НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
71
резултата в
62
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е
непринуденото
проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува.
Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети.
Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е
непринуденото
проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува.
Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение. Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките.
към текста >>
Той има в своите схващания широтата и
непринудената
толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата.
И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука.
Той има в своите схващания широтата и
непринудената
толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата.
Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>
2.
Физическо възпитание - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат
непринудени
, приятни и искрени.
Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо.
Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат
непринудени
, приятни и искрени.
А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове. Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката. А това не е един живот на мир. Много е загубило човечеството с тези си схващания за живота. Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки.
към текста >>
3.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно
непринудено
и естествено добротворство.
Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни.
На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно
непринудено
и естествено добротворство.
Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство? Оня, който еднакво владее и мъдростта на изтока и мъдростта на запада. Днес и изтокът, и западът еднакво очакват своя вътрешен обединител, появата на когото ще отбележи началото на една нова култура... Вел. Вл.
към текста >>
4.
Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
А по това време
непринудените
ù обноски, отмерената ù и плавна реч с всякога подбрани думи ù придаваха особен оттенък на благородство.
И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил. Тя проявяваше удивителна интуиция при изучаването на висшите знания на божествената наука. Един ден Оронций забеляза че Амриха притежава и нещо, което другите нямат; това беше голямата сила, която се криеше в нейните ръце. Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея. Съзнавайки ползата, която може да ù донесе тази сила, както на нея, тъй и на околните, той реши да я насочи в един път, в който тя да употреби силата си за добро.
А по това време
непринудените
ù обноски, отмерената ù и плавна реч с всякога подбрани думи ù придаваха особен оттенък на благородство.
За нея се говореше като за същество, което пръска наоколо радост с присъствието си Веднъж, когато Амриха минавала по една от главните улици на Рим, Нерон я сгледал и заговорил с нея. На края на разговора казал: – Елате довечера в двореца- Вечерта тя отишла. Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея, както си иска, тъй като това той считал като нещо напълно оправдателно за себе си Влязъл при нея и с всичката надутост и жажда за удоволствие, я хванал. Нито един мускул не трепнал от спокойната ù и крепка стойка. Тя вдигнала ръката си, и Нерон увиснал във въздуха.
към текста >>
5.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Дали дребнаво себелюбие или
непринудена
самоотверженост е вашето подбуждение?
Едничко само за насъщния хляб на собствената си фамилия? За увеличение на земните си богатства? За да си запазите общественото положение - или да придобиете такова? За да си спечелите име и може би да добиете слава? Или пък за подобрение на условията на вашите ближни - дори безплатно, без свидетелство, без одобрение от коя и да е страна?
Дали дребнаво себелюбие или
непринудена
самоотверженост е вашето подбуждение?
Защо имате семейство? Защо се оженихте? От копнеж за щастие? Заради удоволствието и удобството, което си обещахте? Не сте ли се домогвали - макар при тъй наречената любов - главно до преимуществата, които бихте имали?
към текста >>
6.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Песните са изпети просто и
непринудено
-, в тях всичко е дадено в загадката на образа и краската, а проникващо настроение хваща душата на четеца и я води по високите върхове на себе превъзмогването Книгата се доставя и от редакцията на списание „Житно Зърно" срещу 40 лева. 6.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. 5. Мара Белчева. – „Избрани песни". Тая книга е синтез на нейното поетическо дело, извървян път и кристализация на един мироглед на човек (именно на човек), който не е преставал да търси, за да достигне най-сетне до съзнанието да приеме волята Божия не като подчинение, а като победа. (Планинско цвете), да почувства неволята като благата воля на Всевишния (Молитва; Учителят).
Песните са изпети просто и
непринудено
-, в тях всичко е дадено в загадката на образа и краската, а проникващо настроение хваща душата на четеца и я води по високите върхове на себе превъзмогването Книгата се доставя и от редакцията на списание „Житно Зърно" срещу 40 лева. 6.
Ясновидските предсказания и науката от А. Теомов . Цена 15 лева. Доставя се от Никола Нанков, Витошка, 3 – София. Тая книга е интересна за всеки, който иска да се осветли върху последните научни изследвания в тая област.
към текста >>
7.
ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно,
непринудено
, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха.
Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота.
Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно,
непринудено
, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха.
Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество. Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа. И когато Христос започне да действува отвътре в една душа, тя тръгва в пътя на служенето, който е път на ученика.
към текста >>
8.
ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Походката му е
непринудена
и елегантна.
Видиш ли го, не може да не възкликнеш: „Какъв хубав човек! " Нервният тип много прилича по външен вид на сангвиника, ала е по-мургав. По характер и вкусове е по-женствен. Погледът му е мек, любезен, гальовен. Той изразява красотата във всичките ù форми.
Походката му е
непринудена
и елегантна.
Той действа с чара на своя характер и деликатните си обноски. Израз е на хубостта, благосклонността, обичта, но и на разпътството. Лимфатичните по темперамент натури са хора на бавните движения, на леността, непостоянството, мечтите, фантазията. Те ходят бавно и отпуснато, сякаш са морни и скучаят. Краката им се влачат по земята, ръцете им са люлеят хлабаво.
към текста >>
9.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два почерка, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този почерк се вижда свобода,
непринуденост
, той е по-наклонен, отколкото вторият почерк – „параден", строг, ясно написан и повече прав.
забелязали, че след извършената операция „за подмладяване" старческото треперене изчезва[4]. Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на почерка известни психически особености. Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н. Иванцов, сътрудник на „Главнаука", и в това отношение засега е направено много малко. При това, само на тази основа, казва той по-нататък, могат да се правят обратни заключения, на какви особености на характера посочват дадени особености на почерка; задачата е толкова по-трудна, че една и съща особеност на почерка може да е следствие на различни особености на характера, както високата температура на едно парче тел е резултат на нагряването му на огъня или на слънцето.
Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два почерка, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този почерк се вижда свобода,
непринуденост
, той е по-наклонен, отколкото вторият почерк – „параден", строг, ясно написан и повече прав.
Такава разлика може да се види също между почерка на текста на писмото и почерка, с който е написан адресът. Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека. Хора, които пишат почти краснописно (особено в личния живот) и чийто почерк почти не се изменя, а е постоянен, много рядко имат нещо самостоятелно; техния мироглед изяло се отдава на възпитанието, влиянието на средата, традицията и др. Те се приспособяват към готови, установени форми на живота и често не са в състояние да се помирят с новите условия и да се приспособят към тях, като не се изменят до края на живота си, макар че външните условия и окръжаващата среда, може би коренно да са се изменили. Стремежът към самодейност след революцията, особено сред широките селски маси се е отразил също и на общия характер на писмото.
към текста >>
То стана по-уверено, по-
непринудено
и по-изразително.
Такава разлика може да се види също между почерка на текста на писмото и почерка, с който е написан адресът. Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека. Хора, които пишат почти краснописно (особено в личния живот) и чийто почерк почти не се изменя, а е постоянен, много рядко имат нещо самостоятелно; техния мироглед изяло се отдава на възпитанието, влиянието на средата, традицията и др. Те се приспособяват към готови, установени форми на живота и често не са в състояние да се помирят с новите условия и да се приспособят към тях, като не се изменят до края на живота си, макар че външните условия и окръжаващата среда, може би коренно да са се изменили. Стремежът към самодейност след революцията, особено сред широките селски маси се е отразил също и на общия характер на писмото.
То стана по-уверено, по-
непринудено
и по-изразително.
Почеркът се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото. Отдавна между западните педагози се водел и се води спор за премахване на краснописа като задължителен предмет в училищата. По мнението, изказано на един мюнхенски психологически събор, много по-важно е да се наблюдава свободното развитие на почерка на учащите се, отколкото да ги изопачаваш, като се грижиш за краснописа им. Премахването на краснописа от съвременните училища дава вече поразителни резултати. Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време простота на почерка, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо.
към текста >>
10.
НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Забелязано е, например, колко естествено и
непринудено
иде вътрешното пожелаване от страна на човека при някакъв болезнен случай, разположението или неразположението му към една или друга храна, диета или пък кратко въздържание за няколко дена абсолютно от всякаква храна; и след това естественото връщане на апетита и глад.
Да видим сега, какво човек може да направи за поддържане здравното състояние на организма си. Всеки разполага със своето тяло и следва да изучи сам, доброволно и научно, напълно безпристрастно наклонностите, предразположенията и слабостите, които лежат в организма му. Затова нека той сам издири всички неразположения и болести, които се гнездят в организма му, докато са още в най-малък зародиш. По вътрешен път и чрез външни опити, всеки човек може да издири и лекарствата за едно или друго неразположение, за тази или онази болест в организма си. При едно вътрешно вслушване и вглеждане, това не е трудно да се направи и издири.
