НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
9
резултата в
9
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗАГАДЪЧНИ УСЛОВИЯ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
От въздуха се
вселява
в сърцето, в тялото, в душата.
То идва по-близо до нея. Пролът иде! Това е пролетта, която носи благото на жизнерадостта, на обновата, на свободата. Тя идва от въздуха, от небето, от слънцето. Тя живее във въздуха, тя витае във въздуха.
От въздуха се
вселява
в сърцето, в тялото, в душата.
И в душата се събужда вдъхновението, което поддържа свежестта, сочността на живота. Вдъхновението е израз на пролетта в човешката душа. То е процес на разцъфтяване, на зазоряване. То е високо религиозно отношение към всичко. Отношение пропито с добро, със слънчева светлина и топлина.
към текста >>
2.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на
вселяването
.
А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи – да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира.
Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на
вселяването
.
Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
към текста >>
3.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те се
вселяват
сега в хората.
Всичките ни нещастия се дължат на неща които не знаем, и трябва да ги научим, а щастието ни зависи от нещата, които ги знаем и ги правим. Човек прави погрешки, когато не знае. И като направи една погрешка, или едно престъпление, той усеща в себе си тъга, като, че някой му казва: — „Ти направи престъпление, ще ти го върнем.“ А като направите добро — радостен сте и нещо от вътре ви казва: „Ти направи добро, и ние ще ти направим добро.“ Съвременните хора наричат това съвест. Според мен, това е мисълта на напредналите наши братя, които са завършили своята еволюция и живеят на земята като следят всяка наша мисъл, чувство и постъпка и ни казват: — „Това е право, добро; това не е право, не е добро.“ За доброто те ни връщат добро, а за злото — зло, за да опитаме върху себе си последствията на злото и да не го правим на другите. Някой път тези съвършени същества влизат да живеят в хората.
Те се
вселяват
сега в хората.
Молете се Бог да изпрати повече от тези същества да ви дохождат на гости. Ако всеки ден ви посещава по едно от тези същества, ще имате големи придобивки. Тяхното присъствие ще бъде най-щастливия ден за вас. И вашите способности ще се усилят във всяко отношение. Аз бих ви препоръчал най-първо да не отивате да правите добро на хората, но идете направете добро на някое цвете в пясъка.
към текста >>
4.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Насилието, което упражняваш
вселява
в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват.
Живите агнешки клетки, наистина, носят кротост и смирение; наистина би те обновили, променили, ала ти ги не слушаш. Още с издяването им ти ги порабощаваш. Щом погълнеш тези живи клетки, ти се налагаш като господар и учител. Освен че ги не питаш за нищо, но почваш да ги учиш на свирепство и жестокост. Използваш силите им, за да продължаваш своите престъпления.
Насилието, което упражняваш
вселява
в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват.
Вълкът се слогнал над остатъка от гозбата си и продължил да дъвчи, без да знае какво прави, а Гълъбът отлетял. * * * Ако искаш да станеш добродетелен човек, не търси външни средства, а подчини злото на доброто в себе си. Дядо Благо Пътят към здраве и щастие По много пътища и пътеки се лутат хората, дирейки напразно своето изгубено здраве. А един е пътят, който неотклонно води към това най-необходимо в живота благо — здравето: Това е пътят към природата. Но хората, дирейки здравето навсякъде, дирейки го дори и там.
към текста >>
5.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Политика“ В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към
вселяването
или обсебването на чуждо тяло.
Где си, мой Пабло? . . . Убиха те, мой Пабло! “ Тя искала да отиде в „своята родина“ — Испания, и насила била задържане от нейните родители. из в.
„Политика“ В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към
вселяването
или обсебването на чуждо тяло.
В Испания, поради войната, която и сега продължава, много души са насилствено откъсвани от своите тела, без да завършат нормално своя живот и затова те се намират в много тежко положение в нижните области на астралния свят, неосвободени от физическите си желания. Възползвайки се от тежката болест на младата унгарска девойка, когато връзката й с тялото е била отслабена, една такава душа се вселила в нейното тяло, т. е. завладяла насилствено едно чуждо тяло. Такива случаи се споменават често в окултната литература и те стават много по-често, отколкото се мисли. С тях може да се обяснят някои случаи на умопобъркване, когато душата не може да се приспособи към чуждото, насилствено взето от нея тяло, вибрациите и целия състав на което са други. Ел.
към текста >>
6.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вселявайте
в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда тъга, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот.
сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек. Също така и душата и духът са троични в своите проявления. (следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) Пробуждайте у децата обич към труд и към занимание — казвайте им, че това ни-как не е трудно, давайте всички обяснения, както съм вече казал, в разбираема и забавителна форма, въвеждайки в тях забавителния анекдотически елемент, за да ги накараме с нетърпение да очакват следващия урок.
Вселявайте
в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда тъга, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот.
Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които случайността на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават старостта и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци. Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произход, че той е длъжен всякога да бъде готов да оказва помощ на оногова, който би се нуждаел от такава, че той е длъжен всякога да мисли повече за другите, отколкото за себе си. Само постъпвайки по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот дири егоистът, но никога не го намира. Грижете се децата да имат вяра у себе си, — научете ги, че човек преди да се реши да направи нещо трябва добре да обмисля и грижливо да избягва бързите решения. Но щом веднъж обмисли, не трябва вече да се колебае и да се отказва от решението си, освен ако му докажат, че се е заблуждавал.
към текста >>
7.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се
вселява
във вас.
Фактически, вие влизате в един чисто духовен свят, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен порив, който ви свързва с всички форми на проявения живот. Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на Безграничното; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази минута, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена. В същност, вий и Живота ставате едно. Вий напускате формите на живота, за да влезете в самия живот. Тази същата любов, същото себеотдаване, което подтиква Божественият Дух да се ограничи в своите творения, същото това Дихание ви прониква и просветлява.
Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се
вселява
във вас.
Един голям порив на нежна признателност се издига от вашата душа, отправяйки се към самия Извор на Любовта, която ви изпълва. И гореща молитва шепнат в мълчание устните ви; „Господи, аз всецяло Ти принадлежа. Всичките ми мисли, всичките ми сили Ти принадлежат. За мене не съществува вече друга радост, освен тази, да мога да Ти служа, да се потопя, да се слея, да изчезна в Твоята Любов, нямайки друга цел, освен тази, да стана Твое проявление на земята“. — — — — — — — — — — — Хранете се, пийте от този Извор на жива вода, и след като напуснете тези високи върхове, слезте тихичко към вашия всекидневен живот.
към текста >>
8.
 
-
* Една милувка нежна окрилява света на моите мечти — една Душа Велика се
вселява
в душата ми и тихо ми шепти: * — Душа, пробудена за устрем към по-добри човешки съдбини, повярвай, идващото „утре“ ще дойде с много, много добрини!
Вие трябва да го осъществите! С. Калименов ПОВЯРВАЙ Безкрайна, светла звездна шир. Трепти безмълвният й лик. Дълбока тишина и тайнствен мир. О, миг, тържествен и велик!
* Една милувка нежна окрилява света на моите мечти — една Душа Велика се
вселява
в душата ми и тихо ми шепти: * — Душа, пробудена за устрем към по-добри човешки съдбини, повярвай, идващото „утре“ ще дойде с много, много добрини!
* Виж тази приказна, елмазна шир — каква хармония, каква вълшебна красота! Ще стихнат бурите човешки най-подир И таз хармония ще слезе във света! * Повярвай, милиони слънчеви души са храм на Любовта! Не гледай този смут, тоз кървав епизод. туй сетний трясък е на всяка гнилота пред правдата на Бога — Саваот!
към текста >>
9.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Скръбта, която обхваща всичко, се
вселява
в любовта и желанията, в страданията и радостите, тя вечно тае и се разлива като песен в сърцето на поета. 85.
Иван Толев Рабиндранат Тагор. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) (Продължение от кн. 5 и край) 84. Мъката на разединението се разпространява по целия свят и поражда неизброими образи в безкрайното небе. Тъгата на разединението цяла нощ гледа в мълчание от звезда към звезда и ражда съзвучие посред шумящите листа в дъжделивия здрач на юли.
Скръбта, която обхваща всичко, се
вселява
в любовта и желанията, в страданията и радостите, тя вечно тае и се разлива като песен в сърцето на поета. 85.
Когато войниците за пръв път излязоха из чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ? Де бяха техните принадлежности, тяхното оръжие ? Те изглеждаха бедни и безпомощни, и стрелите се сипеха като град върху тях през този ден, когато те излязоха из чертозите на своя повелител. Когато войниците се връщаха в чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ? Те захвърлиха меча и хвърлиха лъка и стрелата; мирът беше на техните чела, — те оставиха плодовете на своя живот далеко зад себе си през този ден, когато те се връщаха в чертозите на своя повелител. 86.
към текста >>
НАГОРЕ