Търсене в текстове за 'свят човек'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 126 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота.

Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота.

Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек.

Той е дълбока наука за човека и вселената.

2. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.

И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива.

Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека".

А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл.

Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия.

И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния човек е да се направи живота му по-прост и по- естествен.

Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен.

3. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.

И защо ще чака човек чудо?

И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка.

Тя изписва и по човека – точно и подробно – образа на онова, което той мисли, чувствува и върши.

Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си.

Ония органи в човека, които най-деятелно работят най се развиват и укрепват.

Целият свят на форми, достъпен за нашето физично възприемане ни явно говори, че природата пише.

И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език.

Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание.

И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм.

Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека.

Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа.

Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност.

В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.

4. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата.

Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода.

Днес човекът схваща свободата само като нещо външно.

Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета.

Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие.

От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас.

Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.”

Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".

Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.

5. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА

Това са три начина, по които човек реагира на получените отвън слухови възприятия и на развилите се в последствие от тях усложнения вътре в него.

Забележително е едно обстоятелство в нервното устройство на човека.

Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас.

Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл.

Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл.

Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга.

А болестите, това са нарушения на правилните отношения между психичната и физичната природа на човека.

Със своя основен елемент, ритмуса, тя се налага, тъй да се каже, на нервния живот в човека и го принуждава да пулсира в хармония с него.

Гняв, злоба, завист, ревност, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението.

Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека.

Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея.

това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите.

Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението.

Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот.

Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания.

Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него.

Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния.

И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.

Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето.

При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него.

Той се сили по-скоро да ги изяви, а това стремление да се изяви скритото вътре в човека, то е, което дава бързината на човешкото развитие.

6. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации".

„Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек".

Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения.

От предисторичния човек днес намираме само черепи и оръдия.

Действително трупът беше човешки, но не беше човек.

Човекът го нямаше.

Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека.

И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр.

Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек.

Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.

И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н.

Същата тенденция се повтаря и у животните, като се почне от едноклетъчните и се стигне до човека.

Тая психична проява за първи път се среща у някои растения в много примитивна форма, после минава у животните, а у човека тя достига висша степен на развитие, като чувства.

Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за него в частност, а донякъде и за животните изобщо.

Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази.

За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното.

И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек.

По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената.

И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество.

Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека.

У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен.

Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения.

И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение.

Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите.

Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение.

Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.

7. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек.

Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи.

Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек.

Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек.

Човекът впрегна природните сили, но сам се отдалечи от природата.

Защото мислители отдавна са изтъкнали, че духовната природа на човека (вън от въпроса за нейната същина) е твърде многостранна.

А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия.

А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния човек.

Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр.

Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания.

Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва.

Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване.

И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.

Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената.

Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени.

Защото, не е човекът единственото разумно същество в света, както днес се мисли.

8. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица.

В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея".

Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот.

Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни.

Но ако всеки човек иска това за себе си, не е ли естествено да го даде и на другите?

Благото, което човек иска за себе си, трябва да го даде и на другите.

И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже живее, знае що иска всеки живот.

Не седи ли все още неразрешен въпросът за храненето, за хляба на човека?

Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество.

9. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От учения свят се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите.

Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът.

Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп.

В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в частност на човека.

В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека.

Творецът сеяч затова създаде човека, за да види плода на своето творчество, а тоя плод е жив, безсмъртен, вечен.

10. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Влияе и върху физиологичния и психичен живот на човека.

Новото – за някои – започва с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система.

И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата, когато им скимне, както върши днешния човек.

Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество.

Астрологията никога не е отричала индивидуалната воля и винаги е твърдяла, че тя ложе да реагира на звездните влияния, които представят само ония възможности що се представят на човека в даден миг.

Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека.

Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид."

От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно).

„Светилата управляват в известни граници съдбата на човека.

11. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

То е също като понятието човек.

Всеки знае що е човек, но ако започнем да го определяме, никой не ще може да даде една дефиниция, която да признаят всички.

Но тъй както всеки, който види човека ще го познае, тъй и всеки, като види истината, ще я познае.

Попитайте един човек и ще видите, че той знае кога лъже и кога казва истината.

Когато един човек пише една статия, той прекрасно знае, кои са подбудителните причини да я напише и колко истина е вложил в нея.

Тя казва на човека така: „Аз искам да ти направя добро и това ми е достатъчно.

Ако слушаш гласа ми, ще ти бъде добре, ако не го слушаш ти ще бъдеш нещастен човек".

Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност.

И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя прегради.

Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава.

В този свят, само този, който има най-малко да получава от другите, само този, който уповава на себе си, може да живее.

Човекът трябва да бъде благороден, да остави другите абсолютно свободни.

12. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му.

Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена.

Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот.

Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек.

От това не ще се подразбира, че човекът трябва да престане да търси познанието на бъдните дни.

Човекът поне веднъж ще бъде изправен пред страшното това питане и ще трябва да даде ответ самин на себе си.

Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота.

Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот.

13. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси.

Те доказаха, че съзнанието на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък.

За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща.

Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека.

Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията.

Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало.

Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек.

Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка.

И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ.

И всеки, който може да чуе техния глас и да разбере тяхното слово, ще добие светлината на истинското знание – ще стане нещо повече от човека.

14. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

1. Върху устройството на човека

Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините.

Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност.

Според окултната наука човек има и други източници на енергия.

От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука.

В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят.

Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля.

А какво дава срещу това човек?

Така тоя същия човек, който днес минава за културен, гради своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества.

А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека...

