НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, не
справедл
иви ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно не
справедл
иви и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез
към текста >>
2.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е
справедл
иво. Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече. Тези, па и много още неща в писмото му не ще направят нищо по-добро в окървавената му родина. Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята. Ролята на тия, които смятат, че могат да кърмят с духовна храна душата на един народ, е да кажем най-полезното, най-доброто в даден момент. Ако една ръка се вдигне под подстрекателството на някого и вземе една невинна жертва, тогава тежка е участта на тоя, що я казва. Това мнозина от нас не вземат в съображение, обаче то е един закон, който за ония, що гледат през пáрите на кръвта и дима на отмъщението се явява
към текста >>
3.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят,
справедл
иво е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и
справедл
ив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и
към текста >>
4.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята. В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и
справедл
ивостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и
справедл
ивост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност,
справедл
ивост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол,
към текста >>
5.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от не
справедл
иви и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена
към текста >>
6.
Съдържание на бр. 9-10
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
в редакцията следните списания, книги и вестници: 1. Четиво „ВЕЛИКАНИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО". №З Жан Жорес, биографски очерк от проФ. Леви Брюг, с увод от Д-р Ас.Златаров. Цена 15 лева. Издава „Акация", ул. Денкоглу, Витошка 21. София. 2. От „НАТУРФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО" № 15 Д-р К. Гълъбов – Краят на западната култура според Шпенглер. С портрета на Шпенглер. Цена 10 лева. № 16. Л. Стефен – Етика и борба за съществуване. Предговор от Д-р Ас. Златаров: Морал и
справедл
ивост. Цена 10 лева. № 17. Николай Райнов – Днес и утре. С портрета на автора. С предговор от Д-р Ас. Златаров. Цена 15 лева. № 18. Е. Хекел – Човекът и маймуните. С 18 портрета и фигури в текста. Цена 15 лева. От четиво „НАУКА И ЖИВОТ" № 19. Д-р Ед. Тулуз –Xигиена на ума. С предговор от Д-р Ненов. Цена 8 лева. № 20. Ад. Пиньоле – В приюта за алкохолици. С предговор от Д-р В. Ив. Ненов: Едно върло народно зло. Цена 6 лева. №21. Проф. А Хаим – Половото въздържание и до брачната чистота, цена 10 лв. Издания на „Акация" – София, улица Витошка 21 (вход улица Денкоглу). 3. ВЪЗРАЖДАНЕ месечно списание за въпросите на живота. 4. НОВО ЧОВЕЧЕСТВО – месечно списание. 5. ПСИХИК МАГАЗИН – месечно френско списание за духовни науки. 6. ЛУЧЕ Е ОМБРА – италианско месечно списание за духовен живот. 7. СВОБОДА – седмичен вестник за обнова на живота. 8. ЛЬО ФРАТЕРНИСТ – френски вестник за духовен живот. 9. ВИТЛЕЕМСКА 3ВЕЗДА – седмичен вестник на обществото за психични издирвания в България – Бургас. 10. УСТРЕМ – седмичен вестник – орган
към текста >>
7.
Изток и Запад – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
велможи, а най-после и сам императора образували бляскавия състав на събора. Града пък гъмжал от търговци, добитъци, слуги, секретари, войници, скитници-музиканти. Дошли и около 600 бръснари и 700 официални куртизанки. Импозантна обстановка, всред която се състоял „светия и непогрешим събор в Костанца!" Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата? – Защото няма по-
справедл
ив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са
към текста >>
8.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ще ме съветва с такива зли съвети!... Жрецът на злия Бог падна по лицето си, пояснявайки, че детска кръв никой още не е пил в Египет, но че вътрешните сили могат по такъв начин да върнат здравето. Такова средство едвам се употребява във Фениция и Асирия. – Засрами се – отговори фараонът – в палата на египетските фараони да говориш такива отвратителни работи. Дали ти не знаеш, че феницианите и асиряните са глупави варвари. Но у нас дори и най-тъпият селяк не ще повярва, че не
справедл
иво проляна кръв може да бъде полезна никому. Така говореше равният на Боговете. Придворните покриха лицата си, червени от срам и главният жрец на Сет мълчаливо излезе от стаята. Тогава Херхор, за да спаси угасващия живот на монарха, употреби последното средство и каза на фараона: – В един от храмовете на Тебите се крие Халдееца Бероез, най-мъдрият жрец на Вавилон и най-могъщият чудотворец. – За Ваша Светлост – каза Херхор, – той е чужд човек и няма право да дава такива важни съвети на нашия господар, но разрешете царю само да ви погледне, защото аз съм сигурен, че той ще намери средство против Вашата болест. И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез. Мъдрият Халдеец дори не погледнал детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия. И когато той искрено се помоли
към текста >>
9.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Като го разреши правилно, той ще отвори вратите към Бога. И хармонизирането му с Бога, единението му с Него, ще бъде оня велик идеал, който всецяло ще го задоволи и издигне. Мнозина вече са разрешили този въпрос правилно и тяхното число се увеличава постоянно. Те приличат на река, която, както някъде е казано, няма да може да спре никакъв бент. Те прииждат и безшумно работят, за да се увеличи светлината на този свят и на земята да дойде Царството Божие. Д. С. За да бъдеш
справедл
ив, желанията трябва да бъдат мълчаливи, чувствата – също. Дейността да бъде спрямо всички еднаква. Ако трябва да говори някой никога - нека е Любовта! Малкият
към текста >>
10.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
който му беше дал най-ценното в света: „Интелигентност на характера". Замина си царят и остави тежката корона на своя достоен син. Младият принц с чувство на една дълбока отговорност за съдбата на народа, намиращ се под неговия скиптър, прие короната с вяра за едно светло бъдеще. И, наистина, той стана цар. Дълбокият му проницателен поглед обхващаше цялата страна и долавяше нуждите на своя народ. Създаде закони, образец на мъдрост, лъхащи свежест свобода и милост. Но чувството за
справедл
ивост не беше озарило още човешката същина, всеки схващаше себе си като някакъв център, спрямо когото всички са задължени - те не разбираха доброто. Затова, всеки ден виждаме, младият цар, да се откъртва по една клонка от образа на неговия идеал, а тези клонки бяха живи и с остри болки отбелязваха своята смърт, а смъртта на частите носеше смъртта на цялото. Така стана необходимо да признае своята невъзможност. Дълбоки бръчки изрязаха челото му и той се потопи в царството на мисълта и възпоменанията. Спомни си и за двата образа под високите стени на големия град и сълзи за първи път се порониха от неговите царствени очи. Светлата фигура на любимия му Учител отново се изправи пред него, за първи път след онзи момент под високите стени на града - прегърна го и каза: „Дете, ти разбра - Великите неща във вековете се създават. Сутринта и през целия ден царят не се видя. Безпокояха се дворцовите хора, но никой не посмя да похлопа, пазачите твърдяха, че той не е излизал. Дойде вечерта, нощта, ново
към текста >>
11.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите. Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си. да я отворим и като я затворим, веднага да спрем мисълта си върху значението на пръстите; те ще ни кажат, какво трябва да желаем и кои са най-важните неща за придобиване. По отношение семейството или обществото важи същото. Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и
справедл
иви, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме. При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ. При възпитанието, пръстите също ще ни покажат, кои добродетели трябва първо да събудим в душите на нашите по-малки братя. Малкият пръст, който представлява материалните блага, сам, без помощта на другите пръсти, може да свърши много малко работа. Той, сам, има незначителна роля в дейността на държим, тъй както материалните богатства без висши духовни качества у човека, нищо добро не могат да допринесат. Силата на отделния пръст е ограничена, но когато държим действува като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства. Така, добрите качества у човека, хармонично подчинени на разума и волята, могат да свършат велики дела! Като затворим държим си, нека
към текста >>
12.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е
справедл
ив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на не
справедл
ива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката не
справедл
ивост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски
към текста >>
13.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в
справедл
ивостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички не
справедл
ивости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството. Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие. който наказва престъпните и възнаграждава праведните". Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой. Бедните мъчещи се духове нищо не знаеха за правосъдието на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон. Вълните на незнайните закони изнасяха праведните пред лицето на Брама и същите тези вълни отхвърляха престъпните и недоволните в бездната на изкуплението. Щастливият и пълен с вяра Вайдхава,
към текста >>
14.
Ново направление на труда - Б. Боев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
е ум и като тъй, той е лишен от всякаква форма, то той трябва да бъде вън от времето, вън от пространството, вън от закона на причинността, т.е. той е Безкраен. Но две или няколко безкрайности не могат да бъдат - следователно, в света може да има само една душа. В такъв вид действителният Човек е Единен, Безконечен, вездесъщ Дух, а човекът, такъв, какъвто нам е познат, е само ограничение на този действителен Човек. В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са
справедл
иви: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека,
към текста >>
15.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост. Този тип се среща често между калугери (монаси), които водят строг живот. Техните характерни преобладаващи черти са любов към собственост и силна наклонност към скъперничество. Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито снизходителни. Те са по-скоро
справедл
иви, отколкото великодушни интересът играе голяма роля в услугите, които правят на другите. У тях умът управлява сърцето; също така не са достъпни и на чувството любов. Имат бурни страсти и макар да са енергични в удовлетворение на плътските си желания, но по-далеч от това не се простира тяхната любов; тя у тях е само едно материално чувство. Честолюбието е силно развито и често изнемогват в стремеж към богатство, но никога не се мъчат за любов. Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено обичат своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници. Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските
към текста >>
16.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз). Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, не
справедл
иво! Вие сте заслепени от живота на нисшото аз! Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) ! Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце. Вие сте го приготвили с миналите си дела - всяка капка от него. И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието. Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества. Това важи както за отделния човек, така и за расата. Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната
към текста >>
17.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света! Почувствувайте убийствения замах който го простира на земята - ако чрез немилостиво посягане кръвта му бавно не изтече, живо не бъде одрано или сварено - за да има вкусна храна вашето лакомство! Почувствувайте техния страх и тяхната омраза към човечеството - те ги пръскат наоколо, и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания. Много от вашите страдания, против които въставате, и които наричате не
справедл
иви, негли са следствие на клането, което вие в близко или в далечно минало сте извършвали. Знайте: няма не
справедл
ивости в целия този свят. Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне. Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо. Едно, че сте отговорни за смъртта, която сте причинили, и второ - насърчавате, да речем безсъзнателно, жестокостта у някои ваши съжители, като ги подстрекавате към дела, за които в бъдеще имат да страдат. И двете ще ви се възвърнат. Зная вашите възражения: някое същество трябва да загине за поддръжка на тялото. Но във вашата власт е да ограничите разрушението, за да предизвиквате все по-малко страдания. Да, и в растителното царство може унищожението да бъде избегнато: когато вашето състрадание порасне, ще включи и това. Защото човек може да живее от плодовете на тъй прилежните растения- Когато вашата любов
към текста >>
18.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
краен квартал с едноетажни къщи. Посрещна ни едра стара жена, позната на Андреас и ни въведе в една печална стая до едно доста чисто легло, отгдето един човек отправяше към нас отчаян поглед. Той беше един от тези парии, които градовете изхвърлят с хиляди. Болният почна да плаче едновременно с жена си. Андреас. стоеше прав с шапка в ръка и ги слушаше внимателно, клатейки глава със съчувствие и изглеждаше, че размишлява. Най-сетне старецът престана с оплакванията си и каза: „Бог е не
справедл
ив. Той е измислица на експлоататорите Няма Бог." – Как, извика Андреас, добрият Бог не е
справедл
ив ли? И тогаз вие ли сте
справедл
иви? Трябва ли да кажа всичко пред жена ви, прибави той по-ниско, когато тя излезе за черпене- И като се наведе, Андреас му пошепна няколко думи на ухото. – Отгде знаете вие това, - извика уплашено болният. – Мълчи, мълчи, отговори Андреас, с вид задоволен, че е могъл да предизвика обрат у болния. – Аз няма да кажа нищо, но човек трябва да действува право. Жената влезе и каза: – Ще оздравее ли добрият ми човек? Какво ще стане с мене? – Ето моят приятел докторът ще ви каже това, каза Андреас. Аз прегледах болния и видях, че от медицинско гледище с него беше свършено..., но Андреас беше там и аз казах: – Този случай е твърде тежък. И би било истинско чудо, ако оздравее. – Всичко ще се уреди, каза Андреас, само че не спорете вече помежду си и помнете, че има по-нещастни от вас. Тогаз довиждане след няколко дена. Аз бях малко разочарован; очаквах да видя чудо. – Защо
към текста >>
19.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове?" И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и благоговение са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна. И дълго ще царува в нея мрак, докато сълзи на разкаяние не оросят тази пустиня, за да се
към текста >>
20.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
орган на духовното движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме духовното движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме. Днес религия, наука, философия са в упадък. Навсякъде владее формата и Духът липсва. Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете
справедл
иви, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това? Ето главният въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае. Отговорът е, че само окултизмът може да направи това. Той е наука от дълбока древност; той е бил хранилище на всички науки, добити от всички напреднали души през миналите хилядолетия. България е страна на една стара окултна традиция. В далечното минало в нея се появило силно окултно движение, наречено Богомилство, което започнало бързо да са разпространява, Но то не намерило прием между българския народ. Привържениците му били преследвани, изтезавани и най-после били принудени да напуснат България и да отидат между западноевропейските народи, където спомогнали за тяхното културно повдигане. В това време България паднала под петвековното робство и това причинило прекъсване на окултната традиция. Днес българският народ е отново свободен. В късо време той направи голям прогрес в своето духовно и културно развитие. Но това, което българският народ днес дава
към текста >>
21.
Работа
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
над цялата земя. Това е от голямо значение, за да приготвите Новия път и да направите Неговото дохождане възможно между хората. Осъществете вечния мир в себе си, изпращайте трептенията на единството, миролюбието и спокойствието. С подобни мисли, трябва да бъде изпълнена всяка празна минута. Вложете повече сила във вашата медитация, повече твърда воля във вашите мисли за мир. Това е великата нужда на днешното време. Правда Милосърдни да бъдете е вашия дял - да съдим е нашият. Забравете
справедл
ивостта заради милостта - правете заради любовта. Това включва всичко в себе си; не само вашите приятели и тия, на които желаете доброто. Съчувствие, любов и добродушие принадлежат на една по-висока област отколкото правото. Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете
справедл
ивостта, тъй както ние правим. Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас. Душата трябва първом да научи да бъде
справедл
ива; след това трябва да е готова да пожертвува правото за любовта, преди да бъде в състояние да даде израз на божествената
справедл
ивост, която е синоним на любовта. Божествения закон е любовта. Божествената правда е любов — те двете са едно. Любете винаги; оставете правдата на нас.
към текста >>
22.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА СВЕТЛИНАТА Прошка Всичко, което другите ви сторят: малки неприятности, не
справедл
ивости, безсмислени думи - всички те принадлежат към несъщественото, защото те докосват само личността, нисшото аз, несъщественото, преходното. Доколкото растете в любов, прощаване и доброта, дотолкова живеете в Реалното. Научете се да се подемате към Висшето Аз - истинското. Стремете се да чувствувате обич към тоя, що ви пакости, като повдигате своето съзнание към неговото Висше Аз, което е тъждествено с вашето. Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл. Помагайте им тъй както желаете ние да ви помогнем. Докато още не сте готови да дадете живота си за вашия неприятел, още не сте реализирали единството и във вашия начин на помагане влияе още личността. На другите правете това, което желаете да ви правят. Мислете за другите със същата снизходителност, с която всяка душа се отнася към себе си. Давайте и прощавайте, мои деца. Критикуването Нам се следва да съдим, не вам. Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част. Няма защо да се занимавате с недостатъците на другите. Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни. Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек. Не можете ли да прозрете,
към текста >>
23.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
си на дело. Действувайте! Важни са само тия думи: действувайте за Него. Направете от вашата работа истинска жертва за Него. С радост и благодарност в сърцето вършете Неговата работа. С мисли, думи и дела работете неспирно; действувайте върху околната си среда и така вие ще създадете около себе си по-чисти състояния. Работете неспирно за другите, за човечеството. Безкористна работа да бъде единствената ви мисъл. Тая мисъл да се вживее у вас така силно, че малките огорчения и не
справедл
ивости да не ви обиждат, нито даже да ги забелязвате. Те да имат за вас само едно значение, че са средство да докажете растящата си сила. Стремете се да действувате ведно с всички и единодушно. Внимавайте при малките случаи; така ще бъдете готови за по-големите, когато бъдете призовани да носите по-големи отговорности. Има още много да се учи и да се върши в малките работи, преди да дойдат големите. Всеки ден намерете случай да помогнете на ближните си да носят товара си, и търсете случай да направите живота им лек и по-щастлив, Правете това, доколкото можете и доколкото ви се струва, че е добре. Работете и помагайте винаги, когато мислите, че можете да го направите, но и почивайте достатъчно, за да можете по-късно повече да работите. Силата ни за работа винаги ще бъде на лице, ако делото Ни се нуждае от нея. Живейте за работата, която можете да направите за нас. Работете винаги и непреривно, за да станете едно с нашата любов, така че ние чрез вас да можем да помогнем на всички. За да изявите
към текста >>
24.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
глас и с една и съща бащинска усмивка. Аз не мога да дам в подкрепа на горните твърдения друго, освен моето собствено свидетелство. И други са присъствували на същите чудеса, но те имат мотиви да си мълчат; аз пък имам такива, за да говоря. Аз обаче не ви изисквам да ми вярвате. Въобразете си само, че те са може би възможни, и това ми стига. Приемането на тая хипотеза ще ви направи по-късно чувствителни спрямо Светлината и моята цел ще бъде постигната; понеже аз не говоря, за да отдам
справедл
ивост на едно същество, което Не се грижеше за земната
справедл
ивост; аз говоря само за вас, зарад вашето бъдеще, за да намерите смелост в минутите на изнурение и въпреки всичко да вървите напред. * * * Тоя французин, толкова приличен на своите сънародници и същевременно толкова различен, беше със среден ръст и атлетично телосложение. Нищо, нито в неговото облекло, нито в неговите маниери, нито в неговия говор, не го различаваше от тълпата. Той живееше както всички, с изключение на часовете за спане, които той почти всецяло премахваше. При една непрестанна активност, нито неговото тяло, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората. Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше. Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той
към текста >>
25.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония. Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и не
справедл
иви договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби. Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено
към текста >>
26.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
– най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на
справедл
ивостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и
справедл
ивост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно
към текста >>
27.
СТИХОВЕ - ОРИОНО
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
СПРАВЕДЛИВОСТ Царството на
справедл
ивостта не е далеч от нас нито по време, нито по пространство. То е тук, в нас и изявява своята дейност днес тъй добре, както през всичкото минало и както се е изявявало на всички родове. Тя определя със своя непостижим закон мъка или радост на всички и да се избегне присъдата й е невъзможно. Този съд няма нищо общо с човешкия закон. В нейното изпълнение може тоя, когото хората наричат виновен, да бъде невинният и тъжителят да получи наказанието. Тя приема много неща като нарушение на правото, които от хората съвсем се не смятат като такива. Справедливостта е една висша сила, при това безпогрешна и всевиждаща, пълна с доброта. Тя определя наказанието не за самото наказание, но тя иска чрез него да доведе хората до едно по-велико щастие. Тя желае на всички добро и щастие. Законът на Живота и на щастието е като една права и тяхна пътека. Щом я напуснем, натъкваме се на препятствия, пречки и страдания. И всеки опит да отстраним тия препятствия и пречки увеличават болките ни. Справедливостта на Висшия ти говори: „Ти си се отклонил от правия път. По пътя, по който вървиш и начинът, по който искаш да употребиш силите си, ще имаш само страдания и безпокойствия. Имам сигурен път за тебе. От тоя път, обаче, ти можеш да видиш само толкова, колкото можеш да извървиш в един час или един ден. Не се опитвай да определяш бъдещето си с планове и върху карти. Това е моя работа. Остави всичко това на мене. Имай желание от мен да узнаеш къде отиваш и как
към текста >>
28.
Списанието PDF
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
сили на природата 2. Учението на Бялото Братство през вековете – Вл. Пашов 3. Вечната
справедл
ивост – П. Мълфорд 4. Стихове – Орионо 5. Земетресенията и слънчевите петна (продължение) - Л. Лулчев 6. Що е графология – Д. М. Зуев-Инсаров 7. Ходът на човека. Вървежът в зависимост от темперамента – Б. Боев 8. Първият лъч – Б. Боев 9. Друмникът – G. Nordmann 10. Стихове – Орионо 11. Стъпки – Т. 12. Еделвайс – стихове 13. Вести 14. Le Sublime dans la Vie 15. Книгопис 16
към текста >>
29.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на
справедл
ивост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот. Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде Виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното – това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се развие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно рел. общ. движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи
към текста >>
30.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се заемат да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение". Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според
справедл
ивата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд. 1929 год.) Еволюционно изменение на почерка. Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите. Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане. При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени. От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма
към текста >>
31.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
журналист за Всемирното Бяло Братство (Впечатления от едно посещение) Един хладен неделен ден, преди обяд, излизаме по Бул. „Драган Цанков" извън града. Шофьорът Любен леко и бързо ни изкачи със своя „Крайслер" на красивия, зелен хълм. Непосредствено след хубавата гора стигаме до палатките и бараките на обществото, което мнозина наричат. „Поклонниците на слънцето". Те са разположени на една хубава ливада до млада борова гора. Които не познават отблизо тези хора, не
справедл
иво ги наричат „мистериозните дъновисти". Къщата на „Учителя" има особена архитектура; тя се издига кулообразно в чистия въздух и прави впечатление със своята приветливост и белота. Изгледът, който се открива от нея към Витоша планина, е наистина очарователен. Неговите последователи се наричат помежду си „братя" и „сестри". Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака. Ние се обърнахме към него с молба да ни посочи мястото, отдето бихме могли да влезем. Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука. За съжаление, ние не намерихме „Учителя". Казаха ни, че той с двеста души от своите последователи е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина". Влязохме в един дълъг салон, едната страна на който е цяла от стъкло. Тук Учителят проповядва своето учение. Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце. Като
към текста >>
32.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци). Обаче не е изключено, че богомилското учение е пренесено в Чехия от самите български и босненски търговци от 14 и 15 векове, които по Дунав посещавали Братислава, а оттам отивали и навътре в Моравия и Чехия. Та и как другояче може да се обясни онова пълно сходство на учението на богомилите и чешките братя за борба против светската власт, против империализма йерархизма, капитализма, католичеството; борба за
справедл
ива подялба на земята, противопоставяне срещу войната и проливането на човешка кръв; отричането на собствеността и главно и над всичко – борбата за човешкото „аз". Както богомилите, така и чешките братя са били алтруисти, които поставяли общочовешкото добруване пред интересите на собствения си народ; те са били етични интернационалисти, - черта, присъща само на славянството". Богомилите не са били мирен елемент. Те са отивали във Франция, Англия, навсякъде са отивали. След откриването на Америка, те са отишли и там. Те са били много смели. Идущия път ще продължим. ----------------------------------------------------- [1] Виж „Житно зърно", кн. 7-8. [2] Гибралтарският проток. [3] Виж книгата „Тимей" от Платон [4] Виж статията на Орлов в сп. „Природа". год.Х. [5] Виж „La mission des Indes" от Сент Ив. Д'Алвейдър [6] Знае се, че Ведите, една от най-старите свещени индийски книги, има 4 части: Ригведа, Аюрведа, Самаведа и Атарва-Веда. [7]Виж от него „Der okkultismus dis Altertums". [8] Виж
към текста >>
33.
ДВА ПРИЛИВА - Г.
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
осиромашее. Как е възможно добрият син да умре гладен, докато живее при своя богат баща? Ако при тези условия синът умира гладен, причината се крие на друго място. Тъй щото, при сегашните условия на живот, религията, науката, обществото са необходими за човека дотолкова, доколкото внасят светлина в живота му, да знае той, отде да започне и де да свърши Първо, човек трябва да започне да изучава тялото си. Той трябва да изучава краката, т.е. добродетелите си и ръцете, т.е. правдата,
справедл
ивостта. Не може да бъде човек добродетелен, ако няма добре развити и здрави крака; не може да бъде човек
справедл
ив, ако няма добре развити ръце. Днес всички хора искат да влязат в нови условия, в нова фаза на живот. Защо? – Искат да се освободят от противоречията, от страданията. Наистина, миналите поколения са страдали и сегашните хора страдат; миналите поколения са имали противоречия, и сегашните хора имат противоречия. Много неща трябва да се поправят, за да дойде човек до новите условия на живот. Това ще стане по един естествен път, защото виждаме, как природата всеки ден начертава, набелязва по една линийка от своя определен план. Съществува един велик закон в света, който регулира целокупния живот. Всеки човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не отстъпва ни на йота от него. Трябва ли тогава да чакате да се измени целия обществен строй, да се подобри човечеството, а след това вие да се подобрите? Ако очаквате това време, работата ви е изгубена. Ако първите християни чакаха
към текста >>
34.
LE MAITRE PARLE. L'AME
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
всички. Въздухът е за всички. И земята трябва да бъде за всички“. Всеки човек родил се на тази планета има свещено право върху земята, тъй както върху светлината, въздуха и водата. Да се отнеме земята на човека, значи да се обрече на вечно робство. Частната собственост върху земята е голяма неправда, понеже земята човек не я е създал, следователно и няма право да я владее. Човек има право да владее и да разполага с продуктите на своя труд. За да се изправят две неправди - а именно: не
справедл
ивото владение на земята и ползуване от рентата на земята без всякакъв труд; и не
справедл
ивото облагане с преки и косвени данъци труда на човека. X. Джордж препоръчва единният данък, който в същност не е данък, а възвръщане рентата от земята - на обществото. Да се заменят всички други данъци с единият данък - това значи да се освободят всички хора от косвените данъци, бедните и от преки, а да се обложат рентиерите, които без всякакъв труд печелят милиони. Пример - на ул. Мария Луиза за няколко дюкяни X. У. получава 2,000,000 наем. Защо? Защото мястото е ценно. Това място, купено преди 50 г., струвало хилядо пъти по-малко. Ето защо разликата от ценността трябва да се върне на обществото, защото тя принадлежи на обществото. Прокара се някъде железница - трамвай. Местата покрай железницата или трамвая веднага стават двойно и тройно по-скъпи, без стопаните да са вложили някакъв труд. Ето тези доходи от земята без труд, които са плод на културните придобивки на цялото общество, трябва да се върнат
към текста >>
35.
ПРЪСТИ - Г.
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
граници, няма народности, няма специфичности. Тя е безгранична, всенародна, еднакво ценна и полезна, творчески-съзидателна за всички. Духовното сближава, духовното внася мир и творчество между хората; духовното издига над дреболиите и прави човека велик в дела, чувства и мисли. В това е истинският път, правилното развитие, вечните стойности на нещата, – добрини и блага. Необходимо е това съзнание. Само когато то дойде, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-умни, по-
справедл
иви, по-благородни, с по-големи творчески сили за доброто на всички. Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята. Хляб наш! Това е великият стимул в живота. Неизменният физичен и духовен двигател. Блажен е онзи, който наред със стремежа към материално благо, умее да постави на необходимата висота своя стремеж към духовното, към „разумното слово”, към вечните и неизменни творчески блага. По това се познава човекът на новото. На такъв човек може да се вярва, от него може с право да се очаква да съгради нещо неизменно и трайно в
към текста >>
36.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа. А това се добива, когато човек живее добре. Който разбира законите на природата, той не може да умре. Ако човек е добър проводник, чрез него живата природа може да направи много нещо; ако той е лош проводник, тя очаква малко от него. Та, първо човек трябва да стане добър проводник! Това се постига, ако той не се противопоставя на онова, което Провидението му носи. Има една невидима и незнайна още за нас ръка, която
справедл
иво и заслужено раздава всекиму, каквото е необходимо и потребно. Това е новото разбиране и познание, което иде в света. И ние сме длъжни да го посрещнем по един или друг начин. И туй, което иде в света, носи за всички възможност да се подобри тяхното положение: болните да станат здрави, а здравите да станат съвършени. Здравето е среда за съвършенство. Човек не може да стане съвършен, ако не е здрав. И тогава няма да желаете освобождение от страданията, но ще се молите да разберете, защо страдате, и да ви е приятно, че страдате. Тази е тайната на страданията – двата ключа, които човек трябва да притежава. Същото се отнася и до мислите. Когато в ума ви дойде една мисъл, да се знае нейният произход, отде иде тази мисъл. Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата. Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си!” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките
към текста >>
37.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
човеци един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение никого, а ще бъдем свещени един за друг. Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот, поставете божествената Правда, в която се изявява любовта към всички същества: човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само добро Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човешката душа. Да бъдеш
справедл
ив, това значи да знаеш, как да постъпваш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие. Да бъдеш
справедл
ив, ще рече да знаеш, как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди
справедл
ив към тях. Правдата е един велик вътрешен процес за разпределяне на всички божествени блага по всички части на организма, бил той организъм на индивид, общество, народ или на цялото човечество. Това е кръвообращението, което разнася кръвта навред, за да може всяка клетка да приеме всичко, от което има нужда и да изпълни службата си. Така, благодарение на Правдата, на туй велико кръвообращение, и най-малката клетчица, и най-малкото същество в света приема своята храна. Правдата представя водата на земята. Каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е и отношението на правдата към човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, втвърдили са се,
към текста >>
38.
За сатурновата линия - Из беседите на Учителя
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
която се усилва толкова повече, колкото по-бързо се разраства то в масово движение. Но тука не му е мястото да се занимаем с неговата история, която може да бъде тема на крупно съчинение. Първите пионери на тази идея, които по-горе споменахме, са дошли до вегетарианството по един вътрешен път, по повелението на един вътрешен глас, който казва: „Не убий и не причинявай страдания". Кой е този глас? Не е ли това гласът на съвестта, този вечен спътник на човека; този строг, но винаги
справедл
ив съдия? Почти погрешно е схващането, че като не ядял човек месо, щял да стане по-добър. „Добротата не е механически резултат от ядене или не ядене на месо." Добротата е плод на дълги и системни усилия на човека над нисшата му природа да я завладее и покори на висшето, на разумното. Човек може да яде или да не яде месо, но щом като мисли лошо за ближните си, щом като в него бушуват животински инстинкти необуздани, щом пороците, по-малки или по-големи, намират прием в неговите желания и в неговата неразумна воля, такъв човек не е никакъв вегетарианец. Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж. Не е вегетарианец този, който изнасилва, хули, лъже или клевети и пр. Не е вегетарианец дори и този, който се доволствува с яденето. Кой е тогава истински вегетарианец? Такъв е само оня, който в стремежа си да слуша повеленията на своя вътрешен глас на съвестта, се отказва от всичко порочно и нечисто. И в тоя си стремеж той се отказва както от всяко убийство, тъй и от всякакво ядене на
към текста >>
39.
Учителят говори - Доброто
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
3, 5 години, годеникът й прави предложение да се ожени за нея, но тя започва всевъзможни отклонения; тя изглежда променена. Тука стоим пред една психологическа загадка. (Професорите Ломброзо и Фери са наблюдавали подобни явления). Тези лица са променчиви. Те често излизат извън себе си. У друго лице висулката беше твърде къса, а при това и силно сраснала. Естествено е, че току-що описаните качества в предидущия пример тук се явяват по-засилени. Тук може да се яви наклонност към не
справедл
иво и невярно приемане и предаване, към приключения с пари при трагична загуба на материално състояние; ако такива хора се впущат в предприятия, или ако управляват чужди имоти, или заемат доверени длъжности, съществува опасност от внезапно разслабване на издръжливостта в енергията и добросъвестността, а това може да има трагични последици. Добре е тогава, ако човек има подобно предразположение, да го познава, за да може чрез волева себекултура и разумност да ги победи. Срещат се лица с леко срастване на висулката. Този признак трябва да се разглежда във връзка с всички други признаци на дадено лице и във връзка с целия характер, темперамент и лице. Рисунките 11, 12, 13 изобразяват леко сраснала висулка, която рядко се среща. Наблюдавах женско лице със силно сраснала висулка. Обаче, тук ухото е поставено до известна степен високо. Изразът на лицето е нежен и показва характер, богат с чувства! Ухото е съставено от нежна тъкан. Това показва, че тази жена е наклонна към приятна обхода. От горните
към текста >>
40.
Тази твоя постъпка
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
и конете да прескача препятствия, да минава гори и планини. Други предлагали жив да го заровят и т.н. и т.н. Не бил пожален Адат-Махри и от медицинските дружества. В ужас, треперещ, слушал поетът всичките тези наказания. Кой може да го защити? Той започнал да се моли: Господи, кажи ми, в какво седи моята вина? Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох никаква злоба или омраза срещу боговете. Всичко това писах с голяма чистота на сърцето си. Според мене, боговете ме осъждат не
справедл
иво. В това време в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай. Тя също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш слуга? – На радо сърце бих ти служил - отговорил той. – Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря. Като чули това боговете, и всички животни, и дървета единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш. Нека полива цветята в твоята градина. Този бил единственият начин, по който поетът могъл да бъде
към текста >>
41.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат
справедл
иво поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и
справедл
ивост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече
справедл
ивост - все качества от морално естество. Иначе, целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата "морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага. Затова, по начало,
към текста >>
42.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
свързано с концентрация и сериозност в живота, е подчинено на Сатурн. В едно нисшо, вулгарно схващане, Сатурн е, следователно, с право изпращачът на нещастие и катастрофи (от там и името „Сатан"!). Според едно по-висше схващане, подобни изживявания са от голямо значение за истинското въздигане. Когато старите астролози са го наричали „Голямото нещастие" („малкото" е Марс!), те са имали предвид само една страна от неговото естество. Сатурн е великият съдия, който държи везните на
справедл
ивостта в ръката си и неподкупно върши своята служба. Не напразно, когато Сатурн идва в зодиакалния знак „Везни" той е, както се казва, „извисен", което ще рече, че неговото действие е засилено. Който преодолее Сатурн, т.е. неговата голяма сила, чрез възприемане на поуките муза собствена мощ, той получава благословението на Сатурн - Зрелостта чрез собствено постижение. От само себе си се разбира, че под знака на Сатурн, могат да се развиват и големи крайности: меланхолия, прекомерна сериозност, бягство от хората, изолираност - без съмнение пак в добър и лош смисъл. Старите хироманти са го поставяли често във връзка със затвора. Също манастир и др. подобни се считат за сатурновски. Областта на действие на Сатурн в ръката, освен в сатурновия хълм и пръст, лежи още в отварящата се в сатурновия хълм „Сатурнова" или линия на съдбата. Юпитер представя шестата сила. Както Юпитер е служил за старите народи като цар на боговете, който е заемал особено място и положение в небето на боговете, така в
към текста >>
43.
ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Те не вярват, че има една върховна Правда в природата, която поставя всекиго на место. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г. през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години бе постъпила
справедл
иво, и Франция сега щеше да постъпи
справедл
иво. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати. те щяха да избегнат една нова война, която сега, въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне - като фатална последица на един не
справедл
ив мир. Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните. А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последната война. Като не изпълниха природния закон, европейските народи се повърнаха назад към изолирания живот, който се излива в формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите.
към текста >>
44.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И отговаря на него така: „Да знаеш да отговориш на този въпрос, то значи да имаш религиозни чувствувания". „И ако някой мисли, че неговия живот или животът на неговите подобни няма смисъл, той е не само нещастен, но е и неспособен да живее". В малката глава, която следва, се засяга погледа на Айнщайн по отношение на света. И там срещаме чудни бисери на искрена и дълбока мисъл. Ето от тях някои, изказани свободно: „Аз имам нуждата да водя един прост живот. Виждам и чувствувам не
справедл
ивостите на социалните класи. Считам, обаче, че един скромен живот е добър за всекиго, за тялото и за духа. Аз не вярвам във философското понятие за свободата на човека. Всеки действува не само по външните причини, но и поради една вътрешна необходимост. Благосъстоянието и щастието никога не са били за мен някаква абсолютна цел. Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината. Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни. Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен. Това чувство е расло с годините. Моят политически идеал е демократичния. Всеки трябва да бъде почитан като личност и никой не трябва да бъде боготворен. Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат. За
към текста >>
45.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
играят бащата и майката в развитието на децата. Признавайки факта като верен и излизайки от основното схващане на окултизма, че в Природата има един първичен Разум, ние отхвърляме психоаналитическото твърдение, че отношенията между родители и деца почиват върху пола, либидото. За нас е от значение че съвременната психоаналитическа мисъл идва до старото окултно твърдение за голямата роля, която играят бащата и майката в живота на детето. Бащата е символ на принципа на Разума и Справедливостта, а майката - на принципа на Любовта и Добродетелта. От правилното съчетание на всичките способности и качества, които са под знака на бащинския принцип и тези, които се намират под знака на майчинския принцип, ще се развие един нов човек - човекът на пълнотата, на съвършенството. За този, който е проникнат от дълбокото учение на окултизма, е известно, че за да прояви истински един баща или една майка своя принцип, своето първично естество, трябва те да са развили и да са дали в себе си място на проява на тази истинска същност в човека. Само това е гаранция, че човек ще създаде нещо хубаво, един друг истински човек Ние няма да начертаем пътя. Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното. Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката. На днешния свет липсва мекия принцип. Той
към текста >>
46.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат „Братя на Любовта". Други принадлежат на Мъдростта и се наричат „Братя на Мъдростта". Те поддържат науката и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината”. Те внасят свобода в човешките умове и сърца. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкият ум и сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта'' - те носят Правда на човечеството и се разправят с- онзи невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат „Братя на Добродтелта”, шести -- „Братя на Красотата", и най-после ония, които се наричат „Йеховисти”. Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Тези Братя не са така обикновени както хората си мислят. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я метне като топка в пространството - говоря фигуративно! А те могат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по-велико, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират оня дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат". Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават законите на човешката мисъл, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред
към текста >>
47.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
човека, да се излага на слънчевите лъчи сутрин рано до 8-9 часа. Който иска да лекува тялото си и физическото здраве - да се излага на слънце от 8 до 10-11 часа пр. обяд. Слънчеви бани могат да се правят всякога, но най-полезни са месеците Април, Май и Юни за нервната система а Юли, Август и Септември за физическите болести. Слънцето е възпявано отдавна: „Черна съм, но хубава..., защото Слънцето ме е погледнало'', казва Соломон в „Песен на песните". Слънцето е символ на Справедливост, на Щедрост, на равноправие, на всяко добро. Физическото слънце ни напомня за слънцето на мисълта, за Слънцето на духа... Слънцето на духа, това е Великият Разум в Природата, това е Бог, „Изложете всеки ден дланта си пет минути на слънце и вие ще научите много повече от хиляди философии", казва на едно място Учителят. Човек дири пътя на своето развитие и не може да го намери и се лута безполезно. „Посейте едно житено зърно и то ще ви покаже пътя, накъде трябва да вървите", казва Учителят. — Към Слънцето! към светлината - ето пътят! Може би не е далеч времето, когато хората ще създадат един истински животворен култ - той ще бъде питагорейският култ към Слънцето. Тогава и културата на човечеството ще бъде слънчева. Значението на съня. Върху съня са писани трактати и хората все не знаят как да спят. При това сънят е заедно с храненето и работата едно от най-важните неща в живота. Простият човек спи дълбоко и дълго, съвременният културен човек спи неспокойно и незадоволителен сън. Тук няма
към текста >>
48.
РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
чрез насилие, защото любовта, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им. Да не говорим за тази каста „избрани" и платени представители на Бога! Божественото в тях не вярваме да е по-далеч от думите им. Държавната власт е била винаги един от най-големите фактори за издигане на творческото съзнание на народа. Затова трябват високо издигнати управници. Който застане начело да управлява, трябва да е скъсал с човешките си слабости. Голяма разумност и
справедл
ивост трябва да озарява тяхната същност. Затова, управници, учители, служители на народа, бъдете преди всичко човеци, които познавате себе си и сте направили нещо от себе си! Тогава вие ще бъдете полезни на другите. Вие ще съдействувате за извличането от народните маси на онзи единици, които се раждат за да бъдат светилници в пътя на хората. Тези единици са всичко, те са „солта", без която в живота не може, без която няма никакво творчество! Тези единици в своя живот почват винаги от себе си, те работят за своето пресъздаване! В този път те обобщават всички сили в себе си - те знаят, те имат инициатива, те градят, те творят. С пример, със знание и умение, те учат хората първом да обърнат поглед към себе си, да разберат своята същност и смисъла на живота; те ги учат да не чакат от никъде помощ в личния и в обществения живот - да развият напълно своята самодейност. Тогава в тях почва да се развива, да се проявява творческото начало, огрято от безконечния дух и разум на живота. При тия условия,
към текста >>
49.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители". Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон. Великият Закон е благ, но и
справедл
ив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. Благ е Великият Закон, но и
справедл
ив! Да ви припомня ли случая с Мойсей? Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет. Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина, чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една простъпка - убийството на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство, той трябваше да учи и изкупва цепи 40 години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с
към текста >>
50.
ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
която почива животът на земята. От неразбиране на тази именно истина страда съвременният свят. Тази истина е ключът на живота. Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори. А всички хора искат да участвуват в доброто, което се разпределя на земята във вид на разни блага. И това тяхно желание е законно. Защото благата са за всички. Те искат тези блага, които днес са така неправилно разпределени, поради злата воля на хората, да се разпределят
справедл
иво и затова ратуват - по своему - за „социална правда". Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто. Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет. Я този принцип е Любовта. Само чрез Любовта могат да се разпределят благата
справедл
иво. Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на
към текста >>
51.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
който никога не е канен. Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати. В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги
справедл
ива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание. Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов.
към текста >>
52.
НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава. Договорите като че ли са се превърнали в късове хартия, които могат да бъдат разкъсани по лична угода всеки момент. Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Не
справедл
ивостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой. Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека,
към текста >>
53.
НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК.
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
и укрепна учението на Рама на изтока и много народи са имали Овен като знак и свещен символ. Неговото противовесно съзвездие е Везни. Тогава са се родили доктрините за мировото равновесие и за хармонията - учението за безстрастното блаженство на Нирвана. Философският възглед за каузалността, познат при индусите като учение за кармата, е била най-значителната философска рожба на мъдреците от онова време. Тогава не се е приказвало за победа на кротостта и доброто, колкото за победата на
справедл
ивостта и правдата. Тия учения са строги, безответни към повика на сърцето и разкаянието. Идеята за разкаянието и опрощението, която възникна после при християнския морал, е била непозната, като вместо нея е било познато само изкуплението. Строгият закон на карма не може да се измени с никакво друго средство, освен чрез острия меч на изкуплението и мъдростта. През време на Египетското владичество знак, управляващ тогавашната епоха, е бил Телец. Телецът е символ на упорития труд. Бикът Апис е бил свещеният символ. Ученията са били както знаем тайни, мълчаливо властвуващи в живота. Скорпионът, противовесът на Телеца, е знак на страстта и смъртта. Тогава контролирането на страстите и пожеланията е било най-висшата добродетел и достигналите до нас писания ни говорят, че ней-тежкият изпит, на който са били подлагани учениците на тайните школи, е бил подвигът за укротяването змията на пожеланията. Тая змия завладяна и превърната в творчески импулс, е символ на фараоните. И сега ние можем да я
към текста >>
54.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
човек е почтен първом пред себе си, пред своя ум, пред своето сърце, пред своята душа, пред своя дух. Всяка неискрена, неправа мисъл накърнява неговата почтеност. Всяко некрасиво, неблагородно чувство оскърбява неговото сърце. И всяка долна постъпка засенчва величието на човешката душа и дух. Човек, който е почтен пред себе си, който не внася никаква лъжа в своя ум, който не допуща измама в своето сърце, този човек знае да цени обществото и знае да почита и зачита хубавото,
справедл
ивото, и възвишеното навсякъде. У него няма външно парадиране, у него няма угодничене, няма издокарване. Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си. Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония. Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Истински почтеният човек не е желан в съвременното общество. Ала той със своята светла мисъл, със своя огън в сърцето и със своето непринудено, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина, любов и
към текста >>
55.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и
справедл
ивостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума. Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората. След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие. Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива. Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и
към текста >>
56.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява? И наистина, ние го виждаме вече отразено в едно по-широко, по-хуманно и по-
справедл
иво третиране на въпроса. във възгледите на днешните хора прозвучава словото на великия Галилеянин, отправени някога към жената, след разотиване на нейните обвинители: „Къде са ония, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди?" Учителят загатва, че Христос е казал и други думи на тази жена. Те не са записани. Ала в душата ù е станал такъв коренен преврат, че напълно се е изменил нейния път в живота. От две хиляди години тази жена - многократно умножена - ходи по земята, за да оживи със слово и дело онова, що великият Учител написа някога с пръст на земята, и да предаде на своите братя и сестри вътрешния смисъл на ония думи, които той й каза насаме. И тази жена днес говори, че докато хората не се проникнат напълно от духа на Христовото слово, както тя направи някога, този въпрос ще си остане все неразрешен. „Книжниците и фарисеите", голяма част от които образуват тайната клиентела на „падналите жени", и които нерядко са съучастници на „прелюбодейката", все ще се крият зад постановленията на
към текста >>
57.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас, в света! Всяка идея, всяко душевно качество съответствува на известно движение. Има движение на доброто. Има движение на милосърдието. Има движение на
справедл
ивостта. Любовта си има свои линии на движение. Кротостта също! Всички добродетели си имат свои линии на движение. Няма добродетел, която да няма линии на движение. Човек трябва да учи това. Той трябва да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, сто пъти и пр., додето намери, кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На тая основа е изградена и паневритмията от Учителя. Всички стари, които не са живели добре, погрозняват; погрозняват и движенията им! Животът им се отразява както върху лицето, тъй и върху движенията им. Младият е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен свят. Действието на тия движения се усилва още повече, понеже се придружават и с музика. Особено е силно действието на паневритмията, понеже в нея имаме музикална мисъл! Музикалната мисъл прониква дълбоко! За музикалната страна на паневритмията говорих повече в първата си статия и затова тук не се спирам повече на нея. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. Знаем, че има двигателни, моторни
към текста >>
58.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и
справедл
ивост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада
към текста >>
59.
L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
които вълнуват човешкия дух. Тая книга ще допринесе много за проникване на новите идеи всред обществото. Нека тя да намери широко разпространение! При адепта, окултна повест от Любомир Лулчев. Книгоиздателство Ст. Атанасов, цена 10 лв. История на полския месианизъм до ноемврийското въстание (1831 г) от проф. Jôzef Uejski Интересът към полския месианизъм у славянските страни се засилва все повече и повече. Съчиненията на полските поети и философи, вдъхновени от великата идея за
справедл
ивост, братство и мир - са наистина съкровищница. Това е висок полет на полския гений - красив в ореола на голготските страдания на народа - мъченик, който в лицето на Мицкевич, Словацки, Тиежковски и др. се издига до великата Любов на всеопрощението, на прощение даже към неприятеля, Проф. Уейски (сега вицеминистър на просветата) е един от най-добрите историци и знатоци на месианизма - а специално на Словацки и Мицкевич. Съч. "История на полския месианизъм" със своя ясен език, богатата ерудиция на автора и главно с историческата връзка на идейните течения на онова време - представлява необходимо ръководство за всеки желаещ да се запознае с произхода, видоизмененията, преображенията и значението на полския месианизъм. Съдържа следните глави : Гл. 1. Що е месианизъм и видове месианизъм. Гл. 2. Чувство за мисията на избрания народ в Полша - пред нейния упадък. Гл. Зи4. Месианистична атмосфера "във века на просвещението". гл. 5 Идеологията на Варшавското княжество, гл. 8 и 7 Славянски месианизъм!
към текста >>
60.
ПРОШКАТА - Е.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
не отнемат дълбокото спокойствие на твоето сърце. Взимаш участие, пълно участие във всичко в живота, ти си с плен разум, даваш насока на нещата, течението на живота не може да те завлече Това е вътрешен мир. Вътрешният мир събужда в човека дълбока, дълбока радост. Тя дава светлина в живота му, тя увенчава всяко дело с търпение и успех, тя сгрява сърцето и му дава трайна топлина да издържа на всякакъв студ и омраза. Вътрешният мир дава на човека възможност да мисли право и да бъде
справедл
ив към себе си и към всички други. Твоето истинско богатство, това е вътрешният мир. – Пази го като зениците на очите
към текста >>
61.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
установяване на Всемирна държава, Ето няколко извадки от този позив: "В името на Божествения Дух на нашата планета! Настоящият позив е издаден с цел да се установи Всемирна държава в света на мир, благоденствие и философско озарение, построено на основите на братството на човечеството, за безпрекословно приемане от всички народи на петте континенти. Незабавно трябва да бъде създадено Всемирен Ръководен център, който да установи братството между всички народи, основано на пълно и
справедл
иво участие на всички народи на планетата. Изявленията, които означават съгласие за приемане горното, требва да бъдат обнародвани в печата от всички народни правителства не по късно от 15 август 1938 година. От книгата на г-н Бонч-Томашевски: "Планетна доктрина. Път към разрешение на световната криза", 1935 година, Шанхай (на английски). – Из списание "Окултизъм и йога", книга 8, 1937 г. Група на служителите на човечеството Форстер Бейли от Англия печата изложение за дейността на тая група, която работи в множество страни. Тая група работи за новите идеи чрез брошури, сбрания и пращане на свели мисли към всички народи от членовете на групата и от всички съчувственици на идеята. Тая група почна да издава отскоро и голямо списание: "The world Obserber". Адресът му е: Forster Bailey, 38, Broadwater Down, Tunbridge Wells, England. Лаковски и дълголетството Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга "Наука и щастие" три основни правила, които трябва да се
към текста >>
62.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. КОДРАНЪТ НА ВДОВИЦАТА - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
са дошли до такова положение, в което Любовта се явява едничкият възможен за тях път в живота. Вън от Любовта тях ги очаква смърт. И ако попитате, защо човек трябва да люби, ще ви отговоря, тълкувайки великия закон на битието: "Ако не люби човек, ще намери смъртта. Искаш ли да не умираш, да минаваш от живот в живот, от светлина в светлина, от сила в сила, трябва да любиш". Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби човек, който не е честен и
справедл
ив. Не може да люби човек, който не е чист. Не може да люби човек, който не е безкористен. Любовта, следователно, изисква честност и
справедл
ивост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви. Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си
справедл
ивост, честност, чистота и безкористие. в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината. Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и
справедл
ивост, безкористие и чистота са едно, където и да се намират те в света. Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души. Те са под друг закон. В светлината на това учение става ясен онзи основен закон, който свързва правото и любовта, и който може да се изрази в най-проста форма
към текста >>
63.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
хората, други хора могат да го развалят отчасти; но първичната ориентация си остава незасегната. без съмнение, тя е, която остава трайна, основна и за всякога неизменна в съдбата на човека". Д-р Рене Аланди. (Продължение) Символиката на знаците също подсказва някоя тяхна характерна черта, защото "имената на знаците стоят в някакво съответствие с техните качества" (М. Хайндел). Така, Овен напомня борчески импулс, Телец – постоянство, Лъв – мощ, благородство, Везни – равновесие, хармония,
справедл
ивост и пр. Най-после, връзките, които според традицията съществуват между планетите и съответните знаци, обясняват известни оттенъци при никои знаци, които като че ли не могат да се изведат от дадените миналия път общи класификации и характеристики на знаците, напр. типично марсовите черти в един женски и воден знак като Скорпион. Астрологията поддържа, че Слънцето управлява знака Лъв, т.е. че между Слънцето и тоя знак има някакво сродство. Луната владее знака Рак. Според същата хипотеза, планетите управляват по два знака – един сроден и един допълнителен на тяхната природа. Така, Меркурий владее знаците Близнаци и Дева, Венера – Телец и Везни, Марс господствува в Овен и Скорпион, Юпитер има своя "дом" в знаците Стрелец и Риби и, най-после, Сатурн е господар на Козирог и Водолей. Според традицията, радиациите на дадена планета, запазвайки своя основен характер, се оцветяват или пречупват различно в зависимост от знака, в който планетата се намира. Нейното действие, напр., ще се активизира в
към текста >>
64.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
блаженствата. Един запита: – Как може да се дойде до вътрешния им смисъл? – Само чрез любовта. Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до реалността. Но извън любовта блаженствате са неща непонятни. Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта! Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на
справедл
ивостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права, ще го държи при себе си. Когото обичаме, ние сме
справедл
иви към него. А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата. Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без
справедл
ивостта не могат да се приложат. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес. А пък болестта трябва да се превърне в здраве. Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите. В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом
към текста >>
65.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ГЪРБАВАТА ЖЕНА - Г.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
изискват дълги усилия, упражнения и опити, колко повече това е нужно за развиване качествата на Любовта. Ето защо, ония хора, у които съзнанието се е пробудило за Любовта, трябва да правят постоянно малки опити. Няколко прости примера ще уяснят характера на тия опити. Вървиш си по пътя и видиш, че до краката ти пъпли някоя мравя. Щом си я забелязал, недей я настъпва, стори ù път да си отмине. Тя има право да живее толкова, колкото и ти. Да сториш път на мравята – това е акт и на
справедл
ивост и на почит е към една от многобройните форми на живота, зад който Любовта се проявява. Видиш някой мравуняк. Нищо не ти струва да го заобиколиш, вместо да го сгазиш. У някого ще възникне може би питането: „От къде накъде аз, големият, силният човек, да заобикалям мравуняците?!" Тъкмо тук е силата на Любовта – в нейната воля за съзнателна жертва, в нейната способност да цени най-малките, най-незначителните прояви на живота и да им отдава тяхното право. При това отнасяне към света, що ни заобикаля, очите на човека се отварят за онази по-висока действителност на живота, която дотогава е била скрита за него. Той, именно, започва да съзнава и да вижда, че всичко, що го окръжава – растения, животни, извори, реки, планини, са творения на известни същества, които седят по-високо от човека, и които се грижат и промишляват за тях. Да се изразим образно – цялата природа се явява като една величествена изложба на тия велики художници на живота. Ясно е в такъв случай, какво ще бъде поведението на
към текста >>
66.
ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем? Ето защо християнството е най-високият идеал от всички идеали. Чрез своето учение, лъчезарният от Назарет освободи човека от унизителното му самочувство на роб и го нарече син Божи. И защото в любовта се крият най-големите възможности, Иисус не се поколеба да рече: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небесата". Достоевски в своите философски размишления, чрез един от героите си,
справедл
иво от човешко гледище, се сърди, че Христос е избързал толкова и дал на човека свободата. Тя не посочва пътища, а те оставя сам да ги намериш. Тя те прави еднакво творец и отговорен. С нея може да се възвишиш, а може да се строполиш в бездната. Един дълбок интерпретатор и дълбок философ е апостол Павел. Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение. Апостол Павел не е от възторжените и шумящи оптимисти, упоени и замаяни от блясъка на новото благовестие. Той размишлява и се представя като човек, с човешките слабости и недъзи. Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот. Той е активен при това и е Христовата сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим. Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях. Все пак той
към текста >>
67.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
туй, че човек не се занимава с себе си. Той се е изоставил спокойно на своите страсти, на своите чувства, които лесно се дразнят. Много неща биха се изменили, ако човек би почнал да разсъждава, да гледа спокойно на всичко около себе си, ако би дал място в себе си на широтата на духа. Благоразположеният може да обмисли нещата по-добре и да постъпи по-добре, отколкото всеки друг. Творчество и красота в живота внася широтата на духа. Тя е вечно освобождение от всичко гнетящо, от всяка не
справедл
ивост и неправа мисъл. Мирт, който завладява човешката душа при разположението на духа, е майка на всяко благородно дело, на всяко творческо начинание, на всяка красива постъпка. Искаш да внесеш смисъл в своя живот – почни с широтата на духа. Искаш да живееш във вечна, грееща пролет – дай простор в тебе на благоразположението на духа. Това е един процес на вечно просветление, на разширение на светлината, на обогатяване на възможностите за истинска проява на човка. Искаш да подобриш живота си материално и духовно – вложи широта в съзнанието си. Всяка клетка на човешкото естество да диша и живее в това разположение на духа. Ти ще намериш разковничето на всяко благополучие и разцвет. – Кое би могло да се бори с тебе? – Няма сила, няма спънки, които да дойдат срещу широтата на духа. Несломимо творческо състояние е то! Ти растеш във вечна свобода и пролет на душата. Това е величието, в което те въвежда широтата на духа. Тя е благословение за живота.
към текста >>
68.
СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Исуса. Ревът на оная зверска и фанатична тълпа под балкона на Римския заместник се чува и в наши дни, заедно с металическия звън, който накара нещастният касиер да се обеси, но тоя вик не смущава покоя и на съвременните негови служители. Утопия е християнството казват и с право, защото няма вече място, където не се лъже в името на Христа. Може би от съвсем други подбуди, но в последно време в Германия се говори за промяна на религията. Колкото и странно да звучи това, мисля, че по-
справедл
иво ще бъде един народ, който смята да се закрепи на географската карта с якия си юмрук, да си избере една езическа религия. Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет. От казаното не следва, че християнството е неприложимо. Не, ще се сринат, може би, християнските догми заедно с лъжата, а ще остане да пребъдва пътят на Исуса, когото народите наричат Христос. Утопия ли е християнството тогава? От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта. Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято
към текста >>
69.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
трябва да се учим, трябва да добием Мъдростта и като добием знанието, ще добием свободата. Човек като няма знание и да му дадат свобода, не може да я оцени. Редът, по който трябва да живеем, не трябва да го създаваме. Всички тия закони трябва да ги извадим от нашия организъм. Да видим, как са построени стомахът, белият дроб и мозъкът. Те извършват специални функции. Всяка система трябва да се подложи на опит. Това, което имаме, се дължи на опита. То не е последната дума. Любовта и
справедл
ивостта трябва да се турят в живота на човечеството. Любовта има две страни: да обичаме, да дадем и да възприемем любовта. Значи правилно да даваме и правилно да възприемаме – това е любовта. Ние сега искаме да ни обичат хората. Има една любов на възприемане: да ни обичат. А пък има една любов, която ние трябва да даваме. То е като жертва. Де се раждат сега споровете в света? Ако вие сте 10-20 души, и има само едно шише с един килограм вода, то ще се роди спор, че на едного дали повече, а на друг по-малко. Но ако ви заведа при извора. няма да има спор, понеже има изобилие. в малкото се ражда спор. Та сега любовта е изворът. Като отидем при любовта, всичкото това разногласие, което има сега между хората, ще изчезне, понеже ще има изобилие; няма да има спор. Всеки може да вземе, колкото си иска. Ако иска едно шише, а ако иска цяла каца да си вземе – все едно. Този живот ще се измени. Но ако се измени в духа на старото, това няма значение, няма смисъл. И невъзможно е. Няма връщане назад! Всичко,
към текста >>
70.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
па и въобще цялото човечество се отклонят от нейния ред, тя се противопоставя, понеже в общия ход на мировия живот не се позволява никакво отклонение. Хората често си мислят, че те могат да се наложат на природата, че могат да я накарат да отстъпи от своя ред. Природата привидно отстъпва, но в края на краищата тя налага своята върховна воля. Сега волята на Природата е, хората да се примирят. Между тях да има човещина. Във взаимните отношения на индивиди и народи да зацарува пълна
справедл
ивост. Тя иска да се проникнем от мисълта, че онова, което е добро за нас, трябва да бъде добро за всички и, което е добро за всички, трябва да бъде добро и за
към текста >>
71.
ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
планетата на мъдростта. 4. Влияние на владетеля - Известно е, че Юпитер е планетата, чието въздействие е най-често положително. Неговото влияние и в случая като владетел на Сатурн ще бъде благотворно. То преди всичко ще подобри доста космичното положение на последния. Би могло да се очаква още, че Юпитер ще смекчи песимизма и фанатичната строгост на съдбовната планета, ще засили склонността към научни, философски и религиозни проблеми, както и характерното за Сатурн чувство за
справедл
ивост. 2. Планети и домове Сега ще разгледаме отношенията между планети и домове. Трябва да бъдем, следователно наясно, че и в тоя случай ще имаме работа с прости, основни комбинации, които ще трябва да се попълнят с данните, които ще се получат от знака, в който се намира дадената планета, както и аспектите, които тя получава, за да преценим нейния точен ефект във въпросния дом. Както видехме и по-рано, домовете определят положението на небесните тела спрямо хоризонта и меридиана на местото на събитието. По положението на една планета в даден дом се съди за силата на нейните радиации от една страна и за посоката на нейното действие - т.е. за оная област от живота на родения, върху която тя ще упражни своето влияние, от друга страна. а) Общи бележки Тук ще припомним някои положения, повечето от които са вече изнесени в главата върху домовете. Общо взето, планети разположени над хоризонта или близко до него, проявяват по-пълно своето влияние. Някои автори са на мнение, че когато повечето
към текста >>
72.
ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели. Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин. Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение. Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно
справедл
ив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви. Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си. Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена. Да се дадат условия за проява на божественото у човека, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време. * *
към текста >>
73.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
съвременния живот, цялата тази трагикомедия на живота. Отношенията между съвременния човек - мъж, жена не са естествени, хармонични, творчески. Те вървят под знака на взаимните влияния, на различните господства. Било е време когато жената е господствувала над света, а в нашето историческо време видимо мъжът господствува. Жената представа задния план на фотографическата снимка на живота. Днес жените повдигат зов за освобождение, за изравнение с мъжа. В този повик има нещо твърде
справедл
иво. Издигането на жената ще изправи твърде много от това, което създаде мъжът. Думата не е за едно изравняване, при което жената добива мъжки облик, за да измества мъжа. Това вече днес става в много страни. Жената днес замества мъжа дори и във войската. В живота хората дойдоха до ново смешение на понятията. Стремежът да се дойде до една пълна хармония между мъжа и жената, чувството за зачитането на жената като еднакво ценно на мъжа същество се изроди в едно борческо желание за изместване на мъжа от обществения живот, въобще от функциите му на двигател. Това последното дори е лъжливо схващане. Жената, стоейки зад мъжа, е била досущ всякога в исторично време най-големият двигател в живота. Тя е издигала и сваляла монарси, създавала и съсипвала големи държавници, издигала е даровити хора, създавала е музиканти, художници, учени, военачалници и пр. и пр. И тяхното дело, не е нищо друго освен резултат на влиянието на жената върху мъжа - резултат от въздействието на "ти" върху "аз". Колко от тези
към текста >>
74.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
дълбокия мир в себе си - чрез който се слива с целокупния живот в битието - и във всяка своя крачка, то има невидимото ръководство на любящата невидима майка, на великата майка на живота. То е свързано с нея, защото в душата му трепти безгранична любов към майката. Тази любов му отваря очите още от малък. На възраст достига до ясновидско прозрение и разбиране на дълбоката страна на живота, на вечното в него. Тази любов към майката и любовта на "Безсмъртната" към своето дете, го прави
справедл
ив, смел, честен, благороден, пожертвувателен до смърт, мъдър. Колко много житейска мъдрост изпъстря книгата! Тя е една дълбока възхвала към великата майка, към великата любов, която се проявява чрез всекиго, чрез всичко в живота, която издига живота, която внася в него добро и прави хората мъдри и съвършени, която им разкрива истинската същина и смисъл на живота. Една книга написана вдъхновено, с разбиране на живота в своите всекидневни прояви, с проникновение и знание за същината му. Една книга написана искрено, с честно и
справедл
иво отношение към въпросите на земния живот на човека. Една книга пълна с любов към хората, към самия живот и хубавото в него. Тя се чете на един дъх, тя затрогва, тя трябва да бъде прочетена от всеки човек, който иска да живее с истински импулси в живота. Е. К. Идеите на Всемирното Братство в чужбина Учението на Учителя във Франция. В последните няколко години във франция се създаде голямо движение във връзка с учението и идеите на Учителя. В около 30 града са
към текста >>
75.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелан: Себастиан дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става не
справедл
ивостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелан от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че "като водач и главен пилот е намерил протока". Всичката слава, целият подвиг на Магелан бива по някаква злоба на съдбата при-писан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело". Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? "Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелан, защото никой от неговата кръв не е вече жив. През трите години умират след него
към текста >>
76.
Елементарни астрологични комбинации – П. М.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
зад неизброимите форми на своите изявления, човечеството, по-право трезво-мислещите хора, виждат, че причините и на съвременните конфликти са. пък нявгашните вечни причини: пазарите, природните богатства, желанието за хегемония и алчността да се изсмукват ценностите из коравите ръце на работещия и твореца на жизнените сокове, за да бъдат превърнати в блестящ метал - галещ ненаситните очи на едно малцинство. Днес повече от всеки друг път се говори за хуманност, за мир и за
справедл
ивост, обаче, те са само думи без съдържание, безкръвни понятия, които шумолят из кабинетите, из конференциите като паднали есенни листя, които ще бъдат пометени от метежа на войната. Че са празни думи, показва това, че когато приказваха за мир, нарушиха мира, като проповядваха хуманност, насилваха народите, а като викаха за
справедл
ивост, извършиха неправди. Така или иначе, времето не спира своя победен ход. Развитието на огромната лента следва своя път, планът на висшите сили бавно, но сигурно се осъществява. Светът днес е по-напред от вчера. Има една огромна разлика между 1914 година и днес. За очите на зрящите тя е на лице. Погледнете загрижените лица на хората от всички народи и континенти и ще познаете, колко е любима войната днес. Може би тя не ще се избегне съвсем. Не е чудно и да продължи, но опитът, който ще наслои тя в съзнанието на хората, ще бъде огромен и с неочаквано голямо въздействие върху душата на съвременния човек. Тогава, когато ще бъдат опитани всички средства, когато
към текста >>
77.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, се превръща в диамант. По същия начин от досегашните страдания - които представят високата температура и силното налягане - в човечеството ще се развият скъпоценните камъни - това е новото съзнание, новата светлина, новото разбиране на живота. Топлината стопява, а студът втвърдява. В окултната символика любовта съответствува на топлината, а егоизмът и насилието, не
справедл
ивостта, злото изобщо съответствуват на студа. Любовта дава мекота, а егоизмът и насилието втвърдяват. След тия страдания, изпитания, през които минава днес човечеството, ще дойдат „ново небе и нова земя". Под нова земя разбираме ново преустройство на обществото на разумни основи. А под ново небе се разбира коренно изменение на мислите, чувствата, разбиранията на хората, коренна промяна в тяхното съзнание. Изразът „ново небе и нова земя" има и друго, по-дълбоко тълкуване, но бихме се отклонили, ако го засегнем тук. Когато старите форми на живота са още силни, отначало почва промяна в света на човешката мисъл. явяват се нови мисли, нови идеи в човешкото съзнание. Те отначало са слаби, а старите форми на живота са кристализирани, като че ли вечни, неизменни, непоклатими. Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека. Даже и войните идват
към текста >>
78.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "не
справедл
ив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си
към текста >>
79.
СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на
справедл
ивостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те. И след като се погълне слабата страна, в резултат вместо
справедл
ивост, ред и мир, идва бедствието, страданието за дълги, дълги дни, години и поколения. В навечерието на 1940 година светът е избезумял. Борят се две идеологии – тоталитарна и демократична. Фактически бори се нуждата на човечеството за по-добри, по-светли дни, но народните маси не желаят кръвопролитните войни. Водачите им, обаче, ги тикнаха в безизходна война без да се допитат до волята на народите си. Какво ще донесе това? 1940 година се очертава като година, подготвяща много изненади по отношение разрастването на световната война, но има една възможност за умни прояви – има една възможност държавните глави да дойдат до едно мирно разрешение на въпросите. Учителят казва, че тази 1940 година ще бъде решаваща за човечеството – за неговия разум, за мирът и човечността всред хората. Тази възможност е явно на лице. Ще съумеят
към текста >>
80.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри. Те по необходимост трябва да се разделят и да тръгнат в различни посоки. Тук, при раздалата на Аврам с Лот, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх. Той дава на вечния икономичен въпрос за разпредялба на земите с - техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и
справедл
иво разрешение. Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха. „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, а аз наляво". Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе. Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на
справедл
ивостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх. В един друг епизод от живота на Аврам, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе. Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себеси характер –
към текста >>
81.
ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
За една нощ косите на войниците побеляват. Луди се връщат те от бойните полета в своите домове. Светът се нуждаеше от свобода, от отворени морета, от свободни граници. Светът се нуждаеше от едно разумно разпределение на земите, от разумно разпределение на благата между всички народи, между всички хора. Тия, които държеха благата в ръцете си, не разбраха това, не разбраха тази въпиюща нужда на изстрадалото човечество. Те допуснаха първата световна война. Те дадоха един не
справедл
ив мир. Създадоха Обществото на народите, но не намериха време да направят ревизия на своите дела, да върнат свободите на народите, да премахнат неправдите, да заличат сълзите по земята. Затова дойде новата война, която бушува – ето вече година – и помете толкова държави от лицето на земята. Не стига ли вече това, не разбират ли вече тия, които са взели ключовете на доброто на народите в ръцете си и не пущат никого да влезе ! Къде е пътят за оправяне на света? – Във войните, в заграбванията от страна на едни и в бедствията на други? – Не и хиляди пъти не! Не в силата е Бог, не в силата е правдата и доброто! Доброто между народите седи в братството, жертвата и любовта помежду им. Това трябва да го разберат всички – от последния овчар до най-горния държавник, от бедняка до лорда и богаташа, от побеждаващия във войните до съсипания противник. Крайно време е вече да се разбере, че войните само разрушават и докарват всяко бедствие за човечеството. Крайно време е да се разбере, че войните не са
към текста >>
82.
ПРИЯТЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари – търговци, посредници, пътници – изобщо млади хора; дисхарм. – Лица, заемащи второстепенни места в горните професии; измамници, крадци, мошеници. Венера харм. – Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети – изобщо млади жени ; дисхарм. – Бохеми, куртизанки, хора на необузданите наслаждения. Марс харм. – Борци за свобода и
справедл
ивост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали – изобщо възрастни мъже; дисхарм. – Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци. Юпитер харм. – Морал-философи, учени, държавници, висши чиновници, съдии, духовни лица, председатели на общества (особено благотворителни), покровители, миролюбци, големи търговци и финансисти, улегнали натури – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм. – Лица, заемащи по-нисши места в горните професии, хора на удоволствията, надути големци, лицемерни духовници. Сатурн харм. – Философи, учени, изследователи, аскети, директори на мини, строители, пазители на пари и съкровища, земеделци – изобщо стари хора; дисхарм. – Консерватори, нощни работници, хора на черния труд, гадатели, просяци, експлоататори, тайни врагове, палачи.
към текста >>
83.
НАЦИОНАЛИЗМЪТ В НАШАТА СЪВРЕМЕННОСТ - N
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Д-р М. Константинов 5].... всички народи – малки и големи – имат еднакви права на земята; всеки народ има правото да живее според вътрешното изискване на онова историческо предназначение, за което е призван". Из книгата: Живот за Цялото. Мирът, като понятие в международното право, е един санкциониран ред по силата на договори, които изразяват дадено конкретно политическо положение между две или повече държави по пътя на материалната сила, която няма за критерий международната
справедл
ивост, но силата на принудата. Тази мисъл е подчертавана многократно в политическата история на човечеството, обаче, най-ярко е илюстрирана в клаузите на всички досегашни мирни договори, които пренебрегват основните принципи на един поне относително
справедл
ив и траен мир. Идеята за мир беше прегърната и от Обществото на народите, като едно от най-големите международни институции, познати в дипломатическата история на държавите. Редицата опити, да се задържи мирът след световната война по силата на постановленията от статута на О.Н., останаха безрезултатни. Също така, много други средства се препоръчваха от висшите политически среди, като метода за разоръжаването, колективните пактове за сигурност и др., обаче, не дадоха никакви реални резултати, напротив, доведоха до още по-голям международен конфликт, който се изрази в последно време във войната между демокрациите и авторитарните държави. Всички тези опити, които се правеха на международна почва, пропаднаха, защото беше пренебрегнато
към текста >>
84.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
харм. – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм. – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и не
справедл
ивост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност,
справедл
ивост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност,
към текста >>
85.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане,
справедл
ивост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат
към текста >>
86.
СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие. Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот. То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната
справедл
ивост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало. Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание. Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни. Днес човечеството не се нуждае от сухи формулни права и кодекси, но от братски, преки конкретни
към текста >>
87.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
не една дълбока необходимост. И доколко светът е потънал в излишна външност, в излишна динамичност и специалност, сведочи пълното безсмислие, което цари навсякъде. Вземете за пример днешната западно-европейска война, която разрушава безмилостно всичко. Къде е смисълът в съвременния свят, в съвременните хора, в днешния живот? Съществува ли той у тия, които ръководят съдбините на човечеството? Разрушава се, унищожава се всичко — градове, села, живота на хората в името на мира и
справедл
ивостта ! За нас е ясно, човечеството е дошло до тия катастрофи, защото е загубило мярката за целостта на живота, защото малцина търсят себе си за да намерят живота на всички, защото малцина проникват в себе си, за да разберат простите истини на живота и колко малко в действителност са неговите истински нужди. Малко повече вглъбяване в себе си и недоразуменията и войните между хората ще изчезнат. Ала и в съвременния свят на техника и външна динамичност има пробудени умове, които разбират нуждата да останат навремени със себе си, да поразмислят за самите себе си, за живота на другите, за живота въобще, за страданията и радостите, за доброто и злото, за мъдростта и любовта, за истината и безсмислието. Войните през последните десетилетия раздрусаха доста света, хората се обезвериха във всичко и някои правилно се насочиха към себе си. Не са малко тия единици днес, които са вкусили от водите на живот вечен в себе си. Има ги измежду прости и учени, измежду богати и бедни. Някои от тях са съумели да
към текста >>
88.
ТРИТЕ ЦАРСТВА И ЖИВОТА - НЕДЕЛЧО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
към кражба, или интелектът ще победи желанието, което ще даде интелектуална сила, острота, деятелност и будност. „Меркурий и Юпитер, интелект и мъдрост. Съвпадът ще бъде почти винаги добър и ще благоприятствува за една от най-висшите прояви на интелекта. Лошите аспекти показват, че интелектът е в конфликт с мъдростта, което дава скептицизъм и неспособност да се преценяват нещата в техните истински отношения. „Меркурий и Сатурн, последният в неговата най-висша октава, дето той означава
справедл
ивост. Добрите аспекти правят интелекта да разсъждава
справедл
иво, съвестно и грижливо; в изроден вид, едно твърде силно чувство за
справедл
ивост може да се изрази в строгост, педантична точност и неотстъпчивост „Венера и Марс, висше чувство и желание. Съвпадът ще означава победа на едното над другото според това, коя планета е по-силна и коя е показалец. При неблагоприятни аспекти ще имаме една постоянна борба между двете. „От това крайно опростяване се вижда вече, колко е необходимо, ученикът да се научи сам.да мисли и да прави синтези и колко малко би му се услужило, ако му се дадат любимите рецепти за всички възможни аспекти, които, ако се преценяват безкритично и се преписват буквално, за един определен хороскоп могат да доведат само до грешки и фалшиви диагнози. „Една от най-простите синтези, която далеч още не е изчерпателна, е преценяване на аспектите според знаците, в които двете планети се намират, особено според знака на планетата, която образува аспекта чрез приближаване. „Юпитер
към текста >>
89.
DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
90.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение? От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една
справедл
ивост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие. Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем? Затворете в една стая някой от великите диктатори в свата и го оставете гладен 10 или 15 дни. Ще видите след това една печална гледка: помътнели очи, отпуснати ръце, гъгнещ глас и разнебитена воля. Ако такъв човек живее не само със своето тяло, но и със своя дух, той и тогава ще ни покаже част от вътрешната си сила. Но колцина от тия, които сега ръководят съдбините на света и са взели в ръка камшика на повелята, имат източника на своето вдъхновение в царството на идеите, а не в царството на личния егоизъм? Какво изисква големият план на живота от нас — отделните атоми на цялото? Какъв е
към текста >>
91.
ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
К. ПРОБЛЕМА ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ Проблема за волята в беседите и учението на Учителя заема твърде голямо място. Волята преди всичко е част от проявената същина на човека — мисъл, чувство, воля. Волята е физическата страна на човешкото естество. И само в нея и чрез нея животът се закръгля, запълня, осмисля. Животът има смисъл, когато човек има „права, светла мисъл, топло, чисто чувство и силна воля —
справедл
ива постъпка". В тази пълнота на живота се проявява душата, духа, проявява се, следователно, Цялото, което е Бог. Волята, обаче, е творческата проява на човека тук на земята. Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот. Не може самият живот да дойде да се прояви на земята, ако волята я няма. Не е хармонично развит човек, който има развит ум и сърце без воля. Волята се явява динамичната страна на ума и сърцето. Смисълът на волята у човека, в учението на Учителя, придобива от това гледище дълбоко приложно-практично значение за преобразяване на живота — такъв, какъвто го виждаме днес, в този, който се изнася под думите „живот в Царството Божие", Божествения живот. Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот. И бидейки в пълна хармония с „космическата еволюция", която дава знака на модерното време, учението на У. не може да понесе физическата пасивност и да насърчи
към текста >>
92.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
не е доволен." * „Дсе Гунг запитал майстора: „Вие обичате да стоите пред една голяма река и да я наблюдавате. Смея ли да запитам, защо вършите това?" Кунг Дсе му отговорил: „Водата може да се сравни с един мъдрец. Където отиде, тя е щедра, без да е себелюбива — а с това наподобява на силата на духа. Навсякъде, където пристигне донася живот, а там, където липсва, е смъртта — с това не наподобява на доброто. Нейното течение се нагажда според възвишенията на терена — с това прилича на
справедл
ивата мисъл. Протича през дълбоки подземия, без да се поколебава — с това е подобна на храбростта. Плъзга се равномерно по равнината, като образува тук-там дълбочини — с това е подобна на мъдростта. Трябва да преодолява много препятствия, които й се изпречват — а с това е като издръжливостта. Оставя се да бъде отвеждана, да бъде замърсявана, но винаги се стреми веднага да се изчиства — а с това притежава качеството винаги да се възобновява. Тя изпълва равномерно всички дълбочини — а с това наподобява на
справедл
ивостта. Не взима никога повече място, отколкото й се позволява — с това наподобява на въздържанието. Тя може многократно да отклони своето течение по всички посоки и все пак да запази първоначалната си посока — с това наподобява на самосъзнанието Това е всичко, което ме кара така редовно да наблюдавам реката." Ли Ги. Превод от немски Д-р Ил.
към текста >>
93.
DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
94.
КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ Хората днес са към много неща и прояви на живота твърде безразлични. Естествено, много са причините, които правят човека и неговите подобни безразлични към живота. Преди всичко, активното отношение в живота е качество на младостта. Младият човек се интересува от всичко, той е пълен с идеи, той се бори за създаването на друг порядък, на нов свят. Нищо не е в състояние да го задоволи напълно. Пролет, той е изпълнен със сили, с копнежи, с идеи за нов живот —
справедл
ив и хубав. Тези идеи черпи от самата природа, която през пролетта се пробужда за нов живот. Той ги получава от слънчевите лъчи, които щедро вливат живот във всичко през пролетта. Тогава
справедл
иво и изобилно се излива благословението на обновяващата се природа във всички живи същества. Това изобилие на бликащ, на разцъфващ живот в природата, прави всеки млад човек активен, динамичен, пълен с идеи за социална
справедл
ивост и добро. Младият човек през пролетта е идеалист, пожертвувателен. Лотото, горещината прави хората по-пасивни. Ала младият е пак деен. Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи. Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост. През есента младият човек е романтик, той
към текста >>
95.
ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
тревите, дърветата, даже и в камъните. Те ще представляват за него един разумен свет, с който той може да влезе в общение. Този лъх на новото ще донесе едно ново разбиране на Любовта. Човечеството ще се издигне до едно прозрение за магическата сила на космичната Любов. В този дух вече се долавят симптоми в новата поезия, новата музика, във философията и пр. Една светлина почва вече да озарява човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат
справедл
ивостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренция ще се заменят с международно сътрудничество. По-силните народи ще помагат на по-слабите. Ще има побратимяване на народите. Те ще съзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, любовта, взаимопомощта. Кооперативната идея ще бъде приложена в най-широк мащаб. По този начин всички народи ще отидат към такова благоденствие, благополучие и благоприятни условия, каквито никога не е имало досега на земята. Всичко това ще даде възможност и за небивали постижения във всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура и пр. Всички ще имат условия да развият талантите и заложбите, вложени в тях, защото икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого; икономическите въпроси ще бъдат разрешени най-разумно, с най-голямо просветление и любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко
към текста >>
96.
DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
97.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
е било присъщо като че ли на тяхната широка, любвеобилна душа и на тяхната отзивчиво сърце. Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие. Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за
справедл
ивост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др. в Русия — тези народни движения, тъй близки до душата на селските маси и тъй характерни за славяните. Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П. Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят
към текста >>
98.
DU MAITRE; LHOMME PARFAIT
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
99.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
е изразът: Трябва да воюваме с природата, да я подчиним". Няма какво да я подчиняваш, но ще се съобразяваш с нейните закони. Новото в света ще дойде по естествен начин, както змията се съблича от старата си кожа. Всеки трябва да вярва в това, което може да опита. Всяко прегрешение в природата се възвръща към самия човек, който го е извършил; то има обратно действие върху него. Този закон важи. както индивидуално за отделния човек, така и за народа. Един човек, който е постъпвал
справедл
иво, ще има здрава основа в живота си, ще има съответните положителни резултати. – Вярвате ли в задгробния живот? – Няма какво да вярвам в него. То е една реалност, която знам. Животът е един. Той се изявява в три форми: в една гъста материя, в една рядка материя, която е преходна и в една по-рядка материя. – Безсмъртна ли е душата? – Смърт няма в света. Смъртта е една фикция. Всичко се създава и всичко се руши. Под рушение разбирам преобразование на формите. – Къде е източникът, кой е изворът на любовта? – В Духа, в Божествения свят. – Кой е вечният стремеж на човка? – Любовта. Тя е единственото Божествено, което е основа на всичко. Тя е единна. Единственото нещо, което не се дели, е любовта. Единственото реално нещо в света, което не се мени, е само любовта. Един от лекарите, като че ли в момент на едно прозрение, каза: – Нали вие говорите за една слънчева любов, в която няма нито едно петно, никаква сянка? Щом има сянка, щом има петно, това не е любов. – Да. Човекът на любовта е
към текста >>
100.
DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
101.
В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
(13). Не е лесно бедният да надрасне беднотията си и да не завижда на другите, които имат нещо в повече. Завистта е страшна болест, страшно зло в живота на човека. Тя не произлиза само от физическа беднота. Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради не
справедл
иво разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той. В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота. Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла. Според Учителя, както ще видим от следващите мисли, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество на Любовта, която дава цена на всичко. В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любовта осмисля знанието. Любовта дава цена на всичко. Където Бог присъствува, всичко се осмисля, всичко се обича. Влезе ли човек в областта на Любовта, той влиза в Божествения свят.
към текста >>
102.
DU MAITRE: LE BON FILS
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
103.
IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
други неща. Учение, което носи любов, което носи мъдрост, което носи истина, е добро. Всички тия учения ще се реформират. Защото Този, Който е създал света, днес иде да го оправи. Ние да не вземаме ничия страна, защото чиято и страна да вземем, може да попаднем в заблуждение. Борбата, която съществува между германци, славяни, англосаксонци, ще се превърне за тяхно добро. Като се бият два народа, те си предават от добродетелите, които имат. Славяните носят доброто. Германците носят
справедл
ивостта. Англосаксонците носят мисълта. Славяните ще научат германците добре да чувствуват, германците ще научат славяните да постъпват
справедл
иво, англичаните ще ги научат на ум. Всеки народ, за да се ползува от кредита, който природата му дава, трябва да има разумност в ума,
справедл
ивост в сърцето и добродетел в тялото. Народ, който има тия добродетели, е избран да носи благото в света. Той може да получи онова, което природата му е определила. Не може един народ да бъде по-голям, отколкото му е отредено от природата. На българите не е дадено да бъдат един голям стомилионен народ. Но това, което му е дадено е достатъчно, за да изпълни дадената му служба. Ръстът на всеки народ е определен. Този, Който е създал света, е дал всичките условия на народите да се развиват. Той сега ще им покаже, че земята не е място за война, но място за земеделие, за индустрия, за наука, за култура. За всички има условия да живеят и да работят. Нов порядък ще настане в света. Никой да не се противопоставя и да
към текста >>
104.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него
справедл
ивост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се
към текста >>
105.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и
справедл
ив? Почти всеки проявява външно честност и
справедл
ивост дотолкова, че да изглежда честен и
справедл
ив. Духовният човек трябва да живее честно и
справедл
иво и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и
справедл
иво, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони. Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и
справедл
иво, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди. А да вършиш това, което е честно и
справедл
иво от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и
справедл
ивост, или да го вършиш от сърце. Справедливостта и
към текста >>
106.
DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
107.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден. Идеал на днешния свят е личното добруване, взето в най-ши-рок смисъл на думата и приложено до обществата, народите и пр. Това е философията на света, ето хилядолетия. Тази философия е докарала всичките злини на земята. Тя е издигнала до култ грубата сила, измамата и незачитането на живота. Ала светът, след като е опитал всичките тези методи си остава все същия — неоправен, без
справедл
ивост, без мир, тънещ в зло. Светът опита всичко и не постигна нищо. Не е опитал само Любовта! Учителят е вестител на Любовта, на Божествената Любов в света. Той казва: „Само Любовта е в състояние да оправи света!" В това седи най-голямото отношение на Любовта към света — само Тя може да го оправи! Ще завършим тази глава за „Любовта в света" с великите думи на Учителя: „Бъдещият свят е свят на Любов, разбирателство, братство и свобода. Всички поданици там живеят братски. За този нов свят, всеки един човек на земята трябва да принесе своя дар.
към текста >>
108.
РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
приемаме, когато съзнанието ни работи в по-високо поле. Любовта ще тури човека във връзка с по-напредналите души — души, които представят скъпоценни камъни. Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен. Божественият свят е организиран. Сега светът е неорганизиран и ние вървим към един организиран свят. – Какво е бъдещето развитие на нещата в света? – Любовта иде сега да спаси света. Който и да е народ, който не върви по закона на любовта, няма бъдеще. За да има
справедл
ивост, щедрост, подтик към знание и пр., трябва да има любов. Всяко нещо трябва да произтича от потика на любовта. И като ядем, трябва да ядем от любов. Като изпълняваме волята Божия, ние работим за себе си, ползуваме себе си. Като работим за идването на Царството Божие и на Неговата Правда, ние работим за ближните си. Като прославяме името Божие, работим за Бога. Не можеш да изпълниш волята Божия без Истината. Не можеш да работиш за Царството Божие и Неговата Правда без Мъдростта. Не можеш да прославиш Името Божие без любовта. Работата за Бога е в проявяването на любовта. Обичаш, за да прославиш Бога! Когато ти обичаш, цялото Небе се радва, че ти правиш нещо, което е угодно на Бога. Новият живот на любовта като протече през хората, те ще станат умни, любещи и
към текста >>
109.
DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
110.
DU MAITRE: LA FAIM
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
111.
ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N.
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
водили прогреса на света. Днес те ще бъдат също така най големите фактори в живота. Днес отделната личност воюва в себе си, със себе си и със света. Днес народите в света воюват вътре в себе си и с другите народи. Целият свят търси пътя, търси „победата", която ще донесе доброто, трайното добро за всички. Кой ще донесе доброто? Според думите на най-великия измежду синовете человечески, според Христа — най-големият авторитет през всички времена — ще победят и ще донасят добро, мир и
справедл
ивост тия, „на които е дадено да познаят тайните на Царството Божие". Защото те носят Любовта в света. Защото те са квасът, който заквасва всичкото тесто. В Любовта е бъдещето на света, на всички хора по земята. В нейните носители е ключът на новото, мирът и
към текста >>
112.
DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
113.
ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯ НА МЪДРОСТТА - СЛАВИ П. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
иде за всички, тъй и новата епоха иде за всички. Земята се повдига в по-възвишени сфери – излиза от 13-тата сфера. Излиза от гъстата материя. Невъзможните неща ще станат възможни. Мнозина питат: "Как ще се уреди светът?" Чудни са хората! – Никой не може да отстрани снега с каруци, но като дойде слънцето, за десетина деня ще го стопи. Това ще направи Любовта в света. В бъдеще добрите хора ще станат силни, а лошите – слаби. Любовта ще се изяви във външния живот чрез приложение на
справедл
ивостта в света. Изведнъж няма да стане. Идва вече шестата раса. в тези събития се ражда шестата раса. Тя ще превърже раните на бялата раса и ще ù каже, че има друг път. Ще се отвори път за новите идеи в света. Сега се завършва една стара епоха. Сега е ликвидиране на една карма. В съзнанието на цялото човечество става голям вътрешен преврат. То минава от съзнанието на бубата в съзнанието на пеперудата. Осъзнаване става у хората; то става дълбоко в душите. Красивата епоха не е далеч. Сега хората трябва да дигнат знамето на Любовта. – Как трябва да се гледа на света, на природата? – Когато човек скърби, един светъл лъч ще проникне в неговото съзнание, като съзнава, че Великото Разумно Начало в света го обича. Вярвайте, че ви обичат. По-добре е да вярвате, че ви обичат, отколкото да не вярвате. Ако вярвате, вие печелите. Никога не сте видели образа на Онзи, който ви обича. Любимият, който ви обича, е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Всичко в света диша от Божията любов. Ако вие не
към текста >>
114.
НОВОЛУНИЕ - ПЛАНИНСКИ
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Често хората обичат да се мислят за център на вселената. Егоцентрирането е стара привичка на човека. Никога той е поставял и земята като център на световния организъм и е „карал" слънцето да заобикаля около нея. трябвало е много усилия и много жертви, до¬като бъде победен коравият навик... Нерядко ние излизаме от нашия личен живот, проектираме го навън и нагласяваме всичко според един порядък, който нам се струва за най-приемлив и най-
справедл
ив. Като частица от общия огромен организъм на цялото, ние мъчно съзнаваме неговите общи задачи и планове и се чудим, когато застанали срещу течението, би¬ваме отвличани в противна посока. Кой е мъдър? Само този, който живее в хармония с целокупния живот. Няма отделна воля, освен волята на безумеца, която да се противопостави на потока на разумния живот в природата. Ако сляпото подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество. Има дни, когато в своето отчаяние или недоволство, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога. — Напускам аз тоя живот, в който съм се заблуждавал и ставам атеист, ставам „свободен" човек и мога да правя, каквото си искам. Така казал и така сторил веднъж един заек, който се разсърдил на гората. — Не ми трябваш вече — креснал той на гората. — Наскърбен съм от тебе, не те обичам повече и ще те напусна. И тръгнал заекът напред назад из полето, скитал се тук, скитал се там, погнали
към текста >>
115.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
култура има своите положителни страни, но има и своите лоши и отрицателни страни. Тя даде науката и техниката, но тя усъвършенствува методите за разрушението на света и за унищожението на човечеството. Една друга култура трябва да дойде на земята, Една култура на сърцето, на любовта, трябва да зацари между хората. Тя ще дойде когато жестокосърдечието на ума само сломи глава във вихъра на световната разруха и нищета. В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир,
справедл
ивост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации,
към текста >>
116.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
на власт по мирен начин (IV, 49) 2. Без деца... (X, 89). Тъй като Карл X нямаше наследници. Продължението на стиха е според Пиоб едно указание за маневриране. 3. Един човек (Карл X) който има след себе си последния (От своя род) (II 82) — именно граф de Chambord, означен чрез маневрирането като „пръв син (на една) вдовица (с) нещастен брак" (X, 39), т.е. пръв син на дукеса de Вerry, която, като вдовица, е сключила втори брак, твърде лош в социално отношение. 4. Крал; няма да има не
справедл
иви работи; осъден (VIII 62). Карл X беше крал наистина законен (неговото управление създаде действително „законността” в политиката), но той бе бламиран, тъй като damnare има смисъл на бламиране. 5. Избори, конфликт... (Предсказ. 25). Тоя стих, пояснява Пиоб, трябва да се раздели според правилото за числата, които се прилагат при специалната маневра за „Предсказанията". Касае се за изборите от 1829. 6. Поради конфликт кралят ще напусне управлението (IV. 44). И конфликтът, създаден от изборите, заставя краля да изостави властта. 7. Той ще се покаже непримирим и ще бъде изгонен (през 1830 г.) далеч от кралството (VI 61). 8. Далеч от кралството, изоставен на случая, пътувания (УИ1,92). След това Луи Филип се качва на трона. 1. Нагласяване на Политически средства (изборни тълпи), за да дойде на власт (VI, 12). 2. Проливане повече кръв; скоро неговият шанс изменя (Предсказания, 73). Неговият шанс изменя и той пролива повече кръв (през 1848 г.). 3. Събуждане омразата, приспана отдавна (VII 33).
към текста >>
117.
ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
напевно старецът — Аз ще ти разкажа за един, който чрез мъката научи великата мъдрост. Просякът притвори угасналите си очи и започна тихо: — Имаше в нашата земя един знатен и богат човек, когото наричаха Селим. Той беше най-смелият и най опитен между камиларите, който без страх бе преброждал цялата Нефуд. Знаеш ли, сине, Нефуд е голяма, могъща и страшна пустиня, за която казват, че няма край. Тоя Селим бе суров човек, който не разбираше от обич и милост. Той знаеше да бъде само
справедл
ив. За него Аллах бе само правда и закон. Когато трябваше да се отсъди по правда, думата на Селим бе закон за камиларското селище, която никой не можеше да промени, но трябваше ли да се стори милост и опрощение, Селим беше безмълвен като канара, защото имаше ледено сърце. Всичко бе научил Селим — първенецът на родовете ни; и ветровете на пустинята, идващите от далеко самуми, и борбата с литналите в небето пясъци, но обичта не бе научил, защото не знаеше, що е беда. Аллах го бе завардил от злочестина, а някои люде в злочестината само придобиват меко сърце. Как ще научи, що е милост човек, който никога не е молил за милост? Селим може никому да не беше сторил зло, но и добро не знаеше да прави. Камила не бе му умирала в пътя, нито бе загубвал следи с керваните си, нито разбойници го бяха нападали. Той не бе виждал робите си да умират под острието на вражески ханджар. Аз бях служител в неговия дом, синко и познавах сърцето му по-добре от всеки друг. Веднъж Селим седеше както винаги строг и
към текста >>
118.
ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМ УС - П. М-В
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Прощаването е най-късият път, който води към царството на абсолютната свобода. Който тръгне по пътя на прощаването, той започва да гради своята свобода, която никога вече няма да изгуби. Когато човек прости, прилича на разтоварен пътник след уморителен път. Отмъщението е омагьосан кръг, от който човек никога няма да излезе. Който отмъщава, вместо да развързва възела, той дърпа и го затяга повече. Отмъстителният човек прилича на нечестен платец, а който прощава, е честен и
справедл
ив платец. Човекът на отмъщението пада много низко пред очите на праведния. Който отмъщава, го очаква фалит и страдания; това той ще опита. Ако се види човекът на отмъщението, какъв духовен профил има, той би пожелал да се скрие в земята. Човекът на прощението дава жив пример на човещина, на разумна обхода. Неговият живот е свещено писание за близките. Когато засегнат у нас честолюбието, гордостта или тщеславието, явява се желание да отмъстим. Науката за прощението е само за умните, силните и добри хора и за всички онези, които искат да станат умни, добри и силни. С прощението човек обръща неприятелите си в приятели. Без прощение задружен и колегиален живот е немислим. Човек, който не отмъщава, прилича на дълбока вода, която не се мъти от хвърлените камъни в нея. Който отмъщава, скъсва връзката си с Бога, а това е най-голямата загуба, която може да има човек. Който отмъщава, е страхлив, а който прощава, е силен и безстрашен. Щастливи са хората, които
към текста >>
119.
СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Три неща има, на които можем да обосновем нашия живот и на които можем да разчитаме. Те са твърдостта, течността и светлината. Под твърдост ние разбираме доброто, което не се изменя. Под течност разбираме това, което не прави пакост, наричаме го още
справедл
ивост, благост. Това, което осветява и дава смисъл, е разумността. И така разумността е светлината,
справедл
ивостта или благостта е течното, а доброто е твърдостта, основата. Човек, който не е добър, няма основа. Хората градят върху твърдите неща. Съграденото върху твърдото устоява, всяко нещо, което не е съградено върху твърдото – доброто, се разсипва. Живот, който не е съграден върху благостта, изсъхва. Живот, който не е съграден върху светлината, остава в тъмнина. Трябва да пазим светлината, силата на ума си, понеже светът е още в строеж, съгражда се. Казано е: Ново небе и нова земя се гради. Иде в света доброто. То е единствената основа, върху която може да изградим нашия живот. Всеки трябва да отвори пътя за доброто, понеже то е твърдо. Ако не му отворим път, то ще ни премаже. Доброто ще ни научи да бъдем твърди. Човек трябва да бъде твърд, да не изменя на своите убеждения. Твърдият човек е постоянен в любовта, постоянен в
справедл
ивостта и постоянен в разумността. Твърдостта е основата, върху която почиват течните неща. И в природата върху твърдите неща текат течните. Течното отива навсякъде. Светлината и тя отива навсякъде. Светлината е качество на нашия ум. Без светлина знание не може да имаме. Без светлина и радостта
към текста >>
120.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
ще рече да разбира това, което поддържа живота, това, което ражда живота. Като се изтъква, че човек се заблуждава, когато търси смисъл и щастие в материалните блага, ни най-малко не се мисли, че те не са необходими за развитието на човека на земята. Напротив, в обществения живот те играят голяма роля. Те движат човешките маси, а заедно с това се създават по-големи и по-добри условия за развитие. Нашата мисъл е другаде. Обществено погледнато, материалните блага трябва да бъдат
справедл
иво разпределени между хората, между народите на земята. Тогава, при наличност на едно извисено, просветено, духовно съзнание ще спрат веднъж за винаги всички раздори, завист и недоразумения. Ще спрат и между народите войните. Защото всички ще бъдат
справедл
иво задоволени. Въпросът, обаче, от индивидуално гледище е по-важен. Да се стреми човек към материална независимост, доколкото това може да се постигне чрез труд, способности, знание и разум, е една разумна необходимост в живота. Да се стреми, обаче, да натрупа колкото се може повече блага за себе си и да вложи в това всичките си сили и способности, това е не само престъпление, но води към духовно, морално, душевно и сърдечно затъпяване. И какво придобива човек от всичкия този себичен стремеж – сигурност ли? Безспорно не! – В края на всичко, само разочарования, злощастия и неудовлетвореност. Кой е този, който от много материални блага е бил щастлив на земята? Те не носят щастие, но разплуват човека, правят го роб на прищевки, извращения и
към текста >>
121.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
е да хвърлим бегъл поглед край нас, за да се убедим, че различните човешки същества влачат непоносимо тежките вериги поради липса на светлина относно много и то катадневни неща. Като виждаме сенките, хвърлени от реалността, ние смятаме, че служим на самата реалност и даваме на тия измамни миражи най-ценни т, най-прекрасните неща от душите си. Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина, а като се мислим за
справедл
