Търсене в текстове за 'разбира '

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 262 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците.
УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература. Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр. Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците. Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически. Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме.
към текста >>

Окултизмът е знание за неща, необикновени за сегашното обикновено разбиране.
Върху тях тук няма да се спираме. И в България от години насам се говори за окултизъм. И у нас думата окултизъм се свързва с редица предразсъдъци и суеверия. Това положение естествено, но и преходно. За него ще кажем общо тук следното. Окултизмът е знание за неща, необикновени за сегашното обикновено разбиране. И както известни факти и закони, установени от науката могат да се използват за зло или добро, така могат да се използват за зло или добро известни окултни сили. И понеже понякога се срещат хора, които злоупотребяват с общото невежество по окултните въпроси, мнозина, без да си дават достатъчно труд да ги проучат по-внимателно, правят прибързани отрицателни заключения за окултизма изобщо. Целта на нашето списание не е да доказва правдивостта на окултните твърдения на ония, които сами не проявяват интерес към тях. То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране. Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение.
към текста >>

То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране.
За него ще кажем общо тук следното. Окултизмът е знание за неща, необикновени за сегашното обикновено разбиране. И както известни факти и закони, установени от науката могат да се използват за зло или добро, така могат да се използват за зло или добро известни окултни сили. И понеже понякога се срещат хора, които злоупотребяват с общото невежество по окултните въпроси, мнозина, без да си дават достатъчно труд да ги проучат по-внимателно, правят прибързани отрицателни заключения за окултизма изобщо. Целта на нашето списание не е да доказва правдивостта на окултните твърдения на ония, които сами не проявяват интерес към тях. То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране. Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение. Неговата задача е малко по-друга. Окултизмът е цял мироглед. Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на наука, философия и религия. Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва.
към текста >>

Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва.
То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране. Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение. Неговата задача е малко по-друга. Окултизмът е цял мироглед. Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на наука, философия и религия. Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва. И всички признават, че днес човечеството преживява обща криза. Настава като че ли време за преоценка на ценностите. Нещо старо се руши. Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново". Хората търсят, чакат нещо.
към текста >>

В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране.
Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство. Път неутъпкан и трънлив. Път, в който всеки сам твори съдбата си. Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил. Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи. В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране. Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия. Самият окултизъм обаче не е религия. Той е дълбока наука за човека и вселената. Окултизмът признава опростената до максимум религия, само като едно стъпало към по-висш духовен живот. Нашето списание ще се стреми да допринесе онова, което може за по-пълното изяснение на въпросите, от разрешението на които зависи обновата и духовното единение между хората.
към текста >>

2. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото окултизмът в неговата цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА На окултизма могат да се дадат кратки определения. Кратките определения обаче, ако и верни, са много общи. Оня, който иска да добие по-пълна и по-вярна представа за окултизма, трябва да прочете поне няколко окултни книги. Защото окултизмът в неговата цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система. Правени са опити в тая насока. Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца, според силите на собствената си мисъл, може да схване и изгради цялото. Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен. И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме?
към текста >>

3. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя.
И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите — това са стъпки на Истината. И тия стъпки са на лице. Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме. Тя записва и то с трайни знаци всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя. Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия. Бележи и добро и зло, и строеж и разстройство. Тя изписва и по човека – точно и подробно – образа на онова, което той мисли, чувствува и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си.
към текста >>

И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице.
Тя записва и то с трайни знаци всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя. Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия. Бележи и добро и зло, и строеж и разстройство. Тя изписва и по човека – точно и подробно – образа на онова, което той мисли, чувствува и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас.
към текста >>

Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>

4. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата.
Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм.
към текста >>

Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия.
към текста >>

5. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика.
От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси. Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл. Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика. Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга. Тия две половини на човешката природа са тясно свързани и са в постоянно взаимодействие. Физиологическите промени вътре в материалната природа дават повод за психични промени и обратно, едно въздействие от страна на психичната природа може да определи или да видоизмени известен физиологически процес. А болестите, това са нарушения на правилните отношения между психичната и физичната природа на човека. И музиката се явява в случая като едно средство за възстановяване на правилното взаимоотношение на тия нейни две страни.
към текста >>

Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо.
Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.
към текста >>

6. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни.
Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни. Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр. Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения. А ние хората, които още живеем, които сме само част от живота, желаем да проучим целия живот. При това логично е да се предпостави твърдението, че никога частта не може да знае за цялото по същия начин, както цялото може да знае за своите части. Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от живота.
към текста >>

Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения.
Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни. Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр. Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения. А ние хората, които още живеем, които сме само част от живота, желаем да проучим целия живот. При това логично е да се предпостави твърдението, че никога частта не може да знае за цялото по същия начин, както цялото може да знае за своите части. Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от живота. Но все пак съпоставени, отделните моменти от живота на много същества биха образували един знак поне от самия живот. И удивително е онова търпение, с което хората са изучавали тия отделни моменти.
към текста >>

Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма.
Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло. Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя. И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката. Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма. Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение. Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена. И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н.
към текста >>

Разбира се, че заедно с това както физичните, тъй и физиологичните движения стават все по-сложни.
По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама. Калиеви и натриеви соли има 18.65% Калиеви и магнезиеви соли има 1б.52% има 64.4 % И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията. Значи молекулите на скалите имат път към растенията. От растителната елементарна клетка до висшите растения се протака една огромна стълба от всевъзможни видове растения, които колкото повече се движат възходящо, толкова повече усложняват своята конструкция. Същата тенденция се повтаря и у животните, като се почне от едноклетъчните и се стигне до човека. Разбира се, че заедно с това както физичните, тъй и физиологичните движения стават все по-сложни. Още повече, че у животните се прибавяте и т.н. „активни" движения. Но колкото повече организмите отиват към една по-съвършена организация, толкова повече се проявява една нова форма на движение, като психична проява. Тая психична проява за първи път се среща у някои растения в много примитивна форма, после минава у животните, а у човека тя достига висша степен на развитие, като чувства. Това е една обширна област, за която тук може да се спомене и за която би могло в друга статия да се каже нещо повече.
към текста >>

Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание.
Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното.
към текста >>

Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид.
Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид.
към текста >>

У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен.
Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока. След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н. Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека. Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр. Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония.
към текста >>

7. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

КЪМ НОВО СВЕТОРАЗБИРАНЕ Под влиянието на бързия развой на естествознанието и техниката, в миналия век се създаде едно схващане за света, което бързо се популяризира и владее в много среди и до днес.
КЪМ НОВО СВЕТОРАЗБИРАНЕ Под влиянието на бързия развой на естествознанието и техниката, в миналия век се създаде едно схващане за света, което бързо се популяризира и владее в много среди и до днес. Изложено накратко, то се състои в следното: Светът е произлязъл тъй, както ни описва това Кант-Лапласовата теория. В безграничния и равномерно разпръснат ефир се образуват въртежи-ядра. От ядрата се откъсват планети, оформят се постепенно и продължават своето въртене около централното ядро, което се превръща в слънце. Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме. Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета.
към текста >>

Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития.
Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек. Идват на свой ред историците. Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо. Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството. Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек.
към текста >>

Това е и дълбоката вътрешна причина за създаването на днешното ограничено светоразбиране.
Всяка култура има определени задачи и във връзка с това определение – характерни черти. Веществените култури изчезват, но опитът, добит от човечество при тяхното изграждане, се съхранява. И днешната европейска култура има определено място в човешкото развитие. Нейната задача бе да развие ума. Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения. Това е и дълбоката вътрешна причина за създаването на днешното ограничено светоразбиране. Но потокът на еволюцията е неспирен Постигат се едни задачи, други се откриват. Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва. Защото още дълъг път го чака. У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко. И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток.
към текста >>

Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания.
Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява. Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука. Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената.
към текста >>

Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената.
Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука. Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената. Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата. Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени. За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници. Защото, не е човекът единственото разумно същество в света, както днес се мисли.
към текста >>

8. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разбира се, далеч не.
Но изучаването на слънцето в окултната наука, заема също един голям отдел. Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят. Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата. Всички сили и явления, известни досега, съставляват също така обект за проучване. Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси? Разбира се, далеч не. Тя тепърва ги изучава. Между чисто научните изследвания и окултните такива, съществени различия в резултатите не може да има. Различието може да съществува само по отношение на методите, времето и изходните пунктове. Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения. И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен".
към текста >>

Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината.
Но силно интензивните лъчи са убийствени за клетките. Особено едноклетъчните организми най-вече страдат от силната светлина. Но има и едноклетъчни организми, които могат да я издържат. Изследванията показват, че никак не обичат светлината патогенните, разрушителните, болестотворните бацили. Те всички измират от нея. Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината. При това пряката светлина е по-силна от дифузната, дневна светлина. На това убийствено влияние върху патогенните агенти, се дължи дезинфекционната роля, която слънцето има. Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този период от годината. Слънчевите лъчи, проникващи дори през цялото тяло, оказват също тъй много ценно терапевтично влияние. На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания.
към текста >>

В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека.
Сега ние можем да констатираме само онова силно влияние, което има тя по отношение на нашия организъм и нашата психика. Човечеството, откакто изучи тъй подробно това влияние, вместо да го използва, се ограничи да го констатира и продължава да живее в условия, които подобават само на некултурните народи. И когато у нас някои приятели на слънчевата светлина поискаха да използват най-хубавото нейно сутринно влияние, при изгрев, „културните хора" ги обвиниха в идолопоклонство. В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в частност на човека. Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос. В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога. Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии. Те възпяват жените, парите и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта. Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва. Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето.
към текста >>

9. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни.
Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес? Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това? Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни. Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот. Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл. Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек. Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба. Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава.
към текста >>

От това не ще се подразбира, че човекът трябва да престане да търси познанието на бъдните дни.
Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл. Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек. Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба. Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава. Това е единственото важно поведение, а не онова, което аз ще трябва да имам през далечните милиарди векове на моя дълъг път. От това не ще се подразбира, че човекът трябва да престане да търси познанието на бъдните дни. Не, вечното търсене, неутолимата жажда са единствения залог за движението на човешката душа. Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде. Човекът поне веднъж ще бъде изправен пред страшното това питане и ще трябва да даде ответ самин на себе си. Преминават дните ден след ден. Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп.
към текста >>

10. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената".
Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си. Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина. И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим. Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената". Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със себепознанието. Че пътят към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си. Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания... Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители. Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки път, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие. И всеки, който може да чуе техния глас и да разбере тяхното слово, ще добие светлината на истинското знание – ще стане нещо повече от човека.
към текста >>

11. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба. Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества. Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка.
към текста >>

Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба. Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества. Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.
към текста >>

Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба. Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества. Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата.
към текста >>

ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата.
Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне. Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
към текста >>

12. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата.
Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността. Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи. А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи. Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко". Така неговото вдъхновение е нещо, ако не неделимо от мировия разум, то поне гонещо него. Всичко в него е възвишено, гонещо свръхсъзнатите същности, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни. Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота.
към текста >>

13. КНИГОПИС Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По въпроса какво се разбира под думата материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г.
Те са тъй сложни, че кратки обяснения едва ли биха били задоволителни. Нататък ние ще се върнем към тях по възможност в отделни статии. Едно обаче изобщо трябва да се има пред вид, че това са въпроси, на които могат да се дадат изяснения отвън, но крайните заключения по тях всеки си прави сам. И една от задачите на „Житно зърно" е да хвърли светлина върху тия основни въпроси. Всичко което се помества в него, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има за цел да послужи като материал за размишление на четеца върху тях. По въпроса какво се разбира под думата материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г. Челпанов „Мозък и душа" („Критика на материализма"), преведена на български под редакцията на проф. Д-р Кръстев. В нея въпросът се разглежда всестранно и обективно. При това тя се препоръчва и като едно от най-общодостъпните въведения във философията.
към текста >>

14. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Свободно общество" — месечник за свободно разбиране на живота г.
КНИГОПИС Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги: 1. „Орфей" – месечно списание за окултизъм, книжнина, изкуство и духовен живот. г. I, кн. 6. Редакция ул. „Странджа" 44, София. 2. „Свободно общество" — месечник за свободно разбиране на живота г. I, кн. 9, 10 и 11. Адрес: редакция „Свободно общество" – София. 3. „Билка" – лист за популяризиране лекуването с треви и билки. Адрес: ул.
към текста >>

15. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо.
Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят.
към текста >>

Разбира се, всички тия науки и познания са необходими – те са неизбежна подготовка за великата наука.
Днес на запад и на изток, в окултната и не окултна наука се говори за много неща, дават се много познания и явни и тайни, дават се и методи за развиване на окултни сили, за добиване достъп в един свят, стоящ по-високо от света на 5-те сетива. Ала за великата наука на любовта никой не говори. И така трябва да бъде. Защото човек все още не може да се издигне над човешкото. Борави там, дето му постига силата и замаха. Разбира се, всички тия науки и познания са необходими – те са неизбежна подготовка за великата наука. Но вън от любовта ние виждаме нещата отчасти, а не „лице с лице". Кой от нас не знае трагизма на човешкото познание? Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка. И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл.
към текста >>

16. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката.
През определени времена на годината в природата работят известен род енергии, проявяващи се чрез съществуващите едни и същи през всяко време материални форми. Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление. Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество. Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява. На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност.
към текста >>

Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес.
Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека.
към текста >>

И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат.
Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява.
към текста >>

17. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Преди да започнем нашите бележки по въпроса, ние ще се отклоним за момент към онези наши читатели, за които нашите разбирания са още твърде неясни.
За братското сдружаване Първият опит за реализиране идеята за Братството вътре в нас – е школата на братското сдружаване. Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване. Преди да започнем нашите бележки по въпроса, ние ще се отклоним за момент към онези наши читатели, за които нашите разбирания са още твърде неясни. От тях долавяме следния въпрос: – Защо именно на сдружението се възлага голямата задача, която изтъкнахме по-горе? – На този и подобни нему въпроси ние няма да отговаряме, защото и най-изискания отговор не би удовлетворил любопитството на четеца. Този отговор той сам ще получи по пътя на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство. Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание. Условията при които са се развивали миналите школи, казват, са били съвсем различни от тези, при които ние в този момент сме поставени.
към текста >>

Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание.
Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване. Преди да започнем нашите бележки по въпроса, ние ще се отклоним за момент към онези наши читатели, за които нашите разбирания са още твърде неясни. От тях долавяме следния въпрос: – Защо именно на сдружението се възлага голямата задача, която изтъкнахме по-горе? – На този и подобни нему въпроси ние няма да отговаряме, защото и най-изискания отговор не би удовлетворил любопитството на четеца. Този отговор той сам ще получи по пътя на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство. Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание. Условията при които са се развивали миналите школи, казват, са били съвсем различни от тези, при които ние в този момент сме поставени. Следователно техните методи на работа биха били съвсем чужди за сегашния ученик, следствие на което и не биха дали желаните резултати. У нас има богата оригинална окултна литература, в която изнасяните окултни методи са пригодени за непосредствено и в момента приложение. Методи, които единствено отговарят на текущите условия, при които се развива школата на В. Б. Братство.
към текста >>

Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик.
Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик. Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним. От ученика на школата на В. Б.
към текста >>

– Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране.
Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта. „Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот. Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей. Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др. Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране. Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа. (печатането почва от 5 книжка). И тъй, от описаното по-горе отрицателно психологическо състояние на брат от сдружението, може да се излезе, като се приложи правилно следният метод, посочен ни от окултната наука: Да се трансформира съзнателно едно лошо разположение към близкия си в добро. Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот. Пита се ученика от бр.
към текста >>

Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н.
сдружение, ако всеки от братята не постъпеше като ученик и не приложеше методи за трансформиране на това състояние? И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги убеди, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които почват да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане. Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества. И... толкова скъпото вече дете на нашите комунари пред нас е вече труд. Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли. Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр. сдружения е поставен духовен елемент, такава опасност е почти изключена. Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато импулси за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва? – Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер.
към текста >>

Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна.
А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение. Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен.
към текста >>

Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло.
живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението.
към текста >>

Тази централизирана комуна е, разбира се, една по-далечна цел, защото ние смятаме, че за нея ще бъдат необходими изпитани и изживели описаните по-горе процеси, ученици.
Трудно е наистина. Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими. Според нас земеделските общежития или трябва да бъдат временни, т.е. през известен сезон на годината, или пък земеделският труд да бъде едно от редицата занятия, необходими за създаването на едно завършено стопанство. В такова едно стопанство всички нужди ще бъдат удовлетворявани от личната работа на братята от сдружението. Тази централизирана комуна е, разбира се, една по-далечна цел, защото ние смятаме, че за нея ще бъдат необходими изпитани и изживели описаните по-горе процеси, ученици. Един друг разрушител на целостта на сдружението е голямата физ. работа. Този въпрос е много важен, защото се налага за разрешение още на първо време. Непосилния физ. труд изчерпва, убива лека-полека ентусиазма и на най-предания член на сдружението. Във всяка работата е необходима умереност и разнообразие, в противен случай се получава пресищане и омръзване.
към текста >>

18. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Съвременната медицина си има свои методи на изследване и съобразно с това – свои разбирания, средновековната – други, източните – трети и т.н.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА II. Болести и техните причини За същността и причините на болестите съществуват различни схващания. Съвременната медицина си има свои методи на изследване и съобразно с това – свои разбирания, средновековната – други, източните – трети и т.н. Това са различни начини на схващания, в които по принцип няма противоречие. Видимото разнообразие, което съществува между тях се дължи на това, че в своите изследвания те застават на различна база. А всеки факт, разгледан от различни страни, ще даде и различни схващания. Например, вземете процеса зрение. Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните лъчи, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината.
към текста >>

говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение.
А какво показва това? Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие. – Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове. Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др. говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение. Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили. Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот. Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния.
към текста >>

19. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси.
За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството. Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя. Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя.
към текста >>

На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството.
За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството. Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя. Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота.
към текста >>

И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.
Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения.
към текста >>

И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа.
окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове. Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора. В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество. Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм.
към текста >>

Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране.
Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора. В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество. Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
към текста >>

20. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието.
И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава. И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа. Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение. Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието. Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек? Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души. Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет пари. Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като него несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва.
към текста >>

21. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен.
Babitt, както във, физиологично тъй и в психологично отношение. От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал. Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят. Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция. която може да се засили до степен на неудържима ярост. Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен. Но за хора, страдащи или склони към леност и отчаяние, той може да бъде много полезен. Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено. Резултатите са били отлични. Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава веселост. Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая.
към текста >>

Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване.
по-специално върху големия мозък. Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ. Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при учене стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже". И естествено тогава деца, излагани систематически на жълта светлина, имат едно от най-добрите условия да станат високо интелектуални същества. В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните лъчи в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра. Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ. Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата практика. И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите . Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят. Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход.
към текста >>

Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение.
Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ. Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата практика. И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите . Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят. Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход. Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение. При това винаги трябва да се има предвид и причината на заболяването. Но комбинацията от тия три средства могат да дадат отлични резултати. Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората.
към текста >>

22. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци.
То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители. Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци. Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено.
към текста >>

23. КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния!
към текста >>

Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата.
В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата. Откровение и свидетелство на хората заради това, че те са Божии. Звездното небе е направено за нас, когато в потайна късна доба, притиснати от скърбите на земята повдигнем взор нагоре, да не срещнем непрогледна мрачина, а погледът ни да се спре върху приветствения лик на милионите трептящи очи.
към текста >>

24. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кой разбираше тая музика?
Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му. Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа? Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своят блясък.
към текста >>

които да знаят да се вслушват и разбират своята душа?
Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа? Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своят блясък. Тя е приказка за страната, в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната омраза приема вид на една тиха усмивка. Страна на хармония, страна на вечна радост! Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила?
към текста >>

Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат.
Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето. Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти. Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички... Музиката е първото слово в предвечността. Тя е, която събужда сърцето в пролетната нощ, от сладката дрямка към деня на свещения труд. Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат. Ще дойде ден, когато музиката ще срещне и ще съедини всички в едно. Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая песен... Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
към текста >>

25. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно носим в себе си още следите на други учения и други разбирания.
Нашите задачи Ние всички сме носители на учението на Всемирното Бяло Братство. Всички мислим, че това учение може и трябва да се приложи и всички знаем, че приложението при днешните условия не е лесно. Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно носим в себе си още следите на други учения и други разбирания. И целта на нашите събори е да се опознаем и да си изясним взаимно ония въпроси, които общо ни интересуват. Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново. Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н. Но как трябва да разбираме новото. Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота.
към текста >>

Но как трябва да разбираме новото.
Всички мислим, че това учение може и трябва да се приложи и всички знаем, че приложението при днешните условия не е лесно. Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно носим в себе си още следите на други учения и други разбирания. И целта на нашите събори е да се опознаем и да си изясним взаимно ония въпроси, които общо ни интересуват. Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново. Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н. Но как трябва да разбираме новото. Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота. Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна. Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени. Па и не е за сега някой недостатък в науката, който създава празнотата в живота на хората изобщо. Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна.
към текста >>

От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество. Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат.
към текста >>

Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило.
Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество. Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат. Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот. Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към Него.
към текста >>

Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране.
То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество. Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат. Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот. Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към Него. Накратко – от казаното до тук.
към текста >>

Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството.
Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество. Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат. Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот. Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към Него. Накратко – от казаното до тук. Новото по своето естество не се подава на точно определение.
към текста >>

То е може би много просто, както са прости всички велики истини, но до вярното разбиране на които, при днешните заплетени условия, се искат усилия и широка култура.
Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат. Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот. Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към Него. Накратко – от казаното до тук. Новото по своето естество не се подава на точно определение. То е може би много просто, както са прости всички велики истини, но до вярното разбиране на които, при днешните заплетени условия, се искат усилия и широка култура. Новото като че ли започва да прониква бавно и незабелязано във всички най-разнообразни и най-тънки разклонения на живота. И едно може би е нужно – доколкото нашата интуиция ни го открива – да му съдействуваме. * * * Схващането на новото и неговото приложение е тясно свързано с въпроса за нашия вътрешен и външен живот – въпрос, който често се е повдигал и който подлежи на изяснение не само сега, а и занапред. Външният си живот ние взаимно познаваме, по своя вътрешен живот Всеки познава сам най-добре. В нашия вътрешен живот ние имаме неща общи, които ни сближават, но има и неща, които ни различават.
към текста >>

Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота.
Трябва да признаем, че бързото и широко приложение на новото учение, не е така лесно, както понякога ни се струва. Неговото приемане и приложение не е само даден момент, след който настъпва един равен, еднообразен живот (както е в някои религиозни общества), а тъкмо от тоя момент започва цяла верига от въпроси, съмнения, разочарования, възторзи – неща малко много познати на всички от нашия мъничък опит на ученици. Как, прочее, можем да направим едно общо разграничение между вътрешния ни и външен живот. Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот. Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока. Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета.
към текста >>

А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури.
Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот. Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока. Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета. Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения.
към текста >>

С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес.
– И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока. Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета. Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас. Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание. С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти.
към текста >>

Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси.
Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция.
към текста >>

Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция.
Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция. Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята. Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит. И не ентусиазма или умопостроените богословски, социални и етични разбирания на тоя или оня са основа на неговото приложение, а спазването на природните закони. И в това именно е и залогът на новия духовен мироглед, който вече бавно, но сигурно настъпва и който мнозина вече предусещат.
към текста >>

И не ентусиазма или умопостроените богословски, социални и етични разбирания на тоя или оня са основа на неговото приложение, а спазването на природните закони.
Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция. Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята. Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит. И не ентусиазма или умопостроените богословски, социални и етични разбирания на тоя или оня са основа на неговото приложение, а спазването на природните закони. И в това именно е и залогът на новия духовен мироглед, който вече бавно, но сигурно настъпва и който мнозина вече предусещат.
към текста >>

26. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
към текста >>

Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато.
към текста >>

27. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата.
Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето". В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа. Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия.
към текста >>

Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен.
Лъвът отначало се вслушал внимателно, по-после тъй се разгневил и само здравата решетка спасила и грамофона и изследователите. Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата. Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят. Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните.
към текста >>

28. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране.
Но самите те, макар и никога да не са се виждали на лице, се познават помежду си без „знаци, думи и движение". По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под негово влияние, без дори и да подзират това. Няма път на възмогване към висши, свръхматериални цели, който да е бил верен, без някой от членовете на това Братство да е поел невидимото му ръководство. В повечето случаи на хората и през ум не им минава за това невидимо влияние. Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните пътеки на суеверието към някакви надсветовни сили. Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях.
към текста >>

29. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Само то разбира моята душа.
В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк. Там има далечина, която примамливо дразни ястребовото око на плувеца и кара сърцето да трепти от тихата надежда за света, що се таи зад нея. В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство. Там ще отида отново, и нека слънцето и суровият солен вятър отново превърнат гърдите ми в бронз и в тях нека отново да затрепка сърцето на плувец, сърце което нищо не знае, освен безумно силно да обича морето, суровото, широко море... Морето. Само то разбира моята душа. Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки. Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка.
към текста >>

30. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С тая философска лъжа на условията се оправдава всичко днес от едно голямо мнозинство, а тоя който върши престъпление е всякога спокоен, защото „още условията са такива." Разбира се „условията" все такива ще си бъдат, защото ние ги творим такива.
Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди". Външната обхода, която безспорно има своето значение, изключително е заела местото на искреното и братско отношение, и лъжата в хиляди нюанси цари като някаква жизнена потребност. „Иначе невъзможно е да се живее" – казват хората. „Времето, векът е такъв"... Няма злина днес, която да не лежи върху основата на някоя лична корист, а всички забързани в своя път казват, че няма време да се занимават с личността. Други пък са измислили друга лъжа и са я нарекли „условия". С тая философска лъжа на условията се оправдава всичко днес от едно голямо мнозинство, а тоя който върши престъпление е всякога спокоен, защото „още условията са такива." Разбира се „условията" все такива ще си бъдат, защото ние ги творим такива. Е, кой ще турне край на лошите условия ? – Сигурно някои други условия. А другите условия знаят ли се? Не, защото при днешните „условия" не могат да се знаят другите и т.н. Лъжата става ултра.
към текста >>

Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело.
Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост". Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем. Обективният ум е стигнал неимоверни висоти. Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже.
към текста >>

Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл.
Всичко имаме днес. Наука, превозни средства, съобщения. Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас? Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ? Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл. Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава. Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него. Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат.
към текста >>

Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието.
Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието. В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас.
към текста >>

31. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат.
Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ).
към текста >>

Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа.
Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки. Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо. Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена. Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език.
към текста >>

Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл.
Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани. Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов. Така говори легендата за музиката и ангелите .
към текста >>

Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език.
Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани. Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов. Така говори легендата за музиката и ангелите .
към текста >>

32. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като автора и аз мисля, че лекарят, който би се заинтересувал от астрология, не ще изгуби залудо своето време, защото освен дето ще издигне душата си над земните дребнавости, но ще окаже грамадна услуга и на своите болни, като ги облекчи, а понякога и излекува, а туй е най-съществено разбира се.
и пр. През 25 периода от по 3 дни със слънчеви петна, авторите са наблюдавали 22 пъти обикновени разстройства и 3 пъти тежки разстройства. Следователно, има 25 пъти повече разстройства по време на слънчеви петна. Тия съвсем ясни и неоспорими наблюдения могат да бъдат за изходна точка на важни изследвания в областта на медицинската астрология. Те ще донесат едно опитно потвърждаване на твърденията на древните астролози, които изглеждат за съвременните хора лишени от експериментална база и ще ни дадат ключа на известни алгиди необясними днес, на известни болести или лечителни усложнения, както и на известни критични явления, които се наблюдават в хода на болестите. Като автора и аз мисля, че лекарят, който би се заинтересувал от астрология, не ще изгуби залудо своето време, защото освен дето ще издигне душата си над земните дребнавости, но ще окаже грамадна услуга и на своите болни, като ги облекчи, а понякога и излекува, а туй е най-съществено разбира се.
към текста >>

33. ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме".
Те всички ме видяха и отминаха. Хората ми се присмяха без да им направя зло. Като самотен бор сред полето останах аз. Близките на моето сърце преминаха като облак край мен. Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех? Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме". И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах: – Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце. Къде ще найда правдата? И видях два облака. Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина. Очите ми не виждаха слънцето.
към текста >>

34. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Красотата се твори чрез вдъхновение, но и за разбирането на красотата се иска пак вдъхновение.
Тайната на художественото творчество Всеки човек не може да бъде творец на красота, но всеки има усет за красотата. Красотата се твори чрез вдъхновение, но и за разбирането на красотата се иска пак вдъхновение. Всяка душа разбира езика на красотата, но нейното въплъщаване във формите на изкуството, това е дар и вещина, достъпна за малцина Има два вида творчество: по вдъхновение и по разбиране. По вдъхновение творят дилетантите и учениците, а по разбиране – майсторите и учителите. В първият случай, творчеството е автоматично – художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория – вдъхновението бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование. – По три начина говори красотата на човешката душа: чрез образи, чрез чувства и чрез символи. На обикновения човек тя говори по-вече чрез образи, на дилетанта и ученика в изкуството – чрез образи и чувства, а на майстора и съвършения – чрез образи, чувства и символи.
към текста >>

Всяка душа разбира езика на красотата, но нейното въплъщаване във формите на изкуството, това е дар и вещина, достъпна за малцина Има два вида творчество: по вдъхновение и по разбиране.
Тайната на художественото творчество Всеки човек не може да бъде творец на красота, но всеки има усет за красотата. Красотата се твори чрез вдъхновение, но и за разбирането на красотата се иска пак вдъхновение. Всяка душа разбира езика на красотата, но нейното въплъщаване във формите на изкуството, това е дар и вещина, достъпна за малцина Има два вида творчество: по вдъхновение и по разбиране. По вдъхновение творят дилетантите и учениците, а по разбиране – майсторите и учителите. В първият случай, творчеството е автоматично – художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория – вдъхновението бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование. – По три начина говори красотата на човешката душа: чрез образи, чрез чувства и чрез символи. На обикновения човек тя говори по-вече чрез образи, на дилетанта и ученика в изкуството – чрез образи и чувства, а на майстора и съвършения – чрез образи, чувства и символи. Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор.
към текста >>

По вдъхновение творят дилетантите и учениците, а по разбиране – майсторите и учителите.
Тайната на художественото творчество Всеки човек не може да бъде творец на красота, но всеки има усет за красотата. Красотата се твори чрез вдъхновение, но и за разбирането на красотата се иска пак вдъхновение. Всяка душа разбира езика на красотата, но нейното въплъщаване във формите на изкуството, това е дар и вещина, достъпна за малцина Има два вида творчество: по вдъхновение и по разбиране. По вдъхновение творят дилетантите и учениците, а по разбиране – майсторите и учителите. В първият случай, творчеството е автоматично – художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория – вдъхновението бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование. – По три начина говори красотата на човешката душа: чрез образи, чрез чувства и чрез символи. На обикновения човек тя говори по-вече чрез образи, на дилетанта и ученика в изкуството – чрез образи и чувства, а на майстора и съвършения – чрез образи, чувства и символи. Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор. И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко.
към текста >>

Истинската красота е достояние само на съвършените, нея съзерцават и могат да възсъздават само онези, които разбират езика на тайната, езика на символите.
Символизмът, това е тайнствения език. чрез който красотата говори само на своите избраници. Творба, която е неиздържана в символично отношение, губи своята красота, колкото и да е силна в психологично отношение. Символизмът забулва красотата в одеждите на тайната и с това я отдалечава и издига във висините на човешкия блян, отдето тя грее като слънце в неговия живот. Още по-малко са произведенията на изкуството, които да са безукоризнено издържани в символично отношение. Истинската красота е достояние само на съвършените, нея съзерцават и могат да възсъздават само онези, които разбират езика на тайната, езика на символите. * И тъй, във всяко художествено произведение трябва да бъдат преплетени три нишки, три сюжета или мотива: образен, психологичен и символичен . И никъде да не се къса нито една от тези нишки. При това, между тези три сюжета, трябва да съществува един паралелизъм, едно хармонично съответствие, във всеки момент, между отделните техни елементи. В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада. Образно казано, да бъдат като три одежди, в които да е облечена основната идея на творбата.
към текста >>

Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика.
И никъде да не се къса нито една от тези нишки. При това, между тези три сюжета, трябва да съществува един паралелизъм, едно хармонично съответствие, във всеки момент, между отделните техни елементи. В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада. Образно казано, да бъдат като три одежди, в които да е облечена основната идея на творбата. А на философски език: трите сюжета да бъдат индивидуализирани в цялото тъй, че имайки самостоятелен живот, да участвуват същевременно и в целокупния живот на художествената идея. Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика. И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията. В по-ново време – в ренесанса: Данте – в неговата безсмъртна „Божествена комедия". После Леонардо да Винчи, Микеланжело и Рафаело – в живописта, вторият и в скулптурата. В музиката – Паганини, като виртуоз цигулар.
към текста >>

35. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд.
Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение). При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2.
към текста >>

36. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно.
Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт? В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм?
към текста >>

37. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно.
Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса.
към текста >>

За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н.
Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него.
към текста >>

38. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката.
Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека.
към текста >>

Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен.
Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят. Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните. Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните.
към текста >>

Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото.
И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави.
към текста >>

Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние.
Също и Глинка. Доницети е умрял луд. Белини е умрял млад от туберкулоза. Аберкромби цитира случаи, когато музиката може да причини и сомнамбулизъм. Но всички тия случаи на отрицателни влияния са твърде малко, в сравнение с благотворното въздействие, което музиката оказва. Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние. Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие.
към текста >>

Въпросът, разбира се трябва да се подложи на правилно изследване и критична преценка.
Без музика и тъпана до такова изстъпление не могат да дойдат . Тук само искам да обърна вниманието върху връзката между музиката и играта в огъня. Как ще се обясни тоя факт от чисто научно гледище е малко трудно да се каже. Ние мислим, че въпросът се отнася до вибрациите Огънят не представлява нищо друго, освен силни вибрации. И сега, под влияние на особената музика и подходящо религиозно настроение на известни податливи лица се оказва такова влияние, че техните вибрации се повишават спрямо тия на огъня и последният става безвреден за играча. Въпросът, разбира се трябва да се подложи на правилно изследване и критична преценка. В тия няколко страници за терапевтичното влияние на музиката не беше възможно всичко да се каже. Изследванията и тук са в самото начало още. Бъдещето и то, не много далечното бъдеща, ясно ще посочи мястото на музиката в терапията Тук аз само повдигам въпроса, изнасям някои факти и оставям въпроса на близкото бъдеще. Относително теоретическата постановка на въпросът ние можем да дадем само очертания без подробности. Самите факти подсказват теорията и очертават пътя на по-нататъшните изследвания.
към текста >>

На базата на музиката всички се разбират, защото това е база на ритъм и хармония.
Относително теоретическата постановка на въпросът ние можем да дадем само очертания без подробности. Самите факти подсказват теорията и очертават пътя на по-нататъшните изследвания. Но онова, което с положителност можем да твърдим, то е оная велика сила на музиката, която обайва душите на хората, която ги свързва на базата на хармонията и лекува техните психични рани. Това е божественият елексир, подарен на човечеството за изцеление и радост. Това е езикът на всички души. На базата на музиката всички се разбират, защото това е база на ритъм и хармония. За да настъпи радост между хората, те трябва да се научат да свирят и пеят. Днес хората възпяват тъгите и страданията, Аз малко творения съм срещнал, от които да вее свежест, бодрост и радост. Хората трябва да пеят не за тъгата си, но хваление. Хваление на онзи, който е дал на човечеството за страданието елексир, за тъгата радост, за нощта – утро. И тогава музиката ще стане еликсир, радост и утро за човечеството.
към текста >>

39. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И когато става дума за общочовешки идеи, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при наличността на действителността, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с него и ние не сме съгласни.
– На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата действителност такава, каквато си е. И голяма част от хората на дейния и практическия живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим крайностите в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и характерни черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг. Те знаят, че независимо от еднаквостта на материалните условия, едни хора по темперамент са флегматични, а други подвижни, едни мълчаливи и тихи, а други приказливи и буйни и т.н. – безкрайно разнообразие, което малко може да се измени, а още по-малко да се създаде чрез изкуствено нагласени условия. Това, което ни учи практическият живот, него системно и теоретически излагат окултните науки. И когато става дума за общочовешки идеи, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при наличността на действителността, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с него и ние не сме съгласни. Окултната наука изхожда от това, което имаме фактически днес. И тъкмо в това седи нейната сила. Познавайки цялото минало развитие на човечеството и перспективите на неговото бъдеще, тя дава указания за онова, което е най-необходимо да направи човек в днешния си стадий на развитие. Човешкото съвършенство е идеал, към който всички трябва да се стремим, но то е същевременно въпрос на хилядолетия. За него се допринесе повече не чрез религиозни увлечения и едностранчиви идеалистични побуждения, а чрез трезво и същевременно дълбоко и свободно от всякакви предразсъдъци познаване законите на живота.
към текста >>

40. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване.
Живо познание, което блика като извор извътре, което е рожба на жив опит, е чуждо на съвременния човек. За да дам донейде една представа за различието между сухото, аналитично познание и живото познание, ще взема за пример съвременното проучване на многоизмерното пространство. Днес се е развил един особен дял в геометрията – геометрия на многоизмерното пространство. По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти. Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства. Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване. Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят. Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни. " „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това". „Когато способността бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... " „Нашата способност да си представяме е ограничена в триизмерното пространство. Ала пространството не е ограничено, както ние си мислим".
към текста >>

Днес, особено след онази тънка преценка, на която бидоха подхвърлени основните положения на математичните и физични дисциплини – след дългата и плодовита работа на сума просветни учени – се напълно изясни за ясните умове разбира се, релативността на интелектуалното познание.
Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият. И те са имали жив опит, реални преживявания, а не само един калейдоскоп от мъртви проекции, от чисто геометрически абстракции. Па и цялото днешно чисто сетивно познание е такова – учените вярват в сума неща, които не виждат – като почнеш от етера, та стигнеш до електрона. И съществуването на повечето неща се доказва непряко – сиреч, не се констатира пряко, а по косвен път – чрез картинки. Запример изследването на химичния състав на небесните светила — със спектроскопски картинки ! Днес, особено след онази тънка преценка, на която бидоха подхвърлени основните положения на математичните и физични дисциплини – след дългата и плодовита работа на сума просветни учени – се напълно изясни за ясните умове разбира се, релативността на интелектуалното познание. Паднаха сума научни догми, с които си служеха ограничените умове. Ала ония, които събират само книжни познания и които, за да знаят нещо, трябва да са го чели нейде – все още си въобразяват, че книжно познание и истина са едно. Такива запр. си мислят, че могат да знаят, що е интуиция след като прочетат Бергсон и че прочита на неговите трудове им дава право да я отричат или утвърждават. И да я отричат и да я утвърждават все едно – то ще бъде само на книга.
към текста >>

41. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината.
Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога. Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират. Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси.
към текста >>

Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират.
Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират. Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили.
към текста >>

42. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но, разбира се, възможни са временни преходи. Напр.
Но най-странното за човека е неговият изменчив характер по отношение на храната. Има хора от първата категория, които са станали вегетарианци, а има и такива, които са сторили обратното. У животните това явление се среща много по-рядко. Напр. почти е невъзможно един гълъб да се застави да яде месо, или един вълк да яде зеле. Обикновено животните имат определена храна: зърнени храни (главно птиците), треви (тревопасните) и месо (хищниците). Но, разбира се, възможни са временни преходи. Напр. срещат се и растения месоядни (Кукувичата прежда, Drosera и други), както има и птици месоядци. Но тия изключения се срещат по рядко. Общата тенденция, която намираме в природата е точното разпределение на храните. Човек в туй отношение се е съвсем объркал. Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели трактати, стараейки се да убеди цял свят, че растителната храна е спасителката на човечеството.
към текста >>

За един окултен ученик, който разбира живота в една нова форма, вегетарианският режим на хранене се явява като един вече предрешен въпрос.
Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели трактати, стараейки се да убеди цял свят, че растителната храна е спасителката на човечеството. Други автори все със същия жар пишат, доказват, изчисляват и убеждават, че месоядната храна е избавителката на човечеството. Такъв е Kibert, който доказваше неотдавна, че човечеството яде малко месо (около 130 гр. на човек всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр. дневна дажба месо!... За един окултен ученик, който разбира живота в една нова форма, вегетарианският режим на хранене се явява като един вече предрешен въпрос. И тъй като сме напълно съгласни с изследванията на видни учени и вегетарианци по отношение растителната храна, ние прибавяме нещо ново към тия изучавания, нещо, което представлява голяма ценност за разбиране значението и влиянието на дадена храна върху различните функции на организма и за влиянието, което оная храна оказва върху психиката и характера на даден индивид. Това от окултна гледна точка представлява и най-важната страна на въпроса. И в тоя път е необходимо да бъдат насочени бъдещите изучавания. Съвременните учени изучаваха различните храни в енергетично отношение. Днес се знае за много храни, какви химически елементи съдържат, колко енергия ще се получи от изгарянето в организма на дадено количество от известна храна и пр.
към текста >>