Стомахът е център на вегетативните сили в човека.

В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход.

Изобщо може да се каже, че стомахът е базата на физическия живот в човека.

От страна пък на психиката – инстинктивния живот на човека – инстинктите.

Ненормалното функциониране на тоя център причинява в психическия живот на човека редица отрицателни състояния: тегота, неразположение, раздразнителност и пр.

Когато обаче тоя център започне да се развива чрезмерно и вземе надмощие над другите, тогава се поражда едно отрицателно състояние: човек започва да пълнее прекомерно, става малко подвижен.

Единствените въпроси които вълнуват един подобен човек са: охолен живот, добра храна, благоприятна обстановка и пр.

Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека.

Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение.

Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия.

Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека.

Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ.

Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб.

Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада.

Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля.

Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания.

Регулирането на тия центрове при днешното развитие на човека е извън неговата воля, то е предоставено на тъй нареченото „подсъзнателно", което действително изпълнява добре своята функция, но при сравнително благоприятни обективни условия.

Тук именно се явява необходимостта от съзнанието, което при обикновения човек не е в състояние да изиграе своята роля.

Такъв е съвременният човек.

15. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба.

Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества.

Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо.

Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.

16. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тъй че целият свят е отразен в неговата душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата.

Реалност ли е материята - свят?

Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата.

Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия!

Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа".

И сега то се намира пред входа на един нов свят.

И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството.

Между два различни свята, които го мамят всеки със своите красоти.

17. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя.

18. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И разнесе славата й по цял свят.

19. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене.

Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.

Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.

И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане.

Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.

Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.

Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.

Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага.

Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин.

Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.

Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг.

Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния?

И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага.

20. Б О Г (стихотворение) - Глинка Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта.

21. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани.

„Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.

Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.

И не само в България – по цял свят.

„Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога".

Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир.

всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава.

Може да го опита и най-простия човек, сир.

оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум.

За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си.

Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее.

Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5.

За да ги разбере човек, трябва да ги анализира, сир.

Днес на запад и на изток, в окултната и не окултна наука се говори за много неща, дават се много познания и явни и тайни, дават се и методи за развиване на окултни сили, за добиване достъп в един свят, стоящ по-високо от света на 5-те сетива.

Защото човек все още не може да се издигне над човешкото.

Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето.

В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде".

Аз общо говоря, но за християнския свят трябва да има училища като сегашните, в които да се преподават тия методи.

22. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Животът на човека е изпълнен със страдания.

Човек става достоен сам, със собствен труд.

Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път.

На възземащия се човек ще му бъде нужна по-голяма светлина, за неговото творчество ще са необходими по-малко ограничения и повече простор.

Новото ще е това, което ще ни покаже образа на човека.

Всеки ще го познава и че го нарича човек.

Човекът и днес живее, но в тъмнина се движим ние, та го не видим.

Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас.

Човекът, това не е слабо беззащитно същество.

Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният.

Човек се нарича той.

Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което събужда човека за нов живот.

23. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото.

И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл.

24. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони.

Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации.

Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.

С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.

Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи.

Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека.

Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека.

Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет.

Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът.

Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон.

Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина.

Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание.

Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява.

И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада.

Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.

25. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни.

Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал.

Да бъдеш учен, властник и богат – това са „идеалите" на съвременния човек... А доброто е изгнаник, намиращ приют в бедната колиба на някой бедняк, непознат и отритнат от света.

Следователно паякът, като специалист-тъкач, не е достигнат от човека-тъкач.

Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел.

Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот.

Кой човек няма такова?

Те виждат своята идея въплътена и техните души се приближават... Всичко това се отнася, обаче, в онази част на интимния духовен запас, който в мразовити зими топли душите и им вдъхва вяра в успеха на доброто и носи притоци на сили за доизграждане на новия човек.

26. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Принципиално погледнато, болестта не е нищо друго, освен резултат от една дисхармония, породила се в момент, в който човек е влязъл в разрез със законите на природата.

От тоя основен възглед произлизат и всички по-нататъшни противоречиви заключения: безсъзнателната природа е родила съзнателния човек, който започнал да я проучва и дошъл до заключение, че тя е безсъзнателна и следователно произходът на неговото съзнание се крие в безсъзнанието.

Докато човек живее в хармония с тия закони, той расте и се развива правилно.

В едно уплашено състояние човек изгубва съзнателния контрол, над себе си и започва да действува напълно инстинктивно без да мисли.

И човек може да му я даде.

При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното.

човек започне да мисли изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста.

Различните тела в човека не са изолирани, а тясно свързани.

И затова процесите, които стават в човека дават отражения във всички посоки.

При едно такова положение пред ученика на окултизма неволно възниква въпросът: може ли един човек с известни физични недъзи да стане носител на висшия живот.

27. Списанието PDF Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От човека ти трябва да стигнеш до Бога – иначе Бог ще остане чужденец вовеки!

Ти трябва да бъдеш сам самин с човека, който си ти сам, искаш ли да срещнеш в себе си Бога...

28. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора.

В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.

Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.

29. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде.

И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа.

Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек?

Всекидневния живот на човека често носи такива случки.

А на тях се крепи животът на човека – без тях човечеството би се разложило.

Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека.

Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта.

Защото и врагът в нея е преди всичко човек.

Ето, някой настига в пътя си един човек, когото е слетяла нечакана беда: счупила му се е колата.

Първият подтик на пътника като човек ще бъде да му помогне.

Защото свободният човек е свободен от своето „вчера", той е забравил враждата на ограничената личност и се издига в онова вечно „настояще", в което пребъдва душата.

