НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
- музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва
свещенодейст
вието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско. Ние имаме скъсяване, отсичане на звука. И в някои народни песни се среща ,,и"-то. Това е влияние от гръцкото духовно робство. Трябва да се отърсим! Музиката събужда душата в храма. И я възвисява към Бога. И затуй: свещените песни на изтока са тихи. Те нямат силно пеене, защото, тихото пеене облагородява. „Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег. Трябва да приложим музиката в живота. Да почваме дневната работа с музика. За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни
към текста >>
2.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно. В това направление ежедневният опит е много поучителен за ония, що наблюдават. От съществено значение е настроението при ядене. Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая - стомашна дейност без сътресения. Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние. Нещо повече, мнозина смятат яденето като
свещенодейст
вие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря. Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение. За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия
към текста >>
3.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
душата си в него. Каквато и да е работа, се облагородява от човека, т.е. от това, което ние влагаме в него. Не е важно само, дали твоята дейност е физическа или научна, художествена и пр. Важно е преди всичко, твоята дейност любовен акт ли е? Това важи еднакво за всеки вид дейност: от най-грубата наглед физическа до най-префинената духовна. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо религиозно. Това е издигане цената на всяка постъпка. И най-малката наглед постъпка чрез това става
свещенодейст
вие, религиозен акт, висш акт на проява на човешката душа. Днес човек е роб на труда. При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е. Любовта да стане импулс за неговата дейност. И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост. Свободата носи радостта. Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества. Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до
към текста >>
4.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА ПЪТ ЗА МУСАЛЛА Ранни зори. Звездите още трепкат по небето. Тихо. Само кристално бистрите води, що изтичат из голямото езеро, шумят и пят своята вечна песен. Езерото е красиво огледало, в което се оглежда Мусалла със снежни преспи и небето, и звездите!... Тишина. Красота. Чистота. Навред, като че всичко - и камъче, и тревица, и цветенце, и птички - като че всичко присъствува във великия, неръкотворния Божи храм, където сам Бог - безграничната и всеобемна Любов,
свещенодейст
вува при хор от ангели. И това
свещенодейст
вие добива своята най-голяма тържественост при изгрев слънце, за да премине на друга гама след това; че целият живот не е нищо друго, освен
свещенодейст
вие за разумния, за чистия, за просветения човек. =============================== От 22 март започна да излиза вестник „Живот" с редактор Л. Лулчев и директор А. Бертоли. Препоръчваме го на всички наши читатели. Братското книгоиздателство издаде каталог на всички братски издания. Изпраща се безплатно всекиму при поискване. Вести и книгопис по липса на място ще дадем в следващия брой. =============================== Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО внася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Открита е подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 80 лева. Адрес на сп. „Житно Зърно": Никола Нанкова, Ул. Дондуков № 16 (до кино Пачев) - София. НАСТОЯЩАТА КНИЖКА -
към текста >>
5.
ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
и подвиг. Неговото име е свещена Любов, свещена Мъдрост, свещена Красота! Помнете, о ученици мои, няма по-голямо съкровище за вас ни на земята, ни на небето от тоя вълшебен извор! Бдете над него и благославяйте Превеликия и Вселюбящия за безмерната Негова милост. Бдете над свещения огън на вашите души. Да пламти, да расте и да се разгаря непрестанно - това да бъде за вас върховния закон и върховната ви грижа. Защото в това е най-великата мъдрост и най-великото благо в живота. Свещенодействие да бъде вашият живот пред олтара на тоя свещен огън! Да няма жертва от блага, деяния и подвиг, която вие да не бихте поднесли с най-щедра ръка на всеопожаряващите му пламъци. Защото само жертвувайки нисшия живот, ще придобиете висшия. Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота. Защото в него е вашата най-могъща сила; в него е светлината и красотата на вашата душа! В него е вашето растене и разцъфтяване, вашето блаженство, вашето приобщаване с вечния живот на Единия! Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на Пресветия и Вселюбящия! II ВИСШАТА КРАСОТА. Знайте, ученици мои, една е висшата цел на живота, на всички прераждания, на всички усилия и страдания: Да постигнем и дадем форма и израз на висшата красота. А що е висшата красота, о братя? Тя е изобилният и възвишеният живот. Три лица и три имена има тоя
към текста >>
6.
ПЪТЯТ НА ДУШАТА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
ми излъчва светлина и щастието ме носи на ръце. То е с мен. У мен. Аз мога да ви дам от него, стига вие да поискате и стига то да пожелае това. Аз съм тайнствено забогатяла, ден след ден, сълза след сълза... И сега аз се чудя на тази светла и чиста струя на живота, която ме прониква. И искам двойно по-големи сили, за да мога да нося щастието, или да се удържа върху летящата му златна колесница. Устните ми онемяха от радост – възхитена стоя всред новия храм. Тук става мълчаливо
свещенодейст
вие и се чува само туптенето на сърцата. 16.1.1933
към текста >>
7.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
добротата на неговата същност! Учителят почва известни гимнастични упражнения. Мълчаливо и съсредоточено го следват всички в свободен ритъм и пластика. Странни упражнения! Ей Богу, никъде по света няма да ги видите! Всяко упражнение се почва с тройно изговаряне на една формула, пълна със съдържание и творческа сила. Особена ритмика съставя движенията на всяко гимнастическо упражнение. Тази масова картина завладява всеки зрител. Тия хора не играят гимнастика, те не са на сцена, те
свещенодейст
вуват; така вглъбени в себе си, вършат всичко. За окото на разбиращия всяко едно движение те свързва със струящите сили на земята и слънцето. Те преминават през твоето тяло и го пресъздават, така както електрически ток пречиства проводниците си. Зареждат се шест типа мълчаливи упражнения. После правите редици образуват двойни и тройни кръгове. Посред кръговете стои Учителят; там се нарежда и един малък струнен оркестър. Започват се упражнения със странна метрика и ритмика в кръгови движения, под звуковете на още по-странна музика Странна е музиката, всеки тон, всеки звук се забива в душата ти. С думи никой не ще смогне да я изрази, защото тя събужда душата, защото тази музика раздвижва въздуха и всяко покоящо се нещо. А упражненията в тия кръгови движения не могат да се определят с никакъв сорт пластика. Сякаш всяко движение отговаря на една душевна необходимост, сякаш душата намира своя първичен ритъм на проява. Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да
към текста >>
8.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
природата, на битието. Бях радостен да видя и поставянето и изнасянето на една от най-интересните пиеси на Щайнер „Der Seelen Erwachen" („Пробуждането на душите") - една окултна драма, изнасяща мистериите в Египет - посвещенията. Дълго би било да се описва самата пиеса и изпълнението ù. Всеки в Швейцария счита за щастие да я види. Когато се афишира представлението, оповестява се в цяла Швейцария и идват хора от всеки неин кът. Театралната група на Гьотеанум седи много високо, всеки
свещенодейст
вува на сцената. Тя е прочута група в цяла Европа - те ходят и дават навсякъде спектакли. Главното ръководство лежи в ръцете на днес живущата още другарка на Д-р Щайнер - Мария Щайнер. Някои литературни критици считат пиесите на Щайнер по своята сила и импозантност подобни само на тези на древния елински драматург Есхил. В югоизточната страна, непосредствено до самото сдание на Гьотеанум има пространна дървена постройка - Schreinerei[4] (мебелна работилница). Всичките мебели на Гьотеанум се правят тук от специално дърво и в специален стил. Сега стилът върви в пълна хармония със стила на зданието. На южния ъгъл на това пространно дървено сдание е преградено голямо място, заемащо две зали. Тук са изложени таблата, рисувани от Д-р Щайнер. Тук е бил и последният кабинет на Щайнер. В него, в пълна работоспособност на духа, той е напуснал земята. Те са около 20-30 на брой, Тия табла не представляват някакви пейзажи или портрети. Под тях няма надписи. Всеки наблюдател трябва сам да схване нещо от това,
към текста >>
9.
ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
за развиване на търпението, без което качество човек не може да запази придобивките от своята работа. Има минути в живота, когато човек не може да не мълчи. Когато слушаме запример някой велик майстор-виртуоз, тогава цялата публика забравя да ръкопляска, забравя да вика „бис" и пр., неща които днес се считат за израз на въодушевление и възторг. Тогава всички мълчат със затаен дъх, като вкаменени и онемели. В такива моменти всички чувствуват, че залата е превърната в храм на
свещенодейст
вие, в който душата на слушателя влиза в общение с душата на изпълнителя. Мълчанието е едно от ония блага, които само разумният човек разбира и достойно оценява. Само разумният, мъдрият и добрият могат да се ползуват от него като неизчерпаем извор, като език на
към текста >>
10.
ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
отрази и във вътрешния си и във външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си, един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз. Как може да съм поет, а из устата ми да излизат най-вулгарни думи и да имам груба обхода?... Човекът на изкуството трябва да пази душата си чиста и неопетнена, защото тя е олтарът за
свещенодейст
вие на гениите на изкуството и чрез нея те дават израз на себе си върху земята. Започне ли човек да губи от чистотата на своите мисли и чувства, той се отдалечава постепенно от това царство и все по-рядко бива посещаван от неговите вдъхновители, докато един ден се почувствува съвсем изоставен и това е вече краят на неговия живот, като проводник и носител на изкуството. Талантът, който има, му се отнема и се дава на друг, по-достоен да бъде избраник на ония високо напреднали същества, чиито поглед върху земята добива изразът на това, което ние наричаме изкуство. Измежду многото качества - душевни и физически - които трябва да притежава човекът на изкуството, ще разгледаме само някои. Преди всичко, той трябва да има богато въображение. Това е първото условие за всяко творчество и всяко изкуство. Чрез него окото става око на художник и ухото - ухо на музикант, защото наистина именно чрез него художникът вижда нещата така, както обикновеното око не може да ги види и музикантът чува хармонии, които
към текста >>
11.
В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ще има магическо действие! Ако ти пориш земните пластове, посяваш им житните зърна и пожънваш с любов, тогаз тоя хляб ще внесе нови идеи в хората, ще разшири тяхното съзнание! Те ще искат да се учат, ще искат да направят едно добро! Ако ти като работник построиш с любов, даром, жилище за другите, тогаз оня, който ще обитава в него, ще се чувствува като в храм! Тоя дом ще има невидима красота, невидима аура. Там хората не ще могат да се карат. Защото всяка работа, вършена от любов, е
свещенодейст
вие; там е Безграничният! Мощно действие има всяка постъпка, извършена за Цялото! Някой ще каже: „Нима това е възможно?" Не само че е възможно, но това го има. Това съществува. Горе съществата живеят така. Тоя живот, който живеят тия светли същества, е опитан от тях. Техният живот е разработен във всички подробности: не само по отношение на труда, но и във всяко друго отношение: икономични отношения, отношения между отделни лица, отношения между обществата, възпитание, архитектура, жилища, и пр. Това е сега новият строй, който иде на
към текста >>
12.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения са
свещенодейст
вие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността! И искреният зов на тия души достига до всички сърца и им говори за красотата на новия живот, който слиза и който е тъй близо до нас! И тоя зов не отива напразно! Той ще участвува в изграждането на красивото здание на човешките бъднини! Свещеният зов на всяка душа намира отглас във всички пробудени души! Когато мислите и светите копнежи на дълбокия си вътрешен живот вложиш в красиви движения, ти пускаш в пространството живи сили, които работят и градят. Живият кръг споява душите в едно цяло. Те се сливат. Рухват преградите по между им и те чувствуват вечните връзки, които ги свързват и обединяват. Тоя живият кръг не е ли знамение за красотата на единството, което иде? Всички
към текста >>
13.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е
свещенодейст
вие: и цвъртежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден. Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За
към текста >>
14.
ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
свят. Цар е оня човек, който владее своята „малка вселена", който владее всички свои тела, не само физическото и направлява техните функции по законите на духа. Цар е оня човек, в чийто дух и душа Бог живее. Цар е оня човек, в чийто ум божественото знание и мъдрост обитават. Цар е оня човек, в чието сърце обитава великото благородство и чиято воля служи всякога на доброто. Това значи цар, чието царство няма край. А свещеник на Живия Бог? Това е човек, чийто живот е непрекъснато
свещенодейст
вие, непрекъсната служба Богу. На олтара на неговото сърце постоянно пламти свещеният огън на жертвата. Храмовете, в които той
свещенодейст
вува, са живи - това са човешките души. Тези истински свещеници постоянно подтикват човека в пътя на доброто. Те искат той да разбере истински доброто, неговия първоизвор, неговите закони, за да може да използува ония блага, които така щедро му се дават на земята. Защото доброто е израз на най-великото в органическия живот. То е плод на Любовта. Любовта, в нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всякой го разбира. Резултат пък на доброто е Правдата, И така, доброто е резултат на Любовта, а Правдата е резултат на доброто. Ето онази основна истина, за която загатнахме в начало, онази истина, на която почива животът на земята. От неразбиране на тази именно истина страда съвременният свят. Тази истина е ключът на живота. Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори. А всички хора искат да участвуват в
към текста >>
15.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
- най-горното от езерата. Накацваме по грамадните блокове, що го заобикалят. Вслушваме се: в мълчанието да ни разкаже то за своите радости, за своите блянове, за своите копнежи. То се радва, че може да съзерцава постоянно образа на Мусала - своя възлюблен. По някой път изпитва тиха скръб, когато мъгли забулят челото на възлюбения и го скрият от погледа му. * * * Гъста мъгла от няколко дни. Над цяла Рила е спуснато тежко було, което като че ли скрива от погледа на непосветения едно
свещенодейст
вие, което се извършва там горе на нейните върхове. Неподготвеният не е достоен да види
свещенодейст
вието в неръкотворния храм на Рила. * * * Ранни часове пред изгрев. Мъглата е вдигната. Ще имаме ясен слънчев ден. Къде отиде вчерашното забулено небе? Нали и в живота всяко страдание е тъй кратковременно? В сравнение с вечността, то нали не трае повече от няколко часа само и даже само няколко мига, и след това пак разведреното небе ни се усмихва! Изток е в розови краски. Всички скали, обърнати към изток, са силно осветлени от зората, като че ли са светещи. Каква е тая радост, която ни изпълва? Една вътрешна светлина, една вътрешна музика чувствуваме в себе си. Да, днешният ден ще бъде пак необикновен. Това не е ли предвкусване на красивия свят, в който ще надникнем днес? Къде ще отидем днес? Коя обител ще ни покани в своето светилище? Днес ще тръгнем към Сфинкса! Той е тъй близо до нашите езера, надвиснал любопитно над тях от висините. Искаме да се потопим в светлината, която излиза от
към текста >>
16.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество. Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат
свещенодейст
вие! Чрез тях тогава ние ще творим нови духовни ценности и ще ги пращаме в света за вливане в културата. Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда света, да го обнови, да внесе новото в него. Това става между другото чрез паневритмията. Новите идеи чрез паневритмията магически се пращат в света и хората в света ще приемат тяхното благотворно влияние. Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, чрез движение и чрез думи на човешкото естество и на целокупния живот! Паневритмията, значи, не е обикновена гимнастика, нито обикновен балет, но в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят новата култура. В нейните движения са скрити с магическа мощ пружините, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат своето развитие. Всемирното Братство внася новото в света, по който и да е начин: не само чрез мисъл, чрез чувства, чрез постъпки, но и чрез движение! То всичко е
към текста >>
17.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
разположен в тази охолна, богата обстановка, всред толкова гости. Обърнете внимание на костюма му - той е съвсем нов, хубаво, грижливо съшит от виден шивач, но е някак широчък. Защото домакинът е доста пълничък. В момента той е разкопчан дори, та се вижда по-добре неговата нова връзка от тежка коприна. За "линия", за фино изящество и дума не може да става. Просто и чисто добре ушит, нов костюм. Вечерята започва. Трапеза буквално пищна. Вижте домакина! Той целият се е отдал на
свещенодейст
вие. Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодно. Там е слабата им страна. Оттам и тяхното затлъстяване, техния "буржоазен", "чорбаджийски" вид, тяхната тежка, важна походка. Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинктът за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на
към текста >>
18.
ЛУНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГРАДИНАРСТВОТО - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение! Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм. Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един свят на святост и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост. И тогава схващаш целия живот като
свещенодейст
вие, понеже всичко, което съществува, се крепи чрез дейността на напредналите Същества. Мислейки за тях, ти вече правиш връзка с тях и силите им протичат през теб. Защото човек се свързва с това, за което
към текста >>
19.
РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Защото днес е епохата, когато се събуждат нови сили, нови страни на човешкото естество. Каквото и да правиш - и най-малкото - даже и когато подаваш чаша вода някому, ако го правиш от любов, тая постъпка се издига до едно величие, до една красота, като че ли сваляш небесното на земята. Красиво е, когато човек върши нещо за Бога, за другите, без да чака нещо за себе си. В тия работи той се издига в своето съзнание до високия планински връх на Духа, в тия минути неговата дейност е
свещенодейст
вие. Целта е трудът да стане
свещенодейст
вие. Тогава трудът ще престане да бъде обикновен труд или мъчение или принуждение, но ще се издигне до оная дейност, която наричаме работа в истинския смисъл на думата. Творчеството е велик извор на щастие, на радост. Днес трудът не се явява за човека като творчески процес. Всичко се върши механически, с оглед на лични интереси, или по принуждение. Творчество имаме там, дето имаме свобода. А човек се проявява в своята свобода само тогава, когато работи от любов към Безграничния, към Цялото, към всички! Тогава той се издига до светлите сфери на свободата, понеже падат всички вериги, които спъват човешкия дух и той се проявява без ограничения. Семената, посадени в земята, могат да стоят дълго време в земните недра. Те ще стоят, додето слънчевата светлина, топлина и влага ги пробудят към развитие. Също така и великите заложби на човешката душа стоят спящи с векове и хилядолетия и чакат своето развитие. За да се развият и за тях трябва да дойдат „светлина,
към текста >>
20.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ни приютява каменната хижа. С радост посрещаме всичко: и дъжда, и мъглите, и бурите, и слънчевите усмихнати дни с тихи.ведри небеса. Понякога тежкият плащ на мъглите се спуща над планината. Какво хубаво условие за самовглъбяване! Сгодно време за търсене в глъбините на душата на онова, което свързва отделния човек с Цялото. Понякога завесата леко се вдига, езерата и върховете се очертават, за да се скрият отново от погледа. Като че ли планината намета своя воал, за да извърши велико
свещенодейст
вие в своя храм. * * * Тихо спуща нощта своите крила над планината! Всички сме в хижата. В дъното ù пламти буен огън. Има и специални лампи, които осветяват хижата. Ярко осветени лица, по които играят светлините на огъня. Грамадни фантастични сенки постоянно се менят по стените. От време на време се вслушвам в песента на водите, които се вливат във второто езеро. По естествен начин се подкачва разговор с Учителя. – Съществата, които са строили архитектурата при Седемте езера са били много възвишени. Хората са още в първо отделение, в забавачницата, в сравнение с напредналите същества. – Как се отразява планината върху организма? – Върху всички системи тя действа благотворно – върху нервната и други системи. Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага. Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам
към текста >>
21.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
техните малки постижения, ободрява ги, когато противоречия засенят съзнанието им. Всред жадните за истина ученици се издига Той със своя образ, отразил в себе си Висшата воля на Бога. Неговите сетива са инструменти, съвършено устроени, за да възприемат пъстрото многообразие като Единство. Пред неговия проникновен поглед се изявява онази животрептяща нишка, що сродява всичко съществуващо. Вечният живот за Истината, Любовта му към всичко живо претворяват за Него природата в храм, гдето той
свещенодейст
вува. Той е изцяло осъществение на истината, която Новалис изявява в своя роман: „Да бъдеш Вестител на природата е красива и свята
към текста >>
22.
ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение; благодарност и любов към Великата Разумност. Това е дишане с любов! При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на любовта на Великата Мирова Майка към нейните деца. Световното Сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта. Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането — това е дишане с любов. Тогава дишането става
свещенодейст
вие. То става разговор между човека и Бога! Тогава то става мощен фактор за физичното и духовното повдигане на човечеството. Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа! Това е новият начин на дишане! И усвояването му ще има грамадни последствия за извличане из въздуха на ония сили, които го проникват. Усвояването му е от голямо значение за раждането на новия човек. Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за събуждането на вътрешния човек — човекът на състраданието, милостта и жертвата — братът на всички същества. Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представят разговор, обмена, интимна връзка с великата Разумност в света. Ето обясненията на Учителя по това (24): „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота; и нямат
към текста >>
23.
