Търсене в текстове за 'ясновид ясновиж'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 53 резултата в 2 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа".
По-късно се заинтересува и от чисто философски въпроси и даже почнал да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича парапсихология. Тук ще се занимаем с неговата „Парапсихология", която излезе в 1932 година[1]. Що е парапсихология? Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява още в началото на своята парапсихология следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга". Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици.
към текста >>

С тия три метода той разглежда следните видове явления: спонтанна телепатия, предаване на мисли, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер, тъй наречените „апорти", ясновидството, психометрията и т.н.
Метагномът е сензитив, който има способности или качества, които над-минават тези на средно-развития човек. Дриш най-много набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. в първата част на своя труд той в строго научна форма излага условията, на които трябва да отговаря едно явление, за да бъде научно установено. Даже в международния конгрес за психични науки в Атина преди няколко години, в който конгрес той участвувал, казал между другото: „По-добре е да отречем 99 истински явления поради някои недостатъчни условия, отколкото да приемем едно невярно явление за вярно". Дриш разделя методите на парапсихологията на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент. С тия три метода той разглежда следните видове явления: спонтанна телепатия, предаване на мисли, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер, тъй наречените „апорти", ясновидството, психометрията и т.н. Ще кажем по няколко думи за някои от тия явления. Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1) Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието, за да се избегне предположението, че се е почерпило нещо от склада на подсъзнанието. 2) Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица.
към текста >>

Що е ясновидство?
Що е телекинеза? Тая дума произлиза от думите „теле" —длече и „кинеза" — движение. Това е движение на предмети на известно разстояние от сензитива. Близко до този вид явления е и левитацията, т.е. издигане на хора или предмети във въздуха, въпреки силата на земното притегляне. Що е ясновидство? И що е ясновидец? Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно. При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли.
към текста >>

И що е ясновидец?
Тая дума произлиза от думите „теле" —длече и „кинеза" — движение. Това е движение на предмети на известно разстояние от сензитива. Близко до този вид явления е и левитацията, т.е. издигане на хора или предмети във въздуха, въпреки силата на земното притегляне. Що е ясновидство? И що е ясновидец? Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно. При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли.
към текста >>

Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно.
Това е движение на предмети на известно разстояние от сензитива. Близко до този вид явления е и левитацията, т.е. издигане на хора или предмети във въздуха, въпреки силата на земното притегляне. Що е ясновидство? И що е ясновидец? Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно. При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед.
към текста >>

При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето.
Близко до този вид явления е и левитацията, т.е. издигане на хора или предмети във въздуха, въпреки силата на земното притегляне. Що е ясновидство? И що е ясновидец? Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно. При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр.
към текста >>

В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство.
издигане на хора или предмети във въздуха, въпреки силата на земното притегляне. Що е ясновидство? И що е ясновидец? Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно. При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли.
към текста >>

Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли.
Що е ясновидство? И що е ясновидец? Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно. При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо.
към текста >>

За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр.
При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо. Даже когато и авторът на писмото отсъствува, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото. Например, това може да допуснем при знаменития случай с Осовецки: едно писмо било написано в Лондон. То било много добре опаковано и запечатано от един англичанин, който не знаел съдържанието му и било предадено на Шренк; и Осовецки е прочел вярно съдържанието му във Варшава.
към текста >>

Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли.
В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо. Даже когато и авторът на писмото отсъствува, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото. Например, това може да допуснем при знаменития случай с Осовецки: едно писмо било написано в Лондон. То било много добре опаковано и запечатано от един англичанин, който не знаел съдържанието му и било предадено на Шренк; и Осовецки е прочел вярно съдържанието му във Варшава. На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш казва, че тук не е изключено психометричното предаване на съдържанието му от автора на писмото, т.е.
към текста >>

Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо.
Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо. Даже когато и авторът на писмото отсъствува, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото. Например, това може да допуснем при знаменития случай с Осовецки: едно писмо било написано в Лондон. То било много добре опаковано и запечатано от един англичанин, който не знаел съдържанието му и било предадено на Шренк; и Осовецки е прочел вярно съдържанието му във Варшава. На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш казва, че тук не е изключено психометричното предаване на съдържанието му от автора на писмото, т.е. Осовецки като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му.
към текста >>

Даже когато и авторът на писмото отсъствува, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото.
Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо. Даже когато и авторът на писмото отсъствува, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото. Например, това може да допуснем при знаменития случай с Осовецки: едно писмо било написано в Лондон. То било много добре опаковано и запечатано от един англичанин, който не знаел съдържанието му и било предадено на Шренк; и Осовецки е прочел вярно съдържанието му във Варшава. На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш казва, че тук не е изключено психометричното предаване на съдържанието му от автора на писмото, т.е. Осовецки като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му. Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан.
към текста >>

На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш казва, че тук не е изключено психометричното предаване на съдържанието му от автора на писмото, т.е.
Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо. Даже когато и авторът на писмото отсъствува, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото. Например, това може да допуснем при знаменития случай с Осовецки: едно писмо било написано в Лондон. То било много добре опаковано и запечатано от един англичанин, който не знаел съдържанието му и било предадено на Шренк; и Осовецки е прочел вярно съдържанието му във Варшава. На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш казва, че тук не е изключено психометричното предаване на съдържанието му от автора на писмото, т.е. Осовецки като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му. Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан. Присъствуващите написали 6 писма. Кан се допрял само до едно от тях, обаче, дал вярно съдържанието и на шестте писма, които били разбъркани в един съд: и той предал съдържанието им в най-големи подробности. Тяхното съдържание не било нещо лесно за отгатване.
към текста >>