Той ще помогне на този човек като на една душа, ще ù помогне „сега", свободен от своето и нейно „вчера" и „утре".

И човек трябва да бди над това вътрешно и да се не спъва от преходните форми.

Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно.

Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа.

Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб.

И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод.

30. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И тъй, в основата на нашия свят седи светлината.

Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина.

В психологично отношение краските имат голямо значение за човека.

Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно.

Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство.

Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности.

От онова, което се знае, може да се изтъкне само значението му за интелектуалното издигане на човека.

Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека.

31. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В реалния свят сам за себе си отделно, не съществува нито един от тези творители, а винаги в взаимодействие с останалите други два.

Окултистът се занимава с изследване действията, произведени от слизането на Духа в Материята, докато пък човекът на науката обратно – неволно макар, изкачва Материята към Духа.

Духът в духовния свят се проявява като съзнание.

Силата в духовния свят се проявява като психична сила или душевен магнетизъм.

Материята в духовния свят се проявява като астрална светлина – форми, мисли и т.н.

И най-накрая, материята се проявява в материалния свят като електричество.

32. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека.

Нищо друго, освен човек да съзнае дълбоко в себе си, че върви в разрез с Божествените закони, че върши престъпление спрямо тях и да пожелае искрено да се коригира и влезе наново в хармония с тях.

Същата аналогия съществува и по отношение душевния живот на човека Непосредствената борба с един недъг не дава особено големи резултати.

Добродетелта е обаче само един резултат от една усилена дейност на човека.

33. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На другия край на браздата човекът се вижда малък наполовина.

34. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.

Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово.

Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество?

Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство?

35. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Душата на човека потърсена, закрита още в рутината на нашето невежество, порицава еднакво двете страни.

Душата на човека еднакво говори, еднакво подканя, еднакво порицава.

Народите се делят, уреждат се, организират се, готвят се за борба, други за отбрана, а човекът все повече и повече затъва в черната леплива тиня на егоизма, на алчността и невежеството.

Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие!

Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция.

Утрешни роби и тирани, загубени в сумрака на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият път и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание...

Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме.

Бог тихо чака да се пробуди из рутината на нашия свет – човекът!

36. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота.

Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека.

37. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите.

Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.

А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.

Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука.

Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум.

А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи?

тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват.

Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество ?

И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини".

Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество).

И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си.

Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух.

Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил.

38. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса.

Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето.

Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение.

Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени.

И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката.

Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката.

Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос.

С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека.

Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци.

Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен.

Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и раковини, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди кучета.

И тук механизмът на пеенето на „мъртвата" природа е същият, както у човека.

В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си.

А това ще облекчи много по-нататъшното изяснение на въпроса за влиянието, което музиката оказва по-специално върху човека.

39. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане.

По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под негово влияние, без дори и да подзират това.

Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот.

40. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК

Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди".

Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение.

Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост".

Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене.

Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко.

Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота.

Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог.

Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият човек.

41. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Душата на човека слиза в материалните светове също така, както един растителен зародиш слиза в почвата.

Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то безспорно е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия характер.

42. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

2. Музикалната проявя на човека.

Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът.

Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека.

Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека.

Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното.

Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори.

В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората."

Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа.

За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта.

Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията.

Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата.

Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей.

43. АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Една от чертите на съвременния човек, какъвто и да е той – учен или прост – е, че пази ревниво своите догми.

А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети – знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човека – ала от страх мълчат.

И ето, опитите и наблюденията на редица учени идат да оправдаят древната астрологична истина за влиянието на звездното небе – частно за слънцето, луната и планетите, върху живота на човека и земята.

44. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните.

Те са отбелязали възбуждания, безсъница, отпадане, гърчене, мускулни сътресения, стомашни разстройства, невралгии, задуха, треска, виене на свят, синкопи, аритмии и пр.

45. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

То беше родено от святата мечта, да познае Теб, душата на светеца.

Той тихо святка в душата и буди пориви нови.

В огън се зачна живота, в него се роди душата на човека.

46. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Как е чуден Боже, Твоят дивен свят!

И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.

И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност.

47. ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Видях силен човек и се запътих.

Видях мъдър (човек) – „Защото аз зная, ти ще ми служиш!

48. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всеки човек не може да бъде творец на красота, но всеки има усет за красотата.

На обикновения човек тя говори по-вече чрез образи, на дилетанта и ученика в изкуството – чрез образи и чувства, а на майстора и съвършения – чрез образи, чувства и символи.

Онова, което доставя пълна естетическа наслада на всеки човек.

Безспорен е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са влагали законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния.

Говорейки за психичното и символичното, ние мълком приемахме, че и в тези две области на битието и човешката душа, владеят известни закони, както и в областта на сетивния свят.

И ние споделяме това и поддържаме, че действително, както психичният живот на човека, така и интелектуалният – символистичният, протичат по строго определени закони също тъй, както явленията на физическия свят – и могат да се научат. Как?

49. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел.

Всеки човек трябва да се изкачи по лестницата (стълбата) на човешкия възход.

Човек е принуден да се движи по тоя път.

Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити.

Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот.

Нима духовният човек не познава бурите!

Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца.

50. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно.

При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване.

Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното.

Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува.

Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт.

Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли.

Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят.

По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще.

Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек.

Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията.

Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.

Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно.

Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека.

– Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата.

51. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите.

За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила.

И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека.

Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека.

Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека.

Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша.

Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му.

52. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно е само наглед такова и то за грубите му сетива.

Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината.

За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина.

Човек е една вселена, един микрокосмос, едно съвършено съкращение на небесата.

И тъй, човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа.

Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията.

Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.

Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата.

Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите.

Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява.

53. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вижте, ония преди вас, които питаха така, са вътре във вас, във вашето вътрешно царство, и биха могли да ви дадат отвън, да не бяхте оглушали от врявата на външния свят.

Сами вие сте втъкани във вечния свят на светлите духове и през вас се струи техния живот, без дори и да подозирате това...

54. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Беше ми така, като че ли с един замах щях да обхвана дори отвъдното на тоя свят.

Но тоя свят в мен самия заема моите мисли от ранни зори.

55. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек.

Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено.

Познавайки цялото минало развитие на човечеството и перспективите на неговото бъдеще, тя дава указания за онова, което е най-необходимо да направи човек в днешния си стадий на развитие.

56. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Жадуващ да проникне и овладее това царство, човек е построил много уреди и инструменти – за да изтънчи грубостта на своите сетива и да разшири областта на своите изследвания.

Живо познание, което блика като извор извътре, което е рожба на жив опит, е чуждо на съвременния човек.

Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства.

Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят.

„И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това".

Човек може да придобие колкото ще книжно знание, може да прочете колкото ще книги и писания – и явни и окултни – той ще бъде пак толкова далеч от истината, колкото и преди.

Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод.

Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад.

Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания.

Може човек да не знае що е всъщност глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява.

Тя е още всъщност за човека само едно понятие.

Не че човек не знае истината – ала той е пообъркал пътя за нейното постигане.

И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен.

За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове.

57. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата?

– Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието.

В природата и човека съществува стремеж за равновесие.

В една следваща статия може да се върнем и разгледаме по-обстойно различните трансформации на движението, топлината, електричеството и магнетизма със съответните физиологични прояви у човека, обяснени в светлината на горната теория на анимизма.

58. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление.

Такава ли е съдбата на човека?

„Такъв човек не познавам аз", ще каже той.

Нека не забравяме при това, че човек е тръгнал в разрез с Божествените закони, вследствие на което той се е опетнил, загубил е своята чистота и духовно зрение; следователно по обратния път, пътят на себекултурата и изправлението ще възвърне своята чистота и прозрение.

59. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят.

Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога.

Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода.

Ариадна символизира Бога, който работи в човека.

Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра.

Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция.

Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят.

Висшето у човек не се създава отвън.

Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека.

И кой ще направи човека способен да запази вътрешното си равновесие?

Кой ще направи човека силен?

Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване.

Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява.

Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата?

Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят.

Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.

Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим.

Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила.

Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.

Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.

Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва.

332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта.

Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека.

И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства.

Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни.

Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време.

Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.

Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот.

В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек.

Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''.

Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят.

Човек трябва да е активен в живота.

Но за да бъде човек способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира.

Доброто, което човек върши, показва вече известен контакт с Бога.

Хубаво е човек да се качва всеки ден „на върха на планината".

Още по-хубаво е човек, когато извършва обикновените си работи, да чувствува, че едновременно се намира и „на върха на планината".

60. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Първоначално следователно, слънцето е дало известно количество материя, като основа за съграждането на нашия малък свят – земята.

По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал.

Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека.

Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек.

И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба.

Човекът имаше право.

За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота.

Човек представлява едно странно същество по отношение на храненето.

Но най-странното за човека е неговият изменчив характер по отношение на храната.

Човек в туй отношение се е съвсем объркал.

Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели трактати, стараейки се да убеди цял свят, че растителната храна е спасителката на човечеството.

на човек всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр.

Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида.

Иначе те указват вредно влияние върху организма на човека.

61. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи".

Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници.

Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода.

Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр.

Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода.

Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта.

От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр.

Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят.

Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.

62. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човек не е само разум, но той е и чувство и воля.

Първоначалното предназначение на инстинкта, както и на интелекта, е да въздействуват върху материята за утилитарните нужди в живота – инстинктът създава живите органи, а интелектът създава материалната култура – от сечивата на първобитния човек до модерната усъвършенствувана машина.

За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен израз, все пак той не изразходва цялата своя енергия само за външния свят.

Тъй човек свиква да живее с ритъма на времето и с живота на най-малкото и най-великото.

63. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди.

Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува.

И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето.

64. „ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„призри там долу с милост, Агнец Свят, призри —

65. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна.

Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни.

На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно.

Ами един писател, един мислител, по що се отличава от всеки обикновен човек?

За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот.

Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта".

Това осакатява представата ни за човека.

Човек има в душата си мярката за истината.

66. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Думата ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение.

Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека?

Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете.

Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния.

Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния човек, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна.

Според окултния мироглед, вселената е съставена от цяла йерархия същества, стоящи по съвършенство под и над човека.

Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено.

Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството.

За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик.

И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...

67. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

А на човека е дадено да борави с относителните абсолютности.

Това явление като факт затруднява със своето обяснение и най-добрия физиолог и биолог, които твърде добре знаят, че човек се изгаря само при докосването до една температура от 70–100°.

Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар.

68. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Как да си обясни човек това противоречие – трезви умове като Йохан Кеплер, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици и да не разберат това.

Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд.

Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от психология – те представят голям психологичен интерес.

Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо което е от голяма важност за научната астрология.

69. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да кажем, че окултистът изследва естеството на растенията, животните, кристалите, слънцето, човека и пр.; той ще е всякога готов да разшири своите познания заедно с напредъка на изучаването.