И тъй като сме напълно съгласни с изследванията на видни учени и вегетарианци по отношение растителната храна, ние прибавяме нещо ново към тия изучавания, нещо, което представлява голяма ценност за разбиране значението и влиянието на дадена храна върху различните функции на организма и за влиянието, което оная храна оказва върху психиката и характера на даден индивид.
Други автори все със същия жар пишат, доказват, изчисляват и убеждават, че месоядната храна е избавителката на човечеството. Такъв е Kibert, който доказваше неотдавна, че човечеството яде малко месо (около 130 гр. на човек всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр. дневна дажба месо!... За един окултен ученик, който разбира живота в една нова форма, вегетарианският режим на хранене се явява като един вече предрешен въпрос. И тъй като сме напълно съгласни с изследванията на видни учени и вегетарианци по отношение растителната храна, ние прибавяме нещо ново към тия изучавания, нещо, което представлява голяма ценност за разбиране значението и влиянието на дадена храна върху различните функции на организма и за влиянието, което оная храна оказва върху психиката и характера на даден индивид. Това от окултна гледна точка представлява и най-важната страна на въпроса. И в тоя път е необходимо да бъдат насочени бъдещите изучавания. Съвременните учени изучаваха различните храни в енергетично отношение. Днес се знае за много храни, какви химически елементи съдържат, колко енергия ще се получи от изгарянето в организма на дадено количество от известна храна и пр. Всичко това е доста добре изучено.
към текста >>

Тия нови условия подразбират ново съзнание, подразбират нов живот.
Но новият живот изисква нови условия. Но не около нас, а в нас. Та нима природата е виновна, че някой преял и сетне умрял? Или, че някой, като пил повече алкохол – полудял? Да създадем новите условия най-първо у нас. Тия нови условия подразбират ново съзнание, подразбират нов живот.
към текста >>

43. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката.
Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел. 5.Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6.
към текста >>

Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени.
При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания.
към текста >>

Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа.
6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран.
към текста >>

44. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Свободно общество Месечник на свободното разбиране на живота. 3.
КНИГОПИС Получиха се в редакцията следните списания и вестници: 1. Възраждане Списание за живота в светлината на разума и любовта. 2. Свободно общество Месечник на свободното разбиране на живота. 3. Наука и разум Списание за обнова на живота. 4. Южни зари Литературно обществено списание. 5. Свобода Седмичен вестник за обнова на живота. 6. Рампа Седмичен вестник за театър, литература и критика. 7. Устрем Орган на македонската младеж. 8.
към текста >>

45. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик.
По отношение на тия напреднали същества, всички хора на земята и учени и прости, съзнателно или несъзнателно са ученици. Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено. Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството. И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>

46. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нестинарските игри ДОБРАН Новите времена, в които човечеството днес живее, налагат едно ново разбиране на живота.
Нестинарските игри ДОБРАН Новите времена, в които човечеството днес живее, налагат едно ново разбиране на живота. Нито сухите религиозни догми на църквата, нито консервативността на старите академици, могат вече да се справят с новите положения и факти на живота. Техните стари и отживели схващания заспиват вече своя вечен сън. Схващанията за даден момент и при дадени условия не представляват една абсолютна истина за всички времена и всички положения. Абсолютността се отнася само до времето, знанието и условията. Онова, което се отнася за дадени хора, при дадени обстоятелства и дадено време, може за тях да има абсолютна стойност.
към текста >>

При наличността на това положение става ясно, защо новите мислители и учени говорят вече за ново ориентиране в разбирането на живота.
Учените доскоро приемаха своите знания за абсолютни, което нещо ги довеждаше до консерватизъм. Този консерватизъм ги караше да отхвърлят всички ония факти, които не съвпадат или се явяват в разрез с техните предварително поставени положения. „Толкова по-зле, казваше един французин, за фактите, ако те не отговарят на теорията". Но да се отрече фактът, това още не значи да изчезне и самия факт сам по себе си. Но при днешното положение на знанието, ние вече решително можем да кажем: Толкова по-зле за теорията, ако тя не отговаря на фактите. При наличността на това положение става ясно, защо новите мислители и учени говорят вече за ново ориентиране в разбирането на живота. Това ново ориентиране се налага с една желязна необходимост, тъй като средствата на досегашната материалистична школа, както и на спиритуалистичната школа взети поотделно се оказаха далеч недостатъчни да придружават събитията в живота и фактите на природата. Но когато тия факти се оказват в явно противоречие с официалните схващания, то учените с един явен консерватизъм, с един непростим предразсъдък, отхвърлят тия факти, вместо да ги проучат и изяснят.Такъв беше случаят с френологията на Gall, която за дълго време беше осмивана от учените на времето си. Трябваше цялата френска преса да нададе вик на протест срещу това нехайство на учените, за да се съгласи най-после френската академия на науките да назначи комисия, която да изучи теорията на Gall, която комисия по-късно откри физиологията на мозъчните центрове. Такъв беше случаят и с изследванията, направени с лесковата пръчка в Франция. И тук същият консерватизъм спрямо множеството факти, които учените небрежно класираха като „ненаучни".
към текста >>

47. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство.
Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл. В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки. Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо.
към текста >>

Под аспект между 2 планети, или 2 кои да било точки от еклиптиката, се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в град., мин.
Луната е на 23'27.5" от Скорпиона в 11 дом и т.н. Ще рече, фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна - тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото место (в случая София). При това домовете се броят от връх до връх. Тъй X дом се смята от 19° Рак до 22° Лъв и т.н. Ще поменем най-сетне още едно важно астрологично понятие – така наречените аспекти. Под аспект между 2 планети, или 2 кои да било точки от еклиптиката, се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в град., мин. и сек.), която ги дели. Най-употребими аспекти са следните: 1-о Съединение (съвпад) – планетите се намират в една и съща точка на еклипт., ъгловото им разстояние е 0"; напр. такова е положението на слънцето и луната при новолуние. 2-о Опозиция (противостояне) – планетите се намират на 180° една от друга. 3-о Квадратура – дели ги дъга, равна на 90° (както слънцето и луната при първа и последна четвърт).
към текста >>

48. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа.
През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя. Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът. Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа. Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя. Това, което е потребно за живота не всякога го приказват много учените, ония, на които думите са тежки, скъпи, ония, които ги слуша голямо множество и за които се приказва надалече. Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината. Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека.
към текста >>

В тоя опит човек разбира, че не надолу ще трябва да слезе, за да се изравни с детето, а трябва да се изкачи, за го достигне в неговата невинност и чистота ... * Кажи ми най-сетне, мъдри Абар и ответа на деветото питане, за да се напълни душата ми.
Това се случва тогава, когато успеем да махнем от нас наметалото на нашата личност, която ни дели на безкрайно разстояние един от друг. * Помъчи се, каза Абар, изново да станеш макар за миг като малкото дете. Колко е трудно и колко е велико това. Веднага ще почувстваш че трябва да изтриеш от себе си оная ръжда, която земята е натрупала връх тебе. И първото нещо, което ще откриеш в тоя свещен опит, е липсата на оная чистота, която има детето, същата тая, която сътворява неговата безкрайно примамлива невинност. В тоя опит човек разбира, че не надолу ще трябва да слезе, за да се изравни с детето, а трябва да се изкачи, за го достигне в неговата невинност и чистота ... * Кажи ми най-сетне, мъдри Абар и ответа на деветото питане, за да се напълни душата ми. – Кое е най-великото? Абар се замисли и отвърна: – То не може да се назове, защото всяка измислена дума е по-малко от онова, което е то. Човеците го не знаят даже когато го назовават, продължи той. Това е единствената сила, която не признава мерките и човешките закони, сила, която възраства из най-съкровените глъбини, из светилището на душата, където самият Той пребивава. Това е една свещена дума, която е едно от имената на Твореца.
към текста >>

49. ВЕСТИ Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нас може да ни радва само светлината, с която можем да разбираме нещата.
В Бога има единство, на Него можем да служим без раздвоение. Реални неща са онези, които не се правят, нито се уреждат, нито се уговарят. Te сами себе си правят, сами себе си уреждат, сами себе си уговарят. Te са съществените. Туй, което може да ни радва, то не е богатството, нито похвалата, която човеците могат да ни въздадат, нито благата на света. Нас може да ни радва само светлината, с която можем да разбираме нещата. Само в любовта си към Бога, ние можем да бъдем свободни!
към текста >>

50. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха.
Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването. За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум. И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия. Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна. Затова и на самите тях се раждат цветовете и плодовете, които служат на живота. – Това е вярно и за самия човешки живот. Когато ние постъпваме детински, всички наши действия са неотмерени, несъразмерни.
към текста >>

51. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена.
Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия. Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството.
към текста >>

52. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разбира се, най-ясно ще прозвучи струната до¹, понеже до¹, е най-чист и най-хармоничен с голямо До.
Последните опити можем да формулираме така: Удря се предварително тона, който ще търсим, като обертон на някой друг тон. След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон. Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е. 3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹. Разбира се, най-ясно ще прозвучи струната до¹, понеже до¹, е най-чист и най-хармоничен с голямо До. Можем да направим обратния опит: Голямо До натискаме беззвучно, а тризвучието до¹, ми¹и сол¹ натискаме късо и силно. Съдържащите се обертонове в голямо До, а именно 3, 4 и 5 обертонове ще се чуят като трептения на струната голямо До. Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹. Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас. Това е използувано с педала за Forte.
към текста >>

Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот.
Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея.
към текста >>

2) Втория начин, по който се разбира хармонията със законите на живата природа е следният: Изучаване на тези закони и нареждане живота в съгласие с тях.
При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите. 2) Втория начин, по който се разбира хармонията със законите на живата природа е следният: Изучаване на тези закони и нареждане живота в съгласие с тях. Както днешният човек е изучил заколите на физиката, химията и пр. и се ползува от тях, така също има и други закони, които могат да се намерят чрез окултно изследване. Чрез тях ние добиваме по-голямо познание за действителността. Тези закони требва да се приложат в живота. Ние трябва да действуваме в съгласие с тях.
към текста >>

Какво трябва да разбираме под думите „жива природа"?
Мъдър е онзи, който знае практически да приложи своето познание в живота. И самото приложение е вече проява на волята. Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е израз на волята. Онзи, който иска да. работи за новата култура, трябва да изучи между другото и методите за прилагане на великите божествени закони. Какво трябва да разбираме под думите „жива природа"? За някои може би природата е само сбор от физико-химични явления, които се управляват от физико-химичните закони и нищо друго. Ако употребим израза механичен в широк смисъл на думата, можем да кажем, че според това схващане механичните закони лежат в основата на битието. Обаче както казахме по-горе, според окултизма природата не е мъртва, а жива, тя е разумна, т.е. зад видимите материални явления има духовна страна, има дейност на висши разумни същества[2]. Физичната страна на природата не е откъсната от духовната!
към текста >>

Този, който се задоволява само с изучаване материалната страна на нещата, без да изучава и духовната им страна, той още не разбира природата.
Всъщност физичното е само като външен израз, като физиономия на духовната страна на природата. Окултизмът не иска да изучава духовната страна на нещата откъснато, само за себе си, но в нейното отношение с материалните процеси: той иска да изучава връзката между материалните и духовни сили и закони. И истинско познание за природата има само този, който е изучил това съответствие. Само тогаз той е проникнал в онези пружини, които управляват живота на цялата природа. Само онзи, който е изучил тази връзка, ще е в състояние да приложи практически окултното си познание за разрешение въпросите на живота. Този, който се задоволява само с изучаване материалната страна на нещата, без да изучава и духовната им страна, той още не разбира природата. Това се отнася както за човека, така и за животните, растенията, минералите и за всички други явления. Защото, както казва г. Дънов, цветята и всичко друго в природата са само азбука. Значи природата е една велика книга, но не трябва да се спираме на азбуката; требва да намерим смисъла на тези букви и думи, за да можем да четем по тях. А това става с помощта на окултизма, който разширява границите на изследването.
към текста >>

53. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука.
Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек. Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата. Днес най-учените, най-издигнатите човеци, ония които вървят в авангарда на смелата научна мисъл, прозират вече единство между постиженията на съвременното модерно естествознание и онова, което са казали някога посветените в тайната наука. Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години. Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато.
към текста >>

За нас е важно да изтъкнем само факта, че това което хората разбират под материя, не е така просто, така случайно, а нещо което крие в себе си тайната на много сили, що я сътворяват.
Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго. Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”. Нещо повече. Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята. По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички подробности, които са от интерес за специалисти само. За нас е важно да изтъкнем само факта, че това което хората разбират под материя, не е така просто, така случайно, а нещо което крие в себе си тайната на много сили, що я сътворяват. Какви са тия сили? Не са ли те същите, които крепят в едно непреривно удивително равновесие световете, пръснати в безкрайното пространство на космоса ? Разбира се, нещо повече. Атомните ядра не са нищо друго, освен малки, безкрайно малки вселени, които са устроени по същите начини и са надарени със същите движения, както тия в макрокосмоса. Една удивителна аналогия ни води много вярно в чудновати мисли и изводи за светостроението.
към текста >>

Разбира се, нещо повече.
Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята. По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички подробности, които са от интерес за специалисти само. За нас е важно да изтъкнем само факта, че това което хората разбират под материя, не е така просто, така случайно, а нещо което крие в себе си тайната на много сили, що я сътворяват. Какви са тия сили? Не са ли те същите, които крепят в едно непреривно удивително равновесие световете, пръснати в безкрайното пространство на космоса ? Разбира се, нещо повече. Атомните ядра не са нищо друго, освен малки, безкрайно малки вселени, които са устроени по същите начини и са надарени със същите движения, както тия в макрокосмоса. Една удивителна аналогия ни води много вярно в чудновати мисли и изводи за светостроението. Ние потъваме в едно море от сили, които, непоколебимо, непреривно и безпогрешно водят живота напред към далечните му цели. От трепкането на крилцето на малкото насекомо, до плавното и равномерно движение на небесния свод са наредени като верига всички явления в природата, които се движат под ритъма и пулса наедно голямо невидимо, колосално същество. Как схваща човекът себе си тогава ?
към текста >>

54. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в град Емуи през 1870 год.
Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове. На този стол сяда като на кадифена възглавница магьосникът-таоист, а от остриетата, забити в месата му, тече изобилна кръв. Според Шлегел, китайското правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата. Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в град Емуи през 1870 год. Същото описание дава и I. I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет. Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan. Някои даже вземат в зъбите си нажежен тиган, а в другата нож и така нагазва в жаравата, последван от мъже н деца, без някой да пострада.[5] Подобни игри има и в Япония.
към текста >>

55. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Накрая ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори и природата ще ни повери ключовете на един от най-великите езици, които е дадено на човека да разбира – езика на звездното небе.
За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е. в общия случай, ние, трябва да вземем 9х18х12х18=34992хороскопа. (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява, е 1/34992). Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни.(прилики), че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния. Накрая ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори и природата ще ни повери ключовете на един от най-великите езици, които е дадено на човека да разбира – езика на звездното небе. [1]Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планените са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини. Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. [2]Върху аспектите и разните технически термини виж миналия брой на Ж. 3. [3]Под аспекти, както се изтъкна в миналия брой, ние разбираме ъгловото разстояние между планетите.
към текста >>

[3]Под аспекти, както се изтъкна в миналия брой, ние разбираме ъгловото разстояние между планетите.
Накрая ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори и природата ще ни повери ключовете на един от най-великите езици, които е дадено на човека да разбира – езика на звездното небе. [1]Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планените са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини. Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. [2]Върху аспектите и разните технически термини виж миналия брой на Ж. 3. [3]Под аспекти, както се изтъкна в миналия брой, ние разбираме ъгловото разстояние между планетите. При това в изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел. [4]Напр. между Меркурий и Слънцето от една страна и Венера Слънцето от друга, никога не могат да се образуват други аспекти, освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от слънцето.
към текста >>

56. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА Музиката е език на ангелите. Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката. Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята.
към текста >>

Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е.
И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика. Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание. Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp. тоя на своя дух в неговата първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо. Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява. Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е. да ги квалифицира като мисли, чувства или волеви подтици. Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на вдъхновението, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават. Зелената злоба, или тъмната завист стават все по-бледи и по-бледи, докато станат съвсем прозрачни и се стопят в блясъка на чистата светлина. Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски. Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух.
към текста >>

– Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си.
Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика.
към текста >>

Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2].
Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви.
към текста >>

А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи.
По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите.
към текста >>

57. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно.
Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота.
към текста >>

И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока.
– Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената. Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1]. Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока. И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството.
към текста >>

И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях.
Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената. Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1]. Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока. И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване.
към текста >>

– И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване.
И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек.
към текста >>

В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата.
Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата. [1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>

58. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни.
Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея.
към текста >>

С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея.
Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи.
към текста >>

59. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви.
Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея. Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост. Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия. Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота. Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот. И от друга страна фактът, че материалистичната наука, която до неотдавна се считаше за неуязвима, захваща полека лека да се коригира. Докато по-рано се мислеше, че е несериозно за един учен да се занимава с въпросите, които окултизмът повдига, днес мнозина са се заловили да ги проучват – едни за да ги оборват, други за да обяснят чисто научно посочваните факти и т.н. А има и случаи, когато хора предубедени, проучвайки окултизма за да го оборят, сами са ставали окултисти.
към текста >>

[1]Заинтересувани или предубедени хора понякога отправят към нас обвинение, че изкуствено поддържаме някаква тайнственост около нашите разбирания.
И користта и безкористието във всички техни най-тънки проявления получават своето възмездие по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме. Нашите схващания се посрещат от някои с недоволство и противодействие. – Ние никого не викаме насила. Мислим само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим. И хората, които като нас са подчинени на същите закони и страдат, са свободни да го опитат. [1]Заинтересувани или предубедени хора понякога отправят към нас обвинение, че изкуствено поддържаме някаква тайнственост около нашите разбирания. Подобни възражения ние намираме за несериозни и по принцип не им отговаряме. Тук прямо и кратко излагаме някои характерни черти от нашия мироглед.
към текста >>

60. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване.
Но своето раждане те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание. И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици. Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата. А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване. А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина? Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл.
към текста >>

Отдръпване само от оня преходен свет на човешките вярвания, на ограничените човешки схващания и разбирания за живота, за да встъпи във великия ритъм на целокупния живот, в който трепти сърцето на Бога.
Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя. За тоя път е говорил Христос, когато някога е изказал думите: „Аз съм Пътят, Истината и Живота". Встъпил в Пътя, човек решава сам да придобие своето богатство, да добие своето божествено наследие във вселената като разумна душа. Той се отказва доброволно от сума неща, които хората така желаят, но които той без болка напуща, защото знае, че са нереални. Тук започва онова негово вътрешно отдръпване от света, но не и от живота. Отдръпване само от оня преходен свет на човешките вярвания, на ограничените човешки схващания и разбирания за живота, за да встъпи във великия ритъм на целокупния живот, в който трепти сърцето на Бога. А затова не е нежно да се оттегли в някоя пустиня, защото и в пустиня да избяга, човек може да помъкне със себе си света. Това не е един външен механичен акт, а един дълбок процес, който се извършва естествено в човешката душа по скрити закони. Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното доволство. Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват. Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота.
към текста >>

61. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

В този смисъл вече, човек разбира какво е стремеж, служене и радост, която запълня всяка празнота.
Ние сме почти в началото на пролетта Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Истината, която е почнала да озарява народите, ще оправи и пътя на истинското преобразование. В този път, ние ще имаме силата да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разрушение. Дълго време сме скитали из пустинята, както израелския народ; време е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предстоящата работа, която ни се налага като човеци от общата челяд на човечеството. Новото иде като сила, която отвежда мисълта от всека суета, предава качества на способностите, с които се проявява човек като разумен деец. В този смисъл вече, човек разбира какво е стремеж, служене и радост, която запълня всяка празнота.
към текста >>

62. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разбира се, че да се утвърждава ролята тук на вибрациите не значи още всичко да се изясни.
От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца. Разбира се, че да се утвърждава ролята тук на вибрациите не значи още всичко да се изясни. Тук искам само да посоча насоките на бъдещите изучавания по отношение значението на вибрациите като важен елемент при разяснение на тия явления. Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления. Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения. На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата.
към текста >>

63. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят.
Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието. Предстои едно съзнателно свързване с духовния мир. Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир. Човек става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации. Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм. И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят. 2) Събуждат се по-дълбоките сили на душата. Животът на новия човек ще бъде живот на самоотричане и жертва. Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр.
към текста >>

Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта.
Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота. Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта. Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека. Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си.
към текста >>

64. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Хората не знаят, че знанието, разбирането, което имат, подлежи на хиляди промени, защото не е построено върху едно вечно, неизменно начало в живота.
Привидно всички са прави. И така е, прави са, защото ако някой мисли по даден въпрос по един начин, то значи, че той не може да мисли в момента иначе. С други думи, той е убеден. Не е бедата, че различните хора мислят различно. Напротив, то би било хубаво, но злото е там, че те не си вярват, не се вслушват един други, не се търпят, а най-главното, че в делата им няма правда. Хората не знаят, че знанието, разбирането, което имат, подлежи на хиляди промени, защото не е построено върху едно вечно, неизменно начало в живота. Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия. Единственото най-умно, най-полезно в живота ни остава това да се учим. В това се свежда всичко в нашия живот и най-сетне, като че и затова сме сътворени и изпратени на земята. Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте. Привидно, разбира се, изглежда че всеки е свободен.
към текста >>

Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия.
И така е, прави са, защото ако някой мисли по даден въпрос по един начин, то значи, че той не може да мисли в момента иначе. С други думи, той е убеден. Не е бедата, че различните хора мислят различно. Напротив, то би било хубаво, но злото е там, че те не си вярват, не се вслушват един други, не се търпят, а най-главното, че в делата им няма правда. Хората не знаят, че знанието, разбирането, което имат, подлежи на хиляди промени, защото не е построено върху едно вечно, неизменно начало в живота. Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия. Единственото най-умно, най-полезно в живота ни остава това да се учим. В това се свежда всичко в нашия живот и най-сетне, като че и затова сме сътворени и изпратени на земята. Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте. Привидно, разбира се, изглежда че всеки е свободен. Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта.
към текста >>

Привидно, разбира се, изглежда че всеки е свободен.
Хората не знаят, че знанието, разбирането, което имат, подлежи на хиляди промени, защото не е построено върху едно вечно, неизменно начало в живота. Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия. Единственото най-умно, най-полезно в живота ни остава това да се учим. В това се свежда всичко в нашия живот и най-сетне, като че и затова сме сътворени и изпратени на земята. Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте. Привидно, разбира се, изглежда че всеки е свободен. Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта. Ние често се упрекваме защо един се е запътил по едно направление, а други – в друго. Това са отделни моменти само, отделни отсечки от една обща голяма крива линия, която се затваря далече някъде от нас и нам е трудно да схванем нейната кривина, нейното единство. Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота. Ако между нас съществува разногласие и дисхармония, причината за това сме самите ние.
към текста >>

65. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция. Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света. Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини. Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената.
към текста >>

Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система.
Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система. Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени). Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси). Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система. Това е в слънчевите системи. В спиралните мъглявини ядката не е слънце, а централната част, в която звездите са по-сгъстени; на планетните пръстени отговарят завивките (les spires) на спиралата: От тези завивки едните се понасят в пространството, докато другите се тласват в едно противоположно движение. – По причина на ротативното и постъпателно движение, с които са оживени ядката и първоначалната аморфна мъглявина, те се прибират в себе си. Тези спирални завивки се концентрират малко по малко в звездни купове (кълбовидните купове), които отговарят на планетите в една слънчева система. Голямото превъзходство на тази нова, дуалистична космология, се вижда във въвеждането на времето в обяснението на вселените.
към текста >>

66. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Например нашите отношения с растенията ще бъдат правилни, когато ги разглеждаме като същества, в които работи божественият живот, когато се свържем с разумното, което работи зад формата, И тогаз те ще ни заговорят и ние ще разбираме техния език.
не казах нищо за семейството, а би могло да се каже много нещо и за него. Но не само за него. Върху всички въпроси на живота окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Чрез изучаването на no-дълбоките закони, които лежат в основите на битието, ще се разберат задачите на живота и той съзнателно ще бъде поставен на разумни основи. Ще се изработят и правилни отношения към животните, растенията и целия космос. Например нашите отношения с растенията ще бъдат правилни, когато ги разглеждаме като същества, в които работи божественият живот, когато се свържем с разумното, което работи зад формата, И тогаз те ще ни заговорят и ние ще разбираме техния език. Така ще се сближим и с цялата природа и ще разбираме от нейния език. Без духовно осмисляне на живота не могат да се разрешат задачите на живота. Законите, които изяви Христос, са написани в целия космос и в човешкото сърце. Новата култура ще бъде в хармония със законите, написани в целия космос. Центърът на новата култура ще бъде Христос и истинското разбиране на Неговото Учение.
към текста >>

Така ще се сближим и с цялата природа и ще разбираме от нейния език.
Но не само за него. Върху всички въпроси на живота окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Чрез изучаването на no-дълбоките закони, които лежат в основите на битието, ще се разберат задачите на живота и той съзнателно ще бъде поставен на разумни основи. Ще се изработят и правилни отношения към животните, растенията и целия космос. Например нашите отношения с растенията ще бъдат правилни, когато ги разглеждаме като същества, в които работи божественият живот, когато се свържем с разумното, което работи зад формата, И тогаз те ще ни заговорят и ние ще разбираме техния език. Така ще се сближим и с цялата природа и ще разбираме от нейния език. Без духовно осмисляне на живота не могат да се разрешат задачите на живота. Законите, които изяви Христос, са написани в целия космос и в човешкото сърце. Новата култура ще бъде в хармония със законите, написани в целия космос. Центърът на новата култура ще бъде Христос и истинското разбиране на Неговото Учение.
към текста >>

Центърът на новата култура ще бъде Христос и истинското разбиране на Неговото Учение.
Например нашите отношения с растенията ще бъдат правилни, когато ги разглеждаме като същества, в които работи божественият живот, когато се свържем с разумното, което работи зад формата, И тогаз те ще ни заговорят и ние ще разбираме техния език. Така ще се сближим и с цялата природа и ще разбираме от нейния език. Без духовно осмисляне на живота не могат да се разрешат задачите на живота. Законите, които изяви Христос, са написани в целия космос и в човешкото сърце. Новата култура ще бъде в хармония със законите, написани в целия космос. Центърът на новата култура ще бъде Христос и истинското разбиране на Неговото Учение.
към текста >>

67. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние знаем причините, защо това е така и го разбираме".
И аз казвам така: Ние знаем, защо воловете са волове. Ние знаем, защо мухите са мухи. Ние знаем, защо рибите са риби. Ние знаем защо растенията са растения. Ние знаем, защо минералите са минерали. Ние знаем причините, защо това е така и го разбираме". „Аз не разбирам под дума „живата природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя проявява". Дънов От 14 век човешкото развитие навлезе в нова фаза: все повече се засилваше изследването на материалния свят чрез ума. Основата на това беше поставена още в древния свят от Аристотел и др. Но голям тласък се даде в това направление от 14 век.
към текста >>

„Аз не разбирам под дума „живата природа" това, което съвременните естественици разбират.
Ние знаем, защо мухите са мухи. Ние знаем, защо рибите са риби. Ние знаем защо растенията са растения. Ние знаем, защо минералите са минерали. Ние знаем причините, защо това е така и го разбираме". „Аз не разбирам под дума „живата природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя проявява". Дънов От 14 век човешкото развитие навлезе в нова фаза: все повече се засилваше изследването на материалния свят чрез ума. Основата на това беше поставена още в древния свят от Аристотел и др. Но голям тласък се даде в това направление от 14 век. Ренесансът имаше за назначение да освободи човешкия ум от всички окови.
към текста >>