иви и богоугодни, ние вършим най-страшните жестокости и неправди. Какъв ли отговор би ни дала мъдростта, родена от един абсолютен свят, ако се изправехме пред нея и ако бихме пожелали да сравним със светлината ù нашит постъпки, нашит принципи и възгледи? Вие хората служите заради нормите на един измислен закон, заради принципите на един измислен морал, поради страха от един измислен Бог – би ни казала тая мъдрост. Вие хората на земята сте загубили нишката, която свързва душата ви с истината, а здраво държите ония нишки на заблудите, които ви пра-вят кукли като в марионетен театър. И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение. По такъв начин ние живеем, увлечени в потока
към текста >>
122.
ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ - Е.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
водата и на земята. Човек се нуждае от всякакъв вид Любов. В това седи предимството на човека над животните. Той може да обича и да го обичат. Това е един велик закон на живота: Ако обичаш, ще те обичат и не може да не обичаш, ако те обичат. Природата ни дава изобилно, но иска да получи нещо от нас. Природата се радва, когато ние оценяваме благата, които ни дава и благодарим за тях. Затова ценете красотата, така ще развивате очите си. Впрегнете ръцете си на работа, за да проявите
справедл
ивостта си. Възприемайте хармоничните звукове, за да придобиете разумността. Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. Проявете доброто и ходете в правия, в новия път. И като благодарите, че сте цветя от Божествения свят, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си. Човекът на новото, бъдещият човек ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце. За да се създаде това тяло, човек трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи. Да се изправи човек съвършено, значи, да се роди изново, от вода и Дух. Затова е казано: роденият от Бога грях не прави. А за да се новороди, човек трябва да прави всичко с любов. Защото само любовта изправя нещата, Това е Божествената любов, която има прави отношения към всички хора и никога не се опетнява. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Любов. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Мъдрост. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Истина. Вложете Любовта,
към текста >>
123.
СТИХОВЕ - Д. А.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
дълбока сянка. Аз благославя м сетната моя загуба, защото тя ме направи да се чувствувам по-близо до Тебе. Сега зная, че стъпките, които ми оста-ват, са най-трудните Но пали очите ми виждат първите лъчи на слънцето, което се показва зад белия, висок връх на планината. О, зная, че пътят към него води през пространни пустини. във среднощния мрак, когато се разнасят риканията на звяра, мнозина са подирили обратния път. Но аз Те моля: пази ме да се не отклоня от алените струи, които
справедл
ивостта чертае, като най-вярна пътека, що отвежда до чистотата на моето сърце, за да бъде то прибежище само за Тебе. Аз благославям сетната моя загуба, защото тя разкри пред мене белия връх, копнежът по който ме изведе из калните пътеки на моя живот и ме доведе по-близо до
към текста >>
124.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
имам сили да запазя не само себе си, но и лодката, за да мога да доплувам до брега, за да мога да помогна и на други. Познавам изненадите от бурите в голямото житейско море, когато едно човешко същество може да слезе в тъмните морски бездни и после да бъде носено на гребена на висока вълна. Като кроткия Учител от Назарет да мога да кажа на това море: "млъкни и усмири се!" Такъв господар аз искам да бъда! Искам да доживея тоя ден, когато, каквото разумно помисля – да стане, каквото
справедл
иво пожелая – да имам, творец на собствената си съдба да бъда! Искам напълно да познавам себе си, да обходя обширното царство на моя дух, да владея вътрешното си богатство, над което нямат власт времето и животът и тогава да бъда на себе си господар!
към текста >>
125.
АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
година, когато преди да ливнат първите есенни дъждове, пътищата от юг бяха почернели от кервани, които носеха жито и ориз за храна и за посев. Така ставаше всякога, когато на запад се извиваше сребърното рогче на новия месец. Дванадесет пъти през годината бащата изпълняваше желанията на своя син. Дванадесет пъти през лунната година, хоризонтите на народа се проясняваха. Народът обичаше младия принц. Народът имаше право да се радва и ликува, че на престола се възкачва обичен и
справедл
ив цар. Народът трепетно се питаше, какво го очаква сега. Негли новият господар премахне несгодите и страданията, които го смазваха. Народът беше измъчен и уморен от беди. Ах, те знаеха, че само шепа хора благуваха в тая богата и плодородна страна, те знаеха, че златните пътеки водеха към едни и същи люде, който бяха силни и които бяха устроили държавата си така, както беше удобно на тях. Това беше стара, стара, като света и земята истина. Те мислеха и вярваха сега, че младият цар с един замах само, ще уреди всичко. Те мечтаеха за щастие, за мир, благоденствие, а най вече за богатство, много хляб и много ориз. Тамар Ал Харун беше не само великодушен, но и мъдър господар. Той искаше да дарява народа си, не само с една ръка. Беше решил да преобрази из основи своята държава. Жадуваше да превърне страната си в рай. Вярваше в благородните пориви на своето сърце и беше решил твърдо да ги следва. Той знаеше, че най-голямото нещастие в една страна се поражда от неравенството. Едни от народа плуваха в
към текста >>
126.
ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ - Е.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
светлина, свят на ред и порядък, свят на вечна хармония, която светлите души разнасят из вселената, създадена от Бога за проява на Неговата слава и величие. Свят без светлина е свят на безпорядък и безредие — свят, който се нуждае от Божествената ръка. Светът на безводието и светът на сухотата е свят, който се нуждае от Божия мир, от живота на радостта. Използувай услугите на малките случки в живота, за да направиш добро. Използувай услугите на малките случки, за да постъпиш
справедл
иво към своята душа, която носи бремето на всички души. Използувай услугите на малките, ежедневни случки в живота, за да проявиш своята разумност. Само така душата уяква в доброто, в
справедл
ивостта и в разумността. И най-малката случка дава подтик към доброто, което иде от Бога; най-малката случка дава подтик към
справедл
ивостта; най-малката случка дава подтик към разумността. Всяко нехайство към доброто, към
справедл
ивостта и към разумността са причина за страданията в човешкия живот. Напусни калния път на живота, дето всичко е в мъгла и тръгни по възходящия път на любовта. Не презирай малките цветенца, които срещаш по пътя си. Не презирай росните капчици, които виждаш по завехналите листа. Не презирай цвъртенето на малките птички, които се разговарят помежду си. Не отхвърляй и най-малката песен на светлината, която весели твоята душа. Не отказвай услугите си на малкия бръмбар, който бръмчи около тебе и се моли. И когато кацне на коленото ти, поглади го и му кажи: Благодаря ти за малката
към текста >>
127.
ТВОРЧЕСТВО - Г. АХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
свободата работи Съдбата, а без нея — интересите на никого. Оставете Съдбата да ни даде най-хубавото, което има за нас. И когато наглед то не носи щастие — то е само плащане на един стар дълг, след което човек се чувствува по-лек и по-свободен. * Животът иде от един извор, но Се проявява в различни степени и количества. В извора е единството; в проявата — безкрайното множество и разнообразие. * Не е добър тоя съдия, който всички оправдава, нито тоя, който всички осъжда, а който въздава
справедл
ивост! * Силата на човека зависи от степента на възприетата от него Любов. Един ден няма да ни съдят за погрешките, които сме направили, защото милостивите същества на невидимия свят знаят по-добре и от нас причините в миналото, поради които ги правим. Но непременно ще ни съдят за тия добри условия, които с ни били дадени да учим и да правим добро, които ние не сме използували разумно. За ненаправеното добро, което ти можеш да сториш, ще отговаряш пред великия съд на бъдещето. Щом си заровил таланта си в земята, той ще ти се вземе. * И в кремъка, и в огнивото няма огън, но като се удрят, излизат искри, които подпалват. И народите сега като огнивото и кремъка се удрят. Те нямат чувство на братство в себе си. Но братството между хората ще излезе именно от това
към текста >>
128.
DU MAITRE - LA PATIENCE
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
129.
LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. * * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
130.
КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
и весели. Всяко лице ще бъде засмяно. А радостта и веселието са израз на благодарността. Затова благодарете за всяка малка придобивка. Така тя няма да ви се отнеме. Бог ви съветва да благодарите за сиромашията и голотата, в които се намирате. Само чрез благодарността ще се освободите от сиромашията. Като благодарите за всичко, което ви е дадено, вие сте богат. Който не може до благодари и постоянно роптае, е сиромах. Благодарността се крепи върху три неща: доброта, разумност и
справедл
ивост. Дето са доброто, разумността и
справедл
ивостта, там е любовта. А дето ги няма, там е човешкият, временният порядък на нещата. Затова е казано в Писанието: „Постоянно благодарете". Мнозина се запитват, в какво да вярват, кое верую е най-право. Не е въпросът в това. Всеки трябва да се запита, благодари ли за всичко, което му е дадено. Ако всички хора благодарят за това, което Бог им е дал, те ще се разберат. Тяхното верую е право. Те вярват в един и същ Бог. Ако хората постоянно благодарят, много неща ще им се дадат и много тайни ще им се от-крият. Държат ли, обаче, само една неблагодарност в сърцето си, те сами се спъват. Бъдете благодарни на всичко, за да ви се даде онова, от което душата ви се нуждае. С това вложете доброто, разумността и
справедл
ивостта в душата си, за да приложите Божиите закони. Те са законите на Битието. Те са лъчите на Слънцето, за които постоянно трябва да благодарите. Има особени лъчи на Божията Любов, които подхранват и развиват ума. Има особени лъчи на
към текста >>
131.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
че когато човек се разгневи и в гнева си направи някаква пакост — счупи нещо, бие някого или работи — изразходва излишната енергия и утихва. същото става и в живота на човечеството и в Природата — и там подпушената енергия търси път и начин за трансформиране. Учителят казва: „Праведните, добрите и разумните хора ще спасят света от земетресения и от ударите на съдбата". Това е намеса на разумните сили на Природата, за да изправят нарушеното равновесие. Разумността, добротата и
справедл
ивостта ще станат живи трансформатори на тези космични енергии, на които е нарушен правилния ритмус и по такъв начин ще се възстанови нарушеното равновесие на енергията, и така ще освободи човечеството от лошите последствия, които само си е създало. Тази идея е мъчно разбираема за обикновения човек, който още не може да мисли правилно, но това е един факт. Окултната история ни разправя, че в миналото човечеството на няколко пъти е стигало до едно такова състояние в развитието си, че е рискувало да бъде затрупано под развалините, причинени от собствените му глупости и невежество, но е било спасявано от праведните, добрите и разумните. Един от тези праведни, добри и разумни беше Христос, за Когото се казва, че стана изкупителна жертва за човечеството. Казано е за Него, че е вземал върху себе си греховете на човечеството. Преведено на научен език, това значи, че Той стана трансформатор на всички отрицателни енергии, които се б4ха набрали вследствие нарушението на космичния ритмус, които, като
към текста >>
132.
НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ранна сутрин, но аз видях, видях майката-земя, от чийто пазви излизат, наред с всичките цветя, които красят Божия свят и плевелите, които изсмукват храната на житния клас и които селянинът не обича. Аз видях майката-земя, която с еднаква грижа и обич препраща своите сокове към всичко живо, що расте по нейната снага. Майката-земя, която е щедра и добра към всички твари, добри, или лоши. За нея и житният клас и упоритата метличина са все деца, които растат по нейната снага. Тя е щедра и
справедл
ива, майката-земя, която е приласкала най-свидната си рожба, пред която е разтворила най-мъдрата си книга. КОЙ ДРУГ Аз слушах... Това не беше песента на вятъра, нито ромонът на планинския поток; това не беше мелодия, отронена от ръката на велик цигулар, нито поема, изпята от велик поет. Това беше чудното видение на един прост човек, хей оттам, от тучните нивя. Слушах странния разказ и в моето сърце се разнесоха познати мелодии и очите ми се изпълниха с топла влага. Зная, че той ми откри свидна тайна, но мога ли да я заключа в моето сърце и нейният дивен чар да гали само моите очи?... Той разказваше, аз слушах: — Той, Великият, Неизвестният държеше три класа в Своята десница. Взе единия, погледна го, беше празен, подхвърли го надалеч от Себе си. Взе втория и той беше празен и него подхвърли надалеч от Себе си. Най-после взе третия, той беше пълен и сит. Подхвърли го нагоре. Зърната за миг се пръснаха, той разтвори мигом шепата си и хвана три от тях. А, аз ни едно от тях, е, какъв човек съм аз,
към текста >>
133.
DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. * * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
134.
НОВИТЕ ЧОВЕЦИ - G. N.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
на безлюбието създава тези неща. В живота на хармонията и на любовта тези неща са изключени и невъзможни. Само любовта дава изобилие, премахва раздорите и войните и разрешава всички противоречия. Любовта е неизчерпаем извор на сили и блага. Любовта съществува в света и тя се движи около нас и ни обикаля от всякъде. Тя ни пази, както земята пази посетите в нея семена през зимата. Никой не може да излезе извън орбитата на любовта. Тя създава доброто в нашия живот. Тя осветява
справедл
ивостта, тя крепи разумността. Това с подтиците и опорните точки на любовта. Живот, с опорна точка на доброто; живот, с опорна точка на
справедл
ивостта; живот, с опорна точка на разумността, това е животът на
към текста >>
135.
ВЯРА В ЖИВОТА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
против религията и въобще против духовното търсене. „Религията има за цел да приспи масите, а отделните единици стават религиозни, когато се уплашат от живота, от страх пред неизвестното и неразрешеното", допълват всички ония, които се считат за много интелигентни и съвременни. Те считат че е твърде назадничаво да вярва човек в Бога и, че вярата в Бога е резултат на безизходност и безсилие да се бори човек с живота. Науката, казват те, ни даде мироглед за живота. Няма Бог, няма
справедл
ивост! И следва един презрителен и самодоволен смях, сякаш тези „модерни езичници" са стигнали до най-високите върхове на живота, сякаш са разрешили всички въпроси, които им се поставят неотклонно всеки ден, сякаш са най-високо поставените хора, а всички други са плебеи, низко-стоящи и невежествени хора. В същност, тия високо учени книжници не познават науката, а религията и свързаните с нея въпроси съвсем не проумяват. За духовна опитност пък не може и да се говори. Такава те нямат. А са надути до безкрайност! Без съмнение, когато се говори за религия и духовен живот, трябва да се подчертае, че църковност и религия са напълно различни неща. Истинският духовен живот е жива опитност, а религията е знание за духовното. Църковността пък е една външна обредност, чийто смисъл е отдавна загубен. Чрез тази обредност се цели, наистина, а малко се постига, да се насочат мислите и чувствата към страх от Бога и като следствие — по-добър живот на земята. Църквата не можа да спаси човечеството и да
към текста >>
136.
НЕБЕ - Д-р Ст. Джаков
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея. Един от тях каза, че езикът за тях е непознат. И дрехата на Мелита остана за тях един неразгадан ребус. Те недоумяваха, защото не разбираха живота на хората, те не можеха да четат човешкия, земния език, защото не познаваха, що беше грях и престъпление. Далечен и чужд беше животът на земните жители за тях, защото не знаеха, що беше зло и неправда, що беше омраза и не
справедл
ивост. Как можеха да разберат всичко това, когато т живееха в светост и чистота? Как можеха да проследят историята на човешките престъпления, когато не вършеха такива? Кои можеха да видят греха, престъплението, злото? Нали само тия, които го вършеха и познаваха? Синовете на светлината не разбираха криволичещите пътища, по които човек се движи. Те знаеха и можеха само едно — да пращат от време-навреме по един от своите пратеници, който да донесе на земята благата вест. Те знаеха и можеха само едно: да слязат на земята със своите чисти и блестящи дрехи, да ги оставят върху плещите на някоя Мелита и по тоя начин да познаят живота на земята чрез жертвата и страданието. Азраил пожертвува своята дреха. Небесно повеление беше това, което направи, доброволно той даде най-скъпото, което притежаваше, най-светлото, най-чистото. В замяна той отнесе дрехата на Мелита и заради нея, единствен той можеше да се приближи до тяхната тъжна и нерадостна съдба, да чуе тъжната песен на копнежа, заради нея и чрез
към текста >>
137.
Du Maitre – LA RECONNAISSANCE
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. * * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
138.
НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
е създал целокупния живот. Нашата мисъл е да посочим, че Той ни се изплъзва винаги от нашето наблюдение, и че Той е главно наша постоянна среда и живот. Тъкмо затова, че ние „живеем и се движим" в Него и в Неговите прояви, ние не можем да го установим на пръв поглед. А Той е във всичко, вътре и около всичко в Природата. Той я одушевява, одухотворява. Духът на нещата, неуловимото, това е Той. Наричат Го Бог, Дух — всепроникващ, наричат Го Първопричина, Вселюбещ, Всеблаг, Всемъдър, Справедлив; в науката се създадоха понятия за Него — „Елан Витал" (Бергсон), „Жизнена Сила" (старите виталисти), „Ентелехия" (старите философи и Дриш), „Космически Разум" (Айнщайн, спиритуалистите и др,) и пр. и пр. Нима са важни имената. Ала всяко име крие една особеност от Неговата проява. Всички имена, които бихме създали, не биха могли да обхванат Неговата същност и не биха могли да обгърнат проявите Му. Затова е Той — „Безграничният", — без начало и край, включва в себе си всичко, ръководи го към определена цел и Той остава вечно непостигнат. Затова старите кабалисти Го наричат „Ен-Соф" (Безкрайният). Той е непроявен като Същност, Сила, Разум — в себе си. Като непроявен е недосегаем непонятен, недостъпен да се разбере с човешки разум. Като проявен, Той е в цялата Природа. В проявите Му може да бъде изучаван. Така може да се създаде цяла жива наука за Бога, за Този Първичен Разум. В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила. Като минем през разните
към текста >>
139.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
възникнаха големи пристанища, неброени кораби влизаха там и излизаха. На север страната бе запазена от една планина с диво величие. Стичащите се от тия планини води бяха събирани в огромни басейни, които даваха възможност за втора жетва през лятото. Безброй щастливи хора живееха там и благодариха на боговете, които им бяха изпратили такава милост. Свещени закони уреждаха отношението на десетте царе помежду им и към техния началник, съответният първороден от рода на Атлас. Същата
справедл
ивост свързваше и царете с техните поданици. Кротки и разсъдливи бяха хората, честни и благородни; ценеше се само личната способност, а не богатството, което се падаше всекиму без труд; изобилието не ги караше да се забравят, те знаеха, че техният имот можеше да вирее само при взаимна любов и че завистта и егоизмът ще унищожат всичко. И докато божествената искра гореше в тях, те не се отклониха от пътя на добродетелите. Платон само намеква съвсем накратко, че по-късно те сами пожертвуваха най-добрата част от своя характер и привлякоха наказанието на боговете върху себе си. „Настъпиха страшни земетръси и наводнения и в продължение на един лош ден и една съдбоносна нощ островът ведно с цялото крамолно племе изчезна в морето”. Така разказва прочутото, често цитирано изложение на Платон. — Най-често обаче, се приемаше мнението на Страбон и Плиний и Атлантида се обявяваше за приказка. Но загадката би била още по-голяма, ако Платон беше съчинил само една приказка, тъй като модерното изследване
към текста >>
140.
ВСЯКА ПРОЛЕТ - G.N.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
за винаги изчезнат от човешкото лице, пролетта е дошла. Пролетта, която иде всяка година, ни казва: „Аз идвам, за да ви напомня за другата пролет, която вашата душа очаква. Тя е моя сестра. Тя е тъй близо вече до вас!" Лицата на всички, които са в живия кръг на паневритмията, са озарени от предчувствието на новото, което иде. То иде като слънчев изгрев, като нова светлина в ума, като радост в сърцето, като любов в душата и като сила в човешкия дух. То иде да внесе доброта,
справедл
ивост, красота и разумност в света. То иде да обедини всички хора, да ги слее в едно велико
към текста >>
141.
DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. * * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
142.
ИЗБРАНИТЕ - ПРЕВОД ГЕО ЧАЧАРОВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
е отворена за красивото и възвишеното в света! Мъгли и облаци временно забулват околните върхове и небето. После те отново ги откриват за нашия поглед. Гледката в тия мигове наподобява на Рилските картини. Запитват Учителя за произхода на скръбта Той казва: — Всяко нарушение на великите природни закони води към Страдание. Ако дишате малко, скъсява се животът ви. Ако дишате повече, продължава се. Ако обичате повече, продължава се животът ви. Ако не обичате, скъсява се. Ако сте добри и
справедл
иви, продължава се животът ви. Ако сте лоши и не
справедл
иви, скъсява се. Непослушанието към един вътрешен божествен подтик винаги води към скръб. Например, срещате едно цвете стъпкано или увяхвало и един вътрешен глас ви казва: Полей го Вие не го поливате и после чувствувате скръб. Или минавате и виждате насред пътя един камък. Един вътрешен глас ви казва: Дигни го и го тури настрани. Вие не правите това и после чувствувате скръб. Ние страдаме от неестествени внушения. Не е правилно да казвате, че сте сираци, че нямате майка. Никой не е сирак, защото разумната природа е Великата Световна майка. Вие сте винаги под нейните крила и ръководство. Като държи човек това в съзнанието си, ще изчезне неговият песимизъм. Радвайте се, че имате малко понятие за реалността. Не мислете, че всичко знаете. Радвайте се и за невежеството си, защото имате много да учите. Радвайте се на това, защото има хора, които не знаят, че са невежи. Светът не е място за наказание, а място, дето хората са дошли да се
към текста >>
143.
DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
144.
DU MAITRE -LAMOUR ENVERS DIEU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
145.
ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
тях мисълта за едно техническо съвършенство, до което, безусловно, могат да дойдат съвременните хора. Идеята на Христа е ясна и недвусмислена — касае се до едно съвършенство на духа, което ни издига до Бога, което ни поставя в единение с Бога, прави ни истински синове на „Небесния Отец". Отнася се до едно съвършенство, при което човек става истински творец на блага в живота — блага за всички; едно съвършенство, при което човек става съработник на Висшите Сили в Природата и твори добро,
справедл
ивост и обич между всички живи твари; едно съвършенство, при което човек и всичко живо расте и се развива в свобода и любов. Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса". От цялата глава личи, че тези думи са едно заключение — резултат от приложението на всичко казано в поменатата глава. Затова Христос почва този по-следен 48-стих от тази глава с думите: „И тъй, бъдете съвършени"... Думите „И тъй" говорят, че това е следствие от всичко казано преди това, че съвършенството е еволютивно следствие от приложението на тези основни положения, силно подчертани от Христа в тази глава. Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината. В тази глава Христос е изнесъл висшите, чисти принципи на учението си, които са оригиналните и
към текста >>
146.
ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
война един войник се хвърлил в мътните води на Вардар и спасил давещия се. После през целия ден войникът се чувствувал щастлив. Защо? — Защото чрез любовта човек проявява своето истинско, дълбоко естество. Само любовта ще даде възходящо направление на всички творчески сили на детската природа. Тя ще подбуди детето да насочи всички свои сили и знания към работа за една велика цел, за благото на човечеството. Само любовта може да даде на човека сили да устои в честността,
справедл
ивостта, разумността. чистотата и милосърдието и при най-големите съблазни, изкушения и изпитания. Учителят казва: „Кои са първите стъпки на ученика? — Правилото е: Ученикът трябва да започне с любовта! Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието ще почне да се втича в него по естествен начин. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Плодовете на душата зреят само при слънцето на любовта. Душата на ученика расте само при любовта." При любовта човек влиза в царството на свободата. При нея човек намира себе си, познава себе си, познава и другите. Само като обичаш един човек, можем да го познаеш и да станеш способен да оцениш светилището, което живее в глъбините на неговото сърце. Само при любовта човек вижда красотата, която е разляна в цялата природа. И в малкото камъче, и в тревичката, в духането на вятъра, в течението на реките, в планините, в блясъка на звездите той намира висша поезия и смисъл, изявление на Вечното и Непреходното. във всеки
към текста >>
147.
КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Начало в света. Те му казали: „Ти благодари, че вярваме в Разумното Начало. Но ако беше дошъл по-рано, когато не вярвахме, щяхме да те изядем". У мнозина вече постепенно се развива шестото чувство, чрез което ще се разшири кръгозорът им. При хилядите си измервания, които правих в своите обиколки в България, срещнах една доста напреднала ясновидка. Видях, че центърът на съвестта е развит на главата й, но центърът на религиозното чувство не е добре развит. Казах й: „Ти си много
справедл
ива, но не и религиозна". Тя минава за религиозна, но не е такава, понеже критикува, говори за недостатъците на другите. А истински религиозният има благоговение, уважение и любов към всеки човек, към всяко същество. Той всички обича и във всички вижда нещо хубаво и добро. Ако тя беше религиозна, щеше да бъде гениална и светица. — Защо някои имат страх от бъдещето? — Има много причини за това. Ето една от тях: Някои хора в миналите си пререждания са живели до възраст 15, 20, 30, 80, 120 години. Да кажем, че някой е живял в миналото до 20- годишна възраст. Сега го е страх, да не, би да стане така. Обаче, може би у него има чувство, интуиция, че няма да бъде така като някога, когато не е успял. Поднасят на Учителя едри, сочни, жълти круши. Учителят ги разрязва, дава на всички веднъж, дваж, триж и казва: — Любовта е минала и е оставила този плод. Светът от единия до другия край е все любов! Учителят посочва един камък и казва: — И това е любов! Любовта е най-скромното и най-великото нещо.
към текста >>
148.
СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
НА ДНЕШНОТО ВРЕМЕ Днешното време, без съмнение, върви под знака на героичността. И тази героичност не е такава, както в други епохи. В миналото героичността е била повече или по-малко неосъзнавана, резултат на нисши инстинкти и подбуди. Днес героичността е подбуждана от много по-висши интереси: преди всичко социална
справедл
ивост, нужда от простор, от въздух, от условие за по-добро развитие. Тя, героичността, е подготвена от високия национален дух за саможертва. Но тя има и още много по-висши подкладки. Съвременната героичност има зад себе си цялата световна наука и техника. Как няма да бъде човек герой, когато се намира в един тежък танк, който може да мине отвсякъде и да устоява досущ на всякакво нападение. Как няма да бъде човек герой под закрилата на щуките или тежките крепости. И колко още неща, открития на науката и техниката покровителствуват героичността у съвременния човек. В края на краищата, героичността, под знака на която живее целият днешен свят, е една чисто интелектуална — духовна проява. Героичността е цяла една сфера на дейност във физиологичния и умствено-духовния живот на отделния човек. От гледището на характерологията, героичността е един сбор от редица добре развити умствени способности, локализирани на определени места на главата. Тези мозъчни центрове френологията ги дава главно около ухото — непосредствено над и зад ухото. Над ухото са центровете на енергичността, която е свързана с разрушителността; над този център е центърът на самообладанието. Зад
към текста >>
149.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
на множество велики люде са дадени доста описания за необикновените добродетелни качества на техните майки и бащи, както и за чувствата и отношенията на великите синове спрямо родителите им. От тези описания може де се научи, че майките и бащите на всички велики люде са се отличавали с редица високодобродетелни и благородни качества. И майките и бащите са били с природно надарени умове, имали са вродена надежда и вяра към Бога, отличавали са се с висока нравственост,
справедл
ивост, благородство, великодушие, нежни обноски, человеколюбие, свободолюбие, имали са високо идейни стремежи, съзнание за дълг и отговорност спрямо Бога, човечеството и обществото, стремели са се винаги към добротворство имали са голяма и постоянна взаимна съпружеска любов, обич впи са много децата си и със своя безупречен добродетелен живот са бивали добър пример за децата си във всяко отношение. Запример, такива са били: майката и бащата на Йоан Кръстител, пророк Самуил, на Толстой, Достоевски, Пушкин, Гогол, Тургенеа, Вл. Соловьов, Шилер, Гьоте, Чайковски, Бетовен, Падаревски, Дворжак, Бах, Григ, Едисон, Хр. Ботев, В. Левски и много други творци в областта на науката, изкуствата, философията, техниката и обществени дейци. Всички велики люде в разговори или писания всякога са се изказвали с възторжена любов, благоговение и благопочитание за своите родители. А особено много са обожавали майките си, на които са посвещавали най-хубавите страници от творенията си, където са обрисували светлите
към текста >>
150.
DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
151.
ПОДПИШВАНИЯТА И БОЛЕСТИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
или всяко общество, което употребява зло или насилие, в края на краищата привлича към, себе си силите на разрушението. Всякога нарушаването на великите природни Божествени закони е докарвало наказателния удар. Когато човек или обществото е в съгласие с великите закони на природата, то е в положителната страна на природата, в божественото, в живота. А когато не е съгласен, той е в отрицателната страна на природата. Там са страданията и смъртта. Само един народ, който живее често и
справедл
иво, има бъдеще. Действително, по форма съвременните люде са станали културни, но по съдържание не са. Онзи народ е културен, който е абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно умен и абсолютно благонадежден. Една нова идея трябва да се внесе във всички. Трябва да дойдем до едно ново разбиране. Има култури залязващи и култури изгряващи. Има идеи залъгващи, има и идеи изгряващи. Всяко общество, което приеме новите идеи, на които принадлежи бъдещето, се издига и се развива правилно; и обратно, когато новите идеи, които са в хармония със законите на развитието, не намират достъп в едно общество, в един народ, този народ се изражда и загива. Запример, виждаме толкова култури, които са играли важна роля в миналото и днес няма нито помен от тях. Де са асирийската, вавилонската култура, старогръцката, римската и пр.? Днес известни нови идея заливат света. Една нова духовна вълна залива човечеството. Това са всички онези духовни движения, които работят за един нов красив живот на земята, живот в
към текста >>
152.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
малко сърце, аз искам тази нощ да ти завещая скъп завет; чуй ме: Когато по твоя път срещнеш пътник уморен, останал надире от своята дружина, да крачи бавно по своя път, спри се при него! Извърви с него част от неговия път, предай му частичка от своята бликаща сила, влей малко от твоята обич! Когато по твоя път видиш твоя събрат похулен от целия свят, осъден и оплют, не го отминавай, сърце мое, спри се при него и му подай твоята здрава и силна длан! Когато видиш, че господар жестоко и не
справедл
иво се отнася със своя слуга не се плаши, застъпи се за него, защити го, кажи една добра и хубава дума, негли смекчиш жестокостта на господаря. И най-подир, когато видиш твоя съученик, че пада изоставен от всички, спри се при него, кажи му топла дума, тя ще бъде светъл лъч, който ще разкъса облаците на неговия помръкнал небосклон. Велики мигове са т, сърце мое. № ги пропущай да минат край теб без да си сграбил несметното и чистото богатство! Нанижи ги на скъпото огърлие, защото те са отронени от Великото сърце на Неговата любов. Бъди уверен ще дойде ден, когато те ще се върнат при теб оплодени от щедрата ръка на голямата любов. Само тогава ти ще разбереш, че носиш голяма обич в малкия
към текста >>
153.
DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
154.
DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на
справедл
ивост и братство. Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2
към текста >>
155.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УЧЕНИКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
се построи такьв окултен инструмент, с който да се свири. Даденото упражнение има практическо приложение. Когато сте неразположени духом и рискувате да загубите равновесието си, направете това упражнение няколко пъти,до-като възстановите нормалното си състояние. При докосване на всеки пръст, трябва да размишлявате. Когато се докоснете до показалеца, ще си кажете: Аз трябва да бъда благороден във всичките си постъпки! Когато се докоснете до средния пръст, ще си кажете: Аз трябва да бъда
справедл
ив, да разсъждавам правилно върху всички неща в живота. При докосване до безименния пръст, ще си кажете: Аз трябва да обичам науките и изкуствата. При докосване до малкия пръст, ще си кажете: При всички търговски сделки, аз трябва да бъда изправен, да се съобразявам със законите на материалния свят. Следователно, по отношение на своя обективен ум, вие ще се поставите като господар и ще му кажете: Слушай, аз искам от тебе да бъдеш благороден,
справедл
ив, разумен слуга, да ме не лъжеш и крадеш, да приключваш сметките си добре. Ако не изпълниш тези условия ще те уволня. Така ще се разговаряте със себе си, със своя обективен ум. Когато разбере, че има добър, разумен господар, обективният ум всякога е готов да слуша. В човека се проявяват два ума, но висшия ум в него трябва да господствува пад обективния. В животните господствува обективният ум, затова те са жестоки. В тревопасните господствува субективния ум. Библията нарича тези два ума - двата човека: човекът на плътта и човекът на духа, които
към текста >>
156.
Новото човечество - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
е отворена за красивото и възвишеното в света! Мъгли и облаци временно забулват околните върхове и небето. После те отново ги откриват за нашия поглед. Гледката в тия мигове наподобява Рилските картини. Запитват Учителя за произхода на скръбта. Той казва: - Всяко нарушение на великите природни закони води към страдание. Ако дишате малко, скъсява се животът ви. Ако дишате повече, продължава се. Ако обичатe повече, продължава се животът ви. Ако не обичате, скъсява се. Ако сте добри и
справедл
иви, продължава се животът ви. Ако сте лоши и не
справедл
иви, скъсява се. Непослушанието към един вътрешен Божествен подтик води към скръб. Например, срещате едно цвете стъпкано или увяхнало, и един вътрешен глас ви казва Полей го! Вие не го поливате и после чувствуваше скръб. Или минавате и виждате насред пътя един камък Един вътрешен глас ви казва: Дигни го и го сложи настрани! Вие не правите това и после чувствувате скръб. Ние страдаме от неестествени внушения. Не е правилно да казвате, че сте сираци, че нямате майка. Никой не е сирак, Защото разумната природа е Великата Световна Майка. Вие сте винаги под нейните крила и ръководство. Като държи човек това в съзнанието си, ще изчезне неговият песимизъм. Радвайте се, че имате малко понятие за реалността. Не мислете, че всичко знаете. Радвайте се и за невежеството си, защото имате много да учите. Радвайте се на това, Защото има хора, които не знаят, че са невежи. Светът не е място за наказание, а място, дето хората са дошли да се насърчават и
към текста >>
157.
Три писма на Учителя до ученици
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество. Кои от вас не обичат братството и равенството? Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа? Новото човечество изисква от всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е. да подчини своя егоизъм,
справедл
ив, умен и добър. Не наглед само да отговаря на тези четири качества, но в абсолютния смисъл, да бъде тъй честен, че никога да не пожертвува чуждите интереси за своето добро, а всякога своите интереси за доброто на ближните си. Нека се върнем назад, и да приложим Христовото учение, защото в него е избавлението на света. Какво е учил, какво е проповядвал Христос? - Той е учил тази велика идея на новото човечество. Съвременното старо човечество служи още на своя егоизъм и в този смисъл не може да има братство. А новото човечество служи на алтруизма. Казвам: станете млади, станете носители на новото Божествено учение, на което емблемата е братството. Peзюме от беседа на Учителя държана на 19 август 1920 г. в гр. Търново Братско
към текста >>
158.
Общ окултен клас
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
виждате истинския човек, Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и големия свят. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете.*** 11. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА (1942) Живот с опорна точка на доброто; живот с опорна точка на
справедл
ивостта, живот, с опорна точка на разумността, това е животът на любовта.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на
към текста >>
159.
Младежки окултен клас
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
времена. Така че, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от природата, ще знаете, че грешката е във вас, нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - всичко от първа степен! Това е то великият идеал, високият идеал, който всички трябва да имате.*** Борис Николов - графика 4. АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ IV година (София, 1924-1925) Aз взимам
справедл
ивостта като велик закон за възможностите на добродетелите, които може да се проявят в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля. Абсолютна
справедл
ивост! То е красивото в живота! Това е закон, според които, ако се водите, ще дадете на света една нова насока, те небето чрез вас ще даде нова насока на живота.Тази абсолютна
справедл
ивост трябва да бъде идеал за вас,за да може всички онези добродетели да дойдат и да може да реализирате Божественото във вас.*** 5. КОЗАТИВНИ СИЛИ V година / I том (София, 1925-1926) Човек трябва да има широки схващания за всички явления в живота и природата. Всяко нещо, всяка проява трябва да се разбира в нейния дълбок символистически смисъл за да се придобие дух на широта. Съвременните хора са Забравили смисъла на буквите. Те включват в себе си формативни сили. Формативните сили служат като съединителни нишки между всички други сили. Ония сили пък, които градят се наричат козативни. В
към текста >>
160.
Личност и душа - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
и се запитват, защо светът е създаден по такъв начин? - За тях светът не е добре създаден, защото и двете не мислят право. Изобщо, и младата не мисли, и възрастната не мисли. Ако и двете мислеха, никакви недоразумения между тях нямаше да произлязат. Правата мисъл изключва всички недоразумения. Казвам: ученикът трябва да мисли! Ако не мисли, той всякога ще схваща нещата криво, ще се натъква на противоречия, от които сам ще се спъва. Ученик, който не разбира учителя си, ще го обвини в не
справедл
ивост, в жестокост и т.н. Какво трябва да направи този учител? На такъв ученик той трябва да каже: Мисли добре, за да не грешиш! Аз съм дошъл да изпълня своята велика мисия и задача, а ти - да служиш на себе си. - Права ли е тази постъпка? - Който не мисли, той сам ще се отдалечи от лицето на учителя си. Ако учителят е лош, не
справедл
ив, това показва, че и той не мисли. Тогава нека ученикът мисли. Ако е прав, учителят няма какво да се оправдава. Справедливостта е вътрешно качество, а не външно. Когато дойде някой при мене, аз ще му отдам всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вътрешно, а не външно. Вътре в себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Бог го е поставил. Ако дойде при мене някой цигулар, как трябва да го приема? - Ще му дам най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лъка, цигулката, той сам ще определи цената си. А вие какво искате? - Да опитате Христовата Любов? - Как ще опитате тази Любов? Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на
към текста >>
161.
Брой 1-2 -1994г.
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
на Божията воля. Необходимо е човек да бъде красив. Такива, каквито сте сега, не може да се говори за красота. Ти виждаш грозотата, но Бог не те кара да я виждаш. Ти виждаш това, което си. Което виждаш, това си ти. Добрият човек вижда добрите работи, лошият вижда лошите работи. Болният се занимава с болестта си, здравият - със здравето си. Умният се занимава със своята разумност, глупавият - със своята глупост. Единствената етика, с която трябва да започнете, е правдата. Справедливи трябва да бъдете! Понеже сте още деца, затова сте не
справедл
иви. Възрастният човек е
справедл
ив. Справедливостта има голямо приложение в живота. Ако си музикант, как ще проявиш
справедл
ивостта? Трябва да знаеш да пееш и свириш, да взимаш всеки тон безпогрешно. Мнозина знаят да пеят и свирят, но не са
справедл
иви. Когато разглеждам
справедл
ивостта в музиката, друго нещо разбирам. Трябва да вземеш правилно основния тон на една песен. От тоя тон зависи отношението на другите тонове. Ако основният тон на една песен е “до”, правилно трябва да го вземеш. Когато взимаш тона “до”, в моя ум седи идеята за посяване на едно семе. Като посадиш семето в земята, върху него ще туриш малко пръст и тогава ще пееш. Значи, основният тон “до” показва, че си посял нещо. Не може да пееш, ако не си сял. Щом посееш семето, ще вземеш верен тон. Ако пееш, без да си сял, тонът е неправилен. Вторият основен тон, който трябва да вземеш, е “ре”. Какво означава тоя тон? - Че семето трябва да изникне. Ако вземеш
към текста >>
162.
ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат Братя на Любовта. Други принадлежат на Мъдростта и се наричат Братя на Мъдростта. Те поддържат науките и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат Братя на Истината. Те внасят свобода в човешките умове и сърца. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и сърце свободни - свободни в пълния смисъл на думата.Други се наричат братя на Справедливостта - те носят Правда на човечеството и се разпореждат с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат Братя на Добродетелта, шести - Братя на Красотата, и най-после идват ония, които носят името Иеховucmu. Това обаче не са същинските имена на тези братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Тези братя не са така обикновени, както хората си мислят. Всеки един от тях може да вдигне земята на ръката си и да я метне като топка в пространството! А те могат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по велико, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират дълбокия смисъл, който се съдържа в понятието Бял Брат. Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават функциите на човешкия мозък, че в един ден могат да преспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези велики Братя? Ала
към текста >>
163.
ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
поляна между скалите, сядахме около нашия обичен Учител. Една сутрин стана въпрос за Светлите Бели Братя, които ръководят човечеството. Учителят каза: - Има едно Божествено общество, има един Божествен народ. Аз ви съветвам да се свържете крепко с него, за да възприемете новата Светлина в умовете, сърцата и душите си. На всички казвам: Ние ще победим! Господ е с нас. Няма сила в света, която да се противопостави на тези велики принципи, на които служим. Всички добри, честни,
справедл
иви и умни хора - мъже, жени и деца са с нас. Всички онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато и църква или партия да са те, са с нас. Питат ни: Кои сте вие и колко сте? Ние сме едно велико Братство, каквото светът никога не е виждал. Едно Братство, което има клонове и на земята, и на Небето, и в цялата вселена. Който служи на Бога, той е гражданин на това велико Бяло Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Ще кажете: Ние искаме да станем членове на това Братство. Аз пък искам да бъдете ученици на това Братство. Да се учиш при Бога това значи да минеш Школата на всемирното Бяло Братство. Най-добрите професори, най-добрите Учители са в тази Школа. Всеки от вас трябва да я намери. Тя не прилича на нашите университети. В нея няма никакви хипотези и теории. Като завършите тази Школа ще ви дадат трудни задачи, които трябва да разрешите правилно. Например, ще ви дадат задача между дивите племена и между изостаналите хора. После ще ви
към текста >>
164.
БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
наричат се “Братя на Любовта ”. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се “Братя на Мъдростта”. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат “Братя на Истината”. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат “Братя на Справедливостта ” които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат “Братя на Добродетелта”. Други се наричат “Братя на Красотата”. И най-после идват последните, които се казват Йеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да вдигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те! Те могат да вдигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия братя това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието “Бял Брат”. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: “Изуй обущата си, защото мястото на което седиш е свято”. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете:
към текста >>
165.
НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
такива,каквито са били преди хиляди години. И постъпките ви днес не са такива, каквито са били преди хиляди години. Много естествено, сегашният човек е по-организиран отколкото преди хиляди години. При сегашното развитие, у човека има определени задължения към живота. При това, колкото по-високо организиран е човек, толкова по-големи са задълженията му. Като ви говоря така аз искам да подготвя умовете ви за едно по-високо стъпало. Досега са ви проповядвали, че трябва да бъдете добри и
справедл
иви, да обичате всички хора. Лесно се говори на хората за едно, за друго, но като дойдем до приложението там има нещо което куца. Това трябва да се признае. За свое оправдание вие казвате: такъв е векът, такива са условията, такива са законите на природата, такъв е пътят на човешката еволюция. Това са само предположения: може да е така, може и да не е така. Наистина, дали е така в човешката еволюция не знаем положително. Например, ако се напиеш и паднеш на земята, в калта, трябва ли да мислиш, че това е било в плана на твоето развитие за този ден? Не е така. Не мисли, че ако се напиеш и паднеш в калта така е трябвало да бъде. Че си се окалял, това е резултат, който се дължи изключително на тебе. Ти си паднал, ти сам ще станеш. Вие не можете да имате правилна връзка с когото и да бъде, докато нямате връзка с Бога. Съвременните религиозни хора говорят за Бога, а въпреки това искат да подобрят обществото без Бога. Казват: да възлюбим Бога! Това е общо казано, на думи. За да възлюбим Бога трябва
към текста >>
166.
КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един не
справедл
ив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА "СВ. ДИМИТЪР" Църквата “Св. Димитър” е прочута и великолепно украсена.Тя е гордост в град Солун, най-мило прибежище на вярващите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град. Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата,наречена “Касъма джамиси”, беше велики петък. Влязоха те във величествения църковен кораб и останах слисани от дълбоката тишина преди
към текста >>
167.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един не
справедл
ив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ От година на година все повече се говори и пише за новото и бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа “дъновисти”; а от самите тях и от съмишлениците им - окултисти или Бяло Братство. Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма
към текста >>
168.
МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един не
справедл
ив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ Когато ви говоря за човека, вие трябва да се вдълбочите, да си представите онзи човек, създаден по образ и подобие на Бога, т.е. на истината и любовта. Често наблюдавам, как хората в България и другаде се делят на големи и малки величини, на тесни и широки, на черни и бели. Обаче, дето има деление, раздвояване, там Божествения Дух не действа. Казвате:Ние сме широки, не сме тесногръди като другите. - Дай Боже да сте широки, но да не сте
към текста >>
169.
Брой 1-2 -1995г.
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един не
справедл
ив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките. Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките трудности, с които е заставен да се бори. В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА РАЗУМНИЯТ ВСЯКОГА МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВА УСЛОВИЯТА. НО ПРЕДИ ВСИЧКО, ТОЙ ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ВРЪЗКА С БОГА, И ДА РАЗРЕШИ ВЪПРОСА ЗА СЛУЖЕНЕ ПРИ УСЛОВИЯТА, ДАДЕНИ МУ ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО. УЧИТЕЛЯТ 19. 04. 1959 Господи, Ти ми подари най-хубаво- то, чисто, светло и прекрасно юно- шество, чудна младост и богата, зряла възраст - каква красота, какъв живот, мисъл, срещи, условия! Такова нещо е рядко и изключително. Благодаря Ти! Пък и как ме
към текста >>
170.
Тодор Стоименов (1872-1952)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с не
справедл
ивостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”. Тя задълго останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила. През 1867 г. д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П. Р. Славейков. Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г. пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга. През 1872 е прехвърлен в Диар-Бекир, а след това и в Медрин при още по-тежки условия. В това положение той не паднал духом. Като
към текста >>
171.
Димитър Голов (1863-1917)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка не
справедл
ивост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша
справедл
ивост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година. В писмото си до П. Киров от 10. II. 1901 г. Учителят пише: “Къде края на миналата година, една госпожа доста образована от гр. Търново ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.” В друго свое писмо до същия от 30. V. 1902 г. Учителят отново пише за М. Казакова: “В Търново срещнах една наша сестра и приятелка. Тя има много неща открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение.” При пътуванията си Учителят често е отсядал в дома на М. Казакова, където се е срещнал с много сбои бъдещи ученици. В едно свое писмо от 16 септ.1904
към текста >>
172.
Минчо Сотиров (1875-1954)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
трябва да се въдвори, за да дойдат добрите хора, за да се развиват. Прочетете последната глава от Данаила. Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов. Той е сега, който действа между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга. Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега няма вече никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.Христос ще дойде да уреди работите и
справедл
ивостта ще стане основен камък. На всеки человек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Веднъж за всякога лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всекиго предстои да се даде това, което заслужава. Понеже вие сте в единадесетия час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори. На земята има всичките условия за един добър живот, но по причина на нашата вина, не се дават на всекиго условията. Досега добрите слугуваха на злите, а отсега нататък, ще се обърне наопъки: злите ще слугуват на добрите. Времената, в които живеете, си вървят нормално, по естествен ред. Господ е започнал да чисти света, но това го знаят само умните хора. Сегашните министри, владици, попове, ако крадат, не само те, но и родът им ще изчезне, помен няма да остане. Трябва да се разбере, че има ред и порядък в
към текста >>
173.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията. Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на
справедл
ивост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел
към текста >>
174.
Петър Димков (1886-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
израства в атмосферата на сплотено от идеите на Учителя семейство.всяка сказка на Учителя в Стара Загора е празник за цялото семейство. Стефка Делкинова, дъщеря на Марин Камбуров споделя: “Словото на Учителя оформя мирогледа на Марин Камбуров. То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на неговия живот.” Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е случайност. Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и
справедл
ив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт. В дома му се провеждало тайно събрание за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят. Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от селото. Като го спрял караулът извън селото, той казал че отива на дарака...” С идеите на Учителя се свързва не само Стефан. И останалите трима негови братя също приемат Новото учение като свой духовен път. Най-малкият му брат, Слави бил съратник на Петко Енев. Той отначало бил скептично настроен към Учителя. Казвал: “На г-н Дънов искам да задам само два кардинални въпроса.” Когато Учителят дошъл отново в Стара Загора го повикали, за да се срещне с него. Слави излязъл доста умърлушен от стаята, където разговаряли насаме с Учителя. Скоро след това честно споделил: “Ние в сравнение със знанията на г-н Дънов къде сме?!” За Камбурови Учителят е казал: “Те са стар богомилски род!” Стефка Делкинова ни описва
към текста >>
175.
Весела Несторова (1909)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
само Учителите могат да покажат. След такива разговори често в съзнанието на ученика изпъква мисълта: “Учителят дойде да събори религиозните заблуждения и да ни покаже как пряко да общуваме с Първата причина, с живота на (Цялото.” в последното той е убеден, защото е свидетел на великата пълнота, която Духът на Учителя излъчва. След 1937 г. Методи Константинов издава книгата “Нашата външна политика”, в която подробно са разбити идеите за славянското единство, за мира и
справедл
ивостта, за сътрудничеството на народите. Той се движи из онези среди, които не остават неутрални в настъпващите военни години. Това положение му създава известни затруднения, които той с помощта на Учителя всякога се старае да разреши. И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния драматичен момент от биографията на М.Константинов. Понеже е известен във висшите среди като добре владеещ полски език, той получава заповед да придружи ешелоните с български евреи, обречени да заминат за концентрационните лагери в Полша. Той отива веднага при Учителя за съвет и помощ. Учителят говори малко. Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат. Методи Константинов участва със свои статии в сп. "Житно зърно”. И там, както и в повечето свои разговори той излага представите си за бъдещия строй на човечеството, основан на висшите принципи
към текста >>
176.
Борис Николов (1900-1991)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран герой на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита. Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените. Следват години на отстояване принципи и идеи, на постоянна Работа за да не се разруши съграденото от Учителя. В този процес М. Тодорова участва и със сърце и с ум. Всякога с открит поглед за Истината, за Справедливостта. Когато идва нейния час да си замине, тя го приема с достойнството на ученик. На ученик, който вярва в думата, дадена му от Учителя. В миналото той веднъж й казал: “Марийке, поискай нещо от мене!” - “Учителю, когато си замина вие да ме посрещнете Горе!” - “Хубаво!” - й отговорил той. И когато неизбежният миг на раздяла с физическото е настъпил, това наистина се случило. “Един лъч дойде в последния й миг и я отнесе!” - каза брат Борис за най-тъжният момент през неговата 1976 г. Заминала си бе онази, на която той посвети най-светли мисли и копнежи, написани в най-тъмния възможен мрак, и която всякога наричаше: “Обична моя Мария!” --------------------- * "Опълченска"66 ** “всичко, каквото правеше Борис ми се виждаше върха на съвършенството." Из дневника на М. Тодорова
към текста >>
177.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
контролира, и всичко това от тяхните зверски методи, които унижаваха човека и го превръщаха в животно. Казах им: “Какво сте направили с този човек! Та къде е неговата собствена воля...” Нощите в ареста са дълги, а дните минават бавно. Месеците на следствие арестантите прекарват на няколко етажа под земята, съвсем сами в килиите си. Наближава началото на процеса, на който Борис Николов и Жечо Панайотов ще бъдат съдени. Но това не е съд срещу тях. Това е съд срещу Братството. И то в един не
справедл
иво създаден процес по скалъпено обвинение. Идва деня, в който двамата са изправени пред съда на човеците. Започва разпитът. Стремежът на обвинителите е да представят в най-изкривена светлина онази дейност, с която Братството е ползвало правото си на съществуване в България. От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха. Често въпросите са провокационни. Б.Николов не бърза да отговори. Той се вслушва в Гласа отвътре. Запитват го иронично: "Кому беше нужно това голямо количество книги. Защо издадохте толкова много от тях?” Той ги запитва: “Как искате да ви отговоря - с малко или с много думи?” - “С малко, естествено!” - “За вълка тревата е ненужна, но за агнето тя е храна!” След първото заседание на съда навън се разговарят адвокати и съдии. Един от тях казва: “Ако в България има десет дъновсти като този, ние сме загубени!” Много от братята
към текста >>
178.
Свещен съюз на души
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
на самия него. Георги Куртев е поставил за основа на живота си принципите на Новото Учение, така както в душата си го е почувствал. Той е възприел Импулса, вложен в Словото на Учителя като вдъхновение за Работа. Да бъдеш пионер на Новото в чужда страна, далече от здравословния и целебен въздух на Родината, това е мисия, която Георги Куртев приема и следва с готовност. Преодолявайки най-големи трудности, той живее всякога с усещането, че е предвестник на една Нова Ера, в която ще царят Справедливостта и Любовта. Те са смисълът, който е давал, дава му и сега кураж да живее, и да се бори с неимоверно тежката действителност. И при всички противоречия в живота, той и за момент не е изменил на Светлината, която е проектирала пътя му. Приемал е всяка борба за Истината като необходима и достойна, работил е с вътрешна вяра в реалността на Духа, и е устоявал с упоритостта на гигант в изпитите на живота. За своя силен дух, Георги Куртев е получил велик дар от Небето - радостта да работи само онова, което го удовлетворява, да усеща присъствието на Светлите Същества, негови крепители, да реализира мечтата си: служение на висшето! В следващите редове предлагаме кратък, но искрен и вълнуващ разказ на Ученика в Аржентина за неговия житейски път. КРАТКА ЖИВОТОПИС Роден съм на 1 юни 1916 г. В Стара Загора от бедни, но честни и работливи родители, моралисти. Условията ни за живот не бяха добри, без собствена къща и със скромната заплата на баща ми като счетоводител. Това положение ме импулсираше да
към текста >>
179.
Моята голяма радост е да работя безспирно...
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Въпреки всичко, истината показа, че подготовката за война, никога не ни доведе до мира. Сегашната надпревара в производство на оръжие, направи да изчезне мира и го смени със студената война, която не се знае кога и как ще се свърши. Тази е причината, за неспокойствието, което тегне над човечеството. Начало на войната е въоръжаването, а краят на една война не е мира, защото всеки морал, който произвежда войната, причинява зародиши за бъдещи конфликти, дължащо се най- вече на не
справедл
ивостта, която изразява победителя. Войната е продукт на един начин на мислене. По друг начин го изразява Христос, когато казва, че трябва да обичаме врага си. Тази идея е истинска база на истинския мир, но не е разбрана както трябва. За да се реализира този мир, не е необходимо да се изразходват толкова пари за оръжие, за сметка на глада на народите. Необходимо е само любов, и тази любов зависи от духовното развитие на човека. Противно на това, изглежда, че човек трябва да страда, за да разбере, че мирът е продукт на любовта. Но как да се разбере любовта, като начина, по който се изразява е изопачен от мнението на масата? Има един езотеричен разказ, в който се говори за един човек, който изгубил пътя в живота си и се отчаял. В един момент, когато той бил толкова разстроен, че не забелязал къде върви, имало опасност да падне в една бездна. Тогава неговият ангел хранител, за да предотврати нещастието, с една плесница го накарал да се съвземе. Благодарение на удара този човек изменил хода си и
към текста >>
180.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
той би могъл да отговори така: — „Ние сме деца на природата. Както тя оправдава изяждането на рибите една от друга, така ще оправдае и това, дето аз ще изям него. Защото, аз не се съмнявам, че и той би ме изял ако беше в момента по-силен от мене. Логиката на този дивак не се различава много от тая на противника на вегетарианството в нашата собствена cpеда. Обаче, тази „логика" съвсем не взема пред вид друг един закон, който действа в цялата природа. Този закон, израз на висшата
справедл
ивост, която царува в живота, въпреки всички наши погрешни схващания, е изказан много ясно с думите на Христа: „Каквото посееш, това и ще пожънеш" или „С каквато мярка мериш, с такава ще ти бъде отмерено". Повърхностния наблюдател на живота вижда навсякъде само неправди и не
справедл
ивости. Само този, чието съзнание прониква много по-дълбоко до причините на нещата и който се ползва от светлината на един широк мироглед, може да види, че подобни явления са само резултат от дейността на посочения по-горе закон: каквото сееш, това и жънеш! И така, ако насилваш, ще насилват и тебе. Ако убиваш, ще убият и тебе. Ако изядеш ближния си, ще бъдат изяден и ти. С оскъдните данни, с които съвременната официална наука разполага за действителния живот, абсолютната валидност на горепосочения закон мъчно би могла да се докаже. Това може да стане само за тогова, който разполага и се ползва с данните на окултната наука. Например последната говори, че една от косвените причини на войните и на различните природни
към текста >>
181.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане. Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства. За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща на земята по закона на прераждането. Последното продължава до тогава, докато човек завърши своята земна еволюция. Карма. В живота съществува абсолютна
справедл
ивост. Вечна правда царува в света за този, който е способен да я види. На Божествената правда е основан закона на Кармата, който е изразен от Христа с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете". Според този закон, човек винаги е сам творец на съдбата си, т. е. той винаги се ражда и живее при такива условия, какви го си е създал още в миналите прераждалия, а и сега подготовлява условията, при които за в бъдеще ще живее. Следователно, всичко, за което той мисли, че незаслужено му се „случва" е пряк резултат на неговите постъпки в близкото или далечно минало. Способностите и качествата, с които един човек е „надарен“ са също резултат от неговата дейност в миналото. Човек е длъжен да претърпи всичките лоши следствия от неговите лоши деяния в миналото и пак той, рано или късно, ще пожъне добрите плодове от своите добри дела и разумно отправени усилия. Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея
към текста >>
182.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбитe към вас“ ? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безразсъдство ? Не можете ли да разберете че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко“? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак?“ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И
към текста >>
183.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Царството Небесно, самия ти, в действителност, не си вярвал в съществуването на Бога и духовния свят. Ти си изпратил безброй лица, в едно подобно състояние на полусъмнение, в Междинния Свят (Чистилището — Б. пр.) или даже в Ада. Лицемер! Сега аз ще те огледам в свещеното огледало, за да разкрия греховете, които ти си извършил с душата и тялото си. ХАЛИС. Аз истински се разкайвам, господине. Както ти сполучливо каза, макар че проповядвах по цели дни; от сутрин до вечер, за закона на
справедл
ивостта и за съществуването на Небесното Царство и Ада, сам аз обаче мислех, че в действителност такива места не съществуват, но че хората след смъртта си изчезват като дим. Състоянията на Царството Небесно и Ада, показани в Писанието, са изкуствени средства за контролиране на човешките сърца, мислех си аз. Следователно, за мене беше невъзможно да дам ясно учение; бидейки сам скептик, аз само преповтарях проповедта за Царството Небесно и Ада. Сега аз съм извънредно зачуден, виждайки че действително съществува задгробен свят. ПАЗАЧА. Макар че грехът ти, задето си измамвал хората с титлата си на мисионер, е много голям, от друга страна ти си правил добро с това че си проповядвал на невярващите съществуването на Бога, макар и твърде неясно. Заради това сторено от теб добро, ние ще наредим да не отидеш веднага в Ада. Остани известно време тук, в междинния свят и се постарай да очистиш сърцето си така, че да можеш да разбереш Божествените Добро и Истина. Разрешаваме ти да останеш тридесет дни. Ако
към текста >>
184.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
заловим да разследваме причина след причина, да разнищваме нишка след нишка, ще дойдем пак там: до решителното отклонение от релсите на правилния духовен живот. Ясно е, че има нещо пропуснато, че има нещо, на което не е отдадено нужното внимание от творците на съвременния стопански живот на Запад и у нас. Ясно е, че без това „нещо" техния градеж е поставен на гнила основа. Как бихме могли най-добре да наречем това „нещо“? — То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална
справедл
ивост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н. и т. н. Както и да го наречем, все едно е, важното е че то липсва! И, погледнете, — това нещо, взето само по себе си, не е никакъв икономически фактор, — нито капитал, нито производителна сила, нито способност за потребление или пък липса на пазари за пласиране на производството. То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в хаос дейността на всичките икономически фактори. Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в хаос от нея ... * Страданията на
към текста >>
185.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
нам? Какво по високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ми отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. Да се повърнем прочее, върху една по
справедл
ива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим най сетне, да се познаваме, за да зиаем да се ръководим! … Един от първите предмети на изучаването на човека, е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му. Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество. Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото. Окото е символ на истина. Само един единствен орган, който не търпи никакви обемни промени от раждането до смъртта и еднакво във всички човешки
към текста >>
186.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
отровено и разядено от гнилостния дъх на Запада. Под тежестта на своите ужасни противоречия днес западната цивилизация агонизира, лутайки се безпомощно в пълна тъмнина, защото за нея изход няма. Разочаровала се в политическо отношение от демокрацията и парламентаризма, тя търси спасението си в диктатурата, във фашизма. Разбира се, и това няма да й помогне. „От трън, че на глог", казва народната пословица. Фашизмът е едно естествено продължение на старата култура на насилието, социалната не
справедл
ивост и националния егоизъм. Голяма разлика между него и днес съществуващата политико-икономическа система няма. В него няма нищо ново, което да отговори на нуждите на времето и да разреши крещящите противоречия на днешния живот. Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и жестокости последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото. Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, не
справедл
ивостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната
справедл
ивост, пътя на братството и светлината? Ний, като народ, можем да направим второто, и него именно трябва да направим, защото там е
към текста >>
187.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
съзнание, разляло се и сляло се с всички и всичко. Мъдростта — това е онази Божествена Мъдрост, живо знание, онази светлина без сенки, всеобгръщаща наука, за която говорихме в началото на тази статия. С нейна помощ човек прониква до причините, до корените на нещата. Сбирайки днес своята добра или лоша жътва, вкусвайки плодовете, горчиви или сладки, на своя живот, той вижда и знае как и кога сам той ги е посадил и отгледал. Той знае че в живота действа закона на Абсолютната Божествена Справедливост, която, по-рано или по-късно, възнаграждава доброто и злото, той правилно свързва причина с последствие и не вини никого за своите нещастия, за своите страдания и недостатъци, знаейки, че те са плод на неговата дейност. Той знае, че е безсмъртно същество. че е дух, а не тяло, че е искра от Бога, родена от Него и отиваща хъм Него. Той знае че Бог е негов Баща, а всички хора негови братя. Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя, — че много пъти е идвал, живял е — борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и на пред. Той знае че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и
към текста >>
188.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят. От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на не
справедл
ивости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата. Зад видимата л хармония, безсмислица и случайност, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план. лежащ в глъбините на жизнения процес. Окултната наука ни прави способни да прозрем ясно смисъла и целта на живота. От тъмнината на невежеството тя ни въвежда в светлината на знанието. Щастливи са тези, на които съдбата е отредила да я изучат. (превод от френски) Книжнина Каталог „Добро четиво" — това е новия каталог на литературата на Бялото Братство. Всеки може да го получи безплатно от: Жечо Панайотов, ул. „Опълченска“ № 66, София III. „Югославянска Искра“ — орган на югославската младеж. бр. 10—14. Адрес: ул. „Кралица Наталия" № 74 (угао Балканске) Београд — Югославия. Абонамент 80 динара. Списанието работи за възпитаването на югославската младеж в духа на неразривната солидарност между всички югославяни, в духа на хуманизма и на едно чисто,
към текста >>
189.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко! — Дори над Божествената
справедл
ивост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм!" Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес. Напразни усилия! Може би силите на злото още веднъж ще успеят да впрегнат света в сатанинската колесница на разрушението. Може би още веднъж те ще залеят земята с човешка кръв! Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в хаос, в огромна човешка касапница. Може би! Към това именно сочат безумните въоръжения; към това именно сочи надигащия се безумен национализъм-шовинизъм, но, за нас е напълно ясно, че
към текста >>
190.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
други. Все още има хора и народи потискани от тия, в чиито ръце е силата. Още има хора, които мечтаят за войни, за кърви и разрушения. Още има хора. които не могат или не искат да разберат, че тяхното собствено щастие и щастието на техните народи не може да бъде изградено върху нещастието на други хора и народи. Човечеството е едно цяло. Ако вий причините страдание на една част от това цяло, това страдание не ще закъснее да посети и вас. Ако биете, и вий ще бъдете бити. Ако вършите не
справедл
ивости, също и към вас ще постъпят не
справедл
иво. Ако отнемате свободата на другите, и вашата свобода ще бъде отнета. Това е Закон! Най важният за човешкия живот, неизменен, Божествен закон. Той еднакво засяга отделните хора, партии, класи, съсловия, организации и народи. Не се съмнявайте: вий ще пожънете точно това, което вий сами сте посели. Въпреки всичко, въпреки видимата дисхармония и не
справедл
ивост, в живота царува безусловна, върховна Справедливост. И ние казваме: само разкаянието за стореното зло и взаимната прошка ще ни спасят. Ний трябва да простим, ний трябва да забравим злото, което други са ни направили и никога не трябва да им отвръщаме със същото. Само тогава веригата на злото ще се строши и ний ще бъдем свободни. А който не иска да прощава и дава, който не иска да се откаже от своя егоизъм, който иска да живее на гърба на другите, за сметка на чуждата свобода и щастие, — той ще бъде пометен и изхвърлен като треска от стихийните сили на живота, чийто страхотен трясък се вече
към текста >>
191.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
мизерстващите и смазаните от живота? Разбраха ли те, че живота иска от тях жертви, и че ако не ги дадат, толкова по-зле за тях? Чуха ли те гласа на Правдата, който говори ясно, че всички ний сме изправени пред дилемата: щастие и живот за всички, или — страдания и смърт за всички? - - - - - - - - - Един е изхода за нас като народ, един е изхода за нас като личности, един е изхода и за цялото човечество. Това е пълното икономическо, политическо и духовно обединение, правилно,
справедл
иво разпределение благата на живота, ликвидиране с всякакви войни и военни подготовки, мир между народите, мир и вътре в народите. Тогава няма да има експлоатация, няма да има съсипваща конкуренция, няма да има „свръхпроизводство", безработица, кризи, войни, убийства, революции. Тогава няма да бъдат харчени милиарди за оръжия на разрушението: топове, пушки, задушливи газове, военни аероплани и параходи. Тогава ще има щастие, доволство и свобода за всички. В пътя към Новото, към щастието, свободата, благоденствието, в пътя към мира и правдата, в пътя към обединението не могат всички да тръгнат едновременно. Все ще трябва някои да бъдат първи. Все ще трябва някои да дадат пример. Все ще трябва някои да понесат някакъв риск, да направят някакви жертви, които впоследствие ще бъдат възнаградени стократно. Днес всички народи чакат друг да започне, днес всички народи се страхуват да излязат начело на общочовешкия напредък, днес всички чакат друг да направи първата крачка към бъдещето. Защо това да
към текста >>
192.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
довод на противниците на пълното безусловно разоръжение — армията била потребна да пази страната от вътрешни врагове. В същност, това не е така. - Много по-право би било да се каже, че в случая армията пази истинските вътрешни врагове на народа — привилегированите съсловия и класи — от самия народ. А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и преобразуване на икономическия живот така, че да има
справедл
ивост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели. Да! Но за това е нужна пълна, коренна промяна на целия политико-икономически строй на днешния живот. Нужна е, и ако не се намерят достатъчно далновидни, разумни и честни управници да направят тая промяна по мирен път, постепенно, без насилия но и без мекушавост, то тя по необходимост ще дойде по други път, по пътя на насилието и революцията, но тогава толкова по-зле за тези, които не са могли да се издигнат над късогледството на личния, национален и класов егоизъм. И така, разумните хора трябва да работят за една мирна, безкръвна революция, която да обедини цялото човечество в едно
към текста >>
193.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
лежи корена на злото, посеян там от хилядолетия, и пуснал здрави корени в живота им. Корена на злото — това е егоизма, причина за разединението и непрестанните борби и братоубийства, причина за мизерията и страданията в света. Нека изтръгнем това зло от сърцата си и тогава ние ще се преобразим, а заедно с нас ще се преобрази и строя, и условията и целия живот. Ний искаме нов строй и нови условия. Ний ще работим за създаването на ново общество, без социални противоречия, мизерия и не
справедл
ивости. Ний отричаме милитаризира, войните и въоръженията и работим за обединението на целия свят в едно голямо Семейство от народи, в което ще царува мира. любовта, свободата. Но ний знаем че „ново вино не се налива в стари мехове" и че за достигането на тези велики идеали трябва да се променят самите хора. В Царството на Щастието могат да влязат само тия, които са достойни за него! Нека никой не мисли, че с промяна на социалния строй ще се промени из основа и неговия живот! Не! Когато се промениш сам ти, вътрешно, когато промениш своите мисли, чувства, постъпки и наклонности, само тогава ще се промени твоя живот. С промяната на вътрешното състояние, ще се променят и външните условия на живота. Нека тези ни думи не се вземат за приспиване съзнанието или отклонение освободителната дейност на подтиснатите нации и класи, които се борят за премахване външните пречки за техния свободен живот. Не! — В света, в човечеството се борят днес в широк мащаб две сили: силите на доброто срещу тия на злото,
към текста >>
194.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на Народите върху цялото земно кълбо, което е нашето истинско Отечество. С. Калименов Как се насажда шовинизъм На 4. м. м., тъкмо през времето, когато ставаше Балканиадата, управата на съюза „Отец Паисий“ бе разпоредила да се устроят из цяла България протестни събрания против мирните договори и угнетяването на българските малцинства от нашите съседи. Нямаме нищо против тия протести, и даже се присъединяваме към тях, когато те почиват на базата на пълната безпристрастност.
справедл
ивост и човеколюбив, обаче, трябва да отбележим, че често пъти при такива случаи се говорят работи, които, вместо към добро ни водят към по-голямо зло. И други път на подобни събрания сме чували разпалени шовинистични речи, насаждащи омраза към съседните ни народи, подтикващи към мъст и подготвящи психологическите условия за нова война, но това, което чухме този път в Севлиево, ни просто отврати, още повече че то бе изказано от човек, чиято професия е да проповядва на хората Христовото учение, любовта към ближния. Речта си на протестното събрание тукашния свещеник Кривошиев започна като заяви, че всички ний трябвало да бъдем преди всичко българи, та тогава хора. Само тези думи са достатъчни, за да се разбере колко възвишени, и колко християнски са схващанията на този православен свещеник. Всичко след това говорене бе все в същия дух: българщината над всичко. Да се самоосъзнаем като българи. Да потъпчем чуждия елемент у нас, защото той задушавал нашия живот. Ний, българите, сме давали много
към текста >>
195.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
разберем нашата глупост и невежество, вярвайки че с оръжие в ръка ще защитим скъпите нам. Тежките последици от войната не ще се изчерпят с прекратяването й. Даже и победители, ние ще изнемогваме под тежка икономическа криза. Днешното потискащо икономическо положение е само резултат от Всеобщата война. Друга не по-лека последица е тежка морална криза. Всички сме свидетели на обезверяването което настъпи след Световната война, обезверяване в красивото, възвишеното в живота. Обезверяване, че
справедл
ивост в човешките отношения някога ще зацари. Изгубване смисъл в живота. А да изгубим смисъл в живота не е ли най-голямото нещастие, което може да ни сполети? Друга последица от войната е че всичко най-годно физически, умствено и духовно да продължи човешкия род бива избито. Остава хилавото телесно, умствено недоразвито и морално покварено, което дава поколение. След като нашите домове са разрушени, нашите близки избити, след като тежка икономическа и морална криза следва и след като целият народ се изражда физически, умствено и духовно, можем ли каза че сме защитили нашата Родина? Не, хиляди пъти не! Не само че не сме я спасили, но сме я погубили. К. Въжаров Ана Карима За всеобщия мир Против войната ... Има ли някой човек, който да иска война? Война зарад войната? За да няма война на света, трябва да има братство между държавите, равенство. Трябва да има и във всяка отделна държава братство и равенство между разните народности, попаднали в пределите на тая държава. Двадесет века са се минали
към текста >>
196.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
той ще представлява една драма на възход и благоденствие, или драма на страшни противоречия, борби, безправие и мизерия — една трагедия на ужасни падения и взаимоизтребления ... Следователно общественото положение е резултат от нашата творческа дейност. Ние сме които създаваме благоприятни е или не благоприятни условия за съществувание, според това как ще използваме природните блага и дали ще се съобразяваме с всемирните закони в битието: на равновесието, хармонията, любовта и
справедл
ивостта. И изглежда, че днес хармонията е нарушена, затова е и този стопански и нравствен хаос. И днес битието поставя на човечеството дилемата: „Из пътя на насилието и егоизма, или из пътя на социалната
справедл
ивост, братството и взаимопомощта?“. И със своя свещен език на страданието природата говори: „Ако изберете пак пътя на насилието и неправдата, знайте, че камък върху камък не ще остане от вашия храм, ако ли изберете пътя на правдата, всеки да може да живее и се развива — то знайте че ще имате моето благоволение!“ Че какво представлява съвременната криза, която души света? — Езикът на природата, чиито висши нравствени и икономични закони сме потъпквали! А кои с тези висши закони, които регулират правото в природата? — Това са законите на взаимопомощта, обединението и социалната правда. Болките в организъма показват, че има нарушение на законите, които направляват функциите му. Човечеството днес боледува — има криза. Защо? — Защото е пренебрегнало законите на истинското развитие. Днес
към текста >>
197.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
мислеха, скоро биха се добрали до едно по-разумно заключение. Има още и такива, които не ще възприемат истината досежно прераждането, понеже те са имали мъчителен и горчив живот. Самата мисъл за повторно връщане на земята ги изпълва с ужас и те не искат да вярват, че това може да бъде. Ако тези бедни измъчени души биха могли само да разберат, че те сами са създали ужаса в своя живот и са донесли страданието, понеже не са били в хармония с божествените закони, тогава те биха видели
справедл
ивостта на прераждането. А веднъж възприели истината в своето съзнание, те биха намерили радост в живота, която би премахнала ужаса при мисълта за връщане тук отново пак. За онези, които разбират
справедл
ивостта и красотата на Божествените закони, живота става нещо радостно — пълно със светлина, игра и песен. Всяко дело става дело на любящо служене и предлаганите благоприятни случаи в бъдещите животи се очакват с нетърпение. Те са стъпала към нещо по-високо. Прераждането обяснява много странни неща между които и видимата не
справедл
ивост на Бога. Как можем ние да възприемем разказа за един любящ Баща, ако ние трябва да живеем само един живот и ако той е бил изпълнен с мизерия и болести? Обаче когато разберем закона на прераждането и неговия спътник, закона на причината и следствието, (карма) ние повече не ще обвиняваме Бога нито дявола за злото в света, защото ще знаем, че онова което ние сме и онова което имаме, е резултат на нашите собствени действия. Каквото сеем, такова и ще пожънем. Ако
към текста >>
198.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
петно което ще сложи със своята четка. Мъдреците затова са мъдри защото не се опитват да дообясняват истините, които Бог им открива. Величието и красотата на нещата се състои в недоизказаното. Който говори истината той винаги не се доизказва защото изказаната любов не е любов, изказаната истина не е истина. * Невъзможно е ти да обичаш някого и той да не те обича. Това е невъзможно. И ако не те обича това показва, че в обичта ти трябва да се внесе някаква корекция. Иначе Бог би бил не
справедл
ив ти да Го обичаш в лицето на хората, а той да не отговори на твоята любов. Когото хората не те обичат, прегледай сметките си, ти обичаш ли ги? Прегледай ги още веднъж. * Не чакай да ти поискат че тогава до даваш и не продължавай да искаш до като започнат да ти отказват. * Не търси друга причина на твоето нещастие освен безлюбието и не търси друг път за щастие освен пътя на любовта. Не търси щастие, а търси любовта. * Сеячът като хвърли семето в земята, нали Бог определя кога да израсте и даде плод? Така и ние когато любим, когато извършим едно добро дело, Бог е който ще се грижи за плодовете на нашата любов. Люби и за плодовете не мисли. * Каквото и да кажат хората за тебе или за твоите приятели, облей ги с мощното чувство на един любящ дух. Г. Тахчиев Словото на Учителя Новото време „До последно време" Данаил, гл. 12 От 8000 години хората са болни от една болест. и затова сега идат лекари от невидимия свят да ги лекуват. Тази болест е греха. Като епидемия се е разпространила тя п целия
към текста >>
199.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
сега виждат че насилието не можа да им помогне да постигнат целта си и че обединението и напредъка може да се достигне само чрез ранни права, доброволно съгласие и мирно разбирателство. В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси. Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти. С насилие нищо трайно не се достига. Само с любовта, добротате и
справедл
ивостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ. * Руско - Турското приятелство. Най-разумна политика по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция. Отдавна болшевишка Русия и националистична Турция са свързани с приятелски връзки основани на взаимно зачитане и сътрудничество. Наскоро се е завърна от Русия турския министър-председател Исмет паша, който придружен от още някои видни лица в нова Турция, бе тържествено посрещнат от русите. Важното е, че след своето завръщане от Съв. Русия, той донесе в своето Отечество не само спомена за хубавите произнесени там речи за приятелство и взаимно зачитане, но и нещо много по-реално: той сключи договор за доставка от Русия на грамадно количество машини и други материали, нужни за създаваме на национална индустрия в Турция, които материали ще бъдат изплащани в продължение на 20 години и то без никакви лихви. Ето, това се казва дипломатически успех и разумна външна политика. А ние какво правим? — Страхуваме се от
към текста >>
200.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Няма нищо случайно в живота изобщо и в човешкия живот частно. И, най-важното тук е това, че човек сам е причината за всичко онова, което го постига. Той сам е обусловил днешното си положение със своята досегашно дейност в този и в миналите си животи. А днес той гради своето бъдеще. Каквото той вложи в бъдещето, такова и ще бъде то. На каквото си постели човек, на това и ще легне. С каквато мярка мери, с такава ще му бъде и отмерено. От това правило няма изключение. Божествената Справедливост, която царува в живота, може да забави, но тя никога не забравя. Необятна ще бъде по своята всепроникваща мощ. Новата наука на бъдещето. Тя ще озари с пълна светлина миналото, настоящето и бъдещето на човека. Ще му даде най-правилните методи за дейност във всяка област на живота. Ще му помогне да се освободи от днешното робство и да осмисли живота си. Тя ще му даде възможността да изгради Новата Слънчева Култура, основите на която ще бъдат Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, и в която ще има щастие и благоденствие, живот, любов и светлина за всички. Пламен Словото на Учителя Дошли сме на планината да узнаем волята Божия. Планината е банка, от която всеки трябва да изтегли това, което му е определено. Не го ли изтегли, неговото идване няма смисъл. *** Всички мисли и желания, които изпъкват в човешката душа, са естествени и нужни. Обаче злото е в това, когато те идат преждевременно или пък много късно. *** Поне един път през деня вий трябва да се проникнете от
към текста >>
201.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички. Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно,
справедл
иво разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н. за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада. Сегашното състояние на човечеството е, ни повече, ни по-малко: едно непрестанно самоизяждане и саморазрушение, резултат на вечната борба между неговите части. Единственият път към спасение на човечеството — това е неговото обединение. Във тая велика и свята задача за обединение на човечеството, най-важната, най-голямата роля ще бъде изиграна от селото. Обединението трябва да започне отдолу нагоре, от малкото към голямото, а не обратно. Напразно някои мислят до направляват със закони и декрети пътя на обществения живот. Непразно някои мислят да налагат отгоре обединението. Новото не може да бъде наложено: то няма да дойде със закон. То ще дойде само, когато условията назреят. И то
към текста >>
202.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
печата Новият законопроект за печата (Любомир Лулчев) Мисълта (Из защитната реч по делото на Жан Грав) Най-нужното (Т. Чаушев.) Словото на Учителя. Умът и сърцето (27. XI. 1932) Законът за печата Когато, след 21 юни м. г., падна правителството на сговора и дойде това на народния блок, между многото искрено зарадвани 6tx ме и ние. Ние поздравихме новото правителство, вярвайки, че то ще тръгне по един истински нов път, ще възстанови свободата, ще премахне насилията, ще даде горе долу
справедл
иво разрешение на всички обществени въпроси. Днес, обаче, ние сме длъжни да приз-наем, че сме се лъгали. Демокрацията на новото правителство се оказа лъжедемокрация. Частно водачите на Земеделския съюз се оказаха недостойни за големите надежди, които народа възлагаше на тях. Те се оказаха слаби, ограничени, амбициозни хора. за които министерското кресло стои по-горе от интересите на народа. Поради тая си слабохарактерност, те се намериха в плен на реакцията с демократична маска, която взе пълно надмощие. Така, за ръководители на външната и вътрешна политика на страната изпъкнаха хора с все същите стари разбирания. — Хора, които не познават по голяма сила от тази на насилието и които дълбоко в себе си мислят, че на народа не бива и не може да се даде пълна свобода, че той не заслужава по-добра участ от тази да бъде ограбван и тормозен. Ето защо, никаква съществена промяна не се направи. Насилията продължиха, ограбването на народа продължи, икономии истински и там дето трябваше не се направиха.
към текста >>
203.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
се наказват най-строго убийците в обикновено време? Много са доводите на тия, които искат войната, но те нямат никаква морална или културна стойност, те са пълно отрицание на принципите на Христа. А с доброто, с обичта и взаимопомощите между хората би настъпило истинско благоденствие и техният живот на земята би се превърнал в истинска радост. Н. Неделчева Старият свят си отива Когато ние казваме, че днешният свят, днешният обществен строй трябва да бъде заменен с друг, основан на
справедл
ивостта, взаимопомощта и хармонията, обикновено малцина се замислят върху това. Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход. Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече. Какво ще дойде на негова смяна? Държавниците мислят ли върху тая проблема? Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението
към текста >>
204.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
основата на всички сили и елементи, които обуславят нашия органически и психически живот. Те проникват и се проявяват чрез светлината, въздуха, водата, храната. И една храна или вода, която не съдържа достатъчно количество електричество и магнетизъм, които са проводници на великата реалност, е вредна. Същият закон се отнася и за нашите мисли и чувства. Всяка мисъл и чувство трябва да носят в себе си тези животворни сили. Едно чувство трябва да носи любов в себе си, силата трябва да носи
справедл
ивост, а мисълта трябва да носи истина. Силни хора са само онези, които мислят, чувстват и постъпват правилно, които дават ход на Божественото триединство в себе си. Тези хора имат здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Когато тези три системи или една от тях не е здрава, човек не е здрав. Израз на пълното здраве е радостта. Здравият човек е радостен човек и затова можем да кажем, че единственото реално нещо, което определя човека, това е радостта, а само знанието и животът, Любовта и Истината, произвеждат радост. Човек трябва да се стреми да добие радостта, а ще я добие тогава, когато има здрав стомах, здрави гърди и здрав мозък. Радостта е път към здравето, без радостта не можем да имаме здраве. Ако в тебе радостта е един резултат на твоята Любов, Мъдрост и Истина, навсякъде ще имаш здраве около себе си. Ако човек се откаже от храната, ще развали стомаха си; ако се откаже от въздуха, ще развали дробовете си; ако се откаже от мисълта, ще развали мозъка си. Това са закони на органическия
към текста >>
205.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно
справедл
ива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява. Най-първо вярвайте, че можете да постигнете нещата. А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на
към текста >>
206.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
духовете и институциите. Трансформацията, обаче, на обичаите и начините на мисленето, била твърде прибързана. Още повече че общото възпитание на тълпата в тая епоха било недостатъчно за да се пригоди към тъй-възвишените схващания за индивидуален живот и за колективни взаимоотношения. Ето защо, с течение на времето се появила реакция срещу питагоровото учение. Намерили се хора, които пожелали да спрат потока на новите идеи, които вече били създали по-естествени условия и по-
справедл
иво отношения в живота на хората. Явили се спречквания. Имало хора, които, по различни причини, били недоволни от дейността на Питагора. Най-после те успели да изпаднат школата на Питагора в Кротон и да я разгромят, като избили и прокудили последователите на Питагор. Някои историци казват, че Питагор загинал при това нападение, а други твърдят, че той успял да избяга в Гърция, гдето продължавал да учи и умрял на 90 годишна възраст. Влиянието на Питагора било грамадно. То е въздействало решително върху двамата гении на древните гърци: Сократ и Платон. Може да се твърди, че то продължава и до днес по един бавен, но сигурен начин. Всички истини, които Питагор е учил, са предназначени да възкръснат, засилени чрез демонстрацията на научно-установените факти и усъвършенствани чрез приложението на божествените закони за любовта към ближния и чрез индивидуалната жертва, която Христос дойде да посочи на хората. Щастливата синтеза, която идва като резултат на двете учения, ще озари духовете и ще
към текста >>
207.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена
справедл
ивост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава
справедл
ивата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на
към текста >>
208.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта. Международен език С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. В същност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на не
справедл
ивостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, не
справедл
ивостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен. Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и не
справедл
ивостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати. Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безсмислеността и безрезултатността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко
към текста >>
209.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
па бил той и всемогъщия Бог, не поради слепия случай, не и заради това. че сме се оказали по-слаби от нашите противници, а единствено поради нашите собствени грешки ние страдаме. Дълбоката, съществената причина за злото. Което ни постига, — е в самите нас. Това е една абсолютна истина, чието осъзнаване е от неизмеримо значение за нас, като народ и като индивиди, при намиране правия път за освобождението ни от страданията и робството в най-широк смисъл. Съществува висша Правда, висша Справедливост, която бди над света не се влияе от нищо човешко. За нея златото, грубата сила и хитростта на хората нямат значение. За нея пристрастие, хатър няма. Божествената Правда отдава всекиму точно това, което си е заслужил!. Като разберем това, нека престанем да обвиняваме другите за нашите страдания, за нашето робство. Макар и да се. изплъзва .от, погледа ни, но, причината за страданията ни е в нас. Ние страдаме по собствена вина. Но за да разберем по-ясно това, нужна ни е светлината на окултната наука, нужно ни е знанието за последователните превъплъщения на човешките души, които не идат за пръв и единствен път на земята, а се явяват тук със своята добра или лоша съдба, в зависимост от тяхната деятелност в миналите им животи. Така или иначе, докато не по-правим грешките си, докато не променим поведението си, докато не изтърпим наказанието си, ние няма да се освободим от страданията си, няма да придобием свободата си. А поправим ли веднъж грешката си, изкупим ли, вината си, никаква земна или
към текста >>
210.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
от там задоволява нуждите си. Братската задруга осъществява на дело максимата „Съединението прави силата“ и в това именно е тайната на нейния успех: с общи усилия, малко по малко, се достига много. Правило е за Братската задруга: да се започва с малко. Много хора и много капитали са една съществена опасност. Новото винаги израства из малкото. Могъщия дъб е израснал от малкия желъд. Когато се научим да боравим с малкото, ще дойде ред и на голямото. Което е разумно, то е добро. Което е
справедл
иво, то е полезно. Което обединява, то дава тласък напред на Братската задруга. В задругата всички работят и всички служат — на Бога, на ближните си и на себе си. Да мислим само доброто. Тежки, мрачни мисли са свъсили челото на човека и са влели злъчка в сърцето му. Погледът му е мрачен: ръката му е свита в юмрук. Неговите действия са плод на омразата, която всеки час той подхранва в сърцето си с лошите си и зли мисли. Съвременният човек не се радва ни на слънцето, ни на плодовете, ни даже на своя собствен живот. Цветето на омразата расте в сърцето му: мисли винаги за злото. А така не трябва. Учителя казва: „Трябва да отворим сърцата си за Божествената Любов. Тя е мек огън, който, като влезе, внася мир в духа, светлина — в ума ни, сила — в ръцете и краката ни, и премахва всички недъзи и болки." Като знаем тази правдива мисъл и като виждаме хората тъй навъсени, не бихме ли се зарадвали, че тя—великата мисъл на великия ни Учител е една велика и всесилна рецепта, с която човечеството би
към текста >>
211.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
до неволята на голяма част от хората в целия свят. Машината изхвърли милиони здрави работни хора на улицата и ги обрече на глад и мъки. Но мъртвата ли машина трябва да виним за мизерията и нещастията на бедния народ? He! Човешката алчност и груб егоизъм са виновни за това. Природата е щедра, дава блага в изобилие, машината позволява с малко труд и време да се преработят тези блага и се използват от човека, но алчността и егоизмът не позволяват да се разпределят благата
справедл
иво между всички. Едни пpeяждат — други гладувате. Две крайности, два парадокса, които човешката слепота духовна е родила и които създавате дисхармонията в обществения живот. Равновесието между обществените слоеве е нарушено, защото няма
справедл
ивост в разпределението но труда и благата. Ето защо днес няма спокойствие, няма мир в това общество. Пред вид на това днес човечеството страда, защото една част от него е под угрозата на мизерията и глада. А щом само в един орган на тялото има макар и малка болка, то целия организъм страда. За да се премахне дисхармонията в света трябва да се сложи обществения живот върху истинските основи на Християнския морал. А то ще рече да заживеем като братя, да устроим живота си върху началата на сътрудничеството и взаимопомощта, да бъдем готови да жертваме пред олтара на Любовта нашия личен, класов и национален егоизъм. Вие, силни икономически, вие богати и заможни, отворете сърцата си за да ги озарят топлите лъчи на братската любов и направете жертвата —
към текста >>
212.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
работи през живота на човека вървят по-гладко, по-леко, по-приятно. Добрите обноски са рожба на доброто възпитание; човешкото ни достойнство предполага благородство, в то значи по-малко да мислим за себе си; а колкото човек по-малко мисли за себе си, толкова се чувства по-добре, по-доволен, бива по-щастлив. Ние трябва да се отнасяме добре не затова, де се отнасят и с нас добре, а защото така повелява човешкият ни дълг, и така изисква човешкото ни достойнство. Такъв е закона на
справедл
ивостта, щото добрите отношения без съмнение рано или късно ще дадат своя добър плод. Защото няма човек с толкова закоравяло сърце, който за една наша добра обхода към него да не се отплати освен пак с добро, стига само доброто, което правим де е чисто от корист. „Въздържайте се от злото, за да затворите лошите уста“ се казва в новия завет ... „Направете едно добро, за да обезоръжите и обезсилите злото“ казва Учителя … Завещайте на своето „утре“ най възвишеното от своето „вчера“, и най- благородното от своето „днес“. Сутрин земята е чиста, въздуха свеж. Пред нас е денят с всичките му възможности. Да го почнем както трябва и да го продължим както сме го започнали. Г. С ъ б е в Преглед Събитията в Австрия Това, което миналата година стана в Германия и това. което току що стана в Австрия, има никаква връзка по между си. Това са последователните стъпки на реакцията, на старото, което възкръсва и взема надмощие в Европа, обличайки се в най-различни „нови“ форми. Революцията в Австрия избухна
към текста >>
213.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
своята републиката, требва да се простре за целия свят: „Един за всички и всички за един!" Всички от нас, всеки от нашите народи. — за всички подтиснати хора! Народи и експлоатирани класи обединете се! На вас, младежи, които сте техния авангард. предстои да ги обедините срещу пристъпа на империализма и фашизма ! Ромен Ролан Против хазарта От известно време по-големите градове на страната, а даже вече и някой села, са наводнени от така на речените „спортни" комарджийски машини, които
справедл
иво предизвикват общественото негодувание. Касае се за един, род хазарт в пълният смисъл на думата, който, обаче, благодарение на своята майсторска организация и свободата, с която се ползва днес у нас на сигур обира народа и незабелязано, но систематически го приучва към една опасна и низка страст. Страшните поражения на този своего рода „спорт“ — особено всред младежта — са тъй очебийни, че машините в много градове са станали вече невъзможни, поради негодуванието на гражданството. При това положение, по инициативата на Българската Въздържателна Федерация, се подготвя една общогражданска протестна акция из цялата страна особено в тези градове и села, където са вече инсталирани подобни машини. Навсякъде ще бъдат учредени общограждански протестни комитети и организирани публични протестни събрания. Българската Въздържателна Федерация от своя орана ще излезе със специално изложение за пораженията на машините. Целта на акцията е де обърне сериозно внимание на правителството за забраняване на
към текста >>
214.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
една идеално организирана държава. Но когато се нарушат от човека природните закони, които обуславят съществуването на тези държава, тя се разрушава. И всеки човек, и всяка държава по този закон сами се въздигат и сами се разрушават“. Учителя Това, което хората днес наричат „държава“, е една организация, която има за цел да подържа с насилие, заблуда и с всички други възможни средства, привилегированото положение на едно малцинство. Тя е държава на грубата сила, на жестокостта и не
справедл
ивостта. Истинската държава е нещо съвсем друго. Тя има като образец за своето устройство един божествен план — тя е изградена по принципа на човешкия организъм. В истинската държава има правилно,
справедл
иво разпределение на благата; в нея насилие няма, а всеки е поставен на съответното, подходящо за него място. Различните групи хора изпълняват различни функции, съобразно със своите способности и наклонности, обаче тук няма робство, няма насилствено подчинение, няма експлоатация. Щом се дойде до благата на живота — те трябва да бъдат правилно,
справедл
иво разпределени. С други думи — за всички отделни единици, съставляващи общия организъм на държавата, трябва да се създадат добри условия за техния живот и развитие. В истинската държава всички са равни — не на думи, не и по „избирателни права“, а в задължението си — всички да работят, и всички еднакво да се ползват от произведеното. Да признаеш на човека „равенство пред законите“, а да го лишиш от възможностите за сносен човешки живот, да му
към текста >>
215.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
разбрано по отношение на материалните средства. Защото малкото там, където има една жива, разумна, организираща идея, ще порасте, ще стане много. Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който прогнива и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за
справедл
ивостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло. Силата на Братската задруга лежи именно в реализирането на тази идея за
справедл
ивостта; в това, че всичко е на всички, че няма експлоататори и експлоатирани, насилници и насилвани. Защото само при тия условия може да се достигне едно цялостно материално и духовно единство, а всекиму е известно, че „съединението прави силата”. Работата, дейността на Братската задруга е многостранна, тъй както животът е многостранен. Нейната задача не се ограничава само в това, да създаде нови икономически и духовни отношения между отделните хора, но да създаде или, по-право, да възстанови първичните, естествени отношения на своите членове към майката природа и към Върховната Реалност, която ни обкръжава и прониква - към Бога. Ние мислим, че Братската задруга, която не притежава земя, т.е. чиито членове се прехранват от някаква друга дейност, без да имат непосредствено отношение със земята, обработвайки я лично с труда си, такава
към текста >>
216.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ви е мразил, никога не е желал злото. Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ: Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност. Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на
справедл
ивост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви. Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно.
към текста >>
217.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- В онзи, когото хората ли създадоха? Не, ние не вярваме в такъв Бог. Туй, дето се разправя, че в света имало безверници, е само хорска измислица. В историята на цялото човешко развитие няма нито помен някой човек да се обезверил в истинския Бог. Но в богове, които хората създават, е имало и винаги ще има обезверявания. Срещна ли един безверник, който ми казва: „Аз не вярвам в Бога“, аз му казвам - и аз не вярвам в този бог, който не е любов и в чието име се вършат всички насилия и не
справедл
ивости - дай си ръката! - Друг ми казва - едно време аз не вярвах в Бога, но сега придобих ново разбиране за света и имам едно ново верую. Казвам му, ако твоето верую е обосновано върху любовта, която изключва всяка лъжа и всяко насилие, то е истинско верую. Новото верую трябва да внесе в света елемента на братството. Но не братството, което сега съществува в света; сега братята се чувстват като братя, докато е жив баща им. Но като умре бащата, почват да се карат и бият за неговото имане. Това не е братство. Щом един баща умира, никакво братство няма помежду синовете му. Който умира, не може да бъде баща, нито да бъде майка. Казва някой, че имал майка и баща, но заминали за онзи свят. Но това е криво разбиране за същността на майката и бащата. Майката и бащата на човека никога не заминават за онзи свят. Сега някои хора искат да отидат в онзи свят, за да се избавят от несгодите на този свят. Но със сегашните си разбирания те ще развалят и онзи свят. Христос разви преди 2000 години учението за
към текста >>
218.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
подкрепен. Идната година ще трябва да бъдат направени много по-големи усилия, отколкото до сега, за неговото широко разпространение. Редакцията Новият морал Прелиствайки страници на книги и списания, писани през различни времена и в различни места, можем с удоволствие да констатираме многото научни открития във всяка област на науката, които са от решително значение в социалното съжителство, но за жалост най-важното нещо в живота с нищо не е прогресирало, именно: моралът. Много
справедл
иво забелязва Учителя Петър Дънов, днешният морал е моралът на Каина, ако и да е обкичен в тържествени фрази, които и самият Каин, в своята искрена вулгарност, би презрял. С моето пламенно желание за хармония във всичко, напразно търсих из моралните и научни трактати светлината, която произтича от хармонията между абстрактното и конкретното, за да видя обгърнато в една само любов всяко същество от Вселената. Мисля тоже, че това желание би трябвало да създаде цел във всеки истински духовен човек. Според моето скромно мнение, това ми се струва единствения истински смисъл тук на земята, който се доближава до волята на Всевишния, който вечно управлява със съвършена мъдрост. Смятам, че всяка наша енергия би трябвало да бъде употребена за да направи възможно това безкрайно реализиране, особено днес. когато имаме щастието да бъдем с човека : А. М. Труко, изпратен ни от божественото провидение, който, надарен с всичките необходими качества, нужни за да даде едно практично съдържание на толкова
към текста >>
219.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота. Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и
справедл
ивостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество. Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят водач на човечеството. А първото необходимо условие за да стане това е: да чуете гласа на Великия Учител на новия живот, който днес работи в България, и който е дошъл да ви подготви за вашата мисия, да ви даде методите и знанията, да ви посочи пътищата за
към текста >>
220.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на консуматора във форма на дивиденти, се прави нещо от естество да премахне или поне да намали противоречията на днешния стопански живот? Не е лошо да се работи и така, защото и малкото все пак е нещо, но да се мисли, че с това се разрешават големите въпроси на живота, е глупост и самозабрава. Потребителната кооперация, в ръцете на честни и способни хора, т.е. когато това име не служи за параван, зад който се охраняват интересите на функционери, може да донесе една минимална
справедл
ивост в разпределение печалбите от консумацията, т.е. една малка икономия за консуматора; тя би могла, ако това се желае от върховете на управата й, да помогне за регулирането цените на пазаря, за избягване свръхпечалбите на безбожни спекуланти, и за изнасяне на по-доброкачествени продукти на пазаря. Но вън от това, общо взето, потребителната кооперация не може да допринесе нещо повече. Нека я подкрепяме за доброто, което тя носи, нека бдим над нейното правилно ръководство и насочване, нека я пазим от посегателства и от ловки използвачи, но да не очакваме от нея някакво спасение, да не очакваме от нея разрешението на световните стопански проблеми. Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй
към текста >>
221.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
обединение, толкова по-големи ще бъдат и неговите резултати. Въпроса тука е да се направи една крачка напред. Да се не спираме там, до където сме достигнали, но да продължим напред. Защото, ясно е, при досегашното положение, големи резултати не може да се очакват. Световният стопански хаос не може да се премахне от кооперацията, такава, каквато я виждаме днес. Задачите и противоречията на днешния стопански живот не могат да бъдат разрешени от тази кооперация. Най-после, чувството за
справедл
ивост, стремежите към равенство в използване благата на живота и към създаване добри условия за всички, не могат да бъдат задоволени. Нужна е една по-здрава, по-мощна, по-цялостна и жизнеспособна форма на стопански живот, която да отговори на големите задачи на днешното време, да отстрани противоречията и да хармонира действующите сили. Тази нова форма не може да бъде друга освен трудовата задруга, която се нарича „трудова”, защото основното нещо в нея е производството, но която, по един съвършено естествен начин, ще обгърне едновременно и всички други клонове на живота. Не ще съмнение, говорейки за нуждата от тази по-висока форма на живот, за реализирането на трудовата задруга, ние не можем да не отбележим, че за тая по-висока форма на живот, се изисква и по-високо съзнание. Именно, по-високото съзнание е, което ще я направи възможна, реална и годна да отговори на големите задачи, които й се поставят. Ще трябва да се внесе един нов елемент в т.н. кооперативно съзнание, това е елемента на
към текста >>
222.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие. Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде
справедл
ив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си. Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и
към текста >>
223.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
според митологията е Бог на войната. Той владее марсовата долина, която се простира между линията на живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца). Добрите качества на Марса са: храброст. спокойствие, самообладание, покорност, преданост, решителност. Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, не
справедл
ивост, презрение. Отсъствието на марсовото влияние в един човек означава подлост, страхливост, липса на самообладание и решителност. Луната в хиромантията означава въображението, фантазията. Нейната област, т. е. лунният хълм, заема най-долната част на дланта. Добрите качества на луната са: силно въображение, чистота, хармония, стремеж към възвишеното. Неблагоприятното влияние на луната се изразява в капризност. раздразнителност, извратено въображение, вечно недоволство, неустановеност, истерия, главоболие и заблуждения. Отсъствието на лунното влияние, се изразява в липса на мисъл и поезия, сърдечна коравина, безчувственост. Венера е богиня на любовта. Чрез нея идва живота. Нейната област, венериния хълм заема основата на големия пръст. Добрите качества на венериното влияние са: красота, грация, милосърдие, нежност, любезност и потребност да се обича. Лошите качества са: безсрамие кокетство, лекомислие, непостоянство, леност, разврат. Отсъствие на Венерините влияния означава егоизъм,
към текста >>
224.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
положение, според което не можем да твърдим, или да отричаме неща, които не съществуват. Ако нещата не съществуват, те не могат нито да се твърдят нито да се отричат. Та казвам, че влиянието на всяка звезда се определя от степента на развитието на съществата, които живеят на нея. Така юпитеровите типове имат нещо много благородно и възвишено в себе си. И сега настава една епоха, когато Юпитер започва да има по-голямо влияние върху земята и хората ще станат по-благородни и по-
справедл
иви. А досега човечеството се е развивало главно под влиянието на Марс, който е свързан с желязото и механичната енергия, затова и съвременната култура, както и предшестващите я, са все култури на желязото, където хората постоянно се бият и воюват. Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата на влияние на Марс и дохождат повече под влиянието на Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив,
справедл
ив и развива вече Божественото съзнание у човека. Следователно, хората, които живеят на Юпитер, не са тъй дребнави като хората на земята. Сега астрономите може да говорят, че на Юпитер и другите планети и Слънцето няма живот, защото или са изстинали или са още много горещи, но няма условия за живот на тях. Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и слънца са различно организирани - според космичните условия на тези небесни тела. Сегашните хора мислят, че животът може да съществува
към текста >>
225.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съобразно със силата на нашите желания ще бъдат и силата и продължителността на страданията, нужни за пречистването им. В отбелязания случай, пияницата не би страдал поради загубване на земните си притежания. Ако той е имал такива, той няма да се привърже към тях. Нито пък за скъперника представлява никаква мъка това, че е лишен от упойващи питиета. Той не би скърбил даже ако нямаше нито капка от тях на света. Но той се грижи за своето злато, както пияницата иска да пие, и затова
справедл
ивият закон им дава това, което им е нужно за да ги пречисти от техните нечисти желания и лоши навици. Това е закона, който е символизиран в косата на жетваря — Смъртта. Законът, който гласи; „каквото човек посее, това и ще пожъне.“ Той е закона за причините и следствията, който управлява нещата и проявите в трите свята, във всички царства на природата — физическо, нравствено и умствено. Навсякъде той роботи неумолимо, безпристрастно, изравнявайки, разплащайки всичко, възстановявайки равновесието там, където то е дори най-малко нарушено. Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и
справедл
иво възмездие очаква всяко наше дело. И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много
към текста >>
226.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
вас, и ако вие сте в Христа, тогава вашият живот ще бъде уреден и всички въпроси ще се разрешат. Тогава всичко ще бъде възможно за вас. Ще кажете: Може ли Христос да живее в мен? - Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва не
