Търсене в текстове за 'свети святост светия светии '

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 74 резултата в 5 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ?
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става.
към текста >>

Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого.
към текста >>

По отношение на светиите въпросът седи пак така.
Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда?
към текста >>

Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея.
Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития?
към текста >>

Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии?
Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход.
към текста >>

Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии?
На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски.
към текста >>

Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници.
Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер.
към текста >>

Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина.
Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места.
към текста >>

И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква.
Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията.
към текста >>

Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед.
Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката".
към текста >>

В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери.
Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи.
към текста >>

В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят.
Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг.
към текста >>

Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи.
В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци. Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа. Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, херои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха.
към текста >>

Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци.
Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци. Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа. Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, херои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха. Имало е и ще има, защото човешкият Дух вечно е работил, работи и ще работи. Пророци, светии, учени, хора на делото и на изкуството - това са все прояви на човешкия Дух, който създава всички епохи и всички култури с техните религии, изкуства, наука и обществен живот. Г.
към текста >>

Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, херои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха.
Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци. Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа. Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, херои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха. Имало е и ще има, защото човешкият Дух вечно е работил, работи и ще работи. Пророци, светии, учени, хора на делото и на изкуството - това са все прояви на човешкия Дух, който създава всички епохи и всички култури с техните религии, изкуства, наука и обществен живот. Г.
към текста >>

Пророци, светии, учени, хора на делото и на изкуството - това са все прояви на човешкия Дух, който създава всички епохи и всички култури с техните религии, изкуства, наука и обществен живот. Г.
Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци. Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа. Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, херои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха. Имало е и ще има, защото човешкият Дух вечно е работил, работи и ще работи. Пророци, светии, учени, хора на делото и на изкуството - това са все прояви на човешкия Дух, който създава всички епохи и всички култури с техните религии, изкуства, наука и обществен живот. Г.
към текста >>

2. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря!
* Уводна, редакторска статия, неподписана. Имало е цензура, понеже на 3 места има оставени по два празни реда, а на четвъртото място има оставени 3 празни реда. НОВА ЕСТЕТИКА * * * ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" (СОНЕТИ) * * * ИЗ ВИСИНИТЕ В минути на възход към висша красота, кога духът лети в безбрежното сиянье, аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье: що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността? * Искра, залутана из звездния рояк, дете на Слънцето, посланик на земята, аз все се питам йощ, кат поря небесата: как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?... * "- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди! "... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. * * * СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... * И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... * И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... * Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... * * * СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... * Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... * О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай!
към текста >>

Вие, които сте почувствали тоя копнеж към свобода, вие, които жадувате да се слеете с Великото Едно, отворете своя храм за светлите лъчи, налейте в угасналия олтар елея на любовта, запалете факлата в непрогледната нощ и там тя ще бъде пътеводна звезда на жаждущите души, там тя ще стопли изстиналите сърца, там тя ще освети стръмния нанагорен път към шеметния връх между бездънни пропасти ... Тогаз ще засияй угасналия олтар и жертвения огън тихо ще се възйеме към светлите висини, дето слънце не залязва и дето светли ангели ще окичат вашата душа с най-красивите цветя.... Е.
.. И жадно простират дървесата нежни вейки към светлите лъчи. Цветята в полусънна нега издигат своите пъстри главички и в безмълвен трепет повтарят: — Слънцето изгрева! . .. Неговите пламенни лъчи ще изсушат брилянтните сълзи и те ще станат ароматен нектар; те ще оживотворят нашите души и име ще цъфнем в сияйна красота. ... И славеят с нежни звуци събужда своята любима другарка и до върха на стройна трепетлика поднасят те своите хубави песни — радостни привети към Великия Живот-Слънце. Трепетна радост изпълва целия мир и Лъчът, затворен у нас, изнемогва в копнеж да се слее с божествените Слънчеви Лъчи. 0! Вие, които сте почувствали тоя копнеж към свобода, вие, които жадувате да се слеете с Великото Едно, отворете своя храм за светлите лъчи, налейте в угасналия олтар елея на любовта, запалете факлата в непрогледната нощ и там тя ще бъде пътеводна звезда на жаждущите души, там тя ще стопли изстиналите сърца, там тя ще освети стръмния нанагорен път към шеметния връх между бездънни пропасти ... Тогаз ще засияй угасналия олтар и жертвения огън тихо ще се възйеме към светлите висини, дето слънце не залязва и дето светли ангели ще окичат вашата душа с най-красивите цветя.... Е. Г. ЛЕТХЕ. РАБИНДРАНАТ ТАГОР. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) (Продължение от кн. 4) 63. Ти ме направи приятел на онези, които аз не познавах до сега.
към текста >>

При пустинна река, между високи треви, аз й казах: „Къде отиваш ти и прикриваш своя светилник с дрехата си?
Ти ме въведе в жилища, които ми бяха чужди до сега. Далечното Ти приближи към мене и чужденецът направи мой брат. Тежко ми е да напущам покрива, към който съм привикнал; аз забравям, че в новото живее старото и че Ти си навсякъде с мене. През раждане и смърт, в този свят или в други светове, където и да ме водиш, Ти си все същият, единствен спътник на моя безкраен живот, който свързваш сърцето ми чрез радостни връзки с незнайното. Нищо не е чуждо за този, който по знае Тебе, за него няма затворена врата. 64. При пустинна река, между високи треви, аз й казах: „Къде отиваш ти и прикриваш своя светилник с дрехата си? Моят дом е самотен и тъмен -— дай светлината на мене! “ За миг тя подигна своите тъмни очи и през мрака погледна ме в лицето. „Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина. Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението. В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник?
към текста >>

„Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина.
През раждане и смърт, в този свят или в други светове, където и да ме водиш, Ти си все същият, единствен спътник на моя безкраен живот, който свързваш сърцето ми чрез радостни връзки с незнайното. Нищо не е чуждо за този, който по знае Тебе, за него няма затворена врата. 64. При пустинна река, между високи треви, аз й казах: „Къде отиваш ти и прикриваш своя светилник с дрехата си? Моят дом е самотен и тъмен -— дай светлината на мене! “ За миг тя подигна своите тъмни очи и през мрака погледна ме в лицето. „Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина. Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението. В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник? Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене! “ Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност. „Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата.
към текста >>

Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението.
Нищо не е чуждо за този, който по знае Тебе, за него няма затворена врата. 64. При пустинна река, между високи треви, аз й казах: „Къде отиваш ти и прикриваш своя светилник с дрехата си? Моят дом е самотен и тъмен -— дай светлината на мене! “ За миг тя подигна своите тъмни очи и през мрака погледна ме в лицето. „Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина. Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението. В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник? Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене! “ Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност. „Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата. В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си?
към текста >>

В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник?
При пустинна река, между високи треви, аз й казах: „Къде отиваш ти и прикриваш своя светилник с дрехата си? Моят дом е самотен и тъмен -— дай светлината на мене! “ За миг тя подигна своите тъмни очи и през мрака погледна ме в лицето. „Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина. Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението. В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник? Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене! “ Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност. „Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата. В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си? Моят дом е самотен и тъмен — дай на мене светлината!
към текста >>

„Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата.
„Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина. Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението. В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник? Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене! “ Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност. „Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата. В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си? Моят дом е самотен и тъмен — дай на мене светлината! “ Тя постоя, помисли един миг и ме погледна в лицето през мрака. „Аз донесох своя светилник, каза тя, на празника на светилниците“. Аз стоях и гледах как нейното малко пламъче незабелязано се губеше между другите огньове. 65.
към текста >>

В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си?
Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението. В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник? Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене! “ Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност. „Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата. В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си? Моят дом е самотен и тъмен — дай на мене светлината! “ Тя постоя, помисли един миг и ме погледна в лицето през мрака. „Аз донесох своя светилник, каза тя, на празника на светилниците“. Аз стоях и гледах как нейното малко пламъче незабелязано се губеше между другите огньове. 65. Какъв божествен напитък Ти би желал да изпиеш, Господи, из препълнената чаша на моя живот?
към текста >>

„Аз донесох своя светилник, каза тя, на празника на светилниците“.
“ Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност. „Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата. В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си? Моят дом е самотен и тъмен — дай на мене светлината! “ Тя постоя, помисли един миг и ме погледна в лицето през мрака. „Аз донесох своя светилник, каза тя, на празника на светилниците“. Аз стоях и гледах как нейното малко пламъче незабелязано се губеше между другите огньове. 65. Какъв божествен напитък Ти би желал да изпиеш, Господи, из препълнената чаша на моя живот? Поете, изпитваш ли ти радост, като гледаш своето създание през моите очи и през вратата на моя слух мълчаливо внимаваш във вечната хармония? Твоят мир ражда слова в моя ум, а твоята радост добавя към тях музика. Ти ми се отдаваш в любовта и чувстваш в мене пак своята сладост. 66.
към текста >>

Моят мир ще запали сто разни светила и ще ги постави пред жертвеника на Твоя храм.
Това е Той, който вплита в тъканта на майя променливи оттенъци от злато и сребро, лазур и зеленина, и в гънките се виждат неговите нозе, а аз се забравям, когато се докосна до тях. Минават дни, минават векове, и всякога, под много имена, под много видове, в много пориви на радост и тъга, Той царува над моето сърце. 73. Освобождението за мене не е в отречението. В хиляди окови аз чувствам прегръдките на свободата. Ти всякога ми изпращаш свежата влага на Твоето вино от различни цветя и благоухания и напълняш този земен съсъд до край. Моят мир ще запали сто разни светила и ще ги постави пред жертвеника на Твоя храм. Не, никога не ще затворя аз вратите на своите чувства. Радостите на зрението, слуха и усещането ще предизвикат и Твоята радост. Да, всичките мои съблазни ще изгорят в пламъка на радостта и всичките мои желания ще узреят в плодовете на любовта. 74. Денят угасна и сенки паднаха по земята. Време е да отида на реката и да си напълня стомната.
към текста >>

Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост.
Трети пък се хранят с корени, плодове, мъх, трева, кравешки изпражнения, (един Чела2) от нашите първи индийски групи упражняваше това преди да стане теософ!!), с кисело мляко, сурово тесто и т. н. Неподвижни, седящи в постоянно мълчание със сгънати под тях крака, те се напъват да достигнат величието. Едни ядат веднъж в денонощието. Други през четири, пет, шест деня. Едни носят много дрехи, други ходят голи. Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост. Има някои, напъвайки се да допълнят своето покаяние, вдишват пушек или огън, или фиксират слънцето, или пък се поставят между пет огъня (т. е. голи под палещото слънце с четири горящи огнища наоколо им), държейки се на един крак, или с едната ръка постоянно вдигната нагоре, или влачейки се на колене“. Всички те вървят по един вреден път. Те взимат фалшивото за истинско, нечистото за чисто. Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си.
към текста >>

Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си!
Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал. Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите. Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение.
към текста >>

3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания.
КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност. Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност.
към текста >>

живите святости или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите.
Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност. Неговият атрибут (свойство, принадлежност, особеност, числено значение и т. н. качества) се нарича Кетер, което значи: венец, диадема. Тоя атрибут управлява ангелите, наречени по еврейски Хайот-Хакодеш, т. е. живите святости или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите. 2) Бет — ב Второто име на Бога, което съответства на втората буква от азбуката, е Бахур, т. е. ясност, младост. То означава ангелите на втория чин — Офаним, т. е. формите или колелата. На наш език — Херувими.
към текста >>

В 1877 година преди руско-турската война тя със собствените си очи видела също такъв кръст да свети на небето.
Некой особени песимисти мислели, че вече ще дойде пропадането на света. Тогава си спомнили за една бабичка, която знаяла да гадае и предсказва. Извикали я веднага. Всички очи се вперили в нея. „Ще има война“, казала бабата, след като поразгледала малко знака на небето. В 1877 година преди руско-турската война тя със собствените си очи видела също такъв кръст да свети на небето. Предсказанието преминало от уста на уста. Тази нощ цялото село било неспокойно и никой не спал. Пророчеството на бабата подпалило огъня. Всички, подлежащи на повикване под знамената, почнали да се готвят за поход. Те започнали разточително да прахосват имотите си.
към текста >>

3. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св.
Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание.
към текста >>