И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света.
В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления.
към текста >>

Но за нейното пълно разбиране във всичката ù дълбочина, нужно е по-голямо проникване в законите и силите на „живата природа".
Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”. Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени. Но това, до което достигаме с логическа последователност, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието. Основна истина в окултизма е: всичко е надарено със съзнание. Теорията за еволюцията е велика истина. Но за нейното пълно разбиране във всичката ù дълбочина, нужно е по-голямо проникване в законите и силите на „живата природа". Но самият израз „жива" природа вече не се харесва на онзи, който изучава само външната страна на явленията. А това е, защото той си мисли, че природата се изчерпва само с физикохимичните сили, които той изучава! Еволюция има, обаче както начина, по който се извършва еволюцията, така и факторите на еволюцията не могат да се разберат без окултизма. Ще дам само един пример от масата натрупани вече факти, които доказват, че естественият подбор не е достатъчен да обясни еволюцията. Чрез естественият подбор искаха да обяснят еволюцията механически, но „прякото приспособление” – т.е.
към текста >>

Явленията на хипнотизма и магнитизацията са една област, която отваря проблеми, които не могат да се разрешат с материалистичното разбиране на нещата.
Обаче има средства за по-пряко изследване на това по-висше естество. В това отношение са важни напр. опитите на Райхенбах. Той е правил повече от 13,000 опита със сензитиви.[3] Обаче около 50% от хората са сензитиви. Чрез опитите на Райхенбах може да се наблюдава етерното тяло, което прониква физичното тяло на човека, животните, растенията, кристалите и пр. Явленията на хипнотизма и магнитизацията са една област, която отваря проблеми, които не могат да се разрешат с материалистичното разбиране на нещата. Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, но можем да споменем тук някои от фактите на хипнотизма. При дълбоките фази на хипнотичния сън приспаният се освобождава от волята на хипнотизатора и у него се развива ясновидството. При по-дълбоките фази почва излъчване на етерното тяло, с него отива и съзнанието, а физичното тяло изпада в безчувственост. Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят. Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма.
към текста >>

При по-дълбоко изучаване на природата, почваме да я разбираме и друго става нашето отношение към нея.
Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието. Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства. И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-нисшите степени на съзнанието към по-висшите. При по-дълбоко изучаване на природата, почваме да я разбираме и друго става нашето отношение към нея. Тя за нас не е вече мъртва, тя за нас не е вече само форма. И почваме да разбираме нейния език. [1]Виж: „Der heutige Stand der Darwinschen Fragen" от R. France. [2]Виж книгата: „Milzfunktion und Plâttchenfrage" от L. Kollsko. [3]Виж: „Изследванията на Райхенбах" в списание „Всемирна летопис”, год.
към текста >>

И почваме да разбираме нейния език.
Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства. И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-нисшите степени на съзнанието към по-висшите. При по-дълбоко изучаване на природата, почваме да я разбираме и друго става нашето отношение към нея. Тя за нас не е вече мъртва, тя за нас не е вече само форма. И почваме да разбираме нейния език. [1]Виж: „Der heutige Stand der Darwinschen Fragen" от R. France. [2]Виж книгата: „Milzfunktion und Plâttchenfrage" от L. Kollsko. [3]Виж: „Изследванията на Райхенбах" в списание „Всемирна летопис”, год. II, кн. 5.
към текста >>

68. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали.
Окултна педагогика Във всяко общество наред с големите грижи, които се полагат за здраво организиране на стопанския и политически живот, се полагат и такива за създаване правилно възпитание на младото поколение. Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката.
към текста >>

Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните.
Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество.
към текста >>

Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не.
При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество. Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога. Всичката възпитателна работа се поставя в услуга на тая цел. Горната цел по форма не е нова.
към текста >>

69. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кой разбира това що носят облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на запътени кораби?
Свещени сълзи! Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата. Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки. Велика мистерия! Кой разбира това що носят облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на запътени кораби? Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море. Вечни скитници! Когато ви зърне окото ми, наредени като колело от бели неземни пришелци по хоризонта, в мене трепва радостта по моя вечен блян! Приветствувам ви, гости от далечното море, преди да се скриете от окото ми, запътени по своя вечен друм.
към текста >>

Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море.
Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата. Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки. Велика мистерия! Кой разбира това що носят облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на запътени кораби? Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море. Вечни скитници! Когато ви зърне окото ми, наредени като колело от бели неземни пришелци по хоризонта, в мене трепва радостта по моя вечен блян! Приветствувам ви, гости от далечното море, преди да се скриете от окото ми, запътени по своя вечен друм.
към текста >>

70. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”.
Като ценен принос в тая насока считаме неотдавна излязлата книга „Богомилски книги и легенди" от професора в нашия университет Йордан Иванов. Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството. Книгата е съставена от увод, в който се прави кратко изложение на учението и мястото на богомилството в другите верски системи – в две части. Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”. Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици.
към текста >>

71. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата.
Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения. Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Те смесват човека с неговото тяло!
към текста >>

Под живи хора ние подразбираме ония у които се е пробудило Божественото съзнание.
Казват: ще се усъмним, ако мислим по този въпрос. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вън от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, един излишък на ума. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите". Под живи хора ние подразбираме ония у които се е пробудило Божественото съзнание. Има човеци в света, за които Бог е Бог на живите. Тях няма нужда да ги питате: „ти вярваш ли? " Подобни въпроси съществуват само между мъртвите. Ония, за които Бог е Бог на живите имат особени признаци. Те са истинското cеме на света.
към текста >>

72. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята.
Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля. Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание. Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт. Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята.
към текста >>

А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята.
Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание. Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт. Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята. Само волята има връзка с движенията. И казваме – има волеви движения и неволеви. Неволеви са тези на сърцето и диафрагмата, които стават не по наша воля. Така щото може да става дума за възпитанието на волята. Волята се възпитава чрез движения.
към текста >>

73. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ти не ме разбираш, защото не се спираш да разсъждаваш.
Той е най-малък от всички, най-незабелязания. И все пак, играейки, той показва истината. Е, после, попитах аз. – Туй е то, отговори Андреас, твоят разбор е пълен. Тъй се намира Истината. Ти не ме разбираш, защото не се спираш да разсъждаваш. Трябва понякога човек да престане да разсъждава, а чисто и просто да гледа. Ето защо жената получава по-добре интуитивните истини, които образуват първите лъчи на Истината. Дай, Боже, тя да не изгуби този хубав дар, да не пожелае да почне да разсъждава досущ като мъжете. Разбира се, трябва да се разсъждава, но с мярка, не през всичкото време. Особено трябва да се пази човек да не ослепее.
към текста >>

Разбира се, трябва да се разсъждава, но с мярка, не през всичкото време.
Тъй се намира Истината. Ти не ме разбираш, защото не се спираш да разсъждаваш. Трябва понякога човек да престане да разсъждава, а чисто и просто да гледа. Ето защо жената получава по-добре интуитивните истини, които образуват първите лъчи на Истината. Дай, Боже, тя да не изгуби този хубав дар, да не пожелае да почне да разсъждава досущ като мъжете. Разбира се, трябва да се разсъждава, но с мярка, не през всичкото време. Особено трябва да се пази човек да не ослепее. Човек трябва да може да спира умствената машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да живее, да обича. Ето метода, който впрочем не е метод, но неговото приложение могат да разберат само ония, които са опитали всички методи.
към текста >>

74. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него.
Уредбата е модерна. Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб. Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето. Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото тяло... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения. Болестта напада само оногова, комуто не е ясно, че силата, която води към здравето или към оздравяването лежи в неговата собствена област. Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него. Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи. Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите. Трябва да се разберат известни правила преди да се достигне до вещина в изкуството на лекуването". "Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение.
към текста >>

75. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания.
Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота. Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага.
към текста >>

От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел.
Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един.
към текста >>

76. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разбира се, с това са съгласни и повечето от самите експериментатори и повечето биолози.
Той чрез смесване на разни вещества е сполучил да възпроизведе и посредственото клетъчно деление (кариокинезис). Кариокинетична фигура е добил и Лизеганг чрез желатин, калиев бромид и сребърен нитрат. Румблер е сполучил да възпроизведе поглъщане на храна от амебата. Но колко са далеч всички тези явления от жизнените! Приликата е само външна, привидна. Разбира се, с това са съгласни и повечето от самите експериментатори и повечето биолози. Би било наивно да се търси някаква по-дълбока прилика между жизнените процеси, макар и у едноклетъчните и тези изкуствени явления. Никой сериозно не може да сравни жизнените процеси напр., с процесите, които стават, като смесим калиев карбонат, дървено масло и глицерин. Какво е становището на окултизма спрямо Кант-Лапласовата теория? Окултизмът от най-древно време притежава знания за произхода и развитието на слънчевите системи, и то въз основа на едно по-дълбоко изследване. Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно идеите за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните последователни превъплъщения.
към текста >>

От друга страна, само повърхностното изучаване на явленията може да доведе до едностранчиво разбиране и даже до груби грешки.
Кант-Лапласовата теория, тъй както е изложена днес, разглежда само повърхнината на явленията, само външната, материалната страна на въпроса. А този въпрос си има много по-дълбока страна[1]. А какво е становището на окултизма спрямо еволюционната теория? Именно еволюционния принцип окултизмът туря в основата на своето гледане на света! Не само че окултизмът не противоречи на еволюционната теория, но напротив, нужно е човек да се проникне от еволюционната идея, за да разбере окултизма. От друга страна, само повърхностното изучаване на явленията може да доведе до едностранчиво разбиране и даже до груби грешки. Ето защо, за да може да се вникне по-добре в хода и факторите на еволюцията, необходимо е изучаването на по-дълбоката страна на битието. А аргументите на сравнителната анатомия, физиология и особено на психо-физиологията? Tе говорят за една връзка между живота във физическото тяло и душевния живот. Обаче тази зависимост не значи още нищо. Тя е зависимостта между човека и инструмента, с който свири.
към текста >>

77. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разбира се, в новия организъм ще имат надмощие тези признаци, които са зависими от по-добре развитите детерминанти на зародишната плазма.
различие в получаване на храна, различие във възприемането на външни въздействия и пр. – детерминантите в зародишната плазма се изменят различно. И между така изменените детерминанти има подбор. Значи, едно поколение не предава в наследство придобитите си признаци, а вариациите, измененията, които стават в зародишната му плазма. Тези вариации ще определят новите признаци на бъдещето поколение. Разбира се, в новия организъм ще имат надмощие тези признаци, които са зависими от по-добре развитите детерминанти на зародишната плазма. Значи това ще зависи от изхода на подбора между детерминантите. А от друга страна, между индивидите, получени от тези изменени детерминанти, има индивидуален подбор, по който се запазват по-добре приспособените, а другите загиват. НЕОЛАМАРКИЗЪМ. Неоламаркистите приемат ламарковите приципи с някои поправки, като вземат предвид сегашните успехи на естествознанието Ламарк видяхме, че допущаше усещане само у тези животни, които имат сложна нервна система, а ум само у тези, които имат още по-сложна нервна система. А при по-долните животни той допущаше, че нервната система служи само за мускулното движение, но не и за усещане. Ламарк отричаше усещанията у нисшите животни и растенията.
към текста >>

78. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

— Разбира се – Аз за себе си не съм разрешил още толкова много неща.
във всеки случай и народните факири са успели да извоюват като нас способността по свое собствено желание, чрез каталепсия, да останат безчувствени към всяка болка. — Аз нищо не мога да възразя на вашите философски обяснения, Тара бей. Но въпроса тук е, да се знае, при какви условия трябва да се постави духа, за да може да действува така върху тълпата, или просто върху физическото тяло? Докъде отива това действие, как се причинява то? – Въобще, това е една съвсем нова наука, която сега се построява. — Разбира се – Аз за себе си не съм разрешил още толкова много неща. Аз имам на ръка само опитите, които съм правил над себе си и въз основа на тях аз искам да проуча тази реалност. Това е всичко. Нужно е обаче едно продължително възпитание на волята. Това възпитание е почнал моят баща, още в ранните години на моето детинство, за да мога да овладея употребата на духовната сила. Моята пропаганда има за цел само да предизвика научен интерес.
към текста >>

79. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Само окултизмът дава ключ за разбиране дълбокия смисъл в митовете и легендите, напр.
Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр. Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси. „СВРЪХЧУВСТВЕНОТО в изкуството и митовете" от Елизе Волфрам. Авторката е позната немска писателка. В горната книга се зачеква въпросът за изворите на художественото творчество и за дълбоките истини, които се крият в много митове. Само окултизмът дава ключ за разбиране дълбокия смисъл в митовете и легендите, напр. в легендата за „Светата чаша" (Светия граал), за „Златното руно" и пр. ИНТЕРЕС КЪМ СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ в Западна Европа. Този интерес расте от ден на ден. Това се вижда между другото от обстоятелството, че почват да се отварят и другаде училища подобни на Валдорфското. После това се вижда и от факта, че в много конференции по окултна педагогика се стичат масово учители, за да чуят за принципите, на които почива Свободното Валдорфско училище.
към текста >>

Днешното училище е основано на материалистичното разбиране на света и човека.
ИНТЕРЕС КЪМ СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ в Западна Европа. Този интерес расте от ден на ден. Това се вижда между другото от обстоятелството, че почват да се отварят и другаде училища подобни на Валдорфското. После това се вижда и от факта, че в много конференции по окултна педагогика се стичат масово учители, за да чуят за принципите, на които почива Свободното Валдорфско училище. И това е много естествено. Днешното училище е основано на материалистичното разбиране на света и човека. Много и от днешните „нови" педагогически течения страдат от същото материалистическо разбиране на човека. Мнозина почват да схващат, че на новото училище, проникнато от духовния елемент принадлежи бъдещето. В някои немски градове даже са основани дружества за проучване принципите на окултната педагогика. Особена дейност развива в това отношение немският педагог Барч от Бреслау, който в своите сказки, статии и хвърчащи листове популяризира принципите и методите, на които почива Свободното Валдорфско училище . Че интересът към това училище между учителството на запад расте, се познава и по това, че вече не само в окултни, по и в педагогически органи има статии по този въпрос Такава е напр.
към текста >>