справедл
иво спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен. Ако болести ме поразяват, аз не съм свободен. На свободния човек трябва да бъдат свободни и сърцето, и ума, и волята. Свободният е господар на положението, на условията, на болестите. А сега хората под свобода разбират да нямат ангажименти в живота, да нямат задължения. Но хората са свързани помежду си и нищо не трябва и не може да се разрешава индивидуално. Всички въпроси трябва да се разрешават с оглед на общочовешките интереси. В едно семейство, ако всеки решава въпросите по своему, какво ще бъде положението на това семейство? От какво зависи щастието на дома? - От Любовта, която има между членовете му. От Мъдростта, която ще управлява дома. И от свободата, която има в дома. Същият принцип е верен и за обществото и човечеството. Любовта не може да бъде нито религиозна, нито светска. Любовта не може да се дели. Тя не може да бъде животинска, човешка и Божествена. Под думата животинска
към текста >>
227.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
убиецът бил „дъновист“. Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и
справедл
иви хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв
към текста >>
228.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(Влад Пашов - продължение от брой 119) Словото на Учителя. Пътят на човешкия възход (Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г.) Тайните на живота и смъртта. Раждането па физическото тяло (Макс Хайндел - продължение от брой 119) Силата е вътре във вас (X. Т. Xамблин) Духовна опитност (В. Хараланов) Черният хляб Изгрев слънце в Рига (П. Г. П., Рига, 22.III.1933 год.) Жаба и ковач (басня – Дядо Благо) Книжнина Използвайте копривата! Всичко се плаща! Тъй мъдро, съвършено и
справедл
иво е устроен живота и света! ... С такава съвършена точност действат Божиите закони в мирозданието! С такава абсолютна
справедл
ивост те ръководят, направляват и движат напред нашия човешки живот! Така е за тези, които го виждат и знаят. А за тези, които не го виждат, — живота е хаос, безсмислица, плод на слепи, несъзнателни, механически действащи сили. Още на първата страница в Книгата на Живота е писано: Всичко се плаща! Разгърнете я, лист по лист, открай до край. Разгърнете и проследете поне книгата на вашия личен живот, и вие ще се уверите в реалността на тази велика истина : Всичко се плаща! И колко скъпо ние заплащаме за всека едно от нашите неразумни увлечения! И колко страдания ни струва всяко едно сторено от нас зло. Какви загуби търпим, какви огромни вреди нанасяме на себе си, на най-важното и най-същественото в нашия живот — на нашето духовно развитие, — с постоянно вършените грешки и отклонения от правия път на живота ! Да погледнем наоколо. Навсякъде страдания, страдания,
към текста >>
229.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
причини на дадено явление, на известна чужда постъпка. Ние не можем да знаем сложния комплекс от близки и далечни причини, които заставят известно лице да постъпи по един или друг начин. И, следователно, ние нямаме верния критерий, който ни е нужен за да можем да преценим правилно моралната стойност на една чужда постъпка. Ние не можем да бъдем съдии на другите, защото виждаме само следствията, само резултатите, докато света на причините е скрит от нас. Има само един
справедл
ив Съдия! Той е Бог. Само Той вижда всичко. Само Той
справедл
иво и безпристрастно преценява и присъжда всичко … Нека оставим Нему преценката и присъдата на чуждите постъпки, а ние да се занимаем повече със себе си. Нека се откажем да ставаме съдии на другите, защото никой не знае какво ще стане с него утре. К. Вечно Слово От вечността пътувам през морето, Към вечността възвръщам се отново. И моят факел свети ми в сърцето, Изпълнено със вечно живо слово. Високо свети моят факел чуден През дни зловещи, мрачни и бурливи. Духът ми често, морен и отруден Изпитва мъка и съмнения диви . . . Душата ми със ужаси се бори На бурни и зловещи океани, И с мищци слаби тя вълните пори И често пада пред неравни брани. Но моят дивен факел още свети И грее над разпенени талази, Когато болка пълни ми сърцето И няма никой близко да ме пази. Когато тъй се боря със вълните светилникът държаща във ръцете съзирам горе ликът на звездите и зная, туй, от Бога мен привет е. Тогава пак ме сила осенява, сърце ми крепне
към текста >>
230.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
у всеки човек и нея дръжте в ума си. С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото. Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това. Ако подценявате човека, той ще иска да ви подкупи. Бялата раса сега трябва да се откаже от своето користолюбие. Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на щедростта, честността и
справедл
ивостта. Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и
справедл
ивите отношения, които другите имат към него. Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога. Затова, когато виждаме хубавото навсякъде, ние виждаме Бога, а другите неща са условия. Да търсиш хубавите работи, това е наука. Навсякъде търсете хубавото, понеже хубавото е от Бога, а злото е само едно условие за доброто. Сега на съвременните хора им трябва един правилен метод за възпитание и самовъзпитание. Досега не съм срещнал нито един правилен метод за възпитание. Казва се, че трябва да се даде свобода на детето. Но в какво седи свободата? Преди всичко свободата изключва всяко насилие, но изключва и всяка лъжа и зло. Онзи, на когото трябва да дадеш свобода, у него трябва да бъде
към текста >>
231.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
е храна за вас и ако неговите чувства не са храна за вас. Когато Христос казва, „ако не ядете плътта ми“, подразбира, че чрез яденето ще възприемем Неговата Любов. Само когато възприемем Неговото Слово, ще опитаме Неговата Любов. Ако възприемем Неговото Учение и го приложим, ще имаме огромни резултати върху целия си живот. Любовта е първичната мярка, с която се мерят всички неща. В основата на всички стремежи вътре в цялата природа е Любовта. Ако не обичате, не можете да бъдете
справедл
иви. Жертвата, която правите за някого, се дължи на Любовта. Друг е въпросът дали жертвата е права или не - важното е, че подбудителната причина е Любовта. Поддържаше едни идеи - и това е Любов. Любовта е основата на цялото Битие. Но не любовта както вие я разбирате. С любовта, върху която е съграден съвременния свят, не се занимавам. От нея имаме вече последствията - съвременните отношения и съвременния ред и порядък. Ако искате да продължавате тази любов, ще имате същите досегашни резултати. Когато говоря за любовта, аз излизам от едно ново становище, което ще създаде новите форми и отношения. За великата Любов в света човек трябва да бъде готов да направи всички жертви. Но за да направи това, той трябва да се освободи от един вътрешен страх, който сега хората имат. Много хора имат хубави стремежи, но този вътрешен страх ги спъва в техните проявления. Когато дойде момент да се говори Истината, човек трябва да бъде свободен от всякакъв страх, трябва да бъде
справедл
ив и безпристрастен.
към текста >>
232.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
здравето. И ще имате положителен резултат. Като направите този опит и се усъмните, ето какво ще се случи с вас - тогава ще ви поставят вие да боледувате и животът ви ще бъде на косъм и тогава ще направите опит в себе си. Кажи си тогава: Господи, ако ми върнеш живота, аз вече ще вярвам. След това вече ще бъдеш здрав. Какво ще има да се съмнявате след това? Това са неща, които може да поставите на опит. Може да направите и опити в друго направление. Например, искате да знаете дали сте
справедл
ив и алтруист или сте егоист. Направете си едно хубаво ядене, но наредете така, че в това време да ви дойде някой гладен приятел на гости. Ако дадете на него повече отколкото на себе си, вие сте алтруист, но ако му дадете по-малко, вие сте егоист. Който е алтруист, мисли преди всичко за благото на другите и после за своето благо. Ще кажете: Ако постъпваме така, къде ще му излезе края? Ние ще се разорим, ще ни оберат. Аз, човека на науката, не съм видял досега добър човек да е обран. Добрият човек е като извор. А вие не можете да оберете един извор. Колкото и да вземеш, не можеш да го обереш. Щом могат да ви оберат, вие не сте добър човек. Щом не могат да ви оберат, вие сте добър човек. Щом се обиждате, вие не сте добър човек. Не да не се обиждате, но като се обидите, да кажете: от мен да мине. Така ще се справите с едно противоречие. А сега хората спорят и делят благата в света. Всички блага в света ни са дадени даром от Природата и всички трябва да се ползваме от тях, без да спорим, защото и
към текста >>
233.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
истината, това е опасна работа. Ако кажеш някому, че го обичаш и това е опасна работа. Но единственият изход от настоящото положение е да започнем да живеем по закона на Любовта, по закона на Мъдростта и по закона на Истината. Тогава Христос ще ни се яви и изяви и всички противоречия и недоразумения ще изчезнат и ще се яви братството между хората. Първият признак за идването, за изявяването на Христа, ще бъде свободата, която ще настане между народите, както и онзи вътрешен мир и
справедл
ивост между народите. Това са онези малки лъчи, които показват зазоряването. Любовта ще бъде първият лъч на Божия ден, който ще дойде. Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството. Всеки ден се проповядва това учение по лицето на цялата Земя. И тогава, ако всички хора от бялата раса - англичани, германци, французи, руснаци, индуси и пр., се решат да изпълнят волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята. Това значи да се яви Христос. По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един пастир, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя. За това се изискват дълги години и отсега нататък трябва да се работи. Всички трябва да бъдете готови за този ден, който ще дойде. Всички ще минете през малки изпитания. И след тези изпитания облаците ще се разпръснат. След едно голямо изпитание на бялата раса, ще дойде едно изяснение,
към текста >>
234.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на зародишното му развитие и в периода на ранното му детство. Така напр., ако през това време майката не се храни с необходимата храна, не разполага с хубава и удобна обстановка и няма благоприятна среда от хора, а е подложена на неблагоприятни психически, физиологически и физически влияния, които спомагат за появяването на дисхармоничните състояния като: меланхолия, песимизъм, страх, ревност, завист. злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и не
справедл
ивост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си. И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания,
към текста >>
235.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
тласка хората към погибел, оковава ги във вериги. И понеже тоя морал се проповядва от векове и хилядолетия той е успял да скове умовете, сърцата и волите на хората до такава степен, че те с векове още не ще могат де се събудят от тая илюзия, от тоя кошмар. За да се освободи човек от тая илюзия, той трябва да потърси Божественото и за него да се хване. Само възвишено го, само един висок идеал е в сила да ни пресъздаде основно, да ни даде един здрав морал, който почива на Божествената
справедл
ивост и Любов и да ни подигне към творчество и постоянство в новите братски отношения и идеи, които ще бъдат основа на едно ново общество, което сега се създава и което ще покаже новия път на освобождение на цялото човечество. N. Мейбъл Колинз (2) БЕЛИЯТ ЛОТОС „Какво желаете?“ запита човекът с недоволен тон, гледайки ни през решетката. „Аз изпратих повече плодове отколкото са нужди и за кухнята тази сутрин и днес не мога да дам повече цветя: всичко, което е за късане, е нужно за утрешната процесия.“ „Аз не искам нито твоите плодове, нито твоите цветя, каза моят водач, който като че ли обичаше да взема високомерен тон. Аз ти доведох един Нов ученик, това е всичко.“ Той отвори вратата, направи ми знак да вляза, и като я затвори отново след мене, тръгна назад, без да каже дума, по дългия коридор, който сега, гледан от градината изглеждаше тъй мрачен. Един нов ученик за мен! И какво трябва да те уча аз, дете на полето?“ Аз гледах в мълчание странния човек. Как бих могъл да кажа. какво той трябва
към текста >>
236.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
затова не разправям за тези работи. Сега опасността не е от болшевишка или друга някаква революция - това са детински работи. Нито от войните. Но иде едно раздвижване на Земята, при което и богати, и сиромаси ще хвърчат из въздуха. Иде едно положение, при което и богати, и сиромаси ще бъдат засипани с пепел. Може да е след 10 години, може след 100 години, но ще дойде. Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред себе си, честен и абсолютно
справедл
ив. Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И
към текста >>
237.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и Българската Въздържателна Федерация, който ще има за цел да сондира близките организации и институти за учредяване на общ паметен комитет, който да проведе честване но 25 годишнината от смъртта на безсмъртния Толстой. Големи облекчения в облагането на гроздовия сок. След няколкократни постъпки на Българската Въздържателна Федерация и получения до сега предостатъчен вече опит от органите за измерване на гроздовия сок, Министерството на Финансите най-сетне се е вслушало в
справедл
ивите искания на производителите. С окръжна наредба под № 22116. М. Ф. е разпратило следните нареждания из цялата страна: 1. От гроздовия сок (безалкохолно вино) на производители, произвели до 300 литра, проби за анализа няма да се взимат. 2. При производство на гроздов сок повече от 300 литра, ще се взимат проби по сегашния ред, без обаче да се събира предварително съответния акциз, както бе до сега. Взетите за тази цел проби се изпращат веднага за анализ. Нарушителите строго се наказват. 3. Измерването на предназначено за износ безалкохолно вино става без да се иска предварително депозиране на следуемия се евентуален акциз и без преносителни свидетелства. С всички тези крайно навремени нареждания се правят големи практически облекчения, които ще насърчат още по-силно масовото произвеждане на гроздов сок, който не се облага с никакви други данъци и е преди всичко здрава и необходима за всички народна храна. Остава само да се даде здраво, доброкачествено, пивко и евтино производство, каквото
към текста >>
238.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е божествена. Щом започва зле и свършва добре — тя е под ръководството на светлите духове; щом започва добре и свършва зле — тя е под ръководството на тъмните сили. Това е диагнозата. Аз не искам да вярвате в това, но ако го намерите за правдоподобно, приемете го, ако не — отхвърлете го, свободни сте. Ако така не разбирате живота, вие ще хвърлите вината там. където не трябва. Следователно не
справедл
иво е от това гледище да осъждаме хората, които не са виновни. Не е виновен ножът който те убива; не е виновна пушката, която те убива, не е виновна ръката, която те мушка, не е виновна и главата, причината е онзи, който стои зад главата. Причината за всяко престъпление се крие в тъмните сили, а човек е само едно оръдие. едно условие за извършване на престъплението. И в себе си трябва да разбирате този закон. Вие трябва да знаете, че се намирате под различни влияния и още в самото начало трябва да разбирате, под какво влияние сте. Много философи подържат, че човек бил абсолютно свободен. Човек е свободен в туй отношение, доколкото той живее в Божествения свят. Свободата в Божествения свят е абсолютна; в света на светлите духове — свободата е наполовина, относителна, а в света на тъмнината не съществува никаква свобода — който попадне в него, от единия крей на живота си до другия е роб. Ако се разгледа живота на съвременните хора от това гледище, ще се изяснят много тъмни неща. Сега хората не
към текста >>
239.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
защото хората нямат необходимите средства и условия. Нека се раждат толкова хора, за колкото има средства и условия в света, а другите нека чакат. Ще кажат някои: да оставим всеки човек да се роди според както Господ е дал. Питам: ако оставим нивата си неразорана, какво ще израсне в нея? —Тръни и бодили ще израстат върху нея. Ако я разореш, все ще даде нещо, макар и най-проста да е почвата й. Значи, в живота е нужна една пра вилна философия. Хората трябва да бъдат искрени, честни,
справедл
иви и да желаят доброто на своите ближни, преди те да са дошли на земята. Трябва да знаете, че като дойдат на земята, децата трябва да имат всички необходими условия за развиване. Преди да станат бащи и майки, родителите трябва да знаят с какви материални и духовни условия разполагат, за да осигурят условията за правилното развиване на детето. И държавата трябва да знае това. Бременната жена трябва да се постави при най-благоприятните условия, за да роди едно в истинския смисъл на думата нормално дете: иначе ще роди плевели, деца, на които все ще им недостига нещо, за да могат да се развиват правилно. В бременното си състояние жената е крайно чувствителна и ако не се постави при съответните условия, ще се осакати зародиша й. Старите гърци са знаели това и са го спазвали. Когато някоя жена е бивала бременна, те са я поставяли при най-хубава обстановка, при най-добри условия. Окръжавали са я с хубави картини, давали са й да чете най хубави книги, и по този начин са й въздействали в добър смисъл
към текста >>
240.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
във всички области на човешкото познание и дейност. Човечеството по необходимост вече се движи към тях. Ние храним топли чувства и големи симпатии към всички ония, които искрено и безкористно работят за осъществяване на общочовешко благоденствие, а не сако на своя народ. Защото отделните народи не са друго, освен членове на това голямо семейство — човечеството. Ако в семейството отношенията между членовете могат да бъдат добри и споровете да се разрешават по братски и
справедл
иво, защо между отделните народи да не може? Ние уважаваме всички безкористни идеалисти и ги насърчаваме. Отличаваме се обаче от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мира и братството между хората, но ние сме и ученици на една школа, в която без всяко принуждение изучаваме законите на природата, Стремим се още да хармонизираме живота си с тези закони Ние никого не викаме не сила Зачитаме свободата и пазим живота като нещо свещено. Мисли ме, че сме намерили един разумен изходен път. Каним всички, които се интересуват, да проучат и да опитат, защо личния опит учи най-добре човека. Ние каним всички жадни да отидат при самия извор и да пият от неговите чисти води. Защото една мъдрост казва: „Пий само от извора, а не от течението“, защото течението може да се замърси, а извора — никога. Ние не мразим ония, които правят зло, тъй като е безсмислено да мразим невежите. Те сами се оковават във веригите на кармата. Лошите дела — постъпки днес, ще родят лоши
към текста >>
241.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
25 на сто, т. е. ако не разчитате на вашата разумност, разчитайте тогава на 25-те, които обществото ще ви даде. Ако и на обществото не можете да разчитате, разчитайте тогава не природата, която напълно ще ви даде 50 на сто. Природата никога няма да ви изневери, тя не е заинтересувана от никого, тя не е пристрастна към никого. Човек може да бъде донякъде пристрастен, обществото също; обаче природата никога и към никого не може да бъде пристрастна. Следователно, ако виждате някаква не
справедл
ивост в природата, тя е привидна и зависи от вашите разбирания. Вижте например, как е устроена слънчевата система. Природата разполага с въздух и предоставя на всяко същество да си вземе толкова, колкото му трябва. Почти същото е и с водата. Единственият елемент, който днес е ограничен, това е хлябът. Там е всичката мъчнотия в живота — за хляба при днешните условия трябва да платите. Един ден и въпросът за хляба ще се уреди, както въпросът с въздуха и с водата. Сега ви препоръчвам следното правило: като станете сутрин, кажете си: Днес всичко ще ми върви. Ама времето било студено, кално, дъждовно, работите не ви се уреждат, кажете си пак: всичко ще ми върви. Ставате втория ден, пак не ви върви, кажете си: днес всичко ще ми върви. Дръжте в ума си тази положителна мисъл, и ще видите, как постепенно, работите ви ще се нареждат. Постоянство се изисква във всичко и от всички. Много от вашите работи остават наполовина незавършени, защото много скоро се обезсърчавате, и държите отрицателни мисли а
към текста >>
242.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа. За де разрешат например социалните и икономически противоречия, трябва да се внесе един нов елемент в живота им, трябва де се постави солидна основа. За де се подобри човечеството икономически, за да се създаде един добър строй. трябва да се повикат най разумните хора в света, които познават социалните закони, които познават добре и човешкото естество. Най-умните, най-честните, най-
справедл
ивите, най добрите хора трябва да се поставят начело, за да разрешат правилно въпросите. Като дойдем до религията, ще повикаме онези хора, в които царува истината и любовта. Всички тези хора се раждат готови. Между съвременното човечество има хора готови родени, които могат да поведат човечеството напред. Но хората сами се спъват, понеже непросветените спъват просветените. Онези, които могат да помогнат на човечеството да разреши противоречията и да създадат един по добър строй, посредством правата мисъл, доброто, и истината, се свързват с по-напредналите и по-разумни същества, които живеят в един уреден свят. Тези същества живеят пак върху земята, но за тях земята е много по-голяма От колкото ние я знаем. Тези разумните същества живеят в етерната част на земята. В този разумен свят, който е много по-обширен от физическия, е реализирано царството Божие и безсмъртието. Тези същества имат високо съзнание и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите
към текста >>
243.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
сегашния? Външните условия а всяка епоха отговарят на онова умствено положение, до което хората от тази епоха са достигнали. За да дойде по-добър порядък, такъв какъвто ние искаме, затова изисква се един по-голям подем на човечеството. Запример, от години, откак християнството дойде на земята, настана едно малко повдигане на човечеството. Колкото и да са груби народите днес, християнския свят, бялата раса, се отличава от всички предшестващи я раси и народи. В бялата раса има по-голяма
справедл
ивост; хората на бялата раса имат и по-високо съзнание от предидущите раси; в бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото във всички раси минали преди нея. А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са
към текста >>
244.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ние не можем да изпълним волята Божия. И ако хората станат музикални в този смисъл, в който аз говоря, 79 на сто от нещастията ще се прекратят. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не са музикални. Статистиката показва, че когато хората изгубват музикалността си, тогава им идват всички нещастия, катастрофи и обезсърчения в живота, и искат да се убият, да умрат. Но вие не знаете, че не зависи от вас да живеете. Животът ви е наложен. И трябва да бъдете честни и
справедл
иви към онези, които са ви кредитирали, за да оправдаете любовта. която е вложена във вас. А само като станете музикални, ще можете да оцените и разберете живота. Затова ви казвам: онези от вас, които искате да се подигнете, започнете да пеете. Каквато и работа да работите каквато и длъжност и положение и да заемате в живота, пейте, и ще видите, че полека-лека всички препятствия ще се махнат от пътя ви, и всичко ще ви тръгне напред. Най първо ще имате по-малко болести, после ще имате една хармонична и приятна атмосфера. Аз не вземам пеенето в обикновен смисъл. Ако в твоето съзнание пеенето не може да стане среда, че да виждаш всичко в хармония, това не е пение. Музикалния човек живее в света на хармонията. Човек, който има развито в себе си музикалното чувство, той почти никога не се обезсърчава. Музикантите по някой път обичат да попиват, но престъпници между тях няма. Има нещо благородно в онези хора, у които е развито музикалното чувство. И ако в света имаха тази музика, за която ви
към текста >>
245.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
залегнат най-общите и възвишени идеи проявени в историческият живот, вгнездени органически в неговото битие и нрав и достъпни за неговото съзнание. Мярката ни една култура, на живота на един човек или народ, не е в неговото дълголетие, нито във временните постижения, на които той е бил притежател, а в големите духовни ценности, които е изнесъл на своите плещи, или чрез лица от своята среда внесъл в общочовешката съкровищница. Мярката на общочовешките идеи със свободата, светлината и
справедл
ивостта, които носят. Общочовешкото Братство е истинският идеал, който може да бъде смитан далечен или близък в зависимости от степента на съзнанието ни. Но нашето гледище ще бъде и наша съдба. Ако ние днес работим за неговото осъществяване и приложение в личния си живот, Царството Божие, сиреч царството на разумното, е дошло вече на земята. Любомир Майчин зов Възлюби о, Сине мой, Живота, С Идеал в житейский път върви, И макар през тъмната Голгота Да преминеш, смело ти тръгни! Кат светилник лъчезарен в тъмнината Да сияят твойте съдбини, О, възпей мирът на свободата, Възвести, че идват нови дни! Нека сгреят твойте песнопения Хлад сърдечен във човешкий род Оплодявай със свети въжделения Ти душите, с мъдрост и любов! Със усмивка дните на земята Изживей, — давай и люби! За благата висши на душата, Всяка земна суета презри! В Твоя път не чакай ти награда, Не жадувай слава и венци! Верний сине мой, на теб се пада Радостта на чистите души. В. С. Н. ЧИСТЕНЕ За да може животът да функционира правилно,
към текста >>
246.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси. Сега всичко има в света, но любов няма. Когато човек има любовта в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед. Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без любов. Работа без любов е робство и насилие. И ако Бог е всесилен, той е всесилен в своята любов. Бог върши всичко с любов. И ние, ако искам да бъдем силни, да бъдем
справедл
иви, трябва да работим с любовта. Само така ще се разбере вътрешната връзка между всички живи същества. И тогава никой няма да осъжда другите и да иска да мислят като него. При днешното разбиране на живота, хората постоянно се обвиняват, че този е неморален, че онзи не мисли право и пр. Помнете, че нито един от нас не е мярка за другите. Всеки човек е абсолютна мярка за себе си. Твоя ум е мярка за теб, но щом искаш да направиш твоя ум мярка за другите, къде ще остане техния ум? Ако искаш ти да бъдеш мярка за един човек, ще му кажеш: Позволяваш ли моя ум да бъде мярка за теб? Ако ти позволяваш моя ум да бъде мярка за теб, аз ще позволя твоя ум да бъде мярка за мен; и ако ми позволиш моето сърце да бъде мярка за теб, и аз ще позволя твоето сърце да бъде мярка за мен. Законът е: Никой не може никога да вярва в думите ти, ако ти не вярваш в неговите. Величието на Бога седи в това, че Бог абсолютно вярва в нас. Когато всички същества кажат за някой човек, че от него нищо няма да излезе, той знае и
към текста >>
247.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
никога не ще закрият слънцето на истината. * * * В тази си статия, по липса на достатъчно място, ние ще оставим на страна доказателствата за прераждането и кармата, взети от действителни случаи в живота, (каквито има вече твърде много), а ще се постараем да погледнем чисто философски на въпроса. Преди всичко, за да почиват разсъжденията ни на една здрава религиозна основа, ний трябва да приемем положението, че живеем в свят, в който царуват една върховна Разумност, една върховна Справедливост и една върховна Любов, недосегаеми, недостъпни и дори непонятни, в своята пълнота, за нас, хората на земята. Това е схващането на всички религии, а ние искаме да разгледаме сега въпроса тъкмо от тази му страна — от религиозно гледище. Приемайки всемогъщия Бог — Твореца и хранителя на живота — като върховна Мъдрост, върховна Истина и Любов, естествено, ние трябва да очакваме да видим тия Му атрибути, тия Му качества, приложени, прокарани и в земния живот. И наистина, може ли Бог да бъде Мъдрост. Истина и Любов, във в делата Му тия принципи да отсъстват? Може ли Бог да бъде
справедл
ивия, абсолютно безпристрастния Съдия, ако човекът дело на ръцете Му, получава от Него неравен земен дял, получава най-различни,за различните хора условия, най различни, противоположни дарби, заложби, качества, способности и потици, и, на всичко това отгоре, да бъде съден с еднаква мярка? Кой е виновен — грънчарят ли, или гърнето, че е създадено такова? Кой е виновен — ние ли, или Бог, че ни е създал, такива
към текста >>
248.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече
справедл
ивост. Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля. В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството. Всяка традиция е силна до тогава, до като се поддържа. Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали умовете и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали. Кое е новото? Ново е онова. което не е опитано. Новото е Любовта. Всички други средства са опитани. Остава само едно, то е Любовта. Любовта е основната идея на вегетарианството. Любовта е ядката на Христовото учение. Днес политическите водачи и държавни мъже, виждайки голямата заплетеност на
към текста >>
249.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
същества, които ще му при-чинят известни спънки в пътя. Невежият, онзи, който служи на това, което не знае, не си дава сметка за факторите в живота и -живее тъй, като че живота не е обусловен от нищо, а се развива като по чудо — както става в приказките. И ще забележите, че хората от това верую не държат сметка какво ядат, как ядат как спят, как се движат, какви са техните отношения към хората, към природата и когато ги сполети някакво нещастие, чудят се защо само към тях съдбата е не
справедл
ива. А човекът на знанието има предвид всички тези неща в живота си и знае че има много фактори и условия, който указват влияние върху неговия живот. Той знае. че цялото небе с всичките му планети и слънца, влияят върху неговия живот; той знае че целия разумен свят, целия космос с всичките му същества, упражняват влияние върху нашия живот. Дали знаете или не знаете все едно е—космоса упражнява влияние върху вашия живот. И ако сте умни вие ще служите на онова, което знаете т. е. ще разбирате законите на това влияние, ще се ползвате от него и ще бъдете щастливи, Ако сте глупави, ще служите на онова, което не знаете и живота ви ще бъде пълен с нещастия. Нещастията в живота не са нищо друго освен стълкновения. И невежите хора не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност, с което си създават ненужни страдания. Значи, за да избегнат ненужните страдания, на хората им е потребно знание. А съвременните хора спорят, кой има правата вяра. Правата вяра стои в
към текста >>
250.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
скръб. При нашите усилия да вървим, да разбираме и да учим, още от ранно детство, тя е била винаги при нас и ни е говорила с думите: „Необходимо е!“ „Трябва да учите!“ И когато детето възлюби своите родители и учители, когато ги почита, то е възлюбило първом нея, понеже тя е била винаги зад тях. И когато девойката се стреми към чистота, към разумност и доброта, тя е изпълнена с предчувствия за нейното близко присъствие. И когато младежа проявява героизъм, мъжество, когато воюва за
справедл
ивост и чест, когато се подвизава към творчество, той се е докоснал до дрехите й. О, неизразимо красива е тя! Пленява и прави човека с радост да живее и умира за нея. И колко здрави са сърдечните й нишки, с които тя свързва душите на хората! И тогава, когато не се надяваш, когато си скръбен и отчаян, когато предполагаш. че не ще я видиш вече, ето, тя се явява и изпълва въздуха с благоуханието си. Ако се опиташ да я задържиш, ще забележиш, че около тебе са останали само следите й. Тя не остава за дълго при хората, понеже се страхува да я не осквернят. И често се явява предрешена в скромно облекло, за да я не познаят. И често се показва строга, разгневена, ала до когото се докосне става на крака, защото е познал че е тя. Блажени, който я чакат и дирят с вяра и търпение, които са вкусили от нейния хляб; блажени до които се е докоснала! Тя е която ще задоволи всички човешки копнежи, ще нахрани душата. ще излекува всичките й болести, ще я насити с благо, и ще я изпълни с вечна младост и надежда.
към текста >>
251.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
е ли също и в човешкото общество ? Ако един не може да помогне на всички, то поне всеки може да помогне на един, като се труди и старае. Ако всеки изправи живота си, много е направил за общо подобрение. Дал е един добър пример. който ще поощри и втори и трети и т. н. до безкрай. Човек се влияе и в положителното и в отрицателното. За това днешния ден, новото време изисква от всички съзнателни хора да работят усилено за въдворяване на по хубавото в живота. За въдворяване и реализиране
справедл
ивостта в живота, като всеки изгони не
справедл
ивостта от своя живот. В нас има сили за работа. Не ни липсва и добро желание, остава само едно: да почнем. Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения. Нека да не забравяме, че и най великите дела на природата не са нищо друго, освен напластени малки усилия. Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява. Гордост е за тия. чрез които идва. Малките добродетели крият голяма сила в себе си. Изисква се постоянство. Новото навлиза в живота. То иска свои работници и служители. Дано бъдем и ние едни измежду тях. Новото не иска моментни вдъхновения и затрогвания. То иска хора, които да работят непрекъснато до постигане не поставената цел — въдворяване на любовта, на правдата и истината в живота. Не сме ние, които почваме. Делото е почнато, но сега ние трябва да продължим. Нека всеки знае подобаващото му място и
към текста >>
252.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Благо Мисли - Г. Тахчиев НОВОТО Сега навсякъде става дума за новото, което е необходимо. Но кое е принципния израз на новото и неговия конкретен образ? Новото е като новата храна — носи живот в себе си, отговаря на една необходимост и задоволява. Новото няма нужда да се измисля — то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново. Новото, което не внася
справедл
ивост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо — иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа: повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота. Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и обществено здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл) повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравновесяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие. Всяко насъскване, гонение, омраза, преследване, шовинизъм, са наркотици, които временно може да дадат някакъв ефект, но се изкупват прескъпо. Съществуването на един народ е доказателство, че в него преобладават жизнените и
към текста >>
253.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
всички хора. И страданията и радостите на другите хора, го засягат тъй, както и неговите собствени, когато е живял във фазата на самосъзнанието. Интересите на човечеството стават и негови интереси. И той напълно са посвещава да работи за повдигане на цялото човечество, защото не само чувства, но знае, че е част от това човечество, и трябва да му помага. Това ново съзнание на единството, ще роди и новия обществен строй, който ще се отличава с общност на интересите, разумност, доброта,
справедл
ивост. А днешния обществен строй е резултат на самосъзнанието, където всеки противопоставя себе си на другите, и където няма никакво разрешение на въпросите на живота. Следователно, разрешението на големите въпроси, които тормозят днес човечеството, е в раждането на космичното съзнание, което ще създаде и новите форми и отношения. Това е новия човек, който е брат на страдащите и немощните в света, който е силния човек, който се търси днес в Света. Той е човек на знанието и живее в Любовта. Влад Пашов Ако се родите изново (неделна беседа, 29.03.1936 г.) В света има епохални времена. Онова великото в живота, то е епохалното, от което зависи целият развой на човешкия живот. Да се роди човек изново, това е цяла една епоха. Човек не може да разбере онази скрити тайни в природата, ако той не се роди изново. Това е една вътрешна връзка, едно вътрешно разбиране. Без това ново раждане на хората, света, който те искат да разберат, ще остане непонятен. Умствено те могат да се занимават с него, но в
към текста >>
254.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
любов. Следователно, огънят на любовта носи светлина. А само светлината на Любовта носи живот. И безсмъртието се отнася само до онзи, който може да живее в пламъка. в огъня на любовта. За да ме разберете право, трябва не само да ме слушате, но и да правите ред опити в това направление. Некои искат да им докажа тези работи. Нашето доказателство е опита. Всичко, което ви се говори, опитайте го. Но в опитите си, които са неразделна част от живота ви, вие трябва да бъдете честни и
справедл
иви, както към себе си. така и към другите. И Адам и Ева направиха един опит вървя, който скъпо им коства. В рая имаше много желания, хиляди желания, но само едно от тия желания беше забранено. В живота само едно нещо е забранено. Следователно, желайте само онова, което не е забранено. Ние не поддържане, както твърди индуската философия — убий всека желание. Не, няма какво да убивате желанията си, но трябва да не желаете забранени неща. Защото като яде от забранено желание, човек създава едни неестествени връзки, които му носят само страдания. И в това положение никой не може да му помогне, освен Бог. Има едно предание, че след грехопадението, Бог изпратил един милион ангели да помогнат на хората. Като слезли на земята и те загазили. Като видели човешките дъщери, те се оженили, народили деца. и забравили мисията, с която били из пратени, и останали на земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората. Христос искал
към текста >>
255.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
славянските езици, икономическо и културно сътрудничество. Полша е дала—през епохата на най-големите си страдания — тъй-нареченото движение: полски месианизъм. Най-великите полски поети: Мицкевич, Словацки, Красински са били повлияни от светлата личност на Андрей Товянски и са пели за духовната мисия на Полша и славянството да осъществи Царството на Духа, Царството Божие, Царството на любов, братство и мир между всички народи. Свобода за всички, правда за всички, мир и
справедл
ивост за всички! То е лозунга но славянството! То лозунга на рицарска Полша! Силният трябва да бъде рицар. Не да угнетява, е да покровителства слабия. Славяните трябва в своите отношения помежду си и към другите народи да осъществят принципите на Христа: Свобода, светлина и живот за всички! „За нашата и вашата свобода.“ Тука се вижда славянският дух, който провъзгласява не егоизма, а любовта и братството между всички народи. В началото на 19 век — философът Вронски е дал синтетична философия, която по своята стойност заслужава основно проучване. Тековски е написал забележително съчинение, „Отче наш“ — в няколко тома, където, в противовес на официалното католичество, изнася духовното, мистичното и универсалното чисто Христово учение за Царството на Духа — за Царството Божие, и изтъква, че това е пътя на Полша — чистото учение на Христв1 А Словацки се провиква „Полша, твоята гибел е Рим!“ Днес съществуват няколко религиозни общества, които съзнателно или несъзнателно следват заветите на
към текста >>
256.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и стария дядо на 120 години. Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята, и този, който влиза в духовния свят. Във втория има нещо новоприложено, има един плюс. Който е влязъл в духовния свят, той разполага вече със своята душа и със своя дух. Той е напълно свободен. Какво нещо представлява пълнете свобода? По човешки, на земята ние нямаме пример, с който да представим, какво нещо е свободата. Според нас. свободен човек е онзи, който е умен, силен, добър и
справедл
ив. Ние още нямаме понятие за силата, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази интелигентност. с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази доброта, с която човек може всичко да направи; ние нямаме понятие за онази
справедл
ивост, с която човек всичко може да направи. Силата, добротата, разумността и
справедл
ивостта са свързани заедно. Който е силен, той е едновременно умен, добър и
справедл
ив. И обратното е вярно. Човек не може да бъде умен, без да е силен. Думата слабост подразбира, че слабият човек има възможност да се усилва. Когато човек е слаб, той развива своя ум. Той пренася енергиите на силите в своя ум. Когато стане умен, човек пренася енергията на ума в своята доброта. И най-после, той пренася енергията на добротата а своята
справедл
ивост. Не че става по-лош, но той пренася енергията си, силата си, от едно положение в друго. И с това той усилва последните си качества, с които работи в дадения случай. Когато всичките тези качества се
към текста >>
257.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
от бр. 171) Но да се върнем върху носът, като израз на състояние, способности и проява на един человек сиреч, като характерологичен белег. В всеки нос можем да забележим преди всичко главната насока на основната линия. Тя може да бъде права, вдлъбната навътре и изпъкнала навън и смесена. В I. първият случай ний имаме сили, които се уравновесяват хармонично. С други думи, ний сме пред един ум, който разумно постъпва. Като етична основа има правдата, желание да постъпва
справедл
иво, разположен е да дава път повече на своят ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите свързани с правдата може да разрешат правилно всичките трудности в живота. В повечето случаи хора с така прави носове (зависи и от тяхната по-голяма или по-малка острота и дебелина) са доста упорити. Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основете и представлява като че ли продължение на самото чело —такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са
справедл
иви и понякога до фанатизъм отстоява своята мисъл или мнение. Когато тази линия е в дисхармония с останалото лице (напр. лицето има меки закръглени линии, а носът отгоре е прав и без вдлъбнатина в основата, това показва човек склонен към противоположни заключения едновременно (без да ги забележи), но страдащ от липса на мир в душата си. Склонен към противоположни и непоследователни решения. Ако гърбът на носът е дебел (широк) това показва че такъв човек работи с много възможности и няма принципни
към текста >>
258.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
са оставили полските мислители, философи, поети, пророци, месианисти. Всички едногласно възвестяват царството на Духа, на Любовта и творчеството, на свободата и толерантността. То не е пътя на комунизма, но не е и пътя на фашизма. То не е пътя на материализма, но не е и пътя на бездушния формализъм и клерикализъм.То е пътя на Христа. То е пътя на Духа. То е пътя на Словото. То е пътя на Творчеството. То е пътя на самобитната, славянска култура, с душа и със сърце, която носи
справедл
ивост за всички, братство за всички, свобода за всички. За жалост, аз срещнах много млади, образовани поляци, които знаеха всичките съмнителни мъдрости на Ницше, Хитлера и пр. — т. е. философията на юмрука, че силата е всичко, а не знаеха почти нищо за Вронски, Тиежковски, Трентовски, Товянски. Какъв славянин е този, който познава чуждата немска философия материалистична, а не познава своята, родна нему? Това е обща слабост на младите славянски народи: да се прекланят пред чуждото, сляпо да подражават на всичко западно европейско, без да познават себе си? Но постъпва пробуждане на славянските народи. Търсене свой път — славянски път. Верен с Духа и славната традиция на свободолюбивата и любвеобилна славянска душа. За честа на млада Полша — ще кажа, че има вече и отделни лица. дружества и групи, които работят усилено за пробуждане съзнанието за посланичеството на Полша и славянството; има лица и дружества, както напр. „Месианистичния институт“ сега преименуван — Д-во X. Вронски, ръководено от
към текста >>
259.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичко най-добро, което мечтаем и което желаем на нашия народ, ние можем да го постигнем именно по пътя на мира. България може да бъде велика и мощна, богата и силна — материално и духовно — само ако върви по пътя на мира. Новият национален идеал на Българския народ не може да бъде друг, освен този: духовно величие, изградено върху базата на вътрешно уреждане и хармониране на всички народни сили, и създаване на благоприятни условия за живот и развитие за всички български граждани —
справедл
иво разпределение на благата на живота; с една дума, всестранно издигане на народа ни, възможно - само при необходимото условие на мир със съседите и пълно единение на южното славянство. А тази велика задача може да се постигне само с мощна проява на духовна сила. Да бъдем духовно силни! — ето ключа, разгадката и залога за нашия успех и напредък във всяко отношение. Да бъдем духовно силни — това значи да се разпръснат и изчезна т всички опасности и тревоги във външния ни и вътрешен живот. Да бъдем духовно силни — това значи да тръгнем с огромни крачки напред към всестранен напредък. Защото духовната сила е извора на всичко: тя ще ни създаде и материалните условия, и всичко, от което имаме нужда. Нека се стремим преди всичко към това — нека целта ни бъде преди всичко духовното издигане на народа ни, и. нека бъдем сигурни, че всичко останало ще ни се приложи, точно според евангелските думи. Мнозина ще кажат: че какво особено има в България, та да можем да се надяваме, че народа ни ще се издигне
към текста >>
260.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
еволюцията. Но еволюцията върви по насилствен път. За да еволюира човек, трябва да се употреби голям натиск, голямо насилие върху него. Насилието е творчески акт в природата. Природата твори по този начин. Земята едно време не е била такава, каквато е днес. Преди милиони години хората не са били такива, каквито са днес. Съвременните хора отчасти имат детски възгледи и това, което не е в съгласие с техните възгледи, ги съблазнява. Понякога те се възмущават и намират, че природата не е
справедл
ива, когато не ни дава известни блага. Някой се оплаква, че природата не го е надарила, че го е направила много дребен. За да разберете природата, трябва да знаете, че в своя творчески устрем тя си прави ред опити. От опитите, които природата е правила, тя е видяла, че силата и величието на човека не седи в грамадната форма, а в разумността. Природата е разумна и добре обмисля нещата, които твори. Тя не е спряла творчеството си и със съвременния човек. Природата се е заела сега да създаде нещо ново — да създаде но тип човек. В процеса на творчеството, природата си създава ред приспособления и органи, чрез които проектира своите сили и енергии, за постигане на известна цел. Съвременната наука например говори за хормоните. Какво представляват хормоните? Хормоните са особен род елементи, за които учените казват, че подмладяват стария организъм. Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел. Учените
към текста >>
261.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото той знае, че човек е без-смъртен дух, а не само материя. Той знае, че живота не свършва в проба, и че човек много пъти се връща на земята, за да продължи отново пътя на своето усъвършенстване. Той знае, че всичко, което му се случва, има своя смисъл и своите разумни причини, и затова може и трябва да бъде използвано за добро. Той познава закона за причинността, за възмездието, и знае. че, каквото сее, това и ще пожъне! За него няма случайности, няма безсмислици, няма не
справедл
ивости на съдбата; Защото той знае, че тя е строга, но винаги
справедл
ива и безпристрастна. Да се събудим от живота — сън, и да заживеем в истинския живот. И тогава през нас ще протекат бистрите извори на истинското творчество и всичко около нас ще се превърне в рай! П л а м е н Пролет — Ето я, радостно извори бъблят със шепота горски. Сръчно цветята на кичури пъстрят венеца й полски. * Бързат напред дървесата бяла премяна да метнат, жрицата — пролет в росата бисерна, утром, да срещнат. * Птички и сребри талази песен стъкмиха за нея. Припкат дечица с възгласи: — Поздрав на дивната фея! Auroro Цветна пъпка Цяла зима пъпчицата Кри се в своя топъл кът. Що коприна тя изпреде, Вън догде вилня студът. * Що платно красиво беше Дето тя го изтъка; Нишки розови отвътре, Тя приплете със ръка. * И приготви си премяна, Тъй красива беше тя. Цвят прекрасен, нежно розов, Цвят всред другите цветя. * И на своя светъл празник И на своя ден рожден, Колко гости тя покани В дом от слънцето огрян. * В труд и песни
към текста >>
262.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ни ще бъде по-лека. Детето с удоволствие взема готовото. По-къс е пътя при подражанието, отколкото при творческото ориентиране в новия свят и затова то го предпочита. То копира това, което се прави, а не това, за което му се четат проповеди. Детето е преди всичко дейно същество. По пътя на действието нещата стават понятни за мисълта му. Как ще разбере то една суха проповед или поучени? Една китайско императрица попитала един мандарин: „Как да науча моя син, да бъде местен, искрен и
справедл
ив?“— „Като никого не му говорите за тия неща, а ги вършите“ — бил отговорът. И точно този е пътя, по който трябва до вървим. Една моя позната преди няколко години каза на едно от своите близначета 4-5 годишно. — „Кажи на госпожата, която звъни, че ме няма в къщи.“ То отиде и казва: „Мама каза да каже, че я няма в къщи.“ Разбира се, получи си порядъчно количество мъмрене, че дори и бой. Малко след това детето излъга майка си, че не е пипало шоколада оставен и за двете братчета. „Защо ме лъжеш, ядосва се майката — нали знаеш, че друг няма кой да го изяде, Маньо не е у дома.“ Детето помисли малко и каза: „А ти защо лъжеш, значи, не е лошо да се лъже.“ „Аз съм голяма. Ти мене не гледай. Големите могат да лъжат по някога.“ И ето, детето спокойно ще си извади заключение, че лъжата е някаква привилегия само за големите и несъзнателно ще се стреми към нея. А това в различни вариации повтарят повечето майки. М. (следва) За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 182) V. Мястото на беседите
към текста >>
263.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
неговия живот, от домът му и от неговите близки и да им помагаш в нужда. Това значи любов. А тъй, само да седим и да си размишляваме, че трябва да обичаме идейно, това са неща отвлечени, които нищо няма да ни ползват. То е хубаво, но е за деца. Как да обичаме? За да обикнеш някого, трябва да намериш някоя черта в характера му, която не се мени; нещо положително, и заради него ще можеш да го обичаш. Защото може да се обича само хубавото, красивото и доброто. Напр. честност,
справедл
ивост, трудолюбие, точност и пр., качества, заради които можем да обичаме. И тъй, най-напред трябва да потърсим нещо трайно, неизменно и положително. което носи в душата си. заради него ще го обикнем. Защото Красотата очарова, Благородството примирява, а Добротата — привлича. Във всяка душа се таят красиви къща, които ние трябва да намерим и заради тях, заради това Божественото в тях, да ги обикнем. Има един психологически. закон, който трябва да се съблюдава. Напр., ако вашата чувствителност се увеличава, тогава се натрупва чрезмерно много енергия в задната част не мозъка и човек почва да мисли само да се удоволства. Човек става недоволен и търси да се скара с някого. Това на ръката се отбелязва с чрезмерно развита сърдечна линия. Човек може да се освободи от тази енергия, като почне да се занимава повече с някоя умствена работа, напр. с математика, геометрия или философия. Работа, която събужда повече мисълта Така този енергия ще премине към предната част на мозъка, където са мислителните
към текста >>
264.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
не може да се справи нито със силите на злото, нито със силите на доброто. Първите ще го смразя.т, ще го втвърдят, а вторите ще го разтопят. Само разумността е, която регулира отношенията между тия два рода енергии и създава условия за живота да се прояви. Обаче, съвременните хора, които нямат това дълбоко знание, търсят своето щастие извън разумния живот. Вън от разумната човешка мисъл животът няма ни каква реалност. Само чрез мисълта си вие можете да познаете дели даден човек е
справедл
ив или не. Само чрез своята мисъл, вие можете да определите, какво нещо е човекът. За да се пробуди съзнанието на човека, той трябва да провери нещата, и то чрез своята мисъл, а не чрез своите чувствания. Без мисъл ти не можеш да провериш нещата. Ти не можеш да обичаш някого, без да си мислил за него, Щом мислиш за някого, ти можеш вече да го обичаш. В цялата човешка история, ние нямаме нито един пример, дето някой да е обикнел някого без да е мислил за него. Следователно, не е право, когато някой казват, че човек не трябва много да му мисли. Не. на съвременните хора им трябва трезва мисъл. Или по право, човек трябва да има чиста мисъл, без никакви сенки, без никакви оттенъци. Сама по себе си, мисълта е красива. Щом почнеш да мислиш, това показва, че си влязъл в един разумен свят. В разумния свят всички хора са щастливи по единствената причина, че мислят един за друг. Когато се говори за небето, някои мислят, че е подобно на земята. Не, съществата на небето мислят един за други, затова са
към текста >>
265.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
така и в предчувстването на близката смърт и в ужаса на предсмъртните му страдания. С месото на животните хората поглъщат най-страшни отрови, които влизат в кръвта им, в тъканите на тялото им и стават източници и сгодна среда за всякакви болести, умора от живота, физически и душевни извращения. С месото на животните, хората приемат своята физическа и духовна смърт. Това е наказанието, което Природата или Бог. както щете го вземете и наречете. Този безпогрешен, неумолим. но
справедл
ив и вечен Съдия, налага на хората за техните престъпления по отношение на животните. Всичко човешко е осъдено да изчезне, и само Божественото е било, е, и ще пребъде. Пламен Рудолф Щайнер Мистерията на голгота (продължение от бр. 186) Из „Евангелието на Св. Йоана“ (2) Следователно, когато Христос се обръща към своите най-близки ученици, какво може да им каже той? Каква тайна може да им повери? Той може ла каже: „Ако вий обърнете погледа си навътре във вас, вий ще намерите там вашата душа. Същото нещо вие можете да направите и по отношение на земното кълбо. Този, когото виждате сега да стои физически пред вас, е същият дух, който живее не само в това временно тяло, но оживотворява същевременно цялата земя и ще я оживотворява завинаги“. И тогава Той говори за земята като за свое истинско тяло: „Вижте житата и този хляб, който вий ядете, който ви храни, — какво ядете вий в същност? Вий ядете моето тяло И когато пиете сока на плодовете, то е все едно че пиете сока на земята. Този сок на земята —
към текста >>
266.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
банка. Това виждаме не само в частният живот на човека, а така също и в общественият и в целокупният. От каквито клетки е съставено едно тяло, такова е тялото. Ако клетките са недъгави и тялото ще бъде недъгаво. Ония общества и народи, на които се е дало възможност да станат проводници на възвишени, благородни и божествени идеи и са ги спънали те скоро изгубват тия условия. Поучителен пример ни представят еврейският народ, Римската империя, Египет, Вавилон и др. които са постъпили не
справедл
иво и изкористили всичко. Еврейския народ изгони Божественото от себе си, но се пръсна по цял свят и до днес не може да намери кът по земното кълбо, отдето да не го гонят и преследват. За сега единственото спасение за него е да започне да събира нетленно богатство — да потърси Божественото, да потърси и намери живият Христос, който е готов винаги да даде помощ и извади от калта ония, които искрено Го потърсят с всичката си душа и дух. Римската империя прогони евреите, изгаряше християните, устройваше зрелища и покушения върху ония, които служеха не живият Бог, но от нея не остана нито помен. Единственото нещо, което може да даде една трайна култура, е Божественото, службата на възвишеното, благородното и красивото — на живия Христос, защото в него законите не се създават, а са вечно и неизменно начало. Те са основа, те са среда, според които трябва да се нареди и приспособи живота, а не те да се изменят и пригодят според нашите изисквания и схващания. Да събираме ония богатства, които никой
към текста >>
267.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
знае да мисли самостоятелно и да люби безкористно, не може дв бъде свободен. Свободата трябва да се завоюва. Тя е наследие на разумните и добрите, на мъдрите и любящите, на светлите умове и чистите сърца. Когато мъдростта на духа и любовта на душата се съединят — ражда се свободата. Когато светлината на ума и топлината на сърцето си взаимодействат — ражда се доброто, а с него и свободата. Всека друга свобода е самоизмама. И тогава в едно общество от просветени, разумни и добри люде—
справедл
ивост, порядък и хармония са възможни и постижими, също така, както за музикални люде. — хор и оркестър — са възможни и постижими. И затова всяко общество и всеки народ, който има повече светли, разумни и любящи души — има и по-велика култура. Да се пробудят спящите, да се просветят невежите, да се изправят лошите, да се самообразоват и самовъзпитат всички — това е най-великата работа може би на нашия живот. Интелигенцията е носител на светлина, идеализъм, служение. Тогава тя е истинска. Тя е сол, която не позволява гниене. Тя е светлик, който разпръсва тъмнината. Искаш ли да бъдеш разумен и добър, чист и светъл? Работи непрестанно в царството на своите чувства и в царството на своите мисли — и нека там любов и светлина да царуват, защото само тогава — волята ще стане творческа да осъществи светлото и благородното в живота. „С любов и светлина!“ Това е мото за новата култура на братството,
справедл
ивостта и мира. Братство между всички люде и народи,
справедл
ивост за всички и мир между всички
към текста >>
268.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
да достигнат, посредством модерната музика, за която те мислят, че е стигнала до последната степен на съвършенство, удивителните въздействия, приписвани на древната музика, се задоволяват с това да обясняват възможността на такива въздействия било с новостта на изкуството, било със силата на поезията, която е била съединена с музиката, било с предполагаемата грубост на народите. Бюрет, най-малко извинимия в този случай, защото неговите познания трябваше да го направят по-
справедл
ив, претендира, че чудесата, които се разправят за музиката на древните гърци съвсем не доказват нейното превъзходство над нашата, и че Орфей, Демодокус, Фемиус и Терпандър не са правили нищо повече от това, което, в наши дни, биха могли да правят най-лошите селски свирачи, ако биха намерили подобни слушатели. Този писател, който иска да сравни древните гърци с някакви диви орди, сигурно забравя, че, от всички народи на земята, те са били най-чувствителните към красотата п изкуството и най-способните за нейното култивиране. Той не мисли, че наскоро след времето, в което се счита, че е живял Орфей, се явяват поети като Хезиод и Омир, законодатели като Ликург и Залеукус. Той не желае да види, че Тиртей и Терпандър са били почти съвременници на Сафо и Езоп, на Солон и Пиндар. Аз не мога да разбера как може да се нареждат нещата така противоречиво, ако се разсъждаваше поне малко; и как ще ни се докаже, че тези които са имали поезия като тая на Омира и Сафо, закони като тези на Ликург и Солон и
към текста >>
269.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
е да успокоява страстите. Тя е, която учи бащите и децата, царете и поданиците, мъжете и жените, на техните взаимни длъжности. Мъдрецът намира в нейните акорди един неизчерпаем извор на възпитание и радост. Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват
справедл
ивостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави. Стиховете изразяват чувствата на душата, песента оживява словата, музиката модулира песента, хармонията обединява всички гласове и свързва с тях звуците на различните инструменти: най-безчувствените сърца биват трогнати и човек се съединява с духа. Куеи се казвал мъдрецът, на когото императорът спрял своя избор, за да му повери това важно място. За него именно се говори в същата книга, чиято възраст е на повече от две хиляди години преди времето, в което се е явил Орфей, че той може да смекчава и най-жестоките хора, да изпълва душите им с благородни чувства и, с помощта на своето изкуство, вдъхвайки душа на своите инструменти, да привлича животните и да скачат от радост около него. Би ми отнело много място ако почнех да цитирам подробно всички текстове от книгите на китайците, които говорят за музиката. Пан-Ку, най-прочутият историк на Китай, твърди, че цялата
към текста >>
270.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
от светлото и красиво лице. — Аз съм Христос — отговори приятен глас — Открих ти това съкровище, но то не е за тебе; не ти е нужно. Де обичаш — това ще бъде твоето съкровище! Да обичаш всички и всичко — това е най-ценното съкровище на земята! От това съкровище имат нужда всички хора. Живота затова е нещастен, защото в сърцата на хората няма обич. Земята е достатъчно широка и богата, за да има всичко за всички. Само обич липсва, за да бъдат хората щастливи и доволни — обич, която
справедл
иво да разпредели благата, които са много и премного. И само когато хората имат тая обич, тогава всички ще бъдат добре; тогава всичко ще има за всички. Обичта е съкровище, което носи живот и щастие. Ако човек има златото на цел свят, ако владее цялата земя, а няма обич в сърцето си, той ще бъде нещастник, причиняващ нещастие и на всички други хора. И последният бедняк не би бил нещастен, ако има в сърцето си най-ценното съкровище — обичта . . . Слънцето беше изгряло, когато Петко се пробуди. Птичките весело пееха по дърветата, извисяващи върхове под скалата- Аромат не закъснял люляк се носеше из въздуха. — Дали това беше само сън? — питаше се Петко, търкайки очите си. — Господи! всичко видях й чух тъй ясно, както виждам слънчевата светлина, както чувам песента на птичките. Не, не е сън това видение! Не са сън чутите слова! Не! О, каква радост ме изпълва! Той запълзя бавно по тесният ръб, притискайки се към скалата Мина най опасното место. Излезе на широка поляна. Из една пукнатина на скалата
към текста >>
271.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
трябва да бъде настолна книга за всеки който иска да схване смисъла на историческото развитие на човечеството, защото това е цяла философия на историята. Славянството възхожда към изпълнение на своята велика мисия. Полският месианизъм в лицето на Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Трентовски и особено най-типичния — Тйежковски, още преди сто години е прозрял близкото тържество на Христовия идеал за Царството Божие. И днес, когато всички търсят програма за социалния живот, за
справедл
ивост и мир, пред нас е вдъхновената книга на Август Тйежковски, където е разкрита дивната програма на Христа, дадена в молитвата „Отче наш“ и запечатана досега със седем печата! Седемте печати са разпечатани, седемте просби са разтълкувани, и познатата на всички ни молитва „Отче наш“ ни се разкрива в съвършено нова светлина, като залог на великото и славно бъдеще, което ще донесе братство, свобода и мир за всички люде и народи. На полски книгата е в 4 тома — 1000 стр. На български, преводът е съкратен, обаче е предадена същината и характерния стил на автора. Книгата ще излезе в 9 коли и ще струва за абонати 15 лева. Умоляват се всички приятели да подпомогнат навременното отпечатване на това рядко по своята красота и ценност съчинение. Всички суми, заедно с адресите на абонатите, да се изпратят в редакцията на в. „Братство“ по възможност до 20 октомври т. г. * * * Нова книга за БОГОМИЛСТВОТО По случай хилядогодишнината на богомилството излезе от печат книгата: „Мисията на богомилството във
към текста >>
272.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и икономическо подобрение. Живота ще стане не само сносен но и приятен. И тъй, нека всеки да култивира у себе си повече съзнание за своята лична отговорност и повече добра воля. Да не счита, че това или онова не го засега, и че не се отнася до него. За да се подобри живота всички трябва да съдействат за това, а не само един или неколцина. Когато всеки човек бъде проникнат от съзнанието за благото на ближния, и се стреми да изправи всички свои погрешки, да мисли право и да постъпва
справедл
иво, той много е направил. Това което сам човек не може, то всички заедно могат. Един мъдрец казва: „добър човек е тоя, който търси не своето право, а правото на своя ближен. Г. С СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Божественият промисъл (из неделната беседа „Божественият Промисъл„– 6.06.1915 г.) Но и космите, на главите ви са преброени. И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри Съвременните хора трябва да бъдат убеждавани с много аргументи, факти и логически заключения, за да приемат, че съществува Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. Понякога ние даваме криви, произволни тълкувания на това, което ни се случва в живота и вследствие на тия криви тълкувания, ние сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия — че всичко в света било произволно, т. е. че нямало ред и порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т. н. От това по-голямо заблуждение
към текста >>
273.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на човека да се бори с Бога — да наложи своята сила, силата на оръжието, върху Негова та сила — силата на Правдата. Братя-хора, не отстъпвайте пред изкушението, не приемайте лъжата за. истина: не вярвайте, че силата на оръжие то е по-силна от силата на Правдата, от силата на Любовта. Има неща, които стават в света, и които, разглеждани повърхностно, ни карат да мислим обратното, а именно, че грубата сила. е върховния арбитър в живота. Има насилия, които успяват. Има жестокости и не
справедл
ивости, повидимому нереванширани. Това е така за ума, който не може да схване дълбоко скритата връзка между миналото и настоящето, между настоящето и бъдещето, между външните събития и прояви и техните дълбоко скрити истински причини. За този, който може да проникне до скрития смисъл на историята, за този, който може да. схване връзката между събитията в живота на хората и народите,— връзката между тяхното минало, настояще и бъдеще — за него е повече от ясно, че не грубата сила, а Правдата царува в живота и света! Никой няма право да забравя, че животът не се състои от откъслечни форми, от замръзнали, изолирани, стоящи сами за себе си събития, и че всичко, което виждаме да става днес пред очите на, придобива своя истински смисъл и своето пълно значение, само тогава, когато се свърже със своите причини в миналото и със своите следствия в бъдещето. И най-малко на държавниците, на ръководителите на народните съдбини, може да бъде простено да забравят това. Ако днес някой те удари, това е, само
към текста >>
274.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава!“ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта,
справедл
ивостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди. Такива паметници са „десетте заповеди“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право. Но паметник на паметниците,
към текста >>
275.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ако човек разполага с необходимите за това елементи. На онзи, който умира и се задушава, въздух му е нужно. На онзи, който ходи в тъмнина — светлина трябва. На гладният трябва хляб, на жадния — вода. Човек се нуждае, следователно, от същественото за своята душа, за своя дух, за своето сърце, за своят ум. Това е учението на бъдещето, което сега иде в света. Това е учението, което ние трябва да носим в света. П. Г. Пампоров Царството Божие „Царството Божие не е ядене и писне, а
справедл
ивост, мир и радост в Духа светаго“. Ап. Павел Бог е Любов, Светлина, Живот. Източник на Любовта, извор на живота, слънце. Царството Божие следователно, е царство на Любовта, на знанието, на Свободата, то е господство на Духа Святий, на най-висшия Дух на светлината, Дух на святостта. Царството Божие е идеалът, който Христос е открил на човечеството, то е новият обществен порядък за всички люде и народи. Преди всичко то е
справедл
ивост. А
справедл
ивост значи, че както сърцето праща кръв на всички клетки в организма, така и в обществото, в народите, в човечеството трябва да се създадат условия за живот на всички същества. Природата е дала условия, но людете с изменили нейния порядък. Например светлината,. въздуха, водата са общодостъпни и безплатни в природата. Но земята е разпределена неправилно и именно заграбването на земята е основа на социалната не
справедл
ивост. Справедливост за всички люде и народи! Минимум блага за всички същества — хляб и жилище за всички! Срамота е днес, при
към текста >>
276.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
от недоимък на въздух, поради които кръвообращението става неправилно и непълно. За да се избави човек от този лош навик, трябва да почне със систематично плавно и дълбоко дишане. Пиенето на студена вода докарва не рядко гърлени болести и други разстройства на хранопровода. Тютюнопушенето, алкохолизма, месоядството и пр. са все лоши навици, от които човечеството трябва час по-скоро да се освободи. Да мислим трезво, да обичаме безкористно, да постъпваме разумно, честно,
справедл
иво и благородно към всички същества. Такива са добрите навици. Всичко онова, което човек харесва в околните, да почне да работи, за да го придобие, но вече по-пълно, по чисто и по-хубаво. Нека положителното което околните имат, да породи у нас не завист, а благородно съревнование. Добрите навици са резултат на съзнателните усилия на човека за превъзмогване низшето у себе си. Те са здрава основа на ония качества, които утре има да се разцъфтят в красота и сила. Г. С. ____________________________________ Да познае човек себе си, това значи да познае своето упорито дете и да знае как да го възпитава. * Единственият път , чрез който човек може да постигне и разбере онова, което Бог е определил за него, е Любовта. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Подобно е на невод (из неделната беседа „Подобно е на невод“– 10.10.1937 г.) „Пак е подобно Царството небесно на невод, който биде хвърлен в морето и събира от всякакъв вид риби“. Матея: 13;47 („невод“ - Голяма рибарска мрежа. Христос сравнява царството си с невод,
към текста >>
277.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
да обичаме Бога. Каква култура е тази, в която хората нямат любов към Бога? Аз не разглеждам Бога като нещо отвлечено, като нещо далечно от нас, но като същина, която функционира вътре в нас. Движението, потикът на хората в света се дължи именно на този Бог, който работи в нас. Ние не знаем къде е този Бог. Ние не знаем мястото, гдето той се намира. Казват ни, че Бог е на небето. Под думата небе аз разбирам разумния живот. За да разбират Бога, хората трябва да бъдат умни. добри и
справедл
иви. Само при това положение може да дойде любовта. И тогава само думите на Христа могат да имат сила за нас. Без любов ние не можем да разберем Христа, нито можем да разберем Неговите страдания. Ние не знаем още какви са били страданията на Христа. Ние още не можем да разберем противоречията, които съществуват в съвременното християнство. Ние не знаем още какви противоречия е внесло съвременното християнство в духа на Христа. Мислите ли, че Христос като вижда престъпленията, които се вършат в Негово име, е доволен? Не е доволен, но търпи. Страданията, които хората едно време носеха, са съвсем различни от тия, които сега преживяват. Христос казва: „Едно ви не достига.“ Какво е то? — На всички ви трябва любов, в която всички трябва да отстъпите от стария път и да влезете в новия път в пътя на светлината, в пътя на доброто, в пътя
справедл
ивостта, в пътя, който носи щастие за човешката душа. Вие разбирате тези неща. Аз вярвам във всинца ви и намирам, че всички сте много добри. Само едно ви не
към текста >>
278.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
всяко племе и всеки народ имат своя задача, свое призвание, своя мисия. Ако западните народи, особено немци и англичани, са люде на ума, на дисциплината, на организацията и техниката, то славяните са люде на сърцето, те имат широка и необятна душа, способна на самоотречение. Съвременната европейска цивилизация залязва. Защо? Защото това е цивилизация на техника без душа и сърце, цивилизация на институти без любов, защото няма в основата си възвишените нравствени принципи на
справедл
ивост, свобода и братство за всички. Без
справедл
ивост не може да има мир, без свобода не може да има творчество, без братство не може да има общество. И тъкмо това, което липсва на западната цивилизация — душа и сърце, възвишени нравствени принципи, които да бъдат валидни и за икономическия и политическия живот, тъкмо това носи славянството в себе си — тази здрава раса, която сега възхожда за да изпълни своята историческа мисия. Още знаменитият Хердер е писал, че славянството има да играе велика роля, съответна на огромното пространство, което заема. Досега то е било потиснато, ала отсега то е във възход, то се събужда и осъзнава. Шпенглер и др. немски, френски, италиански и английски писатели говорят, че новата култура ще дойде от славянството, че обновата ще дойде като се вдъхне душа на бездушната европейска техника, която ще ни задуши и ще изкопае гроба на страшно самоунищожение. Характерните черти на славянските народи, особено на широките непокварени народни слоеве са гостолюбие,
към текста >>
279.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в отношенията на някои държави? — Затуй, защото не е приложена Правдата между тях, а да не се приложи тя, причината е че дълбоко в душите им царува „свещения егоизъм“. Между държавите и вътре в тях съществува голямо безправие. Размирствата се дължат на безправието. Ако дипломатите в света искат мир, те трябва да приложат Правдата. Широко Правдата ще се приложи в света, когато хората приемат и култивираше в себе си всемирната любов и космичната обич. Човек не би постъпил не
справедл
иво спрямо някого, ако има обич в себе си. Ако на нашата обществена нива ние сеем семе на бурени и тръне — бури и размирици ще пожънем. Ако обаче сеем Правда и Любов — мир ще пожънем, най-голямото благо за обществото, благоприятно условие за процъфтяване на всички добродетели и напредничави инициативи. Да приложим Правдата в живота си, за да не намери условия между нас безредието и кръвопролитието. НЕ УБИВАЙ! Ни на брата човек, ни на никое живо създание, що познава смъртта и трепери от скръб и страдание, не посягай с меч и с злоба недей го обливай, нищо живо, мой брат, нищо живо, сестра, не убива! * Че преди тоз завет посред пламък и дивно сияние да е там на Синай издълбан във велико предание, още в първия миг, от когато текат времената, той издялан е бил с огън написан в сърцата. Йордан Ковачев (Из новата му сбирка „Озарение“) П. Г. Пампоров СОЦИАЛНАТА ПРОГРАМА НА НОВОТО ОБЩЕСТВО (ПО СЛУЧАЙ ИЗБОРИТЕ) Ние живеем във време на велики преобразования. Идеите, вложени от Христа като квас,
към текста >>
280.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
сцени на древния свят. И пак ще дойдем, след „смъртта“ си, ще се родим отново, за да продължим усъвършенстването си. Това е учението, което, съдържащо се в основата на всяка религия, е било скривано или отхвърляно, поради известни причини, от екзотеричното (външното) учение на религиите, но то е една велика действителност — основния закон, пътя, по който се движи еволюцията на човешката душа. Карма, от Е П. (Е. П. Блаватска) — Карма, това е закона за върховната, Божествена Справедливост, която, рано или късно, въздава всекиму това, което е заслужил. Това е закона за Причинността, схващан не само в неговите външни, механически прояви, но и в неговата духовна страна, изразена най-ясно и кратко от Христа с думите: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Отвъд смъртта, Ч. Ледбитер, съдържа множество факти — случаи от живота, които доказват съществуването на невидимото. Умрелите са живи. Смърт няма. Тъй наречената „смърт“ е врата, която води човека към нов живот. Реалността на невидимото, от А. Безант. Необходимост от прераждане, от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант. Невидимите помагачи, от Ч. У. Ледбитер. Невидимият свят не е отделен с някаква непреодолима преграда от нашия свят, и неговите обитатели често се намесват в нашия живот, влияейки ни и намесвайки се за добро или за зло, без ние да знаем това. Смисълът на живота. Основните закони на развитието. Отговор на заплетените въпроси на живота. Практически окултизъм. От Д-р Лумис. Окултизмът не е само теория,
към текста >>
281.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
има своя причина; всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме: има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ — така е изразен този принцип в Kybalion’a. Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата. В християнството — закон за Божествената
справедл
ивост. 7. Принципът за двойствеността на активното и пасивното начала. Този принцип от херметическата философия е формулиран в Kybalion’a по следния начин: „Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде — във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието“. Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала — активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне в същност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивното начала. В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание,
към текста >>
282.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
котораго вытекает добро и правда является его выражением в материальном свете. А это начало есть Любовь. Добро, говорит Учитель, есть выражение самаго великаго в органической жизни. Добро — сто плод Любви. Любовь в ея сущности не может быть понята, но добро, распределенное в виде всевозможных благ, уже всем понятно. Результатом же добра является правда. Отсюда произходит и та формула социальной жизни, по которой природа работает: Только через любовь все блага могут быть распределены
справедл
иво. Эту именно формулу социальной жизни, этот закон мировой экономики, люди все еще не могут понят. Они хотят возстановить социальную Правду путем насилия, которое есть явное отрицание Любви. Они пытаются вместить в веригу Любви — Добра — Правды, неразрывно связанные между собой в силу одного космическаго закона, чужой елемент — насилие. Это, однако, никогда им не удастся. И пока люди с демоническим упорством будут стараться разбить эту веригу, пока буду бороться против великаго основного закона жизни — Любви, всегда и во всем их будет преследоватьтолько неудача. Вот почему, если люди желают чтобы открылись двери тех благ, о которых все мечтают, пусть постараются понять эту основную формулу, этот великий и единственный ключ социальной жизни. Г. Радев НОВОЕ НЕБО И НОВАЯ ЗЕМЛЯ И тъй, казвам ви: новото небе и новата земя се създават. Всеки от вас трябва да бъде екскурзиант — да бъде готов да тръгне на път и да влезе в новия свят. Ако вий искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който
към текста >>
283.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел! Има нещо хиляди пъти по-велико, има нещо хиляди пъти по красиво, има нещо хиляди пъти по-мощно от вашите досегашни идеали. Да създадем един народ нов. съвършено нов! Да създадем тук, в земята си, един свят на хармония, в който върховният фактор ще бъде не насилието, а Любовта. Да създадем социална
справедл
ивост, да създадем истинско братство, да дадем огромен тласък на живота към всееш ранен възход, върху основата на любовта, мъдростта и истината. Може ли? Да, може! Стига да искаме. Стига да речем. Стига да по вярваме и да посветим всичките си сили за постигане на този идеал!\ Ние можем да създадем нещо друго. Нещо истински ново и истински хубаво. Нещо истински велико и светло: нещо, подобно на което не е имало и няма никъде другаде: нещо. поради което, вместо ние да гледаме настрани, за да копираме чуждото. другите ще бъдат принудени да отправят очите си към нас. Този нов свят на пълна хармония, на истинска
справедл
ивост за всички, на истинско братство, на мир и любов, ние можем да изгради м и ще изградим без да вземаме пример, образец от никъде другаде по земята. Защото планът за неговото изграждане е начертан в душите ни. Никой, досега, на нашия земен свят, не го е реализирал, В своята вълшебна красота, в своето блестящо величие и сила, той съществува само в друг един, надземен свят. И ние
към текста >>
284.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
после всичко друго... И веднъж с дълбока скръб в душата си, той тихо запита Учителя си: — О, Учителю, аз не мога да намеря Бога и да Го обикна, а тъй много бих искал.,. Търсих Го, и искам да Го обичам, но как? ... Лека усмивка пробегна по лицето на Учителя, изразяваща бащинска ласка към тъгата на ученика и му каза: — Бог е много близко, защото е във всичко. Бог е във всека красива проява, във всяко възвишено чувство, във всека благородна постъпка. Там, гдето виждаш да се проявява
справедл
ивост, там се проявява Бог. Там, гдето виждаш да се проявява любов, там се Бог проявява. Там, гдето виждаш да се проявява Доброто, Истината, свободата, там Бог се проявява. Бог е в светлината, която ни идва от слънцето, в бликащите извори, в разцъфналите цветя, в плодните дървета, във всичко. Когато обикнеш всичко това, ти си обикнал Бога. Да обикнеш Бога във всички и във всичко — защото Той е навсякъде ... И до като ученикът слушаше думите на Учителя си — незнайни врати се разтвориха в душата му, из които струеше чудна светлина. И тази светлина проникна в цялото му същество. И свещен остана за винаги мигът в живота на ученика, когато Учителят му отвори очите, и той видя Бога във всичко и във всички. Benitta 250-годишнината на Сведенборг В спомен на великия швед, син на човечеството, Емануил Сведенбор по случай 250 годишнината от рождението му, е издадена на чешки език съчинението му „Нови Ерусалим и неговата небесна наука“ И един много луксозен албум на англйски език от - Swedenborg society,
към текста >>
285.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
насилието, силата на меча почва постепенно да бледнее и да отстъпва своето място на силата на Разума, на силата на Правдата и на съзнанието, че трябва да се избегнат безумните кръвопролития и да се намери, на всяка цена, мирно разрешение на съществуващите противоречия. Неотдавнашната спогодба между България и нейните съседи, днес спогодбата, която сега се уговаря, за мирното отстъпване на Судетската област на Германия, утре, може би, друга някоя спогодба, изправяща некоя друга не
справедл
ивост в света, идват, стъпка по стъпка, да въведат новия начин за разрешението на трънливите междунационални спорове — да закрият ерата на войната и да открият ерата на мира. Може би е още твърде рано да заспиваме с тази сладка увереност, — че войната е напълно и сигурно избягната. Може би има още много изпитания да преживее Европа и светът. Може би още страдания ни чакат. Но, във всеки случай, не може да се отрече едно: Голямата всеобща война от 1914-18 год. не е минала напразно. Опитността, почерпена от нея, не се е изпарила тъй-бързо. Днес хората са други. Самите управници са други. — Колкото и да се показват готови и решени за война, те няма така лесно да се решат да хвърлят народите в нея. Защото знаят какво значи една нова общоевропейска или световна война. Пои това, тъкмо тази решителност — да се отговори на силата със сила, да не се оставя насилието само да се справя и само да разрешава подигнатите въпроси, е която спре, в последния момент, разразяването на катастрофата. Решавайки да
към текста >>
286.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
черпи своите идеи и сили Всемирното Братство. Днешната земна реалност — реалността на борбите, противоречията и егоизма ще премине като сянка и над земята ще се възцари истинската и вечната, непреходната Божествена реалност — реалността на братството, хармонията и мира. Мълчаливо, но непрестанно и упорито, безшумно, но ефикасно, обединените духовни сили на тия съзнателни души работят и те ще разбият най-сетне черната тъма, надвиснала над човечеството, и ще преправят пътя на мира и
справедл
ивостта. * Днес, в най-високата планина на Балканския полуостров — Рила, на височина над 2500 м. —е поставена в действие мощна духовна радиостанция, която разпраща по всички страни на света мислите-сили за любов и братство, за мир и разбирателство между хората и народите. Подтикнати от живият, неугасим огън на безпределната Божия любов, стотици умове разпращат всекидневно по всички страни мощните мисли за Новото, които невидимо проникват в подсъзнанието на хората и непрестанно работят за своето реализиране. Духовната радиостанция в планината Рила, при Седемте кристално-чисти, божествено красиви и незабравими планински езера, това е лагерът на Всемирното Братство, който е увенчан с присъствието на Учителя. Хора от седем различни страни на Европа, хора с непрестанно трептящи за доброто души. хора с възвишени стремежи, със се събрали тук, на върха на чистата и свята планина, за да засвидетелстват своята преданост към Учителя и неговото велико дело, и да дадат това, което могат, за това Дело.
към текста >>
287.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
VII. Братко мой, мъжественият човек е длъжен да подари своя живот. Подари го, съветвам те. Или ти чакаш случай прилично да го продадеш? Каква цена, например, би те удовлетворила? Никога ти живота си или част от него не ще продадеш на надлежна цена. Подари го, тогава, по царски: нека неговата цена бъде нищо. Тогава ще се окаже, че ти, в известен смисъл, си получил за него всичко. VIII. Глупавите хора мислят, че щом наказанието за зло дело не е последвало веднага, тук на света няма
справедл
ивост, а ако има, тя е само случайна. Наказанието за зло дело се забавя понякога за няколко дни, понякога за няколко столетия, но то е вярно като живота и неминуемо като смъртта! В центъра на световния водовъртеж все още живее и говори Бог, — Бог истинен, както в древните времена. Великата душа на вселената е
справедл
ива. IX. Свободен е онзи човек, който се подчинява на природните закони и в дълбочината на душата си е убеден, че, независимо от всички противоречия. нищо не
справедл
иво не може да случи с него, че въобще, само леността и страхливата неверност правят злото възможно. Първата отличителна черта на такъв човек е тази, че той не се противи на необходимостта и без възмущение й се покорява. X. Богатството на света се състои в оригиналните хора. Благодарение на тях и на техните произведения, светът е именно свят, а не пустиня. Т. Карлайл Из „Миналото и сегашното“ ______________________________ Заб.: Томас Карлайл е английски писател. Живял от 1795 до 1881 г. В неговите съчинения с
към текста >>
288.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
също такива жертви, каквито до днес са изисквани само от индивида. Тия жертви трябва да бъдат доброволни и съзнателни, защото само тогава те са истински жертви. Следната стъпка в развитието на човечеството трябва да бъде направена. Съзнанието за необходимостта от взаимните отстъпки и жертви трябва да проникне у всички народи. Те всички трябва да пожертват амбицията си за надмощие, за хегемония, за потискане, управляване и използване на другите народи. Те всички трябва да повърнат не
справедл
иво заграбеното и да се откажат от ненаситните си апетити и лакомия за много и чужда земя. Те всички трябва да направят необходимите жертви пред олтара на върховната ценност — Мира, да пожертват егоистичното в себе си в името на общите интереси на човечеството, в името на добре разбраните свои собствени интереси, в името на общата световна хармония. Иначе няма мир! Иначе ще се създадат условия за насилието, което, макар че ще иска да възстанови правдата, никога не ще направи това, а ще извърши нови неправди! Неправдите на миналото трябва да бъдат поправени само чрез съзнание, взаимни отстъпки и жертви. Другояче те не могат да бъдат поправени. Насилието винаги коси нови, още по-големи неправди. Жертви в името на Правдата, отстъпки в името на Правдата. разбирателство в името на Правдата — това изискват, както колективните интереси на човечеството, така и интересите на всеки отделен народ. Повърнете заграбеното, престанете да ограничавате и потискате, откажете се от болни амбиции и ще имате мир,
към текста >>
289.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на човека от природата. Зеленият цвят означава култура, растене. Той показва че земята трябва да се оре и сее. Жълтият цвят показва, че човек трябва да бъде разумен, да използва нещата правилно. Синият цвят показва, че трябва да благодарим на Бога за всички блага, които ни е дал. Виолетовият цвят показва, че трябва да бъдем благородни и да дадем от себе си не само на подобните си, но и на всички животни, растения, насекоми — на всички живи същества. Към всичко това трябва да бъдем
справедл
иви и благородни. Казвам: Когато Христос е дошъл на земята, той имал за цел да научи хората как да обичат Бога. Да обичаш Бога, това значи да обичаш всичко онова, което Той е създал. Има един Божествен закон, който регулира нещата, и показва на всички народи, малки и големи, че са полезни едни за други. Понякога хората се страхуват от това, че един малък народ може да изчезне. Това е невъзможно. Вземете пример от еврейския народ. Няколко хиляди години се изминаха, откак евреите излязоха от Египет, но и до днес този народ не е изчезнал. През какви изпитания не е минал този народ, какви страдания не е понесъл, но и до днес още евреите, макар и пръснати по цялата земя, не са изчезнали. Всеки народ, когото Бог ръководи, не може да изчезне. Затова всеки народ трябва да чувства Бога в душата си. И да каже: Бог ни е изпратил на земята и ние ще Му служим. Бог е определил място на всеки народ и това място един ден всеки
справедл
иво и достойно ще го заеме. Мнозина се плашат пред мисълта какво ще стане
към текста >>
290.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
глава аз те се спра само върху думите: „Двама господари“. Прочетената глава е една от трудните глави. От всичко, което е писано в тази глава, има опасни места, които, ако не се тълкуват правилно, няма да се използват. Днес, както и да се говори на хората, все криво ще разберат. Тук се подига един спорен въпрос между един господар и неговия домостроител. Той е личен въпрос. Господарят извиква домостроителят и му казва Що е това, което слушам за тебе? Казват, че си постъпвал не
справедл
иво. Повече не искам да бъдеш домостроител при мене. Тогава домостроителят извика всички длъжници на господаря си и плати част от дълговете им. Тази постъпка се хареса на господаря му и той видя, че домостроителят е умен човек, знае как да постъпва. Христос взема този пример не от живота на светиите, но от живота на един обикновен господар и един обикновен работник — домостроител. След това Христос казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата“. Как ще си направим приятели от богатството на неправдата? Какво ще кажете желязото досега не е ли било неприятел на човека? С железни предмети хората се убиват, колят, измъчват, какви ли още злини не си причиняват. Желязото причинява хиляди злини на човека. Но какво ще стане с този неприятел, ако човек може да го превърне в злато? Ако можеше да превърне една печка в злато, тя ще направи голяма добрини на хората Това е искал да каже Христос със стиха: „Направете си приятели от богатството на неправдата.“ Това значи: превърнете желязото в
към текста >>
291.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на хората, намирам, че някои от тях мязат по лице на блудния син, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение. Лицата на другите мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в не
справедл
ивост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне? Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледа си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мислите на големия син, който не оценява живота, който се отчайва от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете, и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен живот, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? Не само че нищо не е научил, но даже е изгубил свободата си. — Защо? — Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, с което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Не казвайте като Давид, че в грях ви е родила майка ви. В любов ме роди майка ми, аз ще живея по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден
към текста >>
292.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Балансът на съвременната цивилизация – Георги Радев Рила. (стих.) – А. Чергарски. Огънят. Из „Рила, когато проговори“ – Орион Духовните импулси и задачите на новото време. III. Християнството и древната мъдрост (продължение от бр. 234)– Влад Пашов Словото на Учителя. Любов, Доброта и Справедливост. (из неделната беседа – 18 декември 1938 г.) Някъде, в безбрежна шир. (стих.) – Радиозо. Сънувах сън – Орион Приказка – Н. Н. Дарбите на поета – Т. Ч. Моят празник – Т. Ч. Щастието – Орион Астрология. (продължение от бр. 234) – Влад Пашов Из науката и живота. Лаковски и дълголетието Любовта – Т. Ч. БАЛАНСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Мнозина учени, които изпитват сериозно безпокойство за бъдещето на човечеството, са се заели да направят един обективен баланс на съвременната цивилизация. След като констатират безспорното въздействие, което напредъкът на науката и техниката е упражнил върху материалното съществувание на хората — върху техния начин на живеене, върху строежа и обзавеждането на жилищата, подобрение на храната, възпитанието, образованието, те не могат да скрият факта, че всичко това е довело до един непредвиден резултат, който е точно обратен на очаквания: животът на хората не само не се е подобрил по същина, а напротив — дори се е влошил. На какво се дължи този странен на
към текста >>
293.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
цветята – Benitta Цветята лекуват – Benitta Астрология. (продължение от бр. 236) – Влад Пашов Изгревът - градът на слънцето (продължение от бр. 236) – Елисавета Кидалова ВЪЗКРЕСЕНИЕ Всички на Великден ще кажат: „Христос възкресе“, ще се поздравят с Неговото възкресение, станало преди две хиляди години. А да се поздравим истински с този поздрав, ние всички трябва да възкръснем в Него. да се родим в Него. Като се родим в Него, от нас ще падне злото, ще падне лъжата, ще си отиде не
справедл
ивостта и насилието. В нас ще се роди нов човек, защото старият ще умре. Ще се роди човека на любовта, на служенето. И в нас ще заживее Христос. И тогава ще можем да кажем като апостол Павел: „Не живея аз, а Христос живее в мен“. Христос възкресе! Да възкръснем и ние в Христа, а в нас да възкръснат: Доброто, Любовта, Истината, Правдата и всички добродетели, които природата е вложила като семена в нашата душа. Те чакат нашия съзнателен стремеж, за да поникнат и се проявят. Възкресението е съзнателен процес. За да го придобием, ние трябва да се свържем с Първата Причина. И ако работим и вървим по свещената пътека на Любовта. в нас ще възкръснат всички добродетели. Тогава ще можем да се поздравим истински с възкресението. И то ще продължи за винаги, вечно. Там дето е Бог, там е Христос, там е Любовта. Мъдростта и Истината. Да отидем и ние там, като заживеем в тях и ги приложим в живота си. ЗОВ „Стани ти, който спиш“ Учителя Стани ти, който спиш от векове, приспан във мантията на нощта. Към нов
към текста >>
294.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това усъвършенстване е работа трудна, но много важна, както за личното, тъй и за общото благо. Усъвършенстването е целта и смисъла на живота. Християнството ни учи да любим Бога, като ни води към таз едната цел на усъвършенстване за достигане най-голямо лично и общо благо. В това усъвършенстване общото благо и общите интереси се поставят по горе от личните. Идването на Царството Божие, за което се молим в молитвата „Отче наш“ е идване на Христа, е възтържествуване на Божията
справедл
ивост, Любов, мир и светлина сред народа за всяка душа. Идването на Христа-Бога в нас, в народа е подигане на съзнанието. Казано е в Евангелието: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесния ваш Отец“. А това е все повече и повече приближаване към Високия Идеал, в който се крие общото благо. Всеки народ има право на свободно развитие и усъвършенстване. Но ако той уврежда другите, или им отнема това право, с това нарушава общата хармония. Трябва да се даде възможността на всеки човек и народ свободно да се развива и самоуправлява. Но тази свобода се постига с познаването на Истината, че всички хора сме едно, сме равни пред Върховната Справедливост, ако и да не сме равни в дарбите и способностите. Не винаги народът е сляп и неразсъдлива тълпа. Не винаги е лишен от чувството за правилна мярка и преценка. Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после.
към текста >>
295.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
почнати. Ние дължим признателност на всички, но преди всичко на тия, които най-много са жертвали за нас — както за нашето физическо отглеждане, тъй и за духовното ни израстване. Ние трябва да благодарим на всички ония, които са взели живо участие с тежките и решителни за нас минути, като са направили възможното. Ние им дължим признателност, не толкова, защото много са направили, а най-вече затова, че на време са го направили. Защото „който навреме помага, двойно помага“. За да бъдем
справедл
иви, не бива да забравяме и всички ония, които макар и не непосредствено, но все пак са били в единомислие с нас, и мълчаливо са ни съдействали. Тях можем да наречем безименни доброжелатели, които имат също дял в това, което сега накратко именуваме: наш успех. За услугите ще благодарим, а за добрините, които ни се правят, ще се отплатим само с вечна признателност. Само които достойно оценява малкото, заслужава повече. Г. Събев РАЗЦЪФТЯВАНЕ Дебела и твърда е дрехата на Цветната пъпка. А цяла нощ трепереше. От хлад. А може би от Онова, което трепти в мъничкото й сърчице, в такт с някаква далечна Мелодия... Навън полазва предутринен хлад. Мръзне Цветната пъпка. „Нима секнаха далечните Съзвучия . . . Може би са били само съмна измама. А така беше хубаво. . .“ И заплака. От Изток през синкавия хлад се показа Слънчев Лъч. Трепна, повъртя се. После слезе низко над Цветната пъпка. Трепна и затворената радост в сърцето й. Че отвън Слънчевият Лъч похлопва по дебелата й дреха . . . Вика я . . . Ще се
към текста >>
296.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и поука. Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси — това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „не
справедл
ивости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната не
справедл
ивост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една не
справедл
ивост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-
справедл
иви, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Не
справедл
ивостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни,
към текста >>
297.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
неподвижен знак. Символизира смъртта и изкушението. Това е символическата змия, която е изкусила Ева. Оттам и падението на човека от точката на равновесието във Везните, в унищожението и смъртта, чрез лъжата и измамата на Скорпиона. Във физическото тяло представя половата или производителна система. Емблема на раждането и живота. В психическата област управлява животинските страсти, ревност, завист, гордост. В умствено отношение - любопитност, мистицизъм, хитрост, могат да отсъждат
справедл
иво. Символ на пораждане на идеите. 9. Стрелец. Това е един знак огнен и подвижен. Емблема на физическата сила, устойчивостта и авторитета. Във физическото тяло управлява бедрата. В психическия живот - безпокойствие, разширение, упоритост. В умствено отношение - пророчество, интуиция, философия. Символизира организаторските качества на ума. 10. Козирог. Това е един знак земен и кардинален. Символ на греха. Във физическото тяло управлява колената. В психическия живот - икономичност, постоянство, индустрия. В умствено отношение - такт, дипломация и амбиция. 11. Водолей. Въздушен и неподвижен. Във физическото тяло управлява глезените. В психиката - социалните чувства, вярност, точност и искреност, артистични стремежи, разсъдливост и наблюдателност. 12. Риби. Воден, подвижен. Във физическото тяло управлява стъпалата. В психиката - медиумичност, гостоприемност и романтичност, впечатлителност, человеколюбие, методичност, нерешителност. ГЛАВА V 5. Природа и влияние на планетите Цялото Битие е
към текста >>
298.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
са негови болести. Марс предразполага към технически занаяти, в които се борави с желязо и стоманени сечива. Под негово влияние са: хирургия, зъболекарство, войниците, търговците на желязо, на оръжие, касапите, инженерите, механиците. Всички занаяти, в които се употребява огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марса. Всички, които се борят и воюват, са под Марсово влияние. Юпитер или Зевс у гърците е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на
справедл
ивостта, благостта и милосърдието. И в астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмно-синия цвят и на тона „ла”. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид, непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен. Юпитеровата енергия се разпространява тихо и спотайно, величествено, и носи широта, жизнерадост, великодушие, щедрост във всички области на живота. Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички окръжаващи. У когото тази планета е силна в хороскопа, той никога ме губи и не пропада в живота. И затова астрологията го нарича „големият благодетел”. И всичкото благословение в природата и живота иде чрез Юпитера. А Венера наричат в астрологията „малкият благодетел”, както Сатурн наричат „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс – „Малкото зло” дявола, Люцифер. В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности.
към текста >>
299.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
– Влад Пашов Книжнина ПО ПЪТЯ НА СВЕТЛИНАТА Върви по пътя на светлината — и твоето бъдеще е осигурено! Изпълнявай великите и вечни закони на живота, на Природата, на Бога — няма значение как ще ги наречеш и — ти не ще се боиш от нищо! Постави се в хармония с онази всепроникваща и всеобгръщаща Сила. която желае и се грижи едновременно за доброто на всички и на всичко, и ти ще имаш мир и напредък. Няма разлика между отделният човек и един цял народ, тия истини действат еднакво точно и
справедл
иво, както по отношение на индивида, така и по отношение на колектива. Както отделният човек, така и цяло общество и цял народ могат да бъдат на пълно сигурни в реализирането на техните законни и естествени идеали и стремежи, когато дейността им, поведението и постъпките им. са подчинени на и ръководени от оня Висш Разум, който прави нещата и реализира успехите по най-добрия, по най-съвършения начин. Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота. Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне. Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза. Това е търпението, самообладанието и изчакването, без
към текста >>
300.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи
справедл
ивост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл
към текста >>
301.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
цялото международно право е почивало на принципа на насилието и разрушението, материалната сила е господствала в отношенията между държавите. Идеята за мир, като юридическо понятие, се е крепила на принципа за политическо равновесие, което се е основавало на силата. Понятията в международното право, равенство, суверенитет, взаимност, с били фикции в практиката на международните отношения. В настоящата епоха всички държави говорят за мир, обаче този мир е миниран от цяла система на не
справедл
ивости от страна на големите държави. Това положение е ясно очертано от Парижките мирни договори, които падат под натиска на собствените си противоречия, които лежат дълбоко в техните клаузи. Новата епоха, която е пред прага на човешката култура, издига идея за
справедл
ивостта, не почиваща като в миналото на „политическото равновесие“ но на свободата, т. е. на националното самоопределение на народите. Ето защо, мирът трябва да бъде предшестван от свободата, която ще отвори вратата за взаимно сътрудничество между народите. Ако в международното право не се възприеме принципа на свободата т. е. националното самоопределение в най-широк мащаб, мирът ще остане върху димящ вулкан, който всеки момент може да изригне и разруши материалните ценности на съвременната култура. Човечеството днес е изправено през тази трудна задача. Обаче каквото и да приеме—
справедл
ивия мир или войната — принципа на взаимното духов-но-стопанско и културно сътрудничество между народите ще възтържествува, защото
към текста >>
302.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности. Народът, комуто не липсва чувство за хумор, е изразил тоя банален житейски факт с думите: „Имаш ли вуйчо владика, всичко ще ти се нареди“. Значи не закон, който уж действа
справедл
иво, а „вуйчо владика“ трябва на тоя свят! Това, което е вярно за отделните хора, е вярно и за народите. Дори в отношенията между народите не
справедл
ивостта изпъква с още по-голяма сила. Силните, богатите, големите народи потискат малките, слабите народи. Не само това, но те си позволяват често пъти да разполагат със съдбините на малките си събратя, според изискванията на своите интереси. Но и това са впрочем банални факти, които европейските народи изпитаха така горчиво след световната война, която привърши с един явно не
справедл
ив мир. С една реч, целият ни житейски опит, и личен. и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия свят липсва
справедл
ивост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда. Разбира се, този извод е краен. Да се твърди, че между човеците няма никаква
справедл
ивост, че хората изобщо са лишени от съвест, от чувство за правда и дълг, е без съмнение прекалено. Ако искаме да бъдем точни и най-вече
към текста >>
303.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Калименов Химн на мира (стих.) – В. Недев. Из „Веруюто на савойския викарий“ – Ж. Ж. Русо Словото на Учителя. Мощните сили на природата. (из неделната беседа – 8 октомври 1939 г.) Новият Ерусалим (стих.) – Елвилюри. Въведение в духовния живот (продължение от бр. 250) – Емил Греф Астрология. (продължение от бр. 250) – Влад Пашов Библиотека „Безсмъртни мисли“ Важно предупреждение Книгопис МИР С ЛЮБОВ И ПРАВДА „И плодът на правдата cеe се с мир на миротварците“ Посл. Як. 3:18 Правдата и
справедл
ивостта, както между отделните хора, така и между народите, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората — с любов. Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов, Правда не може да се сее. Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е не
справедл
ивост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан. И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма не
справедл
ивост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство? Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се
към текста >>
304.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
виждам нещата. Ето, от толкова години разправям на хората, че иде нещо страшно в света. Онези, които ме слушат, казват. че нищо не виждат. Аз им казвам, че след десет години главите на всички хора ще побелеят. Не само че ще побелеят, но ако не слушат, косите им ще окапят. Ако пак не слушат, космите им ще се разпръснат, косъм няма да остане на главите им. Пък и от тях нищо няма да остане. Питате: какъв е смисъла на живота. Казвам: Всичко, което иде в света, изисква умни, добри и
справедл
иви хора. Бъдещето е на добрите, на умните и на
справедл
ивите хора. Аз не говоря за бедни и за богати. Богатството и сиромашията са резултати. Сега, не е важно какво говоря и какво съм пророкувал . Ако пророкувам, че ще стане война, аз не я създавам. Преди години, когато правех своите научни изследвания по различните градове на България, един господин, след като слушал моите сказки, ми каза: Пророкувайте нещо за мене, кажете ми бъдещето. Казвам му: Ти след няколко години ще се ожениш, но ще бъдеш много нещастен. — Че защо ще бъда нещастен, когато ще обичам жена си? — Именно от тази твоя любов ще си създадеш нещастието. Ти ще обичаш жена си, но ще я подозираш в много лоши работи. — Отде знаеш това? —Това се вижда във веждите ти. За да се избавиш от това нещастие, ти трябва да вярваш на жена си повече, отколкото на себе си. Ако не й вярваш, ти ще преживееш големи нещастия — нищо повече. Аз привеждам този закон и в отношенията ви към Бога. Ако вие подозирате Бога в Неговите действия, очакват ви
към текста >>
305.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само един малък пример е достатъчен да характеризира несъстоятелността, двойствеността и голямото вътрешно противоречие на това. което хората наричат морал: Да убиеш човек, това е най-голямото престъпление, според днешните схващания, но да убиваш във време на война, това може да бъде добродетел! Разбира се, това не е единственото противоречие в днешния морал. Всичките наши съвременни схващания за морала носят в себе си своето отрицание. Всичките ни понятия за добро и зло, за
справедл
иво и не
справедл
иво, за истина и лъжа, са относителни, са лишени от една абсолютна мярка, от една всеобща приложимост. Кое, например, ний днес, според нашите правни и морални схващания, считаме за кражба и кое не? — Не считаме ли за кражба само най-видимата, външна форма на отнемането на една вещ, а всички други, умело скрити но действащи много по-ефикасно и в много по голям размер форми на кражбата считаме като една нормална проява на напълно честни и благонадеждни люде! Коя е, най-после, нашата истинска, правилна и
справедл
ива мярка в любовта? Кое според нас, в отношенията на двама обичащи се хора, кога, и при какви условия, е морално или не? Въз основа на кой абсолютен, божествен, несъдържащ противоречия и двусмислености закон, ний даваме морална санкция на любовта или я отричаме? Колко смешно е дори! Любовта е „морална“, когато е узаконена, а е „неморална“, когато не носи санкцията на църковния и граждански ред. Без да се впускаме в подробности, ще кажем само, че и тук нашите схващания са
към текста >>
306.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и докато германските управници мислят, че Германия може да разшири своята световна мощ само след едно разпадане на могъщата английска империя, за някакво истинско примирение, а още по-малко за побратимяване на тия две големи нации, и дума не може да става. Не трябва обаче, да се забравя, че не всички англичани и не всички германци мислят така. Има високо просветени и издигнати хора в Англия, както и в Германия, както и във всички други страни, които мислят, че при един разумен и
справедл
ив ред има място и жизнен простор за всички народи на земята, големи и малки. И тези хора. освободени от тесногръдия национален егоизъм на сегашните управници, ще вземат един ден надмощие. Кога? — Когато разрушителните сили, които днес движат съдбините на народите, се изтощят във войните, които така слепешката предизвикват. Но ще стане ли това? — Ще стане, и то непременно, защото е закон в природата: разрушителните сили, колкото и да бушуват, накрай се изтощават. И тогава идват да работят разумните, съграждащи сили, на които се дължи всяко творчество, всеки растеж и развитие в живота Според тоя закон, рано или късно, всред човечеството ще вземат един ден надмощие добрите и разумни хора. които еднички творят блага в света. Защото злите и глупави хора знаят само да разрушават и да пилеят събраното с усилие и труд от цели поколения. Ето защо ония, които познават вътрешните закони, които движат живота и виждат по-далеч в бъдещето, твърдят с увереност, че считаното днес едва ли не като мечта
към текста >>
307.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те не вярват, че има една върховна Правда в живота, която поставя всекиго на място. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г., през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди година бе постъпила
справедл
иво, и Франция щеше да постъпи
справедл
иво. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от съглашението, обаче ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действа в Природата, не трябваше да налагал никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят, според божественото право, бе да поискал заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати. Те щяха да избегнат една нова война, която сега въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне — като фатална последица от един не
справедл
ив мир**. Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните. А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последна. Като не изпълниха природния закон, европейските народи се върнаха назад към изолирания живот, който се излива във формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите. Каквото и да
към текста >>
308.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
голяма Пролет — с какъв цикъла е свързана тя, и дали не е само една мечта на измъчената душа на човека? Ние няма да привеждаме доказателства, че новият живот, който се възвестява на човечеството, и който ще настъпи като пролетта, неизбежно ще дойде. Ще напомним само факта, че и материалисти, и идеалисти отдавна се борят с разни средства за събаряне на стария ред, който е станал вече непоносим и се стремят всеки по своему — да въдворят един нов ред, почиващ на повече човещина и
справедл
ивост. Хората от разните течения и социални категории си представят тоя нов, бъдещ строй, най-различно, като предлагат и различни средства за неговото осъществяване. Колкото и да са различни, обаче, схващанията на хората за бъдещия ред, в тях има нещо общо: всички искат да бъде той
справедл
иво — да няма политически и икономически потиснати хора; политическите правдини и стопанските блага да бъдат общи за всички. Разбира се, ако новият живот, който се очаква да дойде, не е илюзия, илюзия е да се очаква, че той ще бъде възцарен от днешните държавници, дипломати и водачи народни. Те принадлежат към „зимната“ цивилизация, която си отива, и ще си отидат заедно с дебелия лед и сняг на личния, класов и национален егоизъм, който те са подържали с такова упорство и ревност. Тези, които ще донесат новия живот в света, които ще въдворят новия ред, с други. Те с души на пролетта, а не на зимата. Те са слънчеви човеци, а не земни. Те носят обилен живот, светлина и свобода на човешките души и ще внесат
към текста >>
309.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ще погине в изпитанията и страданията на земния живот. Тя ще покълни, ще възрасне в светлината на слънчевия ден и ще даде обилен плод. Това е възкресението! Пламен ПРЕД БОЖИЯ СЪД Във видимия материален свят вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище на която е човешкото тяло, било то красиво или не. Това зависи от нас, които вземаме, съзнателно или не, участие в неговия градеж Красивата форма ни говори за красотата в света, зад която стои проявената
справедл
ивост на Бога, същността на Който е Любовта. Тази Любов е изразена чрез красотата на всички форми по земята и около нея. В цветята, в зората, в росата, която жадно поглъща слънчевия лъч; в звездния мир, в неизброимите форми по земята: горите, върховете, които първи получават сутрешната любовна слънчева целувка и като венец в сърцата на тия, които са ги разтворили за нея. Справедливостта на Бога надминава нашите разбирания, но все пак., ако сме наблюдателни и по-често се замисляме върху противоречията, които ни заобикалят, грубите форми — човешки, животински и растителни, природните явления — земетресения, наводнения, катаклизми и морските стихии, и като прибавим към всичко това и жестокостта на човека, неговата кръвожадност, егоизъм и свирепост, която над минава тая на зверовете; войната, ужасяваща ни със своята безсмисленост, всичко това иде да ни докаже, че човечеството не върви в Божествена светлина, а в тъмнина. Ние, които се кичим с името на Божия Син. Който е олицетворение на Истината,
към текста >>
310.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното: Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила. И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите. Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни. Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни. И колкото по-силни са те, толкова по-добре. Но те винаги трябва да помнят, че силата без правото, без
справедл
ивостта, без разумността и любовта, е нищо. Силата, която не се ръководи от тия велики принципи, стоящи високо над нея, е са ма по себе си нищо — тя е осъдена на загиване, колкото и невъзможно и невероятно да ни се вижда това. Грубата сила ще извика пак груба сила срещу себе си. Но друг е, който ще поставя по следната тежест на блюдото и ще направи ла се наклонят везните на една или друга страна. В края на краищата, всичко се решава не от силата, а от нещо, което стои над н я. Може всички днес да мислят противното, но така е. Изисква се малко по-дълбока мисъл, за да се схване и разбере това. Който е способен на такава мисъл, единствено той вижда правия път и тръгва по него. А този път води към сигурен успех и към правилно разрешение на поставените задачи. Затова, в днешните бурни времена, нашата първа мисъл трябва да бъде: да бъдем в хармония с онова Великото, което в края на краищата разрешава всички въпроси. Да бъдем изправни към Неговите изисквания. Да поставим съдбата си в Неговите ръце и
към текста >>
311.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ще се изпълнят с неземна радост. Попитайте се тогава, коя е причината на това чудно въздействие, което звездното небе указа върху вашите души? И вътре във вас един глас ще ви отговори: това е Любовта която се проявява като божествена хармония между слънца, звезди и планети. Ако бихте попитали небето, как мислите че би ви отговорило то? Безспорно — да бъде мир на земята, както и на небето. Държавници и водачи на народи, вие се намирате под знака на тежко изпитание. Великият закон на
справедл
ивостта ще въздаде всекиму това, което заслужава. Но вий в името на Любовта, която ви е дала живота трябва да приемете идеята на мира, пред тая на войната. Този, който има любов в сърцето, е готов на всичко. Вий сте изпратени на земята да бъдете братя на човечеството, а не безмилостно да проливате неговата кръв. В тези дни,когато се налага народите да изправят своите минали погрешки, съдействайте за това, и оня, който въздава слава ще ви я даде такава, каквато никой смъртен няма на земята. Нека народите в лицето на своите водачи се попитат на кого е по-право да служим: на себе си и на своя егоизъм или на правдата и на
справедл
ивостта? Народ, който иска да живее само за себе си не може да бъде
справедл
ив. На такъв народ съдбата е решена. Държавници и водачи на народи, вие които искате войната имате ли разрешение за това? Питахте ли, когато взехте решение за война? Мислите ли, че с вашето своеволие и амбиции ще се препоръчате добре пред небето? Направете това, което знайте. Свободни сте.
към текста >>
312.
 