Нощта е тъмна и страх пълни сърцето ми, но аз ще взема светилника, ще отворя вратата й и ще я приветствам с поклон.
Те изглеждаха бедни и безпомощни, и стрелите се сипеха като град върху тях през този ден, когато те излязоха из чертозите на своя повелител. Когато войниците се връщаха в чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ? Те захвърлиха меча и хвърлиха лъка и стрелата; мирът беше на техните чела, — те оставиха плодовете на своя живот далеко зад себе си през този ден, когато те се връщаха в чертозите на своя повелител. 86. Смъртта, Твоята прислужница, е пред моите врата. Тя е преплувала през незнайно море и е донесла Твоя зов в моето жилище. Нощта е тъмна и страх пълни сърцето ми, но аз ще взема светилника, ще отворя вратата й и ще я приветствам с поклон. Защото пред моята врата е Твоята вестителка. Аз ще се преклоня пред нея със скръстени ръце и със сълзи. Аз ще се преклоня пред нея и ще положа пред краката й съкровищата на моето сърце. Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята заповед и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато тяло, като последна моя жертва на Тебе. 87. С угасваща надежда аз ходя навсякъде из своя дом и я търся, но никъде я няма.
към текста >>

Много молитвени нощи минават без запалени светилници.
Въздухът е тих и безмълвен около Тебе. В Твоето напуснато жилище вее пролетен благоуханен вятър. Той носи и вест за цветята — цветята, които не ти донасят вече. Твоят някогашен служител се скита и досега и жадува за милости, които не може да получи. В вечерния час, когато светлината и сянката се смесват с тъмата на праха, той, уморен, се връща при разрушения храм с жажда в сърцето си Много празнични дни минават в мълчание за Тебе, Божество на разрушения храм. Много молитвени нощи минават без запалени светилници. Много нови изображения са създадени от изкусни майстори и сетне, когато им дойде времето, хвърлени в свещения поток на забравата. Божеството на разрушения храм пребивава без служители във вечно пренебрежение. 89. Не се чуват по вече гръмки, шумни речи от мене — такава е волята на моя повелител. Отсега аз ще говоря с шепот. Речта на моето сърце ще зазвучи като тиха песен.
към текста >>

Ето наближава да съмне и светилникът, който озаряваше моя тъмен кът, догаря.
Пожелайте ми щастлив път, братя! Прощавам се с всички и заминавам. Ето, аз връщам ключовете от моята врата — и се отричам от всичките си права върху моето жилище. Искам от вас само няколко ласкави думи. Дълго бяхме съседи ние, но аз получих по вече, отколкото бих могъл да дам. Ето наближава да съмне и светилникът, който озаряваше моя тъмен кът, догаря. Чувам зов и тръгвам по своя път. 94. Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда.
към текста >>

Светът, навел погледи пред Твоите нозе, в страх стои пред Тебе с всичките свои безмълвни светила. 98.
Ни радости, ни страх не знаех аз, и моят живот течеше бурно. В ранна сутрин Ти ме будеше като другар и ме водеше от една радост към друга. През онези дни аз никога не вниквах в смисъла на песните, които Ти ми пееше. Моят глас само долавяше напевите и сърцето ми отекваше на тях. Сега, когато времето за игри е минало, какво зрелище стои пред мен? Светът, навел погледи пред Твоите нозе, в страх стои пред Тебе с всичките свои безмълвни светила. 98. Аз ще Те украся с трофеи — венците на моето поражение. Не е по силите ми — да се скрия от непобедимия. Аз добре зная, че моята гордост ще бъде сломена, животът ще скъса своите окови в безмерна мъка, и моето опустошено сърце ще заридае с песен, като празна тръстика, и камъкът ще се стопи в сълзи. Аз добре зная, че многочислените листчета на лотоса не ще бъдат затворени всякога и съкровището на неговия мед ще се отвори. Поглед ще се отправи от синьото небе върху мен и ще ме покани на мълчание.
към текста >>

Моите светилници гаснат при всяко подухване на вятъра и, когато се опитвам да ги запаля, аз забравям всичко останало.
Когато аз оставя кормилото, ще дойде време да го вземеш Ти. Което трябва, ще бъде направено. Борбата е ненужна. Тогава, сърце, примири се мълчаливо със своето поражение. И за щастие считай тихо, тихо да стоиш там, дето ти е предназначено. Моите светилници гаснат при всяко подухване на вятъра и, когато се опитвам да ги запаля, аз забравям всичко останало. Но аз ще бъда мъдър този път и ще чакам в тъмнина, постлал на пода своята рогозка; и когато Ти бъде удобно, Господи, мълчаливо ела и седни тук. 100. Аз се впущам в глъбината на океана на формите, с надежда да намеря най-съвършения бисер на безформеното. Свърши се плаването от едно пристанище до друго в моята разбита от ветровете лодка. Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните. И сега аз жадувам смърт в безсмъртното.
към текста >>

Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии.
Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер. Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни. Обаче, и те не са създавали всички добри условия около майката.
към текста >>

Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила.
Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма. Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации. Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик. Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си. Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката. Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор.
към текста >>

Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих.
Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор. Той презираше метафизиката и избягваше риториката. Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща. Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло. Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих. Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум.
към текста >>

И беше то великото царство на Светите Интелигентни Сили в природата, които създават и нареждат живота на милионите й растения, в техните най-разнообразни форми и проявления.
Вникни в мене и прозри закона на една от моите проявени форми на нежна красота, който я регулира и създава. Аз стоя пред тебе! . . . И устреми той своят духовен поглед към нея и видя мир чуден, мир непонятен за проумяването му само от неговия слаб ум! . . . И беше то великото царство на Светите Интелигентни Сили в природата, които създават и нареждат живота на милионите й растения, в техните най-разнообразни форми и проявления. И беше за тях майката-земя грамадна лаборатория, в която изработваха своите най-нежни и красиви форми на живот. И чрез проявената сила на своя велик разум съзиждаха те в най-чудни и съвършени комбинации атомите на прозрачната тънка материя, като, със своите нареждания във формата, даваха възможност на светлината да се пречупи и разложи на хилядите си цветове, блясъци и оттенъци. И шариха се от това цветята с най-разнообразни шарки и багреха се цветовете с хилядите проявления на боите и красяха голямата девствена градина на Живата Природа! .., И проговориха му тогава цветята на своя тайнствен език и казаха му: „Велик е Бог, чудни са неговите творения, нека го славят всички премъдри същества! Алилуия“. „Човече на разума, сине на скритата загадка, чуй нашето слово: „Велик си ти, ако разбереш тайната на нашия живот .
към текста >>

