Търсене в текстове за 'точност точен '

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 148 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта.
Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент. Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр.
към текста >>

Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати.
Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката. Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати. Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз. Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата. Така са се вслушвали великите композитори и са творили. Душата им е трептяла в унисон с вибрациите на природните акорди. Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение.
към текста >>

2. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе.
към текста >>

По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност.
От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
към текста >>

Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр.
Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко .
към текста >>

Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати.
С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна.
към текста >>

3. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Андреас ми потвърди точността на този разказ.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ В Компиен Настъпи година, в която европейската политика съвсем се забърка. Един от моите приятели, аташе в едно отделение на външното министерство ми заяви, че тези усложнения имат между другото връзка и с действието на ближните на един банкер. Войната беше предстояща. Андреас ми потвърди точността на този разказ. Веднъж Андреас ми каза: – Имате ли 3-4 дене свободни, за да посветим едно место? – Кога трябва да тръгнем? – Утре вечер в 5 часа от северната гара. – Добре, ще наредя срещите си половината за утре, а другата половина за след една седмица. На другия ден намерих Андреас на гарата.
към текста >>

Но представете си най-голямата умствена съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ.
Изглеждаше, че беше зрител на всичко, което ми казваше. Той обясни на мен, мене-самаго, показвайки ми най-скритите кътове на съзнанието ми. Погледът му пронизваше гъстата тъмнина на изчезналите векове. Тук не мога да повторя всичко, което той ме научи тая нощ. Много причини има, които се противопоставят на туй. Но представете си най-голямата умствена съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ. Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени. Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух. Това щастие и щастието, което го последва, считам, че никога не мога изплати, даже и да страдам непрекъснато с цялото си същество през целия си живот. Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
към текста >>

4. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие.
Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия. Как ще ги примирите? Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сир. редовен, тежък, сир.
към текста >>

Първият е точен.
Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сир. редовен, тежък, сир. авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник. Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг.
към текста >>

авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник.
Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сир. редовен, тежък, сир. авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник. Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг. „Вярното и честно изпълнение на дълга” – ето неговия идеал. Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта. Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг. Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен.
към текста >>

5. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека.
Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия. Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н.
към текста >>

Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони.
С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека.
към текста >>

6. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория.
До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни.
към текста >>

Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.
Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция.
към текста >>

Както в древността, така и в no-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници.
Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция. Както в древността, така и в no-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните ù части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея. Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар". В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията.
към текста >>

7. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения.
Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите. Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина. Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър.
към текста >>

Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло.
Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм.
към текста >>

Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените.
тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен.
към текста >>

Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно.
За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия. Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия. С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна. Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът. В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал. Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик. Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния свят – по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна". И както учените освободиха метра от властта на променливия земен меридиан и го свързаха със светлината, така и духовно напредналите хора освободиха своята съвест от относителните „метрични системи" на разните религии, за да я съгласуват с върховната Правда.
към текста >>

8. ИМПУЛСИ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако по-бързата планета е вече отминала границата, установена за един точен аспект.
Най-точните и най пълни таблици засега са тия на Raphael, които се издават в Лондон за всяка следваща година. Немските таблици, които в 3 тома обхващат периода от 1850 до 1950, са издание на Barth Verlag – Мюнхен. Най-евтини са таблиците за времето от 1853-1929 г., издадени от теософското издателство в Лайпциг, но те не са така пълни – само позициите на луната са дадени за всеки ден, тия на другите планети са дадени за всеки седми ден, следователно, позициите за междинните дни трябва да се изчисляват чрез интерполация. Ония аспекти, които се образуват по тоя начин, че по-бързата планета се приближава към точния аспект в рамките на установения обсег (орбис), се наричат приближаващи се – apl. – аспекти. Ако по-бързата планета е вече отминала границата, установена за един точен аспект. Без обаче да е напуснала още аспектния обсег, то тя образува един отдалечаващ се – sep. – аспект. Няколко примери ще изяснят въпроса. Нека приемем, че в даден хороскоп луната се намира в 18° Телец. Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева.
към текста >>

Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева.
Ако по-бързата планета е вече отминала границата, установена за един точен аспект. Без обаче да е напуснала още аспектния обсег, то тя образува един отдалечаващ се – sep. – аспект. Няколко примери ще изяснят въпроса. Нека приемем, че в даден хороскоп луната се намира в 18° Телец. Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева. Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането. Луната в тоя случай се намира в приближаващ се аспект към Сатурн. Ако, обаче, луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала границата на точния тригон – 120 еклиптични градуси – когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала рее още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект. Ако луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R – в 26° Дева то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (26°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R. Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближава до точния (партилен).
към текста >>

Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането.
Без обаче да е напуснала още аспектния обсег, то тя образува един отдалечаващ се – sep. – аспект. Няколко примери ще изяснят въпроса. Нека приемем, че в даден хороскоп луната се намира в 18° Телец. Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева. Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането. Луната в тоя случай се намира в приближаващ се аспект към Сатурн. Ако, обаче, луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала границата на точния тригон – 120 еклиптични градуси – когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала рее още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект. Ако луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R – в 26° Дева то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (26°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R. Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближава до точния (партилен). Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, напр.от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия – отдалечаващ се аспект – виж горния случай с Луната и Сатурн – то първият ще бъде значително по-силен от втория.
към текста >>

Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближава до точния (партилен).
Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева. Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането. Луната в тоя случай се намира в приближаващ се аспект към Сатурн. Ако, обаче, луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала границата на точния тригон – 120 еклиптични градуси – когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала рее още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект. Ако луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R – в 26° Дева то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (26°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R. Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближава до точния (партилен). Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, напр.от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия – отдалечаващ се аспект – виж горния случай с Луната и Сатурн – то първият ще бъде значително по-силен от втория. * За да се установи, дали две планети стоят в аспект помежду си, трябва да се преброят знаците, които ги отделят и да се види, дали това разстояние, взимайки под съображение орбиса, дава едно отстояние, което отговаря на някой от аспектите. Така, разстоянието от два знака (всеки по 30°) би отговаряло на един секстил; разстоянието от три знака (по 30°) дава квадрат, от четири знака би отговаряло на тригонален аспект; разстоянието от шест знака би дало опозиция. По-напредналите трябва да свикнат да виждат аспектите, без да броят знаците. Добре е, при това, първо да се почне с издирване аспектите на асцендента – изгряващата точка на задиака.
към текста >>

Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, напр.от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия – отдалечаващ се аспект – виж горния случай с Луната и Сатурн – то първият ще бъде значително по-силен от втория.
Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането. Луната в тоя случай се намира в приближаващ се аспект към Сатурн. Ако, обаче, луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала границата на точния тригон – 120 еклиптични градуси – когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала рее още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект. Ако луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R – в 26° Дева то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (26°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R. Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближава до точния (партилен). Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, напр.от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия – отдалечаващ се аспект – виж горния случай с Луната и Сатурн – то първият ще бъде значително по-силен от втория. * За да се установи, дали две планети стоят в аспект помежду си, трябва да се преброят знаците, които ги отделят и да се види, дали това разстояние, взимайки под съображение орбиса, дава едно отстояние, което отговаря на някой от аспектите. Така, разстоянието от два знака (всеки по 30°) би отговаряло на един секстил; разстоянието от три знака (по 30°) дава квадрат, от четири знака би отговаряло на тригонален аспект; разстоянието от шест знака би дало опозиция. По-напредналите трябва да свикнат да виждат аспектите, без да броят знаците. Добре е, при това, първо да се почне с издирване аспектите на асцендента – изгряващата точка на задиака. – Морен е на мнение, че acпектите към асцендента и зенита – кулминиращата точка на зодиака — са дори по-силни от тия между планетите.
към текста >>

На слънчевия съвпад приписват още една особеност, именно, ако Меркурий е в точен съвпад със слънцето – според някои с разлика в дължините до 5' според други до 1/2° – положението на планетата се смята пак добро.
Нека предположим, че в даден хороскоп слънцето се намира в края на трети дом в 8°от Овен (във фиг.) 1. Най-силният аспект – съвпадът – може да се открие най-лесно, тъй като още на пръв поглед става ясно, дали има планети в обсега от 10° – при слънцето и луната 12° – от двете страни на планетата, която ни интересува. В нашия случай сферата на влияние на слънчевия съвпад обхваща обсега от 26°от знака Риби до 20°от Овен, следователно тук имаме съвпад на слънцето с Меркурий, който се намира в 19° Овен, значи близко до границата на аспектния орбис. Според традицията това положение било все по-благоприятно, отколкото ако Меркурий би се намирал много близко до слънцето, т.е. на по-малко от 5° разстояние, в който случай планетата се счита "обгорена" от слънчевите лъчи. На слънчевия съвпад приписват още една особеност, именно, ако Меркурий е в точен съвпад със слънцето – според някои с разлика в дължините до 5' според други до 1/2° – положението на планетата се смята пак добро. Като се вземе сега предвид средната бързина на двете планети и техните положения в горния случай, или, още по-добре, действителната им скорост в момента според астрологическите таблици, може да се установи, дали имаме един приближаващ се или отдалечаващ се аспект, какъвто е в случая. 2. Опозицията, вторият по сила аспект, също не е трудно да се открие. Касае се да се види, има ли в срещуположния знак друга планета, която да лежи в обсега от 10° от едната и другата страна на мястото, дето пада точният опозиционен аспект на интересуващата ни планета – в нашия случай 8° от Везни. Виждаме, че в зоната, която е под влиянието на опозиционния аспект на слънцето, а именно от 28° Дева до 18° Везни, се намира Юпитер R и то в 5° Везни, значи само на 3° разстояние от 8° Везни. Поради това считаме, че Юпитер се намира в опозиционен аспект със слънцето и то с двойно отдалечаване, тъй като по-бързото небесно тяло – слънцето – е отминало вече позицията на по-бавното (5°) и понеже Юпитер е ретрограден ®. 3.
към текста >>

9. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система.
Едно просто доказателство имаме в облеклото: достатъчно е човек да се облече в костюм, който е бил обичаен преди един век, за да има веднага карнавален вид. Ако, обратно, бихме се облекли в това, което ще бъде модерно след сто години, ефектът ще бъде същият. И това, което е вярно за времето, е вярно и за пространството: един японски костюм е карнавална дегизировка в Европа. Прочее, за да влезнем в подробности, трябва да държим сметка за тоя психологически факт и да се ограничим с това, което е приемливо за разума. Но тъй като, от др. страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система. Ето защо, тук трябва да прекъснем развитието на веригата на стиховете и да проучим отделно интересната проблема за "детерминизма на град Париж". За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност.
към текста >>

Преводът се състои в това, по силата на строгата определеност на броя на думите, да се намери в първия стих глаголът per-agere, чиито точен смисъл е "причинявам", за да може да се раздали предлогът per.
Има защо човек да се губи в предположения. Сигурно, тоя весел провансалски пророк, продължава коментаторът, трябва да се е забавлявал твърде много, когато е писал тия стихове по времето на Хенрих III. И той можеше да бъде сигурен, че неговата тайна ще бъде грижливо запазена през векове; тъй като, дори и да е познавал някой тогава латинския превод, как би начертал конструкциите върху данните на Елисейскитe полета и на площад Dupleix? Не само че нищо от това не съществуваше, но Жозеф Дюплекс, който бe управител на френските колонии в Индия през 1720 г., не беше още роден! Според Пиоб, латинският текст се възстановява така: In Elysiis cainpis per agere circulum; Pyc ... ante recta ad trahet cantenta; Omnia decreta non valent unum: Duplex. Преводът се състои в това, по силата на строгата определеност на броя на думите, да се намери в първия стих глаголът per-agere, чиито точен смисъл е "причинявам", за да може да се раздали предлогът per. Във втория, сричката рус (непреводима) ще се отдели от латинската дума ante; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен. Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено. Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост".
към текста >>

10. ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ - Б.К.Б Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации.
Тя минава през Тюйлери, Лувъра, Кметството и Бастилията: човек би рекъл, че тя е средищната линия, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ! Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията! Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж. Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата! Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая линия: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад. И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации. Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка? Ако се измери ъгъла, който тя образува с линията изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'. Следователно, нормалата на плана на Париж е наклонена към екватора с 23°27' — точно колкото оста на Земята е сама наклонена към своята орбита! Тая нормала е, прочее, оста на Париж. И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката.
към текста >>

11. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Свидетели сме от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство" и частно срещу неговия основател и водител — Петър Дънов.
Пророк не е признат в отечеството си! (Стела) Едно духовно тържество. (П.) Духът. (Орионо) Покана за записване абонати за списание Житно Зърно, 6 година. Книжнина Клевета и истина! Свидетели сме от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство" и частно срещу неговия основател и водител — Петър Дънов. Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство. Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал", за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопоклонство“, „сектантство" и т. н. Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите.
към текста >>

И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите.
Свидетели сме от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство" и частно срещу неговия основател и водител — Петър Дънов. Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство. Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал", за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопоклонство“, „сектантство" и т. н. Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. — Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули. Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства.
към текста >>

та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват.
Примери на предсказване бъдещето и заключителната дума по тях на проф. Шарл Рише. Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновидството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев. * Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н. та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват. Това са факти. И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения. Тези факти — случаи из всекидневния живота на хората — са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уйл. Крукс, Ол.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума. Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им. Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена. Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството.
към текста >>

Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие.
Хората виждат звездите — огнищата на космичния живот — всяка нощ, но не съзнават постоянното им силово въздействие една на друга и на земята, не чувстват огромната сила, обгръщаше от всички страни нещата планета — малко огнище на също такова космично творчество. Във всяка секунда на деня ние вдишваме, всмукваме в себе си с всичките си пори слънчевите лъчи, всяка нощ проникват в нашия организъм излъчванията на далечните светила и все пак хората не знаят нищо за близостта и реалността на непрестанните въздействия. В техните представи Космосът е нещо, което не ги засяга, това с далечните звездни точки, изплитащи нощем над главите им венците на съзвездията, на които, в случай на поетическо настроение, можем да се любуваме. Нашите учени изучават движението, размерите и спектрите на далечните светила, — но за техните живи сили нищо не знае ограниченото. механизирано съзнание. Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие. И космичните вълни, къпещи от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание. Като наказани деца, хората са се затворили в тъмницата на дребнавите интереси на своя кратък земен живот, в тъмницата на техния тесен кръгозор, — не виждат това, което става около тях и пропускат безчетните възможности за развитие и издигане на своето съзнание, за творчество а следователно, и за щастие … В недрата на Космоса витае Земята със своите слепи обитатели, в самите недра на неговите безконечно разнообразни енергитически излъчвания и взаимодействия … Целият живот на Земята и на планетите от нашата система, целият живот с всичките негови прояви в многообразните форми, съвкупността от които наричаме Природа, — самото съществуване на Земята и планетите, всичко, което произлиза в силовото поле на нашата система — е обусловено от Слънцето и зависи напълно от животодаващото светило. Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността. Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера. Един от синтетическите източници, пламенно изпълнени с живот, множеството на които свети от Космоса.
към текста >>

13. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наказаният мре ожесточен.
Чрез нея сал живота ще поникне! Това от всичко най-добре го знам. Насилието—насилие само ражда! Жестокия — ще бъде отмъстен. Съмнението — съмнение поражда. Наказаният мре ожесточен. Но Ти, Любов, даряваш свободата И на душата даваш ти крила. — Спасителка едничка на земята, Коя повдига клюмнали чела. И скритий пламък на добро в сърцето Умееш Ти да го възпламениш. И всичко що е най-добро и свято, Любов! Ти само знайш да проявиш.
към текста >>

