НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
106
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Физическо възпитание - Д. Б.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно
уважение
и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения.
За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему. Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи Божественото съзнание, там има едно безкрайно разнообразие. Между милиард и половина хора на земята, запример, вие мъчно може да намерите двама души, които абсолютно да си приличат по образ. Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения.
Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно
уважение
и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения.
Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него.
към текста >>
Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той
уважава
хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира.
Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той
уважава
хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него.
към текста >>
Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното
уважение
и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени.
Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо.
Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното
уважение
и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени.
А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове. Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката. А това не е един живот на мир. Много е загубило човечеството с тези си схващания за живота. Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки.
към текста >>
2.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание,
самоуважение
, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.
Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство.
Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание,
самоуважение
, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.
Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род".
към текста >>
Има религия, но в тази религия почита,
уважава
само себе си.
Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила.
Има религия, но в тази религия почита,
уважава
само себе си.
Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
към текста >>
3.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Поклонението се удивлява и
уважава
красотата на едно цвете, могъществото на океана, живота и силата на слънцето.
Следи от тоя закон и обичай идат чак до наше време чрез обожателите на слънцето на изток. Разберете ме добре: тука не говоря за чудатите вярвания на персите, нито за техните религиозни упражнения. Аз виждам в поклонението на слънцето, както и във всяко обожаване и поклонение, златните нишки на истината, която е прекарана през всичките вярвания и изповядания. Поклонение и идолопоклонство са две различни неща. Поклонението повдига, идолопоклонството унижава.
Поклонението се удивлява и
уважава
красотата на едно цвете, могъществото на океана, живота и силата на слънцето.
Може да се каже, истинското поклонение се състои от удивление и уважение. Който се покланя с удивление и уважение, той се покланя Богу в дух и истина. В такъв дух се покланяй на слънцето. С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност.
към текста >>
Може да се каже, истинското поклонение се състои от удивление и
уважение
.
Разберете ме добре: тука не говоря за чудатите вярвания на персите, нито за техните религиозни упражнения. Аз виждам в поклонението на слънцето, както и във всяко обожаване и поклонение, златните нишки на истината, която е прекарана през всичките вярвания и изповядания. Поклонение и идолопоклонство са две различни неща. Поклонението повдига, идолопоклонството унижава. Поклонението се удивлява и уважава красотата на едно цвете, могъществото на океана, живота и силата на слънцето.
Може да се каже, истинското поклонение се състои от удивление и
уважение
.
Който се покланя с удивление и уважение, той се покланя Богу в дух и истина. В такъв дух се покланяй на слънцето. С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност. Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога".
към текста >>
Който се покланя с удивление и
уважение
, той се покланя Богу в дух и истина.
Аз виждам в поклонението на слънцето, както и във всяко обожаване и поклонение, златните нишки на истината, която е прекарана през всичките вярвания и изповядания. Поклонение и идолопоклонство са две различни неща. Поклонението повдига, идолопоклонството унижава. Поклонението се удивлява и уважава красотата на едно цвете, могъществото на океана, живота и силата на слънцето. Може да се каже, истинското поклонение се състои от удивление и уважение.
Който се покланя с удивление и
уважение
, той се покланя Богу в дух и истина.
В такъв дух се покланяй на слънцето. С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност. Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога". Кажи: „Искам да чувствам духът на онова великолепно небесно тяло, което е извор на великия живот на земята.
към текста >>
4.
Минчо Сотиров (1875-1954)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Това означава, че е бил ценен и
уважаван
от елита на тогавашното софийско общество.
Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици.
Това означава, че е бил ценен и
уважаван
от елита на тогавашното софийско общество.
Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове.
към текста >>
Но владиката ги заставил да извършат тази погребална церемония от
уважение
към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов.
После взел Библията и отишъл в спалнята си. Той обичал преди лягане да чете от нея. Същата нощ починал. По това време Учителят е бил във Варна. Близките на Голов получили писмо от него: “Използваха отсъствието ми и го грабнаха.” Свещениците не искали да избършат опело, защото са го смятали за сектант.
Но владиката ги заставил да извършат тази погребална церемония от
уважение
към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов.
към текста >>
5.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Златаров
Уважаеми
Господин Професоре, Написали сте от сп.
И тогава те ще видят, че окултизма не е сбор от суеверия, а е една велика, всеобгръщаща наука, изградена със средства много по-могъщи от тия, с които си е служила до сега официалната наука. Лъжата на материалистическото мировъзрение ще изчезне като дим и пред всички ще засияе великата и вечна истина: Човек е безсмъртен дух, чийто живот е вечен процес на усъвършенстване, а тялото е само негова временна дреха. Към това неизбежно заключение ни водят милионите факти, които изобилстват в живота на човечеството от панти века и до днес. Ако за нас истината е наистина скъпа, ние трябва да се заинтересуваме и да ги проучим, а не да си затваряме очите пред тях. Отворено писмо До Господина Професор Д р Ас.
Златаров
Уважаеми
Господин Професоре, Написали сте от сп.
„Природа и Наука“ кн. 5 и 6 статия под надслов „Окултизмът и науката“, със съдържанието на която, за голямо съжаление, опровергавате сам себе си и неволно доказвате, че при третиране на темата си не заставате на научна почва, нещо повече — не сте спазили едно елементарно правило за подобни случаи: да изучите сериозно и основно предмета на вашата критика, поради което обстоятелство изпадате в незавидното положение да поддържате изводи, резултат на погрешни предпоставки и да оборвате твърдения, които приписвате на окултизма, а в същност са измислени. Личи си, че вместо да приемете известни истини, непризнати всеобщо, но все пак приети от мнозина гиганти на научната мисъл, което е малко рисковано при съществуващите в научните среди предразсъдъци, Вие сте предпочели да се движите в рамките на общоприетата догма, по пътя на шаблонната мисъл. За да улеснехте задачата си, Вие бяхте длъжен преди всичко да разрешите категорично въпроса: окултизмът наука ли е? Впрочем Вие със статията си целите само едно: да докажете, че окултизмът не е наука, а всъщност доказвате само, че окултизмът не е официална наука, което никой и не оспорва.
към текста >>
Извинете ме, господин професоре, за дързостта ми да Ви възразявам и приемете моето
уважение
. Ст.
Тленна плът и съвършенство! Има ли по-голям парадокс от този? Кой разумен, кой стремящ се към съвършенство човек може да примири в себе си съдържанието на тези две взаимно и абсолютно изключващи се понятия? А приемем ли, че духът съществува, че същината на човека и природата е духовна, трябва да приемем и окултизма като наука, която, спирайки вниманието си на всички обекти на съвременната официална наука, усъвършенствайки извънредно много методите на изследване и увеличавайки средствата на познанието, се задълбочава и изучава всичко това. което се крие под видимото, осезаемото — това, което е съдържанието на формите, разума на законите и смисъла на явленията.
Извинете ме, господин професоре, за дързостта ми да Ви възразявам и приемете моето
уважение
. Ст.
Карапетров Книжнина Окултната наука, цел. метод и граници на нейното постижение, от Сл. П. Камбуров. цена 5 лева. Вселената, Аза и Бог, от Йог Рамачарака, изложение на основните истини на живота според окултната наука, цена 30 лева.
към текста >>
6.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри мисли и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и
уважавани
.
„Красотата ще спаси света“. Тъй е казал великият писател Достоевски. Красота в мислите и чувствата, красота в желанията, стремежите и делата — ето за каква красота се говори. Колкото и да бъдете красиви външно, щом във вас има лоши мисли и чувства: мисли на омраза, завист, алчност, и чувства на гордост, себелюбие, егоизъм, тогава вие с един поглед, отправен към околните, с един жест можете да отвратите от себе си всички хора. И обратното е истина.
Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри мисли и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и
уважавани
.
Говоря за крайностите, но те са редки изключения. Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши мисли и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри мисли, чувства и желания и да бъде грозен външно. Не, това е невъзможно! Некрасивите, лошите мисли и чувства, лошия живот водят, бавно, постепенно, но сигурно към лоша външност, към некрасиво лице. Добрите мисли и чувства, благородните стремежи и благородния живот водят неизбежно и към външна красота.
към текста >>
Искате ли да бъдете красиви, симпатични и любими за околните и за всички хора, пускайте в себе си само добри, красиви мисли и живейте само с благородни чувства: мисли и чувства на обич,
уважение
и благожелание към другите, към всички хора.
Добрите мисли и чувства, благородните стремежи и благородния живот водят неизбежно и към външна красота. Това е неизменен закон. Това е закон на природата. И тежко на ония, които, без да се съобразят с тоя закон, без да изпълняват неговите изисквания, очакват да бъдат красиви и симпатични, искат да бъдат любими! Тях ги дебнат ней големите разочарования най-страшните неуспехи и страдания в живота.
Искате ли да бъдете красиви, симпатични и любими за околните и за всички хора, пускайте в себе си само добри, красиви мисли и живейте само с благородни чувства: мисли и чувства на обич,
уважение
и благожелание към другите, към всички хора.
Така, бавно и трудно в начало, но сигурно и лесно по-сетне, ще се доближавате все повече и повече до красивия, по съвършения човешки образ. Красиво лице, красиви и благородни мисли и чувства, красив, благороден и щастлив живот — такъв е идеалния човек. И без стремеж към тоя идеален човек. И без напредване по пътя към себеусъвършенстването, вие не можете да напредвате към щастието, към благата в живота, не можете да се спасите от страданията, не можете да избегнете неуспехите и разочарованията. За такава красота е говорил Достоевски.
към текста >>
7.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защо тогава да не храним
уважение
към него.
“ — „Но ние мислим че вие се кланяте на слънцето, — прекъсва го един от групата слушатели, — вярно ли е това? “ — „Вие сами видяхте, драги момчета, че това е легенда. Ние не се кланяме на слънцето. Ние виждаме само в неговото лице едно велико Божие творение, чиито сили и енергии се стремим да използваме. Не е ли то извора на живота за нашата земя?
Защо тогава да не храним
уважение
към него.
когато то ни дава живота и здравето? Нима в света хората не уважават и се кланят на много по жалки творения? Нали един е направил кумир от парите, трепери и се кланя пред тях, друг боготвори жените, трети робува на пиянството и т. н.? Кажете ми кой тогава е идолопоклонец, ние или те? — „Вярно е, — обажда се един от групата.
към текста >>
Нима в света хората не
уважават
и се кланят на много по жалки творения?
Ние не се кланяме на слънцето. Ние виждаме само в неговото лице едно велико Божие творение, чиито сили и енергии се стремим да използваме. Не е ли то извора на живота за нашата земя? Защо тогава да не храним уважение към него. когато то ни дава живота и здравето?
Нима в света хората не
уважават
и се кланят на много по жалки творения?
Нали един е направил кумир от парите, трепери и се кланя пред тях, друг боготвори жените, трети робува на пиянството и т. н.? Кажете ми кой тогава е идолопоклонец, ние или те? — „Вярно е, — обажда се един от групата. — Без слънце не би имало живот но земята.“ — „Е, щом е така, защо да не използваме условията, които Бог ни дава? Човек се е отклонил от природата и нейните закони и затова страда.
към текста >>
8.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така че труда е дълг на всеки човек, който се намира в процеса на човешкото развитие, който
уважава
себе си като човек и цени свободата на своите братя.
Само онзи, който знае да работи, живее истински духовен живот, или както Учителя го нарича божествен живот, а който се учи да работи, който се стреми да живее божествения живот, не е свободен от дълга. Всеки такъв. който мисли, че е свободен от дълга, следователно чака другите да работят за него, никога не може да има постижения в духовния път, защото такъв човек е егоист, а висшите светове са затворени за егоизма. Закона, който разкрива и прави достъпни висшите светове за стремящите се, е: ще поставиш интересите на човечеството, на своите близки, по горе от личпите си интереси. Когато човек по един или друг начин, заставя другите да му дадат от своя труд, и не може в замяна на това да допринесе за тяхното духовно развитие, с това той отнема тяхното време за духовна работа над себе си, с това той поставя своите интереси над техните, а това вече говори за неговото погрешно разбиране на духовния път.