То е Светият Дух.
измерения: дължина, широчина и дълбочина. То е мярка. То е Синът. Третото י означава вечната субстанция, която дава начало на материята, в трите й вида: твърда, течна и газообразна. То е тегло. То е Светият Дух. Съединете в едно времето, пространството и материята, т. е. вечността, безкрайността и субстанцията, и ще се прояви това, което е „всякога“. Поради туй и кабалистите изобразявал. това божествено име така: Съотношенията на това име са дадени от Агрипа2), който е един от най-силните кабалисти, в следния вид: Първото име Йехие е името на божествената Същност. Изчислението му — Кетер (корона, венец) означава простото същество на Бога, т. е.
към текста >>

Него приписват на Бога-Отца и то влияе на чиновете на Серафимите или, както ги наричат евреите — Хайот-Хакодеш (на латински: Animalia sanctitatis), известни „живи святости“, а оттук, чрез първия двигател, свободно дава име на съществото на всички неща, които изпълвал вселената в цялата й окръжност и до самия център.
вечността, безкрайността и субстанцията, и ще се прояви това, което е „всякога“. Поради туй и кабалистите изобразявал. това божествено име така: Съотношенията на това име са дадени от Агрипа2), който е един от най-силните кабалисти, в следния вид: Първото име Йехие е името на божествената Същност. Изчислението му — Кетер (корона, венец) означава простото същество на Бога, т. е. „това, което никое око не е видяло“. Него приписват на Бога-Отца и то влияе на чиновете на Серафимите или, както ги наричат евреите — Хайот-Хакодеш (на латински: Animalia sanctitatis), известни „живи святости“, а оттук, чрез първия двигател, свободно дава име на съществото на всички неща, които изпълвал вселената в цялата й окръжност и до самия център. Присъщото му в частност разумно начало се нарича Митатрон (княз на Страните), назначението на което е да въвежда другите пред лицето на Бога. Чрез него Господ е говорил с Моисея. * * * Второто име е Йа (х). В това име йодът от Тетраграматон се съединява с хе. Изчислението му е Хохма, т. е.
към текста >>

То се прилага към Светия Дух и влияе чрез чиновете на Престолите (които евреите наричат Аралим, т. е.
Значението на това свойство на второто хе е ключът на цялото божествено име във всичките му приложения, достъпни за възприемане. Впрочем, ако бихме се впуснали само да резюмираме заключенията на кабалистите за буквите, които съставляват третото име на Бога. ще ни потрябва цял том. Елифас Леви и Кирхер се занимават с него във всичките си съчинения. Това име означава всеобщо прошение на греховете, помилване, покой, избавление и изкупление на света и бъдещия живот. То се прилага към Светия Дух и влияе чрез чиновете на Престолите (които евреите наричат Аралим, т. е. велики, могъщи, силни ангели) и след туй чрез сферата на Сатурна доставя форма на флуидическата материя. Първото му разумно същество е Зафохиел, ръководителят на Ноя, а второто — Иофиел, ръководителят на Сима. * * * Четвъртото име е Йел. Сефиротът Хесед значи: милосърдие, състрадание, великолепие, скиптър и дясната ръка. Това име влияе чрез чиновете на Господстваща (които евреите наричат Хашмалим) на сферата на Юпитер и образува изображения и представи на телата, като дава на всички хора милосърдие и миротворна справедливост.
към текста >>

Те с по-долни от ангелските чинове по святост, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа дарба или, както се казва, разумение.
* * * Десетото име е Адонай Мелех. То значи властител, цар. Сефиротът Малкут (владичество и царство) означава църква и храм на Бога, и врата. То влияе чрез анимастическия ред, т, е. Преблажените Души (наричани от евреите Ишим — благородни, Елирос — князе). Те с по-долни от ангелските чинове по святост, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа дарба или, както се казва, разумение. Неговото разумно същество е Металхин, носи името Първо Създание или Душа на Света, и е бил ръководител на Моисея. (Следва). __________________________________________ 1) Крайното х се произнася като френското h. 2) Н. С. Agrippa: „Philosophic occulte“, т. II. 3) Изглежда, че тук се прави подсещане за буквата алеф, че йероглифически изобразява четирите стихии, които взаимно се противопоставят по две.
към текста >>

Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма.
Вярата е една сила, която прави чудеса. Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания. Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си. Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма. Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища. По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето. Случайно му било казано да упражни „дарбата за лечение“, която му била възложена. Антоан тогаз посетил бедните и болните в града си, говорил им по духовни въпроси и извършил някои чудни лечения. Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери.
към текста >>

Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет.
Портретът, който придружава тази статия, е възпроизведен от онова клише. Мнозина фотографи в Денвър са се опитвали да го снемат, но не са постигнали задоволителни резултати. Главата излизала винаги като едно кръгло петно, каквото би излязло, ако би се фотографирала една топка от светлина. За това явление запитвах самите фотографи и отговора от всички беше, че е факт и че, наистина, не са могли да го фотографират. Изглежда твърде вероятно, че главата на Шлатера да е била наобиколена от един ореол от магнетична светлина, причинена от прилива на електрически и духовни сили, прокарани през нервната му система от невидимите сфери, с цел да направят ръцете му целителни, и тази светлина е правела петното върху чувствителната плака и затъмнявала чертите му. Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет. С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове. Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана. Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е работата, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм. Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят. Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното.
към текста >>

4. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Но Вие, госпожо, казахте, че Кукувицата е опасна, обаче, не ме посветихте в нейната опасност.
— Да, отговори тя, и много опасна. Тя е такава клюкарка, каквато няма да срещнете нигде по света. Тя и по нрав и по натура е едно въплътено отрицание на всичко прекрасно. Забравих да Ви кажа по-рано, че тая птица стои вън от общия съюз. Колкото и да е канена, в името на общите интереси, да влезе в съюза, тя винаги е отказвала, види се, така й е по-добре. — Но Вие, госпожо, казахте, че Кукувицата е опасна, обаче, не ме посветихте в нейната опасност. Мога ли да зная? . . . — Да, имате право, извинявайте: аз се отклоних. Кукувицата се занимава главно с клюкарство; гледа да скара хората и после да се смее, когато те се хванат за косите. Тя, да Ви види, веднага ще обади на свраката, че ви видела при мене, а пък свраката — само това чака: цел ден от клон на клон, от плет на плет разгласява и станало и нестанало.
към текста >>

