Намерени са 277 резултата от 143 текста с корен от думите : 'покой'.
1. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.  Съдържание на бр. 3
- Житно зърно - година І – 1924 г.
- Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание.
Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание. В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря. Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да изразят те своите идеали. към текста >>
6. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран  Съдържание на бр. 6
- Житно зърно - година І – 1924 г.
- Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км.
Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км. и повече; че най-малката от тях е 1,000,000 пъти по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000 пъти разстоянието от земята до слънцето? към текста >>
8. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.  Съдържание на бр. 8
- Житно зърно - година І – 1924 г.
- Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви.
Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум. Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове. Всичко, което създава, което гради, не се явява с трясъци и мълнии. Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви. Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая. към текста >>
22. Книжнина  Съдържание на 6-7 бр.
- Житно зърно - година IV – 1928 г.
- " Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре.
Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието! " Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса. към текста >>
- Госпожица Мауд Маккарти, откривателката на фонотерапията, е добре известна музикантка и дъщеря на покойния С.
Госпожица Мауд Маккарти, откривателката на фонотерапията, е добре известна музикантка и дъщеря на покойния С. В. Маккарти. Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални демонстрации. Правила е изследвания от дълги години и е открила метод, при който звуковете могат да бъдат използувани лечебно, без да се прибягва до изкуство, естетични ефекти, внушение или психични методи. Докато от една страна е вярно, че артистът може да бъде един посредник за лекуване чрез изкуство и че музиката може да стане посредник за въвеждане на неизвестни сили в човешкия живот, също така е вярно. че такива фактори могат да бъдат пренебрегнати, и че само прости звукови вълни могат да се употребят по начин, че да упражнят точно определено благотворно въздействие. към текста >>
27. УВОД КЪМ КАБАЛАТА  Съдържание на 3 бр.
- 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
- Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност.
С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност. към текста >>
- Когато минаха край мене, съобразих, че требва да се помогне на господина, който сам поддържаше главата на покойницата и поех по-близкия, ляв заден ъгъл на платното.
След малко се оттеглих в една задна стая. Мина доста време, докато ни се съобщи, че починалата ще бъде изнесена, Не без известно колебание реших да присъствувам отблизо на тая церемония - току речи за пръв път в живота си. Тъкмо бях стигнал във вестибюла и на южната врата се показаха трима души, които носеха братовчедката на чаршаф. Когато минаха край мене, съобразих, че требва да се помогне на господина, който сам поддържаше главата на покойницата и поех по-близкия, ляв заден ъгъл на платното. След няколко крачки бяхме на върха на съвсем тясната и доста стръмна стълба. Там се налагаше внимание. Наведох се, за да видя, къде да поставя крак. Една тежка миризма, напълно еднаква със снощната, ме блъсна и ми спря за момент дишането. към текста >>
- Тази книга писана от всеизвестния, сега покойник вече, френски професор академик Шарл Рише, съдържа редица факти, добити от наблюдения и опит върху разни сензитиви и медиуми, които хвърлят светлина върху „шестото" чувство у човека - ясновидство, интуиция, телепатия.
Излезе от печат книгата „ШЕСТОТО ЧУВСТВО НА ЧОВЕКА” от Шарл Рише. Издание „Братство" - Севлиево. Цена 30 лв. Тази книга писана от всеизвестния, сега покойник вече, френски професор академик Шарл Рише, съдържа редица факти, добити от наблюдения и опит върху разни сензитиви и медиуми, които хвърлят светлина върху „шестото" чувство у човека - ясновидство, интуиция, телепатия. За края на миналия век тази книга е един ценен принос. Но за нашето време, когато телепатията е научно доказана чрез изучаванията на Гурвич, Лаковски и мн. др. върху живите организми, когато интуицията стана „ръководна теория и метод” в живота навсякъде, когато радиоактивността, четвъртото измерение в теорията за относителността, съвременното радио и безкрайно многото невидими лъчи се прилагат на всяка крачка в живота, когато според думите на Матерлинк най-великото откритие на двадесетия век е „откритието на невидимия свят", тази книга на Рише е стара и все пак може да има известно значение. За напредничавия дух животът на всяка крачка разкрива все нови и нови прозорци към невидимото и следователно възможност да проникнем в него. към текста >>
40. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА  Съдържание на 4 и 5 бр.
- 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
- Нейният душевен покой беше смутен.
Небето и земята, сякаш, се оглеждаха в тях; красотата на деня и нощта се отразяваше в техния взор. И двамата бяха приети с големи почести. Те бяха изслушани поотделно от младата царкиня. Какво можеше да каже тя? Кому да даде сърцето си? Нейният душевен покой беше смутен. Нейният час беше ударил. Кого да избере ? Те бяха еднакво богати, знатни, млади... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите. И както винаги, мъдра в своето царско величие, познавайки живота и света, вярна на своя идеал, тя им каза: „Който от двамата излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моя избраник. За тази цел всеки ще ми покаже своето знание"! към текста >>
42. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1  Съдържание на 1 бр.
- 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
- По тихите и безлюдни улици на малките и големите градове, потънали в покой и мълчание, сега се носеше тропотът на бързи коне, чиито ездачи възвестяваха по кръстопътищата тъжната вест.
В царството на знаменития цар Елмур, един от най-великите и мощни царе на времето, се разнесе като светкавица една страшна вест, която покри с печал цялата страна. По тихите и безлюдни улици на малките и големите градове, потънали в покой и мълчание, сега се носеше тропотът на бързи коне, чиито ездачи възвестяваха по кръстопътищата тъжната вест. Единствената дъщеря на Елмур, Великия владетел на страната, Елмира, се беше разболяла от най-ужасната болест и царят обещаваше голяма награда на този, който се наеме да я излекува. към текста >>
45. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ  Съдържание на 9-10 бр.
- 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
- Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. към текста >>
53. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ  Съдържание на 10 бр.
- 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
- когато той се смее сам на това, което приказва с едно задъхващо хихикане, придружено никога със задушаване и кашлица или с просълзени очи, той непременно е добросърдечен, духовит, незлобив и с променчив, лек характер, защото, ако можеше да разсмива другите и сам да остане със с покойно лице, той би имал по-твърда воля, би бил по-саркастичен.
Когато човек смеейки се говори, т.е. когато той се смее сам на това, което приказва с едно задъхващо хихикане, придружено никога със задушаване и кашлица или с просълзени очи, той непременно е добросърдечен, духовит, незлобив и с променчив, лек характер, защото, ако можеше да разсмива другите и сам да остане със с покойно лице, той би имал по-твърда воля, би бил по-саркастичен. При смеха лицето на издигнатия духовно човек сияе. Той е израз на цялото лице, което не се изкривява комично, а трепти. Цялото лице се смее — всяко мускулче от тоя смях се прелива като вълна и някакъв оптимистичен повик. В тоя смях участвува радостта на света — чиста, непринудена и богата. към текста >>
55. DU MAITRE- LA VISITE DE LAMOUR  Съдържание на брой 2
- 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
- При абсолютен покой, под червено осветление, мозъчното излъчване се изразява в права, равномерна линия.
При абсолютен покой, под червено осветление, мозъчното излъчване се изразява в права, равномерна линия. При най-слабо напрежение, предизвикано било от внимание, било от вълнение, линията внезапно си изменя посоката, приема различни форми според това, дали чувствата са били силни или слаби. Радостта, страхът, ужасът, всяка човешка мисъл си имат определена форма на вписване. към текста >>
- Пътувам ден и нощ без отдих и без покой.
Какво диря по тези безкрайни морета? Кое ме тласка към незнайни и далечни брегове? Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Само аз зная, какво диря по незнайните морета и страни, Аз диря път към моята родина, аз диря светлата слънчева пътека, която прекосява разярения океан, където снежни виелици се извиват над скалисти северни брегове. Тая светла улица води към моята слънчева родина, към моята бленувана страна. Тя е там, аз я виждам нестъпкана от човешки крак, невиждана от човешко око. Моята незавладяна родина, моята неоткрита страна, братя, моята слънчева страна, моята душа... към текста >>
58. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ  Съдържание на брой 5
- 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
- от състояние на покой то трябва да прояви един растеж, чрез който да излезе из тия ограничителни условия.