Така че труда е дълг на всеки човек, който се намира в процеса на човешкото развитие, който
уважава
себе си като човек и цени свободата на своите братя.
А работата е дейност от любов за служене на природата и за повдигане на цялото човечество, което е право и привилегия на всеки съзнателен човек. Само когато така се разбере живота, ще могат да се създадат братски и приятелски отношения между хората, ще се създадат отношения на почит и уважение и ще могат да се създадат братски задруги и комуни, които ще послужат за изграждане на новото свободно общество, в което ще се разрешат всички противоречия, които съществуват в днешното общество. Всеки, който, навлизайки в духовния живот, поставя интересите си над интересите на другите и се отказва от труда, става един мечтател и фантазьор, който не само че не е полезен за себе си и другите, но е даже и вреден. В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания на човека Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата.
към текста >>
Само когато така се разбере живота, ще могат да се създадат братски и приятелски отношения между хората, ще се създадат отношения на почит и
уважение
и ще могат да се създадат братски задруги и комуни, които ще послужат за изграждане на новото свободно общество, в което ще се разрешат всички противоречия, които съществуват в днешното общество.
който мисли, че е свободен от дълга, следователно чака другите да работят за него, никога не може да има постижения в духовния път, защото такъв човек е егоист, а висшите светове са затворени за егоизма. Закона, който разкрива и прави достъпни висшите светове за стремящите се, е: ще поставиш интересите на човечеството, на своите близки, по горе от личпите си интереси. Когато човек по един или друг начин, заставя другите да му дадат от своя труд, и не може в замяна на това да допринесе за тяхното духовно развитие, с това той отнема тяхното време за духовна работа над себе си, с това той поставя своите интереси над техните, а това вече говори за неговото погрешно разбиране на духовния път. Така че труда е дълг на всеки човек, който се намира в процеса на човешкото развитие, който уважава себе си като човек и цени свободата на своите братя. А работата е дейност от любов за служене на природата и за повдигане на цялото човечество, което е право и привилегия на всеки съзнателен човек.
Само когато така се разбере живота, ще могат да се създадат братски и приятелски отношения между хората, ще се създадат отношения на почит и
уважение
и ще могат да се създадат братски задруги и комуни, които ще послужат за изграждане на новото свободно общество, в което ще се разрешат всички противоречия, които съществуват в днешното общество.
Всеки, който, навлизайки в духовния живот, поставя интересите си над интересите на другите и се отказва от труда, става един мечтател и фантазьор, който не само че не е полезен за себе си и другите, но е даже и вреден. В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания на човека Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си. А понеже има много криви преводи, които невярно представят законите на Природата, затова много пъти хората влизат в стълкновение с нейните закони и затова страдат.
към текста >>
И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и
уважение
към всички същества, и към храната, водата и всички блага, които ни дава Бог.
А жената е едно огледало за мъжа, да се види обективно, какво представлява. Жената е обективен израз на мъжа, а мъжът обективен израз на жената. Когато така се разбере човекът, тогава мъжете и жените няма какво да се съблазняват и да са недоволни едни от други, но ще се подпомагат в пътя на прогреса. Когато се възстанови хармонията между мъжа и жената и между външния и вътрешния човек, хората ще дойдат до все по-дълбоко и по-дълбоко познание и ще разберат, че Бог прониква цялото Битие. Той е в светлината, във въздуха, в храната, във водата.
И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и
уважение
към всички същества, и към храната, водата и всички блага, които ни дава Бог.
Така ако мислим, ще настане един нов свят в нас. Може да направите един опит, за да опитате Бога. А опитът е необходим, за да се научи човек да различава Истината от заблужденията. Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво. Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на богатството и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта.
към текста >>
9.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно
уважение
и почитание.
Затова всички трябва да работим за обединение на народите. Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички. Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще осмисли живота ни. В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега.
Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно
уважение
и почитание.
Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи. Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния. Уважение и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите. Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене. Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба.
към текста >>
Ученият ще
уважава
невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще
уважава
ученият и ще бъде готов да му услужи.
Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички. Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще осмисли живота ни. В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание.
Ученият ще
уважава
невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще
уважава
ученият и ще бъде готов да му услужи.
Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния. Уважение и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите. Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене. Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Това е най-доброто верую, в което няма разногласия.
към текста >>
Религиозният ще
уважава
онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще
уважава
религиозния.
Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще осмисли живота ни. В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание. Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи.
Религиозният ще
уважава
онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще
уважава
религиозния.
Уважение и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите. Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене. Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Това е най-доброто верую, в което няма разногласия. Това е веруюто на Любовта.
към текста >>
Уважение
и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите.
В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание. Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи. Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния.
Уважение
и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите.
Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене. Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Това е най-доброто верую, в което няма разногласия. Това е веруюто на Любовта. И когато Любовта влезе в живота ни, той става лек и приятен.
към текста >>
10.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но бива ли различните представители на това множество на земята, особено тия, които съзнават своето единство, да се борят и противопоставят едни на други, да си пречат вместо да си помагат, да се отричат, вместо да се признават, да се подценяват, вместо да се взаимно
уважават
?
Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело. Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро. И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция! Наистина, това, което горе е Едно на земята по необходимост става множество. Такъв е закона.
Но бива ли различните представители на това множество на земята, особено тия, които съзнават своето единство, да се борят и противопоставят едни на други, да си пречат вместо да си помагат, да се отричат, вместо да се признават, да се подценяват, вместо да се взаимно
уважават
?
Не! Никога! По-голямо ограничение и слепота от тези, не може да има. Не е достойно за представителите на Светлината, за поддръжниците на Доброто, да се противопоставят, да се изключват и да се подценяват едни други! Не е право и не е разумно всеки да мисли, че „аз съм“ или „ние сме“ всичко, а останалите не представляват нищо или почти нищо.
към текста >>
Взаимно
уважение
и зачитане, взаимно опознаване — това е правия път в отношенията ни с другите школи на единното Всемирно Братство. С.
Защото, според нас, те свидетелстват само за по-голямата широта на съзнанието. И — не само че не е разумно, но е дори и престъпно да отричаме безогледно другите школи, да се опълчваме срещу другите части от единната Армия на светлината. Великото всеединство на живота трябва да бъде нашия пръв и последен основен Закон. Затова всеки интерес и изучаване работата на другите школи не само че не е измяна към своята, но дори един дълг за мнозина, защото ще им принесе само полза като разшири тяхното съзнание и циментира общото единство. Единство, хармония и взаимно сътрудничество!
Взаимно
уважение
и зачитане, взаимно опознаване — това е правия път в отношенията ни с другите школи на единното Всемирно Братство. С.
Калименов ВЪЗКРЕСЕНИЕ Там облаци черни над тъжна Голгота надиплят се бавно, кат’ призраци в нощ. За зрелища жаден стълпен е народа с Пилатови войни по лобната площ. На кръст е пригвозден невинен страдалец, ожиданий с трепет юдейски мъдрец. На Пасха житейска Той жертвен е агнец; краси Му главата от търни венец. От чело се нижат на капки рубини; струи се от рани божествена кръв и багри земята.
към текста >>
11.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и
уважение
.
Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората. Той прониква цялото Битие - въздуха, водата, светлината, земята - и когато ядем хляба, когато пием водата, когато възприемаме светлината и когато дишаме въздуха, ние сме в общение с този велик живот. Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот. Тогава човек ще обича и помага на всички, които имат нужда от него и няма за какво да го мразят.
Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и
уважение
.
Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и уважава, а те не зачитат това, което Той е създал. Какво верую е това? Ако всичко е създадено от Бога, какво има да го презираме? Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност.
към текста >>
Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и
уважава
, а те не зачитат това, което Той е създал.
Той прониква цялото Битие - въздуха, водата, светлината, земята - и когато ядем хляба, когато пием водата, когато възприемаме светлината и когато дишаме въздуха, ние сме в общение с този велик живот. Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот. Тогава човек ще обича и помага на всички, които имат нужда от него и няма за какво да го мразят. Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение.
Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и
уважава
, а те не зачитат това, което Той е създал.
Какво верую е това? Ако всичко е създадено от Бога, какво има да го презираме? Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност. Главата на човека не се цени по големината, но затова че е израз на Божественото начало.
към текста >>
12.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бащата трябва да каже на сина си: ти трябва да имаш
уважение
и почитание към мене, понеже, ако ти не ме почиташ, не ме
уважаваш
, не ме обичаш, каквото ти правиш на мене, един ден твоите деца ще го правят на тебе.
Бог не е един деспот и тиранин, че да се страхуваме, и от страх да изпълняваме неговата воля; но Той е един всеблаг баща, който ни е дел пълна свобода, и ако страдаме, то е не защото Той ни наказва, а по наша собствена вина. Който иска да има правилно понятие за Бога, трябва да има синовни отношения към Него и доброволно да изпълнява Неговата воля, защото изпълнението на Неговата воля носи живот и благоденствие. Стария начин на възпитание може да е бил полезен никога, но при сегашните условия е вреден. Чрез страх човек не се възпитава. Сега на човека трябва да се обяснят законите, за да разбере отношенията, които съществуват между нещата в живота.
Бащата трябва да каже на сина си: ти трябва да имаш
уважение
и почитание към мене, понеже, ако ти не ме почиташ, не ме
уважаваш
, не ме обичаш, каквото ти правиш на мене, един ден твоите деца ще го правят на тебе.
Тъй, че, при сегашните условия онова, което вие вършите, добро или зло, ще се върне към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да се отнасят и те добре към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да станат проводници за онова, което Бог е изпратил за вас. Законът е следния: Доброто, което правите, ще мине през вас, ще остави за вас каквото трябва, и ще отиде при вашите ближни, и от тях ще се върне пак при вас. Така че доброто иде там, откъдето е дошло.
към текста >>
13.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние
уважаваме
всички безкористни идеалисти и ги насърчаваме.
Ние изучаваме окултната наука, защото сега тя най-пълно ни разкрива творческите възможности във всички области на човешкото познание и дейност. Човечеството по необходимост вече се движи към тях. Ние храним топли чувства и големи симпатии към всички ония, които искрено и безкористно работят за осъществяване на общочовешко благоденствие, а не сако на своя народ. Защото отделните народи не са друго, освен членове на това голямо семейство — човечеството. Ако в семейството отношенията между членовете могат да бъдат добри и споровете да се разрешават по братски и справедливо, защо между отделните народи да не може?
Ние
уважаваме
всички безкористни идеалисти и ги насърчаваме.
Отличаваме се обаче от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мира и братството между хората, но ние сме и ученици на една школа, в която без всяко принуждение изучаваме законите на природата, Стремим се още да хармонизираме живота си с тези закони Ние никого не викаме не сила Зачитаме свободата и пазим живота като нещо свещено. Мисли ме, че сме намерили един разумен изходен път. Каним всички, които се интересуват, да проучат и да опитат, защо личния опит учи най-добре човека. Ние каним всички жадни да отидат при самия извор и да пият от неговите чисти води. Защото една мъдрост казва: „Пий само от извора, а не от течението“, защото течението може да се замърси, а извора — никога.
към текста >>
Тя ми направи впечатление че в отношенията си към Камен се държеше като един учител или ръководител; докато на Агмад тя говореше, както една царица говори на своя най-близък приближен, когото тя
уважава
и от когото се страхува едновременно, в когото тя чувства известна сила.