-
е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост. Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво. Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме. При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя?
към текста >>
313.
 
-
и излъчваща мощ идея: Това, което става днес и което ще става утре, и същевременно зависи от свободната воля, от свободния избор на народите, действащи чрез възглавяващите ги техни водачи-пълномощници — да стане така, че то в никой случай да не се яви като начало, като първопричина на нова омраза, на нови утрешни конфликти между народите, а напротив да ликвидира с причините за досегашната омраза и конфликти, като постави за база на новия ред на нещата нищо друго, освен
справедл
ивостта. Време е вече всички хора, а особено политиците и водачи те народни, да разберат, че не интересите на отделните народи, а именно
справедл
ивостта трябва да възтържествува, и че върховният и най-добре разбран интерес на всеки народ поотделно и на цялото човечество в неговата съвкупност е именно в
справедл
ивостта. Ние сме днес пред прага на новото. Това ново не може да има друго съдържание, освен: Справедливост. Иначе то в никой случай не би било ново. Новият ред на нещата изисква да се научим да мислим по друг начин — да се научим да мислим по нов начин. Досега ние мислехме и казвахме: Нашите интереси изискват това. Днес ний вече трябва да мислим и да казваме. Справедливостта изисква това. Когато интересът на отделните нации разрешава въпросите. мие можем да бъдем сигурни, че те ще останат завинаги неразрешени. Защото интересът няма мярка, няма насищане, няма задоволяване. И само когато Справедливостта разрешава въпросите, само тогава ще имаме истински мир, благоденствие и напредък за
към текста >>
314.
 