Трети пример: окултистите във всички векове са твърдели, че човешкото естество е сложно; те говорят за дълбоките сили в човека.

70. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Странникът гледаше наоколо и му беше драго да диша чистия въздух, и да гледа широкия свят.

– Но знай, че няма по-голямо робство от онова, което сам човекът си поставя и няма по-тържествен час от тоя, когато сам разтрошиш веригите на своята душа, сам разтвориш дверите на собствения си затвор.

Той за първи път разбра, че душата проглежда през окото на човека.

Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа.

Различно гледат очите на човека.

Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя.

По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека.

В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на неговия дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас.

И ако знаеше човек, че смъртта го дебне вътре в нейните чертози, той пак не би се спрял за нея.

Ако човек има сърцето си разкрито всякога както детското сърце, тогава тая взаимна чистота ще разкрие между тия два света, – света на детската душа и света на твоята душа онова сходство, което са имали те някога, в далечното време, преди да се сътвори земната арена.

В тоя опит човек разбира, че не надолу ще трябва да слезе, за да се изравни с детето, а трябва да се изкачи, за го достигне в неговата невинност и чистота ...

71. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Именно на такива хора, спиритизмът дава първите лъчи на светлина и надежда — доказателства, че човек има душа, която не умира, а живее съзнателен живот и след смъртта на тялото.

72. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И човек мисли, че с тия изрази е обяснил напълно действията на природата и е вникнал в нейните вътрешни намерения.

Ти си човек и трябва само разумно да живееш и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб".

Ние искаме да живеем в един свят на 1001 нощ.

Докато човек е на земята не може без ядене.

Докато човек е на земята не може.

Може ли човек да живее на земята без да се учи.

Човек не требва да си играе в морето на живота.

На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи.

И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил.

И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и започва да се учи се ограничава.

И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот.

Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето.

Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете.

И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно.

73. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост?

Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота.

И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога.

Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята.

С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто.

Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви.

Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот.

Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни.

Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално.

Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания.

Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.

Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота.

Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства.

Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа.

И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал.

Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота.

И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена.

Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия.

В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност.

Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж.

Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа.

Противоречията се раждат вътре в човека, в неговия ум и сърце, когато той, не познавайки още великите закони на живата природа и без да познава себе си – отъждествява живота с дадени форми от дадено време.

В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов.

Когато у човека се пробуди това велико съзнание и той се преобрази на пеперуда, т.е.

Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо тяло само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот.

Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека.

Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония.

Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята.

Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата.

Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия.

Животът на човека може да се оприличи още на житното зърно, което посяваме.

Да се жертва човек – значи да познае, че животът не е във формите.

По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата.

да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно.

Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени лъчи и никакво растене не е възможно.

човек напредва и влиза в новия живот, когато се храни правилно, когато неговият ум е изпълнен с възвишени мисли, сърцето му с – благородни чувства, волята му – с творческа сила.

74. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя е един велик, но затворен свят".

„Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек".

„Добро в света може да направи само разумният човек".

Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява.

Същото е и с човека по отношение на целия космос.

Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос.

Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията.

В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят.

Както днешният човек е изучил заколите на физиката, химията и пр.

Така човек ще живее живот напълно самосъзнателен.

Може ли да бъде добър глупавият човек?

Това се отнася както за човека, така и за животните, растенията, минералите и за всички други явления.

Окултизмът изучава взаимодействието между човека и цялата околна природа.

Защото не винаги приемането на храната от човека значи, че всички тези енергии ще се усвоят.

Един светски човек даже и не подозира, че яденето може да има известна духовна страна.

Трябва да се изучи по кой начин възприема човек слънчевите енергии в ниски и високи места.

Днешната медицина изучава много подробно анатомията на човека.

Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното тяло.

А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота.

Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа.

Има и по-висши строителни сили в човека.

И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия човек.

Земята, както и човек, има одични течения.

Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята.

А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад.

Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения.

Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер.

75. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата.

Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек.

Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание.

За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и духовно естество.

Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси.

Има мигове, които смущават темпа на „живеенето” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той?

Тъй като мислите, идеите са, които движат човека, а различните учения именно дават насока на мисълта, то нека накратко да поразсъдим за науката на материята, за която споменахме, че трябваше да се яви на земята между хората по едни или други причини и която остави доста големи следи върху живота.

Светът на електроните, тия тайнствени ядра от електрически пълнежи, се явява основата, канавата, от безкрайните комбинации, на която се създават формите на заобикалящия ни свят.

Как схваща човекът себе си тогава ?

И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път.

И истински религиозен човек е бил оня, който е обичал да се замисля, да се учи от съкровищницата на великата природа.

76. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Макар в една статия като настоящата дадените сведения да са силно окастрени и твърде недостатъчни, то все пак и онова, което дадох за тях, доста красноречиво говори само за себе си, че ние се намираме пред едно странно явление в природата на човека, една страница, която разкрива интимната връзка между психологията и физиологията от една страна и между това психофизиологично състояние и външните физични условия на организма, която връзка противоречи на основните ни понятия за физическите свойства на материята, по-специално – изгарянето на тялото на човека.

Според Шлегел, китайското правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата.

И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори.

77. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Животните притежават сетивни органи, които приемат дразнения от външния свят.

78. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека.

Накрая ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори и природата ще ни повери ключовете на един от най-великите езици, които е дадено на човека да разбира – езика на звездното небе.

79. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен.

Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи.

Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля.

Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо.

И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика.

Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание.

Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp.

Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява.

Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски.

Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух.

Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма.

Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние.

Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност.

Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката.

Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя.

По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика.

Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2].

Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце.

Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно.

[2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год.

80. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно...

Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо?

Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия.

При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота.

Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално.

Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек.

81. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи.

82. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят.

Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата.

ЧОВЕКЪТ

– Човек – шуми и шепне океанът.

– Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът.

Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла.

Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта.

83. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме характера на човека от Гр. ф-та.

Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост.

За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание.

Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството.

уреди с помощта на които се откриват различните силови полета, способни да възбудят чувствителността на човека.

Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на човека.

Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното.

Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм.

И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота.

84. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще.

Върху въпросите: има ли Бог, душа, невидим свят, карма, прераждане и т.н.

Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не.

...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот.

Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност.

85. ОТДЕЛЯНЕ НА ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА - Г. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.Освободен от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.Тя не може да люби само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.Тя никога не мрази личното.Защото е познала, че то е нереално...То е станало за нея подобно "ролята" на актьор.

86. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата.

В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”.

И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си!

В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека.

Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива.

Така човек започва да чувствува, да мисли, да действува както другите.

Животът му тръгва по ония атавистични пътища, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко.

" Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди.

А тук седи един от възлите, които разумният човек трябва да развърже в живота.

Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота.

Това някои наричат преценка на ценностите – сиреч, онова вътрешно приемане и отхвърляне, но не по пътя на сухо умозрение, а по пътя на живия опит... Това е един важен миг в живота на човека, мигът на неговото вътрешно пробуждане, когато човек „сам на себе си става въпрос", за да стане „сам на себе си ответ", както казва един посветен.

Встъпил в Пътя, човек решава сам да придобие своето богатство, да добие своето божествено наследие във вселената като разумна душа.

А затова не е нежно да се оттегли в някоя пустиня, защото и в пустиня да избяга, човек може да помъкне със себе си света.

В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог.

И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си.

Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика любов и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог.

87. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Та казвам, ако човек не слугува на удоволствията, то той трябва да слугува на истината, защото животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва.

Всеки умен човек започва да се радва и цени доброто и ако то е една необходимост сега за всички разумни човеци и хора на 20 век, защо да не отворим вратите си?

Дошло е вече време, когато човек трябва да погледне по-трезво на нещата.

Нима човек се е родил да гледа само лошите страни на живота?

Новото иде като сила, която отвежда мисълта от всека суета, предава качества на способностите, с които се проявява човек като разумен деец.

В този смисъл вече, човек разбира какво е стремеж, служене и радост, която запълня всяка празнота.

88. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека.

Скали, води, растения, в планините – всичко влияе върху човека.

Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините.

„Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество".

У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване.

„Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него".

Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено.

„Синята птица" – това е божественото, което работи в човека.

В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека.

Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода.

При всяко истинско творчество човек е в контакт с божествения живот.

Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини?

„Ако срещнете един човек и той може да почувствува вашата любов, че вие го обичате, вие ще може да го преобразите.

,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта.

При насилието човек се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си.

89. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина.

Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури.

В една пещ те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата.

Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°.

Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката.

Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла.

Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар".

Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения.

И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите.

За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен.

Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали.

Вдъхновението изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек.

В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък.

Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото.

И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия.

90. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днес окултното движение се проявява в целия свят.

Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде!

То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното, човека и пр.

Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир.

Човек става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации.

И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят.

Животът на новия човек ще бъде живот на самоотричане и жертва.

Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта.

Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека.

С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява.

Всички тези конференции ще си останат със своите тържествени откривания, с бляскавите си речи, но те ще бъдат паметник на непрактичността на днешния човек!

Първият импулс, който се роди чрез Христа в човека, импулс, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа.

[3]„Духовното ръководство на Човека и човечеството" от д-р Рудолф Щайнер.

91. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него.

– По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния.

92. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Социологът разглежда живота от свое гледище, а именно: той гледа как човекът е ориентиран спрямо обществото, в което е поставен.

Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте.

Да, така е, но ние трябва да научим по-напред, какво е необходимо на човека, какво е нужно на душата преди всичко.

Бог е онова у човека, което трепти с най-нежни, с най-тънки трепети.

Човекът от вечно се е превърнал на епохално създание.

Ние може да направим иначе много нещо, да проглушим света с трясъка на нашата постъпка, но пак ще си останем като Нерон, който запали Рим за да се прослави, но който зарови под пепелището и своето име на велик човек.

Кога е загинала и най-малката усмивка в тоя свят породена от любов?

93. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят.

Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят.

94. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той става гражданин на великото царство и в материалния и в духовния свят.

Само по този начин човек ще стане силен, крепък в духа си и ще добие онази морална стабилност, онези морални устои.

Когато човек люби Бога, тогаз той ще обикне и цветята, и тревите, и дърветата, и буболечките, и птиците, и всички същества, понеже навсякъде ще чувствува божествения живот в различна степен на проява, той ще обича божественото, което работи в тях.

Когато служенето на Бога стане основа на живота, тогаз човек от мъченето и труда ще дойде до работата.

Днес човек идва до фаза, в която ще прояви по-дълбоките сили, дремещи в неговата душа.

95. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ще кажете: Този човек ту в мастилницата бръква, ту дращи, изчерня цялата книга.

За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив, и във всяко живо същество – в един вол, в една муха и пр.

От 14 век човешкото развитие навлезе в нова фаза: все повече се засилваше изследването на материалния свят чрез ума.

Основата на това беше поставена още в древния свят от Аристотел и др.

Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони.

И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света.

Чрез опитите на Райхенбах може да се наблюдава етерното тяло, което прониква физичното тяло на човека, животните, растенията, кристалите и пр.

Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят.

96. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете.

Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот.

То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния.

97. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Човек не се е родил да се учи как да печели пари.

Човек се е родил да мисли като син на Бога”.

Затова пък разумът е даден, та чрез него човек да изучи законите на живота, да вникне в истинските нужди и интереси на своята душа, която се нуждае от здравословна храна, храна която може да се добие с труд и постоянство в доброто.

Но такова едно поведение на кой да е човек, не може да се оправдае от мерилото на Висшето добро.

Съществуващият критерий, мярката с която се оправдава човек, има отношение към неговото физическо, морално и духовно развитие.

Та когато дойде въпросът да говорим за Любов, би трябвало да проследим личния живот на човека, когато дойде въпросът да говорим за мъдрост, би трябвало да проследим, каква е светлината на неговия ум.

И когато дойде въпросът да говорим за истината, тя има отношение към човека дотолкова, доколкото е свободна неговата душа.

И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек.

Светът, в който живеем, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото способностите и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа.

Следователно дотолкова, доколкото човек е в разрез със своето правилно развитие, толкова са и противоречията които той среща.

Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.

98. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вечен друмник по безконечността е човек.

99. Разказ на потока - Цветан Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога.

Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе.

Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор.

Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина.

100. Из сбирката „Сутринни лъчи” - Олга Славчева Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Сам той свят е, велемъдрен цар,

101. Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

човекът тук в световната тъма,

от цял свят с хиляди на брой,

102. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят.

И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа.

Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер.

Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света.

Това е Божественият метод за разговор между Бога и човека.

Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.

Отношение между Бог и Човек

Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е.

Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух.

Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.

Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си.

Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е.

103. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни.

То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден.

Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого.

Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие.

104. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако съпоставим големината на животните с тяхната сила и ги сравним с човека и други животни, ще се получат следните положения: Майският бръмбар в сравнение с големината си може да тегли 21 пъти повече от колкото коня.

Ако човек в съотношение със своята големина притежаваше същата сила, той би могъл да балансира с главата си 80 локомотива.

Домашната муха може да държи без опора една кибритена клечка между крачката си, което за човека съответства на една греда 8.50 м. дълга.

Бълхата скача 200 пъти по-високо от височината на собственото си тяло; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра.

Отношението на детето към заобикалящата го среда е това на един човек, който би живял в един свет с великани, тo не може да преодолее неговите предмети и затова се явява безпомощно и несръчно.

105. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ.

Оттам се получи също превод от научни статии върху слънчевата енергия и статия върху естествения и индивидуален живот на човека”.

106. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее.

И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си.

Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата.

Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения.

Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира.

Те смесват човека с неговото тяло!

Дойде ли до Бога, разумният, живият човек казва: „аз зная Бога.

Тогава ще настъпи в човека оня дълбок вътрешен процес на пробуждането и всички ония въпроси, има ли Бог или не, ще станат за него излишни.

Той ще разбере, че не във външното седи службата на Бога: защото човек може да се откаже от своето богатство, може да се оттегли и в гората и пак да не извърши волята на Бога на Живите.

Троица" е толкова труден, че едва след милиони години човекът ще го проучва.

Живият човек вярва в Бога на Любовта, който живее в душите и в когото душите живеят.

В това единство човек ще затрепти в своята първична същина – като жива душа.

107. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него.

Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.

Може би в първото мигновение човек да почувства известна прохлада в гърлото си, но в следния момент само, жаждата ще заклокочи у него още по-бясно и неутолимо и той ще бъде по-нещастен.

По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на Божествения свят и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена.

108. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Съзнателният човек се проявява в три направления, в три отличителни положения: като ум, като сърце и като воля.

Умът, сърцето и волята отличават човека от другите животни.

Само в силата на тези си прояви човекът е човек.

За да разберем по-добре тази истина, достатъчно е да си помислим, какво би представлявал един човек без ум, или без чувства, или без воля.

Когато качествата на ума, сърцето и волята стоят в отлична степен, човек е достоен за званието си.

Човек сам трябва да ги подобри, да ги усъвършенствува, защото му са нужни като инструменти.

А кой е тогава човекът?

– Човекът е живата душа.

Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват.

Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание.

109. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си.

Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество!

Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника.

Трябва понякога човек да престане да разсъждава, а чисто и просто да гледа.

Особено трябва да се пази човек да не ослепее.

Човек трябва да може да спира умствената машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да живее, да обича.

110. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

II. ДВА СВЯТА

Човекът става.

Човек си има малка, скришна стаичка в душата, където никога не наднича чужди взор.

В малката светиня на душата си, в която се побират цели светове, лежи прикътано на свято място твоето зърно – усмивката на един кратък миг.

Скъпоценностите на целия свят може да имаш.

но там отива само туй, което е свято – даденото от душата.

Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство...

Тогава корабът на новия човек ще носи само радост.

111. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Развитието на човека, неговата еволюция е в зависимост от неговото съзнателно ръководство.

Човек може да бъде ръководител на своята еволюция.

Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята.

Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло.

Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове.

"Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение.

При всички случаи човек ще има успех.

"Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен.

Който твърди, че нищо не значи как човек диша, не знае – какво приказва.

Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение.

"Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат.

Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята.

Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или духовно дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата."

Главното гнездо на болестите у човека, т.е.

на злото у него, се намира в червата на човека.

Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека.