„Тогава произнеси фаталните думи! “ Камен Бака падна на колене и дигна пъргаво ръце над главата си. Лицето му имаше тревожен израз. „От този момент, макар и всички хора де ме обичат, аз не ще обичам нито един човек! “ Мрачната фигура се хлъзна към него и допря с ръката си главата му „Ти си мой,“ каза тя и се повърна с една усмивка, която бе мрачна и студена като някой северен ледник.
Тя ми направи впечатление че в отношенията си към Камен се държеше като един учител или ръководител; докато на Агмад тя говореше, както една царица говори на своя най-близък приближен, когото тя
уважава
и от когото се страхува едновременно, в когото тя чувства известна сила.
„Сега, дете, ти трябва да работиш, каза тя, приближавайки се до мене. В тази книга са описани сърцата на жреците, които ще бъдат мои служители. Ти си уморен и трябва да си починеш, защото аз не желая да бъдеш зле. Ти ще пораснеш и ще станеш силен човек, достоен за моето благоволение. Вземи книгата със себе си, в ръцете си: и когато станеш сутринта, Камен ще дойде при теб и ти ще му прочетеш първата страница на този том.
към текста >>
За да развием добродетелите, нужно е смирение,
уважение
и милост към всяко Божие творение!
Истинско здраво тяло не може да се изгради, освен по пътя на живата природа и то ако съзнаем с какво да се храним, какво да пием, как до дишаме и как да използваме светлината. Истинско здраво тяло не можем да имаме, ако не развием един мощен Дух, който да направлява нашите мисли, желания и постъпки чрез волята и чрез връзката ни с Бога! За да сме силни, не е достатъчно да имаме само физическата сила, но и духовната. А тази сила без вяра в Бога, без вяра в себе си, без надежда в бъдещето и без разумност в мисли, желания и постъпки, не се постига! Нека работим в това направление!
За да развием добродетелите, нужно е смирение,
уважение
и милост към всяко Божие творение!
Най-големия враг на човека, обаче, са неговите извратени желания! Нека работим върху това! Нека всички тази година проявим чистата Божия любов, дрехата на които е винаги нова! Нека всички съзнаем, че тази любов е именно, която включва а себе си и смисъл и съдържание и тя не гледа външните форми, а се проявява всякога, всякъде и към всичко живо! Завърши се с песни, хоро, веселие.
към текста >>
14.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Къде остава тогава
уважението
ти и почитанието ти към този човек?
Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога. защото има доверие в Него. а в тебе няма никакво доверие. Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш но другите хора.
Къде остава тогава
уважението
ти и почитанието ти към този човек?
Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбините на твоята душа. А съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка — изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи никъде. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лоши черти на цялото битие. Този закон съществува и в човека- Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината.
към текста >>
Те са недоволни и користолюбиви от това, че не ги
уважават
и почитат или, че нямат любов към тях.
Едно трябва да знаете: природата може всичко да ни даде, но едно нещо не може да направи заради нас — природата зароди нас не може да яде, не може да диша, не може да мисли, природата заради нас не може да спи, нито да почива. Това са работи които ние сами трябва да извършим. Всяко недоволство в човека произтича от факта, че му липсва нещо. Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив. И обратно — всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни.
Те са недоволни и користолюбиви от това, че не ги
уважават
и почитат или, че нямат любов към тях.
Че какво по-голямо уважение може да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която струва милиарди, с два хубави прозорци, две слушалки, с един нос, с едни уста, с един отличен ум и сърце. с отлични дробове и стомах. С два крака, две ръце, които с нищо не се изплащат. И след всичко това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе. Щом мислиш така ти си един беден човек, който не говори истината.
към текста >>
Че какво по-голямо
уважение
може да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която струва милиарди, с два хубави прозорци, две слушалки, с един нос, с едни уста, с един отличен ум и сърце.
Това са работи които ние сами трябва да извършим. Всяко недоволство в човека произтича от факта, че му липсва нещо. Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив. И обратно — всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни. Те са недоволни и користолюбиви от това, че не ги уважават и почитат или, че нямат любов към тях.
Че какво по-голямо
уважение
може да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която струва милиарди, с два хубави прозорци, две слушалки, с един нос, с едни уста, с един отличен ум и сърце.
с отлични дробове и стомах. С два крака, две ръце, които с нищо не се изплащат. И след всичко това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе. Щом мислиш така ти си един беден човек, който не говори истината. Сега аз бих могъл да изнеса още много факти, но не искам, защото могат до се накърнят чувствата ви, а не желая това да става.
към текста >>
15.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вие не можете да възбудите в нея
самоуважение
, защото го няма у нея.
тя пълзи, тя се влачи в калта на чувствеността, като някой звяр тя познава само един закон, и се ръководи само от една подбуда — самозадоволяването. Когато не усеща глад и жажда, когато са наситени страстите й, тя си лежи мирна и спокойна и тогава ние я мислим за покорна. Ала. когато инстинктите излязат от състоянието на временно задоволяване, тя отново почва да търси, иска да ги удовлетвори. Вие не можете да разсъждавате с нея, защото за нея не съществува разум. и само един не-победим инстинкт.
Вие не можете да възбудите в нея
самоуважение
, защото го няма у нея.
Тя не се грижи нито за характера, нито за човещина, нито за нищо друго духовно. Тя хищно впива в сърцето на човека острите си нокти и го оковава със студените вериги на робството. А няма нищо по-недостойно и унизително за човешкия дух от робството. Свободата е най-висшето благо на земята. Бъди свободен, не от железните вериги, а от ония, които се сковават от страстите — бъди господар на себе си.
към текста >>
„Аз ще нарека свободен оня ум, казва Чанинг, който може да се отбрани, да устои, да се запази против налагането на обществото, който не навежда глава пред висшия съд, по-горе от човешкия, който се покорява на по високи закони, отколкото обичая, който твърде много
уважава
себе си, и затова не може да стане роб или оръдие на всички или мнозина.“ „Аз наричам свободен оня ум, който проникван от вярата си, в добрата мощ на добродетелта.
прилича на злато в джоба на изморен плувец.“ Подчиненият на самообладанието ум е свободен ум, а свободата е сила. „Аз наричам свободен оня дух — казва Чанинг, който с ревност пази интелектуалните си права и сила. който не се задоволява с пасив-на или наследствена вяра, който разкрива себе си за светлината от където и да иде тя. Който посреща с радост новата истина, като ангел небесен, като изслуша съветите на другите, на своя вътрешен оракул, който се ползва от внушенията от страна, не за до потиска, но да събуди собствената си енергия. Само един такъв ум ще нарека свободен, който не позволява, не остава външните обстоятелства пасивни да го огранича-ват, и не се увлича от външните събития, не се явява като рожба на случайните причини, а подчинява самите събития на собствената си преценка, действа с ония принципи, който той е усвоил след здраво обсъждане.
„Аз ще нарека свободен оня ум, казва Чанинг, който може да се отбрани, да устои, да се запази против налагането на обществото, който не навежда глава пред висшия съд, по-горе от човешкия, който се покорява на по високи закони, отколкото обичая, който твърде много
уважава
себе си, и затова не може да стане роб или оръдие на всички или мнозина.“ „Аз наричам свободен оня ум, който проникван от вярата си, в добрата мощ на добродетелта.
пропъжда от себе си всички страхове, освен страха си от лошите работи, и който не се бои ни от заплаха, ни от опасност и си остава спокоен, сред бурите и продължава да владей себе си дори и тогава, когато всичко се руши“. „Познай себе си“ е казал мъдрият атинянин Сократ за човека „и научи се да владееш страстите и инстинктите си“. „В живота има много и всякакви беди. След кого трябва да вървиш, за да не попаднеш в беди? — Това е бог.
към текста >>
16.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега всички трябва да се
уважавате
.
Престанете да живеете за себе си. Сега от всички се изисква любов към Бога Тази Любов включва благото на всички хора в света. Когато хората се обичат, работите се нареждат много лесно. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да организира своята материя, да организира своите мисли и чувства. Често наблюдавам хората и виждам от какви малки работи се смущават.
Сега всички трябва да се
уважавате
.
Това се изисква от човека. Всякога да си отдавате уважение един на друг. Трябва да изучавате онова, което Бог е вложил във вас. Приложете Любовта към всичко живо в света. По този начин ще се разрешат всички мъчнотии, които ви измъчват.
към текста >>
Всякога да си отдавате
уважение
един на друг.
Когато хората се обичат, работите се нареждат много лесно. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да организира своята материя, да организира своите мисли и чувства. Често наблюдавам хората и виждам от какви малки работи се смущават. Сега всички трябва да се уважавате. Това се изисква от човека.
Всякога да си отдавате
уважение
един на друг.
Трябва да изучавате онова, което Бог е вложил във вас. Приложете Любовта към всичко живо в света. По този начин ще се разрешат всички мъчнотии, които ви измъчват. Лесно се разрешават въпросите, но ако човек разполага с необходимите за това елементи. На онзи, който умира и се задушава, въздух му е нужно.
към текста >>
17.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Настанало е вече време, когато всички хора, от всички народи, от най-големите до най-малките, трябва да се приближат с всичкото си
уважение
и смирение да приемат истината.
който е свързан със страданията на хората. Който разбира кръста като носител на страдания, според закона на любовта, той трябва да се ползва от тия страдания. Щом разбираш страданията от гледището на Божията мъдрост и от гледището на Божията истина, трябва да се ползваш от тях. Не разбира ли страданията човек не може да ги използва. Не е лошо да страда човек, но лошо е ако не разбира страданията.
Настанало е вече време, когато всички хора, от всички народи, от най-големите до най-малките, трябва да се приближат с всичкото си
уважение
и смирение да приемат истината.
И кой колкото я разбира да я приложи. Аз не искам да я разберете и приложите като мене, но кой колкото разбира, толкова да я приложи. Това е хубавото. Защото често вие мислите, че някои хора не разбират истината Всички хора разбират истината. Една стара баба на 80 години, дойде един ден при мене да й поговоря нещо.
към текста >>
След много столетия, навярно и нашият народ ще се издигне културно и ще почне да цени добрите си синове и да ги
уважава
, но днес за днес, сме в плачевно състояние.
Съчиненията на Сведенборг, които са доста много до сега са издадени всички или част от тях на следните езици: Чешки, Английски, Фински, Френски, Италиански, Японки, Китайски, Латински, Унгарски, Немски, Hopвежски, Полски, Румънски, Руски, Сръбски, Испански и др. Желателно е съчиненията на Сведенборг да се преведат и издадат на български език. В Швеция на 20 януари т. г. — рождената му дата е станало голямо литературно музикално тържество под патронажа на краля и на много видни и учени шведи. Умеят народите да ценят своите велики синове и те никога не приличат на нашият, българският народ, който е готов по скоро да хвърли хула и кал в лицето на оня, който работи най много и искрено за неговото добро и издигане, посочвайки правият път към напредък и истинска работа.
След много столетия, навярно и нашият народ ще се издигне културно и ще почне да цени добрите си синове и да ги
уважава
, но днес за днес, сме в плачевно състояние.
към текста >>
18.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този, който
уважава
другите, бива точен и акуратен.
Точността е едно от ония редки качества, от които мнозина се нуждаят. Тя е един много ценен бисер, който малцина притежават. Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си. Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия.
Този, който
уважава
другите, бива точен и акуратен.
Не е ли точен — не ги уважава, а щом не ги уважава и той губи тяхното уважение. Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора. Тя е присъща само на работливите.
към текста >>
Не е ли точен — не ги
уважава
, а щом не ги
уважава
и той губи тяхното
уважение
.
Тя е един много ценен бисер, който малцина притежават. Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си. Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия. Този, който уважава другите, бива точен и акуратен.
Не е ли точен — не ги
уважава
, а щом не ги
уважава
и той губи тяхното
уважение
.
Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора. Тя е присъща само на работливите. Само те — работливите жънат трайни успехи и победи в живота.