Нужно ли му е да промени формата си, за да изяви съдържанието си? — Заровено в земята, то се намира при по-ограничени условия, отколкото тези, при които е било над същата. Тук липсата на пряка светлина, нужната влага, присъствието на грубите елементи на пръстта навярно не са удобни за формата, в която се намира. И то почва да търси начин да се освободи. Но за целта трябва да се измени т.е. от състояние на покой то трябва да прояви един растеж, чрез който да излезе из тия ограничителни условия. Топлината, влагата, въздухът и светлината му помагат да прояви съдържанието си и да надвие и надрасне условията. Така семето жертвува формата си, за да се превърне в младо, крехко стъбълце. Стеблото има нови възможности и е във връзка с нови сили, които му обезпечават друг по-висш живот. Ето как чрез саможертвата семето се възражда, и преминава от една форма в друга — по-плодоносна, като си създава нови органи, които го свързват със сили от други свят. към текста >>
- Следователно, липсва ни разум, липсва ни достатъчно умствена светлина, достатъчно любов в сърцата, Време е вече да сменим и надраснем състоянието си на покой.
Днес човек е поставен при най-добрите условия, които би пожелало едно семенце за своето възраждане. Чрез органите и вегетативната система ние сме свързани с всички видими и невидими сили на природата. Остава само едно: ние да използуваме това, което нашите корени ни доставят. Следователно, липсва ни разум, липсва ни достатъчно умствена светлина, достатъчно любов в сърцата, Време е вече да сменим и надраснем състоянието си на покой. Ние не трябва да оставаме в състоянието на зърното, защото, ако не се изявим и надраснем средата и условията, ще изгнием в нея. Състоянието на нашата физика е нашето минало, което трябва да надраснем. Човекът чрез съдържанието и смисъла на своя живот може да надвиши всички земни сили и форми, като прекрачи границата на духовния свят. към текста >>
68. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17  Година 2 (1930)
- Вестник 'Братство' – 1928-1944
- Истината, която ще ви даде покой и възторга на устрема в този бушуващ свят.
Процесът на вдълбочаването поражда недоволство, протести и разрушава много ненужни неща. Обичайте истината заради нейната красота, живейте според правдата, поради вашето собствено желание и развивайте вътрешното чувство на правилното разбиране. Вървейки сляпо след когото и да било, вие ставате предатели на Истината, а аз не желая да станете такива, защото аз я нося с такава предпазливост и благодарност за нейната красота. Затова именно, аз извиквам бунт вътре в самите вас, аз копая на дълбоко, за да разкрия във вас този извор, който ще утоли жаждата ви. Истината, която ще ви даде покой и възторга на устрема в този бушуващ свят. към текста >>
76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121  Година 7 (1934 - 1935)
- Вестник 'Братство' – 1928-1944
- и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г.
След първото това видение, докато се опомня последва второ и веднага след това от към тоя същия ъгъл се понесе една мъглявост подобна на облак в размер 30 — 40 см. много ясно очертаващ се в пълния мрак. Тази мъглявост или облаче, движейки се — плавайки сред стаята, ту се свиваше ту се разпущаше и ясно се забелязваше трептението му. Спря се пред мен на разстояние около 1 м. и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г. и то толкова добре, че ясно личеше пътеката на добре вчесаните коси на главата й. Моментално това видение изчезна, като на негово място се яви някакъв площад, с голяма, дълга хубаво осветлена улица, по която ясно видях големи хубави къщи, дървета и движещи се хора. Дали това видение съм наблюдавал 1—2 минути не мога да кажа, защото всичко това стана тъй бързо и неочаквано, но то остави у мене неизличимо впечатление и доволство. към текста >>
80. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167  Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение.
Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън. Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение. Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост. към текста >>
- Ще ви приведа един пример за потвърждение на факта, че вашите близки покойници са всякога около вас.
Ще ви приведа един пример за потвърждение на факта, че вашите близки покойници са всякога около вас. Един стар българин, голям богаташ, но и голям скъперник, умрял от някаква сериозна болест. Като се върнали от погребението, дъщерите му казали: „Слава Богу, че се освободихме от този сатрап, от този фараон, от този деспот. Сега вече свободно ще ядем и ще пием.“ Те поканили много гости, сложили богата трапеза и започнали да ядат и да пият. Гостите насядали около трапезата, но останали учудени, когато видели, че вилиците, лъжи, ножовете, чиниите, които били сложени на масата започнали да се хвърлят на една и на друга страна. Всички скочили от столовете си уплашени и започнели да се озъртат наляво — надясно да търсят причината на това явление. към текста >>
- Най-после една стара, но умна баба разбрала коя е била причината за това тайнствено явление и казала на дъщерите на богатия покойник: „Баща ви е недоволен от вас, че като се събирате на угощение не каните и него.“ — Какво трябва да правим, за да го задоволим?
Сега вече свободно ще ядем и ще пием.“ Те поканили много гости, сложили богата трапеза и започнали да ядат и да пият. Гостите насядали около трапезата, но останали учудени, когато видели, че вилиците, лъжи, ножовете, чиниите, които били сложени на масата започнали да се хвърлят на една и на друга страна. Всички скочили от столовете си уплашени и започнели да се озъртат наляво — надясно да търсят причината на това явление. Колкото да разсъждавали, те не могли нищо положително да кажат и се разотишли по домовете си. След няколко дена пак ги поканили на угощение, но и този път пак се повторила същата история. Най-после една стара, но умна баба разбрала коя е била причината за това тайнствено явление и казала на дъщерите на богатия покойник: „Баща ви е недоволен от вас, че като се събирате на угощение не каните и него.“ — Какво трябва да правим, за да го задоволим? — Ще сложите на масата един прибор и ще кажете: „Заповядай татко! “ Ще видите, че той ще престане да се изявява по такъв начин. И наистина, като поканили трети път гостите на обед, дъщерите сложили един прибор и за баща си, и като седнали всички да ядат казали: „Заповядай, татко, хапни си, каквото искаш.“ От този момент бащата престанал да се проявява по такъв начин. Така и бащата присъствал на угощението. към текста >>
84. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174  Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- „Царственото цвете на Египет живее в свещените води, които, в своята спокойно чистота, образуват вечното място на неговия покой.
„Царственото цвете на Египет живее в свещените води, които, в своята спокойно чистота, образуват вечното място на неговия покой. Аз съм духът на цветето, аз се поддържам върху водите на истината, и моя живот е направен от диханието на небесата, което е любов. Но падението на моето земно обиталище, над което още се издигат крилете на моята любов, отдалечи светлината на небето, която е мъдрост. Духът на царствения лотос не може да живее дълго време в мрака, цветът увяхва и умира, когато светлината му е отнета. Спомняй си тези думи, дете, запиши ги в твоето сърце, защото когато духът ти стене способен да ги разбере, те ще ти изяснят много неща.“ към текста >>
- „Тука е много студено“, помисли то, постоя малко, безсъзнателно забравило ръката си върху рамото на покойницата, после духна на пръстенцата си, за да ги съгрее, и изведнъж, като набута върху леглото каскетчето си, тихичко, пипнешком, излезе от избата.
Стопанката на квартирите преди два дни бяха затворили в полицията; наемателите се разпръснаха поради празника, а едничкият останал безделник в халат вече цяло денонощие лежеше мъртвопиян, не дочакал и празника. В другия кът на стаята стенеше от ревматизъм някаква осемдесетгодишна бабичка, била никого си и някъде си бавачка, а сега умираше самотно, охкайки, карайки се и викайки по момчето, тъй че то вече почна да се страхува и да се приближава до нея. To беше успяло вече да пие вода някъде в коридора, но нийде не намери корица хлебец и вече за десети път пристъпваше да събуди майка си. Мъчно му стана най-после, в тъмнината: отдавна настъпи вечерта, а не светваше. Като попипа лицето на майка си, то се зачуди, че тя съвсем не се мърда и че е станала такава студена както стената. „Тука е много студено“, помисли то, постоя малко, безсъзнателно забравило ръката си върху рамото на покойницата, после духна на пръстенцата си, за да ги съгрее, и изведнъж, като набута върху леглото каскетчето си, тихичко, пипнешком, излезе от избата. То и по-рано би излизало, но все се страхуваше от голямото куче горе на стълбата, което цял ден висше там горе на съседските врати. Но кучето го нямаше и то изведнъж излезе на улицата. към текста >>
86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192  Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им.
Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат на други раси, в други части на тъмната земя, на един народ, който е само чувал да се говори за светлината, но никога не я е виждал. Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им. че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи. Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка. Кажи им тези неща с глас силен като зов на тръба който не може да бъде криворазбран. Избави тия, които чуят и направи моя храм отново жилище на Духа на Истината. Храмът трябва да се разруши, но той не ще се разруши в безчестие. към текста >>
- Ако в вашия ум няма светлина, вие не мислите и сте в покой.
