Търсене в текстове за 'разбира '

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни. Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр. Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения. А ние хората, които още живеем, които сме само част от живота, желаем да проучим целия живот. При това логично е да се предпостави твърдението, че никога частта не може да знае за цялото по същия начин, както цялото може да знае за своите части. Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от живота. Но все пак съпоставени, отделните моменти от живота на много същества биха образували един знак поне от самия живот. И удивително е онова търпение, с което хората са
към текста >>

2. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

и правят своите заключения. Но изучаването на слънцето в окултната наука, заема също един голям отдел. Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят. Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата. Всички сили и явления, известни досега, съставляват също така обект за проучване. Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси? Разбира се, далеч не. Тя тепърва ги изучава. Между чисто научните изследвания и окултните такива, съществени различия в резултатите не може да има. Различието може да съществува само по отношение на методите, времето и изходните пунктове. Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения. И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен". Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл. В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка. Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

се върнем към тях по възможност в отделни статии. Едно обаче изобщо трябва да се има пред вид, че това са въпроси, на които могат да се дадат изяснения отвън, но крайните заключения по тях всеки си прави сам. И една от задачите на „Житно зърно" е да хвърли светлина върху тия основни въпроси. Всичко което се помества в него, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има за цел да послужи като материал за размишление на четеца върху тях. По въпроса какво се разбира под думата материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г. Челпанов „Мозък и душа" („Критика на материализма"), преведена на български под редакцията на проф. Д-р Кръстев. В нея въпросът се разглежда всестранно и обективно. При това тя се препоръчва и като едно от най-общодостъпните въведения във
към текста >>

4. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често
към текста >>

5. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява. На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери
към текста >>

6. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Братството вътре в нас – е школата на братското сдружаване. Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване. Преди да започнем нашите бележки по въпроса, ние ще се отклоним за момент към онези наши читатели, за които нашите разбирания са още твърде неясни. От тях долавяме следния въпрос: – Защо именно на сдружението се възлага голямата задача, която изтъкнахме по-горе? – На този и подобни нему въпроси ние няма да отговаряме, защото и най-изискания отговор не би удовлетворил любопитството на четеца. Този отговор той сам ще получи по пътя на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство. Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание. Условията при които са се развивали миналите школи, казват, са били съвсем различни от тези, при които ние в този момент сме поставени. Следователно техните методи на работа биха били съвсем чужди за сегашния ученик, следствие на което и не биха дали желаните резултати. У нас има богата оригинална окултна литература, в която
към текста >>

7. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Болести и техните причини За същността и причините на болестите съществуват различни схващания. Съвременната медицина си има свои методи на изследване и съобразно с това – свои разбирания, средновековната – други, източните – трети и т.н. Това са различни начини на схващания, в които по принцип няма противоречие. Видимото разнообразие, което съществува между тях се дължи на това, че в своите изследвания те застават на различна база. А всеки факт, разгледан от различни страни, ще даде и различни схващания. Например, вземете процеса зрение. Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните лъчи, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината. Оттук нататък всички физиологични процеси, които стават в ретината, крайните разклонения на очния нерв и провеждането до мозъчната кора ще бъдат предмет на физиолога. По-нататък психологът ще опише различните образи, които получаваме в нашето съзнание и т.н. Както се вижда, едно и също явление, а получаваме различни описания. А при това в тях няма никакво противоречие, защото всеки го разглежда от различни страни. Принципиално погледнато, болестта не е нищо друго, освен резултат от една дисхармония, породила се в момент, в който човек е влязъл в разрез със законите на природата. Съвременната наука разглежда природата по един чисто механичен път. Според нея, тя е мъртва, безсъзнателна, законите, които съществуват в
към текста >>

8. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа. Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение. Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието. Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек? Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души. Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет пари. Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като него несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва. По едно време почувствувал нещо меко да го увива — един негър, хамалин, го завивал с дрехата си. И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може
към текста >>

9. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал. Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят. Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция. която може да се засили до степен на неудържима ярост. Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен. Но за хора, страдащи или склони към леност и отчаяние, той може да бъде много полезен. Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено. Резултатите са били отлични. Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава веселост. Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро
към текста >>

10. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци. Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено. Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление. Но не винаги тя може да направи това и в такива случаи попада под действието на отрицателните сили на природата. Резултатът от по-нататъшното им действие е ясен: в нея започват да се развиват един след други все нови пороци. Процесът е аналогичен с физическите болести: всяка болест създава условия за поява на нова. – Така човешката душа тръгва по един низходящ
към текста >>

11. КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата. Откровение и свидетелство на хората заради това, че те са Божии. Звездното небе е направено за нас, когато в потайна късна доба, притиснати от скърбите на земята повдигнем взор нагоре, да не срещнем непрогледна мрачина, а погледът ни да се спре върху приветствения лик на милионите трептящи
към текста >>

12. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето". В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа. Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия. Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави. Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата. Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра. При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични
към текста >>

13. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

таи зад нея. В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство. Там ще отида отново, и нека слънцето и суровият солен вятър отново превърнат гърдите ми в бронз и в тях нека отново да затрепка сърцето на плувец, сърце което нищо не знае, освен безумно силно да обича морето, суровото, широко море... Морето. Само то разбира моята душа. Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки. Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка. Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука. Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в
към текста >>

14. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

жизнена потребност. „Иначе невъзможно е да се живее" – казват хората. „Времето, векът е такъв"... Няма злина днес, която да не лежи върху основата на някоя лична корист, а всички забързани в своя път казват, че няма време да се занимават с личността. Други пък са измислили друга лъжа и са я нарекли „условия". С тая философска лъжа на условията се оправдава всичко днес от едно голямо мнозинство, а тоя който върши престъпление е всякога спокоен, защото „още условията са такива." Разбира се „условията" все такива ще си бъдат, защото ние ги творим такива. Е, кой ще турне край на лошите условия ? – Сигурно някои други условия. А другите условия знаят ли се? Не, защото при днешните „условия" не могат да се знаят другите и т.н. Лъжата става ултра. Ако имаше други пътища, освен тоя тесен, но красив път на себеиздигането и личното усилие, то сигурно на земята досега щяха да настъпят очакваните дни на щастие, защото всички те се извървяха. Остава единствения верен път, а защото е малко стръмен и трънлив понякога, затова е неверен. И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно. „Кога ще дойде добруването на земята, ако ние чакаме човеците един по един да се издигнат?" – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма
към текста >>

15. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а
към текста >>

16. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

експериментална база и ще ни дадат ключа на известни алгиди необясними днес, на известни болести или лечителни усложнения, както и на известни критични явления, които се наблюдават в хода на болестите. Като автора и аз мисля, че лекарят, който би се заинтересувал от астрология, не ще изгуби залудо своето време, защото освен дето ще издигне душата си над земните дребнавости, но ще окаже грамадна услуга и на своите болни, като ги облекчи, а понякога и излекува, а туй е най-съществено разбира
към текста >>

17. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

творчество Всеки човек не може да бъде творец на красота, но всеки има усет за красотата. Красотата се твори чрез вдъхновение, но и за разбирането на красотата се иска пак вдъхновение. Всяка душа разбира езика на красотата, но нейното въплъщаване във формите на изкуството, това е дар и вещина, достъпна за малцина Има два вида творчество: по вдъхновение и по разбиране. По вдъхновение творят дилетантите и учениците, а по разбиране – майсторите и учителите. В първият случай, творчеството е автоматично – художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория – вдъхновението бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование. – По три начина говори красотата на човешката душа: чрез образи, чрез чувства и чрез символи. На обикновения човек тя говори по-вече чрез образи, на дилетанта и ученика в изкуството – чрез образи и чувства, а на майстора и съвършения – чрез образи, чувства и символи. Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор. И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко. Днешното изкуство е силно
към текста >>

18. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики
към текста >>

19. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично
към текста >>

20. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

и тихи, а други приказливи и буйни и т.н. – безкрайно разнообразие, което малко може да се измени, а още по-малко да се създаде чрез изкуствено нагласени условия. Това, което ни учи практическият живот, него системно и теоретически излагат окултните науки. И когато става дума за общочовешки идеи, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при наличността на действителността, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с него и ние не сме съгласни. Окултната наука изхожда от това, което имаме фактически днес. И тъкмо в това седи нейната сила. Познавайки цялото минало развитие на човечеството и перспективите на неговото бъдеще, тя дава указания за онова, което е най-необходимо да направи човек в днешния си стадий на развитие. Човешкото съвършенство е идеал, към който всички трябва да се стремим, но то е същевременно въпрос на хилядолетия. За него се допринесе повече не чрез религиозни увлечения и едностранчиви идеалистични побуждения, а чрез трезво и същевременно дълбоко и свободно от всякакви предразсъдъци познаване законите на живота. Тия закони изяснява окултната наука и в услуга на нея е било и ще бъде „Житно
към текста >>

21. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

на многоизмерното пространство. По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти. Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства. Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване. Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят. Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни. " „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това". „Когато способността бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... " „Нашата способност да си представяме е ограничена в триизмерното пространство. Ала пространството не е
към текста >>

22. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога. Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират. Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за
към текста >>

23. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

които употребяват само растителна храна. Но най-странното за човека е неговият изменчив характер по отношение на храната. Има хора от първата категория, които са станали вегетарианци, а има и такива, които са сторили обратното. У животните това явление се среща много по-рядко. Напр. почти е невъзможно един гълъб да се застави да яде месо, или един вълк да яде зеле. Обикновено животните имат определена храна: зърнени храни (главно птиците), треви (тревопасните) и месо (хищниците). Но, разбира се, възможни са временни преходи. Напр. срещат се и растения месоядни (Кукувичата прежда, Drosera и други), както има и птици месоядци. Но тия изключения се срещат по рядко. Общата тенденция, която намираме в природата е точното разпределение на храните. Човек в туй отношение се е съвсем объркал. Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели трактати, стараейки се да убеди цял свят, че растителната храна е спасителката на човечеството. Други автори все със същия жар пишат, доказват, изчисляват и убеждават, че месоядната храна е избавителката на човечеството. Такъв е Kibert, който доказваше неотдавна, че човечеството яде малко месо (около 130 гр. на човек всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр. дневна дажба месо!... За един окултен ученик, който разбира живота в една нова форма, вегетарианският режим
към текста >>

24. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел. 5.Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6. Да се тури в две еднакви чаши вода и в едната да се тури сол, след това да се захлупят с пликове да се не виждат. Да се укаже с помощ на пръчката в коя чаша има сол и количеството на солта. 7.Ако се турят няколко метала скрити – да се познае кои са и с вързани очи да укажат четирите главни точки на света и други опити, които комисията не е имала време да провери. По същия въпрос е писал и искал да
към текста >>

25. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл. В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки. Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно
към текста >>

26. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум. И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия. Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна. Затова и на самите тях се раждат цветовете и плодовете, които служат на живота. – Това е вярно и за самия човешки живот. Когато ние постъпваме детински, всички наши действия са неотмерени, несъразмерни. Често ние чертаем един план, втори план, трети план, видоизменяме ги постоянно до като най-сетне, нашите планове се превърнат в спомени и музейни останки. Нали светът е пълен само с проекти за щастлив живот? И над всеки проект се намира надписът: „Тук лежи неизпълнения план на щастието". Защо? – Защото щастието не е достояние на децата. То е тяхна играчка, но не и тяхно
към текста >>

27. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

на някой друг тон. След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон. Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е. 3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹. Разбира се, най-ясно ще прозвучи струната до¹, понеже до¹, е най-чист и най-хармоничен с голямо До. Можем да направим обратния опит: Голямо До натискаме беззвучно, а тризвучието до¹, ми¹и сол¹ натискаме късо и силно. Съдържащите се обертонове в голямо До, а именно 3, 4 и 5 обертонове ще се чуят като трептения на струната голямо До. Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹. Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас. Това е използувано с педала за Forte. Този педал има за цел да освободи струните и така да се образуват обертонове за съседните струни, чрез което отделният тон преминава в един вид оркестров тон. Аналогични интересни опити можем да направим с цигулка. Взема се
към текста >>

28. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години. Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато. За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо
към текста >>

29. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове. На този стол сяда като на кадифена възглавница магьосникът-таоист, а от остриетата, забити в месата му, тече изобилна кръв. Според Шлегел, китайското правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата. Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в град Емуи през 1870 год. Същото описание дава и I. I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет. Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan. Някои даже вземат в зъбите си нажежен тиган, а в другата нож и така нагазва в жаравата, последван от мъже н деца, без някой да пострада.[5] Подобни игри има и в Япония. Описани са такива игри в Токио през 1903 г., в които освен жреците е вземал участие и народът. Американският писател Persival Lowell се опитал да прегази огъня, но тъй силно се изгорил, че лежал три седмици на легло. Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда. В Индия през летния слънчев проврат т.н. Тапасви, също играят в огън, като предварително дълго постят, водят чист живот и спят 17 дни на гола земя. Описани са също такива
към текста >>

30. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния. Накрая ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори и природата ще ни повери ключовете на един от най-великите езици, които е дадено на човека да разбира – езика на звездното небе. [1]Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планените са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини. Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. [2]Върху аспектите и разните технически термини виж миналия брой на Ж. 3. [3]Под аспекти, както се изтъкна в миналия брой, ние разбираме ъгловото разстояние между планетите. При това в изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел. [4]Напр. между Меркурий и Слънцето от една страна и Венера Слънцето от друга, никога не могат да се образуват други аспекти, освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от
към текста >>

31. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Музиката е език на ангелите. Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката. Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си
към текста >>

32. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия. Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота. Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот. И от друга страна фактът, че материалистичната наука, която до неотдавна се считаше за неуязвима, захваща полека лека да се коригира. Докато по-рано се мислеше, че е несериозно за един учен да се занимава с въпросите, които окултизмът повдига, днес мнозина са се заловили да ги проучват – едни за да ги оборват, други за да обяснят чисто научно посочваните факти и т.н. А има и случаи, когато хора предубедени, проучвайки окултизма за да го оборят, сами са ставали окултисти. И днешната наука, ако иска да бъде достатъчно обективна, трябва не безогледно да отрича окултните
към текста >>

33. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици. Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата. А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване. А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина? Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл. И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е
към текста >>

34. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

В този път, ние ще имаме силата да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разрушение. Дълго време сме скитали из пустинята, както израелския народ; време е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предстоящата работа, която ни се налага като човеци от общата челяд на човечеството. Новото иде като сила, която отвежда мисълта от всека суета, предава качества на способностите, с които се проявява човек като разумен деец. В този смисъл вече, човек разбира какво е стремеж, служене и радост, която запълня всяка
към текста >>

35. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца. Разбира се, че да се утвърждава ролята тук на вибрациите не значи още всичко да се изясни. Тук искам само да посоча насоките на бъдещите изучавания по отношение значението на вибрациите като важен елемент при разяснение на тия явления. Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления. Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения. На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен,
към текста >>

36. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието. Предстои едно съзнателно свързване с духовния мир. Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир. Човек става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации. Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм. И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят. 2) Събуждат се по-дълбоките сили на душата. Животът на новия човек ще бъде живот на самоотричане и жертва. Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота. Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под
към текста >>

37. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

има своя координатна система и ориентира спрямо нея всичко, развиващо се наоколо. Привидно всички са прави. И така е, прави са, защото ако някой мисли по даден въпрос по един начин, то значи, че той не може да мисли в момента иначе. С други думи, той е убеден. Не е бедата, че различните хора мислят различно. Напротив, то би било хубаво, но злото е там, че те не си вярват, не се вслушват един други, не се търпят, а най-главното, че в делата им няма правда. Хората не знаят, че знанието, разбирането, което имат, подлежи на хиляди промени, защото не е построено върху едно вечно, неизменно начало в живота. Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия. Единственото най-умно, най-полезно в живота ни остава това да се учим. В това се свежда всичко в нашия живот и най-сетне, като че и затова сме сътворени и изпратени на земята. Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте. Привидно, разбира се, изглежда че всеки е свободен. Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта. Ние често се упрекваме защо един се е запътил по едно направление, а
към текста >>

38. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за
към текста >>

39. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

и над синьото езерно око в дебрите на планината. Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля. Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи! Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата. Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки. Велика мистерия! Кой разбира това що носят облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на запътени кораби? Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море. Вечни скитници! Когато ви зърне окото ми, наредени като колело от бели неземни пришелци по хоризонта, в мене трепва радостта по моя вечен блян! Приветствувам ви, гости от далечното море, преди да се скриете от окото ми, запътени по своя вечен
към текста >>

40. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

университет Йордан Иванов. Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството. Книгата е съставена от увод, в който се прави кратко изложение на учението и мястото на богомилството в другите верски системи – в две части. Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”. Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават
към текста >>

41. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

е могъл да съзре и схване тази истина. Помисли сам. – Ето, от една страна природата, залез слънце, вековни паметници, после няколко мъже които изучават, сетне трима други чужди хора, които не изучават, които нищо не казват. Двамината от тях се занимават само с туй – да пазят третия. Той е най-малък от всички, най-незабелязания. И все пак, играейки, той показва истината. Е, после, попитах аз. – Туй е то, отговори Андреас, твоят разбор е пълен. Тъй се намира Истината. Ти не ме разбираш, защото не се спираш да разсъждаваш. Трябва понякога човек да престане да разсъждава, а чисто и просто да гледа. Ето защо жената получава по-добре интуитивните истини, които образуват първите лъчи на Истината. Дай, Боже, тя да не изгуби този хубав дар, да не пожелае да почне да разсъждава досущ като мъжете. Разбира се, трябва да се разсъждава, но с мярка, не през всичкото време. Особено трябва да се пази човек да не ослепее. Човек трябва да може да спира умствената машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да живее, да обича. Ето метода, който впрочем не е метод, но неговото приложение могат да разберат само ония, които са опитали всички
към текста >>

42. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

многоъгълни клетки с преградни ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол. Той чрез смесване на разни вещества е сполучил да възпроизведе и посредственото клетъчно деление (кариокинезис). Кариокинетична фигура е добил и Лизеганг чрез желатин, калиев бромид и сребърен нитрат. Румблер е сполучил да възпроизведе поглъщане на храна от амебата. Но колко са далеч всички тези явления от жизнените! Приликата е само външна, привидна. Разбира се, с това са съгласни и повечето от самите експериментатори и повечето биолози. Би било наивно да се търси някаква по-дълбока прилика между жизнените процеси, макар и у едноклетъчните и тези изкуствени явления. Никой сериозно не може да сравни жизнените процеси напр., с процесите, които стават, като смесим калиев карбонат, дървено масло и глицерин. Какво е становището на окултизма спрямо Кант-Лапласовата теория? Окултизмът от най-древно време притежава знания за произхода и развитието на слънчевите системи, и то въз основа на едно по-дълбоко изследване. Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно идеите за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните последователни превъплъщения. Значи, окултизмът говори за историята на слънчевата система и преди нейното сегашно образуване. Но не само това. Окултното изследване е от едно по-дълбоко гледище. Кант-Лапласовата теория, тъй както е изложена днес, разглежда само
към текста >>

43. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

върху органите на тялото. Тези изменения са самостоятелни. По разни причини, напр. различие в получаване на храна, различие във възприемането на външни въздействия и пр. – детерминантите в зародишната плазма се изменят различно. И между така изменените детерминанти има подбор. Значи, едно поколение не предава в наследство придобитите си признаци, а вариациите, измененията, които стават в зародишната му плазма. Тези вариации ще определят новите признаци на бъдещето поколение. Разбира се, в новия организъм ще имат надмощие тези признаци, които са зависими от по-добре развитите детерминанти на зародишната плазма. Значи това ще зависи от изхода на подбора между детерминантите. А от друга страна, между индивидите, получени от тези изменени детерминанти, има индивидуален подбор, по който се запазват по-добре приспособените, а другите загиват. НЕОЛАМАРКИЗЪМ. Неоламаркистите приемат ламарковите приципи с някои поправки, като вземат предвид сегашните успехи на естествознанието Ламарк видяхме, че допущаше усещане само у тези животни, които имат сложна нервна система, а ум само у тези, които имат още по-сложна нервна система. А при по-долните животни той допущаше, че нервната система служи само за мускулното движение, но не и за усещане. Ламарк отричаше усещанията у нисшите животни и растенията. Обаче неоламаркистите въз основа на факти приемат усещания, и изобщо вътрешен живот, както у нисшите животни, така и у растенията. Изобщо, можем да кажем: този начин на обяснение на
към текста >>

44. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

народните факири са успели да извоюват като нас способността по свое собствено желание, чрез каталепсия, да останат безчувствени към всяка болка. — Аз нищо не мога да възразя на вашите философски обяснения, Тара бей. Но въпроса тук е, да се знае, при какви условия трябва да се постави духа, за да може да действува така върху тълпата, или просто върху физическото тяло? Докъде отива това действие, как се причинява то? – Въобще, това е една съвсем нова наука, която сега се построява. — Разбира се – Аз за себе си не съм разрешил още толкова много неща. Аз имам на ръка само опитите, които съм правил над себе си и въз основа на тях аз искам да проуча тази реалност. Това е всичко. Нужно е обаче едно продължително възпитание на волята. Това възпитание е почнал моят баща, още в ранните години на моето детинство, за да мога да овладея употребата на духовната сила. Моята пропаганда има за цел само да предизвика научен интерес. От Париж аз заминавам за Лондон и от там в Америка. За Тара бей, напоследък се писа много, особено в италианската преса. Четох няколко статии на видни лекари и професори – никой не оспорва достоверността на фактите: търсят само обяснение. Мнението на М. Бонсинели за каталепсията е твърде интересно. Аз го резюмирам. Една част от нервната система е подчинена на волята ни, която дирижира мускулните движения, друга част управлява движенията на сърцето, дишането и т.н. Впрочем, геройството, което един факир показва да живее, напримерq няколко седмици без дишане и храна,
към текста >>

45. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр. Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси. „СВРЪХЧУВСТВЕНОТО в изкуството и митовете" от Елизе Волфрам. Авторката е позната немска писателка. В горната книга се зачеква въпросът за изворите на художественото творчество и за дълбоките истини, които се крият в много митове. Само окултизмът дава ключ за разбиране дълбокия смисъл в митовете и легендите, напр. в легендата за „Светата чаша" (Светия граал), за „Златното руно" и пр. ИНТЕРЕС КЪМ СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ в Западна Европа. Този интерес расте от ден на ден. Това се вижда между другото от обстоятелството, че почват да се отварят и другаде училища подобни на Валдорфското. После това се вижда и от факта, че в много конференции по окултна педагогика се стичат масово учители, за да чуят за принципите, на които почива Свободното Валдорфско училище. И това е много естествено. Днешното училище е основано на материалистичното разбиране на света и човека. Много и от днешните „нови" педагогически течения страдат от същото материалистическо разбиране на човека. Мнозина почват да схващат, че на новото училище, проникнато от духовния елемент принадлежи бъдещето. В някои немски градове даже са основани дружества за проучване принципите на окултната педагогика. Особена дейност развива в това отношение немският педагог Барч от Бреслау, който в своите
към текста >>

46. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

и картини на един живот в унисон с природата. И въпреки това и днес съществуват хора които нехаят за великите закони, проживяват разгулен живот и биват смазани от своите прегрешения. Изглежда, че е необходима някоя гигантска катастрофа, която да стресне човека, да отвори очите му и му открие къмпропастния път, по който върви. Такива сътресения и сега стават: – нима хората, които се сепват и отричат от оня неестествен живот, не са оправдание на ориенталската поговорка „за тоя, които разбира и бръмченето на комара е много, а за други – и тъпана е малко”? Изглежда, че болшинството се нуждае от нещо повече от тъпан, нещо невъобразимо по своята стихийност за да отпуши непроходимите слухови канали на духовното и да накара човека да се замисли за своето бъдеще. Може би неграмотността на голямата част от хората да четат в страниците на природата, е причина за отминаване редицата знания, които крият те. Защото инак не може да се обясни това безогледно необръщане внимание на тъй важни положения. „Природата е книга, отворена пред очите на всички”, е казал Бюфон. Ние трябва да усвоим езика ù и да се ползуваме от нея. А всеки знае този език – нужно е само едно припомняне. И това припомняне може да стане чрез живите уроци, които самата природа безплатно ни предава. И тогава човек ще разбере, че да пренебрегваш природата и нейните живителни токове и сили, да се затваряш в костена черупка, да отбягваш потока на живота и да не си в унисон с порядките във всемира е положение, обратно на
към текста >>

47. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

то е най-голямото богатство. Защото: всяка скръб, тъга се трансформират в него на движение, което дава сили. А чувства ли човек, че има сили, той винаги е бодър, весел, енергичен. Душевно състояние, което е много ценно за живота. Защото и той става едно голямо удоволствие. Да бъде човек винаги радостен, това при днешните времена е едно благо. Но за да се постигне това иска се широта на ума. Умът, това е бисер в човека, който не е напълно проявен. Като казваме ..непроявен”, ние разбираме, че умът още много малко е проявен по отношение на Доброто, на морала в живота. С ума често се спекулира, убива, с него се върши зло. И затуй той не може да расте, да се разширява. И умът, още не е пречистен. Ние го занимаваме с дреболиите на живота, а върху въпросите на духа ни и върху колективното – Природата, ние отбягваме да го спрем. Мислим, че това не е нужно. Когато всъщност природата и духът ни могат да ни научат на много неща. Тук са нужни наблюдения и опити в психичния ни живот и в Природата. Така ние имаме две неща с вътрешна стойност: морал и ум. Но за правилното им проявление явява се нужда от връзка, която да ги споява здраво. Такава връзка е волята. Като връзка между морала и ума – тя е силна, когато бъде като диамант твърда. Тъй пише един окултен учител. Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид.
към текста >>

48. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци. Към средата на Миоценовата епоха една катастрофа разкъсва Атлантида на 7 големи острови. От катастрофи, станали в края на Миоценовата епоха, от Атлантис останали само два грамадни острова, които потънали едва преди 200,000 години като останал само остров Посейдонис, който също потънал, някъде около 9,000 години преди Христа. Това са най-съществените данни, които намираме в окултната литература. Тия данни, разбира се, тъй само поднесени, още не са достатъчна гаранция за тяхната достоверност. Тая теоретична постановка на въпроса се нуждае и от една фактическа обосновка, която да потвърди теорията. Учените от по-ново време отново се възвръщат с все по-голям интерес към въпроса за Атлантис. Вече има много факти, които обнадеждават теорията. Етнографите вече се натъкват на странни факти. Геолозите се удивляват на големите размествания на земните повърхнини, археолозите ни изненадват всеки ден с нови открития от стари цивилизации. Впрочем, нека систематизираме фактите. III На първо място нека упоменем ония писмени документи, в които е споменато нещо за Атлантис. В тия писмени документи, макар и малко, има доста ценни данни за тоя материк. Епиан казва, че Теополт е споменувал, че Силен се срещал с фригийския цар, при което първият е говорил за някакъв голям материк зад Атлантическия океан, материк много по-голям от Азия, Европа и Либия *) взети заедно. Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад
към текста >>

49. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица. Дали той чу молитвата, дали разбра тъгата? Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято? Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето? Дали разплаканото око на младата царица го призова за краткият живот, за жертвата? Велика тайна! По коя река не цъфтят лотоси! Кой разбира тайната на жертвата? Кой знае защо умират тия, които още не са познали насладата или отровата на шумния ден? Сигурно някакъв върховен, непознат на другите човеци миг, ги призовава към кладата на жертвата. В тоя миг не е ли скрита вечността? Не се ли недрят в него трепети, цената на които надвишава цената на всичките, препълнени с празна суета земни часове? В коя ли река не цъфтят лотоси! Но рядко са тия, които разтварят снежнобелите си листи в късната смразена есен и умират след малко, преди да умре една чужда радост. Велика, свещена тайна! Отдайте тиха хвала дълбоко в душата си към тия що умират рано, както лотосът в късната вечер на есента. Те не са от тоя свет. Те са деца, родени под знака на жертвата. Коя уста ще дръзне да каже, че безумец е тоя, що гине напразно за чуждите сълзи. Тоя що преценява, познава ли великата наслада на краткия миг преди смъртта? Умират ли те? Не шепнат ли за тях шумливите води на свещената река? За кого припява тъжен напев старият букак в планината? Колцина
към текста >>

50. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива. „Моите овце чуват и познават гласа Ми и Ме следват”, казва Христос. От памтивека Божественото съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството. Въпреки че хората отричат, или най-малкото, нито помислят за това, все пак, без тази дейност, без тази
към текста >>

51. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

пръска светлина върху въпроси, от изяснението на които зависи духовното единение между хората. Макар бавно, то си пробива все по-широк път. От разни среди на него се гледа различно. Едни (искрените му приятели и четци) в неговите страници виждат новата постановка на научните и житейски проблеми, за други то е застъпник на една оригинална, близка до съвременността, но и твърде своеобразна философия, на трети то се струва предимно литературен опит и т.н. А край тях списанието има разбира се и отрицатели, които могат да се сведат главно към две групи. Едни не виждат в него достатъчно „научна строгост", а за другите то съдържа „еретически елемент". Такава е естествената почва на българската действителност, върху която никне „Житно зърно". Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не обичат да ровят и дигат шум около него. Една външна трудност списанието понякога среща. Това са малките недоразумения около неговото подзаглавие „окултно списание". Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания. - Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача. Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области
към текста >>

52. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

както твърди биологът Яворски. Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат
към текста >>

53. Вести Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ме представя за мене едно бреме. И при все това, ако можеше да се отделят разните елементи от умствен, физичен, химичен и др. порядък по отношение на всички клонове на знанието, които са свързани в мен, техният континуитет би се доказал сам по себе си. В мене е заключена една скрита мистерия за единството, което има простотата на Безкрая и която свежда обширната маса на множеството в една проста точка. Това Единство, което е в мен познава вселената на множеството. Тази мистерия разбира единството под различни аспекти. Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът. Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво. Това Единство в мен е творческо. Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо. Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата
към текста >>

54. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

на това откритие, което е особено ценно с надписите си, подобни на тези намерени в Юкатан. КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези практически курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”. Тази година те се откриха на 26 октомври. Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год. В Париж. Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните. Тези курсове, от 26 март 1895 г. съставляват официална част от висшето свободно образование. Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора на Парижката академия. 6). НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ. Преди двадесет и шест години се учреди нобеловата премия, която всяка година се раздава на отличили се учени в разните области на науката. През първите дни на м. Януари тая година нобеловата премия навърши своя 25-годишен юбилей. По тоя случай се дава една статистика за първенство в получените премии по отношение на разните науки. От тая статистика може да се направят следните заключения: Германия е получила 25 пъти нобеловата премия, като е взела 8 пъти по физика, 8 пъти по химия, 5 пъти по медицина и 4 пъти по литература. Франция е получила 21 път, между които по литература са получени около 4 премии. Англия 13 премии, от които по литература само една. Швейцария - 8 премии. Съединените Щати също са получили 8 премии, от които 3 за мир. Интересно е, че
към текста >>

55. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото. Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано. Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено. Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание. Езикът е особен за всяко племе, и в него е вплетена духовната му същина. Той е един кабалистичен показалец за духовната мощ на целия народ и по него се прочита душата му. Както различните семейства имат по нещо свое, характерно, което им дава отлика от другите семейства, така и всеки народ има нещо свое, което го оформява като едно цяло, споено със силата на общата преживелица. Това е естествено. Това е необходимо за нашата стадия, за еволюцията, за световния план. Така постъпва и природата. Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят. Това не би могло да
към текста >>

56. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из
към текста >>

57. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

физиогномония, която изучава лицето в цялото му многообразие и сложност, в спокойно състояние. С други думи, тя се стреми да опознае основната конструкция на лицето, онова, което бавно или никак не се мени. И 2. патогномия - изучаване на лицето в състояние на деформация под влиянието на страстите, на душевните движения изобщо. Първата част изучава по-специално общата форма на лицето, после отделните му части: чело, вежди, очи, нос уста, брада с всичките им подробности и нюанси, разбира се от чисто физиогномично гледище. Втората част се занимава с техните промени откъм форма и цвят. Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от характерните му признаци, който сам себе си дори представя цял език. Изучаването бръчките на челото, което някои наричат метопоскопия, бихме могли да отнесем към тази втора част. Понеже първата задача на физиогномията налага едно по-подробно изучаване на формите, които в края на краищата се свеждат към техните геометрични първообрази, ние ще разгледаме тук от психологично гледище някои основни линии, които влизат в състава на всички почти форми. Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани). Кривите линии изразяват общо взето пасивност, гъвкавост, мекота, женственост. Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност. Защото има криви линии хармонични, и криви дисхармонични. Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя
към текста >>

58. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

учените на миналия век, па и в наши дни, да разберат. че алхимиците не са прости мечтатели, а сериозни учени и философи. Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от
към текста >>

59. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията. Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня период от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя живее за сметка на миналото. В Европа днес няма вече живи гениални творци. Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък. Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър
към текста >>

60. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване. Ред открити в последно време регулативни явления не се подават на обяснение чрез този принцип. Тук се отнася приспособимостта на отделния организъм към новите условия на съществуване: бързината, с която се извършва това приспособяване, не може да се обясни с естествения подбор.” 5). ОПИТИТЕ HА ШУЛЦЕ. Регенерация на ганглий у салпата (Ciona intestinalis) е наблюдавана от Л. Шулце.[8] Салпата регенерира ганглия от перибранхиалния епител, без всякакъв намек за образуване на инвагинация (вдаване на кожата) и без регресивна метаморфоза след това – метаморфоза, тъй характерна за развитието на нервната система у мантийните. Тук пак имаме пряко приспособление, понеже способността за регенериране ганглия едва ли може да бъде придобита чрез подбор, защото мъчно е да се предположи, че този вид често е получавал
към текста >>

61. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са
към текста >>

62. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

І То беше недавна, когато ученият свят разбираше материята само като молекули и атоми на химични елементи. Днес тоя учен свят, правейки една крачка само напред, загуби материята като субстанция, различна от енергията и стигна до един пункт, където атомите, бидейки разбити на електрони, се оказаха само „кондензирана енергия". Затова и учените на миналите векове приемаха химичните процеси, като най-важни в природата. Ако приемем, че нашето време е само един момент, преходен към едно ново ориентиране, то вече решително можем утвърди, че учените на близкото бъдеще ще приемат не химичните, а енергетичните процеси в природата, като най-важните, защото те всъщност са главната причина, а останалите процеси, които ние до скоро считахме като първопричина са само последствия. В тоя случай и химичните процеси се явяват като последица, а не причина. Стигнали до този пункт нам става ясно вече, как чисто силови енергии могат пряко да влияят на материални субстанции. В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други път като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която градация на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия. Кондензираната енергия, която образува телата, образува нов вид енергия с нови влияния. Затова и всяко тяло си има
към текста >>

63. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ДУМИ ЗА ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИТЕ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА (Продължение от книга 3) „Аз не разбирам под думите „жива природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя представлява". П. Дънов ОПИТИТЕ НА РУНЩРОМ[1] Той е правил опити с личинките на морския таралеж Paracentrotus lividus. Знае се, че в личинката се образува първична стомашна празнина, наречена ентерон, който е в съобщение от долна страна с външната среда. На горния край на ентерона се образува издатък, който после се откъсва и образува отделен мехур; той представлява зачатък на телесна празнина. Този зачатък се разделя на два мехура, които образуват дясната и лявата половина на телесната празнина (ентероцел). Рунщром поставил за няколко часа яйцата на морския таралеж в морска вода, лишена от калиеви съединения. След това ги върнал отново в обикновена морска вода. В такъв случай храносмилателната система на личинката се развива съвсем слабо или даже никак не се развива. Това, разбира се, е пречка за нормалното образуване на телесната празнина. Нали зачатъкът на телесната празнина се образува от ендодермата (от стените на първичната стомашна празнина)? Тъй като последната не се развива или съвсем слабо, то образуването на телесната празнина по обикновения начин не е възможно. С какви средства излиза организмът от това положение? Чрез една целесъобразна регулация, която е съвсем различна от нормалния
към текста >>

64. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

двойни килими. Врати двойни. Между двете врати спуснати килими, а долу между пода и вратите – възглавници. Така се приготвят наред три стаи и се взема средната. Ако високо сензитивен влезе в тази стая, след 5-10 минути ще почне да вижда одичната светлина, а крайно сензитивният – веднага; средно сензитивният – след изтичането на 2 – 3 часа и даже повече. Сензитивен нарича Райхенбах този, който може да възприеме тези лъчи, т.е. при горните условия да вижда одичната светлина. Но разбира се, те имат и други възприятия, освен зрителни. Близо половината от хората са сензитиви, според Райхенбах. Сензитивите са напълно здрави хора. Отначало те виждат собствените си ръце да издават светлина. Изпърво светлината, която издава ръцете им, прилича на безформена мъглява маса. Движат си ръцете насам-нататък и заедно с тях се движи и светещият облак, но още не могат да се различат ясно контурите на светещата маса. После става и това. По-нататък могат да се различават и пръстите. Най-после сензитивните почват да виждат всичко в стаята. Всички металически предмети в стаята сензитивите виждат да издават светещ одов пламък. Хората виждат като светещи фигури, по-големи от физическото тяло. Човек от цялото си тяло изпуща светлина. Къс дърво, голямо колкото юмрук, било поднесено на госпожица Байер в тъмна стая. Тя не можела да го види. Но когато Райхенбах го взел между пръстите си, подвижил го няколко минути и след това го сложил, късът дърво почнал да свети слабо и станал видим, обаче след
към текста >>

65. Насаме със себе си – Боян Планински Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата. Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство. Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух. И питах сам себе си: Кой може да бъде този, който носи образа на Всевишния. И чух в отговор някой да шепне на ухото ми: Това е образът на Христа, живял някога, който и сега живее.
към текста >>

66. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

[1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др. - В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция. Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др. - Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад. Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло. Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения). - Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение. В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н. Ние също говорим за източно и западно
към текста >>

67. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

област, влияе върху физиологичните процеси. Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма. Това, което Ламарк приписваше на по-висшите животни, днес неоламаркизмът (психоламаркизмът) разпростира както върху нисшите животни, така и върху растенията. Разбира се, обяснимо е, защо Ламарк тогаз (в 1809 година) приписваше роля на вътрешния, психичния фактор главно у висшите животни: сравнителната анатомия, хистологията и физиологията бяха по-слабо разработени. Новото направление, в което се насочва биологията, благодарение на новите факти, се рисува от Раул Франсе със следните думи[12]: „Многообещаващото бъдеще на ламаркизма е вече доста ясно. Може спокойно да се каже: теорията за одушевеността ще определя естество-научното изследване на 20 век; тя ще създаде нова картина за света; от нея ще зависят духовните борби и културните състояния, както материализмът определя философията, изкуството и политиката на 19 век. Ние отиваме към съживяване на идеята за одухотвореността на всичко (панпсихизъм)". Чрез установяване, че главният фактор на еволюцията е психичен, вътрешен, ще се дойде до новото разбиране на живота. То ще роди един подем на духа. Това е онази духовна вълна, която прониква в биологията. Но тя ще се отрази и върху другите науки. Туй
към текста >>

68. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка. Векове ще текат, а може и да спрат. Времето може да престане в уречения свой вървеж, ръката може да се скрие в недрата на земята за да се покаже другаде, но буйния и щедър поток на Вечния Съграждащ Дух няма да престане нивга. Никога не ще се пресушат струите на творческата, тиха радост на света! Кой от нас разбира празник на днешния ден! Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота. Празник е днес. Природата празнува своята младост. Като избраница, обкитена в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта. Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост? Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода! Хвала на Обновителя - неуморим и вечно млад! За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини! Днес е празник. Вслушайте се в реката Потънете в себе си и разтворете душата си за
към текста >>

69. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

очите. Пръв обект и първо вдъхновение на поета е било човешкото око. Две тайни таи живота: небето с лъчезарните звезди и човека с живите очи. Дълбоко е небето, красиво е окото! Красотата на човешкото око е отразена, то изразява само красотата и живота на сърцето. Слънцето е око на природата, а Сърцето - око за човека. Каквото окото не види, сърцето го вижда. Сърцето е красивият орган на човека и него иска Христос: „Сине мой, дай ми сърцето си". Сърцето е, което слуша, възприема и разбира езика на Учителя. Окото вижда всичко отвън, сърцето - всичко отвътре. С окото ние познаваме външния свят и душите на другите хора, а око, с което познаваме вътрешния свят и своята душа това е - сърцето. Два органа, които изпълняват почти еднакви функции, единият навън, а другият вътре, — това са окото и сърцето. Изповед, признателност, молитва, скърб, усмивка, радост; божествена милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око! Студено и страшно, примамливо и спокойно е човешкото око! Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце. В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си любим Бога, а с очите изявяваме любовта. Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога,
към текста >>

70. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата. Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата. От едната страна те прииждат във вид на храна, от другата се изхвърлят като непотребни отпадъци. И това е процес неспирен - спре ли той, организмът - умира. Нека се спрем по-конкретно на физическия организъм. Носител на неговата жизнена деятелност е протоплазмата, която представя белтъчно вещество в особено,
към текста >>

71. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

много „лоша". Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите. Дъждовита пролет ще има ако дивите патки хвъркат високо над земята. Продължителна есен ще имаме, ако лебедите късно тръгват на юг и пр. и пр. В това отношение, наблюдения има доста много, но в повечето случаи са крайно субективни и лишени от научна стойност. Но все пак трябва да се отбележи, че тия твърдения, до известна степен са верни, защото се дължат на дългогодишни наблюдения, разбира се това не гарантира сигурността им, но все пак, подсказва проверката и изучаването им. V Обяснението на тия явления само с влагата в атмосферата представлява само едно много несъвършено и непълно обяснение, защото, ако се анализират тия факти, ще се види, че организмите далеч изпреварват барометрите, които именно служат за измерването на налягането и влажността на въздуха. От друга страна факт е, че не всички организми и не всеки човек може да схваща тия промени, но само ония, които имат една по-изтънчена нервна система и по-чувствителни възприемателни апарати за възприемане на енергии от по-тънко естество, които енергии се появяват в пространството много преди появата на видимите атмосферни явления. От друга страна известно е, че валежите не са първопричина, а последствия на редица факти, като топлинни излъчвания, посока на ветровете, магнитни бури и пр., които обуславят атмосферните промени. Чувствителността към тия атмосферни явления обуславя ония чувствувания, които срещаме у хората и
към текста >>

72. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

уровен". Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично. Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал. Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетел за и
към текста >>

73. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници. Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно. Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество. Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог. Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения. Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите. И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се
към текста >>

74. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец!" „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на
към текста >>

75. Съдържание на бр. 9 и 10 Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

сладка сънливост. А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност. Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници. Ние дължим това на животните, които – опитите го доказват всеки ден – са близо до нас по чувствителност, по впечатлителност и често по интелигентност, което нашата гордост, разбира се, не би могла лесно да допусне. РЕДАКЦИЯТА проси извинение за закъснението на последните книжки, за което имаше ред причини. С тази двойна книжка се завършва третата годишнина на списанието. Новата, четвърта годишнина започва да излиза от
към текста >>

76. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

която обитаваме, с всичката ù обстановка. Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота. Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използува всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенствува; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават, Колко енергия се употребява, за да може той и всичките человеци да растат и да се учат. Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум ю всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши. Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот. Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот. Те не разбират същността и красотата на живота; тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо
към текста >>

77. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В ОКОТО Участта на всички нови теории, нови разбирания и нови учения е една и съща: – Erst wird die Sacheausgelacht, Dann wird darüber nachgedacht, Und schliesslich hat man's selbst gemacht. Стара истина е, че окото говори, че то не лъже, че има писано в него. Много пъти сме чували да се говори от стари, невежи, прости хорица: „Слушай, истината да ми кажеш, гледай ме в очите", „по очите ти ще те позная" или „ако устата лъже, очите не лъжат" или „по очите го познах - истината каза" и т.н. Това и децата знаят; и те много добре разкриват тайната, написана в очите, като казват: „Бре, моята майка по очите ме позна", „не можеш нищо да скриеш от учителя или учителката, по очите ще те познае", или „веднъж излъгах и татко позна, че го излъгах - по очите видя" и т.н. Значи, на очите е дадено да съхраняват онова голямо съкровище на живота - Истината и да изявяват и разкриват всяко опущение против нея. Дали само това носи и разкрива окото? Животът на душата е създал очите и е поставил два живи свидетеля за съществуването на душите в света. Окото представлява и душата на човека. Единственият видим говор на душите е говорът на очите. Всеки е опитал силата на един поглед. Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е
към текста >>

78. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

минали през много умове; повечето от чувствата, които сега занимават света, са минали през много сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота. За всинца ни са важни мислите, които сега излизат от Бога; за всинца ни е важно това, които сега Бог твори. Необходимо е да се зачитат и ония мисли, което Бог е изказал в миналото. Често хората могат да обвият една Божествена мисъл така, че да стане недостъпна на света. Например, някой има желание да бъде щастлив. Какво разбирате под думата щастие? Щастието е нещо невидимо. То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага. Материалните блага са само израз на щастието. Материалните блага са красивата дреха, в която щастието понякога се облича. Красивата дреха мяза на щастливия, на обновения човек. При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи. Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо? - Понеже той не може да ги оцени. Те ще му донесат най-голямото нещастие. Ако за тия хубави дрехи могат да го набият и да го съблекат на улицата, защо му са те? Щастливият човек трябва да бъде крайно разумен. Той трябва да разбира и да се стреми не толкова към човешкия, колкото към Божествения живот. Само в Божествения живот има вечно обновяване. Ние всеки ден едно желаем, друго става; едно очакваме, друго ни изненадва. Така е не само с обикновените хора, но и с учените, и с философите, и с поетите - всички хора се изненадват. Няма човек в
към текста >>

79. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

е писано вече за ирисовата диагноза, от различни автори, важно и неважно, с различни пояснения и открития в окото. В една точка, обаче, всички са единни, всички изтъкват едно и също: за да се види живота на човека в окото, изисква се не само наука, но и изкуство. Изкуство е да говориш за човека по неговото око! Всички автори на новата наука за тайната на окото, или, какво ни открива окото, говорят за изкуството на гледането. Тогава ще се попитаме: наистина ли е изкуство разбирането езика на ириса? Мъчно ли е човек да се научи на това изкуство, или то е изкуство-дарба? Някои ирисови диагностици са на мнение, че при едно предразположение към това изкуство, за което са необходими добра воля и добра наблюдателна дарба, за няколко седмици само може да се проучат основните черти и ирисовата диагноза. Вярно е, че в няколко седмици човек може да се запознае с ирисовата диагноза, но за да гледа и познава всяко око, което срещне, никой иридиолог не ще оспори, какво години са необходими за наблюдения и упражнения. И тъй, хиляди очи, прегледани и наблюдавани, са допринесли за явяването днес на един Felke, на един Lilgenquist, на един Thiel или най-после на една г-жа д-р М. Madaus. Д-р мед. Рг. Ргаdег има право като казва в своето съчинение „Показване болестите", че мъчно е да се изнесе диагнозата по очите. По-мъчно е да се даде един научен шаблон за всека диагноза. Преди всичко начинаещият ще бъде доведен до заблуждение при разглеждане различните цветове на ириса, при
към текста >>

80. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ОКУЛТИЗЪМ III Какво ни разказват пръстите на ръката „Велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип. Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим.
към текста >>

81. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

и темпераментите, които указват голямо влияние върху физическия и морален живот на човека, трябва да се спомене и влиянието на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Аполон (Слънце), Меркурий, Луна и Земя. Тези осем планети притежават физическите и нравствени особености на различните планетни типове. Те представляват една серия на физиономическата октава, на която се основава тази доктрина и от която произлиза нейната научна система. Когато казваме, че този тип е сатурновски, разбираме, че той физически и нравствено принадлежат към родовия тип на Сатурн. Когато определяме някого под название юпитеров и сатурнов (влияние и на двете планети), искаме да кажем, че този тип физически и нравствено е съвкупност на юпитеровия и сатурновия род. Често пъти индивидът представлява съединение на три планети, понякога, макар и много рядко, се явява и четвърта. Тогава имаме личност, сложният нравствен характер на която представлява видими противоречия поради разните елементи, които се надпреварват да образуват единство на нейния физиономически тип. Най-рядко се среща чист, т.е. прост тип. Ако се намери такъв, той определя личност, която рязко се отличава, както в добро тъй и в лошо отношение. Всяка планета има свое добро или лошо влияние върху човека. Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от
към текста >>

82. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията. Напр., има организми, чиято преходност между растенията и животнитв е толкоз ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката и в зоологията. После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те показват, че
към текста >>

83. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

НА ЦВЕТЯТА (Превод) Аз искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не см направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва само с някои прости наблюдения. Разбира се, аз съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тези доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към Духа и светлината. Ако и да има растения и в частност цветя - несръчни и нещастни, но няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност. Всички те се стараят да достигнат своите задачи. Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на механиката, балистиката, хвърченето и пр. Растенията, които изглеждат тъй мирни, покорни, у които всичко изглежда де е мълчание, послушание, напротив развиват най-голяма дейност за по-добра съдба. Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята. С това растението е осъдено на неподвижност от раждането до смъртта си. И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една драма, която с нищо друго не може да се сравни. Растението се насочва към една едничка цел: да се освободи от съдбата на корена си чрез своите цветове, да се освободи, да излезе от тясната среда, в която е затворено, да си измисли крила или да ги привлече, да победи пространството, в
към текста >>

84. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи. Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва. Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът. Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи. Ще изясня мисълта си Когато някой човек се роди като царски син. в неговите жили може да тече царска кръв, но тази кръв още не носи знанието, не носи и живота. Той е роден в царски дом, но може да няма извънредни таланти и способности, може да няма и знания. Друг някой човек може да е роден в овчарска колиба и в жилите му да не тече царска кръв, но при това той е способен, може да придобие повече знания, а може и живот да има повече, отколкото царският син. Когато някой казва, че Духът Божий живее в него, че вярва в Бога, това подразбира, че в него тече царска кръв, но има нещо, което той трябва да придобие - животът и знанието. Ние трябва да превъзпитаме себе си, да дойде у нас вечният живот, както и положителното, истинското знание. Придобием ли тия неща, чрез
към текста >>

85. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към
към текста >>

86. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не е важно само, дали твоята дейност е физическа или научна, художествена и пр. Важно е преди всичко, твоята дейност любовен акт ли е? Това важи еднакво за всеки вид дейност: от най-грубата наглед физическа до най-префинената духовна. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо религиозно. Това е издигане цената на всяка постъпка. И най-малката наглед постъпка чрез това става свещенодействие, религиозен акт, висш акт на проява на човешката душа. Днес човек е роб на труда. При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е. Любовта да стане импулс за неговата дейност. И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост. Свободата носи радостта. Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества. Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до нас! Когато човек схване своето отношение към това Великото, тогаз той е вече от пробудените. Ти ще
към текста >>

87. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина. Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил". Всички хора днес се отмятат. От какво? - От Истината. Всеки човек, който се отмята от Истината, бил той учен или прост, богат или беден, не е видял
към текста >>

88. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

във всяко мислене, което служи за познание на духа. Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво. Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика. Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки. Те трябва да подражават законите на благородната Красота и вечната Истина, въпреки влиянията на неговата личност. Тези закони трябва да дават направлението. Ако върши нещо, което признава за правилно и ако в това не е удовлетворено неговото лично чувство, той не трябва да напуща пътя, по който върви. Но пък и не трябва да го следва, само защото му причинява радост, ако намира, че той (т.е. пътят) не е в съгласие със законите на вечната Красота и Истина. В обикновения живот хората се ръководят в постъпките си от това, което ги удовлетворява, което ги ползува. Поради това направление на личността си те направляват хода на световните явления. Те осъществяват Правдата, предначертана в законите на духовните светове;
към текста >>

89. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

миг, светът се мерне и изчезне. Накрая на тези зеещи пропасти на смъртта даже и най-закоравелият ум потреперва, отстъпва и си задава този неизбежен въпрос. Надеждите и трудът на цял живот, всичко се разрушава в един миг. Човек живее с желанието да бъде щастлив; ние се залавяме за всичко в външния свят, с надежда да намерим това щастие. Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с течение на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена. След прилива на живота, иде неизбежен отлив. Всичко е призрачно: наслаждение и страдание, власт, богатство, бедност, даже и самия живот. Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа. Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията. Из всички митологии, из всички свещени
към текста >>

90. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго. Възможно ли е предсказване на землетресенията? Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на
към текста >>

91. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

в живота не се крие във формата. Красивото в живота не се изразява в силата. Не е силата, която дава красотата на човека. Силният човек може да бъде добър или лош, но силата не подразбира красота. Любещият човек, обаче, може да бъде красив, може да бъде и грозен. Тъй щото, любовта може да бъде изразена или в красота или в грозота. Силата е разумното в света. Значи, разумното дава съдържанието, а Любовта дава формата. Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота. Не търси съдържанието в Любовта. Търсиш ли съдържанието в Любовта, ти ще погрознееш. Хората стават грозни по единствената причина, че искат да знаят, дали този, който ги обича, ги обича, както трябва. Те се съмняват, подозират. Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер. Ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на Любовта. Ако искаш да бъдеш добър. не търси смисъла на силата. Човек може да употреби силата и за зло, и за добро; тя сама по себе си не се опорочава. И Любовта може да се употреби и за зло, и за добро, без тя сама по себе си да се опорочава. С Любовта и със силата могат да се извършат хиляди престъпления, но нито Любовта, нито силата се опорочават - опорочава се само човекът, който злоупотребява с тях. Спазва ли човек тия неща, той ще има вечна радост. Думата „вечна" подразбира следното: докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна; не постъпва ли разумно, става
към текста >>

92. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

действие. Рязката откровеност им вреди много. Наклонни да господствуват над другите, те не понасят никаква власт над себе си. Макар че придават голяма цена на парите, обаче, те са способни на благородство и разточителност. Те имат ред в своите неща, но съвсем не се придържат в реда на своите всекидневни житейски работи, макар че искат да имат порядък в тях. Те държат здраво своите права и са готови всякога да ги защищават. Техният практичен, позитивен и реалистичен ум не разбира нищо от поезия и чувства. Техните артистични способности са по-скоро подражателни, отколкото творчески, макар, че в занаятите проявяват изобретателност. Те са способни към едра търговия и особено като посредници. Общителни и експанзивни са до обмисленост и рязкост. Те обичат да бъбрят, стига разговорът да е разнообразен, свободен и весел. Техният ум е язвителен и доста лекомислен; обичат шеги, каламбури; малко способни са за сериозност. Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено любими. По природа леко се увличат в крайности; силно развита чувственост; те живеят почти изключително с чувствата; големи поклонници са на любовните отношения, стига да не им причиняват стеснения или грижи. Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро идеи, отколкото действителност. Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите
към текста >>

93. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват. За феите Както всички древни народи, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове. Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия. Има голяма прилика между Келтската и финикийската митологии. В келтските предания е запазен спомена за Рама, който се наричал на келтски Aeschegel Hopa [9]- дума, която буквално значи: „Надеждата за спасение е в гората". Според Сент Ив Д`Алвеидр [10], това ще да е онзи велик Келт, онзи велик Посветен, основател на Сибилските Школи през всички времена, във всички свещени градове, които в Азия и в Европа носели оттогава едно от неговите имена - името Ниса напр., което на Санскритски значи Дух. Главните Сибилски Школи тогава били: във Вар, Амон,
към текста >>

94. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ Уводни думи ,,Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират.” Учителят Механическото разбиране на света разглежда само повърхнината на явленията. То изучава само подвързията на книгата и си мисли, че изучава цялата книга. То свежда всичко към физико-химични процеси. Обаче, според окултизма природата е жива, разумна; зад механическата страна има и духовна страна. Живата наука се стреми да намери съответствието между външните явления и духовните сили, които стоят зад тях. И намирането на това съответствие дава ключ за разбиране на цялата природа и за манипулиране с по-дълбоките ù сили и закони. Тогаз се отварят безкрайни хоризонти за постижения и възможности. Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието. Коя е основната характеристика на днешното съзнание? Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора. Днешното съзнание е индивидуално, а в дълбокото минало не е било такова. Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие. Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение. Но тогаз се пита: има ли белези, някои факти, които да ни говорят за характера на това ново съзнание? Закон на частите и закон на Цялото „Разумното, Първичната Причина, съдържа живота на всички в себе си, съдържа единството
към текста >>

95. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

първо място медикаментите. Без да коментирам медикаментозната терапия, аз ще посоча факта, че съществуват толкова много лекарства за една и съща болест, толкова много препарати от едно и също лекарство, модификации и пр., че този именно факт, сам по себе си, говори за солидността на медикаментозната теория. С това аз не отричам съвсем медикаментозната теория, но искам да посоча, колко още тя е непълна и че изглежда само една медикаментозна рецепта е крайно недостатъчна. Разбира се, тук никой не може да откаже доброто действие на някои медикаменти, но аз искам само да изтъкна, че ние имаме само едно целесъобразно употребление на медикаментите, без категорични резултати. Така напр., лекарят предпише един медикамент и с това счита своята задача за съвършена, като оставя болния изключително на грижите и действието на лекарствата. Тук именно се прозира механизирането на медикаментозното лечение. Друг метод за лечение е хирургическият начин. Без съмнение е, че и хирургията е постигнала огромни успехи и удивителни резултати. Спасени са много хора от явна смърт. Но техният живот е бил изкупен с цената на някой крак, ръка. бъбрек, стомах, ребра и пр.. Има случаи, дето и без такива дефекти, хирурзите са дали напълно оздравяване. Но и тук, при известни операции, едни оздравяват, други - умират. При това, много хора са спасени от смърт, но не всички те са оздравели напълно. С това искам само да изтъкна, че и тоя метод, като самостоен такъв, е недостатъчно силен и не винаги
към текста >>

96. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

силите си за изграждане на едно ново здание! Положете му в основите безкористие, способно всичко да издържи; издигнете му стени от Любов и украсете го със съвършената Чистота. Към всекиго се отзовавайте с еднакво чувство на братство и радост И напуснете вехториите на обществените ви въпроси: те няма да намерят там място и използуване. Считай старото здание за музей с останки на едно старо и неразумно минало. Никой няма да пожелае, нито ще чувствува нужда да живее пак в него, разбира се като се предполага, че вие ще принесете своето за изграждането на новото здание, че вие ще се присъедините към работниците, които подготвят света за красивата нова раса. Мъчнотии има само за невежите. За тези обаче, които ръководят човешкото развитие - за Учителите на детското човечество - вашите мъчнотии вече не съществуват. Те са ги победили вече; те знаят. Защо тогаз те не идват да ви помагат в разрешението им? Би ли помогнал учителят на детето в училището, ако му помага при малките му задачи по смятане? Това би било лесно за учителя, но би ли ползувало детето? Детето би ли развило в такъв случай качествата и способностите, за чието развитие му са дадени задачите. Мъдрите Учители с Любов наблюдават децата и се радват, ако учениците с собствени усилия решават задачите. Тогаз те ги преместват в по-горен клас и им дават по-мъчни задачи, додето се завърши учебната година и децата издържат изпитите. Такова е отношението на Учителите към обществените въпроси. Те са ви ги задали, за да
към текста >>

97. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ще напусне поста си. Всичко в света работи за повдигане на душите към Бога. Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба? Всички тия се приближаваха така към великата Любов на Христа, и тя стана по-велика, по-силна и по-светла. Ние знаем от Писанието, че „няма пророк без почест, освен в отечеството си". За щастието Това, което ще кажа сега, се отнася до ония, които имат отворени сърца, да слушат и разбират. Въпросът е за идващата раса, за новата светлина в сърцата на хората. Ще ви поговоря за страната на щастието. Голям вик се разнася в света за новата раса, за щастието. Днес, в тази страна, започва голяма борба около учението на Учителя П. Дънов. Той е при вас, говори с вас, вие Го слушате. Това слушаме и ние. Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново!" Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи
към текста >>

98. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

че слънчевите петна могат да служат като един несъмнен предвестник на електромагнитни бури, бързи смени на времето, засилена сеизмична и вулканична дейност. Нещо повече бихме могли да кажем . очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност. Разбира се, това е едно уравнение от трансцеденталната математика, за която би трябвало достатъчно наблюдения, непредубедени умове, непредубедени, несвързани в своите форми, та в разхвърлените факти да съзрат дълбоко скритата връзка, готови да възприемат новото. А то е много и от значение. Човечеството ще направи значителна крачка напред, ако водачите му са по-малко тесногръди. Но същевременно престъпление вършат, според нас, всички ония учени, които днес употребяват своя научен авторитет да твърдят на хората неистини. А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани. Явления, в които човек е само безучастен зрител. без никакво отношение. Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си. Ние не сме и за това религиозно схващане, което смята, че Господ наказва тоя или оня за неговите грехове. Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество,
към текста >>

99. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

житейската практика във всички области и от отварянето на нови перспективи за плодотворна научна и художествена дейност и за разрешението на неразрешените загадки на живота. Само накъсо мога да съобщя същественото от новите изследвания То се състои в познанието на особените отношения на гласните и тоновете към човешкото тяло. Ритъмът от седемтях основни тона на гама до мажор съответствуват на жизнения ритъм на 7 органа и системи от органи Като говоря за този ритъм на тоновете не подразбирам за броя на трептенията, които когато да се установят и измерят външно. Този ритъм трябва да се разбира като един вид движение, сродно с начина на жизнената дейност на въпросните органи. Съществуват следните отношения: 1. Сърцето (като централен орган на кръвообращението) - реагира на тона до . 2. Дихателната система - ре. 3. Черният дроб – ми. 4. Бъбреците - фа. 5. Далакът – сол. 6. Жлъчният мехур – ла. 7. Храносмилателната система - си. Освен действието върху тези органи, съществува и друго едно действие което има връзка с определени точки на главата. Тези точки са центрове на лъчеизпускания на тоновете, които се усещат от долните органи. Следователно, на всеки тон освен един орган на трупа, отговаря и един център в главата и този център може да се нарече като място на първия физически обертон. Тези центрове в главата са наредени по следния начин: Ла - между очите вътре в челната кухина. До - в центъра на главата. Сол - на шията. Ми - в средата между точките до и сол. Тоновете си, ре и фа
към текста >>

100. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нормалните образи от злато и калай имат голяма нежност, мекота. Следователно пълното преставане на действието на златото в дадения случай означава важно събитие. Вместо красив образ с жълт и виолетов цвят причинен от златото, с означение на силовите действия на калая върху образа, имах пред себе си, бих могъл да кажа, само просто всмукване на чиста вода; златото и калаят бяха свалени на дъното като гъста черна утайка, която начерта една дебела черна линия. Как трябва да се разбира това? Това можем да разберем само като си отдръпнем погледа от съда със златно-калаения разтвор и от филтрирната хартия, потопена в него и погледнем вън на света. Ще видим, че тогаз слънцето не може да изпраща лъчите си на земята. Целият свят чувствува това космично събитие. Хората се намираха под силното впечатление на това събитие. Даже и най-нечувствителните хора го чувствуваха. Цялата природа беше изменена в този момент. Сенките имаха лунни форми. Бледна светлина падаше върху всички предмети. На всички същества направи впечатление слънчевото затъмнение. Какво чудно има тогаз в туй, че и мъртвите вещества са изменени от него във вътрешния си строеж? Слънцето отслабна при слънчевото затъмнение; действието на златото на земята също беше отслабнало; то беше тъй слабо, че изгаси калая. И този опит с калая и златото беше повторен час след час. За тези последователни опити има приготвени образи. Но аз не мога да приведа цялата серия, тъй като броят на образите е доста голям. След свършека на
към текста >>

101. Ново направление на труда – Б. Боев Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

носи своята мисъл, той е маг, всичко може да направи. Изгуби ли мисълта си, той става обикновен човек. Без мисъл Любовта не може да се прояви. Когато човек мисли и Любовта дохожда. Мисли ли той, всичко е възможно. Защо? Понеже мисълта е Божественото у човека. Щом Бог е в нас, всичко е възможно, Невъзможното за безлюбието е възможно за Любовта. Казано е: „Невъзможното за човека е възможно за Бога; и невъзможното за Бога е възможно за човека." * * * Под скончанието на века се разбира край на старите възгледи на човечеството и начало на нова ера на светлината и любовта, край на насилието и началото на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължава с хиляди години в бъдещето. * * * Вървете към новите велики разбирания, чрез които ще влизате в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете как да наредите живота си на земята - ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да правите, как да възпитате децата си, ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. * * * Живее ли човек в Божията любов, той постепенно се приближава към закона на безсмъртието,
към текста >>

102. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К. Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

цветове, съвсем не подозирайки, че във всяка форма, в всяко число и всеки цвят, е скрита истина, мисъл на Божеството, чието проявление човек вижда; защото всека форма си има своето смислено значение: тя се явява израз на една идея. Когато детето попадне в библиотеката на своя баща, то преравя и прелиства много книги, но не чете никоя от тях; то само се спира затуй, за да погледне картинките, които му се препоръчват пътьом; но тези картинки за него са само празни форми, то съвсем не разбира тяхното значение. Ако тази картинка изобразява сандъка на Пандора, то вижда там само жената, която отваря сандъка; то не подразбира, че се решава световната съдба, не подозира ужасното падение на човечеството, злото, което се въдворило на земята и тази останала още надежда, която позволява да предвидим идващото примирение между Бога и хората. Така постъпвам обикновено по отношение на великата книга на природата: ние не виждаме нищо, освен образи, т.е. освен форми, числа и цветове, при които идеите на тези образи изчезват от нас. Моето съчинение - Трактат за човешката физиогномия - плод на изучаване и практика в продължение на четиридесет години, резултат на търпеливи наблюдения и продължителни размишления - има за своя едничка цел да научи на пет букви от азбуката на великата книга на Творението. Кръгът, овалът, квадратът, триъгълникът и конусът не са само геометрични форми. Съществуват преди всичко нравствени кръг и овал, интелектуални квадрат и триъгълник, материални нито форми, на които
към текста >>

103. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

е приготвил за нас и за всички творения. Има космични клишета. Когато някое от тях дойде до човека и последният го отблъсне, то се връща втори път; ако го отблъсне пак, връща се трети път; и ако пак го отблъсне, тогаз си отива от него окончателно. Във всеки случай, ако човек го приеме на втория път ще има по-големи мъчнотии при своята работа, отколкото ако беше го приел още при първия път. Ако го приеме на третия път, то откритието му ще му коства големи трудове. Това, което тук подразбирам под човек се различава от туй, което подразбира психологията под тая дума. Като говоря за човек, подразбирам човешкия дух, истинското аз – туй, което е по-горе от обикновеното съзнание. Чрез своя опитност добих най-голяма сигурност в . съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност . Веднъж го попитах : – Какво да пожелая? – Докторе, – отговори Андрас, – аз знам само едно нещо: човек трябва да желае да изпълнява волята на Бога, да направи всичко възможно и повече от възможното и да не се грижи за „останалото". И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности! – Четете евангелието: законът е прост; вашият девиз е служенето. Този, който обслужва другите, един ден ще бъде обслужван от ангелите, Аз и ти, докторе, които искаме да изпълним волята на Небето, трябва съвсем да се забравяме винаги и навсякъде в служене на другите. * * * По това време се беше появила една комета и цял свят искаше да я
към текста >>

104. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

любезности, говориха за лошото време, за застрашената реколта, за закупвачите на жито, за зле разхвърлените данъци. Събеседникът беше търговец на вина от Епинет. Той отиваше да заведе малкото у един свой братовчед. – Ние ще се поразходим, каза Андреас, няколко дена в гората. Там изглежда, че има стари църкви, римски старини. – Да, каза винарят, в Компиен още стои една стара кула в дома на една моя братовчедка, почти до брега на реката Оаза. Можете да я посетите, ако обичате. – Разбира се, каза Андреас. Ние ще обядваме заедно. – Това е кулата, дето Жана Д'Арк претърпя първата фаза на своето мъченичество, прибави той за мен. – Не мога да ви придружа поради детето, каза винарят. Но Андреас го убеди да се съгласи. Минахме Шантили, Коа и фабриките ù, широки полета, прекъсвани от горички, красиви хоризонти на „Ил до Франс"; минахме и сивата и тиха Оаза и пристигнахме. Обядвахме всички заедно. Едрият човек говореше високо, живо. – Вие виждате, ми каза Андреас насаме, ние имаме успех. Ако бяхме взели втора класа, не щяхме да срещнем този човек, който е бил 20 години на служба у този банкер, за когото говорихме вчера. Той ще ни осведоми. По-после Андреас каза: – Има 481 година, от как Жана Д'Арк е била затворена в кулата, дето ще отидем. След обяд взехме сбогом от винаря, като му обеща Андреас да иде да го посети скоро. Ние се упътихме към къщата, която ни беше посочил на-шият спътник. Наближихме кулата. Едно куче залая от двора, но после почна да се умилква около нас.
към текста >>

105. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън!" Ако се каже това изречение на някой съвременен човек, той ще се обиди. Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот. Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза. Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали. На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота. Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората. Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи. „Лазаре, излез вън!" На кого може да се каже
към текста >>

106. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

на природата, защото сте твърди изпълнени с това, което наричате „удоволствие", за да дирите по-благородните радости на расата, която аз ще донеса. Шемет и възбуждение - без тях можете ли да живеете? Без вашите общества на вечеринки, театри и тържества, без вашето вълнение за ценните, без оглед за печалби, без натрупване и сбирки от нищожни неща при разпродажби, без вашето приятелско (?) мъмрене и скарване с вашите най-близки роднини, без вашето дрънкане за тях (съвсем интимно, разбира се), без вашите безчислени наклонности! (все важни, то се знае) и най-сетне без вашите ненависти... Дните биха ви се сторили мрачни и тъжни, ако ви липсваше едно от тия неща. Те са подтикът, който ви държи в движение - подправката, без която вашият живот би бил наистина празен! Вие не сте превърнали вашите душевни вълнения. Вие все още сте отрицателни. Вас все още ви съживяват външни влечения - вместо чрез вътрешната си същина да живеете положителен, самовладан живот. А кое може да замести тия неща, които сега са тъй много желани, и без които на вас невежите, съществуванието би се сторило пусто? Не се страхувайте. Животът ви не ще стане прозаичен, където аз мога да се изявя. Аз не съм за проточени лица, за прозявката на скуката, за боязън, за обезсърчение и меланхолия. Че те са произлезли от вашата чувствителност! Тъй болезнена е тя. Те всички ще изчезнат, когато дойда Аз-а. Какво е пението на птиците за един съвсем глух? Какъв е чудният залез на слънцето за един слепец - или духовно
към текста >>

107. ЗА АРХИТЕКТУРАТА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

пред много други лица, че в същото време било и художник и затова е могло да рисува това, което вижда във време на дълбокия магнетичен или хипнотичен сън. До Роша за своите опити е използувал това лице, като взел за свой сътрудник един виден физик. При своите опити той си турил като първа цел да установи, дали това, което субектът (лицето, с което правил опити) вижда, е измама или самоизмама, или пък има обективна стойност. Той си казал, че ако това е измама или самоизмама, разбира се, няма да се отива по-нататък при изследванията, но ако се установи, че възприеманото от сензитивите отговарят на действителността, тогаз вече се разполага с една твърда основа, върху която могат да се градят по-нататъшните изследвания. За да се избегне всеки повод за внушение, както той, така и сътрудникът му избягвали да говорят пред субекта нещо, което би могло да му повлияе. Те само го запитвали, какво вижда. На субекта не трябвало да се загатва абсолютно нищо: нито с думи, нито с действия. Даже за да се изключи и най-малкият повод за внушение, До Роша и сътрудникът му си разпределили работата: първият се грижил да приведе субекта в магнетичния или хипнотичния сън, а вторият правил опити с апаратите без знанието на до Роша и на сензитива и без да участвува в магнетизирането. При дълбоките фази на магнетичния и хипнотичния сън субектът е вече свободен от всяка внушаемост; той вече става напълно независим от волята на експериментатора, не се подава на никакви внушения, но тогаз у него
към текста >>

108. МИР ВАМ - А. Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

истини, на закони, които без него би останали скрити. Изкуството ни довежда до истината, както и науката, само че по друг път. Когато построим едно здание като казарма и гледаме само материалните му удобства, тогаз това здание не говори на душата. То е само материална, а не одухотворена форма. И затова държи душата в материалния свят. То не я издига във висшите сфери. Целта е формата да буди духовното в човека. За да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното. Разбира се, едно здание трябва да отговаря на всички хигиенични изисквания: да бъде построено на чисто слънчево място, прозорците да бъдат широки, за да влиза изобилна светлина в стаите За онзи, който не знае по-дълбоките закони, това би било достатъчно. Всяка форма има определено действие върху човешката душа. Тя буди в душата определени мисли, чувства и стремежи. Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата сили, които са в хармония с тази идея. Съзерцанието на тази форма повдига душата и по този начин се създава атмосфера, която подпомага по-високата ù дейност. Формата на зданието трябва да бъде в строга хармония с работата, която искаме да вършим в него. Окултната наука изучава връзката между формата и идеята, тя изучава вътрешните сили, които съответствуват на формата, изучава, какви духовни сили събуждат в душата тези или онези форми. И на това се основава окултната архитектура. Че наистина има връзка между форма и тон се вижда от следния опит, който се привежда от
към текста >>

109. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

можем да различаваме тези групи звукове една от друга и даже да им увеличаваме интензивността чрез разни психофизични методи. Така например един факир може да се издигне във въздуха и да остане там известно време чрез употребление на определен звук при особено нервно състояние. С други думи нервната сила може да действува върху материята чрез помощта на звука. Ето една изходна точка. Ето една друга точка: Най-мъчно е да се изработи схващането за пространството. Вие, европейците, разбирате само обикновеното физично пространство. Вие го наричате реално пространство. За нас то е илюзорно. А пък нашето реално пространство е туй, което вашите геометри и математици наричат свръхпространство. Тази машина може да се премества в разните полета на пространството и там да пребивава. Ней ù е нужна неизменчивост на нейната материя и една двигателна сила, независима от физикохимичните и флуидни сили, т. е. по-висша сила. Разбира се, ние не излизаме от видимия свят. Тези условия изглеждат неосъществими. При все това те са осъществени. Ето как: химиците на нашите школи могат да фабрикуват метали, устойчиви на всички физични агенти. Но за да се получат метали, устойчиви на силите на друга една планета, требва да се познава този светове, който искаме да изследваме. Как да се излезе от този затворен кръг? Нашите изследвания на небето от механическо, математическо и биологично гледище - може да ги наречем астрономия и астрология - са запазени от преди повече от 200 века. Днес още всяка нощ се
към текста >>

110. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

март т.г. той почва да излиза седмично в София с редактор Л. Лулчев и директор Н, Бертоли. Този вестник сдържа интересен и разнообразен материал, който разглежда разните въпроси на живота в светлината на едно по-дълбоко изучаване на действителността Препоръчваме го на нашите читатели. Адрес: улица „Витошка", № 3, ІІ етаж, стая 22-23. Каталог „Нови мисли" Той излезе тези дни и сдържа списъка на беседите на Учителя и др. книги, нужни за всеки един, който жадува за осмисляне на живота и разбиране на задачите си в него. Каталогът в началото е придружен с хубави уводни думи, писани на красив символичен език. Някои от книгите са придружени с обяснителни бележки. Изпраща се от редакцията безплатно всекиму при поискване. Първите четири годишнини на сп. „Житно зърно" могат да се доставят от редакцията по 50 лв, годишнината. "Хирология" - от В. А. Вредес 52 фигури, 40 лева. „Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето от д-р Гастон и Андре Дюрвил, със сътрудничеството на художника Емил Байи, (с 34 фигури), 55 лева. „Астрология" - от Сефариал 40 лева. И трите тези книги са от библиотека „Водолей” и са излезли вече от печат. Те са необходими за всеки, който иска да разбира азбуката на великата книга на природата За този, който знае да чете тази азбука, природата добива особена красота. Навсякъде той вижда само външен израз на вътре действуващите разумни сили! Доставят се от Никола Нанков, Булевард „Дондуков", № 16 - София, Библ. „Водолей" е изработила и
към текста >>

111. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта. Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора. Безверници хора, в пълния смисъл на думата, не съществуват. Всеки човек, бил той слаб или силен, все вярва в нещо; всеки си има по един Господ. Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват. Силен човек е само човекът на Любовта. Който люби, той никога не умира. Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши. Силният и добрият човекът е човекът на Любовта. Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто -
към текста >>

112. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

признателност. Вие сте много радостни - когато всичко ви е по угодата. Духовити сте - все едно, кои чувства обиждате, само и само да ви смятат за шеговит. Вашият хумор прави смешна самата ваша нищожна личност. Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече. Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие. Което има вашият съперник или е произвел, не може, разбира се, да бъде красиво. Вие копнеете за духовно развитие - не за да можете да помагате на други, а за да ви дават помощ, за да станете по-голям от .другите - не за да служите на света, а за да властвувате и да печелите влияние. Аз познавам по-добре подбудителните ви причини. Не подценявам ни едного от вас. Но вие трябва сами себе си да познавате: вашето нисшо аз (личността) - преди всичко с всички нейни дребнавости - преди да познавате вашето Висше Аз (Божественото). Защо говорите тъй много? За времето, за вашето здраве, за яденето си, за работата си, а най-вече за другите. За люде, които познавате - но обикновено не познавате и за всякакви нищожни дребнавости. Дали това е навик, който не можете да обуздаете? Не можете ли да се издигнете над степента на бъбрещите деца? Детското бъбрене е невинно - вашето също ли е тъй невинно? Когато клюкарствувате? Когато разпространявате някоя клюка за приятели или чужди? Знаете ли причините им, мъчнотиите им, поученията, които добиват, какво извличат от
към текста >>

113. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят. Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми. Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено. Това не е само разлика по размер, но и по качество. Трябва да прибавя, че от тези, които се подвизават в съвършения живот, твърде малцина
към текста >>

114. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

клетъчното деление) се увеличава. Тая енергия, която излиза от първия корен и влияе на втория. Гурвич ги нарича митогенетични лъчи, а самото влияние - индукция. По броя на митозните фигури се съди за силата на индукцията. Коренът, който влияе се нарича и индуктор, а вторият - детектор. Когато индукторът и детекторът са от същия вид (напр. лук върху лук) имаме хомоиндукция; в противен, случай - хетероиндукция. Когато индукцията е взаимна, имаме мутоиндукция (от мутуал - взаимно). Разбира се, при своите опити Гурвич паралелно правил и контролни опити: настрани поставял от същия материал, който служил и за детектор, само че без да го излага на индукция. С такива контролни опити изтъква разликата. Тук ще изложа някои от новите изследвания на Гурвич и учениците му и ще кажа няколко думи за тяхното значение. Митогенетичните лъчи на кръвта В първо време от животните били изследвани само личинките на жаби. Затова изникнал въпросът, дали и възрастните животни изпущат митогенетични лъчи. Опити в това направление били предприети от самия Гурвич заедно с Лидия Гурвич. Те правили опити с кръв от жаби и то или с кръв в обикновения си вид или пък предварително разредена с физиологичен разтвор. Изследвали митогенетичното действие на тая кръв върху луков корен. Резултатът и в двата случая бил положителен, т.е. било установено, че кръвта изпуща митогенетични лъчи. После изследвали направо митогенетичното действие на циркулиращата в тялото кръв, За целта предприели опити с голямата коремна
към текста >>

115. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на
към текста >>

116. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

е съвършен във всичките си постъпки. И ако в него се забележи някакво несъвършенство, то се дължи на материалите, с които той работи. Ако бутнете ръката на някой вещ писар, когато пише, той ще направи известна погрешка, но тази погрешка е външна, тя не се дължи на него Той, като вещ писар, сам ще поправи погрешката си. Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля. Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя. Под думата "старост" се разбира изхабяване на Божественото. Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява. Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова. Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа. Този акт се извършва навсякъде в природата. Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове!" Всеки договор, направен между двама обикновени хора на земята, мяза на сапунен мехур. Колкото може да живее
към текста >>

117. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

е било по-грубо, за да може да ги преживява. Този, който работи по новия начин, влиза в контакт с един висш живот и затова живее в един друг свят. Това е, което наричаме Царство Божие. Той е в рая, макар и с двата крака да е на земята. Защото раят е състояние. Раят е място на Любовта. При новото направление на труда един красив свят става достъпен на нашето съзнание. Когато човек почне да роботи по новия начин, природата почва да му говори и му съобщава своите тайни. И той разбира нейния език. Слънчевите лъчи, звездите, кристалите, цветята и пр. не са само това, което виждаме с физическите очи. Те са много повече. При това ново съзнание слънчевият лъч ще ни се изяви и ние ще приемем от него енергии от по-висок характер. Ние мислим, че слънчевите лъчи са енергии само от механичен характер. Не, те са нещо повече. Колкото в по-високо поле работи нашето съзнание, колкото повече живеем в закона на Цялото и работим по новия начин, толкоз повече влизаме в контакт с висшия живот, който ни заобикаля В природните процеси виждаме израз на дейността на йерархията. При такова съзнание един слънчев изгрев или какъв да е друг природен процес за тебе няма да е вече механичен, а любовен процес. Всичко наоколо ще ни наумява за любовта, която ни заобикаля отвсякъде, всичко ще ни наумява за онзи възвишен свят, в който работят тези разумни сили. Ако сме проникнати от любов, ако съзнанието ни работи в това високо поле, тогаз от един слънчев лъч, казва Учителят, можем да приемем такива
към текста >>

118. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие. В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и
към текста >>

119. Архангел Михаил – Мара Белчева Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

така за децата. И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „боб", четвърто - „жито". Има - говоря общо - и „магарешки бодили", па и „отровни билки". Има деца „пролетни", други „летни", трети - „есенни", четвърти - зимни". Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по-сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество - не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно. Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словоохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпросът се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни повърхностни и непълни наблюдения, а което Живата Природа говори? Нещо, което Природата да е написала със сигурни, вещи знаци? Има. Преди всичко - формата на човека. Строежът на неговата глава, лице, тяло, око, ръка - обект на ред психологични науки с конкретна база на изследване: Физиогномия, Френология, Хирология, Иридология
към текста >>

120. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

добри чувства и благородни постъпки. Човек не трябва да има ума на адвоката. Адвокатството е само точило на ума. Човек не трябва да има ума и на съдията. Съдийството е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка. Човек не трябва да има ума и на свещеника. Свещеникът е готвач, който приготовлява ядене на хората. От готвача зависи състоянието на техните стомаси. Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба!" Под думата „сватба" се разбира едно ново културно дело, една нова епоха, за която се канят хората от всички краища на света да вземат участие. Сватбата не подразбира само ядене, пиене и веселба. Тя символизира съединение на две разумни същества; едното от тях представлява живота, а другото - условията на живота. Много от съвременните хора се намират на кръстопът, което показва, че те се нуждаят от нова философия, от нови разбирания на живота. Не е въпросът да се освободи човек изведнъж от старото, но той трябва да се стреми към новото. И най-великият майстор не изхвърля изведнъж старите форми, но върви постепенно от форма във форма, докато най-после стигне до един модел, който му харесва. Той се спира върху него и го патентова. Утре и тази форма ще претърпи някакво видоизменение. В един от големите европейски градове имало голяма психиатрическа болница, в която един от професорите бил известен по своята вещина и умение да лекува болните. Дохожда при него един милионер и води сина си, който бил психически разстроен.
към текста >>

121. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

целия развой - не само формите на органическия живот, а и геологическите епохи, които са се редували на земята? Годината, чийто изгрев е в мига, кога слънцето встъпва в Овен, сиреч пролетната равноденствена точка, също започва от един зародиш - един огнен импулс. Една искра на първичния огън. И се разраства в организъм. Годината е като живо същество - със своя физиономия, със свой характер, свой живот, своя съдба. Година с година не си приличат, както ден с ден, както дори миг с миг. Разбира се, че когато говорим за година ние не подразбираме една мъртва редица от дни, отбелязани на книжен календар с имената на разни светии, царе, мъченици - икони на които се кланят пустоверни люде, които не могат да живеят без идоли. Годината - това е един жив органически цикъл на земния живот, който черпи соковете си от Слънцето. То е живот, работа на разумни сили - и механически, и органически, и духовни. Работа на живи съзнания, които образуват по сила и степен един спектър, една дъга, единият край на която е в сърцето на земята, а другият - в сърцето на слънцето. Годината е един завитък от безкрайната спирала на земния живот. Същество, родено от живота на безчетни същества, знайни за нас и незнайни. Годината се роди, но и в наши дни все още далеч от градове и села - далеч от съзнанието на хората - в „пещера". И само прости „овчари" може би са видели „звездата" на годината и са отишли да ù се поклонят и да ù дадат дар от сърце: агне непорочно. И неколцина мъдреци - тоя път може би повече от
към текста >>

122. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

че благодарение на слуховата си и мирисна чувствителност, той може да се направлява към своята плячка и възприема най-малките ù движения чрез въздушните вълни, които идат до ушите му. Тая хипотеза би била приемлива за открито поле в тиха атмосфера. Но често аз съм наблюдавал прилепи в Париж от височината на моя балкон в дни, когато имаше голямо движение, напр. неделя вечерта, при невъобразимия шум на огромна тълпа, при шума на хиляди автомобили, които раздвижват въздуха. Разбира се, в този оглушителен шум слухът или обонянието не могат да водят прилепа право към насекомите (мушички, пеперудки и пр.), които обаче той тук хваща тъй сполучливо, както в голямото мълчание на полето. Значи прилепът е привлечен от вълните (радиациите), които изпускат насекомите; тези вълни не се влияят нито от шума, нито от миризмата на моторите. Естествениците забелязаха връзката между полуокръжните канали в ухото на много организми и способността за ориентиране. Ако отстраните тези канали на животното, то веднага ще почне да се върти в кръг, неспособно да тръгне в определено направление, Това е твърде любопитно наблюдение. Друго обстоятелство от голяма важност е, че течността в тези канали е съвсем чувствителна на действието на електрическите вълни. Всеки радио-електрически източник създава електромагнитно поле, чието действие се чувствува на значително разстояние. В правото си сме да се запитаме, дали голяма част от организмите не се ориентира под действието на вълни, аналогични на
към текста >>

123. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили. Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката
към текста >>

124. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

на идеалистите. Международните организации на Червен кръст и I. O. G. R. начело с проф. Д-р D. Форел, на вегетарианския съюз, на борците против войната, на кооперативния съюз, на трудовото бюро и други са възприели вече есперанто като свой официален език в международните сношения. Религиозните движения – най-напредничавите и най новите - като това на Л. Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи. Разбирайки значението на есперанто, библ. „Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева). Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца. И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът!" През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П. Дънов" - от А. Томов. Есперанто е толкова лесен (само 16 грамат. правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да
към текста >>

125. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Имах щастието в продължение на един дълъг период да виждам живота на един човек, който без видимо усилие осъществяваше евангелското съвършенство. Едно смело предприятие е да се описва една тъй рядка и тъй сложна личност. Разбира се, това ще бъде извън силите ми. Обаче надявам се, че нашето желание да постигнем духовната красота, ми налага една пълна откровеност и ще запълни празнините и несръчностите на моя разказ. Избягвайки любопитните, отказвайки полемиките, оставайки глух спрямо клеветите, налагайки мълчание на ентусиазма на своите ученици, възхитителното същество, чиято чудна светлина искам да ви направя да почувствувате, вземаше всякога всички видове мерки, за да остава незнайно. Аз вярвам, че бих попречил на неговите цели, ако бих разкрил неговото име. Биографичните подробности стават безполезни, когато се касае за един характер, за чието създаване изглежда, че не е съдействувало никакво расово или обществено влияние. Впрочем, аз никога не бих предприел настоящия етюд, ако не се считах за задължен да предложа едно истинско свидетелство за постоянството на божествените обещания в една епоха, когато всички химери се обличат в най-съблазнителни цветове. Може би, някои неспокойни души отново ще се окуражат, ако един от техните съжители им потвърди, че обещанията на Христа са действителни, понеже той е видял и опитал опитните доказателства. Тоя Христос, нашият Господ, е казал един ден, че ще даде на своите приятели власт да правят чудеса по-големи, отколкото
към текста >>

126. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ. Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика. Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение отношенията на тези близки страни. В тая конференция участвуваха българските есперантисти, както и представителите на споменатите по-горе страни. Дойде се до едно разбирателство да се издава един общ орган на есперанто, който да прокарва основната идея на Заменхов за побратимяването на
към текста >>

127. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик. Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля. Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи. Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш. За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми. И пак ще дойде друго време, когато парите ще са наши слуги. И пак ще дойде време, когато няма да има пари, както в едно семейство те нямат приложение. Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в
към текста >>

128. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание. Етимологически думата „окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език. И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка". Окултизмът, разгледан по същина, проучва живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна" или наука, която изучава скритите сили на природата – скрити за известна степен на съзнание, а явни за други – и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. Ами че и живота, в който всички
към текста >>

129. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през
към текста >>

130. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

на рака. Съобщение за тези си опити той е направил до „Биологическото общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година. Пространството е пълно, казва Лаковски, с радиации с разни дължина на вълните, които кръстосват непрекъснато в нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации с разни дължини на вълните. Те излизат от слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на биологичните явления. В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологични и биологични явления на земята. За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година. В това съобщение се проследява лозата във Франция в един период от 1851 до 1915 година и се намира връзката между нейния живот и минимума и максимума на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание. Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре
към текста >>

131. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

живота; ако е проявявал признаци на живот, прощава се с идеалите и тръгва по отъпканите пътища. И към какво друго може да доведе една дейност, от която е изключено възвишеното, божественото, което живее в човека! По този начин ние разпъваме на кръст душата си, Бога в нас! Сегашната форма на труда е непълна, повърхностна и не засяга човешката същина. А когато любовта стане импулс на труда, интензивният живот ще дойде. Но за да стане това, трябва една вътрешна философия, ново разбиране на живота, правилна мисъл. И тогаз ще почнем да живеем и животът ще почне да се разкрива в нас. Защото истинският живот носи със себе си разкриване на онези заложби, които са скрити в душата. Как би могла тя да прояви сега заложбите си, които чакат с векове благоприятни условия? Как би могла семката да се развие в суха, студена, безплодна земя? Разбира се, че това не е възможно. Когато човек живее личния живот за себе си, тогаз той се изолира от изобилния живот, който е около него. А когато той тури в основата новата форма на труда, тогаз душата му е вече отворена за това течение на божествен живот и го приема в себе си. Тогаз душата получава храна, живот, подтици от целия космос! Ето защо новата форма на труда дава онези благоприятни условия, при които всички болести изчезват. Как може да остане някое болезнено състояние при онзи изобилен живот, чиито мощни извори се отварят в душата? Тогаз нови идеи, нови чувства, нови стремежи нахлуват в нас; такъв човек проявява творчество, дарби във
към текста >>

132. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода. Нека имаме и един еластичен мехур, надут с някой газ, например въздух. Ако потопим мехура във водата и започнем бавно да го сваляме все по-надълбоко, ще видим, че той се свива все повече и повече, сиреч намалява обема си, а това показва, че налягането на водата върху него става все по-голямо. От опит е намерено и лесно е да се докаже, че налягането върху всяка квадратна единица от повърхността на мехура е равно на тежестта на водния стълб, който има височина, равна на дълбочината на потъването и напречно сечение, равно на
към текста >>

133. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от
към текста >>

134. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „прогресивна", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода. Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия порив на вятъра, те се събарят и изчезват. Днес мнозина се кичат с паунови пера: знанието за тях се състои от постоянното повторение на чуждите мнения. В такава умствена среда, много естествено, колкото една идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е по-„чудновата", „еретична"! Носителите на такива идеи са наричани дори луди (Христос, Галилей), били са разпъвани, затваряни, горени... Средата още не е била дорасла да ги разбере. Това са го опитвали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота – винаги те са срещали голям отпор в ръководещите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат – са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото
към текста >>

135. ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ - А. ТОМОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И СЛЪНЧЕВИТ ПЕТНА Споходени сме отново от земетресения. Твърди възможно е и за в бъдеще да ги имаме, като доста чести, макар и нежелателни гости. Всеки, който е виждал техните последици, които изменят изгледа на местността в няколко секунди, отнемат живота на стотици хора, в няколко мига превръщат в развалини цветущи градове и селения – разбира, от какво голямо значение е възможността да се избегне това, което най-фрапира в случая – тяхната ненадейност. Оздравяване на конструкцията в жилищните помещения, разбира се, в известни предели и възможности, за да може да се понасят поне по-слабите разтърсвания без сериозни за тях последици и най-важното, известно предупреждение на населението в дадена застрашена област за възможно земетресение, са ония необходими мерки, които тъй или инак биха спомогнали доста, за да се намали ужаса на земетръсната картина. В специална статия (гледай „Житно зърно", книжка 4, 5, 6 и 7 от 1928 год.) още преди три години ние разглеждахме този въпрос доста обширно и по начин, който постави в недоумение някои от представителите на тъй наречената „официална наука", които и до днес още продължават тук, у нас да защищават позиции, които вече на запад са напуснати в интереса на обективната истина. Доста учени в Франция, Англия, Италия, Америка, Съединените Държави в продължение на изминатите три години, благодарение на богатия и разнообразен материал, който им даде природата в това време, значително попълниха наблюденията си и промениха
към текста >>

136. СТЪПКИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В БИОЛОГИЯТА Новият термин „организатор" в биологията Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията в 1924 година термина „организатор". Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник. Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За
към текста >>

137. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път. Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека. Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества. Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувства и схваща себе си като единица, като отделност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта. Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас – ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали. Те образуват тъй нареченото Бяло Братство. Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят
към текста >>

138. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

в същото време, когато природата е пълна с толкоз блага, когато с такава благодат го е заобиколила тя! От друга страна и вътре в него се крият толкоз ценни сили, толкоз съкровища, и всичко това стои неразработено! Ето защо всяко строителство преди всичко трябва да почне с хвърляне светлината на знанието върху цялата природа, върху човешкото естество, върху законите на развитието на отделния човек, на човечеството и на целокупната природа. Тук терминът „природа" трябва да се разбира в малко по-широк смисъл, а не както сега се разбира. Чрез по-дълбоко изследване може да се дойде по научен път до познанието, че природата е жива, разумна, т.е. че зад механическите, физико-химически процеси има разумни сили. Но както цялата природа трябва да се изследва по-дълбоко, за да се дойде до онова Разумното, което лежи в нейните основи, също така и човешкото естество се нуждае от по-дълбоко изследване и познание. Защото едно от основните положения на херметичната школа е, че вътре в човека се крият неподозирани глъбини. Човек живее дълбок вътрешен живот. Той сам не се познава. Има в човека нещо велико, възвишено, което трябва да се прояви. У него има дарби, възможности, които той не подозира. Той е повече от това, което проявява сега. Днес науката говори за подсъзнателен живот. Обаче в човека има и нещо повече: това е тъй наречения свръхсъзнателен живот. Много страдания идат, когато човек не слуша, не последва тези красиви благородни подтици, които му идат отвътре. Човек трябва да
към текста >>

139. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

довеждани деца над 7-годишна възраст и той с подробности е откривал характера и предразположенията на детето. В някои места са идвали цели класове с преподавателите си. Тая наука усилено се разработва на запад. Кирил Георгиев въз основа на дългогодишни изследвания е дошъл до някои важни оригинални заключения в тая област. Тая наука между другото може да има голямо приложение и в педагогиката. Вегетарианството в Русия То се разпространява доста усилено там и даже и от официалните среди. Разбира се, последните го разпространяват главно по научни съображения, но в Русия има и доста вегетарианци по морални и духовни съображения. В Москва вегетарианството е повече по морални подбуди, а в Ленинград – предимно по научни. От в. „Поглед" вземаме следните сведения: Ленинградското вегетарианско дружество се нарича „Научно-хигиенично дружество за хранене с растения и мляко". Броят на вегетарианските гостилници в Ленинград (в 1929 година) за една година се увеличил от 3 на 117, от които 2 дружествени. Под ръководството на това дружество се уреждат безплатни курсове за вегетарианско готвене. Това дружество издава и списание „Въпроси за храненето" и досега е издало книгите: „Суровата храна и нейното приготвяне" и „Основата на разумното хранене" и „Реформи в храненето". Сега там самото правителство чрез радиото и по други начини пропагандира вегетарианството. В Москва съществуват няколко вегетариански гостилници, а другите гостилници имат и вегетариански отдел. Самият комисариат на народното
към текста >>

140. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

цвят и плод. Да си като житно зърно в хамбара – това значи да пренебрегнеше заложбите на Душата – заложби, които чакат своето развитие. И когато тези красиви цветя в човешката душа, които сега са в зачатък, се разцъфтят, тогаз ще дойде онази велика култура на земята, която всички велики души на миналото са виждали със своето прозрение като едно далечно видение! Но как може да стане това? Кой е най-целесъобразният път за това – това ще ни го каже самата природа, ако се вслушваме и разбираме езика й. Методите за дейност трябва да черпим от нея. Ако заровим в земята върбово клонче или бегониев лист, ще изникне ново растение. Ние заравяме лист или даже една малка част от лист и пониква цяла бегония с корен, листа и цветове! Значи свойствата на цялата бегония са се съдържали в тази част от листа, който сме заровили. Това може да ни даде приблизително понятие за великия факт, който твърди езотеричната наука, че цялата вселена живее в човека. Млечният път, планетите, слънцето, звездите – всичко това отговаря на известни точки в човешкия организъм. Според езотеричната наука Цялото живее във всички свои части. От друга страна между Цялото и частите трябва да има правилни отношения. Напр. пръстът на човешката ръка или едно клонче имат до толкоз значение, до колкото са в свръзка с целия организъм. Но човек без връзки с Цялото не прилича ли на клонче, откъснато от дървото и се лишава от всички онези благоприятни условия, които са нужни за неговия напредък? Клончето получава от цялото
към текста >>

141. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

на всичко в света. От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание, немислимо без първото. Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори. Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината. В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе. * Що е Йехида? Йехида, второто начало, също както и Адонай, във всички люде е едно. Йехида – мировата душа – е субстанциалната страна на Божеството, догато Адонай е духовната страна. Човешкият език е твърде беден, за да се изразят ясно тия възвишени понятия. А като се говори тук за субстанцията, не трябва да си представляваме нещо, подобно на нашата груба земна материя, защото тука става дума за невидимия от нас тънък ефир, който може да се познае само от духовния човек. И тъй, Йехида е първобитната, още не успялата да се диференцира субстанция, от която е произлязла цялата Вселена. Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и
към текста >>

142. ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

НА НОВАТА КУЛТУРА Днешният живот е пълен с противоречия. Човек трябва да разбира основните закони, които работят за неговото развитие, за да се справи с тези противоречия. Ако човек влезе в стълкновение с тези закони, ще пострада. Целта на природата не е ние да страдаме, Природата е тъй отзивчива, тъй разумна, само че ние трябва да се съобразяваме с нейните закони, за да напредваме. Ние трябва да се освободим от нашите лъжливи възгледи за живота. При сегашните ни възгледи ни чакат само страдания, каквото и да си въобразяваме. Ето защо трябва да дойде човекът с новите разбирания и начини за работа, за да преминем към онзи красив живот, който крие всички възможности в себе си. Великото, Разумното, което лежи в основата на цялата природа, образува същината и на човешкото естество. Човек не е само това, което виждаме днес проявено. Човек още не знае своето естество. Всеки човек трябва да намери своето име. Онова, което прави човека силен, което го придружава през целия живот, то е това Мощното, Силното, което живее в него. У всеки човек има всички заложби. Тяхното развитие е само въпрос на време. Това са божествените възможности. Въз основа на тези божествени възможности, които се крият в човешката душа» човечеството може да бъде щастливо, може да бъде здраво. Всичко друго представлява само условие за развитие на тези заложби, Ние всички трябва да вярваме в това, което е вложено в нас. То е божественото. То е, за което абсолютно трябва да се държим. И ако по някой път ние се
към текста >>

143. ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА - О. МАРДЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за
към текста >>

144. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

толкова по-здравото може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки). Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния
към текста >>

145. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това в България и туря основата на Богомилското движение; по-после богомилството пренася тая вълна, своите идеи на запад и създава движението на розенкройцерите, илюминатите, мартинистите и пр. Клоновете на Бялото Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели. Разбира се, Всемирното Бяло Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието ù, според способността ù да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство. Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр. да влязат в пряка връзка с тези движения; понякога е било достатъчно те да
към текста >>

146. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

посято в литературата от Булвер Литона през миналия век, не е останало без плод. Искрено третиращи окултни сюжети са дълбоко посветените в тайните науки Густав Майринк и наред с него заставащата В. И. Крижановска. Няма по-даровит писател на света, който да не е засягал в своето творчество забранената област на „отвъдното", извън физическото и да не е подирил обяснения в аналите на „прокълнатите" науки. Но малцина, много малко от тия писатели са имали искреното отношение към разбиранията за „отвъдното", малцина с вярвали в това, което са писали и пишат. Крижановска не пише басни, за нея всичко това, което пише е истина, сир. възможно в безпределния живот на човека и природата. И тъкмо тази нейна искреност, свързана с нейния безсъмнено високо художествен талант, е най-ценното в нейното творчество. А нейните познания са безгранични. Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на
към текста >>

147. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА Бо Ин Ра – едно странно, екзотично име. То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават
към текста >>

148. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

богомилството простира своето влияние и в Англия. Роберт Флуд е виден английски розенкройцер (1574 - 1637). Той е същинският изобретател на барометъра. Между многото му съчинения, от него има книга върху розенкройцерството. Уилям Максуел е негов ученик (17 век). Той е написал важната книга: „De medicina magnetica”, с която в някои работи е изпреварил съвременната нему медицина с няколко века. С това си съчинение Максуел се явява като предшественик на Антон Месмер по разбирането на животния магнетизъм (етерните строителни сили) и приложението му в медицината. Първият том на тая книга съдържа теория, а вторият и третият томове - практика. Спиноза също така беше член на мистично братство. Също така и Кеплер, един от най-видните астрономи. Той даже казва в своите съчинения приблизително следните думи: „Аз едно време изучавах астрология в Египет и сега продължавам тук работата, която почнах тогаз”. Някои от най-видните държавни мъже са били пак във връзка с тая спиритуалистична вълна, която иде от центровете на окултното братство. Такъв е бил напр. Гладстон. Също така и видни хора на изкуството са имали връзка с окултни братства, напр. Рихард Вагнер. С тези окултни братства са били свързани даже и такива идейни течения, които на пръв поглед нямат нищо общо с тях. Например онзи индуктивен метод, който принесе такава голяма полза за бляскавия разцвет на естествознанието през последните 3 века, се дължи на тласъка, даден от Франциск Бекон, който беше в свръзка с
към текста >>

149. КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат. Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът не е еднократен, а продължава вечно. Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта. Той е непреривен. Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън. И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда. Животът, който е в нас,
към текста >>

150. ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

да възкръсне, който има две сестри, като Лазар. Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка. Те представят добродетелите на ума и на сърцето. Лазар, който излиза от гроба, представя човешката душа, която възкръсва. Който иска да се освободи от камъка, да възкръсне, той трябва да носи тези две условия в себе си – благородно сърце и светъл ум. Дето има благородно сърце и светъл ум, там и душа има. Когато кажат за някой човек, че е бездушен, без душа, това подразбира, че той няма благородно сърце и светъл ум. Щом човек крие тези две условия в себе си, той ще намери Учителя си, който го обича. Учителят ще отиде при гроба му, ще дигне камъка и ще каже: „Излез вън”! Всички съвременни хора се намират под тежестта на този камък. Този камък лежи и върху сърцата, и върху умовете им, притиска ги, мъчи ги. Те охкат, пъшкат, чакат да дойде някой спасител, да ги освободи. Ако очакват на хората, да дойдат отвън да им помогнат, спасението няма да дойде. Външните условия няма да им помогнат. Спасението на съвременните хора е в самите тях. Те трябва да работят съзнателно върху сърцето си, да го облагородят и върху ума си, да го направят светъл, да се просветят. По този начин само и постъпките им ще бъдат добри, благородни. Без тези условия животът им ще върви по стария път, по пътя на насилието и неправдата, по пътя на страданията и нещастията. Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде
към текста >>

151. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

едно или друго състояние в организма. Всичко това най-лесно може да се забележи в огледалната повърхност на окото, в ириса. Така, щом в пигмента на окото настъпи и се забележи едно разслабване, веднага и в ириса става нsкаква промяна. При по-дълбоко проникване в окото, лесно може да се определи в коя част или в кой орган на организма е настанала тази промяна. Онзи, обаче, който се задоволява само с това, което той може да пипне с ръката си, остава далеч от всяко по-високо разбиране на живота. Обаче, този, който цени науката по-високо от материалните прояви, ще има по-висок полет и ще проникне и в онова, което се крие в гънките на науката – във вътрешното познание. По-добре е да приемем, че не знаем още всичко, отколкото да отречем действителността, която сега още не виждаме. И ако човешкото неверие не иска да разбере, че природата и по този начин се проявява, тогава нейният Учител с право може да каже – „Затова ли гледаш криво, защото аз съм благ и лесно мога да ти покажа да видиш право”? Нека кажем няколко думи за условията на живот и здраве в организма. Видимият организъм може да бъде повлияван, поддържан и нарушаван от невидимия живот на организма. И обратното е вярно, невидимият организъм може да бъде повлияван, подържан и нарушаван от видимия живот на организма. Днес всяка болест на организма се изследва и лекува от свободната медицина и от учения лекар. В свободната медицина влизат също известни знания, изпитания и опитности, както и в науката. Трябва да се
към текста >>

152. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

бледна или цветна, ясна или мътна. Прости или двойни. Правилни или извити. Цялостна или прекъсната. Всички тия особености на линиите имат голямо значение и разкриват всяка поотделно по една специфична страна от човешкото същество. Едни имат повече отношения към мускулната система, други към стомашната, дихателната, нервната и т.н. Извън всичко това, има още една подробност много важна, на която трябва да се обърне внимание. Тази особеност е малко по-трудна за констатиране и подразбира човек с развити психически дарби. Ето в какво се състои тя. Ръката има свой живот и представлява едно живо съшество с органи най-различно оживени. Едни места на ръката са по-оживени, така да се каже, от други, които са по-малко оживени. Чувствителния човек ще схване това по голямата или по малката интензивност на трептенията в съответното място. Има и живи и мъртви места по ръката. Мъртви не във физиологически, но в психически смисъл. Гледате корито на река, а водата я няма там. Можете да видите дълга линия и ако не вземете под внимание живота, който тече по тая линия, много ще сгрешите в заключението си. Може да очаквате, че това лице ще живее дълго или, че ще прояви голяма интелигентност, богат или дълбок ум, а то не живее дълго и е с посредствени умствени способности. Чувствителният хиролог ще долови изтичанията, които излизат от ръката и ще се постарае да ги определи от каква степен, от какъв род са. Има много неща в душата, които се преживяват и не се отпечатват или с други думи не са
към текста >>

153. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ние живеем в свят, който е толкова известен, колкото и неизвестен. В това отношение животът е подобен на математиката. И в математиката има задачи с едно, две или повече неизвестни, които трябва да се решат. Повидимому човек мисли, че разбира живота, но в края на краищата той вижда, че се намира пред много неща неизвестни и неразбрани. В такова положение се намират учения и простия, младия и стария, богатия и сиромаха. Когато младият живее със стария, той става тъжен; когато старият живее с младия, и той става тъжен. Защо ? – Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи. И двамата остават неразбрани един за друг. Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения. Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в
към текста >>

154. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони. И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр. За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото. По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия. За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва
към текста >>

155. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

за влага на организма. Литература: – Ежен Ледо – Трактат о человеческой физюномии. Драйтън – Френология. Kretschmer – Korperbau und Charakter - 1921. Brockhaur – (енциклопедия) под Temperament. Дюрвил – Четене характера и пр. по лицето - 1928 Дънов – Темпераментите - 1924. _____________________________________________________________ *) Дюрвил например, дава португалците, аржентинците, бразилците като холерични; французите – сангвинични, а немците – лимфатични. Това трябва да се разбира като
към текста >>

156. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

дал живота по незнаен за нас начин, а ние трябва само да го пазим”. Тя се обръща към всички живи духове на вселената, скрити и в най-малката частица, с думите: „Действувайте и служете си с вашата тайнствено дадена сила, за да стане вързаното свободно, слабото – силно, пълното с болки и страдания да се облекчи и зарадва и така пак да си възвърнете естественото растене, развитие и радост.” В същия тон говори и друг учен: „Велик ден би настъпил, ако човек би запазил здравето си!” Здравето подразбира чиста кръв. „Чистата кръв е условие за здраве," казва Учителят. „Чиста мисъл и чиста кръв се взаимно подхранват. Умът представя артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречисти и кръвообращението няма да стане правилно. Щом се касае за живот и здраве, преди всичко се изисква чистота: зад всеки порок седи една добродетел. След всяка болест иде едно здравословно състояние, защото организъмът е създаден да бъде здрав”.
към текста >>

157. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

на гладуването Който ме изслуша внимателно докрай и пожелае да провери верността на думитe ми, ще се увери в истиността на това, което искам да изложа в тия няколко страници. Постът е нещо отдавна практикувано. Той има своя произход още в животинското, още по-далеч – в растителното царство. Тук няма да се спирам да изреждам растения и животни, които ни поразяват със своята възможност да издържат дълго време лишение от храна. Постът е бил една област от Бялата Магия и се е разбирал най-добре само от големите посветени в дълбоката наука на живата природа. За поста се говори в свещените книги на всички народи: в книгите на египтяните, на индусите, на халдеите на персите и на християните. Обикновено хората разбират, че да постиш, значи да не ядеш храна един, два или повече дни. Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си мислил, какво си чувствувал, какво си говорил, това било без значение. Окултистът обаче разбира по-обширно и по-дълбоко тоя въпрос. Да чувствуваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество. Значи да се храниш с чувства. Да мислиш, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-духовно естество. Ако лишите известно време човека от храна, необходима да подържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното? И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да
към текста >>

158. ЕЗЕРОТО НА ДУШАТА - ЕЛИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

да помогне на човешката душа. Защото в света има живи и разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. А за човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Само души, които любят, които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на земята. В тях божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да бъдат от земята. Те казват: „Сега ние ще живеем на земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее”. Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, той трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа! Всъщност, човешката душа седи извън нашия свят. Душата не е от тоя свят. Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от тоя извор – душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкият дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – Абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разпукне. Съсредоточи
към текста >>

159. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съвременните хора говорят за реалност и нереалност в живота. Що е реалност? Реалност е конкретното, видимото, знайното. Под думата „видимо” се разбира всичко онова, което нашето съзнание в даден момент може да възприеме, разбере и узнае. Обаче, не е необходимо човек всичко да знае. Най-голямото нещастие за човека е да знае всичко; и най-голямото нещастие за човека е да не знае нищо. Тъй щото, човек малко трябва да знае и много да не знае, за да има винаги да учи нещо. Има неща в живота на човека, които той всякога трябва да има пред вид: малката стая може да се осветлява с малък прозорец, но голямата стая непременно трябва да се осветлява с голям прозорец. Малкото същество, като човека, не се задоволява с храната на комара. Следователно, невъзможно е идеите на комара да бъдат идеи и за човека, както не е възможно идеите на човека да бъдат идеи на комара. Оттук вадим заключението: разумен човек е онзи, който туря всяко нещо на своето място. В това отношение има много поети, писатели и философи, които мислят добре, но искат да изнесат цялата истина на хората наведнъж. Невъзможно е да се изнесе цялата истина в една епоха. Докато детето е в утробата на майка си, то не може да разбере живота извън нея. До това време то е в пасивно състояние и преживява точно живота на майка си. Каквото майката мисли, това и то мисли. Майката само насажда в него своите мисли и чувства и като свърши работата си, тя му отваря вратата и го пуща навън. Тя му казва: ти си сега свободно, можеш
към текста >>

160. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички. Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога. Човек не знае как да помага на другия. Малцина са учили хората на това. Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо. Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението. По този начин законите поддържат и създават престъпленията и злото. Черквата, която би трябвало да бъде най-великият фар в живота на човека и тя не прави нищо, за да научи хората на добро. Сухи догми, един зидан храм, в него грешни и престъпни люде четат и пеят неразбрани за отрудените хора слова. Може би самите слова са велики сами по себе, но как ще ги разбере човек, който не вярва в ближния си, който не вярва, че има Бог, защото му се проповядва един Бог далечен някъде в небето. Един Бог безучастен в тежкия живот на земята, на хората! Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество? А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други. Човек и в училище не го учат да помага на ближния си, да прави добро.
към текста >>

161. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

истината, а 5 пъти те е излъгал? Според същата формула: 15/21 или около 71%. И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход. Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие. То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава, под човек с характер, под добродетелен човек в истинска смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло". Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно
към текста >>

162. ВЕСТИТЕЛ ПОДАРЪК - ХЕЛМИРА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Бога, ние Го разбираме като онова Безграничното, Безначалното, което се ограничава в себе си. А като започнем живота си, ние изхождаме от крайното, граничното и отиваме към онова, което е без начало и без край. Тогава ние схващаме Бога като Безграничен, Безначален. Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата ограничени. Тя е, която е изявила Безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на това вътрешно движение. И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото. Казано е: „Глава на Твоето Слово е Истината”. А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и вървят все към главата. Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, разбираме, че той има посока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот. Във вселената всичко се движи. Земята се движи около слънцето. Слънцето се движи около друго слънце – движение в движение става. Но общата резултантна, общата посока на всички тия движения е Истината. Не само това, но и всички желания и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел – Истината. Човек трябва да познава пътя на своето движение във всяко отношение. И той не трябва по никой начин да спира това движение. В Истината не се допуща нито за миг никакво колебание. Всяко поколебаване е грях, защото и най-слабото движение на
към текста >>

163. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

през всичките вeкове в душите на онези, които са го чели. Той е от тези, които не умират! Освободен от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят. Майринк писа много, той писа цели 32 години. За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното правосъдие, човек, който се стреми да възкреси средновековната мистика и разбиране и пр. и пр. За нас Густав Майринк беше един работник в областта на най-великото в живота, той служеше на една Истина, която е забулена за очите на мнозинството. Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв. Човек чрез страданията и развитието си идва до тази велика Истина в живота – тя му отваря очите и той вижда, че светът на физичното е само едно поле, където се кръстосват силите на много светове, невиждани дотогава за него. И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека. Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното. Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното. Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен
към текста >>

164. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогава умът на човека разрешава лесно всички мъчнотии, всички противоречия. Доброто семе паднало на добра почва и дало плод много. Семето е разумното слово, паднало в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашата душа и в нашия дух. Когато това семе израсне и даде своите плодове, ние ще имаме новия човек, роден изново. Докато човек се новороди, той трябва да мине през ред процеси: покълване, израстване, цъфтене, завързване плод и узряване. Значи, новораждането подразбира връзване на нов плод. Докато не върже плод, човек все още се намира в незавършените процеси на живота. Добрата почва подразбира жертва, безкористно даване. Истинската жертва е лост, с който човек повдига себе си, повдига и другите. Който е направил някаква жертва, в първо време той мисли, че е изгубил нещо съществено. Обаче, колкото повече времето минава, той вижда плодовете на тази жертва. Когато земеделецът посее нивата си, той губи нещо, губи житото, което е било складирано в хамбара. Не се минава много време, земеделецът получава плодовете на своята жертва. Следователно, всяка жертва има смисъл, когато дава плод. Тази жертва е направена при добри, благоприятни условия. Изобилието на плода пък зависи от три главни фактора : природата, в която живеем, самите ние и окръжаващите ни. И тъй, на добрата почва е дадена голяма мисия, голяма задача, която трябва да реализира. В този смисъл, веднъж дошъл на земята, на човека е дадена мисия, която трябва да изпълни. Щом я изпълни, щом види нейните
към текста >>

165. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

представа и ще има по-правилна мярка, с която да се прояви. Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината. Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината. Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите. Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието. Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на думата, от обикновения човек. И не напразно мъдреците от всички времена говорят, че
към текста >>

166. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

в един свят с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства. Ние отиваме да се порадваме на тази планина и на това благо в природата, на тая светлина, на тая прана, на това електричество, на този магнетизъм там.” Учителят Природата е работилница, зад която седи истинската лаборатория на разумните сили, които работят. Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата. Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината. Защото най-високата красота е там, дето виждаме присъствие и израз на разумност. Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота. Ако разделим бегониев лист на няколко къса и ги посадим, ще видим, че всеки от тях ще даде нова бегония с корен, стебло, листа и цветове. Значи клетките на един бегониевия лист носят в себе си скрити свойствата на бегониевия корен, стъбло, цветове и плодове, значи свойствата на целия организъм! И от множество други опити и наблюдения в организма се убеждаваме, че във всяка част на организма изобщо се проектират свойствата на целия организъм. Обаче, според окултизма и човек е устроен по строежа на цялата вселена. Изобщо важна истина е, че Разумното, което работи в цялата
към текста >>

167. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

във вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича Животът. Любовта носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов. Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото
към текста >>

168. НИ В ЙЕРУСАЛИМ, НИ В САМАРИЯ - Г. Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

бъде здрав. Следователно, за да се разбере Истината, човек трябва да бъде здрав. Единствените хора, които не са способни да разберат Истината, това са болните хора. Болният няма търпение да изслуша нещо, той е ангажиран само със своята болест и само за нея говори. Обаче, от граматическо гледище, болестта не е нищо друго, освен вметнато предложение в живота на човека. Тя не произхожда от естеството на човека. Когато хората говорят за здрав човек, в пълния смисъл на думата, това подразбира човек на здравата, на трезвата мисъл. Здравата мисъл е присъща само на здрави хора. Въз основа на това, и науките се делят на науки за болни хора, и науки за здрави хора. Съвременната медицина, например, е наука за болните хора. Също така има наука за богатите хора, как да стане човек богат и наука за сиромасите, как да стане човек сиромах. Без наука никой не може да стане богат, нито сиромах. Като се говори за богат и за сиромах човек, имам пред вид истински богатия и истински бедния човек. Богат човек считам онзи, който разполага с ред добродетели и способности; сиромах считам невежия човек, който е лишен от науката за правене зло. Такъв човек в няколко години само може да придобие много знания и да стане учен. И тъй, човек се ражда или учен, или невежа и през живота си той обработва това, което е вложено в него. Този закон се забелязва навсякъде в природата. Запример, с материята могат да стават ред промени, но те се отнасят само до формите. Материята може да се размножава в своите
към текста >>

169. МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

създаде или стройни здания на живота или пълни с хармонична и целесъобразна творческа зависимост двигателни системи. И всички безкрайно много еднородни системи в мирозданието се движат около основния център на битието, около Първичното творческо начало, което е център на великия процес на симпатията. В този смисъл, може да се схване онзи стих от ап. Павел, че всички сме удове, органи на тялото Христово. Това е законът на еднородството, на симпатията. Този важен закон хората не го разбират, затова идат нещастията в живота. На всяка крачка виждаме анормални работи. Често срещаме чудновати неща: съберат се двама да създадат семейство, и съградят дом, а излезе една магарешка глава на конско тяло. И после се чудят хората, как да оправят тази работа. Излишно е чуденето, трябва да се разбира творческия закон на симпатията, инак всичко е само смешно, анормално и дисхармонично. И църква и държава и общество трябва да съградят своят живот на закона на еднородството, на симпатията. Тогава могат да вървят работите, може да се съгради нещо здраво и хубаво. Само така може да се премахнат безкрайното много противоречия в живота. И нека не ни бъде чудно, когато хора, които виждат зад формите на нещата, се произнасят, че много работи приличат на чудовища с човешки ръце, животински глави -- да речем магарешки, конски туловища, кучи крака, биволски копита, вълчи зъби и пр. и пр. Голяма част от творчеството на човечеството досега представя все разни чудовища. И всичко това иде от непознаване
към текста >>

170. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

на хората, че няма вече смисъл. А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да
към текста >>

171. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8. Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9. Средният тип човек (индиферентният тип на масата), 10. Хармоничният човек. Като много интересни трябва да се споменат и трите основни типа създадени въз основа на телесния строеж от берлинския професор медик и характеролог Kretschmer. Той установява следните три основни типа: пикничен, атлетичен и шизоиден тип. Под пикничен тип, Кречмер разбира низките набити хора с търговски ум и удоволствена натура. Под атлетичен тип, схваща високо развитите, физически силни, здрави хора. Този тип включва доста качества присъщи на двата крайни - той е предразположен и към фантастичния живот, но може да бъде и енергичен и делови. Под шизоиден тип, Кречмер разбира онзи тип хора, които биват високи, тънки, предразположени към мечти и са малко делови. В последно време се води голям спор между учениците на Хутер и самия Кречмер върху по-голямата правдивост в поделенията на човешките типове. Макар, че Хутер е много по-пълен в своето поделение и описание на типовете, неможе да се оспори, че Кречмер, който е солиден учен попълва Хутера. В края на краищата, понятията, дрехата, в която и двамата майстори на типологията обличат нещата, не са важни за търсещия и изучващия - те и двамата говорят за едно и също нещо - за онези основни типове, натюрели, които дават основния тон на живота на човешките същества. Литература. Carl Huter - Menschenkenntnis durch
към текста >>

172. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

която може да се измери чрез апарат. Това движение се нарича „нутационно.“ Върху всяко растение влияят всички планети, но влиянието на някои планети е преобладаващо. Знае се, че Меркурий е много близък до слънцето и затова образува най-гъста спирала с бързо завъртване по спиралата. Ето защо някои от растенията, върху които влиянието на Меркурий е сравнително най-силно, са обвивни, напр. фасулът, повитицата (Convolvulus) и пр. (Окултизмът изследва подробно тая обширна област). Разбира се, освен планетите и слънцето, върху организма влияят и далечните съзвездия. Знае се, че слънцето изпраща към земята електро-магнитни течения, които после се връщат обратно към слънцето. Това наподобява на движението на артериалната и венозната кръв. Но на същите тези електро-магнитни течения, които движат небесните тела, се дължи движението на сърцето и движението на кръвта в кръвоносните съдове. Нещо повече: на тях се дължат и така наречените движения: циркулация и ротация на клетъчната протоплазма. При дъжд въздухът е пълен с електричество, особено когато има изобилно светкавици и гръмотевици. Тогаз част от това електричество се възприема чрез листата и съдействува на растението, стимулира го, снабдява го с грамадни енергии. От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат
към текста >>

173. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

добра постъпка? Гониха Го, поругаха Го, на кръст Го разпнаха, но Той направи добрата постъпка. Когато дойде въпрос за добрата постъпка, никаква сила в света не може да бъде в състояние да отклони човека от нея. Щом добрата постъпка пошепне на човека, как да постъпва, нейният говор е 101% верен. Дойде ли човек до това вътрешно откритие, той знае нещата вече и не се смущава, той е напълно свободен. Никой не може да направи зло на човека на добрата постъпка. Защо? Понеже той разбира нещата и ги познава. И затова е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Следователно, човек трябва да чувствува, да разбира, да познава нещата. Това е вече добра постъпка. Под думите „живот вечен", Христос разбира, че човек е свободен и на земята, и на небето, и между ангелите. Защо е свободен? – Защото при добрата постъпка всичко в човека взима участие: и умът, и сърцето, и волята, и душата, и духът му. Добрата постъпка е в състояние да направи цял преврат в живота на човека. Без добрата постъпка и да подобрят условията на живота ви, това ще бъде временно положение. Временните добри условия може да се уподобят на положението на човек, на когото този носи една стомна вода, онзи носи една стомна вода. И това е добро, но то е временно. По-добре е изворът да тече във вашата къща, отколкото този-онзи да ви донасят отвън по едно шише или една стомна вода. Изворът в човека е добрата постъпка. Де е силата на добрата постъпка? Силата й седи в това, че тя
към текста >>

174. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

При спането етерният двойник и физичното тяло лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното тяло, като запазват една връзка с последното. Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието. Като знаем вътрешните, дълбоките процеси при спането, ще можем да намерим по-лесно и най-правилните методи за него. Разбира се, преди всичко трябва да се спазват най-елементарните правила за спането. Има ред практически правила, които трябва да се спазват. Напр. хубаво е да спим на дясната, а не на лявата или на гърба си. После, друго полезно практическо правило е миенето на краката всяка вечер преди лягане с топла вода, за да се засили кръвообращението. Така се постига лек и укрепителен сън. Посоката на лягането не е безразличен въпрос. За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде
към текста >>

175. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

заличават минали злини. По пътя на страданието можем да идем и още по-далеч. Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-светият човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро. А хората днес искат да минат без страдания!” Този, Който нямаше нужда да страда, страда, а хората искат да минат без страдания. Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията. Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи. Каква голяма разлика между единия и другия! Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията. Неприятно е на Господа като гледа, как хората грешат. И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието. Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха. След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание. Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам? Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание. В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока. Необходима е чистота за душата! А само страданието
към текста >>

176. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

да обича Божественото, което е у него и у другите. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето, в повдигане на жената. Повдигнете жената в положението, в което се е намирала някога! Поставете я на онова стъпало, на което се е намирала първоначално и в продължение на няколко десетки години светът ще се поправи. Не помогне ли мъжът за повдигането на жената и не се ли повдигне тя сама, отникъде другаде не може да дойде спасението. Като се говори за жената, разбира се любовта като велика мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне онези унижени и оскърбени, паднали и грешни души, които са в дъното на ада. Днес жената е унижена и потискана. От кого? - От силните. Какво струва на самата жена и на всички хора да се заемат с повдигането й? Не се ли повдигне жената, всички средства за изправяне на човечеството са слаби, хората не трябва да се спират от това, че жената е унижена. Каквато и да е жената днес, тя е тяхната майка. Ако имате другарка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си пък гледайте, като че Бог е в нея. Човечеството трябва коренно да измени своите възгледи по отношение на жената, иначе спасението на света няма да дойде. Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от помощ, от подкрепа. Това не е жена, това е инвалидка от болницата. Жена е тази, която спасява света, жена е тази, която държи ключовете на живота, жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно
към текста >>

177. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”. – А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи
към текста >>

178. ПЕПЕРУДИ-Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Дето съм аз, там ще бъде и слугата ми". Всички съвременни хора имат свои схващания за живота, за природата, но техните схващания не са меродавни за всички. Каквото жената разбира днес, това е нейно частично разбиране; каквото мъжът разбира, това е негово частично разбиране. Каквито са разбиранията на поети, учени, философи, владици, това са техни частични разбирания. Между онова, което поетите са писали преди две-три хиляди години и това, което днес пишат, има голяма разлика. В разбиранията си, човек може да бъде като кръчмаря, който е доволен от поведението на някой млад момък, защото посещава кръчмата му. В разбиранията си, човек може да бъде и като майката, която не одобрява поведението на сина си, който посещава кръчмата. Майката е вложила нещо хубаво в сина си, за което следи, грижи се. Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък. Причината за тия частични и своеобразни разбирания на хората се крие в техните заблуждения. Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество. Какво трябва да се направи, за се освободят хората от заблужденията в живота си? Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се радват,
към текста >>

179. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл. Човекът започна да дроби. В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние
към текста >>

180. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

си, Той не е ни светлина, ни Разум. Светлина, Разум - това са негови прояви. Бог не присъствува по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е? Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем. Любовта е първото изявление на Бога. Затова, дето е Любовта, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени. Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога. Всички души заедно образуват Божественото съзнание. И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание. От това съединение произтича Любовта, която ражда живота. В пълния смисъл на думата, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И
към текста >>

181. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

театрално изкуство и пр. и пр. Всички тия, които преподават там, черпят от безкрайно многото идеи на Д-р Щайнер и ги разработват в този единен дух. По лицата на всички, които учат там е изписан изразът на онова дълбоко знание, което те придобиват, Около Гьотеанум са изникнали като гъби много вили и къщи. Теса всички много хубави. Издържани са, повече или по малко сполучливо в същия стил на втория (сегашния) Гьотеанум. В някои от тия вили е уредена приемница за гости. Разбира се, тук се плаща - но най-скъпото е 2 шв. франка за денонощие. Човек има всички удобства, каквито у нас в България не могат лесно да се създадат. Има и няколко вегетариански гостилници. Рядко, някои от тия, които живеят в Гьотеанум и околностите му, се хранят отделно и сами. Те всички се събират в тия ресторанти и всички са винаги на братска трапеза и общение. И не струва скъпо. Богат, пребогат обед струва най-много 1'50 до 1'80 шв. фр., а също тъй пребогата вечеря струва 1 до 1'20 шв. фр. За условията в Швейцария това никак не е скъпо. Една от много интересните области, която се изучава в Гьотеанум е евритмията. Под евритмия, в пълен смисъл на думата, не се разбира само специалния вид гимнастически упражнения и танци, които се явяват като израз на душата на човека, но и всеки словесен израз, всяко обикновено движение, всеки ням израз - поглед, мимика и пр. трябва да бъдат пълен израз на душата. Следователно, цялата проява на човека трябва да бъде в пълна хармония с истинския му
към текста >>

182. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

процес в природата В старо време най-напредналите същества са изучавали живия език. Учителите, гениите, светиите са изучавали този език на природата. И всеки, който иска да има правилно разбиране на живота, той трябва да изучава езика на природата. Той е езикът на човешкото самосъзнание и свръхсъзнание. Така както хората сега живеят, това е един минал живот. Сега хората преживяват най-висшия живот на животните. Ако човек разбира езика на природата, той никога няма да страда. Единственото нещо, което никога няма да се подчини на хората, това е природата. Единственото нещо, което може да им се противопостави, това е природата. Единственото нещо, което може да създаде всичкото щастие на хората, това е природата. Щом, не я признаваш и болести ще има, и глад ще има, и сиромашия ще има. Животът се обуславя от един процес, който наричаме дишане Всички почти болести си водят началото от дишането. Човек, който не диша добре, е сприхав, нервен, дразни се. А пък онзи, който диша правилно, дайте му най-голямата сиромашия, той пак е силен. Той знае, че неговото богатство седи в дишането. Източните народи казват: „Ако знаеш, как да дишаш, ти ще оправиш работите си, а ако не знаеш, как да дишаш, ти ще ги забъркаш." Хората търсят лекарство, а пък лекарството е в въздуха. Това е жизненият еликсир или праната. Той е истинският цяр за всички болести. Съзнанието, и здравето, и всичко зависи от живота, който ще придобием чрез дишането. Ние от въздуха изваждаме малко количество жизнен
към текста >>

183. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

което иде по законите на развитието, няма никакво бъдеще! Той ще се изроди. Днес известни нови идеи проникват навсякъде, те се носят навсякъде. Всяка епоха носи със себе си известни идеи. Новите идеи днес идат по закона на развитието: те са характерни за днешната фаза от развитието на човешкото и общочовешкото съзнание. Ето защо онзи народ, който им противодействува, ще бъде пометен, както един човек, който иска да плава срещу мощното течение на една голяма река. Някои, които не разбират духа на историята и законите, по които се развива човешкото съзнание, мислят, че хората с новите идеи не са полезни за обществото и даже опасни, защото го делят. Не, те са пионерите на зазоряването, което иде. Носителите на нови идеи: есперантисти, туристи, въздържатели, вегетарианци, толстоисти, духобори, окултисти, и пр., са само отделни части на общата велика вълна за една нова култура на земята. И трябва да бъдем спокойни за бъдещето на онзи народ, в който тези нови идеи се разпространят и разцъфтят. Това показва, че тоз народ е творчески, че в него има и интензивни вътрешни жизнени сили, и бъдещето му е светло. И така, трябва да изучим по-подробно законите за издигането и падането на народите, на обществата, на културите. Всички общественици, ръководители, па и всички други лица трябва да имат дълбоки познания за великите закони, които управляват живота на природата и на човечеството и да нареждат своята дейност в съгласие с тези закони, за да имат успех. Трябва да се влее новият дух
към текста >>

184. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или
към текста >>

185. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

характери. Следователно, всеки уд от човешкия организъм, де по-слабо, де по-силно носи белези, по които се съди за характера на човека. Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер. Един от тези удове е ухото. Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата. Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго определение от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия. Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение; линията – като граница между две силови системи, които действуват на една повърхнина. Така и художникът схваща линията като граница между два тона; повърхнината – като граница между две силови полета, които действуват в пространството. Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде права линия. Моделировката, която се забелязва в ухото на животните, не е така сложна, както тази в човешкото ухо. Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта. Това именно дава да разберем, че силите, които са действували при формацията на животинското ухо, са далеч по-елементарни от тия, които са действували върху човешкото ухо.
към текста >>

186. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

на човека. Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек. Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на
към текста >>

187. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

очаквате знамения. Всички хора се запитват едни други: Какво знамение можеш да ми дадеш? Ако някой каже или направи нещо, веднага ще го запитате, какво иска да покаже с това знамение. Лесно се задавате въпроси, но мъчно се отговаря на тия въпроси. Животът на съвременното човечество е пълен с ред зададени въпроси, които трябва да се разрешат. Как ще се разрешат? Чрез знамения. Обаче, за да покаже някакво знамение, човек трябва да има сила в себе си. Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата. Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно. В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви. Например, по часовника можете да познаете майстора, който го е направил. Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него. Днес всеки човек разполага с едно тяло, т.е. с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом. Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се
към текста >>

188. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов! И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на
към текста >>

189. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

в живота на човека е молитвата. За сега по-хубаво упражнение за облагородяване на душата няма. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите. Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той. Благородството на човека зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, трябва да схващаме Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби да си спомняме за Него! Вън от Бога, никакво възпитание, никакъв морал, никаква наука, никаква религия, нищо не съществува. Днешните хора са немарливи към Бога, вследствие на което не отдават значение на молитвата. Те засягат само нейната външна страна: Изправи се някой пред Бога и му разправя за сиромашията
към текста >>

190. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

незапомнени времена в най-северните провинции на Индия кастата Yoshi е практикувала и още до днес продължава да практикува хиромантията. Един от най-авторитетните хироманти на Англия Cheiro, който е пътувал в Индия, е имал възможността да попадне при брамини, които са му показали една крайно древна и интересна книга за белезите на ръката. В своето съчинение: „Езикът на ръката", той пише за нея: „Тази книга бе едно от най-големите богатства на няколко брамини, които я притежаваха и разбираха. Те я пазеха най-ревниво в един от тези стари пещерни храмове, които принадлежат към старините на древния Индустан. Тази странна книга бе направена от кожа слепена и сглобена по най-удивителен начин. Тя имаше грамадни размери, съдържаше стотици добре начертани илюстрации със сведения за това как, кога и къде е установена достоверността за всеки белег. Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес. Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука. Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея,
към текста >>

191. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

свят. А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот". Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, веки недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот. Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява. А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Духът в своята същина е един, в проявите си - той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът,
към текста >>

192. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

не е ли вече цяла молитва? Човек е малка вселена. Той съдържа целия звезден мир вътре в себе си; всяка точка на организма му нали съответствува на една звезда и е свързана магнетически с нея? Какъв богат материал за размишление! Вървим нагоре към планината млади и стари. Нужна е коренна преоценка на понятията млад и стар. Един 25 годишен момък, който мисли, че животът е безсмислен и че няма какво да учи вече в него, той не е ли преждевременно застарял? А онзи 75-годишният, който разбира великия смисъл на живота, постоянно се учи и работи, той не е ли подмладен? Коя е тайната на подмладяването? Природосъобразният живот! Но какво значи природосъобразен живот. Някои го разбират много външно! В същност то е нещо по-дълбоко, отколкото го мислят. Изток става постепенно все по-бледен, после розов, и после все по-ярко червен. Чучулиги се издигат над нас и пеят. Те като че ли първи искат да поздравят настъпването на великото тържество, наречено ден! Като станеш сутринта, обикни деня, който ти се разкрива с всичкото си великолепие! Какви нови възможности ти дава той! Обикни го: той ти разкрива новата, сегашната мисъл на Онзи, когото обичаш. Наистина, всеки ден от сутринта до вечерта не е ли приказна симфония, каквато не се е повтаряла и няма да се повтори през цялата вечност, симфония пълна с нови откровения, слизащи от света на Абсолютното? Всеки ден е вълшебна музика, велик празник! Навлизаме в първите храсти по склоновете. Доста светло е вече. Тук-там виждаме цъфнали сливи,
към текста >>

193. Вести Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

не бях и подозирал, но... все пак Го поизгледах в момента малко скептически и си рекох на ума: – Гледай къде ме метна! Върви се оправяй сега! А гласно го запитах. – Ами как, с какви уреди се проверяват тия магнетически течения? Той пак ме погледна, пошава пръстите на едната си ръка, обърната с дланта нагоре, като че ли чакаше да тури някой нещо в нея и ми каза: – Има вътрешни методи... Те са по-точни от външните инструменти! И млъкна. Аз почаках малко, погледах и ръката Му (която сега разбирам, какво ми е казвала мълком: отвори се и чакай да получиш!) и си допълних моята вътрешна преценка: – Приказки за бабите! Те могат да вярват на тия работи, защото и друго не знаят. Магнетични течения! Где пък ги измисли! И разбира се, само Той ги сеща тия магнетични течения - затова Той е единственият авторитет! (Тогава бях и съредактор на хумористичен журнал, та и мислите ми вървяха по неговата гама!) Разбира се, това мнение си запазих за себе си, защото ние сме благовъзпитани хора и поне от външната учтивост разбираме. Че Учителят и това е разбрал, сега не се съмнявам ни най-малко, но тогава аз бях уверен, че мисля и се държа напълно, както трябва, сиреч като умен човек, който не може да позволи никому да си играе с него. След една година, почти в същото годишно време и същата обстановка, сцената се повтори. Братството се връщаше пак от Мусалла. И пак разговорът се поведе за височината на Мусалла. Цялата минала година беше променила нещичко в моето съзнание. Очите ми бяха почнали да се
към текста >>

194. Книгопис Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Във в. „Родопски страж", от 1 април т.г., год. 4, брой 10., в отдела „Здравна колона" е печатана една добре аргументирана и възторжена статия в полза на вегетарианството. Това на пръв поглед е малък симптом, но който говори много за онзи, който знае да чете за тенденциите на развитието въз основа на симптомите, които среща в дадена култура. Тая статия показва, как вече новите идеи проникват всред широките маси, как вече съзнанието на съвременния човек узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Все по-често се срещат статии върху окултни въпроси в разни списания и вестници. Не може да се спре това, което иде по закона на развитието. Електричният характер на сърдечната дейност Професор Д-р Фридрих Краус, известен берлински лекар по вътрешни болести, съобщава в списание на „Обществото за научна философия", как той за пръв път е констатирал електричния характер на сърдечната дейност. За целта той си служил с електро-измерителни апарати, които показвали и най-малкото количество от електричество, а именно Цайсов галванометър, Той е сполучил да установи електрична искра в сърцето на жаба при всеки удар. Това, което важи за жабешкото сърце, важи в това отношение и за всяко друго сърце. Значи през сърцето минава електрическа струя, която именно е пряката причина на неговите туптения. Значи, дейността на живия организъм е отчасти от електричен характер. Разбира се, чрез електричество не може да се обясни животът, а само се обясняват силите, които
към текста >>

195. Човешките суеверия – Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

заловя за някаква работа, макар и най-проста, за да излаза от трудното положение, в което се намирам." Казвам: такава сила е вътрешният глас! Такъв преврат може да произведе той в човека! Сила е този глас: „Аз всякога мисля за тебе". Има един велик закон, който организира идеите. И в този смисъл казвам: няма сила в света, която може да противодействува на идеите. Идеята сама по себе си е мощна. Един от пророците казва за Бога: „Няма оръжие в света, което може да ти противостои". Който разбира този закон, той може да избегне много нещастия. Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Как ще се организира ? - Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи, и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето. Могат да минат месеци, години, но в края на краищата, То пак ще се прояви. По този начин може да се обясни, защо някои хора са настроени материалистично, а други - идеалистично. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете които се образуват в него. Въпросът за организирането на идеите е философски. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи някои свои погрешки, или някои погрешки на
към текста >>

196. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница. И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската опитност и дава цялостна концепция и мироглед. Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото. Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото. Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването. В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни. Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова. Това е така необходимо! И за това много са признаците - тия разтърсвания на човечеството, тия родилни мъки на народите, между които на първо место стоят най-светлите, най-силно чувствуващите и най-жизнеспособните - славянските народи. Никой
към текста >>

197. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ръце са експанзивни, бързи, пламенни, гневни, отворени и откровени. Студената ръка показва нормално кръвообращение. Малка интензивност на жизнената сила, бавност в процесите. Студената ръка се среща често в хора, които имат слаба, деликатна конструкция, но с добри мислителни способности, резервирани, бавни, тихи, методични, мислещи, но егоисти, скрити и затворени, влюбени в себе си. те са търпеливи и постоянни. Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави. (Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък. Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък. По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс. Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за умствено развитие. Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите. Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот. Най-добре ще бъде нито горещата, нито студената, а приятно умерената ръка. Само при умерено топла ръка ще имаме условия за хармония, развитие и напредък. Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-нисша култура. Материята им трябва да се одухотвори, да се префини. Желанията преобладават. Те чувствуват
към текста >>

198. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто. Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята. Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие. И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена. Доброто трябва да се направи на време. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно ангажирани през ония минути, когато правиш доброто. В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, нищо не излиза. Или пък започнеш да ровиш, за да видиш хванало ли е корен доброто - пак нищо не излиза! Не мислете при това, че трябва да правите добро, само когато имате хубаво разположение. Доброто
към текста >>

199. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

е зазоряване и е изгрев! Мълчаливо съзерцание. Слънцето изгрява, поздравява ни с първия си лъч. Всички размишляваме върху Любовта на Безграничния. Сърцата, душите са отворени като цветя, за да приемат това, което им праща Неговата любов. Как всички същества тук са близки и мили! Ти тук ги виждаш вече в нова светлина. Погледът на душата ти вече надхвърля външните форми на съществата и ти ставаш способен да се свържеш с неугасимия огън, който гори във всички тях. Как почваш тук да разбираш красивото, което живее и работи във всяко същество. Учителят почва да говори. Красиво се очертава фигурата му на фона на изгряващото слънце! Той ни говори за зазоряването на човешката душа, за красивото, което се разцъфтява в нея; всички напреднали същества със свещен трепет очакват това разцъфтяване на човешката душа. Музикално се лят думите на Учителя и неусетно той ни въвежда в един музикален свят. В очите на всички четеш радостта на онова зазоряване, което те чувствуват в душата си. В лицата им виждаш нещо ново. В техния поглед четеш нещо светло и детско. Красиво е, когато винаги имаме нещо детско в нас. Новият човек ще запази винаги, до напреднала възраст, известни детски черти. Учителят свърша. Слизаме долу. Днес ще направим ритмичните музикални упражнения при Езерото на Чистотата. След известно време тръгваме. Вървим към Езерото на Чистотата! Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата? Всяко твое преживяване, всяка твоя
към текста >>

200. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

излизали първо не на руски, но на български. Френски братя! Това не е ли най-добрата препоръка?" В списание „La Estrella de Occidente", което излиза в Буенос Айрес (Аржентина), е печатана в испански превод книгата „Светът на Великите Души" от Беинса Дуно. В същото списание по-рано беше печатана в превод и „Новата Ева" от Учителя. Нова статия за богомилите Мощното движение в България — „богомилството", все повече почва да се схваща в правилно осветление. Все по-добре почва да се разбира неговата същина, неговите ценности и неговото значение. Напоследък са излезли доста нови книги и статии, които дават заслуженото место на богомилското движение както в българската история, така и в общочовешката. Такава е и статията, печатана в списание „Философски преглед", год. VI., книга 1.: „Нравствените норми на богомилите", от Д-р Михаил Геновски. Авторът разглежда личния морал, семейния и обществения у богомилите. Изтъква, как в личния морал характерната черта на богомилите е била стремежът към съвършенство. Той казва: „Истинско богатство за съвършения богомил е било богатството на духа, богатство с добродетели и способност за добротворство". По-нататък той казва: „Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те са били не само против посягането върху човешкия живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество". На друго место авторът казва: „Богомилите са били просветени и книжовни. Но нима би могло едно движение на невежи да
към текста >>

201. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило божественото съзнание. Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност. И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувствува тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват. Той изпитва дълбок мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява, и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат. Свободата е необходима за вътрешния растеж на оня виеш идеал, към който човек се стреми. Човекът днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска
към текста >>

202. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната. В тия данни поне няма ни „психологичен субективизъм", какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти „утописти." В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на „практичната действителност”. Като че ли тази „действителност", в която хората живеят и страдат и се мъчат, не е създадена от самите тях? Разбира се, в края на краищата, едничък меродавен възглед за този род дейност на хората си остава възгледът на Живата Природа. А той гласи, че войната е явление на един несъвършен живот, който тепърва има да се урежда и организира. тъй както мирът е израз на един високо организиран живот, който се направлява от законите на хармонията. Всички други възгледи са лични и заинтересовани отклонения от това обективно мерило на Живата Природа. Ето защо, всички разумни хора, у които живее опитът на хиляди, хиляди поколения, имат само едно мнение по тия въпроси. Те знаят, че всички борби и стълкновения произтичат от факта, че мозъците и сърцата на хората не са още идеално организирани. Когато един ден те се организират, животът на хората ще легне напълно на ония начала, на които почива безсмъртният живот на „Царството Божие". А тия начала гласят: Съществува една вечна Любов, която включва благото на всички същества. Съществува една вечна Мъдрост, знанието на която обгръща всички. Съществува една вечна
към текста >>

203. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности. Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света. Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си. И тоя
към текста >>

204. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

е един съществен отличителен белег, който отделя човека от неговите по-нисши братя - животните. Говорът на човека, сравнен с говора на птиците или бозайниците, е безспорно най-съвършен. Но въпреки това, не бива да си въобразяваме, че говорът е единственото и най-добро средство за разбиране между съществата. Истина е, че въобще твърде малко се знае за мълчанието, за неговата същност и ролята, която има да играе предимно във вътрешния живот на хората, а най-вече в живота на ония, които искат да проникнат в тайните на битието, скрити за повърхностния поглед. За по-голяма яснота бихме могли да разделим мълчанието на три вида: I. Естествено мълчание. II. Негативно мълчание. III. Идейно мълчание. Естественото или пасивното мълчание е присъщо на ония хора, които по природа са мълчаливи. Умът на тези хора не е ангажиран от някаква съществена идея, мисълта им е скитница. Техните мисли прелитат от предмет на предмет, тъй както някои от птиците прехвръкват от дърво на дърво, без да правят гнездо. Те изчезват тъй, както сапунените мехури. Единствената полза от тези хора е, че те могат да пазят тайни, поради естествената им склонност към мълчание. Негативно мълчание е онова, което у някои хора се поражда не от съзнание за ползата от него, а единствено поради страха, да не би да се изложат чрез говоренето пред окръжаващите. Този вид мълчание е най-безплодно. Идейното - творческото мълчание - е най-важното, понеже всякога бива предшествувано и подхранвано от известни
към текста >>

205. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

се почувствуват сякаш и те издигнати в този по-възвишен мир, където техните радости и техните скърби добиват по-друг смисъл и цена. Изкуство е само онова изкуство, което издига и облагородява човека. Премахнете ли на изкуството неговата морална подкладка, то ще се изроди и ще добие една от многото свои извратени и неправилни прояви, които наблюдаваме напоследък в наши дни. Когато Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, той не е имал предвид красотата така, както тя се разбира в обикновения смисъл на думата; той не е искал да каже, че красотата, която срещаме по улици и мегдани, красотата, за която всеки може да говори и да я описва, ще спаси света. О, не! Ще спаси света оная красота, която е качество на живота в онзи свят, в който проникват хората на изкуството в момент на творчески екстаз. Предназначението на изкуството е да ни доближи все повече и повече до този свят на хармония и радост, където и страданията са приятни и носят щастие, където и противоречията на живота се осмислят и добиват цена. Този свят е Царството Божие, което трябва да се свали един ден на земята. И хората на изкуството, на истинското изкуство, това и вършат. Ден след ден, чрез своите произведения, те ни дават последователно възможност да проникваме по-често в този възвишен свят и да се поучим на много хубави неща от там. Ако засега имаме отделни личности, издигнати по дух и душа, ум и сърце, които проникват в този свят, за в бъдеще всеки един човек ще има повече или по-малко достъп до
към текста >>

206. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

образуват нови по-големи единици, които - следвайки егоистичния принцип - отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се делят и обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминават от формите на личния към формите на колективния егоизъм. Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическия свят, който действува в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което се спира всяко творчество, всеки растеж. Днес хората са изпаднали в безразличното състояние на еднообразието. Те преповтарят все едни и същи неща, едни и същи идеи. Те обръщат погледа все към миналото, към онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, към онова, което е преживяно и надживяно. Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са просто задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас. И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвикват същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в природата, която поставя всекиго на место. Без да отиваме далеч в историята, ние
към текста >>

207. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Арбитражният съд и пр. Затова също се свикват конференции по обезоръжаването, създават се международни пактове и пр. Това са всеобщи стремежи, които реализирани могат да възвърнат на целокупното човечество загубените стойности. Крайните националистични насоки погледнато психологически са израз не на онзи истински стремеж на човечеството към мир и братство, но тъкмо на обратното, на липсата на сигурност, че тези велики необходимости на живота ще се реализират. Душата на нещата подразбира онази широка и дълбока основа, върху която може да се съгради живота. От това гледище характерологичното на дадено време трябва да го дирим в всечовешките стремежи към вечното и истината. Науката, бидейки в основата си всечовешка се стреми винаги към истината, която тя успява да разкрие отчасти. Тя се приближава постоянно до самата истина, но не може да я разбули изцяло. И може би това е невъзможно и нецелесъобразно за развитието на човечеството. Все пак науката на днешното време в своите големи изводи далеч няма нищо общо с науката на миналия век, чийто материалистичен облик все още се чувствува в фактологичните изучвания на учените. В своите големи изводи, вследствие на много нови факти натрупани през последните години, учените хора не са вече материалисти. Може би още няма апарати и възможности за изучаване на всичко онова невидимо, което съществува около нас, ала установено е научно, че има много и много невидими светове, които ни обграждат отвсякъде. Нека споменем за всевъзможните
към текста >>

208. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два
към текста >>

209. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен
към текста >>

210. ВЕЛИКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Светът му се представя мрачен. Не вижда светъл лъч. Върти се в тъмнина. А никога не се запитва: „Защо съм недоволен?" Причината не търси никога. Или, ако я търси, обект са другите, не той. Защо човек не търси никога вината в себе си ? Защо я търси в другите? - Защото другите по-добре разбира ли? Или намира себе си прав? – Не може другите да се разбират по-добре от себе. Не може. Човекът, неговото себе, е мерило за себето на другите Но себето на другите не може на собственото себе да послужи за мерило. Неизвестното с известното се мери. Затова, известното търси! Търси себе си! Познай се! И питай: „Защо съм недоволен?" Недоволството - това е недоимък: от въздух, от светлина - от нещо. Не го търси у другите. И те са като тебе бедни. Търси богатите - с въздух, светлина те имат и за тебе, и за всички като тебе. Търси ги! Не спирай бедния! Той ще вземе само. Да дава той не знае. Не може, На него дай. А искай от богатите. * Запитай се: „Защо съм недоволен?" Това е малка стъпчица към познаване на себе си. * Когато си доволен, запитай пак: „Защо съм радостен?" - Това е изобилие. А твоят ум между изобилието и недоимъка да бъде. Стъпки са това. Малки стъпчици към себе. Малки стъпки, от които всяка с нова радост те изпълва. Радост от познание на себе си. Радост, която и при доволството, и при недоволството е радост.
към текста >>

211. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

за природата е наистина прав? Дали природата е такава, каквато я схващат съвременните учени? Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната цялост ? Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще. Разбира се, има неща, които са верни, защото са почерпени от опити и те са с онази незиблема основа, на която се гради човешкият живот. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човека са прави дотолкова, доколкото се простира неговият опит. Вън от своя опит, човек не може да разрешава въпросите на живота. Ето защо, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания. Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение. Те все още устройват и личния си и обществен живот по свои разбирания, които често пъти са диаметрално противоположни на законите на Живата Природа и по такъв начин идват в стълкновение с нейния ред. Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой
към текста >>

212. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в
към текста >>

213. ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тяхна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони. Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм. Неравните тактове в песните на Учителя се явяват, като такова временно деление, върху което спокойно се изгражда своеобразната им интонация. На пръв поглед неговата музика ни се представя като такава, която не е в съгласие със съвременните разбирания, но ако се вмислим по-дълбоко и прибегнем към един по-проникновен музикален анализ, ще се домогнем До ония живи източници, вложени в естеството на новия човек, от които се струи тази музика в нова форма и нов ритъм. Един друг белег. Известно е, че когато една композиция се състои от съчетание на най-нежно вибриращи тонове, тя действува на висшата човешка природа, събуждайки възвишени стремежи. Когато това се разбере, както го разбира опитният окултист, могат да се подбират трептения, съобразно с резултатите, които те произвеждат. Като се има предвид това, чрез музиката могат да се предизвикат различни емоции - благоговение, самоотверженост, милосърдие, надежда вяра, любов и т.н. По такъв начин, музиката може да служи на висшите форми на духовния живот, а може да служи не по-малко и на медицината, педагогията и т.н. Ето магичната страна на музиката, към която трябва да се насочат усилията на музикалните творци. В това отношение музиката на Учителя съдържа ценни елементи, които, вярно
към текста >>

214. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ПРИРОДА Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества, от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, Разумност - сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно, под „Жива природа" аз не подразбирам онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представят „атомите" на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, живи същества са, които дават цена на целия космос. Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този космос може да бъде и „безграничен" и „граничен" и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми. Пред духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древност „макрокосмос" се явява в формата на човек - великият Небесен Човек. Съзерцавайки този Космичен Човек, те са открили съответствията, които съществуват между
към текста >>

215. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда. През време на борбата люспите и перките на борците добиват неописуем блясък, перките наподобяват червени пламъчета, изскачащи от трепкащите телца. Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда. Разбира се, че при този особен род удоволствие, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата. Но докато в свободната природа по-слабият има възможност да потърси спасение чрез бягство, хората са направили от тази борба - борба на смърт и живот. Много пъти са били внасяни от родината им в Европа живи лабиринтни риби, особено от рода на борците. Винаги, обаче, това е било свързано с много жертви от тях, особено ако през време на пътуването морето е било бурно. От силното клатушкане, рибките биват тласкани от единия край на съда на другия. Те не могат да се задържат никъде, защото водораслите. на родните им места, където те обикновено се скриват при лошо време, липсват. Поради тази причина, те не могат свободно и редовно да се изкачват на повърхността за въздух, органите, с които запазват равновесие, претърпяват нарушения, появява се неразположение: с други думи казано, рибките се разболяват от „морска болест". И, така ние се запознахме с едно рибно семейство, което има
към текста >>

216. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

майки и бащи, далеч нямаме за цел да дирим причините поради, които природата е наредила нещата така. Причината, от по-дълбоко гледище погледнато, не е само една. Но можем да кажем прекрасно, че майките и бащите са били винаги в историята на човечеството най-важната обществена единица. Майките и бащите са ония фактори, които са родили, откърмили и отчасти отгледали както гениите така и престъпниците. А обикновените хора се намират по средата между тия две крайности. Под гении, ние не разбираме крайно даровити хора само в една област, но известни повече или по-малко съвършени натури, които имат един стабилитет, едно постоянство, в положителен смисъл на думата, на характера. Това подразбира един морален стабилитет, който, обаче, няма нищо общо с кондиционизма на даденото време. Гениите , в този смисъл на думата, имат един висш морал, който няма нищо общо, и често е в пълно противоречие с условния морал на дадената епоха. Престъпниците, това са дори и обикновените хора и всевъзможните гении и даровитости в дадени специалности. Те са, следователно, болшинството от хората. А тях ги раждат майки и бащи. те ги възпитават, те ги възрастват. Дават ли те с всичкото това дело онази правилна насока, по която може да се създадат истински хора на земята? Думата истински хора подразбира правилното развитие на човека, взето в своята цялост. Когато се погледне на частичната проява и развитие на човека и хората тогава нещата биват относителни; за нас истинския човек е по един прав път на своето
към текста >>

217. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

на животинска кръв! Въпросът не се изчерпва само с това, дали требва да се храним с вегетарианска храна или не! Тоя въпрос си има и друга по-дълбока страна. Преди всичко трябва да знаем, че материята на надземните части на растенията и особено на плодовете има по-нежни и по-фини трептения отколкото кореновите части. (Тук трябва да се забележи, че например картофите, макар да са подземни части, но те са подземно стъбло, а не корен и следователно нямат по-груби вибрации). Но разбира се, трептенията в корените са в много малка степен по-груби от тия в стъблото. Не може и да става сравнение даже между техните трептения и тия на животните. Днес изучават физиологичното действие на храната върху организма, като изучават техния химичен състав и пр. Обаче окултизмът изучава и психичното действие на храните върху човека. Растенията имат върху човека не само физиологично действие, но и психично. А това психично действие произтича между другото и от това, че самите растения имат психичен живот, макар не тъй интензивен, както у човека; после това произтича и от друго едно обстоятелство : като се свържем с растенията, свързваме се с тия висши разумни същества, които работят върху тях и градят техните тела. Ето защо чрез растенията човек се свързва с висши строителни сили в природата. Това е една обширна интересна област за изучаване, понеже психичното действие на растенията е различно: разните растения засягат разни страни на човешкия душевен живот. Тая област на изучаване може
към текста >>

218. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

че те мислят и до днес. И добавят, че синовете на Светлината се добрали най-подир, след дълги борби и усилия, след дълги опити, до някакво мощно средство, което смятали да приложат срещу жителите на Ариман Таадовото царство. Така че, зарадвайте се и вие, о човеци земни, които още пъшкате под ярема на Ариман Таад. Светлите воини на Ормузд-дей готвят поход против вашите притеснители, за да ви освободят от тяхното иго. Под мощния им огън всичко ще се разтопи и ще се превърне в пара. Разбира се и вие. Ала не бойте се - техният огън не ще ви унищожи. Той само ще разтопи вашите вериги, ще изгори вашите робски дрехи на тъмнината и ще влее във вас светлия живот на възкресението и
към текста >>

219. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

своето развитие. Ако човек в своя сън се върти в целия тоя свят на страсти, противоречия и борби на земята, той не е далеч от един плосък живот на обикновения човек. Ако той в своя сън живее в сфери на хармонична мисъл, на наука, на музика, изкуство и творчество, той е в състояние вече да възприема много по-възвишена и по-дълбока мисъл. Неговото съзнание е готово вече да схваща неща и внушения, които не са „от мира сего". Този, който знае как да се храни и как да спи, той е на път да разбира как трябва да работи в живота. Работата, нейното значение. За съвременните хора работата е бреме. Малцина са онзи, които вършат нещата с радост, преданост и разбиране. Докато човек стигне до състоянието да работи, той минава през няколко други състояния Човек първом се мъчи, после се труди, а след това работи. Така определя Учителят този душевен процес. Днешните хора се намират в първите две състояния - в мъчението и труда. Защото те работят изключително за материалното благоденствие. Когато човек почне да работи истински, той намира вече смисъл в живота. Работата пое повдига в своята еволюция. В това отношение, за един който схваща така, той върши всичко с радост. Наложи се от материалните условия някой учен човек да работи тежка физическа работа, той гледа на нея с радост. В падения момент той използва душевните придобивки от тази работа. Затова Учителят казва, че за окултния ученик в дадения момент, безразлично каква работа работи, той трябва да я върши с любов. Искаш да имаш резултати в
към текста >>

220. ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

СТЪПАЛО НА ЛЮБОВТА Езикът на днешното човечество изобилствува с празни думи, с думи без съдържание и смисъл. И затова на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешния смисъл на живото Слово. Така например, често хората говорят за търпение, ала малцина разбират истинския му смисъл, малцина знаят неговия произход и предназначение. Иначе, не бихме чували толкова много хора да се провикват, че не можели повече да търпят, че чашата на търпението им преляла! Тия люде, очевидно, смесват търпение с неволя. Ала едно е търпение, друго неволя. Преди всичко, без търпение не може нищо да се постигне, и най-важно - без търпение не могат да се задържат резултатите на постигнатото. Никакво знание, никакво изкуство не може да се постигне и задържи без търпение. Търпението е основа на човешкия характер, а без сигурна и непоколебима основа може ли една постройка да устои срещу външния напор на стихиите? Ето защо, дълбоко погледнато, само гениалните хора, само светиите, само великите и разумни души могат да бъдат в истинския смисъл на думата търпеливи. Само истинските учени, истинските хора на изкуството могат да бъдат търпеливи! Разбира се, когато говорим за учени, ние не подразбираме ония професионални представители на съвременната наука, които преподават в университетите и на които се плаща за това. Истински учен е оня, който работи идейно, без да очаква никакво възнаграждение. Такъв учен е роден от гениална майка и гениален баща, зад които седят цяла редица поколения от гениални
към текста >>

221. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е сила на човешкото безсмъртие. Когато научите онова ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло" Учителят Окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота, понеже тя разглежда нещата от по-дълбоко гледище. И тогаз природата ни се явява в съвсем друг вид. Механическото разбиране на природата е само плъзгане по повърхнината на явленията, а по-дълбокото й изучаване е вникване в ония сили, закони и принципи, които лежат в основата й. Онзи, който външно изучава природата, я счита за една вселена - машина, управлявана от слепи сили и закони. Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и средствата, с които разполага окултната наука, тя не е вече мъртъв механизъм. Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност. И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във
към текста >>

222. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

най-големия бог, какъвто е „чистата" наука. Да потвърдиш пък, че науката има смисъл, човек рискова да изпадне в неловкото положение да не може да докаже това свое твърдение. Научното знание в древността и през средните векове е било интегрално, универсално. Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината. И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр. Това научно дирене е било тясно свързано с религията, разбира се не с официалните черковни схващания на времето. Ориентирана така, или бидейки под влиянието на едни вечни положения, каквито съществуват в религията, науката на древността и средновековието се е стремила към тях. Тя е имала, следователно, свой смисъл. Учените тогава са дирили божествения промисъл във всичко сътворено, за да живеят в пълна хармония с него. През 19 век вследствие натрупването на много факти, които са се считали, че са в пълно противоречие със средновековната мисъл, отрече се досущ цялото знание на миналото, отрече се, следователно и смисъла, който го е вдъхновявало. Знанието на 19 век беше аналитично. Установиха се молекулите и атомите. Впрегна се парата в двигателни машини. Физическата природа, изобщо, беше най-големия обект на всестранно проучване. То тръгна бързо, с главоломна, шеметна бързина. Така шеметно, както е било шеметно нещо пущането на първата железница. Този голям темп в изучаването на външната природа, без съмнение създаде и отношението към знанието, което е
към текста >>

223. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ходи в пътя на доброто. Всякога да ходи. Човек не може да дойде до истинския живот, ако не е чист. Водата ще го направи чист. Водата, която е добър проводник на живота. А като диша въздуха, ще се научи да мисли право. Като ходи в пътя на светлината, ще се научи да чете великата книга на Бога. Затова, не е достатъчно човек само да ходи. Той трябва да се научи и да чете. Да знае, какво му носи светлината. Светлината – това е писмо, изпратено от Бога. Хората гледат света, но нищо не разбират. Писмо е той! Има какво да се чете всеки ден. И ако човек не чете, остава прост. Напреднала душа е душата, която е добра. Тя знае, защо е създадена водата. Напреднала душа е душата, която мисли право. Тя знае защо е създаден въздуха. Напреднала душа е душата, която ходи в правия път. Тя знае, защо е създадена светлината. А ако хората са лоши, то е задето не знаят, защо земята е създадена. Те са лоши, понеже не знаят, защо водата е създадена. Лоши са, понеже не знаят, защо въздухът е създаден. Лоши са понеже не знаят, защо светлината е създадена. На земята живеят, а добри не са! Вода пият, а чисти не са! Въздух дишат, а не мислят право! Светлина имат, а не ходят в правия път! И тогава хората питат: „Защо Бог създаде света?" или „Какво да правим?" Попита ли те някой така, кажи му: „Бъди добър” - А после? - „Бъди чист!" - А след това ? - „Мисли право!" Най-после: „Ходи в правия път и се научи да четеш!" Ако си добър, земята е твоя. Ако си чист, водата е твоя. Ако мислиш право, въздухът е
към текста >>

224. В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

сила и смисъл. Иска ли човек да бъде здрав, трябва да обича красивото. Иска ли да има смисъл в живота, трябва да обича красивото. Иска ли да живее с вечни импулси, трябва да се стреми към красивото. Тогава вдъхновението ще следва винаги пътя на човека. И няма по-хубаво нещо от това, защото само вдъхновението подържа жизнения, творческия пулс в човешкия живот. Що е красиво, какво е красота? - Ето един вечен въпрос. Малцина могат да отговорят на него, Ала всеки дълбоко в душата си разбира що е красота. Той знае, че красиво е звездното небе; той знае, че велик чар и красота има в безбройните отблясъци на слънчевите багри; той знае, че пленително е когато човек диша чист планински въздух и погледът му не може да се насити на чудните гледки, що се откриват от планината, в далечните простори след дъжд, когато въздухът е чист; той знае, че красиво е, когато вижда хармония да царува навсякъде; когато хармония има в мислите, чувствата и постъпките на човека; той знае, че красива е правата мисъл, която издига винаги човека и го освобождава от всякакви лоши внушения. И ето, красотата я живее всеки, макар че не я разбира, не знае от кое царство иде тя, не знае нейното естество. Ала всеки чувствува, че тя го издига, че тя го води винаги напред. Красотата взима най-простите форми. Тя чрез най-простото ще създаде най-свършеното. Истинската красота има една мярка, тя от най-простите неща и форми създава най-свършеното, което можем да срещнем. Красотата може да живее в души, изпълнени с
към текста >>

225. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ За да имаме едно правилно отношение към живота и за да работим целесъобразно и съзнателно в него, трябва да разбираме епохата, в която живеем, трябва да знаем точката, до която е стигнало човечеството в своето развитие, трябва да знаем, кое от това, което днес човечеството притежава, принадлежи на умиращото минало и кое на раждащото се бъдеше и трябва да подкрепим последното. А това става чрез хвърляне по-дълбок поглед върху законите на развитието. Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план. Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан. Къде остана тя? Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана. В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес. По същия закон са угаснали културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим. Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тия страни известна култура. Да, но тая култура е купена отвън, тя е пренесена от западноевропейските страни, но творчество, което излиза от гения на народната душа,
към текста >>

226. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той е винаги готов да върши това, което му заповядват. Твори ли с това масата, народът, колективитета? - Не, това са пътеки на разрушение! Масата не може да твори щом се води по пътищата на разрушението. Ала тя може да се впрегне винаги в доброто. За това трябва просветители, за това трябват организатори за инициативи, които създават блага. Първият просветител, това е селският учител. Той трябва да бъде общественик в окултен смисъл на думата. Той трябва да бъде високо начетен, да разбира смисъла на своя собствен живот и значението от пресъздаване на формите, в които се той излива. Този човек, този учител не политиканствува. Неговата общественост се състои - със своя личен живот, със своите знания и със своите инициативи да подтикне съзнанието на своите съселяни напред към собствено издигане и добро. Втори посветители трябва да бъдат чиновниците по селските общини. Те не трябва да бъдат само чиновникари, които да извършват редовно служебните си обязаности. Тяхната служба е да просветяват и възпитават непрекъснато себе си, с което те ще съдействуват за издигането на другите хора около тях. А не са малко нещата, с които трябва да се занимават сами. Едно голямо зло в село, всред народа е, когато „просветеният" държавен служител пие алкохол. със своето пиянствуване той е дискредитиран вече. Пушенето е второ зло, ала има и още по-големи обществени злини - те се гнездят в нечестието на човека. Всред народа само честният, добрият, благородният човек може да въздействува за добро и
към текста >>

227. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

много проявления в живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си. Закон е - като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека. За този именно момент човек живее. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил". Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята. И тъй както
към текста >>

228. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността! И искреният зов на тия души достига до всички сърца и им говори за красотата на новия живот, който слиза и който е тъй близо до нас! И тоя зов не отива напразно! Той ще участвува в изграждането на красивото здание на човешките бъднини! Свещеният зов на всяка душа намира отглас във всички пробудени души! Когато мислите и светите копнежи на дълбокия си вътрешен живот вложиш в красиви движения, ти пускаш в пространството живи сили, които работят и градят. Живият кръг споява душите в едно цяло. Те се сливат. Рухват преградите по между им и те чувствуват вечните връзки, които ги свързват и обединяват. Тоя живият кръг не е ли знамение за
към текста >>

229. LE MAITRE PARLE L'ESPRIT Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Общество „Синархия" в Полша. Преди няколко години в Полша се основа общество, което ще работи за синархията. Това понятие стана известно чрез съчиненията на Сент Ив Д`Длвейдър. Под синархия той разбира едно идеално управление, което напълно да отговаря на природните и божествените закони, Това общество издава ред книги, в които популяризира своите идеи. Получи се в редакцията една от книгите, издадени от това общество. Книгата носи заглавие „Синархия" (Варшава, 1929 год.) На края на книгата е печатан и уставът на обществото. Духовното движение в Полша. В Полша има Парапсихологично общество с председател прочутият Охорович, който е обнародвал доста трудове по парапсихология. Орган на обществото е списанието „Лотос", което излиза в Краков. Получи се в редакцията една от последните книжки на това списание с интересно съдържание. Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „Умствено внушение", „Окултните сили в скъпоценните камъни" и пр. Обществото, освен това, е издало на полски ред окултни книги - оригинални и преводни. Спиритуализмът в Югославия. Спиритуализмът в Югославия расте от ден на ден. От година и половина в гр. Дарувар - Савска бановина - е почнало да излиза спиритуалистично списание „Живот" (Zivot), което има за цел да запознае югославските граждани със спиртиуализма и главно с идеите за невидимия свят и трансцедентните феномени. Това начало, което тепърва ще расте, е едно радостно явление. Летен международен конгрес
към текста >>

230. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното. Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува. Той се въодушевява от всека нова крачка в науката, техниката и изкуството, но той не се чуди, защото знае, че пред нас съществувате безгранични възможности. За този човек е настанало вече времето, когато той би могъл да разбира и по-дълбоки работи, да схваща една философия, която обръща погледа на човека към други хоризонти - висините на свободния човешки дух. И духът на човека може свободно да се прояви, защото той ще работи със съвършени инструменти - правилно развит мозък и благородно сърце и воля. Природата е допуснала еволюцията на човечеството до съвременното му културно ниво. Човек с развитието на своя мозък е творил и вървял крачка по крачка напред, докато стигне до туй положение, Колко много човешки труд, колко много мозъчна енергия и воля е била необходима, за да се стигне до днешното състояние на нещата! Не, това не може да се отрече, това е един красив път, през който трябва да мине всеки, за да даде място на душата да се прояви свободно и създаде ценности от друг род. Вярно е, че днешната култура живее под тежкото иго на механизацията. Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието. И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството
към текста >>

231. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник. В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи. В етерното тяло има центрове, чрез които организмът приема енергии от целия всемир. Организмът по отношение силите на етерния двойник може да се сравни с триосен елипсоид с троен поляритет и три оси: надлъжен поляритет - главата е положителна и краката отрицателни. В окултната наука под „положителен" се разбира предимно предавателен, а под „отрицателен" предимно приемателен център. Страничен поляритет: дясната страна е положителна, а лявата отрицателна. Предно-заден поляритет: предната страна е положителна, а задната отрицателна. Етерните строителни сили в организма са четири вида. светлинен етер, жизнен, топлинен и химичен. Тия четири вида етер са свързани тясно с разните физиологични функции на физичното тяло. Кои са по-важните органи в етерния двойник? Един от централните органи е в слънчевия възел (на симпатическата нервна система). Друг важен етерен орган е близо до сърцето, друг е на гърлото, горе на главата и пр. Тия етерни центрове са етерни въртежи, през които минава постоянно етерът при своята обиколка, циркулация по цялото тяло непрекъснато. Защото трябва да се знае, че етерното тяло не е нещо мъртво, неподвижно; напротив силите в него са в постоянно движение. В етерното тяло има течения, циркулация в разни посоки, за да снабдят с животворни сили, които получавате от целия всемир,
към текста >>

232. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

своя опит, той може да говори само за една опитност на любовта, в която има светлина. Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да
към текста >>

233. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

произход. Когато се разпламтят някои пънове, тъй ярко се осветляват лицата ни! Доброволци поемате службата да поддържат огъня. Как е радостен всеки да стори нещо за другите! Ето, един прочита основни мисли от днешното Слово на Учителя: „Доброто е път, за да ти се отворят възможностите за физическия, духовния и божествен живот. Истината дава външна и вътрешна свобода. Човек е в Истината, когато има пред вид всички същества без разлика. Любовта е истинската свобода на човека, който разбира. Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от любовта. А пък любовта - това е образ, с който ние познаваме Безграничния! Само при любовта ще видиш смисъла на живота и всички противоречия в живота ти ще станат ясни и ще изчезнат. Ти не можеш да познаеш живота без любовта. Човек е човекът, който има образа на любовта. Човек е човекът, който има образа на мисълта. И на земята можеш да вкусиш божественото. Има моменти, когато човек е готов на всички жертви. И най-грозният, като го обикнеш, ще стане красив. Също така и ти, като обичаш, ще станеш красив. Човек трябва да се ръководи от любовта. Всичко зависи от любовта, която човек в дадения случай има към Безграничния. Здравословното му състояние зависи от любовта му към Безграничния, към ближните и към себе си. Единственото нещо, което осмисля нещата, то е любовта. Там дето тя присъствува, всичко е осмислено. Отдето тя излезе, всичко е обезсмислено. Най-великата наука в свята - това е любовта, която е достояние за всички. Изисква се
към текста >>

234. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Интересен симптом. - В спис. „Природа и наука" от окт. т.г. има поместена статия от А. И. Манев : „Телепатия и ясновидство". В тая статия се идва до заключение, че ясновидството е нещо реално, научно доказано с опитите и наблюденията на учените. И в статията се привеждат ред факти, които потвърждават това. Накрая се прави забележка, че това, разбира се, не доказва съществуването на друг един свят. Самият автор цитира, че живите организми излъчват лъчи, невидими за обикновеното око. Той цитира примери, дето човек може да възприеме такива лъчи. И казва: „Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата". И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса. Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият свят са всъщност един и същи свят, онзи свят и този свят са един свят и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи. Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим свят. Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия свят, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия свят. И ако приемем, че може да има същества, чието тяло е съставено именно от тия невидими лъчи, то
към текста >>

235. СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

един човек да каже, що е реално, ако той не мисли. Само човек, който мисли, може да каже, що е реално. Затова вън от мисълта няма никаква реалност. Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува. Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли. Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога. Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните. Реализираната Божия любов и любовта към ближния е любовта към себе си. Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл. Защо хората на земята страдат? - Защото не мислят. От гледище на мисълта скръбта е резултат на неразбрана мисъл, тъй както радостта е плод на разбраната мисъл. И действително, всяко нещо което разбираме, е приятно. Всяко нещо, което не разбираме, е неприятно. Скръбта е неразбраното, радостта - разбраното. На разбирането, по закона на съответствието, отговаря радостта, на неразбирането, в света на чувствата, отговаря скръбта. Ето защо, колкото повече не разбира човек, толкова е по-голяма скръбта. Яви ли се най-малкото разбиране, явява се и най-малката
към текста >>

236. ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ужаса, който са изпитали римските кораби, безмилостно сграбчвани от някакви огромни канджи, които действали иззад стените на Сиракуза. А зад тия стени е действал геният на Архимед, впрегнал на работа могъщия лост. Все пак, Архимед надали би изрекъл хиперболичните думи, които легендата му приписва, ако би знаял, каква огромна тежест има земята. Вярно е, че и най-тежкото тяло би могло да се повдигне, стига да се опре на късото рамо на един лост, а силата да действува на другото рамо, разбира се ако е достатъчно дълго. Теоретически това е така, но на практика се явяват редица непреодолими мъчнотии - не само липсата на опорна точка, както си е мислил Архимед. Един съвременен математик, след като допуска, че Архимед има вече нужната опорна точка, прави следните изчисления за времето, което би било нужно, за да се повдигне земята поне на 1 сантиметър. Земята, според съвременната астрономия, тежи кръгло 6,000,000,000,000,000,000,000 тона. Ако човек може да вдигне с ръце 60 кг., то за да повдигне земята, той би трябвало да наляга със същата сила върху лост, чието дълго рамо е 100,000,000,000,000,000,000,000 пъти по-дълго от късото му рамо. Де ще се намери толкова дълъг лост? Но да допуснем, че Архимед го има. Ако сега късото рамо на лоста се повдигне на 1 сантиметър, дългото рамо ще трябва да опише в пространството дъга, чиято дължина ще бъде 1,000,000,000,000,000,000 километра. Такова огромно разстояние трябва да измине ръката на Архимед, за да помръдне земята само на 1 сантиметър!
към текста >>

237. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ. период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения! Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още
към текста >>

238. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който сега е на земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот. Всичко което устои на мощните токове на божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота. Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на слънцето. Ала само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви земята за разцвета на една нова култура. Само след като земята мине през този огън - а това ще трае векове - тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за земята и човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него новият живот, докато не се запали в душата му свещеният огън. Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетически привлекателен за всички, и всички хора са готови да се притекат на услугите му. Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява! Мислете за свещения огън, който носят всички съвършени души - и поддържайте го. Поддържайте го, защото с това ще поддържате и живота
към текста >>

239. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ - РАЗБИТА ЧАША Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

можем да кажем, че Житно зърно е в своите релси, които водят към безграничните възможности на живота. В него се избягват дребнавостите, защото те не съществуват във великия Дух на Истината и Мъдростта, на които се позоваваме. Да можем с малките човешки прожектори-мозъци да осветлим пътя към великите и трудно достъпни върхове на великите начала на Живота - Любовта, Мъдростта и Истината, това е едно трудно дело, което с много време и творчески усилия се довежда до съвършенство. Разбира се, в своите начертани пътеки, Житно Зърно не може да бъде разбрано от широк кръг хора, за които бляска на електрическата крушка по локалите и шумът на машината, са най-същественото нещо в живота. Житно зърно не може да бъде разбрано и от всички „интелигенти", които пъплят винаги по повърхността, които орат земята с пръчка. То е за ония, които могат да се углъбят малко по вече в проблемите на живота, които са спрели да се залъгват с догмите на официално признатите религии, черква и наука. Защото Истината в своята пълнота се изразява в безкрайните възможности на природата и битието. Тя, следователно, не може да бъде никога официална, никога всепризната, защото никога няма заведнъж да бъде разбрана, почувствана и изживяна от всички. При тия обстоятелства, когато сп. Житно зърно чертаеше във видимия и невидимия свят своя светъл път на светлина, сила и красота, път за малцина, не можеше да не изживее и редица материални трудности, които го заставиха да криволичи и да се позабави навреме по своя
към текста >>

240. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

на тъмнината нощем. Обаче, изследването, през различно време от деня, на кръвната захар у слепи хора (които представляват аналогичен случай на зайците с изкуствено затворени очи) е показало, че у тях - у хората, ритмичният прилив и отлив на кръвната захар не преставали. Следователно дневният и нощният ритмичен ход на кръвната захар се наблюдава и у слепите. Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят? Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение. Като резултат от това стоене на тъмно, т.е. поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при двама от слепите, а при другите двама те били явно нарушени. А то значи, че периодическата смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар. И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по
към текста >>

241. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

една тоналност в друга, той чува да тупти безсмъртният му ритъм. В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса. Основният тон - това е мярка. А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човек започне да се самоосъзнава, първият момент на самосъзнанието - това е основният тон до. Разбира се, това до няма нищо общо с условното до на нашия камертон. Прозвучи ли у човека основният тон, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25,000 тона. А колко тона долавя сега човешкото ухо? Твърде ограничен брой. Още по-малко тонове може да възпроизведе човешкият глас - той се движи в тесните граници на 2-3 октави! Засега ние боравим с дългите вълни на музиката. Духовната или магнетична музика, която е възходяща, която има свойството да разредява материята, да я разширява и моделира, борави с късите вълни. Тези вълни проникват навсякъде. Нищо не може да устои на техните мощни трептения - ни болест, ни страдания, ни обезсърчения, ни песимизъм, нито дори смъртта. И затова не е алегория, когато се твърди от ония, които познават свойствата на тази музика, че тя може болни да лекува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е в състояние да пробуди скрития живот в всичко - толкова е тя могъща! Музиката - това е
към текста >>

242. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

че самата мисъл е музикална и изпуща музикални радиовълни, следва връзката между музиката и човешката мисъл. Казахме, че има връзка между тон и идея. Ето защо музиката събужда в човека и мисъл, идея! Музиката, която иде със слънчевите лъчи и от звездите, не е само една хармония, но тя носи към нас и идеите на висшите светове, които са нейното отечество! Ето защо всяка истинска музика ни свързва с висшите светове и спомага за пробуждането на възвишени идеи! Музикалността трябва да се разбира външно и вътрешно. Човешките мисли и чувства могат да бъдат музикални и немузикални. Онзи, който е недоволен, сърдит, обезверен, обезсърчен, обзет от съмнения, има немузикално вътрешно състояние, той е немузикален! Човек трябва да работи за своята вътрешна и външна музикалност. Те са свързани. От горното е ясно, как музиката се издига като първостепенен възпитателен фактор както в училището, тъй и за възрастните! Човек има изгледи за голямо музикално развитие в бъдеще. Това се вижда и от устройството на неговите музикални центрове в мозъка! Всеки човек е музикален в заложба, понеже човешкият глас е музикален звук – тон! Понеже музиката внася живот в целокупния организъм, събужда всички центрове, влива енергия в тях, то тя се издига и като мощно средство за развитие, за разцъфтяване на всички дарби! Човек в която и област на живота да работи, за да твори, той непременно трябва същевременно да е и музикален! Ето защо Учителят казва: „Човек не може да бъде истински учен, ако не е музикален!
към текста >>

243. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Злобата на деня: Всички съвременни народи усилено се въоръжават. (Из ежедневната преса.) Напоследък телеграфът разпространи из цял свят вестта, че в Япония се извършил опит за преврат, чиято жертва станали няколко души министри. Автори на преврата били група военни измежду младите. В печата се дадоха малко-много сведения за причините на тоя насилствен акт, разбира се, за причините от политическо естество. Върху тях ние няма да се спираме, защото външната, чисто политическа страна на въпроса в случая не ни интересува. Констатираме само едно събитие, което ни най-малко не ни изненадва, защото не е нещо единично. Сбития от подобно естество, и то в по-голям мащаб, като революции, метежи, диктатури, са днес явления твърде чести в политическия живот на народите, претърпял тежки разстройства след световната война. Би могло да се каже дори, че те взеха епидемичен характер. Като оставим на страна политическата страна на тия общи явления, която предимно интересува съвременните хора, ние ще се спрем да ги разгледаме като резултат от действието на известни космични сили, които функционират на земята. За да ги характеризираме с една дума, взета из символичния език на Посветените, ние ще определим тия явления като присъщи на Марсовата сфера. Тази дума буди митологични представи и извиква във въображението ни образа на кърваво-червения Марс, който често виждаме да блести на нашето небе. Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-гръцките - митове за боговете, един от които е и Марс,
към текста >>

244. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

взима началото от ектодермата. Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада. Наброяват се много причини за това. Едни считат, че косопадът е свързан с начина на живот на хората. Един разгулен живот, без съмнение, може да се отрази върху окапването на косата. Други учени считат, че окапването на косата е свързано с голямо нервно и умствено напрежение. Трети го отдават на наследствеността и пр. Разбира се, във всички тези причини има по нещо вярно. И за единичните случаи всяка причина по отделно може да има своето значение. Трябва, обаче, да се отбележи, че всички тези причини повече или по-малко са прави. Напоследък с углъбяването на биологичната наука, се създадоха и нови схващания във връзка с окапването на косата и специално у мъжете. Счита се, че това се дължи на намаляването на женските хормони в кръвта на мъжете. От гледището на поляризацията на индивидите на мъж и жена, за което знаем от биологията, че всеки мъж има в зародиш и женски органи и белези, същото е и за жената, тази теория за хормоните изглежда доста близка до истината. Във връзка с косопада уместно е да се преведе един интересен разказ, съществуващ в окултната литература, изнесен в беседите на Учителя. Този разказ ще хвърли малко по-друга, по-психологична светлина върху този физиологичен процес. Един виден граф обеднял. След дълги вътрешни терзания един ден при него дошъл принцът на гномите и му предложил да го
към текста >>

245. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

са правилни. Ти не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Аз ви говоря за любовта, понеже тя е във вас, и можете да я разберете. Няма същество, колкото и малко да е то, което да не иска да го обичат или което да не обича. Най-голямото щастие е да служиш от любов. Защо трябва да обичаш? За да бъдеш щастлив. Другояче не можеш да бъдеш щастлив! Щастието е път за свършения живот! Ти иначе не можеш да влезеш в съвършения живот. Бъдещето ви щастие зависи от разбирането на закона на любовта. Любовта е, която внася мир в ума и сърцето, тя е която носи здраве. Вие искате да станете щастливи извън любовта! Всички блага се добиват само чрез закона на любовта. Законът на любовта - това е правият път. Единственият прав път, по който правилно и нормално могат да се развиват хората, това е любовта, която подхранва човешкото свръх съзнание. Умен човек е онзи, който употребява всичко за божествената любов. Единственото нещо в света, което не прави зло, това е любовта. Всички престъпления стават извън любовта. Любовта трябва да предшествува богатството, силата, красотата. Тя трябва да предшествува всичко. И всичко трябва да се употребява за любовта. Всичко може да се постигне, когато любовта царува в човешката душа. Тя донася на човека един живот безболезнен. Ако нямаш божествената любов, ти не можеш да имаш онзи живот, който търсиш. Що е любов? Тя е вечно подмладяване, постоянно придобиване на свобода! Името на младостта - това е любовта в нейната пълнота!
към текста >>

246. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

угнетение и омраза, свързани с тялото и личността, в светли изживявания на музикален полет. Това ще рече, да има малкото, скромното желание да дава място на музиката, на дивната хармония на живота в себе си. Живей в музика! Изящество. Изяществото е едно дълбоко качество на душата. То е необходимо във всички области на живота, Човек трябва да работи всичко, което почва, най-изящно. Изящната работа е една мярка за самия човек. Изящен трябва да бъде целият живот на човка. Изяществото подразбира известно вътрешно съдържание. Има много хора, които пипат майсторски много работи, ала у тях липсва дълбочина, липсва съдържание. Думата е за онази красива проява в целокупния живот на човека, която е интуитивен израз на дълбоко залегналия в него висок идеал. Високият идеал, стремежът да се направи най-хубавото в живота, в даден момент, е първичният подтик за изяществото. Изяществото е качество на човека - художник, Високият идеал създава артистите; високият създава художниците, той създава учените, всички големи майстори в различните отрасли на живота. Високият идеал е най-големия динамичен фактор. Той гради най-хубавите неща в живота. Всичко онова, което оставя вечни следи, което пребъдва вечно е дело на високия идеал на човека, на един народ, на човечеството. И в всичко това, било то малко или голямо, живее духът на изяществото. Ако човек би знаел, какво нещо е изяществото в неговия личен живот, той не би търпял нищо от това, което го заобикаля. Изяществото в личния живот на човека е
към текста >>

247. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

употреби за определяне диагнозата на болестите и от друга страна тия резултати събуждат за разглеждане много теоретически въпроси за характера на силите, които действуват, в организма. Когато човек прегледа и проучи 105-те фотографии в таблиците, то неволно си спомня за един друг метод за определяне на болестите, а именно за ирисовата диагноза - определяне вида и мястото на болестта по петната на ириса, при което фигурите за разните болести са локализирани в определени точки на ириса. Разбира се, между двата метода има голяма разлика, но и двата метода засягат въпроса за по-дълбоките строителни сили в
към текста >>

248. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Едно послание към света. - Г-н А. Войзекс от Ница и Макс Гизи от Съединените Щати изпращат едно послание към целия свят, към цялото човечество. В това послание те като описват хаотичното положение, болезненото състояние, в което се намира човечеството, говорят, че трябва да се влее едно ново разбиране на живота в днешната култура, едно разбиране на спиритуалистични основи, за да може човечеството да намери сили в себе си да се справи с днешното положение и да се издигне до една разумна култура. В позива се казва между другото: „Ние нямаме вече онова дихание на живота! Цялото човечество е болно, цялата световна организация се топи пред нашите очи. Но когато отливът престане да се понижава, той почва да се издига в нов прилив. Навсякъде се забелязват признаци, не много бройни, но важни, че се събужда едно по-високо съзнание, което ще ни освободи от днешните страдания и ще ни повдигне на по-горно стъпало. Причините, които накараха човечеството да се опира на силата, са следните: 1. Хората не държат сметка за единството на човека с Бога. 2. Те се стараят да употребят егоистично съществата и предметите. 3. Възпитанието е сложено на такива основи, че детето не е поставено в условия да познае истината и да се усъвършенства и пр. Преди всичко трябва да се работи да дойде човечеството до съзнание за единството на човека и Бога. Трябва да се обясни на човечеството, че борбите и насилията от всякакъв род, с които то си служи, не могат да докарат никакво разрешение на съвременните
към текста >>

249. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Коен ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ФАКТОР Думата е за онзи кръг причини в живота, който все остава неизяснен, неразбираем и винаги сме склонни да го поставим в света на загадките. Често срещаме да се говори за някого, че той бил причината да се направи нещо, да се създаде нещо полезно за обществото, за човечеството. Хората въздигат паметници на прославили се люде, на славни дни, събития и пр. Малцина са онези, които се замислят по-дълбоко да установят невидимите нишки, които свързват хората с тази личност или с дадено събитие. Навсякъде в историята може да се проследи този невидим път, тези невидими нишки, които са истинските канали и насоки за да стане нещо действителност. Фактически, тези невидими нишки създават историята, с всичките тайни и неразгадаеми явления в нея. Една идея, изказана и поддържана от един човек, възприема се от втори, от трети, от хиляди, реализира се, става материална действителност. Тя възпитава вече масата, пресъздава и прави годна към разбиране и възприемане и на други подобни идеи. Ето един низ от невидими нишки от първоизточника до самото реализиране на идеята. Този невидим низ от нишки влиза в психологическия фактор, който фактически гради живота. И той се повтаря както в индивидуалния живот на хората, така и в обществения. Цялата ни проява е свързана и зависима все от този психологически фактор, който видимо не се подчинява на никаква закономерност. Човек може често да бъде сам начало и край на въздействието на този психологически фактор, сир. идеята може да
към текста >>

250. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си. За да допълня сведенията си за този Диоген, ще трябва да кажа, че един журналист, след многократни опити, успял най-сетне да го интервюира. В това си интервю Диоген казал, че се оттеглил далеч от града и се прибрал да живее в бъчвата, следя като дълго време търсил по сред бял ден, със запален фенер в ръка, да намери човек - и най-сетне действително го намерил. Журналистът забелязва, че под „човек" Диоген подразбира учението за природосъобразния живот. Образът на Диоген - човек, загърнат в плащ, ходещ с фенер в ръка посред бял ден, странно напомня една от картите на Таро - отшелник, загърнат в тъмен плащ, уловил в едната си ръка чепата тояга със седем колена, а в другата държи фенер скрит под плаща. Отшелникът - това е най-висшият тип, който кристализира в сферата на Сатурн. А най-високият тип на отшелник и пророк, по свидетелството на Христа, е Иоан Кръстител, наречен Предтеча. „Що излязохте да видите в пустинята?" се обръща великият Учител към народа. „Тръст ли, от вятъра разлюлявана, или човек, облечен в скъпи дрехи? Ето, онези които носят разкошни дрехи и живеят сред наслади, живеят в царските дворци". „Но що излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и нещо повече от пророк. Защото, истина ви казвам, между родените от жена няма по-голям от Йоана. Ала и най-малкият в Царството Божие е по-голям от него". Ето го в пустинята великият пророк, облечен в камилска кожа, препасан с ремък, бос. Той се
към текста >>

251. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

да наречем на подробностите, на дребните неща. Тази практичност спада към занаятчийството в живота. Тук не се иска голям ум и способности. Най-голямата способност тук е механизацията – навикът да се извършва дадена работа. За големите майстори на практичността тези „практици на дребно" са добре дошли - те са частични изпълнители на голямото цяло. Практичността седи не в тези дребни работи, а в големия организаторски дух на този, който стои начело. Практичността далеч не подразбира материализма. Не може да има на земята идеализъм без практичност. Инак този идеализъм не може да даде плод на земята. Често хората смятат липсата на практичност на дребно у някой учен с неговата голяма ръководна практичност. И затова говорят за занесеността на учения. Вярно е, че има учени, които във воя творчески размах излизат из рамките на възможното през дадено време, но това далеч не значи, че техните проекти и замисли не са реализуеми. В ръководната практичност трябва да разграничим една категория случаи, когато нещата могат да се проведат веднага, в зависимост от дадените възможности и условия, има и такива случаи, когато нещата изискват създаване на условия, за да могат да станат. Често, при такива случаи, в течение на времето голяма роля играе колективната проява на творчество. Практичност и творчество са тясно свързани. Култура, материална и духовна, са тясно свързани с ръководната практичност. Възход, еволюция в човешкия род, това е свързано с практичността. В това отношение
към текста >>

252. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос
към текста >>

253. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

и опити доказват това. И ето в зависимост от тази неразбория, лична и обществена обърканост, изпъква ярко нуждата от воля за живот. Волята за живот, това е онова спонтанно вътрешно чувство, по-право онзи вътрешен импулс, който ни дава сили и разум да живеем без страдания, без неуспехи, с една реч, освободени от сплетните на съвременния живот. Това ще рече, че всичките събития на всекидневието не са в състояние да ни спънат и огорчат, разрушат нашия живот. Волята за живот подразбира едно друго отношение към всички въпроси на деня и с това едно съвсем друго разрешение. В случая като най-важен проблем се поставя самия въпрос за живота - неговата същност и истинските форми, в които трябва да се излее той. С това не се дири никакво биологично разрешение на въпроса за живота. Защото биологията не го дава и с днешните си възможности не може да го даде. Не може да се вземат под съображение нито всевъзможните философски теории за живота, защото те са повече или по-малко чисти умозрителни спекулации. За разрешение въпроса за живота, най-голямо значение има онова схващане, което ни дава възможността да го схванем като едно непрекъснато цяло, което се влива и проявява в една или друга форма. В тази промяна и еволюция на формите, ние ще схванем великия Разум, който лежи дълбоко в основата на живота. Да поставим в съгласие проявите на нашия личен и обществен живот с разумните основи на живота като цяло, ето смисълът на волята за живот. Така волята за живот е истински съзидателен
към текста >>

254. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

НА ХИРОМАНТИЯТА[1] Произходът на хиромантията е много стар - той се губи в здрача на предисторичните времена. Разбира се, че когато говорим за предисторични времена, подразбираме времена, за които ние, съвременните европейци, не притежаваме никакви, или много оскъдни исторически вести. Така че те са „предисторични" за нашата, европейската, история. Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка. Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията. При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване. Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт –
към текста >>

255. ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Най-голямата грешка на хората е, че те много малко мислят. Вследствие на това, те рядко си задават въпроса как трябва да живеят за да бъдат полезни за себе си и за другите. Те не мислят и не разбират какво значи да расте човек, да се усъвършенствува. А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път. В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля. Труден е пътят до тази духовна опитност, до това душевно съвършенство. В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и цялостно обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него. И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето
към текста >>

256. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И ЕВОЛЮЦИЯ „Нашата раса е свършила своята инволюция и сега почва своята еволюция." Учителят 19 век е важен между другото и в това отношение, че тогаз еволюционната теория влезе като ценен принос в науката. Разбира се, нейното зараждане беше отдавна подготвено. В науката през последните няколко века се бяха набрали множество факти, които правеха възможна една по-широка синтеза, каквато представлява от себе си еволюционната теория. Това бяха преди всичко фактите в сравнителната анатомия на животните и растенията, после напредъкът в систематиката на организмите; после успехите в ембриологията и особено на палеонтологията, което позволяваше сравнение на днес живущите видове с отдавна изчезналите такива. Много допринесе за това и откритието на новите светове и научното им изследване, което обогати научния материя за сравнение и обобщение. Отначало еволюционната теория се отнасяше само до тясната област на биологията, но скоро тя стана меродавна за всички области на живота. Днес кой и да е въпрос, непременно се разглежда от гледна точка на еволюцията, за да може да се разбере. Окултната наука не само че е знаела закона на еволюцията, но тя винаги го е прилагала в много по-голям мащаб, защото тя разполага с методи за по-дълбоко изследване на действителността и на факторите на еволюцията. Това може да се види ясно, като се проследят съчиненията по окултна биология. Но не само това. Окултната наука разглежда и една друга страна на процесите в природата, за която привържениците
към текста >>

257. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

погледа на хората като физиогномичен обект. Дори и в ония времена - като например в елинско време - когато не се е знаело почти нищо за мозъка като орган на душевния живот, хората са долавяли все пак, че главата е най-характерното у човека, че тя е, която му дава образ на човек и че в нея се крие негли способността му да мисли. Поне у Платон намираме ясно изразен възгледа, че главата, именно е .седалище на мисловната способност. До този възглед именитият гръцки философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път. Той не е извод на научни изследвания. При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи
към текста >>

258. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ЧЕТИРИ ТЕЧНОСТИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

винаги ход на хубави постъпки и дела. С това ще ценим хубавите си идеи и начинания и ще се стараем да ги осъществим. Така светът ще се пресъздаде - от малкото, от незабележимото към голямото и видимото. И земята ще се обкичи с паметници, лъчещи светлина, добро и красота. Разкри ни естеството на човека и ние видяхме, че първата връзка на човека трябва да бъде с Великата първична Разумност. Защото само тогава ще бъдем в пътя на живота и развитието. Тогава същественото след това е - да разбира човек себе си - сърцето, умът и волята на човека да бъдат свързани с душата и духа. И като красиво следствие от това, човек ще съгради своите живи и правилни отношения със своите подобни, с обществото, с цялото човечество. Така той ще стане творческа личност в обществото. Ще гради себе си и в себе си, ще гради и в света и обществото. Ти ни даде светлина в живота и ние разбрахме, че силата на човека седи в онова истинско знание, което ни показва пътя на живата връзка с Първопричината. Велик е пътят, по който си повел нашите души. Той е път на освобождение, на светлина, на разширение, напредък! Красив е той, защото в него ние предвкусваме благата на един друг, по-възвишен свят, към който трябва да се стреми всичко по земята. Ние сме несъвършени и немощни, затова вървим бавно в този изящен път, в който всяка спънка е мъдрост, всяко страдание напредък и всяка скръб - начало на голяма любов към всичко Ти не спираш да ни окриляш, да ни подкрепваш, да хвърляш все по-нова и по-обилна светлина и да
към текста >>

259. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

стане по-дълбок. Страданията трябва да накарат човека да се замисли върху въпросите на живота, да дири тяхното правилно разрешение и виждайки голямата закономерност, по която се явяват те, да схване че има един велик Разум в живота, който ръководи и бди над всичко. И когато това стане едно живо убеждение на човека, тогава той ще схване смисълът на страданията, тяхната страхотност ще изчезне, а и те сами постепенно ще изчезнат. Защото право казва Учителят, че страданията са въпрос на разбирането на човека. Дотолкова, доколкото страданията се явяват като следствие от нашето растене, те имат голям смисъл.Но има много излишни страдания в живота, които хората сами си ги създаваме в нашето неведение. Само с правилно разбиране на нещата, със светлина и добра воля, те могат да се премахнат. Животът е създаден за радост, а земята място за хармония и творчество. Страданията представят ръжда в здравата постройка на радостта, хармонията и творчеството. Да използуваме страданията, спънките, недоимъка и недоразуменията за нашето вътрешно просветление, углъбяване и усъвършенствуване! Тогава и нашият материален живот ще се оправи и на всичко ще гледаме с радост и благоразположение. Благодарността. Няма по-велика добродетел от благодарността. Защото благодарността е като разтворено цвете на слънце. То се радва, то излива своята непринудена радост в своя нежен трепет, в преливането на своите краски. И благодарността на всяко цвете се слива, заедно с благодарността на цялата природа, в обща
към текста >>

260. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ. А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос. Що се разбира под „сватба" на мистически език? Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак". Тая книга е дълбоко мистична. Що е сватба на този дълбок език? Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух! Те се съединяват, те се сливат, те са едно! Това е загатнато и на друго място в Евангелието. Христос казва за своите ученици: „Те не постят, додето младоженецът е с тях". Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът. На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е младоженецът". Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не. На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха. Това е един дълбок символ. И в Откровението се казва: - „Дойде сватбата на Агнето."
към текста >>

261. ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

се простря и върху „мъртвата" природа и показа, че между „мъртвата" и „живата" природа няма разлика, щом Волер е доказал, че между органичната и неорганична материя няма разлика. С това неовитализмът стана едно универсално учение за природата. Той хвърли своята светлина и в социологията и историята. И цялата мисъл на човечеството се озари от една светлина, проникваща дълбоко зад нещата, зад явленията. Това проникновение дава нова насока и тласък на „опитността" на човека. Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното. Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването на друг или невидим свят, на друго, „астрално", светлинно тяло в човека и всичко друго в природата. С хиляди опити и наблюдения има той в това направление. Миналия век не разбра Райхенбах. Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др. дойде да установи наново лъчистата енергия, която се излъчва от всички живи организми. И с това се хвърли голяма светлина върху явления от рода на телепатията, внушението, ясновидството. Намери се биологичната обосновка на тези душевни възможности на човека. И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит. Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища.
към текста >>

262. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип. Така например различават разни раси: коне, кучета, домашни птици и т.н. В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла,
към текста >>

263. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ЖИВОТ Великата симфония Велика е симфонията на живота. Човек трябва да умее да я разбира и да я живее, Разцъфването на пролетта, с пробуждането на целия живот в природата, с безчетните разнообразни, хубави цветя, с пеперудките и пчелите, които кацат от цвят на цвят, с песните на птиците и чарът на звездите - това е една от тържествените и радостни страни на тази велика симфония на живота. Душевно приятните летни утрини, тишината която царува в природата навсякъде тогава, ненадминатата красота на багрите на небето пред изгрев слънце и величественият изгрев на слънцето, ето една друга страна, от великата симфония на живота. В тази страна ние виждаме онази разработка и углъбяване на тематиката на самия живот. Тук чувствуваме онова непосредствено въздействие на първопричината върху човека. Някакво величествено „анданте", което те обзема изцяло на своите криле, се изпълнява в този миг в цялата природа. Ти се намираш в една плодна и цветна градина - есен е. В пъстри багри, приятна топлина и красиви криви се излива целия живот на плодните дървета и дивната есен. И бързо и често се менят като в „скерцо" или „алегро", мотивите на времето, на багрите и на свежестта в цялата природа. И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като
към текста >>

264. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията. Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека. Всички други договори са само резултат на тази първа и най-висока форма. И наистина, няма по-велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, подобно човешките договори, от които нищо не остава. Този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между великия принцип на живота и човешката душа. Той е договор, който вечно се подновява. И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще
към текста >>

265. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

на живота, те са открили много негови особености. Те са схванали, че животът не е нещо случайно, че всичките негови прояви са израз на една велика разумност и че те са пълни с целесъобразност. В тоя ход на изучаване те са проникнали до големите глъбини на мъдростта в природата, във всичко създадено. Едни мъгливи изрази на тази неизказуема мъдрост на живота са досущ всички религии на миналото. Написаните учения на религиите са повече или по-малко едни иносказания, едни символи на разбиранията на самата същност на живота от древните мъдреци и Учители на човечеството. Наред с това те са изпъстрени и с една „законодателна" част, засягаща начина на живота на хората, за да стане той по-съвършен. Разбира се, тази „морална" страна на ре¬лигиите е най-слабата им страна, защото тя, бидейки един израз на времето и на нравите на хората, когато те - религиите - са дадени, е много относителна. С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр. Днес, обаче, от всички тия живи учения на Учителите и мъдреците не са останали нищо друго, освен кухи форми. Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди. Загубена е самата същина. На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е
към текста >>

266. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

за винаги ще бъдат обърсани сълзите от човешкото лице. И нощ няма да има вече. Слънцето никога няма да залязва! Съзерцавам звездите. Вслушвам се в музиката, която слиза от звездните сфери. Тя ми казва: „Заледените реки на земята ще се размразят, цветята ще се разцъфтят. Отново ще протекат благодатни извори през пустините и ще ги превърнат в китни градини. Новият човек като дете отново ще се свърже с цялата природа. Нему ще проговорят цветята, птиците, планините и звездите, и той ще разбира езика
към текста >>

267. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ЖИВОТ Почитанието. Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите. Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически
към текста >>

268. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

млекопитаещите може да влезе в състезание с птиците само един вид от гибоните, тъй наречения Хулок от горна Индия. Тази маймуна пее с чисти тонове на кавал, започвайки от Е на голямата октава, пее полутоновете (тъй наречената хроматична стълба), като стига нагоре до пълна октава, при което повтаря пак основния тон. Измежду най-музикалните от пойните птици има и такива, които пеят не само свойственото тям. Те могат да пресъздадат и всякаква друга мелодия чута от хора - разбира се, в зависимост от тяхната тонова възможност. Подобни птици са тъй наречените на немски „Шпьотер” (те подражават гласа на много други птици, млекопитаещи, дори и хора). Някои от пойните птици при учене чуват, чувствуват и съзнават точно грешките, които са допуснали и бързат веднага да се поправят, като сравняват своята свирня с тази на учителя си. Те са способни също да транспонират една песен, която са заучили както това прави някой музикант, в по-висока или по-ниска гама. „Аз не мога да схвана духа на музиката другояче, освен в любовта", казва Вагнер. Това не важи само за нас хората. Птицата пее най-много по време на своята любов, на брачния период, когато дири избраник за своята любов. Но и други възбудители, като копнеж и тъга заставят птицата да изрази своите чувства в тонове. И нейната песен звучи при изгрева на слънцето съвсем инак, отколкото при здрач и дъжд. От немски Д-р Е.
към текста >>

269. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

на чисто материални цели, често пъти в разрез с истинските цели на природата. Не е и само една съкровищница на несметни богатства, които човек може безогледно да използува и пилее както си ще. Природата, в истински смисъл на думата, е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, от разни градации, които действуват във велико единение и хармония. Работата на тия същества е разумно разпределена в различните царства на космоса. И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни същества, които стоят зад всичко, що става не само на земята, а и в целия свят, видим и невидим за човека. Днешните хора, обаче, които виждат само резултатите от тяхната работа преди всичко на земята - в минералното, растителното, животинско и човешко царства - остават с убеждението, че светът не е нищо друго, освен един механизъм, който действува автоматично, от само себе си, направляван от някакви отвлечени закони. То е все едно да се мисли, че и един часовник, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си. Що се отнася впрочем за човешките машини, хората знаят, че те са творби на човека, на неговия разум, че той седи зад тях. Не е ли допустимо тогава, и то в по-голяма степен, че и зад онова, което хората наричат живи машини - организмите на живите същества: растения, животни, човеци - седят разумни същества? Не е ли допустимо туй и за небесните тела, които се движат с такава
към текста >>

270. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОТ ИЗТОК Още от най-древни времена е било подготвяно идването на Христа. Подготвянето е било в трояко направление. На света са били дадени разните религии: браманизъм, маздеизъм, херметизъм, орфеизъм, мозаизъм, будизъм и пр., чрез които да се подготви човешкото съзнание за разбиране на онова, което носи Христос. Затова всички други религии трябва да се разглеждат като подготвителни стъпала за идеите на Христа. И по друг начин се подготвяли условията за идването на Христа. Някои мислят, че само в мозаизма - в книгите на Стария завет - се загатва за идването на Христа. Обаче се знае, че още в атлантско време, - хиляди години преди Христа - в окултните школи са били подготвяни учениците за това най-велико събитие в земната история - идването на Христа, който не е обикновен основател на религия, но носи със себе си нещо съвсем ново, от което зависи цялата бъдеща посока на човешкото развитие, и чрез което след слизането се дават възможности, условия и сили за възлизане. В Атлантида Посветените са говорили на своите ученици за Онзи Великия, който има да дойде и са подготвяли по този начин съзнанието им за Него. А пък и този вид подготовка има голямо значение, понеже тоя, който е слушал с благоговение, с безгранична любов за Онзи Великия, който ще дойде и ще донесе силите за възхода, той вече е подготвен да разбере по-после и самия Христа, когато дойде. И тия, които Го приеха при Неговото идване и играха голяма роля за разпространението на християнството - апостолите, първите
към текста >>

271. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Прелетни птици - до 40 м/сек. Автомобил - 55 м/сек. Електрически бърз влак - 60 м/сек. Аероплан - 85 м/сек. Звук - 333 м/сек. Полско оръдие - 450 м/сек. Скорост в обръщението на земята при екватора - 465 м/сек. Военна пушка - 820 м/сек. Брегово оръдие - до 1000 м/сек. Луната се движи около земята с 1 км/секунда Земята около слънцето с 29.6 км/сек. Комети от 20 до 150 км/сек. Светлина и електрич. вълни 300,000 км/сек. Под метър-секунда се разбира скоростта, т.е. пътя в метри, изминат от дадено нещо в 1 секунда, а под километър-секунда - пътят в километри, изминат в секунда време. Наведохме горните числа така, както се намират в една сбита и стегната статистика, с цел да се изтъкнат възможностите на движение на редица неща, хора, животни, машини и природни феномени - звук, светлина, движение на някои небесни тела и пр. Това са гранични възможности. С изключение на природните явления, които се изразяват винаги в своите крайни числа, всички други движения - на човека, на животни, на машини, може да търпят рекордни повишения. Това, обаче, е възможно за сметка на нови нерви, нови напрежения на сили, нови конструкции, що се отнася до машината-изобретение. При днешното състезание на егоизма, при днешния живот на все по-големи и по-големи материални придобивки, неизбежно нещо е рекордът. Рекорд на физическото напрежение и спортна подготовка, рекорд в изобретенията - машината с цел за по-лесно завладяване на света. Днес се бият рекорди в
към текста >>

272. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

хората към добро, а доброто е живота. Живот без горене, без огън, не може да съществува. И когато Природата иска да се освободи от затлъстяването, от натрупаните безцелни мисли, от тежките чувства на хората, израз на тяхното желание само за придобиване и тру¬пане на материални блага, тогава тя създава катаклизми в живота. И почва горене, горене, докато изгори всичко излишно. Останал гол, пречистено съзнанието, тогава човек вижда пътя, вижда красотата и чистия смисъл на живота. Тогава разбира службата на огъня в живота. И запалва и подържа нетленен огън в себе си, който му дава постоянен импулс за работа и творчество. Огън трябва за всяко начало в живота, за да бъде то бла¬гословено. Огън трябва за всеки край, за да дойде ново, още по-хубаво. Като дълбок вътрешен копнеж към всичко цъфтящо, към красивото, доброто, напредничаво, към всичко високо човешко, се проявява огънят, запален от висшия разум на човека. Този човек не спира пред нищо, спънките имат временно значение, той гради - наука, изкуство; той сее - семена на обич, любов и добро в почвата на човешкия живот. със своето присъствие запалва човешките сърца, просветява мозъци, дава нови импулси към добро. Събужда стремежи към високите върхове на живота, където грее слънце, където радост стопля човешкото естество, където любов озарява всичко. Ще ви говорят за напредък, за творчество, за култура духовна, за култура материална - благополучие. Ще ви говорят, че с пари и добри условия се постига всичко това. Ще ви говорят за
към текста >>

273. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

излиза в Токио, Япония. Редакторът му е Махендра Пратап. Вестникът се списва на английски и работи за популяризиране на идеята на Всемирната федерация. Общество, което работи за тая идея, има и в Чехия. Самото появяване на тия движения е един важен симптом, който показва постепенното пробуждане на космическото съзнание у съвременния човек. Такива и тям подобни факти говорят за посоката на развитието. Те говорят, че новото, което иде, е: свързване, побратимяване на народите. Разбира се, това не може да дойде по механически начин. За целта е нежно едно съвсем ново разбиране на живота. Слънчевите петна и епидемиите. Шестото чувство у животните Още от ред дългогодишни статистики, събрани за Индия в течение на множество десетилетия, се видя, че има връзка между епидемиите и слънчевите петна, именно: при максимум на слънчевите петна имаме максимум на холерна или чумна епидемия в Индия. Но сега това се констатира и за грипа. Прсфесор Делъри, председател на кралското астрономично общество в Канада, твърди, че гриповите епидемии са също така в свръзка с максимума на слънчевите петна. Оказва в случая за грипа влияние и по-голямото приближаване на Юпитер и Сатурн, какъвто е бил случаят с тежката грипова епидемия през зимата 1917—1918 година. През годината, предшествуваща спомената година, е върлувал лек грип, подобен на тазгодишния. За следната година трябва да очакваме ново, по-силно избухване на грипа, защото Юпитер и Сатурн отново ще се приближат и с това петната по слънцето
към текста >>

274. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

има да разрешава една трудна задача. В разрешаването на тая задача вземат участие всички човеци, всеки според разбирането си. И ако това разрешаване върви бавно, ако то среща известни трудности, причината е, че не всички хора имат ясно съзнание за тази обща задача. Те не могат да излязат из тесния кръг на своя личен живот, на своите лични разбирания, които често идват в стълкновение с разбиранията на природата, сиреч с оня колективен Разум, който направлява общия живот на човечеството и промишлява за него като цяло, свързано с мировото Цяло. И наистина, ако се вгледате в живота на повечето хора, ще видите, колко противоречия ги смущават. Дойдат ли в стълкновение с ония биологични закони, които направляват живота им, те почти винаги хвърлят вината за страданията си върху природата. Те намират, че тя е крива за техните страдания, защото така била направила нещата, защото тя била вложила в тях едни или други желания, едни или други нагони, едни или други влечения. Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света. У много хора, на които липсва борчески елемент, се явява желанието да се усамотят, да се затворят в себе си, да заживеят за себе си, да станат независими. Но какво се разбира всъщност под независимост? Да бъдеш независим, ще рече да намериш мястото си в общия организъм и да функционираш правилно. Да бъде човек независим, не ще рече да се уедини, да се откъсне от хората,
към текста >>

275. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

на дадена култура. Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма. Великите принципи и закони са били изразени чрез символични разкази, увлекателни сами по себе си. често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството
към текста >>

276. ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

НАШИ ДНИ Има ценности в живота, към които човек не може да се приближи, без да е изпитал горчивините на много разочарования. За едни натури е достатъчно само едно хрумване и те веднага разбират много неща. За други, същите неща се разкриват по пътя на хиляди борби, лутаници и много страдания. Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко". Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход. Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата. В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето
към текста >>

277. ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален. Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури. Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение. Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези. Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на
към текста >>

278. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Между тях, над селото, е „Градището" - останки от крепост. Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй место е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праша колата си за помощ. - Това разкрива цел един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа. С него тя е била кърмена с векове и хилядолетия. Върху тая сигурна основа може да се гради. Буден кът е Розовата долина. Мъглиш е буден център. Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена
към текста >>

279. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЖЕНАТА, ИЗЛЕКУВАНА ОТ КРЪВОТЕЧЕНИЕ И ХАНАНЕЙКАТА. - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

знание, нежна е светлината на Мъдростта. И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен. Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот. Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небесата". Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени. С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия дух. Ала иначе свидетелствуват великите мъдреци за пътя, по който се постига съвършенството и се влиза в небето, иначе разкриват неговите тайни Учи¬телите на своите ученици. Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на думата, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи. В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на Духа. Само така може да се влезе в „небето". Небето не е место за за¬бавление, както си го
към текста >>

280. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ако ме попитат, що е Изгревът, аз без колебание ще отговоря: „Изгревът е една мощна радиопредавателна станция на най-късите духовни вълни. Той е място, където се носят най-тънки трептения". Получавайки, според степента на своята възприемчивост, част от всичките блага, ни един гост не може да остане тук само наблюдател, а трябва по вътрешно влечение да работи през цялото време. Първата работа на дошлия да поживее известно време на Изгрева е да изучи български език, за да може да се разбира с другите. За тази цел ми дойде на помощ един от братята на Изгрева. Късото време, с което разполагах, не ми даде възможност да изуча напълно езика, но след като се запознах с граматиката, можех вече да чета и да разбирам. На Изгрева е основана окултна школа, където се учат онези, които искат да се приготвят за живота, да добият истински позна¬ния, и които са си поставили за цел да бъдат полезни на Човечеството. В тази школа Учителят държи беседи четири пъти седмично. (Една от тия беседи е публична и се състои в неделя, 10 часа сутринта). Съставът на слушателите е най-разнообразен. Всред тях има хора с висше образование: писатели, чиновници, учители, лекари, а също и работници от всички категории. Вратата на тая школа е отворена за всички, които искат да се учат и да намерят истина¬та. А такива има много: публичните неделни беседи се посещават от стотици хора. Последователи на учението на В. В. Братство има не само в България, но и във всички страни. У нас в Естония, също е образуван кръжок
към текста >>

281. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

електричества, коренът и стъблото у растенията и пр. Изобщо, в природата има два вида енергии: творчески или създаващи и съграждащи или съзидаващи. Ако искаме, можем да ги наречем мъжки и женски принцип в природата, положителни и отрицателни сили и пр. Изразът в Библията: "Бог създаде небето и земята" е загатване за действието на творческите сили в природата. И после се казва: "И земята беше неустроена". И постепенното ù устройване, това е действието на съграждащите сили Разбира се, във всеки момент са в действие двата вида сили. И във всяка култура действуват тия два вида сили. Например, раждането на нови идеи в една култура, това е действието на творческия принцип. А прилагането им, преустройването на целия живот в съгласие с тях, това е действие на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек. Когато човек се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принцип в него. А устройството на живота в съгласие с тия творчески принципи, това е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Изобщо, дясната страна на човека - десният крак, дясната ръка и пр. - е израз на творческите сили в природата, а лявата страна - левият крак, лявата ръка и пр. - на съграждащите сили. Ето защо, при паневритмичните упражнения е от значение, коя страна взема участие в движенията. Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно
към текста >>

282. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- ЗА ПЛОЧИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

пътеки за напредък в живота; има много радости, които дават светли импулси; има много красиви неща, към които човек трябва да се стреми. Наред с хубавото и светлото в живота, хората са си създали и редица спирачки. Религия, морал, обществен живот, природни закони, заставят човека да подпушва себе си, да изнасилва себе си. Разбира се, всяка проява трябва да има своята граница. Ала стремежът на човека към хубавото, към красивото, към светлината и природата трябва да се разраства все повече и повече. Никога не трябва да се подпушва чувството и копнежът към знание, към добро, към красота и блаженство на душата. Всяко такова подпушване е жива смърт. Защо ще спираш една река, която си тече, която върши своята голяма творческа работа в природата! Най-много, можеш да направиш някои поправки в нейното корито, да не прави пакости, ала да я спреш, това ще рече да си навлечеш много беди. Така е и в по-тънкия душевен живот на човека. Да имаш контрол върху своите чувства, върху своите мисли, своите постъпки, това е само хубаво и полезно. Не всякога и не навсякъде трябва да показва човек бисерите на своята душа, своите хубави стремежи, своите благородни чувства, възвишени копнежи и светли намерения, въжделения и мисли. Не всякога и не всякъде, защото през зима и буря не се изважда нежно цвете навън. То ще се попари. От голямо значение е да знае човек границата на своята проява, макар тя да е най-добра и с красиви подбуди. При такъв случай, човек може да се приучи да превръща нуждата
към текста >>

283. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ръдърфорд. Тук ще изложим само някои мисли от последната книга на Лаковски: "Великата проблема", за да се види, колко далеч отива вече той със своите теории и изследвания. Ето някои мисли от тая книга: "Безброй мъки в нашия живот имат своя единствен източник в страха от смъртта и от неизвестността на отвъдния свет. Всеки човек, който е достоен за своето име, всеки човек, който мисли, не може да не се занимае с въпроса за смъртта и за това, което стои зад нея. Въпросът за смъртта, разбира се, не се задава от верующите, но от неверующите, от рационалистите и позитивистите. В тая книга читателят ще види моя отговор, който потвърждава, че ние продължаваме да живеем и след смъртта телесно и духовно. Ние не умираме. Нашето съзнание продължава и след смъртта. Аз идвам до едно ново разбиране на сигурните факти и те ни приближават до Висшето Същество! Някои верующи ме укориха, както и някои неверующи. Последните ме укориха, че аз поставям връзка между религията и науката. Аз с моята теория не се намирам в противоречие с никоя религия. Съществува една основна нематериална субстанция, наречена "универсион". Тая субстанция е основата на всички видове лъчи. Сгъстяването на последните образува материята, т.е. материализацията. Има вечна материализация и дематериализация в света! Телепатията се обяснява чрез предаването на мислителните трептения чрез вълните на универсиона. Човешкото тяло може да се дематериализира и после постепенно може да се материализира на друго място. Радиациите,
към текста >>

284. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се
към текста >>

285. ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

- от една жива мярка, която подсказва винаги вярно, кога човек върви напред. Въпросът не е до догми и максими морални. Тях ги има в живота много. Накъдето и да се обърнеш, натъкваш се на тях. И учители в училището, и майки, и бащи в къщи, и религиозни и обществени наставници, все учат хората на добро. Ала всички тия наставления много малко се възприемат от хората. Човек, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание - мисълта за себе си. Наистина, истинската мисъл за себе си е една свещена необходимост. Ала колцина мислят така? Главната човешка мисъл днес е как човек да се осигури повече, сир. да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове. Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към
към текста >>

286. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще
към текста >>

287. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

нейното прокарване в живота на обществото. По този начин ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца, със свободни души и със силен дух - годни да станат работници строители за изграждане на новия живот на земята. По-долу даваме вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения. Те имат и друго, по-дълбоко значение, но тук изтъкваме общодостъпното им значение. По-дълбокото им значение ще изоставим, понеже неговото разбирана подразбира по-голяма подготовка. 1. Пробуждане. Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху раменете, се разтварят на страни. Значи най-първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало. Т.е. туй, което имаме, трябва да го дадем навън. След туй ръцете отново прибираме на раменете. Значи отново възприемаме от природата туй, което тя ще ни даде. Това е женският принцип, възприемащото начало. Тия два състояния се сменят. Когато ръцете са проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се пращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени. Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща и в света. Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за
към текста >>

288. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО . САМАРЯНКАТА -Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека. Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби. В тази смисъл на думата, тя е място на "безбожие". Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за човека. Може да се говори за него, може да се създават религии и религиозни култове в негово име. Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н. – всичко това, обаче, е безпредметно вън от Любовта. Човек не може да познае Бога вън от Любовта. А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога
към текста >>

289. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

всеки елементарен триъгълник, които, естествено, принадлежат към един и същ елемент, се различават помежду си по своята динамичност, тъй като един от тях принадлежи към кардиналната, друг – към неподвижната и трети – към подвижната група. Обратно, знаците във всяка от динамичните групи – четириъгълници или кръстове – се различават помежду си по своята елементарна принадлежност: във всеки динамичен четириъгълник е представен един огнен, един воден, един въздушен и един земен знак. Разбира се, никой сериозен човек, който има макар и най-малка представа за нивото на миналите култури, не би могъл да мисли, че под елементи древните са разбирали конкретно огъня, земята, въздуха и водата. Не ще съмнение, че в тия символи те са виждали носителите на един сбор от качества, които не биха могли да се изразят по-кратко и по-картинно.
към текста >>

290. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. КОДРАНЪТ НА ВДОВИЦАТА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

въпрос. Едни твърдят, че Христос се бил учил в Индия, други, че се бил учил в Египет или Юдея, в едни или други окултни школи. Това са техни предположения. Но ако се осланяме на думите на Христа, така както са запазени в евангелието, трябва да извадим по-друго заключение. Така, обръщайки се към учениците си, Христос казва: "Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят". Кой е този свят, от който той иде, чийто велик ред познава и чиито истини възвестява на хората? Разбира се, по-съществено е засега да се знаят тъкмо тия основни истини за живота, които Христос е изнесъл, отколкото да се разрешава чрез предположения и догадки, къде и кога се е .учил той. Основното, което Христос е проповядвал, е Любовта. Хората са опитали всички други пътища в света, и още ги опитват, ала Любовта в нейната божествена същина, те не са опитали. Те, обаче, са дошли до такова положение, в което Любовта се явява едничкият възможен за тях път в живота. Вън от Любовта тях ги очаква смърт. И ако попитате, защо човек трябва да люби, ще ви отговоря, тълкувайки великия закон на битието: "Ако не люби човек, ще намери смъртта. Искаш ли да не умираш, да минаваш от живот в живот, от светлина в светлина, от сила в сила, трябва да любиш". Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби човек, който не е честен и справедлив. Не може да люби човек, който не е чист. Не може да люби човек, който не е безкористен. Любовта, следователно, изисква честност и
към текста >>

291. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот". Тия думи, разкриващи същината на истинската жертва, са така яни, че не се нуждаят от тълкуване. Спирайки се на тях, обаче, искам да изтъкна един съществен елемент в наблюденията на Христа, който го отличава от наблюденията на обикновените хора и им придава особена пълнота. Именно, Христос изрично отбелязва, че вдовицата пуснала в съкровищницата "всичко що имала, целия си имот" – разбира се, в дадения момент. Тази важна подробност, която тъкмо определя постъпката на вдовицата като акт на истинска жертва, не е могла да бъде узната от него по външен път. Христос, който е виждал не само външната форма на хората, но и тяхната душа, не само постъпките, а и техните истински мотиви, е узнал тази подробност по вътрешен път. Той не само е наблюдавал точно отвън, а същевременно е съзерцавал вътрешната, скрита страна на нещата. Това е истинското, пълно наблюдение. Очевидно, то става в две "полета", то обхваща нещата и събитията както "отвън" тъй и "отвътре* – една от особеностите, по които се отличава възприемането в четириизмерното пространство. Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него. Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да
към текста >>

292. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

е живо и има една духовна страна. От това гледище растенията имат психичен живот. Нека разгледаме този въпрос малко по-подробно. Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните. Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително. Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях. Налага се тогава да приемем психичен живот у растенията, щом има такъв у животните. Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или човека. Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание. Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните. Обаче същото. може да се каже и за множество низши животни, които също нямат нервна система и все пак не може да им се отрече психичен живот. Това е много лесно обяснимо. Какво нещо представляват нервните клетки? Те не са нищо друго, освен диференцирани обикновени клетки. У низшите организми тия функции, които се извършват ,от разните системи: дихателна, нервна, мускулна, храносмилателна и пр., се извършват от една и съща клетка. От друга страна от фактите, които привеждат витализмът и неоламаркизмът, се вижда, че физиологичните процеси в организъма са само външната страна, и зад тях има една вътрешна страна, а именно – психичен живот. И всички факти, които привеждат неовиталистите, показват, че и за самата еволюция психичният фактор е играл
към текста >>

293. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

се иска съответна подготвеност. Същественото в зимата е да владее човек изкуството да се прибира в себе си. Когато зима наближи, всичко в природата се затваря в себе си. Листата на растенията окапват, соковете по дърветата се движат само по вътрешността на дървото и бавно. Едноклетъчните организми се обви-ват в дебели черупки – инцистирват се. Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън. Само човек е бодър и през зимата. Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари. Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа. Тя го учи, че през зимата трябва човек да се затвори в себе си. Зимата не е време за разцъфтяване. Векове изучава човек проявата на зимата и все още не ум-fee да се защити всякога от нейните изненади. Много изненади крие зимата в себе си. Ала тя има и своите хубави страни. Дивна е белината на снега през зимата. Как упоява тя, извисява човешката душа, внася здраве по земята. Ала страшно и неприятно нещо са мъглите и мразовитите дни няма хубаво в тях. Те крият стихията на зимата в себе си. Хубави са дните през зимата, когато на едри парцали вали сняг. Велика симфония на хармония и чистота се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава. Една приятна радост и свежест изпълва душата. Всяка частица на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата. Но човек не може да опише красотата на ония
към текста >>

294. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Денът с всичкото си грамадно богатство, с цялата си разливаща се благодат, принадлежи на Онзи Неизречения, който е създал и напътва живота. Делото, което вършим ние през деня, колкото и незначително да е то, е Негово дело, Негово проявление. И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях. Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар. Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка. Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок свят отново на работа. Защото духовната същност на човека е неуморима и безсмъртна. Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази,
към текста >>

295. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

извинение от някого, когото е излъгал предния ден, на друг може да се каже да остави тютюна или алкохола, да посети някого и пр. Всичко, което Бог говори в тишината, е проникнато от любов. Привържениците на Оксфордското движение казват, че човечеството ще се обнови чрез приложение на християнството, а това може да стане чрез приложението на любовта, чистотата, честността и безкористното в живота. Оня, който иска да схване основните сили и тенденции на дадена епоха, трябва да умее да разбира езика на симптомите. Известни симптоми, важни или наглед маловажни, прочетени правилно, могат да хвърлят светлина върху духа на епохата и посоките на развитието. Оксфордското движение е именно такъв симптом. То ясно ни говори за днешната фаза, в която се намира човешкото съзнание. Това е все по-голямо събуждане на духовните сили в човека, това е приближаване на една нова култура. Оксфордското движение, както и много други подобни движения днес в света, не е случайно, а е израз на това, което става в глъбините на човешкото естество. Конгрес на духовното движение "Les Sincéristes" в Белгия Той ще се състои в Брюксел на петдесетница т.г. Биологични опити на Дриш и Шпеман Във втората половина на 19. век поради големите успехи в изследването на материалния свят се създаде схващането, че жизнените процеси могат да се сведат към физико-химични процеси, т.е. могат да се обяснят по механичен начин. Професор Ханс Дриш искаше в началото на тоя век да намери отговор на тоя въпрос чрез ред опити. Той
към текста >>

296. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден?" Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи. За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават. Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере? Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал). Особено непонятна би останала думата „интервал", която
към текста >>

297. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

се надявам, че тоя, който чете тия редове или си мисли за Него, Го носи в душата си като велика непокътната красота, която не посмява дори да погледне с очите си. Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и
към текста >>

298. МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

работата. – Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът . – Най-голямата благодарност на човека заради живота е работата. – Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа. Работи само онзи, който работи от любов. Който работи, обича. И който почита работата на другия, сам работи. Който разбира, живее. Който разбира мисли! Който разбира, работи. „Отец ми работи, и Аз работя". – № 333 – от Учителя. Из книгата „Свещени думи на Учителя". Светът не бе сътворен тъй, както разбират някои ограничени преводачи на Писанието. Сътворението е един процес, който продължава и ще продължава. В този процес на вечното творчество вземат участие всички. Но някои работят от нужда, други работят по длъжност, а трети – от лобов към работата – водени от техния стремеж да дават, от вътрешна нужда да творят. Тези три категории работа се различават. В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става свята и любима. В нея се проявява самият живот, защото животът е движение – вечно творчество, а инертността е самоунищожение – смърт. Със съзнателната работа ние се чувствуваме като живи клетки, които се проявяват в безспирно творчество във вселената. Работата е най-благородното проявление, с което човекът е повикан да бъде съработник в неизследими за човека планове на божествено творчество със своята работа човек прилича на плодно дърво, което връща на земеделеца умножена стойността на
към текста >>

299. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка. Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват. че са я намерили в светлината. За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят. Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на
към текста >>

300. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това- е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота ! Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг! Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата. Градината е на два км. западно от града. Тя е живо въплъщение на красивото, което новото носи в света! Новите идеи тук са намерили един конкретен, жив израз. Някой с радост дава тия 25 декара земя, за да послужат за великата идея, която го вдъхновява. Преди всичко се построява здание всред нея. Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота. Едни със свои кола донасят камъни, свалени
към текста >>

301. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ИЗОБИЛИЕТО Един китайски император искал да стане член на Всемирното Бяло Братство. За тази цел го изпратили между животните, да учи техния език. Като поживял известно време между тях, той започнал да разбира езика им. Един ден той срещнал две мравки, които се препирали за една трошица. Те и двете били хванали трохата и здраво я държали. Едната казвала, че трохата била отредена ней. Другата настоявала, че тя ù била изпратена като дар от небето. Така, всяка мислела, че има право на трохата и не я отстъпвала на другата. Ни едната пуща, ни другата. И двете държали трохата, без да могат да си хапнат от нея. Императорът наблюдавал този спор и мислел, как да го разреши. По едно време той сгледал наблизо един овчар. Отишъл при него и го попитал: „Имаш ли някоя и друга трошица хляб?" – Имам, торбата ми е пълна с трохи. Току що ядох. Императорът взел шепа трохи, па ги изсипал на мравките. Като видели това изобилие от трохи, двете мравки пуснали трохата, за която тъй горещо спорели и се нахвърлили към трошиците. Така спорът се прекратил. Императорът продължил пътя си нататък. По едно време видял, че две кучета се давят за една кост. – Какво правите – извикал им императорът. – Защо се давите? Кучетата спрели за миг да се борят. – Снощи, отговорило едното куче, господарят ми даде голямо угощение. Като се свърши угощението, той хвърли и на мене една мазна кост, да опитам и аз нещичко от гуляя. Отде се взе тоя неканен гост, нахвърли се стръвно върху костта, иска да ми я отнеме. Да
към текста >>

302. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг. каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг. каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има
към текста >>

303. ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

(Продлжение) П. Манев 4. Аспекти Третият фактор, който причинява промени във влиянието на небесните тела, са аспектите, при които собствено имаме комбинирано влияние на два астрални източника. Аспектите се образуват от това, че планетите се движат с различна скорост в зодиака и така образуват различни ъглови отстояния помежду си. Тук става дума, разбира се. за ъглови отношения спрямо земята, като връх на космичния ъгъл. Големината на последния се мери с дъгата, която съответните планети, гледани от земята, образуват в зодиака и която се дава в градуси и минути от еклиптиката. За главни аспекти се сметат следните шест: 1. съединение или съвпад – ъгловото отстояние между двете планети е 0°. Новолунието представлява съвпад на Слънцето и Луната. 2. секстил – отстоянието между двете планети е 1/6 от кръга = 2 знака = 60°; аспектът представлява страна на вписан в зодиака правилен шестоъгълник. 3. квадрат – отстоянието между двете планети е 1/4 от кръга = 3 знака = 90°; тоя аспект е страна на вписан в зодиака квадрат. При първа и последна четвърт на Луната, последната се намира в квадратура със Слънцето. 4. тригон – отстоянието между планетите е 1/3 от кръга = 4 знака = 120°; аспектът образува страна на вписан в зодиака равностранен триъгълник. 5. опозиция или противостояние – отстоянието между двете планети е равно на 1/2 кръг = 6 знака = 180°; аспектът представлява диаметър на зодиака. При пълнолуние Слънцето и Луната се намират в опозиция. 6. паралел на
към текста >>

304. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И ГРАДИНАРСТВОТО Прелистете който искате астрологичен календар и, между многото други работи, ще срещнете почти неизменно няколко страници, в които се дават практични указания и свети относно работата на земеделци, градинари, скотовъдци и пр. Тези наставления се дават обикновено във вид на „златни правила за земеделци, градинари, стопани и стопанки", както често гласи подзаглавието на отдела: „Селски астрологичен календар". За никакво обяснение от теоретично естество, разбира се, и дума не може да става в тия календари. Популярни сами себе си, те са предназначени за широките маси и гонят чисто практични цели. Както и да е, но тези правила са облечени в астрологична форма и, следователно, са свързани с теорията и практиката на тая древна наука. Рече ли човек да ги разгледа, още при пръв поглед ще констатира, че това са оскъдни остатъци от един отрасъл на древната приложна астрология, който би могъл да се нарече „стопанска астрология". Ясно е, че в ония далечни времена на миналото, когато астрологията е била не само предсказателна наука, а и всеобщ мироглед, този отрасъл ще да е бил подробно разработен. От него са останали, спастрени от традицията, някои и други правила, които и днес още се спазват тук-там от народа, както се пазят обичаите на миналото, езическите поверия и пр. За съвременните учени те са чисто и просто „суеверия", които не заслужават да бъдат разглеждани, освен като „остатъци на едно пред научно съзнание". Нека, обаче, оставим тоя въпрос настрана и да
към текста >>

305. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

света от Великото Всемирно Братство. Те са приели вълната, която иде от онзи велик център. А такива идеалисти има навсякъде в света. Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка. Вълната, която иде от Великото Всемирно Братство, работи навсякъде в света! Тя работи във всички души! Тя се разпространява заедно с въздуха. И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост! – Обяснете се по-конкретно. Не разбирам нищо. – Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото. В такъв случай кои кръгове ще имат по-голяма височина и бързина – външните или вътрешните? – Разбира се, вътрешните. – Те са запазили по-голяма сила от първоначалния тласък. И колкото отиват по-навън, кръговете стават по-слаби, по-бавни, и даже най-външните кръгове до брега едвам се забелязват, – като че ли се сливат с езерната повърхност. – На кое отговарят кръговете? – На разните идейни движения в света. Всички идейни движения в света, които носят характера на новото в себе си, идат от един велик божествен център. – Но по какво ще познаем, кои са по-далеч и кои по-близо до центъра? –
към текста >>

306. ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

видимото движение на слънцето около земята има два важни момента: първият момент е 22 март е – денят на пролетното равноденствие, когато слънцето минава в северното полушарие; вторият момент е 22 септември – денят на есенното равноденствие, когато слънцето минава в южното полушарие. Тези два момента са символи, които изразяват два вида течения на енергии. Енергиите, които протичат в северното полушарие, имат външен характер. Те символизират мъжа. Под "мъж" се разбира същество, което работи отвън. Когато слънцето мине в южното полушарие – което става на 22 септември – хората влизат в едно друго течение на енергии, които съдържат в себе си мекота. Това течение символизира жената. Тогава човек може да навлезе вътре в себе си, да се съсредоточи, да обработва отвътре нищата. От 22 март нататък в северното полушарие дните растат, светлината се увеличава, защото истината се изявява навън. При тази светлина човек вижда всичко и се намира пред опасността да стане недоволен от това, което има. От 22 септември, обаче, нощите в северното полушарие се увеличават, а дните намаляват. Тогава външната светлина и топлина се намаляват, а вътрешните се увеличават. Ето момент, в който жената може да прояви своята вътрешна светлина и топлина, т.е. своята доброта и своето благородство. Човек трябва да изучава законите на светлината и топлината. Светлината се проявява чрез човешкия ум, а топлината – чрез човешкото сърце. Светлината е в връзка с мъдростта, а топлината – с любовта. Външният
към текста >>

307. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

НЕБЕТО Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира сини свод. който се издига като купол над главите ни, и по който денем обикаля слънцето, а нощем греят месечината и звездите. По него се реят облаците, и когато те покрият цялото небе, казваме че последното се е заоблачило. Изразите "ясно небе", "облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждествяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци – за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи. Този свод бил надупчен като сито и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея. Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък. По-късно, когато в образованите среди, тези полуемпирични полумитологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-"научна" представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни. Тия, именно, сфери образуват небето. По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети. в първата, най-близка сфера, се намира Луната, във втората Меркурий, в третата Венера, в четвъртата
към текста >>

308. ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

а на простия малкото знание, което е придобил парадно облекло. И двамата инак се изравняват в живота по своите нужди, по своите страсти и слабости. Не беше така в недавнашното минало дори. Днес общественият живот върви с бързи крачки напред. Политическите събития изравниха хората. Изравниха ги не материално, но обществено. Развитието на науката, на техниката, на обществените порядки дадоха в ръцете на всички лесно достижимо знание и възможност за забогатяване и издигане в живота. Разбира се, животът стана плитък и повърхностен, както бързината, с която се постига всичко. Мисълта ни не е да отречем съвременния живот с неговите форми и порядки. Напротив, в него има нещо много хубава Пулсът на днешното време ни говори, че човечеството чрез общественото изравняване се освобождава от онова робско състояние на миналото. Какво по-красиво от това! Естествено е, че наред с това освобождение ще дойдат много добри начинания за човечеството – начинания от колективен характер. Ще се разшири съзнанието на хората, ще се повдигне тяхното човешко самочувствие, ще дойде взаимното почитание и уважение. Може би тогава, след този колективен процес на пълно обществено изравняване, ще дойде и едно по-голямо вглъбяване на живота. Ще дойде една нова преоценка на ценностите, каквато става и днес. Един поглед върху самата същина на това изравняване. - То не засяга глъбините на душата, не засяга знанието на хората, не засяга висотата и благородството на чувствата, не засяга хората като волеви
към текста >>

309. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

в такъв случай, придобили никакво странно космическо съзнание, съвсем изпущат от погледа си някои много по-конкретни и по-осезателни опасности, чието отстраняване най-често лежи в човешката власт и които пренебрегнати, биха могли да превърнат живота на отделния човек, на обществата и народите в печална развалина. Тоя специален страх и световна загриженост проявяват най-често, кабинетните учени. Те, между другото, придобиват цифрено статистическо съзнание и сливат своят живот с него. Разбира се, науката никога не пита, кое е по-важно, кое – по-маловажно Науката само търси, разкрива и нарежда. Науката, така да се каже, иска само да знае и нищо повече. Тя има само задачата да събира отделните факти, да ги класифицира, да ги свърже в закони и да отговори на вечното, нестихващото питане на будния човешки дух. Често се срещат в научните страници на вестниците и списанията сведения, че каменовъглените басейни на земята се изчерпват, че ако върви така, светът ще живее още само толкова и толкова хиляди години, че запасите на каменното масло ще се свършат и т.н. Като че мисълта на тия наши съвременни статистици иска да проникне в мрачната панорама на бъдещите столетия, за да предпази човешкия род, па и целия живот от някаква грозяща го опасност и гибел. Интересни и забавни статистики, но в тях от едно друго гледище, липсва нещо, и затова те изглеждат малко наивни. За да отговорим на въпроса, кое ги прави такива, ще се спрем на един факт в науката, известен под името ентропия. Знае се,
към текста >>

310. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата Търговска сделка по привилата на натуралната обмяна – Меркурий дава лирата си на Аполон, а последният му връчва своята кадуцея: златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем за сега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурий. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук му е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурий, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум. Те често правят големи пакости, но са така остроумни и находчиви, когато дойде ред да се оправдават, така ловко се изплъзват от затруднението, в което са попаднали, че неволно будят симпатия у околните. Иска ти се да отдадеш техните пакости на една невинна игривост, на един преждевременен изблик на умствена енергия, която Търси по някакъвначин да се прояви. Симпатията си към тоя род деца народът изказва с израза "хитро дете". Но да се върнем в нашето заведение. Ако се вгледаме в един от машинописците, който в момента замества и е седнал на неговото писалище, ще видим, че той е типичен меркурианец. Не ще и дума, че чисти меркуриеви. типове се срещат твърде рядко – повечето хора са обикновено смес от
към текста >>

311. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Колко са любознателни! Нали учителството е еднаот най-будните, най-идейните части на нашата интелигенция! С интерес разглеждат и питат за всичко! Посещават чешмичката, разглеждат надписа ù, разглеждат палатките, хижата, разпитват за идеите, за книжнината, за дейността и пр. После се събират около Учителя. Пожелават той да им говори. Учителят почва така: Хората не са проучвали, какво нещо е любовта. Те имат за нея смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта. Под любов аз разбирам единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора и целия свят и всички същества от най-дребните до най-големите. Тя е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която животът може да дойде. Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Щом имат любов, хората ще могат да влизат един други в положението, в своите нужди. Като обичаш някого, всичко можеш да направиш за него. Всеки човек има известна задача на земята. Той не е дошъл така. Тая сила е единствената, която предвижда условията, при които човек нормално, правилно може да се развива. Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва. Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата. Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив. Когато човек не разбира любовта, идват страданията като едно последствие, И те подготвят човека да намери любовта, т.е. те пробуждат човешкото съзнание. Любовта
към текста >>

312. ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водачите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война. В последствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране. Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите. Шестата раса е носителка на любовта между всички хора, между всички народи. Тогава всички народи ще живеят едни за други, подобно членовете на едно голямо семейство. Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи – малките братя. И едните и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на Бога, Създателят на света. Кога ще дойде това време? – В близко бъдеще. Съвременното човечество се намира в преддверието на новата епоха, понеже слънчевата система е влязла вече в областта на божественото зазоряване. Дойде ли това време, за лошите хора няма да има условия за живот. Един след други те ще измрат, и земята ще се освободи от тях. Новите условия, които идат, не търпят злото. Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще вдигне своите завеси и ще отиде на друго място. Злото ще вдигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе свои банки и
към текста >>

313. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Наклонът на почерка е един от ония негови белези, които най-силно се хвърлят на очи. Има почерци отвесни или почти отвесни, други повече или по-малко наклонени вляво, а трети – повече или по-малко наклонени вдясно. Изследванията са показали, че наклонът на почерците се мени от 30 до 120 градуса. В случая, ъгълът се измерва в посока обратна на часовата стрелка, както е показано на фигура 1. Разбира се, срещат се и почерци, чийто наклон е под 30°, както и такива, чийто наклон надхвърля 120°, ала те са редки и показват по-скоро анормални случаи. На практика, почерците откъм наклон се разпадат на следните групи: силно наклонени почерци, под 30° наклонени – до 60° слабо наклонени – от 60° до 80° отвесни или прави – около 90° наклонени вляво – над 90° (от 90° до 120°) силно наклонени вляво – над 120°. Като се има пред вид, че наклонът на почерка психологически съответствува на отношението между спонтанността в проявата на чувства, желания и инстинкти и задържащите импулси, произтичащи от разума и волята, лесно е да се определи това отношение за горните групи. Разбира се тук не може да става реч за някакви абсолютни количества, чрез които да "измерваме" оня душевен комплекс, който графолозите свързват с наклона на почерка – чувствителността. Душевните прояви не могат да се "измерват" количествено по тоя начин. Числените данни, които в случая се явяват ъгли, могат да ни дадат само едно приблизително указание за големината на поменатото по-горе отношение; те са един вид
към текста >>

314. СФЕРАТА НА ВЕНЕРА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения". И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност. Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващане, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между "реакционната основа" (фон Кльоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхзузер), т.е. без всякаква причинна връзка. Привържениците на второто гледище смятат, че двете паралелни редици явления –
към текста >>

315. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

не могат да се проникнат от тях. Трябва народите като колективни единици да се издигнат поне до равнището на оня морал, който регулира днес частните отношения между отделните индивиди. Впрочем, има указания в съвременния политически живот, че по-издигнатите държавници, които ръководят съдбините на народите, се издигат вече до това съзнание. Те се стремят да внесат един по-висок морал в международните отношения - усилията им са насочени към миролюбиво разрешаване на спорните въпроси. Разбира се, този по-висок морал в международния живот, за който е дума, изисква по-друго разбиране за живота и света. И то ще дойде. Когато ние говорим за това, имаме пред вид онова велико и светло бъдеще, което се очертава пред човечеството. Днес нещата не могат да бъдат другояче, защото хората нямат ясна представа за оня миров ред, който царува във вселената, те нямат представа за великия божествен ред. В своите ограничени, чисто човешки схващания и идеи, те са създали един свой, човешки ред, който често е в разрез с божествения. Природата, обаче, санкционира човешките закони и порядки дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Щом един човек, един дом, едно общество или един народ, па и въобще цялото човечество се отклонят от нейния ред, тя се противопоставя, понеже в общия ход на мировия живот не се позволява никакво отклонение. Хората често си мислят, че те могат да се наложат на природата, че могат да я накарат да отстъпи от своя ред. Природата привидно отстъпва, но в
към текста >>

316. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

нуждае само днес от подобни неща. Те му са необходими през всичките „днес" откак живее на земята. Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес. Предисторическият човек не е познавал хляба в днешния му вид. Той се е задоволявал със сурови плодове, корени и зърна, които природата му е предлагала. Той се е хранил и с месото на своите противници, които е побеждавал в нестихващата си борба за лично съществувание. Разбира се, това придобито от предисторическия човек качество да се храни с месото на своите противници - зверове, днешният културен човек го е запазил, дори развил до съвършенство. Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни. Ала култура от нуждата за хляб у предисторическия човек е създала жената, която е водила по-заседнал живот. Тя е имала възможност да изучава свойствата на растенията и да ги отглежда, а също да отглежда и някои домашни животни. Облеклото на предисторичния човек е имало чисто предпазно значение - от студ и от други природни стихии. Понятието „естетично" не е съществувало за него. При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба. Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век. Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни. Твърдата, здрава гръд на майката земя е била
към текста >>

317. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

броя на дните, които се съдържат в една земна година. От горното е ясно, че една синодична обиколка на Луната, сир. един синодичен месец, разгледан циклически по отношение годината на Сатурн ( = 29·46 земни години) представя същото, каквото представя един ден по отношение на земната година. С други думи, един синодичен лунен месец представя един ден от „Сатурновата година". Триста шестдесет и пет синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата „година" са неговите 365 „дни". Разбира се, тия отношения трябва да се разбират циклически - по закона на аналогичните или съответствуващи цикли. Нека дадем сега една по-точна формулировка изразяваща горните съотношения: Звездната обиколка на земята около слънцето се отнася към денонощното завъртване на земята около нейната ос така, както се отнася звездната обиколка на Сатурн около слънцето към синодичната обиколка на Луната около земята. Ако означим зв. об. на земята с Тз, зв. об. на Сатурн с Тс, едно земно денонощие с д, а един синодичен месец със сМ, ще имаме формулата: Тз/д = Тс /сМ Изразено в цифри, това отношение е приблизително равно на 365. За ония, които са запознати с астрологията, това съотношение между един типичен лунен цикъл и сатурновия звезден цикъл, само още веднъж подчертава познатата интимна връзка, що съществува между Луната и Сатурн. Не само защото тя се подсказва от очевидното съвпадение на числата 29·5 (син. мес.) и 29·46 (зв. об. на Сатурн) - съвпадение, чиито последици изпъкват с особена сила, при
към текста >>

318. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

лице. Напротив, дисхармоничните транзити - квадратура и опозиция - особено на неблаготворните планети към радикалната позиция на Слънцето, обикновено бележат неблагоприятни влияния. Така, преминаванията на неблаготворните планети през 8° от Рак (точка, която се намира в квадратен аспект с 8° Овен), през 8° Везни (като опозиционна точка спрямо 8° Овен) и през 8° от Козирог (като квадратура към 8° Овен) обикновено ще се придружават от по-големи или по-малки мъчнотии за същото лице. Разбира се това, което се каза за Слънцето във връзка с преминаванията на някои планети, важи по принцип и за преминаванията на всички планети спрямо позициите на всички планети в хороскопа, само че със съответни разлики в силата и характера на получените ефекти. Но ние няма да се спираме върху тия въпроси, понеже ги споменахме само за изяснение на един факт, за който нямаме никаква теоретическа обосновка. Засега ще се задоволим да забележим, че методът на транзитите, употребен правилно, представлява едно от твърде сигурните предсказателни средства на традицията. 2. И друг път имахме случай да споменем за астрологичната хипотеза, според която планетите от старата серия управляват или владеят по два, а светилата - по един от зодиакалните знаци. в тоя случай знакът се нарича жилище на въпросната планета, която пък се счита негов господар. (Виж фигурата). Както се каза и по-рано, един от двата знака, които се управляват от един и същ господар, е сроден по естество с владеещата планета, а другият има
към текста >>

319. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

в следното: Саваот-Бен-Абу трябваше да накара младата царкиня Елмира да се влюби в него, бедния, никому непознат чужденец. И ето години вече той стои и чака, без да може да привлече нейното внимание, без да се добере до онова, което ще улесни неговата мисия. Той употреби всичките си усилия, приложи всичките си познания, но напразно. Никога тя не спре погледа си върху него, никога нейните очи не уловиха тъжния поглед на Бен-Абу. Тя беше недосегаема в своето царско величие и никога, разбира се тя не попита, кой е тоя беден и млад човек, който покорно и мълчаливо я следваше по всичките улици. Много късно той разбра, че тя никога не ще го забележи в тези дрехи на простосмъртен; за другите уви, тя нямаше очи. А за разкошна мантия, обшита със злато и рубин, Бен-Абу нямаше пари. Тя трябваше да го обикне такъв, какъвто беше. Когато годините се изминаха и се трупаха като неговите жизнени мисли, които изпълваха сърцето и се силеха да обезверят крепък дух, той чу тръбата на царския глашатай, който известяваше печалната вест. Царската дъщеря, любимата и единствена рожба на Елмур, лежеше на смъртно легло. Той се отдалечи тогава дваж по-нещастен. Сега вече надеждата, че царската дъщеря ще се влюби в него, съвсем изчезна. А той искаше само това. Боже мой, само това - любовта на нейното младо сърце, след което той ще си отпътува за своята страна. Как не виждаше тя, как не разбра и не трепна нейното сърце! Така в своята безнадеждност и отчаяние той остана край нейния дворец с някаква
към текста >>

320. ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

същ процес на растене и развитие, който се извършва в природата с неизменно постоянство. За природата младият е начало на нещата, старият - край. Младият е цвят, старият - плод. Ако един цвят не завърже плод, а окапе, какъв смисъл има дето е цъфнал? И ако плодът. неговата семка, не падне на земята, ако не „умре", защо е узрял? Старият трябва да мине през смъртта, за да се подмлади. Младият трябва да мине през процеса на узряването, за да остарее. Под стар човек на земята, природата подразбира човек, който живее в областта на самосъзнанието. Той вижда не само своите погрeшки, но и погрeшките на стотици и хиляди поколения преди него. Вижда, обаче и техните добродетели. Той използува и едните, и другите. Грешките изправя, а с добродетелите работи като с ценно наследство. Така че стар, от гледище на природата, е оня човек, който знае да изправя погрeшките на миналите поколения. А да се възмущава човек от своите прадеди, че не са му оставили нищо добро, показва явно неразбиране. Защото закон е: колкото погрeшки са направили миналите поколения, толкова и добродетели са развили. В природата винаги има равновесие. Когато се говори за подмладяване, обикновено се подразбира да се подмлади човек, без да мине през процеса на смъртта. Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова усърдие елексира на живота? По какъвто и път, обаче, да постигне човек подмладяването, то е една неоценима придобивка. Защото ако той успее да се подмлади дори само с един ден, в този
към текста >>

321. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

тая идея. И ония. които служат на тая идея, служат на мира, толкоз необходим за живота на човечеството". (Д-р Вълчев - България) "Работата се тълкува като нещо, което органически е свързано с душата" (Проф. Луварис - Гърция). "Радостта в труда е новата вяра", (Емануил Букутс - Румъния). "Трябва да направим всичко, щото трудът да престане да бъде бреме, позор, малоценност и потисничество. Трябва да направим отново труда извор на радост за хората. А радостта е език, който се разбира от всички народи" (Д-р Алберт Лай - Германия). Посочват се и средствата за това - както нагледно, чрез картини, модели и пр., така и чрез надписи по стените, като следните: "Организирането и осмислянето на свободното време и почивката на трудещите се гарантират спокойствието и политическия мир в страната, създават сътрудничество и хармония между класите и радост за целия народ". "Само в приветливи помещения за почивка човек се отморява през работната почивка и добива нови сили за работа". "Добра светлина - добра работа. Зеленина във фабричния терен. Топла храна в работилниците. Спорт в работилниците. Красиви и здравословни работни помещения". Общите впечатления от изложбата са добри. Всички тия благородни усилия са хубави. Тия идеи и начинания са полезни и необходими. Но това е само външната страна на въпроса. Обаче всеки въпрос си има външна и вътрешна страна. И ако се разгледа само едната страна, ще имаме едностранчиво схващане по въпроса. Вътрешната страна на тая идея е разглеждане на
към текста >>

322. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

схващане, което засяга самата същина. Днес се счита, че регенерацията е една първична особеност, качество на живата материя, че всеки жив организъм притежава своя първичен "организатор" на жизнените отправления, на еволюцията на организма. Това схващане вече ни навежда на мисълта. че живата материя крие в себе си нещо вечно. Тя може да се претворява, да се преобразява, ала тя крие в себе си семето на живота, който е вечен, който никога не загасва, който тика всичко напред. Разбирайки същината на възобновителния процес у живите организми, схващайки, че той е една проява на вечния живот в живите същества. нам ни става ясно, че този процес има голямо приложение в личния живот на самия човек, а така също и в обществения живот. В своя личен живот човек живее винаги под угрозата на смъртта. Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си. Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен. Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си. Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в
към текста >>

323. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

по метод, и по техника. Преди всичко, тя не е резултат на експериментални изследвания в съвременен смисъл на думата, а резултат на оная практика, която е позната под общото име Йога. От гледище на Запада, физиката на индусите ще се покаже чиста метафизика. Но нека пристъпим към самото изложение. За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с коета ние боравим); 2. Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3. Ката (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4. Manasa (материята на умствения свет). Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за "октави" в разните полета. във всяко поле има само една "осъществена октава", а между отделните полета има сума "загубени октави". Това
към текста >>

324. ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА В НАШЕ ВРЕМЕ - ЗАТОПЛЯНЕ НА ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО - Л. С. БЕРГ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

1. Планети и зодиакални знаци (продължение) Когато една планета не е нито в знак на своето "достойнство", нито в знак на своята "слабост", тя се смята перегринна, т.е. чужденка. В тоя случай нейното положение не е нито много добро, нито много лошо. Разбира се, и тук има цяла редица степени, които се определят преди всичко от хармонията или дисхармонията между характера на планетата и естеството на знака, в който тя се намира. При равни други условия смята се, че една магнетична, женска планета (Луна, Венера) ще се прояви по-хармонично в магнетични, женски знаци (водни и земни), отколкото в електрични, мъжки (огнени и въздушни) и обратно. Тук трябва да се имат още пред вид симпатиите и антипатиите, които съществуват между елементите. Така, огненият и въздушен елементи от една страна, и водният и земният елементи, от друга, хармонират помежду си като елементи от един род. Огненият елемент се счита още допълнителен на водния и в дисхармония със земния, а въздушния елемент смятат комплементарен на земния и в дисхармония с водния елемент. Следващата скица изразява тия отношения : Елементите, разположени на един диагонал, се считат допълнителни : Огън - Вода и Въздух - Земя. Така че една планета, принадлежаща към даден елемент (виж таблицата, дадена в миналия брой на списанието), в перегринно положение, значи, доколкото не е разположена нито в знак на своето достойнство, нито в такъв на своята слабост, ще се чувствува сравнително по-добре, когато се намира в
към текста >>

325. ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

в селските местности, напр. в околностите на Филаделфия, през периода 1855 - 1932 г. В работата на Кинсера е изтъкнато повишението на температурата не само за Америка, но и за Европа: в Копенхаген, Париж, Виена, Гринуич. във всички тия европейски градове повишението на температурата се наблюдава от 1900 година насам. Не само това. Но такова повишение се забелязва и в южното полукълбо: В Сантяго (Чили), в Буенос Айрес, в Капщад. Същото явление е и в тропиците, в Бомбай, в Батавия. Но, разбира се, общото затопляне не изключва възможността за отделни студени години. Тъй напр. 1928-29 била изключително студена, както в Русия, тъй и в Западна Европа. Затопляне в планините Затоплянето се забелязва и в планинските обсерватории, и това по-добре от всичко друго свидетелствува в полза на това, че затоплянето не е резултат на ръста на градовете. Напр. данните за планинската станция Обир (на височина 2044 метра, в източните Алпи, югоизточно от Клагенфурт) показват, че от 1919 г. до 1934 г. има повишение на средната температура. Причината не е в Гълфстрийм Колкото се отнася до причините на затоплянето, то някои били склонни да отдадат това затопляне на Гълфстрийм. Обаче изследванията на Бергстен показали, че даже и за Норвегия няма съотношение между високите температури на Гълфстрийм и зимните температури на тая страна. Ако Гълфстрийм има висока температура, то в Торсхавен на Ферерските острови следващата зима е в 7 случая топла, а в 5 случая - студена. Ако, напротив, Гълфстрийм има
към текста >>

326. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа". В дворцовите и аристократични среди едрият почерк е една традиция. И досега има аристократи, които пишат едро по наследство. Тъкмо затова този почерк открай време се нарича "аристократичен". Понеже суверенът "заема голямо пространство" не само на книга, а и на дело, едрият почерк е естествен за него. Ала ония, които го окръжават, пишат едро често пъти по подражание - една черта, която е особено силно развита у дворцовите хора. Разбира се, едрият почерк в случая у тях се явява като израз на чувството им за съсловно превъзходство, на "големство", и действително показва големеене, надменност, суета и тщеславие. Колкото, обаче и да е многозначен признакът "големина на почерка", колкото и да са различни подтиците, които карат хората да пишат едро, в основата на тия подтици лежи нещо общо. Туй общо е повишеното самочувство у човека, стремежът за разширение, за овладяване на повече "пространство" - нещо което по естествен начин се проектира в плоскостта на писането. Растящото, развиващото се тяло, непосредственото "консумиране" на околното пространство, както това бива у детето, е израз на едно повишено жизнено самочувство, на един биологически обусловен стремеж към разширяване. Накъсо казано, големината на почерка съответства на големината на личното самочувство. Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството". Не трябва, обаче, да се
към текста >>

327. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

прави това, понеже го привлича всичко, що блещи. Обаче, като си опари ръката, бързо я дръпва. После може да забрави и пак да си тури пръста в пламъка на свещта. Но като направи това няколко пъти, после добива опитност и не се излага на такова страдание. Също така и всяко страдание в социалния, народния и международния живот показва, че са нарушени известни закони. Така колективното съзнание на човечеството се разширява, добива нова светлина и постепенно се приближава до правилното разбиране законите на живота. Положението, в което се намира днес човечеството, е една верига от противоречия. Но много ще се мами оня, който мисли, че причините за това положение се крият в тая или оная държава, в тия или ония държавни мъже, в тия или ония нарушения и пр. Причините са много по-дълбоки. Те са колективни и имат корените си не само в последните няколко години от войната насам. Не, корените на тия причини датират от дълбока древност. От хиляди години са се трупали ред причини, които днес са се разразили с по-голяма острота и болка. Но само оня, който не се спира на повърхностните, временни причини, а гледа с по-проницателен поглед на явленията, може да намери истинските причини. И след като ги намери, може да намери и методите за премахване на външните последици. Днес, понеже търсят причините на днешното критично положение много повърхностно, опитват се чрез разни договори, чрез разни гаранции - двустранни и едностранни, чрез разни споразумения за сигурност, чрез разни конференции на
към текста >>

328. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

една от ония планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията. Като четат, че Уран поражда у човека склонност към напредничави идеи и стремеж към освобождаване от всякакви предразсъдъци - неща, които по тяхна преценка и тях особено силно вълнуват - те считат себе си за "уранианци". И нерядко, като отидат при някой астролог да им състави хороскоп, те очакват да намерят потвърждение на това свое, често пъти, суетно желание. Разбира се, в повечето случаи те остават разочаровани - оказва се, че Уран не заема някакво силно положение в техния хороскоп, за да играе в душевния живот и съдбата им някаква важна роля. В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на човека. Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в
към текста >>

329. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

в нея, вие ще откриете досущ едно чудо. Ще видите, че брезата е почнала да взима вид на бор. И се питате, къде е свободата, при която растат дърветата в природата? Тя е само във вътрешния импулс, а външно всичко е в зависимостта на по-силното. Пред по-силното, в природата, всичко свежда глава, немее. То дава тон, насока в живота. Неволно, при мисълта за растителното царство, изпъква в съзнанието днешното световно положение. Малки народи биват заробвани икономически и политически, без разбира се, това да е тяхното желание. И животът им взима насока в съгласие с онази "силна" нация, която ги е заробила. Ние имаме в наши дни подобни драстични примери на заробване на високо културни държави. Не прилича ли това на брезата всред боровете? Все пак, брезата е по-щастлива, отколкото съвременните културни хора, които по един или друг начин са поробени и служат на разни идоли и богове. Тя поне добива само вида на боровете. И пак си остава бреза, растяща като бреза на свобода. А хората? В приспособлението на растенията към околната среда, ще искаме да подирим прояви на разум. Големият Метерлинк написа цяла книга върху интелигентността на цветята в природата. Красиви работи има в нея. Считаме, обаче, че приспособяването у растенията трябва да го схванем като жертва на външната свобода, за да се запази вътрешната - стремежът към растене, към живеене, към съществувание. Няма свят на по-големи ограничения от този, в който живеят нашите по-малки събратя - животните. Излишно е да се спираме
към текста >>

330. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

и магнетизма при оформяване на планинските масиви. Много планински върхове, например в Рила, от едната страна са скалисти и стръмни - просто голи скали, а от другата страна се спущат постепенно, като образуват често пъти изящно моделирани криви повърхнини, обрасли с трева. Скалистата, необрасла с растителност част на тия върхове е електрична, а меките и обрасли с трева склонове, които завършват често пъти с хубави планински поляни, дето пасат лете стада, са магнетични. Разбира се, споменавайки за електричния и магнетичен характер на планинските форми, ние сме далеч от всяко геологично разглеждане. Ние разглеждаме планинските образувания като архитектурни постройки, в които констатираме строителното действие на двете мирови сили - електричество и магнетизъм. Същите тези сили се проявяват и при строежа на човешкото лице - и там правите и криви линии, вдлъбнати и изпъкнали, са израз на тяхното действие. Като си служим с названията „електричество" и „магнетизъм", очевидно ние ги взимаме в по-широк смисъл. Ние не подразбираме електричеството и магнетизма на съвременната физика, които са само физическа проява на универсалното електричество и универсалния магнетизъм. За да покажа, в какъв смисъл се употребяват тия думи в окултната наука, ще приведа някои цитати из беседата на Учителя: „Електричество и магнетизъм". "Електричеството и магнетизмът имат три състояния: лъчисто, течно и сгъстително. Така, магнетизмът в лъчистото си състояние е носител на топлина. Щом мине в
към текста >>

331. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

във вас. Това става чрез любовта. Така вие повдигате техните акции във вас. Тогава хората и отвън ще се повдигнат. Като давате цена на нещо, то е вече любов! Като дойде любовта, вие имате светлина и всичко ви става ясно. Като обичаме другите хора, ние се разкриваме пред тях и им носим светлината на Безграничния! Без любовта няма връщане в рая. Любовта е пропускът. Без нея никой не може да се върне в рая. Без любовта, на която и граница да отидеш, ще те спрат. Под възкресение се разбира новата форма, която няма да се разрушава. Всеки ден трябва да намерите някого, когото да обичате. В разумната любов оня, когото обичаш, гледай да не го цапаш. Как ще го цапаш? Например, като обичаш един човек, почваш да му приписваш някои качества, които той няма. Не го ли цапаш така? За оня, когото обичаш, никаква отрицателна мисъл няма да имаш. Когато чуеш нещо лошо за него, ще кажеш: "Това не е така!" Като гледаш, че другите хора се обичат, това няма да ти помогне ни най-малко. Ти почни да обичаш, и ще разбереш, какво нещо е любовта. Любовта сама ще ти даде правилата. Тя е сама закон за себе си. Тя никога не постъпва по един и същи начин. В нея има едно вечно разнообразие. Такава любов, с каквато ти обичаш, никой друг не може да има. Както ти обичаш, никой друг не може да обича. Любовта на всекиго се различава. Любовта ви е ценна, понеже никой не може да проявява такава любов, каквато вие проявявате. Радвайте се на любовта си. Радвайте се и на любовта на другите. – Какво е действието на
към текста >>

332. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ВЕЛИКДЕН Той живееше в село от много години. Още когато се запопи, бяха го изпратили в тоя край и ето, от тридесет години, от село не мръдна. Сега той беше близо шестдесет годишен, среден ръст, със сухо и слабо тяло, което се губеше в широкото му расо, с продълговато лице, гладко и умно, с прошарена брада и кротки очи, които гледаха и виждаха всичко, което ставаше край него, най-често, разбира се, хубавото и доброто, което го трогваше и радваше като дете. Ходеше още изправен и стъпваше твърдо и уверено. Казваше се поп Грую. В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в село го обичаха и почитаха. Но човешка слабост! Може ли да бъде човек винаги изправен, па макар тоя човек да бъде и поп Грую? Може ли да знае човек, що е право и що криво пред очите на Всевишния? Живее човек цял живот и до последния си ден все се учи. Поп Грую не беше от ония, които си затваряха очите и махваха с ръка, когато трябваше да се направи нещо за другите. Имаше той будна съвест и очи, за да си дава сметка за всичко сторено и мислено. Искаше той да бъде изправен пред себе си и пред Бога, както често обичаше да казва. Но един ден поп Грую се върна от града, уморен и измъчен, с набръчкано чело, умислен и мълчалив. Попадията го вид още от пътната врата и си рече: "Има нещо, случило му се е нещо, каква ли неприятна работа ще е". И току се приготви да го попита, каква е работата, когато той затвори вратата след себе си, влезе в стаята си и рече на жена си: "Остави ме, зает съм!"
към текста >>

333. ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

У ЧОВЕКА Днес повече от всякога ние се нуждаем от едно правилно разбиране на живота. А животът не може да се разбере правилно, ако не се разбере любовта. Защото любовта е онзи велик принцип, от който той е произтекъл. Всички опити да се разбере живота вън от любовта и да се изгради на една друга основа, са предварително осъдени на неуспех. Досегашният опит на човечеството богато доказва това. Ето защо, ако не разберем Божествената любов, от която животът се е родил и която е вложила у него всички условия за растеж и развитие, ще бъдем далеч от реалността на живота, от неговата същина - ще блуждаем само подир неговите сенки. Върху любовта, а не върху нейните сенки: нагон за продължаване на рода, нагон за самосъхранение, за сдружаване и пр. почиват дълбоко погледнато, отношенията между мъже и жени, между бащи и майки, между деца и родители, между братя и сестри, между учители и ученици, между отделните общества и народи. Тя е и си остава истинската основа на живота. Това тъкмо трябва да съзнае днес човек. Той трябва да престане да схваща живота от животинско гледище, като борба за съществувание, а да разбере дълбоката му същина, която се крие в любовта. Затова, именно, човек е дошъл на земята - да се научи да разбира живота в светлината на любовта, да приложи законите ù и да служи на доброто, което се подхранва от нея. Мнозина днес желаят да се подобри света. Светът сам по себе си е добър, но в него са се вмъкнали много неща, създадени от хората. Тия, именно, неща
към текста >>

334. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

своето първично отношение "Аз" и "Ти" са израз на едно цяло, което се проявява в творческия принцип на мъдростта и в двигателния принцип на любовта. Сам по себе си това е един напълно затворен в себе си кръг, в който се проявяват в идеална хармония всичките процеси на живота. И като сведем тези първични "Аз - Ти" на земята, в своите чисто земни форми, тогава ще разберем пътят, по който първичното, неограниченото, космичното е взело чист земен, относителен смисъл. Днес под "аз" се разбира всяка единица, всяко същество, което има отношение към останалия свят, който е "ти". Едновременно това "аз" е и "ти" за всичко останало подобно нему или от друг разред жизнена същност. И тук, между това "аз", което е в същото време и "ти", има вечно движение, един вечен кръговрат от отношения-хармонични и дисхармонични, разумни и неразумни. В земното понятие "аз-ти" се крият всички изисквания и нужди на личността, взета по отношение на себе си и по отношение на другите. В това човешко понятие, дълбоко погледнато, веднага проличава една липса. Веднага се вижда, че "аз"се нуждае от "ти" и "ти" се нуждае винаги от "аз". Тв се дирят и попълват. "Аз" и "ти" обособяват цялата човешка личност в себе си като едно взаимно допълнение — ум-сърце. Затова виждаме и външно в живота, "аз", мъжът, умът, дири "ти", жената, сърцето като част допълваща човешката личност. В тътен смисъл понятието "аз-ти" взима в живота чистото отношение мъж-жена. Може смело да се каже, че целият живот на хората днес, па и в
към текста >>

335. СВЪРЗАНОСТ НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И ДОМОВЕ а) Общи бележки (Продължение) Друго вторично достойнство е елевацията. В тесен смисъл на думата, под елевирана, издигната планета се разбира оная, която е най-близко до зенита. В по-широк смисъл, всяка планета, която е по-близко до зенита от друга, се счита издигната по отношение на последната. Напр., една планета във 2. дом е издигната по отношение на друга в 3. дом, която е по-близо до надира и по-далеч от зенита, отколкото първата. Смята се за добър признак, когато в един хороскоп са. издигнати благотворни планети. Това важи и при аспектите - една квадратура между Марс и Венера, при равни други условия, се счита по-мека, ако добрата планета - Венера в случая - се намира в елевация над Марс, отколкото ако имаме обратния случай. б) Общо влияние на планетите в домовете Тук ще дадем думата на Синдбад - Д-р Вайс, съответно на бившия председател на дружеството на английските астролози - Бейли. „Ако една планета в един хороскоп се намира в определен дом, то тя упражнява съгласно своята природа влияние върху всички работи на тоя дом. Дали това ще стане в благоприятен, неблагоприятен или среден смисъл, зависи от нейните достойнства и слабости и нейните аспекти, обуславя следователно всеки път едно синтетично обхващане на всички фактори, които дохождат под съображение. Обаче, пред всеки синтез трябва да вървят познанията за тия фактори. Поради това, ние ще дадем по-долу едно късо изложение, как една планета само според своето естество, без оглед на знака,
към текста >>

336. ИЗ НАШИУЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В миналия брой на списанието, в статията "Форма на почерка", изтъкнах една характерна особеност на ръкописното писмо у европейските народи - възможността да се свързват буквите при изписване на отделните думи. Разбира се, идеално свързване не може да се постигне, защото някои букви не допускат гладко и непосредствено спояване с другите букви. Но въпреки това, има хора, които успяват да свържат буквите в отделните думи дори и там, където се явяват естествени прекъсвания. Те изменят стереотипната форма на буквите чрез разни съединителни линийки, само и само да свържат буквите в непрекъснати думи. Безсъмнено, това отговаря на една вътрешна нужда у тях. Наистина, навикът да се пише свързано се придобива още в училището, защото там свързването на буквите се предписва като правило навсякъде, където това се допуска от стереотипната им форма. Но като се има предвид, че мнозина още от ученическата скамейка нарушават това предписание, като започват да пишат несвързано дори и там, където свързването на буквите е възможно, явно е, че свързаното писане не е въпрос само на навик. При това, има крайни случаи на свързани и несвързани почерци, които не могат да не се хвърлят на очи. Така запример, има хора, които свързват не само буквите в отделните думи, а съединяват и самите думи. Тъй както има и хора, които пишат съвсем прекъснато - те изписват буквите отделно една от друга, без да ги свързват помежду им. Очевидно, това не със случайни явления, и затова те с привлекли вниманието
към текста >>

337. НИШКИ. МОЛИТВА ( СТИХОВЕ) - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

обичаш! Ти не можеш да живееш, ако нямаш любов. Ти красив не можеш да бъдеш, ако нямаш светлина. Ако не обичаш нито една форма, ти ще умреш. Тъй че, ако се откажеш от любовта, ще умреш, ти съкращаваш живота си. Някои мислят, че при любовта човек се изтощава. Не, при любовта няма изтощение. При любовта ние изучаваме вътрешната страна на природата! Когато помагате никому, то неговите покровители отгоре ти помагат и ти създават условия за истинска вътрешна дейност. Под думата любов се разбира благото, което носи на хората човек, който е излязъл от Великото Божествено
към текста >>

338. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

същия начин и едно Общество, народ или цялото човечество представляват един колективен организъм от по-висш разред. Така като се издигаме до колективни единици от все по-висш и по-висш разред, идваме до схващането за единството на живота. А туй е именно новото схващане, до което се издига днес постепенно съзнанието на човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това ново схващане коренно се различава от старото схващане, според което животът е разпокъсан, разделен. Разбира се, всяко схващане води към особен начин на мислене, чувстване и постъпване и към особени резултати. Според старото схващане всеки народ може да живее за себе си, може да има пред вид само личните си интереси и изгоди. А според новото схващане за единството на живота, всеки индивид, всяко същество представлява част от едно велико цяло, и затова то не може да живее за себе си. То трябва да живее за интересите на цялото, ако иска да благоденствува, да напредва. Кое от тия две схващания е по-правдоподобно, по-вярно? Има два начина за отговор на този въпрос: Първият начин е чрез непосредственото изследване, наблюдение и пр. А вторият начин е чрез изучаване резултатите. Можем да спорим, кое схващане е по-вярно, можем да привеждаме философски аргументи в полза на едното или другото схващане, но най-къс и ясен е вторият метод: чрез изучаване резултатите. Нека разгледаме проявите на съвременния живот, това, което днес става около нас. На кое схващане е резултат всичко това? Безспорно, целият днешен
към текста >>

339. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

отговорът на този въпрос, ала исторически факт е, че в първите векове на второто хилядолетие от християнската ера, никой търговски артикул не е бил така високо ценен, както скъпите "especeria". Като че ли, както казва Цвайг, мирисът на тия източни цветове е упоил по магичен начин душата на Европа. Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради редкостта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена. Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки е била мъчното им и свързано с безброй рискове и опасности пренасяне от Малайския архипелаг до Европа. Защото през ония далечни времена, както правдиво забелязва Цвайг, "Изтокът лежи тъй далеч от Запада, и какви опасности и пречки имат да преодоляват из пътя си корабите, керваните и колите! Каква одисея има да изтърпи всяко отделно зърно, всеки отделен цвят, докато стигне от зеления храст в Малайския архипелаг до продавницата на европейския търговец. Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от
към текста >>

340. Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

любов на човека. Ето защо, ако искат хората да не изпадат постоянно в обезсърчение, те трябва да засилят в себе си ония три извора, от които изтичат любовта, вярата и надеждата. Къде са тия извори? - В главата на човека, в неговия мозък. В последния има три специални центъра, които са проводници на тия три велики космични сили. И забелязано е, че когато хората се обезсърчат, обикновено се хващат за главата, като несъзнателно се пипат по известни места от черепа. По главата се пипат, разбира се, и онези, които имат силна вяра, надежда и любов. Но между пипането на едните и на другите има голяма разлика. Ония, които имат вяра, като пипат главата си, на лицето им се явява усмивка - те се радват, че имат нещо в себе си, на което могат да разчитат. Ония пък, които имат слаба вяра и надежда, като пипнат главата си, веднага стават мрачни и недоволни от себе си, като че ли са пипнали в празен джоб. Те чувствуват. че няма на какво да разчитат. Затова казвам: Дружете с хора, които имат силно развита вяра. Те са богати. Tе са и много щедри. Дружете с хора, у които надеждата е силно развита. Те носят подем и насърчение. Дружете също с хора, у които любовта е силно развита. Те ще спомогнат да се засили у вас изворът на любовта и живота. Дружете с хора на силната вяра, любов и надежда, защото животът на тия хора почива на здрави, непоколебими основи. Любовта, вярата и надеждата са трите основи на живота. Надеждата разрешава въпросите само на един ден. Вярата разрешава въпросите на векове. А
към текста >>

341. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

скован, втвърден живот. Обаче, когато през идната пролет слънцето се засили, ледената им покривка се стопява и отново небето, слънцето и планината се оглеждат в тях. Когато човек минава през тъмна долина, през тунел, когато се строши чашата, която държи в ръцете си, когато след дълги борби, търсения, копнежи, надежди, той намери само шепа пепел в ръцете си, той може да мисли, че всичко е свършено. След това велико разочарование у него се пробужда една вътрешна светлина, чрез която разбира, че това, което той е търсил досега, е малоценно, нетрайно, илюзорно и всред мъки и страдания в душата му се ражда едно ново очарование, нови върхове се очертават пред погледа му, животът му се разкрива в съвсем нов вид, в нова красива дреха. Но ако не беше строшена чашата в ръцете му, той не би се освободил от илюзиите на живота, не би преживял онова красиво вътрешно прозрение за реалните ценности на живота. Посочения този път минава не само отделният индивид, но и цялото човечество. Днешното човечество до сега е живяло, както и отделният човек, със съвсем фалшиви възгледи за живота, без да познава законите на живата природа, законите, по които се развива човечеството. От това криво разбиране следват кривите методи, с които си служеха обществата и народите. Огънят на страданието има силата да стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, се превръща в диамант. По същия начин от досегашните страдания - които
към текста >>

342. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното
към текста >>

343. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ЗАКОН НА РАЗВИТИЕТО През багрите на всички светоразбирания, през сложните постройки на коя да е философия, окото на един търсещ ще открие, че в живота - навсякъде, във всички кътчета, властно царува законът на развоя. Ако наблюдателят е естествоизпитател, той ще се натъкне неминуемо и много бързо на това, защото съвременното естествознание, в кое да е от многобройните му разклонения, е наука за развитието. Различните геологични епохи - от най-далечно време - там дето не може да проникне нашият разум, са епохи, в които животът на земята се е манифестирал по специфичен начин, като постепенно, с общата промяна на земната кора, той е изоставял едни форми, за да оживи други, като е моделирал все по-успешно и по-целесъобразно външната картина на света. Не ще бъде излишно да прелетим бързо с нашата мисъл над оня тайнствен и страхотен път от преди милиони години, когато в небесното пространство, запратена от незнайни космични сили, е летяла земята - огнено червено кълбо, пламнало в своята буйна младост. По нея са пропътували като кервани отдалечените от нас геологични епохи, но ето над пламналата ù в руменината на моминство гръд, се изливат първите дъждове, които буйно се изпаряват и отново падат над нея. Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство. Земята тръпне и лети по вечния си път около огненото сърце на своя баща - слънцето. Каква бурна
към текста >>

344. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

в тия подписи, е силният натиск, с който са изписани буквите. А това тъкмо е един от най-характерните графологични белези на енергията, на силата, на волята. Защото един почерк може да бъде едър, буквите при него могат да бъдат свързани, те могат да бъдат остри и ъгловати, каквито са тия у Бисмарк, или да обладават белега на дипломатичната гъвкавина, каквато показва подписа на Ришельо, ала липсва ли им силният, енергичен натиск, те не могат да бъдат показалци на силни, волеви натури. Разбира се, не всички почерци, в които срещаме силен натиск при изписване на буквите, са същевременно и едри, както в посочените образци. Ние приведохме подписите на тия големи, най-вече по обществено положение, и силни хора, на тия две бележити исторически личности, едно за да посочим характерно проявен графологичния признак "натиск" и друго - за да покажем, как почеркът на тия люде с двата си най-очебийни признака: "голям и силен", символизира по един прекрасен начин носителите на тия подписи: "големи и силни". Не ще е безинтересно да приведем като контраст на дадените образци, почерка на видния френски писател Ернест Льогуве. В тия няколко реда - леки, ефирни - няма ни сянка от силата и замаха на ония пера, които са изписали подписите на Ришельо и Бисмарк. Перото на Льогуве сякаш едвам се е докосвало до хартията, то като че ли се е бояло да натисне, да надебели някои черти от буквите. Те са леки, почти дребни, без натиск, който да подчертае приливите на енергия и волева сила. Такъв почерк имат
към текста >>

345. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

длъжни да им дадат път в живота". Сега само поместваме тая статия без коментарии. В идната книжка ще разгледаме обстойно повдигнатия въпрос. * * * The great Brother. Ню Йорк, 1939. Le grand Frère. Париж, 1939. Доставят се и от редакцията. Цена 15 лева. Радваме се, че "Големият брат" излезе във френски и английски превод. В Америка, както и във Франция, тая книга е намерила широко разпространение и е събудила голям интерес с дълбокото разглеждане на силите, действащи в днешната епоха и разбирането на важността ù в свръзка с близкото бъдеще, което иде. Превъзмогване, роман от Невена Неделчева. София, 1939 год. След като излезе с множество разкази: "Татковите приказки за нея", "Грижа от другия свят", "Всичко е за добро", "Как намерих Учителя", "През очите на обичта", "Езерната царица и рибарчето", "Чута молитва", сега излиза с това по-крупно произведение. Тия, които са чели разказите ù, ценят художествените и идейни достойнства на нейните творби. Препоръчваме "Превъзмогване" на читателите си. Плутарх и Питагор за музиката Неуморимият работник в областта на музиката и историята, Андрей Андреев, е печатал вече четири свои труда върху музиката : "Мит и музика. От Орфей до Фауст", 1938 г. "Музикалното изкуство на старите траки. Увод в старобългарското музикално изкуство", 1939 г. "За музиката" от Плутарх. Превод от старогръцки, 1939 г. "Питагор и учението му за хармония на сферите. Хармония и число. Философско-музикална студия," 1939 г. Тия книги са ценни не само за оня, който изучава
към текста >>

346. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

"Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде. взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурий. Навярно, не само защото Павел е „началствал в словото", а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието поличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и телом. А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип. Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки. Даваме тия „гадания" за външния вид на Павла, не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним скъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни1 , ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме
към текста >>

347. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

и ги изравняват с низините. Разрушеният материал водите наслагват по полетата, по езерните дъна и в моретата. Ето по този начин се съграждат нови земни пластове, които дават началото на нови планини, на нови обекти за разрушението... творческото разрушение. Процесът на съграждането и на разрушението се повтаря във всички кътчета и сфери на организованата и неорганичната природа. Той е тъй вечен, разнообразен и чудноват. Размишляваш върху него и виждаш, че е необхватен. Разбираш го само в някой свой откъс, в отделен само момент на съграждането или на разрушението. Виждаш го само в един даден миг на вечното, неспиращо съграждане. Защото този даден миг е една малка гранка от вечното дърво на живота. Така се нижат дните, един след други, годините, една след друга. Те отминават в своя път. Ние виждаме това, що те ни оставят – за едни добро, за други лошо. И се занизват нови години и години... В тях се повтарят същите неща. Те носят пак за едни добро, за други лошо! за едни живот, за други смърт. Годините, тези открити от човека отсечки на времето, на безконечното време, те всякога събуждат нови надежди, нови стремежи. Подсъзнателно става нещо дълбоко в човека при всека промяна на времето, при всека промяна на един жизнен цикъл. Неволно всеки човек, па и всяка жива твар прави една – най-малко интуитивна равносметка на туй що е изминало, на плода, що е останал и на семето, що е посадил. И поради естествения закон да се живее, всеки посява едно семенце на нова надежда,
към текста >>

348. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

да се знае и новото, което дадената епоха носи със себе си. За новото днес имаме много етикети. Много неща, които представят закъснели, стари, ръждясали идеи и които правят напразни усилия да се съвземат и да се наложат, се кичат с етикета на новото. Трябва да се разбере точно, какво е именно новото. Днес известни кръгове изкуствено насаждат у младежа съвсем извехтели, консервативни, реакционни идеи, като им турят надписа на новото. Това никак не може да заблуди онзи, който разбира духа на епохата и духа на новото, което иде. Консервативното течение го е страх от устрема на младежкото движение, от неговия естествен усет към новото и затова гледа да го вкове, да го привърже към колесницата на старите, залязващи идеи. И за целта се създават всевъзможни организации навсякъде в света. С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот. Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото! И по младежта можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции. Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат. Ако младежта е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако
към текста >>

349. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

ражданията, така и умиранията са подчинени на един денонощен ритъм. С други думи, има известни часове от денонощието, когато ражданията се случват в най-голям брой, когато те достигат един максимум. След това, постепенно намалявайки се, те достигат пак в определен интервал от денонощието един минимум, един най-малък брой, за да започнат пак постепенно да растат. Това, което се установява при ражданията, се установява и при умиранията. И те са подчинени на един денонощен ритъм, който разбира се е различен от тоя на ражданията. Тия факти, установени от статистиката, все пак не ни изненадват. При тия масови явления, каквито са. ражданията и умиранията, би могла да се очаква известна закономерност. Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа случайност". Такива редки събития са, да речем, смъртните случаи от конски ритник. Тук биха могли да се очакват по-резки скокове в цифрите, които показват броя на тоя род смъртни случаи за отделни години. За най-голяма изненада, обаче, и тук статистиките показват едно сравнително постоянство в цифрите: броят на смъртните случаи от конски ритник остава горе-долу еднакъв през всички години. Излиза, че сякаш е определено за дадено место, колко души през годината ще умрат от удар на конско копито! Така седи въпросът и със самоубийствата. И те не стават така безразборно и случайно, както би могло да се предполага на пръв поглед. Установено е, именно, че като обществено явление, самоубийствата се отличават със свой определен годишен ритъм,
към текста >>

350. НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

е първа и последна в живота на човека. Първа, защото чрез нея е създаден, и последна, защото най-после я разбира. Човек тепърва ще изучава Любовта. И когато започне да я разбира в дълбоката ù същина, едва тогава животът му ще се осмисли. Защото това, което осмисля живота, е Любовта. Тя е, която вътрешно го организира и му придава единство. Мъдростта и Истината му придават съвършенство. Но човек не може да разбере тия мощни прояви на Бога, ако не разбере Любовта. Само чрез Любовта човек влиза във връзка с Бога. Каквото и да обича в света – човеци, растения, животни, въздух, вода, светлина – той влиза във връзка с Бога. Щом човек престане да обича, той губи досега си с Бога. Ето защо, той трябва да се стреми да обича всичко, което Бог е създал. В това усилие да обича всичко, той подържа постоянна връзка с Бога. Начинът, по който сега хората обясняват любовта, показва, че те нямат ясна представа за нея. Защо трябва да обичаш една жена, един мъж, едно дете, една девица? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш оная мекота, която е свойствена на живота. Ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е присъща на живота. Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ще обичаш една девица, за да научиш, какво е чистота в нейната първоначална проява. Ти ще обичаш девицата, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта. В любовта удоволствие няма. Горко на оногова, който се удоволства с нея. Той всякога умира. Любовта може да ти даде всичко, което искаш – тя
към текста >>

351. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

характерно за днешната цивилизация. Независимо от горните причини, днешното изтощение на нервната система има връзка и с материализма на съвременната култура. Влиянието на материалистичния мироглед върху нервната система е двояко. Ще разгледаме тия две страни на въпроса. Материалистичният мироглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на битието. Чрез този мироглед човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Разбира се, някой би могъл да каже, че материализмът може да дойде до едно висше осмисляне на живота. Но ако материализмът отиде в своето мислене до край с логическа последователност, той идва до безсмислието на живота. Ще приведа един пример. Наскоро един мой приятел се разговарял с ученичка от седми клас в една от софийските гимназии. Тя казала така: „Животът няма и не може да има никакъв смисъл. Защото ние учим, че един ден нашата слънчева система може да дойде до един край чрез някоя катастрофа във вселената – чрез сблъскване или поради други причини. Но слънчевата ни система в края на краищата ще се разруши, ще изчезне, тъй както сме свидетели и днес на подобни катастрофи в небесното пространство; ние сме свидетели на разрушението на небесни тела и на зараждането на нови системи и на нови вселени в безкрайното небесно пространство. Напр. спиралните мъглявини не са ли начало на нови вселени? Тогава какво ще стане с нашата наука, с нашето изкуство, с нашите стремежи, желания, с вдъхновението на
към текста >>

352. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

винаги е будило жив интерес у хората. Затова в ежедневния печат, който може днес почти веднага да съобщава дори и такива събития, които са станали в най-отдалечените и затънтени кътове на земята, често се срещат съобщения за близнаци, родени в тая или оная част на света. Всеки, който чете вестници – а днес кой ли не чете тия вонящи на незасъхнало още печатарско мастило листове, пълни с „пресни новини" – знае за прочутите пет канадски близнака, които създадоха цяла сензация в Америка. Разбира се, раждането на петима близнака, които са при това живи и здрави, е наистина едно рядко явление, което заслужва не само вестникарски, но и научен интерес. Затова и канадските близнаци се отглеждат на държавни разноски – така върху тях могат свободно да се правят най-подробни научни наблюдения, които ще бъдат негли ценен принос към интересната проблема за децата-близнаци. Ако раждането на трима, четирима, дори и петима близнака се случва сравнително рядко, то раждането на два близнака, особено еднояйчни, изглежда, че не е така рядко явление. Наблюденията показват, че такива близнаци проявяват в повечето случаи очебийно сходство не само по характер, ами и по съдба. Това не ще рече, че те изцяло си приличат като личности и че животът им протича досущ еднакво във всичките му подробности. Сходството се явява обикновено в най-едрите линии от характера и съдбата, които са обаче и най-съдбоносни. Един интересен факт, който показва, че между близнаците има съществени различия, засягащи преди всичко
към текста >>

353. ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ - Р. В. ХАЙНИШ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

аспект от 36° – страна на правилен, вписан в Зодиака десетоъгълник. Видни модерни астролози, следвайки примера на древността, работят само с първите пет големи аспекти, към които обикновено прибавят и паралела, когото разглеждат като един вид съвпад (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи"). За начеващия е не само достатъчно, но и във висша степен препоръчително да работи само с големите аспекти. б) Точност на аспекта. При равни други условия, най-силно действа, разбира се, точният аспект. Като силен може да се смята един аспект, неточността на който е по-малка от половината от допустимия орбис, а като слаб, когато неточността е по-голяма от тая мярка (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи"). в) Фаза на аспекта. При равни други условия, както се знае, един аспект в приближаване е по-силен от един отдалечаващ се аспект. II. Качество на аспекта То зависи от качеството на гореспоменатите негови четири компоненти. 1. Естество на планетите. Няма нужда да се доказва, че две добри планети (Слънце, Юпитер. Венера), две неутрални (Луна, Меркурий, Нептун), две дисхармонични (Сатурн, Марс, Уран) или две планети, принадлежащи на различни групи, ще наложат различен отпечатък върху качеството на аспекта, както и че този отпечатък ще бъде в духа на техния характер. В тоя смисъл се казва, че влиянието на добрите аспекти между добри планети е добро, влиянието на лошите аспекти между лоши планети е лошо, а влиянието на добрите аспекти между лоши планети или на
към текста >>

354. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Идеите на Всемирното Братство в чужбина Идеите на Всемирното Братство намират разбиране в чужбина. Във Франция има вече в 70 града ядра, дето се изучават идеите на Учителя. След гостуването на френските гости на Изгрева и на Рила, още повече се разраства движението на Всемирното Братство във Франция. В Париж вече всяка седмица се правят в един от големите салони репетиции на паневритмичните упражнения, при голям възторг и очарование от тия чудно красиви ритмични движения, които внасят сила, здраве, живот, радост и духовен подем във всички участващи! Защо намират тия идеи такъв голям отзвук във Франция? Защото тия идеи съдържат методи за един нов красив, разумен живот, посочват път за излизане от всички днешни противоречия, в които се намира човечеството! Със старите методи не може да се работи вече! Човешкото съзнание отдавна е надраснало вече всички стари методи, стари разбирания на живота! Днешните страдания и противоречия в човечеството показват, че трябва да се тръгне по съвсем нови пътища! Дали ще трябва пак новите идеи, творческите идеи на Всемирното Братство да се наложат на нашето общество отвън? Гостуването на Изгрева на югославски членове на Българо-Югославската търговска камара В началото на март бяха дошли в София делегати за учредяване на българо-югославската търговска камара. Петима членове на югославската делегация, югославски стопански деятели от Белград, дойдоха на Изгрева, за да се запознаят с идеите на Всемирното Братство. Те имаха разговор с
към текста >>

355. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

бъде избавен, спасен, да му се дадат условия да работи. Почти всички, обаче, схващат учението на Христа не като учение, а като една обикновена религия. Една от догмите на тази религия е, че Христос умрял за грешните, за да изкупи греховете им. Но тези, за които Христос е умрял и на които е изкупил греховете, ни най-малко не се вслушват в неговите думи, а продължават да се борят помежду си, да се бият, да водят братоубийствени войни. Много факти показват, че хората, освен дето не разбират учението на Христа, но нямат дори и ясна представа за него. Преди време във вестниците дадоха един портрет на Христа, рисуван от някакъв художник. Но ако не прочете човек отдолу, че това е Христос, преспокойно може да го сметне за някой военачалник. Досега поне рисуваха Христа по-нежен, по-женствен, а в този портрет образът му е необикновено груб. Навярно такъв ще е в представите на някои хора оня Христос, когото всички християнски народи, а най-вече воюващите, призовават да им дари победа. Но какво ще е положението на един баща, който има десет сина и ги види, че те се бият за бащиното си имане, кой повече да заграби? Той ги намира с пукнати глави, с изпочупени ръце и крака. Какво ще каже този баща? Ще бъде ли доволен от синовете си ? Сега всички хора са разделени на два големи лагера. Едните съчувстват на така наречените демокрации, на съюзниците англичани и французи, а другите на Германия и на С. Русия. Въпросът е, обаче, чия кауза е права. А права е каузата на ония, които работят за
към текста >>

356. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

на новите времена, и ученици Какви са. били възгледите на хората за живота в миналото, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. 5]Вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек, за новозаветния, за праведния, сиреч човека на новата епоха, на новите времена, за ученика. Това са пътища, фази, през които човек е минал, и затова ученикът трябва да ги познава. 5]Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики – да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. 5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е
към текста >>

357. НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

радост, пулсът на благодатното мирово сърце. Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за управление, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност. Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие. Разбира се, ние не можем да очакваме нищо повече от това, което е всъщност нашият свят с всичките му ценности в единичния и колективен бит. Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното. На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни прелести. Малко са тия, които не противодействат, когато прозвъни тихия глас, долитнал от всемира, който подканя към нови духовни хоризонти, гласът, който ни подканя да възвием по пътя към Вечното, към оная музика на светлината, из която е откъсната душата ни... Тоя сигнал от Вечността, от царството на кротката и всепобедна сила на доброто, е още твърде тих, за да преустрои света като с магическа власт, но все пак, тук-там по лицето на нашата планета, той е намерил уши, които го долавят, сърца които му отговарят, умове, които се потапят в неговия ритъм! За тоя свят на абсолютното, който открива моментни, незабравими проблясъци в
към текста >>

358. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се
към текста >>

359. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Животът трябва да се разглежда такъв, какъвто е. Всичките хора са дошли на земята да се учат. Няма по-хубаво нещо от учението. Най-първо човек трябва да се освободи от кривите разбирания, които има. Изучава човек един предмет или някаква наука, но след време не е доволен, не му харесва предметът. Художникът рисува една картина, но след време и той не е доволен от картината. Музикантът свири някои музикални парчета, но после и той не е доволен от свиренето. Каквото и да започне човек, в края на краищата ще се отегчи. Това виждаме днес, понеже знанието, което човек учи, не е в състояние да го приложи и не вижда реалните му резултати. Знанието, което човек изучава, трябва да му допринесе нещо. Ако то не стане част от неговия ум, човек не може да се ползува от него. Доброто и силата трябва да станат част от човека, за да може той да се ползува от тях. Човек може да се ползува само от онова, което влиза в съгласие с неговите сили, с неговия организъм. На земята човек е дошъл да се учи да стане силен, но преди това той трябва да стане умен. Човек може да постигне това, което мисли. Мисълта трябва да бъде интензивна, за да бъде постижима. За пример, човек иска да бъде здрав. За да бъде здрав, трябва интензивно да вярва, че може да бъде здрав. Физическият свят е място, дето се опитват нашите мисли, реални ли са или не. Ако мисълта на човека е реална и интензивна, той всичко може да направи. Само при реалната и интензивна мисъл Христовите думи, че каквото човек намисли, може да
към текста >>

360. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

естественото развитие, са нежни хора достатъчно чутки, за да открият новото и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват. Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници. Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни. За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други. Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път. Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките. По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко
към текста >>

361. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

заслужава голямо внимание и адмирация. Да добавим накрая, че всяко хрумване из областта на коя да е наука е изпървом ирационално докосване до света на абстракт¬ното – един лъч от „нереалността", който после става истинска реалност. Вторият главен път, по който тръгва енергията на аза, второто и най-стихийно отправление на вътрешната природа са чув¬ствата. И тоя огромен динамичен океан има своите клонки. Преди всичко, чувствата са лични и обществени. Под лични чувства; ние вся¬кога разбираме някаква любов и привързаност. Най-висшите чувства, които спонтанно и непосредствено се проявяват, това са висшите чувства към Божественото. Някой може да възрази, че има хора, които не притежават такива чувства, но това не е истина. Хората най-често не осъзнават своя скрит вътрешен трепет км висшето, но той не липсва у никого. Под една или друга форма, това подсъзнателно утвърждение във всесъвършенството на една сила, която е сътворила цялото удивително многообразие на свата и го поддържа в тая неотминаваща хармония, е живо във всяка човешка душа. Няма човешко същество, което да не усеща върховния трепет, породен или пред грандиозния облик на някое природно явление, или пред картината на една човешка проява, в която личи алтруизъм и саможертва. И в единия и в другия случай, ние се докосваме до нещо надземно, което има Божествен произход. И най-големият атеист и убеден безверник, усеща потребността, в по-голяма или по-малка степен, да вярва в нещо, което стои над него, да има някакво
към текста >>

362. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

индукция може да се компенсира чрез чужда индукция, т.е. чрез митогенни лъчи, действащи отвън. Г. Франк и М. Куперина в 1930 година искали да проверят, дали е възможна взаимна индукция и между яйцата на морския таралеж. За целта те правили опити с яйца, много сгъстени едно до друго и други контролни опити с отделни яйца. На 15 места се отглеждали единични яйца, а в десет места се отглеждали яйца по 5-6-30 събрани заедно. Яйцата, събрани в купчини, се развивали по-бързо, което, разбира се, дължало на взаимната индукция. Изолираните яйца не само че се развивали по бавно, но нямали и оная устойчивост и жизнена сила, и зародишите, добити от тях, често умирали, а яйцата в масовите култури се развивали добре. Блахер и Холцман в 1930 година са правили изследвания върху митогенните лъчи у ларвите на земноводните в ранните фази на развитието. Те са изследвали стомаха, опашката, хрилете, предните и задни крайници, гръдния кош и пр. Тези части са служили за индуктори. Те се разтривали в хаванче и се поставяли в 6% физиологичен разтвор от готварска сол. А за детектор си служили с квасната гъбичка Nadsonia fulvescens. Разстоянието между индуктор и детектор било 4 мм. Облъчването траяло 18 минути. Интересен бил фактът, че митогенните излъчвания в разните фази на зародишното развитие показвали промени. Например червата и стомахът в началото не проявяват митогенно излъчване; после проявяват такова и по-късно го намаляват. Митогенното излъчване на хрилете започва едновременно със
към текста >>

363. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти. Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота. Знаем, че ни чакате. Знаем, че с радост очаквате всекиго, за да го отрупате щедро със скъпите си дарове. Защо идваме тук? За да чуем, какво ще ни каже планината! Тя ни говори и ние искаме да разбираме нейния език. Нейният език е език, от който разбира човешката душа. Той намира ехо в глъбините ù и тя се преобразява, тя се отваря и разкрива богатствата си, които Безграничният е вложил в нея преди началото на вековете. Ние знаем, как ще чуем нейния говор. За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх.Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там! О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в дивна хармония. Идем при тебе с отворени души, с детски трепет в сърцата. Приюти ни в своите пазви и
към текста >>

364. ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

да обича. Една овца не може да очаква един вълк да я обича. Като посети човек съдилищата и затворите, или ако иде в една касапница, може да види, каква е обичта на съвременните хора и каква е съвременната култура. Добрият и лошият живот са създали света такъв. Като дойдем до живота, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот защо така постъпва. Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двата живота са самостоятелни; и двата живота се разбират и обичат. В какво отношение се разбират? — Злото и доброто се обичат. Две неща несъвместими, но се обичат. Тъй хубаво се обичат, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели добрия живот от лошия. Някои хора искат да знаят, какво нещо е лошият живот. То е неразбран въпрос. Първата жена от целия човешки род искала да отдели добрия живот от лошия. И ние до ден днешен се го разделяме и по тоя начин създаваме своите нещастия. Някои питат, какво има зад добрия живот. Зад добрия живот е лошият. А зад лошия живот какво е? — Зад лошия живот е добрият живот. — Тогава какъв ще бъде краят? — Краят ще бъде и лош, и добър. Животът се проявява в света на доброто и в света на злото. Злото в света служи като един усилвател. За да усили човек своята добродетел, трябва да мине през царството на злото. За да намали човек злините, трябва да мине през царството на доброто. Следователно, ако човек иска да усили своето добро, трябва да мине през царството на злото. Любовта в добрия и в лошия
към текста >>

365. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в
към текста >>

366. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ЦЯЛОТО На едно място Ж. Ж. Русо беше казал, че най-голямото престъпление е извършил оня незнаен човек, който пръв е забил в земята четири колци и е извикал: „Това е мое1" Разбира се, някога човешкото общество е трябвало да се организира, трябвало е да има собственост, която да се преработва и претворява според вложените у нейния притежател сили, трябвало е, поради низкия уровен на развитие, да се създаде мрежа от условности, която да спомага човешкия напредък, но човекът накрая се показал толкова заслепен в своята собственост, че я превърнал на идол, заради който заробил дори собствената си душа. В стремежа си да притежава и да нарича свое всичко онова, до което се докосвал, той забравил, че сам е във властта на сили, които не му позволяват да надхвърли дадени граници и възможности. Човек забравя, че е изваден из небитието по силата на една свръхволя, която го е взела в своята власт и която му е дала толкова свобода в подбора на неговите деяния, колкото е необходимо, за да върши той по свой почин и стил волята, легнала в предначертанията на световния план. Човек живее на земята като господар над всички твари, като рядко си спомня, че има обязаности към по-висшите степени на космичното съзнание. Всъщност, защо се чувствува той толкова горд и властен? Защо често казва, че има безгранична власт и защо се опитва да владее и потиска другите ? Във всички случаи, при нашите разсъждения, ще бъде полезно да уясним положението на човека, погледнато от едно място, до което
към текста >>

367. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ Преди няколко години, през март, професорът в Лайпцигския университет Ханс Дриш по покана на българското философско дружество посети София и в университета държа три сказки, в които изложи своето разбиране за живота. В първата сказка изложи своите възгледи върху витализма, във втората — своята философска система и в третата — основните принципи на парапсихологията. Идването на Дриш в България е важен момент, защото той раздвижи умовете на нашата интелигенция и я заинтересува от въпроси, по които една част от нея е имала материалистични схващания. Интересът към Дриш беше толкова силен, че даже на български върху неговите идеи излезе брошурата: „Що е витализъм?" Дриш в началото на научната си дейност е бил професор по зоология в същия университет, в който е и сега. Той е известен като зоолог със своите сериозни изследвания в тая област и с важните си научни трудове. Но освен конкретно изследване на фактите в тая област, той е проявявал стремеж и към обобщаване на фактите, към тяхната синтеза, за да се изгради философията на биологията. Така въз основа на собствените си наблюдения и опити върху организмите идва до витализма. По-късно се заинтересува и от чисто философски въпроси и даже почнал да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича парапсихология. Тук ще се
към текста >>

368. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

по своята орбита, е 29 километра в секунда, а бързината, с която слънчевата система като нещо цяло се движи към други съзвездия, е друга. И естествено е, че тя в своя път в междузвездния свит ще срещне пространства от различен характер. И това не може да не се отрази върху еволюцията на съществата, които я обитават. Сега влизаме в епоха, когато слънчевата система се издига в по-високите области на космичното пространство. По-рано тя е слизала надолу, а сега е в началото на качването. Разбира се, тук процесът става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години. Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква друг въпрос: що е „горе" и що е „долу" в езика на окултната космология? На пръв поглед понятията горе и долу са. неща относителни, които всъщност не важат като нещо обективно в природата. Например, по-конкретно казано, за един земен жител „долу" е посоката към центъра на земята, а „горе" е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното: за двама хора, които се намират в антиподи, напр. в България и Америка, „горе" и „долу" са. съвсем обратни. Но сега се явява въпрос, има ли „горе" и „долу" в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има. Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата земя, преди да ги отнесем за космичния живот. За един земен жител „долу" е по-гъстата материя, а „горе" — по-рядката. Например, за един земен жител „долу" е твърдата земна кора и водите на океаните
към текста >>

369. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която
към текста >>

370. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

— ще си остане по-голяма истина от истината на английската конституция, докато свят светува. Тази истина е абсолютна, но има и произтичащи из нея истини относителни — приложения. Първата от тези относителни истини е възгледът на руския народ върху собствеността. Руският народ отрича най-трайната собственост, най-независимата от труда: собственост върху земята. Това е факт, който се е проявил — в задругите на селяните и на казаците — (в общото владение на земята). Тази истина разбира еднакво и ученият русин и селянинът, който казва: Нека ни запишат за казаци, и земята ще бъде свободна. Тази идея има бъдеще. Руската революция само на нея може да бъде основана. Революцията не ще бъде против царя и деспотизма, а против собствеността върху земята. Всичко това аз видях в сън на 13 август. (Вж. Биография Л. Н. Толстого — П. Бирюков, т. II, стр. 33) Великата идея за освобождението на човека и за правдата и братството изисква общо владение на земята — унищожение на частната собственост върху земята. Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав. Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години. Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата
към текста >>

371. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

11 стих до края на 15 глава на Евангелието на Лука е разказана притчата за блудния син. В тази притча виждаме двама синове с противоположни заложби. В ума на младия син се зароди идеята да иде в странство. Една добра идея. Бащата като погледна сина си, в сърцето му се събуди любов към него. Обичен беше този син. Помисли бащата и си каза: Какво хубаво дете, какво умно дете е, да му дам свобода да иде, където иска. Най-първо младият син отиде да учи в някой университет. Разбира се, попада в един град, дето има развлечения, театри, кина, после други забавления. Увлича се в любовни работи. Разблудният живот е любовна работа. Там си пишат любовни писма, всеки ден носят нови костюми, шапки, обуща. Има срещи с различни приятели, пият разни ликьори, пушат цигари, свирят цигулки. Тия неща малкият син ги нямаше при баща си. Малкият син върви по линията на майка си, по женския принцип. Той иска да опита всичко. След като ходи по света и изхарчи всичкото си богатство, което баща му даде, като остана да пасе свините, че не му даваха и рошкови да яде, той си спомни, че и слугите при баща му имат по-добро положение от неговото. Той съзна погрешката си и реши да я изправи, като се върне при баща си. Малкият син не обвини майка си, че тя му дала такива заложби, че тя, ако беше по-добра и той щеше да бъде по-добър, но като видя погрешката си, разкая се и реши да я изправи. Той се върна при баща си с вътрешно смирение и каза: „Не съм достоен да бъда твой син, но приеми ме като един от слугите
към текста >>

372. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

физическия и духовния свят, но същината й е в божествения свят. Характерното за любовта е, че в нея няма поляризиране. Омраза в любовта не съществува. Не можеш да обичаш никого и да мразиш другиго. Това е невъзможно, както не е възможно през един чучур да тече и сладка, и горчива вода. Ние говорим за любовта, която дава най-добри условия на човешката душа да се развива. Тя носи три неща: светлина, топлина и сила. – Дали в основата на това учение стоят естествените науки? – Да, разбира се. Есенно време листата почват да изсъхват, окапват и се замесват с нови. Старите форми требва да капнат и требва да израснат нови листа, които са по-добре нагодени за днешното време. Сега влизаме в нова епоха, понеже самата земя в космичното пространство стъпва вече в нова област. Лошите условия вече изтичат. Нали е казано в Свещеното писание: „Слънцето ще потъмнее, звездите ще паднат и луната няма да дава светлина". Под слънцето се разбира старият ред на държавите. Под луната се разбират старите религиозни схващания. А под звезди се разбират видните хора, авторитетите. Ще стане промяна в това отношение. Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на Сина Человечески". Това значи, че ще дойде новият порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Нова раса иде в света, един нов тип човек се ражда днес в света. Той ще има по-добър строеж на главата си. Разните раси се различават между другото и по строежа на своята глава. У древните, низши раси Камперовият ъгъл, с който се измерва
към текста >>

373. ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В света има един закон, който регулира всички неща. Между всички същества има съотношение. Често благото на едно същество зависи от друго. Ние не можем безразборно да сечем, кое да е дърво, или да убием, кое да е животно. Има факти в живота, които показват, че с отсичането на едно дърво, или с убиването на едно животно, може да се случи голямо нещастие на човека. Ще каже някой, че не вярва в това. Не е важно, дали вярва, но важно е онова, което съществува в природата. Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, който направлява живота на нашето сърце, и трябва да разбираме закона, който направлява тялото ни. Всяко нещо, което мислим, че е разумно, да бъде в съгласие с великия закон, който направлява всичко. Тоя закон всякога се проявява в нас и ни пошепва, какво трябва да правим. Намислим да правим нещо и в нас нещо ни казва: Не прави това. Три пъти като ни пошепне и млъква. Ние хората сме насилници, всички изнасилваме Божия глас в нас. Често, като направим нещо и имаме лоши резултати, казваме: Нещо ми казваше да не правя това, но не го послушах. Даже има някои хора като не послушат Божия глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто. Причината сме ние, които не послушахме Божия глас в себе си. Всякога трябва да слушаме своя светъл ум, благородното си сърце и доброто си тяло. Те са постоянните ни добри съветници.
към текста >>

374. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

изнасят в сбита, ясна, ведра, кристална форма — с явно и символично значение, качествата на Любовта. Това е знаменитата 13 глава от I посл. на апостола Павла към коринтяните. Когато се говори за качества на Любовта, веднага изпъква в съзнанието ни мисълта, че Любовта като Божествена същност, като същност, която се проявява извън времето и пространството, не може да има качества. Качества имат само материалните същности, които се проявяват във времето и в пространството. Качеството подразбира известно постоянство в проявата. Такова рационално постоянство имат само ония същности, тясно свързани с трите „земни" светове — светът на мисълта, светът на чувствата и физическият свят. Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия свят. Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята. В този същи дух, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една. Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека. Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм
към текста >>

375. ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

човека, толкова той е по-нервен, по-сприхав, и носът и ноздрите му са по-тесни. Това се обяснява по следния начин: Когато дробовете у човека са по-развити, човек приема повече въздух, който като минава през носа, постепенно го разширява. Забележите ли, че носът ви постепенно изтънява, започнете да дишате дълбоко и пълно. У здравия човек широчината на носа трябва да бъде 3 сантиметра. Надмине ли тази мярка или се намали под нея, това е лош признак. Но като казвам 3 сантиметра, разбирам при следните условия: трябва да се вземат пред вид ръстът и възрастта. Тази мярка се разбира при ръст 165 см при здрав човек и при възраст 21 година". Положението на гръбначния стълб и дишането. Важно и необходимо условие за правилното дишане е положението на гръбначния стълб. Той трябва да е изправен. Изправеният гръбначен стълб има две значения: Тогава човек има по-пряк досег със слънчевите енергии и по-лесно ги възприема. Изправеният гръбнак прави възможно дълбокото дишане. При изкривен гръбнак дишането е плитко. Изисква се възпитание в това отношение. Дишането и физичното здраве Знае се от окултната наука каква е връзката между здравословното състояние и жизнената сила или праната. Когато органите обеднеят на прана, добиват предразположение към болести. Заболяването може да дойде от някоя външна причина, но основната причина е намалението на праната в органа. А един от изворите на праната е въздухът. Чрез правилното дишане можем да предотвратим идването на болестта, а когато е дошла —
към текста >>

376. DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

се разпознаят 50 такива „космони". Оня космон, който се намира най-близо до нас е отдалечен над 10 милиона светлинни години. Случай на прераждане. Преди няколко години вестниците описаха този случай, но сега се дават по-големи подробности, които ще споделим с читателите си. В 1926 год. било родено едно момиче Шанти Деви. Още като била на три години, тя почнала да разправя на родителите си за разни факти, отнасящи се до нейния по-раншен живот, преди да се роди през 1926 година. Разбира се, родителите й не отдавали никакво значение на нейните брътвежи. А дъщеря им настоявала да твърди, че е съществувала по-рано преди сегашното си раждане и искала да я заведат в Мутра, за да види своя мъж, който бил там търговец на дрехи. Всички подробности, които Шанти Деви изнесла за своя живот, се потвърдили като истински. Тя била родена за пръв път през 1902 год. и тогавашното й име е било Лудги. Син й бил роден в 1925 година. А тя умряла на 24 октомври 1925 година в Агри. Вестта за това голямо чудо възбудило не само Делхи, но и цялата околия. Но трябваше да се провери и установи още нещо. Шанти Деви била отведена в Мутра, там дето е живяла първия път със своя мъж. Тя познала веднага както местото, така и всички роднини на онзи, когото тя наричала свой мъж. При проверяването се отишло и по-нататък. На момичето завързали очите и я повели напред, но тя познавала и изброявала всичко, където минавали и изреждала спомените си. Най после колата спряла пред една къща и там й отвързали очите.
към текста >>

377. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

трябва да се прилага към силния и към слабия. Човек е силен, докато Любовта живее в душата му. Божествената Любов е приложима навсякъде и всякога. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, да чувствуват и действуват правилно. Любовта върши чудеса. Тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително (7). Любовта трябва да се влее в живота като велико условие. След това ще дойдат всичките й качества. Любовта трябва да бъде стремеж на всяка душа. Любовта подразбира възвишеното, великото и вечното начало в живота. Любовта ще изправи всичко в света (8, 12). Единствената сила, която ще оправи света е Любовта (14). Христовото учение е за Любовта (8). Любовта включва благото на всички същества. Тя внася първо истинското здраве. Божествената Любов ще тури ред и порядък между хората, в света. Днешната епоха се нуждае най-много от Любов Любовта иска да тачим свещено живота на хората (6). В света днес всичко има, само Любов няма. Любовта с мъчение не се постига. Силата на човека седи в мисълта, че някой го обича. Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си. В ума като знание, в душата като чувство, а в духа като сила. С тази Любов, човек може да се освободи от всички мъчнотии в живота. В областта на свръхсъзнанието хората се свързват чрез Любовта. В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие. Сърца, които горят от истинската Любов, нищо не е в състояние да ги изгаси. Който прави добро
към текста >>

378. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

„Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите”. Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувствува освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си. Разбира се, при тия вдишки, концентрацията на мисълта е необходима. Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувствува след укрепителен сън. При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват. Учителят дава следните упътвания по този въпрос (8): „Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползува от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно. Като не диша правилно, хората постоянно се карат. За да избягват
към текста >>

379. РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Б. Боев. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ Всички са събрани около Учителя. Таз сутришната лекция отговори на много въпроси, които вълнуват душите. Тя хвърли нова светлина върху тях. И почва интензивен живот у всички. Във връзка с нея много нови идеи възникват в нас. Всяка лекция подбужда мисълта на работа. Един запитва: – С какво трябва да почне новият живот в днешния момент? – С Любовта! Сега хората не разбират, какво е Любовта. Те мислят, че я разбират. Човек, докато не приложи любовта, не може да я познае. Нали докато не приемеш яденето, не можеш да го познаеш? Някои казват: Аз обичам. Това не е любов. При истинската любов човек се радва. Ако човек, като обича, не се радва, това не е любов. – Как ще се намери любовта? – При нейния извор — Бога! Човек, като обикне Бога, ще обикне всичко. При любовта най-първо ще отидем при Бога и Той ще ни научи, как да обичаме другите. Когато човек има възвишени стремежи и желания, това е Бог, Който действува в него. Трябва да имате доверие в Божественото, което работи в света. Свободен е онзи, който има вяра в себе си, в хората и в Бога. Ти не можеш да обичаш един човек, който е лош. Този човек, когото обичаш, има нещо добро в душата си. Ти не гледай на неговата външност. То не е съществено. Когато обичаш някого, то има нещо ценно в него, което обичаш. То е Божественото. Докато не видиш Божественото в човека, не можеш да го обичаш Човек да се научи да обича хората, без да им съобщава това, и да види, какви резултати ще има. Любовта е виждане
към текста >>

380. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

върху новия път на човека — върху новите форми, в които ще се излее Любовта, Учителят е говорил сравнително малко и тепърва може да се очаква да говори повече по тия въпроси, тъй важни и интересни в развитието на човека на земята. Пък може би по тия въпроси и не трябва много да се говори. Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя. Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта. Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14). Човек трябва да
към текста >>

381. ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тия дихателни органи са етерни — те са част от етерния организъм на човешкото естество. с други думи любовта организира етерния двойник на човека. Светлината в учението на Учителя Гореказаното представлява само бегъл поглед върху учението на Учителя за дишането. То има и по-дълбоки страни, които тук не засягаме. От всичко гореказано е ясно, че човек е поставен от разумната природа в една среда, в която му са дадени всички сили, материали, възможности и условия. Но той трябва да разбира средата, в която живее, законите, които работят в нея и да се съобразява с тях. Това е пътят, който води към разумен живот, свобода и щастие. Новата култура е следване на светлия път, начертан от живата природа с голяма любов, проницателност и разбиране! Светлината, която хвърля Учителят върху всички области на живота, показва истинския път към възход, хармония и красота. Върху всички въпроси, които днес вълнуват човечеството — въпроси индивидуални, обществени, народни и общочовешки — идеите на Учителя хвърлят изобилна светлина. Горното късо изложение на някои само точки от учението на Учителя за дишането е един пример, от който се вижда, какво красиво разрешение дава Учителят на въпросите на днешния живот и то не само теоретично, но и в свръзка с нуждите и задачите на днешното
към текста >>

382. DU MAITRE: LA FAIM Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

училище. Т трябва да се дадат път и условия, за да се прояви Божественото у подрастващото поколение. Трябва да се подхрани и насърчи неговият идеализъм и то в духа на новите идеи — идеите, които ще легнат в основата на новата култура, която иде — културата на шестата раса, расата на любовта и братството. Още от първоначалното училище трябва да се работи в това направление. Но за да се постигне тази цел, възпитателят трябва да е ориентиран в задачите на днешното време и трябва да разбира божествените заложби на човешката душа. За културния възход Във в. „Провинциален възход", издаван във Велико Търново, в Брой 64 от. г. е печатана статия с горното заглавие. в нея между другото се казва: „Един неспирен устрем към напредък, към нови придобивки се наблюдава надлъж и нашир из страната. Една несломима воля за културен възход, за културно издигане на нашия народ и специално на селянина, се проявява все по-настойчиво вред по градове и села. Будни интелигентни сили са понесли на плещите си едно доброволно апостолство и с неугасваща вяра в по-светлото утро, въпреки често пъти страшно неблагоприятните условия, вършат едно дело от възрожденски мащаб и с историческо значение. Младежта, неспирният двигател на новото, е главната сила, върху която се опира този безшумен, но мощен културен подем. Нека нито едно село не остане нито един празничен ден без сказка, реферат, утро, четене, курс, изложба, среща или каквато и да е друга културна проява!" Тая любознателност, този стремеж към
към текста >>

383. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

К. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ В 8. глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират." Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката. Няма съмнение, че при широтата на науката, пред необхватността й, човек става смирен, но не е така с човешките маси или с някои „учени", които не виждат нищо друго освен отделните факти и от тях теглят големи заключения. С тези свои заключения те отричат неща, които сами не могат да докажат и проумеят. Така напр. от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата. Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина. Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на
към текста >>

384. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

пострадалият? Какво изразява неговата усмивка? Не крие ли тя в себе си един вик към съчувствие или едно примирено признание, че и най-гордият човек може да бъде спънат от едно нищожно камъче и да падне на земята? Елементарни наблюдения върху характерологията на смеха има всеки човек. Доказателство за това е фактът, че всеки без колебание може да определи дружелюбния смях. Рядко обаче, може да се разчлени и анализира онова, което се вижда и непосредствено се долавя в смеха и усмивката. Разбира се, по един само белег е рисковано да се съди и заключава. Възможно е, някой човек да има два или три от посочените белези, но един е доминиращият. Само едно проницателно наблюдение може да открие единствено същественото в даден момент и свързаното с него психологично значение. Нека кажем няколко думи за усмивката. Тук въпросът е по-сложен и по-деликатен. Усмивката е миг, проблясък от живия трепет на едно лице и тя говори в тоя миг много повече, отколкото тия, които биха се опитали да я уяснят. Мнозина се чудят, какво съставя високата цена на оная картина от Лувърския музей, наречена Джоконда. Това е, разбира се, усмивката, изразена в един едва уловим трепет на устните която крие в себе си толкова загадъчност, че едва ли би се намерил словесен израз на нейното тълкувание. Тя крие една неразрешена загадка. Да се смее може всеки, но да се усмихва може само един изтънчен индивид. Усмивката е отразен върху лицето един далечен трепет в душата на човека и, нека признаем, е свойствена повече на
към текста >>

385. DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

приемници от мъжете) в присъствието на комисия от специалисти чертае фигура, която напълно отговаря на предадената — профил на аероплан. Всичко това става без никакви жици и никакви апарати. Само че първото лице трябва да съсредоточи всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като отстрани всички други впечатления и мисли от съзнанието си, т.е. става истинска предавателна станция. Същото нещо прави и приемателната станция, отстранявайки всичко друго от своето съзнание. Разбира се, че при тия опити не винаги се добиват пълни резултати; има и значителни отклонения. Например, предавателната станция праща рисунката свещ, а на приемателната се получава електрическа лампа. В този случай идеята е възприета; отклонението засяга само формата. Всекидневните чудеса — от Георги Томалевски, 1941 г. цена 30 лв. стр. 238, формат — 1/16. № 1 от подновената библиотека „Натурфилософски четива", книгоиздателство „Факел". Без съмнение, за да има човек днес, в този толкова усложнен живот, правилен поглед върху нещата и света, трябва да има достатъчни и най-вече верни познания върху природните науки.С тия познания прозорливият ще може сам да си изгради една философия за живота, един натурфилософски поглед. Разбира се, натурфилософията е, може би, онази съвременна философска система, която най-много може да търпи изменения. Това е така, защото тя зависи от самия напредък на естествените науки в най-широк смисъл на думата. А естествените науки като философска система са минали от
към текста >>

386. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ел. Р. К. Вековете говорят непрестанно и мълчат неуклонно върху въпроса за Истината – тази вечна спасителка на отделния човек, на обществата, на човечеството, тази носителка на смисъл, творчество и свобода. Всеки творчески импулс на човека, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата. Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината. Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на човека в неговия път на търсене и приобщение с Истината. Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания,
към текста >>

387. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и
към текста >>

388. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ПОДОБИЕ Когато става дума за Господа, често някои питат: Къде е Господ? Който пита така, той има материално разбиране. По материален начин ние никога Господа не може да намерим. Ще намерим такъв Господ като нас. И през хилядите години хората се заблуждават и мислят, че Господ е подобен на нас. За да обосноват своето твърдение, цитират Писанието: „И направи Бог човек по образ и подобие свое". Днес човек има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на човек. Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне човек с Божия образ. Рядко в лицето на някой светия може да съзрем тоя образ. Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ. Във възрастните хора срещаме лъжа, прикритие, представят се такива, каквито не са. Да има човек, образ и подобие Божие, то е най-мощното нещо. Такъв човек е свободен в света, никакво ограничение не съще¬ствува за него. Човек по образ и подобие става видим и невидим, може да ходи навсякъде по вселената. Никой не може да го ограничи или затвори. Той не се оплаква от сиромашия, или болести. Някои твърдят, че имат образ и подобие, а в същото време се оплакват от беднотия, от страдания. Това не може да бъде. Съвременните хора носим вътрешна кал на миналото, която окаляла ума, сърцето и тялото на човека. Всички сме се окаляли от калта на греха и сме загубили своя първичен образ. Сега трябва да се завземем да
към текста >>

389. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

въпрос е бил зададен на Христа, човечеството е бе¬лязано по особен начин и макар не всички хора, но някои, от време на време, си задават сериозно този въпрос — този най-важен въпрос на живота и идват до знаменателни просветления и откровения. Безспорно, въпросът какво да правим, може да се зададе по най-различни поводи и поради различни неща. И този, който е сит и има всичко, може да си зададе въпроса: какво да правя, когато не знае въобще, как да използува многото си свободно време. Разбира се, от незнание и охолство, той ще използува времето си в разни ненужни неща, които могат да увредят на другите или пък ще търси развлечения и удоволствия. Естествено, и развлеченията и удоволствията си имат своето място в живота, но след упорен труд и творческа работа. Ала тук става въпрос, как да се използува свободното време, което внася скука, безделие и зло, или както казва Учителят: „свободното време, което разваля живота". Богатият, потънал в мате¬риални блага, търси да убие скуката или да си създаде повече приходи и богатства. Разбира се, с това той е само вреден за човечеството. Едно време богатите хора създаваха редица обществено полезни дела. Измежду тях излизаха меценати, поощряваха и подкрепяха хората на науката и изкуството, поощряваха благотворителността. И сега трябва да има такива, но те сигурно са твърде малко хора. Така, бога¬тият отговаря на въпроса: какво да правя, когато случайно си го зададе от скука, като се стреми да натрупа и си осигури още по-големи блага и
към текста >>

390. НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

на съзнанието указва влияние даже и на физиологичните процеси на тъка¬ните и органите и изменя техния строеж. Именно на този закон се основава лечебното действие на една положителна мисъл. Когато човек мисли, че е здрав, то тая мисъл вече почва да преорганизира материята на тялото в съгласие с своя характер. И тогава тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва. Учителят казва: Болният, за да оздравее, трябва да има вяра. Тук под вяра се разбира не само гореописаната страна на вярата, но и една друга, по-дълбока, по-мистична нейна страна. Тук под вяра се разбира една връзка с Божественото, с Великото Разумно Начало в света. Вярата като връзка с Божественото повишава трептенията на организма. Тя привлича към човека обновители и, творчески сили от целия всемир. Как може да се обясни това? То се основава на един закон, който е познат и във физичния свят: във висшите божествени светове и в целия всемир има изобилие от животворни енергии, изобилен живот. Когато дойдем до тая мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм. Тогава ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързи вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги към нас, и те обновяват, преобразяват материята на тялото. Тогава в болния орган и в цялото тяло се влива изобилна струя от живот. На тая струя не могат да устоят бавните- и дълги вълни на болезненото състояние. Христос когато е лекувал някого, му е казвал: „Да бъде според твоята вяра". От
към текста >>

391. ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА - G Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

слънцето, за светлината? Значи в разумния живот на природата това е вече една реалност! Ние сме клиенти на слънцето, на природата и нищо не плащаме. Значи този начин на живот вече съществува в природата. И дето хората умират, те умират по единствената причина, че не вървят по нейния път. В бъдеще благото е на ония народи, които вървят по пътя на разумната любов, по пътя на разумното право и по пътя на разумното добро. – Що е съвършена любов? – Свободата на хората зависи от тяхното разбиране на любовта. Колкото повече човек разбира любовта, толкова повече става свободен. И като разберат съвършената любов, съвършено я проявяват. Безграничната, неизчерпаемата любов е съвършената любов. Човек като изразява Божията любов, става съвършен. Понеже Бог се проявява чрез всички души, затова всички души са интересни, значи всички души са достойни за любовта. До¬стойни са за тая любов, която показваме към тях. Някой казва: „Как ще обичам всички?" Вие виждате всички неща, понеже слънчевата светлина се отразява в тях. Също така и божествената любов се отразява във всички същества и идва при вас. Вие ще обичате Бога, който се отразява във всички! Ще обикнете Бога, който се проявява чрез тях. Ще оставим Божията любов да мине през нас такава, ка¬квато е. Няма да я преиначаваме в нищо. Всяко преиначаване зле се отразява. Да обичате по божественому, това значи да сте във връзка с всички души и да ги обичате. Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на една
към текста >>

392. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

своята нещастна съдба. И ето, тя се спря за миг с прояснено лице и туптящо сърце — мисъл, като пролетен лъч я огря¬ваше. Тя я събуждаше за нов живот, както пролетното слънце съ¬бужда замръзналата земя. Да отстъпи, да го даде ней, на господарката. Той ще остане жив, ще стане прочут царски човек и наследник. Но тя, О-Хен какво ще прави, как ще живее! Ограбена, отхвърлена, забравена. Накъде да върви? Какво да прави? Мисли ли за него, тя е готова да направи всичко — проста и ясна е истината, разбира я тя, проумява я с простата си и чиста душа. Но нейното сърце на жена ù диктува друго, то живее под друг закон. И други са неговите повеления. Навън времето чука с своите костеливи ръце: „Побързай, О-Хен, животът на твоя възлюблен виси на косъм, царкинята е неумолима. Царски пратеник я буди от унеса ù. И тя отговори: — Кажете ù, че аз ù го отстъпвам. Нека бъде неин, но нека остане жив. Тая нощ аз трябва да се върна обратно в моята страна. Царският пратеник я изгледа недоумяващ. Тази ли беше мълчаливата девойка в плахи очи и несръчни движения? — пита се той. Ето пред него стои — горда и силна жена, достойна за почит. — Каква тъга и какво величие, — си мисли умният царедворец. Тя е истинска жена с сърце на лъвица, сърце на майка, сърце на дева. Суани-Ом изслуша своя царедворец. Пътят към щастието ù беше открит. Животът на затворника беше помилван с царска заповед. През нощта Суани - Ом слушаше рева на морето, О Хен пътуваше с царски кораб. Тая нощ Суани-Ом ще сънува чудни сънища, пламнали
към текста >>

393. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

сега нататък те ще слизат на земята, за да проявят в своята пълнота и величие. И в сегашните времена с слизат велики хора на земята, но малцина ги приемат с любов, о по малцина ги познават. За да познаете, кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание. Когато великите хора срещнат човек, който има любов в себе си, тогава те веднага отварят и му дават от светлината си. Великите хора имат редица неизменни качества. Те познават притежават смирение. Смирението подразбира закон на смаляване. В една легенда се разправя, как Буда приложил закона на смаляване. Когато веднъж Буда почивал всред цветята на една градина, до него се приближила астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Така великите хора прилагат смирението, като се смаляват и избягват по този начин големите злини. Като тях, научете се и вие, когато се намерите пред мъчнотии, да се смалявате. Научете се от водата и въздуха да прониквате през най-малките отверстия. Едно друго велико качество притежават великите хора: това е твърдостта, устойчивостта. в природата най-твърд и най-красив минерал е диамантът. Великите хора имат твърдостта на диамант! Те владеят земята, с която древните са символизирали една част от космическите сили. Земята е символ на твърдостта. Великите хора владеят и водата — друг символичен елемент на космическите сили. Водородът, който образува заедно с кислорода
към текста >>

394. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

К. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен" човек по пещерите на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище. Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът, пещерата бива за¬владявана от човека, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности. Той дяла камъка и си прави от него оръжие и пособие за подобре¬ние на своя живот и стопанство. Той държи тоягата. Тя е лосът в неговата ръка. с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита. Тя е символ на неговото превъз¬ходство в природата. Боговете с небесни знамения му разкриват огъня и той вижда, че няма по-голямо благо на земята от него. Той, предтечата от Кроманьон, вижда пътя на своя възход в огъня — тоя велик дар на небето, тая първична същност, която преобразява всичко в небесното пространство и на земята. Кой може да му излезе насреща, да му пречи в пътя, да го спъне в неговото развитие, когато той владее огъня и може да го използва както си иска! Той е вече господар на света, Боговете са го помазали. Животното не знае, що е огън. Огънят е тайна на Боговете. И днешният човек надхвърлил отдавна дните на своя прадядо, не знае що е огън. Той го владее, знае всичките му свойства, знае всичките елементи, съеди¬нения и
към текста >>

395. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

вижда само външните причини, но при по-дълбо¬кото изучаване на живота се виждат ясно и вътрешните причини, кои¬то са съществени, понеже без тях външните причини не биха имали поле на действие. На много места в беседите и лекциите Учителят изтъква важността на вътрешните причини на болестите. Той казва: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на този песимизъм, който съществува у хората" (Лекция от Учителя, държана на 4. III. 1942 г.). тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение, недоволство, недоверие, страх, тревога и пр. Същата идея е вложена и в сладните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойство. Когато почнете да се дразните, склерозата идва." Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Както всяка мисъл или чувство си има свои треп¬тения, тъй и всеки орган. Има съответствие между трептенията на дадена мисъл и известен орган. Човешките органи не са само физически форми, но всеки орган на човешкото тяло е свързан с из¬вестна категория психични сили. Ето защо, известен вид отрицателно психично състояние въздействува върху черния дроб, друг вид — върху сърцето, трети — върху белия дроб, четвърти — върху слуха или зрението и пр... Мога да посоча един очебиен пример: Една моя позната преживява силна тревога, душевно вълнение и изгубва зре¬нието си — не вижда никак. Тя успява да превъзмогне това душевно вълнение, възстановява своя
към текста >>

396. DU MAITRE: A LIMAGE ET A LA RESSEMBLANCE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

една празнина, която би зеела без него. Естествено, Райнов посочва и слабите страни на всеки писател. Та това, според нас, е още по-ценно и културно. Няма слепота в разглеждането и няма лицеприятие. Ако в своето творческо дело всеки писател би имал подобен съветник — майстор, като Райнов, сигурно би създал много по-положително и по-възвишено писание. Затова делото на Николай Райнов е толкова грамадно и високо просветно, че не може да се измери. Който иска да чете правилно и да разбира вярно българските писатели, трябва да прочете тия 9 тома на Р. И в душата си всеки ще му изкаже едно мълчаливо благодаря. Ще види тогава, че недавнашните закачки на някои литературни критици по вестниците по повод на тия Райнови книги са били тенденциозни и въпреки това само в полза на Райновото дело. Чудно хубави са разборите, които Р. прави на съчиненията на българските писатели! Такива разбори и истински литературни критики може да даде само Райнов — един майстор на словото, един последовател на истината, един познавач на световната литература, философия, религиозна мисъл, наука и изкуство. Най-после — един познавач на скритото в човека. В други броеве на списанието ще имаме възможност да дадем някои интересни откъси от Райновите разглеждания, които са единствени в българската литературно — критична мисъл. Излезлите 9 тома разглеждат творчество на следните български писатели: I т. Чинтулов, П.Р.Славейков, Каравелов, Друмев, Христо Ботев. II т. — изцяло посветен на Иван Вазов. III т. —
към текста >>

397. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

е така или всичко е една случайност. Ние говорим за една любов, която в днешната епоха почва да се проявява едвам като слаб проблясък. Всичко, което считат за любов, не е любов. Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр. един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба. Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта. Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата. Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна. Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек.
към текста >>

398. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта. Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка. Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция. Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век. Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане. Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел. И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е
към текста >>

399. ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

са изследвани електричните явления в мозъка, сърцето, мускулите, черния и белия дроб и във всички други органи. Например, д-р Фридрих Краус, берлински лекар, е установил електричния характер на сърдечната дейност. Правил е изследвания с Цайсов галванометър. При всеки удар на жабешкото сърце той установява електрични искри. Като говорим за електромагнитни течения в човешкия организъм, ние си служим с този термин поради липса на подходяща терминология. Тук под този термин разбираме не само електричеството и магнетизма, но още и тъй наречения „од" на Райхенбах, животния магнетизъм на Дюрвил, митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на Лаковски и пр. Някои от тези видове енергии са тъждествени, а други са различни. Но всички те не са нищо друго, освен тъй наречените в окултизма етерни строителни сили. Сега нека кажем няколко думи за електромагнитните течения в организма. Една жена прекарала една вечер в голямо смущение и притеснение и още на сутринта имала копривна треска. Едно лице в течение на няколко месеца преживява големи неприятности и възбуди поради враждебните си отношения към друго лице, и заболява черният му дроб. Един преживява силно разочарование в любовта, което не може да преодолее и трансформира, и заболява от туберкулоза. Друго лице преживява страхове поради семейни раздори и заболява от сърце. Едно лице след преживени тревоги добива парализа. Разбира се, някой може да вижда тук не причинна връзка, а някаква случайност. Но ако в цял ред случаи се
към текста >>

400. ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМ УС - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Чистият и невинен човек винаги е склонен да прощава. Отмъщението е животинско качество, а прощението е Божествено. Само силният, умният и любящият прощава. Величието на човека седи в прощението. Само човек с богата душа прощава. Само богатият, който има в излишък, може да прости дълговете на своя длъжник. Който прости, получава двойно. За да може да прощава, човек трябва дълбоко да разбира законите на живота – да разбира естеството на човека. Който схваща света като цяло, той лесно може да прощава. Отмъщението е признак на повърхностно разбиране на живота. Разумният счита за привилегия да му се отдаде случай да прости. Прощението с любов е извор на нова сила, на нова светлина, на нов живот. Величието на великите хора е изтъкано от златните жици на прощението. Който мисли, че като прощава, ще го сметнат за прост и слаб, той не разбира дълбоката философия на прощението. Разумните и добри хора, чието мнение за нас е важно, винаги са на страната на онзи, който прощава. Нямало е нито едно изключение досега, щото, който прощава с разбиране и любов, да не е бил уважаван и обичан. Плодовете на прощението идат по-късно от плодовете на отмъщението, но последните са кисели и отровни, а първите са сладки и лечебни. Най-великите хора начело с Христа са учили да прощаваме. Единственото отмъщение, което се позволява, то е да отмъщаваме с добро. На злото отвърни с добро, защото това е качество, което е присъщо на добрия човек. Ако отмъстим на злото с добро, ние светкавично ускоряваме
към текста >>

401. СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Три неща има, на които можем да обосновем нашия живот и на които можем да разчитаме. Те са твърдостта, течността и светлината. Под твърдост ние разбираме доброто, което не се изменя. Под течност разбираме това, което не прави пакост, наричаме го още справедливост, благост. Това, което осветява и дава смисъл, е разумността. И така разумността е светлината, справедливостта или благостта е течното, а доброто е твърдостта, основата. Човек, който не е добър, няма основа. Хората градят върху твърдите неща. Съграденото върху твърдото устоява, всяко нещо, което не е съградено върху твърдото – доброто, се разсипва. Живот, който не е съграден върху благостта, изсъхва. Живот, който не е съграден върху светлината, остава в тъмнина. Трябва да пазим светлината, силата на ума си, понеже светът е още в строеж, съгражда се. Казано е: Ново небе и нова земя се гради. Иде в света доброто. То е единствената основа, върху която може да изградим нашия живот. Всеки трябва да отвори пътя за доброто, понеже то е твърдо. Ако не му отворим път, то ще ни премаже. Доброто ще ни научи да бъдем твърди. Човек трябва да бъде твърд, да не изменя на своите убеждения. Твърдият човек е постоянен в любовта, постоянен в справедливостта и постоянен в разумността. Твърдостта е основата, върху която почиват течните неща. И в природата върху твърдите неща текат течните. Течното отива навсякъде. Светлината и тя отива навсякъде. Светлината е качество на нашия ум. Без светлина знание не може да имаме. Без светлина и
към текста >>

402. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

себе си вниманието и любовта на никого, това е съвсем невъзможно. Защото всичко в живота се развива, и всеки намира във всеки следващ миг нови обекти на своето внимание и любов. И може ли да има в една земна любов трайност? – Ето, това са все заблуди, в които човек тъне, в които хората тънат, заблуди, които движат света и които омотават хората в заплетени мрежи, от които трудно могат да се измъкнат. Те са култ, верую за хората. Те са най-големите богове, на които хората се кланят. И разбира се, благословията, която получават, е разочарование. На стр. 124 от новия том беседи на Учителя: "Делата Божии" 1942 г., намираме следните думи в духа на горните мисли: "Една от големите илюзии, в която изпадат съвременните хора е – те мислят, че като имат пари, са осигурени; като имат знания, са учени, и като са физически силни, че са и духовно силни. Тази илюзия ги поставя в трагикомично положение. Доколко са осигурени, виждаме при едно голямо земетресение. Тия, които мислят, че са осигурени, като се съборят къщите им, се намират без подслон на улицата. При една финансова криза, големите милионери пропадат и дохождат до положението на последни просяци. Учени, които са разчитали на знанията си, в един ден заболяват, изгубват паметта си и заедно с паметта изчезва всичкото им знание. Съвременните хора се намират в положението на пропаднали милионери, които ходят бедно облечени, със скъсани дрехи и съжаляват за изгубеното богатство". Да има човек вярна представа за реалната стойност на
към текста >>

403. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

тон. Този закон хвърля светлина върху закона на възприемчивостта. Към човека идат енергии, трептения от всички степени и категории, но ние ще възприемем само тия, които са в хармония с нашите състояния, а към другите ще останем безчувствени, тъй както струните на китарата с изключение на някои остават безчувствени към въздушните вълни на тона "ла". Когато Учителят казва: "Последствията на добрите мисли и чувства са много добри, а на лошите мисли и чувства – много лоши", той подразбира между другото и действието на горния закон за съзвучието. При лошите мисли и чувства около човека се образува астрална обвивка или черупка, в която той е затворен и която не позволява той да възприема животворните сили, които идат към земята. А лишението от тия сили създава предразположение към много болести. Така се обясняват следните думи на Учителят: "Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на земята по причина на някоя омраза". Издигането на нашето съзнание до възвишени мисли и чувства усилва нашата възприемчивост. Това се вижда и от наблюдение в друга една област. Оня, който има наченки на ясновидство, има по-голяма възприемчивост към вълните, които идат от по-горните светове. Но ако той прояви нетърпение, гняв, омраза, обезсърчение, то за известно време изгубва прозрението, сензитивността си – значи намалява се силата на неговата възприемчивост. Същият закон пояснява и следния факт: Известно е, че оня, у когото е развито ясновидството или шестото чувство, прекарва известно
към текста >>

404. ПЪРВАТА СТЪПКА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

даде нов път на музиката. В бъдеще ще има нови постижения в музиката. Ще има и нови музикални инструменти. Природата пази формите си и ги дава една след друга. – Кое обуславя идването на новата епоха ? – Вселената се преустройва. Нашата земя и цялата слънчева система се повдигат. Ние влизаме в една по-рядка среда. И почти половината от земята е още в 13-та сфера, а другата половина е из-вън нея. И като излезе цялата земя от 13-та сфера, тогава ще имаме друг живот. Под 13-та сфера се разбира по гъста среща в космичното пространство. Ако споделяш инволюционните възгледи на хората, т.е. старите идеи, ти си в 13-та сфера, а ако имаш нови възгледи, ти си излязъл из нея. Хората трябва да бъдат готови за великите истини. Много малки работи стават причина, за да се отклони човек от Божествения път. Ако вие не държите кибритената си кутия на хубаво място, тя овлажнява, и като драснеш, не хваща. Ако вашите идеи овлажнеят, ако вашите чувства изгубят топлината и мекотата си, ако вашата сила само троши, разрушава всичко, вие не можете да градите. В новата култура човек правилно ще дава и правилно ще приема. В природата даването е непреривен закон, който никога не престава. Както има втичане и изтичане от езерото, тъй и земята постоянно приема слънчева енергия и ни дава своите блага. Като дойде любовта, ще видите хубавите страни на всичко, което сте преживели. – Кой е пътят към любовта ? – Най-първо трябва да се изучава обективно, какви са външните качества на Любовта – какви са умствените,
към текста >>

405. КЪМ ВЪТРЕШЕН ДИНАМИЗЪМ - Д-Р Е.Р.К. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

работа. А тия, които работят, ще наследят Царството небесно. "Блажени кротките, защото те ще наследят земята" (Мат. 5; 5). Не е казано, че силните ще наследят земята, но кротките, т.е. разумните, добрите, които са полезни на себе си и на своите ближни. Който е полезен на себе си, на своите ближни, полезен е и на Бога. Това значи кротък човек. Той работи за името Божие и за славата Му. Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткият разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човек работи за себе си. Като търси Царството Божие и Неговата Правда, човек работи за ближните си. Като слави Божието Име, човек работи за цялата вселена. Работете по този начин – за себе си, за ближния си и за цялата вселена, за да бъдете обиколени от добри и разумни същества, да придобиете блаженствате в живота. Изпълнявайте Божията воля, за да бъдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бъдете полезни на ближните си. Осветявайте Името на Бога, за да влезете във връзка с разумните и добри хора по света. Вън от тези неща човек остава странник и на този, и на онзи свят. Напишете в ума, в сърцето и във волята си, следните мисли: Искам да изпълня Божията воля, за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда, за да бъда полезен на ближния си. Искам да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа с всички добри, разумни и възвишени души по целия свят. Запишете последната и най-важна
към текста >>

406. ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ - Е. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

път е този, по който човек може да постигне всичко, каквото душата му желае. Съвременните хора страдат все от непостигнати желания. Тe не могат да постигнат желанията си, защото ходят в стария път. Днес всички хора търсят нов път, но още живеят по стария начин. Новият път подразбира нова мисъл и нови чувства. Подвижен трябва да бъде човек и в мислите, и в чувствата си. Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото. Духовен може да стане човек, когато се е справил с леността. Само по вътрешен път може да стане човек духовен. Новият път в живота съветва хората да не товарят умовете си с излишни мисли, сърцата си – с излишни чувства и тялото си – с излишни постъпки. Освободете се от всичко излишно! Задържайте в душата си само същественото, от което тя се нуждае. А излишно е всичко това, което човек не знае за какво му е. То не е съществено. Той пъшка под този товар. Същественото внася в човека дълбока радост. И като тръгне в новия път човек се освобождава от ненужните страдания, от излишния товар. Затова, още със ставането си от сън, той трябва да нагласи добре своя ум, своето сърце и своята воля, както наглася струните на цигулката и започва да свири. Така, като се нагласи човек правилно, влиза в хармония с Божествената воля, с Божественото сърце и Божествения ум, а същевременно е в хармония с ума, сърцето и волята на всички разумни същества. Този човек може да се нарече щастлив. Който не е в хармония с общия тон на живота той е нещастен и
към текста >>

407. В ДУХ И ИСТИНА - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

понякога наистина получаваме удовлетворение и вътрешен мир. Често размишляваме върху съдържанието, силата и смисъла на тия велики слова, така просто съчетани в най-великата и най-проста молитва през вековете. Мнозина, с дълбок вътрешен живот, са идвали до дивни откровения при тия размишления. Светът познава чудеса, които са станали от силата на думите на "Отче наш". И все пак, думите на най-хубавата молитва дадена на човешкия род си остават колкото прости на вид, толкова и дълбоки и неразбираеми. Защото те са дадени не за да бъдат написани със злато и заковани на видно място по домове, църкви и съборища, а да бъдат написани в сърцето на всеки човек, което ще рече – да се живеят, да се прилагат в живота в пълнота. Разбира се, съвременното човечество далеч не може да се похвали с това, че живее и прилага думите на Господнята молитва, дадена от Христа за да се направи живата връзка между човеците на земята и Вселюбящия. Единици измежду човеците постигат тази връзка и те са благословени винаги. Когато Учителят от Назарет е посочил на търсещия как трябва да се моли и му е дал "Отче наш", Той му е посочил, че първите му думи трябва да бъдат изпълнени с благодарност към нашия Небесен Баща. Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое". А що значи да се освети името на Бога, ако не да изречем хвала и благодарност Нему, за живота, който ни е дал, за благата, от които се ползуваме всеки ден! как бихме осветили името Божие, ако нашата
към текста >>

408. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като
към текста >>

409. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА (продължение) Обаче, продължава Пиоб, важно е да не се губим в подробности, които бихме рискували да не можем да си представим вече поради "слабостта на разбирането", както казва сам Нострадамус. Наистина, системата на Нострадамус позволява да се установи графичната фигура на един индивид, на едно животно, на едно растение, на едно жилище, на един мебел, дори на една дреболия, следователно да даде – било за миналото, било за бъдещето – една прецизна картина на съществата и нещата, която улеснява мозъка да си състави една ясна представа. Това е много, това е дори премного. Но това е често недостатъчно, тъй като ние много трудно се освобождаваме от нашит духовни навици, които ни карат винаги да си представяме това, което е далеч от настоящето, под една едновременно елементарна и невярна светлина. Едно просто доказателство имаме в облеклото: достатъчно е човек да се облече в костюм, който е бил обичаен преди един век, за да има веднага карнавален вид. Ако, обратно, бихме се облекли в това, което ще бъде модерно след сто години, ефектът ще бъде същият. И това, което е вярно за времето, е вярно и за пространството: един японски костюм е карнавална дегизировка в Европа. Прочее, за да влезнем в подробности, трябва да държим сметка за тоя психологически факт и да се ограничим с това, което е приемливо за разума. Но тъй като, от др. страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да
към текста >>

410. ДВА СВЯТА - N. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

те са пуснали дълбок корен всред човешкия род? Явно, по външен, механичен начин това е невъзможно. Ето вече две хиляди години, от когато е даден този дълбок стих на човечеството и то никак не е престанало да живее в същата злоба и мъст, както са живели и първите човеци, наследниците на приматите. Защо тогава Христос, най-мъдрият от рода човешки, ни учи да се молим постоянно да не ни въвежда Господ в изкушение и да ни избави от лукаваго, щом практически това е невъзможно? — Разбира се, Христос ни най-малко не ще е мислил, че това е невъзможно. Той, който освети Любовта в живота; Той, за когото истинското съвършенство е в живот на Любов, Той знае, че както може да се реализира Любовта между хората, така е възможно да изчезне и злото. В същност злото няма защо да изчезва. В смисъла на Учителя, то трябва само да се трансформира. Това са сили, които трябва да се насочат правилно, в една възходяща, творческа насока. Силите на злото могат да се превърнат в сили на доброто и съграждането. Учителите на човечеството са давали и дават много живи методи и примери за това. В края на краищата всичко зависи от добрата воля на самия човек. Когато съзнанието на всеки човек се пробуди и види резултатите на злото, проявено чрез омраза, злоба, ненавист, завист и пр., в него, без съмнение, ще се събуди волята за добро. Поддържана, тази воля ще се стигне до съвършенство. Така, първото условие за да изпълним думите на стиха: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго", е да се
към текста >>

411. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Една основна грешка, която древният Израил трябва да коригира, е схващането му за „избрания народ". Наистина, Израил е избраният народ, но под Израил не се разбира прокудената, отхвърлила Христа маса на сввтовното еврейство. Израил — това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото възкресение от мъртвите. Израил не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души. които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си". С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов? С право ще му се отговори, че го няма събран на едно място, но има човеци, пръснати по цялото земно кълбо, за които Христос каза: „Вие сте солта на земята". В новия Израил на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец. Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния Израил е вдъхновил и своята наука в тоя дух. Разпростряна във вечността на времето и пространството, тая наука е опит да се обхване универсалността, защото безпределът в мисълта е стихията на Израила. Приятел на златото и земните наслади, от една страна, углъбен някак тъжно в стихията на непостижимото, която му се внушава от
към текста >>

412. ДА СЕ УЧИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

пряко и съзнателно общение с разумните сили в природата и с духовно повдигнатия човек. За ясновидеца е достатъчно да отправи вниманието си върху нас, за да схване веднага мислите ни, чувствата ни и въобще делото ни душевно състояние, макар да не сме разменили с него нито една дума. Не само това, но ако пожелае, той може да направи едно по-щателно, по дълбоко изследване на душевния ни мир и така коренно да го проучи, че да ни опознае много по-добре, отколкото ние сами се познаваме. Разбира се, ние тук говорим за един пълен ясновидец, за един адепт, за един Учител. Такъв е бил, напр. Христос. И когато апостол Иоан говори за силата на Христа, с която вижда и познава хората, той казва следното: „И когато беше в Ерусалим за празника на пасхата, мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията Му, които правеше. А сам Исус не се доверяваше на тях, защото той познаваше всичките и защото нямаше нужда да му свидетелствува някой за човека, защото той познаваше, що има вътре в човека" (к.м.) (Ев. Иоанна, гл. 2, ст. 23 — 25). И когато подбираше дванадесетте ученици, бъдещите апостоли на великото Му учение, той им даде да разберат, че познава всичко, що има в тях, т.е. целия им духовен мир. Ето как апостол Иоан описва това нещо: „На утринта поиска Исус да влезе в Галилея и намери Филипа и каза му: ела подире ми. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Намира Филип Натанаила и казва му: За когото писа Мойсей в закона и пророците, намерихме Исуса, сина на Йосифа,
към текста >>

413. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ - П.М. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

цяло и тяхното използуване за правилното развитие на личността и обществата е задача на окултната наука. Целта на човешкото развитие е да се достигне до познанието на законите на последователния ред на фактите, както са дадени в природата и да се следва техния път; да се съгласува човешката воля с природните закони, с природната воля. Това постижение на човека наричаме съвършенство, сливане с цялото — освобождение, за което говорят всички мистици в света. Мъдрецът е мъдрец. защото разбира връзката между фактите и живее в реалността. Всяко страдание, всяка несполука, е един мощен глас на природата, който казва, че не проумяваме връзката между фактите и сме далече от истината. Когато нанасяме обиди на ближните, ние не познаваме закона на общуването. Който люби той познава истината. Чрез свързване на фактите приложено в света на чувствата, в света на мислите и постъпките, ние ще постигнем
към текста >>

414. АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

смутени сърца, с бледи лица. Без отдих и без прекъсване царските съветници заседаваха. Направиха се много предложения, изказаха се всички. Някои от тях предлагаха да се издаде манифест към народа, да помагат на бедните. Но, нали не е било време, когато да не се е помагало на тях? Други някои предлагаха на се отнеме част от имуществата на богатите и да се разпределят между бедните. Трети пък искаха да поканят богатите и доброволно да им се предложи да поделят богатствата си помежду. Разбира се всичко това бяха само думи, никой не мислеше, че това може да се осъществи. Самите те бяха първите богаташи в страната. И да решат нещо в ущърб на своите интереси, това те никога не са правили. Нали затова те бяха там, на това високо и почтено място, именно да запазят своето. В тези три дни те решаваха собствената си съдба, а не съдбата на своя народ. Ето защо всичките направени предложения им се видяха несправедливи, безчовечни, безсмислени. Бедни е имало в миналото, ще ги има и в бъдеще. Такъв е естественият ред на живота. Така е!... Тамар Ал Харун трябва да разбере това! Той не е пръв, който се докосва до тоя парлив и болен въпрос, така неприятен на мъдрите съветници. Царят трябва да се примири със съществуващия ред, това е единственото нещо, което всеки умен цар на негово място би направил. От време, навреме само той трябва да си спомни за бедните. Така правят всички. Кому не са известни тези тайни? Това беше последното решение, до което те стигнаха. И те решиха да посветват младия
към текста >>

415. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

този сън, но пак попрегледах този урок. На изпита ми се падна същия урок. Осведомяване по необикновен начин Господин К. Б. от гр. С. излага следната своя опитност: — Преди години живеех в Търново. Наскоро се бях запознал с госпожица С, която живееше в съседен град. Веднъж имах следния сън: Един стар човек ми каза: „Аз съм дядо на С. Тя е дала дума на едно лице, което е сега пленник". — Аз не знаех тези подробности. Когато тя следния път дойде у дома в Търново, нищо не ù казах, разбира се, за съня. Понеже не беше доволна, изобщо, от моята резервираност, тя каза на излизане: „То се видя, че ще бъде пак пленникът!"човек ми каза: „Аз съм дядо на С. Тя е дала дума на едно лице, което е сега пленник". — Аз не знаех тези подробности. Когато тя следния път дойде у дома в Търново, нищо не ù казах, разбира се, за съня. Понеже не беше доволна, изобщо, от моята резервираност, тя каза на излизане: „То се видя, че ще бъде пак
към текста >>

416. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

мистерии. Тези думи ни отвеждат до едни от най-интимните прояви на Божеството. Колкото и отдавна да са известни на човечеството тези слова и тази истина, все пак те са останали неразбрани за хората. Ако те биха били разбрани, биха ли се делили човеците помежду си? Без съмнение не, защото те биха знаели, че са направени по образ и подобие Божие и че, следователно, са едно с Бога. А в Бога разделяеми не могат да бъдат! Цялата култура на човечеството вчера и днес показва, че не се разбират тия прости, но велики и вечни истини, в основата на които лежи братството между всички. През разните времена от живота на човечеството, отделни единици или окултни школи са идвали до правилното разбиране на този библейски стих и са хвърляли светлина в очите на изстрадалите хора, като са ги назидавали да виждат произхода си, че той е Божествен и следователно, че трябва да живеят братски. Естествено, ние знаем, че делото на просвета на тия единици и окултни школи през вековете не е останало безплодно — тези семена са дълбоко посети в съзнанието на тия, в които са паднали, все пак, за да се разрасне това дело до размер да обгърне цялото човечество, е необходимо много време, много страдания и много голямо вътрешно и външно индивидуално и обществено възпитание. И не е ли крайно време вече, когато всички съзнателни хора по земята трябва да подемат единно далото на братство и единство между всички човеци, делото за единния произход на всички хора и народи! Крайно време е човечеството да се
към текста >>

417. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

плодната градини, ще прави лехи, ще посажда и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета. Освен това, в честите разходки и излети на полето, в гората, на планината, ще наблюдава и ще работи: ще чисти извори и пътеки, ще прокарва пътища и пр. Детският труд всред природата не трябва да бъде механична дейност. При него трябва да се изхожда от едно ново отношение към природата. Тя трябва да се схваща не като мъртъв механизъм, но като нещо живо и разумно. Учителят казва: „Аз не разбирам под думите „жива природа" това, което някои разбират. Няма нещо по-интелигентно, по-нежно и по-отзивчиво от живата природа. Голямо изкуство е вложила природата при създаването на тези дребни нищожни форми на организмите, в които някои не виждат никаква интелигентност. Обаче във всяка органическа форма, колкото и малка да е тя, има интелигентност, макар и проявена не по същия начин, както у човека. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества, да погледнат на тези малки мидички, да видят, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани. Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт. Растенията са тъй живи, както и хората. Да не мислите, че те нямат съзнание. Ако искате да станете културни, трябва да започнете с изучаването на растенията. Като минете покрай някое дърво, спрете се Под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: „Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка". Новите изследвания на
към текста >>

418. НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

КНИГАТА Човешкият говор е магия. Възникването на говора е мистерия на вековете. Една дума, едно понятие за даден народ е такова, защото се е родило и изникнало от звуковия хаос във връзка с множество психологически, географски и духовни причини. Всяка дума има свое битие. Тя крие в себе си дълговечната история на своето раждане и утвърждаване в езика на даден народ. Някога, преди да е имало литературна история, древните народи са разбирали под литература ония белези на човешката словесност, които е трябвало да подсетят читателя на някое събитие или идея. Богатството на писмеността се разрасна много по-късно, за да се превърне днес в най-могъщото средство за духовно общение, крайният, най-последният плод на човешкия дух — книгата. Може би поради множеството на написаните книги и поради склонността на съвременния човек да търси другаде разтуха както ценности за своя живот, малцина са между четците тия, които знаят, отваряйки една книга, да видят затворени в мълчаливите й страници трепетите на един дух, постиженията на един разум, огъня на едно сърце. Литературно художествено творчество е възможно тогава само, когато творецът умее да облече проблясъците в своя дух в магическата дреха на словото. Литературната творба, макар че е лишена от багри и тонове, поради силата на словото, действува едновременно като музика, като картина и като мисловна сила. Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и
към текста >>

419. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ - П.М. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

твоите лични постижения. * Когато човек пролива сълзи, става поет; когато престанат сълзите, става философ; когато обърше сълзите на другите, става мъдрец. Някога човек е поет, друг път е философ или мъдрец. Който цени малките добрини и не пропуща да ги прави, той е чувствителна мембрана, която възприема и най-слабите трептения на любовта. Човекът на малките добрини прилича на музикант, който долавя и най-слабия тон на симфонията на любовта. Цената и красотата на малките добрини се разбира от великите хора. Само големият художник вижда минните нюанси на багрите. * Първото най-малко постижение, с което човек трябва да започне и последното най-голямо, с което трябва да свърши, е да придобие
към текста >>

420. ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

духовна мощ, която крият в себе си, представят великото равновесие спрямо всичко крайно „реалистично", което движи света днес и го отведе до задънена улица. Ала ще ни се възрази още — какво създават утопистите за живота, какви блага ни донасят те? На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло. Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита. Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на
към текста >>

421. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

на емоциите ясно проличават в сценичното пресъздаване, те не могат да избегнат от ухото на опитния слушател и в случая, когато пръстите на човешката ръка произвеждат и най-отвлеченото от всички изкуства — тоновото изкуство. Въпреки че много от видните и първи музиканти са склонни да мислят, че в музикалното творение няма друго осен чиста музика, която не говори за нещо, освен за себе си, все пак ние сме склонни да допуснем, че то крие в себе си някакъв израз, една идея, която се разбира и се проумява не с оня слой в нашето предметно съзнание, където ние разрешаваме всекидневните си потреби, а с един по-фин инструмент в нашия душевен живот, където музиката извършва своето преобразование и вътрешно чудо. Когато някой импресионист-критик на музиката се опита да изрази с думи свето музикално изживяване, той може да каже неща, които коренно се отличават от това, което ще каже друг, но все пак и двамата имат едно преживяване, което е еднакво в своята дълбина и настройва по един и същ начин, по законите на психичния резонанс, душите на всички слушатели. Ако това е толкова ясно за музикални творби, като религиозната музика на Бах, като песните на Шуберт, защо да не е вярно и за всяко друго музикално творение? Дори и когато няма никакъв замисъл или определена идея, чрез музиката, която възниква в душата на композитора, той изразява своята собствена нагласа. Когато човек стане инструмент да отрази или превъплъти в себе си музиката, която долавя от висините на вечната хармония, от
към текста >>

422. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

нея няма никакви постижения". Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята, развива всички добродетели, дарби и таланти у човека. Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа". Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика". Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намериш доброто у детето и него да извикаш към проява. Да виждаш лошото у него, това всеки може". Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред доброто, което се крие в детската душа
към текста >>

423. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят. Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона. В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100. Колкото повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е. минава в по-висока октава. Ако зазвучи тонът „ла" от първата октава, имаме 870 трептения в секунда и съответно на този тон в кортиевия орган вибрира определена нишка. Впечатлението от това вибриране, чрез слуховия нерв се предава на мозъка, където, в музикалния център, се
към текста >>

424. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

живот. И е направено нещо в тази посока. Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр. Лошото не е в това, че е направено нещо и не е в това, че не може да се направи за всички нуждаещи се. Лошото е в това именно, че това са частни прояви, без да бъдат една социална мърка за добро и че т се вършат в повечето случаи механически, без да излизат из глъбините на сърцето, без да затрогнат никого — нито тези, които проявяват благотворителността, нито тези, които се ползуват от нея. Разбира се, ние ни най-малко не сме против благотворителността. Напротив, ние сме тъкмо за нея. Ние сме привърженици на всяко добро, на всяко милосърдие, които не шумят, които се вършат от глъбините ка сърцето, с любов и в пълна тишина, според Христовия принцип — да не знае лявата ръка, що прави дясната. Ние сме, освен това, за онова безвъзмездно правене на добро, при което не се търси нищо от тия, на които се прави нещо. Така трябва да работят отделните единици, така трябва да работят обществата и държавните институции. Подобно добротворство и милосърдие заквасват другите. Защото доброто, сторено в мълчание и от сърце, пробужда съзнанието на хората. И те виждат, че съществува любов между хората, че съществува Космическа любов, която обикновено се нарича Бог, те виждат, че животът има смисъл и значение. Такова съзнание и убеждение, което почива на любовта, променя целия свят, Мерките за добро, милосърдие и взаимопомощ добиват друга светлина. Те се заместват с най-висшата мърка, която включва всички
към текста >>

425. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

реакция от страна на Природата, която реакция се изявява във формата на земетресения, вулканическа дейност, наводнения, суша, градушки, епидемии и други болести, войни, големи зими и пр. в зависимост от това, на коя природна енергия е нарушено равновесието. За онези, които не познават тази вътрешна зависимост между живота на човека и Природата, това ще се види много детско, наивно, суеверно, нещо невъзможно. То е невъзможно за онзи, който не знае да мисли, който не вижда нещата и не разбира законите на Битието. Но за онзи, който вижда и разбира законите на живота, които се проявяват в живота и Природата, това е един факт. Достатъчно е да се проследи статистически живота на човека и човечеството във връзка с развитието на живота на Природата, за да се убедим в истинността на горните твърдения. Какво представя животът сам по себе си не знаем, но знаем, че той се изявява в проявения свят посредством различни родове енергии, които обуславят всички жизнени процеси. Тъй като човекът и човечеството са части от космичния организъм на Природата, то енергиите, които функционират в нея, функционират и в човека и в човечеството. И когато човекът и човечеството не живеят по законите на разумния живот, те нарушават правилното движение и правилния ритмус на космичните енергии не само в себе си, но и в Природата, защото енергията е свързана и една и сеща; и тогава става подпушване и експлозия на енергията, които се изразяват като земетресения, бури, наводнения, градушки, войни, болести и пр.
към текста >>

426. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

на благоговение спрямо тях. Благоговението води към любовта. 4. Трудовият принцип трябва да бъде изходна точка на цялото обучение и възпитание, и то труд всред природата, — отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета и пр. Този детски труд няма да бъде механичен. Детето ще ги отглежда с любов. Посаждането или поливането на едно цвете е практикуване на любовта, особено когато детето изхожда от съзнанието, че това са разумни същества, които са отзивчиви на неговата любов, че те я разбират и тя намира отглас в тях. Също така, когато детето чисти пътека в гората или извор от любов към извора и към хората и животните, които ще се ползуват от него, това е също практикуване на любовта. Изобщо, трудът на детето всред природата представлява прилагане на любовта към растенията, към хората и пр. Отношението на детето към едно дърво ще бъде отношение към едно живо същество. Грижите, които ще проявява детето към дървото или цветето, ще наподобяват на грижите, които проявява майката към своето дете. Детето ще има състрадание към цветята, които не са полети и са засъхнали. То ще разбира техните нужди, техния език. По този начин чрез тая работа на детето всред природата се разцъфтява у него дейната любов. После любовта към растението ще се разшири и към хората. Който е внимателен към едно цвете, ще бъде внимателен и към хората. Това дете, което обикне цветята, дърветата, ще обича и хората. Това дете, което тъпче или къса цветята или главите на мухите, измъчва птичките и пр., утре ще бъде
към текста >>

427. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

не трябва да насилваме детската природа. Трябва да я оставим свободно да се прояви нейната дълбока същина. Оттам и следствието: свободно възпитание. Значи свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, божественото, скрито в детското естество. Щом се дадат благоприятни условия за проява на доброто, заложено у детето, то има силата да надделее и преобрази неговите нисши, отрицателни предразположения, склонности и навици. Под свободно възпитание най-първо се разбира следното: Образованието да бъде в съгласие с детската природа. Даже и ако обучението и възпитанието е външно свободно, но ако е в дисхармония с детската природа, това е вече насилие върху детето. В това отношение образователят може да се сравни с градинаря. Учителят казва: „Човек има доброто в себе си, само че трябва да го извикаме да се прояви. В това е възпитанието. Например, когато посадим едно растение, няма какво да го учим, как да расте. То почва да пуща нагоре стъбло и надолу корени. Можем да му направим някои услуги: да го пазим от гъсеници, да го поливаме и пр. При възпитанието детето има идея за доброто и злото. Че трябва да се прави добро, и това знае. „Достатъчно е да се насочва". Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека? Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията". Ролята на учителя е само в
към текста >>

428. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената. В него се отразява всемирът. И всичко, което съществува в Макрокосмоса, т.е. във вселената, може да бъде намерено в микрокосмоса, т.е. човека. За това, знанието на истинското „Аз" е най-висшето знание, към което може да се стреми човек. Нашето истинско „Аз" е божествено и е единосъщно с Бога. Това в тоя момент може да ни се струва като теория, но колкото повече се приближаваме до началната истина, толкова по-ясно разбираме, че това не е теория, а реален факт. Ние ще разберем, че сега дремем, сънуваме, като в своето незнание си въобразяваме, че сме това или онова отделно лице, но, както обикновено бива, че всичкият опит, който сме придобили на сън, се оказва съвсем малоценен след пробуждането ни, тъй и всичкото знание в мира на явленията, на което сега придаваме толкова голямо значение, ще ни се покаже твърде малоценно и маловажно след пробуждането ни от съня, който тук наричаме живот. Тогава ще разберем, че всички почти истини, които придобием по разните пътища на науката, зависят от знанието на „Себето" и ще разберем, че знанието на „Себето" е основата, на която трябва да бъде построено всичкото феноменално знание". (По Д-р Върбишки: „Дъновизъм, Окултизъм, Теософия", стр. 29-30). Древната мъдрост познава и методи за систематичното развитие на шестото сетиво от нивото на смътно предчувствие до високите степени на ясновидството — зрително, слухово, мирисно и пр. — и то в настоящето (пространствено), в
към текста >>

429. ДВЕ ФОРМИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

с пеперудоцветни: Отстранил в сложните листа някои от листенцата; тогава останалите листенца на сложния лист така се разместили, че се възстановила нормалната форма на сложния лист. Опит с великденчето (Veronica chamaedrys) Ако откъснем едно съцветие на великденчето от цялото растение и го посадим отделно при следните условия: въздух напоен с влага и сравнително по-слабо осветление, то съцветието ще се превърне в обикновено стебло и ще почне да развива обикновени зелени листа. Разбира се, това е най-целесъобразно в случая, понеже откъснатото съцветие е лишено от зелени листа, а тe са нужни за асимилацията. И затова съцветието, вместо да дава цветове, дава зелени листа. Този опит е правен от Г. Клебс. Подобни опити е правил и Гьобел със същите резултати. У граха, ако се отстранят листата, то зачатъците, предназначени за мустачки, се превръщат в листа, вместо в мустачки. Резорбиране (всмукване, атрофиране) на излишни части Когато се отсече част от организма, някои части, които остават да съществуват, са тъй засегнати от нараняването, че или ще бъдат безполезни за по-нататъшния живот на организма, понеже са много пострадали, или пък, макар и добре запазени, няма да могат да служат, поради мястото, което завземат или поради други причини. Тогава тия части се атрофират, постепенно, резорбират се. При регенерацията на опашката на костните риби, чрез деление се образува изобилие на клетъчен материал, от който се създават мускулите, епидермисd, хордата и пр. на регенерата.
към текста >>

430. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

на Атлантида. Учителят за образованието, от Боян Боев. С предисловие от Д-р Методий Константинов, София, 1943 г.. Стр. 414. Доставя се от редакцията. Вечен календар, стъкмил С. Стоянов. Издава Стоян Атанасов 1943 г. формат 1/8 стр. 237, ц. 100 лв. Тази книга е много полезна с всевъзможните практически познания, поместени в нея. Между другото са дадени известни глави, съдържащи кратки познания по окултните науки — астрология, френология (всъщност по физиогномика), хирология и др. Разбира се, всичко поместено от окултните науки е толкова малко и бегло, че никой не бива да си въобразява, че това е достатъчно за тяхното усвояване. Окултните науки се усвояват само тогава, когато се отстрани от тях сензационното и се разбере, че те целят да ни разкрият проявите на висшата Разумност в природата, живота и човека. Съобщава: Д-р Е. К. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. * * * ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която започна от януари 1943 година Абонаментът остава пак 80 лева. * * * Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”!
към текста >>

431. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Често хората се запитват, има ли смисъл животът? — Животът има смисъл за онези, които го разбират. Разбраният живот е радост, неразбраният — скръб и страдание, а зле приложеният — мъчение. И само като се натъкнат на мъчнотии и страдания, хората започват да търсят Бога. Те Го търсят от памтивека. И до днес още продължават да Го търсят. Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта. Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората. Ако човек е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод. Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота. Мнозина мислят, че са остарели. Това е крива идея. Да мисли човек, че е остарял, това значи да се самозалъгва. Стар е онзи, който е поумнял, който е станал мъдър. Старият човек има повече светлина в себе си. Той разглежда живота си, как е живял и как е използувал условията, които му били дадени. Той разглежда мисълта си, да види какво е станало от всички мисли, които са минали през главата му. Той търси смисъла, дава си сметка и вижда, че само правата мисъл е материалът, от който се гради духовното и Божественото тяло в човека. Непотребните мисли трябва да се изхвърлят навън. Да останат само онези, които могат да се използуват само като градивен материал. Старият човек трябва да разбира качеството на
към текста >>

432. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

и обществено възпитание. Всички издигат на най-голяма висота култа към себе си. Този бог на себичността разрушава всички условия за духовен живот, който в своята същина е творческо единение с всичко. Обикновено, обаче, се счита, че хората на науката, философи и писатели, имат голям духовен живот. Не може да се оспори, че мнозина измежду тия хора на съвременния „елитен" свят на мисълта имат известен духовен живот. Дребните занимания, обаче, на повечето от тия хора, който, разбира се, допринасят за уредбата на материалния свят и култура, далеч не представят духовен живот. Защото духовният живот обгръща самите въпроси на живота в трептящата светлина на една всеобща Любов, Мъдрост и вечна Истина. А за тия неща болшинството учени, писатели и философи са кръгли невежи. Те са все специалисти и извън тяхната „специалност" се интересуват само от ядене и пиене. Не е, разбира се, случаят такъв с всички хора от този елитен свят. Има измежду тях — а те са инак твърде много на брой — малко, обаче, в сравнение с болшинството от тези среди, те са оставили тежки следи на истински духовен живот в своята писателска, научна и философска дейност. Те са епохални творци, те раздвижват умовете, сърцата и волите на хората. Трябва ли да ги изброяваме? — Излишно! Едно е характерно за тях — те са честни пред себе си и пред света. Те изнасят на своите ближни това, което е дълбоко изживяно вътре в тях, което е тяхно убеждение и което безусловно съдействува за напредъка на човечеството. Прочее,
към текста >>

433. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Е РЕГУЛАЦИЯ В БИОЛОГИЯТА? Под регулация се разбира способността на организма да възобнови по най-целесъобразен и разумен начин правилния живот при нарушение нормалните функции на клетките, тъканите и органите. При какво да е въздействие върху организма — било като го поставим при неестествени условия, било като отстраним някои части от него — той винаги реагира целесъобразно. Често организмът прибягва до най-остроумни преустройства в своето тяло, за да постигне своята цел, т.е.- да създаде условия за най-добро задоволяване нуждите на организма. Регулаторна редукция Ако премахнем внимателно грудките на картофите от почвата, без да накърним живота на растението, последното образува нови грудки по стъблените възли. В местата, дето се образуват надземните картофени грудки, ликодървесните снопчета изчезват, понеже са вече излишни, ненужни. Това изчезване на ненужни или излишни части в организма се нарича регулаторна редукция. И тъй, когато отстраним някои части на растението, то ги възобновява или създава други части, които поемат същата служба и ако в същото време, поради новите условия на живот, някои тъкани или органи са станали неизползуваеми, то те се отстраняват, изчезват. Такава регулаторна редукция говори за разумността, която проявява организмът при всяко външно въздействие върху него. Превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Обездървесяване на клетките. Известно е, в що се състои регенерацията. Това е възобновяване на отстранен орган. Това възобновяване става чрез
към текста >>

434. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

продължение почти на половин век, са определили „не без дълги вътрешни тревожни борби постепенно и бавно неговото убеждение". В резултат на тия изследвания Рише издава през 1921 год. своя голям труд „Трактат по метапсихика". В следващата си по-малка работа върху „Шестото сетиво"[1] (1927 год.) проф. Рише си поставя за цел само да констатира съществуването на това непознато сетиво у човека, което той „третира като една обикновена глава от физиологията". Под шесто сетиво авторът разбира едно познаване на действителността, получено по други пътища, вън от обикновените пътища на нашите възприятия. Според него, ние сме заобиколени от трептения, едни от които действуват, а други не действуват върху нашата нормална сетивност. Докато ние схващаме някои трептения на етера като светлина, на въздуха — като звук и пр., ние не съзнаваме земното привличане, магнитните сили, електрическите токове с голям волтаж, херцовите вълни, ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, радиевите лъчи, ултразвуковете. Тях ние можем да констатираме чрез разни физически и химически методи. Грамадно число сили действуват около нас, непознати досега не само на нашите пет сетива, но също така и неуловими за нашите приемници. Науката, която изучава механичните и психични явления, дължими на сили, които изглеждат интелигентни, или на непознати способности на човешкото „аз", Рише нарича метапсихика[2]. За метапсихични явления трябва да се считат само тия, които не допускат никакво обикновено обяснение.
към текста >>

435. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Няма живо същество на земята, което да не страда повече или по-малко. На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото може да понесе. Великите хора носят велики страдания. Който страда и носи разумно страданията си, той е герой. Христос казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, не е достоен за мене". Кръстът подразбира страданията. „Който не понесе страданията си и не тръгне след мене, той не може да наследи вечния живот." Човек се изпитва чрез страданията. Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека. Който издържа страданията, той е силен човек. Благодарете за страданията, които разумният свят ви дава, но сами никога не си създавайте излишни, ненужни страдания. Вдигнете кръста си и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта, като път към спасение. Друг път за спасение, друг път към Любовта, освен страданията, не съществува. Стремете се към пътя на Любовта, дето противоречия не съществуват. Докато страдате, вие не сте влезли още в пътя на Любовта. Скърбите и страданията продължават живота. Без тях човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителности. Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете, както българинът казва: „Ела зло, че без тебе по-зло". Щом човек започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. Те носят нечувани блага за човека. Дето са
към текста >>

436. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

(Продължение от бр. 6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена. Целта е същата — да се събуди погледът на човека, да почне да различава и да вижда нещата, да почне, следователно, да разбира. В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога. Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята. Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към
към текста >>

437. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

трепет, минутата на пробуждането, когато новият ден те посреща със снопове слънчеви лъчи, нахлули в стаята ведно с гласа на събудените птички? Какво засенчва прекрасния лик на оная света жена, която ни казва първото стани? Не е ли тоя най-прекрасен зов в живота ни... Детето, което разгръщаше голямата книга до прозореца на своя дом, е вече пораснало и знае да чете. То не гледа само цветните картини, не се захласва само от багрите и чудните фигури на приказките. То — детето срича и разбира смисъла на ония черни знаци, които разкриват един нов свят. То чете малки приказки и в сърцето си усеща първите вълнения на очакването, защото тия равни редове разказват за една човешка участ, с която детето се привързва и на която то е подарило вече своето малко нежно сърце. Какво ще стане после? Какво ще стане с прекрасната златокоса. принцеса, затворена в мрачните замъци? Ще дойде ли чаканият конник да я извади от мрачната власт на злото? Лист след лист, ден след ден минават, а човекът се взира в живота и учи трудното изкуство да очаква с трепет това, което ще донесе идващият ден. Един юноша е буден в ранното утрои на слънчевата светлина разгръща страниците на голямата книга. Той е вече с по-гордо и по-напрегнато лице. очите му са открити и смели, а погледът му се плъзга надалеко към сините глъбини на небесния купол. Ръцете му често притискат пламналото младежко чело. Той чете книгата, в която се описват далечните пътешествия на смели мореплаватели, тия чудни човеци, които напущат
към текста >>

438. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

задължение, като дълг. 3. Работа. Това е труд, подбуден от любовта. Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния човек и в цялото общество. Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата. Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота! Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт? Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори. А тогава той твори, понеже чрез любовната дейност проявява своята висша, истинска природа. Когато дейността на човека в обществото, когато неговият труд стане любовен акт, тогава той ще влага в труда своята душа, ще влага частичка от красотата, от която е изтъкана човешката душа. Чрез новите форми на труда човешкият живот ще добие виеш смисъл. При всяка своя дейност — и при най-малката — човек трябва да проявява своята божествена същина, която е любов! И тогава всяка човешка постъпка добива едно величие, в което е Бог!
към текста >>

439. DU MAITRE -LE SENS DE LAVIE Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

книга 8-9 от април и май т.г, професор д-р Ст. Консулов е напечатал статията: „На границата на положителните науки". В тая статия той излага един свой опит по телепатия. Между другото той казва: „Най-правилното становище би било следното: Ние ще приемем като научно онова, което може да се счита доказано като факт, независимо от това, дали е в противоречие или в съгласие с днешната наша наука. Ние ще го приемем, а поле ще му търсим обяснението — ще коригираме и нашите теоретически разбирания в науката, защото всички научни теории имат един само смисъл — да ни послужат като инструмент за откриване на нови истини. Винаги фактите ще стоят над теориите в науката; теориите се създават, изиграват своята роля и отиват в историята на науката. Трябва да се пазим да не изпаднем в положението на онзи учен, на когото казали, че фактите противоречат на неговата теория, а той отсякъл: „Толкова по-зле за фактите". Ето как професор Консулов излага своя сполучлив опит по телепатия: Това беше преди няколко години, когато тегленето на държавната лотария ставаше в „Славянска беседа" в София. Опитът беше направен при пълно спокойствие на нервната система, при пълна самота. Опитах се да влиза във връзка мислено с лицето, което обявява резултатите от тегленето на лотарията. Легнал, съвършено спокоен, със затворени очи слушах по радиото, какво става в „Славянска беседа". Лицето нареди да се завъртят кълбата и взе в ръцете си падналата топка, за да прочете цифрата върху нея. В този момент аз търсех
към текста >>

440. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

се касае за една от ония болести, които са следствие на недостатъчност или липса на един или повече витамини, като скрофулите, полиневрита, пелаграта и рахитизмът. На първо време, разделяйки витамините, се говори за „фактор А", „фактор В", фактор С". Днес терминологията е преобразена и рационализирана. Нека запазим, за да ги посочваме и различаваме, знаците на азбуката. Витамин А; липоразтворим, антиксерофталмичен, антизаразен и фактор на растенето. (Под думата липоразтворим се разбира вещество, разтворимо в мастите; касае се за естествените масти). Що е витамин А? Жълто - оранжевият пигмент, се нарича бета-каротен. Молекулата на бета-каротина, разделена на две ражда две молекули витамин А. Точно защото ражда витамин А, бета-каротина се нарича провитамин А. Той е част на една серия жълти, оранжеви и червени пигменти (каротиноиди), които съставят багрилното вещество на доматите, на пъпеша, на портокала, на шафрана и др. (фиг. 3). Характерният цвят на яйчния жълтък се дължи също на присъствието на бета-каротин. В черния дроб на всички бозайници, а особено в маслото, извлечено от черния дроб на някои риби, като моруната, акулата и др., се намира голямо количество от това помощно ценно вещество, и точно 90- 95% от витамин А, съдържаща се в целия организъм. Кравето масло е богато на витамин А, а маргаринът не съдържа никак. Между растенията, които редовно се поднасят за ядене, най-богати на витамин А са: морковите, спанакът, доматите, зелената салата, зелената бакла, пъпешът,
към текста >>

441. ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

подбуди. Учителят ще има резултати само, когато любовта, която изтича из неговото сърце, облива детските души и ги стопля, това чувствуват децата. Само тогава детето ще чете и ще учи от обходата на учителя уроците на любовта, ще учи законите, методите и формите на любовта. Само тогава ще стане преливане между учител и ученик. Любовта на учителя ще се прелее в ученика и последният ще почне да обича. И тъй, любовта на учителя е важен фактор за събуждане на любовта в детската душа. Разбира се, за тая цел трябва за да се употребят и много други методи, които предлага училищният живот. Трябва да се знае, че в случая морализирания не помагат. Едничкият метод е следният: Любовта трябва да се практикува в училището. Тя трябва да бъде преживяна от детето при неговата всекидневна практика. Любовта трябва да стане лична опитност на детето. То трябва да учи законите и методите на любовта чрез дейност. И училището трябва да му даде условия и възможности за това. Животът е тъй разнообразен, че всеки ден има множество случаи и поводи да се практикува любовта в училищния живот. И всички тия случаи учителят трябва да използува по най-разумен, по най-педагогичен начин. Трябва да се използуват и най-малките поводи да се прояви сърцето, да се отвори душата на ученика за животворните лъчи на любовта! Работата на детето всред природата може широко да се използува за целта. Учителят казва: „Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, дърветата, планините. Там той
към текста >>

442. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Орфей, като я приспособява към новото време. Тълкуването му е цяло творчество, защото си служи с научното доказателство. За Питагор се е писало подробно от Лизис в неговите „Златни стихове", в коментариите на Хироклес, в откъслеците на Филалай, в съчиненията на Архит, в писаното за него от Диоген Лаерций, Аристид от Киренайка, Аристоксен, неоплатолицит Ямблих и Порфирий и от други александрийски философи. Философските писма на Питагор въздействуват и на Сократ, Платон (в Тимей с разбиране е изложена космогонията на Питагор), на Аристотел, Парменид, Емпедокъл, Херодот, Ксенофон и др.. Като късен негов последовател е Никомах, наречен Геразенски, математик и философ от неопитагоровата школа, живял около 100 години след Христа. В своето съчинение „Manuele harmonices" той разглежда мистичното влияние на числата върху тоновете. Друг такъв последовател е Боеций, прочут римски държавник (475 г. — 526 г.) и музикален теоретик, чието петтомно съчинение „de musika" е пропито с мислите на Питагор. От школата на великия философ Питагор излезли много ученици. По-важни от тях са: Питий, Дамон, Филалай, Симий, Тимей Локрийски, Епихарм, Алкмеон Кротонски, Архит Тарентски и много други. Страбон (XIV,1,41) подробно описва музикалната философия на Питагоровия ученик Лизис. Най-ценното, което Питагор донесъл от Изток в дар на своите сънародници, е учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на стария изток: Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в
към текста >>

443. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

РАЗМИШЛЕНИЯ Разумната воля Когато се говори за култура, за добродетели, за ред и законност в света, ние трябва да имаме пред вид разумната воля, т.е. Божията воля, която прониква в съзнанието на индивидите, на обществата и народите поне дотолкова, доколкото те са в съгласие с нея. Когато се говори за изпълнение на Божията воля, трябва да разбираме разумния живот, който има отношение към човека В този живот действуват разумни, съзнателни закони. Тук не говорим за личната воля, защото Божията воля е над всичко. — Само онзи може да изпълнява Божията воля, който име чувства и способности, да разбира същността на нещата. Вътрешен спектър Науката е успяла да разложи светлината на седем цвята, които съставят първата гама. От тия седем цвята нагоре има по-високи гами със същите цветове, но по-фини. Ако човек концентрира ума си и се изолира от всички външни впечатления и се вглъби в себе си, той ще усети, че потъва в един гъст, непроницаем мрак. След това в него започва да изгрева, да се зазорява нещо, и той се намира в светлина, по-голяма от физическата. — Тази светлина може да се разложи на същите седем цвята, както и физическата, само че тоновете й са по-меки и приятни. — Като излезеш от концентрирането, ти пак ще минеш през същата тъмна зона. Двата свята Онзи и този свят са на едно място. Дето е този свят, там е и онзи. Защо не го виждаме? — ще запита някой. Виждаме ли чувствата, които пълнят сърцето ни? Виждаме ли мислите? Нито чувствата, нито мислите виждаме, въпреки това и
към текста >>

444. СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

център е центърът на самообладанието. Зад ухото се намират другите два центъра, които обуславят героичността — центърът на жизнеността и упоритостта и този на борчеството и храбростта. За да бъде човек героичен, непременно трябва да притежава горните качества. Без борчество и храброст няма истински героизъм. Без енергия и жизненост няма устойчивост. Има един героизъм от страх, за него не става дума тука. Мнозина от страх направят нещо, след което стават герои. Такива герои, разбира се, са случайни герои. Те не са по природа годни за подобни дела. Няма да се спираме върху един подробен анализ на центровете, които дават основните елементи на героичността. Ще подчертаем само, че всяка една внедрена способност в човека е резултат не само на дейността на един мозъчен център, но на сбор близки по естество подобни центрове. Ще изтъкнем още, че героичността в човека ще вземе толкова отсенки, колкото други важни нервни центрове са добре развити в главата. У простия човек, у когото предната част на главата не е развита добре, героичността му ще граничи с бруталност. У разсъдливи хора тя ще бъде израз на известна пресметливост и ако самообладанието преобладава, такива хора ще проявяват героичността главно като скрита енергичност, упоритост и неуклонност в преследване на поставените цели. У хора с развити морални чувства — центрове, героичността може да се прояви в добродетелност или социално творчество. У религиозни хора, които са фанатични в своето верую, героичността може да
към текста >>

445. УДОВОЛСТВУВАНЕ И И СВОБОДА - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

РАЗМИШЛЕНИЯ 1. Вечността Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вечността не може да заличи. Когато говорим за вечността, разбираме проявите на благородното и възвишеното в света, които са без начало и без край. Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност, на човека да постигне желанията на своята душа. Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. 2. Целокупен живот (Страничка от великия живот) Как ще схванем великия живот? — Трябва да разберем законите, които работят в битието. Не е достатъчно човек да разбира външния живот, както днес се проявява. Това е частична проява на живота. Трябва да разбираме целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание. Така схванат животът, човек става активен, готов за работа. Човек за да разшири съзнанието си, трябва да гледа на всяко явление като на част от целокупния живот, да знае, че между всички явления има тясна, неразривна връзка. 3. Душата Тялото е дрехата на човека, а душата — същността на човека. Душата е скъпоценният камък в човека; в нея се крият условията за неговото развитие. Чрез душата си човек се свързва със свръхсъзнанието и започва съзнателно да работи за Бога. Да служи човек на Божественото начало в света, това значи да съзнава, че всичко принадлежи на Бога и каквото работи, да има предвид Неговото присъствие, да знае, че Божието око е
към текста >>

446. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

в размишлението си, той забелязва, как тези вериги постоянно разслабват и падат. Той се чувствува свободен, като че ли е отишъл в друг свят, по-ефирен, по-чист — един свят, в който същностите не можеш да ги вържеш, да ги стягаш, да ги ограничиш. Виждаш, че в този свят нещата са много близки едни до други, проникват се даже, но не са преплетени. Този свят на вглъбяването, на безкрайно малкото, на безпространственото, е светът на свободните отношения (думата свят въобще подразбира отношения), свят, в който има едно единство в основата и едно хармонично разнообразие в проявата. В този свят, макар че нещата взаимно се проникват, те стоят на големи разстояния едни от други. Тия разстояния, мерени с наши земни мерки, получават се грамадни, астрономически числа. За да имаме една представа за този особен свят, нека погледнем на устройството на звездното небе. Там планетите и звездите отстоят на милиони километри едни от други, влияят си, обаче, без да се докосват — силовите им полета взаимно се проникват. Съществата и нещата в света, за който е дума, никога не се досягат. Затова с право може да се нарече „свят на свободните, отношения." Като пряк резултат от вглъбяването се явява този мир, който обгръща цялото човешко същество. Всякога, когато човек мисли върху подобни въпроси, винаги го обладава този дълбок мир и едно вътрешно освобождение. Учителят привежда една легенда, в която се разправя, че когато Господ е създал човешките души, направил ги е всички еднакви. Те по
към текста >>

447. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

и заплака. Старият служител го притисна до сърцето си, чийто ритъм прозвуча като хвалебна песен в ушите му. Още тогава, когато чу повелята на своя Създател, вярното сърце на стария служител таеше за скръбта, която щеше да премине през невинното сърце на ангелчето. Но нима той не изпита благодатта от огненото кръщение на страданието, тогава, когато залутан бродеше по земята, запазил в душата си само спомена за светия Му образ и копнежа си по Него! Иначе, как би могло сърцето му да разбира така добре човеците и да се отзовава на най-слабия им зов! Сега те летяха над голям грал. Понеже беше още рано, в малко от къщите се виждаше светлина. През един широко отворен прозорец младият служител забеляза гордо изправен мъж да крачи смело из стаята си и да размахва из въздуха остър меч. Ти си ми служил вярно, казваше той, като милваше лъскавото острие. Господи, помогни ми и сега да изляза победител. Тогава никой не ще може да се мери със славата ми! Помогни ми! — Но нали хората са братя, рече малкото ангелче. Тях любов не свързва ли?! Старият служител го помилва бащински нежно и дълбоко въздъхна. -— Желая да видя, какво има тук, обърна се той към своя спътник. Искам да зная. какво е това оживление в тази голяма, светла стая. Дали тук не е този, чийто живот ме интересува тъй много. Старият служител застана за миг. Тогава то видя всред голямата стая в топли бели завивки едно мъничко същество, на чиито писъци майката щастливо усмихната отговаряше с най-нежни слова. — Златната кукла на
към текста >>

448. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

първоначално на човека, се управляват от известни закони. Те са резултат от работата на известни сили, които действуват в природата 3а осъществяване на някаква мирова иел. Към тази цел именно, сс стреми и цялото човечество, макар и несъзнателно. Но по какъв път ще може човек да постигне и разреши задачата, която му била възложена още от появата му на земята? Отговорът на този въпрос е: посредством способността му да наблюдава, да разсъждава и да съзерцава, както и чрез силата му да разбира и проумява всичко, което се явява като обект на неговото проучване. Още отначало единственото средство 3а разрешаване на неговата задача се оказало знанието. То е било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То е било първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори против природните сили, първият наставник, който го научил да преодолява и побеждава пречките и мъчнотиите, които срещал по своя път. Умственият живот на човека, обаче, трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходимо било да се възприемат и усвоят, преди всичко, известни истински принципи. А това е могло да се постигне само по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази духовна храна, едиственото средство 3а запазване на душевния организъм в здравословно състояние. Под влиянието на неговата могъща сила, душевният живот на човека добива характер на духовна дейност. Умствените способности получават правилна
към текста >>

449. ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВЕРИГАТА НАЧАЛНИ СЛОВА Първите срещи на Учителя с учениците са създали една Жива Верига от души, която е благоприятствувала изявлението на Словото. В дните на тези срещи учениците са благоговеели пред дълбоките откровения на Духа и реално са усещали присъствието на духовния свят. АВГУСТ 1909, Велико Търново Какво се подразбира под думата "верига"? - Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на любовта." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво. Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение. АВГУСТ 1910, Велико Търново Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го! Разпни Го!" Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, и защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събуждат за да изправите грешката на миналото. АВГУСТ 1911, Велико Търново Hue сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, 3а да може чрез тия
към текста >>

450. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЧОВЕКЪТ" Неделните беседи на Учителя отварят онзи небесен прозорец през който Светлината на Знанието с мощ и сила прокарва един нов път към умовете на хората. Из „Ето Човекът!" "Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: Ето човекът!' Под думата "човек" или "человек" на български се разбира същество, което живее цял век, обаче, в първообразния език; в езика на който е написана тази фраза, "човек" има друго значение - значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Брат на страдущите. Какво трябва да разбираме под тия думи? Могат ли, като излезем пие пред света, да кажат хората за нас: "Ето човекът"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има Знания, да има добродетели. Ама ще кажете: "Какво дири тук богатството?" - Богатството е почвата, условията при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива силата; последната пък внася топлина и светлина, които въздействуват па растенето, на развитието. Като дойдем до знанието - то е метод, чрез който трябва, да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: "Какво трябва да правим? -Посейте едно житно зърно, и то ще ви покаже какво трябва са правите. Ще кажете: "Как" - Турете влага, и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно -към една посока - към слънцето - изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем - да се
към текста >>

451. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

тази музика с езика на Словото и е пренасял душите в един свят на съвършенство и хармония, на единение с Големия Живот. В живота на земята има три Важни нещa. Ние живеем на земята, и затова, на първо място трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и природата няма смисъл. Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли. Като се каже "ангел", разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите "светла мисъл". Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог Тази дума, преведена на разбран език, представя любовта, която носи живот и безсмъртие 3а човешката душа. Затова и в Писанието е казано: "Бог е Любов". Следователно, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпостави нещата, както са ги създали природата и Бог, той се намира в голямо противоречие със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището дето е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и Вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън. Ако човек знае как и где да
към текста >>

452. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НА ЖИВОТА В утринните слова Учителят е припомнял на душите онова Знание, което те са изгубили при слизането си в материалния свят. Това Слово е било за душите, копнеещи по своята далечна светла Родина. Човешкият живот ще завърши развитието си на земята, когато човек постигне съвършенство. Някои като чуят думата "съвършенство", веднага се обезсърчават. Да бъдеш съвършен, това е висок идеал. Как ще го постигнеш, това зависи от твоето разбиране. - Кога считаме, че една къща е завършена? - Когато е измазана отвън и отвътре, когато е изчистена, измита и добре мебелирана. Тогава човек влиза да живее в нея. Следователно, и човек е съвършен, когато е придобил любовта, мъдростта и истината, когато има знание, живот и свобода. Според някои, да придобиеш съвършенство, това значи, да престанеш вече да се развиваш. Не е така. Съвършеният, именно, има най-много работа. Като помага на хората, той вижда до къде е достигнал и какво му липсва. На земята съвършенство, в абсолютен смисъл на думата, не съществува. Съвършеният е с отворени очи, но и той, като Павел, казва: "Отчасти знаем и отчасти мъдруваме." Усъвършенствуването не е механичен процес. Казваш: Искам да се отворят очите ми, да стана съвършен. И това е възможно, обаче, отварянето на очите, в истинския смисъл на думата, подразбира вътрешна работа. Исус казва на самарянката: "Да служим на Бога в дух и истина." Това означава връзка с Бога. Без тази връзка нищо не се постига. Как ще оздравее болният, ако е лишен от въздух? Каквото
към текста >>

453. Окултната музика - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

миналите блага, от времето на Мойсея. Днешният ден е важен. Той е божествен ден. Използувайте благото което сегашният момент носи. Той е изгревът на живота Мнозина съжаляват, че не са живели във времето на Христа. Няма защо да съжаляват, Христос възкръсна, следователно, и днес живее и проповядва Защо не приемете и не приложите Словото Му? Много от сегашните християни приличат на евреите. И те чуват, гледат, но не приемат Словото на Христа - Защо? - Защото се държат 3а старите човешки разбирания. Христос каза на Петра: "Това кръв и плът не ти е открила, но Отец ми, който живее в мене." Слънцето изгрява всяка сутрин, но ако спиш, няма да видиш изгрева, няма да възприемеш Божествената Истина Събудиш ли се навреме, ще видиш изгрева и ще възприемеш истината. Как ще разберете стиха, дето Христос казва: "Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?". Ако Христос дойде днес на земята, хората ще се питат, отде дойде този, къде се е родил и т.н. И това е на място, но най-добре е да се възприме Словото и да се приложи. Всички знаят, че Бог е Любов, че Той е всесилен, всеблаг, всеопрощаващ но истинското Знание се заключава в изпълнение на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, ще опита Неговото благословение. Гледайте на живота през очите на любовта. Само така ще придобиете истинското знание, което обикновеният човек не може да ви даде. Който гледа с очите на любовта, ще приеме онази светлина, която не може да мине през обикновените човешки очи.
към текста >>

454. Учителят за темите. Две теми от Борис Николов Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

живота. Връзката с цялото Истината съдържа най-красивия живот в себе са Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае, какво нещо е тя? Кой не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задавайте си въпроса, без да си отговаряте? Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: ще се кача на върха! Туй, обаче, не е отговор, защото "качването" подразбира един вътрешен процес. Как ще си отговорите на втория въпрос? Ще кажете: започвам да изпитвам вече тази сила Ще отговаряте в положителен смисъл. Отговорът на първия въпрос: - "ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви Задавам въпроса: мога ли да бъда добър? Как ще отговорите? Вие ще кажете: мога. Този отговор не е правилен. Ще отговорите: корените на моя живот са добри, и аз съм добър. Под "корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса "мога ли да бъда богат", отговорът е: като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или, като събера всичкото злато, ще бъда богат. Питам тогава: може ли да съберете всичкото злато? Може ли да го съберете само по един начин. Всичкото Злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в Земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще
към текста >>

455. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ще посееш нещо, ще го култивираш, и Духът ще благоволи. Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза. ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност. Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене. Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот. Един метод трябва да обхваща тези три страни: Повдигната духовна среда; словото, което събужда разумния стремеж в човека, и природата, която го поставя във връзка с вечното. Борис ПРОИЗХОД НА СИНИТЕ И ЧЕРНИТЕ ОЧИ Тема, зададена на 10.03.1926 година в общия окултен клас Цветът на очите не е постоянен. Той е подложен на постоянни промени.
към текста >>

456. СТАТИИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

за малцината. Съдържанието на двете книги достатъчно ясно отразява тази квалификация: Знанието е за всички, но към него има и широки и тесни пътеки. “Науката и възпитанието” е широкият път - там всеки ще намери полезно знание. А “Заветът на цветните лъчи на светлината” е тесният път - път за посветените. МНОЗИНА СЕ СЪМНЯВАТ В ДУМИТЕ МИ И ЗАТОВА ВРАТАТА КЪМ ВЪЗВИШЕНИЯ СВЯТ ОСТАВА ЗА ТЯХ ЗАТВОРЕНА. УЧИТЕЛЯТ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО (1896) Когато се говори за развитие и просвета, подразбира се общ стремеж на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Деятелният дух на науката иде да поднесе своите услуги на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде до истинското царство на мира, което Христос нарича Царство Божие. Както Той сам казва, това царство е вътре в нас, и то ще дойде в своята сила само когато бъдем напълно готови да го приемем. Това царство предполага изчезване на всичко старо, установяване на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. Силата на духа трябва да го повдигне и освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към Земята. Науката, взета в най-дълбок смисъл е произведение на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух е вложен отначало стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията й за
към текста >>

457. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!” МОЯТА БЕСЕДА ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ПОКАЖЕ НА ХОРАТА НАЧИН КАК ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ. ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека!" /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина. Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2. СИЛА И ЖИВОТ ДУХЪТ И ПЛЪТТА Втора серия (София, 1914-1917) Закопа па плътта - то е законът на отлива, закона на Духа - то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието-закона на прилива. Тия два закона, на противоположностите и на подобието, ако можем да ги разберем са две велики неща в света. Единият закон, на подобието, е закон на небето; другият Закон - на
към текста >>

458. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

към нов живот. Потикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. T0зи момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божия-та Мъдрост Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух.*** 8. ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА (1938) Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот.*** "Словото в планината." 9. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА (19з9) Съвременните хора говорят за любовта, живеят в нея, без да я разбират за да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят. Като влезат в трите свята на любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат. За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните и другите, ида мислят за тях.*** 10. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ (1940) Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен Когато човешкият
към текста >>

459. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

в окултните класове са издавани поотделно, във вид на малки брошури. След четвъртата година те са били обединени, подобно на беседите на Учителя, в отделни томове. Редът на лекциите в томовете е хронологичен. Всеки том най-често дублира заглавието на първата лекция. ВСИЧКИ НЕ МОГАТ ЕДНАКВО ДА РАЗБИРАТ ТОВА, КОЕТО СЕГА ВИ ГОВОРЯ. ПЪК И АЗ НЕ ИСКАМ ВСИЧКИ ДА МЕ РАЗБИРАТ ЕДНАКВО. ТОВА, КОЕТО ВИ ГОВОРЯ МОГА ДА ГО ИЗНЕСА В СТРОГО НАУЧНА ФОРМА, В НАУЧНИ ФОРМУЛИ, НО ТЕ ЩЕ БЪДАТ ОЩЕ ПО-ТРУДНИ ЗА РАЗБИРАНЕ. ОТ ВСИЧКО ГОВОРЕНО ИМА ОБЩИ ВЪПРОСИ, КОИТО СА ЕДНАКВО ПОНЯТНИ И ПОЛЕЗНИ ЗА ВСИЧКИ. УЧИТЕЛЯ ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС 1. ТРИТЕ ЖИВОТА I година (София, 1922) Има три вида живот. Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства. От материалния живот човек минава във втория -в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма. Третия, същинския живот наричам Божествен. Тук вече се свършва с егоизма. Това е живот на съвършената Божия любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно.*** 2. ОКУЛТНИ ЛЕКЦИИ II година (София, 1922-1923) Методите в школата са различни от ония, които има при обикновените молитвени събрания. Трябва да използувате
към текста >>

460. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

човешкия ум. За да се освободите от страха и съмнението, както и от други отрицателни черти в себе си, вие трябва да работите. В това отношение окултната школа разполага с ред методи за работа на ученика върху себе си.*** 3. ДОПИРНИ ТОЧКИ в ПРИРОДАТА II година / I том (София, 1922-1923) Всички хора се запитват, какво представя злото, и какво - доброто в живота. Злото е потреба в живота, както и в природата, но не е необходимост. Под добро и зло, под отрицателни и положителни сили разбирам ония, които работят в две противоположни посоки: злото работи в корените, а доброто в клонищата, в цветовете. Обаче, и злото и доброто са нужни за развитието на живота, изобщо. Едно се иска от вас да бъдете внимателни, да не нарушавате равновесието, което съществува между доброто и злото. Отношението, пропорцията между злото и доброто е определено от самата природа.*** 4. ДОБРИ НАВИЦИ II година / II том (София, 1923) Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с частицата "да" и отрицателна - с частицата "не". Значи, навикът в човека се създава с "да" и с "не". Характерът на съвременните хора е пълен с отрицателни черти, създадени, именно, от простата и малка частица "не". Ученикът трябва да прави много опити, да превръща отрицателните сили в положителни, да въздействува върху инертната материя в себе си, да я събужда и подтиква към работа. Развиването на добри навици в човека е първото условие за усилване на волята. Не се иска много
към текста >>

461. УТРИННИ СЛОВА Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

човек. Всеки разумен човек живее в тази област. Следователно, в природата има една разумна област. За да може човек да влезе в тази област неговото съзнание трябва да се повдигне.*** Факсимилие от "Право си отсъдил'' 4. ВЪТРЕШНИ И ВЪНШНИ ВРЪЗКИ IV събор (София, 7-9 юли 1926) Какво наричаме връзка? Без връзка животът съществува, но не може да се прояви. Без връзка знанието съществува, но не може да се прояви. Без връзка Истината съществува, но не може да се прояви. Животът подразбира връзка към някого. Щом се свържеш с Бога, в тебе ще се прояви нов живот, ти ще почувствуваш разширение и свобода в съзнанието. Онзи човек, който се е съединил с Бога, е в сила да извърши всичко Започнато, препятствия за него няма. Сега трябва да направите външни и вътрешни връзки с Бога.*** Борис Николов - графика 5. МИСЛЕЩИЯТ ЧОВЕК V събор (София, 14-17 август 1927) Да бъдеш мислещ човек, това е най-великото, което може да се добие. Да мислиш, това е наука. Под думата "мисъл" ние разбираме онзи вътрешен стремеж, онази вътрешна разумна връзка, която съществува между Първата причина и човека. Първото нещо, човек трябва да се научи да мисли! *** 6. ЗАКОНИ ЗА ЕДИНСТВО И ОБЩНОСТ VI събор (София, 9-10 юли 1928) Съвременните хора питат: защо сме дошли на земята? Каква е задачата на живота? - Ние сме дошли на земята да четем живата, свещената книга на природата, която стои разтворена през нас Първо трябва да се прочете до край, а след това ще се започне нейното основно проучване. Така разбираме
към текста >>

462. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Лъжата е двоен грях. Като направиш една погрешка и не искаш да я признаеш, ти излъгваш. Не е позволено на човека да лъже! Aз имам най-голямото отвращение към лъжата. Всичко може да се прости на човека, но лъжата - никога. Няма по-красиво нещо да срещнеш човек у когото няма никаква лъжа. Няма по-красиво лице от това, което никога не лъже. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото учение. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото човечество. Дръжте този идеал в душата си.*** 2. НОВО РАЗБИРАНЕ II година / I том София, 1932 Мнозина мислят, че са дошли до края на своето знание и няма какво повече да учат. Много още има да учите. Вие не сте изучавали великия път - пътят на душата. Много неща е знаел човек, но много от тях е забравил. Важно е, какъв е новият път на душата. Tози път трябва да намерите и да го изучите. Ново разбиране е нужно на хората. Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата. Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина. Който има светлина, той може да пра-ви добро. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране Сегашните разбирания на хората са ужасии подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излезат на светлина. Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране. Това е възможно само за подготвения, за човека с пробудено съзнание.*** 3. СЕЯТЕЛЯТ II
към текста >>

463. ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

е създаден вече, тогава се проявява и неговата сила. Тихият глас прави човека силен и богат.*** ОБЩЕНИЕ С БОГА 23 ноември 1930 Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.*** ЖАЛ МИ Е ЗА НАРОДА 6 декември 1931 Под думата "народ" се разбира сбор от копнеещи души с пробудено съзнание, от които зависи бъдещето на човечеството. Тези души са носители на новото, за този народ именно, говори Христос.*** МАЙКАТА НА ВРЕМЕТО 1 януари 1932 Новата година, която иде може да бъде и щастлива и нещастна. Тя е щастлива по единствената причина, че сега иде майката, която от дълго време не е слизала на земята. Тя е нещастна по единствената причина, че децата и са изхарчили всичко, което тя им е оставила, Направили са големи дългове и днес трябва да плашат.*** ЕДИННИЯТ ЖИВОТ 22 март 1932 Най първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате.*** РАЗУМНО РАЗБИРАНЕ 22 март 1934 Вашата задача на земята седи в това, да извършите онова, за което сте пратени. За тази цел всеки човек трябва да влезе в умствения свят, в света на мисълта,
към текста >>

464. Песни Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

УПРАЖНЕНИЯ В музиката, както и във всяка една област на изкуството за да се постигне някакъв напредък, нужни са упражнения. Учителят е създал първо под формата на музикални упражнения образци, с помощта на които учениците са имали възможност да развиват музикалните си способности. С музикалните упражнения в клас, Учителят е целял да приучи присъстващите да пеят съзнателно, съсредоточено, издигайки се с мисълта си в онази духовна област, където и Словото, и музиката са пo-разбираеми и по-близки. Но за да стигне до тази област, човек трябва да има добре развито музикално чувство. Тази именно, е била функцията на музикалните упражнения в школата с тяхна помощ у учениците са се развивали нови центрове за възприемане, нови органи за духовна дейност. Ползувайки се от вибрациите, вложени в музикалните упражнения, учениците са трансформирали състоянията си и са регулирали известни енергии в своя психически живот. 12 октомври 1922 Аз взимам тия окултни упражнения по музика, макар че те са доста трудни, но тия окултни упражнения служат за превръщане на енергиите.*** 15 октомври 1922 Разбира се, у вас всички, туй музикално чувство не е еднакво развито. Челото,/тази част от двете страни на челото/ трябва да бъде разбита, широка; ако не е развита, не можете да бъдете музикални. Музиката е заложена у вас, но органът ви не е развит; материал имате, но не сте работили. У някои от вас туй чувство е силно развито. И някои от вас, даже, могат да станат добри певци, някои може да се
към текста >>

465. Песни за слънцето Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

то навлиза в душите по два пътя чрез ума и чрез сърцето. Умът приема нейната образност и се обогатява, а сърцето възприема ритъма, и се тонира. Нека се опитаме да си представим тази гама от цветове и тонове, и мислено да се изкачим по нея заслушани в мелодията на Учителовото Слово и Музика. ПЕСНИ ЗА ЖИВОТА Една голяма група от песните на Учителя със съдържанието си отправя нашето съзнание към същността на живота. В текста им са дадени правила за разумен живот, необходими и разбираеми за душите. В тях търсещият ще намери ключ към едно ново знание, съдържащо пълнотата на живота. 26 ноември 1924 Вземете следното упражнение “Кажи ми ти истината, която носи свобода за моята душа!” Това е едно просто изречение. Как бихте го изпяли? По различни начини. Всеки от вас би го изпял по особен начин. От кой тон бихте започнали? Това упражнение още не е завършено. Ако напишете едно завършено упражнение вие ще страдате. Аз ви давам това упражнение като образец на несъизмеримо упражнение. Защо обичате това изречение? Защото то изразява едно състояние на душата, Де е отговорът, как мислите? Отговорът е настроението, което вие ще получите. Човек трябва да бъде готов за да възприема нещата чрез слушане.*** 6 юни 1926 Днес ще ви дам едно ново музикално упражнение. Напишете следните думи: Мисли, право мисли /2 пъти/ Свещени мисли за живота ти крепи /4 пъти/ Крепи, крепи, крепи, свещени мисли за живота ти крепи/2 пъти/. Значи, силата на човека седи в свещените мисли, които той храни в себе
към текста >>

466. Песни за молитва Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЗА ПОСВЕТЕНИТЕ Има един дял в музиката на Учителя, който всякога ще бъде обект на търсене , на изследване, но истината за произхода му ще се открива на малцина. Това е свещената музика на Учителя музика, създадена от душите на посветените, на онези, които от векове са тръгнали по пътя на самоусъвършенстването. Езикът на тези песни е странен, неразбираем. Част от тълкуванието му Учителят е дал в своите беседи, но голямата част е останала скрита за нас. До нея всеки ще стигне по свой вътрешен път. Тези песни ние харесваме, обичаме, стремим се да ги разберем, но стигаме до смисъла им само когато сме в единство с Бога. Това са молитви на един велик Дух. Това са канали по които тече гигантска енергия, на която малцина устояват. Свещените песни на Учителя можем да пеем всички, но те ще бъдат истински разбрани само от онези, които съзнателно са тръгнали към Светлината. Защото те знаят, че пътят към нея минава през Голгота и никога не спират в своя път нагоре. Музиката на тези песни е съкровения свят на техните души. 1 март 1922 Сега ще напиша изречението: “Фир фюр фен тао би аумен". Това изречение означава: С най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Значи, в Божествени път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко
към текста >>

467. За Паневритмията Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

върши това, той е щастлив човек, защото се е почувствувал едно с великия Живот. Човек е една малка част, клетка от един велик Организъм и щастието му зависи изцяло от съзнателната му връзка с него. Езотериците наричат този Организъм - Цялото, а физиците - всемир. Но това са различни имена на великият Един, Който поддържа живота, Който организира и запазва хармонията между всичко и всички. Може ли частта да обхване Цялото? Тя може само да бъде обхваната от него, и да му служи с разбиране и с любов. Щастието на клетката зависи от общото състояние на организма, чието здравословно състояние,обаче зависи от съзнателната дейност на всички клетки заедно. Всеки опит на клетката да се отдели от Цялото е обречен на гибел, защото извън Цялото тя не може самостоятелно да съществува. Същият закон действа и при човека. Всеки негов опит да се отдели от Цялото е в негова вреда. Човек може да съществува добре или зле в зависимост от съзнателната му връзка с онова велико, на което той е една частица. И за да превърне съществуването си в една безкрайна радост, единственият път е да изучи законите и начините, по които той може да поддържа връзката си с Цялото. Ние хората сме дошли на земята за да научим уроците, които са необходими за духовното ни развитие. Ще разрешим тази своя задача успешно само, ако наистина се чувстваме удобно във физическото тяло, чрез което всеки един от нас се проявява. Но за тази цел са ни нужни познания. Нашето тяло се подчинява на ред закони, които действат не
към текста >>

468. Тайни и откровения - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

се изпълнява на открито - на някоя хубава поляна или в планината на някой планински връх. Слънцето вече е огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг по двама. В средата малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше в кръга. Мелодиите на Паневритмията са живи, първично чисти, като водите на планински извор. Движенията - плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със Слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енерегиите, които се получават от Космоса, минават през Слънцето, после през луната, и тогава идват на земята, т.е. минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която Слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половин милиардна част, тази енергия поддържа живота на земята, създава нейните форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на светлината. Като изучаваме тях, може/л да изучаваме живота на Слънцето. Някои оспорват, че има живот на Слънцето. - Щом има на земята, има и на Слънцето. Нали земята е произлязла о т Слънцето? Веднъж запитаха Учителя: вие от къде сте? Той отговори просто: От Слънцето! Учителят откри на учениците Слънцето и даде
към текста >>

469. Ролята на гимнастическите упражнения - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

правим по-големи злини, отколкото като говорим с устата си. * * * Аз бих желал жените в Бялото Братство да имат особена осанка, да се стремят към красота на тялото. Затуй давам на всички ви тези упражнения, за да не сте хилави. * * * Сега на всички е необходимо физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло. * * * Каквито и да са упражненията, всички имат обща крайна цел - да се развива Божествената воля в човека. * * * Упражнението почива на едно вътрешно разбиране, не на някакво настроение. Метода при упражнението е чисто музикален, не е умствен, не е физически. Цялото в нас трябва да превърнем в едно живо, ритмично движение. * * * Колкото пo-съзнателни са движенията, толкова по-правилно се регулират енергиите в организма на човека. * * * Когато правите някакви упражнения, ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да се съвпада с центъра на слънцето. Облекло по изискванията на природата * * * Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло. * * * За да влезе съзнателно в правия път на живота, човек трябва да изучи всички сили на природата, както и тия, които действат в неговия организъм. * * * Мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от слънцето, за да може да я възприеме в себе си, и да се ползва от нея. * * * Природата е вложила в човека повече възможности отколкото той предполага. От него
към текста >>

470. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Има упражнения, които събират, акумулират енергията, а има движения, които разпръсват енергията. Има движения, които са здравословни; има движения, които са болезнени. Виждали сте, как болният се упражнява. Ако на един учен човек, който е свършил четири факултета кажете, че трябва да се упражнява, той казва: Това е играчка работа - тя е за деца. Но утре като заболее, ще го видите този учен как се упражнява. На кревата се учи как да играе гимнастика. Съвременнитe хора като не разбират дълбокия смисъл на живота, те се стремят към седящ живот. Седящият живот много се практикува на Изток между факирите на Индия. Но по този начин, някои органи се атрофират. Това е неразбиране на живота. От научно гледище целият свят трябва да се упражнява, да е в движение. Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява. Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се
към текста >>

471. Земята като училище - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

се развива духовно. Мнозина дори не знаят, че живеейки с физическото си тяло на земята биха могли едновременно с това да живеят и в духовния свят, чрез духовното си тяло. Защото, за никого вече не е тайна, че ние, хората сме жители на два различни, но взаимопроникващи се свята - физическия и духовния. Някои не усещат това защото в духовното им тяло не са изработени още онези специални органи на сетивност за духовния свят. Тези органи се изработват бавно от онези, които не разбират нуждата от тях, и по-бързо и успешно от други, които са уверени, че без тях животът им не би имал никакъв смисъл и значение. Всъщност, каква полза има човек от това да живее реално, съзнателно, и в двата свята? Духовният свят дава по-големи възможности за познание на човека, който иска да се учи. Истинските ценности идват по духовен път. Творчеството е духовен акт, мисълта - също. Ако всеки човек проникне в законите и принципите, които действат в този нов за него свят, тогава той би бил по-силен по- уравновесен, по-благороден. Защото духовният свят е много по-хармоничен и по-съвършен от физическия. Прониквайки съзнателно в него, човек може така да настрои своя психически живот, че да бъде полезен и на себе си и на близките си. Такъв човек ще може да мисли, чувства и да постъпва правилно в живота си. Защото следвайки правилата и законите, които действат в духовния свят, той ще организира и своето духовно тяло, в което най-важни органи са сърцето, умът, душата и духът. Една от най-важните
към текста >>

472. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

хората използват духовното за придобиване на материални блага, всякога ще бъде така. Човек трябва да учи от любов към науката, а не от желание да му допринесе материални блага, да се издигне с нея. Знанието се дава само на онзи, който го търси безкористно и с любов. Вярно е, че съвременните хора знаят много неща, но прилагат ли това, което знаят? Много хора са слушали видни музиканти, възхищавали се от тях, но ако ги накарат да свирят, не могат. Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал. Разговор с Учителя Всички трябва да станат наследници на Царството Божие, да придобият нещо, което да им служи като капитал, който да влагат в обръщение. Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си. Той сам вярва вече в това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вярва на думите си. Някой минава за голям метеоролог, но не може да предскаже времето. Днес не може да предскаже, утре не може. докато сам изгуби вяра в знанието си. Задачата на човека е да усили вярата си, да си служи с нея. Като заболееш, приложи вярата си. Боли те стомаха, кажи му да оздравее. Ще кажете, че стомахът не се лекува с думи, но се нуждае от лекарства. Не е така. Думите, които му казваш трябва да са проникнати от вяра. Щом ти пръв вярваш в думите си, и стомахът ти ще повярва. Сегашните хора, светски и религиозни са на различни степени
към текста >>

473. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

чисти и никой не трябва да става причина да оцапа другите - това е идеалното. ... Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Ако можете да живеете без нея, да, но не можете: вие ще умрете без моето учение, тъй както умират без светлина и без вода. Учението, което проповядвам, е учение на новия живот, в него няма смърт. Учителят Всяка работа или всяко предприятие в света не трябва да почива на една колеблива основа, но на една здрава основа. Под думите “здрава основа” разбирам основа, която не се мени, която ос-тава една и съща при всичките условия. Тази основа е жива. Допуснете сега че вие като живеете на земята, основата ви е здрава. Значи вие разчитате на вашата личност. Но след вашата смърт, върху каква основа ще турите живота си? И тъй земята не е истинската основа, върху която човек може да стъпи. Тогава коя е истинската основа? Истинската основа ние наричаме “разумното човешко сърце”. Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, но за разумното сърце на Божествения човек. Апостол Павел казва: “физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират.” вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действува Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек като действува според него, не прави никакви погрешки. Всичките погрешки се разрешават моментално. Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашния ум, с
към текста >>

474. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Който се учи, той има любов; който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението. Щом в сърцето на човека пламне желание да се учи, той няма да има никакви страдания. Щом няма желание за учене, той непременно ще страда. Желанието за учене, за придобиване на знания е в сила да победи страданията. Като говоря по този начин, аз не искам да приемате нещата догматически. Ако на думи само казвате, че трябва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисъл на този процес. Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога, трябва да обичам тъй, както Той обича! Защо е необходимо това? - Защото само с Любовта, която е проявявал, Бог е творил, работил, създал цялата вселена. Само с Любовта, която имал, Той могъл да вземе пред вид нуждите и на най-малките същества и да ги задоволи. Всичко в света, цялата вселена е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години. Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Въпреки това, мнозина се осмеляват да казват, че много неща Бог не е промислил, както трябва, че много неща е изпуснал из пред вид, и оттам вадят заключение, че са изпратени на земята само за страдания. Това е вярно само за онзи, който не учи. Той е дошъл на земята да страда. Но онзи, който учи, той ще се домогне до щастието. Не мислете, че нещастието се изразява в някои големи неща, запример, че
към текста >>

475. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи, съзнанието - низшето себе и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух. Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно, личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото, това което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи, качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността
към текста >>

476. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека,значи, да го познаваш. Да любиш човечеството,значи, да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора, не е право, не отговаря на истината. - Кога можеш да познаеш човека? - Когато любиш Бога. Любовта към Бога води към познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията воля. С висок идеал и в планината Както и да се говори на съвременния човек за любовта, той я смесва с чувствата и с настроенията си и казва: Моето сърце гори от любов, познавам любовта. Това, което гори и изгаря, не е любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората? Мислите ли, че проявите на разумната жива природа могат да се объркат с човешките прояви? Бог познава своето, т.е. Божественото, дето и да е. Бог на вечното благо люби в човека доброто и истината. Казано е в Писанието: “възлюбил си истината в човека.”
към текста >>

477. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

се заличава. Не само знанията се заличават, но много скърби и радости се заличават от сърцето на човека. При това положение човек мяза на изпаднал търговец, в дюкяна на когото няма стока, в касата му няма пари и около него не обикаля вече нито един приятел. Този търговец сега само запитва: какъв е смисълът на живота?На този въпрос няма отговор. Казвам:за човек, който не е приложил знанията си, животът, наистина няма смисъл. Човек живее, за да ходи, да мисли, да се радва. Който разбира живота, той се радва; който не го разбира, той страда. Който разбира живота, той мисли, учи; който не го разбира, той не мисли, той е невежа. Който разбира живота, той живее, който не го разбира, той умира. Казвате: какво ще стане с нас след смъртта ни? Ако след смъртта си разберете Истината, вие ще оживеете. Ако не я разберете, ще станете на прах и пепел. Казвам: докато мравката не излезе от своята форма, тя не може да се весели като човек. Тя винаги ще си остане в същата форма. Докато мравката живее в мравуняка, тя ще носи шушулки от дърветата, ще прави купчинки от тях и ще мисли, че в това седи смисъла на живота. Понякога човек е смешен: направи си една малка къщичка с два прозореца и една врата и почва да я обикаля, да смята колко сламки трябва да донесе в къщи. Той ще събере всички сламки от овцете и с тях ще си направи един юрган. Всяка сламка представя косъм от вълната й. После ще си направи една дреха от тези косми и ще каже: красива е моята дреха. Най-после той ще облече дрехата и
към текста >>

478. Зовът на новото - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- това е въжделението на всяка душа, слязла на Земята. Откликнала на онзи вътрешен зов на Новото, тя е изминала един дълъг Път нагоре по стъпалата на еволюцията, приложила е основните закони на живота, и сега с благоговение и благодарност заема своето място в Храма, за да чуе последната, най-велика проповед на Светлината: "Обичай, свети, служи!" ОСНОВНИ ЗАКОНИ Царството Божие е за онези, които искат да изучават основните закони на живота и да ги прилагат. Първият основен закон подразбира приложение на Истината. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер. Що се отнася до лъжата, тя е изключена от Царството Божие. Вторият закон е приложението на Мъдростта и на знанието. Животът не е нищо друго освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от висшето, Божествено начало. Това значи да се стреми човек към Божествената Мъдрост, която дава знание, към Истината, която дава свобода, към Любовта, която дава живот, към знанието, което дава сила и към свободата, която дава простор на човешката душа. Третият основен закон подразбира служене на Любовта. Не можеш да служиш на Любовта, т.е. на Бога, ако не си приложил закона на Мъдростта, ако нямаш знание и светлина. Бъдете служители на абсолютната Истина, в която няма сянка от лъжа и измама. Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание. Прилагайте закона на Мъдростта, за да придобиете светлина и
към текста >>

479. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

се намерил някой да опише живота им като роман, вие бихте тръгнали в техния път. Засега не може да се намери поет или писател, който може да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на Живота, който се е свързал с великите Братя и върви по техния път. Един брат запита: -Защо изразът “Бели Братя” се предпочита пред израза “Напреднали, Светли Същества”? - Защото като се каже Братя, разбира се, че те имат отношение към нас, наши братя са. В някои най-обикновени събития се крият неща, които вие не подозирате. Срещате човек, когото вие мислите за обикновен, а той е от Светлите Братя. -в бъдеще ще излязат ли тези Светли Братя в света между хората? -Някои от тях са излезли вече. Ангелската йерархия ръководи човечеството. Ангелите имат представители на земята. Школата на всемирното Бяло Братство е на Слънцето. Там всяка година Белите Братя правят събор. И представителите на Белите Братя на земята се събират на събор. Къде? На един висок връх на Хималаите. Къде е този връх? Зная го, но не мога да ви го кажа, не е позволено. Тогава великите Братя изявяват към тях любовта си във всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за преустройство на обществата, за подобряване на строя и управлението. Светлите и красиви дни на нашия живот се дължат на събора на Белите Братя на Слънцето.
към текста >>

480. ВРЪЗКА С БЕЛИТЕ БРАТЯ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

някои от тях: 1. Хората на земята са забравили, че са деца на великото Разумно Начало. Учениците на всемирното Бяло Братство през всички времена са се наричали братя е сестри. Тая традиция премахва племенните и класови различия и съдейства за прекратяване на всички борби, които са причинили неизброими беди на човечството. Тая традиция се възстанови и освети всред учениците на Учителя. 2. Друга свещена традиция на всемирното Бяло Братство са общежитията. Тук под “общежитие" разбираме не известно външно подражание, но онези живи извори на чист духовен живот, които се наричат “оазис в пустинята на живота". Общежитията са реализирани в братството под разни форми. Те всякога подразбират единство на духа и единство в работата за Цялото. Те са основани на Любовта и Свободата. 3. Друга от вековните традиции на всемирното Бяло Братство е братската вечеря. Тя е символ на общение с Братството. Мистично значение е скрито в братската вечеря. Традицията на братската вечеря ще намерите между всички народи и общества, където е работило Бялото Братство. 4. Възлизане на планината. Когато една душа се пробуди от дълбокия сън в материалния свят, всякога отправя погледа си нагоре към висините на Духа. Планината е емблема на пробуждащата се човешка душа и същевременно тя е символ на Божествения свят, свещено място, гдето човек възлиза, за да почерпи сили и светлина за своя земен път. Въпросът не е само във външното изкачване на височините. Възлизането подразбира едно вътрешно
към текста >>

481. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

които сега живеете. Вие може да сте при най-ниските, или най-високите условия на живота, в ада или в рая, но пак можете да направите връзка с Бога. Това не зависи от външните условия. Разумният всякога може да използва условията. Но преди всичко, той трябва да направи връзка с Бога и да разреши въпроса за служене при условията, дадени му от Бялото Братство. Аз не искам да влезете в стълкновение с вашите минали вярвания. Нека те бъдат основа, върху която да съградите сегашните си разбирания за Бога. Вие сте достигнали вече до едно развитие, при което можете да направите връзка с Бога, да разрешите тази задача още в този живот. При сегашното ви състояние, има нещо, което ви спъва, а именно: всички религиозни хора и окултни ученици изпадат в слабостта да мислят, че веднъж влезли в този път, ще дойде такова просветелние в тях, което моментално ще премахне мъчнотиите им. Това отчасти е верно, но има и друго нещо: учениците, които са влезли в този път, се натъкват на ред мъчнотии и изпитания. Те трябва да ги преодолеят. Те трябва да се борят с тях, да се сражават, докато ги победят. Като се натъкват на мъчнотии, някои казват: Не е време сега за борба. Мъчнотиите могат да отстъпят, но ти губиш условията, при които можеш да растеш. Мъчнотиите показват, че Божественият Дух съизволява във вас и ви поощрява. С други думи казано: Колкото повече мъчнотии имате, толкова повече възвишените Братя от другия свят се интересуват от вас. Понеже сега нямате връзка с тези Братя, т.е. с
към текста >>

482. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник. Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите становища е право? Как трябва да се отнасяме с тях? Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействаме ли, или да им се противопоставяме? Длъжност на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси. Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде стои спрямо тия хора и
към текста >>

483. МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Боже да сте широки, но да не сте безформени, безидейни. Ако отидете в странство, между окултистите, между теософите, ще разберете, че те са последователи на Бялото Братство, които работят да обновят човешката мисъл, в бъдеще да се влее в нея нов стремеж, нова дейност на Божествения Дух. всяка мисъл съдържа зародиш на дейност. Да се научиш правилно да мислиш, ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена. Казано е в Писанието: “Каквото посееш, това ще пожънеш.” Тук се разбира за сеене в мисълта. Между хората има толкова погрешни схващания, толкова погрешни постъпки, че ако не послушат гласа на великия Учител, ще се изтребят едни-други. Той казва: Отсега нататък няма да позволя на никого да излезе стъпка напред. Ако не измени своята мисъл, ако не освети името Божие, хиляди години да хлопа на вратата Ми, горко му! Някои се оплакват, че не им се откриват тайни. Какво искат те? Да им дам оръжие да се избият помежду си? В Западна Европа съществуват учения и братства, членовете на които искат да научат тайните на природата. В това отношение те приличат на онези жени, които отмъщават на своите възлюбени с витриол. - Защо им отмъщават? - Защото са измамени от тях. Като ги обезобразят с витриол, жените са доволни и казват: Сега няма да бъде нито на мене, нито на друга. Така постъпват и мъжете, така постъпват и религиозните. Христос е огорчен от постъпките на хората. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни.
към текста >>

484. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Земята. Често те вземат най-простичка форма, най-скромна форма. Господи, научи ме как да работя при условията, при които си ме поставил. “Не избрахте вие мен, но аз вас избрах.” в Бялото Братство организацията е теократична - великият Разумен Център е Който организира, ръководи и твори. 1. 02. 1960 Онези, които гонят Братството не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството. Колкото и малко да сме, ние сме онази сила, която пази човечеството от разложение. А комунистите в неразбирането си ни гонят. Бялото Братство се бори за човека да го освободи. То създава духовните движения, внася новите идеи, посочва Пътя, учи човека. Всъщност това е борбата, която се води в света. Напрежението е голямо. Опасността е голяма. Учениците на Учителя работят - с вяра, молитва, мисъл, живот, воля. Божествените добродетели са силите на душата. Хората на Бялото Братство се познават по делата си, по Истината, която обичат, по Светлината, ноято носят. Където и да се създаде център на власт, сила и богатство, в името на каквото и да се създаде, неизменно идва властолюбието, алчността, користта и лъжата заграбва всичко и всичко разваля. Бялото Братство не създава такива центрове. “Ето Царството Божие вътре във вас е.” 4. 10. 1960 Обични брат Боян, има малки полезни птички. Те чистят растенията от вредители, веселят с песните си, разхубавяват живота с присъствието си. Има скромни растения, те дават плодовете си, освежават въздуха, разхубавяват Природата. Трябва ли да се унищожават? Братството
към текста >>

485. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове. Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици. В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов на духовни теми. Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията. Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература. Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят. Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на
към текста >>

486. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Минчо Сотиров. В семейството през годините се родили пет деца, три момчета и две момичета. Първи в семейството се ражда Стефан, но той починал едва две годишен. След него се раждат Мария през 1903 г, Димитър - през 1905 г., Еленка - през 1908, и много по-късно, през 1917 г. - Матей. Избрал попрището на военен, свикнал със суровия живот на изключително дисциплиниран командир Минчо Сотиров е строг и взискателен към семейството си. Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди. Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много трудности, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага. Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от душата му източник на Сила, знания и духовна светлина. За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов!” И той спазил това решение, нещо повече - станал вегетарианец след този случай.” Животът на Минчо Сотиров изобилства с примери, в които висшето се е намесвало за да му помогне в труден момент. Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски
към текста >>

487. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо?” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема. Даде ми съвет за болните, пак нищо не приема. Не остава друго, освен да благодаря. Гледам го и си мисля: какво смирение! Откакто го
към текста >>

488. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

само напред, ако правиш усилия за да постигнеш своя Идеал - това ще докажат единствено делата ти. Красота, Хармония, Съвършенство! Към тях се е стремил през целия си живот Георги Куртев, защото в душата си знае, че тяхната вътрешна същност е една - Истината! Работейки, той търси нея, творейки с чук в ръка, той пак създава нея, извайвайки образи върху метала, той постоянно съзира нея . Ученикът знае, че неговото днешно дело, ще е светъл символ утре на едно Ново мислене, на едно Ново разбиране, на една Нова Култура. И затова избира за девиз във своя Храм за Работа: "По-добре да умреш работейки, отколко да живееш мързелувайки!" Работата е свещен дълг за всеки, който е тръгнал по пътя на самоусъвършенстването. МИСИЯТА НА ИЗКУСТВОТО АЗ ОБИЧАМ ИЗКУСТВОТО, КОЕТО ОБЛАГОРОДЯВА, КОЕТО ИМПУЛСИРА И НАСОЧВА КЪМ ДОБРОТО И КРАСИВОТО В ЖИВОТА. Г. КУРТЕВ Уводни думи при откриване на Седмата изложба "Езотерична металопластика" В Писанието се казва: „Човек е това, което мисли в сърцето си.“ Аз ще прибавя: Човек реализира това, което мисли и отразява своето същество в това, което произвежда. Това е, което се стараех да предам в тази изложба, защото в творбите се предават и изразяват моите идеи, моите чувства и специално моите най- съкровени идеали за един по-добър свят, който всички желаем дълбоко в нас. Друга свещена фраза потвърждава: „Енергията следва мисълта“, т.е. Всяка мисъл развива известно количество енергия, която може да е конструктивна или разрушителна, в съгласие с целта. Тази
към текста >>

489. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ще се прави или не, днес видяхме, че не ще се прави. Не само по липса на пари, и по другата ужасна реалност - нямат интерес за такъв музей. И като нямат интерес - нямат пари. Защо ме лъгаха две години и половина? Съжалявам ги. Само Бог може да ги събуди - ако те не желаят да се събудят. След време ще ви изпратя уводните думи, които щях да кажа при откриване на музея, за да видите как беше поставен въпроса в душата ми. Ако бяхме пренесли творбите в България би било идеално. Разбирам, да е в новото Братство. Там ще е чудо да се построи салон. 20 февруари 1993 Като са чели статията във в. "Демокрация", старозагорските братя са се запалили. Желаят да съградят „Дом на новата култура“ с мои творби. Два дена преди да се получи писмото от Стара Загора, ме посети губернаторът на провинцията със своите секретари. Остана очарован и каза, че желае да осъществи музея. Знаеш, че от страна на кметството всичко беше пропаднало. А сега, какво да правя? Имам 120 творби, ще избера най-добрите за Стара Загора а останалите - за тукашния музей. Тукашният музей е от голямо значение за предаване на Новото Учение на този нещастен народ. Там ще се говори за Учителя и ще се продават книгите и преводите. Тихият глас ми казва, че двата музея са крайно необходими! Продължавам да работя. Нищо, ако се реализира музея, ще се даде силен тласък на Новото учение открито! Тази е моята съкровена цел! Каквото ми даде Учителя, ще трябва да се предаде на света. По този начин ще мога да благодаря на Учителя.
към текста >>

490. Аида Куртева за себе си и за своите книги Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

се изкачи до върха. 4 януари 1995 Преди да си легна помолих се и в гърдите почувствах следното: какъв би бил светът ако всички добри хора се откажеха да работят? Би се превърнал в ад! Тогава продължавай да работиш! Така че да мълчим и да работим! 24 януари 1995 Засега не се събираме с малката група, защото всички се разпръснаха далече да прекарат ваканцията си, с изключение на нас двамата. Комунитарното съзнание още спи! Но няма да спрем работата! Мислим за бъдещето. Всякога новото се разбира след няколко генерации. Историята се повтаря... Казваше брат Борис, че Учителят е страдал много виждайки че Учението не се прилага. Георги Куртев "Трите свещи символ на Мъдростта, Любовта и Истината" 6 февруари 1995 Имам в душата си прекрасна опитност - идеи от шестата раса, от Учителя. Но средата ме задушава. Защо не мога да се „разтоваря“! Трябва да се даде! Да! Но не го искат! Насила не може да се даде! 3 април 1995 Нямаме друг идеал, освен да се отдадем до края на живота си, да служим безкористно на волята Божия! 28 юни 1995 Всеки, където се намира, зависи от неговото ниво на развитие. В духовния път само може да пребивава една събудена душа. Никой не може да направи повече от това, което има в себе си, събрано през дългия живот. С приказки нищо не става! 14 август 1995 Братя, да знаете как трудно се оре камениста почва! Хората със слабо разбит ум, имат нужда от драматичното, от външното, от цирка, за да добият импулс за работа и за живеене. Това се вижда навред по света! (Ценни са
към текста >>

491. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз дойдох на света да свидетелствам за Истината. — Христос . . Що е истина? — П и л а т . Истината е оня произтичащ от Първичния Космичен Дух Принцип, който съдържа в себе си методите за освобождението на човешката душа. Истината произтича от Бога като едно вечно начало, което, за да се оживи, за да станат методите му живи, е нужна съответна среда. Първичната, вечната среда, в която Истината може да живее, е Любовта. Следователно, когато казваме, че трябва да имаме любов, ние не разбираме афектациите на хората. Някога ние смесваме привидните неща с истинските. Донасят ви, например, две еднакви на глед стомни. Едната е пълна с отлично съдържание за вашия живот, а другата е празна. Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а грозната е вярна само по форма, — не и по съдържание. Така много хора и много философски теории са верни като празната стомна — по форма; а има други, които са верни по форма и истинни по съдържание. Нещата трябва да бъдат не само верни, но и истинни. Човек съдържа всички възможности за един истински човек: човек пълен с Любов и с Истина. (според Дънов) За обществото „Бяло Братство“ Толкова много се говори и писа по негов адрес, че е необходима да се осветли обществото от още една страна. Поради едностранчиво осветление досега по тоя въпрос, нашето общество си е съставило, взето изобщо, съвсем неласкаво мнение за т. н. „Бяло Братство". Като се почне от обвинения за нарушение за елементарните изисквания на морала, от твърдения за масови душевни
към текста >>

492. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ако банката изтегля от обръщение известна серия банкноти, тя си има свои причини. Ако животът лишава от смисъл и съдържание понятието молитва, той има свои дълбоки основания. Но банката всякога има банкноти в обръщение. Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще
към текста >>

493. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и отслабват още повече. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху човека и произвежда ободряване. В момента на изгрева тя има органическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. * Сутрин ние се намираме най-близо до слънцето. Изгревът му от изток — движението — всякога показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е разбира се по отношение на земята. И пречупването на слънчевата енергия става по особен начин, а вечер по друг. Това зависи от нашия организъм. След обед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме загубили нещо, т. е. дали сме нещо без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идват- по права линия, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затуй лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система, при изгрев слънце — за уякване на дихателната система, а от 9 до 12 часа за уякване на
към текста >>

494. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

храна, удоволствия и украшения. Насилственото прекъсване живота на милиони животински същества става причина за нарушаване на природната хармония, натрупване на огромни сили от омраза, ненавист към хората, чието действие, комбинирано с това на други подобни сили, причинява поменатите катастрофи, с което се неутрализират, изчерпват се веднъж натрупаните отрицателни сили. Както и да е, етичното вегетарианство е израз на един по-висок, по-възвишен морал на човека. Етичните разбирания и морални задължения на вегетарианеца не се влияят от миналите стъпала, през която е минала стълбата на живота, а посочват друг морал — моралът на човешкото бъдеще. Както днешното културно общество не взема пример за своето животоразбиране от царството на рибите и от диваците, така и общата етическа височина на вегетарианеца не бива да се влияе от средата, в която той е заставен да живее. А това, че вегетарианството придобива все повече масов характер, сведочи, че в цялото днешно човечество зрее един друг морал, който с течението на годините ще стане меродавен. Ние смеем да твърдим, че това върви успоредно с появяването на нов човешки тип, на нова култура върху лицето на земята. Възвръщане. Ето: Аз ида! — — — — Кротък и смирен, Любящ и верен — Аз ида, Господи, пред жертвеника свят! И слагам всичко, всичко що ми ощ остана. След дългий път по друма каменист, трънлив! * * * Цветя — и тръне; Аромат от рози — и жлъч отровна; Разтворени обятия — и присмехи ехидни; Звезди слънца, безкрайни
към текста >>

495. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

почти езици и опростен до невероятност, за да може да бъде изучен и от най-слабите интелектуално хора. По всичко изглежда, че тази чест ще се падне на езика Есперанто, може би след известни подобрения, може би след известна естествена еволюция, на която са подложени всички живи езици. Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител. Той е същевременно едно средство, чрез което, бавно но сигурно, Новата Култура изгражда в световен мащаб своите позиции. Още Заменхов, твореца на Есперанто, провъзгласи високо, като „вътрешна идея на езика Есперанто“, основния принцип на Новата Култура: световното братство. А днес ние вече виждаме на международната арена, работещи чрез Есперанто, истинските творчески сили, които ще построят Новата култура. Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на
към текста >>

496. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

жито, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко! И до ден днешен не са и помисляли вече наново да управляват времето. Оставили хората оттогава времето да си върви по Божиите закони. Тъй е и до днес. Само в уреждането на живота си на земята хората са останали с старите желания — правят каквото си щат според своите собствени желания и прищевки, според своите човешки разбирания и закони. Те се гонят и мразят едни други, избиват се, съдят се, изтребват се масово под форма на войни като при това обезлюдяват и разрушават цели области, изобщо, те във всяко едно време вършат всичко противно на Божията воля, на Божиите закони и, въпреки това, те очакват плодовете на техните дела да бъдат сладки! Колко глупаво, колко смешно дори! Но същевременно и колко трагично! Хората сеят тръне, а очакват да берат рози! И когато дойде време да жънат истинските плодове на своите дела, те негодуват, те обвиняват съдбата т. е. Бога за своите нещастия! Време е вече хората да разберат, че няма нищо случайно на този свят! Че няма никаква съдба, която те сами, със своите собствени ръце да не са изковали! И че всички ние живеем под всевиждащото око на Бога, от което нищо не може да се укрие! Време е вече след 2000 годишно чакане да се опита на дело Христовото учение, защото насилието във всичките му форми е опитано и още се опитва от хората, а мир на земята все още не настава. Време е
към текста >>

497. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

време. В това време покрай тях минава с бързи и живи крачки пълен мъж, който изглежда около шестдесет годишен. Един пазач с червено лице веднага го спира, извиквайки; „Стой!" Човекът се обръща и казва с недоволство: „Какво? Никак не е прилично да ме спираш, когато си вървя по пътя. Знаеш ли ти кой стои пред тебе? Чуй тогава, — аз съм вицграфа Господин М. Н. Авар, член на Дома на благородните. Ако ти ми пречиш, ще те пратя в полицията. ПАЗАЧА. Знаеш ли ти къде се намираш? АВАР. Разбира ce! В Хоккаидоо, една дива и некултурна провинция. ПАЗАЧА. По какъв начин си дошъл тука? АВАР. Пътувах с аероплан за да правя наблюдения от високо, обаче перката му се повреди и бях довлечен до тук от ветровете. Е, не желаеш ли да ме заведеш назад до моята провинция? Може би ще ти се отблагодаря, например като те почерпя с развалено вино. ПАЗАЧА. Хей, хей! Авар! Тук е Йачимата, — кръстопътя на четирите пътища на духовния свят. АВАР. Йатимата? Стига! От нищо се не боя аз, силния господар, тъй нашироко познат в провинцията Хуса. Не се мъчи напразно да ме плашиш, но по-добре ме заведи обратно. Не е чудно даже ако връз теб дойде някой силен вятър, стоейки на пост и такова ужасно лице, прилично на медна монета от двадесет стотинки. Аз ще те спася и ще те наема, макар и да си негодник, за вратар, с храна вместо - заплата. ПАЗАЧА. Фу! Авар, ти, вижда се, си малко пиян. Ти се нарече силен господар. Наистина, защото ти си човек, който е обичал само себе си и златото. Господар, който пази своите
към текста >>

498. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че житото там е тъй много, че не знаели вече какво да го правят, вярно ли е това татко? — Вярно е, детето ми, че Америка има много добра реколта и че не намира пазар за житата си. — Ура, татко! Ето какво намислих! Цяла нощ съм мислил и чаках с нетърпение да съмне за да ти го кажа! Ето че и бедните китайци са спасени и че няма защо да ядат мъничките си деца! Но, татко, още нещо ще те питам. — Какво е то, дете? — Нали Америка, Китай, Англия и всички други държави имат параходи? — Разбира се, много и много параходи имат. — Но, татко, какво чакат тогава тия параходи? Защо не натоварят житото от Америка и не го занесат на гладуващите китайчета? Или може би не знаят, че в Китай има глад и че ядат децата си? Аз това исках да те питам. Защо тогава да не пишем на американцитe така: „Нека не ви е мъчно, че житото ви няма пазар. Ето в Китай хората гладуват. Натоварете колкото можете параходи и им го занесете. Тогава те няма да ядат децата си и ще ви благодарят." Но, татко, ти защо ми се смееш? Нима е толкова смешно това? — Не е смешно, детето ми, съвсем не е смешно. Напротив. Ние сами. хората, сме смешни. И човек много би се смял, ако да нямаше още повече за какво да плаче. О р и о н о Стеллан Енгхолм — Швеция. Из „Al Torento“ ... Той върви по улиците на големия град, гледа и мисли. Вечер е, утрото на големия град. Слабата светлина на залепващото слънце вече се губи над безкрайната пустиня на тенекиените покриви. Припада здрачът. И внезапно в полутъмнината заблестяват хилядите и
към текста >>

499. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

е малка частица от нея и борави в една тясна област на живота, без да вижда връзките на явленията от своята област с явленията и фактите, лежащи вън от нея ... Ho кои са средствата и методите за изследване на окултната наука, с помощта на които тя преминава границите на видимото за обикновеното човешко око и борави в широката област на целокупния живот? Това е преди всичко тъй наричаното ясновидство в неговите различни степени и форми. Ясновидството, това е виждане, чуване, разбиране и т. н. на това, което е недостъпно за лица със слабо развити съответни способности, т. е. за болшинството от съвременното човечество. Обаче ясновидството е факт. Има хиляди и милиони примери в живота, които потвърждават неговото съществуване. Защо тогава да си затваряме очите пред тях и да се ограничаваме с това знание, което жреците на официалната наука ни дават? Още повече, когато това знание е съвършено недостатъчно да отговори на цяла редица основни въпроси на живота? Що е човек? От къде иде и къде отива? Кои са основните закони, които регулират неговия живот? — Нима това не са най-важните въпроси за всеки един човек? Нима, без да се отговори на тях, може да се осмисли разумно човешкия живот? Нима човек не ще бъде в пълна тъмнина, докато не се отговори правилно на тези въпроси? Обаче, съвременната официална наука, която претендира че е единствения достоверен източник на знание и че пръска само светлина, не може да отговори на тия въпроси. Тя е неспособна да разреши тия загадки за
към текста >>

500. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в това направление, то обаче засяга предимно интелигенцията, висшите ръководни слоеве и спира до чертата на града. Централното, здравото ядро на народа ни още не е отровено и разядено от гнилостния дъх на Запада. Под тежестта на своите ужасни противоречия днес западната цивилизация агонизира, лутайки се безпомощно в пълна тъмнина, защото за нея изход няма. Разочаровала се в политическо отношение от демокрацията и парламентаризма, тя търси спасението си в диктатурата, във фашизма. Разбира се, и това няма да й помогне. „От трън, че на глог", казва народната пословица. Фашизмът е едно естествено продължение на старата култура на насилието, социалната несправедливост и националния егоизъм. Голяма разлика между него и днес съществуващата политико-икономическа система няма. В него няма нищо ново, което да отговори на нуждите на времето и да разреши крещящите противоречия на днешния живот. Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и жестокости последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото. Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да
към текста >>

501. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята. От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел, — те всички работят върху един общ План, но са действали различно, според условията на времето и местото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма. Те всички отлично се разбират. Те всички еднакво са представители на Великото Всемирно Бяло Братство и проповядват едно и също учение. Спорове и гонения съществуват само помежду техните последователи, които, недорасли да схванат в „Дух и Истина“ тяхното учение и да го приложат, се от-делят егоистично едни от други, като всички поотделно считат само себе си за прави, а всички останали наричат неверници, неправоверни, сектанти. По такъв начин, вместо едно единствено Божествено Учение, проповядвано от всички велики Учители, ние днес имаме едно голямо число от религии-секти, всяка от които претендира да бъде непогрешима и единствена представителка на Бога на земята. Обаче човечеството не стои на едно място. То напредва и днес е пред прага на една огромна крачка в своето развитие. Тази именно крачка е: обединението. Взаимното проникване, сливането, събарянето на всички граници, които го разделят на враждуващи, взаимноизяждащи се части. Дошло е време разкъсаните части да се съберат наедно, за да може човечеството да заживее
към текста >>

502. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: И веригите ще паднат! ... (Беседа, държана от Учителя на 28. XII. 1930 г.) Страданието – път към Бога. („Изгрев“) Ползата от изучаване на окултизма от практическо гледище. (превод от френски) Книжнина И веригите ще паднат! ... „Аз съм истинската лоза“ Думите и числата са резултат на една възвишена разумна деятелности. И когато казваме че думите и числата са живи, разбираме, че те са резултат на живи същества. Нужно е едно дълбоко вътрешно разбиране на живота. Понеже, ако не се разбира живота, ражда се една вътрешна тягост. Това прилича на човек, който само трупа материали за градеж на къща и не гради. И съвременните хора имат много такъв материал за градеж, но не градят, и следствие на това се явяват всички противоречия в живота и се заражда песимизма. Като яде човек, това е едно натрупване на материя и трябва да знае къде и как да я постави — трябва да знае как да гради с нея. Чете човек някаква книга, — мислите, които тя предизвиква -и съдържа, са материал, с който човек трябва да знае да гради — трябва да знае къде да постави мислите си. Имаш известни чувства — трябва да знаеш къде да ги поставиш. Иначе човек се обременява с товар, който го довежда до противоречия. Да вземем и върховния закон на любовта. Но ако човек не знае какво нещо е любовта и как се манипулира с нея — не знае нейните пътища и методи — тя ще го залее като поройна река и ще измете
към текста >>

503. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

значение на яденето и почивката, послушах го и се отдалечих. Когато минавах през двора, аз видях през прозореца свещеника да се изкачва на горния етаж. Но едва бях излязъл вън от двора, пред портата пристигна един автомобил, пълен с американски туристи. След един момент, изненадан от голям шум, аз се обърнах. Ето, двама свещеници, които бяxa в горния етаж, с всичка сила тичат по стълбите, като че ли падат, и разтварят портата. И те, един през други тичаха към американците, — разбира се, за да получат пари, понеже американците навсякъде пръскат долари. Аз се ядосах, повърнах се назад към свещениците и казах: „Още не са се минали повече от 2 минути и вие свършихте ли вече обеда си? Вие хляб ли ядете или долари? Вие вършите спекулация чрез религията: не ви ли е срам?“ Бидейки син на християнин, аз още от малък бях чувал много разкази за Палестина и за това най-благочестиво посетих свещените места, вървейки пеш. На американците, които имат пари, свещениците веднага отвориха портата, даже забравяйки за яденето, и обратно, на мене. който бях вървял пеш, те отказаха, мислейки, че съм беден. Аз много им наговорих за това и те слушаха, без да кажат нещо, обаче и без признак, че се срамуват. Но американците, които разбраха моите думи, понеже аз говорих на френски, се засрамиха, и, без да влязат в църквата, се върнаха назад с автомобила. Свещеното място е затворено за юдеите. Докато те не приеха мене, американците, които може би бяха и евреи, те приеха, забравяйки даже да
към текста >>

504. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един общ език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на човешката любов, или, аз го наричам език, който може да носи името „Свобода". Свобода на земята ще дойде само тогава, когато хората имат общ език. И тогава, всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака и ръце, той има и дробове, има и стомах, и всички тези удове съставлявате едно цяло и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно тяло. Всеки народ представлява уд на този велик човек който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам Божествен Човек, Божество. Той е който ръководи човечеството, Той е който живее във всички хора, Той е който мисли във всички хора, Той е, който им дава право, Той е. който носи вечната младост, вечния потик. Той е, който носи науката на земята: Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да
към текста >>

505. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

но след като вярата дойде, ний нямаме вече нужда от този учител." Тук ние виждаме необходимостта да бъдем „под закон“. Докато ние сме още деца в познанието (а мнозина са доволни да си останат такива), учейки нашите уроци в училището на живота, ний трябва да бъдем управлявани от закона. Но когато ние достигнем до Христовото съзнание, до мъдростта на Христа, който е в нас, ний трябва да употребяваме това знание за великата цел на освобождаването ни от влиянието на нисшите сили. Чрез разбиране на закона за цикъла във вътрешния, душевния ни живот, ние се освобождаваме в безграничната свобода на по-обширни действащи, безгранични в своята дейност закони. Защото. макар че ние никога не можем да се надигнем над закона, все пак можем да се издигнем до степен, където по-раншните закони представляват само един надминат стадий. В това именно се състои съзнателната еволюция. Нека се постараем да разгледаме как ний можем да употребим познанието на закона за цикъла, за да ускорим развитието си. Човешкият живот е също така обект на закона за цикъла, както са слънчевата система и атома. Всяко впечатление, което ние получаваме, има свойство да се възобновява в определени интервали. Ако чрез преповтаряне ние засилваме едно впечатление, неговите понататъшни възобновявания ще стават все по-силни и по-силни, докато това впечатление се вреже в нашето съзнание и се превърне в една сила, която действа независимо, сама произвеждайки навън подобни впечатления. Това именно е изграждането на характера.
към текста >>

506. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

възпитание. Днес те избиват в погроми, а утре, при най-малък повод, могат да докарат една нова война. И у нас, в България, преди няколко години имаше наченки на подобни изстъпления над евреите, но, слава Богу, общественото презрение към подобни „родолюбиви“ прояви бе толкова силно, че ги задуши още в самото им начало. Бог да ни пази от такова „родолюбие“! През м. Февруари, идущата 1932 год. ще се състои световна конференция за ограничение на въоръженията. Това става, разбира се, под натиска на общественото мнение, което е решително против въоръженията. Но за да бъдем справедливи, трябва да признаем, че народите все още спят, все още гледат но не виждат. Редица „пактове“, „мирни конференции“, „конференции за ограничаване на въоръженията“ станаха досега, а все пак всичко си върви по старому. До февруари има доста време, и народите трябва да заявят на своите правителства ясно и категорично, че те не искат фиктивно ограничение на въоръженията, а — пълно, всеобщо и немедленно разоръжение. Народите не трябва да се молят, а да искат, да заставят своите правителства да направят това. Те имат пълното право да направят това, защото въоръженията и военната подготовка стават за тяхна сметка, и ако днес изсмукват тяхната икономическа мощ, то утре ще поискат и кръвта им. Най-после, ако всички едновременно не могат да се съгласят, то нека се намери една държава, един народ, който да даде пример на другите, като пръв поеме риска на пълното разоръжение. Според нашето твърдо
към текста >>

507. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тези едновременни съществувания са се въплътили заедно близки приятели и сътрудници, за да продължат дейността си? Не се ли изпълняме с радост знаейки, че ний ще дойдем пак заедно в бъдещето да работим за да направим по-щастлив и по-красив стария свят? Не намираме ли утеха в сигурността, че звуците на Бетховен изкуството на един Рафаел, философията на един Емерсон не са загубени за света, но ще бъдат отново дадени на човечеството, в една бъдеща цивилизация, с още по-голям талант и разбиране, от същите тези души които са вече придобили адмирацията на света? (следва) Науката и окултизма Стъпка по стъпка, в своите издирвания, съвременната наука достига до такива открития, които ясно и категорично потвърждават истините на окултизма. Що е „шестото чувство“, за което известния френски учен, професор Шарл Рише, е написал цял том съдържащ многобройни и обстойни изследвания и доказателства, ако не ясновидството, за което окултната наука ни говори от хилядолетия насам? Какво представляват от себе си явленията на т. н. „метапсихика" изложени и проучени в десетици томове от компетентни учени, ако не потвърждение на голяма част от основните твърдения на окултизма относно силите и способностите на човешкия дух, независим от физическото тяло, и продължаващ съществуването си след неговото разлагане? "Какво представляват търпеливите и поставени па строго научна база изследвания на великия учен Уйлям Крукс, който доказа, въпреки това, че мнозинството учени си затваряха и днес продължават да
към текста >>

508. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

мирен път, без да увреждат с това някому, без и сами да се излагат на опасност, без да раздухват класовите борби и омрази? — Никой. Ето, по този път, мислим ний, нашето село може да извърши своята мирна стопанска революция, без сътресения и кръвопролития, като даде пример на целия свет. По същия начин може да изникнат колективни предприятия и в другите области на стопанския живот, докато държавата се принуди да им дава пълна подкрепа, да им създаде условия, да ги подпомага. Разбира се, началото е трудно, но с труд и постоянство, с преданост и жертви, идеала на трудещите се може да се постигне без насилия и кръвопролития. Ний сочим тоя път към мирна революция на тия. които са недоволни от днешния строй. Ний мислим, че той е много по-сигурен, и по-бърз от пътя на насилствената революция и затова казваме: Нека тия, които са готови, да започнат! В-к „Братство“ доставя: Ето Човека! — I. серия беседи от П. Дънов - 25 лв. Сила и живот, IV. серия - 25 лв. Сила и живот, V. серия - 40 лв. Двата природни метода, VI. серия беседи от П. Дъновъ - 60 лв. Где е истината? — Учението на П. Дънов, и отговор на критиките против учението - 10 лв. Окултизъм, мистицизъм и учението на П. Дънов, от В.Граблашев - 4 лв. Човек и Бог, от Пламен - 10 лв. Хирология, от В. А. Вреде, ръководство за узнаване човешкия характер, способности и съдба по линиите и формата на ръката - 40 лв. Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето - 55 лв. АСТРОЛОГИЯ, от
към текста >>

509. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Реалното в живота (Из беседата, държана от Учителя на Бялото Братство на 27 септ. 1931 г. в София). На работа за „Братство“! (в-к Братство) Разни В-к „Братство“ доставя: Реалното в живота Едно от качествата на живота, който се развива на нашата земя, е противоречието. И всеки странник, от където и да е, ще се намери в това противоречие. За да се научи човек да разбира този живот и да използва противоречията, трябва да разбира законите, които работят в неговото развитие. А сега хората не разбирайки законите търсят щастието в живота, но при тези условия щастието носи винаги нещастие след себе си. Нещастието, това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Днешните хора, които живеят в противоречието на живота, винаги имат една надежда, че нещата ще се оправят. И при най-големите противоречия, човек е крайно оптимист — постянно подслажда нещата и все живее с надежда за по-светло бъдеще. От къде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Въпроса е да се обясни научно, конкретно, а не да казваме, че Господ ще оправи света. То е право, но е много общо казано и конкретна идея нямаме. Защото щом кажем, че Бог ще оправи нещата, това е вече едно механическо уреждане, механическо схващане на живота. — Всеки сам трябва да уреди своите работи! Докато хората не се заемат да оправят живота си, света няма да се оправи. Докато чакаме Бог, вън
към текста >>

510. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

негативен път, вие се израждате. Същия закон се отнася и за всяко общество и за цялото човечество. Новото, което ни носи всеки момент, се проявява преди всичко като мисъл, а за да се прояви мисълта, необходима е известна енергия. Човек в мисълта си е абсолютно свободен. Свободен е този човек, който правилно мисли. Всяка правилна мисъл внася сила, мощ, здраве, а всяка отрицателна мисъл върви по един нисходящ път — тя внася дисхармония и смърт. И когато казваме, че човек трябва да мисли, разбираме светлите мисли, които градят. За да може да изгради правилно себе си, човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си, — те ще дойдат, защото съществуват обективно в пространството, но той не трябва да им дава ход. Сега например хората често казват: „Живота е лош". — Не туряйте тази мисъл в ума си — тя разрушава! Не е въпрос да си затваряме очите пред фактите, но да дадем правилна насока на нашата мисъл. Лошото, това е един момент. Следващия момент ще имаш нещо ново. Всеки момент трябва да придобивате по нещо ново. Това е като едно дърво, което, ако не придава по малко (по едно малко клонче), ще изсъхне. В човешкия ум могат да влязат два вида мисли от обективния свят, — едните са паразитни мисли, които целят да изсмучат - неговите жизнени сили, те разрушават неговия организъм. Другия род мисли приличат на житни зърна, те са изпратени от живата природа за да работят за съграждането на човека. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде, освен природата, в която живеем. И тя
към текста >>

511. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата. И от равновесието което ще запазите зависи живота и щастието ви. Колкото и да мразите своя противник, няма да нарушите равновесието, защото това ще ви коства живота. И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон. По необходимост ще го любиш, ще пазиш равновесието, защото ще ти коства живота. Ако той падне, ще паднеш и ти. И затова ти ще кажеш: „Господ да го запази“. Заради твоята кожа е това. И когато вие се намерите в едно положение, че има един човек когото не обичате, трябва да изтълкувате това положение, защо Бог го е поставил във връзка с вас? Има си своя причина, и вие трябва да я откриете. Ако откриете причината, ще се подигнете, а в противен случай се спъвате. Нещата в този смисъл не са вечни. Ако природата те е съпоставила във връзка с човек, когото не обичаш, това няма да е вечно, затова трябва да използваме всички отношения, защото с всяко едно отношение природата ни предава уроци, предава ни великото си знание. Тука няма място за случайности. А хората като на разбират този закон изразходват живота си в забави и удоволствия, обременяват съзнанието си с излишни тревоги и остаряват. Хората, остаряват от излишния багаж, който носят в съзнанието си. За да се подмлади, човек трябва
към текста >>

512. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

към освобождението (Беседа, държана от Учителя на 25. X. 1931 г. в София) Великата нужда (Никола Т. Донев) Да защитим Родината си (К. Въжаров) За всеобщия мир (Ана Карима) Есперанто (Стефан) Книжнина Пътят към освобождението В света има два процеса — единият процес е временен, ограничен и е общ за цялото органическо царство; той е един спомагателен процес. А има и друг един специфичен или божествен процес; той е процес на усъвършенстване. Само във втория процес, ако човек разбира, може да се освободи. А главната цел на човека е да добие свободата си. Сега човек иска да се освободи от нещо, но не знае от какво. За да се освободи, човек трябва да има преди всичко знание, което да му даде методите, чрез които да се освободи. Повидомому човек не знае от какво и как да се освободи, понеже има четири фази. през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното съзнание, обуславят развитието на обективния живот. Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание. То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните. Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да
към текста >>

513. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

за малко вън от стаята, каквато работа и да имате, оставете я! Постойте вън 10— 15— 20 минути, докато тази светлина мине. Чудно нещо, ще кажат, за всеки човек специален слънчев трансформатор. Та това е наредба на живата природа. Всичките й действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, които дава на всички същества и държи точна сметка за тях. Тя се интересува за онова, което е вложила във вас, затова вие трябва да възприемете изпратената ви светлина, и ако разбирате закона, ще я изпратите обратно до слънцето чрез трансформатора, който е у вас. В тяхната статистика е отбелязано точно колко пъти сте възприели тази специална слънчева светлина. Това е една от великите тайни на природата. Птиците по-добре от нас разбират този закон. Ред неразположения се дължат на това, че вие не възприемате тази светлина. Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да почувстваме оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем. Какво представлява слънцето? — Един свят на разумни и висши същества. които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба. Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа. Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка
към текста >>

514. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и безпаричието са същите. Вярно е също, че не може да се изисква от едно правителство, в което, така или иначе, се борят разнородни сили, да извърши чудеса, да направи гениални реформи, които да дадат мощен тласък на икономическия ни и духовен живот, но не може да не се отбележи, че бавността, нерешителността, страхливостта, бихме казали, с които се действа при реализирането на обещаните реформи, са извънредно големи и говорят ясно за отсъствието на единна воля. единни разбирания и ясен поглед за нещата в представителите но днешната власт. Ето защо, това, което е било направено до сега е само опити, проекти за реформи, а не истински такива. Силната ръка, доколкото я има в новата власт, се чувства повече в администрацията, която пази старото от разрушение, а не в облостта на творческото законодателство — съграждането на нови форми, тъй нужни днес за излизане из това забатачено положение. Така или иначе. България се нуждае от управници — истински творци, с ясен поглед за нещата, които да действат разумно и методично за издигането на този народ. Управници, които де не се увличат от партизански страсти, да не са слуги на партията или класата, от която произхождат, да не се заслепяват от блясъка ма властта, а винаги да си останат служители на народа. Ние вярваме, че такива хора има в България. Нека ги търсим и ги открием, защото те са толкова скромни, че сами никога не ще почнат да се натрапват и да претендират за ръководни лостове в държавата. Всеизвестно е че днес
към текста >>

515. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и работи не време“, е златото правило за разумен живот, дадено от Учителя на Бялото Братство в България. Грамадно е значението на ранното ставане. Това може де знае само този, който е изпитал върху себе си неговото благотворно влияние. „Който рано става, нему и Бог помага“, — казва нашата народна мъдрост. Ранното ставане е извор на здраве, сила, трезвост, светъл ум и успех в живота. Не е възложен здрав и щастлив живот, постоянно весело и бодро състояние на духа, без ранното ставане. Разбира се, като казваме ранно ставане, това подразбира непременно и ранно лягаме, за да може организма за има достатъчно време за сън, за да се обнови и ободри. Днешните „културни“ хора са обърнели наопаки това правило на природата, а искат да живеят и да се чувстват добре. Те късно лягат и късно стават и в резултат имат неразположение. главоболие, липса на апетит, обща отпадналост, на телесните функции. Ето защо. хората на новата култура ще си възвърнат природния начин — рано да лягат и рано да стават, който ще бъде за тях извори на сила и здраве, на приятно самочувствие, на материално и духовно благоденствие. И когато учениците на Бялото Братство, ръководени от познанието на природните закони, знаещи силата и влиянието на утринните слънчеви лъчи, особено през пролетта, стават рано, и правят своите разходки всред природата, посрещайки изгрева на слънцето всред чистата атмосфера на разцъфтялата природа, при тържествените песни на птичките, те много добре знаят какво правят и защо го правят. и
към текста >>

516. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

вътрешно. Зад видимия свят, когото нашите очи виждат и нашите учени изучават, има цял един огромен невидим свят, в който е същината и извора на живота. Видимото е само сянка, отражение на невидимото. Що е човекът по своята същина ? Материя или дух? Прах или вечност? Безсмъртен ли е или смъртен? От къде той иде и къде отива? Кои са основните закони, които управляват неговия живот тук и навсякъде? По тези най-важни за всеки човек въпроси съвременната наука знае толкова, колкото дивакът разбира от висша математика. А как може да се осмисли човешкия живот, когато човек се намира в пълна тъмнина, когато той сам себе си не познава, когато е в неизвестност за своето минало и бъдеще? Как ще може той да устрои разумно живота си, като не познава действителността, в която се намира и основните закони, по които се развива живота му? Нима ние вечно трябва да останем слепи? Нима ние вечно ще бродим в тъмнина? Нима ние никога няма да разгатнем тайната на своя живот, да познаем себе си ? Не! Има една друга, много по мощна и по-дълбока наука, завещана на човечеството от най-дълбоката древност и пазена като светиня от достойните негови представители в течение на дълги хилядолетия. Това е Окултната наука, Божествената Мъдрост, за които няма скрити неща, пред която границите на времето и пространството падат, която прониква зад видимото, външното и вижда най-скритото, най отдалеченото, най-недостъпното, вижда невидимото за обикновеното човешко око. Тази именно мощна наука трябва да бъде възродена,
към текста >>

517. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

съсловия, който е еднакво силен и в двете страни. Но бива ли огромните народни маси да стават жертва на злата воля и заслепението на тези малки групи? — Не! Народа трябва да каже своята тежка дума. А тая дума не може да бъде друга освен: мир, братство, помирение, всеопрощение, забрава на миналото. И българския и сръбския народи трябва еднакво да издигнат гласа си и да се наложат на тия шовинистически клики, които познават само едно ефикасно средство за прокарване на своите разбирания: насилието, кръвопролитието. Стига упорство, стига тесногръдство, стига заслепение! Българите в Македония трябва да бъдат свободни, както са свободни сърбите там. Дайте им каквото искат. Дайте им: училища, църкви, литература на техния роден език. Дълг е на сръбския народ да наложи това на своите управници, защото от него той няма да изгуби нищо, но ще спечели: мир спокойствие и сигурност. А българите трябва да престанат да бъдат тъй упорити, в своето пословично дебелоглавие отблъсквайки, както до сега, всеки опит на другите за помирение. Те трябва да престанат да мислят за реванш, а да разберат, че само по един път — по пътя на мирното разбирателство, — ще успеят да защитят интересите си и тия на своите сънародници в Македония. Преди десетина дни в София бе дошла една интелигентна представителка на братска Югославия г-жа проф. Караджич, с намерение да хвърли мост за помирение и сближение първом между интелигенцията на двете страни, но нейната протегната към нас ръка бе грубо отблъсната:
към текста >>

518. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

както и неговият живот има нужда от подкрепа, когато и него го сполети беда. Този тип учен, който взех за пример, и който е тъй чест в наши дни, има известни знания, но той има тъмно ограничено съзнание Оня пък тип на прост човек, който взех по-горе за илюстрация, има нищожни специални знания, но има високо съзнание. Не че всички учени хора са с тъмно съзнание, нито пък всички прости хора имат високо съзнание. Употребявам този контраст, за да изтъкна, че „учеността", така както тя се разбира в наши дни, ограничените познания на интелекта, натрупани чисто механически от някой специалист, не могат да послужат като мярка за неговото съзнание. Те съвсем не му дават право да се произнася авторитетно по всякакви въпроси, само защото носи някаква учена титла и притежава известни знания като специалист. С рязане, изтезаване, убиване на живи същества, истината за живота не може да се постигне. Това истинските учени го знаят. Мнозина може да възразят тогава: „В такъв случай трябва де се откажем от всякакво познание“. Така могат да говорят само хора с ограничен ум. Като че ли в света съществува само един път за добиване на знания, този не съвременната, западноевропейска наука! И като че ли той е най-правият и най-меродавният! Изобщо съвременните хора със своя къс исторически поглед и със своя тесен духовен кръгозор, си мислят, че по-учени хора от тях в цялата история е нямало. Наистина, признават те, и евреите са имали нещо като наука — някакви наченки — но де нашата, днешната! Науката на
към текста >>

519. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

всеки който може със свои средства да дойде: чл. 20 е определил; „Дружествата имат право на неограничено число делегати във федеративната сбирка, които трябва да са снабдени с пълномощия. Забележка: Всеки член има право да изказва свои мнения в сбирката. Както се вижда, тук е отречена практиката на прехвалената „демократичност", в която на практика излиза, че на един чисто земеделски конгрес, неколцина - интелигентни, помежду своите доверени, избрани от долу, по свое разбиране коват съдбините на мнозинството което само знае да плаща и ... гласува. Дружествата се ръководят от управителен съвет, в който могат да влязат всички които желаят да работят усърдно за прокарване принципите на федерацията. Техните права са никакви, а имат само задължения, доброволно поети. Член 2. гласи: Управителният съвет е само изпълнително тяло на общите събрания, то няма право да взема решения и да действа от името на дружеството, без предварително допитване до общото събрание. Принципът на федерацията, който се прокарва в цялата организация, осветява свобода и автономия, както на отделните членове, така и на дружествата, стига да не се противодейства, на общо начертаната цел. Чл. 9. За противоуставна дейност членовете биват изключвани от общото събрание на дружеството. Чл. 31. Избраните и приети конкретизации от окол. събрание са задължителни за дружествата, ако бъдат одобрени от последните. Ако тези конкретизации са в разрез с интересите на някое дружество, последното не е длъжно
към текста >>

520. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

правителство се оказа лъжедемокрация. Частно водачите на Земеделския съюз се оказаха недостойни за големите надежди, които народа възлагаше на тях. Те се оказаха слаби, ограничени, амбициозни хора. за които министерското кресло стои по-горе от интересите на народа. Поради тая си слабохарактерност, те се намериха в плен на реакцията с демократична маска, която взе пълно надмощие. Така, за ръководители на външната и вътрешна политика на страната изпъкнаха хора с все същите стари разбирания. — Хора, които не познават по голяма сила от тази на насилието и които дълбоко в себе си мислят, че на народа не бива и не може да се даде пълна свобода, че той не заслужава по-добра участ от тази да бъде ограбван и тормозен. Ето защо, никаква съществена промяна не се направи. Насилията продължиха, ограбването на народа продължи, икономии истински и там дето трябваше не се направиха. Народните представители, обаче, добре се погрижиха за себе си, като прокараха закон за увеличение на заплатите си, тогава, когато мизерното положение на народа изисква върховни усилия и жертви от всички. Тия хора, обаче, забравиха народа си. Tе, забравиха предизборните си обещания. Забравиха кой и защо ги е пратил. Новото правителство, с много калка разлика, продължи старата политика на сговора. И като връх на тази политика, ние виждаме днес да се прокарва един реакционен закон за печата, който не е нищо друго, освен вериги за свободната мисъл на човека, съдържайки постановения за налагане на наказания даже
към текста >>

521. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази е Звездата, която е блестяла през онази Свята Нощ, и която още блести за мистика в тъмнината на нощта. Когато затихне шума и хаоса на физическата дейност, той влиза в своята стаичка и търси пътя към Царя на Мира. Блестящата звезда е винаги там за да го води, и неговата душа слуша пророческите слова: „Мир на земята, благоволение между человеците“. Из „Rosicrucian Cosmo-conception“ Писмо за произхода на есперанто (Продължение от брой 52) Малко по малко аз се убедих, разбира се, че не всичко става тъй лесно, както това се струва на едно дете: едно след друго, аз захвърлих различни детински утопии, но само бляна си за общочовешки език аз никога не можах да изоставя. Нещо неясно ме влечеше към него, но, разбира се, без никакви определени планове. Не си спомням точно кога, но във всеки случай доста рано, в мене се създаде убеждението, че истински международен език може да бъде само един неутрален, не принадлежащ на никоя от днес съществуващите нации, език. Когато преминах от реалното училище в Белосток, (тогава то беше още гимназия), във втората Варшавска класическа гимназия, в продължение на известно време аз бях увлечен от древните езици, и мечтаех. че някога аз ще пътувам по целия свят и с пламенни слова ще склонявам хората да възобновят един от тези езици за общо употребление. После, не си спомням вече по какъв начин, аз дойдох до твърдо убеждение, че това е невъзможно, и започнах смътно да мечтая за нов, изкуствен език. Аз често тогава правех разни опити,
към текста >>

522. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

трябва да бъде винаги на своя пост когато тялото предприема каквото и да било работа. Будната мисъл трябва да контролира нашето лягане, нашето ставане, нашата гимнастика, нашето ядене, нашите удоволствия. Изоставено само на себе си, тялото е склонно да се подхлъзва по пътеките на животинските инстинкти, които имат пред вид само своето временно, моментно задоволяване, без да се съобразяват с далечните последствия, които могат да застрашат организма. Да вземем за пример яденето. Разбира се, предназначението на яденето е да снабди тялото с градивни материали за заместване на разрушените тъкани, а също да му достави енергия, която ще е нужна за жизнените функции. При своята разумна предвидливост, обаче, природата е свързала яденето с редица вкусови нервни разклонения. които са в състояние да направят от яденето истинско удоволствие. Към това допринася самото кухненско изкуство, което се приспособява не към нуждите на организма, но към изискванията на вкуса. Едно добро сготвено ядене винаги съблазнява към претоварване на стомаха, към обременяване целия организъм с излишен материал за прехвърляне. И колко развито трябва да бъде чувството на мярка, което да знае да каже точно на най сладкото место „стига“! Колко будно трябва да бъде съзнанието, за да не позволи при изобилна храна, добро благосъстояние, човек да не преяжда и да не се излага на неприятно, и вредно затлъстяване! Съзнанието трябва да бъде будно край тялото при студ, при горещина. Природата сама си подсказва: когато
към текста >>

523. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се даде живот на това, към което те се стремят. Новото трябва да дойде като резултат на самоинициативата, на пробуденото съзнание и на взаимопомощта. Никой няма право да налага на другите такива форми на живот, за които тяхното съзнание не е още дорасло. Защото, в такъв случай, „новото“ ще бъде едно насилие, противно на естествения развой на нещата. Ето защо, напразни са надеждите и криви са пътищата на всички ония, които очакват да вземат властта, та чрез нея да прокарат своите разбирания в живота. Истински здравото и реално схващане трябва да започне да осъществява своите идеали, бавно, естествено и планомерно, но затова пък здраво и сигурно, в самите недра на живота, отдолу нагоре, а не обратно. Властта развращава тези, които я упражняват; всички нейни начинания носят неотменния белег на бюрократизма, механизацията и изкуствеността. А живота иска нещо съвсем друго. Той иска да разгърне всичките свои сили свободно, естествено и непринудено, а не да бъде спъван на всяка стъпка от ограничени в схващанията си управници. По тия причини, искрените борци за нов живот ще трябва да престанат да се борят за овладяване на държавната власт и да я считат като единствена и най-мощна сила, способна да реализира техните идеали. Защото с това те й предават от своята сила и така сами си противодействат. В същност, на държавната власт трябва да се гледа и тя трябва да се превърне в един прост регистратор и узаконител на процесите които са вече свършен факт или които сега се зараждат
към текста >>

524. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и доволен от други път. Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството, училището, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот. И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга. Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си. Авторитета е едно важно условие за успеха, на всяка трудова задруга. Под авторитет разбираме честност, доверие, любов и търпение во име Христово. При новото разбиране изчезва страха и грижата за себе си; човек не се страхува, че ще бъде експлоатиран, напротив човек започва сам да дири случаите, когато може да бъде полезен, когато може да помогне, да прояви Божията Любов и милост, защото просветеният човек знае че доброто, което правим, ни прави наследници на Божията благодат. Дим. Станев FRATECO Това е името на новия есперантски вестник, който излиза месечно и струва само 10 лева за година. Въпреки че започва така скромно, той има голямо бъдеще. Frateco е предназначен да разнесе по всички кътища на земята благата вест на мира, братството и любовта, да проправи пътя към обединение на всички хора и народи в едно общочовешко семейство, да работи за премахване на всички социални и национални неправди. Frateco ще разнесе учението на Бялото Братство, и ще направи познато името на Учителя и по най-затънтените краища на света. Първите признаци за това са вече на лице. Остава само да се
към текста >>

525. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ред и строй в света, за добрите нрави, за вековните навици и традиции, незабавно ще го обявят за най-опасен еретик и бунтовник. По цял свят се говори за свобода и правда, а се търпят диктатори и насилия. Постоянно се пише за финансова и стопанска криза, свикват се международни конференции, а нищо не се предприема за отстранението й. Тия, които създадоха кризата в света, имат в ръцете си и силата да я отстранят, но те не ще направят това, защото носят някогашните си умове и разбирания, а на хора с други умове и разбирания не дават път. И така, не остава друго, освен да чакаме войни и революции, които да коригират световния ред на нещата. Против войната сме, защото при разрушителните и смъртоносни средства с които разполага военната техника, тя е еднакво страшна за всички участници в нея. И затова свикваме конференция след конференция, а в същото време усилено се въоръжавеме по последната дума на военната наука и техника. Надаваме вик за спасяване морала, защото вследствие на неговото изгубване са пропадали държави и цивилизации, изграждани дълги векове. Но какво постигаме, когато същите ние, които бием тревога, нямаме морал и не знаем що е морал? Днес една наука поддържа, че има Бог, а друга — че няма. Професори от два факултета на един и същи университет взаимно се опровергават. Днес една наука доказва че алкохолът е полезна и необходима храна, а друга наука доказва че той е страшна отрова. И ние в нашата малка страна, верни на тая наука с две лица, сме уредили и
към текста >>

526. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

вестят те слова незнайни из далечен мир. По сребристи жици слиза тайнствен ток и нахлува в трепкащи сърца в поток. Тръпки лазят по съгрена земна плът — тръпки знойни на събуждащ се копнеж. Ярки сокове обагрят смугла гръд. нов живот закърмваща всред лих кипеж. Песни и цветя във фонтани бликат вред. — Със светнал лик, земя празнува нов разцвет. И. И. Ф. Влиянието на слънчевата енергия (Продължение от брой 61) Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията; те разбират закона за растенето по добре. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени подържат, че тая именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава деня на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се
към текста >>

527. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот! Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже. Защото борбата, суровата борба за едно все пак мизерно съществувание, стремежът да притиснем другите под своето влияние и да ограничим свободата им и ред други — съвсем не представляват
към текста >>

528. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето. Третият фактор принадлежи на умствения или Божествения свят. Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят. И когато говорим за тези три свята, разбираме, че са населени с най-разумни същества. Като говоря за физическия свят /земята/, не разбирам животните и растенията, но на земята живеят същества хиляди пъти по-напреднали, отколкото хората, които виждаме. И съвременните хора по отношение на тях са както мравите по отношение на съвременните хора. Те разполагат с такава сила, че ако искат могат да очистят цялата земя, но понеже те са богати, оставят хората да живеят и се ползват от благата, с които те разполагат. Аз ви говоря за една човешка раса, за истинските човеци, с които вие трябва да се запознаете. Ще запитате къде са те? Те са там където сте и вие. Те се отличават с едно нещо - нямат никакви затвори и престъпници. В природата съществува един план, който е постижим за всички. Този план не е механически определен и направен, а е в самото естество на творческия процес на живота. И съвременните хора, по сплаша на този естествен план са кандидати да постигна това високо положение на тези съвременни човеци, тъй както малкото дете в
към текста >>

529. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

съответни методи. Над тези проблеми съвременните хора са се спирали частично, те са проблеми, които утрешният ден, новата епоха ще осветлят и разрешат. За да се доберем до това познание, трябва да проучваме живота и разумността като същина на този живот. Само така можем да използваме благата на живота и да добием щастието, което търсим в света. Щастието е достояние само на разумния човек, който познава законите на живота. И когато в религията и окултизма се говори за духовен човек, разбира се разумният човек. Защото духовно е това, което е разумно. Духовен човек е онзи, който не познава болести и смърт; той не се страхува от знанието и светлината. Духовният човек е творец в живота; той е извор на живота, който носи всички блага със себе си; той е реалист в пълния смисъл на думата, защото изявява живота по възможност най-пълно. За него няма този и онзи свят, а има един велик свят, в който функционира разумният живот, проявен в хиляди форми и степени, а невежите, които нямат великото знание, разделят света на видим и невидим, на този и онзи и пр. Границите и видимостта на света зависят от нашето съзнание, което обуславя функцията на сетивата. Ако не вярвате в това, постарайте се да влезете мислено в съзнанието на един бръмбар или мравя и вижте, какви ще бъдат границите на вашия свят. Но ще кажете - нали има един обективен свят? Че светът има обективна страна - да, но коя е гаранцията, че тъй както възприемаме света чрез петте си сетива е действително обективният свят? Опитът ни
към текста >>

530. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

е невъзможно. И следствие на този опит на хората да наложат нови закони на живота, животът им от единия край до другия е пълен с противоречия, които са се трупали с векове и днес са задръстени всички пътища на живота. Затова повелително необходимо е да се даде ново направление на живота или по-право, да се откажем да пречим на живота в неговото проявление с нашите закони. А сега ни казват, че миналите поколения са работили за нас. Да, работили са, но миналите поколения със своите разбирания и живот са ни завещали толкова дългове и противоречия, че съвременното човечество е пред фалит. Хората, оставени сами на себе си, са фалирали. Сега проповядват учението за кармата, за да покажат, че човек може да изплати дълговете си. Но малко са хората сега, които могат да изплатят дълговете си, защото те са толкова много, че е немислимо. Затова ще има едно колективно разплащане. Но се изисква Любовта да проникне в сърцата и душите на всички. Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си. Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем. Защото Любовта няма предвид да вземе, а да даде, и светлината иска да даде. Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие. Целият съвременен свят е
към текста >>

531. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

както при всеки органически процес. Животът трябва да се изяви вече в нова форма и направление. Трябват вече нови идеали и задачи за постижение, нови пътища за дейност. С миналото е ликвидирано вече. Ще изживеем последствията на това минало, като доброто и положителното, което има, ще го вземем и върху него като основа да се издигнат новите идеи, които ще бъдат началото на новата епоха. За да разберем всичките онези процеси и явления, които стават в съвременния живот, трябва да разбираме естеството на човека и след това процеса на неговото развитие. Без това знание ще имаме днешното положение на нещата, и ще обясняваме явленията и процесите по чисто механически път, с „всемсгжшеството" на условията, които „създали“ човека и след това обуславят напълно неговото развитие. Човек е един плод на дървото на живота, — а живота няма начало, той е вечно прегъваща реалност, началото и края на всички процеси, явления и форми. Това няма защо да се доказва, защото живота го имаме непосредствено даден, живеем го и до известна степен го познаваме; а всичко друго,- което знаем и познаваме, е относително, защото нещата извън нас ние ги познаваме чрез сетивата си, и не можем да твърдим, че нашата представа за реалността е тъждествена със самата реалност. Философската и научна мисъл и опит на нашето време поне отричат това. Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа. Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота,
към текста >>

532. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тях няма нищо разумно.Те са резултат на разумни процеси, но в самите тях няма разумност. Например, движението на колелетата на една машина е механически процес, зад който стои една разумност. Когато се изпречиш на пътя на един механически процес, ти рискуваш да платиш с живота си и никакви молби не ще ти помогнат. Например, ако си туриш ръката над зъбците наедно колело в машината, която е в движение, ще ти я откъсне, колкото и да му се молиш. И когато казваме, че някои неща са необходими, разбираме един механически процес. Не се противопоставяйте на този процес, без да знаете законите на неговата дейност. И понеже хората са още деца и не познават законите на живота, те се намират под вещото ръководство на съвършените същества - най-умните хора, които откак се е създал светът, живеят и още не са умирали нито един път. Те са проучили вътрешните закони на Битието и са разбрали как се добива и поддържа вечния живот. И те ръководят сега цялото човечество. Те напътват човека, давайки му онези методи, чрез които най-разумно ще постигне своите копнежи и идеали за щастие. Човек непрестанно трябва да се стреми и никога да не изгубва импулса за постижение. И всеки трябва да има един обект, който може да постигне, може да има един безграничен идеал, непостижим. Но всякога един непостижим идеал е свързан с един постижим; трябва да имате нещо определено и постижимо. Често вие казвате: Аз искам да бъда добър човек; това искане е неопределено; доброто не седи само в една постъпка; то е плод на
към текста >>

533. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на Има две неща, които занимават практическия човек на съвременната култура, човекът на XX век. Първото нещо, което го занимава, това са постиженията. Всеки човек иска да има известни постижения. Второто нещо е - превъзходството на живота. Има един вътрешен подтик у всички същества, малки и големи. Този подтик е неразбран за нашето съзнание, но той осмисля всичко. Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи. Но след като го постигне, разбира защо му е било то. Затова ни е потребно знание. Малко знание ни е потребно, не много; многото осакатява, а малкото носи благословение. Под малко разбираме това, което ни е необходимо за живота, както храната и водата, въздухът и светлината. Никой човек не трябва да убива в себе си стремежа към постижения, а да държи като един висок връх в себе си идеала, който иска да постигне. Като един стимул трябва да държите този подтик, не го угасвайте, защото от него зависи вашето щастие. С угасване на подтика към постижение, угасва и животът, и тогава идват всички страдания. Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на
към текста >>

534. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Новата, култура Животът на Питагора (продължение от бр. 71) Излезе от печат Покана за записване абонати на следните книги: Зов Словото на Учителя. Новите схващания за живота и света (По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.) Новата, култура. „Аз градя новото, за което съм дошъл в света". „Трябва да се роди във вас ново съзнание. То ще внесе ново разбиране за живота. Тогава ще се явят светли мисли и чувство и силна воля, за да реализирате новото, де го въплътите в живота си и да създадете новата култура." Учителя Новата култура на братството, в която ще доминира колективният интерес и ще се създадат добри условия за всички, идва. Тя иде тъй, както утрото иде след тъмната нощ, както пролетта иде след дългата зима. Нищо не може да я спре, нищо не може да я отклони, нищо не може да забави нейното идване. Може би ще се извият още няколко зимни виелици и бури. Може би тъмнината още известно време ще тържествува над измъчената земя. Може би силите на злото още веднъж ще се разразят в ярост и бяс, обладавайки човека, вдъхвайки му безумието на братоубийството. Но това ще бъдат последните усилия, последните отчаяни напъни на стария свят да спаси живота си, който гние, разлага се, умира. Пролетта на човечеството иде с бързи стъпки и зове към пробуждане цветята на новия живот. И те се пробуждат. Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни
към текста >>

535. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

е една дълбока философия за живота, която да ни посочи правилата и методите на разумния живот, за да имаме един живот, който да изразява великата чистота - живот, който да носи своята чистота. Защото отрицателното не е живот, живот е само това, което е чисто, което не се цапа; живот е туй, което носи в себе си абсолютната чистота и абсолютната светлина. Казва Христос: „Там, където съм аз, ще бъде и слугата ми.“ Това са две положения, две състояния на живота. Под „господар“ разбираме онова състояние, при което човек приема нещата направо от Бога, а под думата слуга, разбираме онова състояние, при което приемаме нещата от този, който ги е приел от Бога. Аз уподобявам господаря на слънцето, а слугата на месечината. Но ако господарят не свети и не дава живот като Слънцето, той не е господар. И в този смисъл всеки има право и може да бъде господар, когато може да произведе в себе си от тази светлина. И всеки трябва да бъде едновременно и господар и слуга, понеже има ден и нощ, трябва една по-слаба светлина, за да може човек да си почине, защото при Слънцето не можем да си починем, а ще работим; само при по-малката светлина, месечината, човек може да си почине и да се обнови. Умният човек трябва да разбира своето място като слуга в света. При сегашното развитие на човечеството, ние трябва да определим психологически добрата страна на слугуването. Да знаем в какво седи силата на слугата. Природата, в която живеем, е най- голямата слугиня в света. И тя има крайно отвращение
към текста >>

536. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

омразата, ненавистта и злобата, които изпълват сърцата на двама родни братя и ги опълчват един срещу други? Има ли по-голямо престъпление от това на братоубийството? Но има ли и нещо по-радостно от това, да видиш как двама такива враждуващи братя се помиряват, опрощават, подават си ръка, с доброто желание да забравят всичко минало и да премахнат всички прегради, които ги делят и опълчват едни срещу други? Има ли нещо по-обнадеждващо от това, да виждаш как ледовете на омразата, неразбирането, заблуждението, сковали сърцата на тия двама братя, се топят бързо под топлия повей на едно ново течение, обгърнати от лъха на любовта? Има ли нещо по-светло от това, да се пробуди наново братската любов, братското единение, братската взаимопомощ? Зла съдба беше хвърлила един срещу други двама родни братя,— българите и сърбите — две племена от един и същ народ, югославянския, в кървава междуособна борба. Зла съдба беше заслепила умовете им, карайки ги да виждат в лицето на другия своя най-страшен и всегдашен враг. Зла съдба беше сковала сърцата им с омраза, ненавист, злоба един срещу други, беше изпълнила душите им с подозрение, неразбиране, страх и отмъстителност. Слава на Бога! Топят се вече ледовете! В буйни потоци, стихийно се смъква и чезне надолу всичката тази кал, всичката нечистота, която изпълваше сърцата, умовете и душите. Умовете просветват, сърцата се стоплят, очите проглеждат и виждат самата истина: ние сме родни братя и едни без други не можем, за щото винаги, и в момента
към текста >>

537. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

си, за да бъде той повлечен из мътните води на хаоса. Днес светът е на кръстопът. Предстоят събития от необикновена важност и значение. Предстоят световни конфликти, нечувани и неимоверни по ужаса и разрушенията, които те ще донесат за човечеството. И затова днес става едно деление, едно „отлъчване на овците от козите“, става едно предварително самоопределяне на народите, една ориентировка: — към доброто, или към злото, към мира или към войната, към насилието или към братското разбирателство, към егоизма, национален, класов и личен, или към даване права и условия на всички хора и народи да живеят. Две сили се борят днес в света, като си оспорват неговото владение. И всеки народ и всеки човек. по необходимост, ще трябва да се определят. Ние, българите, като цяло, като народ и като отделни индивиди, също така сме изправени пред задачата, дадена ни от Провидението: към доброто или към злото, към мира или към войната, към братското разбирателство и помирение или към насилието. Решителната стъпка, направена в края на току що миналата година, към сближение с братския югославянски народ, с когото досега сме били в постоянна вражда, е благоприятен при-знак, свидетелстваш за временно надмощие на доброто, на разума, на светлината Но, от друга страна, както в целия свят, така по отражение и у нас, се буйно разгарят пламъците на един сляп национализъм, на един умело замаскиран и кичен с привлекателни епитети, шовинизъм, фашизъм, който носи страшни опасности за личността, за народа,
към текста >>

538. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

е необходимо да знаете, как да пиете водата, как да дишате въздуха и как да приемате светлината. Трябва да имате известни разположения за това, трябва да имате известни методи и начини, защото може да пиете вода, да дишате въздух и да приемате светлината, но да имате обратни резултати. Всички онези, които са приложили методите на йогите в Европа, са имали повече вреда, отколкото полза. Най-после разбраха, че тези методи са неприемливи за хората от Европа. Тази вреда се дължи на неразбирането принципа, върху който е обосновано това дишане. Много хора сега искат да изучават тайната на природата, за да й станат господари. Но природата не се нуждае от господари, а от слуги. Който иска да изучава тайните на природата, трябва да й стане служител. Този закон са го разбрали още в древността и всеки, който е искал да бъде учен, той е трябвало да разбира закона на служенето. Само по пътя на служенето човек може да се добере до великата наука на Любовта. А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия. Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си
към текста >>

539. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Условията на разумния живот (Беседа от Учителя, държана през 1933 г.) Господари и слуги „За да се излезе из сегашното положение, всеки трябва да се стреми не да господарува н да управлява, а да слугува и помага. У вейки човек Трябва да се роди желанието до служи на другите, без да иска да му служат“. П. К. Дънов Много рецепти се дават днес за излекуване на болния социален организъм, но всеки се стреми към властта, всеки иска да вземе силата в ръцете си и тогава да прилага своите разбирания. Десетки хиляди партизани си раздират гърлата да привличат народа на своя страна, и, като ги слушаш, ще речеш. че те са движени единствено от идеята за доброто на народа. В същност, те търсят власт, те искат да управляват, искат да се наредят добре; а положението на народа е нещо второстепенно и третостепенно за тях. Тези, които наистина искат да служат .на народа си, могат да направяте това и без силата на властта. Тези, които искат истински да служат на народа си, трябва да разберат, че е нужно да отидат долу, при самия народ, и там да останат завинаги, там да работят непрестанно за неговото повдигане. Защото повдигането на народа, възраждането на нашия духовен и икономически живот, трябва да дойде отдолу, а не отгоре. И само чрез работа долу, в самия народ, работа предана, постоянна, самоотвержена, работа без ни най-малка смисъл за власт, ще може да се пресъздаде живота. Какво може да ни даде властта, която и каквато и да била тя? —Нищо повече от, едно външно, повърхностно, временно
към текста >>

540. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Два пътя Медитация (Емануил) Къде е човекът? (Дядо Благо) Преглед. Световна опасност. Словото на Учителя. Целта и смисъла на човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 31. XII. 1933 г.) Два пътя „Страданията на хората идат от тяхното неразбиране на живота. Те мислят, че са господари в света и могат да правят каквото си искат: избиват животните. унищожават растенията, злоупотребяват с благата на живота и вследствие на това се явяват всички кризи“. Петър Дънов Два пътя има. Единият е път на разрушението, а другият е път е на творчество и градеж. По единият ни тласка злото, олицетворено в личния, класов. съсловен и национален егоизъм, като ни заслепява, прави ни да не виждаме връзката ни с всичко съществуващо вън от нас, прави ни да не виждаме зависимостта ни един от други и общността, еднаквостта на интересите ни. Към другия път ни зове Доброто, олицетворено в Любовта, братството и единството на живота. Тих е неговия глас, но в мъдрост, истина и сила са облечени неговите слова. Те ни казват, че ние всички сме едно. Че интересите ни са общи, защото фактически представляваме части, органи и клетки на един общ организъм. Че ние можем да на-мерим своето истинско щастие и благоденствие само в задружната работа за общото благо. Че всички
към текста >>

541. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ни и ще дадат плод, който ще ни ползва. Понеже човек е една малка вселена, то за това има едно подобие във функционирането на енергиите на вселената и в човека. И затова един от методите, за да проучим законите за проявата на енергиите във вселената, е да проучим човека и неговото устройство. Човек, така както е устроен сега, представлява сам за себе си една задача за разрешаване. Човешкият организъм с всички негови елементи, трябва да се проучи всестранно; най-първо човек трябва да разбира своята глава. Ако разгледаме човешкия мозък, ще видим, че от общия център излизат бели нишки към повърхността му. Тези бели нишки постоянно се нагъват и по този начин образуват бялата мозъчна маса, бялото мозъчно вещество, а това бяло вещество се покрива със сиво. По бялото вещество минават енергиите, а в сивото вещество, което има зърнест строеж, се развива деятелността на енергиите. От дължината на нишките в мозъка му зависи какви енергии ще възприеме човек от Природата. Тези бели нишки са като антени. Ако са по-дълги или по-къси, ще имаме два различни резултата. Човешката интелигентност може да се определи от количеството на белите нишки и на мозъчните зрънца, които служат за възприемане и образуване на човешката мисъл. Защото светлината и въобще енергиите идат за нас от един външен, от един друг свят. И трябва да разбирате законите, да знаете как да оперирате с късите и дългите вълни на енергиите. В мозъка има два вида нишки - едни къси, други - дълги, и между тях има известно
към текста >>

542. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от колективния ум на всички нейни членове. И ръководителят е длъжен да се вслушва във всички идеи, които възникват в общата среда и да бъде изразител на това, което е разумно и добро. /следва в брой 86./ Словото на Учителя Кога ще се оправи светът Първото отношение на човека трябва да бъде към Божественото Начало в битието. Който иска да има правилна философия, успех и постижение в живота си, трябва да има най-първо разумно отношение спрямо Божественото Начало в себе си и да разбира неговите закони. Да знае човек преди всичко, че туй Божествено Начало е основата на неговото битие. Бог е изворът на реката, от която всеки човек представлява малък поток. Аз говоря за човека в неговата реална същност. Ние не поддържаме онази спекулативна мисъл на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето. И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот. Това е едно материалистично и механистично схващане на живота. Чудни са тези хора, които вярват, че тук като са зле, в небето ще блаженстват. Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни отношения между хората. Когато човек има правилни отношения към Бога, ще има правилни отношения и към обществото и към отделния човек и към себе си. Като резултат на правилните отношения на човека към Бога, към обществото и към себе си, ще се яви красотата. Защото красотата е външен израз на хармоничното действие на силите в човека. Това
към текста >>

543. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

вестници „Свктлоструй“, (с. Щръклево) и „Хоризонт“ (Джумая) се основа съюз на писателите от провинцията с председател Н. В. Ракитин (Плевен) и секретар Дим. Добрев, ред. в. Светлоструй (с. Щръклево, Русенско). Словото на Учителя В какво седи свободата на човека Казано е в Писанието: „Всяка Власт е от Бога дадена“. Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния. Но това не е правилно разбиране на Писанието, защото езикът на Библията е символистичен и трябва да се разбира онази власт, която се дава на разумната човешка воля над всички сили и елементи, които служат като условия за проявата на живота. Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол. Но намирали се като пленници в царството му трима евреи, които познавали истинския Бог и били посветени в тайните на окултната наука и имали власт действително дадена от Бога. Тези евреи не се подчинили на
към текста >>

544. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и лекарство (Из в. „Добро здраве“) Словото на Учителя. Основите на новата култура (По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.) Любовта, като път за разрешение на социалната криза (Из беседите) За една сказка на Михаил Стоицев Вести Обичаш ли? (стих. от В. С. Недев) Дишането – най-важният процес в природата В старо време най-напредналите същества са изучавали живия език. Учителите, гениите, светиите са изучавали този език на природата. И всеки, който иска да има правилно разбиране на живота, той трябва да изучава езика на природата. Той е езикът на човешкото самосъзнание и свръхсъзнание. Така както хората сега живеят, това е един минал живот. Сега хората преживяват най-висшия живот на животните. Ако човек разбира езика на природата, той никога няма да страда. Единственото нещо, което никога няма да се подчини на хората, това е природата. Единственото нещо, което може да им се противопостави, това е природата. Единственото нещо, което може да създаде всичкото щастие на хората, това е природата. Щом, не я признаваш и болести ще има, и глад ще има, и сиромашия ще има. Животът се обуславя от един процес, който наричаме дишане. Всички почти болести си водят началото от дишането. Човек, който не диша добре, е сприхав, нервен, дразни се. А пък онзи, който диша правилно, дайте му най-голямата сиромашия, той пак е силен. Той знае, че неговото богатство седи в дишането. Източните народи казват: „Ако знаеш, как да дишаш, ти ще оправиш работите си, а ако не знаеш, как да
към текста >>

545. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст! Защото има сили, които работят за доброто. Има сили, които ни подтикват към единение и братство, но има и такива, които ни разединяват и ни тласкат към братоубийство. Има сили, които ни влекат към жертви, разбирателство, общност на интересите, но има и такива, които ни вдъхват егоизъм, омраза, желание за насилствено надмощие и подтисничество. И тия сили работят по един и същ начин, едновременно, по-силно или по-слабо, и с двата народа. Ето защо, ако ние пропуснем удобния момент, ако ние отлагаме решителната стъпка, ако не подкрепим навреме думите си с дела, то целия този поток от фрази и излияния на братски чувства ще бъде отвлечен от времето, ще отмине като пролетни води, и в края на краищата ще останат пак два настръхнали и озъбени един срещу други народи, дебнещи се постоянно един други. „Има време за всяко нещо". Но и всяко нещо трябва да бъде направено на времето си. Да не би да се сетим за това, когато вече бъде късно. Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес
към текста >>

546. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и неразрушено, ще бъде спасено само като по чудо. Защо народите не поумняха след миналата човешка касапница? Защо не се стреснаха от страшния пример, от милионите човешки жертви и безчислени разрушения? Защо те наново се оставят да бъдат обсебени от демона на разрушението? Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ? Защо първите не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си? Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена? Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир, благоденствие и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси? Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите? Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи? Хората и народите скъпо и прескъпо ще заплатят за своята зла воля, за своята умишлена слепота и за своето бездействие. Пред зинвалата днес бездна, всички, в
към текста >>

547. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

мислим правилно, ние сме в стълкновение с Реалността и животът ни ще бъде нещастен. Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме. За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се
към текста >>

548. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

а религиозните хора си представят Бога, такъв какъвто не е. За да познаем величието и силата на Бога, трябва да изучаваме онова, което е създадено от Него. На първо място трябва да изучаваме себе си, после Земята, Слънцето, звездите и цялата Вселена. Умният човек от всичко трябва да се интересува. Когато обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява. И онези от вас, които искат да се запознаят с Бога, трябва непременно да проучват това, което Той е създал. Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов. Бог без Любов е едно същество неразбрано за човека. Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и
към текста >>

549. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще. Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни. В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност. Каквото и да мислят хората, обаче, това е факт. За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота. А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото. В своето проявление Словото се поляризира; поляризирането е закон в Природата. Без поляризиране животът не може да се прояви; без поляризиране не може да се прояви никаква любов и никакво знание; без поляризиране няма да имаме никакъв порядък в света. Най-после, без поляризиране светът не би съществувал. И понятията „горе“ и „долу“ са само една поляризация, но като реалности не съществуват. Запример, ако се намираме на Слънцето, ще гледаме, че Земята е горе, а от Земята гледаме, че Слънцето е горе. Слънцето и Земята са полюси на една и съща реалност. Духът и материята това са двата полюса на реалността, която вечно се проявява. Мъжът и жената са двата полюса на човека. Словото, това е великата реалност, първичната причина, която при своето проявление се поляризира. Тази първопричина е същината на всеки човек. Степента в проявата на тази първопричина определя и човешкото вътрешно
към текста >>

550. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

нечиста и нездравословна храна, която болшинството употребява по навик, но скъпо плаща със своите чести боледувания. Растенията се облагородяват, животните се дресират, а човек се възпитава. А най-добре възпитава личният пример на възпитателя, който трябва да бъде в пряк контакт с децата по всяко време, като се взаимно наблюдават и контролират. Децата са големи психолози. Те много вярно схващат кога им говорят истината. Техните кротки очи безпогрешно проникват в нашата душа и веднага разбират, истината, затова безсмислен е всеки наш опит да скрием нещо. Ако децата пожелаят да знаят нещо относно пола и раждането, то ние трябва с внимание да ги изслушаме и с подобаваща сериозност да им обясним на понятен тям език, въпроса или случая, като си служим с подходящи примери из растителното и животинско царства. Ако не им обясним, те пак ще се научат, но вече по други пътища, при което на въпроса или случая ще се даде съвсем лошо и грубо осветление, което ще хвърли сянка в тяхното детско съзнание. Ако искаме да дадем правилна насока на децата, и за да развият благородни качества в себе си, те трябва да влязат в жива връзка с природата, а чрез приказки, разкази и др., те до почувстват, че природата не е мъртва, а е жива и разумна и като така както хората и животните чувстват така също и растенията чувстват и ни благодарят, когато ги поливаме. Чрез разкази да се обясни на децата, че природата е отзивчива, че и растенията чувстват болни, и тъй те сами да почувстват, че не трябва да убиват
към текста >>

551. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Франция през 1914 година е било оценено не 62 милиарда, а в Белгия на 12 милиарда долари, общо - по малко от 75 милиарда. С други думи, привършват разясненията, за да бъде победена Германия, държавниците от Съглашението, включая тези на Съединените щати, заставиха населението да заплати едно сума пет пъти по-голяма от националното богатство на Белгия и Франция, взети заедно. Словото на Учителя Условия за разумния живот Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират. Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие. Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав. Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено. За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова
към текста >>

552. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и способни изследователи доказват , че в тия области са нужни много по-големи грижи и старателност, отколкото тук на земята. Ясновидците трябва предварително да се обучат добре в съответната материя преди техните наблюдения да имат някаква реална стойност; и колкото по-способни стават те, толкова по-скромни и въздържани трябва да бъдат когато говорят за това, което виждат; и толкова по снизходителни трябва до бъдат те към схващанията на другите, знаейки колко много има да се учи и разбирайки колко малко отделния изследовател може да схване от всичките подробности имащи връзка с неговите изследвания. Това е също причината за различаващите се описания на невидимите светове, нещо, което повърхностно мислещите считат за аргумент против съществуването на висши светове. Те намират, че ако невидимия свят наистина съществува, неговите изследователи трябва да дават съвършено еднакви описания. Ако направим едно сравнение с обикновения живот, фалшивостта на това схващане ще стане очевидна. Да предположим, че редакцията на един вестник изпраща двадесет души репортьори а един град със заповед „да го опишат“. Репортьорите са, или би трябвало да бъдат обучени, изкусни наблюдатели. Тяхната задача е да видят всичко и да дадат най-доброто описание, което може да се получи. А при това сигурно, че от техните двадесет рапорта, нито два ще си схождат всецяло. Но има пък много неща еднакви, за до не се считат че са съвършено различни. Докато в едни от тях имаме само общи повърхностни описания, то
към текста >>

553. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

него и от нашето отношение към него зависи цялата ни съдба. С. К. Човекът е син на вечността и гражданин на Космоса. М-р Председателя за бълг.- югославянското сближение По повод посещението на Югославянските крал и кралица, г. министър председателя Ким. Георгиев е направил следните изявления пред представителите на българския печат: „Свързани с кръвните връзки на родството, поставени да се развиват в непосредствено съседство. българи и югославяни могат и трябва да живеят в пълно разбирателство, да се подпомагат в изграждането на своята култура и да служат но делото на общия мир. И аз съм щастлив да констатирам, че това съзнание направи в последно време големи и хубави завоевания както между югославяни, така и между българи. Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови отношения, отношения не само на добри съседи, но и на братя. В основата на тия отношения стои взаимното зачитане и доверието, стои желанието за мир и мирно културно строителство, затова те не представляват опасност за никого и не могат да безпокоят никого. Между България и Югославия има въпроси, които чакат своето разрешение — това е естествено при два народа, които живеят в непосредствено съседство и миналото на които е изпълнено с тежки изпитания. По тия въпроси се водиха между отговорните държавници на двете страни при миналогодишното посещение на Техни Величества Царя и Царицата в Белград искрени и пропити с взаимно доверие разговори и се
към текста >>

554. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

братски живот Брой 100 - год. VII. Севлиево, 7 октомври, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Сто броя Към обединение! (Т. Чаушев) Към дело! Труд, работа и духовен живот (В. Пашов) Словото на Учителя. Новите разбирания на човека (Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.) И свет во тме светится (Житен клас) Новата основа на медицината (Д-р Стефан) Заяк и ябълка (басня – Дядо Благо) Нови усилия (Редакцията) Седмичен бюлетин СТО БРОЯ! Този е стотният брой па в. „Братство“, от началото па неговото съществуване. По този повод нека разменим няколко думи с нашите редовни читатели. В „Братство“ започна скромно, извънредно скромно, като малък периодичен лист, конто се поддържаше само от доброволните пожертвувания на своите читатели. Беше време, когато той излизаше едва веднъж в месеца, а понякога и по рядко. Беше време, когато всичката работа по списване, печат, експедиция и кореспонденция, се извършваше само от един човек. Беше време, когато мнозина се съмняваха в неговия живот и не вярваха, че ще може да направи тази или онази крачка напред. Днес вече не е така. Вестника излиза всека седмица в 4 страници. В работата около него са заети повече хора и никой не се съмнява в неговата жизнеспособност. Ето тайната па неговия успех:
към текста >>

555. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това направление трябва да се действува непрестанно и неуморно: пробуждане, издигане и затвърдяване на кооперативното, на колективното съзнание за общност на интересите и подбиране и създаване на разумно, на способно ръководство. Без това всяка стъпка напред е обречена на неуспех. Но има още една, не по-малко съществена причина за неуспеха на производителната т.е. на истинската кооперация. Тази именно причина, която е в по-голяма степен зависима от нас, от нашето желание и разбиране, отколкото гореизложените две причини, която е, тъй да се каже, в нашите ръце, под нашата власт, е същата, която изследвана и проучена добре, ни насочва към трансформиране на днешната производителна кооперация в това, което ние наричаме трудова задруга, която фактически ще обгърне всички области на досегашната кооперативна дейност т.е. производство. потребление и кредит едновременно и която, при това, ще превърне външното, механическо свързване на група хора в досегашните кооперации в живо, органическо и идейно обединение, в пълно икономическо и духовно единство, което ще даде мощен тласък напред на целокупния живот. За тази по-висока, по-съвършена стопанска форма, която животът днес настоятелно изисква, ще продължим в следния брой. (следва) Възвръщане На братчето ми Гошо Към теб се връща твоя син, О, майко, борова гора! Ти приласкай ме както веч Си приласкала не един От твойте блудни синове. Преминах некога от тук, На свойта майка край домът. Но не дочух и не дозех Към мен отправения
към текста >>

556. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

отрицателни сили и затова подбора на хората, които ще влязат като постоянни и редовни членове на трудовата задруга трябва да бъде извънредно строг като при това се предвижда известен стаж - една, а при нужда и повече години за опознаване и проучване наклонностите и характера на кандидата. За членове на задругата, която, до колкото това е възможно, трябва да представлява и едно общежитие, трябва да се подбират хора, които си хармонират по характер и които имат еднакъв мироглед и разбиране по най-важните въпроси на живота. При това положение ясно е, че за сега, трудовата братска задруга се намира в своя първоначален етап - в периода на опита, на пробването нейната жизнеспособност. От резултатите на този именно опит ще зависят нейното бъдеще развитие и успехи. Затова не трябва да се бърза - осъществяването на идеята за задругата трябва да бъде плод на дълъг процес от предварителни проучвания и обмисляне. Пречки ще има, и неуспехи ще има, но една жива вяра и една непоколебима воля, ще преодолеят всички трудности. Бъдещето е на задругата. Въпреки всичко тя е, която ще се наложи в живота, защото само тя може да установи хармония в него и да разреши крещящите му противоречия. Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от нас, хората - т.е. от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето. Пречките и трудностите при
към текста >>

557. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ума — това е нашата цел. Да укажем как умът, подпомогнати от интуицията на сърцето, може да проникне най-дълбоко в тайните на живота, много по-дълбоко, отколкото би могъл да направи това сам: как сърцето, обединено с ума, може да бъде опазено от отклонение и заблуда: как и двете могат да имат широко поле за действие, без да се насилват взаимно, и как могат да бъдат еднакво задоволени. Само когато това взаимодействие бъде осъществено, човек ще. достигне по-високо и по-правилно разбиране на самия себе си и на света, от когото той е част; само това ще му даде един светъл ум и една велико сърце. При всяко раждане като че ли един нов живот идва между нас. Ний виждаме как малката форма живее и расте. ставайки един фактор в нашия живот за дни, месеци или години. Най-сетне идва ден, когато тази форма умира и се разрушава. Животът, за който ний не знаем от где бе дошъл, отминава в невидимото Отвъд и, натъжени, ние се питаме: от где дойде той? с каква цел дойде? и — къде отиде? При всяко начало на живот костеливата фигура на смъртта хвърля своята страхотна семка. Стар или млад, здрав или болен, богат или беден, всички, всички без разлика, трябва да минат през тази сянка и от всички пекове се носи към нас скръбният зов за разгадаване тайната на живота — тайната на смъртта. До тогава, докато болшинството хора не се заинтересуват сериозно от трите велики въпроса — от где сме дошли? за какво сме тук на земята? и къде ще отидем след смъртта? — те ще останат не разрешени. За нещастие,
към текста >>

558. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

де се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, това не е наука. Те казват „Това е илюзия“ или „Това са заблуждения“. Но тези думи още нищо не доказват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината — да не разруши кумирите им“. Учителя Великите хора рядко имат щастието да бъдат разбрани от съвременниците си. Колкото по грандиозна е идеята, която изнасят; колкото по велики са принципите и законите, които откриват. толкова по-малко хора ги разбират, толкова по труден е животът им. Понякога — твърде често — техните дни са едно непрекъснато мъчение, краят им — кладата, кръста или лудницата. Така беше с Колумб, с Галилей, с Хус .... хора на които днес имената се почитат, делата на които се сметат за начало на епохи! А какво стана с Тоя, Който сложи някога живота си да свидетелства Истината? Кой го разпъна? Тъкмо ония, които най-добре трябваше да го познават; ония, които всеки ден уж заставаха пред лицето на Бога, кадяха му тамян и принасяха жертви. а не познаха синът Му и Го пратиха на Голгота... Така е било някога, така е и сега. Близо от 30 години вече в България работи Учителя Петър Дънов. Хиляди хора изучават неговото учение, което направи преврат в душите им. Неговите беседи и лекции са повече от стотина тома. Във всички краища на света ги четат, образуват се школи да ги проучват. Чехословаци, холандци, италианци, бразилци, испанци изучават български език само за да могат да четат беседите в ори-гинал! В същото това време един
към текста >>

559. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

104) Преглед Лъв и лисица (басня – Дядо Благо) Отзиви за Всемирното Братство (Михаил Никитин) Да бъдем будни! Времето, в което живеем, е необикновено. Опасностите. които заплашват човечеството, са грамадни. Силите, които ни тласкат към гибел, действат непрестанно и с крайно напрежение. Не е въпроса само за физическия ни живот. Не е най-важно: то това да спасим живота си и имота си от разрушение. То е най-малкото зло, което може да ни постигне. И от него ние. хората на духовното светоразбиране, не трябва ни най-малко да се страхуваме. а да бъдем винаги готови да посрещнем всяка физическа, материална загуба, дори и тая на живота ни, със спокойствие. Нека се има пред вид обаче, че във великата Борба, която настъпва в cвета, човек може да изгуби не само тялото си, но и душата си. Нека се знае, че като жертви на небивалата борба ще паднат мнозина духовно мъртви и духовно ранени. Има нещо много по-страшно от милионните човешки жертви и от милиардните разрушения. Има нещо което трябва да ни накара сериозно да се замислим и да бъдем винаги нащрек. Това е опасността от духовната гибел, от окончателно духовно падение на човечеството, от пълното възтържествуване на тъмните Сили, което именно ще обуслови и физическото му унищожение. Нека тия, които разбират, бъдат будни ден и нощ. Нека всички сили на доброто бъдат на поста си непрестанно. Нека се схване с ясно съзнание изключителността на днешното положение на света и да се правят всички усилия на които сме способни Днес, когато цялото
към текста >>

560. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата битка (Нина Рудникова) Устои трябват! (Любомир) Омразата и обичта (Т. Ч.) Словото на Учителя. Пътят на новия живот (Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Астралният свят (Макс Хайндел - продължение от брой 105) Хиромантия. Линия на ума (главна линия) Паун и девойче (Д. Б. - басня) Книжнина Великата битка Всички чувстват, всички смътно разбират, че човечеството днес преживява особено, необикновено време — време на огромна психическа промяна и общокултурен прелом. Предишните ценности овехтяха, вековните идеи и представи, на които, като на непоклатими стълбове, се издигаха царства и култури, се изчерпаха, техните източници пресъхват и израстъците на нещо ново и непознато до сега, буйно и хаотично си пробиват път, неудържимо разрушавайки старите форми. Невидима буря разтърсва до корен стеблото на старата култура и заплашва да я изхвърли в жадния океан на миналото. Тази буря преживяват народите на Запада, както и тия на Изтока, ако не в еднакви форми, то в еднаква степен. И този факт би трябвало да съедини човечеството в един общ въпрос: а какво иде на смяна? Но в действителност, интересите на отделните народи никога до сега не със се противопоставяли тъй враждебно, и човечеството от година на година се превръща все повече във военен лагер. В всеобщия хаос все по-ясно се обрисуват Две противоположни, борещи се едно с друго течения;
към текста >>

561. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

т. н. — изключвайки всичко останало. Синтетичното сърце, независимо от разсъдъка, живее и действа не с привързаности към отделни, ограничени неща и схващания, а с Любовта. А Любовта не познава нито различия, нито изключения, нито ограничения. Тя, по своята природа, е най-възвишения проявен Синтез. Вярна е вдъхновената мисъл: Бог е Любов. Любовта носи със себе си приемане на всичко и всички, за нея не са важни родените по кармически начин различия в методите за достижение. Любовта носи разбиране На всичко, проникване в самите дълбини на чуждата душа, живот във цялото, пълен с радостно самоотричане. Любещото сърце е пълно се благословения за всичко, стремящо се към възвишеното духовно творчество, и — с деятелна помощ за отклоняващите се. Силата на сърцето, която е самия живот, а не придобивките на ума, дават в края на краищата Мъдрост и Власт. Защото силното сърце, открито за всички, без страх да изгуби себе си, ни помага да не се отъждествяваме с отделните частности, а чрез синтеза ни спасява от робството на ограничените формули и представи. А понеже в космоса съществуват безкрайно множество формули, и всички те са живи двигателни сили, а не кухи абстракции, — то сърцето, синтетично обгръщайки ги според тяхната същественост, наистина ни избавя от опасността да се привържем всецяло към една от тях и да станем „храна на боговете“, наопаки, то ни прави властелини над тях. И, спасявайки ни от ограничение, всеутвърждаващото Сърце ни носи с потока на истинския Живот в света на чистия
към текста >>

562. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

няма да му предаде нищо. Това е символ“. 8. „На ученика не му се позволява да дава пари с лихва“. 9 „Който иска да бъде ученик, трябва да има най-малко един първокласен талант и едно изкуство, което да владее безпогрешно и да го прилага“. 10. „Ученикът няма право да се извинява с лошите условия на живота или с каквото и да било друго. Той трябва да разполага със знание, за да може да използва всички условия.“ 11. „Ученикът няма право да осъжда дявола.“ 12. „Ученикът трябва да разбира онези периодически закони, които действат в света“. 13. „Ученикът трябва да съзнае, че сегашното положение в света е най-доброто, в което той трябва да живее“. 14. „На ученика не му се позволява да говори много, на ученика не се позволява да преувеличава нещата; на ученика не се позволява да казва какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава да става, той трябва да бъде всякога опашка“. 15. „Ученикът, като влезе в една къща, ще носи всичко в торбичката си. Той ще бъде толкова скромен че като влезе тия хора да се учудят, на това, че той толкова малко яде, а е най-здрав човек“. 16. „Учениците трябва да изменят своя начин на живеене. Те трябва да мислят, че са свързани с живата слънчева енергия; да мислят че Господ живее в тях — Господ на любовта, и всякога, даже и при най-лошото разположение, не им се позволява да се оплакват, а напротив, те трябва да благодарят за всичко.“ 17. „На ученика не му се позволява да забравя Господа. Никога! При никакви условия.“ 18. „Ученикът
към текста >>

563. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и щастие Всички хора и всички живи същества се стремят по възможности към по голямо щастие, но в повечето случаи всички остават горчиво разочаровани и щастието им бива разбито от ударите на съдбата. И всички хора са свикнали да мислят, че съдбата е нещо произволно, случайно и независимо от техния живот, което ги преследва и разрушава тяхното щастие. Те мислят от друга страна че няма връзка между личния ни живот, личното ни поведение и съдбата ни. Но за онези, които имат по-дълбоко разбиране на живота, съдбата и щастието са резултат на разумните живи закони, които регулират отношенията на елементите на проявения живот. Преди всичко възможно ли е щастието за човека или е само блян? И ако е възможно, при какви условия. Според окултното учение. всяко нещо, за което човек има някаква идея, за което може да мисли, е възможно да се реализира при съответни на естеството му условия. Не може човек да мисли за неща нереализуеми. Фактите ни говорят, че до днес щастието не е постигнато от хората, но е оставало винаги като един непреодолим стремеж в човека, което е именно и гаранция, че щастието е възможно и достижимо за човека. А факта, че до днес то не е постигнато от хората, се дължи на това, че те са живели извън условията, при които може да се реализира щастието. До днес хората са търсили щастието там, където го няма. Говорейки за щастие, разбираме известна реална придобивка в живота, която може да се запази; а нещастията идват когато изгубим придобивките или пък нямаме придобивка от
към текста >>

564. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат
към текста >>

565. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота. Доскоро ние, мислехме, че има само един единствен Източник, от който можем да черпим сила, знание и мощ за Великото Дело. Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика
към текста >>

566. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва. За да се ползваш трябва да тръгнеш в него. И като тръгнеш в него, трябва да вложиш Божествената Любов, Божественото Знание и Божествената Истина, резултатите от които ще бъдат следните: резултатът от Любовта ще бъде великият живот на безсмъртието; резултатът от Мъдростта ще бъде великото знание, което ще ти разкрие тайните на Битието, а от Истината ще добиете свободата си. И като приемете тези неща, тогава всичко ще бъде възможно за вас. И когато казваме, че у Бога всичко е възможно, ние разбираме едновременното действие на тези три велики принципа. Ние сега живеем у Бога, но не съзнаваме това, както не съзнаваме, че и Бог живее в нас. Когато съзнаем, че Бог живее в нас, тогава всичко ще бъде възможно за нас. Тогава човек ще определи своите вечни отношения в Битието при всички положения. Тогава неговите отношения към Бога при всички
към текста >>

567. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

душа се пробужда I Пролет, пролет идва за човешката душа. Идва светлина, идва топлина, идва освобождение. Със безброй цветя ще се обкичат градините на човешката душа. Безброй чудно красиви блянове ще цъфнат и ще заживеят в светлината и топлината на Новия Ден. Пролет идва! … Пролет за душата! Пролет за човечеството! Пролет — съживяване и възраждане за всичко онова светло, възвишено и красиво, което до сега е било възпирано, потискано и убивано! … Душата чувства това. Тя разбира езика на Божествения слънчев лъч, който я погалва. Радостна тръпка прекъсва вцепенението и душата се възправя. Събира сили. Готова е да литне. Но и враговете на душата чувстват това. Те бдят зорко на поста си и се силят да осуетят на всека цена нейните опити за освобождение. Те напрягат всичките си сили, за да запазят своята власт над нея … В тоя критичен и съдбоносен момент, в който се намираме днес, има един лозунг, едно знание, една истина, едно върховно повеление за всяко пробудено съзнание: Нагоре! Нагоре! Защото, чувствайки приближаването на своя край, тъмните сили мобилизират и напрегнат до крайния предел всичките си средства и възможности. Нагоре! Защото нападенията стават все по-силни, все по-страшни, все по-стремителни. Нагоре! Защото никой не знае какви врагове го заобикалят, какви изпитания му се готвят, и — в кой момент ще го нападнат. Нагоре! Защото най-главните сили и най-мощните нападения ще бъдат отправени към тия, чието съзнание е будно и чиято светлина свети в нощта. А
към текста >>

568. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си. Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено. А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма. И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде. Когато говорим за онзи свят, разбираме светът на съвършените, които са на служба в природата и са нейни съработници. И бие като станете съвършени, ще ви назначат на служба и ще ви дадат някоя планета, като Земята, да управлявате. И тогаз ще бъдете господар с големи права. Но преди да дойдете до това положение, ще ви подложат на един голям изпит - теоретически и практически, за да се справите с ред противоречия, които съществуват и да завладеете всички сили и елементи на вашето битие. Сега всички хора имат противоречия. Правата линия е закон за разрешение на противоречията. До тогава, докато двама хора имат вземане-даване, те ще се намират в противоречие. Има неща, които не могат да се разрешат. Двама души
към текста >>

569. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

не можем да затворим очи пред тях. Все пак ако не тъй бърже напредва нашето дело, както бихме желали, ако минатия преди път ние трябва понякога отново да бродим и да чукаме с млата на увещанията твърдите глави и сърца — съществуват други причини, много по-важни отколкото стопанските. Това, което мнозина есперантисти пренебрегват, цял свят инстинктивно долавя: че Есперанто не е само език, но и носител на ново човешко чувство, че той въплъщава и изразява духа и желанието за междуплеменно разбирателство и зачитане. А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око. Правейки равносметка на световната война, обичай е да се говори за милионите убити и ранени, за милиардите, които струва тая престъпна лудост. Това, обаче, е непълна равносметка. Войната не унищожи само живота на милиони люде. Тя отрови и духовете на милиони. В милиони духове тя пробуди стария сляп култ на силата и вярата — прав е този, който е по-силен. Международното братство, взаимопомощта, добрата воля в международните отношения — всичко туй се превърна в мъгла, дим; всичко това сега на милиони люде се струва глух брътвеж. приказки за деца. Кръвопролитните боеве превърнаха хората в животни. Кръвопролитието секна, но зверщината не изчезна, тъй като не изчезна ужасната омраза, подобна на бяс, който прави хората всякога готови да хапят. Твърдо, по-твърдо от преди, стоят стени между разделените народи. Подозрително изглежда всичко, което се домогва да пробие тези стени. Подозрителна е всяка дума, която проповядва
към текста >>

570. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава млад. (следва) Словото на Учителя Смисълът на историята Има една нова философия, която хората трябва да проучат, за да избегнат ненужните страдания в живота си. Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши. Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота. Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото е смисълът на живота. Здравето на човека не седи само в здравето на неговите пръсти, крака, ръце и пр., то седи в целия организъм. Когато разглеждаме живота индивидуално и частично, той няма никакво разрешение, никакъв смисъл и е пълен само с противоречия. Но има един общ исторически процес, има една космична история, която поставя живота в нова светлина, която ни разкрива, че живота има преди всичко едно общо и велико предназначение и няма защо да се безпокоим за личния си живот, защото всеки един от нас е един малък орган в този сложен Космичен процес на живота и трябва да изпълнява разумно своята функция. Вие искате да станете велики, за да ви се запише името на Земята. Това не е
към текста >>

571. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

дълго време е бил свързан с една по-низша от своята натура, не може веднага след раздялата да прекъсне вълните на духовното общение, които по навик достигат до него от тоя източник. Той трябва да забрави; не да си спомня с омраза, а съвсем да не си спомня. Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен! Много висши духове страдат под гнета на паразитни мисли, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди. Разбира се, никой не може да бъде постоянно сам. Който, обаче, е достатъчно силен да скъса низшите връзки, открива с това пътя на висшите. Един извор на младост: младост на тялото и младост на духа — е способността моментално да направиш положителен целия си мислителен апарат, щом забележиш наблизко низки, груби мисли; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш пасивно т. е. възприемливо! Да носиш куража винаги като пламък пред себе си. От нищо да не те е страх и нищо да не наричаш невъзможно! Никого да не мразиш — да избягваш само собственото си заблуждаване! Всички да обичаш — доверието си, обаче, предпазливо и мъдро да раздаваш! Прентис Мълфорд Словото на Учителя Смисълът на историята (продължение от брой 115) Сегашните учени хора изчисляват, че Юпитер приема по-малко светлина от Земята. Това не е вярно. Теоретически е така, но практически не е така. В Юпитер има една среда, която акумулира светлината и той приема повече светлина от Земята. Следователно жителите на Юпитер са
към текста >>

572. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в бисерни капки смеят се топли лъчи. Лека, полека бисерни капки текнаха в сладки води. Лека, полека в бисерни капки къпят се земни гърди. Лека, полека с бисерни капки бягат конечни тъми. Лека, полека в бисерни капки новата пролет шуми. Auroro Сливен, 11. III. 1935 г. ПАНЕВРИТМИЯТА Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се
към текста >>

573. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

радостно това I Но да знаеш, да бъдеш сигурен, че за тебе мисли, че постоянно те държи в съзнанието си, най-възвишеното Същество, което обгръща всичко, — какво по-велико от това? А това е самата истина, то е самата реалност на живота, защото само Бог е, който обича, не това е любовта, която е разляна навсякъде; а ние сме само нейни проводници, които се ползват от нея. Понякога любовта ни носи страдания! И може би най-страшните страдания за човека са именно тези, които идват от неразбирането, отклоняването и противопоставянето на Любовта. Това е защото ний искаме да подчиним Божественото на човешкото; това е защото ние искаме да включим в своите човешки мерки, да направляваме според своите тесни схващания това, което се движи по силата на вечни, неизменни, всемирни закони. Това е, най-после, защото ний искаме да използваме любовта лично за себе си, само за себе си, да лишим другите от това върховно благо. Не се опитвайте да спирате потока на Любовта, където и когато да се срещнете с него — във вас или вън от вас. Не отклонявайте любовта от нейния първичен, естествен, божествен ход. Не ограничавайте Любовта в тесните рамки на своите предразсъдъци и на своите низки интереси. Вашият върховен интерес е да дадете свобода на Любовта — да се прояви естествено, по законите, които тя сама в себе си носи. Пред интереса на най-висшето във вас, пред интереса на вашия Божествен Дух, отхвърлете вашите дребнави материални сметки, престанете да продавате любовта за пари, за сигурност, за
към текста >>

574. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

разумни същества. които ще му помагат в неговия път. Първото нещо е правата мисъл, която човек трябва да има. Понеже всички други неща, които трябва да придобием, се обуславят от правата мисъл. И ние сме пратени на земята да се научим да мислим.“ Често религиозните хора казват, че бъдещето е на сърцето, че бъдещата култура е култура на сърцето. Да изясним въпроса, да не поражда противоречие. Когато в окултната наука се говори, че бъдещата култура е култура на сърцето, съвсем не се разбира това сърце, което носят днес хората и животните. В случая се подразбира душата на човека. Тя е която ще създаде бъдещата култура, А най-добрия агент, който ще изяви душата на физическото поле, е човешкия ум. „Мисълта е първия потик на душата, и до като човек не почне да мисли, нищо не може да постигне в света“ — казва Учителя. В бъдещата култура умът, освободен от инстинктите на сърцето, ще направлява и контролира всички сили и елементи на човешката природа и ще създаде новата култура на Любовта и братството. Любовта сама по себе си не е нито чувство, нито мисъл, но тя е творческата организираща сила на Битието, която в различните царства се проявява под разни форми. Но у човека, както ни учи окултната наука, тя се проявява чрез мисълта, чрез която ще организира всички сили и елементи в човека и ще го направи способен за един по висш живот. Защото човек е съставен от много сили и елементи, всека от които има свое собствено движение и направление — и разумната мисъл трябва да се справи с
към текста >>

575. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от стихията на огъня, отговорете, че опасността е венеца на подвига... „Да разгледаме в какво се състои разликата и сходството между Агни Йога и другите Йоги. С Карма Йога тя има много сходства, когато се действа със земни елементи, но когато Агни Йога почне да овладява пътищата към осъзнание на далечните светове, то разликата става очевидна, Раджа Йога, Джнана Йога, Бхакти Йога — всички те стоят настрана от действителността, и затова не могат да влязат в еволюцията на бъдещето. Разбира се, Агни Йогът трябва да владее Джнана и Бхакти Йога, а развитието силите на Духа го прави Раджа Йоге. Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че
към текста >>

576. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи. Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи. Нищо в природата не се губи. И животът не може да се изгуби. Но съвременните хора, и религиозни, и материалисти, които имат много механически схващания за живота, допущат, че животът може да се изгуби. Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно. В процеса на това творчество става разширяване на старите форми, когато животът ги напусне. Това хората наричат смърт и я считат за едно голямо зло. В известен смисъл е зло, но като един естествен процес тя не е зло, а е добро. Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие. Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде
към текста >>

577. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

устойчивост на организма и по-добри условия за развитието, докато едно направено зло произвежда отрова, която продължава в 4 поколения - 100 години да разяжда организма. Затова е по-добре да правим добро отколкото зло, защото всяка постъпка има своя ефект върху органическия живот, а не е само един механически акт, независим от нашия организъм. Всяка постъпка образува едно съединение, характера, на което се определя от постъпката и то става известен фактор в живота ни. Ако хората разбираха този закон и всеки ден правеха по едно добро, те щяха да подобрят бъдещето на човечеството. Защото изправянето и подобрението на света е преди всичко един органически процес и след това механически като последствие. А органическия процес се предшества от един психически процес. Ако в един дом бащата, майката и децата правят по едно малко добро на ден, този дом има бъдеще. Това е основата на всяко възпитание. Никакво друго възпитание, но всеки да направи по едно малко добро и да си каже какво малко добро е направил. А сега възпитанието е сведено до един механически процес. Майката казва на детето: я седни да се молиш. Но това вече не е възпитание а дресиране, защото най- първо трябва да му се обясни смисъла на молитвата и на позата, която заема. Сега майката заповядва като един фелдфебел, а детето изпълнява без да разбира какво прави. Това не може да даде никакво възпитание на детето. За да се възпита детето, бащата и майката трябва да бъдат образец и идеал за него. Сега и вие искате да се
към текста >>

578. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

под суверенитета на договарящите държави, без да се гледа на поданството на едно или друго учреждение.“ Когато идеята за международно знаме на културата беше възвестена от мене, аз не се учудих на това, че тя предизвика всеобщ интерес и ентусиазъм. Опитни държавници се удивяваха как досега не е било предприето нещо подобно. Този международен флаг на Културата за охрана на изкуствата и науките никого не унижава и не уврежда ничии мирни интереси. Наопаки, той подига световното разбиране на съкровищата на еволюцията. По своето същество той води към по дълбоко разбиране на Прогреса и Мира. В това разбиране, в творческо устремление, идеята за Мира става все по-реална. Това знаме. като страж на Мира, напомня за необходимостта от точен опис и преглед на всички културни съкровища на света. То съвсем не е трудно и в некой страни е почти направено, но все пак остават още някои празнини. Всяко завоевание на световното съзнание трябва да бъде приветствано. Знамето на червения кръст не се нуждае от обяснения дори и за най-некултурните умове. Също така и новото знаме, тоя страж на културните съкровища, говори само за себе си. Не е трудно да се обясни дори и на дивака значението на запазването на съкровищата на изкуствата и науките. Ний често твърдим. че крайъгълния камък на бъдещата Култура е основен на Красотата и Знанието. Сега ний доживяхме до действие в това благословено поле и сме длъжни да действаме без отлагане. Обществото на Народите, което работи за в полза на световния
към текста >>

579. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на слънцето и в резултат получаваме много повече — получаваме не само механически но и по-висшите духовни енергии на слънцето. Може да получи само този. който желае да получи, които се отваря за това, за което съзнава че му е нужно. Запушения съд и затворената в юмрук ръка нищо не могат да получат. Така и ние — за да получим висшия духовни енергии на слънцето, за да възприемем частица от Любовта, Мъдростта и величието, които то притежава, трябва съзнателно да се обърнем към тях и, разбира се, да имаме една по възможност по-ясна представа за източника на живота ни. Що е, по своята същина, слънцето? Мъртво, горящо кълбо ли, което плува всред ефира? Но може ли мъртвото, бездушното да дава живот ? Може ли безсъзнателното да породи съзнанието ? Може ли от нищото да произлезе нещо? Слънцето не е горящо огнено кълбо, лишено от съзнание и живот, но е средище на висши духовни енергии. То е център на висш духовен живот. То е седалище на едно възвишено, всеобгръщащо съзнание, в сравнение с което нашето съзнание е съзнанието на едноклетъчното взето по-отношение това на човека. То е извора на Любовта и Мъдростта, за които ние тук на земята имаме само слаба представа. и на които можем да бъдем само крайно несъвършени проводници. Слънцето не е мъртво и бездушно. То е пълно с живот и съзнание. То е обиталище на Същества, непонятни за нас по своето величие, сила и красота, същества, чиято, велика, неизменна и всеобгръщаща Любов ние получаваме ежедневно във формата на слънчеви лъчи, които са
към текста >>

580. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

хиляди жертви, а киното допълня останалите празнини. Младите се увличат, не спирани от нищо и отвикват да четат и да мислят. За да се четат книгите, те трябва да съдържат нещо поучително. нещо което да ползва човека, а не де дразнят и будят еротичното и низшето в човека, което днес за съжаление не е рядко явление. Не отдавна имах разговор с един от почитаемите наши писатели, чиито побелели коса и брада мълчаливо говорят за напредналите му години, които ми вдъхват доверие в думите и разбирането му въобще. Той казва, че книгите са обезценени защото са наводнили пазаря, и че за да се почувства нужда от книгите, те трябва да изчезнат, за да се почувства глад за книги. Днес две неща са съвършен-но обезценени. Това са земеделския труд и книгата. За да се повдигне и повиши ценността на книгата, добре би било писатели те да не пишат от любов към самото писане и от желанието да бъдат автори на много книги, а да се ръководят единствено от желанието да бъдат с нещо полезно на народа. За да се повиши пък интереса към книгите, да се купуват и четат по-вече, в това отношение трябва да допринесе всеки възпитан човек. Намери ли той една интересна и полезна книга, да я купи, прочете и препоръча на неколцина поне от най-близките си приятели, като ги съветва и те да сторят от своя страна същото. По тоя начин ще се споделя красивото, интересното и полезното, срещани по единично или всички заедно. Така само, книгите ще бъдат търсени и ценени, а авторите — уважавани и обичани. Всякога, когато е
към текста >>

581. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

явява апарат „четящ мислите“, и знаменува нова ера в медицината. Лондонските болници вече се ползват от новата електро-хиругия, при която кръвотечението се свежда до минимум и няма абсолютно никаква нужда да се прибягва до нож. Тази електро-хиругия се употребява сега при повечето операции и ампутации и дава прекрасни резултати. Лекарите понастоящем се опитват да ги използват при най-сложните и тънки операции в областта на мозъка и очните операции. Привържениците на духовното животоразбиране отдавна правят опити да докажат съществуването на мислите като форми, при това, в зависимост от тяхната степен, също като цвят. Различните мисли имат различни цветове. Правени са опити от Фридрих Фиерхов в миналото да фотографира мислите на човека, също са правени опити чрез Килнеровите навеси да се види техния цвят и форма. Горното ново откритие на науката идва на помощ на духовното животоразбиране. Съществуването на човешките мисли като реалност и сила е доказано чрез телепатията, но горното откритие доказва още по-нагледно тяхната реалност, и в това скептика материалист нямо защо да се съмнява по-вече и да се колебае, а да направи още една крачка в своя живот, за да види че и зад тия видими форми съществува друг свят, по красив и по-реален. Ето какво казва Учителя на едно място из беседите за мислите и чувствата. „В духовно отношение мислите и чувствата на човека не са нищо друго освен писмо. Мислиш ли — пишеш нещо; чувстваш ли — пишеш нещо. Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще
към текста >>

582. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

планети. И това са все влияния, които дават потик на вашите чувства и действия. Вие трябва да пазите всички тия идеи. Ако някой път скъсате една от тия нишки, ще дойдат същества, които ще ви спрат в еволюцията. И вие не ще можете да се развивате, докато не дойдат други същества да съединят скъсаните нишки. Тъй че, щом някой скъса една от тия нишки, той се спира в своето развитие, спира се и цялата раса всичко около него е в застой. Като ви казвам, че трябва да живеете добре, с това подразбирам да не късате тия нишки. Като незнаете тази дълбока наука, щом скъсате една от тия нишки, развитието ви ще спре. Някой казва: аз мога да скъсам една нишка, можеш, защо не, но трябва да знаеш, че лесно се къса нишката, а мъчно се връзва. И в този смисъл може да се каже, че човек е изтъкан. Целия Космос тъче Всички тия течения изтъкават човека. Вие ще бъдете всеки ден под влиянието на разните планети. Човек постоянно се движи и попада под разните планетни влияния, вследствие на което постоянно се мени. Всички хора се движат в разни посоки: едни отиват към слънцето, други се връщат от там. И тъй, има постоянно движение на хората в различни посоки. Да кажем че сутрин сте под влиянието на Меркурий. След това може да попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т. н. През целия ден обаче влиянията на всички планети ще минат през вашия организъм. И вечерно време, когато заспите, вашия астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма. Тъй щото, когато сте будни
към текста >>

583. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

свързва с Безграничния океан на вселенските Сила, Мъдрост и Любов, и ние веднага увисваме във въздуха като жалки марионетки, веднага почваме да се чувстваме като празни, бездушни, безсилни и безпомощни форми — играчки в ръцете на слепите стихии. които бушуват в житейското море. И едва тогава ние почваме да съзнаваме колко жалък и колко слаб е човек, оставен сам на себе си и колко безсмислен, безцелен и празен е живота му, когато в него не грее огъня на Божественото. Едва тогава ние разбираме с цялото си същество истината, че само пръчката, която пребивава на лозата—само тя ще даде плод. Ний, сами по себе си, сме нищо без Бога. Ний не можем да направим нищо без Него. Лишени от неговата подкрепа и сила, откъснати от канарата, от корена на нашия живот, ние оставаме само сухи пръчки, негодни за нищо друго, освен за огъня. Затова — нека никога се не гордеем. Нито със себе си, нито с делата си, нито с плановете си за бъдещето. Защото всичко е в ръцете на Бога. Всичко е от Него и чрез Него, и затова трябва и да бъде за Него. Защото Той ни е дал всичко и Той може всеки момент да го вземе. Щастливи са тези. Които винаги вървят по Неговите пътища. Те не ще бъдат никога лишени от Неговите благосклонност, внимание и милост. Те никога не ще се почувстват празни, безсилни и безутешни. И те винаги ще чувстват в себе си извора на живота — на великия, чистия, безсмъртния Божествен живот, който им дава радост, доволство и смисъл. Честит! Честит е този, кой до край Със песен носи кръста свой.
към текста >>

584. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и изнемощяла почва ли? Не, хиляди пъти не. За да бадем съработници на великото, за да можем да принесем добри плодове пред олтара на Новия Живот, ние трябва коренно да се изменим, ние трябва да изтръгнем корените си от досегашната почва и да ги сложим в оная чиста, която може да изхрани по-съвършени клетки, която ще бъде условие да се прояви живота в по-голяма пълнота, отколкото досега. И за тоз нов живот ни трябва самовъзпитание и подготовка за нови подвизи. Защото новото учение подразбира нов морал. Новото учение казва, че сегашния свят, минава през форма, която строи нов морал, който ще преустрои бъдещето общество. Но то не може да се преустрои със старите мерки и методи, с които сме си служили досега. Нови методи, нови мерки ни Tpt6-ват за новия живот. И ако говорим за новото учение и си служим в живота със старите приоми, ние залъгваме себе си и нашата работа ще бъде безплодна. Защото старото и новото са два контраста, две противоположности. „Доскоро се говореше за епохата на създаването, а днес вече се говори за епоха на еволюцията, за възраждането. Създаването е механически процес, а възраждането органически. И всички хора са влезли в тоя процес, вследствие на което възникват големи страдания, „Едно вътрешно безпокойствие е настъпило в бялата раса. И това безпокойствие, това страдание показва, че бялата раса е бременна с нещо, което трябва да се роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса.“ И по-нататък извора на новото учение казва, че всички страдания на
към текста >>

585. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

качеството на тухлата зависи обществената постройка — не обратното. В този смисъл, не тази или онази социална система трябва да бъде на пръв план, като наша цял, но изправния и предимно добър човек. Такъв човек използва, приспособява всяка социална система към висок и възвишен идеал. Полемиките между разните системи, които се водят понякога доста грубо и брутално, са безсмислени. Смислено е братското сътрудничество между всички хора, ръководени от високия идеал към съвършенство и разбиране на нашето предназначение на земята. През април и май т. г. е имало интересни беседи за Бялото Братство и окултизма. В последно време се е очаквало да гостуват на Лигата във Варшава някой български окултист, името на когото още не е съобщено. Всичко за неговата сказка е било предварително наредено. „Лигата на Братско Сътрудничество“ желае по-близка връзка с Бялото братство за взаимно сътрудничество и даже да се причисли като клон на Бялото Братство, за да се създаде един кръжок на духовни сътрудници. Членовете на лигата желаят да слушат непосредствено беседите по радиото, ако това може да се нареди. В Полша излизат няколко окултни списания: в Краков излиза месечното списание „Lotos“, целящо развитието и култивирането на вътрешния живот на човека. Това е най-сериозното окултно списание. Друго списание също така сериозно, но по духовно е „Хейнал“, което излиза във Висла, под ръдакторството на ясновидката Ани Пилшова. Австрия. Брат Алоиз Хилкерсбергер от Замс, Тирол, е прекарал целия си
към текста >>

586. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

заеме своето место и да вземе участие в новия градеж. В нас трябва да гори едно желание — да изпълним волята Божия. В нас трябва да се събуди воля да приложим новия метод в живота, който Христос преди две хиляди години завеща на човечеството, а именно метода на Любовта. Този метод е Божествен. Той е единственото средство, което може да ни избави от нашето неестествено положение. От векове се говори и проповядва за него, но само се говори, а човечеството е порасло вече в своето разбиране и схващане, затова трябва да пристъпи от приказки към дела. И когато приложим тоя метод, когато придобием и изявим в живота си Божията любов, ние ще ликвидираме с нашата стара карма и пред нас ще се отворят вратите на новата епоха, в която Синовете Божи ще работят и учат Хората но тоя велик метод. Средата на човека е любовта. Извън любовта, той е като рибата извън водата. Човек живее само чрез Божествената любов, тя е която му доставя съществената храна. Както рибата употребява най-много вода, така и човек употребява, диша и се храни с любов. Истинският живот на човека седи в любовта. Извън любовта той е мъртъв. Ако човек направи опит да излезе от тая среда, ако той се откаже да се храни с любов — неговата естествена храна, той ще налети на омразата, на подозрението, а това значи смърт за него. Той влиза в друга среда, която е гибелна за него, той е влязъл в мрежата на некой рибар и не го очаква нищо друго освен смърт. Всички анормалности и страдания в живота се дължат на това. че човек
към текста >>

587. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

живот Брой 135 - год. VIII. Севлиево, 13 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред изпитание (Г. Събев) Ще дойдеш (стихотворение) Христос и развитието на човечеството (В. Пашов - продължение от брой 134) Словото на Учителя. Основи на новото светоразбиране (По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г.) Скритата страна на живота. Разказът на лорд Бругам (Андрю Ланг) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 4) В пиперките има най-много витамини (Из в-к „Зора“) Жаба и Дилаф (басня – Дядо Благо) ПРЕД ИЗПИТАНИЕ Колелото на живото се върти неспирно. Всеки ден, всеки час сме пред нови неизвестности. Трудно би могло да се предскаже с положителност какво именно ще бъде след месец или година. Човечеството е пред едно голямо изпитание. То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно. Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин. Има само едно правилно разрешение. Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи. Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред
към текста >>

588. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

можеш да отречеш целокупния живот, който съществува. Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества. Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува. Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото. Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения. Сега например, често се казва: обичай ближния си. Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш. И понеже ти е полезен, ти не можеш без него, затова ще го обичаш. Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш. Най- ближен на човека е човешкият ум. Без него човек не може да живее, също и без сърцето. Близко е тялото на човека и неговата воля. Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот
към текста >>

589. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

братски живот Брой 137 - год. VIII. Севлиево, 27 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Свобода (К.) Отдих (стих. от В. С. Н.) Христос и развитието на човечеството (Продължение от бр. 136), В. Пашов Словото на Учителя. Новите разбирания за живота (Из беседата „Изтълкувай ни тази притча“, 29. IX. 1935 год.) Хроника Зовът на Природата (Т. Ч.) Белият лотос (Мейбъл Колинз – продължение от брой 136) Вътрешният глас (N.) Костенурка и Пъдпъдък (басня – Дядо Благо) Книжнина СВОБОДА Свобода и робство — две противоположности, две възможности. всред които човек живее и се развива. Винаги свободата бива заслужена. И винаги, също така, робството бива заслужено. Те никога не са случайни, никога не са резултат на „стечението на обстоятелствата.“ Те идват само тогава, когато са заслужени. Както индивидът, така и народът, винаги са достойни за участта си, винаги са заслужили съдбата си! Абсолютната свобода е достояние само на Бога — на всемогъщото, безграничното, всепроникващо Същество, което изпълва всичко. Абсолютната свобода съответства на абсолютната Мъдрост, на абсолютната Сила и на абсолютната Любов, — чисто божествени атрибути. За нас, хората, свободата е ограничена между две пресичащи се прави, които образуват ъгъл, постоянно разширяващ
към текста >>

590. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в тоз, който няма ни начало, нито пък има край. Auroro НОВОТО „Има неща в живота, от които човек трябва да се освободи. На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в пътя на хората“. Учителя Днес във всички области на живота се явява нещо ново. В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н. И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот. Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора. А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха
към текста >>

591. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

хората са нещастни, без да съзнават ясно причината на своето нещастие. Те преди всичко не схващат своето място и положение в живота, и не си дават сметка има ли смисъл живота или не. От моето гледище, живота, в сегашния му развой, прилича на един театър. Всички хора са актьори в този театър. Някои заемат главни роли, други — второстепенни, третостепенни; но всеки все взема някаква роля, която трябва да играе в голямата драма на живота. Ние сме се намерили в живота, и трябва да разбираме условията, при които живеем и да знаем възможностите, с които разполагаме в даден момент, за да избегнем излишните страдания и нещастия. При тези условия, при които живеем, и при тези възможности, с които разполагаме, ние. големи работи не можем да извършим. Защото великите работи — създаването на световете, — са извършени от великите Духове. А на нас, хората, ни остава да се занимаваме с малките работи. И всичкото ни нещастие седи в това, че не знаем как да свършим тези малките работи. Защото именно те развалят нашия живот. Напр. жената в къщи прегорила яденето, или го пресолила и пр. и за това по некой път става цял скандал За такива дребни работи хората си развалят отношенията. Други пък спорят вегетарианството ли, или месоядството да възприемат. Това е въпрос на разбиране. Всеки сам да си определи храната, с която да се храни, като това не става повод за недоразумения. Ако човек е месоядец, у него мускулната и костната системи ще станат по-силни; у него обективния ум ще се развие по
към текста >>

592. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ти с една, а ти дойде без нищо, вървиш леко, очите ти са светли, зъбите здрави, говорът ти разбран и приятен? Кажи ми, дядо, защо са станали тия две неща? И казал старецът! — станали тия две неща, защото хората престанаха да живеят от своите трудове, все гледат да живеят от чуждите. В старо време живееха не така; в старо време живееха както Бог иска: своето владееха, за чуждото не се лакомяха. Словото на Учителя Самопознание и самовъзпитание Ние още не знаем, как да живеем. Не разбираме себе си и своите прояви, защото не познаваме основно пътя, по който мажем да се освободим от чуждите влияния и да се познаем. Да познае себе си човек, е нещо гениално. За това е необходимо знание, чрез което да може да проникне и изучи онова, което носи в себе си. Знание, което да му даде методи, чрез които да се самопознае и възпита. Запример, докато е на земята човек и най-свят да е, ще види в себе си закона, на който сам апостол Павел се натъкна: когато искаше да направи добро, не него, а злото прави. Според една теория, някога на земята се е водила силна борба между добрите и злите духове. Вследствие на борбата земните пластове са се разместили. Тогава Бог затворил черните зли духове под земята, а добрите оставил на нея. Никога преди тази борба е било обратното: злите са били отвън, а добрите — отвътре. Но злото днес не е отвън, както се мисли. То е вътре. А добрите условия: слънцето, въздуха. водата, всички хубави работи са отвън. Отвън човек очаква да му кажат добра дума. А злото е
към текста >>

593. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и т. н. с пролетта, когато на трапезата не се вижда нито един от тия благодатни продукти. Пресните плодове и зеленчуци с техните сокове пречистват кръвта, алкализират я, и дават особена живост и пъргавост на тялото. Лете и есен тялото натрупва много запасни сили и си служи с тях дълго време, но към края на пролетта тия сили се изчерпват. Тази е една и от причините за влошаване на некой болести през пролетта, като например, туберкулозата на белите дробове и на жлезите. Разбира се, за това допринасят и отсъствието на слънце и затвореният живот през зимата, но все пак храната играе най-голяма рол. Отровите, които се набират в организма през това време, поради еднообразна храна, затворения живот и отсъствието на слънце, действат върху разните органи и пречат на правилната служба. Страдат не само големите органи, каквито са черния дроб, бъбреците, белите дробове и даже сърцето, но и самите клетки, от каквито е съставено тялото. Набралите се около тях отрови им пречат при извършване на многостранната им служба. Такава умора, която се дължи на присъствието на отрови в тялото, може да се появи през всяко време на годината, но е най-честа през пролетта, поради многото ядене и пиене през зимните месеци и недостатъчното движение на открито. Умората не е болест, разбира се, но е предвестник на болест, Щом тялото се отпусне, намалява устойчивостта му към болестите и то се подава лесно на техните пристъпи. Трябва да сторим нещо, за да му напомним. че е време да тръгне по друг
към текста >>

594. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

белене на платна. Освен това, от всяка страна са разположени още по 6 корита. Тия последните 12 корита са за добитъка. Напречна желязна ограда ги отделя от предните три корита. Една стена висока повече от метър огражда външно коритата. Тая стена е украсена с барелефите на зодиакалните знакове в грамадни размери: всеки с височина до един метър. Те са символ на ония космични разумни сили, които стоят зад всички явления на природата и ги направляват! Барелефът при централното корито, разбира се. е Водолей. Всички барелефи са високо художествени. Близо до чешмата, малко на заден план, се издига мощен вековен дъб — остатък от древната гора, която в доисторично време е покривала цялото Тракийско поле. Той тъй добре допълва красотата на местността! Сега има дежурство в братството. Всека седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност. Всички сърца са спечелени. Никой не говори против „набожните“. Даже кметството иска да залеси около чешмата, да неправи парк. Когато съзерцаваш водите, които бликат шумно из чучурите, пълнят коритата и се разливат по-долу в един поток, ти се потопяваш в един красив мир. Като че ли се докосваш до вечните творчески сили в природата, чувстваш успокоение, сила и вяра в Доброто, вяра в Разумното, което живее в цялата природа и в тебе. Една нова светлина те озарява, много нови идеи проблясват в тебе. Почваш да чувстваш олтаря, великото и красивото, което крие всяко човешко сърце! Като че ли проникваш великите пътища на безграничния! Как
към текста >>

595. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и не могат да бъдат никакви наследници на земята. За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята. И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества. Този човек е в състояние да раздай хапката си с всички живи същества по лицето на земята. Той не влиза в стълкновение с никого — нито с животните, нито с растенията, нито с хората. По-нататък Христос продължава: „Блаженни които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят; блаженни милостивите защото те помилвани ще бъдат; блаженни чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блаженни гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.“ Не зная всички дали сте съгласни с блаженствате, които Христос е изказал, но в едно вярвам, че всички сте съгласни — всички искате да бъдете собственици на земята — нищо повече. Всеки иска да има парче земя. да има къща. Но според Христовото учение, за да имате тези неща, трябва да бъдете кротки. Кротостта — това е поземления акт, тапията. От правилното разбираме на този закон се обуславят и правилните отношения между хората и техните постъпки. В
към текста >>

596. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

вид сок, или с 2—3, пак в зависимост от сезона, за разнообразие. Например, сутрин ябълков сок, на обед доматен и вечер — гроздов. По тоя начин се избягна еднообразието. В течение на едно такова късо гладуване, мнозина имат главоболие, изриви по кожата, облажен език. замайване, горчив вкус в устата и други подобни неприятности. Тия симптоми са понякога много обезпокоителни, но не бива да причиняват тревога. Щом тялото се види освободено от длъжността да приготовлява храна за тъканите, то разбира, че му е дадена почивка, през време на която може да пристъпи към почистване. И то почва. Отровите, задържани до тогава, биват изхвърлени през кожата във виц на изриви, през бъбреците и през всички канали, които служат за тая цел. По същата причина се облага и езикът. Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“. Следователно, тия симптоми, вместо да са причина за безпокойство, трябва да се считат за добри предвестница. Ти показват по един твърде особен начин, че тялото е имало нужда от 2 — 3 дни гладуване При обикновени обстоятелства тия признаци изчезват бързо, за щото тяхната причина — замърсяване на кръвта — се премахва чрез очистително действие на късото въздържание от твърда храна. През време на късото гладуване на тялото се дава „физиологическа почивка“, да се изразим на научен език. Особено си почиват храносмилателните органи и събират сили за подновяване
към текста >>

597. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и страданията, болестите и нещастията (последица от извършвани грешки и престъпления) вземат надмощие и правят живота тежък, непоносим. Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота. Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича. Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто. Техните разбирания за живота са тъй смътни, тъй мъгливи, тъй грубо материалистични, каквито са и тия на тълпите. Какво може тогава да се очаква от такива писатели? Те могат само да забавляват, но не и да напътстват в живота; Те изпълняват приблизително такава роля, каквато играят палячовците в цирковете; те вземат комичното или трагичното в живота, изнасят го пред публиката, като по тоя начин разсмиват или трогват. И публиката ръкопляска, благодари им, възхвалява ги, плаща им. Това е всичко. А в живота и писатели и публика отиват надолу, израждат се, боледуват, страдат, умират, преди да са живели. Писателите трябва да бъдат като компас, като пътеводител в живота. Те трябва добре да познават големите учители на човечеството и да влагат частица от истините, от мъдростта на тия учители в своите книги. Така четците, а и човечеството, ще вървят от лошо към добро, от добро към по-добро. И така постепенно ще се избегнат всички скърби и страдания, всички болести и нещастия; така ще се дойде до пълната радост, до
към текста >>

598. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

научни теории по въпроса, всички сравнения и примери ще си останат много хубава гимнастика на ума, за тоя ... който иска да убеди събеседника си. Окултните истини се изживяват и опипват спонтанно, с цялата ни душа и стават наша реална, несъмнена опитност, която си съществува като факт от природете, което не може нито да се признава, нито да се отрича. А за тоя, който още не е имал непосредствено изживяна опитност, всички научни доказателства ще заучат като думи, думи, думи: — Разбирам туй, което говориш. Разумно е, ясно ми е. Но ... не мога да повярвам. Защото именно това „повярване“ е спонтанното, цялостно осъзнаване на нашата духовна природа и разумяване на нейните пътища. Но все пак, като образ, с който мисълта на съвременния човек може да прави своите упражнения, радиото си остава великолепен, поучителен пример. Някъде далече, на Хималаите, мощни радио разпръскватели — мозъци и съзнания, изпращат по цялото околно пространство мисли. Като силни, пет хиляди киловатови вълни тия мисли обикалят цялото земно кълбо. Те се движат в някаква финна психична среда. много по деликатна, по-чудна и по-мъчно обяснима от етерната среда, в която се разпространяват електрическите вълни на радиоразпръсквателната станция. Те изпълват всеки връх, всяка долинка, еднакво палата на императора и хижата на бедняка. Те са еднакво лесно находими както в Индия, в Англия, тека и в Япония и в Сибир. Иска се само едно: радио-приемателната станция, мозъкът на човека, да бъде нагласен ди възприема.
към текста >>

599. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

светлината на далечните, незнайни светове. За него общественото положение на човека е без значение. То еднакво дарява с усмивка и короновани глави и най-последният бедняк. Неговата вяра в благото на утрешния ден е един блам пред голямата загриженост на възрастните. Явно е, следователно, че децата могат да предадат нещо на възрастните, a те от своя страна да им съдействат и помагат при тяхното постепенно навлизане в света на борбата и мъчнотиите. Като първи възпитатели на детето, разбира се, се явяват неговите родители, и от тяхната културност зависи те да му дадат една или друга посока в живота. По-рано, или по-късно, обаче, в по-силна или по-слаба форма, заедно с възрастването на детето, у него се пробужда една низша природа, която си е останала благополучно прикрита и незасегната от действието на възпитателните условия, и се проявява по своему, без да държи сметка за когото и да било. Нито добрите съвети на близките, нито сълзите на любещата майка, нито ако щете дори и личното съзнание и усилията на индивида не помагат. Това нека да не се счита като камък, хвърлен в спокойния вир на възпитателната дейност, но трябва този факт да се признае и с общи усилия ди се намери цяр на това положение. Защото ако болшинството от възпитателите са дошли по чисто умозрителен път до кодексите и правилата на възпитанието, то много естествено, че резултата ще бъде такъв. Ако те самите не са водили борба с низшето в себе си, то те не могат да познават неговите похвати и, следователно, не
към текста >>

600. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и живота (Д-р Рудолф Хаушка - Храненето като действие на космични и земни сили) Белият лотос (продължение от брой 150 - Мейбъл Колинз) Паметник на Лъва (басня – Дядо Благо) Една сказка РАВНОСМЕТКА „Вие трябва да напуснете онези мъртви, изостанали от вековете, архаически неща и да се запознаете със същинския живот“ Учителя Често ние, хората, си правим равносметка, как ни вървят материалните работи, а търговците всяка година правят генерална равносметка. Според тая равносметка те разбират, как им върви работете и какъв успех или неуспех може де ги очаква. Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни. Как ще изправим погрешните си? — Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си. Ние знаем много изкуства. Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали. Да управлява и контролира човек себе си — това е най-трудното, но затова пък и най-важното изкуство! Ние трябва
към текста >>

601. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

клюка. Често, и даже най-често дългите обяснения по вече замъгляват отношенията вместо да ги поправят. Има неща, които колкото повече се ровят по-нечисти стават. Най-сигурното средство, което бихме препоръчали на нашия приятел е пълното и безвъзвратно игнориране на тая интрига. Все едно, че нищо не е казано. Все едно че се отнася до история, която е станала с друго лице в друга страна и в друго време: научили сме за него, знаем го, но не засяга с нищо нашето съзнание. Това се трудно разбира; нима аз нямам човешко достойнство, което трябва да пазя? Нима мога да понасям с леко сърце, когато то е подложено на унижение? Нима нямам всичкото основание да отвърна на удара с удар? Основателни възражения, против които човек мъчно би могъл да възрази. И все пак нашето най-повърхностно наблюдение ни доказва, че не всички хора отвръщат по един и същи начин на нанесените обиди. Нищо повече: често ще видим, че точно хората с най-високо мнение за себе си се отнасят с най-голямо пренебрежение към уличната клюка. Самосъзнанието за собствената стойност придава на човека спокойната увереност за нейната ненакърнимост от външни удари. Моралните учения не биха имали никаква практическа стойност ако не учат хората точно на това, да създадат в душите на последователите тая вътрешна дълбочина, това самосъзнание за личното достойнство, при които човек може спокойно да гледа на вълнуващото се море от клюкарстващи маси. от празноглави безделници, на които клюката и интригата са необходима духовна храна,
към текста >>

602. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

чистите води и слънчеви лъчи. Да използваме разумно това, което майката природа щедро ни предлага, N. Словото на Учителя Умът като основа на света Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота. А реално е това, което никога не изчезва и което всякога може да бъде в услуга на човешката разумност, без изключение. Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца. Той най-първо знае как да мисли и разбира онези взаимоотношения, които съществуват между човека и природата и ги спазва; той знае с каква храна да се храни, и как и кога да се храни, за да добие необходимата енергия за живота си. Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот. Например, ако човек се храни с трева, той ще замяза на воловете; който се храни с месо, ще замяза на зверовете; който се храни с плодове, ще замяза на птица. Къде е
към текста >>

603. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в пълно съвършенство от Твореца, то организира и дава тон на живота, а от нас се изисква само едно: малко повече дейност, за да го проявим. Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот. А той вече иде и хлопа на вратите на душите ни. Като съзнателни звена, ние трябва да направим крачка напред, за да се наредят след нас милиони проводници, милиони изразители на доброто и разумното, с една дума, на новото разбиране, което човечеството очаква и за което се подготвя от векове. Ние не трябва да противодействаме на добрата мисъл, не благородното дело, понеже те са семенца от Божествения свят, които като се посеят, дават добър резултат, изобилен плод, а да противодействаме на отрицателните мисли и потици, които са семена, хвърлени от тъмните сили; те дават лош резултат — бурени и ледения. Де се откажем да им дадем място в себе си, ще рече да проявим положителното, което е вложено дълбоко в нашата душа. Да станем изразители на възвишеното, носители на благородното, да приложим положителното знание и се свържем със силите на живата природа, за да отворим път и дадем потик на ония звена, които идат след нас. Да се подвижим напред, за да се подвижи цялата верига! Това е задача на всеки индивид. N. Пролет Разтваряте се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице. Кристални, лазурни са вечните двери — жениха очакване ще мине през тях. Потръпва земята от първия поглед и тихата радост и свиден копнеж в
към текста >>

604. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

още н един велик символ, чието значение би трябвало да се съзнава от всички. Да не чистим само механически. Да не чистим само външно-то на чашата, която се нарича наше тяло, а вътрешността да оставяме без внимание. Да очистим дома, да очистим тялото, но да очистим и душата. Да очистим нашето сърце, да очистим нашия ум. от нечистите чувства и мисли, които са свили гнездо в тях и огряват живота ни. Да очистим преди всичко най важното — нашата вътрешна същност — като не забравяме, разбира се, и външното. Едното и другото, трябва да вървят паралелно. Да се очистим! И когато се заловим с тоя процес на чистене, ние ще видим, че той съвсем не е таке лесен. Колко много нечистотии има по домовете и в тъканите на организма ни, но колко по-много са тия в умовете, сърцата и душите ни! С какви Авгиеви обори имаме да се справяме ний! . . . Какви трудности, какви непредвидени пречки изпъкват, щом започне процеса на това чистене! Но да се не отчайваме, а смело да се заловим на работа. Наш дълг е да се очистим, и никой друг няма да извърши това заради нас. „Блажени са чистите по сърце“, казва Христос. Да запалим, прочие, огъня на будната творческа мисъл, която ще просее, ще отдели житото от плевела и ще изгори всичко нечисто в нас. Да се очистим! Защото Велик Ден ще има само за тези, които са се очистили. П. КЪМ ПО-СМИСЛЕН ЖИВОТ (По случай деня на трезвостта — 4 април) В края на седемнадесетото столетие, в царуването на Едуард IV, в Англия умрял един селянин на име Томас Паар, не възраст
към текста >>

605. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога. После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие. Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер,
към текста >>

606. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

хората, дори и тия, които са приели върху себе си задачата да проповядват Божието слово и да учат другите на Божиите пътища и закони — сами не познавайки ги — се опълчват против истината, отричат Божествените закони на живота, без да изследват по-сериозно, без да помислят по-дълбоко, в сако защото така им е завещано от техните учители, и защото приемането на тези закони може да наруши системата на техните закостенели схващания. Живота, обаче, е независим от нашите ограничени разбирания. Бог работи по своите вечни закони и пътища, без да обръща внимание на нашите схващания. Дали ние ще приемем или ще отричаме Прераждането и Кармата (закона за възмездието), това няма голямо значение. Колкото и да ги отричаме, тия два велики закона си съществуват, като ни учат постоянно и движат живота ни напред и нагоре. Какъвто прах и да дигаме, при разглеждането на този важен въпрос, каквито мъгли и облаци да създаваме, те винаги ще си останат около нас и в мозъците ни, но никога не ще закрият слънцето на истината. * * * В тази си статия, по липса на достатъчно място, ние ще оставим на страна доказателствата за прераждането и кармата, взети от действителни случаи в живота, (каквито има вече твърде много), а ще се постараем да погледнем чисто философски на въпроса. Преди всичко, за да почиват разсъжденията ни на една здрава религиозна основа, ний трябва да приемем положението, че живеем в свят, в който царуват една върховна Разумност, една върховна Справедливост и една върховна Любов,
към текста >>

607. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

това писмо, се уверихме от отговорите, които получаваме, че във всички страни на земята и във всички среди съществуват хиляди души, които живеят с добро желание и чувство към всички хора и които оплакват разделението, подозренията и омразата, тъй много разпространени днес. Този дух на добрата воля или на желанието да се прави добро, расте с необикновена скорост, като надмогва всички расови, национални и религиозни пречки. Връзките между единното човечество, общото желание за мир и разбирателство, и осъзнаването на нашата взаимна зависимост, ни се струва по-важна от нашите дребнави различия и расови и религиозни прегради. Навсякъде хората виждат засилването на духа на добрата воля. Днес той е вече една световна сила. Съзнавайки това, ние се обръщаме днес към вас с определено предложение. Ний апелираме към всички хора на добрата воля. да се присъединят към нас в едно усилие, направено едновременно по целия свят, — било поединично, било, ако е възможно, групово — да дадем израз не тази добра воля, като се обединим в един общ зов към Бога, Бащата на всички хора, без разлика с какво име ще бъде Той призоваван в различните части на земята. Ний ви молим да повтаряте заедно с нас великия Зов, който се вече употребява от около половин милион души, прибавяйки към него още една фраза и, следователно, казвайки: Нека Силите на светлината озарят човечеството. Духът на Мира да се възцари навред. Нека всички хора на добрата воля се обединят в тясно сътрудничество. Всички да простят на
към текста >>

608. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на моя другар, който беше коленичил заедно с мен. Разбрах, че той желаеше да ми даде смелост да съзерцавам ослепителното величие, което беше пред моите очи. Тя беше пред нас, и аз я видях, както цветето вижда слънцето, което го храни. Аз я видях непредрешена и без воал. Тъй прекрасната жена, която бе усладила скърбите на моето детство, се губеше в божественост, във величие, които изпълниха душата ми с един огън, който беше като смъртта. Обаче аз живеех; аз виждах; аз разбирах. (следва) Аскетизъм и въздържание Беше време — и цели столетия, десетки поколения, минаха под неговия знак —когато духовното подвизаване подразбираше суров аскетизъм. Христовият последовател поставяше дреха от камилски косми, обръщаше гръб на потъналия в грехове и съблазни град и бягаше в пустинята. Там, при сурова дисциплина. с дълги пости и нескончаеми молитви, се стараеше да се приобщи към обещаното от църквата Царство Божие. Рисуваните от църквите светии са изнемощели многострадалци, които безутешно гледат към някакъв друг свят, докато тялото им носи още мъчително земно съществуване. Възраждането въстана срещу диктатурата на аскетизма, който схващаше Христовия подвиг като кръст и Голгота, като отрицание и страдание, а не като победоносно шествие но Духа. Радостта се схвана като елемент от самия живот. Да се отрече радостта, това беше все едно— да се отрече живота. И тъй като животът не може да бъде отречен от жадуващто човечество, много по-лесно беше — да се отрече аскетизма. Така
към текста >>

609. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знаещия ученик. Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка. И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота. В един и същи свят живеят и мъдрия и невежия, но не живеят еднакво. Природата забавлява глупавия, учи умния, а на мъдрия. разкрива тайните си. И трите пътища — макар не еднакво стръмни — са еднакво отворени за всички ни. По кой и ще тръгнем? Любомир За Любовта Мнозина копнеем по нея. Някои я виждат само в сънищата си. А тя е жива и съществува тъй сигурно, както съществува всичко, което ни заобикаля. Тя е надеждата не душата и радостта на сърцето; тя е душата на всичко. Ние всички я търсим — своята спасителка и покровителка. И както детето спокойно и уверено почива в обятията на майка си, така и ние се доверяваме само на нея. Често я търсим усилено и пламенно и плачем за нашата обща майка. И когато я намерим, как силно. радостно и възторжено се притискаме о нейната топла гръд или пък здраво се държим о дрехите й за да я не изгубим. Ала лесно и често се увличаме от това-онова из пътя. заиграваме се и отново я изгубваме. Тогава започваме да си спомняме за нейния благ поглед и
към текста >>

610. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

н.)? Подпис: Раждане на свръхсъзнанието (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „За да бъдете синове„, 23.02.1936 г,) „За да бъдете синове не вашия Отец, Който е на небесата“. Баща и син, това са символи на две велики идеи. Бащата, това е началото на нещата; синът — това е краят на нещата. Следователно, крайният резултат не нещата, това е синовността. Някои пишат: какъв е крея на живота ? Да бъдеш син. Какво е началото на живота ? Да бъдеш Божествен. Под думата Божествен, мнозина разбират това. което не е. В света няма много богове, има само един Бог. Бог е туй несъвместимото, несъизмеримото, което вмества всичко в себе си, и дава живот на всички. Той не се нуждае от никакви поклонници, от никакви служители. Той от нищо не се нуждае. А хората и по-дребните същества, от всичко се нуждаят. Бог от нищо не се нуждае, а човек е същество, което от всичко се нуждае. И благодарение на това, човек се учи да мисли. Нуждите са, които карат човека да мисли. Ако нямаше нужди, човек никога не би мислил, а ако не мисли, човек ще остане едно животно — не може да създаде никаква култура, не може да създаде никаква наука. А наука е това, което дава права посока на човека, и го учи, как да живее. Без наука, без знание, човек ще живее като животните. И така, както сега живеем, ние не живеем своя живот който искаме. Без да искаме, ние живеем един живот, който никак не ни е приятен. Този живот ни е наложен от миналите поколения. В миналото хората са мислили по известен начин, и днес ние сме
към текста >>

611. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена. Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто. Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов. Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото. Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N. СЪВЕСТ Който искрено търси той ще намери Съвестта, това е най-ценния дар, вложен от Бога у човека, който бди денем и нощем и който не се разделя никога от него. Съвестта, това е Божието око в човека. Тя е нещо велико, безсмъртно и придружава човека от един живот в друг. Съвестта дава но човека най-добрите съвети и винаги го предпазва от лоши мисли, нечисти желания и неблагородни постъпки. Човек бърза безцелно за някъде; той е зает със своята личност и с окръжаващият го физически свят, той няма време да се вслушва в гласа на своята съвест и даже счита вслушването в съвестта си за слабост на своя характер. Благодарение на това пренебрегване на своята съвест, той попада под влияние на своята нисша природа и пада все по-долу, ставайки даже
към текста >>

612. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега злото не е тъй опасно, както е било в миналото; сега то е затворено като в менажерия, както правят сега с дивите зверове. А доброто е като птичка, която свободно хвърка из въздуха. В миналото съвсем други са били техните отношения и положения в света. Запример, вие имате един неестествен страх; понякога се боите. Но този страх е от миналото, когато сте били във властта на злото. За да може да се справи с атавистичния страх, които носи от миналото си, човек трябва да има правилни разбирания за живота и да знае, че доброто има надмощие в света. Не се занимавайте с въпроса, защо живота е такъв, не се занимавайте с вашата сиромашия, нито с вашето богатство, нито с вашата личност. При всички положения учете — а всичко останало това са възможности, при които ще научите нещо, защото днес ги имате, а утре нема да ги имате, понеже живота и условията постоянно се изменят. В сравнение с миналото, живота се е много изменил. В миналото той не е бил такъв, какъвто е сега — много се е променил. В миналото е имало същества, които са били 30 — 40 — 50 метра високи; имало е растения, които са били високи по 500 метра. И всичко туй е отишло долу в земята и образувало сегашните каменни въглища. Вие ще кажете, че това са животни, растения и камъни. Да, но това са фази, през които е минал самия човек, и върху които са работили разумни същества. Вие ще кажете — остави тези работи, кажи нещо ново. Според мен, новото, това е Божественото, а вехтото —това е човешкото. Да си млад, това е Божествено,
към текста >>

613. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и Плотин в своята книга „За красотата“ Всички, които са имали опитността на пробуждане на космичното съзнание, ни говорят, че цялата Вселена е един жив организъм, проникнат от едно велико съзнание, което прониква и е същина на всички индивидуални съзнания. На основание на тази си опитност, те говорят за вътрешната връзка и единство на всички живи същества в Битието, При тези проблясъци на свръхсъзнанието, човек влиза във връзка. в общение с висшите творчески йерархии на Битието и разбира целта и смисъла на всяко нещо. Всички, които са имали та за опитност, твърдят, че света е проникнат навсякъде от една висша разумност, че света е съграден върху Божествената мъдрост. Това именно висше съзнание, което прави хората да чувстват и живеят в единството на света, почва все повече макар и частично да се пробужда а съвременните хора. Това именно съзнание е което отличава новия човек. Космичното съзнание е което определя новия човек като такъв. Това ново съзнание обикновено не се пробужда изведнъж, но постепенно се преминава от самосъзнанието към космичното съзнание. То идва като зората, като изгрева не слънцето, където светлината постепенно прогонва мрака. А там, където това съзнание се явява рязко и ненадейно, то изпъква силно и често пъти се схваща от хората на самосъзнанието като анормално явление, понеже живота на космичното съзнание не може да бъде обхванат, разбран от самосъзнанието. Тези резки прояви на космичното съзнание са подобни на мутациите, (скоковете) в биологичното
към текста >>

614. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов Нова епоха иде! „Когото настава нова епоха, тя винаги е предшествана от много неблагоприятни условия“. Учителя Когато се говори за една нова епоха, хората си я представят едва ли не като днешната, даже досущ като сегашната, с известни подобрения или пък като нещо вълшебно, гдето работите се нареждат по магически начин без никакви вътрешни усилия и работа. Обаче новата епоха, която вече настава в света и хлопа на сърцата на хората, коренно ще се различава от днешното разбиране на нещата. Тя няма нищо общо с изкуствено скроените планове на днешните философски спекулации, които стоят далеч от законите на живата природа. Новата епоха ще съдържа нов елемент, ще има един плюс. Ще се прибави нещо, което на сегашната липсва. Да си я представим като сегашната с известни само подобрения на социалните условия, смяна на управляващите, смяна на реда, без да се влее в тая форма ново съдържание, тя ще си остане пак старата, под нова фирма само. Безспорно, с раждането на новата епоха ще се роди и нов ред, нов строй, но тя ще роди и нови хора, които да турят здрава основе, за да закрепят новото, което ще пребъде. Кое е това ново, което ще дойде? Кой е този нов елемент, който ще се вложи а живота? Това е духовния елемент, който днес за днес е изоставен. Това е хармония с духа, с природата, с Бога. Това е дълбоката вяра в живота, която ще се базира на едно ново знание, на една жива опитност. Нека признаем, че днес хората нямат вяра в ближния си, подозират брата си, едва ли не го
към текста >>

615. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

авторитаристи, на безверници и религиозни, ще се окажат безсилни и безплодни, ще се разбият в прах, докато не се вземе под внимание вътрешната, духовната, съществената, Божествената страна на въпроса. Светът по човешки не може да се оправи! И наистина, с това знание, което днешните държавници и учени имат, с тия средства, с които те разполагат, с тия методи, които те употребяват, светът не може да бъде оправен. И не само света, но и своя си народ те не ще могат да оправят с тия си разбирания, с тия си средства и методи. Всичко това ще се разбие в прах. Ще изчезне като сапунен мехур. Ще се стопи като мъгла и ще донесе само разочарования и излъгани надежди. Защото същественото липсва. Няма в тия методи и средства, които днес употребяват по света, оня ключ, онази сила, онази Божествена светлина, които единствени могат да разрешават всички противоречия на живота и де правят възможно, да реализират това. което по никакъв друг път не е постижимо. Светът по човешки не може да се оправи, но по Божественому той ще се оправи! Напразно си въобразяват днешните водачи на народите, че с насилие, със закони, с хитрост, с демагогия, с егоизъм и всички други техни средства, ще постигнат нещо съществено. Не ще помогнат нито комунизъм, нито фашизъм. Нито демокрация, нито автокрация. Нито насилие, нито съвети. Не ще помогнат дори и слепете, фанатична вяра и искрената преданост, която мнозина от последователите на тия борещи се политически течения имат. Дори ако предположим, че техните водачи са
към текста >>

616. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

живот Брой 170 - год. IX. Севлиево, 25 октомври 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Накъде ще отидем? – Пламен. Беседа на планината (снимка) Как да се храним? – Из лекция на Учителя „Големи и малки придобивки“, ООК, год. VII, том. II Върхът (стих.) – Д. Антонова Прошка (стих.) – Асинета Словото на Учителя. Вътрешното разбиране на живота (5.VII.1936 г.) Изучаване на човешкия характер – Л. Лулчев Грижа от другия свят (истинска случка) – Benitta Накъде ще отидем? Материалните, земните работи на един човек или на един народ зависят от състоянието на неговия дух, от неговото духовно развитие и напредък, от неговата духовна активност. Накъде ще отидем а живота — дали към издигане и успехи, или пък към падение, разорение, разгром — това зависи от насоката на нашата мисъл и от нашата духовна самодисциплина. Насоката определяме ний. Нашият дух, т. е. същината в нас определя пътя, по който ще вървим, а следователно, и резултатите, които ще достигнем. Вън от шумните крясъци по площади и събрания, вън от шумната външна, политическа дейност, съществува един чисто вътрешен, чисто духовен път за въздействие върху живота на един народ, за определяне на неговото бъдеще. Истински силните духом говорят най-често с мълчание. И с дела. Защото, тяхното мълчание, тяхната привидна пасивност е в същност най интензивна дейност,
към текста >>

617. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

е проучило академика Шарл Рише и което в своята пълнота за сега е достояние само на Учителите на човечеството. Пламен Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила Християнството и окултната наука Мнозина са писали на тази тема, но малцина са засегнали въпроса по същество. Тук нямам за цел да разглеждам окултната страна на християнството, но само да посоча на онази връзка и зависимост, която съществува между християнството и окултната наука. Когато говорим за християнството, ние разбираме божествено-та учение, което е съществувало и преди слизането на Христа на земята. За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството. Според учението на Учителя, Христос — това е проявения Бог в света или мировия Дух, който организира и направлява целия Космос и ръководи цялото космично развитие. Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса. Разбиран в този сми-съд, Христос е Бог, който се проявява в света и ръководи човечество в неговия възходящ път. Така че, от това гледище, божественото учение, което в най-новата му ферма и проявление наричаме християнство, е съществувало през всички времена и епохи. От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос. Само че до преди Голготската мистерия,
към текста >>

618. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

този народ, ще могат ли не-кога да бъдат затворени? Безразлично коя от двете борещи се страни победи, ще може ли тя върху река от кръв да изгради нещо здраво и единно? Ще може ли тя да получи некога искрена симпатия и подкрепа от победената страна, от останалата част на народа? Никога! Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство. Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели. Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще. продължаваме да вървим по старите пътища и да подхранваме стремежи, които неизбежно ще ни заведат там, където днес се намира Испания? Ще тръгнем ли по нов път, или ще упорстваме на старото, докато дойде страшния огън на братоубийството? Ще се откажем ли от омразата, насилието и егоизма, и ще приемем ли пътя на
към текста >>

619. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в живота (из неделната беседа „Светило на тялото“, София, 19 Април 1936г.) Писмо от Полша – П. Г. П. Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 172) – Л. Лулчев Втора майка – Н. Неделчева Словото Божие – Percy Knight Солта – Стефан Основи на възпитанието Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но все по стар начин възпита ват. Семейството, училището и обществото възпитават младите в практичен дух, в смисъл да бъдат силни, прозорливи, да разбират хората, да преодоляват мъчните условия в живота и пр. Всичко това е добро и необходимо, но те изпускат едно нещо из предвид: невъзможно е човек да разбере, да познае другите, докато не е познал и разбрал себе си. И действително, ние днес изучаваме много неща, но едно, което е най-важно, което е крайъгълния камък на едно разумно градене и от което почва истинското възпитание, ние не изучаваме. Ние не изучаваме себе си, не изучаваме нашите състояния, дали са наши или чужди, възприети по внушение от околната среда. Ние скърбим, страдаме, идват ни една след друга отрицателни мисли, болести, но не знаем техния произход, не знаем същинската им причина. Като е така, може ли човек да каже, че познава себе си? Може ли да се каже, че такъв човек се възпитава, като се влияе напълно от външни впечатления и условия? Истинското възпитание почва от себепознанието; другото е дресировка, която няма дълбок корен в нашия душевен живот. И ние, ако искаме да вложим нещо ценно в нашия живот и да застанем на
към текста >>

620. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

болести, чиито радости и скърби, чието всекидневно съществуване сякаш не ни засяга. — Всяка овчица за своя ножица, поучава мъдро народната поговорка. — Всеки за себе си, Господ за всички, допълва набожната английска мъдрост. — На мене да ми е добре, па другите — трябват ли ми, извлича правилото за своя всекидневен живот практичният съвременник. И нарежда своя живот точно според това правило. Всеки живее за себе си, а в отношенията си към другите — може да постъпва по свое желание и разбиране с най-голям произвол. А ето че законът на скачените съдове започва да се обажда. За мене е важно моето дете да бъде здраво. Но неговото здраве не е гарантирано, ако детето на моя беден съсед е болно от скарлатина. За мене е важно аз да бъда здрав. Но кой ще ми запази здравето, ако водата от градския водопровод е заразена от коремен тиф ? Туберкулозният проблем не ме интересува, защото моето жилище е хигиенично. Но кой ще ми запази здравето от болната слугиня, от кафенето, от улицата, учреждението, гдето болни мои близки, без хигиенични навици, храчат и разнасят заразата? Аз мога спокойно и смело да гледам другите хора, защото имам няколко милиона лева в банката и само от лихвите им мога да живея. Но ето —аз съм свързан с монетната система и с банковите операции. Едно обезценяване на лева, един фалит на банката и аз съм последен бедняк. Не се иска голяма прозорливост, за да се разбере, че законът за скачените съдове неумолимо действа както в нашия индивидуален, така и в нашия обществен и
към текста >>

621. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека“, който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония. Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразители на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек“. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на което и да е същество. Славяни, вашето съществуване, вашето благо и вашето бъдеще преуспяване зависят от стремежа и усилията ви да захванете час по-скоро да се сближавате, да се сплотявате, да се побратимявате, винаги да си помагате и едни други да се защищавате срещу посегателствата на народите с противоестествени стремежи. Славяни, не възприемайте от израждащите
към текста >>

622. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

общо с окултната наука. (следва) В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Трите фази в развитието на човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!, 3.1.1937г.) „Излез скоро по улиците и пътищата на града и доведи тук сиромасите, и клосните и хромите, и слепите!“ 14 гл. Лука, 21 ст. Животът в едно отношение е изкуство. Когото хората говорят, че живеят, те говорят за вътрешното съдържание на живота — за щастието. А щастието подразбира един идеален живот, при който всички условия са хармонични — всичко каквото човек иска, ще го намери в този живот. Обаче, животът на земята не е такъв. На земята даже и онези, които имат всички блага, все им липсва нещо — в органическо отношение все им липсва нещо. Това показва, че на земята, или по право в човека, още няма онези условия, при които може да се реализира щастието. За да се постигне щастието като вътрешно съдържание на живота, изискват се, както казах, хармонични условия, т. е. силите на ума, на сърцето и на волята да са хармонизирани и отправени в една посока — към центъра на слънцето, към Бога. Но хората досега са живели във фазата на своето детство, където тези сили не са хармонизирани и, ней- важно, са имали различни посоки на движение. Когато хората съгрешиха, това бяха децата-хора, тя съгрешиха. Тогава още не беше дошъл умът в света. Адам нямаше този ум, нямаше това съзнание, да различи кое е приятно и кое — не, кое е право и кое — не, кое е добро и кое — не. И сегашните
към текста >>

623. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е една неразбрана дума за съвременните хора. Няма да обяснявам произхода й. Алилуйя съществува и в природата. Сега аз ще говоря върху това, което не се знае, което е неразбрано. От неразбраното се върви към разбраното. Например, вие може да не знаете произхода и състава на хляба, но като се нахраните, ще почувствате силата му и ще видите какво може да ви придаде. Вие не знаете какао значи думата „алилуйя“, но като я произнесете, ще почувствате силата й. Значи, от това, което не разбирате, като го опитате, добивате сила. Но има неща, които човек трябва да ги знае, да ги разбира, за да не си създава нещастия. Вземете за пример склонността на съвременните хора да се женят рано. Това е резултат на невежество. Хората казват, че така е от Бога наредено. Да, института е от Бога, но така, както функционира днес. то не е от Бога. Това са вече човешки порядки. Институтът е божествен, но порядките са човешки. Когато е бил създаден този божествен институт, на човека се е казало тъй: Ти ще имаш само един Бог и Него ще обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. А като създал жената, казал й: Ще обичаш този свой баща като себе си. Тази заповед дал Бог на Ева по отношение на Адама. — Ще го обичаш като себе си. А на Адама казал: Ти ще обичаш Ева, понеже аз я създадох. Не му казва как, но казва: заради Мен ще я обичаш. И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата. Той се представя пред нея като божество и й казва: „Ела да
към текста >>

624. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се налага. То е гаранцията, която може да донесе обнова, да даде потик, да осмисли живота. Днес правилното развитие на живота изисква нови начала, кови пътища. А те са най-лесните, стига съзнанието на хората да се изчисти от баласта, от старите наслоявания. При днешното разединение и недоверие се явява вопиюща нужда от лекарство и то такова, което да възроди човечеството, да му даде по-висок идеал и да го тласне по нови пътища. Днес народите се нуждаят най-много от лекарството: разбирателство и готовност за взаимно помагане, от любов един към друг. До днес те са се разбирали и подпомагали доколкото могат да използват силата на другия за свое издигане и хегемония. Ала напредъка и развитието в новата епоха, която настъпва, изисква нови начини, нова основа между хората и народите — това е средата на любовта, братство между всички, истината и разумността. Ако днешните отношения между двата братски славянски народа на Балканите не са искрени, те скоро ще се намерят пред неразрешима задача, обаче, ако в тях има искреност и готовност за жертва, те ще поставят началото на нови отношения между народите и ще дадат пример, който заслужава да се последва от всички държави, от всички общества. Човечеството е един цялостен организъм и между всички негови части трябва да има мостове на приятелски и братски отношения. Всички трябва да живеят в средата на Любовта, на братството. До сега опитвахме и опитваме още отношения без братски мостове и всички сили и енергии на народите са отивали
към текста >>

625. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„И доброто, що Бог вложи в мене, То да е за мойте ближни, братя“ — Ти кажи си тъй без двоумение — Сила, радост сети щеш в душата! Д. Апостолов Човек и Бог Тъй както майката детето си прегръща И носи го с любов до своето сърце — Така всеблаги Бог човеците обгръща, Подига, носи ги на ангелска ръце .. * И през долината на скърби ги превежда. И тъй, там учи ги — не ги остава Той: От мъки и беди чудесно ги извежда, С блага и радости дарява ги безброй! * И който таз Любов, таз тайна кой разбира Чудесно слънце ще в душа му да изгрей: Вода кат извор същ от него ще извира И кой от нея пий навеки ще живей! Д. Апостолов За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 179) III. За произхода на окултната литература Понеже окултната наука е преди всичко практична наука, то не е без значение на какви окултни съчинения ще попадне човек. Защото, както казах и по горе, в окултната литература има съчинения, в които няма нищо окултно, а има и такива, които са внесени в света с цел да заблудят търсещите. Защото човек не е сам в света, а има зад себе си йерархии от разумни същества, и той е поле на борба на две йерархии, които.си оспорват правото на владеене полето не неговото съзнание, затова и двете йерархии имат ученици между хората, и двете внасят обилно литература, за да могат да спечелят хората за своята кауза. Така че, една част от окултните съчинения, които съществуват днес в света, са вдъхновени от Христа, в друга част са вдъхновени от Луцифера. И онзи, който не е свикнал да прави
към текста >>

626. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

22 март. през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения. Рано да си лягат, за да стават рано. Ние трябва да вземаме пример от растенията. Те разбират закона за растенето по-добре. Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а псалмопевецът казва: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“ Търсим много неща и все пак нещо ни липсва. Търсим, и не можем да го намерим. — Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата. Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа. Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция. Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“! Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората,
към текста >>

627. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

пътеки на греха и смъртта. Затова, в истинския живот. съзнанието трябва винаги да бъде будно. Подадеш ли се на изкушението, истинският живот спира; преодолееш ли го, той отново протича през теб. Истинският живот е живот е хармония с природните закони. В него яденето, спането, характера на чувствата, мислите и постъпките, са точно определени. В него всичко е в пълна хармония и не става никакво нарушение или противодействие на природните закони. Истинският живот е живот на правилно разбиране. В него човек е стъпил на една непоклатима основе, — основата на вярата-знание, която осмисля всичко. Всичко е ясно за този, който правилно разбира нещата. Защото той знае, че човек е без-смъртен дух, а не само материя. Той знае, че живота не свършва в проба, и че човек много пъти се връща на земята, за да продължи отново пътя на своето усъвършенстване. Той знае, че всичко, което му се случва, има своя смисъл и своите разумни причини, и затова може и трябва да бъде използвано за добро. Той познава закона за причинността, за възмездието, и знае. че, каквото сее, това и ще пожъне! За него няма случайности, няма безсмислици, няма несправедливости на съдбата; Защото той знае, че тя е строга, но винаги справедлива и безпристрастна. Да се събудим от живота — сън, и да заживеем в истинския живот. И тогава през нас ще протекат бистрите извори на истинското творчество и всичко около нас ще се превърне в рай! П л а м е н Пролет — Ето я, радостно извори бъблят със шепота горски. Сръчно цветята на
към текста >>

628. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

детето. Трябва да внимаваме за атмосферата с която сме го наобиколили първите дни, седмици и месеци. Обходата ни с другите, мимиките ни, думите ни през това време. Това, което детето пасивно е възприело тогава, налага своя печат на характера и проявите му после и като възрастен дори. Но това не значи, че вече всичко е загубено, че вече нищо не може да се направи. Възпитанието си остава до крея на живота един мощен фактор, чрез който се пречистват и моделират характера и проявите. Разбирам възпитанието в широк смисъл, не само преднамереното въздействие. По-късно, разбира се, се отстъпва главния дял на самовъзпитанието. Още в първите дни детето, търсейки да задоволи своите нужди по възможния най-лек начин, оформя ред навици и начини на действия. Тук е зачатъка на говора, потискане или даване ход на висшите търсения. Тук се учи детето да краде, да бъде благородно и т. н. . . Майката трябва да внимава върху себе си още тук, за да не й бъде после много трудно. Първите години ние сме свикнали да гледаме на детето като на глупаво малко същество, което трябва по възможност да не работи, за да не прави пакости и поврежда нещата. Нему са достатъчни играчките, безразборно, какви са те, достатъчно е да са на мода. Забранява му се всичко, към което го тика жаждата му за опознаване със света. Четат му се дълги слова, наставления. Заплашва се с какви ли не неща. Длъжността на майката не е само да облече детето си като кукличка, да го води навсякъде със себе си — журове, срещи и тям
към текста >>

629. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на своето дете. Да го подпомогнем да разгъне душата си и да използва всички възможности за своето усъвършенстване. Да го подпомогнем в неговата голяма и трудна задача да стане човек — едно мислещо същество. Майката не трябва да забравя, че е първият най-ценен учител на детето. Нека се подготви да бъде такава. Нека бъде и първият му приятел, който ще го подтикне да търси разрешението на задачите си само. Да не бяга от нищо, да бъде готово да подпомогне с радост своите братя, да разбира истината и да й служи. И един ден да се върне горе при баща си като син, който е готов да слугува, да даде пример на другите. И, майко, по-късно, когато предадеш детето си в ръцете на неговите учители, върви рамо до рамо с тях, подпомагай ги. Звено с тях търси най-леките и резултатни пътища за въздействие и Бог ще ти помогне! От теб зависи много. На теб се възлага много, защото ти си ней близо до детето. М. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Плачът като копнеж към Великото в свята (из неделната беседа „Защо плачеш и кого търсиш?„ – 21.02.1937 г.) Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Йоанна, 20 — 12. Плачът е едно състояние, общо за цялото човечество. Всички хора днес плачат. Всеки се оплаква, всеки плаче, — в тесен и широк смисъл. Плачът показва, че на човека му липсва нещо. Плачът е една подбудителна причина. Детето плаче, защото му липсва нещо. Недоволството у човека се отнася към същата категория. Човек е недоволен от нещо, — има за какво да е недоволен. Противоположната страна на плача е доволството и
към текста >>

630. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разумните хора почти нямат история в съвременен смисъл. Какво ще описвате историята не един разумен човек. Какво ще разправяш, че се е родил преди 50-60 години. Преди тези 60 години, които сега живее на земята, той е живял милиони години още. Разумният човек има една история, която датира още преди 250 милиарда години. Той е живял и на слънцето и на Венера и на Юпитер, и на Сатурн. Разумният човек се разхожда по цялата вселена. Ако днес е в България, утре ще бъде на друго место. Той разбира онзи велик Божествен път. Като погледне на света, той вижда, че няма какво да се обезсърчава. Разумният човек първо мисли за хората и после ги обича. Като срещне някого, той го наблюдава и изучава. Като влезе в дома ви, първо ще ви пита за жена ви, за децата ви. за къщата ви, за нивите, за лозето. Ще гледа как сте облечени, какви дрехи носите и т. н. И привидно той по нищо не се различава от обикновените хора. Но той е господар на живота, а обикновените хора са роби на условията. Разумният човек знае своето место в света; и знае кога къде отива, а обикновените хоро нищо не знаят, те предполагат само. В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога. Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога. Всичко, каквото виждате наоколо си—земята, слънцето, звездите, растенията, животните — всичко това е създадено от Бога. При това, всичко е тека наредено, че си върви без никакви противоречия. И след това той дълго време е мислил, как да устрои човека на земята. Той се
към текста >>

631. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на кръста, когато кръвта на Спасителя почва да тече от неговите рани. И тук ний ще си припомним това. което вече много пъти сме имали случай да кажем: За този. който познава висшите светове, всяка материална, физична субстанция е само външен израз на нещо духовно. Да извикаме пред очите на нашата душа физическото събитие на прикования върху кръста Христос, чиято кръв се струи през неговите рани. Какъв духовен смисъл има картината на това физическо събитие, за този, който разбира добре Евангелието на св. Йоана? Физическото събитие на Голгота е израза, проявата на един духовен процес, който представлява централната точка на цялата земно еволюция. За модерния материалистичен дух тези думи не ще имат никакво значение, защото за него е невъзможно да си представи, че в събитието на Голгота, единствено по рода си, е станало нещо по-друго, отколкото във всяко аналогично събитие. Съществува, обаче, грамадна, съществена разлика между всичко, което е станало на земята преди събитието на Голгота, и това, кое то става след него. И, за да можем да обрисуваме вътрешната страна но това събитие във всичките й подробности, нека си припомним. че не само хората притежават физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че една звезда, едно небесно тяло, не е направено само от физическата субстанция, която астрономът наблюдава. Всяко небесно тяло има, също така, своята етерна и астрална природа. Нашата земя има своето етерно тяло и своето астрално тяло. Ако тя нямаше етерно тяло, не би
към текста >>

632. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

която им се дава, мислят, че те могат да вършат своите престъпления, без някой някога да им поиска сметка, без никога да получат своето заслужено наказание. Хората мислят, че те могат да убиват, да изтребват постоянно животните, без това да се отрази по некакъв отрицателен начин върху техния живот. Каква жестока самоизмама! В тяхната стръв за кървава храна, в тяхната кръвожадност и жестокост над беззащитните животни, духовният им поглед е дотолкова помрачен, че те не виждат, не разбират, че ужасното положение, в което се намират, се дължи, ако не напълно, то поне до голяма степен, именно на тяхното жестоко, свирепо, нечовешко отнасяне с животните — на безпощадното изтребление на „по-нисшите твари“. Ако борбата за съществуване е закон за животинското царство, то човекът, дотолкова, доколкото той е станал наистина такъв, не може да се ръководи в своя живот от животински закони. За човека има друг, — истинско-човешки или Божествен закон; това е закона на любовта, на взаимопомощта, на единството на живота. Според този закон, убийството, което човек извършва, безразлично дали то е по отношение на себеподобните или на животните, е най-тежко престъпление, което не може да остане безнаказано. И наистина, запитвали ли със се до сега културните, надарени с разум и съвест човеци, които убиват и ядат телата на животните,—според кой морален критерий, въз основа на коя нравствена норма, те правят разлика между убийството на човека и убийството на животните ? Защо да убиеш човек е
към текста >>

633. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

са готови да я проявят, да изхвърлят от себе си ръждясващият елемент и възприемат неръждясващият — Божественото. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Епохата на Сина Человечески (из неделната беседа – „Лотовата жена“, 21.03.1937 г.) Ще говоря за Лотовата жена, като я вземам като един символ. Това е едно историческо събитие. Но има един паралел в живота — туй. което става в историята, в живота на цялото човечество, става и в отделния човек. Нещата не стават случайно, произволно. За онези, които разбират живота, те виждате, че живота е проникнете от една възвишена мъдрост. Думата мъдрост подразбира един разумен ред и порядък. Всеки, които се подчинява на този ред и порядък, за него нещата вървят по мед и масло. Лотовате жена не беше лоша жена, тя беше много добра. В семейството на Лота преодоляваше женския принцип. Той нямаше синове. Той имаше две дъщери, които заедно с баща си напуснаха Содом и Гомор. Лотовата жена беше много любопитна. Като излезе от Содом и Гомор, каза й се да върви напред, без до се обръща назад. Но тя искаше да знае какво ще стане, имаше желание до види какао ще стане с Содом и Гомор. И както разправя легендата, тя се превърнала в един солен стълб. Това нещастие я постигна защото не послуша божия съвет, божия глас, да върви напред, без да се обръща. Такава е съдбата на хората винаги, когато, вместо да слушат божествената мисъл, която работи в тях, те слушат своите желания. Не са човешките желания. които ще оправят света. Злото в живота иде тогаз, когато човешките
към текста >>

634. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот. но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха.
към текста >>

635. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

човечеството в досегашната си история не е виждало. И тази зора изгрява не от Германия, не от Италия, не дори от Русия, а именно от България. Защото всичко, което обветите от лудостта на националния егоизъм народи изграждат, ще мине и замине, ще се стопи като сянка, ще се саморазруши, вследствие на силите на противодействие, които извиква. Защото всички материални придобивки ще останат кухи, безсъдържателни, безсмислени постижения, неогрени от светлината на правилното животоразбиране, несгрени от огъня на великата любов. Защото всичко, което днешните народи изграждат на базата на материализма, ще се стопи. А ще бъде и пребъде, ще остане да живее навеки само светлината на Духа, — духов чата сила, духовните придобивки, духовните постижения, чийто извор е Новото Учение на Всемирното Братство, — настоящето превъплъщение на древното богомилство, появило се, по неведомите съдби на историята, пак именно в България. Което е било в миналото, това става и днес. Което е станало преди хиляда години, същото нещо се повтаря и сега, само че в една много по-висока степен, съответстваща на днешното стъпало на човешкото развитие. * И днес българите наново са подложени на голямо изпитание, наново са изправени пред задачата: ще приемат ли те Божието благословение, ще възприемат ли те Новото Учение, или, в името на егоизма и материализма, ще го отхвърлят пак, както отхвърлиха по-рано богомилството и както евреите отхвърлиха Христа, за да страдат навеки. Божествените неща не са като
към текста >>

636. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и какви ли не още. Но кой човек може да бъде наречен православен? — Православен е този, в сърцето на когото живее Божията Любов, православен е този, в ума на когото преодолява Божията светлина, православен е този, в душата на когото истината владее. Този човек не се управлява от закони, писани от хората, но се управлява от един велик, неизменен закон, написан в неговата душа. Само такъв човек право слави Бога. Ако вземете в този смисъл думата православие, това разбирам. Но ако някой мисли, че е православен само затова, че може да прочете Веруюто, то така всеки може да бъде православен. Ако всички хора 6fexa разумни, в света нямаше да има спорове. Ако пък се явят някои спорове, то лесно щяха да се разрешат. Ако пък хората имаха любов, навсякъде щеше да има изобилие. Дето няма любов, има сиромашия, ограничение, смърт. Значи, когато ние умираме, страдаме и се отдалечаваме от Бога. Това е признак на безлюбие. В стария завет е казано: „Когато ме любите, Аз ще ви изпращам и ранния си дъжд и късния си дъжд на време; тогава и добитъкът ви ще бъде добър, всичко ще бъде в изобилие. Не ме ли любите, ще има.беднотия.“ Сега съвременният свят казва: да правим икономия. Добре е да правим икономия, но кой прави икономия? — Бедният. И кое ще разреши въпроса — икономията ли или изобилието? В света няма по-голяма отрова от лъжата. И ако вие искате да проверите един закон, решете в себе си да говорите Истината, не пред хората, а в съзнанието си. Съзнанието ви винаги трябва
към текста >>

637. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

можем да отминем с мълчание и въпроса за „нашето“ —въпроса за българите и българските земи под чужда власт. Това, което е истински наше, никой не може да ни го отнеме — то не може да избяга от нас. Това, което е истински наше, ще дойде само при нас, когато ние изправим напълно някои свои грешки на миналото. Ако то, за наказание, насилствено ни е отнето, то ще ни бъде предложено доброволно, мирно, когато времето за това дойде. Ако бъдем разумни, ние ще получим доброволно, с мирно разбирателство всичко, от което имаме истинска нужда. Защото Бог бди непрестанно над нас, индивидите и народите, като вечен, всемогъщ и абсолют, но безпристрастен съдия. Той взема и Той дава, Той наказва и Той дарява и на Него ние трябва да се уповаваме и от Него да очакваме, а не от силата на меча. Да оставим на Бога, на Провидението, на върховната световна Промисъл да разреши въпроса за тия наши вземания-давания, а ние да се заловим здраво за изграждането на истински велика, духовно и материално цъфтяща България. Защото истинското величие на един народ не е в големината на територията му, нито в многочислеността на населението му, нито във военната му мощ, а в неговата истинска култура — в духовната му мощ, в разумния живот, във всеобщото благоденствие, в неговите постижения, които го определяте като носители на култура и светлина. Следователно, истинското величие на България ще се достигне само по пътя на разумни, мирни творчески усилия за превъзмогване на множеството пречки от вътрешен характер
към текста >>

638. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

много малко. Представи си, че имаш разни сладкиши, хубав мед, пресен хляб, но отиваш на планината, дето всичко това замръзва. Там има студ 30 — 40 градуса. Всичко замръзне, стане твърдо. Какво те ползват тези сладкиши? Ти се нуждаеш само от една кибритена клечка. Тя ще разреши въпроса. Кибритената клечка, която е в състояние да внесе малко топлина в студа, тя е в състояние да стопи всичко, което е замръзнало и да направи окръжаващата среда приятна за тебе. Недоволството в живота подразбира, че човек има малка топлина в себе си. Следователно все се нуждаете от една кибритена клечка. Аз считам, че недоволството на човека се дължи на малката температура, която той има. Другояче казано: недоволството на човека се дължи на това, че чувственият или духовен свят на този човек е слаб. Някой казва: аз обичам всички хора. Той обича всички хора, а при това пак е недоволен. Според мене, който обича, той всякога е доволен. Който не знае как да обича, той всякога е недоволен. Някой казва, че вярва в Бога. Питам го: доволен ли си? — Не съм доволен. — Не вярваш в Бога. — Аз съм влюбен. — Доволен ли си от този, когото обичаш? — Не зная, аз трябва да го опитам. — Дойдеш. ли до положение да опитваш своя възлюбен и той да те опитва, работата ви няма да върви добре. За мене животът представя една пиеса, която е много добре написана и актьорите й са много разнообразни. Всеки човек учен или прост, все трябва да вземе някаква роля, която да изпълни както трябва. Някои хора може да заемат долна,
към текста >>

639. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

разлее вълната на Божията любов и мъдрост и в нашата малка България. Да проникне тя и да стопли сърцата, да озари умовете на нашите близки, на нашите водачи, на нашито съседи, на всички, които опасността заплашва. Една мощна и смела ръка трябва да хване и обърне в друга посока кормилото на живота: Към мир, към братство, към любов! Тази ръка не може да бъде нищо друго, освен нашата колективна воля, нашата непоколебима мисъл за мира, за братството и любовта: Искаме мир, искаме братство ч разбирателство ! И вий, които стоите начело на народите, трябва да намерите пътища за тяхното достигане. Трябва да ги намерите или — да слезете от високите места, които заемате, ако не сте способни да направите това! Трябва да изведете народите си към добруване, или пък ако това не е по силите ви, да отстъпите местата си на други! За да дойдат тези, които знаят, и виждат, и могат да водят. * Когато хора говорят, все още можем да си правим оглушки; когато хора предвиждат и сочат опасността, все още можем да се колебаем и съмняваме. Днес сам Бог от небесата, чрез устата на своите проводници, ни предупреждава и сочи катастрофата, която ни заплашва. И, същевременно, Той ни сочи пътя, по който леко и безболезнено можем да се отправим към светлина, благополучие, щастие: Аз, и ти, и всички, да имаме една воля, една мисъл, едно желание: Мир, братство и любов! П л а м е н Едно най-важно от всичко: Да съзнаем, че от нас зависи да превърнем живота си в рай или в ад. Условията, които ни заобикалят, не са
към текста >>

640. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

произлязъл от никъде. Ако приемем, че е произлязъл от нещо, трябва да знаем от какво именно е произлязъл. В дадения случай, вие не трябва да искате да знаете всичко. Това не е необходимо. Обаче, има в съвременния живот неща важни, които трябва да се изучават. Често хората заемат в света едно неустойчиво положение, защото са изгубили равновесието си. А при такова нарушаване на равновесието може да стане непредвидена катастрофа. Животът е съпоставен от ред неща, които трябва добре да се разбират. Не се ли разбират, животът става тежък. Обикновените хора казват: аз вярвам в Бога. Така всеки може да каже. И аз мога да кажа, че съм учен човек и вярвам в науката. Науката не иска да й вярваш, но да я изучаваш. Такава вяра е вяра на сенките. Ти можеш да вярваш в сенките, но друго е да вярваш в дърветата. Защото реалността никога не произтича от сенките. Сенките произтичат от реалността, но реалността никога не произтича от сенките. Следователно, всяко знание, с което ти не разполагаш в даден случай, то е сянка на живота. Всяко знание, с което ти можеш да разполагаш в даден случай, една реалност. А ти трябва да знаеш, дали нещата са реални или не. Ако някой те обича, ти трябва да знаеш дали те обича заради самия тебе, или за знанието ти, или за парите ти, или за силата ти, или за нещо друго. В какво се заключава работата на един певец, който е пял цели 30 години? Какво е допринесъл на света? От гледището на днешните хора той нищо не е допринесъл, но от гледището на висшата математика,
към текста >>

641. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

както едно недъгаво и болно тяло, пълно със струпеи и тумори, щом се съвземе и тонира, в него нахлуват жизнени сили от природата, а туморите и струпеите отпадат и напущат го, то оздравя. Хармония, мир и любов между хората ще има, когато отидат при извора, от който са излезли — когато отидат при Бога. Красотата е израз на хармонията. Красота в мисли, чувства и постъпки. Без хармония красота не може да има. Малцина са ония, които виждат красотата, а още по-малцина са, които я разбират и ценят. За в бъдеще хората ще развият до съвършенство това чувство. Днес те разбират красотата и хармонията дотолкова, доколкото това засега техните интереси. Ако се яви неправилно чувство спрямо някой, тук красота и хармония няма. Тук има само нагони. Човек трябва хармонично да проявява това, което Бог е вложил в него. Бог е вложил в човека ум, сърце, душа и дух. Ако той не може да се прояви чрез своя ум, чрез своето сърце, чрез своята душа, чрез своя дух, той не е влязъл света на хармонията, той е още вън от него, той е в свят на противоречия, в свят, който сега се устроява. И така, ако човек се намира в свят, който сега се създава, който сега се устроява, той трябва да се свърже с тия сили, които го градят, за да гради и той, да създава и той. Тия уреди и средства, които му са дадени от Бога, той трябва да ги впрегне на работа, за да съдейства на великия градеж, да съдейства на мировата хармония. Иначе идването му на земята е безцелно. И ако той не сътрудничи на хармонията, напразно е
към текста >>

642. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И думи на белия камък личаха: „Кат чистия извор бъдете.“ И водната струя се вливаше щедро на морния пътник в ръцете. * „Кат чистия извор“. От дълго тоз надпис на белия камък личеше. Един ли жадуващ се спре там и после по пътя зарадван вървеше? В. Е. Л. ОКУЛТИЗЪМ И НАУКА Тъй-нареченият интелигентен човек на днешното време е подобен на един кораб без компас и без кормило, залутан всред бурното море на живота, тласкан от буйните вълни, без посока и цел — без истински идеали и правилни разбирания за живота, за неговата същност и за неговия смисъл. Една префинена духовна отрова, наречена материалистически светоглед, е хипнотизирала човешките умове, сковала ги е в тесните рамки на крайно едностранчиво мислене, разбиране и обяснение на нещата и ги е превърнала в слепи и фанатични поклонници на фалшиви богове. Никога истината и истинският разум не са били по-далеч от хората, както днес, във века на „рационализма“ и на „чисто научното“обяснение явленията и естеството, на живота. Тъй-нареченият „прост народ“ днес е на много по-прав път, той е много по-близо до истината, неговият светоглед се приближава много повече до същината на нещата, отколкото тоя на днешния „интелигент“. Като че ли да свършиш гимназия и университет днес, това значи да изгубиш ръководната нишка в живота — да изгубиш смисъла на живота и да не можеш никога вече да го намериш, т. е. — да станеш материалист. Защото, какво струват безбройните познания, които се придобиват в днешните учебни заведения, пред факта, че
към текста >>

643. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правда. Тогава кого да изберем? — Онзи, който носи Любовта, който провъзгласява Истината и Правдата; чиято мярка в живота е доброто. Онзи, който днес ни дава в най-голяма чистота Божественото слово и безкористно ни го предлага. Знаем, че то от голяма част на народа ни — не само на нашия народ но и от по-голямата част на човечеството — днес не ще бъде разбрано. И не само, че не ще бъде разбрано и възприето, но и незаслужено охулвано и клеймено. Но бива ли ония, които поне отчасти го разбират, да се държат на страна от него и да гледат като зрители едно важно събитие, което днес става на земята? Това учение на Любовта и Истината иска работници, иска свещенослужители, които да го разнесат по цял свят, които да го живеят и въплътят в живота си. Иначе те по нищо няма да се различават от ония, които не го разбират. Ще има само една малка разлика, че те поне виждат и разбират. Но това, не е ли по-голямо престъпление, че разбират и знаят, какво трябва да се прави, а вършат обратното на своята воля. За такива Учителя на Любовта е казал: „Ако не знаехте, грях не бихте имали. А сега, понеже всичко виждате и чувате, всичко ви се пише.“ Ония, които живеят в учението на Любовта, съставят ядка на новото човечество, те поставят начало на един нов живот, който се коренно различава от сегашния. Какво искаме да имаме утре: успех и придобивки ли, растеж и напредък ли, или загуби и разочарования? Ако искаме положителното, т. е. растеж и правилно развитие, да отидем при Учителя на Любовта, който
към текста >>

644. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

принцип, съвсем различен от тялото, а този принцип е духът (mens). Тъй почва модерната философия . . . (стр. 42) „Да вземем най-напред втората формула: психически ят процес по себе си не е нищо друго, освен физически процес. Ако материалистът действително е решен да се придържа здраво в това твърдение, тогава той е необорим. Положенията: мисълта не е нищо друго, освен движение в мозъка, чувството — нищо друго, освен телесни процеси във фазомоторната система — са напълно необорими, разбира се, не за туй, защото са верни, но затова, защото са абсолютни безсмислици: а глупостта споделя това преимущество с истината, че не може да се обори. Мисъл, която в основата си не е нищо друго, освен движение, е желязо, което е дървено. Върху това не може да се спори; може само да се каже: аз разбирам под понятието мисъл — мисъл, а не никакво движение на мозъчни молекули, както и в думите гняв и страх, се обозначава самия гняв и страх, а не никакво стеснение, или разширение на кръвоносните съдове. Тези последните явления стават и ще стават всякога, когато се явяват първите, но те не са мислите и чувствата; те могат да се обръщат както се ще, но в движението не се крие абсолютно никаква мисъл . . . (стр. 63) „От времето на гръцките философи чак до ден днешен, философията — т. е. универсалното изследване на:действителността, което се издига над физично-астрономичния възглед — е считала за необходимо да постави в основата на действителността един идеален, духовен принцип. Платон и Аристотел,
към текста >>

645. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Единственото нещо в света, което не се обезверява, е любовта. Единственото нещо, което не се обезнадеждава, е любовта. Следователно, в Любовта вярата и надеждата са абсолютни. Който има Любов в себе си, той лесно се справя с всичко. Силата на вашия ум и силата на вашето сърце са вложени във вашите постъпки. Казвате: Всеки принцип има свои закони, свой начин на приложение. И всеки закон има свой начин и метод, как да се приложи. Ти не можеш да приложиш един принцип, ако не разбираш законите, които влизат в него. И ако не можеш да приложиш закона, ти не можеш да имаш никакво последствие. Аз съм срещал хора, които в движенията си, в махане на ръцете си са така хармонични, че те разполагат приятно. Други хора пък не те разполагат, движенията им не са така хармонични. Та като отивате при Бога, трябва да знаете, как да отидете. Сега хората от сутрин до вечер мислят само за себе си. Каквато работа и да почнат те мислят само за себе си. Някой казва, че служи на Бога. Той не е забравил себе си, а мисли, че служи на Бога. Какво значи да забрави човек себе си? — Да забрави човек себе си това значи да оживее. Хората умират по единствената причина, че мислят само за себе си. Смъртта се дължи на еднообразието в което човек често изпада, еднообразието уморява човека. Физиката се изучава действието на еднообразните процеси. Когато една капка вода пада продължително върху един камък, тя действа разрушително, благодарение на еднообразното й движение. Всички трябва да мислим по това,
към текста >>

646. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

. . . Такива ръководители в областта на духовните опити теософите наричат „Учители“. Тъй ги наричат, защото те учат, и те строго изискват да се спазват известни условия със същото това право с което професорът по химия изиска от своите студенти. Учителите познават всички опасни пътища и като предупреждават учениците си, предпазват ги от опасности.“ Ще дадем още един цитат из сказката на Кришнамурти „Царство на щастието“: „Нямате ли чист ум и чисто сърце, нямате ли ум, що може да разбира и сърце що може да съчувства и да обича, всеки авторитет, всяко книжно или от човеци чуто знание — всичко ще увехне и ще изсъхне, като есенен лист. Прочие, който иска да се възкачи на висотата на разбирането и на Истината в цялата й пълнота, величие и простота, трябва да пази ума и сърцето си чисти, силни и съвършени. За да постигнете това, трябва да бодърствате над себе си, да се изучавате, себекритикувате, и постоянно да се променяте към добро. Трябва да бъдете силни мъже, мъже опитани в мъдрост, преди да можете да разберете Истината в цялата й пълнота и величие. Искате ли да се възземете до висотите, гдето се намира Истината, тогава бдете над вашите дела, бдете над вашите мисли, над вашата привързаност; защото не са ли те чисти — ограничават ви, те ви спъват . . .“ Борба за живот и борба за смърт Живота е радост и благо. Такова е било мнението на най-великите учители на човечеството. А живота на съвременния човек радост и благо ли е? Точно обратното е истина. Борба, страдание и скръб —
към текста >>

647. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

когато нейния потик е Любовта. Благотворителност, която не е придружена с Любов, не е никаква благотворителност. Оня, който прави благотворителност, да не мисли, че с това лекува коренно страданията на света. Не. С това той само временно и частично помага. Благотворителността облекчава, но не лекува страданията. Трябва да се помни, че основно и коренно разрешение на всички противоречия ще стане само чрез повдигане съзнанието на човечеството. По тоя път ще се дойде до едно ново разбиране на живота. Големите противоречия, които сега света преживява, се дължат на липсата на едно правилно разбиране, на липсата на едно по-високо съзнание; съзнание, което да включва правата на всички същества и да съдейства за тяхното повдигане и усъвършенстване. Не бива да се забравя, че една благотворителност, подета и реализирана в един широк мащаб, би допринесла много. Биха престанали сълзите, макар и за миг само, на милиони човешки същества. Пише се за една англичанка, която през живота си е помогнала на 250,000 души, която макар и самата да не била състоятелна, ходела да убеждава богатите да жертват, да помагат на бедните. Ето един достоен пример за следване. Добре е да не забравяме, че и от нас има по-зле, които се нуждаят от нашата помощ. Колкото човек по-често се сеща за ближните и им се притича на помощ, толкова е по-прав пътя му и по-възвишен идеала му. Истинският път за човека е безкористното добро, което единствено да води и насочва към колективно, общонародно и общочовешко
към текста >>

648. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да се освободят от тия вериги, които им са слагани в продължение на много векове. За да се освободи от заблудата, човек трябва да има силен вътрешен копнеж към Истината, да се освободи най-първо от предубежденията и като истински ученик на живота да започне основно да поучава живота, да наблюдава явленията и да не си затваря очите за фактите, които тъй добре говорят и му показват истината. Истината е извън желания та на човека! Човек може да иска дадено нещо да стане според неговите разбирания, но скоро той се убеждава в противното, ако желанието му не е на правата страна. Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр. са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди съзнанието му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор. Ако не хвърлим яшмаците от очите си, ние никога няма да излезем от сегашното си състояние, ние никога няма да познаем истината, ние никога не ще се освободим от фалшивото. Докато не е постъпил като ученик в едно училище, човек мисли, че училището е само сградата, той вижда само външната му страна, обаче, като постъпи като ученик в него той ще види, че в него се намират разни пособия: чинове, маса, дъска, учебници, уреди за опити, ще се
към текста >>

649. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

братски живот Брой 205 - год. X. Севлиево, 1 януари 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Честита Нова Година – Пламен Нови разбирания, нови пътища – А. Н. Дървото (стих.) – Д. Антонова. Душата на славянството и полският месианизъм – П. Г. Пампоров. Словото на Учителя. Разумният живот. (из неделната беседа – 7 ноември 1937 г.) Писма и отговори – Редакцията Същинският човек (Из книгата „Вечните истини“) Виждането (Наброски за творческо виждане) – Г. Събев Жетвата е богата (пътни бележки) – С. К. Изложбата на българските художници в Белград – П. Г. П. Неизбежното – S. Дните на годината – S. СРЕДЕН БАЛКАН Безплатно приложение на в-к „Братство“, бр. 195 Съдържание: Повече грижи – А. Н. Първа необходимост – С. К. ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! Пред прага на новата 1938 година, какви пожелания да отправим към нашите читатели, към нашия народ, към цялото човечество? Един копнеж, един идеал, една нужда имат днес народите. човечеството, индивидите: Мир! Мир в душата на човека Мир в семейството. Мир в обществото. Мир в народа Мир по цяла та земя, между всички народи! Мир преди всичко, защото без мир ние нищо не можем да направим. Докато душата на отделния човек бъде разкъсвана от противоречиви стремежи; докато силите на доброто не вземат надмощие в нея над силите на злото, човек няма да види мир: нито външен, нито вътрешен;
към текста >>

650. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

можаха на това да му отговорят.“ Ние не отричаме съвременния живот. Съвременният живот е условие за вечния живот. След 50-60-100-120 години вие няма да бъдете в това положение, в което сте сега, съвсем ще се измените. Сегашните ви понятия за живота, стремежите, които сега имате, един ден ще се изменят толкова много, че те ще станат безпредметни, както са безпредметни кукичките, гагичките, които децата са рисували в своите първи години на учение. Тези черти и рисунки, както и вашите разбирания и стремежи са били някога много важни, но сега, при новите условия на живота, те нямат никакво значение. От тях помен няма да остане. Някога те са били много съдържателни, но сега са безсъдържателни. Аз ще ви кажа, в какво седи щастието на живота. Щастието се заключава в онези велики, светли мисли, които човек допуща в ума си, в онези, велики и благородни чувства, които храни в сърцето си, в онези възвишени стремежи, които се крият в душата му, в онези велики потици и в силата на неговия дух. Това е човекът. Това са четирите елемента, това е раят на живота. Значи, Раят е в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и човешкия дух. Когато говоря за небето, аз разбирам човешкото сърце. Само там може да живее сърцето на човека. На земята сърцето не живее, но робува. И умът не живее на земята, но слугува. На земята и душата и духът са ограничени. И в Писанието е казано, че духът, който имаме, се намира в голямо утеснение, в голямо ограничение. Следователно, ние още не сме придобили
към текста >>

651. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в цял свят и ще топи — както топлия вятър топи. ледовете и снега — човешките заблуждения и фалш. И днес света се нуждае именно от една мощна станция, която да разпръсва из цял свят духовни токове, които да носят и навяват в човешките умове, сърца и души Любов, Мъдрост, Истина, Мир и Радост. Може ли да съществува такава станция? — Да, може, и такава има. От нас се иска само да влезем в нейното течение, за да се увеличи нейната мощ. Да впрегнем силите си за мир, любов, братство и разбирателство между всички човеци на земята, е едно благородно дело и при това най-малкото добро, което можем да направим. Да извършим поне най-малката работа! Това може да извърши всеки човек без изключение, който жадува за повече правда, за повече светлина, за повече слънце на земята. Химн на Любовта Божествен плам, разнесен из всемира, тържествен пулс в безбройните слънца, без Теб покой душите не намират и чезнат в смут покрусени сърца! * Как волно с Теб се диша и живее, магичен лъч на младост и възторг! Тих, нежен глас в Твоя пламък пее – тих, нежен зов от Вечния Възток! * Ти бъдиш ни от сънища измамни; извеждаш ни от тъмна долина, и нашите миражи пустославни. стопяваш във поток от светлина. * Възпламнеш Ти и мигом озарява душите ден, и пролетен повей полъхва в тях и те се устремяват към висши мир, где вечна пролет грей. * Пред Твоя зов сърцата ни притихват и стават храм на мир и красота, в кой жители неземни се усмихват, и славят Теб, о, лъч на Любовта! В. Недев КЪМ БУДНИТЕ ДУШИ КОИТО СЕ
към текста >>

652. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

МИРА „За да има мир в коя да е държава, трябва да има Правда“. Учителя Ето един ключ, с помощта на който могат да се отворят вратите към траен и вечен мир на земята, към напредък и благоденствие. Ако водачите на народите искрено желаят мир, напредък и благоденствие на човечеството, те ще приемате този ключ, ще приложат този единствен метод в широк мащаб, — ще приложат Правдата спрямо всички в абсолютния смисъл на думата. Дето се е прилагала Правдата, там винаги е имало мир, разбирателство и хармония. А дето не се е прилагала Правдата, дето е царувало безправие, насилие и произволи, там е наставало безредие, хаос. До сега управниците на народите са прилагали закона на насилието, правото на силния и ето, ние виждаме резултата на тоя метод. Ако те, обаче, не приемат Любовта и не приложат Правдата, борбата и размирието ще бъдат нестихващи. Ето най-после една програма, една здрава непоклатима основа за ония, които се готвят да станат депутати (народни представители)—водачи на нашият народ. Ако те не приложат абсолютната Правда в живота си и в държавата, в която ще управляват, те няма да избършат ничии сълзи, няма да облекчат ничия болка. Напротив, ще причинят още много болки, ще пролеят много сълзи. Ако тия, които станат утре водачи, дадат преднина на своите болни амбиции, аспирации и егоистични наклонности, вместо на Правдата, тях ги очакват бури, безредие, хаос. Който е прозорливо, ще види това в миналото и ще вземе поука. Закона на Правдата действа винаги еднакво, той е
към текста >>

653. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Велики са Твоите дела!“ След като престоях доста време на това хубаво място, след като дишах чистия и опреснен въздух, слязох долу при малката чешмичка. Тук пък други картини. Да, всред природата се откриват на всека крачка все нови и нови картини. Всред нея всичко на глед разхвърляно е много пъти по-красиво и хубаво от колкото подредените по план паркове и градини в градовете. Чешмичката, при която слязох, е построена от ученици на Бялото Братство и има особена символична форма. Разбира се, характерната черта на разрушителност в българина е проявена и тук. Изпочупили са я на няколко места и затова лятно време тя пресъхва. Тогава, може би същите тези майстори на разваляне си дълбаят локвички и пият от тях „чиста вода.“ Но както и да е, сега тя тече изобилно. Чучура е даже тесен и затова водата поспира от време на време, поема сякаш дъх, за да излезе с по-голямо напрежение. Всичко това украсява нейната мелодия, която тя непрестанно пее. Пее и говори нещо, заобиколена естествено от големи камъни, които приличат на философи, спрели там да размишляват върху това, което тя им казва. Спрях и аз. Спрях се да послушам тази хубава песен, която отдавна не бях слушал. В това време подухна северния ветрец и западаха скреж-ни снежинки, които падайки по замръзналата твърд, произвеждаха особено шумолене. Достатъчно е да обърнеш внимание, за да доловиш онази чудна хармония, която звучи в музиката на природата. Чуват се тонове от инструменти, каквито ние не познаваме. Може би за в бъдеще ще
към текста >>

654. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на развитие на това съдържа ние — било то като индивид или колектив. Правилна физическа, естетическа и психическа дейност мисъл чувства и постъпки, може да има само този човек, който се е хранил правилно с чиста храна, живее съответно законите на природата всред която се намира, развива се нормално и спазва постоянни и правилни отношения спрямо околната среда. Без тия предварително спазени условия имаме в по-голяма или по-малка степен патологични мисли, чувства и постъпки. Разбира се, тия патологични отклонения са в амплитуди от такъв размер, че или не се схващат никак или се смятат „в реда на нещата“ — без да се досетим че такъв именно „ред на нещата“ докарва безредието, от което се оплакваме. Механичните закони и отношения в никой случай не могат да служат за основа на разумния живот — те са само помощници, външни условия, материал. Разумният живот се основава на разумни отношения, а те винаги предполагат едно начало, Първопричина — и разумно отнасяне спрямо нея, което има за резултат очаквания правилен живот и щастие. Ето защо преди всичко се налага една хигиена в най-широк смисъл, като основен закон — хигиена физическа, хигиена психическа, хигиена духовна с която трябва всички да започнат, съзнателно или не. Трябва да се помни, че болните хора, болните нерви са като криви огледала, които отразяват нещата деформирани. В такъв случай не може да имаме и правилни възприятия. Като резултат от тях ще имаме неправилни понятия, неправилни заключения, неправилни решения,
към текста >>

655. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

всека култура на зимата, и тя е обречена да си отиде, за да стори място на идващата култура на Пролетта. Г. ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и посвещение. С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия. Човек се облича с по-хубави и чисти дрехи, с благоговение. Той благодари за всичко що има, що вижда и що среща. Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става! При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо. Душата се изпълва с любов и вяра към Вечния. Човек вижда, че Онзи, който го е създал, продължава да промисля, да се грижи за него. Какво по-велико и свето от това, да съзнаваш, че Той ще ти даде всичко необходимо, че още преди да го поискаш, Той знае от какво имаш нужда и ще ти го даде! Блажена, свята вяра! Душата ти се изпълва с вечен мир и велика благодарност. Слънцето все повече припича и все повече обайва и привлича. Под неговата светлина и топлина душата ти се разтваря, Божията благост и щедрост наумява, неговата мъдрост преговаря. Ти се потапяш в светлината и радостта на Новото, на зората сияйна що изгрева, която иде от изток. Не може да се опише с думи чаровния блясък на Слънцето! Не може да се изкаже Милостта, Благостта и Любовта на Вечния! Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен. Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват. Въздуха трепти от зората и се изпълва с
към текста >>

656. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

свободата са красота! И днес ние виждаме тая красота да се насажда и живее. Учителя не казва само, а прави тая велика красота да спаси света. Той дави нова светла музика, която носи живот и висша красота. С една дума, чрез музиката, правата мисъл, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му. Днес живеем в свят с много дисонанси и хармонията едва се забелязва. Да останем ли в него? — Не! Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата мисъл, светлината, възвишеното чувство, любовта и доброто. Ще се колебаем ли още? Ще се съмняваме ли още в състоятелността, годността и здравината на тия материали? От нас не се иска много, а само да отворим очите, умовете и сърцата си, за да видим, и разберем, за да влезем в хармонията и възприемем музиката като спасител. Иде пролет – да бъде вечна пролет! Иде пролет – да бъде вечна пролет В градините, в полето и в леса В душата и сърцето на човека По цялата земя! * Да се стопи снегът, да си замине, От юг да лъхне топлина! И слънце да изгрее на небето, В сърцето — Любовта! * Треви, цветя уханни с усмивка Да бликнат вред по китната земя Със сладост да наситят те окото, Душата — с доброта! * И птичките вседен да веселят В хор градините, горите,
към текста >>

657. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Семенцето и всяко живо същество, като почувства топлото пролетно слънце, тръгва из под земната кора и излиза на-вън, излиза на свобода. Така и човек трябва да тръгне полека, полека, да пълзи и да се измъква от мрака и фалша, в който до сега е бил и да влезе в светлината, в слънчевият, в истинският живот. Ето възкресение — истинско възкресение! Да умре в нас старото, фалшивото, а да се роди, да възкръсне — новото, истинското Живота иска от нас доблест и подвизи. Със старите си разбирания и ограничени схващания, какво можем стори? — Нищо. Нови форми, нови дрехи трябват! Нови дрехи на нашите схващания, мисли, чувства и действия трябва да направим. Природата всека пролет прави нови дрехи на децата си. И ние сега като домакиня пред Великден да изнесем от себе си всички стари мисли, всички загнили чувства и всички криви навици, да ги изхвърлим навън! А на тяхно място да сложим нови, светли мисли, чисти чувства, здрави навици. Ето това се иска от нас, за да станем нови хора: да възкръснем в нов живот — живот на чистота, братство, Истина и Любов. Стани! О, глас, потрепнал в тишината, О, глас, що буди ме и пей: — Стани, че близко е зората, стани, че слънце ще изгрей. * Стани да срещнеш светлината и сам да бъдеш светлина, и да приемеш топлината и сам да бъдеш топлина. * стани да видиш как венчето разтваря пролетния цвят, стани да вдъхнеш аромата и сам да пръскаш аромат. * Стани да чуеш как славеят със своя златен глас звъни, стани да слушаш песента му и сам да пееш ти стани! *
към текста >>

658. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

сте удостоени. И само едно не забравяйте: Нека никога през ума ви не мине мисълта да заставяте детето да подражава на вас, възрастните. Нека никога не мине през вас мисълта, че ще можете да водите новото дете по своите стари, грешни, кървави и престъпни пътища. Нека никога не се опитаме до поставяме пречки на пътя му. Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си. Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни. Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни. Новото дете ще живее не за себе си, а за другите — не само за семейството си, но и за целия народ. не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп,
към текста >>

659. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

по-удобна. Колко е жестоко и престъпно това! Но за да видим това нещо, ние трябва да живеем с хода на времето и да се движим с бързината, с която живота се развива. До сега в живота са опитани много методи, много учения, много системи. Те са изиграли своята роля, дали са своя резултат. Ние им благодарим за светлината, която ни са дали и подтика, с който са ни тласнали да вървим напред, да растем и се развиваме. Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова заповед се пише: „Да имаме любов помежду си“! Учителят казва: „Онова нещо, което сега е потребно на съвременното човечество е Любовта, която носи сила в себе си. Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа“. Ето дрехата, ето формата от която днес се нуждае съвременното човечество. Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на гордостта, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст. То ще влезе да живее в Любовта, братството, разбирателството, помощта. Не се ли облече в новата дреха, още сега човечеството ще опита отровното жило на старият си живот, докато най после само се отврати от него и потърси със силата на всичката си душа светлия, слънчевия живот — Любовта и братството. Каква е нашата цял на земята — взаимно изтребление ли, грабеж
към текста >>

660. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

им е дал уши, с които да слушат сладките думи. Дал им е очи да виждат красотата на света. Дал им е нос да възприемат уханието на цветята. Какво ли не им е дал Господ. И при това положение, за някой малки инциденти, които се случват в живота им, те ще се разгневят на Господа. Питам: какво са допринесли Иван, Драган за цялото човечество? Ако хората отварят войни за да си доставят някой блага, това ни най-малко не е работа за цялото човечество. Това е лична работа, това е лично разбиране. Днес хората едни други се ненавиждат. Но и този, когото ненавиждаш, и него майка го е родила, като тебе. И на него майка му е пяла песни, като на тебе твоята майка. Тогава, кой от двамата има преимущество? На кого майка му не е пяла сладки песни? Нещастието в света седи в това, че малко хора са родени с любов, а много хора са родени без любов. Писано е в Книгата, че всеки човек, който е роден без любов, е осъден на смърт. Следователно, вие, които сте осъдени на смърт, трябва да се редите с любов — нищо друго не може да ви спаси. Ако ме питате какво трябва да правите, казвам: Вие трябва да се родите с любов. Христос каза на Никодима: „Ако се не родите отново, от вода и дух, всички сте осъдени на смърт“. Роденото от духа, дух е. Роденото от плътта плът е. Роденото от Духа, това е вечният живот, а роденото от плътта, това е страданието, това е грехът. Казвам: хората трябва да се изменят, да изменят своите стари възгледи. Хората ги е страх да изменят възгледите си. Дали искат да изменят
към текста >>

661. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

сме далеч от него. Ще познаем, че сме истински служители на живота, братя на човеците, по Любовта в душата си и готовността да вършим добро, да помагаме. Когато видим и почувстваме в душите си великото, Божественото, ние сме пред новият, слънчевият живот. ПРИРОДАТА И ЧОВЕКЪТ Изобилна с блага е природата, изобилен с добрини е животът. Само се иска от човека мъдрост и благоразумие да ги разбере и използва. Защото живота е пълен с блага и добрини, но се ползва от тях само умният, който разбира и който има един по друг стремеж, който има висок идеал и търси истината. А тя е достатъчна да му грее й живота като слънце. Щедра е природата и тя богато възнаграждава послушните си деца, които вървят по нейните пътища. Светлина, слънце, чист въздух ни предлага природата. А това носи радост и светлина в душата. За всички тя е приготвила чиста светлинна храна, пълна с жизненост — плодове, зърна, зеленчуци. Това е най естествената храна на човека и най-близка до първообраза на светлината, защото расте, вирее и зрее под нейните лъчи. А неразумният не се задоволява с това. Той търси кръвна храна и се храни с трупове. За питие употребява не чиста вода, а вино и ракия и често ще го видиш с цигара в уста и от носа му да излизат кълба дим. Като че ли природата го е създала да му служи за комин. Не, тя го е създала да се диша чист въздух през него. Освен физическата храна, която човек употребява, той се нуждае още и от слънце, чист въздух, вятър. Само физическата храна за него е недостатъчна,
към текста >>

662. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Стихотворения от Д. Антонова Детето фея – Н. Неделчева * * * Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 219) – Влад Пашов Светлина в Пътя към Посвещението (продължение от бр. 219) – Сл. Камбуров Книжнина ЗА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО На нас човеците е дадена една много важна задача, чието разрешение седи от векове пред нас — именно, да приемем слънчевият живот, светлината и братството и да сложим основите на нов живот, началото на нова култура. Казвайки „слънчев живот“, ние разбираме божествения живот, пробуждане на божественото в нас. А то е вложено във всяка душа, само че е обвито с много обвивки. Живота на слънцето е един висок идеал за нас, една подтикваща идея, която трябва да се стремим да постигнем и реализираме — да пръскаме светлина, да носим живот, да сеем семето на братството, мира и Любовта. И наистина, когато отпаднат многото обвивки, с които е обвито божественото у нас, ние ще заприличаме на слънцето. Обвивките можем да наречем с една дума — егоистичното. Щом то се пропука, ние изскачаме. Запалената свещ поставяме на светилника да ни свети, а не под шиник. Сега сме далеч от този идеал. Можем да го достигнем, като почнем от началото, от първото стъпало, като престанем да вършим поне най-голямата, най-грубата неправда и почнем от най-малкото добро. С течение на много векове, в човешкия род се е създал един много лош навик — да се хранят хората с труповете на убити животни. И тоя навик много трудно ще се изкорени, защото е станал като втора природа в
към текста >>

663. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

смисъл само тогава, когато се създаде човек. Щом живота не служи за създаване на хората, този живот е безпредметен. Казвам: Епохата, в която сега ние всички живеем, е по-добра от миналата. Тя има по-добри условия, отколкото в миналото. Някои се спират върху древната мъдрост и казват, че в древността е имало по голяма мъдрост, отколкото сега. Аз мисля, че това е малко пристрастно. Като разсъждават, мнозина казват, че като дете някой бил глупав, а после поумнял. Този, който не разбира философията на живота, той мисли, че детето първоначално било глупаво, а после станало умно. В действителност не е така. Умното дете всякога е било умно, а глупавото дете всякога е било глупаво. Под думата разумно дете разбираме дете, което носи всички условия за своето развитие. Под думата глупаво дете разбираме дете, което е лишено от тези условия. Значи, глупавия човек е лишен от условия за своето развитие. Той нищо не може да постигне. Запример, какво го очаква глухия, слепия, немия? Каквото и да предприеме, той нищо не може да изправи. Съвременните хора се стремят към един идеал, който не могат да оформят. Запример, върху какво почива здравето на един човек? Хората искат да бъдат здрави, но кое е първото средство, което лекарите препоръчват? Преди всичко, здравето на човека почива върху една трезва мисъл, едно трезво чувство и една трезва воля. Или можем да дадем друго определение: здравето на човека почива върху една права мисъл, върху едно право чувство и една права воля.
към текста >>

664. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

народи. Той не е нито в ръцете на немците, нито в тия на народите от латинската раса. Новият свят е свят на истинска хармония и международно братство. А горепосочените народи и раси вече казаха своята дума. Те нямат какво да кажат повече в това направление. Те не са способни да реализират този велик и светъл идеал на утрешния ден, те не могат да водят човечеството към него, защото са доказали, че във дъно ю на всичките им планове за „умиротворение на света“ и за .международно разбирателство“, лежат тънките им, скрити сметки за собствения интерес. Новият свят ще дойде чрез славянството което е дало досега много доказателства, че може да живее не само за себе си, че може да се жертва за другите, че може да пролива кръвта си дори за другите. * Бъдещето е на славянството! Тази велика истина трябва да проникне, да оживее и да засияе непрестанно в съзнанието на всеки българин, на всеки славянин. Тази истина трябва да бъде схваната и разбрана до най-малките си подробности. Тя трябва да бъде из дигната като ръководен фар, като непогрешимо мерило в живота на народа ни. Славянството ще може да развърне всичката своя духовна си ла и мощ, то ще може да реализира своите творчески възможности само чрез своето обединение—което ще бъде не обединение механическо, външно, формално, а обединение духовно, обединение по същина, обединение вътрешно. То ще се състои в хармониране и сливане на огромните творчески енергии в едно направление. отправянето им към една обща цял, съединяване на
към текста >>

665. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Станев Югославският есперантски конгрес – П. Г. Пампоров Из живата наука – из книгата „Дишането, фактор на здраве и воля“ Декларация за есперантизма Хроника ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА В живата природа има един език, който свързва всички живи същества. Толкова силен и универсален е той, че същества от различна степен на развитие, между които има граници и пречки, могат да се разберат и си помогнат. На то я език ни говори животът, който е непреривно свързан с нашето съществуване. Съществата се разбират на тоя универсален език само ако го знаят поне отчасти. Ние го наричаме езика Любовта. Даже същества от еднаква степен на развитие, ако не говорите на езика на Любовта, не могат да се разбират. Между тях настават борби, ежби, възниква злоба. Езикът на Любовта е, който свързва съществата, чрез него майката природа говори на техните души, на него тя предава своите съкровени наставления. Отдалечат ли се от основните принципи на универсалния език на живата природа, те не могат да се разберат. Тогава между тях застава грубостта и свирепостта и се разделят на враждебни лагери. Говорят ли на езика на любовта, между тях има сплотеност, единство, сила. Колкото един от обикновените езици е по-близо до тоя на Любовта, толкова той е по-жив и толкова повече той носи мир и градивен материала в себе си. Защото извън любовта няма развитие, няма живот. Езика, който е най-близко до тоя на Любовта, е Есперанто, защото освен външната форма, която служи за израз на мисли и чувства, той носи идея — вътрешна
към текста >>

666. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

какво значи една нова общоевропейска или световна война. Пои това, тъкмо тази решителност — да се отговори на силата със сила, да не се оставя насилието само да се справя и само да разрешава подигнатите въпроси, е която спре, в последния момент, разразяването на катастрофата. Решавайки да пожертват себе си в защита на един принцип, рискувайки да приемат войната, великите демократични народи спасиха мира. Отречена е грубата сила. Спряно е нейното пагубно действие. Не чрез нея, а с разбирателство, на зелената маса, ще се решават въпросите. Началото е дадено. По този именно път трябва да продължи международният живот. Насилието трябва да бъде изключено. И ние пожелаваме на днешните народи и на техните управници: повече търпение, повече мъдрост, и по-голяма готовност за жертви, за да могат по мирен начин да се премахнато несправедливостите и така да се осигури за всички върхов но то благо за мира. С. Л. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА От това гледище, цялата природа, която ни заобикаля, е един жив организъм, в който пулсира космичният ритмус и я изпълва с живот и разумност. Затова всичко в природата е на своето място, всичко си има определена цел и задача и изпълнява волята на определен орган. Тъй както в човека имаме ред органи и системи, същото нещо имаме и в природата. Но докато в човека те са събрани в едно малко място и можем да ги обгърнем, да видим тяхната обща форма, то в природата, където нещата са много диференцирани, с нашите сетива и нашето
към текста >>

667. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

красиво, особено нощно време, когато се обсипе с безброй светли точки. Често между земята и небето се носят бели като сняг облаци, и като величествени кораби плуват в това обширно и безбрежно море. Това са мисли на висши същества. Това е писмо от разумния свят. Това е живо писмо. Всеки облак има специфична форма, която изразява символи. Чрез тях ни говорят съществата. И дали това писмо не може да се разбере? Който ги е наблюдавал дълго време и се е свързал с разумната жива природа ги разбира и чете по тях. Те са писмо за него. Тая година летният ни лагер е разположен, както и през другите лета, край второто езеро от седемте рилски езера, под грациозния остър връх „Харно ми е“. Тук летуват братя и сестри от всички краища на страната, но има такива и от чужбина. Техните палатки са разположени на едно място и ги наричат, „квартала на чужденците“. Дошли са от разни страни, далечни и близки: от Северна Америка, Франция, Латвия, Унгария, Сърбия и др. Наистина това е едно международно летовище. Венец на всичко е Словото на Учителя. То е особено силно, носи светлина и къса веригите на човешките заблуждения. И кой го има уши да слуша, нека чуе, и който има разум нека разбере, че земята е училище и че ние сме ученици и трябва прилежно да учим, ако искаме да минем в по-горен клас. Ето няколко мисли от Учителя: „Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят. Ако индивидът, семейството, обществото, народът и
към текста >>

668. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

получават различни механически движения. Може би науката един ден ще отиде още по далече и ще открие, че всяка дума или фраза отговарят на известни силови течения в природата, които именно въздействат върху човека. Затова великите Учители казват, че човек трябва да мисли върху това, което говори, и да не излиза празно слово из неговата уста. Може би природата е безкрайно сложна и преплетена с безброй течения, които ние и не подозираме. От всичко, което го заобикаля отвън, всеки избира и разбира само това, което е развито и вътре в него. Наистина, какво е една дума? Съвсем просто нещо! А такъв преврат може да направи в психическия живот на човека. И електрическото копче е твърде просто нещо за невежия, но когато се бутне, превръща тъмнината в светлина. Колко мощна сила е словото, се разбира от това, когато на скърбящия кажем, че скръбта му ще се превърне в радост. На страдащия, — че страданието му ще се превърне в красив плод в неговата душа. Всичките велики учения са били такива, защото думите, с които са били изказвани от представителите на тия Учения, са били ключове на мощни извори на сили, които са навлизали като нови животворни струи в человечеството и са го обновявали. Нашата епоха се отличава с един такъв Велик Учител, който чрез словото си ни разкрива законите на природата. И всяка Негова дума е ключ на живи сили. Ако ние ги възприемем и приложим в живота си, ще се обновим и преобразим. И тогава ще видим, че мъдростта на великите хора е истинска реалност, защото тя
към текста >>

669. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

във вестника, тази статия е поставена отново в бр. 229) Книжнина МИР ЧРЕЗ ПРАВДА Мирът е върховно благо за човека, за народите. Но той никога не е бил и не може да бъде траен и действителен, ако е основан върху неправдата. Мирът е мир само когато е основан върху правдата. „Мирът“, основан върху не правдата, е само една скрита, подмолна, постоянно назряваща война. Мирът, истинският мир, както и истинското благоденствие на народите могат да се достигнат само чрез взаимни отстъпки, разбирателство и жертви. До днес, векове и хилядолетия вече, винаги е бил издиган в култ принципа, че личността, индивида трябва да се пожертва за обществото, за колектива, за народа. И наистина, доброволната жертва на индивида за народа си, за човечеството или за една велика идея, е най-високото духовно постижение, до което се е домогнало човешкото същество в своето развитие. Поклон пред саможертвата — доброволната и съзнателна жертва на индивида, когато и за каквото и да е била дадена тя. Защото тя е именно необоримото доказателство, тя е източника на светлата вяра, на непоколебимото упование, че човек не е материално, а е духовно същество. Че по своята същина, той е дух, а не плът. Защото само Духът е способен на жертви. Признавайки великата роля и необхватното значение на индивидуалната жертва, ние обаче сме длъжни да подчертаем, че днес е вече дошло времето, когато човечеството трябва да направи следната, по-висока стъпка по пътя на своето духовно развитие, която се характеризира с
към текста >>

670. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

е. материята от силата. За да. се прояви, силата се нуждае от материя, от форма. Само за себе си материята никога не може да се обработи. За да се обработи. за да се организира в помощ й дохожда силата. Едно от отличителните качества на материята е инертността. Тя не се мърда от местото си. Без сила материята не може да се обработи. Благодарение на силите в природата от материята се образува тяло, чрез което Божественото се проявява. Казваме: „Сила и енергия“. Под думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Под сила разбираме интензивността с която разумността се проявява. Материята пък е формата, чрез която силата и енергията работят.“ Идеите са също плод на тая безсмъртна енергия. Те се хранят и крепят от сила и енергия. Затова те растат и се разширяват. Така например, идеята за човещина и братство между хората расте и се развива със сила, според колкото позволяват съвременните условия, или по право, тая идея се проявява до толкова, доколкото съвременните хора са готови да й дадат прием. Но ще дойде ден, когато хората ще узреят и тая идея ще възтържествува тук на земята в пълна власт и сила. ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развиването съзнанието на хората и подготвянето им да могат да схванат и възприемат истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата окултизъм значи нещо скрито, тайно. Това тайно знание е съществувало винаги, но е било известно само на малцина. За широките маси то е било
към текста >>

671. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

те си остават напълно, абсолютно логични и прави, извън ограничения свят достъпен за обикновеното човешко проникване, съществува още един обширен, безграничен, неизследван, непознат за тях свят. Къщичката на детето си е къщичка за него. Хората, предметите, животните, с които то я населява и изпълва, с наистина такива за него. Но за възрастния, който живее вече в един друг свят, всичко това има само една относителна реалност, една относителна обективност. Теориите, схващанията и разбиранията на нашите учени за живота с правилни, логични, разумни, обективни, вътре в тази сфера, в която те живеят и се движат. Но ако човек успее да се издигне над общопознатото, и общопризнатото, ако той успее да види невиди мото, скритото и да разбере непонятното за другите, за него тогава ще стане повече от ясно, че, в същност, обективността на съвременните научни схващания е една относителна обективност, че логиката им е една относителна, ограничена логика, че реалността за тях, е една относителна реалност. Гледано от по-високо, това, което днешните учени считат за нещо обективно, в същност представлява техни субективни схващания за нещата, Това е така и не може да бъде другояче, защото съвременните учени познават и признават съществуването само на една ограничена плоскост. — само на повърхността, външността, видимостта на живота. Животът, истинският живот, в своята целокупност, в своята безграничност, в своята неизмерима, неизследвана дълбочина, е за тях непонятна, неразгадана тайна, от
към текста >>

672. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

пробиват път в умовете на хората навсякъде по свята. Преходно време! . . . Какво ново има в егоизма, бил той личен, семеен, класов или национален? Допустимо ли е да се разрешат правилно болните въпроси на днешното време, въз основа на егоизма и алчността? Правото принадлежи на силния, защото той винаги може да се наложи и ще се наложи! — това е върховната максима, свещеното верую на днешните хора. Колко горчиво се лъжат те. Слепи водачи, с още по-слепи водени от тях тълпи! — те не разбират, че, вън от човешкото право, относително и временно, съществува и едно вечно, върховно, абсолютно Право! . . . Те не разбират, че освен човешката сила и човешката власт, колкото твърди и непоклатими да ни се виждат те, съществуват и друга една Сила и друга една Власт, непреходни и вечни! Хората продължават да кадят тамян на своите лъжливи богове и сляпо вярват в тях. Разочарованието, обаче, не ще закъснее да дойде. Не е далеч времето, когато кумирите на днешното време ще бъдат развенчани. Това. което днес ни се струва реално, единствено реално, утре ще бъде прах. Човешката сила, човешката власт и човешкото „право“ са нищо пред силата, властта и правото на Върховната Реалност на живота. Днешните човешки „реалности“ ще преминат като сенки. Крушение очаква лъжливите божества на днешния век. И колкото по-силна е била вярата в тях, толкова по-голямо ще бъде разочарованието. Преходни времена! . . . Преходни кумири, увлечения на тълпите: индивидуализъм, омраза, разединение. Ще минат и заминат,
към текста >>

673. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

има условия да се прояви такъв, какъвто е, да прояви своите слабости, само когато слезе на земята. И в невидимия свят има духове, същества, подобни на хората. Някои ангели, които живеят на небето, пожелават понякога да оправят света. Като разбере желанието им, Бог ги изпраща на земята, като им дава задачата да възпитат един човек. Те се виждат в чудо. Сега да дойдем до разбраните неща. Всички трябва да разберат, че светът е създаден по известни закони. Под думата закон аз разбирам нещо разумно. Има закони, които се менят, но има закони които никога не се менят. Закони, които се менят, са преходни, и в тях разумността е слаба. Има закони, които човешкият дух е създал. Има закони, които ангелите са създали. И най-после, има закони, който Бог е създал. Всички несгоди, които се случват в живота на човека, се дължат на самия него, а не на някакви външни условия, на някакви препятствия. Лоши условия няма отвън. Всички препятствия в живота на човека се крият в неговия мозък. Вън в природата не съществуват абсолютно никакви препятствия. В природата всичко е така добре наредено, без никакви препятствия. Който не разбира това, казва, че всичко в природата е разхвърляно, в голям безпорядък. Когато разглеждаме нещата в природата, не е въпрос само за местата им, но има неща, които вие не виждате. Със своя дух човек може да се издигне по-високо, отколкото сега се намира. Много неща има, които могат да се кажат на хората, но все таки за сега е опасно. Колкото и да е опасно, те
към текста >>

674. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се явяват външен израз на тези сили. Също така зад всяко знание, зад всека мъдрост също така стоят духовно-божествени сили, които се явяват носители и проводници на това знание и мъдрост. Носителите, проводниците, не изменят същността на нещата, но указват известно поста голямо влияние върху неговите качества. Водата е все вода, но в зависимост от проводниците, тя добива един или друг вкус и оттенък. И когато говорим, че древната мъдрост се отличава от новата християнска мъдрост, подразбираме, че онези духовни сили, които са действали в тази мъдрост и са били нейни носители, са били едни, а тези духовни сили, които стоят зад новата християнска мъдрост, са други. Това ще се види противоречие за онези, които не са запознати с въпроса. За да не се поражда противоречие, ще изясня въпроса с едно сравнение. Като говоря за различие в дейността на силите, стоящи зад мъдростта, разбирам различни фази на един процес. Развитието на човека от раждането до смъртта е един непреривен процес с много фази, и всека фаза се отличава с действието на специфични сили, които от своя страна пораждат различни психологически изживявания и състояния. Всеки знае, че едни са състоянията и преживяванията на детето, други са на стария човек, едни са понятията на детето за света и живота, други са — на стария човек. А това е в зависимост от дейността и състоянието на силите. Същото се отнася и за човечеството. Човечеството в древно индуската епоха се намираше във фазата на детството и силите, които я строят
към текста >>

675. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила. за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път. Георги Радев __________________________ *) „Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса“ — Из книгата „В царството на живата природа“, от Петър Дънов. РИЛА Как леко сваляш свойта риза над ридове и над бърда, кога зората в тебе слиза да пие бистрата вода. * Над времето и над пространства извишила самотен връх проглъхва Мусала безстрастно в мълчание и леден дъх. * Л вечер, щом звездите трепнат над блесналите снегове, Незнайното разтваря книга и се разкрива на яве. * Тогава тъмните усои полюшват своя гъвкав стан, пробягват сенки на герои, настръхва целият Балкан. * И във легендите заслушан вечерникът притайва звън; звездите бързо се низпущат и всичко става като в сън. А. Чергарски ОГЪНЯТ (Из „Рила, когато проговори“) Когато слънцето без предупреждение потъне зад хребета над шестото езеро, настъпва изведнъж хлад. Когато задуха вятърът от към езерото, както обикновено става, над цялата котловина настъпва неопределеното годишно
към текста >>

676. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

наблюдател, който следи събитията, които днес се развиват в света, има не един случай да провери истинността на горното твърдение. Зад обикновения ход на събитията, в които, външно погледнато, няма нищо необикновено, нищо изключително, той ще прозре действието на една разумна воля, която с удивителна мъдрост подържа разклатеното равновесие на света. Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили с обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия. Защото действието на известни духовни фактори в живота на човечеството не означава че ще станат некакви чудеса, некакви извънредни и поразителни събития, както често си мислят наивните религиозни хора. Напротив то е понякога толкова по-скрито, колкото по-съдбоносна за човечеството е дадена година. Ще завърша тия редове с един цитат от Учителя, взет из неделната му беседа, държана на 1 януари 1939 година. Думите, които Учителят изказва в следващите по-долу редове, не с резултат на „гадание“, те с положително знание на човека, който сам участва в работата, която вършат ония възвишени същества, за които той говори. „Понеже 1939 година е епохална. желая ви разумно да използвате всички условия, които тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат , но в 1999 година. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите
към текста >>

677. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

теб да бъде друмът клет * на хиляди лъжи и грехове. Свърши се вече тоя сладък сън, — стани ти, който спиш от векове, чуй слънчевия животворен звън, * душата ти с радост да е пълна. О, чуй гласа отдавна който те зове! Стига мрак. — навеки веч се съмна. Стани ти, който спиш от векове! * Разбий сам стените на затвора и на светлина ти излез с възторг — духът ти ще се радва на простора, ще литне мощно в Божия чертог. * В сърцето ти извор чист ще блика, в душата ти пролет ще царува, ще разбираш на Бога езика, с мъдрост Бог духа ти ще дарува. Превод от един египетски папирус: „Зовът на Амон-Ра към ученика“. Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие. За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота,
към текста >>

678. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

все още не са се напълно споразумели, пред лицето на явната опасност, която ги заплашва еднакво. И какво още чакат? Нима съдбата на Чехославия не е достатъчно ясно указание за това. какво очаква народите, които не могат да живеят във вътрешен мир и съгласие? Ако славянските народи не се обединят, те всички, с изключение на Русия, са заплашени да изгубят, в една или друга форма, в по-голяма или по-малка степен, своята свобода и независимост. Днес те все още имат време да избират: разбирателство, единение и взаимна отстъпчивост и, като следствие на това. свобода и напредък, или — омраза и вражда, последвани от разпокъсвана и робство. За да се заличат, обаче, веднъж за винаги следите на миналото, следите на злото в отношенията на славяните помежду им. НЕОБХОДИМИ СА ЖЕРТВИ — разумни жертви. Тия жертви трябва да бъдат направени безотложно. Те трябва да бъдат направени доброволно, съзнателно и на време. Иначе те не биха достигнали целта си. Въпросът е важен и то не само за нас, славяните. Защото обединението и засилването на славянството е от значение и интерес за цялото човечество. Славянството има да изнесе в света своя специална мисия, то има да даде на човечеството нещо ново, което ще ползва всички, и за това то не може и не трябва да загине или да стане играчка в ръцете на другите. Колкото и силни да са другите европейски народи със своите постижения в науката и техниката, със своята военна и стопанска мощ със своята висока духовна и материална култура, все пак, на
към текста >>

679. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

проявяват по-особени, по-големи грижи, както от страна на държавата и обществото, така също и от страна на отделното семейство, в което детето е родено и живее. Обаче тия досегашни грижи и усилия за създаване по-добри условия за израстване и развитие на новите поколения далеч още не са всичко, което може и трябва да се направи. Преди всичко, на родителите и обществениците, които, подтикнати от един здрав инстинкт, се стремят да полагат повече грижи за детето, им липсва едно правилно разбиране на природата на детето и на неговите истински нужди. Ако детето само би могло да си уясни, да синтезира и да изрази на ясен език основните, първичните нужди на своето физическо и духовно развитие, то би казало на своите родители и на обществениците, които полагат грижи за него, горе-долу следното: — Мили родители, и вий, всички добри хора, които се грижите за нас, децата, чуйте нашия глас, чуйте нашата молба, чуйте нашите нужди, изразени от самите нас, преди да насочите в една или друга посока усилията си за създаване по-добри условия за нашето развитие: — Ние искаме повече слънце! Преди всичко друго, ний искаме повече слънце и повече чист въздух заедно с него! А знаете ли вие, мили родители, и всички вие мили хора, които ни обичате и които се грижите за нас, знаете ли, че днешното училище е истински затвор за нашите крехки души и тела? И знаете ли, че никак не е трудно и не ще струва никому нищо, ако ние прекарвахме, при хубаво време, една част от учебните часове вън от училищната
към текста >>

680. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

хора, други мислят, че виновници са управляващите и т. н., а в същност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли. Щом изядете едно от тези агънца, всички в семейството ви, ще имате много неприятности през целия си живот. Нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате — Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова агънца? — Ще бъдете най-малки в Царството Божие. — Няма ли поне едно — няма. Под думата „малък“ се разбира слаб човек, който се подава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен устойчив морал и затова той казва: „Както и да е, ще се прекара този живот.“ Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, на която господарят носи храна 3—4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, защото пораждат лоши мисли, а лошите мисли зле влияят на нашия мозък, на нашето сърце и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. В такива случаи лекарите се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта. Това е право, храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия. Човек не може да живее без желания, но той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава. Вие давате живот на едно дете, но не минават и две три години и Господ ви взема това дете. Плачете и
към текста >>

681. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да вземе връх в живота им. Човечеството е изправено пред избор: Или по стъпките на Христа — на Любовта и доброто; или по стъпките на неразумността — на омразата, алчността и вечните борби. Но стъпката, която води към прогрес и развитие, е тази след Христа. ИЛЮЗИИ Колко се лъже окото на човека в ценността и в действителността на нещата, които го заобикалят и привличат! . . Уви! Толкова късно — едва след като е разхарчил напразно най-добрите си жизнени сили — човек почва да разбира, че се е увлякъл след миражи, че е гонил привидения, сенки на реалността. че е живял със илюзии. Толкова късно — понякога едва на края на живота — очите на човека се отварят за действителността. Той вижда нещата в тяхното истинско осветление едва тогава, когато те са вече вън от неговата власт, когато силите и волята за борба и дейност са го напуснали. В безумно упоение, със слепешка страст човек се стреми към достигане на това, което го привлича. Той жертва живота си, а често и живота на другите за неговото постигане. И чак тогава, когато мисли, че е само но една крачка от него или пък че държи в ръцете си това, което толкова време е гонил, той вижда, че ръцете му са празни. Щастлив е този. който навреме може да се отърси от хипнозата на илюзиите в живота. Щастлив е този, който съумее да се освободи от тях, преди те да са изсмукали силите на живота му. Щастлив е този. чието око е достатъчно проницателно, за да може да направи тънката разлика между реално и илюзорно в този свят, изобилстващ
към текста >>

682. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да мислите, че доброто учение подлудява хората. Всеки, който се е раздвоил, всеки, който не е изпълнил волята Божия, все полудява. И съвременният свят към това отива. Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: от любов да служим на Бога и да не осъждаме никого. Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: аз съм причината за това. Някой път като ви говоря, говоря, казвам: тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод, да им разправя хубаво, в тях има нещо добро. В мене е погрешката, аз трябва да направя още по-големи усилия. Тъй говоря за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, аз съм на отрицателната страна. Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. Сегашните хора, обаче са на другата страна. Щом дойде за доброто, казват: „Аз направих това добро“. А щом дойде до погрешките, там ги няма. Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“. Сега, според туй учение, някои искат да знаят дали живеят по закона на Любовта. Аз ще ви дам един начин и за млади и за стари, да разберете дали живеете според Любовта. Влезте в един дом веднъж, дваж, три пъти. Ако в този дом става подобрение, вашите влияния са добри, любовта ви действа. Но, ако след като влезете в този
към текста >>

683. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

вселената – Д-р Фр. Хартман Словото на Учителя. Събиране и раздаване. Заробване и освобождение. (из неделната беседа – 16 април 1939 г.) Душата. Из книгата „Учителят говори“ – Георги Радев Разнообразието като елемент на човешкото развитие – Н. Неделчева Астрология. (продължение от бр. 242) – Влад Пашов Защо е необходимо да се молим Н. Неделчева Книжнина Хроника УСТОЙЧИВИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НАРОДИТЕ Може би никъде не изпъква така ярко безидейността, безпринципността на човешките разбирания, както в политиката, особено международната. Държави, които до вчера са били неприязнено настроени една към друга или най малко равнодушни, между които е зеела пропаст уж поради идеологични различия, поради нееднаквост в политическия строй, днес се сближават и търсят да си сътрудничат, въпреки различията. Какво кара тия държави да пренебрегнат своите непримирими божем идеологични позиции, за да потърсят сближение и сътрудничество? Дали съзнанието, че тия различия не са в края на краищата тъй непримирими, че народите трябва да преодолеят своите вражди, да потърсят мирен начин за разрешаване на спорните въпроси помежду си и да си съдействат, зачитайки своите интереси? Ни най-малко. Оня потик, който ги кара да потърсят сближение, далеч не е взаимното разбиране и симпатия, искреното желание за примиряване и сътрудничество. Той не произхожда, с една реч, от Любовта — оня възвишен принцип на живота, който едничък може да създаде между индивиди, общества и народи трайни връзки, почиващи на
към текста >>

684. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

можем, с нашите ограничени умове да обгърнем Безграничното! Ний можем само, в благоговеен възторг, да се преклоним пред нея, шепнейки тихо, с молитва на уста: Велика е Твоята Любов, Господи! Тя не отслабва, не се засеня, не се изчерпва, не умира, като човешката! Тя знае сако да расте и расте, да се разлива непрекъснато, винаги и навсякъде. Слънцето нито изгрева, нито залязва, нито се засеня от облаци, нито студ намалява топлината му зиме. Това са нашите, земни и човешки, условия, разбирания и положения, които от вечно пулсиращите живот и любов, идващи от слънцето, създават ден и нощ, светлина и тъмнина, лято и зима, слънчево и облачно небе. Слънцето люби! И само затова ний можем да любим! Нашата любов, любовта на всички земни същества, е частичка от Неговата любов. Нашата мисъл, нашето съзнание, нашата воля, нашия живот — това са само частички от неговия Велик Живот... Слънцето люби!. . . И безгранични, необхватни потоци от жива любов, съзнателна и разумна, се разливат по всички посоки, по всички части на света, из цялата наша система, изпълват всички форми на живота — растения, животни, хора и ангели, създават и градят, възрастват и издигат. Слънцето люби!. . . И всичко навсякъде се движи, живее, диша , стреми се, люби и страда, ражда се и умира, и отново възкръсва за нов живот. Слънцето люби с велика, безгранична, неизчерпаема, свещена любов,- която създава и крепи живота. Слънцето люби! . . Нека и ние вървим по неговите стъпки. П л а м е н ______________________________
към текста >>

685. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

науки. Из книгата на Шарл Ланселен „Окултизъм и наука“ Огледалото на живота (стих.) – от английски: С. К. Словото на Учителя. Ставане, оживяване, възкресение. (из неделната беседа – 9 април 1939 г.) Чучулигата – Н. Неделчева Астрология. (продължение от бр. 244) – Влад Пашов Из науката и живота. Изследване на човешкото сърце Книжнина ИЗДРЪЖЛИВОСТ В бурите на живота — в нещастията и страданията, които ни сполетяват — се изпитва силата на нашия характер; устойчивостта на нашите морални разбирания, непоколебимостта на нашата вяра и постоянството на нашата воля — да преодоляваме всичко и отново да вървим напред. Само в бурното море се каляват истинските моряци. Само в бурите на живота човешката душа укрепва и просветва: очите й се отварят за неща, като обикновеният поглед никога до тогава не е съзирал, в нея избликват нови сили, които никой до тогава не е подозирал, — човек вижда, че е способен за неща, които в обикновения живот са рядкост. В страданията и нещастията се разкрива красотата на човешката душа. За причините на страданията и нещастията ние не можем да говорим. Макар и да знаем, че нищо на този свят не става без една строго определена и разумно обусловена причинност, макар да знаем, че всичко, тук, на земята, и по цялата вселена, е под всевидещото око на Бога, и че нищо не става случайно, или въз основа само на механическа, външна причинност, все пак, ние знаем, че причините на нещата понякога са толкова дълбоки, толкова сложни, необхватни и непонятни за слабия и
към текста >>

686. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

НА УЧИТЕЛЯ Истинският човек (из неделната беседа „Истинският човек“ – 4. VI. 1939 г.) Всичко в света има своята цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произлиза от три причини: Първата причина е, че той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си както трябва. И третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човек работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Така се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че къща и пари няма, че деца няма и т. н. Всеки говори за своя личен живот. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това жито е мое”. От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което
към текста >>

687. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза. Това е търпението, самообладанието и изчакването, без никакви избухвания. Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота. Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях. Затова, нашата вера трябва да бъде вярата във Всесилния, нашето упование трябва да бъде в Него, нашите методи и нашата дейност трябва да се хармонират с това, което Той иска. По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали. П л а м е н __________________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си. Дето любовта цари, там има вечен, постоянен прилив на енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека. Група чужденци на Рила Група чужденци, които прекараха това лято в
към текста >>

688. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

придобивки. Средствата с които днес си служат във войните, са така разрушителни, че всички народи могат да се омаломощят. Сегашните войни се придружават с големи загуби. Ако днес стават войни между образованите народи, те ще обезличат всичко, каквото културата е придобила. От тия войни всички народи ще се омаломощят. Съвременните хора още не са готови да предотвратят войната. Ако разумните хора бяха готови, много нещо щяха да направят. Ако религиозните хора бяха на мястото си, и разбираха законите, те щяха да предотвратят войната. Те остават всичко на Господа вън от себе си, Той да разрешава въпросите. Те казват, Господ може да предотврати войната. Това е вярно, но Бог е вън и вътре в нас. Ако поставил въпроса научно, казваме: Бог е над всичко и във всичко. Той е над всичко извън нас и над всичко вътре в нас. Който е над нас, всеки един от нас трябва да Му съобщава как стоят работите. Всеки човек трябва да бъде очи, уши, уста за Бога, да Му казва, какво ще стане. Тогава Бог ще вземе предохранителни мерки. А сега вие казвате: Бог знае какво ще стане и какво трябва да прави. Това, което Господ знае и ние трябва да го учим, да знаем. Бог знае как ще станат работите, но и ти трябва да знаеш. Ти не можеш да обичаш един човек, който е противоположен на тебе. Ако разделите земята на две половини и изпратите енергиите им на различни места, те ще се търсят. И като се намерят, те ще образуват едно цяло. Онези хора, които се обичат, са част от едно цяло. И те се търсят, за да се
към текста >>

689. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

пъти да разполагат със съдбините на малките си събратя, според изискванията на своите интереси. Но и това са впрочем банални факти, които европейските народи изпитаха така горчиво след световната война, която привърши с един явно несправедлив мир. С една реч, целият ни житейски опит, и личен. и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия свят липсва справедливост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда. Разбира се, този извод е краен. Да се твърди, че между човеците няма никаква справедливост, че хората изобщо са лишени от съвест, от чувство за правда и дълг, е без съмнение прекалено. Ако искаме да бъдем точни и най-вече справедливи, Трябва да кажем, че правдата, като една жива сила, която действа в съзнанието на човека, като една от висшите добродетели на душата, е още слабо проявена у него. Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост. Хората преживяват тази необходимост като съдба в живота, или както в индуската езотерична философия се изразяват, като карма. Ясно е, следователно, че
към текста >>

690. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от когото зависи всичко. Свържете се с Великия Океан на Силите, които движат вселената и, като частичка от тях. и заедно с тях, действайте за спасение на народа си и на човечеството. Свържете се с Великия Дух на живота, които прониква, обгръща и движи всичко, и настоявайте, искайте, молете от Него: да се избегне това, което може да се избегне и да се отложи това, което е неизбежно. Някои наричат това молитва. Тази дума е вече твърде остаряла, защото е неправилно, криво разбирана и тълкувана. Тази дума е станала синоним на някакви безжизнени думи. изричани механически от устните — безжизнени затуй, защото не са изпълнени с живот от този, който ги изрича. Ние говорим тук за нещо съвсем друго. Ние говорим за една сила, която изхожда от човека, но раздвижва небесата и, оттам, проектира своето въздействие отново върху земята. Ние говорим не за повтаряне на думи, но за дейност на духа, за върховно напрежение, чието поле на действие прониква безкрайността и раздвижва най-дълбоко скритите пружини на живота. Тъй действайте — без думи, безшумно, беззвучно — и вие ще бъдете по-силни от всички земни сили вкупом! Тъй действайте и — въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето — корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния бряг. С. Калименов ХИМН НА МИРА Будна дево на доброто, ти. просветнала душа, призована от новото да прославиш любовта. * Днес, когато бурен тътен над земята се тресе, твоя поглед непомътен лъч-надежда да внесе! * Днес, когато
към текста >>

691. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят. Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия. Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците представят рая. Те имат представа за рая като за една голяма планина от ориз варен, на едри зърна, полян с масло и захар. И те ще седнат в тази планина с лъжица в ръка и с чибук в уста и ще блаженстват. Това не е никакво щастие. Това е турско разбиране. Ако под думата ориз турците разбират яденето в смисъл на нещо вечно, в смисъл на вечната истина, съгласен съм тогава. Но ако във външните условия разбират някакво щастие, това е едно илюзорно състояние. Ако мислите, че външното щастие ще ви направи истински щастливи, вие се лъжете. Каквото и да мислите, вие трябва да държите само една идея в ума си: Без любов човек не може да бъде щастлив. Любовта съдържа три елемента в себе си. С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си: свят на любовта, свят на Мъдростта и свят на Истината. Любовта носи най-красивият живот в себе си — Божественият. Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият. ангелският и Божественият. И мъдростта като елемент на щастливия живот, също включва три елемента; Божествена светлина, ангелска и човешка светлина. Всеки трябва да бъде свободен да мисли право. Защо? Защото ако мислиш право, ти ще бъдеш щастлив. Ако мислиш криво, ще бъдеш нещастен. Ако чувстваш добре и си
към текста >>

692. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Елвилюри СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Призова учениците Си (из неделната беседа „Призова учениците Си“ – 5. XI. 1939 г.) Има много неща в живота, които на пръв поглед са противоречиви. Големите противоречия, които съществуват в света, смущават хората. И в миналите векове хората са се смущавали все от настоящето, — защо светът да е такъв. Смущенията произтичат от нашите теории, които ние имаме. Всеки човек си има свои теории и иска природата да се съобразява с неговите теории, с неговите разбирания. Теория и пророкуване е едно и също нещо. И пророкът пророкува, но дали ще се сбъдне това, което пророкува, това е въпрос. Следователно, нашите теории за живота трябва да бъдат съобразни с фактите, които са на лице. И пророчеството трябва да се съгласува с фактите, които са на лице. Запример, някои казват, че аз съм казал, какво тази година война няма да има. Те не са разбрали. Аз казвам: Ако хората са умни, никаква война няма да има. Ако са глупави, война всякога ще има. А защо е така определено? Господ е определил войната за глупавите хора, а за разумните — мир, примирие. За умните хора е определил богатството, а за глупавите — сиромашията. Сега вие можете да ми възразите, че богатите няма да влязат в царството Божие, но богатите с добродетели ще влязат. За такива, именно, е и царството Божие. Богатите с добродетели ще бъдат бъдещите граждани на Царството Божие. Така трябва да разбирате. Говорите ли за сиромаси, аз разбирам сиромаси от грехове. Ако сиромахът по цели дни роптае, той не
към текста >>

693. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

интереси на огромната маса на човешкото общество, че не би могло да издържи никаква по-сериозна критика от гледище то на един светъл разум, свободен от пристрастие и предразсъдъци. Само един малък пример е достатъчен да характеризира несъстоятелността, двойствеността и голямото вътрешно противоречие на това. което хората наричат морал: Да убиеш човек, това е най-голямото престъпление, според днешните схващания, но да убиваш във време на война, това може да бъде добродетел! Разбира се, това не е единственото противоречие в днешния морал. Всичките наши съвременни схващания за морала носят в себе си своето отрицание. Всичките ни понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за истина и лъжа, са относителни, са лишени от една абсолютна мярка, от една всеобща приложимост. Кое, например, ний днес, според нашите правни и морални схващания, считаме за кражба и кое не? — Не считаме ли за кражба само най-видимата, външна форма на отнемането на една вещ, а всички други, умело скрити но действащи много по-ефикасно и в много по голям размер форми на кражбата считаме като една нормална проява на напълно честни и благонадеждни люде! Коя е, най-после, нашата истинска, правилна и справедлива мярка в любовта? Кое според нас, в отношенията на двама обичащи се хора, кога, и при какви условия, е морално или не? Въз основа на кой абсолютен, божествен, несъдържащ противоречия и двусмислености закон, ний даваме морална санкция на любовта или я отричаме? Колко смешно е дори!
към текста >>

694. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от бр. 255) – Влад Пашов Между българските приятели – Д-р Иво Хенгстер. Плодовете на обичта – Т. Ч. Нови книги ПОБРАТИМЯВАНЕ НА НАРОДИТЕ Да се говори за братство между народите днес, когато войната отново бушува в Европа, това звучи или като ирония или като бълнуване на непоправими мечтатели. Възможно ли е, ще попитат мнозина, да се побратимят англичани и германци, запример, когато и едните и другите мислят, че за две силни империи няма едновременно място на земята. Разбира се, докато властващите английски съсловия, които държат в ръцете си - богатствата на британската империя мислят, че последната трябва на всяка цена да запази своето надмощие в света, поддържайки с всички средства това внушение и всред широките народни маси, и докато германските управници мислят, че Германия може да разшири своята световна мощ само след едно разпадане на могъщата английска империя, за някакво истинско примирение, а още по-малко за побратимяване на тия две големи нации, и дума не може да става. Не трябва обаче, да се забравя, че не всички англичани и не всички германци мислят така. Има високо просветени и издигнати хора в Англия, както и в Германия, както и във всички други страни, които мислят, че при един разумен и справедлив ред има място и жизнен простор за всички народи на земята, големи и малки. И тези хора. освободени от тесногръдия национален егоизъм на сегашните управници, ще вземат един ден надмощие. Кога? — Когато разрушителните сили, които днес движат съдбините на
към текста >>

695. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ли си Ти от тях? . . . Жалко човешко безумие! Жалка човешка гордост и късогледство: Да отричаш това, по силата на което съществуваш. Със своя малък ум, с твоето тясно ограничено съзнание, да отричаш Ума, Мъдростта и Съзнанието, от които твоите такива са само една малка функция! . . . Но нека човекът — „венецът на творението“— живее със своята заблуда, щом тя му е толкова мила. Ти, Слънце на живота, не се нуждаеш от неговите славословия, нито пък губиш нещо от това, че той не те разбира и не може да те разбере. Ти знаеш съвършено твоето изкуство, вдъхновено от твоята велика мъдрост: ТИ ДАВАШ, ДАВАШ, ДАВАШ! Безспир разливаш ти навред живота свой. Потоци буйни вред пространствата изпълват. И вредом закипява нов живот: растения, животни, хора и ангели са плодът на твоята творческа дейност. Това е резултата на твоята велика ЖЕРТВА, това е твоята велика мъдрост и велико изкуство, на които учиш и нас: Да даваме, непрестанно да даваме! Велико Божие Око. което гледаш на нас от непостижимите висини! Сърце на Бога, източник и проводник на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина! Ти, видим Образ на невидимата Тайна на живота. Ти, Форма, зад която Бог стои, приеми сега нашия възторг, нашето благоговение, нашата почит, нашата любов, нашата благодарност. Пламен ТРИТЕ ХРАНИ Човек трябва да живее в хармония с Природата, да има непреривни връзки с нейните енергии и да зачита нейните закони, за да бъде здрав и с това заедно да бъде полезен на себе си и на другите. Не спазва ли живите
към текста >>

696. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

своему — да въдворят един нов ред, почиващ на повече човещина и справедливост. Хората от разните течения и социални категории си представят тоя нов, бъдещ строй, най-различно, като предлагат и различни средства за неговото осъществяване. Колкото и да са различни, обаче, схващанията на хората за бъдещия ред, в тях има нещо общо: всички искат да бъде той справедливо — да няма политически и икономически потиснати хора; политическите правдини и стопанските блага да бъдат общи за всички. Разбира се, ако новият живот, който се очаква да дойде, не е илюзия, илюзия е да се очаква, че той ще бъде възцарен от днешните държавници, дипломати и водачи народни. Те принадлежат към „зимната“ цивилизация, която си отива, и ще си отидат заедно с дебелия лед и сняг на личния, класов и национален егоизъм, който те са подържали с такова упорство и ревност. Тези, които ще донесат новия живот в света, които ще въдворят новия ред, с други. Те с души на пролетта, а не на зимата. Те са слънчеви човеци, а не земни. Те носят обилен живот, светлина и свобода на човешките души и ще внесат онази нова култура, чийто девиз, според Учителя ще бъде: Живот за всички, Светлина за всички. Свобода за всички Г. Радев СЛЪНЦЕТО ВЛЕЗЕ В СЪЗВЕЗДИЕТО НА ОВЕНА Официалната астрономия констатира влизането на слънцето в „зодията“ на Овена. Да видим какво казва астрологията. Официалната наука не отрича влиянието на лъчите на небесните тела, но неможе да установи последствията. В 1937 година американският професор Роберт
към текста >>

697. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки, народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог — грубата сила, днес повече от всякога, са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното: Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила. И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите. Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни. Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни. И колкото по-силни са те, толкова по-добре. Но те винаги трябва да помнят, че силата без правото, без справедливостта, без разумността и любовта, е нищо. Силата, която не се ръководи от тия велики принципи, стоящи високо над нея, е са ма по себе си нищо — тя е осъдена на загиване, колкото и невъзможно и невероятно да ни се вижда това. Грубата сила ще извика пак груба сила срещу себе си. Но друг е, който ще поставя по следната тежест на блюдото и ще направи ла се наклонят везните на една или друга страна. В края на краищата, всичко се решава не от силата, а от нещо, което стои над н я. Може всички днес да мислят противното, но така е. Изисква се малко по-дълбока мисъл, за да се схване и разбере това. Който е способен на такава мисъл, единствено той вижда правия път и тръгва по него. А този път води към
към текста >>

698. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

престъпление, защото мислят, че така трябва да бъде, че другояче не може, че такъв е реда на нещата и т. н. На тях нито на ум не им минава, че завещаният им от техните деди и прадеди навик да се убиват и изяждат животните, е едно страшно зло, едно ужасно престъпление, за което те, рано или късно ще трябва да отговарят, ще трябва да заплатят скъпо с цената на своята собствена кръв. „Не убий“ — е великият закон на Бога. За него две тълкувания няма. Той е ясен и определен. Само този го разбира и тълкува криво, според своите интереси, който не желае да го изпълни. Който вади нож, от нож ще загине! —е допълнил Христос. А ние смятаме, че в думите на Христа, както и в думите на Бога, не трябва да има никакво съмнение. И наистина, векове и хилядолетия вече откак човек е започнал да убива животните и да се храни с месото им, също така и неговата кръв не е престанала да се пролива, да напоява полетата и долините на земята. Кръвта на човека се лее и ще продължава да се лее във взаимни междуособни войни дотогава, докато хората престанат да проливат кръвта на животните. Това е Божествен закон, това е Карма, както го наричат индусите, това е изплащане на извършените престъпления чрез своята собствена смърт. Колкото по-рано хората съзнаят това, толкова по-добре е за тях. Когато те престанат да убиват животните, ще престане да се лее и тяхната кръв. Те ще заживеят в мир, спокойствие и благоденствие, защото техните сили и енергии, богатствата, които те създават и които извличат от природата,
към текста >>

699. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и да се върне към изходната точка, от която е поел погрешния път. Днес, когато „културните народи на Запада“ се намират в разгара на взаимноизтреблението; днес, когато се унищожават безразсъдно не само материални ценности, натрупани от труда на много милиони хора в течение на десетилетия, не само живота на най-здравите и най-годните за работа синове на народите, но когато се унищожават и най-скъпите, най-ценните придобивки на човечеството — вярата във възможността за помирение и разбирателство, вярата в надмощието на здравия разум над животинските инстинкти, вярата в способността на културните хора на Запада да се издигнат над своите егоистични интереси и да прозрат, да обхванат и схванат колективните интереси на изтерзана Европа и на цялото бедстващо човечество — днес все още не е съвсем късно, все още има време да се опомня т, да се спрат, да се откажат от безумното проливане на братска кръв и да спасят бъдещето на бялата раса, макар и само на една крачка пред пропастта. Европейци, вий, които сте представители на най-висшата раса; вий, които владеете света и с право се гордеете за високите постижения на създадената от вас култура; вий, които имате в ръцете си силата на световното надмощие и водачеството на световния напредък — мислите ли, че в тази взаимноунищожителна и всеунищожителна борба, ако я оставите да отиде до крайност, не ще изтървете из ръцете си палмата на световното водачество? Мислите ли, че ако продължите и отидете до край в започнатото кърваво хоро,
към текста >>

700. -

този начин те най-много ще спечелят, а заедно с тях ще спечели и цялото човечество — защото ще се сложи началото на края на кървавия кошмар, който в течение на векове и хилядолетия непрекъснато смуче кръвта на народите Най-голямото добро на своя народ и на цялото човечество прави този, който и тогава, когато победи, постъпва справедливо. С. Калименов ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ Няма нищо по-лесно от това, да отречеш, да осъдиш и отхвърлиш всичко онова, което не познаваш и не разбираш. Има един вид невежество, което от всички други видове невежество, е най-гордо, най-самонадеяно, говори с най-голям апломб, подкрепя се с най-много и най-разнообразни доказателства и заблуждава най-много и най-успешно. Тъкмо затова то е и най-опасно. То е — невежеството на учения. Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безразлично към коя област те спадат, — дали към областта на духовния или на материалния живот, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания — са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време. Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат първоначално с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е на-правен на луд от страна своите колеги-учени, които притежават достатъчно познания, говорят със самочувствието, със самоувереността на учения, но които нямат
към текста >>

701. -

и продължаващи световни бури, проницателният поглед на будният духом се старае да проникне зад тъмната завеса на настоящето, за да долови основните линии на бъдещето. И не само да ги долови, да ги схване и узнае в тяхното статично положение, но и доколкото това е възможно, да упражни едно положително влияние върху тяхното окончателно сформиране, развитие и насока. Когато ние, не веднъж, от колоните на в. „Братство“ сме заявявали, че поведението: мисълта, действията, съзнанието и разбирането на отделната личност и на съвкупността от отделните личности, не е без значение за хода на по-големите или по-малки събития от световно значение, с това ние съвсем не сме искали да кажем, че празните дрънканици, безполезните спорове, съвършено излишните и дори крайно глупави „бистрения на политиката“ от мало и голямо, от хора, които обикновено се въртят в мъглата на своите собствени, отдалечени от действителността представи, — че всичката тази безполезна „работа“, всичкото това безполезно и дори вредно губене на време, наистина оказва някакво решаващо влияние върху хода на събитията. Дори и да окажеха някакво влияние, мисълта и празните приказки на обичащите много да приказват хора, във всеки случай, това влияние едва ли би било положително. Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането на отделния индивид и на групите индивиди влияе върху хода на събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота на народите, трябва да се направи
към текста >>

702. -

техния материализъм? По такъв начин, ролите бяха разменени: тези, които в душата си, в своето верую и в своята практика, бяха материалисти, се обявиха за защитници на идеалистическия мироглед и на религиозната вяра; а тези. в чиито души говореше истинското, непод правено религиозно чувство, което ги караше да посвещават и да жертват живота си за своите онеправдани ближни. наметнаха тогата на материализма и почнаха ожесточена борба против всякаква религия и всякаква религиозна вяра. Разбира се, всичко това не стана случайно, то си имаше своите дълбоки причини, които го изтъкнаха като една историческа необходимост. В борбата между двата света — светът на старото и светът на новото — първият схващаше ясно, че по-полезен за запазването на неговите привилегии ще бъде идеалистическият, религиозният мироглед, който по-лесно може да се нагоди така, че да отклонява масите от тяхната активна и ожесточена борба за повече права; и обратно, вторият схващаше, че неговите интереси и успеха на неговата борба изискват подкрепата на материалистическия мироглед, който отвръща погледите ни от „небето“, и насочва вниманието ни преди всичко към това, което става непосредствено пред очите ни тук, на земята. Вместо да насочи всичките си усилия към своето духовно усъвършенстване, човек отправя погледа си към материалното и потърсва своите права за сносен човешки живот. По този начин, материализмът стана верую на идеалистите, а идеализмът (теоретически) на материалистите. Тук ние трябва да отбележим,
към текста >>

703. -

За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Боже, пази България! – С. Калименов Крушение на материализма (продължение от брой 266) – С. Калименов Непоклатима (стих.) – Олга Славчева Словото на Учителя. Ще ви се даде. (из неделната беседа – 15 май, 1927 г.) Плодните дървета – Д-р Ст. Кадиев. Заветното писмо на Бетовен Учителят (стих.) – Пенчо Руссенов Разбирам (стих.) – Пенчо Руссенов Гроздето като храна и лекарство (продължение от брой 266) – Д р Д. Т. Бурилков Из науката и живота. Картофите в кухнята – сп „Храна и живот“ На Мусала – Веско Жекова. БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! Човешкият ум, човешката воля и човешката сила не са за вяра. Те могат да бъдат правилно насочени, но също така могат и да грешат. Те могат, понякога, да ни запазят, но понякога, а именно когато се явят в противоречие с Божествения разум и с Божествената сила, т. е. с Божествения план за нещата — те могат да станат и причина за нашата гибел. Във времена като днешните, когато всяка погрешно направена стъпка би могла да ни увлече в бездната на хаоса и неизвестността, опасно, крайно опасно е да се доверяваме и уповаваме на човешки ум (който е способен да греши), на човешки съображения, на човешка, материална, земна сила. . . Във времена като днешните ний трябва да отправим очите си нагоре и само нагоре! Нито на север, нито на запад, нито на изток, нито на юг! Само една е Силата, на
към текста >>

704. -

е отличителната черта на този ум? — Естествено, това е неговата логика. Но каква е, в същност, действителната стойност на тази логика, на тези правилно като излъсканите части на някой механизъм, наредени съждения? Каква е стойността на всички тия логически построения и на техните крайни изводи, тогава, когато в основата си те не почиват на нищо трайно, на нищо реално, на нищо абсолютно сигурно? Да допуснем за момент, че всички съждения на материалистите са логически правилни (което, разбира се, не винаги е вярно), да допуснем, че и техните изводи са извлечени напълно по правилата и законите на тази „наука за правилните съждения“ — логиката. Какво би могло да означава всичко това? Нищо повече от туй, че ние в този случай имаме на лице редици от логически правилно свързани помежду си вериги, чието начало обаче виси във въздуха, защото „основата“, върху която материалистите изграждат своето верую, не е нищо друго, освен едно сляпо, фанатично и ограничено вярване или предположение, — не искаме да го наречем „вяра“, защото с това бихме му дали по-голяма стойност. На какво се основават, в края на краищата, материалистите? Кое е първоосновата, кое е първичното начало на тяхната философия? Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото
към текста >>

705. -

Съдържание: Мир – С. Калименов Крушение на материализма. Философията на материализма. (продължение от брой 268) – С. Калименов На път към мъдреца (стих.) – И. Карагьозова Словото на Учителя. Новият човек. (из неделната беседа – 29 септември 1940г.) Истинско знание Спомени – Д. Стоянов Старият орел – Ангел Каралийчев Из науката и живота. Картофите като храна. – Д-р Д. М. О, море – Н. Якимова Книгопис МИР Има човешки закони, има и Божествени закони. Има човешка воля и човешко разбиране на нещата, но има, също така, и Божествена воля и божествено, висше разбиране на нещата. Докато в първите — в човешките закони, в човешката воля и в човешките разбирания за нещата — почти винаги стават известни, по-големи или по-малки грешки, то във вторите — в Божествените закони, в Божествената воля и в Божествените разбирания на нещата няма и не може да има абсолютно никаква грешка. Един човек, едно общество или един народ могат да се ръководят в своя живот и да постъпват съобразно човешките, ограничени и подлежащи на грешки разбирания и закони, и тогава те ще имат един резултат. Един човек, едно общество или един народ могат, също така, да се ръководят в своя живот и да постъпват — особено в най-важните и съдбоносни моменти на живота си — съобразно Божествените, възвишени, съвършени и безпогрешни разбирания и закони, и тогава те ще имат съвършено друг резултат. А този резултат ще бъде хиляди пъти по-добър, отколкото в първия случай. Има хора днес, които, разсъждавайки чисто по
към текста >>

706. -

на нацията, по правия път — по единствения път, по който можем да очакваме истински успехи, истински траен и самобитен национален възход. Ние трябва да стъпим на здрава почва. Това е първото нещо. Нищо, истински ново и истински хубаво, не може да се изгради върху една нездрава почва, там където се кръстосват разнообразните вредни влияния на една чужда на българският бит психика, на едно чуждо мировъзрение. Обновата на българския народ трябва да започне от българското село. Ние, разбира се. ни най-малко не си въобразяваме, че покварата, фалша, кривите методи и кривите разбирания, и, изобщо, цялата онази гнила психика, продукт на разложение, донесена ни отвън, е оставила незасегнато българското село. Ние знаем много добре, че чуждите вредни влияния са свили здраво своето гнездо и там, че голяма част от най-добрите синове селото го изоставят, търсейки другаде, във външните удобства и в готовите условия, това, което то не е могло да им даде, не знаейки, че с това те губят много повече отколкото печелят и неразбирайки, че първом те трябва да дадат, че тогава да получат. Ние познаваме много добре недъзите, недостатъците, нуждите и болките на нашето село, ние знаем неговата изостаналост и несъвършенство, и въпреки това, казваме: Всеки, който обича България, който истински обича България, независимо от това, дали е или е бил някога ляв или десен, независимо от това, дали богат или беден, учен или прост, селянин или граждани, — всеки, който истински милее за своя народ и му желае
към текста >>

707. -

спечелвана в света. Ний знаем, че българският народ ще се издигне и ще пребъде като факел и знаменосец на Новата култура. Пламен СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Новият век (из неделната беседа „Новият век“ – 24. XI. 1940 г.) В цялата човешка реч има нещо, което е пропито с нечистота. Има малко думи които са чисти. Тези думи, които са запазили своята чистота, те са мощните думи. Вземате за пример думата любов, тя трябва да се чисти най-малко сто години, за да се очисти. Сега, щом кажеш „любов“, разбира се това, което не е. Трудно е днешния човек да се справи с въпросите на живота. Вземете дори един писател, какъвто е Толстой — и той не можа да разреши един семеен въпрос. На стари години той не може да се разбере с жена си. Тия неща са описани от биографите на Толстоя и бихте могли да ги прочетете. Той направи големи усилия и най-после беше принуден да бяга от къщи. Трябваше или да се подчини на туй, което жена му искаше, или да бяга, едно от двете. Сега ние на земята искаме да примирим земния живот и в края на краищата остава, че този въпрос не е разрешен, не може да се примири. Най-първо в младини човек се примирява и като дойде в старост, изпъква едно голямо противоречие. На младини искаш да се ожениш, да станеш богат, златни планини градиш, цял свят искаш да създадеш, рай да направиш. Минат ли, обаче, години, ти почваш да се разочароваш. Аз само констатирам нещата, както са. Разбира се, има и изключения. Когато човек се разболее, той е недоволен. Не че животът сам по себе си е лош, но
към текста >>

708. -

за живота и света, фактически, живота за тях е една загадка, под чието плътно покривало те не с успели и най-малко да надзърнат. Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съзре мените образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, със си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално ненормално, за научно и не научно за естествено и „свръхестествено“ и т. н. Разбира се, тия мерки и понятия не почиват върху нищо абсолютно — те с в пълния смисъл на думата относителни, т. е. временни, непостоянни, човешки схващания, които далече не отговарят на действителното положение нещата. Те със залъгалки за тия, на които липсва някаква по-твърда база. И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост с изпитани в течение на много хиляди-летия на човешката история. Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намираме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност“ от К. Д.Тодоров поместена в последния брой 9 — 10 на сп. „Душевно здраве“. * Преди всичко, коя е сигурната положителна и истински научна“ мярка на автора, както и на всички ония, които мислят по подобие на него, за „логично“ и „нелогично“? Кое е логично и кое е нелогично? Ако ти
към текста >>

709. -

и птиците и ги оставяме да разполагат напълно със себе си, тая частица от безкрая, която влиза в тяхното съществувание преминава от благодарност към нас. „Но как пък. Ще се живее питат хората, без дърва за горене, без растителна или животинска храна?“ А, нима вечно ще съществува една единствена форма на живот? Нима според нашите чувства няма да се изменят и условията на съществуване? Сега вече има милиони хора, които инстинктивно се отвращават от всяка животинска храна. Разбира се човечеството не може моментално да се откаже от насилието, което упражнява над животинското и растително царство. Докато съществува влечение към такъв вид храна, то ще се задоволява; само естественото изчезване на такива влечения има стойност. Когато тия работи се уреждат от духа, това става естествено от самия организъм и за винаги! При всеки дъх безкрайното съзнание говори: „Елате при мен. . . Искайте от мен . . . намирайте ме във всичко създадено, тогава аз ще ви пращам обновление на тялото и духа, което ще преобрази вашите обичаи и страсти и желания така, че полека-лека да отпадне от вас всичко грубо и всяка алчност, която е противна на законите и на тяхното място ще докара радости от такива области на душата, която днес никой смъртен не може да проникне“. Прентис Мълфорд (Prentice Mulford ) Из книгата; „Нашите сили как да ги използваме“ ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В СВЕТА Въпреки най-неблагоприятните условия днес за проява на идеите на братство и мир между хората, въпреки
към текста >>

710. -

напуснали и забравили своята небесна Родина, своето истинско Отечество живеем със съзнанието на някакво ограничено смъртно физическо същество. Ний — безсмъртните наследници на неизбродимия океан на Вселената, живеем със съзнанието за принадлежност към едно малко парче земя. което може да задържи завинаги само нашия прах. но не и нашия Дух. Колко ограничени са схващанията на обикновеното човешко съзнание, в което не прониква лъча на истината за нашето божествено! Колко криви разбирания, колко лъжливи представи изпълват и владеят днес съзнанието на човека! „Доброто“ и .злото“ на човека са обикновено само негови представи. Колко далеч е той от истинското добро и колко криво разбира кое е истинското зло. А няма възкресение за този, който не е успял да се ориентира всред лъжливите и относителни човешки схващания, за да поеме пътя към истинското добро. Хората винаги са хулили истинското добро. И днес, както и преди две хиляди години, те живеят със своите фалшиви представи, хвърлят камъни и разпъват истинското добро, защото според техните мерки, то е зло. И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени,опозорявани.уби вани, разпъвани. Другояче не може и да бъде: мнозинството е неспособно да разбере доброто, освен след като го е отрекло и осъдило. Затова кръстният път към Голгота ще бъде и ще пребъде за всички човеци, които вървят към истинско възкресение, тласкани от любов към себеподобните си. За награда те ще помучат от тях трънени венци, плесници,
към текста >>

711. -

можем да бъдем силни. Когато той не се проявява ние сме най-слабите хора. Обезсърчението, невежеството, което се проявява в нас се дължи на отсъствието на Бога. Когато Той присъства, ние се чувстваме силни и мощни. Отворете всички сърцата си сега, за любовта към Бога. Любовта е, която ще оправи света. Из беседите СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Дървото на живота (из неделната беседа „Дървото на живота“ – 14. IV. 1940 г.) Ние живеем в един свят който още не е установен — преходен е. Вие не разбирате какво нещо е животът. Той е преходна форма, като нещо подготвително, което сега се готви да дойде. Това, което се готви, е по-хубаво от това, което имаме. Онези, които така разбират нещата, мислят и очакват. Онези, които не са сведущи по този въпрос, мислят, че това, което днес имаме, е последно. И затова те гледат да не изгубят това, което сега имат. И всички нещастия в света произлизат от онези погрешни схващания, които човечеството от хиляди години е имало за онова, което съществува в природата и в живота. В всички религии, във всички науки има нещо, което липсва. Вземете, за пример, понятието на хората за Бога. Вземете човекът, това разумно същество, на кого не се е молило. Това същество, за което се казва, че е създадено по образ и подобие Божие, което има голямо мнение за себе си, и едва ли не иска цял свят да му се поклони, си направило един истукан, един идол, и на него се моли. Ето, тези разумни същества — хората — като се яви някой велик, гениален човек, докато е жив, те го
към текста >>

712. -

и проникващо Плана на върховния Ръководител на човешките съдбини, а не с очи вперени във външното, в материалното, и със съзнание, погълнато в някакви човешки, късогледи и едностранчиви планове. Съществува един велик План. Той е План не на хората, а на Бога. Него трябва да познаем и за неговото осъществяване да работим: Велика по дух България, която разпраща светлина на цялото човечество. Пламен ЕНЕРГЕТИЧНАТА СЪДЪРЖИМОСТ НА ХРАНИТЕ Под енергетична съдържимост на храната се разбира, числото на калориите, които тя освобождава при обмена на веществата в тялото. Тази енергетичност, преди известно време, се пресмяташе само въз основа на въглехидратите, белтъчините и мазнините. които една храна съдържа. Оценяването на витамините, като незаменими вещества при храненето, даде нова насока на възгледа за хранителността и енергетичността на храната. Потенциалната хранителна енергия в продуктите е значи сборът от калориите, които дават въглехидратите, белтъчините и мазнините, плюс витамините и солните комплекси. Тази потенциална енергия вложена (съдържаща се) в различните елементи на храната произхожда от слънчевата светлина. От физико-химично гледище днес храните от живи растителни клетки представляват акумулатори на слънчевата енергия. Особено що се касае за витамините. Ние знаем. че те са продукт на пряката слънчева светлина. Един плод или всека растителна клетка, лишена от слънчева светлина не произвежда витамини. Следствие на това в храните от растителен произход, които са
към текста >>

713. -

смисъл на Нещата, която е вярна и от едно по-високо от обикновеното човешко гледище. И така, коя е генералната линия, коя е истинската, правилната посока, която Върховният Разум или скритата за непосветения вътрешна логика на живота сочи днес на нашия народ? По кой път трябва да тръгнем? Кое е най-важното, което трябва да направим? Накъде да насочим нашите главни усилия? Какво иска днес Бог от нас като народ? МИР И ЛЮБОВ! * * * Понякога думите на Бога, колкото и да с ясни и разбираеми за всички, все пак, пред полага т със себе си едно тълкуване, което, нека не забравяме, трябва да бъде правилно тълкуване. Древните оракули са говорили със символи, а днес и най-простите и ясни думи на Бога носят в себе си едно богато, и дори в известен смисъл неизчерпаемо вътрешно съдържание: Мир и любов!— това значи много, извънредно много! Преди всичко, нека за момент прекъснем безспирния ход на нашите мисли, на нашия разсъждаващ принцип и се съсредоточим безмълвно, тихо, без разсъждаване, а само в едно въз приемателно, съзерцателно положение върху тези две думи: мир и любов. Като спрем нашия ум, нашия дух, нашето съзнание върху тях, без да разсъждаваме, като отхвърлим настрана и забравим за момент човешкото, ние ще дадем възможност на Божественото да проговори, да напише върху един чист фон в душата ни своето слово — ние ще придобием способността да го чуем и разберем. Бог говори в тишината! Това значи: когато човешкото млъкне, тогава Божественото започва да говори. Нека, прочие,
към текста >>

714. -

Той вижда истински. А всички ний, хората, сме слепи. Всички ний, — дори а най-проницателните измежду нас. дори и тези, които ся проводници на неговата сила и осъществители на неговата воля на земята, не знаем и не можем да знаем какво Той мисли и какво ще направи утре. Нека мълчим, прочие. Нека не ставаме съдии на Бога. Нещо повече — нека не ставаме съдии дори и на хората. Нека търпеливо изчакали Неговата крайна присяда, която ще бъде присяда — праведна. Дори и тогава, когато не разбираме нейния смисъл, нейната същност, нейната необходимост и справедливост, дори и тогава присъдата на Бога си остава праведна: Ще отмери всекиму точно това, което му се пада. Ще въздаде всекиму според заслугите му. Ще направи това, което трябва да се направи, което не може да се не направи. Няма защо ний, хората, да се безпокоим. Съдбата на света е в Неговите ръце. Само в Неговите ръце. И само Той знае какво трябва и какво не трябва. Само Той знае защо това трябва да стане, а онова — да не стане. Мълчание! Излишно е, без-мислено и глупаво е да даваме ум на Бога: Той не се нуждае от нашите съвети. Мълчание и търпение: това, което Бог е замислил, утре ще излезе на яве. И всички ний ще се уверим, че то е много по-хубаво от това. което ний сме мислили и искали. Мълчание! Пламен Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането. В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното
към текста >>

715. -

Свободни можете да бъдете само ако можете да хвърлите хората нагоре един километър. Дотогава, докато не ги хвърлите нагоре, ще бъдете като тях. Свободата човек ще изисква от своя ум, от своето сърце, от своята воля. Свободата може да я изискваш само от Бога. Когато човек се научи да служи на Бога, Бог ще му даде онази мощната сила. Туй трябва да се проповядва на хората, не сегашните недъзи. Мъжът и жената в днешния живот нямат понятие от любовта. Когато аз говоря за любовта, аз разбирам съвсем друго. Какво е вашето понятие за любовта? Намирам един човек болен от проказа. Създам му всички условия, излекувам го; като вярвам, че той няма да злоупотреби с благословението, което му дам. Ако злоупотреби, проказата ще се върне в двоен размер. Вяра, но в любов Някои казват: Да вярваме. Не е въпрос да вярваме в Бога. С вяра тази работа не става. Ще обичаш Господа с всичкото си сърце, с всичкия ум, с всичката си душа, с всичката си сила. И каквото правиш на земята, заради Него ще го правиш. В Неговото име ще се недяваш. Ти казваш: Не мога да търпя. — Слаба ти е любовта. Ама туй е непоносимо. — Слаба ти е любовта. Някои от вас искате да се отворят очите ви. То ще бъде най-голямото нещастие сега да погледнете. Знаете ли, какво ще видите, ако се отворят очите ви? Колко престъпления, колко нечисти мисли и желания скрити ще излязат? Вие сами ще се уплашите от себе си. Човек трябва да се освободи от своите минали прегрешения и престъпления. Сега ние не съдим човека. Той на времето си
към текста >>

716. -

Насилието или братското отношение? Ние сме живи свидетели на това, което става и което ще става, и ще видим с очите си; старото нищо не може да направи, нищо не може да разреши, то може само още повече да заплете положението на хората и народите. Единственият истински ключ, който може да даде правилно и трайно разрешение на въпросите на живота това е Божествения закон на любовта, това е Божественото Ново, което хлопа днес на нашите врати, и което ний трябва да възприемем. Разбират ли хората този език? Езикът на доброто и любовта? Божественият език на вечно новото — братството между хората и народите? Ако те днес все още са глухи и слепи за тоя светъл зов, ако те все още не чуват и не искат да чуят гласа на Бога, то утре техните уши и техните очи ще се отворят. Затова днес светът минава през огън, — защото очите и ушите на хората са затворени, защото те са недостъпни за Божия глас? И ние ли да постъпим като тях, като всички? И ние ли да затулим очите и ушите си към Божественото и да тръгнем след човешкото? Огромен е огънят, в който е хвърлен днес секта, и след него иде неизбежното опомняне. Ще рухнат кумирите на света и ще видим кой е истинския господар на живота. В този живот на грубата и жестока действителност, в този живот на кръвожадната борба за съществуване, ще видим да се издига един нов закон — ще видим една нова, неподозирана действителност — закона на Бога. * Големите, великите народи на земята отказаха да станат проводници и носители на Новото, на
към текста >>

717. -

живота е в това — да обичаш и да те обичат. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот, Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика душа. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен потик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът, е разумно организирана. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Из „Учителят говори“ Георги Марков СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Предназначението на човека (из неделната беседа „Предназначението на човека“ – 31. VIII. 1941 г.) Какво е предназначението на човека на земята? Защо е дошъл човек на земята? Хората, които живеят на земята, не са разрешили този въпрос. Те се занимават с туй, за което не са дошли. А това зависи от съзнанието, от ума на човека. Ако една къща се гради и
към текста >>

718. -

К. Ик. Книгопис В ИМЕТО НА ХРИСТА! Когато тъмна нощ надвисне над земята, когато черни облаци покрият небето и не се виждат ни луна, ни звезди; когато мрак обгърне всичко и човек не вижда нито на крачка пред себе си, тогава погрешните стъпки и объркването, изгубването на правия път, са неща напълно възможни и дори естествени за човека. Човек може да сбърка, човек може да сгреши, човек може да напусне правия път, за да се залута в дебрите на някой пущинак, защото не знае — не вижда и не разбира накъде го водят неговите стъпки. Тъмнина е около него. От всички страни е мрак, неизвестност и загадъчност. Кой ще помогне на залутания и безпомощен в мрака човек да излезе на правия път? Кой ще му помогне да не падне в някоя яма, каквито изобилстват по пътя му? Човек човека не може да спаси. Човешкият ум е слаб, за да може да ни даде правилна ориентировка в тъмните и заплетени кръстопътища на живота. Човешкият взор не може да пробие тъмнете преграда на неизвестността, която стои пред нас, за да ни каже със сигурност, какво ни очаква, за да ни упъти с положителност в правия път. В такива моменти, които човешкият разум е слаб, за да ни води с пълна сигурност всред заобикалящата ни неизвестност, в такива времена, когато човешкият поглед напразно търси да се спре на нещо положително и несъмнено, в такива времена, когато човешката сила е безпомощна и несигурна, ний, хората — безразлично дали сме обикновени граждани или пък водачи на народи — разполагаме само с един факел, само с една възможност
към текста >>

719. -

от брой 284) Питагор. Учението му за хармонията на сферите. Из науката и живота. Здравната стойност на постите. — Д-р Ст. Кадиев Посаждането на овощни дръвчета България трябва да стане райска градина — С. Калименов Библиотека „Натурфилософско четиво“ се възобновява. Всекидневни чудеса ВРЕМЕННОТО И ВЕЧНОТО Вечно е това, което ти принадлежи по право, което Бог ти дава, което никой не може да ти отнеме. Временно е това, което можеш да откраднеш, да узурпираш, да присвоиш, разбира се, дотогава, докато дойде време да го заплатиш с лихвите. Нещата, както в цялата безгранична вселена, както по иглата наша земя, така също и в нашия частен или групов, колективен живот, не са рожби на случайността, нито пък зависят в края на краищата, от земните условия и сили. Бог дава възможност на хората, на обществата и народите, да проявят своите вътрешни качества, своите склонности, своите апетити, своята разумност или невъздържаност. Той ги оставя свободни да направят доброто или злото, разумното или неразумното, истинното или лъжливото. Той ги оставя свободни да потърсят временното и де се пристрастят към него, или пък да се обърнат към Вечното. Но тази свобода, тази относителна и временна свобода на действие, която хората, обществата и народите имат, съвсем не значи, че те не заплащат после скъпо и прескъпо своите грешки, увлечения и престъпления. Тази свобода съвсем не значи, че ние имаме право да вършим всичко, че ние имаме право спокойно и безнаказано да вършим това, което до
към текста >>

720. -

живот ли, предприятие ли някакво градиш, семейство, дружество, общество ли градиш, или пък това се отнася за някоя държава — всичко, което е неправедно и е вложено в техните основи, не ще закъснее да даде своите отрицателни резултати. Хората често пъти, и дори много често, вземат на шега Божествените закони на живота. Те са като малки деца, които не вземат сериозно известни, непознати на тях реалности на живота. Това е много естествено, защото преобладаващото днес материалистическо разбиране на живота ги кара да не виждат в него нещо повече, освен слепи, несъзнателни сили на природата. За тях правдата има човешки произход и като така, за нея може да има само човешки норми и човешки санкции. Божествена, вечна, абсолютна правда за тях не съществува, затова не съществуват и Божествени санкции и норми за тази правда. Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и мислите си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си? От какво да се страхува силният, щом като над човешката сила няма друга, по-голяма сила? Естествено, материалистически ориентираният ум смета за позволено и за благотворно всичко, което той може да направи, използвайки обстоятелствата и силата, с които разполага в даден момент. Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота, и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат. Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ние действаме така както
към текста >>

721. -

порядък, който да носи благоденствие за всички. Но те страшно се мамят. Скоро те ще вкусят горчивите плодове на своите дела и по един естествен начин ще се отвратят от насилието и злото, по естествен начин ще дойдат до истинския живот, до живота на „любовта, която включва благото на всички същества“. Те ще дойдат още до „мъдростта, знанието на която обгръща всички“. Те ще разберат най-после „истината, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране“. Но човечество все на това ли стъпало на развитие ще остане? Както всички форми на живот в природата се из-менят и вървят към все по голямо усъвършенстване, така и човечеството ще премине в нов. по съвършен. по-добър етап, то ще премине към по-съвършена форма на живот. Окултистите загатват за идването на шеста раса в света. А Учителя недвусмислено и доста подробно се спира из беседите и лекциите за раждането на шестата раса. „От бялата раса ще се роди шестата раса — расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента ни раждането“. „В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности, това е оня велик процес на социализиране на благата, които съществуват в живата природа“. Тогава ще има нова
към текста >>

722. -

не оправдае очакванията ни и да ни донесе само разочарования, но никога, никога Братството, Мира и Любовта не ще се укажат лоши водачи и лъжливи пътеуказатели в живота на хората и народите, стига г да бъдат следвани искрено, с пълна вяра и упование в тяхната непобедима сила и мощ. • Ний, хората, трябва да имаме една здрава, непоклатима и сигурна мярка за нещата. Ако искаме да схващаме правилно, да не се излъгваме в очакванията си, де не се разочароваме в идеалите си, ний трябва да разбираме кое е временно и бързопреходно, и кое е вечно; кое е човешко, ограничено и относително, и кое е Божествено, абсолютно и безгранично. Да не вземаме нещата в обратен смисъл и да не възлагаме надеждите си на това, което може да ни излъже и разочарова. Има Бог, каквото и да говорят и да мислят глупците и невежите, безразлично дали те не знаят да четат и да пишат или пък са професори и учени със световна известност. Има Бог в света и Той не е безразличен и безучастен към това. което става на света към това, което ний хората правим. А щом има Бог, то ние не можем да се скрием от неговия поглед, ние не можем да се противим на неговата воля, ние не можем да нарушаваме или да заобикаляме безнаказано неговите закони. Факта, че Той не е дал временно свободата да вършим каквото си пожелаем. да нарушаваме Неговите закони и да се опълчваме против самия Него, съвсем не значи, че той не съществува или пък че е безсилен. Той само ни изпитва, като ни остава да вкусим горчивия плод от нашите собствени
към текста >>

723. -

ще мине. – Йор. Богдар – текстът не се разчита Издания на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево ДУХЪТ ХРИСТОВ В човешките умове понастоящем има едно преизобилно от идеи. Хората искат да устрояват, да преустрояват света. Нов строй, нов свят искат да създадат тези в чиито души бликат непрестанно мислите идеите за едно по-добро бъдеще на човека, на човечеството. Погледнато външно, често пъти тия идеи носят в себе си големи противоречия помежду си. Както в методите, така и в основните си разбирания за нещата, а понякога коренно се различават. И все пак, в тях има нещо общо. И това общо е именно най-същественото — целта, към която се стремят: повдигането на живота, благоденствието на човечеството, разумното и правилно разпределение на благата. Навред, по всички части на света, като пчели в огромен кошер, хиляди и милиони човешки умове непрестанно работят в една и съща насока: измъкването на човечеството от духовната и материална мизерия, създаването на един нов свят, в който не ще има гладни, онеправдани, изоставени. Колкото и различни да са схващанията, разбиранията и методите за работа на търсителите на новото, все пак, повече от ясен е техния един едничък Първоизвор: Духът на Христа стои в основата на всички тия импулси, идеи и опити за преустрояване на света. Той а великия и единствен Първоизвор, от който идват всички тласъци към Доброто. Това, което Той иска. това, което Той е предначертал да осъществи на земята, хората го долавят обикновено в смътни, неясни, често пъти
към текста >>

724. -

за записване абонати за третото издание на книгата „Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена – С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ Науката и дълголетието на човека Книгопис Книги, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево НАУКА И МАТЕРИАЛИЗЪМ Съществува една доста обширна литература в наше време. тъй наричана от мнозина недозрели младежи, предимно учащи се, „научна литература“. Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата? Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и
към текста >>

725. -

особено в свободно и диво състояние също се унасят в тоя слънчев ритъм. Те променят перя и козина. Това външно отхвърляне на изхабена материя, обаче, е само една малка частица от оня грамаден процес на обновление, който минавайки през целия организъм прониква във всяка клетка. „Нашето тяло подлежи на същия закон. В края на зимата, при наближаването на пролетта и ние прекарваме един вид период на „хвърляне перата“. Отхвърляме от себе си стара, мъртва материя и възприемаме нова, ако разбира се сме дали възможност на възраждащата сила да ни въздейства безпрепятствено“. През пролетта и лятото, пък и през хубавите есенни и зимни дни, който има възможност така прекарва повече на открито, на слънце. Но нека обърне внимание и съблюдава живите природни закони, т. е. човек да използва ранните сутринните и предобедни часове. Така човек сам ще опита на практика истинността на горното твърдение. Човек трябва да действа, да прави опити. Така само той ще се добере до истинския път и разумен живот! Като върви по пътя на живите природни закони, човек ще бъде винаги силен, бодър, здрав. Ето радост чрез разумно живеене! Чрез неразумно живеене радост и живот не иде. Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота. А то ще дойде щом познае живите природни закони и ги съблюдава. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Отвали камъка (из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII. 1941 г.) Всеки човек си има по една мъчнотия в живота. По някой път се пита как
към текста >>

726. -

висините на своето съвършенство е слязъл да живее в нас, несъвършените. Той се жертва непрестанно, винаги, всеки миг, като безспирно ни изпраща живота си, чрез който ний живеем. Ето великата жертва, образ, пример и идеал за човека. Ний трябва да вървим по стъпките му! По чий други стъпки трябва да вървим? ... На кого, другиго да служим? Коя друга служба е по-достойна за нас от тая — да работим за Неговото Дело? . . . Има един Велик План за живота на земята, който хората все още не разбират и не искат да приемат. Той е Планът на Бога, чието осъществяване нищо не може да отмени. ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА — така се казва този План. Преди хиляди години още го видяха пророците, и го възвестиха с думите: „И лъвът, и агнето ще лежат заедно“. За него слезе Христос на земята — за да положи неговите основи в човешкото съзнание. И днес, в дните които живеем, неговото осъществяване е вече близко. Ако пророците го видяха преди хилядолетия, то за нас не е трудно да го видим. защото не хилядолетия, не дори столетия, а само десетилетия ни отделят от него. И за нас животът има само един смисъл: да служим на Бога, да живеем за Неговото Дело, да отдадем всичките си сили за по-скорошното идване на Неговото царство на земята. Царството на мира, на братството и любовта. Царството, в което ще има изобилен живот и всички условия за всестранно развитие за всички наши братя и сестри на земята, за всичките деца на Бога. Да работим за Божието царство! Да живеем за него. Да отдадем всичките си сили за
към текста >>

727. -

ний, пишещите днес братя, каквито са днес всички български и чужди писатели. (С тия думи не искам да обиждам никого. Всеки прави това, което може. И всеки заслужава благодарност и достойна оценка, макар и за малкото, което е направил). Обаче, човешкото си е човешко. И божественото си е божествено. Това са две не-съизмерими величини. И ние не можем и наемаме право да ги сравняваме. Като говорим за тази Велика нова книга, която съществува, незнайна за мнозина, в България, ние подразбираме един божествен източник, ние подразбираме Божественото слово, което се изнася днес за България и за цялото човечество от Учителя на Всемирното Братство. Великите неща, винаги, първоначално биват незнайни, неизвестни за хората. В тишина и мълчание се ражда великото. В тишина и мълчание то израства. В тишина и мълчание се изпълват медените пити в кошера. В тишина и мълчание израсна, тук, в България, новата велика книга на бъдните векове, на цялото човечество Творчеството на Учителя обхваща стотина томове. То е непознато на нашите специалисти познавачи на литературата. То е непознато и на грамадното болшинство от българския народ. Но то съществува. И то ще пребъде във вековете и хилядолетията. Тогава, когато в праха и на най-забравените стари книги не бихме намерили, въпреки най-усърдни търсения, имената на днешните наши и чужди писатели и литератори, тогава, когато може би вече не ще съществува нищо от днешната литература на човечеството, в далечните, криещи се в мъглявините на бъдещето
към текста >>

728. -

грешката си и тръгнете по него. * Никога не е късно. Опомването винаги е възкресение: Злото е страшно. От неговите следствия не можем лесно да се отървем, но колкото по-рано престанем да му се подчиняваме и да вървим по неговите пътища, толкова по-добре. Чуйте гласа на Бога: Тръгнете по пътя на любовта. Пламен Боян Боев НАУКАТА ЗА ДИШАНЕТО И ДНЕШНОТО ВРЕМЕ Новите форми за дишане, които изтъкнахме по-горе, ще проникнат в живота заедно с издигането на човека до едно по-дълбоко разбиране на живота. В една материалистична епоха и науката за дишането се разглежда материалистически, т. е. едностранчиво. И тогава човек не може да си състави ясно схващане за законите на дишането. От материалистично гледище дишането е чисто външен процес, който се обяснява само с познатите физикохимични сили. За да се схване науката за дишането във всичката й дълбочина, човек преди всичко трябва да изучи фактите на новите научни изследвания. И тогава Ще види, че събраните напоследък научни факти не могат да се обяснят от материалистично гледище и водят към духовно разбиране на живота. Една част от тия факти са изложени в статиите по окултна биология в разните годишнини на списание „Житно зърно“. За това, всекиму, който не е запознат с духовната страна на природата, препоръчваме тия статии, за да се види научната обосновка за съществуването на праната или жизнената сила и на психичния принцип в света, който не е последствие на физико химичните сили. Благодарение на тия нови научни факти
към текста >>

729. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

налага да се възстановят нравствените връзки, които съединяват обществата и импулсират тяхното развитие. А една аналогия ще ни поясни растежа на всяко общество, като един жив организъм. То е едно зърно, което пониква. Всяко зърно се състои от известни клетки. Тия клетки в своята диференциация се видоизменяват и размножават. Образуват се формите на политическия живот, които представляват пътищата и съобщенията на самите клетки. Тоя политически живот е процес на растене нагоре. Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в тесен смисъл, а както се проявява в самата природа. Защото тя има ненарушими закони. А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата. Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата. Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ. Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна. Силата на организма се съдържа вътре в самия него. По същия начин можем да уподобим културния живот на обществото на процеса на цъфтенето. Дървото, за да
към текста >>

730. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл. Хр., и
към текста >>

731. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

майка. — III. Особен транс. — IV. Един сън (съобщава Д. Петров). — V. Един случай в Прага. — VI. Пророчески сън в картина (съобщава Шим.) 19. Обществена хроника. — I. В чужбина: Преговорите за мир. — II. В България: вътрешните събития и предизборната треска. 20. Въпроси и отговори. Отговор на четирите въпроси от публициста N. N. в кн. I 21. Книгопис. Съобщения ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС Законите на развитието - Условията на истинската култура Хората са извратили живота си, защото не разбират напълно законите, по които тоя живот се развива в природата. И отделните личности, и народите, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с гибел. Историята на всички народи, племена и раси е красноречива свидетелка на тоя факт. За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот. Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик. Домът е началото на всяка обществена организация. Той е зародишът, от който пониква дървото, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод. В дома основните елементи са мъжът и жената. Децата - това е целта, която стимулира дома и му дава
към текста >>

732. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А
към текста >>

733. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десетчленните или петчленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула. Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно. Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен. Но даже и от него Франция не е доволна. Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив
към текста >>

734. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат. Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи. Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот. То ще ни поведе тогава към един неминуем и многожелан резултат: обединението на обществените течения, въз основа на принципа на братството и взаимното разбиране. А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в
към текста >>

735. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекчават почвата около тях, и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението. Първият процес на
към текста >>

736. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ще изчезне дори и всяко желание за борба. Станалото ще се забрави и ще се смята, че никога не е станало. По-проста философия от тая има ли? Държавното и частното наемничество в България, както и всякъде другаде, страда по настоящем от недоимък. Нима няма възможност да се задоволят неговите нужди и да се въдвори ред и тишина в страната, а с това и да се пресекат корените на наивните политически комбинации? За умните хора това е една задача от най-елементарните. И ако нашите държавници разбираха поне отчасти и повърхностно окултните закони на човешкия живот, те щяха не само да предотвратят всякакви стачки на държавните и частни работници, но и да впрегнат тяхната енергия в производството с максимална полза за народно благо в преживявания сега възстановителен период. Изкуството да управляваш е тясно свързано с науката за живота. Никой, обаче, не може да приложи успешно това изкуство на дело, ако няма елементарни познания от великата божествена наука за живота, тъй както се проявява в природата. Достатъчно е да се изтъкне, че природата, със своите незиблемни закони, ни най-малко не иска да знае нито за нашите войни, нито за нашите стачки, нито пък за някакво управление, осъществявано от разнородни и противоположни елементи, които, преди всичко, не познават управляваните от тях и себе си, за да се разбере, колко сме още далеч от едно истинско управление, което да насочва правилно развитието на духовните сили на народа. Основата на човешкото общежитие е законът на любовта. Великият
към текста >>

737. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще
към текста >>

738. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да
към текста >>

739. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

за който се говори в I-а глава на Битието: егоизмът във всичките прояви на живота се забранява. И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всека следа от егоизъм. Те за туй именно са се самопожертвали и отглеждат децата си безкористно, т. е. без да им плаща никой за техния труд. Същото трябва да вършат и учителите — да учат и възпитават даром, свещениците — да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също, и пр. Всичките те трябва да напуснат сегашните си разбирания и да възприемат новите. Само така животът ще се обнови и подобри. И общественият строй трябва също да се съгради върху законите на любовта и братството. Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и
към текста >>

740. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

грежки и ще имат подобри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само глупости и разочарования. Ние виждаме, че между всичките обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено, а следователно, могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонизират за общото благо на всички и на човечеството. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят в пълния смисъл на думата: Едни - живеят и страдат, други - живеят и вегетират, трети - живеят и умират, а четвърти - живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце ина всяка душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще разбере. Х.Х.Х. НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се
към текста >>

741. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно, морската звезда има някаква специалност, каквато човекът не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент. Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната
към текста >>

742. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството, между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на
към текста >>

743. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

IV. Смъртта на архидякона Ив. Димитров. V. Кога г умрял Ив. Вазов? VI. Силата на човешкият поглед и VI. Чудесата на една котка. 23. Книжнина. 24. Разни вести. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Светлината като фактор в живота - Дългът на българските държавници Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй
към текста >>

744. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

спасително учение. Индивидът продължава още да бъде роб на своите престъпни мисли и низши чувства, семейството и днес още е арена на животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат. Духат на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност“ и .социална правда“, за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примери само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми
към текста >>

745. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат управлението в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосяват неговия организъм. В такъв случай то трябва де се цери по най-усъвършенстваните методи — чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство. От тук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие. Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ. Те смятат, че народът е едно механическо съединение или конгломерат от разни съсловия, които са установили само известни икономически отношения помежду си. Те не вникват в дълбокия процес, който става в народния организъм и не го съобразяват със законите на природата. Трябва да се забележи, за да се разбере веднъж за винаги, че народът притежава същите органи, каквито притежава и отделният човек: главата, resp. ума на
към текста >>

746. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18). Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение. При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща. Когато си без работа или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща работа, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното. Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят. Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай. Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро. Не губи нито миг в безполезни оплаквания, но използвай времето, да чакаш и да осъществиш желаемото. Внуши си истинския успех, гледай себе си в щастливи обстоятелства, утвърди се в тези мисли и успеха ще те преследва. Аз познавам едно момиче, което, чрез силата на мисълта, получи в същия ден, когато силно
към текста >>

747. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните — неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на светските решения. А общото тяло — Министерският Съвет — централизира в своята област на действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход. Наистина, и по настоящем функционират при някои от Министерствата съвети, но техните решения немат задължителна сила за шефа на Министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т. е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в I-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, на успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат, преди десетина и повече
към текста >>

748. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

деец по психическите изследвания Разумните сили в живата природа Разумността, проявена в устройството на организмите — — Свещеният закон Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една висша цел, която ние наричаме Бог — т. е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория — разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и .стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата не се нуждае от изменения, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и
към текста >>

749. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

аероплани, цепелини, радиотелеграфа и пр. човек не би ли имал основание да тържествува, да ликува? Тези победи са изкупени с скъпа жертва: чрез за царуване на пустота във вътрешния живот. Защо ли така? Защо външните победи се отразиха така съдбоносно върху душата на съвременния човек? За да разберем това, трябва да разгледаме по-подробно историята на човечеството в последно време. Когато естествознанието почна своя победоносен ход, човечеството още не беше се простило с известно разбиране за смисъла на живота. И това го крепеше. Това беше до известна степен негова вътрешна опора. То намираше този смисъл изложен в Библията или в друга религиозна книга. Но колкото повече напредваше естествознанието, толкова повече се откриваха противоречия между него и религиозните твърдения. Отваряше се пропаст между тях. Представителите на религията, като видяха опасността, почнаха гонение срещу науката. Почнаха да обявяват за еретически книгите на учените, почнаха да пълнят „индексите“ със списъци на техните книги, почнаха да горят на кладата всеки смел прогласител на нови истини. „Но при все това земята се върти!“ Не можеше да се спре хода на човешката мисъл, защото той ставаше по законите на естественото развитие. Противоречията между религиозното и научното схващане ставаха все по-очебийни. Още Коперниковата теория за въртенето на земята около слънцето разруши някои дотогавашни схващания. След това дойде Кант-Лапласовата теория за произхода на слънчевата светлина от мъглявина.
към текста >>

750. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички — bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата с в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Луцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-. то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни“, съсловия и класи ; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни“ организации под претекст за „общо добро“. И никой не помисля нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния! А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери“ или: „каквото
към текста >>

751. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избягнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народи? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 год. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско-българска война, по подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В .1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна“ и „безспорна“ зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски. Сърбите това и чакаха, за да не излязат вече никога от там. Трябваше българите да ги изтикат наново с щикове през 1915. год, но в 1918. год. сърбите пак завладяха Македония и се затвърдиха там по силата на един международен договор. Кога и как ще се освободи тя от тяхното владичество? Те открито заявяват, че ще изтребят цялото македонско население с огън и меч, но няма да я отстъпят. Също така се заканват и на
към текста >>

752. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

физическо, морално или духовно. Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свързва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност. Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии. Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент, и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение. Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа партия не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач. Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най-достойния измежду равните — primus inter pares. При това водачът трябва да се отличава с всички високи духовни качества и добродетели. Както кормчията на един кораб, машиниста на един влак или пилота на един аероплан, той трябва да бъде толкова умен, че не само да има солидни знания за управлението на държавата, но и ясновидска предвидливост на бъдещето. Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner, c’est prevoir“. Истинският държавник е длъжен да знае законите, по
към текста >>

753. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се
към текста >>

754. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

отрицателна на пролет, а през лятото е по-положителна. Защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно? Когато земята е най-отрицателна, тя има най-голяма възприемателна способност към слънчевите енергии. (И летните лъчи действат, само че по-слабо)“. Както вижда читателят, окултизмът хвърля светлина върху всички въпроси на живота. Значи, окултизмът не е една отвлечена философия, нямаща нищо общо с живота, но той е онази светлина, чрез която почваме да разбираме живота, който е около нас, и осмисляме живота си, като почваме да живеем в хармония с всичките закони, които управляват природата. И всички окултни принципи могат да се приложат в живота. Окултизмът е приложим във всичките области на живота. Няма област в живота, в която да не е приложим и да не даде своите плодове. От горното се вижда ясно значението на изгрева, вижда се ясно значението на първите слънчеви, лъчи. Тогава земята възприема най- висшите слънчеви енергии и то в най-чист вид. Тогава е най- голяма възприемателната способност на земята. Знае се, че учениците на Бялото Братство излизат сутрин всред природата, за да посрещнат изгряващото слънце. някои, които разсъждават повърхностно, виждат в това „идолопоклонство“. Но ние по-горе научно посочихме влиянието на слънчевите лъчи в разните часове на деня. Ако погледнем даже и от гледището на най-елементарната популярна хигиена, не е ли полезно да се става рано, като се ляга рано? Нима и от най-повърхностно гледище не е понятно, че е
към текста >>

755. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всичките тия многобройни раси сега са останали на земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това, обаче, не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? - разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за благото на своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш? Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим". Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата някому и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или, с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли
към текста >>

756. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

които да служат на робството. Така наречените „велики народи" или „велики сили", чрез своя управителен елит, денонощно коват вериги за малките народи, за да ги превърнат в роби и слуги на собственото си благополучие. И когато тия последните се възбунтуват и въстанат, за да извоюват свободата си и правото си да живеят човешки, изпращат се „усмирителни експедиции" или международни потери, които с пушки, картечници, бомби и аероплани въдворяват „мир" и налагат властта на силните. Разбира се, това е кратковременно, защото материалната сила не е трайна, насилието отгоре ражда насилие отдолу. И ние виждаме, че на много точки върху земното кълбо непрестанно дими: Балканския полуостров, Мароко, Сирия, Индия, Египет и пр. Всеки народ иска да живее свободно и мирно в земята, в която се е родил, обаче, по-силните не позволяват: дошли, със силата на оръжието, като пришелци в чужда земя, те налагат безмилостно своята експлоататорска власт над победените, въпреки всяко човешко и божествено право. Но когато видят, че тяхното незаконно и безчовечно владичество е вече сериозно подкопано и може да рухне, международните „фактори" се събират на „конференции", сключват „съюзи" на големи и малки „съглашения" с цел само да излъжат света и да запазят плячката. Тъй, лукавият и разрушителен принцип „разделяй и владей" се прилага по цялата земя в личния и обществен живот. При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият Учител и Спасител на
към текста >>

757. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

литература, това остава и до днес непонятно. Съвременниците на Гогол сочеха за причини всевъзможни обстоятелства: едни го сметнаха за умопобъркан, други го осъдиха като отстъпник от своето високо призвание. Ето как Белински се нахвърли върху него: „Проповедник на камшика, апостол на невежеството, поборник на обскурантизма и хвалител на татарските нрави“. А още по-надолу в писмото си до същия продължава: „ако вие такова учение основавате на православната църква, това аз донегде разбирам: тя винаги е била опора на камшика и угодница на деспотизма: но защо вие месите тук Христа? Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв е възвестил учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Най-жестоко осъдиха Гогол онези, които цениха създаденото от него направление в руската литература. Той не принадлежеше ни на класицизма, ни на романтизма, които по онова време бяха в непримирима борба, а си начерта свой път на самобитно творчество, като създаде нова литературна школа върху реалистична почва. Отявлен изобличител на пошлата руска действителност, под чието влияние не оставаше нищо непокварено, Гогол беше безпощаден. Достатъчно е да вземем само „Мъртвите души“, за да оценим високите достойнства на техния автор, като самобитен творец и предан ратник за делото на обществено-литературната арена. И благодарение на тези достойнства на Гогол, „преписката с приятели“ се посрещна с изумление
към текста >>

758. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

университет, напоследък се изстъпи едно слабоумно и неуравновесено момче, на което се поревна да привлече, с празни крясъци вниманието на обществото върху себе си, като с редица фейлетони във вестниците и със сказки в самия университет се сили да докаже, че човек няма безсмъртна душа, защото това, което се нарича „душа“, е, според него, една временна „функция“ на тялото, докато то е живо като видим материален организъм, а след смъртта му, тялото и „душата“ изчезват в гроба. Разбира се тия момчешки празнословия не биха заслужили вниманието на сериозните хора, ако не се проповядваха от висотата на университетската катедра и то пол благосклонната протекция на ръководителите на учебното дело у нас, и ако с тях не се всяваше смут в умовете на студентската младеж. която има нужда от един висок идеал, чрез оформяване и закрепване на духовния си мироглед. Също така и мълчанието на всички други професори по тоя въпрос не може да не прави впечатление и да не бъде предмет на разни тълкувания: някои мислят, че те одобряват по тоя начин безсмислиците на своя млад другар, а други — че те гледат с ирония на тия „научни“ изстъпления, не се солидаризират с тях, но мълчат от „колегиалност“. И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на
към текста >>

759. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на песъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувстват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата. За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата. Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато
към текста >>

760. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

волята му в изборите, законодателна вавилония, изчерпване податните му сили, ескамотиране резултатите на неговия труд и тласкане в неизвестни пътища по чуждо влияние - ето отличителните прояви на дейността на българските държавници. Те говорят за национални идеали, за патриотизъм, за свобода, правов ред и социална правда, но това са само словесни перли, които се разбиват на прах от делата им, дела антинационални, антипатриотични и антисоциални. Българските политически дейци не разбират живота в неговата цялост и ширина, и заслепени от своите егоистични интереси, не искат да го разберат. Тяхното късогледство и упорство в невежеството са феноменални. Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение. При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат управлението й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие? Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над
към текста >>

761. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение. Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"! При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно
към текста >>

762. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но той ни даде възможност ние сами със свободно решение д прегърнем доброто. Това е велика привилегия. Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия. Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера. Свобода и любов Свободата и любовта, казва той, са едно и също нещо. Това е втората важна точка от мирогледа му, Неко съвсем повърхностно разбират понятието свобода. Некой си мисли, че е свободен, когато може да се разхожда с автомобил, щом пожелае, когато може да пътува с железница или пеш, щом пожелае това. Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света! Окултизмът разглежда свободата в по-дълбокия й смисъл. Кой е свободен, според окултизма? Свободен е този, който може да проявява своето истинско естество. Висшето в човека е истинската човешка природа. Тя е божествена: тя е изтъкана от любов, защото Бог е любов. Свободен е онзи, който люби, който е проводник на Божествената Любов. Ако някой не е проводник на тази Любов, и си мисли, че е свободен, той се мами. Необходимост от по-дълбоко разбиране на живота за изграждането на новата култура Съвременната култура все повече и повече обеднява вътрешно. Днешната култура е достигнала до такава степен на развитие, че за да се издигне по-високо, има нужда от нови хоризонти. Тя не е в хармония със законите на живата природа. А разумният живот е в съгласие с
към текста >>

763. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Година 4, Брой 5 (ноември 1925 г. - март 1926 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ — Христос в нас — Разбиране и прилагане. Статия от X 2. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор 3. ЧАНГ-КИАЙ (Превод) 4. АНГЕЛСКА АЗБУКА (по Маргарита Хогингер) 5. СИМВОЛИ И МИСТЕРИИ. Сказка, държана в Софийския Университет от италианския пълномощен министър в София, г. Сабино Ринела, в навечерието на 14.II.1926 6. ЗЕМНАТА ТВЪРД И ЗЕМНАТА АТМОСФЕРА. От Хелмут Кноуер, превела от немски г-ца И. Т-ска 7. БОГОМИЛСТВОТО НЕ Е ЕРЕС. Статия от Ив.. Илюстрация: село Богомила (Македония) 8. МИСТИЦИЗМЪТ НА ГОГОЛЯ. Статия от П. Списаревски II. СПЕЦИAЛЕН ОТДEЛ 9. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА — Новото свободно училище. От Б. Боев 10. ТАЙНАТА НА ЛЮБОВТА И БРАКА. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун. Превод от английски III. РАЗНИ 11. ДУХОВНА ОПИТНОСТ 12. КНИЖНИНА (с илюстрация) 13. ВЕСТИ ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ Христос в нас - Разбиране и прилагане „Няма религия по-горе от Любовта". Филолозите и философите са изтълкували буквалния и вътрешния смисъл на думата „религия". Всеки, който се интересува от тия тълкувания, може да ги намери в кой и да е енциклопедически речник или в съчиненията по религиозната философия. Тук ние ще се спрем върху същинския скрит смисъл на тая дума. А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на
към текста >>

НАГОРЕ

6.8223628997803