към текста >>
Точността ще ни научи да
уважаваме
другите, като скъпим времето и разположението им.
Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си. Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия. Този, който уважава другите, бива точен и акуратен. Не е ли точен — не ги уважава, а щом не ги уважава и той губи тяхното уважение.
Точността ще ни научи да
уважаваме
другите, като скъпим времето и разположението им.
А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора. Тя е присъща само на работливите. Само те — работливите жънат трайни успехи и победи в живота. Точността не е изолирано качество т. е.
към текста >>
Той беше от хората, които на времето си са много скитали, много нещо преживели и затова се ползваха с такава известност и
уважение
, на каквито мнозина биха могли да завидят.
Чергарски СЪН СРЕД ДЖУНГЛАТА (Разказ) — Каквото щете мислете, — каза д-р Виржев на една вечеря у дома му — но има една дълбока неизвестност, една област, където разума спира и захваща действието на необяснимото. Дали ви се е случило някога да осъзнаете съня си, да минете оная област на човешкото подсъзнание, отвъд която се заражда зората на съзнанието? Е добре, веднъж през живота си аз преживях едно странно и необяснимо приключение. което и днес не мога да разбера. Всички привлякохме столовете си към доктора.
Той беше от хората, които на времето си са много скитали, много нещо преживели и затова се ползваха с такава известност и
уважение
, на каквито мнозина биха могли да завидят.
— Това стана при един лов на едър дивеч из джунглата — започна той — него ден бях изгубил своите другари и трябваше сам да си търся път и убежище ако не исках да стана плячка на хищниците. Сам с кучето си и бойна пушка сред безпътните и непроходими лесове на Африка на няколко мили южно от екватора! Какво да правя? Опасността беше голяма,особено като се имат пред вид изненадите, на които често биват подхвърляни пътниците в тия непознати области. Опрян на пушката си, аз се огледах безпомощно наоколо.
към текста >>
19.
-
Другояче е да
уважаваш
тялото си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто.
Сега да дойдем до въпроса. И ние правим в живота си тази погрешка, която правят тези, които воюват. Трима души воюват в нас: Това са нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето тяло. Тогава ние хвърляме вината ту на ума, ту на сърцето, ту на тялото. Казваме: не може ли другояче?
Другояче е да
уважаваш
тялото си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто.
Ти трябва да уважаваш също сърцето си и ума си. Не покварявай ума си с нечисти мисли. Аз изхождам от едно принципално гледище. Бог е създал хората и всички народи и на всеки народ е определил правата му. Те са органи на един общ организъм.
към текста >>
Ти трябва да
уважаваш
също сърцето си и ума си.
И ние правим в живота си тази погрешка, която правят тези, които воюват. Трима души воюват в нас: Това са нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето тяло. Тогава ние хвърляме вината ту на ума, ту на сърцето, ту на тялото. Казваме: не може ли другояче? Другояче е да уважаваш тялото си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто.
Ти трябва да
уважаваш
също сърцето си и ума си.
Не покварявай ума си с нечисти мисли. Аз изхождам от едно принципално гледище. Бог е създал хората и всички народи и на всеки народ е определил правата му. Те са органи на един общ организъм. Френолозите казват, че в мозъка на човека има един център, който определя чувствата на патриотизма.
към текста >>
После има чувство за
самоуважение
, у някои е по-силно у други — по-слабо.
Бог е създал хората и всички народи и на всеки народ е определил правата му. Те са органи на един общ организъм. Френолозите казват, че в мозъка на човека има един център, който определя чувствата на патриотизма. Също има чувство на чадолюбие. Някои майки имат силно развито това чувство, те са чадолюбиви, а у някои майки това чувство е слабо.
После има чувство за
самоуважение
, у някои е по-силно у други — по-слабо.
Някой не уважава себе си, това чувство е слабо развито у него; у друг това чувство е силно развито — той уважава себе си. Като говори, Той претегля думите си. Всяка дума трябва да има цена, мислят, желанията и постъпките му трябва да имат цена. Той трябва да бъде като градинар — да обработва най-хубавите плодове в своята градина. Благословен, който иде в името Господне.
към текста >>
Някой не
уважава
себе си, това чувство е слабо развито у него; у друг това чувство е силно развито — той
уважава
себе си.
Те са органи на един общ организъм. Френолозите казват, че в мозъка на човека има един център, който определя чувствата на патриотизма. Също има чувство на чадолюбие. Някои майки имат силно развито това чувство, те са чадолюбиви, а у някои майки това чувство е слабо. После има чувство за самоуважение, у някои е по-силно у други — по-слабо.
Някой не
уважава
себе си, това чувство е слабо развито у него; у друг това чувство е силно развито — той
уважава
себе си.
Като говори, Той претегля думите си. Всяка дума трябва да има цена, мислят, желанията и постъпките му трябва да имат цена. Той трябва да бъде като градинар — да обработва най-хубавите плодове в своята градина. Благословен, който иде в името Господне. Слънцето, което изгрява сутрин, иде от Господа, понеже носи всичко то свое благословение на хората, разпределя благата, търси отворени прозорци, казва: добър ден, ставайте?
към текста >>
20.
-
Сега, аз
уважавам
жените в едно отношение.
В какво седи изповедта? Много неразбрана е изповедта. Направил си едно прегрешение, да го изповядаш съвсем друго значение турили на думата изповед. Трябва да знаеш нещо и да го изявиш на света. Не само да говориш, но да го знаеш основно.
Сега, аз
уважавам
жените в едно отношение.
Те казват, не си струва, човек да бъде жена. Не всякога. Някой път трябва да бъде жена. И горко, ако не бъде жена. Ако искаш да научиш търпението, трябва да бъдеш жена.
към текста >>
Досега сте работили с почитание и
уважение
; оставете тези работи, с любов работете.
Та казвам на всички ви: всички ще станете за бъдеще талантливи и гениални. Ние трябва да се подготви м да служим с любов. Нека изповядваме нещата. Всички работете с любов. Всички други философии оставете, но започнете по нов начин да служите.
Досега сте работили с почитание и
уважение
; оставете тези работи, с любов работете.
Услужи на една жена с любов. Любовта е, която дава Щом обикнеш, като услужиш с любов, веднага става красиво. Щом е без любов, погрознява. Един мъж, като го срещне една жена, която няма търпение, той отстъпва. Като има търпение, мъжът става смел и решителен.
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и
уважение
към него.
Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят.
Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и
уважение
към него.
Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството.
към текста >>
Уважението
към него беше всеобщо.
Държавата съществува за обществото, а не обществото за държавата". През времето, когато беше председател на Принстонския университет, той издаде грамадния си труд: „История на народа на С.Щ.", в няколко тома. Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно.
Уважението
към него беше всеобщо.
Уйлсон е роден за възпитател. Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител.
към текста >>
Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично
себеуважение
и достолепие, за да може младият да
уважава
и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си.
Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател.
Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично
себеуважение
и достолепие, за да може младият да
уважава
и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си.
Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г.
към текста >>
Себеуважение
— себепочитание; достойнство; авторитет. В.
Лакомство — охота (апетит) за храна и пр. 9. Любостежателност — икономия; печелене. 10. Скритост — самообладание; полицейщина; запазване. 11. Осторожност — предпазливост; грижливост; страх. 12. Себелюбивост — любов към одобрение и показване себе си. 13.
Себеуважение
— себепочитание; достойнство; авторитет. В.
Възвишеиост — любов към великото; обширното; великолепното. 14. Твърдост — учтивост; постоянство; вярност. 15. Съвестност — чувство за право; справедливост. 16. Надежда — упование; очакване; съвършено доверие. 17. Духовност — вяра; доверие; вдъхновение. 18.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Средството за постигане на тая цел е
уважението
към всичките религии и разяснението на тяхната общност.
Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползува от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация. Основата на чистата теокрация е религията. Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира.
Средството за постигане на тая цел е
уважението
към всичките религии и разяснението на тяхната общност.
Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.
към текста >>
Да се постигне това единство е възможно само като се
уважават
всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет.
Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
Да се постигне това единство е възможно само като се
уважават
всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет.
При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В това отношение изпъкват най-разнообразни течения: радикализмът със своите революционни методи; умереното направление, което
уважава
съществуващото, но пак се стреми да прокара нещо ново, и най-сетне консерватизмът, който кипва от негодувание, когато бъдат докоснати някой от старите учреждения и традиции.Тези три направления са свързани с всички възможни преходни степени.
Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения. Затова именно днес животът е тъй богат на „съвременни въпроси“ и „съвременни нужди“. Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и училищен, правни, хигиенически и пр. Най-разнообразни са начините, по които се опитват да ги разрешат. Пре голямо е числото на тези, които се явяват с тази или онази рецепта за „разрешението“ на някой от тези въпроси или поне за да допринесат нещо за тяхното разрешение.
В това отношение изпъкват най-разнообразни течения: радикализмът със своите революционни методи; умереното направление, което
уважава
съществуващото, но пак се стреми да прокара нещо ново, и най-сетне консерватизмът, който кипва от негодувание, когато бъдат докоснати някой от старите учреждения и традиции.Тези три направления са свързани с всички възможни преходни степени.
Онзи, който вижда по-дълбоко в живота, не може да не съзре една особеност на нашето време: тя се състои в туй, че днешното време не притежава подходящи средства за разрешението на всички тези въпроси. Така напр. мнозина искат да реформират живота,без да познават самите основи на живота. Онзи, който предлага проекти за уредбата на бъдещето, той не трябва да се задоволява с изучаване само повърхността на явленията, а трябва да изследва техните глъбини. Целият живот е подобен на растение, което не съдържа само това, което е видимо за очите, но крие в своите невидими глъбини и бъдещето си състояние.
към текста >>
Затова духовната наука не може да не
уважава
сегашното.
Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения. Ще й се случва да се сблъсква с радикали, умерени и консерватори във всички области на живота и няма да удовлетвори нито една от тия партии, тъй като тя със своите принципи преминава далеч отвъд всяко партийно мнение и дейност. Нейните принципи се коренят в истинското познание на живота. Онзи, който е познал живота, той при поставяне на тази или онази задача следва указанията на самия живот. Такъв човек не създава произволни програми, защото знае, че и бъдещето ще се управлява от същите основни закони на живота, които имаме и днес.
Затова духовната наука не може да не
уважава
сегашното.
Колкото и недостатъци да се намират в него — недостатъци, които имат нужда от подобрения — все пак тая наука вижда в това сегашно зачатъка на бъдещето. Тя знае, че всичко съществуващо подлежи на растеж и развитие. Тя не измисля програми, а чете книгата на живота, и това, което узнава от тази книга, неизбежно става един вид програма, тъй като съдържа принципа на развитието. Казаното нагледно ще поясним, като вземем за пример един от днешните проблеми, именно възпитателният проблем. Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа.
към текста >>
Изобщо, това означава характер без
самоуважение
. 3.
Когато хълмът е нормален по положение и големина, това показва честолюбие и славолюбие, а също и религиозност, любов към природата и весел нрав. Самата наличност на този хълм у човека е знак за наличност на много добри качества, за сегашно или бъдещо щастие, за брак по любов, водещ към щастие. Темпераментът тук е смешение от холеричен и сангвиничен. Силно развит юпитеров хълм е предшественик на оголела глава, предсказва, обаче, и склонност към много ядене и пиене, изобщо хора, които обичат силно да използват сладостите на живота. Когато Юпитер съвсем липсва, което впрочем се случва твърде рядко, това е признак на хладен темперамент, липса на религиозност, егоизъм и леност.
Изобщо, това означава характер без
самоуважение
. 3.