И Писанието казва: „И земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше върху бездната.“ Значи, преди създаването на света, имало е такива големи противоречия, каквито светът никога не може да си представи. Но когото дошъл Духът, това разумно начало, и почнал да твори, още като казвал първата дума, веднага се явила светлината. Следователно, появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум. Затова, ако в вашия ум има светлина, вие мислите и сте в движение. Ако в вашия ум няма светлина, вие не мислите и сте в покой. А в покоя всякога има тъмнина; като дойде, обаче, светлината, тя твори. Със светлината заедно иде топлината. Това е на човешки език казано. Мисълта и чувствата трябва да вървят заедно, ръка за ръка. По този път човек ще може да пресъздаде противоречията. към текста >>
- Когато тялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си.
Сега, понеже ви говоря за противоречията, ще ви дам следния афоризъм: частите са условия за съществуването на цялото и цялото е условие за съществуване на частите. Кое се роди първо — частите или цялото? Органите на тялото не са нищо друго, освен самото тяло в движение. Когато тялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си. Когато органите са в движение, образоват цялото, а когато органите са в покой, образуват себе си. Бог е цялото, което работи в света. В този процес на работа, на движение, всяко същество има свое проявление. Затова, докато Бог работи в света и ние трябва да работим. Това, което човек мисли, чувства и прави, както и този импулс, който го тика към учене, това е Божественото в него. към текста >>
- Когато органите са в движение, образоват цялото, а когато органите са в покой, образуват себе си.
Сега, понеже ви говоря за противоречията, ще ви дам следния афоризъм: частите са условия за съществуването на цялото и цялото е условие за съществуване на частите. Кое се роди първо — частите или цялото? Органите на тялото не са нищо друго, освен самото тяло в движение. Когато тялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си. Когато органите са в движение, образоват цялото, а когато органите са в покой, образуват себе си. Бог е цялото, което работи в света. В този процес на работа, на движение, всяко същество има свое проявление. Затова, докато Бог работи в света и ние трябва да работим. Това, което човек мисли, чувства и прави, както и този импулс, който го тика към учене, това е Божественото в него. Когато престанете да работите и условията за работа ще се изгубят. към текста >>
97. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247  Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- Качествата на огъня са: светлина (топлина), проницателност (разредителност) и движение; на земята —тъмнота, плътност (непроницателност) и покой (инерция).
Платон ни посочва на трета една полярност при, която всеки елемент има по три качества. Качествата на огъня са: светлина (топлина), проницателност (разредителност) и движение; на земята —тъмнота, плътност (непроницателност) и покой (инерция). И по тези си качества огъня и земята са противоположни. Въздуха взема две от качествата на огъня — разредителност (това качество, което казахме за светлинния и топлинния етер — че разреждат материята) и движение, и едно на земята, а именно тъмнина, а напротив водата взема две качества от земята а именно — тъмнина и плътност и едно от огъня именно — движението. Но огъня е 2 пъти по рядък от въздуха, три пъти по подвижен и четири пъти по активен от въздуха. Въздуха е 2 пъти по-активен от водата, три пъти по рядък и четири пъти по подвижен. Също и водата е два пъти по активна от земята, три пъти по рядка и четири пъти по подвижна. към текста >>
100. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266  Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- Не мислете за ония мъртви работи, които са в покой.
В човешкия мозък съществуват същите апарати, каквито има и в аероплана и радиото. Човек има такива апарати, с които всеки момент може да се изолира от външния шум. С други думи казано: човек може да се подигне в мисълта си така, че да остане глух за най-големия шум около себе си. Мислете за онези работи, на който трептенията са бързи, силни. Не мислете за ония мъртви работи, които са в покой. Всички неща, които бавно се движат, те носят в себе си една по-низка енергия, която ни спъва Всички тела. които се движат бързо, те носят в себе си висша енергия, която се отразява добре на човека. към текста >>
105. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293  Година 14 (1941 - 1942)
- Вестник 'Братство' – 1928-1944
- тя не му дава покой.
Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка. Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм. Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце. тя не му дава покой. Тя слага велики въпросителни пред неговия ум. Казва се скръб. казва се страдание — една песен в два гласа. Хората не обичат нито скръбта, нито страданието. към текста >>
107.   -
- “ При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче.
През пролетта на 1912 год. един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравко, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза; „Мамо, че аз нали ходих на училище? “ Майка й каза; „Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? “ На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих? “ При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче. към текста >>
- Освен това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ни момче.
През пролетта на 1912 г. един ден съпругата ми Пена С. Даскалова, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без забикалки каза: „мамо ма, че нали аз ходих на училище? “ Майка й й каза: „ех, и тая добра — кога си ходила на училище? “ На този й въпрос Здравка отговори: „мамо, мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събориха вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших , разболях се и вече не ходих“. Освен това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ни момче. към текста >>
- Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие.
Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти. Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения. И двете са, при все туй, неразделими, и ние ще считаме, че физиогномията ги обхваща изобщо. към текста >>
- Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса.
От тогава бе се изминало почти една година. Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса. Фигурата на майка му била ясна и видима, като да е било денем, и гледала право към него. Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана. Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден. След малко Любен пак си повдигнал главата, за да види, дали стои майка му над леглото, но, за негово учудване, забелязал, че майка му в същия вид и форма осветила другото легло, на което спели баща му с другите две деца. Тя и там стояла права в светлата елипса, с устремен поглед към главите на братчетата му. към текста >>
- Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи.
Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите момичета от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот. Но има опери, темата на които не е животинската страст, а човешката любов в нейната най-висша и най-благородна форма, любов, която се разцъфтява в самопожертване, защото самопожертването се явява като естествен цвят, който израства от корена на любовта. Музиката на една от оперите на Вагнер в ранния период на творчеството му: „Хвърчащия Холандец“ (Моряк Скиталец) изразява именно такава любов. Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове. като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие. Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност. към текста >>
- След три дена жена ми една нощ видяла на сън малката покойница тъкмо такава каквато изглеждаше приживе, и я чула да й казва: „мамо, не плачи: аз не съм те оставила, аз съм още при тебе.
Те са много, но неотдавна такива са съобщени и от италианския лекар Камело Самона, доктор по медицината н правото, които идат да потвърдят възможността за един човешки индивид да се превъплътява повече пъти. Той пише в Filosofia delle Scienza следното: „На 15. март 1910 г. малката ми щерка Александрина, след тежко боледуване от менингит, почина на 5-годишна възраст. Болките ми бяха безгранични, жена ми изглеждаше, че ще си изгуби ума от скръб. След три дена жена ми една нощ видяла на сън малката покойница тъкмо такава каквато изглеждаше приживе, и я чула да й казва: „мамо, не плачи: аз не съм те оставила, аз съм още при тебе. Видиш ли. аз пак ще стана малка“. В това време тя се превърнала в малко ембрио, като прибавила: „ти сега трябва да почнеш отново да страдаш за мене! “ Същият сън след три деня се повторил с най-голяма точност. към текста >>
- За да се констатира, обаче, подобието на едно от децата с малката покойница Александрина, трябваше да се почака, додето децата се поразвият повече.
Предсказването за пола наистина се потвърдило. На 22 ноември 1910 г. сутринта се родили две момичетата. За да се констатира, обаче, подобието на едно от децата с малката покойница Александрина, трябваше да се почака, додето децата се поразвият повече. Забелязало се, обаче, още от начало, че предричането ще се изпълни. Двете близнета още отначало не си приличали по между си, напротив те дори били съвсем нееднакви по конструкция на тялото, по боята на лицето и но външния израз. По-малкото от двете изглеждало като точно копие на малката Александрина, когато се родила и, което е по-чудно, малкото копие се родило с три физически симптома: хиперемия (кръвясване) на лявото око, себорае (мазно течение) на дясното ухо и лека асиметрия на лицето, точно същите симптоми, с които се била родила и малката Александрина. към текста >>
- Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката покойница ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща.
Боя се поради това и смятам за твърде възможно, че съм пропуснали и незабелязал неща, които, може би, са тъкмо важни, а пък съм споменали неща, които съвсем не са интересни. Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката покойница ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща. към текста >>
120. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест.
Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка. Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено освободен от плътския си организъм. Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта. Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест. към текста >>
- Веднага след смъртта, покойникът т.
Веднага след смъртта, покойникът т. е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения. към текста >>
122. Всемирна летопис, год. 2, брой 04  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Когато, следователно, имаме две релативно една спрямо друга движещи се системи, 1 и 2 (земята и въздушният кораб), човек, който се намира в система 1, може с същото право, както и този в система 2, да твърде, че неговата система е в покой, а другата в движение, както и обратно.
