
Любовта
към
ближния
, защото Християнството е
Любов
към
ближния
.
То е Наука за
Любовта
.
в течението, което върви отгоре надолу
към
центъра на земята.
За да възприемем живота, който води
към
Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа.
Под Отец разбираме Учението на Божествената
Любов
, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека".
Не е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на Великата
Любов
, която действа вътре в нас и в света".
Всички трябва да имате синовно отношение
към
Бога
, да изпълнявате длъжността си
към
Него като
към
свой Баща.
Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за
себе
си, желае да бъде пръв".
Затова е необходимо да разберем кой живот води
към
спасение.
Който тръгне в този Път, като приеме Христа в
себе
си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було.
И който е пристъпил подготвен
към
Истината, той е придобивал Вечния Живот.
Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне
към
това.
Той полага
Любовта
като основа на целокупния живот на човека и човечеството.
А
Любовта
изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения
към
Бога
.
А
Любовта
е Закон на служене.
Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в
себе
си като вътрешен закон.
Христос иска да имаме отношение
към
другите като
към
себе
си.
И отношението
към
дадена душа е отношение
към
Христос.
Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик
към
права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят.
Ние сме постоянно свързани с
Бога
, но не съзнаваме тази връзка.
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на
Бога
, се грижат за нас.
Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както
към
Бога
, така и
към
своите ближни.
А
Любовта
към
Бога
и
Любовта
към
ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството.
Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с
Бога
, а то значи да имаме отворени духовни очи.
Те са се разговаряли с
Бога
, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност.
Необходимо е
Любовта
като един Велик Принцип да проникне в човешките души.
Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света.
Тя ще ви заведе при
Любовта
и Истината.
Учителят казва още: "Когато човек осветява Името Божие, въдворява Царството Божие в
себе
си и изпълнява Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос като проявен Бог.
Разумността прониква Живота или Животът носи в
себе
си Разумността, която се изявява навън като Светлина.
Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в
себе
си.
А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в
себе
си Христос, когато Христос се роди в нас.
И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго
Бога
и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на
Бога
, т.е.
на
Любовта
и на Исус Христос, т.е.
Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае
Бога
в Христа.
Християнството е Учение на
Любовта
и братството, а
Любовта
е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос.
И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича
себе
си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени.
Сега се дава импулс за преминаване на човечеството
към
шестата коренна раса.
Към
края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза.
Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството
към
нова степен на съзнанието, да предизвика
към
живот нов световен вихър.
На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от
Бога
и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека.
Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва
към
Любов
, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро.
да пожертва своето
себелюбие
, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието.
Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика
към
живот нова култура за цялото човечество.
От прехода
към
новото възниква творческият зародиш.
Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от
себе
си този творчески зародиш.
Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето
към
нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните.
Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно
към
друго, както трансът
към
будното съзнание.
Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на
себе
си.
И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви
Любовта
като свободен дар.
Понеже Азът има импулса на
Любовта
, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро.
Когато
Любовта
така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света.
Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата
Любов
.
Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в
себе
си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон.
Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения
към
семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят.
32.
СЪДЪРЖАНИЕ:
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ЕВАНГЕЛИЕТО на ЛУКА - Книга на
Любовта
Любовта
, Вярата и Надеждата като фактори за развитието на човешката душа 249
33.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"
Любовта
има непреодолим стремеж
към
Мъдростта."
Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше.
Любовта
в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни.
Аз искам само да посоча, че това Евангелие е окултна Книга, Книга на Вечната Мъдрост, която съдържа много дълбоки Тайни в
себе
си.
пред лицето на всички хора, за да могат всички да намерят сили в
себе
си да тръгнат в този Път.
НАГОРЕ