СЪРЦЕТО НА ЦАРКИНЯТА - Б.К.Б.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тебе. Когато просветнах, раздадох най-добрите си съкровища. Ала и в бедността безбройните сенки на моето довчерашно битие помрачаваха моя ум. Мъката, че съм отделена от Тебе, властвуваше над моя жадуващ дух. И дойде ден, бялата светлина на Твоето слово прониза сърцето ми. Аз не съм вече робиня, защото Твоето име е Любов, същността Ти — Дух, образът Ти — неизречима тайна на живота Твоето слово ме учи: „У самата тебе е истината. Твоето Тяло е храм, сърцето ти е олтар, в който душата ти
свещенодейст
вува. Ако не намериш душата си, светът ще остане недействителен за тебе". Аз не Те търся вече в самотата. Не отивам да Те търся в храмовете. Защото моят взор се отправя към небесата, където трептят кротките пламъци на Твоите вечно запалени светила. И нозете ми стъпват с вярна стъпка по земята, защото намериха Тебе. Повелителю мой, Ти си сега винаги с мене и в моя живот се проявяваш само Ти. Животът ми е изпълнен с Твоето диха¬ние. Сърцето ми е олтар, в който се принася служба само Теб в моето сърце се вие неравният, тежък, но величав път към истината. И аз вървя ден и нощ, през всичките дни на моя живот. Подкрепи силите ми, за да не падна по пътя! Ти, мое сърце, скрий се в себе си и виж Неговата любов. Той е в уханието на цветята и в слънчевия лъч, който те събужда сутрин от сън. Той е и в камъка, който препъва нозете ти, и в укора на твоя брат. в тях Той е, Който те подкрепя невидимо в твоя път. Помни всичко това, сърце мое и веригите на смъртта ще се смъкнат от само себе си. Аз не Те търся вече
към текста >>
24.
УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
и най-малкия любовен акт, той сваля небесния живот на земята. Това е едничкият път към щастие, към красота, към вливане на нова поезия в живота. Това е едничкият път към радостта на творчеството и свободата. Онзи, който е направил и най-малката работа със сърце, стоплено и вдъхновено от любовта, той внася в човешката култура нов подтик, нов елемент. Пред нея се спира със свещен трепет и цялата разумна природа. Чрез издигане от мъчението и труда към работата човешкият живот става
свещенодейст
вие! А целта е цялата човешка дейност, цялата човешка култура да стане
свещенодейст
вие! Когато трудът в днешното общество стане свободен творчески акт, любовен акт, тогава вече имаме условия за разумен и хармоничен живот на земята. И това е новата култура, за която бленува човешката душа. Група младежи в един провинциален град минават край една стара жена, бедна вдовица, която жъне сама на нивата. Те донасят сърпове и до вечерята поженват цялата нива. Вечерта тя ги запитва, колко да им плати. Те й казват: — Вие ни заплатихте вече. Радостта, която пълни душата ни, е нашата заплата! Защо майката прекарва безсънни нощи над детето и въпреки това е радостна? Защото тя го обича! Любовта й дава крила! Никога една дейност, която се върши по насилие или по задължение, не може да развие човешките дарби; напротив, при такава дейност т заглъхват. Само любовта, вложена в труда, събужда дарбите, скрити в човешката душа и чакащи с хилядолетия своето развитие. Тя, вложена в човешката дейност, ще събуди всички
към текста >>
25.
DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното Начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се
свещенодейст
вува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините
към текста >>
26.
ПЪРВАТА СТЪПКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят
свещенодейст
вува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация
към текста >>
27.
Брой 3-4 -1993г.
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
нашата истинска същност и до връзка между нашето фрагментарно и хаотично естество с универсалното и хармонично Цяло. Друг въпрос би могъл да бъде: Имат ли паневритмичните упражнения ритуален характер? На това ще отговорим, че те не носят характер на церемониален или религиозен ритуал, в обичайния смисъл на тези термини, макар че биха могли да се сметнат ритуални по причина на техните движения, съгласувани с ритъма на космичната активност. Подобни движения се считат за израз на
свещенодейст
вие, чиято цел е постижение на известен благотворен ефект по отношение единението с Цялото. При Паневритмията се приема един общ ритъм в телата, и неговата периодичност по определен начин се съгласува с духовния ритъм, а където има ритъм, има и ритуал. Самият стремеж да се обединят тялото и душата изисква от самосебе си труд от магикоитуалистичен характер, макар и не лишен от естественост. Тук има един вътрешен ритуал за събуждане на висшите сили, които дремят дълбоко в нас, изискващ активно и динамично действие, за да се реализира желаната промяна на индивида. Тя е ритуална, защото включва и един акт на жертва за слабата на всевишния. Единението е пречистващата чаша, която трябва да се приподнесе в жертва за да може в нея да се налее свещенната есенция на вечността. Дисциплина ли е Паневритмията? Това е друг въпрос, който вероятно може да бъде зададен. Без съмнение, отговорът е положителен - да, тя е дисциплина! Но не една мъчителна дисциплина. Реализира се в пълната радост на една обновителна
към текста >>
28.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
носят сладки, възторжени песни. Ранобудни птички с надпреварване кършат и майсторски извиват ясни гласове. Сякаш събрали се на пир, упиват се от еликсира на проляното утро и на особен език изказват благодарност и приветствие към зората на новия ден. Лазурна светлина приижда бавно и тържествено. По ясното небе няколко позлатени облачета отразяват чуден блясък. Червена пурпурна заря се явява на пламналия изток. С благоговейно, молитвено настроение стоя, като във величествен храм пред
свещенодейст
вие. На позлатения изток се явява чиста, сребърна заря. Блесна първия лъч на слънцето и прониза просторите. Околните хълмове се усмихват в разкошната си премяна. Слънчевата сила и топлина приижда на вълни, буди и възражда. Чрез безбройните си лъчи слънцето сипе горещи поздрави, целува и милва всичко, що среща. Цветята дигат главички. Дърветата се молят с грейнали чела. Птичките по-възторжено пеят. Ароматният въздух трепти от бликаща сила и радост! Душата ми се възражда с живота на цялата природа. Морните гърди жадно поемат чистия въздух. Сърцето прелива от Божията благодат. Душата ми величае и славослови Господа на Любовта. - - - - - - Слънцето все по-силно грее — наднича над всяка долина, сякаш шепне: „Къде е човекът — слаб, морен и отчаян, за да му дам живот и сила? Събудете се, деца на светлината! Елате и пийте всички от животворния източник! Бъдете любвеобилни и щедри като мене! Обичайте, обичайте всички! Давайте и не искайте назад! Пробуждайте, просвещавайте, помагайте за да станете едно с
към текста >>
29.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
пр. Урежда Дедо Благо. За опитния педагог, душата на детето е една градина, която той може да разхубави и украси, като посее и отгледа в нея най-прекрасните цветя, най-вкусните и благодатни плодове. Душата на детето може да бъде превърната в рай, ако в нея навреме, от опитна ръка, се посадят добри мисли, чисти чувства и разумни стремежи. Свещена е тази градина на детската душа, и всеки, който по един или други начин иска да борави в нея, трябва да има чувството и съзнанието, че