Забелязано е, например, колко естествено и
непринудено
иде вътрешното пожелаване от страна на човека при някакъв болезнен случай, разположението или неразположението му към една или друга храна, диета или пък кратко въздържание за няколко дена абсолютно от всякаква храна; и след това естественото връщане на апетита и глад.
Трябва ли сега да отречем, че тия наредби не ги дава самият организъм? В днешния век, един съвременен учен казва: „Човек е роден да бъде здрав! ” От това следва, че в човека са вложени всички здравни условия за лечение, растеж и живот. Засега човек още много малко познава себе си, както физически, така и психически. За в бъдеще цялата наука ще насочи вниманието на човека към естествен, близък до природата живот, към себенаблюдение и издирване на причините в самия него, а именно, към вътрешно и външно проучване на самия себе.
към текста >>
11.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тук се молят сърца, молят се копнеещи за възход души, молят се хора с
непринудени
, непредубедени и светли умове!
В дивно единозвучие се понася тиха, но тържествена песен от много уста; силен трепет обхваща всички; ти благоговееш пред нещо велико. – Става голяма претворба в природата, голяма претворба става и в твоята душа. Зареждат се песен след песен. След това в ненадмината евритмика и интонация на гласа се изливат в тих хор мощни слова на благодарност и молитва. Въздухът се изпълня с невидима мощ, чувствува се присъствието на светли невидими създания.
Тук се молят сърца, молят се копнеещи за възход души, молят се хора с
непринудени
, непредубедени и светли умове!
За миг пламват всички върхове, обграждащи отвсякъде пространната котловина. – Слънцето изгрява! С трепет дочакват изгрева на Светилото на деня всички. Изгревът и в душите им – великото слънце на живота. Всичко е грейнало в сияйна светлина.
към текста >>
12.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Кой е този, който ще забрави онзи
непринудени
жестове, проявени от страна на неговите подобни, в тежки дни!
И как силно възпитават тези постъпки. Те внасят нов смисъл в живота на угнетените. Те виждат, че доброто не е изчезнало от земята, те провиждат негли и присъствието на първичната разумна същина в живота. Трябва да е изпаднал човек, за да види всичките тези страни на живота, когато някой спонтанно и неканено прояви щедростта си към него. Ей Богу, велик обрат може да настане в душата на човека в такива моменти!
Кой е този, който ще забрави онзи
непринудени
жестове, проявени от страна на неговите подобни, в тежки дни!
Не, това не се забравя. И тези хора, чрез които се е проявил великият закон на божията щедрост, стават светилници в пътя на човека. И винаги щедрите хора са най-обичаните. Има една друга страна щедростта. Това е онова въздействие, което щедростта оказва върху самия човек.
към текста >>
13.
РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
За да разберем пътя на единение с цялото, за да дадем място в нас на волята за живот, трябва да съумеем да схванем дълбоко в нас чистия поток от сили и да им дадем място на свободна,
непринудена
проява.
Да поставим в съгласие проявите на нашия личен и обществен живот с разумните основи на живота като цяло, ето смисълът на волята за живот. Така волята за живот е истински съзидателен процес в нашия личен и обществен живот. При този творчески живот всичките страдания, спънки, неуспехи придобиват съвсем друго осветление - те губят своето ръководно значение. Най-важното е, че трябва да се живее разумно, в пълно единство с цялото - със самия живот. Тази максима сама по себе си отрича живота на съвременната личност и общество с всичките му форми, които правят човека нещастен и роб на условностите.
За да разберем пътя на единение с цялото, за да дадем място в нас на волята за живот, трябва да съумеем да схванем дълбоко в нас чистия поток от сили и да им дадем място на свободна,
непринудена
проява.
Понеже тези вътрешни сили са разумни, те са вътрешно организирани. Тяхното спонтанно проявление може да създаде само красиви дела и естествени отношения. Ако човек от това гледище погледне на съвременния живот на хората, ще види в каква нищета тънат те, каква неестественост, лъжа, неискреност и зложелателство градят техните отношения. Волята за живот у нас ще ни освободи от този свят на измамни отношения към себе си и към другите. И явно е каква култура на радост и истинско творчество би зацарила в света, когато нашата спонтанност, която е разумна би съградила отношения искрени и естествени.
към текста >>
Волята за живот ще го свърже по невидими пътища с всичко съществуващо и ще установи едни истински
непринудени
отношения между човек и човек и всичко останало.
Какво би бил човек сам в живота без всичките други същества - негови подобни и стоящи в развитието под и над него. Без съмнение, немислимо е каквото и да било творчество. И за да освободи природата човека от крайния егоизъм, който убива, тя го е свързала в семейни, обществени, племенни, народни и пр., връзки. С това той отчасти може да се освободи от гнета на егоцентричното, себичното. Истинско освобождение от егоизма, обаче, може да настъпи само тогава, когато човек даде място в себе си на волята за живот.
Волята за живот ще го свърже по невидими пътища с всичко съществуващо и ще установи едни истински
непринудени
отношения между човек и човек и всичко останало.
В тези естествени отношения се създават условията за светло и радостно гледане на живота, за всестранното му разумно използване. Волята за живот не подразбира страх от смъртта. Противоречията и спънките в живота. Волята за живот ни дава възможност да преобновим живота, защото само тогава той ще легне на разумни основи. Собствено, ние ще доведем нашия собствен живот в хармония с Разума в природата.
към текста >>
Живот разумен, живот пълен със съзнателна работа за себепресъздаване, с любов за вътрешно,
непринудено
единение с всичко, с цялото.
За събудения човек, времето не играе роля. Той вече е заживял по начертанията и изискванията на волята за живот. Останалото само си идва. За човека, който живее в противоречията на живота, за него се иска време, за да може волята за живот да създаде в него необходимите органи за проява. В днешното време, когато хората, обсебени от егоизма, който изсмуква в тях всичките жизнени сокове, когато техните творчески възможности са силно ограничени, вследствие на тяхното вкостеняване, когато техният егоистичен живот ги тика към взаимно унищожение, необходима е една друга воля за живот.
Живот разумен, живот пълен със съзнателна работа за себепресъздаване, с любов за вътрешно,
непринудено
единение с всичко, с цялото.
В това единение ще цъфти една друга култура, в която хората ще бъдат зрели творци на блага, които издигат на истинската висота човека и обществото. Воля за живот, това са възможностите за намиране най-късия път към себе си и за единение с Разума в природата и живота - път за даване нова плодовита насока в развитието на общество и човека.
към текста >>
14.
ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това е да живееш истински,
непринудено
, в вътрешно освобождение и спокойствие на духа.
Тя е придобивка на съзнанието". В този смисъл търпението е един процес на разширение на съзнанието за възприемане на Истината, на Великото в живота. Много философи и моралисти са се занимавали с въпроса за търпението, но такова определение, което Учителят дава, не се среща никъде. В това определение ние виждаме човека в своя истински път на изграждане правилните отношения в живота, въоръжен с онова истинско „човешко" качество - търпението - основа на всяка придобивка и разширение на съзнанието. Венец на отношенията към Великото в живота е „Изпълнението волята на Бога".
Това е да живееш истински,
непринудено
, в вътрешно освобождение и спокойствие на духа.
Да служиш, да изпълниш волята на Бога, това не е външно нещо. „Онова дълбокото начало, което дава сила на човека е да изпълниш волята на Бога. То не е външно служене. Ти в съзнанието си трябва да чувствуваш, че служиш на Бога, че изпълняваш волята Божия." Ето основите на служенето на Разумното, поставени от Учителя. Тука няма черковни догми, няма една норма за външно служене и изпълнение на воля, която е непозната на човека.
към текста >>
15.
СТИХОВЕ - Д. А-ва, S
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
То се радва, то излива своята
непринудена
радост в своя нежен трепет, в преливането на своите краски.
Страданията представят ръжда в здравата постройка на радостта, хармонията и творчеството. Да използуваме страданията, спънките, недоимъка и недоразуменията за нашето вътрешно просветление, углъбяване и усъвършенствуване! Тогава и нашият материален живот ще се оправи и на всичко ще гледаме с радост и благоразположение. Благодарността. Няма по-велика добродетел от благодарността. Защото благодарността е като разтворено цвете на слънце.
То се радва, то излива своята
непринудена
радост в своя нежен трепет, в преливането на своите краски.
И благодарността на всяко цвете се слива, заедно с благодарността на цялата природа, в обща хармония, песен и хваление. Благодарността освежава, разширява човека. Тя показва, че в него има душа. Благодарният човек лошо не може да направи. Благодарността е едно вътрешно изживяване, при което човек разбира защо нещата са така, тяхното съотношение, тяхната зависимост.