В този случай ясновидството е много вероятно, но пак напълно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието.
Присъствуващите написали 6 писма. Кан се допрял само до едно от тях, обаче, дал вярно съдържанието и на шестте писма, които били разбъркани в един съд: и той предал съдържанието им в най-големи подробности. Тяхното съдържание не било нещо лесно за отгатване. Например в едно от писмата било написано на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете". Друго писмо било написано на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан казал, че не разбира съдържанието, но вярно предал всички букви. В този случай ясновидството е много вероятно, но пак напълно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски: метагномът, когато се поставя пред него индийска ваза, вижда в същото време нейния едновремешен притежател един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знаел нищо. Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата. И можем да предположим, че метагномът е черпил това знание от подсъзнанието на лелята. Сензитивът Ости можел да прави паранормални диагнози на болести — отчасти доста верни.
към текста >>

Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата.
Например в едно от писмата било написано на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете". Друго писмо било написано на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан казал, че не разбира съдържанието, но вярно предал всички букви. В този случай ясновидството е много вероятно, но пак напълно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски: метагномът, когато се поставя пред него индийска ваза, вижда в същото време нейния едновремешен притежател един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знаел нищо. Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата. И можем да предположим, че метагномът е черпил това знание от подсъзнанието на лелята. Сензитивът Ости можел да прави паранормални диагнози на болести — отчасти доста верни. Обаче и тези диагнози не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже би могло да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта. Като вземем пред вид всички възможни случаи за свеждане ясновидството към по-простите случаи, то все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Но някой би могъл да каже: „Кой е механизмът на ясновидството?
към текста >>

Обаче и тези диагнози не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже би могло да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта.
Интересен е следният опит на Василевски: метагномът, когато се поставя пред него индийска ваза, вижда в същото време нейния едновремешен притежател един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знаел нищо. Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата. И можем да предположим, че метагномът е черпил това знание от подсъзнанието на лелята. Сензитивът Ости можел да прави паранормални диагнози на болести — отчасти доста верни. Обаче и тези диагнози не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже би могло да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта. Като вземем пред вид всички възможни случаи за свеждане ясновидството към по-простите случаи, то все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Но някой би могъл да каже: „Кой е механизмът на ясновидството? " Това е съвсем друг въпрос. Преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред една метагномика се поставя бутилка, която била намерена в морето близо до Азорските острови.
към текста >>

Като вземем пред вид всички възможни случаи за свеждане ясновидството към по-простите случаи, то все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия.
Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата. И можем да предположим, че метагномът е черпил това знание от подсъзнанието на лелята. Сензитивът Ости можел да прави паранормални диагнози на болести — отчасти доста верни. Обаче и тези диагнози не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже би могло да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта. Като вземем пред вид всички възможни случаи за свеждане ясновидството към по-простите случаи, то все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Но някой би могъл да каже: „Кой е механизмът на ясновидството? " Това е съвсем друг въпрос. Преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред една метагномика се поставя бутилка, която била намерена в морето близо до Азорските острови. Тая бутилка принадлежала на едно лице, загинало при корабокрушение.
към текста >>

Но някой би могъл да каже: „Кой е механизмът на ясновидството?
Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата. И можем да предположим, че метагномът е черпил това знание от подсъзнанието на лелята. Сензитивът Ости можел да прави паранормални диагнози на болести — отчасти доста верни. Обаче и тези диагнози не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже би могло да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта. Като вземем пред вид всички възможни случаи за свеждане ясновидството към по-простите случаи, то все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Но някой би могъл да каже: „Кой е механизмът на ясновидството? " Това е съвсем друг въпрос. Преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред една метагномика се поставя бутилка, която била намерена в морето близо до Азорските острови. Тая бутилка принадлежала на едно лице, загинало при корабокрушение. Преди да загине, лицето написало на испански на един лист няколко реда, поставило листа в бутилката, която пуснало в морето.
към текста >>

Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четене на мисли и ролята на подсъзнанието.
Преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред една метагномика се поставя бутилка, която била намерена в морето близо до Азорските острови. Тая бутилка принадлежала на едно лице, загинало при корабокрушение. Преди да загине, лицето написало на испански на един лист няколко реда, поставило листа в бутилката, която пуснало в морето. Действително, някои лица, които намерили тая бутилка, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията понеже метагномката в ред картини е рисувала цялото произшествие при корабокрушението — обстоятелства, които не били известни на тия, които намерили бутилката. Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четене на мисли и ролята на подсъзнанието. Вътрешността на една къща била описана подробно от метагнома, без да са били нито той, нито някой от присъствуващите някога в тая къща. Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула.
към текста >>

Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли.
Преди да загине, лицето написало на испански на един лист няколко реда, поставило листа в бутилката, която пуснало в морето. Действително, някои лица, които намерили тая бутилка, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията понеже метагномката в ред картини е рисувала цялото произшествие при корабокрушението — обстоятелства, които не били известни на тия, които намерили бутилката. Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четене на мисли и ролята на подсъзнанието. Вътрешността на една къща била описана подробно от метагнома, без да са били нито той, нито някой от присъствуващите някога в тая къща. Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство.
към текста >>

Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней.
Действително, някои лица, които намерили тая бутилка, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията понеже метагномката в ред картини е рисувала цялото произшествие при корабокрушението — обстоятелства, които не били известни на тия, които намерили бутилката. Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четене на мисли и ролята на подсъзнанието. Вътрешността на една къща била описана подробно от метагнома, без да са били нито той, нито някой от присъствуващите някога в тая къща. Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома.
към текста >>

В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство.
Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът. Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели.
към текста >>

Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома.
Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът. Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели. При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение.
към текста >>

Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека.
Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът. Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели. При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение. Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време.
към текста >>

Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития.
Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът. Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели. При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение. Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време. И последният може да заболее точно в посоченото време, но това не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушението.
към текста >>

За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът.
Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът. Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели. При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение. Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време. И последният може да заболее точно в посоченото време, но това не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушението. За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване на мислите.
към текста >>

Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели.
В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът. Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели. При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение. Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време. И последният може да заболее точно в посоченото време, но това не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушението. За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване на мислите. Добри такива случаи са, когато се предскаже една случка, която не зависи от волята на потърпевшия в някои случаи и това не е доказателство.
към текста >>

При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение.
Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът. Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели. При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение. Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време. И последният може да заболее точно в посоченото време, но това не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушението. За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване на мислите. Добри такива случаи са, когато се предскаже една случка, която не зависи от волята на потърпевшия в някои случаи и това не е доказателство. Например, ако някому се предскаже, че къщата му ще бъде подпалена от злосторник, то все пак може да се предположи в краен случай, че тая мисъл е възприета от лицето, което подпалва къщата.
към текста >>

За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване на мислите.
За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът. Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели. При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение. Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време. И последният може да заболее точно в посоченото време, но това не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушението. За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване на мислите. Добри такива случаи са, когато се предскаже една случка, която не зависи от волята на потърпевшия в някои случаи и това не е доказателство. Например, ако някому се предскаже, че къщата му ще бъде подпалена от злосторник, то все пак може да се предположи в краен случай, че тая мисъл е възприета от лицето, което подпалва къщата. Дюн твърди, че почти всеки ден човека в сънищата си има прорицателство за най- близкото бъдеще и то някой път с най-големи подробности. Що е психометрия? Психометрията е виждане в картини сцени из живота на даден човека, когато сензитивът се допре до един предмет, който е принадлежал на това лице.
към текста >>

в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр.
Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр.
към текста >>

2. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Наскоро неграмотният селянин станал „ясновидец“ и „пророк“.
В време на едно свое поклонничество в центъра на Русия, той се запознал с г-жа Башмакова, вдовица на един търговец-милионер. Тя наскоро изгубила съпруга си и била потънала в дълбока скръб. Разпутин се е наел да я утеши. Той сполучил, без съмнение, това, тъй като, от благодарност, тя го въвела в богатите среди на Киев и Москва. Там Разпутин не закъснял да стане познат и твърде добре оценен в аристократическото общество. Наскоро неграмотният селянин станал „ясновидец“ и „пророк“. Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него. Успехът му бил грамаден. Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В.
към текста >>

Симпатиите и антипатиите ще растат през всички сфери до ясновидство.
Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания. Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост! Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга! Значи, една мъдрост, която даже себе си не може да запази от погинване. Дотолкова, доколкото чувствителността се покачва, ще се отбягва всичко, което видимо или невидимо вреди! Симпатиите и антипатиите ще растат през всички сфери до ясновидство. Те ще отстраняват вредните хора и вредните мисли, като чрез рефлексни движения. При растенето на вярата от всички страни идат на помощ на възродителния процес материални неща, във форма на храна, на променени навици и променена околност. Все пак духът е, който изменя всичко това — ще стане невъзможно да не му се покоряват. Вредна храна няма да може да бъде вече смилана, — вредни общения няма вече да бъдат поддържани, всички грешки ще умират леко и от само себе си, още в своите зародиши. Който, обаче, се опитва във всички тези неща да се подложи на строг режим, като се надява, че по този начин ще се спиритуализира (ще стане духовен), той позволява на своя материален, низш интелект да вземе надмощие.
към текста >>

Сега нека изследваме случая с ясновидството, дали е възможно или не за човека да вижда неща далеч зад обикновеното пространство и, ако е възможно, как става това.
На приятеля ми било позволено да опита горещината на въглените и да прегледа нозете на свещениците преди и след церемонията, да не би да носят някакъв предпазител, но такъв не се указал и нозете им били неповредени. Как могат да се обяснят тези явления? Т са толкова широко разпространени, че не могат да бъдат леко отхвърлени. Истина е, че анестезията от хипнотичното състояние може да направи човека да ходи по нажежени въглени без да трепне, но това не може да предотврати изприщянето или изгарянето на кожата на нозете му. Може ли да се приеме, че една част от етерния двойник се е изместила в тоя случай и образувала една предпазителна покривка? Сега нека изследваме случая с ясновидството, дали е възможно или не за човека да вижда неща далеч зад обикновеното пространство и, ако е възможно, как става това. Най-обикновените съобщения от този род във вестниците са концентрирани, в последно време, около хора, които твърдят, че са видели във видения или сънища, какво сродниците, които се сражавали във време на войната на фронта при особени условия, се намират в мъчнотии или опасност. Най-автентичното съобщение, което аз лично чух, е следното: г-жа X., като седеше една заран на закуска, каза, че току-що сънувала сина си, който бил на фронта. Тя го видела да носи ранени в един окоп близо до една къща, и като излязъл из окопа да търси други ранени, минал край един ранен, полузаровен от граната. Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности.
към текста >>

Макар и да спада към ясновидството, тя е от този род опитности, които може да се обяснят с хипнотизма.
За нещастие, щом си представих положението, първата ми мисъл бе: „какво ме държи нагоре? Защо не падам? “ И в един момент, с едно неприятно потръсване, бях пак в леглото си. Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин на издирване, едно определено доказателство за реалността на съществуването на астралното тяло. Ще ви разкажа друга чудна опитност. Макар и да спада към ясновидството, тя е от този род опитности, които може да се обяснят с хипнотизма. Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния свят,и ни предлагаше да демонстрира тяхната възможност. Като се подчиних на искането му, седнах в едно кресло и затворих очите си, като останах в абсолютно съзнание за положението си и за всичко, що бе около ми. Тогава чух инструктора си да казва: „кажи ми какво виждаш“. Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически бряг, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца. Описах му картината и той ми заповяда: „стой на брега“.
към текста >>