Каква точност, каква изпълнителност!
Няма какво да се прави с всичко това! Каква радостна готовност за жертва! По свой почин всички се притичват да помагат с труд. коли и храна! И това в най-работното време, в разгара на полската работа: вършитба и пр. Каква точност, каква изпълнителност! Когато ръководителите на работата кажат, че за другия ден ще трябват 25 кола, то на сутринта те са вече готови и чакат. Едни кола ще отидат в града за материал: желязо, цимент и пр. Други кола ще отидат за камъни в планината, а някой от тях ще изхвърлят пръстта. Колите са предимно на лица от братството. И всичко това безплатно!
към текста >>

14. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Точността – Лъч.
Севлиево, 30 януари 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: В хаоса на настоящето – С. К. Белият цвят. (стих.) – R. Точността – Лъч. Духовните импулси и задачите на новото време. II. Задачата на новия духовен импулс в света. – Влад Пашов Словото на Учителя. В Името Божие. (из неделната беседа – 6 ноември 1938 г.) Грях.
към текста >>

ТОЧНОСТТА В живота срещаме не малко хора, които се възхищават от това великолепно качество — точността, което е станало синоним на англичаните.
че ток проговорвал в минутите чудни, вълшебния цвят. и тайни разкривал красиви и светли из царството дивно на приказен свят. * Разказват за него, мнозина разказват. малцина обаче са чули това. което разкривал цветът белоснежен, което продумвал с безсмъртни слова. R. ТОЧНОСТТА В живота срещаме не малко хора, които се възхищават от това великолепно качество — точността, което е станало синоним на англичаните. Добре е да се възхищаваме от положителното и красивото на другите, но по-добре е да се заловим и ние да го придобием, като почнем да работим. Точността е едно от ония редки качества, от които мнозина се нуждаят. Тя е един много ценен бисер, който малцина притежават. Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си.
към текста >>

Точността е едно от ония редки качества, от които мнозина се нуждаят.
* Разказват за него, мнозина разказват. малцина обаче са чули това. което разкривал цветът белоснежен, което продумвал с безсмъртни слова. R. ТОЧНОСТТА В живота срещаме не малко хора, които се възхищават от това великолепно качество — точността, което е станало синоним на англичаните. Добре е да се възхищаваме от положителното и красивото на другите, но по-добре е да се заловим и ние да го придобием, като почнем да работим. Точността е едно от ония редки качества, от които мнозина се нуждаят. Тя е един много ценен бисер, който малцина притежават. Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си. Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия. Този, който уважава другите, бива точен и акуратен.
към текста >>

Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия.
Добре е да се възхищаваме от положителното и красивото на другите, но по-добре е да се заловим и ние да го придобием, като почнем да работим. Точността е едно от ония редки качества, от които мнозина се нуждаят. Тя е един много ценен бисер, който малцина притежават. Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си. Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия. Този, който уважава другите, бива точен и акуратен. Не е ли точен — не ги уважава, а щом не ги уважава и той губи тяхното уважение. Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора.
към текста >>

Този, който уважава другите, бива точен и акуратен.
Точността е едно от ония редки качества, от които мнозина се нуждаят. Тя е един много ценен бисер, който малцина притежават. Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си. Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия. Този, който уважава другите, бива точен и акуратен. Не е ли точен — не ги уважава, а щом не ги уважава и той губи тяхното уважение. Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора. Тя е присъща само на работливите.
към текста >>

Не е ли точен — не ги уважава, а щом не ги уважава и той губи тяхното уважение.
Тя е един много ценен бисер, който малцина притежават. Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си. Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия. Този, който уважава другите, бива точен и акуратен. Не е ли точен — не ги уважава, а щом не ги уважава и той губи тяхното уважение. Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора. Тя е присъща само на работливите. Само те — работливите жънат трайни успехи и победи в живота.
към текста >>

Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им.
Само който е привикнал да работи упорито и системно, само той може добре да оцени това качество. Ценното може да се оцени само от оня, които го има у себе си. Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия. Този, който уважава другите, бива точен и акуратен. Не е ли точен — не ги уважава, а щом не ги уважава и той губи тяхното уважение. Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора. Тя е присъща само на работливите. Само те — работливите жънат трайни успехи и победи в живота. Точността не е изолирано качество т. е.
към текста >>

Точността е едно от качествата на великите хора.
Точността не е дар от небето, а е резултат на работа, на много усилия. Този, който уважава другите, бива точен и акуратен. Не е ли точен — не ги уважава, а щом не ги уважава и той губи тяхното уважение. Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора. Тя е присъща само на работливите. Само те — работливите жънат трайни успехи и победи в живота. Точността не е изолирано качество т. е. не съществува отделно. Заедно с нея, ние ще придобием ред други положителни качества, които ще ни бъдат само полезни, но трябва работа.
към текста >>

Точността не е изолирано качество т. е.
Точността ще ни научи да уважаваме другите, като скъпим времето и разположението им. А разположението на околните към нас е много важно условие за да имаме постижения. Точността е едно от качествата на великите хора. Тя е присъща само на работливите. Само те — работливите жънат трайни успехи и победи в живота. Точността не е изолирано качество т. е. не съществува отделно. Заедно с нея, ние ще придобием ред други положителни качества, които ще ни бъдат само полезни, но трябва работа. Придобием ли точността, ние сме пред прага на големи успехи и постижения. Сега не ни остава друго освен да я поставим във всекидневната си програма и да се стремим все повече и повече да я проявяваме. Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви.
към текста >>

Придобием ли точността, ние сме пред прага на големи успехи и постижения.
Тя е присъща само на работливите. Само те — работливите жънат трайни успехи и победи в живота. Точността не е изолирано качество т. е. не съществува отделно. Заедно с нея, ние ще придобием ред други положителни качества, които ще ни бъдат само полезни, но трябва работа. Придобием ли точността, ние сме пред прага на големи успехи и постижения. Сега не ни остава друго освен да я поставим във всекидневната си програма и да се стремим все повече и повече да я проявяваме. Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви. Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта. Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството.
към текста >>

Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта.
не съществува отделно. Заедно с нея, ние ще придобием ред други положителни качества, които ще ни бъдат само полезни, но трябва работа. Придобием ли точността, ние сме пред прага на големи успехи и постижения. Сега не ни остава друго освен да я поставим във всекидневната си програма и да се стремим все повече и повече да я проявяваме. Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви. Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта. Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството. Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения. Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия.
към текста >>

Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения.
Сега не ни остава друго освен да я поставим във всекидневната си програма и да се стремим все повече и повече да я проявяваме. Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви. Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта. Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството. Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения. Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия. Тя го поставя в контакт с напреднали същества, които скъпят всека минута. „В природата нещата си имат точно определено време. Ако човек е точен, влиза в контакт и се обновява.“ Лъч Духовните импулси и задачите на новото време II.
към текста >>

Точността е едно от най-ценните качества на човека.
Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви. Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта. Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството. Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения. Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия. Тя го поставя в контакт с напреднали същества, които скъпят всека минута. „В природата нещата си имат точно определено време. Ако човек е точен, влиза в контакт и се обновява.“ Лъч Духовните импулси и задачите на новото време II. Задачата на новия духовен импулс в света Като реакция на механистичното и материалистическо схващане на света и живота през 19 век, постепенно се появиха различни духовни движения, които искаха да покажат на западния човек, че зад този свят, който виждаме, стои духовния свят, който взема активно участие в нашия живот и в живота на природата.
към текста >>

Ако човек е точен, влиза в контакт и се обновява.“ Лъч Духовните импулси и задачите на новото време II.
Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения. Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия. Тя го поставя в контакт с напреднали същества, които скъпят всека минута. „В природата нещата си имат точно определено време. Ако човек е точен, влиза в контакт и се обновява.“ Лъч Духовните импулси и задачите на новото време II. Задачата на новия духовен импулс в света Като реакция на механистичното и материалистическо схващане на света и живота през 19 век, постепенно се появиха различни духовни движения, които искаха да покажат на западния човек, че зад този свят, който виждаме, стои духовния свят, който взема активно участие в нашия живот и в живота на природата. Разви се силно спиритическо движение, в което влязоха редица видни учени със световна известност като Уйлям Крукс знаменит химик, Оливер Лодж, прочут физик, Шарл Рише — знаменит физиолог, Камил Фламарион и т. н. които по чисто научен път установиха, че зад грубо-сетивния свят имаме друг един свят, който се манифестира по различни начини в нашия свят и живот. Паралелно с него и след него се роди и разви теософското движение, което, на базата на източната древна мъдрост, се силеше да докаже на западния човек, че зад този сетивен свят има друг, свръхсетивен свят, който не е недостъпен, но може да се влезе във връзка с него. И показваха пътищата за това, които 6txa научили от окултните школи на Индия.
към текста >>

15. -

Със своите архитектурни, научни и исторически данни, голямата пирамида отбелязва с пълна точност старозаветната история, минавайки през Битието, Изход, Съдии, Царе, според както са отбелязани в Библията, после през християнската ера, минава през кризата на настоящето време и достига до нови и по-хубави времена.
* Всичко що навеки е помръкнало В тази песен лебедът е слел, И до родно езеро замлъкнало Той за прошка е глава привел. * И кога звезди изгряха галено И мъглата бавно пропълзе, Песента му тиха, непожалена Стройната тръстика я подзе. * Не на жив е тъжното му пение, Пее той в последния си миг, Че вид в предсмъртно примирение Пръв път правдата да дига лик. Преведе: Йорд. Ковачев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (2) (продължение от брой 283) Исторически хронометър Според Хабермяна, пирамидата е била построена да служи като един исторически указател, предназначен да отбелязва по пророчески начин най-важните събития в живота на човечеството. Със своите архитектурни, научни и исторически данни, голямата пирамида отбелязва с пълна точност старозаветната история, минавайки през Битието, Изход, Съдии, Царе, според както са отбелязани в Библията, после през християнската ера, минава през кризата на настоящето време и достига до нови и по-хубави времена. Когато се появиха първите хипотези относно пророческата хронология на Пирамидата, в Европа още не бяха познати пророческите предсказания на Древния Египет. В същност, и едните и другите се съвпадаха с „Книгата на мъртвите“. Александър Море, в своята книга „Богове и царе на Египет“ показа, че всичките свещени египетски алегории са напълно тъждествени с разказите на Евангелието. Раждането на Месия, подробностите на неговия живот и на неговата смърт са били познати в Египет и това хиляди и хиляди години преди Христа. Дом на тайните Съществува известно сходство между „Книгата на мъртвите“, една от най-старите книги на Древния Египет, и Пирамидата.
към текста >>

Хора, привикнали към точност и ред, ще проявят тия черти и в писмото си.
Всички преувеличения в отделните елементи на писмото, като запример твърде уголемени главни букви, твърде едър или, наопаки, твърде дребен почерк, очевидно показват стремеж за проява на личността, желание да изпъкне, да обърне на себе си внимание. Нещо подобно се изразява и в натруфеността на почерка, като запример в злоупотребата с големи дъги, завъркулки, клупове и т. н. В това се проявява вече известно самодоволство, тщеславие, самохвалство, а често ограниченост. Такива украси се срещат най-често у хора с посредствен ум, объркан от едно повърхностно, плитко образование. У човек, който употребява разни украси при писане, се забелязва същия стремеж и при изкуственото му държане. Хора, привикнали към точност и ред, ще проявят тия черти и в писмото си. Всички техни букви ще имат ясна, проста и завършена форма, препинателните знаци ще бъдат поставени грижливо на своето място, ясни ще бъдат и междуредията. 3. Всяка вълнистост на линиите (вълнисти редове, вълнисти украси на подписа) е характерна за хора, които проявяват известна извъртливост в мисъл та, хитрина. 4. Преобладаването на ъгли в писмото показва твърдост и настойчивост в прокарване на своите възгледи и в осъществяване на своите замисли, а също и склонност към конфликти. Кръглите букви и линии в почерка, наопаки, говорят за склонност към смекчаване на противоречията, към променяване на контрастите, за известна мекота и миролюбив. Резките, ъгловати движения в почерка, както и пластичните, криволинейни, се проявяват и във всички други движения на човека: в жестове, вървеж и пр.
към текста >>

Често пъти, крайните представители на тези групи хора са воювали ожесточено по между см.
Във всяко изкуство се отразява душата на човека и на народа. Същото е и с медицинското изкуство. Затова, като се вземе пред вид общото за лечебното изкуство, може да се каже, че всеки народ за всека епоха си е имал своя медицина. Освен това хората се различават и по между си. Винаги е имало хора, които в житейския си път слагал, центъра на тежестта върху религиозно-моралното или въобще върху духовното, а други наопаки слагат центъра на тежестта върху телесното и материалното. Често пъти, крайните представители на тези групи хора са воювали ожесточено по между см. Така е и в областта на медицината. И в нея крайно духовното и крайно материалното течение са създавали големи спорове между носителите им. Но както човек е единен,така и истинската медицина е единна. Този, който добре владее лечебното изкуство, не може да основе изкуството, си само върху знания за човешкото тяло, за органите, тъканите и клетките му. Той ще вземе за основа и знанията ни за душата и за взаимоотношенията между телесното и духовното.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество.
Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII. Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т. н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества). Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното тяло) от всякакви чужди влияния. Никой друг не бива да яде или да пие от неговата паница.
към текста >>

Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта.
Управлението трябва да служи на обществото, по никой начин да не го владее. Управлението не трябва да цели за себе си; то е само средство - средство да послужи за най-добрите интереси на социалния организъм. Държавата съществува за обществото, а не обществото за държавата". През времето, когато беше председател на Принстонския университет, той издаде грамадния си труд: „История на народа на С.Щ.", в няколко тома. Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател. Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение.
към текста >>

Хора, които са навикнали на ред и точност, ще проявят това си качество и във формата на писането.
се отразяват в движенията при писането. Доказано е също, че не е нужно пишещият да мисли върху много от особеностите на писмото си, макар че тези особености веднага се забелязват в свършеното вече писмо. В действителност в мозъка под прага на съзнанието се извършват процеси, които дават особения индивидуален отпечатък на. всяко писмо, като влияят върху формата на писаните знакове, тяхното нареждане, големина и пр. Така, един художник, талантлив живописец или скулптор, който се увлича от хубавите форми и линии, обикновено ще пише и хубави букви. Хора, които са навикнали на ред и точност, ще проявят това си качество и във формата на писането. Всички букви ще бъдат ясно, просто и пълно написани; препинателните знакове на место поставени, полето на хартията правилно разпределено, началото и края на писмото правилно написани и пр. В писмото ще се отрази и пестеливостта или разточителността. Весели и жизнерадостни хора пишат изправени букви, натъжените и страдали дълго, безнадеждните, пишат полегати букви и редове. Разбира се, че не всичките качества на характера се забелязват веднага в ръкописа; в некои случаи това се по- стига чрез комбинации и заключения по аналогия. Картината на писането се създава, следователно, чрез представите, произтичащи от нашето мислене, чувствуване и воля и от следващите от тях движения.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

безучастно към настойчивия зов на бурния източен вятър, и гъст покрив обви вечно-спящето лазурно небе.
Вълните зашумяха, и по сенчестата пътека леко падат жълтите листа. Каква пустош! Не чувстваш ли трепетите във въздуха, отзвукът на далечна песен, която долита от другия бряг? 22. В дълбоката дрезгавина на дъждовния юли с нечути стъпки бродиш Ти, безмълвен, като нощ, от всички скрит. Днес утрото закри очи. безучастно към настойчивия зов на бурния източен вятър, и гъст покрив обви вечно-спящето лазурно небе. Песните на гората замлъкнаха, и вратите на домовете се затвориха. Ти Си едничък пътник в тая пуста улица. О мой единствени приятелю, о мой възлюбен, вратата на моя дом са отворени — не отминаван Ти, като съновидение. 23. Ти не Си ли у дома в тая бурна нощ, на пътеката на любовта, приятелю мой? Небесата въздишат, като отчаяни.
към текста >>