Много и от днешните „нови" педагогически течения страдат от същото материалистическо разбиране на човека.
Този интерес расте от ден на ден. Това се вижда между другото от обстоятелството, че почват да се отварят и другаде училища подобни на Валдорфското. После това се вижда и от факта, че в много конференции по окултна педагогика се стичат масово учители, за да чуят за принципите, на които почива Свободното Валдорфско училище. И това е много естествено. Днешното училище е основано на материалистичното разбиране на света и човека. Много и от днешните „нови" педагогически течения страдат от същото материалистическо разбиране на човека. Мнозина почват да схващат, че на новото училище, проникнато от духовния елемент принадлежи бъдещето. В някои немски градове даже са основани дружества за проучване принципите на окултната педагогика. Особена дейност развива в това отношение немският педагог Барч от Бреслау, който в своите сказки, статии и хвърчащи листове популяризира принципите и методите, на които почива Свободното Валдорфско училище . Че интересът към това училище между учителството на запад расте, се познава и по това, че вече не само в окултни, по и в педагогически органи има статии по този въпрос Такава е напр. статията „Педагогиката на окултни (антропософски) основи" печатана в немското списание “Педагогише Централблат", 1924 год., кн.
към текста >>

И днешното общество, днешното животоразбиране подпомага ли пътя на младежа към по-светли хоризонти?
Заговори се и да се образува дружество за борба с тях, а и съществуващите дружества да работят в това направление. Обаче, ще могат ли по тези начини само да се премахнат те. Ето де е същността. Трябва да се потърсят по-дълбоките причини на явленията. Днешното училище дава ли на младежа нещо, което да запълни сърцето му, ума му, волята му с висши цели, с висши истини? И днешното общество, днешното животоразбиране подпомага ли пътя на младежа към по-светли хоризонти? Само едно ново животоразбираие и едно ново училище могат да преобразят енергиите. ХУДОЖНИК — МЕДИУМ. Във в. „Рул" четем: В Берлин холандецът Мансфелд по професия тапицер, открил художествена изложба. Той не говори нито на един език, освен холандски, не разбира и не знае изкуството и все пак неговите картини правят колосално впечатление.
към текста >>

Само едно ново животоразбираие и едно ново училище могат да преобразят енергиите.
Обаче, ще могат ли по тези начини само да се премахнат те. Ето де е същността. Трябва да се потърсят по-дълбоките причини на явленията. Днешното училище дава ли на младежа нещо, което да запълни сърцето му, ума му, волята му с висши цели, с висши истини? И днешното общество, днешното животоразбиране подпомага ли пътя на младежа към по-светли хоризонти? Само едно ново животоразбираие и едно ново училище могат да преобразят енергиите. ХУДОЖНИК — МЕДИУМ. Във в. „Рул" четем: В Берлин холандецът Мансфелд по професия тапицер, открил художествена изложба. Той не говори нито на един език, освен холандски, не разбира и не знае изкуството и все пак неговите картини правят колосално впечатление. „Мансфелд, казва по-нататък „Рул", е необикновено силен медиум.
към текста >>

Той не говори нито на един език, освен холандски, не разбира и не знае изкуството и все пак неговите картини правят колосално впечатление.
И днешното общество, днешното животоразбиране подпомага ли пътя на младежа към по-светли хоризонти? Само едно ново животоразбираие и едно ново училище могат да преобразят енергиите. ХУДОЖНИК — МЕДИУМ. Във в. „Рул" четем: В Берлин холандецът Мансфелд по професия тапицер, открил художествена изложба. Той не говори нито на един език, освен холандски, не разбира и не знае изкуството и все пак неговите картини правят колосално впечатление. „Мансфелд, казва по-нататък „Рул", е необикновено силен медиум. Намирайки се в положение на транс, той рисува с маслени бои, или с акварел в стила и маниера на знаменити, сега умрели художници, като слага и най-дребните детайли, включително и подписите на художниците, които не могат да се отличат от истинските. Подписът на един починал в миналото столетие японски художник, Мансфелд е предал по японски, макар че не знае този език. Според Мансфелд, той е само сляпо оръдие в ръцете на човек със силен интелект и покорно изпълнява неговата воля". Тази изложба – заключава „Рул", заслужава да бъде посетена.
към текста >>

80. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино!
Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”. Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в пресните сокове на великия миров живот, трябва му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино! И колко дивна е неговата сила! Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост. Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино.
към текста >>

81. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече.
Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма.
към текста >>

Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши.
Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега.
към текста >>

82. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани.
Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани. От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си. Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна.
към текста >>

83. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Такива сътресения и сега стават: – нима хората, които се сепват и отричат от оня неестествен живот, не са оправдание на ориенталската поговорка „за тоя, които разбира и бръмченето на комара е много, а за други – и тъпана е малко”?
Даже тия, които са се опитвали да се затворят в кабинетите и да не пропускат духа на природата в своите занимания, в края на краищата не са издържали и са отивали за импулс и откровение в нея – неизбежната платформа за реален строеж. Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат, според силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот. Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата. И въпреки това и днес съществуват хора които нехаят за великите закони, проживяват разгулен живот и биват смазани от своите прегрешения. Изглежда, че е необходима някоя гигантска катастрофа, която да стресне човека, да отвори очите му и му открие къмпропастния път, по който върви. Такива сътресения и сега стават: – нима хората, които се сепват и отричат от оня неестествен живот, не са оправдание на ориенталската поговорка „за тоя, които разбира и бръмченето на комара е много, а за други – и тъпана е малко”? Изглежда, че болшинството се нуждае от нещо повече от тъпан, нещо невъобразимо по своята стихийност за да отпуши непроходимите слухови канали на духовното и да накара човека да се замисли за своето бъдеще. Може би неграмотността на голямата част от хората да четат в страниците на природата, е причина за отминаване редицата знания, които крият те. Защото инак не може да се обясни това безогледно необръщане внимание на тъй важни положения. „Природата е книга, отворена пред очите на всички”, е казал Бюфон. Ние трябва да усвоим езика ù и да се ползуваме от нея.
към текста >>

84. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като казваме ..непроявен”, ние разбираме, че умът още много малко е проявен по отношение на Доброто, на морала в живота.
Душевно състояние, което е много ценно за живота. Защото и той става едно голямо удоволствие. Да бъде човек винаги радостен, това при днешните времена е едно благо. Но за да се постигне това иска се широта на ума. Умът, това е бисер в човека, който не е напълно проявен. Като казваме ..непроявен”, ние разбираме, че умът още много малко е проявен по отношение на Доброто, на морала в живота. С ума често се спекулира, убива, с него се върши зло. И затуй той не може да расте, да се разширява. И умът, още не е пречистен. Ние го занимаваме с дреболиите на живота, а върху въпросите на духа ни и върху колективното – Природата, ние отбягваме да го спрем. Мислим, че това не е нужно.
към текста >>

Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид.
Така ние имаме две неща с вътрешна стойност: морал и ум. Но за правилното им проявление явява се нужда от връзка, която да ги споява здраво. Такава връзка е волята. Като връзка между морала и ума – тя е силна, когато бъде като диамант твърда. Тъй пише един окултен учител. Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид. Слабата воля подвежда ума към ограничение. Също се отнася и за морала. При алкохолиците, на които им липсва воля за въздържане, имаме винаги ограничен ум и морал. И, когато човек е духовно уравновесен, той прокарва три линии през себе си: чист морал, дълбок ум, диамантена воля. Това наподобява Питагоровата теорема за правоъгълния триъгълник, те са: а – морал; в – ум; с – воля.
към текста >>

85. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тия данни, разбира се, тъй само поднесени, още не са достатъчна гаранция за тяхната достоверност.
Останали са атланти в източна Азия само полинезийците, самоедите и тонгите. Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като последица диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци. Към средата на Миоценовата епоха една катастрофа разкъсва Атлантида на 7 големи острови. От катастрофи, станали в края на Миоценовата епоха, от Атлантис останали само два грамадни острова, които потънали едва преди 200,000 години като останал само остров Посейдонис, който също потънал, някъде около 9,000 години преди Христа. Това са най-съществените данни, които намираме в окултната литература. Тия данни, разбира се, тъй само поднесени, още не са достатъчна гаранция за тяхната достоверност. Тая теоретична постановка на въпроса се нуждае и от една фактическа обосновка, която да потвърди теорията. Учените от по-ново време отново се възвръщат с все по-голям интерес към въпроса за Атлантис. Вече има много факти, които обнадеждават теорията. Етнографите вече се натъкват на странни факти. Геолозите се удивляват на големите размествания на земните повърхнини, археолозите ни изненадват всеки ден с нови открития от стари цивилизации.
към текста >>

86. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кой разбира тайната на жертвата?
Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято? Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето? Дали разплаканото око на младата царица го призова за краткият живот, за жертвата? Велика тайна! По коя река не цъфтят лотоси! Кой разбира тайната на жертвата? Кой знае защо умират тия, които още не са познали насладата или отровата на шумния ден? Сигурно някакъв върховен, непознат на другите човеци миг, ги призовава към кладата на жертвата. В тоя миг не е ли скрита вечността? Не се ли недрят в него трепети, цената на които надвишава цената на всичките, препълнени с празна суета земни часове? В коя ли река не цъфтят лотоси!
към текста >>

О, разбира се.
Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят път ще бъдат широките морета. Живота си превърнах на приказка. Па не е ли животът сам по себе си приказка? Защо е потребно да завърши в скука земния дял, що е отредила вечността? Не е ли по-добре да виждат безумен чудак в тебе, заради неспирния набег по нещо, което няма ценност за еснафа, отколкото доволен, сит труп, що бавно мре в нищетата? О, разбира се. Не бих нито секунда дал от времето на моята мъка, за всичката повърхностна и сита радост на оня, що не знае нейната тайна сила. Не дал бих за нея нито секунда и от часа, когато след дълго чакане, пред окото се покаже ивица земя на ново, непознато царство, в което зачудени, очите срещат като пришелец едва ли не от други светове. Това научих от живота. Това е моят дял. Защо? Не стигнаха ли тишината и бялата чиста прелест на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг?
към текста >>

Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност.
Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост.
към текста >>

Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете?
Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост. В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея.
към текста >>

Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея.
Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост. В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета.
към текста >>

87. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота.
Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива. „Моите овце чуват и познават гласа Ми и Ме следват”, казва Христос. От памтивека Божественото съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството.
към текста >>

88. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията – няма.
Съзнанието разполага с капитал –паметта и си служи с него, когато почне да действува. Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се според нейните благоприятни условия и избягва вредните. Чрез съзнанието човек е станал господар на природата. Минералите са безсъзнателни. В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните Душевният живот на животното е рефлексен. Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията – няма. Колкото по-отдалечен е рефлексът, толкова по-интелигентно е животното. Така се срещат животни с почти човешка интелигентност. Но все пак съзнанието е качество само на човека. Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена.
към текста >>

То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено.
Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия.
към текста >>

Вътрешната опитност на човеците от древността, кой знае как, почна и днес да се достига и човеците днес разбират езика на човеците в древност, защото издигнаха в култ пробуждане преди всичко на своето лично съзнание.
Полезна е тази книга и съветът на този човек, който преди всичко ни напътствува как по-лесно сами да открием нещата. А вредна е и крайно вредна е книгата или съветът на този, който казва: „аз заради теб ще мисля, че аз ако еволюирам и се домогвам до тайните на битието, то считай че и ти си постигнал това”. Педагогиката за малките деца е вярна и за големите, че всеки ще се домогне сам до нещата и днешните учители само улесняват, напътствуват децата да навлязат по-лесно в себе си. Налага се голям подбор на знания и условия, зависещи от нас, за да не се отдалечаваме от прямата цел, да не преминем целта и да се спираме на последствията, които биха се изгладили най-лесно ако се справехме с целта. Ще отдадем на акушера внимание като на акушер – не повече. Вътрешната опитност на човеците от древността, кой знае как, почна и днес да се достига и човеците днес разбират езика на човеците в древност, защото издигнаха в култ пробуждане преди всичко на своето лично съзнание. Голямо е вече числото на тези, които са убедени и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно същество, тогава те се изменят коренно, получават една особена светлина на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала. Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви любовта в какво да е най-малко добро. Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството. Пътят на доброто е път на съвършенството, пътят на доброто е път на силата, пътят на доброто е път на знанието, пътят на доброто е път на жертвата. Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата.
към текста >>

89. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

С това не разбирам, че те абсолютно не трябва да съществуват.
Дотогава, докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса. Аз искам да обясня факта, защо хората страдат. В съвременния свят всичкото нещастие седи все в тези теории и хипотези. И във веруюто на хората има хипотези. Разумният живот не трябва да допуща никаква хипотеза, никаква теория! С това не разбирам, че те абсолютно не трябва да съществуват. Не, нека животът си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна Всяка една теория и хипотеза може да води към известна истина, но това е само едно приготовление. Ние трябва да престанем да се ограничаваме с доказване на нещата. Ние влизаме в една нова област. Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването.
към текста >>

90. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали.
ГОД. ІІІ ФЕВРУАРИ 1926 г. КН. 1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали. Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже.
към текста >>

Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения?
Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота.
към текста >>

Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват.
Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение.
към текста >>

Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота.
Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество.
към текста >>

Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая.
Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество. Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират.
към текста >>

Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират.
Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество. Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират. Те мислят, че са постигнали своята вътрешна мощ без да се учат. Иоан Кръстител запр., когото наричат Предтеча, хората го схващат като един обикновен постник. Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, невежи пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността.
към текста >>

Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи.
Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, невежи пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се е учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се е учил, е знаел. Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи. Той сам казва: „Както ме е Отец научил, така върша.” Това ще рече, че той се е учил там, дето другите площадни философи не са се учили Той е учил при Бога. А да се учиш при Бога ще рече, да минеш оная школа, в която има Единство. В тази школа са най-добрите учители. Тя не прилича на нашите университети. В нея няма никакви хипотези, никакви теории.
към текста >>

Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си.
Искат да ни убедят, че тия условия диктуват и постъпки и дела. Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал.
към текста >>

Това е площадно разбиране на живота.
Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво тяло, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм? Условията криви! Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати. Те са опитвани, опитвани! Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото.
към текста >>

С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати.
Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво тяло, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм? Условията криви! Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати. Те са опитвани, опитвани! Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото. Следователно, тя държи точна сметка за всички нарушения на законите, които регулират Цялото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо всеки индивид е отговорен за своите дела, все едно дали той съзнава и признава това, или не.
към текста >>

И съберете хора, които нищо не разбират от музика и се опитайте да образувате от тях оркестър: ще има само стържене и шум.
Една от най-важните и мъчни задачи в света е да създаде човек своя индивидуален живот. Създаде ли се разумния човек, тогава дома, обществото, човечеството лесно могат да се създадат. Съвременните хора искат да преустроят първом човечеството, после обществото, дома и най-после човека. Очевидно този път е нелогичен, неправилен. И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владеят своето изкуство и образувайте оркестър - в най-скоро време те ще ви дадат най-хубаво изпълнение. И съберете хора, които нищо не разбират от музика и се опитайте да образувате от тях оркестър: ще има само стържене и шум. Затова великите Учители на човечеството са обръщали такова внимание на индивидуалните души. Те, които са познавали великите закони на целокупния живот - не само както той се проявява тук, на нашата сиромашка земя, знаят, че човечеството не се оправя с площаден шум и голи приказки. Трябва всяка единица да разбере законите на частта и Цялото. Да разбере, че индивидуалния живот не е независим от живота на колективното и че, следователно, не е все едно как той проявява своя живот, който едничко може да владее. Човек представя едно велико средоточие на живот, един възел и вместо да схване своите задачи като отделно средоточие в Цялото.
към текста >>

Следователно, ако ние не разбираме законите на разумния живот, които регулират Цялото, не ще можем да поправим и своя живот.
Трябва всяка единица да разбере законите на частта и Цялото. Да разбере, че индивидуалния живот не е независим от живота на колективното и че, следователно, не е все едно как той проявява своя живот, който едничко може да владее. Човек представя едно велико средоточие на живот, един възел и вместо да схване своите задачи като отделно средоточие в Цялото. той напуща своя център и се проектира по измамни пътища да оправя делото. И само вдига шум! Следователно, ако ние не разбираме законите на разумния живот, които регулират Цялото, не ще можем да поправим и своя живот. А поправянето на индивидуалния живот е лично дело на всека душа- Някои очакват за в бъдеще да дойде някой да ги спаси. Други твърдят, че тия, които били на земята още не са спасени, но ония, които били в „онзи свят", били спасени. Запитала овцата: „де ми са децата, де са моите агънца". „На оня свят са, много са добре там". Да, в „онзи свят": натъпкани в нечии черва.
към текста >>

Следователно под закон на Любовта ние подразбираме пълнотата и единството на духовния живот, в който е изключено абсолютно всякакво зло.
Благото на света се определя от първия закон - закона за Цялото. Или казано на окултен език, от закона на Бога, закона на Любовта. Любовта е първото проявление на Безграничното и носи. в себе си пълнотата на Благото. А това Благо е вечната Хармония, която включва всички души. Следователно под закон на Любовта ние подразбираме пълнотата и единството на духовния живот, в който е изключено абсолютно всякакво зло. Вторият закон е законът на частите, законът на индивидите в света. От този закон, от закона на граничното се ражда злото. Законът на Цялото включва частите, но същевременно всяка част си има свой закон. Когато частта иска да наложи на Цялото своя закон, ражда се злото в света. Това са само едро набелязани истини, но те ясно показват каква велика наука е животът, колко разумно човек трябва да се отнася към проблемите и на индивидуалния живот, и към проблемите на колективното.
към текста >>

91. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А край тях списанието има разбира се и отрицатели, които могат да се сведат главно към две групи.
ПРОБЛЕМИ НА НОВОТО ВРEМЕ „Житно зърно" започва третата си година. Следвайки поставената в начало задача, чрез оригинални и преводни статии то пръска светлина върху въпроси, от изяснението на които зависи духовното единение между хората. Макар бавно, то си пробива все по-широк път. От разни среди на него се гледа различно. Едни (искрените му приятели и четци) в неговите страници виждат новата постановка на научните и житейски проблеми, за други то е застъпник на една оригинална, близка до съвременността, но и твърде своеобразна философия, на трети то се струва предимно литературен опит и т.н. А край тях списанието има разбира се и отрицатели, които могат да се сведат главно към две групи. Едни не виждат в него достатъчно „научна строгост", а за другите то съдържа „еретически елемент". Такава е естествената почва на българската действителност, върху която никне „Житно зърно". Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не обичат да ровят и дигат шум около него. Една външна трудност списанието понякога среща. Това са малките недоразумения около неговото подзаглавие „окултно списание".
към текста >>

Това положение, разбира се, не може да отиде до край.
Днес за всекиго всичко като че ли е пресметнато, претеглено, предвидено и животът функционира подобно голяма машина. Мнозина се възхитиха и продължават да се възхищават и възпяват външната страна на днешната култура... ...Но, ред признаци вече, свидетелствуват, че стихията на това възхищение преминава... Защо? На историческите причини ние тука нямаме възможност да се спираме, но психологическите са ясни. Днешният човек е чрезмерно умен и съобразителен, но и чрезмерно нервен, изморен и егоист. Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна неговите чувства, неговото сърце и не го направи по-добър. Това положение, разбира се, не може да отиде до край. И една от най-характерните черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота. Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката. ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически.
към текста >>

са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос.
Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия.
към текста >>

92. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания.
Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски. Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г.
към текста >>

93. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

,,И отвори им умовете да разбират Писанията".
От тях зависи степента на подигането.” .............................................................. Гласът замлъкна... Обилен, плодороден дъжд се изля. Небето се разведри. Слънцето отново пекна. Разноцветната дъга яви се на хоризонта и всичко в природата в унисон запя за нов живот, за честити дни! ,,И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев, и просиява и възкръсва и благославя тоз посев". ,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна.
към текста >>

Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата.
Небето се разведри. Слънцето отново пекна. Разноцветната дъга яви се на хоризонта и всичко в природата в унисон запя за нов живот, за честити дни! ,,И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев, и просиява и възкръсва и благославя тоз посев". ,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш.
към текста >>

„И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна.
,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла.
към текста >>

Разбират тия млади, нежни растения всичко и затова всичко може да им се каже.
" Де е това море? - То е великият капитал, около който почват да циркулират великите сили в природата. ,,Оттам ще черпим ние нашите жизнени сокове за поддържане своя млад живот докато уякнем и се засилим. ,,И всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го." Защо? - Дойдоха много заблуждения отвън и отвътре, дойдоха много съмнения и колебания, явиха се много теории и хипотези - и всички с една цел: да отклонят младия организъм от извора на живота. Разбират тия млади, нежни растения всичко и затова всичко може да им се каже. Нима житното зърно, което се посажда в земята не съдържа всичко? - Всичко съдържа. Всички соли от почвата са внесени в него. Нима първият лжчъ, който е излязъл от слънцето, не съдържа всичко? - Всичко съдържа.
към текста >>

Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

94. Вести Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тази мистерия разбира единството под различни аспекти.
Рабиндранат Тагор РЕЛИГИЯТА НА ПОЕТА ВЪВЕДЕНИЕ Да чувствувам, че съществувам, не ми струва никакво усилие: това ме представя за мене едно бреме. И при все това, ако можеше да се отделят разните елементи от умствен, физичен, химичен и др. порядък по отношение на всички клонове на знанието, които са свързани в мен, техният континуитет би се доказал сам по себе си. В мене е заключена една скрита мистерия за единството, което има простотата на Безкрая и която свежда обширната маса на множеството в една проста точка. Това Единство, което е в мен познава вселената на множеството. Тази мистерия разбира единството под различни аспекти. Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът. Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво. Това Единство в мен е творческо. Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо. Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта.
към текста >>

95. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните.
Отдават една твърде голяма важност на това откритие, което е особено ценно с надписите си, подобни на тези намерени в Юкатан. КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези практически курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”. Тази година те се откриха на 26 октомври. Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год. В Париж. Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните. Тези курсове, от 26 март 1895 г. съставляват официална част от висшето свободно образование. Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора на Парижката академия. 6). НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ. Преди двадесет и шест години се учреди нобеловата премия, която всяка година се раздава на отличили се учени в разните области на науката.
към текста >>

96. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво.
ГОД. ІІІ СОФИЯ МАРТ 1926 г. КН. 2 ФИЗИЧЕСКИ И ДУХОВЕН ЖИВОТ Те са свързани така, както корените със стъблото и клонищата. Физическият живот - това са корените, разпространи в най-гъстата материя - да смучат сокове. Духовният живот - това са клонищата с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос.
към текста >>

И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота?
Физическият живот - това са корените, разпространи в най-гъстата материя - да смучат сокове. Духовният живот - това са клонищата с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни.
към текста >>

Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора.
Духовният живот - това са клонищата с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения.
към текста >>

Ония, който се глумят с мистиците, защото били „аскети", които са се отрекли от живота, ние знаем що разбират под „живот" - живота на плътта разбират те.
Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път - и да станат сами свой път. Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба. Ония, който се глумят с мистиците, защото били „аскети", които са се отрекли от живота, ние знаем що разбират под „живот" - живота на плътта разбират те. А има физически живот и плътски живот. Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовният. Да посадиш запр. десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно. Защото тия десет лози запр.
към текста >>

десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно.
Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба. Ония, който се глумят с мистиците, защото били „аскети", които са се отрекли от живота, ние знаем що разбират под „живот" - живота на плътта разбират те. А има физически живот и плътски живот. Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовният. Да посадиш запр. десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно. Защото тия десет лози запр. - това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритмус на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми. А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света.
към текста >>

97. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано.
Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото. Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано. Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено. Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание. Езикът е особен за всяко племе, и в него е вплетена духовната му същина. Той е един кабалистичен показалец за духовната мощ на целия народ и по него се прочита душата му. Както различните семейства имат по нещо свое, характерно, което им дава отлика от другите семейства, така и всеки народ има нещо свое, което го оформява като едно цяло, споено със силата на общата преживелица.
към текста >>

Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот?
Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно. Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв.
към текста >>

98. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото.
Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката.
към текста >>

Тяхната вяра ги надарява с новата способност да разбират езика на Вечността.
Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда. Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи. Великият свят, обаче, който ни заобикаля, не винаги мълчи. Има хора, на които той говори. И те не са малко вече. Тяхната вяра ги надарява с новата способност да разбират езика на Вечността. Тя им говори на мистичния език на Любовта - тъй, както дъбът напролет говори на пъпките по клончетата си, както пролетното слънце говори на заровеното в почвата семенце. Това са хората на прииждащата култура. Може да е на славянството тя. Но копнежът на съвременната душа вещае нейното идване, когато човека и Вечността ще се разговарят на езика на туптящия живот. Ако е вярно, че културите са организми, както твърди Шпенглер, то ще е вярно също, че из недрата на залязващата се оформява и зародиша на идващата.
към текста >>

99. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Първата част изучава по-специално общата форма на лицето, после отделните му части: чело, вежди, очи, нос уста, брада с всичките им подробности и нюанси, разбира се от чисто физиогномично гледище.
Обикновено физиогномията делят на два по-големи дял: 1. физиогномония, която изучава лицето в цялото му многообразие и сложност, в спокойно състояние. С други думи, тя се стреми да опознае основната конструкция на лицето, онова, което бавно или никак не се мени. И 2. патогномия - изучаване на лицето в състояние на деформация под влиянието на страстите, на душевните движения изобщо. Първата част изучава по-специално общата форма на лицето, после отделните му части: чело, вежди, очи, нос уста, брада с всичките им подробности и нюанси, разбира се от чисто физиогномично гледище. Втората част се занимава с техните промени откъм форма и цвят. Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от характерните му признаци, който сам себе си дори представя цял език. Изучаването бръчките на челото, което някои наричат метопоскопия, бихме могли да отнесем към тази втора част. Понеже първата задача на физиогномията налага едно по-подробно изучаване на формите, които в края на краищата се свеждат към техните геометрични първообрази, ние ще разгледаме тук от психологично гледище някои основни линии, които влизат в състава на всички почти форми. Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани).
към текста >>

100. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ към статията АЛХИМИЯ от Д-р Папюс Даваме в превод статията на видния френски окултист Папюс (доктор Жерар Анкос) върху Алхимия, най-вече защото е просто и достъпно изложена и защото дава ясен превод на някои технически термини, които се срещат във всички почти по-видни средновековни съчинения на алхимиците. Езикът, на който са написани тия съчинения - символичен и иносказателен - е представял главна спънка за учените на миналия век, па и в наши дни, да разберат. че алхимиците не са прости мечтатели, а сериозни учени и философи. Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури.
към текста >>

Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество.
Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен.
към текста >>

Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега.
Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна.
към текста >>

Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално.
Понеже еволюцията е общ природен закон, то достатъчно е да се поставим в самите условия на природата, за да възсъздадем експериментално нейните творби. 5. Резултатът на всека еволюция е едно пълно превръщане. Следователно, той не може да се постигне без помощта на един специален агент, който има предназначение да възбуди еволютивната енергия, която се намира в латентно състояние в тялото. 6. Понеже този агент е също тъй материален, той трябва да се приема като тяло, достигнало особен стадий на развой. Той може следователно да се получи в лабораториите. Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално. Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците.
към текста >>

НАГОРЕ

0.51673817634583