Търсене в текстове за 'Невидими същества'

НАЧАЛО

ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 6 резултата в 3 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1900_01_20 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
към текста >>

Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви".
към текста >>

2. 1906_03_23 Учителя до Елена и Константин Иларионови

Тя е, която ни свързва с Небето, с Бога и всички същества.
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер. Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с Небето, с Бога и всички същества. Когато тя е запазена от греха, тя е тъй прекрасна, както лазурното небе, и тъй сияюща, както светлото Слънце. Да ви не дотяга, не сте сами. Имате много приятели добри от Невидимия мир, които ви обичат и се грижат за вас. В тяхната Любов вие и двама ще намерите онази вътрешна радост, която ви е потребна. Нещата в тоя свят са изражение на тая постоянна Любов, която всичко освежава.
към текста >>

Имате много приятели добри от Невидимия мир, които ви обичат и се грижат за вас.
Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с Небето, с Бога и всички същества. Когато тя е запазена от греха, тя е тъй прекрасна, както лазурното небе, и тъй сияюща, както светлото Слънце. Да ви не дотяга, не сте сами. Имате много приятели добри от Невидимия мир, които ви обичат и се грижат за вас. В тяхната Любов вие и двама ще намерите онази вътрешна радост, която ви е потребна. Нещата в тоя свят са изражение на тая постоянна Любов, която всичко освежава. Любовта, това е, което е непостижимо, неуловимо, това е Божието видание, това е вътрешното общение на безсмъртните Духове. Ваш верен П.К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

3. 1913_01_29 Учителя до Елена и Константин Иларионови

Той минава през огнени изпитания и само ръката на Господа е в сила да го пази от видими и невидими опасности.
Люб. Е. И. Получих писмото ви, а така също и изпратената сума. Върху тия предмети, за които ви говорих в по-ранното си писмо за оригиналите и преводите в природата, ще ви обяснявам по-нататък значението. Засега вий размишлявайте и постоянно се молете усърдно и дълбоко, като разкривате вашата душа пред Господа. Молете се усърдно и за Костадина. Той минава през огнени изпитания и само ръката на Господа е в сила да го пази от видими и невидими опасности. Молете се Господ да съкрати ония, които враждуват. Сега е време за духовна работа. Направете оброк, направете посвещение на вашия живот и на живота на всички други да служите Господу. И Господ да почне да работи чрез всички ви. Всички ония вътрешни затаени мисли, които замедляват вашия подем, отстранете.
към текста >>

Всички същества мали и големи вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот.
Извор, Извор, Извор. При планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота, далеч. В смирените сърца ти извираш чист, сладък, в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на тебе земята, животът дължи всичко. На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса. Всички същества мали и големи вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор, загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа. Извор, Извор, Извор, проникни в сърцата на твоите чада. В. В. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

0.019392013549805