Хълмът на Сатурн Хълмът на Сатурн добива особено значение поради това, че от него излиза линията на съдбата, наречена още Сатурнова линия, една от най-важните линии на дланта. Лежащ при корена на средния пръст, този хълм се намира в съседство от една страна с Юпитер, а от друга с Аполон или хълма на слънцето. От юг той се ограничава чрез линията на сърцето. Когато Сатурн е гладък и пълен, това означава един живот без особено щастие, но и без големи нещастия, един живот, който си тече спокойно и еднообразно. Една единствена права линия върху хълма на Сатурн означава голямо щастие.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Чувствата на
уважение
и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин.
Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст.
Чувствата на
уважение
и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин.
И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му.
към текста >>
И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично
уважение
, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден.
Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин.
И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично
уважение
, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден.
Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице.
към текста >>
Дето няма чувство на безгранично
уважение
и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло.
Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден.
Дето няма чувство на безгранично
уважение
и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло.
Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота.
към текста >>
Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да
уважава
това, което са мислили другите.
Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието.
Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да
уважава
това, което са мислили другите.
Не може да има здраво мислене, ако преди това детето не е чувствало истината, въз основа на вярата в несъмнени авторитети. Ако това се прилагаше във възпитанието, нямаше да срещаме следното обикновено явление: младежи преждевременно да се мислят за достатъчно назрели за самостоятелно мислене, и със самото това да пречат на великата житейска опитност, всестранно и свободно да съдейства за тяхното развитие. Защото трябва да се знае, че всяко човешко съждение, което не е построено върху твърдата основа на душевния опит, представлява от себе си камък, поставен на житейския път на човека, а веднъж съждението образувано, човек остава под неговото влияние и не възприема вече околните явления тъй ясно и вярно, както би ги възприемал, ако не беше образувал преждевременното съждение. У детето трябва да живее настроението, че по-рано трябва да учи и . после да вземе становище.
към текста >>
И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и
уважавани
грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент!
И ако последните желаят едно усилване, няма освен да прочетат наставленията на който и да е велик духовен учител, който човечеството някога е дало. Покойният полковник Олкът, подпредседател на теософското общество в Адиар (Индия). Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал. Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите. Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“.
И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и
уважавани
грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент!
Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“.
към текста >>
Младият член на теософското общество се върна наново в борбата, сдържа победа и днес той е един от най-деятелните и
уважавани
членове на нашето общество.
Преди много време, в първите години от живота на обществото, един теософ си наложи целомъдрието и пожела да бъде приет за Чела. Дълго време се държа достойно, но накрай падна: плътта е била много силна. Тоя човек престана да взима живо участие в обществото през едно доста значително време — в същност няколко години — по-късно обаче, той събра всичките си сили и направи нов опит. Каза му се, че петдесет несполуки не разбиват надеждата за сполука и че победата е възможна и на единадесетия час. Четем в „Гласа на безмълвието“ следното насърчение: „Готви се и бъди на щрек на време Ако си опитал и пропаднал, о смелий борецо, не губи мъжество; продължавай борбата и възвръщай се винаги към дълга си“.
Младият член на теософското общество се върна наново в борбата, сдържа победа и днес той е един от най-деятелните и
уважавани
членове на нашето общество.
Някой европейци са чели навярно в Махабхарата разказа за падането на могъществения Риши Висвамитра —победен от плътските страсти. Този адепт между адептите, този Маха Йоги8) е придобил през течение на векове аскетизъм такива ужасни психически сили, че сам Индра потрепери в своя небесен трон. Искайки да унижи Риши, Богът се отнесе до Менака, началница на небесните нимфи, за съвет. Прелестната Менака, както е било условено, се представя, пред Висвамитра в неговото убежище, въоръжена с всичките си прелъстителни чарове. Услужливия Марута.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той с
уважение
се отнася към резултатите, до които е дошла днешната наука.
Действителността има две страни : физическа и духовна. Изследването само на едната страна ще ни даде едностранчиво познание за действителността.В същност, дълбоките причини на всичко съществуващо, дълбоките пружини, коренът на всички явления се крие в духовния мир. Без да се изучат духовните закони, не може да се разбере човекът, а и целият живот. Разбира се, окултистът не пренебрегва и материалната страна на явленията. Тях изучва с всичкото внимание.
Той с
уважение
се отнася към резултатите, до които е дошла днешната наука.
Само че окултистът отива по-нататък, като изучва и духовната страна на явленията. Ето защо само чрез окултизма може да се достигне до пълно и всестранно разбиране на живота. И така, не само че окултизмът не ни отклонява от нашите преки задачи в живота, а напротив, той единствено е в състояние да ни направи наистина практични, способни работници в този живот. И така, като изучваме, с помощта на окултизма, духовния свят, ние по-добре разбираме видимият. Тогаз ние по-добре разбираме и нашите задачи в него.
към текста >>
Ако и да беше Шлатер много
уважаван
, той имаше повече неприятели в Колорадо от всекиго другиго.
Г-н Фокс ми каза, че преди да дойде Шлатер в Денвър, той бил глух и нищо не можал да чуе, но Шлaтер го излекувал. Една особеност имаше у този „церител“, която е много рядка в тоя свет: той не приемаше пари, нито подаръци. Големи суми, каещи, земя, и други подаръци му се даваха, ала той отказваше всичко. Той би станал богат човек, ако приемаше всичко каквото му се предлагате. Хора от Чикаго му предлагаха пари, лукс, удобства, само да отиде в Чикаго, но „церителят“ отричаше всичко, като казваше, че ако е волята Божия ще отиде по своя начин.
Ако и да беше Шлатер много
уважаван
, той имаше повече неприятели в Колорадо от всекиго другиго.
В Денвър някои усилено работеха да го арестуват, но неможаха да намерят вина, на основание на която да го поставят в затвора. Чух някои да го наричат лунатик, други казваха, че е вагабонтин, хулител на Бога, измамник и изобщо пакостник. Църквите го отлъчваха, докторите го отричаха — характерът му беше от всякъде очернен . Чух даже обвинителна проповед против него. Странно беше наистина, че този човек, който ходеше да прави добро, повдигна такова възмущение и негодувание.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Съвършено вярно,
уважаема
госпожо, обещах на едни наши деца букет от момина сълзи.
. . Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята — в калта . . . Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя .... Иван ТОЛЕВ ПОЗДРАВ ОТ ГОРАТА На Олга Славчева В ранно утро, преди изгрев слънце, пребродих обширните росни ливади на заводското землище и влязох в гората да набера обещаното цвете. — „Хубава си, моя горо, миришеш на младост“, бяха моите приветствени думи към гората, която, като благовъзпитана дама, вежливо се поклони и, като узна моето намерение, смутено ми каза: — Навярно, искате да зарадвате некого с нашите красоти, които Създателят ни праща всека пролет?
— Съвършено вярно,
уважаема
госпожо, обещах на едни наши деца букет от момина сълзи.
— На едни ваши деца? учудено и донегде уплашено, гората запита. Нима те не могат сами да си наберат? Аз мисля, че ако те знаеха колко е тук всичко хубаво, биха непременно дошли. — Не ще съмнение, но те са така обвързани с градския живот, та не могат да напуснат града и да ходят по гората.
към текста >>
—
Уважаеми
г.
Очевидно, славеите изпълняваха обикновения си утринен церемониал, с който изразяваха дълбоките си почитания към тържествуващия цар на деня. Подир славеите, почнаха да прииждат и дроздове, жълтурки, синигери и всевъзможни птички и птиченца, които в скоро време оживиха цялата гора. — Какво обичате, господине, пита ме един черен красив кос, защо берете нашите цветя? — С кого имам честта да говоря? — Аз съм делегат от страна на нашето събрание и съм упълномощен от последното да се явя при Вас и узная: по какъв случай сте дошла тука и с чие позволение берете цветя от нашата градина.
—
Уважаеми
г.
делегати, да се запознаем: — (казахме си имената). Нима има някаква вреда ако набера цвете от вашата градина? Тя е толкова обширна и плодовита, че може всички да задоволи. — Не е там въпроса, господине. Ние не можем да проявяваме никаква благосклонност към своите най-отявлени врагове.
към текста >>
Яви се мъничка теменуга и един стрък момини сълзи и заявиха от страна на своите другари, че те не могат да се солидаризират със съседите си от животното царство, понеже винаги са бивали почитани и
уважавани
от хората.
— Господа, провикна се фазанът, ние забравяме едно нещо. Мисля, че ще бъде уместно да вземем мнението и на съседите ни от растителното царство, още повече, че щетата се нанася изключително върху им. Друг би бил въпроса, ако някой от нашата среда е жертва. Затова аз предлагам да поканим някое цвете при нас, за да представлява своята среда. — Прието, прието, с болшинство решава събранието.
Яви се мъничка теменуга и един стрък момини сълзи и заявиха от страна на своите другари, че те не могат да се солидаризират със съседите си от животното царство, понеже винаги са бивали почитани и
уважавани
от хората.
Напротив, те са длъжни да се извинят в лицето на техния представител, за дето досега нито веднъж не са изразили своята признателност за правените им много почести, като са удостоявали всички цветя с покана на обществени места в случаи на празненства или развлечения. Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори. Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание.
към текста >>
Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко
уважаеми
госпожи, госпожици и господа!
Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж.
Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко
уважаеми
госпожи, госпожици и господа!
Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“. В цялата околна местност се възцари мъртва тишина. Само гласът на щъркелът се чуваше ясно и звучеше с известна тайнственост, каквато всеки чувства при извършване на едно честно дело. (Следва) 10.V.1918. Каябурун. . П. Списаревски. БОЯН БОЕВ Отношението на окултизма към Естествените науки Вълшебната книга Интересен е разказът „Вълшебната книга“ от Франц Печар.
към текста >>
У него се събужда все по-голямо и по-голямо
уважение
към мъдреца, и най-сетне го помолил да му разкаже своя живот и как е дошъл до тези познания.
Пръскали се разни слухове. Едно лице, което дошло в този градец, за да прекарал лятото, се заинтересувало и искало да узнае нещо повече за него. Един ден му отишъл на гости. Мъдрецът го посрещнал много любезно. Още от първите му думи гостът видял, че има пред себе си човек с необикновено дълбоки познания, които съвсем не приличали на книжната мъдрост, която самият той знае.т.
У него се събужда все по-голямо и по-голямо
уважение
към мъдреца, и най-сетне го помолил да му разкаже своя живот и как е дошъл до тези познания.
Мъдрецът му разправил за своите търсения, лутания, разочарования, додето най-после намерил голямата вълшебна книга, от която постоянно чете, но която никога не ще може да изчете. Той сега чел едва първите нейни страници. Тези думи съвсем озадачили събеседника му, и той горял от нетърпение да види тази книга. Попитал, не може ли да я види поне от вън. Попитал още, да не е тя от тези стари книги, които са останали още от атлантско време.
към текста >>
Той я молел да не се отделя от него, като й казвал, че постоянно ще се вслушва с
уважение
към нейните съвети.
И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата. Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес. май 1815 год., малко време след завръщането на Наполеона в Франция. Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението. Поласкан в своето безмерно самолюбие, императорът не е могъл да се раздели от нея.
Той я молел да не се отделя от него, като й казвал, че постоянно ще се вслушва с
уважение
към нейните съвети.
Тя го следвала в армията и после в Париж) дето я настанил в хотела на Моншеню. Всеки ден те се събирали на тайни разговори. И именно под влиянието на идеите на г-жа Крюденер Александър взел инициативата за договора на Свещения Съюз. Свидетелстването на Метерниха по тоя предмет е формално1). Като мистико политическо сдружаване, Свещеният Съюз биде образуван чрез един договор, подписан от руския император, австрийския император и пруския крал.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както за Бога, така и за небесата твърде е рано да се говори с вас,
уважаеми
приятелю.
