Търсене в текстове за 'сравни сравнение сравняв'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 188 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ясно е следователно, че ние можем да сравняваме хороскопите – да извършваме известни сравнителни проучвания ная тях.
Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще рече да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от кай-видните работници в областта на научната астрология, който и най-систематично е разработил тези въпроси. Видяхме в миналия брой на списанието, че всеки индивид притежава свое „небе на раждане", свой хороскоп. Ясно е следователно, че ние можем да сравняваме хороскопите – да извършваме известни сравнителни проучвания ная тях. Едно просто разглеждане на два хороскопа може тутакси да ни разкрие едни или други прилики и отлики. Възможно е напр. една планета и в двата хороскопа да заема едно и също положение в зодиака. Може да се случи луната в единия хороскоп да е на 15° от знака Лъв (135° по еклиптиката). Ако и във втория хороскоп тя е на 15° от Лъва или в границите на планетния кръг на влияние[1], който се простира по на 10° отсам и оттатък точката, която заема луната в първия хороскоп, т.е ако се намира между 5° и 25° от Лъва счита се, че тия планети имат еднакво зодиакално положение.
към текста >>

Но нека още веднъж прецизираме основите, върху които оперира астрологичното сравнение.
Може да се случи после някои планети да се намират в един и същ дом, напр. в Х1-и дом. Най-сетне могат да се срещнат в разглежданите хороскопи един или ред еднакви аспекти. Могат да се срещнат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа: слънцето в секстил (60°) с Марс, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90°) с Юпитер и пр.[2] С една дума, при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното – да не попаднем на никакви прилики. Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и вероятностите, за да ни дадат сведения, кога изобщо ние можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на 2 или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат вероятността, с която ние можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание. Но нека още веднъж прецизираме основите, върху които оперира астрологичното сравнение. Ние сравняваме 1° от положението в зодиака на 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети; 2° положението на 9-те подвижни светила: Слънце, Луна и планети и 3° аспектите, които образуват 11-те гореспоменати елементи помежду си в единия и другия хороскоп.[3] Едно просто изчисление ще ни даде броя на ония астрологични фактори, които играят роля като елементи на сравнение. 11 положения в зодиака на 11-те елементи дава 11 фактора. 9 положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора. 11-те елементи: Аsс, М.С.
към текста >>

Ние сравняваме 1° от положението в зодиака на 11-те елементи: Аsс, М.С.
в Х1-и дом. Най-сетне могат да се срещнат в разглежданите хороскопи един или ред еднакви аспекти. Могат да се срещнат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа: слънцето в секстил (60°) с Марс, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90°) с Юпитер и пр.[2] С една дума, при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното – да не попаднем на никакви прилики. Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и вероятностите, за да ни дадат сведения, кога изобщо ние можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на 2 или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат вероятността, с която ние можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание. Но нека още веднъж прецизираме основите, върху които оперира астрологичното сравнение. Ние сравняваме 1° от положението в зодиака на 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети; 2° положението на 9-те подвижни светила: Слънце, Луна и планети и 3° аспектите, които образуват 11-те гореспоменати елементи помежду си в единия и другия хороскоп.[3] Едно просто изчисление ще ни даде броя на ония астрологични фактори, които играят роля като елементи на сравнение. 11 положения в зодиака на 11-те елементи дава 11 фактора. 9 положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора. 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6-те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл[4], дават още около 313 фактора.
към текста >>

и 9-те планети; 2° положението на 9-те подвижни светила: Слънце, Луна и планети и 3° аспектите, които образуват 11-те гореспоменати елементи помежду си в единия и другия хороскоп.[3] Едно просто изчисление ще ни даде броя на ония астрологични фактори, които играят роля като елементи на сравнение.
Най-сетне могат да се срещнат в разглежданите хороскопи един или ред еднакви аспекти. Могат да се срещнат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа: слънцето в секстил (60°) с Марс, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90°) с Юпитер и пр.[2] С една дума, при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното – да не попаднем на никакви прилики. Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и вероятностите, за да ни дадат сведения, кога изобщо ние можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на 2 или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат вероятността, с която ние можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание. Но нека още веднъж прецизираме основите, върху които оперира астрологичното сравнение. Ние сравняваме 1° от положението в зодиака на 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети; 2° положението на 9-те подвижни светила: Слънце, Луна и планети и 3° аспектите, които образуват 11-те гореспоменати елементи помежду си в единия и другия хороскоп.[3] Едно просто изчисление ще ни даде броя на ония астрологични фактори, които играят роля като елементи на сравнение. 11 положения в зодиака на 11-те елементи дава 11 фактора. 9 положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора. 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6-те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл[4], дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия френски астролог.
към текста >>

2. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр.
един див карамфил или една горска теменуга! Как се различават растенията, живущи по влажни места, от скалните растения! Сега, коя е причината на тая целесъобразност? Отговор на този въпрос е същевременно отговор и на въпроса за факторите на еволюцията. По въпроса, дали има еволюция или не, няма спор днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи. Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр. Целият спор сега е за факторите на еволюцията. Има много теории за еволюционните фактори, които могат да се сгрупират в 5 основни течения: 1. Ламаркизъм. 2. Дарвинизъм в тесен смисъл на думата (т.е. като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на думата, като учение, че има еволюция, е общоприет). 3.
към текста >>

Те могат да сравняват и комбинират своите идеи.
Такива са по-висшите мекотели, напр. главоногите и нисшите гръбначни. 4 група. Най-съвършени. Те имат във висока степен способностите на всички предишни групи. Те могат да си образуват по-чисти и точни идеи за предметите, които са привлекли тяхното внимание. Те могат да сравняват и комбинират своите идеи. Така се получават сложните идеи. По този начин те имат по-свободна воля, която им позволява да видоизменят повече или по-малко своите действия. Такива са висшите гръбначни. У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм. Както раздразняемостта, така и оргазмът не са придружени от психични процеси.
към текста >>

За да докаже, че естествения подбор е в състояние да даде нови видове, Дарвин привежда за сравнение изкуствения подбор, т.е.
адмирал, ще видим, че има големи индивидуални различия в големината на крилата, в боите, в дължината на разните линии и петна по крилата и пр.и пр. Вторият основен факт, от който излиза той е свръхразмножението. Повечето видове дават яйца или семена много повече, отколкото има възможност и шанс да се развиват. От тези две положения следва, че се явява борба за съществуване, и в тая борба надделяват по-добре приспособените. Това Дарвин нарича естествен подбор. За да докаже, че естествения подбор е в състояние да даде нови видове, Дарвин привежда за сравнение изкуствения подбор, т.е. начинът, по който градинари, цветари, скотовъдци успяват да добият множество нови раси домашен добитък, птици, нови сортове цветя, плодове и пр. Американецът Бурбанк напр. по този начин е сполучил да добие кактуси без бодли! Големи са чудесата добити от градинари и скотовъдци чрез изкуствен подбор! Важно е да се забележи, че Дарвин счита естественият подбор по-важен принцип от първите два ламаркови принципа. НЕОДАРВИНИЗЪМ.
към текста >>

3. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко много ние сме научили в сравнение се нашите прадеди!
което официалната медицина — не безнаказано — е изгубила. Цяла истина е. че в окултизма със зачислени плеяда от нашенски и чуждестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества. Но и зад тия. не винаги заслужаващи усмивка прояви — остава грамадната област от психичност, чието проучване заслужава пълното внимание на най-сериозния учен. Колко много ние сме научили в сравнение се нашите прадеди! А още колко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, с били считани на времето си за ненаучни фантазьори? Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството. Хората не могат вече да считат че със само сбирщина от самонареждащи се молекули, без смисъл и без предназначение. Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път.
към текста >>

По този начин гроздовия сок се запазва сравнително лесно при малки разходи и най-важното за дълго време — за през цялата година, па и с години.
Но той трябва да се насърчава от всички обществени фактори у нас, защото именно той е и ще бъде един от най-добрите и сигурни отдушници на кризата и винарството. У нас има до сега три фабрики за сгъстяване на гроздов сок: в София, Нова Загора и Трявна. Необходимо е обаче да се намери външен пазар и да се разшири вътрешния такъв за производството им, за да възникнат много такива фабрики. Като най-добър начин, обаче, за нашето дребно собственишко лозарство е пастьоризирането, т. е. загряването на сока до 75-80°С чрез специални апарати и запазването му в специално приготвени съдове: дамаджани, бутилки, бъчви и пр. По този начин гроздовия сок се запазва сравнително лесно при малки разходи и най-важното за дълго време — за през цялата година, па и с години. А хранителната му стойност се запазва почти напълно, защото загряването става не на прям огън, а чрез водно баня, бързо, в затвореното пространство, и само при 75 —80°С. По отношение на този начин смеем да кажем, че сме направили първата солидна и сигурна стъпка. И надяваме се. че тази година с подобренията, които ще се внесат в това производство, ще се сложи гранитна основа на едно народно производство на гроздов сок за през цялата година, което производство, уверени сме, ще измести старото — алкохолното и ще донесе здраве на народа ни и благосъстояние на лозарите. М. Едрев Южното славянство Слънцето изгрявя, сяйна над Балкгна свода, сладко, мило се целуват братски два народа.
към текста >>

Новият курс на политика не може да се сравнява нито с националсоциализма, нито с фашизма.
Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята. Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята! За новият режим. Пред австрийската писателка Алиса Шалек, кореспондентка на „Нойес Винер Тагеблат“, г. М-р председателя Кимон Георгиев е за-явил че: „Извършената промяна на режима в България не е подражание нито на Германия, нито на Италия. Новият курс на политика не може да се сравнява нито с националсоциализма, нито с фашизма. Макар да има известни общи програмни точки, което се дължи на едно случайно съвпадение по време с тия режими, на-шият режим си остава чисто български“. Седмица на гроздето и плодовете, установена по инициативата на въздържателното движение, ще трае от 30. IX. до 6. X. т. г. Седмицата се урежда от Министерството на народното стопанство паралелно с въздържателните дружества.
към текста >>

4. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Огромните водни пластове имат своя особена плътна, кондензирана синина, с нищо несравнима.
Моите кристални води са сълзите на планината, проливани при скръб н при радост. Шестото езеро е замислено, като философ, който решава висшите проблеми на битието. Набезите на вятъра, влакнестите нозе из облаците не нарушаван, нито за минута неговата съсредоточена размисъл. Неговите води не са сини, защото отразяват небето. Не. Те са и, защото са дълбоки. Огромните водни пластове имат своя особена плътна, кондензирана синина, с нищо несравнима. Общ изглед Когато човек нагази лъхащата на мента трева край неговия бряг, той се сблъсква с една вечно будна, кристализирала, като твърда маса мисъл: В Начало беше Любов. Когато тя порасна във Вселената, тя роди Слънцето. Когато Любовта но Слънцето порасна, то роди Земята. Любовта на Земята порасна и тя роди човека. Когато оживя човекът, той срещна на пътя си Майя и забрави заради нея Любовта, която е Прамайката на всичко.
към текста >>

Аз живях и работих, проучвах живота, сравнявах и мислех.
Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо благоразположение и любов към цялата загадка на живота, заедно с всичките му противоречия. Някаква тиха надежда се усмихваше срещу зиналите проблеми на сърцето ми. Те самите ставаха от врагове, каквито ги чувствах — по-рано, на засмени доброжелатели. Аз се прибирах на моя таван богат с надежди и радост. Това беше преди много години. Аз живях и работих, проучвах живота, сравнявах и мислех. И всякога, когато наближавах потока на неговата мисъл. струваше ми се, че се надвесвам над най-голямата дълбочина на моята собствена мисъл, озарена до най- дълбоките й бездни с изобилна слънчева светлина. При всички случаи на живота си. когато наближавах към него, аз чувствах свобода и подеми. Годините минаваха.
към текста >>

Аз правя едно сравнение с честността на хората.
Той им каза: Вие още нищо не знаете. Но ако приемете учението, което аз ви нося, вие ще станете като Бога, ще станете независими. Питам: на каква степен на развитие е било съзнанието на първия човек, който се е подмамил от тази мисъл, че ще бъде като Бога ? Тази идея е много проста. Днес всеки човек може да се подмами даже с малко пари. Аз правя едно сравнение с честността на хората. Има хора, които са честни до хиляда лева; други — до десет хиляди; трети—до сто хиляди лева и т. н. Съвременните хора се интересуват от това, как ще прекарат последните 10-30 год. Научните данни установяват положително, че откак този университет, земята, е създаден, са се изминали вече два милиарда години. А откак човек се е явил да следва този университет, са се изминали около триста хиляди години, Предполагам, че Този, който е направил този университет, земята, е определил нейния живот да се продължи за още два милиарда години. Казвате, какво има още да се учи?
към текста >>

В сравнение с техния говор, хората говорят като гръмотевицата.
Той ще види само, че ръцете на този човек играят върху пианото, но нищо повече няма да разбере. Някои питат, какво нещо е божественият свят. — Нищо особено не е, но в него има такава поезия и музика, които непременно трябва да чуете, за да имате представа за Божествения свят. Ако чуете някое от възвишените същества от оня свят, ще забележите, че техният говор е много деликатен, едва се чува. Техният говор едва се чува, но далеч отива, както по радиото се предават и най-слабите тонове. В сравнение с техния говор, хората говорят като гръмотевицата. Те кряскат, викат, но гласът им не се чува далеч. Колко далеч най-много се чува гръмотевицата? — Най-много на разстояние до 15—20 километра. Ако много викаш и кряскаш, твоят глас ще се чуе най-много три педи над главата ти. Мнозина мислят, че с плач всичко могат да постигнат.
към текста >>

5. -

И ние не можем и наемаме право да ги сравняваме.
Всеки прави това, което може. И всеки заслужава благодарност и достойна оценка, макар и за малкото, което е направил). Обаче, човешкото си е човешко. И божественото си е божествено. Това са две не-съизмерими величини. И ние не можем и наемаме право да ги сравняваме. Като говорим за тази Велика нова книга, която съществува, незнайна за мнозина, в България, ние подразбираме един божествен източник, ние подразбираме Божественото слово, което се изнася днес за България и за цялото човечество от Учителя на Всемирното Братство. Великите неща, винаги, първоначално биват незнайни, неизвестни за хората. В тишина и мълчание се ражда великото. В тишина и мълчание то израства. В тишина и мълчание се изпълват медените пити в кошера.
към текста >>

Безспорно, в началото, в първите времена на неговото съществуване, болестите и недъзите са били сравнително много по-малко, не защото са му били непознати, но защото той е живял напълно природосъобразно.
Чуйте гласа на природата. Чуйте словото на Учителя, който ви води към тях — води ви в свещения, неръкотворен, истински и вечен храм на Бога — живата природа, от която можете да почерпите всички блага. Пийте от вечния извор на живата! Пламен НАЙ-СТАРИЯТ ЛЕКАР Човек е страдал от болести и неприятели винаги. От първите дни на неговото появяване на земята тон се е сблъскал с тях и ред още пречки. Безспорно, в началото, в първите времена на неговото съществуване, болестите и недъзите са били сравнително много по-малко, не защото са му били непознати, но защото той е живял напълно природосъобразно. Човек е бил близо, много близо до извора на живота, до извора, който крепи, създава, възраства. С течение на времето, колкото повече се отклонявал от извора на живота, колкото повече се отдалечавал от природосъобразния живот, толкова повече болести са го нападали, толкова по-добри условия той създавал в себе си за неприятели и недъзи. Първият човек е живеел свободно, изложен цял на слънчевите лъчи, къпещ и дишащ чист въздух, очите му са гледали хубостите на природата, а душата му се наслаждавала на дивната красота на вселената. Това обстоятелство му е носило здраве, и в него кипяла сила, енергия. Той се намирал много далеч от днешната изкуственост на живота, но затова пък бил здрав, силен и живеел дълги години.
към текста >>

С тази сравнително малка сила, сърцето движи всеки час едно количество от около 300 литри кръв, дневно около 7000, а годишно повече от 2.5 милиона литри кръв.
От гледна точка на техниката, човешкото сърце може да се разглежда един вид машина, произвеждаща енергия, тъй като с всеки такт то извършва известен труд, който може да се определи непълно точно. И сърцето има един вид преден и заден ход, както моторите. При работа в преден ход, то влива кръвта в артериите, а при действие на заден ход – то изсмуква кръвта от вените. Сърцето продължава да упражнява тази дейност до смъртта на човека. Пресметнато технически, това трудово постижение на сърцето възлиза на 0.375 конски сили. С тази сравнително малка сила, сърцето движи всеки час едно количество от около 300 литри кръв, дневно около 7000, а годишно повече от 2.5 милиона литри кръв. Това голямо постижение на човешкото сърце става още по ясно, като се сравни извършения от него труд с енергията в на някой мотор. Той би трябвало да произведе нужната енергия, за да движи една товарна кола на разстояние от 3000 километра през годината. В 13 години тази кола би изминала, значи, веднъж екватора. Тъй като човекът живее, обаче, пет до шест пъти повече от 13 години, човешкото сърце е, значи, в състояние до движи едно товарна кола пет пъти около земята, без де се случи повреда. Коя моторна кола, била тя и най-последната дума на техниката и индустрията, е в състояние да осъществи едно такова постижение?
към текста >>

Това голямо постижение на човешкото сърце става още по ясно, като се сравни извършения от него труд с енергията в на някой мотор.
И сърцето има един вид преден и заден ход, както моторите. При работа в преден ход, то влива кръвта в артериите, а при действие на заден ход – то изсмуква кръвта от вените. Сърцето продължава да упражнява тази дейност до смъртта на човека. Пресметнато технически, това трудово постижение на сърцето възлиза на 0.375 конски сили. С тази сравнително малка сила, сърцето движи всеки час едно количество от около 300 литри кръв, дневно около 7000, а годишно повече от 2.5 милиона литри кръв. Това голямо постижение на човешкото сърце става още по ясно, като се сравни извършения от него труд с енергията в на някой мотор. Той би трябвало да произведе нужната енергия, за да движи една товарна кола на разстояние от 3000 километра през годината. В 13 години тази кола би изминала, значи, веднъж екватора. Тъй като човекът живее, обаче, пет до шест пъти повече от 13 години, човешкото сърце е, значи, в състояние до движи едно товарна кола пет пъти около земята, без де се случи повреда. Коя моторна кола, била тя и най-последната дума на техниката и индустрията, е в състояние да осъществи едно такова постижение? Кой инженер-конструктор би се наел да построи такова кола, или кому би дошло на ума да постови изобщо тези условия, на които трябва да отговаря една товарна моторна кола?
към текста >>

Но какво е тя в сравнение с природата?
Повечето от тях работят цял живот, без да си позволят един месец на бездействие. А в повечето случаи именно тези, които са прекарали цял живот в труд, стигат до почтена възраст. Често се говори за чудесата на техниката, която е обзела днес целия живот. Често се казва, че нашите деди биха останали с отворени уста пред радиото, самолета или телевизията. Това е вярно, техниката крачи напред, тя се развива с неимоверна бързина и е постигнела вече чудеса. Но какво е тя в сравнение с природата? Никой не се чуди на постиженията на сърцето си, никой не помисля дори. какъв голям труд, какво голямо постижение му се налага. Всеки смята това за напълно в реда на нещата. Нека ни стане поне ясно, че природата е онази творческа сила, на която не може да съперничи дори и най-гениалното изобретение не човешкия ум — нито по мощ, нито по гениалност. Сърцето остава най-мощния мотор.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обаче, мнозина от нас са негодни да се бият и положението ни спрямо войната може да направи крайното й разрешение или сравнително лесни, или почти невъзможно.
Така, има една обща неопределеност в чувствата и мнозина мъчно разбират, какво поведение трябва да усвоят. К. У. Ледбитер Едно изложение на фактите, с оглед на войната от вътрешна страна, ще ви помогне, може би, да усвоите едно положение. По моето мнение, това положение е съвършено ясно и определено и аз ще се опитам да го изложа пред вас с такова предимство да познавам скритата страна на нещата, както ми е дадено, понеже поведението па хората към тази война, е въпрос от грамадна важност. Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата. Обаче, мнозина от нас са негодни да се бият и положението ни спрямо войната може да направи крайното й разрешение или сравнително лесни, или почти невъзможно. Затова, не е без значение да мислим ясно но тоя въпрос. За да имаме ясни идеи върху един предмет, требва да разполагаме, преди всичко, с факти. Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения мислител; и при туй. тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-поучителна, отколкото видимата. Аз ще ви дам един проблясък на скритата страна на тази велика борба и се надявам, че това може да ви помогне да вземете едно положение и да си съставите едно мнение, което ще бъде полезно, а не вредно, впоследствие при разрешението й.
към текста >>

Той нрави сравнение между количествата на известни видове престъпления, разглеждани от английските и германските съдилища, за един период от десет години.
Нека се опитаме да разберем това. Какво имаше в Германия, което направи възможно това страшно обсебване? Част от отговора на тоя въпрос намирам в едно забележително статистическо изложение, което наскоро срещнах в една статия на постоянния берлински сътрудник на разни добре известни вестници, г-н F. W. Wile, поместена в списанието Pearson’s Magazine. Сведенията са взети от книгата на един професор от университета в Ерланген (Бавария), озаглавена: Душата на Германия. Той нрави сравнение между количествата на известни видове престъпления, разглеждани от английските и германските съдилища, за един период от десет години. Като правя това сравнение, трябва да припомня, че населението на Великобритания е около четиридесет милиона,когато това на Германия е седемдесет милиона, и че трябва да прибавим 75% върху числата за Англия, за да видим, ако двете страни биха били на еднакво морално равнище, какво бихме могли, но справедливост, да очакваме за Германия. Но даже и след като допуснем това, ще видим едно действително поразително несъответствие. Простете ми, ако статистиките са безвкусни, но ние трябва да разберем, как дойде това мрачно състояние на работите. Професорът взима първо престъплението на злонамерено или престъпно нараняване. От тоя род престъпления в Англия има 1262 случаи, на които за Германия би съответствували около 2200.
към текста >>

Като правя това сравнение, трябва да припомня, че населението на Великобритания е около четиридесет милиона,когато това на Германия е седемдесет милиона, и че трябва да прибавим 75% върху числата за Англия, за да видим, ако двете страни биха били на еднакво морално равнище, какво бихме могли, но справедливост, да очакваме за Германия.
Какво имаше в Германия, което направи възможно това страшно обсебване? Част от отговора на тоя въпрос намирам в едно забележително статистическо изложение, което наскоро срещнах в една статия на постоянния берлински сътрудник на разни добре известни вестници, г-н F. W. Wile, поместена в списанието Pearson’s Magazine. Сведенията са взети от книгата на един професор от университета в Ерланген (Бавария), озаглавена: Душата на Германия. Той нрави сравнение между количествата на известни видове престъпления, разглеждани от английските и германските съдилища, за един период от десет години. Като правя това сравнение, трябва да припомня, че населението на Великобритания е около четиридесет милиона,когато това на Германия е седемдесет милиона, и че трябва да прибавим 75% върху числата за Англия, за да видим, ако двете страни биха били на еднакво морално равнище, какво бихме могли, но справедливост, да очакваме за Германия. Но даже и след като допуснем това, ще видим едно действително поразително несъответствие. Простете ми, ако статистиките са безвкусни, но ние трябва да разберем, как дойде това мрачно състояние на работите. Професорът взима първо престъплението на злонамерено или престъпно нараняване. От тоя род престъпления в Англия има 1262 случаи, на които за Германия би съответствували около 2200. Обаче, действителното число е 172,153.
към текста >>

Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа.
Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия.
към текста >>

Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива.
Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света.
към текста >>

Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило".
По професия, той е и адвокат и християнин, вярва в Бога и Библията, следва Христа и подражава примера Му. Според него, правилния развой на живота не може без религията. Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух. В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота .
към текста >>

Сравнение — анализ; изяснения. С.
Случайност — памет за факти, случки, история. 33. Време — казване кога, времето на деня; дати. 34. Тон — любов към музиката; чувство на хармония. 35. Реч — изразителност, чрез думи, знаци или жестове. 36. Резултатност — планиране (проекти); мислене (разсъждаване); философия. 37. Сравнение — анализ; изяснения. С. Човешка природа — чувство на характер; съзерцание (интуиция). Д. Приятност — любезност (веселост); нежност; учтивост. Проф. Д.р Ю. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати. Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки.
към текста >>

Той наблюдава явленията по ръцете, сравнява ги с добитите от опита типични форми, вади от това заключения за отговарящите на тези форми качества на характера и пресмята произтичащите от тях възможности за по-нататъшния живот.
И на този клон от гадателното изкуство, до колкото то поставя предричанията си върху логическа основа, а именно върху вероятността и разумната пресметливост, не бива да се оспорва правото. Мислим, че хиромантията върху такава основа има толкова право, колкото напр. предсказването на атмосферните явления (дъжд, град, хубаво време и пр.). Защото, какво друго прави метеорологът, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита! Хиромантът върши същото. Той наблюдава явленията по ръцете, сравнява ги с добитите от опита типични форми, вади от това заключения за отговарящите на тези форми качества на характера и пресмята произтичащите от тях възможности за по-нататъшния живот. Във всеки случай, изучването на палмистрията, т. е. на тълкуването по линиите на дланта, представлява за мислещия наблюдател толкова поука и интерес, че само по тази причина може горещо да се препоръча, ако дори това му послужеше само за весело прекарване на времето, без да се разработва като сериозна наука. Да разгледаме сега ръката по-близо (обикновено се взема лявата ръка). Какво виждаме на нея? Една група органи, които се ползват с отделно движение само в ограничена мяра; това са четирите пръста и състоящият насреща им палец.
към текста >>

Дължината на отделните пръсти във взаимно сравнение и в сравнение с големината на ръката позволява, според това, чрез гадание по ръката, да се вадят заключения за любовта, изкуството и науката, и за предстоящите евентуални почести.
Веднага удря в очи, че средният пръст е най-дългият, а другите, по-малките, са групирани около него в дясно и ляво. Според това оприличават ръката на везни с четири блюда, където показалецът и палецът представляват двете блюда на едната страна, безименният и малкият пръст другата страна, а средният пръст езичето на везните (фиг. 1.) От това следва, че тайната наука е отредила на този среден пръст да владее над другите. Тя тук стои във връзка с теориите на астрологията и счита средния пръст като подчинен на мрачния Сатурн или Хронос (Бог на времето и символ на щастливия живот), а другите пръсти пък се посветяват на останалите планети. Така, следователно, означава: средният пръст (Сатурн) —неизменното предопределение, съдба-та на хората, безименният пръст (Аполон или слънцето) — ролята на човека в кое да е изкуство, малкият пръст (Меркурий)—отношението на човека към науката, показалецът (Юпитер) —човекът по отношение на външни почести, и палецът (Венера)—човекът по отношение на чисто човешкото, досежно половата любов и волята (фиг. 2). Дължината на отделните пръсти във взаимно сравнение и в сравнение с големината на ръката позволява, според това, чрез гадание по ръката, да се вадят заключения за любовта, изкуството и науката, и за предстоящите евентуални почести. При този род хиромантични изследвания на една ръка трябва винаги да се пита и взема в съображение палеца досежно познаващата се по неговото развитие сила на волята. По-нататък други заключения можем да видим тогава по издигнатините и браздите на дланта. За всеки пръст има на ръката едно възвишение при корена на пръста, които се наричат „могилки на ръката“. Всека такава могилка получава особеното си название от съответния пръст. Има, следователно, юпитерова могилка, сатурнова и т.н.
към текста >>

Така напр., Уран или Нептун,поради грамадното си отдалечение, губи всяко пряко влияние върху земята, а планетите Вестя, Юно, Церес, Палас са сравнително толкова малки, че влиянието им се унищожава съвсем от влиянието на по-големите планети.
На всеки пръст отговаря, обаче, и по една силна бразда или главна линия, която се простира от дъното на пръста към дланта. За мнението на хироманта ще важи естествено, да ли тези линии са слаби или силни, или пък съвсем липсват. Както виждаме, познавачът по ръката свързва отделните части на ръката със седемте планети, от които заема и особените имена за пръстите, могилките и линиите. Често питат хироманта, защо пък се вземат тъкмо само седем планети от астролозите, когато се знае, че астрономическите открития отдавна са напра- вили илюзорно числото седем. По това Гесман в своето съчинение Handlesekunst (Изкуство за гадание по ръцете) дава следното правилно обяснение: „за държането на тези „седем“ става понятно чрез това, че само Слънцето, Луната, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий и Сатурн могат да се имат предвид, поради своята величина или поради отдалечението си от земята. Така напр., Уран или Нептун,поради грамадното си отдалечение, губи всяко пряко влияние върху земята, а планетите Вестя, Юно, Церес, Палас са сравнително толкова малки, че влиянието им се унищожава съвсем от влиянието на по-големите планети. Хиромантите и астролозите, следователно, не са действували произволно, като и в това отношение са запазили многозначещото число седем.“ Сега да преминем към обяснение на главните линии. От средния пръст или Сатурн излиза сатурновата линия, която прорязва цялата вътрешна повърхнина на ръката и свършва в ставата. Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „линия на съдбата“. Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп!
към текста >>

Независимостта на ръкописа от училищното обучение става явна, като сравним писаното с лесната и това с лявата ръка, или като пишем с крак на пясък или на дъска с тебе-шир, стиснат с пръстите на краката и това писано сравним с писаното с дясната ръка.
Твърдението, че човек пише, както го научат, не е вярно. В това ще се уверим, ако разгледаме внимателно тетрадките на учениците в един клас или дори в едно по дол-но отделение, където всички ученици са учили при същия учител. Казват, че ръкописът на едно лице понякога бивал различен на разните места на една и съща страница. Внимателното разследване обаче доказва, че и в такъв ръкопис характеристичните признаци винаги се запазват и повтарят. И тъкмо това обстоятелство, че на някои хора ръкописът се лесно пременява, е едно важно условие за разкриване на известни вътрешни качества. Независимостта на ръкописа от училищното обучение става явна, като сравним писаното с лесната и това с лявата ръка, или като пишем с крак на пясък или на дъска с тебе-шир, стиснат с пръстите на краката и това писано сравним с писаното с дясната ръка. Хора, които случайно са изгубили дясната си ръка, когато почнат да пишат с лявата, забелязват, че ръкописът им съдържа същите характерни черти, каквито имал по-рано ръкописът с дясната им ръка. Заключението е, че особеността на ръката не зависи само нито От анатомическата конструкция на ръката, нито от качествата на материала за писане, нито пък от учителя по писане, а главно От мозъчните центрове. Това отговаря и на факта, че дори леки разстройства на мозъчната дейност, напр. физически вълнения, влияят върху промяната на ръкописа. Това показ ват и промените.
към текста >>

Особено прочуто е кабалистичното съчинение Зохар, в което се излага философското учение за живота в космоса в сравнение и в свръзка с живота на човека.
А това не би било възможно, ако техните предсказания не са се сбъдвали напълно. Тези духовници, обаче, са притежавали големи астрономически познания. Едно доказателство за това е фактът, че редовното появяване на слънчевите и лунни затъмнения и днес става според халдейското изчисление. Днешните астрономи още не са направили някакво изменение в тази формула. Старите еврейски книги, Кабалата и Талмудът, се основават изцяло на астрологическите учения. Особено прочуто е кабалистичното съчинение Зохар, в което се излага философското учение за живота в космоса в сравнение и в свръзка с живота на човека. В школата на Питагора било задължително изучването на математиката и астрологията. Старите съчинения, между които и Библията, са изпълнени с астрология. Мойсей се обявил против астрологията, защото мнозина от невежество злоупотребявали с нея. Един от най-известните християнски астролози е Павел Философът (около 850 г.). И между папите има мнозина, които са се занимавали с астрология, както напр.
към текста >>

Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства.
пристанището на славата те чака“. Джордано Бруно и Спиноза вярваха на астрологията. Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно. Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства. Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн. Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути мислители са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят на едно равнище със звездобройците и врачките. Бакон и Нютон, прочути английски мислители, са били привърженици на астрологията. От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за Наполеона доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.).
към текста >>

Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците.
Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“.
към текста >>

В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора.
Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло.
към текста >>

Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За илюстрация на тази наша мисъл, ще направим едно сравнение.
Това значи, че те ще създадат един общ принцип, едно цяло. Но за да Се развива, необходимо е неговите съставни елементи да са годни за това развитие: мъжът и жената трябва да бъдат здрави в телесно (физическо), умствено и духовно отношение. Ако мъжът или жената имат известни недъзи, тия последните ще се предадат и на децата. В такъв случай целта на семейството не се постига, защото бащата и майката не могат да очакват от такива хилави деца никаква подкрепа в бъдеще - нито морална, нито физическа, нито духовна. Семейството, следователно, се изражда и изчезва. За илюстрация на тази наша мисъл, ще направим едно сравнение. Земеделецът и земята му образуват едно съчетание. Той не може без земята си, защото тя му дава потик да развива своите физически и умствени сили. В тоя случай жената представлява неговата земя, а децата - всичките негови култури (растенията, зърнестите храни, плодните дървета, които обработва, домашните животни, които му служат и пр.) Ако този земеделец не разбира жена си, т.е. почвата, ако не знае годишните времена, при които неговите култури могат да се сеят, той няма да има никакъв резултат, а ще търпи всякога недоимък, ще задлъжнее и може един ден да изгуби цялата си собственост. И земеделецът и почвата трябва да бъдат здрави, за да може от съчетанието на техните сили да се родят добри плодове.
към текста >>

А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?!
Какво е нейния приятен аромат, който пълни с благоуханието си животът ни от дълбокия резервоар на своята чиста, искрена любов?! . . Нима меките красиви цветове на розата са по нежни в трептенията си, от сияещите чисти трептения на твоята детска аура?!.. Нима тя не трепти много по-нежно и от най-нежния розов цвят, на когото ние сме привикнали да се любуваме с нашите слепи очи?! . . А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
към текста >>

Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико . . . познато нам чрез нашите груби физически чувства?! . . . О, дете! . .
към текста >>

Ако искаме да определим, дали известно лице е идеалист или материалист, ние сравняваме тази част от линията на Сатурн, която се намира между марсовата линия и ставата на китката.
Първото нещо, което трябва да привлече вниманието ни, е взаимното действие на тези линии. То се изразява чрез кръста на фиг. 10. В дясно от този кръст е страната на идеала, в ляво — страната на практиката. Всички линии, които вървят от средата към дясно, означават идеални и интелектуални наклонности на индивида. Тези, които отиват на ляво, означават практични и материални наклонности. Ако искаме да определим, дали известно лице е идеалист или материалист, ние сравняваме тази част от линията на Сатурн, която се намира между марсовата линия и ставата на китката. Ако горната част е по-дълга, в лицето преобладава идеализмът, в противен случай то е материалист. Линията на съдбата ни посочва точно времето на минали, сегашни и бъдещи събития. Всичко, което по някой начин може да повлияе върху съществуването на човека, се познава по едно извиване, прекъсване или кръстосване на тази линия с друга линия. Направлението на извивката в дясно или в ляво показва, дали събитието влияе върху интелектуалните стремежи или върху материалното положение. Права и непрекъсвана линия на съдбата означава живот, който си тече гладко и еднообразно.
към текста >>

Ако най-горната част в сравнение с целия палец е много широка и дебела, тогава имаме работа с човек, който не се спира и пред убийство.
15 II.) Островчетата в тази линия (фиг. 15 III) се считат като признаци за парализа, изнемощяване. Палецът представлява самия човек, чисто човешкото и физическото, най-горната става — главата, средната — гърдите и най-долната — корема. Формата на най-горната става ни дава признаци за характера. При страстен човек тази част е почти четириъгълна, при един великодушен, благороден характер има едно издаване на ставата навън. Ако най-горната част в сравнение с целия палец е много широка и дебела, тогава имаме работа с човек, който не се спира и пред убийство. Още в старо време палецът тъй се считал за символ на човека и на мъжеството, че на подлеците отрязвали този пръст. Това напомня и френската дума poltron, което означава страхлив самохвалко. То произлиза от латинското pollice trunco, което значи отрязан палец. Сърдечната линия ни дава признаците на идеалната любов, венерина хълм — за чувствената. Любуването, ухажването се означава чрез малко не особено остри линии (фиг. 16.
към текста >>

За да се види, кои дарби преобладават у някой човек, сравняват се показалецът и безименият пръст.
19. В). Ако линията Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20). Ако малкият пръст е широк и лопатообразен, това означава наклонност към кражба, любимият грях на Меркурий, комуто се кланят търговците и крадците. Една единствена, дълбоко врязана меркурова линия означава спекулативен дух и наклонност към търговия. Целта на идеалиста е славата, а на практичния човек — богатството. За да се види, кои дарби преобладават у някой човек, сравняват се показалецът и безименият пръст. Като мярка при сравнението служи средният пръст (фиг. 21 и 22). Ако безименият (Аполон) надминава показалеца (фиг. 22), наклонността към слава преобладава и побеждава сребролюбието. В противен случай (фиг.
към текста >>

Като мярка при сравнението служи средният пръст (фиг.
Ако линията Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20). Ако малкият пръст е широк и лопатообразен, това означава наклонност към кражба, любимият грях на Меркурий, комуто се кланят търговците и крадците. Една единствена, дълбоко врязана меркурова линия означава спекулативен дух и наклонност към търговия. Целта на идеалиста е славата, а на практичния човек — богатството. За да се види, кои дарби преобладават у някой човек, сравняват се показалецът и безименият пръст. Като мярка при сравнението служи средният пръст (фиг. 21 и 22). Ако безименият (Аполон) надминава показалеца (фиг. 22), наклонността към слава преобладава и побеждава сребролюбието. В противен случай (фиг. 21), на първо място стои практичното, реалното, а идеалното остава на заден план.
към текста >>

Сега планетната ни система от сравнително късо време се намира в акварий (водняк), където ще остане 31200/12 = 2600 години.
Само нашата луна прави тук изключение, защото тя, поради близостта си до земята и особено поради произхода и някогашната си общност със земята, влияе твърде силно върху последната и върху всичко, което се намира по нея. Цялата ни планетна система се движи в повратно направление през дванадесетте знака на животния кръг (зодиака), които знакове като един грамаден кръг обхващат като в пръстен нашия Космос заедно с безброй други планетни системи. Всички тези слънчеви системи се въртят около едно централно слънце, което се предполага в звездната картина на плеядите (алционе). На нашата слънчева система са потребни 31200 години, за да извърви обиколката си от 360° през 12-те знакове на зодиака (животния кръг). Това се нарича една космическа година. Сега планетната ни система от сравнително късо време се намира в акварий (водняк), където ще остане 31200/12 = 2600 години. Това движение става в противоположно направление на реда в животния кръг. В астрономията то се нарича повратно движение (Retrograditat) на еквинокса (точката на пролетното равноденствие). Скоростта на това повратно движение е около 50'' на година. Като наблюдаваме от земята, ние виждаме, че слънцето и всички планети, които го заобикалят, минават едно след друго през дванадесетте различни знакове и то с толкова по-голяма скорост, колкото по-близо се намират до слънцето и в дадения по-горе ред. Луната, обаче, по скорост далеко надминава най-бързата планета (Меркурий).
към текста >>

На това се дължат сравнително малките резултати, които школната медицина дава.
Процесът в двата случая е същия. Механичните и физикалните действия на електроните и етерните еманации върху ритъма във вътрешността на организма имат за резултат химични промени, които предизвикват физиологични процеси. Последните определят условията за живота на бацилите, от съществуването на които зависи физичното и психичното, болезнено или здраво. състояние па човека, Целта на всека терапевтика е здравето, а дали тая цел се постига по законен или противозаконен начин, това е безразлично. Медицинската наука, обаче, тъй както тя обикновено се прилага от школния лекар, не изчерпва проблемата на терапевтиката, защото тази проблема не е само от физичен и физиологичен характер, но има и една психична страна, на която обикновено твърде малко се обръща внимание. На това се дължат сравнително малките резултати, които школната медицина дава. Едва когато ние признаем фундаменталния принципи, който лежи в основата на цялата терапевтика; когато ние бъдем в състояние да установим законите, които биха ни направили понятни процесите на лекуването — тогава чак проблемът е разрешен. Затова, обаче, е необходимо познаването на целия човек, видимия п невидимия; и ние държим благодарност на откриването на радия и неговите еманации, защото те дадоха поводи на целия учен свят изобщо и на медиците специално, все повече да се приближават към окултните теории. Известните U и Х — лъчи напр. предизвикаха научно изследване на човешката аура (D-r Kilner, D-r O. Donnell), на флуидалното и астралното тяло (Аксаков, де Роша, Дюрвил) и на другите окултни факти, които все още се считат от някои за измама, суеверие или фантазия.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр.
Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист. Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата. Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши.
към текста >>

нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист.
Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист. Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата. Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела.
към текста >>

Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка.
Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование).
към текста >>

Той прекарва тогава през ума си своите приятели и чрез сравнение с добитото впечатление намира лицето.
По това се срещат доказателства в литературата на магнетопатите. Бъканън има своя специална метода при диагностирането от далеко. Най-първо се явява едно неприятно дърпане на местото на френологическото приятелско чувство, те. е. на страните на средната лобна покривка. Това значи, че е дошло едно телепатическо съобщение от лице, стоящо с него в отношение. Той прекарва тогава през ума си своите приятели и чрез сравнение с добитото впечатление намира лицето. Тогава почувства на тялото си местото и вида на болестта. Един познат психометър чувства болестите, освен на съответното место, още и на лицето си. Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности. Пък и всеки човек си 'има свои особености, които не представляват голям интерес. Когато намерил, че може добър да се психометрира както с фотографии, така и с лъчеизпускания от обектите на изследването, Бъканън се опитал да предизвика впечатление чрез написване името на лицето, което ще се изследва.
към текста >>

(Как може да се сравнява с Исуса?).
По-силно впечатление имам от неговия дух и неговия живот. (Колко привърженици има той днес?) — Твърде много. Повече отколкото се предполага. (В кой век е било това?). — Преди християнското леточисление; това учение съдържало много от Христовите принципи; той бил пророк като Христа. (Как може да се сравнява с Исуса?). — Той много му приличал. Рождението му било предсказано, както това на Исуса, и характерът му приличал на Исусовия. Той вършил неща, които се считали за чудеса — излекувал болни. Той проповядвал нравственост и вяра в Бога, вместо в Боговете, проповядвал любов и верност, да правим това, което искаме да правят нам. Той се стараел да предотврати войната и мъчението на животните.
към текста >>

И в най-долната форма на растителния живот съществуват индивидуални различия, но те, сравнително, са малки.
В най-долната категория на форми, която преобладава в минералния свет, класификацията не може да бъде продължена по-нататък. Всички кристали от един и същи вид са съвършено еднакви, — ние, поне, не можем да открием различие. В стъблата и клончетата на растителността, която много изобилства в минералната материя, правоъгълните и паралелни нареждания на частите, които се кристализират, са приблизително постоянни. Обаче, в растението има живот и неговите форми не се поддават на нареждането на мъртвата материя. И в най-правото дърво има по-голямо или по-малко изкривяване. И в най-долната форма на растителния живот съществуват индивидуални различия, но те, сравнително, са малки. Две стъбълца трева от един вид могат толкова да си приличат, че мъчно можем да ги различим, когато приликата между две дървета никога не бива толкова голяма. При това индивидуалното различие се променя според класа, който заема дървото: плодните дървета от еднакъв вид представляват помежду си много по-голямо различие, отколкото дърветата за градеж, културните дървета — от дивите. Но особено в животното царство, с издигането на степените се увеличава и различието на индивидите. Защото тук разнообразието в характера дава случаи, поради сложната природа, свободата на производителните закони и разнообразното влияние на обстоятелствата —за най-дълбоко и най-ясно проявление на разнообразието. Майката птица или животно най-добре познава своите малки; овчарят и овчарското куче разпознават всяка Овца От тяхното стадо измежду всичките други, пръснати по бърдата и полята.
към текста >>

Тяхната способност да правят това зависи от един закон за сравнителната анатомия, на който току-що поменатия принцип е само едно копне.
Но ние бихме могли тогава да попитаме, дали истината би могла някога да се измени, или дали вечният ред е само игра на един фокусник, чиято единствена цел да измами! Каквато е душата, такова е тялото. II. Законът за еднородността Тясно свързан с гореказаното е законът за еднородността, съгласно с който — Всяка част от цялото съответства на всяка друга част от него и на цялото, с други думи, макар и парадоксално, цялото е във всяка негова част. Сложете пред професора Оуена една отделна кост от едно непознато животно, и той ще ви построи цялата негова костна система и, ако е нужно, ще го облече и в мускули. Професор Агасиз е способен да направи същото с една отделна люспа от риба. Тяхната способност да правят това зависи от един закон за сравнителната анатомия, на който току-що поменатия принцип е само едно копне. Ако това би било вярно, т. е. че формите на животните са обикновено еднородни, до толкоз, че само по един зъб да можем да опишем много добре всяка кост до последната свръзка на опашката, има ли някаква трудност да се отиде по-нататък и да се каже, че формата на човека е хомогенна във всичките си части? Ако опитният ботаник или помологист може само по един лист да определи характерната форма не само на дървото, но също и на плодовете му, трудно ли е да се определи формата на главата или лицето на 'един човек чрез изследване неговата ръка? Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ? В някои от неговите приложения законът за еднородността е всеобщо приет и употребяван при работене с човешките форми.
към текста >>

Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до — V.
Понеже това е един всеобщ и неоспорим закон, нема нужда да се влиза в подробното му изложение. Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята. Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина. Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до — V. Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула.
към текста >>