Мистик, ученичка на ясновидеца Юнг Щилинг, от Карлсруе, който я посвети в учението на великия шведски мистик Сведенборг, г-жа Крюденер обиколи цяла Германия, облечена в козеник и груби дрехи, за да проповядва настъпването на новата ера.
Русия е пълна с мистици. Мнозина безгрешници и смирени, същински чудотворци, пълнят улиците. Свидетелите установяват това. Руската душа, като почнете от мужика (простия селянин) и свършите с най могъщата личност, е болна от мистицизъм. * * * Известно е какво влияние е упражнявала върху Цар Александър I, в началото на XIX-я век прочутата г-жа Крюденер. Мистик, ученичка на ясновидеца Юнг Щилинг, от Карлсруе, който я посвети в учението на великия шведски мистик Сведенборг, г-жа Крюденер обиколи цяла Германия, облечена в козеник и груби дрехи, за да проповядва настъпването на новата ера. Подгонена от полицията на германските държави, тя намери прибежище в двореца на великата баденска херцогиня Стефания. Но центърът на нейните проповеди бе Женева, дето тя основа един вид църква, въпреки живата опозиция на женевските свещеници. Красноречива и убедителна, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества. След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните. Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена.
към текста >>

Отец Иоан е бил считан за светия.
Спиритистическите занятия били почти всекидневни и траели три до четири часа. Поради този режим, здравето на медиума се разстроило и в 1886 г. той трябвало да се завърне при семейството си2). След заминаването на медиума Лангсдорф, един нов чудотворец се явил в двореца. Това бе калугерът Иоан Хич, известен повече под името Иоан Кронщадтски. Отец Иоан е бил считан за светия. Той правел чудеса с по- мощта на молитвите си и имал репутация на церител на всички болести само с просто полагане на ръцете си. Отстранен веднъж от двореца, поради политически интриги, той бил наново повикан в 1894 год. при леглото на умиращия Александър III в Ливадия. Той турил в действие всичките източници на чудотворното си изкуство, но напразно: неговата тайнствена сила не могла да триумфира над законите на природата3). * * * Щом се възкачи на престола Николай II, наследникът на Александър III, в руския дворец дълго време дефилирали редица мистици, пророци, посветени, които бивали понякога послушни оръдия в ръцете на министрите или на известни влиятелни котерии около императрицата.
към текста >>

Министърът на вътрешните работи, лицемерният набожник Сипягин, караше императора да се моли на светите икони в Москва, като го уверяваше, че чрез тяхната намеса би могло да се сдобие с един наследник, но светиите останаха глухи на императорските молитви.
Болнава натура, безпокоен и измъчен дух, лековерен до крайност, Николай II имаше бележита наклонност към мистицизма и възвишеното. За това може да се намерят доказателства във всичките актове на неговото царуване и на частния му живот. За подкрепа на това аз искам да цитирам фактите, които предшестваха и придружаваха раждането на царевича. Императрицата раждаше само момичета, но Николай II горещо желаеше да има наследник. Обезнадежден да има син, императорът стана суеверен и не беше далеч да види в това обстоятелство ръката на фаталността, която трябваше да се обезоръжи по какъвто и да е начин. Министърът на вътрешните работи, лицемерният набожник Сипягин, караше императора да се моли на светите икони в Москва, като го уверяваше, че чрез тяхната намеса би могло да се сдобие с един наследник, но светиите останаха глухи на императорските молитви. Тогава Николай II апелира към учеността на един професор по акушерството, Шенк, от Виена, който претендираше да знае едно средство, за да се раждат деца от различен под, според желанието. Професорът наложи на императрицата специален режим, без зеленчуци и захарни ястия, който щял да й спомогне сигурно да роди момче. Уви, пак момиче се родило. Отец Иван Кронщадтски, повикан в двореца, се наслаждаваше на фаворизация няколко месеци, но не биде по-щастлив от Шенк. Тогава последният биде заместен от един лионски мистик, именуем Низие Антелм Филип Вашод, когото наричаха само Филип.
към текста >>

Филип, след като бил слуга- шкембеджия, после касапин при едното от чичовците си в Лион, решил на 22-та си годишна възраст понеже развил в себе си някои окултни способности — да посвети живота си на лекуване бедните и скърбящите.
Началник на училището по теургия в Лион, знаменит магнетизатор и церител, той имаше често разпри с лионските съдилища и много пъти бе изкарван пред поправителния съд за незаконно практикуване на медицината. Кабинетът му не се изпразваше, и по някога лекарите завиждаха на тоя „шарлатанин“, който отнемаше клиентелата им. Аз съм присъствал в жилището му на улица „Златна Глава“ — входът на която ревниво се пазеше отпреди двадесет години от старата бона Фелиция — на много странни негови сеанси по окултния магнетизъм. Излекуванията, извършени от Филипа, като че ли съдържаха нещо чудно. Твърде скромен, без образование, той бе син на прости селяни от едно малко село в Савоя 4). Филип, след като бил слуга- шкембеджия, после касапин при едното от чичовците си в Лион, решил на 22-та си годишна възраст понеже развил в себе си някои окултни способности — да посвети живота си на лекуване бедните и скърбящите. Наскоро цяла легенда се създала около името му и някои го считали за свръхчовешко същество. Той живееше усамотен, обкръжен от ограничен брой приятели и ученици, било в Лион, било в околностите, в Арбрел. Жителите на това малко кокетно градче сочеха на далеч, точно на върха на една височина, едно голямо здание, терасата на което, каменна постройка, имаше страшен изглед на някаква крепост и казваха: „той е там, г. Филип; той често отсъства, живее при туй строго изолиран и не можете да проникнете лесно в неговото убежище“. На ония, които го достигаха там, като го запитваха, кой е и отде е придобил своите странни и страшни сили, той отговаряше: „аз сам не зная всичко това.
към текста >>

* * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост.
В 1904 г·, той изгуби 26 годишната си дъщеря, омъжена за док- тор Л. и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год. Тялото му биде донесено в Лион на 5. същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици. * * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал.
към текста >>