свещенодейст
ва. Един от малцината достойни работници в тази област, който сее семената на доброто, истината и любовта в градината на детската душа, е Дедо Благо. Той не се задоволява само да даде интересно и увлекателно четиво за децата. Това е само едната страна на задачата. Другата, много по важна страна, е да се напътят те към доброто, което ще ги направи след време творци на разумен живот. И тази работа Дедо Благо извършва много майсторски, с голяма любов и преданост към делото си. Той никога не проповядва морал с обикновените шаблонни форми, а си служи с езика на природата. Така Божествените истини на живота се запечатват дълбоко в детската душа и тя е готова да посрещне и неутрализира лошите влияния. Днес хиляди опасности заплашват на всяка стъпка нашите деца и юноши. Пътят към злото е широко разтворен навред и с хиляди примамливи средства привлича и увлича и млади и стари. Храната, която библиотека „Росна капка“ поднася на детската душа, е едно противодействие срещу тази отрова, която съвременния
към текста >>
30.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
днес страда от липса на любов: безсърдечен свят, безсърдечни хора. И затова днес човечеството трябва да се обърне към Любовта, и към нейната носителка — жената, за да се спаси. Но не днешната паднала жена. Не старата Ева, която всекидневно се подава на изкушенията на Сатана и сама е поругала и унизила олтаря на Любовта в себе си — своето сърце. Нужна е нова жена, нужна е новата Ева, която да не се подава на съблазните, да запази чист храма на Любовта в себе си, за да може да
свещенодейст
ва и да облагородява живота. Следователно, не тази, обикновената, днешната извратена жена, самоволна робиня на пола и на мъжа, ще спаси света, а новата жена, свободната от злото, издигнатата жена. Новата Ева — жената на чистата и свещена Любов ще спаси света! Щом това е тъй, ний идваме до положението, че „спасението на света е в подигането на жената" (стр. 35). Когато жената се издигне, т. е. когато тя се освободи не само външно, от опекунството на мъжа, но и вътрешно — от надмощието на низшето в сърцето й, тогава тя ще се превърне в един светъл източник на любов и красота, тя ще издигне и облагороди мъжа, ще издигне и облагороди и целия живот. Жената ражда, жената отглежда и възпитава новия живот — детето. Тя може да вложи в него каквото си иска. Особено грамадно значение има за това периода на бременността. През време на неговото траене, майката има като мека глина в ръцете си един нов живот. Каквото тя направи с него, това и ще бъде новият човек. Поради това и нейната отговорност е грамадна.
към текста >>
31.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
човека. Обявете бойкот на всичко, което носи развала и заживейте с възвишени идеали за нравствена и телесна чистота. Знайте, че само по красивия път на чистотата ще се достигне до спасителния бряг, до брега на любовта между всички хора. Не е късно. Помислете. Опомнете се. Г. Оряховица Ж. Т. * Пътният лист за живота Днешното изкуство е до такава степен изродено, блудкаво по съдържание, лишено от искрата на творческия огън, която го прави истинско такова, че представлява не
свещенодейст
вие, а кощунство в храма на Аполона. Това се наблюдава особено в киното. Една тъпа повърхностност, липса на каквито и да било дълбоки идеи, характеризират грамадната част от прожектираните филми. Надутите, гръмки реклами идат само да замаскират идейната пустота и да привличат посетители. В същност, банални, отекчителни до пошлост, отвратителни дори сцени се нижат и преповтарят на екрана в почти всеки филм, в безкрайни вариации. Една вечна тема, без която филм като че ли е невъзможен: любовта. Но не, — това не е истинската, великата любов: това са демонските страсти, които бушуват в душата на съвременния човек временните увлечения, играта на плътта, наричани днес с това име. Почти всички филми, които ни идат от Америка и Европа, са безсъдържателни и повърхностни, безидейни. Tе разчитат преди всичко на външните ефекти, на една извънредно усъвършенствана техника, и на широко застъпения еротичен елемент в тях, който привлича най-много посетители. Един филм, който заслужава да се види, като противовес
към текста >>
32.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
щастие в живота не съществуват — легни си една вечер рано и стани рано. Още преди зората да се е появила на изток, излез навън, всред природата. И нека твоите тихи стъпки изкачвайки се на някой връх, разбудят нейното мълчание. Зората да те завари далеч от града, там, на височината. Какво величествено спокойствие! Какво тържествено мълчание ! Какъв свещен трепет се носи във въздуха и обгръща душата ти, както и всичко живо! Не фигуративно, но напълно действително, тук се извършва велико
свещенодейст
вие, велика мистерия, в единствения истински храм на Бога — Природата i Който и да си ти, какъвто и да си, душата ти не може да не бъде затрогната от величието, красотата и от свещената тайнственост на това, което става. Може би ти си виждал досега хиляди човешки „представления“ — драми, опери, концерти, религиозни церемонии и обреди. Може би ти си слушал и си се наслаждавал от творчеството на велики художници, музиканти, поети, проповедници, учени и т. н. Може би ти си присъствал на големи човешки културни, просветни и национални тържества, които са те изпълвали с възхищение. О! как дребно, как жалко и незначително ти се вижда сега всичко това! Кое човешко дело, коя човешка проява може да се сравни с величието на Божественото творчество, със свещения акт на зазоряването, когато тъмнината уплашено бега пред настиващата по всички посоки светлина! Кок велик художник досега е предал или може да предаде една хилядна част от неизразимата красота, от непрестанно бликащото разнообразие на преливащите се
към текста >>
33.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— в много хиляди градуси. Защото това са първичните условия, които правят възможно започването и правилното протичане на този процес. Най после, изисква се и светлина — знание, мъдрост, пълно познаване на съотношенията между различните елементи, познаване на техните взаимни въздействия, устойчивост и др. свойства. При наличността на тези три условия, великият Оператор — Божественият Дух в човека, в пълна тишина и тайна, скрито от любопитното външно око, извършва своето
свещенодейст
вие — претворяването, превръщането на неблагородните метали, на неблагородните елементи в човешката душа — в благородни. Нека се обърне особено внимание на това, че тука нещата се превръщат, трансформират се, като стават по-чисти, по ценни и по-мощни, а не се убиват. не се унищожават. Нищо в свещения процес на Божествената Алхимия не се унищожава, нищо не се убива, а само се претворява, издига и облагородява. Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици. Нищо не се убива, защото нищо не може да се убие, а само се пресъздава, издига и облагородява. Из калната пръст, из нечистата тор дори на живота, Божествения дух извлича силите, които създават и изграждат най-хубавите, най-красивите цветя на живота, в чиито хармонични съчетания на багри и форми, и в чието мъдро и дълбоко символично устройство са вложени Божествените Мъдрост. Истина и Любов. Из калта на
