Търсене в текстове за 'търпи търпен търпел'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 305 резултата в 38 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той е силен, търпелив, отстъпчив, състрадателен, изпълнен е с едничкото желание да ви помогне, да ви направи по-щастливи, да ви заведе към новата раса; напълно е посветен във вашите грешки и възможности.
Слушайте вие, които сериозно се борите със своите мъчнотии и желаете да ги премахнете: Любовта е ключът, който отваря тайната стая - стаята на човешкото сърце, дето ще намерите разрешението на всички мъчнотии в живота си. Вземете този ключ. Но обърнете внимание на туй: той работи само, когато се употребява със съвършена чистота. Додето не сте открили, че любовта е единственият ключ за разрешението на задачите ви, не сте научили урока си и не можете да се изкачите по-нагоре. Ако вие живот след живот се отказвате да учите, тогаз ще бъдете предадени на един учител, който винаги има успех. Той е силен, търпелив, отстъпчив, състрадателен, изпълнен е с едничкото желание да ви помогне, да ви направи по-щастливи, да ви заведе към новата раса; напълно е посветен във вашите грешки и възможности. Този учител ви взима в ръцете си. Името му е страдание. Няма по-добър, по-любвеобилен учител от страданието! Непогрешими са крайните му резултати. Ако нищо не е в състояние да роди любовта и състраданието - страданието сполучва в това, то ви помага да разбирате, какво чувствуват другите, развива състрадание у вас.
към текста >>

Този учител - освободител на Божественото в човека, има непоколебимо търпение, когато има работа с вас, с вашето упорито привързване към егоистични цели той работи, додето си научите урока, като се освободите от робството на нисшото аз и почнете да живеете в Божественото.
Ако нищо не е в състояние да роди любовта и състраданието - страданието сполучва в това, то ви помага да разбирате, какво чувствуват другите, развива състрадание у вас. По този начин то посява семето на любовта. Семето на любовта не винаги расте веднага. Често трябва да му се отвори път през една твърда почвена кора, за да се покаже нежният кълн. Страданието изорава почвата, прави я по-мека, по-рохкава. Този учител - освободител на Божественото в човека, има непоколебимо търпение, когато има работа с вас, с вашето упорито привързване към егоистични цели той работи, додето си научите урока, като се освободите от робството на нисшото аз и почнете да живеете в Божественото. Страданието е най-късият път за освобождение, за съзнателно реализиране на Божествения живот и светлина. То е тъмен тунел, през който всички трябва да минат, за да достигнат до страната на вечната красота, вечната младост и блаженство. Колкото по-навътре прониквате в тунела, толкова тъмнината става по-голяма. Никакъв лъч отзад, никаква светлинка отпред. Тежък е въздухът, вие безпомощно напипвате пътя си, постоянно тревожейки се да не паднете в някоя дупка.
към текста >>

Не се ли убедихте още, че в един свят, който се ръководи от Любовта, свят, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда?
Някои се осмеляват да вървят по този път, но те или загиват, или се връщат най-после назад към тунела. Никое човешко същество не е достигнало целта си, освен чрез тунела на страданието! Всичко е добре! Всичко, което съществува е добро, така както съществува и е за доброто на всички. Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане. Не се ли убедихте още, че в един свят, който се ръководи от Любовта, свят, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда? Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек. Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз). Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо!
към текста >>

2. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят.
към текста >>

Трябва да се говори на тези хора с търпелива благосклонност.
Голям част от спиритуалистите са само въображение и утописти, у които чувството за реалното е затъпено или волята - атрофирана. * * * По-голямата част от християните са само по име такива; те никога не мислят за Бога, нито за нуждаещите се от помощ. Техните занимания са насочени към временното. Те трябва да излязат от тази инертност, без да ги принуждаваме. Бог приема само сърцата, които идат доброволно. Трябва да се говори на тези хора с търпелива благосклонност. Трябва да им помогнем да видят, че доброволното лишение от едно удоволствие в полза на един скърбящ струва повече, отколкото външното почитание на Бога. Трябва да им дадем преди всичко добър пример и то с весел и засмян вид. Щом видите и най малкото им усилие и желание, научете ги на разумните усилия; всяка вечер да правят преглед на живота си през деня и да видят направените грешки; да сравняват дните, седмиците, месеците. * * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса.
към текста >>

За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир.
* * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев.
към текста >>

3. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Първото нейно качество е дълготърпението.
Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас.
към текста >>

Търпението е основният стълб на живота.
В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас.
към текста >>

Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си.
Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо.
към текста >>

Търпението е отличително свойство на любовта.
Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“.
към текста >>

Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив.
И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него.
към текста >>

Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас.
Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием.
към текста >>

Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо.
Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел.
към текста >>

Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“.
Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел. Защо майката изтърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита?
към текста >>

Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него.
Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел. Защо майката изтърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? - предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина.
към текста >>

Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием.
Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел. Защо майката изтърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? - предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина. Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство.
към текста >>

А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението.
Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел. Защо майката изтърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? - предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина. Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички.
към текста >>

За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел.
Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел. Защо майката изтърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? - предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина. Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ?
към текста >>

Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта.
Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ? - Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е.
към текста >>

Без търпение любовта не може да се прояви у нас.
Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ? - Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк.
към текста >>

Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си.
- Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк. Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра.
към текста >>

Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар.
Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк. Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност.
към текста >>

Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни.
Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене ще се чуе един ден, защото каквото човек посее, такова и ще жъне. Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни. Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта. Когато имаме тия ръце, ние сме в състояние да направим всичко. Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност. Щом се откажем от тия две качества, и външните наши органи не могат да реагират, тогава и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите. А защо трябва да бъдем добродетелни?
към текста >>

Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност.
Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене ще се чуе един ден, защото каквото човек посее, такова и ще жъне. Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни. Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта. Когато имаме тия ръце, ние сме в състояние да направим всичко. Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност. Щом се откажем от тия две качества, и външните наши органи не могат да реагират, тогава и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите. А защо трябва да бъдем добродетелни? Защото добродетелите ще внесат всички необходими материали за съграждане на нашата къща, ще донесат всички ония сокове, които са потребни за нашето израстване. Като говорим за търпението, не трябва да се разбира онова търпение да понасяш обиди. То още не е търпение.
към текста >>

Като говорим за търпението, не трябва да се разбира онова търпение да понасяш обиди.
Когато имаме тия ръце, ние сме в състояние да направим всичко. Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност. Щом се откажем от тия две качества, и външните наши органи не могат да реагират, тогава и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите. А защо трябва да бъдем добродетелни? Защото добродетелите ще внесат всички необходими материали за съграждане на нашата къща, ще донесат всички ония сокове, които са потребни за нашето израстване. Като говорим за търпението, не трябва да се разбира онова търпение да понасяш обиди. То още не е търпение. Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим.
към текста >>

То още не е търпение.
Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност. Щом се откажем от тия две качества, и външните наши органи не могат да реагират, тогава и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите. А защо трябва да бъдем добродетелни? Защото добродетелите ще внесат всички необходими материали за съграждане на нашата къща, ще донесат всички ония сокове, които са потребни за нашето израстване. Като говорим за търпението, не трябва да се разбира онова търпение да понасяш обиди. То още не е търпение. Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим. Любовта не завижда.
към текста >>

Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме.
Щом се откажем от тия две качества, и външните наши органи не могат да реагират, тогава и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите. А защо трябва да бъдем добродетелни? Защото добродетелите ще внесат всички необходими материали за съграждане на нашата къща, ще донесат всички ония сокове, които са потребни за нашето израстване. Като говорим за търпението, не трябва да се разбира онова търпение да понасяш обиди. То още не е търпение. Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим. Любовта не завижда. Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме.
към текста >>

4. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото".
Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
към текста >>

Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
към текста >>

И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици.
И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша. Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка. Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот. Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония. Той е показал, че учението на Христа е осъществимо и че като ученици на Христа - всички християни могат да се обединят. Товянски е имал огромно влияние и много ученици — освен поляци, още французи, италианци и др.
към текста >>

5. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи.
Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия свят. Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята. В този същи дух, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една. Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека. Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада. Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне... Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко. А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта". Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението.
към текста >>

Първото качество на Любовта е търпението.
Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада. Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне... Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко. А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта". Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението. Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи". В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота. Без търпение човек не може да свърши никаква работа. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта.
към текста >>

Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи".
Любовта никога не отпада. Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне... Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко. А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта". Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението. Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи". В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота. Без търпение човек не може да свърши никаква работа. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Поставил го е в радостите, а не в страданията.
към текста >>

В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота.
Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне... Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко. А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта". Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението. Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи". В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота. Без търпение човек не може да свърши никаква работа. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Поставил го е в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо а не вътрешно.
към текста >>

Без търпение човек не може да свърши никаква работа.
А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта". Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението. Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи". В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота. Без търпение човек не може да свърши никаква работа. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Поставил го е в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо а не вътрешно. Търпението е едно от великите качества на Бога".
към текста >>

Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта.
Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението. Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи". В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота. Без търпение човек не може да свърши никаква работа. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Поставил го е в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо а не вътрешно. Търпението е едно от великите качества на Бога". Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение.
към текста >>

Търпението е едно от великите качества на Бога".
Без търпение човек не може да свърши никаква работа. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Поставил го е в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо а не вътрешно. Търпението е едно от великите качества на Бога". Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи. Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение.
към текста >>

Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение.
Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Поставил го е в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо а не вътрешно. Търпението е едно от великите качества на Бога". Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи. Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението.
към текста >>

Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи.
Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Поставил го е в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо а не вътрешно. Търпението е едно от великите качества на Бога". Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи. Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир.
към текста >>

Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение.
Поставил го е в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо а не вътрешно. Търпението е едно от великите качества на Бога". Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи. Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех.
към текста >>

Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа.
Смъртта е външно нещо а не вътрешно. Търпението е едно от великите качества на Бога". Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи. Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка.
към текста >>

По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение.
Търпението е едно от великите качества на Бога". Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи. Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка. Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта.
към текста >>

Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението.
Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи. Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка. Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта. В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта.
към текста >>

дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех.
Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка. Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта. В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта. И Учителят ни разяснява по-нататък, като казва, че „Бог е поставил човека в живота и в радостта". Виждаме от тази мисъл, че човек може и трябва да се проявява само в живота и в радостта.
към текста >>

Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта.
По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка. Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта. В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта. И Учителят ни разяснява по-нататък, като казва, че „Бог е поставил човека в живота и в радостта". Виждаме от тази мисъл, че човек може и трябва да се проявява само в живота и в радостта. Там е и мястото за проявата на търпението. В живота и в радостта — сир.
към текста >>

В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта.
Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка. Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта. В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта. И Учителят ни разяснява по-нататък, като казва, че „Бог е поставил човека в живота и в радостта". Виждаме от тази мисъл, че човек може и трябва да се проявява само в живота и в радостта. Там е и мястото за проявата на търпението. В живота и в радостта — сир. в доброто и добрите условия човек чрез търпението ще прояви съвършенството си.
към текста >>

Там е и мястото за проявата на търпението.
Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка. Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта. В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта. И Учителят ни разяснява по-нататък, като казва, че „Бог е поставил човека в живота и в радостта". Виждаме от тази мисъл, че човек може и трябва да се проявява само в живота и в радостта. Там е и мястото за проявата на търпението. В живота и в радостта — сир. в доброто и добрите условия човек чрез търпението ще прояви съвършенството си. Защото „търпението е едно от великите качества на Бога", а Бог, Любовта е над всяко съвършенство. Второ качество на Любовта е благосклонността. Казано е: „Любовта е благосклонна".
към текста >>

в доброто и добрите условия човек чрез търпението ще прояви съвършенството си.
В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта. И Учителят ни разяснява по-нататък, като казва, че „Бог е поставил човека в живота и в радостта". Виждаме от тази мисъл, че човек може и трябва да се проявява само в живота и в радостта. Там е и мястото за проявата на търпението. В живота и в радостта — сир. в доброто и добрите условия човек чрез търпението ще прояви съвършенството си. Защото „търпението е едно от великите качества на Бога", а Бог, Любовта е над всяко съвършенство. Второ качество на Любовта е благосклонността. Казано е: „Любовта е благосклонна". В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните мисли за благосклонността: „Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. Богатият и сиромахът, ученият и невежият са излезли все от Бога.
към текста >>

Защото „търпението е едно от великите качества на Бога", а Бог, Любовта е над всяко съвършенство.
И Учителят ни разяснява по-нататък, като казва, че „Бог е поставил човека в живота и в радостта". Виждаме от тази мисъл, че човек може и трябва да се проявява само в живота и в радостта. Там е и мястото за проявата на търпението. В живота и в радостта — сир. в доброто и добрите условия човек чрез търпението ще прояви съвършенството си. Защото „търпението е едно от великите качества на Бога", а Бог, Любовта е над всяко съвършенство. Второ качество на Любовта е благосклонността. Казано е: „Любовта е благосклонна". В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните мисли за благосклонността: „Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. Богатият и сиромахът, ученият и невежият са излезли все от Бога. Разликата седи в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият живеят в нетърпението.
към текста >>

Разликата седи в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият живеят в нетърпението.
Защото „търпението е едно от великите качества на Бога", а Бог, Любовта е над всяко съвършенство. Второ качество на Любовта е благосклонността. Казано е: „Любовта е благосклонна". В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните мисли за благосклонността: „Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. Богатият и сиромахът, ученият и невежият са излезли все от Бога. Разликата седи в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият живеят в нетърпението. Когато сиромахът и невежият влязат в търпението, ще придобият качествата на първите, ще придобият благосклонността. Благосклонният се намира при такива условия, които удовлетворяват съществените му нужди. Той не е лишен от въздух, от вода, от светлина, от храна. Затова той не лишава и ближните си от тези блага. Благосклонен е този, който, като задоволява своите нужди, задоволява и тези на ближните си.
към текста >>

Когато сиромахът и невежият влязат в търпението, ще придобият качествата на първите, ще придобият благосклонността.
Второ качество на Любовта е благосклонността. Казано е: „Любовта е благосклонна". В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните мисли за благосклонността: „Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. Богатият и сиромахът, ученият и невежият са излезли все от Бога. Разликата седи в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият живеят в нетърпението. Когато сиромахът и невежият влязат в търпението, ще придобият качествата на първите, ще придобият благосклонността. Благосклонният се намира при такива условия, които удовлетворяват съществените му нужди. Той не е лишен от въздух, от вода, от светлина, от храна. Затова той не лишава и ближните си от тези блага. Благосклонен е този, който, като задоволява своите нужди, задоволява и тези на ближните си. С тези мисли Учителят ни разкрива благосклонността като проява на Любовта към ближния.
към текста >>

Тогава ще разберем и друга една мисъл на Учителя, казана в беседата „Любовта” (4), че „търпението и благосклонността са двете ръце на Любовта”.
В същия смисъл трябва да схванем думата „учен". Учителят едва ли ще разбира съвременния учен, който „отчасти знае и отчасти може", който, извън своя тесен кръг на знание, си остава най-обикновен човек. Думата ще да става за онзи „учен", който, добил знанието на света и на живота, е стигнал до прозрението за духовното и е успял да направи жива връзка с Бога, с Любовта. Този „учен” има живо, истинско знание и той може, наистина, да издигне своя брат — невежия. Така ние ще схванем благосклонността като единение с Бога и проява на божественото спрямо всяко живо същество. Тогава ще разберем и друга една мисъл на Учителя, казана в беседата „Любовта” (4), че „търпението и благосклонността са двете ръце на Любовта”. В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта. Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта.
към текста >>

В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта.
Учителят едва ли ще разбира съвременния учен, който „отчасти знае и отчасти може", който, извън своя тесен кръг на знание, си остава най-обикновен човек. Думата ще да става за онзи „учен", който, добил знанието на света и на живота, е стигнал до прозрението за духовното и е успял да направи жива връзка с Бога, с Любовта. Този „учен” има живо, истинско знание и той може, наистина, да издигне своя брат — невежия. Така ние ще схванем благосклонността като единение с Бога и проява на божественото спрямо всяко живо същество. Тогава ще разберем и друга една мисъл на Учителя, казана в беседата „Любовта” (4), че „търпението и благосклонността са двете ръце на Любовта”. В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта. Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта. Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес.
към текста >>

Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта.
Думата ще да става за онзи „учен", който, добил знанието на света и на живота, е стигнал до прозрението за духовното и е успял да направи жива връзка с Бога, с Любовта. Този „учен” има живо, истинско знание и той може, наистина, да издигне своя брат — невежия. Така ние ще схванем благосклонността като единение с Бога и проява на божественото спрямо всяко живо същество. Тогава ще разберем и друга една мисъл на Учителя, казана в беседата „Любовта” (4), че „търпението и благосклонността са двете ръце на Любовта”. В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта. Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта. Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес. Търпение, стр.
към текста >>

От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта.
Тогава ще разберем и друга една мисъл на Учителя, казана в беседата „Любовта” (4), че „търпението и благосклонността са двете ръце на Любовта”. В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта. Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта. Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес. Търпение, стр. 224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас"(4). Трето качество на Любовта е, че тя не завижда.
към текста >>

Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес.
В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта. Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта. Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес. Търпение, стр. 224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас"(4). Трето качество на Любовта е, че тя не завижда. В 13 глава от известното послание на апостола Павла е казано: „Любовта не завижда".
към текста >>

Търпение, стр.
Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта. Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес. Търпение, стр. 224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас"(4). Трето качество на Любовта е, че тя не завижда. В 13 глава от известното послание на апостола Павла е казано: „Любовта не завижда". Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство.
към текста >>

224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив.
Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта. Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес. Търпение, стр. 224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас"(4). Трето качество на Любовта е, че тя не завижда. В 13 глава от известното послание на апостола Павла е казано: „Любовта не завижда". Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Той може да влезе между двама души, които се обичат и да развали отношенията им.
към текста >>

Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас"(4).
Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта. Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес. Търпение, стр. 224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас"(4). Трето качество на Любовта е, че тя не завижда. В 13 глава от известното послание на апостола Павла е казано: „Любовта не завижда". Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Той може да влезе между двама души, които се обичат и да развали отношенията им. Завистта, това значи човек да живее в сиромашия.
към текста >>

6. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но ако той прояви нетърпение, гняв, омраза, обезсърчение, то за известно време изгубва прозрението, сензитивността си – значи намалява се силата на неговата възприемчивост.
А лишението от тия сили създава предразположение към много болести. Така се обясняват следните думи на Учителят: "Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на земята по причина на някоя омраза". Издигането на нашето съзнание до възвишени мисли и чувства усилва нашата възприемчивост. Това се вижда и от наблюдение в друга една област. Оня, който има наченки на ясновидство, има по-голяма възприемчивост към вълните, които идат от по-горните светове. Но ако той прояви нетърпение, гняв, омраза, обезсърчение, то за известно време изгубва прозрението, сензитивността си – значи намалява се силата на неговата възприемчивост. Същият закон пояснява и следния факт: Известно е, че оня, у когото е развито ясновидството или шестото чувство, прекарва известно време в молитва и размишление, за да стане по-възприемчив към тия неща, които ще възприеме. Горният закон на Хелмхолц отваря широки възможности за човешкото развитие. От този закон следва, че ние сами със своите мисли и чувства определяме, към кои влияния ще бъдем отзивчиви и ще ги привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на нашата душа ще затрептят в отговор само на влияния от висшите сватове, само към тях ще бъдем отзивчиви и ще ги възприемем. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към земята?
към текста >>

В първото послание към коринтяните, глава 13, е казано "Любовта дълготърпи, благосклонна е.
Учителят казва: "Ако не се научим да любим безкористно, здрави не можем да бъдем. Аз наричам Любовта път за всички Божествени блага. Кой е отличният живот? Който произтича от любовта, правдата и доброто. Ако приложим Любовта по пътя на правдата и доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави". В първото послание към коринтяните, глава 13, е казано "Любовта дълготърпи, благосклонна е. Любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло. Не се радва на неправдата, а се радва на Истината. Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надава, всичко търпи". С други думи, Любовта съдържа в себе си всички други добродетели: вяра, търпение, кротост. милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота и пр.
към текста >>

Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надава, всичко търпи".
Който произтича от любовта, правдата и доброто. Ако приложим Любовта по пътя на правдата и доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави". В първото послание към коринтяните, глава 13, е казано "Любовта дълготърпи, благосклонна е. Любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло. Не се радва на неправдата, а се радва на Истината. Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надава, всичко търпи". С други думи, Любовта съдържа в себе си всички други добродетели: вяра, търпение, кротост. милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота и пр. Те са нейни плодове. Ето защо, човекът на безлюбието по-лесно може да изпадне в тревоги, безпокойствия, страхове, отчаяние, обезсърчения, разочарования и пр. Защото у него няма онзи дълбок живот, който да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония.
към текста >>

С други думи, Любовта съдържа в себе си всички други добродетели: вяра, търпение, кротост.
Ако приложим Любовта по пътя на правдата и доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави". В първото послание към коринтяните, глава 13, е казано "Любовта дълготърпи, благосклонна е. Любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло. Не се радва на неправдата, а се радва на Истината. Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надава, всичко търпи". С други думи, Любовта съдържа в себе си всички други добродетели: вяра, търпение, кротост. милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота и пр. Те са нейни плодове. Ето защо, човекът на безлюбието по-лесно може да изпадне в тревоги, безпокойствия, страхове, отчаяние, обезсърчения, разочарования и пр. Защото у него няма онзи дълбок живот, който да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великата красота на живота и за това при нея всички противоречия изчезват.
към текста >>

Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава нормалния ритъм на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и докарва болезненото състояние.
Ако чистотата и любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете". Всека мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на любовта, създават предразположение към болести. Например, скарване на двама души води към болест. Една жена влиза в дисхармонични отношения с гостенката, която е дошла в дома ù, и заболява в гръбначния си стълб. По-после тия отношения се подобряват, гостенката си отива и болестта на домакинята минава. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава нормалния ритъм на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и докарва болезненото състояние. Ето защо, Учителят казва: "Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма любов". Учителят допълва горните мисли по този начин (в беседата от 18 януари т.г.): "Някой е станал чрезмерно честолюбив. Това води към болест, и болестта го освобождава от честолюбието. Някой е станал чрезмерно горделив. Тогава боледува, и болестта го освобождава от гордостта.
към текста >>

Ето защо, Учителят казва: "Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма любов".
Всека мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на любовта, създават предразположение към болести. Например, скарване на двама души води към болест. Една жена влиза в дисхармонични отношения с гостенката, която е дошла в дома ù, и заболява в гръбначния си стълб. По-после тия отношения се подобряват, гостенката си отива и болестта на домакинята минава. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава нормалния ритъм на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и докарва болезненото състояние. Ето защо, Учителят казва: "Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма любов". Учителят допълва горните мисли по този начин (в беседата от 18 януари т.г.): "Някой е станал чрезмерно честолюбив. Това води към болест, и болестта го освобождава от честолюбието. Някой е станал чрезмерно горделив. Тогава боледува, и болестта го освобождава от гордостта. Докато обичаш, дробовете ви функционират правилно.
към текста >>

Гледам никога да не нарушавам своето търпение, спокойствието, вярата, тихата радост, която пълни душата ми, и любовното чувство към всички околни – не само към хората, но и към цветята, към камъните, към изворите, слънчевия лъч.
Учителят казва: "Да допуснем , че сте скубали хората. Хваща ви една болест. Каквото имате да вземате от този, от онзи, ще го ликвидирате, ще го опростите, и болестта ще мине. Това ще стане, ако ликвидирате с всичките си вземания и давания и събудите в себе си любовно чувство към всички хора – такова чувство, каквото Господ има към тях! " Един, който познава горните закони, ни разправи следното: "Стремя се винаги да бъда доволен и с добро разположение, каквито и препятствия да срещна в живота си. Гледам никога да не нарушавам своето търпение, спокойствието, вярата, тихата радост, която пълни душата ми, и любовното чувство към всички околни – не само към хората, но и към цветята, към камъните, към изворите, слънчевия лъч. Околните се чудят на моето доволство при трудностите, на които се натъквам понякога. Съзнателно работя в това направление, защото знам, че всяко нарушение на споменатото.състояние, всяко нарушение на доволството, на тихата вътрешна радост, всяка нервност и всеки страх ще създаде предразположение към болест". Учителят пояснява тая идея със следните думи: "Любовта премахва всички болести в света! " (Лекция от 21 януари т.г. ) "Възприемайте нещата чрез обичта и предавайте ги чрез любовта, и тогава материята, плазмата на човешкия организъм ще се обнови, ще се преорганизира".— "Не можеш да живееш, ако не обичаш някого.
към текста >>

7. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ТЪРПЕНИЕ Двама аскети — философи работели върху търпението.
ТЪРПЕНИЕ Двама аскети — философи работели върху търпението. Един просяк послужил за изпитване на търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приеман. Просякът посещавал и втория аскет. Няколко пъти аскетът го приемал любезно. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш, колко просяци още има, на които нищо не съм дал!
към текста >>

Един просяк послужил за изпитване на търпението им.
ТЪРПЕНИЕ Двама аскети — философи работели върху търпението. Един просяк послужил за изпитване на търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приеман. Просякът посещавал и втория аскет. Няколко пъти аскетът го приемал любезно. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш, колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението.
към текста >>

Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението.
Един просяк послужил за изпитване на търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приеман. Просякът посещавал и втория аскет. Няколко пъти аскетът го приемал любезно. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш, колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена наред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше. Епиктет, виден гръцки философ бил роб при един римски патриций, който се отнасял твърде грубо и жестоко със своите роби. Единствен Епиктет понасял с търпение и мълчание всичките грубости и жестокости на господаря. Всички други викали и роптаели.
към текста >>