Мен е много странно да слушам подобни, извинете, нелепости. Аз никъде не виждам Бога, а пък небесата, в които възвишените хорски дела създават радости, не са нищо друго, освен безкрай:о пространство с множество материални частици, наречени съзвездия, слънчева система и пр„ които се движат по установените от съвременната наука закони. За каква храна на душите ни говорите? — Не само вие не виждате Бога. Него виждат само тия, чиито очи са способни да виждат; слепите никога не могат Го види.
Както за Бога, така и за небесата твърде е рано да се говори с вас,
уважаеми
приятелю.
Вие познавате само храната на стомаха и не подозирате, че всеки ден поднасяте храна и на душата си. Добра или лоша храна — това е друг въпрос. Когато към вас се отпра- вят хвалебни думи за чест и достойнство, вие чувствате удоволствие, защото хората ви нахраниха душата. Когато някому окажете благородна услуга, от която нямате никакви материални облаги, вие сте доволен от себе си. Когато вие се самопожертвате за отечествени идеали или за успеха на науката, стомаха си ли нахранвате?
към текста >>
—
Високоуважаеми
гражданино, обърна се към мене щъркелът.
Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов. Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове. И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред събранието.
—
Високоуважаеми
гражданино, обърна се към мене щъркелът.
Занеси тия цветя на децата; носи им и радост от радостта на нашите души. Кажи им, че и ние, обитателите на гората, днес правим първа стъпка в пътя на божествения план. Предай им нашите пожелания за духовното им възрастване. От силно душевно вълнение не можах дума да продумам, само се поклоних почтително и тръгнах към завода1), носещ с две ръце огромен букет от момини сълзи, с препълнени от радост гърди, че освен букета, нося на децата и поздрав от гората. П. Списаревски.
към текста >>
______________________________________________ 1) Даваме място на горната статия в списанието ни, защото въпросът, третиран в нея, е от актуален интерес за духовното движение в България, без да поемаме отговорност за личните възгледи на
уважаемия
автор.
От тоя събор не може да се очакват никакви прогресивни мероприятия, които да оживотворят църквата, да й разкрият творческите сили, за да може тя да стане фактор за евангелизиране на живота. Две вълни, два завета се борят! Новото движение може само изкуствено да се поспре, но то стихийно ще се наложи, защото е от живота и Духът е с него! Горко на спъвачите на религиозния прогрес! Новата църква на Духа, на правдата, на мира, на любовта, на вечната хармония, на красотата, братството, равенството и труда ще изникне върху старата, замръзнала, обрядоверна, мъртва църква!
______________________________________________ 1) Даваме място на горната статия в списанието ни, защото въпросът, третиран в нея, е от актуален интерес за духовното движение в България, без да поемаме отговорност за личните възгледи на
уважаемия
автор.
Четците ни сами ще могат да оценят обективността и правотата на тия негови възгледи. Редакцията. Последната дума на материята Когато се говори за немощта на много умове, това значи да се вижда само едната страна на нещата· Между това, кавред има страни повече от една. В една проста плочка от мрамор или камък има материално шест страни: отгоре и отдолу, отпред и отзад, дясна страна и лява страна. Така е, и даже нещо повече, в умствените и политическите въпроси. Също тъй един напълно интелигентен дух, когато изучава специално едно гледище на някой въпрос, не забравя за това другите гледища и само неуравновесените умове отричат или са неспособни да видят това, което наричат на гръцки „антиномии“ (противоречия), т. е.
към текста >>
Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на царя, един старец
уважаван
от всички.
I — II и край). ГЛАВА II. РАЗПУТИН1) За да се разберат добре събитията, които станаха в Русия през последните години, необходимо е да се върнем към 1905 — 1906 години. Вследствие революционното движение и грамадната стачка, които принудиха императора да подпише манифеста от 17 октомври 1905 год., с който даде на империята конституция и свика първата Дума, две еднакво силни и размирни партии се образуваха в двореца. Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник.
Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на царя, един старец
уважаван
от всички.
Другата групирала около царицата Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско. Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи. В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг.
към текста >>
Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо
уважение
.
На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск.
Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо
уважение
.
Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите.
към текста >>
Бърже се разпространил слуха„ че един нов пророк се появил в Покровское, и Разпутин е бил надарен с титлата „старец“,което значи
общоуважаван
човек.
Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях). Когато се завърнал в селото си, Разпутин удвоил благочестието и ревността си в религиозните си упражнения. Той станал „странник“, т. е. протогер. Като напуснал жена си и децата си, тръгнал от село на село, да проси за съграждане на църкви, като е произнасял само параболи, откъслечни фрази, които изглеждали често лишени от всякакъв смисъл.
Бърже се разпространил слуха„ че един нов пророк се появил в Покровское, и Разпутин е бил надарен с титлата „старец“,което значи
общоуважаван
човек.
Той имал много ученици, които образували един вид религиозно братство, на което той е бил директор.. Неговите партизани и обожатели се увеличили, в Казан, Саратов, Киев, Самара и във всичките центрове на източна Русия. Духовенството почнало да се вълнува, и оплакванията захванали да се трупат в Св. Синод против „нечестивите деяния на един сектант, наречен Разпутин, чието учение, враждебно на доктрината на православната църква, облагоприятства най-лошите дела“. И, както се разказвало, твърде странни действия на благочестие се вършели в събранията на това братство, според извадките от оплакванията,, изпратени от духовенството в Св. Синод. При все туй, Разпутин намерил, между самите църковници, искрени приятели и могъщи покровители, в лицето на епископа Ермогена, от Саратов, на отец Хелиодор и на монаха Йоан Кронщадтски, който го препоръчал на казанския архиепископ, Теофан.
към текста >>
Ще бъдат
уважавани
и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки.
Деца с квадратни пръсти (гл. фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите. Те ще дадат, при съответното възпитание, добри ученици, които посещават акуратно училището, които никак не закъсняват, нито пропускат един час напразно, и още в детски години проявяват решителен признак на педантство. За деца с квадратни пръсти мярката дължина не ще бъде един метър, а 100 сантиметра, килограма не 100 декаграма, а 1000 грама. У деца с квадратни пръсти, на първо място трябва да им се даде известно чувство за дружелюбно отношение, за обноски с хората·, защото те действително имат заложба да бъдат твърде изкусни и честни хора; обаче, остават винаги досадни, безпомощни и несръчни в обществените сношения.
Ще бъдат
уважавани
и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки.
Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг. 35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви. Те ще бъдат повече хора на практиката, отколкото на теорията, по-лесно им е да построяват и да изработват, отколкото да теоретизират. Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното. Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца.
към текста >>
Там живееше един старец — селянин, на възраст около 85 години, когото
уважавах
за туй, че беше ме изцерил от „страх“, когато бях малък — на 4 — 5 години — и помнех страданията си и бързото ми оздравяване с помощта на дядо Коя — тъй се казваше този старец.
След това родителите ми се видели принудени да продадат къщата и се завърнали в с. Гарван. Хиромантия. През 1890 год. бях общински писар в с. Бръшлян, тутраканска околия.
Там живееше един старец — селянин, на възраст около 85 години, когото
уважавах
за туй, че беше ме изцерил от „страх“, когато бях малък — на 4 — 5 години — и помнех страданията си и бързото ми оздравяване с помощта на дядо Коя — тъй се казваше този старец.
Тук трябва да забележа, че този старец беше постник, не пушеше, а ракия пиеше много рядко, само по една малка чашка, колкото за цер, когато се чувстваше отслабнал. Един ден виждам дядо Кою на улицата и го поканих да дойде при мен, за да го почерпя. Старецът дойде. Тогава кмета, с когото бяхме седнали на масата, ми каза: „дай си ръката на дядо Коя да ти гледа, защото много познава“. — Знаеш ли, дядо, да гледаш на ръка?
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Издирването на истината — върховно и спасително усилие на дейността ни — извиква не само
уважението
ни към умовете.
Има нещо особено предрешимо в положението на спиритуализма, в благородния смисъл на тази дума. Ние сме под едновременното владичество на материята и идеята. Последната, под мъчно уловими форми, произвежда при все това много по-големи резултати, отколкото първата. Непознаването края на човека и на природата създава една непроницаема стена в схващанията ни за живота за целите му и за нашето земно и бъдещо съществуване. Както е забелязал Паскал, човекът е еднакво неспособен да види бездната, от която е изваден, и безкрайността, в която е погълнат.
Издирването на истината — върховно и спасително усилие на дейността ни — извиква не само
уважението
ни към умовете.
които се стремят да отбулят явленията, толкоз вълнуващи нашите обикновени познания, но и една ефикасна под крепа под всички форми. Но и историята на многобройните грешки в еволюцията на разума и на науката осъжда фанатизма, който под всевъзможни форми, се прокарва в окултните издирвания. Много основания се застъпват в полза на усилията в тая област. Защото нито подигравките на невежите, нито осъжданията екс-катедра (от лат. ex cathedra - от височината на катедрата) на учените и философите не са сполучили да разрушат или да отслабва толкоз внушителната активност в това отношение, която от ден на ден са увеличава в дълбочина и ширина.
към текста >>
Но тия изрази на
уважение
от страна на четците към един автор, който и да е той, оправдават изказаното доверие и вяра към него и трябва да се зачитат. Уви!
Очаквам със доверие и нетърпение отговора Ви, и ако Вие намерите за нужно, ще дойда драговолно в Париж и всякъде, дето ми посочите. Благоволете, знаменити учен, да приемете предварителната ми благодарност и най-добрите чувства на Вашата смирена Р. П р и м о 2). Аз възпроизвеждам текстуално и това писмо, както предшестващото, без да зачеркна похвалните изрази на мой адрес: както казах по-горе, усещанията на празните суетности ми са непознати и аз съм навикнал отпреди повече от половин век на такива титли, които не ме трогват. Абсолютното убеждение на астронома е, че ние всички сме само атоми от най-малка важност.
Но тия изрази на
уважение
от страна на четците към един автор, който и да е той, оправдават изказаното доверие и вяра към него и трябва да се зачитат. Уви!
Научната лоялност ни задължава да казваме само това, което знаем. Ние не трябва да лъжем никого, даже и под най-добрия предлог и със цел да му се даде едно временно удовлетворение. Аз не можах да предам една абсолютна увереност на бедната майка. От тогава има 20 години и аз не престанах да правя издирвания в същия път. Тази книга е написана, за да изложа всички сведения за решението на въпроса.
към текста >>
Окултистът
уважава
неуморната енергия на учения и мъката, с която уподобява фактите, но физикът работи само върху полето на ефектите, а причините остават за него загадка, която се изменя всеки десет деня, щом се открият некои нови факти.
И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч. премине през земната атмосфера, по-голямата част от сините и зелените лъчи побеляват през атмосферата, която поглъща много тия цветове. Като излиза от тая основа, която, в тоя си вид, може да бъде само хипотетична, съвременната наука дава една теория за цветовете, почиваща всецяло върху факта, че известни слънчеви излъчвания достигат земята, без да бъдат погълнати от атмосферните условия. Съвременният учен не изглежда да приема, че има една трептяща сила в самата земя, способна да изменяна слънчевите излъчвания.
Окултистът
уважава
неуморната енергия на учения и мъката, с която уподобява фактите, но физикът работи само върху полето на ефектите, а причините остават за него загадка, която се изменя всеки десет деня, щом се открият некои нови факти.
Затова окултистът предпочита да не възприема в никой случай правоверните теории в която и да е научна област и да се държи за собствената си наука, която съществува от най-отдалечени времена и е проверена от всички, които специално са я изучвали. Ето защо няма да разискваме повече тоя въпрос, дали учените имат право или не. Окултистът заявява чисто и просто, че не приема изцяло възгледите на съвременния учен върху главните цветове, основани върху видимата светлина на слънцето. Вие знаете, че приетата призма е съставена от следните цветове: червеният, портокаленият, жълтият, зеленият, синият, индигото (тъмносиният) и моравият (виолетовият), които се смятат за елементарни (основни) цветове. Окултистът поддържа, че цветът, наречен жълт, не е нищо друго в същност, освен най-силният лъч на портокаления и че човешкото око не схваща истинският първоначален жълт цвят, понеже той е извън обикновеното виждане, даже и когато е усилено с механически средства.
