НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
370
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Една музикална композиция в нейното последователно възприемане
събужда
редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.
Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот.
Една музикална композиция в нейното последователно възприемане
събужда
редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.
Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления.
към текста >>
И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се
събудят
и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша.
И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се
събудят
и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот.
към текста >>
Тя
събужда
у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето.
Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава.
Тя
събужда
у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето.
Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот. При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него. Той се сили по-скоро да ги изяви, а това стремление да се изяви скритото вътре в човека, то е, което дава бързината на човешкото развитие. И онова, за което има да се благодари на великите музиканти е, че те са откъснали от себе си най-ценното, най-възвишеното и благородното и във формата на музика са го предложили в дар на бедното човечество, за да го подтикнат в неговия интелектуален и морален развой.
към текста >>
2.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Страх ги е да се не
събуди
той сред тъмата и грехът.
Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл! Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото.
Страх ги е да се не
събуди
той сред тъмата и грехът.
А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден. Но той ще дойде. ............................................................................................. Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата действителност. Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново. в нов живот, в нова ера.
към текста >>
............................................................................................. Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което
събужда
човека за нов живот.
А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден. Но той ще дойде. ............................................................................................. Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата действителност. Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново. в нов живот, в нова ера.
............................................................................................. Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което
събужда
човека за нов живот.
Ние знаем в душите си за него и вярваме в неговите дни, защото те са нанизани в дългата редица на нашата бъднина като драгоценни бисери. Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
към текста >>
3.
ПЕСНИ - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ПАЖЪТ:
Събуди
се, царкиньо, стани!
ПАЖЪТ:
Събуди
се, царкиньо, стани!
Слънцето вече милва снежнобялото ти чело и златистите ти коси отблясват в неземно сияние. Дворците ти светят и свилените зали ненаситно дишат утринния хлад. Събуди се, царкиньо, изпълни с веселие дворците. Градините цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии. Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне.
към текста >>
Събуди
се, царкиньо, изпълни с веселие дворците.
ПАЖЪТ: Събуди се, царкиньо, стани! Слънцето вече милва снежнобялото ти чело и златистите ти коси отблясват в неземно сияние. Дворците ти светят и свилените зали ненаситно дишат утринния хлад.
Събуди
се, царкиньо, изпълни с веселие дворците.
Градините цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии. Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне. Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя. Събуди се, хубава царкиньо, стани! Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-лъчезарните одежди, сложи най-скъпоценните огърлици.
към текста >>
Събуди
се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя.
Слънцето вече милва снежнобялото ти чело и златистите ти коси отблясват в неземно сияние. Дворците ти светят и свилените зали ненаситно дишат утринния хлад. Събуди се, царкиньо, изпълни с веселие дворците. Градините цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии. Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне.
Събуди
се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя.
Събуди се, хубава царкиньо, стани! Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-лъчезарните одежди, сложи най-скъпоценните огърлици. О, ти се събуждаш, царкиньо. Защо тъй странно се вият изваяните ти ръце над лицето? Защо блуждаят очите ти?
към текста >>
Събуди
се, хубава царкиньо, стани!
Дворците ти светят и свилените зали ненаситно дишат утринния хлад. Събуди се, царкиньо, изпълни с веселие дворците. Градините цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии. Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне. Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя.
Събуди
се, хубава царкиньо, стани!
Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-лъчезарните одежди, сложи най-скъпоценните огърлици. О, ти се събуждаш, царкиньо. Защо тъй странно се вият изваяните ти ръце над лицето? Защо блуждаят очите ти? Защо са по-сини и по-дълбоки, като затихнало море?
към текста >>
О, ти се
събуждаш
, царкиньо.
Градините цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии. Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне. Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя. Събуди се, хубава царкиньо, стани! Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-лъчезарните одежди, сложи най-скъпоценните огърлици.
О, ти се
събуждаш
, царкиньо.
Защо тъй странно се вият изваяните ти ръце над лицето? Защо блуждаят очите ти? Защо са по-сини и по-дълбоки, като затихнало море? Аз се страхувам. Защо лицето ти свети по-ярко от твоите рубини?
към текста >>
Събуди
се, царкиньо, стани!
Защо тъй странно се вият изваяните ти ръце над лицето? Защо блуждаят очите ти? Защо са по-сини и по-дълбоки, като затихнало море? Аз се страхувам. Защо лицето ти свети по-ярко от твоите рубини?
Събуди
се, царкиньо, стани!
ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки. В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар. И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце. И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета.
към текста >>
4.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Другото, което е необходимо, е да
събуди
творческите сили в нас.
Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят. Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна.
Другото, което е необходимо, е да
събуди
творческите сили в нас.
Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас.
към текста >>
И тогаз тая музика ще ни плени, ще
събуди
висшето в нас.
Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото.
И тогаз тая музика ще ни плени, ще
събуди
висшето в нас.
Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър. То всяка година иска човешки жертви от града. Лабиринтът е подземие с много ходове, кръстосани по такъв начин във всички посоки, че влезлият в него не може да намери изхода и загива.
към текста >>
Никакви средства не би могли да
събудят
висшето у него, ако то не съществува вече в човека.
Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън.
Никакви средства не би могли да
събудят
висшето у него, ако то не съществува вече в човека.
И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога. Някой търговец фалира и се опропасти. Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош. И в двата случаи той гледа едностранчиво. Той е изгубил вътрешното си равновесие.
към текста >>
А какви творчески сили се
събуждат
в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период!
Защо споменавам за благоговението? Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него. И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват.
А какви творчески сили се
събуждат
в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период!
Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане. Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата. Защото те влизат в основата ù. Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр. Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата.
към текста >>
Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното
събуждане
.
Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него. И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват. А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период!
Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното
събуждане
.
Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата. Защото те влизат в основата ù. Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр. Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с Вечното.
към текста >>
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме
събудили
в нея по време на молитва.
Не, съответния цвят в нея е по-силно развит. Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна. Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата. Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата? Молитвата оставя трайни следи в душата.
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме
събудили
в нея по време на молитва.
Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?
към текста >>
По този начин молитвата е важен метод за
събуждането
на човешката душа, за нейното усъвършенствуване.
Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата. Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата? Молитвата оставя трайни следи в душата. Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията.
По този начин молитвата е важен метод за
събуждането
на човешката душа, за нейното усъвършенствуване.
И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр.
към текста >>
Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да
събудят
висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога.
16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството.
Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да
събудят
висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога.
За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти.
към текста >>
Преди всичко ще се
събуди
у теб нов импулс за работа.
Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас.
Преди всичко ще се
събуди
у теб нов импулс за работа.
Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога. Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет. На много места се говори, че Христос се молил.
към текста >>
Изворът на творчеството се
събужда
чрез свързване с Бога.
Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа.
Изворът на творчеството се
събужда
чрез свързване с Бога.
Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога. Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет. На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата.
към текста >>
Това
събудило
в душите на другарите им нови импулси.
Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част.
Това
събудило
в душите на другарите им нови импулси.
И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота. Кое е дало на Б. и Ф. духовната сила да вършат това? Връзката с Бога може да събуди тези висши духовни сили, с чиято помощ те вършили това.
към текста >>
Връзката с Бога може да
събуди
тези висши духовни сили, с чиято помощ те вършили това.
Това събудило в душите на другарите им нови импулси. И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота. Кое е дало на Б. и Ф. духовната сила да вършат това?
Връзката с Бога може да
събуди
тези висши духовни сили, с чиято помощ те вършили това.
Защо другарите им не са вършили като тях ? Главната задача на окултизма е приложението в живота на тези велики закони, които намираме при изучаване на действителността. Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата действителност. Делата са важни. Човек трябва да е активен в живота.
към текста >>
5.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да
събудят
насмешка, презрение, или пък ругатни.
Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги. Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност. Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение. Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато върху тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа.
Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да
събудят
насмешка, презрение, или пък ругатни.
По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо.
към текста >>
Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се
събужда
милост, но че не може да се
събуди
; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече.
По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо.
Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се
събужда
милост, но че не може да се
събуди
; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече.
Тези, па и много още неща в писмото му не ще направят нищо по-добро в окървавената му родина. Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята. Ролята на тия, които смятат, че могат да кърмят с духовна храна душата на един народ, е да кажем най-полезното, най-доброто в даден момент. Ако една ръка се вдигне под подстрекателството на някого и вземе една невинна жертва, тогава тежка е участта на тоя, що я казва. Това мнозина от нас не вземат в съображение, обаче то е един закон, който за ония, що гледат през пáрите на кръвта и дима на отмъщението се явява отпосле като едно необяснимо страдание, като едно несправедливо нещастие в техния живот.
към текста >>
6.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но има нещо друго важно: у него се
събужда
част от спящите сили.
Те са изучени в подробности от окултизма. Райхенбах със своите опити изследва тези въпроси и потвърждава окултните истини.[ ] Изследванията в областта на хипнотизма противоречат на старите схващания за човешкото естество. Окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и законите на правилното му развитие, е против хипнотизмът като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук само споменавам резултатите от научните изследвания в тая област, за да ги съпоставя с окултните. Знае се, че в плитките фази на хипнотичния сън, хипнотизирания се намира в фазата на внушаемост, обаче в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения, не вярва, когато му се подава молив и му се казва, че това е трендафил или ябълка, той вече става самостоятелен.
Но има нещо друго важно: у него се
събужда
част от спящите сили.
И той вече почва да вижда аурата на хората, животните, растенията, кристалите и пр. Той почва да вижда светлината, която излиза от пръстите, очите, носа и пр. на хората, които са около него, светлината, която излиза от растенията и прочее. Райхенбах е изследвал одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг път потвърдиха изследванията на Райхенбах.
към текста >>
Показанията на тези, у които са
събудени
някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др.
И той вече почва да вижда аурата на хората, животните, растенията, кристалите и пр. Той почва да вижда светлината, която излиза от пръстите, очите, носа и пр. на хората, които са около него, светлината, която излиза от растенията и прочее. Райхенбах е изследвал одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг път потвърдиха изследванията на Райхенбах.
Показанията на тези, у които са
събудени
някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др.
контролират по строго научни методи, от които ще приведа само няколко: 1) чрез магнит; 2) чрез електромагнит; 3) чрез екстериоризация на чувствителността; 4) чрез електроскоп. Окултизмът е чисто научно изследване; за да се работи в тая посока е основан окултния университет „Гьотеанум" в Дорнах до Базел (в Швейцария), в който се четат лекции от специалисти, които разглеждат проблемите, на разните науки. От техните лекции се вижда, каква светлина се хвърля върху научните проблеми, когато се изследват от едно по-дълбоко гледище. За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни са образували в разни градове окултно-просветителни групи, в които студентите изучават своите специалности в светлината на окултното познание. Често тези групи уреждат окултно-просветителни университетски курсове, в които се четат лекции по разните клонове на науката, изкуството и живота от окултно гледище.
към текста >>
7.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за
събуждане
висшите заложби на човешката душа.
И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво. Там душата може да издигне по-високо своята мисъл. Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане! И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си".
Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за
събуждане
висшите заложби на човешката душа.
Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично.
към текста >>
И затова именно възвишената музика
събужда
възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили.
Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни.
И затова именно възвишената музика
събужда
възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили.
Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика.
към текста >>
Защо музиката
събужда
копнеж към чистото и прекрасното?
Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили.
Защо музиката
събужда
копнеж към чистото и прекрасното?
Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата.
към текста >>
Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде
събудено
.
Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Божията дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане. Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа.
Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде
събудено
.
Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр. „Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний мъртвите се пробудим" от същия, „Фауст и пр. Героите на драмата „Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица". Минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче на връщане какво да видят у дома си?
към текста >>
Правилно възпитание е онова, което
събужда
висшето у детето.
Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта". „И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие". „Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен". Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят.
Правилно възпитание е онова, което
събужда
висшето у детето.
А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа. Но да се нареди възпитанието в хармония с нея, трябва да се излиза да се излиза от по-дълбоко знание. Само окултизмът може да дойде до по-дълбоко познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Принципите на окултната педагогика са приложени с успех в Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Днешното възпитание е на фалшиви основи.
към текста >>
8.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Човечеството съвсем не се
събужда
, въпреки че демоните го притискат.
Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”. В света, който е разтворен като сливов цвят, Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема. Светът е такъв, че никога не може да съществува без покровителствената ръка на Бога. Сега обаче животинството царува в света, насилници и демони вилнеят в света. Хората днес приличат на животни.
Човечеството съвсем не се
събужда
, въпреки че демоните го притискат.
Това състояние води света към гибел. Затова Бог се явява в света за да го преобразува. Приготви се за това. Аз ще обновя света. Преобразил и изчистил света, Бог ще управлява света с любов и мир за да продължи Божието царство вечно.
към текста >>
На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да
събуди
всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък.
На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да
събуди
всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството. Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството. 3) Неговото знание трябва да бъде вродено и самозараждащо се, но не и купено, отпосле придобито. 4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията. 5) Той трябва да бъде носител на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието.
към текста >>
9.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
– Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще
събуди
окото ù в утринния час.
Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса. А утре? Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос. И младата царкиня се разплака край брега, защото лотосът беше знак за принца. Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят?
– Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще
събуди
окото ù в утринния час.
Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ. Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд.
към текста >>
Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да
събуди
спящите с гърма на своята колесница?
Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд. Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето. От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо. Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина?
Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да
събуди
спящите с гърма на своята колесница?
Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица. Дали той чу молитвата, дали разбра тъгата? Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято? Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето? Дали разплаканото око на младата царица го призова за краткият живот, за жертвата?
към текста >>
Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което
събужда
у мене тръпките на върховна радост!
II ИЗБРАНАТА ЗВЕЗДА Всеки има една избрана, царствена душа, която чака векове да се завърне странникът. Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък. Окото дълго, замечтано я гледа, изпраща я дори до заник на запад, а душата приема нейното далечно приветствие, защото тя е нейната звезда. Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната. Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми.
Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което
събужда
у мене тръпките на върховна радост!
Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор. Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик. Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода?
към текста >>
Веднъж под напора на живота, що се
събужда
в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг!
Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът.
Веднъж под напора на живота, що се
събужда
в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг!
” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар.
към текста >>
10.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това е, че те като погледнат някого, в когото не са
събудени
великите добродетели на човешката душа, те се
събуждат
и проявяват.
Всъщност онова, финото трептение, великото, възвишеното, ние не можем да доловим с нашите днешни очи, а то е Истината. Трябва очите ти да станат сини, за да могат да я доловят! А твоите очи могат да станат сини само на небето, мястото на вечната синевина - очите на Бога! Твоите очи трябва да станат Божествени очи! ” Още едно велико свойство имат сините очи.
Това е, че те като погледнат някого, в когото не са
събудени
великите добродетели на човешката душа, те се
събуждат
и проявяват.
Блажен този, който бъде погледнат от сините очи на Бога, защото това е начало да станат и неговите очи сини! ” Ели
към текста >>
11.
Психология на вярата
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които
събуждат
у нас цял свят от чувства.
Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли.
Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които
събуждат
у нас цял свят от чувства.
Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства.
към текста >>
Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца;
събуждайки
най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо.
Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си.
Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца;
събуждайки
най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо.
Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия.
към текста >>
Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и
събужда
там най-разнообразни чувства.
Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция.
Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и
събужда
там най-разнообразни чувства.
Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30).
към текста >>
Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието
събуждат
у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце.
Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието
събуждат
у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали.
към текста >>
Всека страст,
събудена
у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание.
Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
Всека страст,
събудена
у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание.
Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти.
към текста >>
12.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това е постепенно
събуждане
на спящите духовни сили на монадата.
Този израз не е случаен. Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието. Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства. И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-нисши степени на съзнание към по-висши.
Това е постепенно
събуждане
на спящите духовни сили на монадата.
Знае се, че целесъобразността е характерно явление в организирания мир. Всички органи са нагодени за своята функция, те са в съгласие с околната среда и т.н. Напр. краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира. Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр. по какъв съвършен начин приспособяват птиците към въздушен живот!
към текста >>
Но постепенно се
събуждат
по-дълбоките сили в човешката душа и чрез тях човек ще влезе в истински връзки с природата.
Това може да се види в „Душата на цветята" от Метерлинк и в романа „Глупецът" от Келерман. Но това, което поетичните натури долавят с интуицията си, окултистите го знаят чрез опитно изследване на действителността. За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност. Камъкът е мъртъв за нас, защото сега човек не е способен да влезе във връзка с вътрешния живот на природата. Според окултизма и минералното царство е надарено със съзнание, само че на по-слаба степен.
Но постепенно се
събуждат
по-дълбоките сили в човешката душа и чрез тях човек ще влезе в истински връзки с природата.
Свързване с разумните сили в цветята, тревите, дърветата, с цялата природа е нужно, за да имаме правилни отношения към нея. Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа. А това ще внесе висша поезия в нашето отношение към природата. Това ще събуди всичко красиво, благородно в човешката душа; това ще даде мощен импулс за събуждане на творческите ù сили. Защото човек ще се свърже с вътрешния живот на целия космос.
към текста >>
Това ще
събуди
всичко красиво, благородно в човешката душа; това ще даде мощен импулс за
събуждане
на творческите ù сили.
Според окултизма и минералното царство е надарено със съзнание, само че на по-слаба степен. Но постепенно се събуждат по-дълбоките сили в човешката душа и чрез тях човек ще влезе в истински връзки с природата. Свързване с разумните сили в цветята, тревите, дърветата, с цялата природа е нужно, за да имаме правилни отношения към нея. Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа. А това ще внесе висша поезия в нашето отношение към природата.
Това ще
събуди
всичко красиво, благородно в човешката душа; това ще даде мощен импулс за
събуждане
на творческите ù сили.
Защото човек ще се свърже с вътрешния живот на целия космос. ,,Мъдрецът се чувствува щастлив, като види и най-малката тревица между камъните" казва г. Дънов. А това е, защото той чувствува Божествения живот, който работи в нея. По този начин, чрез съзерцание на тази тревица той се свързва с Божествения живот, който работи както в тревицата, така и в него, само че в различни степени на проява. При такова отношение към природата всяко наше общение с нея дава много по-дълбок и траен резултат.
към текста >>
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се
събужда
това ново съзнание.
Учителят трябва да разполага с онези методи, чрез които ще спомогне да се свърже детето с живота, който е зад мира на формите! Тогаз в най-простата работа всред природата ще се внесе по-висш смисъл. Поливането напр. на едно цвете може да е механическа работа, а може да се внесе в нея и идейност. И тази идейност ще разцъфти детските заложби!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се
събужда
това ново съзнание.
Духовната вълна, която днес се разлива по цялото земно кълбо, не е случайно явление, а е във връзка със законите на развитието. Защото човек днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се събуждат по-дълбоките сили в човека. Става разширение на човешкото съзнание. Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота. И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура.
към текста >>
Защото човек днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се
събуждат
по-дълбоките сили в човека.
Поливането напр. на едно цвете може да е механическа работа, а може да се внесе в нея и идейност. И тази идейност ще разцъфти детските заложби! ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се събужда това ново съзнание. Духовната вълна, която днес се разлива по цялото земно кълбо, не е случайно явление, а е във връзка със законите на развитието.
Защото човек днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се
събуждат
по-дълбоките сили в човека.
Става разширение на човешкото съзнание. Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота. И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света.
към текста >>
13.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Защо растението
събужда
у нас чувства, настроения и то различни за разните растения?
Изучаването на материалната страна на природата не трябва да се пренебрегва, но трябва да се придружи с изучаването и на духовната ù страна. Друг един закон гласи: Когато влезем в контакт с по-дълбоките сили на природата, с вътрешния ù живот, развиват се заложбите, спящите сили на душата. Никой път не можем да се развиваме правилно, щом отношението ни към природата е чисто механично, Ето защо, за правилното развитие на индивида и човечеството необходимо е едно ново отношение към природата - интимно свързване с вътрешния ù живот. Тогаз съзнанието се разширява и почва да работи в едно по-високо поле. Ние влизаме тогаз в един красив свят; и в най-обикновените наглед явления в природата ще видим нещо красиво и пълно със смисъл.
Защо растението
събужда
у нас чувства, настроения и то различни за разните растения?
Дали това е само под влияние на формата? Преди всичко има взаимодействие между етерните и по-висши строителни сили на растението и на човешкия организъм. Но освен това тук има общение и с вътрешния живот на растението. Последното има вътрешен, психичен живот, с който можем да влезем в общение. Дали ще успеем да влезем в контакт с живите сили на растението и на цялата природа, зависи от няколко причини.
към текста >>
Като съзерцаваш природните красоти като изявление на разумни сили, тогаз твоите дарби се развиват,
събуждат
се силите на душата ти.
Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори. Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови идеи в нас. Разумната природа всеки ден ни носи нови откровения, които никой път досега не са били давани. Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения. По един нов начин трябва да се гледа и на природните красоти, за да раздвижат те спящите сили на душата.
Като съзерцаваш природните красоти като изявление на разумни сили, тогаз твоите дарби се развиват,
събуждат
се силите на душата ти.
Често говорим за влиянието на природните красоти за облагородяването на душата. Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе. Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата. В природата има и други художници извън хората. Когато гледаме на природните красоти по този нов начин, те ще събудят в нас по-дълбоки сили.
към текста >>
Когато гледаме на природните красоти по този нов начин, те ще
събудят
в нас по-дълбоки сили.
Като съзерцаваш природните красоти като изявление на разумни сили, тогаз твоите дарби се развиват, събуждат се силите на душата ти. Често говорим за влиянието на природните красоти за облагородяването на душата. Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе. Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата. В природата има и други художници извън хората.
Когато гледаме на природните красоти по този нов начин, те ще
събудят
в нас по-дълбоки сили.
Ти си обременен; казваш, че живота няма смисъл. Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш порасналото дърво. Също така и тази пеперуда е едно семенце, и трябва да почакаш следующата фаза, за да я разбереш. Пеперудните крила не са съчетание на механични сили, но тях е изработила една интелигентност със своята четка".
към текста >>
Това ново отношение един към друг ще
събуди
дълбоките сили и дарби на душата.
И тези връзки са истински и трайни. Д другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Но някой ще каже: „Този човек има такива и такива слабости". Той е в периода на развитието. Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно.
Това ново отношение един към друг ще
събуди
дълбоките сили и дарби на душата.
Живот на личността, когато са разслабени връзките с колективния живот, е безплоден; тогаз дарбите, крито крие душата, остават непроявени. Всяко разслабване на връзките с целокупния живот води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разслабване, Когато се научим да виждаме Красивото във всички същества, тогаз човешкото съзнание ще почне да работи в едно по-високо поле и ще има условия за нова култура.
към текста >>
14.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Един природен закон; условие за разцъфтяване душата, за
събуждане
на талантите и дарбите ,,Сега във вас трябва да се роди новото съзнание; всяко ваше действие да бъде един акт любовен.
Каквато форма и да има труда, колкото и наглед да е привлекателен, той пак се счита повечето пъти като бреме, понеже се разглежда само като средство за задоволяване целите на личността. При новото разбиране на труда ние влизаме вече в контакт с източника на живота, с Първата Причина, с Великото. А преживяването на този контакт, това еж най важните моменти в човешкия живот. Те имат голямо влияние за цялото по-нататъшно развитие на човека. Това преживяване дава мощен тласък на неговото развитие.
Един природен закон; условие за разцъфтяване душата, за
събуждане
на талантите и дарбите ,,Сега във вас трябва да се роди новото съзнание; всяко ваше действие да бъде един акт любовен.
И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отговор." Учителят. Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема. Но ако той прави това за свое собствено издигане, за добиване на по-добро положение в света, тогаз дарбите му няма да имат условия да се развият. Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него.
към текста >>
Вдъхновение, истинско творчество няма да се
събуди
у него.
Един природен закон; условие за разцъфтяване душата, за събуждане на талантите и дарбите ,,Сега във вас трябва да се роди новото съзнание; всяко ваше действие да бъде един акт любовен. И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отговор." Учителят. Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема. Но ако той прави това за свое собствено издигане, за добиване на по-добро положение в света, тогаз дарбите му няма да имат условия да се развият.
Вдъхновение, истинско творчество няма да се
събуди
у него.
Няма да направи голям напредък. А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога. Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал. Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр. Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си.
към текста >>
А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за
събуждане
на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога.
И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отговор." Учителят. Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема. Но ако той прави това за свое собствено издигане, за добиване на по-добро положение в света, тогаз дарбите му няма да имат условия да се развият. Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него. Няма да направи голям напредък.
А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за
събуждане
на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога.
Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал. Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр. Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си. Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта.
към текста >>
Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред,
събуждат
у него дарби, които той по-рано не е подозирал.
Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема. Но ако той прави това за свое собствено издигане, за добиване на по-добро положение в света, тогаз дарбите му няма да имат условия да се развият. Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него. Няма да направи голям напредък. А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога.
Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред,
събуждат
у него дарби, които той по-рано не е подозирал.
Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр. Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си. Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис.
към текста >>
Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да
събуди
у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им?
Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват.
Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да
събуди
у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им?
Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор. А когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано не е пял. Ще се чувствува присъствието на Бога. Голямо действие ще има неговото пение. Той сам ще се учудва на тая мощна сила, на която ще стане проводник.
към текста >>
„Тогаз нещо красиво ще се
събуди
у слушателите му и това ще бъде най-хубавата награда за него", казва Учителят.
Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор. А когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано не е пял. Ще се чувствува присъствието на Бога. Голямо действие ще има неговото пение. Той сам ще се учудва на тая мощна сила, на която ще стане проводник.
„Тогаз нещо красиво ще се
събуди
у слушателите му и това ще бъде най-хубавата награда за него", казва Учителят.
Това ще бъде заплатата му. Слушателите му ще бъдат преобразени. Вълшебно действие има всяка постъпка, извършена от любов, без лична цел, за Бога. Тя има силата да преобразява. И само тогаз ще се образува онази връзка между него и слушателите му.
към текста >>
У слушателя ще се
събуди
подтик да служи на Красивото.
Вълшебно действие има всяка постъпка, извършена от любов, без лична цел, за Бога. Тя има силата да преобразява. И само тогаз ще се образува онази връзка между него и слушателите му. Бог ще се прояви чрез него. Ще стане проводник на един висш живот.
У слушателя ще се
събуди
подтик да служи на Красивото.
При такова разбиране на труда, каквото и да почне човек, то ще донесе благодат за всички околни. Тук има и друго едно обстоятелство. При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти влагаш нещо ценно в него. Затова Учителят казва, че в бъдеще училищата, напр., трябва да се изграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника, изкуство, но и по сърце. Ако едно училище е построено не за пари, а от любов, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за събуждане на красивото в душите на децата.
към текста >>
Ако едно училище е построено не за пари, а от любов, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за
събуждане
на красивото в душите на децата.
У слушателя ще се събуди подтик да служи на Красивото. При такова разбиране на труда, каквото и да почне човек, то ще донесе благодат за всички околни. Тук има и друго едно обстоятелство. При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти влагаш нещо ценно в него. Затова Учителят казва, че в бъдеще училищата, напр., трябва да се изграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника, изкуство, но и по сърце.
Ако едно училище е построено не за пари, а от любов, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за
събуждане
на красивото в душите на децата.
нещо невидимо, но пълно с красота, ще изпълва атмосферата и ти ще го чувствуваш. Когато това ново разбиране на труда се приложи във всички области на живота, тогаз атмосферата, в която живеем, ще бъде пълна с поезия и благоприятна за събуждане на душата. Великата задача, която трябва да се разреши на земята. „Това е великата задача, която трябва да се разреши на земята. Това е пътят км вечния живот.
към текста >>
Когато това ново разбиране на труда се приложи във всички области на живота, тогаз атмосферата, в която живеем, ще бъде пълна с поезия и благоприятна за
събуждане
на душата.
Тук има и друго едно обстоятелство. При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти влагаш нещо ценно в него. Затова Учителят казва, че в бъдеще училищата, напр., трябва да се изграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника, изкуство, но и по сърце. Ако едно училище е построено не за пари, а от любов, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за събуждане на красивото в душите на децата. нещо невидимо, но пълно с красота, ще изпълва атмосферата и ти ще го чувствуваш.
Когато това ново разбиране на труда се приложи във всички области на живота, тогаз атмосферата, в която живеем, ще бъде пълна с поезия и благоприятна за
събуждане
на душата.
Великата задача, която трябва да се разреши на земята. „Това е великата задача, която трябва да се разреши на земята. Това е пътят км вечния живот. Тогаз старите ще се подмладят, а младите ще станат силни." ,,В новата култура, като отидеш някъде, ще свършиш някоя работа, без да ти плащат. Такива трябва да бъдат хората на новия идеал." ,,Аз ще дойда на нивата ви да работя, и от там мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам.
към текста >>
15.
Книжнина
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Техният глас се провиква: „
Събуди
се, дете, на светлината!
Днес, в тази страна, започва голяма борба около учението на Учителя П. Дънов. Той е при вас, говори с вас, вие Го слушате. Това слушаме и ние. Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса.
Техният глас се провиква: „
Събуди
се, дете, на светлината!
Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново! " Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа?
към текста >>
Събуди
се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе!
Той е при вас, говори с вас, вие Го слушате. Това слушаме и ние. Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината!
Събуди
се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе!
Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново! " Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"?
към текста >>
Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца,
събудени
от сън.
Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство. Лицето, това е външната ти дреха, а каква е вътрешността? - Тя е чистото, кристално огледало, в което се оглежда човешкия живот. Чисти ли са мислите и желанията на човека, чисто е това огледало. И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий".
Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца,
събудени
от сън.
Такова беше събуждането на Лазар от смъртта. Христос събуди Лазар и го въведе от земния в небесния живот. Христос отне външната дреха на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна! ' Да, той възкръсна, за да работи за своя Учител. И този Учител днес вика: „Събудете се в светлината за работа в света!
към текста >>
Такова беше
събуждането
на Лазар от смъртта.
Лицето, това е външната ти дреха, а каква е вътрешността? - Тя е чистото, кристално огледало, в което се оглежда човешкия живот. Чисти ли са мислите и желанията на човека, чисто е това огледало. И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий". Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън.
Такова беше
събуждането
на Лазар от смъртта.
Христос събуди Лазар и го въведе от земния в небесния живот. Христос отне външната дреха на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна! ' Да, той възкръсна, за да работи за своя Учител. И този Учител днес вика: „Събудете се в светлината за работа в света! " Който работи в света, той носи светлина в мрака.
към текста >>
Христос
събуди
Лазар и го въведе от земния в небесния живот.
- Тя е чистото, кристално огледало, в което се оглежда човешкия живот. Чисти ли са мислите и желанията на човека, чисто е това огледало. И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий". Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън. Такова беше събуждането на Лазар от смъртта.
Христос
събуди
Лазар и го въведе от земния в небесния живот.
Христос отне външната дреха на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна! ' Да, той възкръсна, за да работи за своя Учител. И този Учител днес вика: „Събудете се в светлината за работа в света! " Който работи в света, той носи светлина в мрака. Такъв човек има щастие в себе си.
към текста >>
И този Учител днес вика: „
Събудете
се в светлината за работа в света!
Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън. Такова беше събуждането на Лазар от смъртта. Христос събуди Лазар и го въведе от земния в небесния живот. Христос отне външната дреха на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна! ' Да, той възкръсна, за да работи за своя Учител.
И този Учител днес вика: „
Събудете
се в светлината за работа в света!
" Който работи в света, той носи светлина в мрака. Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото.
към текста >>
Тая духовна вълна показва
събуждане
на по дълбоките сили на душата.
Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата! Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина! Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа.
Тая духовна вълна показва
събуждане
на по дълбоките сили на душата.
Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа.
към текста >>
И това обединение ще даде мощен тласък за духовното
събуждане
на човечеството.
От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството.
И това обединение ще даде мощен тласък за духовното
събуждане
на човечеството.
Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил. Сега наскоро стана тържественото му откриване при стечение на много гости.
към текста >>
16.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Една сила се
събуждаше
в мен.
– Това е, може би, местото, дето е казано „Той смирява гордите и пр."? – Хората не развиват в себе си достатъчно благодарност за всичко това, което им се дава отгоре. Ние сме неблагодарници. И като каза това, Андреас се вдълбочи, с полузатворени очи, в дълга и мълчалива концентрация. Думите на Андреас ме окуражаваха Пред мен се отваряха ясни хоризонти.
Една сила се
събуждаше
в мен.
Аз съзнах суетността на титлите и дипломите си, несигурността на моето знание и почувствувах дълбока благодарност към този гостоприемен приятел и тая тъй добра жена. След всичко това защо да търся, дали не бяха или не приятели на Дезидериус, с когото имах връзки в младостта си? Да възприема, да използувам това, което те ми предлагаха с такова доброжелателство, това не беше ли неразумно' *** Преди два месеца получих от едно общество за научни издания поръчка да напиша доста голямо съчинение върху един въпрос от патологията. Изпратих ръкописа си преди няколко дена. И един ден, като си дойдох у дома, гледам, че ръкописът ми е върнат под някакъв предлог.
към текста >>
Остра болка ме
събуди
.
човек, каращ волове. Исках да се спра, но не можах. Няколко часа след тая среща чух далечен шум, който след време стана по-силен. Разбрах, че съм близо до водопад. За да на бъда завлечен от водовъртежа, слязох на брега изтощен върху купчина пясък и изгубих съзнание.
Остра болка ме
събуди
.
Раздираха ми гърба; една тежест върху мен ме смазваше; миризма на гнилост ме задушаваше. От лодката бях паднал с лице към земята; разбрах, че един тигър беше върху мен. Той не бързаше да ме отнесе. Грапавият му език лижеше кръвта, течаща от раните ми. Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми.
към текста >>
Винаги с удоволствие си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на
събудените
зверове във високите треви.