към текста >>
34.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
не найдваш, вярна, само ти? За мисията си висока, смъкни излишни труфила! и с образ чист, познала Бога, ще чуеш зова Му: „Ела!“ На тебе скромност е труфило от панти века и до днес. Пази туй девствено венчило, във него крий се твойта чест. И маски тебе не приличат. Те стягат твоята душа, що знай да пее, да обича и плаче с полската роса. Без тях не ще се в нас изгуби ликът ти с кротост озарен. Не ще престанем да те любим о, верен страж на дълг свещен. Кат’жрица с песен и молитва
свещенодейст
вай в своя дом. Да не пресекне вече нивга единственият там псалом. Вдъхни в сърцата ни сиротни могъщнй плам на любовта. Тогаз, искрици ний Господни, ще хвръкнем с него по света. Auroro ИСТИНСКИЯТ ВОДАЧ „Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли да паднат и двамата в яма?“ Христос Много вярно и точно сравнение направено от великия Учител преди две хиляди години. Колко много катастрофи, колко много нещастия в живота на обществата и в частния живот на хората са ставали от погрешното следване на водача слепец, който не знае где отива и на къде води тия, които са го последвали. Днес хората като слепи са се втурнали след подобни водачи, влезли са в тяхната мрежа, по паднали са напълно под тяхното влияние, не подозирайки, че ги очаква онова, което и вчера ги сполетя, като тичаха подир други и им имаха пълно доверие. Те се силят да уверяват, че са истинските водачи, че са умели и познават добре спасителния път, но резултатите всеки ден доказват обратното. Това са само заблуди, капани на тъмните сили в
към текста >>
35.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети-Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук-Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко величествено е всичко. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е
свещенодейст
вие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден. Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светлите сфери — ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му. лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощна сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждва, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв
към текста >>
36.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
дух! А познание за този дух, за невидимия свят, в който той живее, и за законите, които управляват неговия живот, можем да добием само от окултизма. Истинско знание за света и живота, и за себе си, преди всичко, можем да получим само от окултизма. Изкуството То е Божествена стихия, в която душите се потапят, за да се свържат, да си припомнят, да се издигнат, ако могат, до онзи възвишен свят, от който са слезли те на земята а своята първични чистота и красота. Истинското изкуство е
свещенодейст
вие, което приобщава човешката душа към нейния Първоизточник. То е могъща неземна сила, коя го свързва земята с небето и ни припомня и ни възвръща към изгубения рай, т. е. към онова възвишено състояние на живота, в което човек се е намирал преди да наруши Божествените, природните закони. А днешното изкуство . . . днешното изкуство е средство . . . за печелене на пари, за постигане на ефимерни цели, за извикване на низки чувства. С изкуството днес се проституира, то се продава всекиму за пари, то служи на порока, служи на демагогията, служи на насилника, служи всекиму, който може добре да плати. Истинско изкуство могат да ни дадат само тези, в които живее високото съзнание, че те са дух, а не тяло, че освен временното, в тях има и нещо вечно, безсмъртно и които правят усилия и успяват да се издигнат и свържат с великия Божествен свят, първоизвора на всяко изкуство, на всека наука, на всяка сила, на самия живот. „Изкуството за изкуството“ и „Изкуството в служба на живота“ са две криворазбрани и,
към текста >>
37.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота. От теб зависи това! Само ти можеш да го направиш! Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света. Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а
свещенодейст
вие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност. В свещения процес на детераждането е важно не количеството, а качеството. Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца. Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов. Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби. Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот. През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име. Приеми го, посрещни го като велика благодат и му дой път към живота на земята. Няма по-велико щастие, няма по-голямо благо за тебе от това, — да станеш майка на герои на доброто, майка на свръхчовеци, майка на гении, които ще поведат братята
към текста >>
38.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
тоя пролетен лъх. Бог наново ще посети человека и царството на възкръсналия Христос навеки ще се утвърди. Но ние, мирните воини от вси страни, чийто сърца вече; предвкусват тоя живот, ще трябва да образуваме фронт срещу общото зло, за да върнем на майката земя първичната й красота. И ще засвети тя в лъчистата аура на любовта, а всичко нечисто по нея ще изгори в огъня, който ще предшества тая любов. Блажен е оня, който копнее да види и последния си брат пробуден и готов за великото
свещенодейст
вие. Скъпи братя и сестри! Ще ли приобщим и ние умовете и сърцата си, за да коленичи духът ни пред свещения олтар, където стъпките на живия Бог се докосват и чертаят величествената сграда на Новия Йерусалим? - Да! Да станем тогава малките песъчинки за нейната спойка и градеж. А Вечният ще благослови тия песъчинки да извършат своята работа в целокупния живот. Прочие, на работа, за да при-готвим пътя за децата на светлината и на великата Любов. Auroro В. Пашов (5) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. * * * ГЛАВА V. Четирите състояния на материята и енергията Астрологията е език на посветените, тя е езика на природата. Да изучаваме елементите на астрологията, това значи, да изучаваме азбуката на природата, да изучаваме онзи език, на който се разкриват тайните на посветените. От гледището на херметичната философия, цялата природа, както и живота, са велика книга, която посветения разчита и вижда какъв е плана на Великото в света и каква е онази мъдрост, която чертае и
към текста >>
39.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
бил човек с необикновена чистота, стоящ много по-високо от болшинството от съвременното човечество. В продължение на много животи той е вървял по Пътя на светостта и така е достигнал до положението да получи най-голямата чест, която някога е дадена на едно човешко същество. Неговата майка, Дева Мария, е била също образец на чистота и затова е била избрана да стане майка на Исуса. Неговият баща е бил Посветен, високо издигнат, който е бил способен да извърши акта на оплодяването като едно
свещенодейст