към текста >>
Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо
уважение
към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство.
В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата.
Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо
уважение
към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство.
Ние ще бъдем съвършено смутени, без да разбираме, че неговите по-висши трептения причиняват това смущение, като излъчват доброто от нас или като изтеглят на повърхнината всичката утайка от нашето естество. Като научат причината, тия, които са субекти на тези внезапни чувствания, ще могат да се предпазят, като отстоят на достатъчно разстояние от ония, които ги смущават. Едно разстояние от три или четири стъпки е достатъчно да им попречи да чувстват твърде силно трептенията на другите. Тази аура ще обясни също и силното угнетение което остава за много хора от съприкосновението им с други лица. Известно е, че има човешки гъби, които, често несъзнателно, поддържат живота като обсебват всичката магнетична жизнена сила, която биха могли да изтеглят от другите, и те се окачествяват от окултистите като вампири.
към текста >>
Оттук и
неуважението
към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух.
Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник. За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване! Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение.
Оттук и
неуважението
към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух.
Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр. за луната или слънцето в различните страни и у различните народи изобразяват една или друга определена идея. Всички тия символи, събрани в едно цяло, представляват езотерическата емблема на дадена идея. По такъв начин, емблемата е конкретно изображение, което покрива със себе си цел ред принципи, узнаваеми от този, който е получил необходимите за това знания (посветените). С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг.
към текста >>
тази книга, придружен от едно писмо, от което правим следната извадка: „
Уважаеми
г-не редакторе, вашето списание се получава в библиотеката на Висшия педагогически курс и аз редовно го следя.
Философия, от Ст. Гунчев. Кюстендил. 1910 год. ц. 4 лв. Получи се в редакцията ни един екземпляр от.
тази книга, придружен от едно писмо, от което правим следната извадка: „
Уважаеми
г-не редакторе, вашето списание се получава в библиотеката на Висшия педагогически курс и аз редовно го следя.
Прави ми впечатление, че Вие не пропускате да отбележите нито един факт, мисъл, проява, съчинение от философски и духовен характер, т. е. всичко, в което се проявява дълбокия живот на духа. Горната книга е едно оригинално явление в нашата философска литература и, макар излязла още преди десет години, останала е в забрава. Това е един опит на философски и мистично настроена душа да проникне в висшия смисъл на битието, както и да си разреши чрез свое лично усилие, дълбоките проблеми за света. Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура.
към текста >>
Когато един учен, прочут в целия свят, чиито положителни открития му заслужиха Нобеловата премия и който по толкова въпроси вече е повдигнал булото на явленията, излага идеите си по тоя нов предмет на изследвания, тия негови идеи трябва да бъдат изпитани не само с внимание, но и с най-дълбоко
уважение
.
Французкият вестник Le Matin, един от най-разпространените органи на европейската преса, обяви неотдавна конкурс за изучаването на метапсихическите явления и по тоя случай е поискал мненията на най-видни учени. Освен писмото на председателя на французкия спиритически съюз, г. Габриел Делан, единодушно признат за най-висок авторитет по въпроса, Matin публикува и заключенията на прочутия парижки професор по физиологията със всесветска известност, г. Шарл Рише, под заглавието: „мистериите на окултизма“. Ето тая интересна статийка: „В момента, когато Matin е открил конкурса, предназначен да пролее известна светлина върху още оспорваните факти на окултизма, един от най-знаменитите французки учени, професор Рише, е представил на академията на науките заключенията от своите изследвания в тая област на потайностите, които е резюмирал по най-магистрален начин в своето съчинение: Traite de metapsychique (трактат по метапсихиката).
Когато един учен, прочут в целия свят, чиито положителни открития му заслужиха Нобеловата премия и който по толкова въпроси вече е повдигнал булото на явленията, излага идеите си по тоя нов предмет на изследвания, тия негови идеи трябва да бъдат изпитани не само с внимание, но и с най-дълбоко
уважение
.
Ако окултните явления, които влизат в тая странна област, наречена от проф. Рише още в 1905 г. метапсихика — име, което сега е общоприето — повдигат още най-страстни възражения, то е, защото те се различават рязко от обикновено изучаваните от науката явления. Даже има и такива, които никак не се съмняват в съществуването на окултните явления, но допущат, че последните стават рядко. На ония, които изваждат от това аргумент да отричат a priori тия явления, г.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тия бележити умове са за
уважение
зарад техните искрени убеждения и ние трябва да ги
уважаваме
, както и те
уважават
за същото другите; но техните идеи могат да се обсъждат, без да са имали претенция на непогрешимост.
Логиката не е от този свят. Но и доктрините не управляват делата. Можеш да практикуваш католицизма и да лъжеш, да експлоатираш миналото. Можеш да бъдеш материалист и съвършено честен човек. Аз познавам и превъзходния Ърнест Ренан, който с благородна искреност и за да се освободи лоялно от всяка хипокризия, отказа да приеме свещенически сан, към който го водеха неговите богословски занятия.
Тия бележити умове са за
уважение
зарад техните искрени убеждения и ние трябва да ги
уважаваме
, както и те
уважават
за същото другите; но техните идеи могат да се обсъждат, без да са имали претенция на непогрешимост.
Литре се занимаваше с психическите въпроси, които ние изучваме тук. Неговите аргументи, както и ония на съперника му Тен, можем да вземем за база на съвременните материалистични твърдения. Няма да се убоим да се борим лице с лице и да хванем бика за рогата. В съчинението му: „Науката от философско гледище“, главата за „психическата физиология“ съдържа следните твърдения: „Може би изразът психическа физиология да изглежда необикновен. Бих могъл да си послужа с психологическия термин, който се употребява, за да се означи изучаването на интелектуалните и морални способности.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
С такова мъмрене пред класа, съвета или родителите ние убиваме у ученика всека капка
самоуважение
, което може да е останало у него.
От такива ученици с пречупени гръбнаци искаме да имаме идеално общество. Да кажем, че наказанието, е мъмрене. С това мъмрене ние унижаваме ученика, унижаваме достойнството му, внушаваме му, че той е развален. А ако мъмренето не е насаме, а пред родители; съвета или класа, тогава е още по-лошо: притуря се унижението на достойнството му пред другите. Такова унижение може да създаде малодушни, подозрителни, лицемерни, робски същества.
С такова мъмрене пред класа, съвета или родителите ние убиваме у ученика всека капка
самоуважение
, което може да е останало у него.
Има една приказка за едно дете, което играло край морския брег, когато едни хора се къпели. Дрехите си били сложили на брега. Те го набедили, че е крадец на един часовник, и то после наистина станало крадец. А то било невинно. Всички го наричали „крадец“, и то най-сетне повярвало, че има наклонност към кражба.
към текста >>
Той трябва да
уважава
детската свобода.
В новото училище не.ча да има никакви наказания, както нема в кошера на Себастиян Фор, както нема в Свободното Валдорфско училище в Щуггарт. Как се отразяват наказанията, насилията върху учителя и ученика? Чрез наказанията ние затваряме пътя към детското сърце. Д-р Щайнер в коледния си педагогически курс в „Гьотеанум“ казва: „Учителят чрез тях загрубява, а детето става неврастенично“. Пак там той казва: „Никой възпитател не трябва да се стреми да направи своите възпитаници подобни на себе си.
Той трябва да
уважава
детската свобода.
Ние не трябва да спираме полета на духа, не трябва да подрязваме крилата на душата. Детските сили трябва да се развиват свободно. Както физическата дребност на учителя може да попречи, щото ученикът да стане гигант, ако е предразположен към това, също тъй и душевната ограниченост на учителя не трябва да попречи на вътрешните еволюционни възможности у детето. Учителят трябва да счита себе си като помагач за събуждането на детските способности, които може да са по-големи от неговите“. Не само обикновеното наказание, но и всяко възпитание, което не е в хармония с детската природа, е вече насилие върху нея.
към текста >>
Затова —
уважение
към детето!
Шарелман, видният немски педагог, счита знанието на прераждането от голямо значение за педагогиката. В книгата си: „Път към силата“ (Търново, 1912, стр. 214—217) с възторжени думи говори той за това: „Как този мироглед изменя отношението между родители и деца! Нашият преминал живот са нашите бащи и майки. Душата на детето е написана може би с много по дълбоки познания, отколкото тази на родителите.
Затова —
уважение
към детето!
Ние трябва да си даваме сериозен труд, за да се отнасяме благородно със всяко дете. Децата са възрастни толкоз, колкото сме и ние, даже и повече от нас. Не унижавай детето! Не го наказвай по срамен начин! Обяснявай му всяко нещо сериозно, доколкото е възможно.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всяка работа заслужава
уважение
и разумният човек може да се издигне твърде много и да спечели голяма почит и в най низкото на вид занятие.
Упражнение на волята Две неща са нужни, за да усъвършенстваме и засилим една способности. Първо, трябва да притежаваме тази способност, и второ, трябва да я упражняваме постоянно и планомерно. Едностранчивостта навсякъде е вредна, а особено в духовното развитие. Понеже човешките способности са свързани помежду си и зависят една от друга, затова човек не трябва да се ограничава със своята специалност. Действително, главните усилия той трябва да насочи там, където чувства призванието си, но той не трябва да се затваря само в черупка, защото този, който не се занимава с близкостоящите области на неговото призвание, не ще бъде много достоен и в своята област.
Всяка работа заслужава
уважение
и разумният човек може да се издигне твърде много и да спечели голяма почит и в най низкото на вид занятие.
Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява. Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло. Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа. Но как тези вложени дарби и способности да се развиват правилно в нас, даже и когато не ги съзнаваме? Както атлетът, който иска да развие мускулите си, прави редовно физически упражнения, така и този, който иска да се развият вложените дарби в него правилно, трябва да бъде господари на волята си и да развие волевата сила чрез съответни упражнения.
към текста >>
Възпитай в себе си
самоуважение
, което ще ти попречи да служиш на подобни низости.
Той няма значи духовен гръбнак и затова нужно е да работи сериозно над себе си. А който устои на изпитанията и съблазните, усилва своята твърдост, енергия и смелост. В него расте съзнанието на духовната сила и свобода. Вярно е, че днес има много изкушения и съблазни. Но това само показва, че е необходимо да се живее разумно, за да не бъдем и ние съблазън за другите.
Възпитай в себе си
самоуважение
, което ще ти попречи да служиш на подобни низости.
Знай, че само онзи, който има чиста съвест, може да устои на атаките на неблагоприятната съдба. Защото непоколебимостта на една стоманена воля почива винаги на строгото изпълнение на нравствения закон. И всяка постъпка, за която ти можеш да кажеш, след внимателно вътрешно изпитване: „аз не мога другояче“, е справедлива и ти трябва без колебание да я извършиш. Как се познава напредъкът Имаш ли търпение, това е признак, че ти вече стоиш над посредствения човек. Напредналият във волевите упражнения човек в своята работа почва с най-мъчното и оставя приятното и лекото най-после.
към текста >>
Вследствие на това, даже и противниците му го
уважават
.
Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък. За него не важи, че мнозинството казвало тъй или иначе. „Гласовете трябва да се избират, а не да се броят“, казва пословицата. Той е против всяко несъвършенство, винаги решителен и смел, но не и краен. Благоволение ръководи неговите мисли, жизнерадост — неговите отношения, но и смелост — неговата воля.
Вследствие на това, даже и противниците му го
уважават
.