Никога не бях чувал подобни. Чувството ми бъркаше да разсъждавам; всичко, което можех да направя, беше да ги запечатам в паметта си. ТЕОФАН Анареас ми каза: – Човекът, за когото искахте да ми говорите, докторе, е същият, когото сте видели някога при погребението на Дезидериус. В Европа той се нарича Теофан. Аз го срещнах за трети път в Ласа, дето се бях установил, идейки от Сиам, но след извършването на голям кръг през Китай, Монголия и Киаща.
Винаги с удоволствие си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на
събудените
зверове във високите треви.
От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш величието на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини. Така се научих да намирам хубавото, кое то царува в всичко и навсякъде. Бях напуснал Деканските брамини, защото уморен от сухите изучавания на окултната физика, надявах се да проникна по дълбоко в индуската душа. Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат. В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна.
към текста >>
17.
Практически окултизъм – А. Бертоли
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Природата, изучена от това тройно гледище, какви по-дълбоки мисли, чувства и стремежи ще
събуди
у нас!
Същото е с растението, човека и пр. Напр, за сензитива всички органи на растението, човека и пр. са проникнати и окръжени от одичната светлина, която представлява строителните сили на тези органи. Окултизмът отива по-далеч и изучава смисъла, т.е. разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират".
Природата, изучена от това тройно гледище, какви по-дълбоки мисли, чувства и стремежи ще
събуди
у нас!
Напр. можем да съзерцаваме слънчев изгрев: ще се възхищаваме от красотата и чудната игра на краските, от промяната им всеки миг; колко дълбоко действува на душта това! Но това е само възприемане на формата. Ако искаме да дойдем до съдържанието, ще изучим взаимодействието между строителните сили на земята и слънцето. Природата освен физична страна има и духовна, и трябва да се изучи съответствието между тия две страни, т.е. да се изучи на кои физични явления точно кои духовни сили съответствуват.
към текста >>
Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще
събуди
в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси.
Любовта и разумността проникват цялата природа. Движението на земята около оста си или по своята орбита не е само механичен, но разумен процес. Ако не схванем това, тогаз ние не отиваме при изследването си до смисъла на нещата, а оставаме само при формите! Ти си в гората и чуваш шума на дъждовните капки по листата. Чувствуваш радостта на всяко цвете, тревица, дръвче.
Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще
събуди
в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси.
И тогаз в тая музика ти ще доловиш красота, която по-рано не си подозирал. При такива схващания, съзерцанието на кое да е явление в природата ще развие нашите по-дълбоки сили! Защото, щом мислим за тези възвишени същества на любовта и жертвата, ние се свързваме с тях вътрешно и тогаз тяхната радост, техният мир се изливат върху нас. Ние вече влизаме в съприкосновение с тяхното поле на дейност. Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества.
към текста >>
Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да
събудим
свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас".
Да реализираме това на земята, това значи да реализираме небето на земята. Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие. Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас.
Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да
събудим
свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас".
Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе. И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях.
към текста >>
Влизането, въз основа на този закон в общение с тези напреднали същества се отразява много благотворно върху
събуждането
на вътрешните, по-дълбоки сили на душата.
И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях. А влизането на човека, въз основа на този закон в свръзка с всички добри хора и други напреднали същества, му дава сила; това представлява един вид тил, вътрешна опора.
Влизането, въз основа на този закон в общение с тези напреднали същества се отразява много благотворно върху
събуждането
на вътрешните, по-дълбоки сили на душата.
По какво се познава, че човек със съзнанието си вече живее в този Разумен свят? Чрез радостта и мира, които чувствува. Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда.
към текста >>
Също така, за да могат да се
събудят
у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда.
Влизането, въз основа на този закон в общение с тези напреднали същества се отразява много благотворно върху събуждането на вътрешните, по-дълбоки сили на душата. По какво се познава, че човек със съзнанието си вече живее в този Разумен свят? Чрез радостта и мира, които чувствува. Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина.
Също така, за да могат да се
събудят
у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда.
А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата, божественото. Всъщност днес в много редки случаи Душата се проявява. (Тук под Душа разбирам разумното, възвишеното, което работи в човека). Това, което се гневи, безпокои, съмнява се и пр.
към текста >>
18.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре
събужда
у него въпроса за безсмъртието на душата.
ВЕСТИ Няколко думи за дейността на Едуард Шуре На 8 април т.г. в Париж се пресели отвъд Едуард Шуре на 88-годишна възраст. Ето що пише той в своята автобиография: „В часа, малко преди да се напусне земния живот, когато човек вижда в бързи картини целият му живот да минава пред него, у мен има неудържимо желание с едничък поглед да обхвана цялата панорама и да кажа няколко думи за пътя, който ме е водил до моя идеал. Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел. Тези сили са запечатани в мен чрез някои преживявания, към които постоянно се връща моят спомен".
Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре
събужда
у него въпроса за безсмъртието на душата.
Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили. Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили. Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма. През целия си живот той храни идеята да пише мистични драми. След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция.
към текста >>
Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се
събудило
предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се
събудило
желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма.
Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел. Тези сили са запечатани в мен чрез някои преживявания, към които постоянно се връща моят спомен". Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре събужда у него въпроса за безсмъртието на душата. Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили. Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили.
Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се
събудило
предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се
събудило
желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма.
През целия си живот той храни идеята да пише мистични драми. След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция. Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер". Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние върху неговия живот и творчество. Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени".
към текста >>
Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното
събуждане
в днешната епоха.
Напоследък той работеше в списанието –„La science spirituelle". Многобройни са и неговите статии, между които множество литературни критики, пръснати в разни списания. Напоследък той е приготовлявал и книгата „Окултните течения в 20 век[ ], в която щеше да има глава специално за християнския езотеризъм. Но тази книга остана недовършена. Приятелите му по ръкописите ще напечатат по-важни места от нея.
Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното
събуждане
в днешната епоха.
С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход.
към текста >>
19.
КНИГОПИС,
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да
събужда
у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да
събуди
у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот.
Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват. Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свет? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има, какви да е мисли, какви да е чувства.
И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да
събужда
у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да
събуди
у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот.
За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемлящата Любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от божествения свет! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч; само той може да разбира, какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини.
към текста >>
20.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще
събуждат
в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота.
Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще
събуждат
в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление.
Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили.
към текста >>
И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще
събуди
у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми.
Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата.
И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще
събуди
у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми.
И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота? Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото? Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него.
към текста >>
21.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги
събуди
, за да почнат възкачването.
Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот. Мнозина вече вървят по пътя на новия живот.
Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги
събуди
, за да почнат възкачването.
Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме. Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта. От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот.
към текста >>
Учителят ни зове, апостолите
събуждат
заспалите.
Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот. Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля.
Учителят ни зове, апостолите
събуждат
заспалите.
Братя, трябва да се възкачваме. Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта. От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път.
към текста >>
22.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се
събудят
чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4).
движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3).
Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се
събудят
чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4).
Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество.
към текста >>
Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя
събужда
жаждата за подвиг и култивира героизма на духа. 14.
Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало. Тя ни вдъхва надежда и радост. Авторът е млад и обещаващ. Разбира се, в технично отношение има още да се желае, но той е на верен път. Ние му пожелаваме да напише „Земята в светлина"!
Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя
събужда
жаждата за подвиг и култивира героизма на духа. 14.
Учителска мисъл, орган на Български учителски съюз, 15. Списание „Възраждане". За да може списанието да завърши успешно годишнината си, умоляваме неиздължилите се абонати да сторят това при получаването на настоящата книга.
към текста >>
23.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Подтикът към изучаване на окултните науки се
събудил
у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали.
КЛОД ДЬО СЕН-МАРТЕН Животопис и кратко изложение на идеите му Роден е на 18 януари 1743 г. в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания.
Подтикът към изучаване на окултните науки се
събудил
у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали.
Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените.
към текста >>
Събуждането
на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен.
Сократ беше илюминат. Човешкият дух постепенно еволюира до мистицизма. У илюмината общението между видимия и невидимия свят става без никакво изгубване на съзнанието. За знаещия илюминатът е едно същество, способно да влезе в съзнателна връзка с невидимия свят. Тези връзки са различни според темперамента на лицето и според степента на развитието на трансцеденталните му способности.
Събуждането
на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен.
Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта.
към текста >>
24.
ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Аз бих презрял децата ù родени за страдания, ако си не спомнях за утрините, когато преди да се покаже слънцето, звънтящата колесница преминава да
събуди
с гърма на обковани колела душата ми.
Разбрах, това е белият път на възхода, а колесницата е на тия, които са тръгнали по него... Земята е влажна и мъглива. Студени тръпки я притискат и тя мълчи, потънала в скрита болка. Полята са самотни, тъжни и в старото гробище край каменния град грохнал гробар с глухи удари копае тъмните ями на смъртта. Тъжна е земята! Мъка е изписана по нея; причастието ù е отровно!
Аз бих презрял децата ù родени за страдания, ако си не спомнях за утрините, когато преди да се покаже слънцето, звънтящата колесница преминава да
събуди
с гърма на обковани колела душата ми.
Тъжна е земята! Покрита е с гробове, обвити в бурени, а над тях - разпятия. Разпънат е светът, земята е разпъната... Небето гледам, опасано с звездни реки, потекли от памтивекове. Къде съм аз? Коя е моята родина?
към текста >>
Душите ни трептяха в светлина, в радостта на всемира, но ние те намерихме печална, разплакана и скръбта по тъмните ти влажни зеници
събуди
първата ни болка.
Музика дишат неговите очертания и поток от радост. Златна порта е отворена в стените му и пришълци от вси страни прииждат с богати дарове. Майко земя! Помниш ли, когато дойдохме при тебе по лъчите на далечните звезди, с звездна светлина в душите? Като елмазен дъжд летяхме ние към твоята утроба.
Душите ни трептяха в светлина, в радостта на всемира, но ние те намерихме печална, разплакана и скръбта по тъмните ти влажни зеници
събуди
първата ни болка.
Ти ни научи на скръб. Понякога и ти се усмихваш – на пролет – когато се обличаш в бялата цветна премяна, но радостта ти е кратка, като мигновеното проблясване на слънцето в мрачен ден, като рядката усмивка на страдалец! От звездите дойдохме ние. Днес сме пилигрими и търсим загубената звездна радост сред стоновете на измъчената ти гръд! Как можем да забравим твоята болка?
към текста >>
Всяка сутрин преди да опне слънцето златни жици, аз се
събуждам
от гърма на колесница, която отминава, стрелната напред.
Златните му порти са разтворени и той ги чака да ги прегърне в своите бели обятия. Душите ни са странници. Прости ни, майко, че те тъпчем с нозе, че будим с тропота на луди жребци твоята задрямала мъка. Ние все пак сме чужди на теб. Звездните кервани ни зоват.
Всяка сутрин преди да опне слънцето златни жици, аз се
събуждам
от гърма на колесница, която отминава, стрелната напред.
Не тъгувай, моя душа! Някъде далече те очаква чист приказен град, начупил чудна, бяла снага, разтворил и за тебе тежки, златни порти!...
към текста >>
25.
СТИХОВЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ти си поканен на днешната трапеза да
събудиш
малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2.
Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата. Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание? След като напусна трапезата, оттегли ли се в тихото кътче на любовта, да се усмихнеш над живия образ, да го оградиш със светлина? Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце? Нов глад похлопа на твоята врата.
Ти си поканен на днешната трапеза да
събудиш
малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2.
МИНАВАТ минути, минават години, минават картини. Можа ли да съчетаеш нещо в бистрата вода на своето съзнание? Можа ли като дете да изиграеш днешната игра, да съпоставиш разхвърляните кубчета в някаква картина? Събуди ли образа на онази широка душа, за която всичко живо изглежда стройно? На дървото му потрябваха години.
към текста >>
Събуди
ли образа на онази широка душа, за която всичко живо изглежда стройно?
Нов глад похлопа на твоята врата. Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2. МИНАВАТ минути, минават години, минават картини. Можа ли да съчетаеш нещо в бистрата вода на своето съзнание? Можа ли като дете да изиграеш днешната игра, да съпоставиш разхвърляните кубчета в някаква картина?
Събуди
ли образа на онази широка душа, за която всичко живо изглежда стройно?
На дървото му потрябваха години. То пусна корени, издигна клони и в бурите закрепна. И тая пролет то трябва да прибави нови клонки към стеблото, да се окичи с листа и цветове от новите лъчи и от сегашния сок на земята. Някаква идея, някакъв светъл образ го привлече и от зародиша на семката в земята го издигна с клони към небето. И в животното се събудиха сили – то израсна с години, но не измени своята форма.
към текста >>
И в животното се
събудиха
сили – то израсна с години, но не измени своята форма.
Събуди ли образа на онази широка душа, за която всичко живо изглежда стройно? На дървото му потрябваха години. То пусна корени, издигна клони и в бурите закрепна. И тая пролет то трябва да прибави нови клонки към стеблото, да се окичи с листа и цветове от новите лъчи и от сегашния сок на земята. Някаква идея, някакъв светъл образ го привлече и от зародиша на семката в земята го издигна с клони към небето.
И в животното се
събудиха
сили – то израсна с години, но не измени своята форма.
За да бъдеш по-нататък в пътя, ти, човекът, трябва да имаш една светла идея, да превърнеш преходните форми, през които минаваш, според образа на една свещена красота. Трябва най-напред да се вслушаш, за да чуеш тихата песен която звучи победно над всички бури, над всички вопли. Трябва да почувстваш светлата струя, която носи небесна храна за твоята душа. Да разцъфне твоята пролет и в храма от цветя да въведеш живия Бог, твореца на всяко щастие, извора на живота и слънце, което събужда душата в пътя на дългия сън. * * * 3.
към текста >>
Да разцъфне твоята пролет и в храма от цветя да въведеш живия Бог, твореца на всяко щастие, извора на живота и слънце, което
събужда
душата в пътя на дългия сън.
Някаква идея, някакъв светъл образ го привлече и от зародиша на семката в земята го издигна с клони към небето. И в животното се събудиха сили – то израсна с години, но не измени своята форма. За да бъдеш по-нататък в пътя, ти, човекът, трябва да имаш една светла идея, да превърнеш преходните форми, през които минаваш, според образа на една свещена красота. Трябва най-напред да се вслушаш, за да чуеш тихата песен която звучи победно над всички бури, над всички вопли. Трябва да почувстваш светлата струя, която носи небесна храна за твоята душа.
Да разцъфне твоята пролет и в храма от цветя да въведеш живия Бог, твореца на всяко щастие, извора на живота и слънце, което
събужда
душата в пътя на дългия сън.
* * * 3. НЕ ЗАБРАВЯЙ живия извор, своята най-светла мечта в живота, своя идеал, откъдето ти като уморения пътник утоляваш своята жажда. Когато дишаш, когато мислиш, когато вървиш, когато се усмихнеш, когато някаква скръб забули сърцето ти, ти трябва да чувстваш на слънцето лъчите, онази нежност, която носи радост със своята усмивка. И кой ще ти даде незатихващия подтик? Великата любов, която произлиза от това начало, което сама по себе си е всичко, прониква през всички прегради и стени, когато вътре в тебе намери опора.
към текста >>
26.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Който се нуждае постоянно от помощта, той я поставя върху своите собствени нозе, тя му помага, за да си помага сам на себе си чрез
събуждане
на собствената дремеща вътрешна сила.
Тя дава своята помощ на всички, които се нуждаят от нея. Формата за нея не важи нищо, Духът – всичко! Помощта, която те даряват, е от особено естество н има малко общо с другите „благодеяния". „Необходимата нужда от новия Дух" разрушава изпърво всякакво суетно верую в чужда, външна помощ. Подобна помощ не е за тях съществена; тяхната терапия е каузална.
Който се нуждае постоянно от помощта, той я поставя върху своите собствени нозе, тя му помага, за да си помага сам на себе си чрез
събуждане
на собствената дремеща вътрешна сила.
Себепомощ чрез себесъзнание и себеопредепяне! това е, което ни учи тя. Не парите стоят в средоточието, но душата. Не по външни ценности броди той, но по вътрешни ценности и сили, вътрешна помощ, вътрешна опора. Днес, когато всяка външна опора се разрушава, когато никакво земно притежание и стойност не са сигурни, едно остава неразрушимо: вътрешната опора!
към текста >>
Където Вечното в човека е
събудено
, никой не остава повече роб на своите нужди.
Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и духовност! „Необходимата помощ от новия Дух" показва на човека, как той и неговите близки да се пренесат из днешното време на нуждата в една по-светла епоха – като нови хора, които не са се пробудили за самите себе си и за познанието на собствената мощ и вечно предназначение; като хора, които знаят що желаят и чиито силни думи са: „При все това! " и „Сега вече напред! " Тя е един пламенен зов към Бога в нас, един вик за освобождение на Вечното в човека. Защото само от Вечното в нас иде разрешението на всичките временни нужди – от онази част на нашето същество, което никога не е отделило своето Единство от Безкрайното.
Където Вечното в човека е
събудено
, никой не остава повече роб на своите нужди.
Не мисли, че има още време! – Европа стои пред своето унищожение, ако не бъде в действие необходимата помощ от новия Дух, ако не се пресъздаде мирозрението на запада! Разберете вие, скъпи: Днес Европа е едно огнище на рак в тялото на човечеството... Днес Азия трепти в присмех: „Западът е болен... вижте, как той умира... само малко още и нашето време е дошло! " Когато, обаче, Европа се съзнае и се претвори, когато кризата на запада води към едно обновление на мисъьта и с това към новораждане на западните страни, тогава Азия ще каже: „Вижте, как западът се пресъздава... нашият Брат намери отново себе си! Настава времето на едно ново човечество!
към текста >>
27.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Но тя непременно ще
събуди
у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното.
Всичко е живо в творбата ù. Легендата става действителност и във всичката си отвлеченост – правдива. Вековете на историята изчезват пред нея – старият Египет, Рим, Индия, средновековието, днес, това всичко сме ние, ние живеем заедно с него. Сложността на окултното познание у нея придобива истинския си образ на спасител, вдъхновител, на факел за обикновения отруден човек. Смешно би било да мислим, че бихме станали маги, когато прочетем Крижановска.
Но тя непременно ще
събуди
у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното.
Крижановска с майсторство дига завесата на туй, на което ние не обръщаме внимание и отминаваме с пренебрежение и научна високомерност. Тя събужда в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро. Никой, който я е чел, няма да забрави великите беседи на мъдрост, съвест и светлина, изказани чрез устата на Ебрамара, Дахир, Супрамати, Нара, Аменхотеп, Джералд, Веджага-Синг, ако щете още на Нараяна и Елецки, чрез устата на Учителите на светлината и доброто. А за учениците на окултизма има и много знание, излизащо от устата на агентите на мрака – Ван дер Холм, Уриел, Таадар. ----------------------------------- [1] Всички съчинения на В. И.
към текста >>
Тя
събужда
в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро.
Вековете на историята изчезват пред нея – старият Египет, Рим, Индия, средновековието, днес, това всичко сме ние, ние живеем заедно с него. Сложността на окултното познание у нея придобива истинския си образ на спасител, вдъхновител, на факел за обикновения отруден човек. Смешно би било да мислим, че бихме станали маги, когато прочетем Крижановска. Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното. Крижановска с майсторство дига завесата на туй, на което ние не обръщаме внимание и отминаваме с пренебрежение и научна високомерност.
Тя
събужда
в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро.
Никой, който я е чел, няма да забрави великите беседи на мъдрост, съвест и светлина, изказани чрез устата на Ебрамара, Дахир, Супрамати, Нара, Аменхотеп, Джералд, Веджага-Синг, ако щете още на Нараяна и Елецки, чрез устата на Учителите на светлината и доброто. А за учениците на окултизма има и много знание, излизащо от устата на агентите на мрака – Ван дер Холм, Уриел, Таадар. ----------------------------------- [1] Всички съчинения на В. И. Крижановска на руски език се доставят от редакцията на списанието
към текста >>
28.
БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Сън Майко, защо ме
събуди
?
То искало да съм будна в часа на неговия изгрев, когато в душата се ражда по един елмаз. Да, аз не направих огърлица от зърната, които блестяха със слънчева усмивка, но в душата си днес имам огърлица от други скъпоценни камъни. Те са моите слънчеви утрини. Те ще ми светят и в дните и в нощите, в радостните часове и в тия, когато край мене ще прибягват тъмни, неспокойни сенки. Аз сега ще ставам на ранина, ще те чакам, мое слънце, и тихо ще ти благодаря за това, че при докосване с моите пръсти зърната по поляната се стопяваха, за да се родят и греят в душата ми, откъдето никой не може да ми ги отнеме.
Сън Майко, защо ме
събуди
?
Аз тъкмо сънувах, че мога да хвърча. Някой, не помня кой, ми каза една дума и когато я изговорех, разпервах ръце и политвах без усилие. Така преминах над реката, зад рида и слязох на една поляна сред гъста гора. Там имаше и други деца, които си играеха с една сърничка. Аз се срамувах от тях, но те ме извикаха и ме заведоха в една пещера.
към текста >>
Аз припнах към нея, тя ми се усмихна и тъкмо се наведе да ми каже нещо, ти ме
събуди
!
Аз се срамувах от тях, но те ме извикаха и ме заведоха в една пещера. – Ето, гледай – каза ми едно – тука живеят всички приказки. Тука е Мара Пепеляшка, царският син, тука е златокосата царкиня с лебедите, а също и майката със златното сърце. Аз ги видях, мамо. Там бяха всички приказки, които ти ми разказваше, а майката със златното сърце толкова приличаше на тебе!
Аз припнах към нея, тя ми се усмихна и тъкмо се наведе да ми каже нещо, ти ме
събуди
!
Защо ме събуди, майко? Аз сега не мога да летя и забравих оная дума, с която се повдигах от земята като птичка. Майко, когато друг път ме видиш да се усмихвам в съня, не ме събуждай. Макар и слънцето да е изгряло, макар моите другарчета да се готвят за училище. Тази вечер аз ще се помоля пак да науча оная малка дума, с която се повдигнах леко над градината.
към текста >>
Защо ме
събуди
, майко?
– Ето, гледай – каза ми едно – тука живеят всички приказки. Тука е Мара Пепеляшка, царският син, тука е златокосата царкиня с лебедите, а също и майката със златното сърце. Аз ги видях, мамо. Там бяха всички приказки, които ти ми разказваше, а майката със златното сърце толкова приличаше на тебе! Аз припнах към нея, тя ми се усмихна и тъкмо се наведе да ми каже нещо, ти ме събуди!
Защо ме
събуди
, майко?
Аз сега не мога да летя и забравих оная дума, с която се повдигах от земята като птичка. Майко, когато друг път ме видиш да се усмихвам в съня, не ме събуждай. Макар и слънцето да е изгряло, макар моите другарчета да се готвят за училище. Тази вечер аз ще се помоля пак да науча оная малка дума, с която се повдигнах леко над градината. Майко, ако видиш, че се усмихвам в съня, не ме събуждай.
към текста >>
Майко, когато друг път ме видиш да се усмихвам в съня, не ме
събуждай
.
Аз ги видях, мамо. Там бяха всички приказки, които ти ми разказваше, а майката със златното сърце толкова приличаше на тебе! Аз припнах към нея, тя ми се усмихна и тъкмо се наведе да ми каже нещо, ти ме събуди! Защо ме събуди, майко? Аз сега не мога да летя и забравих оная дума, с която се повдигах от земята като птичка.
Майко, когато друг път ме видиш да се усмихвам в съня, не ме
събуждай
.
Макар и слънцето да е изгряло, макар моите другарчета да се готвят за училище. Тази вечер аз ще се помоля пак да науча оная малка дума, с която се повдигнах леко над градината. Майко, ако видиш, че се усмихвам в съня, не ме събуждай. ЛЕКА НОЩ Когато бях дете и моята майка ми кажеше лека нощ, исках да заплача от умиление, а щом нейната ръка помилваше косата ми, аз усещах вече на очите си омайващата сладост на съня. Никога не можех да заспя, докато не чуех тоя кротък глас, докато не се докоснеше ръката с топлата милувка.
към текста >>
Майко, ако видиш, че се усмихвам в съня, не ме
събуждай
.
Защо ме събуди, майко? Аз сега не мога да летя и забравих оная дума, с която се повдигах от земята като птичка. Майко, когато друг път ме видиш да се усмихвам в съня, не ме събуждай. Макар и слънцето да е изгряло, макар моите другарчета да се готвят за училище. Тази вечер аз ще се помоля пак да науча оная малка дума, с която се повдигнах леко над градината.
Майко, ако видиш, че се усмихвам в съня, не ме
събуждай
.
ЛЕКА НОЩ Когато бях дете и моята майка ми кажеше лека нощ, исках да заплача от умиление, а щом нейната ръка помилваше косата ми, аз усещах вече на очите си омайващата сладост на съня. Никога не можех да заспя, докато не чуех тоя кротък глас, докато не се докоснеше ръката с топлата милувка. Те ми носеха нещо, което никой друг не можеше да ми даде. Когато майка ми, заета със своите грижи, не идваше при мене, тогава моята възглавничка беше мокра от сълзи. И сега аз диря да ме помилва ръката на Великата Майка.
към текста >>
29.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
По време на сън тя чува, че нейната приятелка я вика: – Стефанке, Стефанке ма, излез, че заминавам...
Събудена
внезапно Стефанка скача, пооглежда се, няма никой.
Случаи които озадачават Навик ми е да ги наричам така, понеже те действително озадачават широката четяща публика. По-надолу ще ви приведа един интересен случай, станал неотдавна в Ямбол. Андон Георгиев, член на евангелската петдесятна църква, секретар и дякон при същата, имаше добрината да ми съобщи следния случай, преживян от неговата сестра и проверен от няколко лица.
По време на сън тя чува, че нейната приятелка я вика: – Стефанке, Стефанке ма, излез, че заминавам...
Събудена
внезапно Стефанка скача, пооглежда се, няма никой.
Излиза на двора – също! Майка ù се събужда, търсят – няма никой. Най-после майката на Стефанка излиза вън, отива до Марийкини и вижда, че у тях свети лампа. Поглежда часа 2, среднощ. На заранта съобщават, че Марийка издъхнала в 2 часа.
към текста >>
Майка ù се
събужда
, търсят – няма никой.
Случаи които озадачават Навик ми е да ги наричам така, понеже те действително озадачават широката четяща публика. По-надолу ще ви приведа един интересен случай, станал неотдавна в Ямбол. Андон Георгиев, член на евангелската петдесятна църква, секретар и дякон при същата, имаше добрината да ми съобщи следния случай, преживян от неговата сестра и проверен от няколко лица. По време на сън тя чува, че нейната приятелка я вика: – Стефанке, Стефанке ма, излез, че заминавам... Събудена внезапно Стефанка скача, пооглежда се, няма никой. Излиза на двора – също!
Майка ù се
събужда
, търсят – няма никой.
Най-после майката на Стефанка излиза вън, отива до Марийкини и вижда, че у тях свети лампа. Поглежда часа 2, среднощ. На заранта съобщават, че Марийка издъхнала в 2 часа. Че е болна тe знаели, но не предполагали, че толкова бърже ще свърши. * * * Дърводелецът от тъкачната фабрика „Тунджа" Колю Златев ми разправи следния случай, преживян лично от него.
към текста >>
Не мина 5-10 минути,
събуждам
се и виждам в ъгъла на стаята един старец, с прости дрехи и бяла брада.
Че е болна тe знаели, но не предполагали, че толкова бърже ще свърши. * * * Дърводелецът от тъкачната фабрика „Тунджа" Колю Златев ми разправи следния случай, преживян лично от него. „Върнах се у дома след работа и си полегнах. Беше след обед. Летен ден.
Не мина 5-10 минути,
събуждам
се и виждам в ъгъла на стаята един старец, с прости дрехи и бяла брада.
Седнах на леглото и го гледам, чудейки се от къде е влязъл като е заключено. (Домашните му от къщи били на нивата и той лягайки, заключил вратата). Старецът ме попита: – Защо си сам? – Аз изтръпнал мълчах. – Не е хубаво дето спиш денем... Нямаш ли домашно възпитание!...
към текста >>
30.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И могат да се
събудят
към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд).
От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната. Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената. Но за разни растения тези радиации са различни, напр. пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката, крушата и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната.
И могат да се
събудят
към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд).
Освен това може да се практикува и прекарване на електрически вълни през почвата. Като се знае зависимостта между растението и космичния живот, дълбоката наука ще даде указание за времето, през което ще трябва да се сее дадено растение. Видяхме, че металите изменяват своите реакции според състоянието и положението на планетите; при това даден метал е в по-голяма зависимост предимно от една планета, макар и другите да му влияят. Има единство в цялата природа. Както принципът на седморността виждаме в периодическата система на химичните елементи, в тоновете.
към текста >>
Това значи, че чрез любовта се
събуждат
всички спящи сили в човешката душа и в природата; дават се условия за проява на всички заложби, сили в душата и в цялата природа.
Отговорът е един: с любов! При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света. В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват. Казва се: „Любовта носи живот“. Какво значи това?
Това значи, че чрез любовта се
събуждат
всички спящи сили в човешката душа и в природата; дават се условия за проява на всички заложби, сили в душата и в цялата природа.
Когато човек проявява любовта, когато работи с любов, в този момент се проявява Цялото, проявява се Бог, и тогаз енергиите на Цялото протичат и принасят своя плод. Точката, дето се проявява любовта, можем да оприличим на клонче, към което се стичат сокове и енергии от всички краища на дървото. Преди всичко пълна обнова, промяна става с онзи, който е носител на любовта. Ако е бил болен, става здрав; ако е бил печален. става радостен.
към текста >>
Ако обичаш некого, ще
събудиш
всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния.
Не само това. Но онзи, който проявява любовта, внася живот и на всякъде, дето отиде. Ако човекът, носител на любовта, отиде при болен, болният ще оздравее; ако влезе в една къща, в която хората се карат, те ще престанат да се карат, ще се прегърнат с радост и ще си простят. Ако отиде при отчаяни, те ще добият надежда и мир, ще виждат красота и музика във всичко. Ако отиде при лош, последният ще се преобрази и ще прояви добрината си.
Ако обичаш некого, ще
събудиш
всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния.
Защо това? Защото чрез любовта се проявява Бог! Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже. Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява.
към текста >>
Болният може да оздравее чрез музика, защото чрез нея се
събуждат
у него спящите жизнени сили, които въдворяват хармонията в тялото и се справят с болестта.
Светлинните лъчи ни носят музика от небесните сфери и едновременно идеи, понеже всяка музика е израз на една вътрешна идея. Също така и радиациите, които изпуща растението, са музикални. Чрез тая музика растението ни говори. Да ти проговорят растенията, значи да станеш способен да възприемаш музикалните вълни, които ни изпраща растението и да влезеш в свръзка със съзнателния, разумния принцип, с психичното в растението. Музиката има чудна сила в себе си да преобразява нещата и на всякъде да извиква към нов живот спящите сили.
Болният може да оздравее чрез музика, защото чрез нея се
събуждат
у него спящите жизнени сили, които въдворяват хармонията в тялото и се справят с болестта.
Когато пееш, ти с това събуждаш спящите сили в житното зърно, извикваш към активност индивидуалитета на растението. От друга страна чрез тая музика ти се свързваш с мощните творчески разумни сили в природата, привличаш ги, и те почват да действуват. Според един природен закон, когато съзнаеш божественото, което работи в една форма, то ти извикваш проявата на това божествено, съдействуваш за проявата му. Ето защо, когато ти с любов се отнасяш към растението, ти съдействуваш за неговата еволюция. Когато станеш способен да чувствуваш красивото, чистото, божественото, което се крие в растението, то ти ще съдействуваш за проявата му в растението.
към текста >>
Когато пееш, ти с това
събуждаш
спящите сили в житното зърно, извикваш към активност индивидуалитета на растението.
Също така и радиациите, които изпуща растението, са музикални. Чрез тая музика растението ни говори. Да ти проговорят растенията, значи да станеш способен да възприемаш музикалните вълни, които ни изпраща растението и да влезеш в свръзка със съзнателния, разумния принцип, с психичното в растението. Музиката има чудна сила в себе си да преобразява нещата и на всякъде да извиква към нов живот спящите сили. Болният може да оздравее чрез музика, защото чрез нея се събуждат у него спящите жизнени сили, които въдворяват хармонията в тялото и се справят с болестта.
Когато пееш, ти с това
събуждаш
спящите сили в житното зърно, извикваш към активност индивидуалитета на растението.
От друга страна чрез тая музика ти се свързваш с мощните творчески разумни сили в природата, привличаш ги, и те почват да действуват. Според един природен закон, когато съзнаеш божественото, което работи в една форма, то ти извикваш проявата на това божествено, съдействуваш за проявата му. Ето защо, когато ти с любов се отнасяш към растението, ти съдействуваш за неговата еволюция. Когато станеш способен да чувствуваш красивото, чистото, божественото, което се крие в растението, то ти ще съдействуваш за проявата му в растението. При отглеждане на цветя или дървета, ти се свързваш с онези идеи, които са действували творчески и са създали тези растителни форми, върху които ти сега работиш.
към текста >>
И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние върху нас, ще
събуди
в нас по-възвишени идеи.
От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и духовно. Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта. Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане. Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод.
И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние върху нас, ще
събуди
в нас по-възвишени идеи.
Някой може да каже: „Как може да се отрази това върху плодородието? “ Трябва да се знае, че когато човек живее в хармония с природните закони, ще се привлекат на работа повече творчески сили. Когато прилагаме методи, които са в хармония със законите на природата, тогаз тя ще ни отвори своите съкровища. Сегашното отношение на човека към света е механическо. При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения.
към текста >>
Ето един красив начин за
събуждане
на всички негови спящи сили, заложби, таланти, на всичко благородно и божествено у него!