към текста >>
Лицето на благодарния свети, а неговата
непринудена
усмивка изнася дълбочината на душевния живот на показ - тя възкресява.
Затова благодарният човек гледа с дълбоко спокойствие на всичко. В съзнанието си той не допуща никакъв упрек по отношение на природата. Той е богат, защото от всичко е доволен, защото няма нищо, което да сломи неговия дух. От очите на благодарния струи особена благост. Тя обзема, пленява, тя повдига страждущия, угнетения, внася смисъл в този, който е загубил във вечни лутания смисъла на своя живот.
Лицето на благодарния свети, а неговата
непринудена
усмивка изнася дълбочината на душевния живот на показ - тя възкресява.
Недоволният е винаги намръщен, начумерен, всичко му е криво, във всичко се съмнява, в нищо не вижда добро. Благодарният има градина от цветя, от плодни дървета. Той я отглежда с радост, на време я окопава, на време я полива, на време очиства всяко растение от излишно,-.чуждо бреме. И природата излива своята благодат върху градината на благодарния. Благодарният има и друга градина, от светли мисли, благородни и възвишени идеи, от красиви .чувства, пълни с неотменна любов.
към текста >>
16.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Те са спонтанни,
непринудени
и най-естествени.
Учителят е седнал на едно възвишение. Тая картина винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен! Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук. Тя е свалена от друг един свят и красотата на последния озарява душите ни. Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори".
Те са спонтанни,
непринудени
и най-естествени.
От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае свободната човешка мисъл, носена на крилата на вътрешно прозрение и просветление. На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят. През целия ден интензивен живот. Между другото се уреждат тъй наречените „групи". Например, събират се интересуващи се от известни въпроси : педагогически, научни, из областта на изкуството и пр.
към текста >>
17.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ала той със своята светла мисъл, със своя огън в сърцето и със своето
непринудено
, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина, любов и красота.
Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си. Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония. Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Истински почтеният човек не е желан в съвременното общество.
Ала той със своята светла мисъл, със своя огън в сърцето и със своето
непринудено
, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина, любов и красота.
към текста >>
18.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и
непринудено
, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и
непринудено
, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата.
И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
към текста >>
19.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Нейната душа, цяла отправена към Христа, се отдава на едно
непринудено
излияние, подобно извор, който блика, подобно цвят, който се разцъфва и разнася надалеч своя аромат.
За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости.
Нейната душа, цяла отправена към Христа, се отдава на едно
непринудено
излияние, подобно извор, който блика, подобно цвят, който се разцъфва и разнася надалеч своя аромат.
Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне? Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен човек, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата? Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни? Ти си изпросвал ласките ми със скъпи дарове, които си ми поднасял с треперлива ръка. За какво негодуваш?
към текста >>
20.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Почва естествен,
непринуден
разго¬вор.
Редуват се те едно след друго като велика поема, изразяваща чрез движения и музика вечните природни закони и методите за работа. В символизма на тия движения е изразен великият път на жи¬вота с всичкото му разнообразие. Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното есте¬ство. Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения. Отиваме към Учителя.
Почва естествен,
непринуден
разго¬вор.
Тия разговори са върху различни теми. Често зависи от някоя дума, казана от някой брат или сестра. Но като че ли винаги духът на разговора строго съответствува на средата, на времето, съ¬стоянието на душите, на нуждите на момента. Тия разговори са от ценните, незабравимите минути от живота на братството. Един брат запитва нещо за музиката.
към текста >>
21.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Спонтанно,
непринудено
ще се лее утринната песен на нашето пробуждане из нашите уста.
Защото е сън само за отмора. Това е хубаво, ала е само необходимост. Ние трябва да лягаме да спим с дълбок отзвук на радостта в нашата душа. Тогава нашият сън ще бъде смислен, обновителен и творчески. Ще се събудим наново с радост, с вътрешна лекота и с песен ще почнем новия ден.
Спонтанно,
непринудено
ще се лее утринната песен на нашето пробуждане из нашите уста.
И целият ден ще мине в един дъх с низ от бисери, изнизани като дело на нашата ръка, на нашия живот пропит, богат на радост. Утринната песен! Какъв смисъл внася тя. Теб не ти се пее всеки ден. Ти често ставаш скръбен, натъжен.
към текста >>
22.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и
непринудено
изживени.
И вас ви обхване същия пролетен копнеж по красивото. И вас ви обхване същия трепет към работа и жизнерадост. И у вас се събуди трепета на онази любов, която раздвижва всичко. Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава.
И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и
непринудено
изживени.
Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро. За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията. Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика!
към текста >>
5]Посвещавам на всички и всичко, което събуди в мен усет за първичното и
непринудено
отношение към нещата и ми даде възможност да опитам красотата на тоя живот.
Са ли те някаква ценност за нас? За голямо съжаление, всичко това остава далеч от нашата същност, от нашата душа, която единствено може да ни преобрази. Първично, непосредствено изживяване на първичните ценности в живота. Ето пътят към вдъхновение, творчество и преобразяване на всекидневния ни живот в живот на радост, в живот смислен, красив и добър за всички. – Път за разцъфтяване на живота.
5]Посвещавам на всички и всичко, което събуди в мен усет за първичното и
непринудено
отношение към нещата и ми даде възможност да опитам красотата на тоя живот.
към текста >>
23.
КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Когато всички дават, свободно,
непринудено
, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването.
Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия.
Когато всички дават, свободно,
непринудено
, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването.
При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора. Един такъв съзнателен колектив, чрез своите малки жертви, може да се изравни по материална мощ, с един отделен, богат човек. Тъкмо тук, в развитието на колективното съзнание, двигател на което се явява волята за жертва, за даване у отделните индивиди, участвуващи в тия колективи, седи неговата освободителна мощ от "силните", от "богатите". След тия бегли бележки от чисто психологично естество, които отчасти само разкриват вътрешната страна на колективното даване, ще се спрем да конкретизираме метода на "единия кодрант". Нека тоя кодрант се равнява на един лев, за да придадем определена числена стойност на това алгебрично число.
към текста >>
Ще ги събере неусетно,
непринудено
.
Тъкмо тук, в развитието на колективното съзнание, двигател на което се явява волята за жертва, за даване у отделните индивиди, участвуващи в тия колективи, седи неговата освободителна мощ от "силните", от "богатите". След тия бегли бележки от чисто психологично естество, които отчасти само разкриват вътрешната страна на колективното даване, ще се спрем да конкретизираме метода на "единия кодрант". Нека тоя кодрант се равнява на един лев, за да придадем определена числена стойност на това алгебрично число. Ако всеки член на едно общество се задължи пред себе си, не пред някакъв писан устав, пред някакъв "управителен съвет" и т.н. да отделя всеки ден по един лев, в края на годината той ще събере 365 лева.
Ще ги събере неусетно,
непринудено
.
Хората всеки ден харчат сума пари за вестници, за разни удоволствия и дреболии, без дори да съзнават това. Следователно, няма да им коства нищо ако съзнателно отделят ежедневно по един лев за общи цели. Ако допуснем, за да боравим с конкретни цифри, че такова едно общество се състои от 100 души, те ще разполагат в края на годината с една сума от 36,500 лева. Ето ви един значителен капитал, който може вече да се използува за обща работа. Така че, вместо да се очаква от случайни подписки, от някак външно шокиращите със своята принудителност членски вноски; вместо да се разчита на благотворителността на богати членове от обществото, ще се разчита на малката, но съзнателна жертва, на единия лев, отделян от всички членове на това общество всеки ден.
към текста >>
24.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В нея всичко става естествено и
непринудено
.
Съвременният човек не знае, какво е това, което иска да постигне, каква цел ще постигне с това. Съвременният човек не знае и как да го постигне. Той се лута вечно между модата и също така преходния „дух" на времето. Има една мода и един дух, които са вечни и които заслужават подражание. То е духът на природата.
В нея всичко става естествено и
непринудено
.
Само големи катаклизми в природата са в състояние да променят нещата рязко, наведнъж. Инак тя е на вид консервативна. Трудно и бавно се променят нещата в нея. Тя е майстор на великото търпение да изгради нещо величествено, грандиозно, хубаво. Един общ дух, неизменяем дух ръководи всичко в нея.
към текста >>
25.
ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Те го извисяват и го правят все по-спонтанно, по-
непринудено
.
Те са толкова редки! Човек не носи в себе си сърце човешко! Тук, на базата на човешкото сърце, годно да възприеме и прояви внушенията на любовта на Бога, бихме могли да имаме едно красиво изравняване между хората. То е изравняване в жертвата, изравняване в търпимост, изравняване, което минава в спонтанно надпреварване в правене добро. Ала и сърцето има своя жива наука, свои убеждения, свои опитности.