Тя поразява умовете с математическата си точност, но и до сега е една мъртва наука, един скелет, затрупани от един куп талмудически трактати.
(Из „Initiation“). Превел: Н. В.Лашев. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те букви (Продължение от кн. 2). Ще приведем тук няколко думи по тоя предмет и на едного от главните съвременни кабалисти: „Има два вида Кабала, които се различават един от друг. Едната е книжна, известна на всичките филолози, мнозина от които са я разглеждали и класифицирали. Тя поразява умовете с математическата си точност, но и до сега е една мъртва наука, един скелет, затрупани от един куп талмудически трактати. И най-невежественият равин знае няколко откъслеци от тази наука. Тя е оная Кабала, която се изобразява на талисманите (муските) на врачките, на еврейските пергаменти и се среща на винетките на еврейските книги. Тя живее само с идеите от времето на Зохар и в най-ново време, в XVII век, тя е мистическа и загадъчна, има свой език и символи и се изразява своеобразно. Ония, които са изучвали Зохар и съчиненията на кабалистите от разните епохи, знаят, колко търпение и усилия трябва, за да се разбере значението на символите, да се установи техния произход и да се следят свръзките в тълкуванията на мъдрите кабалисти. Много малко измежду редките учени евреи и избрани умове владеят тая мъчна наука, много по-словоборчива, отколкото испанската мистика и много по-сложна от гностическия анализ.
към текста >>

За да я разбере човек, изискват се много години в усамотено изучаване, та мисълта да бъде постоянно съсредоточена и до толкова, че никакви усилия да не могат да я откъснат.
И най-невежественият равин знае няколко откъслеци от тази наука. Тя е оная Кабала, която се изобразява на талисманите (муските) на врачките, на еврейските пергаменти и се среща на винетките на еврейските книги. Тя живее само с идеите от времето на Зохар и в най-ново време, в XVII век, тя е мистическа и загадъчна, има свой език и символи и се изразява своеобразно. Ония, които са изучвали Зохар и съчиненията на кабалистите от разните епохи, знаят, колко търпение и усилия трябва, за да се разбере значението на символите, да се установи техния произход и да се следят свръзките в тълкуванията на мъдрите кабалисти. Много малко измежду редките учени евреи и избрани умове владеят тая мъчна наука, много по-словоборчива, отколкото испанската мистика и много по-сложна от гностическия анализ. За да я разбере човек, изискват се много години в усамотено изучаване, та мисълта да бъде постоянно съсредоточена и до толкова, че никакви усилия да не могат да я откъснат. Така разбирана и изучавана, Кабалата заслужва пълно внимание и труд от ония, които жела- ят да я постигнат. Но често пъти, спрени още от начало от развлечения и умора, учениците тъпчат на едно и също место, падат духом и остават дилетанти, които хвърлят прах в очи те на невежите, без да бъдат способни да възбудят интерес към нея. За да се достигнат истински резултати, ученикът трябва да се учи почти деветдесета години. Тая велика и благородна наука, Кабалата, не трябва да бъде унизена и осмяна от невежествените хора“. И тъй, нека резюмираме: Практическата Кабала обяснява: а) духовният смисъл на закона и б) посочва начина на очистването, който уподобява душата на Божеството, като я представлява за орган, който проси и действа в сферата на видимото и невидимото.
към текста >>

При характеристиката, която направил, той често бивал прекъсван от запитвания, дали по-напред не е съгледал закрития подпис на автора, защото иначе не могли да си Обяснят тази точност в характеристиката.
и пр. Некогашният председатели на германския райхстаг Симсон, когато бил още студент, посетил поета Гьоте, който, както вече е известно, се е занимавал доста с проучване на ръкописите. Когато се заговорило на тази тема, представили на Симсон един ръкопис и го помолили да определи по него характерните черти на автора му. Най-първо Симсон бил изненадан от пълното подобие на този ръкопис с ръкописа на един негов съученик и приятел от университета. Симсон мислел, че щом действително е възможно да се съди за личността по особеностите на ръкописа, и той, като характеризира своя приятел, ще сполучи да характеризира непознатия автор на предложения му ръкопис и при това схващане се решил да се изкаже по ръкописа. При характеристиката, която направил, той често бивал прекъсван от запитвания, дали по-напред не е съгледал закрития подпис на автора, защото иначе не могли да си Обяснят тази точност в характеристиката. Ръкописът бил подписан от Саксенваймарския херцог Бернхард, когато Симсон до тогава не познавал. При този случай Симсон несъзнателно е приложил едно важно правило на графологията, за да постигне най-благоприятен резултат. Ръкопис на Наполеон I, Император на Франция Еднакви или твърде подобни ръкописи се срещат понякога у родителите и децата, особено у бащата и сина. И това подобие е толкова по-голямо, колкото повече характерите на родителите и децата се схождат. Това явление, обаче, не се среща тъй често, както някои са склонни да приемат, както не тъй често се схождат напълно и характерите на децата с тези на родителите.
към текста >>

Който се занимава по-дълго време с проучване на ръкописи, ще може да познава с приблизителна точност от 5 до 10 години и възрастта на лицата.
Ако пък ръкописите на родителите и децата или на самите деца са съвсем различни, тогава с положителност може да се каже, че съществува разлика. И тука важи теорията за наследствеността. Децата могат да наследят качества от родителите си или от прародителите си, а с това и черти в ръкописа. В своето съчинение „Дружба с хората“ Книге казва: „Всички деца, с възпитанието на които съм се занимавал, са се учили по моята ръка да пишат, обаче, с постепенното развитие на техния темперамент при всяко дете изпъкнаха особени свойствени нему черти на ръкописа. На пръв поглед изглеждаше, че всички пишат еднакво, но който се взреше по-внимателно и ги познаваше, намираше в маниера на едного признаци на ленивост, у другиго дребнавост или неопределеност, повърхностност, сигурност, опакост, дух на ред или друга някоя особеност“. Който се занимава по-дълго време с проучване на ръкописи, ще може да познава с приблизителна точност от 5 до 10 години и възрастта на лицата. В детската възраст буквите са по-непохватно написани, по-бавно и по-малко еднакви по височина. В младежката възраст ръкописът е изобщо по-жив и по-плавен. През това време започват да се забелязват излишните завъртания и завивки. През зрялата възраст повечето пъти писмото е по-правилно, сигурно, излишните извивки, завъртания и украшения са по-рядко и, където ги има, постепенно изчезват. Към шестдесетата година се забелязват в ръкописа вече признаци на умора, особено у лица, които дълго време са били принудени да пишат много и бързо и които телесно не са вече тъй бодри.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Допълнителният цвят на червения е зеленият,а на синия — портокалено-жълтият, в което лесно можем да се убедим, ако гледаме съсредоточено на първия или втория цвят, и след това бързо си обърнем очите към бела повърхност.
Тук всичко трябва да се вземе пред вид, като почнем от цвета на стаята и на другите предмети, които заобикалят детето, та свършим с цвета на дрехите, които ще облече. Ако не се ръководим от окултните указания, често може да се постъпи тъкмо обратно на потребното. Така напр., лесно раздразнителните деца трябва да се заобиколят от червени и портокалени цветове; същият цвят трябва да имат и дрехите им. На неподвижното дете са полезни синият и синьозеленият цветове. Всичкият въпрос е в туй, какви допълнителни цветове будят у децата тези цветове. Допълнителният цвят на червения е зеленият,а на синия — портокалено-жълтият, в което лесно можем да се убедим, ако гледаме съсредоточено на първия или втория цвят, и след това бързо си обърнем очите към бела повърхност. Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето. Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване. (Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“.
към текста >>

Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите.
Тук ще се ограничи повече в методът, излизайки от мисълта, че, като живеем в съвременната култура, ние сме длъжни да се справим на първо м4сто и с владеещите схващания. Професор Бъканън рядко прави в публични събрания психометрически експерименти с писма. Също така той не дава значение и на опитите чрез пипане, а се ограничава с това, да избира из самата публика подходящи психометри, които по неговата метода сполучват доста правилно да посочат и характера на автора на писмото. Изглежда, че той не цени много този начин на доказване, понеже така не се достига до безупречни резултати. Противникът винаги ще намери основания да опорочи психометрическит изследвания, понеже не познава начина на изследването. Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите. Трябва, обаче, да се знае, че при такива изследвания той пак е можал да открие две дами отлични психометри. Едната е госпожа Д р Б. Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер. Тя е работила дълго време и с успех като вещо лице при едно американско осигурително дружество. Другата е ясновидката госпожа Декер, която по-сетне, вече като съпруга на Бъканън, е извършила редовно и успешно всички експерименти, описани от мъжа й, и чрез упражнение е достигнала извънредно голяма възприемчивост за психометрнчни впечатления.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В една легенда се разправя, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор.
От този пример се вижда, колко практическа наука е окултизмът. Като друг пример можем да вземем възпитанието. Вътре в човека живее божествена искра. Божественото, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се прояви. Това ще стане с течението на еволюцията. В една легенда се разправя, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това. Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел“. Всяка детска душа е диамантена рудница. Това трябва да се запише със златни букви в педагогиката. Ролята на възпитателя е да разкрие тези съкровища, които лежат скрити в детската душа.
към текста >>

Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга.
Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон. Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Около тях, голямата тишина на природата като че ли се покланяше: при звука на божествения глас, птичките бяха млъкнали върху клонете; песента на извора се беше укротила; шумоленето на насекомите отслабваше във въздуха и човек би казал, че едно самосъсредоточение от невидими присъствия изпълваше тишината пред коленичилата жена.
- Ако би знала божията дарба! Ако би могла да разбереш бездната на любовта, о жено! Аз ще ти кажа безкрайността на милосърдието и извънмерността на прошката. . . Между това, самарянката целомъдрено целуваше ръката на Исуса и я мокреше със сълзите си — чиста роса от любов и покаяние. Около тях, голямата тишина на природата като че ли се покланяше: при звука на божествения глас, птичките бяха млъкнали върху клонете; песента на извора се беше укротила; шумоленето на насекомите отслабваше във въздуха и човек би казал, че едно самосъсредоточение от невидими присъствия изпълваше тишината пред коленичилата жена. Тя се изправи, цяла трогната и смутена, и отстранявайки очите си от тези на Исуса., от страх, че не може да издържи ослепителната ясност на този поглед, приготви се да му поднесе да пие. Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя. разкри до рамото си една река от идеална скулптурна форма. Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца. Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й.
към текста >>

Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен разкош в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида.
„Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му. Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния покой, въпреки физическата обвивка“. По скалистите брегове на Португалия, в приокеанския Монсерат той създава своя рай. Неговият замък е един непостижим по своята тайнственост кът. Той е изпълнен с безбройни тайни, които, обаче, вечно ще останат скрити за човечеството, защото входът му е бил достъпен само за малцина, а тези последните почти нищо не са говорили за него. Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен разкош в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида. „Ватек“ е единственото произведение на Уйлям Бекфорд. Но то е тъй красиво, тъй велико, че е достатъчно да обезсмърти автора си. Неговата мистична романтика може да се сравни само с тази на източните поеми и на арабските приказки. Тя прави невероятно силно впечатление и буди разнородни мисли. С своята оригиналност образът на Ватека надминава всички създадени от фантастиката образи.
към текста >>

“ Същият сън след три деня се повторил с най-голяма точност.
Болките ми бяха безгранични, жена ми изглеждаше, че ще си изгуби ума от скръб. След три дена жена ми една нощ видяла на сън малката покойница тъкмо такава каквато изглеждаше приживе, и я чула да й казва: „мамо, не плачи: аз не съм те оставила, аз съм още при тебе. Видиш ли. аз пак ще стана малка“. В това време тя се превърнала в малко ембрио, като прибавила: „ти сега трябва да почнеш отново да страдаш за мене! “ Същият сън след три деня се повторил с най-голяма точност. Една приятелка па жена ми беше й. казала, че този сън трябва да се вземе като едно лично изявление на детето. Нещастната жена, въпреки това, продължаваше да не вярва, че детето ще й се върне отново, особено пък като знаеше, че наскоро преди това тя бе пометнала и във връзка с това прекарала такива боледувания. които я карали да вярва, че тя въобще няма повече да зачене. Един ден, като плачеше жена ми отчаяно, внезапно на вратата на салона се чуха три остри почуквания, като че някой, който иска да влезе, почука три пъти.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

—·Наистина, господине, кълвачът е много честна личност; аз го познавам отдавна, но той е ожесточен.
— Ето на, чувате ли кълвачът как трака с яката си човка по дърветата? Това е сигнал за събиране. Той е нашия глашатай. — И глашатая все повече и повече биеше своя барабан, като канеше населението на общо събрание. — Но, доколкото зная, кълвачът е едно честно момче, как така се е отдало на услугите на кукувицата и още и на свраката? —·Наистина, господине, кълвачът е много честна личност; аз го познавам отдавна, но той е ожесточен. По-рано беше много порядъчен, идеалист от първа степен, но откак Кукувицата успя да влезе под кожата му, не мога да кажа. Можете да си представите съдбата на един отчаян младеж, способен някога към най-идеалистични пориви, сега в ръцете на Кукувицата. — Какво ли не твори животът, госпожо! Но още недоиздумал и ето че се зачу пението на славеи, точно в момента на слънчевия изгрев. Очевидно, славеите изпълняваха обикновения си утринен церемониал, с който изразяваха дълбоките си почитания към тържествуващия цар на деня.
към текста >>

Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност.
Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма. В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“. Констатира се съши, че то обгръща духа на съществото така, както самото то се съдържа в материалното тяло. Такива са състоянията, аналогични на тия, които наблюдаваме в умрелите. Тогава става едно друго странно явление. Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност. Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си. Роднините на умрелия гледат вече пред себе си само труп. Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи. Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят.
към текста >>

Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр.
Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи. Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят. Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“? Ние знаем силите на ясновидството. както те са изучени от изследваните със строго научен дух. Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр. Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка. Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено освободен от плътския си организъм. Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта. Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест.
към текста >>

Медиумът бил приет дори в министерския съвет, но министрите дали клетва да не казват нищо за него, под страх да бъдат заточени в Сибир.
Медиумът имал тогава чести сеанси частно с императора и жена му, княгиня Дагмар от Дания. Нека кажем по тоя случай, че на тази последната приписват изобщо сключването на франко-руския съюз. Но това, което още не се знае, то е, че сближението между руската империя и французката република се дължи на един спиритистически сеанс, на който бил извикан духа на Александра 11. Медиумът говорел в състояние на транс, но по-често това ставало посредством един психограф — малък инструмент, мо- делът на който е показан от духовете. Обществото, което контролирало медиума, било означавано под името „Дабо“. Медиумът бил приет дори в министерския съвет, но министрите дали клетва да не казват нищо за него, под страх да бъдат заточени в Сибир. Още три последващи години медиумът останал в двореца, на квартира в императорския дворец. Спиритистическите занятия били почти всекидневни и траели три до четири часа. Поради този режим, здравето на медиума се разстроило и в 1886 г. той трябвало да се завърне при семейството си2). След заминаването на медиума Лангсдорф, един нов чудотворец се явил в двореца.
към текста >>

Благоволението към Филипа било за един момент затъмнено, вследствие ожесточената кампания, повдигната против него от предните партии на опозицията и от вестника Освобождение·, „безспорен е факта, пишеше тоя вестник, че Николай, както по работите на семейството си, така и по външната политика и вътрешното управление, не взема никакво решение, без да се съветва предварително с господина Филипа!
Лубе не би могъл да стори абсолютно нищо. Само един комитет от видни лекари би могъл, и то пак след изпит, да даде титлата доктор на медицината. — Но г. Филип е виден лекар, възразила царицата, и напуснала Валдека, силно ядосана. . . Благоволението към Филипа било за един момент затъмнено, вследствие ожесточената кампания, повдигната против него от предните партии на опозицията и от вестника Освобождение·, „безспорен е факта, пишеше тоя вестник, че Николай, както по работите на семейството си, така и по външната политика и вътрешното управление, не взема никакво решение, без да се съветва предварително с господина Филипа! Какво може да се мисли тогава за едно управление, което поверява безконтролно съдбините на Русия на първия дошъл шарлатанин“! Филип вече плащаше за своята известност. Много тайни рапорти бяха изпратени против него до Николай II не само от вътрешността на Русия, но и от Франция. Шефът на руската полиция в Париж, Рачковски, бе се особено ожесточил в тая работа. Той из- пратил на Николай II една цяла преписка, пълна с обвинителен материал против Филипа.
към текста >>

Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение.
И пак внушението, за да стане тялото като вдървено, и комбинирано с паси ще произведе такова напрежение на мускулите, че подложеното на опита лице ще може да се простре, опряно само на ръцете и нозете си на столове, и човек може да стои на гърдите му. В редица опити, направени от един мой приятел и резултатите от които бяха публикувани в The Lancet, пациентът бе предаден на дълбок хипнотичен сън и до ръката му бе допряна една кутийка от термометър, за която му се каза, че е нажежена и че ще произведе пришка. Ръката му бе привързана и наблюдавана отблизо. На другия ден на същото место се появи действително една пришка. С позволение на пациента този опит биде повторен не- колко пъти, и се намери, че времето нужно за излекуването на пришката, както и болката, причинена от нея, се изменят, според внушението, направено през хипнозиса. Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение. Един забавителен случай ми се представи, когато бях в Китай. От него се вижда влиянието на самовнушението. Един китаец дойде при мене веднъж и с тих глас ми каза, че е много болен и може-би ще умре. Понеже не намерих никаква болест у него, дадох му известно подкрепително и го изпра- тих, но той дойде пак на другия ден и изглеждаше действително болен, макар да нямаше нищо лошо в организма му. Тогава повиках преводача за да ми обясни по-добре това, което пациентът не можеше да ми каже на моя език.
към текста >>

Тяхното внимание е всякога съсредоточено по предимство върху играта на чертите на лицето.
навикнали да я включват в родовия термин Физиогномия. Но трябва да се прави различие, защото познаването на човешкото същество чрез формата му включва две съвсем различни части: 1) изучването на немото и пасивно изражение на органите и 2) изучването на говорещото и активно изражение на чертите. Първото се нарича Физиогномия или познание на душата, а второто се нарича Патогномия или наука за движение на страстите. С една реч, както казва Аристотел, „трайното във формата изразява неизменното в природата на съществото“ — това е предметът на Физиогномията, а „онуй, което е подвижно и преходно в тази форма, изразява, в същата природа, случайното и изменчивото“ — това е пък предметът на Патогномията. Физиогномистите се занимават почти изключително с патогномията. Тяхното внимание е всякога съсредоточено по предимство върху играта на чертите на лицето. Тази практика, обаче, не е достатъчна. За да се познае добре съществото, забулено от формата му, трябва се изучи от две страни: в движение и в почивка. Който е видел едно лице само в момента, когато то действа, осветлено от страстта или съставено от лъжливите навици на обществото, той не може да си образува едно сигурно и ценно схващане, а рискува да види само една лицемерна маска, зад която съществото се преструва и се крие ! Окото, устата, веждата и всички меки или подвижни части на лицето, които се поддават тъй лесно на изменение от един упражнен и ловък човек, често измамват наблюдателя. Тия гъвкави органи, поставени под пряката власт на волята, се свиват един след друг при най-различните и най-противоположните усещания; те се подчиняват рабски на ловката игра, от която се състои в голяма част таланта на комедията!
към текста >>

Тя дава отчетливост на идеите и точност на числата.
Те отличават във всеки религиозен символ истината от лъжата. Истината всякъде е еднаква, а лъжата се изменя, според местността, времето и лицата. Тия науки с три: Кабалата, Магията и Херметизмът. Кабалата или науката на еврейското предание би могла да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата: тя решава задачите на душата като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава отчетливост на идеите и точност на числата. Нейните изводи с неизменни за ума (разбира се, съобразно с човешкото познание) и създават дълбок душевен мир. Магията или науката на магите се е преподавала в старо време от учениците, а може би и от учителите на Зороастра. Тя представлява наука на тайните и особени закони на природата, на скритите сили, на действието на естествените и изкуствените магнити, кои го се намират извън материалния свет, с една дума, на съвременния език казано, тя е наука за всемирния магнетизъм. Херметизмът е наука за природата, която е скрита в йероглифите и символите на стария свят. Той е издирване на принципа на живота, с мечта да се извърши Великото Дело (за ония, които още не са постигнали това); той е възпроизвеждане от човека на естествения и божествения огън, който създава и възстановява съществото.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Борбата беше ожесточена, ала поради идейния си характер тя не обхващаше широките маси.
От де накъде миряни ще искат да уреждат църковните работи? В Конституцията и Екзарх. Устав (изменен) е казано кой е върховния управник на църквата — Св. Синод. Има ли събор там? — Няма... Светите хора от Синода почнаха гонитба срещу„новаторите“ — миряни и духовни. Борбата беше ожесточена, ала поради идейния си характер тя не обхващаше широките маси. Партизаните от време на време даваха ухо на новото движение в църквата, но не предприемаха нищо, когато поемаха властта, за да смажат „гордостта“ на бездейните духовни властници, които нито влизат в Царството Божие, ни го пущат другите да влязат. Поискаше ли, обаче, държавата поне финансов контрол да упражни на св. старци, веднага те издигаха глас и казваха: „ние не сме от този свят; ние сме автономни; ние слушаме повече гласа на Бога, отколкото на човеците! “ Тъй вървяха работите... Народът обезверяваше, мнозина падаха в съмнение, безбожие завластва в душите, а корононосците бездействаха. Войните попречиха на новото движение в църквата... Душата на българина се разнебити.
към текста >>

Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи.
Най-автентичното съобщение, което аз лично чух, е следното: г-жа X., като седеше една заран на закуска, каза, че току-що сънувала сина си, който бил на фронта. Тя го видела да носи ранени в един окоп близо до една къща, и като излязъл из окопа да търси други ранени, минал край един ранен, полузаровен от граната. Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи.
към текста >>

Лъчевите образи на психогоните ще отбелязваме по-нататък не като фотографии на мислите, а като психографии Това правим, защото изразът фотография на мислите съдържа една неточност или, строго взето, дори двойна неточност: първо, както се каза и отначало, тук само в много, малко случаи се касае за едно образно възпроизвеждане на мисловните актове.
Процесът е същият, както го видехме по-рано в примера за естеството и дейността на „въображението“. Там психическата енергия поставена в движение посредством дейността на представите, е отпечатала своите удивителни действия във физическия организъм. Остава .ни, обаче, открит още въпросът, от къде произлиза пластичната или организираща способност при тези психически процеси. И ако за опростотворяване си послужихме с израза дейност на представите, това ние не сторихме, за да избегнем мъчнотията, а защото трябваше, както се спомена и по-рано, да вземем за хипотетична предпоставка една такава способност на нашата душа. Другояче едва би бил мислим произхода на психогони. Лъчевите образи на психогоните ще отбелязваме по-нататък не като фотографии на мислите, а като психографии Това правим, защото изразът фотография на мислите съдържа една неточност или, строго взето, дори двойна неточност: първо, както се каза и отначало, тук само в много, малко случаи се касае за едно образно възпроизвеждане на мисловните актове. Второ, тука нема в обикновения смисъл на думата „светлина“, която да се впечатва на плочата, а има психически енергии, лъчите на които падат върху сетивния слой и предизвикват там химически промени. А „фотография“ значи: образ, създаден чрез слънчеви лъчи. Образът се предизвиква чрез физически впечатления. Той е, следователно, една психограма, а самият метод — психография. Бихме могли да подчиним психографията и фотографията на по-общото понятие радиография, като координирани разклонения.
към текста >>

То съдържа голяма неточност, понеже, според тази теория, мисловната дейност се схваща само като функция на менталната енергия (manas), а пък влеченията, усещанията, желанията и чувствата се проявяват в тъй наречената астрална субстанция (.„ката“).
Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението. На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство. Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр. По този предмет има едно богато илюстрирано класическо произведение от Ани Безант и Ледбитър, излязло под названието „Форми на мислите“. Трябва да подчертая, че това название не може да се оправдае и от гледището на теософската психология. То съдържа голяма неточност, понеже, според тази теория, мисловната дейност се схваща само като функция на менталната енергия (manas), а пък влеченията, усещанията, желанията и чувствата се проявяват в тъй наречената астрална субстанция (.„ката“). Прави се съществена разлика между менталитет и емоционалитет. Понятието „форма на мисълта“ важи само за първото, а за двете заедно е много тясно. Явява се нужно едно подчиняващо понятие, понятие за всички психически явления и като такова именно употребяваме изразът „психогони“. В началото на поменатото съчинение има една табела (фронтоспис), която ориентира в „значението на боите“. На всеки психогонист, според характера му, е свойствена една боя.
към текста >>

Че формата и пластичната точност на психогоните се обусловява от прецизността и силата на представите, това се счита вече за практически доказано чрез експерименталната телепатия.
Това е една лента на зигзаг, в средата с оранжеви бразди и от двете страни със сивовиолетови ръбове. Анализът на този психогон дава следното: оранжевата лента на средата е самосъзнанието на артиста, сивите крайни ивици наоколо са страхливост, стеснение. Когато си представим един предмет в определена форма, с други думи, когато психогонът се състои от една зрителна представа, тогава психическият образ взема пластическия образ на този предмет. Характерът (тонът на чувствата) на един психогон определя неговата боя. От определеността или прецизността на мисловния образ зависи най- сетне остротата на неговите очертания. Че формата и пластичната точност на психогоните се обусловява от прецизността и силата на представите, това се счита вече за практически доказано чрез експерименталната телепатия. Както при четеца на мислите Белини, така и при Пикман и други се случва често, те да казват на своите „агенти“ (на които четат мислите): „моля, концентрирайте се по-остро върху идеята си; мисловният образ е още твърде замъглен“ И фактически се установява, че в такъв случай агентът е бивал или разсеян или нерешителен. Тъкмо тук при телепатията реалността на психогоните и тяхната способност за проекция се явява като „conditio sine qua поп“, като безусловна необходима предпоставка за възможността на такива феномени. Когато некой в затворено помещение мълчаливо се концентрира върху некой представен образ, а през същото време в едно отдалечено помещение друг мълчалив и изолиран възприеме в съзнанието си същия представен образ, то може да стане само, защото оптическият представен образ на едното лице, формиран в психическа субстанция, изпъква пластично пред разширеното съзнание на другото лице. Приемателят трябва в такъв случай да се намира в едно състояние на повишена способност за възприемане, както това обикновено е присъщо на организма на ясновидеца. Ако се потвърдят и в бъдеще психограмите от оптически представи, както до сега такива макар.
към текста >>

Идеите, неразлъчни от числата, при събирането, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност.
Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея. Формата на всяка цифра и на всяка буква има своя математическа причина и йероглифическо значение. Идеите, неразлъчни от числата, при събирането, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност. Така, книгата на Еноха е аритметика на мисълта. (Следва). Προф. Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. I — II) Малък палец означава всякога признак на търпеливост, следствие на изключителното владение от чувствата; в такъв случай, подобни деца разсъждават повече по моментни внушения, отколкото чрез разумна разсъдливост. Голям палец означава противното на това: респективните деца тогава се ръководят повече от ума си, отколкото от чувствата си.
към текста >>

фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите.
33) проявява, както вече споменахме, една напълно изявена склонност и талант към изкуството: обаче, на притежателите на такива пръсти са вродени различни характерни свойства, които не се поддават на възпитание; тъй като те, ако не се помисли отрано за тяхното ограничение, могат да дадат повод за съвършено грозни прояви. Това са: лекомислие, страстност, безразсъдност, нахалност, страст към наслаждение и надменност. Тези наклонности се забелязват у деца с равни и конически пръсти, още от най-ранна възраст и създават често повод за неприятности в училището и при сношение с други чужди деца и другари; от най-голяма важност е, поради това, заблаговременно да се обуздават и победят чрез строго, разумно въздействие — главно върху страстността и жаждата за удоволствие, които влекат след себе си всички други злини — чрез морално възпитание, и да дадат възможност на детето чрез запечатване в паметта му строги правила и чрез усилване разумната воля, успешно да воюват или поне да преградят тия лоши свойства. Не могат съвършено да се потиснат подобни вродени склонности, както и вродената форма на пръстите не се изменя повече; обаче — чрез творчество на морална основа напълно е възможно да им се създаде противовес, който да възпрепятства или, поне, неутрализира твърде грубите начала на подобни вредни страсти. Деца с квадратни пръсти (гл. фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите. Те ще дадат, при съответното възпитание, добри ученици, които посещават акуратно училището, които никак не закъсняват, нито пропускат един час напразно, и още в детски години проявяват решителен признак на педантство. За деца с квадратни пръсти мярката дължина не ще бъде един метър, а 100 сантиметра, килограма не 100 декаграма, а 1000 грама. У деца с квадратни пръсти, на първо място трябва да им се даде известно чувство за дружелюбно отношение, за обноски с хората·, защото те действително имат заложба да бъдат твърде изкусни и честни хора; обаче, остават винаги досадни, безпомощни и несръчни в обществените сношения. Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки. Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг.
към текста >>

Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност.
От тази планета, появяването на слънцето би могло да се забележи само под един ъгъл от 350, т. е., тя е толкова голяма, колкото ни се показва на нас Юпитер в средното си отдалечение от земята. Нейната светлина, без съмнение, би била много по-голяма, отколкото светлината, която достига до нас от Юпитер, понеже последната свети с отразена светлина. Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята. Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун.
към текста >>

Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа.
Отслабените екземпляри умирали веднага, но реакцията у засилените е била съвършено друга. В първия случай, силата на реагирането е преставала внезапно : ударът е бивал смъртоносен, а в втория съпротивата пораствала. И у човека, както у растението, минава в критическия момент спазмата през делото му тяло. Отровата убива, но когато е дадена в достатъчно малки дози, тя действува като извънредно активно възбудително средство за растеж. Мъчно е само до като се определи критическата доза, която не трябва да се надминава. Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа. И растението, ако му се даде една подобна доза, ще може по-вече да противостои на насекомите. Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието. Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години. Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания. 25-годишнината от откритието на Rontgen.
към текста >>

Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката.
Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години. Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания. 25-годишнината от откритието на Rontgen. През декемврийските дни на 1895 год. светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн. Съмнението в истинността на това откритие на вюрцбюргера, звучеше като вълшебна приказка, трябваше бързо да изчезне. През един период от няколко месеци само, с няколко свои ясни, кратки, но пълни съобщения, Рйонтген даде такъв ценен материал върху тъй наречените Х-лъчи (непознати лъчи),— а по предложението на Kolliker съвременниците са ги нарекли Рйонтгенови лъчи, — че за бъдещето столетие, в физиката, едва ли ще се прибави към това нещо по-съществено. Интересно е да се цитират някои от първите съобщения на Рйонтгена. Той, след като описва с четири изречения първоначалния си опит, казва: „Скоро ще стане известно, че всички тела са проницаеми за действуващата сила (Agens), но само в различна степен.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка.
Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света. За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека.
към текста >>

Чрез един експеримент на Физо (F) се доказва с най-голяма точност, че този етер е почти съвсем неподвижен, а небесните тела се движат през него както едно сито през въздуха.
Неме механически експеримент, чрез който може да се докаже, кой от двамата има право. Но всичко това важи само за механически процеси. Както ще видим сега, трябвало би да можем да измерваме абсолютната скорост на земята чрез оптически експерименти. Учението за светлината ни казва, че светлината без съмнение е едно вълнообразно движение и като такова тя трябва да има един носител. Този носител, според физиците, е етерът, който изпълня цялото пространство на вселената и прониква във всички тела. Чрез един експеримент на Физо (F) се доказва с най-голяма точност, че този етер е почти съвсем неподвижен, а небесните тела се движат през него както едно сито през въздуха. Те могат да го подвижват само твърде малко и то толкова по-малко,, колкото по-слаба е оптическата им гъстота, следователно, въздухът пък най-малко. В широкото пространство на вселената между небесните тела етерът ек стои неподвижен. При тази хипотеза скоростта на земята спрямо етера (ще я наречем q) ще бъде идентична с абсолютната й скорост в вселеното пространство. Но q може да се мери. Скоростта на светлината в вселеното пространство (етера) е С = 300,000 километра в секунда (Km/Sec).
към текста >>