* * * Всичко това може да има голямо приложение и в педагогиката. В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез работа всред нея. Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият умствено, да развият у него естетически вкус и неговите морални и духовни заложби. Децата ще се упътят да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението! Това ще внесе живот, радост, обнова, светлина, нови идеи в детската душа!
Ето един красив начин за
събуждане
на всички негови спящи сили, заложби, таланти, на всичко благородно и божествено у него!
Обаче този начин за отглеждане на растенията действува дълбоко обновително и на възрастния. Ако е мислил, че животът няма смисъл, сега той ще добие за него красив дълбок смисъл; ако е бил песимист, ще стане жизнерадостен, ще желае да се учи, да расте, да работи за един велик идеал. Изобщо този с начин подмладява човека? Защо? Защото това е метод за свързване с космичния живот и приемането му.
към текста >>
31.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се
събужда
почти в същото положение, в което е легнал.
хубаво е да спим на дясната, а не на лявата или на гърба си. После, друго полезно практическо правило е миенето на краката всяка вечер преди лягане с топла вода, за да се засили кръвообращението. Така се постига лек и укрепителен сън. Посоката на лягането не е безразличен въпрос. За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север.
Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се
събужда
почти в същото положение, в което е легнал.
Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила.
към текста >>
Нали след спането човек се
събужда
укрепен, ободрен и готов за работа?
низшите мисли и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят. А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън. Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр. оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа.
Нали след спането човек се
събужда
укрепен, ободрен и готов за работа?
За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън.
към текста >>
През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при
събуждане
е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън.
Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората.
През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при
събуждане
е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън.
Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр.
към текста >>
Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при
събуждане
**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение.
Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате.
Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при
събуждане
**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение.
Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея. Лягате да спите и веднага след събуждане ви хрумва като че ли готов начина на решението й. Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него.
към текста >>
Лягате да спите и веднага след
събуждане
ви хрумва като че ли готов начина на решението й.
Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате. Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение. Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея.
Лягате да спите и веднага след
събуждане
ви хрумва като че ли готов начина на решението й.
Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него. Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса. Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало?
към текста >>
И той при
събуждане
ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане.
Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко. И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно. Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества.
И той при
събуждане
ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане.
Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор! Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади.
към текста >>
Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще
събуди
дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве.
Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор!
Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще
събуди
дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве.
Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота.
към текста >>
Защо човек при
събуждане
често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир?
Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота. Тук има и друго едно обстоятелство.
Защо човек при
събуждане
често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир?
Една от причините е обитаването в по-нисши сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот. Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен.
към текста >>
И като се
събуди
ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта.
Тук има и друго едно обстоятелство. Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир? Една от причините е обитаването в по-нисши сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот. Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях.
И като се
събуди
ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта.
И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт. Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой.
към текста >>
И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се
събуди
, ще се чувствува разположен.
Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир? Една от причините е обитаването в по-нисши сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот. Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта.
И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се
събуди
, ще се чувствува разположен.
Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт. Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе.
към текста >>
32.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се
събуди
усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества.
от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос.
Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се
събуди
усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества.
За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
към текста >>
Събуждането
на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота.
Събуждането
на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е!
към текста >>
Но при
събуждане
на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта.
Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели.
Но при
събуждане
на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта.
Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е! Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата.
към текста >>
33.
Учителят говори - Духът
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да
събудят
най-дълбоки чувства и усещания.
7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така.
Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да
събудят
най-дълбоки чувства и усещания.
Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма.
към текста >>
По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото
събуждане
.
Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви.
По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото
събуждане
.
Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот.
към текста >>
34.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която
събужда
в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят".
Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и освободен от предразсъдъци говори с голяма компетентност. Прочее, за модерното време суеверието е израз на невежество, на голяма назадничавост. И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден.
Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която
събужда
в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят".
Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения.
към текста >>
към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да
събудят
съзнанието им.
Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди.
към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да
събудят
съзнанието им.
Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава.
към текста >>
35.
В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всяка нощ, когато тялото ти прекарва в укрепителен сън, ти се свързваш с тия съвършени същества, влизаш в светлината на тяхното общество и затова при
събуждане
имаш морален устой.
Когато благодатният дъжд оросява земята, помисли за тях! Когато никне зелената тревица, помисли за тях! Когато цветята цъфтят и дърветата зреят, помисли за тях! Когато отидеш на планината, когато наблюдаваш изворите, сините езера, когато нежният ветрец милва косата ти, помисли за тях! Когато едно дело на любов, на нежност, на нещо благородно озари със своята светлина сградата, в която живееш, помисли за тях, помисли за Безграничния, чийто живот минава през тях!
Всяка нощ, когато тялото ти прекарва в укрепителен сън, ти се свързваш с тия съвършени същества, влизаш в светлината на тяхното общество и затова при
събуждане
имаш морален устой.
И ако си искал през деня да направиш нещо нехубаво, след събуждане у теб се явява чувство на отблъскване от това! А това е, защото си прекарал през нощта в един свят на вечната хармония, в която те живеят и чертите на техните лица остават запечатани в теб! И когато те работят и помагат нам, на всички същества, те го правят с такава радост, както художникът работи върху своята картина или скулпторът върху своето ваяние! Защото тяхната работа е работа на художник: те искат с тънкия усет на художник да работят, за да помогнат от един безформен къс минерал или скала, като се мине през формите на цветята, дърветата, мушичката, птицата и пр., да се дойде до лицето на ангел! Тяхната работа е работа на художник!
към текста >>
И ако си искал през деня да направиш нещо нехубаво, след
събуждане
у теб се явява чувство на отблъскване от това!
Когато никне зелената тревица, помисли за тях! Когато цветята цъфтят и дърветата зреят, помисли за тях! Когато отидеш на планината, когато наблюдаваш изворите, сините езера, когато нежният ветрец милва косата ти, помисли за тях! Когато едно дело на любов, на нежност, на нещо благородно озари със своята светлина сградата, в която живееш, помисли за тях, помисли за Безграничния, чийто живот минава през тях! Всяка нощ, когато тялото ти прекарва в укрепителен сън, ти се свързваш с тия съвършени същества, влизаш в светлината на тяхното общество и затова при събуждане имаш морален устой.
И ако си искал през деня да направиш нещо нехубаво, след
събуждане
у теб се явява чувство на отблъскване от това!
А това е, защото си прекарал през нощта в един свят на вечната хармония, в която те живеят и чертите на техните лица остават запечатани в теб! И когато те работят и помагат нам, на всички същества, те го правят с такава радост, както художникът работи върху своята картина или скулпторът върху своето ваяние! Защото тяхната работа е работа на художник: те искат с тънкия усет на художник да работят, за да помогнат от един безформен къс минерал или скала, като се мине през формите на цветята, дърветата, мушичката, птицата и пр., да се дойде до лицето на ангел! Тяхната работа е работа на художник! И когато тоя идеален образ бъде готов от днешния човек, тогаз тяхната радост ще бъде радостта на художник!
към текста >>
И земният художник трябва да се свърже с тия възвишени същества, за да
събуди
у себе си изворите на творчеството и вдъхновението !
А това е, защото си прекарал през нощта в един свят на вечната хармония, в която те живеят и чертите на техните лица остават запечатани в теб! И когато те работят и помагат нам, на всички същества, те го правят с такава радост, както художникът работи върху своята картина или скулпторът върху своето ваяние! Защото тяхната работа е работа на художник: те искат с тънкия усет на художник да работят, за да помогнат от един безформен къс минерал или скала, като се мине през формите на цветята, дърветата, мушичката, птицата и пр., да се дойде до лицето на ангел! Тяхната работа е работа на художник! И когато тоя идеален образ бъде готов от днешния човек, тогаз тяхната радост ще бъде радостта на художник!
И земният художник трябва да се свърже с тия възвишени същества, за да
събуди
у себе си изворите на творчеството и вдъхновението !
Всички държавници, общественици, ако искат да напредват в своя стремеж, трябва да имат тяхната подкрепа, подкрепата на невидимия свят! Но за да я имат, требва да са чисти като тях. Художникът, музикантът за да има тяхната подкрепа, трябва да пребивава със съзнанието си във върховете, дето те обитават! По някога тия същества допущат художникът, музикантът, поетът да минат през долината на скръбта, да проливат четири реда сълзи; и тогаз в алхимичната лаборатория на душата им се ражда нова безсмъртна идея, която ще изразят чрез краска, тон или слово. Минали през огъня на изпитанията, те са станали способни да слушат туй, което му шепне Небето!
към текста >>
36.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили
събудени
, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди.
Всички го попитали, какво има. Той казал: Когато ръката ми се допре до кутията, почувствувах голям ужас, страх, отчаяние, голяма мъка и при това пред мен се явиха ред картини: непознати места, жертвеник, диви черни племена, от които някои принасят човешки жертви при жертвеника. Тогаз домакинът казал за историята на тютюневата кутия някои подробности, които не били известни на присъствуващите. Той казал, че слоновият зъб, от които била приготвена кутията, била част от един жертвеник на едно диво африканско племе Сума хора били избити върху тоя жертвеник. После тоя слонов зъб преминал в ръцете на европейци, които го продали в Европа, След това от него изработили тютюневата кутия.
Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили
събудени
, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди.
Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание. Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент.
към текста >>
Някой път можем при лягане да поискаме да се
събудим
в еди колко си часа.
Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си.
Някой път можем при лягане да поискаме да се
събудим
в еди колко си часа.
Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението.
към текста >>
Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се
събуждаме
.
Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа.
Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се
събуждаме
.
Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути.
към текста >>
При по-горните фази на еволюцията почва все повече и
събуждането
на свръхсъзнанието в човека.
Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери.
При по-горните фази на еволюцията почва все повече и
събуждането
на свръхсъзнанието в човека.
Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта!
към текста >>
Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се
събужда
съревнование и съперничество.
Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания. Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт.
Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се
събужда
съревнование и съперничество.
Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други. Хора на делото - това са истинските представители на първичния двигателен натюрел. Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald. Последният я предлага като образец на ръка, в която очебийно изпъкват така наречените „линии на пътешествията" - тритe линии на лунната височина, които са белязали ръката на прочутия въздухоплавател. А хората на стомашният натюрел?
към текста >>
37.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Среброто (парите)
събужда
само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи.
Личността в днешния свят е погазена. Затова са се родили диктатори. Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия.
Среброто (парите)
събужда
само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи.
Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий? " Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко въжделение. Аз живея с надеждата, че идващите генерации ще карат да се черви от срам нашето днешно поколение. Всичко, което днес ни учудва, обръща се А. към децата, е дело на много и много поколения, създадено в различни страни на земята с цената на големи мъки и търпеливи усилия.
към текста >>
Аз считам, че за
събуждане
и за живото поддържане на тази религиозност у хората най-голяма роля пада на истинската наука и изкуство.
във всичките тези религии има нещо общо, то е антропоморфната (човекоподобната) представа за Бога. „Има един трети вид религия, която аз наричам космическа религиозност. Твърде трудно е да се изживее изцяло и чисто този вид религиозност от този, който не чувствува нищо, понеже в нея няма никаква идея за Бог подобен на човка." При тази космическа религиозност „индивидуалното съществувание” създава у човека впечатлението на един затвор и той иска да живее притежавайки пълнотата на всичко съществуващо, във всичката му цялост и дълбок смисъл. Религиозните гении от всички времена са били белязани от тази космична религиозност, която не познава нито догми, нито Бог, подобен на човка. При тази религиозност не може да съществува никаква черква, чието основно учение да би почивало върху космическата религиозност.
Аз считам, че за
събуждане
и за живото поддържане на тази религиозност у хората най-голяма роля пада на истинската наука и изкуство.
Космическата религиозност е най-мощния и най-благородния извод на научните издирвания. Само космическата религиозност е в сила да събуди в човка вътрешни сили и истински качества на вярност, самопожертвувателност и пр. С право един съвременен автор казва, че в нашата материалистическа епоха, сериозните учени са единствените дълбоко религиозни хора. При тази религиозност се събужда един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него. Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и политиката.
към текста >>
Само космическата религиозност е в сила да
събуди
в човка вътрешни сили и истински качества на вярност, самопожертвувателност и пр.
Твърде трудно е да се изживее изцяло и чисто този вид религиозност от този, който не чувствува нищо, понеже в нея няма никаква идея за Бог подобен на човка." При тази космическа религиозност „индивидуалното съществувание” създава у човека впечатлението на един затвор и той иска да живее притежавайки пълнотата на всичко съществуващо, във всичката му цялост и дълбок смисъл. Религиозните гении от всички времена са били белязани от тази космична религиозност, която не познава нито догми, нито Бог, подобен на човка. При тази религиозност не може да съществува никаква черква, чието основно учение да би почивало върху космическата религиозност. Аз считам, че за събуждане и за живото поддържане на тази религиозност у хората най-голяма роля пада на истинската наука и изкуство. Космическата религиозност е най-мощния и най-благородния извод на научните издирвания.
Само космическата религиозност е в сила да
събуди
в човка вътрешни сили и истински качества на вярност, самопожертвувателност и пр.
С право един съвременен автор казва, че в нашата материалистическа епоха, сериозните учени са единствените дълбоко религиозни хора. При тази религиозност се събужда един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него. Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и политиката. Не ни е възможно в тия къси страници да се спрем подробно с цитати върху тях. Ще кажем, че Айнщайн е отявлен антимилитарист.
към текста >>
При тази религиозност се
събужда
един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него.
При тази религиозност не може да съществува никаква черква, чието основно учение да би почивало върху космическата религиозност. Аз считам, че за събуждане и за живото поддържане на тази религиозност у хората най-голяма роля пада на истинската наука и изкуство. Космическата религиозност е най-мощния и най-благородния извод на научните издирвания. Само космическата религиозност е в сила да събуди в човка вътрешни сили и истински качества на вярност, самопожертвувателност и пр. С право един съвременен автор казва, че в нашата материалистическа епоха, сериозните учени са единствените дълбоко религиозни хора.
При тази религиозност се
събужда
един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него.
Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и политиката. Не ни е възможно в тия къси страници да се спрем подробно с цитати върху тях. Ще кажем, че Айнщайн е отявлен антимилитарист. За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация. Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората.
към текста >>
38.
НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което
събужда
възвишеното в човека.
При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм.
Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което
събужда
възвишеното в човека.
Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони. Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата. Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека.
към текста >>
Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез
събуждане
съзнанието за жизнените процеси в организма да
събуди
у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган.
Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата.
Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез
събуждане
съзнанието за жизнените процеси в организма да
събуди
у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган.
Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло.
към текста >>
Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го
събужда
.
Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си.
Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го
събужда
.
Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят. Движенията при паневритмията са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те представляват говор, особен език, език чрез движения! Мисълта изразена чрез движения!
към текста >>
39.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се
събудят
в по-голяма степен.
Освен грубата материална част на храната, ползувате ни в нея още други две неща: а именно праната, Животният магнетизъм, който прониква храната и който иде в организма със слънчевите лъчи. И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло.
Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се
събудят
в по-голяма степен.
Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека.
към текста >>
Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са
събудени
в клетките.
И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен.
Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са
събудени
в клетките.
Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм.
към текста >>
Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен
несъбудени
.
Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили.
Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен
несъбудени
.
И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи.
към текста >>
И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките,
събудени
в неговото тяло и от степента на тяхното
събуждане
.
Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени.
И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките,
събудени
в неговото тяло и от степента на тяхното
събуждане
.
Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи. които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека.
към текста >>
Събуждането
на новите сили в човешката душа се проявява в разните области на живота.
Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес! Това движение има една връзка с подготовката за идването на шестата раса. Когато се хвърли камъче всред тихо езеро, ще се образуват вълни, които се разширяват, колкото повече се отдалечават от центъра.
Събуждането
на новите сили в човешката душа се проявява в разните области на живота.
Всички тия прояви всъщност идат от един и същ център, т.е. в основата си имат един и същ произход, едно и също начало. Ето виждаме нови красиви прояви в поезията, живописта. музиката, философията, науката и пр. Всички тия прояви изразяват в разни форми, с разни средства новото, което днес иде на земята.
към текста >>
40.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Слънцето
събужда
всичко към живот и проява.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Слънцето, значението на слънчевата енергия. Сега е пролет.
Слънцето
събужда
всичко към живот и проява.
Няма трева, няма животно, което да не почувствува силния поток от слънчева енергия, която приижда върху земята с настъпването на пролетта. Само културният човек дреме дълго в своите големи мравуняци, без да види слънце с години неговото лице. И се чудим, че хората страдат, стават хилави! Първият повик към здраве е: излезте на слънце! Първият повик към светла мисъл е: излезе на слънце!
към текста >>
Освободено съзнанието по този начин от всичко излишно и обременяващо, ние можем да бъдем сигурни, че ще спим добре и ще се
събудим
на утринта напълно обновени и ободрени.
Простият човек спи дълбоко и дълго, съвременният културен човек спи неспокойно и незадоволителен сън. Тук няма да се спираме да описваме какви категории сън има дали сънят е пророчески и пр. Важното е, че днес без спане е невъзможно. И сънят требва да бъде обновителен за тялото и за душата. За да се постигне това, човек трябва да съумее да се освобождава всяка вечер преди да заспи от товара на деня, от всички грижи, от всички недоразумения и противоречия.
Освободено съзнанието по този начин от всичко излишно и обременяващо, ние можем да бъдем сигурни, че ще спим добре и ще се
събудим
на утринта напълно обновени и ободрени.
Сънят е голямо изкуство. Ние трябва да приучим нашата мисъл да бъде господар над тялото. Тогава ние ще се освободим лесно от теготите на деня преди да легнем да спим. По сънят може да се види, казва Учителят, докъде е стигнал човек в своето развитие. Ако човек в своя сън се върти в целия тоя свят на страсти, противоречия и борби на земята, той не е далеч от един плосък живот на обикновения човек.
към текста >>
41.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите,
събудени
и действуващи в нашето съзнание.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите,
събудени
и действуващи в нашето съзнание.
Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни. Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот. Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни. Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите.
към текста >>
Ето защо, при всяка нова епоха, когато се
събудят
нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание.
Ето защо, при всяка нова епоха, когато се
събудят
нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни.
Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот. Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни. Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин.
към текста >>
Понеже съвременната епоха се отличава със
събуждане
на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание. Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни.
Понеже съвременната епоха се отличава със
събуждане
на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот.
Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни. Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те.
към текста >>
На другия ден, след
събуждане
, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал.
Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира". Даже някои при операция са имали будно съзнание, запазено в излъченото си етерно тяло и са виждали вън от себе си своето тяло, лежащо на операционната маса. Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката.
На другия ден, след
събуждане
, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал.
При смърт почва едно постепенно изтегляне на етерното тяло - жизнената сила. Този процес почва откъм краката: изтегля се от там нагоре. Ето защо те изстивате най-първо. После постепенно измъкването върви нагоре и през главата етерният двойник излиза. При смъртта главният момент е скъсването на оная магнетична нишка, която свързва етерния двойник със слънчевия взел.
към текста >>
42.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Обаче това доверие към детската природа ще
събуди
същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие.
Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено! И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си! И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа!
Обаче това доверие към детската природа ще
събуди
същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие.
И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа. И тогава възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, за да се прояви с всичката си красота онова, което е вече заложено у детето. Има един характерен период в човешкото развитие. Това е младежкият период на идеализма. Всички младежи през този период повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот.
към текста >>
Може би и тогава още се
събуждат
у него известни въпроси, но те са още смътни.
И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище.
Може би и тогава още се
събуждат
у него известни въпроси, но те са още смътни.
През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист.
към текста >>
За
събуждане
на красивите заложби на човешката природа ще съдействува и въвеждането на паневритмията в гимназиите.
Ще се насърчат и всички дружества, които могат да допринесат за идейния живот в гимназията. Например въздържателно дружество, вегетарианско, туристическо, есперантско и пр. Във въздържателната идея трябва да се влее една нова дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек! На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване. във време на екскурзиите трябва да се изучава всичко и да може да се дойде до вътрешния живот, скрит зад външните форми.
За
събуждане
на красивите заложби на човешката природа ще съдействува и въвеждането на паневритмията в гимназиите.
Чрез нея не само се влива сила, живот, жизнерадост, но се събужда и всичко благородно и възвишено в човека. Мощно действие тук имат преди всичко самите движения, които отговарят на известни закони, написани в цялата природа; но тук голямо действие има и музиката, която ги придружава. Както изтъква Освалд Шпенглер и много други изследователи, славянството се намира в началото на своя подем. И мисията, която предстои на славянството, е велика. Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата!
към текста >>
Чрез нея не само се влива сила, живот, жизнерадост, но се
събужда
и всичко благородно и възвишено в човека.
Например въздържателно дружество, вегетарианско, туристическо, есперантско и пр. Във въздържателната идея трябва да се влее една нова дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек! На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване. във време на екскурзиите трябва да се изучава всичко и да може да се дойде до вътрешния живот, скрит зад външните форми. За събуждане на красивите заложби на човешката природа ще съдействува и въвеждането на паневритмията в гимназиите.
Чрез нея не само се влива сила, живот, жизнерадост, но се
събужда
и всичко благородно и възвишено в човека.
Мощно действие тук имат преди всичко самите движения, които отговарят на известни закони, написани в цялата природа; но тук голямо действие има и музиката, която ги придружава. Както изтъква Освалд Шпенглер и много други изследователи, славянството се намира в началото на своя подем. И мисията, която предстои на славянството, е велика. Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса.
към текста >>
Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се
събуждат
в детската природа.
Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията.
Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се
събуждат
в детската природа.
Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този период до схващане на разумното в света! Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал. И те ще чувстват едно непреривно зазоряване и изгрев в своите души, и това, което чуят при този вътрешен изгрев, те ще искат да го въплътят в живота.
към текста >>
43.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
За нас музика е онова събитие, явление в природата, в живота, вътре в нас, което
събужда
в човека и около него пролетни чувства на растеж; което ти дава здраве и ти чувстваш пулса на това здраве в себе си, как се разлива по жилите и кръвта.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Музиката. Кой не е писал за музиката, кой не се е изказвал за музиката? И когато говорят хората за нея, имат винаги представа за нещо инструментално, разнообразно по съдържание и значение. Нашата мисъл тук, обаче, не е за тази музика, която в някои свои прояви погрешно носи това свято име.
За нас музика е онова събитие, явление в природата, в живота, вътре в нас, което
събужда
в човека и около него пролетни чувства на растеж; което ти дава здраве и ти чувстваш пулса на това здраве в себе си, как се разлива по жилите и кръвта.
Музиката, тя разведрява и разширява брънките на твоя мозък и ти си способен да доловиш фини, тънки мисли на хармония; тя дава на твоя мозък магически крила на полет и творчество. Музиката, какви благородни постъпки събужда тя в човека! Ето, това е музиката! Тя е явление в природата, в живота. Тя е подтик за мисълта и чувствата, тя е храна за душата, тя е здраве, свежест, сочност за тялото, за земята.
към текста >>
Музиката, какви благородни постъпки
събужда
тя в човека!
Кой не е писал за музиката, кой не се е изказвал за музиката? И когато говорят хората за нея, имат винаги представа за нещо инструментално, разнообразно по съдържание и значение. Нашата мисъл тук, обаче, не е за тази музика, която в някои свои прояви погрешно носи това свято име. За нас музика е онова събитие, явление в природата, в живота, вътре в нас, което събужда в човека и около него пролетни чувства на растеж; което ти дава здраве и ти чувстваш пулса на това здраве в себе си, как се разлива по жилите и кръвта. Музиката, тя разведрява и разширява брънките на твоя мозък и ти си способен да доловиш фини, тънки мисли на хармония; тя дава на твоя мозък магически крила на полет и творчество.
Музиката, какви благородни постъпки
събужда
тя в човека!
Ето, това е музиката! Тя е явление в природата, в живота. Тя е подтик за мисълта и чувствата, тя е храна за душата, тя е здраве, свежест, сочност за тялото, за земята. Обичай музиката! Тази музика, която е здраве, свежест и радост за тялото; тази музика, която е същинска храна за чувствата, волята и мисълта.
към текста >>
Какъв смисъл, какъв вътрешен импулс се
събужда
в него!
Думата изящество крие в себе си много повече от това, което може да се изрази словесно. Човек трябва да живее с нея, за да бъде животът му хубав, красив, смислен. Пролетта. Тя е символ на радостта, на красотата, на всичко онова, което може да бъде въжделение в живота. С какво чувство очаква човек през зимата пукването на пролетта. Ех, когато малко слънце грейне през студен зимен ден, веднага човек излага гърба си на него.
Какъв смисъл, какъв вътрешен импулс се
събужда
в него!
А пролетта събужда всичко. Какъв велик символ е това пролетно пробуждане към живот - всичко трябва да се събуди, да се разцъфне, да узрее, да живее, да живее разумно и добре под лъчите на великото слънце на живота. Да проследи човек пролетта с всяко цвете, което се пробужда, това е велика магия. Човек расте тогава с всяко цвете и разширява в себе си скритите възможности. Едва ли има по-здравословен процес от този да проследи човек физически живота на всяко пробуждащо се цвете през пролетта.
към текста >>
А пролетта
събужда
всичко.
Човек трябва да живее с нея, за да бъде животът му хубав, красив, смислен. Пролетта. Тя е символ на радостта, на красотата, на всичко онова, което може да бъде въжделение в живота. С какво чувство очаква човек през зимата пукването на пролетта. Ех, когато малко слънце грейне през студен зимен ден, веднага човек излага гърба си на него. Какъв смисъл, какъв вътрешен импулс се събужда в него!
А пролетта
събужда
всичко.
Какъв велик символ е това пролетно пробуждане към живот - всичко трябва да се събуди, да се разцъфне, да узрее, да живее, да живее разумно и добре под лъчите на великото слънце на живота. Да проследи човек пролетта с всяко цвете, което се пробужда, това е велика магия. Човек расте тогава с всяко цвете и разширява в себе си скритите възможности. Едва ли има по-здравословен процес от този да проследи човек физически живота на всяко пробуждащо се цвете през пролетта. Едва ли има по-красиво нещо в живота от това да живее човек във вътрешно единство с целокупната проява на пробуждане в природата.
към текста >>
Какъв велик символ е това пролетно пробуждане към живот - всичко трябва да се
събуди
, да се разцъфне, да узрее, да живее, да живее разумно и добре под лъчите на великото слънце на живота.
Тя е символ на радостта, на красотата, на всичко онова, което може да бъде въжделение в живота. С какво чувство очаква човек през зимата пукването на пролетта. Ех, когато малко слънце грейне през студен зимен ден, веднага човек излага гърба си на него. Какъв смисъл, какъв вътрешен импулс се събужда в него! А пролетта събужда всичко.
Какъв велик символ е това пролетно пробуждане към живот - всичко трябва да се
събуди
, да се разцъфне, да узрее, да живее, да живее разумно и добре под лъчите на великото слънце на живота.
Да проследи човек пролетта с всяко цвете, което се пробужда, това е велика магия. Човек расте тогава с всяко цвете и разширява в себе си скритите възможности. Едва ли има по-здравословен процес от този да проследи човек физически живота на всяко пробуждащо се цвете през пролетта. Едва ли има по-красиво нещо в живота от това да живее човек във вътрешно единство с целокупната проява на пробуждане в природата. Пробуждане, каква мощна дума!
към текста >>
44.
НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И наистина, в зората на индийската култура не стои ли Рама, който влива нови духовни ценности в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нова музика, нова поезия, нова архитектура, нови социални отношения и пр.. В зората на египетската култура не стои ли Хермес, който с новите духовни ценности, които внесе в нея,
събуди
в душите сили, които после намериха своя вечен израз в пирамидите, сфинксовете, обелиските и други прояви на египетското изкуство.
В зазоряването на всяка култура винаги виждаме една духовна вълна, която е имала живата сила в себе се да разгори сърцата, да подмлади умовете, да даде подтик на волята. Този живият кълн коренно е променял съзнанието на хората и е будил у тях желание за реализиране на нови ценности. Той коренно е обновявал живота и е подмладявал цялото общество. Той е имал силата да насочи погледа на човечеството към нови далечни хоризонти. И с това е почвал възходът на последното.
И наистина, в зората на индийската култура не стои ли Рама, който влива нови духовни ценности в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нова музика, нова поезия, нова архитектура, нови социални отношения и пр.. В зората на египетската култура не стои ли Хермес, който с новите духовни ценности, които внесе в нея,
събуди
в душите сили, които после намериха своя вечен израз в пирамидите, сфинксовете, обелиските и други прояви на египетското изкуство.
В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей. Защо в началото на всяка култура седи един духовен импулс? Защото той най-мощно засяга народната, расовата душа И това е лесно обяснимо като се знае, че човешката природа по същина е духовна. Този импулс е в сила да раздвижи най-дълбоките сили на човешкото естество, да създаде лост на волята и да я направи несъкрушима, да даде крила на чувствата и да направи човека готов да жертвува всичко пред олтара на една нова идея. Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия.
към текста >>
Това е настъпване на груба материалистична епоха упадък в морала, изгасване на много духовни ценности,
събуждане
на инстинкти от по-нисш характер.
Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух. Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето съзнание до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота. Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история. И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление. Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси.
Това е настъпване на груба материалистична епоха упадък в морала, изгасване на много духовни ценности,
събуждане
на инстинкти от по-нисш характер.
Като че ли един отлив в духовния живот. Но нищо не може да ограничи човешкия дух! Той крие в себе си един прометеевски огън, свален от небето, крие в себе си неугасим стремеж към Безконечното, към Великото, към Красотата, към нетленните ценности на Духа! Ето защо, когато наглед изглежда, че човешкият дух е дълбоко спящ, обвит с гъстия воал на преходното, тъкмо тогава той отново разтърсва всички ограничения от пътя си, разбива всички прегради, отхвърля всички препятствия и се проявява пак с своята младенческа, неувяхваща красота и мощ. Той е легендарната птица феникс, която наглед изгаря, но винаги възкръсва из пепелта си по-красива.
към текста >>
45.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
От гледището на една истинска философия на живота, само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да
събуди
в човека нови и по-нови импулси и нови радости.
Веднага всеки би могъл да възрази, че материалното благосъстояние внася смисъл и радост в живота. Би могло да се каже още, че всичките придобивки на науката и техниката внасят смисъл и радост в живота на днешния човек. Може, обаче, да се направи едно просто възражение на тези твърдения: колко е трайна радостта и смисълът общо от материалните придобивки? Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, следователно и смисълът и радостта. И ще трябва да се примирим!
От гледището на една истинска философия на живота, само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да
събуди
в човека нови и по-нови импулси и нови радости.
Ако прецедим през решетото на тази философия целия съвременен живот, всичките материални придобивки, неизвестно е колко от тях ще останат ценни. Но ние сме същества, които имат тяло, които имат материални нужди. Никой разумен не може да ги отрече. Тъкмо в този стремеж да дойдем до истинските човешки нужди, се крие тайната за ценностите. И което би трябвало да се подчертае, то е туй, че малцина днес биха могли да ти посочат, кои са истинските човешки нужди.
към текста >>
И у вас се
събуди
трепета на онази любов, която раздвижва всичко.
Вие наблюдавате една пеперуда, която волно, красиво лети от цвят на цвят. Наблюдавате много такива пъстри пеперуди. Следите бръмченето на някоя пчела, работлива и жизнерадостна или пък бързо прехвърчи бръмбар с бляскави крила пред вас. И вас ви обхване същия пролетен копнеж по красивото. И вас ви обхване същия трепет към работа и жизнерадост.
И у вас се
събуди
трепета на онази любов, която раздвижва всичко.
Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени. Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро.
към текста >>
За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се
събужда
всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията.
Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени. Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро.
За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се
събужда
всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията.
Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика! Вие ще разберете какво е задоволство на душата. Вие ще почувствувате една душевна пълнота и сили и инициатива и възможност да направите много нещо. Не пренебрегвайте тези родили се във вас инициативи под звуците на тази изпълнена с първична красота и жизненост музика!
към текста >>
Едва след това в нас се
събужда
истинския усет към разбиране на нещата, към проникване на тяхната същина.
Ще схванем тази най-велика ценност в живота. Ще се приближим с цялото си същество до нея. Ще почнем да черпим непосредствено от живия, вечния източник на живота и да творим блага, които се творят само с божествено вдъхновение. Да дойдем до тази ней-велика "ценност” в нашия земен живот, ето най-красивия смисъл. Защото ние едва след това почваме да живеем.
Едва след това в нас се
събужда
истинския усет към разбиране на нещата, към проникване на тяхната същина.
Защото у нас едва тогава се пробужда любовта, която ни разцъфтява и ни дава сили да творим. Някога в древността хората бяха издигнали красотата в култ. Тя служеше дори за мярка и в правдата. Имаха хората поне една ценност. А сега, ние се опиваме в съвременния културен живот от кърви, от злоба, мъст и от пълното обезобразяване на нещата.
към текста >>
5]Посвещавам на всички и всичко, което
събуди
в мен усет за първичното и непринудено отношение към нещата и ми даде възможност да опитам красотата на тоя живот.
Са ли те някаква ценност за нас? За голямо съжаление, всичко това остава далеч от нашата същност, от нашата душа, която единствено може да ни преобрази. Първично, непосредствено изживяване на първичните ценности в живота. Ето пътят към вдъхновение, творчество и преобразяване на всекидневния ни живот в живот на радост, в живот смислен, красив и добър за всички. – Път за разцъфтяване на живота.
5]Посвещавам на всички и всичко, което
събуди
в мен усет за първичното и непринудено отношение към нещата и ми даде възможност да опитам красотата на тоя живот.
към текста >>
46.
PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Човекът, който
събуди
сърцето Кой си ти?
ПОЕМИ 1.
Човекът, който
събуди
сърцето Кой си ти?