Те го извисяват и го правят все по-спонтанно, по-
непринудено
.
Те го обръщат от каменно сърце в сърце топло и трептящо. Една жива наука на сърцето, ето път, през който трябва да мине всеки, за да стигне до там, където наистина всичко е равно по между си. Има един висш свят, в който и пред който всички живи същества са равни. Мярка за това равенство е животът. Всеки, който има живот, е равен пред Бога, пред Разумността.
към текста >>
26.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И всички други малки и големи импулси се свеждат все към него – да живеем, да разберем живота и да извлечем от него соковете на радостта, на онзи
непринуден
, спонтанен живот, който крие в себе си смисъл и щастие.
ИМПУЛСИ Тях ние ги имаме всеки ден, с всяко ставане, с всяко лягане Без тях, без импулси, животът би бил пустиня неизбродна. Ала най-голям е импулсът да живеем.
И всички други малки и големи импулси се свеждат все към него – да живеем, да разберем живота и да извлечем от него соковете на радостта, на онзи
непринуден
, спонтанен живот, който крие в себе си смисъл и щастие.
Спонтанността е израз на онази творческа импулсивност. която е свързана с източниците на любовта в живота, на разума, който го тика напред и на истината, що внася красота и обогатява живота. Разнородни са импулсите в живота, ала всички светли, благородни импулси, всички импулси що тикат живота напред, идват от един възвишен свят на импулсите. Има един особен свят на възвишените импулси. Тайната на живота е да се домогнеш до този свещен свят, откъдето се лъчи "светлината на деня" – всичките добри подбуди, светли мисли и благородни чувства.
към текста >>
27.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Всичко там става импровизирано,
непринудено
, проникнато с една вътрешна красота и естественост.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красиви са. разговорите с Учителя след лекцията. Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на душите, с характера на момента, с обстановката и пр.
Всичко там става импровизирано,
непринудено
, проникнато с една вътрешна красота и естественост.
След сутринните упражнения ние сме отново в салона. При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство". Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот. радост, свежест и желание за работа!
към текста >>
28.
СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах
непринудени
отношения към всички.
Интересуват се не само от своята специалност, но и от всички обществени въпроси. След обичайните поздрави в кабинета на Учителя, един от тях пръв подкачи разговор със следните думи: – Когато прочетох „Новият ден", спомних си за моето детинство и юношество. Светли красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина!
Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах
непринудени
отношения към всички.
Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички! Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всека крачка. Тогава изчезна оная доверчива усмивка от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид. Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше.
към текста >>
29.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
На всички въпроси тя отговаряше просто,
непринудено
, без желание да преувеличава.
Там имаше доста външни хора, дошли от различни места, градове и села на България, да видят игрите. Параклисчето е чисто, бяло измазано, отвън и вътре имаше болни, дошли тук да се лекуват. Здравите пък разглеждаха обстановката, дето щяха да стават игрите. По едно време дойде една от нестинарките – главната, млада жена, 33 годишна, женена, с шест деца. Като я видяха, всички я обиколиха и започнаха да я обсипват с въпроси: на колко години е, женена ли е, от колко време играе в огъня, с какво се храни, къде живее и т.н.
На всички въпроси тя отговаряше просто,
непринудено
, без желание да преувеличава.
На някои въпроси, запример, кога ще играе, казваше, че не може да отговори. Изглежда, че това не зависи от нея. – От колко години играеш? – я запита някой. – От осем.
към текста >>
30.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Това е било в ония времена, когато хората са живели с други нрави, когато в проявите си са били естествени,
непринудени
.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Това е било в ония времена, когато хората са живели с други нрави, когато в проявите си са били естествени,
непринудени
.
Това е било в онази златна епоха на човечеството, когато умните хора са познавали преходността на материалното и са били чутки да проявят внушенията на духовното. Разправя се, че в тази златна епоха богатите са разнасяли с каруци златото и скъпоценностите си и са ги раздавали на всеки нуждаещ се. Това днес не може да стане, защото хората ще ги сметнат за луди. Съществувало е тогава едно духовно благородство, което се е проявявало навсякъде. И все пак в един от градовете на тия благородни хора, където богати и бедни са мислили, как да се надпреварят в правене на услуги и добро, е живял един голям скъперник.
към текста >>
31.
ЗАЩО? - Т.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Естествено,
непринудено
той почва разговор с Учителя.
След бурите, светкавиците и гръмотевиците ще дойде светло слънчево утро над многострадалната земя. След минаване на тунел няма ли да дойдат засмени, светли, слънчеви поляни, покрити с цветя? Тия мисли работят днес в мен. Тъкмо в тоя момент един приятел идва от града. Той желае да говори с Учителя.
Естествено,
непринудено
той почва разговор с Учителя.
– Кой е правилният начин за дейност днес ? – При земеделската работа има три фази. Първото положение е, че трябва да има земя. в това човек не е фактор. Тя е дадена от разумната природа.
към текста >>
32.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Любовта се проявява в естествеността,
непринудеността
на човека.
Когато Любовта се проявява в човека, той вижда само красивите, великите и възвишените неща. Без Любовта човек е слепец (14). Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3).
Любовта се проявява в естествеността,
непринудеността
на човека.
Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2].
към текста >>
33.
НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нашите наблюдения се отнасят до оня
непринуден
смях или усмихване, които са продукт и изблик на нещо изживяно, пълно и спонтанно.
Ние няма да се спираме на това место върху причините за неговото пораждане, нито върху психологичната структура на хумора. За него всички са съгласни, че има своя зародиш в контраста. Тук ще се спрем за сега само на вида, качеството, стила, или, ако можем така да се изразим, върху морфологията на смеха и усмивката. Спонтанният смях е психологическо състояние, при което човек не успява да се владее и да се подправя. Не говорим за оня усмивка, която може да се нагласява и с която много хора декорират лицето си, за да се харесат.
Нашите наблюдения се отнасят до оня
непринуден
смях или усмихване, които са продукт и изблик на нещо изживяно, пълно и спонтанно.
Наблюдавайте хората, когато се смеят, за да видите, какво огромно разнообразие има в тоя смях. Някой би отговорил, че различните начини на смеха произлизат от това, че хората са различни и няма двама, които да си приличат. Това не е истина, защото, ако е вярно, че лицата не си приличат, има смях, който прилича на друг смях, има усмивка с еднаква стилова особеност, произлязла от еднакви психични подбуди. Човек се издава в смеха. Ако успеете да наблюдавате някое лице, което ви интересува в момента на спонтанен непреодолим смях, вие ще почувствувате някакво изясняване около неговото аз.
към текста >>
В тоя смях участвува радостта на света — чиста,
непринудена
и богата.
Когато човек смеейки се говори, т.е. когато той се смее сам на това, което приказва с едно задъхващо хихикане, придружено никога със задушаване и кашлица или с просълзени очи, той непременно е добросърдечен, духовит, незлобив и с променчив, лек характер, защото, ако можеше да разсмива другите и сам да остане със с покойно лице, той би имал по-твърда воля, би бил по-саркастичен. При смеха лицето на издигнатия духовно човек сияе. Той е израз на цялото лице, което не се изкривява комично, а трепти. Цялото лице се смее — всяко мускулче от тоя смях се прелива като вълна и някакъв оптимистичен повик.
В тоя смях участвува радостта на света — чиста,
непринудена
и богата.
Има смях, който започва от очите и после се разлива по лицето. Така се смеят интелигентните хора с буден разум, с фини чувства и известна проникновеност. Никога не можете да очаквате грубост и неодяланост от човек, чиято усмивка проблясва първом в очите. Хората, които при смеха свиват миглите на очите си и погледът им се плъзга направо, а не косо, са мечтателни натури, малко затворени в себе си и с тънко художествено чувство. Има случаи, когато тия, които се смеят, не издават никакъв глас, а едно продължително и остро свистене в гърдите или в дълбочината на ларинкса.
към текста >>
Да се дири човекът в смеха му е опит да се разкрие една преграда, която разкрива великата съкровищница, защото както всяка
непринудена
деятелност, така и смехът е пътека за разкриване оная сложна енигма, наречена човек.
Жената се усмихва, когато гледа на заобикалящата я действителност, защото тя я преживява в себе си, а мъжът се проектира навън в нея. Когато видите мжж да се усмихва с проницателен израз, то е една непременно сложна и вглъбена натура. Усмивката е най-нежната и неуловима загадка на едно лице. Тя се тълкува трудно. Едно дръзновение е да се проникне в другата душа чрез проблясъка на една усмивка.