Женската глава има сравнително по-малка ширина и по-голяма дължина от мъжката.
Закон за формата Той е, до известна степен, включен в гореизложеното, но неговата важност оправдава едно отделно изложение. Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчината — обширност, стабилност, скрита сила и издръжливост. В съгласие с тоя закон, солидните и едри хора са бавни, но прилежни, добре се грижат за себе си и не биват скоро изхабявани чрез пресилена работа, до като тези, построени в дълги и тесни форми, бързо се възбуждат и са живи и жадни за действие, склонни към прекаляване и преждевременно се изтощават. Този з. кон обяснява факта, че умствените движения у жената са по-бързи и интензивни и по-малко продължителни, отколкото у мъжа. Женската глава има сравнително по-малка ширина и по-голяма дължина от мъжката. Едно обяснение на тоя принцип може да се намери във факта, че една течност (в случая се касае за нервна течност), управлявана чрез един добре известен закон, минава по-бързо — при еднаква двигателна сила — през една тясна тръба или отвърстие, отколкото през широка тръба. VIII. Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е. непроявени в характера и не показани върху лицето умствени способности, Ако, следователно, знакът върху лицето на една способност е голям, когато нейният френологически орган е умерен или малък, това значи, че в случая имаме повече активност, отколкото твърдост и постоянство в характеристичното проявление на тая способност; от друга страна, ако френологическият знак показва по голямо развитие от физиогномическия, имаме случай на по голяма издръжливост, отколкото на активност. В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна).
към текста >>

Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е.
В съгласие с тоя закон, солидните и едри хора са бавни, но прилежни, добре се грижат за себе си и не биват скоро изхабявани чрез пресилена работа, до като тези, построени в дълги и тесни форми, бързо се възбуждат и са живи и жадни за действие, склонни към прекаляване и преждевременно се изтощават. Този з. кон обяснява факта, че умствените движения у жената са по-бързи и интензивни и по-малко продължителни, отколкото у мъжа. Женската глава има сравнително по-малка ширина и по-голяма дължина от мъжката. Едно обяснение на тоя принцип може да се намери във факта, че една течност (в случая се касае за нервна течност), управлявана чрез един добре известен закон, минава по-бързо — при еднаква двигателна сила — през една тясна тръба или отвърстие, отколкото през широка тръба. VIII. Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е. непроявени в характера и не показани върху лицето умствени способности, Ако, следователно, знакът върху лицето на една способност е голям, когато нейният френологически орган е умерен или малък, това значи, че в случая имаме повече активност, отколкото твърдост и постоянство в характеристичното проявление на тая способност; от друга страна, ако френологическият знак показва по голямо развитие от физиогномическия, имаме случай на по голяма издръжливост, отколкото на активност. В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени.
към текста >>

1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите на индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите на лицето и очертанията на тялото са най-разнообразни.
Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи. Старата възраст — второто детство — се различава от детската по отношение на някои от непроявените активно способности, знаците на които не са достатъчно четливи; обаче, същият принцип се прилага и в двата случая. В гореизложените добре установени принципи имаме достатъчна основа за науката на физиогномията. Ако постройката далеч не е съвършена, тя поне е поставена върху добра основа и изисква само време и работа, за да даде своята хармония, твърдост и пълнота. Превел от английски: В. Каназирев. 1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите на индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите на лицето и очертанията на тялото са най-разнообразни. ХИРОМАНТИЯ Проф. Ю Нестлер. ЗНАЧЕНИЕ НА ХЪЛМОВЕТЕ НА ДЛАНТА (Продължение от кн. III.) Споменахме вече за възвишенията или хълмовете на дланта и техните имена, които имат връзка с астрологическото значение на пръстите. Преди да поясним по-отблизо тяхното значение в хиромантично отношение, ние ще ги посочим според положението, което заемат и като им прибавим античните астрологически планетни белези ще обясним и приложената фигура (№ 23).
към текста >>

Където, вместо възвишението на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина.
Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните. В противния случай това означава преобладание на животинските инстинкти и чувствените страсти. Където хълмът на Венера изобщо е добре развит, двете му части са равномерни, там има хубост и грациозност, любов и чувство за хубави форми. Това не се отнася само до изкуството, а и до всекидневния живот; впрочем. Добре развитият хълм Венера означава и кокетност, копнеж да се харесваме на другите и силна склонност към любов, изобщо повече женски, отколкото мъжки качества, понеже Венера се намира в юга на ръката, в сферата на женския принцип. Където, вместо възвишението на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина. Когато Венерина хълм е средно голям и гладък, т. е. без линии и без бръчки, това означава целомъдрие, студенина, равнодушие в любовта, а често и кратък живот. Когато пък този хълм е средно голям и силно набразден, това означава силно желание, но слаба воля за удовлетворението му. Изобщо, линии или бръчки на хълм са сигурен признак на страст и човекът е толкова по страстен, колкото тези знакове са по-многочислени, по-дълбоки и по-силно боядисани. Една права линия, насочена към хълма Венера, е признак на любов и щастие, щастлива любов, Изобщо, всички линии и други знакове по този хълм се свързват с любовта.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула.
Духовните съотношения трябва да му се представят в такива символи, че закономерността в света по-скоро да се отгатва и чувства зад тези символи, Отколкото да се схваща с помощта на отвлечени понятия. „Всичко преходно е само символ“ —: това трябва да бъде ръководната нишка на възпитанието през тази възраст. Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното. Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия. Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си.
към текста >>

Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа.
С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло. С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения. Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието. Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са мислили другите. Не може да има здраво мислене, ако преди това детето не е чувствало истината, въз основа на вярата в несъмнени авторитети. Ако това се прилагаше във възпитанието, нямаше да срещаме следното обикновено явление: младежи преждевременно да се мислят за достатъчно назрели за самостоятелно мислене, и със самото това да пречат на великата житейска опитност, всестранно и свободно да съдейства за тяхното развитие. Защото трябва да се знае, че всяко човешко съждение, което не е построено върху твърдата основа на душевния опит, представлява от себе си камък, поставен на житейския път на човека, а веднъж съждението образувано, човек остава под неговото влияние и не възприема вече околните явления тъй ясно и вярно, както би ги възприемал, ако не беше образувал преждевременното съждение.
към текста >>

(Сравни с положенията на г.
съчиненията на Емануел Сведенборг: „Духовен Дневник“ §4203, .Истинската християнска религия“ §410 и „Ангелска Мгадрост за Божествената Любов и за Божествената ммдрост“ §292. 3) Man Visible and invisible, p. 128. 4) Op. cit“ p. 132. 5) Нареждане на зърната във форма на увиснали, неправилни линии не изглежда да е било забелязано. (Сравни с положенията на г. Ледбитър) 6) The Human Atmosphere. Боян Боев. Развитието на петата раса [При излагане на това, което следва по-долу, като ръководно начало са ми служили идеите, изложени от видния съвременен окултист Д-р Рудолф Щайнер в неговите съчинения, курсове и отделни сказки]. Ако искаме да работим за благото на човечеството, необходимо е да знаем законите на неговото развитие. Всичко, което се извършва във физическия свят, има своите корени в духовния свят.
към текста >>

Сравнително най-високи умствени способности са.
Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам? Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности. В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод. Мисията на цялата атлантска епоха е била, можем да кажем, във все по-ясното развитие на съзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно „аз“. Атлантската раса се подразделя на 7 подраси. Сравнително най-високи умствени способности са. имали представителите на петата (старо-семитската) атлантска подраса. Ето защо, още преди потъването на Атлантида, ръководителите на човечеството са избрали от тази именно подраса тези, които били умствено най-развити, и от тях са образували ядката, която била предназначена да тури основа на петата (сегашната) раса. Каква е мисията на последната? Нейната главна мисия е в развитието на ума. За да може да се постигне това, трябвало е човечеството временно да се откаже от преки връзки с духовния мир, трябвало е да потъне съзнанието му все повече и повече в материята, трябвало е културата да става все по-материалистична.
към текста >>

В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична.
Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична.
към текста >>

Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята.
В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята? “ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес. Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир.
към текста >>

Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре.
Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека. Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят. Това е един окултен закон. Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре. Днес и този, който няма образование, пак умее да смета, да разсъждава. Днес в училището се дава предимно такава храна, която развива умствените способности. Днес в живота нищо не се цени повече от ума. Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т. е. без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер.
към текста >>

Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса.
мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство. И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството. След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности. Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса. Хората по-рано всички се чувстваха като едно цяло, образуваха единство, обаче, всеки отделен член на племето не се чувстваше като ярко изразена индивидуалност. Трябваше за известно време всеки отделен член да се отдели от цялото, да се почувства като отделна личност, за да се усили неговото самосъзнание и след това отново хората да се свържат в едно, но вече чрез любовта на свободни личности. Голяма разлика има между единството в атлантско време и братството, което ще царува между хората в бъдеще, в шестата и седмата раси. Първият вид единство може да се оприличи на единството, което царува между членовете на едно стадо: те образуват единство, понеже всички са еднакви като две капки вода. Така е било в миналото.
към текста >>

Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи.
IV.) IV. ТЕМПЕРАМЕНТ „Направи го от калена глина, както на такава висока съдба прилича, и повели му да управлява“. Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1.
към текста >>

Нервозен: Магдоналд Кларк Изоставане на мозъка Както се вижда от казаното до тук, мозъкът, като орган, който влияе върху темпераментните условия, не е взет пред вид, като по тоя начин е изоставен без обяснение най важния от четирите темпераменти, тъй като мозъкът е седалище и на умствения и на физическия живот и той е във връзка с белите дробове, стомаха и черния дроб, в едно отношение, което може да се сравни с това на слънцето към земята.
Би трябвало меланхоличните хора да бъдат съветници, холериците — посланици, генерали и оратори, а сангвиниците — царедворци. Лицата пък, които имат нещастието да бъдат флегматици, би гребало да бъдат осъдени да взимат най-долните длъжности, понеже са създадени годни само за обикновени работници или войници“. Ришрандъ2) е писал върху темпераментите с много здрав смисъл и ги е очертал с голяма ясност, от негово гледище. Той счита меланхоличния или атрабиличен (atrabilious) темперамент на древните, като едно болезнено и по-скоро ненормално, отколкото естествено, състояние на организма. Също така, като неестествено състояние той гледа и на нервния темперамент на Д-р Грегори. Нервозен: Магдоналд Кларк Изоставане на мозъка Както се вижда от казаното до тук, мозъкът, като орган, който влияе върху темпераментните условия, не е взет пред вид, като по тоя начин е изоставен без обяснение най важния от четирите темпераменти, тъй като мозъкът е седалище и на умствения и на физическия живот и той е във връзка с белите дробове, стомаха и черния дроб, в едно отношение, което може да се сравни с това на слънцето към земята. Писателите, които посочихме и цитирахме, даже и най-старите, като Хипократ, знаеха всичко, което бе потребно да се знае — и то главно от физиологическа гледна точка — за белите дробове, черния дроб и стомаха, на които отдаваха техните истински функции. Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили. Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения свят, чийто широки полета той прибави към владенията на науката. Сега се видя, че мозъкът по необходимост трябва да образува основата на едно особено темпераментно положение. Вниманието, обаче, на Д-р Gall, както и това на Д-р Spurzheim, беше насочено главно към други и особено към строго френологически цели, и те малко допринесоха за познанието на темпераментите.
към текста >>

Ето защо, той, по необходимост, се отличава чрез едно сравнително по-голямо по ширина и дебелина туловище и сравнително по-малки по дължина и размер краища, отколкото в двигателния темперамент.
Едно ненормално развитие на двигателния темперамент, при което жизнената и умствена енергии са по жертвани за единствената животинска сила, дава това, което древните наричаха атлетичен темперамент. Той се отбелязва чрез една пропорционално малка, особено във връхната си част, глава, дебел врат, широки рамена, развити гърди и силно отбелезани мускули, сухожилията на които се виждат под кожата. Фарнез Херкулес ни служи като един модел за езическите атрибути на това ненормално състояние, при което животинската сила присвоява енергиите, които са необходими за произвеждане на мисъл, и изоставя своя притежател като сигурен длъжник по отношение на всека по-висока умствена и морална проява. Знаменитата статуя на Умиращия Гладиатор също ни представлява това телесно и умствено устройство. Жизненият темперамент Този темперамент зависи от превъзходството на жизнените или хранителни органи, които се поместват в голямата кухина на трупа. Ето защо, той, по необходимост, се отличава чрез едно сравнително по-голямо по ширина и дебелина туловище и сравнително по-малки по дължина и размер краища, отколкото в двигателния темперамент. Неговото най-съществено физическо развитие е кръгловатостта. Лицето клони към закръглеността, ноздрите са широки, вратът по-скоро къс, рамената широки и закръглени, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката са пълни, конически и свършват със сравнително малки китки и стъпала. Цветът е обикновено разкошен, изражението засмяно, очите светли, носът широк и косата мека и светла като коприна. У жените с този темперамент — който изглежда да е темперамента на жената — рамената са меко закръглени и тяхната ширина, до колкото я имат, принадлежи повече към изпъкналите й гърди, отколкото към костните и мускулни размери на самите рамена. Бюстът е голям и закръглен, кръстът, макар и достатъчно отбелязан, изглежда като да е завладян от пълнотата на съседните части.
към текста >>

Лицето клони към закръглеността, ноздрите са широки, вратът по-скоро къс, рамената широки и закръглени, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката са пълни, конически и свършват със сравнително малки китки и стъпала.
Фарнез Херкулес ни служи като един модел за езическите атрибути на това ненормално състояние, при което животинската сила присвоява енергиите, които са необходими за произвеждане на мисъл, и изоставя своя притежател като сигурен длъжник по отношение на всека по-висока умствена и морална проява. Знаменитата статуя на Умиращия Гладиатор също ни представлява това телесно и умствено устройство. Жизненият темперамент Този темперамент зависи от превъзходството на жизнените или хранителни органи, които се поместват в голямата кухина на трупа. Ето защо, той, по необходимост, се отличава чрез едно сравнително по-голямо по ширина и дебелина туловище и сравнително по-малки по дължина и размер краища, отколкото в двигателния темперамент. Неговото най-съществено физическо развитие е кръгловатостта. Лицето клони към закръглеността, ноздрите са широки, вратът по-скоро къс, рамената широки и закръглени, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката са пълни, конически и свършват със сравнително малки китки и стъпала. Цветът е обикновено разкошен, изражението засмяно, очите светли, носът широк и косата мека и светла като коприна. У жените с този темперамент — който изглежда да е темперамента на жената — рамената са меко закръглени и тяхната ширина, до колкото я имат, принадлежи повече към изпъкналите й гърди, отколкото към костните и мускулни размери на самите рамена. Бюстът е голям и закръглен, кръстът, макар и достатъчно отбелязан, изглежда като да е завладян от пълнотата на съседните части. Бедрата са извънредно развити, краищата конически, стъпалата и китките малки, но пълни. Цветът, който зависи от храната, е едно толкова изящно съчетание на розово и кремаво, че може да съперничи по ефект с природните цветове.
към текста >>

Умственият темперамент Умственият темперамент, който се намира в зависимост от мозъка и нервната система, се характеризира чрез една слаба телесна конструкция, голяма сравнително глава, овално или пириформено (pyriform) лице, високо и бледно чело, деликатни и изящни черти, светли и изразителни Очи, тънка шия и само едно умерено развитие на гърдите.
Нашата илюстрация (С. Райт) ни дава една верна идея за него до толкова, до колкото описанието му изисква. Жизнен: Силейс Райт Едно неоправдано и ненормално преобладаване на поглъщателната система и една ленива активност на циркуларните (кръвообръщателни) органи ни дават проявлението на описания в един от предходните отдели лимфатичен темперамент. Неговите форми са по-низки и по-закръглени даже и от току що описаните, но им липсват техните добре определения и грациозни очертания. Един мек цвят на кожата, отпуснатост на плътта и липса на изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и на ума и на тялото характеризират това състояние на системата, което, очевидно, е резултат на болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти. III. Умственият темперамент Умственият темперамент, който се намира в зависимост от мозъка и нервната система, се характеризира чрез една слаба телесна конструкция, голяма сравнително глава, овално или пириформено (pyriform) лице, високо и бледно чело, деликатни и изящни черти, светли и изразителни Очи, тънка шия и само едно умерено развитие на гърдите. Цялата фигура е повече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна. Косата е мека, изящна и нито изобилна, нито много тъмна. Кожата е мека и деликатна по тъкан. Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация. Изражението е оживено и пълно с интелигентност.
към текста >>

тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето.
Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е. тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето. На този опит физическата хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1. Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от линията на живота, линията на главата и — ако има такава — от линията на черния дроб или меркуровата линия. Когато, обаче, линията на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между линията на главата, линията на живота и тази на Сатурн (фиг. 26 В). Големият триъгълник позволява да се правят заключения за жизнените и интелектуални сили, когато четириъгълникът (сравни Фиг.
към текста >>

Големият триъгълник позволява да се правят заключения за жизнените и интелектуални сили, когато четириъгълникът (сравни Фиг.
тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето. На този опит физическата хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1. Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от линията на живота, линията на главата и — ако има такава — от линията на черния дроб или меркуровата линия. Когато, обаче, линията на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между линията на главата, линията на живота и тази на Сатурн (фиг. 26 В). Големият триъгълник позволява да се правят заключения за жизнените и интелектуални сили, когато четириъгълникът (сравни Фиг. 28 и 29) ни дава указания за моралните и социални качества. Ако големият триъгълник е добре и правилно изразен, това показва чиста, здрава кръв, добра конструкция, щастие, здраве и дълъг живот. Ако една от околните линии е прекъсната, това сочи на един недостатък, изразен чрез пречупване на съответната линия. Грапавата и груба кожа в големия триъгълник се счита за признак на нервна слабост. Един кръст в средата на големия триъгълник означава злоба и свадливост.
към текста >>

Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища.
Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас. И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева. Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена. Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В часа на моята раздела със земята, нека прощалната моя дума да бъде: това, което видях, не може да се сравни с нищо.
Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка. Също тъй и в часа на смъртта това незнайно ще се яви като отдавна познато. И понеже обичам живота, аз зная, че ще обикна и смъртта. Детето плаче. когато майката го отмахва от дясната ненка, но след минута се утешава, когато намира лявата. 96. В часа на моята раздела със земята, нека прощалната моя дума да бъде: това, което видях, не може да се сравни с нищо. Аз вкусих от скритата сладост на лотоса, който цъфти в този светлоносен океан и — блажен съм: нека това бъде моята прощална дума. В тази безкрайна смяна на форми участвах и аз и тука аз видех лика на Тогова, който не знае форма. Цялото ми тяло и всичките мои членове потръпнаха от допирането на неосезаемото; и ако краят трябва да дойде, — нека дойде, и нека това бъде моята прощална дума. 97. В играта с Тебе аз никога не питах кой си Ти ? Ни радости, ни страх не знаех аз, и моят живот течеше бурно.
към текста >>

Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове).
Някои мислят, че човек не трябва да остави месната храна, понеже тя била естествена за човека. Това не е вярно, Човек по числото и формата на своите зъби, по своите черва, стомах и пр. напълно прилича на човекоподобните маймуни. Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение.
към текста >>

Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му.
Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му. Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“. Детето размишлявало върху тези думи, и когато станало на двадесет и пет години, видението му се открило. Един ден, като гледал на една полирована оловна паница, която отразявала слънцето с голяма интензивност, внезапно той паднал в дълбок вътрешен екстаз. В това състояние, струвало му се, че гледа самата същност на нещата. Той отишъл в ливадите да разсее въображението си, но там само е схванал едно ново и вътрешно значение на всяко стръкче трева Тогава той узнал, че духовните му очи са се отворили благодарение на Бога, и се завърнал в кърпачницата си.
към текста >>

„И никакъв наш аромат не може да се сравни с благоуханието на твоята душа, когато в нея се разцъфти нежния цвят на съвършената, всеобемаща божествена любов!
И ни дарява с така приготвените си аромати, за да бъдем истински чада на проявената нейна нежност и красота“. „О, сине на Проявената Мъдрост! Ти, който си най-нежния ароматен и мил земен цвят, проникни чрез нас в твоята същност, защото ти си по-стар брат, и си едно от най-красивите и тайни творения на мъдрата Сила в природата. Ти си цвят, изваян от ръката на самаго Бога! . . . „И никакъв наш аромат не може да се сравни с благоуханието на твоята душа, когато в нея се разцъфти нежния цвят на съвършената, всеобемаща божествена любов! „И никаква земна красота не може да засени блясъкът на твоето сърце, когато то се облече със светлата мантия на доброто, истината и правдата в живота“. „И никаква сила не може да попречи твоята съвършена мъдрост, когато в тебе заговори гласът на Бога — изявен чрез духовно-разумната сила във вселената! . . . „О, човече благи — сине на проявения живот — велик си ти в цялата твоя пълнота на съвършенство, когато я достигнеш и се проявиш в нея. Пред твоята велика мощ на духа се прекланя всичко!
към текста >>

Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика.
Това, което се явява уместно и красиво у мъжа, същото у жената би било несъответно и грозно и обратно. Една мъжка жена и един женствен мъж ни произвеждат еднакво неприятно впечатление. И в двата случая чувстваме, че има нещо, което не е на местото си, и ни изглежда, че истинският природен ред е нарушен. Размери — Венера и Аполон Първото различие, което забелязваме между мъжката и женска фигури, е по-големият размер на първата. Старите скулптори, които разбирали добре пропорциите на човешката фигура и отличителните различия между половете, правели Аполон с повече от половин глава по-висок от Венера, както и съразмерно по-пълен. Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика. Общата форма Второто нещо, което ни поразява, е забележителното различие в общата форма. Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг. 1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг. 2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й. Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях.
към текста >>

Тилната област е продълговата, понеже органите на родителската любов, на приятелството, на любовта към дома и на любовта към утвърждение са сравнително големи.
Външните линии на профилите на една сестра и един брат, които имат същият темперамент и еднакви очертания, ще ни пояснят казаното (фиг, 3). Тук имаме същият стил на лицата и у двамата, обаче до като едното е решително мъжко, другото е безпогрешно женско. Вижда се, че различието лежи главно в по-голямата закръгленост на последното. Френологически различия Главата на мъжа е по-масивна от главата на жената, но често последната е до някъде по-дълга от челото до тила. Освен това, тя е по тясна от страни и основната й и предна области са пропорционално по-малки. Тилната област е продълговата, понеже органите на родителската любов, на приятелството, на любовта към дома и на любовта към утвърждение са сравнително големи. В мъжката глава основата на мозъка и горната предна област са сравнително повече развити. Коронната област, където е седалището на духовните чувства, у жената има едно по-пълно развитие, отколкото у мъжа. Алекс. Уокър бележи, че женският череп изглежда въобще по-тесен от мъжкия. И понеже дължината дава интензивност, а широчината трайност, то всичките умствени проявления у жената, макар във време на действието им да са по-интензивни и ярки, имат, съгласно същите тези принципи, по-малка трайност. Относително главите на жените може да се забележи още, че предните ямички са по-малки, глабелата (мястото между веждите) по-малко изпъкнала и ръбовете, върху които лежат веждите, също по-малко издигнати; че алвеолната линия на горната и долна челюсти е повече елиптична, зжбите са по-малки, езичната кост също по-малка.
към текста >>