Остават други две обяснения, а именно, че или картината се е отпечатала телепатически върху мозъка ми, или ясновидската способност се е стимулирала по някой начин, вследствие на което се постигнал само един поглед в астралния свят.
Тя дойде до брега, помаха с ръка да отида да играя с нея, и аз щях да отида, ако не бях чул гласа на инструктора си: „попитай как й е името; поискай да узнаеш нещо; помни, че не си дошъл тук да играеш“. Пак се покорих, но трябва да съм поискал много, защото с едно поклащане на главата и завиване на филмената си дреха, призракът се спусна в морето, като остави на мястото си един белобрад старец. Но всичко това внезапно изчезна, както и беше се явило на сцената, и аз пак бях в креслото си. Най-вероятното обяснение на това явление изглежда да е; „видение, причинено от хипнотическо внушение“. Но против това обяснение се обяви моя приятел, който твърди, че никаква форма на хипнотизъм не се е приложила, защото факт е, че и нашия другар, който не взе участие в действието, също бе видял фигурата на сирената. Остават други две обяснения, а именно, че или картината се е отпечатала телепатически върху мозъка ми, или ясновидската способност се е стимулирала по някой начин, вследствие на което се постигнал само един поглед в астралния свят. Това последно обяснение е по-вероятно. Има хора, които безразсъдно вземат упоителни вещества като кокаин, опиум, и хашиш, и просто се очароват от тях, защото им причиняват живи и реални видения. Остава непонятно дали виденията в такива случаи зависят от околната среда на субекта, който взема някои от тия вещества; и дали две лица, които вземат едновременно от тези вещества, могат да имат еднакви видения, да опишат същите сцени и залавят еднакви спомени при събуждането си. Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време. Тези, които си дадат труд да четат първоначалните рапорти на някои от опитите на старите чародейки, ще останат изненадани не само от положителното естество на доказателствата за тях, но също и от поразителната прилика на обредите в разните страни.
към текста >>

ПСИХОГОНИТЕ КАТО ОБЕКТ НА ЯСНОВИДСТВОТО И НА НАБЛЮДЕНИЕТО ЧРЕЗ КИЛНЕРОВ НАВЕС До сега на нашите обяснения можеше да се противопостави справедливият упрек, че психогоните са само хипотези, макар и рационално опрени върху енергичните действия на хипнотичното внушение, теоретичния анализ на процесите при телепатията и пр., — само едно сетивно възприемане на психичните процесии форми, обаче, би могло да въздигне тази нова психологическа система до степента на една добре обоснована теория.
А „фотография“ значи: образ, създаден чрез слънчеви лъчи. Образът се предизвиква чрез физически впечатления. Той е, следователно, една психограма, а самият метод — психография. Бихме могли да подчиним психографията и фотографията на по-общото понятие радиография, като координирани разклонения. Една фотограма или светлинна картина е също такъв специален вид от лъчеви картини, както и психограмата. III. ПСИХОГОНИТЕ КАТО ОБЕКТ НА ЯСНОВИДСТВОТО И НА НАБЛЮДЕНИЕТО ЧРЕЗ КИЛНЕРОВ НАВЕС До сега на нашите обяснения можеше да се противопостави справедливият упрек, че психогоните са само хипотези, макар и рационално опрени върху енергичните действия на хипнотичното внушение, теоретичния анализ на процесите при телепатията и пр., — само едно сетивно възприемане на психичните процесии форми, обаче, би могло да въздигне тази нова психологическа система до степента на една добре обоснована теория. Сега може да се посочи, че прякото възприемане на психогоните е една проблема, подхваната вече практически и систематически. Не само така наречените ясновидци, които претендират, че могат да виждат и описват психически актове в определени форми и бои, а е турено начало, тези „субективни“ образи да се проверяват и доказват чрез експериментални (обективни) средства. Голямо заблуждение е да се вярва, че светът се вижда на всеки човек еднакво, че той представлява всекиму същата картина. Независимо от художническото вдълбочаване, музикалния слух (различаване на хармонии), погледа на рисувана (различаване нюансите на боите) и пр., има големи различия изобщо в обема на сетивното възприемане: мнозина чуват твърде високи и твърде низки тонове, които някой с по-слабо чувствителен слух не чува. Също така за някои спектърът на боите е по-дълъг, отколкото за други: те виждат още зоната на виолетовата боя, ултравиолетовата, която за онези, които оптически са по-малко развити, може да стане ясна само чрез подходни експериментни условия.
към текста >>

Не само така наречените ясновидци, които претендират, че могат да виждат и описват психически актове в определени форми и бои, а е турено начало, тези „субективни“ образи да се проверяват и доказват чрез експериментални (обективни) средства.
Той е, следователно, една психограма, а самият метод — психография. Бихме могли да подчиним психографията и фотографията на по-общото понятие радиография, като координирани разклонения. Една фотограма или светлинна картина е също такъв специален вид от лъчеви картини, както и психограмата. III. ПСИХОГОНИТЕ КАТО ОБЕКТ НА ЯСНОВИДСТВОТО И НА НАБЛЮДЕНИЕТО ЧРЕЗ КИЛНЕРОВ НАВЕС До сега на нашите обяснения можеше да се противопостави справедливият упрек, че психогоните са само хипотези, макар и рационално опрени върху енергичните действия на хипнотичното внушение, теоретичния анализ на процесите при телепатията и пр., — само едно сетивно възприемане на психичните процесии форми, обаче, би могло да въздигне тази нова психологическа система до степента на една добре обоснована теория. Сега може да се посочи, че прякото възприемане на психогоните е една проблема, подхваната вече практически и систематически. Не само така наречените ясновидци, които претендират, че могат да виждат и описват психически актове в определени форми и бои, а е турено начало, тези „субективни“ образи да се проверяват и доказват чрез експериментални (обективни) средства. Голямо заблуждение е да се вярва, че светът се вижда на всеки човек еднакво, че той представлява всекиму същата картина. Независимо от художническото вдълбочаване, музикалния слух (различаване на хармонии), погледа на рисувана (различаване нюансите на боите) и пр., има големи различия изобщо в обема на сетивното възприемане: мнозина чуват твърде високи и твърде низки тонове, които някой с по-слабо чувствителен слух не чува. Също така за някои спектърът на боите е по-дълъг, отколкото за други: те виждат още зоната на виолетовата боя, ултравиолетовата, която за онези, които оптически са по-малко развити, може да стане ясна само чрез подходни експериментни условия. Най-сетне и за прякото възприемане на исковите лъчи твърденията на изследвачите се различават: мнозина ги смятат за невидими, а някои поддържат тяхната условна видимост. Тези, които нормално възприемат и ултравиолетовата боя, така че тяхната сетивна област представлява едно естествено разширение спрямо средното око, бихме могли да наречем естествени ясновидци.
към текста >>