Да се дири човекът в смеха му е опит да се разкрие една преграда, която разкрива великата съкровищница, защото както всяка
непринудена
деятелност, така и смехът е пътека за разкриване оная сложна енигма, наречена човек.
към текста >>
34.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Любовта ни прави могъщи, безсмъртни и велики, защото се възприема свободно и
непринудено
, прави ни достойни граждани на космоса, равноправни участници в развитието и провеждането на божествения план.
Човек е поставил над човека закони и възбрана, защото е загубена абсолютната мярка, дадена му като на духовно същество. Той живя хиляди години без да я разбере и трябваше да дойде Христос – най-великият от майсторите на духа, – за да му я припомни. Тая абсолютна мърка е любовта, която е същевременно най-могъщият закон и най-безграничната свобода. Закон е, защото без нея живота се превръща в смърт, а е свобода, защото никой не я налага. Любовта се възприема и се дава по свободен избор.
Любовта ни прави могъщи, безсмъртни и велики, защото се възприема свободно и
непринудено
, прави ни достойни граждани на космоса, равноправни участници в развитието и провеждането на божествения план.
Що е добро? Отговорът е следният: Добро е онова, което е направено с любов. Добро е онова, което ни издига във висините на безкористието и ни отдалечава от мрачния образ на егоизма. Ако ти уловиш и затвориш в кафез една птичка и кажеш при това, че я обичащ, ти си в противоречие със себе си. Сравни постъпката си с любовта и ще видиш, че ти лишаваш едно същество от най-любимото за него – свободата на простора.
към текста >>
35.
РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Насочването на детската енергия във възходящо направление трябва да става по
непринуден
начин.
Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та онзи, който има излишна енергия, да отиде там да работи. Това може да се приложи във възпитанието. Когато детето има широка глава около ушите, то има наклонност към престъпление. То трябва да работи, празно да не стои — да копае, да сади и пр. — за да трансформира енергията".
Насочването на детската енергия във възходящо направление трябва да става по
непринуден
начин.
Реката може да причини много пакости; при пороен дъжд тя може да причини наводнение, което може да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр. Обаче, същата енергия, използувана целесъобразно, може да се направи не само безвредна, но силата й може да се употреби за каране воденици, трамваи, за електрическо осветление и пр. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогава съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанието им и пр. Няма и да става въпрос за развалата им, понеже такава няма да има.
към текста >>
36.
ЗА ХАРАКТЕРА НА НАРОДИТЕ - G
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Една всенародна и спонтанна манифестация на
непринудена
и искрена скръб беше най-голямото доказателство за народната обич и привързаност към Неговите завети за мирен, творчески и добротворен живот.
ЦАР БОРИС III На 28. август т.г. се пресели в отвъдния свят обичаният от всички Цар на българите Борис III Обединител.
Една всенародна и спонтанна манифестация на
непринудена
и искрена скръб беше най-голямото доказателство за народната обич и привързаност към Неговите завети за мирен, творчески и добротворен живот.
Рядко в историята монарх е бил оплакван така искрено и сърдечно от своя осиротял народ. Рядко е, защото малцина са владетелите, които са познавали така добре копнежите на своя народ и са били готови на всички жертви за постигането на неговите идеали. Посветил голяма част от живота си на науката, Той разбираше нейната съкровена същина и нерядко е давал да се разбере, че зад външните явления на физическия свят Той съзира Божествения вечен порядък. Напусналият земното съществуване Цар Борис III беше. рядко верующ и смирен владетел.
към текста >>
37.
Брой 3-4 -1995г.
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Почна
непринуден
разговор.
1957 год. Обични брат, Към десет часа преди обяд бяхме с Учителя на Изгревската полянка няколко братя и сестри. Небето беше чисто и синьо, имаше изобилно слънце. Цъфналите дървета даваха приказен вид на Изгрева. Картината се допълваше от снежните върхове на Витоша, които се очертаваха на ясния небесен фон.
Почна
непринуден
разговор.
В разговора Учителят между другото каза: Като видят нашите хора, светът казва, че в тях има нещо особено, по което ги познават. Окръжаващите почват вече да стават снизходителни към нас. Питат: в какво се състои новото учение? - Новото учение е да боледуваш без да умираш. А старото учение е да боледуваш и да умираш.
към текста >>
38.
Марин Камбуров (1902-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
След обяда
непринудено
се започна разговор относно някои мисли от беседата и от личен характер.
Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го поздравят, да му целунат ръка. На голямата маса в трапезарията бе сервиран обяд. На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече студенти. Това беше истинска комуна. Присъстваха около 20 души гости, в това число и аз.
След обяда
непринудено
се започна разговор относно някои мисли от беседата и от личен характер.
Накрая аз взех думата: "Учителю, рекох, искам да ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, вие знаехте, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите вратата преди да я бутна? " Учителят отговори: "Такъв е закона на земята. За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, а другият да му даде, единият трябва да почука - другият - да му отбори.
към текста >>
39.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Братска атмосфера,
непринуденост
.
Построен е с работа и дарения — без заеми в банки. Спиритическото Братство е здрава духовна организация, която работи за нов живот в чистота, братство. Има свой хор, оркестър, театрална група, младежко д-во и пр. Не само сеанси, а реформа на целия живот върху основите на едно ново съзнание, че ние сме безсмъртни души, че смърт не съществува, а само променя, че законите на кармата и прераждането регулират нашия живот. Бях щастлив да бъда гост на това окултно Братство, което напомня Бялото Братство в България.
Братска атмосфера,
непринуденост
.
Делегати и гости 1500 души. Тържествено откриване новия дом с музика и речи от Е. Крочек и Рьоснер. След това почва самия конгрес. Говориха К.
към текста >>
40.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С един естествен,
непринуден
език тук разкрива своите преживявания една душа, влязла в хармония с великия Извор на живота, чувстваща винаги Неговата близост и направляваща своите стъпки в живота в постоянна връзка с Него.
В тях се чувства дъха на планинските върхове, тихия шепот на рилските езера, вечния стремеж на пробудената душа към чистота и красота, към възвишения Божествен живот. Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс , цена 7 ла. Доставя се от Г. Капитанов. ул. Дъбова, 3 — София.
С един естествен,
непринуден
език тук разкрива своите преживявания една душа, влязла в хармония с великия Извор на живота, чувстваща винаги Неговата близост и направляваща своите стъпки в живота в постоянна връзка с Него.
Полова просвета за младежа, от д-р Г. Ефремов, цена 8 лева. Ръководство за майката — как да отглежда своето дете от зачеването му до школната възраст, от д-р С Ф. Армитейдж. Цена 30 левв. Последните две книги могат да се доставят от редакцията на в.
към текста >>
41.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той иска да разгърне всичките свои сили свободно, естествено и
непринудено
, а не да бъде спъван на всяка стъпка от ограничени в схващанията си управници.
Защото, в такъв случай, „новото“ ще бъде едно насилие, противно на естествения развой на нещата. Ето защо, напразни са надеждите и криви са пътищата на всички ония, които очакват да вземат властта, та чрез нея да прокарат своите разбирания в живота. Истински здравото и реално схващане трябва да започне да осъществява своите идеали, бавно, естествено и планомерно, но затова пък здраво и сигурно, в самите недра на живота, отдолу нагоре, а не обратно. Властта развращава тези, които я упражняват; всички нейни начинания носят неотменния белег на бюрократизма, механизацията и изкуствеността. А живота иска нещо съвсем друго.
Той иска да разгърне всичките свои сили свободно, естествено и
непринудено
, а не да бъде спъван на всяка стъпка от ограничени в схващанията си управници.
По тия причини, искрените борци за нов живот ще трябва да престанат да се борят за овладяване на държавната власт и да я считат като единствена и най-мощна сила, способна да реализира техните идеали. Защото с това те й предават от своята сила и така сами си противодействат. В същност, на държавната власт трябва да се гледа и тя трябва да се превърне в един прост регистратор и узаконител на процесите които са вече свършен факт или които сега се зараждат спонтанно и самостойно, в самите недра на живота. Да се очаква и да се прави противното, т. е. да се превръща държавата в творец, а не в регистратор на процесите на живота, това значи да се обръщат нещата надолу с главата, това значи да се развива до прекомерност значението и силата на държавата, и да се изпада във все по-тежко и по тежко държавно робство.
към текста >>
42.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изпълним ли,
непринудено
, вътрешния закон, ние ще бъдем свободни, животът ни ще се развива естествено, ще бъдем доволни и щастливи.