В мъжката глава основата на мозъка и горната предна област са сравнително повече развити.
Тук имаме същият стил на лицата и у двамата, обаче до като едното е решително мъжко, другото е безпогрешно женско. Вижда се, че различието лежи главно в по-голямата закръгленост на последното. Френологически различия Главата на мъжа е по-масивна от главата на жената, но често последната е до някъде по-дълга от челото до тила. Освен това, тя е по тясна от страни и основната й и предна области са пропорционално по-малки. Тилната област е продълговата, понеже органите на родителската любов, на приятелството, на любовта към дома и на любовта към утвърждение са сравнително големи. В мъжката глава основата на мозъка и горната предна област са сравнително повече развити. Коронната област, където е седалището на духовните чувства, у жената има едно по-пълно развитие, отколкото у мъжа. Алекс. Уокър бележи, че женският череп изглежда въобще по-тесен от мъжкия. И понеже дължината дава интензивност, а широчината трайност, то всичките умствени проявления у жената, макар във време на действието им да са по-интензивни и ярки, имат, съгласно същите тези принципи, по-малка трайност. Относително главите на жените може да се забележи още, че предните ямички са по-малки, глабелата (мястото между веждите) по-малко изпъкнала и ръбовете, върху които лежат веждите, също по-малко издигнати; че алвеолната линия на горната и долна челюсти е повече елиптична, зжбите са по-малки, езичната кост също по-малка. Представените (фиг.
към текста >>

и 7.) Тя има сравнително по-големи очи, по-изящни и по-меки коса и кожа и по-малко рязко отбелязани и по-подвижни черти на лицето от мъжа.
Женското чело е по-меко и обло, отколкото мъжкото; носът е по малко изпъкнал и, вместо да е леко изгърбен, както е обикновено у мъжа, той е или прав, или малко-много вглъбнат. Широчината или въобще размера на ноздрите у жената е по-голям, отколкото у мъжа. Горната устна у жената е обикновено вгъната и по-къса, отколкото у мъжа, у когото тя е често или права или леко изпъкнала. Долята устна у жената е по вече меко закръглена, отколкото у мъжа, и брадата по-малка, обла и деликатна, съответстваща на нейния по-малък мозък. (Фиг. 6. и 7.) Тя има сравнително по-големи очи, по-изящни и по-меки коса и кожа и по-малко рязко отбелязани и по-подвижни черти на лицето от мъжа. Брадата у мъжа и отсъствието й у жената съставлява едно забележително различие в кавказката раса. Помежду монголците, малайците и други раси, мъжът е толкова лишен от брада, колкото и жената. Ще се види, че на мъжете от тези раси липсва нещо от елементите на най-висока възможност, каквато се изисква у нас. Лафатерови противоположности Лафатер има един откъслек върху физиогномическите различия между двата пола, които той излага антитезно така: „Мъжът е по-твърд, жената по-гъвкава. „Мъжът е по-изправен, жената по-огъната.
към текста >>

В първият знак () можем да сравняваме двигателната сила на вселената с началото на едно праволинейно или параболично движение към една цел, напр, както пусната стрела.
Ясно е, че без ръководната мъдрост двигателната сила на волята още действа унищожаващо вместо съзиждащо, а хармонизираше стремление без трайност и непоколебима мощ не може никога да бъде вечно, а ще си остане само временно. Тази троица на проявяващата се сила се изразява в четирите елементи (както старите ги наричаха): огън, въздух, вода и земя. Ние ще ги считаме като различни форми или агрегати, в които се проявява манифестирането, а характерът на знака, както и владетелят на същия ще ни посочат тези форми. Във всяка манифестация ние получаваме, следователно, една комбинация на трите или на четирите, или на троицата с кръста , с други думи на духа с материята. Знаковете на всеки тригон можем да разглеждаме по следния начин: Да вземем за пример тригона на огъня , , . В първият знак () можем да сравняваме двигателната сила на вселената с началото на едно праволинейно или параболично движение към една цел, напр, както пусната стрела. Това е актуално реализиране на огнения тригон (проява ментална). Вторият знак () изразява винаги едно организиращо, направляващо, хранещо качество, в което, тъй да се каже, е кондензирана двигателната (възбудителната) сила, като в някой акумулатор (проява астрална). Третият знак () изразява едно облекчение, освобождение на акумулираното напрежение на сили и може, следователно, да се сравни с улучване на стрелата в целта (проява физическа). Цялото можем да схванем като картина на една лавина, падаща към долината. Началото е първият импулс, който е причина за подвижването на снежната маса от планинския склон (); — снегът се откъртва, задвижва се и се претърколя на долу, като се налепя на грамадни маси (), за да се сгромоляса след един момент с трясък надолу в долината ().
към текста >>

Третият знак () изразява едно облекчение, освобождение на акумулираното напрежение на сили и може, следователно, да се сравни с улучване на стрелата в целта (проява физическа).
Във всяка манифестация ние получаваме, следователно, една комбинация на трите или на четирите, или на троицата с кръста , с други думи на духа с материята. Знаковете на всеки тригон можем да разглеждаме по следния начин: Да вземем за пример тригона на огъня , , . В първият знак () можем да сравняваме двигателната сила на вселената с началото на едно праволинейно или параболично движение към една цел, напр, както пусната стрела. Това е актуално реализиране на огнения тригон (проява ментална). Вторият знак () изразява винаги едно организиращо, направляващо, хранещо качество, в което, тъй да се каже, е кондензирана двигателната (възбудителната) сила, като в някой акумулатор (проява астрална). Третият знак () изразява едно облекчение, освобождение на акумулираното напрежение на сили и може, следователно, да се сравни с улучване на стрелата в целта (проява физическа). Цялото можем да схванем като картина на една лавина, падаща към долината. Началото е първият импулс, който е причина за подвижването на снежната маса от планинския склон (); — снегът се откъртва, задвижва се и се претърколя на долу, като се налепя на грамадни маси (), за да се сгромоляса след един момент с трясък надолу в долината (). Съвсем от друго становище кабалистите разглеждаха знаковете на зодиака в техния последователен ред. Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние. Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , .
към текста >>

Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp.
Друго деление се прави на 3 огнени знака (, , ), 3 земни (, , ), 3 въздушни (, , ) и 3 водни (, , ). Трите огнени знака образуват помежду си винаги един ъгъл от 120° (триъгълен аспект), а същото е и със земните, въздушните и водните знакове. Огнените знакове винаги образуват с близките въздушни знакове един ъгъл от 60°, а също и земните знакове с водните. Двете групи образуват ъгъл от 180° с вторият въздушен или воден знак. Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и физическата област. Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло. Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята. Подвижните владеят тялото и сетивните органи.
към текста >>

Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус).
Огнените знакове винаги образуват с близките въздушни знакове един ъгъл от 60°, а също и земните знакове с водните. Двете групи образуват ъгъл от 180° с вторият въздушен или воден знак. Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и физическата област. Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло. Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята. Подвижните владеят тялото и сетивните органи. Мнозинството от планетите в огнените знакове правят родения: положителен, енергичен, действащ, стремящ се напред, импулсивен. Повечето от планетите във въздушните знакове го правят: даровит, изтънчен, мислещ, фантазиращ, учтив, идеалист и често непостоянен.
към текста >>

Това става чрез непосредствено сравнение.
Снимките с разгледани под микроскоп. Върху снимките са извършвани преброяванията пак по части на отрязъци. Първите два месеца Чепман е работил със своя асистент напразно, защото работата излязла несполучлива. След два месеца работене те разгледали отново първите стъкла (фотографии плочи) и очите им били сега тъй упражнени, че намерили двойно повече звезди, отколкото при първото разглеждане. Интересен е начинът, по който се фиксира големината на звездните картини. Това става чрез непосредствено сравнение. В микроскопа се поставя една стъклена плоча, която съдържа редица дребни петна в постепенно растяща големина, които се виждат непосредствено до звездните фотографии. За мярка при определяне на светлината и големината служат снимките на особено точно измерваните звезди около полярната звезда. Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Реджиналд Б. Спан Окултни лъчения и лекари В един неотдавнашен брой, Standard даде сведения за един забележителен „церител“ в Париж, някоя мадам Лалос, която извършила много лечения чрез „полагане на ръце“, — в някои случаи достатъчно е било едно просто допиране на ръката й до болния.
към текста >>

Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда.
След два месеца работене те разгледали отново първите стъкла (фотографии плочи) и очите им били сега тъй упражнени, че намерили двойно повече звезди, отколкото при първото разглеждане. Интересен е начинът, по който се фиксира големината на звездните картини. Това става чрез непосредствено сравнение. В микроскопа се поставя една стъклена плоча, която съдържа редица дребни петна в постепенно растяща големина, които се виждат непосредствено до звездните фотографии. За мярка при определяне на светлината и големината служат снимките на особено точно измерваните звезди около полярната звезда. Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Реджиналд Б. Спан Окултни лъчения и лекари В един неотдавнашен брой, Standard даде сведения за един забележителен „церител“ в Париж, някоя мадам Лалос, която извършила много лечения чрез „полагане на ръце“, — в някои случаи достатъчно е било едно просто допиране на ръката й до болния. Поради чудната си сила, тя претърпяла доста гонения от лица, които й завиждали, и най-после била арестувана и изправена пред властите на съд. През време на съденето й мнозина свидетели дошли да засвидетелстват чудните лечения, които тази жена направила, и случило се, че слепи да прогледат, глухи да чуват и паралитичните да се възвърнат в предишното си състояние и, не само това, но е лекувала болни от далечно разстояние. Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Би могла да се проследи неговата древност до такова далечно минало, в сравнение с което датите на неговите свещени писания са дати на вчерашния ден.
Аз не говоря за великолепната съвременна музика, с която велики музиканти са украсили християнските църковни ритуали; аз подразбирам старинния „Plein Chant“, силните и дълбоки ноти на който са се запазили от незапомнени времена в някои руски свещени напеви, също, както и в гръцката църква. Съществуват, както съм слушала, каденции, които били заети от евреите, и ако вие попитате евреите, от къде са. у тях тези каденции, те ще отговорят, че тези напеви са съществували в най-първите дни от живота на тяхната раса и че познанието за тях се е запазило в едно известно семейство от коленото на Левия, което ги е получило от първите пророци на тяхното племе, велики ясновидци и познавачи на божественото знание. Те прибавят към това, че има някои каденции, най-драгоценните от всички, които никога не могат да излязат из пределите на това семейство, и които рядко се изпълняват, и то само в религиозните церемонии от особена важност, от членовете на това семейство, които знаят тайната на техните особени интонации. Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани народи. Би могла да се проследи неговата древност до такова далечно минало, в сравнение с което датите на неговите свещени писания са дати на вчерашния ден. Дълго време преди да се споменуват тези писания, евреите са съставлявали семето на тази древна раса, която така силно е влияла на Персия в дните, когато последната е изповядвала религията на Иран. Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса.
към текста >>

По тоя начин ние достигаме до абсолютната истина, която се крие в първопричината на битието и можем да я мислим сравнително по ясно, открояваща се в мъглите на незнанието.
Под понятието „Бог“ обикновено ние разбираме продукта на известни безначални основания. Основата на такова взрение се крие в догмите на християнството за приемане на съществуването на персонален Бог. Средновековните схоластици в продължение на дълги епохи, с тънки извъртвания, са се старали по некакъв начин да слеят личният Бог с неговите основания. Но това се указа невъзможно. Именно затова и Бьоме, като говори за Бога, казва, че в него не трябва да заключаваме продукта на основанията, а самите основания. По тоя начин ние достигаме до абсолютната истина, която се крие в първопричината на битието и можем да я мислим сравнително по ясно, открояваща се в мъглите на незнанието. Защото мисленето е една от низшите прояви на вечното битие, което само чрез пряко единение и съзерцание, в време на екстаз, може да бъде познато в своята пълнота. Взрението на Бьоме по тоя въпрос извънредно много се приближава до взрението на браминистите. И те говорят, че Брама е само едно основание на всичко съществуващо и отричат в него проявената личност. В модерната теософия твърде често се говори за двете най-висши сфери, недостъпни за земното разбиране. Горната от тях аз мисля, че Бьоме би нарекъл „непроявен Брама“, основанието само по себе си — истинския Бог, а долната е може-би Върховната Мисъл, която управлява вселената, проявата вън от основанията.
към текста >>

За да разберем, що е истинско религиозно чувство, нека вземем едно сравнение.
Може човек да пости постоянно, да живее като аскет в скъсани като парцали дрехи, да си къса месата, за да привлече благоволението на Бога, и пак да не е истински религиозен. Такъв човек може да е далеч, твърде далеч от Бога. Може човек да се моли Богу да има къщи, ниви, ливади, воденици и пр., и пак да не е религиозен. Той, който гледа да не греши, за да не привлече Божия гняв и отмъщение, не е религиозен. Този, който не греши и даже прави добрини, за да бъде удостоен след смъртта си с вечното блаженство в рая, няма понятие, що е истински религиозен живот. За да разберем, що е истинско религиозно чувство, нека вземем едно сравнение. В Средня-гора има местност, наречена „Борикаш“. Тя се намира в дефилето на река Златевица, приток на Тополница. Тези, които са ходили на това място, казват, че това е едно от най-красивите места в Средна гора със своите борови гори, прагове, лъки, цветя и пр. И този, който е ходил: там, кога се върне в прозаичния град, с възторг си спомня за „Борикаша“. И когато той иска в града да повдигне своето настроение, спомня си за „Борикаша“.
към текста >>

Когато гледате някой красив пейзаж или слушате някой чуден музикален къс и дохождате във възторг, вие изпитвате едно чувство, което не е религиозно, но може от далеч да се сравни с него.
В Средня-гора има местност, наречена „Борикаш“. Тя се намира в дефилето на река Златевица, приток на Тополница. Тези, които са ходили на това място, казват, че това е едно от най-красивите места в Средна гора със своите борови гори, прагове, лъки, цветя и пр. И този, който е ходил: там, кога се върне в прозаичния град, с възторг си спомня за „Борикаша“. И когато той иска в града да повдигне своето настроение, спомня си за „Борикаша“. Когато гледате някой красив пейзаж или слушате някой чуден музикален къс и дохождате във възторг, вие изпитвате едно чувство, което не е религиозно, но може от далеч да се сравни с него. Този възторг, това благоговение, което изпитвате спрямо един човек, който се е пожертвал за една възвишена кауза, напомня от далеч, що е религиозно чувство. Значи, от всички други чувства религиозното може да се сравни с чувството на благоговение пред нещо възвишено, пред нещо велико, прекрасно, пред нещо добро. Когато изпитваме такова благоговение, такъв възторг спрямо висшата сила, която е източник на всичко добро, и която живее и в глъбините на нашата душа и образува нашето истинско естество, ние имаме истинско религиозно чувство. Значи, религиозното чувство е чувстване своите връзки с цялото, с вечното, религиозното чувство е, значи, едно разширение на сърцето, едно издигане на душата към вечното. Разбира се, за да бъде истинско, а не фалшиво, а също така за да не бъде премесено с фанатизъм, религиозното чувство не трябва да бъде безосновно, а да произтича от знанието на вечните истини.
към текста >>

Значи, от всички други чувства религиозното може да се сравни с чувството на благоговение пред нещо възвишено, пред нещо велико, прекрасно, пред нещо добро.
Тези, които са ходили на това място, казват, че това е едно от най-красивите места в Средна гора със своите борови гори, прагове, лъки, цветя и пр. И този, който е ходил: там, кога се върне в прозаичния град, с възторг си спомня за „Борикаша“. И когато той иска в града да повдигне своето настроение, спомня си за „Борикаша“. Когато гледате някой красив пейзаж или слушате някой чуден музикален къс и дохождате във възторг, вие изпитвате едно чувство, което не е религиозно, но може от далеч да се сравни с него. Този възторг, това благоговение, което изпитвате спрямо един човек, който се е пожертвал за една възвишена кауза, напомня от далеч, що е религиозно чувство. Значи, от всички други чувства религиозното може да се сравни с чувството на благоговение пред нещо възвишено, пред нещо велико, прекрасно, пред нещо добро. Когато изпитваме такова благоговение, такъв възторг спрямо висшата сила, която е източник на всичко добро, и която живее и в глъбините на нашата душа и образува нашето истинско естество, ние имаме истинско религиозно чувство. Значи, религиозното чувство е чувстване своите връзки с цялото, с вечното, религиозното чувство е, значи, едно разширение на сърцето, едно издигане на душата към вечното. Разбира се, за да бъде истинско, а не фалшиво, а също така за да не бъде премесено с фанатизъм, религиозното чувство не трябва да бъде безосновно, а да произтича от знанието на вечните истини. Религиозният живот е необходим за всеки човек. Това трябва да бъде въздухът, кой го диша човешката душа.
към текста >>

Който дава скъпернически, без воля, само под натиска на общественото или частно мнение, защото се очаква това От него, или защото и други дават, той прави сравнително малко, па бил този, комуто се дава, баща, брат или син; той смекчава само материалната нужда и то само за известно време.
Когато некой човек, според средствата си, даде за една нужда макар и най-малкия паричен дар и мисълта, която придружава дарението, е едно дълбоко пожелание да се помогне, и интензивна радост, че е могло да се помогне, този човек хвърля върху нуждаещия се един мисловен елемент като магическа мантия. Тогава той е направил нещо повече, отколкото моментално смекчение на една физическа нужда. Той е дал духовна мощ! Пожеланието, нуждаещият се да се сдобие със сили, за да може да се освободи от просия и зависимост , е жива помощ за постигане такива сили в действителност. У нуждаещия се посажда се семе на мисъл, което семе може да хване корен, за да поникне през некой период на физическия или духовен живот. Който дава скъпернически, без воля, само под натиска на общественото или частно мнение, защото се очаква това От него, или защото и други дават, той прави сравнително малко, па бил този, комуто се дава, баща, брат или син; той смекчава само материалната нужда и то само за известно време. Той облича и храни тялото, но не и душата, която обитава в тялото, додето мисълта, която придружава дарението, не се свързва с добра воля и дълбока радост, че може да се помогне. Скъперническото чувство, което само търпи бездомника, не посреща с отворени обятия, помага на сродника, който и да бил той, само под гнета на общественото мнение, и е много вредно както за дарителя, така и за надарения, получателя. На получателя се изпраща един лош ток от мисли, на който той отговаря по същия начин, понеже съзнанието за изтръгнат, изнуден подарък не изпълня хората с гореща благодарност, а с нещо съвсем друго. Ще ни попитат: „не е ли наша длъжност да обличаме, да храним и поддържаме нашите близки роднини, когато на стари години станат безпомощни? “ Да извършиш нещо по „дълг“, още не значи, че действаш от любов към някого.
към текста >>

Действително, Зохар сравнява десетте сефироти с десет прозрачни съдове с различни цветове, чрез които блести, под десет разни видове, централният пламък на Единицата-Синтез.
Само посветеният може да разбере това тайнствено сближение. Да се възвърнем към сферата на Сина, който изисква по-обширни обяснения. Току що отбелязахме непроницаемите свойства на Отца и Светаго Духа, разгледани в тяхната същност. Само второто лице на Троицата, изобразено с централния Кръст на Розата, пронизва облаците на Ацилута, като хвърля в него десет сефиротически лъчи. Тия лъчи са като десет отворени прозорци във великата тайна на Словото, и с помощта им може да се съзерцава блясъка му от десет различни гледища. Действително, Зохар сравнява десетте сефироти с десет прозрачни съдове с различни цветове, чрез които блести, под десет разни видове, централният пламък на Единицата-Синтез. Да предположим още един кръг, пресечен от десет радиуси, в центъра на който блести светилник с пет огньове; този блестящ петак ще се вижда от всеки радиус. Който се спира последователно на всеки радиус, може да пресметне десет светилници с пет огнени лъчи . . . (Умножете пентаграмата 5 на десет, като блестят петте й краища, за всяко от 10-те отвърстия, и вие ще получите петдесетте врати на светлината). Който се стреми към синтез, трябва да влезе в кръга, а който върви само по неговата окръжност, той е чист аналитик.
към текста >>

Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото.
Адонай — четворно или кубическо умножение на Единицата-Начало за произвеждане непрекъснато меняващето се бъдеще („παντα ρεί - всичко тече“ на Хераклит), след туй окончателно скриване на сгъстеното вещество, възвръщане на субективната производителност. Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира. Такива са тия йерограми в едно от тайните си значения. Сега нека забележими тук, че всеки от десетте сефироти или аспекти на Словото съответства в пентакъла на Кунрат на един от ангелските чинове — идея висока, ако се съумее да се вникне в нея. Ангелите в Кабалата не са същества с особена и неизменна същност: всичко живее, движи се и преобразува вселената, която също живее. Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото. Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди. Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието.
към текста >>

Тази процедура ще употреби причинността, сравнението, евентуалността и индивидуалността да извършат работата на предпазливостта и ще се стремят да стимулират и усилят способността предпазливост, като отделен инстинкт.
Тези способности могат да се разработят, да се калят или пренебрегнат по отделно. Там, дето способностите са недостатъчни или слаби, могат обикновено да се изправят чрез употребяване на друга способност или способности. Лесно е да се види, че тези принципи, превърнати в правила, ще образуват твърде голяма част от възпитателната система, особено при самообразованието. Едно интелигентно лице, след като опита една комбинация на способностите пред друга, ще може най-после, да се обучи точно в ония навици на мислене и чувстване, с които ще се компенсират способностите, които му липсват. Ако напр., някой като знае, че е съвършен в предпазливостта, може да култивира навици на далновидност, рефлектиране, припомняне и наблюдение. Тази процедура ще употреби причинността, сравнението, евентуалността и индивидуалността да извършат работата на предпазливостта и ще се стремят да стимулират и усилят способността предпазливост, като отделен инстинкт. Основата на Френологията Науката Френология е основана на наблюдение. Принципите й са просто излагане на истини, които са открити пред очите на всеки човек. Тя може да се демонстрира тъй, както химията или естествената философия. С това тя се различава изцяло от всички по-предишни системи на менталната наука. Тези последните се са основавали на априорни предположения (нещо допустимо) за начало.
към текста >>

Като прибавка на тези диаграми, ученикът по френология трябва да има на ръка и един френологически бюст, приблизително в естествена големина, който да показва точното местонахождение на всеки орган и тогава, като сравнява главите на индивиди една с друга, различията ще могат да се напипат.
Относителната големина на частите на мозъка и 4. Влиянието на тялото върху мозъка. 7. Всека способност се поддава на подобрение или влошаване, и може да бъде усилена, извратена, пренебрегната или отслабена. 8. Всека способност в себе си е добра и е дадена от Създателя за добро. Подобрението на човека, следователно, не значи да се изкорени или изопачи или да се спъне прогреса на некоя способност, нито да се създадат нови способности, но да се култивира всека една от тях, според нуждите й, да се турят в хармония, да действат удобно, отделно или заедно, да бъдат в дължимата подчиненост една на друга и в правилна степен на дейност. Като прибавка на тези диаграми, ученикът по френология трябва да има на ръка и един френологически бюст, приблизително в естествена големина, който да показва точното местонахождение на всеки орган и тогава, като сравнява главите на индивиди една с друга, различията ще могат да се напипат. Разширете наблюденията си и сравнете добре познатите характери на онези, които имат дълги и тесни глави, с характерите на други, които имат къси и широки глави; или сравнете високите глави с низките и колкото и да сте скептичен, ще се принудите да приемете общите принципи на френологията, Определение на органите Домашни наклонности 1. Полова любов. — Брачната любов, привързаността на половете един към друг е приспособена за продължение на расата. Излишък: разпуснатост и безнравственост. Недостатък: липса на чувство и индиферентност към противния пол. А.
към текста >>