Този експеримент са направили с най-голяма точност Михелсон и Морлей (М. М.).
За целта на това измерване се пуска да лети един лъч светлина от земна точка А. по направление q до друга земна точка В. Лъчът ще употреби по-дълго време сега, отколкото ако летеше от В към А, защото в първия случай В също се движи пред А с скорост q, когато в втория случай А иде срещу В. Следователно, в първия случай измерването на светлинната скорост е с грешка с — q, а втория с с + q. Като съберем двете числа, получаваме 2 q, и с това и дирената величина q. Този експеримент са направили с най-голяма точност Михелсон и Морлей (М. М.). Резултат — нищо! Във всички посоки по земята са получили като скорост на светлината същото число с, a q не могло да се определи. Следователно, К R Р важи и за оптическите явления. И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва). АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От тези примери следва, че спящият в транс притежава способността да знае отнапред известни работи и то много седмици по-рано: с една точност до минута.“ Г-ца Райхел много често в транс е казвала предварително с голяма точност близките конвулсивни кризи и всички те се случвали в посоченото време.
Действително, на 8. май тя за последен път имала главоболие. Не- кой може да помисли — казва Райхенбах — че г-ца Новотни е играла комедия. Но той отговаря на това така: „такива примери имам със стотици и хиляди из своята опитност, — примери, наблюдавани и проверени от мене. Този отделен случай споменавам само за пояснение. От тези примери следва, че спящият в транс притежава способността да знае отнапред известни работи и то много седмици по-рано: с една точност до минута.“ Г-ца Райхел много често в транс е казвала предварително с голяма точност близките конвулсивни кризи и всички те се случвали в посоченото време. Служещите обикновено я питали във време на магнетичния й сън за нейната следваща криза, за да бъдат готови за услужване. По това се говорило в къщи като за нещо обикновено. Г-ца Вайганд предсказвала всеки ден в кой час на следния ден ще падне в транс. Неколко пъти Райхенбах отивал при нея по-рано от уреченото време и се убедил в точността на предсказанията й, Веднъж тя казала, че ще падне на 5 юни 1816 год. в магнетичен сън, който ще трае непрекъснато (без събуждане) три седмици.
към текста >>

Неколко пъти Райхенбах отивал при нея по-рано от уреченото време и се убедил в точността на предсказанията й, Веднъж тя казала, че ще падне на 5 юни 1816 год.
Този отделен случай споменавам само за пояснение. От тези примери следва, че спящият в транс притежава способността да знае отнапред известни работи и то много седмици по-рано: с една точност до минута.“ Г-ца Райхел много често в транс е казвала предварително с голяма точност близките конвулсивни кризи и всички те се случвали в посоченото време. Служещите обикновено я питали във време на магнетичния й сън за нейната следваща криза, за да бъдат готови за услужване. По това се говорило в къщи като за нещо обикновено. Г-ца Вайганд предсказвала всеки ден в кой час на следния ден ще падне в транс. Неколко пъти Райхенбах отивал при нея по-рано от уреченото време и се убедил в точността на предсказанията й, Веднъж тя казала, че ще падне на 5 юни 1816 год. в магнетичен сън, който ще трае непрекъснато (без събуждане) три седмици. Това се случило точно така. Г-ца Гиртлер също предсказвала своя транс. На 22. декември г-ца Цинкел казала в магнетичен сън (транс): „На 19.
към текста >>

Стана дума и за печалната участ на нашия другар от ротата, поручик Д., убит от румънците в един ожесточен бой преди десетина дни, с когото по-рано също така в землянката приказвахме и мечтаехме за победи и за скорошен щастлив мир.
След уморителната нощна работа по укрепването на позицията, бях се за- върнал заедно с другарите ми от ротата, подпоручиците К. и Л., в общата ни землянка, която беше издълбана в първия окоп и по-рано бе служила за наблюдателен пункт на командира на дружината, която бяхме сменили. От няколко дни имаше голямо затишие. Тая нощ неприятелската артилерия почти не се обади. Изтегнали се в землянката, дълго време приказвахме за предстоящия голям бой, за промените, които забелязахме в противника, за появяването на руски части срещу нас, за разни новини от другите фронтове и вътрешността на царството, за ранените, болниците, самарянките и пр. Стана дума и за печалната участ на нашия другар от ротата, поручик Д., убит от румънците в един ожесточен бой преди десетина дни, с когото по-рано също така в землянката приказвахме и мечтаехме за победи и за скорошен щастлив мир. Неусетно така в разговор заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с покойния поручик Д., който взимаше живо участие в разговора. Тъкмо когато той говореше на някаква обикновена фронтаджийска тема, дойде ми на ум, че бе починал, защото в боя почти пред мене издъхна, и че навярно сънувам. Разтъжих се и се обърнах към него със следните думи: „Ах Петре, Петре, какво стана, че сега само на сън да можем да си приказваме и виждаме! “ За миг неговите очи се напълниха със сълзи от неизразима тъга, но бързо в него стана един прелом и като ми каза: „сети ли се“, с привидно озлобление се приближи до мене, хвана ме за гушата и започна да ме стяга. Вярвайки, че не може нищо да ми направи, спокойно го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня.
към текста >>

С пукване на зората ние настъпихме и боя пламна с голямо ожесточение.
Събудих се без да Отдам никакво значение на тоя сън, мислейки го за следствие на нервното напрежение от дългото ни стоене на позиция, непрестанните боеве и несгоди. След няколко дни започнахме настъплението. Боя беше продължителен и много кръвопролитен. Отчаяната съпротива на русите и румънците бе сломена и те бързо отстъпиха по целия фронт, като на няколко пъти се опитаха да забавят настъплението ни, но напразно. В предвечерието на един бой след падането на Кобадин и цялата укрепена позиция, облада ме някакво предчувствие и безпокойство — мислех че непременно в предстоящия бой, нещо ще се случи с мене, че ще бъда ранен, а може-би и убит, но никак не ми идваше на ум за съня. С пукване на зората ние настъпихме и боя пламна с голямо ожесточение. Пред нас беше някакъв сибирски полк, който се биеше с отчаяна упоритост, обаче, въпреки това, принудихме го да отстъпи двата си реда окопи и да се оттегли. След отбиването на последната му контраатака, румънската артилерия, за да прикрие отстъплението му, откри силен огън по нашите вериги. Заповядах на войниците да наскачат във взетите от противника окопи, докато премине артилерийския ураган. В момента когато и аз скочих в окопа, една бризатна граната с трясък се пръсна на няколко крачки пред мене. Ако бях закъснял със скачането си в окопа една секунда, гранатата трябва- ще да ме разкъса.
към текста >>

писание, до толкова ревнив че, недоволен и съмняващ се в точността на латинския му превод, изучил го от самия му еврейски оригинал, неговите възгледи върху християнското учение едва в началото на настоящето столетие се подемат и намират разпространение най първо в „Сведенборговото общество“ в Лондон, а след това и другаде.
РАЗНИ ВEСТИ Сведенборгско сдружение „Християнски живот“ в Прага. В кн. VI от I год. на Всемирна Летопис бяха дадени кратки сведения за бележития шведски ясновидец и мистик Емануел Сведенборг. Живял през времето на господството на папската римокатолическа църква, ревнив изследовател на свещ. писание, до толкова ревнив че, недоволен и съмняващ се в точността на латинския му превод, изучил го от самия му еврейски оригинал, неговите възгледи върху християнското учение едва в началото на настоящето столетие се подемат и намират разпространение най първо в „Сведенборговото общество“ в Лондон, а след това и другаде. Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие.
към текста >>

Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите.
Възможен е и обратния случай: живописецът да използва тоновете, за да намери най-подходящите цветове. Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове. От голям интерес е отношението на слепите към синопсиите. Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива. Това показва, че истинската светлина и цветове препятстват за развитието на синопсията. Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите. Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни мисли и понятия. Леон Гоцлан, напр., разправя за себе си следното: „не знам защо у мен всичките впечатления и идеи са свързани с някакъв цвят. За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е светлозелена. Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят. Сънят има цветът на тютюнев дим, болката е черна, отегчителността шоколадено-кафява.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

в този чуден апел мисълта е съсредоточена главно върху тези, които живеят особен живот и са свързани с Учителя чрез особена връзка.
И прицелната точка се дава в последния стих: „бъдете и вие съвършени, както е съвършен и Отец ваш, Който е на небеса“. Ключът на цялото Евангелие е Любовта. „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си“ — Йоан, 13; 34. Тази особена нота на любовта в християнството е вибрирала чрез тайнствата и последователите на Христа са се отзовавали на нея като са посветили сърцата си нему. Но най-възвишеното учение, свързано с Христа, се намира в неговата молитва към Отца — Йоан, гл. 17. в този чуден апел мисълта е съсредоточена главно върху тези, които живеят особен живот и са свързани с Учителя чрез особена връзка. „А това е живота вечен, дето да познаят Тебе, Единнаго истиннаго Бога... Изявих името Ти на тия човеци, които ми даде от света. Твои бяха и даде ги на мене... От света не са, както и аз не съм от света... и не само за тях се моля, но и за онези, които чрез тяхното слово ще повярват в мене. Да бъдат всички едно, както ти. Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии. Посочено е тоже, че животът на Христа, както е обрисуван в Евангелието, следва добре очертаните стадии на Източната Пътека, и това най-интересно подобна може да се илюстрира от следното сравнение: Източната пътека: 1-ва Стъпка.
към текста >>

Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението.
На първо място, припомнете си, че всичко, което съществува, трябва да има една форма и един цвят. Нищо не може да се изяви, ако му липсват тия две качества, а да се изяви, значи трептящата сила да се раздели или да отдели една част от атомите на материалната маса. Трептението е, прочее, принцип на формата и на цвета и изявяването изисква съществуването на тия две качества. Вижте цветята, със техните толкоз различни форми и безкрайни краски. Не е ли силата на трептението, която определя ръста, цвета и формата им? Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма.
към текста >>

Всемирният източен университет, който същият Тагор е основал в Бенгалия, е предназначен, според него, не само да запознае по-добре европейците с новото възраждане на Индия, но и да се вкорени това нейно възраждане по-дълбоко в самата нея, като събере хармонично мисълта и изкуството на всички раси, езици и големи религии, които се появиха в Азия.
Гандите искат да разбунтуват против Англия и запад народа, като наложат на индуското простолюдие един план на икономически и търговски бойкотаж. Но Тагор започва днес да проповядва против Англия и целия запад бунта на високата интелигентност и високата култура. Всички познаваме Тагора и знаем, как е способен той да прикрие своите запалителни пламъци зад цветните огради от сладки думи. Но тоя път викат за неговото интелектуално въстание е доста открит и ясен. Тоя вик означава отделяне на източната култура от западната. Всемирният източен университет, който същият Тагор е основал в Бенгалия, е предназначен, според него, не само да запознае по-добре европейците с новото възраждане на Индия, но и да се вкорени това нейно възраждане по-дълбоко в самата нея, като събере хармонично мисълта и изкуството на всички раси, езици и големи религии, които се появиха в Азия. „Преди да може Индия — казва Тагор — да кооперира с европейската култура в съграждането на голямата сграда на всемирната конфедерация, необходимо е да тури основата на собствената си уредба върху синтеза на всичките различни култури, които е притежавала и притежава. Само тогава тя ще може, от тоя център, да се отправи към Запад“. „Източният университет“ на Тагор ще работи върху големия синтез,обаче, със своята програма, чрез делото на поета, ще изкопае по- дълбоко пропастта между двете полукълба, които, както е казал едно време Киплинг, никога няма да се срещнат. Рожденият акт на Тагоровия университет е действително най-силният обвинителен акт против онази западна култура, която Англия наложи на Индия. Европейските властници, според поета, дадоха на Индия красиви училищни здания, богати библиотеки с най-хубаво подвързани книги, и титли, дипломи и други разкошни товари, но отнеха нейния собствен живот и интелигентност.
към текста >>

„Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев.
Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания. Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им. Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език.
към текста >>

За да се предпазиш от разсеяност, опитай се сега, когато работиш, да си представиш живо присъствието божие и вложи в сърцето си някоя добра мисъл — направо в сърцето си, без участието на разума — като употребиш разума, за да придобиеш вътрешно съсредоточение и тишина.
Напр., когато четеш, спри се върху някоя важна истина, с твърдо решение да придобиеш жизнената сила, която е скрита в нея. И не продължавай четенето, докато не усвоиш вътрешното съдържание. Тогава ти можеш да продължиш, но ограничи се; защото не многото четене, а само начинът на четенето обусловя благословението. Ако една пчела само лети от цвят на цвят, това малко ще я ползва. Тя трябва дълбоко да проникне в цветовете, за да събере мед. За да се предпазиш от разсеяност, опитай се сега, когато работиш, да си представиш живо присъствието божие и вложи в сърцето си някоя добра мисъл — направо в сърцето си, без участието на разума — като употребиш разума, за да придобиеш вътрешно съсредоточение и тишина. Бога ще намериш само в глъбините на душата си. Той обитава в Светая Светих. Отначало това е мъчно. Душата е навикнала да скита навън, да не стои у дома си. Но по-после ще ти стане леко и ти всякога, когато се нуждаеш — при изпитания и скърби — ще можеш да се оттегляш вътре, при Бога.
към текста >>

Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението.
Това е най-добрият начин за борба. Бог желае да го потърсиш по този начин и ти ще Го намериш. Напредък в размишлението Когато се молиш, не бъди като слуга, който работи само за заплата, а искай чиста, неегоистична любов и възможност да се върши чрез тебе божието дело. Щом почувстваш присъствието божие, остави се напълно на Него в благоговейно мълчание. При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно, спокойно настроение. Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението. Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша. Търпи спирането на божията утеха. Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови.
към текста >>

Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати.
IV.) (Б. Р. Тази статия е предназначена, главно, за четци с широки познания по физиката и математиката. Другите ще се задоволят само с усвояване заключенията на проф. Айнщайна за времето и пространството и на Минковски за четвъртото измерение, като научно доказателство за реалността на духовния свят). Така, физиката беше поставена пред най-трудната загадка, каквато някога й е давана за разрешаване. Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати. Защото опита ММ може да се обясни тъй, като се приеме, че въздушната атмосфера със своята скорост q влече със себе си етера, а с това и движението на светлината. Простото логическо заключение ще бъде това, че скоростта на светлината трябва да бъде една и съща във всички посоки. Но това заключение противоречи на опита F. Внимателният четец ще намери, може би, един повод за съмнение в предполагаемия етер. Но той може спокойно да го изостави и да приеме, че светлината се превежда по някой неизвестен начин.
към текста >>

Възажения са възможни, първо, ако става въпрос за точността на опита ММ, следователно, и за верността на принципа С.
електромагнитните явления няма абсолютна едновременост. Това понятие тогава само добива смисъл, когато посочваме системата, от която става наблюдаването на нейното времетечение. Времето за нея е относително. Наблюдателната кула на проф. Айнщайн в Потсдам Този математически начин на доказване крие в себе си такава убедителна логика, че не може да има и сянка от съмнение вжв верността на неговите изводи. Възажения са възможни, първо, ако става въпрос за точността на опита ММ, следователно, и за верността на принципа С. Тази точност, обаче, според гледището на физиците е 99% следователно, далеч от всяко съмнение. Второ, ако се повдигнат възражения срещу предпоставките относително движението на светлината, стоящи във връзка със съществуването на етера. Етерната хипотеза, обаче, въобще не играе тук някаква роля, защото Айнщайновото доказателство си остава същото и ако оставим съвършено на страна етерната хипотеза и говорим само за „движение на светлината“, с еднаква скорост на разпространение по всички посоки (принцип С), без да си съставляваме някаква представа относително вида на това движение. Нещо повече даже, тази хипотеза трябва да се изостави. Тъй като опитите F и ММ при употребата на относителното време не си вече противоречат (върху доказателството тук не можем да се спираме), то, с оглед към етерната хипотеза, това би значило да приемем етерът и като подвижен, и като неподвижен — нещо логически недопустимо.
към текста >>