Единствен Епиктет понасял с търпение и мълчание всичките грубости и жестокости на господаря.
На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш, колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена наред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше. Епиктет, виден гръцки философ бил роб при един римски патриций, който се отнасял твърде грубо и жестоко със своите роби. Единствен Епиктет понасял с търпение и мълчание всичките грубости и жестокости на господаря. Всички други викали и роптаели. Това поведение на Епиктет дразнело неговия господар, който се учудвал на характера му. Веднъж силно разгневен господарят взел да натиска крака на Епиктет. Последният го погледнал кротко и казал: Господарю, както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя.
към текста >>

Ето, това значи търпение.
Последният го погледнал кротко и казал: Господарю, както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя. Господарят, обаче, продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент, в съзнанието на римския патриций настанал обрат, той освободил Епиктет от робство, дал му голяма сума пари и го изпратил в Гърция. Там в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Ето, това значи търпение. Велико нещо е търпението! Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието. Малко хора има днес, които имат търпение. Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение.
към текста >>

Велико нещо е търпението!
Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя. Господарят, обаче, продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент, в съзнанието на римския патриций настанал обрат, той освободил Епиктет от робство, дал му голяма сума пари и го изпратил в Гърция. Там в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Ето, това значи търпение. Велико нещо е търпението! Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието. Малко хора има днес, които имат търпение. Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение. Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи.
към текста >>

Хората на новата култура ще се отличават с търпение.
Господарят, обаче, продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент, в съзнанието на римския патриций настанал обрат, той освободил Епиктет от робство, дал му голяма сума пари и го изпратил в Гърция. Там в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Ето, това значи търпение. Велико нещо е търпението! Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието. Малко хора има днес, които имат търпение. Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение. Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи. В същност те са по¬стоянно недоволни и мърморят.
към текста >>

Малко хора има днес, които имат търпение.
Там в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Ето, това значи търпение. Велико нещо е търпението! Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието. Малко хора има днес, които имат търпение. Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение. Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи. В същност те са по¬стоянно недоволни и мърморят. Търпение те нямат. Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, че светът е създаден толкова несъобразно.
към текста >>

Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение.
Ето, това значи търпение. Велико нещо е търпението! Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието. Малко хора има днес, които имат търпение. Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение. Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи. В същност те са по¬стоянно недоволни и мърморят. Търпение те нямат. Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, че светът е създаден толкова несъобразно. Ако някому се даде възможност да създаде нов свят, на първо място ще постави себе си.
към текста >>

Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи.
Велико нещо е търпението! Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието. Малко хора има днес, които имат търпение. Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение. Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи. В същност те са по¬стоянно недоволни и мърморят. Търпение те нямат. Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, че светът е създаден толкова несъобразно. Ако някому се даде възможност да създаде нов свят, на първо място ще постави себе си. Такъв свят всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място.
към текста >>

Търпение те нямат.
Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието. Малко хора има днес, които имат търпение. Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение. Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи. В същност те са по¬стоянно недоволни и мърморят. Търпение те нямат. Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, че светът е създаден толкова несъобразно. Ако някому се даде възможност да създаде нов свят, на първо място ще постави себе си. Такъв свят всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място. Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци.
към текста >>

Първото нещо, необходимо за човека е търпението.
Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, че светът е създаден толкова несъобразно. Ако някому се даде възможност да създаде нов свят, на първо място ще постави себе си. Такъв свят всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място. Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци. Първото нещо, необходимо за човека е търпението. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи.
към текста >>

Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив.
Ако някому се даде възможност да създаде нов свят, на първо място ще постави себе си. Такъв свят всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място. Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци. Първото нещо, необходимо за човека е търпението. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство.
към текста >>

Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо.
Такъв свят всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място. Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци. Първото нещо, необходимо за човека е търпението. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство. Търпението е за разумните хора.
към текста >>

Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив.
Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци. Първото нещо, необходимо за човека е търпението. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях.
към текста >>

Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва.
Светът страда все от първенци. Първото нещо, необходимо за човека е търпението. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях. Хората на земята са крайно нетърпеливи.
към текста >>

Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство.
Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях. Хората на земята са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение.
към текста >>

Търпението е за разумните хора.
Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях. Хората на земята са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение. И така, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението.
към текста >>

Хората на земята са крайно нетърпеливи.
Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях. Хората на земята са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение. И така, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението. Всички мъчнотии и несгоди, на които човек се натъква, са предметно учение. Чрез тях той изучава търпението.
към текста >>

За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение.
Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях. Хората на земята са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение. И така, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението. Всички мъчнотии и несгоди, на които човек се натъква, са предметно учение. Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл т са на мястото си. Човек трябва да се учи от камъните на търпение.
към текста >>

И така, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението.
Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях. Хората на земята са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение. И така, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението. Всички мъчнотии и несгоди, на които човек се натъква, са предметно учение. Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл т са на мястото си. Човек трябва да се учи от камъните на търпение. Каквото и да вършите с тях, т не роптаят.
към текста >>

Чрез тях той изучава търпението.
Хората на земята са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение. И така, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението. Всички мъчнотии и несгоди, на които човек се натъква, са предметно учение. Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл т са на мястото си. Човек трябва да се учи от камъните на търпение. Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение.
към текста >>

Човек трябва да се учи от камъните на търпение.
За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение. И така, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението. Всички мъчнотии и несгоди, на които човек се натъква, са предметно учение. Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл т са на мястото си. Човек трябва да се учи от камъните на търпение. Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението.
към текста >>

Човек трябва да се учи от плодовете на търпение.
Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл т са на мястото си. Човек трябва да се учи от камъните на търпение. Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа.
към текста >>

Следвайте философията на Епиктет за търпението.
Човек трябва да се учи от камъните на търпение. Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество.
към текста >>

Коя е причината на нетърпението в човека?
Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека.
към текста >>

Без търпение, човешкият характер е лишен от основа.
Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно.
към текста >>

Казват, че Бог е дълготърпелив.
— На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията.
към текста >>

Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно.
Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение.
към текста >>

Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението.
Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението.
към текста >>

Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението.
В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа.
към текста >>

Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията.
Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза.
към текста >>

Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение.
Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи.
към текста >>

Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението.
Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Търпението е качество на Любовта.
към текста >>

Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа.
Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Търпението е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е търпението.
към текста >>

Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза.
Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Търпението е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е търпението. Търпението е основа на живота.
към текста >>

Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи.
Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Търпението е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е търпението. Търпението е основа на живота. Без него човек никаква работа не може да свърши.
към текста >>

Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек.
Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Търпението е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е търпението. Търпението е основа на живота. Без него човек никаква работа не може да свърши. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта.
към текста >>

Търпението е качество на Любовта.
Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Търпението е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е търпението. Търпението е основа на живота. Без него човек никаква работа не може да свърши. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Търпението е едно от великите качества на Бога.
към текста >>

Първото качество на Любовта е търпението.
Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Търпението е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е търпението. Търпението е основа на живота. Без него човек никаква работа не може да свърши. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората.
към текста >>

Търпението е основа на живота.
Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Търпението е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е търпението. Търпението е основа на живота. Без него човек никаква работа не може да свърши. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората. Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов.
към текста >>

Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта.
Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Търпението е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е търпението. Търпението е основа на живота. Без него човек никаква работа не може да свърши. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората. Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов. Само когато човек обича, може да търпи. Търпението има и една обществена страна.
към текста >>

Търпението е едно от великите качества на Бога.
Търпението е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е търпението. Търпението е основа на живота. Без него човек никаква работа не може да свърши. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората. Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов. Само когато човек обича, може да търпи. Търпението има и една обществена страна. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора.
към текста >>

Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората.
Първото качество на Любовта е търпението. Търпението е основа на живота. Без него човек никаква работа не може да свърши. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората. Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов. Само когато човек обича, може да търпи. Търпението има и една обществена страна. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора. А тър¬пеливи са хората, когато нищо не им липсва, което ще рече, че те трябва да имат майка, баща, брат, сестра, учител и пр.
към текста >>

Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов.
Търпението е основа на живота. Без него човек никаква работа не може да свърши. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората. Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов. Само когато човек обича, може да търпи. Търпението има и една обществена страна. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора. А тър¬пеливи са хората, когато нищо не им липсва, което ще рече, че те трябва да имат майка, баща, брат, сестра, учител и пр. — това са техните ближни.
към текста >>

Само когато човек обича, може да търпи.
Без него човек никаква работа не може да свърши. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората. Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов. Само когато човек обича, може да търпи. Търпението има и една обществена страна. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора. А тър¬пеливи са хората, когато нищо не им липсва, което ще рече, че те трябва да имат майка, баща, брат, сестра, учител и пр. — това са техните ближни. Човек, обаче, трябва да намери своите ближни вътре в себе си.
към текста >>

Търпението има и една обществена страна.
Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората. Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов. Само когато човек обича, може да търпи. Търпението има и една обществена страна. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора. А тър¬пеливи са хората, когато нищо не им липсва, което ще рече, че те трябва да имат майка, баща, брат, сестра, учител и пр. — това са техните ближни. Човек, обаче, трябва да намери своите ближни вътре в себе си. Намери ли ги, той става търпелив.
към текста >>

За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора.
Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората. Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов. Само когато човек обича, може да търпи. Търпението има и една обществена страна. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора. А тър¬пеливи са хората, когато нищо не им липсва, което ще рече, че те трябва да имат майка, баща, брат, сестра, учител и пр. — това са техните ближни. Човек, обаче, трябва да намери своите ближни вътре в себе си. Намери ли ги, той става търпелив. Духът е мощното, великото в човека, което го прави търпелив.
към текста >>

Намери ли ги, той става търпелив.
Търпението има и една обществена страна. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора. А тър¬пеливи са хората, когато нищо не им липсва, което ще рече, че те трябва да имат майка, баща, брат, сестра, учител и пр. — това са техните ближни. Човек, обаче, трябва да намери своите ближни вътре в себе си. Намери ли ги, той става търпелив. Духът е мощното, великото в човека, което го прави търпелив. Духът разширява човешката душа, внася в нея любов и светлина. Защо са страданията в света? — Страданията и радостите в живота представят работа за човека. Страданието е вътрешна, Божествена работа, а радостта — външна.
към текста >>

Духът е мощното, великото в човека, което го прави търпелив.
За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора. А тър¬пеливи са хората, когато нищо не им липсва, което ще рече, че те трябва да имат майка, баща, брат, сестра, учител и пр. — това са техните ближни. Човек, обаче, трябва да намери своите ближни вътре в себе си. Намери ли ги, той става търпелив. Духът е мощното, великото в човека, което го прави търпелив. Духът разширява човешката душа, внася в нея любов и светлина. Защо са страданията в света? — Страданията и радостите в живота представят работа за човека. Страданието е вътрешна, Божествена работа, а радостта — външна. Докато не разбере Божиите пътища, човек не може да разбере смисъла на страданията и на ра¬достите.
към текста >>

Търпението осмисля страданието.
Страданията са домашни упражнения. От правилното реша¬ване на тия домашни задачи зависи успеха на човека. Днешният човек не знае, че ако се лиши от страданията, ще се лиши и от радостта. Докато има радост ще има и страдания; и щом има стра¬дания ще има и радост. За съвременните хора страданието е необхо¬димо като велико благо в живота. Търпението осмисля страданието. Смисълът на живота е в Любовта. А истинската Любов се изявява само тогава, когато между съществата става правилна обмяна на даване и вземане. Когато няма правилна обмяна хората не могат да се търпят, защото не разбират Божиите пътища. Един художник работи една картина и вие се произнасяте върху нея преди тя да е довършена. Правите грешка.
към текста >>

Той изправя с Любов и търпение кривите линии на всеки човешки образ.
Когато няма правилна обмяна хората не могат да се търпят, защото не разбират Божиите пътища. Един художник работи една картина и вие се произнасяте върху нея преди тя да е довършена. Правите грешка. Всеки човек представя една незавършена картина, върху която работи Бог. За да могат хората да се търпят, трябва да си представят и разберат, че се намират в ателието на Бога,. Той изправя с Любов и търпение кривите линии на всеки човешки образ. Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен. Хи¬ляди години още ще работи Бог върху човека, докато го направи съвършен. Когато човек влиза в един дом, трябва да носи даровете — скъпоценните камъни на Любовта. Тогава ще бъде приет добре. А първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението.
към текста >>

Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен.
Един художник работи една картина и вие се произнасяте върху нея преди тя да е довършена. Правите грешка. Всеки човек представя една незавършена картина, върху която работи Бог. За да могат хората да се търпят, трябва да си представят и разберат, че се намират в ателието на Бога,. Той изправя с Любов и търпение кривите линии на всеки човешки образ. Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен. Хи¬ляди години още ще работи Бог върху човека, докато го направи съвършен. Когато човек влиза в един дом, трябва да носи даровете — скъпоценните камъни на Любовта. Тогава ще бъде приет добре. А първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението. * * *
към текста >>

А първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението.
Той изправя с Любов и търпение кривите линии на всеки човешки образ. Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен. Хи¬ляди години още ще работи Бог върху човека, докато го направи съвършен. Когато човек влиза в един дом, трябва да носи даровете — скъпоценните камъни на Любовта. Тогава ще бъде приет добре. А първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението. * * *
към текста >>

8. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението.
Словото на Учителя От смърт в живот Във великия Божествен живот всичко е постижимо. Въпроса е само за времето. Там. където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време. От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва; „Няма да ядеш от това дърво. То е дървото на познание доброто и злото. Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това дърво“. Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти.
към текста >>

Той трябваше да слуша и търпи.
От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва; „Няма да ядеш от това дърво. То е дървото на познание доброто и злото. Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това дърво“. Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Рая беше едно велико училище- Но и учениците на тъмнината. на черната ложа, и те можеха да влизат в рая И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво? “ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това дърво“, А черният адепт му казва: .Трябва да бъдеш смел и решителен и да имаш самостоятелност“. Те, вместо да послушат Бога, послушаха този адепт и ядоха; те не послушаха Господа и изпитаха последствията — смъртта.
към текста >>

А сега взели да ни убеждават, че има спасение и че трябва да търпим.
И толкова хиляди години има откак този адепт им каза, че ще станат богове, а все още не са станали. Нещо повече — станаха роби. Този адепт бил много учен. И сега той прави някого да стане цар, други — министър, трети — владици, попове, учени и т. н. Той създава всички днешни отношения между хората, за да ги раздели и да им смъкне кожите. А сега взели да ни убеждават, че има спасение и че трябва да търпим. Да, трябва за търпим, но не и да носим неволя. Да носиш игото на черния адепт, който ти смъкна кожата, това не е търпение, а неволя. А трябва да се върнем към истинското търпение. Търпението подразбира да си силен и де носиш тежестта на слабите. За ла бъдем силни, трябва да определим отношенията си към Реалността, към която се стремим.
към текста >>

Да, трябва за търпим, но не и да носим неволя.
Нещо повече — станаха роби. Този адепт бил много учен. И сега той прави някого да стане цар, други — министър, трети — владици, попове, учени и т. н. Той създава всички днешни отношения между хората, за да ги раздели и да им смъкне кожите. А сега взели да ни убеждават, че има спасение и че трябва да търпим. Да, трябва за търпим, но не и да носим неволя. Да носиш игото на черния адепт, който ти смъкна кожата, това не е търпение, а неволя. А трябва да се върнем към истинското търпение. Търпението подразбира да си силен и де носиш тежестта на слабите. За ла бъдем силни, трябва да определим отношенията си към Реалността, към която се стремим. Реалността се изявява във всички форми: последните са органи за проява на Реалността.
към текста >>

Да носиш игото на черния адепт, който ти смъкна кожата, това не е търпение, а неволя.
Този адепт бил много учен. И сега той прави някого да стане цар, други — министър, трети — владици, попове, учени и т. н. Той създава всички днешни отношения между хората, за да ги раздели и да им смъкне кожите. А сега взели да ни убеждават, че има спасение и че трябва да търпим. Да, трябва за търпим, но не и да носим неволя. Да носиш игото на черния адепт, който ти смъкна кожата, това не е търпение, а неволя. А трябва да се върнем към истинското търпение. Търпението подразбира да си силен и де носиш тежестта на слабите. За ла бъдем силни, трябва да определим отношенията си към Реалността, към която се стремим. Реалността се изявява във всички форми: последните са органи за проява на Реалността. За да може по-пълно да се прояви Реалността чрез нас, трябва да създадем органи за това.
към текста >>

А трябва да се върнем към истинското търпение.
И сега той прави някого да стане цар, други — министър, трети — владици, попове, учени и т. н. Той създава всички днешни отношения между хората, за да ги раздели и да им смъкне кожите. А сега взели да ни убеждават, че има спасение и че трябва да търпим. Да, трябва за търпим, но не и да носим неволя. Да носиш игото на черния адепт, който ти смъкна кожата, това не е търпение, а неволя. А трябва да се върнем към истинското търпение. Търпението подразбира да си силен и де носиш тежестта на слабите. За ла бъдем силни, трябва да определим отношенията си към Реалността, към която се стремим. Реалността се изявява във всички форми: последните са органи за проява на Реалността. За да може по-пълно да се прояви Реалността чрез нас, трябва да създадем органи за това. Ние можем да имаме съзнание за нещата, но ако нямаме органи чрез които да се изявим, мисълта ще остане затворена в нас.
към текста >>

Търпението подразбира да си силен и де носиш тежестта на слабите.
Той създава всички днешни отношения между хората, за да ги раздели и да им смъкне кожите. А сега взели да ни убеждават, че има спасение и че трябва да търпим. Да, трябва за търпим, но не и да носим неволя. Да носиш игото на черния адепт, който ти смъкна кожата, това не е търпение, а неволя. А трябва да се върнем към истинското търпение. Търпението подразбира да си силен и де носиш тежестта на слабите. За ла бъдем силни, трябва да определим отношенията си към Реалността, към която се стремим. Реалността се изявява във всички форми: последните са органи за проява на Реалността. За да може по-пълно да се прояви Реалността чрез нас, трябва да създадем органи за това. Ние можем да имаме съзнание за нещата, но ако нямаме органи чрез които да се изявим, мисълта ще остане затворена в нас. В нас има един вътрешен импулс да си създадем органи.
към текста >>

с храненето, ако сте нетърпеливи например вземете такива храни които съдържат киселини и такива, които съдържат основа, и така ще се образува сол — една материя която ще ви послужи за изграждане на търпението.
Тези мисли-киселини трябва да ги държите затворени в шишенца, за да не ви причинят пакост. За да образувате съединение, трябва да имате основа. Меките хора са основа, а тези, които наричаме лоши, са киселини. Като съберете киселина и основа, ще получите съединение — сол. С този закон може да правим опити в себе си. Напр. с храненето, ако сте нетърпеливи например вземете такива храни които съдържат киселини и такива, които съдържат основа, и така ще се образува сол — една материя която ще ви послужи за изграждане на търпението. Който не знае този закон- той яде само кисело, или само сладко, и не може да образува сол, която да му послужи за градеж. Сладките храни създават меките хора, а киселите създават лошите хора. И затова трябва да образуваме сол. За да може храната да мине в твоята мисъл и чувства. Ако след като ядете, не усещате, че енергиите са минали във вашата мисъл и чувства и са ги изменили, вие нямате никаква наука.
към текста >>

9. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понякога тия препятствия са напълно реални, обективни, но много често те биват чисто субективни, лични, създадени и търпени от страхливия ум, от безволието и песимистичното въображение.
Братство (Редакцията) Словото на Учителя. Противоречията в живота и изхода от тях (По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.) Педагогически въпроси и опитности (Г. Тахчиев) Властта на разума и любовта (Т. Ч.) Доматите (Д-р Луй Делатр) Книжнина Вести Може! В житейския си път, често човек се озовава в задънена улица, пред големи препятствия, пропасти, които спират неговия път напред. Понякога тия препятствия са напълно реални, обективни, но много често те биват чисто субективни, лични, създадени и търпени от страхливия ум, от безволието и песимистичното въображение. Но и в единия и в другия случай, има нещо, което стои високо над всякакви пречки и препятствия, били те обективни или субективни. — Това е силата на човешкия дух! Това е Божествения дух в човека, който създава и променя външните условия — формите и отношенията на нещата, — както грънчарят върши това със своето парче глина. Често ние седим и се оплакваме от лошите условия на живота, като същевременно мечтаем по някакви идеали, без да смеем да вярваме твърдо в тяхното осъществяване и без да правим и най-малкото сериозно усилие към достигането им. А времето лети и животът става все по несносен, защото тъпчем все на едно място.
към текста >>

Такова едно положение не бива и не може да се търпи.
Но и в единия и в другия случай, има нещо, което стои високо над всякакви пречки и препятствия, били те обективни или субективни. — Това е силата на човешкия дух! Това е Божествения дух в човека, който създава и променя външните условия — формите и отношенията на нещата, — както грънчарят върши това със своето парче глина. Често ние седим и се оплакваме от лошите условия на живота, като същевременно мечтаем по някакви идеали, без да смеем да вярваме твърдо в тяхното осъществяване и без да правим и най-малкото сериозно усилие към достигането им. А времето лети и животът става все по несносен, защото тъпчем все на едно място. Такова едно положение не бива и не може да се търпи. Ние трябва да престанем да държим идеалите си, мечтите си, в някакъв далечен, задоблачен свят, съзерцавайки ги в едно безволно молитвено настроение. И няма защо да се молим и да очакваме от когото и да било да ги осъществи, защото Божественият Дух, всемогъщият Творец на всичко видимо и невидимо, на всичко материално и духовно, е вътре в нас, и нашия дълг е само в това да отворим пътя за неговото действие, т. е. да сложим ума и сърцето си в негова услуга. И тогава всичко ще тръгне добре. Защото идеалите съществуват не за да бъдат съзерцавани, а за да бъдат постепенно реализирани в живота.
към текста >>

Нека престанем да изграждаме, с помощта на крилатата фантазия, някакви далечни, не постижими идеали и мечти, а да се повърнем към живота и да за почнем с търпеливи усилия да изграждаме и осъществяваме малкото, което единствено може да послужи за основа на голямото, на великото.
И тогава всичко ще тръгне добре. Защото идеалите съществуват не за да бъдат съзерцавани, а за да бъдат постепенно реализирани в живота. Основаната черта на живота, това е движението, — Движението напред. Спрем ли на едно място, ние сме вече вън от неговото всемогъщо течение. И тъй, нека излезем от положението на спокойно, безволно съзерцание. Нека престанем да изграждаме, с помощта на крилатата фантазия, някакви далечни, не постижими идеали и мечти, а да се повърнем към живота и да за почнем с търпеливи усилия да изграждаме и осъществяваме малкото, което единствено може да послужи за основа на голямото, на великото. Нека пристъпим към реализирането на нашите идеали, ако ще би това да е и в най-малкия, микроскопичен, тъй да се каже, размер. Нека започнем нашите опити в областта на новия живот, колкото и малки да са силите и средствата ни. Само така ние ще придобием опитност, и ще развием сили, годни за по-голяма и широка дейност. Да не чакаме! Това, за което мислим, това за което мечтаем, може да се осъществим!
към текста >>

10. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние бихме признали само духовното превъзходство, но физическата, грубата сила ние не признаваме и не ще търпим никога.
Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде. Ний, българите, желаем сближението, желаем обединението на южното славянство, но ний искаме то да бъде дело на свободни народи, да се извърши естествено, доброволно, съзнателно и свободно, без никакво насилие, без сянка от хегемония на един народ над други. Ние бихме признали само духовното превъзходство, но физическата, грубата сила ние не признаваме и не ще търпим никога. Затова - спечелете нашите сърца, както и сърцата на всички южнославянски племена, с любов. Привлечете ни с мъдрост и истина. Дайте свобода на всички, за да бъде желано, разумно и резултатно делото на сближението и обединението. Откажете се от насилието, защото то дава винаги само обратни резултати. Този е верния и сигурен път за изграждане на истинско, трайно и благодатно обединение на южното славянство.
към текста >>

Народа е добър и търпелив, но всичко има граници.
Поне веднъж опитахте ли се да сравните своя живот и своите материални блага с неговите? Пожелахте ли да видите, какво получава и с какви средства живее всеки човек от народа, и от това да извадите заключение, какво трябва да получавате и с какво трябва да живеете и вие, вие които сте негови слуги? Изглежда, че не! Иначе не би могло, не би ви позволила съвестта да си гласувате тъй големи заплати, да трупате богатства, да пълните нашите и чуждите банки с капитали, да се осигурявате и с големи пенсии, в същото време, когато мнозинството от народа по села и градове (същият този народ, който винаги се труди и за всички ваши блага, за всички средства за вашия живот все той плаща) но само, че бедства и страда от мизерия, но отива към все по стеснено, все по лошо и непоносимо материално положение. Бъдете разумни и внимателни, г-да министри и народни представители! Народа е добър и търпелив, но всичко има граници. Вашият егоизъм и вашата неправда ще му дадат лош пример. Ще започне да живее всеки за себе си, без да иска да знае, че е вреден за другите, че им отнема труда и благата, че ги лишава от свобода и радост. И таке ще се дойде до най-страшното: ще се подронят основите на държавата, ще се разруши всеки обществен живот, ще изчезне всяко взаимно подпомагане. Ще се дойде точно до онова, от което сами вие най-много се страхувате. И кой ще бъде виновен тогава?
към текста >>

Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен гръб.
Виновни ще бъдете вий, защото не питахте народа, когато си гласувахте големите заплати: не питахте ония,от чийто труд идат тия ваши заплати: не питахте ония, чийто представители се наричате. Виновни ще бъдете, защото народа е господар и той трябва да определя (а не вие, слугите) какви заплати трябва да получават неговите служители. Живейте и работете като защитници на народните блага и като зидари на по-светли бъднини, а не като рушители на всяка общественост, на всяка правда и човечност. Дайте пример на човеколюбци, които заемат своите отговорни длъжности на за да използват и обременяват народа, а за да бъдат полезни в общия живот. Само така ще разбере народа, че сте негови представители, негови служители и ще повярва че го водите към по свободни и щастливи дни И само тогава ще имате, не само обичта и подкрепата на тоя народ, но и благословията на Бога. Не неправите ли това, не заживеете ли като истински народни представители и служители, тогава знайте, че рано или късно, народа ще изгуби своето търпение и ще ви хвърли от своя изнурен гръб. Защото такива, каквито сте сега, вие сте само тежко и ненужно бреме върху народните плещи. Т. Ч НАЙ-БОГАТИЯТ Той е беден — няма пари, нито външно образование, нито власт над другите — и трудът е едничкото му средство за съществуване. Но е надарен с верен инстинкт, със здрав разум, който го напътва неотклонно към всички блага на природата. Работи или почива, разхожда се или съзерцава, мисли или мечтае — той е всякога под открито небе: на нивата или в градината, на ливадата или в гората. Слънцето волно го облива със своите животворни лъчи, а вятърът го гали и освежава със своя хладен дъх.
към текста >>

11. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като Него търпиш човешките удари и глуми, И в твоя живот аз виждам раните, които Ти носиш на ръцете и нозете Сине на Мария, аз ида при Тебе!
И го дава с нежно чувство и доброта. Тази нишка на всеподържащата Красота, Която минава през всичко и всичко обединява, Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар, Сърцето простира своите пламтящи пръсти, Защото един Бог върви с него и дава преизобилието На душата, гаснеща в мрака преди“. При своето връщане Сър Лоунфал намира че друг е обсебил неговия замък и бива изпъден при вратата му: „Един стар, прегърбен човки, окъсан и слаб. Той се връща назад, след като е търсил Светата Чаша; Малко го е грижа за загубата на неговия графски дом, Няма вече на дрехата му да е извезан кръста — златния герб, Но дълбоко в сърцето му е заседнал знака, който той носи,— Печата на страданието и скръбта“ Отново той среща прокажения, който пак поисква милостиня. Но този път рицаря отговаря другояче: „И Сър Лоунфал каза: „Аз виждам във теб образа на Тогова, който на кръста умре: Като Него ти носиш трънения венец. Като Него търпиш човешките удари и глуми, И в твоя живот аз виждам раните, които Ти носиш на ръцете и нозете Сине на Мария, аз ида при Тебе! Ето, чрез него, аз давам на Теб! “ Един поглед в очите на прокажения го кара да си припомни миналото и да го познае: „Сърцето му пламна и превърна в прах Твърдата покривка, която го бк обвила: То стопи леда, сковаващ буйния поток И даде ма прокажения да яде и пие“ И тогава става следното преображение: „Прокаженият не е вече същия немощен старик. Но възстава пред него във величие и слава. - - - - - - - - - - - - - - - - И Гласът, който е по-тих и от мълчанието казва: „Виж, това съм Аз, не се страхувай! Из много страни, без всякакъв успах.
към текста >>

Често ще ни хулят и клеветят несправедливо, а може би ще поискат да опитат вярата, любовта и търпението ни.
Той разбира, че човек не живее за да яде, а яде за да живее. Постепенно стомаха се му поправя, кръвта пречиства, здравето подобрява, мисълта усилва, волята уякчава, душата успокоява и доброто настроение се възобновява. Човек, минал през страдания, започва да търси, да съзнава и да се подчинява, на един по виеш ред, закон. Но освен тия разстройства вътре в нас, явяват се и такива вън от нас. Хората не винаги ще ни разберат и оценят лесно. Често ще ни хулят и клеветят несправедливо, а може би ще поискат да опитат вярата, любовта и търпението ни. Ако не проявим малодушие, ако притежаваме достатъчно героизъм и мъжество да устоим, ние вече придобиваме онова, което се казва присъствие на Духа. И тъй, доброто настроение в най-съвършения си вид е плод на Духа. На отчаяните и разколебани свои ученици Христос казва: „Бъдете будни и се молете: Духът е бодър и могъщ, а плътта е немощна.“ Често природата ни поставя на изпитания, прекарва ни през ред мъчения, за да се пробуди и усили у нас Божественото. То е, което ни издига над условията, което заповядва на бурята и морето и ги завладява и укротява. Ние ставаме съзнателни, когато любим Божественото, когато знаем защо живеем и защо страдаме?
към текста >>

Добре е да бъдем търпеливи и да разбираме смисъла на нещата.
И тъй, доброто настроение в най-съвършения си вид е плод на Духа. На отчаяните и разколебани свои ученици Христос казва: „Бъдете будни и се молете: Духът е бодър и могъщ, а плътта е немощна.“ Често природата ни поставя на изпитания, прекарва ни през ред мъчения, за да се пробуди и усили у нас Божественото. То е, което ни издига над условията, което заповядва на бурята и морето и ги завладява и укротява. Ние ставаме съзнателни, когато любим Божественото, когато знаем защо живеем и защо страдаме? Защото верни са думите: „Блажени са страдащите, защото те ще се утешат.“ Мъката, която изпитваме при скръб, после се обръща в радост. Добре е да бъдем търпеливи и да разбираме смисъла на нещата. Страданията и скръбта ни отварят вратата към духовния, Божествения живот. Скръбта е построяване на човека. Цигулката също търпи мъки, когато я нагласява цигуларя-майстор, но после свири тъй, че всеки се радва и чуди на хубавата свирня. Понякога у нас се явява особена, „безпричинна“ скръб. Ние търсим причините тук, там, но не ги намираме и още по-вече се измъчваме.
към текста >>

Цигулката също търпи мъки, когато я нагласява цигуларя-майстор, но после свири тъй, че всеки се радва и чуди на хубавата свирня.
Ние ставаме съзнателни, когато любим Божественото, когато знаем защо живеем и защо страдаме? Защото верни са думите: „Блажени са страдащите, защото те ще се утешат.“ Мъката, която изпитваме при скръб, после се обръща в радост. Добре е да бъдем търпеливи и да разбираме смисъла на нещата. Страданията и скръбта ни отварят вратата към духовния, Божествения живот. Скръбта е построяване на човека. Цигулката също търпи мъки, когато я нагласява цигуларя-майстор, но после свири тъй, че всеки се радва и чуди на хубавата свирня. Понякога у нас се явява особена, „безпричинна“ скръб. Ние търсим причините тук, там, но не ги намираме и още по-вече се измъчваме. В такива моменти не сме любезни към всекиго, не сме склонни към услуга и отстъпки. Тази скръб някои обясняват с особеното разположение и влияние на планетите върху човека Други обясняват, че в тия моменти сме лишени от благотворното влияние на светлите духове Но дали ние не сме сторили нещо което е подействало да се оттеглят от нас светлите духове и да се лишим от благотворното им влияние, което е подържало доброто ни настроение? Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни мисли и желания — на грехове.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дайте им условие за това, а то значи да си наложите търпение и да чакате детето да свърши това, което е негова работа: да се облече, закопчее... То ще го направи бавно, не съвсем хубаво, но изчакайте го и когато не ви вижда, поправете го.
Детето ще знае, че тук всичко зависи от него. Тук то е господар и няма да чува противните: — „не слагай това тук“ — „не пипай това“ — „остави онова“... И ще видите с какво усърдие то ще работи. Надникнете в детските градини и вижте куклените къщи. Винаги са в ред и винаги се надпреварват децата да ги редят. Децата обичат работата. Дайте им условие за това, а то значи да си наложите търпение и да чакате детето да свърши това, което е негова работа: да се облече, закопчее... То ще го направи бавно, не съвсем хубаво, но изчакайте го и когато не ви вижда, поправете го. Този е по-мъчния път, но по резултатен. Детето ще се научи да разчита на своята дейност, а не да чака помощ и благоприятни условия. Детето не е глупаво — то мисли. Дайте работа на мисълта му по пътя на аналогията и ще го научите да уповава преди всичко на своята мисъл, не да търси да заимства, да бъде автомат, движен от чужди мисли, воли и желания. Наистина майко, твоята задача е повече от трудна.
към текста >>

болест и слабост не търпи.
Човек като почне да обича безкористно, помота и издига себе си. При обичта ще помагаш и ще ти помагат. Обмена става и живота тече правилно. Не стане- ли тази обмяна, става подпушване на известни чувства, което подпушване след време ще се изрази в една погрешка, в едно престъпление или в някоя болест. Любовта бедност. болест и слабост не търпи. Изравняване става. Кого да обичаме? Ако си болен, ще обикнеш някой здрав, ще го държиш в ума си и той ще ти предаде от тия здравословни енергии, които той има в изобилие, а ти си в нужда. Ако си слаб, ще обичаш силния и т. н. Въобще, онова качество, което желаете да придобиете, ще намерите съответен обект.
към текста >>

Лисица, та и котката търпеливо гледали.
Добре сте сторили, че сте дошли — това тъкмо най много ми приляга — да въздавам справедливост. Опасал той престилката, турил везните, проверил ги грижливо, а след това взел сиренето, разделил го на две части и го турил от двете страни. Едното натегнало. Той отхапал от него. Сега другото натегнело.Той отхапал и от него. Лисица, та и котката търпеливо гледали. А парчетата на сиренето ставали все по-малки. Като разбрали на къде отива работата, котката взела жално да се моли: — Не може ли и така да ни ги дадете, де не са толкова точни? — Не може, отсекъл лъвът. Това е правосъдие, справедливост! Имайте предвид, че недоволните подлежат на наказание — и тъй ги изгледал, че те забравили сиренето и хукнали да бягат.
към текста >>

13. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е доволен, но търпи.
Без любов ние не можем да разберем Христа, нито можем да разберем Неговите страдания. Ние не знаем още какви са били страданията на Христа. Ние още не можем да разберем противоречията, които съществуват в съвременното християнство. Ние не знаем още какви противоречия е внесло съвременното християнство в духа на Христа. Мислите ли, че Христос като вижда престъпленията, които се вършат в Негово име, е доволен? Не е доволен, но търпи. Страданията, които хората едно време носеха, са съвсем различни от тия, които сега преживяват. Христос казва: „Едно ви не достига.“ Какво е то? — На всички ви трябва любов, в която всички трябва да отстъпите от стария път и да влезете в новия път в пътя на светлината, в пътя на доброто, в пътя справедливостта, в пътя, който носи щастие за човешката душа. Вие разбирате тези неща. Аз вярвам във всинца ви и намирам, че всички сте много добри.
към текста >>

В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение.
Аз чувствам нужда да водя прост живот и често мисля, че вземам повече, отколкото ми е необходимо. Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост. В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите. Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи. В този смисъл, идеала за материално благосъстояние никога не ми се е струвал като нещо абсолютно и много високо (дори аз наричам тази степен на нравствено съвършенство — идеал на свинете). Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата. Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен.
към текста >>

увлечени в разговор, от дума на дума достигат до въпроса за търпението и устойчивостта като първо условие за достигане на нещо голямо и велико.
Всеки може в къщи да си приготвя поменатото сирене, както си приготвя сам и квасеното мляко, но непременно от сурово мляко. Необходимо е да се вземе предварително мнението на ветеринарния лекар, дали млякото от дадена крава, биволица или коза може безопасно да се употребява неварено. (Из сп. „Природа и наука“) Жетвата е голяма (пътни бележки) Автомобилът ни лети към Габрово. Трима от пътниците. увлечени в разговор, от дума на дума достигат до въпроса за търпението и устойчивостта като първо условие за достигане на нещо голямо и велико. Единият от тях сочи примера: Когато Микеланджело работел своята прочута статуя Мойсей, идва веднъж един негов познат и след като вижда статуята му казва: — Защо не работите вече върху нея? — Но аз всеки ден работя. — Как така, аз бях тук преди година и, както виждам статуята е в същото състояние. — Това не е вярно! Ето вижте, тази гънка тук беше в неправилно положение, а сега е изправена, тази линия беше много силно подчертана, а сега е засенчена н т. н.
към текста >>

И великият скулптор из броил на събеседника си редица „малки работи“, които може би никой друг освен него не би видял, но върху които той е работил бавно, търпеливо и методично, всеки ден, в продължение на цяла година.
Единият от тях сочи примера: Когато Микеланджело работел своята прочута статуя Мойсей, идва веднъж един негов познат и след като вижда статуята му казва: — Защо не работите вече върху нея? — Но аз всеки ден работя. — Как така, аз бях тук преди година и, както виждам статуята е в същото състояние. — Това не е вярно! Ето вижте, тази гънка тук беше в неправилно положение, а сега е изправена, тази линия беше много силно подчертана, а сега е засенчена н т. н. И великият скулптор из броил на събеседника си редица „малки работи“, които може би никой друг освен него не би видял, но върху които той е работил бавно, търпеливо и методично, всеки ден, в продължение на цяла година. И тъкмо тия „малки работи“ създават величието и съвършенството. Геният е резултат на безкрайно търпение и постоянство. * Габрово. Изведнъж ме облъхва неговата атмосфера на вечния, непрестанен, денонощен труд. Тук едва ли не всеки човек храни в себе си мисълта да стане индустриалец, да произвежда нещо, да изнася, да създаде нещо.
към текста >>

Геният е резултат на безкрайно търпение и постоянство.
— Как така, аз бях тук преди година и, както виждам статуята е в същото състояние. — Това не е вярно! Ето вижте, тази гънка тук беше в неправилно положение, а сега е изправена, тази линия беше много силно подчертана, а сега е засенчена н т. н. И великият скулптор из броил на събеседника си редица „малки работи“, които може би никой друг освен него не би видял, но върху които той е работил бавно, търпеливо и методично, всеки ден, в продължение на цяла година. И тъкмо тия „малки работи“ създават величието и съвършенството. Геният е резултат на безкрайно търпение и постоянство. * Габрово. Изведнъж ме облъхва неговата атмосфера на вечния, непрестанен, денонощен труд. Тук едва ли не всеки човек храни в себе си мисълта да стане индустриалец, да произвежда нещо, да изнася, да създаде нещо. Всички работят: мъже и жени, млади и стари, бедни богати — всичко се е отдало стихията на труда. Мързела, бездействието като че ли са съвършено непознати в Габрово.
към текста >>

14. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение; тя обича разнообразие в прогресивна и възходяща степен.
Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. „Най-първо, съвременните народи трябва да определят, какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията — с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна. от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение; тя обича разнообразие в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което става сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила. за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път.
към текста >>

Търпеливи в своята работа.
За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст. Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Те са постоянни във всичко, както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици и решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и предприятия. Търпеливи в своята работа. Техният ум всякога е зает с някаква идея фикс, която не му дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите. Гризането на съвестта и съмненията ги мъчат непрестанно. Имат скрито честолюбие и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизма и суеверието вървят ръка за ръка у тях.
към текста >>

Те са способни за работа, за която се изисква търпение и настойчивост, големи усилия и дълбоки и продължителни изучавания.
Те непрестанно обмислят в своята глава хиляди планове, но започват да действат след дълго и зряло обмисляне. Техният ум е съсредоточен, съзерцателен и способен за дълбока мисъл. Познавателните им способности са обширни. Паметта им не схваща бързо, но като схване нещо, не го изпуща. Техният ум е подвижен и мисълта им е необикновено систематична. Те са способни за работа, за която се изисква търпение и настойчивост, големи усилия и дълбоки и продължителни изучавания. Те са способни към голямо задълбочаване в познанието. Те са ревниви и завистливи и жестоко страдат, когато не се оценяват техните произведения или не се признават техните лични достойнства. Не обичат много да говорят. Между тях често се срещат самоубийци. В този тип се срещат дълбоки философи и мислители и високи изобретатели, велики гении.
към текста >>

15. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Времето напредва, то не търпи отлагане.
Ако са будни, все ще проявят по-съзнателен и правилен живот и ще бъдат послушни чеда на Природата, защото ще имат връзка с Майка си и Баща си и ще им познават гласа и волята. Великата Любов на Майката и Бащата стои пред тях и чака пробуждането им, за да ги повдигне и им покаже нови широки хоризонти, много по-красиви. В човека има вложени много неща, много способности. Но той трябва да се свърже със силите на живата природа, за да му се създадат условия да ги развие. Иначе той ще забави развитието си. Времето напредва, то не търпи отлагане. Кораба, казва Учителят, трябва да потегли. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Нито в Израиля (из неделната беседа „Нито в Израиля“ – 4.XII.1938 г.) Вярата е едно указание, една — възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик потик. Изобщо вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш, разправят ти за онзи свят, който не си виждал.
към текста >>

В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта.
1. Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципа, който действа. 2. Телец. Той е земен знак, неподвижен, във физическото тяло, управлява врата и гърлото; регулира лимфатичната система. В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се взема като принцип на производителността и търпението. 3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак.
към текста >>

Той се взема като принцип на производителността и търпението.
Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципа, който действа. 2. Телец. Той е земен знак, неподвижен, във физическото тяло, управлява врата и гърлото; регулира лимфатичната система. В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се взема като принцип на производителността и търпението. 3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак. Воден, кардинален.
към текста >>

16. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Твърдостта и търпението се дължат също на Сатурна.
Той влияе върху мислителните и разсъдъчни способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурна. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий. Когато Сатурн е в добър аспект в хороскопа, той създава дълбочина в схващанията. А да се дойде до това, трябва да се издигнем над обикновения живот. Твърдостта и търпението се дължат също на Сатурна. Твърдостта в човека е скелета на моралния живот. Сатурн, който управлява висшите егоистични чувства, управлява и чувството на самоуважение. Скъперничеството също принадлежи на Сатурна. Сухотата в природата се дължи пак на Сатурна. Зимата е също под влиянието на Сатурна.
към текста >>

Но ако човек иска да стане човек в пълния смисъл на думата, той трябва да мине през ретортите на Сатурна, за да се научи на търпение, да придобие твърдост и издръжливост, и да се научи да мисли, и да се вслушва в своя вътрешен глас.
Скъперничеството също принадлежи на Сатурна. Сухотата в природата се дължи пак на Сатурна. Зимата е също под влиянието на Сатурна. Отровите в света се дължат на Сатурн и Марс. Всичко, каквото попадне под Сатурна, той го прекарва през най-големи противоречия. Но ако човек иска да стане човек в пълния смисъл на думата, той трябва да мине през ретортите на Сатурна, за да се научи на търпение, да придобие твърдост и издръжливост, и да се научи да мисли, и да се вслушва в своя вътрешен глас. Това не може да се постигне без Сатурна. В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен. Докато човек не е подчинил на висшето, Божественото в себе си, всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурна и които обуславят развитието на личността, човек на може да мине по-нагоре. Т. е. докато човек не надмогне своята личност, т. е.
към текста >>

В астрологията го определят като „студен, сух и безплоден” и създава и натури студени, мудни, обичащи уединението, затворени, меланхолични, търпеливи, работливи, разсъдливи, трезви, с уравновесен ум, отличаващи се с голямо търпение, постоянство и издръжливост.
Посредством спектроскопа учените са установили, че различните цветни лъчи имат вълни с различна дължина, с различен брой вибрации, и с различни физични и химични свойства. Така, установено е, че червеният лъч, който казахме, че стои зад Марса, има най-дълга вълна - 0.75 микрона и 428 билиона трептения, и е носител на голяма топлина. Колкото се отива по-нагоре, вълните стават по-къси, броят на вибрациите се увеличава, топлината се намалява, докато стигнем до горната граница на видимия спектър - виолетовият цвят, който има най-къса вълна 0.40 микрона и най-много трептения - 800 билиона, и за които може да се каже, че няма почти никаква топлина - той е лъч на чистата, студена светлина. Тази констатация на физиката е интересна, защото по експериментален път установява известни свойства на цветните лъчи, които отговарят точно на описанието, което дава астрологията. Така червеният лъч е най-топъл, а знаем, че между планетите Марс е най-топъл, най-огнен; виолетовият лъч е най-студен, а видяхме, че Сатурн, който отговаря на виолетовия лъч е най-студената планета - емблема на зимата и смъртта. В астрологията го определят като „студен, сух и безплоден” и създава и натури студени, мудни, обичащи уединението, затворени, меланхолични, търпеливи, работливи, разсъдливи, трезви, с уравновесен ум, отличаващи се с голямо търпение, постоянство и издръжливост. В организма Сатурн управлява костната система, зъбите, коленете, ставите, сухожилията, лявото ухо и пр. Сатурн управлява минералното царство. Като студена енергия, той подкосява живота и затова, там, където действа в органическия свят ограничава проявите на живота до минимум. Затова болестите му идат от простуда и липса на жизненост, и засягат частите, които той владее, а именно — костите, зъбите и пр. В заключение ще кажа, че и Сатурн, както и всяка от останалите планети, има две проявления - нисше и висше, които са свързани с двата полюса на планетното течение - защото както казах, всяко планетно течение е поляризирано.
към текста >>

Не ще и съмнение, че този малък сложен мускулен апарат в нашето тяло, който извършва тази непосилна работа, може да претърпи известни повреди, и да заболее.
Бързото разрастване и разпространение на окултизма в света се дължи също на тях. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота — в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления - даже и техниката — са все под влиянието на „новите” планети. (следва) ИЗЪ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследване на човешкото сърце Сърцето, този център на човешкия живот, е най-дейният и най-неуморният орган на човешкото тяло. То удря 75 пъти в минутата на ден то пулсира 100,000 пъти в година — 40 милиона пъти, а в един 70 годишен живот 2.5 милиарда пъти. То изтласква 4.000.000 литра кръв из човешкото тяло за една година (дневно 10.000 литра) И тази гигантска дейност се върши от един орган на нашето тяло, който тежи само 300 грама и притежава мощ от 1/375 конска сила. Не ще и съмнение, че този малък сложен мускулен апарат в нашето тяло, който извършва тази непосилна работа, може да претърпи известни повреди, и да заболее. Сърдечните болести са напоследък обект на учените-медици. Изследванията на сърцето, новите познания за него водят естествено до нови средства за неговото опазване и лекуване. Една голяма заслуга към човечеството има в това отношение германката Луиза Керкхоф от Лос Анжелос, която в памет на своя мъж Вилиам Керкхоф, построи в 1929 год. в баните Нойхайм, Германия, един голям институт за изследване на човешкото сърце. Този институт става в скоро време световно известен, и по-късно стана централно място за научни изследвания върху сърцето и кръвообращението, не само в Европа, но и в света.
към текста >>

17. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи.
Всички неща са създадени от Бога. Животните са създадени чрез словото, а човек — чрез волята. Казано е, че Бог създаде човека с ръцете си. Той го направи с двете си ръце. Това означава, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, а животните — по любов. Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи. Там ще имате такива страдания, каквито никога не сте мислили. Аз ще ви изпратя при моите синове да им служите. Те са много капризни, затова ще ви причинят големи страдания. След време, обаче, те ще ви благодарят, но до това време вие трябва да се научите да търпите. Някои казват, че като съгрешил човек, Бог го изпъдил от рая.
към текста >>

След време, обаче, те ще ви благодарят, но до това време вие трябва да се научите да търпите.
Това означава, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, а животните — по любов. Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи. Там ще имате такива страдания, каквито никога не сте мислили. Аз ще ви изпратя при моите синове да им служите. Те са много капризни, затова ще ви причинят големи страдания. След време, обаче, те ще ви благодарят, но до това време вие трябва да се научите да търпите. Някои казват, че като съгрешил човек, Бог го изпъдил от рая. В Писанието е казано, че след като създал всички животни, след като уредил света, най-после Бог създал човека. След това Бог прекарал всички животни пред човека и му казал: На тебе давам всички животни, ти ще им заповядваш. Значи, в първо време и животните били с човека заедно в рая, но като съгрешил човек, с него заедно и животните излезли вън от рая. Докато били в рая, и животните говорили като човека, но като излезли от рая, те изгубили езика си и днес едва издават някакви звуци.
към текста >>

Като ги наблюдавам аз се чудя на тяхното търпение.
Когато искат да се ползват от слънчевите лъчи. те специално се нагаждат към тях. Ще кажете, че това са растения, няма какво да се учите от тях. Разумният човек се учи и от растенията. Аз вземам голяма поука от растенията. Като ги наблюдавам аз се чудя на тяхното търпение. С хиляди години главата им седи заровена в гъстата материя и те очакват да дойдат и за тях благоприятни условия. Те казват: Ще дойде ден, когато и нашите глави ще излязат от гъстата материя. Та казвам: Няма мъчение в света, което да не се прекрати. Защо? Защото Бог работи за нашето избавление. Ние сме изпратени на земята да се учим.
към текста >>

Той трябва да си каже: Бог е дълготърпелив.
Съвременните хора страдат от свещения егоизъм. Те не искат да мислят и да се грижат за никого. Те могат да смущават другите, но като дойдат до тях, не искат никой да ги смущава. Има, наистина, смущения, които не са на место, но не всички. Всяка вечер човек трябва да си спомни качествата на Бога и да види, какво се нека от него. Той трябва да си каже: Бог е дълготърпелив. Тогава аз мога и трябва да бъда поне търпелив. Бог е вселюбящ, а аз мога да бъда любящ. Не мога да бъда точно като Бога, но мога поне да вървя в Неговият път. Страданието е средство да се прояви практически Божията любов. Божията Мъдрост, Божията Истина между хората на приложението.
към текста >>

Тогава аз мога и трябва да бъда поне търпелив.
Те не искат да мислят и да се грижат за никого. Те могат да смущават другите, но като дойдат до тях, не искат никой да ги смущава. Има, наистина, смущения, които не са на место, но не всички. Всяка вечер човек трябва да си спомни качествата на Бога и да види, какво се нека от него. Той трябва да си каже: Бог е дълготърпелив. Тогава аз мога и трябва да бъда поне търпелив. Бог е вселюбящ, а аз мога да бъда любящ. Не мога да бъда точно като Бога, но мога поне да вървя в Неговият път. Страданието е средство да се прояви практически Божията любов. Божията Мъдрост, Божията Истина между хората на приложението. Като разберете това, тогава ще видите, че страданията са нужни.
към текста >>