37. Сравнителност.
Недостатък: крайно стеснение в разговор; не може да се избере подходящ език, за да се изразят идеи. Разсъдителни способности 36. Причинност. — Способност да се разсъждава и се разбират основните принципи: „защо и откъде“; оригиналност. Излишък: премного теория, без практическа страна на нещата. Такъв ум може да е философски, но не е практичен, нито научен. 37. Сравнителност. Индуктивно разсъждение; способност да се класифицира и да се прилага аналогия към разпознаване на принципите; да се сравнява, да се различава и да се илюстрира; да се извличат правилни заключения и пр. Излишък: „косъмът дели“ или ненужен критицизъм. Недостатък: неспособност да схваща отношението на нещата, С. Човешкото естество. — Интуиция; проницателност на характера; схващане мотивите при първа среща.
към текста >>

Индуктивно разсъждение; способност да се класифицира и да се прилага аналогия към разпознаване на принципите; да се сравнява, да се различава и да се илюстрира; да се извличат правилни заключения и пр.
Разсъдителни способности 36. Причинност. — Способност да се разсъждава и се разбират основните принципи: „защо и откъде“; оригиналност. Излишък: премного теория, без практическа страна на нещата. Такъв ум може да е философски, но не е практичен, нито научен. 37. Сравнителност. Индуктивно разсъждение; способност да се класифицира и да се прилага аналогия към разпознаване на принципите; да се сравнява, да се различава и да се илюстрира; да се извличат правилни заключения и пр. Излишък: „косъмът дели“ или ненужен критицизъм. Недостатък: неспособност да схваща отношението на нещата, С. Човешкото естество. — Интуиция; проницателност на характера; схващане мотивите при първа среща. Излишък: задълбочава се в характера на другите до толкоз, че забравя длъжностите си и жертва учтивостта и вежливостта.
към текста >>

Съответно на задачата си като съвършен органически инструмент, ръката е снабдена с много сравнително нежни мускули; тяхната система представлява един съвършен апарат, който способства на човека с помощта на ръката да извършва всички онези движения, които са нужни в изкуството и механиката.
Крилото на птиците би било тогава най-последният и най-висшият краен член на тази редица. При повечето животни, стоящи на по-низка степен на развитие, несъвършената ръка има значението и задачата повече на крак; затова и при човека в несъвършената и груба ръка, особено в отличаващата се с грубост и големина, ще виждаме едно понижение към животноподобие. По-нататъшното различие между животинската и човешка ръка се намира преди всичко в пръстите, които при първата (животинската) са значително по-къси и сръднята част на ръката по-дълга, (освен това, ако пък пръстите са дълги, ръката е много тясна. От това следва, че отличителни черти на животинската ръка са къси пръсти и извънредна теснота на ръката, което пък е неблагоприятен признак за духовните качества (фиг. 43). Моторното значение на ръката се обусловява от простиращите се в нея мускули, а нервите дават нейното чувствено значение. Съответно на задачата си като съвършен органически инструмент, ръката е снабдена с много сравнително нежни мускули; тяхната система представлява един съвършен апарат, който способства на човека с помощта на ръката да извършва всички онези движения, които са нужни в изкуството и механиката. Твърде гъстата нервна мрежа в ръката я прави най-чувствителен и най-практичен сетивен орган. И ноктите на пръстите ни дават възможност да различаваме животинската от човешката ръка. У човека те са тънки, еластични, нежно боядисани, рогови плочки, които имат за задача да пазят от груби механически влияния и повреди богатите с нервни разклонения върхове на пръстите. При животните те служат като нападателни и защитни органи, както се вижда и от формите им, напр. ноктите у птиците, копитата или най-сетне преходните форми у слона и маймуните (фиг. 44).
към текста >>

Чувствената ръка почти никога не достига значителна големина, дланта е малко по-дълга, отколкото широка, пръстите в сравнение с дланта не са по-дълги от тези на моторната ръка.
Кожата на гърба на ръката е по-груба от тази на дланта; върховете на пръстите са широки (фиг. 46). В. Чувствената ръка Както моторната ръка е предимно мъжка, тъй пък чувствената е предимно женска ръка. Костите в този тип ръце са. значително по-нежни, мускулите и сухожилията по-слаби отколкото при моторните. Чувствената ръка почти никога не достига значителна големина, дланта е малко по-дълга, отколкото широка, пръстите в сравнение с дланта не са по-дълги от тези на моторната ръка. Палецът, обаче, е много по-малък, а конструкцията на ръката е изобщо по-нежна. Отделните части на пръстите имат овални и меки форми, върховете на пръстите са закръглени, ноктите, съответни по-големина на пръстите, са тънки, кръгли и еластични (фиг. 47). I. Психическата ръка Този тип е най-редкият. Тази ръка най-много се различава от елементарната, която е най-близко до животинската.
към текста >>

Като сравним седемте планети на нашия космос със седемте бои на спектъра и със седемте тона на октавата, ние намираме, че кореспондира с боята орания и с нотата до (с.) Слънцето () управлява сърцето, артериите, дясното око у мъжа и лявото у жената.
Слънцето изпраща своята жизнена сила, Прана, през вселената и така то в хороскопа е същевременно символ на жизнена сила и на по-висш интелект. Влиянието на Слънцето, както и това на Луната, е най-важното в хороскопа и при разглеждането на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо место. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа на характера, а при лошо положение и аспектиране означава обикновено неморалност, високомерие, егоизъм и суровост спрямо подчинените. Слънцето чрез своите стоплящи лъчи способства на всичко да живее и да поникне, то ни дарява топлина, а от него идат и всички видове изкуствена топлина, от която нашият живот в много отношения и по много начини става приятен, защото това, което ни доставя нашият огнен материал във форма на топлина и светлина, не е нищо друго освен сгъстена слънчева топлина. А и електричеството е слънчева енергия. Като сравним седемте планети на нашия космос със седемте бои на спектъра и със седемте тона на октавата, ние намираме, че кореспондира с боята орания и с нотата до (с.) Слънцето () управлява сърцето, артериите, дясното око у мъжа и лявото у жената. Слънцето няма северна или южна широчина, то върви по видимия път на еклиптиката. Неговата средна скорост е 59' 8" за 24 часа. Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята. Гъстотата на Слънцето възлиза на 0.25, като се вземе земята за единица. Обръщането му около оста си се извършва в 25 дни, 7 часа и 40 минути, обемът му надминава земята 1,305,000 пъти, а масата му 332,000 пъти.
към текста >>

И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде.
Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора. Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират? Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от старост. И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде. Впрочем, що е смърт? Обикновено тя се определя така: „прекратяване на живота“, дефиниция, която не ни помага ни най-малко, но както г. Carrington добре казва: „действителната проблема, която имаме за разрешение, не е що е смърт, а що е живот“. Щом определим що е живот, вторият въпрос ще си отговори сам. Никой учен не е можал да отгатне успешно тази загадка на сфинкса.
към текста >>

Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло.
Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене . . . Една клетка остарява, защото има малко биоген в нея. а не защото биогенът е станал съществено слаб“. Разбира се, тази теория е изцяло на страната на духовния човек. Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло. „Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“. Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр.
към текста >>

Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища.
Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас. И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева. Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена. Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сравнителният биологически процес — Аналогии и заключения.
Списанието в PDF Година 1, Брой 9 (1 февруари 1920 г.) 1. X. X. X. Сравнителният биологически процес — Аналогии и заключения. — Новите хора. 2. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Лилия, II. През огъня.
към текста >>

СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС Аналогии и заключения - Новите хора Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони.
Предсказания за 1914 г. III. Ново средство за познаване престъпниците. IV. Животински въглени като противоотрова. V. Магията в услуга на полицията и VI. Връщане на духовете. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС Аналогии и заключения - Новите хора Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от няколко години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството, още от създаването на човека досега, ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. Първичният фактор на съвременното човечество е тъй наречената клетка, т.е. онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния.
към текста >>

И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост.
Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си. Като видя чужденеца, когото позна „за един от Юдея“, тя се подвоуми за миг.Евреите, действително, не вървяха по този път. Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто Манасей, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим. И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост. Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост. А когато тя беше близо до кладенеца, Той й каза: - Жено, дай ми да пия. - Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?! Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона.
към текста >>

Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен.
се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?! Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба! Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен. И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината. Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . Учителят я видя да трепери.
към текста >>

Смущенията в живота изглеждат, сравнително, че не са важни в светлината на собствената ви вечност и пред силата ви да съградите вашето бъдеще.
Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“. Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“. Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще. Тази велика истина ни дава повече сила и търпение да понесем всички смущения, грижи на беди. Смущенията в живота изглеждат, сравнително, че не са важни в светлината на собствената ви вечност и пред силата ви да съградите вашето бъдеще. Тази е, на късо изложена, теорията за прераждането. Показах ви някои от пътищата, по които можете да вървите, за да я възприемете. Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет. Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако убедиш едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице. Едва ли заслужава да се убеждават такива хора.
към текста >>

Неговата мистична романтика може да се сравни само с тази на източните поеми и на арабските приказки.
Неговият замък е един непостижим по своята тайнственост кът. Той е изпълнен с безбройни тайни, които, обаче, вечно ще останат скрити за човечеството, защото входът му е бил достъпен само за малцина, а тези последните почти нищо не са говорили за него. Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен разкош в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида. „Ватек“ е единственото произведение на Уйлям Бекфорд. Но то е тъй красиво, тъй велико, че е достатъчно да обезсмърти автора си. Неговата мистична романтика може да се сравни само с тази на източните поеми и на арабските приказки. Тя прави невероятно силно впечатление и буди разнородни мисли. С своята оригиналност образът на Ватека надминава всички създадени от фантастиката образи. Той е бил създаден с един чудовищен замах на една мощна и необикновена фантазия. Какво символизира той? Ние трябва да си зададем тоя въпрос, въпреки че мнозина биха възразили, че Ватек е само един приказен халиф.
към текста >>

За преподаването в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти.
Тогаз ученикът ще види, че въпросите, с които борави религията, могат да бъдат предмет на научно изследване, той тогаз ще види, че това, което е обект на вярата, може да се превърне в обект на знанието. Нови хоризонти ще се открият тогаз пред неговите възторжени очи. Има и други основания за преподаване на Окултизма в училището. Тях ще разгледаме по-нататък. Нужда от коренни училищни реформи От всичко казано до тук се изтъкна ясно нуждата от коренни училищни реформи Сега ще разгледаме същия въпрос от нова гледна точка. За преподаването в училището днес, особено в по-горните класове, може да се употреби следното сравнение: учителят влиза в клас с дневник в ръка, пише отсъствия, и след като провери един-двама ученика, Отваря в мозъка на всеки ученик по една дупка, постави в дупката по една фуния и налива малко знания, няколко факти. На края на часа прибира фунията и затваря дупката до следния час. Учителят, разбира се, не е виновен; виновна е днешната училищна система. Значи, излиза, че училищната работа се състои в даване на знания, знания и знания, съобщаване на факти из областта на разни науки. Знам, че сега се чува глас да се направят реформи в начина на обучението: иска се при обучението ученикът да не е пасивен, а активен, т. е. всички истини детето да узнава чрез собствени усилия, чрез собствен труд.
към текста >>

Се а като сравним философската ръка с предшестващите типове, получаваме следното: На философската ръка са свойствени наистина истинолюбието и верността, както и аналитическия талант на лопатообразната ръка, но не и упорството на последната.
Те обичат философската поезия, мислената лирика напр. на Шилер. В областта на политиката, религията и социологията те се борят за независимостта, за деизма, за демокрацията. Поради вроденото и повлияно от формата на пръстите чувство за ред и със силата на своята наклонност и способност да познават същността на нещата, те повече класифицират, отколкото? нареждат, Те делят изследваните предмети според тяхното естество, а не според формата, големината или случайните им качества. Се а като сравним философската ръка с предшестващите типове, получаваме следното: На философската ръка са свойствени наистина истинолюбието и верността, както и аналитическия талант на лопатообразната ръка, но не и упорството на последната. На философската ръка липсва и чувствената искреност, както на артистическата, но без себелюбието и лекотата на последната. Докато другите типове разбират само подобните си, а никак не са в състояние да разбират мотивите, начините на мислене и на действие у другите, хората от философския тип знаят да ценят и разбират всички други. От това могат да правят изключение само артистическите ръце в низшите си форми, понеже техните осъдителни инстинкти за страстни удоволствия и наслаждения лежат твърде настрана от сферата на философския тип. Да сравним още крайните цели, които предстоят на разгледаните до тук ръчни типове. Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към политика и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави.
към текста >>

Да сравним още крайните цели, които предстоят на разгледаните до тук ръчни типове.
нареждат, Те делят изследваните предмети според тяхното естество, а не според формата, големината или случайните им качества. Се а като сравним философската ръка с предшестващите типове, получаваме следното: На философската ръка са свойствени наистина истинолюбието и верността, както и аналитическия талант на лопатообразната ръка, но не и упорството на последната. На философската ръка липсва и чувствената искреност, както на артистическата, но без себелюбието и лекотата на последната. Докато другите типове разбират само подобните си, а никак не са в състояние да разбират мотивите, начините на мислене и на действие у другите, хората от философския тип знаят да ценят и разбират всички други. От това могат да правят изключение само артистическите ръце в низшите си форми, понеже техните осъдителни инстинкти за страстни удоволствия и наслаждения лежат твърде настрана от сферата на философския тип. Да сравним още крайните цели, които предстоят на разгледаните до тук ръчни типове. Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към политика и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави. Малък палец тук означава предимство на сърцето и на чувството, а голям палец показва абсолютно владение на разума и на волята. Философската ръка не.е предимство нито по време, нито по место, нито на някой народ, но все пак в стария свят тя се среща по-често, отколкото в новия. Това се обяснява само с особено трезвата и насочена само към практически цели наклонност на обитателите на новия свят. е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка.
към текста >>

Такава ръка (сравни фиг.
Те проявяват сръчност към много неща, но рядко постигат особено съвършенство, благодарение на голямото си равнодушие, което им е присъщо. Хора с несмесена ръка имат повече силен, отколкото всестранен интелект, когато у тези със смесената е обратното. Разговарянето с първите е поучително, а с вторите само забавно. Една добра възпитателна метода би допринесла много за отстранение на недостатъците на този тип хора. Да вземем за пример на смесена ръка най-първо една артистично-елементарна ръка. Такава ръка (сравни фиг. 59) се отличава с по-голяма дебелина и по-слаба гъвкавост, отколкото чисто артистическата, но не притежава особената коравина и прекомерна големина и плътност на елементарната, пръстите й са все още големи и обикновено съвсем възловати; също и палецът е голям.Грубите линии и нехубавото впечатление, което правят тези ръце, отгатват един интелект, посветен на съвсем обикновени неща. Притежателят на такъв тип ръце проявява некрасиви качества, преди всичко егоизъм и алчност.Тези ръце се отварят трудно, а се затварят леко. Широки и къси, те са приспособени по-добре да хващат и задържат, отколкото да отпущат. Алчност със страст към удоволствия и чувственост, това са отличителните ка чества на този тип, елементарно-артистически. Такива хора са способни за търговия и печалби, а немат никакъв талант за индустрия, почиваща на научни основи.
към текста >>

Тези фигури поради разнообразието им ги сравнявате, с кораловите острови.
Порите, както е известно, са дребните отвори, през кои го става отделянето на потта. Количеството им е извънредно голямо, но те са тъй неправилно разположени, че количеството им на едно и също място не е еднакво у двама хора. Д-р Локард иска във връзка с отпечатъка на пръста да използва и порите за но-сигурно разпознаване на хората. Той ги нарича „областни марки във вълнообразния образец на отпечатъците на пръста“. Те. могат да се направят особено лесно видиш чрез едно опушено стъкло, върху което се явяват като черни точки на бял фон. Тези фигури поради разнообразието им ги сравнявате, с кораловите острови. Естествено при това изследване трябва да се направи голямо увеличение, дори до 45 пъти. По този начин пък наблюдението става но трудно, но това не изменя резултата, понеже и формата и големината на порите са различни у разните хора. Животински въглен като противоотрова Едно домашно средство, което баварските и италианските селяни отдавна употребявате против всички възможни отравяния, е животинският въглен. Това средство е употребено наскоро с успех и в една пражка клиника. Според съобщенията на един мюнхенски вестник, то действало сполучливо против всички отравяния в стомаха, дори и против стрихнина.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бьоме я сравнява с жлъчката или горчивия сок.
Бьоме го нарича: „стипчаво“. Това е един вид магнетическо привличане, застиване на Вечното Нищо в Нещо. Символът му е солта. Второто качество е „развиване“ . Това е една експанзивна сила, която създава двойствено действие и така причинява диференциране. Бьоме я сравнява с жлъчката или горчивия сок. Това качество е желанието да се прояви в множественост и се символизира с живака. Третото качество е „чувствителност“ . То е започнало съществуването си от действието и противодействието на първите две качества. Като не могат да се отделят едно от друго, те произвеждат едно кръгово движение, което Бьоме нарича“страдание“ . То, казва той, се натрупва в една“същност“ .
към текста >>

с помощта на трудовия принцип, въведен в училището, направили сме голям прогрес в сравнение със старите педагогически приеми.
Казаното за паметта се отнася и за всички други детски способности. После друго. Не трябва да забравяме и духовните нужди на детето. Една важна точка във възпитанието е тяхното задоволяване. Ако запознаем ученика с всички важни факти на химията, физиката, биологията, минералогията и пр. с помощта на трудовия принцип, въведен в училището, направили сме голям прогрес в сравнение със старите педагогически приеми. Но ако се задоволим само с това и не дадем на ученика нищо повече от едни само материалистични представи, то детската душа много е загубила. Както казва Д-р Щайнер, зад всичко видимо детето трябва да усеща съществуването на духовни сили и закони. А как може да стане това, само окултизмът може да посочи на учителя. От всичко казано се вижда, че много грешки могат да станат, ако учителят не притежава действителни познания по окултизма. Най-после, чрез окултизмът учителят ще си изработи един цялостен мироглед , ще разбере целта и смисъла на живота, а това е необходимо за него.
към текста >>

Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса.
Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж. третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж. шестият кръг) и конкретното в духа (вж. седмият кръг). Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса. Всека част от човешкото същество живее свой отделен живот в съответната й световна сфера, с която се сношава (като дава и приема) с помощта на чувствата и вътрешните специални органи. При туй, Руах — понеже в него се съдържа конкретният елемент — трябва да се свързва с конкретното, което се намира по долу от него, а главната му част събужда у него стремеж към главните висши, намиращи се над него, части. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако не би имал общи с него свойства, както и Руах не е в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама, ако между тях нямаше това сродство. И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема чистотата на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност. Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност.
към текста >>

До такива топ идва чрез опит и чрез сравнение люлеенето на своето махало с това на другите изследователи.
Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало. Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли. Никой не може да излезе вън от своята сянка и не може да отрече влиянията, които владеят, в неговия живот. Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност. може да вади верни заключения от люлеенето на махалото. До такива топ идва чрез опит и чрез сравнение люлеенето на своето махало с това на другите изследователи. Общовалидни нравила едва ли могат да се дадат. Опитността и сравнението тук са всичко. Махалото и лекарствата В последно време аз направих много опити с махалото в свръзка с хомеопатичните лекарства и открих начина на тяхното действие. Досега можеше да се смесват само малко лекарства, без при това те взаимни да не унищожаван, или най-малко, да отслабват своето действие. Сега аз вярвам, че съм в състояние да смеся лекарствата така, че те не само да не отслабват, но напротив да усилват своето действие.
към текста >>

Опитността и сравнението тук са всичко.
Никой не може да излезе вън от своята сянка и не може да отрече влиянията, които владеят, в неговия живот. Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност. може да вади верни заключения от люлеенето на махалото. До такива топ идва чрез опит и чрез сравнение люлеенето на своето махало с това на другите изследователи. Общовалидни нравила едва ли могат да се дадат. Опитността и сравнението тук са всичко. Махалото и лекарствата В последно време аз направих много опити с махалото в свръзка с хомеопатичните лекарства и открих начина на тяхното действие. Досега можеше да се смесват само малко лекарства, без при това те взаимни да не унищожаван, или най-малко, да отслабват своето действие. Сега аз вярвам, че съм в състояние да смеся лекарствата така, че те не само да не отслабват, но напротив да усилват своето действие. Аз работя, следователно, върху един вид еликсир на живота. За тая цел аз образувам от голямо количество различни лековити треви една смес, която реагира почти на всички телесни повреди.
към текста >>

Сравнително с цената на другите, общо литературни списания.
Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др. С една реч, от всичко гореизложено, на късо, всеки ще се убеди, че списанието „Всемирна Летопис“, по съдържанието си е наука за живота, то разяснява и показва, как да се прилага Христовото учение на дело и, поради това, е необходимо за всекиго. То трябва да бъде настолна книга във всяко семейство и да краси всяка училищна, читалищна и частна библиотека. И по външност, списанието няма подобно на себе си в България: печата се в обем две печатни коли голям формата, в 32 страници по 3 колони дребен гармонд, на първокачествена, при сегашните условия, хартия (холцфрай) и с много илюстрации: картини, портрети, фигури и чертежи. Годишно излизат, 10 книжки и струва 100 лева за година. Сравнително с цената на другите, общо литературни списания. „Всемирна Летопис“ е най-евтиното, при постоянното поскъпване на хартията, печата, клишетата и пр., което пие предвидихме още през мес. март, миналата година. То се изпраща на всички абонати по пощата препоръчано. Пред вид на всичко това, поканваме всеки разумен и добър българин, който милее за своя физически и душевен живот, и за своето всестранно развитие и напредване, като човек, член на семейство и гражданина на. България, към каквото съсловие и да принадлежи.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сравнителен мистицизъм.
II. Плач. III. Сините очи. IV. Плач. V. В Царството и VI. Разплата. 3. X. Туелвтрис. Сравнителен мистицизъм. Превела от английски г-ца Л. В-ва. 4. Жан Фино. Окултизмът пред науката и литературата (прев. от френски). 5.
към текста >>

Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса.
Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока.
към текста >>

Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега.
— РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!.. Иван ТОЛЕВ X. Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега. Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото. Мистикът има и друг инстинкт. Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата.
към текста >>

Посочено е тоже, че животът на Христа, както е обрисуван в Евангелието, следва добре очертаните стадии на Източната Пътека, и това най-интересно подобна може да се илюстрира от следното сравнение: Източната пътека: 1-ва Стъпка.
в този чуден апел мисълта е съсредоточена главно върху тези, които живеят особен живот и са свързани с Учителя чрез особена връзка. „А това е живота вечен, дето да познаят Тебе, Единнаго истиннаго Бога... Изявих името Ти на тия човеци, които ми даде от света. Твои бяха и даде ги на мене... От света не са, както и аз не съм от света... и не само за тях се моля, но и за онези, които чрез тяхното слово ще повярват в мене. Да бъдат всички едно, както ти. Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии. Посочено е тоже, че животът на Христа, както е обрисуван в Евангелието, следва добре очертаните стадии на Източната Пътека, и това най-интересно подобна може да се илюстрира от следното сравнение: Източната пътека: 1-ва Стъпка. Второ раждане: три „вериги“ отърсени. 2-ра Стъпка. Съзнанието се отваря е висши светове. 3-та Стъпка. Познаване единството с Върховния.
към текста >>

Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо.
Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката. Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция. По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия.
към текста >>

Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие.
И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща.
към текста >>

При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват.
Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос. Max Mailer казва: „за Св. Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека. Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си.
към текста >>

Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан.
В тия революционни времена, първоначалният цвят на субективния дух ще започне да се проявява и сините трептения ще обагрят вътрешния човек. Той ще се произведе отначало в аурата с временно сини проблесни, а след това трептението му малко по малко ще д стигне да се проникне напълно със синьо. Повдигането на трептението на развиващия се човек се произвежда бавно. Там, където висшата разумност и интуицията започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух. Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения. Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи.
към текста >>

Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания.
Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът. Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия? Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания. Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание.
към текста >>

Методът на съответствията спомага да се определи неизвестното чрез известното посредством едно действие, което позволява да се съпоставят сравнителните елементи от същото отношение.
Във всеки случай, трябва да се наблюдават: отношенията, които съществуват .между цифрите 1, 2 и 3; противоположностите, които съществуват между числата 4 и 5, 6 и 9 и пр.; очевидните отношения, които съществуват между 1-та и 0-та и пр.Наистина, аз не мога, за жалост, в тази къса статия, да кажа нищо за хармонията, която съществува между всичките цифри, и да покажа как се съгласуват и зависят взаимно, но всичко това и много други чудни факти могат да се установят лесно с помощта на метода, който сега ще препоръчаме. Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и интуитивно употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието. Искам да изтъкна тук метода на съответствията, толкова лесен за употреба като средство за издирване, колкото и като начин за излагане. Тоя метод се състои съществено в туй, да постави успоредно две или повече редици от факти, добре констатирани, или ясно определени понятия, когато всяка от тия редици е съставена от еднакво число различни елементи. Така, една добре известна редица служи да се определят неизвестните елементи на съответната редица и да се долови функцията на всеки от тях в разглежданата редична система. Методът на съответствията спомага да се определи неизвестното чрез известното посредством едно действие, което позволява да се съпоставят сравнителните елементи от същото отношение. Той представя за издирвана едно могъщо средство за изследване и го упътва към най-неочаквани открития. Във всеки случай, тоя метод на съответствията е само една част, при туй не- неизбежна от един друг метод на целокупно сравнение, наречен метод на съотношенията, т. е. метод на взаимната зависимост между всички елементи на коя и да е проблема. Тоя последен метод, действително съвършен. осигурява целокупното знание на изследваната проблема.
към текста >>

Във всеки случай, тоя метод на съответствията е само една част, при туй не- неизбежна от един друг метод на целокупно сравнение, наречен метод на съотношенията, т. е.
Искам да изтъкна тук метода на съответствията, толкова лесен за употреба като средство за издирване, колкото и като начин за излагане. Тоя метод се състои съществено в туй, да постави успоредно две или повече редици от факти, добре констатирани, или ясно определени понятия, когато всяка от тия редици е съставена от еднакво число различни елементи. Така, една добре известна редица служи да се определят неизвестните елементи на съответната редица и да се долови функцията на всеки от тях в разглежданата редична система. Методът на съответствията спомага да се определи неизвестното чрез известното посредством едно действие, което позволява да се съпоставят сравнителните елементи от същото отношение. Той представя за издирвана едно могъщо средство за изследване и го упътва към най-неочаквани открития. Във всеки случай, тоя метод на съответствията е само една част, при туй не- неизбежна от един друг метод на целокупно сравнение, наречен метод на съотношенията, т. е. метод на взаимната зависимост между всички елементи на коя и да е проблема. Тоя последен метод, действително съвършен. осигурява целокупното знание на изследваната проблема. Методът на съотношенията образува от само себе си едно завършено цяло. Той е основан върху идеалния тип на математическите пропорции, точният му механизъм функционира според закона за обръщането на известни елементи на проблемата, който определя противоположностите в техните отношения и по тая насока довежда до откриване на понятията или на търсените неизвестни факти.
към текста >>

Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството?
Той ще подкопае нейното здраве, както и своето. Ще повреди нейния, както и своя интелект, и ще повлече, както нея, тъй и себе си в по-суровите и дълбоки слоеве на живота. Това са части и сили, даващи едно цяло, понеже са съчетани от безкрайната мъдрост. Преданието, че Минерва, снабдена с всичко необходимо, е произлязла от главата на Зевс.е един символ за по-висшия произход на женската мъдрост. Тя донася от горните светове познания, подобно на златни блокове, а пък задачата на мъжа е, според силите и способностите си, да образува от тях форми на красота. Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството? “ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност. Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото! Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите! Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят. Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен.
към текста >>

Така че RP се промъква във всички осветени от вековете навици на мислене, той разрушава всички понятия, всред които сре израсли, и не само това, — той изисква от нас една способност за абстрахиране, в сравнение с която даже изискванията на четвероизмерната математика се явяват като детинска играчка.
Защото макар и нашето доказателство да важи само за електромагнитните явления, би било твърде незадоволително, ако за механическите явления важеше абсолютното, а за електромагнитните пък относителното време, като да се разпадаше света на две части с различно време. Ако, обаче, както ние вече приемаме, и за механическите явления ще трябва да употребим относителното време, тогава следва, че Нютоновите основни уравнения на механиката ще трябва да се видоизменят тъй, че да бъдат неизменни спрямо трансформациите на Лоренца. Тогава всички природни явления ще се разиграват по същите закони, безразлично от коя праволинейно и равномерно движеща се система ги наблюдаваме. Ние казваме изрично: всички природни явления, защото модерната физика ни учи, че те всички са или от механично или от електромагнитно естество. С това обаче старата Нютонова механика чрез RP (както вече ще означаваме съединените KRP и С — принципи) се обръща с главата надолу. Така че RP се промъква във всички осветени от вековете навици на мислене, той разрушава всички понятия, всред които сре израсли, и не само това, — той изисква от нас една способност за абстрахиране, в сравнение с която даже изискванията на четвероизмерната математика се явяват като детинска играчка. Затова пък RP ни дарява с едно изобилие от нови разбирания, със светлината на деня, където по-рано е било здрач или нощ. Накратко казано, той е едно духовно освобождение, както делото на Коперника. Това освобождение, обаче, изпитва на първо място само физикът и математикът. На средно образования човек, той не може да покаже нищо, освен огромните, противоречащи на всички досегашни понятия, изводи и от друга страна, новите, на всеки случай, открития, към които той ни води. За това по-после ще става дума.
към текста >>

Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите.
Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас. Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите. В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от светлината в няколко стотици хиляди години. Във втората хипотеза, измеренията на звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за светлината, за да ги премине. Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена. В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават.
към текста >>

За да се убедим в противното, достатъчно е да сравним онова, което най-великите стари поети са могли да бленуват за звездния свод, със това, което модерната наука ни показва в него.
Е добре, достатъчно е да се донесе, в пространството с три измервания, това, което става в пространството с две измерения, което е сферическата повърхнина, за да се разбере, че вселената би могла да бъде едновременно крайна и безгранична. Вследствие на всемирното притегляне, айнщайновата вселена не е евклидовата, а е прегъната. Мъчно е, ако не невъзможно, да си представим като видимо едно прегъване на пространството. Но тая мъчнотия съществува само за нашето въображение, ограничено от чувствителните навици, а не за нашия разум, който отива по-далеч и по-високо. Защото хората често грешат като вярват, че въображението има по-могъщи крила от разума. За да се убедим в противното, достатъчно е да сравним онова, което най-великите стари поети са могли да бленуват за звездния свод, със това, което модерната наука ни показва в него. Друго сегашно схващане на вселената: спиралните мъглявости са като нашия млечен път. Ето, тогава, как се поставя нашата проблема. Нека оставим на страна, за минута, неправилното до някъде разпределение на звездите з нашата звездна система и нека предположим, че тя е еднородна. Какво е условието, за да стане стабилно това разпределение на звездите, под влиянието на всемирното притегляне? Отговорът, който ни дава пресмятането, е: за това кривината на пространството трябва да бъде постоянна, така че пространството да се затвори в себе си като една сферическа повърхнина.
към текста >>

Когато го сравним беседващ, с някой европеец, идва ни представление за една величествена личност, а до нея едно нерзозне чозече.
Понеже Рабиндранат Тагор е син на риши, ясно е от това. че сам е, най-малкото, йоги, който, обаче, е на най-високата степен на тази цел, понеже още не я е достигнал. Рабиндранат Тагор има в своята личност всички външни белези на йоги. От неговата личност направо грее спиритуалистична светлина. Неговото огромно спокойствие и себеобладание действа на всекиго, който го види. Когато го сравним беседващ, с някой европеец, идва ни представление за една величествена личност, а до нея едно нерзозне чозече. Когато Рабиндранат Тагор беседва, седи неподвижно, при най-голямо спокойствие, и само ръцете му, с благороден вид, правят свободни жестове. Придружават ги само леки изменения в израженията на лицето, които са необикновено проницателни, макар и пълни с нега. На неговото лице, макар че е беловлас и белобрад мъж, се струва, че лежи розовата ръка на вечната младост, понеже няма нито една бръчка. А сега стигаме до най-важния фактор на неговия външен изглед: това е неговият глас, който учуди всички с своята неописуемо приятна мелодичност и звучност. Ако четем книгата на индийския йоги Svami Vivekananda: „Раджа Йога“, ще намерим там описание на първите признаци на йогийската практика и там Вивекананда посочва на първо място промяната на гласа, който става необикновено сладък, мелодичен и звучен.
към текста >>

Цени, обаче, като човек, който не знае никакъв религиозен фанатизъм, също тъй добре и будизма, както и християнството и само ги сравнява и тук-таме допълва.
Доколкото се отнася до мнението на някои наши списания за Рабиндранат Тагора, длъжни сме да се спрем на една важна особеност. Види се, че у нас досега не е още разбрана разликата между Браминизма, основните свещени книги на който са Ведите и Упанишадите и Будизма, който се е появил много по-късно отколкото браминизма. Много вестници представляват великия индийски мъдрец като че е привърженик на будизма. В това е измамата: Рабиндранат Тагор е брахман — т. е. изповядва учението на браминизма. Цени, обаче, като човек, който не знае никакъв религиозен фанатизъм, също тъй добре и будизма, както и християнството и само ги сравнява и тук-таме допълва. Който е присъствал на неделната му беседа в салона на Lucerna, забелязал е, с каква ненаказана нега и огромна любов звучеше гласа на индийския философ, когато произнасяше името Божие, в каквато и да е форма, преповтаряйки своите стихове, например, от книгата си „Гитанджали“,—Когато произнесе думата „Му Lord“ (Боже мой), гласът му омекна в някаква си недосегаема музикалност. Спомних си при това разказа за друг индийски учител, за Рама Кришна, който е живял преди нас и за когото професор Max Muller пише: „когато изричал името Божие или когато слушал да го произнася друг, тъй се разчувствувала неговата душа, че потъвал в сълзи! “ Надяваме се, че ще чуем още много за този светец и пионер на най-висшата идея и мнозина ще бъдат ония, които ще поведе след себе си, за да преминат великата река на Познанието. Мир да бъде с тях! Из „Okult.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет.
Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог.
към текста >>

Това, което различните автори съобщават, служи по-скоро като материал за сравнение.
Над някои обекти движенията са смели, енергични, в други случаи страхливи, несигурни и малко на брой. Движенията на махалото са резултат от действието на три сили, излизащи от: 1) изследвана. 2) махалото и 3) изследвания обект. Следов., отговорите, които получават различни експериментатори с различни махала върху един и същи обект, обикновено не са съвършено еднакви. Затова не могат да се дадат схеми за движението на махалото при различни случаи. Това, което различните автори съобщават, служи по-скоро като материал за сравнение. Каленберг е установил следния закон: върху неретуширани фотографии, клишета или отпечатъци от такива махалото прави същите движения, каквито и върху фотографирания обект. Този факт между другото се използва за изследване авторството на цветни картини — върху оригинала не се получават чисти движения, защото действат отделните бои, докато в фотографията действието на боите е редуцирано. Според Каленберг, над фотографии на мъже махалото прави кръгове, над такива на жени — елипси. Когато покрай кръговете у мъжки индивиди се явят и елипси, това показва женственост, resp. слабост към другия пол ; кръгове, покрай елипсите у женени индивиди показват мъжественост, resp.
към текста >>

Цветната стая се подрежда по начин, да бъдем в състояние в едно сравнително късо време да поставим цвета, от който се нуждаем.
Престояването трябва да бъде първоначално твърде кратко. Почва се с 10 минути и се свършва с 2 часа. Не може да се определи, както казах и по-горе, известна норма, като какъв цвят е най-полезен. Ръководим се главно според общите влияния на цветовете, обаче трябва да се внимава да не се избира по никакъв начин цвят, който е неприятен на болния. Чрез опитване ще намерим най-съответния цвят. Цветната стая се подрежда по начин, да бъдем в състояние в едно сравнително късо време да поставим цвета, от който се нуждаем. В тази статия аз се разпрострях доста върху влиянията на цветовете и в едно особено издание може да се разтълкуват по-подробно тук-там някои места, обаче главното, основата на която почива хромотерапията, е вече изложена тук. 1) Във, „Всемирна Летопис“ (год, I и II) са дадени и се дават всички астрологически сведения 2) Те се намират в всяка пжлна .Астрология“. Ще се постараем да ги дадем и вжв списанието. СМЪРТТА И НЕЙНАТА ТАЙНСТВЕНОСТ От КАМИЛ ФЛАМАРИОН ГЛАВА II. Материализмът — учение погрешно, непълно и недостатъчно.
към текста >>

Разликата между двата сравнявани предмети е толкова голяма, колкото е голяма разликата между деня и нощта.
Аз не зная физиология, в която теорията за чувствата и мисълта, в най-важната си част, да не завзема голямо място.“ 2) Такава е базата на материалистическата система за душата Аз каня четеца да прецени най-добросъвестно тоя род разсъждения. Ние не трябва да приемем, че душата съществува, „защото — казва Литре — не се знае никаква принадлежност без материя, защото не се е срещнало никога притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без субстанции за съединение, живот, чувствителност, мисъл, без да бъдеш жив, чувствителен, мислещ . .“ Явно е, че в тия съждения има една принципна погрешка, основана върху думата свойства. Да смесиш мисълта с притеглянето, с топлината, с механическите, физическите и химическите ефекти, с материалните тела, това значи да приравниш две съвсем различни неща, които подлежат на обсъждане: духът и материята. Волята на едно човешко същество, даже и на детето, е лична, съзнателна, когато пък притеглянето, топлината, светлината, електричеството са безлични, несъзнателни, последици от известни състояния на материята, фатални, слепи, сами по себе си съществено материални. Разликата между двата сравнявани предмети е толкова голяма, колкото е голяма разликата между деня и нощта. Това научно съждение греши в основата си. Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло тяло: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина. Топлината е един вид движение. И светлината е също един вид движение. Естеството на електричеството остава непознато.
към текста >>

Една и съща дума разчленена от различни лица, или от едно и също лице, но в разни моменти, в разни изречения, дава фонограми, които не си съответстват помежду си: как би могъл споменат да се сравнява с една фонограма,?
Ако видимият спомен за един предмет, например, би бил едно впечатление, оставено от тоя предмет върху мозъка, не би имало само спомен за един предмет, а за хиляди и милиони, понеже и най- простият, и най-трайният предмет изменя формата, размера, нюансите си, според точката, от дето се гледа; колкото, следователно, се нагаждам на една абсолютна фиксираност като го гледам, колкото окото ви става неподвижно в орбитата си, толкова по-многобройни, но не натрупани, образи очертават един след други върху ретината ви и се предават на мозъка ви. Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите? И при всичко това. безспорно е, че съзнанието ни държи в резерва един единствен образ или един спомен, практически не изменяем, че предмета или лицето, което пък е едно очевидно доказателство, че има друго нещо, съвсем различно от едно просто механическо записване. Аналогични бележки можем да направим и за слуховия спомен. Една и съща дума разчленена от различни лица, или от едно и също лице, но в разни моменти, в разни изречения, дава фонограми, които не си съответстват помежду си: как би могъл споменат да се сравнява с една фонограма,? Само това съображение би било достатъчно да направи подозрителна теорията, която свързва болестите на паметта за думите с развалата или разрушението на самите спомени, записани автоматично от мозъчната ципа. Но нека видим, със същия автор, какво става с тия болести: „Там, дето мозъчната повреда е тежка и дето паметта за думите е дълбоко засегната, едно силно възбуждане, напр. едно вълнение, отнася веднага спомена, който изглежда изгубен за винаги. Щеше ли да бъде възможно това, ако споменат би бил вложен в повредената или разрушената материя? Работата става по-скоро като че ли мозъкът извиква спомена, а не го задържа.
към текста >>

За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали.
Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения. Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения. Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава. Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали. Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет. Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари. Тия от вас, които са имали случая да гледат нагорещените тротоари на един град посред лято, са могли да видят трептенията от горещина, които се издигат от тях и плуват над тях във вид на неопределени пари.
към текста >>

Изобщо, съществуващата разлика между мъжкия и женския пол е, че мъжката ръка е много по-груба, по-силна и с по- развити възли, отколкото тази на жената (сравни фигури 63 и 64). Фиг.
6 — 7.) а) За женската ръка изобщо Ние трябва да посветим една особена глава за женските ръце, защото начинаещият може лесно да се отклони при изследването на нашата наука, ако не вземе в съображение някои специални особености, присъщи на женската ръка. Макар че важат дадените вече общи правила за формата на ръката, както за мъжа, така и за жената, обаче, опитат ни учи, че трябва да се вземат във внимание, за последните, някои ограничения и модификации, които естествено се обусловят от различието на мъжкия и женския организъм и характер. Преди всичко ние трябва да схванем разликата между любовта и разсъдъка. У жената преобладаващо качество е любовта, а разсъдъка е малко застъпен в нея, когато пък у мъжа преобладаващо качество е разсъдъкът, който едва сега започва да се развива и това му качество го прави един вид господар на вселената и му придава надмощие над жената, макар че в днешно време още много неприязнено се гледа на това негово право. Случва се, и което е много интересно, да се срещнат на 100 мъжки ръце — пет приблизително еднакви, когато на 100 женски ръце повече от 12 имат една по-значителна прилика. Изобщо, съществуващата разлика между мъжкия и женския пол е, че мъжката ръка е много по-груба, по-силна и с по- развити възли, отколкото тази на жената (сравни фигури 63 и 64). Фиг. 63 и 64 Мъжът, значи, е производителният принцип, когато жената е развиващият, на първия принадлежи първичната сила, а на последната — образуването на формите. Женският пол представлява чувственият принцип или нервната система на човечеството, когато мъжкият пол — двигателният принцип или мускулната система на човечеството. Напълно справедливо може да се каже, че мъжът е духът на жената, а жената душата на мъжа. Мъжът се развива чрез своя ум, а жената чрез своето сжрдце, и докато първият създава законите, жената пък твори морала на поколението. б) Пръстите Казаното за пръстите в по-първите отдели важи естествено и за женската ръка.
към текста >>

Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме?
Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно.
към текста >>

Ако, обаче, в интереса на нагледността, поставим природните явления в съотношение, вместо към тези абстрактни и лишени от същество Гаусови координатни системи, къмто движещи се в триизмерното пространство и снабдени с часовници координатни системи, като към тела за сравняване, тогава далечният наблюдател ще вижда привидно непроменливите оси, да се огъват като змии на една медузова глава, при движението им в пространството.
Отмерени величини на времето и пространството, като координати, се явяват вече непригодни. Вместо тях, всяка една „мирова точка“ е характеризирана просто чрез четири числа х1 х2, х3 и х4, тъй наречени гаусови координати, без каквото и да било предметно значение. Вселената, следователно, е една четириизмерна неевклидова непрекъснатост, чиито мирови точки (събития) биват номерирани чрез тези координати по един съвършено своеволен начин. Те стоят в свързка с измерванията навремето и пространството посредством известни математически съотношения, от които може да се изчисли онова, което наричат време и пространство на една субстанциална точка. Точния израз на APR ще да гласи тогава: уравненията на всички природни явления са неизменни по отношение на всички, които и да било, Гаусови координатни системи. Ако, обаче, в интереса на нагледността, поставим природните явления в съотношение, вместо към тези абстрактни и лишени от същество Гаусови координатни системи, къмто движещи се в триизмерното пространство и снабдени с часовници координатни системи, като към тела за сравняване, тогава далечният наблюдател ще вижда привидно непроменливите оси, да се огъват като змии на една медузова глава, при движението им в пространството. Също и времето, представено от четвърта една ос, ще участва в това огъване наред с другите три. Такова едно тяло за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело на сравнявавето“. ARP тогава ни казва, че уравненията на природните явления по отношение на всички такива мекотели на сравняването са непроменливи. С Нютоновите основни закони на механиката, които, макар и в изменена форма, бяха запазени в SRP сега трябва напълно да се простим. На тяхно място дохожда нов един основен закон, в който, под един едничък израз, се обединяват всички явления на притеглянето и на инертността.
към текста >>

Такова едно тяло за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело на сравнявавето“.
Вселената, следователно, е една четириизмерна неевклидова непрекъснатост, чиито мирови точки (събития) биват номерирани чрез тези координати по един съвършено своеволен начин. Те стоят в свързка с измерванията навремето и пространството посредством известни математически съотношения, от които може да се изчисли онова, което наричат време и пространство на една субстанциална точка. Точния израз на APR ще да гласи тогава: уравненията на всички природни явления са неизменни по отношение на всички, които и да било, Гаусови координатни системи. Ако, обаче, в интереса на нагледността, поставим природните явления в съотношение, вместо към тези абстрактни и лишени от същество Гаусови координатни системи, къмто движещи се в триизмерното пространство и снабдени с часовници координатни системи, като към тела за сравняване, тогава далечният наблюдател ще вижда привидно непроменливите оси, да се огъват като змии на една медузова глава, при движението им в пространството. Също и времето, представено от четвърта една ос, ще участва в това огъване наред с другите три. Такова едно тяло за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело на сравнявавето“. ARP тогава ни казва, че уравненията на природните явления по отношение на всички такива мекотели на сравняването са непроменливи. С Нютоновите основни закони на механиката, които, макар и в изменена форма, бяха запазени в SRP сега трябва напълно да се простим. На тяхно място дохожда нов един основен закон, в който, под един едничък израз, се обединяват всички явления на притеглянето и на инертността. Той гласи: световната линия на една субстанциална точка е една геодетична (най-права) линия в времепространствената непрекъснатост. SRP важи само като специален случай на ARP за свободни от гравитация, т. е.
към текста >>