-
обстоятелствата и т. н. Това няма значение. Важен е фактът, а той ни дава право да провъзгласим: България може и трябва да си възвърне отнетите й земи само по мирен и по никакъв друг начин. Днес вече ние, българите, опитахме на дело и познаваме великата сила на търпението и на вярата в победата на доброто. И затова нищо не може да ни попречи да вървим и занапред по щастливо избрания път. Днес вече нашата вяра, че съществува един Върховен Разум, нашето упование в една Върховна Справедливост. почиват на твърда, непоколебима основа и ние не можем да се съмняваме, че ще получим това. което е наше, щом имаме тяхната подкрепа. Българите благодариха на различни световни сили за тяхното участие, за тяхната помощ при щастливото и мирно разрешение на въпроса за Добруджа. Това е напълно естествено и така трябваше да бъде. Но ние тук искаме да припомним, че истинска. най-голяма и най-дълбока благодарност за постигнатото ний дължим на една друга, неземна Сила, за която всички земни сили са само послушни оръдия. Съществува един Върховен Разум, съществува една Върховна Справедливост в живота – има Бог. живота — има Бог. ще кажем ние с думите, с гласа на народа. И на Него ний трябва да благодарим преди всичко, на Него ний трябва да уповаваме, защото Той държи в ръцете си нишките на съдбата на големи и на малки, на силни и на слаби. И днес, когато пред нас, като народ, както и пред цялото човечество, стоят още много неразрешени въпроси, ний трябва да подигнем очите си нагоре, без да губим
към текста >>
315.
 