Тази точност, обаче, според гледището на физиците е 99% следователно, далеч от всяко съмнение.
Това понятие тогава само добива смисъл, когато посочваме системата, от която става наблюдаването на нейното времетечение. Времето за нея е относително. Наблюдателната кула на проф. Айнщайн в Потсдам Този математически начин на доказване крие в себе си такава убедителна логика, че не може да има и сянка от съмнение вжв верността на неговите изводи. Възажения са възможни, първо, ако става въпрос за точността на опита ММ, следователно, и за верността на принципа С. Тази точност, обаче, според гледището на физиците е 99% следователно, далеч от всяко съмнение. Второ, ако се повдигнат възражения срещу предпоставките относително движението на светлината, стоящи във връзка със съществуването на етера. Етерната хипотеза, обаче, въобще не играе тук някаква роля, защото Айнщайновото доказателство си остава същото и ако оставим съвършено на страна етерната хипотеза и говорим само за „движение на светлината“, с еднаква скорост на разпространение по всички посоки (принцип С), без да си съставляваме някаква представа относително вида на това движение. Нещо повече даже, тази хипотеза трябва да се изостави. Тъй като опитите F и ММ при употребата на относителното време не си вече противоречат (върху доказателството тук не можем да се спираме), то, с оглед към етерната хипотеза, това би значило да приемем етерът и като подвижен, и като неподвижен — нещо логически недопустимо. Най-после достатъчно е указанието върху съвършената хармония и закръгленост на Айнщайновата система на целокупната физика, която той изгражда върху развалините на старата физика.
към текста >>

С една реч, в, пространството на „абсолютистите“, звездната вселена би можала да бъде безкрайна, само ако законът за квадрата на разстоянията не е съвършено точен за твърде отдалечените маси, и тя може да бъде крайна, само ако е преходна във времето.
Той е показал също, че собствените движения на звездите щяха да бъдат по-забелязани, ако имаше повече звезди, които не виждаме. Пресмятанията на Поанкаре са противни на хипотезата за едно безкрайно разширение на звездната вселена, понеже броят на сметнатите звезди се съгласува приблизително с числото, което е било пресметнато. Но още нещо: тия сметки не биха доказали нищо повече, ако законът за привличането не е обратен на квадрата, в огромни разстояние. При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука, светлината на звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал. Умът ни се противи на такава последица и астрономическите наблюдения не показват никакъв признак на такова разпадане. С една реч, в, пространството на „абсолютистите“, звездната вселена би можала да бъде безкрайна, само ако законът за квадрата на разстоянията не е съвършено точен за твърде отдалечените маси, и тя може да бъде крайна, само ако е преходна във времето. От друга страна, за Нютон, звездната вселена би могла да бъде крайна във една безкрайна вселена, понеже за него пространството не предполага никак материя. За Айнщайн, напротив, вселената изобщо и материалната или звездната вселена са едно и също нещо , понеже няма пространство без материя. Предшестващите мъчнотии и неизвестности изчезват в по-голямата си част, когато се разглежда пространството, или по-скоро пространство — времето, от айнщайновото гледище за обобщената относителност. Вселената както се схваща сега. В средата е слънцето, около него е млечният път и спиралните мъглявости.
към текста >>

Нямам ли тогава право да мисля, че може би цялата наша видима вселена, локално съсредоточение на материята, е една усамотена етерна топка?
Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината! за което говорихме вече. Но същото може да бъде причинено к от друго нещо , който ще шокира може би някои релативисти, но ще се види възможно за нютонистите. Етерът, тая среда, която предава светлинните трептения и чието съществуване приема и Айнщайн,, като му отрича неговите обикновени кинематически свойства — тоя етер и материята, според най-последните физически открития, изглежда, че са само видоизменения едно на друго. Нищо не доказва, прочее, че тия две форми на субстанцията не са винаги съединени една в друга. Нямам ли тогава право да мисля, че може би цялата наша видима вселена, локално съсредоточение на материята, е една усамотена етерна топка? Ако абсолютното пространство съществува (което не ще рече още, че то.е чувствано и достъпно за нас), то е независимо не само от материята, но и от етера. И тогава, около нашата вселена, се простират пространства празни от етер. Други вселени, може би, трептят оттатък, и тия светове не са нищо за нас, като че ли несъществуват. Хипотезата на автора, астрономът Нордман; всичките видими звезди се съдържат в етерни топки. Нашата вселена е в средната етерна топка.
към текста >>

Когато апаратът се настани добре, растежът е точен и равен на слизането, а чертежът се вписва като линия от хоризонтални точки.
Емпирическите методи, употребявани често в приложната химия при някои елементи и при електричеството — не бяха всякога сполучливи: причината за наблюдаваните разлики се дължи, вероятно, на дозите на тези прибавки, за които не е държано достатъчно сметка. Махалният крескограф. — Добитата вече голяма чувствителност се увеличи доста много чрез употреблението на Нюловия метод или махалния, в който растежът е съвършено точно компенсиран от навеждането на поддръжката. Една скачена верига, турена в действие от падането на някоя тежина, навежда растението със същата скорост, с която то се удължава. Това механическо настаняване се постига чрез едно витло, което действа върху механизма, за да го ускори или забави. Когато апаратът се настани добре, растежът е точен и равен на слизането, а чертежът се вписва като линия от хоризонтални точки. Един показалец закрепен върху витлото на механизма, позволява да се узнава бързината на растежа във всеки момент. И апаратът е тогава извънредно чувствителен, поради което и най-малкото изменение около него произвежда веднага движение било нагоре към показателя, било надолу. По този начин можах да доловя даже най-малките промени в растежа — 1/8 000 000 част от сантиметра в секунда. Доказателство за чувствителността на метода е дадено в фигура 3, представляваща действието на въглеродният окис. Вижда се внезапното ускоряване, което продължава 2 минути и половина, а след това — едно закъсняване.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха.
И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примери само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България. Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома.
към текста >>

Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки.
Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им. Тогава Божественият Дух постепенно ще проникне и ще съдейства да влезе и се прояви любовта. Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните. Може да не се получат скоро желаните резултати от тия упражнения, но това обстоятелство не трябва да отчайва никого: придобивка все ще има и тя ще се увеличава. Добрите мисли раждат добри чувства.
към текста >>

“ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е.
Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание.
към текста >>

Затова добре е последният за да държи постоянно вниманието си съсредоточено, да брои движенията на махалото, като при всяка промяна в формата на движението да почва отново.
Обектът се поставя на масата върху един лист съвършено чиста и неупотребявана хартия. Успехът на експеримента много зависи от състоянието на изследвана. Последният трябва да бъде абсолютно спокоен, сериозен, да не се вълнува от нищо. Спокойствие и тишина трябва да има и около изследвана. Движенията на махалото се влияят както по телепатичен път, така и от отвличане вниманието на експериментатора. Затова добре е последният за да държи постоянно вниманието си съсредоточено, да брои движенията на махалото, като при всяка промяна в формата на движението да почва отново. Препоръчва се при изследването изследвачат да бъде обърнат с лицето си към юг — в магнетичния меридиан, според проф. Бер. Стаята трябва да бъде светла, но директната слънчева светлина трябва да се избягва. Близо до изследвана, особено откъм гърба му, не трябва да има хора, защото тяхното влияние често спира или изменяна формата на движенията. Не всеки може да получи отговори с махалото. Няма да получат онези, които не са твърдо убедени, че ще получат.
към текста >>

Точен часовник и точно изчисление начало-трептението на всяка татва е от голямо значение.
24 мин. Ако искаме да осветляваме по продължително, то трябва същото до трае до 12'4; 2'14; 4'14 и т. н. Осветлението не трябва да се прекратява по рано, до дето съответната татва не прекрати своите трептения. Обаче, за препоръчване е да почнем 3 — 4 минути по-късно и да прекратим 3 — 4 мин. по-рано, за да не попаднем под влиянието на друга татва. Точен часовник и точно изчисление начало-трептението на всяка татва е от голямо значение. Както се каза. това е още една теория; практически обаче се указаха забележителни резултати с достигане на по-бързи изцерявания при вземане под внимание трептенията на татва. По-нататъшните опити ще покажат истинската стойност на моята теория. Особено внимание трябва да се обърне и на съответния планетен час. Съгласуват ли се планетния час и Tattwas, то резултата ще ни задоволи напълно. IV.
към текста >>

В психологическата област, наистина, външният знак на силата е всякога точността.
Но нека видим, със същия автор, какво става с тия болести: „Там, дето мозъчната повреда е тежка и дето паметта за думите е дълбоко засегната, едно силно възбуждане, напр. едно вълнение, отнася веднага спомена, който изглежда изгубен за винаги. Щеше ли да бъде възможно това, ако споменат би бил вложен в повредената или разрушената материя? Работата става по-скоро като че ли мозъкът извиква спомена, а не го задържа. Онемелият става неспособен да намери думата, когато има нужда от нея: той като че ли -обикаля около нея, без да има потребната сила да тури пръста си на исканата точка. В психологическата област, наистина, външният знак на силата е всякога точността. И споменат изглежда да има тая точност, та по някога онемелият, като замести изгубената дума с няколко, вкарва в тях самата тая дума. Нека разгледаме сега какао става при прогресивното онемяване, т. е. когато забравянето на думите става все по-силно. Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго. Но болестта може да има различни причини и да вземе разни форми, да действа в която и да е точка на мозъчната област и да напредва в всяко направление: реда на изчезването на спомените остава същият.
към текста >>

И споменат изглежда да има тая точност, та по някога онемелият, като замести изгубената дума с няколко, вкарва в тях самата тая дума.
едно вълнение, отнася веднага спомена, който изглежда изгубен за винаги. Щеше ли да бъде възможно това, ако споменат би бил вложен в повредената или разрушената материя? Работата става по-скоро като че ли мозъкът извиква спомена, а не го задържа. Онемелият става неспособен да намери думата, когато има нужда от нея: той като че ли -обикаля около нея, без да има потребната сила да тури пръста си на исканата точка. В психологическата област, наистина, външният знак на силата е всякога точността. И споменат изглежда да има тая точност, та по някога онемелият, като замести изгубената дума с няколко, вкарва в тях самата тая дума. Нека разгледаме сега какао става при прогресивното онемяване, т. е. когато забравянето на думите става все по-силно. Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго. Но болестта може да има различни причини и да вземе разни форми, да действа в която и да е точка на мозъчната област и да напредва в всяко направление: реда на изчезването на спомените остава същият. Щеше ли да бъде същото, ако болестта би атакувала самите спомени?
към текста >>

Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона.
През последните двадесет години, нито едно физическо откритие не е било приписано специално на едно определено лице, защото много умове са допринесли за всички открития, които са били извършени. Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите идеи от същия мислен ток. Тия мислени токове се употребяват от хората несъзнателно, полусъзнателно или пък съзнателно. Например, един човек, който иска да притежава големи имения и не знае нищо за научното употребление на ума. кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух. Той често поддържа тази идея и ще я осъществи с време. Като си е послужил със закона полусъзнателно, той ще получи предмета на своето искане по-бърже, отколкото първия индивид. А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването на своите мисли върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство. Той си служи със закона съзнателно и ще осъществи своето желание по-бърже, отколкото другите двама.
към текста >>

За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали.
Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения. Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения. Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава. Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали. Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет. Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари. Тия от вас, които са имали случая да гледат нагорещените тротоари на един град посред лято, са могли да видят трептенията от горещина, които се издигат от тях и плуват над тях във вид на неопределени пари.
към текста >>

Ако вие излъчвате зелени трептения и сините почват да прошарват вашата аура, гледайте на синьо и вие тогава ще привлечете този цвят в себе си, защото вие непременно ще привлечете всичко, което съставлява предмет на вашата съсредоточеност.
Ние не можем да видим свободно електричеството, а е нужно да съществуват известни условия, зг да стане то видимо или чувствано. А пък би било глупаво да се отрича тая сила, с която мнозина от вас си служите всекидневно. Вие не бихте могли да усетите космическите течения, ако не притежавате изискуемите се условия. Затворени в една стая, когато навън духа силен вятър, вие не се намирате в необходимите условия, за да почувствате неговото духане, и вие бихте могли така да заключите, понеже не го чувствате, че тази сила не съществува. Първото нещо, което трябва да се направи, за да можем да усещаме тия цветни течения, то е, да си ги очертаем, да ги виждаме като си спомним, че нищо не може да се измисли от ума за това, което не съществува във вселената. Ако вие излъчвате зелени трептения и сините почват да прошарват вашата аура, гледайте на синьо и вие тогава ще привлечете този цвят в себе си, защото вие непременно ще привлечете всичко, което съставлява предмет на вашата съсредоточеност. Развити ли сте до такава степен, че синьото трептение да се украси в жълто? Съсредоточете се върху жълтото космическо течение. Като привлечете в себе си един ток от по-висши трептения, отколкото е вашия преодоляващ цвят, вие издигате вашите собствени трептения, вие получавате от това течение всичкото благо, което сте способен да асимилирате. Тия умствени картини и тази съсредоточеност са две от оръдията, които ние използваме, за да се свържем с космическите течения, които непрестанно се движат около земята. Още ви се види може би трудно да помислите, да си очертаете умствено- желания цвят.
към текста >>

Тия умствени картини и тази съсредоточеност са две от оръдията, които ние използваме, за да се свържем с космическите течения, които непрестанно се движат около земята.
Първото нещо, което трябва да се направи, за да можем да усещаме тия цветни течения, то е, да си ги очертаем, да ги виждаме като си спомним, че нищо не може да се измисли от ума за това, което не съществува във вселената. Ако вие излъчвате зелени трептения и сините почват да прошарват вашата аура, гледайте на синьо и вие тогава ще привлечете този цвят в себе си, защото вие непременно ще привлечете всичко, което съставлява предмет на вашата съсредоточеност. Развити ли сте до такава степен, че синьото трептение да се украси в жълто? Съсредоточете се върху жълтото космическо течение. Като привлечете в себе си един ток от по-висши трептения, отколкото е вашия преодоляващ цвят, вие издигате вашите собствени трептения, вие получавате от това течение всичкото благо, което сте способен да асимилирате. Тия умствени картини и тази съсредоточеност са две от оръдията, които ние използваме, за да се свържем с космическите течения, които непрестанно се движат около земята. Още ви се види може би трудно да помислите, да си очертаете умствено- желания цвят. В такъв случай изберете си един къс плат от желания цвят и гледайте го внимателно, за да фиксирате цвета му в ума си. Това ще ви помогне да получите космически токове, а през време на съсредоточаването дайте си отчет, че това са токове „от сила“, макар и да сте говорили за тях с думата „цвят“. Да се говори за синия ток ще рече. че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя.
към текста >>

У жени, които притежават малък палец в свръзка с ъглести пръсти, намираме винаги любов към ред и точност.
Малък палец на тясна, дълга и тънка ръчица срещаме у ориенталските, горящи за наслада, жени, които живеят само за веселие и удоволствия, а къщните им задължения, с малко изключения, са почти занемарени. В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай любовта й към леглото, стола и разкошеството още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“. Малък палец в свръзка с лопатовидни пръсти показва преданост и широка душа, но също и обич за дейност и разбиране на условията на реалния живот. Такива жени обичат и разбират от коне и други такива домашни животни. Техните идеи са насочени въобще повече към полезното и практичното, отколкото към идеалното. У жени, които притежават малък палец в свръзка с ъглести пръсти, намираме винаги любов към ред и точност. Такива жени държат своите къщи приветливи и. чисти, без да са тиранични или деспотични към прислугата. Също действат наоколо си повече с добър пример, отколкото с наложителни думи. Но видим ли голям палец на ъглести пръсти, това показва винаги, че тази жена се отнася дръзко, строго и деспотично, както към своите, така и към слугите си. г). Плътност на женската ръка.
към текста >>