Правим друг механически експеримент; спускаме едно махало да се люлее или нещо подобно. Всичко става точно така, като че лодката си стои на земята. Само като погледнем през прозореца, ние забелязваме, че се движим, обаче пак се забелязва. че се движим относително (релативно спрямо земята. С известно напрежение на волята можем дори да си представим, че стоим на едно место, а земята се движи, нещо, което всички сме преживявали, когато сме били в трена на некоя гара и друг трен се предвижва покрай нашия. Когато, следователно, имаме две релативно една спрямо друга движещи се системи, 1 и 2 (земята и въздушният кораб), човек, който се намира в система 1, може с същото право, както и този в система 2, да твърде, че неговата система е в покой, а другата в движение, както и обратно. Неме механически експеримент, чрез който може да се докаже, кой от двамата има право. към текста >>
123. Всемирна летопис, год. 2, брой 05  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата.
Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. към текста >>
- В България покойният професор в Соф.
В България покойният професор в Соф. Университет П. Бахметиев беше първият, който привлече вниманието на нашето общество към Райхенбаха. Когато се откриха Рентгеновите лъчи, които проникват през непрозрачни предмети, хората се сетиха, че лицата, с които е правил опити Райхенбах, са можели да виждат вътрешните органи на човека: черния дроб, стомаха, червата и пр. Тая аналогия накара Бахметиева да излезе в списание „Български Преглед“ год. III, 1896 г., кн 5, стр. към текста >>
- Неусетно така в разговор заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с покойния поручик Д., който взимаше живо участие в разговора.
Неусетно така в разговор заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с покойния поручик Д., който взимаше живо участие в разговора. Тъкмо когато той говореше на някаква обикновена фронтаджийска тема, дойде ми на ум, че бе починал, защото в боя почти пред мене издъхна, и че навярно сънувам. Разтъжих се и се обърнах към него със следните думи: „Ах Петре, Петре, какво стана, че сега само на сън да можем да си приказваме и виждаме! “ към текста >>
- Само главата ми бе останала вън от окопа и едно от парчетата ме нарани на същото място по темето над челото, където през времето на съня ми покойният поручик Д.
Пред нас беше някакъв сибирски полк, който се биеше с отчаяна упоритост, обаче, въпреки това, принудихме го да отстъпи двата си реда окопи и да се оттегли. След отбиването на последната му контраатака, румънската артилерия, за да прикрие отстъплението му, откри силен огън по нашите вериги. Заповядах на войниците да наскачат във взетите от противника окопи, докато премине артилерийския ураган. В момента когато и аз скочих в окопа, една бризатна граната с трясък се пръсна на няколко крачки пред мене. Ако бях закъснял със скачането си в окопа една секунда, гранатата трябва- ще да ме разкъса. Само главата ми бе останала вън от окопа и едно от парчетата ме нарани на същото място по темето над челото, където през времето на съня ми покойният поручик Д. ме беше погалил! към текста >>
- Въпросът си остава този: как се представлява едно природно явление на двама, намиращи се в две различно движещи се системи, наблюдатели, или с други думи, как преценявам едно природно явление, когато телата, с които то е свързано, по отношение на мен се намират в покой или в движение?
Нека теглим заключенията от SRP3) които ще ни послужат при преценяването и измерването на природните явления. Въпросът си остава този: как се представлява едно природно явление на двама, намиращи се в две различно движещи се системи, наблюдатели, или с други думи, как преценявам едно природно явление, когато телата, с които то е свързано, по отношение на мен се намират в покой или в движение? Математическият отговор бихме получили чрез приложението на трансформационните уравнения. Тук ние можем да отбележим само най-важните резултати, и за нагледност, вместо да разглеждаме абстрактно две системи, ще говорим пан за земята и въздушния кораб. към текста >>
125. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Юпитер пък се намира в своя дом и действа като часов владетел много силно, Сатурн действа средно, понеже се намира в състояние на покой.
Ако прегледаме Ефемеридите за времето от 21 — 27 февруари 1915 година, ние намираме, че Слънцето се намира в знака Риби, Луната в Телец, Близнаци, Рак и Лъв, Меркурий в Риби и Водолей при това обратен, Венера в Козирог, Марс в Водолей, Юпитер в Риби и Сатурн в Близнаци и стоение. Уран и Нептун не вземаме под внимание. Понеже до 23- ти Меркурий се намира в Риби и при това обратен, като часов владетел той е твърде слаб, но се засилва наново, щом влезе на 24 февруари в Водолей. Юпитер пък се намира в своя дом и действа като часов владетел много силно, Сатурн действа средно, понеже се намира в състояние на покой. Сега ако иска някой да използва например Меркуров планетен час и да приемем, че Меркур обратен се намира на 1о14' от Риби, а на асцендента на болния са Близнаци или Стрелец Зо15', то това е едно неблагоприятно осветление и за предпочитане е да не се предприема лечение през този ден. Ако ли се намираме на асцендента на същия градус Телец, Козирог, Рак или Скорпион, то благодарение на тези добри аспекти може все пак да се предприеме лечение. Да приемем сега, че иска някой да осветлява в Апас-татва в свръзка с Юпитеров звезден час, то например 22 февруари 1915 година (според дадената таблица)времето от 9 часа и 01 минути е благоприятно; Апас почва да трепти в 8 часа и 54 минути; а Юпитеровия звезден час започва от 9 часа 01 минута. Тогава чакаме до 9 часа и 01 минута и от него момент започваме осветляването, което продължаваме според определеното вече в отдела за Татва време. към текста >>
- Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва.
Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно. Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода. към текста >>
- Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението.
От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението. към текста >>
127. Всемирна летопис, год. 3, брой 01  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. към текста >>
- В присъствието на около 15 техни сродници и съседи, събрани за целта, влязох в разбирателство с невидимия немирник и за такъв се манифестира духът на покойния стопанин на къщата, Маринчо Арабов, който декларира, че той ги тревожи от две години, за да ги застави да се устрои разбирателство помежду им, както това, за да им яви, че има живот зад гроба, а има и отговорност за нередовен живот; че той за своя нередовен живот бил в ада за 15 години ; и да им препоръча да живеят честно, защото начина, по който живеели, не бил „честен,“ та ако продължавали все тъй, щели да си влошат съдбата толкова, че никога да не излязат от ада.
До 26/XI с. г. около две седмици, не намерих време да изпълня обещанието си. Нея сутрин, тя пак дойде, та ми описа трогателно страховитите демонстрации на невидимия им гостенин, от които джуките нейни и на домашните й, се изпопукали от страх и тревога, през нощта Обясни, че понеже възрастният И син направил известно „заклинание“ вечерта, за прогонването на тоя неизвестен „таласъм“, както го наричали те, последният в отговор па това, започнал да нанася на вратите на спалнята им такива силни удари, като с брадва или чук, щото те от ефекта на тия удари се стреснали всички и вдървили на местото си, до като престанали след известно време ударите. С плач ме замолиха да им услужа за отстранение на това „зло“, от което цялото семейство от 6 — 7 члена (синове, дъщери и снаха) се поболели от страх и безсъние. Обещах и вечерта отидох, придружен от един интелигентен приятел. В присъствието на около 15 техни сродници и съседи, събрани за целта, влязох в разбирателство с невидимия немирник и за такъв се манифестира духът на покойния стопанин на къщата, Маринчо Арабов, който декларира, че той ги тревожи от две години, за да ги застави да се устрои разбирателство помежду им, както това, за да им яви, че има живот зад гроба, а има и отговорност за нередовен живот; че той за своя нередовен живот бил в ада за 15 години ; и да им препоръча да живеят честно, защото начина, по който живеели, не бил „честен,“ та ако продължавали все тъй, щели да си влошат съдбата толкова, че никога да не излязат от ада. При това настоятелно иска от семейството си, да му устроят молитви, защото от смъртта му не се сетили да направят това. След достатъчни обяснения с него и с други духове на познати теч сродници и съграждани, които се явиха, аз обещах от името на семейството му, че волята му ще бъде изпълнена, но за доказателство, и той повече да не ги безпокои. И действително, от нея вечер всичко се прекратило и това семейство мирясало вече от дотогавашните безпокойства. Обаче, те неизпълнили желанието на покойния си съпруг и баща, вследствие на което той се възмутил отново и точно след два месеци—26/1.1909 г. започнал изново да ги тревожи още по-сериозно. към текста >>
- Обаче, те неизпълнили желанието на покойния си съпруг и баща, вследствие на което той се възмутил отново и точно след два месеци—26/1.1909 г.