-
ще бъде да го приемем и приложим доброволно, съзнателно и с радост, схващайки ясно колко велик и свещен дълг изпълняваме с това, и колко огромно е значението му за хармоничното развитие на целокупния живот. отколкото да се опитваме да му се противопоставяме. Една мирна социална революция се извършва днес в България, и нейният ход не трябва да се спира пред нищо. Частният интерес трябва да отстъпи пред общия. Всички участващи в процеса на производството трябва да получат своя
справедл
ив дял — трябва да имат осигурени сносни условия за живот. Това е задачата! Тя е велика и свята! Тя е равносилна на нещо повече от едно политическо освобождение. И затова средства и пътища за нейното разрешение гребва да се намерят и ще се намерят. П л а м е н КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА Макар че мнозина ще погледнат на този израз (заглавието на статията ни) като на преждевременен и прибързан, все пак, това не ще ни спре да констатираме наличността на известни признаци, които още не всички виждат. Може би материализмът, като философско учение и като всеобщо разпространен мироглед, проникнал еднакво както в интелигентните и учени кръгове, така и в широките народни маси, е все още в точката на своя видим апогей. Може би на мнозина се чини, че материализмът завинаги е станал господар на човешкото съзнание. Ние, обаче, виждаме ясно тия сили, които действат невидимо, но непрестанно и сигурно, за неговото разрушение Материализмът е една философска система, едно умствено. духовно състояние, което е
към текста >>
316.
 