Понякога си мисля, че си ми приятел, в погледа на когото грее скъпа обич, а други път – че ми си враг, защото очите ти мълчат и не зная помислите ти. Аз помня деня, когато гласът на твоята флейта пробуди сърцето ми. От тогава времето потече като приказка; очаквам нещо и тръпнеща се вслушвам. Каква беше тая песен, която премахна слепотата на моите очи? До тоя ден аз не бях видяла лазура на небето, не знаех, че толкова са пъстри пеперудите, не се опивах от дъха на цъфналите вишни.
към текста >>
Кой си ти, дето
събуди
с гласа на твоята флейта сърцето ми?
Аз помня деня, когато гласът на твоята флейта пробуди сърцето ми. От тогава времето потече като приказка; очаквам нещо и тръпнеща се вслушвам. Каква беше тая песен, която премахна слепотата на моите очи? До тоя ден аз не бях видяла лазура на небето, не знаех, че толкова са пъстри пеперудите, не се опивах от дъха на цъфналите вишни. Когато чуех стъпки по каменния път не повдигах глава и сърцето ми не трепкаше.
Кой си ти, дето
събуди
с гласа на твоята флейта сърцето ми?
Защо намазвам косите си с благоуханна вода в денят, когато безмълвен минаваш край нас? Защо приемам просяците в моя двор, когато по-рано не чувах ни техните песни, ни тяхната жалба? Приятел на моето сърце те наричам, защото с радост бих настлала пътя ти с дарове от моминското ми руво, а враг, защото ти отне покоя от детските ми дни. Кой си ти? По-рано, щом слънцето се скриеше зад планината, аз не смеех да покажа лицето си в тъмнината, а сега мога да бродя самотна в нощта и не се боя от сенките Приятел на моето сърце, защото всичко бих ти дала; враг, защото бих се скитала бездомна в широкия свят по твоите неспирни стъпки.
към текста >>
Захвърлих всичко, което беше непотребно труфило в живота ми, а оставих само струните, по които ръката ми
събужда
припева на моите песни.
На зная нито името, нито земята, където си роден. И ти не знаещ нищо за сърцато, което тръпне зад тежката порта между тъмните грани на черницата. Кой си ти, който ме научи да чакам слънцето в ранина? Кой си ти, който взе дните, после нощите, а сега всички мигове на сърцето, което ти пробуди с песента на твоята флейта? 2. Песента на скиталеца Аз простих на враговете си, целунах с прощална, братска целувка приятелите си, а лъжците и лицемерите отминах мълком, без да спирам око на тях.
Захвърлих всичко, което беше непотребно труфило в живота ми, а оставих само струните, по които ръката ми
събужда
припева на моите песни.
С тия тънки струни, изопнати на липовата гусла, аз тръгнах по лъкатушната пътека, чийто край се губи от очите ми. Водачи ще ми бъдат северните съзвездия на моето пеещо сърце. Боя се от богатството на преситените, защото то прави тягостен живота и помрачава погледа. Не искам леката звънтяща слава на голословеца, защото тя отминава като сянката на летен облак и изпразва душата. Не търся силата на победителя, защото тя отдалечава деня за най-славната победа.
към текста >>
Не помня, когато при изгрев, Tе се
събуждаха
и разтваряха румени устни.
Възлюбих свободата на просторите, искам да ме лъха ветреца на широките поля, желая да запазя сърцето си волно, за да подарявам неговите песни. Сега съм богат, защото нямам нищо лишно. Доволен съм, защото простих на враговете, прегърнах приятелите и отминах лицемерните. Имам тънки струни в ръката си, греещи звезди над мен, пътека извила се в безкрая и едно пеещо сърце, което никому не давам! 3. Розовият храст В твоята градина имаше храст с нацъфтели рози.
Не помня, когато при изгрев, Tе се
събуждаха
и разтваряха румени устни.
Какво ли им шепнат лъчите? – питах се тогава. Розите не казваха тайната на изгревния час, но когато минавах край тях, в аромата им трептеше приказка за дванадесет царства, които обикаля слънцето. В аромата на розите, слънцето познах. Неговата любов ухаеше в твоята градина!
към текста >>
Как искам да см буден в часа, когато запаленият светилник на една обич ще
събуди
света!
Ще си подадат ръце в мен и четирите страни на света. Небесният Водолей ще ни умие в кристалните си струи и в земните градини ще цъфне голямо бяло цвете. Сега е зима над света. Ледове са сковали потоците и житното зърно мълчи в недрата на тъжната земя. Как искам да бъда между тия, които чакат идещата пролет!
Как искам да см буден в часа, когато запаленият светилник на една обич ще
събуди
света!
към текста >>
47.
РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тая изложба
събуди
доста голям интерес в обществото.
Боян Боев ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ Миналата есен в София имаше изложба на международната организация "Труд и радост".
Тая изложба
събуди
доста голям интерес в обществото.
Ще споделя с читателите мислите, които се явиха в мен във връзка с тая изложба. Всичко беше направено в изложбата, за да се покаже, що е сторено до сега, за да се свърже труда с радостта. Всичко беше представено с вкус, с художествен усет. Изреченията, които красяxa тук-там стените, също така показваха основната идея на тая организация, нейните стремежи и идеали. Някои от надписите изтъкваха необходимостта от свързване на труда с радостта: "Радостта и трудът ще прекратят социалните борби.
към текста >>
Това може да стане, само когато се
събуди
у хората усет за цялото.
Новият начин на труда е най-прекият път за единение на душите. Оня, който твори, подтикван от любов, той ще живее в радост, той ще бъде щастлив. Ето изворът на щастието! Това е, именно, вътрешната страна на въпроса за труда. За да стане това, трябва да стане коренна промяна в съзнанието на хората.
Това може да стане, само когато се
събуди
у хората усет за цялото.
И това е, именно, което новата епоха носи със себе си. Новата вълна, която иде в културата, в трудовия живот ще се изяви като нов подтик към труда. И това не е нещо произволно. То ще дойде по законите на развитието. Защото днес е епохата, когато се събуждат нови сили, нови страни на човешкото естество.
към текста >>
Защото днес е епохата, когато се
събуждат
нови сили, нови страни на човешкото естество.
Това може да стане, само когато се събуди у хората усет за цялото. И това е, именно, което новата епоха носи със себе си. Новата вълна, която иде в културата, в трудовия живот ще се изяви като нов подтик към труда. И това не е нещо произволно. То ще дойде по законите на развитието.
Защото днес е епохата, когато се
събуждат
нови сили, нови страни на човешкото естество.
Каквото и да правиш - и най-малкото - даже и когато подаваш чаша вода някому, ако го правиш от любов, тая постъпка се издига до едно величие, до една красота, като че ли сваляш небесното на земята. Красиво е, когато човек върши нещо за Бога, за другите, без да чака нещо за себе си. В тия работи той се издига в своето съзнание до високия планински връх на Духа, в тия минути неговата дейност е свещенодействие. Целта е трудът да стане свещенодействие. Тогава трудът ще престане да бъде обикновен труд или мъчение или принуждение, но ще се издигне до оная дейност, която наричаме работа в истинския смисъл на думата.
към текста >>
Те са в състояние да
събудят
спящите сили на душата.
Семената, посадени в земята, могат да стоят дълго време в земните недра. Те ще стоят, додето слънчевата светлина, топлина и влага ги пробудят към развитие. Също така и великите заложби на човешката душа стоят спящи с векове и хилядолетия и чакат своето развитие. За да се развият и за тях трябва да дойдат „светлина, топлина и влага". А една божествена мисъл, едно божествено чувство и една божествена постъпка имат тая сила в себе си.
Те са в състояние да
събудят
спящите сили на душата.
И тогава те възрастват и се разцъфтяват. А това може да стане, когато подтикът към труда стане любовта. Ето защо, тогава ще се тури началото на една велика човешка култура, в която ще бъдат проявени дарбите и талантите, вложени в човешката душа, с всичката своя красота! Тогава ще има условия за постижение, за реализиране на възможностите, които крие човешката душа в себе си. Това са перспективи на бъдещето.
към текста >>
48.
СФЕРА НА УРАН - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Също и когато учителят не съумее да
събуди
в поверените му деца всичко благородно, красиво и добро, това показва, че той не е запознат със законите на детското развитие и начините за приложението им във възпитанието.
Боян Боев ДНЕШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Да си представим човек, комуто е поверена една машина, но той не може да работи с нея - поврежда я и като се опитва да я поправи, разваля я още повече. От това се съди, че няма познания за нея, за службата на всяка нейна част. Или ако се повери някому обработване на градина и той не събере никаква реколта, то причината може да е в неблагоприятния климат, в почвата, в недоброкачествените семена или в липсата на вода и пр.. Но ако всичките добри условия са на лице, тогава причината е в липса на познания за отглеждането на даденото растение.
Също и когато учителят не съумее да
събуди
в поверените му деца всичко благородно, красиво и добро, това показва, че той не е запознат със законите на детското развитие и начините за приложението им във възпитанието.
Когато човек си послужи, в каква и да е област, с известни методи и те доведат до противоречия, мъчнотии, това показва, че те са неестествени, непълни, фалшиви в основата си, несъгласни с природните закони. И тогава той трябва да се върне назад и да потърси други методи. Животът на едно общество или народ или на цялото човечество е много по-сложен от работата с една машина или обработването на една градина. И както при последните и тук е нужно основно познание, още повече, че се работи с по-сложни единици: общество, народ, раса и пр. Малкото дете е под грижите на майка си.
към текста >>
Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при
събуждане
на ново съзнание у хората.
Защото това сблъскване може да върне културата с хиляди години назад при днешната военна техника. От друга страна, такова всеобщо сблъскване ще бъде безсмислено и в друго отношение, понеже „победителите" тогава ще имат една пирова победа: има опасност преди да победят и техните собствени полета да бъдат превърнати в развалини, димящи пепелища и пустини! Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени. Кой е изходът от днешното положение? Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива.
Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при
събуждане
на ново съзнание у хората.
Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество. Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на народите, за да образуват един колективен организъм. Това ще дойде чрез едно ново съзнание. Всеки народ трябва да схване, че интересите му не са в противоречие с интересите на другите, а напротив те са в съгласие и хармония с последните, понеже всички народи представляват едно общочовешко семейство. Всеки народ трябва да съзнае, че благосъстоянието на всички други народи е необходимо и важно условие и за неговото собствено благосъстояние.
към текста >>
49.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тогава нещо у него се
събуждаше
, запалваше се, и едно стихийно желание да проповядва го обзимаше.
Първите предвестници шумно летяха над полето, покрито със сочен, зелен губер. Поп Грую, като всички живи хора по земята, обичаше това примамливо и вълшебно годишно време. Той обичаше красотата, която щедрата ръка на природата разливаше навред. Той усещаше свежия прилив на жива сила, която извираше от слънцето и земята и съживяваше всичко живо; караше и него, стария човек, да усети как радостно тупа сърцето му, как меко и топло слънчевите лъчи галят лицето му, как бодро и леко стъпваха краката му по равния и чист път. Тая чудна и сладостна вълна, която се носеше покрай него през тая пролетна утрин, изпълни душата му с такова доволство, с такава неизразима благодарност, каквато не рядко поп Грую изпитваше.
Тогава нещо у него се
събуждаше
, запалваше се, и едно стихийно желание да проповядва го обзимаше.
И поп Грую не устояваше. Където и да се намираше, в църква, на гости някъде, на улицата, той започваше сладко и гладко да проповядва. В село това нещо беше познато и не малко пъти селяните се спираха при него и чакаха да заговори, да им каже нещо за Бога и за душата, за свята и за хората. Макар някои неща да бяха слушали много пъти, те, обаче, изслушваха приказката му до край. Дар слово имаше поп Грую, та селяните обичаха да го слушат.
към текста >>
Току заспи, засънува лоши сънища,
събуди
се пак, ето тоя с кравата пред очите му.
Всяка дума на сутрешната му проповед му тежеше като камък. Що му трябваше да проповядва! Мира си изгуби човекът. Цяла нощ поп Грую се въртя в леглото, бори се със себе си. Сънят бягаше от очите му.
Току заспи, засънува лоши сънища,
събуди
се пак, ето тоя с кравата пред очите му.
Едва на съмване той заспа. Когато се събуди, беше вече ден. – Ще ходя пак към града, рече той на попадията. Измъкна малко пари от сандъка, тури и тези, които му бяха останали и тръгна към селото на Михо Сиромаха. Поп Грую не беше обикновен човек.
към текста >>
Когато се
събуди
, беше вече ден.
Мира си изгуби човекът. Цяла нощ поп Грую се въртя в леглото, бори се със себе си. Сънят бягаше от очите му. Току заспи, засънува лоши сънища, събуди се пак, ето тоя с кравата пред очите му. Едва на съмване той заспа.
Когато се
събуди
, беше вече ден.
– Ще ходя пак към града, рече той на попадията. Измъкна малко пари от сандъка, тури и тези, които му бяха останали и тръгна към селото на Михо Сиромаха. Поп Грую не беше обикновен човек. Имаше той божий огън, говореше разпалено за Господа, за доброто и за Царството Божие на земята, но имаше сърце и воля за това добро. Но какво да се прави, като всеки човек с човешки слабости, дърпа се наляво, надясно, когато този Божий глас нему проповядва.
към текста >>
50.
Магелан – покорителят на моретата – Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Това ще бъдат светли лъчи, които ще излизат от хиляди души и ще напълнят земята, ще я обгърнат от вси страни, ще я препашат във всички посоки, ще създадат нова вълна, нов подтик, нови усилия в по-будните души, ще
събудят
светли надежди и ще удесеторят силите на борците за новия ден.
Този международен водовъртеж, в който човечеството влиза сега, е резултат на миналото - на миналите погрешни мисли, чувства и постъпки на народите. Днешното хаотично положение е жетва на дълбокото минало. А сегашните нови идеи - сегашните творчески мисли, чувства и постъпки - са сеитба за бъдещето. Всяка мисъл на новото време, всяка мисъл за обединение, за хармония, е сеитба на ново красиво, светло бъдеще. Нека всеки човек на новите идеи стане мощен център, светло огнище, от дето да се изпращат в света обновителни, светли идеи за мир, разбирателство, сътрудничество и подпомагане между народите, за общочовешко братство!
Това ще бъдат светли лъчи, които ще излизат от хиляди души и ще напълнят земята, ще я обгърнат от вси страни, ще я препашат във всички посоки, ще създадат нова вълна, нов подтик, нови усилия в по-будните души, ще
събудят
светли надежди и ще удесеторят силите на борците за новия ден.
Те ще ускорят и реализирането му! И милиони души, пръснати по цялата земя, обезверени, обезнадеждени, изгубили всяка вяра в бъдещето на човечеството - наблюдавайки това, което става днес в света - ще просветнат, окрилени с нови надежди, с нови сили! Тези светли струи, пратени по делата земя, ще посетят милиони души, които са. били в тъмнина и ще им занесат една радостна вест! И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света.
към текста >>
Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и
събуждане
на съзнанието, на красивото тържество и освобождение на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете!
И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света. Констатира се, че при Всяка мисъл човешкият мозък изпраща във всички посоки мислителни радиовълни с бързина по-голяма от обикновените радиовълни и много по-къси. А знае се, че по-късите вълни са по-бързи, с по-голяма прониквателна сила и с по-мощно действие. Тия мислителни радиовълни препасват делата земя няколко пъти за по-малко от една секунда! И когато човек всеки ден подхранва и изпраща от себе си идеите на международно братство, той праща в пространството възродителни сили, които няма да останат без резултат!
Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и
събуждане
на съзнанието, на красивото тържество и освобождение на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете!
И чрез работата на хиляди и хиляди такива лъчезарни дейни центрове на пробудени души се образуват възродителни струи, които се сливат в едно мощно, светло течение, което ще ръководи духовната атмосфера на човечеството, ще премахне всички останки от старите криви схващания и методи, ще внесе смекчение на положението, едно хармонизиране и ще подготви пътя за новата светеща раса на любовта! И ония народи, които първи подемат инициативата за побратимяване на народите, за взаимно сътрудничество, те ще бъдат начело на новата култура, която иде - ще бъдат авангард на общочовешкото семейство. Каквито и събития да има, каквито и тъмни облаци да надвиснат на небосклона, каквито и вихрушки да се извият над многострадалната земя, нека всички, които живеят с новите идеи в душите си, чиито души копнеят за един светъл ден, да бъдат бодри, пълни със светли надежди! Нека да не губят вяра в красивото, чистото, което грее като вътрешно слънце с неугасима светлина в човешките души и което ще ги изведе до жадуваните върхове! Новото ще дойде по същите неотменими закони, които действат в делата разумна природа!
към текста >>
51.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И ме приближи до онзи, който лежеше на кревата и който спеше и постепенно почнах да хлътвам в него и се
събудих
в леглото.
– Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: – Това си ти! – А аз запитвам: – Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение. И онзи ми каза: – Ще ти покажа.
И ме приближи до онзи, който лежеше на кревата и който спеше и постепенно почнах да хлътвам в него и се
събудих
в леглото.
– Казах му: – Това се случва рядко с някои, а пък с някои никак не се случва. Искат да ти покажат, че в тялото на човека живее едно друго тяло, което излиза. С това искат да ти покажат, че съществува един живот извън земята. И от тогава насетне този млад човек се заинтересува да изучава тия работи. Казах му: – Това ни най-малко не е ненормално.
към текста >>
И по едно време се
събуждам
.
Минава край кафене „Македония". Виждам го, как върви. А пък аз спя и виждам го, как идва и се безпокоя, като дойде, дали ще стана да го посрещна. И виждам го, че той наближава и хлопа на вратата. Чувам му хлопането, но не мога да стана.
И по едно време се
събуждам
.
Питам го: – Колко време чукаш на вратата? Онзи ми каза: – Три минути. Казвам на този познат: – Значи за тия три минути сте преминали от едно по-висше състояние в едно естествено състояние, в което организмът функционира. Та човек може да вижда и по-друг начин. Това има известна аналогия с телевизията.
към текста >>
52.
DU MAITRE - LE PAIX DESIRE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И нека тя влезе в умовете ни, за да не се спъваме; в сърцата ни – да ни сгрее; във волите ни – за да станем проводници на доброто, на братството между хората, на оная любов към всичко живо, която изпълва всека
събудена
за Божествения живот душа".
Лулчев, Изгрев, София, 13 и от книж. „Братство" – Севлиево. За да се види значението на книгата, ще приведем следното из предговора: „Тоя, който се скита в тъмна нощ, един малък огнец може да го оправи, да върне радостите и надеждите му, да посочи пътя, да спаси живота му даже! Такъв малък огнец съзряхме ние на своето време – него ви сочим – един извор за изжаднелия в пустинята, един нов път за тоя, който всеки ден се стълкновява, като върви в сянката на живота. Излезте на слънце и възрадвайте се на дара, който то ни носи – обилната светлина.
И нека тя влезе в умовете ни, за да не се спъваме; в сърцата ни – да ни сгрее; във волите ни – за да станем проводници на доброто, на братството между хората, на оная любов към всичко живо, която изпълва всека
събудена
за Божествения живот душа".
Книгата съдържа ценни идеи, родени в Светлината на Учителя. Препоръчваме я на читателите си. Волтер, по Андре Мороа, книга 2 от Библиотека Безсмъртни мисли. Изд. Св. Славянски, ул.
към текста >>
Тия разкази
събуждат
вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във висшата Правда, която царува в живота!
Цена 20 лева. Олга Славчева, която досега ни дари с няколко стихотворни сбирки, за пръв път излиза със сборник разкази. Това са 24 разказа със сюжети из народния бит. В разказите личи тънко познаване на народния бит, на народната душа, нейните тъги, радости, копнежи, надежди. Прочитането им буди у читателя чувството, че доброто живее във всяка душа, че то образува истинското ù естество, че добротое по-силно от злото, че светлината е по-силна от тъмнината.
Тия разкази
събуждат
вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във висшата Правда, която царува в живота!
Тая книжка събужда любов към човека-брат, напр. разказите: „Поклони се", „Дядо Ради", „Минекша", „Тефтерите", „Салеп", „За хатър" и пр. Препоръчваме я на читателите си! Прочитането им ще събуди в тях една светлина и желание да бъдат по-добри. Бял или чер хляб?
към текста >>
Тая книжка
събужда
любов към човека-брат, напр.
Олга Славчева, която досега ни дари с няколко стихотворни сбирки, за пръв път излиза със сборник разкази. Това са 24 разказа със сюжети из народния бит. В разказите личи тънко познаване на народния бит, на народната душа, нейните тъги, радости, копнежи, надежди. Прочитането им буди у читателя чувството, че доброто живее във всяка душа, че то образува истинското ù естество, че добротое по-силно от злото, че светлината е по-силна от тъмнината. Тия разкази събуждат вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във висшата Правда, която царува в живота!
Тая книжка
събужда
любов към човека-брат, напр.
разказите: „Поклони се", „Дядо Ради", „Минекша", „Тефтерите", „Салеп", „За хатър" и пр. Препоръчваме я на читателите си! Прочитането им ще събуди в тях една светлина и желание да бъдат по-добри. Бял или чер хляб? От Петър Георгиев.
към текста >>
Прочитането им ще
събуди
в тях една светлина и желание да бъдат по-добри.
Прочитането им буди у читателя чувството, че доброто живее във всяка душа, че то образува истинското ù естество, че добротое по-силно от злото, че светлината е по-силна от тъмнината. Тия разкази събуждат вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във висшата Правда, която царува в живота! Тая книжка събужда любов към човека-брат, напр. разказите: „Поклони се", „Дядо Ради", „Минекша", „Тефтерите", „Салеп", „За хатър" и пр. Препоръчваме я на читателите си!
Прочитането им ще
събуди
в тях една светлина и желание да бъдат по-добри.
Бял или чер хляб? От Петър Георгиев. С предговор от Д-р Никола Станчев. София, 1940 година, № 1. от библиотека „Възродена България".
към текста >>
53.
КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и
събуждат
у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа.
Младите не са мъдри, ала есента ги прави чутки към мъдростта. Те я изразяват в своя стремеж към социална правда, към издигане колективното съзнание. Младият никога не е безразличен към промените в живота, в природата, към промените на времето дори. Зимата му действува също по свой начин, но все така активно както всички останали годишни времена. Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите.
Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и
събуждат
у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа.
През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота. Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото. Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание.
към текста >>
Каква мисъл, какви чувства и светли желания ще се
събудят
в такъв човек.
По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното. Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни младини, в своя радостен копнеж към истина и красота, са. прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност. Тия хора остават вечно млади, с дейно участие във всичко, що поставя живота на основата на „високия идеал", на творчеството и доброто. Стремежът към по-големи удоволствия отнема силите на човека и го прави груб материалист.
Каква мисъл, какви чувства и светли желания ще се
събудят
в такъв човек.
У него мисълта е насочена към наслажденията и счита всичко извън тях за заблуждение и глупост. Това е двигателната философия на съвременния свят. И тази философия завършва накрая с катаклизми, със страдания. Резултатът е или ликвидация със себе си или сублимация на идеи — едно ново търсене на нови устои, на истината за живота, на смисъл в живота. Истинските, искрените търсачи са все таки щастливи откривачи.
към текста >>
54.
ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се
събудили
от своя дълбок сън.
Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос.
Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се
събудили
от своя дълбок сън.
Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието.
към текста >>
Любовта
събужда
Любов.
Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8). Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3).
Любовта
събужда
Любов.
Тя е единствената сила, която никога не губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае.
към текста >>
55.
ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за
събуждането
на вътрешния човек — човекът на състраданието, милостта и жертвата — братът на всички същества.
Тогава то става мощен фактор за физичното и духовното повдигане на човечеството. Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа! Това е новият начин на дишане! И усвояването му ще има грамадни последствия за извличане из въздуха на ония сили, които го проникват. Усвояването му е от голямо значение за раждането на новия човек.
Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за
събуждането
на вътрешния човек — човекът на състраданието, милостта и жертвата — братът на всички същества.
Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представят разговор, обмена, интимна връзка с великата Разумност в света. Ето обясненията на Учителя по това (24): „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота; и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си.
към текста >>
Така той ще
събуди
по-дълбоките творчески сили на своя дух.
Преди да се ръкуваш с някого, поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди момента за проява на волята, направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си". Човек иска да вземе някое решение. Нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да при-стъпи към вземане на решението.
Така той ще
събуди
по-дълбоките творчески сили на своя дух.
Иска да пише писмо. Нека също предварително да направи няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към писане на писмото. Така все ще му дойдат някои ценни мисли. Иска да свири, да пее, да рисува, да пише поезия или научно произведение, иска да започне едно предприятие, нека направи предварително няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към работа. От горното е ясно, че има връзка между дишането и живото-разбирането на човека.
към текста >>
56.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
В София се
събуждам
в 4 часа сутринта и се приготовлявам за гарата.
Избухна бомбата, която държеше и го разкъса. Учителките започнаха да я утешават и да я убеждават, че това е невъзможно и че то е някаква халюцинация. След два дена се съобщи, че наистина в един близък градец нейният брат – четник – е загинал по същия начин, както тя е видяла случката. Предсказателен сън На 12 януари 1941 г. ще тръгна с Кюстендилския влак от София.
В София се
събуждам
в 4 часа сутринта и се приготовлявам за гарата.
Преди да се събудя, в полубудно състояние сънувам следния сън: Виждам влак, чувам няколко гърмежа. Виждам че гонят едного и стрелят подир него. Ставам, обличам се. Мъж ми ме изпраща на гарата. Още не влизам във влака и виждам, че гонят едного, тичат подир него.
към текста >>
Преди да се
събудя
, в полубудно състояние сънувам следния сън: Виждам влак, чувам няколко гърмежа.
Учителките започнаха да я утешават и да я убеждават, че това е невъзможно и че то е някаква халюцинация. След два дена се съобщи, че наистина в един близък градец нейният брат – четник – е загинал по същия начин, както тя е видяла случката. Предсказателен сън На 12 януари 1941 г. ще тръгна с Кюстендилския влак от София. В София се събуждам в 4 часа сутринта и се приготовлявам за гарата.
Преди да се
събудя
, в полубудно състояние сънувам следния сън: Виждам влак, чувам няколко гърмежа.
Виждам че гонят едного и стрелят подир него. Ставам, обличам се. Мъж ми ме изпраща на гарата. Още не влизам във влака и виждам, че гонят едного, тичат подир него. Един стражар вика: — Дръжте го.
към текста >>
57.
КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тя я
събуждаше
за нов живот, както пролетното слънце съ¬бужда замръзналата земя.
Ти трябва да се откажеш от него, иначе той ще умре, — царкинята се откопчи от ръцете на младото момиче и рече: — Давам ти два часа да решиш! И излезе навън, като фурия с каменно лице и горещи от гняв очи. Дълго лежа О-Хен на пода. Тя плачеше за живота на възлюбления и за своята нещастна съдба. И ето, тя се спря за миг с прояснено лице и туптящо сърце — мисъл, като пролетен лъч я огря¬ваше.
Тя я
събуждаше
за нов живот, както пролетното слънце съ¬бужда замръзналата земя.
Да отстъпи, да го даде ней, на господарката. Той ще остане жив, ще стане прочут царски човек и наследник. Но тя, О-Хен какво ще прави, как ще живее! Ограбена, отхвърлена, забравена. Накъде да върви?
към текста >>
Събуди
се рано и излезе навън.
Какво искат от нея? Какво е тя? Не носи ли и тя сърце като всичките, или нейното сърце, сърце на царкиня, трябва да бъде друго — Може би като това на О-Хен! Тя спа много лошо. Сънува кошмарни сънища.
Събуди
се рано и излезе навън.
Морето беше спокойно и тихо. Царедворецът, който я наблюдаваше, остана учуден от нейния вид. Колко приличаше в тоя миг на О-Хен. Какво беше станало? Хуани- Ом говореше: — Той трябва да се върне при нея.
към текста >>
58.
ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
У човека има скрити сили, които трябва да се
събудят
.
Ето защо, при лекуването на сърцето, преди всичко трябва да се премахнат психичните причини. Аналогична идея се съдържа и в следните думи на Учителя: „Не могат да бъдат гърдите ви здрави, ако не сте добри. Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако Те не са живели с добри чувства, ще се получи едно поколение със слаби гърди" (Лекция от 11. III. 1942 година).
У човека има скрити сили, които трябва да се
събудят
.
Ду¬шата е седалище на неизчерпаеми сили, само че тя трябва да се извикат към дейност! Ще приведа няколко примера, от които се вижда, какви мощни сили притежава душата, но обикновено човек не може да си служи с тях, защото са още спящи в него. В някои извън¬редни случаи те се пробуждат и влизат в действие. Учителят раз¬правя за един съвсем стар свещеник във Варна. Той се чувствувал безпомощен и даже нямал сили да прави разходка из двора.
към текста >>
Те
събудили
в момента мощните сили на духа, до които не могли да прибягнат в обикновения живот!
Той се чувствувал безпомощен и даже нямал сили да прави разходка из двора. С голяма мъка я правел и след нея се чувствувал крайно изморен. При бомбардировката на Варна през време на общо-европейската война той, който мислел, че няма сили да направи даже и една разходка из двора, излязъл от къщи и скоро се намерил няколко километра вън от града, носейки една голяма тиква под мишница. Друг пример привежда Учителят: В Бразилия в една болница лежали двама парализирани. Една боа влязла в болницата и тия двамата парализи¬рани скокнали през прозореца и се намерили далеч от болницата.
Те
събудили
в момента мощните сили на духа, до които не могли да прибягнат в обикновения живот!
Те не подозирали мощните сили на духа в себе си! Трети пример пак от Учителя: В Америка една жена била тежко болна. Лекарите казали, че ù остават само няколко дни живот. Тя знаела това и казала на мъжа си: „Аз си отивам, но искам да те попитам: Ще се ожениш ли след моето заминаване отвъд? " Той казал: „Не мога да обещая, че няма да се оженя!
към текста >>
Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос
събужда
у болния и силата, която му изпраща, са психичният метод.
Но това не ще каже, че трябва да се прибягва при лекуването на една болест само към вътрешния метод. Трябва да се употребят едновременно двата метода: вътрешния и външния. Христос прибягвал често до двата метода. Напр., при лекуването на слепородения той му намазал очите с кал и му казал: „Иди и умий се в къпалнята Силоам". И той оздравял.
Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос
събужда
у болния и силата, която му изпраща, са психичният метод.
„При други случаи Той препоръчва двата метода едновременно: постът и молитва. Постът спада към външните методи, а молитвата е вътрешен. По повод на тия Христови думи, ето що казва Учителят: Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не си помогне, никаква външна помощ не може да помогне. Болестите не са нищо друго освен низши същества, които влизат в него и започват да се размножават за негова сметка. На научен език тия същества се наричат микроби.
към текста >>
Изобщо казано, вътрешният метод се състои в
събуждане
на скритите сили на Духа чрез един душевен подем, чрез вътрешно озарение.
Често се явява силна болка, после внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, рани се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Тия факти доказват действителността на известно съотношение от още непознато естество между душевните и органичните явления. Те ни откриват един нов свят". Под молитва тук се разбира методът за повишаване на треп¬тенията.
Изобщо казано, вътрешният метод се състои в
събуждане
на скритите сили на Духа чрез един душевен подем, чрез вътрешно озарение.
Болният трябва да дойде до едно състояние на мир и радост, на всеобемна любов, на светлина — състояние на хармония и красота! Всичко да люби и на всичко да се радва! Това е именно онова молитвено състояние, което лекува! Той трябва да дойде до едно прозрение за божествените основи на битието, до едно състояние на благодарности за всичко, благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на цветята, синьото небе. облаците, планините — във всичко да вижда присъствието на Великото, Божественото!
към текста >>
59.
МАГИЯТА НА КНИГАТА - N.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
У него се заражда морал,
събужда
се спящите му заложби.
Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците и после на човека. При възпитанието на детето не започвай с камъните, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с буболечката, която се движи, с птичките, които хвърчат. Като се свърже детското съзнание с изворите, цветята. буболечките, мушичките, птиците и човека, то е приготвено.
У него се заражда морал,
събужда
се спящите му заложби.
То ще схване, че всички същества чувствуват любовта". „Кажи на детето, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Можеш да му покажеш, как се радват. Заведи го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 деня и то е започнало да увяхва. Ще кажеш на детето: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем.
към текста >>
Любовта към растенията и интимното общение с вътрешния живот на природата ще
събуди
любовното естество у децата.
„Кажи на детето, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Можеш да му покажеш, как се радват. Заведи го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 деня и то е започнало да увяхва. Ще кажеш на детето: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват".
Любовта към растенията и интимното общение с вътрешния живот на природата ще
събуди
любовното естество у децата.
От друга страна, общата работа, която ще работят те в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще развие у тях социално чувство, чувство на взаимопомощ и сътрудничество. А това е от голяма важност. И този дух детето ще носи със себе си после в обществото. * * * Детският труд всред природата може да стане изходна точка за обучение по всички учебни предмети, преди всичко по природознание. Днес в нашето училище природознанието се преподава по биологичния метод, обаче този метод се прилага предимно в клас.
към текста >>
60.
НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е
събудил
едно виждане у себе си в света на истината.
Някога, преди да е имало литературна история, древните народи са разбирали под литература ония белези на човешката словесност, които е трябвало да подсетят читателя на някое събитие или идея. Богатството на писмеността се разрасна много по-късно, за да се превърне днес в най-могъщото средство за духовно общение, крайният, най-последният плод на човешкия дух — книгата. Може би поради множеството на написаните книги и поради склонността на съвременния човек да търси другаде разтуха както ценности за своя живот, малцина са между четците тия, които знаят, отваряйки една книга, да видят затворени в мълчаливите й страници трепетите на един дух, постиженията на един разум, огъня на едно сърце. Литературно художествено творчество е възможно тогава само, когато творецът умее да облече проблясъците в своя дух в магическата дреха на словото. Литературната творба, макар че е лишена от багри и тонове, поради силата на словото, действува едновременно като музика, като картина и като мисловна сила.
Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е
събудил
едно виждане у себе си в света на истината.
Всеки искрен литературен опит е път към истината. Тая истина ни се разкрива чрез магията на словесното съдържание, чрез красотата на художническото постижение и чрез мъдростта, която наднича зад тях. Една написана книга е един къс от нечий живот, паметник на една тъга или на една радост, който паметник отново оживява, когато се хване в ръката. Една истинска книга може да върне назад марша на хилядолетията, да ни направи да заживеем с тях или да разгъне сцената с поглед в едно бъдеще, прозряно в неповторимия творчески миг на художника. Когато творецът пише за някоя радост, той пръв я изживява, ходи изправен и ликуващ, а други път плаче заедно със своя герой.
към текста >>
те предупреждават народите, учат умовете,
събуждат
сърцата, а други път чрез тяхното слово се излива, дошло от незнайни далечини, словото на решително предупреждение, думите на което бичуват снагата на цялото човечество.
Истинският, големият творец е пророк. Той вижда едрите линии на развитието и облика на утрешния ден. Големият творец е сигурен и смел. Той не се колебае в това, което е прозрял с вътрешните си очи. Вземете най-едрите представители на световната литература и ще видите, как те предричат като ясновидци съдбата на света.
те предупреждават народите, учат умовете,
събуждат
сърцата, а други път чрез тяхното слово се излива, дошло от незнайни далечини, словото на решително предупреждение, думите на което бичуват снагата на цялото човечество.
Затова няма друг паметник, който така живо и интимно да отразява копнежите на човешката душа през вековете. Всяка истинска книга е един затворен кръг, в който посредством символи, образи и красота, са включени както проблясъците на разума, така и свещените трепети на сърцата от една епоха. Ние говорим, разбира се, за ония книги, които са част от нечий живот, а не хартиения материал на нечия амбиция, защото всяка истинска книга е написана, или с кръвта, или със сълзите на едно човешко битие. Книгата, както всеки продукт на човешкия дух, е създадена от нуждата за общение толкова между отделните хора, колкото между отделните ввкове и хилядолетия. В тоя смисъл неравните драски по стените на предисторическите пещери са първите опити да се създаде книга.
към текста >>
61.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Гиздави хвъркати певци по знака на някакъв невидим диригент съгласуват своите напеви и
събуждат
най-интимното в душата.
В. Н. НА ВЪРХА Поле. Цветя. В простора химн отеква — химн на радостта. И свободата.
Гиздави хвъркати певци по знака на някакъв невидим диригент съгласуват своите напеви и
събуждат
най-интимното в душата.
Скрита в клонаците птичка разлива своите трели. Любовта й се изявява с песен! Не е ли музиката на всемира сбор от любовта на душите? Не е ли тя зов и копнеж за възлизане нагоре? Не е ли тя порив на Духа да проправи път през безводни пустини към чист и изобилен живот?
към текста >>
" С радост аз се подчиних на този зов, защото той
събуди
забравени мелодии в глъбините на душата ми.
А когато мълчи, той слуша безмълвната песен на Всемирната Душа. Прохладен зефир повява. Цветята свеждат глави и пращат нежен привет. Те ме канят: „Отбий се, да ти разкажем тайната на младостта и на красотата; да те научим да любиш, както ние любим — душата ти ще се разцъфне, за да дарява своя аромат на всеки, който търси лек в света на воплите и на спотаените въздишки! " Там горе самотен връх извисил гордо чело всред стройни борове, отправя свиден зов към мен: „Възлез по стръмната пътека, ела в моите скути да чуеш приказката на вековете!
" С радост аз се подчиних на този зов, защото той
събуди
забравени мелодии в глъбините на душата ми.
Възлязох и чух приказката на вековете: „Животът, който хиляди пъти умира и възкръсва, върви през тъмни бездни, за да възлезе към вечна светлина — там където всички искри се сливат в един пламък, където всички души се сливат в една Велика Душа! Духът слезе в дън дълбините на тъмнината, навлече най-яките вериги, за да кали и развие своята творческа мощ, за да извае формите на вечна красота, за да запали вечно горящ светилник ! * Аз слизах бавно от висините, потопен в свещеното безмълвие на Великата Мъдрост. Мисълта ми свободно следваше светлия си път, подчинена на ритъма на Космичното Сърце. Там долу е светът на скритите вопли!
към текста >>
62.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ето защо, лъчите на любовта внасят подем в ума, чувствата и волята,
събуждат
добродетелите, дарбите и талантите.
Тая мисия на днешното училище се основава на следното: 1. Тая мисия е в хармония с детската природа. Образованието трябва да се стреми към пълна проява на човека, на истинската човешка природа. А именно чрез любовта той проявява своята истинска природа. 2. Любовта внася изобилен живот в човека.
Ето защо, лъчите на любовта внасят подем в ума, чувствата и волята,
събуждат
добродетелите, дарбите и талантите.
Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови унаследени отрицателни черти, склонности, навици и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват; умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. * * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие.
към текста >>
За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за
събуждане
на дейната любов в детската душа.
С други думи, когато училището постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. * * * Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура.
За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за
събуждане
на дейната любов в детската душа.
Тия методи трябва да се приложат в днешното училище. Любовта у детето не може да се събуди чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа. Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта? Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта. а да я живее.
към текста >>
Любовта у детето не може да се
събуди
чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа.
Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа. Тия методи трябва да се приложат в днешното училище.
Любовта у детето не може да се
събуди
чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа.
Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта? Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта. а да я живее. Това значи: практикуване любовта. Тя да бъде среда, атмосфера, в която детето да расте.
към текста >>
Всички следващи методи, които имат за цел да
събудят
дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта.
Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура. За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа. Тия методи трябва да се приложат в днешното училище. Любовта у детето не може да се събуди чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа. Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта?
Всички следващи методи, които имат за цел да
събудят
дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта.
а да я живее. Това значи: практикуване любовта. Тя да бъде среда, атмосфера, в която детето да расте. Къртицата е развила повече своите предни крайници чрез тяхната по-усилена дейност. Като е ровила постоянно пръстта чрез тях, те са се развили значително.
към текста >>
Тая любов ще
събуди
любовта на ученика към учителя.
Това, което човек е опитал, ще го научи, а това, което не е опитал, и 20 пъти да му се преподава, не може да го научи. Това важи и за любовта. Тук ще кажем няколко думи за методите, чрез които горният общ принцип намира своето приложение: 1. Най важният метод си остава любовта на учителя към ученика. Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения.
Тая любов ще
събуди
любовта на ученика към учителя.
Обаче един закон на любовта гласи: Любовта към едного преминава в любов към всички. Когато човек обикне някого, тая любов тъй го пречиства и повдига, че всички същества стават за него близки и мили. Любовта на детето към учителя ще стане изходна точка за разширената любов към всички. По този начин училищната атмосфера на любовта ще допринесе за създаване на новия тип човек — човекът на любовта. 2. През първия образователен период — предучилищната възраст — това, което се прави от други около детето, трябва да е пропито от духа на любовта.
към текста >>
През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да
събуждат
у детето чувство на благоговение спрямо тях.
Това развива любовта у детето. Ето защо, околните на детето не трябва да имат никакви действия, които противоречат на любовта, безразлично, дали тези отрицателни прояви са спрямо детето или спрямо други в негово присъствие. И в двата случая действието е еднакво. С това се туря голяма спънка за детското развитие. Това правило важи и за следващите образователни периоди. 3.
През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да
събуждат
у детето чувство на благоговение спрямо тях.
Благоговението води към любовта. 4. Трудовият принцип трябва да бъде изходна точка на цялото обучение и възпитание, и то труд всред природата, — отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета и пр. Този детски труд няма да бъде механичен. Детето ще ги отглежда с любов. Посаждането или поливането на едно цвете е практикуване на любовта, особено когато детето изхожда от съзнанието, че това са разумни същества, които са отзивчиви на неговата любов, че те я разбират и тя намира отглас в тях.
към текста >>
Така у него се
събуждат
сили, чрез които то ще бъде готово да работи за една възвишена цел в бъдеще.
Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие". Ще приведа няколко примера: хранене птички, помагане в къщи на майката, напр. подаване дрешки на майката, когато пере. Детето може да повдигне и превърже за пръчка пречупеното цветенце в гората. Или може да привърже една слаба фиданка за колче, което да й служи за подпора.
Така у него се
събуждат
сили, чрез които то ще бъде готово да работи за една възвишена цел в бъдеще.
Учителят казва: „Човекът с будно съзнание като мине през някоя гора, ще знае, какво да прави. Той ще полее няколко дървета, ще изчисти няколко запушени извори, на някои реки ще направи път за минаване; като види едно паднало дете, ще се спре и ще го повдигне. Някоя мушичка се дави; ще я извади. Тия методи могат да се приложат при възпитанието на детето". 8. Приложение на правилото: Всеки ден да се прави по едно добро.
към текста >>
Чрез разни приказки: примери, разкази и пр„ учителят може да
събуди
у децата идеята те по своя подбуда да почнат практикуването на това правило.
Учителят казва: „Човекът с будно съзнание като мине през някоя гора, ще знае, какво да прави. Той ще полее няколко дървета, ще изчисти няколко запушени извори, на някои реки ще направи път за минаване; като види едно паднало дете, ще се спре и ще го повдигне. Някоя мушичка се дави; ще я извади. Тия методи могат да се приложат при възпитанието на детето". 8. Приложение на правилото: Всеки ден да се прави по едно добро.
Чрез разни приказки: примери, разкази и пр„ учителят може да
събуди
у децата идеята те по своя подбуда да почнат практикуването на това правило.
Какъв интерес и какъв възторг ще събуди това у децата. Това ще внесе разнообразие в детския живот. Един от начините, по които учителят може да заинтересува учениците с тая идея е следният: той може да им каже, че той или негови някои познати имат за правило да правят всеки ден по едно добро. Това може да породи у децата желание сами да вземат решение да го практикуват. 9 Общението с природата води към любовта.
към текста >>
Какъв интерес и какъв възторг ще
събуди
това у децата.
Той ще полее няколко дървета, ще изчисти няколко запушени извори, на някои реки ще направи път за минаване; като види едно паднало дете, ще се спре и ще го повдигне. Някоя мушичка се дави; ще я извади. Тия методи могат да се приложат при възпитанието на детето". 8. Приложение на правилото: Всеки ден да се прави по едно добро. Чрез разни приказки: примери, разкази и пр„ учителят може да събуди у децата идеята те по своя подбуда да почнат практикуването на това правило.
Какъв интерес и какъв възторг ще
събуди
това у децата.
Това ще внесе разнообразие в детския живот. Един от начините, по които учителят може да заинтересува учениците с тая идея е следният: той може да им каже, че той или негови някои познати имат за правило да правят всеки ден по едно добро. Това може да породи у децата желание сами да вземат решение да го практикуват. 9 Общението с природата води към любовта. Това е един от методите за събуждането на любовта.
към текста >>
Това е един от методите за
събуждането
на любовта.
Какъв интерес и какъв възторг ще събуди това у децата. Това ще внесе разнообразие в детския живот. Един от начините, по които учителят може да заинтересува учениците с тая идея е следният: той може да им каже, че той или негови някои познати имат за правило да правят всеки ден по едно добро. Това може да породи у децата желание сами да вземат решение да го практикуват. 9 Общението с природата води към любовта.
Това е един от методите за
събуждането
на любовта.
Учителят казва: „Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него"! Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно отношение с природата. Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки и пр. води към любовта! 10. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето.
към текста >>
Учителят казва: „Човек не може да се
събуди
за любовта, докато природата не оживее за него"!
Това ще внесе разнообразие в детския живот. Един от начините, по които учителят може да заинтересува учениците с тая идея е следният: той може да им каже, че той или негови някои познати имат за правило да правят всеки ден по едно добро. Това може да породи у децата желание сами да вземат решение да го практикуват. 9 Общението с природата води към любовта. Това е един от методите за събуждането на любовта.
Учителят казва: „Човек не може да се
събуди
за любовта, докато природата не оживее за него"!
Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно отношение с природата. Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки и пр. води към любовта! 10. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето. Това е условие за проявата на любовта у детето.
към текста >>
10. Музиката и паневритмията
събуждат
възвишеното у детето.
Това е един от методите за събуждането на любовта. Учителят казва: „Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него"! Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно отношение с природата. Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки и пр. води към любовта!
10. Музиката и паневритмията
събуждат
възвишеното у детето.
Това е условие за проявата на любовта у детето. Любовта образува основата на божествената същина на човешкия дух. Ето защо музиката и паневритмията представляват важно условие за създаване на новия тип човек. 11. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действува отрицателно: децата са наредени в кръг около заек и му говорят много работи.
към текста >>
Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен фалшив хумор, нека да се стремим да
събудим
у тях добро разположение и радост по други начини: например каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка!
Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре като видят една баба на улицата, пак ще се смеят на нея, ще я подиграват и ще я нарекат „баба Цоцолана". Ето защо на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Има впечатлителни хора, които не могат да се очистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо разказването на децата на приказки и разкази с такива образи има опасно действие.
Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен фалшив хумор, нека да се стремим да
събудим
у тях добро разположение и радост по други начини: например каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка!
Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 12. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 13. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действува за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живели за другите. 14. В третия образователен период (гимназиалният), освен горните методи, ще се приложи и идейният живот.
към текста >>
Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действува за
събуждането
на любовта у децата.
Има впечатлителни хора, които не могат да се очистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо разказването на децата на приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен фалшив хумор, нека да се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 12. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 13.
Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действува за
събуждането
на любовта у децата.
Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живели за другите. 14. В третия образователен период (гимназиалният), освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал, това е вече проява, качество на любовта. * * * Тук са изложени само няколко от методите за развитието на любовта.
към текста >>
63.
РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най малко наказание, заплашване, ако не
събудим
у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем?
Как може да стане това, ще видим по-нататък. Само при такова свободно възпитание ученикът проявява творчество. Само когато подбудата за учене и работа иде от самото дете, то твори. Целта на училището е да създава хора — творци на нови културни ценности. Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота.
Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най малко наказание, заплашване, ако не
събудим
у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем?
Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика нисшото, нима ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности? " Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното. Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота.
към текста >>
" Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при
събуждане
висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното.
Целта на училището е да създава хора — творци на нови културни ценности. Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика нисшото, нима ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности?
" Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при
събуждане
висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното.
Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота. Всеки човек чрез самобитното, което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно възпитание, при методи на наказания, заплашвания, страх и пр., самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък.
към текста >>
Чрез
събуждане
на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички просташки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.
Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот.
Чрез
събуждане
на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички просташки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.
За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има пред вид". * По-горе говорихме за свободата като образователно средство. Но тя трябва да се вземе и като образователна цел: целта на образованието трябва да бъде оформяването на личности, обичащи свободата и живеещи в нея.
към текста >>
Когато му замирише на месо, у него може да се
събуди
старият инстинкт.
Майка му казва: Да не лъжеш. Тогава детето казва: Да опитам, какво нищо е лъжата. Или пък му се казва: Не трябва да мразиш. Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам". Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна.
Когато му замирише на месо, у него може да се
събуди
старият инстинкт.
Щом се говори на човека за греха, у него се събужда старият инстинкт и той отива да го опитва. Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него. Защото психологичният закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието. Ето защо, на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи.
към текста >>
Щом се говори на човека за греха, у него се
събужда
старият инстинкт и той отива да го опитва.
Тогава детето казва: Да опитам, какво нищо е лъжата. Или пък му се казва: Не трябва да мразиш. Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам". Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт.
Щом се говори на човека за греха, у него се
събужда
старият инстинкт и той отива да го опитва.
Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него. Защото психологичният закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието. Ето защо, на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата.
към текста >>
Тогава се
събуждат
тия отрицателни сили у него.
Или пък му се казва: Не трябва да мразиш. Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам". Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт. Щом се говори на човека за греха, у него се събужда старият инстинкт и той отива да го опитва.
Тогава се
събуждат
тия отрицателни сили у него.
Защото психологичният закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието. Ето защо, на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне.
към текста >>
64.
DU MAITRE -LAMOUR ENVERS DIEU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В човека има дълбоки още
несъбудени
, скрити сили, способности, чувства, които тепърва ще се проявяват.
Това е голям труд. Съдържа 387 страници. В него той излага своите опити върху шестото сетиво в човека. В началото на книгата е поставил мотото ,Ние живеем на повърхността на своето същество" — от Уилям Джемс. Дълбокият смисъл на това изречение е следният: това, което се проявява навън като човешка личност, е само една част от човешката природа.
В човека има дълбоки още
несъбудени
, скрити сили, способности, чувства, които тепърва ще се проявяват.
С множество опити, изложени в книгата и правени с тъй наречените сензитиви, той е установил шестото сетиво на човека: неговите сензитиви четат в затворен плик, при пипане на един предмет, който е бил носен от едно лице, те могат да дадат подробности за него; интересни са неговите опити за установяване на ясновидството по пространство, ясновидство в миналото и пр. Д-р Ости е председател на международния метапсихичен институт. * * * Кибритената клечица, приказки от Димитрина Антонова. Стр. 48, цена 10 лева. Доставя се от книгоиздателство „Братство" — Севлиево.
към текста >>
те дават богат материал за размишление, водят към ново, по-дълбоко разбиране на природата и човека,
събуждат
един усет за разумното, което работи в цялата природа.
48, цена 10 лева. Доставя се от книгоиздателство „Братство" — Севлиево. Тия, оригинални по стил, приказки, са интересни както за деца, тъй и за възрастни. Езикът им е образен, проникнат е от дълбок символизъм. В тия приказки всичко е одухотворено, оживотворено.
те дават богат материал за размишление, водят към ново, по-дълбоко разбиране на природата и човека,
събуждат
един усет за разумното, което работи в цялата природа.
* * * Пътят на образованието, от Петър X. Сотиров. Библиотека „От живота за живота", №3. Стр. 661. Цена 200 лева. Доставя се от автора, учител в Ихтиман.
към текста >>
65.
УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Само любовта, вложена в труда,
събужда
дарбите, скрити в човешката душа и чакащи с хилядолетия своето развитие.
Радостта, която пълни душата ни, е нашата заплата! Защо майката прекарва безсънни нощи над детето и въпреки това е радостна? Защото тя го обича! Любовта й дава крила! Никога една дейност, която се върши по насилие или по задължение, не може да развие човешките дарби; напротив, при такава дейност т заглъхват.
Само любовта, вложена в труда,
събужда
дарбите, скрити в човешката душа и чакащи с хилядолетия своето развитие.
Тя, вложена в човешката дейност, ще събуди всички творчески спящи сили на човешката природа. Чрез новите форми на труда във всеки човек ще се разцъфтят дарбите към музика, поезия, философия, наука, и пр. Това е влизане в един интензивен вътрешен живот! В един механизиран живот ценят само външната човешка дейност, без да обръщат внимание на подбудите. Всяка човешка дейност, която не представя любовен акт, в която той не влага висшата си душа, го заробва, ограничава и заглушава възвишената страна на неговата природа.
към текста >>
Тя, вложена в човешката дейност, ще
събуди
всички творчески спящи сили на човешката природа.
Защо майката прекарва безсънни нощи над детето и въпреки това е радостна? Защото тя го обича! Любовта й дава крила! Никога една дейност, която се върши по насилие или по задължение, не може да развие човешките дарби; напротив, при такава дейност т заглъхват. Само любовта, вложена в труда, събужда дарбите, скрити в човешката душа и чакащи с хилядолетия своето развитие.
Тя, вложена в човешката дейност, ще
събуди
всички творчески спящи сили на човешката природа.
Чрез новите форми на труда във всеки човек ще се разцъфтят дарбите към музика, поезия, философия, наука, и пр. Това е влизане в един интензивен вътрешен живот! В един механизиран живот ценят само външната човешка дейност, без да обръщат внимание на подбудите. Всяка човешка дейност, която не представя любовен акт, в която той не влага висшата си душа, го заробва, ограничава и заглушава възвишената страна на неговата природа. Всеки труд.
към текста >>
66.
СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ако той унижава някои деца пред класа, ако ги подиграва, осмива и пр., то с това вече неволно
събужда
у другите деца презрение към тия деца.
Това ще зависи от възрастта, от средата, от конкретния случай и пр. Тук учителят има широко поле за творчество, почини, съобразителност и пр. Той трябва да търси подходящи методи за всеки даден случай. Едно от важните условия, което трябва да се спазва, за да не се попречи на горното, е следното: Детският живот трябва да протича при такива условия, че никое дете да не счита другите деца или другите хора по-долни от себе си. Учителят може да направи много нещо в това отношение със своя пример.
Ако той унижава някои деца пред класа, ако ги подиграва, осмива и пр., то с това вече неволно
събужда
у другите деца презрение към тия деца.
А това убива вече в човешката душа нежните цветя на любовта; пресъхват божествените извори, които протичат през нея. Когато учителят проявява уважение, доверие и към най-недаровитите, към най-немирните деца, той поощрява и другите деца към това. Когато учителят в класа критикува някои деца, у другите се убива благоговейното чувство. А това чувство е майка на религиозното чувство и на любовта. Техният център на главата е един и същ: най-горната част на главата.
към текста >>
У тях се
събудил
подтик да зарадват учителката, която ги обича и има доверие в тях; искали да оправдаят доверието и любовта й!
По този начин тя е канализирала техните енергии и е имала чудни резултати. Преобразила е наглед непоправими ученици и е спечелила тяхното доверие и любов; също и на целия клас. Тя разказва трогателни случаи из живота в класа, от които се вижда, как тя е спечелила сърцата на учениците. Всички простъпки в класа престанали. Учениците се поправили по успех и поведение и по всички други учебни предмети.
У тях се
събудил
подтик да зарадват учителката, която ги обича и има доверие в тях; искали да оправдаят доверието и любовта й!
Някои учители имат навик да назначават ученици, които да им съобщават всички простъпки в класа. Това е отрицателен метод, който не води към нищо. Той покваря, похабява крехките детски души, и от малки те се учат на издайничество, жестокост, лицемерие, ласкателство и пр. Никога не трябва да се поощрява издайничеството! Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов.
към текста >>
трябва да се
събуди
у ученика любов към родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи; трябва да се изтъкне при преподаване на тези учебни предмети, че във всички народи има нищо добро и красиво, че всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности.
Това е отрицателен метод, който не води към нищо. Той покваря, похабява крехките детски души, и от малки те се учат на издайничество, жестокост, лицемерие, ласкателство и пр. Никога не трябва да се поощрява издайничеството! Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов. При преподаване на история, география и пр.
трябва да се
събуди
у ученика любов към родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи; трябва да се изтъкне при преподаване на тези учебни предмети, че във всички народи има нищо добро и красиво, че всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности.
Трябва да се изтъкне, че всички народи са органи на едно велико цяло. Така ще се посеят в душите на учениците семената на бъдещата международна солидарност, взаимопомощ и международно сътрудничество във всички области на културата. Детето и младежът минават през строго определени фази на физиологично и психично развитие. Един от важните моменти е седемгодишната възраст, когато се завършва определена фаза от физичното развитие и започва вторият период — период на разцвет на съвестта, религиозното и естетичното чувство, на сърцето, въображението, паметта и пр. Друг важен момент е 14-годишната възраст — начало на половата зрялост.
към текста >>
Но коя е Силата, която може да насочи тия
събуждащи
се към 14-та година енергии нагоре?
Един от важните моменти е седемгодишната възраст, когато се завършва определена фаза от физичното развитие и започва вторият период — период на разцвет на съвестта, религиозното и естетичното чувство, на сърцето, въображението, паметта и пр. Друг важен момент е 14-годишната възраст — начало на половата зрялост. Този момент е много важен, понеже тогава мощни творчески енергии оплодяват висшите мозъчни центрове, чрез което се създават условия за развитие дарбите и заложбите на човека: тогава имат възможност да се разцъфтят възвишения душевен живот, религиозният живот, дарбите към философия, наука, поезия, музика, изобразителни изкуства, техника и пр. Но за да стане това, тия енергии трябва да бъдат насочени нагоре към главния мозък. Ако не се насочат нагоре, тогава те се насочват в криво направление и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие към всичко възвишено, прекрасно и идейно.
Но коя е Силата, която може да насочи тия
събуждащи
се към 14-та година енергии нагоре?
Това е от една страна идейният живот, научните интереси, а от друга страна — любовта! Хубаво е да разгледаме образователните цели и методи в свръзка с историчната фаза, в която се намира днес човечеството. В ранната фаза на своето развитие, в първите раси, то е имало племенно съзнание. Членовете на племето се чувствували като едно. Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот.
към текста >>
Но сега се забелязва един обратен процес —
събуждат
се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване.
Това съзнание се е отразяло и в техния обществен живот. Остатъци от тая ранна фаза имахме до скоро в нашите задруги (в Трънско, Радомирско, Царибродско и пр.) След това идва индивидуализирането на човека. Всеки човек се чувствува като нещо отделно, обособено. Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век.
Но сега се забелязва един обратен процес —
събуждат
се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване.
Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство. Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие.
към текста >>
По естествени закони на развитието се
събуждат
нови сили в човешката природа и с това ще се роди новият тип човек на земята.
Почувствувах, че обичам всички същества до степен, че ще бъде за мене блаженство да дам живота си и за най-малкото същество. Съжалявах, че в момента няма кому да дам живота си. Почувствувах велика любов към всичко и всички! Това състояние трая известно време". Този нов човек се ражда днес в света.
По естествени закони на развитието се
събуждат
нови сили в човешката природа и с това ще се роди новият тип човек на земята.
Всред шума на днешните събития всички копнеят за един живот на хармония, на красота, на любов, но как ще дойде новият живот, който ще донесе всички условия на човека за всестранно развитие? За тая цел между другото трябва да се създадат новите хора чрез училището! Една учителка ми каза преди няколко дена: „Колко ми е ясно, че училището трябва да тури за център на всичко любовта, че трябва да счита за важна своя задача да развие любовта, сърцето у ученика. Защото само любовта, само проявата на Божественото Начало у детето ще насочи правилно всички други негови сили: умът, волята, въображението, дарбите, талантите и пр. Нашият народ има запазени някои красиви прояви, които показват, че дълбоко в народната душа е вложена любовта като велика сила.
към текста >>
Свещеник Григорий Петров
събуди
голям интерес в България със своята книга: „В страната на белите лилии", гдето описва трогателни черти из финландския живот: ако се остави нещо на улицата, никой няма да го вземе, и след малко време ще се издири стопанина му и ще му се занесе непокътнато.
Ето защо, когато се поставя в училището любовта като важна образователна цел, с това не се отива против духа, който работи в глъбините на народната душа. В много села, когато някой ще си строи къща, много селяни отиват и помагат безплатно: едни носят камъни, пясък, керемиди, тухли със свои кола, други градят къщата безплатно. Когато някоя вдовица или болен има ниви за жетва, мнозина от село се притичват и безплатно, с любов, поженват нивите му за късо време. И това го смятат за нещо естествено. Значи новото, което иде, има основи в народната душа!
Свещеник Григорий Петров
събуди
голям интерес в България със своята книга: „В страната на белите лилии", гдето описва трогателни черти из финландския живот: ако се остави нещо на улицата, никой няма да го вземе, и след малко време ще се издири стопанина му и ще му се занесе непокътнато.
В трамвая или в железницата никой не търси от пътника билети или такса. Но всеки при влизането си пуща в кутията определената такса, без да го контролират, дали прави това или не. В гостилниците е същото. Това са хубави постижения на културата. Това, което е постигнато във Финландия, е честността.
към текста >>
67.
Разговор с Учителя - Боян Боев
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Трябва да се
събуди
един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота.
Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза. ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност.
Трябва да се
събуди
един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота.
Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене. Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот. Един метод трябва да обхваща тези три страни: Повдигната духовна среда; словото, което събужда разумния стремеж в човека, и природата, която го поставя във връзка с вечното.
към текста >>
Един метод трябва да обхваща тези три страни: Повдигната духовна среда; словото, което
събужда
разумния стремеж в човека, и природата, която го поставя във връзка с вечното.
Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене. Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот.
Един метод трябва да обхваща тези три страни: Повдигната духовна среда; словото, което
събужда
разумния стремеж в човека, и природата, която го поставя във връзка с вечното.
Борис ПРОИЗХОД НА СИНИТЕ И ЧЕРНИТЕ ОЧИ Тема, зададена на 10.03.1926 година в общия окултен клас Цветът на очите не е постоянен. Той е подложен на постоянни промени. Цветът на окото се дължи на съответен пигмент в ириса, но през известни периоди на кризи съответно той се променя. Когато животът на човек е тясно свързан със земята и неговото знание често иде по материални критерии, цвета на очите му е черен. Тези с черните очи са повече, хора на юга, на горещите чувства и страсти.
към текста >>
68.
Младежки окултен клас
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Когато човек се обърне към Бога, у него се
събуждат
всички спящи сили и способности.*** 8.
Задачата на човека не е да стане велик, но да се справи със сърцето и с ума си.*** 7. УСЛОВИЯ ЗА РАЗУМНИЯ ЧОВЕК V година / III том (София, 1926) Едно от важните правила за живота е да не се стремите да бъдете добри, но да се стремите към разумен живот. Добродетелта е Божествено качество, тя ще дойде сама по себе си. Разумният живот съставлява база за проявление на доброто. У човека се крият сили, които са в заспало състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използуване.
Когато човек се обърне към Бога, у него се
събуждат
всички спящи сили и способности.*** 8.
ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА VI година / I том (София, 1926) Една от задачите на човека е да разбира отношението на простите истини в живота. Не е въпросът за великите истини, но за простите истини и тяхното взаимоотношение Бог, който е всемъдър, така е създал света, че условията на живота постоянно да се променят, да не остане съзнанието на човека заето само с една идея, но постоянно да се обновява. Не 10. ВЪЗМОЖНИ ПОСТИЖЕНИЯ VI година / III том (София, 1927) Мнозина мислят,че задачите в Школата, са маловажни неща. Не е така.
към текста >>
СЪБУЖДАНЕ
XI година / I том (София, 1931-1932) На земята душата се намира в сънно състояние.
Човек трябва да има характер, каквато работа започне, да я свърши докрай. Дойдат ли страданията в живота му, да ги носи с търпение и любов.*** 24 РЕАЛНОСТИ И СЕНКИ X година / III том (София, 1931) Съвременните хора трябва да имат ясна представа за реалността на нещата, за да знаят как да постъпват със себе си и с ближните си. В това се заключава щастието на човека, в това се заключава и неговото здраве. Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове.*** 25.
СЪБУЖДАНЕ
XI година / I том (София, 1931-1932) На земята душата се намира в сънно състояние.
Докато се събуди от дълбокия сън тя минава през много страдания и мъчнотии. T0зU момент наричаме пробуждане на съзнанието. Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Ако не се събудиш, не можеш да работиш. Желая на всички да се събудите и да Започнете да работите с любов и смирение.*'** 26.
към текста >>
Докато се
събуди
от дълбокия сън тя минава през много страдания и мъчнотии.
Дойдат ли страданията в живота му, да ги носи с търпение и любов.*** 24 РЕАЛНОСТИ И СЕНКИ X година / III том (София, 1931) Съвременните хора трябва да имат ясна представа за реалността на нещата, за да знаят как да постъпват със себе си и с ближните си. В това се заключава щастието на човека, в това се заключава и неговото здраве. Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове.*** 25. СЪБУЖДАНЕ XI година / I том (София, 1931-1932) На земята душата се намира в сънно състояние.
Докато се
събуди
от дълбокия сън тя минава през много страдания и мъчнотии.
T0зU момент наричаме пробуждане на съзнанието. Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Ако не се събудиш, не можеш да работиш. Желая на всички да се събудите и да Започнете да работите с любов и смирение.*'** 26. ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА XI година / II том (София, 1932) В живота действуват две сили: Законът и любовта.
към текста >>
Ако не се
събудиш
, не можеш да работиш.
Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове.*** 25. СЪБУЖДАНЕ XI година / I том (София, 1931-1932) На земята душата се намира в сънно състояние. Докато се събуди от дълбокия сън тя минава през много страдания и мъчнотии. T0зU момент наричаме пробуждане на съзнанието. Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това.
Ако не се
събудиш
, не можеш да работиш.
Желая на всички да се събудите и да Започнете да работите с любов и смирение.*'** 26. ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА XI година / II том (София, 1932) В живота действуват две сили: Законът и любовта. Съвременните хора си служат повече с тояга, т.е. със закона. Време е вече тоягата да се превърне в рало, да изоре земята.
към текста >>
Желая на всички да се
събудите
и да Започнете да работите с любов и смирение.*'** 26.
СЪБУЖДАНЕ XI година / I том (София, 1931-1932) На земята душата се намира в сънно състояние. Докато се събуди от дълбокия сън тя минава през много страдания и мъчнотии. T0зU момент наричаме пробуждане на съзнанието. Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Ако не се събудиш, не можеш да работиш.
Желая на всички да се
събудите
и да Започнете да работите с любов и смирение.*'** 26.
ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА XI година / II том (София, 1932) В живота действуват две сили: Законът и любовта. Съвременните хора си служат повече с тояга, т.е. със закона. Време е вече тоягата да се превърне в рало, да изоре земята. След това житото ще се посади.
към текста >>
69.
Младежки събори
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ученикът трябва да прави много опити, да превръща отрицателните сили в положителни, да въздействува върху инертната материя в себе си, да я
събужда
и подтиква към работа.