Обещах и вечерта отидох, придружен от един интелигентен приятел. В присъствието на около 15 техни сродници и съседи, събрани за целта, влязох в разбирателство с невидимия немирник и за такъв се манифестира духът на покойния стопанин на къщата, Маринчо Арабов, който декларира, че той ги тревожи от две години, за да ги застави да се устрои разбирателство помежду им, както това, за да им яви, че има живот зад гроба, а има и отговорност за нередовен живот; че той за своя нередовен живот бил в ада за 15 години ; и да им препоръча да живеят честно, защото начина, по който живеели, не бил „честен,“ та ако продължавали все тъй, щели да си влошат съдбата толкова, че никога да не излязат от ада. При това настоятелно иска от семейството си, да му устроят молитви, защото от смъртта му не се сетили да направят това. След достатъчни обяснения с него и с други духове на познати теч сродници и съграждани, които се явиха, аз обещах от името на семейството му, че волята му ще бъде изпълнена, но за доказателство, и той повече да не ги безпокои. И действително, от нея вечер всичко се прекратило и това семейство мирясало вече от дотогавашните безпокойства. Обаче, те неизпълнили желанието на покойния си съпруг и баща, вследствие на което той се възмутил отново и точно след два месеци—26/1.1909 г. започнал изново да ги тревожи още по-сериозно. Тогава се принудиха да му устроят панихида, след което настъпи пак мир, между двете страни. Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. към текста >>
- II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков.
II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков. По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо. Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. към текста >>
- Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си.
II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков. По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо. Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания. Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. към текста >>
- А ние твърдим, че в случая няма нищо чудно или свръхестествено, защото истината е, че духът на покойния свещенослужители за да докаже на богомолците и приятелите си съществуването на задгробния живот, се е проявил чрез един автопортрет, който, както съобщава Daily Express, не се показал върху стената отведнъж, а постепенно, точка по точка.
Приликата с оригиналния му портрет, снет наскоро преди смъртта му, била поразителна. Никаква човешка ръка не се била допрела до това място на стената, за да нарисува въпросното изображение. Разни мнения са се изказали по тоя случай, разпитани са били мнозина учени и духовни лица, но всички са дошли до заключението, че рисунката има свръх нормален или свръхестествен произход: тя наистина представлявала лика на починалия и била начертана на стената по тайнствен (окултен) начин. Интересно е и мнението, че тя се считала за „отразена мисъл“ на някой медиумнически субект, който познавал Дайдъла приживе и е присъствал на църковните му служби. И директорът на окултното списание Тhe Light (Светлина) е обяснил в поменатия английски вестник, че това е манифестация на духове. А ние твърдим, че в случая няма нищо чудно или свръхестествено, защото истината е, че духът на покойния свещенослужители за да докаже на богомолците и приятелите си съществуването на задгробния живот, се е проявил чрез един автопортрет, който, както съобщава Daily Express, не се показал върху стената отведнъж, а постепенно, точка по точка. Същият вестник е дал едновременно фотографската снимка на Дайдъла и появилата се рисунка, за да се види приликата им. към текста >>
- Това обстоятелство, както и личността на покойника,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си.
За да изпълни желанието на родителите си и на своите приятелки, на 19-та си година тя се съгласила да се ожени за г. Хауфе, твърде близък на чичовото й семейство. Тоя брак й бил твърде приятен, поради прямотата на младоженеца и добрата перспектива, която той й открил. Но било че е предчувствала бъдещите си страдания и болести, било по друга некоя утаена причина, тя, без да измени на чувствата си, паднала през същото време в едно отчаяно състояние, което е останало необяснимо за приятелите й: тя плачела по цели дни в плевника на бащината, си къща и в продължение на пет седмици прекарала в безсъница. По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си. Това обстоятелство, както и личността на покойника,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си. но впечатление и тя придружила погребалното шествие до гробищата. Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя свят. По-късно същият покойник й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало. към текста >>
- По-късно същият покойник й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало.
Но било че е предчувствала бъдещите си страдания и болести, било по друга некоя утаена причина, тя, без да измени на чувствата си, паднала през същото време в едно отчаяно състояние, което е останало необяснимо за приятелите й: тя плачела по цели дни в плевника на бащината, си къща и в продължение на пет седмици прекарала в безсъница. По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си. Това обстоятелство, както и личността на покойника,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си. но впечатление и тя придружила погребалното шествие до гробищата. Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя свят. По-късно същият покойник й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало. към текста >>
- .. След това аз се считах щастлив, че можах да събера една група сътрудници като: Д-р Анкос (Папюс), Фабиус де Шамвил, Анри Маже, Жиро, г-жа Жоселм-Монрок, Анри Дюрвил, Донато, Борнис, Бертен (аптекар), Д-р Крайс, популярният романист Марк Марио и цел легион други учени и изследвани между които бе и покойният командант Дарже.
Аз го виждам и сега, като да стои пред мен. Няколко дни преди да си замине, аз имах печалната чест да приема посещението му: той дойде да ми благодари за влиянието, което упражних, за да се признае — най-сетне! — от обществена полза Дружеството за трансцеденталната фотография, на което той бе едновременно касиер и един от основателите заедно с Воше.1) Бех го видял пак преди около 15 години,“когато се присъедини към Синдиката на Окултизма. Аз мечтаех тогава да се образува във Франция едно образцово братство, което да има за цел да обедини всички, които се занимават с окултизма, и да защищава техните интереси. Това братство се образува и живя дълги години, но, щом избухна войната, и то изчезна като едно видение. .. След това аз се считах щастлив, че можах да събера една група сътрудници като: Д-р Анкос (Папюс), Фабиус де Шамвил, Анри Маже, Жиро, г-жа Жоселм-Монрок, Анри Дюрвил, Донато, Борнис, Бертен (аптекар), Д-р Крайс, популярният романист Марк Марио и цел легион други учени и изследвани между които бе и покойният командант Дарже. към текста >>
- След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки.
След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр. картини, които той гледа и в тях вижда или преживява миналия си земен неморален живот, от който се гнуси и отвращава, а същевременно гледа и разложението на своята плът, в която през земния живот е обитавал, но не си е изпълнил длъжността да я възпира от престъпните й влечения и деяния. към текста >>
- В последния ден, преди смъртта си, тя сънувала приятелката си Златка, нейна съученичка, заминала наскоро преди нея, че я завела на една хубава, цветна поляна, където имало много книги за прочит (покойната ми сестра обичаше много литературата).
Предсказване на сън точната дата на смъртта. На 31 януари 1901 год. в гр. Скопие се помина сестра ми Марийка. В последния ден, преди смъртта си, тя сънувала приятелката си Златка, нейна съученичка, заминала наскоро преди нея, че я завела на една хубава, цветна поляна, където имало много книги за прочит (покойната ми сестра обичаше много литературата). Същата й казала, че от сега нататък, на това място тя ще пребивава и че вечерта, точно в 9 ч. ще замине и тя. Събужда се сестра ми и, уверена в съня си и радостна, разказала го на домашните ми. През целия ден питала за времето. Вечерта, когато докторът я инжектирал, тя смеешком му забелязала, че, всичко е безполезно, понеже с нея е свършено вече. към текста >>
129. Всемирна летопис, год. 3, брой 03  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Туй изглежда като една ми го правилна дефиниция на атомичната теория, както тя е била разбирана към края на деветнадесетото столетие, теория преодоляна по-сетне от въртежната теория на Хелмхолц и на покойния Лордм Келвин, който описва атома като една мъничка вихрушка или въртеж на етера, при което разните свойства на материята се дължат на размера и скоростта на въртежа.
Туй изглежда като една ми го правилна дефиниция на атомичната теория, както тя е била разбирана към края на деветнадесетото столетие, теория преодоляна по-сетне от въртежната теория на Хелмхолц и на покойния Лордм Келвин, който описва атома като една мъничка вихрушка или въртеж на етера, при което разните свойства на материята се дължат на размера и скоростта на въртежа. По-новите теории приемат, че материята е образувана от многобройни положително и отрицателно наелектризирани частички, чието взаимодействие произвежда всичките нейни разнообразни свойства, при което атомът е равносилен на сбор от малки отрицателни и големи положителни частички (Lectures on „The Properties of Matter“ by Professor Sir J. Thomson, F. R S. biven before the Royal Institution in 1909). Като се има предвид тази последна теория, става съвсем ясно, че от нея е трябвало да се развие най-новата хипотеза, която приема, че материята е само една форма на енергията. към текста >>
- че по стената имаше и други картички, които си оставаха в покой.