18. -

Нека търпеливо изчакали Неговата крайна присяда, която ще бъде присяда — праведна.
Всички ний, — дори а най-проницателните измежду нас. дори и тези, които ся проводници на неговата сила и осъществители на неговата воля на земята, не знаем и не можем да знаем какво Той мисли и какво ще направи утре. Нека мълчим, прочие. Нека не ставаме съдии на Бога. Нещо повече — нека не ставаме съдии дори и на хората. Нека търпеливо изчакали Неговата крайна присяда, която ще бъде присяда — праведна. Дори и тогава, когато не разбираме нейния смисъл, нейната същност, нейната необходимост и справедливост, дори и тогава присъдата на Бога си остава праведна: Ще отмери всекиму точно това, което му се пада. Ще въздаде всекиму според заслугите му. Ще направи това, което трябва да се направи, което не може да се не направи. Няма защо ний, хората, да се безпокоим. Съдбата на света е в Неговите ръце.
към текста >>

Мълчание и търпение: това, което Бог е замислил, утре ще излезе на яве.
Съдбата на света е в Неговите ръце. Само в Неговите ръце. И само Той знае какво трябва и какво не трябва. Само Той знае защо това трябва да стане, а онова — да не стане. Мълчание! Излишно е, без-мислено и глупаво е да даваме ум на Бога: Той не се нуждае от нашите съвети. Мълчание и търпение: това, което Бог е замислил, утре ще излезе на яве. И всички ний ще се уверим, че то е много по-хубаво от това. което ний сме мислили и искали. Мълчание! Пламен Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането. В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване.
към текста >>

Нека имаме търпение: Бог управлява света!
тя дава условия и за усвояване и на по възвишените сили, които проникват въздуха. __________________________________ Бог управлява света. Всички човешки „величия“ са в ръцете Му. в шепата Му, като малки прахолинки, които Той духва когато пожелае. И, тогава, от всичкото им величие, от всичката им сила остава едно нищо. Нека имаме търпение: Бог управлява света! КЪМ ВИСИНИ С оковани крила днес земята ни ражда оковани с неволя и делнични дни, а гори сред душата ни вечната жажда за простор, красота, висини. * Из града — тези улици шумни и сиви, де живота безумно крещи, на село — в тишината на буйните ниви — нас опиват ни странни мечти. * Като звън на далечни, грамадни камбани, като гръм на стихийни вълни, свободата зове непрестанно сърца ни към лазура на нови страни. * В миг крилата за полет безумно потрепнат, в миг в очите искра заблести, и акорди на музика странна зашепнат: „Полети! Полети!
към текста >>

Който няма оръжието на любовта, да не воюва със злото Иначе той ще претърпи поражение.
ПРЕД НОВАТА ЕПОХА Някои хора търсят лично щастие. Това е проява на личният елемент в тях. Обаче не е този пътят за постигане на щастието. Само любовта носи в себе си елемента на щастието. Любовта е костилката, от която пониква животът. Който няма оръжието на любовта, да не воюва със злото Иначе той ще претърпи поражение. Един човек, който обича само едното, той не може да те обича. Той ще те обича, но после ще обича друг Може да те обича този, който обича всички. При Божествената любов, ако някой само за една хилядна част от секундата те обича, то тая любов вече не се прекъсва. Тогава безсмислено е да го питаш утре дали те обича. Ако има прекъсване на любовта, това не е любов.
към текста >>

Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент.
И най-после идва, за да урежда живота на човечеството — за въдворяване на Царството Божие на земята. Преди да отидеш при хората. ще отидеш при Бога. И като се върнеш от там, ще бъдеш богат и ще даваш на другите (Из беседите) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 276) (2) РЕДОВЕ Прави редове — уравновесеност, сдържаност, последователност, самообладание (според степента на геометричната издържаност на почерка). Вълнисти — дипломатичност, гъвкава мисъл, способност да се откриват слабите страни у хората (тук трябва да се имат предвид общите положения относно вълнистата линия). Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент. Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване. Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока). Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на предпазливост, която често отива до страхливост. Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия. У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.).
към текста >>

19. -

Търпението е качество на разумните и велики хора.
Тогава тя казва: Хайде, върви си! Тя идва до ви опита. Ще забие иглата 2 — 5 — 10 мм. Затова истинската философия на живота е: човек в даден момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост. Търпението е качество на разумните и велики хора. Само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. Първият основен закон за вас е: човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, .да се „пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи, да мислиш тъй, както Бог мисли. Сега мнозина се явяват и казват: ние искаме да живеем един чист живот.
към текста >>

Само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив.
Тя идва до ви опита. Ще забие иглата 2 — 5 — 10 мм. Затова истинската философия на живота е: човек в даден момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост. Търпението е качество на разумните и велики хора. Само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. Първият основен закон за вас е: човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, .да се „пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи, да мислиш тъй, както Бог мисли. Сега мнозина се явяват и казват: ние искаме да живеем един чист живот. Чист живот може да води сам онзи, който живее по Бога.
към текста >>

Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени.
(следва) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 283) Почерк и личност Графологията е наука, която изучава законите на зависимостта между почерк и личност. Почеркът, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения. Всеки почерк се характеризира с определен комплекс от признаци, който го отличава от други почерци. Два съвсем еднакви почерка няма. Начинът по който пише отделния човек, е неповторяем и абсолютно индивидуален. Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени. Своеобразността на почерка е пропорционална на своеобразността на човешката личност. Общи положения Има специални прибори, които записват графически дишането на пулса. Възприетите от тия прибори пулсови вълни, вдишвания, се предават по тръбици на особени барабани, чиито пера чертаят съответни криви по движещата се със специален часовников механизъм лента на кимографа. Почеркът, обаче, представя много по-сложно и при това естествено и еднородно графично изображение, явявайки се проекция на нашето съзнание във вид, на определени движения. Почеркът е крайно възприемчив за всички отсечки, които се явяват като резултат от въздействието върху движението на ръката, на мислите и чувствата, що се зараждат в мозъка.
към текста >>

20. -

Като знаем това, ние трябва да се въоръжим с търпение, любов и мъдрост.
защото всичко това трябва да бъде; но не е още окончателно, защото ще въстане народ връх народ и царство връх царство. И ще бъдат на места гладове, морове и трусове и всичко това ще бъде начало на болежа“. Ние виждаме днес, че цял свят е пламнал и че се е вдигнал народ срещу народ. Ние се намираме пред един свършен факт. От нас се иска само да запазим самообладание и вяра, да не изгубим любовта си, да не изгубим надежда. Като знаем това, ние трябва да се въоръжим с търпение, любов и мъдрост. за да дочакаме с вътрешен мир всичко, което има да стане. С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем. С не търпение и привързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“. Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения.
към текста >>

С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем.
Ние виждаме днес, че цял свят е пламнал и че се е вдигнал народ срещу народ. Ние се намираме пред един свършен факт. От нас се иска само да запазим самообладание и вяра, да не изгубим любовта си, да не изгубим надежда. Като знаем това, ние трябва да се въоръжим с търпение, любов и мъдрост. за да дочакаме с вътрешен мир всичко, което има да стане. С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем. С не търпение и привързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“. Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредъка. Учителят казва: „търпението е основа на човешкия характер“.
към текста >>

С не търпение и привързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си.
Ние се намираме пред един свършен факт. От нас се иска само да запазим самообладание и вяра, да не изгубим любовта си, да не изгубим надежда. Като знаем това, ние трябва да се въоръжим с търпение, любов и мъдрост. за да дочакаме с вътрешен мир всичко, което има да стане. С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем. С не търпение и привързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“. Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредъка. Учителят казва: „търпението е основа на човешкия характер“. С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден.
към текста >>

И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“.
От нас се иска само да запазим самообладание и вяра, да не изгубим любовта си, да не изгубим надежда. Като знаем това, ние трябва да се въоръжим с търпение, любов и мъдрост. за да дочакаме с вътрешен мир всичко, което има да стане. С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем. С не търпение и привързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“. Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредъка. Учителят казва: „търпението е основа на човешкия характер“. С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите.
към текста >>

Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения.
Като знаем това, ние трябва да се въоръжим с търпение, любов и мъдрост. за да дочакаме с вътрешен мир всичко, което има да стане. С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем. С не търпение и привързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“. Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредъка. Учителят казва: „търпението е основа на човешкия характер“. С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите. Изхода от днешното бедствие, лека на язвата, от която света днес страда, е Любовта.
към текста >>

Учителят казва: „търпението е основа на човешкия характер“.
С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем. С не търпение и привързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“. Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредъка. Учителят казва: „търпението е основа на човешкия характер“. С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите. Изхода от днешното бедствие, лека на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава.
към текста >>

С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден.
С не търпение и привързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“. Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредъка. Учителят казва: „търпението е основа на човешкия характер“. С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите. Изхода от днешното бедствие, лека на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава. Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов.
към текста >>

И чака търпеливо, ден след ден, — години, векове, хилядолетия: той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш .
. . стенания, люта болка, кървава борба — герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща, на злото: в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и във ръка си златна чаша носи. . . . И, нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх, и този Път, и туй небе над тях във тебе се намират: и грей дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват. Със корен впит в скалите твърди и със коронка във небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден, — години, векове, хилядолетия: той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш . . . той знае, че кога да е, със твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане.“ Затварям във захлас очи — лъчите слънчеви ме галят, танцуват, пеят и шептят — а пада светлината в мен, и виждам: бял Връх. Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита във небето! Пламен ____________________________________ Пътят на човека на земята е път на изпитания, път предопределен, път на труд и усилия, път под Всевиждащото око на Бога СИЛАТА НА ЛЮБОВТА Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение. Силата на любовта с в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото.
към текста >>

21. -

Ако искаш да научиш търпението, трябва да бъдеш жена.
Сега, аз уважавам жените в едно отношение. Те казват, не си струва, човек да бъде жена. Не всякога. Някой път трябва да бъде жена. И горко, ако не бъде жена. Ако искаш да научиш търпението, трябва да бъдеш жена. Да носиш едно дете девет месеца в утробата си, търпение, геройство се изисква. Всичките генерали на бойното поле не могат да се сравнят с една жена, която носи едно дете. Тя ражда нещо разумно, ражда живота. В какво седи достойнството на човека? Един мъж, който не може да услужи на една жена, не е мъж.
към текста >>

Да носиш едно дете девет месеца в утробата си, търпение, геройство се изисква.
Те казват, не си струва, човек да бъде жена. Не всякога. Някой път трябва да бъде жена. И горко, ако не бъде жена. Ако искаш да научиш търпението, трябва да бъдеш жена. Да носиш едно дете девет месеца в утробата си, търпение, геройство се изисква. Всичките генерали на бойното поле не могат да се сравнят с една жена, която носи едно дете. Тя ражда нещо разумно, ражда живота. В какво седи достойнството на човека? Един мъж, който не може да услужи на една жена, не е мъж. Мъж е онзи.
към текста >>

Тя няма търпение.
Какви големи възможности има! Девет десети има неразвито. Някои пита, какво трябва да прави. Ще учиш. Оженила се младата мома и бяга от мъжа си. Тя няма търпение. Но трябва да го търпи Че тя ако имаше любов, този мъж ще бъде по-мек. Тя ще му каже: ти си пратен да ми помагаш. Ако помагаш, ти си мъж. Той ще каже: ако търпиш, ти си жена. Следовател но, ако жената не носи търпението, като основа в себе си, не е жена.
към текста >>

Но трябва да го търпи Че тя ако имаше любов, този мъж ще бъде по-мек.
Девет десети има неразвито. Някои пита, какво трябва да прави. Ще учиш. Оженила се младата мома и бяга от мъжа си. Тя няма търпение. Но трябва да го търпи Че тя ако имаше любов, този мъж ще бъде по-мек. Тя ще му каже: ти си пратен да ми помагаш. Ако помагаш, ти си мъж. Той ще каже: ако търпиш, ти си жена. Следовател но, ако жената не носи търпението, като основа в себе си, не е жена. Ако мъжът не може да услужи на една жена, не е мъж.
към текста >>

Той ще каже: ако търпиш, ти си жена.
Оженила се младата мома и бяга от мъжа си. Тя няма търпение. Но трябва да го търпи Че тя ако имаше любов, този мъж ще бъде по-мек. Тя ще му каже: ти си пратен да ми помагаш. Ако помагаш, ти си мъж. Той ще каже: ако търпиш, ти си жена. Следовател но, ако жената не носи търпението, като основа в себе си, не е жена. Ако мъжът не може да услужи на една жена, не е мъж. Ева в старото човечество не издържа изпита си. Ева в новото човечество, което иде сега, ще роди нещо хубаво. Те ще се нарекат хора на братство.
към текста >>

Следовател но, ако жената не носи търпението, като основа в себе си, не е жена.
Тя няма търпение. Но трябва да го търпи Че тя ако имаше любов, този мъж ще бъде по-мек. Тя ще му каже: ти си пратен да ми помагаш. Ако помагаш, ти си мъж. Той ще каже: ако търпиш, ти си жена. Следовател но, ако жената не носи търпението, като основа в себе си, не е жена. Ако мъжът не може да услужи на една жена, не е мъж. Ева в старото човечество не издържа изпита си. Ева в новото човечество, което иде сега, ще роди нещо хубаво. Те ще се нарекат хора на братство. Първата Ева роди вън от рая.
към текста >>

Един мъж, като го срещне една жена, която няма търпение, той отстъпва.
Всички други философии оставете, но започнете по нов начин да служите. Досега сте работили с почитание и уважение; оставете тези работи, с любов работете. Услужи на една жена с любов. Любовта е, която дава Щом обикнеш, като услужиш с любов, веднага става красиво. Щом е без любов, погрознява. Един мъж, като го срещне една жена, която няма търпение, той отстъпва. Като има търпение, мъжът става смел и решителен. Щом тя не е търпелива, става баба. Когато жените са търпеливи и мъжете с добра обхода, тогава те ще бъдат смели и решителни. Или според моя език, ще служите в света с любов. Всичко ще постигнете с най-малко енергия.
към текста >>

Като има търпение, мъжът става смел и решителен.
Досега сте работили с почитание и уважение; оставете тези работи, с любов работете. Услужи на една жена с любов. Любовта е, която дава Щом обикнеш, като услужиш с любов, веднага става красиво. Щом е без любов, погрознява. Един мъж, като го срещне една жена, която няма търпение, той отстъпва. Като има търпение, мъжът става смел и решителен. Щом тя не е търпелива, става баба. Когато жените са търпеливи и мъжете с добра обхода, тогава те ще бъдат смели и решителни. Или според моя език, ще служите в света с любов. Всичко ще постигнете с най-малко енергия. Ако те пита някой, на кого служиш, кажи: уча се сега да служа на любовта.
към текста >>

Щом тя не е търпелива, става баба.
Услужи на една жена с любов. Любовта е, която дава Щом обикнеш, като услужиш с любов, веднага става красиво. Щом е без любов, погрознява. Един мъж, като го срещне една жена, която няма търпение, той отстъпва. Като има търпение, мъжът става смел и решителен. Щом тя не е търпелива, става баба. Когато жените са търпеливи и мъжете с добра обхода, тогава те ще бъдат смели и решителни. Или според моя език, ще служите в света с любов. Всичко ще постигнете с най-малко енергия. Ако те пита някой, на кого служиш, кажи: уча се сега да служа на любовта. Ученик съм на любовта.
към текста >>

Когато жените са търпеливи и мъжете с добра обхода, тогава те ще бъдат смели и решителни.
Любовта е, която дава Щом обикнеш, като услужиш с любов, веднага става красиво. Щом е без любов, погрознява. Един мъж, като го срещне една жена, която няма търпение, той отстъпва. Като има търпение, мъжът става смел и решителен. Щом тя не е търпелива, става баба. Когато жените са търпеливи и мъжете с добра обхода, тогава те ще бъдат смели и решителни. Или според моя език, ще служите в света с любов. Всичко ще постигнете с най-малко енергия. Ако те пита някой, на кого служиш, кажи: уча се сега да служа на любовта. Ученик съм на любовта. Искам да служа тъй, както аз вече разбирам.
към текста >>

“ Ето един практичен метод, който може да се прилага винаги с успех: Когато обидят някого, когато го предизвикат или когато му се случат други работи, които, могат да го изкарат из търпение и равновесие, когато почувства, че е пред прага на кипване и изгубване на самообладание, да направи 3 или 5 дълбоки вдишки и ще види чудния резултат: веднага ще почувства спокойствие, ще добие власт над своите нерви.
Ето един много лесен метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителят казва: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха — чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето — да чувства право и стомахът — да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? Не дишат правилно! “ Ето един практичен метод, който може да се прилага винаги с успех: Когато обидят някого, когато го предизвикат или когато му се случат други работи, които, могат да го изкарат из търпение и равновесие, когато почувства, че е пред прага на кипване и изгубване на самообладание, да направи 3 или 5 дълбоки вдишки и ще види чудния резултат: веднага ще почувства спокойствие, ще добие власт над своите нерви. — ще почувства прилив на вътрешна сила! А всяко излизане от търпение и равновесие е слабост, а не сила. Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между тях има взаимодействие. Чувствала указват влияние върху дишането, върху белия дроб, и дишането указва влияние върху чувствата.
към текста >>

А всяко излизане от търпение и равновесие е слабост, а не сила.
Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето — да чувства право и стомахът — да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? Не дишат правилно! “ Ето един практичен метод, който може да се прилага винаги с успех: Когато обидят някого, когато го предизвикат или когато му се случат други работи, които, могат да го изкарат из търпение и равновесие, когато почувства, че е пред прага на кипване и изгубване на самообладание, да направи 3 или 5 дълбоки вдишки и ще види чудния резултат: веднага ще почувства спокойствие, ще добие власт над своите нерви. — ще почувства прилив на вътрешна сила! А всяко излизане от търпение и равновесие е слабост, а не сила. Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между тях има взаимодействие. Чувствала указват влияние върху дишането, върху белия дроб, и дишането указва влияние върху чувствата. Учителят казва: „Добрите ти чувства зависят от това, как е устроена дихателната ти система. Ако дробовете ти са добре устроени, ще имаш добро разположение, и обратно“.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дойде денят, който очаквах аз с нетърпение!
Едничък само величавият банан стоеше незакачен, небутнат от бурята, ни една капка дъжд не падна върху главата на Буда. Но гръмотевици и бури не спират силните с воля. Когато се възцари мракът, царевичът Джета беше при краката на Благословения. - О Бхагават! възкликна той. Дойде денят, който очаквах аз с нетърпение! Изгревът сменяваше нощната тъмнина, залезът се заместваше от лунна светлина, и най-после дойде благословеният, свещеният час! През цялото това време аз продължавах да прекарвам чист живот, ала към него аз притурих лишения; аз умъртвих плътта си, аз се въздържах от всякакви удоволствия, аз четях дълги молитви и. дълго време размишлявах. Аз очаквах изпитания, но те не ми се изпречиха. Тоя път ще ме приемеш ли, о мъдри, за свой ученик ?
към текста >>

В такъв случай те трябва да бъдат бавно поправяни с по-голямо търпение и постоянна любов.
Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят. Ние трябва да избягваме всички думи и дела, насочени да ранят чувствата на детето или да понижат неговото самоуважение. Любовта на детето към учителя ще го направи послушен, и тъй въпрос за наказание не ще се повдига. Може да кажат, че много деца не биха могли да бъдат водени по този начин (защото са вече развалени). Отговорът е, че такива деца са развалени от лошо третиране. В такъв случай те трябва да бъдат бавно поправяни с по-голямо търпение и постоянна любов. Този способ се е показал успешен, когато е бил опитан.“ Любовта на възпитателя към ученика е важна между другото и в това отношение, че ще улесни и пряката училищна работа. Любовта ражда любов. Любовта на учителя към ученика ще породи любовта на ученика към учителя. На това никой не грЯба да се чуди, като се има пред вид, че любовта е най-великата сила в света. Тя е единственият ключ, който отваря сърцата на хората.
към текста >>

С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката!
“ „Щастлив ще бъдеш ти, ако го разбереш с ума си, но крайно щастлив ще бъдеш ти, ако ги презреш, видиш и изучиш с духа си. В това е същността на живота. * „Над тебе е слънцето, светилото на земята, което всяка утринна изгрева над хоризонта и всека вечер зализа зад неговите далечни простори. С каква слава е възпято то от гениите на човешкото творчество!... С каква вещина е изваян неговия изгрев от четката на великия художник!... С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката! Ала как малко е позната тайната, що крие в себе то, от светската мъдрост на човека! “ „А крие то велика тайна в себе си за живота на земята! “ „И иде живота чрез него, като се ражда, развива, расте и усъвършенства на земята. И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите.
към текста >>

И вложен е закона в основата на нейното развитие, като бавно се достига чрез неговото велико търпение, до най-възвишените, деликатни и съвършени нейни форми!
Безбройни са боите, цветовете и блясъците, с които е надарена неговата природа и красота!... Ала всичко, що може да се каже за Него с думи, може само да го унижи! * „Плодът е всякога целта на един живот!... Всичкото страдание е да се постигне той. Това ти сочи общата твоя майка на плътта — природата — с великия си закон, чрез който се достига съвършенството на плода. И вложен е закона в основата на нейното развитие, като бавно се достига чрез неговото велико търпение, до най-възвишените, деликатни и съвършени нейни форми! „И пониква от всека по-низша всека по-висша форма на живот! И преминава от всека несъвършена към всека по-съвършена форма плода. И в този бавен процес на развитие, законът на търпението урегулира силите, които работят над плода, за да не се разпука новосъздаващата се негова форма!... „Ти си плод на редица дълги животи!. .. „Научи се от Живата Природа да развиеш вътре в себе си великия закон на търпението.
към текста >>

И в този бавен процес на развитие, законът на търпението урегулира силите, които работят над плода, за да не се разпука новосъздаващата се негова форма!...
Всичкото страдание е да се постигне той. Това ти сочи общата твоя майка на плътта — природата — с великия си закон, чрез който се достига съвършенството на плода. И вложен е закона в основата на нейното развитие, като бавно се достига чрез неговото велико търпение, до най-възвишените, деликатни и съвършени нейни форми! „И пониква от всека по-низша всека по-висша форма на живот! И преминава от всека несъвършена към всека по-съвършена форма плода. И в този бавен процес на развитие, законът на търпението урегулира силите, които работят над плода, за да не се разпука новосъздаващата се негова форма!... „Ти си плод на редица дълги животи!. .. „Научи се от Живата Природа да развиеш вътре в себе си великия закон на търпението. Той ще урегулира силите, които работят в тебе и над тебе. И ще достигнеш крайния цикъл на своето развитие. „И ще се разтвори тогава разкошния цвят на мъдростта у тебе ; и ще изгрее слънцето на знанието, що ражда свободния човек, като изгони от.
към текста >>

.. „Научи се от Живата Природа да развиеш вътре в себе си великия закон на търпението.
И вложен е закона в основата на нейното развитие, като бавно се достига чрез неговото велико търпение, до най-възвишените, деликатни и съвършени нейни форми! „И пониква от всека по-низша всека по-висша форма на живот! И преминава от всека несъвършена към всека по-съвършена форма плода. И в този бавен процес на развитие, законът на търпението урегулира силите, които работят над плода, за да не се разпука новосъздаващата се негова форма!... „Ти си плод на редица дълги животи!. .. „Научи се от Живата Природа да развиеш вътре в себе си великия закон на търпението. Той ще урегулира силите, които работят в тебе и над тебе. И ще достигнеш крайния цикъл на своето развитие. „И ще се разтвори тогава разкошния цвят на мъдростта у тебе ; и ще изгрее слънцето на знанието, що ражда свободния човек, като изгони от. тебе всека една тъмнина на порока! .. .
към текста >>

Късочърточел — търпелив човек.
* 4. — Широколик — беж далек * 5. — Клъбночел — зъл хитрец. Равночел -сигурен човек. Ширночел — зъл към враг. Късочърточел — търпелив човек. Дългочърточел — разумен човек. безчърточел — равнодушна кръв. * 6 — Шиловежд — несговорлив човек. Гъстовежд — мнителник, Красновежд — възвишен ум. Разделовежд — права мисъл.
към текста >>

Такъв палец притежават ония момичета и жени, които, изпълнени от любов и чувственост, търпеливо, без противене се отдават на избраниците на своето сърце.
И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“. „Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт. Сега искаме да видим, какви заключения могат да се вадят от формата и големината на палеца, като най-напред разгледаме значението на големината на палеца изобщо. Малък, слаб и незначителен палец показва слаб, нерешителен и боязлив дух, който се колебае във всички ония неща, които не изглеждат само чувство и инстинкт, а включват в себе си разум и разсъдък. Такъв палец притежават ония момичета и жени, които, изпълнени от любов и чувственост, търпеливо, без противене се отдават на избраниците на своето сърце. Лица, които притежават малък палец, са извънредно търпеливи, защото те се управляват от сърцето си и се чувстват по-добре в кръга на чувствата, отколкото в кръга на мисълта; затова те разсъждават и действат повече по вдъхновение, отколкото след зряло обмисляне. В противоположност на тях, тия, които притежават голям палец, са самостоятелни и затворени в себе си ; те се движат повече в кръга на идеите и мисълта, отколкото на чувствата. Техните решения не се диктуват, от разума, а от моментните прищявки. Сега остава да говорим върху връзката между формата на другите пръсти и значението на палеца. Както поменахме, големият и дебел палец показва самосъзнание, което може да намери израз в гордост, високомерие и себенадценяване.
към текста >>