Та ако раздалечат на от върха на 1-а къща, е = 4°, трябва раздалечат на от върха на 11-а къща (под него) да е 3 X 4 = 12°, за да бъде на съответния раздалеч и, следователно, в точен световен секстил (60°) с .
хороскопа в кн. V, год. 1). Тя се намира приблизително 4° под върха. Ако например планетата се нахождаше на съответно разстояние от върха на 11-а къща ( 27°), то и биха се намирали в световна шестинка, а същевременно биха образували зодиачният аспект квадратура във включения знак на Телеца. Съответната дължина на къщите е: Първата къща в хороскопа, приведен като образец от нас, е само 15° голяма (от 19° 45' — 5° ), но 11-а къща е 30° + 15°= 45° (от 27 — 12 ). Та ако раздалечат на от върха на 1-а къща, е = 4°, трябва раздалечат на от върха на 11-а къща (под него) да е 3 X 4 = 12°, за да бъде на съответния раздалеч и, следователно, в точен световен секстил (60°) с . Ала и тук допущаме орбис. Така, може да се случи едновременно между две планети един благоприятен световен аспект и един неблагоприятен зодиачен аспект или наопаки, и в този случай приемаме, че те взаимно се унищожават. (За това по-нататък — повече). Имаме световен триъгълник, световен противостоеж, световна четвъртина, сески- квадрат, световен получетвъртинен аспект, световен полушестинен. Световен успоред имаме тогава, когато две планети се намират на съответни равни отстояния от меридиана.
към текста >>

Ако не сме уверени в точността на горните изисквания, по-разумно ще е да се обръща внимание на световните аспекти.
(За това по-нататък — повече). Имаме световен триъгълник, световен противостоеж, световна четвъртина, сески- квадрат, световен получетвъртинен аспект, световен полушестинен. Световен успоред имаме тогава, когато две планети се намират на съответни равни отстояния от меридиана. 62° 5' на раздалеч 1-о от върха на 11-а къща, ще се намира в световен успоред с друга планета, която би се намирала на по-малко от 1° пред върха на 9 къща. Мъчнотията при световните аспекти лежи в това, че трябва точно да се знае мига на раждането, а според това и различните върхове. Ако не сме уверени в точността на горните изисквания, по-разумно ще е да се обръща внимание на световните аспекти. Световни аспекти, образувани с прогресивни планети, могат в известни случаи да ни натъкнат — чрез действието, което упражняват — на следи, по които да познаем точното време на ражданието. Поларност Огнените и въздушни знаци , , , (положителни и мъжки) се зоват още електрични знаци. Земните и водни знаци, , , , (отрицателни и женски) се наричат магнетични. По същия начин можем да подразделим и планетите:, , , , са електрични, а , , , — магнетични; като сбор от влиянието на всички планети, попада и под двете групи. Според възхождащия знак, и според това в какви знаци се намират и — в електрични или магнетични, можем подраздели хората на електрични, магнетични и електромагнет.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото човек е точен образ и копие на великия външен свят и в неговата природа е неговото небе и неговият ад.
Те като че са на низка степен в своето умствено развитие, но изглежда, че.обичат музикалните звукове, защото били са виждани огнени езици да се издигат и понижават, или да скачат, съобразно такта на некоя песен или съобразно свиренето на някои лица, които притежават окултни сили. Една година в града Берлин като че имаше „пожарна епидемия“. Всеки ден избухваха пожари по таваните и по някога на няколко места изведнъж, а полицията не беше в състояние да открие причинителите на пожара. Аз не твърдя, че тия пожари стават направо от огнените елементали без съдействието на някои хора, но ние можем да допуснем, че престъпниците са слабодушни хора, които са повлиявани от такива елементали, без да съзнават това, и тогава действат съобразно с техните влияния. Природните духове живеят както в нас, така и вън от нас, и никой човек не е пълен господар на себе си, додето напълно не познае своята природа и това, що живее в нея. Защото човек е точен образ и копие на великия външен свят и в неговата природа е неговото небе и неговият ад. Заключение С това разискване за елементалните природни духове предметът по въпроса далеч не е изчерпан, защото остават множество различни класи: феи, елфи и караконджули, чието описание би изисквало написването на цяла енциклопедия, защото цялата вселена е проява на живот и съзнание, изразени в безбройно различни форми. Нищо във вселената не живее без „душа“, защото самата душа е живота. Некои от най-хубавите прояви са, както може да се въобрази, душите на цветята и, като свършвам тази статия, ще спомена следната опитност на един мой приятел. Той пише: „Миналото лято аз имах в стаята си саксия с една прекрасна кампанула (звънче). Стъблото бе облечено с листа, а между тях се явиха виолетовите звънчета, които издаваха лек, но много приятен аромат.
към текста >>

Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния.
Четиринадесето: разрушавайте страха, и тогава всички трескави състояния ще изчезнат. Да допуснем, че имаме един болен от туберкулоза. Преди всичко, трябва да се отстрани от ума му страха, че страда от една неизлечима болест. След това представлявайте си за него картината на белите дробове в съвършено здраве, така че да се влива в тях космическата сила, и после употребявайте такива внушения, отрицания и твърдения, които ще ви продиктува интуицията ви. Петнадесето: употребявайте такива думи, които най-добре изразяват вашата мисъл. Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния. Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е. вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“. Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения. Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика. Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даже с математическа точност можем да определим с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба.
Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. За пример, вземете дихателната система на човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система — стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щателно и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете пред вид кръвообращението на човека, с неговата артериална и венозна система; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък в неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек все- кога се замисля за онова, разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронката част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи и характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея?
към текста >>

Колкото за начина, по който Христос се е държал по водата, то той не е нито способа на медиума, нито тоя на Симона-Мага, на когото невидими агенти са отстранявали тежестта; нито пък способа на йогите, на които извънредното умствено съсредоточение обръща електромагнетичните течения.
Неговият пламък поглъща всичко, полетът му събаря всичко. Той не вижда нито опасностите, нито невъзможностите; за него всичко е възможно и позволено; това е пожарът на любовта, където пламтят всички наши сили; това е творческата вяра, която унищожава всичките сили на света и ги превръща на пепел; това е светкавицата, за която Христос непрестанно говори и светванията на която превръщат на пара и предразсъдъците и лавата, и пепелта на миналото, които тегнат над нашите сърца. За да се добие тая сила, потребна е свръхчовешка работа. За да се храним от божественото, трябва да се въздържаме от какво и да била природна храна; някой знаят това, но за да го достигнат, трябва да победят всички ужаси: страхът на плътта, която трепери пред смъртта, е нищо пред ужаса на ума, окован в тъмнината на първичното невежество; нищо е той също пред агонизиращата душа, която се себеотрицава, виждайки живота да изтича капка по капка. — Такава е школата на вярата, такава и трябва да бъде всекидневната храна на волята. Колкото за начина, по който Христос се е държал по водата, то той не е нито способа на медиума, нито тоя на Симона-Мага, на когото невидими агенти са отстранявали тежестта; нито пък способа на йогите, на които извънредното умствено съсредоточение обръща електромагнетичните течения. Тялото Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни. Макар че външния Му вид да си е оставал винаги чувствително един и същ, при все това, видимата форма на Исуса е била извънредно подвижна: това, което е чисто, — то е вън от всяка условност. И макар да е изглеждал свързан тук долу на земята, той е присъствал едновременно на различни полета, като чрез това той е поставял земята в контакт с тия последните. Въпросното чудо той не го е пожелал нарочно. То е било следствие на едно от честите му пътувания, по силата на Неговата мисия.
към текста >>

Разъмява се, трябва да отстъпим от строгата „научна точност“ и да се задоволим с едно просто изложение на въпроса.
Поради това, полезно е за нашите четци да изучат, от астрологическо гледище, личностите на тия двама държавници, които, упорити в преследването на своите цели, не отстъпват от заетите си позиции и ще се борят, както изглежда, до последна крайност или — до нова катастрофа. Четците ни, за свое осветление в случая, ще могат да се ползват от целия мате- риал по астрологическата наука, който дадохме до сега в I, II и III годишнини на Всемирна Летопис. — Б. p.). В тази статия ние желаем да покажем по най-прост начин, как действат астралните влияния в хороскопите на г. г. Поанкаре и Еберт. Разъмява се, трябва да отстъпим от строгата „научна точност“ и да се задоволим с едно просто изложение на въпроса. Но, при все туй, всички, които изучават астрологията, ще могат да се убедят, че ние се опираме на „научна“ база. Нека дадем, преди всичко, някой животописни сведения. Г-н Реймонд Поанкаре, председател на Министерския Съвет и министър на Външните Работи в Франция, е роден в Барълйо-Дюк, на 20 октомври 1860 г. Отначало той бе адвокат, но по-късно той влезе в политическата кариера. В 1894 г.
към текста >>

За напред ще бъда все тъй точен и акуратен в отговорите си, защото кризата мина, но все пак вярвам да остана тук до февруари или март ид. год.
Събудих се, облян в студена пот, и твърдо вярвах вече, какво не от каприз е неговото мълчание, още повече, че той беше най - акуратния ми кореспондент. На 20.Х.1922 год. получавам писмо с дата 12.X. с. г. с следното съдържание: „Любезни съидейнико! Извини, че толкова дълго време не ти писах, но аз бях твърде тежко болен и съм в един санаториум. За напред ще бъда все тъй точен и акуратен в отговорите си, защото кризата мина, но все пак вярвам да остана тук до февруари или март ид. год. Заради това отправяй писмата на адрес: Мах Peukert; Weinmann Sanatorio; Pockau apud aussig C. S. R. Тук има есперантисти, обаче никой не ме е посетил, освен брат ми, който ми заяви, че за него било позволено да ме навестява, а за други не“, и т. н., други лични работи, които не са от значение. Имаше приложени две пощ.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако остане в училището или бъде преместен в друго училище, той се изпълва с ожесточение, и у него се развива злоба към всички.
Чрез заплашвания ние можем да го направим лицемер, страхлив, подозрителен, но никога с възвишен характер. Как тези прости психологически истини не могат да се разберат от днешните ръководители на просветното дело! С наказания поправя ли се ученикът? Никога не се поправя! Ако наказанието е изключване, то ученикът се предоставя на улицата, дето се разваля. Ако остане в училището или бъде преместен в друго училище, той се изпълва с ожесточение, и у него се развива злоба към всички. С наказания ние не премахваме тези недостатъци, които искаме да премахнем. Ние само можем, поради страх, да попречим на тяхната външна проява. И той ще ги прояви, когато мине страха от наказания, когато не.ча да виси над него този или онзи член от правилника, и то в най-крайна форма, както когато се разруши речния бент от наводнение : водата изведнъж се освобождава и причинява големи пакости. В новото училище не.ча да има никакви наказания, както нема в кошера на Себастиян Фор, както нема в Свободното Валдорфско училище в Щуггарт. Как се отразяват наказанията, насилията върху учителя и ученика?
към текста >>

И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак.
Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция. Формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об5), които образуват неговата лъчиста и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивиди има свой цвят, съответен на цвета на планетата, под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага . . . И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенстват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко.
към текста >>

До него от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество, с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето.
И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10) Странникът и неговата сестра. Тая картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която живели в планината. Тая картина представлява автобиография на художника, както се изразява самият той. На предния план е нарисуван самия художник en face. До него от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество, с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето. Главата й е украсена с венец от маргаритки. Тая картина прави необикновено впечатление. Тя приковава човека. Сестра му била необикновена по чистота, идеализъм. Тя била една от редките натури.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая минута, в което аз се уверих тутакси.
Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява! “ Тогава аз направих един сапунен мехур и поисках от нея да се опита да види детето си, което тогава бе много далече от нея. Тя ми каза, че го вижда в едно легло и това й направи голямо удоволствие. Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая минута, в което аз се уверих тутакси. Между това, мъчно я принуждаваха да се реши да погледне в сапунените мехури. Тя трепереше и се страхуваше да не би да види нещо, което би я ужасило. В един от тия мехури тя видя веднъж един малък мъртвешки ковчег пред една съседна къща. В оная минута там нямаше никакво болно дете, но малко след това жената, която живееше там доби дете. Последното живя само няколко месеци и г-жа Хауфе го видя положено в един ковчег.
към текста >>

Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост.
Коментариите на д’ Оливе и на Хиероклеса разкриват дълбокия езотеричен смисъл на тия думи, които излагат и развиват учението на Питагора. Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края. Според д’Оливе, това е било същинското посветително учение на древността или науката за усъвършенстването, основана солидно върху плана и целта на всемирното творение. Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията. Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи. Ние сме решени да бъдем Питагор на християнството“. . .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини на небето и е открил, че вселената е основана на числа и фигури, който е построил таблицата на умножението, измислил известната Питагорова теорема за квадрата на хипотенузата, посочил е съотношението на планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата на музиката в числата, чрез установяване на едно специално числено музикално правило и пр. — тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство. В ид.
към текста >>

показва възшествието на един източен монарх; големи мъчнотии за Персия и Португалия. Септември.
През течението на месеца, няколко добри периоди за финансовите работи, но лунното затъмнение на 15. показва някои внезапни мъчнотии. Критически период за правителството и борсовите сделки. Позицията на Нептун показва интриги и морски злополуки. Слънчевото затъмнение на 30. показва възшествието на един източен монарх; големи мъчнотии за Персия и Португалия. Септември. Твърде критически период между 4. и 13. число; злополуки, конфликти. В Испания финансова криза. Към 23.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За него най-много подхожда чиновническата кариера по изправността и точността, които изисква, качества, изразени във всяка негова постъпка.
Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина. Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е. прекалено чувство за ред и порядъчност в възгледите си. За него най-много подхожда чиновническата кариера по изправността и точността, които изисква, качества, изразени във всяка негова постъпка. Той е човек, у когото всичко трябва да върви като по мед и масло. Успиване, няколко минути, по късно поднасяне на закуската и др, подобни дреболии са в състояние да развалят доброто му настроение за цел ден. Бельото му, книгите му, книжата му са тъй наредени по местата си, че и в тъмнина да посегне, веднага намира това, което му трябва. Тежко на оногова, който не остави пак на мястото взетата от писалището му книга, писалка или друга вещ. Притежателят на четвъртита ръка проявява, при все това, сума добри качества, но те са от такъв характер, че могат да му спечелят пълното уважение и почит на околните, но никога и тяхната любов.
към текста >>

Когато вдигна очите си и видя върху лицето ми съсредоточеният ми поглед, той ми каза: — Не разбрахте ли?
Единият бе, ще несъмнено Дик, но другият бе ще, навярно, някой местен жител, нисък, пълен, с лице обикновено, почти вулгарно, пълен предостатъчно за своята възраст. Но в всеки случай те немаха нищо такова, което да оправдае това потресаващо впечатление, което видях в болния, ето защо аз го изгледах въпросително — Това, това — сочеше ми той полууспокоен фотографиите, но моят поглед ясно му показваше, че не мога да разбера нищо. Той ги взе от ръка та ми бързо и ги загледа. Те като че ли го хипнотизираха. Мълчахме доста. Когато вдигна очите си и видя върху лицето ми съсредоточеният ми поглед, той ми каза: — Не разбрахте ли? — Не, нищо . . . почти нищо . . . Нищо — казах аз вече положително.
към текста >>