-
е култура на насилието. Значи, време е да се даде място на истината. Някой казва: трябва да уредим живота си! Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли истината, и животът им ще се уреди. Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува само една сила, която управлява. И тогава той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност. „Давайте, и ще ви се даде!“ Правете добро и ще ви правят добро! Бъдете
справедл
иви и към вас ще бъдат
справедл
иви. Новото учение изисква никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя грешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние сам да изправи грешката си. Не мислете, че той не я вижда и не я знае. „Давайте, и ще ви се даде!“ Ако ние даваме, и Бог ще ни дава. Из беседа от Учителя, държана на 15 май, 1927 г., София. ПЛОДНИТЕ ДЪРВЕТА Един ден приказваме: —В природата съществуват и са във вечна борба два принципа: градивният, строителният, творческият принцип и разрушителният. Там, гдето владее първият, творческият принцип, животът се намира в състояние на подеме, на възход, на напредък. Там, където царува вторият принцип, животът се преустройва. Обществото може да напредва само тогава, когато в не го съзнателно и системно е култивиран първият, творческият принцип, като явление на колективната воля. Моят добър приятел X. продължи — На лозето имаме един
към текста >>
317.
 
-
нашата воля. Ето къде е именно днес полето за работа на будното човешко съзнание. Мисълта на всеки отделен индивид е жива, мощна сила, тя е една нишка, може би твърде слаба, ако бъде взета отделно, но заедно с хиляди и милиони други такива живи нишки, тя образува страхотна невидима сила, която застава като Ангел-пазител, като вечно буден страж на нашата сигурност. С нашата мисъл, с нашето будно съзнание, с нашия здрав разум, и, преди всичко, с нашето вслушване в оня тих, но
справедл
ив н мощен глас на Бога, който говори в душите ни, и с безрезервното изпълнение на заповедите, които Той ни дава, ние с пълна сигурност ще избегнем лошото, което иде, и ще отправим, за обща радост и щастие, влака на нашия национален живот към светлата, окъпана в слънце и изпълнена с цветята на благополучието, страна на небивало, неподозирано, всестранно духовно и материално величие. Времената .в които живеем, са важни и съдбоносни повече от всеки друг път. Да бъдем будни, и ние ще отправим страната и народа си по пътя, който води към сигурен успех. Пламен КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (3) (продължение от брой 267) Само истината е вечна. Само нейният живот и нейният блясък не могат да се нарушат и прекъснат от нищо. Наистина, като нейна сянка, като нейна вечна спътница, винаги в историята на вековете се явява и лъжата, заблуждението, но, както казахме по преди от едно по-високо гледище, те водят само призрачно съществуване. Достатъчно е да измерим само с тази мярка живота и същината на вярата в
към текста >>
318.
 
-
ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят. Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят. за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална
справедл
ивост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход. Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти. В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено. Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според
към текста >>
319.
 
-
ще умре, но ще умре само външното на плода, а костилката ще посадиш. Ти можеш да дадеш само външното, но онова, което имаш вътре в себе си, то трябва да живее. Човек не трябва да бъде роб нито на сиромашията, нито на богатството. Богатството и сиромашията трябва да му бъдат слуги, да ги учи как да изпълняват волята Божия. Богатите хора са носители на Божиите блага, които те трябва да раздават. Всички богати хора, които не са раздавали Божиите блага както трябва, ще бъдат съдени. Справедливо ще бъдат съдени за неизпълнението. Бедните хора пък ще бъдат съдени, че не са слушали както трябва. Значи, ние ще бъдем съдени за две неща: първо, че не сме щедри, както трябва, и второ че не слушаме както трябва. Сега вие всички се обезсърчавате, казвате: Какво ще стане? Старият свят на безлюбието си заминава. Преди да си е заминал този стар свят, ще го изпратим с почести с картечници, с топове, с поздравления, с ракети, ще му кажем: на добър час, на добър час! Новият свят ще посрещнем пак по същия начин. Тъй да го знаете, когато изгревът иде, някой път има буря. Тази буря е освежителна. Когато слънцето залязва, пак има буря. То е изпращане. Сега аз чета във вашите погледи думите: Кажи нещо утешително ? Да ви кажа: скръбта ви ще се превърне в радост, но след като пострадате. Сиромашията ви ще се обърне в богатство, но след като осиромашеете. Болестта ви ще се обърне в здраве, но след като боледувате. Болестта трябва да мине през вас и да си замине. Ще се спогодите с нея. Болестта иска.
към текста >>
320.
 
-
каква връзка има между двете явления? — Всяка нова мисъл виси в пространството и тежи над умовете, додето се приеме и се разтопи в съзнанията. Оная мисъл, която е правдива, но отхвърлена или осъдена, виси като присъда над лицата или над обществата, които са я осъдили. Не е ли ясно? Ония. които са гонили, изтезавали и убивали богомилите, а и мнозината, които са се радвали на тия изтезания е трябвало, според закона за причинност — да страдат под турци цели пет века. В историята има крайна
справедл
ивост. Светът е овеществена мисъл. Както лъчите строят кристали, тъй също мислите строят форми, отношения, събития, революции, войни, за да се възстанови накърнената
справедл
ивост. Който е потискал мисълта ще страда тъй, както не е страдал никой друг. — Разбирам това, но защо някои историци пишат, че богомилството е главна причина, за да падне България под турско робство? — Тъй пишат ония. които не знаят, че всички велики дейци от времето на вашето Възраждане са били някога богомили. Аз знам числата на дейците. Като се почне от Паисия, Ботьова, Раковски и Левски и се свърши с Дюстабанова, Обретеновци, Георги Минчев и Иван Андонов, всички борци за вашата свобода са били богомили. А чорбаджиите са били винаги врагове на богомилството, както и на апостолството за българската независимост. — Вие ме учудвате с тънките познания от областта на нашата история. — Историята както ви казах, е моя специалност. Ако бяхте русин, щях да говоря с вас за руска история, както с французите говоря за френска.
към текста >>
321.
 
-
света, това е Богомилството, единствения принос към културната история на света“. Нашите учени едва тогава се опомниха от вековното опиянение и почнаха да проучват и изследват Богомилството като положителна проява. Така ще бъде и за учението на Всемирното Братство, защото днес не само в България, но и в цял свят, ако има нещо положително, здраво, чисто, което носи живот и светлина, което проповядва мир и разбирателство, което внушава на управляващите спасителният път на човечеството
справедл
ивост и братство, това е учението на г-н Дънов. И ако около г-н Дънов има учени люде, видни музиканти и пр., както сп. „Душевно здраве“ само признава и всеки вижда, то не се дължи на нищо друго освен на факта, че те тук намират нещо повече, нещо по-логично от това, което вие във вашите клиники им давате. Да, така е, защото всеки ще се съгласи, че лудите в техните болници, с които се занимават цял живот още последователи не са спечелили, учения не са създали, пък и нищо свястно не са казали, нито някого на добро са научили. Накрая ще дадем един цитат от г-н Дънов от книгата му: „Божествен и човешки свят“: „Днес вярващи и безверници се оплакват от мъчнотиите в живота. Защо имат мъчнотии? — Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениални хора са станали такива, защото ден н нощ са работили върху своя ум своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните
към текста >>
322.
 