Разликата в дишането у животното и човека е тази, че последното диша коремно и флангово, докато човек развива заедно с другите и горно дишане.

Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек.

Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората.

112. ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда.

Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота!

А днес какво запълня сърцето и ума на човека?

Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън.

Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата.

Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота.

Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.

113. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член.

За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение.

Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно.

Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата?

Това съзнание, тоя Божествен импулс на неизчерпаема енергия са достижими за всеки поне малко непокварен човек.

114. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

А в това време Александрия още спеше тежкият сън на града и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир.

Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа.

И разчу се чудото навред и идваха хора отвсякъде, да видят светлината, що излизаше от святото място – там, дето почиваха едно до друго две тела: тялото на блудницата и тялото на светията.

115. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя е един велик, но затворен свят".

В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум.

За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят.

Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус.

А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо.

Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния.

Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум.

Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят.

Като отидем по-нагоре, виждаме у гръбначните постепенен развой на нервната система, като почнем от безчерепните и вървим през рибите, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците до човека.

При човека предният мозък е сравнително най-голям и с най-голямо количество гънки.

при по-силен удар, човек изгубва и съзнание!

Не само че окултизмът не противоречи на еволюционната теория, но напротив, нужно е човек да се проникне от еволюционната идея, за да разбере окултизма.

Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири.

Окултизмът разполага със средства за конкретно изследване на духовния свят и духовните явления и сили, както един естественик – опитно – и за намиране връзката между тях и физичния свят.

[1]Виж „Етерните сили в космоса, земята и човека" от Д-р Гюнтер Ваксмит.

116. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И народната поговорка гласи, че „човек се учи докато е жив".

А ловец трябва да бъде човек, ловец на познания.

Училището трябва да се напусне, обаче човек може и трябва да си остане ученик.

Всеки човек си има свой път.

Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си.

117. Един факир в Париж - Реймонд Но Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта!

118. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”.

Този човек на ориента говори като Бергсон.

119. АКВАРЕЛ - Ире Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тия пълнежи променят съответно не само потенциала на елементите на почвата, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система.

Следователно, проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства.

120. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

По-големи подробности върху резултатите и значението на това откритие, с което се разбулва крайчеца на скритите сили в човека, ще дадем в някой от идните броеве на “Ж. 3."

Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе.

Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр.

Днешното училище е основано на материалистичното разбиране на света и човека.

Много и от днешните „нови" педагогически течения страдат от същото материалистическо разбиране на човека.

Фактите, които са събрани, са такава грамада, че всеки един съзнателен и без предубеждение човек има възможност днес по научен път да дойде до окултизма.

Какъв коренен преврат ще се причини, когато човечеството съзнателно влезе в допиране с невидимия свят.

Според Мансфелд, той е само сляпо оръдие в ръцете на човек със силен интелект и покорно изпълнява неговата воля".

121. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина.

Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост.

Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение .

Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее.

Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело.

Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето.

От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение.

Ако човек се спре само по пет минути на ден да мисли върху учението на Христа, ако се спре да помисли малко върху притчата за Новото Вино, ако се спре да помисли за Великия Лозар на Живота, ако отправи своята мисъл към всички разумни и добри хора на земята, в които кипи Новото Вино и които безспирно работят, ще види приложимо ли е туй учение или не.

122. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората.

И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи.

Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не.

– „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”.

От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят.

Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта.

След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа.

123. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми.

Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.

– Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове.

124. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Настоящите редове целят да събудят размисъла у отклонилия се от природата-прамайка човек, и да го насочат натам.

Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия.

Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях.

Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека.

Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област.

Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата.

Изглежда, че е необходима някоя гигантска катастрофа, която да стресне човека, да отвори очите му и му открие къмпропастния път, по който върви.

Изглежда, че болшинството се нуждае от нещо повече от тъпан, нещо невъобразимо по своята стихийност за да отпуши непроходимите слухови канали на духовното и да накара човека да се замисли за своето бъдеще.

И тогава човек ще разбере, че да пренебрегваш природата и нейните живителни токове и сили, да се затваряш в костена черупка, да отбягваш потока на живота и да не си в унисон с порядките във всемира е положение, обратно на еволюция, на възход.

125. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

За всеки човек е нужно да познава средата, в която се, движи.

Затуй, първата крачка на човека в живота е: да направи една стъпка навътре, към завладяване своята природа.

Така той ще почне от най-малкото, което е най-голямо; ще създаде от себе си духовно силен човек, когато пробуди силите, които спят в него и започне да оперира с тях.

Това е нужно и за неговото духовно издигане, защото само чрез душевните сили расте човек.

Затуй: ако иска човек да расте, да се издига, нравствеността трябва да обсяга всички негови чувства мисли и желания.

Бъдат ли те чисти, светли, само тогава вътрешната природа на човека ще е стегната, твърда и винаги бодра.

Човек притежава ли това, то е най-голямото богатство.

А чувства ли човек, че има сили, той винаги е бодър, весел, енергичен.

Да бъде човек винаги радостен, това при днешните времена е едно благо.

Умът, това е бисер в човека, който не е напълно проявен.

И, когато човек е духовно уравновесен, той прокарва три линии през себе си: чист морал, дълбок ум, диамантена воля.

И днес, ако психоанализата на Фройд изпълни тази задача, тя ще отговори на днешното време, което иска един здрав, силен човек, за да може да издържи на механизираната треска на XX век.

126. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество.

То е било бял човек с дълга брада. (заб.

*) Известната на стария свят Северна част на Африка.

1.3931379318237