Едно се иска от вас да бъдете внимателни, да не нарушавате равновесието, което съществува между доброто и злото. Отношението, пропорцията между злото и доброто е определено от самата природа.*** 4. ДОБРИ НАВИЦИ II година / II том (София, 1923) Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с частицата "да" и отрицателна - с частицата "не". Значи, навикът в човека се създава с "да" и с "не". Характерът на съвременните хора е пълен с отрицателни черти, създадени, именно, от простата и малка частица "не".
Ученикът трябва да прави много опити, да превръща отрицателните сили в положителни, да въздействува върху инертната материя в себе си, да я
събужда
и подтиква към работа.
Развиването на добри навици в човека е първото условие за усилване на волята. Не се иска много от вас, обаче, съзнателно трябва да работите! Добрият навик е помощник на волята. Ученикът трябва да работи върху себе си, да си създаде добри навици да понася всички изпитания и мъчнотии.*** 5. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ III година / I том (София, 1923-1924) Съвременната наука определя живота по различни начини.
към текста >>
Николов - графика XII година / I том (София, 1932-1933) За да се живее добре, трябва да се
събудят
скритите сили, вложени в човека.
Помнете: Отрицателни процеси в природата не съществуват. Изобщо, само тия процеси се извършват, които природата е допуснала. Това, което природата не допуща и не желае да стане, не става. По този начин, природата предпазва човека от големите злини.*** 21. ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ Б.
Николов - графика XII година / I том (София, 1932-1933) За да се живее добре, трябва да се
събудят
скритите сили, вложени в човека.
Изучавайте вътрешните Закони, те ще ви заведат към целта. Да събудиш скритите сили в себе си, това значи, да се свържеш с Великата Разумност в природата. Който се свърже с тази Разумност, той всякога успява. Без тази връзка няма успех.*** 22. СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА XII година / II том (София, 19зз) Когато се говори за природата, като жива, разумна сила, ние се обръщаме към нея, като към разумно същество, надарено с всички способности, сили и възможности.
към текста >>
Да
събудиш
скритите сили в себе си, това значи, да се свържеш с Великата Разумност в природата.
Това, което природата не допуща и не желае да стане, не става. По този начин, природата предпазва човека от големите злини.*** 21. ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ Б. Николов - графика XII година / I том (София, 1932-1933) За да се живее добре, трябва да се събудят скритите сили, вложени в човека. Изучавайте вътрешните Закони, те ще ви заведат към целта.
Да
събудиш
скритите сили в себе си, това значи, да се свържеш с Великата Разумност в природата.
Който се свърже с тази Разумност, той всякога успява. Без тази връзка няма успех.*** 22. СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА XII година / II том (София, 19зз) Когато се говори за природата, като жива, разумна сила, ние се обръщаме към нея, като към разумно същество, надарено с всички способности, сили и възможности. Веднъж свързан с това същество, всички мъчнотии за тебе ще изчезнат. Същественото за човека е да влезе във връзка със силите на живата природа.
към текста >>
70.
ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се
събужда
у животните.
Христос казва: “Светило на тялото е окото." Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкия ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се
събужда
у животните.
Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии.
към текста >>
Когато самосъзнанието се
събуди
у някое животно, то се
събужда
само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание.
Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкия ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните.
Когато самосъзнанието се
събуди
у някое животно, то се
събужда
само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание.
Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения.
към текста >>
71.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тези напреднали,
събудени
души са служители и носители на светлината и топлината на това велико Божествено Слънце, което прониква всички души.
Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот. Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота. Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време. Това е една велика истина, която е скрита за съвременните хора, но която е една от основните истини за окултната наука. Това духовно слънце, с мощните си светлина и топлина, които ние познаваме като любов и мъдрост, залива умовете и сърцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се пробуждат като ранни пролетни цветя и стават вестители на Новата култура, която иде.
Тези напреднали,
събудени
души са служители и носители на светлината и топлината на това велико Божествено Слънце, което прониква всички души.
Тези събудени души са истинските творци на културата и носители на духовните ценности и блага, защото културата има отношение към култивиране на човешките добродетели и способности. Добродетелите и способностите са зародиши, които растат и се развиват под въздействието на Любовта и Мъдростта и под грижите и ръководството на пробудените души, които са проводници на светлината и топлината на Духовното Слънце. Те са лъчите на това Слънце. В началото на всяко нова епоха са се явявали тези пробудени души и са полагали основите на новата култура, като са изнасяли основните принципи и закони върху които тя се гради. В различни форми и по различни начини, всички те са изнасяли единната и вечна истина, че Духовното Слънце, с неговите служители - пробудените души е истински творец на всяка култура по лицето на земята.
към текста >>
Тези
събудени
души са истинските творци на културата и носители на духовните ценности и блага, защото културата има отношение към култивиране на човешките добродетели и способности.
Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота. Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време. Това е една велика истина, която е скрита за съвременните хора, но която е една от основните истини за окултната наука. Това духовно слънце, с мощните си светлина и топлина, които ние познаваме като любов и мъдрост, залива умовете и сърцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се пробуждат като ранни пролетни цветя и стават вестители на Новата култура, която иде. Тези напреднали, събудени души са служители и носители на светлината и топлината на това велико Божествено Слънце, което прониква всички души.
Тези
събудени
души са истинските творци на културата и носители на духовните ценности и блага, защото културата има отношение към култивиране на човешките добродетели и способности.
Добродетелите и способностите са зародиши, които растат и се развиват под въздействието на Любовта и Мъдростта и под грижите и ръководството на пробудените души, които са проводници на светлината и топлината на Духовното Слънце. Те са лъчите на това Слънце. В началото на всяко нова епоха са се явявали тези пробудени души и са полагали основите на новата култура, като са изнасяли основните принципи и закони върху които тя се гради. В различни форми и по различни начини, всички те са изнасяли единната и вечна истина, че Духовното Слънце, с неговите служители - пробудените души е истински творец на всяка култура по лицето на земята. В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата.
към текста >>
Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да
събудят
тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си.
В различни форми и по различни начини, всички те са изнасяли единната и вечна истина, че Духовното Слънце, с неговите служители - пробудените души е истински творец на всяка култура по лицето на земята. В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата. Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа. Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите.
Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да
събудят
тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си.
Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история. В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора.
към текста >>
Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и
събудени
души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята.
В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора. Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача. При всеки един импулс, при всеки един прилив, Бялото Братство е изпращало своите пратеници между хората, за да ги повдигнат и осветят пътя им в тъмната нощ, в която живеят и да им дадат методи за развитието на тяхните добродетели и способности. Всеки един прилив е имал и има видимия си външен израз в един велик Учител, който е представител на Бялото Братство на земята.
Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и
събудени
души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята.
По такъв начин се полагат основите на една нова култура. Така постепенно са се развили петте култури на петата раса и днес сме пред прага на шестата култура, която се заражда между славянството. Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса. Той обхвана цяла предна Азия и разви още следните подкултури: Халдейска, вавилонска, Еврейска и Гръцко - Римска, която е четвъртата културна епоха. В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури.
към текста >>
Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се
събужда
.
Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал. Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст. Франсис Бейкън Както казах, Розенкройцерите са едно от най-тайните окултни общества, но т.яхното влияние се е почувствало по цяла Западна Европа. Всички светила на западно-европейската култура, по пряк или косвен начин са били вдъхновени и импулсирани от Розенкройцерите. Онази светлина, която те излъчвали, прониквала в духовните простори на Европа и осветявала непрогледния мрак.
Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се
събужда
.
Те, които били наследници на Херметистите и Питагорейците, насочили мисълта на Коперник към идеята за движението на земята около слънцето. Те са вдъхновили Галилей да твърди, че земята се върти около оста си. От тяхната среда излезе Франсис Бейкън, който внесе индуктивния метод за изследване в науката и с това даде мощен тласък на естествознанието. Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл. Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми.
към текста >>
72.
БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Човек като проучава тяхната опитност,постепенно ще се
събуди
и сам ще добие опитност.
За Напредналите Същества Писанието казва: Те са служебни Духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие. Когато на Йоана се яви ангел, той падна на земята, остана без сила и се поклони. А ангелът му каза: Не на мене да се поклониш, а на Бога. С липса на благоговение, по човешки начин, с човешки похвати не може да се влезе в общение с духовния свят. За влизане в общение с невидимия свят човек трябва да проучава опитностите на хората, които са минали по този път.
Човек като проучава тяхната опитност,постепенно ще се
събуди
и сам ще добие опитност.
Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал: “Чакайте в Ерусалим, докато дойде Духът.” Човек за да влезе в общение с висшите Същества, трябва да е чист. А за да стане такъв, той трябва да се моли. Казано е: Хлопайте, търсете, искайте. Обаче,трябва да се разбират тези думи.Да търсиш, това значи, да побеждаваш мъчнотиите.
към текста >>
И те трябва да се
събудят
, да се подхранят по един много естествен и правилен начин.
Старият Завет е за учени хора, за много учени хора. Той е много дълбок, не е за децата. Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло.
И те трябва да се
събудят
, да се подхранят по един много естествен и правилен начин.
Трябва да се вземат мерки при събуждане на тези центрове. Човек трябва да има един много изправен живот. Другояче той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, както когато трябва да роди една бременна жена.
към текста >>
Трябва да се вземат мерки при
събуждане
на тези центрове.
Той е много дълбок, не е за децата. Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло. И те трябва да се събудят, да се подхранят по един много естествен и правилен начин.
Трябва да се вземат мерки при
събуждане
на тези центрове.
Човек трябва да има един много изправен живот. Другояче той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, както когато трябва да роди една бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което ще получите.
към текста >>
73.
Стоянка Илиева (1899-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
У него се
събудил
дълбок вътрешен интерес и той веднага се заел да изучи този труд, да го допълни и разшири.
Тя не е плод на случайно хрумване. Тази негова дейност е обусловена от по-дълбоки причини. Майката на П. Димков е била много добра познавачка на билките и цяровете, които могат да се извлекат от тях. Той наследил от нея тетрадка с подробно описание на лечебните билки и рецепти за тяхната употреба.
У него се
събудил
дълбок вътрешен интерес и той веднага се заел да изучи този труд, да го допълни и разшири.
Още през годините прекарани в Петербург, той с увлечение свободно е посещавал и лекциите по тибетска медицина и хомеопатия в Медицинската академия. Там му попаднал тритомния труд на Платен “Новый способ лечения”, а през 1903 г. се запознал и с ирисовата диагностика. Това бил един от най-важните моменти в живота му. Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е.
към текста >>
От разговорите с Учителя у Петър Димков се
събудили
нови импулси.
Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота!
От разговорите с Учителя у Петър Димков се
събудили
нови импулси.
Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място. Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание.
към текста >>
Минутата на
събуждането
за него е най-съществена.
Ще се уверим, че той стриктно е изпълнявал съветите, дадени от Учителя към неговите ученици. Ежедневната програма на Петър Димков е била подчинена на един духовен ритъм, почерпен от Науката за правилен живот, тя е текла по закони, движещи всички части на Цялото в един единен ритъм. Домът на П. Димков * Всяка сутрин П. Димков става точно в 5 часа.
Минутата на
събуждането
за него е най-съществена.
Той започва своя ден с положителна мисъл. * Четвърт час отделя за гимнастика. Тялото също трябва да се нагласи спрямо силите и енергиите на Пространството; то трябва да се подготви за изпитанията на новия ден. Материята има свои нужди, тя се подчинява на специални закони, които той зачита. * Закусва скромно - само чай.
към текста >>
” И легнал, за да се
събуди
в един по-реален свят, където всеки, изпълнил с успех ролята си в Мировата драма, се
събужда
светещ!
* Следва подготовка за следващия ден. Бюрото се почиства и подрежда за да е готово за работа. * Сънят го спохожда мигновено. Така преминал и последния земен ден на Петър Димков - 4 октомври 1981 г. Той приготвил своето бюро и поръчал: “Нищо не пипайте, приготвил съм го за работа!
” И легнал, за да се
събуди
в един по-реален свят, където всеки, изпълнил с успех ролята си в Мировата драма, се
събужда
светещ!
Жизненият път на Петър Димков бе низ от събития, всяко от които е стъпка нагоре към съвършенството. Той бе един от преродените богомили в наше време. Излъчваше го с присъствието си и го доказваше с делата си. И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно.
към текста >>
74.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Събудих
се, отворих очи.
Такива мостчета селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното място седяха двама души, един зад друг, облечени в също такива дрехи, каквито Учителят носеше. Първият, беше по-висок, а другият зад него - колкото Учителя. Предният, по-високият подаде ръка на Учителя, който вече беше стигнал до мостчето. Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата преминаха на отвъдния бряг.
Събудих
се, отворих очи.
В този момент вратата на стаята, в която бях легнал се отвори и влезе по-големият ми брат посърнал. Аз го гледах тревожно и го запитах - "Какво има? " Знаех, че той беше около Учителя и е в течение на всички събития около него. “Свърши! ” - изстена той. “Учителят си замина”, с глух и пълен със скръб глас добави той.
към текста >>
Бях обзет от тревога и се
събудих
.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на Борис Николов.
Борис Николов предчувства това. Веднъж на Рила, през лятото на 1949, той отива при брат си Николай и споделя: “Сънувах един сън нощес, и искам да ти го разправя. Сънувам, че група приятели се намираме в една постройка. Поглеждам навън и виждам към нас връхлита мътен порой, буйна, мътна вода. Тя дойде около постройката, която се клатеше, тресеше се, но устоя, не се събори.
Бях обзет от тревога и се
събудих
.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на Борис Николов.
Той предусеща тихия тътен на задаващата се буря за Братството. На 12 януари 1950 г. записва в личния си бележник: “Обични ми, Учителю! Ако през огън трябва да мина, и ако през кръст трябва да мина, ще мина с радост заради Тебе - защото Ти си с мен всякога. Господи, да бъде Твоята воля за мен, не моята воля.
към текста >>
През това време почти всяка нощ след два часа
събуждат
обвиняемите и ги разпитват по всякакви въпроси.
Така изправен сам в подземието той изпял тихо “венир Бенир”, позната песен от Учителя. Това не бил акт на виновен човек, това било дълбоко осъзнато действие на Ученик, познаващ окултните закони и силите, които съществуват в Пространството. Песента, внесла в душата му енергията на онзи Дух, движил през вековете всички ратници за Истината. Започва следствие. То продължава повече от девет месеца.
През това време почти всяка нощ след два часа
събуждат
обвиняемите и ги разпитват по всякакви въпроси.
Борис Николов разказва: “Една нощ ме извикаха пак, както винаги и онзи зад бюрото ми каза: “Как можахте да се продадете на Америка, вие предадохте родината си! ” Аз не се стърпях и станах. Застанах пред него и с юмрука си - моят юмрук е силен! - треснах по масата така, че мастилницата му подскочи: “във всичко можете да ни обвините, само в предателство - не! Бялото Братство никога не е получавало помощ отвън.
към текста >>
75.
Брой 1-2 -1996г.
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли
събуждат
в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота.
САВА КАЛИМЕНОВ 1901-1990 Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството. Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си : “Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/. Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността. Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците. От ранна възраст изучава и ползва руски език, от западните езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език.
Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли
събуждат
в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота.
Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ. Ето как Стефка Калименова описва този процес: “Привлечен от свои другари към революционните идеи на социализма и анархизма, той им се отдава силно и с присъщата му безкористност. Но истинската светлина не остава скрита за дълго и от него. Чрез сестра Денка Хубанова получава “Дребната мъдрост” на Ани Безант, с което в него започва оформянето на нов духовен светоглед.
към текста >>
Събудете
се синове на Светлината, и вижте, че животът иска от вас живо дело, той ви чака и зове, иска да се намесите, да влезете като творци в него, за да изграждате формите на новото, което идва.
Да работиме сега, докато все още имаме условия за работа. Да работим усилено и непрестанно, докато е още ден, докато не се е спуснала нощ над земята. Да не изпускаме нито един момент да направим това, което може и трябва да се направи. Защото пропуснатия момент няма да се върне, и колелото на съдбата дълго ще се обръща, докато ни представи друг подобен сгоден случай. А изгубеното е изгубено, и за всеки пропуснат благоприятен случай, за всяка отблъсната покана на съдбата да действаме ние ще си платим скъпо и прескъпо.
Събудете
се синове на Светлината, и вижте, че животът иска от вас живо дело, той ви чака и зове, иска да се намесите, да влезете като творци в него, за да изграждате формите на новото, което идва.
Събудете се хора-братя, от сънят на личния егоизъм, освободете се от веригите на разделението, излезте вън от тъмницата - тясна клетка - на отделността, на ограниченото лично съзнание, и влезте в широкия безграничен простор на колективния живот, в светлината на мировото съзнание, в свободата и силата на всеобгръщащото Цяло! ... в-к Братство, бр.92 Като книгоиздател С. Калименов разбива широка дейност. Той издава голям спектър българска художествена и чужда преводна литература. Предимство в тази дейност има духовната литература, която пробужда душите за Новото.
към текста >>
Събудете
се хора-братя, от сънят на личния егоизъм, освободете се от веригите на разделението, излезте вън от тъмницата - тясна клетка - на отделността, на ограниченото лично съзнание, и влезте в широкия безграничен простор на колективния живот, в светлината на мировото съзнание, в свободата и силата на всеобгръщащото Цяло!
Да работим усилено и непрестанно, докато е още ден, докато не се е спуснала нощ над земята. Да не изпускаме нито един момент да направим това, което може и трябва да се направи. Защото пропуснатия момент няма да се върне, и колелото на съдбата дълго ще се обръща, докато ни представи друг подобен сгоден случай. А изгубеното е изгубено, и за всеки пропуснат благоприятен случай, за всяка отблъсната покана на съдбата да действаме ние ще си платим скъпо и прескъпо. Събудете се синове на Светлината, и вижте, че животът иска от вас живо дело, той ви чака и зове, иска да се намесите, да влезете като творци в него, за да изграждате формите на новото, което идва.
Събудете
се хора-братя, от сънят на личния егоизъм, освободете се от веригите на разделението, излезте вън от тъмницата - тясна клетка - на отделността, на ограниченото лично съзнание, и влезте в широкия безграничен простор на колективния живот, в светлината на мировото съзнание, в свободата и силата на всеобгръщащото Цяло!
... в-к Братство, бр.92 Като книгоиздател С. Калименов разбива широка дейност. Той издава голям спектър българска художествена и чужда преводна литература. Предимство в тази дейност има духовната литература, която пробужда душите за Новото. Наред с книгоиздаването Сава Калименов написва и няколко книги.
към текста >>
76.
За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Само Бог може да ги
събуди
- ако те не желаят да се
събудят
.
Г.Куртев "Третото око" 27 юни 1992 Респективно музея: След две и половина години страдание, ще се прави или не, днес видяхме, че не ще се прави. Не само по липса на пари, и по другата ужасна реалност - нямат интерес за такъв музей. И като нямат интерес - нямат пари. Защо ме лъгаха две години и половина? Съжалявам ги.
Само Бог може да ги
събуди
- ако те не желаят да се
събудят
.
След време ще ви изпратя уводните думи, които щях да кажа при откриване на музея, за да видите как беше поставен въпроса в душата ми. Ако бяхме пренесли творбите в България би било идеално. Разбирам, да е в новото Братство. Там ще е чудо да се построи салон. 20 февруари 1993 Като са чели статията във в.
към текста >>
Сега се
събудиха
и започнаха да фабрикуват интриги: че музеят щял да бъде реклама за мене и за моя слава, че и другите имали право на музея.
Аз им казах: "Ако не изпълните моите условия, не ще ви дам нищо! “ Освен това, отново се повдига завистта. Оставам въпроса на Белите разумни братя. Последни новини за музея. Преди да предложа творбите си за такъв музей всички спяха.
Сега се
събудиха
и започнаха да фабрикуват интриги: че музеят щял да бъде реклама за мене и за моя слава, че и другите имали право на музея.
А всъщност, никой от тукашните художници няма достатъчно количество творби за музей. Освен това, повечето от тях са модернисти, а за мен това изкуство е израз на моралното падение. Казват, че съм правил музея за себе си. Аз предложих90 творби като подарък на народа, исках да ги обявя за тяхна собственост, да ги предадат на новото поколение. Обаче средата е потопена в несравнимо невежество и завист!
към текста >>
26 декември 1995 Не зная дали ти писах, че се
събужда
интересът по музея.
Няма по-възвишено нещо от Истината! 4 декември 1995 Отново новият кмет и екипа му желаят да се реализира музея, но общината няма пари. Не знаят да употребяват разумно парите. Накъде отива човечеството? Водолеят ще го окъпе ли?
26 декември 1995 Не зная дали ти писах, че се
събужда
интересът по музея.
Още нищо не се знае. Все липсват парите. Само с обещания нищо не се прави... ------------------------------------- *** в целия брой са използвани изпратените от Георги и Аида Куртеви снимки, авторски текстове и писма до фамилия Кралеви в Бургас, както и тяхна лична кореспонденция с цитирани в списанието личности.
към текста >>
77.
Аида Куртева за себе си и за своите книги
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Те разбраха, че моят музей ще се използва за
събуждане
на съвестта, а това е опасно за тях!
Вие сте само ученици на това Братство.“ 6 юли 1994 Прочетох книгата на брат Боян. Там гдето описва опитностите на братята учители ми просълзи очите. Този е моят мечтан свят! Четях и сравнявах днешната образователна система и не намерих допирни точки! Не ги интересува създаването на новия човек!
Те разбраха, че моят музей ще се използва за
събуждане
на съвестта, а това е опасно за тях!
20 август 1994 Учението не може да се натрапва, защото не дава резултат. Само оня, който гори, може да се изкачи до върха. 4 януари 1995 Преди да си легна помолих се и в гърдите почувствах следното: какъв би бил светът ако всички добри хора се откажеха да работят? Би се превърнал в ад! Тогава продължавай да работиш!
към текста >>
В духовния път само може да пребивава една
събудена
душа.
Да! Но не го искат! Насила не може да се даде! 3 април 1995 Нямаме друг идеал, освен да се отдадем до края на живота си, да служим безкористно на волята Божия! 28 юни 1995 Всеки, където се намира, зависи от неговото ниво на развитие.
В духовния път само може да пребивава една
събудена
душа.
Никой не може да направи повече от това, което има в себе си, събрано през дългия живот. С приказки нищо не става! 14 август 1995 Братя, да знаете как трудно се оре камениста почва! Хората със слабо разбит ум, имат нужда от драматичното, от външното, от цирка, за да добият импулс за работа и за живеене. Това се вижда навред по света!
към текста >>
Например,в литературата им, да се пише върху новия човек, върху новото разбиране на живота, върху новото възпитание, върху
събуждане
на съвестта на човека.
За да продължим по тесния път до върха, където гори Божественият огън." 26 януари 1996 Като гледам онези, които практикуват Хата Йога, не съм срещнал един от тях, да е станал нов човек, да е изменил коренно живота си и да е напътил децата си по новия път. 12 февруари 1996 След обяд ще има събиране в един салон, където ще се представи музикална и балетна програма. Това се е правило с векове наред. Няма нищо ново. Няма в срещите тук никаква тенденция да се създаде нещо ново.
Например,в литературата им, да се пише върху новия човек, върху новото разбиране на живота, върху новото възпитание, върху
събуждане
на съвестта на човека.
Да се предаде Учението при тази обстановка е подвиг. Ако бях слаб, отдавна щях да изоставя публикуването, но Гласът на Учителя ми казва: "Давай, давай, не мисли за последствията..." Моето впечатление за Братството в България е все по-печално. Така както са приели двете ваши списания, ме натъжава. Има ли в България Бяло Братство? Като че ли няма.
към текста >>
78.
Списание Житно зърно 1999- 2010г.
 
Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.
Когато една
събудена
душа докосне Новото учение, в нея става коренна промяна.
Ще гледаме да я напечатаме и да я разпространим бързо. Анализирайки работата в нашата група дохождаме до заключението, че ще трябва да променим стратегията. Групата е от хора със заспало колективно съзнание. Нямат инициатива, не предлагат сътрудничество. Не са излезли още от себелюбието си и си остават още там,където са били.
Когато една
събудена
душа докосне Новото учение, в нея става коренна промяна.
Затова решаваме да купим един компютър, с който да улесним отпечатването. Преводите ще ги издадем ние в малки книжки, с най-необходимите правила за разумен живот. Например:„Новата Ева“, „Правила за развитие на любовта“,“ Правила за хранене“,"Учителят за Новото човечество“ и т.н. Ще ги пръснем на хора, които имат интерес. Ако имаме успех, ще ги предадем на някое издателство, да се групират в една книга.
към текста >>
Така лека полека ще предаваме есенцията от Словото на тези, които желаят да се
събудят
!
Не знаем кога ще стане това. Георги Куртев "Визита на Учителя" 25 август 1993 Аида отива в Б.Айрес да купи компютър. Бях ти писал, че имахме идея да купуваме компютър, която след това отпадна. Сега даваме „заден ход“. Ще го купим, защото ако ние приготвяме всичко и после правим фотокопия, ще бъде десет пъти по- евтино.
Така лека полека ще предаваме есенцията от Словото на тези, които желаят да се
събудят
!
6 септември 1993 Аида беше в Буенос Айрес и отишла да види какво става с новата книга. Издателят имал проблеми в личния живот, и й казал че няма да издава духовна литература, а политическа. Купихме доста модерен компютър за нашата работа. Сега Аида ще взима уроци за да издаваме с него сами. Трябва да ти кажа, че от тукашните приятели, никой не е пожелал да вземе няколко броеве и да ги предаде на други, един вид сътрудничество.
към текста >>
Работата ни е трудна, защото не намираме духовно
събудени
.
Сега Аида ще взима уроци за да издаваме с него сами. Трябва да ти кажа, че от тукашните приятели, никой не е пожелал да вземе няколко броеве и да ги предаде на други, един вид сътрудничество. Както ти бях казал, тук колективното съзнание още не е разбито, а се обожава личността. 22 септември 1993 Бях ти писал, че след 2 месеца умуване последният издател отказа на Аида книгата “Свещени думи на Учителя“. Ще я предложим на старото издателство, но казват, че ще трябва да чакаме две години!
Работата ни е трудна, защото не намираме духовно
събудени
.
Един далечен ден, семената, които сме хвърлили ако не са паднали на камък ще поникнат. 20 октомври 1993 Аида се учи да работи с компютъра. Голямата част от нашите брошури не могат да се пласират по липса на интерес. По-точно казано, 2/3 от брошурите остават при нас. Никой, който чете нещо от трите издадени книжки не ми каза: Дай ми няколко броя да ги предам на моите приятели, които се интересуват.
към текста >>
7 май 1994 Не мога да говоря за духовно
събуждане
.
Куртев "Аз жадувам за повече Светлина" 29 април 1994 Последното списание „Сила и Живот“ - „Новото учение“е преведено и сме издали: „Високият идеал“, „Личност или душа“, „Да мисли“. Пратено е за фотопечат. Излиза по-евтино, но всичко е в Буенос Айрес. Не става бързо. Прекъсвам засега творческата работа за да се отдам на преводите.
7 май 1994 Не мога да говоря за духовно
събуждане
.
Едва намирам 10 души в града, за да им дам книжките издадени от нас. Въпреки всичко продължаваме да работим както преди. Г.Куртев "Добро утро Слънце! " 18 юни 1994 Нашите издания изпращаме на една група в Буенос Айрес, далече на 1800 км в Андите. Аз мисля, че подаряването на брошурите не може да даде резултат.
към текста >>
Духовно
събуденият
изявява желание да ги плати, за да помогне в издаването.
Едва намирам 10 души в града, за да им дам книжките издадени от нас. Въпреки всичко продължаваме да работим както преди. Г.Куртев "Добро утро Слънце! " 18 юни 1994 Нашите издания изпращаме на една група в Буенос Айрес, далече на 1800 км в Андите. Аз мисля, че подаряването на брошурите не може да даде резултат.
Духовно
събуденият
изявява желание да ги плати, за да помогне в издаването.
Това е спонтанно. Но се случва много рядко... 14 юни 1994 Аида стана много добра на компютъра. Сама не знае как стана това. Работи с часове и с голяма скорост. Това ме прави щастлив.
към текста >>
В предговора се казва, че това Учение е за
събудени
души.
На 10 септември Аида ще отиде в Буенос Айрес да предаде книгата. Издателят й е казал да не е голяма! На корицата ще поставим „Посрещане на Слънцето“, моя творба. Не знаем кога ще излезе. Вече слагаме името Учителя, защото са минали 50 години от заминаването му.
В предговора се казва, че това Учение е за
събудени
души.
18 септември 1995 Радостна новина: Книгата „Път към Изгрева“ е приета от издателството, само че ще излезе към средата на 1996 г. Каква радост и за нас, и за вас! Тази книга е редактирана само за 60 дена, коригирана и готова да се печата. Тя е 173 стр. Съвсем нова книга.
към текста >>
79.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С помощта на прераждането, което води душата всред дейността и задачите на всекидневния живот, тези качества започват бавно, едно след друго, да се
събуждат
.
Купър ПРЕРАЖДАНЕТО Прераждането разяснява проблемата за злото. Да се схваща Бог като същество добро, любящо, справедливо и всемогъщо, и същевременно да се обясни защо света е пълен с мизерия, страдания и несправедливост, това е една тъй трудна задача, че философите и теолозите са били неспособни до сега да я разрешат. Това е защото те отхвърлят или не познават прераждането. Да видим каква светлина хвърля прераждането по този въпрос. В началото на своите пререждания, всяка душа съдържа в себе си, в спящо състояние, всички морални, интелектуални и духовни качества, които тя ще прояви по-късно.
С помощта на прераждането, което води душата всред дейността и задачите на всекидневния живот, тези качества започват бавно, едно след друго, да се
събуждат
.
Дотогава, докато тези качества не се събудят, човешките същества си остават неморални, неинтелигентни, недуховни. С една дума „лоши те“ инстинкти на човека произхождат от това, че съответните положителни качества не са още събудени. Ако ний сме жестоки, това е защото ний не сме още събудили в себе си съчувствието. Ако ний сме егоисти, това е защото ний не сме събудили себе си самоотречението. Когато едно добро качество се появи „лошият“ инстинкт изчезва, защото „злото" не е нещо положително, то е само отсъствие на доброто.
към текста >>
Дотогава, докато тези качества не се
събудят
, човешките същества си остават неморални, неинтелигентни, недуховни.
Да се схваща Бог като същество добро, любящо, справедливо и всемогъщо, и същевременно да се обясни защо света е пълен с мизерия, страдания и несправедливост, това е една тъй трудна задача, че философите и теолозите са били неспособни до сега да я разрешат. Това е защото те отхвърлят или не познават прераждането. Да видим каква светлина хвърля прераждането по този въпрос. В началото на своите пререждания, всяка душа съдържа в себе си, в спящо състояние, всички морални, интелектуални и духовни качества, които тя ще прояви по-късно. С помощта на прераждането, което води душата всред дейността и задачите на всекидневния живот, тези качества започват бавно, едно след друго, да се събуждат.
Дотогава, докато тези качества не се
събудят
, човешките същества си остават неморални, неинтелигентни, недуховни.
С една дума „лоши те“ инстинкти на човека произхождат от това, че съответните положителни качества не са още събудени. Ако ний сме жестоки, това е защото ний не сме още събудили в себе си съчувствието. Ако ний сме егоисти, това е защото ний не сме събудили себе си самоотречението. Когато едно добро качество се появи „лошият“ инстинкт изчезва, защото „злото" не е нещо положително, то е само отсъствие на доброто. Малките деца са често извънредно жестоки спрямо животите и им причиняват страдания, без и най-малко да се съмняват, че това не е добро.
към текста >>
С една дума „лоши те“ инстинкти на човека произхождат от това, че съответните положителни качества не са още
събудени
.
Това е защото те отхвърлят или не познават прераждането. Да видим каква светлина хвърля прераждането по този въпрос. В началото на своите пререждания, всяка душа съдържа в себе си, в спящо състояние, всички морални, интелектуални и духовни качества, които тя ще прояви по-късно. С помощта на прераждането, което води душата всред дейността и задачите на всекидневния живот, тези качества започват бавно, едно след друго, да се събуждат. Дотогава, докато тези качества не се събудят, човешките същества си остават неморални, неинтелигентни, недуховни.
С една дума „лоши те“ инстинкти на човека произхождат от това, че съответните положителни качества не са още
събудени
.
Ако ний сме жестоки, това е защото ний не сме още събудили в себе си съчувствието. Ако ний сме егоисти, това е защото ний не сме събудили себе си самоотречението. Когато едно добро качество се появи „лошият“ инстинкт изчезва, защото „злото" не е нещо положително, то е само отсъствие на доброто. Малките деца са често извънредно жестоки спрямо животите и им причиняват страдания, без и най-малко да се съмняват, че това не е добро. Няколко години по-късно, когато душата на детето овладява и прониква неговите чувства, детето не е вече жестоко.
към текста >>
Ако ний сме жестоки, това е защото ний не сме още
събудили
в себе си съчувствието.
Да видим каква светлина хвърля прераждането по този въпрос. В началото на своите пререждания, всяка душа съдържа в себе си, в спящо състояние, всички морални, интелектуални и духовни качества, които тя ще прояви по-късно. С помощта на прераждането, което води душата всред дейността и задачите на всекидневния живот, тези качества започват бавно, едно след друго, да се събуждат. Дотогава, докато тези качества не се събудят, човешките същества си остават неморални, неинтелигентни, недуховни. С една дума „лоши те“ инстинкти на човека произхождат от това, че съответните положителни качества не са още събудени.
Ако ний сме жестоки, това е защото ний не сме още
събудили
в себе си съчувствието.