Тези, които нормално възприемат и ултравиолетовата боя, така че тяхната сетивна област представлява едно естествено разширение спрямо средното око, бихме могли да наречем естествени ясновидци.
Не само така наречените ясновидци, които претендират, че могат да виждат и описват психически актове в определени форми и бои, а е турено начало, тези „субективни“ образи да се проверяват и доказват чрез експериментални (обективни) средства. Голямо заблуждение е да се вярва, че светът се вижда на всеки човек еднакво, че той представлява всекиму същата картина. Независимо от художническото вдълбочаване, музикалния слух (различаване на хармонии), погледа на рисувана (различаване нюансите на боите) и пр., има големи различия изобщо в обема на сетивното възприемане: мнозина чуват твърде високи и твърде низки тонове, които някой с по-слабо чувствителен слух не чува. Също така за някои спектърът на боите е по-дълъг, отколкото за други: те виждат още зоната на виолетовата боя, ултравиолетовата, която за онези, които оптически са по-малко развити, може да стане ясна само чрез подходни експериментни условия. Най-сетне и за прякото възприемане на исковите лъчи твърденията на изследвачите се различават: мнозина ги смятат за невидими, а някои поддържат тяхната условна видимост. Тези, които нормално възприемат и ултравиолетовата боя, така че тяхната сетивна област представлява едно естествено разширение спрямо средното око, бихме могли да наречем естествени ясновидци. Защото има и изкуствени средства, за да се вижда „по-ясно“, отколкото при обикновено гледане със средно око: произвеждане флуоресценция с ултравиолетовата светлинна зона или евентуално фотографическо регистриране на тази зона, излизаща над обикновено виждащия се спектър. Ако разгледаме същността на психическия ясновидец от гледището на нашата „енергетична психология“, трябва да го дефинираме като човек с такава организация, която му способства да възприема пряко психичните процеси като нагледни. Като „изкуствено ясновиждане“ може да се вземе метода, при който психични образи чрез трансформационни процеси се преобръщат във физиологическо действие. Един пример от този род имаме при наблюдението на„мисловните форми“ посредством килнеровите навеси. Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението.
към текста >>

Ако разгледаме същността на психическия ясновидец от гледището на нашата „енергетична психология“, трябва да го дефинираме като човек с такава организация, която му способства да възприема пряко психичните процеси като нагледни.
Независимо от художническото вдълбочаване, музикалния слух (различаване на хармонии), погледа на рисувана (различаване нюансите на боите) и пр., има големи различия изобщо в обема на сетивното възприемане: мнозина чуват твърде високи и твърде низки тонове, които някой с по-слабо чувствителен слух не чува. Също така за някои спектърът на боите е по-дълъг, отколкото за други: те виждат още зоната на виолетовата боя, ултравиолетовата, която за онези, които оптически са по-малко развити, може да стане ясна само чрез подходни експериментни условия. Най-сетне и за прякото възприемане на исковите лъчи твърденията на изследвачите се различават: мнозина ги смятат за невидими, а някои поддържат тяхната условна видимост. Тези, които нормално възприемат и ултравиолетовата боя, така че тяхната сетивна област представлява едно естествено разширение спрямо средното око, бихме могли да наречем естествени ясновидци. Защото има и изкуствени средства, за да се вижда „по-ясно“, отколкото при обикновено гледане със средно око: произвеждане флуоресценция с ултравиолетовата светлинна зона или евентуално фотографическо регистриране на тази зона, излизаща над обикновено виждащия се спектър. Ако разгледаме същността на психическия ясновидец от гледището на нашата „енергетична психология“, трябва да го дефинираме като човек с такава организация, която му способства да възприема пряко психичните процеси като нагледни. Като „изкуствено ясновиждане“ може да се вземе метода, при който психични образи чрез трансформационни процеси се преобръщат във физиологическо действие. Един пример от този род имаме при наблюдението на„мисловните форми“ посредством килнеровите навеси. Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението. На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство. Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр.
към текста >>

Като „изкуствено ясновиждане“ може да се вземе метода, при който психични образи чрез трансформационни процеси се преобръщат във физиологическо действие.
Също така за някои спектърът на боите е по-дълъг, отколкото за други: те виждат още зоната на виолетовата боя, ултравиолетовата, която за онези, които оптически са по-малко развити, може да стане ясна само чрез подходни експериментни условия. Най-сетне и за прякото възприемане на исковите лъчи твърденията на изследвачите се различават: мнозина ги смятат за невидими, а някои поддържат тяхната условна видимост. Тези, които нормално възприемат и ултравиолетовата боя, така че тяхната сетивна област представлява едно естествено разширение спрямо средното око, бихме могли да наречем естествени ясновидци. Защото има и изкуствени средства, за да се вижда „по-ясно“, отколкото при обикновено гледане със средно око: произвеждане флуоресценция с ултравиолетовата светлинна зона или евентуално фотографическо регистриране на тази зона, излизаща над обикновено виждащия се спектър. Ако разгледаме същността на психическия ясновидец от гледището на нашата „енергетична психология“, трябва да го дефинираме като човек с такава организация, която му способства да възприема пряко психичните процеси като нагледни. Като „изкуствено ясновиждане“ може да се вземе метода, при който психични образи чрез трансформационни процеси се преобръщат във физиологическо действие. Един пример от този род имаме при наблюдението на„мисловните форми“ посредством килнеровите навеси. Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението. На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство. Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр. По този предмет има едно богато илюстрирано класическо произведение от Ани Безант и Ледбитър, излязло под названието „Форми на мислите“.
към текста >>