Лица, които притежават малък палец, са извънредно търпеливи, защото те се управляват от сърцето си и се чувстват по-добре в кръга на чувствата, отколкото в кръга на мисълта; затова те разсъждават и действат повече по вдъхновение, отколкото след зряло обмисляне.
Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“. „Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт. Сега искаме да видим, какви заключения могат да се вадят от формата и големината на палеца, като най-напред разгледаме значението на големината на палеца изобщо. Малък, слаб и незначителен палец показва слаб, нерешителен и боязлив дух, който се колебае във всички ония неща, които не изглеждат само чувство и инстинкт, а включват в себе си разум и разсъдък. Такъв палец притежават ония момичета и жени, които, изпълнени от любов и чувственост, търпеливо, без противене се отдават на избраниците на своето сърце. Лица, които притежават малък палец, са извънредно търпеливи, защото те се управляват от сърцето си и се чувстват по-добре в кръга на чувствата, отколкото в кръга на мисълта; затова те разсъждават и действат повече по вдъхновение, отколкото след зряло обмисляне. В противоположност на тях, тия, които притежават голям палец, са самостоятелни и затворени в себе си ; те се движат повече в кръга на идеите и мисълта, отколкото на чувствата. Техните решения не се диктуват, от разума, а от моментните прищявки. Сега остава да говорим върху връзката между формата на другите пръсти и значението на палеца. Както поменахме, големият и дебел палец показва самосъзнание, което може да намери израз в гордост, високомерие и себенадценяване. Когато големият палец е съединен с малка или средно голяма ръка с гладки пръсти, то ние имаме работа с един отворен дух, със съобщителен талант, със силна фантазия и бърза решителност.
към текста >>

Прекомерно къс нокътен фаланг показва несигурност, непостоянство, нетърпеливост, при това своенравие и голяма наивност.
Упоритост, беснота. Остава да се кажат още няколко думи върху отделните части на палеца: Ако нокътната част е тясна, тънка и къса (фиг. 37), това показва липса на решителност, възприемчивост и подчиненост на чуждите мнения. Главните характерни признаци на хората с такъв палец са скептицизъм и нерешителност, които могат да се развият до пълен морален и духовен упадък. Ако при това средният фаланг е добре развит, то лицето винаги ще може да даде едно логично обяснение на своята постоянна нерешителност (фиг. 38). Прекомерно къс нокътен фаланг показва несигурност, непостоянство, нетърпеливост, при това своенравие и голяма наивност. Силно развит среден фаланг показва строго логичен начин на мислене (фиг. 38), което; може да се развие и в твърдоглавство (фиг. 39). Еднаква-дължина и еднородно развитие.на двата фаланга показва еднакво развита воля и логика (фиг. 40). Дето нокътният фаланг е твърде дълъг,а средният твърде къс и тесен, няма да се сбърка,|ако на съответния човек се предположи един заповеднически и властолюбив характер. Ако най-после нокътният фаланг не само е къс и широк, но и силно сплеснат, така щото да изглежда като кръгла лопата (фиг.
към текста >>

Той трябва да се научи да надвива своята суровост, нетърпеливост и възбудителност и да се приучва към любезност и търпение.
Ариесовият тип обича аргументите и с удоволствие посвещава времето си на учене и изследване. Слънцето в този знак е повишено (египетското название на Ариеса е Рама, т. е. една по-високолежаща област в Египет). Най-свещените места в египетските храмове бивали покривани с овнешка кожа. Опасността за — тип лежи в пресилването — поставянето големи задачи на тялото и духа, — липсата на почивка. Той трябва да се научи да надвива своята суровост, нетърпеливост и възбудителност и да се приучва към любезност и търпение. По тоя начин той ще придобие и телесно здраве. Нему е нужно движение всред природата в М. С. дава горещо желание за себепроявление. Той иска да бъде авангарда, водителят. — Изпълнен е с надежда, гори от желание да върви напред, но понякога е твърде непостоянен.
към текста >>

Основната черта на характера е смелост, последствие от надежда,, което, обаче, понякога се изразява в безразсъдна дързост и нетърпеливост.
Той иска да бъде авангарда, водителят. — Изпълнен е с надежда, гори от желание да върви напред, но понякога е твърде непостоянен. в десц. дава влечение към прогресивно мислене и непрекъснато променяне на становищата — следователно липса на постоянство. в I. С. Основната черта на характера е смелост, последствие от надежда,, което, обаче, понякога се изразява в безразсъдна дързост и нетърпеливост. () ТАУРУС —Телец Владетел . 3нак на земята ТИП: АМЕРИКАНЕЦ Като асцендент: Георг Вашингтон, Генерал Улис Грант. Дава низко, сбито, силно тяло, дебел гръб, малък, прав нос с основата обикновено дълбоко врязан. Крайниците са къси и силни, ръцете широки н тежки с къси пръсти. Рамената широки, косата гъста, често къдрава Челото е широко и обикновено низко, устните дебели, очите приятелски, тъмни и засенчени от гъсти вежди.
към текста >>

Основната черта на характера е търпение, което в своите най-висши прояви носи в себе си необикновена способност за приспособление към околната среда и настойчиви стремежи.
в М. С. Дава желание за пълно схващане на нещата и склонност да действа върху чувствата и фантазията на своите съчовеци, обикновено от гледна точка на помиряване и съединяване. в десц. Духът е пълен с фантазия, устойчив и от време на време мислещ, фантазиращ. в I. С. Основната черта на характера е търпение, което в своите най-висши прояви носи в себе си необикновена способност за приспособление към околната среда и настойчиви стремежи. () ЛЕО — Лъв Владетел . Знак на огъня ТИП: ФРАНЦУЗИН като асцендент: Бисмарк, Крал Георги гръцки, П. Морган, Аделина Пати. Тяло най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита. Косата обикновено руса, понякога червеникава, очите големи, лицето длъгнесто, розова кожа и често издадена брада.
към текста >>

Понякога се изразява в един вид удобна и страхлива търпеливост.
Становището излиза от вътрешността на нещата към всички направления. в десц. дава ширина и възприемчивост на духа, но малко ясност и детайлност. в I. С. Любвеобилен и доверчив характер. Понякога се изразява в един вид удобна и страхлива търпеливост. () ВИРГО — Дева Владетел . Знак на земята ТИП: ШВЕЙЦАРЕЦ Като асцендент: Цар Николай II, Меланхтон, Ги дьо Мопасан. (Вирго — Церера (Деметра) е богинята на земеделието и законодателна на обществения ред. Тя блуждае по земята, за да търси своята дъщеря Персефона, която била отведена от Плутон в подземния свят). Този знак представлява една мома, която държи в дясната си ръка няколко зрели житни класове.
към текста >>

Дава, подобно на Каприкорнуса, един спокоен, търпелив и честен характер и остър, проницателен, философски дух, който, обаче, при се движи повече в идеалистично направление и често е свързан с разговорност и свободно чувство към пластичните изкуства.
в I. С. Основната черта на характера е горещо желание за растене. () АКВАРИУС - Водолей. Владетел []. . Знак на въздуха ТИП: ШВЕДЕЦ Като асцендент: Алфред де Мюсе, Жюл Сандо, Лорд Салисбъри. Дава, подобно на Каприкорнуса, един спокоен, търпелив и честен характер и остър, проницателен, философски дух, който, обаче, при се движи повече в идеалистично направление и често е свързан с разговорност и свободно чувство към пластичните изкуства. Този знак дава влечение към самотност и сериозно учене, особено в окултно направление. Изследването на всички неща, които се отклоняват от обикновеното, особено изучването на човешкия характер и на големите въпроси на живота са неговите любими теми. Хората от тоя тип обикновено силно се влияят от другите. Под този знак има два различни типа — един светъл и един тъмен, — лицето тясно, брадата дълга. Очите са великолепни.
към текста >>

При тях интелектът и интуицията трябва да вървят заедно и чрез търпелива работа те достигат до едно чудесно разбиране на силите, които действат в природата.
Под този знак има два различни типа — един светъл и един тъмен, — лицето тясно, брадата дълга. Очите са великолепни. Той обикновено има много приятели. Под този знак се срешат много окултисти, мистици, аскети, ревностни изследователи и наблюдатели на природата, — изобщо просветени хора. Слабата страна на недоразвития тип е, че той твърде много се поддава на своите фантазии и влечения, които лесно се израждат в болести и ненормалности. При тях интелектът и интуицията трябва да вървят заедно и чрез търпелива работа те достигат до едно чудесно разбиране на силите, които действат в природата. По тоя начин те се поставят в ритмична хармония с вселената. Първият деканат има за владетел Уран и Сатурн, вторият има за съвладетел Меркурий (); третият — Венера (), чрез което в тази част на се прибавя по вече хармония и по-чист възглед. Водолеят, който излива водата на живота върху земята, е символ на високо издигнатия човек, който, като съработник на Логоса, спомага за еволюцията на космоса. Слабото място на тоя знак е в циркулацията, което между другото се изразява в студени ръце и крака. Те се нуждаят от много движение на чист въздух.
към текста >>

Парацелзус не можеше да търпи ония, които учеха за панацеята (вселечебното лекарство), която щеше да излекува всички болести.
Тази ръжда е във форма на болест и желязото има една болест, медта — друга. По същия начин, един човек има една рана и тя се лекува по един метод. Металът също така има една рана, която може да се излекува по същия метод. „Металическите тела“, казва Парацелзус, много по-рано от днешните открития, „са склонни към смърт, както са склонни и другите тела, защото солта им е арсеническа“. Цялата земя е свързана в едно, и животът, който минава през телата на човеците, минава също така и през телата на минералите. Парацелзус не можеше да търпи ония, които учеха за панацеята (вселечебното лекарство), която щеше да излекува всички болести. Той ги описваше, като ги сравняваше с „хора, които яздеха всички коне с едно седло“, и които принасяха повече зло, нежели добро. Той поддържаше, че лекарят трябва да познава болните и всичко, което се отнася до състоянието им, тъй както „един дърводелец познава дървото, което обработва“. Парацелзус споменува шест качества, които са необходими за практическия лекар. 1) Всеки лекар, казва той, трябва да знае колко вида тъкани има в тялото, и как стои всеки от тях по отношение на човека. 2) Той трябва да знае всичките кости, какви са ребрата и техните обвивки, различието помежду им, отношението им едно към друго и съчленението им.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая.
Това съвсем не е религиозно възпитание. Сега, за избягване на недоразумения, нека видим случаите на фалшиво религиозно възпитание на децата. Ако децата се възпитават в религиозен фанатизъм, с едно раздухване на омраза спрямо тези или онези религии, ако детският ум се вковава само със зачуване на известни догми, тогаз религиозното възпитание е фалшиво. То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат, благоволение. В такъв случай се развиват едни пасивни натури, когато истинското религиозно чувство развива борчески натури. Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая. Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота. Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота. Морал, който проповядва примирение с живота, е робски морал. Такъв морал съвсем не е в хармония с истинското религиозно възпитание. Някои казват: „нека не бързаме с религиозното възпитание на детето, Нека го оставим то да се самоопредели, когато порасне.
към текста >>

Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота.
Сега, за избягване на недоразумения, нека видим случаите на фалшиво религиозно възпитание на децата. Ако децата се възпитават в религиозен фанатизъм, с едно раздухване на омраза спрямо тези или онези религии, ако детският ум се вковава само със зачуване на известни догми, тогаз религиозното възпитание е фалшиво. То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат, благоволение. В такъв случай се развиват едни пасивни натури, когато истинското религиозно чувство развива борчески натури. Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая. Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота. Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота. Морал, който проповядва примирение с живота, е робски морал. Такъв морал съвсем не е в хармония с истинското религиозно възпитание. Някои казват: „нека не бързаме с религиозното възпитание на детето, Нека го оставим то да се самоопредели, когато порасне. Затова не трябва то да получава в училище религиозно възпитание“.
към текста >>

Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота.
Ако децата се възпитават в религиозен фанатизъм, с едно раздухване на омраза спрямо тези или онези религии, ако детският ум се вковава само със зачуване на известни догми, тогаз религиозното възпитание е фалшиво. То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат, благоволение. В такъв случай се развиват едни пасивни натури, когато истинското религиозно чувство развива борчески натури. Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая. Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота. Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота. Морал, който проповядва примирение с живота, е робски морал. Такъв морал съвсем не е в хармония с истинското религиозно възпитание. Някои казват: „нека не бързаме с религиозното възпитание на детето, Нека го оставим то да се самоопредели, когато порасне. Затова не трябва то да получава в училище религиозно възпитание“. Както казахме по-горе, периодът между 7.
към текста >>

Скъперническото чувство, което само търпи бездомника, не посреща с отворени обятия, помага на сродника, който и да бил той, само под гнета на общественото мнение, и е много вредно както за дарителя, така и за надарения, получателя.
Той е дал духовна мощ! Пожеланието, нуждаещият се да се сдобие със сили, за да може да се освободи от просия и зависимост , е жива помощ за постигане такива сили в действителност. У нуждаещия се посажда се семе на мисъл, което семе може да хване корен, за да поникне през некой период на физическия или духовен живот. Който дава скъпернически, без воля, само под натиска на общественото или частно мнение, защото се очаква това От него, или защото и други дават, той прави сравнително малко, па бил този, комуто се дава, баща, брат или син; той смекчава само материалната нужда и то само за известно време. Той облича и храни тялото, но не и душата, която обитава в тялото, додето мисълта, която придружава дарението, не се свързва с добра воля и дълбока радост, че може да се помогне. Скъперническото чувство, което само търпи бездомника, не посреща с отворени обятия, помага на сродника, който и да бил той, само под гнета на общественото мнение, и е много вредно както за дарителя, така и за надарения, получателя. На получателя се изпраща един лош ток от мисли, на който той отговаря по същия начин, понеже съзнанието за изтръгнат, изнуден подарък не изпълня хората с гореща благодарност, а с нещо съвсем друго. Ще ни попитат: „не е ли наша длъжност да обличаме, да храним и поддържаме нашите близки роднини, когато на стари години станат безпомощни? “ Да извършиш нещо по „дълг“, още не значи, че действаш от любов към някого. И така с това се постига много малко, ако се задоволяват временно само материалните потребности, но не и духовните! Докато духовната част на съществото се намира в оскъдност, помощта на физическата част е нетрайна и празна.
към текста >>

Родители, които в напреднала възраст биват поддържани от децата си само от чувство на дълг, често имат гладуващи и наранени души, наранени, защото се чувстват търпени, оскъдни, понеже услугата, която получават от децата си, не се придружава от никаква любов.
На получателя се изпраща един лош ток от мисли, на който той отговаря по същия начин, понеже съзнанието за изтръгнат, изнуден подарък не изпълня хората с гореща благодарност, а с нещо съвсем друго. Ще ни попитат: „не е ли наша длъжност да обличаме, да храним и поддържаме нашите близки роднини, когато на стари години станат безпомощни? “ Да извършиш нещо по „дълг“, още не значи, че действаш от любов към някого. И така с това се постига много малко, ако се задоволяват временно само материалните потребности, но не и духовните! Докато духовната част на съществото се намира в оскъдност, помощта на физическата част е нетрайна и празна. Родители, които в напреднала възраст биват поддържани от децата си само от чувство на дълг, често имат гладуващи и наранени души, наранени, защото се чувстват търпени, оскъдни, понеже услугата, която получават от децата си, не се придружава от никаква любов. От друга страна пък, и деца, които при влизането си в света не са поздравени от родителите си с радост, са много нещастни и страдат от духовна оскъдица. Любовта е жизнен еликсир, извор да здраве, сила и активност за всеки човек, колко повече пък за едно дете. Има майки, които казват: „да става с мене, каквото ще, само дебата ми да израснат добре, мисията ми тогава е изпълнена! “ Майката би трябвало много да мисли, какво ще стане и със самата нея! Ако нейното растене в мъдрост и култура бъде спънато, ще се спъне и растенето на нейните деца.
към текста >>

Недостатък: пристрастност към разнообразие; турят се няколко железа в огъня наведнъж; твърде преходен и нетърпелив.
Нейният излишък се явява в лошо настроение спрямо другите страни. А недостатъкът й е: скитническо разположение. 5. Постоянство или продължителност. — Способността да се приковат мислите и чувствата върху един особен предмет до завършването му. Нейният излишък е: многословие и отегчително дълги истории. Недостатък: пристрастност към разнообразие; турят се няколко железа в огъня наведнъж; твърде преходен и нетърпелив. Егоистични наклонности Е. Жизненост. Любов за живот; младежка живост даже в напреднала възраст. Излишък: силна привързаност към живота; страх от смъртта. Недостатък: пуска му края и отстъпя на живота, когато може още да се живее 6. Борчество. — Самозащита; любов към спорене; съпротивление; разположение да се върви енергично напред.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи?
Лука 2:27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик — във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? * Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье — във блян за щастие всред мразовити дни? . .. * Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай — на Гения Му чист творение последно . . . * Но моето сърце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... * * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи? . . . * О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! * Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей! . . .
към текста >>

Тази велика истина ни дава повече сила и търпение да понесем всички смущения, грижи на беди.
А щом веднъж почувствате, че прераждането е рационално, че то е истина, целият ви живот ще се промени, гледището ви върху света ще се измени и положението ви спрямо хората около вас също ще се измени. Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“. Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“. Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще. Тази велика истина ни дава повече сила и търпение да понесем всички смущения, грижи на беди. Смущенията в живота изглеждат, сравнително, че не са важни в светлината на собствената ви вечност и пред силата ви да съградите вашето бъдеще. Тази е, на късо изложена, теорията за прераждането. Показах ви някои от пътищата, по които можете да вървите, за да я възприемете. Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет. Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако убедиш едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице.
към текста >>

Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние.
в пасивно състояние, да се четат възбудителни романи, в състояние на собствена слабост и рецептивност да възприемаме раздразнителни образи и картини. През време на ядене би трябвало да бъдем особено пасивни; който приема храна, т. е. материал за иззидване на тялото си, трябва да извършва това само в спокойно, тихо и весело настроение. Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност. Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно. Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо.
към текста >>

Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година?
Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване! Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен! Винаги като пламък да носим пред себе си смелостта! От нищо да не се страхуваме и нищо да не наричаме невъзможно!
към текста >>

Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята.
Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята. Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение. Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство.
към текста >>

За да имаме право да усвоим нещо, всякога трябва да го желаем търпеливо и дълго време 6.
Да желаеш зло, значи да желаеш смърт — извратената воля е начало на самоубийство. 3. Да желаеш добро с насилие, значи да желаеш зло, тъй като насилието произвежда безредие, а безредието — зло. 4. Може и трябва ла се приеме злото, като средство към доброто, но никога не трябва нито да се желае, нито да се върши. Иначе, с едната ръка ще рушиш това, което градиш с другата. Истинската вяра никога не оправдава лошите средства; тя ги изправя, когато ги използва, и ги осъжда, когато ги допуска. 5. За да имаме право да усвоим нещо, всякога трябва да го желаем търпеливо и дълго време 6. Да се прекарва живота в желание на нещо, което е невъзможно да се усвоява всякога, значи да се отречем от живота и да приемем вечната смърт. 7. Колкото повече пречки преодолява волята, толкоз тя е по-силна. Ето защо Христос е прославил бедността и скръбта. 8. Когато волята е посветена на глупостта, тя се отхвърля (осъжда) от Вечния Разум. 9. Волята на справедливия (праведния) човек — това е волята на самия Бог и закона на природата.
към текста >>

При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба.
Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание. Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме. Ако тези хора са подчинени и живеят с мислите си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-висшият и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва. При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба. Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора на разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от мисли ни изолират от същността на нашите собствени и истински приятели. Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.! Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят.
към текста >>

Ако търпиш да те мамят, експлоатират, тиранизират, без вътрешен и външен протест, ти се съгласяваш с измамата и подлостта.
Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания. Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко. Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания. Ако целта ти е велика и справедлива, ще бъдеш заведен при такива хора, на които ще вдъхнеш доверие и на които можеш да говориш със сигурност. Когато изискваш справедливост за себе си, ти я изискваш в името на цялата раса. Ако търпиш да те мамят, експлоатират, тиранизират, без вътрешен и външен протест, ти се съгласяваш с измамата и подлостта. Десет минути, прекарани в караница и спорове против собствената си съдба, или в завист спрямо чуждо щастие, означават изхабяване на голямо количество от собствената си сила, влошаване на собствената участ. Всека мисъл на завист или омраза дава един обратен ток, действа като самовнушение. Лошите чувства спрямо хората, които текат към тях в изобилие, са една разточителност, която не само ни докарва нещастие, но и разстройва предварително бъдещето щастието Комуто тези чувства са станали втора природа, той, разбира се, не може да очаква да се освободи от тях с един замах. Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно. Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И стиснах юмрука си на тази библиотека в моя кабинет, от която академията очакваше нетърпеливо капитален принос.
Срамувах се от безсилието си, и се отървах с уговорката, че за пръв път не може да се разбере всичко, но че не бива да се губи надежда — и тям подобни глупости. Но к01ато тоя човек стискаше ръката ми, с впит в мен поглед на благодарност, и уверен, че дъщеря му може да оздравее, аз едва ли не му извиках: — Набий ме . . . аз те лъжа, лъжа те! Като полупобъркан, аз се завърнах бърже в къщи, за да се скрия с моето безсилно невежество. И стиснах юмрука си на тази библиотека в моя кабинет, от която академията очакваше нетърпеливо капитален принос. Аз, видният лекар, известен, популярен, общопризнат, се хвърлих в креслото, задъхан от плач! Пред собствените ми очи умираше едно младо същество, и аз нищо не можех да направя, за да го спася! Изходът знаех своевременно и исках да се боря. Цяла седмица отивах при бодната, седях продължително при нея, като свой роднина, като се стараех да проникна с догадки в гърдите и черепа й, за да узная причината на нейната слабост, а чувах от нея само това: — Аз зная . .. зная .
към текста >>

Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение.
Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм. Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ . За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен. Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието. Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той. Да се надяваме! С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг. Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята изповед ,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ .
към текста >>

Писание, дето ще намериш утеха и наставление, защото ще трябва да претърпиш голяма мизерия и сиромашия и ще страдаш от гонение.
когато господарят му отсъствал от дюкяна, един чужденец влязъл при него в работилницата, купил един чифт обуща, за които заплатил висока цена, и излязъл. Като се спрял на улицата, този чужденец извикал: „Яков, ела тук“ . Бьоме бил изненадан твърде много като чул името си от този чужденец, и отишъл при него. Тогава непознатият. като фиксирал един мил и проницателен поглед върху Бьоме, казал му: „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик и ще бъдеш друг човек, и светът ще ти се учудва: чети особено прилежно Св. Писание, дето ще намериш утеха и наставление, защото ще трябва да претърпиш голяма мизерия и сиромашия и ще страдаш от гонение. Но бъди сърдечен, защото Бог те люби и е милостив към тебе“ . Чужденецът си скръстил ръцете, погледнал го и изчезнал. Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или Учители, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си. Този разговор направил трайно впечатление на Яков. Той станал по-сериозен и по-замислен, и смирен като дете.
към текста >>

Бьоме се подчинил на съветската заповед и търпеливо мълчал в течение на седем години.
Тази заповед била отменена на другия ден. но конфискували ръкописът на „Aurora“ , като му казали да спре до последната си книга и да не пише повече. Тази постъпка на съвета имала съвсем обратен ефект от онзи, който очаквали: тя накарала мнозина да се заинтересуват за неговите съчинения, за които другояче не биха и чули. По този начин той станал известен на по-образованите от него, от които той извлякъл по-после голяма помощ. за да изразява мислите си. Бьоме се подчинил на съветската заповед и търпеливо мълчал в течение на седем години. Божественият Дух в него не е могъл повече да се въздържа, и той почнал пак да пише. Сега той имал повече свободно време, отколкото по-рано, поради намалението на работата му, но приятелите му го поддържали в нуждите му. Книгите му привлекли вниманието на онези напреднали души, които можели да ги преценят, и той си намерил последователи и между богатите, и между бедните. Една година преди смъртта на Бьоме, старият му неприятел Рихтер подновил гонението си с двойно по-голяма ярост. поради публикуването на: Пътят към Христа.
към текста >>

Той бил в речта си благ, в разговора си непретенциозен, скромен, търпелив и любезен.
На край, след като дал известни наставления на жена си за книгите си, като й казал, че тя нямало да живее дълго след него, — и тя наистина не преживяла много — простил се със семейството си и извикал с усмивка: „сега аз отивам оттук в рая“. Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия свят. По външност Бьоме не правел особено впечатление. Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи. Гласът му бил слаб и с недостатъчна физическа сила, но при все това не изглеждало да е страдал от лошо здраве през живота си. Той бил в речта си благ, в разговора си непретенциозен, скромен, търпелив и любезен. Той бил до висша степен духовен, макар да не бил това, което светът би нарекъл интелектуален. Вътрешното му знание било много дълбоко за обикновения ум. Той знаел напълно, че е грешник и не искал кредит за духовното си знание. Той още поддържал, че всичко, каквото писал, е добил от Бога: „нека не си въобразявам, че съм по-велик или по-добър от другите, казвал той. И като ми се отнеме духът Божи, аз не мога даже да чета, а камо ли да разбирам това, което сам съм написал“.
към текста >>

Вашето търпение и вашето съчувствие трябва да надминават всяко изказване!
Те може-би не почват от момента на раждането на детето, а много по-рано. Нека завърша с един апел на Ледбитър към родителите2): „Какво становище вземате вие спрямо вашето дете? Размислете, че „азът“ на детето е искра от божествения живот. Техните божествени души са ви поверени, не за да господствате над тях и да ги малтретирате или да ги използвате за свои лични цели, но за да ги любите и им помагате да проявят божествения живот. Каква струя от божествена любов трябва да чувствате в себе си спрямо тях! Вашето търпение и вашето съчувствие трябва да надминават всяко изказване! Колко дълбоко трябва да усещате честта, която ви е направена, като са ви ги поверили! Никога не забравяйте, че не трябва да ги считате по-млади от себе си, защото, като души, вие и те сте приблизително еднакво стари, и затова вашето държане не трябва да бъде държане на един себелюбив и свиреп заповедник, но на един дружелюбен помагач. Вашият приятел си остава същият, макар да е облякъл нова дреха. Значи, когато мислите за вашето дете, винаги мислете, че имате една душа в нова дреха. Вие трябва да се опитате чрез изобилна доброта и любов да развиете у детето най-добрите сили и да му помогнете да му прилегне новата дреха“.
към текста >>

