Търсене в текстове за 'смирен смиря смири'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 2 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който така се смири, той е най-големият.“ Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно.
(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) „Кой е най голям в Царството небесно? “—това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство. Христос отговори на тоя въпрос. Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно. Който така се смири, той е най-големият.“ Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Голямото дърво най-после се смирява в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли.
към текста >>

Голямото дърво най-после се смирява в своите малки плодове.
Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно. Който така се смири, той е най-големият.“ Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Голямото дърво най-после се смирява в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли. Следователно, човек не трябва да разчита на онова, което е сега, но той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл. Не разчитайте на онова обществено и социално положение, което заемате днес, защото това са преходни неща, но разчитайте на онова, което Бог е вложил във вас. Това, което сте сега, показва доколко сте работили. Но това, което вие сте изработили, няма да остане за вас.
към текста >>

Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли.
Който така се смири, той е най-големият.“ Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Голямото дърво най-после се смирява в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли. Следователно, човек не трябва да разчита на онова, което е сега, но той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл. Не разчитайте на онова обществено и социално положение, което заемате днес, защото това са преходни неща, но разчитайте на онова, което Бог е вложил във вас. Това, което сте сега, показва доколко сте работили. Но това, което вие сте изработили, няма да остане за вас. За да разберете правилно този въпрос, трябва да проучите основно човека и космоса и техните взаимоотношения.
към текста >>

За да влезете в първата област, където всичко ще ви тръгне, трябва да се смирите, да станете като малките деца— да познавате Баща си, и да изпълнявате волята му.
Но, в новата религия, в новото разбиране на живота, трябва да има едно чувство на топлота между хората. Вътрешна връзка трябва да има между хората. В природата има една връзка, в която като се потопи човек, той е щастлив, той е здрав, той постига всичко. Тогава всичко е лесно. Но има една област, в която като се потопиш, всичко спира. За да влезете в първата област, където всичко ще ви тръгне, трябва да се смирите, да станете като малките деца— да познавате Баща си, и да изпълнявате волята му. А когато човек се възгордее, когато се почувства голям, и забрави Баща си, той влиза в една област, където спира всякакъв прогрес. Това са две велики комически течения, които работят в природата, като всяко си има своя мисия, своя цел, своя сфера на дейност. Зад всяко от тези течения стоят йерархии от разумни същества, с които се свързваме, като попаднем в едно от тия течения. Вследствие на попадането си под второто течение, хората са си създали повече страдания, отколкото трябва. За да излизат от това положение, те трябва да станат като малките деца.
към текста >>

Според новото разбиране, само смиреният, който влиза в Царството Божие познава делата Божи.
Не е от дявола. Дяволът е влязъл в науката с цел само да я изопачи. Знанието иде от Бога. Всичката наука, всичкото знание, което сега съществува в света, иде в помощ на хората. Науката иде в света, за да даде работа на хората, и от тази работа да познаят делата Божии. Според новото разбиране, само смиреният, който влиза в Царството Божие познава делата Божи. Коренът на думата смирение означава мек човек. А мек е само онзи човек, който е крайно мъдър; който не е мъдър, той не може да бъде мек човек. Мекотата, добротата, силата, са качества само на разумния човек. Всички добродетели са достояние само на разумния човек. Така че, за да добиете добродетелите, които са необходими за съграждане на живота ви, преди всичко трябва да бъдете разумни.
към текста >>

Коренът на думата смирение означава мек човек.
Дяволът е влязъл в науката с цел само да я изопачи. Знанието иде от Бога. Всичката наука, всичкото знание, което сега съществува в света, иде в помощ на хората. Науката иде в света, за да даде работа на хората, и от тази работа да познаят делата Божии. Според новото разбиране, само смиреният, който влиза в Царството Божие познава делата Божи. Коренът на думата смирение означава мек човек. А мек е само онзи човек, който е крайно мъдър; който не е мъдър, той не може да бъде мек човек. Мекотата, добротата, силата, са качества само на разумния човек. Всички добродетели са достояние само на разумния човек. Така че, за да добиете добродетелите, които са необходими за съграждане на живота ви, преди всичко трябва да бъдете разумни. Само разумният човек може да изправи погрешките на миналия си живот.
към текста >>

Смири се, о сърце, Пред този нежен зов, пред тез очи — звезди!
* О, тъй красиво беше, Усмивка и сълза! Момиченцето мило Забрави в миг тъга. * Че всичко е в сърцето На милото дете — Усмивката, сълзата Там Бог в едно ги сле. На моята малка племенница Очи ме гледат две, очите на дете. В тях трепнала молба, В тях кротост и любов. Смири се, о сърце, Пред този нежен зов, пред тез очи — звезди! * Очи ме гледат две. О, пеят нежно те И молят, и зовят! Искрици в тях горят, сълзиците трептят. Ще чуеш ли, сърце? * Редят се мигове, Ще минат векове.
към текста >>

2. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие.
Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила. Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Бал кана под своя знаменател. А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел — божественото в света.
към текста >>

Нека никога не забравяме, че евангелието не говори много, нито пък пра ви дидактични тълкувания: то само поставя едно малко число от универсални истини под една абсолютна форма: вече на четеца остава да извлече частните последствия и относителните приспособления, които винаги лесно се схващат, ако сърцето е чисто и смирено.
Своеобразни души, които изучват и се хранят от източните учения, отдават на тия морални системи предимство пред християнството, по ради почитта, която те препоръчват към нашите „по-низши братя“, нещо, което е вдъхвало с тъй засягащо сърцето, добродушие към старите индуси и едно тъй горещо възхваление от страна на твърде непорочния Франциск Азиски. Но това състрадание, което не трябва да се свежда до присторена чувствителност — е едно очевидно следствие от евангелското слово. Защото, към тоя, който се радва от сърце, че е слуга на един едничък от свои те братя, как ще може той да изтезава едно куче, да убие едно птиче, или да кърши клонове без основание? Кой е, който, приел думите на Ев. Йоана: „всичко, що съществува, е направено чрез Словото“, да може, без да е луд, да замерва, да насилва, да отблъсва по каприз и най-последното от съществата, всред които живее? Нека никога не забравяме, че евангелието не говори много, нито пък пра ви дидактични тълкувания: то само поставя едно малко число от универсални истини под една абсолютна форма: вече на четеца остава да извлече частните последствия и относителните приспособления, които винаги лесно се схващат, ако сърцето е чисто и смирено. Нека нашият ум бъде безстрашен. Нека той да проследява и последните заключения, до които извежда даден принцип. Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до идеите. Така разбрано, моето проявление на любов се простира до необятност и прави да възрастнат до най-висши небеса границите на моето същество. Нема по-добра школа от тази в света, по-свята, по-плодоносна, но пък и по-трудна.
към текста >>

Те знаяха, че това бедно дете е изкупител на смирените — на човеците с „добрата воля“, върху които ангелът бе призвал мира.
Старите пастири бяха бедни и не презираха бедните, бяха наивни като деца, и се радваха на децата. Бяха родени от народа, произхождащ от Урия. Пастири са първите им царе: Саул и Давид. Пастирите от Витлеем не познаваха грубия свят, и не са горди. Роди ли се беден помежду им, гледат го с любов, даряват му с любов каквото имат. Те знаяха, че това бедно дете е изкупител на смирените — на човеците с „добрата воля“, върху които ангелът бе призвал мира. Също и непознатият цар Одисей от никого не бе приет така радушно, както от пастира Евмей в неговия обор. Но той дойде към Итака, за да си отмъсти, върна се дома, за да убие своите врагове. А Христос дойде да осъди отмъщението, и заповяда да прощаваме на враговете. Любовта на Витлеемските пастири накара да се забрави гостолюбивата милостиня на свинаря от Итака. Тримата маги След някой ден пристигат трима маги от Халдея и коленичат пред Исуса.
към текста >>

Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче.
Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад. И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му. Коленичили под разкошни царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света.
към текста >>

Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта .
Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· . Извлякъл от „А В С d’Occuitisms“: Ив. Стоянов. * * * Картинки свързани със статията Пилоните и обелиските. Кръщаване на посветения в подземията на храма. Появяване на Изида в килията на посветения Астрално раздвояване на посветения.
към текста >>

Има пеене, което е присъщо на всяка страст, било за да я усмири, било за да я възбуди.
Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка. Тогава той влязъл в работилницата им и претеглил чуковете им. Като се завърнал в къщи, приложил на корди, обтегнати с тежести, своята опитност и образувал диатоническата гама, от която извлякъл после хроматическата и нехармоничната гами. Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“ Възвишеността на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството. Трябва да се изучава монокордата. Има пеене, което е присъщо на всяка страст, било за да я усмири, било за да я възбуди. Флейтата е мека. Философът трябва да предпочита лира та и да свири на нея сутрин и вечер. Геометрията на Питагора В геометрията, единицата представлява точката, двойката — линията, тройката — плоскостта и четворката плътността. Точката е единица според положението си; двойката представлява линията, понеже тя е първо то измерение, произведено от едно неделимо движение; тройното число представлява плоскостта, понеже не ма плоскост, която да не може да се намали на елементи от три граници. Кръгът, най-съвършената от криволинейните фигури, съдържа скрито триъгълника, а този триъгълник е образуван от центъра и от една неопределена част (отсечка) от окръжността.
към текста >>

0.35756778717041