Там явява му се на сън заминалият брат и точно му описва своята участ, като му съобщава и болницата, в която лежал. Сънят бил толкова ясен, че брат му се събужда потресен и напълно уверен в случилото се. И наистина, като дохожда в София и проверява в посочената насъне болница, излиза точно тъй, както му е съобщил заминалият му брат. В същото пък време, в Стара-Загора, в неговата стая, през нощта, всички негови картички и снимки, изпращани до жена му, паднаха по пода от стената, без някоя видима причина. Още повече. че по стената имаше и други картички, които си оставаха в покой. А дъските на тавана скърцаха през цялата нощ, като че ли някой ходеше в стаята, която се намираше над неговата. Скоро съобщиха и на жена му, че той е убит. Забравих да отбележа, че все по това време, даже преди да го убият още, кучето ни не преставаше да вие, близко до стаята на хазяина ни. към текста >>
- Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното:
Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г. Бурникел, в името на всички спирити и др. След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах). Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: към текста >>
130. Всемирна летопис, год. 3, брой 04  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Папюс е предизвикал появяването на духа на покойния цар Александър III, чието присъствие се е проверило по някои несъмнени признаци.
Императорът живееше всред мъчителни тревоги, без да може да реши, кое мнение да предпочете измежду ония, които му натрапваха неговото семейство, министрите, сановниците, генералите и целият му двор: едни го съветваха да не напуща автократизма на дедите си и да смаже революцията, а други — да въведе лоялни конституционния режим. А в деня, когато Папюс стъпи в Петербург, биде обявена общата железничарска стачка. Тогава Папюс биде повикан веднага в Царское село. След един кратък разговор с императора и императрицата, той организира за другия ден един голям магически обред чрез некромансията. Освен владетелите, присъствал е само един от адютантите на царя, капитан Мандрика. Папюс е предизвикал появяването на духа на покойния цар Александър III, чието присъствие се е проверило по някои несъмнени признаци. Духът казал на императора: „ти си длъжен, на всека цена, да смажеш революцията, която се започва. Тя ще се повтори един ден и тогава ще бъде толкова по- жестока, колкото потушаването й сега бъде по-сурово, но това не е важно! Бъди смел,сине мой! Бори се до край! “ След тия изявления на призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се замислили, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция. към текста >>
131. Всемирна летопис, год. 3, брой 05  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода.
След колко време и с какъв труд и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят. Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“. Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. към текста >>
133. Всемирна летопис, год. 3, брой 07  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Джумая (Благоевград), сънувала баща си, майката на братовчеда ни и друга една леля (всички покойници), че дошли при нея, и баща й, засмян и весел, й съобщил, че тая вечер още един наш (близък) човек щял да замине и отиде при тях.
Предизвестие за смърт. На 6-и февруари т. г. през нощта в София се помина моя братовчед Д-р С. Крепиев. Същата нощ братовчедката ми, учителка в Г. Джумая (Благоевград), сънувала баща си, майката на братовчеда ни и друга една леля (всички покойници), че дошли при нея, и баща й, засмян и весел, й съобщил, че тая вечер още един наш (близък) човек щял да замине и отиде при тях. Буквално е казал така: „Тая вечер идва още един близък при нас“. Братовчедката ми нищо не знаеше за смъртта на Крепиев. Тя дори не знаеше, че той бе дошъл в София, от Русе на лечение. към текста >>
- Живите почитат паметта на покойния с паметници или с молитви, а той сам знае ли това?
И що е това смъртта, леденото и унищожаваше дихание на която дебне човека на всяка стъпка, която му отнима любимите същества, обстановката, с която е свикнал, придобитите знания и го хвърля в неизвестното небитие? Живите почитат паметта на покойния с паметници или с молитви, а той сам знае ли това? Чувства ли той, страда ли и продължава ли да обича останалите живи? Много странни факти говорят за съществуването „отвъд смъртта“, но нищо не го доказва научно. Явленията не се извикват произволно, а се подчиняват на неизвестни закони, толкова тъмни и непонятни, колкото е и светът който те управляват. към текста >>
- Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в покой или в движение.
Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща. „Това е едно от стъпалата на стълбата, която ги трябва да изкачиш“, е казвал той. Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество. Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в покой или в движение. Численото количество в само себе си.е предмет на аритметиката, а в друго, както е в звука, е предмет на музиката; пространственото количество в покой е предмет на геометрията, а в движение — на сферическата наука. Аритметиката е най-хубавото от човешките знания и който би я изучил основно, той би притежавал най-голямото благо. Числата са. или интелектуални, или научни. Интелектуалното число съществува преди всичко в божествения разум. към текста >>
- Численото количество в само себе си.е предмет на аритметиката, а в друго, както е в звука, е предмет на музиката; пространственото количество в покой е предмет на геометрията, а в движение — на сферическата наука.
Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща. „Това е едно от стъпалата на стълбата, която ги трябва да изкачиш“, е казвал той. Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество. Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в покой или в движение. Численото количество в само себе си.е предмет на аритметиката, а в друго, както е в звука, е предмет на музиката; пространственото количество в покой е предмет на геометрията, а в движение — на сферическата наука. Аритметиката е най-хубавото от човешките знания и който би я изучил основно, той би притежавал най-голямото благо. Числата са. или интелектуални, или научни. Интелектуалното число съществува преди всичко в божествения разум. То е основата на всемирния ред и връзка та на нещата. към текста >>
135. Всемирна летопис, год. 3, брой 10  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Както са знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уилсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите.
Както са знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уилсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него. Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че, за сега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция“ в Париж може да бъде само подготвителна и субсидиарна (subsidiarius – помощен, допълнителен). В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимна помощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения. към текста >>
- От към кухнята тя видяла син пламък и женски образ, в когото познала покойната си леля, за която мислели, че се е вампирясала, поради недобрите й дела през живота и, и почнала да й говори: „лельо, лельо, защо си дошла у нас?
Той си бил легнал и унесъл в сън. Жена му имала още работа да шета из къщи. Лампата горяла. В един миг се вдига един страшен шум в къщи и всички прозорци и врати се разтварят като от 20 души разбойници. Жена му се изправила на сред стаята и гледала към кухнята, същевременно направила знак на него да мълчи. От към кухнята тя видяла син пламък и женски образ, в когото познала покойната си леля, за която мислели, че се е вампирясала, поради недобрите й дела през живота и, и почнала да й говори: „лельо, лельо, защо си дошла у нас? Иди си у вас, внучките ти те чакат. Иди си, иди си, моля те. Там те чакат“. Художникът се уплашил много, той мислил, че са влезли разбойници и жена му се е уплашила и от уплахата се е умопобъркала и лежал в кревата си. Жена му продължавала да разговаря с видението. към текста >>
- Покойната му се явява на сън и му казва да съобщи на домашните, че изгубеният ключ е под сламеника на един от креватите, в друга една стая.
След случката домашните търсят един ключ, за да отворят една от стаите, но не го намерили никъде при най-старателно търсене на всякъде. А не искали да счупят вратата, за да не я похабят. По- рано у това семейство живял под наем г. Д. Д. От няколко месеца той се бил преместил в друга квартира. Покойната му се явява на сън и му казва да съобщи на домашните, че изгубеният ключ е под сламеника на един от креватите, в друга една стая. Г-н Д. Д. не е знаел до тогава нищо както за изгубването на ключа, така и за неговото търсене от домашните. Отива той на другия ден у тях и пита: „Имате ли нещо изгубено? “ Сестрата на покойната му казва, че търсят един ключ. Той казва: яви ми се сестра ви на сън и ми каза, че ключът е под сламеника на един от креватите, и наистина, намират ключа точно на указаното място. към текста >>
136. Всемирна летопис, год. 4, брой 01  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля.
И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да я разбират, говорят за религия, без да я имат. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава откъде ще се почерпи разумността? И откъде ще придобием тази религия, която ще внесе не сплотяване механическо, като частниците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, което виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си. И ако ние, съвременните хора, говорим за Бога и действително вярваме в Него и искаме да изпълним неговия закон, като казваме, че сме негови избраници, то ние ще покажем, че сме негови служители, само чрез изпълнението на неговия закон. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? - „любете един другиго", „любете враговете си", а над всички „любете Бога" и бъдете винаги готови „да пожертвате всичко заради Него". Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома и индивида по-зле ли ще бъде, отколкото сега? - Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. към текста >>
- Това, което французките офицери: комендантът Дарже, полковник де Роша (сега покойници1)), немецът Феерховъ2), Д-р Барадю ; и др., откриха чрез многобройни опити, послужи за изходна точка на новите усърдни изследвачи в областта на тренсценденталната фотография.