В трепа ги обладава нетърпеливото желание да стигнат по-скоро до целта, но щом стигнат там, не знаят, какво да започнат.
Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол. Събуждането им е без бодрост, сънят за тях не е жизнен еликсир, както за онези, които притежават известна култура на мечтанието, на унасянето или на концентрацията. При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят ! В трепа ги обладава нетърпеливото желание да стигнат по-скоро до целта, но щом стигнат там, не знаят, какво да започнат. В дома си непрестанно шетат насам нататък, но в края на деня нищо не се свършва с полза и истински успех! Душевни напрежения . . . и защо? Една машина, която върви празна, когато няма, що да работи!
към текста >>

— Този, който е по-силен от всичко в търпение.
Да чувстваш своето незнание, значи да бъдеш мъдър; да чувстваш своята мъдрост, значи да бъдеш глупец. Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата. Като чиста вода пребивава нерядко правдата в дълбочината на измамата. От подарък, получаван или даван, от постъпка, предстояща да се свърши, времето изпива всичкия .аромат, ако се забави извършването им. Кой е висшият човек? — Този, който е по-силен от всичко в търпение. Правдата е по-светла от слънце: правдата е слънчевият ден на разума, а лъжата — черната нощ на сърцето. Само чистият може в светлината на познанието да види чистото Божество. Злото дело не кипва изведнъж като мляко, то е подобно на огън, тлеещ под пепелта и бавно изгарящ немъдрия човек. Подобен на лунните лъчи, трептящи над водата, наистина такъв е живота на смъртния: знаейки това, предостави да се извърши потребното. Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тези думи съвсем озадачили събеседника му, и той горял от нетърпение да види тази книга.
Мъдрецът го посрещнал много любезно. Още от първите му думи гостът видял, че има пред себе си човек с необикновено дълбоки познания, които съвсем не приличали на книжната мъдрост, която самият той знае.т. У него се събужда все по-голямо и по-голямо уважение към мъдреца, и най-сетне го помолил да му разкаже своя живот и как е дошъл до тези познания. Мъдрецът му разправил за своите търсения, лутания, разочарования, додето най-после намерил голямата вълшебна книга, от която постоянно чете, но която никога не ще може да изчете. Той сега чел едва първите нейни страници. Тези думи съвсем озадачили събеседника му, и той горял от нетърпение да види тази книга. Попитал, не може ли да я види поне от вън. Попитал още, да не е тя от тези стари книги, които са останали още от атлантско време. Мъдрецът му казал: — Тази книга е още по-стара, още по-вълшебна. Мръквало се. Излезли в градината.
към текста >>

Тъкмо по това време е станала и бурбонската реставрация, и той се срещнал с религиозната нетърпимост на ръководните кръгове, поради което напуснал адвокатството и се предал на учителство, което било неговото естествено призвание.
Както заглавието на това съчинение, така и псевдонима са били дадени от невидимия свет, за да се подчертае, че то не е оригинален труд. Малкият Леон е получил първоначалното си образование в училището на Песталоци в Ивердон (Швейцария). Той е изучвал прилежно предметите, предвидени в учебната програма, но особено се заинтересувал от ботаниката, за изучването на която се е губел по цели дни из планините, за да търси екземпляри за хербария си. Като се за- върнал в родния си град, започнал да се приготовлява за адвокатска професия, каквато упражнявали баща му и дядо му. Но още от началото се разбрало, че тая професия не е за него. Тъкмо по това време е станала и бурбонската реставрация, и той се срещнал с религиозната нетърпимост на ръководните кръгове, поради което напуснал адвокатството и се предал на учителство, което било неговото естествено призвание. Заловил се да превежда някои капитални съчинения от французки на немски, като напр. Телемаха, и след това се установил в Париж, дето станал собственик на едно възпитателно заведение за момчета. Тогава бил едва на 24 годишна възраст, обстоятелство, което показва, колко е бил смел и самостоен в своите инициативи. Две години по-късно, той наел един голям салон в улицата de Sevres, дето започнал да чете лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и астрономия. Така, той посветил тогава всичкото си време на учебно-възпитателното дело, като издал и някои учебници и научни съчинения, за някои от които е получил първа премия в Арас, Същевременно е изпълнявал и длъжността секретар на френологическото дружество в Париж и е бил член на дружеството за магнетизъм, месмеризъм и пр.
към текста >>

Такъв е бил човекът, предназначен да основе спиритуалистическата школа в Франция и чиито съчинения (някои оригинални, а други продиктувани от духовния свет) са претърпели безброй издания.
Две години по-късно, той наел един голям салон в улицата de Sevres, дето започнал да чете лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и астрономия. Така, той посветил тогава всичкото си време на учебно-възпитателното дело, като издал и някои учебници и научни съчинения, за някои от които е получил първа премия в Арас, Същевременно е изпълнявал и длъжността секретар на френологическото дружество в Париж и е бил член на дружеството за магнетизъм, месмеризъм и пр. По темперамент той не само не е бил импулсивен и раздразнителен, каквито качества изобщо се приписват на неговите съотечественици, но всякога е проявявал пълно хладнокръвие и голяма предпазливост, а главно, неговите разсъдъчни способности били очебийни. По ръст той е бил по-нисък от среден, добре сложен, с голяма, валчеста, плътна глава, с резки черти на лицето си и със светли, сиви очи. По маниера си, отличавал се със сериозност и мудност в говора и с достойнство в обноските си. Такъв е бил човекът, предназначен да основе спиритуалистическата школа в Франция и чиито съчинения (някои оригинални, а други продиктувани от духовния свет) са претърпели безброй издания. Самият той не е бил нито медиум, нито ясновидец. През петдесетте години на 19-я век, когато Леон Ривайл бил още на 46 годишна възраст, в Европа се разлял като вълна интереса към психическите явления. Несъмнено, тоя интерес е преминал в Европа от Америка, дето през 1848 год. са се прочули сестрите Фокс със своите опити по спиритизма. Манията да се разигра- ват маси се е появила в един период на революционни движения, резултата от които бе идването на Наполеона III, който сам е проявявал не малък интерес към поменатите феномени и е бил във връзка с Алан Кардек.
към текста >>

Всички светове са започнали като вашият, когато са били в най-низшето състояние, но и земята ще претърпи една трансформация, подобна на онази, през която са минали другите.
Всичките светове във вселената са съединени с връзки на солидарност. В. Кое е това, което решава, на кой свет ще се превъплъти духът? О. Степента на неговото издигане. В. Физическото и морално състояние на живите същества от всека сфера (глобус) всякъде ли е еднакво? О. Не, световете, както и съществата, които живеят на тях, са подчинени на закона за прогреса. Всички светове са започнали като вашият, когато са били в най-низшето състояние, но и земята ще претърпи една трансформация, подобна на онази, през която са минали другите. Тя ще стане земен рай, когато хората, които я населяват, станат добри. В. Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното тяло, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното тяло)? О. Да, там и самата тая обвивка става толкоз етерна, че за вас като че ли не съществува. Това е състоянието на най-очистените духове. В. Тогава, според това твърдение, няма ясно определена разграничителна линия между състоянието на подирните инкарнации и чистия дух?
към текста >>

Тогава търпението ми се изчерпа, разсърдих се и му казах, че ще му дам един цер № 1 от чуждестранен дявол, който ще изплаши китайския дявол и ще го изпрати в ада.
Понеже не намерих никаква болест у него, дадох му известно подкрепително и го изпра- тих, но той дойде пак на другия ден и изглеждаше действително болен, макар да нямаше нищо лошо в организма му. Тогава повиках преводача за да ми обясни по-добре това, което пациентът не можеше да ми каже на моя език. От обяснението на преводача се разбра, че пациентът е бил проклет, като му било казано, че ще умре след един месец. Понеже беше млад, по- старах се да му обясня, че нищо няма да му се случи и че глупаво е да вярва такива празни работи: след една седмица ще бъде добре. Но моите думи не му повлияха, защото на другия ден той изглеждаше по-зле. Тогава търпението ми се изчерпа, разсърдих се и му казах, че ще му дам един цер № 1 от чуждестранен дявол, който ще изплаши китайския дявол и ще го изпрати в ада. След това го подложих пет минути на една електрическа батерия, която много го изплаши. Един ден подир това пациентът дойде с усмивка и поиска пак от същия цер, и като приложих още веднъж електрическата батерия, той си отиде излекуван. Не се съмнявам, че, без това лечение, той щеше да се остави да умре. Чрез самовнушението могат да се обяснят некои от многото жертвоприношения, които още се пазят в някои страни, макар и безполезно. Такова едно жертвоприношение видех в Китай, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва.
към текста >>

Мирът на сърцето се явява като последица от търпението и вярата.
Его защо Христос е казал: „ако не бедете като децата, няма да влезете в Царството Небесно“ или Малкут, т. е. Царството на знанието (Матея — 18; 3). Ние ще почнем с Кабалата, която обединява Берешит и Меркава, Гематрията и Темурата. ВТОРИ УРОК Кабалата, целта и метода й За да изучите Кабалата, необходимо е да имате пълно душевно спокойствие и сърдечен мир. Спокойствието на духа произтича от увереността. Мирът на сърцето се явява като последица от търпението и вярата. Без вяра, науката възбужда съмнение. Без наука, вярата води към предразсъдъци. Като се съединят, и двете стават достоверни, но при все това, те не трябва да се смесват. Предметът на вярата е хипотезата и става достоверност, когато хипотезата се налага с очевидност или когато е доказана от науката. Науката утвърдява фактите, а чрез повтарянето на фактите тя става закон.
към текста >>

Освен чувственост и преданост към всички наклонности, без оглед на някакво размишление, такива момичета се характеризират обикновено и с любвеобилен, търпелив нрав, както и с безпристрастие и горещо привързан характер.
Обикновено, ако и не винаги, и средната фаланга на такъв палец е относително по-силно развита, но тогава често това скептично, непостоянно дете ще дава обяснение с ослепителна логика за своята нерешителност. Каква перспектива се разкрива за здравомислещия баща и възпитател, ако би могъл да обърне внимание на подобни признаци и би съумял, поне до известна степен, да смекчи показаните от тях лоши качества, чрез целесъзнателен метод, чрез влияние на детето! В този случай трябва да се усили самосъзнанието на детето, да се отслаби покорността му и да се затвърди волята му. Въобще малък, сух и оскъден палец означава всякога нерешителен дух на респективното дете, което при всяко нещо, дори и при най-обикновените работи, е така колебливо, както една слаба тръстика пред вятър, до колкото решението почива не само върху чувствата и инстинктите, но и на една разумна разсъдливост. Подобен палец по-рядко се среща у момчета, отколкото у момичета, и в периода, когато обикновено настъпва половата зрелост, често става причина за всякакви безумно любовни чудеса, що създават така много главоболия на родители, на възпитателя и на лекаря. Освен чувственост и преданост към всички наклонности, без оглед на някакво размишление, такива момичета се характеризират обикновено и с любвеобилен, търпелив нрав, както и с безпристрастие и горещо привързан характер. И тук също, поради това, че тия наклонности се знаят дълго преди настъпване опасния период, ще можем успешно да се противопоставим и по такъв начин да запазим от страшната развала много добри и невинни деца. (Следва) ____________________________________________________________________________ 1) Всички фигури, за които се говори в тая статия, са поместени в I-а годишнина на списанието. АСТРОНОМИЯ Големите изригвания на слънцето В The Astrophysical journal е посветена една специална студия за гигантското изригване на слънцето, подобно на станалото на 15 юли 1919 г. Ние ще приведем тук описателната част от тази студия на г. Едисон Пти, т. е.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А законът в природата е, че тя не търпи еднообразието в прогресивна и възходяща степен.
Това е вътрешното им развитие: най-първо, съвременните народи трябва да определят, в какво да вървят и към каква цел да се стремят. Те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са и удоволствията. - С една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле. те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път. Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна.
към текста >>

Възцарилата се тишина свидетелстваше за дълбокото почитание към щъркела, отдаваемо му за неговата мъдрост, добита от ред тежки преживявания, изнасяни със стоическото търпение на средновековен християнски мъченик.
И на Голгота с мен докат се озоваха, все този глас зловещ дочувах да звучи: „душа-титан, влачи веригите, влачи! “ . . . Иван ТОЛЕВ ПОЗДРАВ ОТ ГОРАТА (Продължение от кн. I—II и край). Възцарилата се тишина свидетелстваше за дълбокото почитание към щъркела, отдаваемо му за неговата мъдрост, добита от ред тежки преживявания, изнасяни със стоическото търпение на средновековен християнски мъченик. — Разбирам вашата болка, разбирам и вашето сега намерение, и при все това аз бих желал да ви отклоня, за да не съгрешите пред Бога. Като казвам: да не съгрешите, изхождам не от обикновеното понятие на тази фраза. Знайте, любезни братя и сестри, че когато Великият Създател е почнал да твори видимият и невидимият светове, турил е за основа най-великото свое качество — любовта, като крайъгълен камък на мирозданието. Тук кълвачът, познат отчаян атеист, но пък ревностен защитник на личното право и свобода, нервно прекъсна ораторът, без да поиска думата. — Преди всичко, моите искрени и дълбоки почитания към беловласия наш стар, по-стар и от дедите ни, приятел.
към текста >>

По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата.
Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения. Мислите ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви? Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят.
към текста >>

А за да действате с любовта, ще ви бъде нужно предварително да възпитате в себе си всички добродетели, като: търпение, кротост, смирение, правда, истина, смелост.
Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план. А този план — това е всемирна хармония между всички живи твари на Създателя. Когато разберете това, тогава днешните борби, вражди и алчност. ще паднат в краката ви, като дрипи. Всеки ще иска да участва в реализирането на божествения план, като действа с любовта. А за да действате с любовта, ще ви бъде нужно предварително да възпитате в себе си всички добродетели, като: търпение, кротост, смирение, правда, истина, смелост. Самия факт на лично усъвършенстване и служенето на едно дело, което няма по-велико от себе си, защото то е лично дело на Създателя, ще ви издигнат в собствените ви очи; тогава ще добиете най-здравия критерий за разумен живот. Не мислете, че светът окончателно е създаден, не. В него има още много да се създава. Искате ли това да разберете? Не се съмнявам в това ваше желание, защото вие всинца сте интелигентни, а интелигентното същество не може без духовна дейност.
към текста >>

помоли да имаме още малко търпение;той поиска да опита действията на друго размишление (медитация).
От този момент тя по-вече не употреби килнерова навес. След това опитът се повтори при гласно изговаряне на „Отче наш“. Синята възходяща топка пак се видя от наблюдателката, а скоро след това тя съобщи, че от главата на г. Ζ излиза една фунийообразна синя светлинна фигура, която достига до тавана. След като г-жа P., поради това прецизно съобщение, ни се яви като една особено добра наблюдателка, г-н Z. помоли да имаме още малко търпение;той поиска да опита действията на друго размишление (медитация). Едва що беше почнал, г-жа Р. съобщи следното забележително явление: „виждам един предмет с два остри върха, розовочервени крила, в средата валчесто тяло, изглежда почти като голяма птица. Тези явления се повтарят и отлетяват към: тавана“. На въпроса ни, каква е големината на хвъркатото нещо, г-жа Р. отговори: „доста голямо, около 80 сантиметра широчина“.
към текста >>

Като безпристрастен и търпелив наблюдател, вие ще присъствате на тая постройка на материалната обвивка от душата, която я оживява, и тогава ще констатирате, че носът е последната черта, която душата обрисува и установява.
* * * От факта, че носът е синтез на лицето и главна характеристика на човешкото същество, произтича, че тая черта на лицето се спира да вземе окончателната си форма, само когато съществото е достигнало до зрелостта си и до последната си морална еволюция. Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване. Това значи, че устата е главния орган на живота на инстинкта и понеже тоя живот започва с оня на индивида и предхожда другите съществувания, органите му трябва да се родят с него и да се приготвят да се свиват за всичките му функции. По същото това време, органите на умствения живот, които се събуждат много по-късно — носът, окото и ухото — са неопределено обрисувани и, още несвойствени на активното им функциониране, те като че ли сънуват. Следвайте вървежа на времето, и вие ще видите лицето на малкото същество да се видоизменя бавно, да се прояснява; ще видите смътното очертание от първия ден да се обрисува все по-ясно в една необходима прогресия, за да се изразят способностите. Като безпристрастен и търпелив наблюдател, вие ще присъствате на тая постройка на материалната обвивка от душата, която я оживява, и тогава ще констатирате, че носът е последната черта, която душата обрисува и установява. Има хора, които довършват носа си по-скоро от другите, понеже душите не достигат до целното си развитие в един и същи период от време има артисти, които работят по-бърже; това зависи от много причини, от индивидуалната сила на душата, от средата, е която тя се развива, и от възпитанието, което получава. Майсторът се познава по работата. Но бъдете уверени в едно, а именно, че когато носът не претърпява по-вече изменения и е определен от доста точни и ясни линии, когато, с една реч, е взел един доста очертан характер, съществото вече е достигнало до пълното развитие, до което първоначалната сила на душата може да достигне, по- следният камък на зданието е поставен, разцъфтяването на силата, която виждате пред себе си, е пълно. Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен покой не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията! Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта.
към текста >>

I — II) Малък палец означава всякога признак на търпеливост, следствие на изключителното владение от чувствата; в такъв случай, подобни деца разсъждават повече по моментни внушения, отколкото чрез разумна разсъдливост.
Формата на всяка цифра и на всяка буква има своя математическа причина и йероглифическо значение. Идеите, неразлъчни от числата, при събирането, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност. Така, книгата на Еноха е аритметика на мисълта. (Следва). Προф. Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. I — II) Малък палец означава всякога признак на търпеливост, следствие на изключителното владение от чувствата; в такъв случай, подобни деца разсъждават повече по моментни внушения, отколкото чрез разумна разсъдливост. Голям палец означава противното на това: респективните деца тогава се ръководят повече от ума си, отколкото от чувствата си. От това следва, също, че подобни деца търсят повече уединение, затварят се в себе си, отбягват общите игри ; с една дума, те се движат повече в кръга на идеите, отколкото в тоя на чувствата, и там се усещат добре. За избора на професията от казаното изхожда следното: деца с малък палец се възпитават не за професия, която предпоставя големи усилия за духа и изисква голяма самостоятелност, и не за кариера, при която ще бъдат повикани на времето си да заемат ръководни постове, тъй като те не ще се чувстват щастливи, благодарение силата на преобладаващата им чувственост, и не ще отговарят на поставените им изисквания. Съвършено противен ще бъде случая при деца с голям палец: подобни деца са призовани само за професии, в които мъжът трябва да държи местото си с ум и с дух, с енергия и със самосъзнание. Когато в една детска ръка са съединени равни пръсти с малък палец, то ни позволява да заключаваме винаги за наличността на скрити способности към различни изкуства.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Очаквам със доверие и нетърпение отговора Ви, и ако Вие намерите за нужно, ще дойда драговолно в Париж и всякъде, дето ми посочите.
С дъщеря ми, Бог и Вие бихте се смесили във мисълта ми. Прочитането на прекрасните Ви съчинения ми внушиха мисълта да възложа надеждата си върху Вас, със увереност, че Вие можете да направите това, което искам, и с надежда, че бихте благоволили да приемете благосклонно молбата на една бедна майка, която въздиша да намери отново изчезналото си дете, но не и умрялото. Бъдете толкоз благодетелни към тая опечалена и незнаеща майка. Вие, които имате светлина, осветете я, помогнете й в моралната й мъка: тази е най- хубавата милостиня, която бихте могли да й дадете. Голямото ми желание да се вдълбоча в тия мистерии не е едно суетно любопитство; то е силна, реална, единствена нужда, от която само смъртта би могла да ме освободи. Очаквам със доверие и нетърпение отговора Ви, и ако Вие намерите за нужно, ще дойда драговолно в Париж и всякъде, дето ми посочите. Благоволете, знаменити учен, да приемете предварителната ми благодарност и най-добрите чувства на Вашата смирена Р. П р и м о 2). Аз възпроизвеждам текстуално и това писмо, както предшестващото, без да зачеркна похвалните изрази на мой адрес: както казах по-горе, усещанията на празните суетности ми са непознати и аз съм навикнал отпреди повече от половин век на такива титли, които не ме трогват. Абсолютното убеждение на астронома е, че ние всички сме само атоми от най-малка важност. Но тия изрази на уважение от страна на четците към един автор, който и да е той, оправдават изказаното доверие и вяра към него и трябва да се зачитат. Уви!
към текста >>

Можем ли да минем крак нея или пред онази на Савонарола във Флоренция, или пред онази на Стефан Доле в Париж, без да изпитаме една тръпка на ужас от тази религиозна нетърпимост?
Теологическото небе трябва да се съгласува със астрономическото, под страх да изгуби правото си. Дългът на всеки честен човек е да търси лоялно истината. В нашата епоха на свободно обсъждане, науката може спокойно да изучва, при пълна независимост, тази най-важна проблема. Ние можем да си спомним, не без горчивина, че през нетолерантните векове на инквизицията, тези издирвания на свободната мисъл са отвеждали апостолите им на ешафода. Хиляди хора са били изгорени живи за техните мнения: статуята на Джордано Бруно ни ги напомня в самия Рим. Можем ли да минем крак нея или пред онази на Савонарола във Флоренция, или пред онази на Стефан Доле в Париж, без да изпитаме една тръпка на ужас от тази религиозна нетърпимост? А Ванини, който бе изгорен в Тулуза, или Михаил Серве, изгорен от Калвин в Женева? — и пр. и пр. Твърдяха това, което не се знаеше, и налагаше се мълчание на търсителите, а това именно най-много забави напредъка на психическите науки. Не противореча, че това изучаване не е необходимо за практическия живот.
към текста >>

В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде.
Напредък в размишлението Когато се молиш, не бъди като слуга, който работи само за заплата, а искай чиста, неегоистична любов и възможност да се върши чрез тебе божието дело. Щом почувстваш присъствието божие, остави се напълно на Него в благоговейно мълчание. При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно, спокойно настроение. Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението. Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша. Търпи спирането на божията утеха. Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови. Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля. Предай своя живот на Бога, забрави себе си.
към текста >>

Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша.
Щом почувстваш присъствието божие, остави се напълно на Него в благоговейно мълчание. При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно, спокойно настроение. Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението. Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша. Търпи спирането на божията утеха. Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови. Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля. Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето.
към текста >>

Търпи спирането на божията утеха.
При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно, спокойно настроение. Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението. Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша. Търпи спирането на божията утеха. Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови. Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля. Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността.
към текста >>

Тогава е нужно търпение, спокойствие и верност на взетите решения.
„Огънят ще покаже делото на всекиго“ (I Коринт. 3, 13). Душата не може да се въздигне само чрез стремежа на падналия човек, който още твърде много обича себе си, а и чрез действието на Бога. Това не противоречи на свободната воля на човека, защото Бог действа само тогава, когато в началото душата даде пълно съгласие. След това почват страдания, конто разрушават, горят, очистват и калят душата, която не е разбрала задачите на Бога. Тогава е нужно търпение, спокойствие и верност на взетите решения. Без посвещение, никой не може да види Бога. Затова ние трябва да търпим, за да се очистим. Всички, всички са призовани към тази славна цел, да гледат Бога и да Го вкусят още тук, на земята. Аз казвам Бога, а не Неговите дарове, блага, защото те, колкото и скъпоценни да са, не могат да удовлетворят душата. Това може да направи само Бог, който е източникът и дарителят на всички тия блага.
към текста >>

Затова ние трябва да търпим, за да се очистим.
Душата не може да се въздигне само чрез стремежа на падналия човек, който още твърде много обича себе си, а и чрез действието на Бога. Това не противоречи на свободната воля на човека, защото Бог действа само тогава, когато в началото душата даде пълно съгласие. След това почват страдания, конто разрушават, горят, очистват и калят душата, която не е разбрала задачите на Бога. Тогава е нужно търпение, спокойствие и верност на взетите решения. Без посвещение, никой не може да види Бога. Затова ние трябва да търпим, за да се очистим. Всички, всички са призовани към тази славна цел, да гледат Бога и да Го вкусят още тук, на земята. Аз казвам Бога, а не Неговите дарове, блага, защото те, колкото и скъпоценни да са, не могат да удовлетворят душата. Това може да направи само Бог, който е източникът и дарителят на всички тия блага. Съкратено изложил от немски : П. Г. Пампоров.
към текста >>

Търпение и постоянство, всичко ще Ви бъде обяснено.
Име по две имена върху всеки талисман. 72-те имена дават, прочее, 36 талисмани За да разберете 21-ият ключове на буквите и 4-те редици на рисуваните числа, трябва да си послужите, с едно старо италианско таро. Лесно ще го намеците в Марсилия. Като се снабдите с едно, пишете ми, и аз ще Ви науча как да го употребявате. Докато чакате, препрочитайте моите книги и вижте, дали не съм възпроизвел в тях някои аналогични фигури на тия на големите и малките ключове. Търпение и постоянство, всичко ще Ви бъде обяснено. Сега отговарям на Вашите въпроси: 1. Различните степени на чистота на духовете съответстват на заслугите и работата им, за да отговорят на милостта. Първоначалният грях е моралното разложение на целия човешки род. 2. Духовете се издигат от степен на степен чрез доброволното и пълното пожертване на егоистичните си наклонности от низша степен. 3. Възцаряването на човечеството, т. е.
към текста >>