Ако ний сме егоисти, това е защото ний не сме събудили себе си самоотречението. Когато едно добро качество се появи „лошият“ инстинкт изчезва, защото „злото" не е нещо положително, то е само отсъствие на доброто. Малките деца са често извънредно жестоки спрямо животите и им причиняват страдания, без и най-малко да се съмняват, че това не е добро. Няколко години по-късно, когато душата на детето овладява и прониква неговите чувства, детето не е вече жестоко. Същият принцип се отнася и до еволюцията на душата в продължение на вековете.
към текста >>
Ако ний сме егоисти, това е защото ний не сме
събудили
себе си самоотречението.
В началото на своите пререждания, всяка душа съдържа в себе си, в спящо състояние, всички морални, интелектуални и духовни качества, които тя ще прояви по-късно. С помощта на прераждането, което води душата всред дейността и задачите на всекидневния живот, тези качества започват бавно, едно след друго, да се събуждат. Дотогава, докато тези качества не се събудят, човешките същества си остават неморални, неинтелигентни, недуховни. С една дума „лоши те“ инстинкти на човека произхождат от това, че съответните положителни качества не са още събудени. Ако ний сме жестоки, това е защото ний не сме още събудили в себе си съчувствието.
Ако ний сме егоисти, това е защото ний не сме
събудили
себе си самоотречението.
Когато едно добро качество се появи „лошият“ инстинкт изчезва, защото „злото" не е нещо положително, то е само отсъствие на доброто. Малките деца са често извънредно жестоки спрямо животите и им причиняват страдания, без и най-малко да се съмняват, че това не е добро. Няколко години по-късно, когато душата на детето овладява и прониква неговите чувства, детето не е вече жестоко. Същият принцип се отнася и до еволюцията на душата в продължение на вековете. Когато ний почнем да гледаме на света като на едно училище, и разберем че всяко живо същество получава там своето обучение не чрез поучения, а чрез непосредствена опитност, проблемът за злото взема по-друга форма.
към текста >>
80.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние ме се страхуваме, когато отиваме да спим, че не ще се
събудим
на сутринта, и ние заспиваме, мислейки за нашите работи и интереси.
През деня ние сме съзнателно активни, започвайки често пъти роботи, които не можем да свършим до следния ден. Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не чувстваме ефектите до следущия ден. Същото се случва и от един живот до друг. Ние преминаваме онова, което наричаме сън през нощта. Ние сме активни през това време в невидимите царства, но ние не сме съзнателни за това до тогава, докато не сме построили душевното си тяло от двата по-висши етера, което ни прави способни да пътуваме съзнателно в по-високите светове — иначе ние не носим никакъв спомен за нашата активност.
Ние ме се страхуваме, когато отиваме да спим, че не ще се
събудим
на сутринта, и ние заспиваме, мислейки за нашите работи и интереси.
Така е и при смъртта и прераждането. Тези състояния трябва да се разглеждат като тъй естествени, както и годишната смяна ма сезоните. Растенията, дърветата очевидно умират и се раждат пак през новата пролет. Ако някой ни каже: „Пролетта тази година не ще дойде”, ние не бихме му повярвали. Ние бихме възразили: „Това е невъзможно.
към текста >>
Това стихотворение води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и
събужда
у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа.
Но тези стихове не са само това. В тях на един език цветист, художествен са изразени дълбоките вечни идеи, които винаги са вълнували човешкия дух. Напр. в стихотворението „Баба Стана“ е изразен, онзи вечен копнеж на човешката душа, към светлина, към знание и към свобода, който копнеж иде от глъбините на нейното естество. В стихотворението „Драганчо" е изразена в една поетична форма висша разумност, която прониква цялото битие. В „Дванадесет баби“ е изразена дълбоката народна мъдрост, знание на природните сили; народът чрез хилядогодишен опит разбира лечебните сили на билките и тяхното използуване.
Това стихотворение води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и
събужда
у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа.
В стихотворението „Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините. Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"! Изобщо казано, стихотворенията на Олга Славчева в тази нова сбирка вливат а читателя жизнерадост, вяра в чистото, в светлината, в правдата и будят у него стремеж да бъде по-добър, по-любвеобилен. Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси.
към текста >>
У читателя на тези стихове се
събужда
дълбоко вътрешно разбиране на великия смисъл на живота: тези стихове му помагат да почувства че животът е изтъкан от радост, светлина и красота.
В стихотворението „Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините. Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"! Изобщо казано, стихотворенията на Олга Славчева в тази нова сбирка вливат а читателя жизнерадост, вяра в чистото, в светлината, в правдата и будят у него стремеж да бъде по-добър, по-любвеобилен. Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси.
У читателя на тези стихове се
събужда
дълбоко вътрешно разбиране на великия смисъл на живота: тези стихове му помагат да почувства че животът е изтъкан от радост, светлина и красота.
С една дума тези стихове са в духа на новото. Днес човечеството за да тръгне по пътя на освобождението, има нужда от нова поезия, нова живопис, нова музика, които ще изразят идеалите и копнежите на новия човек, който се ражда на земята. Б. Б-в (Боян Боев) Паневропа и обединението на Южните Славяни, цена 10 лв. Доставя се от автора: Д-р Н. Ханджиев, Окръжния съд, Бургас.
към текста >>
81.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Утрешният ден ще представлява едно постепенно
събуждане
и проявяване на тая скрита за сега природа на човека.
Остава само едно: да ги приемем и да почнем да ги проучваме с нужната сериозност. Телепатията, интуицията, ясновидството и пр. са нови средства, принадлежности на утрешния ден, чрез които човек още по-пълно ще може да изучава живота, който сега изглежда тъй много загадъчен, а за мнозина и безсмислен. „Утрешният ден“ носи и нещо друго. В човека се крие една възвишена природа, която сега е съвсем слабо проявена и то само у малцина.
Утрешният ден ще представлява едно постепенно
събуждане
и проявяване на тая скрита за сега природа на човека.
Тогава човек ще има едно съвсем ново отношение към окръжаващите същества. Той ще почувства своето единство с всички същества. Ще чувства, че всички същества живеят вътре в него и той живее в тях. Всеки човек към каквато и раса и народности да принадлежи, всяко цвете, всяка тревица, птица или мушица и даже всички същества на звездите, той ще ги счита близки до своето сърце. Той ще чувства, че всички те заедно с него са членове на едно велико семейство.
към текста >>
Той засегне много страни на човешкия живот, изясни много истини и
събуди
ценни мисли в слушателите си които го изслушаха с притаен дъх, с пълно внимание.
(Из беседите) За една сказка На 28 м. м., от името на народния университет при читалище „Развитие“ в гр. Севлиево, г. Михаил Стоицев, зъболекар от Пловдив, държа сказка на много интересна тема: „Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище“ Сказката беше придружена с нагледно обяснение (с помощта на френологически картини) на духовното развитие на човека и на паралелното с това развитие изменяне черепа и изобщо външността на човека. Сказчика не се ограничи само във френолегията.
Той засегне много страни на човешкия живот, изясни много истини и
събуди
ценни мисли в слушателите си които го изслушаха с притаен дъх, с пълно внимание.
Интересно с да се отбележи в тоя случай силата на искреността и дълбоката вяра: обикновено, млади и стари, не могат да търпят да им се говори за морал, и въпросите свързани с него. Сказката на г. Стоицев показа. че важното в случая е кой говори. Хората чувстват фалшивото и го отблъсквате, а искреността завладява, защото действа направо на душата.
към текста >>
82.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Действително, художниците и поетите правят разлика между вида, цветовете и чувствата, които
събуждат
изгревът й залезът на слънцето, но всичко това е тъй научно необосновано, и непочиващо на явно видими или обясними основания, че за мнозинството това не са нищо друго, освен художнически -фантазии.
Защото само тогава ще има хармония, мир, доволство и напредък. Само тогава, когато бъдат задоволени всички, ще има и правилно разпределение на функциите, защото никой не ще отбягва от своето естествено предназначение, знаейки че ще бъде задоволен с всичко, което му е необходимо. Само тогава ще има едноцелност — истинско обединение — защото всички ще работим за общото благо, което е и наше благо. Без това, всички реформи, от когото и да бъдат провъзгласявани и прокарвани те, ще бъдат само кухи форми и празен шум. Лековитостта на утринната светлина Каква е разликата между влиянието, което оказва слънцето при изгрев и при залез върху нашия организъм, макар това влияние често пъти да остава незабелязано за нашите груби наблюдателни органи?
Действително, художниците и поетите правят разлика между вида, цветовете и чувствата, които
събуждат
изгревът й залезът на слънцето, но всичко това е тъй научно необосновано, и непочиващо на явно видими или обясними основания, че за мнозинството това не са нищо друго, освен художнически -фантазии.
В същност, на всеки малко запознат с астрономията това е известно. Различните точки по земната повърхност се движат към слънцето с различна скорост, която се намалява колкото повече се отива на север и на юг от екватора. Така напр. жителите на един град, който се намира на екватора, посрещат заран слънцето, движейки се към него заедно с тая точка на земята със скорост приблизително около 500 м. в сек., жителите на Париж — със скорост около 300 м.
към текста >>
Книжнина Стани,
събуди
се, разкази от Ел.
Затова са пратени хората на земята и се раждат във фамилии и общества, за да се научат на този велик закон, да дават и да вземат; така ще се образува връзка помежду им, та да разбират нуждите си един на друг, да разберат, че са братя. Всички несгоди и несрети в живота на хората са резултат от непознаването на този закон за даването и вземането. Всички страдания на човечеството ще послужат като условие да се разберат хората и приложат великия закон на любовта. Тогава хората ще подобрят живота си и светът ще се поправи. По беседа от Учителя, държана на 4 март 1934 г.
Книжнина Стани,
събуди
се, разкази от Ел.
Казанлънлиева, стр: 64.- Цена 7 лева. Това са истински, чудни и верни опитности на една душа,- дълбоко чувстваща връзката си с невидимият свят, с всичко живо в природата. Доставя се от редакцията ни. Суровата храна и здравето, от Н. Тарасов. Крайно интересна и полезна книга, понеже излага най-новите възгледи върху храненето.
към текста >>
83.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Внушението
събужда
желанието, подозрението — подозрение, и така, същото нещо, в което сте обвинявали някой друг, същото подозрение, се връща към вас с увеличена сила чрез някого, когото най-много обичате.Този е начинът на действие — кармичното въздействие, безразлично на добрите или зли мисли и думи.
Тогава вий давате гласност на подозрението, което вече сте приели за вярно и с това внезапно извиквате към живот едно ново обособено съзнание, което си създава своя отделна форма вътре във вашата аура и което е ваша собствена рожба. Да оставим настрана действието, което тази новосъздадена сила упражнява върху лицето, към кого е отправена и да се спрем на нейните резултати за самите вас. Това дете, което вий сте създали, и на което сте дали сила за дейност, си остава за неопределено време във вашата аура, безразлично дали вий вече мислите за него или не. Кармичното действие на вашата грешка се връща към вас чрез някого за когото вие се грижите или който е привързан към вас, и следователно, получава токовете на вашата мисъл. Силата на подозрението, която вий първом сте подхранили, е посята в ума на лицето; формата, която сте създали, е отразена в неговото съзнание.
Внушението
събужда
желанието, подозрението — подозрение, и така, същото нещо, в което сте обвинявали някой друг, същото подозрение, се връща към вас с увеличена сила чрез някого, когото най-много обичате.Този е начинът на действие — кармичното въздействие, безразлично на добрите или зли мисли и думи.
И злото е по-активно, поради естеството на тая сфера, в която обикновено се движим и действаме … Ако сте верни на свое то висше „Аз“, вие веднага ще се обърнете и ще кажете: „Ако това е вярно, ти би трябвало да го повториш пред лицето за което се отнася. Ако то не е вярно, нека изчезне от където е дошло“. Вий нямате друг начин на действие като ученици на Бялата Ложа. „Окултни Лекции“ из „The Temple Artisan“ Из „Интервю с един Учител“ ... Длъжен съм да ви кажа истината, но аз също желая да държите постоянно, в ума си знанието, вярата, че, зад скърбите, болките и нещастията на секта, и над тях, грее светлината на духовното упование, на любовта, смелостта и търпението, и, най-после, след всичко това идва тържеството на Духа. Следователно, колкото много и да ви се струва, че сте в безпътица, колкото и удари да ви се струва, че врагът сипе върху вас и наоколо ви, или колкото и често да ви идва мисълта, че вашето Дело е на път да пропадне, помнете, казвам ви, че това няма да стане.
към текста >>
Сънят при днешното състояние на човека е доста опасно състояние, защото през време на съня вътре в човешкия организъм може да станат известни утайки, и като се
събуди
, човек се чувства неразположен и можете да направите един опит.
В нормалния организъм има правилно съотношение между ръцете, краката и цялото тяло. Тези пропорции в сегашния живот не са спазени. И туй зависи от наследствените черти. Майката със своя начин на живот по време на бременността определя до голяма степен формата на човешкия организъм и съдбата на човека. Сега хората са изложени на голяма опасност и когато спят нощно време.
Сънят при днешното състояние на човека е доста опасно състояние, защото през време на съня вътре в човешкия организъм може да станат известни утайки, и като се
събуди
, човек се чувства неразположен и можете да направите един опит.
Ако един престъпен човек ви даде да ядете, той ще ви предаде чрез яденето своята престъпна мисъл. Това е като проказа. Ако някой има скрита проказа и е шивач, той ще предаде проказата на дрехите и с това вие сте осъдени на страдание. Онези, които трябва да дойдат да възпитават човечеството, трябва да нямат никаква проказа, те трябва да бъдат цвета на човечеството, понеже от тях зависи благото на цялото човечество. Възпитателите на човечеството трябва да бъдат хора, които да мислят и да научат всички хора да мислят.
към текста >>
84.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нужни са настойчиви усилия, за да се
събудят
те и това изглежда за мнозина много отегчителна работа.
Всеки, без изключение, може да стане способен да придобие непосредствено и точно знание по тази материя; може лично да изследва състоянието на човека-дух, както преди раждането, така и след смъртта. Тук нема фаворизация, нито са нужни специални дарования. Всеки от нас притежава по наследство способността да знае всичко по тази материя; но! — Да, тука има едно „но“ и то голямо „НО“. Тия способности съществуват във всички, но у грамадното болшинство от хората те са в латентно, спящо състояние.
Нужни са настойчиви усилия, за да се
събудят
те и това изглежда за мнозина много отегчителна работа.
Ако тези способности, събудени и действащи, би могло да бмдат купени с пари, дори и на много скъпа цена, мнозина биха платили, за да получат това грамадно предимство над другите хора, но малцина са тези, които наистина биха се съгласили да живеят живота, който се изисква, за да бъдат събудени те. Тяхното събуждане идва само чрез търпеливи, настойчиви усилия. То не се продава; няма царски път към него. Всички знаят. че са необходими упражнения, за да се научим да свирим на пияно и че никой не може да стане например часовникар, ако не желае да чиракува по този занаят.
към текста >>
Ако тези способности,
събудени
и действащи, би могло да бмдат купени с пари, дори и на много скъпа цена, мнозина биха платили, за да получат това грамадно предимство над другите хора, но малцина са тези, които наистина биха се съгласили да живеят живота, който се изисква, за да бъдат
събудени
те.
Тук нема фаворизация, нито са нужни специални дарования. Всеки от нас притежава по наследство способността да знае всичко по тази материя; но! — Да, тука има едно „но“ и то голямо „НО“. Тия способности съществуват във всички, но у грамадното болшинство от хората те са в латентно, спящо състояние. Нужни са настойчиви усилия, за да се събудят те и това изглежда за мнозина много отегчителна работа.
Ако тези способности,
събудени
и действащи, би могло да бмдат купени с пари, дори и на много скъпа цена, мнозина биха платили, за да получат това грамадно предимство над другите хора, но малцина са тези, които наистина биха се съгласили да живеят живота, който се изисква, за да бъдат
събудени
те.
Тяхното събуждане идва само чрез търпеливи, настойчиви усилия. То не се продава; няма царски път към него. Всички знаят. че са необходими упражнения, за да се научим да свирим на пияно и че никой не може да стане например часовникар, ако не желае да чиракува по този занаят. А когато въпросът е за душата, за смъртта и Отвъд, за великата причина на живота, мнозина мислят, че знаят толкова, колкото и всички други и че имат еднакво право да изкажат своето мнение, макар че не са посветили до тогава нито един час от живота си за изучаване на този предмет.
към текста >>
Тяхното
събуждане
идва само чрез търпеливи, настойчиви усилия.
Всеки от нас притежава по наследство способността да знае всичко по тази материя; но! — Да, тука има едно „но“ и то голямо „НО“. Тия способности съществуват във всички, но у грамадното болшинство от хората те са в латентно, спящо състояние. Нужни са настойчиви усилия, за да се събудят те и това изглежда за мнозина много отегчителна работа. Ако тези способности, събудени и действащи, би могло да бмдат купени с пари, дори и на много скъпа цена, мнозина биха платили, за да получат това грамадно предимство над другите хора, но малцина са тези, които наистина биха се съгласили да живеят живота, който се изисква, за да бъдат събудени те.
Тяхното
събуждане
идва само чрез търпеливи, настойчиви усилия.
То не се продава; няма царски път към него. Всички знаят. че са необходими упражнения, за да се научим да свирим на пияно и че никой не може да стане например часовникар, ако не желае да чиракува по този занаят. А когато въпросът е за душата, за смъртта и Отвъд, за великата причина на живота, мнозина мислят, че знаят толкова, колкото и всички други и че имат еднакво право да изкажат своето мнение, макар че не са посветили до тогава нито един час от живота си за изучаване на този предмет. Фактически, ничие мнение не се счита достатъчно основателно, преди автора му да е проучил материята, която засяга.
към текста >>
Това, което липсва на едного в сравнение с други, се намира в латентно, спящо състояние в него и може де бъде
събудено
и развито в него по специални методи.
Нищо повече: мнозина дори не се задоволяват с еднакво третиране на тяхното мнение, но дори си позволяват да се надсмиват и подиграват с думите на мъдреца, опитвайки се да отхвърлят неговото свидетелство като измама и, с крайната самоувереност на дълбокото невежество, твърдят, че, понеже те не знаят нищо по тези въпроси, то абсолютно невъзможно било и никой друг да знае нещо по тях. Човекът, който знае своето невежество, е напревил първата стъпка към познанието. Пътят към непосредствено познание не, е лек. Защото нищо ценно не може да се постигне без достатъчни усилия. Нищо не се дава даром и способностите, които даден човек има, се дължат на неговите усилия.
Това, което липсва на едного в сравнение с други, се намира в латентно, спящо състояние в него и може де бъде
събудено
и развито в него по специални методи.
Ако читателят, схванал ясно това положение, запита, какво трябва да преви, за да добие това непосредствено знание, следващия разказ ще послужи да запечата в неговото съзнание идеята, която е много важна в окултизма: Един млад човек отишъл при един мъдрец и го запитал: „Какво да правя, за да стана мъдър? “ Мъдрецът не го удостоил с отговор. След като повтарял своя въпрос много пъти, със същия резултат, младежът си отишъл, за да се върне на втория ден със същия въпрос. Той пак не получили отговор, и дошъл на третия ден наново задавайки въпроса си: „Господине, какво трябва да превя. за да стана мъдър?
към текста >>
В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се
събудят
, човек постепенно ще се подмлади.
Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали смисъла на живота. И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни. Има хора, обаче, които са победили смъртта и старостта, които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек. А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят. Но то е едно временно, палеативно средство.
В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се
събудят
, човек постепенно ще се подмлади.
Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна. Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата. Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил. Християнството е наука за подмладяване. Подмладени хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления.
към текста >>
Всяка една от тях може да се
събуди
с подходяща храна.
И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни. Има хора, обаче, които са победили смъртта и старостта, които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек. А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят. Но то е едно временно, палеативно средство. В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади.
Всяка една от тях може да се
събуди
с подходяща храна.
Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата. Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил. Християнството е наука за подмладяване. Подмладени хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления. Да престанат у човека всички престъпления, това е подмладяване.
към текста >>
Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се
събуждат
по-висши сили и способности за познаване на реалността.
То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство.
Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се
събуждат
по-висши сили и способности за познаване на реалността.
Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света.
към текста >>
85.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще
събуди
и подхрани възвишените чувства и способности в човека.
Не, ще бъде по-лошо. Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй.
Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще
събуди
и подхрани възвишените чувства и способности в човека.
Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята.
към текста >>
Излизайки от пасажа, някой стреля, навярно случайно, върху ми, но само леко засегна ръката ми.“ Аз се
събудих
веднага, и обличайки се, разказвах съня си на слугинята, когато един силен удар на къщния звънец ме накара да потреперя.
В краткото време докато съм спала, аз имах един сън, който ме извънредно развълнува. Сънувам, че съм излязла заедно с мъжа си. Той ме остави за един момент, като влезе в един пасаж, за да разговаря с някого, а аз останах вън да го чакам. След малко го видях да излиза цял пребледнял като държеше лявата си ръка подпряна на гърдите си. Разтревожена, аз го запитах, какво се е случило, и той ми отговори: „Не се плаши, няма нищо.
Излизайки от пасажа, някой стреля, навярно случайно, върху ми, но само леко засегна ръката ми.“ Аз се
събудих
веднага, и обличайки се, разказвах съня си на слугинята, когато един силен удар на къщния звънец ме накара да потреперя.
След малко моя мъж влезе в стаята, също тъй бледен, както го бях видела през време на съня си и, държейки лявата си ръка, обвита, ми каза: „Не се безпокой, няма нищо. Отивайки към кантората заедно с един приятел, някой стреля върху мен, но куршумът направи само една малка рана на дланта ми.“ г-жа Кранскофт ДУХОВНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В АНГЛИЯ Да се представи на хората от други страни ясно и картинно Спиритуалистическото движение в Англия е твърде мъчна работа. Най-много за това пречи различието на идеите между различните школи на самите спиритуалисти. Например, те даже не са съгласни за значението на термина спиритуализъм. Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр.
към текста >>
С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове
събуждат
интерес.
След малко моя мъж влезе в стаята, също тъй бледен, както го бях видела през време на съня си и, държейки лявата си ръка, обвита, ми каза: „Не се безпокой, няма нищо. Отивайки към кантората заедно с един приятел, някой стреля върху мен, но куршумът направи само една малка рана на дланта ми.“ г-жа Кранскофт ДУХОВНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В АНГЛИЯ Да се представи на хората от други страни ясно и картинно Спиритуалистическото движение в Англия е твърде мъчна работа. Най-много за това пречи различието на идеите между различните школи на самите спиритуалисти. Например, те даже не са съгласни за значението на термина спиритуализъм. Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр.
С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове
събуждат
интерес.
Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин. Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение. Тя се употребява само по навик от техните противници. Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от нисшите области. По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера.
към текста >>
86.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И европейските народи сега се стремят да ги
събудят
, но важно е как ще ги
събудят
.
И тази Бяла раса се е развила в ред подpacu и народности. В Бялата раса проличават три големи подраси: Англосаксонска, в която влизат англичани, германци, шведи, норвежци, датчани; Латинска, в която влизат французи, италианци, испанци и третата под- раса е Славянската, в която влизат руси, поляци, чехи, югославяни и българи. Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните. Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие.
И европейските народи сега се стремят да ги
събудят
, но важно е как ще ги
събудят
.
Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса. Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие. За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят.
към текста >>
Тъй като сега бялата раса
събужда
жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение.
В Бялата раса проличават три големи подраси: Англосаксонска, в която влизат англичани, германци, шведи, норвежци, датчани; Латинска, в която влизат французи, италианци, испанци и третата под- раса е Славянската, в която влизат руси, поляци, чехи, югославяни и българи. Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните. Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят.
Тъй като сега бялата раса
събужда
жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение.
Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса. Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие. За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко.
към текста >>
Те
събуждат
в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса.
Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните. Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение.
Те
събуждат
в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса.
Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие. За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост.
към текста >>
Затова белите трябва да бъдат по-умни в
събуждането
и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие.
Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса.
Затова белите трябва да бъдат по-умни в
събуждането
и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие.
За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина.
към текста >>
За да не се отрази вредно
събуждането
на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля.
Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса. Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие.
За да не се отрази вредно
събуждането
на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля.
Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи.
към текста >>
87.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което
събужда
възвишеното в човека.
При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм.
Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което
събужда
възвишеното в човека.
Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони. Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата. Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека.
към текста >>
Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез
събуждане
съзнанието за жизнените процеси в организма да
събуди
у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответства на тия жизнени процеси в даден орган.
Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действат освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата.
Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез
събуждане
съзнанието за жизнените процеси в организма да
събуди
у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответства на тия жизнени процеси в даден орган.
Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло.
към текста >>
Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го
събужда
.
Не само това: Когато човек мисли, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си.
Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го
събужда
.
Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят. Движенията при паневритмията са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те представляват говор, особен език, език чрез движения! Мисълта изразена чрез движения!
към текста >>
88.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Силите на ума от последния живот биват
събудени
от тяхното спящо състояние в атома семе.
Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г. „Който сее и който жъне„ Макс Хайндел (13) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Подготовка за прераждане . След като видяхме, от казаното до сега, колко голяма е необходимостта от повторни въплощения на земята, ние сега ще разгледаме начина, по който се достига тая цел. Преди да слезе долу в материята, троичният Дух е, тъй да се каже, гол, чист, дух, съдържайки в себе си само силите на четирите атоми-семена (които са ядрата на троичното тяло и проводници на ума). Неговото, слизане е подобно на надяването на ръката, едно след друго, на няколко чифта ръкавици със все по-голяма и по-голяма гъстота.
Силите на ума от последния живот биват
събудени
от тяхното спящо състояние в атома семе.
С това те започват да привличат към себе си материали от най-висшите подделения на областта на конкретната мисъл, по начина на магнита, който притегля железните стърготини. Ако държим магнит над една купчинка със смесени стърготини от мед, сребро, злато, желязо, олово и други метали, ний ще видим, че той, притегля само железните стърготини и че дори от тях той не ще може да задържи повече, отколкото силата му позволява. Неговата привличаща сила е от известен род и е. ограничена, до известен предел. Същото нещо е вярно и по отношение на атома-семе.
към текста >>
Скоро след това се
събуждат
силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре.
Материалите, привлечени от троичния Дух се оформят в една голяма, красива фигура, отворена отдолу и с атома-семе на върха. За да получим една по-ясна представа за това, ний можем да направим сравнение с един водолазен звънец, който слиза в морето, съставено от все по-гъсти и по-гъсти водни пластове. Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово.
Скоро след това се
събуждат
силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре.
Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре. Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма.
към текста >>
Сега вече се
събужда
към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни.
Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово. Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре.
Сега вече се
събужда
към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни.
Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка.
към текста >>
Малко по-малко, обаче, паралелно с това, как ние виждаме, че сами сме причината за нашите собствени скърби и радости, ний ще
събудим
в себе си силата да направляваме живота си във все по-пълна хармония, със законите на Бога и по такъв начин ще се издигнем над законите на физическия свят Това е ключът на освобождението, както Гьоте казва: От всяка земна сила, която го обвързва, човек се спасява чрез себе контрол; Етерното тяло, бидейки образувано от Господарите не Съдбата, ще създаде формите на физическото тяло, орган след орган.
Тя би могла да бъде променена до времето, когато сме теглили спусъка на оръжието, защото до тогава то е било в нашата власт. Ний можем. до известна степен, да моделираме и дори съвършено да променим известни причини, преди да бъдат вложени в действие, но веднъж започнали да действат, без да сме взели предварителни мерки, те вече излизат вън от нашия контрол. Това именно се нарича „зряла“ карма или съдба, и за нея се казва, че Господарите на Съдбата спират всеки опит да се избегне от нея. По отношение на нашето минало, ние сме до голяма степен безпомощни, но по .отношение на бъдещите си действия, ний имаме пълен контрол, с изключение на случаите, когато сме обвързани от нашита минали действия.
Малко по-малко, обаче, паралелно с това, как ние виждаме, че сами сме причината за нашите собствени скърби и радости, ний ще
събудим
в себе си силата да направляваме живота си във все по-пълна хармония, със законите на Бога и по такъв начин ще се издигнем над законите на физическия свят Това е ключът на освобождението, както Гьоте казва: От всяка земна сила, която го обвързва, човек се спасява чрез себе контрол; Етерното тяло, бидейки образувано от Господарите не Съдбата, ще създаде формите на физическото тяло, орган след орган.
Тази матрица бива поставена в утробата на бъдещата майка. Атома семе за физическото тяло се намира в триъгълната главица в един от сперматозоидите в семето на бащата. Само той е, който прави оплождането възможно и тъкмо тук с обяснението на факта, че много полови съединявания са безплодни. Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят.
към текста >>
89.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова преждевременното
събуждане
на Кундалини ще донесе само страдания за тези, които не са подготвени за това.
Няма лек път там, гдето трябва да се премине от една форма в друга, гдето съзнанието трябва да разкъса оковите на ограничението, за да влезе във връзка с всичко, да изпълни и обгърне всичко. Няма лек път там, гдето, за постигане на горепосочената цел, човек трябва да стане господар, да овладее в себе си нови, мощни, спящи до сега сили, които, както и всяка сила, представляват нож с две остриета, и чието обладаване, естествено, е придружено с известни опасности. Така, при встъпването си в Новата Ера, която ни разкрива пътя към Космичното Съзнание, човек трябва да овладее в себе си силите на свещения, Божествен Огън, силите на безсмъртния Кундалини, спящи досега в човека, но за които ни говорят окултистите от всички времена — ония малината, които са ги пробудили и овладели и с това са се издигнали във висините на Духа. Чрез Агни Йога — или Огнена Йога, на човечеството се дава пътя към обладаването на тия мощни космични сили, които действат чрез неговия организъм и които ще ни дадат възможност да се справим с изпитанията, предшестващи влизането ни в Новата Ера, а също така — да се свържем съзнателно с Безграничния Всемир, черпейки от него неизчерпаемите богатства на Божествения Живот. Едно само ще прибавим накрай, което трябва да бъде запомнено от всички стремящи се: всяко нещо е полезно и добро само когато става на своето време.
Затова преждевременното
събуждане
на Кундалини ще донесе само страдания за тези, които не са подготвени за това.
Нужна е осторожност, нужна е чистота, нужно е освобождаване от всичко старо, за да може Свещеният Огън да пламне в сърцата и душите — без да изгаря и унищожава -— а да твори, да изгражда, да осветлява и води напред! За да влезем безболезнено и да излезем неуязвени от Огнената Пещ на върховната Мъдрост. на върховната мощ и сила, трябва да бъдем чисти като библейските младенци — Сидрах, Месах и Авденаго. К. Хваление От всички ангели прекрасни по небето И гений най-велик родений на земята. От всичко що е най - възвишено и свято, Кое на този свят познала е душата.
към текста >>
Нещастната жена се
събудила
с ужасен вик, но веднага съобразила, че тя в съня си успяла да забележи номера на аероплана, нарисуван на крилата му.
Сънят на майката Не много отдавна тя имала един необикновено ясен сън — тя видяла сина си, възмъжал и с брада, макар че по-рано той винаги бил гладко избръснат. Той бил в гондолата на един аероплан и напразно се опитвал да изправи с кормилото наклонилата се в страни машина. Последното, което г-жа С. видяла било това. че аероплана са преобърнал.
Нещастната жена се
събудила
с ужасен вик, но веднага съобразила, че тя в съня си успяла да забележи номера на аероплана, нарисуван на крилата му.
Г-жа С, се хвърлила към мъжа си и му разказала своя сън. Търговеца, разбира се, не отдал никакво значение на това, считайки го за последствие от разгорещеното въображение на жена си, но все пак разказал за тоя странен случай на някои свои приятели. Някой от тях го посъветвал за всеки случай да се опита да установи дали наистина съществува аероплан с такъв номер. Сън и действителност Започнали се продължителни търсения с помощта на различни международни авиационни организации и, в края на краищата, се изяснило, че такъв аероплан действително има и принадлежи на една кинематографическа фирма в Холивуд. Тогава търговецът запитал с писмо тази фирма дали там не познават някой Павел С.
към текста >>
90.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но това действие не възбуди в мен никакво впечатление на затворничество; то
събуди
само чувството на самотност и отделеност.
Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно. Не бях тъжен, но се страхувах. Аз никога не съм обичал много работата, която извършвах, грижейки се за овците на моя баща и бях вече надъхан от идеята, че ще стана нещо по-друго от обикновеното човешко стадо. Тази мисъл би подкрепяла бедната човешка природа през изпитания много по тежки, отколкото това да напуснеш своя дом завинаги, за да можеш да влезеш в един нов и непознат живот. Решетката тракна зад мене и човекът, облечен в черно, я заключи с един ключ, който висеше на пояса му.
Но това действие не възбуди в мен никакво впечатление на затворничество; то
събуди
само чувството на самотност и отделеност.
Кой би свързал идеята за затваряне с една декорация като тези, която се откриваше пред очите ми! Вратите на храма гледаха към решетката — от другия край на една широка и великолепна алея. Това не бе една алея естествена, образувана от дървета, посадени в земята и развиващи се спонтанно. Тя бе обградена с грамадни каменни вази из които се издигаха храсти с колосален ръст, но отглеждани и култивирани с големи грижи по такъв начин, че да приемат формите на странни фигури, в които те се разгръщаха. Между всеки храст се намираше по един четвъртит каменен блок, върху който бе изваяна една фигура.
към текста >>
Аз имах причина да го гледам така, защото той имаше една фигура, която
събуждаше
интерес във всяко човешко сърце, (следва) ______________________ * The Idyll of the White Lotus, Книгата не е издавана на български.