ARP тогава ни казва, че уравненията на природните явления по отношение на всички такива мекотели на сравняването са непроменливи.
Те стоят в свързка с измерванията навремето и пространството посредством известни математически съотношения, от които може да се изчисли онова, което наричат време и пространство на една субстанциална точка. Точния израз на APR ще да гласи тогава: уравненията на всички природни явления са неизменни по отношение на всички, които и да било, Гаусови координатни системи. Ако, обаче, в интереса на нагледността, поставим природните явления в съотношение, вместо към тези абстрактни и лишени от същество Гаусови координатни системи, къмто движещи се в триизмерното пространство и снабдени с часовници координатни системи, като към тела за сравняване, тогава далечният наблюдател ще вижда привидно непроменливите оси, да се огъват като змии на една медузова глава, при движението им в пространството. Също и времето, представено от четвърта една ос, ще участва в това огъване наред с другите три. Такова едно тяло за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело на сравнявавето“. ARP тогава ни казва, че уравненията на природните явления по отношение на всички такива мекотели на сравняването са непроменливи. С Нютоновите основни закони на механиката, които, макар и в изменена форма, бяха запазени в SRP сега трябва напълно да се простим. На тяхно място дохожда нов един основен закон, в който, под един едничък израз, се обединяват всички явления на притеглянето и на инертността. Той гласи: световната линия на една субстанциална точка е една геодетична (най-права) линия в времепространствената непрекъснатост. SRP важи само като специален случай на ARP за свободни от гравитация, т. е. далеч отстоящи от всякакви маси части на времепространството.
към текста >>

Това все пак са области от грамадно простяжение в сравнение с малките области на времепространството, в които се разиграва историята на човечеството, така че изчисленията на нашите инженери биха претърпели само едно несъществено изменение.
На тяхно място дохожда нов един основен закон, в който, под един едничък израз, се обединяват всички явления на притеглянето и на инертността. Той гласи: световната линия на една субстанциална точка е една геодетична (най-права) линия в времепространствената непрекъснатост. SRP важи само като специален случай на ARP за свободни от гравитация, т. е. далеч отстоящи от всякакви маси части на времепространството. Може още да се каже, че SRP важи в такива малки области на времепространството, че с доста голямо приближение, пространството в тях може да се сметне като равно (евклидно), а скоростта като постоянна. Това все пак са области от грамадно простяжение в сравнение с малките области на времепространството, в които се разиграва историята на човечеството, така че изчисленията на нашите инженери биха претърпели само едно несъществено изменение. Скоростта на светлината бива постоянна само в свободното от гравитация пространство, иначе тя е в зависимост от извитостта му. Както ходът на часовниците, тъй също и течението на времето в всички природни явления бива повлияно. С смела фантазия може да се каже: в различно извитите области ние „живеем“ различно бързо, така че докато, от двама близнаци, единия след своето завръщане ще мяза още на училищно дете, неговият брат може да е вече старец с побелели коси. В особеност, обаче, изпъкват три важни и сравнително лесно измерими ефекти, от чието откриване зависи потвърждението ARP: на 1) един светещ пламък, напр. един натриев пламък, който на земята изглежда жълт, бидейки на слънцето (значи, в едно поле на по-силна гравитация, т. е.
към текста >>

В особеност, обаче, изпъкват три важни и сравнително лесно измерими ефекти, от чието откриване зависи потвърждението ARP: на 1) един светещ пламък, напр.
Може още да се каже, че SRP важи в такива малки области на времепространството, че с доста голямо приближение, пространството в тях може да се сметне като равно (евклидно), а скоростта като постоянна. Това все пак са области от грамадно простяжение в сравнение с малките области на времепространството, в които се разиграва историята на човечеството, така че изчисленията на нашите инженери биха претърпели само едно несъществено изменение. Скоростта на светлината бива постоянна само в свободното от гравитация пространство, иначе тя е в зависимост от извитостта му. Както ходът на часовниците, тъй също и течението на времето в всички природни явления бива повлияно. С смела фантазия може да се каже: в различно извитите области ние „живеем“ различно бързо, така че докато, от двама близнаци, единия след своето завръщане ще мяза още на училищно дете, неговият брат може да е вече старец с побелели коси. В особеност, обаче, изпъкват три важни и сравнително лесно измерими ефекти, от чието откриване зависи потвърждението ARP: на 1) един светещ пламък, напр. един натриев пламък, който на земята изглежда жълт, бидейки на слънцето (значи, в едно поле на по-силна гравитация, т. е. пространствена извитост) и наблюдаван от земята с далекоглед, добива един червеникав оттенък. Това е то отместването на спектралните линии на слънцето, което наскоро с сигурност е било установено3). 2) Елипсата, която най-близката до слънцето планета Меркурий описва около слънцето, в течение на едно столетие се превърта на 43 ъглови секунди. Това е точно, отдавна известното на астрономите, до сега не обяснено перихелно движение на Меркурий.
към текста >>

Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма.
Главната разлика помежду им се състои в това, че домовете ни дават указания за преживелици на физическото поле, а знаците — за нашите чувства и усещания, а също и мисловна способност. Ние можем, следователно, да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците — като символ на душата. И едните, и другите служат за оръдие на дука — индивидуалността, аза, — да се прояви. Този „аз“ в хороскопа се символизира чрез планетите, като представители и съдейци на слънцето, — средоточието, изходната точка, от която се е родило всяко съзнание. Така като схващаме нещата, ще трябва да сметнем първата къща като най-низше поле, чрез което се проявява знакът Овен, втората къща съответства по същия начин на Телеца, третата на Близнаци, петата лъва, осмата — скорпиона и т. н. Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма. Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието. Слънцето в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както в , при нискостоящият, а в 2-а къща у първия —. както в у последния. в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро. в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н.
към текста >>

слушах да разказва този случай и при сравнение и спомен за нещастния В.
Тропота в съседната стая се увеличавал и бедният колега Н. в смъртен страх ревал до като пресипнал и неможейки от дълбоко спящите или пък навикнали на подобни явления съседи да получи никаква помощ, взел канчета, чаши и различни предмети и бомбардирал с тях прозорците на живеещите в двора квартиранти, до като най-после дошли и излостили вратата (понеже били в стаята и в съседната стая отвътре заключени) и влезли в спалнята при бедния, който преуморен и от страх паднал в безсъзнание, лежащ по риза на студения под. Никой пак никого не видел и хората не искали на другия ден да вярват на събудилия се от безсъзнание Н., че някой бил тропал. Колегата Н. там вече не спал, чак когато аз се завърнах за празниците и когато от Н. слушах да разказва този случай и при сравнение и спомен за нещастния В. ми беше много тъжно и тежко и решихме да се преместим“. До тук ми разказа приятелят ми Ч. и ма пита какво ще кажа по това. Понеже съм в окултизма доста опитен, обяснявах му действията на разните ларви, елементали и демони, и приятеля ми Ч., имащ от младостта си разни опитности, внимателно ме слушаше. Отидохме заедно при колегата Н.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сравнителна физиогномия (с 12 илюстрации на животински прототипи на човека : гъска, лъв, лисица, мечка, свиня, магаре и разни видове кучета).
Значението на благоговението и III. Любовта — най-важен възпитателен фактор —- Новото училище — братско общежитие. Статия от Боян Боев (продължение . от кн. V.). 6. Сравнителна физиогномия (с 12 илюстрации на животински прототипи на човека : гъска, лъв, лисица, мечка, свиня, магаре и разни видове кучета). Статия от Самуел Р. Уелс (прев. от английски). Продължение от год. I. 7.
към текста >>

песен Защо всичко най-радостно, най-празнично в живота се сравнява със слънчевия изгрев?
Вземи, тогава, кат дар от тез ръце, и моя ум, и моето сърце! Да бъде Твойта воля, Боже мой и Отче мой . . . М. Ж. Марков. Слънцето ,Изгрява слънцето, праща светлина, Носи радост за живота тя: сила жива, изворна, течуща . . .“ Ок. песен Защо всичко най-радостно, най-празнично в живота се сравнява със слънчевия изгрев? Наблюдавали ли сте природата тъкмо пред изгрев? Наблюдавали ли сте онова оживление на всички организми пред изгрев? Не сте ли забелязали, как тъкмо пред изгрев внезапно птичия хор изпълва пространството със своя концерт, в който се долавя нещо като ликуване, тържество? В какво настроение сте, когато ви милват слънчевите лъчи? В какво настроение сте, когато небето е синьо и слънцето сипе изобилно своите лъчи върху земята?
към текста >>

Първата може да се сравни с венозна кръв, а последната с артериална.
И обратно, колкото тя е по-положителна, толкоз е по-малка възприемателната й способност. Този закон хвърля светлина върху целия въпрос. Трябва да се знае следното: енергията, която притежава земята, последната постоянно я лъчеизпуска в космичното пространство. Земята (в същност, дадено място) от полунощ до обед е отрицателна, а от обед до полунощ — положителна. От полунощ земята почва да изпуска в космичното пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от слънцето положителна. Първата може да се сравни с венозна кръв, а последната с артериална. Защо земята след изгрев постепенно става все повече и повече положителна? Защото приема положителните слънчеви енергии в себе си. До обед вече тя натрупва доста положителна енергия в себе си. Към залез земята е най-положителна. Когато след обед земята постепенно усилва положителния си характер, тя все повече и повече става по-невъзприемчива към слънчевите енергии.
към текста >>

Картината на изгрева, нарисувана и от най-изкусния художник, не може да се сравни с истинския изгрев, понеже при съзерцанието на картината човек няма да възприеме и онези вибрации, онзи живот, който направо от слънцето се влива в душата и допринася най-много за настроението.
А има такива изгреви, които остават запечатани в душата, даже през целия живот, като най- светли спомени. И тая висша поезия е тъй близо до нас, тъй достъпна, и ние я отминаваме! Слънчевият залез никой път не може да причини онзи подем, онова разширение на душата, които причинява изгревът, понеже тук не е работата само за чудната игра на боите, но и за висшите вибрации, които земята приема от изгряващото слънце. Тези вибрации отсъстват при залязващото слънце; те отсъстват и при лунния изгрев. Там има друг вид вибрации. Картината на изгрева, нарисувана и от най-изкусния художник, не може да се сравни с истинския изгрев, понеже при съзерцанието на картината човек няма да възприеме и онези вибрации, онзи живот, който направо от слънцето се влива в душата и допринася най-много за настроението. Някои мислят, че влиянието на слънцето върху човека се изчерпва само по отношение на телесното му здраве, върху което то действа със своята светлина, топлина, електричество, магнетизъм, радиоактивност и пр.. Обаче, влиянието на слънцето е много по-дълбоко. То влияе силно и върху духа, върху целия човек. Тук дохождаме до една по-дълбока точка. В „Фауст“ Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ“. Това с други думи изразява великата окултна истина: „Всичко външно е само израз на духовното, което стои зад него“.
към текста >>

СРАВНИТЕЛНА ФИЗИОГНОМИЯ от Самуел Р.
12) Виж статията; „Педагогически курс“ на Д-р Щайнер пред швейцарски учители от 15. до 22. април 1923 година (вестник „Anthroposophie“, броеве 44—50, год. IV, май-юни 1923 година), 13) Виж статията й: „Pädagogische Praxis und Waldorfschule“ в сборника „Kultur und Erziehung“, том III (този сборник съдържа лекциите, държани в Антропософския университетски курс в Гьотеанум през 1920 година) 14) „Свободното Валдорфско училище като основно и по-горно училище“ (списание „Soziale Zukunft“, год I, кн. 1 — 7) 15) Толстой: „За живота“, 16) Из Бюлетин № 2 на съюза „Свободно Валдорфско училище“ от март 1922 година. СРАВНИТЕЛНА ФИЗИОГНОМИЯ от Самуел Р. Уелс1) В сбора на своите висши и отличителни човешки способности и сетива, човек има и всички склонности и инстинкти на животното. Умствената основа на двата тия остатъци е в неговото низше естество. Голямото различие лежи в свръхструктурата му — в съществуването в единия случай на разумни сили и духовни чувства и в тяхното отсъствие в другия случай. Животното е просто животно и не може да бъде нищо повече. Човекът е нещо повече от животното, защото го превъзхожда с разсъдъка и духовността си.
към текста >>

Като приемем, че можем да видим малко в сравнителната физиогномия поне в сегашното й зародишно състояние, тя обещава в голяма степен практическа полза.
Или защо да няма той израз на лъв, ако притежава решителност и съзнание на силата си? Старите физиономисти много държат на истинските или въображаемите прилики между хората и животните, но техните разсъждения имат малка стойност. Съвременните писатели по същия предмет също така си въобразяват и по-скоро търсят да се забавляват, отколкото да обучават. Ние ще се издигнем малко по-горе с бележките си в тази глава. Ако четецът би вникнал с удоволствие в тях, той с радост ще узнае, че могат да се подобрят дори кривите ъгли на устата, иначе ние не бихме писали с полза. Като приемем, че можем да видим малко в сравнителната физиогномия поне в сегашното й зародишно състояние, тя обещава в голяма степен практическа полза. И ние, обикновено, настояваме, че има известни основания в истината за обикновените вярвания, че животната прилика може да се очертае на мъжете и жените и че тя има своята ценност — малко или много — като белег на характера. „Каква гъска! “ Гъските, според общото разбиране за тях, са създадени да бъдат .оскубани“ и нашето „гъсе“, ако дойде от селото в града, ще има съдба, подобна на своите пернати събратя. Само едно от десетте ще тръгне „играейки“ дотогава, докогато му се каже за .облекчение“, че ще „обитава“ някое братско гнездо, но не и своето. Никога не бихте помислили да наречете гъска остроносия човек, представляващ хитрост и скрит характер.
към текста >>

Във връзка с тази мисъл ще спомена за един артист, у когото идеализмът, подражанието и сравнителността са били добре развити, но самият той е наследил кучешки черти· Последните говорят сами за себе си.
Трети има грациозен вид и нервната активност на сивата хрътка. Някои жени са като малки кученца и никога не са толкова щастливи, колкото когато се грижат за тях: те ги милват и галят. Други пък наподобяват благородното и грациозно кученце на краля Карл (вж. фиг. 909). Други хора приличат на кучета, които насочват човека (така наречените сетери), или на английските ловджийски кучета. Във връзка с тази мисъл ще спомена за един артист, у когото идеализмът, подражанието и сравнителността са били добре развити, но самият той е наследил кучешки черти· Последните говорят сами за себе си. така че ние се въздържаме да ги описваме. За ония, които могат да видят тези „очебийни прилики“, всяко обяснение би било излишно. Ще добавим, че кучето може да придобие нещо от духовната сила на своя господар, дори двамата те ще почнат малко по малко да си приличат, поради постоянното си общуване Ако си спомним, артистът Хогарт бе винаги рисуван с кучето си, и някои казваха, че той най-сетне окончателно е заприличал на това животно. Но ние ще кажем, че кучето му, поради постоянното присъствие на господаря си и стремейки се да схваща неговите мисли, думи и изрази, наистина бе достигнало до известна степен да прилича на тоя хумористичен артист, но ние не можем да си въобразим, че човекът бе обезценен поради кучето, а можем да предположим, че кучето бе възприело нещо от човека. Котешката порода има също своите представители между красивия пол.
към текста >>

е 37 билиона километри.1) Мъглявини се намират и на много по-далечни разстояния (в сравнение със звездите).
Чрез най-големите телескопи са достъпни за нашето наблюдение около 10 милиарда звезди, които се простират на разстояние до 16,000 светлинни години от нас. Светлината се разпространява с бързина 300,000 километра в секунда. Светлинна година се нарича пространството, което изминава светлинният лъч за една година с горната бързина. Една светлинна година е равна приблизително на 91/4 билиона километри. Най-близката до слънчевата ни система, звезда Канопус (от южното небе) е далеч от нас 4 светлинни години, т. е 37 билиона километри.1) Мъглявини се намират и на много по-далечни разстояния (в сравнение със звездите). Има три вида мъглявини. Спиралните мъглявини са на брой около 1 милион. Скоростта им е много голяма. Някои от тях се движат със скорост 1100 километра в секунда; тая скорост е извънредно голяма, даже и относно космичните пространства. Средната скорост на спиралните мъглявини е 510 км.
към текста >>

Обаче, какъвто и напредък да правим, всякога трябва да бъдем скромни: това, което знаем, е тъй малко в сравнение с безкрайно многото неща, които не знаем!
Спиралните мъглявини са толкоз далеч от нас, че даже могат да се считат като лежащи вън от нашата мирова система, която се огражда с млечния път. Значи, може да се вземе, че те образуват самостоятелна мирова и система. Новооткритата мъглявост спада към тая група спирални мъглявини. Границите на нашето познание за вселената са относителни: тЯ се разширяват при всяко усъвършенстване на средствата за наблюдение. Ако се потвърдят данните за новата мъглявина, за което ще чакаме резултатите от по-нататъшни измервания, ще бъде сторена голяма крачка напред в познанието на космоса. Обаче, какъвто и напредък да правим, всякога трябва да бъдем скромни: това, което знаем, е тъй малко в сравнение с безкрайно многото неща, които не знаем! Професор Д-р Адолф Маркузе. (Из бр. 33 от 12. VIII. 1924 г. на в.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож?
И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? - „любете един другиго", „любете враговете си", а над всички „любете Бога" и бъдете винаги готови „да пожертвате всичко заради Него". Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома и индивида по-зле ли ще бъде, отколкото сега? - Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? - не, то става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън! " И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? - разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената любов.
към текста >>

Сега вече, за да намери отговор на въпросите, които са се повдигали у него при контакта с материалния свят, той е трябвало да изучва фактите, да ги сравнява и да търси причинната им връзка.
Историята на човечеството не е един хаос, но един процес, който става по строго определени закони. Обикновената история разглежда само външната връзка между нещата. От лемурско време до края на атлантското, човек е имал смътно, първобитно ясновидство. Но към края на атлантско време, когато потъването на съзнанието в материята е стигнало до известна степен, той е изгубил постепенно ясновидството си. Той се е изправил лице срещу лице само с материалните явления. Сега вече, за да намери отговор на въпросите, които са се повдигали у него при контакта с материалния свят, той е трябвало да изучва фактите, да ги сравнява и да търси причинната им връзка. Именно това е развило умствените му способности. Човешкото съзнание преди развитието на ума е било смътно, неясно, близко до днешното Съзнание във време на съня. Заедно с умственото развитие съзнанието е ставало все по-будно. Днес, когато умът е доста развит, съзнанието му е много по-будно и ясно в сравнение с миналите епохи. Развитието на ума, ако не е придружено с развитието на по-висши духовни сили, води към отделност и материализъм.
към текста >>

Днес, когато умът е доста развит, съзнанието му е много по-будно и ясно в сравнение с миналите епохи.
Той се е изправил лице срещу лице само с материалните явления. Сега вече, за да намери отговор на въпросите, които са се повдигали у него при контакта с материалния свят, той е трябвало да изучва фактите, да ги сравнява и да търси причинната им връзка. Именно това е развило умствените му способности. Човешкото съзнание преди развитието на ума е било смътно, неясно, близко до днешното Съзнание във време на съня. Заедно с умственото развитие съзнанието е ставало все по-будно. Днес, когато умът е доста развит, съзнанието му е много по-будно и ясно в сравнение с миналите епохи. Развитието на ума, ако не е придружено с развитието на по-висши духовни сили, води към отделност и материализъм. Ето защо, днешната епоха, освен епоха на ума е едновременно и епоха на индивидуализма и материализма. Значи, съвпадението в днешната епоха на най-големия индивидуализъм с най-големия материализъм не е случайно, а е във връзка с окултните закони на развитието. Умът е почнал да се развива по-силно от края на атлантско време, след това все повече се развивал през индийската култура, персийската, египетската, асиро-вавилонската, египетската и вече в гръко-римската епоха е достигнал до значителен разцвет. Заедно с потъването на човешкото съзнание в материята се е появил и материализмът като философия.
към текста >>

И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване.
върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма. Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“. Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят. И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване. Същото е и със специалната област на зъболечението. Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован свят за изучаване същността и причините на зъбните болести. На 14. януари т. г. професор Гизи държа в аулата на Цюрихския университет твърде добра реч върху зъбните болести.
към текста >>

Сравнителната анатомия ни учи, че всеки орган, който по-малко се употребява, постепенно се атрофира; и че само органът, който работи, запазва продължително своята жизнеспособност.
Едно е несъмнено, а именно, че зъбният кариес е най-разпространената болест. И не е мъчно да се види, че зъбите на съвременния културен човек все по-вече се влошават, т. е. стават все по-малко устойчиви срещу кариеса. Опитват се да обяснят това по следния начин: с растящото изтънчаване на живота, особено с изтънчаване на кухнята, зъбите още от млада възраст се употребяват все по-малко за дъвчене и разрязване. Ние рядко оставаме хляба така да се скорави, че неговото дъвчене да представлява напрежение. Сравнителната анатомия ни учи, че всеки орган, който по-малко се употребява, постепенно се атрофира; и че само органът, който работи, запазва продължително своята жизнеспособност. Относно зъбите е очевидно, че при силното дъвчене, върху зъбите се упражнява натиск, който предизвиква по-живо кръвообращение в челюстните кости, в кожицата на зъбния корен и в зъбната пулпа. Това води към по-голямо отделяне на варовити вещества и по-добро втвърдяване на зъбните вещества и костта Но и това обяснение не е достатъчно. Пикерил доказа, че новозеландските племена маори, стоящи на твърде низко културно ниво, сваряват храната си много по-вече отколкото културният европеец, и при все това у тях има само 3% кариес, когато в културното ни човечество той е 90%. Двойната задача на зъбите По този въпрос трябва да се обърнем към резултатите от духовните изследвания на Д-р Щайнер. Той казва: „собствено, всеки човешки орган има двойна задача.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тази е причината, поради която тъй усилено се изследва физическата вселена, а умствената е сравнително непозната.
Същите вълшебни сили, които са ни направили годни да схванем толкова много, сигурно ще ни помогнат да схванем още повече. Защо да бъдем тъй ограничени, та да изследваме само външното и чуждото? Вярно е, че винаги е по-лесно да се изследва чуждата, отколкото своята среда. С последната скоро се примиряваме и сме толкова фамилиазирани, че погрешно би било да й обръщаме интелигентното си внимание. Когато пътуваме в чужбина, всичко там е за нас ново, неочаквано и поразително, всичко се поставя в рамка, различна от тая, в която е нашата обикновена среда. Тази е причината, поради която тъй усилено се изследва физическата вселена, а умствената е сравнително непозната. Ние не можем да кажем как животът се предава, но ние знаем за материалния проводник, от семе или яйце, в растение или животно. Много се знае за тази страна на нещата, но съществената част на процеса още не ни е позната. Биологически, ние не знаем дали като енергия и материя ние продължаваме да съществуваме. Биологията не ни казва, дали нашата личност е само един simulacrum — едно изчезващо временно проявление или тя е една основна реалност. Дали нашите спомени са складирани само в мозъка, така че когато той се разруши, те всички изчезват и ние преставаме да съществуваме?
към текста >>

Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни.
Тук иде въпроса за обема и убедителността на доказването. По-нататъшното разучване вече ще ни отведе в библиотеката, в изследването или в психичната лаборатория. Ако желаем, ние можем да затворим очи пред всичките тия явления и само да викаме: „Това е невъзможно! Абсурдно“. Същото, може-би са вършили и нашите предшественици във физическата наука, когато пред тях са възниквали „чудесни факти“ из физическата вселена, факти, с които ние отдавна сме се помирили. Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна. Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни. Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука. Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата. Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете. Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета.
към текста >>