Споменат за миналото е тогава безполезен и прави по-малко заслужило търпението в пожертването.
Тя ще Ви покаже да видите, от къде съм тръгнал, за да стигна на свещената планина. Вие сте изненадан от дара на езиците, който изглежда да е притежавал астрална светлина. Но понеже тя е общо огледало на въображенията и спомените, не трябва да считате странно, ако някой силен субект може да чете отговорите, които си мислите. Аз бях свидетел на едно съвсем сходно явление, когато медиумът написа на латински един дребен отговор, за който си мислех, и само като го запитах. Превъплътяването за покаяние е една милост за прошка и предполага всякога предварително приемане. Споменат за миналото е тогава безполезен и прави по-малко заслужило търпението в пожертването. Пишете ми повече подробности за Вашия болен — не е ли изпитал голям страх? Няма ли някои тайни и самотни навици? Това е необходимо да се знае. Ако в неговия случай има само едно флуидично омагьосване, сигурен съм, че ще го излекувам. Кажете ми от какво страда и какво е умственото му състояние.
към текста >>

Методът, който ми искате, е: да не изучвате всичко отведнъж и бъдете толкова търпелив, като да сте вечен на земята.
Таро е ключът на буквите и числата, а 36-те талисмани са ключът на таро. Изяснителният текст на талисманите, буквите, числата и таро е Сефер Йецира. Всичко това ще Ви се покаже. Благодаря, за дето ми изпратихте Вашето строго и благородно лице. И аз ще Ви изпратя моето, и за напред ще се виждаме. Методът, който ми искате, е: да не изучвате всичко отведнъж и бъдете толкова търпелив, като да сте вечен на земята. Започнете с числото 1 и с буквата Алеф, фокусникът на таро, асото на жезъла или пръчката на Моисея, с първата глава на моята догма и обред, с първата глава от книгата на Сен-Мартен: „Естествена картина на отношенията“ и пр., с първия от сефиротите или Кетер, и направете от всичко туй едно резюме, което ми изпратете, и аз ще Ви упътя, ако сте се отклонили. Така ще следваме и за другите числа. Болният, за когото ми писахте, е пострадал просто от епилепсия. Както предполагах, той е почувствал голяма уплаха, поради крайната чувствителност на нервния му апарат. Тази изключителна чувствителност се причинява често от преждевременни и тайни навици или от глупавите действия на дойките, които приспиват децата чрез гъделичкане на половите им органи.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява.
Попов Мистични фрагменти Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина. В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
към текста >>

Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите.
В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог.
към текста >>

Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание.
“ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките.
към текста >>

До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е.
всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди.
към текста >>

Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята.
Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог. Реална илюзия за посредственото мнозинство е разстоянието между субекта и истината, което разстояние с течение на времето, по закона на еволюцията, постепенно-постепенно се скъсява, до като се стигне до онова положение, че субект и истина се слеят. * Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е.
към текста >>

Това все пак са области от грамадно простяжение в сравнение с малките области на времепространството, в които се разиграва историята на човечеството, така че изчисленията на нашите инженери биха претърпели само едно несъществено изменение.
На тяхно място дохожда нов един основен закон, в който, под един едничък израз, се обединяват всички явления на притеглянето и на инертността. Той гласи: световната линия на една субстанциална точка е една геодетична (най-права) линия в времепространствената непрекъснатост. SRP важи само като специален случай на ARP за свободни от гравитация, т. е. далеч отстоящи от всякакви маси части на времепространството. Може още да се каже, че SRP важи в такива малки области на времепространството, че с доста голямо приближение, пространството в тях може да се сметне като равно (евклидно), а скоростта като постоянна. Това все пак са области от грамадно простяжение в сравнение с малките области на времепространството, в които се разиграва историята на човечеството, така че изчисленията на нашите инженери биха претърпели само едно несъществено изменение. Скоростта на светлината бива постоянна само в свободното от гравитация пространство, иначе тя е в зависимост от извитостта му. Както ходът на часовниците, тъй също и течението на времето в всички природни явления бива повлияно. С смела фантазия може да се каже: в различно извитите области ние „живеем“ различно бързо, така че докато, от двама близнаци, единия след своето завръщане ще мяза още на училищно дете, неговият брат може да е вече старец с побелели коси. В особеност, обаче, изпъкват три важни и сравнително лесно измерими ефекти, от чието откриване зависи потвърждението ARP: на 1) един светещ пламък, напр. един натриев пламък, който на земята изглежда жълт, бидейки на слънцето (значи, в едно поле на по-силна гравитация, т. е.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби?
Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда . . . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби? Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдейства за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради? Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика“, т. е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една, много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант“. . .
към текста >>

Напротив, справедливостта, благоволението, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве.
Особено трябва да внимава Лайката, учителят, бащата, защото страхът за децата твърде силно и убийствено влияе върху тях, като по-чувствителни. Има много случаи, когато страхът у децата причинява именно туй, което без този страх не би се случило. Затова трябва да окръжаваме децата с мъдри и мощни мисли, които да ги направят способни да посрещат злото и да го побеждават. Изобщо страхът, раздразнителността, скъперничеството, алчността, гнева, ревността, злобата, постоянното критикуване, силните низки желания и др. подобни състояния действат разрушително върху организма и причиняват според степента и силата си, по-силни или по-слаби болести. Напротив, справедливостта, благоволението, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве. „От самия човек зависи, дали неговия дух да живее в една къща от растящо величие и красота или в бедна колибка, която трябва да се срути скоро в развалини“. От чертите на лицето, от гласа и движенията може да се заключава за действията на мисълта, както и ако знаем известно състояние на духа — ние можем да предвидим последиците. Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните. Затова трябва да се освободим от внушението какво всички хора, щом встъпят в известна възраст, трябва да се считат за стари. Защото самото внушение ги прави наистина такива.
към текста >>

което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила.
Не чрез изучване на болестите и техните признаци, а чрез постоянно и живо съзнавания идеал на съвършено здраве и хармония, ние ще достигнем и ще осъществим пълното здраве. Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят. Веселото сърце е най-доброто лекарство. „Бъдещият лекар ще цери не толкова тялото с лекарства, отколкото душата с правила“. Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и физическата бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз. което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила. Защото Бог е Дух, който не знае болест. А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“. „Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс. 37, 4). Остави вярата, че бъдещето ще ти донесе добро; влез сега в истинския живот и ти ще достигнеш и осъществиш още сега всички блага.
към текста >>

До това може да се достигне само с изучване и търпение.
Не съдят ли за това по външността и по форма та? Защо да не става същото и за човека? И като видят такъв нос, такова чело или такава уста, защо да не се каже основателно: този човек е лош, лицемерен и гневлив? Забележителните черти в характера на човека са също тъй възприемливи за окото на наблюдателя, както слънцето всред пладне. Да се определят всички дълбоки и деликатни нюанси на природата му е по-мъчно, понеже човекът е възхитителна хармония, образувана от безкрайно количество модулации, които се изменят в всека индивидуалност. До това може да се достигне само с изучване и търпение. Но, без да се заблуждаваме, вдълбоченото познаване на човека може да се придобие само след едно дълго ученичество, а всяко ученичество е мъчително и трудно. Когато човек е достигнал да се сдобие с необходимата опитност, той притежава грамадната възможност да може да тълкува тия движения на симпатия и антипатия, на които всеки е по-вече или по-малко предмет в течението на живота си. Хората притежават силата, с помощта на която могат да се предпазват от притегляния или отблъсквания, на които са често жертва. Бащи, които трябва да изберат зет, моми, които трябва да се омъжат, господари, които търсят слуги или работници, повярвайте ме, не правете своя избор слепешката, изучвайте физиономията на ония, които трябва да вземат сериозно участие в интересите ви и в съществуването ви: вашата сигурност и щастие зависят от тях. И вие, военни началници, съдии, професори, директори на разни заведения, институти, всички вие, на които е предоставено да раздавате правда, дайте си труда да изучите хората, които сте се завзели да съдите или водите!
към текста >>

Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога.
Справедлива е тая теория, потвърдена от фактите. Тя е материализация на онова божие слово, което иска, всякой да получи според делата си. Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени. Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога. Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила. И те не искат нищо по-вече, освен да ни служат за ръководители и да ни останат приятели. Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност.
към текста >>

Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже!
. . IV. Как тихо вред е и покой, нощ ясна — тишина; но Боже мой, във мисли рой бди моята душа. * Душа ми, странница е тя, пътува по света, като предвестница звезда за нови небеса. Из „На прага стъпки“: I. В усмивката на пролетния ден снегът стопен от стрехите в градината се стича. Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже! II Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта —- от всички минало най-рано през портите на пролетта! * Ела ми научи душата как да цъфти в снега и тя, и да извади из земята сълзиците на радостта. III През рамо хвърлих чашата световна, разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега и — нейна жрица — понесох тежкото й бреме. * И влязох с теб да служа служба мирна на хубостта вжв храма, — души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV Тука е тихо.
към текста >>

Студът е бил нетърпим, снежните пропасти ужасни, но и куражът на изследваните бил несломим.
Върхът Еверест висок 8840 метра, е прицелната точка, към която „са се стремили храбрите и неуморими туристи. Мъчнотиите на тяхното пътуване са безбройни и неописуеми, Дадени били и жертви, но това никого от живите не отчайвало. Всички носели особени предпазителни маски, пълни с кислород, за да може да поддържат дишането си. Поради силно разредения въздух, от всички пори на тялото изтичала кръв. И против тая опасност били взети надлежните мерки. Студът е бил нетърпим, снежните пропасти ужасни, но и куражът на изследваните бил несломим. Чуждият печат още не ни е дал всичките сведения за крайния резултат на тая гигантска експедиция. Нова организация. Под председателството на Фиевец, астроном, принадлежащ към кръжока за психо биологични изучавания в Брюксел, основана е в същия град една „национални федерация на дружествата за психически издирвания“. А председател на поменатия кржжок си остава академика А. Рюто. Психистите във французка Африка.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Рицари в блестящи брони и дами в скъпи облекла пълнели залите, а долу в яхърите богато накитени коне, до които имало слуги в светли премени, цвилили и ритали земята, като нетърпеливо чакали започването на турнира, което очаквало само появяването на домакина Тръбите свирели, но Бъркхарт се не виждал.
„Глупец, казало то, нима искаш да ме уплашиш? Или сега ще прокълнеш тогова, от когото получаваше всичко, що желаеше? Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на рицаря След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители. Рицарят се върнал в къщи и се заключил в спалнята си. В замъка Толенщайн всички чакали да се почне големия турнир. Рицари в блестящи брони и дами в скъпи облекла пълнели залите, а долу в яхърите богато накитени коне, до които имало слуги в светли премени, цвилили и ритали земята, като нетърпеливо чакали започването на турнира, което очаквало само появяването на домакина Тръбите свирели, но Бъркхарт се не виждал. Слуги постоянно били пращани до стаята му, но те намира и вратата му заключена и никой им не отварял. Най-после Юлия изгубила търпение, отишла към стаята със стиснати юмруци, но нейните удари не предизвикали отговор. Тогава тя заповядала да разбият вратата. Ужасна гледка се открила пред погледа й. Бъркхарт фон Толенщайн лежал мъртъв на леглото си.
към текста >>

Най-после Юлия изгубила търпение, отишла към стаята със стиснати юмруци, но нейните удари не предизвикали отговор.
Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на рицаря След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители. Рицарят се върнал в къщи и се заключил в спалнята си. В замъка Толенщайн всички чакали да се почне големия турнир. Рицари в блестящи брони и дами в скъпи облекла пълнели залите, а долу в яхърите богато накитени коне, до които имало слуги в светли премени, цвилили и ритали земята, като нетърпеливо чакали започването на турнира, което очаквало само появяването на домакина Тръбите свирели, но Бъркхарт се не виждал. Слуги постоянно били пращани до стаята му, но те намира и вратата му заключена и никой им не отварял. Най-после Юлия изгубила търпение, отишла към стаята със стиснати юмруци, но нейните удари не предизвикали отговор. Тогава тя заповядала да разбият вратата. Ужасна гледка се открила пред погледа й. Бъркхарт фон Толенщайн лежал мъртъв на леглото си. Чертите на лицето му били обезобразени — като на смъртник, умрял всред ужасна агония. Около врата му било завързано вжже от жълта човешка коса с която той бил удушен.
към текста >>

Аз разбрах значението на това видение: че България ще претърпи поражение и неприятелски войски ще нахлуят в България, ако влезе във войната.
Тези войски след няколко време напълниха площада и след това се упътиха да влязат в двореца през западната врата. Точно в този миг видението изчезна. Цял разтреперан от това страшно, злокобно видение, постоях, потънал в тежки размишления, още малко в леглото, станах и разказах на жена си и децата за това видение. Те всички се замислиха загрижени за участта на България. Записах го и в дневника си. Аз разбрах значението на това видение: че България ще претърпи поражение и неприятелски войски ще нахлуят в България, ако влезе във войната. За нещастие, същия ден — 10/IХ 1915 се оповести мобилизацията на българската войска. Дълго мислих, — да явя ли на властта за видението или да се въздържа. Жена ми ме съветваше, да си мирувам, за да си не напакостя, защото ще ме обявят за луд и ще ме арестуват. Така и сторих. Тъкмо след три години видението се сбъдна, както вече всички знаем.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнъж небето на земята и, затова, немат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин.
Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея. Тогава, нека бъдат уверени, синархическата форма на социално и държавно устройство ще им се види като напълно естествена и даже ще се удивляват, от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък. Почти същото обяснение трябва да се даде и на хората от противоположния лагер, т. е. на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнъж небето на земята и, затова, немат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин. Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа. Развитието на всеки жив организъм върви постепенно, по етапи. Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период. Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод. Същият закон действа и в развитието на обществения организъм: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата.
към текста >>

По тая история са издадени досега няколко книги на немски, английски и френски, които са претърпели много издания.
А съществуването на невидимия свят е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора. Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски свят. Даже и у нас „учените пролетарии“, след гаврите си с „спиритизма“ и „ясновидството“, не могат да. издържат силата и интереса, с които се налагат новите разкрития из областта на окултизма: разни български публицисти, смаяни от тия разкрития, сами ги разгласяват между народа 1). За да осветлим нашите четци по тоя въпрос и с това да допринесем за просветата на широката публика у нас, ние ще изложим тук, на късо, историята на прочутата ясновидка от Префорст Фредерика Хауфе 2). По тая история са издадени досега няколко книги на немски, английски и френски, които са претърпели много издания. Но най-известното съчинение по тоя предмет е онова на Д-р Юстинус Кернер, който в продължение на около три години — от 25. ноември 1826 г. до 2. май 1829 год. —е живял съвместно с ясновидката и е имал пълна възможност да наблюдава и изучи всички проявления на нейните чудни способности.
към текста >>

Като резултат на тия грижливи, търпеливи и дългогодишни изследвания в областта на духознанието, имам събран доста интересен материал от научно значение за читателите, който смятам да изнеса последователно в печата за да дам повод и на други любители и изследвани да проучат непосредствено тая материя и да се изкажат по нея.
КОЛАРОВ — Плевен. Къде и как живеят умрелите (По лични наблюдения) По въпроса: „има ли живот след гроба“ се водят полемики и издирвания от незапаметни времена. За едни изследвани той е разрешен в положителен, за други в отрицателен смисъл. — За мене, който бях отрицател на всичко мистично до 33 годишната си възраст, от преди 20 години е разрешен в положителен смисъл. Следователно, след 20 годишно спокойно, критично и старателно изследване на този въпрос, чрез лично и непосредствено сношение с обитателите на невидимия мир, за мен въпроса е разрешен, че има живот след гроба. Като резултат на тия грижливи, търпеливи и дългогодишни изследвания в областта на духознанието, имам събран доста интересен материал от научно значение за читателите, който смятам да изнеса последователно в печата за да дам повод и на други любители и изследвани да проучат непосредствено тая материя и да се изкажат по нея. В книжка I година II на „Всемирна Летопис“ под надслов: „Какво ще станем след смъртта“ от Буе де Вилие, е напечатана една преводна статия, в която доста правдиво и обширно е описан начина на умирането на човеците, събуждането на духовете и формиране на съзнанието им за новия духовен живот. Понеже в нея автора е сложил точка на изложението до „съзнанието на духовете и приготовлението им за новия духовен живот“, аз намирам интересно и уместно да продължа изложението от тая точка и да опиша, къде и как живеят духовете на умрелите човеци в задгробния мир. Това списание е резултат на личните ми и непосредствени издирвания чрез изслушване обясненията на духовните обитатели, познати и непознати, скорошни и отдавнашни. По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там. След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята.
към текста >>

А туй от горди натури не се търпи.
— Нима? огорчи се сестра Елисавета. Ах, колко ми се иска да опростя живота си! — Това съвсем, не е мъчно, но работата не е само в тоалетите и маниерите, а как гледате в душата си на хората. Вие твърде много се стараете да разберете от другите, че сте великодушна. А туй от горди натури не се търпи. Сестра Елисавета искрено се изплаши. — Боже мой! Как да премахна туй? извика тя. — По-малко мислете и не се надувайте, не си казвайте: „ето аз напра- вих добро, колко съм добра“.
към текста >>

Такъв човек не търпи да го караш насила да работи и не може да пренася превъзходството на другите.
А вие все не разбирате. Не, вие сега изслушайте до края, вгледайте се в меня и разберете най-после, какъв човек стой пред вас. Или вие съвсем ослепяхте? Не виждате ли, че аз съм един жалък, нищожен в своята злоба човек. отровен от злобата си, смазан от живота? Такъв човек не търпи да го караш насила да работи и не може да пренася превъзходството на другите. И вие, прекрасна, великодушна, светла, искахте да стоплите до сърцето си тая змия и сега се чудите, за дето ви ухапа тя! Нали? О, колко ви ненавиждам. Махнете се, махнете се! Аз не гарантирам за себе си.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едно нещастие за нашата цял е, че науката днес се намира на такава точка, когато трябва да претърпи една революция, тъй че всеки опит да постигнем нашата цел ни принуждава да разгледаме научни теории, които се намират още в ембрионалната (зародишна) стадия.
Практически, модерната химия е отхвърлила ал химията като физическа невъзможност; ето защо би изглеждало, че ще бъдем принудени да търсим нашето решение в областите на още неизследваната наука или пък дори в областта на психическата наука. Алхимията може грубо да се определи като учение, според което всичката материя в вселената може да се сведе към един основен елемент, а вследствие на това, никоя особена форма на материята не остава неизменна. От тук следва теорията за превръщането на субстанциите, сир. обръщането на желязото в злато и т. н. Туй включва теорията, че човешкото тяло би могло да се обърне в най-съвършената форма на живота или, с други думи, да стане безсмъртно. Едно нещастие за нашата цял е, че науката днес се намира на такава точка, когато трябва да претърпи една революция, тъй че всеки опит да постигнем нашата цел ни принуждава да разгледаме научни теории, които се намират още в ембрионалната (зародишна) стадия. Тук би могло да бъде уместно да проследим най-новото развитие на атомичната теория. Според теорията на Исак Нютон, атомът е бил смятан като една мъничка частичка от един даден елемент, тъй малка, че не може по-нататък да се дели, и тъй твърда, че не може да се чупи и разрушава (Coodeve’s Manual of Mechanics). Понеже съществуват много различни елементи, трябва да има и съответно разнообразие от атоми, и ето защо, според тази теория, не би могло да има една, обща на всички елементи, субстанция. Туй изглежда като една ми го правилна дефиниция на атомичната теория, както тя е била разбирана към края на деветнадесетото столетие, теория преодоляна по-сетне от въртежната теория на Хелмхолц и на покойния Лордм Келвин, който описва атома като една мъничка вихрушка или въртеж на етера, при което разните свойства на материята се дължат на размера и скоростта на въртежа. По-новите теории приемат, че материята е образувана от многобройни положително и отрицателно наелектризирани частички, чието взаимодействие произвежда всичките нейни разнообразни свойства, при което атомът е равносилен на сбор от малки отрицателни и големи положителни частички (Lectures on „The Properties of Matter“ by Professor Sir J.
към текста >>

Те ме поносиха малко, но скоро товара им дотегна и като ме сложиха на пясъка, казаха ми, че ще идат да напълнят един мех с вода на извора, който виждат недалеч, а аз да мълча и да ги чакам търпеливо.
Ако бях слушал наредбите на лекаря, аз навярно бих могъл да замина с последните войници и бих могъл да понеса бавното движение на носилката, с която някой от болните бяха пренасяни; но вечерта, когато лекарят дойде да превърже раните ми, намери, че беше съвършено невъзможно тази вечер да бъда движен. „Той каза, че на утрото ще дойдат неколко войници да ме пренесат. Действително такива дойдоха, но те искаха да ме турят на магарето, което аз познах по бялата линия на гърба, че е същото проклето животно, което ме ритна, когато търсех пръстена. Нищо не можеше да ме убеди да се кача на това злощастно животно. Аз се потрудих да убедя войниците да ме носят. Те ме поносиха малко, но скоро товара им дотегна и като ме сложиха на пясъка, казаха ми, че ще идат да напълнят един мех с вода на извора, който виждат недалеч, а аз да мълча и да ги чакам търпеливо. „Аз чаках дълго време, като копнеех за водата, която ще накваси попуканите ми устни; но водата не донесоха, нито пък се вестиха. Там аз прекарах много часове, като очаквах всеки момент да свърша. Аз не правех никакво усилие да мръдна, защото бях убеден, че последният ми час е дошъл и че волята на Мохамеда е аз да загина мизерно и да остана непогребан, като куче — смърт, мислех аз, която подхожда на Мурад Нещастникът. „Моите предчувствия не се сбъднаха. Един отряд английски войници минаха край мястото, дето аз лежах.
към текста >>

Аз забелязах, че даже моя милостив господар чакаше нетърпеливо да се отърве час по- скоро от Мурад Нещастника и от неговата зла участ.
Капитанът заповяда да ме завържат за мачтата, а когато пожарът бе съвсем потушен, всичките пътници го замолиха да ме държи там завързан от главата до петите, за да не стана причина за друго нещастие. Всичко, що се случи, се дължеше, наистина, на моята зла съдба. Когато съм заспал, аз съм изпуснал лулата от устата си и тя е паднала върху балите с памук. Огънят от лулата се е изтърсил и е подпалил памука. Във всички пасажери аз навявах ужас и гняв, гледаха минута по-скоро да ме стоварят на суша, пък ако ще да бъде и пуст остров. Аз забелязах, че даже моя милостив господар чакаше нетърпеливо да се отърве час по- скоро от Мурад Нещастника и от неговата зла участ. „Естествено аз бях много доволен, когато ние стигнахме на едно пристанище и там бях развързан. Господарят ми даде една кесия с петдесет жълтици и, като се сбогува с мене, каза ми: „ако можеш, Мураде, употреби тези пари благоразумно. Може би цялата ти съдба да се промени от сега нататък“. Това аз малко вярвах, но реших, колкото ми е възможно, да употребя парите по-благоразумно. „Като вървях през улиците на Кайро и се чудех как по-добре да използвам тия пари, аз бях спрян от едного, който ме повика на име и ме попита, защо се преструвам, че го не познавам.
към текста >>

С нетърпение очаквахме идването на българските войски в града, който беше окупиран от сърбате.
I, стр. 30 и пр. 2) Тази промяна не е еднаква в разните индивиди: за някой от тях промяната става всяка година. (Б. Пр.) Духовна опитност Духът на архимандрит Евлоги Солунски. През време на балканската война бяхме в Битоля (Македония). С нетърпение очаквахме идването на българските войски в града, който беше окупиран от сърбате. Бяхме в голяма неизвестност, дали града ще остане сръбски ръце или ще дойдат българите. Неизвестността се увеличи още повече след фаталния 16 юни 1913 година. Тогава нашето семейство с още две три други семейства се отдаде на спиритизъм, с надежда да бъдем осветлени върху тогавашните политически събития, а най-вече да узнаем, дали българската власт ще се установи в тоя край. Все по това време в Солун се извършиха арести и убийства от гърците над всички интелигентни и видни българи. Обаче, ние в Битоля нищо не знаехме за тия арести, а се научихме отпосле.
към текста >>

Измъчвани от най-тежки предчувствия и дълбока скръб за баща ни, който лежеше сам, без никой близък, в болницата, ние чакахме с нетърпение да се съмне, за да отидем при него.
При все това, баща ми настоя да го занесем от Красно село (край София), дето живеем, в Александровската болница. Това стана през миналия месец септември т. г. На 20 същи, ние, децата, като вечеряхме в дома си в Красно- село, стъклото на лампата, стояща над масата ни, изведнъж се пръсна, без никаква причина. Аз моментално почувствах, че на баща ми е станало твърде зле и може-би той е вече в агония. Поисках да отида в болницата, но понеже бе 10 часа вечерта, това не можеше да стане: поради военното положение и полицейския час, никакво движение по шосето Княжево — София не бе позволено. Измъчвани от най-тежки предчувствия и дълбока скръб за баща ни, който лежеше сам, без никой близък, в болницата, ние чакахме с нетърпение да се съмне, за да отидем при него. Точно в 12 часа, на полунощ, кандилото, което гореше пред иконата в къщи, внезапно и бърже угасна, като от духване, макар и да имаше достатъчно зехтин в него- Този знак вече ясно ни показа, че в същия момент и земният живот на милия ни татко угасна. . . И наистина, на заранта, като отидохме в болницата, намерихме го вече починал. Там ни разказаха, че действително агонията му почнала в около 10 часа вечерта, а точно в 12 часа, на полунощ, издъхнал. Съобщава: Цветанка Тодорова (оперна певица) — с. Красно-село.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я облекчи.
Това било за пръв път, как са я чули да говори, но след малко тя се по минала. „По някога, казва Ямблик, един невидим дух витае около спящите хора, за да отстрани от тях душевните или телесните им страдания, а по някога ние сънуваме или в време на сънищата, които ни праща небето, ние чуваме един тих глас, който ни посочва какво да правим“. Аз познавах един селянин, който дълги години лекуваше болестите с паси и масажи. Ето, според собствения му разказ, как е сполучил това. Когато бил на тридесет и девет години, той по· чувствал остра болка над дясното си око, която не му давала никаква възможност да работи и против която всички лекарства се указали безсилни. При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я облекчи. Тъкмо в тоя момент явило му се едно видение, направило с палеца си седем паси от окото до лъжичката му и веднага му олекнало· След това той сам повтарял тия паси и наскоро съвсем се изцерил. В сборника от опитите на Хорст по чародейството четем, че едно момиче било охромяло от дълго време, поради изкривяването на едната й кост. С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач.
към текста >>

Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот.
Той беше мълчалив човек, мизантроп, който странеше от хората. Както и аз, той беше много огорчен и доста изпитал човешката неблагодарност и вероломство. Аз не се противопоставих, когато той избра за жилище съседната пещера, и почнах да му помагам в работата, която оскъдно ни прехранваше. Свежият въздух и трудът ми възвърнаха здравето и в продължение на известно време аз се забравих в новия живот. Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот. И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана.
към текста >>

Научното число е четно или нечетно, Само четното число търпи безкрайни де ления на частни числа, но нечетното число е по-съвършено.
или интелектуални, или научни. Интелектуалното число съществува преди всичко в божествения разум. То е основата на всемирния ред и връзка та на нещата. Научното число е производящата причина на множествеността, която произлиза от единицата и се връща в нея. Трябва да се различава единицата от произведението: първата принадлежи към числата, а второто към многочислеността. Научното число е четно или нечетно, Само четното число търпи безкрайни де ления на частни числа, но нечетното число е по-съвършено. Единицата е символ на еднаквостта, равенството, съществуването, съхранението и общата хармония. Шестостъпното число е символ на различие то, неравенството, разпадането, разделянето и промените. Както единицата, тъй и двойката имат свойства от символичен характер. Монадата или единицата е последния край, последното състояние, покоя му в неговото намаление. Тройката е първото от нечетните числа, а четворката е най-съвършеното, коренът на другите.
към текста >>

Обладани от нетърпение, ние често се съблазняваме да отправяме резки и силни искания, но този начин на действие е опасен, както ще се уверите от следния пример.
В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение. Трябва да имате силно желание, но да помните, че всяка просба, отправена в състояние на силно възбуждение, всякога се удовлетворява с пресилване. Съблюдаването на това важно правило би ви за пазило от много неприятности. Обладани от нетърпение, ние често се съблазняваме да отправяме резки и силни искания, но този начин на действие е опасен, както ще се уверите от следния пример. Редица нещастия се струпаха върху един студент по окултизма в този град. Злополуките следваха една след друга, докато той загуби всичко, каквото имаше на материалния план. Но понеже бе твърде енергичен, той за почна незабавно да си строи нови създания. Той поиска 10 000 долара, която сума за него бе изобилна. Но времето течеше, просбата му не биде удовлетворена и младият момък, който отначало бе нетърпелив, почна вече да буйства.
към текста >>

Но времето течеше, просбата му не биде удовлетворена и младият момък, който отначало бе нетърпелив, почна вече да буйства.
Обладани от нетърпение, ние често се съблазняваме да отправяме резки и силни искания, но този начин на действие е опасен, както ще се уверите от следния пример. Редица нещастия се струпаха върху един студент по окултизма в този град. Злополуките следваха една след друга, докато той загуби всичко, каквото имаше на материалния план. Но понеже бе твърде енергичен, той за почна незабавно да си строи нови създания. Той поиска 10 000 долара, която сума за него бе изобилна. Но времето течеше, просбата му не биде удовлетворена и младият момък, който отначало бе нетърпелив, почна вече да буйства. Една сутрин, лишен от средства даже и за храна, отиде в градската градина, легна на земята и. така прострян няколко часа, с стиснати зъби, с свити ръце, цял окъпан в пот от напрежение на възбуждението си, той продължаваше да държи умствения образ на исканата сума. На другия ден той се качи на един търговски кораб. След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя начин на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на западния брег. Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил.
към текста >>

Но нетърпеливата надежда на обективния ум е отласквателна, тя смущава аурата ви и вие не ще можете да постигнете нищо.
Девето правило. избягвайте да търсите да ви се открие момента и начина, по който ще се направи опита ви. Когато започнете да търсите средствата, чрез които ще се изпълнят вашите опити, силата ви веднага ще се раздвои и това ще отдалечи осъществяването. Защото има чакане, което привлича, и чакане, което отблъсква. Спокойното чакане, каквото съществува при размишлението, привлича към вас просеното. Но нетърпеливата надежда на обективния ум е отласквателна, тя смущава аурата ви и вие не ще можете да постигнете нищо. Например, като сте си направили едно създание, вие започвате да питате, посредством кого ще се удовлетвори вашата просба. Вашият обективен ум посочва, напр., г. Бланк, като най-вероятното лице. Ако приемете това внушение, когато срещнете г. Бланк, нетърпението в умственото чакане ви смущава.
към текста >>

Бланк, нетърпението в умственото чакане ви смущава.
Но нетърпеливата надежда на обективния ум е отласквателна, тя смущава аурата ви и вие не ще можете да постигнете нищо. Например, като сте си направили едно създание, вие започвате да питате, посредством кого ще се удовлетвори вашата просба. Вашият обективен ум посочва, напр., г. Бланк, като най-вероятното лице. Ако приемете това внушение, когато срещнете г. Бланк, нетърпението в умственото чакане ви смущава. Вашият събеседник, който усеща умственото ви състояние, може, ако има намерение да работи с вас, да остане колеблив и неуверен, поради смущението, което ви е обзело. Така плетищата и средствата, чрез които бихте чакали вашия опит, ще останат неупотребени вследствие нервозността в вашето чакане. Онова лице, което нарушава това девето правило, върши, повече от вероятно, все лоши работи. Десето правило: гневът, недоволството, завистта и липсата на самоконтрол забавят и отлагат опита. Ако задържите една умствена картинка достатъчно време, тя ще се материализира.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз съм нетърпеливо и буден, чужденец съм в чужда страна.
Спри за минутка, о, прекрасен Край, и кажи в мълчание последните си думи. Аз се прекланям пред теб и държа нагоре своята лампа, за са осветлява пътя ти. * Аз съм неспокоен, Жадувам за далечни неща. _ Душата ми чезне от копнеж да се допре до края на далечното разстояние, О, Велико отвъд, о остър зов на твоята флейта! Аз забравям, винаги забравям, че нямам крила да хвърча, че съм вечно свързан за това место. Аз съм нетърпеливо и буден, чужденец съм в чужда страна. Твоят дъх? идва при мене да ми пошепне една невъзможна надежда. Твоят език е познат на моето сърце като негов собствен език. О ти, Далечни, о остър зов на твоята флейта. Аз забравям, винаги забравям, че не познавам пътя, че нямам крилатия кон.
към текста >>

Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство.
тя дълго ще стои дълбоко скрита, ако знакът Рак или Риби възхождаше на изток в мига на раждането и чак по-късно ще изпъкне като черта в характера. Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен. Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр. Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите. Те имат вродена дарба за това. Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство. Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май. Йохан Брамс, Алфонс Доде, Турнер, Чайковски, Цар Николай II, Новалис, Фридрих Рюкерт. Голема самоувереност и твърдоглавство са най-важните белези на тия характери. Това положение на слънцето дава по-нататък такт и постоянство, но повечето пъти не особено силен интелект.
към текста >>

Успехът им лежи там, дето се изисква бавен и търпелив труд,а също тъй и в областта на строителството, земеделието (Телец е земен знак), в минните предприятия.
Това положение на слънцето дава по-нататък такт и постоянство, но повечето пъти не особено силен интелект. Те са догматични, консервативни, и имат високо мнение за себе си — но иначе са добродушни и предани в дружбата, ала дойдеш ли им напреки, те могат да станат във висша степен упорити. Те са мудни в движенията си и умеят навред да откриват и оценяват хубавите неща в света. Те желаят да си останат там, дето им се харесва. — и без наложителни причини не менят своето място. Успехът им лежи там, дето се изисква бавен и търпелив труд,а също тъй и в областта на строителството, земеделието (Телец е земен знак), в минните предприятия. Обичат да слушат собствения си хубав глас в песен или реч. Те не критикуват, не се възбуждат без нужда, — „те вече отдавна са си мислели това“, рядко остават незадоволени и стават повечето пъти добри къщовници. Имат практичен усет и се явяват неуморни работници в своята мирна и внимателна работа. Тоза положение на слънцето дава обикновено голяма жизненост, но при лоши аспекти от страна на Марс или Урана има опасност от апоплексия. Обичат изкуството (Венера е владетел на този знак), особено музика и пение (Телец управлява гърлото).
към текста >>

Той лесно възприема всичко и го преработва в себе си (Рак управлява стомаха), скромен е, но не може да търпи, когато го отминават незабелязано.
Волята не е силна. Домашния живот го привлича — той обича охолността, приятната мекота: без тях той не може да се чувства щастлив. Нищо не му е по-неприятно от една несимпатична обстановка. — В обходната си впрочем той е приятен. Здравето му не е особено силно. Той лесно възприема всичко и го преработва в себе си (Рак управлява стомаха), скромен е, но не може да търпи, когато го отминават незабелязано. Той обича да се вдълбочава в миналото, в семейните традиции. Слънцето в Лъва От 23 юли — 22 август. Наполеон Бонапарт, Полков. Олкът, живописеца Райнолдс. Последният е имал за асцендент Дева и луната се е намирала у него в Рака; оттам неговата обич към детайла, вървяща редом с неговия гениален усет към багра и линия.
към текста >>

Но са крайно нетърпеливи в изслушване на другите.
Спиноза, Марк Туейн, Хайне, фон Вебер. Дава характери твърде независими и одухотворени с религиозно-философска склонност. Имат благородна и честна обхода, ала горда и често пъти отегчителна: те лесно се дразнят и избухват, ала гневът им не трае дълго време. Стремят се все към високи цели и омразата им към всичко низко и нечестно е последица от това. Те са твърде съобщителни и обичат да имат край себе си някого, комуто да изказват своите чувства и мисли. Но са крайно нетърпеливи в изслушване на другите. Обичат всякакъв вид спорт и пътешествията. Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори, мисионери. Те са неспокойни, но оптимистично настроени и обладават доста силна интуиция. Бедрата са най-изложени на опасност от цялото тяло. Жаждата им за мъдрост понякога се изражда в стремеж към аргументиране и спор.
към текста >>

Послушен и догматичен,— със стремеж към оформяне: —практичен, спокоен и разсъдлив, дипломатичен и стремящ се с голямо търпение към целта, що има пред очи, — той иска да я кристализира, — да я види изляна в известна форма.
Жаждата им за мъдрост понякога се изражда в стремеж към аргументиране и спор. Слънцето в Козирог 22 дек. — 20 януари. Карнеги, Гладстон, Ернст Мориц Арндг, Пессталоци, Луи Пастьор. Последният им 6 планети в Козирог; Но положението на луната в Близнаци и Везни като асцедент възстановяват равновесието. Послушен и догматичен,— със стремеж към оформяне: —практичен, спокоен и разсъдлив, дипломатичен и стремящ се с голямо търпение към целта, що има пред очи, — той иска да я кристализира, — да я види изляна в известна форма. Той има пламенно желание да се издигне високо (козирог) и поради голямата му издръжливост и постоянство обикновено сполучва в предприетото,— ако и да има да преодолява големи мъчнотии. Поради своята несъобщителност, той има малко приятели, — ще го видиш повечето пъти сам. Той е и добър господар и добър слуга. Коленете са най-чувствителната част от тялото. Неговата любов към форма и декор се проявява във всичко, дори и в областта на религията (ритуали и закон).
към текста >>

Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив.
Фридрих Велики, Френсиз Бекон, Едисон, Сведенборг, Чарлз Дикенс, Лесинг, Йозеф Израелс, Хекел, Дарвин, Волта. Дава голяма любов към научни, особено окултни занятия, — наблюдаването на скритите сили в човека, растенията и животните го силно привлича и неговата голяма интуиция, запр. при тълкуване и анализиране на човешкия характер, му идва на помощ. Основната му черта е — общочовешка любов. Обича пластичните изкуства и в своите занимания с тях — как го впрочем във всичко — проявява широко разбиране и оригиналност, а поради това и често бива зле разбран (своеобразни характери — Уран). Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив. Той обича добрите отношения (приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове. Често пренебрегват своите обещания. Приливи на висш идеализъм се често сменят с периоди на голямо угнетение (Уран, Сатурн). Прасците са най-чувствителните към заболяване части на тялото. Слънцето в Риби 19 февруари — 21 март. Г.
към текста >>

Обаче, нямам търпение да чета, взех перото, за да напиша едно писмо, но нямах желание да пиша.
До вечерята бях зает с работа и забравих за случката на обед. В 7 часа вечерта жена ми и дъщерите ми, в компания с роднините ни, отидоха на кинематограф. Каниха и мен да ги придружа, но аз категорически отказах, понеже не се чувствах някак разположен, — без да бях нещо болен. Домашните ми, след като отидоха в киното, аз останах сам в къщи и исках нещо да прочета или да отговоря на някои писма, които отдавна чакаха отговор. Взимам вечерните вестници да ги прегледам. Обаче, нямам търпение да чета, взех перото, за да напиша едно писмо, но нямах желание да пиша. Чувствах се просто силно изморен, отпаднал, като че съм в трескаво състояние. Измерих си температурата — нормална. Казах си, може да съм се уморил през деня, понеже ставам сутрин рано между 4 — 5 часа. Реших ла си легна къде 10 часа вечерта. С натежала глава легнах си и съм заспал много скоро.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тия, които с нетърпение искаха основаването на училище в близките на Лондон окръзи, чиято програма да бъде наредена според възпитателните принципи на Р.
Залата служи предимно за разпространение учението и художествените разбирания на Р. Щайнер. Също и педагогичните импулси доведоха до практически резултати. Най-напред началницата на един съществуващ вече интернат, в един прелестен бивш доминикански манастир близо до Лондон, решила да преустрои учебното си заведение по новите възпитателни възгледи на Р. Щайнер. Г-ца Крос, началницата на Kings Langley Priory School, трябваше да употреби известно време, за да замени прилаганите до тогава възпитателни методи с нови; тя храбро и вярно се стреми към тази цел и не се побоя от труда и разочарованията. Още веднага след коледния педагогичен курс в Дорнах, тя се зае да реализира решението си. Тия, които с нетърпение искаха основаването на училище в близките на Лондон окръзи, чиято програма да бъде наредена според възпитателните принципи на Р. Щайнер, можаха в едно сравнително късо време да реализират нейния идеал. В 1923 год. след един двунеделен цикъл педагогически беседи от Р. Щайнер в Илклей, узре това решение. И вече в юни 1926 г.
към текста >>

Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн.
и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно. От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект. Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано. По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ . Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн. др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр. и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка. Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ .
към текста >>

до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост.
С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза. Глава и водител на виенските свободни зидари бе Игнатий Благородни от Борн (1742. до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост. С избухването, обаче, на французката революция, отговорни за която бидоха държани свободните зидари, нападките срещу „боголъстивото“ и „разрушително“ зидарство се увеличиха, и орденът, който със смъртта на Йосифа Ц. (20 февруари 1790.) бе изгубил най-големия си ценител и защитник, биде подхвърлен на тъмни гонения и клевети. Беше началото на 1791. Борн лежеше на смъртно легло. Неговото здраве, отдавна подкосено, му бе съвсем изневерило.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени.
— Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие. Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци. Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат. Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени. Прозее, тези пророчески знаци, схванати върху камъка, са били намерени удивително точни. Предходният период на християнската ера (4 год. преди Христа), ерата на протестантизма и на французката революция, на неотдавнашната война в 1914 год. — която е още недовършена! — всичко това съвпада с известния „годишен знак на палеца“ в голямата Пирамида, и поради това ние можем да бъдем уверени, че знаковете, които остава да се открият, ще послужат да определят други събития в течение на идещите години; ние трябва да привлечем вниманието на света върху един факт от изключителна важност, какъвто е „великата катастрофа“ — „голямото запустение“, или, както казва Писанието, „времето на такива бедствия, каквито не е имало откак съществуват народите“.
към текста >>

За да изтъкна любовта и търпението, с което Фабр правил своите наблюдения, ще цитирам един случай, разправен от самия него.
Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем“. То е било цел рай за ципокрилите. Било обрасло с тръни и разни диви цветя. Тук живеели строители от глина, тъкачи на книжна тъкан, листорезачи, строители от картон, каменари, дърводелци, земекопачи и пр. За да изтъкна любовта и търпението, с което Фабр правил своите наблюдения, ще цитирам един случай, разправен от самия него. Веднъж още от ранна сутрин седнал на камък в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо: лангедокски сфекс (Sphex осcidentalis). Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабра, който приличал на човек вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава. Фабр стоял все на същия камък с поглед устремен в една точка.
към текста >>

Има се надежда, че тия материали като действат върху природата, ще спомогнат да се строят по-добри пътища за нашия търпелив другар коня, чиито страдания, поради нашите сегашни пътища, отчайват всички, които не са съвсем невежи или небрежни, за да не осъзнаят това.
Той се нуждае само да бъде на ново намокрен с чиста вода. Такъв беше и първият пресен вкусен английски хляб, който ядяха нашите пленници в Германия, Каменните въглища могат да се направят да не пушат и да не правят прах, да горят със силна топлина и то за много по-дълго време, ако на тях се действа с лъчиста вода. Блясъкът на скъпоценните камъни може значително да се засили, руди да се разлагат и техните скъпоценни вещества да се освобождават пак под действието на тая вода. Твърди скали могат да бъдат превърнати в прах и материалите им да се използват целесъобразно. Прах и пясък могат да се превърнат в силна, неразрушима маса — тайна без ценна при фабрикуването на цимент и асфалт. Има се надежда, че тия материали като действат върху природата, ще спомогнат да се строят по-добри пътища за нашия търпелив другар коня, чиито страдания, поради нашите сегашни пътища, отчайват всички, които не са съвсем невежи или небрежни, за да не осъзнаят това. Друг полезен клон на индустрията, който ще се развие, е изчистването на вълнените руна, които под действието на органическата сила се явяват пречистени, според както казва Уйлям Блейк за: „ . . . облекло чаровно меко, вълнено и светло“. Индустрия, подобна на тази, ще бъде отсмоляване на фибрите и лена. Самите материали, върху които се действа, никак не ще се развалят, когато, при химическите бани, вълните и памуците твърде много се похабяват.
към текста >>

нетърпеливо очаквания книгоиздатели Кочи се яви па сцената, дето биде поздравен и въведен от председателят на Костницката дружба г.
Поради неочакваната навалица бяха взети извънредни предпазителни мерки. Полицейската стража, пожарникарите войници и членовете на уреднишкия комитет бяха претрупани с работа, за да запазят порядъка. В късо време дружествения дом се изпълни с такова множество хора, каквото тая сграда не е виждала никога, макар че нормално в нея се побират 700 души, може смело да се каже, че тоя път те бяха двойно повече, и че имаше мнозина, които не можаха никак да се промъкнат вътре. Най-после в 4 ч. 20 м. нетърпеливо очаквания книгоиздатели Кочи се яви па сцената, дето биде поздравен и въведен от председателят на Костницката дружба г. Ярослав Скорковски. При дълбока тишина начена да говори с тих глас към събраните. Много негови чувствителни думи накараха да се просълзят мнозина от слушателите. Мъчно може да се предадат впечатленията, които неговата сказка, на тема: „Твоята вяра те е оздравила“, произведе в сърцата на присъстващите. Сказката се свърши в 6 ч вечерта, и г.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А може ли да позволи и да търпи Бог да се поругава Неговото име, като се поддържат раздорите, враждите и гоненията чрез лъжи, хули и клевети против неговите безкористни, верни и идеални служители?
Всички форми и способи на насилие трябва да се премахнат, и да се заменят със средствата на Любовта във всичките области на държавния и обществения живот. Тогава всички мъчнотии и страдания на народите постепенно ще изчезнат, и ще настъпи трайно благоденствие. Духовниците са длъжни, също така, да се самоосъзнаят и да се проникнат от Божествената Любов, ако искат да изпълнят мисията си. Но, ако те мислят, че само със словесно и обредно изповядване на Христовото учение, а всъщност с фактическо престъпване на принципа на Любовта, ще могат да служат на Бога, горчиво се лъжат и заблуждават. Евангелист и апостол Йоан е писал: „Бог е Любов". А може ли да позволи и да търпи Бог да се поругава Неговото име, като се поддържат раздорите, враждите и гоненията чрез лъжи, хули и клевети против неговите безкористни, верни и идеални служители? Може ли Бог, който е верен и истинен, да допусне да се предизвикват крамоли и вълнения чрез козни и насилнически средства, и с цел да се осигурят само егоистични блага и да се облагоприятствува паразитизма и безбедствената нажива? Бог, който е Върховна Любов, Мъдрост и Истина, няма да позволи да се тъпчат безнаказано Неговите закони. Той всякога се застъпва и ще се застъпва за невинните и онеправданите. Той е Любов, а Любовта е необходима във всичките човешки помисли, побуждения и постъпки. Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа.
към текста >>

Безкрайното богатство не е твое, моя търпелива и мрачна майко, потънала в прах.
III Често съм се учудвал, де са скрити границите на разпознаването между човека и говедото, чието сърце не знае никакъв говорим език. През какъв ли първичен рай в едно далечно утро на творението е минавал естественият път, по който техните сърца са се навестявали помежду си. Ония дири от техните постоянни стъпки не са заличени, макар тяхното сродство отдавна да е забравено. И все пак ненадейно в някаква неземна музика смътният спомен се пробужда, и говедото с нежно доверие се втренчва в лицето на човека, а и човекът с приятна привързаност се вглежда в неговите очи. Изглежда, че двамата приятели се срещат с маски, така предрешени, смътно се един други опознават. IV. Безкрайното богатство не е твое, моя търпелива и мрачна майко, потънала в прах. Ти се трудиш да напълниш устата на твоите деца, ала храната ти е рядка. Дарът на радостта, който ти имаш зарад нас, никога не е съвършен. Игралните, който правиш за твоите деца, са чупливи. Ти не можеш задоволи всички наши надежди, но да те напусна ли аз за това? Твоята усмивка, засенчена от скръб, е сладка за моите очи.
към текста >>

1926 г, Апелирам към Вашето търпение, тъй като имам да Ви съобщя истини, които Ви са неизвестни.
Човек може да я изучи, ако е достатъчно внимателен. Съществуват в света повече букви, отколкото се учат в училището . . . СИМВОЛИ И МИСТЕРИИ Сказка, държана в Софийския университет от Италианския пълномощен министър в София, г. Сабино Ринелла, в надвечерието на 14 февр. 1926 г, Апелирам към Вашето търпение, тъй като имам да Ви съобщя истини, които Ви са неизвестни. Обаче, заявя-вам, че ли съм един посветен в древната смисъл на думата, нито съм имал учители окултисти, нито съм черпил от таен източник, със задължение на неуязвимото мълчание. Чел съм и от ред години съм се занимавал върху разни трудове и всред маса документи, абсурдни и противоречиви — спрял съм се върху главните произведения, станали тъй редки със сведения и разбирания, които не може да се намерят другаде. И тъй като истината е основата на мъдростта, а последната oбpaзува щастието, благопожелавам, щото моите думи да открият на някои от Вас хоризонти много по-широки от тия, които съм постигнал. Може би, ние се намираме пред прага на едно общо видоизменение на научните методи. Материализмът направи последно усилие, като обясни анализът на последните граници на всичките клонове на науката.
към текста >>

От друга страна, когато децата поливат растението и виждат, как то постепенно израства, „те се учат на търпение, както казва Монтесори, изучават философията на живота.“ Това дава на характера им качества, които им трябват в живота.
Но това може да стане само когато има правилно отношение между детето и растенията. Същото е й с изворите: водата е свързана с известни енергии, които окултизмът знае. Който знае опитите върху багетизма (опити с магическата пръчка), знае, че няма силови линии около текущата вода. Живот се прелива от дърветата, от изворите и пр. в детето. От друга страна, когато децата поливат растението и виждат, как то постепенно израства, „те се учат на търпение, както казва Монтесори, изучават философията на живота.“ Това дава на характера им качества, които им трябват в живота. Покрай извънредно важния възпитателен резултат от такава работа, ще има и значителен външен, видим резултат. Всички деца в България, които са няколко стотин хиляди, представете си, в колко скоро време могат да покрият обширни пусти места в България с плодни дръвчета! В колко скоро време България може да се превърне в една градина! Лицето на цялата страна в колко скоро време може да се преобрази! Един Учител1) казва: „Ако се внесе тази система, то България в 10 години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени от гъсениците, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин“.
към текста >>

Четецът се умолява да издържи търпеливо, без предразсъдък от своето незнание, техническите страни на една странна философия и да приеме светлината, която тя ще хвърли върху проблемите на собствения му живот.
Какво трябва да направим тогава? Да понизим ли нашите идеали или да се потрудим да открием законите, които управляват семейното щастие, и така да регулираме условията му? Американският расов клон е възприел първото схващане, но старият клон се държи отчаяно за своите идеали. Вярва се, че знанието може да подпомогне да подобри условията,преди отчаяната мизерия да предизвика отчаяни лекове, и с тази цел се поднасят следните страници на четеца. Те са основани върху учението, дадено в една от западните езотерически школи. Четецът се умолява да издържи търпеливо, без предразсъдък от своето незнание, техническите страни на една странна философия и да приеме светлината, която тя ще хвърли върху проблемите на собствения му живот. (Следва) 1) The Esoteric Philosophy of Love and Marriage. By Dion Fortune. London. 1924. 3 sh. 6 d.
към текста >>

НАГОРЕ

0.94774413108826