Звънецът иззвъня за трети път и тогава аз видях една фигура, облечена в черно, да излиза измежду големите зелени листа. Колко малко тази черна дреха хармонираше с обстановката тук! Аз помислих с отчаяние, че ще облекат и мене веднага с тези дрехи и че аз ще ходя всред очарователната красота на това вълшебно място като едно същество, потънало в мрака. Фигурата се приближаваше, метейки с грубата си дреха нежните листа. Аз погледнах с един внезапно пробудил се интерес фигурата на човека, който се приближаваше и на когото аз предполагах, че ще бъде поверен.
Аз имах причина да го гледам така, защото той имаше една фигура, която
събуждаше
интерес във всяко човешко сърце, (следва) ______________________ * The Idyll of the White Lotus, Книгата не е издавана на български.
Преводът във вестника явно е от английски. Цялата книга може да се прочете на руски език - от: "Идиллия Белого Лотоса" Към читателите „Какво може да направи сама една капка вода? “ „Грамадното количество вода. която иде на земята, е образувана от милиони и милиарди водни капчици, които са дали съгласието си за общ живот“ Учителя Обединение на силите трябва, за да се засили струята, на която предстои да върши работа — да кара воденици, да движи електрически централи, да напоява градини и низи — водениците, централите и градините на човешките души. Единение на идеите трябва да стане, за да може с толерантност и вяра в светлото бъдеще да се работи на Божията нива.
към текста >>
че тя се стреми да
събуди
човека, да пробуди неговото съзнание.
Това са мощните сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес. И въз основа на това, ние вървим от низшето, към висшето. Но както казах, за всичко това е необходимо знание. Според мен знанието е условие, с което вие можете да си служите, а божественото е онова мощното, което запалва този материал — човешкото, и всичко се трансформира. Заслугата на съвременната наука седи в това.
че тя се стреми да
събуди
човека, да пробуди неговото съзнание.
Всички дисциплини от науката, философията и изкуството събуждат части от човека, е всички заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука която може да събуди главно висшите способности на човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата.
към текста >>
Всички дисциплини от науката, философията и изкуството
събуждат
части от човека, е всички заедно,
събуждат
целия човек.
И въз основа на това, ние вървим от низшето, към висшето. Но както казах, за всичко това е необходимо знание. Според мен знанието е условие, с което вие можете да си служите, а божественото е онова мощното, което запалва този материал — човешкото, и всичко се трансформира. Заслугата на съвременната наука седи в това. че тя се стреми да събуди човека, да пробуди неговото съзнание.
Всички дисциплини от науката, философията и изкуството
събуждат
части от човека, е всички заедно,
събуждат
целия човек.
И религията не събужда целия човек. Тя е наука която може да събуди главно висшите способности на човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата. Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето.
към текста >>
И религията не
събужда
целия човек.
Но както казах, за всичко това е необходимо знание. Според мен знанието е условие, с което вие можете да си служите, а божественото е онова мощното, което запалва този материал — човешкото, и всичко се трансформира. Заслугата на съвременната наука седи в това. че тя се стреми да събуди човека, да пробуди неговото съзнание. Всички дисциплини от науката, философията и изкуството събуждат части от човека, е всички заедно, събуждат целия човек.
И религията не
събужда
целия човек.
Тя е наука която може да събуди главно висшите способности на човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата. Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред.
към текста >>
Тя е наука която може да
събуди
главно висшите способности на човека.
Според мен знанието е условие, с което вие можете да си служите, а божественото е онова мощното, което запалва този материал — човешкото, и всичко се трансформира. Заслугата на съвременната наука седи в това. че тя се стреми да събуди човека, да пробуди неговото съзнание. Всички дисциплини от науката, философията и изкуството събуждат части от човека, е всички заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек.
Тя е наука която може да
събуди
главно висшите способности на човека.
Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата. Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред. И хубаво е, човек да познава всички ония промени, които стават в природата, за да се съобразява с тях, защото те имат отношение и към нашия живот.
към текста >>
Онази религия, която не
събужда
в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия.
Заслугата на съвременната наука седи в това. че тя се стреми да събуди човека, да пробуди неговото съзнание. Всички дисциплини от науката, философията и изкуството събуждат части от човека, е всички заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука която може да събуди главно висшите способности на човека.
Онази религия, която не
събужда
в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия.
Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата. Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред. И хубаво е, човек да познава всички ония промени, които стават в природата, за да се съобразява с тях, защото те имат отношение и към нашия живот. Между другите си занятия, аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология.
към текста >>
Когато у човека се
събудят
висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата.
че тя се стреми да събуди човека, да пробуди неговото съзнание. Всички дисциплини от науката, философията и изкуството събуждат части от човека, е всички заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука която може да събуди главно висшите способности на човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия.
Когато у човека се
събудят
висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата.
Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред. И хубаво е, човек да познава всички ония промени, които стават в природата, за да се съобразява с тях, защото те имат отношение и към нашия живот. Между другите си занятия, аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Съвременните барометри и хидрометри, с които учените, метеоролози, си служат днес — дават наполовина верни данни.
към текста >>
91.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В нас трябва да се
събуди
воля да приложим новия метод в живота, който Христос преди две хиляди години завеща на човечеството, а именно метода на Любовта.
Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото. Щом човек живее в цялото, щом той съзнава, че е част от един велик организъм, той трябва да се стреми същевременно да живее според Божествената Любов, според Любовта на Цялото. Тя е закон, който урегулира нещата, който туря всичко на местото му. Ново преустройство става в света и затова всеки човек с пробудено съзнание трябва да заеме своето место и да вземе участие в новия градеж. В нас трябва да гори едно желание — да изпълним волята Божия.
В нас трябва да се
събуди
воля да приложим новия метод в живота, който Христос преди две хиляди години завеща на човечеството, а именно метода на Любовта.
Този метод е Божествен. Той е единственото средство, което може да ни избави от нашето неестествено положение. От векове се говори и проповядва за него, но само се говори, а човечеството е порасло вече в своето разбиране и схващане, затова трябва да пристъпи от приказки към дела. И когато приложим тоя метод, когато придобием и изявим в живота си Божията любов, ние ще ликвидираме с нашата стара карма и пред нас ще се отворят вратите на новата епоха, в която Синовете Божи ще работят и учат Хората но тоя велик метод. Средата на човека е любовта.
към текста >>
„Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш
събуден
още в първите ранни часове на нощта“.
Отведоха ме в една малка стая, в която се намираше един дълъг и низък диван, закрит с ленен плат. Нямаше нищо друго в стаята и, наистина, аз чувствах, че моите очи и моя дух имаха нужда от почивка за известно време. Колко неще видях аз откакто сутринта, бях влязъл в храма! Колко време ми се стори че е изтекло откакто аз пуснах ръката на майка ми при решетката! „Почивай спокойно“, каза един от жреците.
„Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш
събуден
още в първите ранни часове на нощта“.
И те ме оставиха. Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън. Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение. Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост. Беше дълбока нощ когато се събудих и аз станах внезапно, чувствайки човешко присъствие в стаята.
към текста >>
Беше дълбока нощ когато се
събудих
и аз станах внезапно, чувствайки човешко присъствие в стаята.
„Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш събуден още в първите ранни часове на нощта“. И те ме оставиха. Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън. Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение. Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост.
Беше дълбока нощ когато се
събудих
и аз станах внезапно, чувствайки човешко присъствие в стаята.
Духът ми бе смутен поради внезапното ми събуждаме. Аз си мислех, че съм в бащиния си дом и че това бе моята майка, която бдеше мълчаливо до мене. „Мамо! “ извиках аз, „кой е тук? Защо си тук? Болна ли си?
към текста >>
Духът ми бе смутен поради внезапното ми
събуждаме
.
И те ме оставиха. Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън. Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение. Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост. Беше дълбока нощ когато се събудих и аз станах внезапно, чувствайки човешко присъствие в стаята.
Духът ми бе смутен поради внезапното ми
събуждаме
.
Аз си мислех, че съм в бащиния си дом и че това бе моята майка, която бдеше мълчаливо до мене. „Мамо! “ извиках аз, „кой е тук? Защо си тук? Болна ли си? Стадото да не се е загубило?
към текста >>
„Донесете светлина“, каза един тих глас, „той се
събуди
“.
Болна ли си? Стадото да не се е загубило? “ В продължение на един момент нямаше никакъв отговор и моето сърце започна да бие бързо, докато аз почвах да схващам, в тъмнината, че не съм у дома, а че се намирам в едно непознато място, и че не зная кой може да бди така мълчаливо до мене. За пръв път аз изпитах желанието да бъда в моята малка стая и да чувам гласа на майка си. и, макар че аз бях смело момче, малко склонно към женските слабости, аз се хвърлих на леглото и заплаках с висок глас.
„Донесете светлина“, каза един тих глас, „той се
събуди
“.
Аз дочух шум около мене и един силен парфюм докосна моите ноздри. След това влязоха двама млади послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята. Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите.
към текста >>
92.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие,
събужда
човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи.
Той иде и хлопа вече на нашите сърца, на нашите души. Да се пробудим от хилядолетния сън на заблуждението и го приемем! Да прекрачим в новия живот и той със своята мощ ще ни подеме и тласне напред към обнова и възраждане. Да отворим душите си като цвят при настъпваща топла пролет за новото в живота. N. Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание.
Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие,
събужда
човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи.
В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга. В първите моменти от пробуждането си, понеже се намира при нова и още непозната обстановка, човек се чувства сам в света, изоставен от всички и изпада а голямо противоречие, не можейки да си даде сметка за новото си положение.
към текста >>
Когато иска да
събуди
човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат.
И само когато има един здрав организъм в този смисъл, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения. Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва. Този е пътят на човешкото развитие. И всичко, каквото човек срещне в патя си, трябва да му бъде стимул в живота. Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо.
Когато иска да
събуди
човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат.
Където се обърне, навсякъде е обкръжен с Любов. Когато не иска да го събуди. Той ще го прати при най неблагоприятни условия за развитие. Кога спи човек? — Когато мисли, чувства и действа криво.
към текста >>
Когато не иска да го
събуди
.
Този е пътят на човешкото развитие. И всичко, каквото човек срещне в патя си, трябва да му бъде стимул в живота. Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат. Където се обърне, навсякъде е обкръжен с Любов.
Когато не иска да го
събуди
.
Той ще го прати при най неблагоприятни условия за развитие. Кога спи човек? — Когато мисли, чувства и действа криво. Какво по-дълбоко заспиване от това, да отрича човек живота, да отрича Любовта, Мъдростта и Истината? Когато съзнанието на човека не е пробудено, живота е в повечето случаи безсмислен и крайно еднообразен.
към текста >>
93.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пролетната енергия
събужда
живот във всички кокичета.
То е далеч от неговите официални представители, които с гордост се кичат с това име. Братята в Полша се радват много, че са намерили истинския път, че има и други в близки и далечни страни, които вървят по него. Тя изпращат своите сърдечни поздрави и благопожелания на братята и сестрите в България и цял свят. За списанието Hejnal, техен орган, се превеждат беседи от Учителя на полски за да се печатат. Когато наближава пролет много кокичета цъфтят.
Пролетната енергия
събужда
живот във всички кокичета.
Настъпва пролет и за човечеството. Тия духовни движения са ранобудните кокичета, първите цветя на Великата Пролет, която иде. Нека се радваме и с още по-голям жар заработим в себе си, да се калим и устоим на предстоящите ни изпитания и дочакаме красивия ден на Пролетта. Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане. Топлото, пролетно слънце ще го стопи и за цветята ще настъпи благоприятно време, ще дойдат добри условия. България.
към текста >>
Пожелаваме през новата 1936 година да проявят по-голяма дейност, също така духовен подем и дейност да се
събуди
във всички кръжоци в страната. N.
Топлото, пролетно слънце ще го стопи и за цветята ще настъпи благоприятно време, ще дойдат добри условия. България. В гр. Варна братята работят добре и енергично. Освен редовните публични и школни събрания те се събират два пъти седмично да учат музика, разучават се песните, дадени от Учителя, на четири гласа. Пеят и свирят под диригентството на брате М. К.
Пожелаваме през новата 1936 година да проявят по-голяма дейност, също така духовен подем и дейност да се
събуди
във всички кръжоци в страната. N.
ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Очите на човека излъчват електричество Американският физиолог Чарлз Рес печати в „Бюлетина на американското физиологическо дружество“ резултатите от своите издирвания в областта на човешкото електричество. Присъствието на потенциално електричество в тялото на човека отдавна вече не предизвиква съмнение: всеки биологически процес — свиване на мускул, биене на сърцето, обръщането на очната ябълка — се съпровожда с отделяне на електрическа енергия. Професор Рес е изучавал специално електричеството на очите и дошъл до забележителни изводи: оказало се, че човешкия поглед носи със себе си електрически заряд, действието на който може да бъде определено най-точно и даже измерено. Спиралата на проф. Рес Проф.
към текста >>
94.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тека, вместо да смутят и
събудят
упрек в душите и свестите на своите четци, те ги успокояват.
7; сп. Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Братски срещи Двамата братя (приказка - Н. Неделчева) РОЛЯТА НА ПИСАТЕЛИТЕ Съвсем малко са писателите, които знаят своята роля в живота и съзнателно я, изпълняват. Мнозинството пишат за пари или за слава, без да държат сметка, дали са вредни или полезни със своите книги. Описвайки с всички примамки половата любов, те забавляват и увличат своите четци; описвайки с всички подробности престъпни истории, те държат в напрегнато състояние жадната за приключения публика; рисувайки действителността по-черна, отколкото е, те предизвикват и затвърдяват в хората мисълта: ние сме достатъчно дабри, щом има хора способни на такива лоши деяния.
Тека, вместо да смутят и
събудят
упрек в душите и свестите на своите четци, те ги успокояват.
И така хората спокойно следват своя лош път в живота: отиват от лошо към по-лошо. И така човечеството е стигнало до това падение, до това лошо положение, при което живота става невъзможен, защото скърбите и страданията, болестите и нещастията (последица от извършвани грешки и престъпления) вземат надмощие и правят живота тежък, непоносим. Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота. Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича. Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто.
към текста >>
Всяка вечер си лягал с планове и всяка сутрин се
събуждал
с още по-нови, които разправял на околните си.
Дошло време двамата братя да си строят къща — тъй като бащината била вече негодна. Разделили си братята имането, за да може всеки да си строи тъй. както си намери за добре. Започнал тогава първият брат да разправя каква къща ще си направи. От красив, по-красив, от хубав, по-хубав план той правел за своята къща.
Всяка вечер си лягал с планове и всяка сутрин се
събуждал
с още по-нови, които разправял на околните си.
Времето минавало и той не преставал да разказва каква ще бъде къщата му, като я построи. А в това време вторият брат, който обичал по-малко да говори — върху когото Боговете не били толкова щедри, започнал тихо, ден по ден, да слага тухла след тухла и сградата почнала малко по малко да расте като жива. — Хей, майсторе, викали му съседите— какво мислиш да правиш? — кажи и ти де? — Ще видите — казвал скромно втория брат, когото всички считали за твърде обикновен, не заслужаващ особено внимание човек.
към текста >>
95.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
от брой 147) Когато се
събудих
, беше вече ден и аз чувствах, че съм спал дълъг и дълбок сън.
— Понеже въпроса е доста обширен, ще го оставим за друг път. С твърдението, че в древността е съществувала една висока наука, не искам да омаловажавам сегашната наука, но е интересно като факт да се знае, че в древността е съществувала една величествена наука, която е била проникнала дълбоко в тайните на Битието. Тази древна наука се е отличавала от съвременната по това, че е включвала в себе си и религията и философията и е била един върховен синтез на целокупната духовна дейност на човека. (по Папюс) В. П. Мейбъл Колинз (16) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Прод.
от брой 147) Когато се
събудих
, беше вече ден и аз чувствах, че съм спал дълъг и дълбок сън.
Стаята ми беше като градина — дотолкова беше изпълнена с цветя. Очите ми ги гледаха с удоволствие, но ето че те се спряха върху един предмет, който ги прикова към себе си. Това бе една фигура, коленичила в средата не стаята; един жрец, чиято глава бе наведена надолу, но аз познах че това е Камен Баке. При лекия шум, който аз направих при събуждането си, той подигна глава и ме погледна. Книгата беше отворена до мене.
към текста >>
При лекия шум, който аз направих при
събуждането
си, той подигна глава и ме погледна.
Мейбъл Колинз (16) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Прод. от брой 147) Когато се събудих, беше вече ден и аз чувствах, че съм спал дълъг и дълбок сън. Стаята ми беше като градина — дотолкова беше изпълнена с цветя. Очите ми ги гледаха с удоволствие, но ето че те се спряха върху един предмет, който ги прикова към себе си. Това бе една фигура, коленичила в средата не стаята; един жрец, чиято глава бе наведена надолу, но аз познах че това е Камен Баке.
При лекия шум, който аз направих при
събуждането
си, той подигна глава и ме погледна.
Книгата беше отворена до мене. Очите ми се спряха на страницата. Видях думи, които издаваха светлина и, несъзнателно, аз ги прочетох с висок глас. След това аз спрях, защото нищо повече не беше неписано на обикновен език, а всичко останало бе в йероглифи. Камен Бака скочи на крака.
към текста >>
Аз се
събудих
от дълбокия си сън без сънища едва когато един шум ме разтърси.
“ „Всичко, което можах да разбера, отговорих аз, останалото е написано с букви, които не мога да разбера“. Той се обърна веднага и напусна моята стая. Погледнах отново страницата на книгата, която бях чел, за да видя кои са думите, Които го бяха толкова много развълнували. Сега вече те не бяха разбираеми за мене, те бяха написани също с йероглифи и аз ги съзерцавах с отчаяние, защото виждах, че сега не мога да си спомня нито една дума от това, което бях чел. Аз се изморих от усилие да мисля за това чудно нещо и най после отново заспах, с глава върху разтворените страници на тайнствената книга.
Аз се
събудих
от дълбокия си сън без сънища едва когато един шум ме разтърси.
Двама млади жреци бяха в стаята ми, те донесоха банички и мляко и паднаха на колене когато ми ги предлагаха. Ако не бях зачуден, аз бих се смел като ги гледах да коленичат пред мене, който бях син на полето. Когато свърших яденето, те излязоха, но аз не останах дълго време сам. Завесата се подигна и, при вида на този, който влезе, аз скочих на крака и се засмях от удоволствие. Това бе Себуа. градинарят.
към текста >>
Придобий познанието и стани силен; тогава ти ще бъдеш извор на светлина за целия свят.“ Тези думи, като че ли се шепнеха на моите уши, когато се
събуждах
; аз ги повтарях още и още и си припомнях точно всяка дума.
Ела, мое дете, дай си ръката, стани с вяра, защото тази вода ще те поддържа, стани, коленичи върху водата и извикай светлината на живота, за да може да те озари.“ Аз станех. държейки ръката й и коленичих до нея. Подигнах се още и, заедно с нея, стоях изправен върху водата, по-нататък не знам какво стана. „Желаеш ли ти да станеш едно оръдие, едно средство в ръцете на тези, които гонят само лични цели? Не!
Придобий познанието и стани силен; тогава ти ще бъдеш извор на светлина за целия свят.“ Тези думи, като че ли се шепнеха на моите уши, когато се
събуждах
; аз ги повтарях още и още и си припомнях точно всяка дума.
Но тия слова бяха за мене твърде общи и без особено значение; когато ги чух за пръв път, аз си представлявах че ще ги разбере, но сега те звучаха в моите уши както биха могли да звучат всред един празник мъдрите думи не жреца в ухото на танцуващите. * * * Аз бях дете, когато тези думи ми 6txa казани, едно младо момче, пълно с жизнерадост, но слабо поради своето незнание. През годините на моето израстване, апелът на царицата на Лотоса към моята душа се отрази слабо и без особено влияние в мен и като че ли заглъхна в скритите области на моето съзнание. Нейните думи бяха за мен като песента на жреца за малкото дете, което чува само музиката в нея. Обаче аз не ги забравих.
към текста >>
96.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Събудил
се, но си рекъл, че това е сън и отново заспал.
Ще приведем един класически пример цитиран в едно от съчиненията на Цицерона. - - - - - - - - - - - - - - Двама много близки приятели, големи търговци, пристигнали късно вечерята в Мегара. Всички ханища били препълнени с пътници. Едва могли да се настанят и то в два далечни един от друг ханища. Току що заспал единия, сънува, че приятеля му го вика на помощ понеже ханджията заплашвал да го убие, за да го обере.
Събудил
се, но си рекъл, че това е сън и отново заспал.
Едва задремел, сънува пак. че приятеля му го вика да бърза да му отиде на помощ. Събужда се и пак не вярва на съня. Заспива пак. Този път на сън вижда окървавен приятеля си, който агонизиращ му казва: „Ти не дойде когато те молих.
към текста >>
Събужда
се и пак не вярва на съня.
Едва могли да се настанят и то в два далечни един от друг ханища. Току що заспал единия, сънува, че приятеля му го вика на помощ понеже ханджията заплашвал да го убие, за да го обере. Събудил се, но си рекъл, че това е сън и отново заспал. Едва задремел, сънува пак. че приятеля му го вика да бърза да му отиде на помощ.
Събужда
се и пак не вярва на съня.
Заспива пак. Този път на сън вижда окървавен приятеля си, който агонизиращ му казва: „Ти не дойде когато те молих. Сега всичко е вече свършено. Аз умирам, но поне отмъсти за мене. При зори ще срещнеш на градските порти кола, пълна с тор; спри я, и накарай да я стоварят: вътре ще намериш моя труп.
към текста >>
97.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Озарени от тази велика истина, в нашето съзнание се
събужда
свещения спомен.
които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас? Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух. Слънцето е живо, съзнателно и разумно! Слънцето е оня велик, Божествен Дух, който напълно съзнателно се жертва за нас, като раздава своя живот навред по нашата система, за да го има ме преизобилно.
Озарени от тази велика истина, в нашето съзнание се
събужда
свещения спомен.
който възстановява духовната ни връзка с нашия Баща, в душата ни пламва жертвеника на благодарността и любовта, и от откъснати, изстинели, усамотени клетки — сухи листа от великото Дърво но Живото, ние се превръщаме в живи и съзнателни проводници на неговите сили. Да се повърнем към Слънцето! Да със свържем както физически така и духовно с Него. Това значи да потърсим и да възприемем не само неговата физическа енергия, но да станем съзнателни проводници и но неговата велика мисъл и на неговата чиста и свята любов! Тогава и ние самите ще станем малки слънца, и ще заживеем в Вечния Ден на живота. К.
към текста >>
Тя подкрепя всеки жив организъм,
събужда
от летаргия спящите организми, дава им сила и ги подтиква към растеж.
Когато жизнената сила изобилства в природата, живота в нея закипява — растенията се развиват, насекоми и животни се раздвижват, а човек, свързан със силите на живата природа, се възражда и чувства импулсиран и годен за нова творческа дейност. Окултната философия учи, че живота съществува във всички форми — във всеки атом, но различно се проявява. От това ние можем да разберем, че жизнената сила се немира навсякъде. Пролетно време, след равноденствието. от когато се смята, че времето се стопля, на земята приижда голямо количество жизнена сила от слънцето.
Тя подкрепя всеки жив организъм,
събужда
от летаргия спящите организми, дава им сила и ги подтиква към растеж.
Жизнената сила се намира в прилив сутрин рано, при изгрев слънце. И човек, който иска да използва разумно положителното в природата за градеж, трябва да прави своите разходки, движения и гимнастически упражнения сутрин рано всред природата. Един съвременен природен лекар казва, че културния човек е с намалена жизнена сила, защото не знае законите на съхранението й. Ние ядем неправилно, пием неправилно, дишаме и се обличаме неправилно. Човек трябва да търси разумния живот и поддръжката на жизнената си сила, която е необходима за живота му, всред природата, в чистия въздух, във вегетарианския режим, чистите води и слънчеви лъчи.
към текста >>
Кокиче Всичко той, но Бог го прати с тия дарове богати, да
събуди
всеки цвят, да зарадва целий свят.
Минзухарче Ами тебе кой облече? Кой невинност те нарече, някой княз ли хубавец там от снежния дворец? Кокиче С тая кротка добродетели мене кръсти Слънчо светъл. Той ми рокличка съши от снежинки и лъчи. Минзухарче И венчето от звездици той ли сложи на косици и въведе в белий храм, Искам и това да знам.
Кокиче Всичко той, но Бог го прати с тия дарове богати, да
събуди
всеки цвят, да зарадва целий свят.
Дете и кокиче Дете Гдг, кокиче мило, беше леден мраз кога свистеше? Кой премяна ти дари и събуди пред зори? Кокиче Аз почивах в земни пазви, там живота си опазих. Мойта чудна белина е лъчи от светлина. С нея Слънчо ме облече и извика: Хайде вече!
към текста >>
Кой премяна ти дари и
събуди
пред зори?
Кокиче С тая кротка добродетели мене кръсти Слънчо светъл. Той ми рокличка съши от снежинки и лъчи. Минзухарче И венчето от звездици той ли сложи на косици и въведе в белий храм, Искам и това да знам. Кокиче Всичко той, но Бог го прати с тия дарове богати, да събуди всеки цвят, да зарадва целий свят. Дете и кокиче Дете Гдг, кокиче мило, беше леден мраз кога свистеше?
Кой премяна ти дари и
събуди
пред зори?
Кокиче Аз почивах в земни пазви, там живота си опазих. Мойта чудна белина е лъчи от светлина. С нея Слънчо ме облече и извика: Хайде вече! Вън излез във моя храм, пръв целувка да ти дам. Дете И за него, цвете нежно, ти се бори тъй надежно, твърда почва дор’надви и главица си яви!
към текста >>
Тая заран се
събудих
рано, въртях се в леглото и реших пак да дойда.
— Разбира ce! На другия ден приятелят пак дойде. — Знаеш ли, че ми се хареса вчерашната разходка? Разкърших се. надишах се дълбоко и главата, която всеки ден ме боли, вчера не ме боля.
Тая заран се
събудих
рано, въртях се в леглото и реших пак да дойда.
Ще почваш ли гимнастиките? Тая година до „лудия“ застана един малко по свестен от него. Той не се срамуваше да спори: — Лъжете се, господа, че става някакво слънцепоклонение или никакво идолопоклонство. Вие, изглежда, не сте чели какво става всяка заран в Германия. Хората в града са отровени — големия град се нуждае от въздух.
към текста >>
Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се
събужда
и вести за приближаването на светлия Небесен цар.
Те го забравиха. Ето такова нещо е станало преди много много години в една далечна страна. А нещо подобно е станало и у нас, в гр. Хасково. Който желае —- нека провери. Ст. Песен на Слънцето Когато зората раздипля своя сребрист плащ над земята, тогава тъмата отлита — настъпва светъл ден.
Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се
събужда
и вести за приближаването на светлия Небесен цар.
Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява. Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима щедрост раздава вред живот, радост и красота! Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота!
към текста >>
98.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях
събуден
от ясното съзнание, че не съм сам.
Раждане на свръхсъзнанието (23. II. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX. Отведоха ме в моята стая и ме оставиха сам. Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък.
Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях
събуден
от ясното съзнание, че не съм сам.
Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато. Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя. Тогава аз изпитах нещо, което не бях почувствал по-рано. Но бях в безсъзнание, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и съзнание.
към текста >>
Събудих
се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато.
1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX. Отведоха ме в моята стая и ме оставиха сам. Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък. Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам.
Събудих
се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато.
Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя. Тогава аз изпитах нещо, което не бях почувствал по-рано. Но бях в безсъзнание, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и съзнание. Не бях неподвижен поради индиферентност или спокойствие.
към текста >>
Когато се явява човека на земята в него се
събужда
тъй нареченото самосъзнание, което определя човека като човек.
Животните разрешават всички противоречия чрез страхът. За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: слабият да бяга, а силният да го гони. И ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него както иска.
Когато се явява човека на земята в него се
събужда
тъй нареченото самосъзнание, което определя човека като човек.
Но самосъзнанието донесе за хората почти непоносими страдания. Когато се казва, че човек бил създаден по образ и подобие Божие това е само едната страна на въпроса. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен.
към текста >>
99.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Събудете
се, потъмнели души на земята, които живеете с поглед към земята, подигнете помътнелите си очи и оставете светлината да проникне в тях.
Те знаят, че от дълбокото заслепяване и мълчание на епохата на безверието ще се издигнат първите признаци на бъдещето величие. Това, което ще дойде е по-грандиозно, по-величествено и тайнствено от миналото. Защото, съответно с бавния и незабелязан всестранен прогрес на човечеството, неговите Учители му дават да черпи все по-чисти и по-възвишени извори, идващи направо от същината на живота. Зовът проехтя из целия свет. Истините са изказани с думи.
Събудете
се, потъмнели души на земята, които живеете с поглед към земята, подигнете помътнелите си очи и оставете светлината да проникне в тях.
В живота има нещо повече, което въображението на човека не може да възприеме. Устремете се смело към неговата тайна и, за да осветлите тъмните части на вашата собствена душа, търсете светлината, която ще озари скритите дълбини на вашата индивидуалност, които вашите очи не са могли да прозрат в течение на хиляди съществувания. Макар и обитаван от черни тела, Египет се възправя още като един бял цвят помежду другите раси на земята и тълкувателите на йероглифите на древните свещени надписи, съвременните професори и мислители, са неспособни да помрачат величествения лотосов цвят на нашата планета. Те не виждат ни стеблото на лотоса, ни слънцето, разливащо отвисоко своите лъчи върху короната му. Те не могат да видят нищо от истинския цвят, те не могат дори да го обезобразят чрез модерната култура, защото той стои над всека тяхна власт.
към текста >>
Любовта
събужда
в хората взаимопомощ.
Стимулиран от великата Любов, три години и половина Той неуморно проповядва ново спасително учение и учи хората на ново изкуство — да живеят братски, гонен, хулен, клеймен, бос и без подслон. Любовта Го застави да употреби знанието и силата си за доброто на хората, за благото на човечеството. Едничка, само Любовта заставя човека да се учи, да добие знания и сили и да ги употреби за доброто на себеподобните си. Едничка тя заставя изобретателя да търси нови пътища и средства за подобрение състоянието на човечеството, и така пламенно да се застъпва за тяхното приложение. Любовта заставя майката да се грижи и страда за детето си.
Любовта
събужда
в хората взаимопомощ.
Всичката проявена солидарност и сплотеност между хората се дължи на нея. Щом тя изчезне, на нейно място първом се явява съмнението и се отваря пътя към конфликта и разединението. Щом се скъсат връзките на Любовта между хората, идва тогава алчността, идват борбите и войната. Любовта е мощна сила, която дава потик на човека да се учи и работи. С нея той може много нещо да направи, без нея той нищо не може да направи.
към текста >>
Тя бушува в окаменялото му сърце, напомняйки му всичките неправилни мисли, желания и постъпки до тогава, докато започне да се
събужда
неговото съзнание.
Съвестта дава но човека най-добрите съвети и винаги го предпазва от лоши мисли, нечисти желания и неблагородни постъпки. Човек бърза безцелно за някъде; той е зает със своята личност и с окръжаващият го физически свят, той няма време да се вслушва в гласа на своята съвест и даже счита вслушването в съвестта си за слабост на своя характер. Благодарение на това пренебрегване на своята съвест, той попада под влияние на своята нисша природа и пада все по-долу, ставайки даже роб на своите страсти и животински инстинкти. Той потъпква своята съвест като се старае да намери оправдание на това свое падение; но съвестта, която е източник на истината в човека, никога не е съгласна на такава сделка, на тазова самооправдание. Нейния глас все по-силно и по-силно говори на човека за правда, за истина.
Тя бушува в окаменялото му сърце, напомняйки му всичките неправилни мисли, желания и постъпки до тогава, докато започне да се
събужда
неговото съзнание.
Той започва да се замисля за това, че не е бил в контакт със своята съвест и благодарение на това се е отдалечил от истината. Съзнавайки своите грешки, човек страда, нещо го измъчва все по-силно и по-силно и тази силна мъка се превръща на плач в неговата душа. И този вътрешен плач като че ли прави цялото му същество да потръпва и разтърсва тъмната страна на неговия живот. Всичките душевни страдания на човека се изписват на неговото лице. Неговите очи като че ли се покриват с мъгла; той се чувства нещастен и самотен в света и като че ли се намира на края на някакво пропаст.
към текста >>
100.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се
събужда
у животните.
Христос казва: „Светило на тялото е окото.“ Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някой приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се
събужда
у животните.
Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече. от колкото за цял живот.
към текста >>
Когато самосъзнанието се
събуди
у някое животно, то се
събужда
само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание.
Някой приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните.
Когато самосъзнанието се
събуди
у някое животно, то се
събужда
само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание.
Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече. от колкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии.
към текста >>
И всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме
събужда
с целувка по челото като ми казваше: — мило дете, време е за училище, но аз никога няма да забравя оная първа утрин, когато в полусън почувствах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна.
Както спях, усещам, че някой ме целува по челото. Отварям очи и виждам нея, хубавата ми мама. Какво изпитах в тоя момент от тоя тъй хубава целувки не мога да опиша с думи, само помня, че аз обгърнах шията й с ръце и плаках, много плаках. Тя също плака, не зная защо, но ме целува, много ме целува, а аз не исках да се отделя от нея. От тогава, тя ме изпращаше до пътните врата, посрещаше ме с десетки въпроси за как и какво сме имали в училището, преглеждаше ми тетрадките, изпитваше ме за уроците и ме милваше, галеше, целуваше.
И всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме
събужда
с целувка по челото като ми казваше: — мило дете, време е за училище, но аз никога няма да забравя оная първа утрин, когато в полусън почувствах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна.
. . Н. Неделчева Словото Божие „Ето, идат дни, казва Господ Бог, и аз ще изпратя глад но земята. Не глад за хляб и жад за вода, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено. Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена. „Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно.
към текста >>
НАГОРЕ