Така, той посветил тогава всичкото си време на учебно-възпитателното дело, като издал и някои учебници и научни съчинения, за някои от които е получил първа премия в Арас, Същевременно е изпълнявал и длъжността секретар на френологическото дружество в Париж и е бил член на дружеството за магнетизъм, месмеризъм и пр.
Тъкмо по това време е станала и бурбонската реставрация, и той се срещнал с религиозната нетърпимост на ръководните кръгове, поради което напуснал адвокатството и се предал на учителство, което било неговото естествено призвание. Заловил се да превежда някои капитални съчинения от французки на немски, като напр. Телемаха, и след това се установил в Париж, дето станал собственик на едно възпитателно заведение за момчета. Тогава бил едва на 24 годишна възраст, обстоятелство, което показва, колко е бил смел и самостоен в своите инициативи. Две години по-късно, той наел един голям салон в улицата de Sevres, дето започнал да чете лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и астрономия. Така, той посветил тогава всичкото си време на учебно-възпитателното дело, като издал и някои учебници и научни съчинения, за някои от които е получил първа премия в Арас, Същевременно е изпълнявал и длъжността секретар на френологическото дружество в Париж и е бил член на дружеството за магнетизъм, месмеризъм и пр. По темперамент той не само не е бил импулсивен и раздразнителен, каквито качества изобщо се приписват на неговите съотечественици, но всякога е проявявал пълно хладнокръвие и голяма предпазливост, а главно, неговите разсъдъчни способности били очебийни. По ръст той е бил по-нисък от среден, добре сложен, с голяма, валчеста, плътна глава, с резки черти на лицето си и със светли, сиви очи. По маниера си, отличавал се със сериозност и мудност в говора и с достойнство в обноските си. Такъв е бил човекът, предназначен да основе спиритуалистическата школа в Франция и чиито съчинения (някои оригинални, а други продиктувани от духовния свет) са претърпели безброй издания. Самият той не е бил нито медиум, нито ясновидец.
към текста >>

Небесно там светило крило, Много мил бе тоз миг и блажен, Кога към Теб с лодка цветна летях в ранни зори, Но тоз век изчезна като ден И загуби се тоз огън в Твоите кръгозори, Блажени, мили двори.
2) Die Gedankenformen, от Ледбитър ТОД. Из поемата „Озирис и Изис“ ОЗИРИС Ни нощ, ни миг, нито сладък ден Няма некога да дойде, ни по-сладък час, Ни пък живот некой по блажен От Теб о, Безкрайна Вечност, от Твоя мил глас, Върви, върви тогаз. Към Теб с Лира аз греблата Ги бия вълните, тези, що ме олюляват, И незнайно в небесата Високо негде там ме осветляват, Слънцата кат създават. На там, на там във всякой миг Върви о, Певец Безсмъртен, Бардо на сърцата, Нек само твоя любовен вик Да милва и целува на всякъде цветята, Как Тя мен — Мечтата. Изидо, В слънцата ела в тоз миг, Море звездно де те чакам о, Създание мило; За шар огнен тоз любовен вик Ти изпращам, моето жарко сърце леко. Небесно там светило крило, Много мил бе тоз миг и блажен, Кога към Теб с лодка цветна летях в ранни зори, Но тоз век изчезна като ден И загуби се тоз огън в Твоите кръгозори, Блажени, мили двори. И не зная сега в тоз сладък час Кой ме така мощно тука сладко олюлява, Пак ли Твойта песен, Твоя глас, Пак ли Твоего слънце мрака осветява, Надежда пак създава? Не вълни в тез кръгозори Ги плискам сега тез от цветя греблата, А съвсем нечути отвори Там негде де се раждат между устни слънцата, От Теб — Красотата. Ела Ти сега в този час, Аз умирих ги за Теб сега тез, вълните, И да заговори Твоя глас Се наредиха тъй мило, тихо там звездите, Тез искри на мечтите. ИЗИС О, ти ела, милий, в час блажен, Че аз за теб тук направих таз Градина-Рай И нов храм за двама ни свещен. На там о, мил Озирис, върви към Моя край ДЕ никой не страдай.
към текста >>

Тя прилича на светилник, който слепите не виждат.
I, кн. X). Елементите на Кабалата, изложени а десет уроци (Писма на Елифас Леви до М. Монтан). ПЪРВИ УРОК Драги брате! Аз мога да Ви дам тази титла, защото искрено търсите истината, а за да я намерите, трябва да бъдете готов на жертви. Истината или същността на това, което съществува, не е мъчно да се намери: тя е в нас и ние сме в нея. Тя прилича на светилник, който слепите не виждат. Бог съществува. Това е неоспоримо и безусловно. Точната идея за Божеството — това е истината. Познаването му — това е науката. Неговата висша проява — това е разумът.
към текста >>

Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване.
5 — Справедливостта или Строгостта. 6 — Красотата. 7 — Победата. 8 — Вечността. 9 — Плодородието 10 — Действителността. Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване. Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя. По-после аз ще мина към „50 врати“. Идеите, изразени с числа и букви, са неоспорими реалности. Тия идеи се сливат и съгласуват, като числата, и логически мина- ват от една към друга. Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата.
към текста >>

5. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна.
Съвременният материализъм - Истинският живот „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр. - с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл. 6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви".
към текста >>

Чистота и святост лъхат небесата.
Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния. Чистота и святост лъхат небесата. С благоговееш, трепета дишат просторите. Възторжена радост озарила е долините и планините. Всяко сърце, всяка душа усеща Неговото присъствие. * Благославяй, душо моя, Господа! Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния.
към текста >>

В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота.
В златни люлки люлеем ги ние, къпем ги в сияния и кърмим ги с нашите огнени сили. На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота. Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена любов. Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и любов. Ние сме безбрежните и вечни извори на Неговите сили, на Неговата непостижима мощ. В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота. Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството. Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове. В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният . . . Ние сме вечно горящите лампади в тоя вълшебен храм.
към текста >>

В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният .
Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и любов. Ние сме безбрежните и вечни извори на Неговите сили, на Неговата непостижима мощ. В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота. Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството. Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове. В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният . . . Ние сме вечно горящите лампади в тоя вълшебен храм. Ние сме облечените в безбрежни сияния богове-жреци, бдящи над свещения му огън. Ние сме неизброимите богове-жреци, танцуващи във вълшебния храм на Всемогъщия свещения танец на живота и пеещи вечната прослава на Всевечния творец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
към текста >>

Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в святост и любов, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец .
От вечни времена ние озаряваме към свръхземно величие и красота — пътищата към Единния и вселюбящ Отец. О ти, син на земната суета! Отърси от душата си праха на всеки грях, на всяка неправда, на всяка дребна помисъл, на всяка омраза, и пристъпи смирено, със сърце изпълнено с благоговение и любов, към храма на Всевишния! Тогава очите ти ще се отворят за неизразими чудеса и красоти. Тогава душата ти ще възсияе в мощ, красота и блаженство. Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в святост и любов, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец . . . И ще бъдеш ти безсмъртен всред безсмъртните, царствен син всред царствените синове на Предвечния Отец . . . А. Т. Легендата за Светата Чаша От В. Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие.
към текста >>