Но за нас е съвсем ясно, че тази необходимост е наложена от това, че човек е престанал да се вслушва в гласа на вътрешния, неписан закон, който говори в него. И че, следователно, силата-насилие на външния закон може да бъде смекчена, намалена, а, след време, съвършено обезсилена и унищожена. Защото свободата е първична необходимост за човешкия дух, и защото там, дето човешкия дух е окован във веригите на външните закони, и правила, естествения ход на живота се нарушава и хармонията в него се превръща в хаос. Но, да се освободим от веригите на външния закон, това значи да се вслушаме в гласа на вътрешния закон, който говори в нас, да го изпълним на време и точно. Не направим ли това, ние ще останем завинаги роби на външните закони, действащи под заплахата на техните санкции, ние ще бъдем нещастни и недоволни.
Изпълним ли,
непринудено
, вътрешния закон, ние ще бъдем свободни, животът ни ще се развива естествено, ще бъдем доволни и щастливи.
И защо да чакаме да бъдем насила заставени да направим онова, което е нужно за нашия живот, за нашето щастие и спокойствие, за нашето усъвършенстване ? Животът е един постоянен процес на развитие, на придвижване напред. Защо да чакаме насила да бъдем тласкани в него? Защо да чакаме със закони и декрети да се изменя и подтиква нашия живот напред? Защо да чакаме отвън това, което трябва да дойде от вътре?
към текста >>
43.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На работа всички, вий творчески сили, Впрегнете се здраво в труд
непринуден
!
И на силите кръпки, закрити отколе На могъщия, забравен човешки дух, Простор дайте вий и широкото поле, С целувки що обсипва пресния въздух. Раздвижете най-после вси сокове скрити В ъглите потайни на човешкия ум! На кръгозори тесни разтворете вратите! Света с’сила тласнете по светлия друм I Стига вече вопли и скитане безплодно, Ил чакане помощ от тук и от там! Скритото в тебе високо, благородно Съдържа обилно Божествений плам, С който в миг сал в злато мож обърна Светата земя що тъпчиш без свян И мъки непосилни в щастие мож превърна: Осъществен да видиш бленуваний блян.
На работа всички, вий творчески сили, Впрегнете се здраво в труд
непринуден
!
Разпуснете се пак сърца що сте се свили! Свободно туптете в тоз народ събуден! Наместо в низините с’мисли разпилени В ламтежи безмерни и облачни цели Започнете най-после в'светлина облени С вяра в гърди този поход смели. Поход към доброто, на който ви зова Да начнете в себе с бодри чела, През дните що нося напред кат вървя, Нек млъкнат устата, говорете с’дела! Творете, творете, създайте в’света Условия годни за дни по-честити.
към текста >>
44.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една бъбрива слугиня го спре и
непринудено
заговори: „ти знаеш ли при толкова хубави гозби що обядва нашия многоочакван гост?
Той обядва само хляб и маслини и през всичкото време на обеда бе мълчалив. Окръжаващите бяха в недоумение и почуда. Той бързо напусна богатия дом. И скоро след обеда от уста на ухо тайнствено се шепнеше на целия дом как обядвал госта. Привечер младия момък минаваше през двора, за да отиде някъде по работа.
Една бъбрива слугиня го спре и
непринудено
заговори: „ти знаеш ли при толкова хубави гозби що обядва нашия многоочакван гост?
— само хляб и маслини? “ Момъка се усмихна и отмина. Усмивката му бе също тъй сърдечна и искрена, както бе по обед и молитвата му, която светията бе чул. S. Словото на Учителя Основите на положителното знание Съвременната наука изучава онова, което е вече минало. Например, тя изучава, какво е било състоянието на земята преди хиляди години; по този начин се е създала науката геология; изучава животните и растенията, които са създадени преди милиони години - така се създават зоологията и ботаниката.
към текста >>
45.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какво по-хубаво от това, когато това чувство възниква естествено и
непринудено
.
Седмичен преглед Жетвата е голяма (пътни бележки) – С. К. Из науката и живота. Превъплъщението – из в. „Дневник“ Нов опит за завладяване на Монт Еверест Есенно посаждане на дръвчета – Ю. Книжнина БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА Често у човека се поражда едно чувство, изразено в желанието да сподели онова, което има, с ближните, или да отдели поне част от него за благотворителни цели.
Какво по-хубаво от това, когато това чувство възниква естествено и
непринудено
.
Красиво е, когато човек проявява възвишени чувства и благородни пориви, родени в дълбочината на душата му. Онова обаче, от което негодува честния човек днес, е липсата на искреност. Не са малко случаите, когато се прави благотворителност, но не по един вътрешен потик, а под натиска на разни съображения. В такива случай благотворителността е принудителна и затова неистинска. Благотворителността постига своята цел и намира своето оправдание само тогава, когато нейния потик е Любовта.
към текста >>
46.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тази напълно естествена обстановка те кара така
непринудено
да затвориш очите си, да проникнеш в дълбочина та на душата си и да се слееш с общото, с цялото.
Мълчание, красота, тайнственост! . . Иде ти да събуеш обувките си и така на пръсти да ходиш, за да не произведеш некакъв шум, с който да нарушиш тишината. Небето сиво, посивяло от надвесените снежни облаци, отронва от време на време снежинки. Този сив фон придава особеност на цялата околност.
Тази напълно естествена обстановка те кара така
непринудено
да затвориш очите си, да проникнеш в дълбочина та на душата си и да се слееш с общото, с цялото.
Тогава душата запява тиха песен. Песен хвалебна, песен благодарителна, песен, чиито звуци са особено нежни и допълват тайнствеността, а сърцето шепне словата: „Велик си Ти, Господи! Велики са Твоите дела! “ След като престоях доста време на това хубаво място, след като дишах чистия и опреснен въздух, слязох долу при малката чешмичка. Тук пък други картини.
към текста >>
47.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Братство“ хваща за ръка малките и с едно нежно чувство, естествено и
непринудено
ги въвежда в храма на природата, спирайки се по отделно при кокичето, минзухара, теменужката, при момините сълзи, незабравката, при розата, при слънчогледа, черешата и т.
(следва) Слав Камбуров КНИЖНИНА Хей горице! — стихотворения за деца от Дим. Антонова. Това е една сбирка от 43 стихотворения. написани с голяма обич към децата и дълбоко проникване във вътрешната страна на живота в природата. Авторката, която е добре позната на нашите читатели със стихотворенията си във в.
„Братство“ хваща за ръка малките и с едно нежно чувство, естествено и
непринудено
ги въвежда в храма на природата, спирайки се по отделно при кокичето, минзухара, теменужката, при момините сълзи, незабравката, при розата, при слънчогледа, черешата и т.
н., като на всяко цвете и на всяко по-важно и интересно явление в природата посвещава отделно стихотворение. От тази стихосбирка за деца лъха нещо ново и хубаво. Това е. от една страна, опита да се проникне до вътрешната страна на природата, да се съзре и разкрие, по един достъпен за детето начин. символа, вечното, идеята, която стои зад известни форми и явления в природата и, от друга страна — нежното чувство на състрадание, братство, милосърдие, потика към доброто, с които са проникнати някой стихотворения, като например „Съживената птичка“, „Вълчо“ и др.
към текста >>
48.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-
непринудени
, по-интензивни и по-проникващи.
обед София — Изгрев К. Григоров НОВИ ХОРИЗОНТИ ЗА МУЗИКАТА Когато човек слуша музика или когато сам я възпроизвежда, в него се развива един сложен процес на сътрудничество между мозъчните центрове на най-възвишените умствени, морални и духовни способности. Според природата си и наклонностите си, той проявява повече или по-малко чувство за време, пресметливост, съсредоточеност, въображение, възторженост, вдъхновение, благоговение и над всичко това, като обединяваща, се явява дейността на музикалния център. Музиката ангажира най-висшето в човека и при благородна и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля. Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление.
Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-
непринудени
, по-интензивни и по-проникващи.
Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания. Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички. Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло.
към текста >>
49.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Поразително с късогледството с което славяни се решават да потискат други славяни, тогава, когато е най-необходимо тяхното свободно братско единение и тяхната
непринудена
, искрена подкрепа за взаимна защита на общите им интереси.
Защо някои от посадените дръвчета не се хващат или остават безплодни? Хроника СЛАВЯНСТВОТО Дотогава, докато славяните продължават да живеят в несъгласия и раздори помежду си. дотогава те ще бъдат плячка на другите народи, дотогава те ще бъдат използвани като средство за постигане на чужди цели. дотогава те ще бъдат тор в чуждите ниви! Поразителни са непредвидливостта и лекомислието, с които и най-близките по кръв славянски племена враждуват помежду си, дори в моменти, когато са най-сериозно заплашени от вън.
Поразително с късогледството с което славяни се решават да потискат други славяни, тогава, когато е най-необходимо тяхното свободно братско единение и тяхната
непринудена
, искрена подкрепа за взаимна защита на общите им интереси.