На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство.
Защото има и изкуствени средства, за да се вижда „по-ясно“, отколкото при обикновено гледане със средно око: произвеждане флуоресценция с ултравиолетовата светлинна зона или евентуално фотографическо регистриране на тази зона, излизаща над обикновено виждащия се спектър. Ако разгледаме същността на психическия ясновидец от гледището на нашата „енергетична психология“, трябва да го дефинираме като човек с такава организация, която му способства да възприема пряко психичните процеси като нагледни. Като „изкуствено ясновиждане“ може да се вземе метода, при който психични образи чрез трансформационни процеси се преобръщат във физиологическо действие. Един пример от този род имаме при наблюдението на„мисловните форми“ посредством килнеровите навеси. Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението. На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство. Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр. По този предмет има едно богато илюстрирано класическо произведение от Ани Безант и Ледбитър, излязло под названието „Форми на мислите“. Трябва да подчертая, че това название не може да се оправдае и от гледището на теософската психология. То съдържа голяма неточност, понеже, според тази теория, мисловната дейност се схваща само като функция на менталната енергия (manas), а пък влеченията, усещанията, желанията и чувствата се проявяват в тъй наречената астрална субстанция (.„ката“). Прави се съществена разлика между менталитет и емоционалитет.
към текста >>

И ако народната традиция приписва на вярата синя боя, на любовта червена и на надеждата зелена, изглежда, че тези символи, черпени от чиста интуиция, се оправдават чрез табелата за боите на ясновидеца.
Прави се съществена разлика между менталитет и емоционалитет. Понятието „форма на мисълта“ важи само за първото, а за двете заедно е много тясно. Явява се нужно едно подчиняващо понятие, понятие за всички психически явления и като такова именно употребяваме изразът „психогони“. В началото на поменатото съчинение има една табела (фронтоспис), която ориентира в „значението на боите“. На всеки психогонист, според характера му, е свойствена една боя. И ако народната традиция приписва на вярата синя боя, на любовта червена и на надеждата зелена, изглежда, че тези символи, черпени от чиста интуиция, се оправдават чрез табелата за боите на ясновидеца. Тази табела дава хубава синя боя на един акт от чисто религиозно чувстване; на способността за приспособяване (която е близко до надеждата) един зелен психогон, а на любовта червени бои: алтруистичната любов ясно червена (розова), егоистичната — червена на петна, - чистата любов — приблизително рубиново-червена. Гневът е огнено-червен, чувствеността е кръвно-червена; егоизмът създава кафяви психогони, а отчаянието сивовиолетни. Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината. Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи. Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и възвишената душа.
към текста >>

Естествено, тези определения на ясновидците, понеже почиват на субективни наблюдения, са изложени на произволни съмнения, додето не се намерят средства, за да се направят същите наблюдения „с една степен по-дълбоко“ и по-достъпни за физиологическото възприемане.
Гневът е огнено-червен, чувствеността е кръвно-червена; егоизмът създава кафяви психогони, а отчаянието сивовиолетни. Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината. Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи. Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и възвишената душа. Егоистичната религиозност се познава по мътните петна в сини образи, хитростта по зелено-сивата боя, а злобата по черно-кафявата. Естествено, тези определения на ясновидците, понеже почиват на субективни наблюдения, са изложени на произволни съмнения, додето не се намерят средства, за да се направят същите наблюдения „с една степен по-дълбоко“ и по-достъпни за физиологическото възприемане. Най-сетне, трябва да повярваме в това, което всички очи виждат. В действителност, ние имаме много аналогични наблюдения, направени чрез експерименти. Тук и други изследвачи забелязвали боята на диханието в афектираното състояние на хората в лудниците и затворите. Те вземали дъха на тези хора в стъклени епруветки, докарвали го до утайване и тогава по особен начин го боядисвали. При едно и също лице се получавали, според настроението на духа, разни бои, а при всички в един и същ афект се получавала същата боя.
към текста >>

Само тъмно-синьото, което Хукер приписва на психогоните на дълбокия мислител, не се намира изобщо в табелата на теософските ясновидци.
Религиозният и благомислещ. човек дава ясно-сини лъчи, напредничавият мислител — светлозелени и пр. Тук почти всичко се съгласява с казаното от Ледбитър и Безант: „добър да бъдеш и добро да вършиш“ отговаря на „самоотвержената любов“ при двамата теософи; „да обичаш изкуството и изтънчената среда“ отговаря на боята на „високо-култивиран ум“, „замислен и угрижен“ сивото от една страна със сивовиолетовото на „отчаянието“ от друга; „мътно-кафявите лъчи“ при един „разпуснат, с низка чувственость живот“ отговарят на кално-кафявото на „егоизма“ у Безант и Ледбитър. Тук се казва: „лъчите на религиозния, благо- мислещ човек са светло-сини“, а там: чисто религиозно чувстване — „цианово синьо“. Според Хукер, напредничавите мисли имат светло-зелена боя, а според Безант, „способността за приспособяване“ (което значи почти същото) има зелена боя. Само тъмно-синьото, което Хукер приписва на психогоните на дълбокия мислител, не се намира изобщо в табелата на теософските ясновидци. Тази боя би трябвало да стои в табелата между бледовиолетовата и синьовиолетовата. „Значението“ (т. е. психическият характер) на тези бои трябва да се отбележи като възвишен дух и набожност, съединена с любов. Между тези двете може да намери място Хукеровото тъмно- синьо на дълбокия мислител. Още една експериментална опора на ясновидското изследване на психогоните ще срещнем по-после при опитите с така нареченото „фотографиране на мислите“ от Дарже и Лефранк, където също така изглежда да се явяват индивидуални промени в боите в зависимост от определени състояния на духа.
към текста >>