-
нямахме уши да слушаме песните огласящи простора? Какво би ни ползвало всичко това, ако нямахме ум, който да мисли право, ако нямахме сърце и душа, които да се радват? Новия свят ще се роди. Тон се е родил вече за мнозина. — Човекът на новото се отличава със своята щедрост, със своята широка душа. Новият свят изисква хора с отворени очи. Хора, които не са вързани за земните богатства като слепци. Новото има отношение към пробуждането на човешкото съзнание — приемането на върховната
справедл
ивост в умовете, приемането на оная велика любов. която има предвид благото на всички. Обикновено след вятър и буря настава тишина и спокойно ведро небе излива благослов над земята. Така и днес развихрената буря ще разруши оковите на егоизма, сковал живота на човека. Ще разведри човечеството. и ще му покаже светлия път на свободата и любовта. Днес почти всички говорят за новото, което иде. Раждането на новия свят, това е новия живот. В новия живот бедни хора няма. Тяхното богатство с пари се не купува. Златото на цялата земя дори не може да ти даде това щастие, което ти дарува новото богатство наречено: Любящо сърце, светъл ум и благородна воля. Пробужда се човешката душа. Пробужда се и вижда, че хората недостойно носят името човеци, че време е народите да се почувстват като синове на Един баща, взаимно да си помагат и да живеят като братя. И ще се сбъдне реченото от псалмолевеца „Аз ще ви бъда цар и вий ще ми бъдете народ, казва Господ“. Раждането на новия свят е като красива зора, която
към текста >>
323.
 
-
като според тях, там. в това подсъзнание, се укрива само подтиснатото. Това, обаче, според нас, не отговаря на истината. Царството на подсъзнанието е много богато и разнообразно. Наистина, там има черни сенки, но същевременно и бели пеперуди. Там се таи страхът, но там грее и надеждата. В царството на несъзнателното дремят еднакво властно злодеят и рицарят на саможертвата. Подсъзнанието с депо на потенциалната власт в човешката душа, неговите сили са могъщи, слепи, неумолими и
справедл
иви до жестокост. Те се подчиняват само на един закон: да се покажат, ако часът за това е настъпил, в зрителното поле на съзнателния ни живот и облечени в някаква форма, да направят неминуемо опит да се превърнат в трайно съдържание на живота ни. Зависи как ще бъдат приети, за да сполучат, или не. Силите на подсъзнателното са като огромните маси вода в един язовир, които ще извършат тая работа, към която ги отправим. Само посоката, знакът е във властта на съзнателното аз, но не абсолютната стойност на живата мощ, както и последиците. Когато пазачът на един бент бутне ръчката и отвори преградата, той не може да не очаква ефектът на падащите по надолнището водни маси. В тоя смисъл само можем да дадем отговор, относно предназначението на съзнателното аз в човека. Неговата най-съществена задача е да отваря и затваря правилно и навреме преградите на стихийните подсъзнателни сили. Един само лъч от вън е достатъчен, за да събуди силите, дремещи в човешкото подсъзнание. Преди да пристъпим към едно
към текста >>
324.
 
-
той е готов да ти услужи. Те са добрите братя, разумните братя и те работят сега за засилването на мира в света. И туй, което става сега, те ще го превърнат на добро. Всичко ще превърнат на добро. Сега хората разглеждат кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествена любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествена сила в себе си, ние се интересуваме кой народ ще развие онази голяма щедрост — да помага, да има
справедл
ивостта. Нас не ни интересува колко хора ще се избият. Защото хората след като ги избият пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че ония, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият, казват: Дръжте ги, дръжте ги да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни. Вие мислите да унищожите вашите противници? Хората се побеждават само тогава, когато ги обичате. Хората се побеждават само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така. Но в тази победа седи вашата свобода. Ако в една победа ние придобием свобода, и онези, с които воюваме, и те придобиват свобода. Туй воюване е на място Сега не мислете, че всичко това ще дойде по механически начин. Вие можете да кажете: Знаете ли какво нас ни казаха? — Онова, което аз ви говоря отвън, в него не седи истината. В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание. Когато говоря, аз ви рисувам една картина и вие трябва да разберете картината, която ви рисувам, не
към текста >>
325.
 
-
— дори а най-проницателните измежду нас. дори и тези, които ся проводници на неговата сила и осъществители на неговата воля на земята, не знаем и не можем да знаем какво Той мисли и какво ще направи утре. Нека мълчим, прочие. Нека не ставаме съдии на Бога. Нещо повече — нека не ставаме съдии дори и на хората. Нека търпеливо изчакали Неговата крайна присяда, която ще бъде присяда — праведна. Дори и тогава, когато не разбираме нейния смисъл, нейната същност, нейната необходимост и
справедл
ивост, дори и тогава присъдата на Бога си остава праведна: Ще отмери всекиму точно това, което му се пада. Ще въздаде всекиму според заслугите му. Ще направи това, което трябва да се направи, което не може да се не направи. Няма защо ний, хората, да се безпокоим. Съдбата на света е в Неговите ръце. Само в Неговите ръце. И само Той знае какво трябва и какво не трябва. Само Той знае защо това трябва да стане, а онова — да не стане. Мълчание! Излишно е, без-мислено и глупаво е да даваме ум на Бога: Той не се нуждае от нашите съвети. Мълчание и търпение: това, което Бог е замислил, утре ще излезе на яве. И всички ний ще се уверим, че то е много по-хубаво от това. което ний сме мислили и искали. Мълчание! Пламен Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането. В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и
към текста >>
326.
 
-
на прочистване, прекарва се през огъня, за да изгори и отпадне всичко онова, което пречи на доброто и правилно развитие на човешката душа, на обществото, на народите, на цялото човечество. В душите на людете, в стремежите на народите трябва да залегне и се пробуди оня възвишен принцип, който осмисля живота и който тласка човечеството към напредък и правилно развитие. Правилните проявления на човека и народите не са в потисничеството и насилието, което те прилагат, а в свободата и
справедл
ивите отношения помежду им. Но за да дойде това, за да се постигне тази може би на малцина мечта, в човека трябва да се пробуди едно велико, едно възвишено начало — любовта. Нов човек днес се ражда. Сред тия кръвопролития между народите, сред тази омраза и антагонизъм, които днес бушуват със страшна сила и сляпо подчинена воля на злия гений, се ражда новия човек — човека на любовта, който ще създаде нов ред, нови отношения между людете и народите. Огъня пречиства златото. Огъня ще пречисти и опомни човечеството и ще го върне от погрешния път, ще го върне от смърт в живот, от омраза в любов. Днес е огненото кръщение на човечеството. То не се вслуша в гласа на доброто, не се подчини на любовта, то даде място на чужди и пакостни примеси, затова именно днес минава през огън, за да излезе утре чисто, подновено, годно за живота. Силите в природата уравновесяват нещата. Бурите се явяват за да прочистят атмосферата, а с това заедно събарят гнилите дървета в гората. След тия международни бури
към текста >>
327.
 
-
питате кой ще победи от двамата братя, кой кого ще бие. Братята в къщи трябва да се примирят. Не трябва да има победа там. Но ще кажат някои: Каква санкция има, кой го е турил на това място? Питам: Когато запалят една свещ, кой дава право и санкцията на свещта да я турят на светилника? По кой закон става това? Има такова право, има такъв закон. Всяка свещ, която гори, има право да се тури на свещника. Човек, който гори и дава светлина, човек. който иде да прави добро в света, да бъде
справедл
ив, да бъде умен, той е пратен от Бога. Дори и дърветата познават кои са добри хора. Много пъти кравите дигат млякото си. Оплакват се, казват: кравата не дава млякото си. Казвам: не сте добри хора. Кравата, като я пипне лош човек, млякото й спира. Като я пипне добър човек, дава млякото си. Казваме: Нас хората не ни обичат. Не че не ги обичат, но дигат млякото си. Коя е причината? Ще туриш ръката си, ще покажеш на тия хора, че можеш да ги обичаш. Първото право на човека в света е да покаже, че може да обича. Това са неговите документи. Всеки човек, който няма акредитивни писма да обича, той не е излязъл от Бога. Защото това е твоето право. Единственото право в света, което човек е добил, е да обича. Тогава, какво да правим? — Това е моето право: да обичам, и да нося Божията светлина в света. Казвам: единственото право, което е дадено на хората, е да обичат. Всички други неща които те имат, са присвоени от тях. Всичките други работи не са Божествени. Думите имат сила чрез любовта. Всяка дума, в
към текста >>
328.
 
-
е нейната сила. Всичко това е много хубаво, много необходимо и навременно. защото националното съзнание, единен роден език и единомислието са първите условия за запазването и развитието на един народ. По това две мнения няма, и би трябвало всеки, който обича себе си и своя дом да живее за своята нация от която той е част. Това е хубаво и необходимо, но то е невъзможно, ако преди това в гражданството не се събуди, най-ценното и основно качество на една нация и на отделната личност —
справедл
ивостта, честността — високо нравствено съзнание при което личността да вижда себе си в другите и в своята нация. Горните качества са ос новата върху която се гради здрава, силна и културна нация, която има смисъл да съществува и която ще бъде носител не само на национални, но и на общочовешки ценности. В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на
справедл
ивост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка. Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето. Ние мислим, че душата на всички необходими условия за запазване и развиване на един народ е
справедл
ивостта, високия идеал на човечността и саможертва за цялото без оглед на лични интереси. Ние знаем, че нашия народ бе погребан от боляри и духовенство, които бяха дали воля на своя егоизъм и забравиха и дори потъпкаха народните интереси. Значи, егоизма погреба България, а
към текста >>
329.
 
-
ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи. Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава, по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне. Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, Престъпления и не
справедл
ивости. Нали, според нашите разбирания, „силата е право“ и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния“?! Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е
към текста >>
330.
 
-
САМО ВЪРХУ ПРАВДАТА! Искате ли да имате нещо здраво, нещо трайно, нещо постоянно? Искате ли да имате нещо истински разумно устроено и истински полезно? Искате ли да имате нещо, в което са изключени нерадостните, трагичните обрати на съдбата, в което да са изключени не известността и заплахата за утрешния ден — тогава изграждайте само върху Правдата. Понеже в живота, освен човешките закони, съществуват и Божествени закони, кои то са непоклатими и вечни, които са абсолютно
справедл
иви и затова не могат да бъдат заобикаляни, затова всяко нещо, което е изградено върху неправедна основа, няма траен живот в себе си, не носи трайни, благотворни резултати, а е осъдено на по-рано или по късно загиване. Няма значение за какво се отнася това: за личния ти живот ли, предприятие ли някакво градиш, семейство, дружество, общество ли градиш, или пък това се отнася за някоя държава — всичко, което е неправедно и е вложено в техните основи, не ще закъснее да даде своите отрицателни резултати. Хората често пъти, и дори много често, вземат на шега Божествените закони на живота. Те са като малки деца, които не вземат сериозно известни, непознати на тях реалности на живота. Това е много естествено, защото преобладаващото днес материалистическо разбиране на живота ги кара да не виждат в него нещо повече, освен слепи, несъзнателни сили на природата. За тях правдата има човешки произход и като така, за нея може да има само човешки норми и човешки санкции. Божествена, вечна, абсолютна правда
към текста >>
331.
 
-
които имат външни завоевания, а вътрешно са бедни? Те са толкова скромни в своите искания и постижения, ти искаш и от това ли да бъдат лишени? Ако завиждаш и страдаш за външни придобивки това е признак, че вътрешните още не са достатъчни да запълнят твоята душа. Отправи своя ум, сърце и воля към реални, вътрешни постижения. Ако си успял де се радваш на външните постижения на своя ближен, ти си станал по-богат от него. Станете съдружница, за да бъдете и двама доволни и приятели. Справедливостта е основно качество на личността и обществото; тя включва почти всички останали добродетели. В бъдеще, насилието, омразата и отмъщението ще се считат за позорни неща, от които ще се срами който ги прояви. Насилието, омразата и отмъщението сигурно водят към безсилие и фалит. Който не познава и не спазва закона на възмездието като защитник на правдата и слабите, той ще се смята в бъдеще от всички хоро за най-невежия. И обратното. . . Само човекът с прозорлив усет може де разбере тази велика и основна истина на еволюцията. Ние може да не сме постигнали напълно да обичаме, да прощаваме и да не отмъщаваме, но ако съзнаваме необходимостта и ако искрено се стремим да обичаме и прощаваме, ние сме направили една много голяма и важна стъпка към любовта, силата и съвършенството. Ние нямаме представа за чистотата и силата на нашата любов, ако не сме минали през изпита да обичаме своя враг. Чиста, кристална и божествена е онази любов, която се проявява към врага; в съвършено е когато прави човека
към текста >>
332.
 
-
някой знае да прави добро и не го прави грях е нему“ казва пр. Яков. „Не по малко е ясен и Учителя днес. Той казва: Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им. От тия думи е ясно, че силата на един човек иде от съгласието, хармонията му с природните закони Тогава нейните сили са и негови. И обратното, отиването срещу тия закони носи обезсилване и ограничения. Добрите резултати за нашата страна са дошли досега по тоя път. Мир,
справедл
ивост и доброта — това са здравите основи на които може да се гради. Человек е свободен да мисли и прави каквито и да са заключения. Истината не зависи от тях, но заключенията трябва да изхождат от истината, ако искаме те да имат сила и меродавност. Лодкаря е фактор в една лодка до като тя не е претоварена. Претовари ли я — нейната, а често и неговата съдба, са предрешени вече. Клюмналото цвете не ще речи, а малко вода само. Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно. Ето прости истини, които могат да дадат винаги добри резултати. Но те са само семена. Те трябва да бъдат посети в душите ни, за да дадат плодове - мисли, желания и дела в съответствие с тях. Признаването на една истина е равносилно с виждането и познаването, че нещо е хляб. Но за да имаш силата му, трябва да го изядеш! Л. Лулчев Зъболекар М. Стоицев ВЛАСТ И НАРЕДБИ Поради създаденото общо световно положение, преживяваме едни анормални и трудни времена. Сега и богати и бедни, и учени, и
към текста >>
333.
 
-
добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога. Мисълта е фактор на всяко дело. Първи път идва мисълта, после действието. Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя. Но има мисли, които препятстват. За тях човек сам си е виновен. Джеймс Ален в книжката си „Творческата сила на мисълта“ казва: „Всичко, което човек извършва, и всичко, което той не сполучи да извърши, е пряк резултат на неговите собствени мисли. В една
справедл
иво устроена вселена, дето изгубването на равновесието би означавало пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде неограничена. Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на един човек принадлежат нему, а не на друг някой. Те са докарани от самия него, а не от другиго. И те мотат да се изменят само от него, а никога от другиго. Неговото положение си е тъй също негово собствено, а не на друг човек. Неговото страдание и щастие се развиват отвътре. Както той мисли, такъв е. Както продължава да мисли, такъв си остава. * Ти си слаб. мисли, че си силен и ще станеш силен. Имаш някоя слабост, мисли, че се изправя, и действително след време ти ще я превъзмогнеш. Мисълта взема живо участие в уредбата на твоя собствен свят. Уредбата на един дом не можем да разделим от мисълта на домакина. Реда и порядъка в едно общество, държава и дори цялото човечество, не можем да разделим от колективната мисъл на членовете, конто ги съставят, и мисълта на водачите, идеолози те и държавниците, които ги
към текста >>
334.
 
-
ги напуснали. И далеч някъде, на хоризонта на недалечното бъдеще, всред океана на безпрогледната тъмнина, засиява малка струя светлина. Той идва — многоочакваният, многожеланият, възлюбеният мир. Той идва, защото не може да не дойде. Но какво ще ни донесе той? Всички чакаме нещо хубаво от него. Всички се надяваме, че той не ще бъде като своите предшественици — зародиш на нови смутове, недоволства, омраза и бъдещи борби между народите. Всички с право искаме той да бъде въплъщение на
справедл
ивостта, — да бъде лек на досегашни станали вече хронически болки, да възвести нова ера в отношенията между народите. Мир без
справедл
ивост не е мир, а само начало на нови бъдещи войни. Има ли хора, още повече такива, които ръководят съдбините на своите подобни, които още да не са разбрали това? Нам се струва, че тази истина е ясна и безсъмнена дори и за малките деца. Нима учените, силни и умни управници на народите не ще я разберат? Или ще се остави да възтържествува пак временното над вечното, омразата над здравото разбиране, жаждата за отмъщение над чувството за
справедл
ивост, егоистичния интерес на отделното над общия интерес на цялото? Мирът трябва да носи добро за всички. Ние трябва да се молим за такъв мир. Ние трябва да желаем такъв мир. Ние трябва до присъединим молитвите си към тия на близките на воюващите, но да искаме
справедл
ив мир, — мир, който като слънце до огрее всички. Има пътища и начини, по които да стане това. То не е невъзможно. Народите трябва да си подадат ръка. Те
към текста >>
335.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Душата на Германия. Той нрави сравнение между количествата на известни видове престъпления, разглеждани от английските и германските съдилища, за един период от десет години. Като правя това сравнение, трябва да припомня, че населението на Великобритания е около четиридесет милиона,когато това на Германия е седемдесет милиона, и че трябва да прибавим 75% върху числата за Англия, за да видим, ако двете страни биха били на еднакво морално равнище, какво бихме могли, но
справедл
ивост, да очакваме за Германия. Но даже и след като допуснем това, ще видим едно действително поразително несъответствие. Простете ми, ако статистиките са безвкусни, но ние трябва да разберем, как дойде това мрачно състояние на работите. Професорът взима първо престъплението на злонамерено или престъпно нараняване. От тоя род престъпления в Англия има 1262 случаи, на които за Германия би съответствували около 2200. Обаче, действителното число е 172,153. През същото време в Англия имаше 97 убийства, според които би требили в Германия да има 170, а те са 350, почти двойно, отколкото би трябвало да се очаква. Но въпросът се усложнява от това, че в Фатерланда стават стотици и стотици човекоубийства, които германския закон технически не нарича убийства и които, следователно, не се доказват, в статистиките за убийствата. Кражби в Англия имало 216, което предполага за Германия 380: в действителност. е имало 9,381. Случаите на кръвосмешение у нас са били 56; бихме могли, следователно, за Германия да
към текста >>
336.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на
справедл
ивите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по
справедл
ивост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи. Тия принципи са насочени да установят равенство между хората. Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи,
към текста >>
337.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
за да записват абонати. Г. г. настоятелите могат да събират и обявления (реклами) за коридите на списанието Понеже е обявено, че за ваканционните месеци юли и август списанието не.ма да излиза, то съобщава се, че 4-та книжка ще излезе от печат на 1. септември т. г. До тогава всички наши настоятели трябва да употребят най-големи усилия, за да увеличат броя на абонатите. Има случаи на записване един до трима абонати, от чийто абонамент настоятелят удържа 10%. Това е неправилно и явно не
справедл
иво, защото по тоя начин всеки единичен абонат би могъл да се запише чрез другиго и така да намали произволно абонамента си с 8 лв., с което се ощетява изданието и се увеличава още повече дефицита. Трябва да се разбере, че правото на отстъпка 10% се следва на оногова, който запише 10 и повече абонати, а не по-малко от 10. Г. г. сътрудниците се умоляват да имат пред вид, че ръкописите, предназначени за всяка книжка, трябва да постъпват в редакцията най-късно до 15-то число на месеца, за да не се спъва редовното излизане на
към текста >>
338.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— на всичко обърнал гръб. Бил велик възпитател. Прекарал е години в размишления и уединение, преди да обяви своите планове. Тогава тръгнал смело напред и проповядвал своите възгледи с успех. Той могъл да увлича масите народни. Срещу него, като новатор и опасен елемент, се явило противодействие от страна на духовенството. Така се предизвикало възмущение. Държавната власт се опитала да го унищожи — — — това му докарало много безпокойствия и често имало опасност за живота му. Обвинявали го не
справедл
иво. Най-сетне учението му хванало здрави корени и намерило одобрение между разумните и образованите. Учението му трае до днес. (Къде се е случило всичко това?). — В една топла страна, по-южно от нашата, далеко на изток. Не мога да определя разстоянието до там, то е било едно место в стария свят. По-силно впечатление имам от неговия дух и неговия живот. (Колко привърженици има той днес?) — Твърде много. Повече отколкото се предполага. (В кой век е било това?). — Преди християнското леточисление; това учение съдържало много от Христовите принципи; той бил пророк като Христа. (Как може да се сравнява с Исуса?). — Той много му приличал. Рождението му било предсказано, както това на Исуса, и характерът му приличал на Исусовия. Той вършил неща, които се считали за чудеса — излекувал болни. Той проповядвал нравственост и вяра в Бога, вместо в Боговете, проповядвал любов и верност, да правим това, което искаме да правят нам. Той се стараел да предотврати войната и мъчението на животните. (Учението
към текста >>
339.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, не
справедл
иви и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с
към текста >>
340.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер. Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни. Обаче, и те не са създавали всички добри условия около майката. Жената, когато е бременна, трябва да усеща, че мъжът й е
справедл
ив, че той културно стои високо. За жената, когато е бременна, нейният мъж трябва да е идеал; тя трябва да вижда в него добри черти. Тя никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато жената стане бременна, и се сърди на мъжа си, че той я е направил нещастна, то детето ще бъде лошо, нещастно. Когато детето бозае от майка си, магнетическа сила излиза от майката и преминава в детето. Тази магнетическа сила възпитава и усилва детето. Друга една жена не може да замести майката в това отношение. И друго: майката никога не трябва да се гневи, когато кърми детето си. Днес хората не внимават, какво влияние може да произведе майката с млякото си върху детето. Семейството и педагозите грешат по отношение на храната, която трябва да се дава на младото поколение. Разбира се, ние никого не обвиняваме, понеже тази грешка става поради незнание на окултните истини. Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира училището и изобщо възпитанието, ще реформира
към текста >>
341.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
двора на баща си, ти бе обвинен в простъпка, неизвършена от тебе? Вместо да чакаш спокойно, до като разумът на твоите близки да се просвети, за да видят истината; вместо смирено да приемеш унижение, като разплата за миналия дълг на твоята карма, ти се защищаваше, ти доказваше своята невинност и даже ти се възмути и негодуваше. Ето твойта първа слабост! - О, Господарю мой! Ако тия обвинения бяха заслужени, не щях да се възмущавам, отговори Джета. - Царевичо! Добродетелният и
справедл
ивият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася не
справедл
ивите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя. - Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да
към текста >>
342.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
бащата мисли, че обича детето си, а обича само собствените си възгледи, собствените си очаквания в него. Тогава той си позволява да упражнява пълна тирания върху духа на детето, той го подчинява на своите желания. Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота. След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма не
справедл
ивост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението. Продължителността на тези времена на спокойствие и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване. През времето на почивката, обаче, родителите би трябвало да бъдат освободени от всички искания от страна на техните възрастни
към текста >>
343.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
опитам да поставя пред вас, макар и не съвършено, само няколко от точките, които можете да изслушате и да обмислите, за да решите, дали прераждането е една разумна хипотеза или не. Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен. Вижда ми се по-
справедл
иво, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието. Правия начин, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е. теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния
към текста >>
344.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
да има любящи бащи и майки? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни,
справедл
иви, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер,
справедл
ивостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х. Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! * Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! * Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... * * * ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... * И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- * но
към текста >>
345.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
март 1821 год., през което време е имала често тайни разговори с императора. По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх. Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред народите си истински образи на
справедл
ивост и милосърдие. Друг един посветен, Хоене Вронски, (Józef Maria Hoene-Wroński) философ и математик, е имал също голямо влияние върху заместника на цар Александър, брат му Николай I, който се възкачи на престола в 1825 год. Вследствие на известни факти, които останаха тайна, Вронски трябвало да напусне Русия. По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските народи“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“. * * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално. Приет в главните тайни мистични дружества в Европа, той бе свързал отношения с много окултисти и розенкройцери. В януари 1880 г., великият княз Константин му представил един чуден германски медиум, барон Хенрих Лангсдорф, внук на един стар руски посланик. Ето при какви обстоятелства е станало това представление: когато се намирал на визита у графиня Галв, в хотел
към текста >>
346.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Образът се предизвиква чрез физически впечатления. Той е, следователно, една психограма, а самият метод — психография. Бихме могли да подчиним психографията и фотографията на по-общото понятие радиография, като координирани разклонения. Една фотограма или светлинна картина е също такъв специален вид от лъчеви картини, както и психограмата. III. ПСИХОГОНИТЕ КАТО ОБЕКТ НА ЯСНОВИДСТВОТО И НА НАБЛЮДЕНИЕТО ЧРЕЗ КИЛНЕРОВ НАВЕС До сега на нашите обяснения можеше да се противопостави
справедл
ивият упрек, че психогоните са само хипотези, макар и рационално опрени върху енергичните действия на хипнотичното внушение, теоретичния анализ на процесите при телепатията и пр., — само едно сетивно възприемане на психичните процесии форми, обаче, би могло да въздигне тази нова психологическа система до степента на една добре обоснована теория. Сега може да се посочи, че прякото възприемане на психогоните е една проблема, подхваната вече практически и систематически. Не само така наречените ясновидци, които претендират, че могат да виждат и описват психически актове в определени форми и бои, а е турено начало, тези „субективни“ образи да се проверяват и доказват чрез експериментални (обективни) средства. Голямо заблуждение е да се вярва, че светът се вижда на всеки човек еднакво, че той представлява всекиму същата картина. Независимо от художническото вдълбочаване, музикалния слух (различаване на хармонии), погледа на рисувана (различаване нюансите на боите) и пр., има големи различия изобщо
към текста >>
347.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
десет, както сефиротите на Кабалата, и те са едно откровение по-пълно от християнското. Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му. Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария. Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли не
справедл
ивите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии. Истината е тази, че религията прогресира едновременно с развитието на човечеството, но остава същата, като се преобразува постоянно. У египтяните Исус Христос се наричал Озирис, а в Скандинавия Озирис се наричал Балдур. Той бил убит от вълка Жйорис и бил възкресен от Водан или Один, а валкириите на Валгала наливат в чашата му хидромел. Скалдите, друидите, бардите възпяват смъртта и възкръсването на Таренуса или Тетенуса, и раздават на вярващите свещената омел, както у нас върба, и се покланят на вдъхновената с девственост жрица на островите на Сена. Затова ние можем с чиста съвест и спокоен разум да изпълняваме задълженията, които ни налага нашата рели- тия. Църковната[служба е всенародно дело, което се повтаря с неуклонно и упорно желание. Такива действия са полезни за заякчаване на волята; като упражнения, те ни завеждат
към текста >>
348.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
и препълвало залите, в които говорил, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му. Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи. Пред вид на това, полезно е за четците ни да ги запознаем отблизо с личността и творчеството на тоя велик работник, който
справедл
иво е спечелил общите симпатии и съчувствия на здравомислещите хора. Рабиндранат Тагор е роден в Калкута (Индия) през 1861. година. Баща му бил известен като „мъдрец“ или „махарижи“, двамата му братя били артисти, а третият му брат бил философ. Самият Рабиндранат е не само мистик, поет и музикант — понеже поезията и музиката са неразривно свързани за всеки бенгалец — но и „мъдрец“ и даже „светия“ за индусите, които го наричат: „нашият пророк“. На 23-та си годишна възраст той се оженил, но към четиридесетата си година, « продължение на късо време, изгубил съпругата си, дъщеря си и най-малкия от синовете си. Дълго време той управлявал именията на баща си, след което тръгнал да пътува, като по-голямата част от времето си прекарва в Англия. През 1913. год. той получи литературната премия Нобел. Освен няколко драматически трудове, той е написал на бенгалски, в стихове, горепоменатата сбирка Гитанджали която впоследствие превел на английски в проза, а напоследък издал Растящата луна, Градинарят на
към текста >>
349.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
да я отгатнат. Те отговарят на тия скърби с религиозни утешения. Свещеникът говори в името на вярата, на Откровението. Но вярата не се налага и не е приета общо, както си въобразяват; аз познавам свещеници, владици, кардинали, които също не вярват, а я изучват само от социална нужда. На земята има петдесетина различни религии, полезни може би, но неприемливи от философско гледище. Пред подобни зрелища, като току що представеното, техните водители могат ли да убедят, че един
справедл
ив и добър Бог управлява човечеството? Човекът на науката не седи нито на стола на изповедника, нито на евангелската катедра, и казва само това, което знае. Той е, преди всичко, лоялен, откровен, независим, прям. Неговият дълг е да изучва, да търси. Ние все още търсим и не претендираме, че сме намерили всичко, и най-малко, че сме получили от Небето откровението на истината. Това е всичко, което можах да отговоря на непознатата жена, като я обнадеждих, че ще види един ден сина си но още отсега може да бъде в духовна връзка с него. Какво щастие бе за мене, като изпратих на душата й едно освободително уверение! Но аз нямам, като Огюст Конт, Сен-Симон или Анфантен, илюзията да си въобразявам, че съм някакъв велик жрец на една нова религия. Но при все туй. нека никой да не се съмнява, че всемирната религия на бъдещето ще бъде основана на науката, и в частност на астрономията, съединена с психическите знания. Нека търсим смирено, и всички заедно. Аз се извинявам пак, за дето възпроизведох
към текста >>
350.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
са създадени да се обичат, да работят и да си помагат. И тогава всички ще добруват. При тия условия няма да се вършат престъпления, не ще има и нужда от затвори, грубата физическа власт, като принудително средство, ще стане излишна, и държавата, като организирано общежитие с репресивни закони, ще бъде една отживелица. Единственият закон за любовта и братството ще бъде достатъчен да разреши всички противоречия и недоразумения. А това води неминуемо към нова социална уредба и към
справедл
иво разпределяне на благата. Всеки ще има това, от което се нуждае, и всеки ще се радва на плодовете от своя труд, без страх да бъде ограбен от другиго. Така възроден един народ, той ще стане образец за другите и това негово възраждане ще повлече изменение и в техните понятия и нрави. Границите между народите ще станат непотребни и човечеството ще може един ден да се обедини. Това вече се схваща добре от всички народи, в които се забелязва жив стремеж към осъществяването на Христовото учение. Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия свят и не ще мине дълго време, когато великите принципи на любовта и братството ще възтържествуват. Тоя тържествен ден наближава, защото човечеството е достигнало вече кулминационната точка на своето напрежение във всичките си материални и духовни области. Опитите за изнудване между народите няма да успеят, защото съзнанието за неправдите не може да ги понася вече. Една върховна нужда от
справедл
ивост предизвиква у онеправданите колективна
към текста >>
351.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
у децата причинява именно туй, което без този страх не би се случило. Затова трябва да окръжаваме децата с мъдри и мощни мисли, които да ги направят способни да посрещат злото и да го побеждават. Изобщо страхът, раздразнителността, скъперничеството, алчността, гнева, ревността, злобата, постоянното критикуване, силните низки желания и др. подобни състояния действат разрушително върху организма и причиняват според степента и силата си, по-силни или по-слаби болести. Напротив,
справедл
ивостта, благоволението, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве. „От самия човек зависи, дали неговия дух да живее в една къща от растящо величие и красота или в бедна колибка, която трябва да се срути скоро в развалини“. От чертите на лицето, от гласа и движенията може да се заключава за действията на мисълта, както и ако знаем известно състояние на духа — ние можем да предвидим последиците. Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните. Затова трябва да се освободим от внушението какво всички хора, щом встъпят в известна възраст, трябва да се считат за стари. Защото самото внушение ги прави наистина такива. Аз зная жена 80 годишна, която има изглед, движения и пъргавост на 22 годишно момиче и даже по-млада, ако се вземе пред вид, че днес момичетата твърде
към текста >>
352.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието и опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една
справедл
ива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914 — 1918 год., ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът на което заседава в Женева (Швейцария). Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите
към текста >>
353.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе. Разбрах, че се касае за същия пръстен, който бях имал нещастието да намеря. Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена. Чужденецът успя да си вземе пръстена и понеже беше убеден, че аз бях действал честно, той ми подари 200 жълтици, като възнаграждение за наказанието, което аз не
справедл
иво бях претърпял заради него. „Навярно ще си помислите, че тази кесия злато ми принесе полза? Съвсем не, никак не! — Тя стана причина за нови нещастия. „Една нощ, когато мислех, че войниците, които живееха в същата палатка с мене, спят дълбоко, аз си позволих удоволствието да броя съкровището си. На следния ден аз бях поканен от другарите си да пия шербет с тях. Какво бяха турили в шербета, който пих, не зная, но аз не можах да устоя на съня, който ме налегна. Заспах дълбоко и когато се събудих, намерих се, че лежа под една палма, на значително разстояние от лагера. „Първото нещо, за което помислих след като дойдох на себе си, бе кесията ми с жълтици. Кесията намерих в пояса си, но като я отворих, видях, че тя бе пълна с камъчета, и че в нея нямаше ни една жълтица. Не се съмнявах, че бях обран от войниците, с които бях пил шербет, и бях уверен, че някой от тях трябва да е бил буден, когато броях парите си, понеже, като не бях поверил никому тайната за богатството си, те не биха могли да
към текста >>
354.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
разпрата между школата на внушението и медиумизма заплашваше да се увековечи, когато, има вече петдесет години от тогава, в 1855 и 1867 г.( за да бъдем точни, един австрийски учен, барон фон Райхенбах, публикува своите първи съчинения върху ефектите на „Ода“. Доктор Carl du Prel, един германски учен, допълни съчиненията на Райхенбаха и, надарен с първостепенен научен дух и с интуиция по някога гениална, можа да извлече всичките важни последици от тях, И до сега още не са признали
справедл
ивите му заслуги и неговите съчинения и до днес не са получили разпространението, което заслужват. Това на трябва да ни учудва — напредъкът на официалната наука, едничката която прониква чак до широката публика, е всякога по-бавен, отколкото напредъка на независимата наука. Трябвало е по-вече от сто години, щото електричеството на Волта да стане нашето модерно електричество и цар на индустриалния свят. Трябвало е също по-вече от един век изминат след опитите на Месмер, щото хипнотизмът най-после да бъде признат от академията на медицината, изучаван в университетите и нареден между науките за лекуване .. . Ще трябва може-би още толкова и за опитите на Райхенбаха, усъвършенствани от du Prel и допълнени от de Rochas, за да бъдат напълно използвани. Чакайки това, ние виждаме, че тяхното изучаване хвърля чудесна светлина върху цяла серия от тъмни и объркани явления, съществуването на които за пръв път е обективно констатирано и произходът — правилно отбелязан. Райхенбах 5) действително е открил
към текста >>
355.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
който е в състояние и е готов да ти помогне“. Аз бях покъртен от тази добрина, особено дето бе проявена в такова време. Тогава брат ми изпрати един от робите си с мене в магазина, в който сега вие ме виждате, господа. Робът, по поръка на господаря си, донесе с нас моята китайска ваза и ми я предаде с тия думи: „Червената боя, която бе намерена в тази ваза и в нейната другарка, бе първата причина, за да направи Саладин това богатство, на което сега той се радва; поради това, съвсем
справедл
иво е, той да сподели своето богатство с брата си, Мурада“. Сега аз бях поставен в много благоприятни условия, но умът ми бе много смутен от мисълта, че аз, може би, ще стана причина за разорението на брата си. Аз знаех, че ханъмката, която бе поръчала огледалото, имаше зъл нрав, и разочарованието от счупеното огледало можеше да я накара да напакости на брата ми. Тази заран, обаче, брат ми прати да ми каже, че при все че ханъмката е много сърдита, тя е казала, че не ще си отмъсти само под едно условие, изпълнението на което зависело от мене. „От мене?“ извиках аз. „Ето щастие! Кажете на брата ми, че всичко бих сторил, за да покажа голямата си признателност към него и да го спася от последиците на моята глупост“. Робът, който 6t изпратен от брата ми, не бе склонен да ми каже това, което се искаше от мене, казвайки, че господаря му се бои, че не ще ми е приятно да удовлетворя желанието на ханъмката. Аз го помолих да говори без стеснение, и тогава той ми каза, че султанката бе казала, че нищо не
към текста >>
356.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
си страдания и странния им характер като действие на предначертаният и волята на Бога и изказваше чувствата си в поетическа форма. Понеже и на мен почна да пише в стихове, някои бяха готови да кажат, че аз съм дал тая способност на бодната с магнетическата си сила; но тя говореше в стихове още преди да я познавам, и не без основание са нарекли Аполон бог на лекарите, поетите и пророците. Сомнамбулизмът дава способности да се пророчества, да се лекува и да се пише поезия. Колко
справедл
ива е била идеята на старите за сомнамбулизма! И колко ясно го намираме смесен във всичките им мистерии! Великият лекар Галиени дължи успеха си много повече на нощните сънища, отколкото на цялата си медицинска наука. Аз познавах една неграмотна селянка, която в сомнамбулно състояние говореше в стихове. Грешките, които хората разпространяваха по адрес на г-жа Хауфе, са непонятни: никога аз не съм ги видял да дадат тя по-бляскаво доказателство за наклонността си към клевета, отколкото при тия обстоятелства. Тя обичаше да казва: „те имат всичката власт върху тялото ми, но нямат никаква върху духа ми“. Между това мнозина, които, водени само от просто любопитство, дохождаха при леглото й, докарваха ми много неприятности. Колкото за нея, тя приемаше любезно всички, макар че умората, която изпитваше от това, да й причиняваше много страдания и тя постоянно се защищаваше от ония, които най-вече я клеветиха. И добрите, и лошите тя ги приемаше еднакво. Тя умееше да различава лошите намерения всякога,
към текста >>
357.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
и за позор, при тебе ида бос, с глава открита, ведно със теб да нося ярема на греха и целия ти страх, ведно със теб да пея на любовта тайнствения химн, че тя едничка може да забави деня на Страшний Съд. О брате месецо, о вий сестри звезди! О рози късани с нечисти пръсти — хвалете с мен и с целий свят ведно и с брата огъня, със сестрата ни вода, и с всичко, що расте, пълзи и разцъфтява, и с всичко, що гори и що гаснее, и с всичко, що шуми, звъни и шепне — хвалете, хвалете, хвалете най-
справедл
ивий Съдия, че Той чрез любовта Съдът си ще забави . . . Стихнете, птички! Брат ви да запее, че пълно е сърцето му, че страда с онуй Страдане, от което се ражда Любовта . . . Че своите ръце протяга и гледа в светлината, където плуват трънени венци изплетени за кръста, че слуша оня вихър, кой Ти си го създал, о Господи, за да разбираме чрез него дихането на Твойта Същина — да слуша шепота, създадений от Теб във клоните на евкалипсиси, във тихий шум на сребърни маслини и пинии и кипариси, и тях отзвука тайнствен да усетим на Твойто битие. Не, не! Със мен запейте светъл химн, тъй както пее слънцето, когато върху лъките се разлива, връх тия нявгашни руини, връх моя роден град, връх тия горски върхове мъгливи! Хвалете го, хвалете го със мен, че Той крила ви даде, за да се къпете в лазура! Че Той ви даде кръглите зеници, да гледате на тоя кръст, на образа на Серафима Че Той ви даде синури и ниви и върхове дървесни, да има де да кацате за отдих· И Той на огнйовете заповяда да греят, за да може
към текста >>
358.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял! Когато от Своя покой, когато от Свойта любов Ти слънцето, звездите отдели да се разбият в свойте елипси, за да се стори туй, що ни погълна! Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат! Държиш в ръка везни и меча
справедл
иви, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах! Притули се до мене завистта със свойто жълто лоно, свойта голота, и във душата моя зацарува. И рече ми да гледам аз накриво на славата на своя роден брат. И крадях — ограбих дискоса, оставен във Твоята обител свята! Виновен съм, голям е моя грях! Веднъж в огромен, милионен град, забързал към смъртта, която ме очаква, аз жадно стъпки спрях пред куп злато: и като мълния, която пращаш Ти — виновен съм,голям е моя грях! Позорна мисъл озари душа ми: да убия пазителите на Молоха аз и мястото им да заема после! Боже! Лъжлив пророк бях аз и богохулствата не съумях да спирам тъй, както богохулствам пред Тебе днес! Неправдите на брат си не простих, а сам ги вършех аз — като негодник. И от тълпата бягах във
към текста >>
359.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
имат съвсем малки резултати, но онзи, истинския метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен“. Новалис казва в своите „Фрагменти„: „В света има само някои цветя от неземен произход и които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Любовта е крайната цел на мировата история, амин на вселената“. Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че аз вярвам в
справедл
ивостта на безкористната Любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта. Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред Любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божеството? Не показва ли ти тя рая през дупката на гроба? Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни? Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога“ (Шилер: „Писма на Юлий“. За Толстой Любовта е едничкия пълен израз на истинския живот15). Любовта, тая велика сила във всички области на живота, е най-важният фактор и във възпитанието. Това изтъква и г. Дънов в горния цитат. Както казва той, този велик възпитателен фактор още не е приложен. В новото училище, в училището на бъдещето, любовта ще бъде най-важният възпитателен фактор. Достоевски, великият познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция е имал вярно разбиране на
към текста >>
360.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
съчинение авторът дохожда до заключението на целия си живот, посветен само на една идея: той, един вид, кодифицира спиритическите явления. Подобно на полковник де Роша4), той изучва последователните животи, случаите, когато живи хора са запазили ясен и точен спомен за миналите си -съществувания и доколкото тия спомени са проверими. „Остава да се заключи — казва Делан — че ние идваме пак в тоя свят толкова пъти, колкото е необходимо за нашата пълна еволюция и пълен разцвет“. Този
справедл
ив закон ни обяснява социалните и интелектуални неравенства. И легитимно е да страдаме, след като сме накарали другите да страдат, и да бъдем ограничени в нашите достижения, след като сме злоупотребили с властта си, за да ограничим не
справедл
иво свободата на другите. От това гледище, животът е най-хубавата поема, коя го може да се види. Тя съединява в едно голямо протежение всички творения и всички видове. Тя е хармонична и логична, защото знаем, че пътищата, даже и ако ни изглеждат тежки и неудобни, ще ни заведат към целта на желанията ни: към светлината. Същото е и със социалните условия: какво важат преходните изпитания на сегашния живот, когато последният е резултат от нашето минало и че, в следните животи, ние ще имаме тази награда да използваме лишенията, които сме претърпели сега. Такова е голямото дело, извършено от бележития покойник. Всички психисти могат със задоволство да констатират, че в неговите безсмъртни трудове се намира блестящо потвърждение на основните точки на тази
към текста >>
361.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
идеи, окултистът работи колективно и индивидуално. Тук окултистът е ученик: той се учи, работи върху себе си, като се старае да асимилира, да оживи всичко, което слуша и вижда, той се учи правилно да мисли и искрено да чувства, изобщо — подпомогнат в своя растеж, развива добродетелите си. Той упражнява своята дейност и вън от обществото, в кръга, в който се движи. Има ли по-велика задача от тази да бъде човек в живота и над живота, да служи на най-съвършеното, на най-възвишеното, най-
справедл
ивото, най-идеалното — на Бога? Обществената дейност на окултиста е най-разнообразна. Той може да се прояви в беседване, в литературна или музикална дейност, а най-главното, с живота си и с добрите си дела, които говорят най-красноречиво. Примерът, образецът е осъществяване на изказаното, на желаното. По този начин, като прилага в живота си това, което се говори от неговия ръководител, той изказва най-силната проповед, като дава пример на най-висш морал. Окултистът се стреми да осветлява пътя не сегашното и бъдещето поколения. Науката, наречена телепатия, доказва,, че човек със силата на мисълта си е свързан с всички добри хора и с всички висши същества, видими и невидими. Колективно той представлява единство, сплотеност, общ организъм и така може да образува една мощна духовна вълна. Окултистът съзнава своя дълг спрямо близките, обществото, човечеството до толкова, до колкото е развито и разширено съзнанието му, и се движи по закона на свободата, която не се дава отвън, а е един вътрешен
към текста >>
362.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
кабалисти са само най-просветените умове, мъдреците, които са развили у себе си висшите умствени и духовни сили и могат да проникнат до Центъра на Творението и да се доближат до всезнанието. За четците на Всемирна Летопис се дават постепенно само основните кабалистически познания, с помощта на които, паралелно със сведенията от другите окултни науки, да разширят н вдълбочат своя мироглед1). Cледователно, Кабалата, най-специалната и всеобемната окултна наука, не е за всекиго. Както
справедл
иво забелязва французкият коментатор на Сифра Дзениута („Книгата на тайните“), Албер Жуне, знанията, които дава тая наука, се изплъзват за обикновения ум така, както ултравиолетовите и инфрачервените лъчи на спектъра не може да се доловят от простото човешко око. Изисква се един извънредно остър ум, за да бъдат те разбрани. Божествените тайни са се знаели преди Христа само от някой пророци и от някой посветени. След Христа и разрушението на Ерусалим от римляните, първенците на еврейския народ са изгубили тия знания, защото те били неписани, а са се предавали устно. Когато е било забранено на евреите да плачат върху развалините на свещения град, останал е само един от главните учени равини, Симон Бен Йокай, който е устроил прочутото в еврейската свещена история „велико събрание“ начело със седем души равини и на тях е предал устно всичките тайни, които той е знаел2). Те са били, в същност, тайните на Христовото учение, но забулени и откъслечни, без оная дълбочина, която личи в посланията на
към текста >>
НАГОРЕ