Фотографските изследвания върху радиоактивността на всички живи организми и върху творческото действие на мисълта продължават с голям успях. Чувствителните плаки на най-усъвършенстваните фотографически апарати често изненадват с чудни прояви. Това, което французките офицери: комендантът Дарже, полковник де Роша (сега покойници1)), немецът Феерховъ2), Д-р Барадю ; и др., откриха чрез многобройни опити, послужи за изходна точка на новите усърдни изследвачи в областта на тренсценденталната фотография. Само у нас, в малокултурната България, още никой не се е осмелил, поне измежду професионалните фотографи, да направи подобни опити и даже да си постави за задача да проникне, с мощното в това отношение фотографско средство, в невидимия свят, като снима живи хора с техните невидими за физическото зрение тела в различните им душевни състояния, и други живи същества, невидими форми и пр. Комендантът Дарже, който откри с апарата си съществуването на лъчите V и направи по тоя случай много съобщения във френската към текста >>
- Той може да търси покой и да не го намери никъде.
Такъв дух може да бъде привлечен към една жена, преди да се роди детето й. Това може да бъде духът на някого, който е бил много бележит през земния си живот. Той може да е бил някой поет, философ, военен, държавник или велик артист. Тоя дух може да бъде твърде злощастен. Той може да търси покой и да не го намери никъде. Може-би, поради своето несъвършенство, да не бъде в състояние да дойде близо до тия, които му са били мили в живота при неговото предишно тяло. На земята духове, които са в дадени тела, могат да дойдат и да бъдат в привидна и то близка връзка. Следователно, много може да се предаде от едного на другиго. От една страна, по естество, съпругът може да бъде груб, нечувствителен, несъобразителен и тираничен, когато жена му може да бъде винаги кротка, съобразителна и да не роптае. В духовния живот те не могат пак да се свържат, до като недостатъците на едната или другата страна не се излекуват напълно. към текста >>
- Въпросният дух, тъй привлечен от жената, през периода, за който говорим, като не е в състояние да намери друг покой, може поне, чрез такова съсредоточаване на интереса, да бъде напълно, макар и несъзнателно, магнетизиран от нея.
Въпросният дух, тъй привлечен от жената, през периода, за който говорим, като не е в състояние да намери друг покой, може поне, чрез такова съсредоточаване на интереса, да бъде напълно, макар и несъзнателно, магнетизиран от нея. Той се привлича към нея за постоянно и не е вече в състояние да я остави. Той изпада най-после в състоянието да вижда през нейните очи и да слуша с нейните уши. Неговите мнения се влияят и преплитат повече или по-малко от нейните, докато най-сетне той престава да има свое собствено мнение. Състоянието на ума, така отразено върху духа, може да се види около всички ни в по-голяма или по-малка степен. Хиляди хора губят повече или по-малко своята индивидуалност чрез влиянието на други. към текста >>
- Резултата бе задоволителен, защото се явиха последователно много духове на познати и непознати и сродници-покойници, които дадоха ценни сведения за съдбата си и за състоянието на други духове, на познати на присъстващите и покойници, както изобщо и за порядките в задгробния мир.
февруари 1923 година бях в София, участник в мелничарския конгрес тогава, като делегат на Плевенските мелничари и председател на Мелничарския Съюз, две години след смъртта на бившия му председател, Юрдан Йонов, от гр. Рахово. По желанието на няколко колеги, на 5. II. вечерта, удовлетворих им любопитството да видят, че има задгробен мир, и да чуят новини от него. За целта устроихме беседа със задгробните обитатели, в дома на софийския мелничар Никола Гърнев, при негово и на семейството му участие, заедно с колегите ни: Ив. Минев, от Варна, Лавчийски, от София и други. Резултата бе задоволителен, защото се явиха последователно много духове на познати и непознати и сродници-покойници, които дадоха ценни сведения за съдбата си и за състоянието на други духове, на познати на присъстващите и покойници, както изобщо и за порядките в задгробния мир. На въпроса: как гледат т на нашит вътрешни работи и на общо-държавните и правни порядки в страната ни, отговориха и подчертаха няколкократно, че не сме биле добре, но че след четири месеци режимът щял да се промени, чрез насилственото сваляне на правителството, от представители на колективната опозиция и при участие на войската. По тоя случай, някои от министрите щели да бъдат убити. към текста >>
- Беседата бе доста дълга и задоволителна, с многото сведения, които се добиха от явившите се, познати и непознати на присъстващите, духове на покойници, както за тяхната участ в задгробния мир, тъй и за тази на други покойници, за които присъстващите се интересуваха, а най-главно, за условията на живота и порядките там.
Беседата бе доста дълга и задоволителна, с многото сведения, които се добиха от явившите се, познати и непознати на присъстващите, духове на покойници, както за тяхната участ в задгробния мир, тъй и за тази на други покойници, за които присъстващите се интересуваха, а най-главно, за условията на живота и порядките там. От духовете, които участваха в беседата първата вечер, не се яви никой на втората Най-подире се възбуди въпроса за нашето политическо положение, на който колективно отговориха явившите се духове, че това положение не било добро, но че,.след четири месеци то щяло да се промени, чрез събарянето на режима с революция, от колективни представители на опозицията и войската, при която промяна някои министри и техни съмишленици щели да паднат убити. На направеното от мене възражение, че това не може да бъде, защото правителството си е осигурило нова Камара и се е оградило със силна охрана, за да управлява още много години, а и те, духовните обители, нямат способност да знаят бъдещето, те изново подчертаха, че това, което казват, е истина и щели сме да видим, че ще се сбъдне неминуемо. към текста >>
- Радославов в Плевен, който се интересуваше да узнае съдбата на близките си покойници.
На 3 г арт 1923 г. вечерта, имахме беседа с духовните обитатели, в дома на Дим. Радославов в Плевен, който се интересуваше да узнае съдбата на близките си покойници. Присъстваха от любопитство още: запасния полковник г. Илия Сирманос, от София, Т. Симеонов и др. от Плевен. След интересните новини, които присъстващите чуха от явившите се духове на познатите им покойници и сродници, за режима в отвъдния мир и за тяхната и на други съдба, на въпроса: как гледат там на нашето общо положение и порядки, отговориха, че намирали, че не сме били добр, но че „това положение щяло да се промени „след три месеци, чрез насилственото събаряне на правителството от представители на опозицията, при която промяна някои министри и други щели да бъдат убити.. На възражението ми, че т не са компетентни да знаят бъдещето, отговориха, че го знаят от обитателите на по-висшите сфери, и настояха, че е истина, и че непременно тъй щяло да стане. към текста >>
- След интересните новини, които присъстващите чуха от явившите се духове на познатите им покойници и сродници, за режима в отвъдния мир и за тяхната и на други съдба, на въпроса: как гледат там на нашето общо положение и порядки, отговориха, че намирали, че не сме били добр, но че „това положение щяло да се промени „след три месеци, чрез насилственото събаряне на правителството от представители на опозицията, при която промяна някои министри и други щели да бъдат убити.. На възражението ми, че т не са компетентни да знаят бъдещето, отговориха, че го знаят от обитателите на по-висшите сфери, и настояха, че е истина, и че непременно тъй щяло да стане.
Радославов в Плевен, който се интересуваше да узнае съдбата на близките си покойници. Присъстваха от любопитство още: запасния полковник г. Илия Сирманос, от София, Т. Симеонов и др. от Плевен. След интересните новини, които присъстващите чуха от явившите се духове на познатите им покойници и сродници, за режима в отвъдния мир и за тяхната и на други съдба, на въпроса: как гледат там на нашето общо положение и порядки, отговориха, че намирали, че не сме били добр, но че „това положение щяло да се промени „след три месеци, чрез насилственото събаряне на правителството от представители на опозицията, при която промяна някои министри и други щели да бъдат убити.. На възражението ми, че т не са компетентни да знаят бъдещето, отговориха, че го знаят от обитателите на по-висшите сфери, и настояха, че е истина, и че непременно тъй щяло да стане. към текста >>
137. Всемирна летопис, год. 4, брой 04  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Под наблюдението на покойния Д-р Рудолф Щайнер и по неговите подробни указания са изработени картини, които представляват окултните (тайните) печати, за които се говори в Откровението, на брой 7, и колоните (стълповете), върху които са представени живите знаци на планетите от нашата слънчева система1).