вие, без лично желание или страст. Така, чистият и любящ дух, когото ние познаваме като Исус от Назарет, е въплътен в едно чисто и лишено от страст тяло. Това тяло било най-доброто и най- съвършеното, което е могло да бъде създадено на земята, и задачата на Исуса, в това му въплъщение, е била да се грижи за това тяло, да го развие до най-висока степен на отзивчивост и съвършенство, приготовлявайки го така за великата цял, на която то било предназначено да послужи. Исус от Назарет е бил роден приблизително в началото на Християнската ера. Той е бил възпитан в братството на Есеите и е достигнал до висока степен на духовно развитие в продължение на тридесетте години, когато той е действал със своето тяло. Тук можем да кажем в скоби, че Есеите са били третата секта, съществуваща в Палестина, освен фарисеите и садукеите. Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на
към текста >>
40.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
външен закон, а по вътрешен път, по свобода и съзнание. Новият живот ще дойде по вътрешен закон, а новата култура ще се строи със Светлина, Истина и Любов. „Нови сърца и нова земя ще им дам.“ Не сме ли пред прага на това време? Не трябва ли да прогледаме? Сега сме глухи и слепи. Слепи сме, защото не виждаме ужаса, който правим и не виждаме, че вървим по крив път. Глухи сме, защото не чуваме стенанията и гласа на жертвите, които пренасяме на Молоха и на Бахуса. Да Молох и Бахус още
свещенодейст
ват в хората. Очакваме мир, свобода и братство. Но те няма да дойдат, ако продължаваме да живеем по старият начин и да вършим старите погрешки. Не трябва да чакаме други да почнат пред нас да живеят по новият начин, че тогава ние, а да почнем още днес. Ако тя нехаят и ние ли трябва да нехаем заедно с тях? Ние трябва да бързаме, защото времето върви, влака ще замине и ще ни остави. А истински живот е да живеем в цялото, в хармония с него. Които с вън от него, нека да побързат да влязат в него! СЛЪНЦЕТО В непрестанните вълнения на ежедневния живот, в който ни увличат хиляди излишни нужди на модерната „цивилизация“, човек е склонен да мисли, че животът му е пълен само тогава, когато брои в своя актив едно несметно число приключения, едно от друго по-незначителни. Защо да си губим времето в размисъл, в мечти? Не, трябва трескаво да се живее, да се вълнува човек, да се встрастява в дреболии, да си създава желания и въображаеми страдания. Мислещият ум, приятел на съзерцанието и любител на възвишената
към текста >>
41.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на слънчевата енергия. Христос, живият, възкръсналият Бог ма любовта изпраща обилно на земята своите блага и ний трябва да ги възприемем. Учителят ни разкрива тайната на силите, съдържащи се в слънчевата енергия. Тези знания са изложени в книгата „В царството на живата природа“, но те се намират и на други места из неговите беседи. Науката за слънцето, науката за светлината, нова и величествена, постепенно се разкрива пред нас. Апотеоза на тази наука е онова велико
свещенодейст
вие, наречено Паневритпмия. Думата паневритмия означава универсален космически ритъм. В значението, в което ние я употребяваме тук, тя се явява като един слънчев ритуал, като едно магическо действие с необикновена сила. Тези. кои го наричат паневритмията „езичество“ и „поклонение на слънцето“ са в същност подобни на езичниците, които преследваха някога учениците и последователите на Христа, хвърляйки ги в арената да ги разкъсват дивите зверове. Сега, макар да не хвърлят никого на зверовете, преследват с присмехи и със злобни клевети. Преди да говоря подробно за паневритмията, аз ще кажа нещо за книгата на прочутата изследователка на Тибет — французойката г-жа Александра Давид-Нел. Известно е, че на Изток и специално в Индия и Тибет се със запазило разбирането за значението на утринното посрещане на слънцето. Подобно на птиците, които посрещат първите слънчеви лъчи със своето пенис, така и посветените в Индия и Тибет стават рано и посрещали слънцето, съединявайки това със своята утринна молитва. В
към текста >>
42.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
месеца. Във всеки случай небето обещава мир. Но това зависи не само от него, а от добрата воля на хората, която е по-силна от предопределението. И тъй, мирът е възможен а астрологически.. Ще продължим в идущия брой. С. И. Дерал Из в. „Радио-свят“ ЗОВ ЗА ПРОБУДА Лъч пролетен нахлува с отмора във душата; Жадуваща за ласка, със устрем мигновен, разпръсва тя тъмата, ледът, студенината; кат блян е лъча златен. цветист и вдъхновен. * Ликуват от наслада на горски храм децата; в зори
свещенодейст
ва славей псалмопев, хор кръшен оглася в небето висината, поканен Бог е тамо в заветни им обет. * Прекланят си челата зеленолики деви, треви, цветенца пъстри пред неговият лик, със трепет се полюшват, приветстват и шушнат: В пробуда всички ний сме под мощни му светлик. * В скутите на майка, сгушено малко семе, подава веч главица под сладкият му зов; осеяно полето със зеленината плодна, вещае ни храница за светъл ден — нов. * Лъч пролетен нахлува с отмора във душата; жадуваща за ласка,със устрем мигновен, разпръсва тя тъмата, ледът, студенината; кат блян е лъча златен, цветист и вдъхновен! Зов свещен за творчество, за труд. за обич братска. И. Карагьозова „ОТЧЕ НАШ, ДАЙ НИ МИР!“ Една индийска приказка казва, че когато Бог сътворил човека, дал му всичко: богатство, власт, слава, удоволствия и пр., но само едно нещо Бог не му дал — мир. „Ще запазя мирът при Себе Си, казал Бог. и когато човека се умори от всичко на земята, да потърси мирът, а заедно с него и Мене, и да ме намери — иначе той ще ме
към текста >>
43.
 
-
ниви, песента на пойните птици, бръмченето на пчелите и многобройните насекоми и твари— всичко това говори най-убедително на селския труженик за Великия Творец, за небесния Отец. Навикнал на упорен труд, чрез плодовете на който стопанинът подсигурява своето съществуване, собствено и на семейството си, той очаква наградата на Всевишния в бъдещия плодород на своите сеитби. Защото всеки трудещ се е същевременно и верующ в успеха на своето дело — трудейки се, той един вид
свещенодейст
ва. Той се моли Богу да не връхлетят посевите и добитъка му, него самия и ближните му, напасти и бедствия, с които света е тъй много наситен. Той вярва, че неговата молитва ще бъде чута и желанието му — изпълнено, понеже е бил искрен и вярващ в молитвените слова. При големи нещастия, като наводнение, градушки, епидемии по добитъка и пр., земеделския стопанин не унива и не изпада в крайно отчаяние, а се помирява философски с бедствието, като казва: „Бог дал — Бог взел.“ Тази стоическа мъдрост се корени дълбоко в набожната душа на нашия селски обитател. Но той пак се надява, твърдо вярва, че всека беда, която му нанася големи икономически пакости, е преходна и че тя рано или късно ще бъде поправена — „за всека болка има и билка“ — това е то лечителната мощ на надеждата и вярата в Провидението, безпрекословно почитано. Религиозните чувства у селското население са внедрени още от най-ранно детинство у него от родителите, особено от майката на челядта. Тя е тълкувателката на интимните божествени
към текста >>
44.