Поразителен е факта, че поляците помогнаха за разпокъсването на Чехославия, че словаците съдействаха за нейното пълно унищожение, а с това и за своето собствено заробване; поразителен е факта, че се намират славяни, които могат да мразят и да желаят злото на други славяни; поразителен е факта, че сърби и хървати все още не са се напълно споразумели, пред лицето на явната опасност, която ги заплашва еднакво. И какво още чакат? Нима съдбата на Чехославия не е достатъчно ясно указание за това. какво очаква народите, които не могат да живеят във вътрешен мир и съгласие? Ако славянските народи не се обединят, те всички, с изключение на Русия, са заплашени да изгубят, в една или друга форма, в по-голяма или по-малка степен, своята свобода и независимост.
към текста >>
50.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дайте ни повече плодове, защото нашия естествен
непринуден
стремеж, нашата органическа склонност към тях е на много по-прав път, отколкото вашите „научни“ изследвания за процентите на белтъци, тлъстини, захари и витамини, намиращи се в различните храни.
Особено сега, когато пролетта тъй щедро разлива своите безценни дарове, когато от цялата природа навън блика толкова младост и живот, когато слънцето тъй радостно грее, стопля и развеселява всичко, знаете ли как копнеят сърцата ни, душите и телата ни за слънчевата милувка, за свежата полска зеленина, за чистия ароматен въздух, за простора и свободата, които ни разкрива природата? Ако вие истински разбирате нашите нужди и ако истински ни обичате, вие ще ни изведете навън, да прекараме на открито някои от нашите учебни часове. Това, повтаряме, е напълно възможно и не ще струва никому нищо. — Ние искаме чиста храна! — Ние искаме повече плодове, които са хранилище на слънчевата енергия, неизчерпаем склад на витамини и жизнена бодрост.
Дайте ни повече плодове, защото нашия естествен
непринуден
стремеж, нашата органическа склонност към тях е на много по-прав път, отколкото вашите „научни“ изследвания за процентите на белтъци, тлъстини, захари и витамини, намиращи се в различните храни.
Защото и в храната, както и навсякъде в живота, винаги е имало нещо повече, нещо неуловимо за вашите инструменти, за вашите изследвания, за вашите химически анализи за установяване хранителната стойност на една храна, които завинаги ще си останат ограничени, едностранчиви и, следователно, погрешни! Ние искаме повече плодове! Дайте ни ги, защото цялата наша природа говори ясно, че те са за предпочитане, особено пред вашата „силна храна“ произхождаща от труповете на убити животни. Затова дайте ни повече плодове, а ако не можете да ни ги дадете веднага, то погрижете се, щото е възможно най-скоро време да ги имаме — сейте навсякъде големи количества овощни дръвчета, но не с мисълта да изнасяте плода им на западните пазари, за големи печалби, а за да нахраните преди всичко вашите собствени деца, да нахраните преди всичко българското дете, което рядко вижда плодове, макар че страната ни може само в няколко години така да се трансформира, че да произвежда безкрайно изобилие от такива. Най-сетне, дайте ни чиста и смислена духовна храна!
към текста >>
51.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Непринудената
любезност и естествената топлота на българското сърце, отглеждани от дълги години чрез словото, влиянието и присъствието на Учителя Дънов, са създали образец на човешко братство.
Впечатленията и духовните уроци, които ние всички отнасяме със себе си от нашия кратък престой на Рила и на „Изгрева“, надминават всичко онова, което можехме да си представим по-рано: те са такива, че самият наш живот се е преобразил от тях завинаги, както и животът на всички ония, които ни окръжават във Франция и които ще изпитат, от своя страна, чудесното намагнитване. Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност. Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света. Песните и ритмичните движения на Учителя Дънов са художествени творби, толкова прости и същевременно толкова мощни, че никой измежду нас, при величието на рилските езера, не е могъл да противостои на оная трептяща магия, която образуваше от 400-тех души участници дивно живо единство. А във всекидневния живот, какъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи!
Непринудената
любезност и естествената топлота на българското сърце, отглеждани от дълги години чрез словото, влиянието и присъствието на Учителя Дънов, са създали образец на човешко братство.
От това духовно братство, основано на най-възвишените форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе за да го посеем в душите си и в родината си. Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов. Следващите години ще стегнат и ще умножат тия връзки на топлота и светлина, ще обединяват занапред Франция и България. Нашата радост е безгранична, загдето ние имаме предимството да бъдем между първите звена от тая верига на любовта. Тая верига от чисто злато ще се разпростре надлъж и нашир, напук на вси общи страдания, които ни чакат.
към текста >>
52.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Непринудено
си затваряш очите, поглеждаш в себе си, в своята вътрешна дълбочина и виждаш, че всичко, което преди малко гледаше отвън с физическите си очи, сега го виждаш в себе си.
Тази музика, това е новата музика, окултна музика, на която Учителя е положил вече основите. Запява се „Благославяй, душе моя Господа, благославяй и не забравяй“. Литват нежните звуци, понесени от пролетния ветрец, сливат се с песните на птичките и сякаш допълват картината, която се разкрива пред нас. Светлина е вред. Всичко сияе, облечено в дрехата на светлината.
Непринудено
си затваряш очите, поглеждаш в себе си, в своята вътрешна дълбочина и виждаш, че всичко, което преди малко гледаше отвън с физическите си очи, сега го виждаш в себе си.
Ти, забравяш, че си отделно „ аз“ и не чуваш ударите на сърцето си, защото те се сливат с ударите на онова голямо сърце — сърцето на цялото. Разбираш тогава думите на Учителя и ясно ти става, че човек е малък космос, че е отражение на Цялото. Слънцето е горе. Лъчите му милуват, топлят, живот дават. Малките цветенца протягат чашчици, за да ги украси слънчевият лъч и да им вдъхне аромат.
към текста >>
53.
 
-
В него се чувства нещо волно,
непринудено
.
Писаното се ската на хартията бавно и обмислено. Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките щрихи, резките преходи в натиска, големината на отделните букви се изравнява. В почерка се проявява свойственото на старостта забулване на индивидуалните особености на писмото. Често сме установявали, че всеки от нас може да пише с два почерка, понякога твърде различни един от друг (в основния си стремеж, обаче, те са непременно еднакви). Един от почерците си ние употребяваме когато пишем на приятели, когато си водим бележки.
В него се чувства нещо волно,
непринудено
.
Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен. Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика. Първия като чели е домашната ни дреха, вторият — грижливо закопчан костюм, спретнат, официално строг и по-безличен. Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория почерк, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека. Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи.
към текста >>
54.
 
-
Белег е още понякога на непрактичност в живота, на самонадеяност, но също и на общителност,
непринудено
държане, енергичност, желание за издигане в обществото (Трябва в случая да се имат пред вид общите положения относно преувеличенията, които се срещат в отделни елементи от почерка.) Дребното писане показва сдържаност, пресметливост, въздържание, наблюдателност, хладнокръвие**.
Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност. Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота. Такъв човек обикновено мъчно се примирява с обикновените, средни условия на живота. Едрото писане е признак на развито чувство за собствено достойнство, за широк замах. То показва често и силни чувствени влечения.
Белег е още понякога на непрактичност в живота, на самонадеяност, но също и на общителност,
непринудено
държане, енергичност, желание за издигане в обществото (Трябва в случая да се имат пред вид общите положения относно преувеличенията, които се срещат в отделни елементи от почерка.) Дребното писане показва сдържаност, пресметливост, въздържание, наблюдателност, хладнокръвие**.
Сбитият почерк е признак на пресметливост, пестеливост, а понякога и на скъперничество. Човек свикнал на пестеливост и икономия, ще прояви без да ще тия си качества и при писането. Именно, той ще гледа на предоставеното му за писане пространство да помести колкото се може повече думи. Полето, в началото и края на редовете почти ще липсват, междините между думите ще бъдат твърде малки, последните букви на редовете ще се смаляват и стесняват***). Бързият почерк, пълен със замах, показва предприемчивост, деятелност, бърза възприемчивост, способност за бързо ориентиране в непозната обстановка.
към текста >>
55.
 
-
Действието се развива тъй естествено и
непринудено
, че читателя остава с убеждението, че не чете, а гледа развитието на действието.
Но после ни става ясно, че тези условия са най-благоприятни за тая душа с оглед на пътя, който има да измине. Скромните и естествени природни условия култивират сила и борчески дух в детето, който ще употреби за преодоляване на предстоящите му препятствия. Авторът изглежда много е плакал над чадото си Генко, като майка над съдбата на много страдалното си дете. Той с голяма мъка му проправя път, всред бездушното егоистично общество. Не може човек с топло сърце да остане равнодушен, когато чете тая история, пропита с много трагизъм, много сцени със силно напрежение, отлично издържани художествени моменти.