Той никога не се занимава с дребнавости, избягва безполезните спорове и разговори и се предава на сериозен умствен и физически труд. Той също така не употребява особени средства, за да блесне пред другите; неговите способности сами се налагат и възбуждат вниманието на хората, неговата независимост и трудолюбието му сами за себе си говорят най- красноречиво. Днес рядко се срещат такива хора, верни на себе си и самостоятелни в своето поведение. Но това още повече им придава ценност. Прекалената откровеност е вредна.
към текста >>
Франциск Сарсей има един ден любезността да ми изпрати едно писмо, Което получил по хиромантията, с дата 22 март 1899 год., и което започва така: „Никой, може-би, не
уважава
повече от мене Вашия здрав смисъл, отличните принципи, които проповядвате, и благоразумните съвети, които разпространявате с хрониката си.
Аз поблагодарих на почтения лекар за това съобщение, което прибавих към толкова други. Никой няма право да отрече тия факти. Да виждаш всякъде само илюзии, това е безсмислено, това значи, да отричаш слънцето на пладне. Човешкото същество е за нас още една неизследвана потайност, училищната наука е вървяла до днес по крив път, и този, който търси истината, трябва за напред да бъде убеден, че съществуват непознати способности на душата, които са най важните и които трябва да се изучат, да се определят и обяснят. Моето мнение е, че ние сме длъжни да изучваме всичко безпристрастно.
Франциск Сарсей има един ден любезността да ми изпрати едно писмо, Което получил по хиромантията, с дата 22 март 1899 год., и което започва така: „Никой, може-би, не
уважава
повече от мене Вашия здрав смисъл, отличните принципи, които проповядвате, и благоразумните съвети, които разпространявате с хрониката си.
Но всичко не може да се знае и здравият Ви разум, който е, пред всичко, Ваша дарба (нещо рядко), не Ви позволява, убеден съм, да проникнете в това, което изглежда съвсем непроницаемо. В това отношение Вие сте диаметрално противоположни на г-на Фламариона, който притежава истински здрав научен разум: той не отхвърля нищо без изследване, — А де М.“ (Следва). ______________________________________ 1) Вж. последният му портрет в кн. 8 — 9 от год.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
*· Златните думи на Питагоровите ученици* (същият текст на гръцки може да се прочете в приложения pdf) Приготовление Почитай най-напред безсмъртните богове, както е обичай;
уважавай
клетвата; след това и славните герои и подземните божества, като вършиш законни дела.
Тъй и само тъй искрените, чистосърдечните и благонамерените умиротворяват страната си. Защото е казано: „по делата ще ви познаят“... И тъй, любовта е основата на всяка обществена и политическа организация, благородните идеи са стълбовете й, а чистият, възвишеният идеал е нейният лъчезарен свод. Това е величествената сграда на народния храм. Нека приложим закона за любовта и в политическото преустройство на България, и тогава сам Бог ще живее в тоя храм. Ако ние не сторим това, живите сили, които действат в света, макар и неподозирани от невежите и слепите, ще го направят рано или късно, макар и след мъчителни перипетии и страдания за народа.
*· Златните думи на Питагоровите ученици* (същият текст на гръцки може да се прочете в приложения pdf) Приготовление Почитай най-напред безсмъртните богове, както е обичай;
уважавай
клетвата; след това и славните герои и подземните божества, като вършиш законни дела.
Очистване Почитай родителите си и които са родени най-близо до теб. От другите прави приятел този, който е отличен по добродетел. Отстъпвай с кротки думи и с полезни дела. Не мрази приятеля си заради малка грешка, за да си силен. Защото Силата обитава близо до Нуждата.
към текста >>
Горното, което Ви разказвам, е израз на самата истина, тъй като храня дълбоко почитание и
уважение
към Вас като велик учен, от когото толкова се удивявам, че не бих могъл да Ви разкажа нещо, което не би било съвършено точно.
Това видение още е прясно в паметта ми. Уплашен, аз станах, облякох се и чаках да съмне с надежда, че отвличането ми в работата ще разсее от мозъка ни този страшен кошмар, който ме обзе. В 7 часа сутринта, излязох от къщи. Предупредиха ме, че добрият ми приятел Теобон, като е отивал да посети една своя приятелка и вследствие на обстоятелства, които е неуместно тук да излагам, се е хвърлил от един прозорец и си разбил черепа, което му е причинило моментална смърт. Зашеметен, съкрушен и постоянно под впечатлението на съня ми, аз намислих да се разсея.
Горното, което Ви разказвам, е израз на самата истина, тъй като храня дълбоко почитание и
уважение
към Вас като велик учен, от когото толкова се удивявам, че не бих могъл да Ви разкажа нещо, което не би било съвършено точно.
— Луи Перие, чиновник в кметството на Цетта“. (Писмо № 2220), Как да се изтълкува това видение? Е ли духът на разказвача, който е видял на разстояние станалото или, напротив, самото пострадало лице е дошло да му се покаже? Ние знаем толкова много примери за видения на разстояние, че първото обяснение се налага. Между туй, авторът не е видял случая, а е видял приятеля си, с разбит череп, хъркащ и прегръщащ го.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той произтича от благоговение, безкрайно
уважение
на ученика към възпитателя (учител или родител).
Значи, детето до 7 година подражава сляпо на всички околни, а от следната година — на онези, които то счита за авторитети. Обаче, има авторитет и авторитет. Принудения авторитет е плод на строгост, наказания, страх и пр. Той е израз на насилие и робство. А естественият не накърнява ни най-малко детската свобода.
Той произтича от благоговение, безкрайно
уважение
на ученика към възпитателя (учител или родител).
Тук преструвки не може да има, понеже освен външен разговор има разговор и общение на душа с душа. Детето, чрез своята интуиция, чувства фалша, като чете направо в учителевата душа. Ако учителят не е искрен, детето интуитивно схваща това, и няма почва за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. Той трябва да знае методите на духовния растеж.
към текста >>
Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че учителят пак да има
уважението
, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен начин.
Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. Той трябва да знае методите на духовния растеж. Безкрайно много е изгубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода от 7 до 14 година. Как ще разберем във верния му смисъл термина другарство, който често се употребява в новата педагогика, когато се говори за отношенията между ученик и учител? Да, другарство, но не това другарство, което се разбира при повърхностно разглеждане.
Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че учителят пак да има
уважението
, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен начин.
Карл Щокмаер казва10): „Един модерен израз е, учителят да бъде другар, приятел на децата. Всъщност, този израз, според окултизма, трябва да се поправи малко. По-добре е да се каже: учителят да има авторитет, да буди благоговение“. Детето гледа на света, както лицето, към когото благоговее; то чувства, мисли, желае, действа като него. Това лице за него е мащаб, критерий на всичко.
към текста >>
Ако учителят не е достоен за
уважение
, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“ Ето един добър пример за благоговение.
Затова любопитните деца го следят даже и вън от училището. Затова от най-голяма важност е учителят да възбужда доверие. В тая епоха важно е детето да намери някого, който да бъде съвършен образец иначе има опасност да стане после неустойчиво, слабохарактерно. Малцина забелязват, че в по-късните периоди се отразява преживяното през детството. Мнозина не подозират голямото значение на обстоятелството, какви лица са около десетгодишното дете.
Ако учителят не е достоен за
уважение
, детето се лишава от важни сили, които ще му трябват като възрастен.“ Ето един добър пример за благоговение.
При един учител идва преди балканската война едно момченце на гости, по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общоевропейската война учителят посещава домът на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение.
към текста >>
Когато обществото почне да го цени и
уважава
повече, тогава той ще има възможност да възпитава по-добре младежта.
Той е възвишено същество, което или не яде или, ако яде, употребява съвсем друга храна, а не тая, която употребяват другите. За да бъде такова отношението между учител и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои. Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може учителят да действа по този начин? Трябва да се обърне внимание и на социалното му положение. Той още не е достатъчно признат в обществото.
Когато обществото почне да го цени и
уважава
повече, тогава той ще има възможност да възпитава по-добре младежта.
Детето иска да уважава, и затова учителят не трябва да бъде считан от обществото като нещо незначително. Той трябва да взема голямо участие в живота. Той има нужда от обхватен мироглед, а не само от професионална подготовка по педагогика и дидактика. Той трябва да има дълбоко разбиране на всички явления в живота; трябва да расте постоянно; трябва да има много по-голяма мъдрост от тая, която излага пред учениците“. През този период от 7.
към текста >>
Детето иска да
уважава
, и затова учителят не трябва да бъде считан от обществото като нещо незначително.
За да бъде такова отношението между учител и ученик, освен вътрешните условия, необходими са и други някои. Ето що казва по това Д-р Щайнер12): „Как ще може учителят да действа по този начин? Трябва да се обърне внимание и на социалното му положение. Той още не е достатъчно признат в обществото. Когато обществото почне да го цени и уважава повече, тогава той ще има възможност да възпитава по-добре младежта.
Детето иска да
уважава
, и затова учителят не трябва да бъде считан от обществото като нещо незначително.
Той трябва да взема голямо участие в живота. Той има нужда от обхватен мироглед, а не само от професионална подготовка по педагогика и дидактика. Той трябва да има дълбоко разбиране на всички явления в живота; трябва да расте постоянно; трябва да има много по-голяма мъдрост от тая, която излага пред учениците“. През този период от 7. до 14 година чувството на благоговение трябва да характеризира и религиозното чувство на детето.
към текста >>
За по-възрастните помагат разкази за герои и биографии на знаменити мъже, в които те да виждат образци за подражание и
уважение
“.
Той трябва да има дълбоко разбиране на всички явления в живота; трябва да расте постоянно; трябва да има много по-голяма мъдрост от тая, която излага пред учениците“. През този период от 7. до 14 година чувството на благоговение трябва да характеризира и религиозното чувство на детето. Но нека да не се мисли, че благоговение трябва да се изпитва само към окръжаващите лица. Ето що казва Каролина фон Хайдебранд13); „Спомагат и съдържателни приказки и легенди.
За по-възрастните помагат разкази за герои и биографии на знаменити мъже, в които те да виждат образци за подражание и
уважение
“.
Това изтъква Д-р Щайнер и в статията си: „Възпитание на детето в светлината на окултизма“. В приказки, разкази, митове, легенди биографии, ще се рисуват възвишени характери, които да будят благоговение. Какво богато поле за работа. През този период пред детето не трябва да се прави нищо, което пречи на проявата на благоговение у него. Пред него не трябва да се хулят или одумват други лица.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Любовта изисква дълбоко почитание и
уважение
на детската душа, дълбоко взаимно доверие между учител и ученик, пълна искреност, взаимно познаване и подпомагане.
Тогава то ще се научи да прощава и да отвръща на злото с добро. Съвременната система на възпитание не почива на любовта, а на страха. Тя не е пропита с Христовия дух. Тя е студена, казармена Наказанията не възпитават, а ожесточават. Злото не може да се победи със зло.
Любовта изисква дълбоко почитание и
уважение
на детската душа, дълбоко взаимно доверие между учител и ученик, пълна искреност, взаимно познаване и подпомагане.
Детето разтваря душите си само на топлите лъчи на любовта — пред нежните ласки на слънцето, а пред студа и вятъра на омраза, укори и наказания — то все по-вече се загръща в кожуха на недоверието. Любовта е велика с това, че тя не вижда злото в никого, а само доброто. Не се занимава със сенките — а само с реалното — душата. Изключва всяко насилие и възраства всичко добро. Любовта изисква положите-лен метод при възпитанието.
към текста >>
Уважаеми
Господин Началник, Преди известно време с № 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп.
и 431 от Наказателния закон). А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, тоза става очевидно от неговото писмено „мнение“, пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение“: Препис. До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението. Тук.
Уважаеми
Господин Началник, Преди известно време с № 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп.
„Всемирна Летопис“, за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че, поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в. „Слово“ аз вече казах мнението си за това списание; нелепости (к. н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм.
към текста >>
НАГОРЕ