Това се прави с цел да наблюдава, сравнява и сортира предметите по големина и форма.
Цилиндрите са с разни големини. Вадят се от местата им, и след това детето трябва да постави всеки един от тях в гнездото му. Гнездата им са наредени по големина в низходящ или възходящ ред. Той си служи и с кубчета от разни големини: най-големият куб е с ръб 10 см., а най-малкият — 1 см., с всички междинни степени. От кубчетата детето трябва да издигне кула, като постави долу най-голямото, а горе — най-малкото. Това се прави с цел да наблюдава, сравнява и сортира предметите по големина и форма. Децата се учат със завързани очи да разпознават формите на предметите, за да се засили чрез концентриране на вниманието осезателният усет на пръстите. Тук фалшът и неестествеността достигат до най-голямата степен. Тези опити са съвсем изкуствени, те отдалечават детето от живота, който блика около него! За възпитанието на барическия усет (усет на тежина), той приготвя дъсчици с дължина 8, широчина 6 и дебелина 1/2 см. Дъсчиците са от три сорта: от акация, орех и елха.
към текста >>

Разбира се, тая тяхна помощ ще бъде малка в сравнение с нуждата от добри пътища.
Това ще развие вкуса им към ред. Камъчетата ще съберат на едно место, а листата и клечките на друго. Последните ще могат да се употребяват за подпалване на огън. Представете си какво могат да направят толкоз стотина хиляди деца в цяла България за няколко години! Колко могат да помогнат! Разбира се, тая тяхна помощ ще бъде малка в сравнение с нуждата от добри пътища. Те не могат да вършат тая работа, която може да върши един възрастен работник! Но пак доста могат да допринесат. И от друга страна, какво възпитателно значение има тази тяхна работа за самите деца! Представете си, че тези деца са пораснали! У тях е вече развита наклонността, вкусът към подобна дейност.
към текста >>

След като извади своите умозаключения, Дарвин каза: „Защо трябвало на Твореца по-малко да се хареса да създаде малък брой сравнително несъвършени организми и след това да ги усъвършенства постепенно или да ги остави да се усъвършенстват, отколкото веднага още в началото да сътвори всички организовани форми?
Изследванията му, които изложи в 1859 година в книгата си „Произход на видовете“, имат напълно интелектуалистично-естествонаучен характер. Той наблюдава това, което е достъпно на сетивното наблюдение и опит и вади умозаключения чрез ума си. С своите изследвания предприе да създаде съединителна връзка между най-низшите, най-несъвършените организми и най-висшия земен организъм — човека. Изследва цялата стълба от организми. Макар и да желаеше да прокара линия до човека, гова, което изследваше, беше извън човека: нито истинското естество на човека1), нито копнежът му към свърчувственото бяха предмет на изследванията му. След като извади своите умозаключения, Дарвин каза: „Защо трябвало на Твореца по-малко да се хареса да създаде малък брой сравнително несъвършени организми и след това да ги усъвършенства постепенно или да ги остави да се усъвършенстват, отколкото веднага още в началото да сътвори всички организовани форми? “ Тук Дарвин напуща интелектуалистично-естествонаучния начин на гледане и просто възприема традиционните религиозни представи. На този начин на гледане върху света той е останал верен и в книгата си: „Произход на човека“. Така се отнасят към света Дарвин и западните мислители. Възгледите му за границите на познанието са. типични за англо-американските народи.
към текста >>

И сравняват детето с по-раншните степени на човешкото развитие.
Това не разбирам в агитаторски смисъл, а само констатирам един факт, който за някои може да изглежда парадоксален. Интелектуалистично естество научния начин на мислене води към противоречия, които разрушават живота Втората характерна черта на интелектуалистично-естествонаучната цивилизация е, че води към противоречия, които разрушават живота. Напр. съвременният човек преживява противоречие между своя начин на мислене, от една страна, и чувстването в духа на Русо, от друга. От една страна искат да дадат на детето възпитание, което да е в съгласие с интелектуализма: за обогатяване на представите му да му поднесат логиката, а за неговата воля да му поднасят полезното. А от друга страна, изхождайки от своите чувства, искат да му дадат природосъобразно възпитание 5). И сравняват детето с по-раншните степени на човешкото развитие. Обаче, това води към противоречие с интелектуалистичния идеал на „логиката“ и „полезното“. Защото нито варваринът и дивакът, нито детето се стрелят да направят представите си логични или да насочат волята си към полезното. Напротив, те се стремят — както варваринът и дивакът, така и детето — към украшенията, т. е. към красивото. Съвременният човек и когато чувства в духа на Русо и когато мисли интелектуалистично, пренася върху детето това, което важи за възрастния.
към текста >>

Техният брой от година на година расте и понеже е необходима известна смелост, за да се изстъпи човек против онова текущо мнение, което е създадено за тази наука, те са още малко на брой, поне в Франция, където ние сме останали в тази област твърде назад в сравнение с англичани, американци и немци.
Ще дадем тук някои и други извадки от статията на Е. Caslant: Опити върху научна астрология, където са ясно очертани четирите насоки, в които съвременната астрология се разработва. „От тридесетина години насам настъпи едно възраждане в астрологичното движение. Научните умове, които — по предразсъдък — смятаха дотогава астрологията като пустоверие на старите времена започнаха внимателно да я проучват. Те разбраха, че онези, които я практикуваха, не познаваха нейните основи и съдят за нея напрезум; те установиха освен това, че е невъзможно да се практикува тази наука, без да се схване нейната обосновка, а затова мнозина от тях се запретнаха да я проучват и подлагат на опит. Техният брой от година на година расте и понеже е необходима известна смелост, за да се изстъпи човек против онова текущо мнение, което е създадено за тази наука, те са още малко на брой, поне в Франция, където ние сме останали в тази област твърде назад в сравнение с англичани, американци и немци. Все пак техните трудове имаха за резултат редица опити за създаване на една научна астрология, сиреч по-точна и по-строга и, следов., по-пригодна към съвременния манталитет. Понеже тия опити ще имат, по всека вероятност, за резултат едно обогатяване на утрешната наука с нови глави, видя ни се, че ще бъде интересно да дадем за тях едно сбито изложение. Първият опит се състои в събиране на астрологичните трудове — индуски, халдейски, гръцки, арабски, също и ония от епохата на възраждането — да се преведат, кондензират и допълнят. Работа огромна, понеже те са многобройни. Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир.
към текста >>

Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир.
Техният брой от година на година расте и понеже е необходима известна смелост, за да се изстъпи човек против онова текущо мнение, което е създадено за тази наука, те са още малко на брой, поне в Франция, където ние сме останали в тази област твърде назад в сравнение с англичани, американци и немци. Все пак техните трудове имаха за резултат редица опити за създаване на една научна астрология, сиреч по-точна и по-строга и, следов., по-пригодна към съвременния манталитет. Понеже тия опити ще имат, по всека вероятност, за резултат едно обогатяване на утрешната наука с нови глави, видя ни се, че ще бъде интересно да дадем за тях едно сбито изложение. Първият опит се състои в събиране на астрологичните трудове — индуски, халдейски, гръцки, арабски, също и ония от епохата на възраждането — да се преведат, кондензират и допълнят. Работа огромна, понеже те са многобройни. Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир. такива, които са извлечени от научно водени астрономични статистики“.2) „Този метод има предимството, че налага достоверността на астрологията н на кай-големите неверници, но изисква огромен труд“. „Третият опит влиза в областта ка физическите науки. Проучването на законите на земния магнетизъм позволява дв се докаже влиянието на светилата върху човечеството и да се анализират техните въздействия. (Е. Caslant излага по-нататък интересните и твърде убедителни изследвания, които са напразени в тази посока). „Четвъртият опит е опит за една чиста рационална научна астрология, си;., създаване на една астрологична наука, чиито принципи и следствия се установяват по пътя на строгата логика на математиката.
към текста >>

Най-после, българската книжнина се снабди с едно, сравнително, ценно научно съчинение върху богомилството.
Издание на Бълг. Академия на науките (фонд Д. П. Кудоглу). София, 1925. Ц. 80 лв. Най-после, българската книжнина се снабди с едно, сравнително, ценно научно съчинение върху богомилството. Хулено в течение на векове от заинтересованото и невежествено официално духовенство и преследвано най-безпощадно в лицето на неговите видни представители и проповедници, учението на българските богомили намира сега в труда на един авторитетен български книжовник, отчасти, своето признание като могъщ фактор за културното развитие на българския народ и като истински родоначалник на реформацията на запад. Авторът, както обяснява в своя кратък предговор, си е задал скромната цел да направи първия опит, чрез обнародване на книжовните съкровища на богомилството, за да хвърли светлина върху същността и значението на това учение и, по тоя начин, да се опровергаят досегашните едностранчиви гледища за него. Той е дал, както признава, само една скица на богомилството, колкото да се проумеят литературните паметници, останали от него. В друго свое съчинение той обещава да изложи по-обстойно учението и историята на богомилството. Като пожелаваме да се осъществи по-скоро това обещание, и ние намираме, че едно по-дълбоко проникване в действителната същност на богомилското учение е крайно необходимо, тъй като, колкото и да се е старал да бъде обективен и ясен в изложението си, г. проф.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сродната душа може да се познае от пълнотата, с която тя изпълва живота и съзнанието на влюбения, защото наистина всека друга любов и приятелство бледнеят със своята незначителност в сравнение с нея.
Но ръководителят, който бди над тях, вижда всички неща, написани в книгата на техните животи. Той знае и помни, и един ден въплътеният ще си спомни също — ще си спомни и наново ще се съедини. Други, като Павел и Франческа, може да бъдат разделени чрез погрешна женитба, съединени само на сън или чрез смъртта, или пък, като Хъксли и г-ца Хиторн, може да бъдат разделени за дълги години с много километри по сухо и по вода. Но едно нещо е вярно при всички случаи: никой не може да се съмнява, когато се случи да срещне сродната си душа. Другарят и приятелят на вековете, който е живял с нас под много форми и в много страни, изхождайки с нас от обятията на Брама, когато „Денят на висшите богове“ е започнал, се познава и призовава от скритите глъбини на индивида. Сродната душа може да се познае от пълнотата, с която тя изпълва живота и съзнанието на влюбения, защото наистина всека друга любов и приятелство бледнеят със своята незначителност в сравнение с нея. Тя не се познава чрез плътската страст, нито пък с това, че може да причини вълнение и буйство в нашите животи. Знакът на истинската женитба е съществуването на такава взаимна загриженост един за другиго, която надминава грижата за себе си, тъй че ако е необходимо да се избере между собственото щастие и това на сродната душа, между собственото благоденствие и успех и това на възлюбения, човек драговолно ще пожертва всяко нещо, ще се откаже от всичко, заради това, че той е тъй нежно любим. Над всичко това, сродните души се познават поради радостта, която изпитват, когато работят заедно. Когато ученият и шивачката, механикът и перачката, артистът и поетесата, се радват когато работят в присъствието един на другиго, ако е възможно даже в същата стая, вие можете да бъдете уверени, че те са истински свързани, когато пък са триж благословени ония, чиято карма ще им позволи радостите на сътрудничеството — да участват в едно и също дело. Ние видяхме вече, че по никой начин не е всеобщ закон, сродните души да се въплътяват едновременно, при все че това става, когато е възможно; и, дължейки на преплетеността на кармичния закон, може да се случи те да се въплътят в тела от еднакъв пол.
към текста >>

Кабалата сравнява тази първична еманация с искрите, които изскачат от огнището в ковачницата.
За да се схване същината на тия различни символи, трябва да се мисли върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът на съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно на никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна на никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие. Абсолютният не се сношава направо с ограничените същества, чиито зародиши се раждат от неговите недра, защото прегръщането му би ги разрушило при въвеждането им в него. Затова той се сношава чрез свойствата си, които Кабалата свежда в десет първични зачатия, десетте сефироти. Както се каза по-горе, сефиротите се делят на две категории, едната от които обгръща трите първи, най-близките до Абсолютния и непосредствените му органи, а другата обгръща последните седем, преминали в света. В началото на нещата, сефиротите са се излъчили из Абсолютния в състояние на пълна и инстинктивна свобода, необходима за съществуването на свободната воля, но способни да произведат злото, като излишък. Кабалата сравнява тази първична еманация с искрите, които изскачат от огнището в ковачницата. Според същата, в първоначалния период, сефиротите били образувани от точки или сферически елементи, неспособни да се наредят в линии и стоящи, в това безредие, без връзка на симпатия и строеж, защото съпоставените кълбовидни точки можели да се допират, но не и да се проникнат и проследят, като линии те, чрез благозвучно свързване. Кабалата обяснява също, че в своето първично или, така да се каже, атомично състояние, сефиротите са били изложени съвсем направо и силно на божествената светлина, поради което по-долните от тях, начиная от Хезод до Малхут, не са могли да издържат сиянието й и са се пръснали пред нея. Това е счупването на свещените вази, събарянето на едомските царе. По-висшите сефироти понесли сиянието, но променили формата си вследствие катастрофата на по-долните, за да ги подпомогнат и да пресъздадат разстроената вселена. По-висшите сефироти, следов., са преустроили човешката форма, тоя символ и съсредоточие на цялата уравновесена хармония.
към текста >>

Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост.
Шестте хиляди символични години съответстват на шестте първи степени на падението, на шестте първи от долните сефироти. „И седмата хиляда се отнася към най-голямото разгорещяване. И тя бе опустошена напълно в продължение на дванадесет часа, според както е писано:и тя бе празна и пуста“. Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията. В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила. Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост. милосърдие и разширение. Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и царството на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата. Опустошението е крайния момент на падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа на планетата се втвърдява в кристализацията на повърхността, където душата потъва окончателно в тялото, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък. Кабалистическите коментарии ни учат, че разрушението и опустошението на ерусалимското светилище, след еврейското изгнание, се считат като съответствия, върху земята, на счупването и упадъка на сефира Малхут. Затова евреите казват, че тяхното изгнание ще продължава дванадесет часа и те приписват същия брой емблематични часове за опустошението на Малхут.
към текста >>

Е), в неговата книга Свещта на Видението, заслужва да се сравни с другите разкази за творението.
Тази дума е била предмет на много странни преводи, някои я наричат даже „небе“, а други „етер“. Последният термин, бидейки употребен от Макс Мюлер, той все пак казва: „можем да я преведем чрез пространство, и двете значат, обаче, най-висшият Браман“. По-правилно е, може би, да се каже, че тази Акааша е субстанцията на Браман. Идеята е, че „най-висшият Браман“ (Парабраман) се изтъква като Акааша или корен — субстанция, от една страна, и като Пуруша или дух, Съществото, от друга. Келтската космогония, както е описана от Джордж Ръсел (А. Е), в неговата книга Свещта на Видението, заслужва да се сравни с другите разкази за творението. Той казва, че в началото е бил безграничния Лир, едно безкрайно и невидимо божество, в което са били всички минали и настоящи неща и тия, които ще дойдат. Всички неща са били прелени в Великия Баща и Майка, и небето и земята бяха изгубени, бидейки едно в безкрайния Лир. „Когато мистичната нощ трепва в зората, нейните листа, цветове и звездни плодове напъпват навреме и се ронят върху водите на пространството“. Този израз е общ на много древни космогонии. Неговите думи, обаче, са тъй красиви, че е добре да вземем още една извадка in-extenso: „Ние имаме преди всичко Лир, едно безкрайно същество, нито дух, нито енергия, нито субстанция, но по-скоро духовна форма на всичките тях, в която всичките божествени сили, издигнати над себе си, съществуват в едно мистично единение или транс.
към текста >>

Те пък на свой ред наставляват други, които са техни последователи, така че еволюцията може да се сравни с летежа на диви патици, при които най-силните издържат грамадната съпротива на въздуха при върха на клина, а по-слабите се нареждат отзад.
Поддържа се, че животът не изхожда едновременно от Великия Непроявен, но по-скоро като поток или шествие, така че, макар че всички вървят по един и същи път, некои са по-напред от другите и, следов. достигат високи състояния на развитието, когато техните братя или чакат за проявление или са на низка степен на развитие. Тия по-стари братя, било че са още в плътта или са напреднали отвъд състоянието, при което си служим с физическото тяло, могат, ако са подбудени от същото човеколюбив, което ни кара да се грижим за слабия и невежия на физическото поле. да учат и да помагат на тези, които заслужват това и които са в състояние да използват такава помощ. Много такива индивиди са вече обучени от по-старите братя и тия ученици образуват авангарда на еволюцията. Те пък на свой ред наставляват други, които са техни последователи, така че еволюцията може да се сравни с летежа на диви патици, при които най-силните издържат грамадната съпротива на въздуха при върха на клина, а по-слабите се нареждат отзад. Ако моралното, интелектуалното и духовното естество на даден човек са добре развити или, да си послужим с езотеричната терминология, ако неговите по-висши тела почват да се организират, тогава той може да бъде избран от по-старите братя за по-специално обучение. Знанията, първо, ще се предават телепатично на неговия подсъзнателен ум и когато той е напреднал достатъчно по тоя начин, ще бъде поставен в контакт с другите ученици на по-старите братя, които са на физическото поле, и те ще го учат и наставляват съзнателно чрез обикновените средства на това поле — чрез говоримото и писаното слово. Тогава, след като напредне още по-вече, по-старите и по-младите братя заедно, посредством процеса, познат под термина посвещение, ще съгласуват хармонично подсъзнанието със съзнанието. Четецът може-би ще запита, по тази точка, как би могло да се установи контакта са Учителите? Малко бих могъл да кажа по този въпрос, понеже това е предмет на вътрешна опитност.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките!
И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот.
към текста >>

Толстой с право сравнява в това отношение дъба с някое по-малко растение, напр. царевицата.
При идването си той одухотвори делата земя. Цялата земна аура се проникна от духовната му, сила. Христовоте идване на земята е едничкото събитие, на което няма равно, казва Д-р Щайнер, в цялата минала и бъдеща история на човечеството със своето идване той даде възможност на човечеството да развие висшите духовни сили, да прояви Любовта. Импулсът, даден от Христа преди 2000 години, не е още проявен в пълната си сила. Великите неща бавно се проявяват. Толстой с право сравнява в това отношение дъба с някое по-малко растение, напр. царевицата. Царевицата достига до върха на своето развитие за няколко месеци, а за дъба трябват векове. Импулсът, даден от Христа, ще се проявява постепенно в бъдеще. Християнството, преди всичко, не е разбрано. Богомилите, духоборите и пр., почват да го разбита: по-добре като учение за живота, което трябва да се приложи във всичките му области. Досегашният жоивот на християнството е само приготовление.
към текста >>

Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас.
Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение. Така то обяви претенцията си за всемирност. Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество. Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето. По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език. Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас. Доктор Щайнер намисли да отстрани тия недостатъци и да попълни тая празнина, когато, през 1902 год. той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон. Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи. Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние. Освен това, той получи още на 20-та си година розенкройцерска закваска.
към текста >>

В това отношение, твърде поучително би било, ако се сравни опожареният храм при Дорнах с гръцкия храм и готическата катедрала.
Съвсем напротив, неговото учение има за цел да открие дълбокия смисъл, вечната същина на всичките религии, всека от които представлява една страна на истината,и така да благоприятства сближението им, като ги доведе до висшия източник на общото им вдъхновение. В тая точка неговата доктрина се съгласява напълно с източната теософия. Но оригиналното в разрушеното здание бе, че то представляваше архитектурния израз на космогонията и психологията. С това то наподобяваше знаменитите исторически храмове, които отбелязват големите етапи на цивилизацията и са останали като безсмъртни образи на големите религии. Проектът за новата сграда на „Гьотеанум“. В това отношение, твърде поучително би било, ако се сравни опожареният храм при Дорнах с гръцкия храм и готическата катедрала. Фасадата на гръцкия храм е била съставена всякога от седем или девет колони, които поддържат фронтона5), образ на космическите сили, които поддържат света. Божествеността се покои в същност във вътрешността на храмовия олтар, който има форма на една колосална статуя. Тя владее над града и покровителства цялата страна. Хората са се сношавали с нея само с жертвите, принасяни пред храма. Гръцкият храм се е считал за жилище на някой бог.
към текста >>

С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци.
„И когато видите Йерусалим заобиколен от войски, тогава ще знаете, че е близо неговото разрушение“. (Лука — 21;20). Чрез пророчеството, което е най-възвишената от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето. — Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие. Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци. Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат. Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени. Прозее, тези пророчески знаци, схванати върху камъка, са били намерени удивително точни. Предходният период на християнската ера (4 год.
към текста >>

Тези примери, които дадох, са съвсем малко в сравнение с грамадния материал, който ни доставя общението с природата!
Той трябва да протече. Когато умореният пътник с голяма радост се приближава до извора, така и всеки с радост отива при онзи, у когото е събуден той. Такива хора са като извора: както изворът освежава пътника, така и такъв човек, когато някой се приближи до него, внася топлина, вяра и радост в душата ти. Кой е изворът на човешката душа? — Любовта! Тези примери, които дадох, са съвсем малко в сравнение с грамадния материал, който ни доставя общението с природата! Един Учител1) казва: „Всички явления около нас трябва да се вземат като такива символи. Например гъсеницата и пеперудата могат да се вземат като символ за възраждането на човешката душа. Даже и камъкът, който срещаме на пътя си, може да послужи като символ на велики истини“. За всички явления и закони на вътрешния живот могат да се намерят подходящи символи“. Най-дребното явление в природата, най-малката тревица, най-малкото цвете могат да станат изходна точка, за да се разберат някои висши духовни истини и да се събудят мощни духовни сили и стремежи в детската душа.
към текста >>

За да изясни това, той си служи със следното оригинално сравнение: „Ако след неколко века един изследовател на старини намереше описание на нашата училищна практика, никак не би могъл да си представи, че тя е била практика на нашето време; най-много, което би могъл да допусне, би било, че това описание се отнася за училищната практика на един калугерски орден от нашата епоха“.
Такъв е Спенсер. Той казва по-нататък: „най-велики възпитателни задачи ни занимават днес. Обаче, каква е училищната ни практика? “ Спенсер съвсем не е доволен от нея. За него тя е чужда на живота. За да изясни това, той си служи със следното оригинално сравнение: „Ако след неколко века един изследовател на старини намереше описание на нашата училищна практика, никак не би могъл да си представи, че тя е била практика на нашето време; най-много, което би могъл да допусне, би било, че това описание се отнася за училищната практика на един калугерски орден от нашата епоха“. Такова е впечатлението на Спенсер от съвременната практика на възпитанието и обучението. От външното изследване на живота следва илюзорността на идеал, морал-и религия Някой би запитал: „какво схващане за жизнената стойност на човека може да има днешният човек, който има съвременното интелектуалистично естествонаучно разбиране на света? “ Отговорът на този въпрос следва недвусмислено като се разгледат въпросите „от къде“ и „на къде“ относно земята и изобщо света. Към средата на развитието се явява човек със свои идеали, морални и религиозни импулси. Обаче, в началото на развитието е съществувала Кант — Лапласовата мъглявина или нещо подобно (понеже нЕкои видоизменения се внесоха в Кант — Лапласовата теория от времето на Кант и Лаплас до сега).
към текста >>

НАГОРЕ

0.8967170715332