Много странни черти на Волфрамовия Парсифал, пълни с безгранична красота и святост, чакат още изтълкуване и разяснение, като напр.
Гъста гора е ограждала местото и само призваният от Бога е могъл да намери пътя за там. Но за да бъде достоен да стане пазител на Св. Граал, призваният сам трябвало да запита за чудотворната й сила, иначе той е бивал отхвърлян. Така схващайки нещата в образа на носителката на Св, Граал Репанс де Шьойе, ние виждаме олицетворението на душевния елемент в неговата девствена първична проява, а в самия камък на Св. Граал — олицетворението на побеждаващия смъртта духовен елемент — едното е неразделно от другото. Много странни черти на Волфрамовия Парсифал, пълни с безгранична красота и святост, чакат още изтълкуване и разяснение, като напр. самото название на Св. Граал „Желание от рая“. На един зелен поднос тя носеше желанието от рая и корени и клонки. То се наричаше Граал, що имаше това свойство: чиста, непорочна трябваше да се пази и никога неправда не биваше да помръдне десницата, предназначена да я съхранява. Как многозначително прозвучава от началото това, че Парсифал, влизайки а замъка на Св.
към текста >>

Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество.
В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна. В училището в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота. Плътта ми е истинската храна и кръвта ми е истинското питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той пребъдва в мен и аз в него“. Едновременно с това се изявява същината и на всяко Граалово призвание: „Никой не може да дойде при мене, ако го не привлече Отец, който ме е пратил“. Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество. У Волфрама, Треврицент възвестява това, наблягайки особено на собствения си опит. „Само избраникът на небето, който е изпратен да служи на Св. Граал, може да се доближи до нея. Това да знаете за Грааля; от собствен опит знам го аз“. Парсифал запитва: „Ти бил ли си там?
към текста >>

Само Грааловата сила на Христовото име, на Христа, който победи смъртта, въплътена в светия камък,станал крайъгълен камък, е в състояние да стори това.
И след това блестящи си крила разперва и литва към небето пак . . . Така камъка получава това, което е най-голямо земно благо, храна и питие и желанието от рая, което също и земята може да роди“ . . . Нито „манната“ от предхристиянската епоха, нито мъдростта на Заратустра и Мойсея могат да спасят човечеството от смърт. Само Грааловата сила на Христовото име, на Христа, който победи смъртта, въплътена в светия камък,станал крайъгълен камък, е в състояние да стори това. Силата на тоя камък лежи в думите: „Аз и Отец сме едно“. На това и апостол Павел съзнателно гради своето възвестяване на Грааля (I поел. към Коринт., гл. 3 ст. 11: „Никой не може да положи друга основа, освен тая, която е положена и която е Исус Христос“).
към текста >>

Цялата 8-а глава става в Соломоновия храм и е илюстрация на думите: „И светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе“.
Но двора пред храма остави вън, не го измервай“. Чрез това тъкмо се разкрива тясната връзка на ученика Йоан, като възкръсналия Лазар с храмовната тайна, т. е. с мистерията на Грааля (Ср. Р. Щайнер: „Християнството като мистика“ — Лазаровото чудо). Изхождайки от тая основа с пълно съзнание можем да разгледаме това, което е нахвърляно в по-нататъшните глави (8 — 12) на Йоановото евангелие. Цялата 8-а глава става в Соломоновия храм и е илюстрация на думите: „И светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе“. Тук трагедията на тая борба стига кулминацията си; самата тая глава е обрисувана с високо духовно-артистично майсторство. Централният образ в тая глава е Христос, който стои между прелюбодейката. която Луцифер изкуси, и фарисеите, нейните гонители, и казва: „Аз съм виделината на света“ (8, 12). Пишейки името си на земята, той поема върху си вината на грешницата, а върху фарисеите изрича страшните съдни слова: „Вие сте от баща дявола и похотите си бащини искате да струвате“ (8, 44). Борбата се разразява в това, че новата мистична тайна се изправя пред старата; издъхналата в юдейския закон сила на Отца, израилевия отец, е изправена срещу живия Отец на света, когото Христос дойде да възвести.
към текста >>

че Исус го е посветил в тайните на настъпващото Царство Божие, той трябваше да познае, че стария храм е разсипан, старите тайни са проклети, нов храм трябва да се изгради.
Но Исус се скри и излезе от храма“. Истинският Господар на храма го напуща. В последния още цари мракът. Какво става в душата на Лазара при такава сцена, която е една от многото! Той, за когото се говори, че Исус го обичал, т. е. че Исус го е посветил в тайните на настъпващото Царство Божие, той трябваше да познае, че стария храм е разсипан, старите тайни са проклети, нов храм трябва да се изгради. Но нужна е жертва за това. И Лазар, съвсем обеднял, жертваше собственото си тяло като храм, за да може в него да възкръсне Йоан, който ще види новия Ерусалим. В 12 гл. Йоан рисува как „в дома на Лазара“ във Витания той приготвя с Мария и Марта вечеря на Христа. Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната Христова вечеря.
към текста >>

Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа?
Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е.
към текста >>

А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“.
Но кои са ония измежду наричащите себе си „братя“ и „сестри“, които с пълна добросъвестност могат да кажат за себе си, че изпълняват Словото Божие, т.е. Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина? Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие? А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“. Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички. Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците?
към текста >>

Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии.
Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание. Когато Моцарт достигна средата на своята композиция, Борн умира, на 21 юли 1791.
към текста >>