Още една експериментална опора на ясновидското изследване на психогоните ще срещнем по-после при опитите с така нареченото „фотографиране на мислите“ от Дарже и Лефранк, където също така изглежда да се явяват индивидуални промени в боите в зависимост от определени състояния на духа.
Само тъмно-синьото, което Хукер приписва на психогоните на дълбокия мислител, не се намира изобщо в табелата на теософските ясновидци. Тази боя би трябвало да стои в табелата между бледовиолетовата и синьовиолетовата. „Значението“ (т. е. психическият характер) на тези бои трябва да се отбележи като възвишен дух и набожност, съединена с любов. Между тези двете може да намери място Хукеровото тъмно- синьо на дълбокия мислител. Още една експериментална опора на ясновидското изследване на психогоните ще срещнем по-после при опитите с така нареченото „фотографиране на мислите“ от Дарже и Лефранк, където също така изглежда да се явяват индивидуални промени в боите в зависимост от определени състояния на духа. Преди всичко нека си направим един малък прелед на психическите образи, както подробно са ги описали нашите компетентни хора Безант и Ледбитър в своето съчинение. След това да се обърнем към неколко интересни паралели на ясновидското наблюдение, а именно наблюдението на подобни мисловни форми посредством Килнеровите навеси: „Спекторанин“. Който се интересува по-подробно за тези изучавания, ще направи най-добре, ако се ориентира в цитираното съчинение на Безант и Ледбитър. За незапознатите с това съчинение е необходимо да изнесем тук неколко примера от него за илюстрация. Те са необходими за свръзката, за логическия строеж на предмета.
към текста >>

След това да се обърнем към неколко интересни паралели на ясновидското наблюдение, а именно наблюдението на подобни мисловни форми посредством Килнеровите навеси: „Спекторанин“.
„Значението“ (т. е. психическият характер) на тези бои трябва да се отбележи като възвишен дух и набожност, съединена с любов. Между тези двете може да намери място Хукеровото тъмно- синьо на дълбокия мислител. Още една експериментална опора на ясновидското изследване на психогоните ще срещнем по-после при опитите с така нареченото „фотографиране на мислите“ от Дарже и Лефранк, където също така изглежда да се явяват индивидуални промени в боите в зависимост от определени състояния на духа. Преди всичко нека си направим един малък прелед на психическите образи, както подробно са ги описали нашите компетентни хора Безант и Ледбитър в своето съчинение. След това да се обърнем към неколко интересни паралели на ясновидското наблюдение, а именно наблюдението на подобни мисловни форми посредством Килнеровите навеси: „Спекторанин“. Който се интересува по-подробно за тези изучавания, ще направи най-добре, ако се ориентира в цитираното съчинение на Безант и Ледбитър. За незапознатите с това съчинение е необходимо да изнесем тук неколко примера от него за илюстрация. Те са необходими за свръзката, за логическия строеж на предмета. Защото, ако се ограничим тук само с голо описание, тогава фантазията на четеца може, както и неговата интуиция, да попълни картината, както й е възможно. В фигура 8 (стр. 33.
към текста >>

Приемателят трябва в такъв случай да се намира в едно състояние на повишена способност за възприемане, както това обикновено е присъщо на организма на ясновидеца.
От определеността или прецизността на мисловния образ зависи най- сетне остротата на неговите очертания. Че формата и пластичната точност на психогоните се обусловява от прецизността и силата на представите, това се счита вече за практически доказано чрез експерименталната телепатия. Както при четеца на мислите Белини, така и при Пикман и други се случва често, те да казват на своите „агенти“ (на които четат мислите): „моля, концентрирайте се по-остро върху идеята си; мисловният образ е още твърде замъглен“ И фактически се установява, че в такъв случай агентът е бивал или разсеян или нерешителен. Тъкмо тук при телепатията реалността на психогоните и тяхната способност за проекция се явява като „conditio sine qua поп“, като безусловна необходима предпоставка за възможността на такива феномени. Когато некой в затворено помещение мълчаливо се концентрира върху некой представен образ, а през същото време в едно отдалечено помещение друг мълчалив и изолиран възприеме в съзнанието си същия представен образ, то може да стане само, защото оптическият представен образ на едното лице, формиран в психическа субстанция, изпъква пластично пред разширеното съзнание на другото лице. Приемателят трябва в такъв случай да се намира в едно състояние на повишена способност за възприемане, както това обикновено е присъщо на организма на ясновидеца. Ако се потвърдят и в бъдеще психограмите от оптически представи, както до сега такива макар. и оскъдно, са извършвани от майор Дарже и Лефранк, с това ще се докаже съществуването на психогоните, и ще се установи безспорно, че оптическите представени образи не са нищо друго освен финни материални отпечатъци от действащите върху очния ни апарат предмети на външния свет, или пък „представи на фантазията“, образи, които се произвеждат в полето на нашето съзнание посредством силата на въображението в психическата субстанция. Тези психогони са обективни образи, дори и при „халюциантите“. При последните са субективни само до толкова, доколкото липсва връзката с външния свет, от където те погрешно вярват да са ги почерпили. Достатъчно говори за това фактът, че Ломброзо през 1880 г.
към текста >>