 
-
ни и за която като че ли никой не мисли, получава в тази книга от Г. Радев едно смислено разрешение Орфей, животът и делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев. Каква огромна разлика между това, което днес наричаме музика и музиката на Орфей — онази мощни сила. която вършеше чудеса! Наистина в музиката има по-големи възможности от тези, които ний виждаме достигнали в наши дни. Музиката не е само средство за удоволствие и за приятно прекарване на времето. Тя е още и
свещенодейст
вие, което претворява нещата. Тя върши чудеса, когато с нея борави този, който има божествената чистота на Орфей. Почерк и личност, от Д. М. Зуев - Инсаров, научно ръководство по графология — наука за изследване връзката между почерка и характера на човека. В тази книга, която е превод от съвременно съветско издание, са разгледани подробно почерците на редица бележити люде, като: Толстой, Пушкин, М. Горки, Ан. Луначарски, Наполеон, Бисмарк и др. С нейна помощ. читателят може да проникне в душата на интересуващите го люде само като има на разположение техния почерк. Проблемата на храненето, от Д-р Мих. Стоицев. Правилното хранене е източник на живот, a неправилното хранене носи преждевременно остаряваме и смърт. Да се нахраним правилно, значи да се подмладим. „Проблемата на храненето“ съдържа много научни данни за състава и влиянието на различите храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните. Отче наш — като завет Христов и социална програма на бъдещето, от Авг. Циешковски. В
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава. Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия свят. Като обикновен гражданин, той постоянно ще работи върху себе си и за общо благо, изобщо ще живее един плодотворен живот. С една реч, каквато и професия да вземе, той винаги ще работи с настроение, че животът винаги и на всякъде е
свещенодейст
вие. Това той живо ще чувства И само този може да бъде полезен за себе си и за околните, който схваща тая велика истина, че целият живот винаги и на всякъде е
свещенодейст
вие. И само с такова настроение като работим винаги, не.ма да има опасност да изпадаме в грешки. В по-горните класове окултизмът ще се преподава в строго научна форма, като се изтъква нуждата от постоянна работа на човека върху себе си (за да стане способен да носи тухли и камъни за зданието), а в по-долните класове ще се преподава или във вид на алегории, символи, взети из областта на естествената история (както говорих в главата „Обучение по естествознание“) или пък във вид на алегорически разкази и приказки. По кой от тези два метода ще се преподава тая или онази окултна истина, ще зависи от случая. Както дадох примери за излагане на окултните истини във вид на символи, взети из областта на естествената история, така в бъдеще, когато му дойде времето, надявам се, да излезнат сборници с изложение на окултизма във вид на
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
му. Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувства, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония. Той да почувства, че животът има дълбок смисъл. „В този смисъл, казва Борис Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело. То е нещо чисто мистично. То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното. Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е
свещенодейст
вие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава. Днес изкуството е изгубило това съдържание. Целта на изкуството не може да бъде да отрази действителността точно, защото и без изкуството виждаме действителността около нас. Истински религиозният човек търси в религията изход от ограничението на физичното битие. Всеки човек чувства една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това ваеше трябва да се събуди в човека. Това е задачата на изкуството. Погледнато така, изкуството става доста трудно дело. И само това изкуство е истинско, което постига тази задача“. Борис Георгиев е против принципа „изкуство за изкуство“, „наука за наука“. Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция“. С други думи, изкуството трябва да стои на чисти етични основи; то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен характер. Ето защо, той високо цени египетското изкуство, което било чисто религиозно. „Египетското
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
употребявани от откривателката и изглежда че те ще бъдат по-малко вредни за здравите тъкани, отколкото тия, извлечени из минерални източници. Но кои растителни вещества ще се окажат най-ефикасни при даден случай, само опитът ще реши. Поради лесно обяснимата му връзка с алхимическите издирвания, въпросното откритие ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсеният ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското
свещенодейст
вие пред „бръмбара“? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет за обожаване, представляващ, като се струваше на тях, тайната на всеки живот на физическото поле. Г-жа Дикинсън нарича оригиналното откритие, което е основа на всички тия по-нататъшни развития, още и „бръмбарът“. Лично аз предпочитам да го наименувам „протея“ (първична клетка), понеже същинският бръмбар е по-нататъшно преобразование, а и самата материя не наумява някакво животно, но бих казала, то е по-скоро един сбор от нишки, един вид растение или „торбичка от кости“. Чудното за него, обаче, е, че когато се гледа с просто око, то излъчва злато-червен цвят, а под микроскоп, под слънчеви лъчи, то искри с блясък много по-силен от диаманта. Под силно увеличение, то се вижда като едно разтегнато тяло, което се мени в цвят между златно и червено с тъмни, даже черни, отсенки помежду им. Някои
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
натрапване няма да се упражнява. Детето трябва със свободно решение да направи това. Импулс към това може да се събуди у него или от примера на големите или чрез разкази из живота на птичките. И радостта, която то ще изпита в този случай, ще му каже, че служенето на другите е извор на висша радост. В време на екскурзии, помощ на ранено животно или привързване на счупено стъбълце допринася за същото. Значи, не е още най-важна дейността сама по себе си, ако не се издигне до един вид
свещенодейст
вие чрез любовта. И най-простата наглед дейност може да се издигне до
свещенодейст
вие, когато е вдъхновена от този импулс. Напр. поливането на цветята, плодните дръвчета от детето може да бъде обикновена механична работа, ползата от която за духовното развитие на детето да е съвсем малка. Ако няма по-голяма идейност в работата, тогаз заглъхват детските сили. Могат да се използват всевъзможни случаи в семейството и училището в тази посока. Напр. майката къпе най-малкото дете. По-голямото, макар да е то тригодишно, да подава на майка си дрешките (Харисон: „Изучаване на детската природа от гледището на детската градина“, стр. 86). Този дух на служене не трябва да се практикува само в отделни избрани часове; той не се заключава само във взаимни услуги, взаимопомощ в училище или на екскурзии. Той трябва да прониква в целия детски живот, всички видове негови дейности, както художественият елемент трябва да ги прониква. Този дух трябва да бъде атмосферата на детския живот. Детето ще работи на полето, в
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
негова дейност ще бъде израз на неговата любов; то ще иска с произведенията на своя труд да причини радост на другите. По горе се каза, че художественият елемент трябва да проникне всеки вид детска дейност. Но кое внася още по-висок художествен елемент в детската дейност? Това е, когато мотивът за дейността му е от възвишен характер: най-възвишен характер има човешката дейност, когато тя представлява служене на Бога. Тогаз всяка работа на човека се изпълва с висша поезия, става едно
свещенодейст
вие. Именно това е в най-висшия смисъл на думата проникване на детската дейност от художествен елемент. Тогаз трудът се прониква от вътрешна красота. Този е новият дух на възпитанието, който ще се реализира в новото училище. Заключение Съвременният интелектуализъм в училището съвсем не отговаря на детската природа. Срещу съвременната фалшива училищна система се реагира, между другото, и с трудовия принцип. Обаче, ако се следи литературата по въпроса (Керменщайнер, Дюи и пр.), ще се види, че и той от мнозина се схваща едностранчиво. От 7. до 14. година детето ще работи, но не в работилницата, а всред живата природа. И така, духовният елемент ще проникне в училището, между другото: 1) чрез свързване с живата природа; 2) чрез „мира на доброто“ ( живот на служене), чрез което детето постепенно ще се издига до свещения принцип: служене на Бога като основа на човешкия живот и 3) чрез „мира на красотата „. По такъв начин всичко красиво ще бъде събудено в детската душа и тогаз ще имаме новият човек,
към текста >>
НАГОРЕ