Действието се развива тъй естествено и
непринудено
, че читателя остава с убеждението, че не чете, а гледа развитието на действието.
Всичко това действа затрогващо на читателя — сълзите се затъркалват по опънатите черти на лицето му, той с всичкото си внимание следи какво ще стане с детето и всеки момент е готов да му помогне, като му подскаже как да постъпи, за да избегне дебнещата го опасност. Няма майка, която като е чела повестта да не е плакала и да не се е радвала на Генковите скърби и радости и да не е чувствала героя като свое дете. Няма сестра или брат да не чувстват Генко Орлето като свое братче и да не са готови да му се притекат на помощ. Няма юноша, който като прочете повестта да не пожелае да бъде герой като Генко и да не се слива с преживяванията на Генко и да не почва да му подражава. И най-после няма душа потисната от условията на живота, която като чете Генко, да не получи импулс да се освободи и да реализира съкровеното възходящо желание на своята душа.
към текста >>
56.
 
-
Да служиш на Бога — не по професия, не за пари, не за слава или за каквито и да било други земни цели — да служиш на Бога свободно,
непринудено
, без никой да те задължава за това, да служиш на Бога тласкан единствено от буйните изблици на любовта в твоето сърце — ето най-красивия дял и най-дълбокия смисъл на нашия земен живот.
Ламтеж по призрачни неща – Любомир Реално и нереално. Пазете царството! – Любомир Влиянието на човешката мисъл Ледовете се топят – В. Недев Нова насока в живота – Нейчо Георгиев ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА Да живееш за една свещена. Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си мисли и действия за осъществяването на един възвишен идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това.
Да служиш на Бога — не по професия, не за пари, не за слава или за каквито и да било други земни цели — да служиш на Бога свободно,
непринудено
, без никой да те задължава за това, да служиш на Бога тласкан единствено от буйните изблици на любовта в твоето сърце — ето най-красивия дял и най-дълбокия смисъл на нашия земен живот.
Една Велика Жертва стои в основата на света, в основата на живота: това е непонятната в нейната пълнота, за нас, хората. жертва на Бога, който е пожертвал част от своя живот, за да живеем ний, който е разлял навсякъде — от безкрайните и необятни звездни мъглявости, през човека и до безкрайно малкия атом — своя живот. Изпълнил е всичко със себе си, дал е частица от себе си навсякъде, влязъл е в несъвършените форми — Той. Съвършеният, — ограничил се е в този несъвършен живот, за да ни подигне, за да ни учи, за да ни тласка непрестанно нагоре. Бог се е пожертвал, като от висините на своето съвършенство е слязъл да живее в нас, несъвършените.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тихата, не свита,
непринудена
уста, с добре пропорционални устни, под едно характеристично, отстъпващо, меко, нежно, лесно подвижно, хубаво линирано, не много остро чело, трябва да се почита като свято (фиг. 28).
Онази брада показва добър разсъдък, която е некак си врязана или извита в средата, на която долната част се протяга (фиг. 27), която е отбелязана с разни градации, извивки и линии, а отдолу потъва в средата. Дълга, широка и дебела брада — костеливата брада — намира се само у груби, строги, горди и буйни характери. Челото и устата Наблюдавайте челото повече от всека друга част на лицето, когато искате да откриете, какъв е човека по природа, или какво може да стане според природата си, и неподвижната затворена уста, когато искате да знаете, какъв е той в действителност. Отворената уста показва в тоя момент привичност.
Тихата, не свита,
непринудена
уста, с добре пропорционални устни, под едно характеристично, отстъпващо, меко, нежно, лесно подвижно, хубаво линирано, не много остро чело, трябва да се почита като свято (фиг. 28).
Тъпост Всяко лице е тъпо, устата на което, гледана в профил, е тъй широка, щото разстоянието на окото, мерено от горния клепач до крайния ъгъл на устата, е само два пъти по широко. Всяко лице е тъпо, долната част на което, като пресмятаме от носа, е разделена чрез средната линия на устата на две равни части (фиг. 29). 3. Всяко лице е тъпо, на което долната част, взета от края на носа, е по-малка от една трета от цялото (фиг. 30); ако не е тъпо, то е глупаво. 4.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Естествен,
непринуден
авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления.
Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът.
Естествен,
непринуден
авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления.
Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обучението да бъде доброволно,
непринудено
, свободно и творческо, а не тираническо.
Обаче, за всички безпристрастни хора беше очевидно, че нападателите на течението немаха ясна представа за него. Поради недоразумението, породено от названието „дидактично художество“ (по-уместно е да го наричаме „свободно възпитание“), противниците мислеха, че, според това течение, учителят трябва да бъде активен, а ученикът — пасивен. Те обвиняваха дидактиците художници, че считали дидактико-художественият разказ като единствено,универсално средство при обучението. А в същност това никога не е било твърдяно. „Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между учител и ученици, вместо да царува казармена дисциплина.
Обучението да бъде доброволно,
непринудено
, свободно и творческо, а не тираническо.
А за да бъде доброволно, то трябва да бъде приятно, казва Violino primo, трябва да се внесе радост и удоволствие в училищната работа. Идеята за свободното възпитание не само че не изключва трудовия принцип, но те двете взаимно се допълват. И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка. Педагогическото дело в България ще спечели, ако пионерите в тази област изучат окултизма.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено,
непринудено
, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи.
Но това е съвсем невярно. Чрез силата на своя Дух, Бог усилва до най-висша степен дейността, когато душата слуша Духа. Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа. Тя се направлява от едно дълбоко спокойствие. Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност.
Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено,
непринудено
, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи.
Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми. Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център. О как би трябвало непрестанно вътрешно да се молим, да се излее божествената дейност на любовта свободно в нас! Когато един художник иска да скицира картината си, трябва платното под неговите ръце да лежи спокойно. Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те действат естествено и
непринудено
в човека, който е Божи храм.
Тази свята дума, която обгръща всичко в себе си, която разрешава всички въпроси, е Бог, който се проявява в човека. Тази всеобемаща любов е просияна от Мъдростта, защото съдържа в себе си висшата правда. Тя е Истината, защото носи свободата за човешката душа. Тук има вече нещо, което, подраснало, излиза от обикновените рамки на живота, защото то съдържа и обединява всичко. Тази божествена искра, разпалена в човека, го свързва с Бога, чиито закони и наредби са неизменни.
Те действат естествено и
непринудено
в човека, който е Божи храм.
В това направление, с пробудено висше съзнание, работи окултистът. Онзи най-висок идеал, към който може да се стреми човек и който осмисля живота на окултиста, е идването Царството Божие на земята! В окултното общество, което се създава също както и други общества по естествения закон на притегляне и привличане хора с общи понятия и идеи, окултистът работи колективно и индивидуално. Тук окултистът е ученик: той се учи, работи върху себе си, като се старае да асимилира, да оживи всичко, което слуша и вижда, той се учи правилно да мисли и искрено да чувства, изобщо — подпомогнат в своя растеж, развива добродетелите си. Той упражнява своята дейност и вън от обществото, в кръга, в който се движи.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Който е имал случая да види евритмични детски упражнения, видел е каква
непринудена
радост изпитват децата, които ги изпълняват, и това буди у зрителя дълбока благодарност за изкуството, което ни са дарили.
Чрез евритмията ни е дарен език, с който не може да се лъже, при евритмията думите се изразяват и чрез телесни движения; душевният живот се изразява външно чрез този видим език. И тогаз престава възможността за лъжа. Така децата се възпитават във вътрешна правдивост, което е от голяма важност за волята. Туй, що дава евритмията на децата, на е измислена теория. Най-добри свидетели за това са самите деца.
Който е имал случая да види евритмични детски упражнения, видел е каква
непринудена
радост изпитват децата, които ги изпълняват, и това буди у зрителя дълбока благодарност за изкуството, което ни са дарили.
(Превод от немски) __________________________________________ 1) Тялото има три области, от които средната, гръдната област, се нарича ритмична система.Тук спадат главно кръвоносната и дихателната система. Амин, ключът на вселената Буквите и тяхното значение (Продължение от кн. VII) Преди да обясним значението на думата Амин, трябва да направим некои предварителни бележки. Защото, ако не се разбере основното значение на самите букви на една дума, не можем да бъдем сигурни за значението на самия й корен. Това се отнася по-специално за такава дума, като А м и н , защото, както ще се посочи, тя се употребява повече като „дума със сила“, отколкото като граматическа дума.
към текста >>
НАГОРЕ