Приятелите му го гледаха съсредоточено.
Всичко това е една обикновена всекидневна история на неврастеници, епилептици и прочее субекти с развалени механизми. — Почакайте — каза докторът — нека ви прочета и писмото. — Умълчаха се. Меджи влезе тихо с жълтата папка в ръка и малкия ключ върху нея. Той развърза бавно папката. Приятелите му го гледаха съсредоточено. Той заобръща големия ръкопис, при бран в нея, като същевременно говореше: — Това е едно съчинение, което може-би някога ще види бел свят, но в никой случай, вероятно, до като съм още жив. Това ви учудва, нали? А как да ви кажа . . . не искам да рискувам .
към текста >>

Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно.
Това е, защото изследвачите и начинаещите пренебрегват практикуването му, подбуждат се да отричат закона за силата на духа. Тази е причината, поради която мнозина студенти напущат окончателно усилията си да си служат с природните сили. Но ако ние не подчиним тия сили, ще бъдем подчинени от тях.· Единадесето правило·, горещото усърдие и зачестяването на просбата, настойчивостта, с която умствения образ се задържа съзнателно от духа, ускоряват опита. В една от предишните лекции обясних, как умствената ви картина става матриса (родилка), и как тая матриса изпуска една трептяща сила, подобна на син магнетичен конец, които я свързва с желания предмет. Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато мислите ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне. Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно. Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги. Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение. Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум.
Духът, тъй свързан с новото тяло, не е „ново същество“. Той е същият дух, който сега има един нов инструмент, с който да работи, но въпреки това, той е все пак един дух, в известен смисъл заспал. Мисловата сила на май ата все още остава върху него и след като новото тяло дойде на секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки на мисълта и от грешките и невежеството на мисълта на всички около него. Той е все още един дух под магнетическото влияние на оператора и оператори т. е. майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване. Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи.
към текста >>

Сатурн го одарява със способност за съсредоточаване и за дълбоко мислене — с една реч, придава му дълбока и съсредоточена мисъл.
Това важи, разбира се, за всички домове, които Меркурий може да заема. Меркурий в 3-ия дом: обещава многобройни малки (недалечни) пътешествия и богат опит от тях, защото това положение на Меркурий прави ума твърде активен и пъргав. Планетата се намира ту в дома на Близнаци, следователно, в дом, който хармонира с нейното естество и, следователно, Меркурий може да се прояви тук по-добре, отколкото другаде. Това положение на Меркурий придава голяма любов към науката, а често пъти и красноречие. Един благоприятен аспект на Нептун тук придава голяма интуиция и склонност към метафизика. Сатурн го одарява със способност за съсредоточаване и за дълбоко мислене — с една реч, придава му дълбока и съсредоточена мисъл. Ако Меркурий — в този дом — получава зли аспекти от Сатурн и Уран, има голяма опасност от умствено разстройство, особено ако той не бъде подпомогнат с добри аспекти от Юпитер или Венера. Тежко ранен от Сатурна в този дом, Меркурий носи дълбока меланхолия и песимизъм. Меркурий в 4-ия дом: предрича известни промени в местожителството и мъчнотии в домашния живот. (Много зависи, обаче, както тук, та а и в другите домове, от аспектите, които Меркурий получава от другите планети). Добре аспектиран, той придава склонност към всяка дейност, която е в свръзка с недвижими имущества или земеделие и успех от нея.
към текста >>

Меркурий в 8-ия дом: този дом ни дава сведения за всичко онова, което е свързано със смъртта, но за да се извади заключение за смъртта и за вида на смъртта от знака, който заема върха на 8-ия дом и от планетите, които се намират в него, ние трябва да изследваме с голяма точност асцендента, хилега и всичко онова, що е във връзка със здравето, като запример аспектите, които получават Слънцето и Луната, защото известни дисхармонични съчетания на направленията (Directions, — аспекти в прогресивния хороскоп — Б.
Меркурий в 7-ия дом: добре аспектиран, очертава повечето пъти един чисто социален кръг на дейност от интелектуално естество. Съпругът (или съпругата), както и съдружникът ще бъдат сръчни, ловки хора. При нехармонично аспектиране на Меркурий в този дом, домашни раздори и неприятности са почти неизбежни. Съдружникът (също се отнася до съпругът или съпругата) ще бъде по-млад. Понеже Меркурий придобива качествата на планетите, с които е свързан, от голяма важност е да се изследват точно неговите аспекти. Меркурий в 8-ия дом: този дом ни дава сведения за всичко онова, което е свързано със смъртта, но за да се извади заключение за смъртта и за вида на смъртта от знака, който заема върха на 8-ия дом и от планетите, които се намират в него, ние трябва да изследваме с голяма точност асцендента, хилега и всичко онова, що е във връзка със здравето, като запример аспектите, които получават Слънцето и Луната, защото известни дисхармонични съчетания на направленията (Directions, — аспекти в прогресивния хороскоп — Б. Пр.) могат да донесат смърт, когато запример другите данни, указват на крепко здраве и дълъг живот. Положението на Меркурий в 8-ия дом подтиква към изучаване и изследване на окултното или потайното. Смъртта настъпва при пълно съзнание. Често това положение създава медиумичност и психизъм, но и опасност от нервни или мозъчни заболявания (при неблагоприятно аспектиране). Меркурий в 9-ия дом: одарява с добри умствени способности, носи любов към научни изследвания, успех в писателството, особено ако се намира в някой въздушен знак или в Дева.
към текста >>

Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследване на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по-ефикасен лек.
Окултна биология Новооткритата органическа сила От Ралф Ширле, редактор на Occult Review. Спомням си преди много години, когато бях ученик, г. Филип Едуард Пъзи, син на добре известния водител на Висшето църковно движение, привлече вниманието ми върху факта, че латинската дума invenio, от която произхожда нашата английска дума invent — „откривам“, строго взето, значи „да попа не“ и че в същност откривателите са попадали върху изнамервания и открития при някоя случайност, и в същност, чрез откритието на по-висши сили, които използват тия случайности, като средство а предаване на нови форми на знание или нови факти в природата. Ще се намери, вярвам, че по-вече от великите изнамервания и научни открития са постигнати чрез някоя дребна случайност, която е дала ключа на некой важен принцип в естествената история. Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено също благодарение на тъй наречената „случайност“. Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследване на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по-ефикасен лек. През време на нейните изследвания, един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато г-жа Дикинсън (въпросната г-жа) изпитвала същността на своя препарат като го е загрявала над един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант. Г-жа Дикинсън била крайно много изненадана от това, понеже тя не е могла да разбере от къде би могъл да дойде тоя кристал: употребените материали са били много внимателно приготвени и не са съдържали, според както тя мислеше, абсолютно нищо, което би могло да създаде тая частица. По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шупливо, на вид, вещество.
към текста >>

Ней не липсват също научна подготовка и точност на метода, тъй необходими; за да продължава изследванията за естеството на това вещество, в които тя е ангажирана.
Водата, на късо, е средство за възприемане на семето от оригиналното вещество, според както алхимиците биха се изразили. Последно, но не по-малко важно, е, че за тоя мистериозен „агент“, какъвто е откритието на г-жа Дикинсън, постоянно се говори като за такъв, който в природата е един „всеобщ разтворител“. В друго направление, както моите четци ще си спомнят, паралели са били теглени между последното откритие за „е топлазмата“ и описанията на първичната материя, както са дадени от Тома Воган, а те показват наистина едно твърде близко сходство. Ние можем да се запитаме, дали откритието на г-жа Дикинсън не е ключът към тайната на тая първична материя или принцип на живота в една насока, точно както ектоплазмата е очевидно неин ключ към друга? Откритието на г-жа Дикинсън изисква една пълна лаборатория, каквато тя понастоящем не притежава, но с каквато се надява да се снабди по-късно. Ней не липсват също научна подготовка и точност на метода, тъй необходими; за да продължава изследванията за естеството на това вещество, в които тя е ангажирана. В всеки случай, по отношение на живота, ние стоим на твърда почва и можем да кажем, че зародишният живот е вездесъщ. В своята цялост, той е неунищожим чрез никакво, известно до сега, средство. Той се нуждае само от оплодотворяване, но не могат ли въпросните лъчи да изиграят своята роля и в това отношение? (Прев. от англ. — Краят в следващата книжка).
към текста >>

По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение.
5 — 7. „Ученикът отива сутринта в училище за първия учебен час. Тогаз ще учи математика, после латински, после закон божи. След това музика или пеенето или може би география. Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение. Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика. Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени. В бъдещето училище ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие. Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика. Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тия хора ще откажат горните факти може би с ожесточение или съжаление; обаче, фактите, които от ден на ден стават все по-очевидни, с време ще им се наложат, въпреки всички отрицания и предположения.
Мъчнотията — да я приемем — се дължи на навика да не обръщаме внимание на нищо, което е извън ежедневната ни опитност. Обаче, очите на някои хора са отворени към неща, които са извън сетивните ни опитности. Атомите, електроните, етерът и законите, които ги определят, не са продукт напряко наблюдение; те са дедукции от факти, обяснени от изтънчената интелигентност. Фактите, за които сега говоря, са много по-прости и по-обикновени. Сами по себе си те не са прости, но те са от такъв вид, с който сме свикнали и от време на време те са били разбирани, или поне — приемани и асимилирани, като такива, по-лесно и от хората, които са свикнали да говорят по между си за тях — от остроумните търговци и адвокати — отколкото от ония, които се занимават с проучване на тъканите на животните и които знаят толкова много за действията на разните части на материалния организъм, че им изглежда, като да не заслужава да се обръща внимание на животворящата душа и на психичната страна на всички техни прояви и като губене на време. Тия хора ще откажат горните факти може би с ожесточение или съжаление; обаче, фактите, които от ден на ден стават все по-очевидни, с време ще им се наложат, въпреки всички отрицания и предположения. Човешката душа или духът не угасва със смъртта; тя продължава да съществува, като запазва своите способности и характер, и при известни условия може да влезе в общение с тези, които е оставила зад себе си — до като привързаността трае помежду им. или до когато и те направят неизбежната стъпка в повече или по-малко познатата област — или състояние — отвъд. Ако ние намерим, че онази област много силно наподобява настоящата, това не ще ме изненада, защото нашето схващане за вселената до голяма степен зависи от самите нас. Самата вселена е навярно безкрайна и с безкрайни изгледи. Видът, към който ние и животните сме привикнали, е бил оформен през нашето земно съществуване, а ако ние продължим това наше съществуване и след смъртта, нашата способността разбиране на нещата постепенно ще се разшири.
към текста >>

Окултизмът при никоя своя крачка не отрича строгостта и точността, присъщи на съвременния интелектуалистично-естествонаучен начин на мислене.
Обаче, Дарвин има и трети труд: Израз на чувствата. Този труд показва, че онзи, който се е научил да наблюдава в естествонаучен смисъл на думата, може да развие способности много пригодни за изследване човешкия душевен и духовен живот. Дарвин, разбира се, отиде толкоз далеч в тази област, колкото му беше отворен пътя чрез неговия инстинкт. Умелостта на наблюденията му доказват, че сръчността (опитността), която човек добива при естествонаучните и интелектуалистичните наблюдения, може да съдейства при проникване в душевния живот. И на това почива надеждата на антропософското (окултното) изследване. Окултизмът при никоя своя крачка не отрича строгостта и точността, присъщи на съвременния интелектуалистично-естествонаучен начин на мислене. Обаче, окултизмът същевременно показва, как човек може да отиде по-нататък и как по този начин границите, които Дарвин постави повече практически, а Дю-Боа-Раймонд повече теоретически, могат да се прекрачат по научен път, и така човек да проникне в свръхчувствения свет. И именно, тогаз се идва до истинско познание на човешкото естество. Първата крачка към висшето познание е да се схване, в що се състоят тези две граници в обикновения живот. Ако нямаше никаква граница навън, т. е., ако можехме да изследваме без остатък естеството на материята със светлината на ясната ни, но ледено-студена мисъл, не би било възможно това, което не само просветлява света, но и го стопля, именно любовта.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Приготвен както трябва, жезълът е само могъщо оръжие, което е дадено в ръцете на мага да защищава това, което му е поверено, С своята духовна сила и своето знание, комбинирано с магическата сила на жезъла, той е въоръжен така, че нищо не може да противостои на неговата сила, когато тя е управлявана от съсредоточена мисъл и могъща воля.
Той му дава възможност да съсредоточи всичките свои сили в един фокус, да ги напрегне, галванизира със своята воля и да ги движи към някого или против нещо. Вън от волята и силата на мага, жезълът няма сам по себе си никакво могъщество, също тъй както в гръмоотвода не се появява електрически ток, без електрическа буря. Следователно, жезълът е проводник в ръцете на мага за електричеството и мълниите на душата и като гръмоотвод се явява най-полезен за ограждане от бури. И колкото е по-силна бурята и по-могъществен е тока на действието, сиреч колкото е по-голяма силата на мага, толкова и ефекта на жезъла е по-голям. Чрез жезъла ние можем да изявим само такава степен на сила, каквато обладаваме в нашата душа. Приготвен както трябва, жезълът е само могъщо оръжие, което е дадено в ръцете на мага да защищава това, което му е поверено, С своята духовна сила и своето знание, комбинирано с магическата сила на жезъла, той е въоръжен така, че нищо не може да противостои на неговата сила, когато тя е управлявана от съсредоточена мисъл и могъща воля. За приготовление на магически жезли се употребяват различни субстанции. Но металите и камъните не могат да служат за тази цел, освен ако не са покрити с някаква органическа материя. В всеки случай, камъните нямат никаква цена за направата на жезлите. Най-добрите жезли се правят от слонова кост, взета от слоница. Кратък жезъл, с дължина от 21 дюйма (525 мм) със златен крайщник, от едната страна, и сребърен или меден от другия край, е оръдие твърде могъщо.
към текста >>

Поместваме горната статия по молбата на преводача й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост.
Дано настъпи по-скоро това хилядолетие! София, 29. VII. 1926. Превел: Waniеl. Б. Р. Поместваме горната статия по молбата на преводача й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост. Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно. На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора. 2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът).
към текста >>

Според това, въпросните психически явления могат да се класифицират в две категории: медиумство (посредничество), което включва в себе Си завладяване или контрол от едно външно духовно същество, и пророчество, което зависи от съсредоточеното упражнение на по-тънките психически способности.
август т. г. .всичките си месечни бележки върху него. Твърде мъчно е, казва тоя редактор, да се очертаят точните граници на простора, който се обхваща от термина „спиритуализъм“. В неговата област несъмнено влизат: боговдъхновението, ясновидството, ясночуването, телепатията, психометрията и др. — изобщо проявата на всички психически сили у човека, като резултат от упражнението на по-тънките му способности, в пълно съзнание и без контрол от други странични сили. Според това, въпросните психически явления могат да се класифицират в две категории: медиумство (посредничество), което включва в себе Си завладяване или контрол от едно външно духовно същество, и пророчество, което зависи от съсредоточеното упражнение на по-тънките психически способности. Като класически примери на двете тия категории сър Артър дава случаите с двамата велики психисти; Емануел Сюйденборг и Андрю Джаксън Дейвис. Първият е бил един от най-великите медиуми2), като още на двадесет и седмата си година е бил в постоянно сношение с жителите на другия свят и е функционирал на висшите полета без никаква нужда да се постави под чужд контрол, а вторият, обратно, е бил под контрол само през ранната стадия в развитието на пророческите си сили. „Духовете — казва Дейвис — много пъти са ми помагали, но личността и разумът ми са били всякога свободни“. По въпроса за прераждането, сър Артър Конан Дойл ясно и с пълно безпристрастие доказва, че то е факт, като дава окончателен отговор на питането, къде сме били преди да се родим. Той обяснява по-нататък, защо не може всеки да си спомни миналите си съществувания и какво е влиянието на кармата и на атавизма върху личността на индивида.
към текста >>

НАГОРЕ

0.60565495491028