Дали би се нарекла тази Сила „Свети Дух“ или поляризиращ, синтезираща, симпатия на Природата и Бога, това прави малко реална разликата между самите същности.
При все че те са поляризирани и разделени, все пак, понеже са в действителност части едно на друго, те, както си е било, се очакват едно друго, и силата, която е в тях двете, ги притегля едно към друго. Така поларизацията става сцепление. Силата, която разделя, това, което е в пълнотата единство, е същата сила, която тегли една към друга противоположностите, произведени от нея, защото в двете има същата Реалност, двете са части на Едното, в действителност самото Едно, макар и да изглежда разделено. Тази е идеята за поларизацията, едно разчупване на единството в двойствеността и след това събиране заедно чрез сцепление на поляризираните части, даже и през части, които запазват своята независимост. Така поларизацията става „афинитизация“ и една Троичност се вижда във всяко проявено нещо, Причинността работеща във формативността, и онази Сила, която е в двете, ги притегля заедно и прави възможно отношението помежду им. Дали би се нарекла тази Сила „Свети Дух“ или поляризиращ, синтезираща, симпатия на Природата и Бога, това прави малко реална разликата между самите същности. И тъй, тази буква У, която се употребява, за да изрази отношението между противоположностите, т. е. „Светият Дух“ в най-дълбокия метафизичен смисъл, свързва тия противоположности, които може да се нарекат също „Баща“ и „Майка“ . Тия термини, обаче, не се нуждаят от олицетворяване. У-то, на еврейски, значи буквално „брънка“ или „кука“ и е звук-символ, което представлява това, което разделя, както и В, и едновременно това, което привлича и свързва разделените части, както У3), което счупва единството и прави от него двойственост, само за да обедини разделените части като троичност, една разделяща, поларизираща и все пак сцепляваща Сила, наречена от будистите Ф о х а т . Тая Сила, която се нарича Ф о х а т, може да се мисли, че е онзи лост в Везните на Живота, централната точка на който съединява Противопожностите и образува равновесието.
към текста >>

„Светият Дух“ в най-дълбокия метафизичен смисъл, свързва тия противоположности, които може да се нарекат също „Баща“ и „Майка“ .
Силата, която разделя, това, което е в пълнотата единство, е същата сила, която тегли една към друга противоположностите, произведени от нея, защото в двете има същата Реалност, двете са части на Едното, в действителност самото Едно, макар и да изглежда разделено. Тази е идеята за поларизацията, едно разчупване на единството в двойствеността и след това събиране заедно чрез сцепление на поляризираните части, даже и през части, които запазват своята независимост. Така поларизацията става „афинитизация“ и една Троичност се вижда във всяко проявено нещо, Причинността работеща във формативността, и онази Сила, която е в двете, ги притегля заедно и прави възможно отношението помежду им. Дали би се нарекла тази Сила „Свети Дух“ или поляризиращ, синтезираща, симпатия на Природата и Бога, това прави малко реална разликата между самите същности. И тъй, тази буква У, която се употребява, за да изрази отношението между противоположностите, т. е. „Светият Дух“ в най-дълбокия метафизичен смисъл, свързва тия противоположности, които може да се нарекат също „Баща“ и „Майка“ . Тия термини, обаче, не се нуждаят от олицетворяване. У-то, на еврейски, значи буквално „брънка“ или „кука“ и е звук-символ, което представлява това, което разделя, както и В, и едновременно това, което привлича и свързва разделените части, както У3), което счупва единството и прави от него двойственост, само за да обедини разделените части като троичност, една разделяща, поларизираща и все пак сцепляваща Сила, наречена от будистите Ф о х а т . Тая Сила, която се нарича Ф о х а т, може да се мисли, че е онзи лост в Везните на Живота, централната точка на който съединява Противопожностите и образува равновесието. Фохат е олицетворена, тя е поляризаторът, разделящ всички неща в положителни и отрицателни, както в електричеството и другите природни сили, които,освен за действието на фохатическия потик, би останали за винаги непроявени и, следов., неизползувани за човечеството. Фохат може да се разглежда като Единната Ръководна Сила във Вселената, която, действаща под директивата на Божия „Ум“, не може да бъде отстранена от никакво описание или идея на проявлението или „творението“, където „двойката на противоположностите“ се засега.
към текста >>

Тая ера е епохата, през която нашата планета, достигнала вече апогея на своята еволюция, ще бъде най-готова да роди и отхрани нациите от праведници и светии.
Д-р О. Рьомер. Кабала Ключът на книгата „Зо-ар“ (Продължение от книга IX и край) Четвъртото значение на Царството Божие се отнася до апогея на видимата слънчева система, до момента, в който централната звезда и различните светове, зависими от нея, бъдат, взети общо, на най-високата точка на относителното си съвършенство. Този термин „относително съвършенство“ е необходим, защото, първо, пълното съвършенство е невъзможно в материалните неща и, второ, защото е възможно да не съвпаднат моментите на съвършенството на всеки от планетните светове както помежду им, така и с тоя на централната звезда: за да се установи месианската ера на цялото, трябва да се пресметнат известни компенсации и да се определят съразмерности. Значи, вижда се от това, че типичното значение на символа е подчинено на известни ограничения. Петото значение на Царството Божие е месианската ера, която озарява земята. Тая ера е епохата, през която нашата планета, достигнала вече апогея на своята еволюция, ще бъде най-готова да роди и отхрани нациите от праведници и светии. Шестото значение на Царството Божие е месианската ера на земята по отношение особено на социалното съвършенство на хората, т. е. постигането хармония в добродетелите, науките, политическите и социални закони: тая ера, оживявана от една свободна религия, ще възтържествува през тая епоха. Но и тук се допуща едно ограничение в значението на тоя символ: колкото по-бавно частичният рай се изравни с всемирния, толкоз по-мъчно и земята, даже и в месианската ера, ще се изравни с частичния рай. Пророците и предсказанията им за Месия, евангелието и обещанието на Христа силно и магически са създали в нашата атмосфера царството на тая сияйна ера. Пожеланията на най-добрите общественици за един безкраен напредък, откритията на науките и трудовете на изкуствата преследват именно тази цел.
към текста >>

Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „ святостта“.
Ако това условие не съществува, т. е. ако членовете на някое духовно общество или „братство“ не притежават никакво социално чувство и никакво съзнание за обществен дълг и за отговорност, а се отличават със своя краен егоизъм и. служат само на своите лични интереси, то такова общество или „братство“ е, очевидно, негодно за сдружаване и сътрудничество, и даже съществуването му е излишно. Защото всеки човек, който е роб на себе си и нито мисли, нито чувства, нито работи в полза на другите, не само не изпълнява великите закони на Христа за любовта и жертвата, но и представлява един опасен паразит, всеки контакт с когото е вреден за всички. Освен това, събираните обществени суми трябва да се намират постоянно под обществен контрол, а не да се разхищават и разпиляват за цели, чужди на общото дело. Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „ святостта“. Изискват се точни и документирани сметки . по двойното и тройното счетоводство. В противен случай, ще има плач и скърцане на зъби до второ разпореждане. Прекратено дело. Г-н Прокурорът при Соф. Окр.
към текста >>

НАГОРЕ

0.53544521331787