Едно бележито художествено произведение е излязло напоследък, дело от голямо значение и интерес за всеки сериозен .ученик по окултните науки. Под наблюдението на покойния Д-р Рудолф Щайнер и по неговите подробни указания са изработени картини, които представляват окултните (тайните) печати, за които се говори в Откровението, на брой 7, и колоните (стълповете), върху които са представени живите знаци на планетите от нашата слънчева система1). Разумява се, красотата и великото съдържание на духовния свят не може да се предаде с наличните материални средства и толкова точно, както са в действителност. Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. към текста >>
- Сутринта станах на определеното време и, след като закусих, отправих се до църквата да запаля една свещица за покойната ми майка: Бог да я прости, преди 10 години се е поминала и преди смъртта си често ни казваше, като си спомним за нея, да й запалваме по една свешица.
С натежала глава легнах си и съм заспал много скоро. Къде 12 часа домашните ми се върнаха от киното. Разбудих се от дълбокия сън, но като от треска, чувствах, че съм се затоплил и изпотил, но температура пак нямах. Сутринта станах на определеното време и, след като закусих, отправих се до църквата да запаля една свещица за покойната ми майка: Бог да я прости, преди 10 години се е поминала и преди смъртта си често ни казваше, като си спомним за нея, да й запалваме по една свешица. След църквата, отивам до канцеларията да прегледам някои текущи работи. Макар и неприсъствен ден да беше, неделя, но работата ми е такава, че трябва да ходя до канцеларията си ежедневно. Седнах на стола в канцеларията си и се чувствах постоянно на щрек, във възбудено състояние. Исках нещо да напиша, но мислите ми бяха разсеяни и не можах да се съсредоточа. Запуших една цигара, но не ми се пушеше. към текста >>
138. Всемирна летопис, год. 4, брой 07  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай.
Това е, защото физическият пол е само символ на духовна реалност, а в същност той не е нищо друго освен едно подходящо средство за продължение на физическата еволюция. Лоурънс Олифант в неговата Симпневмата учеше, че колкото мъжете и жените се развиват духовно, толкова мъжете добиват повече женски качества, а жените повече мъжки. Подобни идеи не рядко са изказвани и другаде и вън от това са били подкрепяни от известни факти. Женският пол, даже и при възможно най-благоприятните условия, е винаги една пречка и преграда, която се отплаща чрез кармата в течение на еволюцията. Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия свят. Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай. В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги. Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество. Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител. Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант). към текста >>
- Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на покойника, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание.
си замина за другия свят, на 69 годишна възраст, най-видният и най-активният работник по спиритизма в Франция, Габриел Делан. Това е една чувствителна загуба за психическата наука, защото не само спиритическият кръжок в Париж се лишава от своя председател и водител, но и цялата наука губи в неговото лице един усърден, до упоритост, изследвач на спиритическите явления. Вестта за неговото заминаване е събрала на мястото ща крематориума, дето, според последната воля на обезплътения Делан, трябвало да се изгори тялото му, едно многолюдие от негови почитатели, което направило, със своето присъствие, внушителна манифестация на възторжена симпатия и преданост към заминалия и неговото дело. Многобройни речи били произнесени от предните дейци по спиритизма,като: Шеврйойл, автор на капиталното и документирано съчинение „On ne meurt pas“,1) Ежен Филип, Паскал Фортюнц, Рипер, Бодие, Анри Рено и Лемоан, от страна на метапсихиститe д-р Ости и от името на Международното психическо дружество, г. Анри Дюрвил, директор на списанието „Psychic Magazine“. Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на покойника, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание. „Сърцето му — продължил г. Durvi11е — открито за всяка скръб и за всяко страдание, ни показва също, че пътя на разума и знанието не е единственият, който ни води към доброто, но че е необходимо да се постигне го също и чрез благостта, милосърдието, чрез изпълнението на длъжностите ни и възприемането на чуждите болки, защото това са едни от средствата на съвършенството“. към текста >>
- Такова е голямото дело, извършено от бележития покойник.
Такова е голямото дело, извършено от бележития покойник. Всички психисти могат със задоволство да констатират, че в неговите безсмъртни трудове се намира блестящо потвърждение на основните точки на тази духовна наука, която дава богата храна за умовете и сърцата на всички работници на това поприще. На първо място: преживяването на душата. Всички признаваме, че мислещото начало, което плътта включва в себе си и дори го спъва, не се свършва заедно с нея. Напротив, за духа, всека смърт, която го освобождава и всяко ново съществувание, което го пречиства, с едно благо, което го доближава до Вечната Истина. Това пък ни довежда до втората, не по-малко важна, точка: законът за превъплътяването. към текста >>
139. Всемирна летопис, год. 4, брой 08  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- С други думи, съчиненията на покойния Ив.
И ние дадохме в превод на български цялата му поема Гитанджали (в I год. на „Всем. Летопис“) и сега печатаме извадки от „Градинарят“. Нашите четци, които имат, сигурно, по-висока литературна култура от противниците на „иностраните писатели“, виждат, каква висока и пленителна поезия се крие в стихотворенията на Рабиндранат Тагор, наречени от него: „поеми за живота и любовта“. Но ние знаем де е болката на тия „сеячи“ на мрака, които проповядват бойкот на чуждата книжнина: тя личи в признанието им, че „докато чуждата литература се разграбва, творенията на нашите писатели, стари и млади, остават забравени“. С други думи, съчиненията на покойния Ив. Вазов, приходите от които за техния издател (брата му) са намалели до минимум, рискуват да се покрият с дълбок прах по книжарските рафтове, защото новото българско поколение е вече надраснало баналната „поезия“ за външната, преходна красота на природата и търси да проникне по-дълбоко в духовната красота на битието, тъй като само в нея се съдържа истинската поезия. За това и „сеячите“ ще има да въздишат за блаженото време на дядо Вазовата „поезия“ . . . към текста >>
141. Всемирна летопис, год. 4, брой 10  Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Майката на покойната София, от тъга често ходила на гроба на дъщеря си и по цели часове горчиво е плакала за загубената си и обична дъщеря.
Умрелите са живи. Семейство Б-ви от София преди 2 години са изгубили единствената си обична дъщеря София. Погребали я по християнски обичай. След няколко месеца от погребението на дъщерята на семейството Б-ви, до нейния гроб погребали и едно 8-10 годишно момиченце, на едно столично бедно семейство К., но съвсем непозната на семейство Б-ви. Майката на покойната София, от тъга често ходила на гроба на дъщеря си и по цели часове горчиво е плакала за загубената си и обична дъщеря. Един ден след вечеря семейство К. (мъжът и жената) се разговаряли нещо в къщи и се тъкмели да си легат. Другите деца си били легнали и заспали. Почукало се на прозореца, който се отворил свободно,и се показала една красива госпожица,която се обърнала към Госпожа К., като й казала: „моля ти се, госпожа иди утре да кажеш на майка ми, да престане да плаче толкова за мен, защото доколени съм във вода от нейните сълзи. Аз всеки ден се разхождам с вашето момиченце. към текста >>
- Покойният сър Джеймс Дюар, след изследванията си върху „новата органическа сила“, усърдно замоли откривателката никога да не позволи да се пише или говори за нея като за сила, която има нещо общо със силите, които са досега известни на учените.
Покойният сър Джеймс Дюар, след изследванията си върху „новата органическа сила“, усърдно замоли откривателката никога да не позволи да се пише или говори за нея като за сила, която има нещо общо със силите, които са досега известни на учените. Той каза, че „ако може да се докаже, че тя е органическа, с това ще се открие един нов свят, за който ние нищо не знаем и че чрез нея по естествен път ще се върши това, което сега струваме по изкуствен — и то постижения тъй величествени, за които сега още не можем да мечтаем“. към текста >>
- Това, обаче, значи, че електричеството се стреми да възстанови това, което е станало при един по-раншен процес и да върне състоянието на покой.
Колко много са застъпени физическите сили в електричеството, ни показва неговото влияние при химическото превръщане на веществата — то разлага съединения, които са разтворени във вода. Това, обаче, значи, че електричеството се стреми да възстанови това, което е станало при един по-раншен процес и да върне състоянието на покой. Процесите, които то предизвиква, причиняват не движение, а покой; електричеството не ражда, а умъртвява живота. към текста >>
- Процесите, които то предизвиква, причиняват не движение, а покой; електричеството не ражда, а умъртвява живота.
Колко много са застъпени физическите сили в електричеството, ни показва неговото влияние при химическото превръщане на веществата — то разлага съединения, които са разтворени във вода. Това, обаче, значи, че електричеството се стреми да възстанови това, което е станало при един по-раншен процес и да върне състоянието на покой. Процесите, които то предизвиква, причиняват не движение, а покой; електричеството не ражда, а умъртвява живота. към текста >>