Където не се касае за репродукция на представи за определени предмети (физически), а за нагледно възприемане на чувства или ментални идеи, там ясновидецът, според Безант и Ледбитър, вижда най-разнообразно формирани психогони.
При последните са субективни само до толкова, доколкото липсва връзката с външния свет, от където те погрешно вярват да са ги почерпили. Достатъчно говори за това фактът, че Ломброзо през 1880 г. с боядисани абсорбиращи стъкла можа да докаже, че халюцинационни образи (с бои) оптически имат същото положение както реални .зрителни образи с известните им психологически закони. Също и Гастон Дюрвил е дал едно експериментално доказателство за това, че качествата на тъй наречените „субективни“ зрителни представи са същите, както на тъй наречените „реални“ образи. С това се потвърждава съществената еднаквост на възприетите по физиологически път и „чисто вътрешно“ произходящите психогони. Където не се касае за репродукция на представи за определени предмети (физически), а за нагледно възприемане на чувства или ментални идеи, там ясновидецът, според Безант и Ледбитър, вижда най-разнообразно формирани психогони. Едно сравнително изучаване на формите и съдържанието им ще бъде доста трудно. Произходящите по този начин фигури са извънредно разнообразни, често много красиви, особено при по-възвишените мисли. Колкото по- сложна е една идея, толкова по-сложен се явява съответния ней ментален психогон. При много от споменатите по-рано емоционални психогони (неопределена симпатия, примитивна набожност и т. н. т.) образуващата се там мъглява форма има неопределени и неясни очертания.
към текста >>

Родените под знака на Уран се отличават по своята дарба към интуиция, вдъхновение, ясновидство, а по своята любов — към изучване на живота и природата изобщо.
Ако индивидът е развит по-високо, то влиянието на Уран се проявява освен в необикновеността — и в любов към всичко необикновено — в силно влечение към окултни изучавания, към астрологията, любов към старини и въобще към неща, които са в тясна връзка с гениалното. Въздухоплаването напр., иде под . При авиаторите винаги ще намерим в хороскопа силно влияние на Уран. Нещастният холандски въздухоплавател, Ван Маасдик, напр. е турил в (въздушен знак) , и в 10-а къща (къщата на призванието). Родените под знака на Уран се отличават по своята дарба към интуиция, вдъхновение, ясновидство, а по своята любов — към изучване на живота и природата изобщо. Те намират разрешения там, дето други и светлина не виждат. Тази е причината, дето трябва да търсим откривателите между типовете на Уран. Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци. Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето. Той е планетата на високия интелект.
към текста >>

За това наричат Уран още и планетата на ясновидците.
Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият. Нептун ( ) Тип: Лев Толстой имал в VII. Каквото се каза за Уран, по отношение висотата на неговите трептения и невъзможността почти на цялото човечество нормално да им реагира, същото важи и за Нептун, в още по-голяма степен.
към текста >>

Психометрията, ясновидството и телепатията са особености, които идват под тая планета.
Там, дето заема силна позиция напр., в един ъгъл, винаги може да се очаква една или друга особеност, по некога наклонност, или характерна особеност, върху които родения не обича много да говори, защото за самия него те са една гатанка. При аспект със Слънцето, Луната или Меркурий, може да се очаква малка искра на гениалност, обаче, както споменах, само във високо развитите хора. Върху низките типове, Нептун има хаотично или перверзно влияние. Vilhelm Voigt (Кепеник) имал , и в в 12 и , , (също в 12). В асцендентите дава големи сини очи и едно много жизнерадостно лице. Психометрията, ясновидството и телепатията са особености, които идват под тая планета. Нептун не е причинител на зло; но тъй като малцина могат да отговорят на доброто му влияние, от мнозина се счита за такъв. В хороскопите на двамата окултисти Д-р Р. Щайнер и Ч. В. Ледбитър имаме два примера на силно и хармонично Нептуново влияние. Първият има в 5 в Риби, а вторият и в 10 в Водолей.
към текста >>

Тя останала с цел, да си гледа: в селото имало една ясновидка, за която аз не знаех.
Предсказания на сън. През 1910 г. заведох жена си и децата си — тогава 5 — в с. Вискьой, тутраканска околия, на гости у дядо им Пол Никола. Когато рекох да се върнем в града, жена ми пожела да остане при майка си за един ден, като каза, че ще си дойде на следния ден. Тя останала с цел, да си гледа: в селото имало една ясновидка, за която аз не знаех. Когато жена ми се завърна у дома, каза ми, че жената-ясновидка й казала, че щом оженим първото си дете, една много голяма скръб ще падне у домът ни, от която скръб може-би тя и да умре. Първото ни дете — Райна, тогава беше на 13 години. Когато тя навърши 18 години, жена ми почна да настоява, да я задомим. Самата Райна често ни упрекваше за тази ни мисъл. Но аз не исках да бъда некога укоряван за задържането й, за туй влияех се от жена си.
към текста >>

Когато жена ми се завърна у дома, каза ми, че жената-ясновидка й казала, че щом оженим първото си дете, една много голяма скръб ще падне у домът ни, от която скръб може-би тя и да умре.
През 1910 г. заведох жена си и децата си — тогава 5 — в с. Вискьой, тутраканска околия, на гости у дядо им Пол Никола. Когато рекох да се върнем в града, жена ми пожела да остане при майка си за един ден, като каза, че ще си дойде на следния ден. Тя останала с цел, да си гледа: в селото имало една ясновидка, за която аз не знаех. Когато жена ми се завърна у дома, каза ми, че жената-ясновидка й казала, че щом оженим първото си дете, една много голяма скръб ще падне у домът ни, от която скръб може-би тя и да умре. Първото ни дете — Райна, тогава беше на 13 години. Когато тя навърши 18 години, жена ми почна да настоява, да я задомим. Самата Райна често ни упрекваше за тази ни мисъл. Но аз не исках да бъда некога укоряван за задържането й, за туй влияех се от жена си. Срещу Ивановден 1916 г., казах на жена си, да поиска от свещеника, кога дойде да ръси, малко босилек, който подадох на дъщеря си Райна, да го сложи под главата си, когато ще спи, за да види, какво ще сънува — ще ли се задоми.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38784790039062